Търсене в текстове за 'покоя покой '

44. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Ето откъде идва и тяхното име: Те укротяват лепкаво-гъстия течен елемент, довеждат го до покой и му придават форма.
Така ние отправяме поглед към онази област от нашата планета, която се определя от излъчването, идващо от центъра на Земята. Следователно, можем да кажем: Нашата планета е изградена по такъв начин, че от нейния център действуват Духовете на Волята, или Престолите, Херувимите и Серафимите. И още: Там, където границите на въздуха съвпадат с тези на топлината защото въздушното пространство също принадлежи към наша та планета, както водата и земната твърд -, там веднага се образува един вид повърхност. И Духовете на Формата буквално се носят и танцуват върху тази повърхност, укротяват вълните и им придават определена форма. Ето откъде идва и тяхното име: Те укротяват лепкаво-гъстия течен елемент, довеждат го до покой и му придават форма. Зад тях се намират Духовете на Движението. В техния елемент отново се намесва онова, което наричаме Духове на Мъдростта. Така че, поглеждайки към центъра на нашата планета, ние можем да твърдим: Там се намират висшите духовни Същества, Престолите, Херувимите, Серафимите. А насочвайки поглед навън, ние най-напред попадаме в сферата, където се намират Духовете на Формата, които насищат въздуха и топлината със своя елемент, както и в сферите, обитавани от Духовете на Движението и Духовете на Мъдростта. Да, насочвайки поглед навън в обкръжението на нашата Земя и в небесните простори, ние откриваме всевъзможни природни сили и явления, които следва да припишем главно на втората Йерархия.
към текста >>

Мисията на Земята е да потуши борбата на тези три елемента и да ги докара до състояние на покой и равновесие.
Но каква е мисията, избрана от Духовете на Формата, каква е, следователно, същинската мисия на Земята? Ако свързваме мисията на Сатурн с утвърждаването на волята, мисията на Слънцето главно с утвърждаването на чувствения елемент, мисията на Луната главно с утвърждаването на мисловния елемент, респективно на човешкото астрално тяло, редно е да свържем мисията на Земната планета с постигането на пълната хармония между тези три елемента, всеки от които се стремеше към надмощие през отделните планетарни въплъщения на нашата Земя, така че отсега нататък между всеки един от тези три елемента, стремящи се към хегемония през миналите въплъщения на Земята, можеше да се търси равновесие и пълна хармония. Ето до какво се свежда мисията на нашата Земя. Мисията на Земята е да потуши борбата на тези три елемента и да ги докара до състояние на покой и равновесие. И човекът активно участвува в тази Земна мисия, изграждайки най-напред в самия себе си равновесието между мисли, чувства и воля. Фактически при възникването на Земята човекът представляваше една безпорядъчна тъкан от мисли, чувства и воля. А в това че при съвременния човек все още липсва пълно равновесие между тези сили, и вместо него е налице по-скоро безредие и дисхармония, може да се убеди всеки, който е напреднал поне малко по пътя на себепознанието. На първо време човекът е призван да постигне хармонията между своите мисли, чувства и воля, за да я излъчи после от себе си и да я предаде на Земята.
към текста >>

45. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
към текста >>

46. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой.
Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи. Животните променят своя облик. По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
към текста >>

47. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

той не е бил изваден от него, а бива зачеркнат едва през 1822 г., след като Sacrum Officium обявява, че не е забранено издаването на трудове, които се занимават с движението на земята и състоянието на покой на слънцето.
Коперник ... да посвети на папата своя труд: Николай Коперник, 1473-1543. Неговият съчинен по-рано труд "De revolutionibus orbium coelestium libri VI", посветен на папа Павел III, е отпечатан в Нюрнберг едва през 1543 г. Първоначално предпазван благодарение посвещението на папата, все пак през 1615 г. трудът влиза в черния списък. При съкращенията от 1757 г. той не е бил изваден от него, а бива зачеркнат едва през 1822 г., след като Sacrum Officium обявява, че не е забранено издаването на трудове, които се занимават с движението на земята и състоянието на покой на слънцето.
към текста >>

48. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Спрямо бедрата, те не са нищо друго освен едно механично постигнато състояние на покой.
На пето място идват коленете. Спрямо бедрата, те не са нищо друго освен едно механично постигнато състояние на покой. Тъй като човекът трябва да приведе целия "среден човек" в синхрон с "долния човек", с ходилата и подбедриците, налага се това да стане именно тук, в областта на коленете. Помислете само, колко трудно би било да се ходи, ако ходилата бяха устроени по друг начин, или пък ако краката бяха съставени от една единствена кост. Ако ние не се нуждаехме от това, да ходим, тогава целия "среден човек" изобщо не би ни интересувал. Но тъй като се нуждаем от ходене, свързващото звено на коленете се явява крайно необходимо за нас. Определяме ги като "Козирог" със знака.
към текста >>

49. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия свят човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира.
Това чувство за безвремие, за цикличност се появява на съответното ниво на ясновидството или при съзнателното преживяване на живота по време на сън. Но то се смесва с един определен копнеж. Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия свят човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира. И копнежът, който има, е някъде да може да поспре, някъде да може да навлезе във времето. Искам да кажа точно обратното на това, което се изживява в сетивното битие. В него човек винаги се чувства във времето и има копнеж към вечността. В света, за който говорих, човек чувства във вечността и има единствения копнеж: Ако можеше някъде светът да застане в покой, някъде да се включи във времето! Това е, с което човек се запознава като основно чувство: непрекъснатата подвижност във всемира и копнежът по времето, преживяването в непрекъснатото, самогарантиращо се завинаги развитие – и копнежът: Ах, да можеше някъде по някакъв начин да се свърши веднъж завинаги!
към текста >>

В света, за който говорих, човек чувства във вечността и има единствения копнеж: Ако можеше някъде светът да застане в покой, някъде да се включи във времето!
Но то се смесва с един определен копнеж. Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия свят човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира. И копнежът, който има, е някъде да може да поспре, някъде да може да навлезе във времето. Искам да кажа точно обратното на това, което се изживява в сетивното битие. В него човек винаги се чувства във времето и има копнеж към вечността. В света, за който говорих, човек чувства във вечността и има единствения копнеж: Ако можеше някъде светът да застане в покой, някъде да се включи във времето! Това е, с което човек се запознава като основно чувство: непрекъснатата подвижност във всемира и копнежът по времето, преживяването в непрекъснатото, самогарантиращо се завинаги развитие – и копнежът: Ах, да можеше някъде по някакъв начин да се свърши веднъж завинаги!
към текста >>

50. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Отделният човек, който чрез усещанията и копнежа на душата си чувства подтика да влезе в Теософското движение, ще търси – може би без да е винаги съзнателен в пълна степен за това – удовлетворяване на това, което лично сърцето му желае, което може да му даде лично покой по отношение на големите загадки на битието, на онези въпроси, за които чувства, че без техния отговор не може да е пълноценен за живота в епохата, в която се намира, благодарение на своята настояща инкарнация.
Отделният човек, който чрез усещанията и копнежа на душата си чувства подтика да влезе в Теософското движение, ще търси – може би без да е винаги съзнателен в пълна степен за това – удовлетворяване на това, което лично сърцето му желае, което може да му даде лично покой по отношение на големите загадки на битието, на онези въпроси, за които чувства, че без техния отговор не може да е пълноценен за живота в епохата, в която се намира, благодарение на своята настояща инкарнация. Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до разбирането, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата еволюция на човечеството. Тук или там може да се появи някое духовно движение, отделни души могат да вярват, че могат да открият в такива движения това, от което се нуждаят. Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето. Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука. Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие.
към текста >>

51. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Първото условие за възлизането в духовния свят и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата.
Противоположното трябва да настъпи в душата на онзи, който иска да проникне в духовния свят. Първото условие за възлизането в духовния свят и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата. Това спокойствие на душата е по-трудно осъществимо отколкото някой би могъл да си представи. За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите на външния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния свят. Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния свят да преминат пред нас. При това обаче трябва да помислим, че във всекидневния живот на физическото поле ние можем да преминем от едно нещо към друго и нещата са налице! Обаче в духовният свят не е така.
към текста >>

При хората на външния свят това приближаване, това пристъпване към Аза се проявява във формата на най-яркия егоизъм и в този случай се явяват всички възможни степенувания до онази степен, която наричаме определена точка на покоя само тогава, когато стигат до там, да говорят за човешкият Аз.
Ако искаме да схванем най-дълбоката същност на човешката душа именно в нашето настояще време, ние трябва да кажем: Тази най-дълбока същност се състои в това, че днес човекът може да проникне до определено познание на своето аз. Едно такова пристъпване на човешкия Аз, каквото е възможно днес, не е било възможно по-рано. При хората на външния свят това приближаване, това пристъпване към Аза се проявява във формата на най-яркия егоизъм и в този случай се явяват всички възможни степенувания до онази степен, която наричаме определена точка на покоя само тогава, когато стигат до там, да говорят за човешкият Аз. Когато в предхристиянското време човекът се стараеше да познае света, той пристъпваше към външните явления, които заставаха пред него, т.е. той излизаше вън от себе си, когато искаше да философствува. Днес хората отиват вътре в себе си и намират една здрава точка, когато стигат до човешкия Аз. Искам да приведа като пример само великия философ Фихте и съвременния философ Бергсон. Тези хора намират спокойствие само тогава, когато намират човешкия Аз.
към текста >>

52. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Също така в духовния свят не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния свят е абсолютния душевен покой.
Не така е с това, което става чрез нас във физическия свят: тук ние трябва да бъдем дейни, трябва да отиваме от едно място на друго, трябва да се движим. Тези са важните признаци на дневния живот, че това, което се предлага на нашето познание, става без ние да сторим нещо за това. Колкото и чудно да изглежда това, в духовния свят нещата се представят обратно. Там не можем да работим, да бъдем дейни, да произнесем нещо, чрез това, че отиваме на едно място на друго. Също така в духовния свят не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния свят е абсолютния душевен покой.
към текста >>

В този смисъл, целият наш живот в движението на Духовната наука, трябва да бъде един покой на духовното, така че ние да оставяме да стане това, което трябва да стане и да чакаме с душевно спокойствие.
Така трябва да бъде при разпространяването на нашето движение. Всяка външна агитация, всяко желание да натрапим на хората външно Духовната Наука, не води всъщност до нищо. Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме стремеж да привлечем всекиго към Духовната Наука. Ние ще имаме опитността, че колкото повече спокойствие, лишено от агитация можем да развием, толкова повече хора ще дойдат при нас, докато чрез една припряна агитация ще отблъснем хората от нас. Когато се изнася една публична лекция, това става само, за да се каже с нея, това, което трябва да бъде казано: който може да го приеме нека го приеме. В този смисъл, целият наш живот в движението на Духовната наука, трябва да бъде един покой на духовното, така че ние да оставяме да стане това, което трябва да стане и да чакаме с душевно спокойствие.
към текста >>

53. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Потръпва моята душа, не намирам накъде опора, нито покой, о велики Кришна, който за мен е самият Вишну.
Теб прославя с химни войнството от ясновидци. Теб прославят Адитиас, Рудрас, Вазус, Садкиас, Вишбас, Ашвин, Марутс, Ушмапас, Гхандарвас, Якшас, Сидхас, Асурас. С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби. Трепери светът, треперя и аз пред всичко това. Разтърсващ небето, сияен, многорък, с една уста, побрала огромни огнени очи така те виждам аз. Потръпва моята душа, не намирам накъде опора, нито покой, о велики Кришна, който за мен е самият Вишну. Взирам се в твоя застрашителен вътрешен свят, и го виждам като разяждаш огън, създаваш битието, пораждащ свършека на всички времена. Виждам те така и повече не мога да узная нищо за света. Бъди милостив към мен, господарю на Боговете, обиталище на световете."
към текста >>

И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка.
Ето как Арджуна се обръща към своята по-висша същност, т.е. към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете. Хиляди и хиляди пъти трябва да бъдеш възхваляван. Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко. И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка. Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете. В теб виждам това, което никой никога не е виждал! Изпълнен съм с преклонение и страх. Покажи ми образа, в който да те разпозная! Бъди благословен, господарю на Боговете!
към текста >>

54. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Аз казах, че етерното тяло е нещо подвижно в себе си; нищо в това етерно тяло, когато го гледаме обратно отвън, не е в покой, всичко е в непрестанно движение.
Ние видяхме да застава пред нашия духовен поглед увеличеното до гигантски размери човешко физическо тяло, което в неговото днешно състояние е следователно спарушеният продукт на някогашния рай. Когато разглеждаме това, ние можем отново да добием до известна степен една представа за това, как всъщност напредва ясновидското виждане. Видяхме, как първо човекът става все по-чувствителен и по-чувствителен по отношение на своето физическо и етерно тяло. Сега с определен скок над пропастта разгледахме това, което се получава като впечатления, когато, намирайки се вън от своето физическо и етерно тяло човекът насочва поглед върху това физическо и етерно тяло. Аз казах, че етерното тяло е нещо подвижно в себе си; нищо в това етерно тяло, когато го гледаме обратно отвън, не е в покой, всичко е в непрестанно движение. Непрестанно става нещо; обаче колкото повече се научаваме чрез духовното обучение да гледаме върху това, което става в това етерно тяло, толкова се увеличава също картината на тези процеси и всичко става смислено. Както физическото тяло се превръща така да се каже в пълната със смисъл градина на рая, така и това, което става в етерното тяло, се превръща в процеси пълни със смисъл.
към текста >>

55. Съдържание GA_147 Тайните на прага

За душевния покой.
За подготвителната дейност за празненствата. Пробуждането на душите. Вътрешните условия за ретроспекция на мировата среднощ. За душевния покой. Пътят на Мария и пътят на Йохан Томасий. Образът на Ариман в четвъртата драма във връзка със съдбата на Щрадер. За настроението на очакване.
към текста >>

56. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата.
Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие. При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот. То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества. При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина.
към текста >>

И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията.
Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества. При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина. Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
към текста >>

Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
към текста >>

покой и сила светлината нейна.
покой и сила светлината нейна.
към текста >>

Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина. Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението. И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък. Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ. За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>

Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението. И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък. Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ. За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>

57. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа.
То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично. И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят. Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят. Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят. Каква роля играят симпатиите или антипатиите по отношение на изживяването на душата в духовния свят можете да видите също така, ако проследите с известно вътрешно разбиране главата в „Теософия“, в която става дума за света на душите. Там ще видите, че светът на душите е изграден тъкмо от симпатии и антипатии.
към текста >>

И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой. Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот. А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили. И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот. Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>

58. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа.
И по отношение на такива впечатления следва да се развие определено настроение, което е нужно за ясновиждащото съзнание. Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят. Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази личност. Това може да се случи в един втори или трети земен живот. Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа. Това спада към правилното съждение за нещата, които се преживяват в духовния свят.
към текста >>

Той не е възможно да направи това с впечатлението за духовно умиротворение, душевен покой, умение да чакаш.
Когато човек иска да узнае нещо за някой земен човек във физическия свят, той прави постъпките, които смята за нужни в смисъла на това узнаване. Той не е възможно да направи това с впечатлението за духовно умиротворение, душевен покой, умение да чакаш. Съвършено правилно описание на настроението на душата по отношение на истинните впечатления от духовния свят е, когато се казва:
към текста >>

