Търсене в текстове за 'пластичност пластич'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 287 резултата от 138 текста с корен от думите : 'пластичност пластич'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ.
Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”. Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ.
към текста >>

2. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Пластичния дух на Гьоте, създаден за познаването навъншните отношения, не остана само тук.
Физиогномиката се стараеше да познае във външната форма на човека неговата вътрешност, неговия дух. Формата се разглеждаше не само заради самата нея, но също и като израз на душата. Пластичния дух на Гьоте, създаден за познаването навъншните отношения, не остана само тук. Посред работите, които третираха външната форма като средство за познаване на вътрешността, за него изпъкна значението на първата, на формата, в нейната самостоятелност. Това ние виждаме от неговите работи върху черепите на животни от 1776 година, които се намират включени в том 2, раздел 2 на книгата "Физиогномични фрагменти". През тази година той чете Аристотели върху физиогномиката, чрез което бива подбуден към гореспоменатите работи, но същевременно се опитва да изследва разликата на човека от животното. Той намира тази разлика чрез обослувеното от цялото устройство на човека изпъкване на главата, във висшето развитие на мозъка на човека, към който всички части на тялото сочат като към едно централно място. “Как цялата форма стои като основен стълб на свода, в който трябва да се отрази небето!
към текста >>

3. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура.
Както за живота на всичко органично е нужна не само светлина, но и тъмнина. Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили. Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване на личната сила. Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл. За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея.
към текста >>

4. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

Ако трябва да се посочи някаква разлика между физическия и душевен свят, може да се каже, че последният е по-фин, по-подвижен, по-пластичен по отношение на всички неща и същества в него, отколкото първия.
Както веществата и силите, които съставят и владеят нашия стомах, сърце, бели дробове и мозък, произлизат от физическия свят, така и нашите душевни качества, нашите желания, влечения, чувства, страсти, усещания, подтици произлизат от душевния свят. Душата на човека е част от този душевен свят, както и неговото тяло е част от физическия телесен свят. Ако трябва да се посочи някаква разлика между физическия и душевен свят, може да се каже, че последният е по-фин, по-подвижен, по-пластичен по отношение на всички неща и същества в него, отколкото първия. Но човек трябва да си даде ясна сметка, че той встъпва в един напълно нов свят, противоположен на физическия, когато прониква в душевния свят.
към текста >>

5. 5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила.
Обаче в рамките на растителния живот, ние също откриваме един организиран духовен зародиш. Само че тук, растителният вид запазва в себе си живата формообразуваща способност. При кристала, духовният зародиш постигайки съответната форма изгубва своята формообразуваща способност. В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области. При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства. Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива. За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по долу.
към текста >>

В известен смисъл, растението е изцяло погълнато от своите пластични, формообразуващи сили; през целия си живот то непрекъснато възпроизвежда нови и нови копия на съответната първоначална форма: най-напред корените, после листата, цветовете и т.н.
В известен смисъл, растението е изцяло погълнато от своите пластични, формообразуващи сили; през целия си живот то непрекъснато възпроизвежда нови и нови копия на съответната първоначална форма: най-напред корените, после листата, цветовете и т.н. Животното се развива до една завършена форма и се затваря в нея, отдавайки се на своя подвижен сетивен и инстинктивен живот Този живот се разиграва в душевния свят. Характерни за растението са растежа и размножението, а за животното усещането и инстинкта. За животното те са онази безформена сила, която непрекъснато търси нови форми. В крайна сметка, последните водят своето начало от първообразните процеси, разиграващи се в Царството на Духовете. Обаче те се проявяват именно в душевния свят.
към текста >>

6. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Трябва да си представим, че в това време човешкото тяло беше още нещо пластично и гъвкаво.
Трябва да си представим, че в това време човешкото тяло беше още нещо пластично и гъвкаво. То постоянно се преобразуваше, когато вътрешният живот се променяше. Не много преди това по отношение на тяхното вътрешно устройство хората бяха още твърде различни. Външното влияние на местността и на климата там беше решаващо за устройството на това тяло. Едва в споменатата колония тялото на човека все повече ставаше израз на неговия вътрешен душевен живот. Колонията имаше същевременно една напреднала, външно благородно устроена човешка форма.
към текста >>

Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители.
Ние още ще говорим върху съществуващите по време на възникването на човека животински видове и техните потомци, както и върху възникването на нови животински форми, след като човекът вече съществуваше. Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове животни постоянно се преобразуваха и възникваха нови. Естествено това преобразуване ставаше постепенно. Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот. Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия. Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители. Същият беше случаят, даже в още по-голям размер, за растенията. Най-голямо влияние върху преобразуването на хората и животните имаше самият човек. Това ставаше, било когато той инстинктивно довеждаше живите същества в такава околна среда, където те приемаха определени форми, било когато човекът провеждаше опити за селекция. Преобразуващото влияние на човека върху природата, сравнено с днешните условия, тогава беше неизмеримо по-голямо. Такъв беше случаят особено в описаната колония.
към текста >>

7. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Тогава човешкото тяло, както и другите форми в природата, бяха още меки и пластични.
Колкото и различна да беше в древни времена формата на човека, както я описахме в миналите извлечения от “Хрониката Акаша” от неговата днешна форма, когато отидем още по-далеч в миналото на историята на човечеството ние стигаме до още по-различни състояния. Защото също и формите на мъжа и на жената са се родили в течение на времената от една още по-стара основна форма, в която човекът не беше нито мъж, нито жена, а двете едновременно. Който иска да си състави понятие за тези прадревни времена на миналото, трябва напълно да се освободи от обикновените представи, които са взети от това, което човекът вижда около себе си. Времената, в които сега проникваме с нашия поглед в миналото, се намират приблизително преди средата на лемурийската епоха. Тогава човешкото тяло, както и другите форми в природата, бяха още меки и пластични. В сравнение с нейното по-късно втвърдено състояние Земята се намираше още в едно по-течно състояние. Когато в онези времена човешката душа се въплъщаваше в материята, тя можеше да приспособява тази материя към себе си до много по-висока степен отколкото по-късно. Развитието на външната Земна природа налагаше на човешката душа да приеме мъжко или женско тяло. Докато веществата не бяха още втвърдени, душата можеше да ги подчинава на нейните собствени закони. Тя правеше тялото да бъде съответствие на нейното собствено същество.
към текста >>

В едно древно време пред нас се явяват меки и пластични човешки форми, напълно различни от по-късните.
Ако проследим Хрониката Акаша, констатираме следното. В едно древно време пред нас се явяват меки и пластични човешки форми, напълно различни от по-късните. Те още носят в себе си мъжко-женската природа. С течение на времето веществата се втвърдяват. Човешкото тяло се изявява в две форми, от които едната прилича на по-късната мъжка форма, другата на по-късната женска форма. Когато тази разлика още не беше настъпила, всеки човек можеше да произведе от себе си един друг човек. Оплодяването не беше външен процес, а нещо, което ставаше във вътрешността на самото човешко тяло.
към текста >>

8. ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Тогава тялото беше изградено от мека пластична маса.
Сега ще опишем устройството на човека преди неговото разделяне на мъжки и женски пол. Тогава тялото беше изградено от мека пластична маса. Над тази маса волята имаше много по-голяма власт, отколкото беше случаят при по-късния човек. Когато се отделяше от майката човекът се появяваше наистина вече като оформен организъм, но още несъвършен. По-нататъшното развитие на органите ставаше извън родителското същество. Много от това, което по-късно трябваше да узрее вътре в майчиното същество, в онези времена се развиваше вън от майката чрез една сила, която е сродна с нашата волева сила. За да стане такова външно узряване, беше необходима грижата на прадедите.
към текста >>

Поради неговото пластично тяло човекът можеше да обитава само онези области на Земята, които не бяха преминали още в по-грубата материална форма.
Преди да продължим в тази насока, трябва да кажем нещо за обкръжението на човека на Земята. Наред с човека съществуваха животни, които в своя вид стояха на същата степен на развитие както него. В днешния смисъл бихме причислили тези животни към влечугите. Освен тях имаше нисши форми на животинския свят. Но между човека и животните имаше съществена разлика. Поради неговото пластично тяло човекът можеше да обитава само онези области на Земята, които не бяха преминали още в по-грубата материална форма. И в тези области с него живееха животински същества, които също имаха пластично тяло. В други области обаче живееха животни, които вече имаха гъсти тела, и които също бяха развили еднополовостта и сетивата. Откъде бяха дошли те, това ще покажат по-късните съобщения. Те не можеха да се развиват вече по-нататък, защото техните тела преждевременно бяха приели по-гъстата материя. Някои видове от тях загинаха; други се развиха в техния вид до днешните форми.
към текста >>

И в тези области с него живееха животински същества, които също имаха пластично тяло.
Наред с човека съществуваха животни, които в своя вид стояха на същата степен на развитие както него. В днешния смисъл бихме причислили тези животни към влечугите. Освен тях имаше нисши форми на животинския свят. Но между човека и животните имаше съществена разлика. Поради неговото пластично тяло човекът можеше да обитава само онези области на Земята, които не бяха преминали още в по-грубата материална форма. И в тези области с него живееха животински същества, които също имаха пластично тяло. В други области обаче живееха животни, които вече имаха гъсти тела, и които също бяха развили еднополовостта и сетивата. Откъде бяха дошли те, това ще покажат по-късните съобщения. Те не можеха да се развиват вече по-нататък, защото техните тела преждевременно бяха приели по-гъстата материя. Някои видове от тях загинаха; други се развиха в техния вид до днешните форми. Човекът можа да стигне до по-висши форми благодарение на това, че остана в областите, които отговаряха на неговото тогавашно устройство.
към текста >>

Благодарение на това неговото тяло остана пластично и меко до такава степен, че той можа да отдели от себе си органите, които можаха да бъдат оплодени от духа.
В други области обаче живееха животни, които вече имаха гъсти тела, и които също бяха развили еднополовостта и сетивата. Откъде бяха дошли те, това ще покажат по-късните съобщения. Те не можеха да се развиват вече по-нататък, защото техните тела преждевременно бяха приели по-гъстата материя. Някои видове от тях загинаха; други се развиха в техния вид до днешните форми. Човекът можа да стигне до по-висши форми благодарение на това, че остана в областите, които отговаряха на неговото тогавашно устройство. Благодарение на това неговото тяло остана пластично и меко до такава степен, че той можа да отдели от себе си органите, които можаха да бъдат оплодени от духа. По-късно неговото външно тяло беше развито вече до такава степен, че той можа да премине в по-гъстата материя и тялото му стана закриляща обвивка за по-фините му духовни органи. Обаче не всички човешки тела бяха развити до тази степен. Напредналите бяха малко. Тези тела първи бяха проникнати от духа. Имаше и по-малко напреднали, в които духът не можеше да проникне.
към текста >>

9. НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Състоеше се от онази фина, пластична, подвижна субстанция, която в духовната литература се нарича “астрална” субстанция.
Следователно в момента, за който ще говорим тук, имаме работа с един вид зародиш на Земята. Този зародиш е съдържал в себе си силите, които са довели до днешната Земя. Тези сили са били придобити през предишните състояния. Обаче не трябва да си представяме този зародиш на Земята като нещо гъсто материално както този на едно днешно растение. Той беше по-скоро от душевно естество. Състоеше се от онази фина, пластична, подвижна субстанция, която в духовната литература се нарича “астрална” субстанция. – В този астрален зародиш на Земята отначало се намират само човешки заложби. Това са заложбите, принадлежащи на покъсните човешки души. Всичко, което иначе е съществувало в предишните състояния в минерална, растителна, животинска природа, е всмукано в тези човешки заложби, претопено е с тях. Следователно преди човекът да стъпи на физическата Земя, той е душа, астрално същество. Като такова той се намира на физическата Земя.
към текста >>

10. ЖИВОТЪТ НА САТУРН GA_11 Из Хрониката Акаша

Чрез тяхната работа човешкото субстанциално тяло, което преди това беше един вид подвижен облак, добива ограничена (пластична) форма.
След тази точка започва работа на четвъртия вид същества, на така наречените “Духове на формата”, Те имат едно себесъзнателно образно съзнание (психическо съзнание). Християнският езотеризъм ги нарича “Власти” (Ексузиаи). Чрез тяхната работа човешкото субстанциално тяло, което преди това беше един вид подвижен облак, добива ограничена (пластична) форма. Тази работа на “Духовете на формата” завършва към средата на четвъртия Сатурнов кръг.
към текста >>

11. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Тя е подвижна в себе си, пластична и се оформя като израз и носител на онзи смътен живот, който е характерен за съответната степен на човешкото съзнание.
След този почивен период, човешкото същество ясно се разделя на две природи. Едната от тях се изтръгва от самостоятелното действие на образното съзнание; тя приема по-определена форма и се поставя под влиянието на си ли, които макар и да произхождат от Лунното тяло, възникват там едва чрез влиянието на Слънчевите Същества. Тази част от човешкото същество се отдава предимно на живота, стимулиран от Слънцето. Другата част се издига като един вид глава от първата. Тя е подвижна в себе си, пластична и се оформя като израз и носител на онзи смътен живот, който е характерен за съответната степен на човешкото съзнание. Но двете части са тясно свързани; те си обменят своите сокове; има органи, които се простират от едната част в другата.
към текста >>

Срещу подобен упрек бихме могли да изтъкнем, че описанието съвсем умишлено беше представено с помощта на по-общи и пластични понятия.
Естествено, в това описание на Лунните условия можахме да се спрем само на някои преходни форми от развитието. В хода на това развитие се наложи да опишем само отделни процеси. Разбира се, подобен начин на описание дава само бегли образи и явен недостатък е, че цялото развитие не бе дефинирано с ясни и категорични понятия. Срещу подобен упрек бихме могли да изтъкнем, че описанието съвсем умишлено беше представено с помощта на по-общи и пластични понятия. Защото тук важното е не да изградим спекулативни понятия и идейни конструкции, а да дадем една представа за свръхсетивните опитности, до които стига духовният поглед при срещата си с подобни факти. А нещата от Лунното развитие не могат да бъдат описани в онези строги контури, които са характерни за земните възприятия. Там имаме работа с непостоянни и променливи впечатления, с колебливи, подвижни образи и с техните преходи. Нека имаме предвид и това, че тук става дума за едно продължително развитие, от което са уловени само моментни образи.
към текста >>

Ако днешните му органи са плътни и втвърдени, тогава те бяха все още меки, гъвкави и пластични.
През тези далечни епохи, за които става дума тук, физическият облик на човека беше твърде различен от днешния. До голяма степен този облик беше израз на душевните качества. Тогавашният човек беше изграден от една по-фина и нежна материя. Ако днешните му органи са плътни и втвърдени, тогава те бяха все още меки, гъвкави и пластични. Човек с по-душевна и с по-духовна същност, притежаваше по-нежно, по подвижно и по-изразително тяло. По-слабо развитите в духовно отношение имаха груби и неподвижни телесни форми. Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на тялото оставаше малък. Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери. Когато човекът се намираше в период на растеж, тялото се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи.
към текста >>

Понеже през тези времена размерите, конфигурацията и пластичността на човешкото физическо тяло все още зависеха до голяма степен от душевните качества, последствията от споменатото издаване на Вулкановите тайни се проявиха в някои изменения на човешкото тяло.
Понеже през тези времена размерите, конфигурацията и пластичността на човешкото физическо тяло все още зависеха до голяма степен от душевните качества, последствията от споменатото издаване на Вулкановите тайни се проявиха в някои изменения на човешкото тяло. Там, където покварата на хората се изразяваше най-вече в заробване на свръхсетивните сили от страна на низшите инстинкти, желания и страсти, възникваха безформени и гротескни човешки тела. Впрочем те не издържаха в условията на Атлантида и загинаха. Следатлантското човечество погледнато физически се разви от онези атлантски предшественици, при които настъпи такова втвърдява не на телесната конфигурация, че тя не се поддаваше вече на деформираните душевни сили.
към текста >>

Онези човешки форми, които останаха пластични и след споменатата епоха, станаха тела тъкмо на онези души, които изпитаха върху себе си вредното влияние на описаното предателство.
През Атлантската епоха имаше определен отрязък от време, когато действуващите в и около Земята закони създадоха необходимите условия за втвърдяване на човешкото тяло. Онези човешки раси, чиито форми бяха втвърдени преди този отрязък от време, продължиха да се размножават, но въплътените в тях души постепенно започнаха да се чувствуват толкова стеснени, че тези раси също трябваше да загинат. Впрочем някои от тези расови форми се запазиха и в следатлантските времена, а достатъчно подвижните, макар и доста променени, продължиха да съществуват още дълго време. Онези човешки форми, които останаха пластични и след споменатата епоха, станаха тела тъкмо на онези души, които изпитаха върху себе си вредното влияние на описаното предателство. Те също бяха обречени на скорошно загиване.
към текста >>

12. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

пластичните субстанции.
пластичните субстанции.
към текста >>

13. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Нещо повече: през този период човек трябва не само пластично да формира своя мозък, но и да научи три от най-важните неща за своето земно битие.
Тази работа върху собственото тяло се ръководи от съображения, много по-мъдри от всичко, което човек може да извърши по-късно при напълно развито съзнание. Нещо повече: през този период човек трябва не само пластично да формира своя мозък, но и да научи три от най-важните неща за своето земно битие.
към текста >>

Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност.
И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго. Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите. С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето. Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност. Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според силите, унаследени от родители, прародители и т.н. Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като резултат от миналите земни превъплъщения. Ето защо той трябва да преобрази особеностите на своя мозък през онзи период, когато след раждането е станал физически независим от своите родители, прародители и т.н.
към текста >>

Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен.
Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен. Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години. Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия. Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на силите, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят.
към текста >>

14. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно.
Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси. Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата.
към текста >>

15. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

За образуването на един светоглед се изисква не само превъзходство на духа, каквото той е притежавал, а също така способността да бъдат оформени всестранно идеите в една връзка и да бъдат пластично закръглени.
Ако при такива проблясъци на мислите Лихтенберг би притежавал способността да изгради един хармоничен от себе си светоглед; той не би останал незабелязан до такава степен, както се е случило в действителност. За образуването на един светоглед се изисква не само превъзходство на духа, каквото той е притежавал, а също така способността да бъдат оформени всестранно идеите в една връзка и да бъдат пластично закръглени. А тази способност му липсваше. Неговото превъзходство се изразява в едно сполучливо съждение върху отношението на Кант към неговите съвременници: "Аз вярвам, че както привържениците на Кант упрекват постоянно техните противници, че те не го разбират, някои също вярват, че Кант има право, защото те го разбират. Неговият начин на мислене е нов и се отклонява много от обикновения; и когато някой счита за истинен, особено защото той има толкова много горещи последователи. При това обаче винаги трябва да се помисля, че това разбиране не е още никакво основание той да бъде считан за истинен. Аз вярвам, че по-голяма част от тях наред с радостта, че разбират една много абстрактна и смътно замислена система същевременно са повярвали, че тази система е доказана".
към текста >>

16. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободната Школа за Духовна наука.
към текста >>

17. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето.
От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно. Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето. И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот. Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето. Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето.
към текста >>

18. 20. Типични лечебни средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото.
В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта. Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно.
към текста >>

19. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя.
Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности. Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят. И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет. Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>

20. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

Алберт Щефен говори със своята чудесна изразителна, пластична, образна поезия на езика.
Това бе дълбоко затрогващо обръщение. Алберт Щефен говори със своята чудесна изразителна, пластична, образна поезия на езика. Красноречиви и могъщи видения възникваха пред всеки, който го слушаше.
към текста >>

И на заден фон противниците, не обвинявани, а просто и спокойно изобразени с цялата негова пластична сила на изразяване.
И накрая една друга картина: на преден план самото Същество на Антропософията, преобразено в душата на поета. И на заден фон противниците, не обвинявани, а просто и спокойно изобразени с цялата негова пластична сила на изразяване.
към текста >>

21. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми?
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика.
към текста >>

Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми?
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното.
към текста >>

Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми.
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота. Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват. След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството.
към текста >>

Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник.
към текста >>

22. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
към текста >>

И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>

Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот. Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет.
към текста >>

Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта.
Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта. Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
към текста >>

Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда.
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена. Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм. От тук и животът и тъкането на индивидуалността на човека, на неговата същинска основна същност, в първите години на неговото съществуване! Ето защо органът на неговия дух, мозъкът, влиза в живота така, че той може да бъде определен, да бъде формиран пластично и поради това бива снабден всъщност едва след раждането с последните решаващи пътища, линии и направления, как трябва да се проявят заложбите.
към текста >>

Ето защо органът на неговия дух, мозъкът, влиза в живота така, че той може да бъде определен, да бъде формиран пластично и поради това бива снабден всъщност едва след раждането с последните решаващи пътища, линии и направления, как трябва да се проявят заложбите.
Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена. Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм. От тук и животът и тъкането на индивидуалността на човека, на неговата същинска основна същност, в първите години на неговото съществуване! Ето защо органът на неговия дух, мозъкът, влиза в живота така, че той може да бъде определен, да бъде формиран пластично и поради това бива снабден всъщност едва след раждането с последните решаващи пътища, линии и направления, как трябва да се проявят заложбите.
към текста >>

Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда.
Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда. От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично. Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син!
към текста >>

От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично.
Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда. От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично. Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син! Както аз мисля, така трябва да мисли и моят син!
към текста >>

Ето защо те имат най-малко влияние върху цялото изграждане и оформяване на неговата цялостна личност и като заложби се проявяват едва тогава, когато цялостната личност е вече здраво установена, пластично оформена.
Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека. Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно. Но така както човекът е днес в миналото той е бил различен и в бъдеще отново ще бъде различен -, той развива фактически своите мнения, понятия, представи в най-изолираната част на своето същество. Ето защо те имат най-малко влияние върху цялото изграждане и оформяване на неговата цялостна личност и като заложби се проявяват едва тогава, когато цялостната личност е вече здраво установена, пластично оформена.
към текста >>

Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма. Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък. По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим.
към текста >>

Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни.
Това може да ни покаже, как това, което е неоспоримо, може да бъде много добре облечено в логически форми. Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на мислите през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека. Как трябва да се държим следователно тогава към човека? Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни. Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията. Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм. Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това. Това помага твърде малко. Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага!
към текста >>

Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия.
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност. Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия. Едва по-късно се прибавя Съзнателната душа. Така ние виждаме в човешката природа нещо индивидуално, което формира пластично способностите и талантите. Когато станем възпитатели, наша задача е да разрешим отново това, което разглеждаме като една духовна загадка у всеки един човек.
към текста >>

Така ние виждаме в човешката природа нещо индивидуално, което формира пластично способностите и талантите.
Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност. Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия. Едва по-късно се прибавя Съзнателната душа. Така ние виждаме в човешката природа нещо индивидуално, което формира пластично способностите и талантите. Когато станем възпитатели, наша задача е да разрешим отново това, което разглеждаме като една духовна загадка у всеки един човек.
към текста >>

23. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща. При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом! Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>

24. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила.
Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време. Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия. Движенията на това същество – което не можем да наречем истински "човек" в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване. Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му "мозък".
към текста >>

Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата "образ"). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>

По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата "образ"). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>

25. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Те действат върху етерното тяло, което все още е много пластично.
Колкото е по-лесно за етерното тяло да бъде повлияно чрез астралното тяло, толкова е по-лесно да се работи в етерното с картини без абстрактни понятия. И по-лесно ще бъде за някой, който в астралното упражнява йога, да дойде във връзка с по-висшите области чрез картинни понятия. Те действат върху етерното тяло, което все още е много пластично. Там няма нужда да се работи със строги понятия, а с много прости картинни представи може да се работи върху душата на един индиец и той ще може да достигне до много високи степени на развитие.
към текста >>

26. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила.
Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време. Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия. Движенията на това същество – което не можем да наречем истински “човек” в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване. Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му “мозък”.
към текста >>

Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата “образ”). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>

По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата “образ”). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>

27. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Пластично изграждащата сила, като изхожда от аза, действа върху строежа на човешкото тяло по заобиколния път през кръвта.
Огромно и мощно е било въздействието върху кръвта през началното време на развитието на човечеството. Кръвта тогава е отразявала интимно и точно вътрешната сила, внесена в аза като негово божествено съдържание. Чрез това азът се е формирал и отпечатвал през развитието на големите епохи (коренните раси) Както днес човекът може да почервенее или побледнее, така вътрешното чувство е формирало отвътре цялото човешко тяло. Когато човекът е бил още мек – тогава е нямал още пръсти, – азът е изграждал формата отвътре чрез кръвта. Кръвта и днес въздейства в изразяването на човека. Пластично изграждащата сила, като изхожда от аза, действа върху строежа на човешкото тяло по заобиколния път през кръвта. Така се научаваме да познаваме кръвта като носител на аза в най-разнообразен образ.
към текста >>

28. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло.
Вземете някоя определена част от астралното тяло. В далечното минало това, което човекът можел да вижда в още смътното, мъгляво ясновиждане, се явявало в съвършено различни образи от днес. Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека. Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии. Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала. У всеки вас ги има. Ако те бъдат повредени, човек няма да може да се ориентира в триизмерното пространство.
към текста >>

29. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нека си представим това пластично, както то може да бъде видяно в ясновидското наблюдение.
Нека си представим това пластично, както то може да бъде видяно в ясновидското наблюдение. [По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат делата на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла кръв. Човешкото тяло поема кръвта равномерно, тя се влива от всички страни отвън във вътрешността на тялото. Ако разгледаме окултната анатомия, ще видим, че всяко течение, изпращано от Ахура Мазда, от Ормузд, се придружава от още едно, което съпътствуваше нервното течение с нахлуващата отвън топлина. Нервното течение съпътствуваше движението на кръвта. С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали.
към текста >>

30. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Едва постепенно, от тези недиференцирани зони става пластичното формиране на това, което са очите и ушите.
А кое ни прави способни да възприемаме физическия свят? За тази цел физическото тяло има съответните сетивни органи. Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия свят, а само „недиференцирани, индиферентни органи”, както се изразява Гьоте. В потвърждение на това можем да посочим примера с недиференцираните сетивни органи при низшите животински видове. Някои низши животни имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината. Едва постепенно, от тези недиференцирани зони става пластичното формиране на това, което са очите и ушите. Тези процеси се разиграват в пластичната субстанция на физическото тяло. Едва с формирането на очите, пред Вас възниква физическият свят на цветовете, едва с формирането на ушите възниква физическият свят на звуците.
към текста >>

Тези процеси се разиграват в пластичната субстанция на физическото тяло.
За тази цел физическото тяло има съответните сетивни органи. Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия свят, а само „недиференцирани, индиферентни органи”, както се изразява Гьоте. В потвърждение на това можем да посочим примера с недиференцираните сетивни органи при низшите животински видове. Някои низши животни имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината. Едва постепенно, от тези недиференцирани зони става пластичното формиране на това, което са очите и ушите. Тези процеси се разиграват в пластичната субстанция на физическото тяло. Едва с формирането на очите, пред Вас възниква физическият свят на цветовете, едва с формирането на ушите възниква физическият свят на звуците.
към текста >>

След като размислим, че физическо-сетивният свят съществува за нас само чрез пластичното формиране на отделните органи във физическото тяло, няма да ни изглежда странно едно от твърденията на антропософията: възприятията в по-висшите светове се основават на това, че в по-висшите съставни части на човешкото същество - в етерното и астралното тяло - е възможно изграждането на съответни по-висши възприемателни органи.
След като размислим, че физическо-сетивният свят съществува за нас само чрез пластичното формиране на отделните органи във физическото тяло, няма да ни изглежда странно едно от твърденията на антропософията: възприятията в по-висшите светове се основават на това, че в по-висшите съставни части на човешкото същество - в етерното и астралното тяло - е възможно изграждането на съответни по-висши възприемателни органи. Днес физическото тяло е осигурено със своите органи, но етерното и астралното тяло не са осигурени; техните органи тепърва ще се развиват. Когато тези органи са готови, ражда се и това, което наричаме възприемане във висшите светове.
към текста >>

И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма.
И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма. И когато човекът, като астрално същество, сам изгражда една пластична форма, астралното тяло практически се превръща в качествено нова съставна част на човека.
към текста >>

И когато човекът, като астрално същество, сам изгражда една пластична форма, астралното тяло практически се превръща в качествено нова съставна част на човека.
И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма. И когато човекът, като астрално същество, сам изгражда една пластична форма, астралното тяло практически се превръща в качествено нова съставна част на човека.
към текста >>

При такъв строеж на астралното тяло, се стига до там, че пластичните промени в него трябва да бъдат внесени също и в етерното тяло.
При такъв строеж на астралното тяло, се стига до там, че пластичните промени в него трябва да бъдат внесени също и в етерното тяло. Както с един печат пренасяме издълбаното в него име също и в червения восък, и то вече се намира и на двете места, така и астралното тяло прониква и в етерното тяло, пренасяйки там своите нови качества.
към текста >>

31. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши.
Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят? Защо не възприема то нищо? Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна. Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло. Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят. Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина.
към текста >>

Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло.
Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна. Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло. Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят. Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина. Той трябва да изработи в него органи. Фактически това се е вършело винаги в школите на посвещението, в мистериите. В астралното тяло са били изработвани пластично органите.
към текста >>

В астралното тяло са били изработвани пластично органите.
Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят. Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина. Той трябва да изработи в него органи. Фактически това се е вършело винаги в школите на посвещението, в мистериите. В астралното тяло са били изработвани пластично органите.
към текста >>

Но в какво се състои дейността, чрез която в астралното тяло се изработват пластично органи?
Но в какво се състои дейността, чрез която в астралното тяло се изработват пластично органи? Някой би помислил, че трябва първо да имаме пред себе си това тяло, преди да можем да изработим в него органите. Той би могъл да каже: "Ако бих могъл да извлека астралното тяло и да го имам пред себе си, тогава бих могъл да изработя органите в него." Но това не би било правилния път и преди всичко не е този пътят на съвременното посвещение. Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня. Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание. Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става.
към текста >>

Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня.
Но в какво се състои дейността, чрез която в астралното тяло се изработват пластично органи? Някой би помислил, че трябва първо да имаме пред себе си това тяло, преди да можем да изработим в него органите. Той би могъл да каже: "Ако бих могъл да извлека астралното тяло и да го имам пред себе си, тогава бих могъл да изработя органите в него." Но това не би било правилния път и преди всичко не е този пътят на съвременното посвещение. Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня. Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание. Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става. Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения. Това трябваше да се избягва още от самото начало. Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива.
към текста >>

32. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

В него се явяват други светлинни явления, то показва онова пластично изграждане на органите, за които вече говорихме.
У човека, който прави такива да ги наречем окултни упражнения, астралното тяло показва постепенно през нощта най-разнообразни промени. В него се явяват други светлинни явления, то показва онова пластично изграждане на органите, за които вече говорихме. Това се проявява все по-ясно и по-ясно в течение на времето. Постепенно астралното тяло получава една вътрешна организация, каквато показва физическото тяло в своите очи, уши и т.н. Но това не би довело човека до там, да вижда нещо особено, още повече що се отнася за съвременния човек. Все пак човек възприема нещо, когато неговите вътрешни органи са вече образувани. Тогава той започва да има съзнание през време на съня.
към текста >>

33. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи.
Денем сетивните впечатления са от такова естество, че те ориентират човека само за ежедневния живот във физическия свят. Тези впечатления се продължават по-нататък в астралното тяло на човека, след което те достигат до Аза. Обаче тези впечатления са такива, че човекът не може да ги задържи през нощта, когато със своето астрално тяло и своя Аз той напуска своето физическо и етерно тяло. Това, което човекът получава по този начин от физическия свят, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление. Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло. Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи. В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези упражнения. По този начин свръхсетивните зрителни органи се „отпечатват” в астралното тяло. И все пак човекът дълго време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло. Необходимо е и още нещо, за да може астралното тяло, когато то отново се „вмъква” в етерното тяло, да „отпечата” като във восъчен печат онова, което то носи със себе си. Едва в момента, когато в етерното тяло се отпечатва това, което се е образувало в астралното тяло, едва тогава настъпва озарението, даващо възможност на човека да вижда духовния свят така, както днес вижда физическия свят.
към текста >>

34. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Същото беше и със Земята, когато най-грубите вещества се отделиха от нея; земните същества можаха да станат отново пластични.
Представете си, че се намираме пред едно много твърдо парче желязо. Приемайки, че сме средно силни хора, ние бихме могли да бием този блок желязо дълго време, без да успеем да му дадем форма; само нагорещявайки желязото ние бихме могли да го моделираме. Същото беше и със Земята, когато най-грубите вещества се отделиха от нея; земните същества можаха да станат отново пластични. Тогава влязоха в действие Съществата, които обитаваха Слънцето и които в миналото се бяха изразя вали чрез груповите души. Представете си, че бихте се намирали върху това старо небесно тяло съставено от Земя плюс Луна. Вие бихте видели също и духовните Същества, които току що описахме. Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво. Слънчевите сили не можеха вече да сторят нищо над всичко това, което се готвеше да стане огромно поле от мъртви.
към текста >>

След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях.
Тогава влязоха в действие Съществата, които обитаваха Слънцето и които в миналото се бяха изразя вали чрез груповите души. Представете си, че бихте се намирали върху това старо небесно тяло съставено от Земя плюс Луна. Вие бихте видели също и духовните Същества, които току що описахме. Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво. Слънчевите сили не можеха вече да сторят нищо над всичко това, което се готвеше да стане огромно поле от мъртви. След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях. Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние". Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните Същества. Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло.
към текста >>

35. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато Луната бе отделена, слънчевите сили отново можаха да действуват върху човешките форми, които приеха тази подтик и станаха достатъчно гъвкави и пластични, за да могат отново да слязат в тях душите намиращи се на Сатурн, Юпитер и Марс И тези души постепенно се върнаха на Земята, за да населят възобновените човешки тела.
Те не можеха да се съединят всички с Духовете на Слънцето, нямайки нужната зрялост за това. Тогава те трябваше да се оттеглят за известно време върху другите планети Сатурн, Юпитер и Марс. Докато на Земята, която се превръщаше в пустиня, телата не можеха вече да служат за жилища на човешките души, тези души изчакаха върху планетите времето, когато да могат отново да намерят подходящи тела. Само отделни, редки човешки тела, най-силните, можаха още да приемат души, за да осигурят живота през кризата, причинена от действието на съединената още със Земята Луна. Когато Луната бе отделена, слънчевите сили отново можаха да действуват върху човешките форми, които приеха тази подтик и станаха достатъчно гъвкави и пластични, за да могат отново да слязат в тях душите намиращи се на Сатурн, Юпитер и Марс И тези души постепенно се върнаха на Земята, за да населят възобновените човешки тела. Следователно, след отделянето на Луната ние имаме една епоха, през която човешките тела отново се размножават. Така можа да се пази човешкият род през тази криза, чийто дълбок смисъл Вие сега разбирате. Това отделяне на Луната наистина измени всичко по лицето на Земята.
към текста >>

36. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло.
Тези форми не можеха да бъдат заети от човешките души. Можем да си представим това по следния начин: човешките души изпитват нуждата да слязат на Земята, когато там се развиват най-разнообразни форми; но между тези форми се срещат всички степени на втвърденост и гъвкавост. Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и живеят само малко в тях. Напротив има други души, които се съединя ват с вече сковани форми, сковани са в тези форми и с това закъсняват в своето развитие. Най-близките до човека животни са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло. Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха. Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото. Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока. Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно голяма бързина.
към текста >>

Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото.
Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и живеят само малко в тях. Напротив има други души, които се съединя ват с вече сковани форми, сковани са в тези форми и с това закъсняват в своето развитие. Най-близките до човека животни са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло. Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха. Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото. Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока. Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно голяма бързина. Защото преди физическото естество на човека да се е съединило с неговото вътрешно същество, той притежаваше ясновидство, но едно смътно, неясно ясновидство. Той имаше възможност да проникне със своя поглед в духовните светове, но не можеше още да каже на себе си: Аз, нито да се различава ясно от своята среда.
към текста >>

37. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Знаем също, че през време на Атлантската епоха човешкото тяло беше съставено от много по-гъвкава материя от по-пластично вещество сравнение с днешното.
Ние видяхме, че човечеството имаше вече духовни ръководители още през Атлантския период, наречен така, защото човечеството е обитавало тогава, древната Атлантида; и ние видяхме също, колко много са е различавал животът на хората от онези времена от съвременния живот, особено що се отнася за личното съзнание. Това съзнание се е развило само постепенно и е заменило един вид смътно ясновидство. Знаем също, че през време на Атлантската епоха човешкото тяло беше съставено от много по-гъвкава материя от по-пластично вещество сравнение с днешното. Ясновиждащото съзнание ни учи, че тогавашният човек не е възприемал външните предмети с ясните очертания, които ние днес виж даме. Атлантецът е възприемал вече минералите, растенията, животните но той ги е виждал неясно. Също както вечер при мъгливо време ние виждаме уличните светлини заобиколени от един цветен ореол, от една "аура". Тази аура показваше присъствието на духовните същества, които живееха в нещата. Виждането на тези духовни същества е била повече или по-малко смътно, според различните моменти на денонощието; то е било особено ясно в момента, когато човекът е преминал от будното в сънното състояние.
към текста >>

38. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

които не са могли да запазят веществото на своето тяло в гъвкаво и пластично състояние, за да дочакат момента, когато биха могли да облекат една човешка форма.
Онези животни, които чрез своя организъм стоят на по-ниско стъпало от човека, въплъщават в себе си същества, които са се втвърдили прежде-временно. които не са могли да запазят веществото на своето тяло в гъвкаво и пластично състояние, за да дочакат момента, когато биха могли да облекат една човешка форма. Но онези същества, които отговарят на природата на птиците, не са слезли до най-нисшите функции; те са надминали, така да се каже, границата нагоре, не са слезли достатъчно надолу. Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя. Но в течение на развитието външните условия ги принуждават все пак да слязат в гъстата материя. Те са се втвърдили, така да се каже, на такава степен на тяхното развитие, на каквато са се намирали докато не бяха още слезли във физическата материя. Въпреки че описваме това с прости думи, които не предават точно необходимите отсенки, все пак те изразяват самата истина.
към текста >>

Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя.
Онези животни, които чрез своя организъм стоят на по-ниско стъпало от човека, въплъщават в себе си същества, които са се втвърдили прежде-временно. които не са могли да запазят веществото на своето тяло в гъвкаво и пластично състояние, за да дочакат момента, когато биха могли да облекат една човешка форма. Но онези същества, които отговарят на природата на птиците, не са слезли до най-нисшите функции; те са надминали, така да се каже, границата нагоре, не са слезли достатъчно надолу. Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя. Но в течение на развитието външните условия ги принуждават все пак да слязат в гъстата материя. Те са се втвърдили, така да се каже, на такава степен на тяхното развитие, на каквато са се намирали докато не бяха още слезли във физическата материя. Въпреки че описваме това с прости думи, които не предават точно необходимите отсенки, все пак те изразяват самата истина. Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние. Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите животни са се отклонили надолу.
към текста >>

39. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък.
Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>

Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване.
И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>

40. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно.
Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция. Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване. Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята. Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно. А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека.
към текста >>

А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека.
Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция. Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване. Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята. Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно. А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека.
към текста >>

41. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Сега, в живота между смъртта и новото раждане, душевните опитности наистина метаморфозират в пластични сили, в градивни сили, и те вземат активно участие в строежа на тялото, където ще се осъществи следващата инкарнация.
И друг път съм споменавал, че това „потъване" е най-силно, когато човек минава през Портата на смъртта и продължава своя път между смъртта и поредното си ново раждане. Сега се променя самият характер на предишните му душевни изживявания и те метаморфозират в градивни, в организиращи сили. Сега, в живота между смъртта и новото раждане, душевните опитности наистина метаморфозират в пластични сили, в градивни сили, и те вземат активно участие в строежа на тялото, където ще се осъществи следващата инкарнация. Да, сега в градивните сили, човек има всъщност резултата от всичко онова, което по-рано беше съдържание на неговия душевен живот, а в определени случаи и съдържание на неговия съзнателен представен живот.
към текста >>

Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>

42. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, тъкмо нашите грешки, извършени под влиянието на Ариман и Луцифер, метаморфозират в пластични, градивни сили, които в следващия живот ще подтикнат астралното тяло към други отношения с етерното и физическото тяло, различни от отношенията, ако тези сили не бяха вече в астралното тяло.
То настъпва, когато в едно от миналите си прераждания, човек вмъква в своето астрално тяло, умишлено или неволно, нещо, което за съответната инкарнация представлява една морална или интелектуална грешка. Да, такава грешка се вмъква в астралното тяло, отпечатва се в него и остава там. А после, когато той влиза в новата инкарнация, астралното тяло ще търси други взаимодействия с етерното и физическото тяло, различни от тези, които би търсило, ако споменатите грешки не бяха допуснати. Следователно, тъкмо нашите грешки, извършени под влиянието на Ариман и Луцифер, метаморфозират в пластични, градивни сили, които в следващия живот ще подтикнат астралното тяло към други отношения с етерното и физическото тяло, различни от отношенията, ако тези сили не бяха вече в астралното тяло.
към текста >>

43. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

С други думи: Колкото и отворен да е някой за външните истини, колкото и да се стреми към познание за сетивно-физическия свят, Вие лесно ще установите, как това познание не притежава никаква власт над пластичните, градивни сили, които формират неговото тяло.
Ето защо не е трудно да се уверите, че колкото и голяма мъдрост на .натрупа човек в сетивно-физическия свят, тя не променя съществено душевния му свят, не променя това, което определяме като „насищане" на астралното тяло с едни или други подтици, страсти и т.н. Човек може да е твърде образован и осведомен за всички неща от сетивно-физическия свят, и все пак да не е постигнал пречистване на своите инстинкти и страсти. Той може да е наистина компетентен за всичко, което вижда в сетивно-физическия свят, и в същото време да е завършен егоист, понеже е поел егоистичните импулси още от своето детство. (Естествено, човек може да притежава и двете неща: Както онази компетентност, която се цени днес от официалната наука, така и пречистените от Аза астрално и етерно тяло.) Да, човек може да натрупва всякакви познания за физическия свят и да обогатява с тях своята Разсъдъчна Душа, но не и да преодолее онази дълбока пропаст, която разделя Разсъдъчната Душа от етерното тяло. С други думи: Колкото и отворен да е някой за външните истини, колкото и да се стреми към познание за сетивно-физическия свят, Вие лесно ще установите, как това познание не притежава никаква власт над пластичните, градивни сили, които формират неговото тяло.
към текста >>

Всички тези неща проникват навътре в пластичните, градивни сили на организма.
Докато в друг случай, истините обхващат цялата вътрешна същност на човека и Вие усещате, как в продължение на десет години се променя цялата му физиономия; по формата и линиите на челото му, Вие отгатвате неговата вътрешна борба. Или още по жестовете му забелязвате колко спокоен е станал той. Всички тези неща проникват навътре в пластичните, градивни сили на организма. Ако истините, които човек приема в себе си, обхващат не само физическото му тяло, след десет години той просто става друг човек. Тук промяната се извършва в една нормална посока, също както и заложбите се реализират в рамките на нормалния човешки живот. Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини. В този случай това не е онази вътрешна сила, която гради и преобразява човешкото същество. Следва да е напълно ясно: Върху градивните сили, които разгръщаме през периода между раждането и смъртта, могат да действуват само онези духовни импулси, чиято дълбока свързаност с човешката душа, е реален и неоспорим факт.
към текста >>

Когато например опитностите на Сетивната Душа бъдат пренесени в световете, през които ние минаваме след смъртта, тези опитности претърпяват сложна метаморфоза и в следващата инкарнация се проявяват като пластични, градивни сили.
Тук промяната се извършва в една нормална посока, също както и заложбите се реализират в рамките на нормалния човешки живот. Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини. В този случай това не е онази вътрешна сила, която гради и преобразява човешкото същество. Следва да е напълно ясно: Върху градивните сили, които разгръщаме през периода между раждането и смъртта, могат да действуват само онези духовни импулси, чиято дълбока свързаност с човешката душа, е реален и неоспорим факт. Истинското преодоляване на пропастта се извършва чрез кармичните последици, които настъпват след смъртта, и обхващат периода между смъртта и новото раждане, за да се прехвърлят в следващата инкарнация. Когато например опитностите на Сетивната Душа бъдат пренесени в световете, през които ние минаваме след смъртта, тези опитности претърпяват сложна метаморфоза и в следващата инкарнация се проявяват като пластични, градивни сили.
към текста >>

44. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Гръцката митология представлява само някакъв далечен, пластично изваян спомен от предисторическите епохи.
Бихме отишли твърде далеч, ако трябва да се спираме на отделни подробности в тази област. Но сега, след като изтъкнах принципното положение на нещата, Вие несъмнено долавяте зловещо-величествения характер на този мит, който няма равен на себе си, понеже нито една друга митология не е била формирана в толкова пълно съзвучие с ясновиждащото съзнание на древното човечество. Гръцката митология представлява само някакъв далечен, пластично изваян спомен от предисторическите епохи. Само че в гръцката митология липсва онази не посредствена връзка с фактите, каквато срещаме в северно-германската митология. При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие. Докато при северния човек беше съхранена голяма част от старото ясновидство. Да, в останалата част на Европа старото ясновидство беше отдавна изчезнало, но в северните области то продължи да живее и едва след продължителен период от време неговото място се зае от чисто физическия поглед върху околния свят. И когато младото християнство започна да завзема все по-нови територии, за повечето от северните хора истините, залегнали в мита за Балдур и неговата смърт, не подлежаха на никакво съмнение.
към текста >>

При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие.
Бихме отишли твърде далеч, ако трябва да се спираме на отделни подробности в тази област. Но сега, след като изтъкнах принципното положение на нещата, Вие несъмнено долавяте зловещо-величествения характер на този мит, който няма равен на себе си, понеже нито една друга митология не е била формирана в толкова пълно съзвучие с ясновиждащото съзнание на древното човечество. Гръцката митология представлява само някакъв далечен, пластично изваян спомен от предисторическите епохи. Само че в гръцката митология липсва онази не посредствена връзка с фактите, каквато срещаме в северно-германската митология. При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие. Докато при северния човек беше съхранена голяма част от старото ясновидство. Да, в останалата част на Европа старото ясновидство беше отдавна изчезнало, но в северните области то продължи да живее и едва след продължителен период от време неговото място се зае от чисто физическия поглед върху околния свят. И когато младото християнство започна да завзема все по-нови територии, за повечето от северните хора истините, залегнали в мита за Балдур и неговата смърт, не подлежаха на никакво съмнение.
към текста >>

45. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души. Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
към текста >>

46. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа.
И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба.
към текста >>

Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие.
И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е.
към текста >>

имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме.
Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание.
към текста >>

как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло.
Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ. Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека.
към текста >>

Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание.
имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ. Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека. По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности.
към текста >>

По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности.
Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ. Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека. По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности. И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ към цялостната вътрешна същност на човека. Заложеното в силите на подобно приспособяване няма нищо общо с това, което се простира до личната, определена от съзнанието, дейност на човека.
към текста >>

Също така можем да кажем: всички системи от форми, залегнали в пластичното изграждане на нашия организъм, всичките са ни необходими на първо място, за да развием способностите си и силите си като хора.
Това трябва да са дейности, подобни на тези, които след това ще бъдат изпълнявани от машината. Така трябва да кажем: когато имаме машина пред себе си, то за нас тя е абсолютно механично обяснима. Но за да съществува машината на своето предназначение, трябва да си представим, че тя е осъществена благодарение на духовна дейност, която дейност е предначертала нейното предназначение. Тази духовна дейност след това се е оттеглила и няма нужда да бъде отново привлечена, ако искаме да обясним машината научно. Но тази дейност стои зад машината, тя е осъществила машината. Също така можем да кажем: всички системи от форми, залегнали в пластичното изграждане на нашия организъм, всичките са ни необходими на първо място, за да развием способностите си и силите си като хора. Но зад това пластично изграждане на човека е необходимо да съществуват пластични, формообразуващи сили, които сили не можем да открием в готовите изваяни форми, също така, както няма да открием в машината нейния конструктор. С тази идея ще ви стане кристално ясно и нещо друго. Мислителят-материалист би могъл да дойде и да каже: защо е необходимо да приемаме присъствието на интелигенти сили и същества зад това, което изгражда нашия физически свят? Можем да обясним физическия свят от само себе си, чрез собствените му закони: часовникът, машината могат да бъдат обяснени чрез собствените им закони. Тук обаче сме застанали в една точка, в която се допускат най-тежки грешки и от двете страни, където се греши и от антропософска страна например, а също и от тези, които са стъпили на основата на духовния светоглед.
към текста >>

Но зад това пластично изграждане на човека е необходимо да съществуват пластични, формообразуващи сили, които сили не можем да открием в готовите изваяни форми, също така, както няма да открием в машината нейния конструктор.
Така трябва да кажем: когато имаме машина пред себе си, то за нас тя е абсолютно механично обяснима. Но за да съществува машината на своето предназначение, трябва да си представим, че тя е осъществена благодарение на духовна дейност, която дейност е предначертала нейното предназначение. Тази духовна дейност след това се е оттеглила и няма нужда да бъде отново привлечена, ако искаме да обясним машината научно. Но тази дейност стои зад машината, тя е осъществила машината. Също така можем да кажем: всички системи от форми, залегнали в пластичното изграждане на нашия организъм, всичките са ни необходими на първо място, за да развием способностите си и силите си като хора. Но зад това пластично изграждане на човека е необходимо да съществуват пластични, формообразуващи сили, които сили не можем да открием в готовите изваяни форми, също така, както няма да открием в машината нейния конструктор. С тази идея ще ви стане кристално ясно и нещо друго. Мислителят-материалист би могъл да дойде и да каже: защо е необходимо да приемаме присъствието на интелигенти сили и същества зад това, което изгражда нашия физически свят? Можем да обясним физическия свят от само себе си, чрез собствените му закони: часовникът, машината могат да бъдат обяснени чрез собствените им закони. Тук обаче сме застанали в една точка, в която се допускат най-тежки грешки и от двете страни, където се греши и от антропософска страна например, а също и от тези, които са стъпили на основата на духовния светоглед.
към текста >>

Само е необходимо да помислите върху казаното досега, и ще се убедите, че и във вътрешността на човека имаме такава затваряща се в себе си дейност, в която също така не участвуваме, както и не участвуваме и в пластичното изграждане на телесната ни повърхност.
Схематично нарисувано, можем да си представим, че формообразуващите сили в човека протичат и се затварят във външната му форма, която сега е представена само чрез линията А-В. Ще видим, как ще ни е нужно отново това понятие, за да разберем какво става в тези най-вътрешни очертания на човека, изобщо в границите на кожата. По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки организъм наблюдаваме затваряне на въздействуващата отвън активност и субстанциалност. Само е необходимо да помислите върху казаното досега, и ще се убедите, че и във вътрешността на човека имаме такава затваряща се в себе си дейност, в която също така не участвуваме, както и не участвуваме и в пластичното изграждане на телесната ни повърхност.
към текста >>

47. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
към текста >>

И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
към текста >>

По този начин хората искат да открият човешките качества в различните издатини, намиращи се по нашия череп, така че в костната система на черепа френологията търси един вид пластичен израз на нашия Аз.
По този начин хората искат да открият човешките качества в различните издатини, намиращи се по нашия череп, така че в костната система на черепа френологията търси един вид пластичен израз на нашия Аз. Това обаче, по начина, по който хората се занимават с него, и въпреки, че на пръв поглед в него, в строежа на отделните кости се търси духовен израз, това все пак е глупост. Защото който действително е внимателен наблюдател, той знае, че няма нито един човешки череп, който да е подобен на друг, и че никога не можем да кажем общо, еди кои си възвишения или хлътвания означават това или онова, но че всеки един череп се отличава така силно от останалите, че всеки човешки череп представлява различна форма.
към текста >>

Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане.
Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е заложена още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите кости, само че при всеки човек различно. На каква основа лежи това? Това лежи на същата основа, на която изобщо се развиват индивидуалните качества на човека. Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации. И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане. Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане. Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане. В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане.
към текста >>

И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура.
Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура. Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество. Който от мъртвата мида прави заключение за живото същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния живот върху настоящия.
към текста >>

48. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли.
И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е. бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот.
към текста >>

49. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Ето защо гръцката култура създаде такива чудесни пластични произведения на изкуството, чрез които тя изрази предимно човешката форма в условията на външното физическо поле.
От това можете да видите, че е понятно защо в предходната Четвърта, Гръцко-римска епоха силите на физическото поле бяха главно тези, които действуваха в човешката душа. Ето защо гръцката култура създаде такива чудесни пластични произведения на изкуството, чрез които тя изрази предимно човешката форма в условията на външното физическо поле. Ето защо обаче хората от тази епоха бяха особено склонни да изживеят онова Същество, което ние наричаме Христовото Същество, главно в условията на физическото поле и то под формата на едно човешко тяло.
към текста >>

50. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма.
Така гласи преводът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време! Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма. С всичко това е загатнато следното: Поради особеностите на това момче Исус, до своята 12-та година то остана незасегнато от луциферическите и ариманически сили, понеже то изобщо не носеше в себе си една такава индивидуалност, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация. Евангелието на Лука много ясно напомня за този факт, когато проследява наследствената линия на Исус, изброявайки поколенията нагоре през Адам чак до Бог, с което потвърждава, че тук ние сме изправени пред една субстанция, която е останала незасегната от всичко онова, което съпътства човешките инкарнации.
към текста >>

51. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма.
Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите. С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите. На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна. За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми. Но видите ли, ако планетите биха изпращали на нашата Земя само такива сили, тогава не бихме имали фактически едно такова голямо разнообразие на животинското царство, каквото го имаме сега, а бихме имали само седем главни форми. И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма. И това действително се е получило в едно по-късно време. Седемте главни форми са съществували далече, далече в миналото. След това обаче настъпиха други сили, които действуваха така да се каже подкрепящо или възпрепятствували върху силите на планетите.
към текста >>

52. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност.
Нека да вземем само един от неговите художествени образи, този на Хектор. И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност. Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия. Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание.
към текста >>

Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност.
Аз посочих два характерни образа, от които виждаме как великите хора на древността могат да бъдат така дълбоко разтърсени в своите следхристиянски инкарнации, че стават неприспособими към живота. В душите им е стаено всичко, което е съществувало и в миналото. Ако например се замислим върху Хамлет, виждаме, че в него пулсира цялата сила на Хектор. Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек. Както Хектор, така и Емпедокъл са един вид завършек. Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност. Обаче силите, които движат напред еволюцията на човечеството, търсят нови пътища за реинкарнираните души. Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия стремеж към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и лекар. И Фауст наистина изпита копнежа да се запознае с демонични същества, нещо, което го накара да тръгне по света, преизпълнен с почуда и удивление, макар и да остана напълно неразбран за останалите хора. Тук се проявява именно емпедокловият елемент, обаче той не може да се справи с изискванията на новото време.
към текста >>

53. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания.
Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>

Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости.
И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>

И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма.
За обикновеното разбиране на човека нещо може да изглежда правдоподобно, приемливо: обаче измерено с фактите на висшите светове то престава да бъде вярно. Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата на Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават. И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма. Ако, както току що посочихме, човекът е проявил тъпота към свръхсетивните светове в един минал живот, той трябва да влезе невъоръжен и с недостатъци в този нов живот.
към текста >>

Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване.
Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ. В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане. Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер. Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода. Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано. Себелюбивите хора, които са умни, обаче използуват техният ум само в полза на тяхната егоистична изгода, които нареждат всичко така, че да бъде обслужван техния егоизъм, които са умни, обаче умни само в тяхната изгода, това са често пъти такива души, които преди това са минали по пътя, който току що бе описан. И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе еди н лъч на действителното свръхсетивно съществувание.
към текста >>

54. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията на Духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата на Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение на които човек може да превърне силите, които е усвоил чрез Духовната наука, или Антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба.
Такова е нашето заложено между смъртта и едно ново раждане наследство, което се явява в един нов земен живот като в звездна констелация и на нейната връзка с човешката Карма. Така когато разглеждаме живота между смъртта и едно ново раждане ние забелязваме, как този човек е свързан всъщност с цялата Вселена, какво голямо значение има тази връзка. И човекът е свързан, по една особена необходимост именно с това, което се намира вън от сферата на Слънцето. Нека разгледаме сферата на Сатурн. Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията на Духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата на Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение на които човек може да превърне силите, които е усвоил чрез Духовната наука, или Антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба.
към текста >>

Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек.
От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята.
към текста >>

В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма.
Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята.
към текста >>

В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма.
Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано.
към текста >>

55. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Това пластично, величествено описание Омир дължи на холеричния темперамент, който е работил вътре в неговото етерно тяло.
Но това изпъква особено силно тогава, когато имаме описатели, които са минали през едно езотерично развитие. Макар и външния свят да не вярва на това, такъв е все пак случаят при Омир. Това пластично, величествено описание Омир дължи на холеричния темперамент, който е работил вътре в неговото етерно тяло. И така ние бихме могли да покажем още някои неща в тази област които доказват или поне подчерта ват вече във външния живот, че холерикът, особено когато той минава през едно езотерично развитие, става способен да описва света в неговата действителност, да го описва вътрешно в неговите причини връзки. Когато холерикът минава през едно езотерично развитие, тогава тези описания са такива, че бихме могли да кажем те носят вече в тяхната външна структура характера на истината и на истинността.
към текста >>

56. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Чрез това него вата глава ще приеме външно пластично една друга форма.
Но човечеството като цяло се намира в едно развитие, в една еволюция. И тази еволюция става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма. Чрез това него вата глава ще приеме външно пластично една друга форма. В известно отношение началото на това развитие към интелектуализма бе дадено в зората на новите естествени науки, от около 16-то столетие насам. Това интелектуално развитие, когато то ще се задълбочи все повече, ще упражни голямо влияние върху Себе-то и върху астралното тяло на човека.
към текста >>

57. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

От петте изкуства архитектурното и пластическото са изложени предимно на ариманическия импулс.
Но към това се прибавя още нещо. Ако разглеждаме изкуствата, както се представят пред нас във физическия свят, по принцип имаме пет такива изкуства: строителство или архитектура, пластика, живопис, музика и поезия. Съществуват и изкуства, които смесват или комбинират различните елементи в посочените изкуства, да кажем танцовото изкуство, което е комбинация от няколко изкуства. Ако правилно разбираме танца, правим това на базата на основните предпоставки в различните изкуства. Разбира се, те могат да се комбинират. От петте изкуства архитектурното и пластическото са изложени предимно на ариманическия импулс. В архитектурата и в пластиката действат ариманическите импулси. Тук си имаме работа с формите. Ако човек иска да даде нещо в архитектурата или пластиката, той трябва да се вживее в елемента на формата. Този елемент на формата господства именно на физическия план. Тук същинските господари са Духовете на формата.
към текста >>

И всеки, който има нещо общо с пластическия елемент, трябва по подобен начин да си пъхне главата в живия елемент на Духовете на формата.
Тук си имаме работа с формите. Ако човек иска да даде нещо в архитектурата или пластиката, той трябва да се вживее в елемента на формата. Този елемент на формата господства именно на физическия план. Тук същинските господари са Духовете на формата. В техния духовен елемент е нужно да се потопим, ако искаме да се запознаем с тях, както изразих това в образа за пъхането на главата в мравуняк. И всеки, който има нещо общо с пластическия елемент, трябва по подобен начин да си пъхне главата в живия елемент на Духовете на формата. В областта на физическия свят Духовете на формата действат съвместно с ариманическия елемент.
към текста >>

Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман.
“ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория? “ Ще кажат: „Тя е синя.“ Хората биха искали това да е толкова просто и за висшите светове. Но е невярна представата, че и там може да се получат такива директни отговори. Но въпреки че всичко, което казах, остава в сила, напълно е вярно например и следното. За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси. Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман. Въпреки това е вярно и казаното преди. Защото в духовния свят няма само способност за превръщане, а може да се каже, че всичко е навсякъде. Всеки духовен елемент всъщност се стреми да прониже всичко. Така може да съществува луциферическа пластика, макар и да е вярно, че на пластиката въздейства преимуществено ариманическият импулс. И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подложена на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да въздейства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изложена на луциферическия импулс.
към текста >>

58. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система.
Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него. И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка. Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие. А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това. Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум. Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум. Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него. Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства.
към текста >>

59. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Аз вярвам, че чрез обединяването на такива представи ние постепенно получаваме една пластична картина на духовния свят.
Аз вярвам, че чрез обединяването на такива представи ние постепенно получаваме една пластична картина на духовния свят. Можем да открием онова, което се намира отвъд Прага, и да разберем откъде произтича всичко, което съществува за нас от тази страна на този Праг.
към текста >>

60. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Етерното тяло е пластично здраво формирано и такова преминава в духовния свят.
Душите, които днес излизат от тела на французи, принадлежат на култура, узряла и в известна степен презряла, която е дала много преживявания на земята, на етерното тяло. Своеобразието на тази френска народна култура – не културата на отделните лица – е в това, как се обработва самото етерно тяло, как се просмуква със сили и силови въздействия, и затова много индивидуализирано преминава портата на смъртта и остава такова и в духовния свят. Тези етерни тела бавно се разтварят и дълго се запазват като спектри. Принадлежащият към френската народност, доколкото принадлежи на нея, в своите представи има съвсем определено мнение за себе си, за своето място в живота. Но това не е нищо друго, освен отражение на здраво работещите сили на етерното тяло. Етерното тяло е пластично здраво формирано и такова преминава в духовния свят.
към текста >>

61. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание.
През Март 1924 в продължение на три дни Р. Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>

62. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина.
Това е нещо, в което човекът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си". Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в стремежа към равновесие". Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този стремеж към равновесие. И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина. Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие човек.
към текста >>

63. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл.
Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители. Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството. Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа. Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл. Следователно начинът, по който Фихте и неговите наследници разглеждаха света, беше наистина германски. Ето защо техните учения бяха приемани толкова ентусиазирано; ето защо за известно време те завладяваха целия живот на нацията. Ето защо ние не трябва да скъсваме с тяхното духовно водачество. Нашето разрешение на трудностите трябва да бъде в това да превъзмогваме грешките, докато продължаваме естествния ход на развитието, открито установен по онова време. Не е трайно онова, което тези духове откриха или мислеха да открият, а това как те се изправяха пред проблемите."
към текста >>

64. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация.
Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си. Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера. Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация.
към текста >>

65. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми.
Но нека продължим: изглежда някои хора донякъде имаха право да сравнят известни творби на Гьоте с гладкия и мъртъв мрамор творби като „Ифигения“, „Тасо“ и преди всичко „Извънбрачната дъщеря“. Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми. Накратко Гьоте може да блесне като един особен гений, именно защото той не успя да дойде на света по един правилен начин. Той дойде на света като художник, но не можа да стане истински художник. Тогава той отново се насочи към поетичното творчество и в това полу-художническо поетично творчество, изобрази наистина всичко, което пожела. Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери израз в неговото пластично чувство. Ние бихме могли да кажем, и то е наистина нещо, което характеризира Гьоте, ако правилно разбираме нещата: Гьоте е един човек, който не беше роден както трябва на Земята.
към текста >>

Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери израз в неговото пластично чувство.
Но нека продължим: изглежда някои хора донякъде имаха право да сравнят известни творби на Гьоте с гладкия и мъртъв мрамор творби като „Ифигения“, „Тасо“ и преди всичко „Извънбрачната дъщеря“. Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми. Накратко Гьоте може да блесне като един особен гений, именно защото той не успя да дойде на света по един правилен начин. Той дойде на света като художник, но не можа да стане истински художник. Тогава той отново се насочи към поетичното творчество и в това полу-художническо поетично творчество, изобрази наистина всичко, което пожела. Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери израз в неговото пластично чувство. Ние бихме могли да кажем, и то е наистина нещо, което характеризира Гьоте, ако правилно разбираме нещата: Гьоте е един човек, който не беше роден както трябва на Земята.
към текста >>

66. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В моята „Тайна Наука“ аз наричам тази следваща степен в еволюцията на Земята с името Юпитер, Бъдещият Юпитер: едно бъдещо, живо минерално царство, обединяващо в себе си растителния живот с пластичното минерално устройство, така че това, което се извършва днес материално като нахлуващи в растението химически процеси, тогава ще действува като жив, а не като химически процес.
Замислете се само над минералния свят, който приема в себе си растителния свят, но не като мъртъв земен пласт, а като съучаствуващ в живота, като свят, осигуряващ растенията с всичко необходимо. Да, така си я представете тази наша Земя цялата жива, съставена не от едно мъртво минерално царство и от едно живо растително царство в него, а точно така: Представете си я като едно живо минерално царство и в него Вие ще видите бъдещето преображение на нашата Земя. В моята „Тайна Наука“ аз наричам тази следваща степен в еволюцията на Земята с името Юпитер, Бъдещият Юпитер: едно бъдещо, живо минерално царство, обединяващо в себе си растителния живот с пластичното минерално устройство, така че това, което се извършва днес материално като нахлуващи в растението химически процеси, тогава ще действува като жив, а не като химически процес. То е нещо като зародиш на ново растително царство, вложен още от сега в човешкото физическо тяло. Днешното човешко физическо тяло съдържа зародиша на едно бъдещо царство, на едно бъдещо природно царство.
към текста >>

67. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите чувства и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид отношения.
Ето колко реални са тези процеси. Това е истинският ход на еволюцията. Вие добре разбирате, че няма никакъв смисъл да боравим механично е окултната терминология и да повтаряме: „Земна епоха, Юпитерова епоха“ и т.н. Ние не трябва да се доближаваме до тези неща външно и абстрактно. Достатъчно е да обхванем човекът в неговата цялост, и тогава преходите в космическата еволюция ще бъдат описвани съвсем естествено. Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите чувства и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид отношения.
към текста >>

68. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
Вие разбирате, че по този начин формата на човешкото тяло идва като един екстракт от целия Космос. Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
към текста >>

69. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
И все пак, ние трябваше да сме наясно: макар и малко на брой, но в света имаше хора, които се досетиха какво се крие зад „психоидните феномени“ и зад цялото това лъготене; и тези хора прекрасно знаеха в какъв дълбок упадък навлиза нашето университетско образование. Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
към текста >>

70. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл.
Но съвсем не е такъв случая. Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата. Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието. Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества. Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл. И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма. В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>

71. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа. Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено. Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
към текста >>

72. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Така, събирайки това, което виждате като целия универс, давайки му една точна форма, изработвате различните части на човешкия организъм, които тогава само трябва да се изпълнят и да се облекат от пластични вещества, от материя.
Така, събирайки това, което виждате като целия универс, давайки му една точна форма, изработвате различните части на човешкия организъм, които тогава само трябва да се изпълнят и да се облекат от пластични вещества, от материя. Те само приемат тези вещества. Но силите, вие ги изработвате: вие ги изработвате от универса.
към текста >>

73. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък.
Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор.
към текста >>

74. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел.
В човешкия организъм непрекъснато се срещат етерното тяло, бих казал, под импулсите на физическото тяло във вълните на живата течност, и астралното тяло с всичко, което представляват външните впечатления, импулсирани от аза. От начина и вида, как тези два потока се срещат в нас, зависи цялото ни състояние, вътрешната ситуация, в която се намираме, защото те трябва да се срещнат по правилния начин. Какво означава те да се срещнат по правилния начин. Тук отново имаме работа с нещо извънредно сложно. В главовата организация на човека първоначално е така (виж рис. 2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел. пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие. Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие.
към текста >>

Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда.
Какво означава те да се срещнат по правилния начин. Тук отново имаме работа с нещо извънредно сложно. В главовата организация на човека първоначално е така (виж рис. 2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел. пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие. Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила.
към текста >>

Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили.
пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие. Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила. От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
към текста >>

Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила.
Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила. От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
към текста >>

От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила. От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
към текста >>

Следователно това, което произлиза от главата, изцяло е само пластично образуваща сила.
Следователно това, което произлиза от главата, изцяло е само пластично образуваща сила. И ако в главата проникне нещо като идващото от виждането, то веднага се приема така, че се образува една сила, която иска да изгражда. Навлизащото навътре през очите иска вътрешно да приеме форма в човека. Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл вътре в човека да стане един вид отпечатък от външното впечатление. Може да се каже, че в тази посока (виж рис. 2, стрели отгоре надолу), от сетивата навътре отива една формираща сила.
към текста >>

Идващото срещу пластичните изграждащи сили като течно излъчване с етерното тяло постоянно разтваря.
Ако добие форма във вас, то остава като спомен. И ако имате глава, която е склонна винаги да осолява (минерализира - бел. пр.) всички впечатления, тогава имате чудесна памет. Можете като автомат винаги да грабнете, да задържите това, което някой ви съобщи. Но не е така при повечето хора, защото при повечето хора е много силна разтварящата тенденция. Идващото срещу пластичните изграждащи сили като течно излъчване с етерното тяло постоянно разтваря. То всъщност е един топъл поток, който непрекъснато разтваря. Когато разглеждаме тези факти, се представя нещо извънредно интересно.
към текста >>

Чак след четвъртия сън разтварящата сила не е повече достатъчно голяма и тогава то така здраво се задържа, че тази пластична формация, която вътре не може повече да се разтвори, става основата за паметните представи, за спомените.
и със събуждането отново навлиза нещо (ляво), може отново да бъде разтворено и това се случва по правило 3-4 пъти. Чак след четвъртия сън разтварящата сила не е повече достатъчно голяма и тогава то така здраво се задържа, че тази пластична формация, която вътре не може повече да се разтвори, става основата за паметните представи, за спомените. Ще кажете: «Аз си спомням обаче и нещата, които съм чул вчера, при които не съм преспал няколко пъти.» Напълно правилно, но първоначално не става въпрос за това. Че си спомняте неща, които сте чули вчера, произлиза оттам, че нещата са още в астралното тяло, евентуално остават впечатление в етерното тяло. Но човек и не забравя веднага след един-два дни. Ако нещата наистина са забравени, то вътрешната разтваряща сила е така силна още след четвъртия ден, че всичко се разтваря; тогава те са се разтворили. Защото при силата, която е налице, тъй като се повтаря четвърти път, то може още повече да се разтвори и тогава забравяме нещата безвъзвратно.
към текста >>

75. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Приблизително е така, когато искам да изградя нещо пластично.
Приблизително е така, когато искам да изградя нещо пластично. В едната ръка взимам хоросан или някаква мека субстанция и с нея нанасям хоросана, (хвърлям го към стената) (виж рис. жълто, червено), а с другата го заглаждам.
към текста >>

