Търсене в текстове за 'полезност полезни полезен '

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 118 резултата от 89 текста с корен от думите : 'полезност полезни полезен '.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички принципи на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте.
Приблизително по същото време, както първото запознаване с Лине, става и запознаването с ботаническите стремежи на Русо. На 16 юни 1782 година Гьоте пише на Карл Август: “В съчиненията на Русо се намират много мили писма върху ботаниката, в които по най-разбираем и изящен начин той предава уроци върху тази наука на една дама. Това е наистина един образец, как трябва да се преподава и едно допълнение на неговото съчинение “Емил”. Ето защо използвам случая да препоръчам отново царството на цветята на моите красиви приятелки”. Стремежите на Русо в областта на ботаниката направиха дълбоко впечатления на Гьоте. Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички принципи на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте. И двамата също имаха общо това, че бяха стигнали до изучаване на растенията не чрез някакъв специален научен стремеж, а чрез общочовешките мотиви. Същият интерес ги обвързваше към същия обект.
към текста >>

Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание. Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”. Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ.
към текста >>

2. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него.
Той намира, че моят възглед върху противоположността между Гьотевото и Кантовото схващане на света е "най-малко силно едностранчиво и в противоречие с ясните свидетелства на самия Гьоте" и се обяснява "от напълно кривото разбиране на Кантовия трансцендентен метод" от моя страна. Форледер няма никакво предчувствие за светогледа, в който живееше Гьоте. Да полемизираме с него би било съвсем безполезно за мене, защото ние говорим на различни езици. Колко ясно е неговото мислене, се вижда в това, че при моите изречения той никога не знае, какво се разбира с тях. Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право. Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него. Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия. За Кант не съществува въобще никакъв възглед върху нещата, каквито са те в себе си, а само как те се явяват по отношение на нас. Гьоте счита този възглед като съвършено второстепен начин да се поставяме в отношение с нещата."
към текста >>

3. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

65) И понеже той съзнава, че неговото противоположно мнение не се съгласува със старите естественонаучни истини, излага твърдението, че тези истини всъщност не са истини, а заблуди, които хората са възприели само защото са се оказали полезни в живота.
По това време той също така казва какво го е примамило да изложи противоположни мнения спрямо всеобщо признатите истини. „Каква е реакцията на мненията? Когато едно мнение престане да е интересно, тогава човек се стреми да му придаде очарование, като го превръща в негова противоположност. Обикновено тази противоположност подвежда и си създава нови привърженици; междувременно тя става по-интересна. (Ницше, Съчинения, том XI, стр. 65) И понеже той съзнава, че неговото противоположно мнение не се съгласува със старите естественонаучни истини, излага твърдението, че тези истини всъщност не са истини, а заблуди, които хората са възприели само защото са се оказали полезни в живота. Принципите на механиката и естествената наука са всъщност измама. Това е искал да изрази в една творба, за която е направил план през 1881 г. Всичко това прави заради идеята за „вечното възвръщане“. Логическата сила на истината трябва да бъде отречена, за да може да се изложи едно противопоставящо се на същността на тази истина мнение.
към текста >>

4. ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

Така истинският ботаник не трябва да засяга нито красотата, нито полезността на растенията, той трябва да изследва тяхното устройство и отношението им към останалия растителен свят; и както всички те са извикани на живот и огрени от слънцето, така и той трябва да ги наблюдава и обхване със същия спокоен поглед, като взема мярката и данните за това познание не от себе си, а от кръга на нещата, които наблюдава"
Следните думи на Гьоте показват по един хубав начин началото на един от пътищата, по който стигаме до естеството на човека: "Щом като човек започне да осъзнава предметите, които го заобикалят, той започва да ги разглежда по отношение на себе си; и с право, защото цялата му съдба зависи от това, дали те ще му допаднат или не, от привлекателността, която той намира в тези предмети или отвращението, което те му вдъхват, от това дали те ще му донесат някаква полза или ще му навредят. Този напълно естествен начин да се разглеждат и оценяват нещата, изглежда да е толкова лесен, колкото и необходим, но човекът е проявил тук хиляди грешки, които често го засрамват и огорчават. Една далеч по-трудна работа предприемат тези, които със своето живо увлечение към познанието се стремят да наблюдават нещата в природата сами по себе си и в техните отношения едно към друго; защото те скоро забелязват липсата на мярката, която им би дошла на помощ, когато те, като човешки същества разглеждат нещата по отношение на самите себе си. Липсва им мярката, представена от благоприятното или неблагоприятното впечатление, от привлекателността или отвращението, от ползата или вредата, които нещата им причиняваха. Те трябва напълно да се отрекат от тази мярка, те трябва да разглеждат нещата с безразличието на сякаш божествени същества, така както тези неща са сами по себе си, а не както им се харесват. Така истинският ботаник не трябва да засяга нито красотата, нито полезността на растенията, той трябва да изследва тяхното устройство и отношението им към останалия растителен свят; и както всички те са извикани на живот и огрени от слънцето, така и той трябва да ги наблюдава и обхване със същия спокоен поглед, като взема мярката и данните за това познание не от себе си, а от кръга на нещата, които наблюдава"
към текста >>

5. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.
Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни. Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си. Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание. Или друг пример: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака. След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко конкретно нетърпение. Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.
към текста >>

6. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Сега той наблюдава по най-полезен за себе си и за света начин всичко което израства и се развива, всичко което увяхва и умира.
Вместо дребнава сантименталност и случайни мисловни асоциации, на преден план идват дълбоко съдържателни чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли позволяват на човека да се ориентира в духовния свят. Сега той влиза в правилни отношения с нещата в духовния свят. За ученика този факт има точно определени последици. Както, като физически човек, той може да се ориентира всред физическите предмети, така и сега той намира пътя между явленията на растеж и умиране, с които е запознат по гореописания начин. Сега той наблюдава по най-полезен за себе си и за света начин всичко което израства и се развива, всичко което увяхва и умира.
към текста >>

7. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Споменът на миналите опитности се оказва полезен тъкмо защото ми позволява да виждам новото.
Споменът на миналите опитности се оказва полезен тъкмо защото ми позволява да виждам новото. Ако не бих разполагал с определен минал опит, вероятно нямаше да виждам нито едно от качествата на даден предмет или дадено Същество. Опитът трябва да служи тъкмо за да виждам новото, а не за да съдя за него според критериите на миналото. В това отношение Посветеният култивира в себе си точно определени способности, благодарение на които му се открива много от това, което остава скрито за непосветения.
към текста >>

8. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Около окултният ученик не може да се случи нищо, без то да се превърне в повод за нови и полезни опитности.
Седмият Душевен Процес се състои в желанието да научим колкото е възможно повече от живота. Около окултният ученик не може да се случи нищо, без то да се превърне в повод за нови и полезни опитности. Ако е извършил нещо по неправилен път и несъвършен начин, това ще му послужи за повод, след време да го стори както трябва. В същия дух той наблюдава и действията на другите, като се стреми да натрупа богатство от опитности. Той не предприема нищо, без да се вгледа в изживяванията, които могат да му бъдат в помощ при неговите бъдещи решения.
към текста >>

