Търсене в текстове за 'преобразува'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 743 резултата от 370 текста с части от думите : 'преобразува'.

1. 14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист.
Обаче в това обяснение на Гьоте не трябва да прибавяме нищо по-нататък. Гьоте отхвърляше всяко поставяне на хипотези. Той не искаше да остави нещо повече от един израз за едно наблюдаемо явление, не една същинска, фактическа причина в смисъла на днешната естествена наука. Към това явление трябваше да се подредят естествено останалите атмосферни явления. За това явление той беше намерил в учението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите се формации в определени основни състояния и така това, "което живее в едно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли". Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист. Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации. Тук както и там трябва да запомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такава нишка като една действителна формация. Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснението съществуват само за очите на Духа. Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници. Тези, които го критикуват, поставят или прибавят към неговите принципи една форма на действителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са го оборили.
към текста >>

2. 17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Аз мисля, че може да се говори с право само за имащите пълно значение естественонаучни опитности, които са били направени, и за едно преобразуване на практическите отношения на живота чрез тези опитности.
Днес много се говори за плодотворното развитие на естествените науки в 19-я век. Аз мисля, че може да се говори с право само за имащите пълно значение естественонаучни опитности, които са били направени, и за едно преобразуване на практическите отношения на живота чрез тези опитности. Обаче що се отнася за основните представи, чрез които модерният възглед за природата се стреми да разбере света на опитностите, аз ги считам за нездрави и пред едно енергично мислене те са незадоволителни. Върху този въпрос аз вече се изказах в този труд. В по-ново време един именит природоизследовател на нашето съвремие, химикът Вилхелм Оствалд, е изказал същото мнение. Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г. Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления.
към текста >>

3. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение.
В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение. Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
към текста >>

Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение. Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
към текста >>

4. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието.
За да осъществи своите представи, нравственото въображение трябва да посегне към определена област от възприятия. Действието на човека не създава възприятия, а преоформя наличните възприятия и им придава нов облик. За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието. Освен туй трябва да се намери начинът, по който тази законосъобразност може да се превърне в нова. Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос. Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще. Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника.
към текста >>

5. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“.
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци. И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“). Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г. в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка. За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“. Това е убеждението на Ницше във време, когато цяла Европа е изпаднала в национално въодушевление. Това е убеждение на една несвоевременна личност, на един борец срещу своето време. Освен споменатото може да се каже още много, което е различавало живота на чувствата и мислите на Ницше от този на неговите съвременници.
към текста >>

6. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието си в духовна форма и дълбочина.
Ницше разглежда смяната в начина си на мислене като резултат от промяната в своето физическо състояние. „Един философ, който е преминал и преминава през много здравословни състояния, също така преминава през много философии. Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието си в духовна форма и дълбочина. Това изкуство на преобразуването представлява философия.“ (Съчинения, Том V, стр. ???? В записаните през 1888 г. спомени „Ecce homo“ Ницше говори за това как от болестта си е получавал импулс да изгражда един оптимистичен светоглед. „Трябва да се отбележи, че тъкмо в годините на най-понижена жизненост аз престанах да бъда песимист. Инстинктът за самовъзстановяване ми забрани философията на нищетата и обезсърчението.“ (Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 338)
към текста >>

Това изкуство на преобразуването представлява философия.“ (Съчинения, Том V, стр. ????
Ницше разглежда смяната в начина си на мислене като резултат от промяната в своето физическо състояние. „Един философ, който е преминал и преминава през много здравословни състояния, също така преминава през много философии. Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието си в духовна форма и дълбочина. Това изкуство на преобразуването представлява философия.“ (Съчинения, Том V, стр. ???? В записаните през 1888 г. спомени „Ecce homo“ Ницше говори за това как от болестта си е получавал импулс да изгражда един оптимистичен светоглед. „Трябва да се отбележи, че тъкмо в годините на най-понижена жизненост аз престанах да бъда песимист. Инстинктът за самовъзстановяване ми забрани философията на нищетата и обезсърчението.“ (Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 338)
към текста >>

„Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си.
През есента на 1888 г. Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си. „Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E.
към текста >>

7. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

изложенията на Рудолф Щайнер за инстинктите и изследването на тази тема от Алберт Винсент, Преобразуване на инстинктите на Фридрих Ницше, Базел, 1999.
11. инстинкти: вж. изложенията на Рудолф Щайнер за инстинктите и изследването на тази тема от Алберт Винсент, Преобразуване на инстинктите на Фридрих Ницше, Базел, 1999.
към текста >>

8. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас.
Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас език. Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас. Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език. Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят. Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас. За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща. Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет. Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие.
към текста >>

Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова.
към текста >>

Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията. Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата. Макар и пътят, който посочих, че води до тази цел, изглежда много труден, той все пак може да бъде намерен.
към текста >>

Индивидуалното развитие на човека нагоре се състои в едно преобразуване на несвободната воля в една такава воля с характера на свободата.
Старият спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос. Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане. Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен. Той е както едното така и другото. Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане. Индивидуалното развитие на човека нагоре се състои в едно преобразуване на несвободната воля в една такава воля с характера на свободата. Човекът, който е проникнал закономерността на своето действане като своя собствена закономерност, той е победил принудата на тази закономерност и с това е победил несвободата. Свободата не е предварително един факт на човешкото съществуване, а една цел.
към текста >>

9. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Сред това изживяване човекът е изцяло природно създание, природно същество, когато той разглежда себе си във взаимодействие с останалата природа; и той е изцяло духовно същество, когато вижда състоянието, което му донася неговото преобразуване.
Какви основни чувства завладяват душата на един човек, който разглежда света от такива гледища, ще зависи от това, как той разглежда изживяването на душата, което донася духовното новораждане. Сред това изживяване човекът е изцяло природно създание, природно същество, когато той разглежда себе си във взаимодействие с останалата природа; и той е изцяло духовно същество, когато вижда състоянието, което му донася неговото преобразуване. Ето защо с еднакво право можем да кажем: Най-дълбоката основа на душата е още природна, както също, тя е вече божествена. Съобразно своето сетивно схващане Таулер наблягаше на първото. Колкото и дълбоко да можем да проникнем в нашата душа, ние винаги си оставаме отделни личности, си казваше той. Но въпреки това в основата на душата на отделния човек свети всемирното същество. Таулер беше завладян от чувството: Ти не можеш да се освободиш от отделеността, не можеш да се очистиш от нея.
към текста >>

Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата.
Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна.
към текста >>

/Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно.
Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна. /Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно. Тук съвсем не става въпрос за личността Таулер, а за една личност "въобще". Що се отнася за Таулер, нас ни интересува само това, че трябва да разберем неговото преобразяване от гледна точка на това, което ще следва. Когато сравним неговото по-късно действие с предишното, фактът на това преобразяване изпъква без никакво съмнение. Аз оставям настрана всички външни факти и ще разкажа вътрешните душевни процеси на "Учителя" "Под влияние на мирянина". Какво ще помисли и ще разбере моят читател под тези думи "учителят" и "мирянинът", това ще зависи напълно от неговия начин да схваща нещата; какво аз самият си представям под тези имена, не мога да зная за кого това би било от полза.
към текста >>

Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език. Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>

10. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

От факта, че по неговия сетивен живот човекът е една вещ между вещите и че той може да стигне до по-висшето познание само тогава, когато извърши своето преобразувание като сетивно същество в по-висше същество, следва, че той никога не може да замени едното познание с другото.
От факта, че по неговия сетивен живот човекът е една вещ между вещите и че той може да стигне до по-висшето познание само тогава, когато извърши своето преобразувание като сетивно същество в по-висше същество, следва, че той никога не може да замени едното познание с другото. Напротив неговият духовен живот се състои в едно непрестанно движене насам и нататък между двата полюса на познанието, между знанието и виждането. Ако се затвори за виждането, тогава той се отказва от същността на нещата; ако би искал да се затвори за сетивното познание, той би се лишил от нещата, чиято същност иска да познае.
към текста >>

11. ПОСЛЕСЛОВ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Описанията в тази книга биха могли да бъдат сметнати за ясни и точни указания целящи пълно преобразуване на човешката личност.
Описанията в тази книга биха могли да бъдат сметнати за ясни и точни указания целящи пълно преобразуване на човешката личност. Ако човек ги чете правилно, ще установи: тяхната единствена цел е да посочи необходимото душевно състояние на този, който в точно определени моменти на своя живот се стреми да проникне в свръхсетивния свят. Човек изгражда това душевно състояние като едно второ същество в себе си, докато предишното същество продължава стария си начин на живот.
към текста >>

12. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Възниква една школа – под ръководството на Вайсман, която не искаше и да знае, че качества, които едно живо същество е придобило с приспособяването си към околната среда биха могли да се наследят и че благодарение на това настъпва преобразуване на живите същества.
Към това се прибави и нещо друго. Все повече бе констатирано, на какви слаби основи бяха градили самите природоизследователи с техните обяснения относно раждането на животинските форми, а също и на тези на човека. Каквато и притегателна сила да упражняваха известно време представите за “приспособяванието” и за “борбата за съществуване” при обяснението за появата на видовете учените разбраха, че с тях те са преследвали илюзорни неща. Възниква една школа – под ръководството на Вайсман, която не искаше и да знае, че качества, които едно живо същество е придобило с приспособяването си към околната среда биха могли да се наследят и че благодарение на това настъпва преобразуване на живите същества. Затова всичко се приписваше на “борбата за съществуване” и се говореше за “всемогъщество на естествения подбор”. На това рязко се противопоставиха такива учени, които се опираха на несъмнени факти и обясняваха, че се говори за “борба за съществуване” там, където такава съвсем не съществува. Те искаха да докажат, че чрез нея не може да бъде обяснено нищо. Говориха за безсилие на “естествения подбор”. По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации).
към текста >>

13. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

То постоянно се преобразуваше, когато вътрешният живот се променяше.
Трябва да си представим, че в това време човешкото тяло беше още нещо пластично и гъвкаво. То постоянно се преобразуваше, когато вътрешният живот се променяше. Не много преди това по отношение на тяхното вътрешно устройство хората бяха още твърде различни. Външното влияние на местността и на климата там беше решаващо за устройството на това тяло. Едва в споменатата колония тялото на човека все повече ставаше израз на неговия вътрешен душевен живот. Колонията имаше същевременно една напреднала, външно благородно устроена човешка форма. Трябва да кажем: Чрез това, което ръководителите бяха направили, те създадоха първо правилната форма на човека.
към текста >>

Те не се преобразуваха отвътре, а тяхната по-малко развита вътрешност бе прикована към втвърдяването отвън и чрез това бе осъдена да изостане в нейното развитие.
Това човешко физическо тяло доби приблизително твърда форма всъщност едва с развитието на умствената способност и със свързаното с това втвърдяване на скалите, минералите и металните образувания на Земята. Защото през времето на Лемурия, а и по-късно, през времето на Атлантида камъните и металите бяха много по-меки отколкото днес. На това не противоречи фактът, че още съществуват потомци на последните лемурийци и атлантци, които показват също такива твърди форми, както по-късно образуваните човешки раси. Тези остатъци трябваше да се приспособят към изменените условия на околната Земна среда и те също се втвърдиха. Именно в това се крие причината, че те се намират в процес на упадък. Те не се преобразуваха отвътре, а тяхната по-малко развита вътрешност бе прикована към втвърдяването отвън и чрез това бе осъдена да изостане в нейното развитие. И това изоставане е действително връщане назад, защото вътрешният живот също изостана, понеже не можеше да се прояви във втвърденото външно тяло.
към текста >>

Една още по-голяма способност за преобразуване притежаваше животът на животните.
Една още по-голяма способност за преобразуване притежаваше животът на животните. Ние още ще говорим върху съществуващите по време на възникването на човека животински видове и техните потомци, както и върху възникването на нови животински форми, след като човекът вече съществуваше. Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове животни постоянно се преобразуваха и възникваха нови. Естествено това преобразуване ставаше постепенно. Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот. Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия.
към текста >>

Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове животни постоянно се преобразуваха и възникваха нови.
Една още по-голяма способност за преобразуване притежаваше животът на животните. Ние още ще говорим върху съществуващите по време на възникването на човека животински видове и техните потомци, както и върху възникването на нови животински форми, след като човекът вече съществуваше. Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове животни постоянно се преобразуваха и възникваха нови. Естествено това преобразуване ставаше постепенно. Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот. Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия. Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители. Същият беше случаят, даже в още по-голям размер, за растенията.
към текста >>

Естествено това преобразуване ставаше постепенно.
Една още по-голяма способност за преобразуване притежаваше животът на животните. Ние още ще говорим върху съществуващите по време на възникването на човека животински видове и техните потомци, както и върху възникването на нови животински форми, след като човекът вече съществуваше. Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове животни постоянно се преобразуваха и възникваха нови. Естествено това преобразуване ставаше постепенно. Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот. Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия. Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители. Същият беше случаят, даже в още по-голям размер, за растенията. Най-голямо влияние върху преобразуването на хората и животните имаше самият човек.
към текста >>

Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот.
Една още по-голяма способност за преобразуване притежаваше животът на животните. Ние още ще говорим върху съществуващите по време на възникването на човека животински видове и техните потомци, както и върху възникването на нови животински форми, след като човекът вече съществуваше. Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове животни постоянно се преобразуваха и възникваха нови. Естествено това преобразуване ставаше постепенно. Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот. Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия. Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители. Същият беше случаят, даже в още по-голям размер, за растенията. Най-голямо влияние върху преобразуването на хората и животните имаше самият човек. Това ставаше, било когато той инстинктивно довеждаше живите същества в такава околна среда, където те приемаха определени форми, било когато човекът провеждаше опити за селекция.
към текста >>

Най-голямо влияние върху преобразуването на хората и животните имаше самият човек.
Естествено това преобразуване ставаше постепенно. Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот. Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия. Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители. Същият беше случаят, даже в още по-голям размер, за растенията. Най-голямо влияние върху преобразуването на хората и животните имаше самият човек. Това ставаше, било когато той инстинктивно довеждаше живите същества в такава околна среда, където те приемаха определени форми, било когато човекът провеждаше опити за селекция. Преобразуващото влияние на човека върху природата, сравнено с днешните условия, тогава беше неизмеримо по-голямо. Такъв беше случаят особено в описаната колония. Защото там ръководителите насочваха това преобразуване по един несъзнателен за човека начин. Това ставаше в такъв размер, че после, когато хората тръгнаха да образуват различните атлански раси, те можаха да вземат със себе си големи познания относно селекцията на животните и растенията.
към текста >>

Преобразуващото влияние на човека върху природата, сравнено с днешните условия, тогава беше неизмеримо по-голямо.
Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия. Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители. Същият беше случаят, даже в още по-голям размер, за растенията. Най-голямо влияние върху преобразуването на хората и животните имаше самият човек. Това ставаше, било когато той инстинктивно довеждаше живите същества в такава околна среда, където те приемаха определени форми, било когато човекът провеждаше опити за селекция. Преобразуващото влияние на човека върху природата, сравнено с днешните условия, тогава беше неизмеримо по-голямо. Такъв беше случаят особено в описаната колония. Защото там ръководителите насочваха това преобразуване по един несъзнателен за човека начин. Това ставаше в такъв размер, че после, когато хората тръгнаха да образуват различните атлански раси, те можаха да вземат със себе си големи познания относно селекцията на животните и растенията. Културната работа на Атлантида тогава по същество беше последствие на тези, донесени от лемурийците познания. Но и тук трябва да подчертаем, че тези познания имаха инстинктивен характер.
към текста >>

Защото там ръководителите насочваха това преобразуване по един несъзнателен за човека начин.
Същият беше случаят, даже в още по-голям размер, за растенията. Най-голямо влияние върху преобразуването на хората и животните имаше самият човек. Това ставаше, било когато той инстинктивно довеждаше живите същества в такава околна среда, където те приемаха определени форми, било когато човекът провеждаше опити за селекция. Преобразуващото влияние на човека върху природата, сравнено с днешните условия, тогава беше неизмеримо по-голямо. Такъв беше случаят особено в описаната колония. Защото там ръководителите насочваха това преобразуване по един несъзнателен за човека начин. Това ставаше в такъв размер, че после, когато хората тръгнаха да образуват различните атлански раси, те можаха да вземат със себе си големи познания относно селекцията на животните и растенията. Културната работа на Атлантида тогава по същество беше последствие на тези, донесени от лемурийците познания. Но и тук трябва да подчертаем, че тези познания имаха инстинктивен характер. Така остана положението и при първите атлантски раси.
към текста >>

14. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Външното преобразуване на Земята доведе дотам, тялото да приеме едностранна форма.
Земна природа. Докато душата още можеше да владее материята, тя изграждаше своето тяло не като мъжко, или женско, а като една двойнственост. Защото самата душа е същевременно мъжка и женска. Тя носи в себе си тези две природи. Нейният мъжки елемент е сроден с това, което наричаме воля, а нейният женски елемент е сроден с това, което назоваваме представи. Външното преобразуване на Земята доведе дотам, тялото да приеме едностранна форма. Мъжкото тяло прие форма, която е определена от елемента на волята, а женското тяло носи повече отпечатъка на представите. Така стана, че двуполовата, мъжко-женска душа обитава в еднополово, мъжко или женско тяло. Следователно в течение на развитието тялото прие форма, определена от външните Земни сили така, че отсега нататък за душата не беше вече възможно да излее цялата своя вътрешна сила в него. Тя трябваше да задържи вътре в себе си нещо от тази своя сила и в тялото се вливаше само част от нея.
към текста >>

Това преобразуване на човека се извършваше съвсем бавно и постепенно.
Това преобразуване на човека се извършваше съвсем бавно и постепенно. Постепенно наред със старите двуполови човешки форми се явявиха по-младите еднополови.
към текста >>

15. НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят.
Сега трябва да проследим Хрониката Акаша обратно до прадалечното минало, когато се появи днешната Земя. Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали, животни и хора в тяхната днешна форма. Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното. Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние. Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове.
към текста >>

Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние.
Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното. Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние. Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове. То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества. Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма. Така всичко, което е съществувало в предишното състояние на нашата Земя, е изчезнало, за да се роди отново в настоящето състояние.
към текста >>

По-късно, след много преобразувания, през които минават, от тях се образуват едноклетъчните животински организми, а също и клетките, от които по-късно се изграждат по-сложните живи същества.
Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното животинско царство и от човешкото царство. Вече имаме работа с началото на едно хранене. Следователно тези първи копия на човека бяха животноядци и човекоядци. – Наред с всички тези същества остават също още потомците на предишните същества, състоящи се само от жизнения етер. Обаче те атрофират, понеже не могат да се приспособят към новите условия на Земята. По-късно, след много преобразувания, през които минават, от тях се образуват едноклетъчните животински организми, а също и клетките, от които по-късно се изграждат по-сложните живи същества.
към текста >>

Те претърпяха едно преобразуване.
Отделя се Слънцето. С това определени сили (и същества) просто напускат Земята. Тези сили са съставени от една част на това, което досега е съществувало в жизнения етер, химическия етер и светлинния етер на Земята. С това тези сили бяха, така да се каже, извлечени от досегашната Земя. Чрез това стана коренно изменение с всички групи от Земните същества, които по-рано бяха съдържали тези сили в себе си. Те претърпяха едно преобразуване. Това, което по-горе бе наречено растителни същества, първо претърпя преобразуване. На тях им бе отнета част от силите на светлинния етер. След това те можеха да се развиват като живи същества само тогава, когато отнетата от тях светлинна сила действаше върху тях отвън. Така растенията станаха зависими от въздействието на Слънчевата светлина. Нещо подобно настъпи също и за човешките тела.
към текста >>

Това, което по-горе бе наречено растителни същества, първо претърпя преобразуване.
С това определени сили (и същества) просто напускат Земята. Тези сили са съставени от една част на това, което досега е съществувало в жизнения етер, химическия етер и светлинния етер на Земята. С това тези сили бяха, така да се каже, извлечени от досегашната Земя. Чрез това стана коренно изменение с всички групи от Земните същества, които по-рано бяха съдържали тези сили в себе си. Те претърпяха едно преобразуване. Това, което по-горе бе наречено растителни същества, първо претърпя преобразуване. На тях им бе отнета част от силите на светлинния етер. След това те можеха да се развиват като живи същества само тогава, когато отнетата от тях светлинна сила действаше върху тях отвън. Така растенията станаха зависими от въздействието на Слънчевата светлина. Нещо подобно настъпи също и за човешките тела. И техният светлинен етер трябваше сега да действува съвместно със Слънчевия светлинен етер, за да бъде жизнеспособен.
към текста >>

16. ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Тази промяна върви ръка за ръка с преобразуването на човешката форма.
Обаче с това сгъстяване на материята е свързано също и едно изменение на формата. Защото състоянието на огнената мъгла на Земята е отстъпило място на едно съвършено друго състояние. Последствието от това е, че гореописаните по-висши същества вече не могат да разгръщат тяхната дейност в огнената мъгла. Поради това те не могат също и да оказват влияние върху душевните жизнени прояви на човека, които по-рано бяха тяхното главно поле за действие. Те обаче бяха запазили властта си над формите на човека, които по-рано сами бяха създали от огнената мъгла. Тази промяна върви ръка за ръка с преобразуването на човешката форма. Едната част от тялото, с двата органа на движението, се превърна в долна половина, като чрез това тя стана носител на храненето и на размножението. Другата половина бе един вид обърната нагоре. От другите два органа на движението се получиха зачатъците на ръцете. А такива органи, които по-рано също бяха участвали в храненето и размножението, се преобразиха в органи на говора и мисленето. Човекът доби изправено положение.
към текста >>

17. ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

По-нататък ще видим, какво преобразуване е претърпяла тази топлинна сила, когато Луната се отдели от Слънцето.
Обаче “Синовете на огъня” по природа разливат топлината на тяхната душа в заобикалящия ги свят. Сега човешкото физическо тяло е така далече в неговото развитие, че тези духове могат да вършат това чрез него. Тяхната топлина действа приблизително както топлината на кокошката върху люпенето на яйцето, което ще рече, че тя има една сила събуждаща живот. Всичко, което в човека и неговите другари има такава събуждаща живот сила, бе посадено тогава в етерното тяло от “Синовете на огъня”. Тук имаме работа с произхода на онази топлина, която всички живи същества имат като условие за тяхното размножение. По-нататък ще видим, какво преобразуване е претърпяла тази топлинна сила, когато Луната се отдели от Слънцето.
към текста >>

18. ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Това, което се повтаря: развитието на едно физическо тяло и на едно етерно тяло претърпява същевременно такова преобразуване, че тези два члена на човешката природа могат да се съединят в третия Лунен кръг с астралното тяло, което не би могло да стане на Слънцето.
Основата за развитието на това образно съзнание при някогашния Лунен човек беше образуването на един трети член на неговото същество наред с физическото и етерното тяло. Този трети член се нарича астрално тяло. Това образуване обаче стана едва в третия по-малък цикъл на Луната – така наречения трети Лунен жизнен кръг. Първите два Лунни кръга на живота се представят само като повторение на това, което е било развито на Сатурн и на Слънцето. Но и това повторение не трябва да си го представяме така, като че всички станали на Сатурн и на Слънцето събития и факти протичат още веднъж. Това, което се повтаря: развитието на едно физическо тяло и на едно етерно тяло претърпява същевременно такова преобразуване, че тези два члена на човешката природа могат да се съединят в третия Лунен кръг с астралното тяло, което не би могло да стане на Слънцето.
към текста >>

19. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

При това в редуващите се Слънчеви кръгове физическото тяло бе преобразувано така, че то можеше да стане носител на това етерно тяло, съответно етерното тяло можеше да работи във физическото тяло.
На Сатурн постепенно бе образувано човешкото физическо тяло. Тогава то не би могло още да бъде носител на едно етерно тяло. Това етерно тяло бе прибавено едва през време на планетата Слънце. При това в редуващите се Слънчеви кръгове физическото тяло бе преобразувано така, че то можеше да стане носител на това етерно тяло, съответно етерното тяло можеше да работи във физическото тяло. През време на Лунното развитие към човешкото същество беше прибавено астралното тяло; и отново физическото и етерното тяло бяха преобразени така, че можаха да станат носители и подходящи инструменти на проявяващото се астрално тяло. С това на Луната човекът стана същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Чрез етерното тяло той е в състояние да изпитва удоволствие и страдание, чрез астралното тяло той е същество с афекти, гняв, омраза, любов и т.н..
към текста >>

А Духовете на формата действат върху преобразуването на минералния свят.
В астралните тела на изостаналите назад животински същества остават да действат изключително Духовете на огъня, в етерното тяло на растенията Духовете на сумрака. А Духовете на формата действат върху преобразуването на минералния свят. Те са тези, които го втвърдяват, предават му неподвижни, твърди форми.
към текста >>

20. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

“Азът” преобразува “по-низшите тела” и чрез това от тях създава по-висши членове на човешката природа.
В това изложение изходната ни точка ще е човекът. Така както той сега живее на Земята, човекът се състои от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и “Аз”. Тази четиричленна човешка природа има в себе си заложбите за по-висше развитие. “Азът” преобразува “по-низшите тела” и чрез това от тях създава по-висши членове на човешката природа. Облагородяването и пречистването на астралното тяло чрез Аза предизвиква пораждането на “Духовното себе” (Манас); преобразуването на етерното или жизнено тяло създава “Духа-живот (Буди), а преобразяването на физическото тяло създава същинския “Духовен човек” (Атма). Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици. Това троично преобразуване на човека е съзнателно преобразуване; то е било предходено от едно повече или по-малко несъзнателно преобразуване, а именно през време на досегашното Земно развитие. Чрез това несъзнателно преобразуване от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло са се породили Усещащата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>

Облагородяването и пречистването на астралното тяло чрез Аза предизвиква пораждането на “Духовното себе” (Манас); преобразуването на етерното или жизнено тяло създава “Духа-живот (Буди), а преобразяването на физическото тяло създава същинския “Духовен човек” (Атма).
В това изложение изходната ни точка ще е човекът. Така както той сега живее на Земята, човекът се състои от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и “Аз”. Тази четиричленна човешка природа има в себе си заложбите за по-висше развитие. “Азът” преобразува “по-низшите тела” и чрез това от тях създава по-висши членове на човешката природа. Облагородяването и пречистването на астралното тяло чрез Аза предизвиква пораждането на “Духовното себе” (Манас); преобразуването на етерното или жизнено тяло създава “Духа-живот (Буди), а преобразяването на физическото тяло създава същинския “Духовен човек” (Атма). Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици. Това троично преобразуване на човека е съзнателно преобразуване; то е било предходено от едно повече или по-малко несъзнателно преобразуване, а именно през време на досегашното Земно развитие. Чрез това несъзнателно преобразуване от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло са се породили Усещащата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>

Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици.
В това изложение изходната ни точка ще е човекът. Така както той сега живее на Земята, човекът се състои от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и “Аз”. Тази четиричленна човешка природа има в себе си заложбите за по-висше развитие. “Азът” преобразува “по-низшите тела” и чрез това от тях създава по-висши членове на човешката природа. Облагородяването и пречистването на астралното тяло чрез Аза предизвиква пораждането на “Духовното себе” (Манас); преобразуването на етерното или жизнено тяло създава “Духа-живот (Буди), а преобразяването на физическото тяло създава същинския “Духовен човек” (Атма). Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици. Това троично преобразуване на човека е съзнателно преобразуване; то е било предходено от едно повече или по-малко несъзнателно преобразуване, а именно през време на досегашното Земно развитие. Чрез това несъзнателно преобразуване от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло са се породили Усещащата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>

Това троично преобразуване на човека е съзнателно преобразуване; то е било предходено от едно повече или по-малко несъзнателно преобразуване, а именно през време на досегашното Земно развитие.
Така както той сега живее на Земята, човекът се състои от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и “Аз”. Тази четиричленна човешка природа има в себе си заложбите за по-висше развитие. “Азът” преобразува “по-низшите тела” и чрез това от тях създава по-висши членове на човешката природа. Облагородяването и пречистването на астралното тяло чрез Аза предизвиква пораждането на “Духовното себе” (Манас); преобразуването на етерното или жизнено тяло създава “Духа-живот (Буди), а преобразяването на физическото тяло създава същинския “Духовен човек” (Атма). Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици. Това троично преобразуване на човека е съзнателно преобразуване; то е било предходено от едно повече или по-малко несъзнателно преобразуване, а именно през време на досегашното Земно развитие. Чрез това несъзнателно преобразуване от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло са се породили Усещащата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>

Чрез това несъзнателно преобразуване от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло са се породили Усещащата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
Тази четиричленна човешка природа има в себе си заложбите за по-висше развитие. “Азът” преобразува “по-низшите тела” и чрез това от тях създава по-висши членове на човешката природа. Облагородяването и пречистването на астралното тяло чрез Аза предизвиква пораждането на “Духовното себе” (Манас); преобразуването на етерното или жизнено тяло създава “Духа-живот (Буди), а преобразяването на физическото тяло създава същинския “Духовен човек” (Атма). Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици. Това троично преобразуване на човека е съзнателно преобразуване; то е било предходено от едно повече или по-малко несъзнателно преобразуване, а именно през време на досегашното Земно развитие. Чрез това несъзнателно преобразуване от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло са се породили Усещащата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>

След това те бяха преобразувани на Слънцето, защото бяха проникнати от едно етерно тяло.
Погрешно би било, ако бихме вярвали, че всичко, което се намира като органи в сегашното човешко тяло, е било заложено още на Сатурн. Това не е така. В това далечно време бяха заложени предимно сетивните органи в човешкото тяло. Първите заложби на очите, ушите и т.н., които се бяха образували на Сатурн като минерални тела така, както сега на Земята “безжизнените кристали”, имат също такъв стар произход; но те са придобили тяхната съвременна форма благодарение на това, че на всяка една от следващите планетни епохи са се преобразили до все по-високо съвършенство. На Сатурн те бяха физични апарати и нищо повече. След това те бяха преобразувани на Слънцето, защото бяха проникнати от едно етерно тяло. С това те бяха включени в жизнения процес. Те станаха оживени физични апарати. И към тях се прибавиха онези части на човешкото физическо тяло, които можаха да се развият само под влиянието на едно етерно тяло – органите на растежа, на храненето, на размножението. Самопонятно е, че първите заложби на тези органи, както те се бяха развили на Слънцето, също не приличат по съвършенство на тяхната форма с формата, която те имат днес. – Най-висшите органи, които се включиха тогава в човешкото тяло, когато физическото и етерното тяло действаха съвместно, бяха онези, които сега са достигнали в растежа си до днешните жлези.
към текста >>

Сетивата двукратно са преобразувани и усъвършенствани, нервите се намират на тяхната първа степен на преобразуване.
– На Луната развитието отива по-нататък. Към физическото и етерното тяло се прибавя астралното тяло. По този начин в жлезистото сетивно тяло е включена първата заложба на нервната система. Ние виждаме, че в редуващите се планетни епохи на развитието човешкото физическо тяло става все по-сложно. На Луната то е съставено от нерви, жлези и сетивни органи. Сетивата двукратно са преобразувани и усъвършенствани, нервите се намират на тяхната първа степен на преобразуване. Ако разгледаме Лунния човек като цяло, той се състои от три члена: Физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Физическото тяло е тричленно; в неговото устройство е включена работата на Сатурновите, Слънчевите и Лунните сили. Етерното тяло е още двучленно. То включва в себе си действието на Слънчевите и Лунните сили; а астралното тяло е още едночленно. Върху него са работили само Лунните сили.
към текста >>

Че описаното тук преобразуване с човека можеше да стане през Лунната епоха, за целта беше необходимо съдействието на едно велико мирово събитие.
Че описаното тук преобразуване с човека можеше да стане през Лунната епоха, за целта беше необходимо съдействието на едно велико мирово събитие. Присъединяването на астралното тяло и съответвуващото на него изграждане на една нервна система във физическото тяло стана възможно само благодарение на това, че това, което по-рано беше единно тяло, Слънцето, се раздели на две: на Слънце и Луна. Първото се превърна в неподвижна звезда, последната остана планета – каквато беше по-рано и самото Слънце – и започна да се върти около Слънцето, от което се беше отделила. Чрез това коренно се преобразува всичко, което живееше на Слънцето и на Луната. Тук ще проследим този процес на преобразуване само дотолкова, доколкото той се отнася за живота на Луната. Състоящият се от физическо и етерно тяло човек остана свързан с Луната при нейното отделяне от Слънцето.
към текста >>

Чрез това коренно се преобразува всичко, което живееше на Слънцето и на Луната.
Че описаното тук преобразуване с човека можеше да стане през Лунната епоха, за целта беше необходимо съдействието на едно велико мирово събитие. Присъединяването на астралното тяло и съответвуващото на него изграждане на една нервна система във физическото тяло стана възможно само благодарение на това, че това, което по-рано беше единно тяло, Слънцето, се раздели на две: на Слънце и Луна. Първото се превърна в неподвижна звезда, последната остана планета – каквато беше по-рано и самото Слънце – и започна да се върти около Слънцето, от което се беше отделила. Чрез това коренно се преобразува всичко, което живееше на Слънцето и на Луната. Тук ще проследим този процес на преобразуване само дотолкова, доколкото той се отнася за живота на Луната. Състоящият се от физическо и етерно тяло човек остана свързан с Луната при нейното отделяне от Слънцето. Чрез това той навлезе в съвършено нови условия на съществуване. Защото Луната взе от Слънцето само една част от съдържащите се в него сили; само тази част действуваше сега върху човека от неговото собствено небесно тяло, другата част от силите Слънцето беше задържало при себе си. Тази част се изпращаше на Луната и с това на неговия обитател, човека, отвън.
към текста >>

Тук ще проследим този процес на преобразуване само дотолкова, доколкото той се отнася за живота на Луната.
Че описаното тук преобразуване с човека можеше да стане през Лунната епоха, за целта беше необходимо съдействието на едно велико мирово събитие. Присъединяването на астралното тяло и съответвуващото на него изграждане на една нервна система във физическото тяло стана възможно само благодарение на това, че това, което по-рано беше единно тяло, Слънцето, се раздели на две: на Слънце и Луна. Първото се превърна в неподвижна звезда, последната остана планета – каквато беше по-рано и самото Слънце – и започна да се върти около Слънцето, от което се беше отделила. Чрез това коренно се преобразува всичко, което живееше на Слънцето и на Луната. Тук ще проследим този процес на преобразуване само дотолкова, доколкото той се отнася за живота на Луната. Състоящият се от физическо и етерно тяло човек остана свързан с Луната при нейното отделяне от Слънцето. Чрез това той навлезе в съвършено нови условия на съществуване. Защото Луната взе от Слънцето само една част от съдържащите се в него сили; само тази част действуваше сега върху човека от неговото собствено небесно тяло, другата част от силите Слънцето беше задържало при себе си. Тази част се изпращаше на Луната и с това на неговия обитател, човека, отвън. Ако предишното отношение би останало да съществува, ако всички Слънчеви сили биха се вливали в човека от неговата собствена арена, тогава не би могъл да се роди онзи вътрешен живот, който виждаме при възникването на образите в астралното тяло.
към текста >>

Това устройство на Слънцето бе преобразувано затова, защото една част от тези сили се оформи в особеното човешко етерно тяло и сега не действуваше върху физическото тяло вече само отвън, а отвътре.
През време на Сатурновото развитие нито един от тези други членове не беше свързан с физическото тяло. Обаче тогава бе положена първата заложба за това образуване. Не трябва да се мисли обаче, че силите, които действаха по-късно от етерното тяло, от астралното тяло и от Аза върху физическото тяло, не бяха действували вече върху него още през време на Сатурновата епоха. Те действаха още тогава, само че в известен смисъл отвън, а не отвътре. Другите членове не бяха още станали самостоятелни, те не бяха още съединени по особен начин с физическото тяло; силите, които се обединиха по-късно в тях, действаха от обкръжението – атмосферата – на Сатурн и формираха първата заложба на това тяло. Това устройство на Слънцето бе преобразувано затова, защото една част от тези сили се оформи в особеното човешко етерно тяло и сега не действуваше върху физическото тяло вече само отвън, а отвътре. Същото стана на Луната по отношение на астралното тяло. А на Земята човешкото физическо тяло бе преобразувано за четвърти път, като стана обиталище на “Аза”, който работи сега в неговата вътрешност.
към текста >>

А на Земята човешкото физическо тяло бе преобразувано за четвърти път, като стана обиталище на “Аза”, който работи сега в неговата вътрешност.
Не трябва да се мисли обаче, че силите, които действаха по-късно от етерното тяло, от астралното тяло и от Аза върху физическото тяло, не бяха действували вече върху него още през време на Сатурновата епоха. Те действаха още тогава, само че в известен смисъл отвън, а не отвътре. Другите членове не бяха още станали самостоятелни, те не бяха още съединени по особен начин с физическото тяло; силите, които се обединиха по-късно в тях, действаха от обкръжението – атмосферата – на Сатурн и формираха първата заложба на това тяло. Това устройство на Слънцето бе преобразувано затова, защото една част от тези сили се оформи в особеното човешко етерно тяло и сега не действуваше върху физическото тяло вече само отвън, а отвътре. Същото стана на Луната по отношение на астралното тяло. А на Земята човешкото физическо тяло бе преобразувано за четвърти път, като стана обиталище на “Аза”, който работи сега в неговата вътрешност.
към текста >>

То постоянно се преобразува.
Ние виждаме, че за погледа на духовно-научния изследовател човешкото физическо тяло не е нещо затвърдено, не е нещо трайно в неговата форма и дейност. То постоянно се преобразува. И такова преобразуване се извършва също и в настоящата Земна епоха от неговото развитие. Ние можем да разберем човешкия живот само тогава, когато сме в състояние да си съставим представа за това преобразуване.
към текста >>

И такова преобразуване се извършва също и в настоящата Земна епоха от неговото развитие.
Ние виждаме, че за погледа на духовно-научния изследовател човешкото физическо тяло не е нещо затвърдено, не е нещо трайно в неговата форма и дейност. То постоянно се преобразува. И такова преобразуване се извършва също и в настоящата Земна епоха от неговото развитие. Ние можем да разберем човешкия живот само тогава, когато сме в състояние да си съставим представа за това преобразуване.
към текста >>

Ние можем да разберем човешкия живот само тогава, когато сме в състояние да си съставим представа за това преобразуване.
Ние виждаме, че за погледа на духовно-научния изследовател човешкото физическо тяло не е нещо затвърдено, не е нещо трайно в неговата форма и дейност. То постоянно се преобразува. И такова преобразуване се извършва също и в настоящата Земна епоха от неговото развитие. Ние можем да разберем човешкия живот само тогава, когато сме в състояние да си съставим представа за това преобразуване.
към текста >>

Всички тези преобразувания на човешкото тяло са само израз на намиращите се в етерното тяло, в астралното тяло и в Аза преобразяващи сили.
Всички тези преобразувания на човешкото тяло са само израз на намиращите се в етерното тяло, в астралното тяло и в Аза преобразяващи сили. Преобразуванията на човешкото физическо тяло са следствие от действията на по-висшите членове на човешкото същество. Ето защо ние можем да разберем строежа и начина на действие на това човешко тяло само тогава, когато вникнем в “Хрониката Акаша”, която показва именно как протичат по-висшите преобразувания на повече душевните и духовните съставни членове на човешкото същество. Всичко физическо и материално намира своето обяснение чрез духовното. Светлина се хвърля даже и върху бъдещето на физическото, когато проникнем с поглед в духовното.
към текста >>

Преобразуванията на човешкото физическо тяло са следствие от действията на по-висшите членове на човешкото същество.
Всички тези преобразувания на човешкото тяло са само израз на намиращите се в етерното тяло, в астралното тяло и в Аза преобразяващи сили. Преобразуванията на човешкото физическо тяло са следствие от действията на по-висшите членове на човешкото същество. Ето защо ние можем да разберем строежа и начина на действие на това човешко тяло само тогава, когато вникнем в “Хрониката Акаша”, която показва именно как протичат по-висшите преобразувания на повече душевните и духовните съставни членове на човешкото същество. Всичко физическо и материално намира своето обяснение чрез духовното. Светлина се хвърля даже и върху бъдещето на физическото, когато проникнем с поглед в духовното.
към текста >>

Ето защо ние можем да разберем строежа и начина на действие на това човешко тяло само тогава, когато вникнем в “Хрониката Акаша”, която показва именно как протичат по-висшите преобразувания на повече душевните и духовните съставни членове на човешкото същество.
Всички тези преобразувания на човешкото тяло са само израз на намиращите се в етерното тяло, в астралното тяло и в Аза преобразяващи сили. Преобразуванията на човешкото физическо тяло са следствие от действията на по-висшите членове на човешкото същество. Ето защо ние можем да разберем строежа и начина на действие на това човешко тяло само тогава, когато вникнем в “Хрониката Акаша”, която показва именно как протичат по-висшите преобразувания на повече душевните и духовните съставни членове на човешкото същество. Всичко физическо и материално намира своето обяснение чрез духовното. Светлина се хвърля даже и върху бъдещето на физическото, когато проникнем с поглед в духовното.
към текста >>

21. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало.
Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

22. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало.
Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

23. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

В резултат на последователните преобразувания, човешките същества стават все по-фини и по-благородни.
Под влияние на тези факти човешкото същество узрява дотам, че постепенно може да изгради в себе си зародиша на „Духа Себе" по същия начин, както през втората половина от Сатурновото развитие беше изградило зародиша на „Човека-Дух", а на Слънцето този на „Духа- Живот". Така всички отношения на Луната се променят. В резултат на последователните преобразувания, човешките същества стават все по-фини и по-благородни. Нараства и тяхната сила. Образното съзнание се запазва предимно за Слънчевите периоди. Така то добива също и влияние при изграждането на физическото и етерното тяло, нещо, което по-рано ставаше изцяло под действието на Слънчевите Същества. Това, което ставаше на Луната благодарение на човешките същества и свързаните с тях Духове, наподобяваше все повече процесите, разиграващи се на Слънцето под влиянието на неговите по-висши Същества. Последствието от това беше, че сега Слънчевите Същества можеха все повече да прилагат своите сили с оглед на собственото си развитие.
към текста >>

Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма.
Когато преди отделянето на Луната от Земята, Лунните сили в Земята водеха до все по-силно втвърдяване, настъпи една важна промяна. Под действието на тези сили, от оставените човешки зародиши се развиваха такива потомци, в които завръщащите се от духовния свят човешки души не можеха да се въплътят. Формата на тези потомци беше прекалено втвърдена и вследствие Лунните сили беше станала негодна да приеме облика на човешкото същество. Ето защо при тези условия отделни човешки души не намираха вече възможност да се върнат на Земята. Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма. Само част от телесните потомци на човека станаха носители на земни човеци. Друга част, поради втвърдената форма, можеше да приеме само такива души, които стояха по-ниско от тези на човеците.
към текста >>

24. СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

В известен смисъл ще допълним: Сетивната Душа вече се опира на едно преобразувано астрално тяло; Разсъдъчната Душа на преобразувано етерно тяло; Съзнаващата Душа на преобразувано физическо тяло.
Вече показахме как „Азът" работи върху физическото, етерното и астралното тяло, и как в обратен ред ги преобразява в Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Това впрочем се отнася до работата на Аза чрез онези най-висши способности, чието развитие започва едва в хода на Земната епоха. Обаче тази метаморфоза се предхожда от една друга, на по-ниска степен, чрез която възникват Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа. Формирането на Сетивната Душа е свързано с промени в астралното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло и формирането на Съзнаващата Душа с промени във физическото тяло. Подробности по този въпрос вече бяха казани при описанието на Земното развитие. В известен смисъл ще допълним: Сетивната Душа вече се опира на едно преобразувано астрално тяло; Разсъдъчната Душа на преобразувано етерно тяло; Съзнаващата Душа на преобразувано физическо тяло. И още: Тези три душевни съставки са и части на астралното тяло, защото например Съзнаващата Душа е възможна само като една астрална същност в съответното пригодено за нея физическо тяло. Тя води астрален живот върху арената на подготвеното за целта физическо тяло.
към текста >>

25. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

да се преобразуват в моя същност.
да се преобразуват в моя същност.
към текста >>

26. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

да се преобразуват в цвят и плод
да се преобразуват в цвят и плод
към текста >>

27. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

в преобразуване най-сериозно
в преобразуване най-сериозно
към текста >>

28. ВТОРА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Една душа, минала през вътрешни преобразувания, все повече разбира, че подтискащите въпроси за съществуванието в сетивния свят не намират разреше ние, само защото сетивата и разумът не могат да проникнат достатъчно дълбоко в света.
Благодарение на едно изживяване, каквото е описаното, човек има възможност да наблюдава това, което принадлежи към неговия Аз не само чрез сетивата и разума, т.е. чрез инструментите на тялото. Сега вече човек осъществява познавателния акт не само чрез възможностите на тези инструменти; той може това и по друг начин. Този момент е изключително важен. Една душа, минала през вътрешни преобразувания, все повече разбира, че подтискащите въпроси за съществуванието в сетивния свят не намират разреше ние, само защото сетивата и разумът не могат да проникнат достатъчно дълбоко в света. Много по-дълбоко проникват душите, които се променят и преобразяват по такъв начин, че могат да имат изживявания извън тялото. В техните съобщения, засягащи тези изживявания, се намира ключът за разрешаването на душевните загадки.
към текста >>

29. ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Същественото тук е, че в "Старата Луна" имаме един отдавна преминал свят, от който чрез сложни преобразувания е възникнала Земята, и че в духовен смисъл под "Юпитер" разбираме един бъдещ свят, към който е устремена нашата Земя.
Там те имат своите конкретни задачи. Описаните Същества от по висш порядък упражняват една дейност, която надхвърля мащабите на Земята. Ако в своите свръхсетивни опитности, изживявания, човек се запознае още по-отблизо с тях, той сам издига своето съзнание над земната област. Той вижда как Земята е произлязла от една друга област и как развива в себе си духовните зародиши, така че в бъдеще от нея да възникне така да се каже една "нова земя". В моята "Тайна наука" е обяснено защо предходният стадий на Земята е наречен "Старата Луна" и защо бъдещият свят, към който е устремена Земята, носи името "Юпитер". Същественото тук е, че в "Старата Луна" имаме един отдавна преминал свят, от който чрез сложни преобразувания е възникнала Земята, и че в духовен смисъл под "Юпитер" разбираме един бъдещ свят, към който е устремена нашата Земя.
към текста >>

30. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Постепенно хората ще познаят, че в течение на развитието на човечеството е станало едно преобразуване на човешката организация.
Постепенно хората ще познаят, че в течение на развитието на човечеството е станало едно преобразуване на човешката организация. Имало е време, когато в човешката природа не са били още развити тънките органи, които позволяват на човека да развие един вътрешно изолиран мислителен живот; в замяна на това в това време човекът е имал органите, които са му били представлявали неговото съизживяване със света в образи.
към текста >>

Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека.
Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека. Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието.
към текста >>

Това преобразуване произведе мислителния живот.
Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека. Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието.
към текста >>

Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието.
Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека. Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието.
към текста >>

31. МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА GA_18_1 Загадки на философията

Хората приемат тези мисли, преобразуват ги; но те не ги довеждат до никакъв растеж за самите тях.
В тази епоха религиозният начин на мислене тече през развиващите се човешки души; и подбудите на този начин на мислене произтичат образите на света. Мислите, които възникват при това, са продължаващите да действат гръцки мисли. Хората приемат тези мисли, преобразуват ги; но те не ги довеждат до никакъв растеж за самите тях. Светогледите възникват като от задния фон на религиозния живот. Това, което живее в тях, не е развиващата се мисъл; това са религиозни импулси, които се стремят да си създадат в постигнатите мисли един израз.
към текста >>

32. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

В душевната организация на човека става едно преобразуване.
Петнадесето, 16-тото столетие поставят пред душите един нов импулс. Това се разширява бавно и бавно се проявява. В душевната организация на човека става едно преобразуване. В областта на светогледния живот това преобразяване се изразява благодарение на факта, че сега мисълта не може да бъде чувствана като възприятие, а като създаване на себесъзнанието. Това преобразуване на човешката душевна организация не може да бъде наблюдавано във всички области на развитието на човечеството. То се явява във възраждането на изкуството и на науката и на европейския живот, както и в реформаторските религиозни движения. Ние ще можем да го намерим, когато проучим изкуството на Данте и на Шекспир според неговите основи в човешкото душевно развитие. Тук всичко това може да бъде отбелязано; защото настоящите изложения искат да останат в рамките на движението напред на мислителното развитие на светогледите.
към текста >>

Това преобразуване на човешката душевна организация не може да бъде наблюдавано във всички области на развитието на човечеството.
Петнадесето, 16-тото столетие поставят пред душите един нов импулс. Това се разширява бавно и бавно се проявява. В душевната организация на човека става едно преобразуване. В областта на светогледния живот това преобразяване се изразява благодарение на факта, че сега мисълта не може да бъде чувствана като възприятие, а като създаване на себесъзнанието. Това преобразуване на човешката душевна организация не може да бъде наблюдавано във всички области на развитието на човечеството. То се явява във възраждането на изкуството и на науката и на европейския живот, както и в реформаторските религиозни движения. Ние ще можем да го намерим, когато проучим изкуството на Данте и на Шекспир според неговите основи в човешкото душевно развитие. Тук всичко това може да бъде отбелязано; защото настоящите изложения искат да останат в рамките на движението напред на мислителното развитие на светогледите.
към текста >>

Като един друг симптом на това преобразуване на човешката душевна организация се явява възникването на по-новия естественонаучен начин на мислене.
Като един друг симптом на това преобразуване на човешката душевна организация се явява възникването на по-новия естественонаучен начин на мислене. Нека сравним само състоянието на мисленето върху природата, както то се ражда чрез Коперник, Галилей, Кеплер с това, което го е предхождало. На този естественонаучен начин на образуване на представите отговаря настроението на човешката душа в началото на по-новата епоха на 16-тото столетие. От сега нататък на природата се гледа така, че сетивното наблюдение над нея става единственият свидетел. Бейкън е едната, Галилей другата личност, при които това изпъква ясно. Образът на природата не трябва вече да бъде нарисуван така, че в този образ мисълта да бъде чувствана като сила изявена от самата природа.
към текста >>

С Декарт се вести преобразуването на душевната организация, която откъсна едни от други образа на природата и произведенията на себесъзнанието.
От сега нататък на природата се гледа така, че сетивното наблюдение над нея става единственият свидетел. Бейкън е едната, Галилей другата личност, при които това изпъква ясно. Образът на природата не трябва вече да бъде нарисуван така, че в този образ мисълта да бъде чувствана като сила изявена от самата природа. От образа на природата постепенно изчезва все повече това, което се чувствува само като едно произведение на себесъзнанието. Вече произведенията на себесъзнанието и наблюдението на природата стоят по този начин едни срещу други все по-рядко отделени като чрез една пропаст. С Декарт се вести преобразуването на душевната организация, която откъсна едни от други образа на природата и произведенията на себесъзнанието. От 16-тото столетие насам в светогледния живот започва да се проявява един нов характер. След като в предидущите столетия мисълта се явяваше така, че като произведение на себесъзнанието тя изискваше своето оправдание от образа на света, сега от 16-тото столетие насам тя се оказа ясно и недвусмислено поставено на самата себе си в себесъзнанието. По-рано тя още можеше да вижда в образа на света една опора за своето оправдание; отсега нататък за нея възниква задачата, да си създаде валидност от своята собствена сила. Мислителите на следващата сега епоха чувстват, как в самото изживяване на мисълта трябва да се търси нещо, което доказва това изживяване като оправдан творец на образа на светогледа.
към текста >>

33. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие".
Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси. Лесинг резюмира своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род". 18-ият век е бил наречен век на просветлението. Духовете на Германия разбираха просветлението в смисъла на Лесинговото изказване. Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум". Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие". Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза. Върху такива духове учението на Спиноза, когато то бе познато в Германия, трябваше да направи дълбоко впечатление. Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф. Как това мислително направление действащо чрез представите на Волф въздействаше на по-дълбоките духове, за това можем да добием една представа от Гьотевото съчинение "Поезия и Истина".
към текста >>

34. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия".
Характерно за хода на развитието на светогледа в средните десетилетия на 19-ия век е изказването на един знаменит, обаче за съжаление малко оценен мислител: К. Х. Планк. От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение. Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия". В такива изречения се изразява растящото влияние на естествените науки. Доверието в тези науки стана все по-голямо. Меродавно стана вярата, че от средствата и резултатите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
към текста >>

Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание.
Скоро обаче в духовното развитие се намесиха други мислители, които бяха смели в свързването на фактите, които се стараеха изхождайки от почвата на естествената наука да проникнат в същността на нещата. Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка". Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем.
към текста >>

35. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде приложена и върху нашия род, върху човека или върху самите нас?
Че неговите мисли могат да хвърлят ярка светлина върху основните въпроси на светогледа, върху отношението на човека към природата, това е само бегло засегнато в неговия основен труд: "В бъдеще аз виждам едно открито поле за далече по-важни изследвания. Психологията несъмнено... ще се опира на основата: Необходимостта да добие на степени всяка духовна сила и способност. Много светлина може да се хвърли също и върху произхода на човека и неговата история". Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им. В лекциите, които държа в 1866/1867 г. в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде приложена и върху нашия род, върху човека или върху самите нас? Трябва ли да приемем, че същите принципи или правила, които са извикали за живот други организми, са валидни също и за нашето раждане и произход? Или ние господарите на сътворението правим изключение! ".
към текста >>

Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид.
Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма. Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид. Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други. В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода. Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно. И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила. В 1853 година Мюлер се пресели в Бразилия.
към текста >>

Той доведе чрез това ранните форми на една животинска класа в определена закономерна връзка с по-късните форми, които са се образували от тях чрез преобразуване.
И от едно изобилие от наблюдения се роди малкото, но пълно със значение съчинение "За Дарвин". То третираше само една отделна група органически форми, раците, в духа, за който Фриц Мюлер вярваше, че той трябва да произтича от Дарвиновия възглед. Той показа, че различните в тяхното зряло състояние ракови форми са напълно прилични през времето, когато се излюпват от яйцето. Ако предположим, че в смисъла на Дарвиновата теория за произхода раковите форми са произлезли от една първична ракова форма, и ако предположим, че приликата в младите състояния на тези животни са наследство от тяхната обща прадедна форма, тогава ние сме съединили идеите на Дарвин с тези на Окен за повторението на онтогенезата /история на зародиша/ на класите животни в развитието на отделната животинска форма. Това съединение извършва също и Фриц Мюлер. Той доведе чрез това ранните форми на една животинска класа в определена закономерна връзка с по-късните форми, които са се образували от тях чрез преобразуване. Че веднъж една прадедна форма на едно живеещо днес същество е изглеждала така и така, това е произвело, защото това живеещо днес същество да изглежда така и така в дадено време на неговото развитие. По стадиите на развитие на организмите ни е познаваме техните прадеди и устройството на тези последните произвежда характера на зародишните форми. Историята на рода и историята на зародиша /филогенеза и онтогенеза/ са свързани в книгата на Фриц Мюлер както причина и следствие. С това в Дарвиновата насока на идеите бе внесена една нова черта. Тази е черта не избледнява с това, че Мюлеровите изследвания върху раците са били намерени чрез по-късните изследвания на Арнолд Ланг.
към текста >>

Това, което се е родило чрез преобразуване, се предава отново на наследство на потомците.
С това беше добита една идея от извънредно голямо значение. Беше набелязан пътят от най-просото до най-сложното, до съвършеното в света на организмите. Една проста животинска форма се развива при определени условия. Един или повече индивиди на тези форми се изменят според жизнените условия, и които попадат, превръщайки се в други форми. Това, което се е родило чрез преобразуване, се предава отново на наследство на потомците. Сега живеят вече две форми. Старата, която е останала на първата степен, и една нова. И двете форми могат да се развиват по-нататък в различни направления и степени на съвършенство. След дълги периоди от време се ражда чрез наследство на възникналите форми чрез новообразования по пътя на приспособяването към условията на живота едно изобилие от видове…… /липсва малко текст/…. на разглеждане от областта на биогенезата; с това ясно е отбелязана острата противоположност между ръководните принципи.
към текста >>

36. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

В "Тъй каза Заратустра" той изпя на вярата в действителност, в развитието на човека в "свръхчовека" една "възвишена песен"; в останалото незавършено съчинение "Преоценка на всички стойности" той искаше да направи едно преобразуване на всички представи от гледна точка, че в човека никаква друга воля няма най-висшата власт освен волята за "сила".
Идеята на Ролф за "умножението на живота" престава при Ницше в представата на "волята за сила, за власт", която той приписва на всяко битие и на всеки живот в животинския и в човешкия свят. Ницше вижда в живота "усвояване, нараняване, изнасилване на чуждото и на по-слабото, подтискане, жестокост, натрапване на собствените форми, въплъщение и най-малко, най-малко експлоатация". В "Тъй каза Заратустра" той изпя на вярата в действителност, в развитието на човека в "свръхчовека" една "възвишена песен"; в останалото незавършено съчинение "Преоценка на всички стойности" той искаше да направи едно преобразуване на всички представи от гледна точка, че в човека никаква друга воля няма най-висшата власт освен волята за "сила".
към текста >>

Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно възприемане -, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание.
Щом Бергсон счита, че познава по този начин безсилието на мисленето, това не е никакво основание за него, да стигне чрез правилно изживяване в себесъзнателния Аз до истинската действителност. Защото в Аза съществува един извън мисловен път, а именно пътят на непосредственото изживяване, на интуицията. "Философстването се състои в това, да бъде обърната обикновената посока на мислителната работа". "Относително е символичното познание чрез съществуващите по-рано понятия, което отива от неподвижното към подвижното, обаче в никой случай интуитивното познание, което се пренася в това, което се движи и си усвоява самия живот на нещата". /Въведение в метафизиката, стр. 46/. Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно възприемане -, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание. В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото. Чрез тези процеси е предизвикано усещането и за произведените движения на човека. Когато човекът възприема чрез сетивата, когато движи своите крайници, в него действа една телесна същност; обаче още когато си спомня за една представа, тогава се извършва един чисто душевно-духовен процес, който не е обусловен чрез съответни телесни процеси. И така целият вътрешен живот на душата е един собствен живот от душевно-духовно естество, който протича в тялото и на тялото, но не чрез него. Бергсон е изследвал по един подробен начин онези резултати на естествената наука, които са против неговия възглед.
към текста >>

37. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване.
И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество. Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та година на човека, в книгата. Така е и с опитностите в живота. Тези опитности стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване. Бележка на превод./. Но ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да може да се изяви в тялото. Да постигне това му пречи определеността на тялото в същия живот. Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
към текста >>

Този светоглед признава, че свръх сетивният свят трябва да остане забулен затова обикновеното съзнание и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез нейното собствено вътрешно преобразуване, ако иска да добие едно съзнание за този свят.
Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне философски до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се е оказала като възпитателка на душата. Тя е довела душата до там, да се чувства на пълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя е калила нейните сили, благодарение на което тя може да стане способна така да се вглъби в себе си, че, намирайки се в своите дълбоки основи, същевременно да се намира в по-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/. Този светоглед признава, че свръх сетивният свят трябва да остане забулен затова обикновеното съзнание и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез нейното собствено вътрешно преобразуване, ако иска да добие едно съзнание за този свят.
към текста >>

38. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти.
Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук. Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук. Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт. За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични". Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
към текста >>

39. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние.
Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса. Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката. Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение. Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние. И точно това доверие е единственото, от което може да произлезе едно нормално и здраво развитие. Защото който може да печели подобно доверие, трябва да обхване с поглед и това, как към сегашната действителност се прибавят съвсем нови тенденции. И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се гради върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури. Всяко разяснение на тези възгледи, което не се стреми да спечели доверие, няма да постигне същественото: Еволюция, която ще съхрани стойността на създадените досега блага, а не революция, която ще хвърли всичко в огън и пепел. Дори радикално мислещият човек ще изпита доверие към такова социално преустройство, което се стреми да запази традиционните стойности, защото се вижда изправен пред идеи, които могат да постигнат едно нормално и здраво социално развитие.
към текста >>

40. Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Затова са неспособни да формулират какъвто и да било плодотворен начин за преобразуването на тези сили.
Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от силите, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка представа за начина им на действие или значението им. Сред тези маси от работническите класи има притъпено съзнание, което изисква промяна в начина им на живот, но те го разглеждат като следствие от капиталистическите сили, господстващи в икономиката. Освен това начинът им на участие в икономическия живот досега не им е помогнал да разберат как тези сили действат. Затова са неспособни да формулират какъвто и да било плодотворен начин за преобразуването на тези сили.
към текста >>

В действителност обаче тези, които правят такова възражение, отказват да видят какво всеобхватно преобразуване би настъпило в икономическия живот, ако политическите и правните възгледи и институции, сега намесващи се в икономиката, не действат от вътрешността на самата икономическа система, а се направляват от нещо външно на икономиката, което е обект на интерес от всеки възрастен индивид и неговата съответна компетенция.
Но, то се знае, не е възможно да си представим форма на икономически живот, която не е управлявана от бизнесмени, използващи политически и юридически средства! — Такова възражение се повдига от онези, които вярват, че поддръжниците на троичния социален ред нямат представа за социалните неща, които се разбират от само себе си. В действителност обаче тези, които правят такова възражение, отказват да видят какво всеобхватно преобразуване би настъпило в икономическия живот, ако политическите и правните възгледи и институции, сега намесващи се в икономиката, не действат от вътрешността на самата икономическа система, а се направляват от нещо външно на икономиката, което е обект на интерес от всеки възрастен индивид и неговата съответна компетенция.
към текста >>

41. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Тези сили от културно-духовната област ще коригират антисоциалните тенденции още при тяхното възникване, като ги преобразуват в такива, които са полезни за обществото.
Човек трябва смело да осъзнае, че икономиката няма да получи най-свежите си жизнени сили, когато е лишена от присъщия на нейната сфера антисоциален елемент, а ще се обновява, когато в нея се влива нещо от друга сфера — от културния клон на социалния ред. Тези сили от културно-духовната област ще коригират антисоциалните тенденции още при тяхното възникване, като ги преобразуват в такива, които са полезни за обществото.
към текста >>

42. Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Така те стигат до извода, че духовните импулси са съвършено неспособни да упражнят преобразуващ ефект върху социалния живот.
Мнозина основателно казват, че към социалния проблем трябва да се подходи по начин, различен от този, да речем, на Сен Симон[1] или Оуен[2] или Фурие[3], че духовни импулси, каквито са техните, не могат да доведат до промяна в икономическия живот. Така те стигат до извода, че духовните импулси са съвършено неспособни да упражнят преобразуващ ефект върху социалния живот. В действителност тези мислители са извличали интелектуалните си концепции от една форма на духовния живот, която по своята природа вече не е била адекватна на икономическия живот в наше време. Вместо тогава да стигнат до ясното заключение, че „в такъв случай се нуждаем от нова форма на духовен и правов живот“, хората оформят мнението, че желаните социални условия ще възникнат от само себе си от икономическата сфера. Реално обаче ще настъпи икономически хаос, ако в по-нататъшния прогрес на еволюцията не се направят стъпки напред в духовно-културната сфера и в правната сфера — такива, каквито ги изисква новата епоха.
към текста >>

43. Статия 16: Корените на социалния живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

В едно органично тяло поглъщаният въздух трябва постоянно да се преобразува в неизползваема субстанция, кислородът трябва да стане въглероден двуокис.
В едно органично тяло поглъщаният въздух трябва постоянно да се преобразува в неизползваема субстанция, кислородът трябва да стане въглероден двуокис. Съответно, трябва да има процеси, при които изменената и вече неизползваема субстанция се заменя с използваема. Всеки, който сега помисли относно знанието за човешкия организъм и го приложи разумно и без предразсъдъци към известното за социалния организъм, ще открие, че има една система в този социален организъм, а именно — икономическата система, която, ако функционира правилно, постоянно създава условия, на които трябва да се противодейства с други функции. Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия кислород, да прави кислорода отново използваем, така не трябва да се предполага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
към текста >>

Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия кислород, да прави кислорода отново използваем, така не трябва да се предполага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
В едно органично тяло поглъщаният въздух трябва постоянно да се преобразува в неизползваема субстанция, кислородът трябва да стане въглероден двуокис. Съответно, трябва да има процеси, при които изменената и вече неизползваема субстанция се заменя с използваема. Всеки, който сега помисли относно знанието за човешкия организъм и го приложи разумно и без предразсъдъци към известното за социалния организъм, ще открие, че има една система в този социален организъм, а именно — икономическата система, която, ако функционира правилно, постоянно създава условия, на които трябва да се противодейства с други функции. Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия кислород, да прави кислорода отново използваем, така не трябва да се предполага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
към текста >>

44. Статия 20: Търси се прозорливост! GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Промяната може да започне само когато, вместо налагането на конкретни мерки с оглед оздравяването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система.
„Цялата настояща същност на световната икономика е такава, че цели съперничество между различните народи, като по този начин води до обезценяването на парите в дадения случай. Промяната може да започне само когато, вместо налагането на конкретни мерки с оглед оздравяването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система. Разбира се, някои мерки могат да подобрят дадени аспекти за известно време. Но, докато икономическите методи в същината си остават в общи линии едни и същи, отделните „подобрения“ няма да доведат до добро. Всъщност едно такова „подобрение“, направено сега, неизбежно ще влоши положението в бъдеще.“
към текста >>

45. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

Това, което и се изплъзва, което и избягва е всичко онова, което става на Земята около този физически организъм, който минавайки през едно преобразуване се материализира и продължава своето развитие след зачатието, включено в наследственото течение.
Считам, че сега в този последен стадий на предземния живот, описан по този начин, ясно може да се види, къде се намира границата между това, за което душата има съзнание през време на нейното духовно съществуване и това, за което тя няма съзнание. Тя има съзнание за овътрешняващото действие на лунните сили всемирна картина превърнала се в една съвкупност от образи, от спомени тя има съзнание, че сгъстява в лоното на всемирния етер силите, които ще образуват нейния етерен организъм. Това, което и се изплъзва, което и избягва е всичко онова, което става на Земята около този физически организъм, който минавайки през едно преобразуване се материализира и продължава своето развитие след зачатието, включено в наследственото течение. Но както показах преди малко, тя идва със своето последно съзнание за космическите действителности да се съедини с това, което на Земята е несъзнателно за нея, и се потопява изцяло в него.
към текста >>

46. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка.
към текста >>

Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка. През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>

Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка. През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>

47. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма.
Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни.
към текста >>

Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни. Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи.
към текста >>

48. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване.
И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване. Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
към текста >>

Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
към текста >>

49. 16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество GA_26 Мистерията на Михаил

Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят. Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности. Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>

Днешната история на човечество то не се занимава с това преобразуване на формите на човешкото съзнание.
Също така чрез Инспиративното познание отново намираме древното инстинктивно виждане, което още е познавало нещо от повтарящите се земни съществувания /прераждания/. Днешната история на човечество то не се занимава с това преобразуване на формите на човешкото съзнание. Тя по-скоро е склонна да вярва , че по същество днешните форми на съзнанието винаги са съществували, откакто съществува едно земно човечество. И това, което въпреки всичко ни говори за такива други форми на съзнанието, митовете и приказките, него съвременните хора, начело с учените, считат като плод на поетизиращата фантазия на древните хора.
към текста >>

50. 5. Растение, животно и човек GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
При растението от неживата материя се отделя живото вещество. В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване. Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм. В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
към текста >>

51. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала.
Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел като споменатия лекар от Винер Нойщат. Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен като насън учебни занятия. За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала.
към текста >>

52. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества.
В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата. В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин.
към текста >>

За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво.
На Гьоте това се струва заблуда. За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво. Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух.
към текста >>

53. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“ доминира в последния му творчески период.
Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената. Дюринг отхвърля тази мисъл като невъзможна. Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“ доминира в последния му творчески период.
към текста >>

54. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Като възприема чрез изкуството идеята за нещо по-висше и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло.
Различията могат да се наблюдават във влиянието на различните културни и образователни средства върху отделните съставни части на човешкото същество. Обичайните културни фактори действуват върху астралното тяло; те му внушават друг вид желания, нежелания, импулси и т.н. от първоначално притежаваните от него. Задълбочаването в произведенията на изкуството действува върху етерното тяло. Като възприема чрез изкуството идеята за нещо по-висше и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло. Могъщо средство за пречистване и облагородяване на етерното тяло е религията. Затова религиозните импулси имат велика мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

Ако Азът стане толкова силен, че преобразува чрез собствена сила астралното тяло, то това се нарича Духът - Себе /или съответният източен израз: Манас/.
Тази дейност на „Азът" върху подчинените три тела е или такава, която е присъща за целия човешки род, или пък може да бъде индивидуално постижение на отделния индивид. Върху първата трансформация, така да се каже, работи целият човешки род; втората трябва да почива върху собствената дейност на Азът. Ако Азът стане толкова силен, че преобразува чрез собствена сила астралното тяло, то това се нарича Духът - Себе /или съответният източен израз: Манас/. Това преобразуване почива в значителна степен върху учението, върху обогатяването на душата с по-висши идеи и схващания.
към текста >>

Това преобразуване почива в значителна степен върху учението, върху обогатяването на душата с по-висши идеи и схващания.
Тази дейност на „Азът" върху подчинените три тела е или такава, която е присъща за целия човешки род, или пък може да бъде индивидуално постижение на отделния индивид. Върху първата трансформация, така да се каже, работи целият човешки род; втората трябва да почива върху собствената дейност на Азът. Ако Азът стане толкова силен, че преобразува чрез собствена сила астралното тяло, то това се нарича Духът - Себе /или съответният източен израз: Манас/. Това преобразуване почива в значителна степен върху учението, върху обогатяването на душата с по-висши идеи и схващания.
към текста >>

55. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Вярно е, че през зимата и лятото човекът не минава през такива преобразувания, както растенията, обаче растението е това, което му дава възможност да има в себе си онази непроменливост.
Когато вземем под внимание това, ние добиваме именно една наука, която едновременно може да възвиси нашата душа и да я доведе по-близо до този свят на растенията, както трябва да подобава за този обичан от нас и радващ ни свят на растенията. Ние самите се чувствуваме с душа и дух принадлежащи на Земята и Слънцето, и чувствуваме, като че един вид би трябвало да гледаме на растителния свят като на нещо, което принадлежи на нашата майка Земя. Всъщност така и трябва да постъпваме. Защото всичко, което като животно или човек е привидно независимо от непосредственото действие на Слънцето, чрез растенията и поради това, че е заставено да използува растенията, то е косвено зависимо от Слънцето. Вярно е, че през зимата и лятото човекът не минава през такива преобразувания, както растенията, обаче растението е това, което му дава възможност да има в себе си онази непроменливост. Това, което растението развива като вещества, то може да го развие само под влияние на слънчевото действие, чрез взаимното отношение на земния
към текста >>

56. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи.
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние.
към текста >>

57. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Ние ще видим, че “Nibelungenhort” (съкровището на нибелунгите) е просто преобразуване на старата дума “Nifelheim”, “Nebelheim” (земята на мистите).
То изразява факта, че северните народи дадоха основата, на която можеше да възникне петата подраса. Ние я наричаме също раса на великите открития и изобретения, расата завладяла изцяло физическия план, и расата която стана велика сред жестоките трудности на външния свят. Тя трябваше и да притежава нещата, и да развива своите притежания. Ние ще видим, че “Nibelungenhort” (съкровището на нибелунгите) е просто преобразуване на старата дума “Nifelheim”, “Nebelheim” (земята на мистите). Това е, което на север се разпознава като физическата земя, земята в момента на ставането й физическа. Твърдо отстояване на физическото бе онова, което тази раса на предците предаваше и противопоставяше на Християнството. Съкровището на нибелунгите представлява земната собственост. То е нещо, което предците притежаваха, което им бе разрешено да притежават, защото те можеха да го пазят по подходящ начин.
към текста >>

58. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди Християнската ера.
За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните Векове. Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди Християнската ера. В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
към текста >>

Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в Християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят.
Нека сега се обърнем към Християнството. Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност. Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в Християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят. Христос дойде да каже: "Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици."
към текста >>

Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
Това не означава прекратяване на естествените връзки. Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
към текста >>

59. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с помощта на Аза в духовни тела.
Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с помощта на Аза в духовни тела. Физическото тяло е най-древния принцип - затова и най-съвършеният - на човешкото същество. Задачата на настоящата епоха на човешката еволюция е да преобрази астралното тяло.
към текста >>

Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло.
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата фаза на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис. Едва тогава той може да работи върху етерното си тяло и по този начин да "сложи печата си" върху физическото тяло. Само по себе си астралното тяло няма пряко влияние върху физическото тяло. Неговите сили трябва да преминат чрез етерното тяло. Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло. Така той става учител.
към текста >>

Преобразуването на астралното тяло върви ръка за ръка с контрола на чувствата и тяхното пречистване.
Преобразуването на астралното тяло върви ръка за ръка с контрола на чувствата и тяхното пречистване.
към текста >>

60. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Той постига алхимично преобразуване.
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене. Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист. Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх. Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>

61. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности.
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите.
Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека.
Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

62. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>

63. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията.
Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията. Това свидетелства за една по-голяма сила. Днес човекът изправя сгради; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция. На една още по-висока степен той ще придава форма не само на живи същества, но и на съзнателни същества. Той ще има власт над животинския живот. Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната воля, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.
към текста >>

Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция. На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук. От този звук - Космическото Слово - води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха. Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в "Аза", в Егото.
към текста >>

64. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля GA_92 Езотерична космология

Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно - точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край. Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си. Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло. В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>

Силата на Любовта е тази, която ще я преобразува, както и ще одухотвори самото тяло на Земята.
Но тази моралност е противоположната на тази, изработвана на Земята. Нейната същност, вродена й сила, е такава на разделение, на дисхармония, и на омраза. Тук, в ада на Данте, ние откриваме братоубиецът Каин. Тази субстанция е противоположност на всичко, което сред човешките същества е добро и ценностно. Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази сфера. Силата на Любовта е тази, която ще я преобразува, както и ще одухотвори самото тяло на Земята. Този девети слой представя същностния произход на онова, което на Земята се явява като черна магия, т.е. магия основана на егоизма (виж диаграмата).
към текста >>

65. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
към текста >>

66. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
5. Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
към текста >>

Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи.
Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална. Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи. Шестата епоха ще подготви седмата епоха. Тази седма епоха ще бъде края на Следатлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме. В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
към текста >>

Манихейството учеше, че от нашата епоха нататък душите на хората ще започнат да преобразуват злото в добро, което ще се прояви с пълна сила в шестата епоха.
Манихейството учеше, че от нашата епоха нататък душите на хората ще започнат да преобразуват злото в добро, което ще се прояви с пълна сила в шестата епоха. С други думи: човешките души трябва да бъдат достатъчно силни да породят добро от злото чрез един процес на духовна алхимия.
към текста >>

67. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята.
Включването на окултното познание в непосредствения живот. Астралното тяло на човека. Значението на възпитанието. "Междинна" астрална субстанция. Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност.
към текста >>

68. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата.
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм.
към текста >>

69. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин.
В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин. Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм. Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите. Това убежище човекът ще трябва отново да изгради. И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез децата на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре.
към текста >>

70. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата.
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата. Ала тези сили бяха поверени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила.
към текста >>

71. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Всичко това ни показва, че наистина се извършва едно продължително преобразуване на астралното тяло и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преобразуване.
В зависимост от това, какво поема детето, дали то идва от материалистичен или идеалистичен мироглед, се вливат различни формации в астралното тяло на детето и го оформят. Душата все повече се изпълва с такива представи. Ако детето е гледано без любов, ехото на това безлюбие се проявява в астралното тяло. Детето тогава се затваря като в една обвивка срещу външния свят. Всичко това ни показва, че наистина се извършва едно продължително преобразуване на астралното тяло и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преобразуване.
към текста >>

Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания.
Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него. Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
към текста >>

72. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Чрез най-разнообразните инструменти човешките сили управлявани от човешката мъдрост постепенно са преобразували минералния свят от прастари времена до настоящето, когато без механични средства те могат да влияят до най-далечните пространства.
И какво е станало тогава? Погледнете назад към издигането на египетските пирамиди, където е поставян камък върху камък чрез работата на човека. Сътворението на природата е получило нова форма в резултат на човешката мисъл. Така човешката мъдрост е трансформирала Земята. Това се е възприемало като същинската мисия на свободния, на съграждащия човек на Земята. Чрез най-разнообразните инструменти човешките сили управлявани от човешката мъдрост постепенно са преобразували минералния свят от прастари времена до настоящето, когато без механични средства те могат да влияят до най-далечните пространства.
към текста >>

Преобразуването на живите сили, преобразуването на онова, което покълва и расте в растенията, на онова, което се проявява в животинското и в човешкото възпроизвеждане – лежи извън неговата власт.
Какво всъщност е Светият Граал? За онези, които правилно разбират тази легенда, тя означава – което може дори да бъде доказано чрез литературни средства/*19/ – следното: Досега човекът е овладял само неодушевеното в природата. Преобразуването на живите сили, преобразуването на онова, което покълва и расте в растенията, на онова, което се проявява в животинското и в човешкото възпроизвеждане – лежи извън неговата власт.
към текста >>

От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство.
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни въпрос – какво представляваше царското изкуство досега? Царското изкуство беше душата на нашата култура. И тази наша култура има две основни свойства. От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство. Жените бяха изключени и не можеха да участват в него. Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството. Едното течение е било в конфликт с другото.
към текста >>

73. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди християнската ера.
За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните векове. Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди християнската ера. В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
към текста >>

Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят.
Нека сега се обърнем към християнството. Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност. Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят. Христос дойде да каже: “- Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици.”
към текста >>

Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
Това не означава прекратяване на естествените връзки. Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
към текста >>

74. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с помощта на Аза в духовни тела.
Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с помощта на Аза в духовни тела. Физическото тяло е най-древния принцип затова и най-съвършеният на човешкото същество. Задачата на настоящата епоха на човешката еволюция е да преобрази астралното тяло.
към текста >>

Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло.
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата фаза на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис. Едва тогава той може да работи върху етерното си тяло и по този начин да “сложи печата си” върху физическото тяло. Само по себе си астралното тяло няма пряко влияние върху физическото тяло. Неговите сили трябва да преминат чрез етерното тяло. Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло. Така той става учител.
към текста >>

Преобразуването на астралното тяло върви ръка за ръка с контрола на чувствата и тяхното пречистване.
Преобразуването на астралното тяло върви ръка за ръка с контрола на чувствата и тяхното пречистване.
към текста >>

Когато човек е преобразувал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас.
В нашата епоха низшата част на астралното тяло на човека е тъмна; висшата част е прозрачна и изпълнена с цветове. Висшата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е. Когато човек е преобразувал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас. Едва тогава той може да започне да работи върху етерното тяло. Има причина това да е така. Всичко в астралното тяло е мимолетно. Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима следа, която бива, освен това, наложена като печат върху физическото тяло.
към текста >>

75. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Той постига алхимично преобразуване.
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене. Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист. Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх. Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>

76. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности.
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите.
Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека.
Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

77. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>

78. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията.
Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията. Това свидетелства за една по-голяма сила. Днес човекът изправя сгради; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция. На една още по-висока степен той ще придава форма не само на живи същества, но и на съзнателни същества. Той ще има власт над животинския живот. Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната воля, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.
към текста >>

Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция. На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук. От този звук Космическото Слово води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха. Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в “Аза”, в Егото.
към текста >>

79. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край. Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си. Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло. В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>

Силата на Любовта е тази, която ще я преобразува, както и ще одухотвори самото тяло на Земята.
Но тази моралност е противоположната на тази, изработвана на Земята. Нейната същност, вродена й сила, е такава на разделение, на дисхармония, и на омраза. Тук, в ада на Данте, ние откриваме братоубиецът Каин. Тази субстанция е противоположност на всичко, което сред човешките същества е добро и ценностно. Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази сфера. Силата на Любовта е тази, която ще я преобразува, както и ще одухотвори самото тяло на Земята. Този девети слой представя същностния произход на онова, което на Земята се явява като черна магия, т.е. магия основана на егоизма (виж диаграмата).
към текста >>

80. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
към текста >>

81. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
към текста >>

Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи.
Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална. Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи. Шестата епоха ще подготви седмата епоха. Тази седма епоха ще бъде края на Следатлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме. В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготвена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
към текста >>

Манихейството учеше, че от нашата епоха нататък душите на хората ще започнат да преобразуват злото в добро, което ще се прояви с пълна сила в шестата епоха.
Манихейството учеше, че от нашата епоха нататък душите на хората ще започнат да преобразуват злото в добро, което ще се прояви с пълна сила в шестата епоха. С други думи: Човешките души трябва да бъдат достатъчно силни да породят добро от злото чрез един процес на духовна алхимия.
към текста >>

82. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Съдействие на мъртвите за преобразуването на Земята.
Деветте пласта на вътрешността на Земята. Участие на дълбоките земни пластове при избухването на вулкани и земетресения. Съдействие на мъртвите за преобразуването на Земята. Плиний Стари и материалистическата природна наука.
към текста >>

Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот.
Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло. Пораждането на паметта. Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот. Любовта към обкръжението води до продължителна младост в следващото въплъщение. Причина за песимистичната основна нагласа на Шопенхауер. Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за спасението.
към текста >>

Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят.
Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят. Мировата душа излива в началото единна астрална субстанция в човешките тела. Школата на туранските адепти и следствията ѝ във великите прарелигии. Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея мисли. Азовото съзнание се запазва в човечеството до края на развитието му.
към текста >>

Фантоми, спектри, демони и тяхното преодоляване чрез преобразуването на природата на обвивките.
Притчата за несправедливия управител в теологична интерпретация и нейното истинско значение като образ на замяната на закона с Христовия импулс. Развитието на човечеството в притчата за изгубения син. Фантоми, спектри, демони и тяхното преодоляване чрез преобразуването на природата на обвивките. Петте умни и петте глупави девици, притча за напредъка или изоставането на човешките същности. Символичният език на Апокалипсиса. Агнето и неговият противник. Числото 666.
към текста >>

83. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразуването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата.
Или: От край време си бях флегматик и съм си останал такъв. Имах различни привички, които и днес са такива. Но има и хора, които са променили много от своя характер и душевни качества. Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразуването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата. Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника, а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка. Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него. Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – това са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него. Всичко това има за носител астралното тяло.
към текста >>

Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника, а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка.
Имах различни привички, които и днес са такива. Но има и хора, които са променили много от своя характер и душевни качества. Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразуването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата. Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника, а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка. Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него. Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – това са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него. Всичко това има за носител астралното тяло.
към текста >>

84. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

След това то преминава в състояние на преобразуване и настъпва едно духовно състояние, така наречената пралая.
Но навсякъде вече е имало нещо от това физическо човешко тяло. На Стария Сатурн са съществували вече първите зародиши на физическото тяло. По това време още не е съществувало сегашното етерно тяло, нищо от астралното, да не говорим от аза на човека. Оттук следва, че физическото тяло е преминало през четири стадия. Някога на прадревната планета, Стария Сатурн48, то се появява като просто физическо тяло, подобно на основен скелет49. След това то преминава в състояние на преобразуване и настъпва едно духовно състояние, така наречената пралая. Появява се Старото Слънце, което е съвсем различно от днешното Слънце, и физическото тяло се издига на по-висша степен. Едва сега може да се прибави етерното тяло. Етерното тяло е много по-младо от физическото.
към текста >>

Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията.
Първо имаме сетиво за докосването, осезанието, което възприема твърдото и мекото, и освен това топлоусещането, което възприема топлото и студеното. Сега говорим за това топлоусещане. Получава се следната поредица. Първо имаме слуха, после топлоусещането. Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Стария Сатурн. Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията. Когато се появи за пръв път, е съвсем различно от това, в което по-късно се е преобразувало. Онзи прадревен слух, с който хората са встъпили в планетното развитие, е бил съвсем своеобразен слух. Можем най-добре да го характеризираме, когато кажем: Физическото човешко тяло всъщност е било голямо ухо. Когато започва планетното развитие, по онова време човекът е бил целият ухо, слух. Като физическо тяло човекът едва се е отличавал от останалата околност.
към текста >>

Когато се появи за пръв път, е съвсем различно от това, в което по-късно се е преобразувало.
Сега говорим за това топлоусещане. Получава се следната поредица. Първо имаме слуха, после топлоусещането. Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Стария Сатурн. Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията. Когато се появи за пръв път, е съвсем различно от това, в което по-късно се е преобразувало. Онзи прадревен слух, с който хората са встъпили в планетното развитие, е бил съвсем своеобразен слух. Можем най-добре да го характеризираме, когато кажем: Физическото човешко тяло всъщност е било голямо ухо. Когато започва планетното развитие, по онова време човекът е бил целият ухо, слух. Като физическо тяло човекът едва се е отличавал от останалата околност. Той е звучал и всичко е звучало заедно с него.
към текста >>

Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
Така с всяко ново появяване на физическото тяло се променя целият човек. Сетивата му се специализират и от просто същество той се превръща в невероятно сложно. Следователно човекът встъпва в Сатурновото развитие с устройството на слуха. По време на Стария Сатурн се прибавя и сетивото за топлина. През следващото слънчево развитие човекът добива зрението. Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
към текста >>

Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано.
Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>

Всяко преобразуване е усъвършенстване.
При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>

Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>

Едно сетиво, което е по-съвършено, което по-често се е преобразувало, стои в отношения със съвсем други светове, отколкото сетиво, което е преминало през по-малко преобразувания.
Трябва да схващате човешкото тяло като много сложна същност и да сте наясно, че много неща са били необходими, за да се изгради постепенно физическото тяло на човека. Трябва да познаваме относителната възраст на различните части на тялото, ако искаме да си изградим представа за него. А също и относно степента на съвършенството сетивата стоят в различни отношения спрямо другите същества. Едно сетиво, което е по-съвършено, което по-често се е преобразувало, стои в отношения със съвсем други светове, отколкото сетиво, което е преминало през по-малко преобразувания.
към текста >>

85. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Известни сили се преобразуват от материални в духовни.
Той е слаб мислител. – Да, такъв човек тогава още не се е развил, но не става въпрос за това, че се познават правилата и се мисли, че всеки трябва само да ги изпълни. Когато долният човек (обмяната на веществата) не съответства на горния (главата с нервно-сетивната система), чрез това могат да се предизвикат злини. Вземете някой човек, който отскоро е станал вегетарианец70. При този нов вегетарианец дейността долу протича по определен начин. Известни сили се преобразуват от материални в духовни. Но ако те не се употребят, действат неблагоприятно и могат дори да затруднят мозъчната дейност.
към текста >>

86. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Такова преобразуване става след смъртта.
Това е било свързано с други изживявания. Всички те се концентрират само в едно – способността да пишем. Каквото се е разиграло първо външно в света, се превръща в способност. Във всички изживявания лежи възможността да се превърнат по-късно в способности. Такова преобразуване става след смъртта. Когато човекът отново се роди, много неща се проявяват като способности, като заложби. Той винаги се завръща с все по-богати заложби. Основното усещане в девахана е, че всички изживявания се превръщат в способности. Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека.
към текста >>

87. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания.
Той вижда нещата в духовния свят в картини. Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят. С картините от съня те имат само толкова общо, че непрекъснато се преобразяват. Масата и столът винаги показват един и същ образ. Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания. Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията. Но всичко това е статично, сравнено с изживяното от човека в едно по-висше състояние в света на девахана. Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство.
към текста >>

88. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Научихме също как в течение на човешкото развитие тези три тела се преобразуват от аза.
Научихме също как в течение на човешкото развитие тези три тела се преобразуват от аза. Видяхме, че азът най-напред преобразува астралното тяло, което е носител на афекти, нагони, страсти и усещания. Това астрално тяло би могло да се нарече и тяло на съзнанието. Също и езотеричното християнство е учило, че азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в течение на развитието. И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича Светия дух в човека. Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от Светия дух част от астралното тяло.
към текста >>

Видяхме, че азът най-напред преобразува астралното тяло, което е носител на афекти, нагони, страсти и усещания.
Научихме също как в течение на човешкото развитие тези три тела се преобразуват от аза. Видяхме, че азът най-напред преобразува астралното тяло, което е носител на афекти, нагони, страсти и усещания. Това астрално тяло би могло да се нарече и тяло на съзнанието. Също и езотеричното християнство е учило, че азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в течение на развитието. И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича Светия дух в човека. Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от Светия дух част от астралното тяло. Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло.
към текста >>

Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло.
Видяхме, че азът най-напред преобразува астралното тяло, което е носител на афекти, нагони, страсти и усещания. Това астрално тяло би могло да се нарече и тяло на съзнанието. Също и езотеричното християнство е учило, че азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в течение на развитието. И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича Светия дух в човека. Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от Светия дух част от астралното тяло. Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло. Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма.
към текста >>

Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма.
Това астрално тяло би могло да се нарече и тяло на съзнанието. Също и езотеричното християнство е учило, че азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в течение на развитието. И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича Светия дух в човека. Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от Светия дух част от астралното тяло. Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло. Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма.
към текста >>

Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи.
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела. Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание. Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи.
към текста >>

Знаем, че от аза се преобразува не само астралното тяло, но също и етерното и физическото тяло.
Нека разгледаме това, което в християнската езотерика се нарича Отец. Знаем, че от аза се преобразува не само астралното тяло, но също и етерното и физическото тяло. Те се преобразуват от човека несъзнателно, но астралното, етерното и физическото тяло се преобразуват съзнателно от езотерика, или окултиста, или ако човекът се намира в езотерично обучение.
към текста >>

Те се преобразуват от човека несъзнателно, но астралното, етерното и физическото тяло се преобразуват съзнателно от езотерика, или окултиста, или ако човекът се намира в езотерично обучение.
Нека разгледаме това, което в християнската езотерика се нарича Отец. Знаем, че от аза се преобразува не само астралното тяло, но също и етерното и физическото тяло. Те се преобразуват от човека несъзнателно, но астралното, етерното и физическото тяло се преобразуват съзнателно от езотерика, или окултиста, или ако човекът се намира в езотерично обучение.
към текста >>

Едва когато ученията имат такава ударна сила, че действат преобразуващо върху човека, отвътре навън се образуват органи за възприемане във висшите светове.
Вникването в действителния висш свят настъпва едва когато човекът стане друг човек. Може теоретично да се изучава физиката, това въздейства само върху астралното тяло. Може да се изучава всичко възможно, това действа само върху астралното тяло. Едва когато ученията имат такава ударна сила, че действат преобразуващо върху човека, отвътре навън се образуват органи за възприемане във висшите светове. Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло. И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман. Християнската езотерика го нарича Отец.
към текста >>

Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло.
Вникването в действителния висш свят настъпва едва когато човекът стане друг човек. Може теоретично да се изучава физиката, това въздейства само върху астралното тяло. Може да се изучава всичко възможно, това действа само върху астралното тяло. Едва когато ученията имат такава ударна сила, че действат преобразуващо върху човека, отвътре навън се образуват органи за възприемане във висшите светове. Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло. И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман. Християнската езотерика го нарича Отец.
към текста >>

И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман.
Вникването в действителния висш свят настъпва едва когато човекът стане друг човек. Може теоретично да се изучава физиката, това въздейства само върху астралното тяло. Може да се изучава всичко възможно, това действа само върху астралното тяло. Едва когато ученията имат такава ударна сила, че действат преобразуващо върху човека, отвътре навън се образуват органи за възприемане във висшите светове. Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло. И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман. Християнската езотерика го нарича Отец.
към текста >>

Това, което днес означавате като ваш аз, което душата ви обгръща, вашата най-дълбока природа, съдържаща вече нещо преобразувано от трите човешки обвивки, по онова време още не е съществувало, тогава то е искало да навлезе в развитието.
Когато погледнем достатъчно назад в хода на развитието на човечеството, стигаме до времето в нашето земно развитие, което наричаме лемурийската епоха. Знаете, че се връщаме назад през атлантската епоха в древната лемурийска епоха. Там намираме четиричленния, можем да кажем, полуживотинския човек, човека, който се състои от четирите същности – физическо, етерно, астрално тяло и заложбата за аза, но който още не е в състояние да направи и най-малкото за своите три обвивки. Защото силата, необходима на човека, за да работи върху обвивките си в посочения смисъл, е трябвало първо да навлезе в този носител на същинската човешка природа. Това, което днес означавате като ваш аз, което душата ви обгръща, вашата най-дълбока природа, съдържаща вече нещо преобразувано от трите човешки обвивки, по онова време още не е съществувало, тогава то е искало да навлезе в развитието. Азът е бил още празно пространство, готов да приеме това, което днес е най-дълбоката вътрешност на човека, безсмъртната човешка същност, преминаваща през всички прераждания, която заедно със Земята може да премине в друго планетно съществуване. То се потапя тогава долу в човешкото устройство. Преди е било в лоното на Бога, представлявало е част от божествената природа. Вече съм давал образен пример как някога се е извършило одушевяването на човека, изливането на божествените капки в отделните човешки обвивки. Казах, че ако се вземе чаша вода, капките вътре в течната водна маса са много.
към текста >>