59. Бележки GA_147 Тайните на прага

62) което би могло да се нарече душевен покой: „Пробуждането на душите“, Четвърта картина
62) което би могло да се нарече душевен покой: „Пробуждането на душите“, Четвърта картина
към текста >>

60. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой.
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения. Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой. Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си. Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения. Но ние нямаше да сме в състояние да проникваме в истинското духовно познание, ако отново и отново не обръщахме внимание на такива неща.
към текста >>

61. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Въпреки че по време на съня до следващото състояние на съзнание умората изчезва – много по-малко чрез съня, отколкото благодарение на покоя по време на съня, – все пак това изчезване на умората е частично.
Сега имаме и друга, важна и съществена опитност. Когато тук, във физическия свят, живеем, работим, вършим това или онова, имаме изживявания – току-що говорихме за това. Но ние нямаме изживявания просто във физическия свят, а имаме още нещо. И аз искам, въпреки че изразът за тези едновременни изживявания е по-общ, да употребя този израз: докато живеем, ние се уморяваме и изтощаваме. Да, точно това се случва, ние се уморяваме. Въпреки че по време на съня до следващото състояние на съзнание умората изчезва – много по-малко чрез съня, отколкото благодарение на покоя по време на съня, – все пак това изчезване на умората е частично. Защото, разбира се, Вие знаете, че в живота се изтощаваме, че остаряваме, че силите ни постепенно отслабват. Следователно, в по-широк смисъл, ние се уморяваме. И когато човек остарее, знаем, че чрез съня не може да се компенсира всичко. И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора. Да, сега можем да поставим въпроса иначе.
към текста >>

62. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той остава сякаш в големия свят на покоя, сякаш се включва към света на големия покой.
Това е първото му възприятие. Това преживяване е свързано, преди всичко, с това, което нееднократно сме описвали: в известен смисъл се оттегля самата Земя и отнема на преминаващия портата на смъртта физическата му обвивка. Това е съвсем така, ако мъртвият би почувствал, че остава встрани от движението, което тук на Земята, собствено, не е забелязвал, той остава встрани от движението на самата Земя; Земята си заминава от него, а с нея и всичко, което го е обкръжавало там. Той се включва сега към съвсем друг свят, но това е свят, в който той сега нещо възприема, и това, което преди е било съвсем скрито за него, го възприема, и това, което му е било дадено като телесна обвивка, е свързано със Земята и с движението. Той има, по такъв начин, сякаш чувството – макар и това да се характеризира доста приблизително – че не може повече да върви по един път със Земята и нейните духове; затова те го напускат. Той остава сякаш в големия свят на покоя, сякаш се включва към света на големия покой.
към текста >>

63. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Представете си едно махало, което е в покой.
Виждате ли, в определени случаи духовните понятия могат да се онагледят с помощта на естественонаучни понятия. Представете си едно махало, което е в покой. Ако го изтеглим встрани и след това го пуснем, то поема по обратния път към равновесието, към покоя. Защо поема то по обратния път? Защото върху него действува гравитацията така казват
към текста >>

Ако го изтеглим встрани и след това го пуснем, то поема по обратния път към равновесието, към покоя.
Виждате ли, в определени случаи духовните понятия могат да се онагледят с помощта на естественонаучни понятия. Представете си едно махало, което е в покой. Ако го изтеглим встрани и след това го пуснем, то поема по обратния път към равновесието, към покоя. Защо поема то по обратния път? Защото върху него действува гравитацията така казват
към текста >>

хората. Да, махалото полита към точката на покоя.
хората. Да, махалото полита към точката на покоя. Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо.
към текста >>

64. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно.
Във физическия живот, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна. Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние. И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно. Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой. Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу. Това е действителността, която съответства на размишлението, на мисловната дейност.
към текста >>

Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой.
Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние. И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно. Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой. Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу. Това е действителността, която съответства на размишлението, на мисловната дейност.
към текста >>

Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу.
И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние. И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно. Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой. Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу. Това е действителността, която съответства на размишлението, на мисловната дейност.
към текста >>

Никога в душата си не можем нещо да мислим или да проявим воля, без да се преместим в област, в която се разгръща духовна борба, или където духовната борба е стигнала до покой, където духовната борба вече е завършила, и ние имаме работа с нейните резултати.
В първата от нашите Мистерийни драми аз посочих, – естествено, това посочване беше направено в драматична форма, – че ние не трябва да си представяме, че когато човек душевно-духовно нещо мисли или чувства, това става само в него, а при това става движение на мирови сили. И образно това беше представено в една от сцените така, че когато Капезиус и Щрадер се държат по определен начин, се случват велики космически събития. Те действително се случват, макар и не в сетивния, а в свръхсетивния свят; те могат да намерят своето отражение в сетивния свят така, както това е показано в драмата. И там в драмата много ясно е показано, че поведението на човека тук, както го описваме, собствено, е не нещо друго, а отглас от действителността; че когато на човек в душата му се появяват най-дребни желания или мисли, в Космоса става нещо важно. Никога в душата си не можем нещо да мислим или да проявим воля, без да се преместим в област, в която се разгръща духовна борба, или където духовната борба е стигнала до покой, където духовната борба вече е завършила, и ние имаме работа с нейните резултати.
към текста >>

65. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой.
Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта. Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват. Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове. Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид. Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой. Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
към текста >>

Разгледайте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение.
Разгледайте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение. Това е съвсем духовна същност в нашето здание. Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните. И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът! И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер. Всичко това достига висшата си точка в централната фигура на нашата група, в Представителя на човечеството, в който трябва да се разтворят луциферическото и ариманическото.
към текста >>

66. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Защото ако всичко би било пронизано от тези импулси, днес човечеството би се наслаждавало на покой и нямаше да е нужно нищо повече да прави; чрез благодат щеше да му е дадено всичко, което то би трябвало да изработи за съзнателната си душа.
Обаче на това противодейства естествената наука, която не иска и да знае за такива влияния, която просто иска да постави изследователите в лаборатории или клиники и да ги натовари с рутинна работа. Там изследват как действат невидимите лъчи, без да ги е грижа какъв свят се разкрива в тях. Изследват аспирин, или ацетин, или фенацетин и т.н., и го дават на пациентите: давайки едно след друго такива неща, се изисква само наблюдение и записване на резултатите от наблюденията, тук не се изисква душевна активност. Тази душевна настройка се е формирала от импулсите на Академията Гондишапур. Защото ако всичко би било пронизано от тези импулси, днес човечеството би се наслаждавало на покой и нямаше да е нужно нищо повече да прави; чрез благодат щеше да му е дадено всичко, което то би трябвало да изработи за съзнателната си душа. Това настроение, само че изразено в сетивното, господства във външната естествена наука.
към текста >>

67. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой.
И едва тогава той ще се почувствува истински свързан с Космоса и Земята. Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията. Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция. Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека. След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение. Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой. Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят. Този човек всъщност спи.
към текста >>

68. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Той би се усещал в един съвършен покой, като застинал в една точка на Всемира и целият Космос би съществувал за него под формата на образи; дори и неговият Аз би изглеждал само отражение на цялата космическа панорама.
А това, че се чувствува като едно индивидуално същества, човекът дължи на съня. Ако живееше само буден в своите представи, той щеше да изживява света само като една непрекъсната смяна на образи. Той би се усещал в един съвършен покой, като застинал в една точка на Всемира и целият Космос би съществувал за него под формата на образи; дори и неговият Аз би изглеждал само отражение на цялата космическа панорама. И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен живот с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не изживяваме нищо, т.е. състоянията на сън от мига на заспиването до мига на пробуждането, само благодарение на тях, ние стигаме до самите себе си. Дори и беглото замисляне над това, кое то искаме, внася в нашето дневно съзнание един съноподобен елемент, обаче от друга страна всичко, за което става дума, пробужда нашето Азово чувство, нашия Азов импулс. В обикновения живот ние не можем да изживеем този Азов импулс съзнателно, ние го изживяваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
към текста >>

69. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Всичко останало е в състояние на пълен покой.
Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света. Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не! По същия начин ние не се разпалваме до някаква симпатия, а казваме само: Да! Всичко останало е в състояние на пълен покой. Докато упражняваме абстрактната разсъдъчна дейност, ние стоим над непосредствените си връзки с външния свят.
към текста >>

70. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация.
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли. Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят. Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
към текста >>

71. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тази разлика се състои, всъщност, в това, че когато човек е буден, нещо вибрира в целия човешки организъм, с изключение на главата: там, това, което е в движение в целия останал организъм, е в покой.
Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото. Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н. сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото. И човек забелязва това от факта, че занапред е в състояние да приведе самия себе си така че, да завибрира в главата нещо, което беше останало дотогава напълно несъзнателно. Тогава човек прави своето изненадващо откритие на това, което различава съня от пробуждането. Тази разлика се състои, всъщност, в това, че когато човек е буден, нещо вибрира в целия човешки организъм, с изключение на главата: там, това, което е в движение в целия останал организъм, е в покой.
към текста >>

В главата, етерното тяло е вътрешно в покой.
Ако си представите, че човек в една малка част е твърдо тяло, в голяма част е вода, въздух и топлина, които тук вибрират, не бихте намерили вече за така невероятно,че има в нас нещо още по-фино. И сега ще нарека този по-фин факт, елемент, етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха. То е толкова фино, че ни пропива от всички страни, без ние да знаем каквото и да е за него, в нашия обикновен живот. То е това етерно тяло, което се намира във вътрешно движение в състояние на будност, което е в постоянно движение в цялото човешко тяло, с изключение на главата. В главата, етерното тяло е вътрешно в покой.
към текста >>

Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане. Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
към текста >>

72. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Човекът носи в себе си, цялата обкръжаваща го природа; само че природните процеси непрекъснато се неутрализират, докато накрая се стига дотам, че в човешкото същество настъпва, общо взето, едно състояние на покой.
Човекът носи в себе си, цялата обкръжаваща го природа; само че природните процеси непрекъснато се неутрализират, докато накрая се стига дотам, че в човешкото същество настъпва, общо взето, едно състояние на покой. Както от двете страни на една везна имаме определени тежести, които могат да се уравновесят до състояние на пълен покой, така и при човека се постига едно пълно уравновесяване на противоположните природни процеси.
към текста >>

Както от двете страни на една везна имаме определени тежести, които могат да се уравновесят до състояние на пълен покой, така и при човека се постига едно пълно уравновесяване на противоположните природни процеси.
Човекът носи в себе си, цялата обкръжаваща го природа; само че природните процеси непрекъснато се неутрализират, докато накрая се стига дотам, че в човешкото същество настъпва, общо взето, едно състояние на покой. Както от двете страни на една везна имаме определени тежести, които могат да се уравновесят до състояние на пълен покой, така и при човека се постига едно пълно уравновесяване на противоположните природни процеси.
към текста >>

В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой.
Ако например се разхождаме по улицата, с нашата двигателна система (или системата веществообмен-крайници) ние извършваме едно движение в пространството. В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой. Моля Ви да направите усилие и да разберете тези неща. Аз казах: „Едно състояние на покой". Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие. Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх. В ежедневния живот обикновено хората не разграничават тези неща и донякъде те имат право.
към текста >>

Аз казах: „Едно състояние на покой".
Ако например се разхождаме по улицата, с нашата двигателна система (или системата веществообмен-крайници) ние извършваме едно движение в пространството. В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой. Моля Ви да направите усилие и да разберете тези неща. Аз казах: „Едно състояние на покой". Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие. Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх. В ежедневния живот обикновено хората не разграничават тези неща и донякъде те имат право.
към текста >>

Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие.
Ако например се разхождаме по улицата, с нашата двигателна система (или системата веществообмен-крайници) ние извършваме едно движение в пространството. В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой. Моля Ви да направите усилие и да разберете тези неща. Аз казах: „Едно състояние на покой". Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие. Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх. В ежедневния живот обикновено хората не разграничават тези неща и донякъде те имат право.
към текста >>

Но в същото време в нашата нервно-сетивна система възниква една застойна тенденция, една тенденция към покой.
Обаче положението с нашата нервно-сетивна система е съвсем друго. Ако се движим по-бързо или ако тичаме, ние правим това с нашата двигателна организация. Но в същото време в нашата нервно-сетивна система възниква една застойна тенденция, една тенденция към покой. Колкото по-бързо се движим, толкова по-подчертана е тази тенденция. Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тенденция към покой в нашата нервно-сетивна организация. Тези неща са видими дори външно.
към текста >>

Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тенденция към покой в нашата нервно-сетивна организация.
Обаче положението с нашата нервно-сетивна система е съвсем друго. Ако се движим по-бързо или ако тичаме, ние правим това с нашата двигателна организация. Но в същото време в нашата нервно-сетивна система възниква една застойна тенденция, една тенденция към покой. Колкото по-бързо се движим, толкова по-подчертана е тази тенденция. Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тенденция към покой в нашата нервно-сетивна организация. Тези неща са видими дори външно.
към текста >>

Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите.
Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите. В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>

За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите. В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>

Докато сме будни, тази ударна вълна е в покой.
Ако отново насочим поглед към спящото човешко тяло следвайки всевъзможните съпоставки, които могат да бъдат направени от многобройните ми лекции по тези въпроси ние ще установим следното: Ние ще установим че под огнените езици на Азът и астралното тяло нещо става. Там е спящото физическо тяло, което прелива от неудържимите растежни сили. Тези растежни сили неусетно съживяват минералния свят на човека. Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните атоми биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш живот и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя? Виждате ли, това което вибрира вътре в етерното и физическо тяло докато ние спим е отзвучаващата ударна вълна на нашия космически живот преди раждането. Докато сме будни, тази ударна вълна е в покой.
към текста >>

73. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне.
Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно.
към текста >>

74. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това е сила, която е стигнала до състояние на покой в земното олово и в такова състояние не може повече да действа върху човека.
Обаче Сатурн с неговото съвсем друго топлинно състояние, с неговите вътрешни жизнени сили излъчва олово в планетарното пространство и благодарение на това ти си самостоятелен човек, имаш способност да си спомняш. Помисли, че ти си човек само защото днес все още знаеш това, което си знаел преди десет, преди двадесет години. Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал преди десет-двадесет години. Твоята азова сила би била раздробена, ако не би притежавал в пълната й мяра силата на спомена. Ти си задължен за това на излъчващото се от далечния Сатурн. Това е сила, която е стигнала до състояние на покой в земното олово и в такова състояние не може повече да действа върху човека. Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват мислите, че те отново се надигат след определено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно. Ти си задължен на оловната сила на Сатурн за това, че сега не просто виждаш предмети около себе си и утре ги забравяш, а можеш така да ги удържиш, че това, което си преживял години назад, можеш отново да го оживиш в своята душа; ти можеш така да възпроизведеш душевното си преживяване, че да бъде, каквото е било, когато действително си го преживявал в земния си живот.
към текста >>

75. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В покоя на мислите,
В покоя на мислите,
към текста >>

76. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават. Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен.
към текста >>

77. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>

78. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея.
Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация. Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1]. За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея. Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути. Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва.
към текста >>