Но те са полезни не само за този, който иска или може да приеме окултното обучение, а за всеки човек, желаещ да промени своя живот в посочения смисъл.
Предписанията, за които става дума тук, водят до едно истинско окултно обучение. Но те са полезни не само за този, който иска или може да приеме окултното обучение, а за всеки човек, желаещ да промени своя живот в посочения смисъл. Защото въздействията върху човешкото астрално тяло, макар и бавно, настъпват във всички случаи. Спазването на тези предписания е неизбежно за окултния ученик. Ако той се опитва да напредне в окултното обучение без да ги спазва, би навлязъл в духовните светове с недоразвити свръхсетивни органи и вместо да познае истината, ще стане жертва на всевъзможни измами и илюзии. В известен с мисъл той ще стане ясновиждащ, но фактически ще потъне в още по-голяма слепота, защото преди е имал сигурната опора на физическия сетивен свят, а сега е надникнал зад сетивния свят и неизбежно ще допуска грешки относно самия него, преди да е постигнал сигурност във висшите светове. Много вероятно е да загуби всякаква ориентация в живота си и изобщо да се лута объркан между истината и заблужденията.
към текста >>

9. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Онези, които не можеха да понасят мъченията, да понасят болките, не бяха считани за полезни членове на човечеството.
Животът на лемурийците беше насочен към развитието на волята, на силата, образуваща представите. Възпитанието на децата беше изцяло насочено към тази цел. Момчетата бяха закалявани по най-грубия начин. Те трябваше да се научат да издържат на опасности, да преодоляват болки, да извършват смели действия. Онези, които не можеха да понасят мъченията, да понасят болките, не бяха считани за полезни членове на човечеството. Оставяха ги да загинат при тежка работа.
към текста >>

10. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Когато отвън се приемат вещества, които са полезни за изграждането на човешкото същество, се поражда един вид удоволствие.
Растенията-животни изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение. Процесът на дишането съществува наред с този на храненето. Той няма нищо общо с това, което наблюдаваме днес на Земята, а по-скоро представлява едно всмукване и излъчване на топлина. За свръх сетивното съзнание тези процеси изглеждат така, като че ли органите се отварят и после отново се затварят, а през тях навлиза и излиза един топлинен поток, понесъл със себе си въздухообразните и течни субстанции. И понеже на тази степен от развитието човешкото същество притежава вече астрално тяло, покрай дишането и храненето възникват определени чувства. Когато отвън се приемат вещества, които са полезни за изграждането на човешкото същество, се поражда един вид удоволствие. А когато се приемат вредни вещества, както и ако те са в непосредствена близост, поражда се неудоволствие.
към текста >>

11. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство. И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство. Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота. Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната деградация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора. Начинът, по който обикновено се показва всичко това, стои неизмеримо далеч от същинските глъбини на живота и отношенията между отделните души.
към текста >>

12. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

полезните в механиката сили
полезните в механиката сили
към текста >>

13. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни.
Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата. Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата". В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
към текста >>

Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг.
Ние разбираме за едни човек, който живееше по този начин в истината, че той искаше не само да насочи другите към разбиране, а да ги принуди. Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия. Опит да бъдат принудени читателите към разбиране". Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте. Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност. Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг. Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико. Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре. Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях.
към текста >>

14. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога? И ако има някакви рога, защо те са засукани около ушите и, така че не могат да и служат за нищо?
към текста >>

Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога? И ако има някакви рога, защо те са засукани около ушите и, така че не могат да и служат за нищо? Обаче съвсем друго е, когато аз кажа: Волът се защищава със своите рога, защото ги има. Въпросът защо? Съвсем не е научен.
към текста >>

15. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота.
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота. То произтича оттам, че в неговото класово съзнание израстват строго определени мисли, които са в пряка зависимост от капиталистическия стопански ред. Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в стремежа му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията. Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен. Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият. Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
към текста >>

16. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Но съвременният човек до такава степен несъзнателно се чувства като част от цялостното устройство на държавата, че той даже не забелязва, че когато се говори за всестранно развитие на човека, под това се разбира образоването на човека по шаблона за полезен слуга на държавата.
На всяко равнище училищата оформят човешките същества по образеца, изискван от държавата и според нуждите на държавата. Програмата в училищата отразява държавните изисквания. Разбира се, много се говори, че човек трябва да е всестранно развит и тъй нататък. Но съвременният човек до такава степен несъзнателно се чувства като част от цялостното устройство на държавата, че той даже не забелязва, че когато се говори за всестранно развитие на човека, под това се разбира образоването на човека по шаблона за полезен слуга на държавата.
към текста >>

Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.
Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел. пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди държавата да превземе образователната система. Никой не би искал, разбира се, да се завърне към старата форма на духовност, която беше слязла през по-ранните времена; по-скоро трябва да се стараем да поканим в училищата новия дух на еволюиращото човечество. Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.
към текста >>

Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел.
Това се вижда много ясно от отношението, което имат тези социалистически лидери към културния живот и неговото място в социалния организъм. Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел. Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание. Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност. В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция. Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.
към текста >>

17. Статия 07: Какво не виждат социалистите GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

При една такава духовна култура хората никога не биха достигнали до действителния дух, който може да бъде полезен за човешкия живот, тъй като те биха гледали как духът деградира заради неправдата и се принизява до икономически цели.
Духовен живот, който опитва да определя правните отношения според собствените си отношения, неизбежно би довел от нормалното неравенство в човешките умения до неправомерно неравенство и в правото. Той би изневерил и на собствената си природа, ако позволи да се ръководи от икономически интереси. При една такава духовна култура хората никога не биха достигнали до действителния дух, който може да бъде полезен за човешкия живот, тъй като те биха гледали как духът деградира заради неправдата и се принизява до икономически цели.
към текста >>

18. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото.
Няма форма, която човек би могъл да даде на светските институции, за да могат, на свой ред, тези институции да ни осигурят социално-удовлетворителен живот. Такива институции ще са добри в техническо отношение, ако направят така, че стоките да се произвеждат и доставят по най-ефективния възможен начин. Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото. Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против обществените интереси.
към текста >>

По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности. Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално. Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>

Тези сили от културно-духовната област ще коригират антисоциалните тенденции още при тяхното възникване, като ги преобразуват в такива, които са полезни за обществото.
Човек трябва смело да осъзнае, че икономиката няма да получи най-свежите си жизнени сили, когато е лишена от присъщия на нейната сфера антисоциален елемент, а ще се обновява, когато в нея се влива нещо от друга сфера — от културния клон на социалния ред. Тези сили от културно-духовната област ще коригират антисоциалните тенденции още при тяхното възникване, като ги преобразуват в такива, които са полезни за обществото.
към текста >>

19. Статия 19: Копнежът за нови мисли GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Единствено тази липса на чувство за реалност се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми.
Единствено тази липса на чувство за реалност се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми. Хората отдавна са свикнали с такова недостатъчно мислене, но сега е настъпило времето за радикална промяна в навиците, особено в този аспект на човешкия живот.
към текста >>

20. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи.
Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него. Този факт има едно твърде определено последствие. Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо. Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта.
към текста >>

21. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Той беше човек на практичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети.
Разхождаше се почти ежедневно до нас и винаги се отбиваше вкъщи за дълго време. Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив. Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят. И те продължаваха да се смеят на казаното от него, когато вече отдавна си беше заминал. Той беше човек на практичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети. Един такъв съвет даде отражение за дълго време в моето семейство. Покрай коловозите в Потшах имаше редица от акациеви дървета. Веднъж минавахме по тясната пътека до тях. Тогава той каза: „Ах, какви хубави акациеви цветове! “ И мигновено се метна на едно от дърветата и набра голямо количество от тях.
към текста >>

22. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен.
Начинът, по който този философ представя реалността на мисълта, ми беше близък. Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше. Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене. За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън. Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен.
към текста >>

23. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина.
Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи. Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки. Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно. Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина. Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма.
към текста >>

Ако обаче постигне положителни и полезни резултати, антропософското движение ще извоюва пълно и трайно признание.
Второто необходимо условие е свързано с правилното развитие на самата Антропософия. Едва когато антропософските среди се проникнат от убеждението, че духовнонаучните истини са плодотворни, ако ги прилагаме във всички области на живота и не се задоволяваме само да теоретизираме върху тях, едва тогава животът ще открие цялото си многообразие пред Духовната Наука. В противен случай и занапред Антропософията ще продължава да се счита за един вид религиозно сектантство на отделни особняци и мечтатели. Ако обаче постигне положителни и полезни резултати, антропософското движение ще извоюва пълно и трайно признание.
към текста >>

24. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни.
При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване. Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи. Напротив човекът се освобождава от своите органи. Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него.
към текста >>

25. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

– са полезни само ако работят заедно.
Погрешно е да се смята, че теософите са отшелници, неангажирани в оформянето на света. Ако бихме могли да накараме хората да се ангажират в социална реформа от теософска основа/*9/, то много от тях биха постигнали по-бързо и по-сигурно онова, което искат да стане. Тъй като отделните реформаторски движения водени сами за себе си, – без да се казва нещо против никакво социално движение, – довеждат само до фанатизъм. Всички отделни реформаторски движения – еманципатори, въздържатели, вегетарианци, защитници на животните и т.н. – са полезни само ако работят заедно. Техният идеал може да бъде правилно реализиран само в едно велико всемирно движение, което в единство води към всемирния световен храм.
към текста >>

26. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас.
Нека да чуем окултистите и да не казваме нито да, нито не. Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас. Тогава ще открием, че те могат да ни бъдат водачи към доверие в изследването, към доволство и към един хармоничен живот вътре в нас.
към текста >>

27. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Видяхме как те могат да се разглеждат като отпаднали от еволюцията същества, които биха станали пречки, ако се оставят сами на себе си, но и как те могат да бъдат използвани от по-висши същества и от вредни да бъдат преобразени в полезни.
В предишната лекция разгледахме стоящите под човека духовни същества. Някои от тях имат способности, които могат да се сравнят със способностите на човека, но им липсва чувството за отговорност. Видяхме как те могат да се разглеждат като отпаднали от еволюцията същества, които биха станали пречки, ако се оставят сами на себе си, но и как те могат да бъдат използвани от по-висши същества и от вредни да бъдат преобразени в полезни.
към текста >>

28. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Така ние виждаме, как се образува основата на света, виждаме както вредните, така и полезните части!
Всяко планетарно състояние има своя особена задача, и само това познание ни позволява да разберем задачата на всяко време. Както всеобвземащата мъдрост пронизва нашата Земя, така всеобземащата Любов ще пронизва Юпитер. И както разрушителните сили на мъдростта изхождат от тези същества, които са изостанали на Луната, така на Юпитер ще излезнат разрушителните сили на Любовта, които ще бъдат вплетени във всичко произхождащо като безобразния образ на изостаналите земни същества, които ще се проявят като природни духове с егоистична привързваща любов. И те ще станат мощни разрушителни сили за битието на Юпитер. Изоставането на отделните хора ще създаде разрушителни природни сили. Така ние виждаме, как се образува основата на света, виждаме както вредните, така и полезните части! Така ние имаме моралния елемент, вплетен в основата на мировия процес.
към текста >>

29. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Между тези които възникнали от предишните царства елементарни същества има много полезни в устройството на нашата природа, тези човешки елементарни същества съвсем не притежават такива свойства.
Така ние видяхме, че ако човекът иска въобще да получи представа за бъдещето развитие, то той трябва правилно да разбере характера на груповата душа; тъй като иначе може да се случи, че неговата индивидуална душа след твърде дългото обособяване на Земята да не може да открие пътя за съединение с другите, да пропусне случая за присъединяване и ще стане благодарение на това някакъв вид елементарно същество; и тези елементарни същества, възникнали от хората биха били недобри същества. Между тези които възникнали от предишните царства елементарни същества има много полезни в устройството на нашата природа, тези човешки елементарни същества съвсем не притежават такива свойства.
към текста >>

30. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло.
В следатлантския период ние сме преминали през различни културни епохи; древноиндийска, прадревноперсийска, след това тази, която нарекохме вавилоно-асиро-халдейско-египетска, след това гръко-латинската, и сега ние се намираме в петата културна следатлантска епоха. И между това, както в течение на целия този период чак до наше време съединението на етерното и физическо тяло все повече укрепвало, станало вътрешно все по-тясно и по-близко, човекът и сега се движи към такъв период в бъдещето, когато етерното тяло постепенно ще се отделя и ще става самостоятелно. И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него.
към текста >>

31. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Науката открива извънредно активни субстанции, чиито вредни въздействия ти преценява като полезни.
Ако тези импулси бъдат проспани. Ангелите изместват своята дейност в етерно-физическия организъм на спящия човек. Самите Ангели претърпяват дълбока промяна, "за която аз не мога да говоря, понеже ти спада към онези най-висши тайни на посвещението, за които днес все още не бива да се казва нищо". Вместо братство неовладяеми и разрушителни сексуални инстинкти. Науката открива извънредно активни субстанции, чиито вредни въздействия ти преценява като полезни. В областта на техниката: Наслагването на определени вибрации ще води до освобождаване на огромни и опасни за човека сили.
към текста >>

32. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна".
Това Ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото. Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното. Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята. Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/. Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн.
към текста >>

33. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека.
Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато. Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина".
към текста >>

34. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Да, ако поради своята Карма той разполага с необходимите сили и ако предишната му съдба сега го поставя при благоприятни обстоятелства, улеснявайки го да бъде полезен за себе си и за другите, тогава на оздравяването не може да попречи нищо; човекът се е възползвал от болестта и е направил огромна крачка напред в своето развитие.
Сега вече не ни изглежда странно, че именно в областта на Кармата са заложени лечимостта и нелечимостта на даде на болест. Ако Вие приемете, че целта и то тъкмо кармическата цел на боледуването е да направи човека по-съвършен, стигаме до извода: След като човек влиза в новата си инкарнация, ръководен от своите опитности в света на Камалока и носещ в себе си готовността да се разболее от определена болест, същевременно той развива и онези вътрешни лечебни сили, необходими за неговото утвърждаване и изобщо за цялостната му еволюция. Да предположим, че в сегашната си инкарнация даден човек поради структурата на своя организъм и поради своята неизразходвана Карма може да преодолее болестта и още в този живот да осъществи напредък в развитието си. В този случай възможността да бъде излекуван има своя по-дълбок смисъл. Болестта от стъпва и тържествувайки над нея, човек се зарежда с много по-съвършени сили от тези, с които е разполагал преди. Да, ако поради своята Карма той разполага с необходимите сили и ако предишната му съдба сега го поставя при благоприятни обстоятелства, улеснявайки го да бъде полезен за себе си и за другите, тогава на оздравяването не може да попречи нищо; човекът се е възползвал от болестта и е направил огромна крачка напред в своето развитие.
към текста >>

35. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия.
Всред еврейството винаги е съществувало това, което се нарича „назирейство". То се състоеше в това, че от делни хора още преди възникването на общности от терапевти и есеи прилагаха върху себе си строго определени методи за душевно и телесно развитие. Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен.
към текста >>

36. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосмоса.
Пребиваването в макрокосмическия свят е заслепяващо и объркващо, понеже в сетивния свят човекът свиква с коренно различни отношения, отколкото онези, с които се сблъсква в свръхсетивния свят. В сетивния свят човекът е така устроен, че разглежда всички неща, ако мога така да се изразя, от една единствена гледна точка. И ако трябва да се произнесе за нещо, което не съвпада точно с мнението, основаващо се на собствената му гледна точка, тогава той го провъзгласява за погрешно. Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосмоса. Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората. И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е истинно; което не съвпада е погрешно. Когато обаче се докосне до посвещението, той трябва да навлезе в макрокосмическия свят. Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение. Обаче, навлизайки в Макрокосмоса, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки.
към текста >>

37. Лекция шеста GA_126 Окултна история

В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка. В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното. И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
към текста >>

38. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития.
Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития. А през време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан. А когато после работим през време на съня и отпечатваме в нашата воля моралност – това ние не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят. Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
към текста >>

39. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството.
И сега за нас ще настъпят такива събития, чрез които нашата Карма ще бъде поставена в ред; защото всеки човек трябва да жъне това, което е посял. Кармата си остава един висш и справедлив закон. Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек. Наистина, Кармата привежда в ред, примерно, егоистичните стремежи на човека, но при всеки отделен човек това кармическо изправяне става така, че то се включва по възможно най-добрия начин в кармическите отношения, засягащи целия свят. Ние трябва да изправим нашата Карма така, че да улесним по възможно най-добрия начин напредъка на целия човешки род. За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството. Да бъде включена подредената лична Карма на човека в общата Карма на Земята, в общия напредък на цялото човечество ето мисията, която занапред се възлага на Христос! И това става главно през онзи интервал от време, когато ние се намираме между смъртта и новото раждане; обаче в хода на предстоящата епоха, към която всички ние се приближаваме, този процес е така подготвен, че в действителност хората все повече и повече ще достигат до едно точно определено изживяване. Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора. Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка. Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка.
към текста >>

40. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят. Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас. Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят. Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>

Такива образи са полезни за окултното развитие.
Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм.
към текста >>

41. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

За нея те са изключително полезни и практични органи.
Говорим ли за изкуството на природата, което по такъв вълшебен начин тържествува в устройството на човека, в този храм Божи, ние сме безсилни да си представим по-вълнуващ образец на това изкуство, от чудния строеж на човешките ръце. Вземете напр. съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни. И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>

Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни.
Вземете напр. съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни. И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>

Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива.
съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни. И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>

Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
Представете си още, че света би бил формиран така, сякаш ни освобождава от задължението да се научим да ходим. /В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака. Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията. Това впрочем важи и за нашите ръце./ Замислете се също, че в определени случаи за човека би било много по-лесно да използва ръцете си не за друго, а за придвижване. Но ако всичко това би било така, Вие просто трябва да премахнете цялата човешка култура. Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
към текста >>

42. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>

43. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Те никак не са полезни за човешкото развитие след смъртта.
За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва. Те чувствуват как тяхното съзнание угасва, затъпява се. И колкото и много да се разбират тук на Земята материалистичните светогледи, този факт, който току що изказах, говори именно против материалистичните възгледи на човека. Те никак не са полезни за човешкото развитие след смъртта.
към текста >>

44. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това.
Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора. Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение. Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него. Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят. Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта. Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има действието на единия свят в другия. Самият мъртъв, когато той например има силно желание, да се запознае с това, или онова от Духовната Мъдрост се лишава от изпълнението на това желание, остава обременен с това желание. Би могло най-много да съществува възможност той да намери някого, който също е минал през вратата на смъртта и който в земния си живот е стоял в едно такова отношение с него, нещо, което през време на пребиваването в Камалока едва ли е възможно за него, че да му се достави известно задоволяване само чрез простото съществуване, чрез отношението, в което се намира с него по това задоволяване съвсем не е достатъчно.
към текста >>

45. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Днес ще бъдат дадени някои импулси във връзка с неща, които вече познаваме; въпреки това те могат да бъдат полезни за някои от нас и могат да ни доведат до по-точно познание за същността на човека и неговата връзка със света.
Днес ще бъдат дадени някои импулси във връзка с неща, които вече познаваме; въпреки това те могат да бъдат полезни за някои от нас и могат да ни доведат до по-точно познание за същността на човека и неговата връзка със света. Антропософът много често ще има възможност да се сблъсква и с други неща, идващи от страна на външни хора, освен с противни мнения и доводи срещу духовната наука, за което беше говорено в двете открити лекции1. Например отново и отново от страна на учени и обикновени хора ще се говори срещу твърдението, основаващо се на духовната наука, че човешкото същество има четири съставни части, които ние постоянно споменаваме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. От страна на скептични хора може да се изтъкне, че човек, който е развил известни иначе скрити душевни способности, може би е възможно да види нещо подобно на тези четири същностни организации, но за този, който не може да ги види, няма основание да се съгласи с такова мнение. Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извънредно полезно. И тогава се вижда, че тази полза имам предвид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се представя пред ясновиждащото наблюдение.
към текста >>

46. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато обаче се проявява съвестта, всеки човек чувства, че в осъждането на едно действие се влива нещо, което няма нищо общо с неговата полезност.
Второто нещо, към което днес още в началото на нашите разглеждания искаме да насочим вниманието, е въпросът за съвестта. При това, което човек прави а при един чувствителен човек също и когато мисли се пробужда нещо, което наричаме съвест. Съвестта всъщност е съвсем независима от външните събития. Например ние бихме могли да направим нещо, което може би добре ще ни ползва и въпреки това тази постъпка би могла да бъде осъдена от нашата съвест. Когато обаче се проявява съвестта, всеки човек чувства, че в осъждането на едно действие се влива нещо, което няма нищо общо с неговата полезност. Това е като един глас, който говори в нас: Ти би трябвало да направиш това, или ти не биваше да правиш това! Тук заставаме пред факта, че съвестта съществува и сами знаем колко силен може да бъде предупреждаващият й глас, и как може да ни преследва в живота, и освен това знаем, че не може да се отрече нейното съществуване.
към текста >>

47. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Можем да направим един експеримент, който е полезен за всеки.
Нека да разгледаме живота си. Можем да направим един експеримент, който е полезен за всеки. Ние можем да изброим нещата, при които сме имали успех, но не можем да намерим причините, не можем да открием собствените си заслуги и можем да кажем, че са ни паднали от небето. Но нека изброим също и неуспехите, за които си спомняме. Освен това нека си спомним и външни събития, за които сме на мнение, че са случайност и за които не откриваме никакви мотиви. Да направим следния експеримент: Изграждаме си един изкуствен човек, който така е устроен, че всичко онова, за което не знаем защо не ни се е удало, го приписваме на него, на неговите качества. Ако сме успели в нещо, за което е нужно знание, а ние го нямаме, то приписваме познанията в тази област на този изкуствен човек.
към текста >>

48. 1. ПРЕДГОВОР GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки. В тези сказки се прониква по един много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.
към текста >>

49. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство.
научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха. Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо. Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части. Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим. Трябва да сме наясно с едно: че действително, от друга страна, всички тези явления от съвременността са обясними, защото виждаме, че в културното развитие на човечеството навлизат ариманически и луциферически сили.
към текста >>

50. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Да, по отношение на материята и нейните закони те вероятно са обогатили света с извънредно полезни и ценни неща; но когато заговорят за Духа, от устата им вероятно излизат само глупости.
Много остроумие е било изразходвано в подкрепа на този мироглед. Ние наричаме мирогледа на такива хора спиритуализъм. Бихме ли искали да твърдим, че спиритуалистите са прави? По отношение на Духа техните твърдения са изключително точни и правилни, но по отношение на материята и нейните закони тези твърдения нямат голямо значение. Да смятаме ли, че материалистите са прави с техните твърдения? Да, по отношение на материята и нейните закони те вероятно са обогатили света с извънредно полезни и ценни неща; но когато заговорят за Духа, от устата им вероятно излизат само глупости. Следователно, трябва да заявим: - За всяка от съответните области на живота последователите и на двата мирогледа са еднакво прави.
към текста >>

51. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

На Земята човешкият ум може да направи добри услуги, но в момента, когато човекът навлезе в духовните светове, този ум не е вече достатъчен като средство за придобиване на познание, макар и да можем да го считаме там като полезен инструмент.
Обаче в момента, когато човек премине прага от сетивния свят в света на духа, в духовните светове, в този момент престава възможността действителността да се схваща само със средствата на ума. На Земята човешкият ум може да направи добри услуги, но в момента, когато човекът навлезе в духовните светове, този ум не е вече достатъчен като средство за придобиване на познание, макар и да можем да го считаме там като полезен инструмент.
към текста >>

52. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка.
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка. Но те не говорят за чувства и воля. Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката.
към текста >>

53. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Той издаде една книга – „Философията на като-че-ли“, – в която се опитва да докаже, че понятия като дух и душа не представляват реалност, но че са полезни при разглеждането на света.
В по-новата философия за духовното се говори по много забележителен начин. В Хале имаше един професор12, който сега се смята за много значима фигура във философската сфера. Той издаде една книга – „Философията на като-че-ли“, – в която се опитва да докаже, че понятия като дух и душа не представляват реалност, но че са полезни при разглеждането на света. Би трябвало, казва той, човекът да се разглежда не така, че да се казва, че същият има душа. Но той движи ръцете си и говори, така че може да се каже: този човек се разглежда така, като че ли същият има душа. Иначе се оставя душата да бъде душа. Тя не се признава, за нея човек няма грижа. Но нещата се разглеждат така, като че ли човекът има душа, като че ли душата желае да се случва нещо.
към текста >>

54. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде.
Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града. Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света. Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>

55. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в духовната еволюция на човечеството. И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо време. Днес пък се опитах да Ви посоча една от причините, които се открояват, когато вършеното от хората се разглежда не само в неговото физическо протичане, но и когато се анализира с оглед на окултната му подбуда. Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
към текста >>

56. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския. Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго. Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>

Създаденото в четвъртата следатлантска култура в основни линии е непродуктивно за физическия живот, а задачата на Западна Европа, особено на британската народна души, англосаксонската народна душа, е развитието на съзнателна душа, развитието на това, което основно е насочено към полезност за физическото тяло.
Със Западна Европа работата стои различно. Западна Европа също е възприела това, което е донесла четвъртата следатлантска култура, и самостоятелно го е развила по-нататък, но – както неведнъж вече съм посочвал – само в плана на трите душевни сили: сетивна душа, разсъдъчна душа и съзнателна душа. Създаденото в четвъртата следатлантска култура в основни линии е непродуктивно за физическия живот, а задачата на Западна Европа, особено на британската народна души, англосаксонската народна душа, е развитието на съзнателна душа, развитието на това, което основно е насочено към полезност за физическото тяло.
към текста >>

57. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

От естественонаучна гледна точка е интересно покрай полезните растения да се изучават и отровните; само че за тази цел е необходима правилна гледна точка.
Припомнете си, скъпи мои приятели, за онези години, през които четях лекция след лекция, следвайки една или друга гледна точка, днес тези гледни точки не са променени. Обаче нещата трябва да се разглеждат с още по-голяма сериозност,с още по-голямо достойнство тъй както подобава на едно Антропософско Движение. Повярвайте ми, скъпи мои приятели, след като съм длъжен да ръководя това Антропософско Движение с най-пълна и висша отговорност, аз имам много по-големи грижи, отколкото да следя злословията на двама или трима, аз наистина имам много по-големи грижи, а и никога не съм имал склонност да се занимавам с подобни неща. А мнозина от Вас, за жалост, не поискаха да разберат точно това! Защото излиза, че в нашите среди се насърчават не естественонаучни интереси, а любопитство и жажда за сензации. От естественонаучна гледна точка е интересно покрай полезните растения да се изучават и отровните; само че за тази цел е необходима правилна гледна точка. Извинете ме, скъпи мои приятели, но съм принуден да го кажа: Твърде малко са тези от нас,които имат истинско предчувствие за това, което антропософски ориентирана та Духовна наука е длъжна да бъде. Ако хората имаха поне малко предчувствие за истинската сериозност и истинската стойност на антропософията, в много отношения нещата нямаше да изглеждат така, както изглеждат те днес. Разбира се, аз не искам да кажа, че човек трябва да се отдръпне от бойното поле на антропософията. Напротив той трябва да вникне в самата воля на онези, които искат да унищожат Антропософското Движение. Само че той е длъжен да открие правилния начин за противодействие.
към текста >>

58. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората.
Това е причината защо много хора и днес енергично отблъскват духовната наука. Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората. Тя няма претенцията да достигне до сърцевината на човека, сама да бъде изведена от светове, в които се възлага определена задача на духа. Човешкото познание ще стане сериозно едва чрез духовната наука, а това плаши хората и ги кара да се отдръпват назад. Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука.
към текста >>

59. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето.
Това е едното. Второто е, че тази работа – предизвикваща изменения за ангелите – ще има и друга последица за човечеството. Хората ще стигнат до инстинктивно познание за определени лечебни средства, до вредно познание за определени лечебни средства. Всичко, свързано с медицината, ще претърпи небивал подем в материалистически смисъл. Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето. Те ще наричат болния организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният човек изпада в състояние, което му харесва. На хората просто ще им доставя удоволствие, че в резултат на определени практики някой може да изпадне в нездравословно състояние. Следователно в подем ще се окаже тъкмо познанието за лечебната сила на определени процеси, на определени практики, но всички те ще бъдат насочвани в крайно опасна посока. Защото благодарение на известни инстинкти хората преди всичко ще узнаят, че определени субстанции и определени практики предизвикват болести и съгласно напълно егоистичните си мотиви ще могат да предизвикват болести, ще могат и да не ги предизвикват.
към текста >>

60. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек.
И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството. Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън. Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок.
към текста >>

61. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение.
Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение. Най-важното нещо е човекът да не пропусне, спейки, идването на Ариман. Когато се състои въплъщението на Ариман в западния свят, ние просто ще видим вписано в местния регистър раждането на Джон Уилям Смит (разбира се, името няма да бъде това), и хората ще гледат на детето като на гражданин с обикновено положение като всеки друг, и ще проспят какво се е случило в действителност. Нашите университетски професори определено няма да се разтревожат дали хората проспиват това или не. За тях случващото се ще бъде просто раждането на Дж. У. Смит.
към текста >>

62. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

През дълбоката зима човекът направо усеща изкусителния шепот на змията, обаче в същото време укрепва, консолидира се умът, разсъдливостта, но също и това, което го прави хитър и лукав, което го насърчава да се ръководи от принципа на полезността.
Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум. Докато през лятото разумът, бих казал, се изпаряваше и отвън прииждаха силите на морала и мъдростта, през есента укрепваха и се “консолидираха” силите на разума. Да, човекът се приближава до Злото, обаче неговият разум укрепва. През дълбоката зима човекът направо усеща изкусителния шепот на змията, обаче в същото време укрепва, консолидира се умът, разсъдливостта, но също и това, което го прави хитър и лукав, което го насърчава да се ръководи от принципа на полезността. И както през есента постепенно нарастваше познанието за природата, така и в дълбоката зима към човека бавно се приближаваше изкушението на Ада, изкушението от страна на Злото. Ето как бяха усещани тези неща през древността. И ако тук горе (Рис. 15) отбелязваме “Морален импулс”, а после – “Познание за природата”, тук долу трябва да запишем “Изкушение чрез Злото”.
към текста >>

63. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато напротив съществата на огъня /Саламадрите/ се проникват с онези импулси, които принадлежат в областта на пеперудите, които са много полезни за пеперудите за тяхното развитие, и пренасят тези импулси долу в плодовете, тогава се ражда например това, което в редица бадеми имаме като отровни плодове.
Когато напротив съществата на огъня /Саламадрите/ се проникват с онези импулси, които принадлежат в областта на пеперудите, които са много полезни за пеперудите за тяхното развитие, и пренасят тези импулси долу в плодовете, тогава се ражда например това, което в редица бадеми имаме като отровни плодове. Тук тази отрова бива пренесена чрез дейността на съществата на огъня в плодовете на бадема. И отново плодът на бадема не би могъл въобще да се роди, ако от същите същества на огъня не би било изгорено по добър начин това, което ядем при другите плодове. Разгледайте бадема. При другите плодове имате в средата бялата ядка и около нея месото на плода. При бадема имате в средата ядката и около нея месото на плода е изцяло изгорено.
към текста >>

64. За дните на седмицата GA_245 Указания за езотеричното обучение

Нищо да не минава покрай нас, без да стане повод за събиране на опитности, полезни за живота.
Нищо да не минава покрай нас, без да стане повод за събиране на опитности, полезни за живота. Ако човек извърши нещо неправилно или несъвършено, това да стане причина по-късно да направи подобно нещо правилно и съвършено.
към текста >>

65. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко божественото.
Знаем, че човешкият поток вече се разклонява на две части: едната преминава в доброто, в моралното; другата завършва в зловещото, в злото. Такива състояния отсега вече се подготвят, зародишите им са вече налице още сега. Всичко, което днес съществува и действа като машини, като инструменти, на Юпитер ще се превърне в страшни, в ужасни демони. Всичко, което служи на принципа на ползата, ще се превърне в такива страшни сили. Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко божественото. Много е добре, че ние знаем това. Иначе силите от такова естество някой ден биха разкъсали, биха разрушили Земята. Виждаме също какво огромно значение има това, при възпитанието да обграждаме децата с впечатления от изкуството. Изкуството прави човека свободен. Локомотивите някой ден също трябва да се превърнат в красиви машини.
към текста >>

66. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тъй като литературата, съдържаща повечето преки потвърждения на казаното от д-р Щайнер не винаги е лесно достъпна и може би е непозната на читателите на тези лекции, следващите бележки и цитати могат да им бъдат полезни.
Тъй като литературата, съдържаща повечето преки потвърждения на казаното от д-р Щайнер не винаги е лесно достъпна и може би е непозната на читателите на тези лекции, следващите бележки и цитати могат да им бъдат полезни.
към текста >>

67. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице.
Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие".
към текста >>

68. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Независимо дали сечете дърва или ходите, независимо дали Вашите физически усилия са полезни или безсмислени, Вие просто плувате в Духа, Вие сте в непрекъсната връзка с Духа.
Оттук нататък можем да стигнем до най-различни изводи относно човека. Ако например е ангажиран с физически труд или полага физически усилия, той движи своите крайници, а това означава, че той просто плува в самия духовен свят. Само че това е не Духът, който работи вътре в човека, а Духът, който е вън. Независимо дали сечете дърва или ходите, независимо дали Вашите физически усилия са полезни или безсмислени, Вие просто плувате в Духа, Вие сте в непрекъсната връзка с Духа. Този факт е много съществен. Обаче не по-малко важно е да поставим въпроса: А какво става, когато работим в духовен смисъл, когато мислим, четем и т.н.?
към текста >>

Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него.
Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>

69. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Не е хубаво децата от малки да свикват да унищожават полезни предмети.
Р.Щ.: Бих искал най-напред да отбележа, че за пример не бих използувал тебешир, защото е жалко да се чупи тебешира. Бих потърсил по-малко ценен предмет. Достатъчно е едно парче дърво яли нещо такова, нали? Не е хубаво децата от малки да свикват да унищожават полезни предмети.
към текста >>

70. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи.
Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка.
към текста >>

Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни.
Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам.
към текста >>

Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка.
Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост.
към текста >>

И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби.
Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо. Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент. Така и някои хора са длъжни да чакат и да бъдат готови, докато бъдат повикани и направят нещо истинско.
към текста >>

Р.Щ.: Поставих въпроса, защото е трудно да се направи разлика между полезните и вредни примерни деца.
Р.Щ.: Поставих въпроса, защото е трудно да се направи разлика между полезните и вредни примерни деца. Трябва да се внимава дали имате работа с такива, които по-късно ще изиграят някаква роля. Те са полезни, добри деца, но неудобни.
към текста >>