Макар слушателите на тези лекции да са свикнали на някои неща, доста биха се изненадали, ако разкажа какви са били тогавашните тела и как гротескните за днешното съзнание форми са се преобразували в днешните тела.
Човешките вътрешни същности са живели някога в подготвените за тях човешки тела. Тези човешки тела са изглеждали съвсем различно от днешните. Може би никой човек не би повярвал, ако се опишат човешките тела, странствали някога наоколо и чакали одушевяването чрез божественото. Макар слушателите на тези лекции да са свикнали на някои неща, доста биха се изненадали, ако разкажа какви са били тогавашните тела и как гротескните за днешното съзнание форми са се преобразували в днешните тела. Кой е направил това те да изглеждат така, както са днес? Това е направила самата вътрешна душа. Отвътре навън е действала тази човешка душа върху образа, върху формата. Можем да си представим как душата е работила, когато наблюдаваме последните остатъци от това как вълненията на душата се отпечатват върху тялото на днешния човек.
към текста >>

89. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията.
Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно духовно-научно великденско разглеждане. Преди осем дни можах да посоча тук, че Мистерията на Голгота има значение не само в историческото развитие на човечеството, подобно на друго историческо явление, но че тя има огромно значение за цялото земно развитие, доколкото към това земно развитие естествено причисляваме и хората. Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията. Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е. такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
към текста >>

такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно духовно-научно великденско разглеждане. Преди осем дни можах да посоча тук, че Мистерията на Голгота има значение не само в историческото развитие на човечеството, подобно на друго историческо явление, но че тя има огромно значение за цялото земно развитие, доколкото към това земно развитие естествено причисляваме и хората. Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията. Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е. такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
към текста >>

Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество.
Каквото днес се създава чрез въздушната струя от ларинкса, т. е. словото, то ще бъде творческо в бъдещето на човечеството. Мутирането, промяната на гласа се появява във връзка с половата зрялост. Гласът ще стане творящ. И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въздуха. Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество. Словото ще стане творящо при приготвянето на кръвта. Самата кръв на човека ще бъде преобразувана. Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства. Ще има човешки род, който ще твори чрез словото. Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето.
към текста >>

Самата кръв на човека ще бъде преобразувана.
Мутирането, промяната на гласа се появява във връзка с половата зрялост. Гласът ще стане творящ. И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въздуха. Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество. Словото ще стане творящо при приготвянето на кръвта. Самата кръв на човека ще бъде преобразувана. Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства. Ще има човешки род, който ще твори чрез словото. Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето. Тук имаме едно от двете развития, които ще последват християнството.
към текста >>

Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето.
Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус. Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този. Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този? » Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус.
към текста >>

90. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

По-късно се прибавя азът, който със своята дейност преобразува висшите същности на човека и води до седмочленната човешка натура.
Познаваме три представи за личното: личното, безличното и свръхличното. Някога е съществувал човешки предшественик, който е бил по-висш от всяко животно, но по-нисш от човека. Той се е състоял от физическо, етерно и астрално тяло. По-късно се прибавя азът, който със своята дейност преобразува висшите същности на човека и води до седмочленната човешка натура.
към текста >>

Той е преобразувал само нисшите си желания в по-висши, така че ще скучае на него.
Тогава не е нужно личността да изгуби силата си и въпреки това ще става по-благородна и по-божествена. Не е необходимо да се умъртвят страстите, а да се преобразят във фини и благородни желания, тогава могат да се изживяват със същата интензивност. Един пример. Представете си едно кръчмарско увеселение. Който не присъства на него, не означава, че е аскет. Той е преобразувал само нисшите си желания в по-висши, така че ще скучае на него.
към текста >>

Ако на човека много му се иска свинско печено, не става въпрос да се умъртви желанието му за свинското печено, а това чувство да се преобразува.
Затова е необходимо всичко това, което се дава чрез теософията. Става въпрос да се събудят преди всичко висшите интереси. Такива интереси вече обхващат човека. Не е нужно той да потисне чувствата си, а да ги насочи към по-висшето божествено съществуване, към великите мирови факти. Когато така насочваме чувствата си, изгубваме интерес за грубата страна на живота, но чувствата ни не се притъпяват, а стават богати и цялата природа на човека се възпламенява от това. Ако на човека много му се иска свинско печено, не става въпрос да се умъртви желанието му за свинското печено, а това чувство да се преобразува.
към текста >>

91. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Който е бил допускан в школите, е трябвало да издържи изпити и да преобразува някои страни от своя характер, да придобие интелектуални и други способности.
Онзи, който е искал да узнае нещо от древните истини за вътрешния свят, е трябвало да бъде приет за ученик на великите учители на човечеството. Не е било обичайно някой да се прояви навън, за да сподели елементарни истини за света, както трябва да правим днес. Който е бил допускан в школите, е трябвало да издържи изпити и да преобразува някои страни от своя характер, да придобие интелектуални и други способности. В школите е имало много строго разделяне на степени. Не е било възможно например да се кажат тайни от висок ранг на някого, който току-що е бил приет. Всичко е било строго определено и външният свят не е знаел нищо за съществуването на такава тайна наука, която наистина е била единственият истински окултизъм.
към текста >>

Сексуалните органи са органи в упадък, а ларинксът се намира в пълно преобразуване и когато човекът стане отново непорочен, ларинксът ще се обърне отново към духовното Слънце.
Това са размножителните органи. Когато човекът е бил вече въплътен, те са останали още дълго време като растителни органи. Затова на различни картини могат да се видят хермафродити6 с растителни органи. Когато в Библията се разказва за смокиновите листа на Адам и Ева, под символите трябва да се разбира, че тези органи са били последните, които са се развили от плътта. Така трябва да се проникне в религиозните документи. Сексуалните органи са органи в упадък, а ларинксът се намира в пълно преобразуване и когато човекът стане отново непорочен, ларинксът ще се обърне отново към духовното Слънце. Цветната чашка на растението се е развила до изпълнената със страсти плътска форма, а ларинксът отново ще стане непорочния, пречистен съд, който ще се опложда от духа и ще трябва да се разтвори пред свещеното любовно копие. Това е и символът на Свещения Граал, неговият висш идеал.
към текста >>

Преобразуването е дълъг процес.
Тогава човек трябва да се вдълбочи в образите, които имаме за развитието на човека. Искам с един пример да представя пред душата ви един такъв картинен образ. Помислете за прастарите времена, когато човекът постепенно стигна до своята сегашна форма. Тогава Земята е била топло, пламтящо огнено кълбо и всички метали и минерали са били стопени в нажежената Земя. Физикът ще каже: «Тогава не е било възможно да съществуват хора.» Човекът слиза по това време от божествения свят долу и се формира в пламтящите маси. Преобразуването е дълъг процес. Ако бихте могли да видите това, което може да възприеме ясновидецът, бихте видели как човекът се загръща с огненото тяло.
към текста >>

92. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин.
В школите на розенкройцерите, но също и още в по-ранни школи, е правен опит да се обясни принципът на развитието в различните царства. Днес се говори за развитие и при материалистическото мислене; също и антропософията говори за това, но е нещо друго понятието за развитието да се превърне в картинен образ, да се издигне до имагинация. Обикновено само разсъдъкът е зает с принципа на развитието. Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин. Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята. Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека.
към текста >>

Опознаваме чистата невинна растителна природа, която не е проникната още от страсти и копнежи, и природата на човека, при когото невинната растителна субстанция се е преобразувала в проникнатата от страсти, желания и копнежи плът.
Ако си представим тези неща имагинативно, не само нашите мисли, но и нашите чувства ще бъдат насочени навътре в заобикалящия ни свят. Ние се научаваме да познаваме вътрешното съотношение между растение и човек. Опознаваме чистата невинна растителна природа, която не е проникната още от страсти и копнежи, и природата на човека, при когото невинната растителна субстанция се е преобразувала в проникнатата от страсти, желания и копнежи плът. Но към това в неговото същество същевременно навлиза нещо висше и той постига своето ясно дневно съзнание. Растението спи, а човекът е постигнал своето ясно дневно съзнание чрез това, че е роден в плът, проникната от силни пориви, страсти и инстинкти. Заради това той е трябвало да направи пълното завъртане. Животното стои по средата. То също има страсти и пориви, но не е достигнало до ясното дневно съзнание.
към текста >>

Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето.
Такива картини имаме в печатите и колоните,17 както бяха представени в Мюнхен при конгреса за началото и края на човешкото развитие и Апокалипсиса. По-рано човекът е съществувал на една Земя, която е била огнено-течна. Той постепенно достига до своето сегашно тяло чрез много въплъщения и ще се развива още през много въплъщения. Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето. В бъдеще те ще са възпроизводителните органи. Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства. По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите мисли в думите и трептенията на въздуха. Както в миналото човекът е слязъл от една светлинна и топлинна сфера, така в бъдеще той сам ще създава топлина и светлина.
към текста >>

Той работи върху действителното преобразуване на Земята и човека дълбоко вътре във физическото тяло, а не само на това, което в обикновен смисъл е познато като морално издигане, облагородяване на порядките и така нататък.
В един вестник от Средна Германия се появява забележка от някакъв човек, който подочул нещо от това. Там било написано: «Камъкът на мъдреците наистина съществува и има само малко хора, които не го познават. Много вече са го държали в ръка, само че не знаят, че това е камъкът на мъдреците.»18 Дефиницията е била правилна, само че е трябвало да бъде разбрана. Тук не става въпрос за някаква алегория. Розенкройцерът работи с действителността, така че прониква чак до физиологията. Той работи върху действителното преобразуване на Земята и човека дълбоко вътре във физическото тяло, а не само на това, което в обикновен смисъл е познато като морално издигане, облагородяване на порядките и така нататък.
към текста >>

93. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Чрез какво се извършва това преобразуване?
Пренесени сме в тази ситуация. Показва ни се един поклонник, който, ако го запитаме, не би могъл да ни каже според разума си това, което току-що изложихме като езотерична християнска идея, но това би могъл да го направи един поклонник, в чието сърце и душа живеят тези идеи, превърнати в чувства. Не е лесно да открием всичко скрито в това стихотворение, наречено «Тайните». Гьоте пояснява един процес, протичащ в онзи човек, в когото най-висшите идеи, мисли и представи се превръщат в чувства и усещания. Чрез какво се извършва това преобразуване?
към текста >>

Един такъв поклонник със зряла душа, който е преобразувал в непосредствено чувство и усещане много от събраното като познания през предишни инкарнации, един такъв поклоник имаме в лицето на брат Марко.
Той е преобразил тези познания в чувство и усещане и чрез това е призван да води другите, които може би са имали повече представи. Един такъв поклонник със зряла душа, който е преобразувал в непосредствено чувство и усещане много от събраното като познания през предишни инкарнации, един такъв поклоник имаме в лицето на брат Марко. Като принадлежащ към едно тайно братство, той е изпратен с важна мисия до другото тайно братство.
към текста >>

Езотеричният християнин вижда в червените рози това, което в пречистената и просветлена от Христовия принцип кръв и чрез това в пречистения аз извежда човека нагоре до неговата по-висша същност; той вижда това, което преобразува астралното тяло в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
Кръвта е израз на аза. Езотеричният християнин вижда в червените рози това, което в пречистената и просветлена от Христовия принцип кръв и чрез това в пречистения аз извежда човека нагоре до неговата по-висша същност; той вижда това, което преобразува астралното тяло в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух. Така в свързания с трите лъча кръст с розите насреща ни застава Христовият принцип, изразен чрез дълбокия символ. Поклонникът, брат Марко, който пристига тук, знае, че се намира на едно място, където се разбира дълбокият смисъл на християнството.
към текста >>

Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом. Той слуша суровия си баща. Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли. Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>

Когато брат Марко прекрачва първата порта, портата на астралния свят, дочува само тихото звучение на вътрешния свят, който се намира зад нашия външен свят, онзи свят, който преобразува нисшия свят на астралността в по-висшия свят, проникнат от тризвучието.
Когато човекът се развива нагоре чрез символичния пъстър свят на астралното, той се доближава до света на хармонията на сферите, до девахана, това, което е духовната музика. Когато брат Марко прекрачва първата порта, портата на астралния свят, дочува само тихото звучение на вътрешния свят, който се намира зад нашия външен свят, онзи свят, който преобразува нисшия свят на астралността в по-висшия свят, проникнат от тризвучието. И когато достигнем до по-висшия свят, в него човешката нисша природа се преобразува в по-висшата триединност, нашето астрално тяло се преобразува в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
към текста >>

И когато достигнем до по-висшия свят, в него човешката нисша природа се преобразува в по-висшата триединност, нашето астрално тяло се преобразува в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
Когато човекът се развива нагоре чрез символичния пъстър свят на астралното, той се доближава до света на хармонията на сферите, до девахана, това, което е духовната музика. Когато брат Марко прекрачва първата порта, портата на астралния свят, дочува само тихото звучение на вътрешния свят, който се намира зад нашия външен свят, онзи свят, който преобразува нисшия свят на астралността в по-висшия свят, проникнат от тризвучието. И когато достигнем до по-висшия свят, в него човешката нисша природа се преобразува в по-висшата триединност, нашето астрално тяло се преобразува в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
към текста >>

94. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Неща, които привидно са отпаднали от по-висшето развитие, се приемат и преобразуват от по-висшите сили.
Този въпрос ни довежда до важно познание, за да си изградим възгледи, да си изясним как някои факти се разиграват във висшите светове, където чрез определени събития това, което е вредно и зло, се преобразява чрез мъдрото ръководство в добро. Нека вземем например отпадъците, торът. Той е отхвърленото и чрез мъдрата му употреба в стопанството служи за основа на по-късния растеж. Неща, които привидно са отпаднали от по-висшето развитие, се приемат и преобразуват от по-висшите сили. Това се вижда особено ясно при съществата, за които говорихме и ние го опознаваме много ясно, когато проследим пораждането на тези същества.
към текста >>

95. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Докато едната част се развива прогресивно по правилния начин, за да преобразува в бъдеще демоните, призраците и фантомите, те ще изблъскат другата част надолу.
В бъдеще хората ще се разделят на добри и зли. Докато едната част се развива прогресивно по правилния начин, за да преобразува в бъдеще демоните, призраците и фантомите, те ще изблъскат другата част надолу. Това ще са злите хора. Това, което човешкият дух създаде, ще има реално значение. Винаги е било така в човешкото развитие.
към текста >>

96. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Ако Земята нямаше Луната, а само Слънцето, човекът щеше да се развива и преобразува с невероятна бързина.
Ако Земята нямаше Луната, а само Слънцето, човекът щеше да се развива и преобразува с невероятна бързина. Той не би понесъл това, щеше да му е прекалено бързо и да пропусне необходими неща. В Слънцето са обединени най-добрите сили, необходими за развитието на човека, но бързото темпо не е бивало да се приеме.
към текста >>

97. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Винаги ви е казвано, че азът работи върху другите тела и преобразува астралното тяло в Дух-себе.
Какво прави растителният свят? Какво става с растението ще разберете, когато съвсем точно премислите следното. Винаги ви е казвано, че азът работи върху другите тела и преобразува астралното тяло в Дух-себе. В същата степен, в която това става, в нервната система на човека протичат законите на растителното царство. Достигне ли човекът следващата степен на ясновидството, законите на животинското царство се вливат в системата на жлезите му и когато човекът преобразува физическото тяло, тогава законите на човешкото царство се внасят в самото човешко тяло. Всичко това се отнася за будното състояние и за състоянията на висшето ясновидско съзнание. Човекът сега е достигнал до степента, когато азът внася законите на минералното царство в кръвта. Азът може да го прави само в будното състояние, само тогава минералните закони навлизат в кръвта.
към текста >>

Достигне ли човекът следващата степен на ясновидството, законите на животинското царство се вливат в системата на жлезите му и когато човекът преобразува физическото тяло, тогава законите на човешкото царство се внасят в самото човешко тяло.
Какво прави растителният свят? Какво става с растението ще разберете, когато съвсем точно премислите следното. Винаги ви е казвано, че азът работи върху другите тела и преобразува астралното тяло в Дух-себе. В същата степен, в която това става, в нервната система на човека протичат законите на растителното царство. Достигне ли човекът следващата степен на ясновидството, законите на животинското царство се вливат в системата на жлезите му и когато човекът преобразува физическото тяло, тогава законите на човешкото царство се внасят в самото човешко тяло. Всичко това се отнася за будното състояние и за състоянията на висшето ясновидско съзнание. Човекът сега е достигнал до степента, когато азът внася законите на минералното царство в кръвта. Азът може да го прави само в будното състояние, само тогава минералните закони навлизат в кръвта. Когато човекът спи, кръвта пак трябва да се обслужва. И понеже над тази кръв е било работено в продължение на четири етапа, трябва да пристъпят три други сили.
към текста >>

98. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Днес няма да говорим за такова тривиално мнение, а за вътрешното преобразуване на нашето усещане и чувстване, когато действително приемем антропософията.
Днес няма да говорим за такова тривиално мнение, а за вътрешното преобразуване на нашето усещане и чувстване, когато действително приемем антропософията. Ще се занимаем с въпроса: «Могат ли мислите, които се споделят тук с нас, да се влеят във всички сили на душата ни и да ни направят нов човек по отношение на всичко, което изживяваме вътрешно? »
към текста >>

99. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Тя е нещо, което преобразува нашето отношение към живота и нашите импулси, така че чрез това да станем други хора.
Виждаме как антропософията води до духовните основи на битието. Тя е нещо, което преобразува нашето отношение към живота и нашите импулси, така че чрез това да станем други хора. Теософските представи са зародиши, волеви импулси за реалното изживяване.
към текста >>

100. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Но ние самите работим с тях върху това преобразуване на Земята.
Така ясновидецът вижда растенията непрекъснато обкръжени от душите на хората, които си подготвят леглото за новата инкарнация. Висшите същества управляват целия този процес. Но ние самите работим с тях върху това преобразуване на Земята. Човекът е работникът, реорганизаторът на строежа на нашата Земя. Така за нас се подрежда един чудесен живот на нашата Земя, когато го разглеждаме с неговите взаимовръзки като цялост. Така опознаваме и как живеем между висши същества, свързани с нашата Земя, които не слизат до физическо въплъщение.
към текста >>

Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта.
На Земята също не са могли да останат, тя е била много малко напреднала за тях. На двете мирови тела те не са можели да живеят. Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества. Това са Меркурий и Венера. На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта. Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта. Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта. На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества. Те обитават Венера, но могат да действат и на Земята, като работят в човешкото тяло. Тези същества ги наричаме луциферични същества. В известен смисъл тяхната родина е Венера.
към текста >>

101. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Стария Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло.
Така се научаваме все повече и повече да прозираме в мировото пространство и в това, което се носи в него. А физическите тела ни изглеждат само като физическо проявление на възвишени духовни същества. Онези висши духовни същества изливат своята волева субстанция. Това е мощното магическо действие. Волята става толкова силна, че може да излъчи субстанция. Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Стария Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло. Престоли, или духове на волята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически дъжд, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
към текста >>

Азът работи в астралното тяло и го преобразува в Манас, етерното тяло – в Будхи, физическото – в Атма или Човека-дух.
Припомнете си нашето първо елементарно представяне на човека. Човекът се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз. Азът работи в астралното тяло и го преобразува в Манас, етерното тяло – в Будхи, физическото – в Атма или Човека-дух. Не би било възможно обаче това развитие да протече така още от началото. Трябвало е да се включат сетивната душа, разбиращата душа и съзнателната душа.
към текста >>

Тези членове, които лежат между тялото – физическото, етерно и астралното тяло и духа, – Манас Будхи, Атма, са междинни предварителни преобразувания.
Тези членове, които лежат между тялото – физическото, етерно и астралното тяло и духа, – Манас Будхи, Атма, са междинни предварителни преобразувания. Сега на своята степен на духовно развитие азът изработва в астралното тяло Манас, Дух-себе. Всичко, което става сега, е чиста работа за Манас или Духа-себе. Това обаче не е от дълго, започнали сме го едва през атлантската епоха. Било е подготвено още по-рано, но несъзнателно, и то чрез трите члена на душата – сетивна душа, разбираща душа и съзнателна душа.
към текста >>

102. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Те виждат нещата и им изплува мисълта, че могат да бъдат други и веднага ги преобразуват.
Те се намират във висшия деваханически свят и въздействат дълбоко в човека. Тук нямаме повече работа с течностите, а с много по-фини неща. Когато ясновидецът разглежда тези същества, те му изглеждат много особени. Те са надарени с грандиозен талант на откриватели, те са откриватели във всеки момент от живота си. Но не се нуждаят да обмислят своите открития. Те виждат нещата и им изплува мисълта, че могат да бъдат други и веднага ги преобразуват. Така тези същества непрекъснато променят нещата. Всичко, което виждат, го променят веднага по най-остроумен начин. Сетивното възприятие и умното изобретяване са непосредствени. С премисляне, с логика и подобни неща те не искат да имат работа, но преобразуват всичко непосредствено със сетивното впечатление, оттам те са реформатори, революционери.
към текста >>

С премисляне, с логика и подобни неща те не искат да имат работа, но преобразуват всичко непосредствено със сетивното впечатление, оттам те са реформатори, революционери.
Но не се нуждаят да обмислят своите открития. Те виждат нещата и им изплува мисълта, че могат да бъдат други и веднага ги преобразуват. Така тези същества непрекъснато променят нещата. Всичко, което виждат, го променят веднага по най-остроумен начин. Сетивното възприятие и умното изобретяване са непосредствени. С премисляне, с логика и подобни неща те не искат да имат работа, но преобразуват всичко непосредствено със сетивното впечатление, оттам те са реформатори, революционери.
към текста >>

103. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Това, което се представя като потоци топлина, в течение на времето отново се преобразува.
Трябва да си създадем една представа за тази първа заложба. Нека да вземем на помощ това, което в по-късните времена е останало от тази първа човешка заложба. Тя е обхваната от другите членове на човешката природа. Днес пулсира в нас като топлината на кръвта ни. Това е остатък от първата човешка заложба. Това, което се представя като потоци топлина, в течение на времето отново се преобразува. Горе, в главата, детето има едно меко място. Това е отворът, който човекът е имал там в древните времена. Около средата от развитието на човечеството там се е протягал навън един вид топлинен орган, пламъци като пипала, като една етерна латерна – циклопското око.
към текста >>

Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята.
Не е било обаче око, а топлинен орган. Човекът е употребявал този орган, за да се ориентира. По това време той живее в по-топли и по-студени течни елементи. Този орган му е казвал коя околност е полезна или вредна за него. Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята. От него трябва да си представим излизащи силови линии към сърцето, едно обособяване, без да са съществували още другите органи, така че то е изглеждало като един вид латерна, от която излизат пипала като лъчи надолу, превърнали се по-късно в кръвоносните съдове. Това е човекът от топлина.
към текста >>

Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце.
Топлинното материално състояние преминава в газообразно състояние. Тази степен на земното развитие има голямо значение за хората. Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес. Появява се и много важен факт. Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино състояние, до светлина. Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце. Газообразното състояние е било проникнато от светлина, излъчваща се в космическото пространство. Така е и сега, когато Земята се сгъстява до въздушното състояние. Тя се прониква от светлина и я излъчва в космическото пространство. Земята става, така да се каже, слънце. Светлината е причина за нещо друго, то прониква в тъмната топлинна материя.
към текста >>

За човека остава възможността да преобразува образа, до който е стигнал.
Така човекът е бил задържан в средата. Слънцето дава силата за напредващия жив растеж. Луната задържа това развитие на степента, подходяща за хората. Човекът стои по средата между същества, които се развиват много по-бързо от него, и други, които се развиват много по-бавно. Слънцето поема развитието на живота, Луната – на формата. За човека остава възможността да преобразува образа, до който е стигнал. Той бива подготвян така, че зародишът на аза е могъл да се потопи в него. Чрез това развитието на човека се разпалва в душевно-духовна посока.
към текста >>

104. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Земята преминава през много преобразувания.
Човекът се въплъщава отново, когато може да изживее нещо ново, когато може да приеме нов плод в себе си. Земята преминава през много преобразувания. Затова е неправилно, когато някои хора вярват, че не е необходимо постоянно да се прераждаме. Човекът може винаги да изживее нещо ново, което отново взима във вечността.
към текста >>

Кой работи върху преобразуването на Земята?
Какво причинява промяната на земната повърхност? Кой работи върху преобразуването на Земята? Как става, че в определена област се поражда напълно различен растителен свят при съвсем други жизнени условия? Точно както човекът непрекъснато променя облика на Земята във физическия свят с физически сили – опитайте се да си представите как преди три хиляди години е изглеждало мястото, където сега е Мюнхен, – така можете да си представите, че от девахана трябва да произлизат други промени, защото хората тук, на Земята, променят само минералното царство. И там са отново самите хора, които непрекъснато преобразуват Земята. Но не могат да го правят сами. Те не биха знаели как трябва да изглежда Земята, какво състояние да последва.
към текста >>

И там са отново самите хора, които непрекъснато преобразуват Земята.
Какво причинява промяната на земната повърхност? Кой работи върху преобразуването на Земята? Как става, че в определена област се поражда напълно различен растителен свят при съвсем други жизнени условия? Точно както човекът непрекъснато променя облика на Земята във физическия свят с физически сили – опитайте се да си представите как преди три хиляди години е изглеждало мястото, където сега е Мюнхен, – така можете да си представите, че от девахана трябва да произлизат други промени, защото хората тук, на Земята, променят само минералното царство. И там са отново самите хора, които непрекъснато преобразуват Земята. Но не могат да го правят сами. Те не биха знаели как трябва да изглежда Земята, какво състояние да последва. Могат да го направят само под ръководството на висшите същества. Тези висши същества, които водят и насочват, са съществата, които означихме като ангели. Те имат работа с това в човека, което се намира под друг образ по време на неговото пребиваване в девахана.
към текста >>

И понеже по своя начин стигат до растителния свят, те могат да предизвикат това преобразуване на Земята.
Те не биха знаели как трябва да изглежда Земята, какво състояние да последва. Могат да го направят само под ръководството на висшите същества. Тези висши същества, които водят и насочват, са съществата, които означихме като ангели. Те имат работа с това в човека, което се намира под друг образ по време на неговото пребиваване в девахана. Те водят и насочват вечния аз на човека. И понеже по своя начин стигат до растителния свят, те могат да предизвикат това преобразуване на Земята.
към текста >>

Вътре е изложено, че законът за запазването на енергията важи също и за душата, и че вътрешните явления в душата се дължат само на преобразуването на хранителните средства.
Когато това, което се каза, отново изпълни хората, някои неща ще се променят. Сега сме стигнали до невъобразим спад в научното образование. Външният прогрес не върви паралелно с духовния живот, който ще стигне до невероятно ниско ниво, ако такива истини не станат известни и науката не се изясни чрез тях. Хората изобщо не знаят какво да правят с тяхната материалистическа наука. Наскоро излезе една психологична книга.54 Не бива да се вярва, че такава книга не въздейства, понеже авторът ѝ е непознат. Вътре е изложено, че законът за запазването на енергията важи също и за душата, и че вътрешните явления в душата се дължат само на преобразуването на хранителните средства. Той приблизително казва: «От десет години вече съвсем сигурно се знае, че това, което се означава като закон за запазването на енергията е идентично с дейностите на нервната система; защото може да се докаже, че всичко, което човекът поема с храната под формата на сили (енергия), изцяло се покрива с работата, която той извършва. Щом може точно да се докаже, че в човека се извършва същото както навън в света, не е възможно да съществува никаква душевна същност. Тогава имаме само преобразуване на хранителните средства в сили, които отново се изхвърлят навън.»
към текста >>

Тогава имаме само преобразуване на хранителните средства в сили, които отново се изхвърлят навън.»
Хората изобщо не знаят какво да правят с тяхната материалистическа наука. Наскоро излезе една психологична книга.54 Не бива да се вярва, че такава книга не въздейства, понеже авторът ѝ е непознат. Вътре е изложено, че законът за запазването на енергията важи също и за душата, и че вътрешните явления в душата се дължат само на преобразуването на хранителните средства. Той приблизително казва: «От десет години вече съвсем сигурно се знае, че това, което се означава като закон за запазването на енергията е идентично с дейностите на нервната система; защото може да се докаже, че всичко, което човекът поема с храната под формата на сили (енергия), изцяло се покрива с работата, която той извършва. Щом може точно да се докаже, че в човека се извършва същото както навън в света, не е възможно да съществува никаква душевна същност. Тогава имаме само преобразуване на хранителните средства в сили, които отново се изхвърлят навън.»
към текста >>

105. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства.
62. Хайнрих фон Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена. Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства. Под смазващата тежест на заблужденията, под които архитектурата е изпаднала по този начин, най-после си пробива път убеждението, че архитектурните стилове изобщо не могат да бъдат измислени... следователно също и изкуството може да дължи своето пораждане и развитие само на естествени процеси. Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г. на избрания ректор на Техническия университет във Виена, Хайнрих, барон от Ферстел, професор по архитектура, на 9 октомври 1890 г., Виена). Реч на новоизбрания ректор Хайнрих, барон от Ферстел, стр. 39 и сл.
към текста >>

106. Съдържание GA_99 Теософия на розенкройцерите

Изходните принципи на човешката същност и тяхното преобразуване със силата на “Аза”.
Описание на природата на човека. Изходните принципи на човешката същност и тяхното преобразуване със силата на “Аза”. Седемчленният и деветчленният човек.
към текста >>

Преобразуване на телесния вид и силите, продължаващи човешкия род.
Преодоляване на егоизма. Задачата на великото братство: да съедини разпадащото се човечество с помощта на духовната мъдрост. Преобразуване на телесния вид и силите, продължаващи човешкия род. Бъдещо състояние на хората на Юпитер и на Венера. Добрата и злата раса на бъдещето.
към текста >>

107. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Този подем се състои в това, че човек изхождайки от своя "Аз", въздейства на трите горепосочени начала и ги преобразува.
И така, ние се запознахме с четиричленния човек: той е човек физически, етерен, астрален и "Аз". Но работата е там, че всичко това все още не обхваща цялата човешка природа. Тези четири начала са били в човека още по време на неговото първо въплъщение тук на Земята, а преминаването през различните въплъщения е знак за развитието на човека, на неговия подем. Този подем се състои в това, че човек изхождайки от своя "Аз", въздейства на трите горепосочени начала и ги преобразува. Ако погледнем човека в далечното минало, в неговото първо въплъщение на Земята, ще стане ясно, че той е следвал всичките свои страсти и желания. Притежавал е всичките четири начала, в това число и своя "Аз", но се е държал като животно. Ако сравним този човек с извисения идеалист, то разликата е в това, че дивака още не е работил, със своя "Аз" над своето астрално тяло. Следващата крачка в прогреса на човешката еволюция се състои в това че човекът започва да работи над астралното си тяло. Тази работа се изразява в това, че човекът придобива отвътре от себе си власт на някои притежаващи свойства на астралното тяло.
към текста >>

Този Манас е продукт от преобразуването на астралното тяло от човешкия "Аз".
Ако сравним този човек с извисения идеалист, то разликата е в това, че дивака още не е работил, със своя "Аз" над своето астрално тяло. Следващата крачка в прогреса на човешката еволюция се състои в това че човекът започва да работи над астралното си тяло. Тази работа се изразява в това, че човекът придобива отвътре от себе си власт на някои притежаващи свойства на астралното тяло. Редовият европеец си казва: някои от своите влечения мога да следвам, а други не бива. И ето това, над което човекът е придобил власт, ние наричаме "Дух-Себе" това е същото, на което е дадено името "Манас". Този Манас е продукт от преобразуването на астралното тяло от човешкия "Аз". Материално това е същото астрално тяло, което е било и по-рано, но сега е станало "Дух-Себе".
към текста >>

Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя темперамент.
Този получен сбор от знания и представи карат човека да не следва сляпо своите чувства и страсти. Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си. Аз обикновено сравнявам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника. Именно в това се състои същността на посвещението на ученика. Обучението трябва да се разглежда като подготовка. Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя темперамент. Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният темперамент се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание. Това е източникът на вътрешните окултни сили. Това означава, че "Азът" работи не само над астралното тяло, но и над етерното.
към текста >>

Наистина, когато склонностите на човек се проявяват външно, трябва да ги търсим и в астралното тяло, но ако искаш да ги промениш, трябва обезателно да се търсят в етерното, и промяната може да стане само по пътя на преобразуване на етерното тяло.
Наистина, когато склонностите на човек се проявяват външно, трябва да ги търсим и в астралното тяло, но ако искаш да ги промениш, трябва обезателно да се търсят в етерното, и промяната може да стане само по пътя на преобразуване на етерното тяло. От това, каква част от етерното тяло е била преобразувана, зависи това, колко има в човека така наречения "Дух-Живот", наричан така в противоположност на жизненото, т.е. на етерното тяло. В теософската литература му е било дадено името "Будхи". Субстанцията Будхи има не нещо друго, освен част от етерното тяло, преобразувано от човешкия "Аз".
към текста >>

От това, каква част от етерното тяло е била преобразувана, зависи това, колко има в човека така наречения "Дух-Живот", наричан така в противоположност на жизненото, т.е.
Наистина, когато склонностите на човек се проявяват външно, трябва да ги търсим и в астралното тяло, но ако искаш да ги промениш, трябва обезателно да се търсят в етерното, и промяната може да стане само по пътя на преобразуване на етерното тяло. От това, каква част от етерното тяло е била преобразувана, зависи това, колко има в човека така наречения "Дух-Живот", наричан така в противоположност на жизненото, т.е. на етерното тяло. В теософската литература му е било дадено името "Будхи". Субстанцията Будхи има не нещо друго, освен част от етерното тяло, преобразувано от човешкия "Аз".
към текста >>

Субстанцията Будхи има не нещо друго, освен част от етерното тяло, преобразувано от човешкия "Аз".
Наистина, когато склонностите на човек се проявяват външно, трябва да ги търсим и в астралното тяло, но ако искаш да ги промениш, трябва обезателно да се търсят в етерното, и промяната може да стане само по пътя на преобразуване на етерното тяло. От това, каква част от етерното тяло е била преобразувана, зависи това, колко има в човека така наречения "Дух-Живот", наричан така в противоположност на жизненото, т.е. на етерното тяло. В теософската литература му е било дадено името "Будхи". Субстанцията Будхи има не нещо друго, освен част от етерното тяло, преобразувано от човешкия "Аз".
към текста >>

Силите преобразуващи физическото тяло, трябва да се търсят в най-висшия от световете.
Ако "Азът" е станал до толкова силен, че може да променя не само етерното тяло, но и физическото, най-плътното в човешката природа то, което е създадено такова, че неговите сили се простират в най-висшия от световете,тогава ние казваме: човекът създава в себе си висшия принцип на своята сегашна природа, наричан "Атма", или истински духовен човек. Силите преобразуващи физическото тяло, трябва да се търсят в най-висшия от световете. Такова преобразуване започва с преобразуване на дихателния процес, понеже Атма означава "дишане". Благодарение на това се изменят свойствата на кръвта, влияещи на физическото тяло, и тогава се осъществява работата, която се проявява, за която се говори в най-висшия от световете.
към текста >>

Такова преобразуване започва с преобразуване на дихателния процес, понеже Атма означава "дишане".
Ако "Азът" е станал до толкова силен, че може да променя не само етерното тяло, но и физическото, най-плътното в човешката природа то, което е създадено такова, че неговите сили се простират в най-висшия от световете,тогава ние казваме: човекът създава в себе си висшия принцип на своята сегашна природа, наричан "Атма", или истински духовен човек. Силите преобразуващи физическото тяло, трябва да се търсят в най-висшия от световете. Такова преобразуване започва с преобразуване на дихателния процес, понеже Атма означава "дишане". Благодарение на това се изменят свойствата на кръвта, влияещи на физическото тяло, и тогава се осъществява работата, която се проявява, за която се говори в най-висшия от световете.
към текста >>

Трябва да се различават две форми на преобразуване, а ако трябва по-точно да се изразим, говорим за несъзнателно и съзнателно преобразуване.
Трябва да се различават две форми на преобразуване, а ако трябва по-точно да се изразим, говорим за несъзнателно и съзнателно преобразуване. Всъщност, всеки европеец несъзнателно преобразува нисшите начала на своята природа, изхождайки от своя "Аз". Съзнателното той преобразува в своя сегашен цикъл на развитие само по отношение на Манас, и той трябва да стане посветен, за да се научи да преобразува своето етерно тяло.
към текста >>

Всъщност, всеки европеец несъзнателно преобразува нисшите начала на своята природа, изхождайки от своя "Аз".
Трябва да се различават две форми на преобразуване, а ако трябва по-точно да се изразим, говорим за несъзнателно и съзнателно преобразуване. Всъщност, всеки европеец несъзнателно преобразува нисшите начала на своята природа, изхождайки от своя "Аз". Съзнателното той преобразува в своя сегашен цикъл на развитие само по отношение на Манас, и той трябва да стане посветен, за да се научи да преобразува своето етерно тяло.
към текста >>

Съзнателното той преобразува в своя сегашен цикъл на развитие само по отношение на Манас, и той трябва да стане посветен, за да се научи да преобразува своето етерно тяло.
Трябва да се различават две форми на преобразуване, а ако трябва по-точно да се изразим, говорим за несъзнателно и съзнателно преобразуване. Всъщност, всеки европеец несъзнателно преобразува нисшите начала на своята природа, изхождайки от своя "Аз". Съзнателното той преобразува в своя сегашен цикъл на развитие само по отношение на Манас, и той трябва да стане посветен, за да се научи да преобразува своето етерно тяло.
към текста >>

Сега започва преобразуване.
И така, ние имаме три първоначални принципа на човешката природа, които притежава всеки човек, в това число и най-примитивният, намиращ се на първата степен от развитието си,а в тях се намира човешкия "Аз". Сега започва преобразуване. Дълго време е ставало несъзнателно, сега човечеството започва съзнателно да променя астралното тяло. Посветените преобразуват сега съзнателно етерното тяло, а в бъдеще всички хора съзнателно ще преобразуват етерното и физическо тяло.
към текста >>

Посветените преобразуват сега съзнателно етерното тяло, а в бъдеще всички хора съзнателно ще преобразуват етерното и физическо тяло.
И така, ние имаме три първоначални принципа на човешката природа, които притежава всеки човек, в това число и най-примитивният, намиращ се на първата степен от развитието си,а в тях се намира човешкия "Аз". Сега започва преобразуване. Дълго време е ставало несъзнателно, сега човечеството започва съзнателно да променя астралното тяло. Посветените преобразуват сега съзнателно етерното тяло, а в бъдеще всички хора съзнателно ще преобразуват етерното и физическо тяло.
към текста >>

"Азът" действа преобразуващо.
По този начин, има три първични члена на човешката природа: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, а после четвъртия принцип "Аза". "Азът" действа преобразуващо. Той отначало преобразува тези три принципа и за съвременният човек това вече е в миналото: несъзнателно възникнали благодарение на нисшия "Аз" зародишите на Чувстващата душа, Разумната душа и на Съзнателната душа.
към текста >>

Той отначало преобразува тези три принципа и за съвременният човек това вече е в миналото: несъзнателно възникнали благодарение на нисшия "Аз" зародишите на Чувстващата душа, Разумната душа и на Съзнателната душа.
По този начин, има три първични члена на човешката природа: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, а после четвъртия принцип "Аза". "Азът" действа преобразуващо. Той отначало преобразува тези три принципа и за съвременният човек това вече е в миналото: несъзнателно възникнали благодарение на нисшия "Аз" зародишите на Чувстващата душа, Разумната душа и на Съзнателната душа.
към текста >>

Само в Съзнателната душа се появява съзнателност на преобразуването тук "Азът" започва съзнателно да работи над преобразуването.
Три души различава розенкройцерската теософия. Само в Съзнателната душа се появява съзнателност на преобразуването тук "Азът" започва съзнателно да работи над преобразуването. В началото в астралното тяло се развива Дух-Себе. В елемента на етерното тяло се развива като съответствие тяло на живота Дух-Живот. След това във физическото тяло се развива собствен Човек-Дух, Атма. По този начин,в общия строеж имаме девет начала на човешката природа.
към текста >>

108. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Самият човек от духовния свят работи под ръководството на висшите същества над преобразуването на Земята.
Кой действа тук, кой променя ликът на Земята? си задаваме въпроси. И заедно с това ние достигаме отговора на въпроса: какво прави човек между преражданията? Самият човек от духовния свят работи под ръководството на висшите същества над преобразуването на Земята. Самите хора, между смъртта и новото раждане извършват тази работа. Когато те отново се раждат, те откриват земният лик такъв, какъвто самите те са го направили със своята работа. Всички ние сме извършили такава работа.
към текста >>

Ако човекът вече е достигнал това, че който е преобразувал дейността, която е извършил в миналия си живот, в духовни сили, ако той във външния свят на Девакан е изживял всички събития, така, че те са оказали върху него своето действие, тогава той е достигнал достатъчна зрялост, за да се спусне от Девакан за нов физически живот.
Ако човекът вече е достигнал това, че който е преобразувал дейността, която е извършил в миналия си живот, в духовни сили, ако той във външния свят на Девакан е изживял всички събития, така, че те са оказали върху него своето действие, тогава той е достигнал достатъчна зрялост, за да се спусне от Девакан за нов физически живот. И тогава отново навлиза в Земния кръг.
към текста >>

109. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения.
Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили мира в Европа,това имало и духовно значение. Хуните са последните остатъци от древните атлантски народи. Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела. Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи. Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг. И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него намира място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек. Един ще каже, че раняването и било предизвикано от жаждата за мъст, а друг че причината е бил ножа. И двамата са прави.
към текста >>

110. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Сегашният човек се състои от четворката: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и "Аз", а в "Аза" са преобразувани Духът-Себе, Духът-Живот И Човекът-Дух Манас, Буди, Атма.
Така самостоятелно, както работи сегашния човек на Сатурн работили същества, намиращи се в това време на човешка степен на развитие. Те не можели да бъдат устроени като сегашния човек, тъй като единствената субстанция на Сатурн била тъмнината. Но по отношение на интелекта на осъзнаването на своя "Аз" те се намирали на тази степен, на която е днешния човек,макар че не са могли да образуват за себе си нито физическо тяло, нито мозък. Да ги разгледаме малко по отблизо. Сегашният човек се състои от четворката: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и "Аз", а в "Аза" са преобразувани Духът-Себе, Духът-Живот И Човекът-Дух Манас, Буди, Атма. Нисш, макар и най-съвършен принцип на планетата Земя се явява физическото тяло, след него следва етерното тяло, после астралното след това "Аза". Но има и такива същества, нисш принцип на които се явява етерното тяло, и те нямат физическо тяло. За да действат в нашия сетивен свят, те нямат необходимост от това тяло, затова те притежават принцип много по-висок отколкото нашия седми. При другите същества нисш принцип се явява астралното тяло, и при това те притежават девети принцип. Накрая, има и такива, при които висш принцип е техния "Аз", а след това има още и десети принцип.
към текста >>

Тези същества преобразували зародишите на органите на сетивата, заложени в човека още на Сатурн; някои запазили своя първоначален характер, а някои станали жлези или органи на растежа.
На Слънцето телесността вече е по-плътна отколкото на Сатурн, тя може да бъде сравнена с гъстотата на нашия въздух. Човешката физическа телесност, вашето собствено тяло, което вие сте сформирали за себе си и което е видимо на Слънцето, е проникнато от етерно тяло. вие там самите сте принадлежали към въздушното тяло, както на Сатурн към топлинното тяло. Вашето етерно тяло е било още долу, но астралното ви тяло и "Аза" са били включени в слънчевата атмосфера във всеобщото астрално тяло на Слънцето, и там вие сте въздействали на намиращите се долу физическо и етерно тяло, точно както сега по време на сън, когато вашето астрално тяло се намира отвън и от там въздейства върху физическото и етерно тяло. Вие сте изработвали в тази двойка първия зародиш на това, което днес се явява органи на растежа, храносмилане, продължаване на рода. Тези същества преобразували зародишите на органите на сетивата, заложени в човека още на Сатурн; някои запазили своя първоначален характер, а някои станали жлези или органи на растежа. Всички органи на растежа и продължаване на рода всъщност са преобразуваните, обхванатите от етерното тяло органи на сетивата.
към текста >>

Всички органи на растежа и продължаване на рода всъщност са преобразуваните, обхванатите от етерното тяло органи на сетивата.
Човешката физическа телесност, вашето собствено тяло, което вие сте сформирали за себе си и което е видимо на Слънцето, е проникнато от етерно тяло. вие там самите сте принадлежали към въздушното тяло, както на Сатурн към топлинното тяло. Вашето етерно тяло е било още долу, но астралното ви тяло и "Аза" са били включени в слънчевата атмосфера във всеобщото астрално тяло на Слънцето, и там вие сте въздействали на намиращите се долу физическо и етерно тяло, точно както сега по време на сън, когато вашето астрално тяло се намира отвън и от там въздейства върху физическото и етерно тяло. Вие сте изработвали в тази двойка първия зародиш на това, което днес се явява органи на растежа, храносмилане, продължаване на рода. Тези същества преобразували зародишите на органите на сетивата, заложени в човека още на Сатурн; някои запазили своя първоначален характер, а някои станали жлези или органи на растежа. Всички органи на растежа и продължаване на рода всъщност са преобразуваните, обхванатите от етерното тяло органи на сетивата.
към текста >>

111. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

С възникване на преобразуването на кръвта, вътре в човека се появило и затъмнение на съзнанието извън раждането и смъртта.
След това възникнала сегашната кръв, която сега се произвежда в самото тяло на човека, и това вървяло ръка за ръка с възникване на двата пола, което обусловило необходимостта от един забележителен процес: кръвта поражда непрекъсната борба между живота и смъртта, и същество, произвеждащо в себе си червена кръв, само се явява арена на това постоянно сражение, понеже червената кръв се използва и се превръща в синя кръв, във вещество на смъртта. С възникване на преобразуването на кръвта, вътре в човека се появило и затъмнение на съзнанието извън раждането и смъртта. Само сега, с просветляването на сегашното съзнание човекът загубва предишното сумрачно безсмъртие, тъй като невъзможността да се погледне извън границите на раждането и смъртта е тясно свързана със съществуването на половете. С това по много интимен начин е свързано и още нещо.
към текста >>

Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят.
По-нататък на север ние откриваме медите и персите, протоперсийската култура. Докато индийската култура отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея. Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят. Земята за него по начало представлява враждебно начало. Той трябвало да овладее земята, и тази антитеза е изразена в противопоставянето на Ормузд и Ариман, доброто и злото божество, и в борбата между тях. Човекът искал духовният свят все повече и повече да навлиза в земния свят, но той все още не можел да осъзнае закономерността, естествената закономерност на този външен свят. Древната индийска култура всъщност притежавала знанието за висшите светове, но добито не на основата на естествознанието, понеже всичко земно било "Майя", персиецът виждал в природата само работилница.
към текста >>

112. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

И това оказваше такова влияние, че човекът можеше да извърши преобразуваща работа над своя организъм в много по-голяма степен.
Днес вие можете да доведете кръвта до бузите си и да я прогоните; преди човекът изцяло се намираше под влиянието на света на образите, който беше израз на духовния свят. И това оказваше такова влияние, че човекът можеше да извърши преобразуваща работа над своя организъм в много по-голяма степен. При това и неговото тяло беше много по-"меко". Беше време, когато човекът можеше не само да протегне ръка и не само да посочи с пръст, но и да изпрати в ръката своята воля, така че на ръката можеше да се придаде нова форма, протягайки пръсти като филизи. Било време, когато ходилата на краката все не са имали непроменящ се вид, а човек можел да ги изтегля от себе си също във вид на израстъци. Така човекът формирал своето тяло от образите, които възприемал от обкръжаващата среда. Днес, в нашето материално време, преобразуването на своето човешко тяло става толкова бавно, колкото това е възможно, но в последствие отново ще се ускори.
към текста >>

Днес, в нашето материално време, преобразуването на своето човешко тяло става толкова бавно, колкото това е възможно, но в последствие отново ще се ускори.
И това оказваше такова влияние, че човекът можеше да извърши преобразуваща работа над своя организъм в много по-голяма степен. При това и неговото тяло беше много по-"меко". Беше време, когато човекът можеше не само да протегне ръка и не само да посочи с пръст, но и да изпрати в ръката своята воля, така че на ръката можеше да се придаде нова форма, протягайки пръсти като филизи. Било време, когато ходилата на краката все не са имали непроменящ се вид, а човек можел да ги изтегля от себе си също във вид на израстъци. Така човекът формирал своето тяло от образите, които възприемал от обкръжаващата среда. Днес, в нашето материално време, преобразуването на своето човешко тяло става толкова бавно, колкото това е възможно, но в последствие отново ще се ускори. В бъдеще човекът ще получи по-голямо влияние върху своята физическа телесност. При разглеждане на посвещението ще видим, с какви средства той получава такова влияние. Ако не се отдаде да се постигне това за един живот, то пак в следващото въплъщение може да се направи много.
към текста >>

И преди всичко човекът ще започне да въздейства преобразуващо на възпроизводителната сила.
Това състояние, сравнимо с нашето сегашно състояние на сън, тогава ще се смени с друго, когато човекът ще може произволно да извлича своето етерно тяло от физическото. Тук на Земята ще се намира по-плътната част на човека, и човек ще се ползва от нея отвън, като инструмент. Човекът няма да носи на себе си своето тяло, да живее в него, а ще витае над него. Самото тяло ще стане по-леко и по-тънко. Днес това изглежда глупава идея, но това е точно и известно от духовните закони, подобно на това както по законите на астрономията се изчисляват бъдещите слънчеви и лунни затъмнения. И преди всичко човекът ще започне да въздейства преобразуващо на възпроизводителната сила. Много не са в състояние да си представят, че някога ще се появи друга сила на размножаване, от сегашната. Но тя ще се появи, и начинът на размножаване ще се измени. Всичко, което днес се отнася към размножаването и е свързано с това влечение, в бъдеще ще премине към друг орган. Орган, който вече днес се подготвя за това, за да стане в бъдеще орган за размножаване,това е ларинкса на човека. Днес ларинксът може да произвежда въздушни колебания, може само да предава с въздуха това, което е заложено в думата, така че колебанията съответстват на думата.
към текста >>

И подобно преобразуването на ларинкса, ще се измени и човешкото сърце.
И подобно преобразуването на ларинкса, ще се измени и човешкото сърце. Това е органът, който е тясно свързан с кръвообращението. Науката смята, че сърцето има нещо от рода на помпата. Това е безсмислена, фантастична представа. Никога окултизмът не си е позволявал такива безсмислени твърдения, както сегашния материализъм. Това, което се явява движеща сила на кръвта са душевните чувства.
към текста >>

113. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

По този начин еволюцията на човека означава преобразуване на земните недра.
От горе казаното ние можем да заключим, че човек има отношение към всички тези слоеве, доколкото те постоянно излъчват своята сила. Хората се намират под въздействието на тези слоеве и трябва непрекъснато да преодоляват техните сили. Когато хората на Земята някога ще могат сами да излъчват живот, когато ще издишват животворни вещества, те ще предопределят огнената Земя. Когато с невъзмутимо те духовно преопределят болката, и т.н. Когато победи единодушието, ще бъде победен този отпечатък. По този начин еволюцията на човека означава преобразуване на земните недра. В началото тялото на Земята е възпрепятствало всичко, което се е развивало. В края, цялата Земя, преобразена от силата на човека, ще имаме одухотворена Земя. Човекът ще съобразява със Земята своята същност.
към текста >>

114. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Преобразуването и облагородяването на астралното тяло от "вътрешната намеса на мъдростта" и бъдещото развитие на земята.
Пентаграма като човешка фигура. Светлината като образ на мъдростта. Преобразуването и облагородяването на астралното тяло от "вътрешната намеса на мъдростта" и бъдещото развитие на земята. Упражнение за постигане на вътрешна светлина. Светлина на мъдростта и музика на сферите. Хармонията на сферите и движението на планетите. Възприятията на атлантците. Мерки на човешкото тяло и Архе Ноа.
към текста >>

Преобразуването на атлантците в след атлантски хора и мерките на Архе Ноа.
Готиката като творение на посветените, нейното противопоставяне на формения свят, заобикалящ модерните хора. Преобразуването на атлантците в след атлантски хора и мерките на Архе Ноа. Символите на змията като земно същество, на рибата като водно същество, на пеперудата като въздушно същество и на пчелата като топлинно същество
към текста >>

115. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Физическото му тяло беше преобразувано така, че от една страна да може да се превърне в носител на мозъка, а от друга страна на тялото да може да се доставя кръвта, от която преобразения по този начин човек се нуждаеше.
Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител. А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото. Така ние можем да кажем: по онова време върху човека се работеше от две страни. Физическото му тяло беше преобразувано така, че от една страна да може да се превърне в носител на мозъка, а от друга страна на тялото да може да се доставя кръвта, от която преобразения по този начин човек се нуждаеше.
към текста >>

Нахлуването на духовните течения, които създадоха органите ни, им се яви като 12 идващи от север студени течения, а това, което преобразува сърцето им се яви като огън, идващ от юг.
Тези процеси се явяваха пред атлантците под формата на образи. На астралния план всичко се явява в образи. Нахлуването на духовните течения, които създадоха органите ни, им се яви като 12 идващи от север студени течения, а това, което преобразува сърцето им се яви като огън, идващ от юг. Това, което превърна физическата глава в тази на днешния наблюдаващ човек, им се представи в образа на прачовека, а изхранващото в човека им се яви като друг образ, като образа на изхранващото се животно.
към текста >>

Наред със превръщането си в Аз, човекът трябваше да разбере, какво се преобразува и какъв е резултатът от преобразуването.
А сега нека продължим нататък. Знаем, че тогава, в онзи момент, когато етерната глава се съедини с физическата, възникна Азът като един ясен, самоосъзнат Аз. Преди това човекът не можеше да нарече себе си "Аз". Той се чувстваше като Азово същество, но в него още не беше изплувало Азовото съзнание. Наред със превръщането си в Аз, човекът трябваше да разбере, какво се преобразува и какъв е резултатът от преобразуването. Той стана Аз в един висш смисъл.
към текста >>

Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип.
Половият акт протичаше като в състояние на сън, на едно притъпено съзнание. Второто, което беше дадено на човека, беше сърцето само по себе си. И третото, което той получи, беше езикът. Той също е творение на Атлантида. Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност. Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му. Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност.
към текста >>

116. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

С това, че астралното тяло навлезе в човешкото, и конструира нервната система за себе си, то повлия света на етера и преобразува първоначално растителните органи в жлези.
В органите на отделителната система, които ние наричаме жлези, проявява действието си етерното тяло, което значи, че там работят съществата от етерното пространство. За да разберем тези жлези, ние трябва най-напред да си изясним нещо друго. Ако човекът имаше само етерно тяло, без астрално, то в човешкото тяло щяха да проявяват действието си единствено същества от етерния свят, и тогава никога не биха се образували органите, които наричаме жлези, а единствено подобни на тези, които имат растенията. Тъй като и в тях действува етерното тяло, което внася живот в неорганичната. Всеки нов принцип, който се при бавя към съществуващото, въздействува преобразяващо върху всички предишни. С това, че астралното тяло навлезе в човешкото, и конструира нервната система за себе си, то повлия света на етера и преобразува първоначално растителните органи в жлези.
към текста >>

Вие знаете, че Азът най-напред е разгръщал дейността си в астралното тяло и постепенно е преобразувал една част от него.
Всички вие сте запознати от други мои лекции със съвсем елементарния факт, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че Азът най-напред е разгръщал дейността си в астралното тяло и постепенно е преобразувал една част от него. Ако погледнете назад към онзи момент в човешкото развитие, в който Азът, така да се каже, се спусна от лоното на божеството и започна да работи върху астралното тяло, то вие ще забележите, че първоначално астралното тяло беше един дар божий за хората. Ако ние желаем да си обясним схематично този човек в момента, когато Азът беше присаден в него, то ние бихме могли да кажем: Съществуваше физическото му тяло (виж рисунката), етерното му тяло и астралното му тяло.
към текста >>

Обаче всичко, което идва от по-висшите светове действува в човешкия организъм, оформя го по определен начин и извиква към нов живот старите органи, преобразува ги.
Тогава Азът се спуска отгоре в астралното тяло и започва да работи в човека, и така ние имаме една част от астралното тяло, от която е образуван самия Аз. Това астрално тяло се съставлява днес от два члена, единият от които е налице и у животните и един, който съществува единствено в човека и резултат на това, че човекът е работил с Аза си върху астралното тяло по време на много въплъщения. В човека действува и нещо, което не съществува при животните. При животните отсъствува това втъкаване на Аза в астралното тяло. То само е оформило астралното си тяло по един определен начин, така както го е получило от външните сили. Обаче всичко, което идва от по-висшите светове действува в човешкия организъм, оформя го по определен начин и извиква към нов живот старите органи, преобразува ги.
към текста >>

Астралното тяло отчасти се преобразува от Аза и това предизвиква изместването на тенденцията към втвърдяване, която съществуваше преди.
С астралното тяло на хората се случва нещо особено, там става ново втъкаване. Астралното тяло отчасти се преобразува от Аза и това предизвиква изместването на тенденцията към втвърдяване, която съществуваше преди. Ако човекът беше оставил астралното си тяло непроменено и беше продължил да работи върху скелета си, то на земята нямаше да съществува човешка култура. Всеки напредък в развитието на човечеството е предопределен от това, че части от астралното тяло са отделени и подчинени на Аза. Тази изолирана част от астралното тяло има една специална задача тя поражда една нова тенденция. Така образуването на скелета, втвърдяването попада във владенията на отделената част от астралното тяло.
към текста >>

Части от човешкото тяло вече бяха преобразувани в плът, докато други бяха растителни по природа.
Ако се върнем назад в развитието на човечеството и преминем през цялата атлантска и част от лемурийската епоха и още по-назад, то ние ще намерим едно човешко тяло, което отчетливо носи растителни органи. Части от човешкото тяло вече бяха преобразувани в плът, докато други бяха растителни по природа. Всички органи в човешкото тяло, които носех в по-малка степен желанията се превърнаха най-рано в плът, а тези които бяха най-силно свързани с желанията, половите органи, се преобразуваха най-късно. Много, много дълго те бяха растителни по естество и също така най-рано ще се върнат обратно в това състояние. Едва когато в хода на развитието на човечеството Азът можа да се спусне дълбоко в астралното тяло на човека и егоистичните желания се вкорениха дълбоко в него, растителните органи се преобразуваха в плът.
към текста >>

Всички органи в човешкото тяло, които носех в по-малка степен желанията се превърнаха най-рано в плът, а тези които бяха най-силно свързани с желанията, половите органи, се преобразуваха най-късно.
Ако се върнем назад в развитието на човечеството и преминем през цялата атлантска и част от лемурийската епоха и още по-назад, то ние ще намерим едно човешко тяло, което отчетливо носи растителни органи. Части от човешкото тяло вече бяха преобразувани в плът, докато други бяха растителни по природа. Всички органи в човешкото тяло, които носех в по-малка степен желанията се превърнаха най-рано в плът, а тези които бяха най-силно свързани с желанията, половите органи, се преобразуваха най-късно. Много, много дълго те бяха растителни по естество и също така най-рано ще се върнат обратно в това състояние. Едва когато в хода на развитието на човечеството Азът можа да се спусне дълбоко в астралното тяло на човека и егоистичните желания се вкорениха дълбоко в него, растителните органи се преобразуваха в плът.
към текста >>

Едва когато в хода на развитието на човечеството Азът можа да се спусне дълбоко в астралното тяло на човека и егоистичните желания се вкорениха дълбоко в него, растителните органи се преобразуваха в плът.
Ако се върнем назад в развитието на човечеството и преминем през цялата атлантска и част от лемурийската епоха и още по-назад, то ние ще намерим едно човешко тяло, което отчетливо носи растителни органи. Части от човешкото тяло вече бяха преобразувани в плът, докато други бяха растителни по природа. Всички органи в човешкото тяло, които носех в по-малка степен желанията се превърнаха най-рано в плът, а тези които бяха най-силно свързани с желанията, половите органи, се преобразуваха най-късно. Много, много дълго те бяха растителни по естество и също така най-рано ще се върнат обратно в това състояние. Едва когато в хода на развитието на човечеството Азът можа да се спусне дълбоко в астралното тяло на човека и егоистичните желания се вкорениха дълбоко в него, растителните органи се преобразуваха в плът.
към текста >>

В древните мистерии се почиташе един образ, който представя човека в неговото без полово състояние, при когото сексуалните органи още не са преобразувани.
Духовната наука поглежда назад към пра древните времена, когато човечеството все още не знаеше нищо за сексуалните сили. В древните мистерии се почиташе един образ, който представя човека в неговото без полово състояние, при когото сексуалните органи още не са преобразувани. На това място в тялото, къде то днес се намират сексуалните органи, могат да се видят извити, наподобяващи растение органи, които са проникнати само от етерното тяло, а астралното отсъствува. Хермафродитът, познат ни от античното изкуство изглежда по същия начин. той се изобразява така както благодарение на Духовната наука бихме описали човека в ранния му стадии. Вместо днешните възпроизведителни органи той има растителни, а от гърба му също изникват растителни органи. Сега вече можем да разберем не в детинския смисъл, в кой то това се разбира обикновено защо древните митове и библейската история за смокиновото листо казват: не за да се прикрие нещо, не за да се предпази, а за да намекне за един действителен факт в развитието на човечеството, за едно пра древно свято състояние, за което древните знаеха че човекът се е намирал на по-високо стъпало и тези негови органи са били все още растителни по природата си.
към текста >>

Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция.
Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази. Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция. Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите? Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация. Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет.
към текста >>

Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух.
Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази. Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция. Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите? Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация. Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет. Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта. Това ще стане, когато той успее да овладее така, както владее тялото си външно посредством мускулните си сили, и вътрешно посредством силата на духа и когато бъде в състояние да си придава сам форма. Днес човек може да изпрати мислите си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
към текста >>

117. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците.
Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида. Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит. Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата. Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици. Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена. В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме война. За какво се водеше тази война? Защо се стигна до нея?
към текста >>

118. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

След като не успяха да вложат делата си в слънчевите лъчи, те я насочиха към топлината, която се беше преобразувала във вътрешен живот.
В какво се състоеше новото състояние, което настъпи на земята, и което дари съществата с нови качества? То се изрази в това, че топлинната атмосфера, заобикаляща земята се вля в кръвта. Възникна топлата кръв. В това състояние изостаналите отряди духове се опитаха да компенсират в развитието си това, което преди това не са могли да осъществят. След като не успяха да вложат делата си в слънчевите лъчи, те я насочиха към топлината, която се беше преобразувала във вътрешен живот.
към текста >>

119. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът.
Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства. Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв. Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът. При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.
към текста >>

И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда.
Това е така да се каже А и Б, първото нещо, което се прави в черната магия. И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда. И този, който има такива хора за помощници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света. Но който желае да стане велик черен магьосник без тези помощници прави понякога нещо съвсем различно. Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния свят " рицарят Синя брада". Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства. Същевременно той беше отличен наблюдател на самия себе си.
към текста >>

Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства.
Това е така да се каже А и Б, първото нещо, което се прави в черната магия. И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда. И този, който има такива хора за помощници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света. Но който желае да стане велик черен магьосник без тези помощници прави понякога нещо съвсем различно. Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния свят " рицарят Синя брада". Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства. Същевременно той беше отличен наблюдател на самия себе си. Простете ми, че трябва да изрека една звучаща странно дума. Този мъж беше това, което може да се нарече "радикален християнски егоист" или "егоистичен християнин". Такива хора са съществували и все още съществуват. Това са хора, които преди всичко разглеждат християнството като мост, по който се опитват да постигнат възможно повече за себе си, тъй като са наясно, че един добър християнин може да стигне далеч в блаженството.
към текста >>

Посредством човешките сили, които се преобразуват, от самия човек се раждат слънчеви сили, така че лунните си ли да му се подчинят.
Бялата магия ще приближава Земята все повече към природата на Слънцето. Силите на черната магия ще я приближават повече до лунната природа. С бялата магия трябва да бъде победено всичко, което не води към овладяването на духовните сили по пътя на просветлението, на мъдростта. Тъй като посочените процедури и дейности не водят по пътя на мъдростта, на провидението, не водят чрез действително виждане към овладяването на духовни сили, а са откраднати от природата посредством машинации и процедури, целящи обсебването на сили без просветление. Така апокалиптичният печат действително е същевременно и знак за преодоляването на черната магия с помощта на бялата. Посредством човешките сили, които се преобразуват, от самия човек се раждат слънчеви сили, така че лунните си ли да му се подчинят.
към текста >>

120. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

човекът, който се отнася към нагоните и страстите си така, че си казва: това мога да следвам, това не -, си съставя морални понятия и идеали, което означава преобразуване и облагородяване на астралното тяло.
Ако сега се запитаме: Какво е това, което човек обработва в астралното тяло? , то отговорът гласи: То е това, което наричаме доброто, правилното, чрез което човек облагородява астралното си тяло. Ако наблюдаваме един дивак, който се намира на стъпалото на канибализма, който следва сляпо всички страсти, и се запитаме по какво се отличава той от високоразвития човек, то ние трябва да кажем: по това, че културният човек вече е работил върху етерното си тяло, а дивакът не е. човекът, който се отнася към нагоните и страстите си така, че си казва: това мога да следвам, това не -, си съставя морални понятия и идеали, което означава преобразуване и облагородяване на астралното тяло. Поради това, че в продължение но много въплъщения човек работи върху астралното си тяло той все повече се облагородява и се преобразява в онова светещо същество, за което току що говорих. Това се нарича "Работене с мъдростта". Колкото повече мъдрост се съдържа в астралното тяло, толкова по светлинно ще става то. Елохимите, онези същества, които живееха на слънцето бяха изцяло проникнати от мъдрост. Така както нашата душа се отнася към тя лото ни, така мъдростта се отнася към светлината.
към текста >>

121. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Само не мислете, че това преобразуване стана от само себе си.
С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек. Преди хората възприемаха обкръжението си чрез един вид ясновидство. Когато започнаха дъждовете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на възприятие. Тялото на човека трябваше да се измени. Ако видите рисунка на атлантския човек, вие ще се удивите, колко се различава той от днешния. Само не мислете, че това преобразуване стана от само себе си. Човешкото тяло със своите сетивни органи се образува постепенно. Дълго време душевните сили на човека трябваше да работят върху тези човешки тела и да действуват така, както ви показах с простия пример. Човекът наблюдава архитектурните форми, те въздействуват на душата му, а душата му въздейства от своя страна в следващия живот върху физиономията му, върху лицето на човека.
към текста >>

Когато атланстката епоха премина в следатлантската душата на човека се преобразува и след това измени и тялото му.
Когато атланстката епоха премина в следатлантската душата на човека се преобразува и след това измени и тялото му. Нека се задълбочим още повече в това. Нека си представим най-напред един атлантец, той все още притежаваше ясновидско съзнание, което беше свързано с обкръжението, в което живееше, с изпълнената с мъгли атмосфера. Тя го караше да вижда нещата не в ясно очертани граници. За него те бяха по-скоро цветни образи, флуиди от цветове, които се преплитаха и му показваха душевните състояния на хората. Вместо предмета, който се приближаваше до него, атлантецът възприемаше една светлинна форма, синя за любовта, червена за страстта, яда и т.н.
към текста >>

Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си.
Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си. Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека. Имам предвид пчелата. Пчелният кошер не отделната пчела има едно духовно същество, което в някои отношения съвпада на по-нисшо ниво с човешкото същество на някогашния Сатурн, което на по-висше ниво човекът ще достигне едва на Венера. Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Стария Сатурн. Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела.
към текста >>

122. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето.
Така например той не притежаваше това, което вие днес носите на главите си: главата. Ще прозвучи гротескно, ако опишем тогавашния човек. Главата се образува постепенно и ще продължи да се развива. В човека днес съществуват органи, които, така да се каже, са до стигнали до крайната фаза в развитието си. По-късно те вече няма да са част от човешкото тяло. Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви. Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми.
към текста >>

Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане.
Ще прозвучи гротескно, ако опишем тогавашния човек. Главата се образува постепенно и ще продължи да се развива. В човека днес съществуват органи, които, така да се каже, са до стигнали до крайната фаза в развитието си. По-късно те вече няма да са част от човешкото тяло. Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви. Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми. Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство.
към текста >>

На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо.
Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите.
към текста >>

Ние видяхме, че в началото и в края на развитието на човечеството се намират едни и същи състояния на преобразуване.
Ние видяхме, че в началото и в края на развитието на човечеството се намират едни и същи състояния на преобразуване. Видяхме ги изобразени в човека с краката от лава и меча, излизащ от устата му. Цялото битие на света ни се открива в дълбоко значителния символ на Светия Граал. Бих желал с няколко скициращи думи да представя на душите ви този седми печат.
към текста >>

Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал.
Тези движения са много по-сложни отколкото това се допуска в елементарната астрономия. Тук виждате какво е значението на спиралата за небесните тела. Тези небесни тела представляват образа, с който човекът някога ще се идентифицира. В това далечно време, творящата сила на човека ще се е пречистила, ще бъде изчистена, тогава негов възпроизводителен орган ще бъде ларинксът. Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре. Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал. И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция. Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал. Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света. Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал.
към текста >>

123. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Когато земята достигне целта си, тя ще премине в едно астрално състояние и след това в още по-висши, а по-късно ще се преобразува в една планета, която ще замени Земята и която обозначаваме като Юпитер.
Когато земята достигне целта си, тя ще премине в едно астрално състояние и след това в още по-висши, а по-късно ще се преобразува в една планета, която ще замени Земята и която обозначаваме като Юпитер. Тогава етерното тяло на човека ще е завършено така както на Земята е завършено физическото. В следва щото въплъщение на Земята, което сме свикнали да наричаме Венера, астралното тяло на човека ще е достигнало съвършенството си и ще се намира на стъпалото, на което днес е физическото и на което етерното ще се намира във въплъщението Юпитер. И накрая, когато Земята достигне състоянието Вулкан, Азът ни ще е постигнал съвършенство. Така че ние можем да кажем: на Земята физическото тяло на човека е човек, в следващото планетарно състояние етерното тяло на човека ще е човек, след това то ще се импрегнира с това, което земята може да даде на човека: с любовта.
към текста >>

в хода на земното съществуване етерното тяло се преобразува все повече в човек.
Така едва с физическите си тела ние се намираме на нивото на действителния човек, с етерното тяло се намираме на нивото на животинството, с астралното на нивото на растителността, а с Аза си на нивото на минерала. Нека се спрем на една от тези истини: с етерното си тяло ние се намираме на стъпалото на животното. в хода на земното съществуване етерното тяло се преобразува все повече в човек. Все повече и повече то се прониква с онази любов, която вече не може да различи благото на отделния от благото на другия. Така както сме разработили физическото тяло и сме го довели до висината на човека, така и етерното тяло, а по-късно и астралното и Аза ще се въздигнат до тази степен. Азът се намира още на нивото на минерала, той се причисли към човека едва на Земята.
към текста >>

В основата е преобразуването, метаморфозата.
Едно физическо същество се ражда тук на физическия план, расте, достига връхната точка в живота си и умира. Раждането и смъртта са характерни за съществата на физическия план. Не е така обаче със съществата, които живеят на по-висшите планове. Ако проследим животинските групови души на астралния план през хилядолетията, то възникването и отмирането им съвсем не могат да се изразят с думите "раждане" и "смърт". В основата лежи нещо различно. В основата е преобразуването, метаморфозата. Ако с ясновидските си способности днес срещнете една животинска групова душа в астрала и си спомните едно от вашите предишни въплъщения и как е изглеждала тя преди 1500 години, то няма да ви се стори, че гледате по-млад човек. Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира. Тя се преобразява непрестанно, без да преминава през смъртта. Можете да проследите груповите души на животните до прастари времена ще видите единствено метаморфоза, а не раждане и смърт.
към текста >>

Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е.
Подобно е и при груповите души, като тази на племето на херуските. Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е. Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе. Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга. Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
към текста >>

Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе.
Подобно е и при груповите души, като тази на племето на херуските. Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е. Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе. Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга. Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание. Под 7 се имат предвид поколенията.
към текста >>

Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е. Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе. Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга. Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание. Под 7 се имат предвид поколенията. Ако съобразим, че става дума за лунни години получаваме 500 години. Така в окултизма се казва: животът на една групова душа продължава 500 години, след 500 години тя се превръща в друга, самата тя се ражда наново, без да изгуби съзнанието си.
към текста >>

124. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тези мисли, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека.
За да си изясним какви са тези взаимовръзки нека си спомним първата поява на готическия архитектурен стил, когато определени процеси в развитието на човечеството биват за първи път изразени в архитектурните форми на готиката. Хората, които се отдаваха на размисъл в стаите, построени в този стил, изживява ха мисли, които бяха подбуди на готическите сгради. Тези мисли, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека. Като едно следствие от тези впечатления, които бяха възприемали сетивата, и представите, които бяха образува ни с тези сетивни възприятия, след столетия се появи онова мистично движение, което срещаме у Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други. В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества. Така ние виждаме как тук, в продължение на няколко столетия в следствие на наблюдението на външните форми на готическия стил, на стила на острите арки, възниква онази стремяща се към небесата мистика в Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и така нататък.
към текста >>

А великите водачи на човечеството дават на хората в точния момент от развитието им точните представи за да може да бъде преобразувана и човешката форма.
В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества. Така ние виждаме как тук, в продължение на няколко столетия в следствие на наблюдението на външните форми на готическия стил, на стила на острите арки, възниква онази стремяща се към небесата мистика в Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и така нататък. Ако вземем предвид хилядолетия вместо столетия, то ние ще видим как самите телесни форми на човека се образуват според мислите и чувствата, и представите, които хората имаха преди хилядолетия. А великите водачи на човечеството дават на хората в точния момент от развитието им точните представи за да може да бъде преобразувана и човешката форма.
към текста >>

Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество.
Нека сега се пренесем във времето около прехода от атлантската към следатлантската епоха. Знаем, че предците ни, в същност самите ни души в други тела, живееха в древна Атлантида. В края на Атлантида този континент, и по-точно северните му части, бяха покрити с гъсти маси мъгли, и всичко, което живееше на земята,на този континент, беше обгърнато от тежка мъгла. А ако се върнем още по-назад във времето ще стигнем до епохи, в които имаше не само гъста мъгла, а там, където в днешно време е въздушната атмосфера имаше падащи водни маси. Първият човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество. Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество. Тогава той имаше съвсем различно разпределение на етерното и физическото си тяло. Днес етерното и физическото тяло са разпределени така, че в горните си части почти съвпадат по форма и големина. При другите същества това съвсем не е така. Ако разгледате етерното тяло на коня, вие ще видите как етерната му глава излиза далеч извън очертанията на физическата. При човека също беше така, и едва към края на Атлантида двете съвпаднаха.
към текста >>

Там, където преобразуваме прадревно-свещеното във физическо-механични неща, ние работим надолу под физическия план.
Днес, в петата следатлантска културна епоха, ние се намираме най-дълбоко в материята и създаваме на ужасните демонични сили за следващата. Там, където преобразуваме прадревно-свещеното във физическо-механични неща, ние работим надолу под физическия план. Долният свят ще бъде това, което човекът създава по този начин. Трябва да сме наясно, че и злите сили на развитието трябва да бъдат включени. Във времето, когато те ще трябва да бъдат преодолени, човекът ще трябва да вложи огромни сили, за да превърне злото и демоничното отново в добро. Но силата му ще се увеличи от това, тъй като задачата на злото е да кали силата на човека с преодоляването му. Всичкото зло трябва да бъде отново претопено в добро, и то е вложено в погледа към бъдещето, за да се развият в човека силни и енергични сили, много по-висши, отколкото ако никога не беше преобразил злото в добро.
към текста >>

Днес той се намира, отново след много преобразувания на нивото на светлото дневно съзнание.
Човекът се отделя от правата линия и отново се свързва с нея на Старото Слънце, когато преминава през съзнанието по време на сън, след това продължава пътя си, както показва спиралата, за да постигне на Старата Луна картинното съзнание. Днес той се намира, отново след много преобразувания на нивото на светлото дневно съзнание. Човекът ще съхрани това съзнание за всички следващи времена и съзнателно ще извоюва онези състояния на съзнанието, които е притежавал в притъпен вид на предишните стъпала. Така на бъдещия Юпитер той ще извоюва картинното съзнание, това ще му даде способността отново да възприема около себе си душевното. Това развитие обаче ще протече така, че светлото му дневно съзнание няма да отслабне, а към него ще се прибави и картинното. Бихме могли да кажем: Дневното съзнание се просветлява до нивото на картинното (виж рисунката: прекъснатата линия). След това по време на въплъщението Венера той ще се сдобие и със съзнанието по време на сън, което притежаваше на Старото Слънце.
към текста >>

125. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Най-напред понятията трябва да се преобразуват в образи, в имагинации и този процес трябва да се повтаря непрекъснато.
Посредством такива представи идеята за развитието се насочва по правилен езотеричен начин към човека. Когато пред него се поставят единствено сухи, абстрактни понятия, той остава с мисленето си във физическия план, тъй като обикновеното мислене като такова никога не може да се отдели от този план. Той е свалено отражение на Девакана, на мисълта, която човекът отглежда, е нещо което принадлежи към физическия план, тя е само една сянка на висшите процеси. Дори и да си съставите толкова фина представа за това, как протича развитието, как съществото на първото стъпало от съществуването се диференцира, се потапя и загръща всичко това са само представи, които ви дават понятията от физическия план, но които не ви водят напред в развитието. Едва сетивно-свръхсетивните представи и понятия могат действително да ви отведат постепенно едно стъпало по-нагоре. Най-напред понятията трябва да се преобразуват в образи, в имагинации и този процес трябва да се повтаря непрекъснато.
към текста >>

В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса.
Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие. Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха. С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето.
към текста >>

Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>

Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>

Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението.
Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист. Сега тази чиста девствена растителна субстанция все повече се прониква от това, което в теософията си нарича Кама, природата на инстинктите и усещанията, царството на желанията, до самите представи. На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване. С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв. Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат. Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението. Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв. Помислете за образа на кръста. В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека? Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал.
към текста >>

126. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън!
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка. Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата.
към текста >>

127. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-Живот или Буди.
Затова сега трябва да си изясним, че Азът съвсем не се явява,така да се каже, единствен господар в човешкото астрално тяло, в човешкото етерно тяло. Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-Живот или Буди. Но докато човек няма власт над тези части на своето същество, до тогава други същества се намират във връзка с тези членове на човека.
към текста >>

128. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Сега на Земята този обител е била създадена дотолкова, че в човека е можело да влезе Аза, и този Аз в човека започнал отвътре навън да преобразува външните телесни обвивки.
Какво именно се е случило с човека, че от неговото същество нещо може да се издигне нагоре? Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в началото дълго време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз. Този Аз се е подготвял дълго, много дълго. Тъй като всъщност, цялото битие в състояние Сатурн, Слънце, и Луна, когато са се създавали обвивките, които трябва да приемат в себе си Аза, е бил подготвен и този Аз. Тогава други същества създават обител за Аза. Сега на Земята този обител е била създадена дотолкова, че в човека е можело да влезе Аза, и този Аз в човека започнал отвътре навън да преобразува външните телесни обвивки. Тази вътрешна работа е създала превишаващ равновесието излишък на възходящи сили. Докато Азът още не е можел да работи в човека, до тогава възхождащите сили постепенно са се развили в него до средно ниво, и в момента, когато Азът влязъл в човека, възходящите и низходящите сили достигнали “състояние на равновесие”. Влизането на Аза в човека отбелязва момента на равновесие на възходящите и низходящите сили; и от човекът зависи по подобаващ начин да промени това състояние на равновесие. Затова окултистите нарекли “Везни” това съзвездие, в което е настъпило развитие, когато е започнало приближаването на Аза. И макар до края на периода “Дева” в нашето планетарно развитие да се е подготвяло действието на Аза, самият Аз обаче още не се е бил спуснал.
към текста >>

129. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя.
След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя.
към текста >>

В днешно време човекът все още не може със силите на своя Аз да преобразува астралното тяло, след това етерното тяло, и накрая своето физическо тяло.
В днешно време човекът все още не може със силите на своя Аз да преобразува астралното тяло, след това етерното тяло, и накрая своето физическо тяло. Човек само постепенно ще стигне до това. Както детето се нуждае от учители, така и на човека когато вече е доведен до това, че да стане Аз-човек са му нужни учители на Земята за по-нататъшното развитие напред, и за човека има две възможности. От разгледаните пътища на цялото космическо развитие вие можете да си представите откъде се появяват те.
към текста >>

130. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега. Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас. Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>

Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега. Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас. Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>

Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега. Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас. Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>

С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе.
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе. В този процес се намираме сега в настоящето време. Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като същества чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе. И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата. Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие.
към текста >>

И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи. В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас.
към текста >>

131. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но как да се съгласува това с онова, което бе казано последния път: първото, което се появява на Земята, е зачатъка на кръвоносната система, един вид топлинен човек; след това, когато земното състояние се уплътнява до въздух и се присъединява светлината, възниква от една страна, вид въздушна система, която по-късно се преобразува в дихателна система, като в това време топлинната система се преобразува в по-късната кръвоносна система; а от друга страна, под въздействието на светлината се образува вид вътрешно-виждаща нервна система.
След това на Слънцето се развила системата на жлезите, на Луната нервната система, и на нашата Земя всичко отново се е повторило. Но как да се съгласува това с онова, което бе казано последния път: първото, което се появява на Земята, е зачатъка на кръвоносната система, един вид топлинен човек; след това, когато земното състояние се уплътнява до въздух и се присъединява светлината, възниква от една страна, вид въздушна система, която по-късно се преобразува в дихателна система, като в това време топлинната система се преобразува в по-късната кръвоносна система; а от друга страна, под въздействието на светлината се образува вид вътрешно-виждаща нервна система. По-нататък се описваше, как всичко това се намира още в тънко, ефирно състояние, как след това, така да се каже, се запълва с един вид белтъчна субстанция, която под действието на мировия звук, на мировия тон се разчленява на отделни вещества. Ако аз приема, така би могъл да каже някой, че системата на жлезите започва само с образуването на органичното вещество, то на Земята отначалото би трябвало да има един вид топлинна система, представляваща зачатъка на кръвоносната система,и един вид нервна система, съществуваща тогава, без съмнение, във вид на тънки етерни силови линии ; след това би се появила системата на жлезите, която се явява до известна степен вече органически веществена; и, накрая, всичко би било проникнато от минерално вещество, както това бе описано последния път. Но удивително е, че когато се появяват последователните състояния Сатурн, Слънце и Луна, и когато тези състояния се повторили на Земята , то първо не се появила системата на органите на чувствата,след това системата на жлезите, нервната система и ,на края, системата на кръвта. А в последната лекция беше показано точно обратното: отначало кръвта, след това нервите, жлезите, и последно твърдите части, които, както беше особено отбелязано, правят за първи път възможно да се разкрият органите на чувствата навън. Някой би могъл да каже, че този принцип на повторение се е оказал напълно непригоден, тъй като именно последният път беше посочен ред, напълно противоположен на това, което би следвало да се очаква, ако би имало място действително точното повторение.
към текста >>

Но едновременно, през второто състояние самата кръвоносна система също се преобразува във вид нервна система; и когато това е достигнато и в третото състояние се включва системата на жлезите, то двете предишни системи отново се преобразуват така, че кръвоносната система се придвижва една степен напред, и нервната система се придвижва една степен напред.
Това е едновременно топлинна и познавателна система. Целият човек, така да се каже, се състои само от топлина и кръв. Но той е пронизан не от субстанцията на кръвта, а от етерни топлинни силови линии, и тези етерни топлинни силови линии, на които по-късно възниква кръвоносната система, се явяват в първия зачатък именно редом със системата органи на чувствата. А нервно-светлинната система се появява на Земята отначало като един вид система от жлези; и действително по-късната система от жлези можела да се включи само благодарение на придвижилите се напред в своето развитие системи възникнали по-рано,кръвоносната система, нервната система. Това придвижване напред е станало така: в същото време, когато нервната система се развива в някакъв вид система от жлези, от кръвта остава нещо като зачатък на по-късната кръв. Но едновременно, през второто състояние самата кръвоносна система също се преобразува във вид нервна система; и когато това е достигнато и в третото състояние се включва системата на жлезите, то двете предишни системи отново се преобразуват така, че кръвоносната система се придвижва една степен напред, и нервната система се придвижва една степен напред. По този начин, стават непрекъснати видоизменения и трансформации. Развитието наистина протича извънредно сложно, и не бива да се успокояваме върху понятията за повторенията в обратен порядък. Тъй като този “обратен порядък” е относителен. Кръвоносната система е система на органите на чувствата, която по-късно се видоизменя, и това важи и за нервната система и т.н.
към текста >>

Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя. След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък. Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата. Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята. В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността. Само съвършено превратна научност – това от пръв поглед може да разбере всеки разумен човек – казва, че понятието за правото е съществувало вече и преди.
към текста >>

След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя. След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък. Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата. Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята. В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността. Само съвършено превратна научност – това от пръв поглед може да разбере всеки разумен човек – казва, че понятието за правото е съществувало вече и преди. Книгата законите на Хаммурапи е нещо съвсем различно, от онова, което било създадено както юриспруденция в Рим. Последната е чисто римски продукт, тъй като юриспруденцията се явила там, където отделната личност създала своя отпечатък също и в правото, в правото човекът напълно е утвърдил своята личност.
към текста >>

Още по-дълбоко се спуска човек в материята в Петата, германска култура; вследствие на това става преобразуване на природните сили, триумф на техниката.
Само съвършено превратна научност – това от пръв поглед може да разбере всеки разумен човек – казва, че понятието за правото е съществувало вече и преди. Книгата законите на Хаммурапи е нещо съвсем различно, от онова, което било създадено както юриспруденция в Рим. Последната е чисто римски продукт, тъй като юриспруденцията се явила там, където отделната личност създала своя отпечатък също и в правото, в правото човекът напълно е утвърдил своята личност. Изучете и сравнете кодекса на римското право с това, което се намира в книгата на законите на Хаммурапи, където личността на човека е било изцяло включена в теокрацията! “Римският гражданин” е нов елемент в цикъла на развитието на човека. Още по-дълбоко се спуска човек в материята в Петата, германска култура; вследствие на това става преобразуване на природните сили, триумф на техниката. Но ние сме преминали най-долната точка на това развитие. И отново, нов цикъл ще стане този, който ще настъпи, когато хората напълно възприемат това, което се появява сега като теософия. Ние виждаме, че всеки цикъл в културата достига своя връх и след това тръгва към упадък, и как всеки нов цикъл има своя задача да предвижва културата напред. /Пропуск в текста/.
към текста >>

132. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И според това, от какво е бил направен народа, от какви особени способности и усещания, според климата, в който той живеел, от това зависило, какво именно се съхранявало в мистериите, в религията на народа, преобразувано в образи.
Но тези факти все повече изчезвали. Все повече съдържанието на духовните светове ставало спомен, частично съхранен в традициите, с това, което е разказвало за древните времена; което са виждали предците, частично се е съхранило в саги и митове, и това, което отделни особено предположени ясно виждащи хора виждали сами. Но преди всичко съдържащото се в духовните светове се съхранило в това, което пазели свещениците. Всички свещеници от култа Хермес в Египет, свещениците от култа на Заратустра в Персия, мъдреците на халдеите, индийските последователи на светите Риши, всичко това не било нещо по-различно от изкуството, отново с посвещение да правят човек свидетел на онова, което прачовечеството е виждало по естествен начин в собственото си обкръжение. И според това, от какво е бил направен народа, от какви особени способности и усещания, според климата, в който той живеел, от това зависило, какво именно се съхранявало в мистериите, в религията на народа, преобразувано в образи. И все пак в основите на тези религии като велико единство лежала прамъдростта. Тя била еднаква, единна, независима от това дали я пази грижливо Питагор в школата си, или учениците на Хермес в Египет, или халдейските мъдреци, или последователите на Заратустра в Предна Азия, или привържениците на Брама в древна Индия – навсякъде била една и съща прамъдрост, само обусловена от потребностите и особеностите на отношенията в народните религии, явяващи се на отделните места. В това се вижда създаването на религиозната култура.
към текста >>

133. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе.
В своето днешно развитие хората съзряват до съзнанието Юпитер. То ще бъде подобно на това, което сега имат Ангелите. И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски същества. Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили. Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе. И макар човекът да работи и над други свои членове, същественото в земното развитие е да се развие напълно Духът-Себе. Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята. За това в йерархията на развитието Ангелите се явяват тези духове, които ръководят в човека работата за преобразуване на астралното тяло в Дух-Себе.
към текста >>

За това в йерархията на развитието Ангелите се явяват тези духове, които ръководят в човека работата за преобразуване на астралното тяло в Дух-Себе.
Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили. Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе. И макар човекът да работи и над други свои членове, същественото в земното развитие е да се развие напълно Духът-Себе. Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята. За това в йерархията на развитието Ангелите се явяват тези духове, които ръководят в човека работата за преобразуване на астралното тяло в Дух-Себе.
към текста >>

Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята.
Но ние знаем също и нещо друго. Знаем, че човекът построява не само това свое тяло, но и че в Девакан той изобщо не остава бездействен. Би било погрешно да се мисли, че човекът е зает само със самия себе си. Светът е построен не върху такъв егоизъм. Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята. Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя. По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни. Обликът на Земята непрекъснато се преобразува. Както хората, строейки градове и т.н.
към текста >>

Обликът на Земята непрекъснато се преобразува.
Светът е построен не върху такъв егоизъм. Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята. Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя. По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни. Обликът на Земята непрекъснато се преобразува. Както хората, строейки градове и т.н. непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство.
към текста >>

непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства.
Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя. По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни. Обликът на Земята непрекъснато се преобразува. Както хората, строейки градове и т.н. непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето. И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
към текста >>

И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето. И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите. Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите. Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>

Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето. И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите. Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите. Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>

Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача. Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества. Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели. Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности. Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие. Така се развиват различните задачи на отделните Архангели.
към текста >>

134. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Все повече и повече се преобразувал този култ в религиозна система, която макар и да била изработена от посветени, станала приемлива и за много непосветени.
Все повече и повече се преобразувал този култ в религиозна система, която макар и да била изработена от посветени, станала приемлива и за много непосветени. В различни области се появила такава религиозна система, например, в древния индийски брахманизъм. Последните отзвуци на това намираме във философията Веданта, но също и в древните философски системи откриваме последните отзвуци на този древен пентеизъм. Това бил един вид езотерически пантеизъм, както го откриваме в древния брахманизъм. Той се проявява в собствената система на египтяните, също и при евреите. В действителност ние можем да си представим, че тази религиозна система е възниквала поради това, че постепенно да се изработи всеобхващащата идея за божествената същност, която е проникнала и пронизала всичко.
към текста >>

135. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа?
И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло. Но астралното тяло също се изразява и в нервната система. И вие лесно ще разберете, всеки път, когато някой член от вашия организъм се издигне по-нагоре в своето развитие, става необходимо изменение на целия останал организъм. Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа? Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа. Външното е винаги действително откровение на вътрешното. Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция.
към текста >>

Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа.
Но астралното тяло също се изразява и в нервната система. И вие лесно ще разберете, всеки път, когато някой член от вашия организъм се издигне по-нагоре в своето развитие, става необходимо изменение на целия останал организъм. Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа? Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа. Външното е винаги действително откровение на вътрешното. Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция.
към текста >>

Тогава те, с преобразуването на Земята в Юпитер – доколкото по-късното е резултат от предидущото – няма да намерят за себе си подходящи тела.
Земята с нейните души не го чака; тя върви напред. Но тук материалното все повече действа на душевното, и, накрая, такъв човек идва до момент, където той вече фактически не намира възможност да се въплъти в каквото и да е човешко тяло, тъй като прекалено се е сраснал с телесността.тези души губят възможността да се въплътят и не намират никаква друга възможност. Само си представете, какво губят тогава тези души, макар и това да е възможно като краен случай, че това състояние напълно ще излезе в бъдещето земно развитие. Само за съвършено особени хора възниква възможността дотолкова да се окажат склонни към злото, че няма повече да откриват възможност да се въплъщават, доколкото за тях няма да има повече достатъчно лоши тела.Но тогава у тях няма да го има и другото, в което се изразява нормалното развитие. Да допуснем, че тези същества останат на Земята. Тогава те, с преобразуването на Земята в Юпитер – доколкото по-късното е резултат от предидущото – няма да намерят за себе си подходящи тела. За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши. По този начин те трябва да изберат за себе си безтелесното съществуване. Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството. Те са заслужили това, с факта, че не са използвали живота. Светът ги обкръжава.
към текста >>

Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с помощта на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство.
За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши. По този начин те трябва да изберат за себе си безтелесното съществуване. Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството. Те са заслужили това, с факта, че не са използвали живота. Светът ги обкръжава. Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с помощта на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство. Те не вървят напред заедно с мировото развитие, те изостават на известна степен. Тези изостанали до известна степен същества се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период. Те се появяват в по-късния период като нисшестоящи природни духове, в смисъла, който беше описано. През втората половина от развитието на Юпитер, човешкият род ще даде действително цял ред от такива нови природни духове, понеже на степен Юпитер човекът ще има напълно развит пети член на своето същество, Манас. Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член.
към текста >>

136. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Човешкото етерно тяло се преобразува и възникват тези органи, които ние означаваме сега като жлези.
То се е изменило четири пъти. Първият зачатък, който човек е получил на Стария Сатурн и който тройно се е усъвършенствал от тогава – веднъж на Слънцето, втори път на Луната и, накрая, на Земята, този зачатък изразява себе си в сетивните органи които има сега човек. Те били съвсем други органи на Стария Сатурн; тогава те вече съществували в своя първичен зачатък, а всичко останало от човешкото тяло още не е съществувало. Като същество само с едни сетивни органи, можем да разглеждаме Стария Сатурн, изцяло покрит само със сетивните органи. На Слънцето към това се присъединява етерното тяло. Човешкото етерно тяло се преобразува и възникват тези органи, които ние означаваме сега като жлези. Тогава те били още твърде несъвършени, но вече съществували в своя първичен вид, сетивните органи се усъвършенствали. По-нататък на Луната към това се присъединяват тези органи, които ние сега, след като, благодарение отпечатването на астралното тяло, физическото тяло се преобразувало за трети път, означаваме като органи на нервната система. И, накрая, на нашата Земя към това се присъединява кръвоносната система, тъй като тя е израз на Аза, подобно на нервната система която е израз на астралното тяло, а системата на жлезите е израз на етерното тяло.
към текста >>

По-нататък на Луната към това се присъединяват тези органи, които ние сега, след като, благодарение отпечатването на астралното тяло, физическото тяло се преобразувало за трети път, означаваме като органи на нервната система.
Те били съвсем други органи на Стария Сатурн; тогава те вече съществували в своя първичен зачатък, а всичко останало от човешкото тяло още не е съществувало. Като същество само с едни сетивни органи, можем да разглеждаме Стария Сатурн, изцяло покрит само със сетивните органи. На Слънцето към това се присъединява етерното тяло. Човешкото етерно тяло се преобразува и възникват тези органи, които ние означаваме сега като жлези. Тогава те били още твърде несъвършени, но вече съществували в своя първичен вид, сетивните органи се усъвършенствали. По-нататък на Луната към това се присъединяват тези органи, които ние сега, след като, благодарение отпечатването на астралното тяло, физическото тяло се преобразувало за трети път, означаваме като органи на нервната система. И, накрая, на нашата Земя към това се присъединява кръвоносната система, тъй като тя е израз на Аза, подобно на нервната система която е израз на астралното тяло, а системата на жлезите е израз на етерното тяло.
към текста >>

137. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси.
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала. Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света. Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси. Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила. Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове. Това принадлежи към развитието на теософа. И по този начин ние ще се придвижим напред и ще укрепнем, ако вземем със себе си тези чувства и усещания през лятната почивка.
към текста >>

138. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Най-вече тези, че физическото тяло на човека претърпя едно голямо преобразувание: то постигна съвършено друга форма и друг начин на съществувание.
Тогава на този Стар Сатурн действително се образуват - в съвършено различен вид от днешното човешко тяло - първите наченки на човешкото физическо тяло. От човека, на Стария Сатурн не е съществувало нищо друго, освен неговото физическо тяло. Едва след като “Сатурн” се превърна в “Слънце”, т.е. по време на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, към физическото тяло се прибави етерното тяло; то проникна, импрегнира физическото тяло. И какви бяха последиците? Най-вече тези, че физическото тяло на човека претърпя едно голямо преобразувание: то постигна съвършено друга форма и друг начин на съществувание. И така, по време на Слънчевото въплъщение на нашата Земя, човешкото физическо тяло се издига на втората степен от своето съществувание.
към текста >>

139. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера.
След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло. Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло. Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите. Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук. Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема. После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана. Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят. Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества.
към текста >>

140. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа).
Това, което наричаме Духовно Себе, преобразеното астрално тяло, в което човекът действува и работи при пълно съзнание, ще бъде развито от по-голяма част на човечеството едвам в края на Земното развитие. В замяна на това през време на нашето Земно развитие човекът трябваше да мине през един вид предварителна подготовка, която му даде възможност още в течение на Земното развитие да работи над своите по-нисши членове така да се каже полусъзнателно и полунесъзнателно. Тази полусъзнателна и полунесъзнателна работа започна през Лемурийската епоха, за която вече споменахме. Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа). След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа. А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло. Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>

141. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

На нас ни е ясно, че 49-те форми на преобразуването на Сатурн са изминали, а именно 7-те форми на живота на Сатурн, наречени в теософската литература още "цикли", всяка една от които има по 7 състояния на формата ("глобуси"); че по-нататък са изминали 49-те съответно слънчеви състояния и 49-те лунни състояния.
Сега нека с помощта на това, което току що разгледахме, с помощта на онази малко неудобна схема с множество числа да определим мястото в мировото развитие, където се намираме. На нас ни е ясно, че 49-те форми на преобразуването на Сатурн са изминали, а именно 7-те форми на живота на Сатурн, наречени в теософската литература още "цикли", всяка една от които има по 7 състояния на формата ("глобуси"); че по-нататък са изминали 49-те съответно слънчеви състояния и 49-те лунни състояния. Тях е изминал човекът до неговото досегашно развитие, или всичко 147 състояния. Към това се прибавят още състоянията, които човекът е изминал вече през време на нашето Земно развитие.
към текста >>

142. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

И както мнозина от Вас знаят, претърпявайки известни преобразувания, тази първична Мъдрост, присъща за Творците на световете, се откри на древните Риши, великите учители на Древна Индия, на Първата следатлантска eпоxa*4.
Несъмнено, ние бихме научили много неща, ако се върнем в една или друга историческа епоха, ако се запознаем с ученията на един или друг от великите учители. Обаче за да срещнем първичната Мъдрост и то в нейната истинска, висша форма ние трябва да се върнем до онази епоха, когато видимата Земя все още не е съществувала като небесно тяло. Светът действително е възникнал от Мъдростта. Обаче тази Мъдрост, според която божествено-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека. В своето мислене той можеше да вижда, да възприема мислите, според които Боговете създадоха света. И както мнозина от Вас знаят, претърпявайки известни преобразувания, тази първична Мъдрост, присъща за Творците на световете, се откри на древните Риши, великите учители на Древна Индия, на Първата следатлантска eпоxa*4.
към текста >>

143. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението.
Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени. Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението. Ето защо, ако се намираме пред едно същество, което, както човекът, притежава не само физическо тяло, но съдържа и повисши, свръхсетивни елементи, тези елементи намират своя израз и в нисшата природа. Както Вашата душа се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество. По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло. Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза. По този начин във физическото тяло ние трябва да различаваме една четворна организация и само един груб материализъм би могъл да постави на същата плоскост различните вещества на човешкото физическо тяло.
към текста >>

144. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Гьоте чудесно изразява това с думите: "човешкият живот протича в едно непрестанно преобразуване на това, което той приема и което дава".
Днес човекът се намира на такава степен на развитието, където той от една страна има нужда Вселената да му даде определени неща и където, на свой ред, той може да даде нещо на Вселената. Гьоте чудесно изразява това с думите: "човешкият живот протича в едно непрестанно преобразуване на това, което той приема и което дава". Човекът не само приема от външния свят своята храна, но той приема от там и храна за своя ум. Това му дава възможност да расте и се развива. Но чрез това той също добива и способности, които на свой ред ще му позволят да разпространи своите идеи, своите чувства и накрая своята любов, всичко, което той е произвел в себе си. Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество. Неговите чувства веднъж превърнати в любов се разливат върху неговите ближни; чрез тях той оживотворява своите себеподобни.
към текста >>

145. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Самата Земя е минала през преобразувания.
Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един живот в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите. Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем. Самата Земя е минала през преобразувания. Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн. Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното. Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата. Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.
към текста >>

146. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща. Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят. Защо днес не виждаме вече да стават такива събития, като това, което е станало тогава? Без съмнение, този, който би искал да види нещо подобно, би могъл да стори това. Но трябва също да помислим, че хората са минали вече в едно друго състояние на съзнанието, че те са излезли вече от това преходно състояние и са слезли напълно в света на материята. Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
към текста >>

147. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек.
Христос слезе в един троичен организъм: физическо тяло, етерно тяло, и астрално тяло. Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам! " Защото този е истинският текст, които трябва да бъде поставен на мястото на текста от обикновените преводи на Евангелията. Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек. Аз Ви описах вече, как се извършваше последното действие на древното посвещение. След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е. в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят. Тогава той имаше известна власт над своето тяло в онези времена, когато все още можеха да се практикуват посвещения от този род. Когато отново се връщаше в своето физическо тяло, той добиваше пълна власт над някои тънки елементи на това физическо тяло.
към текста >>

Ако те не виждаха в него нищо забележително, причината е, че физическото тяло, такова каквото го виждат физическите очи, е само израз на духовното; преобразуванията ставаха в духовната част, която стои зад физическата.
в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят. Тогава той имаше известна власт над своето тяло в онези времена, когато все още можеха да се практикуват посвещения от този род. Когато отново се връщаше в своето физическо тяло, той добиваше пълна власт над някои тънки елементи на това физическо тяло. Някой би могъл да запита, дали беше възможно да се забележи тази власт, която по-светеният упражняваше над своите три тела, даже и върху своето физическо тяло. Това можеше да види онзи, който беше добил способността за такова виждане; за другите посветеният беше един обикновен човек. Ако те не виждаха в него нищо забележително, причината е, че физическото тяло, такова каквото го виждат физическите очи, е само израз на духовното; преобразуванията ставаха в духовната част, която стои зад физическата. Следователно, чрез различните видове посвещения, които бяха получили древните посветени, те добиваха до известна степен власт над тяхното физическо тяло. Но имаше нещо в тялото, над което никакво посвещение не можеше да даде власт. Тук ние засягаме една велика тайна. В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена. Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система.
към текста >>

В момента, когато Христовият Дух слезе в тялото на Исуса от Назарет и произведе там преобразуването, за което говорихме, въздействието на това събитие се разпростря чак до майката на Исуса от Назарет.
В момента, когато Христовият Дух слезе в тялото на Исуса от Назарет и произведе там преобразуването, за което говорихме, въздействието на това събитие се разпростря чак до майката на Исуса от Назарет. Резултатът от това въздействие бе, че в момента на кръщението от Йоана Кръстителя майката Исусова придоби отново своята девственост; това означава, че нейният организъм стана отново организъм на жена преди пубертета. При раждането на Христа майката на Исуса от Назарет стана отново девица!
към текста >>

148. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти.
И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти. За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние. За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството.
към текста >>

149. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се.
Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл. Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени. Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>

В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането.
Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането. Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането. Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността. Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта.
към текста >>

150. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Легендата показва по един пълен със значение начин, че съществува едно такова преобразувание в човешката природа в течение на времето, че даже и върху едно и също нещо през различните времена трябва да мислим по най-различни начини.
Легендата ни разказва, че този, когото бяха връхлетели тези нещастия, не постъпил както Оедип, но че се разкаял и отишъл при Христа, който го приел при себе си; защото той беше Юда от Кариот /Юда Искариот/. И това, което живееше тук в Юда, злото, то се въплъти като един фермент в цялото развитие на човечеството. Защото делото от Палестина има връзка с предателството на Юда. Юда принадлежи към цялото, той е един от дванадесетте, които не можем да си представим без него. Тук се показва, че оракулът наистина се изпълнил и че неговото съдържание се въплъти в развитието на човечеството като зло, което се превръща в добро и живее по-нататък като добро. Легендата показва по един пълен със значение начин, че съществува едно такова преобразувание в човешката природа в течение на времето, че даже и върху едно и също нещо през различните времена трябва да мислим по най-различни начини. С това тя показва, че е наистина по-мъдра от външната наука. Как се изпълнява едно такова предсказание на един оракул, това не трябва да се разказва по същия начин, когато се говори за времето на Оедип и за времето на Христа. Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него.
към текста >>

151. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото. Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
към текста >>

152. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Да си спомним, че различаваме в човека седем члена на съществото му: първо – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза; след това, когато азът преработи астралното тяло, се появява Духът-Себе, или Манасът; когато преработи етерното тяло се появява Духът-Живот, или Будхи; и когато накрая азът преработи физическото тяло, се появява висшият член, Човекът-Дух, или Атма, така че отначало различаваме четири члена, а след това – три по-нататъшни, които възникват като преобразуваните първи три.
Да си спомним, че различаваме в човека седем члена на съществото му: първо – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза; след това, когато азът преработи астралното тяло, се появява Духът-Себе, или Манасът; когато преработи етерното тяло се появява Духът-Живот, или Будхи; и когато накрая азът преработи физическото тяло, се появява висшият член, Човекът-Дух, или Атма, така че отначало различаваме четири члена, а след това – три по-нататъшни, които възникват като преобразуваните първи три.
към текста >>

Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот.
И така, онзи ден в Берн показах, какво става сега в различните клонове на Немската секция. По определена причина се опитах във връзка с Евангелието от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос. Това има своите съвсем определени основания. Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот. Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие. Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята. Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос.
към текста >>

Да си спомним, че хората едва постепенно, в процеса на историческото развитие са изобретили хартията, тоест дейността, в чиито процес определени субстанции се преобразуват в хартия.
Че това е истина, можем да си изясним с прост пример. Да си спомним, че хората едва постепенно, в процеса на историческото развитие са изобретили хартията, тоест дейността, в чиито процес определени субстанции се преобразуват в хартия. Осите отдавна са умеели това! Сега човек би трябвало да си каже: аз трябваше да усвоя знанието си чак в относително по-късно време. Осата не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство. В това, което прави осата, тя е проникната от божествената мъдрост.
към текста >>

153. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът, като място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи.
Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът, като място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи. Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това културата, в която се намираме самите ние, културата, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда. Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата. Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха. И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората. В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб.
към текста >>

154. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Така че в човека се вливали определени течения от обкръжението; по-късно те се преобразували.
Такива хора винаги е имало и при тях се е проявявало родство на определени физически органи с древните органи за ясновиждане. Сега ще се докоснем до истина, която ще звучи малко странно. Това, което би могло да бъде наречено древно ясновиждане, това проблясване на мировите тайни вътре в душата на човека, е трябвало по някакъв начин да влиза в душата. Трябва да си представяме, че са ставали прониквания в човека. Древният човек не е усещал тези прониквания, но, когато проникванията са ставали и са проблясвали в него, той ги е възприемал като свои инспирации. Така че в човека се вливали определени течения от обкръжението; по-късно те се преобразували.
към текста >>

При хората, чиито древни способности били в упадък, развитието протичало така, че проникванията се преобразували, те, така да се каже изсъхнали, но от това не се развили никакви нови способности.
И така, може да се каже, че имаме напредващо развитие на човечеството. При хората, чиито древни способности били в упадък, развитието протичало така, че проникванията се преобразували, те, така да се каже изсъхнали, но от това не се развили никакви нови способности. Те били свързани по стария начин с новото, а не по новому, тъй като проникванията изсъхнали. Такива хора били силно покрити с косми, докато тези, които се усъвършенствали, били по-малко окосмени, доколкото вместо способностите, които по-късно се уплътнили до коси, при тях се проявили нови способности.
към текста >>

155. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните реалности, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството.
В течение на първите векове, когато християнството се разпространявало в света, в душите на хората, които усещали Христовия Импулс, живеели усещания и чувства, по силата на които тези хора наистина доста се отдалечавали от царящия в онези времена външен живот, такъв какъвто е бил от древни времена и какъвто е станал по време на проявлението на Христовия импулс. Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните реалности, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството. И това, което после е трябвало да изгрее на хоризонта на великото мирово битие, е трябвало да вземе своята изходна точка, своя духовен зародиш, може да се каже, буквално – от вътрешността на Земята.
към текста >>

Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в чувство, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество.
Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в чувство, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество. Заспивайки с чувството: аз отивам в духовния свят! и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание. Тогава Духът се превръща в нас в живот, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин.
към текста >>

и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание.
Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в чувство, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество. Заспивайки с чувството: аз отивам в духовния свят! и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание. Тогава Духът се превръща в нас в живот, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин.
към текста >>

156. Съдържание GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи.
Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
към текста >>

157. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Същината на подобни опитности е, че мистикът, който потъва все по-дълбоко в себе си, преобразува определени чувства в нещо съвсем различно.
Отново описвам състояние, познато и постижимо за безброй човешки същества. Аз говоря преди всичко за изживявания, които възникват когато нормалните състояния са били надминати дори и в много слаба степен. Същината на подобни опитности е, че мистикът, който потъва все по-дълбоко в себе си, преобразува определени чувства в нещо съвсем различно. Ако например един нормален човек някой, който е напълно чужд на всякакъв вид мистични изживявания претърпи болезнен удар от друг човек, неговият яд ще бъде отправен срещу него. Това е естествена реакция. Но някой, който практикува мистично задълбочаване, ще има съвсем различно усещане. Такъв човек чувства: "Никога нямаше да изпиташ тази удар, ако не го беше докарал на себе си. Иначе онзи човек нямаше да пресече твоя път.
към текста >>

158. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
Всички знаем, че нашите чувства напролет са различни от онези, които имаме наесен. Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата. Чувството е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има. Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга. В хода на годината, ако се движим в крак с явленията на външната природа, ние можем да изживеем един кръговрат в своя душевен живот. Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
към текста >>

159. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Всички наши ранни усилия да оформяме буквите са се преобразували в способността за писане.
Всяка вечер при заспиване нашите души вземат със себе си нещо от дневния живот; онова, което вземаме със себе си плода на нашите изживявания по време на съня се преобразява по такъв начин, че се превръща в наши способности и възможности. Да вземем конкретен пример. Какви усилия сме били длъжни да правим ден след ден когато сме били млади, за да се научим да пишем! Но ние съвсем не съзнаваме тези минали изживявания, когато днес вземаме писалката за да дадем израз на своите мисли. Всички наши ранни усилия да оформяме буквите са се преобразували в способността за писане. Силата, преобразувала всички тези дневни изживявания в способността за писане, действително присъства в дълбините на душата, но може да действа само когато самите ние сме несъзнателни там.
към текста >>

Силата, преобразувала всички тези дневни изживявания в способността за писане, действително присъства в дълбините на душата, но може да действа само когато самите ние сме несъзнателни там.
Всяка вечер при заспиване нашите души вземат със себе си нещо от дневния живот; онова, което вземаме със себе си плода на нашите изживявания по време на съня се преобразява по такъв начин, че се превръща в наши способности и възможности. Да вземем конкретен пример. Какви усилия сме били длъжни да правим ден след ден когато сме били млади, за да се научим да пишем! Но ние съвсем не съзнаваме тези минали изживявания, когато днес вземаме писалката за да дадем израз на своите мисли. Всички наши ранни усилия да оформяме буквите са се преобразували в способността за писане. Силата, преобразувала всички тези дневни изживявания в способността за писане, действително присъства в дълбините на душата, но може да действа само когато самите ние сме несъзнателни там.
към текста >>

Сили, по-висши от наличните в съзнателния ни живот, стават активни през съня; изживяванията се преобразуват в способности и душата става все по-зряла.
От това можем да заключим, че в нашите души има нещо по-висше от целия ни съзнателен живот. Сили, по-висши от наличните в съзнателния ни живот, стават активни през съня; изживяванията се преобразуват в способности и душата става все по-зряла. Едно по-дълбоко същество работи вътре в нас върху по-нататъшното ни развитие; когато заспиваме, това същество получава дневните изживявания и ги преоформя, така че в по-късен период на живота те са на наше разположение под формата на способности.
към текста >>

Всеки път когато се събуждаме на сутринта, ние намираме същите физически и етерни тела и знаем, че принципно казано, ние можем да направим много малко със свои собствени сили, за да преобразуваме тези две тела или да ги развием на по-висока степен.
Така ние се развиваме от етап на етап, но има определена граница на това развитие. Всеки път когато се събуждаме на сутринта, ние намираме същите физически и етерни тела и знаем, че принципно казано, ние можем да направим много малко със свои собствени сили, за да преобразуваме тези две тела или да ги развием на по-висока степен. Несъмнено, всеки с познание за живота осъзнава, че е възможно дори физическото тяло да бъде преобразено до определена степен. Ако наблюдаваме една личност, която за 10 години е посветила себе си на придобиването на по-дълбоко познание, което тя не оставя да бъде просто теория, а което е овладяло нейния вътрешен живот, тогава след тези 10 години ние можем да формираме идея за вътрешните метаморфози, които са се случили, сравнявайки нейната настояща с нейната предишна външност, и забелязвайки как придобитото познание е предизвикало промяна дори в нейните черти; развитието, протичащо в душата и, е спомогнало също за това да се оформи нейния телесен вид. Но това външно развитие е много ограничено, защото всяка сутрин ние сме изправени пред същите, в основата си, физически и етерни тела, притежавайки същите вродени способности както при раждането. Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или волеви сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен. Въпреки това определени вътрешни сили трябва да работят през целия живот между раждането и смъртта, и тези сили трябва постоянно да бъдат възпламенявани, ако животът ще продължава.
към текста >>

Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата. Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането. Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество. Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие. Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>

Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници.
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници. В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня. След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля.
към текста >>

Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина. Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина. Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня. От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса. И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>

се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
От това ние осъзнаваме, че обикновените изживявания на душата – желания, подбуди, подтици, страсти и т.н. се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
към текста >>

Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ.
Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство. Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си. Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло. Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него. Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план. Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план. Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
към текста >>

160. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Той бе един от онези, изживели това преобразуване; той бе оставил настрана собствения си Аз.
Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз? Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб. Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос! Екхарт направи реалност думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен". Той бе един от онези, изживели това преобразуване; той бе оставил настрана собствения си Аз. Той отстрани своя Аз и се почувства изпълнен с различен Аз. Думата "Entwerdung" (като противоположност на "ставащ") бе прекрасен израз, използван от средновековните мистици. Мистици като Майстер Екхарт, или автора на труда, познат като "Теологика Германика", оставяха в себе си да говори един по-висш човек, същество способно да оживее и вдъхновява. Оттук и постоянната им настойчивост, че целта им е била да предадат себе си изцяло на съществото, което изживяваха вътре в себе си.
към текста >>

161. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Не само способността за мислене е повлияна от такова преобразуване, а и други душевни сили също ще приемат нови форми, когато способността на мислене се промени.
Ние можем да съберем още по-точни сведения от опитностите на онези, които сега вече са достигнали описаното вчера като постижима степен на по-висше съзнание, посредством което е възможно да се гледа ясновидски във висшите светове. Не само способността за мислене е повлияна от такова преобразуване, а и други душевни сили също ще приемат нови форми, когато способността на мислене се промени. Когато чрез духовно-научно обучение някой проправи своя път до една по-висша степен на познание, от логиката на интелекта към логиката на сърцето, от мисленето на главата към мисленето на сърцето, променят ли се също и други способности на душата? Нека изясним това вземайки един пример примера на паметта.
към текста >>

Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове. Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>

Паметта се преобразува изцяло.
Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на обикновената памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено. Паметта се преобразува изцяло. Докато обикновената памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област. Той гледа нещо, което е разделено сякаш от пространството, като че ли вчерашните събития са разделени пространствено от днешните. Следователно можем да кажем, че за духовния изследовател събитията, които обикновено се явяват на паметта едно след друго във времето, сега се представят едно до друго (в пространствен смисъл), и той трябва, така да се каже, да се движи от едно събитие към друго, да преминава от един обект към друг.
към текста >>

Ние трябва не да вървим назад по линията на времето, защото времето се преобразува един вид в пространство; ние трябва да вървим по тази линия, както ако тя беше линия в пространството, за да бъдем способни да се съединим със съществата.
Мислейки върху това внимателно вие ще видите, че това твърдение е изцяло в съгласие с казаното преди това, а именно, че в духовния свят ние трябва да станем едно със съществата там. Ние трябва не да вървим назад по линията на времето, защото времето се преобразува един вид в пространство; ние трябва да вървим по тази линия, както ако тя беше линия в пространството, за да бъдем способни да се съединим със съществата. За душевната способност на паметта времето се променя в пространство веднага щом навлезем в духовния свят.
към текста >>

То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията.
Той не мислеше като днешния човек, защото мисленето в идеи и понятия е способност, придобита много по-късно; той имаше само логиката на сърцето, неосветена от интелектуално разбиране или научно мислене в съвременния смисъл. Но с тази логика на сърцето беше свързано нещо като пространствена памет: времето ставаше пространство. В наши дни, ако човек иска да погледне назад в миналото, той трябва да напрегне своята памет, докъдето стига тя. Ако тя не достига достатъчно назад, той е длъжен да се обърне към документи и записи. Вие знаете как се изследва миналото днес. То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията. Всички тези неща се изследват с цел по този начин да може да имаме картина на миналото.
към текста >>

Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно.
Мозъкът, следователно, може да е бил създаден само на по-късен етап от сърцето. Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа. Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива. Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно. Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани. Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие. За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща.
към текста >>

Представете си, че такива преобразувания могат да се случат само в резултат на това, че всички условия в човешкото царство бъдат променени.
Представете си, че такива преобразувания могат да се случат само в резултат на това, че всички условия в човешкото царство бъдат променени. По време на състоянието на Старата Луна силите на Света на Духа бяха онези, които се вливаха в човека; през същинското Земно състояние силите струят от Света на Разума; на състоянието Юпитер ще се вливат силите на Света на Първообразите. Въздействията от духовните светове върху тези три състояния във всеки случай са съвсем различни.
към текста >>

Така ние виждаме, че може да бъде намерена свързваща нишка между преобразуванията на Макрокосмоса и на Микрокосмоса.
Така ние виждаме, че може да бъде намерена свързваща нишка между преобразуванията на Макрокосмоса и на Микрокосмоса. И в двата случая действат Същества. Когато нашата Земя стане Юпитер, цялата Слънчева система ще се промени. Промяната ще се предшества от един вид затъмнение; външно това ще изглежда, както ако имаше мъгла или облак, в който продължават да работят Същества от различни области на духа. Преди да възникне настоящата ни Слънчева система, е имало предишна система, от която Съществата са създали настоящата.
към текста >>

162. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности.
Но за да разберем напълно големите проблеми, с които трябва да се захванем в тази област, често е необходимо да извървим дълъг и труден път. Ние практически се нуждаем от целия обсег от достъпните днес понятия и идеи, ако искаме да имаме ясно разбиране за сведенията на духовно-научното познание и всеки от нас може да си каже: "Аз може още да не съм способен да достигна висшите светове със собствено ясновидство, но аз мога да проумея със своята интелигентност онова, което ми се съобщава." Не всеки, който копнее вътрешно за откровенията на Духовната Наука, е способен веднага да поеме трудния интелектуален път, за който споменаваме. Затова онзи, който съобщава духовно познание, не може винаги да взема за дадено, че всички негови твърдения биват непосредствено и неизменно подлагани на проверката на разума. Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през дълги периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство. Една от тези способности е, разбира се, интелектът, но Духовната Наука знае, че той няма бъдеще. Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности. Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво. Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето. Способността за придобиване на познание чрез логиката на сърцето още изобщо не е активна до голяма степен, но дарбата за това вече присъства в много човешки същества. Някои хора имат естествено чувство на истината що се касае за онова, което чрез логиката на сърцето ще бъде възможно да разберат изцяло едва в бъдещето.
към текста >>

Тогава Земята ще бъде преобразувана в друго планетарно тяло Юпитер (отново това не е онзи Юпитер, който познаваме днес, а бъдещото превъплъщение на настоящата Земя).
Вчера ние стигнахме до там да говорим за една опитност на ясновидското виждане, а именно, че нашата Земя е наследник на друга планетарна еволюция, че е произлязла от древно планетарно тяло, което наричаме Старата Луна (не сегашната Луна). Ние също говорихме и за онова, което ясновидското съзнание вижда пророчески, а именно появяването на нова планета след едно състояние на здрач, след една Пралайя, след едно състояние на мрак. Тогава Земята ще бъде преобразувана в друго планетарно тяло Юпитер (отново това не е онзи Юпитер, който познаваме днес, а бъдещото превъплъщение на настоящата Земя). Аз обясних, че Земята преминава през последователни въплъщения, точно както човешкото същество преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>

Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на Старото Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма.
Но то е било съвсем различно. Физическото тяло на човека по онова време очевидно не би могло да има сегашните си земни или твърди съставки, нито дори течните си съставки, защото водата не би могла да съществува на тяло от такова естество. Но въздушното или газообразно състояние е било възможно, и разбира се онова, което наричаме "топлинен етер". Така ние сме отведени към предишно планетарно въплъщение на Земята, в което откриваме човека представен в своето физическо и етерно тяло, но при условия напълно различни от днешните. Твърдо и течно вещество още не съществуват, но основата на физическото и етерното тяло присъства във въздушно и огнено състояние. Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на Старото Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма. В онези древни периоди човекът е бил приспособен към преобладаващите планетарни условия. Но вие може добре да си представите, че всичко в нашата Слънчева система е било различно. Нищо от онова, което наричаме вода или течност, или земя или твърд още не е съществувало, а само въздух и топлина. Тук ние стигаме до състояние в нашата Слънчева система, така принципно различно от сегашните условия, че то е било подложено на закони, съвсем други спрямо онези на нашата Земя днес.
към текста >>

В изцяло различна форма той вече е съществувал на Старата Луна и на Земята просто е бил преобразуван.
И накрая ние ще попитаме: Има ли нещо в човека, което сочи към бъдещето? Според вчерашната лекция човешкото сърце е много древен орган. В изцяло различна форма той вече е съществувал на Старата Луна и на Земята просто е бил преобразуван. На Старата Луна още не е имало мозък; но сърцето е съществувало и освен това е имало в себе си основата за едно бъдещо преобразуване. Също както цветът носи в себе си семето на плода, така и сърцето на Старата Луна е носело в себе си земното сърце.
към текста >>

На Старата Луна още не е имало мозък; но сърцето е съществувало и освен това е имало в себе си основата за едно бъдещо преобразуване.
И накрая ние ще попитаме: Има ли нещо в човека, което сочи към бъдещето? Според вчерашната лекция човешкото сърце е много древен орган. В изцяло различна форма той вече е съществувал на Старата Луна и на Земята просто е бил преобразуван. На Старата Луна още не е имало мозък; но сърцето е съществувало и освен това е имало в себе си основата за едно бъдещо преобразуване. Също както цветът носи в себе си семето на плода, така и сърцето на Старата Луна е носело в себе си земното сърце.
към текста >>

В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност.
Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>

163. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес.
Опитвайки се да изградим представа за едно реално Същество, ние просто се обръщаме към човешкото същество*2. От гледна точка на духовно-научното познание, човекът е съставен от физическо тяло, етерно, или жизнено тяло, астрално, или сетивно тяло и това, което считаме за най-висша съставна част на човека, а именно Азът. Следователно, ние знаем, че днешният човек застава пред нас като едно цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата еволюция на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми. Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес. И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече познавате като Дух-Себе, или Манас. После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо въздействие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди. И накрая идва най-висшата степен от Азовата дейност, която засега можем да си представим: духовното преобразяване и изобщо пълната метаморфоза на най-трудната за повлияване съставна част физическото тяло. Да, когато Азът ще преобрази днешното физическото тяло, тази най-груба и най-материална съставна част на човека, оказваща най-голяма съпротива, тогава ние ще имаме в себе си Човека-Дух, или Атма. И така, ние обхващаме с поглед: Първо, трите съставни части на човешката природа, които идват от миналото, второ, другата съставна част, която наричаме Аз, и накрая другите три съставни части, които занапред Азът ще преобрази в съвсем нови формации.
към текста >>

164. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието.
Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи.
към текста >>

165. Лекция втора GA_126 Окултна история

И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области.
Това, което митът изобразява като морско плаване и пътуване от Гилгамеш на Запад, е не нещо друго, а вътрешно странстване на неговата душа13 към посвещението, благодарение на което тя се издига към духовните висоти, където може да възприеме това, което я е обкръжавало в древното атлантско време, когато душата все още ясновидски се е вглеждала в духовния свят. Затова митът ни разказва, че Гилгамеш в това си духовно странстване се среща с великата личност на властелина от Атлантида, Ксисуфр. Това е била личност, която принадлежала към висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието. Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина. С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението. Ние виждаме, че външната вавилонска култура фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
към текста >>

166. Лекция пета GA_126 Окултна история

Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята.
В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята. Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята. Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява. Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въздействат и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека. Но затова пък по време на атлантската катастрофа човекът е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.
към текста >>

Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика.
По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6. Цялата европейска история, особено разиграващото се между Изтока и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.
към текста >>

167. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно.
към текста >>

Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно. И така, можем да си представим главният мозък като диференциран гръбначен мозък.
към текста >>

Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно. И така, можем да си представим главният мозък като диференциран гръбначен мозък.
към текста >>

Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък.
Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно. И така, можем да си представим главният мозък като диференциран гръбначен мозък.
към текста >>

Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък.
Това е въпросът, който можем да си поставим сега. Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е.
към текста >>

един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен.
т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък. Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък.
към текста >>

168. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>

Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>

На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента. И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена.
към текста >>

169. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И докато формообразуващите сили си ги представяме действуващи до кожата, и извън кожата нямаме вече нищо от тези формообразуващи сили, то при тези сили, които нахлуват в нашата вътрешност чрез потока на храната и на въздуха, при тези нахлуващи отвън течения не наблюдаваме пълно затваряне в себе си, но тук настъпва определено преобразуване.
И докато формообразуващите сили си ги представяме действуващи до кожата, и извън кожата нямаме вече нищо от тези формообразуващи сили, то при тези сили, които нахлуват в нашата вътрешност чрез потока на храната и на въздуха, при тези нахлуващи отвън течения не наблюдаваме пълно затваряне в себе си, но тук настъпва определено преобразуване. Тези органи, трябва да ги представим, че не се затварят подобно на кожата, но че чрез тях бива променена подвижността на веществата, по такъв начин, че хранителния поток, който се поема от страна на тези органи /Виж рис. № 20/ по различен начин бива отведен по-нататък (б), след като му е било противопоставено даденото съпротивление. Т.е. тук имаме работа с преобразяване, и това се отнася преди всичко до онези органи, които определихме като вътрешна планетарна система в човека. Те променят външното движение на веществата. Това са сили, които, в противоположност на формообразуващите сили, изграждащи цялостно организма, могат да бъдат наречени сили на движението.
към текста >>

Та нали всичко се осъществява там вътре, тези сили, които ни придават формата, се разиграва в нашия организъм, а също така и онези сили, които във вътрешната планетарна система преобразуват движението и подвижността на веществата.
В разглеждането на човешкия организъм сме напреднали дотолкова, че да можем да кажем: върху човешкия организъм действуват сили отвън, чиято дейност не можем да обхванем с хоризонта на нашето съзнание. Цялата тази дейност се разгръща под хоризонта на нашето съзнание, защото никой в нормално състояние на съзнанието не може да наблюдава дейността на своя черен дроб, на жлъч ката и на слезката си. Тъй като цялата ни нервна система е вградена в организма, то възниква въпросът: кое пречи нервната система да знае нещо за своите органни форми? Та нали всичко се осъществява там вътре, тези сили, които ни придават формата, се разиграва в нашия организъм, а също така и онези сили, които във вътрешната планетарна система преобразуват движението и подвижността на веществата. Защо става така, че ние нищо не знаем за това? Тъй както нашата главнои гръбначномозъчна нервна система в нормално състояние на съзнанието е предназначена за това, да отвежда външните впечатления до кръвта, т.е. да поема импресиите чрез такива физически процеси, че тези физически процеси да се отпечатват върху кръвта и чрез това да запишат себе си в инструмента на Аза, чрез което външните импресии биват предадени на инструмента на Аза, на кръвта така също и елементите на симпатиковата нервна система, която със своите възли и разклонения сякаш се разполага пред вътрешната планетарна система, са предназначени за това да не допускат до кръвта процесите във вътрешната планетарна система, но да ги задържат настрана от кръвта. Ето че чухте още нещо към това, което вече изложих: че симпатиковата нервна система има задача, противоположна на задачата на главно-гръбначномозъчната нервна система. /Виж рис.№22/.
към текста >>

170. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в костите.
В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система. По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка. Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия организъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички органни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания. Ако човекът притежаваше само това, което е налице в кожата, то той би се срутил в самия себе си; по този начин човекът не може да запази изправения си стоеж. От това виждаме, че са необходими не само тези процеси на изхранване, които превръщат кожата във физическа система, но е необходимо да бъдат възможни и други многообразни хранителни процеси, които обуславят цялостната форма на човешкия организъм. И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в костите. Какви са тези процеси?
към текста >>

171. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Когато хранителните вещества постъпят в областта, ограничена от този принцип на формата по посока навън, като човешко същество, те биват приети от него, може да се каже, по традиция, че при това те веднага преминават през най-първия процес на преобразувание.
Преди да встъпят в този принцип на формата, те нямат нищо общо; но те биват впрегнати, приети от този принцип на формата и при това се образува физическото тяло готварска сол. Това е предпоставката. По този начин всичко, което под формата на хранителни вещества постъпва в човешкия организъм, предполага наличието на най-нисшото свръхсетивно тяло, на свръхсетивната форма. Когато хранителните вещества постъпят в областта, ограничена от този принцип на формата по посока навън, като човешко същество, те биват приети от него, може да се каже, по традиция, че при това те веднага преминават през най-първия процес на преобразувание. Самият храносмилателен канал извършва първото преобразувание. Това преобразувание не би могло да се извърши, ако в човешкия организъм не беше включено онова, което така преобразява хранителните вещества в човешкия организъм, че същите биват разбудени за нов живот, макар че така, както биват приети, са безразлични помежду си и между тях не съществуват живи отношения. Въпреки че при човека това е един съвсем различен процес, тъй като се извършва на друго стъпало, ние трябва да си представим преобразуването на хранителните вещества по хода на човешкия храносмилателен канал така, както растенията приемат хранителните вещества от почвата. Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е.
към текста >>

Самият храносмилателен канал извършва първото преобразувание.
Преди да встъпят в този принцип на формата, те нямат нищо общо; но те биват впрегнати, приети от този принцип на формата и при това се образува физическото тяло готварска сол. Това е предпоставката. По този начин всичко, което под формата на хранителни вещества постъпва в човешкия организъм, предполага наличието на най-нисшото свръхсетивно тяло, на свръхсетивната форма. Когато хранителните вещества постъпят в областта, ограничена от този принцип на формата по посока навън, като човешко същество, те биват приети от него, може да се каже, по традиция, че при това те веднага преминават през най-първия процес на преобразувание. Самият храносмилателен канал извършва първото преобразувание. Това преобразувание не би могло да се извърши, ако в човешкия организъм не беше включено онова, което така преобразява хранителните вещества в човешкия организъм, че същите биват разбудени за нов живот, макар че така, както биват приети, са безразлични помежду си и между тях не съществуват живи отношения. Въпреки че при човека това е един съвсем различен процес, тъй като се извършва на друго стъпало, ние трябва да си представим преобразуването на хранителните вещества по хода на човешкия храносмилателен канал така, както растенията приемат хранителните вещества от почвата. Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е. етерното тяло се грижи за тяхното преобразяване, за включването им във вътрешната подвижност на човешкия организъм.
към текста >>

Това преобразувание не би могло да се извърши, ако в човешкия организъм не беше включено онова, което така преобразява хранителните вещества в човешкия организъм, че същите биват разбудени за нов живот, макар че така, както биват приети, са безразлични помежду си и между тях не съществуват живи отношения.
Преди да встъпят в този принцип на формата, те нямат нищо общо; но те биват впрегнати, приети от този принцип на формата и при това се образува физическото тяло готварска сол. Това е предпоставката. По този начин всичко, което под формата на хранителни вещества постъпва в човешкия организъм, предполага наличието на най-нисшото свръхсетивно тяло, на свръхсетивната форма. Когато хранителните вещества постъпят в областта, ограничена от този принцип на формата по посока навън, като човешко същество, те биват приети от него, може да се каже, по традиция, че при това те веднага преминават през най-първия процес на преобразувание. Самият храносмилателен канал извършва първото преобразувание. Това преобразувание не би могло да се извърши, ако в човешкия организъм не беше включено онова, което така преобразява хранителните вещества в човешкия организъм, че същите биват разбудени за нов живот, макар че така, както биват приети, са безразлични помежду си и между тях не съществуват живи отношения. Въпреки че при човека това е един съвсем различен процес, тъй като се извършва на друго стъпало, ние трябва да си представим преобразуването на хранителните вещества по хода на човешкия храносмилателен канал така, както растенията приемат хранителните вещества от почвата. Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е. етерното тяло се грижи за тяхното преобразяване, за включването им във вътрешната подвижност на човешкия организъм. И така, този следващ свръхсетивен елемент на човека, етерното тяло, трябва да бъде разглеждан като подбудител на първото преобразувание на хранителните вещества.
към текста >>

Въпреки че при човека това е един съвсем различен процес, тъй като се извършва на друго стъпало, ние трябва да си представим преобразуването на хранителните вещества по хода на човешкия храносмилателен канал така, както растенията приемат хранителните вещества от почвата.
Това е предпоставката. По този начин всичко, което под формата на хранителни вещества постъпва в човешкия организъм, предполага наличието на най-нисшото свръхсетивно тяло, на свръхсетивната форма. Когато хранителните вещества постъпят в областта, ограничена от този принцип на формата по посока навън, като човешко същество, те биват приети от него, може да се каже, по традиция, че при това те веднага преминават през най-първия процес на преобразувание. Самият храносмилателен канал извършва първото преобразувание. Това преобразувание не би могло да се извърши, ако в човешкия организъм не беше включено онова, което така преобразява хранителните вещества в човешкия организъм, че същите биват разбудени за нов живот, макар че така, както биват приети, са безразлични помежду си и между тях не съществуват живи отношения. Въпреки че при човека това е един съвсем различен процес, тъй като се извършва на друго стъпало, ние трябва да си представим преобразуването на хранителните вещества по хода на човешкия храносмилателен канал така, както растенията приемат хранителните вещества от почвата. Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е. етерното тяло се грижи за тяхното преобразяване, за включването им във вътрешната подвижност на човешкия организъм. И така, този следващ свръхсетивен елемент на човека, етерното тяло, трябва да бъде разглеждан като подбудител на първото преобразувание на хранителните вещества. След като тези хранителни вещества са преобразени до такава степен, че да са поети вече от жизнения процес, трябва да ни е ясно, че те, съвсем в смисъла и в стила, както описах ме това в предходните лекции, биват преработени по-нататък, за да продължи тяхното приспособяване към човешкия организъм.
към текста >>

И така, този следващ свръхсетивен елемент на човека, етерното тяло, трябва да бъде разглеждан като подбудител на първото преобразувание на хранителните вещества.
Това преобразувание не би могло да се извърши, ако в човешкия организъм не беше включено онова, което така преобразява хранителните вещества в човешкия организъм, че същите биват разбудени за нов живот, макар че така, както биват приети, са безразлични помежду си и между тях не съществуват живи отношения. Въпреки че при човека това е един съвсем различен процес, тъй като се извършва на друго стъпало, ние трябва да си представим преобразуването на хранителните вещества по хода на човешкия храносмилателен канал така, както растенията приемат хранителните вещества от почвата. Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е. етерното тяло се грижи за тяхното преобразяване, за включването им във вътрешната подвижност на човешкия организъм. И така, този следващ свръхсетивен елемент на човека, етерното тяло, трябва да бъде разглеждан като подбудител на първото преобразувание на хранителните вещества. След като тези хранителни вещества са преобразени до такава степен, че да са поети вече от жизнения процес, трябва да ни е ясно, че те, съвсем в смисъла и в стила, както описах ме това в предходните лекции, биват преработени по-нататък, за да продължи тяхното приспособяване към човешкия организъм. При това те така трябва да бъдат преработени, че постепенно да могат да служат на онези органи в човешкия организъм, които са израз на по-висшите, свръхсетивни принципи на човешкия организъм: на астралното тяло, на Аза. Накратко, трябва да сме наясно, че по-висшите процеси трябва да изпращат по посока надолу своеобразния вид на своята вътрешна подвижност до тези преобразени хранителни вещества, получени с помощта на храносмилателния канал, на стомаха, червата и т.н. Тук на хранителния поток, доколкото е преобразен от обикновения храносмилателен канал, се противопоставят именно тези органи, които са познатите ни вече 7 вътрешни органа, представляващи сякаш една вътрешна планетарна система в човека. Схематично бихме казали: хранителните вещества биват приети, още в храносмилателния канал биват обработени по разнообразен начин и на тях се противопоставят черния дроб, бъбреците, жлъчката, слезката, сърцето, белия дроб и т.н.
към текста >>

Това, означава, че когато вътрешните органи преустройват, когато твърде силно преобразяват външната подвижност на хранителните вещества, когато те доставят един твърде мощен продукт от вътрешното преобразувание, тогава ние трябва да им противопоставим отвън такъв продукт, който да подтисне, да приглуши вътрешната подвижност.
И така, вчера ние казахме, че организмът може да развие една твърде силна вътрешна подвижност. Това на мира израз в неритмичността в проявленията на човешкия организъм. Аз още вчера наблегнах на това, че когато поради такава твърде силна вътрешна подвижност се появи самостоятелен собствен живот във вътрешните органи, тогава на тези органи е важно да бъде противопоставено това, което може да приглуши тази вътрешна подвижност. Това, означава, че когато вътрешните органи преустройват, когато твърде силно преобразяват външната подвижност на хранителните вещества, когато те доставят един твърде мощен продукт от вътрешното преобразувание, тогава ние трябва да им противопоставим отвън такъв продукт, който да подтисне, да приглуши вътрешната подвижност. Как може да се осъществи това?
към текста >>

Но трябва да сме наясно, че самата кръвна система е една толкова сложна, разположена навътре органна система, външният вид на която дори показва, че представлява продукт на преобразувания от едно предишно състояние, че представлява продукт на двойно преобразуване.
Ето защо ще трябва да кажем: трябва да си представим, че външната обвивка на човека, както изглежда днес, представлява продукта на преобразения от залегнали в основата и органи, че е преминала през процес на преобразование, тъй като главният мозък е преобразен гръбначен мозък, и както храносмилателно-кръвната ни система с всичко, което принадлежи към нея, е преобразена лимфна система. И именно във всичко, което разгледахме като главен мозък, виждаме преобразената гръбначно-мозъчна система. Гръбначно-мозъчната система днес ни се представя така, сякаш в нея можем да видим един орган в процес на низходящо развитие; така че в онези органи, представляващи ни предишни стадии, имаме пред себе си по-късно формирани органни системи, намиращи се в процес на низходящо развитие. Това трябва да отнесем и спрямо лимфната система. В това, което ни се представя в човека като долен човек в пространствен смисъл в противоречие между лимфната система и храносмилателно-кръвната система имаме това, което преобразява лимфната система до храносмилателно-кръвна система. Но трябва да сме наясно, че самата кръвна система е една толкова сложна, разположена навътре органна система, външният вид на която дори показва, че представлява продукт на преобразувания от едно предишно състояние, че представлява продукт на двойно преобразуване. Това обаче, което ни показва, че преобразуванието се е извършило само в смисъл на отваряне навън, това е храносмилателният канал. Ето защо можем да кажем: ако изместим храносмилателният канал по-навътре, то тази органна система ще се окаже затворена във вътрешността, на която израз е днешната лимфна дейност, при която от вътрешната продукция се взима само онова, което бива излъчено от тъканите.
към текста >>

