Търсене в текстове за 'памет паметлив зпомн запамет помнет помнене'

58. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

С тези мисли и чувства се приближавам аз до вас, вие най-старите и най-достойни паметници на времето.
". . . С тези мисли и чувства се приближавам аз до вас, вие най-старите и най-достойни паметници на времето. Седейки върху един висок и гол връх на планината и обгръщайки с погледа една обширна област, аз мога да си кажа: Тук ти седиш непосредствено върху една основа, която стига до най-дълбоките места на Земята, между тебе и твърдата почва на първичния свят не се е наслоил никакъв по-нов пласт, не са се натрупали никакви наносни развалини, ти не минаваш над един непрекъснат ров както в онези плодородни хубави долини, тези планински върхове не са родили нищо живо и не са погълнали нищо живо, те съществуват преди всякакъв живот над всеки живот. В този момент, когато вътрешните привличащи и движещи сили на Земята действуват така да се каже непосредствено върху мене, когато влиянията на небето ме обгръщат до тук, аз съм настроен за едно по-възвишено съзерцание на природата, и както човешкият дух оживява всичко, така в мене се събужда един символ, на чиято възвишеност аз не мога да противостоя. Така самотен, аз казвам на себе си, когато гледам целия този планински връх надолу и съзирам в далечината към полите едвам израстващ мъх, така самотен, казвам аз, се чувствува човек, който иска да разтвори своята душа за най-старите, най-първи и най-дълбоки чувства на истината."
към текста >>

59. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура.
Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура. Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи. За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища.
към текста >>

60. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато.
Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея. Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността. Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато. Когато човекът се оттегля в този свят той чувствува, че в чудесните думи "Аз съм" този център на неговия душевен живот звучи мощно и интензивно, но с малко словесно съдържание.
към текста >>

61. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Научих, че в ранен период от своя живот Гьоте е имал до себе си млад човек на име Тоблер, който имал изключително добра памет.
Всички вие знаете прекрасния химн в проза на Гьоте “О, Природо, ние сме заобиколени и обгърнати от Теб," и т.н. Този химн описва в прекрасни думи как всичко, дадено ни от Природата, е дадено с Любов, че Любовта е венеца на Природата. Това литературно произведение беше забравено за известно време от самия Гьоте, и когато той беше вече старец и останалото от неговото литературно наследство беше предадено на дукеса Амелия, то беше намерено. Гьоте бил попитан за него, и казал: “Да, разпознавам идеята, която ми дойде тогава." Произведението беше прието като написано от Гьоте, докато някои дребнави хора отказаха да се съгласят, че той е автора, и го приписаха на някой друг. Моята цел беше да открия истината за това произведение. Научих, че в ранен период от своя живот Гьоте е имал до себе си млад човек на име Тоблер, който имал изключително добра памет. По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти дума по дума. Опитах се да покажа, че голяма част от това, намерено в Гьотевите замисли по-късно, е разбираемо в светлината на това произведение. Същественото е, че някой друг вместо Гьоте го е записал на хартия, но самата идея в своя начин на изразяване и изговаряне беше на Гьоте – и това е което се опитах да изясня. По-късно, когато моят труд беше публикуван, широко известен ученик на Гьоте дойде при мен и ми каза: “Дължим ви благодарност за това, че хвърлихте светлина върху проблема, защото сега знаем, че това произведение е от Тоблер." Добре можете да си представите колко бях развеселен! Ето така си представят нещата умовете на хора, които се мъчат да докажат, че в течение на времето някоя отделна част на Библията е била написана от този или онзи човек.
към текста >>

По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти дума по дума.
Този химн описва в прекрасни думи как всичко, дадено ни от Природата, е дадено с Любов, че Любовта е венеца на Природата. Това литературно произведение беше забравено за известно време от самия Гьоте, и когато той беше вече старец и останалото от неговото литературно наследство беше предадено на дукеса Амелия, то беше намерено. Гьоте бил попитан за него, и казал: “Да, разпознавам идеята, която ми дойде тогава." Произведението беше прието като написано от Гьоте, докато някои дребнави хора отказаха да се съгласят, че той е автора, и го приписаха на някой друг. Моята цел беше да открия истината за това произведение. Научих, че в ранен период от своя живот Гьоте е имал до себе си млад човек на име Тоблер, който имал изключително добра памет. По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти дума по дума. Опитах се да покажа, че голяма част от това, намерено в Гьотевите замисли по-късно, е разбираемо в светлината на това произведение. Същественото е, че някой друг вместо Гьоте го е записал на хартия, но самата идея в своя начин на изразяване и изговаряне беше на Гьоте – и това е което се опитах да изясня. По-късно, когато моят труд беше публикуван, широко известен ученик на Гьоте дойде при мен и ми каза: “Дължим ви благодарност за това, че хвърлихте светлина върху проблема, защото сега знаем, че това произведение е от Тоблер." Добре можете да си представите колко бях развеселен! Ето така си представят нещата умовете на хора, които се мъчат да докажат, че в течение на времето някоя отделна част на Библията е била написана от този или онзи човек. Някои хора считат за най-важно кой е извършил записването, а не кой Дух е първопричината и източника.
към текста >>

62. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес. То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията.
към текста >>

До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес. То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията. И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва.
към текста >>

63. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

В етерното тяло - което е носителят на паметта - се намира споменът за отминалия живот, и в момента в който етерното тяло се освободи, умиращите имат пред себе си жива картина на целия си живот.
При смъртта етерното и астралното тяло са изцяло отделени от физическото тяло. В етерното тяло - което е носителят на паметта - се намира споменът за отминалия живот, и в момента в който етерното тяло се освободи, умиращите имат пред себе си жива картина на целия си живот. Освободено от физическото тяло, етерното тяло става много по-сетивно и чувствително, защото вече не е проникнато от физическа субстанция.
към текста >>

Когато се събудеше от транса, новият Посветен откриваше себе си притежател на тази мъдрост поради това, че паметта се намира в етерното тяло.
Източното Посвещение се състоеше в процеса, посредством който етерното и астралното тяло на ученика бяха изтласквани от физическо тяло. Той лежеше в транс, продължаващ три дни, и през това време йерофантът контролираше освободеното му етерно тяло, изливайки в него импулси и учейки го на мъдрост, която оставаше като мощно, трайно впечатление. Когато се събудеше от транса, новият Посветен откриваше себе си притежател на тази мъдрост поради това, че паметта се намира в етерното тяло. Мъдростта беше окултната доктрина, но тя носеше постоянния и личен печат на йерофанта, който я е внедрил там. За човек, преминал през това Посвещение, се говореше като за "роден втори път".
към текста >>

64. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта.
Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то бе практически непознато. В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. "Виното предизвиква забрава" – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, малко по-малко, хората загубиха своето инстинктивно знание за прераждането, когато започнаха да пият вино.
към текста >>

Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта.
В дните на Ведите то бе практически непознато. В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. "Виното предизвиква забрава" – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, малко по-малко, хората загубиха своето инстинктивно знание за прераждането, когато започнаха да пият вино.
към текста >>

Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло.
След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. "Виното предизвиква забрава" – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, малко по-малко, хората загубиха своето инстинктивно знание за прераждането, когато започнаха да пият вино.
към текста >>

65. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; след това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.
Какво се случва в момента на смъртта? След смъртта етерното тяло, астралното тяло и Аза на човека напускат физическото тяло. Единствено трупът остава във физическия свят. Кратко време след смъртта етерното и астралното тяло са обединени. Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; след това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.
към текста >>

66. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет.
Известно е, че челото на праисторическия човек не беше развито, защото в действителност развитието на челото и предната част на главата върви паралелно с развитието на мозъка и на мисленето. В онези минали дни физическият мозък бе много по-малък от съответстващата етерна форма, която се простираше отвъд него на всички страни. В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
към текста >>

Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях.
В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум".
към текста >>

Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята.
Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум". До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>

67. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща. Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>

68. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съграден храмът на Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.
Единственото нещо, което можал да спаси, било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец. Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и Триъгълникът също бил открит. Той бил запечатан и заровен в място, известно само на малко хора (27). Било решено новата майсторска дума да бъде първата произнесена дума при намирането на трупа – това е думата, която се използва от свободните масони. Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съграден храмът на Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.
към текста >>

69. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават.
Например онова, което описах в началото като познание за Философския камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха. По онова време възможността да се побеждава смъртта е била наистина нещо, което е било общо знание. Аз само желая да отбележа, че не исках тази истина да бъде още сега популяризирана. Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже. Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма. Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават. Има много хора, преродени днес, които са преминали през този период в техните предишни животи и които идват до такива откровения чрез собствената им памет. Това първоначално ще доведе до надценяване на някои съвременни медицински открития. Хората ще вярват, че тези неща ги е открила медицинската наука. Всъщност хората ще бъдат доведени до тях чрез собствената им памет от атлантските времена.
към текста >>

Има много хора, преродени днес, които са преминали през този период в техните предишни животи и които идват до такива откровения чрез собствената им памет.
По онова време възможността да се побеждава смъртта е била наистина нещо, което е било общо знание. Аз само желая да отбележа, че не исках тази истина да бъде още сега популяризирана. Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже. Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма. Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават. Има много хора, преродени днес, които са преминали през този период в техните предишни животи и които идват до такива откровения чрез собствената им памет. Това първоначално ще доведе до надценяване на някои съвременни медицински открития. Хората ще вярват, че тези неща ги е открила медицинската наука. Всъщност хората ще бъдат доведени до тях чрез собствената им памет от атлантските времена.
към текста >>

Всъщност хората ще бъдат доведени до тях чрез собствената им памет от атлантските времена.
Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма. Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават. Има много хора, преродени днес, които са преминали през този период в техните предишни животи и които идват до такива откровения чрез собствената им памет. Това първоначално ще доведе до надценяване на някои съвременни медицински открития. Хората ще вярват, че тези неща ги е открила медицинската наука. Всъщност хората ще бъдат доведени до тях чрез собствената им памет от атлантските времена.
към текста >>

70. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/.
Четвъртата и 5-та културни епохи са първите, основани върху интелигентността на хората, на отделния човек. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/. В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане. Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.
към текста >>

71. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Затова когато са гледали назад към древната мъдрост, средновековните хора от 12-то столетие са си казвали, че мъдростта на изминалите времена се е запазила в мраморни паметници, докато съвременната мъдрост още почива в човешкото сърце.
Затова когато са гледали назад към древната мъдрост, средновековните хора от 12-то столетие са си казвали, че мъдростта на изминалите времена се е запазила в мраморни паметници, докато съвременната мъдрост още почива в човешкото сърце. Тя се е проявявала чрез човека на изкуството и чрез труда на неговите ръце става произведение на изкуството. Каквото човекът на изкуството чувства, той отпечатва в безформената материя, издялва го от мъртвия камък. В мъртвия камък тогава не живее, но се изявява душевната същност на човека. Всичко в изкуството е посветено на тази мисия. Все едно дали скулпторът издялва мрамора, или художникът подрежда цветове, светлини и сенки; това винаги е овладяване на неживата неорганична природа.
към текста >>

72. Бележки. GA_93 Легендата за храма

От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество. Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>

За по-нататъшни подробности относно Ману на 5-тата епоха виж Щайнеровата "Космическа памет", "Окултна наука" и една лекция, държана в Хайделберг на 21.
/*2/ – Името "Ману" идва от санскритския корен "ман" равно на "мислене". В индийската теософска терминология това име означава високи духовни същества, които имат задачата да сформират нови култури и епохи. За по-нататъшни подробности относно Ману на 5-тата епоха виж Щайнеровата "Космическа памет", "Окултна наука" и една лекция, държана в Хайделберг на 21. януари 1909 г.; както и "Някои страни на прераждане и живот след смъртта".
към текста >>

Скот-Елиот, Виж също: "Космическа памет, Атлантида, Лемурия".
/*4/ – "Историята на Атлантида" от У. Скот-Елиот, Виж също: "Космическа памет, Атлантида, Лемурия".
към текста >>

/*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер.
/*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер.
към текста >>

/*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които след това са публикувани във форма на книга и са на разположение на английски под заглавието "Космична памет".
/*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които след това са публикувани във форма на книга и са на разположение на английски под заглавието "Космична памет".
към текста >>

Виж "Космическа памет", гл.
/*14/ – Това се отнася до статии, които се появиха в периодичното списание "Луцифер-Гнозис" през декември 1904 г., под заглавието "От Акашовите записи". Виж "Космическа памет", гл. 4, "Преминаване от 4-та в 5-та коренна раса".
към текста >>

"Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни".
"Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция. "Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида..
към текста >>

Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството.
Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих. Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството. В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество. Вие това не го знаете, слава Богу! В противен случай Земята отново би била страна на дявола.."
към текста >>

Тогава става едно странно явление, което би могло да се опише като усещане, ала което е свързано с един вид понятие: Лицето започва да усеща, като че се разширява – и тогава се появява паметовото табло; но преди това да стане, самият човек се разширява по всички направления – той придобива размери от всички страни.
Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др. Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото. Смъртта се различава от съня, само че в първото състояние физическото тяло остава в леглото, а етерното тяло се оттегля заедно с другите два члена на човешкото същество. Тогава става едно странно явление, което би могло да се опише като усещане, ала което е свързано с един вид понятие: Лицето започва да усеща, като че се разширява – и тогава се появява паметовото табло; но преди това да стане, самият човек се разширява по всички направления – той придобива размери от всички страни.
към текста >>

/*2/ – Във връзка със следващото описание виж основните творби на Рудолф Щайнер: "Космична памет", Ню Йорк, 1971 г.
/*2/ – Във връзка със следващото описание виж основните творби на Рудолф Щайнер: "Космична памет", Ню Йорк, 1971 г. и "Окултна наука", очерк, Лондон, 1969 г.
към текста >>

73. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В етерното тяло което е носителят на паметта се намира споменът за отминалия живот, и в момента в който етерното тяло се освободи, умиращите имат пред себе си жива картина на целия си живот.
При смъртта етерното и астралното тяло са изцяло отделени от физическото тяло. В етерното тяло което е носителят на паметта се намира споменът за отминалия живот, и в момента в който етерното тяло се освободи, умиращите имат пред себе си жива картина на целия си живот. Освободено от физическото тяло, етерното тяло става много по-сетивно и чувствително, защото вече не е проникнато от физическа субстанция.
към текста >>

Когато се събудеше от транса, новият Посветен откриваше себе си притежател на тази мъдрост поради това, че паметта се намира в етерното тяло.
Източното Посвещение се състоеше в процеса, посредством който етерното и астралното тяло на ученика бяха изтласквани от физическо тяло. Той лежеше в транс, продължаващ три дни, и през това време йерофантът контролираше освободеното му етерно тяло, изливайки в него импулси и учейки го на мъдрост, която оставаше като мощно, трайно впечатление. Когато се събудеше от транса, новият Посветен откриваше себе си притежател на тази мъдрост поради това, че паметта се намира в етерното тяло. Мъдростта беше окултната доктрина, но тя носеше постоянния и личен печат на йерофанта, който я е внедрил там.
към текста >>

74. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта.
Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то бе практически непознато. В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. “Виното предизвиква забрава” – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, малко по-малко, хората загубиха своето инстинктивно знание за прераждането, когато започнаха да пият вино.
към текста >>

Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта.
В дните на Ведите то бе практически непознато. В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. “Виното предизвиква забрава” – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, малко по-малко, хората загубиха своето инстинктивно знание за прераждането, когато започнаха да пият вино.
към текста >>

Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло.
След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. “Виното предизвиква забрава” – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, малко по-малко, хората загубиха своето инстинктивно знание за прераждането, когато започнаха да пият вино.
към текста >>

75. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; след това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.
Какво се случва в момента на смъртта? След смъртта етерното тяло, астралното тяло и Аза на човека напускат физическото тяло. Единствено трупът остава във физическия свят. Кратко време след смъртта етерното и астралното тяло са обединени. Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; след това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.
към текста >>

76. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет.
Известно е, че челото на праисторическия човек не беше развито, защото в действителност развитието на челото и предната част на главата върви паралелно с развитието на мозъка и на мисленето. В онези минали дни физическият мозък бе много по-малък от съответстващата етерна форма, която се простираше отвъд него на всички страни. В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
към текста >>

Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях.
В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”.
към текста >>

Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята.
Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”. До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>

77. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща. Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>

78. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Памет и навици.
Подражанието като изграждащ принцип в първите седем години от живота. Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
към текста >>

Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло.
Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло. Пораждането на паметта. Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот. Любовта към обкръжението води до продължителна младост в следващото въплъщение. Причина за песимистичната основна нагласа на Шопенхауер. Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за спасението.
към текста >>

Пораждането на паметта.
Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло. Пораждането на паметта. Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот. Любовта към обкръжението води до продължителна младост в следващото въплъщение. Причина за песимистичната основна нагласа на Шопенхауер. Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за спасението.
към текста >>

79. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

и на паметта да се не поверява,
и на паметта да се не поверява,
към текста >>

80. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта.
към текста >>

Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание.
към текста >>

През това време трябва да се въздейства и върху паметта.
При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания.
към текста >>

Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание.
Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета.
към текста >>

Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета.
Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет. Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание. Чрез предварителното освобождаване от авторитета отнемате на етерното тяло възможността за солидно изграждане. Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а примери и притчи (сравнения). Съжденията действат само върху астралното тяло, а то не е узряло още за това.
към текста >>

81. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта.
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше създаден и направен достъпен за хората в смисъла на тези две изисквания. Още веднъж ще оставим да мине през душата ни знанието, което получихме в течение на годините, или всичко, което вече беше казано в това време, защото колкото по-често се прави това, толкова е по-добре. Знанието следва да се превърне в жива сила на волята. Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта. Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект. Какво представляваше той преди? Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора. След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства. От тези братства са произлизали въздействията, които в бъдеще ще произлизат от по-голям кръг хора.
към текста >>

82. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека.
От материалистическа гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко. Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава. Тук имаме работа с творящ живот, с творящо тяло, което лежи в основата на физическото осезаемо тяло, заемащо пространство. Това етерно тяло е носител на навиците на човека. Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека. Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид темперамента и първоначалните заложби на характера. Това, според формата си, се отпечатва в етерното тяло.
към текста >>

Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот.
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка. Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си, в следващия те се затвърдяват. Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло. Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот. Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера. Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот.
към текста >>

Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет.
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща40 и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло, което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска.
към текста >>

Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща40 и това да го упражнява постоянно.
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща40 и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло, което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
към текста >>

Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила.
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща40 и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло, което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
към текста >>

Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло, което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска.
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща40 и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло, което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
към текста >>

Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща40 и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло, което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
към текста >>

Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните резултати са установени факти от изследването.
Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните резултати са установени факти от изследването. Току-що ви разказах точно такива факти.
към текста >>

83. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тогава по-добре да не бъде вегетарианец, паметта му би могла да се увреди, известни мозъчни области биха могли да се увредят и т. н.
Който не се занимава по друг начин, освен както прави някой банкер, обикновен учен или бюрократ, в случай, че не приема спиритуални представи, може много да си навреди чрез силите, които се спестяват поради вегетарианския му начин на живот. Тогава по-добре да не бъде вегетарианец, паметта му би могла да се увреди, известни мозъчни области биха могли да се увредят и т. н. Не е достатъчно само да се храним с плодове, за да ни се разкрият висшите области на духовния живот.
към текста >>

84. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Етерното тяло, а именно най-гъстата му част е носител на паметта.
В известно отношение това етерно тяло е творецът на физическото тяло. Можем с относително право да кажем, че етерното тяло наподобява физическото. Именно в областта на главата етерното тяло е вид копие на физическото тяло. Етерното тяло е носителят на темперамента, също на мислите, представите, които се запазват в душата. Когато една мисъл стане постоянна собственост на човека, така че да е винаги на разположение, тогава се е отпечатала в етерното тяло. Етерното тяло, а именно най-гъстата му част е носител на паметта. Третата част на човешката същност е астралното тяло, носителят на силните желания и страсти, които изплуват в човека чрез неговите потребности. Не съществува рязка граница между етерното и астралното тяло. Четвъртата част от човешката същност е азът.
към текста >>

Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта.
След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят. Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смъртта. В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени. Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта. Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло. Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно като панорама от спомени.
към текста >>

Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло.
След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят. Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смъртта. В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени. Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта. Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло. Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно като панорама от спомени.
към текста >>

Той казва буквално: «Още от детството си много обичах водата, където преживях някои неща, останали в паметта ми.
72) Бенедикт, който е бил страстен алпинист, изживява описаното не при изкачване в планината, а в момента на удавяне. Той казва буквално: «Още от детството си много обичах водата, където преживях някои неща, останали в паметта ми. Веднъж се опитах да плувам в природата и на публичния плаж се случи да потъна в Дунав. За щастие стигнах до една греда, служеща като шамандура за къпещите се. Едва ли беше изминало повече от половин минута, когато осъзнавах, че ще се удавя. При това изживях как в това кратко време всички спомени на живота ми преминаха пред мен с главоломна бързина. Това наблюдение е известно в психологията, но малко хора са го изживели сами.
към текста >>

85. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това е един вид превключване на паметта и можете да си представите как той не може да излезе от стадия на етерното тяло, как не може да се постави в лунния си период.
Колко е седем по осем? – Тридесет. Колко е шест по девет? – Тридесет. И така нататък, винаги е тридесет. Това е един вид превключване на паметта и можете да си представите как той не може да излезе от стадия на етерното тяло, как не може да се постави в лунния си период. При такива гледни точки микрокосмосът може дълбоко да се освети.
към текста >>

86. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите.
Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н. При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава. Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията. Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото. Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи грях, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н. са изживели, синът е казвал: Аз го изживях. – Следователно било е така, че тези, които са произлизали от Адам, след девет столетия са казвали относно изживяванията на Адам: Аз ги изживях. – Съществувал е един вид групов аз, преминаващ през поколенията.
към текста >>

Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото.
Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н. При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава. Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията. Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото. Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи грях, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н. са изживели, синът е казвал: Аз го изживях. – Следователно било е така, че тези, които са произлизали от Адам, след девет столетия са казвали относно изживяванията на Адам: Аз ги изживях. – Съществувал е един вид групов аз, преминаващ през поколенията. Преминаването на аза през поколенията е било означавано с наименованията Адам, също и Абрахам.
към текста >>

Чрез какво съзнанието и паметта му са се ограничили само до собствения му живот?
Това се крие също зад описанията на първата глава на Стария завет. Оттук виждате, че кръвта представлява външен израз на вътрешната творческа душа. Поради какво човекът изгубва спомена назад в поколенията? Чрез какво съзнанието и паметта му са се ограничили само до собствения му живот?
към текста >>

Самата памет някога е стигала назад до предишните поколения.
Те били ограничени поради това, че кръвното роднинство било прекъснато. Древното кръвно родство се разхлабва и тесните кръгове се разширяват. Малкият семеен кръг се разширява до племето, племето до народа. По никакъв друг начин човечеството не би могло да се развива по-нататък, освен след като тясната кръвна връзка е била прекъсната, фамилиите стават племена, а племената – народи. Самата памет някога е стигала назад до предишните поколения.
към текста >>

Ако си спомните колко често съм казвал, че етерното тяло е носител на паметта и показва останалото в паметта от дадено впечатление, ще разберете връзката между кръвта и етерното тяло.
Ако си спомните колко често съм казвал, че етерното тяло е носител на паметта и показва останалото в паметта от дадено впечатление, ще разберете връзката между кръвта и етерното тяло. Азът се отпечатва в етерното тяло, което външно се изразява във вълнения на кръвта, в това, което нахлува в кръвта. Ако си спомните, че този, който иска да стане посветен, трябва да работи в етерното тяло, няма повече да сте далеч от това, което е в дълбока връзка с мистерийната същност на предхристиянското време. И тази мистерийна същност на предхристиянското време има общо с кръвта. Днес ще разгледаме какво общо има всичко това с кръвта.
към текста >>

87. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Най-висшата душевна сила постепенно става паметта.
В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила. Нямало е също и логическо мислене и смятане. Едва през последните времена на атлантската епоха се появяват елементите на броенето. Най-висшата душевна сила постепенно става паметта. Човекът е живял в прекрасни взаимоотношения с природата. Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската култура, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно. В средноевропейските саги се е запазил спомен за древните атлантски времена в Нифелхайм, или Небелхайм. Някогашният Небелхайм (дом на мъглата) действително е бил проникнат с тежки, плътни мъгли и понеже всички същества са живели в такива тежки, плътни мъгли, тогава и душевно-духовните отношения са били съвсем други.
към текста >>

88. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

загрижен да останат чисти в паметта ни.
загрижен да останат чисти в паметта ни.
към текста >>

което живо пазя в паметта си.
което живо пазя в паметта си.
към текста >>

89. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

По времето на Ной паметта е била съвсем различна.
Следи на прехода от груповата душа към индивидуалната душа имаме и в описанията на времето на патриарсите. По времето на Ной паметта е била съвсем различна. Тя е стигала назад до изживяванията на бащата, дядото, прадядото. Границата на раждането не е била истинска граница. В същата кръв протичат същите спомени назад до предхождащите поколения. Днес чиновниците се интересуват от името на отделния човек. Във времето, когато човекът си е спомнял какво са направили баща му и дядо му, това се е означавало с едно име.
към текста >>

90. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Този първи превод на Библията на германски език ни изглежда като жив паметник за проникването на християнството в древния северен духовен свят.
Дори да не се спрем на особените духовни връзки, ще почувстваме нещо от кармичните взаимовръзки, когато помислим, че този документ е бил първо в Прага, след това е бил заграбен през шведските войни и по това време според особени обстоятелства е донесен на това място. Този първи превод на Библията на германски език ни изглежда като жив паметник за проникването на християнството в древния северен духовен свят.
към текста >>

91. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният темперамент се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание.
Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си. Аз обикновено сравнявам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника. Именно в това се състои същността на посвещението на ученика. Обучението трябва да се разглежда като подготовка. Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя темперамент. Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният темперамент се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание. Това е източникът на вътрешните окултни сили. Това означава, че "Азът" работи не само над астралното тяло, но и над етерното.
към текста >>

92. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Затова пък в човека до голяма степен беше развито друго например, паметта, баснословното развитие на която ние сега дори не можем да си представим.
Това, което днес се нарича умение да се комбинира, интелект, логическо мислене тогава тава не съществуваше. Затова пък в човека до голяма степен беше развито друго например, паметта, баснословното развитие на която ние сега дори не можем да си представим.
към текста >>

Човекът не можеше да смята, не можеше дори да сметне, че две по две е четири, но благодарение на своята памет той знаеше това.
Човекът не можеше да смята, не можеше дори да сметне, че две по две е четири, но благодарение на своята памет той знаеше това. Той винаги си спомняше събитията станали по-рано. През атлантската епоха се запазили влиянието на народната и расова душа, въпреки че народната душа не се усещала от човека непосредствено вътре в себе си, както било на Луната. Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна душа да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса. Между хората от различните народни души имало голяма антипатия. Любов можела да съществува само в границите на една народна душа.
към текста >>

93. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

По-рано в атланта имаше само добре развита памет, но нямаше разум, съобразяване.
Докато в сегашния човек етерната глава приблизително съответства на физическата глава, само малко излиза извън нея, при древния атлант етерната глава силно излиза извън границите на физическата. Главно това се проявява в областта на челото. Да си представим точката във физическия мозък между веждите, само че на сантиметър по-дълбоко, и друга точка, в етерната глава, която би съответствала на първата. В атланта тези точки се намират още на значително разстояние една от друга, и развитието се състои именно в това, че те все повече се сближават. В петата атлантска епоха точката на етерната глава навлиза във физическия мозък и благодарение на това, че тези две точки съвпадали, се развива това, което е свойствено за нас сега: способността да се смята, да прави съждения, въобще да мисли с понятия, с интелект. По-рано в атланта имаше само добре развита памет, но нямаше разум, съобразяване. Тук се намира отправната точка за осъзнаване на собствения "Аз". До момента когато тези точки съвпадат, в атланта нямаше самостоятелност на неговата същност; за това пък той можеше да живее в по-голям тесен контакт с природата. Той изменял формата на камъните и ги съединявал с растящите дървета. Неговото жилище се формира от намиращата се в процес на формиране природа, то било, собствено казано, видоизменение на природата на предмета. Така човекът живееше в малки общини, още запазили кръвното родство, и в тях господства силен авторитет, и като негов носител се явява най-силния, вожда.
към текста >>

94. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Никой не може да запамети тази фигура, чрез тя да окаже върху него дълбоко вътрешно възпитателно въздействие.
[Следният абзац е запазен частично във всички записки.] Така ние виждаме, че символите, получени по този начин, са дълбоко обосновани в цялото същество на световното битие. Една такава линия като Кадуцея има и възпитателно значение за човека, когато той и се отдаде медитативно. Никой не може да запамети тази фигура, чрез тя да окаже върху него дълбоко вътрешно възпитателно въздействие. Виждащият я е извел от духовните светове, за да дари на човека нещо, което в бъдеще да го направи виждащ. Това, което трябва да се развие в медитацията върху тази линия са определени усещания. Най-напред вие ще усетите сумрачна тъмнина. Ще се взирате в тъмнината, и постепенно тя ще започне да просветлява и ще се оцвети във виолетово, след това в цвят индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и обратно, при което се осъществява известно отразяване на развитието, докато отново стигнете до виолет. При проследяването на тези оцветени линии през вас ще преминат усещания от качествата на цветовите нюанси до морални усещания.
към текста >>

95. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети. Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора. И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му. Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия.
към текста >>

96. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Отгласи от древния херметизъм /кървава мъст/ и юдеизма /кръвногрупова душа, паметта на поколенията/.
Движение на времето при повтарянето на състоянията на развитие. Преформиране на различните системи /кръвоносна, лимфна, нервна и чувствена/ в хода на развитието. Личностното съзнание на Земята в противоположност на древното лунно съзнание. Отгласи от древния херметизъм /кървава мъст/ и юдеизма /кръвногрупова душа, паметта на поколенията/. Съзнание на груповата душа на древната Луна. Луната като планета на Мъдростта. Земята като планета на Любовта. Бъдещата планета Юпитер. Противоположността на Духа на Мъдростта и Духа на Любовта, тяхното взаимодействие при образуването на "индивидуалността" и "личността" на човека в хода на неговата инкарнация.
към текста >>

97. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън.
Ние тогава сме приблизително в първата и втората третина на Атлантската епоха. По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали. Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън. Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила. В книгата “Из летописа на света” можете да прочетете какви били хората тогава в това отношение. Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния свят, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обширно, отколкото възприятието чрез астралното тяло. То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи. Но външните предмети още не били видими.
към текста >>

Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила.
Ние тогава сме приблизително в първата и втората третина на Атлантската епоха. По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали. Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън. Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила. В книгата “Из летописа на света” можете да прочетете какви били хората тогава в това отношение. Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния свят, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обширно, отколкото възприятието чрез астралното тяло. То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи. Но външните предмети още не били видими.
към текста >>

98. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Паметта на потомците се простирала през столетията.
И ако се върнем още по-назад, към класическото старозаветно време, във времето на еврейския народ, ще видим, че отделният евреин се чувствал изцяло член на целия еврейски народ, и че казвайки “аз”, той не се е чувствал като представител на своето лично Аз, а е чувствал кръвта на целия еврейски народ, както е течала през поколенията от отеца Авраам: “Аз и отец Авраам едно сме! ”. В това, съзнанието на този народ се чувствало защитено и ценно. Той чувствал в кръвта на тази групова душа далече в дълбините чак до отеца Авраам. Ако се задълбочим по-нататък в прадалечените времена на Земята, то ще видим груповата душа изразена още по-ясно. Тогава отделния човек си спомнял онова, което правели предците му до Уран. Паметта на потомците се простирала през столетията.
към текста >>

Паметта му обхваща само неговия собствен живот.
В наше време човекът в нормална ситуация не си спомня вече за това, какво е правил неговия баща, ако той сам не е видял това. той вече не си спомня за това, което са преживели предците му. Паметта му обхваща само неговия собствен живот. В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането. И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците. Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име.
към текста >>

В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането.
В наше време човекът в нормална ситуация не си спомня вече за това, какво е правил неговия баща, ако той сам не е видял това. той вече не си спомня за това, което са преживели предците му. Паметта му обхваща само неговия собствен живот. В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането. И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците. Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание.
към текста >>

И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците.
В наше време човекът в нормална ситуация не си спомня вече за това, какво е правил неговия баща, ако той сам не е видял това. той вече не си спомня за това, което са преживели предците му. Паметта му обхваща само неговия собствен живот. В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането. И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците. Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията.
към текста >>

Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име.
Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной. Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име. За съвременния материален възглед на нещата това се оказва фантастика и преувеличение. И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
към текста >>

Евангелието на Йоан е паметник, който не бива да се поставя наред с другите, но то разширява другите паметници, преминавайки от разглеждане на временното към вечното.
”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо. Древните предания описват генезиса, където физическото се представя като откровение на светлината. “Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на съществата, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека. Първоначална е не светлината, първоначално е словото. Евангелието на Йоан е паметник, който не бива да се поставя наред с другите, но то разширява другите паметници, преминавайки от разглеждане на временното към вечното.
към текста >>

99. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта.
Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа. В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога.
към текста >>

Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време.
Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците. Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия.
към текста >>

Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната.
Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците. Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия. В известен смисъл паметта се съхранила жива.
към текста >>

В известен смисъл паметта се съхранила жива.
Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците. Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия. В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
към текста >>

Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците. Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия. В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
към текста >>

100. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Те са имали такъв дълъг живот благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници.
Да разгледаме втория етап от развитието на човечеството – междините етапи ще ги пропуснем – този етап, който показва историята на патриарсите от Стария Завет. За какво, всъщност се говори там вече споменахме. Ние показахме причината, защо патриарсите Адам, Ной и т.н., са имали толкова дълъг живот. Те са имали такъв дълъг живот благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници. Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална. Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори. В древните времена това не било така. Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта. Колкото и странно да се струва това на съвременния човек, но действително имало времена, когато съществувало такова спомняне, което излизало от пределите на отделния индивид и обхващало миналото на всичко родствено по кръв.
към текста >>

Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална.
Да разгледаме втория етап от развитието на човечеството – междините етапи ще ги пропуснем – този етап, който показва историята на патриарсите от Стария Завет. За какво, всъщност се говори там вече споменахме. Ние показахме причината, защо патриарсите Адам, Ной и т.н., са имали толкова дълъг живот. Те са имали такъв дълъг живот благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници. Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална. Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори. В древните времена това не било така. Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта. Колкото и странно да се струва това на съвременния човек, но действително имало времена, когато съществувало такова спомняне, което излизало от пределите на отделния индивид и обхващало миналото на всичко родствено по кръв. И ако се попитате, какви външни знаци показват за съществуването на такъв вид памет, то ще ги намерим именно в такива имена като Ной, Адам и т.н.
към текста >>

И ако се попитате, какви външни знаци показват за съществуването на такъв вид памет, то ще ги намерим именно в такива имена като Ной, Адам и т.н.
Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална. Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори. В древните времена това не било така. Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта. Колкото и странно да се струва това на съвременния човек, но действително имало времена, когато съществувало такова спомняне, което излизало от пределите на отделния индивид и обхващало миналото на всичко родствено по кръв. И ако се попитате, какви външни знаци показват за съществуването на такъв вид памет, то ще ги намерим именно в такива имена като Ной, Адам и т.н. Под тях се подразбира не отделни индивиди в границата между раждане и смърт.
към текста >>

Човекът, който притежава памет, затворена в пределите между раждането и смъртта, дава име на този един индивид.
Човекът, който притежава памет, затворена в пределите между раждането и смъртта, дава име на този един индивид. Предишните времена обхващали в себе си редица поколения, намиращи се толкова далече в миналото, както далече стигала паметта, колкото далеч назад отивал потока на кръвта, преминаващ през поколенията.
към текста >>

Предишните времена обхващали в себе си редица поколения, намиращи се толкова далече в миналото, както далече стигала паметта, колкото далеч назад отивал потока на кръвта, преминаващ през поколенията.
Човекът, който притежава памет, затворена в пределите между раждането и смъртта, дава име на този един индивид. Предишните времена обхващали в себе си редица поколения, намиращи се толкова далече в миналото, както далече стигала паметта, колкото далеч назад отивал потока на кръвта, преминаващ през поколенията.
към текста >>

При всички, паметта обхващала назад чак до праотеца, и те чувствали себе си единни в паметта, която, така да се каже, се обединявала на върха в една точка.
Адам е не нещо различно от име, което се е задържало толкова дълго, колкото дълго човекът можел да помни себе си. Който не знае, че преди, имената били давани по съвсем различен начин, той никога няма да разбере тези неща. Представете си, че праотецът имал две деца, всяко от тях имало отново по две деца, следващото поколение също по две деца и т.н. При всички, паметта обхващала назад чак до праотеца, и те чувствали себе си единни в паметта, която, така да се каже, се обединявала на върха в една точка. И народът от Стария Завет е изразил това в думи, имащи еднакво значение за всеки отделен човек, изповядващ Стария Завет: “Аз и отец Авраам едно сме”. Така отделният човек се чувствал скрит в съзнанието на груповата душа, в отеца Авраам.
към текста >>

101. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост.
Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на груповите Азове. При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела. Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
към текста >>

Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела.
Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на груповите Азове. При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела. Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
към текста >>

Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията.
Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на груповите Азове. При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела. Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
към текста >>

Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години.
Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на груповите Азове. При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела. Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
към текста >>

Паметта се простираше далеч назад през поколенията.
Следователно, човекът не се усещаше затворен между раждането и смъртта, а се изживяваше като звено от наследствената връзка, в чийто център стоеше прародителят. Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н. Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина, по който са били давани имената. Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н. Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години. Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите. Защо патриарсите живееха толкова дълго? В древността никому не би дори хрумнало да назове с едно име отделния човек, намиращ се между раждането и смъртта.
към текста >>

Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н.
Следователно, човекът не се усещаше затворен между раждането и смъртта, а се изживяваше като звено от наследствената връзка, в чийто център стоеше прародителят. Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н. Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина, по който са били давани имената. Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н. Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години. Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите. Защо патриарсите живееха толкова дълго? В древността никому не би дори хрумнало да назове с едно име отделния човек, намиращ се между раждането и смъртта. Името “Адам” се запазваше в продължение на стотици години в общата памет на хората, именно защото пространствените и времеви ограничения изобщо не влизаха в съображение при стария начин, по който се даваха личните имена.
към текста >>

С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години.
Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н. Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина, по който са били давани имената. Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н. Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години. Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите. Защо патриарсите живееха толкова дълго? В древността никому не би дори хрумнало да назове с едно име отделния човек, намиращ се между раждането и смъртта. Името “Адам” се запазваше в продължение на стотици години в общата памет на хората, именно защото пространствените и времеви ограничения изобщо не влизаха в съображение при стария начин, по който се даваха личните имена.
към текста >>

Името “Адам” се запазваше в продължение на стотици години в общата памет на хората, именно защото пространствените и времеви ограничения изобщо не влизаха в съображение при стария начин, по който се даваха личните имена.
Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години. Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите. Защо патриарсите живееха толкова дълго? В древността никому не би дори хрумнало да назове с едно име отделния човек, намиращ се между раждането и смъртта. Името “Адам” се запазваше в продължение на стотици години в общата памет на хората, именно защото пространствените и времеви ограничения изобщо не влизаха в съображение при стария начин, по който се даваха личните имена.
към текста >>

102. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта.
Животните не са могли да изчакат; те са се втвърдили на предишните степени, приели са плът по-рано отколкото това е било уместно. Ето защо те трябваше да изостанат. Така ние ще можем да си представим, как човекът е живял при други условия и в други форми на съзнанието, различни от днешните. Ако проследим тези форми на съзнанието хиляди, хиляди години назад в миналото, ние ще открием все нови и нови. Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството. В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес. С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план. Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
към текста >>

С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план.
Така ние ще можем да си представим, как човекът е живял при други условия и в други форми на съзнанието, различни от днешните. Ако проследим тези форми на съзнанието хиляди, хиляди години назад в миналото, ние ще открием все нови и нови. Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството. В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес. С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план. Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
към текста >>

Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството. В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес. С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план. Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
към текста >>

На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
към текста >>

Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
към текста >>

103. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха.
Сега цялата Пета епоха на развитието на човечеството, епоха, в която ние днес живеем (с нейните различни културни епохи от Древно-индийската до нашата настояща) има задача да развие интелигентността, да развие ума и всичко, което принадлежи на тези две способности и сили. Всичко това не съществуваше през време на Атлантската епоха. Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха. Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества? Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това. Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно.
към текста >>

104. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Вече казахме, че тогава човекът живееше в едно друго състояние на съзнанието, че неговата памет беше различна от тази на днешния човек; но разликата е още по-голяма.
А сега да хвърлим поглед назад в древната Атлантида. Вече казахме, че тогава човекът живееше в едно друго състояние на съзнанието, че неговата памет беше различна от тази на днешния човек; но разликата е още по-голяма. Ако отидем не само до последните времена на Атлантида, а до нейното начало, тогава ще открием, че човешкото съзнание беше твърде различно от това, което днес имаме.
към текста >>

105. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Паметта му се простираше през столетия наред.
Във времената на Патриарсите, във времената на праотците не е било така. Тогава човекът си спомняше не само това, което той е преживял, а и това, което бяха преживяли неговият баща, неговият праотец, неговият пра-праотец. Това се е запазило в неговия спомен така, както във вашия спомен е запазено вашето детство. Тогавашният човек не знаеше, че неговият живот е започнал някак особено заедно с неговото раждане. Паметта му се простираше през столетия наред. На отделното съзнание не се даваше никакво име. В това тогавашните хора не бяха намерили никакъв смисъл. Понеже си спомняха за своя баща, за своя дядо, за своя прадядо и т.н., цялата тази верига беше обхваната в едно общо име Адам и Ной означават спомена през поколенията. До там, докъдето стигаше споменът, цялата верига се наричаше Ной; това беше един вътрешен човек, едно духовно същество, което живееше през поколенията. Да се дава едно име на външен човек, това би се считало за безсмислено.
към текста >>

106. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

То не е било написано, но е живяло и се е предавало от жреческо поколение на жреческо поколение, през поколенията на посветителите, където паметта е била така силна и жива, че можеше да овладее такъв богат материал.
Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна Гърция, в орфическите и елевзинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението. То е съществувало. То не е било написано, но е живяло и се е предавало от жреческо поколение на жреческо поколение, през поколенията на посветителите, където паметта е била така силна и жива, че можеше да овладее такъв богат материал. И в много по-късни времена паметта е била много по-силна отколкото днес.
към текста >>

И в много по-късни времена паметта е била много по-силна отколкото днес.
Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна Гърция, в орфическите и елевзинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението. То е съществувало. То не е било написано, но е живяло и се е предавало от жреческо поколение на жреческо поколение, през поколенията на посветителите, където паметта е била така силна и жива, че можеше да овладее такъв богат материал. И в много по-късни времена паметта е била много по-силна отколкото днес.
към текста >>

Нека си припомним за певците на Илиадата, как те скитали и можели да пеят по памет своите песни.
Нека си припомним за певците на Илиадата, как те скитали и можели да пеят по памет своите песни. Относително не е много отдавна, откакто паметта е отслабнала толкова много. В мистериите тези истини не са били написани, но те са живеели предавайки се от едно поколение на друго при посветените.
към текста >>

Относително не е много отдавна, откакто паметта е отслабнала толкова много.
Нека си припомним за певците на Илиадата, как те скитали и можели да пеят по памет своите песни. Относително не е много отдавна, откакто паметта е отслабнала толкова много. В мистериите тези истини не са били написани, но те са живеели предавайки се от едно поколение на друго при посветените.
към текста >>

107. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща. Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>

108. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата.
На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата. Общо взето, това са същите души, които са живяли тогава, те са преминали през по-късните епохи и сега отново се явяват в нашата епоха. И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н. Така, че начинът, по който ние днес разглеждаме природата, по който възприемаме особеностите и произведенията на нашата епоха, начинът, по който ние днес възприемаме света, е бил заложен още в древен Египет, в страната на пирамидите. Още тогава ние сме били, тъй да се каже, настроени да възприемаме физическия свят така, както го възприемаме днес. Ето защо ние искаме да изследваме тайнствените връзки между далечните епохи.
към текста >>

109. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Колкото и странно да изглежда това, през древните времена паметта имаше съвършено друго значение и друга сила.
Колкото и странно да изглежда това, през древните времена паметта имаше съвършено друго значение и друга сила. Какво наричаме днес „памет”? Замислете се например какво точно си спомняте от Вашето ранно детство? Сигурно това ще са единични и малко на брой подробности. А зад детството няма нищо. Вие няма да си спомните нищо от това, което е ставало преди Вашето раждане.
към текста >>

Какво наричаме днес „памет”?
Колкото и странно да изглежда това, през древните времена паметта имаше съвършено друго значение и друга сила. Какво наричаме днес „памет”? Замислете се например какво точно си спомняте от Вашето ранно детство? Сигурно това ще са единични и малко на брой подробности. А зад детството няма нищо. Вие няма да си спомните нищо от това, което е ставало преди Вашето раждане. Обаче в атлантските времена не беше така.
към текста >>

Паметта се простираше през вековете и обхващаше много поколения.
Ето защо днешният човек никога няма да разбере това, което откриваме като далечен отзвук в разказите на древните патриарси: че Ной, Адам и т.н. са стигнали до такава напреднала възраст. Тогавашният човек причисляваше към своя Аз също и поколенията преди него. Днешният човек не е в състояние да си изгради понятие за това. През онези времена не би имало никакъв смисъл да се назовава с определено име един отделен човек, намиращ се между раждането и смъртта. Паметта се простираше през вековете и обхващаше много поколения. Докъдето даден човек си спомняше през вековете, дотам му се даваше и неговото име. Адам беше, тъй да се каже, Азът, който течеше с кръвта през поколенията. Едва когато познаваме тези реални факти, ние знаем как стои работата с тези неща. Човекът се чувствуваше подслонен в тази редица от поколения. Ето какво има предвид Библията, когато казва: „Аз и Отец Авраам сме едно”.
към текста >>

110. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

"Занапред ще възникне един физически орган вътре в структурата на днешния мозък, и той ще бъде орган на реинкарнационната памет.
"Занапред ще възникне един физически орган вътре в структурата на днешния мозък, и той ще бъде орган на реинкарнационната памет. С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат конкретни нервни заболявания, и то много по-лоши от всички, които вече познаваме". (Лекция от 1 Май 1913, "Предварителните степени от Мистерията на Голгота", Събр. Съч. № 152).
към текста >>

111. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили.
Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях. Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили. Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите.
към текста >>

Паметта се простираше върху цялото поколение.
Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях. Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили. Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността.
към текста >>

После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите.
Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили. Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа.
към текста >>

112. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Етерното тяло е главно носител на паметта през време на живота на Земята; ако не беше физическото тяло, човек би могъл непрестанно да вижда тази панорама, която етерното тяло му предлага.
Ние вече знаем, че това човешко същество се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, които при будно състояние са тясно свързани едно с друго, но при съня са разделени две по две. При смъртта физическото тяло остава само; етерното тяло се отделя от него и за кратко време остава свързано с астралното тяло и аза. В този момент човекът има едно много характерно вътрешно изживяване: целият му живот, прекаран на Земята, минава пред погледа му като една величествена жива картина; събитията на неговия живот се простират като панорама пред човека. Етерното тяло е главно носител на паметта през време на живота на Земята; ако не беше физическото тяло, човек би могъл непрестанно да вижда тази панорама, която етерното тяло му предлага. Веднъж човекът лишен от физическо тяло при смъртта, в неговото съзнание нахлува цялото това ретроспективно виждане. Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок. Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител. Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот.
към текста >>

113. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг.
Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга. Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи. И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни. Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг. Душата притежава още много други сили. Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност упражнявайки се редовно човекът постигаше да подчинява на своята воля растежа на растенията, да го ускорява, или забавя; днес от това са останали само жалки остатъци. Животът на човечеството имаше в миналото една съвършено различна форма. Тогава никой не би се учудил виждайки как някой упражнява влияние върху душата на другия. Все пак трябва да отбележим, че това влияние не можеше да се упражни освен след като минаваше през две или повече човешки същества.
към текста >>

114. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
към текста >>

115. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Човекът трябва да обхване нещата не само в своето мислене, но и в своята памет.
Седмо: Да въведем ред в живота си, като никога улисани в грижите на деня не забравяме вчерашните задачи. Ако ние трябваше всеки път отново да учим нашите умения, никога не бихме постигнали нищо. Човекът трябва да обхване нещата не само в своето мислене, но и в своята памет. Той трябва непрекъснато да свързва настоящето с миналото. Следователно, в осемстепенния път будисткият мироглед изисква изграждането на „правилната памет ".
към текста >>

Следователно, в осемстепенния път будисткият мироглед изисква изграждането на „правилната памет ".
Седмо: Да въведем ред в живота си, като никога улисани в грижите на деня не забравяме вчерашните задачи. Ако ние трябваше всеки път отново да учим нашите умения, никога не бихме постигнали нищо. Човекът трябва да обхване нещата не само в своето мислене, но и в своята памет. Той трябва непрекъснато да свързва настоящето с миналото. Следователно, в осемстепенния път будисткият мироглед изисква изграждането на „правилната памет ".
към текста >>

116. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Развитието се основава на това, че се образува паметта, и това, което може да се развие в етерното тяло, укрепва по правилен начин.
Няма да сбъркаме ако сравним това развитие с развитието на постепенно израстващ юноша. В началото пред нас е дете, което се е родило. До седем години дете израства, обкръжено от телесната грижа на родителите. Това е влияние предимно на физически план. След това започва развитие, което настъпва благодарение на това, че по правилен начин се ражда етерното тяло. Развитието се основава на това, че се образува паметта, и това, което може да се развие в етерното тяло, укрепва по правилен начин. В третия период със своето астрално тяло човек влиза в отношение с външния свят; сега той трябва да усвоява това, което може да се нарече способност за разсъждаване.
към текста >>

117. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

[4] Бардове и скалди – бардовете са пазителите на родовата памет, предавана в поеми за богове и герои.
[4] Бардове и скалди – бардовете са пазителите на родовата памет, предавана в поеми за богове и герои. Свързват се предимно с келтите-друиди. По-късно значението на думата се профанизира до „странстващ певец“ или днешното „поет с китара“. Скалд е със същото значение, но се свързва със скандинавските народи през епохата на викингите.
към текста >>

118. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Днес цяло множество стои, така да се каже, пред разтворените врати на обширната памет, която обхваща не само живота между раждането и смъртта, но и предходните въплъщения, или поне последното от тях.
Позволете му да стане на десет и тогава вече ще може да смята. Така е и с човешката душа. Ако тя днес още не може да си спомня, ще дойде време, когато ще може да си спомня, време, когато ще добие способностите, които днес притежава само посветеният. Но именно днес става този поврат. Днес има известен брой души, които в наше време са толкова издигнати, че са точно преди момента, когато ще си спомнят своите предишни въплъщения, или поне последното. Днес цяло множество стои, така да се каже, пред разтворените врати на обширната памет, която обхваща не само живота между раждането и смъртта, но и предходните въплъщения, или поне последното от тях. И ако след сегашното въплъщение известен брой хора се въплътят повторно, те ще си спомнят себе си в съвременното им въплъщение. Става дума за това, как ще си спомнят. Импулс и ръководство за това, как да си спомним себе си по правилен начин, трябва да го даде антропософското развитие.
към текста >>

Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет.
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството. Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души. Хората от древността не са усещали това като падение, доколкото те са пребивавали в това, развивайки се от груповата душевност към отделната душа.
към текста >>

119. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Осъзнайте, мои мили приятели, че в този момент се казва нещо много важно, нещо, което антропософът би трябвало да впише в паметта и сърцето си: много неща са верни, но да се знае само, че едно нещо е вярно не е достатъчно!
Тук имаме един пример, който същевременно показва колко безкрайно важно е да не сме едностранчиви в нашите проучвания. Човек може да преброи костите на човека и костите на висшите бозайници и също мускулите на човека и тези на бозайниците и връзката, която може да се види от това е довела в съвременността до един световен мироглед, който поставя човека в близост до висшите бозайници. Че това може да се случи произтича просто от факта, че хората все още не са се научили, а ще се научат чрез Духовната Наука, колко важно е не само да имат истини, но и да прибавят нещо към тях. Осъзнайте, мои мили приятели, че в този момент се казва нещо много важно, нещо, което антропософът би трябвало да впише в паметта и сърцето си: много неща са верни, но да се знае само, че едно нещо е вярно не е достатъчно! Например онова, което съвременната естествената история казва за родството на човека с маймуните е безсъмнено вярно. При една истина обаче важното не е само да я притежаваш като истина, но да знаеш нейната важност при обяснението на съществуването като цяло. Една твърде обикновена ежедневна истина може и да не бъде приета като решителна само защото нейната важност не е осъзната.
към текста >>

Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети.
Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в Париж през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/. В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже. Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както кислородът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя. Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение. Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята. Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети. Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата. Това е блестящо потвърждение на онова, което духовното изследване е казало по-рано, и най-после е било потвърдено от физическата наука. Тъй като такъв вид доказателства винаги се изискват от нас, аз го цитирам тук. Когато такъв учудващ случаи е на разположение, важно е на антропософите да го изтъкват и без гордост да си припомним този малък триумф на Духовната Наука.
към текста >>

120. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Може да има впечатления които, макар и да са изчезнали от паметта ни и да не знаем нищо за тях, са въпреки това движещи сили в нашия душевен живот.
но които после умират за нашето съзнание. Безброй впечатления особено онези от ранното детство потъват в забвение, вече не са в съзнанието ни, защото животът ни е накарал да ги забравим. Животът ги е заличил, защото в противен случай бихме били неспособни да се справяме с неговите изисквания. Добре е, че ние не сме длъжни да мъкнем всичко по пътя ни със себе си. Но въпреки, че са били забравени, тези впечатления може още да работят в нас. Може да има впечатления които, макар и да са изчезнали от паметта ни и да не знаем нищо за тях, са въпреки това движещи сили в нашия душевен живот. Те може да въздействат на душевния ни живот така неблагоприятно, че той да се разстрои и това да има пагубен ефект дори върху тялото. Много патологични състояния, нервни състояния, истерия и т.н. могат да бъдат разбрани ако е известно, че областта на съзнателния живот не представлява целия обхват на душевния живот. Всеки с познание за човешката природа може често да насочва вниманието на личност, разказваща му за безброй неща които правят живота труден, към нещо което тя изцяло е забравила, но въпреки това оказва влияние на нейния душевен живот. Има "острови" в живота на душата, не като онези които срещаме в морето, където под себе си имаме твърда земя.
към текста >>

121. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Нека изясним това вземайки един пример примера на паметта.
Ние можем да съберем още по-точни сведения от опитностите на онези, които сега вече са достигнали описаното вчера като постижима степен на по-висше съзнание, посредством което е възможно да се гледа ясновидски във висшите светове. Не само способността за мислене е повлияна от такова преобразуване, а и други душевни сили също ще приемат нови форми, когато способността на мислене се промени. Когато чрез духовно-научно обучение някой проправи своя път до една по-висша степен на познание, от логиката на интелекта към логиката на сърцето, от мисленето на главата към мисленето на сърцето, променят ли се също и други способности на душата? Нека изясним това вземайки един пример примера на паметта.
към текста >>

Паметта, като мисленето, е способност на душата.
Паметта, като мисленето, е способност на душата. Характерът на мисленето се променя, когато от мислене на главата то се превръща, на по-високо духовно ниво, в мислене на сърцето. Какво има да се каже за паметта? В нормалното съзнание на ежедневния живот ние откриваме, че паметта работи по следния начин: Човек има съзнание за онова, което е около него в непосредственото настояще. Той вижда нещата около себе си, прави свои наблюдения, формира свои идеи. Той може да обедини всичко това в съзнанието си.
към текста >>

Какво има да се каже за паметта?
Паметта, като мисленето, е способност на душата. Характерът на мисленето се променя, когато от мислене на главата то се превръща, на по-високо духовно ниво, в мислене на сърцето. Какво има да се каже за паметта? В нормалното съзнание на ежедневния живот ние откриваме, че паметта работи по следния начин: Човек има съзнание за онова, което е около него в непосредственото настояще. Той вижда нещата около себе си, прави свои наблюдения, формира свои идеи. Той може да обедини всичко това в съзнанието си. После преминава от онова, което душата може да изживее в настоящето, към нещо, което тя е изживяла в миналото. Чрез паметта човек преминава от настоящето в миналото.
към текста >>

В нормалното съзнание на ежедневния живот ние откриваме, че паметта работи по следния начин: Човек има съзнание за онова, което е около него в непосредственото настояще.
Паметта, като мисленето, е способност на душата. Характерът на мисленето се променя, когато от мислене на главата то се превръща, на по-високо духовно ниво, в мислене на сърцето. Какво има да се каже за паметта? В нормалното съзнание на ежедневния живот ние откриваме, че паметта работи по следния начин: Човек има съзнание за онова, което е около него в непосредственото настояще. Той вижда нещата около себе си, прави свои наблюдения, формира свои идеи. Той може да обедини всичко това в съзнанието си. После преминава от онова, което душата може да изживее в настоящето, към нещо, което тя е изживяла в миналото. Чрез паметта човек преминава от настоящето в миналото. Когато си припомня нещо, което е изживял вчера, той гледа назад във времето.
към текста >>

Чрез паметта човек преминава от настоящето в миналото.
Какво има да се каже за паметта? В нормалното съзнание на ежедневния живот ние откриваме, че паметта работи по следния начин: Човек има съзнание за онова, което е около него в непосредственото настояще. Той вижда нещата около себе си, прави свои наблюдения, формира свои идеи. Той може да обедини всичко това в съзнанието си. После преминава от онова, което душата може да изживее в настоящето, към нещо, което тя е изживяла в миналото. Чрез паметта човек преминава от настоящето в миналото. Когато си припомня нещо, което е изживял вчера, той гледа назад във времето. С това той разглежда нещо, което някога в било в неговото обкръжение, но вече не е. Всеки, който изследва паметта от тази гледна точка осъзнава, че точно както съзнанието ни за настоящето е свързано с пространството непосредствено около нас, тази памет, това разширяване на съзнанието върху миналото, е свързано с времето. За истинския изследовател обаче, естеството на тази особена дейност на съзнанието се променя изцяло.
към текста >>

Всеки, който изследва паметта от тази гледна точка осъзнава, че точно както съзнанието ни за настоящето е свързано с пространството непосредствено около нас, тази памет, това разширяване на съзнанието върху миналото, е свързано с времето.
Той може да обедини всичко това в съзнанието си. После преминава от онова, което душата може да изживее в настоящето, към нещо, което тя е изживяла в миналото. Чрез паметта човек преминава от настоящето в миналото. Когато си припомня нещо, което е изживял вчера, той гледа назад във времето. С това той разглежда нещо, което някога в било в неговото обкръжение, но вече не е. Всеки, който изследва паметта от тази гледна точка осъзнава, че точно както съзнанието ни за настоящето е свързано с пространството непосредствено около нас, тази памет, това разширяване на съзнанието върху миналото, е свързано с времето. За истинския изследовател обаче, естеството на тази особена дейност на съзнанието се променя изцяло.
към текста >>

Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове. Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>

Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове. Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>

Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на обикновената памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено.
Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на обикновената памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено. Паметта се преобразува изцяло. Докато обикновената памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област. Той гледа нещо, което е разделено сякаш от пространството, като че ли вчерашните събития са разделени пространствено от днешните. Следователно можем да кажем, че за духовния изследовател събитията, които обикновено се явяват на паметта едно след друго във времето, сега се представят едно до друго (в пространствен смисъл), и той трябва, така да се каже, да се движи от едно събитие към друго, да преминава от един обект към друг.
към текста >>

Паметта се преобразува изцяло.
Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на обикновената памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено. Паметта се преобразува изцяло. Докато обикновената памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област. Той гледа нещо, което е разделено сякаш от пространството, като че ли вчерашните събития са разделени пространствено от днешните. Следователно можем да кажем, че за духовния изследовател събитията, които обикновено се явяват на паметта едно след друго във времето, сега се представят едно до друго (в пространствен смисъл), и той трябва, така да се каже, да се движи от едно събитие към друго, да преминава от един обект към друг.
към текста >>

Докато обикновената памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област.
Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на обикновената памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено. Паметта се преобразува изцяло. Докато обикновената памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област. Той гледа нещо, което е разделено сякаш от пространството, като че ли вчерашните събития са разделени пространствено от днешните. Следователно можем да кажем, че за духовния изследовател събитията, които обикновено се явяват на паметта едно след друго във времето, сега се представят едно до друго (в пространствен смисъл), и той трябва, така да се каже, да се движи от едно събитие към друго, да преминава от един обект към друг.
към текста >>

Следователно можем да кажем, че за духовния изследовател събитията, които обикновено се явяват на паметта едно след друго във времето, сега се представят едно до друго (в пространствен смисъл), и той трябва, така да се каже, да се движи от едно събитие към друго, да преминава от един обект към друг.
Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на обикновената памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено. Паметта се преобразува изцяло. Докато обикновената памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област. Той гледа нещо, което е разделено сякаш от пространството, като че ли вчерашните събития са разделени пространствено от днешните. Следователно можем да кажем, че за духовния изследовател събитията, които обикновено се явяват на паметта едно след друго във времето, сега се представят едно до друго (в пространствен смисъл), и той трябва, така да се каже, да се движи от едно събитие към друго, да преминава от един обект към друг.
към текста >>

За душевната способност на паметта времето се променя в пространство веднага щом навлезем в духовния свят.
Мислейки върху това внимателно вие ще видите, че това твърдение е изцяло в съгласие с казаното преди това, а именно, че в духовния свят ние трябва да станем едно със съществата там. Ние трябва не да вървим назад по линията на времето, защото времето се преобразува един вид в пространство; ние трябва да вървим по тази линия, както ако тя беше линия в пространството, за да бъдем способни да се съединим със съществата. За душевната способност на паметта времето се променя в пространство веднага щом навлезем в духовния свят.
към текста >>