Или пък може да се случи пластичната, скулптурната дейност на главата (нервно-сетивната система), която се насочва срещу бъбречната дейност, да бъде прекалено силна.
Или пък може да се случи пластичната, скулптурната дейност на главата (нервно-сетивната система), която се насочва срещу бъбречната дейност, да бъде прекалено силна. Тогава се пораждат туморните образувания. При тях пластичната, закръглящата дейност е твърде силна. Тогава е необходимо да се приложи топлина отвън, в известен смисъл външно да се обвие тумора с топлина, така че постепенно той да бъде излекуван отвън (виж рис. 10, жълто, червено). Всички тумори се лекуват всъщност отвън, необходимо е само, да речем, чрез инжекции с вещества, които работят по определен начин, в организма да се предизвика възможността чрез определено вещество по някакъв път да се стигне до облъчване на тумора (червено).
към текста >>

При тях пластичната, закръглящата дейност е твърде силна.
Или пък може да се случи пластичната, скулптурната дейност на главата (нервно-сетивната система), която се насочва срещу бъбречната дейност, да бъде прекалено силна. Тогава се пораждат туморните образувания. При тях пластичната, закръглящата дейност е твърде силна. Тогава е необходимо да се приложи топлина отвън, в известен смисъл външно да се обвие тумора с топлина, така че постепенно той да бъде излекуван отвън (виж рис. 10, жълто, червено). Всички тумори се лекуват всъщност отвън, необходимо е само, да речем, чрез инжекции с вещества, които работят по определен начин, в организма да се предизвика възможността чрез определено вещество по някакъв път да се стигне до облъчване на тумора (червено).
към текста >>

76. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии?
Но е така, че преминем ли от духовния във физическия свят, същевременно преминаваме, така да се каже, през голямото забравяне. Кой вижда с обикновеното съзнание в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят? А кой познава в езика, в частта, която идва от спомнянето, отклика на вибрирането на аза? Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии? Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съзнание? А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето? Защо го преобразуваме там? Какво всъщност правим?
към текста >>

77. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват.
Съществата, за които говоря сега, вече са преминали онази степен, на която се намират днес хората, животните и растенията. И ако бихме могли да се върнем на Старата Луна, която е предишното въплъщение на нашата Земя, там ние веднага бихме открили тези Същества, които днес бродят по Земята по своя странен и ужас-но свенлив начин. Но там, на Старата Луна, ние бихме ги окачествили като нормалния за тамошните условия животински свят. Припомнете си за миг Старата Луна, както е описана от мен в „Тайната Наука". Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват. Всред тези Същества неусетно се промъкват онези противни и отблъскващи Същества, които вече описах, онези първообрази на Духовете-Паяци, които пронизваха Старата Луна и бяха видими, напълно видими. Там можеха да се открият и онези Същества, които днес под формата на Духове-Глупци кръжат около умните хора. Всички те бяха там, на Старата Луна и причиниха планетарната метаморфоза, при която от Старата Луна възникна нашата Земя. И тук на Земята тези Същества не изпитват вече никаква радост от образуването на кристалите, скалите и т.н. Тук те изпитват подчертана радост от разрушението, разцепването на минералите.
към текста >>

78. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство.
Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и символите те трябваше да извлекат някакъв смисъл. Например, предводителите на Мистериите даваха на тези, които искаха да научат нещо, някакъв символичен образ, и учениците трябваше да го разтълкуват. Или те им даваха някаква загадка, която учениците трябваше да разрешат. Или им даваха някакво магическо заклинание, което те трябваше да свържат с природата и да открият неговия смисъл. При различните народи тази подготовка протичаше различно, като например по-късно представителите на северните народи започнаха да се занимават с руническите знаци и да отгатват техните съчетания. На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство.
към текста >>

Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи.
Да, в разгара на лятото, чрез музиката и поезията, човекът отправя въпроси към Небето, а то му отговаря като спуска Азовото чувство в неговото съноподобно съзнание. А в най-дълбоката точка на зимата той се обръща към това, което иска да узнае, но не от Небето; сега той се обръща към земния елемент и проверява какви форми може да приеме земния елемент. И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н. Неговото наблюдение установяваше точно това. Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи. През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми. И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик. Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества. И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>

През Коледния период човекът се учеше да опознава формиращата сила на Земята, нейната пластична и моделираща сила, а във връхната точка на лятото, по времето на Йоановия празник той искаше да узнае как хармониите на сферите караха неговия Аз да звучи в неговото съноподобно съзнание.
И така, през древните Мистерии Азовото съзнание се оповестяваше на човека от Небето, а усещането за неговия собствен човешки образ му се оповестяваше от Земята. През Коледния период човекът се учеше да опознава формиращата сила на Земята, нейната пластична и моделираща сила, а във връхната точка на лятото, по времето на Йоановия празник той искаше да узнае как хармониите на сферите караха неговия Аз да звучи в неговото съноподобно съзнание.
към текста >>

От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на поставените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек постепенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички животински форми в неговия външен облик.
Ето как през определени празнични периоди от годината древните Мистерии разширяваха кръгозора на човечеството. От една страна ставаше така, че цялото обкръжение на Земята се издигаше нагоре към Небето и тогава човекът искаше да научи как Небето пази неговия Аз и как неговият Аз пребивава там. От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на поставените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек постепенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички животински форми в неговия външен облик. В разгара на лятото човекът вътрешно напредваше в познанието за своя Аз; в дълбоката зима човекът външно напредваше в чувственото възприемане на своя човешки облик. Човекът се доближаваше до разбирането на своята собствена същност не просто поради факта, че е човек, а защото съпровождаше Земята в нейния годишен кръговрат, и това му позволяваше да се издига до Азовото съзнание, когато Небето отваряше своите прозорци и, от друга страна, да осъзнава своя външен човешки облик, когато през зимата Земята му откриваше своите тайни. Тогавашният човек беше дълбоко и интимно свързан с хода на годината, толкова интимно, че той би могъл да си каже: Аз осъзнавам това, че съм човек, само защото животът ми протича не смътно и глухо, а защото през лятото ми е позволено да се издигна до Небесата, а през зимата ми е позволено да потъна в Земните Мистерии, в Земните тайни.
към текста >>

79. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Това е една чудна пластична дейност.
Чрез това, че Силфите внасят светлината в растенията, в растението се създава нещо твърде особено. Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в растението. Светлината, т.е. силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията.
към текста >>

Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
към текста >>

Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре. Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
към текста >>

80. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст.
Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя живот от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне неживото вещество в топлинен етер. Детето не би могло въобще да превърне още неживото вещество в топлинен етер; то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм. То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст. Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено. Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер. Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието от вън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество останало чуждо на този организъм.
към текста >>

Следователно, когато сме деца, ние доставяме пластичните сили от главата чрез консумиране на млякото; ако в по-късните години се нуждаем от пластициращите сили, тогава трябва да ядем мед, и не е нужно да го консумираме в големи количества, защото важното е само, да имаме от него необходимите сили.
Следователно, когато сме деца, ние доставяме пластичните сили от главата чрез консумиране на млякото; ако в по-късните години се нуждаем от пластициращите сили, тогава трябва да ядем мед, и не е нужно да го консумираме в големи количества, защото важното е само, да имаме от него необходимите сили.
към текста >>

81. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато пластически или живописно искам да постигна човешкия образ, тогава на основата на пространствено-вътрешно-то, на телесно-вътрешното на човека аз мога да разбера само долната част на главата на човешкия образ.
Така се израства до постигането на човешкия образ. Когато пластически или живописно искам да постигна човешкия образ, тогава на основата на пространствено-вътрешно-то, на телесно-вътрешното на човека аз мога да разбера само долната част на главата на човешкия образ. Няма да мога да внеса истинен дух в същността на тази работа, ако не представя горната част на главата по такъв начин, че да се мисли за нея като за привнесена отвън. Всичко това (вж. стрелките) е образувано отвътре навън; а това (горната част на главата) е образувано отвън навътре.
към текста >>

Вие никога няма действително да разберете гръцката пластична форма на главата, без да можете да внесете в нея това чувство, защото гърците винаги са творили на основата на подобни усещания.
Нашето чело, горната част на главата ни, собствено, винаги идва отгоре. Който е гледал с художествен усет живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, дадено от Космоса. Във времето, когато хората са имали усещане за тези неща, това е било особено действено. Вие никога няма действително да разберете гръцката пластична форма на главата, без да можете да внесете в нея това чувство, защото гърците винаги са творили на основата на подобни усещания.
към текста >>

82. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тя е била от пластична субстанция, не еластична, а пластична, и необичайно мека.
Тя е била от пластична субстанция, не еластична, а пластична, и необичайно мека. На ученика се предлагало също да натиска и тази статуя. И където и да натискал - навсякъде оставала вдлъбнатина. Така че винаги между едно изпитание на ученика и следващото му идване, оставените от него вдлъбнатини се оказвали отново възстановени. Следователно винаги, когато учениците при съответната церемония се довеждали до тази статуя, статуята се оказвала съвършено възстановена. В другата, еластична статуя, всичко се възстановявало от само себе си.
към текста >>

После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци.
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания. И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури. Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците.
към текста >>

83. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

След това го довеждали до състояние да има в себе си отзвук от преживяванията от пластичната, но не еластична статуя.
След това го довеждали до състояние да има в себе си отзвук от преживяванията от пластичната, но не еластична статуя. Сега той изпадал не във вътрешно вцепенение, а във вътрешна жар, в трескаво състояние, действащо по такъв начин като неща, които са могли толкова силно да въздействат на душата - защото такива те именно и се явяват, вътрешно започвайки с истински телесен комплекс симптоми. Ученикът имал чувство, че сякаш нещо го дави вътрешно, задушавал се, кръвта му напирала от всички страни. Той изпадал в огромен ужас, в някакъв дълбок вътрешен смут. И след това в това дълбоко вътрешно душевно смущение се разкривало друго, което трябвало да преживее. Ставало така, че от душевното страдание се раждало нещо, което би могло да бъде предадено със следните думи:
към текста >>

84. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното. Когато се погледне назад към това, откъде са възникнали, се вижда как в древногръцкото време се пресъздавали жертвените откровения, които по-рано са били много по-величествени и великолепни, отколкото в Самотраки при Мистериите на Кабирите. Гледайки назад, ние виждаме времена, когато мантрическото слово се произнасяло в жертвения дим и се появявали истински образи на Аполон, Марс и Меркурий.
към текста >>

85. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Защото: ако ние останем без организиращата функция на извън-Земните сили, ако лишени от тяхната космическа помощ ние престанем да поддържаме пластичния облик на нашето тяло, какво биха дали тогава Земните сили на нашето тяло?
Обаче древните светогледи бяха наясно, че когато човек слиза от духовния свят където преди земното си въплъщение той живее като духовно-душевно същество -, когато влиза в своето физическо битие, тогава той ще бъде проникнат, импрегниран от онези импулси, които идват от Луната. И ако човекът иска да насочи погледа си към всичко онова, което го формира като живо същество, което пулсира в него като сили на дишането, като сили на изхранването, изобщо като универсални сили на растежа, той трябва да се обърне не към Земните сили, а към извън-Земните сили. Обърне ли се към Земните сили, той ще установи начина, по който те се отнасят към него. Защото: ако ние останем без организиращата функция на извън-Земните сили, ако лишени от тяхната космическа помощ ние престанем да поддържаме пластичния облик на нашето тяло, какво биха дали тогава Земните сили на нашето тяло? В мига щом извън-Земните сили се отдръпнат от това тяло и то бъде оставено само на Земните сили, тогава то се разпада, разлага се, превръща се в труп. Земните сили могат да направят от човека само един труп, те не могат да изградят никакъв жив човек.
към текста >>

86. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

И от тогава насам, за своето пластично изграждане, човекът можеше да разчитане на съвместните Земни и Лунни сили, а само на Земните сили.
Естествено, в онази епоха, когато Луната беше включена в тялото на Земята, човекът изглеждаше по един съвършено друг начин. След като Луната се отдели от Земята, стана и нещо друго. По отношение на онова, което представляваше Луната, Земята сега изглеждаше като обедняла. И от тогава насам, за своето пластично изграждане, човекът можеше да разчитане на съвместните Земни и Лунни сили, а само на Земните сили.
към текста >>

87. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Била е направена не от еластичен, а от пластичен материал.
Статуята е била от мъжки пол. Редом с нея стояла друга статуя, от женски пол. Тя не е била куха. Била е направена не от еластичен, а от пластичен материал. Когато ученик натискал тази статуя, - отново го подбуждали да направи това, - той нарушавал формата. Образувала се вдлъбнатина в тялото.
към текста >>

След като ученикът се убеждавал, как при едната статуя, по силата на нейната еластичност, формата и винаги се възстановява и как другата статуя се деформира при натиск, и след някои други неща, за които ще говоря, той напускал това място и го въвеждали тук отново, едва след като всички нарушения, които той е направил на пластичната, нееластична женска фигура, бивали отстранени и статуята отново се оказвала неповредена.
След като ученикът се убеждавал, как при едната статуя, по силата на нейната еластичност, формата и винаги се възстановява и как другата статуя се деформира при натиск, и след някои други неща, за които ще говоря, той напускал това място и го въвеждали тук отново, едва след като всички нарушения, които той е направил на пластичната, нееластична женска фигура, бивали отстранени и статуята отново се оказвала неповредена. Благодарение на цялата подготовка, през която ученикът преминавал, - аз мога да я дам само схематично, - той имал във връзка със статуята с женска природа дълбоко вътрешно преживяване в цялото си същество – тяло, душа и дух. Това вътрешно преживяване е било, разбира се, вече подготвено в него от по-рано, но се проявявало в пълна мяра чрез хипнотичното влияние на статуите. В него възниквало чувство на вътрешно вцепеняване. Това действало в него така, че той виждал своята душа напълнена с имагинации. И тези имагинации били картини на снежна зима, картини, изобразяващи зима на Земята.
към текста >>

88. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми.
Столетие преди Мистерията на Голгота храбреци вече намирали начин да срещнат тази завист на боговете. Те намирали способ да възприемат това, което идвало към тях от древните святи времена на човешката история и то мощно е действало в човешкото развитие до момента на изгарянето на Ефес. Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма. Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество. А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия. Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми. А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството. Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм.
към текста >>

89. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Нека си представим един такъв жест съвсем обективно, но с вътрешно художествено чувство, така че той пластично да застане пред нас, след което да отделим вниманието си от човека, който прави този жест.
Може да се случи следното нещо. Има хора, които имат навик, да речем, преди да започнат някаква работа да движат ръцете си по определен начин. Познавах хора, които не можеха да вършат никаква работа, без първо да съберат ръцете си. Нека си представим един такъв жест съвсем обективно, но с вътрешно художествено чувство, така че той пластично да застане пред нас, след което да отделим вниманието си от човека, който прави този жест. Обаче този жест не остава сам. Той се превръща и израства в една друга форма. И когато пристъпим към тази форма, тогава тази форма, този образ се превръща в нещо, което най-малкото сочи към нещо в миналото въплъщение или в още по-миналото въплъщение. При това може да се разбере, че този жест се прилага към нещо, което още съвсем не е съществувало в миналото въплъщение - да речем, - към вземане в ръце на една книга или нещо подобно. Обаче в живота трябва да имаме предвид такъв вид жестове или такъв вид навици, за да можем да се върнем обратно.
към текста >>

Човек трябва да има пластично наблюдение, за да проследи тези неща.
Херман Грим четеше по един твърде особен начин. Херман Грим прочиташе нещо и веднага се дръпваше назад от прочетеното. Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното. Този вътрешен жест на поглъщане на изреченията е онова, което можа да доведе от Херман Грим до неговите минали въплъщения. А разхождането пред разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит. Човек трябва да има пластично наблюдение, за да проследи тези неща.
към текста >>

90. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

То се яви така преобразено, че можа да бъде напълно оформено по пластичен начин, едва когато замислих моята първа мистерийна драма «Вратата на посвещението»[2], т.е.
То изникна още веднъж след седем години през 1896 година, но и тогава още не така, че да може да бъде оформено. След това се появи отново седем години по-късно, към 1903 година. Въпреки, че се яви с голяма определеност и свързаност, то и тогава не можа да получи форма. То се яви така преобразено, че можа да бъде напълно оформено по пластичен начин, едва когато замислих моята първа мистерийна драма «Вратата на посвещението»[2], т.е. отново след седем години.
към текста >>

Вижте, ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно.
Какво означава да продължите да се занимавате с това? Вижте, ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение. Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата. Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно.
към текста >>

91. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята.
Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята. И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени,
към текста >>

92. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията.
Обаче за да се стигне дотам, е необходимо да не заставаме срещу интелектуализма с една неясна, мъглива дейност, да не излизаме без чадър. Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което аз нарекох две течения - произнасянето на речи и писателството. Аз казах, че както човек се намокря, когато излиза без дъждобран през време на дъжд, така и това идва към хората - не може да бъде другояче. В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо. Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията. Можем да се опълчваме срещу това - но нищо не помага, въпреки всичко сме подготвяни чрез това.
към текста >>

93. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане.
Това е, което наистина трябва да бъде разбрано в един по-дълбок смисъл, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него през времето, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Това, което човекът възприема външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце. Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това. Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане. Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака. Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила. В тази посока трябва да работи човекът, за да може като зародиш в него да се породи сърцето; там вътре има космически сили. След като е минал през тази област, която се намира в ширините на Всемира, човекът трябва да дойде, така да се каже, в области по-близки до Земята, в областта на Слънцето. Тук отново биват развити сили, които усъвършенстват по-нататък сърцето.
към текста >>

94. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот.
Когато правим духовно-научни разглеждания, ние винаги трябва да посочваме, какво е станало с посветените, с инициираните, с хората от древните времена, които са имали широк поглед към света. Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха. В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот. И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения. Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието. И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
към текста >>

95. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Другата статуя била по-пластична.
Другата статуя била по-пластична. И тя била докосвана. Отпечатъкът от натиска оставал. Чак на другия ден, когато отново била представяна, се виждало, как междувременно нощта отново е възстановила всичко. Такива култови действия са въздействали за преобразяването на вътрешния живот. И така, една личност, която е живяла по онова време като мъж, получава дълбоки въздействия от тези ирландски мистерии.
към текста >>

96. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>

97. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент.
Бих искал да дам една картина, за да характеризирам пред вас този необичаен начин на съществуване в сферата на Сатурн. Представете си, че като човек на Земята, вие се разхождате наоколо и никога не знаете, какво правите, какво мислите, изобщо какво се случва с вас или чрез вас в настоящия момент, но вие си вървите нанякъде. Там, където вървите, не виждате себе си, но вие оставяте следи и от вашата моментна позиция вие виждате един сянкообразен човек, (който сте самият вие в предхождащия момент). Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък. Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент. Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността. И вие виждате назад в перспектива всичко това, което е станало чрез вас, записано в една вечна хроника в Космоса. Защото такова е самосъзнанието на сатурновото същество. Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност. Всичко е записано в тази космически универсална способност за спомняне на сатурновите същества.
към текста >>

Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност.
Това наистина не е така. Но ние не трябва да забравяме, че когато като една индивидуалност от духовно-душевното предземно съществуване човекът слезе долу в един земен живот, той е зависим от това, което определена епоха може да му предложи със съответното физическо тяло, с възпитанието и др. п. неща. Тези неща трябва да бъдат приети от този, който се преражда в земната действителност. Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие. Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност. Това, че човешкото тяло е останало същото от най-стари времена, е само един предразсъдък на една дегенерирала наука. В действителност през епохата на материализма то е станало не гъвкаво и не пластично, то не може лесно да се управлява. Наследствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание. До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло.
към текста >>

В действителност през епохата на материализма то е станало не гъвкаво и не пластично, то не може лесно да се управлява.
п. неща. Тези неща трябва да бъдат приети от този, който се преражда в земната действителност. Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие. Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност. Това, че човешкото тяло е останало същото от най-стари времена, е само един предразсъдък на една дегенерирала наука. В действителност през епохата на материализма то е станало не гъвкаво и не пластично, то не може лесно да се управлява. Наследствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание. До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло.
към текста >>

98. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм.
От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>

Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>

99. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието. От живот - смърт, от смърт - живот. Кръгът на змията беше затворен. Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
към текста >>

100. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>

101. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Организмът се изхранва и органичният живот се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата кръв, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не преди в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
"Понятието за хранене се свързва погрешно просто с поглъщането на храна и течности и тяхното преработване в органите на храносмилането. Организмът се изхранва и органичният живот се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата кръв, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не преди в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
към текста >>

"Пластичен" тук е синоним на "имагинативен".
Какво иска авторът да изрази тук? Той иска да посочи, че външното хранене не е факта от първостепенна важност, а че докато външното хранене се състои, то извлича поток от хранителните продукти в кръвта, така че продължава процес в онова, което лежи в основата на кръвта като етерен жизнен принцип. Това е написано през 1827 год. Авторът е сложил скоби около думите "Aura Vitalis". "Пластичен" тук е синоним на "имагинативен". Мога еднакво добре да прочета тези редове така: "не преди в имагинативните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)." . . . последните две думи са в скоби. "Aura Vitalis" може да се преведе само като "етерно тяло".
към текста >>

102. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

в този момент ти се превърна в онова, за което хората имат без съмнение възможност там долу на Земята: ти стана образецът на пластичното изкуство /скулптурата/!
И душата на тази жена стори това. Тогава тя забеляза, че въпреки онази фигура да се простираше в една линия, тя се изпълваше със сила към всички страни, че тя самата изпълваше сега онази форма, която имаше на Земята, за която си спомняше, и която тук и се яви в нейния блясък, в нейната нова красота. И тогава духовната фигура каза: "чрез това твое дело ти постигна нещо, което отново прави от тебе нещо отделно във великата област на това, според което ти бе назована. в този момент ти се превърна в онова, за което хората имат без съмнение възможност там долу на Земята: ти стана образецът на пластичното изкуство /скулптурата/! "
към текста >>

Душата на тази жена стана образецът на пластичното изкуство.
Душата на тази жена стана образецът на пластичното изкуство. И образецът на пластичното изкуство можеше сега да влее в самите души на хората една способност, чрез онова, което тя беше приела. Чрез онзи Дух на Личността тя беше в състояние да влее това в душите на хората; тя можеше да го влее като способност. И с това тя даде на хората пластическата фантазия, скулптурната фантазия, възможността да творят в пластичната форма.
към текста >>

И образецът на пластичното изкуство можеше сега да влее в самите души на хората една способност, чрез онова, което тя беше приела.
Душата на тази жена стана образецът на пластичното изкуство. И образецът на пластичното изкуство можеше сега да влее в самите души на хората една способност, чрез онова, което тя беше приела. Чрез онзи Дух на Личността тя беше в състояние да влее това в душите на хората; тя можеше да го влее като способност. И с това тя даде на хората пластическата фантазия, скулптурната фантазия, възможността да творят в пластичната форма.
към текста >>

И с това тя даде на хората пластическата фантазия, скулптурната фантазия, възможността да творят в пластичната форма.
Душата на тази жена стана образецът на пластичното изкуство. И образецът на пластичното изкуство можеше сега да влее в самите души на хората една способност, чрез онова, което тя беше приела. Чрез онзи Дух на Личността тя беше в състояние да влее това в душите на хората; тя можеше да го влее като способност. И с това тя даде на хората пластическата фантазия, скулптурната фантазия, възможността да творят в пластичната форма.
към текста >>

103. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън.
към текста >>

Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
към текста >>

Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше.
Когато разгледаме скулптурата, ние ще открием: в скулптурата, в пластиката за повърхностите както и за линиите съществуват винаги две тълкувания. Аз искам да говоря обаче само за едно тълкуване. Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше. Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство. Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота. Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат.
към текста >>

104. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността.
Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава пред нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот. Ние можем да намерим сетивно-свръхсетивното в самата природа, можем да оживим голата форма. Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека. Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността. Трябва да призная, че този израз страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството. Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
към текста >>

105. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля. Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то. Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно.
към текста >>

Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия.
Това, което тук донасят насреща като вътрешни сили вълните, които са вдишвани, на него почива това, което се оформя в скулптурата и архитектурата. Емоционалното чувство, което живее в човека, когато той преминава в движение, но задържа движението в покой, то бива изразено в скулптурата. Това е вътрешно изживяване, което е свързано с формите на тялото. Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата. Ние научаваме, че от тялото не идват насреща хаотични сили, а форми, които показват, че човекът е интегриран от Космоса. Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия. Между двете се намира една забележителна съзнателна област, която душа та притежава долу в нейните глъбини. Когато нервната вълна трепти между тялото и мозъка, тази нервна вълна, която е всъщност студена, интелектуална в човешкото тяло, стои в допир с топлата кръв. В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието. Човекът стои несъзнателно в духовния свят, който се разтваря чрез ясновиждането.
към текста >>

106. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Докато пластичното се превръща за него в духовна интелектуалност, поетичното се пренася в пластичното и предметното, което той трябва да вижда, да гледа.
Това, което той изживява, зависи от степента, до която се е развил в ясновидството. С поетическото изкуство положението е особено. Поетът изразява чрез езика или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията. Например едно драматично лице, което поетът изобразява, което той оставя да каже малко думи, то се оформя от тези малко думи в завършена имагинация на неговата човешка личност. Тази е причината, поради която при всичко, което в поезията е недействително, което е само фразеологично, което не извира от творческата сила, а е скалъпена, действува така неприятно на ясновидеца: той вижда при това, което не е никаква поезия, но все пак иска да създаде нещо фразеологично, гримасната карикатура. Докато пластичното се превръща за него в духовна интелектуалност, поетичното се пренася в пластичното и предметното, което той трябва да вижда, да гледа. Той гледа това, което е истинно, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото въображение, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира. Такива са изживяванията по отношение на поезията и музиката.
към текста >>

Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
към текста >>

Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение.
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят. Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване. Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване. Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното. И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено.
към текста >>

107. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Всяко отклонение от действителността, всяко неописване, нерисуване на действителността бива чувствувано така, че ясновидецът трябва да си пресъздаде във фантазията именно това, което поетът създава, да го пресъздаде в пластично и той оттегля своето мислене от пластичното.
Например ясновидецът не може да чувствува героинята Текла от Шилеровата трагедия "Валенщайн" по друг начин, освен като една картонена фигура, така че като я гледа, той я вижда да прегъва постоянно коленете си. И това при един такъв велик поет като Шилер! Всяко отклонение от действителността, всяко неописване, нерисуване на действителността бива чувствувано така, че ясновидецът трябва да си пресъздаде във фантазията именно това, което поетът създава, да го пресъздаде в пластично и той оттегля своето мислене от пластичното. По отношение на поета ясновидецът се потопява в една вътрешна пластика. Това е особеното, че тук при поетическото ясновидското съзнание създава пластика, ето защо той вижда карикатури в това, което често пъти бива много прославено, много хвалено. Но ясновидецът не може другояче, освен в някои драматургични произведения, при които хората съвсем не забелязват, че фигурите са само кукли напълнени с чоп, да гледа как на сцената маршируват такива напълнени с чоп кукли, или как те възникват пред него, когато чете драмата. Ето защо ясновидецът може да изпита мъчение чрез това, което модната глупост възнася нависоко или когато това се прави по друг начин, защото той вижда това, което е създадено безформено в чисто поетическо изкуство.
към текста >>

Чувството е това: когато човек се стреми към ясновидството, поетичното се превръща вътрешно в пластичното.
Християн Моргенщерн, който се стремеше към ясновидство, направи едно хубаво изказване. Това изказва не се намира в последния том от създадените от него творби, а именно под заглавието "Степени". Там той казва, като иска да охарактеризира своята собствена душа, че се чувствува сроден с архитектурата, със скулптурата. Чувството е това: когато човек се стреми към ясновидството, поетичното се превръща вътрешно в пластичното. Когато човек вижда нещата така, той никога не ще може да вярва, че действителното ясновидското състояние с неговата вътрешна подвижност и с неговото запознаване с духовни същества би могло да действува като опърлящо и като парализиращо върху художника, а само като един добър приятел, като един добър помощник. Те не могат да се смущават взаимно. Само неща, които текат едни през други, могат да се смущават едни други, обаче никога ясновидецът не може да остави своето ясновидство да се влива смущаващо в своето изкуство, в своята художественост, той може да я проникне ясновиждащо. Те са напълно отделени едно от друго; излизайки от същия извор, те никога не могат да се смущават едно друго в живота. Това хората не чувствуват достатъчно много.
към текста >>

108. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек.
Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек. Но аз вярвам, че художникът, който изобразява хора, ще се издигне постепенно до едно особено чувствуване. И за мене е несъмнено, че гръцкият скулптор е имал чувството, за което сега искам да говоря и че това чувство е било изгубено само в натуралистичната епоха.
към текста >>

На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото.
На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото. В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло. Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си. Напротив, когато той оформя пластично художествено останалата част на тялото, той има чувството, като че навсякъде всъщност боде неоправдано в тялото, като че натиска в него, удря в него отвън навътре. Скулпторът има чувството, че оформя останалата част на тялото от вън, че образува формите отвън. Той има такова чувство, като че, когато оформя тялото, всъщност работи навътре в него, а когато оформя главата, има чувството, като че работи отвътре навън.
към текста >>

В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло.
На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото. В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло. Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си. Напротив, когато той оформя пластично художествено останалата част на тялото, той има чувството, като че навсякъде всъщност боде неоправдано в тялото, като че натиска в него, удря в него отвън навътре. Скулпторът има чувството, че оформя останалата част на тялото от вън, че образува формите отвън. Той има такова чувство, като че, когато оформя тялото, всъщност работи навътре в него, а когато оформя главата, има чувството, като че работи отвътре навън. Това е драстично изразено, но то отговаря на действителността.
към текста >>

Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си.
На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото. В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло. Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си. Напротив, когато той оформя пластично художествено останалата част на тялото, той има чувството, като че навсякъде всъщност боде неоправдано в тялото, като че натиска в него, удря в него отвън навътре. Скулпторът има чувството, че оформя останалата част на тялото от вън, че образува формите отвън. Той има такова чувство, като че, когато оформя тялото, всъщност работи навътре в него, а когато оформя главата, има чувството, като че работи отвътре навън. Това е драстично изразено, но то отговаря на действителността.
към текста >>

Напротив, когато той оформя пластично художествено останалата част на тялото, той има чувството, като че навсякъде всъщност боде неоправдано в тялото, като че натиска в него, удря в него отвън навътре.
На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото. В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло. Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си. Напротив, когато той оформя пластично художествено останалата част на тялото, той има чувството, като че навсякъде всъщност боде неоправдано в тялото, като че натиска в него, удря в него отвън навътре. Скулпторът има чувството, че оформя останалата част на тялото от вън, че образува формите отвън. Той има такова чувство, като че, когато оформя тялото, всъщност работи навътре в него, а когато оформя главата, има чувството, като че работи отвътре навън. Това е драстично изразено, но то отговаря на действителността.
към текста >>

Това ми се струва на мене да е едно особено чувство при пластичното изработване на формите, което без съмнение гръцкият скулптор още е притежавал и което само в натуралистичното време, когато художници те започнаха да бъдат роби на модела, бе изгубено.
Това ми се струва на мене да е едно особено чувство при пластичното изработване на формите, което без съмнение гръцкият скулптор още е притежавал и което само в натуралистичното време, когато художници те започнаха да бъдат роби на модела, бе изгубено. Възниква въпросът: от къде иде именно едно такова чувство, когато ориентирайки се към свръхсетивното човек възнамерява да изработи художествено човешката форма?
към текста >>

При останалото тяло той чувствувал нещо като: той би искал да натиска, да боде в него отвън, когато го оформя пластично, защото вътре в тялото се намират духовните сили, които водят през смъртта и довеждат до следващото въплъщение.
Тук Вие имате причината, поради която скулпторът чувствува по отношение на главата различно отколкото чувствува по отношение на останалото тяло. При главата той чувствува нещо подобно като: главата би искала да го всмуче, защото главата е образувана от миналото въплъщение чрез силите, които се намират в нейните днешни форми. При останалото тяло той чувствувал нещо като: той би искал да натиска, да боде в него отвън, когато го оформя пластично, защото вътре в тялото се намират духовните сили, които водят през смъртта и довеждат до следващото въплъщение. Тази коренна разлика на миналото и бъдещето в човешкото тяло чувствува именно особено ясно скулпторът. Онова, което са формиращите сили на физическото тяло, как те действуват от едно въплъщение в друго, това се изразява в скулптурното изкуство. Това, което лежи по-дълбоко в етерното тяло, което е носител на нашето равновесие, носител на нашата динамика, то се изразява повече в архитектурното изкуство.
към текста >>

109. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Освобождаване в пластичното, в архитектурното, в живописното изживяване: обаче свобода чрез такава сила, че когато тя би искала да се изрази различно отколкото художествено, би разгромила външното физическо-сетивно съществувание, защото се потопява под неговата повърхнина.
Така и тук имаме едно освобождаване от необходимостта, едно освобождаване от това, което човекът е тогава, когато неговата душа и неговият дух спират в заливите на сферата на сетивата. Освобождаване в поетично-музикалното: тук вътре живее свободата, но тя живее така, че не докосва почвата на сетивното. Освобождаване в пластичното, в архитектурното, в живописното изживяване: обаче свобода чрез такава сила, че когато тя би искала да се изрази различно отколкото художествено, би разгромила външното физическо-сетивно съществувание, защото се потопява под неговата повърхнина.
към текста >>

Когато се опитваме да го фиксираме художествено, тогава между музикално-поетическото и пластично-архитектурно-живописното се ражда евритмичното.
В човешката форма се проникват от вътре волята, от вън възприятието, и човешката форма е първо изразът за това проникване. Човекът живее като обвързан, когато неговата воля, когато неговата вътрешно развита воля, която иска да премине в движение, трябва да спре пред сферата, в която бива прието възприятието. И щом човекът може да размисли върху цялото свое човешко същество, тогава в него оживява чувството: в тебе живее нещо повече, отколкото можеш да оживотвориш с твоя нервно-сетивен организъм в общението със света. Тогава се ражда нуждата да бъде приведена в движение почиващата човешка форма, която е израз на това нормално отношение, да бъде приведена в такива движения, които изнасят в пространство и време формата на човешкото тяло. Това отново е една борба на човешкото вътрешно същество с пространството и с времето. Когато се опитваме да го фиксираме художествено, тогава между музикално-поетическото и пластично-архитектурно-живописното се ражда евритмичното.
към текста >>

110. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Това проличава и от факта, че всъщност живописците из губиха истинското разбиране за цветовете, а в по-ново време основното усещане на живописците се превърна, бих казал, в едно изопачено пластично усещане.
Ако се приближим с още една крачка до безпространствения свят, тогава ние стигаме от пластиката, от ваятелското изкуство до живописта. Ние бихме могли да вникнем истински в живописта, само ако се съобразим с материалните средства на живописеца. Днес, в Петата следатлантска епоха живописта решително е тръгнала по онзи път, който води в натурализма. Това проличава и от факта, че всъщност живописците из губиха истинското разбиране за цветовете, а в по-ново време основното усещане на живописците се превърна, бих казал, в едно изопачено пластично усещане. На художническото платно днес ние бихме искали да видим един пластично изваян човешки портрет. Нещо подобно забелязваме и при пространствената перспектива, която се утвърди едва през Петата следатлантска епоха: нещата пред и зад перспективната линия изглеждат различно, или казано с други думи, тя се стреми към едно неестествено изображение на пространствените форми. Но по този начин предварително се отрича главното изразно средство на художника, защото той твори не в „пространството“, а в „повърхността“ и е пълно безумие, ако някой апелира към неговия пространствен усет, понеже неговият първичен елемент се съдържа именно в повърхността.
към текста >>