Покой намирам аз във Мировия Дух
Покой намирам аз във Мировия Дух
към текста >>

79. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

В така изпразнената душа човек да се почувства най-напред изпълнен с представата «Ruhe - покой, спокойствие» и то така, като че ли това усещане на покой се разлива в цялото тяло.
Да се оттегли вниманието от всички външни сетивни впечатления, също от всички спомени, свързани с ежедневния живот. В така изпразнената душа човек да се почувства най-напред изпълнен с представата «Ruhe - покой, спокойствие» и то така, като че ли това усещане на покой се разлива в цялото тяло. Все пак това трябва да стане за съвсем кратко време (две до пет секунди). Тогава за около пет минути душата се изпълва със следните седем реда:
към текста >>

В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
към текста >>

Във Него аз в покой потъвам.
Във Него аз в покой потъвам.
към текста >>

Тогава: душевен мир, душевен покой.)
(За пет минути се отдаваме на въздействието. Тогава: душевен мир, душевен покой.)
към текста >>

80. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

Аз нося в себе си покой,
Аз нося в себе си покой,
към текста >>

Как покой се разлива
Как покой се разлива
към текста >>

Покоя като сила
Покоя като сила
към текста >>

81. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие.
Тогава е време да прави това упражнение. С всички сили той се заставя сега да не плаче. Това важи също и за смеха. Когато му дойде настроение да се смее, той да се опита да не се смее, а да остане спокоен. Това не значи, че човек не трябва вече да се смее, а за това да се владее, да стане господар на смеха и плача. И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие. Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките. След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден.
към текста >>

82. Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила.
Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила. Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир. Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
към текста >>

Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир.
Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила. Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир. Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
към текста >>

Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила. Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир. Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
към текста >>

83. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

В началото ще задържаме съзнанието в покой върху такова съдържание за много кратко време.
Да вземем нещо съвсем просто: «В светлината живее мъдростта.» На първо място съвсем не се налага да проверяваме, дали това е вярно. То е една картина, един образ. Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съзнанието си. В началото ще задържаме съзнанието в покой върху такова съдържание за много кратко време. Но времето ще става все по-дълго и по-дълго.
към текста >>

Разликата е именно в това, че когато човек е буден, в целия човешки организъм нещо вибрира; само не в главата; там се намира в покой същото онова, което иначе в останалия човешки организъм е в движение.
И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т. н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност. При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поставя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато. Сега именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние. Разликата е именно в това, че когато човек е буден, в целия човешки организъм нещо вибрира; само не в главата; там се намира в покой същото онова, което иначе в останалия човешки организъм е в движение.
към текста >>

В главата етерното тяло е във вътрешен покой.
Ако така си представите човека, който в минимална част е твърдо тяло, в по-голямата част е вода, въздух и вибрираща вътре в тях топлина, тогава вече няма да намирате толкова невероятно, че в него има нещо още по-фино. И това по-фино нещо сега аз ще назова етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха, то е така фино, че ни прониква, без ние в обикновения живот да знаем това. Именно това етерно тяло по време на будност се намира във вътрешно закономерно движение в цялата останала част на човешкото тяло, само не в главата. В главата етерното тяло е във вътрешен покой.
към текста >>

84. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой.
към текста >>

Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
към текста >>

Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество.
към текста >>

Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой.
Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това.
към текста >>

85. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Човекът идва в състоянието на пълния покой.
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/. Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание. Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>

Емоционалното чувство, което живее в човека, когато той преминава в движение, но задържа движението в покой, то бива изразено в скулптурата.
Аз описах това при процеса на дишането. При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния свят, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене. Ние стоим във външното състояние на равновесието. Това, което тук донасят насреща като вътрешни сили вълните, които са вдишвани, на него почива това, което се оформя в скулптурата и архитектурата. Емоционалното чувство, което живее в човека, когато той преминава в движение, но задържа движението в покой, то бива изразено в скулптурата. Това е вътрешно изживяване, което е свързано с формите на тялото. Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата. Ние научаваме, че от тялото не идват насреща хаотични сили, а форми, които показват, че човекът е интегриран от Космоса. Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия. Между двете се намира една забележителна съзнателна област, която душа та притежава долу в нейните глъбини.
към текста >>

86. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой.
В душата живее това, което винаги съществува в човешката душа от трите душевни дейности, за които говори психологията. Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот. Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика. Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/. Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой. Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността. Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън. Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>

87. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение.
Когато стоим срещу един човек, ние го гледаме и не знаем, че онова, което се явява така, че само се заличава, че става духовно прозрачно. Всеки път, когато стоя срещу един човек, аз го виждам ясновидски. Там, където ясновидецът вижда двама човека да стоят един срещу друг, той има един особен проблем: това е пълният с тайнственост инкарнат. Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено. Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна. Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние. Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно.
към текста >>

88. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети.
Обаче старите времена усещаха и още нещо. Виждате ли, тогавашните хора говореха за питието сома и го отъждествяваха със Слънчевата светлина, уловена от сребърната чаша на Луната. Те знаеха: За да разбереш тайните на Космоса, чрез питието сома, ти трябва да бъдеш проникнат от тази светлина. Да, хората говореха за питието сома и бяха дълбоко убедени в своя космически произход. Душата живееше на Земята, но в същото време тя живееше и в Космоса. Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети. Душата има своите космически изживявания благодарение на влиянията, които неподвижните звезди и планетите оказват върху Земята. И когато поглъща питието сома и принася своята култово-художествено-познавателна жертва, тогава с издигащия се нагоре жертвен дим, на който поверява религиозно-художественото слово, душата отново връща на Боговете всичко онова, от което те се нуждаят за по-нататъшното управление на света. Защото човекът не напразно е създаден от Боговете; той е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа. Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля. И когато човекът мисли, чувствува и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под формата на своето изкуство, или под формата на своята саможертва.
към текста >>

89. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

В челото и горната част на главата спокойната сфера на Космоса; в очите, носа и горната устна движението през мировото пространство; в устата и брадичка та вътрешният покой в самия себе си.
Да, челото и горната част на главата са отражение на целия Космос, а отражението на всичко онова, което вършим, обикаляйки около Слънцето и кръжейки около звездите и планетите с нашите хоризонтални кръгообразни движения, цялото това съдружно космическо движение ние имаме в художественото усещане за строежа на носа и очите. Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото чело и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и обонянието. А ако се задълбочим в художественото познание на устата и брадичката, там ние срещаме едно отражение на онова, което се разиграва във вътрешността на човешкия организъм. Устата и брадичката са олицетворение на целия човек, доколкото той се проявява душевно в своето тяло. Там целият свят е художествено моделиран. В челото и горната част на главата спокойната сфера на Космоса; в очите, носа и горната устна движението през мировото пространство; в устата и брадичка та вътрешният покой в самия себе си.
към текста >>

Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство.
Така не може. Това е напълно изключено. Главата трябва да бъде оставена на спокойствие, да бъде изпразнена, а ръцете да започнат извайването на формите. Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти. И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем. Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство. И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
към текста >>

90. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой.
Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина.
към текста >>

Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой.
Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация. Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния свят към девакана. Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой. Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят. Така той прави непрекъснат преход от един свят към друг.
към текста >>

91. Съдържание GA_293 Общото човекознание

За необходимостта от покой в системата на главата.
Гьоте и неговата идея за метаморфозата. Античното изкуство като пример за връзката между човека и Макрокосмоса. За произхода на танца от планетарните движения. Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата. Произход на сетивните усещания. Католическата Църква като проводник на материализма. Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство.
към текста >>

92. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло.
Сега Вие се доближавате до истинския образ на човешкото тяло. Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>

И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето.
Сега Вие се доближавате до истинския образ на човешкото тяло. Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>

93. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н.
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н. Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума. Ще го означим като „витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него. Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задоволство, неразположеност и т.н.
към текста >>

94. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой.
Доколкото се движим и действуваме в света ние сме онова, което нарекох „човекът-крайници". А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във физическия свят. Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света. А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности.
към текста >>

Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой.
Доколкото се движим и действуваме в света ние сме онова, което нарекох „човекът-крайници". А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във физическия свят. Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света. А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности. Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците.
към текста >>

Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина.
Доколкото се движим и действуваме в света ние сме онова, което нарекох „човекът-крайници". А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във физическия свят. Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света. А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности. Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците.
към текста >>

Душата може да вземе участие в движенията, но самата тя трябва да остане в покой.
Но какво става в главата и гърдите, докато ние танцувайки подражаваме на движенията от Космоса? Виждате ли, нещата стоят така, че главата и гърдите са една непреодолима преграда за космическите движения. Те не могат да преминат през тях и да намерят своето продължение в душевния свят. Душата може да вземе участие в движенията, но самата тя трябва да остане в покой. Какво впрочем прави тя? Тя започва да отразява онова, което извършват танцуващите крайници. Тя негодува, когато крайниците извършват неправилни движения; тя просто се задъхва при несъразмерните движения, а пее, когато крайниците следват хармоничните движения на Космоса. Ето как външният танц се проявява вътре в нас под формата на пеене и музика.
към текста >>

Защото хората, които се занимават с физиология и психология, просто не знаят, че в душата си всички ние привеждаме външните движения в покой, за да ги превърнем после в звуци.
Защо това е така? Защото хората, които се занимават с физиология и психология, просто не знаят, че в душата си всички ние привеждаме външните движения в покой, за да ги превърнем после в звуци. А така е и с всички други сетивни усещания. Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към гърдите, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания. Ето същинският произход на усещанията! Но тук е загатната и връзката между самите изкуства. Музикалното изкуство например възниква от пластичните и архитектонични изкуства, доколкото те са насочени навън, а музикалното изкуство навътре.
към текста >>

Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой.
Да, така е поставен човекът в Космоса. Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой. А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".
към текста >>

А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой.
Да, така е поставен човекът в Космоса. Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой. А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".
към текста >>

95. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции.
А сега във връзка с това, което току що Ви изложих, бих желал да Ви спомена следното. Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции. Точно така при мускула в движение се появява една не съвсем ясна кисела реакция. А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е. че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества. Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна. В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека.
към текста >>

96. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой.
Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията. Това може да се наблюдава особено добре при разпокъсаната дейност на слезката у деца, когато същите непрекъснато дъвчат нещо; в такъв случай се развива една силно разпокъсана дейност на слезката. Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой. Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин. Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна. По този начин дейността на слезката бива насочена по-слабо към веществообмяна на човека, отколкото към ритмичните процеси, и взима участие в ритмичните процеси, в онзи ритъм, за които е необходимо да протича между приемането на вещества и същинския дихателен ритъм. Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката. Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм.
към текста >>

Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин.
На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията. Това може да се наблюдава особено добре при разпокъсаната дейност на слезката у деца, когато същите непрекъснато дъвчат нещо; в такъв случай се развива една силно разпокъсана дейност на слезката. Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой. Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин. Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна. По този начин дейността на слезката бива насочена по-слабо към веществообмяна на човека, отколкото към ритмичните процеси, и взима участие в ритмичните процеси, в онзи ритъм, за които е необходимо да протича между приемането на вещества и същинския дихателен ритъм. Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката. Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм. Чрез неравномерното приемане на храна, човек кът непрекъснато нарушава този строг космически ритъм.
към текста >>

97. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но той бива разтърсен в своя покой, когато зъбите започват едно обратно развитие, противопоставяйки се на разрушителния процес.
И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като вътрешното устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес? Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания. Това е, което трябва да вземем под внимание. Освен това става дума за следното, че към това, което вчера казах за функциите на флуора по отношение на формирането на зъбите, в съответна степен се отнася до онзи период от детството, когато процесът, формиращ зъбите, протича отвътре навън и когато той всъщност едва се подготвя; защото той се подготвя дълбоко във вътрешността на организма, подготвя се в целия организъм, преди да се появят вторите (постоянните) зъби. Този флуорообразуващ процес след това кулминира в следното, че в известен смисъл в субстанцията на зъбната повърхност е налице нещо, в което флуорът е достигнал да един вид стабилно равновесно състояние, където той е свързан със субстанцията и в известен смисъл почива. Но той бива разтърсен в своя покой, когато зъбите започват едно обратно развитие, противопоставяйки се на разрушителния процес. Тук е налице един фин процес, който изхожда от зъба и който е свързан с обусловения от флуора формообразуващ процес, изпълващ целия организъм, и който все пак се съхранява за целия живот на човека.
към текста >>

Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>

98. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
Последния път, когато тук обсъждахме същия предмет, можахме в много отношения да говорим за веществата и изобщо за физическото като лекарство. В момента, когато трябва да преминем към по-висшите съставни същности на човешката природа, до свръхсетивните същности на човешката природа, няма да можем да говорим по същия начин за вещества. Ние ще го правим за улеснение, за да говорим по съкратен начин, но през цялото обсъждане трябва да имаме предвид един основен принцип. Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука. Това, от което трябва да изхождаме, не са вещества, а процеси, не е нещо готово, а процесуално. Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
към текста >>

До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц.
Имаме ли, да речем, кварц, силициев диоксид, първо го приемаме като вещество. Но ако в представите си разглеждаме така нареченото тяло с известни граници, изобщо не стигаме до същественото. До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц. Същественото е да обхванем с поглед взаимодействието между процесите вътре в човека и тези, които се разиграват вън, във Всемира, с които както здравият, така и болният човек се намират в постоянна взаимовръзка.
към текста >>

Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя.
Това е противоположният процес на еволюционното развитие, достигнало до животното. И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес. Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес. А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава. Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>

Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес.
Това е противоположният процес на еволюционното развитие, достигнало до животното. И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес. Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес. А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава. Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>

А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава.
Това е противоположният процес на еволюционното развитие, достигнало до животното. И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес. Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес. А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава. Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>

По отношение на тези същности на човешката природа имаме именно стигнали до покой процеси, които не са непосредствени земни процеси.
По отношение на тези същности на човешката природа имаме именно стигнали до покой процеси, които не са непосредствени земни процеси. Само това, което посочих като същинската физическа глава, е оригинален земен процес в човека. Другите процеси не са същински земни процеси, макар, както ще видим, да ги срещаме свързани със земните процеси.
към текста >>

Необходимо е първо да схванем какво можем да намерим в средния човек като адекватно на онзи процес във физическото, при физическата главова организация, който е стигнал до покой в кварца, в силициевия диоксид.
Необходимо е първо да схванем какво можем да намерим в средния човек като адекватно на онзи процес във физическото, при физическата главова организация, който е стигнал до покой в кварца, в силициевия диоксид. Тук особеното е, че в средния човек процесът на образуването на кварца действа много по-силно, по-обширно. В главата той действа по-нежно. Тук, в средния човек, той е по-силен, по-разпространен, в известна степен по-диференциран. А най-силно той действа в двигателно-веществообменния човек. Вземем ли под внимание свързания с кварца процес, би трябвало да кажем: Този процес действа най-силно там, където следва да бъде в помощ на аза - после ще видим взаимодействията му с другите процеси, -той подпомага въздействието на самостоятелния аз, който има само своя отпечатък във физическия веществообменен човек.
към текста >>

