Търсене в текстове за 'преценка прецени преценя прецен'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 804 резултата от 363 текста с корен от думите : 'преценка прецени преценя прецен'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания. Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите. На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи. За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения. Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
към текста >>

2. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Преценявайки казаното по-рано, ние веднага се натъкваме на една съществена разлика между органичната и неорганичната природа.
Преценявайки казаното по-рано, ние веднага се натъкваме на една съществена разлика между органичната и неорганичната природа. Понеже при неорганичната природа всеки процес може да произведе един друг, този отново един друг и т.н., редица от процеси не се явява никъде завършена. Всичко е в постоянно взаимодействие на други групи.
към текста >>

3. 05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

От тук за онзи, който иска да изложи възгледите на Гьоте, се ражда изискването, да насочи своя поглед върху централния Гьотев възглед за природата, оставяйки настрана критичното преценяване на подробностите, на отделните неща, които Гьоте е открил в тази или онази област на естествената наука.
От тук за онзи, който иска да изложи възгледите на Гьоте, се ражда изискването, да насочи своя поглед върху централния Гьотев възглед за природата, оставяйки настрана критичното преценяване на подробностите, на отделните неща, които Гьоте е открил в тази или онази област на естествената наука.
към текста >>

4. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Както не мога предварително безмислителна преценка да позная затоплянето на камъка като последствие на слънчевите лъчи, така също аз не зная, в какво отношение се намира даденият ми свят към моята мислителна способност.
Дали този агрегат от образи дадени от моите сетива е нещо намиращо се вън от мене, дали той е само построение от представи: Аз предварително не зная това. Както не мога предварително безмислителна преценка да позная затоплянето на камъка като последствие на слънчевите лъчи, така също аз не зная, в какво отношение се намира даденият ми свят към моята мислителна способност. Фолкелт поставя на върха (начело) на теорията на познанието изречението: "Че ние имаме едно разнообразие от така и така устроени представи". Че имаме дадено едно разнообразие, това е правилно; но откъде знаем ние, че това разнообразие се състои от представи? Фолкелт върши нещо съвсем непозволено, недопустимо, когато първо твърди: Трябва да задържим това, което ни е дадено в непосредствена опитност, и след това прави предположението, което не може да бъде дадено, че светът на опитността е свят от представи. Когато правим едно такова предположение, каквото е това на Фолкелт, тогава ние веднага сме принудени да приемем горепосоченото погрешно поставяне на въпроса в теорията на познанието. Ако нашите възприятия са представи, тогава цялото наше знание е едно знание на представи и възниква въпросът: Как е възможно едно съгласуване на представата с предмета, който си представяме?
към текста >>

Въз основа на мислителна преценка се получава горното познавателно съждение.
Да разгледаме математиката! Тя има пред себе си едно построение, което се е родило от пресичането на три прави линии: един триъгълник. Трите ъгъла се намират в едно неизменно отношение (ъглите); те правят заедно един разпънат ъгъл или са равни на два прави ъгъла / = 180 градуса/. Това е едно математическо съждение. На възприятието са дадени ъглите. Въз основа на мислителна преценка се получава горното познавателно съждение. То установява една връзка на трите образа на възприятието. Тук не става дума за размисъл върху някой намиращ се зад представата на триъгълника предмет. И така постъпват всички науки. Те предават нишката от един образ на представата към
към текста >>

5. 10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Който прецени тези изречения в тяхното истинско значение, за него е невъзможно той да бъде един последовател на охарактеризирания по-горе реализъм.
Това няма никакъв друг смисъл, освен този че когато аз заставам пред дадено нещо, в мене се изявява един глас, който ми казва, че в крайна сметка даденото нещо е още нещо съвършено различно от това, което аз възприемам със сетивата. Това, което то представлява още, работи вече в мене, стреми се да се изяви в мене, когато аз разглеждам предмета намиращ се вън от мене. Само затова, защото работещия в мене идеен свят ме заставя да обясня заобикалящия ме свят от него /от идейния свят/, аз изисквам една такова обяснение. За едно същество, в което не възникват никакви идеи, не съществува стремежът нещата да бъдат обяснени по-нататък; то е задоволено напълно от сетивното явление. Изискването за обяснение на света произхожда от потребността на мисленето да обедини, да слее постижимото от него /от мисленето/ съдържание с действителността на явлението в едно, да проникне с понятия всичко; това, което виждаме, чуваме и т.н., нашето мислене иска да го превърне в нещо което ние разбираме. Който прецени тези изречения в тяхното истинско значение, за него е невъзможно той да бъде един последовател на охарактеризирания по-горе реализъм. Да искаме да обясним света чрез нещо реално, което не е идея, е едно такова противоречие, че ние съвсем не разбираме, как е въобще възможно то да спечели привърженици. Да обясним възприеманата за нас действителност чрез нещо което не се изявява вътре в мисленето, което даже трябва да бъде принципно различно от мисълта, за това ние нито можем да чувстваме нужда, нито пък е възможно такова едно начинание. Първо: Откъде да чувстваме ние нуждата да обясним света чрез нещо, което никъде не ни се натрапва, което се скрива от нас? И ако допуснем, че то застава срещу нас, тогава отново възниква въпросът: В каква форма и къде? В мисленето то все пак не може да бъде.
към текста >>

6. 10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия.
За съжаление изглежда,че онази статия на Гьоте, която най-добре би могла да бъде в подкрепа на тези възгледи, е изгубена. Тя е едно продължение на статията: "Опитът като посредник между субект и обект". Изхождайки от тази последна статия, искаме да се опитаме да възстановим възможното съдържание на първата според единствения и достъпен източник, кореспонденцията между Гьоте и Шилер. Статията "Опитът......" е произлязла от онези изследвания на Гьоте, които той е направил, за да оправдае своите оптически работи. След това тя е останала така, докато в 1798 година поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните принципи на метода на естествената наука. На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия. Той извършва тази работа и вече на 17 януари до Шилер пристига една статия, която е съдържала една характеристика на методите на естествената наука. Именно тази статия не се намира в съчинението на Гьоте. Тя би била безспорно онази, която би ни осигурила най-добрите опорни точки, за да можем да оценим основните възгледи на Гьоте върху метода на естествената наука. Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр. ХХХVІІІ към 54.
към текста >>

Решението на това противоречие се получава от обсъждането, от преценката, че от една страна съединяващата сила на духа е безсъдържателна, следователно само, чрез само себе си, не може да познае нищо положително, че от друга страна отделеността на природните обекти не е основана в тяхната същност, а в тяхното пространствено явление, че напротив при проникване същността на индивидуалното, на особеното, това последното само ни сочи към рода.
Обикновеният емпиризъм, непосредствената опитност ни предлагат само отделни, несвързани неща, един агрегат от явления. Това значи, той ни предлага това не като последен завършек на научното разглеждане, а като първа опитност. Обаче нашата научна потребност търси само нещо свързано, тя разбира отделното само като член на една връзка. Така потребността от разбиране и фактите на природата привидно се разделят. Връзката е само в духа, в природата има отделеност, духът се стреми към рода, а природата създава само индивиди. Решението на това противоречие се получава от обсъждането, от преценката, че от една страна съединяващата сила на духа е безсъдържателна, следователно само, чрез само себе си, не може да познае нищо положително, че от друга страна отделеността на природните обекти не е основана в тяхната същност, а в тяхното пространствено явление, че напротив при проникване същността на индивидуалното, на особеното, това последното само ни сочи към рода. Понеже в тяхното явление обектите на природата са отделени, нужна е обгръщащата сила на духа, за да покаже тяхното вътрешно единство. Понеже единството на ума е празно за себе си, той трябва да се изпълни с обектите на природата. Така на тази трета степен явление и духовна способност идва едно срещу другата и преминават в едно, и едва сега духът може да бъде задоволен.
към текста >>

7. 05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

То се предлага тихомълком навсякъде, без да се съзнава, че най-малко е възможно също така едно друго мнение, и че основанията за валидността на едното или другото трябва да бъдат първо преценени.
Без съмнение ние сме свикнали да си представяме едно явление така, че е нужно да застанем срещу него само пасивно, наблюдателно. Но това съвсем не е едно безусловно изискване. Колкото и необикновено да ни изглежда представата, че сами произвеждаме дейно нещо обективно като явление, че с други думи не само възприемаме едно явление, а същевременно го произвеждаме: Все пак такава представа никак не е недопустима. Нужно е просто да се откажем от обикновеното мнение, че съществуват толкова светове на мислите, колкото човешки индивиди. Направо казано това мнение не е нищо друго освен един стар предразсъдък. То се предлага тихомълком навсякъде, без да се съзнава, че най-малко е възможно също така едно друго мнение, и че основанията за валидността на едното или другото трябва да бъдат първо преценени. Да си представим на мястото на това мнение поставено следното: Съществува въобще само едно единствено съдържание на мислите, а нашето индивидуално мислене не е нищо друго освен едно вработване на нашето себе, на нашата индивидуална личност в мисловния център на света. Дали този възглед е правилен или не, не е тук мястото да проучим това; а именно показахме, че все пак е напълно възможно да докажем, че обективното мислене се приема като нещо необходимо, може да бъде изтъкано като лишено от противоречие и по друг начин.
към текста >>

8. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Ако има разлика между един осъзнат мотив за моето действие и една неосъзната подбуда, тогава от първия ще произтече действие, което трябва да се преценява по-иначе, отколкото това, последвало от сляп порив.
Ако има разлика между един осъзнат мотив за моето действие и една неосъзната подбуда, тогава от първия ще произтече действие, което трябва да се преценява по-иначе, отколкото това, последвало от сляп порив. Следователно въпросът за тази разлика ще стои на първо място. И едва от неговия отговор ще зависи каква позиция да заемем спрямо същинския въпрос за свободата.
към текста >>

Когато поради моя характер или поради властващите около мен обстоятелства ми бъде наложен някакъв мотив, който по моя преценка се оказва неразумен, тогава би трябвало дори да се радвам, ако не бих могъл да извърша това, което ми се иска.
Тук също се говори за мотиви въобще, без да се взема под внимание разликата между неосъзнати и осъзнати мотиви. Когато един мотив действа върху мен и аз съм принуден да го следвам, понеже той се оказва „най-силният" сред себеподобните, тогава мисълта за свобода престава да има смисъл. Какво значение трябва да има за мен дали мога, или не мога да върша нещо, щом мотивът ме принуждава да го върша? Не е най- важното дали мога, или не мога да върша нещо тогава, когато мотивът действува върху мен, а дали има само такива мотиви, които действуват с принуждаваща необходимост. Ако трябва да искам нещо, тогава на мен при определени обстоятелства ми е крайно безразлично дали също мога и да го извърша. Когато поради моя характер или поради властващите около мен обстоятелства ми бъде наложен някакъв мотив, който по моя преценка се оказва неразумен, тогава би трябвало дори да се радвам, ако не бих могъл да извърша това, което ми се иска.
към текста >>

Далеч съм от мисълта за човешки, във висшия смисъл, да представям само онези действия, които произхождат от абстрактната преценка.
В никакъв случай не бива да се твърди, че всички наши действия произтичат единствено от трезвия размисъл на нашия разсъдък. Далеч съм от мисълта за човешки, във висшия смисъл, да представям само онези действия, които произхождат от абстрактната преценка. Но щом нашите действия надмогват сферата на задоволяване на чисто животинските желания, нашите мотиви винаги са пропити от мисли. Любов, състрадание, патриотизъм са подтици за действие, които не допускат да бъдат размивани в студени понятия на разсъдъка. Казват, че тук сърцето, душата встъпвали в своите права. Несъмнено. Но сърцето и душата не създават мотивите за действие. Те ги предпоставят и ги приемат в своята среда.
към текста >>

9. 04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА GA_4 Философия на свободата

Очаквам, че някой, който е чел дотук, ще прецени изложеното от мен като несъответствуващо на „съвременното равнище на науката".
Очаквам, че някой, който е чел дотук, ще прецени изложеното от мен като несъответствуващо на „съвременното равнище на науката". Нему мога само да отговоря, че дотук не исках да се занимавам с никакви научни резултати, а просто с описанието на онова, което всеки изживява в собственото си съзнание. Ако при това са се промъкнали отделни изречения относно опити за примиряване на съзнанието със света, единствената им цел е била да осветлят същинските факти. Затуй и не отдавах значение на това, отделни изрази като „Аз", „Дух", „свят", „природа" и така нататък да се употребяват прецизно, както е обичайно в психологията и философията. Обикновеното съзнание не познава строгото различаване в науката, а дотук се целеше единствено да се установи обикновеното положение на нещата. Интересуваме не как науката досега е интерпретирала съзнанието, а както ежечасно се изживява.
към текста >>

10. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Щом някой действително се старае да прозре всичко необходимо за преценката на мисленето, той не може да не забележи, че разискваната тук особеност е присъща на тази душевна дейност.
Впрочем сега някой би могъл да каже: - Щом мисленето се схваща така, в него е заложено желаенето и тогава имаме работа не само с мисленето, но и с желаенето да се мисли. Но това само би дало право да се каже: истинското мислене винаги трябва да бъде желано. Това обаче няма нищо общо с характеристиката на мисленето, давана в нашето изложение. Макар същността на мисленето несъмнено да изисква то да става по желание, важното е, че по желание не става нищо, което - извършвайки се - да не се явява пред „Аза" изцяло като негова собствена и за самия него обозрима дейност. Дори е редно да се каже, че поради изтъкваната тук същност на мисленето, то изглежда за наблюдателя като напълно желано. Щом някой действително се старае да прозре всичко необходимо за преценката на мисленето, той не може да не забележи, че разискваната тук особеност е присъща на тази душевна дейност.
към текста >>

11. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Който дава такава преценка, той изобщо не си е изяснил какво означава възприятие без понятие.
В наивното човешко съзнание най-дълбоко вкоренено е мнението, че мисленето е абстрактно, без всякакво конкретно съдържание. То можело да предложи най-много някакво „идейно" съответствие на единството на света, но не и него самото. Който дава такава преценка, той изобщо не си е изяснил какво означава възприятие без понятие. Нека само се вгледаме в света на възприятието: Той ни се представя като проста паралелност в пространството и последователност във времето, като струпване от единичности без връзка помежду им. Никое от нещата, които се появяват и се оттеглят от сцената на възприемането, няма някаква забележима непосредствена връзка с друго, която да бъде възприемана. Тук светът представлява разнообразие от равностойни обекти. Нито един от тях не играе по-голяма роля от другия в световния гмеж. Речем ли да си изясним дали един факт има по-голямо значение от друг, ние трябва да се допитаме до нашето мислене.
към текста >>

12. 10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА GA_4 Философия на свободата

Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност. Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>

13. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие.
Първа добавка към новото издание (1918 г.). Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие. От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание. Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата. За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие". За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка. Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие.
към текста >>

14. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум.
Сега възниква въпросът кое е подходящото средство за съставяне на равносметка от този дебит и кредит? Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум. От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява.
към текста >>

Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява.
Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум. От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./
към текста >>

Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието.
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието. Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството. Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
към текста >>

Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството.
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието. Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството. Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
към текста >>

Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки.
Той може да си представи нещата по следния начин. Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки. Понеже е честолюбив, тази основна черта на неговия характер ще му представи радостите от признанието за неговите постижения през увеличително стъкло, а огорченията поради незачитане - през умаляваща леща. По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но като спомен те се явяват в по-слаба светлина, докато радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно. За честолюбивия несъмнено е истинска благодат, че това е така. В миговете на самонаблюдение илюзията умалява чувството на неудоволствие. При все това неговата преценка е погрешна.
към текста >>

При все това неговата преценка е погрешна.
Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки. Понеже е честолюбив, тази основна черта на неговия характер ще му представи радостите от признанието за неговите постижения през увеличително стъкло, а огорченията поради незачитане - през умаляваща леща. По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но като спомен те се явяват в по-слаба светлина, докато радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно. За честолюбивия несъмнено е истинска благодат, че това е така. В миговете на самонаблюдение илюзията умалява чувството на неудоволствие. При все това неговата преценка е погрешна. Страданията, над които за него сега се простира едно було, той е трябвало да преживее действително в целия им размер, така че той фактически ги поставя погрешно в сметководната книга на своя живот. За да стигне до правилна оценка, в момента на разсъжденията си честолюбивият би трябвало да се отърси от своето честолюбие. Със своето духовно око той би трябвало да разглежда дотогавашния си живот без лещи. В противен случай ще прилича на търговец, който при приключване на своите сметки на страната на приходите поставя и своето търговско усърдие.
към текста >>

И философът непременно ще е допуснал грешка в преценката си, ако не може да приведе доказателства примерно за измъдрувания превес на удоволствието или на неудоволствието в усещането.
Търговецът е допуснал грешка в изчисленията си, ако пресметнатата печалба не се покрива със стоката, доказуемо реализирана или подлежаща на реализиране чрез фирмата. И философът непременно ще е допуснал грешка в преценката си, ако не може да приведе доказателства примерно за измъдрувания превес на удоволствието или на неудоволствието в усещането.
към текста >>

Доказателство за правилността на това твърдение е обстоятелството, че когато удоволствието трябва да бъде постигнато с цената на голямо неудоволствие, неговата стойност се преценява като по-висока, отколкото ако ни го поднесат като неочакван дар.
Доказателство за правилността на това твърдение е обстоятелството, че когато удоволствието трябва да бъде постигнато с цената на голямо неудоволствие, неговата стойност се преценява като по-висока, отколкото ако ни го поднесат като неочакван дар. Когато мъките и страданията са отслабили нашето желание, но целта все пак бъде постигната, тогава именно удоволствието нараства в сравнение с все още останалото количество желание. А това съотношение, както показах, представя стойността на удоволствието (срв. стр.198). Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това число и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, докато са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки. А борбата за съществуване е само последица от този факт. Наличният живот се стреми към разгръщане, и от борбата се отказва само онази част, чиито желания биват задушавани под гнета на трупащите се затруднения.
към текста >>

Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока.
Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания. Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то. Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека. Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може. Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната. Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
към текста >>

Може да се твърди, че песимистичните резултати са погрешни, но не бива да се поставя под съмнение възможността за научна преценка на количествата удоволствие и неудоволствие, а оттук и съставянето на равносметка на удоволствието.
А всяко неудоволствие и всяко удоволствие имат определена големина (сила и продължителност). Усещанията за удоволствие от различен вид също можем да сравняваме поне приблизително според големината им. Ние знаем дали една хубава пура, или един хубав виц ни доставят по-голямо удоволствие. Следователно срещу сравнимостта на различни видове удоволствие и неудоволствие според големината им не може да се възрази нищо. И изследователят, който си поставя за задача да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в света, изхожда от напълно оправдани предпоставки. Може да се твърди, че песимистичните резултати са погрешни, но не бива да се поставя под съмнение възможността за научна преценка на количествата удоволствие и неудоволствие, а оттук и съставянето на равносметка на удоволствието. Неправдоподобно е обаче да се твърди, че от резултата на това пресмятане произтича нещо за човешката воля. Случаите, когато ние действително поставяме стойността на нашата дейност в зависимост от това дали превес показва удоволствието, или неудоволствието, са онези, в които обектите, към които се насочват нашите действия, са ни безразлични. Ако след работа ми се прииска да си доставя удоволствие с някоя игра или леко забавление и ми е напълно безразлично какво ще предприема с тази цел, аз си поставям въпроса кое ще ми донесе максимален превес на удоволствие. И аз безусловно ще се откажа от някоя дейност, щом везните се накланят на страната на неудоволствието. По отношение на едно дете, на което искаме да купим играчка, при избора обмисляме какво ще му достави най-голяма радост.
към текста >>

15. 16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД GA_4 Философия на свободата

Не е възможно един човек да бъде разбран напълно, ако в основата на преценяването му се слага някакво родово понятие.
Не е възможно един човек да бъде разбран напълно, ако в основата на преценяването му се слага някакво родово понятие. Най-упорито преценката според рода се прилага по отношение на човешкия пол. Мъжът вижда в жената, както и жената в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното. В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената. Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена.
към текста >>

Най-упорито преценката според рода се прилага по отношение на човешкия пол.
Не е възможно един човек да бъде разбран напълно, ако в основата на преценяването му се слага някакво родово понятие. Най-упорито преценката според рода се прилага по отношение на човешкия пол. Мъжът вижда в жената, както и жената в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното. В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената. Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена. Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени.
към текста >>

Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си.
В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената. Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена. Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран. Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията.
към текста >>

При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията.
Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран. Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията. - Б. а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане. Спецификата на расата, племето, народа и пола са съдържание на частни науки. Само хората, които биха искали да живеят единствено като представители на рода, биха могли да се покриват с една обща картина, създавана от такова научно разглеждане.
към текста >>

а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне.
Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран. Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията. - Б. а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане. Спецификата на расата, племето, народа и пола са съдържание на частни науки. Само хората, които биха искали да живеят единствено като представители на рода, биха могли да се покриват с една обща картина, създавана от такова научно разглеждане. Но всички тези науки не могат да проникнат до особеното съдържание на отделния индивид. Определянето на индивида по закони на рода спира там, където започва сферата на свободата (на мислене и действие).
към текста >>

Хора, които при всяка преценка на друг човек незабавно внасят свои понятия, не могат никога да стигнат до разбирането на една индивидуалност.
В този смисъл всеки отделен човек представлява един проблем. А всяка наука, занимаваща се с абстрактни мисли и родови понятия, е само подготовка за онова познание, което придобиваме, когато една човешка индивидуалност ни споделя своето виждане за света, както и подготовка за познанието, което получаваме от съдържанието на нейната воля. Щом усетим, че някъде имаме работа с онова у човека, което е свободно от типичния начин на мислене и от характерната за рода воля, ние трябва да престанем да прибягваме до помощта на каквито и да било понятия от нашия дух, ако искаме да разберем неговата същност. Познанието се състои в свързване на понятието с възприятието посредством мислене. При всички други обекти наблюдателят трябва да получава понятията чрез своята интуиция; при разбирането на една свободна индивидуалност единствената цел са нейните понятия, по които тя определя самата себе си, да се възприемат в нашия дух в чист вид (без внасяне на наше понятийно съдържание). Хора, които при всяка преценка на друг човек незабавно внасят свои понятия, не могат никога да стигнат до разбирането на една индивидуалност. Както свободната индивидуалност се освобождава от особеностите на рода, така и познанието трябва да се освободи от начина, по който бива разбирано характерното за рода.
към текста >>

16. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Това непредубедено наблюдение спрямо етичната същност на човека не може обаче самостоятелно да доведе до окончателната преценка относно свободата.
Във втората част на тази книга бе направен опит за обосноваване на това, че свободата може да се намери в действителността на човешките действия. За целта бе необходимо от цялостната сфера на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено самонаблюдение може да се говори за свобода. Това са онези действия, които се представят като осъществяване на идейни интуиции. Други действия никое непредубедено съзерцание няма да обяви за свободни. Но тъкмо при непредубеденото самонаблюдение човекът ще трябва да се сметне за предразположен да продължи по пътя към етичните интуиции и тяхното осъществяване. Това непредубедено наблюдение спрямо етичната същност на човека не може обаче самостоятелно да доведе до окончателната преценка относно свободата. Защото, ако самото интуитивно мислене произхождаше от някоя друга същност или ако неговата същност не почиваше на самата себе си, тогава съзнанието за свобода, произтичащо от етичното, щеше да се окаже химера. Но втората част на тази книга намира естествена опора в първата, която представя интуитивното мислене като изживявана вътрешна духовна дейност на човека. Чрез изживяване да се разбере тази същност на мисленето е равнозначно обаче на познание за свободата на интуитивното мислене. А щом се знае, че това мислене е свободно, тогава се вижда и периметърът на волята, на който трябва да се присъди свободата. Действащият човек бива смятан за свободен от онзи, който въз основа на вътрешния опит се осмелява да припише на интуитивното мисловно изживяване една почиваща на себе си същност.
към текста >>

17. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо. Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили. Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма. Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието. Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
към текста >>

18. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността.
Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината. Те не могат да видят картините, които той скицира за живота в природата, с очи или да ги хванат с ръка. Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността. При своите наблюдения те биха желали напълно да изключат личността.
към текста >>

Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията.
Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало безплодно. Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки! “ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>

Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки.
Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало безплодно. Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки! “ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>

Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки!
Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало безплодно. Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки! “ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>

“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки! “ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>

Когато притъпеният и слаб интелект разбере, че всяка преценка за нещата произтича от самия него, образува се чрез него и се примесва с наблюденията, тогава той няма смелостта да я прилага откровено.
Когато притъпеният и слаб интелект разбере, че всяка преценка за нещата произтича от самия него, образува се чрез него и се примесва с наблюденията, тогава той няма смелостта да я прилага откровено. Той казва, че преценките, направени по този начин, не могат да ни дадат познание за „истинската същност“ на нещата. Тази „истинска същност“ остава заключена за нашето познание. По още един начин слабият интелект иска да докаже, че чрез човешкото познание не може да се постигне нищо несъмнено. Той казва, че човек вижда, чува, изпробва нещата. И това, което възприема, са впечатления върху неговите сетивни органи.
към текста >>

Той казва, че преценките, направени по този начин, не могат да ни дадат познание за „истинската същност“ на нещата.
Когато притъпеният и слаб интелект разбере, че всяка преценка за нещата произтича от самия него, образува се чрез него и се примесва с наблюденията, тогава той няма смелостта да я прилага откровено. Той казва, че преценките, направени по този начин, не могат да ни дадат познание за „истинската същност“ на нещата. Тази „истинска същност“ остава заключена за нашето познание. По още един начин слабият интелект иска да докаже, че чрез човешкото познание не може да се постигне нищо несъмнено. Той казва, че човек вижда, чува, изпробва нещата. И това, което възприема, са впечатления върху неговите сетивни органи. Когато възприема един цвят, един звук, той може само да каже: Очите ми, ушите ми са предопределени да възприемат цветове и звуци по определен начин.
към текста >>

„Нравствеността не е нищо друго (следователно нищо повече) от подчинение на обичаите, но обичаите са общоприетият начин на действие и преценка.“59 Това общоприето се означава от моралистите като „вечна воля“, „категоричен императив“.
За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива. Под господството на нравствеността на обичая оригиналността от всеки вид е получавала нечиста съвест; така до този миг небето на най-добрите е било още по-помрачено, отколкото е трябвало да бъде.“58 Един истински свободомислещ взима своите решения непосредствено. Несвободният решава според общоприетото. „Нравствеността не е нищо друго (следователно нищо повече) от подчинение на обичаите, но обичаите са общоприетият начин на действие и преценка.“59 Това общоприето се означава от моралистите като „вечна воля“, „категоричен императив“. Но всяко общоприето е резултат от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси, народи и т.н. То е също така продукт на природни причини, на климатичните условия на отделни области. Свободомислещият не е свързан с общоприетото. Той има индивидуални подбуди и те не са по-малко основателни от другите. Той привежда своите импулси в действия така, както един облак изпраща върху земната повърхност дъжд, когато са налице съответните условия.
към текста >>

Те се наричат грешни, ако преценят, че действията им не са в съответствие с нравствения световен ред и с ужас се отвръщат от извора на злото в себе си, като наричат това чувство нечиста съвест.
Слабите не са доволни с посочването на естествената воля за власт като причина за човешката дейност. Те не търсят просто естествените взаимовръзки в човешкото развитие, а търсят връзката на човешката дейност с това, което наричат „воля в себе си“, „вечен, нравствен световен ред“. На човек, който нарушава този световен ред, те приписват вина. И не се задоволяват да оценяват едно действие според неговите естествени последствия, а наблягат на факта, че погрешното действие води до морални последствия и наказания. Те се наричат грешни, ако преценят, че действията им не са в съответствие с нравствения световен ред и с ужас се отвръщат от извора на злото в себе си, като наричат това чувство нечиста съвест. Това не важи за силна-та личност, която се интересуват само от естествените последствия на своята дейност. Силният пита: доколко начинът ми на действие има стойност за живота? Отговаря ли той на това, което съм искал? Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи. Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии.
към текста >>

Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии.
Те се наричат грешни, ако преценят, че действията им не са в съответствие с нравствения световен ред и с ужас се отвръщат от извора на злото в себе си, като наричат това чувство нечиста съвест. Това не важи за силна-та личност, която се интересуват само от естествените последствия на своята дейност. Силният пита: доколко начинът ми на действие има стойност за живота? Отговаря ли той на това, което съм искал? Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи. Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии. Знае, че действа по начин, който отговаря на естествените му подбуди, и може най-много да съжалява, че те не са по-добри. По същия начин преценява резултата от чуждите действия. Морална преценка на действията не познава. Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти.
към текста >>

По същия начин преценява резултата от чуждите действия.
Силният пита: доколко начинът ми на действие има стойност за живота? Отговаря ли той на това, което съм искал? Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи. Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии. Знае, че действа по начин, който отговаря на естествените му подбуди, и може най-много да съжалява, че те не са по-добри. По същия начин преценява резултата от чуждите действия. Морална преценка на действията не познава. Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни за други. Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти.
към текста >>

Морална преценка на действията не познава.
Отговаря ли той на това, което съм искал? Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи. Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии. Знае, че действа по начин, който отговаря на естествените му подбуди, и може най-много да съжалява, че те не са по-добри. По същия начин преценява резултата от чуждите действия. Морална преценка на действията не познава. Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни за други. Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти. Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек.
към текста >>

Ако не бе толкова силна предпазната връзка на инстинктите, ако тя не служеше като регулатор на обърканите му преценки и фантазии, на неговата повърхностност, лековерност, човечеството, тъкмо поради своето съзнание, щеше да загине“, казва Ницше.
Той иска да освободи това личностно от мантията на неличностното, в която то е загърнало враждебен на действителността мироглед. Но Ницше не разграничава нивата на живота в личността. Затова той подценява значението на съзнанието за човешката личност. „Съзнанието е последното и най-късно развитие на органичното и следователно най-незавършено и най-безсилно. От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва Омир. Ако не бе толкова силна предпазната връзка на инстинктите, ако тя не служеше като регулатор на обърканите му преценки и фантазии, на неговата повърхностност, лековерност, човечеството, тъкмо поради своето съзнание, щеше да загине“, казва Ницше. („Веселата наука“, § II)
към текста >>

19. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Само който знае как се е развил един народ, може да прецени какво е необходимо за неговото бъдеще.
Той се опитва да даде отговор в „Несвоевременни размишления“: „За ползата и вредата от историята за живота“ (1874). Поводът за това писание е било схващането на Ницше, че историческият смисъл при съвременниците му, особено при учените е станал характерен признак. Ницше вижда навсякъде да се възхвалява задълбочаването в миналото. Само чрез познаване на миналото човек трябва да бъде в състояние да различава това, което е възможно или невъзможно за него. Такова изповедание му се набива в ушите. Само който знае как се е развил един народ, може да прецени какво е необходимо за неговото бъдеще. Този зов чува Ницше. Философите не искат да измислят нещо ново, а само да изучават мислите на своите предшественици. Този исторически смисъл действа парализиращо на настоящото творчество. В човек, който при всеки импулс, който се надига в него, първо търси да определи до какво е довел в миналото подобен импулс, силите отслабват, преди да са се задействали. „Да вземем за пример човек, който изобщо не притежава способността да забравя, който ще бъде осъден, че вижда навсякъде само развитие.
към текста >>

За него трябва да е достатъчно това най-желано състояние на свободно и безстрашно носене над хора, обичаи, закони и обикновени преценки на нещата.“ („Човешко, твърде човешко“ 1.
Първо в книгата „Човешко, твърде човешко“ (1878) Ницше се проявява като свободен от влиянието на Шопенхауеровия начин на мислене. Той се отказва да търси свръхестествени причини за естествените събития; стреми се към естествени обяснения. Сега той разглежда целия човешки живот като низ от естествени събития; в човека вижда най-висшия природен продукт. Човек живее „сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки се на много неща като на пиеса, изпълвала го по-рано с ужас. Човек ще се освободи от патоса и не ще усеща повече подстрекателството на мисълта, че не е само природа или нещо повече от природа... по-скоро такъв човек, от когото обикновените окови на живота са паднали до степен, че трябва да продължава да живее единствено заради познанието, трябва да може да отхвърля, без завист и недоволство, всичко, да, почти всичко, което има стойност за другите хора. За него трябва да е достатъчно това най-желано състояние на свободно и безстрашно носене над хора, обичаи, закони и обикновени преценки на нещата.“ („Човешко, твърде човешко“ 1. § 34) Ницше се отказва от вяра и идеали. Той вижда в човешките действия само последствия от природни причини и в познанието на тези причини открива удовлетворение. Той открива, че човек получава погрешна представа за нещата, когато ги вижда просто така, както са осветени от светлината на идеалистичното познание. Тогава за такъв човек сенчестата страна на нещата остава скрита. Ницше не иска да се запознае само със слънцето, а също и със сенчестата страна на нещата.
към текста >>

20. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път.
Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път. Който се задълбочи в мирогледа на Фридрих Ницше, ще се сблъска с безчет проблеми, които могат да се разяснят само от гледището на психопатологията. От друга страна, тъкмо за психиатрията може да бъде от значение да се занимава с една значима личност, която има неизмеримо голямо влияние върху съвременната култура. Същевременно това влияние носи съществено различен отпечатък в сравнение с въздействията, които философите имат върху своите ученици. Защото Ницше не въздейства върху съвременниците си чрез логическата сила на аргументите. Разпространението на възгледите му се обяснява по-скоро със същите причини, които правят възможно за мечтатели и фанатици от всички времена да изпълняват своята роля в света.*
към текста >>

В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика.
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика. Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение. В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда. „Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания.
към текста >>

35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя.
Цялото му биологическо схващане на моралните понятия носи този характер. Етичните понятия не са нищо друго освен прояви на физиологични процеси. „Какво е моралност? Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката. Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя. Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“. Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите. И този тон на чувството може да се схване в неговия интензитет, ако приемем, че тези представи са откъснати от тяхната систематична връзка, когато му въздействат натрапчиви идеи.
към текста >>

Можем да сме привърженици на Ницшевите идеи и въпреки това да сме на мнение, че начинът, по който той открива тези идеи, по който ги свързва една с друга, по който ги преценява и защитава, става разбираем само посредством психопатологични понятия.
Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му. Ницше е гений, макар и да е болен. Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му. Можем да сме привърженици на Ницшевите идеи и въпреки това да сме на мнение, че начинът, по който той открива тези идеи, по който ги свързва една с друга, по който ги преценява и защитава, става разбираем само посредством психопатологични понятия. Можем да се удивляваме на величавия му характер, на забележителното му мисловно изразяване и въпреки това да признаем, че в този характер, в този израз се намесват здравословни фактори. Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията. Не самият гений, само изразната форма на гения трябва да се обяснява по този път. Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образ на Ницше. Също така ще се хвърли светлина и върху психопатологията на масите, ако първо се разбере духовното естество на Ницше.
към текста >>

21. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Несигурните сведения, които имаме за потеклото на Ницше, за съжаление не са достатъчни за една задоволителна преценка за това колко от Ницшевите душевни особености са унаследени.
Несигурните сведения, които имаме за потеклото на Ницше, за съжаление не са достатъчни за една задоволителна преценка за това колко от Ницшевите душевни особености са унаследени. Често се посочва неправилно81, че баща му умира от заболяване на мозъка. Той се разболява едва след раждането на Ницше при злополука. Не изглежда маловажно обаче, че Ницше посочва един болестен елемент при баща си. „Моят баща почина на тридесет и шест години. Той беше нежен, мил и болнав, като едно предопределено само за мимолетност същество, напомнящо по-скоро за хубав житейски спомен, отколкото за самия живот.“ (M. Г.
към текста >>

И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно.
По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед. Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят. Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време. Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен. Може би никой не се е сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него. Една дълга история! Какво да кажем за това?
към текста >>

22. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

42. „Кант изисква от хубавото произведение...“: Имануел Кант, Критика на способността за съждение, Първа част, Критика на естетическата преценка.
42. „Кант изисква от хубавото произведение...“: Имануел Кант, Критика на способността за съждение, Първа част, Критика на естетическата преценка.
към текста >>

23. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тайната вечеря, Разпятието и смъртта на Христос, неговото Възкресение, явлението на Петдесятница не са ли всички те израз на много по-висши и обхватни процеси, които за да бъдат разбрани истински е необходима съвсем друга степен на виждане, мислене, изживяване и преценка?
Колкото важен и значим да е един етически възглед между другото, той се среща и при отявлените гностици, а също и сред атеистите все пак възниква въпросът: дали един такъв възглед за християнството не представлява минимализиране и омаловажаване на онези големи картини, които ни представят Старият и Новият завет? Тайната вечеря, Разпятието и смъртта на Христос, неговото Възкресение, явлението на Петдесятница не са ли всички те израз на много по-висши и обхватни процеси, които за да бъдат разбрани истински е необходима съвсем друга степен на виждане, мислене, изживяване и преценка?
към текста >>

24. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Обаче при внимателна преценка на всичко, за което става дума тук, ще изчезнат всички съмнения.
Нишката, която преминава през сказанието за Аргонавтите, Херкулес и Прометей, се оказва вярна и в Омировата Одисея. Може би някой ще възрази, че тук начинът на тълкуване е твърде пресилен. Обаче при внимателна преценка на всичко, за което става дума тук, ще изчезнат всички съмнения. Преди всичко трябва да ни изненада фактът, че и при Одисей се разказва за слизането му в подземния свят. Каквото и да мислим иначе за поета на Одисеята, невъзможно е да допуснем, че той оставя един смъртен да слезе в долния свят, без да го постави във връзка с онова, което в мирогледа на старите гърци е означавало „минаването през долния свят". А то означавало превъзмогване на преходното и възкресяване на Вечното в душата. Следователно, трябва да се допусне, че и Одисей е извършил нещо подобно. Така неговите изживявания придобиват едно дълбоко значение, както и тези на Херкулес.
към текста >>

25. ЕВАНГЕЛИЯТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля. Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството"). Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография. Това, което те са искали да покажат, винаги е съществувало предварително изобразено като типичен живот на Сина Божи в традициите на Мистериите. Евангелистите черпят не от историята, а от преданията на Мистериите.
към текста >>

26. КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ТОВА СЪЧИНЕНИЕ GA_9 Теософия

Който иска да вземе под внимание как на най-различни места в моето съчинение съм направил така, че да преценя тежестта и да отхвърля възможните възражения, той по същество може да разбере какво съм отговорил на моите противници.
Проучванията ми през 1918 година доведоха до множество разширения и допълнения. Настоящето издание не изискваше това. Който иска да вземе под внимание как на най-различни места в моето съчинение съм направил така, че да преценя тежестта и да отхвърля възможните възражения, той по същество може да разбере какво съм отговорил на моите противници. Вече не съществуват такива вътрешни основания да се допълня съдържанието по същия начин, както през 1918 година, макар че тъкмо през последните четири години антропософският светоглед се разви в душата ми, което ми позволи да задълбоча съдържанието на книгата в още по-голяма степен. Но това развитие и задълбочаване не ме доведе до разколебаване по отношение на това, което съм написал, а до мнението този труд да се преиздаде своевременно, без съществено да се променя съдържанието на основното изложение.
към текста >>

27. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Сега мога да преценя, че тази книга е съпричастна в онова, което душата ми е преживяла през последните 10 години от първото издание насам, мъчейки се да постигне по-широко познание за духовния свят.
Съзнавам, че още твърде много трябва да се прави в тази посока. Естествено в образите на духовния свят се намира това, което дава съответствуващият израз и съдържателните думи, които трябва да покажат даден факт и да изложат едно преживяване, зависещо от напредъка на душата в този свят. Когато "дойде времето", изразът се открива от само себе си, а когато, след това, правим усилия да го намерим, той остава скрит. Вярвам, че на повечето места в това издание, а именно по отношение на важните детайли в познанието на духовния свят, съм осъществил важен напредък. За мен едва сега някои от тези детайли намериха своя подходящ израз. Сега мога да преценя, че тази книга е съпричастна в онова, което душата ми е преживяла през последните 10 години от първото издание насам, мъчейки се да постигне по-широко познание за духовния свят. Би могло композицията и всичко по-съществено в редакцията на съдържанието на това издание да се съгласуват още по-пълно с първото; все пак в много пасажи може да се почувствува, че при тази книга аз съм имал насреща си едно живо същество и че в нея съм дал всичко онова, до което съм достигнал след 10 години духовно изследване.
към текста >>

28. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Книгата не може да се преценява от гледището на традиционната наука, след като такава преценка не е постиганата от самата нея.
Книгата не може да се преценява от гледището на традиционната наука, след като такава преценка не е постиганата от самата нея. Тогава може да се констатира, че заключенията, до които тя достига не противоречат на истинския научен дух. Авторът може да твърди, че с нито една дума не е изневерил на научната си съвест.
към текста >>

29. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат.
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек". И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат. Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>

30. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

Ето защо, струва ми се за предпочитане, първо да се говори за висшите светове, за душевния и духовния свят, и едва тогава да се прецени физическия свят от духовнонаучна гледна точка.
Така както ние не познаваме изцяло един човек, ако имаме представа само за физическата му външност, така не познаваме света, който ни обкръжава, ако знаем само това, което ни откриват за него физическите сетива. Както една фотография ни става по-близка и по-жива, ако познаваме отблизо фотографираното лице, така ние можем да разберем наистина физическия свят само тогава, ако опознаем неговите душевни и духовни основи. Ето защо, струва ми се за предпочитане, първо да се говори за висшите светове, за душевния и духовния свят, и едва тогава да се прецени физическия свят от духовнонаучна гледна точка.
към текста >>

Когато една движеща се билярдна топка се сблъска с една намираща се в покой, тогава тя я задвижва в посока, която може да се прецени от движението и еластичността на първата.
Една важна разлика между душевните и физическите процеси е тази, че взаимодействието при първите е много по-интимно. Например, във физическото пространство е валиден закона на "удара". Когато една движеща се билярдна топка се сблъска с една намираща се в покой, тогава тя я задвижва в посока, която може да се прецени от движението и еластичността на първата. В душевното пространство, взаимодействието на две форми, които се срещат една с друга, ще зависи от техните вътрешни качества. Те взаимно се проникват, сякаш са вътрешно сродни. Напротив, те се отблъскват, ако техните качества си противоречат. Във физическото пространство има определени оптически закони. Отдалечените предмети изглеждат по-малки, по причина на перспективата.
към текста >>

31. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Искаме ли да преценим, доколко един човешки живот, произтичащ между раждането и смъртта, представлява резултат от предходно въплъщение, следва да знаем, че една гледна точка, разположена единствено в този живот, не ни предоставя никакви оценъчни възможности.
Той обгръща с поглед целия живот на тези светове. Във физическия живот, душевните изживявания, чрез които човек стига до своите духовни опитности, обикновено остават вън от съзнанието. Те работя в несъзнаваните дълбини на телесните органи, които изграждат съзнанието за физическия свят. Ето защо тези душевни изживявания се оказват невъзприемаеми за физическия свят. Окото също не вижда себе си, понеже в него действуват сили, чрез които става видимо нещо съвсем друго. Искаме ли да преценим, доколко един човешки живот, произтичащ между раждането и смъртта, представлява резултат от предходно въплъщение, следва да знаем, че една гледна точка, разположена единствено в този живот, не ни предоставя никакви оценъчни възможности. За такава гледна точка, например, земния живот би могъл да изглежда несъвършен, изпълнен със страдание и т.н. , обаче от друга гледна точка, лежаща извън земния живот сегашното въплъщение протича по този начин тъкмо поради някои особености от миналото прераждане. С встъпването си по Пътя на познанието така, както е описан в следващата глава, душата се откъсва от условията на телесния живот.
към текста >>

32. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Напредъкът на съвременната култура се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата "всичко изпитвайте и приемайте най-доброто".
С това ние заставаме против нашата цивилизация. Тук не става дума да съдим и критикуваме нашата цивилизация. Напредъкът на съвременната култура се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата "всичко изпитвайте и приемайте най-доброто".
към текста >>

Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание.
Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание. И ние напредваме бързо, ако в тези мигове проникваме нашето съзнание с такива мисли, които ни изпълват с удивление и преклонение пред света и живота. Който има опит в тези неща знае, че подобни мигове пробуждат в душата сили, които иначе биха останали спящи. По този начин у човека се пробужда духовно зрение. Сега той започва да забелязва около себе си неща, които по-рано не е виждал. Той започва да разбира, че по-рано е виждал само една част от заобикалящият го свят.
към текста >>

33. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Нещата се свеждат не само до въздържане от една мотивирана преценка, а до премахване на всички позитивни и негативни чувства, произтичащи от личното мнение.
В окултното обучение този вид упражнения се извършват в строга последователност. Учениците са длъжни под формата на упражнение да изслушват възможно най-противоречивите мисли, подтискайки у се бе си всяко одобрение и несъгласие. Нещата се свеждат не само до въздържане от една мотивирана преценка, а до премахване на всички позитивни и негативни чувства, произтичащи от личното мнение.
към текста >>

34. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него.
В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание. Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него. Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение. Затова не може да става и дума. Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път. Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам".
към текста >>

35. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Защото окултно подготвеният наставник разполага с коренно различни средства за преценка на техния напредък.
Често пъти в началото на своето обучение, окултните ученици са изненадани колко "нелюбопитни" са учителите спрямо техните опитности и изживявания. За учениците би било най-добре, ако те изобщо не споменават нищо за своите опитности и не обсъждат друго, освен лекотата или трудностите в провежданите упражнения. Защото окултно подготвеният наставник разполага с коренно различни средства за преценка на техния напредък. Когато учениците директно описват своите изживявания, въпросните 8 листа от 16 листния лотосов цвят се втвърдява, вместо да се развиват в подвижни и живи форми. Нека да прибегнем до помощта на следния пример, взет от свръхсетивния, а от обикновения живот. Да предположим, че научавам една новина и веднага си съставям определено мнение по съответния въпрос.
към текста >>

Дори и да постигне виждането в духовния свят, мъчително ще му липсва способността за правилна преценка на това, което вижда.
Изграждането на 16-листния лотосов цвят позволява да общуваме със Съществата от по-висшите светове, при условие, че те се проявяват в душевния свят. Обаче окултното обучение не препоръчва изграждането на този лотосов цвят, преди ученикът да е дотолкова напреднал, че да издига своя Дух в още по-висши области на духовния свят. Това проникване в същинския духовен свят по правило се съпровожда от лотосовите цветове. В противен случай ученикът изпада в объркване и несигурност. Дори и да постигне виждането в духовния свят, мъчително ще му липсва способността за правилна преценка на това, което вижда. Впрочем качествата, необходими за изграждането на 16-листния лотосов цвят са вече известна гаранция срещу всяко объркване, срещу всяка несигурност. Защото трудно ще се обърка този, който е постигнал пълно равновесие между своите сетивни възприятия /тялото/, страстите (душата) и идеи (Духът). Все пак, необходимо е нещо повече от тази гаранция, за да се издигне човек до възприемането на живи и самостоятелни Същества, принадлежащи към един свят, който е толкова различен от физическия. За да притежава сигурност в свръхсетивния свят, окултният ученик има нужда не само от "лотосовите цветове"; той трябва да разполага с още по-висши органи. Тук сме длъжни да добавим още нещо относно формирането на т.н.
към текста >>