Паметта се е превърнала в принципно нова способност.
Паметта се е превърнала в принципно нова способност. Ние виждаме нещо, принадлежащо на миналото, както ако то беше още тук в непосредственото настояще; периодът от време, който е изтекъл, се измерва според разстоянието. Миналото се представя на ученика като нещо, представено едно до друго в пространството. Когато е постигната тази форма на памет, тя всъщност представлява четене на събития, които са останали. Това е четене в Хрониката Акаша; тя е свят, в който времето е станало пространство. Също както собственият ни свят е познат като физически, така и светът, в който времето е станало пространство, може да бъде наречен Светът на Акаша.
към текста >>

Когато е постигната тази форма на памет, тя всъщност представлява четене на събития, които са останали.
Паметта се е превърнала в принципно нова способност. Ние виждаме нещо, принадлежащо на миналото, както ако то беше още тук в непосредственото настояще; периодът от време, който е изтекъл, се измерва според разстоянието. Миналото се представя на ученика като нещо, представено едно до друго в пространството. Когато е постигната тази форма на памет, тя всъщност представлява четене на събития, които са останали. Това е четене в Хрониката Акаша; тя е свят, в който времето е станало пространство. Също както собственият ни свят е познат като физически, така и светът, в който времето е станало пространство, може да бъде наречен Светът на Акаша. Това променя целия начин на мислене на истинския мистик, защото онова, което в ежедневния живот се нарича време, повече не съществува в тази форма в по-висшия свят.
към текста >>

Какво би станало с човека в ежедневния живот, ако той беше неспособен да хармонизира своето мислене с паметта си, ако откриваше, че логическото му мислене противоречеше на неговата памет?
От този пример можем да разпознаем колко чудесно се хармонизират нещата, когато са погледнати от правилната гледна точка. Какво би станало с човека в ежедневния живот, ако той беше неспособен да хармонизира своето мислене с паметта си, ако откриваше, че логическото му мислене противоречеше на неговата памет? Предположете, че имате пред себе си документ, носещ датата 26 март. Това е възприятие, което имате в своето настоящо съзнание. Но вие сте били там, когато се случило записаното събитие, и връщайки се назад през дните, вашата памет ви казва: "То трябва да се случило ден по-рано." Тук вие имате явен пример, където съзнанието за непосредственото настояще противоречи на паметта. Във физическия свят такива случаи по правило ще бъдат лесно оправени, но в духовния свят е много по-трудно. Самите външни условия във физическия свят поправят такива грешки.
към текста >>

Но вие сте били там, когато се случило записаното събитие, и връщайки се назад през дните, вашата памет ви казва: "То трябва да се случило ден по-рано." Тук вие имате явен пример, където съзнанието за непосредственото настояще противоречи на паметта.
От този пример можем да разпознаем колко чудесно се хармонизират нещата, когато са погледнати от правилната гледна точка. Какво би станало с човека в ежедневния живот, ако той беше неспособен да хармонизира своето мислене с паметта си, ако откриваше, че логическото му мислене противоречеше на неговата памет? Предположете, че имате пред себе си документ, носещ датата 26 март. Това е възприятие, което имате в своето настоящо съзнание. Но вие сте били там, когато се случило записаното събитие, и връщайки се назад през дните, вашата памет ви казва: "То трябва да се случило ден по-рано." Тук вие имате явен пример, където съзнанието за непосредственото настояще противоречи на паметта. Във физическия свят такива случаи по правило ще бъдат лесно оправени, но в духовния свят е много по-трудно. Самите външни условия във физическия свят поправят такива грешки. Когато някой на улицата забрави, че трябва да завие наляво за да стигне до вкъщи и завие надясно, грешката скоро ще бъде осъзната. Но в духовния свят няма такова удобно средство на поправяне на грешките. Там е необходимо да имаме вътрешна сигурност, която да предотврати грешките, които може да бъдат направени толкова лесно; трябва да бъде премината най-старателна подготовка с цел да се избегнат такива грешки.
към текста >>

Между логиката на сърцето и описания вид памет трябва да властва хармония.
Самите външни условия във физическия свят поправят такива грешки. Когато някой на улицата забрави, че трябва да завие наляво за да стигне до вкъщи и завие надясно, грешката скоро ще бъде осъзната. Но в духовния свят няма такова удобно средство на поправяне на грешките. Там е необходимо да имаме вътрешна сигурност, която да предотврати грешките, които може да бъдат направени толкова лесно; трябва да бъде премината най-старателна подготовка с цел да се избегнат такива грешки. В онзи свят грешката може да ни струва скъпо; една единствена грешка може лесно да доведе до безкрайни неприятности. Между логиката на сърцето и описания вид памет трябва да властва хармония.
към текста >>

Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател.
Това е известно на всеки от обикновената наука. Разбира се, не можем да кажем в същия смисъл, че в своето физическо сърце имаме инструмент за логиката на сърцето. Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата. Все пак физическото сърце ни дава една аналогия. Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение. Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател. Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем. В своята кръв ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение. Не е така с онова, принадлежащо на главата. Няколкото части на мозъка си стоят неподвижни, така че мозъкът наистина е физически символ за съзнанието на пространството; течащата кръв, течността на сърцето, в своето движение е образ на подвижността на духовното съзнание.
към текста >>

Така ние стигаме до понятие за пространство, което съответства на паметта на духовния изследовател и в което могат да се начертаят линии, които не принадлежат на обикновеното пространство.
Обикновеното съзнание е затворено в пространството и не може да излезе от него. Но духовният изследовател излиза. Той знае как трябва да се движи към събития, които може да са се случили преди 4 или 5 дни. Той може да начертае линия, по която да се движи от днес до преди пет дни. Такава линия не може да бъде начертана в обикновеното пространство. Така ние стигаме до понятие за пространство, което съответства на паметта на духовния изследовател и в което могат да се начертаят линии, които не принадлежат на обикновеното пространство. Това е нещо, което може да бъде наречено пространство с ново измерение, с четвърто измерение. Пространството, в което изследователят влиза по този начин, има едно измерение повече, отколкото имаме където и да било в обикновеното пространство. Следователно трябва да кажем, че духовният изследовател излиза от триизмерното пространство в момента, в който неговата висша памет започва да действа. Такова понятие за четириизмерно пространство е не само възможно, но и в действителност има висша способност висшата памет за която това четириизмерно пространство е абсолютно реално.
към текста >>

Следователно трябва да кажем, че духовният изследовател излиза от триизмерното пространство в момента, в който неговата висша памет започва да действа.
Той може да начертае линия, по която да се движи от днес до преди пет дни. Такава линия не може да бъде начертана в обикновеното пространство. Така ние стигаме до понятие за пространство, което съответства на паметта на духовния изследовател и в което могат да се начертаят линии, които не принадлежат на обикновеното пространство. Това е нещо, което може да бъде наречено пространство с ново измерение, с четвърто измерение. Пространството, в което изследователят влиза по този начин, има едно измерение повече, отколкото имаме където и да било в обикновеното пространство. Следователно трябва да кажем, че духовният изследовател излиза от триизмерното пространство в момента, в който неговата висша памет започва да действа. Такова понятие за четириизмерно пространство е не само възможно, но и в действителност има висша способност висшата памет за която това четириизмерно пространство е абсолютно реално.
към текста >>

Такова понятие за четириизмерно пространство е не само възможно, но и в действителност има висша способност висшата памет за която това четириизмерно пространство е абсолютно реално.
Такава линия не може да бъде начертана в обикновеното пространство. Така ние стигаме до понятие за пространство, което съответства на паметта на духовния изследовател и в което могат да се начертаят линии, които не принадлежат на обикновеното пространство. Това е нещо, което може да бъде наречено пространство с ново измерение, с четвърто измерение. Пространството, в което изследователят влиза по този начин, има едно измерение повече, отколкото имаме където и да било в обикновеното пространство. Следователно трябва да кажем, че духовният изследовател излиза от триизмерното пространство в момента, в който неговата висша памет започва да действа. Такова понятие за четириизмерно пространство е не само възможно, но и в действителност има висша способност висшата памет за която това четириизмерно пространство е абсолютно реално.
към текста >>

В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет. Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота.
към текста >>

Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет. Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят.
към текста >>

В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет. Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново.
към текста >>

То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет. Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>

Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет. Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>

Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят.
Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>

Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново.
В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>

Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>

Така че трябва да разграничим три състояния на душевните способности: първо, онова на обикновената памет, което може да има определена точност; второ, един вид затъмнение; трето, паметта която се възпламенява в нова форма.
Така ние виждаме да възниква нова душевна способност, която не е като спомен в мисълта за отминало време, а като виждане. Между онова, което съответства в настоящето на тази способност, и това, в което тя може да се превърне, се състои един вид затъмняване на въпросната способност и след това новата способност започва са действа все по-често. Това затъмняване на такава способност се получава като състояние на душата между другите две състояния. Така че трябва да разграничим три състояния на душевните способности: първо, онова на обикновената памет, което може да има определена точност; второ, един вид затъмнение; трето, паметта която се възпламенява в нова форма. Състоянието, в което такава способност се разкрива в своя връх, е наречено "Манватара" на въпросното състояние, а когато започва затъмняване, ние говорим за "Пралайя". Това са изрази, взети от източната философия. Следователно можем да говорим за "Манватара" на паметта на обикновеното съзнание, за един вид "Пралайя" на тази памет на обикновеното съзнание, и за връщане в състоянието "Манватара", когато възниква новият вид памет.
към текста >>

Следователно можем да говорим за "Манватара" на паметта на обикновеното съзнание, за един вид "Пралайя" на тази памет на обикновеното съзнание, и за връщане в състоянието "Манватара", когато възниква новият вид памет.
Между онова, което съответства в настоящето на тази способност, и това, в което тя може да се превърне, се състои един вид затъмняване на въпросната способност и след това новата способност започва са действа все по-често. Това затъмняване на такава способност се получава като състояние на душата между другите две състояния. Така че трябва да разграничим три състояния на душевните способности: първо, онова на обикновената памет, което може да има определена точност; второ, един вид затъмнение; трето, паметта която се възпламенява в нова форма. Състоянието, в което такава способност се разкрива в своя връх, е наречено "Манватара" на въпросното състояние, а когато започва затъмняване, ние говорим за "Пралайя". Това са изрази, взети от източната философия. Следователно можем да говорим за "Манватара" на паметта на обикновеното съзнание, за един вид "Пралайя" на тази памет на обикновеното съзнание, и за връщане в състоянието "Манватара", когато възниква новият вид памет.
към текста >>

Така ние не само се обръщаме назад към едно древно състояние на мисленето на сърцето, когато интелектуалното мислене още не съществуваше, но също и към нещо подобно на по-висшия вид памет, описан по-горе, само че тогава тя беше на по-ниско ниво; това беше вид памет, който работеше в картини, точно какъвто ще бъде случаят на степента, която ще се достига от човечеството в бъдещето.
Припомняйки си казаното за човешката еволюция, може да се потвърди, че в по-ранни епохи човекът вече притежаваше един вид логика на сърцето; в настоящето той преминава през етапа на логика на интелекта и в бъдещето ще си възвърне логиката на сърцето, от която логиката на интелекта ще бъде погълната и доразвита. Но в предишната степен на логиката на сърцето, сред другите човешки душевни способности трябваше да има нещо подобно на онова, което ние ще трябва да сме придобили в бъдещето, когато логиката на сърцето възникне в нова форма. Така ние не само се обръщаме назад към едно древно състояние на мисленето на сърцето, когато интелектуалното мислене още не съществуваше, но също и към нещо подобно на по-висшия вид памет, описан по-горе, само че тогава тя беше на по-ниско ниво; това беше вид памет, който работеше в картини, точно какъвто ще бъде случаят на степента, която ще се достига от човечеството в бъдещето.
към текста >>

Но с тази логика на сърцето беше свързано нещо като пространствена памет: времето ставаше пространство.
И сега ние наистина можем да формираме някаква идея за природата на първобитния човек. Той не мислеше като днешния човек, защото мисленето в идеи и понятия е способност, придобита много по-късно; той имаше само логиката на сърцето, неосветена от интелектуално разбиране или научно мислене в съвременния смисъл. Но с тази логика на сърцето беше свързано нещо като пространствена памет: времето ставаше пространство. В наши дни, ако човек иска да погледне назад в миналото, той трябва да напрегне своята памет, докъдето стига тя. Ако тя не достига достатъчно назад, той е длъжен да се обърне към документи и записи. Вие знаете как се изследва миналото днес. То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията. Всички тези неща се изследват с цел по този начин да може да имаме картина на миналото.
към текста >>

В наши дни, ако човек иска да погледне назад в миналото, той трябва да напрегне своята памет, докъдето стига тя.
И сега ние наистина можем да формираме някаква идея за природата на първобитния човек. Той не мислеше като днешния човек, защото мисленето в идеи и понятия е способност, придобита много по-късно; той имаше само логиката на сърцето, неосветена от интелектуално разбиране или научно мислене в съвременния смисъл. Но с тази логика на сърцето беше свързано нещо като пространствена памет: времето ставаше пространство. В наши дни, ако човек иска да погледне назад в миналото, той трябва да напрегне своята памет, докъдето стига тя. Ако тя не достига достатъчно назад, той е длъжен да се обърне към документи и записи. Вие знаете как се изследва миналото днес. То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията. Всички тези неща се изследват с цел по този начин да може да имаме картина на миналото.
към текста >>

Когато гледа назад със своята пространствена памет, той няма нужда да отива много далеч, за да намери наченките на мозъка; но за да намери произхода на сърцето, той трябва да отиде много по-назад.
Никой, който преминава през истинско развитие, не постига нищо значително посредством обикновеното разсъдъчно мислене, защото не е възможно отвън да се открие кой орган е по-стар и кой е по-млад; успех може да се постигне само от онзи, който влиза в духовните светове и се учи как да различава нещата там. Когато гледа назад със своята пространствена памет, той няма нужда да отива много далеч, за да намери наченките на мозъка; но за да намери произхода на сърцето, той трябва да отиде много по-назад. Човешкият физически организъм може да бъде разбран само тогава, когато е обяснен от Духовната Наука.
към текста >>

Сега ще си припомним нещо, което беше казано, а именно, че между душевната способност, принадлежаща на нормалното съзнание, например способността за памет, която сочи назад към една предишна епоха, и новата способност за пространствена памет между тези две душевни способности лежи един вид затъмняване.
Сега ще си припомним нещо, което беше казано, а именно, че между душевната способност, принадлежаща на нормалното съзнание, например способността за памет, която сочи назад към една предишна епоха, и новата способност за пространствена памет между тези две душевни способности лежи един вид затъмняване. Духовният изследовател открива нещо съответстващо на това затъмняване, на състоянието Пралайя след състоянието Манватара, в процеса на еволюцията като цяло. Нека например изобразим сърцето и мозъка на човека, както те съществуват заедно днес във физическото тяло; за малко те са се развивали заедно, но на по-ранен етап не е имало голяма връзка между тях. Следователно ние можем да различим степен на човека, когато най-висшите сили, вливащи се в него, са били онези на Света на Духа, а след това състояние, когато в него се вливат също и силите на Света на Разума. Между тези две състояния лежи Пралайя, когато човешкото развитие е угасено и след това преминава в нова фаза.
към текста >>

122. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако наблюдаваме нещата точно, ще установим една огромна разлика между онези представи, до които нашето съзнание може вина ги да прибегне и които, така да се каже, „подлежат на спомняне", и от друга страна, представите, които винаги забравяме и които са недостижими за паметовите способности.
Нека отново да спрем вниманието си върху човешкия живот между раждането и смъртта. Ако наблюдаваме нещата точно, ще установим една огромна разлика между онези представи, до които нашето съзнание може вина ги да прибегне и които, така да се каже, „подлежат на спомняне", и от друга страна, представите, които винаги забравяме и които са недостижими за паметовите способности. Тази разлика може да бъде онагледена по следния начин.
към текста >>

123. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И преди съм споменавал, как един духовен човек през 18 век не без основание отбеляза, разсъждавайки върху мотивите да се издигат едни или други паметници, следното: „Ако обективно проследим хода на историята, би трябвало да издигаме най-вече паметници на случайността" Ако се върнем към историята, ще направим изумителни открития върху ролята на случайността и това, което остава скрито зад нея.
Нима самата случайност не е нещо, което би могло да ни изпълни с недоверие към всичко, което се опитваме да направим за нейната точна дефиниция? И преди съм споменавал, как един духовен човек през 18 век не без основание отбеляза, разсъждавайки върху мотивите да се издигат едни или други паметници, следното: „Ако обективно проследим хода на историята, би трябвало да издигаме най-вече паметници на случайността" Ако се върнем към историята, ще направим изумителни открития върху ролята на случайността и това, което остава скрито зад нея. Вече споменах, как изобретяването на телескопа се дължи до голяма степен на детската игра в една оптическа работилница; децата поставили оптичните лещи в такова положение, че за майстора станало възможно да стигне до идеята за телескопа. Бихме могли да посочим и знаменития полюлей от катедралата в Пиза. Хиляди и хиляди хора преди Галилей са наблюдавали неговите ритмични движения. Обаче Галилей пръв се задълбочава в закономерната връзка между тези едва забележими ритмични движения и неговото собствено кръвообращение, за да стигне до закона за махалото. Ако не разполагахме със закона за махалото, цялата съвременна физика, както и цялата днешна култура, щяха да имат съвсем друг облик.
към текста >>

124. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

С тяхна помощ планетарните сили на Земята се съсредоточават в онова място, където протича първата част от човешкия живот, и това по определен начин се пренася и в следващите етапи от живота, понеже човекът развива един вид памет, благодарение на която той си спомня и през следващите години от живота си за всъщност абнормния начин, по който е прекарал времето преди 21-та година.
И така, ние виждаме, че развитието на расите започва през Лемурийската епоха, и то чрез намесата на абнормните Духове на Формата. С тяхна помощ планетарните сили на Земята се съсредоточават в онова място, където протича първата част от човешкия живот, и това по определен начин се пренася и в следващите етапи от живота, понеже човекът развива един вид памет, благодарение на която той си спомня и през следващите години от живота си за всъщност абнормния начин, по който е прекарал времето преди 21-та година. Човекът би бил едно съвършено друго същество, ако върху него биха действували само нормалните Духове на Формата. Чрез абнормните Духове на Формата той стана зависим от мястото, където живее. Обаче законите на нормалните Духове на Формата бяха нарушени според описания от нас начин, така че определяща за човека стана имен но точката на раждането за съответната инкарнация.
към текста >>

125. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля.
Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност. Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят. Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили. Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото.
към текста >>

Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото.
Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили. Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира. Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
към текста >>

126. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Когато там се казва, че това, което е назовано с думата "бара", е един вид вътрешна мислителна дейност на Елохимите, ние трябва да кажем: Да, чрез своето мислене Елохимите създадоха като от памет нещо, което аз нарекох комплекси на съществуването.
Когато там се казва, че това, което е назовано с думата "бара", е един вид вътрешна мислителна дейност на Елохимите, ние трябва да кажем: Да, чрез своето мислене Елохимите създадоха като от памет нещо, което аз нарекох комплекси на съществуването. Но и с тези Елохими стана същото нещо, което става и с нас, когато създаваме нещо от паметта без съмнение такава една дейност ние развиваме само на една много по-ниска степен. Бих искал да говоря с едно сравнение. Представете си един човек, който заспива вечер. Неговият свят от чувства и представи потъва в забрава за неговото субективно съзнание. Той преминава в сънно състояние.
към текста >>

Но и с тези Елохими стана същото нещо, което става и с нас, когато създаваме нещо от паметта без съмнение такава една дейност ние развиваме само на една много по-ниска степен.
Когато там се казва, че това, което е назовано с думата "бара", е един вид вътрешна мислителна дейност на Елохимите, ние трябва да кажем: Да, чрез своето мислене Елохимите създадоха като от памет нещо, което аз нарекох комплекси на съществуването. Но и с тези Елохими стана същото нещо, което става и с нас, когато създаваме нещо от паметта без съмнение такава една дейност ние развиваме само на една много по-ниска степен. Бих искал да говоря с едно сравнение. Представете си един човек, който заспива вечер. Неговият свят от чувства и представи потъва в забрава за неговото субективно съзнание. Той преминава в сънно състояние. Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал.
към текста >>

127. Съдържание GA_123 Евангелието на Матей

Съотношението между „памет" и „съзнание" в древността.
Двете деца Исус: Соломоновият Исус и Натановият Исус. Съотношението между „памет" и „съзнание" в древността. За начина, по който са били давани имената. Назирейството. Йешуа бен Пандира, неговият ученик Матей и Евангелието на Матей.
към текста >>

128. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Това, което днес наричаме наша памет, или спомен за неизменните качества на нашата вътрешна същност, при нормалните хора то се простира само до първите детски години.
Това, което днес наричаме наша памет, или спомен за неизменните качества на нашата вътрешна същност, при нормалните хора то се простира само до първите детски години. Когато съвременният човек проследява своя живот, той открива, че на определено място спомените прекъсват; един ще си припомни повече от своето детство, друг по-малко. Обаче, като цяло, нашата днешна памет е затворена в границите на индивидуалния личен живот, въпреки че не обхваща целия личен живот до деня на раждането. Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата еволюция на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес.
към текста >>

Обаче, като цяло, нашата днешна памет е затворена в границите на индивидуалния личен живот, въпреки че не обхваща целия личен живот до деня на раждането.
Това, което днес наричаме наша памет, или спомен за неизменните качества на нашата вътрешна същност, при нормалните хора то се простира само до първите детски години. Когато съвременният човек проследява своя живот, той открива, че на определено място спомените прекъсват; един ще си припомни повече от своето детство, друг по-малко. Обаче, като цяло, нашата днешна памет е затворена в границите на индивидуалния личен живот, въпреки че не обхваща целия личен живот до деня на раждането. Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата еволюция на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес.
към текста >>

Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата еволюция на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес.
Това, което днес наричаме наша памет, или спомен за неизменните качества на нашата вътрешна същност, при нормалните хора то се простира само до първите детски години. Когато съвременният човек проследява своя живот, той открива, че на определено място спомените прекъсват; един ще си припомни повече от своето детство, друг по-малко. Обаче, като цяло, нашата днешна памет е затворена в границите на индивидуалния личен живот, въпреки че не обхваща целия личен живот до деня на раждането. Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата еволюция на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес.
към текста >>

Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта.
Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта. И ако се пренесем още по-назад в миналото, и стигнем до Атлантската епоха, ние трябва да заявим: Тогава паметта беше коренно различна. Преди всичко, тя обхващаше не само, както днес, личните изживявания в рамките на отделния човешки живот, но проникваше и зад раждането, разпростирайки се върху изживяванията на бащата, дядото и т.н. Паметта беше като нещо, което чрез кръвта се носеше през поколенията и едва по-късно тя се сви, ограничавайки се в рамките на индивидуалния човешки живот.
към текста >>

И ако се пренесем още по-назад в миналото, и стигнем до Атлантската епоха, ние трябва да заявим: Тогава паметта беше коренно различна.
Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта. И ако се пренесем още по-назад в миналото, и стигнем до Атлантската епоха, ние трябва да заявим: Тогава паметта беше коренно различна. Преди всичко, тя обхващаше не само, както днес, личните изживявания в рамките на отделния човешки живот, но проникваше и зад раждането, разпростирайки се върху изживяванията на бащата, дядото и т.н. Паметта беше като нещо, което чрез кръвта се носеше през поколенията и едва по-късно тя се сви, ограничавайки се в рамките на индивидуалния човешки живот.
към текста >>

Паметта беше като нещо, което чрез кръвта се носеше през поколенията и едва по-късно тя се сви, ограничавайки се в рамките на индивидуалния човешки живот.
Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта. И ако се пренесем още по-назад в миналото, и стигнем до Атлантската епоха, ние трябва да заявим: Тогава паметта беше коренно различна. Преди всичко, тя обхващаше не само, както днес, личните изживявания в рамките на отделния човешки живот, но проникваше и зад раждането, разпростирайки се върху изживяванията на бащата, дядото и т.н. Паметта беше като нещо, което чрез кръвта се носеше през поколенията и едва по-късно тя се сви, ограничавайки се в рамките на индивидуалния човешки живот.
към текста >>

През древността името изобщо не се употребяваше по отношение на отделния човек в неговия личен живот, а за обозначаване на онова, което е запазено в колективната памет, така че едно име се употребяваше дотогава, докато продължаваше споменът.
През древността името изобщо не се употребяваше по отношение на отделния човек в неговия личен живот, а за обозначаване на онова, което е запазено в колективната памет, така че едно име се употребяваше дотогава, докато продължаваше споменът. Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време обхващайки периоди преди раждането той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н. до тогава, докато се изчерпят паметовите сили. На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо име на като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици.
към текста >>

до тогава, докато се изчерпят паметовите сили.
През древността името изобщо не се употребяваше по отношение на отделния човек в неговия личен живот, а за обозначаване на онова, което е запазено в колективната памет, така че едно име се употребяваше дотогава, докато продължаваше споменът. Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време обхващайки периоди преди раждането той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н. до тогава, докато се изчерпят паметовите сили. На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо име на като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици. Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка. И доколкото тази паметова нишка продължава във времето, дотолкова се запазва и употребата на съответното име.
към текста >>

Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици.
През древността името изобщо не се употребяваше по отношение на отделния човек в неговия личен живот, а за обозначаване на онова, което е запазено в колективната памет, така че едно име се употребяваше дотогава, докато продължаваше споменът. Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време обхващайки периоди преди раждането той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н. до тогава, докато се изчерпят паметовите сили. На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо име на като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици. Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка. И доколкото тази паметова нишка продължава във времето, дотолкова се запазва и употребата на съответното име. Следователно, когато в родословното дърво срещнем, примерно, името Адам, то обхваща не една, а много личности.
към текста >>

Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка.
Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време обхващайки периоди преди раждането той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н. до тогава, докато се изчерпят паметовите сили. На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо име на като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици. Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка. И доколкото тази паметова нишка продължава във времето, дотолкова се запазва и употребата на съответното име. Следователно, когато в родословното дърво срещнем, примерно, името Адам, то обхваща не една, а много личности.
към текста >>

И доколкото тази паметова нишка продължава във времето, дотолкова се запазва и употребата на съответното име.
до тогава, докато се изчерпят паметовите сили. На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо име на като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици. Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка. И доколкото тази паметова нишка продължава във времето, дотолкова се запазва и употребата на съответното име. Следователно, когато в родословното дърво срещнем, примерно, името Адам, то обхваща не една, а много личности.
към текста >>

Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-голяма продължителност и е обхващала така да се каже, под формата на един общ Аз личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име.
Евангелието на Лука, естествено, употребява имената тъкмо в този смисъл. Ето какво иска да каже то: Ние трябва да проследим онова божествено-духовно Същество, което се потопи в Аза и в астралното тяло на Натановия Исус до онзи далечен момент, когато човекът за пръв път влезе в поредицата на своите инкарнации. И така, в Евангелието на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности. Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-голяма продължителност и е обхващала така да се каже, под формата на един общ Аз личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име.
към текста >>

Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност.
Но есеите го продължават, и то в една много по-строга форма, особено що се отнася до предписанията, макар че те прибавиха и други неща. Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от месоядство. По този начин някои хора сравнително бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21. Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на дървото. Те не бяха вече нещо отделно от дървото на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество. Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност. Всред есейските общности такива хора бяха наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка", за разлика от „отрязаната клонка". Тези хора усещаха себе си вътре в живата верига на поколенията; те не се усещаха като отрязани от общото дърво на човечеството. Тези последователи на есеите, които бяха премина ли през четиридесет и двете степени, се наричаха „нецери".
към текста >>

129. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива.
Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им. Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. “Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи.
към текста >>

Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото.
Защо това е така? Защото в хода на времето човечеството трябва да се развива, защото онова, което е съкровено, което е най-велико и най-значимо в един момент, не може да остане по същия начин за всички времена. Само един враг на еволюцията би искал да наложи онова, което е било велико в едно време върху другите времена. Всеки период от време има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото. Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество. Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение.
към текста >>

130. Лекция втора GA_126 Окултна история

По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак.
Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия. По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак. По неговия метод това би било напълно възможно. Това е толкова нелепо, както и това, че както това се разяснява в предисловието, тази книжица "Орфей" е написана "за широки кръгове съвременни образовани хора, а също за юношите"! "За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до прасето, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици! Обаче той обещава, че ако неговата книга придобие влияние, на което се надява, да подготви особено издание на своята книга за госпожи, което ще съдържа всичко това, което все още трябва да бъде скрито от дъщерите. Толкова далеко ние отидохме.
към текста >>

131. Лекция трета GA_126 Окултна история

Тази книга "За музикално-прекрасното" може да служи като исторически паметник за по-късни времена.
Не знам известно ли е на болшинството от вас, че Рихард Вагнер дълго време е бил подложен на най-сурова, най-ужасна критика. Тези негови критици и отрицатели имали своего рода предводител в лицето на извънредно талантливия музиковед Едуард Ханслик3 във Виена, който написал интересната книжка "За музикално-прекрасното". Не зная знаете ли , че чрез това старото е било, така да се каже, противопоставено на изгрева на новата утринна зора в историята? Тази книга "За музикално-прекрасното" може да служи като исторически паметник за по-късни времена. Понеже какво е искал Ханслик? Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно. Музиката - това са "арабески в звуци". Това бил любимият израз на Ханслик. Това значи: подобно на арабеските съчетание на тоновете, а музикално-естетическото наслаждение се заключава в това, чисто човешки да се радваш как тоновете звучат един в друг и един след други.
към текста >>

132. Съдържание GA_128 Окултна физиология

Формиране на паметовите представи.
Среща на тези две планетарни силови системи в сърцето. Хармонизиране на системите чрез бъбречната система. Сърцето и кръвоносната система като център на организма. Вътрешната планетарна система и кръвта като инструмент на Аза; отношение на Аза към дишането и възприемането. Пренасяне на душевните изживявания върху етерното тяло. Формиране на паметовите представи. Значението на епифизата и хипофизата.
към текста >>

133. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

когато остава да изплуват от паметта нещата, които сега възприема не чрез непосредствения допир с външния свят, а които той носи в себе си. Т.е.
А сега е необходимо да си припомним, че кръвта, протичаща по описания начин през организма, от една страна се излага на външния свят, подобно на табло излиза насреща на впечатленията от външния свят, а от друга страна се противопоставя на това, което нарекохме вътрешен свят. Да, и точно така е и с нашия Аз. Отначало ние насочваме нашия Аз към външния свят, възприемаме външните впечатления. Това дава многообразно съдържание на нашия Аз; той се изпълва с впечатления, идващи отвън. След това обаче идват и мигове, в които Азът, тъй да се каже, се затваря в себе си, мигове, в които отдава на своята болка, на своето страдание, на скръбта и на радостта си, на вътрешните си чувства и т.н. когато остава да изплуват от паметта нещата, които сега възприема не чрез непосредствения допир с външния свят, а които той носи в себе си. Т.е. и това отношение Азът може да бъде сравнен с кръвта, тъй като подобно на табло тя се излага веднъж на външния свят, и после на вътрешния свят, и този Аз можем да го представим точно така схематично, както представихме схематично и кръвта (виж рисунка № 5).
към текста >>

134. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Помислете си малко за обикновеното явление паметта, спомнянето, когато си припомняте нещо, случило ви се преди години.
При това ни се противопоставят физическото и материалното. Можем ли да достигнем до етерния организъм? Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло. Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления. Но ние правим и нещо повече: тези събрани впечатления ние ги натрупваме, съхраняваме ги в нас самите. Помислете си малко за обикновеното явление паметта, спомнянето, когато си припомняте нещо, случило ви се преди години. В този случай на основата на външните впечатления, които вие сте обработили и които вие изваждате сега от подземията на вашата душа, и ние казваме съвсем просто в мен изплува споменът за някакво дърво или за някакво ухание. Тук трябва да кажете: в душата си вие сте натрупали нещо, което е останало в резултат от външното впечатление в неговата душевна обработка и което е формирало във вас спомена. Тук обаче едно наблюдение над душевния живот, което наблюдение може да се извърши чрез съответното упражнение на душата ни показва, че в мига, когато нашият душевен живот е достигнал до там, че може да бъде съхранен под формата на представа спомени, нашите душевни изживявания не действуват само в нашия Аз. Отначало, чрез нашия Аз ние излизаме насреща на външния свят, поемаме в Аза си впечатления от него и ги обработваме в астралното тяло. Ако обаче ги обработвахме в астралното тяло, то ние веднага всичко бихме забравили.
към текста >>

Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят.
В този случай на основата на външните впечатления, които вие сте обработили и които вие изваждате сега от подземията на вашата душа, и ние казваме съвсем просто в мен изплува споменът за някакво дърво или за някакво ухание. Тук трябва да кажете: в душата си вие сте натрупали нещо, което е останало в резултат от външното впечатление в неговата душевна обработка и което е формирало във вас спомена. Тук обаче едно наблюдение над душевния живот, което наблюдение може да се извърши чрез съответното упражнение на душата ни показва, че в мига, когато нашият душевен живот е достигнал до там, че може да бъде съхранен под формата на представа спомени, нашите душевни изживявания не действуват само в нашия Аз. Отначало, чрез нашия Аз ние излизаме насреща на външния свят, поемаме в Аза си впечатления от него и ги обработваме в астралното тяло. Ако обаче ги обработвахме в астралното тяло, то ние веднага всичко бихме забравили. Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят. След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия организъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване? С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва към етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло? Как човек успява да го пренесе? Това пренасяне се осъществява по много странен начин. Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата.
към текста >>

135. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>

136. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена.
Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена. Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят. И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена. Тогава ни завладява онова велико, онова силно чувство, което може да породи едно задълбочаване на чувството за природата и да ни проникне с топлота.
към текста >>

Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това.
към текста >>

Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта.
И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света.
към текста >>

137. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият живот на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет.
Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият живот на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет. Споменът и мислите не са нещо физическо, те принадлежат на невидимото, на свръхсетивните светове. В своя мисловен живот човекът има едно указание за наличието на по-висшите светове. Какво представлява този живот на представите, всеки може да си състави един възглед за това по следния начин: Даден човек застава пред един предмет и започва да го разглежда. После той се обръща на обратната страна. Той не е забравил веднага предмета, а запазва в себе си един негов образ.
към текста >>

Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно. Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно. Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас. Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>

138. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тъй като Азовото чувство е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации.
Така ние виждаме, че онова собствено Азово съзнание, което човекът има днес, съвсем не се простира върху толкова много прераждания, както обикновено се мисли. Достатъчно беше да се върнем назад в миналото само през няколко прераждания, за да намерим, че това Азово чувство не съществуваше по същия начин за хората на миналото, който е характерен за днешния човек. Тъй като Азовото чувство е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации. Човекът не си спомня също и за това, което е станало с него в първите години от детството му, защото неговото Азово чувство не е било още развито. Не е ли напълно обясним фактът, че днес човекът не може още да си спомня за своите минали инкарнации, понеже неговото Азово чувство не е било развито? Но сега ние се намираме на прехода, когато човекът е развил своето Азово чувство и когато се развиват сили, които ще доведат до там, че с оглед на бъдещето човекът трябва да си спомня своите минали инкарнации. Наближават времената, когато хората не ще могат друго, освен да признаят: Да, сега ние се вглеждаме назад във времената, когато сме съществували на Земята в други форми на живота; поглеждаме назад и си казваме: Да, ние вече сме били на Земята! – Измежду способностите, които ще се проявяват все повече и повече, ще изпъква и тази, която ще подсказва на човека следното: Аз не мога да съществувам по друг начин, освен да се вглеждам в моите предишни инкарнации!
към текста >>

139. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите.
Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси. Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят.
към текста >>

Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации.
Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба. Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>

Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което – като духовен живот – проникна със своите потоци и течения в целия свят.
Така днес се опитахме да изясним как определени неща, които ни се случват в живота, как определени изживявания ни показват, че сме включени в духовните връзки на света. Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което – като духовен живот – проникна със своите потоци и течения в целия свят.
към текста >>

Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес. Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно. Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла. И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот.
към текста >>

140. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ето едно добро упражнение за да постигнем един вид памет за чувствата, свързани с нашите предишни инкарнации.
Тя оживява вътре в нас и започва да се видоизменя. И в определен момент ние имаме усещането, че този човек стои скрит вътре в самите нас. Колкото и странно да изглежда, ние все повече се убеждаваме: В известен смисъл самите ние сме подготвили всичко това, което се разиграва в мислите ни. Или с други думи: Това съвсем не е чувството, че някога действително сме извършили въпросното действие, обаче това са мисли, които по определен начин отговарят на това действие. Тогава ние си казваме: Да, тук или там ти си извършил нещо, чиито последици сега понасяш. Ето едно добро упражнение за да постигнем един вид памет за чувствата, свързани с нашите предишни инкарнации. В душата възниква нещо, благодарение на което ние можем да усетим: Някога ти си бил там и си подготвил всичко това.
към текста >>

И към казаното в публичната лекция ще прибавя това, че човекът забелязва, как тази памет на чувствата постепенно се пробужда в него и той усеща: Ти сам си подготвил това в миналото.
Вие се досещате, че култивирането на спомени за предишните инкарнации не е нужно да бъде нещо лесно. Защото помислете само за това, как трябва да напрегнете мисълта си, за да извикате в съзнанието си нещо, което неотдавна сте забравили. Трябва да извършите една работа, свързана с размисъл. Човекът напълно забравя това, което е изживял в миналите си инкарнации и той трябва да предприеме нещо, за да улесни връщането на спомените. Тук става дума именно за едно такова упражнение. И към казаното в публичната лекция ще прибавя това, че човекът забелязва, как тази памет на чувствата постепенно се пробужда в него и той усеща: Ти сам си подготвил това в миналото.
към текста >>

За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот. По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията. Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях? За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>

141. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч.
А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят. От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той. Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч. Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг. После един земеделец копае и намира един предмет от камък. Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха!
към текста >>

142. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност.
Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години. Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко. Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност. И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство! Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот! И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът! В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
към текста >>

143. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
към текста >>

144. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Моята памет е тази, която прави възможна връзката с делата ми от вчера.
Да останем още малко при образа на съня. Личността трябва да се свърже днес със своите дела от вчера, ако не желаем животът да се окаже безсмислен. Тя не би открила смисъл в него, ако не се чувства свързана с тези дела. Не бих могъл да възприема резултата от моята дейност от вчера, ако у мен не е останало нещо от тази дейност. Ако днес съм забравил всичко, което съм преживял вчера, щях да бъда един нов човек и не бих могъл да се свържа с нищо. Моята памет е тази, която прави възможна връзката с делата ми от вчера. Тази памет се свързва с последствията от дейността ми. Каквото в същинския смисъл спада към моя разумен живот, например логиката, днес е същото като вчера. То е приложимо също и за това, което не се е случило непременно вчера и все още никога не е попадало в моя кръгозор. Паметта свързва логическата ми дейност от вчера с тази от днес. Ако разглеждаме просто логиката, тогава бихме могли всяка сутрин да започваме един нов живот.
към текста >>

Тази памет се свързва с последствията от дейността ми.
Личността трябва да се свърже днес със своите дела от вчера, ако не желаем животът да се окаже безсмислен. Тя не би открила смисъл в него, ако не се чувства свързана с тези дела. Не бих могъл да възприема резултата от моята дейност от вчера, ако у мен не е останало нещо от тази дейност. Ако днес съм забравил всичко, което съм преживял вчера, щях да бъда един нов човек и не бих могъл да се свържа с нищо. Моята памет е тази, която прави възможна връзката с делата ми от вчера. Тази памет се свързва с последствията от дейността ми. Каквото в същинския смисъл спада към моя разумен живот, например логиката, днес е същото като вчера. То е приложимо също и за това, което не се е случило непременно вчера и все още никога не е попадало в моя кръгозор. Паметта свързва логическата ми дейност от вчера с тази от днес. Ако разглеждаме просто логиката, тогава бихме могли всяка сутрин да започваме един нов живот. Ала в паметта остава съхранено онова, което се свързва с нашата съдба.
към текста >>

Паметта свързва логическата ми дейност от вчера с тази от днес.
Ако днес съм забравил всичко, което съм преживял вчера, щях да бъда един нов човек и не бих могъл да се свържа с нищо. Моята памет е тази, която прави възможна връзката с делата ми от вчера. Тази памет се свързва с последствията от дейността ми. Каквото в същинския смисъл спада към моя разумен живот, например логиката, днес е същото като вчера. То е приложимо също и за това, което не се е случило непременно вчера и все още никога не е попадало в моя кръгозор. Паметта свързва логическата ми дейност от вчера с тази от днес. Ако разглеждаме просто логиката, тогава бихме могли всяка сутрин да започваме един нов живот. Ала в паметта остава съхранено онова, което се свързва с нашата съдба.
към текста >>

Ала в паметта остава съхранено онова, което се свързва с нашата съдба.
Тази памет се свързва с последствията от дейността ми. Каквото в същинския смисъл спада към моя разумен живот, например логиката, днес е същото като вчера. То е приложимо също и за това, което не се е случило непременно вчера и все още никога не е попадало в моя кръгозор. Паметта свързва логическата ми дейност от вчера с тази от днес. Ако разглеждаме просто логиката, тогава бихме могли всяка сутрин да започваме един нов живот. Ала в паметта остава съхранено онова, което се свързва с нашата съдба.
към текста >>

И накрая откривам съхранено в паметта всичко онова, което вчерашният ден, което моето цяло минало е направило от мен.
Така на сутринта откривам себе си като едно троично същество. Откривам отново тялото си, което по време на моя сън се е подчинявало на физическите закони. Откривам пак себе си, човешкия си дух, който днес е същият като вчера и който днес притежава дара на разумната дейност като вчера. И накрая откривам съхранено в паметта всичко онова, което вчерашният ден, което моето цяло минало е направило от мен.
към текста >>

Между тях трябва да има нещо по същия начин, както паметта стои между делата ми от вчера и тези от днес.
И така имаме един образ на троичното същество на човека. Във всяко ново прераждане човек се намира в един физически организъм, който се подчинява на законите на външната природа. И във всяко прераждане е същият човешки дух. Като такъв той представлява вечното в различните прераждания. Тяло и дух са две противоположности. Между тях трябва да има нещо по същия начин, както паметта стои между делата ми от вчера и тези от днес. И това е душата2. Тя запазва последствията от моите дела от по-ранни животи. Тя е причината духът в едно ново прераждане да се появи като онова, което предишните животи са направили от него. Така се свързват тяло, душа и дух. Вечен е духът; раждането и смъртта владеят в телесното според законите на физическия свят; двете заедно направляват душата, докато тя гради своята съдба с делата си.
към текста >>

За сравнението на душата с паметта можем също така да се позовем на съвременната естествена наука.
За сравнението на душата с паметта можем също така да се позовем на съвременната естествена наука. През 1870 г. естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“. И Ернст Хекел приема възгледите на Херинг. В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет.
към текста >>

естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“.
За сравнението на душата с паметта можем също така да се позовем на съвременната естествена наука. През 1870 г. естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“. И Ернст Хекел приема възгледите на Херинг. В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми.
към текста >>

В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми.
За сравнението на душата с паметта можем също така да се позовем на съвременната естествена наука. През 1870 г. естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“. И Ернст Хекел приема възгледите на Херинг. В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта.
към текста >>

Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет.
За сравнението на душата с паметта можем също така да се позовем на съвременната естествена наука. През 1870 г. естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“. И Ернст Хекел приема възгледите на Херинг. В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат.
към текста >>

Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет.
През 1870 г. естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“. И Ернст Хекел приема възгледите на Херинг. В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ.
към текста >>

Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми.
естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“. И Ернст Хекел приема възгледите на Херинг. В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ. Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет.
към текста >>

За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта.
В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ. Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет. Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното.
към текста >>

Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ.
Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ. Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет. Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното. Кой си спомня всички подробности, когато се е учил да чете и пише? Да, кой изобщо би могъл да си припомни съзнателно всички тези подробности?
към текста >>

Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет.
Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ. Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет. Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното. Кой си спомня всички подробности, когато се е учил да чете и пише? Да, кой изобщо би могъл да си припомни съзнателно всички тези подробности? Навикът например е един вид несъзнателна памет.
към текста >>

Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото.
Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ. Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет. Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното. Кой си спомня всички подробности, когато се е учил да чете и пише? Да, кой изобщо би могъл да си припомни съзнателно всички тези подробности? Навикът например е един вид несъзнателна памет. Чрез сравнението с паметта само посочваме душевното, което се намира между тялото и духа и представлява посредник между вечното и онова, което се вплита като физическо в живота между раждането и смъртта.
към текста >>

Навикът например е един вид несъзнателна памет.
Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет. Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното. Кой си спомня всички подробности, когато се е учил да чете и пише? Да, кой изобщо би могъл да си припомни съзнателно всички тези подробности? Навикът например е един вид несъзнателна памет. Чрез сравнението с паметта само посочваме душевното, което се намира между тялото и духа и представлява посредник между вечното и онова, което се вплита като физическо в живота между раждането и смъртта.
към текста >>

Чрез сравнението с паметта само посочваме душевното, което се намира между тялото и духа и представлява посредник между вечното и онова, което се вплита като физическо в живота между раждането и смъртта.
Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното. Кой си спомня всички подробности, когато се е учил да чете и пише? Да, кой изобщо би могъл да си припомни съзнателно всички тези подробности? Навикът например е един вид несъзнателна памет. Чрез сравнението с паметта само посочваме душевното, което се намира между тялото и духа и представлява посредник между вечното и онова, което се вплита като физическо в живота между раждането и смъртта.
към текста >>

От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта.
В какво отношение към физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане? Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период. Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия свят, защото духовната душа се намира извън този физически свят. Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят. Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят. От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта. Тази „памет“ се състои от две части. Тези части се разкриват, когато човек премисли с какво е допринесъл за нейното формиране. Духът е живял в тялото и чрез него е влязъл в отношение с физическия свят. Това отношение се изразява в това, че посредством тялото са се развили нагони, желания, страсти, които са били задоволявани чрез външни действия. Понеже човекът е телесен, той действа под влиянието на тези нагони, желания и страсти.
към текста >>

Тази „памет“ се състои от две части.
Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период. Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия свят, защото духовната душа се намира извън този физически свят. Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят. Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят. От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта. Тази „памет“ се състои от две части. Тези части се разкриват, когато човек премисли с какво е допринесъл за нейното формиране. Духът е живял в тялото и чрез него е влязъл в отношение с физическия свят. Това отношение се изразява в това, че посредством тялото са се развили нагони, желания, страсти, които са били задоволявани чрез външни действия. Понеже човекът е телесен, той действа под влиянието на тези нагони, желания и страсти. И те имат двояко значение.
към текста >>

Действието преминава във външния свят; желанията остават в моята душа, както представата – в моята памет.
Понеже човекът е телесен, той действа под влиянието на тези нагони, желания и страсти. И те имат двояко значение. От една страна, те оставят отпечатък върху външните деяния, които човекът извършва. От друга страна, те оформят неговия личен характер. Дейността, която извършвам, е следствие от моите желания; като личност представлявам това, което тези желания изразяват. Действието преминава във външния свят; желанията остават в моята душа, както представата – в моята памет. И както чрез всяко ново подобно впечатление се засилва образът на представата, така става и с желанията при всяко ново действие, което върша под тяхно влияние. Така в моята душа поради телесното ми битие живее един сбор от нагони, желания и страсти. Този сбор се обозначава като „тяло на желанията“ (kama rupa). Това „тяло на желанията“ е тясно свързано с физическото битие. Защото то се е изградило под влиянието на физическата телесност.
към текста >>

Втората част от „паметта“ се формира по различен начин.
Втората част от „паметта“ се формира по различен начин. Както желанията теглят духа към миналия живот, така тази друга част го насочва към бъдещето. Чрез своята дейност в тялото духът опознава света, към който принадлежи това тяло. Всяко ново усилие, всяко ново изживяване издига това негово опознаване. По правило човек прави нещо при повторен опит по-добре, отколкото първия път. Опитът, изживяването се запечатват в духа като едно издигане на неговите способности.
към текста >>

Така действа нашата опитност върху нашето бъдеще и когато повече нямаме възможност да правим нови опитности, резултатът от тези опитности остава като „памет“.
Както желанията теглят духа към миналия живот, така тази друга част го насочва към бъдещето. Чрез своята дейност в тялото духът опознава света, към който принадлежи това тяло. Всяко ново усилие, всяко ново изживяване издига това негово опознаване. По правило човек прави нещо при повторен опит по-добре, отколкото първия път. Опитът, изживяването се запечатват в духа като едно издигане на неговите способности. Така действа нашата опитност върху нашето бъдеще и когато повече нямаме възможност да правим нови опитности, резултатът от тези опитности остава като „памет“. Ала върху нас не би могла да действа никаква опитност, ако нямаме способността да извличаме ползата от нея. Как възприемаме опита, какво съумяваме да направим от него – това определя значението му за нашето бъдеще. За Гьоте едно изживяване е било нещо по-различно, отколкото за неговия камериер; то е имало за единия едни последствия, а за другия – съвсем други. Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит.
към текста >>

145. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н.
Всичко, което се отнася до тези явления, се унаследява. В по-малка степен се унаследява онова, което се свързано с душевното тяло. Под такова се разбира едно предразположение в усещанията. Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас. Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност. Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н. Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н. Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма. Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер. В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества.
към текста >>

Например при атлантците е била развита способността за запаметяване.
В действителност не се губи нищо от способностите, които душата е придобила по време на своето развитие. Но ако се придобива една нова способност, предишната възприема друга форма. Тя не се изживява вече сама за себе си, а като основа за новата способност. Например при атлантците е била развита способността за запаметяване. Съвременният човек може да придобие съвсем слаба представа за това, до каква степен е била развита паметта на един атлантец. Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса като вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта. Представите за пространство, време, числа и т. н. щяха да предизвикват съвсем различни затруднения, ако съвременният човек тепърва трябваше да ги придобива. Защото способността, която съвременният човек трябва да усвои, е комбинативното мислене.
към текста >>

Съвременният човек може да придобие съвсем слаба представа за това, до каква степен е била развита паметта на един атлантец.
В действителност не се губи нищо от способностите, които душата е придобила по време на своето развитие. Но ако се придобива една нова способност, предишната възприема друга форма. Тя не се изживява вече сама за себе си, а като основа за новата способност. Например при атлантците е била развита способността за запаметяване. Съвременният човек може да придобие съвсем слаба представа за това, до каква степен е била развита паметта на един атлантец. Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса като вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта. Представите за пространство, време, числа и т. н. щяха да предизвикват съвсем различни затруднения, ако съвременният човек тепърва трябваше да ги придобива. Защото способността, която съвременният човек трябва да усвои, е комбинативното мислене. При атлантците не е имало логика.
към текста >>

Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса като вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта.
В действителност не се губи нищо от способностите, които душата е придобила по време на своето развитие. Но ако се придобива една нова способност, предишната възприема друга форма. Тя не се изживява вече сама за себе си, а като основа за новата способност. Например при атлантците е била развита способността за запаметяване. Съвременният човек може да придобие съвсем слаба представа за това, до каква степен е била развита паметта на един атлантец. Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса като вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта. Представите за пространство, време, числа и т. н. щяха да предизвикват съвсем различни затруднения, ако съвременният човек тепърва трябваше да ги придобива. Защото способността, която съвременният човек трябва да усвои, е комбинативното мислене. При атлантците не е имало логика. Сега обаче всяка по-рано спечелена душевна сила трябва да се оттегли в собствената си форма, да се потопи под прага на съзнанието, ако трябва да се придобие някоя нова такава.
към текста >>

Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“.
И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест. Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“. Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>

146. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Споменът и паметта са човешки душевни преживявания, които по принцип могат да се доведат до знанието на обикновеното съзнание, което протича между раждането и смъртта, или по-точно казано – за това често сме говорили, – в един времеви отрязък, който всъщност започва от късното детство и продължава до смъртта.
Но какво всъщност изложихме пред душата последната вечер? То бе до известна степен нещо свързано с целокупната същност на човека, като например това, което прави човек, когато в едно или друго житейско състояние трябва да се опита да си спомни за минали преживявания и опитности. Споменът и паметта са човешки душевни преживявания, които по принцип могат да се доведат до знанието на обикновеното съзнание, което протича между раждането и смъртта, или по-точно казано – за това често сме говорили, – в един времеви отрязък, който всъщност започва от късното детство и продължава до смъртта. Защото знаем, че с обикновеното си съзнание си спомняме от един определен момент в нашето детство и че за онова, което се е случило преди този момент, можем да научим нещо само от родители, други по-възрастни близки или познати. Когато разглеждаме характеризирания по този начин времеви отрязък, говорим за душевен живот на спомена. Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“. Това не е и необходимо за нашите цели. На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности.
към текста >>

Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“.
Но какво всъщност изложихме пред душата последната вечер? То бе до известна степен нещо свързано с целокупната същност на човека, като например това, което прави човек, когато в едно или друго житейско състояние трябва да се опита да си спомни за минали преживявания и опитности. Споменът и паметта са човешки душевни преживявания, които по принцип могат да се доведат до знанието на обикновеното съзнание, което протича между раждането и смъртта, или по-точно казано – за това често сме говорили, – в един времеви отрязък, който всъщност започва от късното детство и продължава до смъртта. Защото знаем, че с обикновеното си съзнание си спомняме от един определен момент в нашето детство и че за онова, което се е случило преди този момент, можем да научим нещо само от родители, други по-възрастни близки или познати. Когато разглеждаме характеризирания по този начин времеви отрязък, говорим за душевен живот на спомена. Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“. Това не е и необходимо за нашите цели. На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности. Това, което разгледахме последния път, беше нещо подобно на това себеприпомняне, само че не трябва наготово да се осланяме на тази прилика със способността за припомняне, която имаме в обикновения живот. Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи. И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот.
към текста >>

Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен.
Нека сега се пренесем в душата на един човек, за когото сме си създали представата, че той е искал всичко онова, което просто „случайно“ ни се е случило, и че той е желал това, от което ние сме се измъкнали. В душата не се случва нищо, когато човек направи това упражнение два, три, четири пъти, но затова пък много неща се случват, ако човек прави това по отношение на различни свои преживявания, които ще открие, ако ги потърси. Ако той прави това отново и отново и си представя нещата истински живо и образно, когато чисто и просто си представя един човек, който би искал всичко онова, което ние самите не искаме, тогава ще добие опитността, че този човешки образ, който е извикал пред своята душа, вече не го напуска, че той му прави едно изключително силно впечатление и сякаш наистина цялата работа всъщност има много общо с него самия. Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен. Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи. Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни. По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна.
към текста >>

Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа.
Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа. Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
към текста >>

Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот.
А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации. Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот. Човек практически не може да се справи, ако отдава значение само на представния спомен. Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение. Затова трябва да излезем извън представния живот, припомнянето трябва да стане по малко по-различен начин. Вече споменахме какво трябва да стане припомнянето. Как си припомняме нещо?
към текста >>

147. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

При тези напрегнати опити да извадим от паметта си нещо, което сме забравили, осъществяваме един душевен процес, едно себеприпомняне, както го наричаме в обикновения живот.
Той ни очарова, той създава впечатлението, че все пак би трябвало да има нещо общо с нас. Затова се грижи усещането, което изпитваме към този изкуствен човек. Ако се задълбочим истински в този образ, той със сигурност вече няма да ни остави. В душата ни се осъществява един забележителен процес, един процес, който може да се сравни със следното: стигаме до един вътрешен душевен процес, който човекът непрекъснато извършва. Можем да си мислим за нещо, можем да се опитваме да вземем някакво решение, но за целта да имаме нужда да си спомним нещо, което някога сме знаели, и използваме всички възможни изкуствени средства, за да си спомним това, което сме знаели. При тези напрегнати опити да извадим от паметта си нещо, което сме забравили, осъществяваме един душевен процес, едно себеприпомняне, както го наричаме в обикновения живот. И всички мисли, които използваме с цел да си припомним нещо, са помощни мисли. Опитайте някой път да преброите колко такива помощни мисли най-често трябва да използвате, които след това отпращате, за да стигнете до това, което ви е необходимо. Такива помощни мисли служат да отварят пътя към това, което се опитваме да си спомним, от което всъщност понастоящем се нуждаем.
към текста >>

Така стигаме до това, което бихме могли да наречем разширяване на нашата памет.
Именно това е антропософия – когато разглеждаме нещата в тяхната цялост, а не просто като сума от теории, от информация за фактите, които съществуват. Тя ни дава препоръки и указания за това как може да се постигне едно или друго нещо. Антропософията казва: Ти ще бъдеш воден все повече в посока на това да можеш по-лесно да си припомниш нещо. Може също така да се каже следното нещо, почерпано изцяло от сферата на опита: Когато процедираш така, придобиваш едно душевно впечатление, едно впечатление в областта на чувствата за човека, който си бил по-рано. Така стигаме до това, което бихме могли да наречем разширяване на нашата памет. Това, което ни се разкрива по този начин, отначало е само един мисловен факт дотогава, докогато създаваме описания вече мислен човек. Но той не остава само в нашите мисли. Той се трансформира в душевни впечатления и когато прави това, ние знаем: В това, което изпитваме, имаме нещо, което има общо с нашата предишна инкарнация. Нашата памет се разширява и обхваща и предишната ни инкарнация.
към текста >>

Нашата памет се разширява и обхваща и предишната ни инкарнация.
Може също така да се каже следното нещо, почерпано изцяло от сферата на опита: Когато процедираш така, придобиваш едно душевно впечатление, едно впечатление в областта на чувствата за човека, който си бил по-рано. Така стигаме до това, което бихме могли да наречем разширяване на нашата памет. Това, което ни се разкрива по този начин, отначало е само един мисловен факт дотогава, докогато създаваме описания вече мислен човек. Но той не остава само в нашите мисли. Той се трансформира в душевни впечатления и когато прави това, ние знаем: В това, което изпитваме, имаме нещо, което има общо с нашата предишна инкарнация. Нашата памет се разширява и обхваща и предишната ни инкарнация.
към текста >>

Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата.
В тази инкарнация си спомняме за нещата, които присъстват в нашите мисли. Всички вие знаете, че човек си спомня сравнително лесно за нещата, с които мислите му са се позанимавали. В обикновения живот обаче не остава чак толкова живо онова, което е занимавало нашите чувства. Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава. Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят.
към текста >>

И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет.
Жалко, че не го е направил, тъй като тя е щяла да стане една много интересна драма. Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет. Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият. Като първо впечатление от предишната си инкарнация човек изпитва нещо като чувство-спомен.
към текста >>

Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет. Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият. Като първо впечатление от предишната си инкарнация човек изпитва нещо като чувство-спомен.
към текста >>

148. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

Евалд Херинг, "За паметта като обща функция на организираната материя", Виена, 1870 г.
Стр. 38. Евалд Херинг, "За паметта като обща функция на организираната материя", Виена, 1870 г.
към текста >>

149. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена.
Ако неговият Аз би останал заспал, когато астралното му тяло е вече будно, човек би изгубил своята вътрешна свързаност, своето вътрешно сцепление и би се чувствувал както Дионисий разкъсан в целия астрален свят на Земята който се състои от Духовете на циклите на времената. Следователно при едно правилно езотерично развитие се вземат мерки, благодарение на които това не трябва да се случи. Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща. Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот. В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>

С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот.
Следователно при едно правилно езотерично развитие се вземат мерки, благодарение на които това не трябва да се случи. Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща. Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот. В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>

В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща. Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот. В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>

В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот. В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>

Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия свят чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл.
Нека се разберем тук съвсем правилно, обични приятели! С това е казано нещо извънредно важно. Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия свят чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл. Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение. Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас.
към текста >>

Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим.
Вие вече често ще сте изпитвали, че тук или там някой е минал през едно окултно развитие. Ако това развитие не е било направлявано и ръководено по правилен начин, тогава често можем да констатираме, че съответният човек приема леко нещата относно въпросите на съвестта, приема ги по-леко отколкото преди своето окултно развитие. По-рано са го ръководили възпитанието, социалната връзка, когато се е касаело да стори или да не стори това или онова. След започването на едно окултно развитие даже някой, който по-рано не би излъгал, започва да лъже, взема нещата по-леко, отколкото ги е вземал по-рано по отношение на въпросите на съвестта. Ние не трябва да изгубваме никаква степен на съвестта, която сме добили. Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим. Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно. Когато сме запазили тези две неща, тогава нашият Аз не може никога да за спи, когато нашето астрално тяло е пробудено. Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло. И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено. Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас.
към текста >>

Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно.
Ако това развитие не е било направлявано и ръководено по правилен начин, тогава често можем да констатираме, че съответният човек приема леко нещата относно въпросите на съвестта, приема ги по-леко отколкото преди своето окултно развитие. По-рано са го ръководили възпитанието, социалната връзка, когато се е касаело да стори или да не стори това или онова. След започването на едно окултно развитие даже някой, който по-рано не би излъгал, започва да лъже, взема нещата по-леко, отколкото ги е вземал по-рано по отношение на въпросите на съвестта. Ние не трябва да изгубваме никаква степен на съвестта, която сме добили. Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим. Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно. Когато сме запазили тези две неща, тогава нашият Аз не може никога да за спи, когато нашето астрално тяло е пробудено. Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло. И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено. Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас. Ето защо тогава чувствуваме като че ни е отнето всичко онова, което може да живее само външно на някоя територия на нашата планета.
към текста >>

150. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Следователно когато той обгърне цялата система на планетите, поставя ги пред своя окултен поглед и тогава концентрирайки се напълно оставя да действува върху него само системата на планетите, изяснява си впечатлението и го запечатва в своята памет, за да може да го охарактеризира.... той трябва да сравни след това по-късно това впечатление с нещо друго, което е различно от впечатлението получено от планетите.
А сега да отидем по-нататък и да се опитаме да опишем едно впечатление, което окултният поглед има, когато си представи, че в една планетна система ги няма луните, няма я и неподвижната звезда и евентуално съществуващите комети. Следователно когато той обгърне цялата система на планетите, поставя ги пред своя окултен поглед и тогава концентрирайки се напълно оставя да действува върху него само системата на планетите, изяснява си впечатлението и го запечатва в своята памет, за да може да го охарактеризира.... той трябва да сравни след това по-късно това впечатление с нещо друго, което е различно от впечатлението получено от планетите. Когато човек търси нещо, което му дава едно такова впечатление както цялостта на една планетна система, той не стига тогава в близката заобикаляща среда до нищо друго, освен до впечатлението, което има, когато оставя да действуват върху себе си различните форми на животните. Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички животни на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под внимание само онова, което действува като окултни сили в животинските форми. Тогава със сравняващия окултен поглед можем да добием от животинските форми нещо, което прави едно подобно впечатление, както цялостта на планетите на една слънчева система. Следователно понеже животинското царство живее на Земята /и доколкото човекът е в своето живо тяло един екстракт на животинските тела можем да вземем за сравнение също живото тяло на човека/, и едно впечатление от всички живеещи и действуващи в него сили е подобно на силите, които изхождат от отделните планети, можем да кажем: същинското живо тяло, тялото, с което е надарено едно живо съзнателно същество, каквото познаваме например в един примитивен човек и в животните, то отговаря на системата на планетите на една планетна система; така щото в онова, което можем да наречем: цялостта на планетната маси, ние имаме пред себе си живото тяло, т.е. тялото проникнато от жизнения принцип и от принципа на съзнанието в цялата планетна система.
към текста >>

151. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера.
Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела.
към текста >>

То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта.
Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития. Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък. Светът на физическите небесни тела представлява остатъците на минали дела на съответните Същества на йерархиите, които достигат в настоящето още само чрез тяхното последействие.
към текста >>

При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи.
Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други. Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото. При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи. Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н. И сега той не трябва да разглежда тези отделни впечатления като такива, а трябва да ги сравни едни с други, да ги остави да действуват едни върху други, да ги доведе в отношение едни с други. Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си. Това отново не е никакво състояние, което е възможно в настоящето, а едно състояние, което трябва да е било възможно в миналото; защото то се изразява като нещо, което по същия начин, както преди това описах за лунното състояние, е причина за онова, което сега съществува в планетната система. Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества.
към текста >>

152. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Степените на окултното обучение в древните Мистерии; Помирение със собствената Карма; Отказ от предимствата, които окултните средства дават в обикновения живот; Еманципираният от егоистичната воля разум; Ограничаване на вътрешния душевен живот върху паметта и спомените; Вътрешно душевно спокойствие.
Степените на окултното обучение в древните Мистерии; Помирение със собствената Карма; Отказ от предимствата, които окултните средства дават в обикновения живот; Еманципираният от егоистичната воля разум; Ограничаване на вътрешния душевен живот върху паметта и спомените; Вътрешно душевно спокойствие.
към текста >>

153. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
Но второто условие, което влизаше в съображение тук, беше далеч по-трудно. Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител. В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване. Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е. неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
към текста >>

Стана това, че тогава те нахлуха в нашата памет, в нашето спомняне.
С други думи, човекът трябваше да се върне назад, да стане онзи глуповат човек, какъвто той беше преди изострянето на интелекта. И какво трябваше да се случи сега с този интелект, който човек отклонява от себе си? В продължение на доста време човек прилагаше този интелект, но за напред той не трябваше да го прилага. Като изключим непосредственото прилагане на интелекта, какво стана с резултатите, с последиците от интелекта и разсъдъчната сила? Стана това, че тогава те нахлуха в нашата памет, в нашето спомняне. А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в сферата на неговата памет. Той не трябваше да напредва повече в областта на културата, нито пък в едно усъвършенствуване на интелекта. Съвсем не! Все по-настойчиво той трябваше да търси в своите спомени това, което неговият остър и дисциплиниран интелект вече беше вложил там. И това, което беше извоювал за своя интелект, трябваше да му изглежда като нещо, което той си е представял преди десет или двадесет години, не като нещо, което действува сега върху сетивата и съзнанието, а като нещо, за което човек просто си спомня.
към текста >>

А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в сферата на неговата памет.
С други думи, човекът трябваше да се върне назад, да стане онзи глуповат човек, какъвто той беше преди изострянето на интелекта. И какво трябваше да се случи сега с този интелект, който човек отклонява от себе си? В продължение на доста време човек прилагаше този интелект, но за напред той не трябваше да го прилага. Като изключим непосредственото прилагане на интелекта, какво стана с резултатите, с последиците от интелекта и разсъдъчната сила? Стана това, че тогава те нахлуха в нашата памет, в нашето спомняне. А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в сферата на неговата памет. Той не трябваше да напредва повече в областта на културата, нито пък в едно усъвършенствуване на интелекта. Съвсем не! Все по-настойчиво той трябваше да търси в своите спомени това, което неговият остър и дисциплиниран интелект вече беше вложил там. И това, което беше извоювал за своя интелект, трябваше да му изглежда като нещо, което той си е представял преди десет или двадесет години, не като нещо, което действува сега върху сетивата и съзнанието, а като нещо, за което човек просто си спомня.
към текста >>

Именно паметта и фантазията бяха тези душевни сили, които сега встъпваха в своите права.
Именно паметта и фантазията бяха тези душевни сили, които сега встъпваха в своите права. Тези душевни качества бяха длъжни да се превърнат в една единствена валидна сила, и те го постигнаха като сами се отделиха и обособиха от останалия душевен живот, недопускайки вече предишната намеса на интелекта.
към текста >>

Благодарение на своята памет и на цялата си фантазия, те оставят окултното обучение да действува върху тях; съвсем сигурно е, че те не са внушаеми, те не вярват в авторитета, те просто поемат в себе си това, което окултното обучение им дава, и го поемат така, както може да поема самата природа.
Само не си мислете, че по този начин окултните ученици приличаха на заслепени хора, на хора смазани от авторитета на своите учители. Работата съвсем не беше такава. Зависими и подчинени на авторитета са тези, които винаги прилагат обичайното си мислене, за да преценят това, което чуват. Онези хора обаче, които първо са изострили своята разсъдъчна сила, те ще разполагат истински с постиженията на тази изострена разсъдъчна сила само там, в спомнянето. Благодарение на своята памет и на цялата си фантазия, те оставят окултното обучение да действува върху тях; съвсем сигурно е, че те не са внушаеми, те не вярват в авторитета, те просто поемат в себе си това, което окултното обучение им дава, и го поемат така, както може да поема самата природа. Този е начинът, по който окултните ученици приемат окултното обучение, стига те да са минали през описаните предварителни степени.
към текста >>

Но когато учениците оставаха за определено време сдържани и безучастни, така че в действие бяха само спомените, фантазията и паметта, а интелектът беше насочван само към външната професия в живота, тогава те навлизаха в периоди на вътрешно душевно спокойствие, забравяйки своите собствени сили и умъртвявайки своите собствени постижения.
Но когато учениците оставаха за определено време сдържани и безучастни, така че в действие бяха само спомените, фантазията и паметта, а интелектът беше насочван само към външната професия в живота, тогава те навлизаха в периоди на вътрешно душевно спокойствие, забравяйки своите собствени сили и умъртвявайки своите собствени постижения. Едва когато от съзнанието бяха премахвани всякакви представи и спомени от досегашния окултен живот, само тогава за учениците настъпваше момента на съвършеното душевно спокойствие.
към текста >>

В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов свят.
В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов свят. И съвсем наложително и необходимо беше, този нов свят наистина да навлезе в човешката душа.
към текста >>

154. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Образите, за които сега аз говоря, се явяват на ясновидеца ако той е достатъчно напреднал преди всичко и именно като образи; само в определени случаи те наподобяват мисли, но не онези граматични мисли с начало и край, а мислите, които са приютени в нашите спомени, в нашата памет.
Това е извънредно важно. Образите, за които сега аз говоря, се явяват на ясновидеца ако той е достатъчно напреднал преди всичко и именно като образи; само в определени случаи те наподобяват мисли, но не онези граматични мисли с начало и край, а мислите, които са приютени в нашите спомени, в нашата памет.
към текста >>

Не се ли достигне до яснота и точност на паметовото богатство, на паметовите възможности, тези образи биха се изплъзвали на ясновидеца, и той би оставал съвсем сам всред подвижното вътрешно море от светлина.
Така е, защото ние трябва да се доближим до усещането, че това, което се носи из обширното море от духовна светлина, поражда образи и те могат да бъдат възприети само като образи, извлечени от спомените. Не се ли достигне до яснота и точност на паметовото богатство, на паметовите възможности, тези образи биха се изплъзвали на ясновидеца, и той би оставал съвсем сам всред подвижното вътрешно море от светлина.
към текста >>

Фактът, че променливите мисловни образи могат да се възприемат във вътрешното море от светлина, се дължи на това, че ние сме изострили нашите паметови възможности и то по такъв начин, че възприемаме явленията не с интелекта, а чрез силите на паметта.
Фактът, че променливите мисловни образи могат да се възприемат във вътрешното море от светлина, се дължи на това, че ние сме изострили нашите паметови възможности и то по такъв начин, че възприемаме явленията не с интелекта, а чрез силите на паметта.
към текста >>

Тъкмо онази енергия, която възприемаме по този начин чрез паметта, тъкмо тя ни довежда до състоянието да се вглеждаме и съзерцаваме в отдавна преминатите степени от нашето развитие степените на Луна, Слънце и Сатурн.
Обаче с това далеч не е казано всичко. Тъкмо онази енергия, която възприемаме по този начин чрез паметта, тъкмо тя ни довежда до състоянието да се вглеждаме и съзерцаваме в отдавна преминатите степени от нашето развитие степените на Луна, Слънце и Сатурн. Но образите, които сега възприемаме като израстващи от спомените представи тези образи не са нито единствените, нито пък най-забележителните. Ние възприемаме и още нещо, което действува върху нас с могъща сила и ярост, нещо което макар и да зная, че е само едно променливо мисловно излъчване, ни причинява страдание и наслада; то започва да ни пробожда и гори, вкарва ни в мъчителни болки, но и в състояние на блаженство.
към текста >>

Сега той може да ги обхване с интелекта, сега той се нуждае вече от паметта си.
И сега възниква въпросът: какво забелязва окултистът, щом се изправи пред тези особени образи в разлюляното море от светлина? Сега той може да ги обхване с интелекта, сега той се нуждае вече от паметта си. И така, какво забелязва окултистът? Виждате ли, окултистът забелязва нещо, само ако преди това той е вникнал в мислите на различни философи.
към текста >>

155. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

А сега става дума за това, че окултният кандидат се готви не за един преход от обикновеното съзнание към сънищното съзнание тук не би имало нищо особено а за това, че той се готви за преход към едно коренно различно съзнание; става дума за това, че с помощта на описаното вече обучение, чрез подтискане на разума, волята и паметта, ученикът се освобождава от себе си, за да се приближи към "другото" съзнание.
А сега става дума за това, че окултният кандидат се готви не за един преход от обикновеното съзнание към сънищното съзнание тук не би имало нищо особено а за това, че той се готви за преход към едно коренно различно съзнание; става дума за това, че с помощта на описаното вече обучение, чрез подтискане на разума, волята и паметта, ученикът се освобождава от себе си, за да се приближи към "другото" съзнание.
към текста >>

156. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото богатство сетивни впечатления.
Сега Ви моля да засилите Вашето внимание. Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото. Възможно е също така, то да се прояви като едно по-друго впечатление, но във всички случаи това впечатление е съвсем различно от каквато и да е външна, сетивна импресия. Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен свят, защото напр. Окултизмът е валиден също и за слепите, които никога през живота си не са имали външно-сетивно впечатление за физическата светлина. Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото богатство сетивни впечатления. Окултното изживяване не зависи от това дали един сетивен орган функционира или не, защото то изобщо е независимо от сетивните органи.
към текста >>

157. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

При помнете си само докъде ни отведе този възглед вчера.
Ако разделим човека на 3x7 части, с това ние имаме представа за физическия човек на Земята, който носи последиците от предходното Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Да, тук ние имаме работа най-вече с физическия човек. Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според принципите, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи към своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека. Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха. Но към всичко това трябва да прибавим и вътрешните тенденции, вътрешните движения на човека. При помнете си само докъде ни отведе този възглед вчера. Човешката фигура е видима, зрима и осезаема, обаче вътрешните движения не са видими, и вчера стана дума за това, колко трудно е тяхното разграничава не. Обаче нашето усещане за нещата не случайно свързва тези вътрешни движения с процесите на Старото Слънце. И сега вярвам, че няма да Ви се вижда странно, ако отново подчертая, че цялата тази вътрешна подвижност на човека зависи от изживяванията, които той имаше на Старото Слънце.
към текста >>

158. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Но при едно такова ясновидство, каквото възникна у апостолите, за разлика от обикновения спомен, в паметта оживяват също и спомените за такива събития, на които човек изобщо не е присъствал.
Изобщо към Мистерията на Голгота съществува само един път: Пътят на ясновидството, въпреки че тя се разигра на физическия план. Ние не бива да пропускаме този факт. Евангелието описва събитията съвсем ясно: В решителния миг побягват именно най-близките ученици на Христос; така че една такава душа, каквато беше душата на Петър, приемайки импулса на Възкръсналия, се оказа озарена от спомена за това, което се случи след неговото бягство. Обикновено човек си спомня само това, което става в сетивния свят. Но при едно такова ясновидство, каквото възникна у апостолите, за разлика от обикновения спомен, в паметта оживяват също и спомените за такива събития, на които човек изобщо не е присъствал. Замислете се за това как душата на Петър беше озарена от спомена за такива събития, на които той не е бил непосредствен участник. И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през последните дни.
към текста >>

Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си.
За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката. Но колкото повече грешки правят хората, толкова по-горди стават те със своята наука и толкова повече ругатни отправят към Духовната наука.
към текста >>

159. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта.
Ако разгледаме развитието на човечеството в последно време, ние трябва да си кажем: Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене". Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта. През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма.
към текста >>

160. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Човекът е господар над това, как да подобри своя Аз, как да изправи един морален дефект, един дефект на паметта, но той не е господар над това, което постоянно разрушава в своето астрално, етерно и физическо тяло.
Азът има преди това по-малка стойност, обаче когато сме си спомнили нашата задача и я изпълняваме, ние изправяме нанесената вреда. Следователно: Ние можем да понижим стойността на нашия Аз, но ние можем отново да му при дадем по-голяма стойност. Тази способност да ревизираме, така да се каже, един жизнен член, един член на нашето човешко същество, да коригираме неговата грешка, да го направим да напредне, тази способност имаме ние по отношение на Аза. Обаче съзнанието на човека не се простира непосредствено върху астралното битие, върху етерното, а още по-малко върху физическото битие. Въпреки това, целият живот е едно разрушение на тези три члена на човешкото същество, но ние нямаме никакво знание как да ги подобрим отново. Човекът е господар над това, как да подобри своя Аз, как да изправи един морален дефект, един дефект на паметта, но той не е господар над това, което постоянно разрушава в своето астрално, етерно и физическо тяло. Ние работим над Аза. Ето защо, тази тройка от тела постоянно се влошава и когато живеем ние постоянно провеждаме атаки върху тези три члена на нашето човешко същество, върху астралното, етерното и физическото тяло. Ако не бихме работили върху нашият Аз през целият живот между раждането и смъртта, той не би напреднал в своето развитие. Но човекът не може да работи така съзнателно върху своето астрално тяло, върху своето етерно и физическо тяло, както върху своя Аз. Все пак онова, което човек постоянно разрушава, трябва да бъде заместено.
към текста >>

161. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач".
До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание. Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер. Тук нещата изглеждат някому така, както ми се случи на мене преди няколко дена, когато аз се бранех против едно познание, защото то беше твърде фрапиращо. Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач". Хората говорят лесно за някаква студена алегория, обаче когато гледаме четирите фигури, те се явяват съвършено различно от някаква студена алегория. Там има една фигура "Нощта". Работата не стои особено добре с изследването в тази област и в всичко което съм чел от това изследване, навсякъде се казва, че от двата паметника на Медичите /четирите алегорични фигури/, този на Лоренцо и на Джулиано, Лоренцо е онзи, който се счита за мислещият. Обаче от окултна гледна точка на мене ми се показва, че положението е точно обратно, защото онзи, когото историците считат за Лоренцо, е всъщност Джулиано и обратно. Това може да се докаже също исторически от характера на двете личности.
към текста >>

Работата не стои особено добре с изследването в тази област и в всичко което съм чел от това изследване, навсякъде се казва, че от двата паметника на Медичите /четирите алегорични фигури/, този на Лоренцо и на Джулиано, Лоренцо е онзи, който се счита за мислещият.
Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер. Тук нещата изглеждат някому така, както ми се случи на мене преди няколко дена, когато аз се бранех против едно познание, защото то беше твърде фрапиращо. Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач". Хората говорят лесно за някаква студена алегория, обаче когато гледаме четирите фигури, те се явяват съвършено различно от някаква студена алегория. Там има една фигура "Нощта". Работата не стои особено добре с изследването в тази област и в всичко което съм чел от това изследване, навсякъде се казва, че от двата паметника на Медичите /четирите алегорични фигури/, този на Лоренцо и на Джулиано, Лоренцо е онзи, който се счита за мислещият. Обаче от окултна гледна точка на мене ми се показва, че положението е точно обратно, защото онзи, когото историците считат за Лоренцо, е всъщност Джулиано и обратно. Това може да се докаже също исторически от характера на двете личности.
към текста >>

Паметниците стоят върху постаменти и вероятно е в течение на времето да е станало една смяна.
Паметниците стоят върху постаменти и вероятно е в течение на времето да е станало една смяна. Аз не искам да кажа това, а искам само да забележа, че във външното изследва не нещата малко куцат.
към текста >>

162. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс.
Така след смъртта ние минаваме през една сфера на Луната, на Меркурий, на Венера и на Слънцето и живеем последователно в тези сфери. В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили. Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас. Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс. Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение. И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот. Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето.
към текста >>

Във Флоренция съществува един надгробен паметник изваян от Микеланджело за Лоренцо и Джулиано Медичи.
Тук искам да спомена нещо, което ми се случи в ранна есен и е твърде забележително. Аз се противопоставих отначало, защото беше твърде изненадващо. Но то представлява един от случаите, когато обикновеността побеждава. Във Флоренция съществува един надгробен паметник изваян от Микеланджело за Лоренцо и Джулиано Медичи. Там са изразени тези двама братя и до тях са изваяни четири алегорични фигури. Тези фигури са много добре познати. Но там нещо не беше съгласувано с тази група и това ми се разкри веднага, когато я видях за първи път. На мене ми стана веднага ясно, че този който е описал като Джулиано е Лоренцо и обратно. Ясно е: тъй като фигурите могат да бъдат разменени при някой случай, те са били разменени и това е останало незабелязано.
към текста >>

Ето защо тези, които пишат за този надгробен паметник, описват Джулиано като Лоренцо и обратно.
Там са изразени тези двама братя и до тях са изваяни четири алегорични фигури. Тези фигури са много добре познати. Но там нещо не беше съгласувано с тази група и това ми се разкри веднага, когато я видях за първи път. На мене ми стана веднага ясно, че този който е описал като Джулиано е Лоренцо и обратно. Ясно е: тъй като фигурите могат да бъдат разменени при някой случай, те са били разменени и това е останало незабелязано. Ето защо тези, които пишат за този надгробен паметник, описват Джулиано като Лоренцо и обратно. Обаче това, което е важно сега тук се четирите алегорични фигури. Когато изходим от разглеждането на фигурата наречена "Нощ", от тази чудесна "Нощ", ако останем с мнението, че имаме работа с една алегория, ние не можем да стигнем до истинското разбиране. Обаче, ако си представим това, което знаем за човешкото етерно тяло, ако си представим това етерно тяло в неговата пълна дейност така, че запитаме: Когато астралното тяло и Азът са се излъчили от физическото и етерното тяло би потърсило най-много отговарящите на това жестове, какви жестове биха се получили? Тогава ние получаваме отговора от тази на фигурата "Нощта". Тук би се получил един такъв жест, какъвто Микеланджело е предал на тази фигура.
към текста >>

163. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето.
Когато между смъртта и едно ново раждане навлезем в сферата на Слънцето, ние намираме там две неща. Първото, което намираме е нещо което можем да изразим само образно: Намираме един празен престол, един празен миров престол. И онова, което можем да търсим върху този празен миров престол, ние можем да го намерим само в образите на Акашовата летопис. Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето. Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето. Тук ние виждаме каква е мисията на човешката душа на Земята: Да потърси тук връзката с Тайната на Голгота, така както ние търсим тази наша връзка в нашето духовно движение. Чрез това ние запазваме между смъртта и едно ново раждане спомена за Христовия Импулс и не ставаме никакви самотници в сферата на Слънцето, а ставаме общителни и дружелюбни същества, чрез силите, които сме взели с нас от Земята. Тогава ние живеем чрез нашата собствена, нанесена в нас сила на образи на Христос, който е останал само като образ в сферата на Слънцето. И ние трябва да вземем в нас от земния живот толкова много сили, че тази сила да ни остане също и за следващото време и да не може да се изгуби.
към текста >>

164. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря.
Човекът който може да бъде намерен по описания начин, не се беше интересувал за някакви мисли и чувства относно духовния свят. Той мина през вратата на смъртта, без да направи да минат тук през душата му някакви мисли и чувства относно духовния свят. Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря. Как би могъл да я намери той? От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности. От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране. Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли. Тези мисли биват виждане.
към текста >>

165. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ясновидското съзнание може действително да проникне до там, да разшири паметта толкова много, че на истина миналите земни съществувания да бъдат изплували в паметта като едни спомен.
Могат да възникнат някои въпроси върху едно, или друго, когато постепенно проникваме в познанията на Духовната наука. Някой определено може да зададе такива въпроси. Нека днес запълним една част от нашето разглеждане с това, като самите ние си зададем такива въпроси. Отговорът на тези въпроси често пъти е в състояние да ни заведе по-дълбоко в цялата връзка на мировите факти, доколкото духовният свят действува в тези факти, а именно във връзката на фактите, относно самата човешка природа. Един въпрос може да бъде зададен така: Когато човек стигне постепенно до там, да разбере важността и голямото значение на така нареченото прераждане, може да възникне въпросът: Да, така става, че в обикновения живот на нашето настояще, човекът не може да добие никакво съзнание за своите минали земни съществувания? Ясновидското съзнание може действително да проникне до там, да разшири паметта толкова много, че на истина миналите земни съществувания да бъдат изплували в паметта като едни спомен. Обаче в обикновеният живот на днешното човечество е така, че не съществува съзнание за минали земни съществувания. А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма. Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек. Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания? Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст.
към текста >>

166. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет.
Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>

От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта.
Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло. Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния. Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния. Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни.
към текста >>

Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло.
Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло. Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния. Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния. Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили.
към текста >>

Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет.
Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло.
към текста >>

167. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет.
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално. От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава. За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго. Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на предмета за изучаване. Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет. Никога не съм чул някой да е станал математик чрез това, че ходи да се разхожда, просто защото това не е нещо подобно. Така и душевни свойства, които са подобни на моралните импулси, могат да се усвоят само тогава, когато човек се упражнява върху това, което той вече има в обикновения живот. Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание.
към текста >>

168. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение. Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>

ако на паметта то би се доверило,
ако на паметта то би се доверило,
към текста >>

169. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

„ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“. Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места. „ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното. (...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен. Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „
към текста >>

170. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние.
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека. Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво). Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние. Чувствителност по отношение на собствения темперамент.
към текста >>

171. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>

Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие.
Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>

Човек добива първо една по-лоша памет.
Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>

Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>

При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта.
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта. Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет. По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм човек трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
към текста >>

И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет.
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта. Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет. По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм човек трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
към текста >>

Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта.
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта. Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет. По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм човек трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
към текста >>

Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет.
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта. Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет. По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм човек трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
към текста >>

По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука". Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно. Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано. Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>

Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука". Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно. Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано. Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>

По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука". Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно. Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано. Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>

Нещата, за които той не проявява един чувствен интерес, лесно избягват от паметта му.
Човек ще забележи, че когато минава през едно антропософско или езотерично развитие, той лесно забра вя нещата. Нещата, за които той не проявява един чувствен интерес, лесно избягват от паметта му. Така се случва с нещата, които човек не може да обикне, с които той не може да се срасне душевно. Напротив нещата, с които той се сраства душевно, се запазват толкова по-добре в неговата памет. Ето защо човек трябва да се стреми да произвежда систематично това душевно срастване с нещата.
към текста >>

Напротив нещата, с които той се сраства душевно, се запазват толкова по-добре в неговата памет.
Човек ще забележи, че когато минава през едно антропософско или езотерично развитие, той лесно забра вя нещата. Нещата, за които той не проявява един чувствен интерес, лесно избягват от паметта му. Така се случва с нещата, които човек не може да обикне, с които той не може да се срасне душевно. Напротив нещата, с които той се сраства душевно, се запазват толкова по-добре в неговата памет. Ето защо човек трябва да се стреми да произвежда систематично това душевно срастване с нещата.
към текста >>

Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. . По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман. Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет? Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
към текста >>

Това не е същата онази памет, която сме имали по-рано.
Това не е същата онази памет, която сме имали по-рано. Ние забелязваме точно разликата, когато си служим с нея. Когато си служим с човешката памет, тогава положението е такова, че нещата се явяват в нашата душа като спомени; обаче когато като езотерик или антропософ развием в себе си една такава памет, положението е вече такова, като нещата, които сме преживяли по този начин, са останали да съществуват във времето. Ние се научаваме да насочваме един вид поглед назад във времето и положението е действително такова, като че гледаме навън преживяните неща; ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все повече и повече имагинативна, образна. Когато сме постъпили така, както току-що бе описано да речем с една книга -, тогава, ако е необходимо да извикаме отново в душата си преживяните неща, достатъчно е само да се спрем на нещо, което е свързано с тях и погледът ни се насочва върху времето, върху онзи момент, в който сме се занимавали с книгата, ние ще видим себе си, как четем книгата следователно тогава нямаме един обикновен спомен: пред нас застава цялата картина, целият образ.
към текста >>

Когато си служим с човешката памет, тогава положението е такова, че нещата се явяват в нашата душа като спомени; обаче когато като езотерик или антропософ развием в себе си една такава памет, положението е вече такова, като нещата, които сме преживяли по този начин, са останали да съществуват във времето.
Това не е същата онази памет, която сме имали по-рано. Ние забелязваме точно разликата, когато си служим с нея. Когато си служим с човешката памет, тогава положението е такова, че нещата се явяват в нашата душа като спомени; обаче когато като езотерик или антропософ развием в себе си една такава памет, положението е вече такова, като нещата, които сме преживяли по този начин, са останали да съществуват във времето. Ние се научаваме да насочваме един вид поглед назад във времето и положението е действително такова, като че гледаме навън преживяните неща; ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все повече и повече имагинативна, образна. Когато сме постъпили така, както току-що бе описано да речем с една книга -, тогава, ако е необходимо да извикаме отново в душата си преживяните неща, достатъчно е само да се спрем на нещо, което е свързано с тях и погледът ни се насочва върху времето, върху онзи момент, в който сме се занимавали с книгата, ние ще видим себе си, как четем книгата следователно тогава нямаме един обикновен спомен: пред нас застава цялата картина, целият образ.
към текста >>

Ние се научаваме да насочваме един вид поглед назад във времето и положението е действително такова, като че гледаме навън преживяните неща; ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все повече и повече имагинативна, образна.
Това не е същата онази памет, която сме имали по-рано. Ние забелязваме точно разликата, когато си служим с нея. Когато си служим с човешката памет, тогава положението е такова, че нещата се явяват в нашата душа като спомени; обаче когато като езотерик или антропософ развием в себе си една такава памет, положението е вече такова, като нещата, които сме преживяли по този начин, са останали да съществуват във времето. Ние се научаваме да насочваме един вид поглед назад във времето и положението е действително такова, като че гледаме навън преживяните неща; ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все повече и повече имагинативна, образна. Когато сме постъпили така, както току-що бе описано да речем с една книга -, тогава, ако е необходимо да извикаме отново в душата си преживяните неща, достатъчно е само да се спрем на нещо, което е свързано с тях и погледът ни се насочва върху времето, върху онзи момент, в който сме се занимавали с книгата, ние ще видим себе си, как четем книгата следователно тогава нямаме един обикновен спомен: пред нас застава цялата картина, целият образ.
към текста >>

Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно виждане на образи, които стоят в едно времево отдалечение.
Тогава ще можем да забележим, че, докато по-рано само сме чели в книгата, сега нещата фактически изникват пред нас. Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно виждане на образи, които стоят в едно времево отдалечение. Това е вече именно най-първото начало, във всеки случай елементарното начало, но постепенното учене за четене в Акашовата Летопис: паметта бива заменена с едно изучаване на четенето в изтеклото време. И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда, как нещата протичат в миналото време. Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота.
към текста >>

Това е вече именно най-първото начало, във всеки случай елементарното начало, но постепенното учене за четене в Акашовата Летопис: паметта бива заменена с едно изучаване на четенето в изтеклото време.
Тогава ще можем да забележим, че, докато по-рано само сме чели в книгата, сега нещата фактически изникват пред нас. Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно виждане на образи, които стоят в едно времево отдалечение. Това е вече именно най-първото начало, във всеки случай елементарното начало, но постепенното учене за четене в Акашовата Летопис: паметта бива заменена с едно изучаване на четенето в изтеклото време. И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда, как нещата протичат в миналото време. Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота.
към текста >>

И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда, как нещата протичат в миналото време.
Тогава ще можем да забележим, че, докато по-рано само сме чели в книгата, сега нещата фактически изникват пред нас. Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно виждане на образи, които стоят в едно времево отдалечение. Това е вече именно най-първото начало, във всеки случай елементарното начало, но постепенното учене за четене в Акашовата Летопис: паметта бива заменена с едно изучаване на четенето в изтеклото време. И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда, как нещата протичат в миналото време. Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота.
към текста >>

Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото.
Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото. Тогава другият казва: ето на, ти имаш една особено предимствена памет! Той казва това, защото няма никакво понятие за това, каква промяна е станала. И това е именно нещо, на основата на което лежи едно преобразуване в етерното тяло.
към текста >>

Тогава другият казва: ето на, ти имаш една особено предимствена памет!
Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото. Тогава другият казва: ето на, ти имаш една особено предимствена памет! Той казва това, защото няма никакво понятие за това, каква промяна е станала. И това е именно нещо, на основата на което лежи едно преобразуване в етерното тяло.
към текста >>

Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек.
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек. Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли. Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво. И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си. Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
към текста >>

172. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Както една мисъл, за която си спомняме само много отдалече, когато положим усилия да я извлечем от паметта, израства до това, което тя е била някога, така израства онова, което носим в нас например бели дробове и което отначало се представя като последен спомен за едно прадревно великолепие това израства.
И това ясновидското гледане за нас постепенно се оформят тези органи в това, което те са били някога. Както една мисъл, за която си спомняме само много отдалече, когато положим усилия да я извлечем от паметта, израства до това, което тя е била някога, така израства онова, което носим в нас например бели дробове и което отначало се представя като последен спомен за едно прадревно великолепие това израства. Обаче ние чувствуваме: то се простира в миналото както една сегашна мисъл за един далечен спомен, която след това се оформя в това, което е била някога. В нашето вижда не белите дробове израстват до имагинацията (образа) на това, което някога окултист е наричал като един постоянен символ на човешката форма: до имагинацията на Орела. И ние добиваме чувството: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното животинско същество наречено орел, защото от друга страна то също е един упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
към текста >>

173. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта.
например като съдържание, си служи с етерното тяло; Съзнателната душа си служи с мозъка на физическото тяло. Когато в този смисъл Сетивната душа бива преобразена в Интуитивна душа, Вие трябва да си представите съобразно с това, че Интуитивната душа има свой инструмент в Астралното тяло на човека. Инспиративната душа е преобразената Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Тя има свой инструмент в Етерното тяло на човека. И Имагинативната душа, преобразената Съзнателна душа има свой инструмент във Физическото тяло на човека. А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта. Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосмоса. Вие виждате тук на схемата как Имагинативната душа изпълва физическото тяло. В действителност Имагинативната душа се потопява във физическото тяло, прониква го, така че ясно виждащото съзнание вижда органите на физическото тяло проникнати от все по-висши имагинации, които са отпечатани от вътрешността на тази личност във физическото тяло. В обикновения човек съществуват определен брой имагинации, които са отпечатани в органите на неговото тяло от висшите духовни Същества. При високо развития човек в членовете (частите, органите) на физическото тяло към имагинациите, които се намират там първоначално, се прибавят онези, които той отпечатва от своята собствена вътрешност в членовете на своето тяло.
към текста >>

174. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет.
Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>

Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно.
Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>

И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>

И действително, когато при ясновиждащото съзнание започва да работи имагинацията, когато от тъмнината на духовното съществуване изникват първите впечатления, в тяхното качество, в цялата тяхна същност тези впечатления са много подобни на онова душевно съдържание, което се намира в нас като съкровище на паметта.
И действително, когато при ясновиждащото съзнание започва да работи имагинацията, когато от тъмнината на духовното съществуване изникват първите впечатления, в тяхното качество, в цялата тяхна същност тези впечатления са много подобни на онова душевно съдържание, което се намира в нас като съкровище на паметта. Откровенията на духовния свят се явяват у нас като образи на спомена, но такива образи, които са безкрайно по-духовни, когато започваме да възприемаме с ясновидското съзнание. Тогава ние забелязваме някакси, че това наше съкровище на паметта е първото духовно действително нещо, първото, чрез което ние така да се каже излизаме от нашето тяло. Но след това ние трябва да вървим по-нататък, трябва да извлечем от глъбините на духа такива плуващи в духовната област образи, каквито ни представя паметта, но образи имащи много по-голяма оживеност, които не принадлежат на нашето изживяване както представите-спомени, и тогава виждаме, как над паметта се надига нещо. Това трябва добре да се запомни: надига се нещо от чужди духовни области, докато съкровището от спомени се надига от това, което сме съизживяли във физическия свят.
към текста >>

Тогава ние забелязваме някакси, че това наше съкровище на паметта е първото духовно действително нещо, първото, чрез което ние така да се каже излизаме от нашето тяло.
И действително, когато при ясновиждащото съзнание започва да работи имагинацията, когато от тъмнината на духовното съществуване изникват първите впечатления, в тяхното качество, в цялата тяхна същност тези впечатления са много подобни на онова душевно съдържание, което се намира в нас като съкровище на паметта. Откровенията на духовния свят се явяват у нас като образи на спомена, но такива образи, които са безкрайно по-духовни, когато започваме да възприемаме с ясновидското съзнание. Тогава ние забелязваме някакси, че това наше съкровище на паметта е първото духовно действително нещо, първото, чрез което ние така да се каже излизаме от нашето тяло. Но след това ние трябва да вървим по-нататък, трябва да извлечем от глъбините на духа такива плуващи в духовната област образи, каквито ни представя паметта, но образи имащи много по-голяма оживеност, които не принадлежат на нашето изживяване както представите-спомени, и тогава виждаме, как над паметта се надига нещо. Това трябва добре да се запомни: надига се нещо от чужди духовни области, докато съкровището от спомени се надига от това, което сме съизживяли във физическия свят.
към текста >>

Но след това ние трябва да вървим по-нататък, трябва да извлечем от глъбините на духа такива плуващи в духовната област образи, каквито ни представя паметта, но образи имащи много по-голяма оживеност, които не принадлежат на нашето изживяване както представите-спомени, и тогава виждаме, как над паметта се надига нещо.
И действително, когато при ясновиждащото съзнание започва да работи имагинацията, когато от тъмнината на духовното съществуване изникват първите впечатления, в тяхното качество, в цялата тяхна същност тези впечатления са много подобни на онова душевно съдържание, което се намира в нас като съкровище на паметта. Откровенията на духовния свят се явяват у нас като образи на спомена, но такива образи, които са безкрайно по-духовни, когато започваме да възприемаме с ясновидското съзнание. Тогава ние забелязваме някакси, че това наше съкровище на паметта е първото духовно действително нещо, първото, чрез което ние така да се каже излизаме от нашето тяло. Но след това ние трябва да вървим по-нататък, трябва да извлечем от глъбините на духа такива плуващи в духовната област образи, каквито ни представя паметта, но образи имащи много по-голяма оживеност, които не принадлежат на нашето изживяване както представите-спомени, и тогава виждаме, как над паметта се надига нещо. Това трябва добре да се запомни: надига се нещо от чужди духовни области, докато съкровището от спомени се надига от това, което сме съизживяли във физическия свят.
към текста >>

Когато сега се опитаме да насочим духовния поглед назад върху изживяванията на нашия Аз през годините, които сме изживели от момента на нашето детство, до който момент достигат нашите спомени когато се опитаме да се абстрахираме от всичко външно и да се вживеем напълно в нас, така щото да проникнем все повече в нашите спомени, да извлечем от съкровището на нашата памет това, което обикновено не си спомняме вече, тогава се приближаваме все повече до онзи момент, до който може да се простира нашият спомен.
Когато сега се опитаме да насочим духовния поглед назад върху изживяванията на нашия Аз през годините, които сме изживели от момента на нашето детство, до който момент достигат нашите спомени когато се опитаме да се абстрахираме от всичко външно и да се вживеем напълно в нас, така щото да проникнем все повече в нашите спомени, да извлечем от съкровището на нашата памет това, което обикновено не си спомняме вече, тогава се приближаваме все повече до онзи момент, до който може да се простира нашият спомен. И когато често предприемаме една такава операция, когато в това отношение усвоим известна практика,а ние можем това -, да извличаме от нашата памет отдавна забравени спомени, така че да развием една по-голяма сила на спомнянето; когато все повече и повече извличаме в нашето съзнание забравеното и с това укрепваме силата да събуждаме нашите спомени, тогава ще видим, че както в една ливада между тревистите стръкове, между тревистите зелени растения изникват цветя, така и между образите на спомените изникват образи на нещо, което по-рано не сме познавали. Това е нещо, което действително изниква така, както цветята и ливадата между зелените тревисти растения, но то идва от съвършено други духовни глъбини, за разлика от спомените, които изникват от нашата собствена душа. Тогава ние се научаваме да различаваме това, което би могло някакси да бъде свързано с нашите спомени, от това, което изниква от духовните основи, от духовните глъбини. И така ние постепенно се вживяваме във възможността да развием една сила, която ни позволява да извлечем духовното из неговите основи.
към текста >>

И когато често предприемаме една такава операция, когато в това отношение усвоим известна практика,а ние можем това -, да извличаме от нашата памет отдавна забравени спомени, така че да развием една по-голяма сила на спомнянето; когато все повече и повече извличаме в нашето съзнание забравеното и с това укрепваме силата да събуждаме нашите спомени, тогава ще видим, че както в една ливада между тревистите стръкове, между тревистите зелени растения изникват цветя, така и между образите на спомените изникват образи на нещо, което по-рано не сме познавали.
Когато сега се опитаме да насочим духовния поглед назад върху изживяванията на нашия Аз през годините, които сме изживели от момента на нашето детство, до който момент достигат нашите спомени когато се опитаме да се абстрахираме от всичко външно и да се вживеем напълно в нас, така щото да проникнем все повече в нашите спомени, да извлечем от съкровището на нашата памет това, което обикновено не си спомняме вече, тогава се приближаваме все повече до онзи момент, до който може да се простира нашият спомен. И когато често предприемаме една такава операция, когато в това отношение усвоим известна практика,а ние можем това -, да извличаме от нашата памет отдавна забравени спомени, така че да развием една по-голяма сила на спомнянето; когато все повече и повече извличаме в нашето съзнание забравеното и с това укрепваме силата да събуждаме нашите спомени, тогава ще видим, че както в една ливада между тревистите стръкове, между тревистите зелени растения изникват цветя, така и между образите на спомените изникват образи на нещо, което по-рано не сме познавали. Това е нещо, което действително изниква така, както цветята и ливадата между зелените тревисти растения, но то идва от съвършено други духовни глъбини, за разлика от спомените, които изникват от нашата собствена душа. Тогава ние се научаваме да различаваме това, което би могло някакси да бъде свързано с нашите спомени, от това, което изниква от духовните основи, от духовните глъбини. И така ние постепенно се вживяваме във възможността да развием една сила, която ни позволява да извлечем духовното из неговите основи.
към текста >>

175. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>

Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот. Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли. Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси. Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>

Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот. Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли. Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси. Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>

Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот. Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли. Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси. Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>

176. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот.
След това започва времето, когато е необходимо да развием душевните сили, които през време на живота на физическото поле трябва да останат всъщност неразвити, защото всички те се използуват, за да се организира физическото тяло и това, което му принадлежи, целият физически живот. Това са душевни сили, които през време на физическия живот трябваше да бъдат превърнати в нещо друго. Тези сили трябва постепенно да се пробудят след смъртта. Още през дните, когато изживяваме картината от спомени, ние трябва да отбележим едно такова пробуждане на душевни способности. Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот. Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли.
към текста >>

Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта.
Тези сили трябва постепенно да се пробудят след смъртта. Още през дните, когато изживяваме картината от спомени, ние трябва да отбележим едно такова пробуждане на душевни способности. Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот. Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо. Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите.
към текста >>

Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта.
Още през дните, когато изживяваме картината от спомени, ние трябва да отбележим едно такова пробуждане на душевни способности. Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот. Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо. Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества.
към текста >>

Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли.
Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот. Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо. Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели.
към текста >>

Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот.
Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо. Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго?
към текста >>

Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго?
Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо. Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител. Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени. О, това съкровище от спомени през време на земния живот никак не е само едно съкровище от спомени, а нещо съвършено друго. Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество.
към текста >>

Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени.
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител. Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени. О, това съкровище от спомени през време на земния живот никак не е само едно съкровище от спомени, а нещо съвършено друго. Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество. Сега ние знаем: ти си мислил през време на твоя физически живот, твоите мисли са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите мисли, ти си създал елементални същества. Това е новото, което ти си прибавил към целия Космос.
към текста >>

Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта.
Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята.
към текста >>

177. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост.
Сега тази мисъл е вътре в нас. Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим. Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост. Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят. А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>

И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н. В миналото те са мислели така, както ние мислим днес. И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха. Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>

178. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем действието от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки разум през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия.
В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н. и тук аз не искам да Ви обременявам с друго, освен да цитирам само няколко места, които срещаме в неговата 15 лекция върху волята. И сега, виждате ли, там намираме следните изречения: „Безбройните материални дразнения от външния свят пораждат въз будни процеси в кората на главния мозък, които във физическата област отговарят на усещанията. После проследихме тези възбудни процеси в посока на асоциативните нервни влакна и стигнахме до двигателните зони: оттук материалната възбуда отново се пренася към периферията чак до мускулите и предизвика контракция на мускулните влакна. На транскортикалния процес физически отговаря асоциацията на идеите и възникващото движение ние обозначихме като действие. Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем действието от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки разум през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия. Следователно тук се сблъскваме с една хипотеза като причина за нашите действия. И сега той посочва как няма никакъв смисъл да се говори за такава воля, как физиологията не открива нищо, което да отговаря на тази дума „воля“. После той се спира на т.нар. „силови действия“, които биха могли да бъдат разглеждани като „дегенерация“ на волята, за да отбележи, че тук също не може да става дума за някаква воля, а за нещо съвършено друго, така че в случая не може да се говори за воля.
към текста >>

179. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло.
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да мислим всичко, което можем да мислим по време на физическото си битие. Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло. Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал. Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили. Ние виждаме мислите. Не ги изваждаме от основите, свързани с физическото тяло, а ги виждаме и разглеждаме като панорама на живота, който сме изживели.
към текста >>

180. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Споменът във физическото тяло е такъв, че го изтегляме от нашата памет.
Знаем, че в първите дни след смъртта се състои нещо като ретроспекция. Но тази ретроспекция може да се нарече – все пак с известно право – само фигуративно ретроспекция, защото в продължение на няколко дни имаме нещо като картина, като панорама, изтъкана от всичко, което сме преживели в приключилия вече живот. Но тази панорама не е като обикновеното спомняне, докато сме във физическото тяло. Споменът във физическото тяло е такъв, че го изтегляме от нашата памет. Един такъв спомен представлява сила, свързана с физическото тяло, представлява памет, от която изтегляме спомените. Спомнянето след смъртта е такова, че като в панорама се представя всичко, което се е случило в живота, но едновременно, и се намира около нас във вид на имагинации. Ние живеем няколко дена в рамките на нашето изживяване. В могъщи образи се представя всичко, което сме преживели в последния период преди смъртта, като в същото време имаме и всичко, което сме изживели в нашето детство. Една житейска панорама, една житейска картина ни представя всичко, което иначе във времето следва едно подир друго, в една цялост, изтъкана от етера.
към текста >>

Един такъв спомен представлява сила, свързана с физическото тяло, представлява памет, от която изтегляме спомените.
Знаем, че в първите дни след смъртта се състои нещо като ретроспекция. Но тази ретроспекция може да се нарече – все пак с известно право – само фигуративно ретроспекция, защото в продължение на няколко дни имаме нещо като картина, като панорама, изтъкана от всичко, което сме преживели в приключилия вече живот. Но тази панорама не е като обикновеното спомняне, докато сме във физическото тяло. Споменът във физическото тяло е такъв, че го изтегляме от нашата памет. Един такъв спомен представлява сила, свързана с физическото тяло, представлява памет, от която изтегляме спомените. Спомнянето след смъртта е такова, че като в панорама се представя всичко, което се е случило в живота, но едновременно, и се намира около нас във вид на имагинации. Ние живеем няколко дена в рамките на нашето изживяване. В могъщи образи се представя всичко, което сме преживели в последния период преди смъртта, като в същото време имаме и всичко, което сме изживели в нашето детство. Една житейска панорама, една житейска картина ни представя всичко, което иначе във времето следва едно подир друго, в една цялост, изтъкана от етера. Всичко, което виждаме, живее в етера.
към текста >>

181. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
Разбира се, всеки отделен случай има своите особености, но също така, разглеждайки ги, можем да придобием известни отправни точки. Преди всичко се питаме: какво представлява насилствената смърт? На този въпрос може да се отговори, ако смъртта се разглежда не от страната на земния живот, а от другата страна, от гледната точка на човека, преминал през портата на смъртта. В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя живота като вечен победител. Съзерцанието на смъртта от другата страна, което е възвишено и грандиозно, което е налице постоянно, означава също, че между смъртта и ново раждане в нас е налице здраво азово съзнание. Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>

182. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики.
Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия. По принцип и трите части имат право да се възвеждат към Карл Велики. Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"!
към текста >>

183. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Редно е обаче да се досетим, че по-големи, по-значителни представи са битували под формата на усещания в Централна Европа през VIII, IX, че навярно и през Х век, тъй като тези усещания се явявали продължение именно на онова, което все още било налице от старите традиции продължение на шествия и други подобни, които се били запазили в народната памет.
Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката. На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството. И това могло да се постигне именно защото усетът за старите традиции продължавал да действа. Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото време. Защото всичко филистерско изцяло си е едно паралелно явление на материализма. Редно е обаче да се досетим, че по-големи, по-значителни представи са битували под формата на усещания в Централна Европа през VIII, IX, че навярно и през Х век, тъй като тези усещания се явявали продължение именно на онова, което все още било налице от старите традиции продължение на шествия и други подобни, които се били запазили в народната памет.
към текста >>

Възможно ли е да оставим чужденците във и извън страната, враговете, живеещи или нахлули в дома ни, да наложат този вид смърт на един народ, който вчера с властнически трепет издигна край морето си изображението на своя върховен мит, паметника на своята истинска воля, която е римска воля, о граждани?
Едному са нужни 50 години, за да почине в леглото си, другиму са нужни 50 години, за да приключи своята деградация в леглото си. Възможно ли е да оставим чужденците във и извън страната, враговете, живеещи или нахлули в дома ни, да наложат този вид смърт на един народ, който вчера с властнически трепет издигна край морето си изображението на своя върховен мит, паметника на своята истинска воля, която е римска воля, о граждани?
към текста >>

184. Бележки GA_173 Карма на неистината

Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
*219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения. Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
към текста >>

185. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Значението на нашата памет за умрелите за самите умрели.
Значението на масовата смърт по време на война. София Щинде. Нашата връзка с умрелите. Животът в духовния свят след смъртта. Действието на Йерархиите в битието на умрелите. Значението на нашата памет за умрелите за самите умрели.
към текста >>

Продължаващата памет за момента на смъртта.
Преживявания на душата след смъртта. Панорама на живота. Продължаващата памет за момента на смъртта. Навлизане в камалока. Формиране на кармата. Връзката на нашето съзнание в съня с живота в камалока. Действие на етерните тела на преждевременно умрелите.
към текста >>

186. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития.
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития. Това може днес да бъде казано тук. Войната между Рим и Картаген е била знаменателна. Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа. Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение.
към текста >>

187. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция.
Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на чувствата, които се раждат тук. Ако беше достатъчно просто да се запишат думите и след това просто да се четат навсякъде от хора с различни жизнени съотношения, тогава нямаше да ми се налага да пътувам из Германия, а просто щях да ги запиша веднъж. Тези думи трябва да звучат от съотношението между чувства и възприятия, тъй като навсякъде, където се събират хора, възниква обща човешка аура, и изхождайки от нея трябва да се говори за духовния живот – това най-накрая трябва да се разбере. По този начин ние внасяме духовното в живота не с фрази, а с това, че действително пронизваме живота с духовното. И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват. Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция. Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг. И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети. Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното. Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота. Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин.
към текста >>

188. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, което сме съхранили в нашата памет за починалия, трябва от най-вътрешните основи на душата, тоест от Аза и астралното тяло, да го излеем в частите от нашето човешко същество, които пораждат съзнанието и представата в етерното тяло и във физическото тяло.
В сетивния свят топлината на преживяванията му не струи вече към нашето сърце. Когато сме живели заедно, с помощта на физическото си тяло, в което е бил облечен във физическия свят, той отново и отново е запечатвал в нас образа, който сме имали пред себе си. Настъпилото изменение се състои преди всичко в това, че душата, стояла близо до нас, преминавайки портата на смъртта, ни е напуснала, и сега нямаме вече тази помощ за общуване с нея, която ни се е давала от образа, стоял пред нас, изтъкан с помощта на излизащите от нея сетивни импулси, с всички подбуди, пориви на любов, симпатии и антипатии. От момента, когато душата ни е напуснала през портата на смъртта, в нас остава нейният образ, който сега трябва да продължи да живее в нас, вътрешно пронизвайки ни. Ако оживим този образ, от имагинацията, в която той продължава да живее в нашето етерно тяло, а особено в астралното тяло и Аза, което в нормалния живот винаги остава зад прага на съзнанието – ако искаме да го издигнем до съзнанието във физическото битие, трябва да му позволим да се издигне /да го извлечем/ от най-вътрешните дълбини на своето същество. Това, което сме съхранили в нашата памет за починалия, трябва от най-вътрешните основи на душата, тоест от Аза и астралното тяло, да го излеем в частите от нашето човешко същество, които пораждат съзнанието и представата в етерното тяло и във физическото тяло.
към текста >>

Какво значение има, ако ние сами си определяме дни или часове в памет на нашите мъртви?
Още по-различно, от гледна точка на непосредствения живот, можем да поставим този въпрос. Да го поставим така: какво собствено значи за мировата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали? Какво значение има, ако ние сами си определяме дни или часове в памет на нашите мъртви? Когато им четем или правим нещо друго, за да се почувстваме заедно с тях, и особено, за да оживим това, което ни е свързвало с тях? Да го кажем още по-различно: какво значи, когато в будно състояние възстановяваме това, което ни е свързвало с мъртвия? И в такава форма може да се изправи този въпрос в съзнанието на духовния изследовател.
към текста >>

189. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Човек не може да си спомни момента на своето раждане, паметта не стига толкова далеч.
И в това отношение преживяването в духовния свят между смъртта и новото раждане рязко се отличава от физическото преживяване тук между раждането и смъртта. Тук във физическия свят при нормално състояние на съзнанието никой не може да помни момента на своето раждане; спомнянето започва по-късно. Човек не може да си спомни момента на своето раждане, паметта не стига толкова далеч. Но това, което човек вътрешно преживява зад прага на смъртта, остава с него в течение на целия му живот между смъртта и новото раждане. Преживяването на раждането напуска човека, когато той встъпва във физическия свят, но преживяването на смъртта остава с човека през целия му живот между смъртта и новото раждане. Във физическия свят физическият човек не може да се озърне назад, към момента на своето раждане; в духовния свят той поглежда към своята смърт в течение на целия си живот между смъртта и новото раждане. Този поглед назад, тази прикрепеност към момента на смъртта – това ражда Аз-съзнанието между смъртта и новото раждане, на него дължим това.
към текста >>

Това е най-същественото и важното – че тук, във физическия земен живот съхраняваме в паметта това, което сме преживели в будно дневно съзнание, и че по време на живота в страната на душите сме дарени със способността да помним преживяванията на дневното съзнание, които са били преработени в нощите на земния живот.
Това е най-същественото и важното – че тук, във физическия земен живот съхраняваме в паметта това, което сме преживели в будно дневно съзнание, и че по време на живота в страната на душите сме дарени със способността да помним преживяванията на дневното съзнание, които са били преработени в нощите на земния живот.
към текста >>

За да можем най-плодотворно да се приближим към най-важните истини, за които още ще говорим утре, да възстановим в паметта си това, за което вече говорих тук във връзка със значителните събития от наши дни.
За да можем най-плодотворно да се приближим към най-важните истини, за които още ще говорим утре, да възстановим в паметта си това, за което вече говорих тук във връзка със значителните събития от наши дни. Когато портата на смъртта преминава човек, животът на когото е прекъснат от външни сили, или изобщо млад човек, тогава отделянето на етерното тяло става скоро след смъртта. Но нормално в етерното тяло са заложени сили за живот до дълбока старост. Животът е прекъснат, но в етерното тяло остават заложените в него сили. И както във физическия свят никакви сили не изчезват, а се преобразуват, така и силите, заложени в етерното тяло, не изчезват, а се запазват. Когато човек умре на младини, в разцвета на силите си, той оставя на света тези сили на етерното тяло, които би могъл да използва в своя по-нататъшен живот.
към текста >>

190. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но, за да възникнат мислите в мисленето, за да възникнат представите, е необходимо физическото тяло, тъй като за да могат мислите тук, на физически план, да бъдат удържани от паметта, е необходимо въздействието на физическото тяло.
Да насочим нашето внимание към това, което наричаме човешко етерно тяло. Още завчера в откритата лекция /бележка 59/ обърнах внимание на слушателите на това, че не трябва да си представяме етерното тяло като някакво фино ниво на физическото – това би била материалистична представа – а трябва да си го представяме такова, каквото то се явява на вътрешното преживяване. И тогава стигаме до там, че това, което в живота на физически план, в тесния смисъл на думата, наричаме представи, се корени в етерното тяло. Но, за да възникнат мислите в мисленето, за да възникнат представите, е необходимо физическото тяло, тъй като за да могат мислите тук, на физически план, да бъдат удържани от паметта, е необходимо въздействието на физическото тяло.
към текста >>

И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли.
Ето в какво е работата. Когато мислим, мисленето, разбира се, изхожда от Аза, преминава през астралното тяло, но основно се разиграва в движенията на етерното тяло. Това, което мислим, което си представяме, винаги се разиграва в движенията на етерното тяло. Тези движения на етерното тяло сякаш се отпечатват във физическото тяло. Това е грубо казано, ставащото е много по-фино и по-сложно, но приблизително, като сравнение, може така да се изрази. И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли. Приблизително това става така. Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при мисълта, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът. Значи, спомените се обуславят от това, че движенията на етерното тяло се отпечатват във физическото тяло. Разбира се, паметта е свързана с етерното тяло, но за да може във физическия живот да се появи споменът, на етерното тяло е необходим сякаш пазител на неговите движения. Така протича на физически план в будно състояние в нашето вътрешно същество животът ни в мислите; живеем между раждането и смъртта, имаме преживявания и ги помним.
към текста >>

Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при мисълта, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът.
Това, което мислим, което си представяме, винаги се разиграва в движенията на етерното тяло. Тези движения на етерното тяло сякаш се отпечатват във физическото тяло. Това е грубо казано, ставащото е много по-фино и по-сложно, но приблизително, като сравнение, може така да се изрази. И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли. Приблизително това става така. Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при мисълта, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът. Значи, спомените се обуславят от това, че движенията на етерното тяло се отпечатват във физическото тяло. Разбира се, паметта е свързана с етерното тяло, но за да може във физическия живот да се появи споменът, на етерното тяло е необходим сякаш пазител на неговите движения. Така протича на физически план в будно състояние в нашето вътрешно същество животът ни в мислите; живеем между раждането и смъртта, имаме преживявания и ги помним.
към текста >>

Разбира се, паметта е свързана с етерното тяло, но за да може във физическия живот да се появи споменът, на етерното тяло е необходим сякаш пазител на неговите движения.
Това е грубо казано, ставащото е много по-фино и по-сложно, но приблизително, като сравнение, може така да се изрази. И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли. Приблизително това става така. Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при мисълта, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът. Значи, спомените се обуславят от това, че движенията на етерното тяло се отпечатват във физическото тяло. Разбира се, паметта е свързана с етерното тяло, но за да може във физическия живот да се появи споменът, на етерното тяло е необходим сякаш пазител на неговите движения. Така протича на физически план в будно състояние в нашето вътрешно същество животът ни в мислите; живеем между раждането и смъртта, имаме преживявания и ги помним.
към текста >>

Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия.
Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
към текста >>

191. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания.
Тъй като в наше време във връзка с материалистичната настройка на душата, хората имат малко възможности, живеейки един до друг, да се познават. Те смятат, че се познават, но само преминават един край друг, говорят си един край друг. Може да имате 30 и повече годишен брак, и много малко да се познавате един друг. За да умееш да вникнеш в съществото на другия, душата трябва да стане много чувствителна. Когато познаваш другия като самия себе си, само тогава има предпоставка, да възстановиш в душата си образа му. Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания. Тогава това е възможно – да намерим отговор от починалия на нашето обръщение към него, ако сме успели живо да усетим в душата си това, което реално, с пълно разбиране, сме възприели като изхождащо от съществото на починалия.
към текста >>

Това, за което току що говорих, съвсем не е лишено от значение за практическия живот; това, което наричаме памет за умрелите, придобива благодарение на това особено осветяване.
Това, за което току що говорих, съвсем не е лишено от значение за практическия живот; това, което наричаме памет за умрелите, придобива благодарение на това особено осветяване. За рано умрелите това поменуване, искам да кажа, култът на помена, е добре така да напомня, така да се изгради, че да остава във всеобщото; така да се насочат мислите, култовите действия или нещо друго, насочено към поменуването, че по-малко да се навлиза в индивидуалното, в личното на заминалия, а, отнесено към починалия, да се живее повече в мировите възприятия, в мировите мисли. В това младият починал, който остава с нас, се чувства добре. За починалия възрастен е особено добре, ако се навлезе в неговото индивидуално, ако насочените към него мисли са построени върху неговата личност, отразяват и засягат лично него. За младия починал е особено добре, ако помена е построен по-култово, като общо установен култ, имащ символично значение. За младия починал особено съзвучен е католическият помен, който в повечето страни е по-малко индивидуализиран, или съвсем не засяга индивидуални отношения, а представлява всеобщо, общоприложимо символично поменаване на покойниците.
към текста >>

192. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване.
Останалият организъм в течение на целия живот на човека, отдава на главата своите унаследени сили, иначе бихме умирали на 28 години, както това съответства на организацията на главата. Но главата също трябва отново да отдаде това, което е получила. Обаче съвременното обучение не създава тези възможности, в това можете да се убедите, ако си зададете въпроса: нима съвременните хора, получили училищно образование, в по-късния живот си спомнят нещо, извън това, което е събуждало емоциите им? – Най-често те не само си спомнят само това, което е събуждало емоциите им, но те са доволни, ако бързичко могат да забравят всичко. Това означава, че останалият организъм само съзерцава обучението на главата. Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване. Тя би била източник на живот, ако в нея бяха силите, образуващи не само главата, а и сърцето. Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм. Би имал... Днес това едва започва, работата ще става все по-лоша и по-лоша. Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години. После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее.
към текста >>

Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години.
Това означава, че останалият организъм само съзерцава обучението на главата. Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване. Тя би била източник на живот, ако в нея бяха силите, образуващи не само главата, а и сърцето. Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм. Би имал... Днес това едва започва, работата ще става все по-лоша и по-лоша. Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години. После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее. Той рано става душевно-духовно стар, тъй като силите на развитие на главата не са приспособени да се преливат в четири пъти по-бавно вървящото развитие на сърдечния организъм.
към текста >>

После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее.
Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване. Тя би била източник на живот, ако в нея бяха силите, образуващи не само главата, а и сърцето. Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм. Би имал... Днес това едва започва, работата ще става все по-лоша и по-лоша. Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години. После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее. Той рано става душевно-духовно стар, тъй като силите на развитие на главата не са приспособени да се преливат в четири пъти по-бавно вървящото развитие на сърдечния организъм.
към текста >>

Изучавайки Кант-Лапласовата система, връщайки се към нея в паметта си, хората все повече ще стареят.
Тези неща трябва да се вземат предвид. Но ако се вземат предвид, цялата училищна система трябва коренно да бъде променена, и вместо господстващите днес мъртви понятия, са необходими понятия изпълнени с живот. Изучавайки Кант-Лапласовата система, връщайки се към нея в паметта си, хората все повече ще стареят. Това, което е в действителност, е духовното начало /изходна точка/ на Вселената, от което се е развило физическото; такова понятие, ако правилно се вплете в преподаването, ще бъде в течение на целия живот източник на младост /подмладяване/. И това е възможно: не само методически да се преработи целият материал за преподаване, но напълно да се преработи, изхождайки от антропософското познание, цялата система на преподаване; тогава човек през целия си живот ще носи нещо, което ще се превърне в него в непресъхващ извор на младост. Това трябва да бъде постигнато съзнателно, – за да не остаряват хората едва доживявайки до 50 години, за да могат те вътрешно-душевно цял живот да се хранят от това, което са възприели в младостта си, което са възприели в детството, и което би било в тях източник за оживяване, душевно-духовно освежаващо питие. Но преподаваното трябва така да се поднася, че да бъде не само храна за развитие на главата, но да се подхранва развитието на целия човешки организъм.
към текста >>

193. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ограничеността на паметта за сънищата е свързана с това.
Затова хората толкова малко знаят за своите сънища. Тъй като голяма част от това, което ни се присънва, са именно промъкналите се, незабелязани впечатления от деня. Това, което ясно е схванато от дневното съзнание, се присънва много рядко. То се присънва в случай, че е било свързано с определени впечатления и чувства, които все пак не са били ясно и отчетливо осъзнати. И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден. Ограничеността на паметта за сънищата е свързана с това. Накратко, искам да кажа, че безкрайно много неща, които много бегло се докосват до нашето съзнание, се промъкват в човешкия живот, и въпреки това имат голямо значение за душевния живот на човека, макар и да остават неосъзнати или в подсъзнанието. Всичко, което, бих казал, шумоли между редовете на живота, придобива голямо значение, след като човек премине през портата на смъртта.
към текста >>

Това, което тук е било ясно осъзнато, след смъртта се проявява повече като спомен, като картини на паметта; това, на което тук малко е било обърнато внимание, се разгръща като образи, живеещи в настоящия момент.
Всичко, което за обикновеното дневно съзнание преминава незабелязано, се привежда в движение, когато човек преминава портата на смъртта. И това, което човек по такъв начин преживява след голям период от време, бих го нарекъл, разгръщане на образите. По същество това, което тогава става с човека, е преминаване през преживяване на имагинативно съзнание. Огромното количество образи, които много смътно са достигали до нашето земно съзнание, се разгръща пред нас, покрай картините от живота, и се отделя от това, което тук на земята е било ясно доведено до нашето съзнание. Именно това, което тук е било малко отбелязано от съзнанието. Това, което тук е било ясно осъзнато, след смъртта се проявява повече като спомен, като картини на паметта; това, на което тук малко е било обърнато внимание, се разгръща като образи, живеещи в настоящия момент.
към текста >>

Тази проверка за даровитост изявява бързината на схващане, изявява паметливостта.
Изпитите за надареност заплашват да се развият в истинско идолопоклонничество. Как се прави това? Има учени психолози, които макар и нищо да не разбират от душевния живот, се смятат за познавачи на психологията. Психолозите са отгледани със съвременните методи и затова се считат за способни да отделят от младежката маса надарените деца, разбира се, за да попадне след това съответният човек на съответното място. Те не мислят, че възбуждат тщеславие и честолюбие, а че подбират надарените. Тази проверка за даровитост изявява бързината на схващане, изявява паметливостта. Пишат се нямащи връзка помежду си думи и този, който ги запомни бързо, притежава по-добра памет от този, на когото е потрябвало повече време. Правят се изпитания на интелекта, на интелигентността. Пишат се 2-3 думи нямащи връзка помежду си и се дава задание да се установи връзка между тях /асоциация/. Пишат, например, "разбойник" и "огледало". Единият казва: разбойникът се вижда в огледалото; другият: в моята стая има огледало, в стаята се промъква разбойник и аз го виждам в огледалото.
към текста >>

Пишат се нямащи връзка помежду си думи и този, който ги запомни бързо, притежава по-добра памет от този, на когото е потрябвало повече време.
Как се прави това? Има учени психолози, които макар и нищо да не разбират от душевния живот, се смятат за познавачи на психологията. Психолозите са отгледани със съвременните методи и затова се считат за способни да отделят от младежката маса надарените деца, разбира се, за да попадне след това съответният човек на съответното място. Те не мислят, че възбуждат тщеславие и честолюбие, а че подбират надарените. Тази проверка за даровитост изявява бързината на схващане, изявява паметливостта. Пишат се нямащи връзка помежду си думи и този, който ги запомни бързо, притежава по-добра памет от този, на когото е потрябвало повече време. Правят се изпитания на интелекта, на интелигентността. Пишат се 2-3 думи нямащи връзка помежду си и се дава задание да се установи връзка между тях /асоциация/. Пишат, например, "разбойник" и "огледало". Единият казва: разбойникът се вижда в огледалото; другият: в моята стая има огледало, в стаята се промъква разбойник и аз го виждам в огледалото. Вторият мисли по-сложно, значи е надарен.
към текста >>

194. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

За да се ориентираме в особения пример, към който днес ще подходим, бих искал да възстановя в паметта ви това, за което стана дума вчера в откритата лекция.
За да се ориентираме в особения пример, към който днес ще подходим, бих искал да възстановя в паметта ви това, за което стана дума вчера в откритата лекция. Днес ще разгледаме това по-дълбоко и от практична гледна точка ще прекараме тези факти пред нашите души.
към текста >>

Да възстановим накратко в паметта си за какво става дума.
Вчера и още по-преди говорих тук, в този клон, за това, какво бих искал да назова подмладяване на човечеството в хода на развитието. Да възстановим накратко в паметта си за какво става дума. Ако тръгнем обратно на хода на развитие на човечеството чак до катастрофата в живота, когато континентът, разположен между съвременните Европа и Америка, се е потопил във водите на океана и в замяна са се появили на запад американският, и източно-европейският континент, ще намерим, започвайки от нашето време, пет човешки епохи. Първата следатлантска епоха, последвала непосредствено след атлантската катастрофа, е индийската културна епоха. Тя отива далеч в миналото зад периода, осветяван от историческите документи. Ще намерите кратко нейно описание в книгата ми "Въведение в тайната наука". Но днес за нас е важно следното, което ясно трябва да стои пред душата: в тази културна епоха човек е живеел така, че духовно-душевното му развитие и неговото телесно развитие са вървели съвместно чак до 50 години.
към текста >>

195. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Реч, посветена на паметта и в Мюнхен, 30 ноември 1915 година.
Софи Щинде, (1853-1915г.) От 1902 година във форщанда на Мюнхенския клон, след това във форщанда на Германската секция на Теософското Общество. Активно участвала в осъществяването на постановките на драмите-мистерии на Р.Щайнер в Мюнхен и в претворяването в живота на архитектурния замисъл. Реч, посветена на паметта и в Мюнхен, 30 ноември 1915 година. Виж "Нашите починали".
към текста >>

196. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н.
Да, скъпи мои приятели, наред с много други неща,Франц Брентано написа и едно есе върху гениалността. Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н. Франц Брентано не се опря на традиционните понятия за гения; те впрочем са прекалено мъгливи и не са друго, освен удобни и изтъркани шаблони на съвременното мислене. Общо взе то,можем да кажем: Начинът, според който Брентано дефинира гения, изобщо не съвпада с това, което геният беше досега, обаче той съвпада с това, което геният ще бъде утре! В своя досегашен смисъл, в своите досегашни параметри, геният не може да върви напред. На какво се опираха гениите в миналото? Те се опираха на това, че душите все още притежаваха силата да извличат импулси от наследствената маса, от възпитанието, и да ги "вкарват" в тялото; така че макар и в несъзнаван вид, интуициите, инспирациите, имагинациите на гения идваха от тялото.
към текста >>

197. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

На вчерашната си публична лекция аз изтъкнах, че паметта е като нещо, което изграждаме в подсъзнанието като един вид успоредно явление на съзнателния душевен живот.
Първото, или едно от първите неща, трябва да бъде науката за възпитанието. И в областта на възпитанието един от основните принципи е този, спрямо който днес се допуска една всеобща грешка. Много по-важно от всичко, на което съзнателно ще научите е но момче или момиче, един младеж или една девойка,е онова, което по време на израстването им се влива в тях несъзнателно. На вчерашната си публична лекция аз изтъкнах, че паметта е като нещо, което изграждаме в подсъзнанието като един вид успоредно явление на съзнателния душевен живот. Ето върху какво следва да се обърне внимание при възпитанието. Възпитателят трябва да предложи на душата не само това, което детето разбира, но и онова, което детето все още не разбира, но което може да се влее в душата му по един тайнствен начин и на което нещо много важно след време човекът винаги ще може да разчита. Ние все повече и повече се приближаваме до онзи момент, когато хората и то в продължение на целия си живот ще имат все по-голяма и по-голяма нужда от своите младежки спомени, спомени, които те ще извикват в съзнанието си на драго сърце, спомени, които ще ги правят щастливи. Ето към какво трябва систематично да се стреми възпитанието. Когато занапред хората ще си спомнят как са се измъчвали през учебната година и изобщо в хода на цяло то им възпитание, когато ще си припомнят училището с истинско неудоволствие понеже този период от тяхната младост не е успял да се превърне за тях в един извор, от който да могат да учат, да учат, да учат!
към текста >>

198. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Ние им даваме нещо само за главата. Човекът става на тридесет и пет години. Сега той притежава най-многото знание на главата. Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел. Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил. Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи. Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него?
към текста >>

199. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н.
От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н. Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав.
към текста >>

200. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат.
Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти. Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква. И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар. Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат. Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>

201. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Обаче от това остана паметта, историческата памет.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Сега всичко това вече го няма. Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения.
към текста >>

След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това.
В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това. И какви са били последствията от това?
към текста >>

Но след това постепенно човечеството оставяло съзнанието, което то, изхождайки от историческата памет, заимствало от епохата на древната теокрация, когато още са знаели, че земната уредба действително е следствие от божествените действия.
Но след това постепенно човечеството оставяло съзнанието, което то, изхождайки от историческата памет, заимствало от епохата на древната теокрация, когато още са знаели, че земната уредба действително е следствие от божествените действия. На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия. Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред. Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред.
към текста >>

202. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>

В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>

Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>

И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>

203. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет.
Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло.
към текста >>

Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса.
Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн. Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
към текста >>

204. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Затова се получава, че, например, определени неща, които винаги биха съществували за нас, ако се ориентирахме само според царството на вечността, също се подчиняват на времето; например, могат да бъдат забравени от нас и т.н., което е свързано само с нашата телесно-душевна природа – спомняне, памет, – но не и с нашата духовно-душевна природа.
Над съществата от йерархията на Властите има само същества, принадлежащи на царството на вечността. Но сред тях има такива, които се маскират като същества, действащи във времето, изявяващи се във времето. И както другите същества, които охарактеризирах като ариманически, се изявяват в пространството, така има същества, които се изявяват във времето. Това са луциферическите същества, които в йерархичния ред принадлежат към Духовете на Мъдростта, но действат като Духове на Формата, доколкото те действат във времето. И това, което иначе в живота би действало извънвремево в душата на човека, се премества от тези духове в областта на времето. Затова се получава, че, например, определени неща, които винаги биха съществували за нас, ако се ориентирахме само според царството на вечността, също се подчиняват на времето; например, могат да бъдат забравени от нас и т.н., което е свързано само с нашата телесно-душевна природа – спомняне, памет, – но не и с нашата духовно-душевна природа.
към текста >>

205. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък.
Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното. Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването. С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион!
към текста >>

206. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

[5] Възгледът, че действията ни в даден живот оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници.
[5] Възгледът, че действията ни в даден живот оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници. Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
към текста >>

207. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Що се касае за това, да извикам в паметта Ви по един друг начин отколкото е ставало до сега някои неща от това, което ще ни бъде необходимо, за да проследим по-нататък темата, която вече сме започнали.
В допълнение на някои неща, които изнесох в сказките от миналата седмица, днес бих искал да кажа именно нещо подготвително, което след това утре и в други ден ще бъде изградено по-нататък. Що се касае за това, да извикам в паметта Ви по един друг начин отколкото е ставало до сега някои неща от това, което ще ни бъде необходимо, за да проследим по-нататък темата, която вече сме започнали.
към текста >>

208. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>

И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>

Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер.
към текста >>

Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер.
Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер. И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот. Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там. Недейте вярва, че когато си спомняте за неща, това е само един процес, който става вътре във Вас. Наистина, когато имате едно изживяване, Вие не може те винаги да си го запишете в бележника, въпреки че днес много хора вършат това с много от техните изживявания, Вие не можете винаги да си го запишете в бележника и след това отново да го прочетете от там. Обаче това, за което си спомняте, Вие го записвате в етера на света и етерът на света го извиква отново във Вас, когато трябва да си спомните за него, извиква го във Вас като един отпечатък.
към текста >>

209. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството.
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество. Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
към текста >>

210. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия външен свят, също така да виждат съдбата на човека на земята.
Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие? През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини. И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на Изтока, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност. Онова, което душата бе изживяла преди раждане вътре в света на звездите, се събужда, за да стане особена способност в онези, които са били ученици на Мъдреците. И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия външен свят, също така да виждат съдбата на човека на земята. Те я виждали от своята памет на съществуването си преди раждане в света на звездите.
към текста >>

Те я виждали от своята памет на съществуването си преди раждане в света на звездите.
През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини. И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на Изтока, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност. Онова, което душата бе изживяла преди раждане вътре в света на звездите, се събужда, за да стане особена способност в онези, които са били ученици на Мъдреците. И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия външен свят, също така да виждат съдбата на човека на земята. Те я виждали от своята памет на съществуването си преди раждане в света на звездите.
към текста >>

211. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Точно към това беше насочван ученикът на мистерийните колонии в Ирландия и изобщо в Запада: вътре в теб, дълбоко зад твоите паметови възможности, като човек ти носиш нещо, което се стреми към разрушение и ако ти не би имал това в себе си, ти нямаше да можеш да развиеш твоето мислене, защото ти развиваш твоето мислене чрез проникването на мисловните сили в етерното тяло.
Точно към това беше насочван ученикът на мистерийните колонии в Ирландия и изобщо в Запада: вътре в теб, дълбоко зад твоите паметови възможности, като човек ти носиш нещо, което се стреми към разрушение и ако ти не би имал това в себе си, ти нямаше да можеш да развиеш твоето мислене, защото ти развиваш твоето мислене чрез проникването на мисловните сили в етерното тяло. Обаче едно етерно тяло, което е проникнато от мисловни сили, действува върху физическото тяло така, че това физическо тяло подхвърля материята на разпад, предава я на хаоса, разрушава я.
към текста >>

212. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Един човек, който не би могъл да заспи ако ми разрешите това хипотетично допускане той би имал напълно смутен паметов живот.
Как впрочем е поставен Азът в това обикновено съзнание? Виждате ли, аз отново трябва да прибегне до едно познато сравнение: когато живота се отразява в нашето спомняне, той привидно изглежда като едно затворено, изолирано течение. Но това течение е нещо съвсем друго, и би трябвало, впрочем, ако обхващаме днешния ден до утринното пробуждане, там да стигнем до едно празно място, след което ще се присъедини съзнанието за вчерашния ден и т.н. Това което наблюдаваме в спомените, то съдържа в себе си и онези състояния, които не сме изживели съзнателно, които изобщо липсват в сегашния обем на съзнанието. Но те са вътре в него по един друг начин. Един човек, който не би могъл да заспи ако ми разрешите това хипотетично допускане той би имал напълно смутен паметов живот. Спомените, ретроспекцията така да се каже биха го заслепили. Цялото паметово богатство изнесено пред неговото съзнание той би изживял като нещо съвършено чуждо, като нещо заслепяващо. Той би бил сразен от него, той изобщо не би стигнал дотам да почувствува себе си. Ослепяващият блясък на спомените се затъмнява само от редовно настъпващите състояния на заспиването. Обаче ние сме в състояние да ги понесем!
към текста >>

Цялото паметово богатство изнесено пред неговото съзнание той би изживял като нещо съвършено чуждо, като нещо заслепяващо.
Но това течение е нещо съвсем друго, и би трябвало, впрочем, ако обхващаме днешния ден до утринното пробуждане, там да стигнем до едно празно място, след което ще се присъедини съзнанието за вчерашния ден и т.н. Това което наблюдаваме в спомените, то съдържа в себе си и онези състояния, които не сме изживели съзнателно, които изобщо липсват в сегашния обем на съзнанието. Но те са вътре в него по един друг начин. Един човек, който не би могъл да заспи ако ми разрешите това хипотетично допускане той би имал напълно смутен паметов живот. Спомените, ретроспекцията така да се каже биха го заслепили. Цялото паметово богатство изнесено пред неговото съзнание той би изживял като нещо съвършено чуждо, като нещо заслепяващо. Той би бил сразен от него, той изобщо не би стигнал дотам да почувствува себе си. Ослепяващият блясък на спомените се затъмнява само от редовно настъпващите състояния на заспиването. Обаче ние сме в състояние да ги понесем! Защото чрез тях става възможно, самите ние да се изправим пред нашето спомняне, да устояваме пред нашето спомняне. Само на обстоятелството, че заспиваме, ние дължим себеутвърждаването си в процеса на спомнянето.
към текста >>

213. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин.
И нима не е така, скъпи мои приятели? Нима по време на земния си живот ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени? Все някога ще трябва да се замислим върху това, какво всъщност можем да извлечем от нашите спомени, от силата на нашето спомняне. Ето, ние поглеждаме към нашата вътрешна организация, и се докосваме до света, който изживяваме външно. Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи. И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин. Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси. Чрез силите на спомнянето, ние започваме да разбираме и самите човешки изживявания. С помощта на цялостната човешка организация стига да знаем как да гледаме на нея ние на истина вникваме в основните мирови процеси. И Антропософията започва с това, че вече можем да разбираме човека все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>

214. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Юлиян Апостат искаше да остави на човечеството всички онези древни паметници, които после материалистичното християнство на Константиновата епоха унищожи по толкова безмилостен начин.
Да, тези две имена са като два могъщи символа на историческото развитие Константин и Юлиян Апостат. Юлиян Апостат надигаше ръст от развалините на древната епоха и въпреки всичко искаше отново да върне към живот забравената инстинктивна мъдрост на миналото. Юлиян Апостат искаше да остави на човечеството всички онези древни паметници, които после материалистичното християнство на Константиновата епоха унищожи по толкова безмилостен начин. Унищожени бяха безброй паметници и произведения на изкуството, унищожено беше цялото книжовно богатство на древността. Унищожено беше всичко, което можеше да напомни на човека за древната Слънчева тайна.
към текста >>

Унищожени бяха безброй паметници и произведения на изкуството, унищожено беше цялото книжовно богатство на древността.
Да, тези две имена са като два могъщи символа на историческото развитие Константин и Юлиян Апостат. Юлиян Апостат надигаше ръст от развалините на древната епоха и въпреки всичко искаше отново да върне към живот забравената инстинктивна мъдрост на миналото. Юлиян Апостат искаше да остави на човечеството всички онези древни паметници, които после материалистичното християнство на Константиновата епоха унищожи по толкова безмилостен начин. Унищожени бяха безброй паметници и произведения на изкуството, унищожено беше цялото книжовно богатство на древността. Унищожено беше всичко, което можеше да напомни на човека за древната Слънчева тайна.
към текста >>

215. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Трансформация на паметта.
Методът на духовното търсене. Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек. Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта. Безсмъртието и нераждаемостта. Обединение на физическата и моралната подредба на света.
към текста >>

216. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят.
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли. Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят. Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
към текста >>

217. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща.
До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща. Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас. Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме. Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас. В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност.
към текста >>

Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас.
До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща. Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас. Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме. Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас. В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност.
към текста >>

Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение. В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си. Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало.
към текста >>

Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение. В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си. Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него. То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния свят.
към текста >>

Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по отношение на свръхсетивните истини.
Всъщност, трябва да се мисли от друга страна абсолютно, без да ви помага тялото за тази мисъл. Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това един честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този свят. Слабо развитите ясновидци могат да виждат точно нещата, но забравят логиката, когато са от другата страна. Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от мисълта, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното.
към текста >>

И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от мисълта, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното.
Всъщност, трябва да се мисли от друга страна абсолютно, без да ви помага тялото за тази мисъл. Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това един честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този свят. Слабо развитите ясновидци могат да виждат точно нещата, но забравят логиката, когато са от другата страна. Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от мисълта, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното.
към текста >>

При конференциите, които се правят изобщо, се говори често, като лекторът черпи от своята памет; излагат се често неща, като лекторът черпи от своята памет това, което е научил, това, което мислил.
Ако мога да си позволя да кажа нещо лично, то би било това: когато аз самият правя конференции, нещата са различни от правенето на конференции изобщо. При конференциите, които се правят изобщо, се говори често, като лекторът черпи от своята памет; излагат се често неща, като лекторът черпи от своята памет това, което е научил, това, което мислил. Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги изработва в момента, в който ги излага. Така че, аз самият мога да изнеса 30, 40, 50 пъти една и съща лекция и за мен тя няма да бъде никога същата. Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
към текста >>

Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
Ако мога да си позволя да кажа нещо лично, то би било това: когато аз самият правя конференции, нещата са различни от правенето на конференции изобщо. При конференциите, които се правят изобщо, се говори често, като лекторът черпи от своята памет; излагат се често неща, като лекторът черпи от своята памет това, което е научил, това, което мислил. Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги изработва в момента, в който ги излага. Така че, аз самият мога да изнеса 30, 40, 50 пъти една и съща лекция и за мен тя няма да бъде никога същата. Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
към текста >>

218. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Днес вие можете да отидете до Хейлброн и да видите паметника на Робърт Майер.
А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията. През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница. Днес вие можете да отидете до Хейлброн и да видите паметника на Робърт Майер. Твърди се, че законът за запазването на енергията е най-важният закон на физиката, открит в съвременната епоха. Добре, разбира се, такива неща се случват! Човечеството може, естествено, да изпадне в грешка, но важното, което искам да изтъкна е, че такава грешка може да бъде направена само изхождайки от обикновените думи, обикновените условности, обикновеното ежедневие.
към текста >>

219. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Образуване на паметта като процес между бавния втвърдяващ ритъм и бързия разтварящ ритъм.
Процеси в очите при гледането. Среща на аза и астралното тяло с етерното и физическото тяло. Изграждащи сили в главата, разтварящи сили в бъбречната система. Образуване на паметта като процес между бавния втвърдяващ ритъм и бързия разтварящ ритъм. Бъбречният живот като носител на имагинации. Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия живот. Същите ритми в очите. Увреждане на ритмите: детски спазми. Отражение на ритмите в статуята «Представителят на човечеството».
към текста >>

Пораждане на паметта и способността да се обича.
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек. Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта. Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно. Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта.
към текста >>

220. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация.
Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени.
към текста >>

Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване.
към текста >>

221. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

пр.) всички впечатления, тогава имате чудесна памет.
Това също е впечатление. Сетивно то става по различен от виждането на червеното петно начин, но също е впечатление. Това, което ви е съобщено, също иска да приеме форма във вас. Ако добие форма във вас, то остава като спомен. И ако имате глава, която е склонна винаги да осолява (минерализира - бел. пр.) всички впечатления, тогава имате чудесна памет. Можете като автомат винаги да грабнете, да задържите това, което някой ви съобщи. Но не е така при повечето хора, защото при повечето хора е много силна разтварящата тенденция. Идващото срещу пластичните изграждащи сили като течно излъчване с етерното тяло постоянно разтваря. То всъщност е един топъл поток, който непрекъснато разтваря. Когато разглеждаме тези факти, се представя нещо извънредно интересно.
към текста >>

Ако искаме като хора истински, не като човешки автомати, да узнаем например нещата, които запазваме в паметта си, не следва да бъде така, че когато някой съобщава някому нещо, човек веднага да получи такава твърда вътрешна солева (минерална) форма, че да може непрестанно да грабва и задържа нещата.
Ако искаме като хора истински, не като човешки автомати, да узнаем например нещата, които запазваме в паметта си, не следва да бъде така, че когато някой съобщава някому нещо, човек веднага да получи такава твърда вътрешна солева (минерална) форма, че да може непрестанно да грабва и задържа нещата. Има такива хора, но тогава човек става несамостоятелен; човек не е повече този, който си спомня нещата, а нещата ангажират човека, той става автомат. Ако искаме да сме самостоятелни хора, трябва да протече следният процес.
към текста >>

Чак след четвъртия сън разтварящата сила не е повече достатъчно голяма и тогава то така здраво се задържа, че тази пластична формация, която вътре не може повече да се разтвори, става основата за паметните представи, за спомените.
и със събуждането отново навлиза нещо (ляво), може отново да бъде разтворено и това се случва по правило 3-4 пъти. Чак след четвъртия сън разтварящата сила не е повече достатъчно голяма и тогава то така здраво се задържа, че тази пластична формация, която вътре не може повече да се разтвори, става основата за паметните представи, за спомените. Ще кажете: «Аз си спомням обаче и нещата, които съм чул вчера, при които не съм преспал няколко пъти.» Напълно правилно, но първоначално не става въпрос за това. Че си спомняте неща, които сте чули вчера, произлиза оттам, че нещата са още в астралното тяло, евентуално остават впечатление в етерното тяло. Но човек и не забравя веднага след един-два дни. Ако нещата наистина са забравени, то вътрешната разтваряща сила е така силна още след четвъртия ден, че всичко се разтваря; тогава те са се разтворили. Защото при силата, която е налице, тъй като се повтаря четвърти път, то може още повече да се разтвори и тогава забравяме нещата безвъзвратно.
към текста >>

И този факт, който може да се наблюдава по пътя на имагинацията, когато просто се види как нещата могат да се запаметят, ни води към нещо друго; води ни да научим, че главата на човека му е много по-бавен другар от останалия човек.
Това е много интересен факт. И този факт, който може да се наблюдава по пътя на имагинацията, когато просто се види как нещата могат да се запаметят, ни води към нещо друго; води ни да научим, че главата на човека му е много по-бавен другар от останалия човек. Когато говорихме за тричленността на човека и първо поставихме ритмичния организъм в средата, от една страна, имаме нервно-сетивния организъм, т.е. главовия организъм, от друга - двигателно-веществообменния организъм, можем да кажем, че главовият организъм, с цялото си развитие, битие и бъдеще, се движи в по-бавно темпо от двигателно-веществообменния организъм. И така е, че по време на това вътрешно концентриране (ляво), това формиране - не е съвсем така, но искам да го кажа като пример, ако за някакво впечатление се нуждаем, да кажем, от една секунда, то от страна на бъбречната система има вече четири импулса на разтваряне. Следователно имаме вече четири атаки на разтварянето. (Виж рис. 2,)
към текста >>

222. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В душата се проявяват друг вид паметни сили.
Какво означава то? Означава, че във физическия организъм детето е развило до седмата си година сили, от които се нуждае, докато получи вторите зъби, от които повече не се нуждае след това за своя физически организъм, защото не настъпва друга смяна на зъбите. Какво става с тези сили? Тези сили ги виждаме отново, когато можем да разгледаме човека с надсетивното познание, в променения душевен живот на детето в периода между смяната на зъбите и половата зрялост. Този душевен живот става друг. В душата се проявяват друг вид паметни сили. Детето започва да се отнася по друг начин към своето обкръжение. И ако можем да наблюдаваме духовно, а не само физически, трябва да кажем и че това, което виждаме в душата на детето от приблизително седмата до четиринадесетата година, е било преди това в неговия физически организъм, било е още дейност, която е свързана със смяната на зъбите, но също и с различни други процеси в човешкия организъм, и която през седмата година престава да се проявява по физически начин, а започва да действа душевно. Можем следователно да кажем, че ако искаш да прецениш това, което действа като особени сили в душевността на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да погледнеш какво е действало физически в детето от раждането му до смяната на зъбите. Тук работят душевните сили, които още във физическия организъм се проявяват душевно-духовно. Ако детето се наблюдава правилно по един фин, не груб начин - най-добре, докато е още кърмаче, но и до смяната на зъбите, се разбира, че то изцяло представлява един сетивен орган.
към текста >>

223. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но чувството на самотност, отзвукът на това чувство на самотност тук, на Земята, е способността на паметта, на спомнянето.
Как самоотвержено се отнасяме към другия човек, това означава как можем да бъдем морални в любовта, това е главно отзвук от взаимния живот с духовните същества в духовния свят между смъртта и новото раждане. А какво ни остава от, бих казал, самотното изживяване - защото то изглежда така, от самотното изживяване на себе си в духовния свят? Защото ние се чувстваме самотни, когато в известен смисъл издишваме. Вдишването е като изживяване на духовните същества, издишването е като изживяване на самите нас. Но чувството на самотност, отзвукът на това чувство на самотност тук, на Земята, е способността на паметта, на спомнянето. Ние не бихме имали памет, ако тя не би била отзвук от това чувство на самотност. Всъщност ние сме хора в духовния свят поради това, че, не мога да кажа, се отдръпваме в самите нас, а че можем да се освободим от това, което е в нас като висши духове. Поради това сме хора, самостоятелни хора в духовния свят. А тук, на Земята, сме самостоятелни хора поради това, че можем да си спомняме нашите изживявания. Представете си какво би станало с вашата самостоятелност, ако с вашите мисли винаги бихте живели само в настоящето.
към текста >>

Ние не бихме имали памет, ако тя не би била отзвук от това чувство на самотност.
Как самоотвержено се отнасяме към другия човек, това означава как можем да бъдем морални в любовта, това е главно отзвук от взаимния живот с духовните същества в духовния свят между смъртта и новото раждане. А какво ни остава от, бих казал, самотното изживяване - защото то изглежда така, от самотното изживяване на себе си в духовния свят? Защото ние се чувстваме самотни, когато в известен смисъл издишваме. Вдишването е като изживяване на духовните същества, издишването е като изживяване на самите нас. Но чувството на самотност, отзвукът на това чувство на самотност тук, на Земята, е способността на паметта, на спомнянето. Ние не бихме имали памет, ако тя не би била отзвук от това чувство на самотност. Всъщност ние сме хора в духовния свят поради това, че, не мога да кажа, се отдръпваме в самите нас, а че можем да се освободим от това, което е в нас като висши духове. Поради това сме хора, самостоятелни хора в духовния свят. А тук, на Земята, сме самостоятелни хора поради това, че можем да си спомняме нашите изживявания. Представете си какво би станало с вашата самостоятелност, ако с вашите мисли винаги бихте живели само в настоящето. Вашите спомени представляват това, чрез което изобщо имате вътрешен живот.
към текста >>

Паметта ни прави личности тук, на Земята.
Всъщност ние сме хора в духовния свят поради това, че, не мога да кажа, се отдръпваме в самите нас, а че можем да се освободим от това, което е в нас като висши духове. Поради това сме хора, самостоятелни хора в духовния свят. А тук, на Земята, сме самостоятелни хора поради това, че можем да си спомняме нашите изживявания. Представете си какво би станало с вашата самостоятелност, ако с вашите мисли винаги бихте живели само в настоящето. Вашите спомени представляват това, чрез което изобщо имате вътрешен живот. Паметта ни прави личности тук, на Земята. Тази памет е отзвук от онова изживяване на самотата в духовния свят, което описах.
към текста >>

Тази памет е отзвук от онова изживяване на самотата в духовния свят, което описах.
Поради това сме хора, самостоятелни хора в духовния свят. А тук, на Земята, сме самостоятелни хора поради това, че можем да си спомняме нашите изживявания. Представете си какво би станало с вашата самостоятелност, ако с вашите мисли винаги бихте живели само в настоящето. Вашите спомени представляват това, чрез което изобщо имате вътрешен живот. Паметта ни прави личности тук, на Земята. Тази памет е отзвук от онова изживяване на самотата в духовния свят, което описах.
към текста >>