Те са полезни, добри деца, но неудобни.
Р.Щ.: Поставих въпроса, защото е трудно да се направи разлика между полезните и вредни примерни деца. Трябва да се внимава дали имате работа с такива, които по-късно ще изиграят някаква роля. Те са полезни, добри деца, но неудобни.
към текста >>

Такива хора могат да бъдат много полезни за останалите.
Трябва да се опита това, което те могат да направят в повече да бъде от полза за останалите. Един такъв отличник трябва да използува големите си умения, за да направи нещо, което ще бъде добро за другите, така че да работя не само за себе си, но и за другите. Може ли той да смята по-добре, нека да се остави да помага на другите и те да се "прилепят" към него. След това той ще научи от учителя последиците от своето мислене, което може да се изрази така: "Мюлер е добро момче. Вижте, Мюлер може наистина много. Такива хора могат да бъдат много полезни за останалите. И аз ви изказвам похвала на всички вас, че научихте толкова много от него." Следователно похвалата за единия преминава в похвала за всички.
към текста >>

71. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Много полезен за класа би бил един хумористичен разказ.
Едно общо увлечение на децата не е лошо, то не продължава дълго. Отминава много бързо. В класа възникват надежди, които не се реализират. Това води до разочароваше и след това всичко замира от само себе си. Много полезен за класа би бил един хумористичен разказ. Опасно става едва когато започнат да се, увличат групички.
към текста >>

Такива конкретни неща са полезни.
Да предположим, че няколко деца са влюбени в учител, който в къщи си има четири, пет или шест деца. А той използува най-простото средство; поканва увлеклите се деца на разходка и взема на нея и собствените си деца. Това ще помогне много. Но децата не трябва да забележат, че той ги е поканил с тази цел. Такива конкретни неща са полезни.
към текста >>

72. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава. Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>

Така Вие виждате как от боравенето с цветовете израства онова, което после се превръща във всякакви полезни предмети, които биват изработени, така че детето наистина да чувствува единия цвят поставен до другия и едната форма до другата.
Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му. Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото тяло, отколкото гимнастиката. Така Вие виждате как от боравенето с цветовете израства онова, което после се превръща във всякакви полезни предмети, които биват изработени, така че детето наистина да чувствува единия цвят поставен до другия и едната форма до другата. И всичко това е част от нещо цялостно и затова детето го прави именно по този начин.
към текста >>

73. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>

74. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото. Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност.
към текста >>

75. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

За него полезни се оказват такива неща, каквито за другите деца нямат никаква стойност.
Но да си представим и другия случай, когато детето израства не там, където на войската се гледа като на нещо досадно – това са само общи характеристики, които аз давам този или онзи случай – а израства в една чисто пруска атмосфера, където милитаризмът доставя една сурова радост и не представлява някаква скучна необходимост. Детето не остава в семейството, а заминава в гимназията, после в университета. За него полезни се оказват такива неща, каквито за другите деца нямат никаква стойност. Едно такова дете дава израз на своите заложби като например: става природоизследовател, изготвя разни препарати, които проучва под микроскопа, и така нататък, задоволявайки по един правилен или неправилен начин своите копнежи. Детето попада в една среда, в която обикновено не се краде или ако се краде, има обекти, върху които понятието „кражба” е неприложимо. Но в този случай клептоманията се развива неусетно под повърхността на нещата. И съответното дете най-вероятно ще стане един физиологически оратор, ще стане най-прославения физиолог на своето време и животът му ще се определя главно от едно странно влечение към клептомания, лежащо в основата на един възторг от военните дела, който ще се проявява и в неговия стил на говорене. В своите речи то ще търси образи от сферата на военното изкуство, битките и така нататък.
към текста >>

76. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>

77. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен.
Обърнах вниманието ви, от една страна, върху това, колко проблематично е да се обединяват небесните явления само от чисто геометрично-математическа гледна точка. Това, че е проблематично, днес вече се осъзнава от най-различни страни[1]. Собствено, само на изостаналите духове ще им бъде възможно да виждат в коперниково-галилеевия образ на света вярно предаване на действителността. Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен. И днес има такива личности, като например Ернст Мах[2], които казват: по принцип, системата на Коперник може да се отстоява също както и системата на Птолемей. Може да се измисли и трета. Тук става дума само за практически способ за обединяване на това, което може да се наблюдава. Необходимо е по-свободно да съпоставяме себе си с целия този свят. – И така, виждате, че днес в доста широки кръгове скоро ще се съгласят с проблематичността на небесните карти, сравнително неотдавна нарисувани като отражение на действителността.
към текста >>

78. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят, полезните насекоми, червеите и микроорганизмите.
В конвенционалното селско стопанство все повече се разчита на химически и биотехнически средства. Изтъква се, че в природата отделният вид може да просъществува и да процъфти винаги само в по-големи жизнени общности. Рудолф Щайнер и модерното екологично селско стопанство се опират на това познание и изграждат отделното стопанство като една възможно многостранна културна екологична система, която лежи в разнообразна природна среда. Вместо азот от химичните заводи се поощрява биологичното обогатяване с азот чрез засаждане на бобови култури. Вместо минерални торове се активира биологичното разпадане в почвата, за което от особено значение е употребата на тор от принадлежащите на стопанството животни. Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят, полезните насекоми, червеите и микроорганизмите. Естествените сили, които осигуряват здравето на всеки организъм, се укрепват чрез активирането на жизнеността посредством специални препарати и подходящо торене. Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J. Raup 1999: „Fertilisation Systems in Organic Farming Based on Long Term Experiments“, Final Report of the concertet action „Elaboration of Standards for site-specified fertilization Systems in organic farming in Europe based on long.term field experime nts“ (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biodynamix Research, Brandschneise 5, D-64295 Darmstadt/ /*2 J.
към текста >>

79. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В това отношение се на правиха наистина остроумни, извънредно логични инжектирания на почвата с бактерии, но в повечето случаи те са краткотрайни и не особено полезни опити.
Първо: днес грижливо се изучава, как действат бактериите, най-малките живи същества. На тези малки същества се приписва свойството, че те могат да приведат в правилно съотношение субстанциите в състава на тора. Вижда се какво правят бактериите в тора и се разчита на тях. В това отношение се на правиха наистина остроумни, извънредно логични инжектирания на почвата с бактерии, но в повечето случаи те са краткотрайни и не особено полезни опити. Всичко това произлиза от становище, подобно на следното: в една стая човек открива много мухи и смята, че стаята е мръсна, понеже в нея има много мухи. Стаята съвсем не е мръсна, защото има толкова много мухи, а мухите са там, понеже стаята е мръсна. И стаята няма да стане по-чиста, ако човек обмисли всевъзможни начини да намали мухите, или да ги увеличи, та те по-скоро да изядат мръсното, и пр. С такива методи не може да се постигне много, докато във всеки случай ще се постигне повече, ако се премахне мръсното.
към текста >>

Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях.
Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора. Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях. Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
към текста >>

Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта.
А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата. Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение. Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата. Всъщност тя би трябвало да се врастне в сърцето на човека, тъй като поради своето великолепно вътрешно действие и вътрешна организация, вън в природата тя наистина е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм. На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си. Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на растението се неутрализира. Засяването на коприва в такава местност ще има голямо значение.
към текста >>

80. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни.
Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там. Понякога човек има някои странни пориви, останали още от студентското време. Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв порив, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела. И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата. И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни. Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата. На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни.
към текста >>

От тази мярка могат да се добият напълно всичките полезни резултати, само ако и съседните стопанства проявят разбиране и направят същото, и аз твърдя, че в бъдеще трябва да се разчита много повече на взаимното разбиране, отколкото на полицейските мерки.
Виждате следователно, че всичко е изпробвано и насочвано по околен път отвън, без да постига желания резултат. И човек има чувството, че експериментите не са намерили решението, защото мишките отново се появяват. Тези мерки не успяват, мишките идват отново. Това, с което ще се занимаем сега, е една процедура, която също не може да се приложи единствено само в едно стопанство, която обаче може да е в помощ по известен начин даже за едно отделно стопанство. От тази мярка могат да се добият напълно всичките полезни резултати, само ако и съседните стопанства проявят разбиране и направят същото, и аз твърдя, че в бъдеще трябва да се разчита много повече на взаимното разбиране, отколкото на полицейските мерки. Това вече ще е истински напредък в нашия обществен живот.
към текста >>

81. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици.
И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици. И ако изостри своя поглед още повече, пред човека ще се появи нова родствена връзка. Ако той опознае това забележително сродство на птиците точно с иглолистните гори, тогава изпъква едно друго сродство, което ясно се проявява. То първоначално е едно деликатно сродство, с такъв финес, както този, за който споменах, но който може да се промени и да се прояви даже много осезаемо. С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения. Със самия факт, че храстите растат там, те упражняват своето благотворно влияние.
към текста >>

82. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето.
Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили. Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето. Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава. Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има.
към текста >>

83. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

А на търтея, на «мъжкия», който най-рано от всички престава да бъде полезен - търтеите ги убиват след като изпълнят задачата си, - на него са му необходими даже двадесет и три или двадесет и четири дена.
Тогава тя става напълно съзряла. А на пчелата-работничка й трябват примерно двадесет и един дена, тоест по-дълъг период от време. Може да се каже, че природата полага повече усилия за формирането на пчела-та-работничка, отколкото за формирането на пчелата-майка. След това ще видим, че за това има и друга причина. И така, на пчелата-работничка са й нужни двадесет и един дни. А на търтея, на «мъжкия», който най-рано от всички престава да бъде полезен - търтеите ги убиват след като изпълнят задачата си, - на него са му необходими даже двадесет и три или двадесет и четири дена.
към текста >>

84. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това трябва да бъдат силни пчели, най-полезните.
Що за пчели са тези, които преработват в себе си захарта в мед, че и в голямо количество? Това трябва да бъдат силни пчели, най-полезните. Слабите пчели не можеш да ги заставиш да преработват захар в мед вътре в своя организъм. От тях ползата ще бъде малка.
към текста >>

85. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но и медо-млечният курс на лечение винаги ще е полезен, тъй като силите от ранното детство се запазват и при възрастния.
От меда върху човека въздейства горепосочената хексагонална формообразуваща сила. Нея я има вътре в пчелата, това е видно по восъчните й килийки. Именно затова медът действа така благоприятно. Ето защо е вярно това, което вече съм ви посочвал: върху детето преимуществено действа силата на млякото, но тя може да се засили с помощта на меда; при възрастния човек действа преимуществено силата на меда. Но ако човек става по-възрастен, силата на меда следва да се подкрепи със силата на кварца, както вече казах. Но и медо-млечният курс на лечение винаги ще е полезен, тъй като силите от ранното детство се запазват и при възрастния. На него ще му помогне и обикновеният курс по медолечение. Полезното действие на медотерапията във всеки случай си остава безспорно.
към текста >>

86. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-медицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.
Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека. Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си. Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит. И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-медицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.
към текста >>

Да, господа, нещата, които могат да бъдат познати само от духа и които са неизвестни на съвременната наука, са именно такива, че да може да се знае: в определено време - говорим за брачния период - медът може да бъде най-полезен и т. н.
Обаче е време да се осъзнае, че движейки се в това направление, може да се оказва изключително благотворно влияние; мисля, че ако вземем предвид как, занимавайки се с духовната наука, може да се стига до откриване на гореописаните неща, хората ще почнат истински да насочват погледа си към духа, да се обръщат към духа в много по-голяма степен, отколкото го правят сега, когато ги съветват: трябва да се молите и ще ви се даде едно или друго. Това се научава от духа. Да, господа, нещата, които могат да бъдат познати само от духа и които са неизвестни на съвременната наука, са именно такива, че да може да се знае: в определено време - говорим за брачния период - медът може да бъде най-полезен и т. н.
към текста >>

Казвам, че има нещо чудно в това, че отвсякъде в природата пчелите извличат и преработват в себе си този мед, толкова полезен за живота.
Казвам, че има нещо чудно в това, че отвсякъде в природата пчелите извличат и преработват в себе си този мед, толкова полезен за живота. Ще разберете на какво се основава това възникване на меда като цяло, ако ви опиша как тече подобен процес, но в съвсем друга форма, при съседите и родствениците на пчелите, а именно при осите. Но от осите не може да се получи толкова плодотворен мед за човека, макар че това, което осите приготвят, също може да намери широко приложение в медицината. Но това, което правят осите, то е съвсем друго от това, над което работят пчелите. По късно, следващия път, ще ви разкажа за мравките. Сега ще разгледаме един определен вид оси.
към текста >>

87. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение.
Ако човек не е болен, ако в корема му няма мирис на развалени яйца, в него възниква чувство на височайша радост от живота. Този, когото мирисът на развалени яйца не го отблъсква, може да преживее това. Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това пролетно въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца. Мирисът на развалени яйца, даже произведен изкуствено, е изключително добро лекарствено средство. Той например дава сила на тялото, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди. Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение. Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет. През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет.
към текста >>

88. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи.
Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>

89. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Затова той не смята, че железниците биха били полезни за света!
А как е стояла работата с железниците? С железниците е станало нещо съвсем изключително. Знаете, че хората от не толкова отдавна имат железопътни линии: те са се появили едва през XIX век. По-рано хората са пътували с дилижанси. Когато е трябвало да се строи първата железопътна линия от Берлин до Потсдам, директорът на пощенските превози[1] заявил, че той всяка неделя праща две пощенски карети от Берлин до Потсдам, но в тях почти никой не се качва. Затова той не смята, че железниците биха били полезни за света! Този човек не помислил, че ако има железни пътища, и хората ще пътуват повече, отколкото са пътували с пощенските карети.
към текста >>

С помощта на духовната наука сега можете да кажете колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и т. н.
С помощта на духовната наука сега можете да кажете колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и т. н. Можете да разберете какво е необходимо на човека, за да се развива успешно и да бъде здрав. Това можете да установите само благодарение на духовната наука, като се основавате на знанията, получени от духовната наука. След това можете да преминете към разглеждането на социалния живот. Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>

НАГОРЕ

1.4569928646088