Защото тъкмо в нея той може да открие онези духовно-душевни факти, които ще е в състояние да прецени по най-добър начин.
За окултния ученик е абсолютно необходимо да проучи с духовен поглед своята душа, преди да проникне във висшите светове. Защото тъкмо в нея той може да открие онези духовно-душевни факти, които ще е в състояние да прецени по най-добър начин. Ако в условията на физическия свят е успял да постигне задълбочено познание на своята личност и когато после в духовния свят нейния образ се изправи най-напред пред него, той ще може да ги сравни внимателно и спокойно. Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки. Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му. Ето защо отново ще подчертаем, че най-сигурния път към висшите светове минава през суровото и строго себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, което човек среща по своя път към висшите светове.
към текста >>

Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му.
За окултния ученик е абсолютно необходимо да проучи с духовен поглед своята душа, преди да проникне във висшите светове. Защото тъкмо в нея той може да открие онези духовно-душевни факти, които ще е в състояние да прецени по най-добър начин. Ако в условията на физическия свят е успял да постигне задълбочено познание на своята личност и когато после в духовния свят нейния образ се изправи най-напред пред него, той ще може да ги сравни внимателно и спокойно. Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки. Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му. Ето защо отново ще подчертаем, че най-сигурния път към висшите светове минава през суровото и строго себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, което човек среща по своя път към висшите светове. Защото действителността, която съответствува на тези образи е на самия него. Ето защо окултният ученик трябва да прояви зрелост и на тази първа степен да не се увлича в търсене на други постижения, а да спре своето внимание върху образите. Но всред този образен свят, той скоро започва да различава нещо ново.
към текста >>

36. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Човек трябва точно да преценява кога да постави своя дълг по-високо от грижата за собственото си здраве.
В тази област човек трябва да запази пълна самостоятелност. Чуждите съвети които в повечето случаи ни се предлагат без да сме ги искали са по правило излишни. Всеки сам трябва да се грижи за себе си. Що се отнася за физическото здраве, по-важно от всичко друго е да се отстранят вредните влияния. Често при изпълнението на нашите задължения ние се поставяме при вредни за здравето условия. Човек трябва точно да преценява кога да постави своя дълг по-високо от грижата за собственото си здраве. Колко много са нещата, от които той може да се откаже ако има здрава воля! В много случаи окултният ученик трябва да постави дългът над здравето, а понякога и над самия живот; обаче насладата никога. За него насладата може да е само едно средство за здравословен живот. В това отношение човек трябва да е напълно искрен и честен към себе си. Няма никакъв смисъл да се води аскетичен живот, ако решението произтича от мотиви, характерни за един или друг вид наслада.
към текста >>

Вече съм сдържан в моята преценка и си казвам: "Аз също съм само един човек като него.
Подобен усет на нещата постепенно променя у човека целия му начин на мислене. Сега вече аз се обръщам, примерно към един престъпник по съвършено друг начин, отколкото по-рано. Вече съм сдържан в моята преценка и си казвам: "Аз също съм само един човек като него. И може би единствено възпитанието, което съм получил, ме е предпазило от неговата съдба! " И тогава бързо стигам до мисълта, че този мой събрат би бил съвсем друг, ако учителите, работили с мен биха се занимавали и с него. Аз просто съм получил нещо, което му е било от казано; моето благополучие аз дължа само на обстоятелството, че той е лишен от него.
към текста >>

И когато ученикът се стреми към здраво мислене и точни преценки, той не трябва да смущава своето молитвено смирение с проява на недоверие и съмнение.
Мнозина констатират, че не напредват в обучението, въпреки непрекъснатите им според тях, усилия. Причината е, че те не са разбрали истинския смисъл на работата и молитвеното смирение. Една дейност ще остане без успех, ако тя се предприема само заради успеха; също и всеки вид обучение, ако то протича безмолитвено смирение. Истинският напредък идва не от успеха, а от любовта към работата. И когато ученикът се стреми към здраво мислене и точни преценки, той не трябва да смущава своето молитвено смирение с проява на недоверие и съмнение.
към текста >>

Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват.
Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие. Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме. Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим. А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик. Ако не разбира нещо, по-добре е да не съди за него, отколкото да съди погрешно.
към текста >>

37. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Породи се силата да се разсъждава, да се преценява.
Такова разрушително действие можеше да бъде възпрепятствувано само благодарение на това, че в човека се разви една по-висша сила, една по-висша способност. А това беше силата на мисълта. Върху егоистичните лични желания логическото мислене действа задържащо. Произхода на това логическо мислене трябва да търсим при петата подраса (прасемитите). Хората започнаха да се издигат над чистия спомен за миналото и да сравняват различните преживявания. Породи се силата да се разсъждава, да се преценява. И желанията и страстите започнаха да се регулират чрез тази разсъдъчна способност. Хората започнаха да смятат, да комбинират. Те се научиха да работят с мисли. Ако по-рано се отдаваха на всяко желание, сега те първо се запитваха, дали мисълта може да одобри желанието. Ако хората на четвъртата подраса диво се хвърляха в задоволяването на техните желания, тези на петата подраса започнаха да се вслушват в един вътрешен глас.
към текста >>

Преценяващата мисловна сила търсеше новото като стимул за предприемаческа и съзидателна дейност.
Блясъкът в държавите на третата подраса почиваше на това, че общите спомени произвеждаха ред и хармония. В шестата подраса този ред трябваше да бъде наложен чрез измислени закони. Така в тази шеста подраса трябва да търсим произхода на правните и законни разпореждания. През време на третата подраса отделянето на една група хора ставаше само тогава, когато тя в известна степен беше принудена да напусне общността, защото вече не се чувствуваше добре при създадените чрез спомена условия. В шестата подраса това беше съвсем различно. Преценяващата мисловна сила търсеше новото като стимул за предприемаческа и съзидателна дейност. Поради това акадийците бяха народ, стремящ се към предприемане на нещо ново, към колонизиране. Особено търговията подхранваше новоразвиващата се мисловна и разсъдъчна способност.
към текста >>

38. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Когато градеше нещо, той не се нуждаеше да изчислява носещата сила на дървеното стебло и теглото на един строителен камък; той с поглед преценяваше доколко може да носи едно стебло, къде трябваше да бъде поставен камъкът съобразно с неговото тегло.
Това съобщение се състоеше от един вид “четене на мислите”. Лемуриецът черпеше силата на своите представи направо от нещата, които го заобикаляха. Тя се вливаше в него от растежната сила на растенията, от жизнената сила на животните. Така той разбираше растенията и животните в техния вътрешен живот. Той разбираше даже физическите и химическите сили на неживите неща. Когато градеше нещо, той не се нуждаеше да изчислява носещата сила на дървеното стебло и теглото на един строителен камък; той с поглед преценяваше доколко може да носи едно стебло, къде трябваше да бъде поставен камъкът съобразно с неговото тегло. Така лемуриецът строеше без инженерно изкуство от силата на своята представа, действаща със сигурността на един вид инстинкт. И при това той до голяма степен владееше своето тяло. Чрез просто усилие на волята той можеше да закали своята ръка, когато беше необходимо. Можеше да повдигне например извънредно големи товари чрез простото развитие на волята. Ако по-късно на атлантеца служеше неговата власт над жизнената сила, на лемуриеца служеше овладяването на волята.
към текста >>

39. НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Когато помислим, че сега продължават да съществуват също и потомците на старите групи можем да преценим, какво разнообразие от живи същества е съществувало вече при тогавашната степен на Земното развитие.
С това се ражда една нова група животни, състоящи се от по-груба материя в сравнение с предишните. Една нова група физически същества имат тяло, което се състои от въздух и светлинен етер примесен с вода. Това са същества подобни на растенията, които обаче по форма са съвсем различни от днешните растения. Едва третата нова група представлява тогавашния човек. Неговото физическо тяло се състои от три вида етер, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Когато помислим, че сега продължават да съществуват също и потомците на старите групи можем да преценим, какво разнообразие от живи същества е съществувало вече при тогавашната степен на Земното развитие.
към текста >>

40. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Физическата наука почива на разбиранията на ума и затова нейното пророчество е също само нещо умствено, зависимо от преценки, заключения, комбинации и др.. Предсказването чрез духовното познание произхожда от едно действително по-висше виждане или възприемане.
Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето. Човек като окултен изследовател ги предвижда, макар че те трябва да се реализират само чрез човешката воля. Окултният изследовател предварително вижда това, което може да се реализира едва чрез човешката свобода. Че това е възможно, могат да ни дадат представа следващите съобщения. Само че трябва да изясним една съществена разлика между предопределението на фактите чрез физическата наука и онова чрез духовното познание. Физическата наука почива на разбиранията на ума и затова нейното пророчество е също само нещо умствено, зависимо от преценки, заключения, комбинации и др.. Предсказването чрез духовното познание произхожда от едно действително по-висше виждане или възприемане. Даже окултният изследовател най-строго трябва да избягва да си представя всичко, което почива на размишление, комбиниране, спекулация и т. н.. В това отношение той трябва да упражнява най-голямо смирение и да бъде напълно наясно върху факта, че всяко спекулиране, всяко умствено философстване и т. н. са вредни за истинското виждане. Тези подходи принадлежат на по-низшата човешка природа, а истински по-висшето познание започва едва там, където тази природа се издига до по-висшата същност на човека. С това само по себе си не се казва нищо против тези подходи, които в тяхната област не само са оправдани, а също и единствено правилните.
към текста >>

41. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

Обаче при такава една преценка ние правим грешка.
Сега трябва да си изясним, кое от трите тела на човека (физическо, етерно и астрално тяло) е най-съвършено в неговото естество. Лесно можем да бъдем съблазнени да считаме физическото тяло като най-низшето и поради това като най-несъвършеното. Обаче при такава една преценка ние правим грешка. Вярно е, че в бъдеще астралното и етерното тяло ще достигнат едно високо съвършенство, обаче сега физическото тяло в неговото естество е по-съвършено отколкото астралното и етерното. Гореспоменатото заблуждение може да се роди само поради това, че физическото тяло на човека има общо с най-низшето Земно царство, с минералното царство. Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с животинското царство. – Истина е, че човешкото физическо тяло се състои от същите вещества и сили, които се намират в обширното минерално царство; обаче начинът, по който тези вещества и сили действуват съвместно в човешкото тяло, е израз на мъдрост и съвършенство на неговия строеж. Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така.
към текста >>

42. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост.
Чрез духовната наука са популяризирани само някои, само елементарните учения на духовната наука. Причината за това се крие в съвременните условия. Днес хората, които са по-напреднали в умственото си развитие, рано или късно от само себе си ще достигнат до определени представи, които по-рано са представлявали част от тайното познание. Те обаче биха усвоили тези представи в една атрофирана, карикатурна и вредна форма. Ето защо притежателите на тайното знание решиха да разкрият пред всички една част от тайното знание. Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост. Нашето природознание води например до представи за причините на нещата. Но без духовно-научно задълбочаване тези представи могат да бъдат само карикатури. Нашата техника достига до стадии на развитието, които могат да служат за благото на човечеството само тогава, когато душите на хората се задълбочат в смисъла на духовно-научното схващане за живота. Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма.
към текста >>

43. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост.
Чрез духовната наука са популяризирани само някои, само елементарните учения на духовната наука. Причината за това се крие в съвременните условия. Днес хората, които са по-напреднали в умственото си развитие, рано или късно от само себе си ще достигнат до определени представи, които по-рано са представлявали част от тайното познание. Те обаче биха усвоили тези представи в една атрофирана, карикатурна и вредна форма. Ето защо притежателите на тайното знание решиха да разкрият пред всички една част от тайното знание. Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост. Нашето природознание води например до представи за причините на нещата. Но без духовно-научно задълбочаване тези представи могат да бъдат само карикатури. Нашата техника достига до стадии на развитието, които могат да служат за благото на човечеството само тогава, когато душите на хората се задълбочат в смисъла на духовно-научното схващане за живота. Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма.
към текста >>

44. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910 GA_13 Въведение в Тайната наука

Всеки, който публикува книга като настоящата, е длъжен спокойно да предвиди най-различните преценки и мнения относно изнесеното от него, които са възможни в днешно време.
Всеки, който публикува книга като настоящата, е длъжен спокойно да предвиди най-различните преценки и мнения относно изнесеното от него, които са възможни в днешно време. Някой би могъл напр. да започне да чете една или друга страница от тези описания, да срещне определени неща, спрямо които той вече има известно становище, породено от научните изследвания в тази област. И той би могъл да стигне до следното заключение: „Учудващо е как в наше време изобщо са възможни подобни твърдения. Тук има една игра с най-прости естественонаучни понятия по начин, показващ смайващо непознаване на елементарни научни факти. Авторът употребява понятия, като напр.
към текста >>

Няма ли и той право от своята гледна точка да сметне такива критици просто за читатели, които са неспособни да разсъждават, или за хора, които нямат добрата воля да стигнат до една независима и точна преценка?
Какво ще отговори авторът, след като се натъкне на подобни мнения? Няма ли и той право от своята гледна точка да сметне такива критици просто за читатели, които са неспособни да разсъждават, или за хора, които нямат добрата воля да стигнат до една независима и точна преценка?
към текста >>

Само този, който подложи следващите описания на истинска логическа проверка, както става и с обективните факти на естествената наука, ще може да прецени точните аргументи на разума.
Естествено, има и критици, според които тази книга е плод на необуздана фантастика и неконтролирана игра на мислите. Отговорът на това обвинение се съдържа в самата книга. Там ясно е показано, че здравото мислене може и трябва да стане пробният камък за всичко, което читателят ще срещне в тази книга. Само този, който подложи следващите описания на истинска логическа проверка, както става и с обективните факти на естествената наука, ще може да прецени точните аргументи на разума.
към текста >>

45. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925 GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако в своята преценка човек бъде дори незначително повлиян от твърдението, че духовно възприеманите процеси не могат да бъдат разбрани от обикновеното, още невиждащо съзнание, именно поради неговите граници, тази преценка застава като един тъмен и непрогледен облак пред него и той наистина престава да разбира.
Ако в своята преценка човек бъде дори незначително повлиян от твърдението, че духовно възприеманите процеси не могат да бъдат разбрани от обикновеното, още невиждащо съзнание, именно поради неговите граници, тази преценка застава като един тъмен и непрогледен облак пред него и той наистина престава да разбира.
към текста >>

Защото знаех, че тъкмо хората, професионално отговарящи за естествените науки, а и всички, зависещи в своите преценки от тях, не са в състояние да проявят необходимата безпристрастност.
Казвам това днес, като в същото време признавам, че тогава, през 1909 год. публикуването на книгата ми се струваше твърде рисковано. Защото знаех, че тъкмо хората, професионално отговарящи за естествените науки, а и всички, зависещи в своите преценки от тях, не са в състояние да проявят необходимата безпристрастност.
към текста >>

46. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Те изграждат своите преценки преди всичко от заблужденията, които неизбежно възникват, когато научното светоусещане не е достатъчно укрепнало при своята работа с природните явления, и въпреки това душата изпитва стремежа да се обърне към несетивния свят.
Впрочем тук се поражда и нещо, което може да причини известни съмнения. Докато наблюдава природния свят, душата се ръководи от наблюдавания обект в много по-голяма степен, отколкото при изследването на несетивни явления. Тук тя трябва да притежава в още по-засилен вид и то чрез чисто вътрешни импулси способността да запази естественонаучния начин на мислене. Понеже много хора несъзнателно вярват, че тази способност може да се запази единствено, ако се опираме върху закономерностите на природните явления, те стигат до убеждението, което е всъщност един постулат: ако физическите закономерности изгубят своята валидност, душата веднага губи всяка ориентация в своите научни изследвания. Такива хора просто не съзнават характерните особености на научната методология. Те изграждат своите преценки преди всичко от заблужденията, които неизбежно възникват, когато научното светоусещане не е достатъчно укрепнало при своята работа с природните явления, и въпреки това душата изпитва стремежа да се обърне към несетивния свят. Естествено, в тези случаи възникват безкрайно много и съвсем ненаучни твърдения относно несетивните явления. И то, не защото подобни твърдения по своята същност могат да са ненаучни, а защото в конкретния случай, научното самовъзпитание е протекло без едно истинско наблюдение върху природния свят.
към текста >>

Безпристрастното и обективно мислене веднага преценява, че даден човек може да говори само за това, което познава и че не трябва да се произнася върху това, което не познава.
Ще добавим и следното: ако все пак е възможно да бъде развито и друго познание, то вече може да въведе човека в свръхсетивния свят. Ако смятаме подобен вид познание за невъзможно, ние логично стигаме до извода, че всякакви разисквания върху някакъв свръхсетивен свят са чиста безсмислица. За непредубедения човек, изправен пред този извод, съществува не по-малко логичното възражение, че въпросните опоненти чисто и просто не са стигнали до другото познание. Но как може човек да съди за нещо, за което сам твърди, че не познава? Безпристрастното и обективно мислене веднага преценява, че даден човек може да говори само за това, което познава и че не трябва да се произнася върху това, което не познава. Подобно мислене признава само правото, че всеки може да говори за неща, които е изпитал; но не и правото на даден човек да счита за невъзможно нещо, което самият той не познава и не иска да познае. Никому не може да се оспори правото да не се интересува за свръхсетивния свят.
към текста >>

47. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения.
Защото астралното тяло е носител на удоволствието и болката, на радостта и страданието. И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н. Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст. Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз. Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна. Двата вида промени бихме могли да сравним с движението на часовниковите стрелки. Промените в астралното тяло се отнасят към тези в етерното тяло, както движението на голямата стрелка се отнася към движението на малката стрелка. Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло.
към текста >>

И ако доведем тази мисъл докрай, ще преценим какво огромно значение има изкуството за всяко човешко развитие.
По сходен начин въздействува върху човека и истинското изкуство. Когато чрез външните форми, цветове и звуци човек проникне движен от своите представи и чувства в скритата духовна същност на едно художествено произведение, тогава импулсите, които Азът приема по този начин, достигат наистина чак до етерното тяло. И ако доведем тази мисъл докрай, ще преценим какво огромно значение има изкуството за всяко човешко развитие. Тук посочихме само отделни действия на Азовите импулси върху етерното тяло. Но в човешкия живот има и много други въздействия, които не са толкова отчетливи. Впрочем дори и от няколкото посочени примери е ясно, че човешкото същество има и друга съставна част, също скрита, върху която Азът непрекъснато работи... Тя е втората съставна част на Духа и можем да я наречем Дух-Живот (Lebensgeist) (Източната мъдрост прибягва до името „Буди"). Изразът
към текста >>

48. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Такива преценки не трябва да се отхвърлят като напълно погрешни.
У човек, който няма никакъв усет за значението на свръхсетивното познание, лесно могат да възникнат съмнения относно него и начина, по който това познание разглежда съня и смъртта. Впрочем Тайната Наука дълбоко уважава мотивите, които пораждат тези съмнения. Напълно естествено е да се твърди, че човек е създаден за активен и действен живот и цялата му продуктивност е свързана с отдаването на този активен, буден живот. Докато вглъбяването в състояния, каквито са сънят и смъртта, би могло да възникне само от известна склонност към безцелно мечтателство и не води до никъде другаде, освен до една празна и ненужна фантастика. Лесно ще се намерят хора, които виждат в отхвърлянето на такава „фантастика" израз на една здрава душевност, а в отдаването на каквото и да е „безцелно мечтателство" нещо болестно, присъщо само на лица, лишени от жизнерадост и витални сили, неспособни за истинско творчество. Такива преценки не трябва да се отхвърлят като напълно погрешни. Те съдържат някаква истина, но обикновено това е четвърт истина, която трябва да бъде допълнена с останалите три четвърти. Отричайки едната вярна четвърт, ние създаваме недоверие у този, който ясно вниква именно в тази четвърт, но няма никакво предчувствие за останалите три четвърти.
към текста >>

И доказателствената му стойност не може да се преценява от този, който не го е постигнал.
Такова чисто вътрешно доказателство за духовната причинност човек може да постигне само в своя интимен душевен живот. И доказателствената му стойност не може да се преценява от този, който не го е постигнал. Който го е постигнал, той вече не може да се съмнява в него. Изобщо не трябва да се учудваме, че е така. Защото за това, което е свързано с най-дълбоката същност на човека, е съвсем естествено, че може да бъде доказано само в областите на най-дълбоките изживявания.
към текста >>

49. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Подобни хора преценяват намесата в мъдростта на духовното ръководство като един вид дързост, или като едно неоправдано желание.
Такива случаи на самопосвещение наистина съществуват. Те обаче не трябва да ни карат да мислим, че единствено правилното е да изчакваме такъв вид Посвещение и да не правим нищо, за да го постигнем чрез усърдно обучение. Тук няма да говорим за самопосвещението, понеже то може да настъпи независимо от някои правила. Ще се спрем върху начините, чрез които съответното обучение може да пробуди дремещите в душата духовни възприемателни органи. Хора, които не изпитват в себе си никакъв подтик да направят нещо за своето развитие, лесно ще кажат: Човешкият живот се направлява от духовни сили, в чието ръководство не трябва да се намесваме; трябва спокойно да изчакаме момента, когато тези сили ще намерят за подходящо да открият пред душата един друг свят. Подобни хора преценяват намесата в мъдростта на духовното ръководство като един вид дързост, или като едно неоправдано желание. Хора с такъв начин на мислене, ще променят мнението си едва, когато даде на идея ги порази със своята сила. Ако например те си кажат: Мъдрото ръководство на духовния свят ми е дало определени способности; но то не ми ги е поверило, за да стоят неизползвани, а за да си послужа с тях. Мъдростта на ръководството се състои в това, че то е вложило в мен зародишните възможности за едно по-висше съзнание. И аз разбирам това ръководство само тогава, когато усещам пробуждането на тази зародишна възможност като свой личен дълг; възможността, която обещава да открие пред човека всичко, което може да му бъде откри то чрез неговите собствени духовни сили. Когато подобна мисъл упражни достатъчно силно въздействие върху душата, опасенията срещу обучение, насочено към постигането на по-висше съзнание, отпадат.
към текста >>

Това, което изживяваме днес, трябва да преценяваме според опитностите от миналото.
За ученика изречението: „Това аз още не съм чувал, в това не вярвам" губи всякакъв смисъл. През определени периоди от време, той е длъжен да се възползва от всяка възможност да открие нещо ново в света около себе си. Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на дървото, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете. В развитието на това качество може да се стигне твърде далеч. Опитностите, които в дадена възраст сме добили върху нещата, не трябва да се пренебрегват. Това, което изживяваме днес, трябва да преценяваме според опитностите от миналото. То стои върху едното блюдо на везните, на другото следва да поставим постоянния стремеж към изследване на новото. И преди всичко очакването, че е напълно възможно новите изживявания да противоречат на старите.
към текста >>

Само крачка дели подобна неспособност за преценка от суеверието.
Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея. Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности. Внимание от този род несъмнено разширява душевния живот. Но и тук може да възникне някаква вредна едностранчивост. Ако някой просто свикне да изключва доводите на своя разум, понеже „предчувствията" му шепнат едно или друго, той лесно би могъл да се превърне в играчка на всевъзможни неопределени импулси. Само крачка дели подобна неспособност за преценка от суеверието.
към текста >>

Те могат да бъдат преценени само от свръхсетивното познание.
Когато се практикуват упражненията за Интуиция, те действуват не само върху етерното тяло, но и върху свръхсетивните сили на физическото тяло. Впрочем не трябва да си представяме, че в случая става дума за действия във физическото тяло, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Те могат да бъдат преценени само от свръхсетивното познание. С външното познание те нямат нищо общо. Те възникват като резултат от зрелостта на съзнанието, когато в Интуицията то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания.
към текста >>

