Търсене в текстове за 'приложи приложе'

18. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности.
И привидно съвършено безразличното какви предпоставки пристъпва човек към това, което се предлага на полето на неговия поглед в окръжаващия го свят. Това е именно, което се изказва във всеобщото изискване на естествено-научното познание: естествено-научното познание трябва да може да бъде проверено от всеки човек и във всяко време. Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око. Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си. Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука. Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора.
към текста >>

Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят.
Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй.
към текста >>

19. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида.
земното мислене и духовното мислене протичат едно до друго в петата коренна раса. Постепенно духовното мислене ще стане все по-широко разпространено. Това "манас" мислене на петата коренна раса има една особена черта, която ние ще разберем, ако погледнем назад към атлантската епоха. По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената. Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите. Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя.
към текста >>

Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
Това е същото както скалата на Кавказ. Човекът, принадлежащ на петата коренна раса трябва да търси своята съдба само на физическото поле. Той е свързан с неорганичните минерални сили. Само си представете какво означава, когато човек говори за технологията на петата коренна раса. За какво е тя? Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм. Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на телефона и пр. вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел? Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи? Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона. Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса.
към текста >>

20. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално.
Някои поговорки на Питагор ясно показват това. Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна! По този начин се апелира към изграждащата сила на фантазията, а не към силата на разсъдъка.
към текста >>

Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност.
Тук отново трябва да се осъзнае, че душата е вечното. Човекът е готов да вярва в един вечен живот, в който да пристъпи възможно веднага след смъртта си. Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността? Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение. Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество. Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим. Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон. Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това.
към текста >>

По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим.
Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността? Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение. Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество. Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим. Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон. Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си. Една майка, един учител, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това.
към текста >>

21. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Вече казахме, че за да се стигне до катарзис, могат да бъдат приложени най-различни методи.
Подчертахме още, че досега - макар и упражненията да са изцяло съобразени с различните културни епохи - принципът на посвещението навсякъде е един и същ. Голямата принципна разлика започва едва тогава, когато трябва да пристъпим към следващата степен. За да може човек наистина да вижда и да се ориентира във висшите светове, необходимо е промените в астралното тяло - под формата на изградените там нови възприемателни органи - да бъдат пренесени в етерното тяло. Според един древен израз, работата върху астралното тяло чрез косвените пътища на медитирането и съсредоточаването, може да се означи като “катарзис”, пречистване. Катарзисът има за цел да отхвърли от астралното тяло всичко, което смущава правилната му и хармонична дейност, насочена към изграждането на по-висши органи; защото астралното тяло е поначало предразположено към изграждането на тези по-висши органи и се нуждае само от силите, вложени в самото него. Вече казахме, че за да се стигне до катарзис, могат да бъдат приложени най-различни методи. Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга “Философия на свободата”, така че да стигне до усещането: “Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея мисли.” И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е замислена и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис. Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички мисли са така построени, че направо предизвикват определен вид действие. Докато много други книги, общо взето, са така написани, че дори ако систематиката се промени, едни неща могат да се кажат по-рано, други - по-късно. При “Философия на свободата” това е невъзможно. Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните.
към текста >>

Ако бихме могли да приложим този принцип за даването на имената, ние бихме осъществили на една по-ниска и елементарна степен нещо подобно на онези душевни процеси, които са били в сила при даването на имената, както това е ставало в смисъла на Йоановото Евангелие.
Най-напред трябва да се запознаем с един чисто исторически факт: с начина, по който са давани имената, защото по времето, когато са писани Евангелията, този начин е бил коренно различен от днешния. Хората, които днес тълкуват Евангелията, изобщо не разбират принципа, според който са давани имената през онези времена и не обясняват нещата както трябва. Обаче ние сме в състояние да разберем този принцип, стига да отделим време и сили за едно кратко разглеждане. Представете си, че пред нас застава един човек и ние не се задоволяваме с неговото име, което всъщност не му принадлежи, защото е получено по твърде абстрактния начин, според който се дават имената днес. Вместо това ние се вслушваме и обръщаме внимание на неговите подчертани качества, на най-забележителните черти от неговия характер и сме в състояние ясновидски да вникнем в самата му същност, така че да определим неговото име според най-забележителните му качества. Ако бихме могли да приложим този принцип за даването на имената, ние бихме осъществили на една по-ниска и елементарна степен нещо подобно на онези душевни процеси, които са били в сила при даването на имената, както това е ставало в смисъла на Йоановото Евангелие. И ако искам точно да обясня как е постъпвал евангелистът Йоан при даването на имената, аз би трябвало да посоча следното. Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде? И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”. И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария.
към текста >>

22. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Често пъти великите хора изразяват това, което можем да разберем обикновените идеи; но да приложим сега към Христовото Събитие това, което видяхме, и нека се запитаме, дали човешкото развитие би могло да се продължи както в следатлантските времена, ако не беше станало това събитие.
От майка си веселата природа И поетичната фантазия. . . Тези стихове на Гьоте са едно истинско тълкуване на това, което аз описах схематично. "от баща си съм наследил телосложението", и т.н... именно това, което се оформя чрез работата на Аза; идеите, дарбата да съчинявам, въображението, това са качества на етерното и астрално тяло. Често пъти великите хора изразяват това, което можем да разберем обикновените идеи; но да приложим сега към Христовото Събитие това, което видяхме, и нека се запитаме, дали човешкото развитие би могло да се продължи както в следатлантските времена, ако не беше станало това събитие. Любовта, която царува между хората в миналото, беше тясно свързана с кръвните връзки. Но вече през римската епоха, по времето, когато дойде Христос, браковете между близки роднини са по-редки; завоеванията на римляните допринесоха за смесването на най-различни народи и за сключването на бракове между чужди родове и племена. Трябваше да бъдат скъсани кръвните роднински връзки, защото хората бяха предназначени да притежават едно индивидуално съзнание. Ако Христос не беше дошъл да влее една нова сила в развитието, да замени старата любов свързана с кръвните връзки, чрез една духовна любов, какво би се случило? Силата, която съединява хората, любовта, би изчезнала постепенно от земната сфера, от човешката природа.
към текста >>

Приложена към човечеството, тази идея е погрешна.
Но в миналото хората не допускаха, че това може да бъде така; те смятаха, че мъдростта възприета от атлантийците, потопени в едно състояние, което за нас би било анормално, можеше още да бъде притежавана и да предсказва тогава бъдещите събития. И въпреки това тези сънища не предлагаха на хората една сигурна гаранция; те ставаха все повече и повече илюзиорни. Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една борба за живот също така остра както между животните. Но това не трябваше да се случи с хората. Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския свят идеята за борбата за съществуване. Приложена към човечеството, тази идея е погрешна. Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм! Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят. Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа. Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта.
към текста >>

23. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Както е естествено и във външния живот, обаче ако нещо е решено вътре в една група, нещо се очаква от решението не само от онези, които са задвижили нещата за свои собствени цели, а и онези, които първоначално са били против това решение, също са очаквали това или онова, след като решението вече е било приложено.
Намеренията бяха добри, когато спиритизмът бе даден на света през 1840-тях години. По времето на тази борба, време в което, както съм казвал, духът на критиката царуваше на земята интелектът, отправен само към външния свят необходимо бе да се внедри в човешкото същество поне една опитност, едно чувство, че има духовен свят, заобикалящ човека. Така както възникват компромиси, така също възникна и този компромис. Членове на тези братства, които поддържаха пълно отричане на разкриването на някои духовни истини на човечеството бяха победени от мнозинството и трябваше да се съгласят. Когато се борави с група и волята на групата надделява, трябва да се правят компромиси. Както е естествено и във външния живот, обаче ако нещо е решено вътре в една група, нещо се очаква от решението не само от онези, които са задвижили нещата за свои собствени цели, а и онези, които първоначално са били против това решение, също са очаквали това или онова, след като решението вече е било приложено. Духовни членове на братството с добри намерения така възприемат погрешното мнение, че чрез използуването на медиуми хората биха могли да се убедят в съществуването на един духовен свят около тях. След това би било възможно, вярвали те, да се дадат на човека по-висши истини на основа на това убеждение. Това можеше да стане, ако това което тези членове на братството с добрите намерения бяха очаквали и то беше станало действително, ако онова, което тези медиуми бяха изнесли бе представено и възприето като че ли се отнася до един духовен свят около нас. Нещо напълно по-различно стана, както посочих още вчера. Онова, което излезе наяве чрез медиумите бе изтълкувано от хората, които взимаха участие в сеансите за нещо идващо от мъртвите.
към текста >>

Чрез това било приложено машинния стандарт към човешкия социален живот.
Имало един мъж, Тейлър за който по-важен е двойникът, отколкото онова, което ще трябва да бъде спечелено за човечеството като прогрес напредък, отколкото онова което трябва да бъде спечелено за човешкия дух през Петата Следатлантска епоха. Този мъж най-напред попитва притежателите на фабриката, дали не смятат, че един човек би могъл да натовари много повече от 12,5 т. дневно. Те му отговарят, че предполагат, че един работник евентуално би могъл максимално да натовари 18 т. Тогава Тейлър казал: "Ще опитаме". Тейлър започнал да експериментира с работниците. Чрез това било приложено машинния стандарт към човешкия социален живот. Тези експерименти започнаха да се правят с човешки същества. Тейлър опитал, за да види наистина ли, както практичните притежатели на фабриката казали, един човек би могъл да натовари най-много 18 т. дневно. Той наредил периодите на почивка, които пресметнал според физиологията; в тези интервали хората можели да възстановят толкова сила, колкото бяха изразходвали. Естествено оказва се, че при тези условия резултатите били различни от различните работници. След това Тейлър си послужил с аритметиката.
към текста >>

Той приложил механиката на Дарвиновата теория към живота на работниците: по дяволите неподходящите, годните подбрани чрез селекция!
След това Тейлър си послужил с аритметиката. Знаете, че не е важно, ако се използуват аритметични средства в механиката, ала при човешките същества не може да се използуват аритметични средства, защото всеки човек има право на съществуване. Тейлър обаче използувал аритметични средства: той подбрал онези работници, които се възстановявали напълно през тези определени паузи и им давал такива паузи. А другите, които не са били в състояние да възобновят своите сили през тези почивни периоди, били просто изхвърлени. Чрез експериментиране по този начин с хора бе открито, че подбраните, тези подбрани, които се възобновявали напълно през почивките, всеки един могъл да натовари 47,5 т. Той приложил механиката на Дарвиновата теория към живота на работниците: по дяволите неподходящите, годните подбрани чрез селекция! Годни са онези, които използувайки напълно почивките, са могли да натоварят не един максимум от 18 т., както е било предположено първоначално, а 47,5 т. По този начин работникът също е бил задоволен, защото огромни спестявания са били направени и надницата на всеки работник е могла да бъде повишена с 60%. Така са подбрани годните, най-годните в борбата за съществуване, които са били подбрани по този начин чрез селекция; и по този начин работодателят има много доволни работници. Обаче негодните могат да си умрат от глад! Това е началото на един принцип!
към текста >>

Импулсът остава обаче и импулсът след това ще бъде приложен към езотерични истини, които ще дойдат в течение на Петата Следатлантска епоха.
Така са подбрани годните, най-годните в борбата за съществуване, които са били подбрани по този начин чрез селекция; и по този начин работодателят има много доволни работници. Обаче негодните могат да си умрат от глад! Това е началото на един принцип! Такива неща малко се взимат под внимание, защото не са осветени с по-голяма перспектива, винаги трябва да се осветяват такива въпроси чрез по-големи перспективи. Понастоящем само погрешни идеи от естествената наука се прилагат към човешкия живот. Импулсът остава обаче и импулсът след това ще бъде приложен към езотерични истини, които ще дойдат в течение на Петата Следатлантска епоха. Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до големи чудовщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества. Обаче, когато се прибави към това езотеричните истини, които ще трябва да бъдат разкрити в течение на Петата Следатлантска епоха, невероятна власт над човешките същества ще бъде спечелена по този начин, чрез винаги подбиране на годните. Не само, че ще се подбират годните, но и усилието на известни езотерични откритията, които правят годните винаги по-годни, чрез което може да се достигне до огромна експлоатация на сила; тези неща ще се противопоставят точно на добрите тенденции на Петата Следатлантска епоха. Що се отнася до отношенията, които току-що ви представих, желая само да ви покажа наченките на намерения, които ще обкръжат бъдещето и да покажа необходимостта, щото тези неща да бъдат осветлени от по-висши перспективи. Следният път ще имаме задачата да подчертаем трите от четирите велики истини, до които Петата Следатлантска епоха трябва да достигне.
към текста >>

Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до големи чудовщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества.
Обаче негодните могат да си умрат от глад! Това е началото на един принцип! Такива неща малко се взимат под внимание, защото не са осветени с по-голяма перспектива, винаги трябва да се осветяват такива въпроси чрез по-големи перспективи. Понастоящем само погрешни идеи от естествената наука се прилагат към човешкия живот. Импулсът остава обаче и импулсът след това ще бъде приложен към езотерични истини, които ще дойдат в течение на Петата Следатлантска епоха. Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до големи чудовщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества. Обаче, когато се прибави към това езотеричните истини, които ще трябва да бъдат разкрити в течение на Петата Следатлантска епоха, невероятна власт над човешките същества ще бъде спечелена по този начин, чрез винаги подбиране на годните. Не само, че ще се подбират годните, но и усилието на известни езотерични откритията, които правят годните винаги по-годни, чрез което може да се достигне до огромна експлоатация на сила; тези неща ще се противопоставят точно на добрите тенденции на Петата Следатлантска епоха. Що се отнася до отношенията, които току-що ви представих, желая само да ви покажа наченките на намерения, които ще обкръжат бъдещето и да покажа необходимостта, щото тези неща да бъдат осветлени от по-висши перспективи. Следният път ще имаме задачата да подчертаем трите от четирите велики истини, до които Петата Следатлантска епоха трябва да достигне. Тогава ще покажем как тези истини могат да бъдат неизползувани, ако не се приложат в смисъла на добрите тенденции на Петата Следатлантска епоха, а вместо това да се изпълнят изискванията на двойника.
към текста >>

24. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

" В бъдеще ще стане ясно какво точно е включено в това приложение и кои сили все още възпрепятствуват основаването на одухотворена медицина в голям мащаб или одухотворена национална икономика.
И отново въпросът е в това, дали тази проблема се атакува от същото направление, което аз посочих относно другата проблема, по външен егоистичен или групово егоистичен начин. Третата проблема е да се въведат човешките мисли във фактическите еволюиране на човешките видове, при раждане и възпитание. Казвал съм вече, че се състоят конференции за това, как в бъдеще ще се основе една материалистическа наука относно зачатието и отношението между мъжа и жената. Всичко, това ни показва, че нещо от огромно значение започва да еволюира. Днес още е лесно да се каже "защо хора, които знаят за тези неща в правилния смисъл не ги прилагат? " В бъдеще ще стане ясно какво точно е включено в това приложение и кои сили все още възпрепятствуват основаването на одухотворена медицина в голям мащаб или одухотворена национална икономика. Днес не може да се постигне нищо повече освен да се говори за тези неща, докато хората не ги разберат по-добре, хора, които са склонни да ги приемат по неегоистичен начин. Днес мнозина вярват, че те са в състояние да направят това, но много обстоятелства в живота, им пречат да направят това, което те са в състояние да направят. Тези жизнени обстоятелства могат да бъдат надделяни по правилния начин само когато се разрасне едно по-дълбоко и по-дълбоко разбиране и когато ще има желание да се отрекат хората поне за известно време, от непосредственото практическо приложение на тези неща в голям мащаб. Тези неща всички са се развили по такъв начин, че човек може да каже, че твърде малко се е задържало от онова, което нявга е било скрито зад древните атавистични стремежи до XIV и ХV-тото столетие. Много се говори днес за древната алхимия.
към текста >>

Тези жизнени обстоятелства могат да бъдат надделяни по правилния начин само когато се разрасне едно по-дълбоко и по-дълбоко разбиране и когато ще има желание да се отрекат хората поне за известно време, от непосредственото практическо приложение на тези неща в голям мащаб.
Всичко, това ни показва, че нещо от огромно значение започва да еволюира. Днес още е лесно да се каже "защо хора, които знаят за тези неща в правилния смисъл не ги прилагат? " В бъдеще ще стане ясно какво точно е включено в това приложение и кои сили все още възпрепятствуват основаването на одухотворена медицина в голям мащаб или одухотворена национална икономика. Днес не може да се постигне нищо повече освен да се говори за тези неща, докато хората не ги разберат по-добре, хора, които са склонни да ги приемат по неегоистичен начин. Днес мнозина вярват, че те са в състояние да направят това, но много обстоятелства в живота, им пречат да направят това, което те са в състояние да направят. Тези жизнени обстоятелства могат да бъдат надделяни по правилния начин само когато се разрасне едно по-дълбоко и по-дълбоко разбиране и когато ще има желание да се отрекат хората поне за известно време, от непосредственото практическо приложение на тези неща в голям мащаб. Тези неща всички са се развили по такъв начин, че човек може да каже, че твърде малко се е задържало от онова, което нявга е било скрито зад древните атавистични стремежи до XIV и ХV-тото столетие. Много се говори днес за древната алхимия. Понякога се напомня и за усилията за създаването на Хомункулуса и т.н. Но това, което се говори е напълно без основание. Ако някой някога може да разбере какво може да бъде казано във връзка с сцената на Хомункулуса в Гьотевия Фауст, човек ще бъде по-добре информиран за тези неща, защото онова, което е съществено, е, че от ХVІ-тото столетие насам мъгла е спусната върху тези неща, те са се отдръпнали навътре в човешкото съзнание.
към текста >>

Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към реалността понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука.
Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга. От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност. Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички големи изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество. Към всичко това трябва да се прибави и следното: необходимо е за човешките същества да се подготвят, като не взимат действителностите за илюзия, да навлязат действително, в една духовна концепция за света, в едно духовно разбиране на света. Важното е да се виждат нещата такива, каквито са. Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към реалността понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука. Мъртвите активно ще участвуват в останалата част от земното съществуване. Важното обаче е как те ще участвуват. Преди всичко тук ще се прояви огромната разлика. Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта. В опозиция на това ще има много усилия да се въведат мъртвите по изкуствен начин в човешкото съществуване.
към текста >>