Бихме могли да го кажем и в обратен смисъл: Относно това, което разглеждаме като процес, стигнал до покой в силициевия диоксид, можем да кажем, че в организацията на човешката глава този процес действа най-често веществено, като вещество.
Бихме могли да го кажем и в обратен смисъл: Относно това, което разглеждаме като процес, стигнал до покой в силициевия диоксид, можем да кажем, че в организацията на човешката глава този процес действа най-често веществено, като вещество. Той действа най-слабо като сила по отношение на динамичното. Но там, където действа най-слабо като сила, той действа най-силно, когато се приближава до покоя във веществото. Схванем ли кварца като намиращо се пред нас вещество, трябва да кажем, че неговото въздействие е най-силно в главата. Разгледаме ли го като външен знак на даден процес, тогава трябва да кажем, че действа най-слабо в главата. Там, където е най-силното веществено действие, е слабото динамично действие.
към текста >>

Но там, където действа най-слабо като сила, той действа най-силно, когато се приближава до покоя във веществото.
Бихме могли да го кажем и в обратен смисъл: Относно това, което разглеждаме като процес, стигнал до покой в силициевия диоксид, можем да кажем, че в организацията на човешката глава този процес действа най-често веществено, като вещество. Той действа най-слабо като сила по отношение на динамичното. Но там, където действа най-слабо като сила, той действа най-силно, когато се приближава до покоя във веществото. Схванем ли кварца като намиращо се пред нас вещество, трябва да кажем, че неговото въздействие е най-силно в главата. Разгледаме ли го като външен знак на даден процес, тогава трябва да кажем, че действа най-слабо в главата. Там, където е най-силното веществено действие, е слабото динамично действие. В средния човек вещественото и силовото действие на кварца се намират в приблизително равновесие. А в двигателно-веществообменния човек, преобладава главно силовото действие.
към текста >>

Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата.
Нека да се занимаем още по-подробно с тях. Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е. организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем. Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4). Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>

99. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Също и това, което стига във външния свят до определен покой във веществото, показва своята истинска природа тогава, когато действа в човека.
Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие. Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите. И за това можем да помогнем с антимона. Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие. Действително е много интересно да се наблюдава противоположното въздействие на фосфора, арсена и антимона по отношение на ставащото чрез тях в човека. Също и това, което стига във външния свят до определен покой във веществото, показва своята истинска природа тогава, когато действа в човека. Защото едва там виждаме какво още живее, докато навън виждаме само това, което, бих казал, е създадено от мировия процес. Видим ли външно арсен, всъщност виждаме края на един процес във външния свят, чието начало се намира вътре в човека, така че никога не можем да опознаем някакво вещество от външния свят, ако същевременно не знаем как то действа в човешкия организъм. Съществува една химия, но също и една антихимия. И химията означава разглеждането само от едната страна на една същност, която има предна и задна страна, необходимо е обаче дадената същност да се разглежда и от другата страна и едва с обединяването на двата аспекта ще опознаем цялата същност. Ако това, което живее в дадено вещество, първо сме го разгледали, като наблюдаваме веществото, т.е.
към текста >>

100. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

При него може много повече да се налага да се поощрят силите му, стремящи се към покой в течностите на тъканите, там да се внесе стимул за дейност.
Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота. Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини. Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре. Ако знаете, че някакво вещество действа добре при детето, съвсем не е задължително то да действа така и при израсналия човек. При него може много повече да се налага да се поощрят силите му, стремящи се към покой в течностите на тъканите, там да се внесе стимул за дейност. Когато разглеждате всичко, което се разиграва в стоящите назад органи в човека, в белите дробове и черния дроб - главата също стои назад, - и когато се обърнете от органите, обърнати назад и разгледате тези, които, бих искал да кажа, повече са включени в течностите на тъканите, в тази дейност ще имате като праорган обгърнатото от белите дробове сърце. Това сърце на човека е изградено изцяло от дейността на тъканната течност и неговата дейност не е нищо друго освен рефлекс на вътрешната дейност на тази тъканна течност.
към текста >>

В тази друга дейност, която, ако бива така да кажа, има своя център, идва до покой в движенията на сърцето, навлизат предимно мазнините и въглехидратите.
В тази друга дейност, която, ако бива така да кажа, има своя център, идва до покой в движенията на сърцето, навлизат предимно мазнините и въглехидратите. Там мазнините и въглехидратите развиват своята дейност. Разбира се, че това се разпростира в цялото тяло и както цялото тяло диша и извършва духовна дейност, така, от друга страна, то отлага вещества и функционално изгражда силови системи, които довеждат до изгаряне.
към текста >>

101. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията.
Но сега да обсъдим лечението по-нататък. Защото ние видяхме, че само с един психолого-педагогически подход не можем да постигнем много. Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията. Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада. Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността. Трябва да се обърнем към силите, които предизвикват разпад и това са именно силите на оловото. В оловото ние действително имаме едно много ефикасно средство, което отключва силите на разпада. Ето защо от медицинска гледна точка винаги, когато виждаме, че на мястото на разпадните сили възникват буйните градивни сили
към текста >>

102. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим.
Сега остава детето, едно неспокойно дете, което трудно се задържа на едно място. То не се е научило да говори и всъщност изостава във всичко, което е трябвало да усвои през първата епоха от живота. Фактически лесно е да разберем какво му липсва: то не е в състояние да имитира! Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите органи. Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим. При него можем да започнем със звукова евритмия. Тогава то има шанс да напредне в развитието си. Аз мога да подскажа само главните насоки. Ако детето правилно изпълнява евритмичните упражнения, неговото астрално тяло ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му тяло.
към текста >>

103. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Те се отнасят с неуважение към този, който проповядва професионално и това, което изживяват, те наричат "покой в Бога".
Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност. В Бога човек трябва да почива наистина с цялата си същност. Така казват тези хора. В целия останал живот те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в разговорите с пасторите те често излизат с подобни неща. Те претендират да познават вътрешния интимен живот по-интимно, отколкото този, които проповядват професионално върху това. Те се отнасят с неуважение към този, който проповядва професионално и това, което изживяват, те наричат "покой в Бога". И виждате ли, отново за пастора става дума затова, да намери средства и пътища за връзка с това, което всъщност такъв един, бихме могли да кажем пациент, можем обаче да кажем и нещо друго, което такъв един човек изживява вътрешно.
към текста >>

Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него.
В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат. Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека. Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия. Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него. Това човек изживява в четвъртото обиталище на Бога.
към текста >>

104. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това тук остава в покой винаги, хипомохлионът не бива докоснат от това, което слагате от ляво, и от това, което слагате от дясно.
Разгледайте сега тази везна /Виж рис. №10/. Има една точка, ето тази. Тук Вие можете да сложите тежести и всичко това може да се задвижи. Това тук остава в покой винаги, хипомохлионът не бива докоснат от това, което слагате от ляво, и от това, което слагате от дясно. Но трябва да бъде намерено това положение, при което да няма нужда да бъде докосван хипомохлионът. Един подобен духовен хипомохлион в човека бива създаден чрез противоположните сили. Така Вие можете да изследвате природата на човека. Никъде няма да намерите основание да считате човека за свободно същество, защото в природата на човека всичко е обусловено причинно. Изследвайте с материалистичен подход природата на човека.
към текста >>

105. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа".
Но у хора, чийто физическо тяло е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото тяло, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята. Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа. Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство. Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>

Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави.
Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа. Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство. Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>

Имаме работа с всичко онова, което е патологичен обратен образ на покоя в бога.
Имаме работа с всичко онова, което е патологичен обратен образ на покоя в бога. Имаме работа с "покоя в природата". Имаме работа с различните параноидни състояния, с това, което в обикновения живот наричаме състояние на слабоумие /идиотия/, докато предходните състояния на малоумие /имбецилност*//*Съвременната психиатрия различава три степени на олигофрения: най-тежката, идиотия, средната – имбецилност, и най-лека, дебилност/.
към текста >>