На художническото платно днес ние бихме искали да видим един пластично изваян човешки портрет.
Ако се приближим с още една крачка до безпространствения свят, тогава ние стигаме от пластиката, от ваятелското изкуство до живописта. Ние бихме могли да вникнем истински в живописта, само ако се съобразим с материалните средства на живописеца. Днес, в Петата следатлантска епоха живописта решително е тръгнала по онзи път, който води в натурализма. Това проличава и от факта, че всъщност живописците из губиха истинското разбиране за цветовете, а в по-ново време основното усещане на живописците се превърна, бих казал, в едно изопачено пластично усещане. На художническото платно днес ние бихме искали да видим един пластично изваян човешки портрет. Нещо подобно забелязваме и при пространствената перспектива, която се утвърди едва през Петата следатлантска епоха: нещата пред и зад перспективната линия изглеждат различно, или казано с други думи, тя се стреми към едно неестествено изображение на пространствените форми. Но по този начин предварително се отрича главното изразно средство на художника, защото той твори не в „пространството“, а в „повърхността“ и е пълно безумие, ако някой апелира към неговия пространствен усет, понеже неговият първичен елемент се съдържа именно в повърхността.
към текста >>

Защото ние трябва да овладеем именно цветната перспектива, а не линейната перспектива: Усетът за повърхността, за отдалечаването и приближаването не като функции на линейната перспектива, която всъщност винаги се стреми да изопачи пластичния елемент в рамките на тази или онази повърхност, усетът за такова оцветяване на повърхностите, което е по-скоро интензивно, а не екстензивно.
За тази цел обаче ние се нуждаем най-вече от художествената способност да живеем с цветовете. Аз често съм загатвал за тази подробност и вие бихте могли да си припомните съответните лекции в списанието „Гьотеанум“: ние се нуждаем от способността да усещаме повърхността като такава; когато например я оцветяваме в синьо, тя се отдалечава, а когато я оцветяваме в червено или жълто, тя се приближава до нас. Защото ние трябва да овладеем именно цветната перспектива, а не линейната перспектива: Усетът за повърхността, за отдалечаването и приближаването не като функции на линейната перспектива, която всъщност винаги се стреми да изопачи пластичния елемент в рамките на тази или онази повърхност, усетът за такова оцветяване на повърхностите, което е по-скоро интензивно, а не екстензивно. Когато искам да подскажа агресивния характер на това, което е на повърхността и което просто иска да се нахвърли върху мен, тогава аз прибягвам до жълто-червеното. Ако то е спокойно, сдържано и се оттегля назад, тогава аз прибягвам до синьо-виолетовото. Ето това е цветната перспектива! Ако проучите старите художници, Вие ще установите, че дори в ранния Ренесанс повечето художници притежаваха едно истинско усещане за тази цветна перспектива. А то беше налице също и в предренесансовото време, защото линейната перспектива измести цветната перспектива едва през Петата следатлантска култура.
към текста >>

111. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало.
Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига. Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата. Впрочем лесно е да разберем, как един човек, смятащ това за постижение, същевременно изпитва омраза към Рафаело. Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта. Обаче ние трябва да разбираме и пространствената перспектива. И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало. И все пак, същественото се свежда до цветната перспектива, която преодолява третото измерение не чрез скъсяване или удължаване на разстоянията, а чрез духовно-душевните съотношения между синьото и червеното, или между синьото и жълтото. В живописта трябва да бъде овладяна именно цветовата перспектива, която преодолява пространствените измерения по духовен път. Ето как благодарение на такива подробности ние отново стигаме до онова, което някога е било характерно за художественото творчество, а именно че художествените произведения са отвеждали хората направо в духовните светове.
към текста >>

112. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Да, детето е един невероятен пластик, само че неговите пластични, формиращи сили служат за изграждането на неговите вътрешни органи и системи.
Но какво върши там фантазията? Непредубеденото духовно изследване установява, че относно формирането на своите вътрешни органи малкото дете е най-невероятният, ненадминат пластик. Нито един друг пластик не е в състояние, черпейки направо от Космоса, да създаде такива универсални форми, както прави това детето, намиращо се във възрастта между раждането и смяната на зъбите, понеже точно тогава то моделира както своя мозък, така и целия си организъм. Да, детето е един невероятен пластик, само че неговите пластични, формиращи сили служат за изграждането на неговите вътрешни органи и системи. Детето е също и превъзходен музикант, защото неговите нервни влакна са настроени според музикалните закономерности. Силите на фантазията са идентични със силите на растежа.
към текста >>

Ако от седмата година, когато става смяната на зъбите, се прехвърлим във възрастта на половото съзрява не, ще установим, че сега вече организмът не се нуждае от толкова много пластично-музикално-растежни сили, както по-рано.
Ако от седмата година, когато става смяната на зъбите, се прехвърлим във възрастта на половото съзрява не, ще установим, че сега вече организмът не се нуждае от толкова много пластично-музикално-растежни сили, както по-рано. Част от тях стават излишни. И това, от което душата не се нуждае повече след като детето е пораснало се превръща в сили на фантазията. Силите на фантазията това са метаморфозиралите растежни сили. Ако искате да научите какво представлява антропософията, насочете вниманието си към живите форми на растителния свят, към чудната цялост на вътрешните човешки органи, която дава основите на Азът, насочете вниманието си към всичко онова, което разгръща градивните си, формиращи въздействия в подсъзнателните области на Космоса, и тогава Вие ще имате известна представа за онзи излишък, който остава, след като човекът е приключил с изграждането на своя организъм и вече не се нуждае от пълния капацитет на растежните или етерни сили. Една част от тях се връща в душата и започва да работи там като сили на фантазията“.
към текста >>

113. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>

114. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Пластичното изкуство се преценява според приликата с образеца, живописта също.
Пластичното изкуство се преценява според приликата с образеца, живописта също. Героите, които се явяват на сцената, имат своите образци. За музиката не може да се каже такова нещо. Шумът на водопада, чуруликането на птиците не могат да се възпроизведат естествено.
към текста >>

115. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Жестовете тогава се стремяха към красивата, пластична форма, към раздвижената пластична форма.
Същото е и с това пресилване у актьора при обичайния натуралистичен начин на говорене и при натуралистичните жестове. Във времената, когато съществуваше усет към изкуството, господстваше друга тенденция. Жестовете тогава се стремяха към красивата, пластична форма, към раздвижената пластична форма. И произнасяното слово се стремеше в по-голяма степен към музикалното. Така че в действителност сценичното представление бе изведено извън обикновения натурализъм, като актьорите се движеха така, както по-възрастните между нас можеха навремето да видят при трагици като Клара Циглер[7] и други, които по-младите вече не познават. Тогава можеше да се види последната сянка от художественост, макар и вече в упадък. Тогава актьорите вече не притежаваха онова умение, но все още правеха нещата с последния остатък от пластичното сценично изкуство и в начина на говор още имаше нещо от онова, което е звук, а също тон и дори мелодия при говора.
към текста >>

Тогава актьорите вече не притежаваха онова умение, но все още правеха нещата с последния остатък от пластичното сценично изкуство и в начина на говор още имаше нещо от онова, което е звук, а също тон и дори мелодия при говора.
Във времената, когато съществуваше усет към изкуството, господстваше друга тенденция. Жестовете тогава се стремяха към красивата, пластична форма, към раздвижената пластична форма. И произнасяното слово се стремеше в по-голяма степен към музикалното. Така че в действителност сценичното представление бе изведено извън обикновения натурализъм, като актьорите се движеха така, както по-възрастните между нас можеха навремето да видят при трагици като Клара Циглер[7] и други, които по-младите вече не познават. Тогава можеше да се види последната сянка от художественост, макар и вече в упадък. Тогава актьорите вече не притежаваха онова умение, но все още правеха нещата с последния остатък от пластичното сценично изкуство и в начина на говор още имаше нещо от онова, което е звук, а също тон и дори мелодия при говора.
към текста >>

Следователно, когато се върнем към по-ранните форми на театралното изкуство и на мимиката, имаме работа едновременно с родеене на театралното представление с музикалното и с пластичното.
Следователно, когато се върнем към по-ранните форми на театралното изкуство и на мимиката, имаме работа едновременно с родеене на театралното представление с музикалното и с пластичното. За изкуството се отнася това, че определени праформи са си го поделили така, че от онова, което в дълбока древност е било вид певческо изкуство, са възникнали отделните форми, диференцираните форми на изкуството. И ако се е появил някой като Рихард Вагнер, който е обърнал цялото си сърце и цялата си душа назад към праформите на изкуството, при него е възникнал стремежът към една цялостна творба на изкуството. Но колкото по-назад в духовното развитие на човека се връщаме, все повече откриваме, че онова, което днес е отделено едно от друго, протича в едно цяло. Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс. Рецитацията е била изпълнявана по начин, твърде сходен с този на пеене.
към текста >>

116. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тогава, без дори да говорим образно, можем да кажем, че човешкият организъм е изразен пластично чрез дванадесетте прасъгласни.
Те са само кулминацията. Защото когато човек възпроизвежда една съгласна, в това участва целият организъм и това, което става в певческите или говорните органи, е само последната кулминация на разиграващото се в целия човек. Така че нашият организъм би могъл да бъде разглеждан в неговата форма така, че да можем да кажем: Всички съгласни, които един език притежава, винаги са варианти на дванадесет прасъгласни. Например във финския език тези дванадесет съгласни се намират запазени почти в чиста форма: единадесет са съвсем ясни, само дванадесетата е станала малко неясна, но тя е запазена още ясно в... (пропуск в текста). Ако човек правилно разбере тези дванадесет прасъгласни, той може да представи всяка една от тях чрез една форма - когато ги съберем заедно, те представляват пластиката на човешкия организъм. Тогава, без дори да говорим образно, можем да кажем, че човешкият организъм е изразен пластично чрез дванадесетте прасъгласни.
към текста >>

Пластичният телесен инструмент всъщност е нещо мъртво, ако гласният елемент, душевното не се удря о него.
Докато вокализираме, всъщност изтласкваме към тялото онова, което живее в душата. А тялото само по себе си представлява съгласния елемент или музикалния инструмент. Изобщо бихте имали усещането, че във всяка гласна се намира непосредствено нещо душевно живо и че човек може да използва гласните сами за себе си, докато съгласните непрестанно се стремят към гласните. Пластичният телесен инструмент всъщност е нещо мъртво, ако гласният елемент, душевното не се удря о него. Ще видите това в подробности, ако разгледате някоя дума в даден средноевропейски диалект. Например думата „ми“ в израза „добре ми е“ (нем. = es geht mir gut - бел. прев.). Когато бях малко момче, изобщо не можех да си представя, че тази дума се пише по този начин; винаги пишех „mia“, защото в „г“ непосредствено се намира стремежът към „а“. Ако разглеждаме човешкия организъм като хармония на съгласните, навсякъде в него имаме стремежа към гласните, следователно към душевното.
към текста >>

То се удря о съгласния елемент (жълто), а последният е оформен пластично, съобразно земните отношения.
Да допуснем, че душевното в своя вокален израз се изобразява по следния начин (червено). То се удря о съгласния елемент (жълто), а последният е оформен пластично, съобразно земните отношения.
към текста >>

Значи, вземем ли съгласните от човека, възниква формата, която те трябва да оформят пластично.
Или ако погледнем съгласните, ако имаме необходимата ясновидска фантазия да видим съгласните в тяхна-та взаимовръзка, се получава човешкото тяло в пълната му пластика. Следователно ако вземем съгласните от човека, възниква скулптурното изкуство. Ако вземем дъха, с който си служи душата, за да свири на този инструмент при пеене, ако, от друга страна, вземем от човека гласните, възниква музикалното, песенното. Значи, вземем ли съгласните от човека, възниква формата, която те трябва да оформят пластично. Ако вземем гласните от човека, възниква песенното, музикалното. И така човекът, такъв, какъвто той стои пред нас на земята, всъщност е резултат от две мирови изкуства: от едно пластициращо мирово изкуство и от едно песенно, музикално мирово изкуство. Едното дава инструмента, другото свири на този инструмент; едното формира инструмента, другото свири на него.
към текста >>

117. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето защо при старци, които са съхранили пластичната си и жизнена сила дори в напреднала възраст, ние можем да видим духовните им качества в техния първоначален вид.
Въпреки привидната аргументация на току що споменатото възражение, трябва да сме наясно: В напредналата си възраст човек става все по-мъдър, все по-духовен, все по-близо до Духовете. Ето защо при старци, които са съхранили пластичната си и жизнена сила дори в напреднала възраст, ние можем да видим духовните им качества в техния първоначален вид. Да, има и такива случаи.
към текста >>

118. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и възпитавано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични.
Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и възпитавано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични. Вие ясно следва да различавате пластичните и подвижни понятия защото има и такива, които не подлежат на развитие. Последните ще останат в детска та душа като една неподвижна и мъртва конструкция, като скелет. А Вие следва да поднесете на детето нещо живо и дейно, нещо, което ще го съпровожда през целия му жизнен път.
към текста >>

Вие ясно следва да различавате пластичните и подвижни понятия защото има и такива, които не подлежат на развитие.
Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и възпитавано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични. Вие ясно следва да различавате пластичните и подвижни понятия защото има и такива, които не подлежат на развитие. Последните ще останат в детска та душа като една неподвижна и мъртва конструкция, като скелет. А Вие следва да поднесете на детето нещо живо и дейно, нещо, което ще го съпровожда през целия му жизнен път.
към текста >>

119. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни. Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса. В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>

Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни. Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса. В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>

Музикалното изкуство например възниква от пластичните и архитектонични изкуства, доколкото те са насочени навън, а музикалното изкуство навътре.
Защото хората, които се занимават с физиология и психология, просто не знаят, че в душата си всички ние привеждаме външните движения в покой, за да ги превърнем после в звуци. А така е и с всички други сетивни усещания. Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към гърдите, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания. Ето същинският произход на усещанията! Но тук е загатната и връзката между самите изкуства. Музикалното изкуство например възниква от пластичните и архитектонични изкуства, доколкото те са насочени навън, а музикалното изкуство навътре. Отразеният навън вътрешен свят ето същността на музикалното изкуство.
към текста >>

120. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Накратко, за едно разглеждане на формите, на пластическите форми, трите съставни част на човешката природа се представят напълно различни една от друга.
Още по-сложно е, дори е напълно невъзможно да се нарисува това в повърхността, когато обърнем поглед към веществообменния човек. Накратко, за едно разглеждане на формите, на пластическите форми, трите съставни част на човешката природа се представят напълно различни една от друга. Главата е равна на една тоталност, Гърди-човекът не е тоталност, той е един фрагмент, а да не говорим за веществообменния човек!
към текста >>

121. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>

Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>

122. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>

Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>

123. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека. Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло. Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>

124. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми. По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>

Всичко това е изпълнено по такъв пластичен начин, както и тук.
Аз не мога да Ви покажа всичко в тази лекция, но исках само да насоча вниманието Ви към тези красиви неща, които сме донесли от Валдорфското училище. Тук има и два сборника с песни от г-н Бауман, музикален ръководител на Валдорфското училище, от които можете да видите какви песни и мелодии се преподават във Валдорфското училище. А тук, както виждате, има много неща, изработени от едно момиче; разбира се, поради затруднения на границата ние не можахме да донесем много неща. Всичко това е изпълнено по такъв пластичен начин, както и тук. Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от дърво.
към текста >>

125. БЕЛЕЖКИ GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

29. Пластичната дървена скулптура “Представителят на човечеството” от Р. Щайнер
29. Пластичната дървена скулптура “Представителят на човечеството” от Р. Щайнер
към текста >>

126. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Виждате ли, тези сили, които ние опознахме като пластични, извайващи непосредствено форми от субстанцията, тези сили при човека са изведени извън органите и съществуват само в това, което е душевно-духовно в човека.
Който умее да наблюдава природата в същността и, той знае, че изобщо само по този път може да се достигне до един природосъобразен възглед за връзката между духовното и физическото у човека. Виждате ли, тези сили, които ние опознахме като пластични, извайващи непосредствено форми от субстанцията, тези сили при човека са изведени извън органите и съществуват само в това, което е душевно-духовно в човека. Тук те съществуват. И поради това, че са изведени извън организма, че не са останали като формообразуващи сили на органите, поради това човекът ги притежава като нещо допълнително. При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята.
към текста >>

Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции.
Който умее да наблюдава природата в същността и, той знае, че изобщо само по този път може да се достигне до един природосъобразен възглед за връзката между духовното и физическото у човека. Виждате ли, тези сили, които ние опознахме като пластични, извайващи непосредствено форми от субстанцията, тези сили при човека са изведени извън органите и съществуват само в това, което е душевно-духовно в човека. Тук те съществуват. И поради това, че са изведени извън организма, че не са останали като формообразуващи сили на органите, поради това човекът ги притежава като нещо допълнително. При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено.
към текста >>

И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая.
Тук те съществуват. И поради това, че са изведени извън организма, че не са останали като формообразуващи сили на органите, поради това човекът ги притежава като нещо допълнително. При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел.
към текста >>

И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми.
И поради това, че са изведени извън организма, че не са останали като формообразуващи сили на органите, поради това човекът ги притежава като нещо допълнително. При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм.
към текста >>

127. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията.
Тези жизнени периоди действително са свързани с интимните процеси в човешкия организъм и може да се каже: първият жизнен период, приключващ със смяната на зъбите, е действително това, което често съм характеризирал като себеограничаване, в известна степен, концентриране на цялата човешка органна дейност върху обособяването на твърдия скелет, върху изграждането на здравия скелет. Крайната точка е достигната, когато този твърд скелет изтласне навън зъбите. Ясно е като на длан, че това обособяване на твърдото в този, в голямата си част все още течен човек, това обособяване на твърдото би трябвало да има много общо с цялостното оформяне на човешката фигура по посока на периферията. Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият. Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите. Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е.
към текста >>

128. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
към текста >>

129. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм.
Само че тези анти-антимонизиращи сили са идентични с нещо, което ако мога да образувам такава дума бих желал да нарека албуминизиращи сили, белтък-образуващи сили, които имат такова оздравително действие, че стимулират образуването на белтък. Защото това, което пречи на съсирването на кръвта, това са белтък-образуващите сили. По такъв начин стигаме до познание за отношението между антимонизиращия и албуминизиращия елемент на човешкия организъм. Бих желал да кажа, вярвам, че ако хората биха изследвали това взаимодействие между антимонизиращия и албуминизиращия елемент, то тогава човек би придобил основни познания за процесите на болестта и на лечението. Защото какво всъщност представляват албуминизиращите процеси? Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм. Антимонизиращите сили са онези, които в известен смисъл, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция. Ето така антимоновите сили имат известно отношение към вътрешните организиращи сили на органите. И така, аз Ви моля, разгледайте сега един орган, например хранопровода. Хранопроводът е вътрешно организиран. В известна степен Вие можете да проследите неговата вътрешна структура, като на първо време не вземете предвид процеса, който протича в него начина, по който храносмилателната каша преминава по хода на хранопровода.
към текста >>

Антимонизиращите сили са онези, които в известен смисъл, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция.
Защото това, което пречи на съсирването на кръвта, това са белтък-образуващите сили. По такъв начин стигаме до познание за отношението между антимонизиращия и албуминизиращия елемент на човешкия организъм. Бих желал да кажа, вярвам, че ако хората биха изследвали това взаимодействие между антимонизиращия и албуминизиращия елемент, то тогава човек би придобил основни познания за процесите на болестта и на лечението. Защото какво всъщност представляват албуминизиращите процеси? Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм. Антимонизиращите сили са онези, които в известен смисъл, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция. Ето така антимоновите сили имат известно отношение към вътрешните организиращи сили на органите. И така, аз Ви моля, разгледайте сега един орган, например хранопровода. Хранопроводът е вътрешно организиран. В известна степен Вие можете да проследите неговата вътрешна структура, като на първо време не вземете предвид процеса, който протича в него начина, по който храносмилателната каша преминава по хода на хранопровода. Тук хранопроводът влиза в допир с онова, което нахлува в човешкия организъм.
към текста >>

130. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Тук заставаме пред този процес, който, ако действа от долу нагоре, смесва всичко в човека, ако действа от горе надолу, пластично разграничава всичко, в известна степен владее организацията и създава ред в отделните органи.
Тук заставаме пред този процес, който, ако действа от долу нагоре, смесва всичко в човека, ако действа от горе надолу, пластично разграничава всичко, в известна степен владее организацията и създава ред в отделните органи. Ако си изработим възгледи за това, което се появява при човека, от една страна, чрез сливането, а от друга страна, чрез диференцирането в различните органи - следователно диференциращото организиране като противоположност на синтезиращото организиране - и как това може да стане нередовно в отделния човек, тогава се учим постепенно да лекуваме човека в тази насока, когато нещо не е в ред с него. Това ще го видим в следващите лекции. Само че относно изследванията в тази насока трябва да бъдем извънредно предпазливи. Какво прави, да речем, външната наука, когато изследва човешкия организъм? Тази външна наука казва например, че в човешкия организъм има силиций, флуор, магнезий, калций.
към текста >>

131. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Едни казват, че целият строеж на човешките белтъчни организми е константен, че тук има нещо постоянно, поне относително константно, и че приетият белтък подлежи на бързо разпадане и има малко значение за изграждащите, пластичните сили на белтъка в човешкия организъм.
Това се дължи на факта, че материалистическите възгледи относно човека изобщо не могат да стигнат до функцията на азота. Тя става ясна, когато имаме предвид следното. Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия организъм. Защо на човешкия организъм са му нужни белтъчини? Както казах, по отношение на отговорите на този въпрос изследователите стоят на диаметрално противоположни становища. Едни казват, че целият строеж на човешките белтъчни организми е константен, че тук има нещо постоянно, поне относително константно, и че приетият белтък подлежи на бързо разпадане и има малко значение за изграждащите, пластичните сили на белтъка в човешкия организъм.
към текста >>

И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно. И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>

в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло.
към текста >>

Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре.
В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес. Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот. Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота. Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини. Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре. Ако знаете, че някакво вещество действа добре при детето, съвсем не е задължително то да действа така и при израсналия човек. При него може много повече да се налага да се поощрят силите му, стремящи се към покой в течностите на тъканите, там да се внесе стимул за дейност. Когато разглеждате всичко, което се разиграва в стоящите назад органи в човека, в белите дробове и черния дроб - главата също стои назад, - и когато се обърнете от органите, обърнати назад и разгледате тези, които, бих искал да кажа, повече са включени в течностите на тъканите, в тази дейност ще имате като праорган обгърнатото от белите дробове сърце. Това сърце на човека е изградено изцяло от дейността на тъканната течност и неговата дейност не е нищо друго освен рефлекс на вътрешната дейност на тази тъканна течност.
към текста >>

Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната.
Това е вярно. И то е толкова вярно, че винаги, когато се обхващат само физическите симптоми, не се стига всъщност до нищо, нищо не се получава. Подобни физически комплекси водят до съвсем различни болестни причини. Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно? Защото са увредени стабилните сили в изграждането на белтъка, не вариращите, а стабилните. Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната. С това, което представлява веществообмяната в организма, няма да се стигне доникъде, ако се изхожда от симптомите. Затова пък ще е особено важно познанието за душевните болести да се търси в отделителните процеси. Там винаги ще могат да се открият наистина важни опорни точки. Да се изследва какво е състоянието на отделителните процеси при някой душевноболен е извънредно важно, защото миналата година посочих, че при някои форми на душевни заболявания има склонност за създаване на имагинации и инспирации. Това означава именно освобождаване на духовността вътре в човека.
към текста >>

Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието.
Тази склонност е там, защото органът е увреден. Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна. Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация. От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н. Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието. Пораждат се халюцинации и визии. От друга страна, органът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации. Само чрез това, че тези неща се прозрат по този начин отвътре, те се и обясняват.
към текста >>

132. ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

В човека те са силите, образуващи пластично органите, докато другите сили, изграждащите сили са тези, които изтласкват органите от духовно-етерния във физическия свят.
В човека те са силите, образуващи пластично органите, докато другите сили, изграждащите сили са тези, които изтласкват органите от духовно-етерния във физическия свят. Това е един процес, който можем почти да докоснем с ръка при разглеждането на полярността между изтласкващите сили на магнезия и силите на флуора, които закръглят. И това е процес, който се проявява навсякъде. При зъбите той протича от долу нагоре и горе се закръгля, но той протича и отпред назад, отзад напред и от горе надолу, закръгляйки се долу. И вие можете, пак искам да кажа, да го докоснете с ръце, когато си представите, че с тенденцията да се избута напред отвън навътре нещо кръгло, се образува нещо и срещу него застава от долу нагоре[1] един образуващ кълбо процес (виж рис.24, червено).
към текста >>

Ще видите, че това, което достигаме в имагинацията, наистина са същите сили, които без нашето съзнание се проявяват в растежа, в пластичните явления на растежа.
Оттук ще видите, че при спането, регенерацията, ново-изграждането в човешкия организъм действа в обратна посока това, в което човек навлиза, когато се издигне в познанието. Ще видите, че това, което достигаме в имагинацията, наистина са същите сили, които без нашето съзнание се проявяват в растежа, в пластичните явления на растежа. Ако се издигнем до инспирацията, достигаме силите, които отвън навътре инспирират човека при дишането, проникват и изграждат човека при дишането и действат в известна степен преработващо, формиращо там, в пластичните сили. А когато се издигнем до интуицията, сме се издигнали всъщност до представителя на същността, която от външния свят навлиза в нашите пластични форми като субстанциална същност.
към текста >>

Ако се издигнем до инспирацията, достигаме силите, които отвън навътре инспирират човека при дишането, проникват и изграждат човека при дишането и действат в известна степен преработващо, формиращо там, в пластичните сили.
Оттук ще видите, че при спането, регенерацията, ново-изграждането в човешкия организъм действа в обратна посока това, в което човек навлиза, когато се издигне в познанието. Ще видите, че това, което достигаме в имагинацията, наистина са същите сили, които без нашето съзнание се проявяват в растежа, в пластичните явления на растежа. Ако се издигнем до инспирацията, достигаме силите, които отвън навътре инспирират човека при дишането, проникват и изграждат човека при дишането и действат в известна степен преработващо, формиращо там, в пластичните сили. А когато се издигнем до интуицията, сме се издигнали всъщност до представителя на същността, която от външния свят навлиза в нашите пластични форми като субстанциална същност.
към текста >>

А когато се издигнем до интуицията, сме се издигнали всъщност до представителя на същността, която от външния свят навлиза в нашите пластични форми като субстанциална същност.
Оттук ще видите, че при спането, регенерацията, ново-изграждането в човешкия организъм действа в обратна посока това, в което човек навлиза, когато се издигне в познанието. Ще видите, че това, което достигаме в имагинацията, наистина са същите сили, които без нашето съзнание се проявяват в растежа, в пластичните явления на растежа. Ако се издигнем до инспирацията, достигаме силите, които отвън навътре инспирират човека при дишането, проникват и изграждат човека при дишането и действат в известна степен преработващо, формиращо там, в пластичните сили. А когато се издигнем до интуицията, сме се издигнали всъщност до представителя на същността, която от външния свят навлиза в нашите пластични форми като субстанциална същност.
към текста >>

Тук имаме сведение за разбирането на органите и техните функции, така че в това, което винаги действа пластично при човека, което, бих казал, пластицира, формира човека нормално, от друга страна - нека да вземем на помощ вчерашната лекция, - живее в консонантните движения, които предизвикват именно несъзнателни имагинационни сили, както казах вчера, един вид проникване на организма.
Виждате, че тук схващаме човека като изграждащ се, формиращ се от Космоса и когато приложим познанията, които имаме по някакъв начин от анатомията или физиологията и ги обясним с това, което ни е дадено тук, тогава започваме да разбираме органите и техните функции. Тук имаме сведение за разбирането на органите и техните функции, така че в това, което винаги действа пластично при човека, което, бих казал, пластицира, формира човека нормално, от друга страна - нека да вземем на помощ вчерашната лекция, - живее в консонантните движения, които предизвикват именно несъзнателни имагинационни сили, както казах вчера, един вид проникване на организма. Там прозирате как консонантното евритмизиране обхваща недостатъчно активните изграждащи сили, неправилните пластични сили в човека и ги превежда в правилното формиране.
към текста >>

Там прозирате как консонантното евритмизиране обхваща недостатъчно активните изграждащи сили, неправилните пластични сили в човека и ги превежда в правилното формиране.
Виждате, че тук схващаме човека като изграждащ се, формиращ се от Космоса и когато приложим познанията, които имаме по някакъв начин от анатомията или физиологията и ги обясним с това, което ни е дадено тук, тогава започваме да разбираме органите и техните функции. Тук имаме сведение за разбирането на органите и техните функции, така че в това, което винаги действа пластично при човека, което, бих казал, пластицира, формира човека нормално, от друга страна - нека да вземем на помощ вчерашната лекция, - живее в консонантните движения, които предизвикват именно несъзнателни имагинационни сили, както казах вчера, един вид проникване на организма. Там прозирате как консонантното евритмизиране обхваща недостатъчно активните изграждащи сили, неправилните пластични сили в човека и ги превежда в правилното формиране.
към текста >>

Нека да вземем за пример едно дете, при което има дефектно пластично изграждане, пластичността избуява.
Нека да вземем за пример едно дете, при което има дефектно пластично изграждане, пластичността избуява. Какво означава, че пластичността избуява много силно? Това означава, че тя действа центробежно, прави главата голяма, като действа центробежно, и понеже тя става много голяма, не допуска да се проникне по правилния начин със силите на имагинацията. Тях трябва да ги добавим. Ще оставим детето да прави консонантна евритмия.
към текста >>

Какво означава, че пластичността избуява много силно?
Нека да вземем за пример едно дете, при което има дефектно пластично изграждане, пластичността избуява. Какво означава, че пластичността избуява много силно? Това означава, че тя действа центробежно, прави главата голяма, като действа центробежно, и понеже тя става много голяма, не допуска да се проникне по правилния начин със силите на имагинацията. Тях трябва да ги добавим. Ще оставим детето да прави консонантна евритмия.
към текста >>

Един извънредно интересен комплекс от симптоми, насочващ, че имагинативните сили не са достатъчни, че пластичните органови сили избуяват, понеже липсват вътрешни пластични сили, душевно-пластични сили.
Или: «едно момче на дванадесет години и осем месеца, със силно недоразвит ръст, органично без показатели, но с глисти, интелигентно, но духовно бързо се уморява». Един извънредно интересен комплекс от симптоми, насочващ, че имагинативните сили не са достатъчни, че пластичните органови сили избуяват, понеже липсват вътрешни пластични сили, душевно-пластични сили. Душевно-пластичните сили са тези, които унищожават паразитите. Няма нищо чудно, че когато те са недостатъчни, човек има глисти. Нека момчето да евритмизира консонантно и така ще имаме насрещното лекарство.
към текста >>

Душевно-пластичните сили са тези, които унищожават паразитите.
Или: «едно момче на дванадесет години и осем месеца, със силно недоразвит ръст, органично без показатели, но с глисти, интелигентно, но духовно бързо се уморява». Един извънредно интересен комплекс от симптоми, насочващ, че имагинативните сили не са достатъчни, че пластичните органови сили избуяват, понеже липсват вътрешни пластични сили, душевно-пластични сили. Душевно-пластичните сили са тези, които унищожават паразитите. Няма нищо чудно, че когато те са недостатъчни, човек има глисти. Нека момчето да евритмизира консонантно и така ще имаме насрещното лекарство.
към текста >>

Това е едно вече-навън-действие на пластичните сили, които не могат да останат вътре в организма, излъчват се навън, така че напускат човека, вместо да действат във вътрешността.
Тук имате ставни деформации. Това е едно вече-навън-действие на пластичните сили, които не могат да останат вътре в организма, излъчват се навън, така че напускат човека, вместо да действат във вътрешността. Те се обръщат назад в най-голяма степен точно чрез прилагането на консонантната евритмия. Защото в консонантната евритмия вие призовавате действените, обективно действените имагинации, които коригират деформациите. В бъдеще - това е посочено съвсем правилно още в поставянето на въпроса - хората изобщо ще са предразположени по най-разнообразни начини към деформации, понеже те няма повече да могат да образуват нормалния си образ с неволевите, инстинктивните си действени сили.
към текста >>

133. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива.
Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм. Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава. Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н.
към текста >>

Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм.
И ако изследваме нещата още по-нататък, не външно и механично, а според дълбоката същност на кръвната циркулация, според дишането, ние навсякъде ще открием особени процеси, особени протичания които са непостоянни, а малко или много прекъснати, ритмични. Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6). Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес. Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече. Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си. Без това взаимодействие човешката организация не може да бъде разбрана.
към текста >>

И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението.
По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза. И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението. От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре. Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес.
към текста >>

134. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години.
Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина. Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание. Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на мисли. „Ето, сега ти вземаш четката, сега ти докосваш хартията.” – Ако човек съпровожда всяко едно движение по такъв начин, че държи детското внимание будно, той може да постигне много. Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години. Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно дърво; сега нарисувай дървото, което виждаш.” (Рис. 13). Ние сме изцяло потопени в нещата. „Сега погледни, там тича едно конче! ” – В този момент трябва да обърнем внимание на цветовете. – А сега срещу кончето се задава едно малко куче.
към текста >>

Детето се нуждае от пластичността на организма, за да се пренесе в нещо, което различно от него.
Да предположим, че то прави евритмичните движения, съответствуващи на звуците R и L. R – това е въртене, тук нещо се върти, нещо е в непрекъснато вътрешно движение. Повечето от Вас, които вече са присъствували на евритмичния курс, вече знаят какво означава L. Помислете само какви формиращи сили се развиват в езика при произнасянето на L. Защото L е буквата, която означава прилепване към нещо, едно нещо се влива в друго нещо. Детето се нуждае от пластичността на организма, за да се пренесе в нещо, което различно от него. И сега, ако се замислите, че при едно такова дете процесът на вдишване, както казах, преобладава над процеса на издишване, Вие трябва да си кажете: Да, ние трябва да направим така, че процесът на издишване да бъде насърчен с възможно най-голямо участие от наша страна и това се случва в M. M е звукът на издишването. Ако го породим евритмично, тогава на помощ идва цялата система на крайниците. В звука N е вложено отстъплението към интелектуалния елемент. Така че трябва да правим RMLN.
към текста >>

135. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Проникване в човешкото тяло по пътя на едно пластично-художествено разглеждане, на едно музикално разглеждане и чрез вникването в Логоса /етерно тяло, астрално тяло и Аз/.
Патологичните промени на физическото тяло. Проникване в човешкото тяло по пътя на едно пластично-художествено разглеждане, на едно музикално разглеждане и чрез вникването в Логоса /етерно тяло, астрално тяло и Аз/. Различни начини на взаимодействие между частите на човешкото същество и предизвиканите чрез това явления. Множество стадии на духовното изживяване, и чрез това разбиране на такива изключителни личности като Св. Терезия. За корелативния преход на тези жизнени отношения и органични болестни процеси.
към текста >>

136. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел.
Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха. Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел. То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
към текста >>

Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
Това е възгледа за човешкото същество, който възглед трябва да проследим с разбиране, та наистина да бъдем въведени в основно-езотеричното, и който възглед ни просвещава изключително не само относно психологическите отклонения, но който може да ни просвети и относно физическите отклонения, относно физическата болест. Защото за да настъпят тези стадии, скъпи мои приятели, са необходими определени предпоставки, изразяващи се в съответната консистенция на Аза, който не влиза навътре, и на астралното тяло. Но ако консистенцията не е нежна, както при Св. Терезия ако е груба, тогава възниква следното. Поради нежността на нейното Азово устройство и поради нежността на астралното и тяло при Св. Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
към текста >>

137. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си. Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние.
към текста >>

138. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>

НАГОРЕ

2.5767028331757