Ако обаче човек е устре мен към себе си и безпощадно, и честно преценява едно или друго свое качество, той или ще го подобри в хода на своя живот, или няма.
Ако не притежава този импулс, ако просто отклонява вниманието си от своята собствена личност и остава такъв, какъвто е, той естествено, се лишава и от възможностите за себепознание. Ако обаче човек е устре мен към себе си и безпощадно, и честно преценява едно или друго свое качество, той или ще го подобри в хода на своя живот, или няма. В последния случай в душата му ще се промъкне едно чувство, което трябва да определим като чувство на срам. Здравата човешка природа практически действува по този начин: чрез себе познанието тя изпитва различни видове срам. Дори в ежедневието, това чувство има точно определено въздействие. Здравомислещият човек ще се погрижи: аз не трябва да проявявам чрез видими действия това, което причинява у мен срам. Следователно срамът е една сила, която ни кара да капсулираме нещо в себе си и да не му позволяваме да се прояви навън.
към текста >>

В това отношение той наистина има, както никой друг, изключителната възможност за трезво преценяване на своя живот.
И сега работата опира до това, ученикът да е наясно, по кои признаци може да познае действителните факти. Лесно понятно е, когато незапознатият с духовното обучение човек пита: Възможно ли е изобщо да се предпазим от заблуждения, след като източниците им са толкова многобройни? Сигурен ли е изобщо окултният ученик, че въображаемите му висши познания не почиват на измами и заблуждения (внушение, самовнушение)? Подобни въпроси явно не отчитат обстоятелството, че при всяко истинско духовно обучение, благодарение на самия начин, по който протича то, източниците на заблуждения са отстранени. Преди всичко, в хода на своята подготовка истинският окултен ученик ще постигне достатъчно много познания върху всичко, което води до измами и самозаблуждения, така че ще е в състояние да се предпазва от тях. В това отношение той наистина има, както никой друг, изключителната възможност за трезво преценяване на своя живот. Неговите опитности го отдалечават от всякакви неясни предчувствия, внушения и т.н. Обучението го прави възможно най-предпазлив. Към това се прибавя и обстоятелството, че всяко истинско духовно обучение води първоначално до такива понятия за великите мирови събития, които изискват напрежение на разсъдъчната способност, така че тя се изостря и шлифова до непознати по-рано размери. Само този, който отхвърля възможността да напредва в такива далечни области и предпочита да се уповава на близкостоящите „откровения", би могъл да се размине с изострянето и шлифоването на здравата си разсъдъчна способност; а сигурност в разграничаването между измама и действителност, би могла да даде единствено тя. Но това не е най-важното.
към текста >>

Ние трябва да преценяваме това, което идва като наш двойник, като „Пазачът на прага" и да го поставяме пред „висшето Себе", за да сме наясно върху разстоянието между това, което сме и това, което сме длъжни да станем.
Защото на каквато и степен да се е изкачил човек по пътя към свръхсетивните светове, винаги съществуват по-висши степени. Овладявайки ги, човек ще възприема все по-голяма част от своето „висше Себе". Следователно, при една или друга степен, то се открива на ученика само отчасти. Обаче когато в са мото начало човек съзре дори и част от своето „висше Себе", той изпада в огромното изкушение да го разглежда в зависимост от критериите, които е изработил в сетивно-физическия свят. Впрочем това изкушение е нещо добро и дори трябва да се появи, ако се стремим към правилно развитие. Ние трябва да преценяваме това, което идва като наш двойник, като „Пазачът на прага" и да го поставяме пред „висшето Себе", за да сме наясно върху разстоянието между това, което сме и това, което сме длъжни да станем. Но в хода на тази преценка, „Пазачът на прага" започва да приема една съвършено друга форма. Сега той приема облика на всички възможни пречки, които се надигат срещу развитието на „висшето Себе". Ние разбираме какъв товар влачим с нашето обикновено Себе. И ако подготовката не е направила човек достатъчно силен, за да каже: „Аз няма да спра тук, а непременно ще доведе моето развитие до още по-съвършени степени от „висшето Себе", той ще се парализира и ужаси от това, което му предстои. Ето как той е потопен в душевно-духовния свят, но се отказва да работи по-нататък върху себе си.
към текста >>

Но в хода на тази преценка, „Пазачът на прага" започва да приема една съвършено друга форма.
Овладявайки ги, човек ще възприема все по-голяма част от своето „висше Себе". Следователно, при една или друга степен, то се открива на ученика само отчасти. Обаче когато в са мото начало човек съзре дори и част от своето „висше Себе", той изпада в огромното изкушение да го разглежда в зависимост от критериите, които е изработил в сетивно-физическия свят. Впрочем това изкушение е нещо добро и дори трябва да се появи, ако се стремим към правилно развитие. Ние трябва да преценяваме това, което идва като наш двойник, като „Пазачът на прага" и да го поставяме пред „висшето Себе", за да сме наясно върху разстоянието между това, което сме и това, което сме длъжни да станем. Но в хода на тази преценка, „Пазачът на прага" започва да приема една съвършено друга форма. Сега той приема облика на всички възможни пречки, които се надигат срещу развитието на „висшето Себе". Ние разбираме какъв товар влачим с нашето обикновено Себе. И ако подготовката не е направила човек достатъчно силен, за да каже: „Аз няма да спра тук, а непременно ще доведе моето развитие до още по-съвършени степени от „висшето Себе", той ще се парализира и ужаси от това, което му предстои. Ето как той е потопен в душевно-духовния свят, но се отказва да работи по-нататък върху себе си. Той става пленник на формата, която чрез „Пазача на прага" е изправена пред душата му.
към текста >>

Подобна преценка би била израз на мнение, произтичащо от недостатъчно обучена разсъдъчна способност.
След като е израснал до това познание, ученикът може да има съвсем нова опитност. Той започва да се чувства като вплетен в цялото мироздание, при това без да губи своята пълна самостоятелност. Това усещане е като едно ликуващо нахлуване в целия свят, като пълно единение с него, но без засягане на самоличността. Можем да определим тази познавателна степен като „Единение с Макрокосмоса". Не трябва да си представяме това единение като прекъсване на индивидуалното съзнание, като разливане във Всемира. Подобна преценка би била израз на мнение, произтичащо от недостатъчно обучена разсъдъчна способност.
към текста >>

50. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

опората на сигурна преценка,
опората на сигурна преценка,
към текста >>

51. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

на истинска преценка светлината.
на истинска преценка светлината.
към текста >>

52. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

от тази на всеобщата преценка.
от тази на всеобщата преценка.
към текста >>

преценка да изкаже, ако знае
преценка да изкаже, ако знае
към текста >>

53. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

За делото ми честната преценка
За делото ми честната преценка
към текста >>

не могат да се преценят от хора,
не могат да се преценят от хора,
към текста >>

Преценката валидна ще е само
Преценката валидна ще е само
към текста >>

54. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

се преценява според туй, дали
се преценява според туй, дали
към текста >>

55. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

според преценки силите, които
според преценки силите, които
към текста >>

56. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

за правилна преценка, толкоз нужна
за правилна преценка, толкоз нужна
към текста >>

Против способността ми за преценка
Против способността ми за преценка
към текста >>

57. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

способността за сигурна преценка,
способността за сигурна преценка,
към текста >>

преценката за неговите дарби
преценката за неговите дарби
към текста >>

58. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Изказахте преценка толкоз строга
Изказахте преценка толкоз строга
към текста >>

С преценката си не засягам аз
С преценката си не засягам аз
към текста >>

59. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

преценката ми осветлява днес.
преценката ми осветлява днес.
към текста >>

да преценим такова нещо вярно,
да преценим такова нещо вярно,
към текста >>

когато преценим това, което
когато преценим това, което
към текста >>

60. Четиринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

преценката, която има той
преценката, която има той
към текста >>

61. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Преди всичко за това пътуване са необходими ясни и трезви преценки.Те дават сигурната изходна точка за по-нататъшното проникване в свръхсетивните области, което е истинската цел на душата.
Преди всичко за това пътуване са необходими ясни и трезви преценки.Те дават сигурната изходна точка за по-нататъшното проникване в свръхсетивните области, което е истинската цел на душата. Някои души биха желали да си спестят тази изходна точка и да проникнат веднага в свръхсетивния свят. Но една здрава душа, дори и когато изпитва антипатия към подобни преценки и се стреми да ги избягва, по-късно сама ще се върне към тях. Защото колкото и много неща да научава човек за свръхсетивния свят, идващи от друга изходна точка, здрава почва под себе си той ще има единствено чрез размишления от рода на тези, които се съдържат в следващите страница.
към текста >>

Но една здрава душа, дори и когато изпитва антипатия към подобни преценки и се стреми да ги избягва, по-късно сама ще се върне към тях.
Преди всичко за това пътуване са необходими ясни и трезви преценки.Те дават сигурната изходна точка за по-нататъшното проникване в свръхсетивните области, което е истинската цел на душата. Някои души биха желали да си спестят тази изходна точка и да проникнат веднага в свръхсетивния свят. Но една здрава душа, дори и когато изпитва антипатия към подобни преценки и се стреми да ги избягва, по-късно сама ще се върне към тях. Защото колкото и много неща да научава човек за свръхсетивния свят, идващи от друга изходна точка, здрава почва под себе си той ще има единствено чрез размишления от рода на тези, които се съдържат в следващите страница.
към текста >>

62. ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Защото и философията е само един вид наблюдение и преценка на света, осъществени според качествата на човешкия душевен живот.
Тогава ти изобщо не би бил това, което си. Ти не би имал никакви вътрешни изживявания. Ти би бил едно нищо. Да се обърне към себе си по този начин това трябва да стори не само потопеният в ежедневието човек, който твърде рядко се спира на определени представи за света и живота. Това трябва да стори всеки учен, всеки философ. Защото и философията е само един вид наблюдение и преценка на света, осъществени според качествата на човешкия душевен живот. Но такава преценка не може да съвпадне със свръхсетивния външен свят. Тя ще бъде отхвърлена от него, а по този начин и всичко, което човек е представлявал досега. Той поглежда към своята душа, към своя Аз като към нещо, което трябва да отхвърли, ако иска да проникне в свръхсетивния свят.
към текста >>

Но такава преценка не може да съвпадне със свръхсетивния външен свят.
Ти не би имал никакви вътрешни изживявания. Ти би бил едно нищо. Да се обърне към себе си по този начин това трябва да стори не само потопеният в ежедневието човек, който твърде рядко се спира на определени представи за света и живота. Това трябва да стори всеки учен, всеки философ. Защото и философията е само един вид наблюдение и преценка на света, осъществени според качествата на човешкия душевен живот. Но такава преценка не може да съвпадне със свръхсетивния външен свят. Тя ще бъде отхвърлена от него, а по този начин и всичко, което човек е представлявал досега. Той поглежда към своята душа, към своя Аз като към нещо, което трябва да отхвърли, ако иска да проникне в свръхсетивния свят.
към текста >>

63. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Категоричният отговор, получен в резултат на точни изследвания в тази област, чиято преценка се опира на непосредствен опит, гласи "Да".
Връзките между Аза и свръхсетивните Същества в тяхната вътрешна същност не се засягат нито от раждането, нито от смъртта. В сетивния телесен живот тези връзки се проявяват по твърде особен начин. Всички външни проявления в сетивния свят са израз на различни зависимости от свръхсетивно естество. Понеже човекът, като такъв, е свръхсетивно Същество и това се потвърждава от свръхсетивното наблюдение то в свръхсетивния свят връзките между една човешка душа и друга, не се засягат от смъртта. Пред душата и нейното обикновено съзнание възниква плахият въпрос в приблизително следната примитивна форма: а ще мога ли след смъртта отново да видя онези, с които съм бил свързан през живота си в сетивния свят? Категоричният отговор, получен в резултат на точни изследвания в тази област, чиято преценка се опира на непосредствен опит, гласи "Да".
към текста >>

64. СЕДМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Трябва да сме наясно и за следното: В животинския свят можем да говорим най-много за далечно подобие на морален живот, защото в случая позоваването на истинска морална преценка означава цялостно объркване на нещата.
Истинската и несмущавана подвижност на душата в по-висшите светове се подсилва от обстоятелството, че тя си изгражда определен възглед относно различията на отделните душевни качества, когато те се проявяват в сетивния или в духовния свят. Това изпъква особено ясно, когато спрем поглед върху моралните качества на душата. В рамките на сетивния свят природните закони се различават от моралните. Ако искаме да си обясним природните процеси, ние не сме длъжни да прибягваме до морални представи. Ние изследваме едно отровно растение според природните закони и не го обвиняваме, че е отровно. Трябва да сме наясно и за следното: В животинския свят можем да говорим най-много за далечно подобие на морален живот, защото в случая позоваването на истинска морална преценка означава цялостно объркване на нещата. В човешкия живот моралната преценка започва с размишлението върху стойността на битието. Тя е нещо, от което човек постоянно извежда своята собствена стойност, стига да е придобил точен и безпристрастен поглед върху самия себе си. Обаче в рамките на сетивния свят никому не би хрумнало да разглежда природните закони наравно с моралните.
към текста >>

В човешкия живот моралната преценка започва с размишлението върху стойността на битието.
Това изпъква особено ясно, когато спрем поглед върху моралните качества на душата. В рамките на сетивния свят природните закони се различават от моралните. Ако искаме да си обясним природните процеси, ние не сме длъжни да прибягваме до морални представи. Ние изследваме едно отровно растение според природните закони и не го обвиняваме, че е отровно. Трябва да сме наясно и за следното: В животинския свят можем да говорим най-много за далечно подобие на морален живот, защото в случая позоваването на истинска морална преценка означава цялостно объркване на нещата. В човешкия живот моралната преценка започва с размишлението върху стойността на битието. Тя е нещо, от което човек постоянно извежда своята собствена стойност, стига да е придобил точен и безпристрастен поглед върху самия себе си. Обаче в рамките на сетивния свят никому не би хрумнало да разглежда природните закони наравно с моралните.
към текста >>

65. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Можем да познаем голямото значение на тази промяна на душевния живот, когато преценим, по какъв начин натурфилософи като Х.
Можем да познаем голямото значение на тази промяна на душевния живот, когато преценим, по какъв начин натурфилософи като Х. Карданус /1501-1576 г./ и Бернардус Телезиус /1508-1588 г./ говорят още върху природните процеси. В тях още продължава да действува образът на света, който изгубва своята сила чрез раждането на естественонаучния начин на мислене на Коперник, Галилей и др. За Карданус в природните процеси живее още напълно нещо, което той си представя по начина на човешко-душевното, както това би било също възможно в гръцкото мислене. Телезиус говори за формиращи сили в природата, които си представя по образа, който той добива от човешката формираща сила. Галилей трябва вече да каже, че това, което човек има в себе си например като усещане на топлина, съвсем не съществува във външната природа, както гъделът, който човек усеща върху стъпалото, не съществува във външния свят, гъдел, който той изпитва, когато го докоснат с птиче перо.
към текста >>

66. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът.
В своята книга "Атомистика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света. Той отхвърля логически изследвания върху стойността или липсата на стойност на света и на съществуването и изхожда от едно първично изживяване. "Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да живеят, да живеят на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле. Главното е, че те искат това, а това не може никак да се отрече. Въпреки това докторинерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт. Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът. И тази равносметка показва за цялото човечество, даже можем да кажем за всичко, което има живот, един превес в полза на удоволствието в съществуването. Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно". Следователно пред душата на Хамерлинг стои мисълта: В глъбините на душата съществува нещо, което е свързано с едно съществуване и което изразява същността на душата по-вярно отколкото съжденията, които говорят за стойността на живота под тежестта на новия естественонаучен начин на мислене. Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот. Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време.
към текста >>

67. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Ние разбираме хода на неговите мисли, когато преценим, че например едно растение наистина има в себе си процеси, които протичат по закони, които действуват също и в минералния свят, но че е невъзможно да си представим, че минералните закони предизвикват от тяхното собствено съдържание растителен живот.
Бутру взема като изходна точка една критика на новия начин на мислене, който иска да сведе всички процеси на света до естественонаучно разбираеми закони. Ние разбираме хода на неговите мисли, когато преценим, че например едно растение наистина има в себе си процеси, които протичат по закони, които действуват също и в минералния свят, но че е невъзможно да си представим, че минералните закони предизвикват от тяхното собствено съдържание растителен живот. Ако искаме да признаем, че съществуването на растенията се развива върху почвата на минералното действие, трябва да предположим, че на минералното му е съвсем безразлично, дали от него произлиза растителност. Напротив към минералното трябва да се роди растително естество. Ето защо навсякъде в реда на природата царува нещо творческо. Това творческо естество прави до произлезе от него растителното същество и го поставя върху почвата на минералното. И така е с всички сфери в реда на природата, отивайки нагоре до съзнателната човешка душа, даже чак до обществения процес.
към текста >>

68. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Ако разгледаме техните взаимоотношения и преценката на тримата за Гьоте, ние ще установим нещо твърде своеобразно, що се отнася до световноисторическото въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
Ако се задълбочим в това, за което става дума тук, ние действително ще се убедим в уникалното въздействие на Гьотевия духовен светоглед. Да вземем например трима от големите немски философи, чиито възгледи са твърде различни: Фихте, Хегел и Шопенхауер. Ако разгледаме техните взаимоотношения и преценката на тримата за Гьоте, ние ще установим нещо твърде своеобразно, що се отнася до световноисторическото въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
към текста >>

69. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност.
Разбира се, веднага може да прозвучи възражението, че при подобен стил на управление в духовния живот далеч не всичко ще бъде съвършено. Но в действителния живот целта съвсем не е тази. Стремежът към най-доброто винаги е налице. Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани. Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност. А какво да се предприеме, за да получат тези критерии и своите права, може да се реши единствено от споменатото съсловие. От него държавата и икономиката могат да получат такива сили, каквито те самите не са в състояние да породят, ако се опитват да формират духовния живот от своите собствени гледни точки.
към текста >>

От какво действително се нуждае всеки, може да определи само той; а какво е длъжен да постигне, може да се прецени с оглед на жизнените условия в цялото общество.
Както съвременната епоха издига автономията на духовния живот като един вид социален императив, същото се отнася и за принципа на кооперирания труд в областта на икономическия живот. В съвременния етап от човешката еволюция стопанският организъм включва стоково производство, стоков оборот и стоково потребление. Благодарение на тях се задоволяват човешките потребности. Всеки от хората, които участвуват по един или друг начин в стопанския живот, има своите тесни интереси. От какво действително се нуждае всеки, може да определи само той; а какво е длъжен да постигне, може да се прецени с оглед на жизнените условия в цялото общество. Това не винаги е било така, а и днес не е така навсякъде по Земята, но по същество този принцип е валиден в цивилизованите среди на човечеството.
към текста >>

Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в стремежа си да осъществи контакт с друга асоциация.
И социалният хаос на съвременното човечество идва оттам, че държавните структури искат да се превърнат в икономически. Чрез своите собствени сили стопанският живот непрекъснато се стреми към независимост от директивите на държавата, но не и от държавния начин на мислене. А това може да се осъществи само тогава, когато се изградят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители. В конкретните условия на живот тези асоциации сами ще регулират своите структури и мащаби. Прекалено малките асоциации ще се окажат твърде скъпи; прекалено големите трудно неконтролируеми. Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в стремежа си да осъществи контакт с друга асоциация. Не следва да се тревожим, че подобни асоциации ще накърнят свободата на хора, които често сменят своето местожителство. В тези случаи, когато те търсят услугите на една или друга асоциация, нещата се улесняват от приоритета на стопанските интереси и от отсъствието на пряка намеса от страна на държавата. В условията на такава система от стопански асоциации паричният оборот не представлява никаква трудност.
към текста >>

Относно производствените възможности ще израсне нов вид стопански опит, понеже хората след като всеки е достатъчно компетентен в своята област ще стигнат до една взаимна и обща преценка за нещата.
Истинската причина е в отсъствието на свободен духовен живот. Хората, ангажирани в едно или друго производство, са потънали в рутина. Силите, които формират стопанския напредък, остават невидими за тях. Те се трудят без да имат всеобхватен поглед върху цялостния човешки живот. Докато в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него като участник в социалния организъм. Относно производствените възможности ще израсне нов вид стопански опит, понеже хората след като всеки е достатъчно компетентен в своята област ще стигнат до една взаимна и обща преценка за нещата.
към текста >>

В нея намира израз всичко, което може да бъде обект на преценки от страна на всеки пълнолетен индивид.
Ето как социалният организъм може да се разпадне на две самостоятелни части, които взаимно се противопоставят, защото всяка от тях е подчинена на своето управление, основаващо се на строго специфични сили. Между тях обаче трябва да израсне трета съставна част и това всъщност са държавните структури, държавната система на социалния организъм. В нея намира израз всичко, което може да бъде обект на преценки от страна на всеки пълнолетен индивид. В свободния духовен живот всеки се проявява според своите лични способности; в стопанския живот всеки намира своето място според асоциираното си участие в него.
към текста >>

В тази сфера от социалния живот всеки е равноправен, защото тук се предприемат действия в рамките на такива области, където всеки е еднакво годен да преценява.
В книгата се посочва, че трупът е нещо, което след време ще зависи от политическо-правния държавен живот. В тази сфера от социалния живот всеки е равноправен, защото тук се предприемат действия в рамките на такива области, където всеки е еднакво годен да преценява. В тази трета съставна част на социалния организъм се регулират правата и задълженията на хората.
към текста >>

70. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание?
Социалните претенции в съвременната епоха се разрастват непрекъснато, но истинският трагизъм е в неразбирането на тези процеси, в липсата на предчувствие от страна на различни социални групи спрямо онази душевна нагласа сред широките маси, която напира към повърхността на живота, в невъзможността да се насочи изпитващият поглед върху това, което действително става в човешките души. Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство. Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание. В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик. Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология. Този пролетариат е дълбоко убеден в идеологическия характер на духовния живот; но чрез това убеждение той става все по-нещастен.
към текста >>

И само точната преценка на този факт може да посочи верния изход за излизане от социалния лабиринт на нашата епоха.
Насочващата и решителна сила на съвременното социално движение може да възникне само в онзи забележителен момент, когато в пролетарските среди ще се пробуди копнеж към по различен духовен живот от този, който обществото можеше да предложи. Обаче и занапред тези факти няма да бъдат приемани нито от пролетарските, нито от бюргерските класи. Защото непролетарските класи изобщо не страдат от идеологическия отпечатък на съвременния духовен живот, който те му наложиха. Страдат пролетариите. Идеологическият отпечатък върху наследения от тях духовен живот им отнема нещо бавно вярата в непобедимата сила на духовния свят. И само точната преценка на този факт може да посочи верния изход за излизане от социалния лабиринт на нашата епоха. Обаче под влияние на господстващите класи, новите икономически условия породиха такъв обществен ред, който изключва откриването на подобен изход. Необходимите за тази цел сили, човек ще трябва да извоюва сам.
към текста >>

71. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Обаче до правилна преценка относно стимулиращия или спъващ начин, по който капиталът действува върху живия ритъм на социалния организъм, ще стигнем само ако вникнем в начина, по който индивидуалните човешки способности, законодателството и силите на стопанския живот пораждат капитала и си служат с него.
Когато днес се говори за капитал и капитализъм, се подразбира, че в тях пролетарските среди търсят причините за своето подтисничество. Обаче до правилна преценка относно стимулиращия или спъващ начин, по който капиталът действува върху живия ритъм на социалния организъм, ще стигнем само ако вникнем в начина, по който индивидуалните човешки способности, законодателството и силите на стопанския живот пораждат капитала и си служат с него.
към текста >>