Имаме работа с "покоя в природата".
Имаме работа с всичко онова, което е патологичен обратен образ на покоя в бога. Имаме работа с "покоя в природата". Имаме работа с различните параноидни състояния, с това, което в обикновения живот наричаме състояние на слабоумие /идиотия/, докато предходните състояния на малоумие /имбецилност*//*Съвременната психиатрия различава три степени на олигофрения: най-тежката, идиотия, средната – имбецилност, и най-лека, дебилност/.
към текста >>

106. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването.
Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
към текста >>

107. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
към текста >>

То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой.
към текста >>

Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
към текста >>

Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
към текста >>

В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой.
След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
към текста >>

Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой.
То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
към текста >>

Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
към текста >>

108. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот. Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот. Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>

109. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни. Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой. Но това, което сега имам пред себе си, не е действително.
към текста >>

110. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой.
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите. В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос. Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни. Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой. Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас. Намираме се вътре в образните процеси и даже принадлежим на този образ. Ако искаме, обаче, да правим изводи за истинските процеси просто от това, което виждаме като ставащо навън, виждате, че се въвличаме в хаоса, защото в крайна сметка различните мирови системи представляват нещо хаотично.
към текста >>

111. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение.
Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас. Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате. Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го. Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви. Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван. Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек. Ако сега в основата на нашето собствено движение се постави това, че се държим по различен начин по отношение на радиуса и по отношение на сферата, това трябва да се забележи в появяващото ни се във външния свят.
към текста >>

112. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават.
Виждате, че те се разминават. Така че ще получим действителната орбита на Земята и Слънцето, ако последователно си представим Земята един път така, че тя се намира на мястото, където сме свикнали обикновено да рисуваме Слънцето, и след това трябва да изобразим Слънцето там, където обикновено сме свикнали да рисуваме Земята. Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават. Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето. По някакъв начин те се разменят. Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение. Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис. 4), съм длъжен да изобразя това така (Слънцето в центъра).
към текста >>

113. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Той е достигнал до покой в себе си.
Има такъв благородник, който всъщност нищо повече не иска, който почива в себе си. Това е кварцът. Той е достигнал до покой в себе си. Ако хората мислят, че могат да видят кварца само в твърдите минерали, те грешат. В хомеопатични дози кварцово вещество има навсякъде и то почива в себе си без някакви претенции. Варовикът има претенции към всичко, кварцът не претендира за нищо. Той е като нашите сетивни органи, които не възприемат самите себе си, а възприемат външния свят. Кварцът е всеобщото външно сетиво в земния свят.
към текста >>

114. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения.
Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка. На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране. За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли.
към текста >>

115. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата.
Едно растение трябва да се развие първо вегетативно, да се изгради и разлисти, преди да може да цъфти. Съществуват разни варианти при различните видове растения. Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата. Дъждовните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата.
към текста >>

116. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Зад него съществува вечен покой, който пак се намира навсякъде.
Извън всичко изброено се намира небето на неподвижните звезди, при това ние също се намираме вътре в него. Това са неподвижните звезди, а именно неподвижните звезди на Зодиака (вж. рис.). Още по голямо е това, което движи всичко, Първодвигателя. Той обаче се намира не само тук горе, той в качеството си на Първодвигател присъства също и навсякъде. Зад него съществува вечен покой, който пак се намира навсякъде. Така си е представял това Данте.
към текста >>

117. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата.
Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове. Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата. Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
към текста >>

118. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тези точици не се намират в покой, те постоянно вибрират.
И все пак вие сте го познали. Ако го погледнете с невъоръжено око, той изглежда така, както го познавате: той представлява някаква плътна маса. Ако започнете да го разглеждате през достатъчно голямо увеличително стъкло - да разглеждате този приятел, - ще видите, че в главата му преминават кръвоносни съдове. Значи, така тези кръвоносни съдове се виждат, ако ги разглеждате с невъоръжено око или през слабо увеличително стъкло. Но ако си представим една доста силна лупа, кръвта, намираща се там, ще изглежда различно: тя ще се състои от точици, приличащи на малки животинки. Тези точици не се намират в покой, те постоянно вибрират. Когато видите това, то много прилича на роящ се пчелен рой!
към текста >>

119. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение?
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство.
към текста >>

Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение.
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер.
към текста >>

120. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои.
Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак. У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи. Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои. Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока. Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа!
към текста >>

Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена.
Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство. Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>

С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
към текста >>

Това е дало основание на такива хора като Айнщайн да кажат: не можем да знаем, действително ли се намира в движение това, което ни се струва като движещо се; не се ли намира то в покой, докато ние - видимо пребиваващи в покой -не се ли намираме по някакъв таен начин в движение?
Това е дало основание на такива хора като Айнщайн да кажат: не можем да знаем, действително ли се намира в движение това, което ни се струва като движещо се; не се ли намира то в покой, докато ние - видимо пребиваващи в покой -не се ли намираме по някакъв таен начин в движение? Така че правим последното си заключение, без да знаем какво всъщност става.
към текста >>

Какво е абсолютният покой или абсолютното движение?
С този проблем се е занимавал Айнщайн, като е казвал: не можем да бъдем уверени в това, движи ли се едно или друго тяло. Ние знаем само това, че те се движат едно спрямо друго, че разстоянието между тях се изменя; това е единственото, което знаем. Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него. Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
към текста >>

Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи.
Ние знаем само това, че те се движат едно спрямо друго, че разстоянието между тях се изменя; това е единственото, което знаем. Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него. Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>

Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>

Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>

Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна.
Тук бихме могли да спрем и да възкликнем: дявол да го вземе! Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения. Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно. Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса. И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой. Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини. Искам да ви покажа това с един пример.
към текста >>

И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой.
Тук бихме могли да спрем и да възкликнем: дявол да го вземе! Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения. Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно. Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса. И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой. Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини. Искам да ви покажа това с един пример.
към текста >>

Днес трябва да се говори така: за покоя или движението на звездата нищо не е неизвестно.
Ако по-рано са правели такива наблюдения, са възниквали предположения от такъв род: а не се ли движи самата Земя, не се ли движи напред самият наблюдател със своя телескоп и обектив - така се нарича далечното стъкло на телескопа, а близкото се нарича окуляр, - не се ли премества той толкова, че неподвижната звезда да влезе в зрителното поле? По-рано са вярвали, че самата звезда се движи. Днес трябва да се говори така: за покоя или движението на звездата нищо не е неизвестно. Може да се каже само едно: в полезрението кръстчето на моя телескоп съвпада с изображението на звездата; те се припокриват. Не може да се каже повече от това, което става непосредствено пред вас. Как стои работата със света като цяло, остава неизвестно.
към текста >>

При живите същества все пак може по настъпващите в тях изменения до известна степен да се установи, действително ли те са се намирали в движение или движението е било привидно, докато те са били в покой.
Но да вземем жив организъм! Представете си, че вие самият отивате пеш до Базел, а друг остава да стои тук, в Дорнах, остава цели два часа, докато вие не стигнете до Базел. В случай, че не се движехте вие, а Базел се движеше към вас, нямаше да ви се налага да правите нищо по-различно от този, който стои. Но вие сте се уморили, във вас са настъпили промени. По измененията, настъпили в самия вас, все пак можете да възприемете, че сте се движил вие самият. При живите същества все пак може по настъпващите в тях изменения до известна степен да се установи, действително ли те са се намирали в движение или движението е било привидно, докато те са били в покой.
към текста >>

Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно.
Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не. Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно. Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща! Вие въобще никога не бихте видели този часовник! Той би се превърнал в прах и вие не бихте го видели.
към текста >>

121. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Кометите създават нередовност в движението и покоя на планетната система.
Падащите звезди и кометите. Мировите системи на Птолемей и Коперник. Абсолютно решение за правилност на мировите системи не може да има. Кометите създават нередовност в движението и покоя на планетната система. Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес. Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система. Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната.
към текста >>

122. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма. Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
към текста >>

НАГОРЕ

3.4101679325104