По тази причина важно е, щото нищо неподходящо да не бъде приложено, когато тези проблеми ще възникнат; само елементарни енергии, които са част от природата би трябвало да бъдат прилагани.
Преди всичко тук ще се прояви огромната разлика. Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта. В опозиция на това ще има много усилия да се въведат мъртвите по изкуствен начин в човешкото съществуване. Чрез заобиколния път през Близнаци мъртвите ще бъдат въвеждани в човешкия живот по такъв начин, че човешки вибрации ще трептят по определен начин, ще продължават да вибрират вътре в механическата работа на машините. Космосът ще въведе движение в машините чрез заобиколния път, който току-що показах. По тази причина важно е, щото нищо неподходящо да не бъде приложено, когато тези проблеми ще възникнат; само елементарни енергии, които са част от природата би трябвало да бъдат прилагани. Човек ще трябва да се откаже да въвежда неподходящи енергии в механичния живот. От окултната сфера би трябвало да се отказват да се впрягат самите човешки същества в механична фабрична работа, практика, чрез която се използува Дарвиновата теория за подбора за определяне на работната енергия, както аз ви разказах това като пример миналия път. Всичко, което казвам, естествено, не може да изчерпи темата за такова кратко време, това са само намеци и аз мисля, че вие ще медитирате по-нататък по тези неща, че вие ще търсите да изградите един мост между собствените ви жизнени опитности и тези неща, над всичко онези жизнени опитности, които могат да бъдат придобити в тези настоящи трудни времена. Ще видите колко много неща ще ви се изяснят, когато ги наблюдавате в светлината, която може да ви проблесне чрез такива идеи. В нашето време ние фактически не се точно занимаваме с енергии и съзвездия, от енергии, противопоставящи се една на друга нещата за които .......говори във външния екзотеричен живота са напълно различни неща.
към текста >>

25. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Несъмнено, на всеки един тук е известно, че има определени методи, които човек може да приложи в своя душевен живот и които му позволяват да пробуди определени вътрешни способности, спящи в обикновения дневен живот, така че накрая той да може да изживее мига на Посвещението.
Целта на тези лекции е да даде един преглед на резултатите от духовно-научното изследване, които ни позволяват да се захванем с най-значимите загадки на човешкия живот доколкото това е възможно в границите, на които разбирането на висшите светове е подчинено в наше време. Днес ще започнем от по-познати явления и след това ще се постараем да достигнем все по-висши сфери на съществуване, да проникнем в дълбоко скритите загадки на човешкия живот. Няма да започнем от понятия или идеи, установени така твърдо, че приличат на догми, а ще се насочим, отначало съвсем просто към теми, които всеки ще почувства свързани с всекидневния живот. Цялата Духовна Наука е основана на приемането, че лежащ в основата на обикновено познавания от нас свят има един друг духовния свят. В този духовен свят, лежащ в основата на света на сетивата, и в определено отношение и в света на душата трябва да търсим действителните причини и условия за случващото се в тези други светове. Несъмнено, на всеки един тук е известно, че има определени методи, които човек може да приложи в своя душевен живот и които му позволяват да пробуди определени вътрешни способности, спящи в обикновения дневен живот, така че накрая той да може да изживее мига на Посвещението. Тогава той има около себе си един нов свят, светът на духовните причини и условия в основата на света на сетивата и на света на душата. Това е както когато, след операция, някой дотогава сляп човек намира около себе си света на цветовете и светлината. В обикновения живот днес човекът е изолиран от този свят на духовния реалности и същества, и върху този духовен свят ние ще се стремим да хвърлим светлина в тези лекции. От две страни вътрешна и външна, както можем да ги наречем човекът е отделен от духовния свят. Когато отправи своя поглед към външния свят, той възприема на първо място онова, което се представя там на неговите сетива.
към текста >>

Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се.
Това е което се случва в екстаза. С тази представа за състоянието на екстаз ние можем аналогично най-малкото да формираме идея защо изгубваме Аза в това състояние. Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима. Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се. Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода. Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен. Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си. Но в съня има друг фактор от значение. Докато човек има съзнание, той действа.
към текста >>

26. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била приложена спрямо нас.
Вие ще намерите очерк на този процес на развитие в книгата "Как се постигат познания за висшите светове" и във втората част на книгата "Въведение в Тайната Наука". Изложенията, дадени там, са предназначени за доста широка публика и са следователно нещо сбито. Днес исках за говоря за определени по-интимни въпроси, които ще добавят нещо към съдържащото се в тези книги по темата за пътя към висшето познание. Опитах се да изясня, че в Микрокосмоса, в нервната система, в мозъка, хората са огледални образи на дейностите на Съществата на Макрокосмоса. Беше показано, че преди ние да започнем да работим върху себе си за да развием висши способности, вече е била упражнена друга дейност за нашето развитие като човешки същества. Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била приложена спрямо нас. Точно както нашият физически организъм е бил изграден от висшите светове, така и ние изграждаме своя "духовен човек". Ние се издигаме над своето обикновено себе, напредвайки в развитието си. Никой, който взема понятието за еволюцията сериозно, не може да се съмнява, че такова по-нататъшно развитие е възможно. Онези които вярват, че онова, което понастоящем го има, е възникнало от предишни етапи на съществуване до сегашния, трябва също да признаят, че развитието може да върви напред. Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце.
към текста >>

Ние описахме какво трябва да прави човек, за да приложи новите методи, а утре ще говорим за онова, в което той се превръща и за онова, което евентуално му се разкрива.
В по-ранните времена бяха необходими различни методи. Системата, наречена розенкройцерска на името на своя най-важен символ, е онази, най-подходяща и пасваща на душата на съвременния човек. Така ние виждаме как, освен старите методи, съществува още и подходящият съвременен метод, който води хората по посочения път във висшите светове. Днес беше даден само един очерк. Утре ние ще опишем как човек, ако работи върху себе си, израства стъпка по стъпка във висшите светове и как те постепенно му се разкриват. Ние описахме какво трябва да прави човек, за да приложи новите методи, а утре ще говорим за онова, в което той се превръща и за онова, което евентуално му се разкрива.
към текста >>

27. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

И освен това обикновеното мислене, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно.
По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата. Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него. Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове. Ако започнем да разсъждаваме, да прилагаме много логическа критика спрямо тези опитности, ние ги пропъждаме. И освен това обикновеното мислене, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно. Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране. И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред.
към текста >>

Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове.
Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите. За висшето развитие интелектът има приблизително значението, което има това да се научим да пишем в младостта. Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде приложена; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея. Докато още се учим да пишем, ние не можем да изразим своите мисли с писане; ние трябва да сме способни да пишем, преди да можем да научим нещо от онова, което е написано.
към текста >>

Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите. За висшето развитие интелектът има приблизително значението, което има това да се научим да пишем в младостта. Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде приложена; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея. Докато още се учим да пишем, ние не можем да изразим своите мисли с писане; ние трябва да сме способни да пишем, преди да можем да научим нещо от онова, което е написано. И така, същото е с мисленето. Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо мислене и после да се откаже от него, за да премине към мислене със сърцето.
към текста >>

Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде приложена; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея.
Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите. За висшето развитие интелектът има приблизително значението, което има това да се научим да пишем в младостта. Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде приложена; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея. Докато още се учим да пишем, ние не можем да изразим своите мисли с писане; ние трябва да сме способни да пишем, преди да можем да научим нещо от онова, което е написано. И така, същото е с мисленето. Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо мислене и после да се откаже от него, за да премине към мислене със сърцето. Тогава с него остава определен навик на добросъвестност що се отнася до приемането на истини във висшите светове. Никой, който е преминал това обучение, няма да счита всеки символ за истинска имагинация или да го тълкува произволно; той ще има вътрешната сила да се приближи до реалността, да го види и разтълкува правилно.
към текста >>

28. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят.
Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие. В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес. В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят. Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие. Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард. Това действие на други светове в сетивното битие създава в последното нещо, което се повтаря във всички светове, което се явява във всички светове, което обаче е напълно обособено и необходимо. Така ние се срещаме с необходимостта, не педантично, едностранчиво, да си създаваме догми и мнения като: това трябва да е така, онова иначе, Луцифер е такъв, Ариман е това, луциферическото трябва да се избягва, ариманическото трябва да се избягва или други подобни. Вчерашното ни наблюдение се сблъска с подобни неща.
към текста >>

По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред.
Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества.
към текста >>

29. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност.
Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени. И ако бихме могли да поговорим на четири очи с един от тези учени, лесно щяхме да чуем мнението: Да, всъщност човек не може иначе, освен да стане атеист, след като вижда неумението на Господ Бог да лекува хората от епохата на Христос Исус с методите на модерната естествена наука. Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят. Но подобен възглед напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни. Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен. Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин. И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно.
към текста >>

И ние не можем да сторим това по-добре, отколкото ако се опитаме да приложим силата и любовта, които властвуват в Евангелията, като средство за разбиране на всички религии по света.
Тогава будистът би отговорил: Нима с твоята антропософия ти можеш само да хулиш моята религия? И тогава вместо мир, всред религиите ще настъпи истински разкол. По същия начин и християнинът би трябвало да възрази на будиста, според когото християнството се нуждае от някакво „подобрение“: Ако твърдиш, че Мистерията на Голгота е грешка, която следва да се поправи, и че Христос трябва отново да дойде във физическо тяло, за да се отнесат хората по-добре с него, тогава ти също не се стараеш да разбереш моята религия, тогава ти също изопачаваш моята религия. Обаче антропософията не е тук, за да изопачава едно или друго религиозно вероизповедание, независимо дали то е старо или ново, след като вече се е наложило в света; защото в такъв случай ние бихме изграждали човешки общества, опиращи се върху взаимно незачитане, а не върху взаимно уважение на техните религии. Ето какво трябва да запишем в душите си, за да разберем духа и окултната същност на антропософията. И ние не можем да сторим това по-добре, отколкото ако се опитаме да приложим силата и любовта, които властвуват в Евангелията, като средство за разбиране на всички религии по света. А че това може да стане и чрез Евангелието на Марко, ще се убедим в хода на следващите лекции.
към текста >>

30. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извънредно полезно.
Мюнхен, 11. Януари Днес ще бъдат дадени някои импулси във връзка с неща, които вече познаваме; въпреки това те могат да бъдат полезни за някои от нас и могат да ни доведат до по-точно познание за същността на човека и неговата връзка със света. Антропософът много често ще има възможност да се сблъсква и с други неща, идващи от страна на външни хора, освен с противни мнения и доводи срещу духовната наука, за което беше говорено в двете открити лекции1. Например отново и отново от страна на учени и обикновени хора ще се говори срещу твърдението, основаващо се на духовната наука, че човешкото същество има четири съставни части, които ние постоянно споменаваме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. От страна на скептични хора може да се изтъкне, че човек, който е развил известни иначе скрити душевни способности, може би е възможно да види нещо подобно на тези четири същностни организации, но за този, който не може да ги види, няма основание да се съгласи с такова мнение. Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извънредно полезно. И тогава се вижда, че тази полза имам предвид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се представя пред ясновиждащото наблюдение. Много добре ни е известно, колко много хората в нашето време се оплакват от състоянието, което се назовава с думата нервност и не бива да се учудваме, когато някой се чувства принуден да направи следното изявление: В нашата епоха едва ли има човек, който в известен смисъл да не е нервен. И как да не се съгласим с такова твърдение. Все едно какви са социалните условия и взаимоотношения, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме като нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин. Би могло да се каже, че те се проявяват под най-лека форма, в най-малко неудобна форма, когато човек изпада в едно душевно суетене, разпокъсаност, неспокойствие.
към текста >>

Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее.
накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят. Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите. Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност. Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее. Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно. Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик. Да успее да направи по друг начин нещата, които се извършват по навик, принадлежи към най-големите постижения на човека. Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на почерка, понеже днес всъщност хората изменят почерка си, когато трябва да направят нещо престъпно. Но когато въпреки това човек си остава честен, за консолидирането на етерното тяло е много полезно някой път той да усвои друг начин на писане.
към текста >>

31. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Важното е те да бъдат приложени на правилното място.
Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”. Ето нагледно в какво се състои разликата. Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право. В единия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът. Правилни са и двата възгледа. Важното е те да бъдат приложени на правилното място. И след като правилни са и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за единия, така и за другия. Вярно е, че тук аз прибягнах до един малко гротескен пример. Обаче аз бих искал да си послужа с един по-многозначителен пример и веднага ще го предложа на вашето внимание. Номинализмът, т.е. представата, че обобщаващите понятия са само думи, е напълно оправдан в обширната област на нашите външни впечатления.
към текста >>

Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”.
На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н. Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува. Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”. Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен.
към текста >>

Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем.
”, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението. Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл. Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост. Нека днес да отправим само един общ поглед и към нещо, чиито подробности ще изясним в следващите лекции. Има хора, които са така устроени, че за определени периоди от време им е невъзможно да намерят пътя към Духа.
към текста >>

32. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка. Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението. Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил. Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата. За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост. Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>

Най-добрия начин за разбирането на тази книга е да се приложи нейното съдържание в действие.
В никакъв случай не искам да изплаша авторите на тези писма. Но тези писма много често са предизвикани от една фраза, разбрана съвсем погрешно чисто материалистично. Много от казаното в тази книга, при внимателно четене, води човека към самостоятелност, към това, да търси в самия себе си, в своята душа пътищата в духовния свят. Тази книга е насочена именно към това, да направи човека възможно по-самостоятелен, да не му натрапва нищо субективно, а само да премахне препятствията от неговия път. За да може той сам да намери Истината. Най-добрия начин за разбирането на тази книга е да се приложи нейното съдържание в действие. Но тук човек се закача за изречението: "Този, който е узрял до необходимото ниво, ако правилно търси, ще намери своя духовен учител" /бележка 71/. Ха сега! Ще напиша писмо на автора на тази книга и той ще бъде мой духовен учител. Така е най-лесно! Тук именно имаме пренасяне в материалното.
към текста >>

Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито.
Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука. В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа. Няма да се намери нещо, което би се бояло от разгласяване. В условията на откритост няма да има почва за клевети.
към текста >>

33. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят.
Да произнасяш прекрасни идеи и да се удовлетворяваш от произнасянето им – това ще бъде все по-вредно. Любовта към действителността, изучаването и вниманието към нея – ето какво трябва да навлезе в нашите души. Но това може да настъпи само когато хората отново се научат да опознават действителността в целия и обем, – тъй като действителността на сетивния свят е само външна обвивка на истинската действителност. Ако този, който види магнит във формата на подкова, каже, че най-добре е с него да се подкове копитото на коня, – вижда ли той тогава цялата действителност? Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност. Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят. Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни. Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали. Но не тези абстрактни идеали управляват живота. От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век.
към текста >>

Идеята за братството е изградена върху разбирането за троичността на човешкото същество, и тя е приложима за телесното в човека.
Братството е прекрасна идея, но, абстрактно изразена, тя е лишена от смисъл. Ако се знае, първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство. Да се каже за абстрактния човек, че той трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза. Трябва да имаме живото чувство, че, когато човек е във физическия свят, във физическо тяло, той се нуждае от социална организация, изградена на действителното братство, и че това братство може да бъде правилно разбрано, само ако разбираме човека като въплътен в тяло. Това е основата за правилното разбиране на идеята за братство. Идеята за братството е изградена върху разбирането за троичността на човешкото същество, и тя е приложима за телесното в човека. Свободата изисква знания за душевността на човешкото същество, тъй като телесното никога не може да бъде свободно. Няма никакви данни за свободата на телесното. Развитието на човечеството върви към развитие на свободата на душевното. Като всеобщ принцип на развитието, свободата е абстракция. Конкретната идея е, свободни души в братски живеещи хорски телесности.
към текста >>

34. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Би се получило следното: Хората които бяха безпомощни пред своите инстинкти и влечения, пред своите страсти, щяха да си кажат след като сме постоянно обкръжени от разрушителните сили на тези Същества, които Боговете използваха за целите на раждането и смъртта, ние ще се опитаме да ги приложим и в самия физически живот.
Към тази желязна необходимост принадлежеше и важния факт, че за да ръководят раждането и смъртта на човека, Боговете се нуждаеха от яростната враждебност на споменатите духовни Същества. Да, виждате ли, сега ние надникваме в един свят, който граничи непосредствено с нашия физически свят и този граничен, свръхсетивен свят ежедневно и ежечасно прониква в нашия физически свят, понеже тук ежедневни ежечасно се извършват процесите на раждането и смъртта. В мига, когато човек прекрачи прага на свръхсетивния свят, той попада в една безкрайна и несигурна подвижност, попада всред такива духовни Същества, които действуват разрушително върху обикновения физически живот на човека. Досега тези тайни се охраняваха в Мистериите. И какво би се получило, ако за тези Същества бяха научили и хората от широките кръгове? Би се получило следното: Хората които бяха безпомощни пред своите инстинкти и влечения, пред своите страсти, щяха да си кажат след като сме постоянно обкръжени от разрушителните сили на тези Същества, които Боговете използваха за целите на раждането и смъртта, ние ще се опитаме да ги приложим и в самия физически живот. Но ако хората биха познали удоволствието да действуват разрушително върху една или друга област, щеше да им се предостави и неповторимата възможност да превърнат тези Същества в свои "слуги"; това е твърде лесно. Ето как с опазването на тази тайна беше опазен от разрушителните сили на елементарните Духове всъщност и самият живот. И сега неизбежно възниква следващият въпрос: Не е ли възможно за тези неща да се мълчи и занапред? Това обаче е невъзможно, скъпи мои приятели; поради ред съображения това е изключено. Една от причините се крие в един велик световно-исторически закон.
към текста >>

Замислете се: Колко много зависими сме от приложението на парата, електричеството, самолетостроенето и т.н.
Бих желал да Ви илюстрирам този световен закон не с абстрактни формули, а с помощта на неговите конкретни прояви в нашата съвременна епоха. Вие знаете: от известно време в развитието на човечеството се намесват все повече и повече такива културни импулси, които по-рано бяха съвсем непознати,или по-добре казано изобщо не съществуваха. Опитайте за миг да се пренесете мислено в някоя от онези древни епохи, които са сравнително близо до нас. Тогава Вие ще се окажете в една епоха, която не познаваше парния локомотив, електричеството; епоха, в която велики мислители като Леонардо да Винчи се мъчеха да изобретят летателни машини и много други "фантастични" съоръжения. В сравнително кратък срок от време всички те бяха реализирани. Замислете се: Колко много зависими сме от приложението на парата, електричеството, самолетостроенето и т.н. Нека да се замислим върху всичко това, което през последните десетилетия нахлу в развитието на човечеството. Замислете се върху разрушителната сила на динамита и т.н., и лесно ще си дадете сметка за скоростта, с която се развиват нещата около нас, ще си дадете сметка и за невероятните постижения, които човечеството ще има в близкото бъдеще. Вие лесно ще стигнете до извода, че занапред идеалът на човечеството съвсем няма да съответствува на днешния идеал, според който е добре да се раждат повече хора като Гьоте или Едисон. Впрочем съвременният човек вярва, че всичко телеграфът, телефонът, парният двигател и т.н. е постигнато без посредничеството на духовните Същества.
към текста >>

35. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Тогава, като се приложи методът на изключването, ще се установи, че сексуалната любов не играе особена роля и ще може във висока степен да се изследва царящата там рафинираност, съобразителност и т. н.
А че любовният интерес често играе роля, произлиза само от факта, че е много разпространен. Но ако психоаналитикът би насочил вниманието си повече към други области, освен към психоаналитичните санаториуми, където, струва ми се, че повечето болни са жени - това се говори и за антропософските мероприятия, но аз вярвам, че по-скоро важи за такива санаториуми, - ако психоаналитичните изследователи бяха по-добре запознати с друга сфера и в санаториумите имат повече пациенти от други области, може би щеше да се постигне по-обширно познание. Да вземем например, че се основе санаториум, в който приемат за психиатрично лечение хора, станали нервни или хистерични специално заради борсови спекулации. Там със същото право, както любовта се проследява от Фройд в подсъзнателните области, ще се открият съвсем други неща. Там би се видяло с какви изобретателни подсъзнателни рафинирани представи работи онзи, който например се занимава с борсови спекулации. Тогава, като се приложи методът на изключването, ще се установи, че сексуалната любов не играе особена роля и ще може във висока степен да се изследва царящата там рафинираност, съобразителност и т. н. Също и стремежът за власт няма винаги да прави впечатление, а ще се открият още много други нагони, властващи в подсъзнателните слоеве, в които човек се потапя с душата си, когато изобщо навлезе в несъзнателното. А ако се изгради санаторим за хистерични учени, между другото, което действа подсъзнателно, любовният порив ще играе малка роля. Запознатите с фактите в тази област знаят, че при днешните условия някои учени не са подтиквани към своята наука предимно от любов, а от съвсем други пориви, които биха излезли наяве, ако се изведат на повърхността чрез психоанализата. Най-важното обаче е, че душата се повлича от съзнателните сфери надолу в несъзнателните, които могат да се осветлят само чрез духовното изследване и в които господстват неовладяни от човека нагони, понеже той може да владее само това, което се намира в съзнанието му. Отново една доста неудобна истина.
към текста >>

На различни хора с психоаналитични възгледи, които се обръщат към мен, казвам, че една теория, един мироглед може да устои само ако човек го приложи върху себе си, иначе се разпада и превръща в нищо.
Да, измислените демони никога не биха могли да разболеят човека, никога не биха могли да се намират в подсъзнанието, а могат да са само в съзнанието. Същественото е, че хората, които се отдават на такива теории, сами работят с толкова много несъзнателни представи, че не могат да достигнат до правилното. Хората стигат до абсолютизиране на определени понятия. Постоянно трябва да казвам, че там, където понятията започват да стават абсолютни, винаги се стига до задънена улица или до пропаст, в която мисленето пропада. Човек като д-р Фройд е принуден да разшири сексуалната сфера над цялата човешка същност, за да може да обясни от нея всичко, проявяващо се като такива душевни явления. На различни хора с психоаналитични възгледи, които се обръщат към мен, казвам, че една теория, един мироглед може да устои само ако човек го приложи върху себе си, иначе се разпада и превръща в нищо. Казвал съм, че образец е най-простото погрешно заключение, когато само се разшири достатъчно коректно. Всички критиняни112 са лъжци, казва един критинянин. Щом го казва един критинянин и ако е вярно, трябва да е лъжа и това твърдение тогава само се отрича, унищожава се. Следователно не бива един критинянин да каже «Всички критиняни са лъжци» с претенцията това да е правилно. Това е само пример, логичният пример за абсолютизирането.
към текста >>

Разбира се, такъв принцип не може да се разбере категорично, без да се приложи по жив начин в действителността.
Това е само пример, логичният пример за абсолютизирането. Но така всяка теория трябва да се разглежда със самата себе си, без да се разпадне. Разгледате ли Фройд с Фройд, както той издига нагоре своите несъзнателни неща, трябва да кажете: Теорията на Фройд идва от сексуалния живот; тя е резултат от сексуалния живот. Както твърдението, че всички критиняни са лъжци, трябва да произлиза от една лъжа и се разпада, така се разпада и твърдението за универсалността на сексуалността, когато се провери със самата сексуалност. Така е и с другите неща. Разбира се, такъв принцип не може да се разбере категорично, без да се приложи по жив начин в действителността. Но тъкмо това става особено постижение на антропософски ориентираната духовна наука, че по този начин може да бъде приложена върху самата себе си.
към текста >>

Но тъкмо това става особено постижение на антропософски ориентираната духовна наука, че по този начин може да бъде приложена върху самата себе си.
Но така всяка теория трябва да се разглежда със самата себе си, без да се разпадне. Разгледате ли Фройд с Фройд, както той издига нагоре своите несъзнателни неща, трябва да кажете: Теорията на Фройд идва от сексуалния живот; тя е резултат от сексуалния живот. Както твърдението, че всички критиняни са лъжци, трябва да произлиза от една лъжа и се разпада, така се разпада и твърдението за универсалността на сексуалността, когато се провери със самата сексуалност. Така е и с другите неща. Разбира се, такъв принцип не може да се разбере категорично, без да се приложи по жив начин в действителността. Но тъкмо това става особено постижение на антропософски ориентираната духовна наука, че по този начин може да бъде приложена върху самата себе си.
към текста >>

36. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Днес много хора вярват, че могат да го направят, но дори и това се възпрепятства от много жизнени фактори, които могат да бъдат преодолени по правилния начин, ако първоначално се разпространи все по-дълбокото разбиране и поне за известно време се откажем от непосредственото практическо приложение в широк мащаб.
Посочих142 как вече се организират конгреси, как по материалистически начин дори се основават бъдещи клонове на науката за зачеването и свързването на мъжа и жената. Всичко това ни насочва към значителни неща, предвидени в развитието. Смешно е днес да се казва: Как така онези, които по правилен начин знаят за тези неща, не ги прилагат? В бъдеще хората ще се убедят как стоят нещата с това прилагане и какви пречки съществуват понастоящем, за да се основе например духовна медицина и духовна икономика. Днес не може да се направи повече от това да се говори за тези неща, докато хората достатъчно добре ги разберат, онези хора, които са подходящи да ги възприемат по безкористен начин. Днес много хора вярват, че могат да го направят, но дори и това се възпрепятства от много жизнени фактори, които могат да бъдат преодолени по правилния начин, ако първоначално се разпространи все по-дълбокото разбиране и поне за известно време се откажем от непосредственото практическо приложение в широк мащаб. Тези неща се развиват така, че можем да кажем: От това, което до 14, 15 век е стояло зад древните атавистични действия, малко се е запазило. Днес много се говори за древната алхимия, от време на време хората си припомнят за създаването на хомункулус и т. н. Това, което се говори, най-често не е истина. Разбере ли се някога стоящото зад сцената с хомункулус143 при Гьоте, човек ще научи повече за тези неща. Понеже същественото е, че от 16 век нататък те се забулват, оттеглят се назад в човешкото съзнание.
към текста >>

Но човек може да ги види такива, каквито са, ако е в състояние да приложи към действителността понятията, идеите, идващи от антропософски ориентираната духовна наука.
Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност. И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората. Към всичко това трябва да се прибави, че е необходимо хората да се подготвят, като повече не смятат действителностите за илюзии, а знаят, че наистина ще се появи духовно схващане за света, духовно разбиране на света. Много зависи от това нещата да изглеждат такива, каквито са! Но човек може да ги види такива, каквито са, ако е в състояние да приложи към действителността понятията, идеите, идващи от антропософски ориентираната духовна наука. За останалото време от земното битие до голяма степен ще съдействат именно мъртвите. Как ще съдействат те, ще е много важно. Преди всичко според поведението на хората на Земята съдействието на мъртвите от едната, от добрата страна ще бъде насочено в такава посока, че мъртвите ще могат да действат там, където импулсът за действие изхожда от самите тях, където е взет от духовния свят, който се изживява от мъртвия след смъртта. Противно на това, ще се появят много стремежи, които по изкуствен начин ще въведат мъртвите в човешкото битие. И по заобиколния път през Близнаци, в човешкия живот ще бъдат въвеждани мъртви, чрез което човешките трептения ще прозвучат, ще вибрират в механичните устройства на машините по определен начин.
към текста >>

37. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество. Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето.
към текста >>

Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии.
Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н. Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии. Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
към текста >>

Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“. Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото. Ако имате предвид това, което тук казах, ще можете да кажете, че вчера се опитах да ви опиша човешкото същество чисто във времето, и че времевите понятия във вчерашното описание на човешкото същество играят много важна роля; защото от времето зависи нашата способност за разбиране, а именно, до каква степен сме се състарили или още се намираме в детска възраст. Всичко, за което вчера говорихме, в строгия смисъл, беше изградено на времевите понятия.
към текста >>

Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината.
Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“. Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото. Ако имате предвид това, което тук казах, ще можете да кажете, че вчера се опитах да ви опиша човешкото същество чисто във времето, и че времевите понятия във вчерашното описание на човешкото същество играят много важна роля; защото от времето зависи нашата способност за разбиране, а именно, до каква степен сме се състарили или още се намираме в детска възраст. Всичко, за което вчера говорихме, в строгия смисъл, беше изградено на времевите понятия. Там в светлината на духовното описахме, как телесно-душевното стои в основата на човешкото същество.
към текста >>

Ако само понятието за време сериозно се приложи към човешкото развитие, или ако се вгледаме в областта на постоянното съществуване в живота, всичко ще е наред.
Могат да се дават превъзходни схематични рисунки, които изцяло са направени по образец на представите от майя, и по този начин да се движим нагоре-надолу в духовния свят, в областите на свръхсъзнанието или подсъзнанието. Хората казват: ти описваш това, което не мога да разбера. Но зад тези думи стои не нещо друго, а следното: ти искаш от мен, аз да стигна до други идеи и представи, от тези, които се намират в майя; ти искаш от мен, аз да стигна до представи, които се намират в областта на действителността. Може да има и други възражения. Някой може да каже: да, но какво ме интересува мен, в края на краищата, какво става тук долу! Ако само понятието за време сериозно се приложи към човешкото развитие, или ако се вгледаме в областта на постоянното съществуване в живота, всичко ще е наред. Така могат да говорят хора, които изцяло са затънали в майята, щом формират понятия, произлизащи от смесването, които изцяло остават в майя. В краен случай, ако искате да останете само в областта на постоянното съществуване, вие можете да живеете, можете да живеете в сънно състояние. Но, първо, вие можете да живеете с тези понятия, които формирате тук, – и те трябва да са доста остроумни, за да издържат критиката на съвременните учени, – вие можете в краен случай, но само в краен случай, да живеете с тези понятия, но не трябва да умрете с тях. С формирани по такъв начин понятия не трябва да се умира. И тук, когато се засягат тези тайни, започва сериозното духовнонаучно познание.
към текста >>

38. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините.
И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция. От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода. Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие.
към текста >>

Когато „Futurum Company“ се основа тук в Дорнах, нашият добър приятел господин Молт говори за всичко, което би трябвало да влезе и бъде приложено в селата за практичния живот.
Годината, която започваме с този Коледен празник не ще бъде лесна за нашето антропософско развитие. Напротив, това ще бъде трудна година. Противопоставянето срещу нас няма да намалее, но ще се увеличи по сила. Защото силите, които се интересуват да разрушат Антропософията са действително дейни и много на щрек, както често съм казвал това. Днес бих искал да обърна внимание на нещо много специално. Когато „Futurum Company“ се основа тук в Дорнах, нашият добър приятел господин Молт говори за всичко, което би трябвало да влезе и бъде приложено в селата за практичния живот. Той бе прав във всичко, което каза. Когато аз говорих след това казах, че не съм загрижен за присаждането на антропософски мисли и идеи в практически институции ала онова, което ми причинява грижа е, дали ще намерим достатъчно много човешки същества, способни и достатъчно енергични, да прокарат тези неща. Онова, което е много необходимо, мои мили приятели, е щото ние винаги да се опитваме да обединяваме заедно онези човешки същества, които са достатъчно енергични и способни, за да направят антропософия та наистина практична. Последните столетия не само са затъпили човешкото знание, те фактически са подтиснали практическите способности на хората. И съществено е хората да се опитат да разгърнат тези си сили от най-дълбоките основи на своето същество защото силите, които са необходими лежат във всеки индивид.
към текста >>

39. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят.
В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за божествения принцип на Отца. Самият човек ставаше това място на божествения принцип на Отца. Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят. После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия свят, микрокосмосът. Това е нещо, което се поддържа още от Гьоте; защото, когато Гьоте става член на ложите* /* Виж: Роналд Ги, Гьоте Франк-масон. Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят. Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота. Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност. За първи път, по време на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз. Съзнанието за Аза беше започнало, така да се каже, да влиза в хората. Но от този факт, други неща се бяха получили, а именно човешкото физическо тяло започна, вътрешно да се разделя на части, да се разрушава.
към текста >>

Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение.
Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза. Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора. Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян.
към текста >>

40. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека.
Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили. Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е. никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека. Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси. Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно. Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото. Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата.
към текста >>

Ние трябва само да ги приложим върху човека.
Защото когато виждаме, какво става там навън, когато след това прилагаме като лечително средство това или онова вещество, или го преработваме като лечително вещество, тогава ние просто заставаме и се питаме: къде се явява желязото? Къде се явява този или онзи метал в артериите? Ако след това проучим заобикалящия ни свят, ние винаги откриваме, когато нещо металическо се явява тук или там в това или онова преработване от природата: тук имаме един процес на лечение; вземи го само, продължи го в човешкия организъм, тогава ще създадеш една терапия, която самата природа ти е показала предварително там навън. Да, всяко минаване през света е в действителност едно истинско проучване на това, което храни, което лекува, едно проучване на духовното, защото в природата постоянно се получават заболявания и постоянно се лекува. Там навън се намират великите процеси на лечението. Ние трябва само да ги приложим върху човека. Това е чудното съвместно действие на Макрокосмоса с микрокосмоса. Действително представлява една дълбока истина това, което аз съм казал на някои от Вас в тази или онази форма: Искаш ли да познаеш себе си, Гледай на всички страни в света. Искаш ли да познаеш света,
към текста >>

А това можете да приложите върху всичко: Искаш ли да лекуваш човека, гледай на всички страни в света, гледай, как навсякъде светът развива лечение.
Действително представлява една дълбока истина това, което аз съм казал на някои от Вас в тази или онази форма: Искаш ли да познаеш себе си, Гледай на всички страни в света. Искаш ли да познаеш света, Гледай във всички твои собствени глъбини. А това можете да приложите върху всичко: Искаш ли да лекуваш човека, гледай на всички страни в света, гледай, как навсякъде светът развива лечение. Искаш ли да познаеш тайните на света като болестни и лечителни процеси, тогава гледай във всички глъбини на човешката природа. Можете да приложите това върху всичко, което е човешко същество. Обаче трябва да насочите погледа навън върху великата природа и да видите човека в жива връзка с тази велика природа. Днес хората са свикнали с нещо друго. Те се отдалечават от природата, колкото е възможно повече, правят нещо, което им затваря погледа за природата, защото това, което искат да изследват, поставят го в едно стъкло върху една малка масичка; окото не гледа в природата, а гледа в стъклото.
към текста >>

Можете да приложите това върху всичко, което е човешко същество.
Гледай на всички страни в света. Искаш ли да познаеш света, Гледай във всички твои собствени глъбини. А това можете да приложите върху всичко: Искаш ли да лекуваш човека, гледай на всички страни в света, гледай, как навсякъде светът развива лечение. Искаш ли да познаеш тайните на света като болестни и лечителни процеси, тогава гледай във всички глъбини на човешката природа. Можете да приложите това върху всичко, което е човешко същество. Обаче трябва да насочите погледа навън върху великата природа и да видите човека в жива връзка с тази велика природа. Днес хората са свикнали с нещо друго. Те се отдалечават от природата, колкото е възможно повече, правят нещо, което им затваря погледа за природата, защото това, което искат да изследват, поставят го в едно стъкло върху една малка масичка; окото не гледа в природата, а гледа в стъклото. Самият поглед е откъснат от природата. Те наричат това един микроскоп.
към текста >>

41. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Щом приложим това разглеждане върху историята, ние вече не сме в състояние да разглеждаме човека само така, че силите на историята да са концентрирани върху човека и да виждаме в човека едно единно същество, а трябва да разглеждаме човека както той минава през различни земни съществувания, защото в един земен живот той е свързан с една по-стара епоха, в друг земен живот с една по-късна епоха.
Едно такова същество никога не би могло да познае цялото растение, то би говорило за растението като за едно същество, което има само корени и листа. В едно подобно положение по отношение на цялото възприемане на света е стигнало модерното материалистично схващане. То разглежда само по-обширната основа на живота, но не и това, което израства от цялостта на развитието и битието - самия човек. Нашето разглеждане на природата изцяло трябва да бъде такова, че да се разглежда природата в нейната обширност, но в разглеждането веднага да ни се яви това, от което, като че ли би трябвало тя сама от себе си да създаде човека. Благодарение на това човекът наистина се явява като един микрокосмос, като едно концентриране на всичко онова, което се намира в ширините на Космоса. Щом приложим това разглеждане върху историята, ние вече не сме в състояние да разглеждаме човека само така, че силите на историята да са концентрирани върху човека и да виждаме в човека едно единно същество, а трябва да разглеждаме човека както той минава през различни земни съществувания, защото в един земен живот той е свързан с една по-стара епоха, в друг земен живот с една по-късна епоха. И обстоятелството, че това е така, поставя човека, но сега вече цялостта на човека, индивидуалността на човека, отново в центъра на разглеждането. Това е едното, което се постига чрез такъв светоглед относно природата и историята. Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност. Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно.
към текста >>

И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения».
И вижте, мои мили приятели, това трябваше отново с един пример да ви скицира, как трябва да бъдат задълбочавани историческите разглеждания. И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас. Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание. В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки. За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот. И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи. Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно.
към текста >>

42. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията.
Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот. Това са неща, които същевременно показват, как именно духовната наука не се интересува само от абстрактно-духовното, а се интересува също и от действието на духовното във физическото. Често съм подчертавал, че не е толкова жалко, че материализмът насочва поглед само върху материята, но жалкото е и това е трагедията на материализма, че той всъщност нищо не знае за материята, защото не познава действието на духовното в материята. Точно при разглеждането на човека истински трябва да насочим поглед първо върху материята, защото именно при човешката форма, при цялото човешко същество, в материята се изразява действието на духа. Материята е външното откровение на духа. В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията. Тя се състои от външно видими имагинации. Но това се простира също и върху начина, по който човек е изграден. Има хора, при които долната част на туловището е по-дълга отколкото горната част, т.е. долната част от началото на туловището до гърдите е по-дълга у тях, а горната част, от гърдите до шията, е по-къса. Ако тази част от гърдите до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и едно ново раждане така е минал през духовния живот, че много бързо е изминал изкачването до средата на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора.
Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо. Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това. Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици. Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора. Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т. н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално. Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността. Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето. Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето.
към текста >>

И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят.
И така можем да кажем: - Ние съвсем не трябва да разглеждаме човека, само механично или пък само според образеца на обикновения организъм. Ние не трябва да правим това, а трябва да разглеждаме човека цялостно - от неговата форма до неговата способност за движение, като едно пълно отражение на духовния свят. При човека имаме първо организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания. И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене. И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят. Ние несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят; там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества. Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност едно физическо-сетивно копие на имагинативното. Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
към текста >>

43. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти.
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата. Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив. Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол. Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение. Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти. При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време. Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу. Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството.
към текста >>

Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката.
Това, което той самият дава като резултати, може да важи само като пример, как той се е стремил да реши своите големи задачи с ограничени средства. Ние трябва да се опитаме да ги решим в неговия дух, обаче с нашите по-големи средства и въз основа на нашия по-голям опит. По този път ще могат да бъдат оплодени всички клонове на изследването, към които Гьоте е насочил своето внимание, и, нещо повече: те ще носят един единен отпечатък, ще бъдат напълно членове на един единен велик светоглед. Чисто филологичното и критическо изследване, оправданието на което да се отрече би било безумие, трябва да намери своето допълнение от тази страна. Ние трябва да овладеем изобилието от мисли и идеи, което се съдържа в Гьоте, и, изхождайки от него, да работим научно по-нататък. Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката. Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост. С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година. В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката.
към текста >>

44. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа.
Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието. Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката). А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят. Виждате ли, това лежи в основата на Гьотевото схващане за природата. Гьоте не желае да изразява при родните закони с понятия. Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа. Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души. Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
към текста >>

Кое средство приложи християнството най-напред?
В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството. Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот. Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н. Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н.
към текста >>

Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота.
Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това. От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи. Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота. И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание. Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това?
към текста >>

45. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Следователно когато човек изгражда една социална теория според естественонаучния начин на мислене, той привидно изгражда нещо, което е валидно за цялата Земя и ще може да бъде приложено навсякъде.
Там той можа да изгради една социална теория по естественонаучен образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории. И понеже този начин на мислене беше залегнал дълбоко в телата на хората, неговата теория придоби огромна популярност. А тъй като веднъж вече това, което идва от външната природа се смята за миродавно, тъй като да се говори за хората, както прави Карл Маркс, е същото, както когато се говори за външната природа, сега нещата изглеждат така, че всичко, което се казва за човека, респективно за социалните отношения, е равнозначно именно с външния свят, с външната природа. Ако аз имам да кажа нещо за Юпитер, за теменужките, за червеите, ще мога да го кажа както в Исландия, тъй и в Нова Зеландия, в Англия, в Русия. То ще е валидно за целия свят. Следователно когато човек изгражда една социална теория според естественонаучния начин на мислене, той привидно изгражда нещо, което е валидно за цялата Земя и ще може да бъде приложено навсякъде. Тъкмо в това е своеобразието на юридическо-държавническото мислене, което намира връхната си точка в марксизма, че то иска да постави всеобщо-абстрактното като едно всеобщо покривало. Вие ще откриете това дори и там, където е в сила не социалистическото мислене, а само юридически-логичното мислене, например при Кант23 и неговия категоричен императив, за който вероятно сте чували. Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек. Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек. Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене.
към текста >>

Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек.
То ще е валидно за целия свят. Следователно когато човек изгражда една социална теория според естественонаучния начин на мислене, той привидно изгражда нещо, което е валидно за цялата Земя и ще може да бъде приложено навсякъде. Тъкмо в това е своеобразието на юридическо-държавническото мислене, което намира връхната си точка в марксизма, че то иска да постави всеобщо-абстрактното като едно всеобщо покривало. Вие ще откриете това дори и там, където е в сила не социалистическото мислене, а само юридически-логичното мислене, например при Кант23 и неговия категоричен императив, за който вероятно сте чували. Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек. Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек. Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене. И то намира връхната си точка именно в марксистко-социалното мислене. И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот. Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток.
към текста >>

И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот.
Вие ще откриете това дори и там, където е в сила не социалистическото мислене, а само юридически-логичното мислене, например при Кант23 и неговия категоричен императив, за който вероятно сте чували. Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек. Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек. Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене. И то намира връхната си точка именно в марксистко-социалното мислене. И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот. Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток. Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения. Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24. Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела.
към текста >>

46. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота.
Мнозина се усещат засегнати от подобно твърдение, понеже смятат, че в този случай всички морални и социални импулси остават зависими от произвола на отделната личност. Но това не е така, чисто и просто нещата се поставят върху онази основа, върху която може да съществува социалният живот, а именно върху основата на доверието и да извоюваме това доверие е една от големите задачи в живота. Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно. Така постъпваме в малките детайли от живота. Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота. Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек. И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие. Втората основа, освен доверието, е следната: В случай че няма някой, който ни принуждава да вършим това или онова, ние сме длъжни да намерим подтиците вътре в себе си. Също и подтиците, засягащи чувствата и душата: тях ние също трябва да търсим вътре в себе си. Какво означава това?
към текста >>

Този начин на мислене, уважаеми дами и господа, който застъпвам тук, е приложим в света.
Държавно-юридическият живот изисква хората да се отнасят помежду си в смисъла на вече установената демокрация, където човекът има възможността да се споразумява относно това, за което всеки човек трябва да има своята лична преценка, относно това, за което не са нужни тясно специализирани познания. Има такава област от живота и това е държавно-юридическата област. Сега да се спрем на икономическата област. Там се натъкваме на факта, че никакво решение не е редно да се взема от индивидуалната преценка на този или онзи – индивидуалната преценка тук няма значение, защото тя винаги е неправилна – , решението следва да се взема от един вид асоциации, от човешки общности, които стигат до общото си становище в резултат на това, че зачитат всички индивидуални преценки. Не става дума за това, че държавата или съответната общност се разделя на три отделни части, а става дума за това, че всяка от тези три части може да върши онова, което трябва да върши, за да може социалният организъм да функционира правилно. Този начин на мислене, уважаеми дами и господа, който застъпвам тук, е приложим в света. При определени обстоятелства – казвам го само хипотетично – може да се получи така, че поради своите способности даден човек да иска това или онова, може дори да разполага с необходимата техника или сръчност, за да го иска; обаче това, което самият той, като човек, върши, ще бъде продължено от други хора. Аз предприемам някакво действие, но то не обхваща всичко. Важното е друго: Моето действие да бъде съзнателно продължено от другите, тъй че да бъде подхванато от втори, трети, четвърти и т.н. За тази цел обаче социалния организъм трябва да функционира по такъв начин, че следите от моите действия да не изчезнат. В противен случай излиза, че аз върша нещо тук в Оксфорд, после то бива продължено някъде и от някого, обаче в Уайтчапел вече няма никакви следи от моето действие.
към текста >>

Мизерията възниква тогава, когато човешките сили и способности не намират правилното си приложение в социалния организъм.
Аз предприемам някакво действие, но то не обхваща всичко. Важното е друго: Моето действие да бъде съзнателно продължено от другите, тъй че да бъде подхванато от втори, трети, четвърти и т.н. За тази цел обаче социалния организъм трябва да функционира по такъв начин, че следите от моите действия да не изчезнат. В противен случай излиза, че аз върша нещо тук в Оксфорд, после то бива продължено някъде и от някого, обаче в Уайтчапел вече няма никакви следи от моето действие. И тогава ние виждаме само външните признаци, тогава ние виждаме, че там се е настанила мизерията. Мизерията възниква тогава, когато човешките сили и способности не намират правилното си приложение в социалния организъм. Нека да обърнем поглед към Русия – мизерия. Защо? Защото социалните сили не бяха насочени както трябва в социалният организъм; защото социалният организъм не беше естествено структуриран според трите си съставни части. Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло. Да, всичко това може да бъде извлечено от едно действително познание за света. Но когато идва някой и започне да го обяснява теоретически и интелектуално с доктрината на Маркс, тогава естествено нещата остават неразбрани; остава неразбран този, който не се задоволява с повърхностното разглеждане на мизерията и заявява: Там нищо не може да се подобри, защото първо хората трябва да бъдат поставени в такива социални връзки, които принуждават мизерията да изчезне.
към текста >>

47. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото виждате ли, тъкмо спрямо болестните явления, с които си послужих вчера, за да изложа примера с туберкулозата, е трудно да приложим разделянето на сензитивните и моторни нерви.
Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля. И така, в действителност и в лицето на моторните нерви имаме сензитивни нерви, но които нерви възприемат в самите нас, докато същинските сензитивни нерви възприемат външния свят. В тази насока е заложено нещо с огромно значение за медицината, но което може да бъде оценено, само ако самият факт бъде правилно разбран. Защото виждате ли, тъкмо спрямо болестните явления, с които си послужих вчера, за да изложа примера с туберкулозата, е трудно да приложим разделянето на сензитивните и моторни нерви. Ето защо някои разумни учени вече са приели, че всеки един нерв провежда не само от периферията навътре, или обратно, но че всеки един нерв провежда винаги както от периферията към центъра, така и обратно от центъра към периферията. Точно така всеки моторен нерв провежда в две посоки. Това означава, че ако искаме да обясним нещо, изхождайки от нервната система, например хистерията, е необходимо да приемем две провеждания, протичащи в противоположна посока. Така, служейки си с факти, става необходимо да признаем такива свойства на нерва, които всъщност изцяло противоречат на хипотезите за нервната система. Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията.
към текста >>

И затова трябва да се запитаме: как по рационален начин да си представим връзката между самия човек и това, което е природата извън човека, и какво да приложим, било то процеси, било субстанции под формата на лечебни средства, за лечението на човека.
Не може да се тръгне от най-простото. Сега, обаче ще трябва да зададем въпроса: сетивното възприемане и всичко, което е подобно на сетивното възприемане, може ли да ни даде опорна точка за наличието на някакви по-особени влияния, които да са насочени към човешкия организъм и които да изхождат от лечебни средства? Нали в нормално състояние върху човешкия организъм се упражняват три вида влияния: влияние чрез сетивното възприемане, провеждано чрез нервната система, влияние чрез ритмичната система дишане и кръвообращение, и чрез веществообмяната. Тези три нормални връзки трябва да имат някакъв аналог с абнормалните връзки установяващи се между лечебните средства от една страна, които също по някакъв начин трябва да вземем от външната природа, и човешкия организъм от друга страна. Това, което протича между външния свят и човешкия организъм, изпъква най-ясно чрез влиянието върху нервната система. И затова трябва да се запитаме: как по рационален начин да си представим връзката между самия човек и това, което е природата извън човека, и какво да приложим, било то процеси, било субстанции под формата на лечебни средства, за лечението на човека. Трябва да добием представа за това, как изглежда взаимоотношението между човека и природата извън него, от която черпим лечебните средства. Защото дори, когато прилагаме студените бани, прилагаме нещо, което е извън човека. Всичко, което прилагаме, е взето от природата извън човека и е приложено върху човешките процеси; и трябва да си изградим рационална представа за взаимовръзката между човека и процесите, разположени вън от него. Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н.
към текста >>

Всичко, което прилагаме, е взето от природата извън човека и е приложено върху човешките процеси; и трябва да си изградим рационална представа за взаимовръзката между човека и процесите, разположени вън от него.
Тези три нормални връзки трябва да имат някакъв аналог с абнормалните връзки установяващи се между лечебните средства от една страна, които също по някакъв начин трябва да вземем от външната природа, и човешкия организъм от друга страна. Това, което протича между външния свят и човешкия организъм, изпъква най-ясно чрез влиянието върху нервната система. И затова трябва да се запитаме: как по рационален начин да си представим връзката между самия човек и това, което е природата извън човека, и какво да приложим, било то процеси, било субстанции под формата на лечебни средства, за лечението на човека. Трябва да добием представа за това, как изглежда взаимоотношението между човека и природата извън него, от която черпим лечебните средства. Защото дори, когато прилагаме студените бани, прилагаме нещо, което е извън човека. Всичко, което прилагаме, е взето от природата извън човека и е приложено върху човешките процеси; и трябва да си изградим рационална представа за взаимовръзката между човека и процесите, разположени вън от него. Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него.
към текста >>

Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него.
Всичко, което прилагаме, е взето от природата извън човека и е приложено върху човешките процеси; и трябва да си изградим рационална представа за взаимовръзката между човека и процесите, разположени вън от него. Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование. Засега бих желал да започна с това, чрез определени процеси от природата извън човека да покажа, как в много отношения тези процеси в естеството на човека. Бих желал да тръгна от процесите, които засега наблюдаваме сред нисшите животни и растения, та оттук да открием пътя към онези процеси, които могат да бъдат предизвикани от природата извън човека изобщо, от това, което можем да извлечем от растително то или от животинското царство, и преди всичко от минералното царство. Но до характеристиката на тези чисто минерални субстанции можем да се доближим едва, когато тръгнем от съвсем елементарните природонаучни представи, и после ще възкачим към това, което става, когато, да кажем като лечебно средство въведем например арсен или калай в човешкия организъм, или нещо друго. Първо трябва да обърнем внимание на това, че растителните метаморфози на съществата вън от човека се осъществяват по начин, съвсем различен от този у човека.
към текста >>

48. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство.
изхождайки от своето астрално тяло и от своя Аз, действително да пренася тази дейност върху физическото и върху етерното тяло. При мудния човек тази способност е много слаба. Всъщност, от духовно-научна гледна точка, мудният човек представлява спящ човек. След това би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е късоглед или далекоглед. Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност. След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство. Би било изключително важно, ако зъболекарите прилагаха своите познания относно системата на зъбите и относно всичко, свързано с нея, т.е. относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен смисъл могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение. В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст. Разбира се съответните пациенти трябва да бъдат спечелени за това, но както казах, при наличието на известно социално чувство, това може би е постижимо. Както ще видим през следващите дни, това е от изключителна важност за преценката на цялостното устройство на човека.
към текста >>

И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното. В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса. И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни. [1] от лекция, изнесе на по време на курса от един от участниците
към текста >>

49. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Приложете например силициева киселина, пригответе я във всички потенции какво всъщност извършвате при това?
Касае се за приготовлението, за това, което извършваме. Занимавал съм се много с въпроса, какво всъщност се случва, когато се стремим да приготвим хемеопатични лечебни средства, към които средства, например в този случай, изцяло причислявам и приготовлението по метода на Ритер, което потвърждава и д-р Р., макар че самата г-ца Ритер не признава това. Възниква въпросът: какво всъщност се случва, когато се приготовляват хомеопатични средства? Всъщност нещата се свеждат до приготовлението. Това, което правим, се свежда до целия процес на приготовление. Приложете например силициева киселина, пригответе я във всички потенции какво всъщност извършвате при това? Вие работите до една определена точка. В основата си всичко в природата почива на ритмични процеси. Извървявайки определен път, Вие достигате до известна нулева точка, в която точка се проявяват същинските, за нас засега налични, въздействия на съответната субстанция. Виждате ли, също така, както ако аз имах някакво състояние и непрекъснато го раздавах, то накрая бих стигнал до една нулева точка и преминавайки зад тази нулева точка бих получил нещо, което обаче не е просто състояние, но е нещо, което преминава от характера на състояние към характера на дългове. Същото е и когато се противопоставям на субстанциалните свойства на външните субстанции.
към текста >>

И това същевременно ни се посочва пътя, чрез който по някакъв начин да можем да приложим при човека carbo vegetabilis.
Външно въздействуващата светлина всъщност има значение само за възбуждането, за възникването на вътрешната светлина. И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина. Сега става дума за това, да вникнем по-нататък в целия този процес. Разглеждайки това в нас, което взема участие в изграждането на въглеродно-субстанциалното, при човека ние достигаме до бъбреците и до отделителните органи въобще, и до всичко, което и по посока нагоре е свързано с бъбрека. Така, че ние са доближаваме до бъбречния процес във вътрешността на човека, когато обхванем с поглед процеса, свързан с въглена в природата извън човека. И това същевременно ни се посочва пътя, чрез който по някакъв начин да можем да приложим при човека carbo vegetabilis. За сега бих желал да кажа по отношение на по-безобидните заболявания имаме възможността да казваме: чрез carbo vegetabilis сме в състояние да се противопоставяме на процеса на превръщане на човека в животно, предизвикващ чувството на гадене. Всичко онова, което определя болестната картина на carbo vegetabilis всъщност представлява чувството на гадене и продължение на гаденето във вътрешността на човека; срещу това, което се образува тук, активният противоположен полюс се представя от противоположния процес в човека. И този процес обхваща всичко, свързано с функцията на бъбречната система. Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis. Така че същественото при изследването на това болестотворно средство е да разберем, как се отнася бъбречният процес в човека спрямо потенцирането на такова средство като carbo vegetabilis.
към текста >>

50. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно.
Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния. Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния. Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно. Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет. Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза. По този начин, когато даден човек е склонен към възпаления, Вие можете да се справите с възпаленията; защото Азът и този скелет, те трябва да бъдат заедно.
към текста >>

Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е.
След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния. Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния. Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно. Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет. Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза. По този начин, когато даден човек е склонен към възпаления, Вие можете да се справите с възпаленията; защото Азът и този скелет, те трябва да бъдат заедно. Ние можем да ги съберем заедно именно чрез описаното приложение на мравчената киселина чрез баня, но в силно разредено състояние, защото само тогава силите на мравчената киселина могат да бъдат правилно приложени.
към текста >>

искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане.
Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния. Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния. Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно. Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет. Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза. По този начин, когато даден човек е склонен към възпаления, Вие можете да се справите с възпаленията; защото Азът и този скелет, те трябва да бъдат заедно. Ние можем да ги съберем заедно именно чрез описаното приложение на мравчената киселина чрез баня, но в силно разредено състояние, защото само тогава силите на мравчената киселина могат да бъдат правилно приложени. Сега трябва да се занимаете с малко симптоматология.
към текста >>

Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет.
Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния. Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния. Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно. Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет. Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза. По този начин, когато даден човек е склонен към възпаления, Вие можете да се справите с възпаленията; защото Азът и този скелет, те трябва да бъдат заедно. Ние можем да ги съберем заедно именно чрез описаното приложение на мравчената киселина чрез баня, но в силно разредено състояние, защото само тогава силите на мравчената киселина могат да бъдат правилно приложени. Сега трябва да се занимаете с малко симптоматология. Трябва, ако искате да се занимавате с подобни неща, да наблюдавате, дали имате работа с възпалителните състояния, които възникват при хората, склонни едно временно с това и към напълняване; защото само когато са налице двата симптомокомплекса, от една страна склоността към възпалителни състояния, а от друга страна склоността към напълняване, което съставя един определен симтомокомплекс, само тогава ще можете да постигнете нещо действително добро чрез външното лечение, т.е.
към текста >>

Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза.
Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния. Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно. Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет. Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза. По този начин, когато даден човек е склонен към възпаления, Вие можете да се справите с възпаленията; защото Азът и този скелет, те трябва да бъдат заедно. Ние можем да ги съберем заедно именно чрез описаното приложение на мравчената киселина чрез баня, но в силно разредено състояние, защото само тогава силите на мравчената киселина могат да бъдат правилно приложени. Сега трябва да се занимаете с малко симптоматология. Трябва, ако искате да се занимавате с подобни неща, да наблюдавате, дали имате работа с възпалителните състояния, които възникват при хората, склонни едно временно с това и към напълняване; защото само когато са налице двата симптомокомплекса, от една страна склоността към възпалителни състояния, а от друга страна склоността към напълняване, което съставя един определен симтомокомплекс, само тогава ще можете да постигнете нещо действително добро чрез външното лечение, т.е. чрез току що описаното лечение с животинска мравчена киселина.
към текста >>

Ние можем да ги съберем заедно именно чрез описаното приложение на мравчената киселина чрез баня, но в силно разредено състояние, защото само тогава силите на мравчената киселина могат да бъдат правилно приложени.
Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет. Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза. По този начин, когато даден човек е склонен към възпаления, Вие можете да се справите с възпаленията; защото Азът и този скелет, те трябва да бъдат заедно. Ние можем да ги съберем заедно именно чрез описаното приложение на мравчената киселина чрез баня, но в силно разредено състояние, защото само тогава силите на мравчената киселина могат да бъдат правилно приложени. Сега трябва да се занимаете с малко симптоматология. Трябва, ако искате да се занимавате с подобни неща, да наблюдавате, дали имате работа с възпалителните състояния, които възникват при хората, склонни едно временно с това и към напълняване; защото само когато са налице двата симптомокомплекса, от една страна склоността към възпалителни състояния, а от друга страна склоността към напълняване, което съставя един определен симтомокомплекс, само тогава ще можете да постигнете нещо действително добро чрез външното лечение, т.е. чрез току що описаното лечение с животинска мравчена киселина. Винаги ще постигнете нещо изключително добро, ако притежавате обоснованото предложение, че е налице разпад на този скелет, което Вие можете да изведете и от различни други симптоми, които тепърва ще обсъждаме, и особено ако същевременно имате работа със склонен към напълняване човек. Това е, което трябва да имаме предвид в този случай.
към текста >>

Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въз действува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования.
Хора, склонни към образуване на тумори, не могат да спят добре по тази причина, че в техния организъм, когато спят, остават отломъци от Аза. И така, ние се изправяме пред тези азови отломъци, които са истинските причинители и на злокачествените образования, и които са свързани с целия симптомокомплекс, изложен от мен до сега. И нещата наистина стоят така, като че ли от едната страна имаме хипохондрията и запека, а от другата страна имаме случая, когато организмът вътрешно се разраства и се появяват най-злокачествените тумори, или когато организмът не е в състояние да превърне дадения човек в хипохондрик или да предизвика в него запек. По този въпрос ние ще трябва да поговорим още: засега трябва да разгледаме само принципа. Виждате ли, и по един външен начин Вие можете да убедите себе си, че нещата стоят точно така, ако всичко онова, което казах преди, бъде разгледано по друг начин. Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въз действува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования. Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек. По този начин добиваме и правилен възглед за това, как трябва да разграничим въздействието чрез средства отвън, от въздействието чрез средства отвътре. Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори. И отново тук духовната наука знае нещо, което е изключително показателно по отношение на тези две части на устройството. А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори.
към текста >>

И още тук можем вече да видим, че ако всичко това бъде направено правилно разбира се приложено навреме, не когато вече е късно че ако например подсилите кожата на главата с този възбуждащ процес на фино разпределените в течността капчици розмарин, Вие вече бихте могли да се преборите с такъв един периферен процес като косопада.
Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане. Ф26 След като имате кожата с нейните пори и с всички онези процеси, разиграващи се на местата на връзката с порите (вж. рис.26) и ако в банята, в която поставите човека, са фино разпределени капчиците розмарин, тогава Вие лесно ще видите, че тук между кожата и между фино разпределените капчици розмарин възниква взаимодействие, ако мога така да нарека тук бива предизвикано нещо подобно; тук бива предизвикано едно възбуждане на сетивния процес. Този възбуждащ сетивен процес въздействува върху човешкия Аз, като повлиява включването му в неговия скелет. И още тук можем вече да видим, че ако всичко това бъде направено правилно разбира се приложено навреме, не когато вече е късно че ако например подсилите кожата на главата с този възбуждащ процес на фино разпределените в течността капчици розмарин, Вие вече бихте могли да се преборите с такъв един периферен процес като косопада. Необходимо е само това да бъде направено по правилен начин. И така, тук нещо въздействува на повърхността, в периферията на човешкия организъм. А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт.
към текста >>

Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника.
Необходимо е само това да бъде направено по правилен начин. И така, тук нещо въздействува на повърхността, в периферията на човешкия организъм. А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
към текста >>

прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>

51. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие.
резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие. Ако при това приложите обикновените, често употребявани алопатични средства, то Вие ще успеете само да упоите този станал чувствителен, нервен апарат, т.е. Вие ще снижите неговата активност. Ако човек получи мигренозен пристъп, да кажем, преди да трябва да излезе на театралната сцена, и ако човек предпочете да си навреди, вместо да не излезе на сцената, тогава това, което казвам, може да бъде наблюдавано особено ясно; упояването на това, което всъщност не би трябвало да бъде упоено. Разбира се, при такива неща става ясно, че човешкия организъм представлява нещо изключително фино и че хората, поради своята социална ангажираност, много често са принудени да извършват грях срещу това, което изисква организма. Това се разбира от само себе си, това не бива да бъде пропускано, и понякога сме принудени да приемем някакво увреждане, предизвикано просто поради социалното положение на човека и евентуално да лекуваме последиците, които ще се появят по-късно.
към текста >>

Ако при това приложите обикновените, често употребявани алопатични средства, то Вие ще успеете само да упоите този станал чувствителен, нервен апарат, т.е.
Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие. Ако при това приложите обикновените, често употребявани алопатични средства, то Вие ще успеете само да упоите този станал чувствителен, нервен апарат, т.е. Вие ще снижите неговата активност. Ако човек получи мигренозен пристъп, да кажем, преди да трябва да излезе на театралната сцена, и ако човек предпочете да си навреди, вместо да не излезе на сцената, тогава това, което казвам, може да бъде наблюдавано особено ясно; упояването на това, което всъщност не би трябвало да бъде упоено. Разбира се, при такива неща става ясно, че човешкия организъм представлява нещо изключително фино и че хората, поради своята социална ангажираност, много често са принудени да извършват грях срещу това, което изисква организма. Това се разбира от само себе си, това не бива да бъде пропускано, и понякога сме принудени да приемем някакво увреждане, предизвикано просто поради социалното положение на човека и евентуално да лекуваме последиците, които ще се появят по-късно. Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина.
към текста >>

Но не всичко, което се оформя през юношеството в организма, намира правилно приложение още през време на юношеството.
Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм. Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта. Бих желал да се изразя по-точно. Виждате ли, човекът е така устроен че още през юношеството той разгръща в себе си сили, които след това изграждат организма му. Но не всичко, което се оформя през юношеството в организма, намира правилно приложение още през време на юношеството. Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта. И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета.
към текста >>

И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод.
Те не могат да се превърнат веднага в органични въздействия. Тогава те продължават да действуват като душевни впечатления, и вместо да вземат участие в цялостното развиете на човека, те изостават под формата на изолирани душевни импулси. Ако те биха взели участие в цялостното органично развитие, ако не бяха изостанали под формата на изолирани душевни импулси, то в по-късния човешки живот те не биха активирали онези органи, които са присъщи само на старостта, и които са налице не за да се ангажират с младежките впечатления. И тогава в целия човек става нещо нередно. Той е принуден да позволи на душевни изолации да въздействуват върху органи, които не са пригодени за това. И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод. Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка. Ала важното е, че по този път никога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза. Ако останем с това, да прилагаме психоанализата само като диагноза, то ние вършим нещо, което по определен начин е оправдано ако бъде тактично изпълнено. Но не да става така, нещо, което мога да потвърдя с разни писъмца, които съм получавал, че психоаналитиците да използуват дори болничния персонал в ролята на шпиони, и чрез всякакви обстоятелства, дори с помощта на болничния персонал да се домогват до всичко онова, което желаят да изтръгнат от болния по време на анализата; всичко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено едно ужасно зло. Но при всичко това нещата твърде силно зависят от моралната същност на личностите, занимаващи се с тази област.
към текста >>

52. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въздействува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования.
Хора, склонни към образуване на тумори, не могат да спят добре по тази причина, че в техния организъм, когато спят, остават отломъци от Аза. И така, ние се изправяме пред тези азови отломъци, които са истинските причинители и на злокачествените образования, и които са свързани с целия симптомокомплекс, изложен от мен до сега. И нещата наистина стоят така, като че ли от едната страна имаме хипохондрията и запека, а от другата страна имаме случая, когато организмът вътрешно се разраства и се появяват най-злокачествените тумори, или когато организмът не е в състояние да превърне дадения човек в хипохондрик или да предизвика в него запек. По този въпрос ние ще трябва да поговорим още: засега трябва да разгледаме само принципа. Виждате ли, и по един външен начин Вие можете да убедите себе си, че нещата стоят точно така, ако всичко онова, което казах преди, бъде разгледано по друг начин. Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въздействува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования. Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек. По този начин добиваме и правилен възглед за това, как трябва да разграничим въздействието чрез средства отвън, от въздействието чрез средства отвътре. Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори. И отново тук духовната наука знае нещо, което е изключително показателно по отношение на тези две части на устройството. А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори.
към текста >>

И още тук можем вече да видим, че ако всичко това бъде направено правилно разбира се приложено навреме, не когато вече е късно че ако например подсилите кожата на главата с този възбуждащ процес на фино разпределените в течността капчици розмарин, Вие вече бихте могли да се преборите с такъв един периферен процес като косопада.
От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане. След като имате кожата с нейните пори и с всички онези процеси, разиграващи се на местата на връзката с порите (вж. рис.27) и ако в банята, в която поставите човека, са фино разпределени капчиците розмарин, тогава Вие лесно ще видите, че тук между кожата и между фино разпределените капчици розмарин възниква взаимодействие, ако мога така да нарека тук бива предизвикано нещо подобно; тук бива предизвика но едно възбуждане на сетивния процес. Този възбуждащ сетивен процес въздействува върху човешкия Аз, като повлиява включването му в неговия скелет. И още тук можем вече да видим, че ако всичко това бъде направено правилно разбира се приложено навреме, не когато вече е късно че ако например подсилите кожата на главата с този възбуждащ процес на фино разпределените в течността капчици розмарин, Вие вече бихте могли да се преборите с такъв един периферен процес като косопада. Необходимо е само това да бъде направено по правилен начин. И така, тук нещо въздействува на повърхността, в периферията на човешкия организъм. А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън. Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде.
към текста >>

Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника.
И така, тук нещо въздействува на повърхността, в периферията на човешкия организъм. А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън. Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
към текста >>

прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>

53. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако наистина имаме една пълна престава за начина на въздействие на някаква субстанция, тогава имаме в пътепоказател за приложението на същата като лечебно средство, и в този случай ние сами можем да правим извод.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Днес и утре ще се опитам да разработя колкото се може повече неща. При подобен първоначален стимул, защото това, което може да бъде дадено в този курс, е наистина само един стимул при подобен стимул нещата се свеждат най-вече до това, да бъде точно опознат пътя, така както може да ни го даде духовната наука, по който път извън човешките субстанции преминават в човешкия организъм, а също така и пътя на техните противодействия. Ако наистина имаме една пълна престава за начина на въздействие на някаква субстанция, тогава имаме в пътепоказател за приложението на същата като лечебно средство, и в този случай ние сами можем да правим извод. И това е много по-добро, отколкото, ако съблюдаваме предписанията, указващи, че това е за еди какво си, а онова за нещо друго. Днес аз отново ще трябва да започна от нещо привидно много отдалечено, за да достигна до нещо много близко. Между въпросите, които бяха поставени, непрекъснато изплува един въпрос, който естествено би трябвало да интересува всички Вас, това е въпросът на наследствеността за унаследяването. Този въпрос играе изключително важна роля за преценката, както на здравия, или най-малкото на относително здравия, така и на болния човек. Тук трябва да кажем, че тази наследственост, това унаследяване бива изследвано от съвременната материалистична естествена наука по един много абстрактен начин.
към текста >>

Противоположно на това действието е различно и бива постигнато когато вземем антимона в по-ниски потенции, или когато по приложим външно чрез мехлеми и други подобно.
Но когато е необходимо да го стимулираме по-силно, тогава ние трябва да въведем в него нещо, което нормално не бива да навлиза в него. Ето тук Вие достигате до антимоновото въздействие, което е специфично различно поради описаните свое образности на антимона в зависимост от това, дали прилагате антимона отвън, или го прилагате от вътре. Когато го прилагате отвътре, Вие трябва да опитате да получите антимона в едно тъй силно разреждане, че да успеете да го въведете в горния човек. Когато го въведете в горния човек, тогава антимонът ще действува изключително стимулиращо върху нарушените органни образования, върху вътрешните органни процеси. По тази причина дори при определени форми на тиф фино потенцираният антимон ще може да играе важна роля. Противоположно на това действието е различно и бива постигнато когато вземем антимона в по-ниски потенции, или когато по приложим външно чрез мехлеми и други подобно. Естествено може да се наложи, при определени обстоятелства, и за външни цели да прибегнем към силата на разредения антимон. Но обикновено външното въздействие се постига като общо прилагаме ниски потенции. От това виждате, че подобно лечебно средство, е включен в нещо, което аз нарекох закономерен ход, който ход, обаче в същото време показва непрекъснато своите колебания, и по тази причина ще трябва да се придържаме към правилото, вътрешно да прилагаме антимон предимно в тези случаи, когато имаме работа със силно волеви хора, а външно да прилагаме антимон, когато имаме работа с по-слабоволеви хора. Трябва да се насочим по този начин. От това виждате, как в минералното царство, в лицето на антимона, ни е дадено нещо, притежаващо вътрешно родство с човешката воля, в смисъл, че човешката воля, колкото е по-осъзната, толкова по-силно чувствува себе си призвана да се противопоставя на действието на антимона.
към текста >>

54. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

От друга страна, що се отнася до движението на ръцете, трябва да кажем, че също така е необходимо да не се прекалява с плетенето на една или две куки, защото вече ще получим противоположното въздействие на това, което бихме получили при едно правилно приложение на тази дейност при човека.
За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата. Ала регулирането на тази дейност има особено значение, и тя бива стимулирана чрез подчинената на ритмични закони дейност на крайниците, на които закони аз вече обърнах внимание: дейността на ръцете и на дланите и на краката и стъпалата, която може да бъде особено добре стимулирана чрез евритмичното регулиране на движенията, тъй като евритмичните движения одухотворяват движенията въобще. Ако обаче физкултурният елемент нахлуе твърде силно в чисто физиологичната сфера, тогава махалото се отклонява в грешна посока, и лесно можем да въздействуваме по посока на обратното. Ето защо е понятно, че занимания, както обикновените танцови занимания, с които биват ангажирани най-вече момичетата, могат да въздействуват по вреден начин върху зъбообразуващия процес, така че в никакъв случай не бихме могли да кажем: как стана така, че момичета, които много тънцуват, имат много по-лоши зъби отколкото момчетата? Важното е това танцуване да бъде одухотворено и да не бъде прекалено. От друга страна, що се отнася до движението на ръцете, трябва да кажем, че също така е необходимо да не се прекалява с плетенето на една или две куки, защото вече ще получим противоположното въздействие на това, което бихме получили при едно правилно приложение на тази дейност при човека. Така виждаме, как в действителност дори и в тази област се осъществява обръщане на механично-видимото движение. Първо зъбообразуващият процес е обратен на храносмилателния процес. След това обаче е много важно, че обратно насочено на човешкото движение, на способността да се придвижва, е движението, вложено в храносмилателния процес. Тук е заложено изключително много по отношение изграждането на човека. Това, че човекът може да ходи напред, и това, че в обратната посока се осъществява стимулацията на неговото храносмилане, в това е заложено изключително много.
към текста >>

Ето защо ако искаме да въздействуваме чрез мед, то нещата се свеждат до това, да си кажем златното правило: тук ние ще приложим общо медта по такъв начин, че да е ниско потенцирана разбира се не трябва да я прилагаме във вредно големи за човека дози -, т.е.
Днес ние отново посочихме лимфо-кръвотворната дейност в човека. Тя представлява полярност на това, което се проявява в минерализиращия процес при медта. Ето защо съществува родство между тези процеси и медта. Задачата би се състояла в следното, да се изясни, че тези процеси принадлежат и на долния човек, само на най-горната част на долния човек, и по тази причина съществува подобно родство с медта, което родство е силно насочено към самата мед-образуваща сила, такава, каквато осъществява тя на Земята. Защото всичко, което е свързано с долната част на човека, е свързано със земните процеси. Ето защо ако искаме да въздействуваме чрез мед, то нещата се свеждат до това, да си кажем златното правило: тук ние ще приложим общо медта по такъв начин, че да е ниско потенцирана разбира се не трябва да я прилагаме във вредно големи за човека дози -, т.е. прилагаме медта по начин, сроден на нейното поведение тук на Земята. Тъй както вътрешния лимфо-кръвотворен процес е сроден на медта, така и всичко онова, което стои на прехода, което в известен смисъл пренася външния храносмилателен процес във вътрешния кръвотворен и лимфотворен храносмилателен процес, е сродно с черния дроб и преди всичко с живака; тъй както единият процес е сроден на медта, така и този процес е сроден на живака, само че при живака трябва да имаме предвид, че в себе си той всъщност носи нещо окръглено, нещо уравновесяващо, т.е. в известен смисъл свързано с взаимообмена между двата процеса. Тези процеси обаче, които човекът трябва да изработи, за да не преминава твърде много неща в кръвта и които биват осъществявани чрез действието на nux vomica, и биват преодолени от въздействието на tnuja, тези процеси биват регулирани чрез въздействието на среброто. Тук се открива възможността външната природа да бъде изследвана по отношение на тези съставни части и да разгледаме тези елементи като един разчленен човек, за да можем по този начин напълно да включим човека с неговите състояния на здраве и на болест в заобикалящата го среда, с която той е тясно свързан тъкмо чрез своята долна част.
към текста >>

55. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност.
Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива.
към текста >>

Ако приложим олово, можем силно да въздействаме, ако е необходимо да предизвикаме нещо, като току-що описаното, когато приложим оловото като мехлем или също ако го предпишем.
Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива. Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции. В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни органи. Ако приложим олово, можем силно да въздействаме, ако е необходимо да предизвикаме нещо, като току-що описаното, когато приложим оловото като мехлем или също ако го предпишем. Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните органи, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек. Когато в горния човек приложим някакви предпазливо приготвени мехлеми с олово, ние действаме директно върху тази горна система. И когато имаме именно хора, които страдат от слабост на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне. При всичките неща, които в известна степен можем да почерпим от това, което разгледахме през последните дни и също през последния семинар, става въпрос да сме наясно за следното. Тук преди всичко има една голяма противоположност.
към текста >>

Когато в горния човек приложим някакви предпазливо приготвени мехлеми с олово, ние действаме директно върху тази горна система.
Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива. Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции. В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни органи. Ако приложим олово, можем силно да въздействаме, ако е необходимо да предизвикаме нещо, като току-що описаното, когато приложим оловото като мехлем или също ако го предпишем. Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните органи, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек. Когато в горния човек приложим някакви предпазливо приготвени мехлеми с олово, ние действаме директно върху тази горна система. И когато имаме именно хора, които страдат от слабост на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне. При всичките неща, които в известна степен можем да почерпим от това, което разгледахме през последните дни и също през последния семинар, става въпрос да сме наясно за следното. Тук преди всичко има една голяма противоположност. Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи.
към текста >>

Щайнер си е правил бележки към лекцията на д-р Шайдегер (виж приложение стр. 46).
Публикува голям брой произведения за физиологията и патологията, «Очерк за патологията и терапията на сърдечните заболявания», Берлин 1899 г. В библиотеката на Рудолф Щайнер има малко произведение от Розенбах със заглавието «Енергетика и медицина» от 1897 г. В изданието от 1963 г. името Розенбах е променено в Райхенбах, понеже името Розенбах не се среща често и се смята, че се дължи на слухова грешка. В стенограмата обаче ясно е написано Розенбах, потвърдено в блежника към този курс, защото Р. Щайнер си е правил бележки към лекцията на д-р Шайдегер (виж приложение стр. 46). Тази грешка би могла да се направи, понеже през 1963 г. не е бил на разположение бележникът, а и библиотеката на Рудолф Щайнер не е била още така достъпна, за да се ползват всички материали. [2] Nelkenwurzel: Rhizoma caryophyllata, корен на Geum urbanum, наречен още Nardenwurzel, Nageleinwurzel, Weinwurzel. Името се отнася до слабия, наподобяващ карамфила аромат, от което произлиза и немското име на цялото растение. Коренът е горчив на вкус, стипчив и действа запичащо.
към текста >>

56. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили.
Фактите се изясняват тогава, когато се каже: Това, което в големи количества действа разболяващо в долния човек, в малки количества (потенцирано), когато се доведе до въздействие от страна на горния човек, лекува, и обратното. Следователно преформирането на хоме-опатичното правило е това, което единствено е подходящо да примири противниците. След това отклонение, като отново се върна към едно лекарство, при което се цели да се постигне нещо чрез определено преработване на олово и пчелен мед, можете да видите как, изхождайки отдолу, в силно разреждане, чрез оловото се противодейства на разрушаващата човешкия образ сила. Това лежи в действието на оловото и ние ще се опитаме да засилим тази изграждаща азова сила в човека. Тогава ще преместим азовата дейност във физическия организъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и органично. И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили. Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си органично, докато се намира в живота. Срещу последното се действа обаче, т.е. усилват се излъчващите се от аза сили чрез това, което се прибавя като въздействия от страна на пчелния мед. Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се прозре това, което става всъщност с човека. Когато искаме обаче да разберем въздействията на минералите в човека, е необходимо да се разгледа общото действие на минералите в Земята.
към текста >>

Златото ще трябва да се приложи тогава, когато при човека се открият нарушения в циркулацията и дишането, при които няма друга причина за дисхармонията като странично следствие.
Възможно е загръщащото и образуващото кълбата да са приблизително в равновесие. При нормалния човек естествено е така, че всичко, което действа от горния човек надолу, се уравновесява от действията, идващи от долния към горния човек. И това равновесие се проявява особено в областта на сърцето. Но когато този баланс е нарушен, металът, който може да донесе равновесието е златото, Aurum. То отново привежда в равновесие загръщащото и това, което се намира в средата. Златото ще трябва да се приложи тогава, когато при човека се открият нарушения в циркулацията и дишането, при които няма друга причина за дисхармонията като странично следствие. Където причините не лежат в нещо друго в останалия организъм, там се прилага златото. Забележи ли се обаче, че причините изхождат от друга част, не от границата между долния и горния човек, тогава трябва да си кажем: От вътрешността на човека не идват достатъчно такива загръщащи процеси насреща на проявяващия се там повече етерно-духовен процес. Ако дейността, която откривате там, лежи повече към вътрешността, в храносмилателните процеси извън чревната стена - и то ясно казано, отвъд стените на червата, - вие ще подпомогнете процеса на загръщането, като приложите мед, Cuprum. Това ни води до начините, по които можем да употребим медта, която също е включена в нашите лекарства. Тя се препоръчва в случаи на недохранване, което се проявява особено в нарушения на циркулацията, като следствие на недохранването.
към текста >>

Ако дейността, която откривате там, лежи повече към вътрешността, в храносмилателните процеси извън чревната стена - и то ясно казано, отвъд стените на червата, - вие ще подпомогнете процеса на загръщането, като приложите мед, Cuprum.
Но когато този баланс е нарушен, металът, който може да донесе равновесието е златото, Aurum. То отново привежда в равновесие загръщащото и това, което се намира в средата. Златото ще трябва да се приложи тогава, когато при човека се открият нарушения в циркулацията и дишането, при които няма друга причина за дисхармонията като странично следствие. Където причините не лежат в нещо друго в останалия организъм, там се прилага златото. Забележи ли се обаче, че причините изхождат от друга част, не от границата между долния и горния човек, тогава трябва да си кажем: От вътрешността на човека не идват достатъчно такива загръщащи процеси насреща на проявяващия се там повече етерно-духовен процес. Ако дейността, която откривате там, лежи повече към вътрешността, в храносмилателните процеси извън чревната стена - и то ясно казано, отвъд стените на червата, - вие ще подпомогнете процеса на загръщането, като приложите мед, Cuprum. Това ни води до начините, по които можем да употребим медта, която също е включена в нашите лекарства. Тя се препоръчва в случаи на недохранване, което се проявява особено в нарушения на циркулацията, като следствие на недохранването. Имаме ли работа с циркулационни смущения, които не могат да бъдат разглеждани като резултат от недохранването, тогава ще дадем злато, Aurum; имаме ли работа с нарушения в циркулацията, които се дължат на недохранването, ще приложим Cuprum. Естествено и за другите процеси на излъчването, радиацията, трябва да са налице веществени процеси насреща на етерните духовни процеси. Процеса, който лежи от тази страна, трябва да разглеждаме сега като вътрешен процес, предизвикващ това люлеене, това осцилиране и в случай, че той стане абнормен, прекалено силен, можем да го наблюдаваме във всичко, протичащо в храносмилането, в преработването на приетото в червата, като насочващ се следователно навън.
към текста >>

Имаме ли работа с циркулационни смущения, които не могат да бъдат разглеждани като резултат от недохранването, тогава ще дадем злато, Aurum; имаме ли работа с нарушения в циркулацията, които се дължат на недохранването, ще приложим Cuprum.
Където причините не лежат в нещо друго в останалия организъм, там се прилага златото. Забележи ли се обаче, че причините изхождат от друга част, не от границата между долния и горния човек, тогава трябва да си кажем: От вътрешността на човека не идват достатъчно такива загръщащи процеси насреща на проявяващия се там повече етерно-духовен процес. Ако дейността, която откривате там, лежи повече към вътрешността, в храносмилателните процеси извън чревната стена - и то ясно казано, отвъд стените на червата, - вие ще подпомогнете процеса на загръщането, като приложите мед, Cuprum. Това ни води до начините, по които можем да употребим медта, която също е включена в нашите лекарства. Тя се препоръчва в случаи на недохранване, което се проявява особено в нарушения на циркулацията, като следствие на недохранването. Имаме ли работа с циркулационни смущения, които не могат да бъдат разглеждани като резултат от недохранването, тогава ще дадем злато, Aurum; имаме ли работа с нарушения в циркулацията, които се дължат на недохранването, ще приложим Cuprum. Естествено и за другите процеси на излъчването, радиацията, трябва да са налице веществени процеси насреща на етерните духовни процеси. Процеса, който лежи от тази страна, трябва да разглеждаме сега като вътрешен процес, предизвикващ това люлеене, това осцилиране и в случай, че той стане абнормен, прекалено силен, можем да го наблюдаваме във всичко, протичащо в храносмилането, в преработването на приетото в червата, като насочващ се следователно навън. Също и всичко, което например става в сексуалността, са излъчвания от човека навън, които протичат по този начин (виж рис.19, стр. 138), бих казал, подобно на Меркуриевия жезъл. Оттам е и жезълът на Меркурий.
към текста >>

Но нито една антропософска теория, нито една антроположка теория не може да се приложи по друг начин, освен тя да бъде изоставена в правилния момент и да се премине в друга област.
Защото ако не е възможно да се създават теории, не би могла да се обхване никаква област от явленията. Но човек трябва да има и волята винаги да напуска теорията на правилното място и да проникне дотам, където теорията повече не важи. Това трябва да се има предвид и при естествената наука. Искаме ли да упражняваме еволюционна теория във външен смисъл, трябва да го правим така, че да се придържаме към външната еволюционна теория, само че съответно да я преобразуваме и т.н. Искаме ли да разберем човека отвътре, трябва да се придържаме към това, което дава антропософията. Но нито една антропософска теория, нито една антроположка теория не може да се приложи по друг начин, освен тя да бъде изоставена в правилния момент и да се премине в друга област. Разбира се, че е естествено при това, което наричаме антропософия тук, да преминаваме в духовно-душевната област и оттам да се връщаме към сетивно-външните явления. Вие можете да видите как в моите ранни и малко по-късни произведения аз следвах този път, започвайки го като разбиращ се от само себе си път, и как сега се опитвам да обхвана и другите области. Глупците, разбира се, откриват вътре само противоречия и оттам конструират своите глупави атаки. Немски списания, които се издават от хора, които не могат да си изградят преценка за нищо, приемат една глупашка караница за нещо, което представят за сериозна дискусия относно антропософията. Не знам дали ви е познато,че едно такова глупаво, наистина глупаво нападение, поместено в Дедерското «Дело»[5], се води от една личност с името Хауер.[6] Въпросът е, че трябва да вземем под внимание този процес, който трябва да опишем като радиация, като излъчване, както го направих сега.
към текста >>

На това, което от природата е отишло отвън навътре, трябва да му противопоставите сили, които имат обратната посока, и тези сили ще ги намерите, като въведете киселинен процес през кожата, това означава да приложите въглеродна киселина или някаква друга кисела баня.
За какво става въпрос при такава астма? При такава астма става въпрос, че нервно-сетивният процес се е изместил, слязъл е надолу в дихателния процес. Нищо друго не е освен прекалено силно действие в дихателния процес, и то действие, при което сетивният процес се е смъкнал надолу. Трябва да се въздейства полярно противоположно. Трябва да го пресрещнете от другата страна. На това, което от природата е отишло отвън навътре, трябва да му противопоставите сили, които имат обратната посока, и тези сили ще ги намерите, като въведете киселинен процес през кожата, това означава да приложите въглеродна киселина или някаква друга кисела баня. Това ще бъде особено благотворно за този вид астматично болни. Още нещо може да се приложи в тази връзка, към което ще стигнете, ако имате предвид това, за което говорих. Поставен е въпрос как стоят нещата с това - във въпроса вече се посочва, - което предизвика такова учудване и радост в клиниките, а именно млечната инжекция при бленорея[8]. Че в голям брой от случаите това е свързано с лактацията, можете да го разберете от казаното през тези дни относно образуването на кърмата. Достатъчно е само да си представите какво казахме за лактацията, как тя е също сетивен процес, но слязъл дълбоко надолу.
към текста >>

Още нещо може да се приложи в тази връзка, към което ще стигнете, ако имате предвид това, за което говорих.
Нищо друго не е освен прекалено силно действие в дихателния процес, и то действие, при което сетивният процес се е смъкнал надолу. Трябва да се въздейства полярно противоположно. Трябва да го пресрещнете от другата страна. На това, което от природата е отишло отвън навътре, трябва да му противопоставите сили, които имат обратната посока, и тези сили ще ги намерите, като въведете киселинен процес през кожата, това означава да приложите въглеродна киселина или някаква друга кисела баня. Това ще бъде особено благотворно за този вид астматично болни. Още нещо може да се приложи в тази връзка, към което ще стигнете, ако имате предвид това, за което говорих. Поставен е въпрос как стоят нещата с това - във въпроса вече се посочва, - което предизвика такова учудване и радост в клиниките, а именно млечната инжекция при бленорея[8]. Че в голям брой от случаите това е свързано с лактацията, можете да го разберете от казаното през тези дни относно образуването на кърмата. Достатъчно е само да си представите какво казахме за лактацията, как тя е също сетивен процес, но слязъл дълбоко надолу. Изложих какво се е появило като анормалност там и, разбира се, в отделения продукт остават сили с определена насоченост. Това е още един процес, в който продължава разигралото се в организма.
към текста >>

Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
Една външна генетична метаморфоза можете да я констатирате само когато при прехода от едното в другото, при диференцирането общо взето още не действа полярността, а е запазена посоката. Когато обаче полярността веднага се намеси при диференцирането, естествено се поражда съвсем друго образуване, което изобщо не е подобно на първото. Някои от въпросите ще бъдат отговорени през следващия час, който веднага ще последва. Има един въпрос, който обаче ви моля да го разглеждате като водещ в областта, където се появява объркване, където би трябвало да се избягват аналогии. Въпросът е: «Как би могъл да се изгради спектърът на вкуса, като се започне от сладкото, мине се през горчиво, кисело, до основите и солите; дали може да се конструира такъв вкусов спектър, може би и спектър от миризми.» По отношение на такива неща действително имаме прекалено малко обективни факти именно при вкуса и миризмата, за да може да има полза да се търсят аналогии. Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата. Искам накратко да засегна още един въпрос - други въпроси, които бяха поставени, опирайки се на този въпрос, ще бъдат по-добре обсъдени накрая на следващия час, - един въпрос, който има известно принципно значение: «Възможно ли е човек да произвежда от самия себе си бром, морфин, йод, хинин, арсен и други лекарства (вещества), без да ги е взимал отвън? » Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка организация. Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите. Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло. И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане.
към текста >>

Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно.
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане. Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно. Първо, имате действието на магнезия, което обаче престава там, където стоят зъбите. Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно.
към текста >>

Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно.
Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно. И тогава действително ще бъде породен процесът, изхождащ от етерното, хомеопатезиран до етерното процес, където вече имаме само сили, където няма никакво вещество, където сме тръгнали от съвсем друго вещество. Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно. С другата половина трябва да се придържаме към магнезия, така че оттам този, който вярва, че може да се вземе друг сулфат, не улучва правилното. Това е, което се вярва, когато се изхожда от съображения, получени само с помощта на методите на външния сетивен свят и разума. Съвсем накратко искам да посоча, че всички тези неща, които бяха изложени тук, трябва изцяло да ги разглеждаме така, че да кажем: «За да се стигне до въздействията, които трябва да се наблюдават, трябва да извлечем конкретното. Но след това отново трябва да обхванем всичко заедно.» При тези лекции допуснах, че ще схванете нещата в тяхната взаимовръзка. А сега бих искал да ви насоча как може да се разглежда тази взаимовръзка.
към текста >>

И вие ще получите добри резултати, ако при начална базедова болест радикално приложите това, което обсъдихме именно при евритмистите.
А сега бих искал да ви насоча как може да се разглежда тази взаимовръзка. Например бях запитан относно базедовата болест, Morbus Basedow. Можете да си припомните какво казах през първия час по евритмия,[10] когато посочих как щитовидната жлеза е недостигнал до край мозък. Когато си кажете, че щитовидната жлеза е недостигнал до край мозък, когато забележите, че силите, които действат абнормено в Morbus Basedow, имат тенденция към щитовидната жлеза и при тази тенденция предизвикват всички други неща, които се проявяват в комлекса от симптоми на базедовата болест, тогава ще разберете как трябва да противодействате чрез това, което действа срещу прекалено силното изграждане в посока на главата на човека. И там отново сме доведени до това, което ще е темата на следващия час, там сме доведени до това, че именно такива неща могат да действат наистина много благодатно чрез осмислените движения, именно чрез осмислените консонантни движения. И вие ще получите добри резултати, ако при начална базедова болест радикално приложите това, което обсъдихме именно при евритмистите. Там е взаимовръзката. Сега няма да довършим тези неща, но да се надяваме, че ще ги продължим друг път, само че с изключение на следващия час, който ни остава, би трябвало вече да приключим. След кратка почивка ще продължим, като поясним нещата повече в посока на евритмията. [1] Упoтребена е думата entwerden като противоположност на werden, която означава става, ще бъда; форма за образуване на бъдещо време; като съществително означава: възникване, зараждане; развитие, оформяне. – Бел. пр.
към текста >>