Но точна преценка за начина, по който човешкият труд трябва да се вложи в социалния организъм, без тези, които го упражняват да бъдат засегнати в своето човешко достойнство, е възможно само ако не изпускаме предвид отношението, което има човешкият труд към разгръщането на индивидуалните способности от една страна и към правното съзнание от друга.
Говорим ли за човешки труд, нещата опират до създаването на стопански стойности от страна на капитала и природните условия, и до това, което работникът осъзнава от своето социално положение. Но точна преценка за начина, по който човешкият труд трябва да се вложи в социалния организъм, без тези, които го упражняват да бъдат засегнати в своето човешко достойнство, е възможно само ако не изпускаме предвид отношението, което има човешкият труд към разгръщането на индивидуалните способности от една страна и към правното съзнание от друга.
към текста >>

Застъпваният тук възглед се противопоставя и смущава преценките на нещата относно всичко, което човешката воля осъществява като социални структури в хода на продължителен период от време.
Днес с основание възниква въпросът, какво трябва да се направи най-напред, за да се справим с нарастващата тежест на социалните въпроси. И неотложните действия са неосъществими, ако не знаем какво отношение трябва да има това, което трябва да се извърши, спрямо основните принципи на здравия социален организъм. Но ако знаем това, в зависимост от мястото, на което сме поставени, или до което сме успели да се издигнем, ние ще сме в състояние да открием задачите, които се подразбират от самите факти. Застъпваният тук възглед се противопоставя и смущава преценките на нещата относно всичко, което човешката воля осъществява като социални структури в хода на продължителен период от време. Човек се вживява в тези импулси така, че от тях се пораждат възгледи за това, какво може да се извлече от тях, какво може да се промени. В своите мисли човек се ориентира към фактите, които вече трябва да господствуват над мислите. Обаче днес е необходимо не друго, а да видим, че преценка за фактите може да се постигне, само ако се обърнем към мисловните първообрази, лежащи в основата на всички социални събития.
към текста >>

Обаче днес е необходимо не друго, а да видим, че преценка за фактите може да се постигне, само ако се обърнем към мисловните първообрази, лежащи в основата на всички социални събития.
И неотложните действия са неосъществими, ако не знаем какво отношение трябва да има това, което трябва да се извърши, спрямо основните принципи на здравия социален организъм. Но ако знаем това, в зависимост от мястото, на което сме поставени, или до което сме успели да се издигнем, ние ще сме в състояние да открием задачите, които се подразбират от самите факти. Застъпваният тук възглед се противопоставя и смущава преценките на нещата относно всичко, което човешката воля осъществява като социални структури в хода на продължителен период от време. Човек се вживява в тези импулси така, че от тях се пораждат възгледи за това, какво може да се извлече от тях, какво може да се промени. В своите мисли човек се ориентира към фактите, които вече трябва да господствуват над мислите. Обаче днес е необходимо не друго, а да видим, че преценка за фактите може да се постигне, само ако се обърнем към мисловните първообрази, лежащи в основата на всички социални събития.
към текста >>

А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора.
Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности. А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек. Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот. И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности. Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности. А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора. Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности. Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство. Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности.
към текста >>

Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>

Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>

72. Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Те проявяват несъзнателно този начин на преценка.
Под влиянието на този вид културен прогрес ръководните кръгове развиха умствения навик да основават мненията си относно всички житейски отношения върху икономическа основа. В повечето случаи те не осъзнават, че оформят възгледите си по този начин. Те проявяват несъзнателно този начин на преценка. Вярват, че действат според какви ли не етични и доброжелателни мотиви, но несъзнателно работят заради схващания, формирани от технологично-индустриалната икономика. Те мислят с икономически термини, но вярват, че принципите им са етични, религиозни и естетически.
към текста >>

73. Статия 16: Корените на социалния живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Днешните хора са тясно впримчени в партийни позиции по отношение на социалните си преценки, а партийните мнения не се оформят въз основа на условията в живота и взаимнозависимите изисквания в целия социален организъм, а въз основа на слепите чувства на отделни хора или определени групи.
Съвсем друго е, когато се отбелязва, както в „Същност на социалния въпрос“, че с помощта на интелигентно изучаване на човешкия организъм можем да се обучим в начин на мислене, който се изисква за истинското разбиране на процесите в социалния живот. Чрез едно такова обучение човек придобива умението да разглежда социалните факти не с предразсъдъци, а като ги оценява според законите на тяхното собствено естество. Това е нужно най-много от всичко в нашето съвремие. Днешните хора са тясно впримчени в партийни позиции по отношение на социалните си преценки, а партийните мнения не се оформят въз основа на условията в живота и взаимнозависимите изисквания в целия социален организъм, а въз основа на слепите чувства на отделни хора или определени групи. Ако методите за преценка, употребявани в партийните програми, се използваха в изучаването на човешкото тяло, скоро щеше да стане ясно, че, вместо да помагат за разбирането му, тези методи само пречат.
към текста >>

Ако методите за преценка, употребявани в партийните програми, се използваха в изучаването на човешкото тяло, скоро щеше да стане ясно, че, вместо да помагат за разбирането му, тези методи само пречат.
Съвсем друго е, когато се отбелязва, както в „Същност на социалния въпрос“, че с помощта на интелигентно изучаване на човешкия организъм можем да се обучим в начин на мислене, който се изисква за истинското разбиране на процесите в социалния живот. Чрез едно такова обучение човек придобива умението да разглежда социалните факти не с предразсъдъци, а като ги оценява според законите на тяхното собствено естество. Това е нужно най-много от всичко в нашето съвремие. Днешните хора са тясно впримчени в партийни позиции по отношение на социалните си преценки, а партийните мнения не се оформят въз основа на условията в живота и взаимнозависимите изисквания в целия социален организъм, а въз основа на слепите чувства на отделни хора или определени групи. Ако методите за преценка, употребявани в партийните програми, се използваха в изучаването на човешкото тяло, скоро щеше да стане ясно, че, вместо да помагат за разбирането му, тези методи само пречат.
към текста >>

Той може да се научи на това, като изучава условията, които, поради собствената си природа, предизвикват безпристрастна преценка, а в резултат мисленето се превръща в собствения си коректив.
Партийните мнения в наши дни размътват човешкия разсъдък, пречат му да види законите на живота в социалния организъм и го запращат в потока на сектантските страсти. Спешно необходимо е тези партийни позиции да претърпят корекция от среди, в които човек може да се научи да бъде непредубеден. Той може да се научи на това, като изучава условията, които, поради собствената си природа, предизвикват безпристрастна преценка, а в резултат мисленето се превръща в собствения си коректив. Човешкият организъм позволява такива условия.
към текста >>

74. Статия 20: Търси се прозорливост! GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Вече твърде много хора допускат най-тесният възглед върху живота да оформя преценката им за обществените дела.
За да може троичната идея да се осъществи, се налага да пробудим колкото се може повече хора — да осъзнаят, че само едно нещо ще доведе до добро и това е радикалната промяна. Вече твърде много хора допускат най-тесният възглед върху живота да оформя преценката им за обществените дела. Това е особено вярно за шепата хора, които действат в големите индустриални концерни. Те се самоизтъкват като последна инстанция за обществените дела, а всъщност са компетентни само в собствената си област.
към текста >>

75. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Мислещият имагинативно и инспиративно знае кои са, при състоянието на нормалното съзнание отношенията на душата с тялото и може по този начин да прецени възприятията на имащия привидения.
Напротив, медитиращият който мисли имагинативно не изгубва своето съзнание, за да го превърне в едно "привидение". Той прибавя към обикновеното съзнание в богатствата на Имагинацията. Те се прибавят към това, което съзнанието вече притежава. Ето защо медитиращият имагинативно категорично отхвърля "привидението"; той знае също при какви условия се произвеждало. Когато човек стига до степента на познанието, за което говорим, той може да вижда с точност, че душата е активна, че тя използува физическия организъм и се изпълва с образите, които този последният и изпраща. Мислещият имагинативно и инспиративно знае кои са, при състоянието на нормалното съзнание отношенията на душата с тялото и може по този начин да прецени възприятията на имащия привидения. Той знае, че в този последния душата не се е освободила от физическото тяло. Защото поради това, че сам е извършил тази работа, той знае добре как се освобождава душата от тялото, как може да я направи активна. Когато наблюдава визионера, той вижда в него, когато възприема видения, душата е потънала по-дълбоко в тялото отколкото в обикновеното съзнание, когато тя възприема физическия свят. Тази е разликата между мислещият имагинативно и визионерина: Този последният се потапя по-дълбоко, отколкото обикновено в органическите функции докато първият наистина се освобождава от организма, поддържайки напълно обикновените връзки между душата и тялото. Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол наред с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно.
към текста >>

Аз казах вече, че чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание човек добива един общ поглед върху духовното същество и тялото; благодарение на това познание той може да прецени, в какви отношения се намират те помежду си при всички положения на живота.
Аз казах вече, че чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание човек добива един общ поглед върху духовното същество и тялото; благодарение на това познание той може да прецени, в какви отношения се намират те помежду си при всички положения на живота. Преди няколко дни аз описах, как човек сътрудничи за изграждането на своя физически организъм и как този организъм му се изплъзва тогава, за да му бъде възвърнат, обаче под една друга форма, чрез зачатието и раждането. Освен това аз показах, как се представя проблемата на раждането, когато я разглеждаме вземайки като изходна точка пред земния живот.
към текста >>

76. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Вчера ние видяхме, как в чувстващата душа се извършва едно постоянно преценяване на това, което в съществото е морално и неморално.
Наред с това разгръщане на волята върху определена мотивация, волението почива и на една друга действителност: Тя почива на едно постоянно желание на съществото да се съедини с физическия организъм. Волящата душа желае несъзнателно да се облече с организма на обмяната на веществата и на крайниците. Когато изучаваме отблизо това явление, ние потопяваме погледа в глъбините на душата, които са твърде отдалечени от обикновеното съзнание. Аз вече изложих, че явленията на разрушение и възстановяване, които се извършват по този начин, са съвършено несъзнателни. Извън тях съществуват и други процеси, други много действителни дейности, които обаче през време на земното съществуване не стигат никога до съзнанието. Вчера ние видяхме, как в чувстващата душа се извършва едно постоянно преценяване на това, което в съществото е морално и неморално. Движенията на моралното съзнание, спонтанните съждения за нашите собствени деяния са само отражения, и то отслабени, на една много силна и решаваща дейност. Всичко, което човекът върши, за него той самият е съдия в несъзнателните глъбини на своята душа. Но освен това преценките волящата душа познава и друго нещо.
към текста >>

Но освен това преценките волящата душа познава и друго нещо.
Аз вече изложих, че явленията на разрушение и възстановяване, които се извършват по този начин, са съвършено несъзнателни. Извън тях съществуват и други процеси, други много действителни дейности, които обаче през време на земното съществуване не стигат никога до съзнанието. Вчера ние видяхме, как в чувстващата душа се извършва едно постоянно преценяване на това, което в съществото е морално и неморално. Движенията на моралното съзнание, спонтанните съждения за нашите собствени деяния са само отражения, и то отслабени, на една много силна и решаваща дейност. Всичко, което човекът върши, за него той самият е съдия в несъзнателните глъбини на своята душа. Но освен това преценките волящата душа познава и друго нещо.
към текста >>

Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки.
Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж. И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас. Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки. Ние отвеждаме това същество отвъд смъртта, когато завършва нашият земен живот.
към текста >>

Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>

77. 63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време GA_26 Мистерията на Михаил

Който иска да прецени правилно Антропософията в нейното отношение към развитието на Съзнателната душа, трябва постоянно и отново да насочва своя поглед върху онова устройство на духа на културното човечество, което започва с разцъфтяването на естествените наука и което достигна своята връхна точка в 19-то столетие.
Който иска да прецени правилно Антропософията в нейното отношение към развитието на Съзнателната душа, трябва постоянно и отново да насочва своя поглед върху онова устройство на духа на културното човечество, което започва с разцъфтяването на естествените наука и което достигна своята връхна точка в 19-то столетие.
към текста >>

78. 16. Познание на лечебните средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ние трябва да познаваме веществата, употреблението на които като лечебни средства има значение, така, че да можем да преценяваме съдържащите се в тях възможни действия на силите вън от човешкия организъм и вътре в този организъм.
Ние трябва да познаваме веществата, употреблението на които като лечебни средства има значение, така, че да можем да преценяваме съдържащите се в тях възможни действия на силите вън от човешкия организъм и вътре в този организъм. При това ще се касае само до малка степен да имаме предвид възможностите на действие, които са изследвани от обикновената химия, а важно ще бъде да наблюдаваме действията, които се получават от връзката на вътрешното устройство на силите на едно вещество в отношение към силите, които се излъчват от Земята или се влъчват в нея.
към текста >>

79. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

И така можах да се реша да напиша следващото повествование единствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя живот с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по отношение на тези погрешни съждения.
И така можах да се реша да напиша следващото повествование единствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя живот с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по отношение на тези погрешни съждения.
към текста >>

80. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Когато се запознах с детето, си изградих преценката, че едно възпитание, подходящо за този физически и психически организъм, би трябвало да събуди спящите му способности и предложих на родителите да ми възложат неговото възпитание.
Когато се запознах с детето, си изградих преценката, че едно възпитание, подходящо за този физически и психически организъм, би трябвало да събуди спящите му способности и предложих на родителите да ми възложат неговото възпитание. Майката на момчето прие с доверие моето предложение и така можах да си поставя тази особена педагогическа задача. Трябваше да намеря достъп до една душа, която се намираше в някакво съноподобно състояние и постепенно да я доведа до овладяване на тялото. В известна степен душата трябваше да бъде внедрена в тялото. Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности. Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща.
към текста >>

81. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше.
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин. В тези мисли всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика. Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше. За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание. За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието. В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието. Подобен възглед не би могъл да бъде изходна точка на теорията на познанието. Защото чрез него човек сам си препречва достъпа до всяка действителност, като тогава му остава само да вярва, че живее в представи и че би могъл да се приближи до нещо истинско само в хипотетични концепции, т.е.
към текста >>

82. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Защото бях направил преценката си, изхождайки изцяло от духовно-исторически обзор.
Поради това си произведение този виден немски поет беше смятан за антисемит от голяма част от журналистите, дори и немските национални антисемити претендираха, че той е един от тях. Това малко ме засягаше, но пък написах една статия за „Хомункулус“, в която, както вярвах, се бях изказал напълно обективно по отношение на евреите. Мъжът, в чиято къща живеех и с когото се бяхме сприятелили, я прие като особен вид антисемитизъм. Приятелските му чувства към мен не пострадаха ни най-малко, но той беше дълбоко опечален. Когато прочете статията, се обърна към мен, разкъсван от най-дълбоко страдание, и ми каза: „Това, което пишете тук за евреите, изобщо не може да се тълкува в приятелски смисъл, но не това е, което ме наранява, а фактът, че при тесните си контакти с нас и нашите приятели сте могъл да имате преживяванията, свързани с нас, които са Ви накарали да пишете по този начин.“ Мъжът грешеше. Защото бях направил преценката си, изхождайки изцяло от духовно-исторически обзор. Нищо лично не беше ѝ повлияло. Той не можеше да види това по този начин. На обясненията ми отвърна със забележката: „Не, според тази статия мъжът, който възпитава моите деца, не е „приятел на евреите“. По този въпрос не можах да го разубедя. И за миг обаче той не си помисли, че нещо трябва да се промени във връзката ми със семейството.
към текста >>

83. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Когато обръщах поглед към Хекел, винаги изпитвах желание да поставя пред душата си собствената преценка на Гьоте за развитието на естественонаучните възгледи през столетието, следващо формирането на собствения му век.
Освен това на едно от първите заседания на Гьотевото общество, които посещавах по време на работата си във Ваймар, Хелмхолц изнесе лекция на тема „Гьотевото предусещане на идващите естественонаучни идеи“. Тогава ми беше обърнато внимание върху някои неща, които Гьоте, чрез една щастлива инспирация, беше „предусетил“ от по-късните естественонаучни идеи, но също така бяха загатнати и заблужденията на Гьоте в тази област, изразяващи се в учението му за цветовете. Когато обръщах поглед към Хекел, винаги изпитвах желание да поставя пред душата си собствената преценка на Гьоте за развитието на естественонаучните възгледи през столетието, следващо формирането на собствения му век. Когато слушах Хелмхолц, пред душата ми стоеше преценката за самия Гьоте, произтичаща от това развитие.
към текста >>

Когато слушах Хелмхолц, пред душата ми стоеше преценката за самия Гьоте, произтичаща от това развитие.
Освен това на едно от първите заседания на Гьотевото общество, които посещавах по време на работата си във Ваймар, Хелмхолц изнесе лекция на тема „Гьотевото предусещане на идващите естественонаучни идеи“. Тогава ми беше обърнато внимание върху някои неща, които Гьоте, чрез една щастлива инспирация, беше „предусетил“ от по-късните естественонаучни идеи, но също така бяха загатнати и заблужденията на Гьоте в тази област, изразяващи се в учението му за цветовете. Когато обръщах поглед към Хекел, винаги изпитвах желание да поставя пред душата си собствената преценка на Гьоте за развитието на естественонаучните възгледи през столетието, следващо формирането на собствения му век. Когато слушах Хелмхолц, пред душата ми стоеше преценката за самия Гьоте, произтичаща от това развитие.
към текста >>

Тя беше най-съвършеният скептик в преценката си относно способността на света да възприема духовни неща.
Г-жа Грете Олден беше проникната от това разбиране в още по-голяма степен от Ханс Олден. Тя беше най-съвършеният скептик в преценката си относно способността на света да възприема духовни неща. Писаното от нея беше съвсем явно вдъхновено от определена форма на мизантропия.
към текста >>

84. XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания GA_28 Моят жизнен път

Отнасях се с пълно участие към всичко различно, защото не се отчуждавах от него поради факта, че същевременно внасях в него собствените си преценки и усещания.
Когато описвам нещата така, на някого може да се стори, че всичко ми е било принципно безразлично. Обаче изобщо не беше така. Усещанията ми бяха съвсем други. Отнасях се с пълно участие към всичко различно, защото не се отчуждавах от него поради факта, че същевременно внасях в него собствените си преценки и усещания.
към текста >>

85. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност.
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия. Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
към текста >>

86. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

Последното, разбира се, даде повод на общественото мнение да си създаде погрешна преценка за идеите на Маккей.
Обаче затруднението се състоеше в това, че Дж. Х. Маккей се бореше срещу тази идея и основаващата се на нея агитация, като същевременно беше избрал за собствените си социални идеи същото название, което имаха и противниците му, само че с друго прилагателно пред него. „Индивидуален анархизъм“ той наричаше идеите, които сам застъпва, и то като противоположност на това, което тогава се наричаше анархизъм. Последното, разбира се, даде повод на общественото мнение да си създаде погрешна преценка за идеите на Маккей. Той беше единомишленик с американеца Б. Тъкър, който застъпваше същите възгледи. Тъкър посети Маккей в Берлин, където и се запознах с него.
към текста >>

87. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

Просто тук се проявяваха различия сред хората, които следваше да се вземат предвид при работата, но по рода си те бяха с равнозначна стойност – най-малкото нямаше никакъв смисъл да бъдат преценявани от гледна точка на стойността.
Характеризирайки Берлин и Мюнхен като двата противоположни полюса на антропософската дейност, не искам да кажа нищо за ценността на единия или другия полюс. Просто тук се проявяваха различия сред хората, които следваше да се вземат предвид при работата, но по рода си те бяха с равнозначна стойност – най-малкото нямаше никакъв смисъл да бъдат преценявани от гледна точка на стойността.
към текста >>

88. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя?
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя? Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество. При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси. Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост. Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане.
към текста >>

89. Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922 GA_34 Тайната на четирите темперамента

От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета.
Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието. Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични мисли и умозаключения. Това става възможно едва когато с настъпването на половата зрялост една част от душевния организъм се отдели от съответната част на етерния организъм и стане напълно самостоятелна. От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета.
към текста >>

90. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

Обаче изследванията, които водят до тях и до способност за преценката им, се постигат чрез системно и целенасочено духовно-научно обучение.
3. На своето учредително събрание основателите на Обществото, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до резултати, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия. Тези резултати в истинския смисъл могат да доведат до възникване на социален живот, основан върху братска любов. Превръщането на тези резултати в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от никаква научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа. Обаче изследванията, които водят до тях и до способност за преценката им, се постигат чрез системно и целенасочено духовно-научно обучение. Тези постижения по свой начин са толкова точни, колкото и постиженията на естествените науки. Ако получат всеобщо признание, както естественонаучните постижения, те ще предизвикат подобен напредък във всички области на живота не само в духовната, но и в чисто практическата област.
към текста >>

Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания.
8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други организации в него. Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9. Цел на Антропософското общество е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука.
към текста >>

И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят.
8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други организации в него. Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9. Цел на Антропософското общество е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука. Антропософското общество е длъжно да изключва всякаква догматика, независимо в коя област възниква.
към текста >>

"Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен.
8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други организации в него. Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9. Цел на Антропософското общество е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука. Антропософското общество е длъжно да изключва всякаква догматика, независимо в коя област възниква.
към текста >>

Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9.
8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други организации в него. Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9. Цел на Антропософското общество е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука. Антропософското общество е длъжно да изключва всякаква догматика, независимо в коя област възниква.
към текста >>

91. 2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

Те започнаха да преценяват антропософията от собствените си гледни точки и житейски опит.
Чрез Гьотеанума и научната му дейност Антропософското общество застана пред света по такъв начин, че неговото спокойно и несмущавано развитие, на което се беше радвало дотогава, приключи. Вниманието бе привлечено върху Антропософията. Хора извън нейния кръг започнаха да питат какво в нея е правилно и благотворно. Неизбежно се появиха хора, чийто убеждения се различаваха от това, което показваше антропософията или чийто живот бе свързан с неща, разкривани от Антропософията в светлина, която не им харесваше. Те започнаха да преценяват антропософията от собствените си гледни точки и житейски опит.
към текста >>

92. 7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина GA_39 Писма до членовете

В много случаи той ще почувства това като най-голяма приятелска услуга, докато ако му наложим преценката си със студено безразличие, той бива отблъснат от липсата на разбиране и се утешава с чувства на омраза, които възникват в него срещу този, който го е критикувал.
Не е нужно това да означава безкритично отношение към слабостите и грешките. Да разбереш е нещо раз лично от това да си затвориш очите за фактите. Ако обичаме един човек, тогава можем да му говорим за неговите недостатъци и грешки. В много случаи той ще почувства това като най-голяма приятелска услуга, докато ако му наложим преценката си със студено безразличие, той бива отблъснат от липсата на разбиране и се утешава с чувства на омраза, които възникват в него срещу този, който го е критикувал.
към текста >>

93. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

Започвайки трябва много внимателно да преценим дали тези идеи не съдържат здрави и значими отправни точки.
Лошо би било да заговорим по дадена тема и от самото начало да създадем впечатлението, че само търсим възможност да критикуваме някои определени идеи на нашето съвремие. Започвайки трябва много внимателно да преценим дали тези идеи не съдържат здрави и значими отправни точки. В почти във всеки случай ще открием, че това е така. Това не означава, че трябва да сдържаме цялата си критика. Но трябва да критикуваме само, когато сме направили приемлив анализ.
към текста >>

Без съмнение точно тогава трябва да се преценява най-критично, но когато човек се настрои положително, а не отрицателно към проявленията на нашето време.
Въпреки всичко чувствата на много членове по тези въпроси имат солидно основание. Нашето първо задължение като антропософи е чрез средствата на Антропософията да изострим душевния си поглед така, че в нейната истинска светлина да видим това, което цивилизацията на нашата епоха поднася. Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее. Без съмнение точно тогава трябва да се преценява най-критично, но когато човек се настрои положително, а не отрицателно към проявленията на нашето време.
към текста >>

94. 17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание GA_39 Писма до членовете