Това обаче, което ни показва, че преобразуванието се е извършило само в смисъл на отваряне навън, това е храносмилателният канал.
И именно във всичко, което разгледахме като главен мозък, виждаме преобразената гръбначно-мозъчна система. Гръбначно-мозъчната система днес ни се представя така, сякаш в нея можем да видим един орган в процес на низходящо развитие; така че в онези органи, представляващи ни предишни стадии, имаме пред себе си по-късно формирани органни системи, намиращи се в процес на низходящо развитие. Това трябва да отнесем и спрямо лимфната система. В това, което ни се представя в човека като долен човек в пространствен смисъл в противоречие между лимфната система и храносмилателно-кръвната система имаме това, което преобразява лимфната система до храносмилателно-кръвна система. Но трябва да сме наясно, че самата кръвна система е една толкова сложна, разположена навътре органна система, външният вид на която дори показва, че представлява продукт на преобразувания от едно предишно състояние, че представлява продукт на двойно преобразуване. Това обаче, което ни показва, че преобразуванието се е извършило само в смисъл на отваряне навън, това е храносмилателният канал. Ето защо можем да кажем: ако изместим храносмилателният канал по-навътре, то тази органна система ще се окаже затворена във вътрешността, на която израз е днешната лимфна дейност, при която от вътрешната продукция се взима само онова, което бива излъчено от тъканите.
към текста >>

Така видяхме, че от една страна във външната обвивка на човека в кожната система е дадено преобразуванието на една друга система, и че в лицето на храносмилателната система също можем да видим преобразованието на една друга, система, от която тя се е образувала и която днес съществува в процес на низходящо развитие. Т.е.
Така видяхме, че от една страна във външната обвивка на човека в кожната система е дадено преобразуванието на една друга система, и че в лицето на храносмилателната система също можем да видим преобразованието на една друга, система, от която тя се е образувала и която днес съществува в процес на низходящо развитие. Т.е. така би трябвало да търсим първата предпоставка според цялата и природа, представила ни се в органните системи, че всичко, което под формата на зародишева предпоставка виждаме в кожни те и сетивните органи, а също и в нервната система, да си го представим като преобразувание на една друга система, която днес лежи във вътрешността на организма и се намира в процес на низходящо развитие; така както предпоставката на храносмилателната система представлява преобразувание на една друга вътрешна система, която днес е в процес на низходящо развитие, така че днес, дори в зародишевите предпоставки набелязахме процес на възходящо и на низходящо развитие. Така свеждаме целия организъм на човека до една схема, в която всичко от отделните органи е заложено в зародиша. И действително в човешкия зародиш, започващ своето съществувание чрез процеса на оплождане, в 4-те, разположени един над друг зародишеви листа външния зародишев лист екзодерма, вътрешния зародишев лист ендодерма, и външния и вътрешен среден зародишен лист мазодерма наистина още в зародиша са заложени 4-те основни системи на човешкия организъм. /Виж рис. № 26/.
към текста >>

така би трябвало да търсим първата предпоставка според цялата и природа, представила ни се в органните системи, че всичко, което под формата на зародишева предпоставка виждаме в кожни те и сетивните органи, а също и в нервната система, да си го представим като преобразувание на една друга система, която днес лежи във вътрешността на организма и се намира в процес на низходящо развитие; така както предпоставката на храносмилателната система представлява преобразувание на една друга вътрешна система, която днес е в процес на низходящо развитие, така че днес, дори в зародишевите предпоставки набелязахме процес на възходящо и на низходящо развитие.
Така видяхме, че от една страна във външната обвивка на човека в кожната система е дадено преобразуванието на една друга система, и че в лицето на храносмилателната система също можем да видим преобразованието на една друга, система, от която тя се е образувала и която днес съществува в процес на низходящо развитие. Т.е. така би трябвало да търсим първата предпоставка според цялата и природа, представила ни се в органните системи, че всичко, което под формата на зародишева предпоставка виждаме в кожни те и сетивните органи, а също и в нервната система, да си го представим като преобразувание на една друга система, която днес лежи във вътрешността на организма и се намира в процес на низходящо развитие; така както предпоставката на храносмилателната система представлява преобразувание на една друга вътрешна система, която днес е в процес на низходящо развитие, така че днес, дори в зародишевите предпоставки набелязахме процес на възходящо и на низходящо развитие. Така свеждаме целия организъм на човека до една схема, в която всичко от отделните органи е заложено в зародиша. И действително в човешкия зародиш, започващ своето съществувание чрез процеса на оплождане, в 4-те, разположени един над друг зародишеви листа външния зародишев лист екзодерма, вътрешния зародишев лист ендодерма, и външния и вътрешен среден зародишен лист мазодерма наистина още в зародиша са заложени 4-те основни системи на човешкия организъм. /Виж рис. № 26/.
към текста >>

При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист.
При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист. Във външната мезодерма, в зародиши в процес на низходящо развитие имаме пред себе си нещо, което на едно по-високо стъпало ни се представя като кожно-сетивен зародишев лист. А в лицето на вътрешния среден зародишев лист имаме едно по-младо образование, в процес на низходящо развитие, което ни се представя като чревно-жлезен зародишев лист, като вътрешен зародишен лист. Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове.
към текста >>

172. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Както е в природата, така е и в моралния живот: И тук душевният живот изпитва едно преобразуване.
Както е в природата, така е и в моралния живот: И тук душевният живот изпитва едно преобразуване. Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие. Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят. Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние.
към текста >>

173. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Това е легендата за Валаам и Йозафат, която всъщност ни показва как онзи, който е станал приемник на Буда – защото Йозафат е буквалното преобразуване на името Бодисатва – е бил запознат с християнските импулси именно от Валаам.
Наистина, работата стои така, че пет до шест столетия преди началото на нашето летоброене онази индивидуалност, която от Бодисатва стана Буда, не се е инкарнирала повече в едно физическо тяло и не може да се инкарнира в едно физическо тяло. В замяна на това тя изпраща от висшите светове, от свръхсетивните светове долу на Земята силите, вдъхновявайки всички носители на културата, които все още не са проникнати от Христовия Импулс. Съзнанието за това съществуваше в една прекрасна легенда, която Йоан от Дамаск е записал и която стана прочута във всички европейски страни през Средновековието. Това е легендата за Валаам и Йозафат, която всъщност ни показва как онзи, който е станал приемник на Буда – защото Йозафат е буквалното преобразуване на името Бодисатва – е бил запознат с християнските импулси именно от Валаам. Тази легенда, която после беше забравена, ни разказва, че приемникът на Буда е бил запознат с християнските импулси от един представител на християнството на име Валаам и тя иска да ни покаже, че фактически онзи Бодистава, който дойде след Гаутама Буда беше приел християнските импулси в своя собствен душевен живот. И наистина е така. Защото вторият импулс, който освен импулса на Буда продължава да действува сега в общочовешката еволюция, това е Христовият Импулс и този импулс е онзи, който занапред ще е в съответствие с издигането на човечеството до моралността. Ето защо можем да кажем: Макар и учението на Буда да е в неговия особен смисъл морално учение, то е именно едно морално учение, докато Христовият Импулс не е едно учение, а една сила. Той действува като морална сила, която все повече и повече се оформя така, че действително пронизва човечеството с моралност.
към текста >>

Ако се замислим, че днес, когато човек навлиза в Камалока и му се иска сметка от една морално действуваща индивидуалност, от Мойсей, който се свързва все повече с Христовия Импулс, ние ще разберем как ще стане това, което аз мога да опиша като едно преобразуване на образа на Мойсей.
Следователно, трябва да бъдем наясно върху факта, че през Четвъртата следатлантска епоха хората бяха способни да виждат само физическия Христос и поради тази причина Той дойде във физическо тяло. В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло. Ако се замислим, че днес, когато човек навлиза в Камалока и му се иска сметка от една морално действуваща индивидуалност, от Мойсей, който се свързва все повече с Христовия Импулс, ние ще разберем как ще стане това, което аз мога да опиша като едно преобразуване на образа на Мойсей. Какво ни показва впрочем Мойсей, когато застава пред нас с регистъра на нашите грехове? Той ни показва какво стои от едната страна, от страната на прегрешенията спрямо нашата Карма. Наистина е важно за една душа в нашето време, че чрез вдъхновението на будизма може да бъде разбрано учението за Кармата, но и че след смъртта действителността на Кармата ни се показва чрез старозаветния образ на Мойсей. Но когато душите се проникнат все повече и повече със свръхсетивния Христос, образът на Мойсей ще се превърне в този на Христос Исус. А това не означава нищо друго, освен че: Нашата Карма идва във връзка с Христос, Христос се свързва с нашата собствена Карма.
към текста >>

174. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той беше изпитал едно голямо преобразуване на своята душа.
Около него се събираха дванадесетте в определени периоди от време. От техните уста се разливаше в тези моменти цялото знание и цялата мъдрост. Те вливаха в тринадесетия своята мъдрост в кратки формули, които бяха като молитви, докато тринадесетият лежеше като мъртъв. Можем да си представим най-добре дванадесетте в кръг около тринадесетия. Това състояние завърши така, че душата на тринадесетия се пробуди като една нова душа. Той беше изпитал едно голямо преобразуване на своята душа. В нея имаше нещо като едно цялостно ново раждане на дванадесетте мъдрости, така щото и дванадесетте можаха да научат от тринадесетия нещо напълно ново. Но чрез това също и неговото тяло беше оживотворено по такъв начин, че това оживотворяване на напълно прозрачното тяло не може да бъде сравнено с нищо. Ученикът можеше да говори сега за напълно нови изживявания. Дванадесетте можаха да разберат, че той беше минал през Павловото изживяване пред Дамаск: това беше като едно повторение на видението на апостол Павел пред Дамаск. Сега в течение на няколко седмици тринадесетият възпроизведе цялата мъдрост, която беше получил от дванадесетте, обаче в една нова форма.
към текста >>

175. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

А химическата сила, която претърпява едно преобразуване в хода на Земното развитие е магнетизъм.
Самата светлина се разрушава в нашия следатлантски Земен процес. До времето на Атлантида Земният процес беше прогресиращ, оттогава насам той е разрушаващ се, разлагащ се. Какво представлява светлината? Тя се разлага и разлагащата се светлина е електричество. Това, което познаваме като електричество, е светлина, която сама се разрушава сред материята. А химическата сила, която претърпява едно преобразуване в хода на Земното развитие е магнетизъм. Но ще се появи още една сила, трета сила. И ако днес за хората електричеството се явява като нещо, което произвежда чудеса, тази трета сила ще повлияе върху културата по един още по-чуден начин. И колкото повече ще прилагаме тази сила, толкова повече Земята ще се превърне в един мъртъв труп, за да може това, което е духовното естество на Земята, да премине и да се превърне в Бъдещия Юпитер. Силите трябва да бъдат приложени, за да разрушат Земята, за да може човекът да се освободи от Земята и с това Земното тяло да отпадне. Докато Земята се намираше в един възходящ процес, хората не правеха това, защото само разлагащата се Земя може да използува голямото културно постижение на електричеството.
към текста >>

176. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
Бодисатва ще последва примера на Христос и онези, които са посветени, знаят че във всяко едно от своите въплъщения той ще покаже съвсем особени качества. А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат. Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето действие, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз. Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване. Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него. Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
към текста >>

177. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Между неговата тридесета и тридесет и трета година става едно мощно преобразуване, чрез което тази личност става съвършено друга.
Необходимо е още да знаем следното: Към особеностите на въплъщенията на Бодисатва принадлежи това, че той не може да бъде разпознат в неговите млади години. Между неговата тридесета и тридесет и трета година става едно мощно преобразуване, чрез което тази личност става съвършено друга. Например една такава личност на Бодисатва може да бъде завладяна в това време от една индивидуалност като тази на Мойсей или на Авраам.
към текста >>

178. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Преобразуването беше съпроводено от силни органични изменения.
Подобни планетарни влияния бяха предадени по отношение на другите души. Чрез съзвучието на различни течения, които изхождаха от дванадесетте мъдреци, душата на това дете се разви по изключително хармоничен начин. Така детето израстна под постоянното покровителство на дванадесетте. После настъпи определено време: детето стана вече младеж, почти навърши дванадесет години и можеше да изяви нещо, което беше като един вид рефлекс, като един вид отражение на дванадесетте течения на мъдростта. И това, което се изяви тогава, беше нещо ново, също и за дванадесетте мъдреци. Преобразуването беше съпроводено от силни органични изменения. Детето значително се различаваше от другите хора, също и телесно. Междувременно то заболя много силно, тялото му стана като прозрачно. След това дойде време, когато душата напусна напълно тялото за няколко дена. Младежът лежеше като мъртъв. И когато душата се възвърна в тялото, беше станало нещо, което изглеждаше като едно съвършено ново раждане на дванадесетте мъдрости, така че също и дванадесетте мъдреци можаха да научат нещо ново от младежа.
към текста >>

179. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози.
Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството. Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози. Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта. От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер. И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер. Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят.
към текста >>

180. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата.
Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей. Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот. В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник. Сега искаме да си зададем въпроса: Какво има да каже окултизмът за тази революция на мисленето?
към текста >>

181. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Чрез такива преобразувания образът на Земята се изменя.
Ние стоим на една Земя, която отива към разпад. Постепенно ще се стигне до там, че езерата, реките, моретата ще пресъхнат. Чрез такива преобразувания образът на Земята се изменя. Геологията допуска, че вече се намираме в една епоха на разлагането на Земята. Бележитият геолог Едуард Зюс потвърждава, че градивните процеси все повече биват измествани от разпадните процеси. Това се наблюдава през последната голяма епоха от еволюцията на Земята, а именно Следатлантската епоха. Разпадните процеси са особено подчертани от 1250 година насам.
към текста >>

182. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация.
Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята. Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация. Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им. Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>

183. Съдържание GA_135 Прераждане и Карма

Преобразуването на мислите в сили, които оформят следващия земен живот.
Как се постига едно непосредствено схващане за духовно-душевната същност на човека, която преминава през повтарящи се земни животи? Преобразяването на формите и силите при прехода от една инкарнация към друга според определени закони: Вътрешното става външно, външното – вътрешно. Кармичните последствия на материализма за следващата инкарнация на съвременното човечество. Преобразуването на мислите в сили, които оформят следващия земен живот.
към текста >>

184. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи. Животните променят своя облик. По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
към текста >>

Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши.
Без съмнение нововерецът би си казал: С тези общи мисли за развитието не се стига доникъде. Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците. Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни. И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание? Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души. Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши. Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>

Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп.
Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната. Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп. Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния. Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
към текста >>

Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища.
Вътрешно право да говори за развитие в областта на външната природа има само онзи, който приема това развитие и в духовно-душевното. Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното познание за природата е повече от просто схващане. Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища. То му показва откъде идва и накъде отива. И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието. За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели.
към текста >>

185. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време.
Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса. В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот. Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия. Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>

Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия. Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>

186. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят.
Така виждаме, че мислите, които питаем, не преминават в следващия живот като такива, а се променят в сила. В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма. Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят. Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка.
към текста >>

Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония.
В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма. Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят. Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка.
към текста >>

187. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго.
Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи. Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни. По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне.
към текста >>

188. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен дъжд пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата метаморфоза, преобразуване.
Както с окултния поглед можем да възприемаме по този начин в нашата имагинация /в нашето имагинативно познание/ строго очертани природни същества, както можем да имаме по този начин пред нас рязко очертани същества, по същия начин се получава една друга възможност за окултния поглед, да имаме едно впечатление от същества, които се намират непосредствено зад булото на природата. Когато да речем – някой ден, в който отношенията на времето се менят във всеки момент, в който например се образуват облаци, от облаците пада дъжд, в който може би също от Земята отново се издига нагоре мъгла, когато в някой такъв ден се отдадем на тези деления по същия начин, както това бе описано преди малко, така щото да на правим на мястото на физическото впечатление да се яви едно морално впечатление тогава отново можем да имаме едно определено изживяване. Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен дъжд пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата метаморфоза, преобразуване. Ние, не бихме могли да нарисуваме тази втора група същества, също както не можем да нарисуваме светкавицата; можем да запазим една форма, една определена форма, която съществува само един миг, а следващия миг вече изчезва. Следователно такива постоянно преобразуващи се същества, за които можем да намерим един символ за нашата имагинация най-много в променящите се форми на облаците, тези същества ни се явяват като втора класа същества.
към текста >>

Следователно такива постоянно преобразуващи се същества, за които можем да намерим един символ за нашата имагинация най-много в променящите се форми на облаците, тези същества ни се явяват като втора класа същества.
Както с окултния поглед можем да възприемаме по този начин в нашата имагинация /в нашето имагинативно познание/ строго очертани природни същества, както можем да имаме по този начин пред нас рязко очертани същества, по същия начин се получава една друга възможност за окултния поглед, да имаме едно впечатление от същества, които се намират непосредствено зад булото на природата. Когато да речем – някой ден, в който отношенията на времето се менят във всеки момент, в който например се образуват облаци, от облаците пада дъжд, в който може би също от Земята отново се издига нагоре мъгла, когато в някой такъв ден се отдадем на тези деления по същия начин, както това бе описано преди малко, така щото да на правим на мястото на физическото впечатление да се яви едно морално впечатление тогава отново можем да имаме едно определено изживяване. Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен дъжд пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата метаморфоза, преобразуване. Ние, не бихме могли да нарисуваме тази втора група същества, също както не можем да нарисуваме светкавицата; можем да запазим една форма, една определена форма, която съществува само един миг, а следващия миг вече изчезва. Следователно такива постоянно преобразуващи се същества, за които можем да намерим един символ за нашата имагинация най-много в променящите се форми на облаците, тези същества ни се явяват като втора класа същества.
към текста >>

189. Съдържание GA_138 За инициацията

Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят.
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят. В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено. Това създава стремеж към лично усъвършенстване. Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго.
към текста >>

190. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове.
Ако искаме да говорим за инициацията и нейното значение за целия човешки живот и за човешкото развитие, трябва да се опитаме да навлезем в същността на това, за което всъщност става дума, с помощта на онези понятия и представи, които са необходими сега, за да се характеризират изобщо свръхсетивните светове по правилен начин. Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност. Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие. Казвам изрично: това е разбираемо. И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове. Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>

Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност. Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие. Казвам изрично: това е разбираемо. И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове. Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>

Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове.
Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават. Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове. Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове.
към текста >>

Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията.
Така виждаме, че това, което се случва в сетивното битие – природен ред и морален ред, – е преплетено със свръхсетивните светове така, че ние, когато говорим за част от елементарното тяло, можем да кажем: Тази или онази форма е причинена от омразата. Омразата се отпечатва във въпросната част от елементарното тяло по друг начин в сравнение с любовта. Има смисъл такава дума да се употребява за свръхсетивните светове, но няма смисъл, ако желаем да останем в сетивното битие при едно чисто природно обяснение. Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек. Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност. Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства.
към текста >>

191. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията. Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност. Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието.
към текста >>

192. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В този случай ние веднага ще установим, че е настъпило едно огромно преобразуване, една метаморфоза, ще установим как всички въпроси, свързани с най-големите мирови загадки са станали много по-свободни и как човечеството задава съвсем нови въпроси, изводими от едно напълно ново светоусещане, как това, което по-рано религията даваше на хората, сега не можеше да прониква в човешки души по същия начин.
В този случай ние веднага ще установим, че е настъпило едно огромно преобразуване, една метаморфоза, ще установим как всички въпроси, свързани с най-големите мирови загадки са станали много по-свободни и как човечеството задава съвсем нови въпроси, изводими от едно напълно ново светоусещане, как това, което по-рано религията даваше на хората, сега не можеше да прониква в човешки души по същия начин. Оказа се, че те имат нужда от още по-дълбоки, от още по-скрити източници, подхранващи техния религиозен живот. И това беше валидно не само за Европа. И най-характерен е именно фактът, че в прехода от 18 към 19 век навсякъде по цивилизованата Земя, следвайки един вътрешен порив, хората започнаха да мислят по друг начин, а не както преди това. Ако поискаме да си създадем една по-точна представа за нещата, нека да се замислим за всеобщото сближаване на отделните народи, на техните култури и вероизповедания, тъй че през 19 век представителите на различните вероизповедания започнаха все по-добре да се разбират помежду си. Нека да посоча само един пример.
към текста >>

193. Съдържание GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Преобразуване на човешките земни сили в сили на ясновидското изследване.
Преобразуване на човешките земни сили в сили на ясновидското изследване.
към текста >>

194. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да се откаже за определено време от тези сили, тогава те се преобразуват, превръщат се в други сили.
Обаче, ясновидските сили, които са описани в моята книга "Тайната наука", дивакът, не би могъл да развие, защото няма никаква подготовка за това. Защото тези сили трябва да бъдат отново едно превръщане на други сили. Вие можете да кажете: но много хора са икономисали това, което аз съм имал като любимо занимание, защо те не са станали ясновидци? Това се дължи на факта, че развитието на ясновидските способности не идва от нищо, а от превръщането на това, което съществува. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да е развил вече онази интелигентност, която днес е наша културна интелигентност. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да се откаже за определено време от тези сили, тогава те се преобразуват, превръщат се в други сили. И чрез това се ражда онова, което прави някого способен да проследи чрез ясновиждане фактите изложени в "Тайната наука". Това са именно онези сили, използувани при такива описания, които в нормалното развитие на човека правят предимно мозъкът способен да прониква висшите интелигентни сили. В противен случай човек не ще постигне онова, което е описано като общи, велики гледни точки в "Тайната наука", а ще постигне повече виждането на отделни отношения чрез превръщането на други сили и способности. Например способността да се виждат минали земни съществувания се постига чрез това, ако човек задържи определени сили, които иначе се използуват за образуването на органите на говора, ако той задържи тези сили по начина, както описах аз това.
към текста >>

195. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово.
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово. Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента.
към текста >>

196. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла.
Тогава се присъединява съвестта. Искаме ли да знаем какво е това, трябва да внимаваме за един факт в живота, който може да се установи, без да е развито Ясновидството. Трябва да обърнем внимание върху момента на заспиването. Това може да се учи без някакво ясновиждане и което може да се изживее при това, може да се изпита от всеки човек. Когато вече заспиваме, нещата около нас първо загубват своите отчетливи контури, цветовете избледняват, тоновете не само стават по-слаби, но и като че ли съвсем се отдалечават, като че ли идват отдалеч, това затихване може да се обясни като отдалечаване. Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла. Крайниците стават тежки. В тях чувстваме нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест. През дневното будно състояние, когато се замислим за това, би трябвало да имаме усещането, че когато кракът се движи, или когато ръката се вдига, за самите нас те нямат тегло. Бихме могли да кажем: Когато вървя така и вдигна ръката си, моята ръка няма тегло. Защо ръката няма тегло?
към текста >>

197. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И това е именно нещо, на основата на което лежи едно преобразуване в етерното тяло.
Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото. Тогава другият казва: ето на, ти имаш една особено предимствена памет! Той казва това, защото няма никакво понятие за това, каква промяна е станала. И това е именно нещо, на основата на което лежи едно преобразуване в етерното тяло.
към текста >>

Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек.
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек. Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли. Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво. И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си. Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
към текста >>

198. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Само когато човекът е стигнал със своя Аз действително до Съзнателната душа, тогава той развива първо преобразуването на своята Съзнателна душа в Имагинативна душа, а другото се получава така да се каже като едно самопонятно последствие, понеже той е минал вече през другите стадии.
Само когато човекът е стигнал със своя Аз действително до Съзнателната душа, тогава той развива първо преобразуването на своята Съзнателна душа в Имагинативна душа, а другото се получава така да се каже като едно самопонятно последствие, понеже той е минал вече през другите стадии. Ето защо в нашето вре ме едно съответно действително ясновидство трябва да бъде насочено към това, да постави на човека задачата, да води своето морално развитие по такъв начин, че първо да заличи своите инстинкти, желания от лично естество, от личното същество и да се издигне до становището на общите интереси на света; след това един такъв човек трябва да се старае да обхване себе си действително като Аз, но да се обхване като Аз в Съзнателната душа. Тогава Сетивната душа, Разсъдъчната и Съзнателната душа ще могат да бъдат превърнати без опасност в Интуитивна душа, в Инспиративна душа и в Имагинативна душа.
към текста >>

199. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота.
Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм. Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период. Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества. Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота. И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието.
към текста >>

Това, което значат в края на Десета картина на „Пробуждането на душите“, е обусловено от факта, че предшестващите думи на Мария са преобразувани от други думи, произнесени в „Пазачът на прага“, че в душата на Мария живее това, което е било изречено преди от нея:
Тук обърнете специално внимание на нещо друго. Обърнете внимание на това, че едни и същи думи биват произнесени на тези две места, но че те могат да бъдат изречени, като същевременно значат нещо съвършено различно на двете места. Това, което значат в края на Десета картина на „Пробуждането на душите“, е обусловено от факта, че предшестващите думи на Мария са преобразувани от други думи, произнесени в „Пазачът на прага“, че в душата на Мария живее това, което е било изречено преди от нея:
към текста >>

200. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Във физическия свят господстват Духовете на формата и те си поделят това господство с Ариман, така че с една част от човешкото същество Ариман е напълно в състояние да произведе това, което може да се обозначи като преобразуване на част от човешкото същество в Двойник.
Това се подразбира под Двойника. Ако говорим по същество, той в действителност представлява голяма част от самото етерно тяло. Докато една част от него се съхранява, друга част се отделя, става обективна. Човек я гледа, това е част от собственото му същество, на която Ариман е дал облика, който има самият човек. Защото Ариман се опитва, така да се каже, да навре всичко в законите на физическия свят. Във физическия свят господстват Духовете на формата и те си поделят това господство с Ариман, така че с една част от човешкото същество Ариман е напълно в състояние да произведе това, което може да се обозначи като преобразуване на част от човешкото същество в Двойник.
към текста >>

201. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Михаил може да ни даде нова духовна светлина, която можем да разглеждаме като преобразуване на онази светлина, дадена от него по времето на Мистерията на Голгота и хората на нашето време могат да застанат в тази светлина.
Михаил може да ни даде нова духовна светлина, която можем да разглеждаме като преобразуване на онази светлина, дадена от него по времето на Мистерията на Голгота и хората на нашето време могат да застанат в тази светлина. Когато можем да почувствуваме това, можем да разберем цялото значение на новата епоха, която произлиза именно сега от нашата епоха. Ние можем да забележим зазоряването на едно духовно откровение, което следва да дойде в живота на човечеството през следващите няколко столетия. Наистина, понеже човечеството е станало по-свободно, отколкото е било по-рано, ще бъдем способни чрез нашата собствена воля да напредваме така, че да можем да приемем това откровение.
към текста >>

За да я преобразува, Христос по манихейски начин я поема в Себе си.
Семената на земния материализъм, които от 16. в. душите с преминаването си през портата на смъртта все повече внасят в духовния свят предизвиквайки нарастване на тъмнината, образуват черната сфера на материализма. За да я преобразува, Христос по манихейски начин я поема в Себе си. Това води до духовната смърт чрез задушаване на ангелското същество, в което Христовата същност се проявява от Мистерията на Голгота насам. Тази жертва на Христос през 19. в. може да се сравни с жертвата му на физичиския план при Мистерията на Голгота и може да се означи като второ Разпятие на етерния план. Тази духовна смърт чрез задушаване, която отнема съзнанието на ангелското същество, е повторение на Мистерията на Голгота в световете, които лежат непосредствено над нашия, с цел повторното оживяване на дотогава неявното за душите на хората на Земята Христово съзнание. Това повторно оживяване ще се превърне в ясновиждащо съзерцание на човечеството през 20. век.
към текста >>

202. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените.
След това започва времето, когато е необходимо да развием душевните сили, които през време на живота на физическото поле трябва да останат всъщност неразвити, защото всички те се използуват, за да се организира физическото тяло и това, което му принадлежи, целият физически живот. Това са душевни сили, които през време на физическия живот трябваше да бъдат превърнати в нещо друго. Тези сили трябва постепенно да се пробудят след смъртта. Още през дните, когато изживяваме картината от спомени, ние трябва да отбележим едно такова пробуждане на душевни способности. Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот. Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот.
към текста >>

203. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

човек не се преобразува.
Тази топлина е преди всичко това, което действително се предава на земята. Тя се отдава на земята. Така от нашето физическо тяло предаваме на нашата земя топлина. Действително наличната в земята топлина е в тясна връзка с това, което човекът връща от себе си. Във въздух, във вода и т.н. човек не се преобразува. Това са само преходни състояния, през които преминава. Това, което остава от него във въздуха и във водата, е топлина. Да, дори ако след стотици години и последните материални останки преминат в топлина, дори ако това, което представлява костна система, да речем, след хилядолетия премине в топлина, накрая все пак всичко се трансформира в топлина. Ако отидете в музеите, ще намерите древни скелети на хора, живели в отдавна отминали времена. Ще дойде времето обаче, когато всичко, което днес съществува като скелети, ще съществува само като топлина в тялото на земята.
към текста >>

Ако човек си изгражда подобни душевни представи, ще забележи, че има нужда не само от малко, бих казал, свобода от предразсъдъци, за да постигне съгласие с духовната наука, а че той също трябва да има определена способност да направи своите понятия по-подвижни, да преобразува представите си така, че да не смята, че с понятията, които има тук, може да си обясни и онова, което се намира в духовния свят.
Ако човек си изгражда подобни душевни представи, ще забележи, че има нужда не само от малко, бих казал, свобода от предразсъдъци, за да постигне съгласие с духовната наука, а че той също трябва да има определена способност да направи своите понятия по-подвижни, да преобразува представите си така, че да не смята, че с понятията, които има тук, може да си обясни и онова, което се намира в духовния свят. Ето защо за този, който е в състояние, е нужно, да кажем, да посети един така наречен мъртвец, да се учи на това общуване с мъртвите. Докато тук, когато срещаме някой човек, ние осъществяваме връзка с неговата същност чрез това, че той може би изразява тази си същност посредством думи, изражения или жестове, при мъртвия е така, че когато осъществяваме връзка с него, това, което той иска да ни каже, ни го показва в обективния свят. Ние виждаме в имагинации, към които той ни насочва, това, което преживява, което има да ни каже. Бих искал да кажа, че когато човек го попита нещо, мъртвият казва: Погледни там, там ще откриеш какво изживявам сега.
към текста >>

204. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека.
Ние живеем във време, което ежедневно, дори ежечасно ни напомня за смъртта, за това значимо събитие в живота на човека, напомня ни за преминаването на хората през портата на смъртта. Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на духовната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие. Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека. Дори и скъпи приятели от нашите редици, най-вече заради настоящите исторически събития, както и поради други причини, преминаха през портата на смъртта, така че тъкмо в настоящето се оказва особено важно в днешното разглеждане да поговорим за събитието на смъртта и за онези факти от човешкия живот, свързани със смъртта.
към текста >>

205. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост. Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа. И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>

206. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Това, което възприемаме като представи преди смъртта, след нея се преобразува в способности.
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот. Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука. Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот. Това, което възприемаме като представи преди смъртта, след нея се преобразува в способности. След смъртта, така да се каже, се отварят прозорци от духовния към физическия свят, към всичко, което се намира във физическия свят, поради факта, че тук сме възприели представи за духовния свят. Следователно духовната наука ни позволява да вземем със себе си през портата на смъртта определени резултати.
към текста >>

207. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Винаги съм искал да достигаме до това: от разглеждания като днешните не само да придобием познание, а това познание да се преобразува в усещания, в чувства.
И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно. Защото ще можем правилно да се въплътим отново само тогава, когато успеем да имаме тези усещания за нашия собствен Аз. Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с духовния свят, да се виждаме като азово същество сред останалите духовни същества. Винаги съм искал да достигаме до това: от разглеждания като днешните не само да придобием познание, а това познание да се преобразува в усещания, в чувства. Дори ако всички идеи, които бяха разгледани днес, преминат край нас като сън, остане ли ни само едно основно чувство, което се опитах да синтезирам в заключителните думи, тогава от едно такова разглеждане ние можем да добием истински плодове за по-нататъшния ни живот. Защото аз се опитах да покажа как това „Умираме в Христос“ може да ни постави правилно в духовния свят, така че да можем да го носим през физическия свят в следващата земна инкарнация.
към текста >>

208. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната.
Как привидното увеличаване броя на населението на Земята да се приведе в унисон с реинкарнацията? Духовните подбуди и последици на "опиумната" война. "Китаизирането" на Европа. "Социалният карцином". Действие и значение на отровите. Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната. Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили. Целебната сила на отровите: уравновесяване на луциферическото посредством ариманическото. Митът за Балдур като израз на отровните въздействия. Г. С. Фулъртън за Германия.
към текста >>

209. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти. Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело. И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример. Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство. Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г. В него четем следното:
към текста >>

210. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени пред едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света.
И ето сега човечеството стои пред решаването на точно определени проблеми*158. Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки. В сравнително недалечно бъдеще тази удивителна модерна техника ще стигне до момент, когато тя самата по някакъв начин ще отрече себе си. На нейно място ще настъпи нещо, устроено както вече намекнах тук по такъв начин, че човек ще придобие възможност да използва фините вибрации, фините трептения в етерното си тяло, за да импулсира механизми. Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им предава собствените си вибрации и само той, чрез въздействието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва определени машини. В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени пред едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света. Това като първо.
към текста >>

211. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Каквото в по-долните царства е поносимо за човека, то се е развило донякъде по възходящ начин; онова обаче, което се е развило по възходящ начин и което живее у нас така, че може да се преустрои в носител на нашия Аз, това са преобразуваните отровни субстанции на Луната.
Каквото продължило да се развива нормално, то протичало донякъде успоредно на нашето развитие и в субстанциалността на долните царства. Само отровите се запазили като остатъци. Съществува обаче взаимовръзка между онова, което не в духовен, а във физически смисъл представлява субстанциалната основа на нашия по-висш човек, сиреч между по-висшите органи, които всъщност ни правят хора; съществува взаимовръзка между субстанциалната основа на тези органи в човека, развили се едва на Земята, и отровните субстанции на Луната. В известна степен ние носим в себе си по-нататъшния развоен стадий на отровите. Туй, което днес виждаме като отрови, се намира в остатъчен стадий. Каквото в по-долните царства е поносимо за човека, то се е развило донякъде по възходящ начин; онова обаче, което се е развило по възходящ начин и което живее у нас така, че може да се преустрои в носител на нашия Аз, това са преобразуваните отровни субстанции на Луната.
към текста >>

Само поради това, че в себе си носим тези преобразувани отровни субстанции на Луната, ние притежаваме известна способност да бъдем същества, осъзнаващи своя Аз.
Само поради това, че в себе си носим тези преобразувани отровни субстанции на Луната, ние притежаваме известна способност да бъдем същества, осъзнаващи своя Аз. Това вече съм го изтъквал дори в публични лекции, казвайки, че за да живее, на човека са му необходими не само градивни, но и разрушителни сили; защото, ако не можехме да разграждаме, ние не бихме могли да разполагаме с интелигентността на Аза. Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие. Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане. Това затъмнява съзнанието. Съзнанието може да живее само чрез изразходване на духовни сили.
към текста >>

Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
Това вече съм го изтъквал дори в публични лекции, казвайки, че за да живее, на човека са му необходими не само градивни, но и разрушителни сили; защото, ако не можехме да разграждаме, ние не бихме могли да разполагаме с интелигентността на Аза. Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие. Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане. Това затъмнява съзнанието. Съзнанието може да живее само чрез изразходване на духовни сили. Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
към текста >>

212. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха.
Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот. Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха. Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието. Шестата културна епоха ще следва след петата. Абстрактното мислене, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея.
към текста >>

213. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука.
На водещия еволюцията Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена. Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието. Виждаме тук духовното водачество. Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия Миров Дух. Трябва да почувстваме, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието. Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука. Това трябва да стане възприятие: за да се проникне до тайните на света, трябва напълно да се скъса с безплодното наблюдение само на външната майя, появило се в резултат на блестящото и триумфално развитие на естествознанието. Но този блясък и триумф в бъдеще трябва да бъде разсеян от духовната наука. За истинско вживяване на духовната наука в душите на хората е необходима преди всичко добра воля за действително съединяване на душата с духовните светове. Това трябва да изхожда от самопознанието. Но самопознанието съвсем не е така лесно, и това принадлежи към най-големите заблуди, в които може да се изпадне в обикновения живот, ако се мисли, че самопознанието, с което трябва да започне всяко истинско познание, може да бъде лесно.
към текста >>

214. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Все пак в най-фините членове на нашето същество ние неразривно сме свързани с така наречените мъртви, тази връзка не се нарушава от външната смърт, а само се преобразува от нея.
Тези, които са станали духове, невъплътени души, почиват в този елемент, в който и ние пребиваваме по време на сън. Сега в своето дневно съзнание ние можем само да възстановяваме техния облик в спомените. Тук действат различни сили: тази, която поражда в нас духовния импулс, и тази, която издига този духовен импулс в съзнанието. Впечатленията от външните сетива се вливат в нашето физическо и етерно тяло отвън. Но вашето сегашно нормално развитие няма достатъчно сили, впечатленията, които могат да бъдат възприети само от Аза и астралното тяло, така да бъдат отпечатани във физическото и етерно тяло, че да станат представи в нас, тоест да станат достояние на нашето дневно съзнание. Все пак в най-фините членове на нашето същество ние неразривно сме свързани с така наречените мъртви, тази връзка не се нарушава от външната смърт, а само се преобразува от нея. В тези най-фини членове, в Аза и астралното тяло, в тях живеят умрелите, като живи, в тях живеят тези, които са изтръгнати от нашите редици, за да станат духовни същества.
към текста >>

215. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И както във физическия свят никакви сили не изчезват, а се преобразуват, така и силите, заложени в етерното тяло, не изчезват, а се запазват.
За да можем най-плодотворно да се приближим към най-важните истини, за които още ще говорим утре, да възстановим в паметта си това, за което вече говорих тук във връзка със значителните събития от наши дни. Когато портата на смъртта преминава човек, животът на когото е прекъснат от външни сили, или изобщо млад човек, тогава отделянето на етерното тяло става скоро след смъртта. Но нормално в етерното тяло са заложени сили за живот до дълбока старост. Животът е прекъснат, но в етерното тяло остават заложените в него сили. И както във физическия свят никакви сили не изчезват, а се преобразуват, така и силите, заложени в етерното тяло, не изчезват, а се запазват. Когато човек умре на младини, в разцвета на силите си, той оставя на света тези сили на етерното тяло, които би могъл да използва в своя по-нататъшен живот. Представете си това конкретно. Човек е покосен от куршум на 25 години. Жизнените етерни сили, които той би могъл да ползва през целия остатък на един дълъг живот, остават, тези сили са дар от мъртвия за света, за духовната жизнена атмосфера, в която ние с вас живеем. Ние сме обкръжени от тези сили.
към текста >>

216. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Духовната наука ще бъде действена реалност, преобразуваща човека.
Хората тогава биха станали само продукт на тяхното материално. Нахлуването на духовната наука ще предотврати това. На Юпитер етерното тяло ще обхваща така физическото тяло. Така че тогава, ако вследствие на предишни въплъщения физическият мозък бъде ощетен, а етерното тяло е правилно развито, в следващото въплъщение и физическият мозък ще бъде развит правилно. Това касае всичко в човека. Духовната наука ще бъде действена реалност, преобразуваща човека.
към текста >>

В известен смисъл, вече изхождайки от тази гледна точка, духовната наука ще преобразува света.
Материалистите са фантазьори, но трябва да се работи, за да не се позволи фантазиите им да станат реалност. Когато това се разбере, ще им се каже: вие вървите през света и не виждате действителността, мечтаете за битие, до което може да се стигне само в резултат на велико безразсъдство, лъжепророци, вие живеете с измислените от главния ви мозък призраци. Тези думи правилно характеризират материализма. Трябва да се стигне до съждения, противоположни на измислиците на материалистите. Тогава духовната наука ще бъде действително приета. В известен смисъл, вече изхождайки от тази гледна точка, духовната наука ще преобразува света.
към текста >>

217. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие.
Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я оставили /запазили/ във вида, както тя е била възприета. И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното. Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.
към текста >>

218. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато съзерцаващото съзнание е достигнало да установи с умрелия такива взаимоотношения, които могат да бъдат достигнати само с посочената пълна промяна и преобразуване на навиците на душата, само тогава то може да си състави представа, какви са действителните, но неосъзнавани от обикновеното съзнание взаимоотношения, на така наречените живи, с така наречените умрели.
Но за взаимоотношенията на човека, въплътен тук на Земята, и развъплътения човек, това, което може да бъде преживяно, и което действително се преживява в момента на заспиването и в момента на пробуждането, е извънредно важно. Тези факти, разбира се, могат да бъдат наблюдавани само от съзерцаващо съзнание. Когато съзерцаващото съзнание е достигнало да установи с умрелия такива взаимоотношения, които могат да бъдат достигнати само с посочената пълна промяна и преобразуване на навиците на душата, само тогава то може да си състави представа, какви са действителните, но неосъзнавани от обикновеното съзнание взаимоотношения, на така наречените живи, с така наречените умрели.
към текста >>

Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия.
Не трябва да си съставяме за тези неща грешни представи. Ние сънуваме мъртвия. Когато ни се присънва, в много от случаите, но не във всички, зад това стои реално преживяване. Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия. Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък. Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях. Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното.
към текста >>

219. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Наистина, съгласно “Метаморфозите" на Гьоте, черепът, скелетът на главата представлява преобразуване на скелета на торса, но черепът е формиран топкообразно, главата е отражение на цялата мирова сфера.
Само едното разглеждане на човешкия скелет показва нещо изключително важно, нещо, бих казал, величествено. Когато се разглежда човешкия скелет, се вижда глава, която, собствено, е като посадена върху останалия скелет, върху торса; това е отделен свят; останалата част на скелета е изградена по съвсем друг начин. Наистина, съгласно “Метаморфозите" на Гьоте, черепът, скелетът на главата представлява преобразуване на скелета на торса, но черепът е формиран топкообразно, главата е отражение на цялата мирова сфера. Конструкцията на останалия скелет е по-лунообразна. Това е нещо изключително важно и ни сочи следното: ако от самия облик на човека искаме да получим плодотворни понятия за човека, трябва да се ориентираме в това, което е изразено още в самия този облик /в неговите форми/. Нашето естествознание е грандиозно, но в областта на познанието на света като цяло, е заседнало в началото на азбуката. Относно познаването на света то е неграмотно. Както ако някой без да чете страниците на книгата, би описвал само буквите, тоест не чете, а описва всяка отделна буква.
към текста >>

Но науката трябва да премине към четене, трябва да може не просто да описва природните обекти, както прави това сега естествознанието, но да разкрива техните взаимовръзки, техните преходни стъпала, тяхното преобразуване.
Конструкцията на останалия скелет е по-лунообразна. Това е нещо изключително важно и ни сочи следното: ако от самия облик на човека искаме да получим плодотворни понятия за човека, трябва да се ориентираме в това, което е изразено още в самия този облик /в неговите форми/. Нашето естествознание е грандиозно, но в областта на познанието на света като цяло, е заседнало в началото на азбуката. Относно познаването на света то е неграмотно. Както ако някой без да чете страниците на книгата, би описвал само буквите, тоест не чете, а описва всяка отделна буква. Но науката трябва да премине към четене, трябва да може не просто да описва природните обекти, както прави това сега естествознанието, но да разкрива техните взаимовръзки, техните преходни стъпала, тяхното преобразуване. Тогава, чрез четене на формите на природните явления, ще се стигне до разкриване смисъла на мирозданието. Разбира се, хора, които днес чуват нещо подобно, и в тъпите си глави са заседнали на азбуката, когато чуят нещо подобно, го намират за ужасно. Могат да се приведат много примери, колко ужасно се счита това, което е прочетено от човешкия скелет, и което може да бъде разпространено върху целия човешки организъм. Човешка природа е двойствена, и тази двойственост на природата на човека се проявява вече в корената противоположност на главата и останалия организъм.
към текста >>

220. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Това е истина, определена да се разпространи между хората от времето на важните преобразувания през 19 век нататък.
Това е истина, определена да се разпространи между хората от времето на важните преобразувания през 19 век нататък. Човекът трябва да иска да бъде това, което действително може да е, трябва така да може да мисли за своята същност, ако следва да опази своята душевност. Мъртвият ще може още днес да оповести като правилна чиста истина: «Душата е това, за което се смята.» По времето, когато е било необходимо по Земята да се разпространява истината: «Душата е това, за което сама се мисли», духовете на мрака са инспирирали хората, предизвикали са да се защитава за истина: «Човекът е това, което яде.»58 И макар теоретично още да не е широко разпространено «Човекът е това, което яде», жизнената практика доста се определя от това да се признае, че човекът всъщност не е нищо друго освен това, което яде. Да, тази практика в живота стига дори още по-далеч, а именно постоянно да налага това и във външния живот. Повече, отколкото се вярва, много повече, отколкото се вярва, тъжните трагични събития от настоящето са изведени само от принципа «Човекът е това, което яде». В много по-дълбок смисъл, отколкото се мисли с днешната повърхностност, се касае за много малко високопоставени неща, заради които днес се пролива толкова кръв.
към текста >>

221. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро.
Всичко това не бива да бъде повод за оплаквания или нещо подобно, а за засилване на усърдието и енергията в човешката душа, стремяща се към духовното. И ако в тази следатлантска епоха хората постигнат това, което може да се постигне чрез преобразяването на злото в добро, същевременно ще постигнат и нещо огромно, тогава петата следатлантска епоха ще узнае нещо велико за развитието на човечеството, ще го знае много по-добре от предишни или следващи епохи. Христос се появява чрез Мистерията на Голгота през четвъртия културен период от следатлантската епоха, но човешкият разум може да го осъзнае едва през петия културен период от следатлантската епоха. През четвъртия следатлантски културен период хората можеха да разберат, че в Христовия импулс имат нещо, което ги извежда като души отвъд смъртта. Това е станало достатъчно ясно чрез павликянството. Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е. че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят. В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода.
към текста >>

222. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЖИВОТА
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЖИВОТА
към текста >>

223. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Смъртта като преобразуване на живота
Смъртта като преобразуване на живота
към текста >>

224. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

СМЪРТТА КАТО ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА
СМЪРТТА КАТО ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА
към текста >>

По този начин, като създава удоволствие и радост, човек сам се изучава, пресъздава се, пресъздава се така, че накрая душевността се преобразува по такъв начин, че да може да слезе и да съответства на това, което ще живее на Земята като физическо тяло.
Направи ли се нещо правилно, усеща се удоволствието, радостта на средата. По този начин, като създава удоволствие и радост, човек сам се изучава, пресъздава се, пресъздава се така, че накрая душевността се преобразува по такъв начин, че да може да слезе и да съответства на това, което ще живее на Земята като физическо тяло. Душевността никога нямаше да може да слезе долу, ако сама не се подготви за физическата форма.
към текста >>

225. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя.
Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя. Към тази духовно-душевна същност се обръща това, което се разбира като духовна наука.
към текста >>

Така съм го усвоил, че мога да го преобразувам, не само си спомням за него, а го преобразувам, то става ново за мен.
Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него? Пренесете се назад така, че да си кажете: Мислейки назад, пред мен заблестява утрото на живота и както сега съм остарял, чрез остаряването то се преобразява у мен в нещо ново. Така съм го усвоил, че мога да го преобразувам, не само си спомням за него, а го преобразувам, то става ново за мен.
към текста >>

Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя.
В средната възраст наученото остава повече скрито, в по-късна възраст то се представя така, че ни дава сила да въздействаме положително върху децата. Или както казах веднъж в една открита лекция: Който в детството си не се е научил да събира ръцете си за молитва, в по-късна възраст не може да благославя. Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя. Днес, ако следваме само днешното образование, изобщо не знаем какво даваме на детето с това, което се предлага на съвременната младеж в периода от седмата до четиринадесетата му година и още по-рано за по-късната му възраст, за времето след четиринадесетата му година. Това е ужасно сериозно, понеже тогава се полага основата на всяко високомерие, което днес се насажда сред младежта, полага се основата на всяка надменност и предразсъдъци, като че ли юношата вече може да има някаквo „становище“! Днес от младите хора чуваме: Това обаче не е моето становище. Всеки има становище. Разбира се, че не е възможно човек да има становище на двадесет години.
към текста >>

226. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното. Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества. Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>

227. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Често съм ви говорил, как човешката душа се е преобразувала в хода на развитие на човечеството, и колко късогледо би било да се мисли, че душевното устройство може да бъде разбрано днес, ако не погледнем различните форми на преобразуване, през които е преминала човешката душа.
Често съм ви говорил, как човешката душа се е преобразувала в хода на развитие на човечеството, и колко късогледо би било да се мисли, че душевното устройство може да бъде разбрано днес, ако не погледнем различните форми на преобразуване, през които е преминала човешката душа. Поглеждайки – не е необходимо да повтарям това тук – различните епохи от развитието на Земята, ние особено често разглеждаме следатлантската епоха, за да посочим, как душевното устройство на хората постоянно се е изменяло в течение на тази следатлантска епоха. Необходимо е, особено когато говорим за тези неща, да се премине от абстрактното към конкретното. Необходимо е все по-интензивно и по-интензивно да се опитваме да отговорим на въпроса: как всичко това е изглеждало в човешката душа в прадревните времена? Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието. И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието.
към текста >>

228. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове. Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение. Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка. Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
към текста >>

229. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство.
И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства. Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло. И макар този телесен облик напълно да се е формирал едва с течение на времето, началото му е било положено едновременно с навлизането на минералното царство в земното развитие. Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство. Можем също да кажем, че в човешкия микрокосмос азът съответства на макрокосмическото минерално царство.
към текста >>

Формирането на тази организация от структурите на съвременния град е вървяло едновременно с преобразуването на производствената тъкан, която изобщо не трябва да се разглежда като принадлежаща на своя собствен живот.“
Формирането на тази организация от структурите на съвременния град е вървяло едновременно с преобразуването на производствената тъкан, която изобщо не трябва да се разглежда като принадлежаща на своя собствен живот.“
към текста >>

230. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Другата илюзия се състои в това, че във външното сетивно битие се съдържа енергия, която в преобразуван вид може да доведе до човешката дейност.
И така, човек се колебае между тези две илюзии; от една страна, между илюзията, която постоянно го мами, сякаш огледалото само произвежда образи, като действителни същества, сякаш веществото може да осъществява духовна дейност. Другата илюзия се състои в това, че във външното сетивно битие се съдържа енергия, която в преобразуван вид може да доведе до човешката дейност. Първата е луциферическата илюзия, втората – ариманическата илюзия.
към текста >>

231. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота.
Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим. Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед. Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота. Това се отнася за наследствеността и смъртта.
към текста >>

232. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос.
Доколкото преживяваме момент от времето, когато отново трябва да придобием Христос, да намерим Христос на по-висока степен, трябва да се усили също и противодействието на Христос. Противодействието на Христос е съществувало и преди. Знаем, че това, което е искала да даде Академията Гондишапур, изобщо не е приемало християнството. Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос. По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос. Гоненията на християните, епохата на Нерон[viii], преследванията на християни от Диоклециан, всичко това, което е станало, също и отричането на Аполоний Тиански, всичко това е станало, защото Рим активно се е съпротивлявал на християнството. Очаквало се е то да бъде съвсем изкоренено, но това не станало. Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
към текста >>

233. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие.
Но развитието на човечеството в миналите столетия и хилядолетия не е било така, че хората да са си изяснили обективно, каква е действително същността на човека. Откакто хората започнаха да мислят логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние. Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот. Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни. Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно. Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес. Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил. Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек. Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания.
към текста >>

234. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството. Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот. Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията".
към текста >>

235. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората.
Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена. При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората. Днес ние живеем в една епоха, в която трябва да започнем да приписваме една висока стойност на такива неща, на които в течение на столетия човечеството не е приписвала никаква стойност.
към текста >>

236. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят.
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора. Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят. Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп!
към текста >>

237. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед.
Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие. Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини.
към текста >>

Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор.
Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството. В Гърция намираме разделение на господари и роби. Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка.
към текста >>

Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация".
Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация". Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки. Току-що ви описах едната от тях. Нашата основна задача е да разплетем възела.
към текста >>

Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум.
Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум. Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим. Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата. Бихме могли да изложим много случаи за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от Християнството.
към текста >>

238. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Когато това се случи, когато например подходящото за времето на Цезар играе роля в XIX век, то онова, подходящо за дните на Цезар, се преобразува в нещо луциферическо.
Като резултат от нашите многостранни проучвания ние знаем, че ако нещо се развие в собствения си период, то по принцип е добро за човечеството, но и че нещата стоят по друг начин, когато това нещо остане неподвижно и излезе на преден план по-късно. Когато това се случи, когато например подходящото за времето на Цезар играе роля в XIX век, то онова, подходящо за дните на Цезар, се преобразува в нещо луциферическо. Защото онова, което би трябвало да е работило правилно в друг период, ако остане в застой, става луциферическо. То наистина е в основата си луциферическо.
към текста >>

Обективният факт е просто този, че през ноември 1879 год., отвъд сферата на сетивния свят, в свръхсетивния свят се състоя събитие, което може да се опише така: Михаил е добил за себе си силата, когато хората стигнат до там да го срещнат с цялото жизнено съдържание на своите души, така да пронижат себе си с неговата сила, че да бъдат способни да преобразуват своята стара материалистична интелектуална сила която по онова време бе станала силна в човечеството в духовна интелектуална сила, духовна сила на разбиране.
Скъпи приятели, днес ние знаем, че когато се посочва такава тема, посочването се отнася за две неща: първо за обективния факт, и второ за начина по който този обективен факт е свързан с онова, което хората желаят да приемат в своето съзнание, в своята воля. Обективният факт е просто този, че през ноември 1879 год., отвъд сферата на сетивния свят, в свръхсетивния свят се състоя събитие, което може да се опише така: Михаил е добил за себе си силата, когато хората стигнат до там да го срещнат с цялото жизнено съдържание на своите души, така да пронижат себе си с неговата сила, че да бъдат способни да преобразуват своята стара материалистична интелектуална сила която по онова време бе станала силна в човечеството в духовна интелектуална сила, духовна сила на разбиране. Това е обективният факт; това се случи. Относно него можем да кажем, че от ноември 1879 год. Михаил влезе в други отношения с човека спрямо онези, в които той бе по-рано. Но от хората се изисква те да станат служители на Михаил.
към текста >>

цивилизовани народи да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора. Тази лъжа не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на старото, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет. Колкото и парадоксално да звучи, днес има тенденция сред т.н. цивилизовани народи да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
към текста >>

239. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците.
Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа. Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците.
към текста >>

240. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони.
към текста >>

241. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят.
Обаче ние съвсем не можем да твърдим с подобна категоричност, че абсолютно целият мисловен свят няма нищо общо с нашия вътрешен живот. Представете си само следното: Преди години Вие сте посетили една прекрасна местност и чрез външните възприятия сте изградили траен спомен във вашето съзнание. И от тогава независимо че живеете другаде Вие всеки миг сте в състояние да извлечете от спомените си една или друга мисъл за тази прекрасна местност. Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен свят. По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят.
към текста >>

242. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Доколкото материалният свят се намира в разрушение и остават само етерните преобразувания, дотолкова човек има по съзнателен начин своите мисли и представи.
Така стоят нещата и с процесите на мисленето. Когато с помощта на обикновеното съзнание Вие осмисляте една мисъл или една представа, цялото „осъзнаване“ на тази мисъл или представа се дължи на онова „нахлуване“ в Космоса, за което говорихме вчера и завчера, при което материалният свят изгубва всякакво значение, а човекът е постоянно принуждаван да „съживява“ своята глава, защото всичките и съставни части се намират в постоянен упадък, в разрушение, в непресекваща смърт. И доколкото трае тази непресекваща смърт, етерният образ на главата се издига нагоре (рис. 17, външната червена защрихована линия) и това издигане на етерната глава представлява моментът, когато човек „осъзнава“ мислите. Доколкото материалният свят се намира в разрушение и остават само етерните преобразувания, дотолкова човек има по съзнателен начин своите мисли и представи.
към текста >>

243. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен живот на Земята.
Това е така. Дали днешният материалистичен човек е подготвен да го повярва или не, това е така! Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен живот на Земята. Хората, станали толкова умни през XIX век, нямат и понятие за факта, че настроението на душата, които се разви през XIX век като най-просветено настроение, бе отказано от страна на духовния свят. Нареден бе неговият край, и една Михаилова общност от същества, които никога не стъпват на Земята, но водят човечеството, се опитва да породи всред хората ново душевно настроение. Смъртта на старата цивилизация вече дойде.
към текста >>

И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек. Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот. И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това. Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>

244. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Изживяването на неподвижните звезди трепти вътре в дневния ни живот по заобиколния път през преобразуването на храните.
Всичко, което през дневното будно състояние човек може да внесе като инициативни сили в представите и чувствата си, е следствие от изживяването на отражението на констелациите на неподвижните звезди през нощта. Всичко, което човек може да носи като комбиниращи, познавателни и разсъдъчни сили, е следствие от планетното изживяване. Но навлизащото от Космоса в дневния живот през нощното изживяване, трябва изцяло да стане по заобиколния път чрез тялото. Изживяването на неподвижните звезди трепти вътре в дневния ни живот по заобиколния път през преобразуването на храните. Нашите храни не биха стигали до мозъка така, че да ни направят способни да развием инициативи, ако целият този процес не би бил възпламеняван чрез това, което изживяваме нощем чрез неподвижните звезди. Не бихме могли да мислим разумно, ако през деня не получавахме в процеса на дишането и кръвообращението следствията от нощното изживяване на планетите.
към текста >>

245. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство.
към текста >>

246. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно.
То е взето от външния свят, от животинското царство. При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела. Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така. В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н. След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията. Така че по пътя от устата до червата храните трябва да се умъртвят.
към текста >>

След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията.
Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така. В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н. След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията. Така че по пътя от устата до червата храните трябва да се умъртвят.
към текста >>

Това е нещо, което протича под извънредно силното преобразуване на азота.
Хвърлянето е от страната на бъбреците. Аз бих могъл да взема субстанцията от някакъв съд, хвърлям я насреща, горе я заглаждам и по този начин получавам органите, които са излъчени, оформени и загладени. Така органите се образуват от взаимната дейност на бъбречната система и главовата система (нервно-сетивната система) и вътре действат силите на астралното тяло. Това е нещо, което протича под извънредно силното преобразуване на азота. Азотът там не е вече това, което той представлява външно, защото азотът, който запазва още приликата си с външния азот, се отстранява чрез пикочната киселина и уреята. Но излъчващото се от бъбреците, което се преработва, всъщност е вътрешно преработен в действените сили на астралното тяло азот. Това е нещо съвсем различно от външния азот.
към текста >>

Най-напред имаме преобразуването на хранителните вещества до умъртвяване.
Във всичко това, което се образува, се влъчва още нещо. Най-напред имаме преобразуването на хранителните вещества до умъртвяване. Тук стигаме приблизително дотам, че панкреасът като една от последните жлези, които имаме, довежда нещата дотам, че след като те проникнат в лимфата, биват оживени и приети от етерното тяло; тогава чрез комуникацията на сърцето и бъбреците всичко бива препратено в астралното тяло. Сега трябва да се намеси и азът. Всичко, което се намира в нашия организъм, трябва да бъде проникнато с аза.
към текста >>

Това, което той поема отвън, трябва така да го преобразува в своята собствена органова система, че то да може да бъде прието в неговите собствени астрална, етерна и азова организация.
Ако би съществувало само излъченото в тялото чрез бъбреците, то би било прието само от астралното тяло. От черния дроб се отделя жлъчката и тя се прибавя към хранителната каша още в червата и така цялото вече се прониква от секретите на черния дроб (виж рис. 7, синьо), а чрез това бива проведено в азовия организъм. Така нашият азов организъм се включва в изграждането на човешката организация чрез черния дроб, чийто физически представител е водородът. Човекът не бива да поеме отвън нищо живо, нищо астрално. Това, което той поема отвън, трябва така да го преобразува в своята собствена органова система, че то да може да бъде прието в неговите собствени астрална, етерна и азова организация.
към текста >>

Искам да кажа, че анатомията и физиологията на човека се променят в течение на столетията и особено на хилядолетията и историята не може да се изучава, ако не се разгледа фината структура на човека, как такива преобразувания на външните явления на цивилизацията, като тези от Средновековието, в новото време също са свързани с преобразуването на цялата човешка организация.
Искам да кажа, че анатомията и физиологията на човека се променят в течение на столетията и особено на хилядолетията и историята не може да се изучава, ако не се разгледа фината структура на човека, как такива преобразувания на външните явления на цивилизацията, като тези от Средновековието, в новото време също са свързани с преобразуването на цялата човешка организация.
към текста >>

Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта. Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света. Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество. Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>

247. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

За преминалия през портата на смъртта Луната се преобразува, така да се каже, в колония от духовни същества, чийто водач е Яхве.
След като етерното тяло е изчезнало, човек се чувства първоначално чужд в звездния свят. Каквото от звездния свят изглежда познато, са само лунните сили. Луната се появява така, че, от една страна, човек я има като отражение на физическия си образ. Но същевременно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната. Действително се опознава, че с Луната е свързана мировата сила на Яхве, както характеризирах това последния път. За преминалия през портата на смъртта Луната се преобразува, така да се каже, в колония от духовни същества, чийто водач е Яхве. И сега след смъртта се разбира това, за което науката на посвещението може да говори, защото още в земния живот получава картинни образи за тези неща. Разбираме какво означава, че човекът умира на Земята. Значението на смъртта се разбира именно чрез лунните сили, чрез силите на Яхве.
към текста >>

Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съзнание, едно звездно съзнание, докато тук е мислило земното съзнание.
При съвсем малки деца казаното почти няма значение, както можете да си представите според моето изложение. Докато човек има още духовно-душевна връзка със своите земни действия, той действително изживява ретроспективно живота си още веднъж. И когато стигне до раждането си, се установява, че му е останал спомен от всичко това. Сега е така, като че ли отново трябва да се изостави още едно тяло. Човек изоставя астралното си тяло. Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съзнание, едно звездно съзнание, докато тук е мислило земното съзнание. Продължавате сега по-нататъшния си път в духовния свят, като трябва да живеете с онези същества, чийто физически отблясък са Слънцето, Луната и звездите. Вие трябва да живеете по-нататък с духовете на звездите. Там внасяте спомените си за същността на кармата, която преди сте изоставили с напускането на астралното си тяло. Изоставили означава, че всичко, което преди това е било вътре, сега е спомен, който имаме като космичен човек. Ние пристъпваме в един чисто духовен свят, натоварени със спомена за това, което ни е оставил нашият земен живот.
към текста >>

248. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Накратко искам само да спомена, че този социален въпрос има извънредно много страни и ще бъде необходимо да се извършат много неща, за да се стигне до всички подробности на този социален въпрос, така че да се породи това, което един непредубеден човек днес може да мечтае за преобразуването на социалния живот.
Днес стоим под знака на социалния въпрос. Този социален въпрос има, разбира се, своето пълно оправдание и аз бих се радвал, ако бих могъл да кажа повече за него, само че времето ми за говорене изтича. Накратко искам само да спомена, че този социален въпрос има извънредно много страни и ще бъде необходимо да се извършат много неща, за да се стигне до всички подробности на този социален въпрос, така че да се породи това, което един непредубеден човек днес може да мечтае за преобразуването на социалния живот. Но всичко, което измисляме и можем практически да създадем като външни институции, каквото изобщо измисляме във многото схеми, които днес съществуват в социалния живот, изглежда за този, който вижда моралността в светлината на духовното така, че той казва: «Да се третира социалният въпрос без моралния въпрос, е все едно, че имаме стая без светлина, където в тъмното трябва да търсим предметите.»
към текста >>

249. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Днес искам да говоря как животът, който човекът прекарва между раждането и смъртта тук, на Земята, в известно отношение е преобразуван отпечатък на изживяваното в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Днес искам да говоря как животът, който човекът прекарва между раждането и смъртта тук, на Земята, в известно отношение е преобразуван отпечатък на изживяваното в духовните светове между смъртта и новото раждане. Човешкият живот на Земята се разбира само тогава, когато отделни прояви на този живот могат да се отнесат към това, което им съответства в духовния свят, в който човекът, бих казал, прекарва главната част от своето съществуване.
към текста >>

А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето?
Но е така, че преминем ли от духовния във физическия свят, същевременно преминаваме, така да се каже, през голямото забравяне. Кой вижда с обикновеното съзнание в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят? А кой познава в езика, в частта, която идва от спомнянето, отклика на вибрирането на аза? Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии? Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съзнание? А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето? Защо го преобразуваме там? Какво всъщност правим?
към текста >>

Защо го преобразуваме там?
Кой вижда с обикновеното съзнание в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят? А кой познава в езика, в частта, която идва от спомнянето, отклика на вибрирането на аза? Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии? Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съзнание? А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето? Защо го преобразуваме там? Какво всъщност правим?
към текста >>

250. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек.
Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу. Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина. Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек. Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек. Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно? Защото поради положението на човешкия зродиш в майчиното тяло ухото е предпазено да изпадне в областта на гравитационната сила така, както кочанчетата на крачетата. То не попада в областта на гравитационната сила.
към текста >>

Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока.
Така че, ако правилно разберем формирането, изграждането на човека, винаги ще можем да кажем, че някоя органова система показва как се е нагодила към Земята, но друга органова система показва, че още е останала нагодена към предземното съществуване. Представете си, че и когато вече сме родени, продължим това, което е заложено още в зародишното състояние. Да стоим изправени, напълно да се поставим в гравитационната сила, да се ориентираме в трите измерения на пространството се учим след като вече сме се родили. Но ухото се изтръгва от тези три измерения на пространството и запазва разчленяването, нагаждането в и към духовния свят. Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята. И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела. Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела. Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>

Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята. И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела. Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела. Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>

Там всичко, свързано с движението на краката, след като човекът е напуснал физическото тяло и е отделил етерното тяло, се преобразува в духовния свят в дисонанс.
Да предположим, че човекът е вървял към извършването на едно зло дело. Тук е най-многото така, че можем само да отбележим как се движат краката. Но към движенията на краката е залепено злото дело, когато преминавате през портата на смъртта. Там всичко, свързано с движението на краката, след като човекът е напуснал физическото тяло и е отделил етерното тяло, се преобразува в духовния свят в дисонанс. А целият долен човек се преобразува обратно в главова организация. Начинът, по който се движите тук, на Земята, когато вземем под внимание моралните нюанси, се превръща след вашата смърт в организация на главата. И с тези уши вие чувате как сте се държали морално тук в земния свят. Вашата моралност е красива музика, а вашата неморалност става грозна музика. И от хармоничните или дисхармоничните тонове се пораждат думи, изговорени от висшите йерархии като съдии над вашите дела, които се чуват от вас.
към текста >>

А целият долен човек се преобразува обратно в главова организация.
Да предположим, че човекът е вървял към извършването на едно зло дело. Тук е най-многото така, че можем само да отбележим как се движат краката. Но към движенията на краката е залепено злото дело, когато преминавате през портата на смъртта. Там всичко, свързано с движението на краката, след като човекът е напуснал физическото тяло и е отделил етерното тяло, се преобразува в духовния свят в дисонанс. А целият долен човек се преобразува обратно в главова организация. Начинът, по който се движите тук, на Земята, когато вземем под внимание моралните нюанси, се превръща след вашата смърт в организация на главата. И с тези уши вие чувате как сте се държали морално тук в земния свят. Вашата моралност е красива музика, а вашата неморалност става грозна музика. И от хармоничните или дисхармоничните тонове се пораждат думи, изговорени от висшите йерархии като съдии над вашите дела, които се чуват от вас.
към текста >>

Така от самия човек можете да видите как чрез промяна и преобразуване става преходът от духовния свят към сетивния и отново от сетивния към духовния свят.
Така от самия човек можете да видите как чрез промяна и преобразуване става преходът от духовния свят към сетивния и отново от сетивния към духовния свят. Вашата организация на главата се изчерпва в сегашната земна инкарнация. Тук тя е затова, за да възприема духовното вътре в сетивността. Но главата се разпада след смъртта. След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава. Така още в човешката форма се отразява фактът на повтарящия се земен живот.
към текста >>

След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава.
Така от самия човек можете да видите как чрез промяна и преобразуване става преходът от духовния свят към сетивния и отново от сетивния към духовния свят. Вашата организация на главата се изчерпва в сегашната земна инкарнация. Тук тя е затова, за да възприема духовното вътре в сетивността. Но главата се разпада след смъртта. След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава. Така още в човешката форма се отразява фактът на повтарящия се земен живот. Никой не разбира главата на човека, ако не я разгледа като преобразуване на тялото от предишния земен живот. Никой не разбира сегашното тяло, ако не вижда в него зародиша на главата в следващия земен живот. А за пълното разбиране на човека е необходимо прозирането на това, което възприемаме сетивно с възгледи за надсетивното.
към текста >>

Никой не разбира главата на човека, ако не я разгледа като преобразуване на тялото от предишния земен живот.
Вашата организация на главата се изчерпва в сегашната земна инкарнация. Тук тя е затова, за да възприема духовното вътре в сетивността. Но главата се разпада след смъртта. След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава. Така още в човешката форма се отразява фактът на повтарящия се земен живот. Никой не разбира главата на човека, ако не я разгледа като преобразуване на тялото от предишния земен живот. Никой не разбира сегашното тяло, ако не вижда в него зародиша на главата в следващия земен живот. А за пълното разбиране на човека е необходимо прозирането на това, което възприемаме сетивно с възгледи за надсетивното.
към текста >>

Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах.
Ние трябва да вдишваме, да се оживим, ние издишваме, така да се каже, смъртен въздух, защото в това, което се издишва, не може да се живее. Така дишаме в известен смисъл духовно в света между смъртта и новото раждане. Ние се сливаме със съществата на висшите йерархии и отново ги напускаме. Тук, на тази Земя, имаме един отзвук на това, бих казал, небесно дишане. В това, че на Земята можем да вървим, ние се нагаждаме към гравитационната земна сила. Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах. По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване. Тук, на тази Земя, ние първо нагаждаме нашите говорни органи на човешкия говор. В заложбата между смъртта и новото раждане ние поемаме в нас Логоса, Мировото слово, Мировия говор и от този мирови говор е формиран и целият ни говорен апарат. Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган. При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата.
към текста >>

По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване.
Така дишаме в известен смисъл духовно в света между смъртта и новото раждане. Ние се сливаме със съществата на висшите йерархии и отново ги напускаме. Тук, на тази Земя, имаме един отзвук на това, бих казал, небесно дишане. В това, че на Земята можем да вървим, ние се нагаждаме към гравитационната земна сила. Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах. По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване. Тук, на тази Земя, ние първо нагаждаме нашите говорни органи на човешкия говор. В заложбата между смъртта и новото раждане ние поемаме в нас Логоса, Мировото слово, Мировия говор и от този мирови говор е формиран и целият ни говорен апарат. Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган. При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата. Ние се учим да говорим едва на Земята.
към текста >>

Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган.
В това, че на Земята можем да вървим, ние се нагаждаме към гравитационната земна сила. Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах. По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване. Тук, на тази Земя, ние първо нагаждаме нашите говорни органи на човешкия говор. В заложбата между смъртта и новото раждане ние поемаме в нас Логоса, Мировото слово, Мировия говор и от този мирови говор е формиран и целият ни говорен апарат. Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган. При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата. Ние се учим да говорим едва на Земята. Но това всъщност е една илюзия. В действителност Мировият говор образува нашия ларинкс и всичките ни говорни и певчески органи. Само че ние забравяме Мировия Логос, когато се приближаваме към Земята и преминаваме през ембрионалния живот.
към текста >>

И сега остават телесните ни способности вървене, говорене, пеене и мислене - предразсъдък е, ако се вярва, че мисленето на Земята е духовна способност; земното мислене е изцяло свързано с физическото тяло, също както вървенето, така че най-превъзходните телесни способности ги имаме като преобразуване, като метаморфоза на духовното.
Последния път ви показах, че спомнянето тук, на Земята, е отзвук на оставането при себе си в духовния свят. Любовта във всичките си форми е отзвукът на нашето разливане в света на висшите йерархии. И сега остават телесните ни способности вървене, говорене, пеене и мислене - предразсъдък е, ако се вярва, че мисленето на Земята е духовна способност; земното мислене е изцяло свързано с физическото тяло, също както вървенето, така че най-превъзходните телесни способности ги имаме като преобразуване, като метаморфоза на духовното. Най-превъзходните ни душевни способности, спомнянето и любовта, са преобразуване на духовното. А какво духовно имаме на Земята? Това е именно сетивното възприятие. Че ние виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и т.н., дължим на сетивното възприемане и органите на това сетивно възприемане, които лежат на периферията на нашия организъм, се формират от най-висшите духовни региони. От хармонията на сферите произхожда ухото.
към текста >>

Най-превъзходните ни душевни способности, спомнянето и любовта, са преобразуване на духовното.
Последния път ви показах, че спомнянето тук, на Земята, е отзвук на оставането при себе си в духовния свят. Любовта във всичките си форми е отзвукът на нашето разливане в света на висшите йерархии. И сега остават телесните ни способности вървене, говорене, пеене и мислене - предразсъдък е, ако се вярва, че мисленето на Земята е духовна способност; земното мислене е изцяло свързано с физическото тяло, също както вървенето, така че най-превъзходните телесни способности ги имаме като преобразуване, като метаморфоза на духовното. Най-превъзходните ни душевни способности, спомнянето и любовта, са преобразуване на духовното. А какво духовно имаме на Земята? Това е именно сетивното възприятие. Че ние виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и т.н., дължим на сетивното възприемане и органите на това сетивно възприемане, които лежат на периферията на нашия организъм, се формират от най-висшите духовни региони. От хармонията на сферите произхожда ухото. То е толкова силно формирано от хармонията на сферите, че остава опазено от гравитационната сила.
към текста >>

Ако разгледаме тялото при вървене, говорене, пеене и мислене, там имаме преобразуването на духовното в земното битие.
От хармонията на сферите произхожда ухото. То е толкова силно формирано от хармонията на сферите, че остава опазено от гравитационната сила. И полагането на ухото в течността цели ухото да бъде запазено от гравитационната сила. Ухото е така положено в течността, че гравитацията не го достига, то наистина не е земен гражданин, а в цялата си организация е гражданин на най-висшия духовен свят. Също окото и останалите сетивни органи. Ако разгледаме тялото при вървене, говорене, пеене и мислене, там имаме преобразуването на духовното в земното битие. Ако разгледаме душевното, спомнянето и любовта, имаме преобразуване на духовното в предземното битие. Ако разгледаме сетивата, те са точно преобразуването на най-висшата духовност в предземното битие.
към текста >>

Ако разгледаме душевното, спомнянето и любовта, имаме преобразуване на духовното в предземното битие.
То е толкова силно формирано от хармонията на сферите, че остава опазено от гравитационната сила. И полагането на ухото в течността цели ухото да бъде запазено от гравитационната сила. Ухото е така положено в течността, че гравитацията не го достига, то наистина не е земен гражданин, а в цялата си организация е гражданин на най-висшия духовен свят. Също окото и останалите сетивни органи. Ако разгледаме тялото при вървене, говорене, пеене и мислене, там имаме преобразуването на духовното в земното битие. Ако разгледаме душевното, спомнянето и любовта, имаме преобразуване на духовното в предземното битие. Ако разгледаме сетивата, те са точно преобразуването на най-висшата духовност в предземното битие.
към текста >>

Ако разгледаме сетивата, те са точно преобразуването на най-висшата духовност в предземното битие.
И полагането на ухото в течността цели ухото да бъде запазено от гравитационната сила. Ухото е така положено в течността, че гравитацията не го достига, то наистина не е земен гражданин, а в цялата си организация е гражданин на най-висшия духовен свят. Също окото и останалите сетивни органи. Ако разгледаме тялото при вървене, говорене, пеене и мислене, там имаме преобразуването на духовното в земното битие. Ако разгледаме душевното, спомнянето и любовта, имаме преобразуване на духовното в предземното битие. Ако разгледаме сетивата, те са точно преобразуването на най-висшата духовност в предземното битие.
към текста >>

251. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Не трябва да се стига до там, че религиозните общности да се преобразуват в един или друг вид антропософски клонове и дружества, нито в материален, нито в духовен смисъл.
Това обаче не е вярно. Самият духовен свят се застъпи за това Движение, така че то можа само да положи своите здрави основи. Тук антропософите трябва да са наясно: Религиозното Движение само основа себе си, то само изгради външната страна на своя култ не и съдържанието на култа, влагайки тук всичките си сили и цялата си инициатива. Защото нека пак да повторя същността на Антропософското Движение няма нищо общо с Движението за религиозно обновление. Едва ли някой желае това по-силно от мен: А именно, Движението за религиозно обновление да устои във всички бъдещи изпитания, само че при спазване на първоначалните условия. Не трябва да се стига до там, че религиозните общности да се преобразуват в един или друг вид антропософски клонове и дружества, нито в материален, нито в духовен смисъл.
към текста >>

252. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>

253. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И хората наистина притежаваха една фина чувствителност към странните преобразувания, които настъпваха с въздуха и топлината, намиращи се вътре или около Земята тъкмо по времето на Йоановия празник.
Към онези древни празненства спадаше и още нещо: Хората не само танцуваха, музицираха и пееха; те все повече и повече се вслушваха в това, което се крие зад танците, мелодиите и песните. Колкото по-съзнателно се провеждаха празненствата, толкова повече хората се вслушваха в това, което се завръщаше към тях от Небето. Те отправяха своите големи въпроси към божествено-духовния Космос чрез своите танци, чрез своите песни, чрез своите поетични възгласи и обръщения. Нещата изглеждаха така, както например водните изпарения се издигат над Земята, сгъстяват се в облаци, и падат долу като дъжд. Следователно, по някакъв подобен начин въздействията от празничните човешки ритуали се издигаха нагоре и после, естествено не като дъжд, се спускаха долу като нещо, което откриваше на човека Азовата сила. И хората наистина притежаваха една фина чувствителност към странните преобразувания, които настъпваха с въздуха и топлината, намиращи се вътре или около Земята тъкмо по времето на Йоановия празник.
към текста >>

254. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Работа на йерархиите за преобразуване духовната форма на човека.
Изворите на морално-духовното в човечеството. Разбиране на човека и любов на човека /любов към човека/. Морална студенина и морална омраза във физическото копие на човека. Работа на йерархиите за преобразуване духовната форма на човека.
към текста >>

255. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица.
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица. Астрално тя би се превърнала в птица.
към текста >>

И отново, ако обратно бих снел долу онова, което принадлежи на астралното естество на една птица, и бих предприел при това преобразуването в етерното и физическото естество, тогава орелът би се превърнал в една крава, защото това, което е астрално при орела, е превърнато в плът, в тяло в кравата, която лежи на земята, когато преживя; защото това преживяне при кравата е свързано с развитието на една чудесна астралност.
И отново, ако обратно бих снел долу онова, което принадлежи на астралното естество на една птица, и бих предприел при това преобразуването в етерното и физическото естество, тогава орелът би се превърнал в една крава, защото това, което е астрално при орела, е превърнато в плът, в тяло в кравата, която лежи на земята, когато преживя; защото това преживяне при кравата е свързано с развитието на една чудесна астралност. Кравата става красива в преживянето, в храносмилането. Гледано астрално, в това преживяне, в това храносмилане се крие нещо извънредно красиво. И когато изхождайки така от еснафските понятия и в един еснафски идеализъм си кажем: работата при смилането на храната е най-нисшето, тогава сме изобличени в лъжа, когато от една по-висока гледна точка наблюдаваме работата на храносмилането при кравата. Това е красиво, величествено, това е нещо извънредно духовно.
към текста >>

Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените. Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>

256. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата.
И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата. Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека. Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела.
към текста >>

И това отново е свързано с обстоятелството, което аз често съм Ви обяснявал, че след като е напуснал Земя та минавайки през вратата на смъртта, човекът всъщност разпилява своята глава, че тогава неговият останал организъм, естествено що се отнася за неговите сили, а нещо се отнася за неговата материя, бива преобразуван в глава на следващото земно съществувание.
И това отново е свързано с обстоятелството, което аз често съм Ви обяснявал, че след като е напуснал Земя та минавайки през вратата на смъртта, човекът всъщност разпилява своята глава, че тогава неговият останал организъм, естествено що се отнася за неговите сили, а нещо се отнася за неговата материя, бива преобразуван в глава на следващото земно съществувание. Следователно човекът се стреми всъщност към главата, когато се стреми надолу към Земята. И главата е първият орган, който се образува в човешкия зародиш в една форма, която е вече подобна на по-късната човешка форма. Фактът, че всичко това е така, е свързан с обстоятелството, че това образуване на главата е вътрешно свързано с това, което действува и тъче в летящия свят, чрез който човекът е всъщност привлечен от свръхсетивното в сетивното съществувание.
към текста >>

257. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване.
И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>

Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите.
Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>

258. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И ако бихме подложили на един по-нататъшен процес това, което бива отделено долу, ако бихме продължили да го преобразуваме, тогава последната метаморфоза би била предварително човешкият мозък.
Това, което става в долния човек, е един процес, който спира на половината път по отношение на неговото физическо развитие. Става отделяне затова, защото нещата преминават в духовното. Горе процесът бива завършен. Там се образува физически това, което долу е само духовно. Горе имаме физически мозък, долу имаме един духовен мозък. И ако бихме подложили на един по-нататъшен процес това, което бива отделено долу, ако бихме продължили да го преобразуваме, тогава последната метаморфоза би била предварително човешкият мозък.
към текста >>

259. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действува във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
И това, което прозвучава като думи на съществата на огъня /Саламадрите/ от мировата огнена мантия в човека, когато насочваме нашето внимание върху това, то е онова, което се явява в отблясъка, в копието – представете си, то звучи от мировата огнена мантия! Тогава лъчезари силата на тези думи / "Приеми с любов силата на волята на Боговете"/. И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преведено на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действува във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
към текста >>

260. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

А сега нека оставим настрана онова по-нататъшното разглеждане ще стори това в още по-изобилна форма, нека оставим настрана онова, което човекът има от Земята, и да вземем това, което в човека е организъм на обмяната на веществата, което без съмнение той преобразува през време на земния организъм, но го има като заложба от старата Лунна епоха да вземем следователно това, което вътре в човека в границите на неговата кожа става като обмяна на веществата в тесния смисъл на думата, при което причисляваме към обмяната на вещества също изпражненията.
А сега нека оставим настрана онова по-нататъшното разглеждане ще стори това в още по-изобилна форма, нека оставим настрана онова, което човекът има от Земята, и да вземем това, което в човека е организъм на обмяната на веществата, което без съмнение той преобразува през време на земния организъм, но го има като заложба от старата Лунна епоха да вземем следователно това, което вътре в човека в границите на неговата кожа става като обмяна на веществата в тесния смисъл на думата, при което причисляваме към обмяната на вещества също изпражненията. Всичко това бива изменено чрез приемането на хранителните вещества. Хранителните вещества, които първо се намират вън от човека, влизат в човека и се присъединя ват първо към тази система на обмяната на веществата.
към текста >>

261. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

У човека трябва да става това чудесно преобразуване, така че духовете на елементите да могат в човека да предадат тяхната работа на висшите йерархии.
Вие виждате, всичко, което се намира навън в света, е отрова за човека, истинска отрова, и става използваемо за човека едвам благодарение на това, че човекът го усвоява чрез своите собствени сили. Защото само от човека отиват тогава по човешки начин нагоре силите до висшите йерархии, докато навън те остават при природните същества на елементите, при духовете на елементите. У човека трябва да става това чудесно преобразуване, така че духовете на елементите да могат в човека да предадат тяхната работа на висшите йерархии. Това може да се случи за минералното само тогава, когато минералното бъде превърната изцяло в топлинен етер.
към текста >>

Не можем да си представим никакво по-голямо преобразуване.
Видите ли, по този начин можем да предчувствуваме от това, което съществува в природата, отношението към човека и към това, което става в човека. Когато имаме духовната наука на посвещението, ние съвсем не знаем, как материалистичната наука се справя при човешкото храносмилане естествено при храносмилането на кравата положението е друго, за това ние още ще има да говорим как тя се справя с това, като мисли, че растенията биват просто приети в организма. Но нищо не се само приема в организма, то бива из цяло одухотворено. То бива оформено в себе си така, че най-долната част се връща към на горната и най-горната към най-долната. Не можем да си представим никакво по-голямо преобразуване. И човекът се разболява веднага, когато консумира и най-малкото количество растение, при което най-долната част не се обръща в най-горната и най-горната в най-долната в неговия организъм.
към текста >>

262. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.
Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина. Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот. Физическото естество трябва да бъде именно различно от неговото душевно естество. В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо естество е различно от неговото душевно-духовно естество. Това физическо естество на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа. На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.
към текста >>

Тези хранителни средства не изпитват преобразуванията, за които аз говорих; те стават баласт в неговия организъм, в неговото същество; накрая те се превръщат в нещо, което предизвиква развъждането на паразити.
Модерната цивилизация има в себе си нещо дълбоко паразитно; тя е като част на един организъм, който е проникнат от паразити, от бацили. Това, което хората са натрупали като мисли, то съществува, без да бъде в една жива връзка с човека. Помислете само, как това се проявява във всекидневните явления. Един човек, който трябва да учи нещо, понеже съдържанието на това, което трябва да бъде учено съществува вече, който човек обаче не учи с ентусиазъм, а трябва да седне именно и да учи, за да мине един изпит или да представлява един добър чиновник или други подобни неща; за такъв човек не съществува никаква елементарна връзка между това, което той приема, и това, което живее в същност в неговата душа като желание за приемане на духовното. Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гладен, постоянно се тъпче с хранителни средства. Тези хранителни средства не изпитват преобразуванията, за които аз говорих; те стават баласт в неговия организъм, в неговото същество; накрая те се превръщат в нещо, което предизвиква развъждането на паразити.
към текста >>

263. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня.
Така стои работата и тогава, когато осъзнаваме нашата воля. Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената воля. Това, което говоря сега, трябва да има особено значение за тези, които се занимават с евритмия, макар, разбира се, на евритмията да не й се задава като цел да използва на дело това, което ще кажа сега. Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня. Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща. Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона. В това се състои преживяването на деня.
към текста >>

264. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въведение в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози.
След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въведение в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози. И при съзерцанието на тези метаморфозиращи същества човек получава впечатлението, че например метаморфозите, описани от класици като Овидий, имат нещо общо със съобщенията от металите; разбира се, има се предвид не пряка, непосредствена връзка. Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите. Но в известен смисъл те се извеждат от този източник. И даже можем до голяма степен да посочим процеса, стоящ в основата на това.
към текста >>

265. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Веществото в човека постоянно се преобразува.
А след това ученикът се въвеждал в истинската тайна на речта. Обаче тази тайна е свързана с тайната на човека. За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката поставя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото. Веществото в човека постоянно се преобразува. То не остава в едно състояние. То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
към текста >>

То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
А след това ученикът се въвеждал в истинската тайна на речта. Обаче тази тайна е свързана с тайната на човека. За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката поставя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото. Веществото в човека постоянно се преобразува. То не остава в едно състояние. То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
към текста >>

Това е ужасно - да се разглежда просто като форма това, което стои пред нас като наш гръбначен стълб с чудесно образувани, наложени един върху друг прешлени, с ребра, излизащи от гръбнака, извиващи се и завиващи напред, с чудесно изразен преход на гръбначните прешлени в черепните кости, с по-сложно възприемаемото съчленение на ребрата, обхващащи гърдите с еднообразно оформени дъги, а след това рязко разчленявайки се, преобразуващи се в костите на ръцете и краката.
Какво си казват, когато гледат този скелет, имайки вътрешна връзка с природната и духовна същност на този скелет. Тогава си казват: не просто гледай това. Това е ужасно - да се разглежда просто като форма това, което стои пред нас като наш гръбначен стълб с чудесно образувани, наложени един върху друг прешлени, с ребра, излизащи от гръбнака, извиващи се и завиващи напред, с чудесно изразен преход на гръбначните прешлени в черепните кости, с по-сложно възприемаемото съчленение на ребрата, обхващащи гърдите с еднообразно оформени дъги, а след това рязко разчленявайки се, преобразуващи се в костите на ръцете и краката. По отношение на тази тайна на скелета не можем да не си кажем съвсем определено и действително си казваме: Чуй всичко това; не просто гледай, а го чуй, чуй, как една кост се превръща в друга. Защото всичко това - говори.
към текста >>

266. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче при тези преобразувания, които претърпяла древната форма на Земята, само желязото съхранило такава сила и плътност, че човек може да бъде пронизан с тях.
Да надникнем в душевното състояние на гръцкия посвещаван. Него например го учили така - каквото се простирало в течение на дългото време на обучение, аз трябва да изведа в няколко изречения, но вие ще ме разберете, - че му казвали: виж, също така, както днес Земята навсякъде в себе си съдържа желязо и желязото го има и в човека, така и някога, когато Земята още не е била Земя, а се е намирала в предшестващото планетарно състояние, тя, биваща тогава Луна или даже Слънце, е съдържала в себе си олово, калай и т.н.; и всички същества, взели участие в това предшестващо формообразуване на Земята, споделяли и тези метали и техните сили - също както днешният човек споделя със Земята силата на желязото. Обаче при тези преобразувания, които претърпяла древната форма на Земята, само желязото съхранило такава сила и плътност, че човек може да бъде пронизан с тях. Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непосредствено пронизан от тях. Но в крайно фин вид те се съдържат в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека.
към текста >>

267. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
към текста >>

268. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Оксаловата киселина се преобразува чрез загубата на въглена киселина в мравчена киселина.
Ще го обясня съвсем схематично. Взема се реторта с оксалова киселина, която може да се получи от детелина, и се смесва с равно количество глицерин. След това сместа се подгрява и се получава въглена киселина. Въглената киселина изчезва, а това, което остава тук, е мравчена киселина. Оксаловата киселина, губейки въглерода, се превръща в мравчена киселина. Оксаловата киселина се преобразува чрез загубата на въглена киселина в мравчена киселина.
към текста >>

269. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето.
Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса. А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния.
към текста >>

Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>

270. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене.
Тук можем да надникнем в удивителната дейност на природата. Но същата тази дейност я има в природата и на други места. Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене. Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата.
към текста >>

В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго.
Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата. Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят. В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго.
към текста >>

Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува.
Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън.
към текста >>

Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло.
Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин.
към текста >>

Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно.
В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата. Днес успях само да ви дам някои насоки. Премислете ги. Помислете, как белтъкът трябва да бъде дезорганизиран и разрушен, за да се подложи на въздействието на целия макрокосмос. Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза. Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно. И тук ние се доближаваме до разглеждане на много важни процеси в човешкото тяло. Научаваме се да разбираме, как в нашата веществообмяна имаме процеси, които са само на една еволюционна степен от обменните процеси, които стават, например, в нашия мозък, - процеси, които строят нервната система и т.н. Ще говоря за това утре и във връзка с тези процеси ще поясня коренната разлика между хората от XII и XX век. Ще видим, че са необходими нови импулси, ако хората очакват прогрес в разбирането на здравето и болестта. Без познание за човека вече повече нищо не може да се научи за здравото или болното човешко същество.
към текста >>

271. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло.
Тогава твоето етерно тяло ще се разтвори в широките простори на Космоса. Далечните космически пространства могат да разтворят, но не и отново да построят твоето етерно тяло. Само божествените духовни същества могат да го построят - съществата от йерархиите Сили, Власти, Господства. На тях си задължен за етерното си тяло. Със своето физическо тяло ти си съединен с физическите субстанции на Земята. Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло. Твоето етерно тяло привежда в движение всичко, което е течно вътре в теб. Соковете в тяхната циркулация се намират под влиянието на твоето етерно тяло. Виж своята кръв! Властите, Силите и Господствата заставят течната кръв да циркулира в твоите жили. Ти си човек само във физическото тяло; в етерното тяло ти си още животно, макар и животно, инспирирано от втората йерархия. "
към текста >>

272. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ако се абстрахираме от същински земното и погледнем това, което също е неживо, например водата и въздуха, ние намираме, че в това неживо съществува непрекъснато преобразуване и метаморфоза.
Това, което тук се е получило като нещо неживо, е различно от онова, което се намира навън в нашата околност като нежива природа. Тази нежива природа си създава форми, образува кристални форми. Тя изобщо забележително се изменя. Ако се абстрахираме от същински земното и погледнем това, което също е неживо, например водата и въздуха, ние намираме, че в това неживо съществува непрекъснато преобразуване и метаморфоза.
към текста >>

273. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

- И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия?
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник? Ние бива да поставим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето? - И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия?
към текста >>

274. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие.
Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>

В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т.
В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>

275. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища.
И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склонност към германската същност, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече. И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища. Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк.
към текста >>

276. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко. Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми. И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>

277. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.
Когато се развие това изживяване, така че човек се почувства прикован като в менгеме - защото след третата нощ се получава едно такова чувство, като че човек се намира в менгеме, - когато той отново се събужда и се чувства като в менгеме, волята е изцяло парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява. Тази воля се превръща във виждане. Тя не може да направи нищо, но води до там, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, този образ става обективен. И това е тогава събитието от миналия земен живот, или от един минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме нарисували първия ден в образа. Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.
към текста >>

278. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване.
Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване.
към текста >>

279. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане. И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
към текста >>

Марс прави агресивно всичко, което той преобразува в областта на физическите, душевните или духовните добродетели.
Марс прави агресивно всичко, което той преобразува в областта на физическите, душевните или духовните добродетели. Но той ги прави не само агресивни, а и войнствени. Войнственото се състои не само в това човек да настъпва, но също и да отстъпва, иначе войните не биха могли да се водят. Мисля, че това много добре се видя през Световната война.
към текста >>

280. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това от своя страна са такива сили, които там се преобразуват чрез силата на Ариман с оглед той да може да използва именно остатъците от лунното развитие, които още съществуват на Земята.
Защото при природните и при цивилизацонните катастрофи от земния свят винаги се внася нещо светло в духовния свят. От заблужденията на цивилизацията в духовния свят се внася тъмнина. Хората преминават в духовния свят през вратата на смъртта като забулени в един вид тежък, тъмен облак, в който трябва да изминат своя път. Когато човекът е прекрачил в този духовен свят през вратата на смъртта, светлината, която Луцифер събужда в емоциите на земните хора, действа там като най-гъстата тъмнина. В духовния свят навлизат онези сили, които, така да се каже, се внасят в него от вътрешността на човека; страсти, които би трябвало да действат само в самия човек, те се внасят и проникват в духовния свят. Това от своя страна са такива сили, които там се преобразуват чрез силата на Ариман с оглед той да може да използва именно остатъците от лунното развитие, които още съществуват на Земята. Тук действително Луцифер подава ръка на Ариман.
към текста >>

281. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

282. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той е починал тогава, минал е през вратата на смъртта, но това е само едно преобразуване на живота.
Брунето Латини, учителят на Данте, се намира също там. Той е починал тогава, минал е през вратата на смъртта, но това е само едно преобразуване на живота. Той продължава да действа и когато го потърсим духовно, можем да го намерим там.
към текста >>

283. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане. Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>

284. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили.
Акашовата хроника. Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите същества. Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта. Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в следсмъртното съществуване. Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите. Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили. Прозрение на същността на болестта.
към текста >>

Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в живота между смъртта и едно ново раждане.
Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в живота между смъртта и едно ново раждане. Действие на кармата на миналото в изграждането на главата. Бъдеща карма в системата на обмяната на веществата и на крайниците. Песталоци. Културно-историческата задача на антропософията.
към текста >>

285. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност.
Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси. Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен. Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене. Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност. Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта. Но още много по-характерна за окултния изследовател беше една друга черта. Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира.
към текста >>

Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си.
И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек. Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя. Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година.
към текста >>

Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето.
Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето. Но в традицията са се запазили откъси от онзи стар драматичен епос, преобразен и вече неразбираем в неговите общи взаимовръзки, като преди всичко вече не се разбира старата картинна образност; защото това, което изобразява съдържанието на това художествено произведение, многократно е станало предмет на живописта. Също и тази живопис е била унищожена, само традицията се е запазила. И от тази традиция още се е осъществявало нещо в един кръг, към който е принадлежал учителят на Данте[15], Брунето Латини[16]. Данте узнал от този учител някои традиционни, но вече не съвсем точни неща и в Дантевата «Божествена комедия» още живее нещо от онзи драматичен епос. Това произведение наистина някога е съществувало, както съществува и самата «Божествена комедия».
към текста >>

286. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс.
Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно. Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни. По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера. Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс. Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2].
към текста >>

287. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Но бяха приели в себе си също всичко онова, което беше станало в преобразуването на аристотелизма, на александризма в по-късни времена.
Нека си представим това, което стана, с възможно най-голямо спокойствие, с възможно най-голяма сериозност. Ние виждаме следователно, как от Азия изхождат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел. Те вървят известно време заедно. Те дължаха това, което бяха приели в техните души, на александризма, на аристотелизма. Но бяха приели в себе си също всичко онова, което беше станало в преобразуването на аристотелизма, на александризма в по-късни времена. Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с поглед това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния живот стават обикновените физически събития на физическия свят.
към текста >>

288. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Трябва да насочим веднъж поглед върху онези, които бяха първите християни, за да видим, какво преобразуване изпитаха те в техните души.
Тайната на Голгота стана отвъд в Азия, тя беше обхванала душите, сърцата на хората, вживя се дълбоко в душите, в сърцата на хората. Трябва да насочим веднъж поглед върху онези, които бяха първите християни, за да видим, какво преобразуване изпитаха те в техните души. Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
към текста >>

289. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението.
Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност. Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората. Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел. Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание. Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек. На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението. Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща. Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели.
към текста >>

290. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Той би трябвало да се е запознал с това, че преди да стигне днешното земно състояние човекът заедно с цялото земно развитие е преживял различни степени на преобразувания.
Когато езотеричният ученик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност. Той би трябвало да се е запознал с това, че преди да стигне днешното земно състояние човекът заедно с цялото земно развитие е преживял различни степени на преобразувания. Тези степени се наричат Сатурново състояние, Слънчево състояние, Лунно състояние. Сега езотерикът трябва да се запознае с това, че предишните състояния се повтарят по определен начин в по-късните епохи. През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи. Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания.
към текста >>

291. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Едно трето етерно течение има за резултат трето важно преобразувание.
Едно трето етерно течение има за резултат трето важно преобразувание. Сега, когато човекът развива изправена походка, могат да се образуват белите дробове, каквито само човекът ги има, и във връзка с това се изгражда ларинксът от нежна етерна субстанция. Сега постепенно е могла да се развие човешката реч.
към текста >>

Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло. Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса.
към текста >>

292. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг.
Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата. А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
към текста >>

293. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване.
Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна. Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване. Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
към текста >>

Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван, например, в зрително ясновидство.
Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван, например, в зрително ясновидство. Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера.
към текста >>

294. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история.
Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история. Погледнато в тази светлина, пред нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение.
към текста >>

Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат. Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него. Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни.
към текста >>

295. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет. За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата. Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
към текста >>

296. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят.
към текста >>

Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове.
За свръхсетивното познание живописта стои като самотна. И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено. Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество. Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта. Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него. Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове. Той довежда това до повърхността на живописната нагледност. Ясновидецът идва от противоположната страна. Той сгъстява това, което се на мира в неговата ясновидска дейност, до душевно оцветяване; той пропива с цветове това, което иначе е безцветно, като че илюстрира вътрешно, образува имагинации. Трябва само да си представим по пра вилен начин, че онова, което от една страна донася живописецът, идва от противоположната страна в това, което ясновидецът създава отвътре навън.
към текста >>

297. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят.
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива.
към текста >>

Човешкото развитие се състои в това, че азът преобразува онова, което има: първо астралното тяло в Манас, после етерното тяло в Будхи, след това физическото тяло в Атма.
Когато приеме тези трептения, те са такива, че той може да въздейства обратно от душата на усещането върху тялото на усещането и етерното тяло. Поради това, че човек носи трептенията от девакана, той може да ги пренесе върху своето етерно тяло. Тогава затрептява собственото му етерно тяло. Същността на етерното тяло и на тялото на усещането се състои от същия елемент, от духовния тон и от духовните трептения. Етерното тяло е по-нисше от астралното тяло, но дейността, която се упражнява в него, стои по-високо от дейността в астралното тяло. Човешкото развитие се състои в това, че азът преобразува онова, което има: първо астралното тяло в Манас, после етерното тяло в Будхи, след това физическото тяло в Атма. Тъй като астралното тяло е най-фино, е нужна най-малка сила, за да се работи с него. Силата, която е нужна, за да се работи вътре в Етерното тяло, се получава от девакана, а силата, нужна за преобразуването на физическото тяло, трябва да се получи от по-висшия девакан. Върху астралното тяло може да се работи със силите на астралния свят, ала върху етерното тяло - само със силите от девакана. Върху физическото тяло може да се работи със силите на висшия девакан.
към текста >>

Силата, която е нужна, за да се работи вътре в Етерното тяло, се получава от девакана, а силата, нужна за преобразуването на физическото тяло, трябва да се получи от по-висшия девакан.
Тогава затрептява собственото му етерно тяло. Същността на етерното тяло и на тялото на усещането се състои от същия елемент, от духовния тон и от духовните трептения. Етерното тяло е по-нисше от астралното тяло, но дейността, която се упражнява в него, стои по-високо от дейността в астралното тяло. Човешкото развитие се състои в това, че азът преобразува онова, което има: първо астралното тяло в Манас, после етерното тяло в Будхи, след това физическото тяло в Атма. Тъй като астралното тяло е най-фино, е нужна най-малка сила, за да се работи с него. Силата, която е нужна, за да се работи вътре в Етерното тяло, се получава от девакана, а силата, нужна за преобразуването на физическото тяло, трябва да се получи от по-висшия девакан. Върху астралното тяло може да се работи със силите на астралния свят, ала върху етерното тяло - само със силите от девакана. Върху физическото тяло може да се работи със силите на висшия девакан.
към текста >>

298. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието.
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието. Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи. Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят.
към текста >>

299. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Сърцето е оформено чрез преобразуване на етерното тяло.
Всичко това е свързано с човешкото развитие. Да вземем трите основни части на човека и аза. Първоначално човек работи несъзнателно в своето астрално, етерно и физическо тяло отвътре и присъединява към тях нещо от Манас, Будхи и Атма. Сега обаче е налице и нещо съзнателно. Етерното тяло се състои от две части, една от които човек е донесъл със себе си, и от друга, която азът е разработил, когато човек е бил още на ниво животно и на ниво риба. Сърцето е оформено чрез преобразуване на етерното тяло. Всичко в този свят е като огледален отпечатък на духовното. Така е също и при всяко културно явление. Човек не може да възприеме това, което е духовно около него, но един творец преживява нещо от този огледален отпечатък на астралния свят. Искам да посоча пример как една духовна истина може да бъде изобразена върху ленено платно като по чудо. В Парижкия Лувър висят две картини на Леонардо да Винчи.
към текста >>

Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразуването на етерното тяло чрез силите на аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в „Познание за душата и духа“, Събр.
[6] Да си представим: вероятно преди този пасаж в записките има пропуск. Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразуването на етерното тяло чрез силите на аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в „Познание за душата и духа“, Събр. съч. 56.
към текста >>

300. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Може би се намираме по средата на едно коренно преобразуване на музикалните потребности на хората, ако мога така да се изразя.
Едва ли подлежи на съмнение, че с момента, който днес г-н Бауман[2] характеризира по отличен начин като идването на септимата, в музикалното изживяване на цивилизованото човечество настъпва много голям прелом. Мисля, че човек още не познава достатъчно по-раншното музикално изживяване. Теоретично - да, но вече не го изживява по този начин, за да е напълно наясно с този прелом и да може да го усети достатъчно интензивно. Но това, което се е появило, и до днес още не е завършило. Може би се намираме по средата на едно коренно преобразуване на музикалните потребности на хората, ако мога така да се изразя. Естествено такива неща не стават толкова бързо, за да могат да се уловят в ясни дефиниции, но все пак настъпват и ще могат да бъдат уловени в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>

301. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

С такива неща са свързани основни преобразувания на човешките души.
Такива неща се подготвят в човечеството в течение на цели епохи. С такива неща са свързани основни преобразувания на човешките души. Аз казвам, че този свръхсетивен факт се случи през четвъртото следхристово столетие, но това е приблизително. Защото това е само средната времева точка, докато това предаване се е разигравало дълго време. То се е подготвяло още в предхристово време и е завършило чак в 12, 13, 14 век след Христос. Четвъртото столетие е само средната времева точка, която е указана, за да се означи нещо определено в духовния развой на човечеството.
към текста >>

302. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразуването на етерното тяло чрез силите на аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в „Познание за душата и духа“, Събр.
43. Да си представим: вероятно преди този пасаж в записките има пропуск. Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразуването на етерното тяло чрез силите на аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в „Познание за душата и духа“, Събр. съч. 56.
към текста >>

303. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Донесете ни в понеделник преобразуван вариант за флегматици, който сте подготвили преди окончателното оформяне.
Р.Щ.: Искам да Ви препоръчам две точки: Разработете и тримата още варианти за флегматичните деца, това е от голямо значение за стила. Но Ви моля, опитайте да разработите този вариант още днес, да преспите с него и утре да го завършите. Опитът показва, че когато се прави нещо такова, преобразяването се получава, ако подготовката е последвана от сън. Донесете ни в понеделник преобразуван вариант за флегматици, който сте подготвили преди окончателното оформяне. Това е възможно, защото по средата е неделята.
към текста >>

Т. препоръчва за холериците форми, които са остри навън, например се преобразува в нещо затворено или се преобразува в...........не се чете.....
Т. препоръчва за холериците форми, които са остри навън, например се преобразува в нещо затворено или се преобразува в...........не се чете.....
към текста >>

304. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното.
Когато обсъждам тези въпроси от духовна гледна точка, искам да Ви покажа как именно детският темперамент се включва в кармата, как в детския темперамент действително се появява нещо, което може да се опише като следствие на преживявания от предишен живот. Да вземем конкретно един човек, който се интересува прекалено силно от себе си. Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното. В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят. Той става сангвиник. Ние не трябва да разглеждаме "карма" морално, а причинно. Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин. Темпераментът е свързан до голяма степен с предшествуващите събития от човешката същност.
към текста >>

305. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Но от това, което са научили в Ориента, в Европа са били предизвикаш многостранни преобразувания.
Може да се види колко много се е променила Европа в следствие на кръстоносните походи. Те не са постигнали желаното от кръстоносците. Но от това, което са научили в Ориента, в Европа са били предизвикаш многостранни преобразувания. Всичко това се е свързало и с възгледите на ориенталците за държавата, тъй като държавната структура в Ориента е била създадена много по-рано отколкото в Европа. В Европа структурата на управление преди походите била много по-слаба, отколкото след тях. Обхващането на широки територии в държавната организация в крайна сметка е следствие от кръстоносните походи.
към текста >>

306. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>

307. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Т. говори за преобразуването на паралелограм в правоъгълник, за да изясни, че лицето е равно на основата по височината.
Т. говори за преобразуването на паралелограм в правоъгълник, за да изясни, че лицето е равно на основата по височината.
към текста >>

308. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Както например тялото на животното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
Ако си представяте социалния живот като един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо. Както например тялото на животното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
към текста >>

Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си.
Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието.
към текста >>

Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни.
Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща. На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката. Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото. Но в действителност да са на коренно противоположното мнение.
към текста >>

И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието.
Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща. На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката. Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото. Но в действителност да са на коренно противоположното мнение. В действителност той е на противоположното мнение както и аз, но той изказва противоположното си мнение със същите думи.
към текста >>

309. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието. И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>

То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука.
Затова на първо място е парещ въпросът: как може образованието на учителите да се пресформира в бъдеще? То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука. Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят. Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>

310. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но с прехода в средата на 15 век интелигентността отново се промени, и ние се намираме в началото на тази промяна, на това преобразуване на интелигентността.
Но с прехода в средата на 15 век интелигентността отново се промени, и ние се намираме в началото на тази промяна, на това преобразуване на интелигентността. Тя поема определен път, днес ние се намираме още дълбоко в степента на интелигентността, каквато беше тя у гърците. С интелигентността си ние можем да разберем това, което е подчинено на смъртта. Но и този вид интелигентност, която разбира смъртта, също претърпява промени. В следващите векове и хилядолетия интелигентността ще бъде нещо друго, нещо много по-различно. Днес тя вече има определени заложби.
към текста >>

Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме.
Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си. днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила. Помислете, това е много сериозно. То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си. Напълно погрешна спекулация естествено би било да се вярва, че интелигентността може да бъде потисната. Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме. Човешката интелигентност ще стане напълно ариманическа, ако Христовият принцип не проникне душите на хората.
към текста >>

311. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тя същевременно Ви показва, че когато съществува нещо директно, нещо, което да наблюдаваме в горните части на тялото, тогава е необходимо да преобразуваме тези, тъй важни в природата кварцови процеси чрез разбиране, раздробява не, стриване.
Но във всички тези случаи ще се касае за следното, да въведем в организма нещо, което в най-силна степен да разреди външните кварцови влияния. Ако успеете да вникнете добре точно в тази връзка, то това ще бъде едно изключително характер на връзка, една изключително важна връзка. Тя същевременно Ви показва, че когато съществува нещо директно, нещо, което да наблюдаваме в горните части на тялото, тогава е необходимо да преобразуваме тези, тъй важни в природата кварцови процеси чрез разбиране, раздробява не, стриване. Когато в долните части на тялото възникнат нарушения поради взаимодействие, както например в самото сърце, тогава при определени обстоятелства, този процес, който вече е бил започнат чрез онези растения, съдържащи в силна степен силициева киселина, този процес ще може да бъде използуван, та чрез преобразяване или чрез пряко използуване на такива растения да бъдат предизвикани лечебни процеси. При всички растения с характера на кварц би трябвало внимателно да изследваме, доколко могат да въздействуват върху човешкия организъм, върху всички процеси, протичащи под сърцето, които разбира се, въздействуват обратно върху останалия организъм.
към текста >>

312. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така, както в животните се осъществява преобразуване на белтъка, така тук непрекъснато протича един процес, на който науката всъщност не обръща никакво внимание, който притежава една по-периферна тенденция от животинското преобразуване на белтъчния формообразуващ процес, и който, ако можем така да се изразим протича между небето и минералното царство.
Той е раз положен повече по посока на онова, което протича между храносмилането, кръвотворението, дишането. Тук човекът, по отношение на своя човешки формообразуващ процес, най-много наподобява на съвременния животински формообразуващ процес. Ето защо този вътрешен човек, този физически вътрешен човек е най-силно сроден с всичко онова, което представляват жизнените тенденции на растителния елемент и ние винаги можем да разчитаме, че ще помогнем на този вътрешен човек тъкмо с онова, което проявява се бе си под формата на жизнени тенденции в растителното царство. Само че човекът притежава нещо в повече от животното, което почива на обстоятелството, че човекът осъществява не само онзи обменен процес, който осъществява животното между растението и Астрала, но че той осъществява също така обменен процес между минерала и онова, което е надраснало, тоест, което е разположено още по-периферно от чисто астралното. Така ние можем да кажем: за човека от съвременното земно развитие е характер но тъкмо обстоятелството, че той взима участие в минералния формообразуващ процес. Така, както в животните се осъществява преобразуване на белтъка, така тук непрекъснато протича един процес, на който науката всъщност не обръща никакво внимание, който притежава една по-периферна тенденция от животинското преобразуване на белтъчния формообразуващ процес, и който, ако можем така да се изразим протича между небето и минералното царство. Ако искаме да имаме обозначение за него, в съответствие с най-характерното от него ние можем да го наречем: процес на обезсоляване. Виждате ли, в нашият организъм, тоест в нашия човешки организъм, съществува един постоянно действащ процес на обезсоляване, една тенденция солеобразуването да бъде превърнато в своята противоположност, и всъщност на това се дължи нашето човешко битие, и преди всичко нашето издигащо се над животинския елемент човешко мислене. В качеството си на периферен човек не на централен човек, който е подобен именно на животинското формообразуване ние се съпротивляваме на солеобразуването. На солеобразуването ние се противопоставя ме, тъй както животното се противопоставя на обикновените земни формообразуващи сили на растителния белтък. В това противопоставяне са заложени силите, които за човека ние трябва да търсим предимно в самото минерално царство, за да можем да лекуваме определени неща, с които не можем да се справим единствено чрез растителните лекарства.
към текста >>

313. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Те така преобразуват целия организъм, че в известна степен той става много подобен на главовата организация.
Когато разглеждаме недохранени в по-силна степен хора, получаваме напълно имагинативното впечатление, до което човекът лесно може да стигне, ако изобщо някога му е станало известно, че съществува нещо като имагинация. Нищо не предизвикава така лесно имагинации, както наблюдаването на болестните състояния на човека. Ако имаме пред нас някой недохранен човек, виждаме, че неговата веществообмяна, това, което става в обмяната, обвързва етера, не го оставя свободен. Вие наблюдавате, да речем, стомаха или черния дроб на някой недохранен човек и виждате, че те задържат жизнения и химичния етер; обвързват го със себе си, не го пускат, така че при недохранения човек жизненият и химичният етер не потичат от долу нагоре. Поради това светлинният и топлинният етер упражняват натиск отгоре и целият организъм започва да прилича на това, което светлинният и топлинният етер извършват в главата. Те така преобразуват целия организъм, че в известна степен той става много подобен на главовата организация. Целият човек става почти глава поради това, че е недохранен. Той, така да се каже, се превръща само в човек-глава чрез това, че е недохранен и това е особено важно при изучаването на недохранването.
към текста >>

314. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване.
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека. Там лежи това, което може да се нарече полярна метаморфоза, в противоположност на преобразяващата метаморфоза. Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване. Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове. И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето. Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган. Матката не е нищо друго освен преобразено сърце. От този начин на разглеждане на нещата можем да извлечем необходимото за разбирането на организацията на човека.
към текста >>

315. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Искаме ли да упражняваме еволюционна теория във външен смисъл, трябва да го правим така, че да се придържаме към външната еволюционна теория, само че съответно да я преобразуваме и т.н.
Ех, ако би могла поне веднъж да се прозре ужасната тирания, която представлява създаването на теории в науката! Човек трябва да има волята да създава теории. Защото ако не е възможно да се създават теории, не би могла да се обхване никаква област от явленията. Но човек трябва да има и волята винаги да напуска теорията на правилното място и да проникне дотам, където теорията повече не важи. Това трябва да се има предвид и при естествената наука. Искаме ли да упражняваме еволюционна теория във външен смисъл, трябва да го правим така, че да се придържаме към външната еволюционна теория, само че съответно да я преобразуваме и т.н. Искаме ли да разберем човека отвътре, трябва да се придържаме към това, което дава антропософията. Но нито една антропософска теория, нито една антроположка теория не може да се приложи по друг начин, освен тя да бъде изоставена в правилния момент и да се премине в друга област. Разбира се, че е естествено при това, което наричаме антропософия тук, да преминаваме в духовно-душевната област и оттам да се връщаме към сетивно-външните явления. Вие можете да видите как в моите ранни и малко по-късни произведения аз следвах този път, започвайки го като разбиращ се от само себе си път, и как сега се опитвам да обхвана и другите области. Глупците, разбира се, откриват вътре само противоречия и оттам конструират своите глупави атаки.
към текста >>

316. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>

317. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години.
Но помислете си само, как цялостното същество на човека участвува в неговото развитие. Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят.
към текста >>

318. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание.
4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта. Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание. Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>

319. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Само че то преобразувало клептоманията в поетично изкуство.
Виждате ли, един много известен немски поет се подложил веднъж на изследване при специалист френолог. По това време той вече бил прославен, високо ценен поет. Докато в началото френологът, който се надявал да открие всевъзможни интересни неща, обсъждал много оживено установените от него подробности, внезапно, напипвайки едно определено място, побледнял и не се осмелил да говори по-нататък. Поетът започнал да се смее и казал: Аз вече знам, Вие открихте признаците, издаващи крадеца; при мен те са много силно изразени! – Френологът открил, че изследваното лице е можело да стане клептоман. Само че то преобразувало клептоманията в поетично изкуство.
към текста >>

320. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион?
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек. Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости. Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион. – Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия. През деветдесетте години внезапно се появи един напълно нов писател: Гьоте, така да се каже, стана най-плодотворния писател в края на 19. век.
към текста >>

321. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

В много течения се разви това, което бихме могли да наречем преобразуване на старите социални инстинкти в съзнателни понятия.
Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава. А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване. В течение на 19-то столетие стана все повече и повече необходимо, на мястото на онези инстинкти, чрез които една класа се е подчинявала на разпоредбите на друга класа, на мястото на инстинктите, от които са произлезли също и по-новите парламентарни устройства с техните резултати, на мястото на тези инстинкти да бъдат поставени повече или по-малко съзнателни понятия. В много течения се разви това, което бихме могли да наречем преобразуване на старите социални инстинкти в съзнателни понятия.
към текста >>

322. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>

323. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото.
към текста >>

Пример за преобразуване на тръбните кости в черепни кости.
Несъизмеримите числа сочат трудността от разбиране на небесните явления като обозримо единство. Метаморфозата на членовете на човешката организация. Пример за преобразуване на тръбните кости в черепни кости. Радиус и сфера. Необходимост при това за излизане от пространството. Кривата на Касини с две отклонения, кръг на делене, изменчивост от втори порядък. Конструкция на антипространството. Системата Млечен път и зодиакът като примери.
към текста >>

324. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
към текста >>

325. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини.
той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“.
към текста >>

326. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
Но ако проследим във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията. Това е особено забележимо в първите години от развитието на детето – колкото е по-голямо, толкова по-малко забележимо става това. Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното. Тук (виж рис.) имаме в известен смисъл човешки череп със съдържащия се в него мозък. Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
към текста >>

327. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме.
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме. Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността. Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират. Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност.
към текста >>

328. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред. Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание. И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят. Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда. Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
към текста >>

Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването. Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина. Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността. Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното. Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на предмета.
към текста >>

329. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра.
Освен това, да се върнем назад, отивайки преди VIII дохристиянски век, в епохата, която нарекох египетско-халдейска, – подробното ѝ описание ще намерите в книгата „Въведение в тайната наука“, – когато пак е имало съвсем друго душевно настроение. Тази епоха, която, естествено, както и следващата, е продължила повече от две хиляди години, ни показва човека в такова състояние, когато той свързва външните явления още не разсъдъчно, а възприема света по-скоро чувствено, включително и по отношение на небесната посока. Съвсем погрешно е и не дава никакъв резултат, когато съдържащото се в египетската и халдейската астрономия, се покрива с разсъдъчните съждения, които самите ние имаме, имаме ги като наследство още от гръцко-латинската епоха. Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра. Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности. Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр. още около 2160 години назад, до началото на четвърто хилядолетие. Придвижвайки се по-нататък назад, стигаме до епоха, в която начинът на разглеждане на човека вече толкова се различава от днешния, че без помощта на духовнонаучни методи ще ни е извънредно трудно изобщо да разберем начина, по които в IV или V хилядолетие човечеството в действителност е разглеждало обкръжаващия свят. Това е било не само усещане, а и съпреживяване на външните събития, дълбоко потапяне във външните събития.
към текста >>

Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение. Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще. Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период. От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>

330. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда. На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан. И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане. И обратното.
към текста >>

Как трябва да преобразуваме нашите представи, ако преминем от животното към растението?
Сега оставаме в областта на някакъв вид качествена математика. Как трябва да преобразуваме нашите представи, ако преминем от животното към растението? От двете приведени сега направления, не можем да използваме нито едното. Може, разбира се, да ви се стори, че вертикалната ориентация на растенията се намира в същото положение, както и вертикалната посока на човешкия гръбнак. За евклидовото пространство това е валидно, разбира се за евклидовото пространство не в неговата фигуративност (Figuralität), а в неговата неподвижност. И така, за евклидовото пространство това е валидно, затова не може да бъде валидно за пространство, което не е застинало в себе си, а подвижно, чиито измерения са подвижни примерно така, че, да кажем, не можем просто еднакво, от вътрешна равнозначност да напишем в уравненията посока x и посока y, а трябва да определим посоката y като вертикална посока и едновременно като функция на посоката x: у = . Даже не можем да напишем уравнението по друг начин.
към текста >>

331. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар.
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания. Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека. Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така? След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис.
към текста >>

332. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система. Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската. Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата. И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската. И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка. Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>

333. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене.
в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада. Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене. Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето.
към текста >>

334. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално. Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация. Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята. Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети. По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
към текста >>

335. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма.
Това, което е в средата, средният член на човешката организация, следователно това, което е подчинено на ритмичния организъм, се намира в средата и до известна степен образува преход от радиалната структура към сфероидалната структура. Изхождайки от този принцип, сега морфологично можем да разберем цялата човешка организация. И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма. Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим. И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки. Още щом се заговори за такова обръщане наопаки, което направих, повече не може да се слага в сметките обикновеното пространство. Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения смисъл.
към текста >>

Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека.
Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството. Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете. Трябва да излезете от самите себе си и да търсите нещо, което го няма в пространството, което не принадлежи на обикновеното пространство, както и това, което се намира между горния и долния клон на кривата на Касини. Това е не нещо друго, а друг израз за това, че трябва да си представяме метаморфозата като пълно обръщане.
към текста >>

Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни!
Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате определени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на определени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия. Тук имаме все по усложняващи се човешки форми. И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си представяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4). Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го усетите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”. Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията. Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни! Но тогава и няма да се достигне до разбиране на човешката организация, а само ще си с илюзията, че си го постигнал.
към текста >>

336. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят мислите и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане.
С тези разглеждания, скъпи приятели, исках да ви дам нещо, което трябва да действа преди всичко в методологична посока. Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят мислите и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане. Би било особено важно, от такива лекции да произлезе стремеж. Може да се каже, че мога да дам само директивите, но навсякъде, където тук външно имахме работа с математическите линии, ще намерите импулси за емпирично изследване, за експериментиране. И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше представено външно математически и фигуративно. Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по определен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално. И преди всичко, ако наистина се правят такива експерименти, се прониква в действителността по съвсем друг начин, отколкото досега, доколкото се срещат някои отношения в тази действителност, които не са срещани досега.
към текста >>

337. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува.
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система. Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството. Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека? Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува. Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения. Именно в този момент човешкото развитие тръгва по един нов път. От една страна Коперник построява своята астрономическа система; от друга страна Харвей, съвременник на Бейкън и на Хобс, открива кръвообращението на кръвта. Човек гледа света с мъртвите очи на математиките и това не може вече да се помири с древната космогония на Птоломей; наистина тази космогония беше още тясно свързана с човешкото същество и с неговата вътрешна опитност за математическите форми. От сега нататък човек не познава вече освен частното, системата от координати изхождаща от някаква нула.
към текста >>

338. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Следователно схващането на Коперник е интимно свързано с това дълбоко преобразуване, което стана в лоното на човешката душа.
Когато човекът изхвърли вън от своя вътрешен живот математическите схващания, той същевременно се отдели от Земята и стана възможно за него да измисли една астрономическа система, която има за център Слънцето. За да бъде поставен центърът на системата вън от Земята, трябваше предварително човекът да изгуби вътрешното чувство на ориентация. Следователно схващането на Коперник е интимно свързано с това дълбоко преобразуване, което стана в лоното на човешката душа. Раждането на модерната научна мисъл не би могло да бъде разбрано освен ако го проучим в зависимост от развитието на човешкия дух.
към текста >>

Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта.
Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта. То успява да направи това не без трудности, както ни показва проучването на някои особени случаи.
към текста >>

339. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Голямото преобразуване вътре в природата.
Живеещата във времето индивидуалност. Хаосът в семето. -Естественото образуване на хумуса. Азбуката на цялостното развитие на растението. Действието на Слънцето. Голямото преобразуване вътре в природата. Космически качествен анализ. Устройство на животното по форма и цвят. Структура и консистенция на неговата субстанция
към текста >>

340. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Представете си, днес например, така преобразувах петия клас, че от 2 паралелки станаха 3.
След това на път за насам пристигнах в Щутгарт. В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в педагогическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно положение. Представете си, днес например, така преобразувах петия клас, че от 2 паралелки станаха 3. Сега имаме 5а, 5б и 5в клас. Също и шести клас имаме в 3 подразделения. Повечето класове имат по 2 паралелки, чак до по-горните класове. Във Валдорфското училище имаме повече от 800 деца. Нещата вървят добре особено добре в педагогическо-дидактическо отношение, също и в духовно отношение, но икономически е безнадеждно.
към текста >>

341. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват.
Нашият приятел Щегеман съвсем уместно заяви, че се констатира влошаване на продуктите, влошава не на качеството на земеделските произведения. Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват. Изправени сме също и пред голямо преобразуване на същността на природата. Това, което от миналите времена е достигнало до нас, което ние сме продължавали да наследяваме, било като природни способности или инстинктивни познания и подобни, както и това, което като лечебни средства е достигнало до нас, всичко това загубва своето значение. Ние трябва да придобием нови познания, за да навлезем в природните взаимовръзки на тези неща. Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия живот, да дегенерират и да умрат. Както в стари времена е било необходимо да се притежава познания, които наистина са прониквали в структурата на природата, така и днес на нас също са ни необходими познания, които наистина проникват в строежа на природата.
към текста >>

Изправени сме също и пред голямо преобразуване на същността на природата.
Нашият приятел Щегеман съвсем уместно заяви, че се констатира влошаване на продуктите, влошава не на качеството на земеделските произведения. Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват. Изправени сме също и пред голямо преобразуване на същността на природата. Това, което от миналите времена е достигнало до нас, което ние сме продължавали да наследяваме, било като природни способности или инстинктивни познания и подобни, както и това, което като лечебни средства е достигнало до нас, всичко това загубва своето значение. Ние трябва да придобием нови познания, за да навлезем в природните взаимовръзки на тези неща. Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия живот, да дегенерират и да умрат. Както в стари времена е било необходимо да се притежава познания, които наистина са прониквали в структурата на природата, така и днес на нас също са ни необходими познания, които наистина проникват в строежа на природата.
към текста >>

342. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава.
И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети. То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава. Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили. От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили.
към текста >>

343. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите. Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни. Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>

344. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

„Ние наистина се нуждаем не само от преобразуването на нашия мироглед в понятия, днес се нуждаем от изследователски институти във връзка с нашите гледни точки„.
Освен това в устната информация в Дорнах (13). Без съмнение Р. Щайнер е бил заинтересуван да изпита природонаучно духовнонаучните познания. В този смисъл той прикани към много експерименти. Цялата работа на Лили Колиско (18891927) започна оттам. „Ние наистина се нуждаем не само от преобразуването на нашия мироглед в понятия, днес се нуждаем от изследователски институти във връзка с нашите гледни точки„. 6 март 1920, „2. Естественонаучен курс„, Сс 321.
към текста >>

345. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Там споменава това подреждане на силите в обратна насока.[17] Протичането на годината и на стадиите в развитието на растението преобразуват отношението към Космоса.
Да вмъкнем тук, че във втората лекция Щайнер пак говори за развитието на растенията.[16] В шестата лекция отново говори за вертикалното разчленяване, но под друг аспект: как да бъде възпрепятствано покълването и израстването. Там споменава това подреждане на силите в обратна насока.[17] Протичането на годината и на стадиите в развитието на растението преобразуват отношението към Космоса. Отново ще подемем темата при обсъждане на шестата лекция.
към текста >>

346. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура.
Рогът на елен е костен крайник. Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура. Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога. За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите. Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>

347. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Защото речта е само преобразувано, трансформирано дишане.
Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса. Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение. Ето защо той може в думи да възпроизведе от себе си този Космос. Защото речта е само преобразувано, трансформирано дишане. (В Азия) има прекрасни, удивително красиви поеми. Хората там имат по-вътрешен характер. Жителят на Азия презира европейците, за които казва така: това са външни, повърхностни хора. Веднага можем да видим защо. Това е, което представлява жълтата раса; с цвета тя е свързана така, както ви казах.
към текста >>

348. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Можем да кажем: второ, при обучението в говор на нас ни служи астралното тяло - това не е нищо повече от термин, аз бих могъл да го нарека и по друг начин, - на нас ни служи астралното тяло, което действа главно в гърдите, в дишането, което след това се преобразува в реч.
На реч то се обучава посредством подражание. Но в това подражание е заложено чувство, заложено е усещане. Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се усети с пипане. Ако ние се учим на говор, основавайки се на усещания, в тези случаи в нас действа нещо друго. Това, което действа в речта, поради което човек може да говори, това не е само етерното тяло, това е също и астралното тяло на човека. Можем да кажем: второ, при обучението в говор на нас ни служи астралното тяло - това не е нищо повече от термин, аз бих могъл да го нарека и по друг начин, - на нас ни служи астралното тяло, което действа главно в гърдите, в дишането, което след това се преобразува в реч.
към текста >>

349. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той е бил доста некрасив; но това противно детенце е можело всичко да преобразува.
Придобивайки познавателните способности, усвоявайки способността за ретроспективен преглед на живота, се проникваш с уважение към това, колко разумно същество е бил човек като съвсем малко дете. Той е бил доста некрасив; но това противно детенце е можело всичко да преобразува. От петнадесетата година човек вече не може да изпълнява това толкова успешно. Само малкото дете е способно на това. Всички малки деца са способни на това.
към текста >>

350. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание.
Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание. Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова.
към текста >>

Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова.
Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание. Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова.
към текста >>

351. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго.
Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим.
към текста >>

Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана.
Обаче на тъмно не може да се развие нищо живо. Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие. Но какво става тук? Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана. Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление. Възможно е това положение да продължи не много дълго и да се намери способ, как това да се прави: днес ние използваме например каменни въглища. Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища. При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към Земята.
към текста >>

352. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения.
Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>

353. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок. Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>

354. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен.
Имаме също и най-разнообразни видове насекоми, които пърхат над тях. Тук долу се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена. И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен. Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво. Само благодарение на това, че мравките притежават свойството да произвеждат мравчена киселина, всичко това, което те строят, е така осмислено и разумно. Така стои работата и с осите и пчелите.
към текста >>

на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина.
Сега анализирайте тази връзка. Тук имаме човека, тук - Земята (изобразява го на рисунка). Първо да разгледаме човека. Да допуснем, че това е малко дете. Ако детето е малко. на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина. Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество. В детето се развива човешката душа. По такъв начин мравчената киселина представлява материалната основа за душата и духа. Когато човек старее и вече не е в състояние да произвежда достатъчно количество мравчена киселина, душата и духът си заминават. И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине.
към текста >>

355. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода.
към текста >>

356. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват.
Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него. Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия. Но няма да намерите много от построеното преди триста години. При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно. Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват. След това започват разрушението и отделянето. В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества. Ако само строяхме, щяхме да ставаме недодялани и глупави. Щяхме да бъдем слабоумни. Щяхме да бъдем не просто слабоумни, но щяхме да странстваме подобно на бездуховни растения, ако само строяхме.
към текста >>

357. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.
към текста >>

358. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам).
И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща. Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора! Но в древността такива събрания ги наричали Ding. Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding). И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.). Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам). Така по-късно се преформират думите: verteigigen «защитавам» възниква от vertagedingen (отстоявам в народното събрание). Днес думата (защитник) се използва само в съда. Тук, в Швейцария, използват не думата «защитник», а думата «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger». Ето така са живеели тези хора, с техните божества и духове. На тези хора по това време южните народи им донесли християнството.
към текста >>

359. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето.
И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>

360. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло?
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло? Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло. Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго.
към текста >>

Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло.
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло? Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло. Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго. Кога човек отново се връща на Земята?
към текста >>

Обаче балсамирането е било фактически свещенодействие, при това човек е преобразувал материята.
И така, вие виждате, господа: в остатъчен вид гореописаното влияние се е запазило и до днес! Обаче балсамирането е било фактически свещенодействие, при това човек е преобразувал материята. Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски гробници - египетските гробници в това отношение са най-характерни, но и азиатските гробници също се отличават с това, - открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница. Известно е, че ако продължиш напред, ще паднеш в несвяст или ще умреш. Да се приближиш тук не е възможно; отровната атмосфера е преграда. Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго.
към текста >>

361. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

И така, виждате, че е трябвало само човек от Египет да отиде в Лион и действието, излизащо от природното същество, да се преобразува в своята противоположност.
Там му попаднала една жаба. Той я гледал, гледал я втренчено и изведнъж открил, че самият той е парализиран! Не е можел повече да движи очите си и е бил толкова парализиран, сякаш е умрял. Едва когато дошли други хора, извикали лекар и му дали змийска отрова, отрова от усойница, той успял да излезе от спазматичното състояние и да се спаси. Ето как се обърнала тази история. И така, виждате, че е трябвало само човек от Египет да отиде в Лион и действието, излизащо от природното същество, да се преобразува в своята противоположност.
към текста >>

362. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта.
Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба. Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана. При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека.
към текста >>

Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба.
Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба. Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана. При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека. Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние.
към текста >>

Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана.
Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба. Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана. При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека. Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло!
към текста >>

363. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Има организации, в частност на немски националисти, използващи древен индийски знак: две сливащи се една с друга змии или ако предпочитате, колело, преобразуващо се в свастика (Рис. 21).
На тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи дума. Неизвестно е какво означава такъв плакат. Всъщност такъв плакат - тях навсякъде ги окачват в полските и австрийските райони - се явява външен знак на някакъв съюз, създал се от известни националистически течения сред младежта. Там имат работа с тези неща. Всъщност това явление е разпространено широко, доста широко и тези хора много добре знаят, че знакът също има определена мощна сила. Има организации, в частност на немски националисти, използващи древен индийски знак: две сливащи се една с друга змии или ако предпочитате, колело, преобразуващо се в свастика (Рис. 21). Това днес е техният отличителен знак. Възможно е да сте чували, че свастиката е приета като знак за известни национал-шовинистически кръгове. Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство. Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи. Масонският съюз съществува, за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи.
към текста >>

364. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.
към текста >>

365. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало.
Тук вече е можел да живее човекът. Животното още не е можело да живее тук, но човекът е можел. Животното още не е можело да живее тук, защото при него разрушаването на телесността донася вреда за душата. В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека.
към текста >>

След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Следователно така имаме трето мирово тяло (вж.
към текста >>

366. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано.
После Земята постепенно е започнала да придобива вида, който тя има днес. Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от маймуната.
към текста >>

И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че не го забелязвате.
Ето в ръката ми парче хляб. Аз го изяждам - как то ще изглежда след някое време? След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек! И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че не го забелязвате. Вие не забелязвате, че всичко, което приемате в себе си, постоянно прави човека. Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни, ядете, всичко това става много фин, крайно фин човек. Нещо от това остава, останалото се отделя. На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя.
към текста >>

Виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразувало.
И така, връщайки се назад, виждаме как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна материя, някога е било изцяло и напълно духовно. Би било безсмислено да се говори, че някога на Земята е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко, което днес са хората и животните. Виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразувало. По такъв начин ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога. Погледнете, тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша. Европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе. Сега идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода. Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата.
към текста >>

Те се намират в процес на постоянно преобразуване.
И който погледне карта - даже и в Швейцария това е така - от преди сто години, ще види, благодарение на тази карта, какво е ставало: ето морето - днес някакъв град или друго място се намира далеч от него. Но може да се научи, че това място се е разполагало някога на брега на това море или езеро, като Равена например. Да, моретата пресъхват, стават по-малки даже и днес. Само че това става по-бавно, отколкото е ставало тогава. Но доколкото повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните. Те се намират в процес на постоянно преобразуване. Само че това става много по-бавно, отколкото е ставало някога.
към текста >>

367. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества.
Обаче с мазнините работата не стои така просто. Ако човек има в себе си мазнини - животното също, това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм. Мазнините са в пълна мяра собствен продукт. Следователно това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял. Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това. И така, виждате, че храненето с мазнини произвежда в тялото на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.
към текста >>

Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили.
Виждате ли, господа, това е особено важно по отношение на белтъка. Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили. Но ако червата отслабнат, човек трябва да приготвя този белтък по външен начин, следователно трябва да приема истински белтък, например белтък от животински произход. Кокошките, снасящи яйца, също са животни. Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.
към текста >>

368. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразувана в разсъдъчен мозък.
При кучето съществува ярко изразен обонятелен орган - това е мозъкът, който всъщност може да става обонятелен орган. При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразувана в разсъдъчен мозък. Това, което при нас се намира зад носа, се явява трансформиран обонятелен орган. Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва. Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние. В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма.
към текста >>

И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване.
Бихме започнали да скачаме до тавана, ако всичко това, което ядем, би ни дало толкова пълни вкусови усещания, каквито се предизвикват при животното. Нашето жалко усещане за вкуса на захарта въобще не може да се сравнява със щастието, което изпитва от захарта кучето. Това се дължи на мощно развития вкусов мозък при повечето от животните. При човека от него се е запазил само малък рудимент. Но затова пък човек притежава способност да формира идеи, да създава идеи с помощта на трансформирания вкусов мозък. И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване. Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация. От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми.
към текста >>

Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък.
Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък. А днес имаме само съвсем празни мисли. И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т. н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава. Вие можете да се убедите в това с помощта на следващото сравнение.
към текста >>

369. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че в края на краищата то става един от видовете захари, но с това изследването приключва.
Защото знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои области да се отучат хората от привичката да се хранят почти изключително с картофи. Така че какво прави съвременният естествоизпитател, ако иска да провери каква е хранителната стойност на картофите? Той изследва какви вещества се съдържат в картофите. В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите. Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура. После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че в края на краищата то става един от видовете захари, но с това изследването приключва. По-нататък не може да се отиде. Виждате ли, ако ние, желаейки да изхранваме кое да е животно с мляко, му даваме това мляко в непроменен вид, животното се развива много добре. Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, животното ще измършавее и няма да може да се храни с това. Защо е така? Това е така, защото когато тези химически съставни части са обединени в млякото, тук действа още нещо.
към текста >>

370. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в тялото.
Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва кислород и издишва въглероден двуокис. Излиза, че човек прави само това: вдишва и издишва, вдишва и издишва! Но това не е така. В това, което вдишваме, се съдържат в много фино състояние хранителни вещества, намиращи се във въздуха. Ако само ядяхме, тялото ни би било принудено да се сменя много често. Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в тялото. Само помислете, какви затруднения би изпитвал човек, ако това, което той би трябвало да отделя, не излизаше навън в течение например на двадесет и четири часа! Процесът на приемане на храна и отделянето й представлява бързотечен процес. Нямаше да са ни необходими седем или осем години за осъществяването му, ако живеехме само от това. Но доколкото ние поемаме храна от въздуха, намираща се в много фино състояние, процесът тече бавно и пълната замяна се удължава до седем или осем години.
към текста >>

НАГОРЕ

7.9751181602478