Той се потвърждава и от бележка в бележника (виж Приложение, стр. 44.)
година., брой 11 (февруари 1921 г.), за «Антропософията като път към духа». [6] Яков Вилхем Хауер, 1881-1962 г., индолог. Hauer – побойник от глагола hauen – удрям. [7] В предишните издания се казва по непознати основания: събиране на кръв долу, липса на кръв горе. В стенограмата на г-жа Финкх ясно стои напечатаният сега вариант. Той се потвърждава и от бележка в бележника (виж Приложение, стр. 44.) [8] Гнойни течения от лигавиците, също и при конюнктивит и гонорея. – Бел. пр. [9] Густав Бунге, 1844-1920, медик, физиолог, професор в Базел. Представител на неовитализма. [10] Виж първа лекция в «Лечебна евритмия», Събр.
към текста >>

57. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вулфен в блестящо построена реч върху „Криминалната психология приложена към Фридрих Шилер”, която постигна блестящ успех всред многобройната аудитория на Цюрихския съюз на юристите, още повече, че мъртвият обвиняем не можеше да присъствува на събранието и навярно само с невидима ръка с посочвал написаното от него приживе.
А сега, тъй като това ни засяга, нека да се спрем на вестникарската статия. Тя е озаглавена: „Шилер според психоанализата на държавния прокурор”. А всъщност би трябвало да бъде озаглавена: „Фридрих Шилер според психоанализата на днешната психология или психопедагогика.” „Фриц Шилер, някогашен професор по история в Йена, беден човек от швабски произход, автор на различни революционни пиеси, миналия петък, 25. Февруари 1924 беше подложен на безпощадна критика от заслужилия широко известен дори и извън професионалните кръгове дрезденски прокурор д-р К. Н. Вулфен в блестящо построена реч върху „Криминалната психология приложена към Фридрих Шилер”, която постигна блестящ успех всред многобройната аудитория на Цюрихския съюз на юристите, още повече, че мъртвият обвиняем не можеше да присъствува на събранието и навярно само с невидима ръка с посочвал написаното от него приживе. От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място! Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
към текста >>

От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място!
Тя е озаглавена: „Шилер според психоанализата на държавния прокурор”. А всъщност би трябвало да бъде озаглавена: „Фридрих Шилер според психоанализата на днешната психология или психопедагогика.” „Фриц Шилер, някогашен професор по история в Йена, беден човек от швабски произход, автор на различни революционни пиеси, миналия петък, 25. Февруари 1924 беше подложен на безпощадна критика от заслужилия широко известен дори и извън професионалните кръгове дрезденски прокурор д-р К. Н. Вулфен в блестящо построена реч върху „Криминалната психология приложена към Фридрих Шилер”, която постигна блестящ успех всред многобройната аудитория на Цюрихския съюз на юристите, още повече, че мъртвият обвиняем не можеше да присъствува на събранието и навярно само с невидима ръка с посочвал написаното от него приживе. От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място! Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти. Г-н държавният прокурор изрича всичко това и накрая се обявява за убеден почитател на Шилер; дори завършва своята реч с Гьотевия епилог на „Камбаната”: Боже, пази ни от нашите приятели!
към текста >>

И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си.
Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото.
към текста >>

Спрямо възрастните душевно болни тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията.
За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия. Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот. Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия. Обаче тези неща трябва да се знаят и разумно да се прилагат там, където това е възможно в съответните граници, включително и при непълноценните деца. Спрямо възрастните душевно болни тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията. От момента, когато човек е принуден да си има работа с импулси от друг характер, например със законодателството, нещата стават неприложими. Защото законодателството е нещо общо и не може да се прилага спрямо индивидуалните особености на човека. Правните норми са истинска отрова, ако се имат предвид при лечение на абнормните личности. Но все пак тези правни норми са нещо реално. Вие не бива да осъществявате Вашите намерения по фанатичен начин, а да им позволите да се влеят в живота, там, където е възможно.
към текста >>

От момента, когато човек е принуден да си има работа с импулси от друг характер, например със законодателството, нещата стават неприложими.
Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия. Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот. Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия. Обаче тези неща трябва да се знаят и разумно да се прилагат там, където това е възможно в съответните граници, включително и при непълноценните деца. Спрямо възрастните душевно болни тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията. От момента, когато човек е принуден да си има работа с импулси от друг характер, например със законодателството, нещата стават неприложими. Защото законодателството е нещо общо и не може да се прилага спрямо индивидуалните особености на човека. Правните норми са истинска отрова, ако се имат предвид при лечение на абнормните личности. Но все пак тези правни норми са нещо реално. Вие не бива да осъществявате Вашите намерения по фанатичен начин, а да им позволите да се влеят в живота, там, където е възможно. Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е.
към текста >>

58. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия.
Последиците са, че първоначално, след раждането, двигателно-веществообменната система още не е завършена и то може добре да я владее. Никой не забелязва, че нещо не е в ред. И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия. Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата. Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата. По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6.
към текста >>

Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък.
Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума. Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък. Тук отново бих искал да изтъкна, колко важно е при подобни случаи да си изработим истински усет за пълно присъствие в процеса на преподаването. Тъкмо в преподаването и възпитанието на тези деца ние трябва да сме заедно с тях във всичко. Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във възпитателния процес, стига да е налице съответният мироглед. Разбира се, има сили, които се противопоставят. И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди.
към текста >>

59. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

се опита да приложи системата Монтесори, но без успех.
Преди всичко, трябва да се приложат методите на Валдорфската педагогика. Нека да го избавим от неговата вътрешна възбудимост и трайно да насочим вниманието му към навън, така че да пробудим интерес към външните неща и процеси. Сега може би ще ми опишете докъде е стигнало момчето в своите училищни занимания. С.: То не може нито да чете, нито да пише, по отношение на учебния материал не е постигнат никакъв напредък. През минала година г-жа Ф. се опита да приложи системата Монтесори, но без успех. И така, у момчето се отбелязва известна притъпеност, що се отнася до външните му впечатления. И точно тук възниква необходимостта от прилагане на Валдорфската педагогика според начина, предвиден за съвсем малките деца, а именно: тръгвайки от заниманията с живопис, да го улесним така, че то да изрази с цветове всичко онова, което го измъчва вътрешно. Дайте му да рисува и вижте какво ще се получи. После продължавайте по-нататък, като се ръководите от неговите индивидуални особености. Но тъкмо при това момче безусловно се налага и терапевтична намеса.
към текста >>

Сега бих искал да обсъдим един курс на лечение, който да приложим тук на място.
– И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран. И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи. Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая. Сега бих искал да обсъдим един курс на лечение, който да приложим тук на място. Нека да оставим това за утре. Доколкото разбрах от това, което чух тази сутрин, Вие искате да обсъдим още неща, които излизат извън съдържанието на лекциите, понеже те са замислени по-скоро в духа на „преклонение пред малките неща”; и аз бих искал да откликна на това желание, като си послужа с методът, приложен от мен при лекциите пред работниците. Там аз изнасях лекциите си по такъв начин, че първо ги питах какво биха искали да чуят, и в известен смисъл темите бяха посочвани от самите тях. Ето защо сега те не ме упрекват, че им говоря за неща, които не представляват интерес за тях.
към текста >>

Доколкото разбрах от това, което чух тази сутрин, Вие искате да обсъдим още неща, които излизат извън съдържанието на лекциите, понеже те са замислени по-скоро в духа на „преклонение пред малките неща”; и аз бих искал да откликна на това желание, като си послужа с методът, приложен от мен при лекциите пред работниците.
Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран. И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи. Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая. Сега бих искал да обсъдим един курс на лечение, който да приложим тук на място. Нека да оставим това за утре. Доколкото разбрах от това, което чух тази сутрин, Вие искате да обсъдим още неща, които излизат извън съдържанието на лекциите, понеже те са замислени по-скоро в духа на „преклонение пред малките неща”; и аз бих искал да откликна на това желание, като си послужа с методът, приложен от мен при лекциите пред работниците. Там аз изнасях лекциите си по такъв начин, че първо ги питах какво биха искали да чуят, и в известен смисъл темите бяха посочвани от самите тях. Ето защо сега те не ме упрекват, че им говоря за неща, които не представляват интерес за тях.
към текста >>

60. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
И това беше тайната на неговия успех. Идеите на Маркс са така ясни, щото, въпреки че са сложни, те са разбираеми за най-широките кръгове, когато са правилно изложени. Това е спомогнало за популярността на тази яснота. И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни. Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него. Ние ще видим още, как характерно за цялото по-ново развитие на човечеството е до най-висока степен това, че такива крайности, такива рязко изразени крайности са се явили именно през 19-то столетие, защото те са светкавични проблясъци на онова, което сега изживяваме като социален хаос, като буря.
към текста >>

Как стигаме ние до една математика, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н.
Ние стоим в пространството и времето така, че тези неща някак си преминават през нас, без първо ние да ги възприемаме. Другите неща ние трябва първо да ги възприемаме. Относно теглото – ето на, много уважаеми присъствуващи, тук трябва също да се съгласите, че то няма много работа с възприятието, което е подчинено малко на волята, защото някой, който би напълнял и тялото би стигнало до нежеланото тегло, би искал да избегна това просто чрез познанието, чрез възприемателната способност. Много уважаеми присъствуващи, също и в нашите тегловни отношения ние сме приети вече напълно обективно от света, без да можем да направим нещо чрез същата организация, чрез която стоим в цвета, в звука, в топлината и т.н. И така днес преди всичко трябва да поставим пред себе си въпрос: как стига до нас въобще математическо-механическото съждение? Как стигаме ние до една математика, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н. и т.н. Но, много уважаеми присъствуващи, този главен въпрос стои на единия край. Утре ще открием още един друг въпрос. Тогава ще имаме двете изходни точки на науката. След това ще вървим по-нататък и на другия край ще намерим образуването на социалното съждение.
към текста >>

61. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Проблемът за приложимостта на математиката към действителността.
Живата подвижност в планетната система. Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост. Несъизмеримостта на циркулационните времена става непредвидимо. Петер Хил и кабарето. Космическите процеси се забулват в аритметически неразбираемото – ембрионалните процеси излизат от геометрично неразбираемото в достъпна за наблюдение форма. Проблемът за приложимостта на математиката към действителността. Аритметичните закони (комутативен, асоциативен, дистрибутивен) са постулати, но не аксиоми за действителността. Сравнение с принципа на инерцията. Пета лекция, 5 януари 1921 година Теоретико-познавателното разглеждане в естествените науки. Значение на несъизмеримостта: математиката в определен момент става некомпетентна.
към текста >>

Приложение към областите на планетите и кометите.
Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес. Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване. Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя. Приложение към областите на планетите и кометите. Задачата да се сравни противоположността на планетната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида. Девета лекция, 9 януари 1921 година Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са представени в осмата лекция? Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление.
към текста >>

Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще.
Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи. Десета лекция, 10 януари 1921 година Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости.
към текста >>

Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека.
Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи. Десета лекция, 10 януари 1921 година Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза.
към текста >>

Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация.
Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи. Десета лекция, 10 януари 1921 година Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот.
към текста >>

Приложение към Луната и към звездния свят.
Сваляне на трите измерения в съзерцанието и в човешката организация. Връзката на зрителния процес с бъбречната секреция. Пространството на долните планети и антипространството на горните планети. Точки с кривина и поле на действие, насочени навън и навътре. Точката на антипространството, която изчезва в далечината и намира своето продължение в центъра. Приложение към Луната и към звездния свят. Сравнение на тези космически отношения със секрецията на бъбреците и с очния организъм. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година Коментар по хода на лекциите. Критика на прибързаността при издигането на теории. Изискването за различаване на относително и абсолютно движение.
към текста >>

Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество.
Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода. Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество. Преодоляване на днешното мислене. Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята. Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък. Бележки към настоящото издание Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
към текста >>

62. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората.
Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците. Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма. Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност. Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент. Това е, което трябва да се преодолее. Ако не преодолеем това, науката ни ще се затлачи.
към текста >>

Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност.
Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма. Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност. Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент. Това е, което трябва да се преодолее. Ако не преодолеем това, науката ни ще се затлачи. Тя все повече и повече се раздробява.
към текста >>

Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Невъзможно е да се стане ембриолог, без да се изучава астрономия. Невъзможно е да се усъвършенстват хора, които насочват очите и телескопите си само към звездите. Защото такова изучаване на звездите няма никакъв по-нататъшен смисъл, ако не знаеш, че от големия свят тук наистина се образува най-малкият свят. Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции. Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание. Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността. Тук трябва да се търси тя; от другата страна е абстракцията.
към текста >>

63. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти.
Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми? Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми. Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука. Бих искал сега да изходя оттук в методологическото разглеждане и утре да можем да се приближим по-близо до реалността. Искам да изходя от следното.
към текста >>

Но можем и да кажем: аз разглеждам определена област от действителността и проверявам, доколко приложим към нея е законът: a +b = b+a .
Но тук има също и друга страна. Ние вътрешно сме свързани с тази закономерност и затова се приближаваме към действителността с тази закономерност. От нашето наблюдение изпада всичко, което не съответства на тази закономерност. Това е другата страна. С други думи: ние установяваме постулати, които използваме за действителността, и ги смятаме за аксиоми на самата действителност. Но можем и да кажем: аз разглеждам определена област от действителността и проверявам, доколко приложим към нея е законът: a +b = b+a . Повече нищо не мога да кажа. Защото, когато пристъпвам с този закон към действителността, се открива всичко, което му съответства, и аз, без да се колебая, отхвърлям това, което не му съответства. Така сме свикнали да постъпваме и в други области. Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение. Но това не е аксиома, а постулат.
към текста >>

– Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго.
(В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение. – Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4. Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс. Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста.
към текста >>

В 1996 г, в специализираното списание „Mitteilungen der Deutschen Mathematiker- Vereinigung“ 4/1996, авторът за пръв път публикува този доклад, обаче го допълва с приложение, където той обсъжда най-важните резултати от изследванията от последно време.
64 и по-нататък. – В изданието на курса от 1983 г. в бележките подробно са се спрели, както се оказа необосновано, на една от съвременните теории (KAMTheorie). Юрген Мозер (Jurgen Moser), един от основателите на тази теория, в 1975 г. в своята лекция (Wolfgang Pauli-Vorlesung) в Техническия университет в Цюрих вдъхновено изложил историята на небесната механика и преглед на тази теория. В 1996 г, в специализираното списание „Mitteilungen der Deutschen Mathematiker- Vereinigung“ 4/1996, авторът за пръв път публикува този доклад, обаче го допълва с приложение, където той обсъжда най-важните резултати от изследванията от последно време. Решаващи за възлаганите надежди тогава са били резултатите от изследванията на Ласкар (J. Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми? …И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно. За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит!
към текста >>

“. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията.
Решаващи за възлаганите надежди тогава са били резултатите от изследванията на Ласкар (J. Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми? …И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно. За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина.
към текста >>

Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления.
…И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно. За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>

Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими.
За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа. [7] Петер Хил – 1854-1904
към текста >>

[8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868).
Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа. [7] Петер Хил – 1854-1904 [8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868). “Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената. [9] Чарлз Дарвин – 1809-1882, главното му произведение „Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl [Произход на видовете по пътя на естествения подбор]“ е публикувано в 1859г. [10] Ернст Блюмел, 1884-1952 . Математик. Учител в Свободното Валдорфско училище и в други училища. С голяма вероятност на него принадлежи изцяло изпълненото съставяне на текста на дадения курс, основан на ръкописните формули и коректури.
към текста >>

64. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл.
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес. Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл. За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес. В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена. Кардиналът Николай Кузански беше син на корабар-лозар от Рейнската област. Роден през 1401 година, той починал през 1964 година. На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен учен се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности.
към текста >>

Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество.
И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност. Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество. А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката. Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката.
към текста >>

Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката.
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката. Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката. А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл. Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката. Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа. Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно.
към текста >>

Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл. Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена. Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи. Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз. В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние.
към текста >>

65. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света според математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него.
Те не се намират там, както не се намират и в мозъка! Сега трябва добре да си признаем, че тези впечатления, тези качества са недостъпни за познанието. Разглежда се положението на човека спрямо света. Намира се, че формата, положението, мястото, времето, запазват едно собствено, обективно съществуване; звукът, цветът, топлината, изчезват, избягват ни. Доведен до крайност, този начин на виждане нещата завърши най-после с положението, че Кант го охарактеризира в 18-то столетие, като каза: същите пространствени и временни свойства на предмети те не могат да съществуват никъде вън от човека. Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света според математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него. Науката на 18-ия век положи всички свои усилия да реши тази проблема. Ако обгърнем с един поглед, такава, каквато то ни се представя, отношението, което човек прие спрямо познанието, можем да кажем, че неговият основен характер е този на несигурността. Човек не знае, на какво в света да припише това, което изпитва в себе си. Постепенно това отношение завладя цялата модерна мисъл. И интересно е да сравним един модерен пример с позицията на Лок.
към текста >>

Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света. Лесно може да се разбере, че нашето описание на схващанията от миналите време на не съвпада с това, което може да се намери в модерните съчинения; формите на мислене на тази древна философия за природата са толкова различни от модерната мисъл, че, наистина, всички, които днес пишат една история за тях, влагат по-скоро своите собствени идеи вместо нещо друго. Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките. С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките. Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо. Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие. Съмнението, което се е появило в човешката мисъл, толкова сигурна, толкова уверена в миналото, ни изглежда една от важните характеристики на модерния дух, на който не биха могли вече да подхождат сигурността, увереността от миналото. Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна. Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи. В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава.
към текста >>

66. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили. Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят. Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия. Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена. Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество. Това е едно непрестанно усилие да се изолира напълно човекът от външния свят. Съвременната физика се е родила от този развод между физическото тяло и природата, обект на нашите възприятия. Следователно хората са забравили вътрешните опитности свързани с физическото тяло. Но сега, когато към външния свят са били прибавени всякакъв вид отвлечени схващания, не можем да се върнем към човека със същия род схващания.
към текста >>

С една реч, явява се другата страна на явлението: невъзможно е да приложим към познанието на човека отвлечени научни методи.
Съвременната физика се е родила от този развод между физическото тяло и природата, обект на нашите възприятия. Следователно хората са забравили вътрешните опитности свързани с физическото тяло. Но сега, когато към външния свят са били прибавени всякакъв вид отвлечени схващания, не можем да се върнем към човека със същия род схващания. Невъзможно е да се върнем назад. Това, което е било отделено от човека, не може вече да бъде отново съединено с него. С една реч, явява се другата страна на явлението: невъзможно е да приложим към познанието на човека отвлечени научни методи. Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика. Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности. Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло. Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората. Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен.
към текста >>

67. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Аз мислех само за приложението на апарат за пръскане.
Мисля, че това не е необходимо, защото когато сместа се бърка бързо, получава се доста размътена течност и не е нужно да се обръща внимание, дали там все още има чужди тела. Торът ще позволи правил но да бъде разпръснат. Чистият, еднородният кравешки тор е най-добър, обаче макар в него да има чужди тела, не е нужно човек да си прави труда да ги изхвърля. Ако вътре се намират чужди тела, те без да причиняват някаква вреда, са по-скоро в състояние да действат благоприятно, защото при концентрацията и последвалото разреждане действат фактически лъченията, а не субстанциите. Затова на място, където попадне такова чуждо тяло, няма опасност посетите картофи да избуят в дълги стръкове без нищо по тях. Аз мислех само за приложението на апарат за пръскане. Може да се прецеди разтворът, това не вреди. Най-добре ще бъде машините да се снабдят с цедка преди да се разпръсква. Нищо не се каза, дали масата от рога трябва да се претегли, за да се получи съответната пропорция. За каква кофа става дума, за швейцарска или за кофа от определени литри?
към текста >>

Ако приложите силиций, ще спънете образуването на семена.
По този въпрос могат да се правят опити по следния начин. При тези неща винаги е сравнително лесно да се дават директиви, обаче целесъобразността на една работа човек трябва сам да изпробва. Сравнително лесно могат да се назначат опити по тези въпроси. Да кажем, насаждате на две лехи една до друга жито и еспарезета. Тогава ще имате възможност да видите увреждането на семеобразуването при едно растение, което според собствената си наклонност лесно развива образуването на семена пшеницата постоянно има тази тенденция. Ако приложите силиций, ще спънете образуването на семена. При еспарзетата образуването на семе напълно ще се потисне или много ще се забави. Когато човек иска да изследва тези неща, винаги може да вземе за сравнение присъщите свойства на зърнените растения, на житото, от една страна, и от друга страна, подобните свойства на еспарезета та, на бобовите растения, и по този начин могат да се направят интересни опити със семеобразуването. Безразлично ли е кога се разпръсква разреденото количество в нивата? Съвсем не е безразлично, ако човек иска да запази кравешките рога, след като ги е извадил от земята.
към текста >>

Смятам, че и в този случай трябва да се приложи само половин кофа с един рог, както ние в Дорнах направихме за определената площ, която всъщност беше зеленчукова градина.
Ако постъпите така например с картофена нива или нива с друга култура, ще получите бурен растеж, големи стръкове, а това което искате, няма да се добие. Получавате същото, което се нарича тлъсто място. А тлъста, тежка почва се получава, когато там се вложи голямо количество тор. Как стоят нещата при фуражни растения, при които искаме да получим буен растеж на листата, например спанака? Смятам, че и в този случай трябва да се приложи само половин кофа с един рог, както ние в Дорнах направихме за определената площ, която всъщност беше зеленчукова градина. За по-големи площи е нужно даже много по-малко. Това е оптималното. Безразлично ли е какъв е торът, дали е кравешки, конски или овчи? Най-добрият материал за тази процедура е несъмнено кравешкият тор.
към текста >>

Но може да се изследва също по-нататък, дали е приложим за това и конският тор.
За по-големи площи е нужно даже много по-малко. Това е оптималното. Безразлично ли е какъв е торът, дали е кравешки, конски или овчи? Най-добрият материал за тази процедура е несъмнено кравешкият тор. Но може да се изследва също по-нататък, дали е приложим за това и конският тор. Тогава, ако по този начин се употреби конски тор, добре ще е кравешкият рог да се увие в косми от конска грива, за да се постави в действие това, което се намира в гривата на коня, който няма рога. Трябва ли да се направи преди посев или след това? Правилно е преди посев. Ние скоро ще видим как действа, защото тази година сме вече закъснели и ще трябва да се направи нещо след посева.
към текста >>

68. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Въпрос: Може ли посоченият за нематодата метод да се приложи за други насекоми?
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ 14 Юни 1924 За водните плевели, зелевата херния, гъбичните болести на лозата Главня – Минералният тор Въпрос: Може ли посоченият за нематодата метод да се приложи за други насекоми? Имам предвид паразити от всякакъв вид. Позволено ли е чрез тези методи веднага и без колебание да се унищожи растителния и животинския живот на големи площи? Така може да произлезе голямо безчинство. Трябва да се постави граница, та да не може да се разпростре такова разрушение по целия свят. Д-р Щайнер: Ето как стои въпросът за разрешението: да приемем, че ние оставаме на това становище, че такива неща не са разрешени не искам в самото начало да разглеждам моралния, окултно-моралния въпрос.
към текста >>

Но лайката, която се употребява за чай може да се приложи.
Могат да се вземат и цветовете на копривата, взема се целият стрък, когато цъфти, но без корена. Може ли да се вземе кучешката лайка, която се среща на полето? Този вид е истинският роднина на официалната лайка, а не градинската лайка, която беше показана тук. Тя не се употребява. Но лайката, която се употребява за чай може да се приложи. Лайката, която расте покрай железопътната линия, тя ли е истинската? Да, тя вече е истинската. Казаното относно унищожаването на плевелите важи ли и за водните плевели, например за водната чума?
към текста >>

Може ли средството срещу растителните болести да се приложи при лозата?
Важи и за тези растения, които растат по мочурите, по блатата, също и във водата, важи за водните плевели. В този случай с пепелта трябва да се наръси брегът. Можем ли със същото средство да се борим срещу подземните паразити, както с надземните, например срещу зелевата херния? Съвсем сигурно. Може ли средството срещу растителните болести да се приложи при лозата? Аз трябва да кажа, макар че това не е истински изпробвано също и от мен не е окултно също не е направено особено много за това, че според моето убеждение лозата би трябвало да може да се опази по начина, който вече изложих. Как е при болестно окапване на листата? Борбата се води по същия начин, както при всяка главня.
към текста >>

Това важи изобщо, така че казаното вече е приложимо и за овошките.
Исках да кажа, че това се прави така, както се ръси пипер върху нещо. Пепелта има толкова голям радиус на действие, че е достатъчно чисто и просто човек да върви из полето и да ръси. Препаратите действат ли също и върху овощните дървета? Това важи изобщо, така че казаното вече е приложимо и за овошките. Трябва само да се съобразят някои подробности, които ще ви съобщя утре. Според обичая в селското стопанство оборският тор се дава за окопните култури. Динамизираният тор прилага ли се и за житните растения, или те трябва да се третират специално? Съществуващите обичаи първоначално могат да се запазят.
към текста >>

Днес всичко се механизира и минерализира, но проблемът тук е в това, че минералното вещество, приложено като тор, ще действа по същия начин, както то си действа в природата.
Днес хората преценяват нещата за много кратки срокове. По повод на едно разискване относно отглеждането на пчелите, един съвременен пчелар се беше заел да съветва да се произвеждат пчелните майки индустриално и след това да се продават, без да се отглеждат в самия отделен кошер. Трябваше да кажа: Да, имате право! Но след 30-40 години, в най-добрия случай след 40-50 години ще се види, че този начин е довел пчеларството до унищожение. Тези неща трябва да се вземат предвид. Днес всичко се механизира и минерализира, но проблемът тук е в това, че минералното вещество, приложено като тор, ще действа по същия начин, както то си действа в природата. Живата земя не трябва да бъде проникната от вещество, лишено от живот, каквото представляват минералните торове. Утре още не, но в други ден това сигурно ще се разбере. Как да се вземат насекомите? Могат ли да се употребяват и ларвите?
към текста >>

69. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това, което настъпва при човека, ние можем да приложим напълно и при животното, следователно ще знаем как трябва да направим животното подвижно, активно.
Когато стана такъв, че да мога да кажа на моите близки: Нямам сили да работя, ставам вече истински мистик. Нещо повече, аз се опитвам да уредя моето хранене така, че да стана истински мистик. И тогава той става суровоядец, нищо вече не си готви, става пълен суровоядец. Но ето какво: Всички неща са свързани вътрешно и не излизат наяве по обикновения начин. И в случая, ако човек стане суровоядец, с това той решително застава на наклонената плоскост на мистицизма и ако поначало е физически слаба натура, той с бързи крачки пристъпва по-нататък, става все по-инертен и ленив, тоест все по-мистичен. Това, което настъпва при човека, ние можем да приложим напълно и при животното, следователно ще знаем как трябва да направим животното подвижно, активно. При човека може да имаме и обратния случай. Даден човек може да е силна физическа натура и по-късно да му хрумне странната идея да става мистик. Може да носи в себе си мощни физически сили. В този случай освен процесите, които протичат естествено в него, той ще развие свръх това и силите, които преработват поетата от него сурова храна. Това няма да му на вреди.
към текста >>

Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести.
Всички неща имат две страни, както везната има две блюда. Затова човек трябва да разбере как да ги различава във всеки индивидуален случай. Не може да се дадат общи правила. И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр. И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека. Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести. Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните. За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция. Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни! В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно.
към текста >>

Ако човек ги приложи във форма на опити, ще получи блестящи резултати.
Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот. Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот. За тези проблеми аз естествено можах да дам само отделни насоки, които обаче за дълго време могат да бъдат основа за разнообразни опити в тази област. Ако човек ги приложи във форма на опити, ще получи блестящи резултати. Начинът, по който беше проведен този курс, може да ни служи за ръководна нишка. Напълно съм съгласен с решението на присъстващите в този курс земеделци, с тяхното твърдо решение, получените от участниците в курса сведения да останат на първо време в кръга на тези земеделци, да ги приложат и опитат на практика и когато създадената Общност на земеделците сметне, че е достатъчно напреднала в своите опити, да установи момента, в който тези неща могат да бъдат направени публично достояние. Заслужено трябва да бъде поздравена проявената толерантност в този курс да участват и лица, които само се интересуват от земеделие, без да са земеделци. Моля тези лица да си спомнят познатата приказка, да сложат катинар на устата си и да не изпадат в общата антропософска грешка да разгласяват тези неща всеки по своему. Точно чрез това често са ни били причинявани разнообразни вреди, понеже някои личности имат импулса да разнасят неща, които частично са узнали.
към текста >>

70. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Само че резултатът, до който те стигат, противоречи на това, което ние сме открили с приложението на нашите методи.
Например някои от работещите при нас в медицинската област мили, наистина добри антропософи смятат, че медицинският работник трябва да прилага по неговия досегашен медицински начин това, което идва от антропософската медицина. В това отношение единствено г-жа д-р Вегман[1] прави изключение; тя видя специфичните изисквания в нашето общество. Какво ни показва досегашният опит? Че сега се касае не толкова за развитието и разпространението на „централната Антропософия“, а се касае за разпростирането и проникването на Антропософията в света. Чуваме хората да говорят: това ние също сме го правили досега, ние сме специалисти в тази работа, това ние го владеем с нашите методи и без съмнение можем да даваме преценка за него. Само че резултатът, до който те стигат, противоречи на това, което ние сме открили с приложението на нашите методи. Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на учените, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре. В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата наука, методите изядоха самата наука. Науките се сведоха до методи, те вече имат само методи. Те повече не се залавят с фактите, не се занимават с конкретни обекти, те са погълнати от своите методи, така че днес може да се правят изследвания, обаче в тях няма нищо повече от методи. Виждали сме, как тези учени, които имат своите превъзходни точни методи се разгневяват, когато антропософите идват и нищо друго не правят, освен да боравят със същите тези методи.
към текста >>

Общо взето човек трябва да обръща внимание на това, което е конкретно; от него се вижда какво трябва да се приложи.
Климатът, почвата и други условия дават най-дълбоките основи за индивидуалността на един имот. Един имот в Силезия не е като имот в Тюрингия или в Южна Германия. Те са наистина отделни индивидуалности. Тъкмо от антропософския възглед обобщенията, абстракциите нямат абсолютно никаква стойност и те имат най-малка стойност, когато се навлезе в практиката. Какъв смисъл има да говорим само общо по такъв практически въпрос, какъвто е въпросът за стопанствата. Общо взето човек трябва да обръща внимание на това, което е конкретно; от него се вижда какво трябва да се приложи. Както от тридесет и двете букви могат да се съставят най-различни комбинации, също така трябва да се постъпва с това, което ще бъде изнесено в тези лекции, понеже от всички тях постепенно ще се сглоби това, което се очаква. Ако човек иска да говори за практическите въпроси на основата на 60 сътрудници, тогава наистина се касае за това, да се намерят практическите указания и практическите данни за тези конкретни земеделски стопани. И първото нещо, което трябва да се направи, е да се събере всичко, което знаем в това направление. Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се касае наистина да се работи практически. Затова има нужда от най-активни членове.
към текста >>

71. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

Това трябва да го разбираме като резултат от неговото духовно-научно изследване, в никакъв случай като препоръка за приложение.
При подготовката си за лекциите Щайнер често е правил бележки, които, по негови думи, не да се ръководи от тях, а със записването да запечати съдържанието в паметта си. В своите бележки към Селскостопанския курс той си записва: «Силициевата киселина активизира тора, оловото съдейства растението да усвои тора добре, живакът и арсенът възбуждат неговата жизненост.» Това трябва да го разбираме като резултат от неговото духовно-научно изследване, в никакъв случай като препоръка за приложение. Можем да предположим, че в тази връзка се касае за въздействия, които можем да разберем най-добре в сравнение с хомеопатичните лекарства. Въздействията не стоят в пряко отношение с аналитично установените количества от тези вещества. Определено количество кварц е отровно вещество, но потенцирано е добре познато и много прилагано хомеопатично лечебно средство. По времето на Щайнер още не е имало понятието микроелементи. Живите сили са много по-важни от просто субстанциалните.
към текста >>

Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека.
По времето на Щайнер още не е имало понятието микроелементи. Живите сили са много по-важни от просто субстанциалните. Човек трябва да подпомогне способността на растението да поеме в собственото си тяло това, което действа в почвата. Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве. Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват. Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека. Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка. Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>

72. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обръщам ви внимание върху това, за да видите, че идеята за цветовете, теорията за цветовете, изложена от мен в последната лекция, може да бъде приложена във всеки случай.
Можете да дадете елегантно обяснение на това явление, основано на това, което казахме за цветовете. А именно: тук, в средата, е тъмна зона, а тук (по външния край) светла. Вследствие тази тук тъмнина е видима през светлина. От това, което неотдавна ви казах, знаете, че когато тъмнина се разглежда през светлина, тя изглежда синя. Вътрешната зона на горящата свещ ни се струва синя, защото в дадения случай тъмнината е видима през светлината. Обръщам ви внимание върху това, за да видите, че идеята за цветовете, теорията за цветовете, изложена от мен в последната лекция, може да бъде приложена във всеки случай. Знаете и това, че когато свещта гори, тя става все по-малка и по-малка. Нагоре се намира пламъкът и в този пламък преминава всичко това, което се топи тук (на горния край на свещта). В края на краищата от свещта нищо не остава, нея повече я няма. Това, което се е съдържало в свещта, се е разпространило във въздуха. Сега си представете човек, живял, да кажем, в 1750-а година, преди по-малко от двеста години, човек, който е казвал: когато гори свещ, всичко преминава във въздуха, така че в свободното пространство преминава (изгорялата) част от свещта.
към текста >>

Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил.
Открил, че всичко като цяло не станало по-леко. И така, отначало той претеглил свещта, след това претеглил остатъка от нея, когато свещта догоряла дотук (изобразява го на рисунка); продуктите от горенето той също уловил и претеглил, при което открил, че те са малко по-тежки, отколкото са били по-рано. Следователно - казал той - ако нещо гори, продуктите от изгарянето не стават по-леки, а стават по-тежки. Човекът, направил този опит бил, Лавоазие[3]. От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)? Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил. При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си. Това присъединило се е кислородът, казал Лавоазие. И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород. Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород. Тази гледна точка се появила поради това, че Лавоазие извършил претегляне.
към текста >>

73. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Помислете само колко широко приложение има желязото!
Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото. Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото. Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо. Можем също да предполагаме, че и във Вселената желязото се намира навсякъде, да предполагаме по причината, че всичко, падащо на Земята, се състои от желязо. Виждаме също желязо и в нашето собствено човешко тяло. Твърде забележително е, че човек, встъпвайки в земния си живот, употребява това, в което желязото се съдържа в най-малка степен: мляко. Майчиното мляко съдържа съвсем малко желязо.
към текста >>

Безполезно е да се лекува болестта просто според името й; необходимо е да се приложи или препарат от мед, или препарат от желязо, приготвен от растения, например от спанак, или пък може да е необходимо злато, но при съответстващото приготвяне, за да се свържат заедно едното и другото.
Ако на човек при недостиг на хлор му е необходимо влиянието на Меркурий, а при недостиг на желязо - влиянието на Марс, в случая, когато те не могат хармонично да се съчетаят помежду си, е необходимо да се усили в човека слънчевата сила, тъй като Слънцето се намира между тях. Слънчевата сила в човека е това, което съединява заедно хлора и желязото. Тази сила може да се разпали, като се дава на човек злато в много незначителни количества. Ако се опита да се проведе курс на лечение със злато - разбира се, използвайки злато, приготвено по особен начин, иначе то отново ще остане в стомаха, - може да се свържат заедно Марс и Меркурий. И така, виждате, че при един и същи болен трябва да се разглеждат лекарствени средства от три вида. Безполезно е да се лекува болестта просто според името й; необходимо е да се приложи или препарат от мед, или препарат от желязо, приготвен от растения, например от спанак, или пък може да е необходимо злато, но при съответстващото приготвяне, за да се свържат заедно едното и другото. Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво. Но това е все едно за рязането на месо да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода ножче. Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо. Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма. Но хората често смесват всичко заедно, нали така?
към текста >>

74. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето тяло може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н.
В действителност това са стъбла или листа, листа, които са трансформирани. Това е нещо, намиращо се на стадий между корен и листо. Ето защо картофът не съдържа в себе си толкова соли, като например ряпата, не проявява земното начало. Макар и да расте в Земята, родство със земното начало той няма. Картофът съдържа най-вече въглехидрати; той не съдържа толкова много соли, а основно въглехидрати. Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето тяло може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н. Тогава най-важните вещества, съдържащи се в ряпата, се насочват към главата. На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение като ряпата. Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха. Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото.
към текста >>

За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар.
На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение като ряпата. Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха. Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото. След това скорбялата отива по-нататък в червата. За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар. Защото едва тогава тя може да достигне до главата. Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен.
към текста >>

Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили.
Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха. Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото. След това скорбялата отива по-нататък в червата. За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар. Защото едва тогава тя може да достигне до главата. Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен. Именно така се осъществява процесът, посредством който се снабдявам със захар; приемайки в храната картофи, аз ставам по-силен. Следователно работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в тялото сили.
към текста >>

НАГОРЕ

3.640350818634