Все още в антропософските кръгове твърде малко се усеща, че разликата между двете преценки е като разликата между деня и нощта.
От антропософите никога не трябва да се чува: "Ние знаем това", "Ние отхвърляме онова". Нещо подобно може да възникне естествено в резултат от антропософското действие, но никога не трябва да се излага като антропософска "програма". Може само да каже: "Антропософията е там. Тя е придобита с постоянно усилие. Аз съм тук, за да може постигнатото да стане достояние на света". Все още в антропософските кръгове твърде малко се усеща, че разликата между двете преценки е като разликата между деня и нощта. Иначе непрекъснато ще се чува гротескната забележка: "Антропософското общество счита това или онова". В действителност подобна забележка е безсъдържателна.
към текста >>

95. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие. И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще.
към текста >>

96. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения.
Така са чувствували древните египтяни по отношение на Хермес, чиито учители са били Силите, които са говорели от небето и са възвестявали това, което се изявява в човешките души. Даже нещо повече: Това, което се изявява в човешките дела, даже в целия всекидневен живот, това, което се проявява в изкуството на измерване на полетата, за което бяха необходими математическите науки, геометрията които след това Питагор научи от египтяните -, това древните египтяни са приписвали на Хермес, на мъдростта на Хермес, който във всички земно-пространствени отношения е виждал един вид копия на небесните отношения и е изобразил небесните отношения в звездната писменост. Хермес е пренесъл звездната писменост отгоре в математиката и геометрията, научил е египтяните да намират в звездите нещо, което става на Земята. Ние знаем, че целият египетски живот е свързан с наводненията на реката НИЛ, с това, което реката Нил донасяше от планинските области и го отлагаше, от онези планински области, които се намират на юг от Египет. От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето. Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на Рак, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията. Сириус е бдителят, той възвестява това, което трябва да очакваме. Това беше една част от техния звезден миров часовник. За да обработват по един правилен начин земята и да владеят това, което беше необходимо за външния живот, египтяните са поглеждали с благодарност нагоре към звездата на Кучето.
към текста >>

97. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Никога не трябва да позволяваме преценките ни да се определят от миналото.
5. Доверие. Умът трябва да бъде отворен за всяко ново явление. Никога не трябва да позволяваме преценките ни да се определят от миналото.
към текста >>

98. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Всичко, което е имало истинско значение за човешкия напредък в света, е създадено с грижа и преценка и чрез посвещение във великите закони на световния план.
Всяка хармония винаги е резултат от дисхармонията на едно предишно време. Както камъните са сформирани в гръцкия храм, както те изобилстват в други форми, в объркващо разнообразие от форми, от които те стават една организирана структура, както изобилието от боите върху палитрата смислено е поставено в една картина, така цялата материя хаотично е била в други съотношения преди творческият дух да я формира в този Космос. Същото нещо се повтаря на ново равнище. И само онзи, който вижда цялото, може правилно и ясно да работи върху подробностите. Всичко, което е имало истинско значение за човешкия напредък в света, е създадено с грижа и преценка и чрез посвещение във великите закони на световния план. Онова, което денят създава е ефимерно. Онова, което е създадено през деня чрез познание на вечните закони обаче е вечно. Да се създава в деня чрез знание на вечните закони е същото, както свободно да се иззидва.
към текста >>

99. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Никога не трябва да позволяваме преценките ни да се определят от миналото.
5. Доверие. Умът трябва да бъде отворен за всяко ново явление. Никога не трябва да позволяваме преценките ни да се определят от миналото.
към текста >>

100. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха.
Подражанието като изграждащ принцип в първите седем години от живота. Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
към текста >>

101. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Блаватска, не е събитие, което може да се прецени след кратко време.
Можем ли тогава да се учудваме, когато днес учени, професори и широки кръгове от образованите не знаят нищо за мисията на госпожа Блаватска или дори имат най-погрешни представи и предразсъдъци за нея? Най-великото, което навлиза в света, според известни закони трябва да предизвика противоречия, предразсъдъци и неразбиране. Защото постоянно ще се повтаря, че малкото, незначителното, сигурното може само съвсем постепенно и бавно да бъде преодолявано от голямото бъдеще. Каквото навлезе в света чрез Е. П. Блаватска, не е събитие, което може да се прецени след кратко време. То е събитие, насреща на което нашите днешни думи са само сенки. Не само разбирането на света, не само схващането на нещата, но цялото чувстване и душевна нагласа на човечеството ще навлезе в нов стадий, когато се осъществи това, което е било заложено в мисията на госпожа Блаватска. Нека да поставим пред душата си преобразяването на чувстването, което днес е настъпило у много хора и в бъдеще ще настъпи при други.
към текста >>

Че завладяването на новото е свързано с известни трудности, може да прецени този, който поне малко е проникнал в местата, където се представя истината.
Това голямо почитание и съзнанието за съществуването на великите учители, е живяло у госпожа Блаватска, затова тя е била призвана да предаде нещо от тези велики учители. Водачът твори на заден план и само този може да го познае, който сам е намерил пътя към него. Така Елена Петровна Блаватска е притежавала правилното чувство, за да поеме и донесе нещо ново на съвременното човечество. Че завладяването на новото е свързано с известни трудности, може да прецени този, който поне малко е проникнал в местата, където се представя истината. Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности. Той не гледа повече към баналностите в тях. Само хората, които нямат понятие от позициите на великите личности в света, се вкопчват в тези баналности. Който обаче прозре взаимовръзките, е благодарен за това, което тези личности са донесли. Това е и единствено възможната гледна точка спрямо личност, каквато беше госпожа Блаватска.
към текста >>

102. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка.
Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет.
към текста >>

Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание.
Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет. Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание. Чрез предварителното освобождаване от авторитета отнемате на етерното тяло възможността за солидно изграждане. Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а примери и притчи (сравнения). Съжденията действат само върху астралното тяло, а то не е узряло още за това. Би трябвало на детето да се разказва възможно повече за велики личности. Разглеждането на такива исторически личности действа върху детето така, че то просто подражава на тези образи.
към текста >>

Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното.
И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него. Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва. В годините, които следват, индивидуалното се проявява най-силно в отношението на двата пола един към друг, когато единият индивид се почувства привлечен от другия.
към текста >>

103. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Колко, може да прецени само теософът.
Помислете само колко много такива внушения съществуват около човека и действат върху него. Тези внушения са безкрайно много. Когато се появят в голямо количество, могат да се сумират в една картина, която би показвала именно болестната картина на днешната научност, както широко се говори за Dementia praecox26. Тук имате степента на зависимост, в която живее този, който стои под въздействието на такива внушения. В сравнение със Средновековието се е променило много малко. Колко, може да прецени само теософът. В Средновековието, когато от човека се е проявявало нещо различно от това, което е самият той, се е говорило за обсебеност. Днес хората се смеят относно обсебеността и я разглеждат като вид заболяване. Тази форма на обсебеност, която се е появявала в Средновековието, напоследък е отслабнала. Тя се проявява само в отделни случаи. Но за сметка на това много е разпространена друга форма на обсебеност, истинска, реална обсебеност.
към текста >>

По принцип всеки човек би трябвало да изказва преценки за неща, за които знае нещо, а никога за нещо, което му е непознато.
Срещу такива светове не би трябвало да възразява никой, който не знае нищо за тях. По принцип всеки човек би трябвало да изказва преценки за неща, за които знае нещо, а никога за нещо, което му е непознато. Поради това всички възражения срещу духовната наука, опиращи се на мнението, че това са светове, за които не може да се знае нищо, е безнадеждна логическа безсмислица. Никога не бива да се изказва преценката, че не съществува свят, за който не се знае нищо. Това е за характеристика на изказаните срещу нас предразсъдъци. Това са научните внушения на съвремието. А колко много хора се намират под влиянието на тези научни внушения!
към текста >>

Никога не бива да се изказва преценката, че не съществува свят, за който не се знае нищо.
Срещу такива светове не би трябвало да възразява никой, който не знае нищо за тях. По принцип всеки човек би трябвало да изказва преценки за неща, за които знае нещо, а никога за нещо, което му е непознато. Поради това всички възражения срещу духовната наука, опиращи се на мнението, че това са светове, за които не може да се знае нищо, е безнадеждна логическа безсмислица. Никога не бива да се изказва преценката, че не съществува свят, за който не се знае нищо. Това е за характеристика на изказаните срещу нас предразсъдъци. Това са научните внушения на съвремието. А колко много хора се намират под влиянието на тези научни внушения! Колко трудно е днес човек да се бори срещу тези внушения! Веднъж чули една духовнонаучна лекция, хората излагат стотици и хиляди аргументи, които им са представени като много важни факти, но винаги преплетени не с материалистическата наука, а с материалистическото тълкуване на науката.
към текста >>

Така именно популярните научни занимания са нещо, което се проявява като извънредно вредно, понеже се представя с авторитетна непогрешимост, която едва бъдещите времена могат да я преценят в истинската светлина.
Колко е трудно човек да се бори срещу тези внушения, може да знае само този, който навлиза дълбоко в духовния живот. Така именно популярните научни занимания са нещо, което се проявява като извънредно вредно, понеже се представя с авторитетна непогрешимост, която едва бъдещите времена могат да я преценят в истинската светлина. Днешният човек още си няма понятие в каква степен е подвластен на влиянието, произлизащо от авторитетите. Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия. Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове. Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет. Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят.
към текста >>

104. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Духовният изследовател не иска да преценява другия според дилетантска гледна точка.
Духовният изследовател не иска да преценява другия според дилетантска гледна точка. Ако се обърнете към болния с разумни убеждения, няма да го отклоните от лудостта. Най-многото тя да приеме други форми.
към текста >>

105. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика.
Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие. Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат. Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител. Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него. Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва. Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно. Някоя дума, за която ученикът вярва, че я е казал случайно, е от голямо значение. Тя действа несъзнателно в душата на ученика като опора, която го насочва и ръководи. Ако учителят правилно упражнява окултните влияния, тогава съществува и реална връзка между него и ученика. Към това се присъединяват основаващите се на любвеобилно участие въздействия от далече, които винаги могат да се упражнят от учителя, но все повече се разкриват на ученика едва по-късно, когато той стигне до висшите светове.
към текста >>

Миналите през духовнонаучните уроци се ориентират и могат сами да преценят нещата.
Миналите през духовнонаучните уроци се ориентират и могат сами да преценят нещата. Ако човекът не се страхува да пристъпи по пътя на познанието, то ще му донесе голяма полза в другия свят.
към текста >>

106. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Именно научно образованият лекар, работещ в смисъла на официалните изисквания, лесно ще дойде до преценката, че антропософията не работи с научни методи и оттам не върви ръка за ръка с науката.
Положението на антропософията по отношение на науката много лесно се разбира погрешно. Не само учените вярват, че антропософията е техен враг и не искат нищо да знаят за нея. Също и някои приятели на антропософията са на това мнение. Именно научно образованият лекар, работещ в смисъла на официалните изисквания, лесно ще дойде до преценката, че антропософията не работи с научни методи и оттам не върви ръка за ръка с науката. Но това наистина не е вярно.
към текста >>

107. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Неговата преценка има цена за другите.
Неговата преценка има цена за другите. Преди той е трябвало да слуша света, а сега светът може да слуша него. Това е важно, понеже в това отношение много се греши. Преди всичко човекът уврежда самия себе си, когато раздава съвети, преди да е достигнал зрялата възраст, средата на живота. Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение. Чрез това той обезсилва именно своите най-добри сили.
към текста >>

108. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това е наистина еснафско, но има много хора, които биха преценявали също така, ако притчата се напише днес.
Това е наистина еснафско, но има много хора, които биха преценявали също така, ако притчата се напише днес. Помислете обаче, че зад такива неща има нещо скрито. Помислете, че можем да разберем значението на такива неща от скритото. Тогава виждаме, че просто трябва да вложим по-дълбок смисъл в тълкуването. Най-важните от тези притчи са подчинени на един вид мистериен канон и се появяват при различните народи под различна форма. Ще ви разкажа още една притча от еврейския канон112 и тогава можете да сравните.
към текста >>

109. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тези думи трябва да се преценят не само според чувството, а и според верния си смисъл.
Тя може да бъде божествена или дяволска. Тези думи трябва да се преценят не само според чувството, а и според верния си смисъл. Самостоятелността предполага, че човекът е станал егоистично същество.
към текста >>

110. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Не трябва да се преценява това морално, а по същество.
Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му. Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество.
към текста >>

Много е странно как се учим по друг начин да преценяваме някои неща в нашето обкръжение.
Вие отправяте очи нагоре към Луната и Слънцето. Сега видяхте как, изхождайки от антропософската мъдрост, можем да възпламеним чувството, да научим как да усещаме обкръжението. Това се отнася и за мъртвите предмети чак до камъните. Много е странно как се учим по друг начин да преценяваме някои неща в нашето обкръжение. Човекът често си представя нещата обратно. Представяме си, че излизаме навън като знаещи, искаме да видим какво се случва, когато навън става нещо. Приближаваме се до каменоломната. Работниците чукат и откъртват камъните. Тук стигаме до аза на камъните.
към текста >>

Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки.
Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците. Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки. Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа. Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение. Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума.
към текста >>

111. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Човекът трябва да узрее за определена преценка.
Първо трябва да се упражнява голямо търпение и смирено да се очаква познанието само да се разкрие. Човекът трябва да узрее за определена преценка. Светът е безкраен във всяко отношение. Трябва да имаме скромността да кажем, че всичко е в известна степен полуистина. Трябва да превърнем всичко в морални импулси, също разделянето на човека на дванадесет части.36
към текста >>

112. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства. Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение. Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата. Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.
към текста >>

Тук също не бива да преценявате аналогично, а да се запознаете с конкретното.
Казахме за камъка, че има свой аз като човека, само че в един много по-висш свят. Азът и астралното тяло на камъка чувстват и усещат също както Земята, когато растенията се откъснат или изскубнат. Не е никакъв механичен процес, когато каменоделецът отломва камък по камък. Каквото там се отломва като камъни, човекът го вижда със своите сетива като процес на външния свят. Че там нещо подобно протича в една душа, опознаваме, когато се задълбочим в антропософията. Тук също не бива да преценявате аналогично, а да се запознаете с конкретното. Може да се помисли, че разбиването на камъните в каменоломната причинява болки. Не е така. Не можете да причините на минералното царство по-голямо удоволствие от това, да разбиете някой камък, това е истинска наслада. И изливане на удоволствие е, когато в каменната кариера взривявате скалите и те се разпръсват на всички страни.
към текста >>

113. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

По това можете да прецените колко е сложен животът, когато човек проникне в духовните основи.
Слушате ли сладострастна, похотлива музика, във вас също нахлува духовната сила на сатурновите същества. По това можете да прецените колко е сложен животът, когато човек проникне в духовните основи.
към текста >>

114. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Така виждате, че, изхождайки от антропософията, трябва да придобием способността да станем всестранни, а не по абстрактен начин бързо да стигаме до преценки.
Това е нещо добро, то им помага да достигнат до най-висшите блаженства на познанието. Но то трябва да има насрещен полюс, такива хора трябва да ядат повече захар. За да могат да стоят твърдо на Земята, трябва да им се дава захар. Други винаги изтъкват себе си, те са противоположното на смирената природа. На тях може да се препоръча въздържане от захарта. Така виждате, че, изхождайки от антропософията, трябва да придобием способността да станем всестранни, а не по абстрактен начин бързо да стигаме до преценки.
към текста >>

115. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Където на важно или по-маловажно място се появяват хора, те трябва да бъдат преценявани, понеже за прасилите хората са това, което са за нас минералите.
Едно е отделната човешка индивидуалност, друго са действията ѝ под влиянието на духовете на епохата. Да помислим за Джордано Бруно.51 Не той самият е направил това, което се е случило чрез него. Ако беше се инкарнирал три столетия по-рано или по-късно, щеше да бъде също така надарена индивидуалност, но, ръководен от духа на своето време, щеше да извърши съвсем друго нещо. Духовете на епохата, които са израз на тези прасили, които стигат до човека, поставят хората на местата, където те принадлежат. Ще разберете тяхната дейност, ако разглеждате отделния човек като инструмент на тези прасили, като материал на тези духове. Където на важно или по-маловажно място се появяват хора, те трябва да бъдат преценявани, понеже за прасилите хората са това, което са за нас минералите. За всеки, който се занимава с науката за духа, се появява въпросът, доколко една или друга личност е инструмент на духа на своята епоха? Когато се разглежда как хората са поставени на съответните места в света, се прониква дълбоко в дейността и творчеството на еволюцията.
към текста >>

116. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Древното ясновидство и придобиването на нови способности (външно възприятие, броене, смятане, преценяване) по времето на Атлантида.
Значението на окултните знаци и символи. Древното ясновидство и придобиването на нови способности (външно възприятие, броене, смятане, преценяване) по времето на Атлантида. Връзките на физическото тяло на човека с астралния свят, представен посредством германската легенда за възникването на света. Нифлхайм и Муспелхайм. Образуването на мозъчно-нервната система, на кръвната и храносмилателната система. Достигането до Азово съзнание чрез сливането на етерната глава с физическата. Дървото на света Игдразил.
към текста >>

117. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Когато предците ни се преселиха от Атлантида на изток, този процес същевременно беше свързан със загубата на древното ясновидство и с придобиването на външни сетивни възприятия, с усвояването на способности като броене, смятане и преценяване.
Междувременно човечеството преминаваше през различни стадии на развитие. То не можеше да застине на стъпалото на притъпеното ясновидство, нужно беше да навлезе в днешния начин на възприятие чрез сетивата. Затова ясновидството трябваше да отстъпи на заден план за известно време, за да бъде възможно в бъдещето да се извоюва наново и да се прибави към днешното ясно дневно съзнание. Това, което ние днес определяме като основа на външната култура употребата на разума, разсъдъка, не беше свойствено за древните атлантски ясновидци, то трябваше да бъде извоювано от тях. Човекът трябваше да насочи своите очи и уши, възприемателните си органи навън, а вътрешното духовно око отстъпи за известно време на заден план. Когато предците ни се преселиха от Атлантида на изток, този процес същевременно беше свързан със загубата на древното ясновидство и с придобиването на външни сетивни възприятия, с усвояването на способности като броене, смятане и преценяване.
към текста >>

Така човекът доби свойството на самосъзнанието, Азовото съзнание, той спечели способността да преценява и да наблюдава предметите.
Нека сега си изясним възникването на новия светоглед на вече възприемащия посредством сетивата си човек. Вече споменах, че в онази малка група на север, в близост до днешна Ирландия, се състоя едно събития, което превърна смятането, броенето и комбинирането в способности, присъщи на човека. И преди съм казвал, че за тази цел етерната глава на човека се измести изцяло във физическата му глава. Докато преди тази част на етерната глава, която се намира около веждите беше извън физическия мозък, то сега тя също се вмести в него и двете станаха едно цяло. Така човекът доби свойството на самосъзнанието, Азовото съзнание, той спечели способността да преценява и да наблюдава предметите. Етерната глава, чиято форма днес съвпада с тази на физическата, при древните атлантци беше издадена силно напред, откъдето идва тяхното ясновидство, виждането им в духовния свят. Нека сега се поставим в душата на атлантците, нека се пренесем в онези древни времена, когато етерната глава на човека се намираше много извън физическата, и нека се пренесем в края на Атлантида, когато двете вече съвпадаха. Атлантецът можеше да вижда как етерната глава постепенно се измества, та нали той все още беше ясновиждащ, той можеше да наблюдава този процес. Как виждаше той това изместване на етерната глава във физическата? Този процес му се струваше като нещо много особено.
към текста >>

В горещината на юга никога нямаше да е възможно интелектът, способността за преценка в човечеството да се развие най-рано.
През първия и през последния атлантически период тези маси имаха различна плътност, и именно в близост до днешна Ирландия те бяха по-различни от тези в останалите части на земята. Най-напред водните маси и мъглите бяха топли и горещи. В южната част на Атлантида те все още бяха топли, а на места и горещи, като топли, горещи облаци пушек; на север те бяха по-студени. В края на атлантската епоха настъпи едно голямо охлаждане. Това именно изстудяване на мъглите донесе на хората новите възгледи, новия душевен живот. В горещината на юга никога нямаше да е възможно интелектът, способността за преценка в човечеството да се развие най-рано. Атлантецът от местността близо до Ирландия чувстваше как в него нахлуват способности, които така го изпълват, че той става способен да вижда нещата навън със сетивните си органи, да чува и т.н. Той усещаше нещата така, сякаш те се дължат на изстудяването на въздушните маси.
към текста >>

118. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но ако говорими за случая, когато някой разпространява самостоятелно окултни учения и дори намеси личната си преценка.
Изключително вярно е, че някой, който разпространява днес окултни учения може много лесно да се превърне в черен магьосник. Това се случва когато той е неспособен да разбере пълния обхват на въздействията на окултните си учения. Затова окултните школи трябва да носят отговорност за това, никой да не разпространява окултни учения, ако не е способен да обхване от гледна точка на собственото си развитие широтата и въздействието на окултните истини. Днес окултни учения могат да бъдат разпространявани като един ученик разкаже на друг или препише от него. Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул. Но ако говорими за случая, когато някой разпространява самостоятелно окултни учения и дори намеси личната си преценка. Ако направи това, то той преди всичко трябва да се е погрижил предварително този човек да притежава нужната зрялост, да разпространява самостоятелно окултни истини, и това не зависи от едно разумно обучени, а окултните школи го превръщат в зависещо от нещо съвсем друго, именно от това, как постепенно са се развили отделните членове на човека.
към текста >>

119. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя. Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории. За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност. Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>

120. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече.
Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора. Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла. А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер. Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта.
към текста >>

121. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не.
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой. Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа. И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи. Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение.
към текста >>

122. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

А последиците в областта на етерното тяло се свеждат до всичко онова, което възникна като помрачаване на преценките, като възможност за заблуждения.
И ние не бива да забравяме, че върху човека се действуваше от две различни страни, така че в астралното си тяло той получи и такива елементи, които го принизиха. Обаче нещо, което оказва влияние върху астралното тяло, не действува само върху астралното тяло. При земния човек нещата са поставени така, че въздействията върху астралното тяло продължават и чрез самото него се прехвърлят върху етерното тяло, което на свой ред ги насочва към физическото тяло. Астралното тяло действува навсякъде, така че споменатите Същества действуват чрез астралното тяло върху етерното тяло и върху физическото тяло. Ако тези духовни Същества не биха упражнявали този род въздействия, тогава в човешкия живот не биха настъпили и съответните последици, а именно: засилената себичност, засиленото Азово чувство. А последиците в областта на етерното тяло се свеждат до всичко онова, което възникна като помрачаване на преценките, като възможност за заблуждения. Всичко онова, което астралното тяло предизвика в областта на физическото тяло, залегна в основата на това, което по-късно възникна като болест. Тази е духовната причина за болестите при човека; при животните боледуването има друго обяснение. И така, ние виждаме как болестите са внесени в човешкото същество; болестите са свързани с причините, които посочихме току-що. И понеже физическото тяло и етерното тяло са свързани с наследствените фактори, основният принцип на болестта минава през наследствената линия. Нека още веднъж да подчертаем, че трябва да правим разлика между т.н.
към текста >>

123. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата. Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа. Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща. Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания. По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора.
към текста >>

124. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Науката открива извънредно активни субстанции, чиито вредни въздействия ти преценява като полезни.
Ако тези импулси бъдат проспани. Ангелите изместват своята дейност в етерно-физическия организъм на спящия човек. Самите Ангели претърпяват дълбока промяна, "за която аз не мога да говоря, понеже ти спада към онези най-висши тайни на посвещението, за които днес все още не бива да се казва нищо". Вместо братство неовладяеми и разрушителни сексуални инстинкти. Науката открива извънредно активни субстанции, чиито вредни въздействия ти преценява като полезни. В областта на техниката: Наслагването на определени вибрации ще води до освобождаване на огромни и опасни за човека сили.
към текста >>

125. 2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Имайки предвид тази работа, извираща от самата дейност на душевните нужди на членовете, частните издания трябва да се преценяват съвършено различно от даденото на широката публика.
Имайки предвид тази работа, извираща от самата дейност на душевните нужди на членовете, частните издания трябва да се преценяват съвършено различно от даденото на широката публика. Съдържанието на тези издания беше замислено като устно съобщение и не беше предназначено за публичния печат. А това, върху което говорех, беше плод на вслушването ми в появилите се в течение на времето душевни нужди на членовете.
към текста >>

126. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа. Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот. Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние.
към текста >>

127. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И така, когато минавате покрай един човек нека си послужим с един обикновен пример Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение.
В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло. Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е. с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно. Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях. Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек нека си послужим с един обикновен пример Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение. Но, когато разговаряте с този човек, Вие ще научите много повече. В единия случай той Ви показва само своята външна страна, в другия случай той сам разкрива част от своята душевност. Така стоят нещата и със Съществата на свръхсетивния свят.
към текста >>

128. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка!
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>

129. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Да, проверете всички подробности и факти, намиращи се в официалните Евангелия или в официалната история и Вие ще се убедите в истинността на този протъкан от тайни основен факт, дори чрез чисто материалните данни, стига да преценявате спокойно и точно.
Нещо подобно само че в безкрайно по-широк мащаб се случи с онова дете, което израсна като „Исус", за да предостави после на Буда и неговата Нирманакайя една неимоверно плодотворна астрална майчина обвивка. Ето какъв е случаят! И сега ние стигаме до един тайнствен факт, в който всеки е свободен да вярва или да не вярва, обаче днес този факт може да бъде изложен пред подготвените антропософи, както и да бъде основно проверен от всеки. Да, проверете всички подробности и факти, намиращи се в официалните Евангелия или в официалната история и Вие ще се убедите в истинността на този протъкан от тайни основен факт, дори чрез чисто материалните данни, стига да преценявате спокойно и точно. Когато окултистът се произнася върху фактите от висши те светове, той ги поверява на човечеството като един вид залог и когато черпи от сигурни източници, той заявява: Вие бихте могли да проверите моите твърдения по възможно най-строгия начин; но ако ги проверявате правилно и честно, ще установите, че те навсякъде се потвърждават както от писмените документи, така и от естественонаучните факти на видимия физически свят.
към текста >>

130. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране собствени преценки.
Представете си това, което е станало, душата е преминала от въплъщение към въплъщение. Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране собствени преценки. Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба.
към текста >>

Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли.
Представете си това, което е станало, душата е преминала от въплъщение към въплъщение. Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране собствени преценки. Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива.
към текста >>

Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение.
Представете си това, което е станало, душата е преминала от въплъщение към въплъщение. Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране собствени преценки. Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива. Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези със своето обикновено съзнание.
към текста >>

131. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Човекът притежава самосъзнателна разсъдъчна сила, самосъзнателна сила за преценка, която той е в състояние да приложи към сетивните възприятия, преценка чрез която той може да съчетава онова, което възприема чрез сетивата и по този начин да си създава картина на света чрез своето познание.
Ние ще разгледаме по-точно как можем да използуваме тези въплъщения, ако погледнем назад с помощта на онова, което духовното изследване може да ни предложи. Сега ще ви говоря за някои факти, които вече са ви познати, но ще ги разширя, за да включат и нещо, което е неизвестно на повечето от вас, седящи тук. Онова, което вече знаете е фактът, че през нашите по-ранни въплъщения нашите души притежаваха напълно различни способности от тези, които те притежават днес. Тези качества, чрез които живее съвременното човечество и работи с тях не винаги са съществували. Ако се попитаме какво специално е най-активно в човешката душа днес, трябва да отговорим, че това е способността да се възприемат чрез сетивата по точен начин външните факти на света. Човекът притежава самосъзнателна разсъдъчна сила, самосъзнателна сила за преценка, която той е в състояние да приложи към сетивните възприятия, преценка чрез която той може да съчетава онова, което възприема чрез сетивата и по този начин да си създава картина на света чрез своето познание.
към текста >>

С това себесъзнание е неделимо свързано онова, което наричаме сила за преценка, нашето съвременно мислене съвременната ни способност за възприемане.
Онова, което е липсвало на този духовен свят, бе възможността да се развие себе-съзнание, възможността, човекът да каже "Аз" на себе-си. Това е липсвало на човечеството. Човешкото същество е било извън своето собствено себе през най-важните моменти на своя живот в състояние на унес и в това състояние той дори не е знаел, че е независима индивидуалност, притежаваща свой собствен вътрешен живот. Той е бил напълно отдаден на духовния свят. За да се научи да преживява себе си като едно Аз е било възможно за човек само тук, във физическия свят; само тук той е могъл да достигне истинско съзнание за себе. С това себесъзнание е неделимо свързано онова, което наричаме сила за преценка, нашето съвременно мислене съвременната ни способност за възприемане. Човешкото същество бе принудено следователно да пожертвува своето предишно отношение с духовния свят, своето предишно мъгляво ясновидство, за да може да придобие възможността да различава себе си като едно Аз от заобикалящата го среда и чрез това идване до Аза да дойде и до себесъзнание. В бъдеще човешкото същество отново ще придобие в допълнение на своето съзнание, за себе, тази способност да гледа ясновидски в света на духовете. Портата към духовния свят сега е затворена за него, за да може човек да стане себесъзнателно, вътрешно, духовно същество за да може да се издигне до съзнание за себе и чрез това да стане способен да навлезе в духовния свят отново като независимо същество.
към текста >>

Духовното знание различава тази степен от онези, които я следват, през които тази сила постепенно изчезва и вместо нея възниква способността да се възприемат ясно обекти, очертани във външния свят, след това да става разработването на тези впечатления чрез логично мислене и преценка и едновременно с тях да се определя Аза, себесъзнанието.
Тези духовни същества някога са били другари на човешкото същество и то е могло да каже на себе си "Аз принадлежа на един духовен свят; принадлежа на него като едно духовно-душевно същество. По същия начин, по който моето духовно-душевно същество живее в този свят, по този начин има също други такива същества, които аз виждам около себе си по време на моите ясновидски състояния". Човекът е бил другар на духовно-душевни същества през онези далечни векове на древното минало. Проникновението в света и знанието, което е гледало назад в онези условия винаги са били в състояния ясно да различат дори и днес различните степени, през които човек е преминал в течение на различните периоди от време. Първо, имало една степен, когато човекът е бил напълно в духовния свят, когато той едва е слизал със съзнание във физическия сетивен свят и е усещал себе си да принадлежи напълно на духовния свят, че е извличал всички свои енергии от този духовен свят. Духовното знание различава тази степен от онези, които я следват, през които тази сила постепенно изчезва и вместо нея възниква способността да се възприемат ясно обекти, очертани във външния свят, след това да става разработването на тези впечатления чрез логично мислене и преценка и едновременно с тях да се определя Аза, себесъзнанието.
към текста >>

Чрез естествената еволюция през Кали Юга човешките същества постепенно са придобили силата на преценка, а и Аз-съзнание, но те не са били в състояние отново да придобият от това си Аз-съзнание и чрез своите собствени сили връзката с духовния свят.
Чрез естествената еволюция през Кали Юга човешките същества постепенно са придобили силата на преценка, а и Аз-съзнание, но те не са били в състояние отново да придобият от това си Аз-съзнание и чрез своите собствени сили връзката с духовния свят. Йоан Кръстител казвал: "Дошло е времето, когато вашето Аз трябва да бъде така обучено, че това Аз да може да проникне напълно дълбините на душата ви, че то да може да намери вътре у себе си връзката с Царството Божие". Тъй като човешкото същество нормално вече не бе в състояние да се изкачи вън от себе си чрез ясновидско състояние в духовния свят, Царството Божие трябваше да слезе дори до физическия свят. То трябваше да се разкрие по такъв начин, че Азът да може да го познае чрез обикновеното съзнание на себето, чрез усещането за истина, вродено в обикновеното себесъзнание. "Променете наклонностите си, променете предишното разположение на душата си, така че да можете да вярвате, че душевният ви живот е способен да бъде сгрят вътре в самите вас, вътре в Аза ви и че вие сте в състояние да схванете, като наблюдавате всичко, което става около вас, че има един духовен свят. Вие трябва да се научите да разбирате духовните светове във вашето Аз, чрез вашето Аз.
към текста >>

132. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Той не е имал силата за преценка, ала е могъл да вижда самите творчески същества.
Човекът не всякога е бил такъв, какъвто е днес. В по-ранни времена човек не само е имал своето физическо тяло на разположение за придобиване на знание, но е имало един вид ясновидско знание, разпръснато сред човешките същества. Човек е знаел, че има духовни йерархии по същия начин, както ние знаем, че има растения. Той не е имал силата за преценка, ала е могъл да вижда самите творчески същества. Тази мъдрост постепенно изчезнала, ала останала спомена за нея. В Древна Индия, Персия, даже в Египет все още е имало спомен за предишни земни животи. Човешката душа по онова време е била такава, че човек знаел: аз съм произлязъл от божествени същества, но моите въплъщения постепенно са проникнали толкова силно физическото, че духовният ми поглед е бил затъмнен.
към текста >>

133. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване.
Ако разгледаме това от другата страна от страна на кометите, имаме друго важно следствие за еволюцията на човечеството. Естеството на природата на кометите е като че ли женско и в движенията на кометите, в целия стил на тяхното появяване от време на време виждаме нещо като прожектиране на прототипа на женското естество в космоса. Това е нещо, което действително прави впечатление като че ли е спряло преди да е достигнало, нормалната обикновена степен на еволюция. Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало. Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване. Това е особеността на женския духовен живот. Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот. Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>

Хора, които преценяват всичко от външна страна критикуват Духовната Наука затова, че много жени са привлечени към нея.
Хора, които преценяват всичко от външна страна критикуват Духовната Наука затова, че много жени са привлечени към нея. Те не разбират, че това е съвсем разбираемо, просто защото средният мозък на един мъж е преминал границата на една средна точка на еволюцията; този мозък е станал по-сух, по-дървен и следователно повече се придържа към вкостенено към традиционни понятия; той не може да се освободи от предразсъдъците, в които е заседнал. Някой, който изучава Духовната Наука понякога може да му е трудно, че през съвременното си въплъщение трябва да използува такъв мъжки мозък! Мъжкият мозък е твърд, противодействуващ и по-труден за манипулиране от женския мозък, които по-лесно може да надделее препятствията, които мъжкият мозък със своята гъстота издига. Ето защо женският мозък много по-лесно може да следва онова, което е ново в нашия начин на гледане на света. До размера, до който мъжките и женските принципи се изразяват в структурата на човешкия мозък, може дори да се каже, че през нашето съвремие твърде неудобно и неприятно е да си принуден да използуваш мъжки мозък.
към текста >>

134. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Това съзнание за духовния свят постепенно се оттегли от човешка мироглед и може да кажем, общо взето, че започнаха да бъдат култивирани способностите и енергиите, които ограничават човешката преценка за света на сетивата и които обаче също така култивират човешкото себе-съзнание.
Това съзнание за духовния свят постепенно се оттегли от човешка мироглед и може да кажем, общо взето, че започнаха да бъдат култивирани способностите и енергиите, които ограничават човешката преценка за света на сетивата и които обаче също така култивират човешкото себе-съзнание. Всичките тези енергии започнаха през Кали Юга. Докато човекът не бе в състояние да гледа в духовните светове през този период, все повече се развиваше онази стабилна точка вътре във физическия, сетивен свят, която ние наричаме знание за себесъзнание. Недейте предполага обаче, че това знание за себесъзнанието е вече култивирано до висока степен. То трябва да се култивира още по-нататък. То обаче никога не би могло да навлезе в човешкото съзнание ако не е била тази Тъмна Епоха.
към текста >>

може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство.
Кали Юга трая 5000 години, до годината 1839 сл.Хр. Годината 1899 г. беше наистина една важна година за еволюцията на човечеството. Това е също така една приблизителна година, защото тези неща стават постепенно. Така както годината 3101 пр.Хр. може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство. Отредено е за човечеството даже в този XX век преди следното хилядолетие всъщност за някои човешки същества още през първата половина на XX столетие да развият първите елементи на новото ясновидство, ясновидството което положително ще се появи в човечеството, когато човешките същества докажат себе си достойни да го разберат.
към текста >>

135. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния свят чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо външен свят като някакъв килим пред неговите сетива.
Говорейки общо, вековете на историята се повтарят, ала винаги по един нов начин. От Духовната Наука началото на Кали Юга се вижда като затваряне на портите към духовния свят. След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния свят чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо външен свят като някакъв килим пред неговите сетива. С Авраам идва първото зазоряване на едно знание за това какво е един Аз-Бог, един Бог, свързан с човешката Аз-природа. Авраам осъзнавал, че зад явленията на света на сетивата имало нещо, което давало възможност на човешкото Аз да схваща себе си като капка от безкрайното, неизмеримо световно Аз.
към текста >>

136. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Особено през изминалите тъжни три години, човечеството никак не е било готово да прецени фактите по правилен начин.
Само си помислете какво се крие зад всички неща, в които човекът през Петата Следатлантска епоха е поставен. Отделните факти трябва да бъдат правилно осветени. Те трябва да бъдат разбрани защото там, където усилено работи двойникът, човекът работи срещу съществените склонности на Петата Следатлантска епоха. В тази Пета Следатлантска епоха човечеството не е достатъчно напредвало, за да оценява фактите правилно. Особено през изминалите тъжни три години, човечеството никак не е било готово да прецени фактите по правилен начин.
към текста >>

137. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси. Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание. Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини. Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>

138. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Не самото виждане е важното, а също и способността да преценим какво се вижда.
Човек, който не разбира правилно огледалния образ, се поддава на халюцинации. Който счита образа за нещо, намиращо се в пространството, а не за огледален образ, какъвто е той фактически, се поддава на халюцинация. Следователно преди да започне ясновидството е важно да е била овладяна способността за схващане на истинската стойност на нещата чрез разума. Ясновидството не би трябвало да се предизвиква в никой, който е изложен на риска да взема за реалност онова, което е само отражение, или да обърква духовни реалности с реалностите на външното, физическо пространство. Оттук е от огромна важност никой да не се впуска в истинско духовно обучение без да притежава способността за интелигентно мислене, което да му позволява винаги да формира правилна оценка за онова, което вижда. Не самото виждане е важното, а също и способността да преценим какво се вижда. Ще се срещнем със Същества, които в действителност съществуват вън от нас, но най-напред ние изживяваме само собствения си астрален свят; картините, описани днес, са само огледални образи на собственото ни вътрешно същество, което ни се разкрива като външен свят. Да се осъзнае това е резултата на себе-познанието. Щом като слиза в своето собствено същество, човек е принуден да вижда образи; но би било халюцинация ако онова, което просто е отражение на нечие собствено вътрешно същество, се вземе за нещо различно.
към текста >>

139. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Следователно отново и отново се под-чертава, че никой, който има опит в тази област, не ще помогне да води някой друг към висшите светове, докато последният не е схванал чрез разума си, чрез своята обикновена, здрава способност на преценка, че заявяваното в Духовната Наука не е безсмислица.
Необходими са определени тънкости в нашите опитности, ако ще се издигаме съзнателно във висшите светове. Този пример също ни показва колко оправдано беше казаното в лекцията вчера, че когато се издига в Макрокосмоса, човек винаги се изправя пред опасността да изгуби своя Аз. В обикновения живот Азът не е нищо друго освен съвкупността от мнения и чувства, свързани с нашата личност и повечето хора ще открият, че е извънредно трудно да мислят, да чувстват или да искат нещо, ако веднъж се оставят да бъдат напуснати от онова, което животът е направил от тях. Съответно преди да опитаме издигане във висшите светове е много важно да бъдем запознати с онова, което духовният изследовател вече е изнесъл наяве. Следователно отново и отново се под-чертава, че никой, който има опит в тази област, не ще помогне да води някой друг към висшите светове, докато последният не е схванал чрез разума си, чрез своята обикновена, здрава способност на преценка, че заявяваното в Духовната Наука не е безсмислица. Напълно възможно е да се формира здрава оценка за откритията на духовния изследовател. Въпреки, че не е възможно лично да се изследва в духовните светове без виждането на ясновидеца, може да се формира здрава преценка що се отнася до коректността или погрешността на съобщаваното от онези, които са способни да виждат. На тази основа ние можем да изучаваме живота и да наблюдаваме дали твърденията, направени от духовния изследовател, го правят по-разбираем. Ако това е така, те могат да бъдат приети за правилни.
към текста >>

Въпреки, че не е възможно лично да се изследва в духовните светове без виждането на ясновидеца, може да се формира здрава преценка що се отнася до коректността или погрешността на съобщаваното от онези, които са способни да виждат.
Този пример също ни показва колко оправдано беше казаното в лекцията вчера, че когато се издига в Макрокосмоса, човек винаги се изправя пред опасността да изгуби своя Аз. В обикновения живот Азът не е нищо друго освен съвкупността от мнения и чувства, свързани с нашата личност и повечето хора ще открият, че е извънредно трудно да мислят, да чувстват или да искат нещо, ако веднъж се оставят да бъдат напуснати от онова, което животът е направил от тях. Съответно преди да опитаме издигане във висшите светове е много важно да бъдем запознати с онова, което духовният изследовател вече е изнесъл наяве. Следователно отново и отново се под-чертава, че никой, който има опит в тази област, не ще помогне да води някой друг към висшите светове, докато последният не е схванал чрез разума си, чрез своята обикновена, здрава способност на преценка, че заявяваното в Духовната Наука не е безсмислица. Напълно възможно е да се формира здрава оценка за откритията на духовния изследовател. Въпреки, че не е възможно лично да се изследва в духовните светове без виждането на ясновидеца, може да се формира здрава преценка що се отнася до коректността или погрешността на съобщаваното от онези, които са способни да виждат. На тази основа ние можем да изучаваме живота и да наблюдаваме дали твърденията, направени от духовния изследовател, го правят по-разбираем. Ако това е така, те могат да бъдат приети за правилни.
към текста >>

Следователно ето защо е толкова съществено да добием здрава преценка за нещата от нормалния, всекидневен живот.
Духовният изследовател не трябва в никакъв случай да бъде мечтател, фантазьор. Той трябва да се движи с вътрешна увереност и сила в духовния свят, както интелигентният човек прави във физическия свят. Всяка мъглявост или липса на яснота биха били опасни при навлизане във висшите светове. Следователно ето защо е толкова съществено да добием здрава преценка за нещата от нормалния, всекидневен живот. Особено в днешно време има фактори в ежедневния живот, които биха могли да бъдат много пречещи при навлизането в духовния свят, ако не им се обръща внимание. Ако размислим върху своя живот и върху влиянията, които са ни засегнали от раждането нататък, ние бихме си припомнили много неща дори и с повърхностна ретроспекция, но ние също ще трябва да признаем, че много е потънало в забвение. Ще трябва да допуснем също, че ние нямаме ясно и определено съзнание за влиянията, взели участие във формирането на характера ни и във възпитанието ни.
към текста >>

Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка.
Сега нашата задача ще бъде да говорим за първия свят, разкриван на човека когато в него се пробуди ясновидското съзнание. Това е светът на Имагинацията. Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка. Нашата следваща задача ще бъде да обясним връзката между първата степен на висшето познание и духовния Свят на Първообразите. След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план. Тук той гледа надолу към растенията, животните, минералите; в отвъдните светове той може да погледне нагоре към Съществата над него. Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
към текста >>

140. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него.
Никаква външна мисъл не се намесва между събитието и вашия ужас. Вътрешното изживяване – ужасът е нещо, което може да доведе мисленето до застой. Това е добър израз за него, защото хората усещат какво всъщност се е случило. По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата. Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него. Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове. Ако започнем да разсъждаваме, да прилагаме много логическа критика спрямо тези опитности, ние ги пропъждаме. И освен това обикновеното мислене, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно.
към текста >>

С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране. И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек. В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>

141. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Така той се обръща към чувството за истината в сърцата на хората, и оставя на свободната преценка на душите дали те ще се съгласят с него или не.
Духовният изследовател е в различно положение. Той трябва да се обърне към далеч по-интимните области на човешката душа. Той не е в положение, както другите учени, винаги да прилага външни доказателства, но той знае, че същото чувство за истината, което лежи в собственото му сърце, присъства в сърцата на всички хора и че те, при условие че разберат своето собствено естество, ще могат да се съгласят с него спонтанно, дори ако още не разбират напълно всичко, което той трябва да предаде. Така той се обръща към чувството за истината в сърцата на хората, и оставя на свободната преценка на душите дали те ще се съгласят с него или не. Със своите изложения той не се опитва да убеждава, а твърди, че каквото живее в неговата душа живее във всяка човешка душа, и че задачата му е да даде стимул за нещо, което може и трябва да бликне от всяка човешка душа. Той само се опитва да даде израз на истините, които всяка душа, ако и се даде достатъчно време, би могла да изживее в себе си. Но понеже ние, човешките същества, сме зависими едно от друго, ние би трябвало да търсим заедно, особено в темите, свързани с духовната област. Духовната Наука трябва да бъде стимул за съвместно търсене на истината.
към текста >>

142. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Нещата не опират до това, да оборим другите, а да се научим на взаимно разбиране, на точна преценка за стойността на едните и другите мнения.
Нещата не опират до това, да оборим другите, а да се научим на взаимно разбиране, на точна преценка за стойността на едните и другите мнения. Трябва да се съобразяваме както с непосредствените материални причинители, така и с по-далечните причини. Обективно мислещият антропософ никога няма да подкрепи становището, че при най-малкия знак на немарливостта мухите пристигат в стаята; той ще признае и други, материални фактори, но неизбежно ще напомни, че зад материалните процеси се разиграват невидими духовни събития и че тези скрити, окултни събития трябва да бъдат проучени заради благото и спасението на човечеството. Обаче за всеки, който би пожелал да се включи в подобна борба, трябва да е пределно ясно: духовните причини не винаги се разбират по същия начин, както се разбират материалните причини; борбата срещу едните често по нищо не прилича на борбата срещу другите. Не бива също и да си въобразяваме, че водейки борбата срещу духовните причини, сме освободени от задължението да се справяме с материалните причини; защото това би означавало да оставим стаята непочистена и да пренесем спора върху немарливостта на домакинята.
към текста >>

143. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация.
След като цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява! " Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест. Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество. Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество. Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм. И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи. Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>

144. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Изводите от последната лекция са много съществени, ако искаме да сме точни в преценките си, когато, рано или късно, се изправим пред илюзиите на т.н. „ясновидство".
Изводите от последната лекция са много съществени, ако искаме да сме точни в преценките си, когато, рано или късно, се изправим пред илюзиите на т.н. „ясновидство". Защото при едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.
към текста >>

Ако по болестни причини човек греши в своята преценка, това изобщо не зависи от него; защото в случая здравата сама по себе си логика понася въздействията от болната част на етерното тяло.
Ето защо може да се случи така, че при даден човек силите на Разсъдъчната Душа да са напълно запазени и непокътнати в тяхната логическа характеристика, и тогава той създава впечатление на нормален, душевно здрав човек, но в съвместната работа на Разсъдъчната Душа и етерното тяло (и по-специално неговата болна част) се забелязва известен недостатък, известно объркване. Разумните доводи, взети от физическия план на нещата, стигат до Разсъдъчната Душа, но не и до етерното тяло. Ето защо с логика и убеждения, Вие няма да постигнете абсолютно нищо също както ако поставите един човек пред изпъкнало огледало и се опитвате да му докажете, че там той вижда себе си, а не своя изкривен образ. Обаче той вижда именно своя изкривен образ! Ако по болестни причини човек греши в своята преценка, това изобщо не зависи от него; защото в случая здравата сама по себе си логика понася въздействията от болната част на етерното тяло.
към текста >>

145. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

От някои факти, които бяха обсъждани през изминалите години, Вие ще прецените как приблизително изглеждат четирите различни изходни точки или гледища на Евангелията.
От някои факти, които бяха обсъждани през изминалите години, Вие ще прецените как приблизително изглеждат четирите различни изходни точки или гледища на Евангелията. Но преди още да съм пристъпил към една дори чисто външна характеристика на четирите гледни точки, бих искал да изтъкна следното: в началото на този лекционен цикъл, аз изобщо не възнамерявам да започна с това, с което обикновено се започва описанието на едно Евангелие или на Евангелията въобще. Обикновено се започва с тяхното историческо възниква не. Ние ще се върнем към тази тема чак в края на лекционния цикъл, когато ще посочим някои подробности от възникването на Матеевото Евангелие. Защото е напълно естествено, а може да се потвърди и с примери от другите науки, че историята на дадено събитие може да бъде разбрана едва тогава, когато сме вникнали в него. Например, никому не би било от полза да чете историята на аритметиката, без да знае нещо за самата аритметика.
към текста >>

146. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората.
Пребиваването в макрокосмическия свят е заслепяващо и объркващо, понеже в сетивния свят човекът свиква с коренно различни отношения, отколкото онези, с които се сблъсква в свръхсетивния свят. В сетивния свят човекът е така устроен, че разглежда всички неща, ако мога така да се изразя, от една единствена гледна точка. И ако трябва да се произнесе за нещо, което не съвпада точно с мнението, основаващо се на собствената му гледна точка, тогава той го провъзгласява за погрешно. Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосмоса. Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората. И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е истинно; което не съвпада е погрешно. Когато обаче се докосне до посвещението, той трябва да навлезе в макрокосмическия свят. Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение. Обаче, навлизайки в Макрокосмоса, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки. Навлизането в Макрокосмоса е едно огромно себеразширение.
към текста >>

Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки.
В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват навиците си от обикновения живот. Когато човек е принуден да сподели определени истини, които са извоювани в хода на свръхсетивното познание, необходимо е дори и с оглед на едно чисто екзотерично описание да изхождаме от различни гледни точки. Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието.
към текста >>

147. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ние стигаме до нея, когато знаем: Христос не си служи с притчите така, както е общоприето днес в нашата вестникарска епоха; Христос ги извлича от самата човешка природа; и ако човекът ги осмисли и ги приложи към истинската си природа, тогава би бил принуден да гради своята преценка за фактите според принадлежността им към точно определена област.
На всички тези притчи е присъща и една много по-дълбока природа, отколкото се приема обикновено. И ние стигаме до нея, когато знаем: Христос не си служи с притчите така, както е общоприето днес в нашата вестникарска епоха; Христос ги извлича от самата човешка природа; и ако човекът ги осмисли и ги приложи към истинската си природа, тогава би бил принуден да гради своята преценка за фактите според принадлежността им към точно определена област. Тъкмо това трябваше да бъде показано на човека: как да преминава от една област в друга, ако даден факт следва да бъде представен като нещо неразумно.
към текста >>

148. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И ако прибърза с преценките, човек не може да достигне до друг извод, освен до този, че Духовната Наука е някакво безумие, което в ни най-малка степен не се съгласува с данните на официалната наука.
Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата. Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход. И ако прибърза с преценките, човек не може да достигне до друг извод, освен до този, че Духовната Наука е някакво безумие, което в ни най-малка степен не се съгласува с данните на официалната наука. Ако човек обаче има време и се отдаде на нещата с търпение, то се вижда, че не съществува никакво противоречие, в ни най-малка степен, между това, което идва от духовната наука, и това, което дава официалната наука.
към текста >>

149. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството.
И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане. Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане. Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане. В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура. Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество.
към текста >>

Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане!
В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура. Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество. Който от мъртвата мида прави заключение за живото същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния живот върху настоящия.
към текста >>

150. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>

151. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

– това вече е една самостоятелна, индивидуална преценка спрямо външния свят.
” Тази е първата опитност, до която можем да стигнем в нашия вътрешен живот, а именно, да почувствуваме, че с нашите мисли ние не сме вече безусловно зависими от външния свят. Когато примерно някой може да поражда в себе си мисли върху това, какво е ставало на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна, тогава той наистина има такива висши мисли. Защото естествено, нито един човек не може да получи външни впечатления от това, което се е случило на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна. Но не е нужно да отиваме толкова далеч. Когато в спокоен час се запитаме: Колко много неща са се променили в моите понятия от младостта насам? – това вече е една самостоятелна, индивидуална преценка спрямо външния свят. Когато градим житейски възгледи или максими, ние чувствуваме, че интелектуалният елемент в нас става все по-самостоятелен и все по-самостоятелен. Тази нарастваща самостоятелност на индивидуалния елемент има голямо значение за човека. Какво означава за човека да стане самостоятелен? Какво означава човек да изгражда житейски максими чрез такива изживявания, които са независими от външните впечатления – не чрез разни теории и учения? Това означава, че той става по-самостоятелен в своето етерно тяло.
към текста >>

152. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.
По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо.
към текста >>

153. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

При една логическа преценка всеки човек ще признае вътрешната логика на нашето изложение, понеже самият живот непрекъснато предлага своите потвърждения.
При една логическа преценка всеки човек ще признае вътрешната логика на нашето изложение, понеже самият живот непрекъснато предлага своите потвърждения. Антропософията съзнателно се влива в развитието на света и то не само в неговите главни насоки, но и в отделните подробности. Доколкото се проявява всред деформациите на околния свят, интелектът е подчертано склонен към формулирането на едни или други догми, обаче в рамките на духовното познание интелектът сам трябва да се одухотвори, за да вникне в по-висшите постижения на окултното изследване. В подкрепа на казаното е фактът, че през Гръцко-латинската епоха се прояви под физическа форма не друго, а Мистерията на Голгота, т.е. това, което впоследствие се разви и по-нататък, за да окаже своето одухотворяващо въздействие върху цялото човечество.
към текста >>

154. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Когато се вземе предвид колко недостатъчно беше разбран импулсът, даден от Кристиян Розенкройц, ние можем да преценим, че извънредно големи трудности ще възникнат именно за онези, които се осмеляват да го следват.
Един велик, но опасен момент е, когато свързваме основаването с едно име, което носеше един толкова голям мъченик. Ето защо основателите трябва да дадат на самите си обета, да не се отказват от това дръзновение, а да следват с цялата си вярност и с всичките си сили това, което са обещали. С всяко основаване на антропософски работни група ние поемаме една тежка отговорност. Когато се вземе предвид колко недостатъчно беше разбран импулсът, даден от Кристиян Розенкройц, ние можем да преценим, че извънредно големи трудности ще възникнат именно за онези, които се осмеляват да го следват.
към текста >>

Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия.
Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>

155. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения. Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
към текста >>

Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво.
Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е.
към текста >>

Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот.
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието. Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>

Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени.
Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието. Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>

156. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда.
Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия. Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила. Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили. Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда. Това е отчасти възможно за човек, пред чиито духовни сетива донякъде са открити по-висшите светове. Който съумява освен физическото тяло да наблюдава още и душевния организъм (астралното тяло) и духа (менталното тяло), на него му е ясно какво човек унаследява от своите прадеди и какво е негова придобивка от по-ранни животи. За обикновения поглед нещата сякаш се преплитат и е възможно да изглежда унаследено нещо, което всъщност е кармично определено. Изразът, че децата са дар за родителите, е изпълнен с дълбок смисъл. В духовно отношение те наистина са „дар“.
към текста >>

157. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина!
Тази картина на предишната инкарнация ще се установи с една голяма увереност, ако човек взема на сериозно нещата, които току-що охарактеризирахме малко по-точно. Ще забележим, че представите, които придобихме, ще доведат до усещането: Тази картина ми е действително близка. Или ще почувстваме: Това е една картина, която ми е напълно чужда. Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб. Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина! Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека. Такова чувство се получава и то е изключително важно. Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири. Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация.
към текста >>

158. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси.
към текста >>

159. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си година, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би като родители или като братя и сестри.
Вероятно това днес може да се окаже неприятно, но въпреки това е вярно. Защото ако не е доволен от своите кръвни роднини, човек ще научи, че той сам е поставил началото на това си недоволство и че следователно трябва да се погрижи по различен начин за следващата си инкарнация и едва тогава идеята за прераждането и кармата ще стане плодотворна в живота. Работата е там, че тези идеи не служат за задоволяване на нечие любопитство и т. н., а за нашето усъвършенстване и следователно за усъвършенстването на целия живот. Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си година, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би като родители или като братя и сестри. Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем, чувството ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

160. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Ние си изграждаме стена срещу духовния свят, ако се оставим на бързи преценки относно тези неща.
Разбира се, на хората не им харесва да вярват в това. По-лесно е да се вярва, че човек с помощта на един светкавичен проблясък би могъл да открие: С тези и тези хора бях заедно в един минал живот или пък аз бях този или онзи. Може би не е удобна мисълта, че с всичко това трябва да бъдат бавно извоювани знания, но все пак е така. Дори когато вярваме, че може да е така, трябва все повече да задълбочаваме търсенията си и тогава вярата ни ще набере увереност. Чрез изследване стигаме още по-далече дори и за нещата, които се оказват все по-вероятни и по-вероятни. Ние си изграждаме стена срещу духовния свят, ако се оставим на бързи преценки относно тези неща.
към текста >>

161. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Колкото повече започваме да преценяваме хората според вътрешните им способности, да задълбочаваме живота, толкова повече даваме път на това, което трябва да бъде основният характер на бъдещото човечество.
Дори и да се направи само едно скромно начало за навлизането на идеите за прераждането и кармата в живота, тези скромни начални опити са от огромно значение. Колкото повече започваме да преценяваме хората според вътрешните им способности, да задълбочаваме живота, толкова повече даваме път на това, което трябва да бъде основният характер на бъдещото човечество. Външният живот става все по-усложнен, това не може да бъде възпряно, но душите ще се намерят в душевните си глъбини. Външно погледнато, отделният човек може да извършва една или друга дейност, която е вътрешно добро за душата – това ще събере отделните души в антропософския живот и ще им помогне да работят така, че този антропософски живот да може все повече да се влива във външната култура. Знаем, че когато душата намери своята истина в антропософията, укрепва цялостният външен живот – затова се събират хора от всякакви външни житейски направления, с всякакви професии и характери. Душата на външното културно движение сама се сътворява чрез това, което може да дойде от антропософията: одушевяване на външния живот. За да може да настъпи това, в душата първо трябва да навлезе съзнанието за важния закон на кармата.
към текста >>

162. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили.
Ако искаме да характеризираме по един популярен начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията, интуицията и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание. Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание. По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили. Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането. И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън. И така: за да разширят своето обикновено съзнание, познавателните сили на човека ще трябва да бъдат заострени чрез физическите органи, чрез сетивата и чрез органите на неговата нервна система.
към текста >>

163. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В предходната, въвеждаща лекция ние вече споменахме, че в хода на човешкото развитие, малцина бяха преценени като достатъчно напреднали, за да вземат участие в Мистериите, именно в тези окултни и възпитателни центрове, където се пазеше и предаваше окултното познание.
В предходната, въвеждаща лекция ние вече споменахме, че в хода на човешкото развитие, малцина бяха преценени като достатъчно напреднали, за да вземат участие в Мистериите, именно в тези окултни и възпитателни центрове, където се пазеше и предаваше окултното познание. Сега ние бихме искали да разкрием някои подробности от духовното развитие на тези избрани ученици. Надявам се, че от съдържанието на предишни мои лекции, е станало напълно ясно: намираме се в такъв момент, когато чрез популяризирането на теософията, все повече и повече хора ще се свържат с окултния живот, много повече от малцината, които се стремяха към окултизма през изтеклите епохи.
към текста >>

Зависими и подчинени на авторитета са тези, които винаги прилагат обичайното си мислене, за да преценят това, което чуват.
Само не си мислете, че по този начин окултните ученици приличаха на заслепени хора, на хора смазани от авторитета на своите учители. Работата съвсем не беше такава. Зависими и подчинени на авторитета са тези, които винаги прилагат обичайното си мислене, за да преценят това, което чуват. Онези хора обаче, които първо са изострили своята разсъдъчна сила, те ще разполагат истински с постиженията на тази изострена разсъдъчна сила само там, в спомнянето. Благодарение на своята памет и на цялата си фантазия, те оставят окултното обучение да действува върху тях; съвсем сигурно е, че те не са внушаеми, те не вярват в авторитета, те просто поемат в себе си това, което окултното обучение им дава, и го поемат така, както може да поема самата природа. Този е начинът, по който окултните ученици приемат окултното обучение, стига те да са минали през описаните предварителни степени.
към текста >>

164. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен свят, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
Окултизмът винаги е наричал тези неща с израз, "Мистерия магна". Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен свят, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
към текста >>

165. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния.
Обаче от другата страна възниква една нова трудност. Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-дълго време. Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно дълго време. В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно. Но то има и своите отрицателни страни. То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния. И всъщност може да се каже, скъпи теософски приятели, че когато тръгват от вътрешните си душевни изживявания, хората забелязват Луцифер и дявола най-слабо, най-смътно.
към текста >>

166. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието. Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка. Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>

167. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно.
Човек трябва да има още нещо друго, което да пренесе. За това става дума! Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо. До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага. Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно. В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят.
към текста >>

168. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага?
Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция. Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят. Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят. И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо! И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>

169. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин.
Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята. Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството. Както го характеризирах във втора лекция, там е така, че човек наистина изживява импулсите, които непрекъснато се изливат в еволюцията на човечеството от посветените, които трябва да ходят навсякъде от сетивното битие в духовното битие, за да могат да предадат импулсите си. В момента, в който човек преживява човека като азово същество, едва тогава преживява и истинското вникване в човешкото същество като такова.
към текста >>

Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята.
Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята. Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството. Както го характеризирах във втора лекция, там е така, че човек наистина изживява импулсите, които непрекъснато се изливат в еволюцията на човечеството от посветените, които трябва да ходят навсякъде от сетивното битие в духовното битие, за да могат да предадат импулсите си. В момента, в който човек преживява човека като азово същество, едва тогава преживява и истинското вникване в човешкото същество като такова. При това има само едно изключение.
към текста >>

170. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата.
Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин. Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка. И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне.
към текста >>

По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното.
Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие. Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален. Но той изобщо не е реален, а само пренесен. По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното. Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя.
към текста >>

Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света.
към текста >>

171. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието. Това не се отнася са свръхсетивните светове. Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света. Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере. Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща. Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
към текста >>

Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>

Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>

Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката.
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>

Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи.
От смисъла и духа на тези лекции е налице това, че при стъпките, които се правят към инициацията, при всеки човек все повече и повече се касае за това, че в своето изживяване той става независим от това, на което може да служи тялото му като физически инструмент, че той се учи да се изживява в своите по-висши тела, в своето елементарно или етерно тяло, в своето астрално тяло, също и в това, което може да се нарече негов аз или мисловно тяло. При всяка стъпка на инициацията се касае за това, изграждане на способност да се възприема в по-висшите тела. При това е необходимо човек да направи нещо към това, за да се освободи от сетивното физическо тяло, така че съзнателно да отстрани от себе си всичко, което го държи във връзка със света, във връзката, която се показва единствено чрез инструмента на физическото тяло. Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи. Защо възникват днес толкова много беди в света от незряла, породена от страсти и емоции преценка? Когато се наблюдават световните явления, се вижда, че книжният пазар е залят от незрели неща, които са породени единствено от симпатия и антипатия. Защо е така? Може да се попита: Не е ли имало и по-рано хора, които да посрещат в своята житейска тъма постиженията на свръхсетивното изследване с омраза и отвращение, както това се случва в наше време? Нямало ли е тъмни хора, като днешните материалисти, които използват всички възможни средства, които дават омраза, незнание и мрак?
към текста >>

Защо възникват днес толкова много беди в света от незряла, породена от страсти и емоции преценка?
От смисъла и духа на тези лекции е налице това, че при стъпките, които се правят към инициацията, при всеки човек все повече и повече се касае за това, че в своето изживяване той става независим от това, на което може да служи тялото му като физически инструмент, че той се учи да се изживява в своите по-висши тела, в своето елементарно или етерно тяло, в своето астрално тяло, също и в това, което може да се нарече негов аз или мисловно тяло. При всяка стъпка на инициацията се касае за това, изграждане на способност да се възприема в по-висшите тела. При това е необходимо човек да направи нещо към това, за да се освободи от сетивното физическо тяло, така че съзнателно да отстрани от себе си всичко, което го държи във връзка със света, във връзката, която се показва единствено чрез инструмента на физическото тяло. Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи. Защо възникват днес толкова много беди в света от незряла, породена от страсти и емоции преценка? Когато се наблюдават световните явления, се вижда, че книжният пазар е залят от незрели неща, които са породени единствено от симпатия и антипатия. Защо е така? Може да се попита: Не е ли имало и по-рано хора, които да посрещат в своята житейска тъма постиженията на свръхсетивното изследване с омраза и отвращение, както това се случва в наше време? Нямало ли е тъмни хора, като днешните материалисти, които използват всички възможни средства, които дават омраза, незнание и мрак? Да, такива винаги ги е имало.
към текста >>

Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение.
Но по начина, по който те действат днес, никога не са действали по-рано. Защо? Имало е хора, които са мразили по-висшите светове и непосредственото проникване в тях, защото именно непосредственото проникване в по-висшите светове може да предложи на подобни хора наистина неприятни факти. Но тези хора често не са могли да пишат и четат. Нивото им на образование не е стигало до способността да четат и пишат. Днес тези, които мислят така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от публиката не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар. Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение. Ще трябва да се научи нещо, което е трудно за научаване. Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния свят, трябва да се научи нещо повече.
към текста >>

Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата.
Запитайте се дали някой ориенталец или някой, който не е западноевропеец, може да мисли исторически така лесно за историческия процес, в който той се намира, без да свързва този исторически живот с Кришна, Буда, Мохамед, Конфуций или някой друг подобен? Навсякъде съвсем естествено виждаме това, което се случва в обикновения външен живот и протича в душевността на хората. Например не може да се мисли за историческо съчинение от някой будист, който да не е поставил в него Буда като главно действащо лице. Това не го казвам като критика, а защото е вярно за тези хора, които принадлежат на такова културно развитие. Сега да отидем в западна Европа и да погледнем не догмите, а фактите. Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата. Ранке е написал няколко глави за историческото развитие. Но за Ранке е станало известно нещо много забележително. Пред един приятел той е казал, че е представил историческия процес така, че никъде не е разглеждал Христос и събитията, свързани непосредствено с Христос! Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос. А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат дела, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история?
към текста >>

От всичко, което можах да ви кажа, виждате, че се стига до разбиране на онази преценка, която двойникът на Йохан Томасий произнася в „Пазачът на прага“: Мисленето има пречистваща сила.
От всичко, което можах да ви кажа, виждате, че се стига до разбиране на онази преценка, която двойникът на Йохан Томасий произнася в „Пазачът на прага“: Мисленето има пречистваща сила. Тази пречистваща сила на мисленето обаче действа така, че действително да води от житейската тъма към духовната светлина, от мига към вечността. Човек не иска да признае лесно пречистващата сила на мисленето. Защото има нещо странно в природата на това мислене. Една материалистична наука вярва, че човекът мисли със своя мозък. Той не мисли със своя мозък, това е просто една заблуда.
към текста >>

И когато някой казва, че в нея няма потвърждение на тези неща, така той просто не употребява в достатъчна степен здравата сила на преценка.
Тези неща изглеждат толкова далечни и противоречиви, когато се казва, че може да се схване със здравия човешки разум това, което изхожда от инициацията. Но трябва да се вземе всичко, което ни предлага историята, и да се схванат всички взаимовръзки и тогава ще се види, че външният ход на историята предлага потвърждение на всичко това. И когато някой казва, че в нея няма потвърждение на тези неща, така той просто не употребява в достатъчна степен здравата сила на преценка. Така правят мнозина в нашата епоха.
към текста >>

172. Рудолф Щайнер за лекционните записки GA_138 За инициацията

Мнение за съдържанието на такива частно отпечатани лекции обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за една такава преценка.
Мнение за съдържанието на такива частно отпечатани лекции обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за една такава преценка. За почти всички от тези отпечатани лекции тези предпоставки са поне антропософското познание на човека и на космоса, доколкото тяхната същност е представена в антропософията и това, което като „антропософска история“ се намира в съобщенията от духовния свят.
към текста >>

173. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици.
И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си. М как се чувствува той спрямо тях? Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях. Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици. Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици. Изправяйки се пред тях, той далеч не се стремеше да пренесе в душите им нещо от себе си, а искаше да предостави на самите тях това, което те биха могли да извлекат от собствените си души. Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
към текста >>

Разбира се, има и съвсем други преценки.
Общочовешката еволюция върви стъпка по стъпка напред. Днес голяма част от първоначалните степени на духовно-научното познание би могла да се стори някому като един вид теория, като един вид сухо учение. Мнозина например смятат, че е чиста теория да се разглежда човешката душа като една сложна смесица, съставена от Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Естествено, винаги има хора, които отсъждат прекалено бързо. Ние вече станахме свидетели на такива прибързани оценки, дори по-прибързани от онези, които сметнаха първите стъпки от едно по-нататъшно развитие за нещо напълно завършено. Разбира се, има и съвсем други преценки. Във всеки случай добре е, като антропософи, да сме наясно как не би трябвало да се мисли.
към текста >>

174. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тези настроения са много по-важни от виденията, които също трябва да съществуват и тъкмо, за да можем да преценяваме виденията са необходими такива настроения.
Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо. Необходимо е известно примирение, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо. Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг. Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си. Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния свят, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва. Тези настроения са много по-важни от виденията, които също трябва да съществуват и тъкмо, за да можем да преценяваме виденията са необходими такива настроения.
към текста >>

175. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Обаче, може би при едно по-точно преценяване на положението, когато вземем под внимание всички отношения, можем да стигнем до там да констатираме, че точно в деня, в който сме закъснели, ако бяхме отишли на работа в точното време, бихме били стъпкани от някое превозно средство, т.е.
Обаче съществуват много неща, които не стават пред физическите сетива и въпреки това са извънредно важни. Какво означава това? Нека приемем, че сме свикнали да отиваме на нашата работа в осем часа сутринта. Обаче веднъж закъсняваме точно с пет минути. По-нататък не се случва нищо, освен това, че ние отиваме на работа с пет минути по-късно. Обаче, може би при едно по-точно преценяване на положението, когато вземем под внимание всички отношения, можем да стигнем до там да констатираме, че точно в деня, в който сме закъснели, ако бяхме отишли на работа в точното време, бихме били стъпкани от някое превозно средство, т.е. ако бяхме излезли на работа в точно определеното време, не бихме били живи. Или нещо, което е напълно възможно и което се е случило: Някой е бил задържан от неговия приятел, да направи едно пътуване с парахода Титаник. Той може да каже: ако би пътувал, би загинал! Че това е било кармически обусловено така, това е друг въпрос. Обаче помислете само, когато разглеждате живота по този начин, колко много ще знаете за живота.
към текста >>

176. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел. Само ако имаме предвид този факт, ние можем да правим истински сравнения. И тогава вече ще сме наясно: Това, което един ден ще се изви си до своето истинско величие, първоначално трябваше да се появи от дълбините на християнството в съвсем незначителна форма, то трябваше да бликне по един донякъде хаотичен начин от човешката душа ето какво проличава в Посланията на апостол Павел. Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
към текста >>

177. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло.
Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него.
към текста >>

Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него.
Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме.
към текста >>

Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас.
Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той оби