Чувството на самотност се опира на тялото и става способност на паметта, а чувството на общност трябва отново да го завладеем тук, на Земята.
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят. С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен. И така се вживяваме в нашето тяло. Чувството на самотност се опира на тялото и става способност на паметта, а чувството на общност трябва отново да го завладеем тук, на Земята. Това завладяване ни се показва в цялото си значение, когато духовнонаучно изучаваме състоянието на сън.
към текста >>

В нашата памет се намират само картини.
По време на земния ни живот между раждането и смъртта споменът е нещо извънредно важно. В нашата памет се намират само картини. Помислете колко малко е това, което остава като спомени от събитията, които сме изживели. Можем да си представим каква болка сме изпитали при смъртта на някой близък, живо да си представим вътрешното душевно състояние при един такъв случай и после да си представим как изглежда като вътрешно изживяване, когато след десет години си спомним какво сме изживели тогава. Всичко е станало бледо, почти абстрактно. Така изглежда нашата способност да си спомняме. Тя е бледа и абстрактна в сравнение с пълнотата на нашия живот.
към текста >>

Към най-интересното изследване на детето до смяната на зъбите принадлежи това, как постепенно се проявява силата на паметта, силата на спомнянето.
Изучавайте детето до смяната на зъбите. Към най-интересното изследване на детето до смяната на зъбите принадлежи това, как постепенно се проявява силата на паметта, силата на спомнянето. Първоначално тя е напълно елементарна. Детето има известни спомени, но едва при смяната на зъбите това спомняне става самостоятелна сила. Невероятно интересно е да се наблюдава как силата на спомнянето се изработва през първия жизнен период. Тя е изцяло готова, когато детето е вече зряло да тръгне на училище. Едва тогава може да се разчита на спомените.
към текста >>

224. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост.
Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата. Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание. Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил! » Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост. Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята. Какво се случва, когато сме стигнали дотук? Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че човекът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития. Ако схвана това съвсем живо, няма да стоя като сламена глава, изработила една машина, без да е необходимо да и се възхищава, защото би трябвало да съм съвсем сух човек, който узнава такава невероятна мъдрост на мировото ръководство и не изпитва възхищение към нея! » И така е с всички антропософски знания.
към текста >>

225. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта.
В долната ни човешка организация сме забравили предземното съществуване и организмът се е нагодил към земната гравитационна сила, към всичко идващо от тежестта. Така че, ако правилно разберем формирането, изграждането на човека, винаги ще можем да кажем, че някоя органова система показва как се е нагодила към Земята, но друга органова система показва, че още е останала нагодена към предземното съществуване. Представете си, че и когато вече сме родени, продължим това, което е заложено още в зародишното състояние. Да стоим изправени, напълно да се поставим в гравитационната сила, да се ориентираме в трите измерения на пространството се учим след като вече сме се родили. Но ухото се изтръгва от тези три измерения на пространството и запазва разчленяването, нагаждането в и към духовния свят. Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята. И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела. Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела. Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>

А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта.
Той сам е висшите йерархии. Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това чувстване на висшите йерархии. Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

И трите се показват като живи паметници на това, което е било заложено в предземното съществуване по духовен начин.
И след това се учим и да мислим. Защото ние действително не сме ориентирани за вървене и стоене, не говорим, и сме родени и без да мислим. Защото не може да се каже, че малките деца вече могат да мислят. Тези три неща ги научаваме докрай на Земята. Но всичките тези неща представляват метаморфозирали други способности, които сме имали в предземното съществуване. И трите се показват като живи паметници на това, което е било заложено в предземното съществуване по духовен начин.
към текста >>

То се постига и се запазва в паметта.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта. Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света. Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва.
към текста >>

Не остава лесно в паметта.
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света. Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта. След три дни е изчезнало всичко, което човек е постигнал като имагинация само чрез обикновеното усилие. Затова след смъртта след три дни изчезва и ретроспективната панорама на спомените в етерното тяло. Това е същата дейност. След смъртта човек си спомня чрез своето етерно тяло около три дни. Има малка разлика при различните хора.
към текста >>

226. Съдържание GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Любов, памет и чувството за свобода.
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята. Любов, памет и чувството за свобода. За невъзможността да се проникне в истините на моралния свят без антропософската Духовна наука.
към текста >>

227. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си. И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот. А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
към текста >>

Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това изживяване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет.
Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло. И това е едно твърде интензивно изживяване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието. Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това изживяване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет.
към текста >>

Точно паметта лежи в основата на усещането ни за идентичност на нашия Аз.
Точно паметта лежи в основата на усещането ни за идентичност на нашия Аз. Ако пребивавахме в едно вечно настояще, ако бяхме лишени от спомени, нашият Аз щеше да изгуби своята вътрешна сигурност. Ние не бихме се усещали свързани от един цялостен Аз. Обаче в същото време Вие виждате: Нашите спомени са само далечен и слаб отблясък от могъщата ни способност в духовния свят; способността да получаваме напътствия от Съществата на висшите Йерархии. И ние получаваме тези напътствия, за да изградим нашето физическо тяло.
към текста >>

Да, в нашето тяло действува една формираща сила, при детето тя е една формираща сила, която не се определя от детското съзнание като „памет"; тази могъща сила действува в растежните процеси.
Да, в нашето тяло действува една формираща сила, при детето тя е една формираща сила, която не се определя от детското съзнание като „памет"; тази могъща сила действува в растежните процеси. По-късно от тази могъща сила се обособява и отделя „нещо", което е по-нежно и фино, и то е вече не друго, а човешката памет.
към текста >>

По-късно от тази могъща сила се обособява и отделя „нещо", което е по-нежно и фино, и то е вече не друго, а човешката памет.
Да, в нашето тяло действува една формираща сила, при детето тя е една формираща сила, която не се определя от детското съзнание като „памет"; тази могъща сила действува в растежните процеси. По-късно от тази могъща сила се обособява и отделя „нещо", което е по-нежно и фино, и то е вече не друго, а човешката памет.
към текста >>

Паметта обаче има нещо много общо и с това, което от едната си страна се изправя пред нас като човешкия егоизъм, а от другата си страна като човешката свобода.
С нея е свързан и един друг факт: Че тук на Земята човек живее преди всичко със самия себе си. Паметта обаче има нещо много общо и с това, което от едната си страна се изправя пред нас като човешкия егоизъм, а от другата си страна като човешката свобода.
към текста >>

Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот. От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>

228. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества.
Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка. Вие помни те, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества. И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен човек. Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества. Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества. Ако в книгите има мъдрост тези Същества са наблизо, ако има само думи и изречения те не са там.
към текста >>

229. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>

230. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ние не бихме могли да развием никакви трайни паметови възможности.
И ето че докато проникваме в тези процеси, пред нас се откриват съвсем неочаквани страни от човешкия живот и от човешката душа. Виждате ли, ако имахме един живот, непрекъсван от състоянията на сън, ние бихме получавали съвсем бегли и кратки впечатления от външния свят. Ние не бихме могли да развием никакви трайни паметови възможности. Вие добре знаете колко бързопреходни са последействията от нашите сетивни впечатления. Впрочем това, което засега по-дълбоките структури на организма трае по-дълго. Обаче ако ние бяхме лишени от състоянието на сън, тези сетивни впечатления нямаше да продължават по-дълго от няколко дни.
към текста >>

Както в един газ, който подлагаме на постоянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси. Обаче това е едно сгъстяване на времето, или още по-добре казано сгъстяване на това, което живее във времето. И благодарение на този процес, нашите душевни сили, т.е. нашето астрално тяло се сгъстява по такъв начин, че ние можем да разполагаме не само с мимолетните впечатления от външния свят, а с един траен спомен за този външен свят. Както в един газ, който подлагаме на постоянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
към текста >>

Всъщност ние дължим паметовите сили на онзи процес, който се извършва в нас по време на съня.
Всъщност ние дължим паметовите сили на онзи процес, който се извършва в нас по време на съня. От заспиването до събуждането ние сме в света на Архангелои и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои ние изграждаме нашите паметови сили. По същият начин, както изработваме сетивно-възприемащите сили и техните комбинации заедно със Съществата от йерархията на Ангелои, така и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои, ние изграждаме нашите паметови сили.
към текста >>

От заспиването до събуждането ние сме в света на Архангелои и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои ние изграждаме нашите паметови сили.
Всъщност ние дължим паметовите сили на онзи процес, който се извършва в нас по време на съня. От заспиването до събуждането ние сме в света на Архангелои и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои ние изграждаме нашите паметови сили. По същият начин, както изработваме сетивно-възприемащите сили и техните комбинации заедно със Съществата от йерархията на Ангелои, така и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои, ние изграждаме нашите паметови сили.
към текста >>

По същият начин, както изработваме сетивно-възприемащите сили и техните комбинации заедно със Съществата от йерархията на Ангелои, така и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои, ние изграждаме нашите паметови сили.
Всъщност ние дължим паметовите сили на онзи процес, който се извършва в нас по време на съня. От заспиването до събуждането ние сме в света на Архангелои и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои ние изграждаме нашите паметови сили. По същият начин, както изработваме сетивно-възприемащите сили и техните комбинации заедно със Съществата от йерархията на Ангелои, така и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои, ние изграждаме нашите паметови сили.
към текста >>

Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове. Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои. Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят. И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества. Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>

231. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако човек погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва.
Ако човек погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва. Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща слабост, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен живот върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
към текста >>

232. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Отзвуци от тези импулси на човешкото развитие се намират в дълбините на някои от значителните паметници на човешката култура.
Отзвуци от тези импулси на човешкото развитие се намират в дълбините на някои от значителните паметници на човешката култура. И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските народи се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на Волфрам фон Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век). Ние често сме разглеждали тази поема като такава, а днес ще отправим духовното си око върху нея, като грандиозно знамение на времето. Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при Волфрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията. Тогава разглеждат, може да се каже, с безпокойство, със загриженост, три стадия в развитието на човешката душа. Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата.
към текста >>

233. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество. Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса. Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят. Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества. И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>

234. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет.
Тъкмо този е пътят, по който, примерно, можем да навлезем в истинската вътрешна същност на Сатурн. И тогава някой би могъл да установи следното: Там има едно „население” и то е един вид „пазителят на спомени”, свързани с нашата планетарна система. Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет. И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити. Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което поставяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио. В ежедневието може и да е добре, когато на моменти забравяме за себе си. Обаче в този случай не бива да забравяме, че самите ние сме тези, които сме привели в движение въпросното олио. Искам да кажа, че Кант-Лапласовата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н учител” да върти иглата.
към текста >>

235. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Обаче онова, което, както Ви казах, е преминало от слънчевата светлина в Кромлехите /мегалитни паметници образувани от камъни разположени в кръг, понякога около един по-голям камък.
Пеперудката изгаря бързо във физическия огън. Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина. Когато вземете пашкула на копринената буба и го разгледате: това е изтъкана слънчева светлина, само че слънчевата светлина е въплътена чрез веществото на самата копринена буба. С това обаче пространството е затворено вътрешно. Слънчевата светлина е така да се каже победена. Обаче онова, което, както Ви казах, е преминало от слънчевата светлина в Кромлехите /мегалитни паметници образувани от камъни разположени в кръг, понякога около един по-голям камък. Кромлехите изобилствуват в Британия. Бележка на преводача./ аз Ви казах това при обясненията върху мистериите на Друидите то е сега вътрешно. И докато по-рано Слънцето упражняваше физическата сила и даваше повод на гъсеницата да изтъче нейния пашкул, сега то има власт и сила над вътрешното, създава от вътрешното пеперудата, която сега излиза от пашкула. И кръговратът започва отново. Вие имате разложено пред себе си онова, което при птиците е съчетано заедно.
към текста >>

И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди.
И така ние насочваме поглед навън и виждаме, че природата е безкрайно много сродна с нас. Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици. И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди. Да, човекът е един микрокосмос и съдържа в себе си тайните на великия свят, на Макрокосмоса. И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
към текста >>

236. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато разглеждаме действително с пълно разбиране орела, как той витае във въздуха, той ни се явява така, като че би носил на своите пера паметта на онова, което е съществувало в началото на земното развитие.
Когато разглеждаме действително с пълно разбиране орела, как той витае във въздуха, той ни се явява така, като че би носил на своите пера паметта на онова, което е съществувало в началото на земното развитие. Той е запазил в своята перушина силите, които са действува отгоре върху Земята и в Земята. Бихме могли да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задоволяване на своя собствен живот. Обаче той кръжи във въздуха, когато иска да подържа този собствен живот, защото онова, което се е развило на Земята, е безразлично за него, защото има своята радост и своето одушевление от силите на въздуха, защото даже презира земния живот и иска да живее в онзи елемент, в който е живяла самата Земя, когато тя не е била още Земя, а когато в началото на нейното земно съществуване се е пропивала с небесните сили. Орелът е гордото животно, което не е искало да мине през това втвърдяващо се земно развитие, което се е изтръгнало от това втвърдяващо земно развитие и което е искало да остане съединено само с онези сили, които са съществували в началната точка на земното развитие.
към текста >>

237. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И ако проучим по-точно това чудесно развитие на пеперудата аз я описах вече веднъж тук във връзка с човека като космическо въплъщение на паметта но ако проучим нещата по-подробно, ще намерим: Пеперудата пърха първо в преливащи в светлината цветове, носена от въздуха горе над Земята.
Там се е родило това, което днес още дава възможност на пеперудата да бъде всъщност едно създание на въздух светлината. Слънцето дължи дарбата да разпръсква светлина на самото себе си. Слънцето дължи дарбата, по силата на която нейната светлина произвежда във веществата нещо огнено, блестящо, на действието на Сатурн-Юпитер-Марс. И всъщност не разбира природата на пеперудата онзи, който я търси върху Земята. Силите, действуващите сили в природата на пеперудата трябва да ги търсим горе, трябва да ги търсим при Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн. И ако проучим по-точно това чудесно развитие на пеперудата аз я описах вече веднъж тук във връзка с човека като космическо въплъщение на паметта но ако проучим нещата по-подробно, ще намерим: Пеперудата пърха първо в преливащи в светлината цветове, носена от въздуха горе над Земята. Тя снася своето яйце. Грубо материалистичният човек казва: "Пеперудата снася едното яйце", защото най-главните неща не се проучват под влиянието на настоящата ненаука. Въпросът е този: На кого поверява всъщност пеперудата своето яйце, когато тя го снася?
към текста >>

238. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система.
Тук трябва да кажем още нещо. Пеперудата непрестанно отдава духовно, одухотворено вещество, одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване.
към текста >>

Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл.
Тук трябва да кажем още нещо. Пеперудата непрестанно отдава духовно, одухотворено вещество, одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството.
към текста >>

239. Съдържание GA_232 Мистерийни центрове

Космическата памет на металите.
Минералното и растително-животинско творение. Състав на предишната земна атмосфера. Образуване на първите скални породи. Растенията като небесен дар. Животните като земни форми. Космическата памет на металите. Отделянето на растенията и животните от човека като необходимост за формиране на воля.
към текста >>

240. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените.
към текста >>

Вие сте извлекли от паметта си нещо, което е било преживяно от вас вътрешно.
Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация. Докато през деня вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това. Да кажем, че сте извикали пред душата си сцена, която сте преживели в единадесет часа. След това сте тръгнали нанякъде, където сте седели пред хора. Вие седите ето тук, а наоколо седят хора. Вие сте извлекли от паметта си нещо, което е било преживяно от вас вътрешно. И ето, каквото тогава ви е обкръжавало външно, ви излиза насреща като съвсем пространствено съзерцание. Нужно е само да се обърне внимание на такива връзки. Тук могат да бъдат направени много значителни открития. Да кажем, че като седемнадесетгодишен млад човек вие всеки ден хапвате в пансиона, където хората постоянно се сменят. И ето, извиквате по някакъв начин сцена, преживяна тогава от вас вътрешно.
към текста >>

241. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Нали когато по памет се каже: когато бях деветгодишно момче, имах приятел, когото аз някога здраво набих - това днес съответства на абсолютната действителност, нали така?
Такива неща звучат, разбира се, парадоксално, защото те засягат действителност, за която днешният човек обикновено няма никаква представа. Обаче те са самата истина. Нали когато по памет се каже: когато бях деветгодишно момче, имах приятел, когото аз някога здраво набих - това днес съответства на абсолютната действителност, нали така? Това е, което вътрешно се надига в нас. Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява болка - но тъкмо това вътрешно се надига в нас. Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията. Те са като твой отделен секрет. Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт.
към текста >>

Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен живот.
Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява болка - но тъкмо това вътрешно се надига в нас. Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията. Те са като твой отделен секрет. Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт. Обаче тук ти трябва да отбележиш как вече придвижилите се земни сили са взели това от теб и са формирали животинските форми по друг начин, в който те са резултат от земно формиране. Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен живот. Чувстваш се, както беше казано, човек, свързан с това. Обаче всичко това е свързано с някои други процеси. Аз само схематично ви обрисувах основните процеси. Тук става и много друго. Например по времето, когато става това, което описах тук, цялата атмосфера е била още изпълнена с много фино разпределена сяра.
към текста >>

242. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Не от историческите паметници, разбира се - за тяхното унищожаване в достатъчна степен се е погрижило човешкото варварство, - а от достъпната за духовното познание мисловно-етерна хроника, в която са записани събитията от всемирната история, можем да узнаем какво е ставало вътре в тези ефески Мистерии.
Затова днес - въоръжени с това, което в течение на последните два дни премина пред нашите души - ще надникнем в тайните, в Мистериите на храма на Диана в Ефес, ще надникнем в периода на шесто-седмо дохристиянско столетие, или в още по-ранен период, за да видим с какво са се занимавали в тези толкова свещени места от древността. И тук ние намираме, че обучението в Мистериите на Ефес на първо място е посочвало това, което звучи в човешката реч. Не от историческите паметници, разбира се - за тяхното унищожаване в достатъчна степен се е погрижило човешкото варварство, - а от достъпната за духовното познание мисловно-етерна хроника, в която са записани събитията от всемирната история, можем да узнаем какво е ставало вътре в тези ефески Мистерии.
към текста >>

243. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

На Хибернийския остров тези картини са съществували, когато те още не са могли да бъдат извлечени като историческа памет от миналото, а когато са можели да бъдат извлечени само от самия дух.
Когато по-късно настъпила Мистерията на Голгота - по времето, когато там, в Палестина, се извършиха удивителните събития, които описваме, когато разказваме за преживяванията на Христос Исус на Голгота и за неговото обкръжение, тогава в Хибернийските Мистерии и в тяхната общност, т.е. в народа, принадлежащ към Хибернийските Мистерии, се празнували големи празници. Това, което действително ставало в Палестина, се извършвало на Хибернийския остров стократно умножено, но така, че картината не била като спомен от миналото. На Хибернийския остров в образи преживявали Мистерията на Голгота едновременно с извършващата се в Палестина историческа Мистерия на Голгота. Когато впоследствие в храмовете и църквите Мистерията на Голгота се преживявала в образи, показвала се на народа в образи, това са били картини, напомнящи в нещо станалото на Земята, което се извлича от обикновеното съзнание като исторически спомен. На Хибернийския остров тези картини са съществували, когато те още не са могли да бъдат извлечени като историческа памет от миналото, а когато са можели да бъдат извлечени само от самия дух. На Хибернийския остров духовно са виждали това, което за телесното око се разигравало в Палестина в началото на нашето летоброене. По такъв начин, на хибернийския остров човечеството духовно преживявало Мистерията на Голгота. А това означава величие на всичко, което след това е излизало за останалата цивилизация именно от този Хибернийски остров, което обаче изчезнало в по-късно време.
към текста >>

Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния.
С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките. Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата. Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния.
към текста >>

244. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет.
Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека. Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет.
към текста >>

245. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Толкова дълбоко бяха преобразени неговите спомени, неговата памет.
В онези древни епохи можеше да се случи например следното: Преди да е навършил 30 години, един човек се запознаваше с друг, по-млад от него, с 3 или 4 години по-млад. После той минаваше през метаморфозата; това ставаше някъде около неговата 30-та година. По-нататък можеше да се случи така, че тези хора да не се видят за дълго време...А още по-нататък те отново се срещаха Вие разбирате, че описвам нещата с днешни думи и затова те изглеждат още по-крайни, още по-радикални - и тогава да стане така, че този, който е минал през метаморфозата на своята 30 година, да бъде заговорен на улицата или където и да е от другия, и изобщо да не го познае. Толкова дълбоко бяха преобразени неговите спомени, неговата памет.
към текста >>

246. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>

Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>

Ритмическата памет като източник на метричната поезия.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>

Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>

Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет.
Краят на цивилизацията на Изтока с пожара в Ефес. Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния. Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст. Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение. Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост.
към текста >>

247. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя.
Ако обръщаме духовен поглед достатъчно далеч в миналото, то срещаме човешки същества, които в главата си са нямали понятия, представи и мисли, а по странен начин, както може да ни се стори, са преживявали главата като цяло. Те не са се отдавали като нас на абстракции. Да преживяват идеи в главата си е било чуждо за тях, но те са знаели как да преживяват собствената си глава. И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя. Те са казвали: "В Космоса съществува Земята. И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята. Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно. Моята глава е космическата памет за битието на Земята. Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя.
към текста >>

Моята глава е космическата памет за битието на Земята.
Да преживяват идеи в главата си е било чуждо за тях, но те са знаели как да преживяват собствената си глава. И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя. Те са казвали: "В Космоса съществува Земята. И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята. Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно. Моята глава е космическата памет за битието на Земята. Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя. " Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава. Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори. Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята. Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения.
към текста >>

" Така както съвременният човек отнася картините от своята памет към своето преживяване, така древният човек е отнасял своята глава като цяло към планетата Земя.
" Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава. Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори. Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята. Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения. Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз нося на раменете си образ на планетата Земя. " Така както съвременният човек отнася картините от своята памет към своето преживяване, така древният човек е отнасял своята глава като цяло към планетата Земя. Забележителна разлика във вътрешното възприятие!
към текста >>

Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата.
към текста >>

Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил.
Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували.
към текста >>

И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>

Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека. Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници. Ние ги поставяме по навик. Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята. "Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
към текста >>

Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята.
Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека. Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници. Ние ги поставяме по навик. Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята. "Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
към текста >>

И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята.
И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята. Паметта не е била вътре, а навън. Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни. Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността.
към текста >>

Паметта не е била вътре, а навън.
И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята. Паметта не е била вътре, а навън. Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни. Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността.
към текста >>

Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни.
И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята. Паметта не е била вътре, а навън. Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни. Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността.
към текста >>

Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността.
И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята. Паметта не е била вътре, а навън. Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни. Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността.
към текста >>

Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят.
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят. Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите. Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка. Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа. Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
към текста >>

Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет.
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят. Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите. Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка. Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа. Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
към текста >>

Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят. Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите. Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка. Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа. Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
към текста >>

Втората степен се достига, когато човек преминава от локализирана към ритмическа памет.
Втората степен се достига, когато човек преминава от локализирана към ритмическа памет. Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет. Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм. Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм.
към текста >>

Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет.
Втората степен се достига, когато човек преминава от локализирана към ритмическа памет. Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет. Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм. Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения.
към текста >>

Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма.
Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм. Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>

"Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало.
Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>

Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия.
Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>

Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново.
Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>

Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>

Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения. Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия. Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>

Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения. Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия. Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>

Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения. Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия. Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>

Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция. Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет. Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
към текста >>

И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция. Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет. Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
към текста >>

След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания.
Вслушайте се в Бхагават-Гита и вие ще уловите отзвук на могъщия ритъм, който някога е живял в преживяванията на човека. Вие ще чуете неговият отзвук също и във Ведите, ще го чуете в поезията и литературата на Западна Азия. Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с величествено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките гърди, в биенето на човешкото сърце. След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания. Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея. В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.).
към текста >>

Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване.
Вслушайте се в Бхагават-Гита и вие ще уловите отзвук на могъщия ритъм, който някога е живял в преживяванията на човека. Вие ще чуете неговият отзвук също и във Ведите, ще го чуете в поезията и литературата на Западна Азия. Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с величествено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките гърди, в биенето на човешкото сърце. След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания. Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея. В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.).
към текста >>

Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата.
Вие ще чуете неговият отзвук също и във Ведите, ще го чуете в поезията и литературата на Западна Азия. Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с величествено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките гърди, в биенето на човешкото сърце. След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания. Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея. В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.).
към текста >>

Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея.
Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с величествено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките гърди, в биенето на човешкото сърце. След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания. Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея. В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.).
към текста >>

В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.).
След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания. Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея. В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.).
към текста >>

Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>

Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>

Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>

И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история.
И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история. Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
към текста >>

Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история. Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
към текста >>

Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта.
Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта. Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита. Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му. Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено.
към текста >>

Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита.
Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта. Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита. Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му. Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита.
към текста >>

Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита.
Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита. Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му. Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин. После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания. Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин. Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
към текста >>

А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин.
Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му. Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин. После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания. Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин. Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
към текста >>

Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин.
Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин. После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания. Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин. Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
към текста >>

Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин. После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания. Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин. Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
към текста >>

При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>

Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>

От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>

И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>

Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способността за памет.
Ние прекарахме пред нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката еволюция. Чрез изследване на подобни неща, върху историята започва да се хвърля светлина. Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способността за памет. Ще видим в хода на следващите лекции, че събитията от историята започват да се разкриват в истинския си облик, когато можем да ги озарим със светлина, излизаща от познанието на човешката душа.
към текста >>

248. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет.
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на човечеството на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи. Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия. Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези народи, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма. В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет. В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата.
към текста >>

В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата.
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на човечеството на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи. Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия. Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези народи, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма. В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет. В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата.
към текста >>

От една страна имаме преход от ритмическа памет към времева; от друга – две съвсем различни преживявания по отношение на смъртта в човешкото устройство.
Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта. Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея. По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга. От една страна имаме преход от ритмическа памет към времева; от друга – две съвсем различни преживявания по отношение на смъртта в човешкото устройство.
към текста >>

249. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>

Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>

И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>

В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност.
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет.
към текста >>

Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет.
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет.
към текста >>

Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма.
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут.
към текста >>

Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята.
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност.
към текста >>

По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>

250. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура. Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>

И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес. В Аристотел, Александър Велики намира своя учител. И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
към текста >>

251. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И всичко това, живяло в неговата душа, е било истинската "собствена" памет – космическата памет на човека.
Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот. А за човек, който е принадлежал, например, към Ефеската цивилизация, това е било различно. Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му живот, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на еволюция. Той се пренасял в лунния период, слънчевия период, предшестващи отделните природни царства. Също е можел да гледа вътре в себе си и да вижда общността на човека с космическото цяло; той е виждал, как човек е свързан и съединен с Космоса. И всичко това, живяло в неговата душа, е било истинската "собствена" памет – космическата памет на човека.
към текста >>

Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи. Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена. От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период.
към текста >>

Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи. Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена. От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността.
към текста >>

Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи. Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена. От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността. Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
към текста >>

След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи. Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена. От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността. Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
към текста >>

Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността. Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
към текста >>

Памет на душата за космическото минало
Памет на душата за космическото минало
към текста >>

Това не са били демонстрации на психоанализа в духа на съвременните доктори: човешката душа изпитвала огромен подем, извиквайки по такъв начин миналото от живата памет.
Помислете, скъпи мои приятели, какво потресаващо изменение имаме тук. Помислете, как учениците в Ефеските мистерии са живели с времето, вземали са участие в него. На тях не са им трябвали книги по история. Писмените летописи биха били смехотворни за тях. Достатъчни били размишления и дълбока медитация и миналото изгрявало от дълбините на човешкото съзнание. Това не са били демонстрации на психоанализа в духа на съвременните доктори: човешката душа изпитвала огромен подем, извиквайки по такъв начин миналото от живата памет.
към текста >>

Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”. Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена. И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>

Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”. Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена. И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>

Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”. Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена. И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>

Но в паметта трябва да живее фактът, че физическото е майя, че ние трябва да търсим истината за огнените езици в духовния пламък, който сега трябва да разпалим в нашите сърца и души.
Приближава денят, когато това събрание ще свърши, ще настъпи годишнината от този ден, когато се разгоря страшният огън, разрушил Гьотеанума. Нека светът да си мисли каквото иска за изгарянето на Гьотеанума; за развитието на антропософското движение този пожар има огромно значение. Но ние няма да можем да оценим цялото му значение, докато не обърнем погледа си към още нещо. Отново, мислено вглеждайки се във физическите езици на пламъците, разгоряли се в тази нощ, ние виждаме изумителното зарево, което хвърляше топящият се метал от тръбите на органа и другите метални конструкции, създавайки в пламъците удивителна игра на цветовете. А след това мислено преглеждаме изминалата година. Но в паметта трябва да живее фактът, че физическото е майя, че ние трябва да търсим истината за огнените езици в духовния пламък, който сега трябва да разпалим в нашите сърца и души. От материалното пепелище на Гьотеанума за нас трябва да възникне духовно-жив Гьотеанум.
към текста >>

252. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>

Да пренесем душата на Гьотеанума в новата космическа година, да се опитаме да въздигнем в новия Гьотеанум достоен паметник на предишния!
Сега отново ще повторим и задълбочим думите, които тогава успях да ви кажа в Гьотеанума, почти в същия този момент преди година. В тази нощ аз казах приблизително следното: "Ние сме на прага на новата година, ние трябва да отидем по-нататък и да посрещнем настъпването на космическата нова година". Ако Гьотеанума още го имаше, бихме могли да повторим сега този призив. Но него вече го няма. Обаче същият този призив може да бъде произнесен отново и тази година, може би да бъде произнесен, вярвам, с удвоена сила, именно защото Гьотеанумът тук вече го няма. Да пренесем душата на Гьотеанума в новата космическа година, да се опитаме да въздигнем в новия Гьотеанум достоен паметник на предишния!
към текста >>

Скъпи мои приятели, вие ме слушахте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум.
Скъпи мои приятели, вие ме слушахте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум. Вие живеете в спомена за този стар Гьотеанум. Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас. Да бъде! Амин!
към текста >>

253. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Упражнявай духовна памет
Упражнявай духовна памет
към текста >>

254. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето.
Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи.
към текста >>

Аз съм виждал как хора запаметяват.
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго. Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата.
към текста >>

Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко.
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго. Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго. Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/.
към текста >>

Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет.
Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка. Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават. Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм.
към текста >>

Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет.
Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене. Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот. Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет. През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област.
към текста >>

255. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Мисля, че с тях е имало и един трети, който сега ми избягва от паметта.
Той бил нежно развълнуван, не вулканично развълнуван, - аз избирам именно онези черти, от които ще имаме нужда. В момента, когато се запознал с операта «Ифигения» от Глук, той я считал вече за най-чудесното музикално произведение на изкуството. Очарователна за него била също играта и пеенето на певицата Милдер[11]. А по отношение на певеца Фогел[12] казал, че искал да се запознае с него, само за да може да падне пред него на колене, толкова очарован бил той от неговото представяне. Шуберт и Шпаун отишли в локала Бюргерстюбл във Виена. Мисля, че с тях е имало и един трети, който сега ми избягва от паметта. Те седели съвсем спокойно, но от време на време много ентусиазирано говорели за онова, което били изживели вечерта в операта. Близо до тях имало друга маса, където седял един познат и на тях професор, един професор във висше училище. Той се изчервил, когато чул ентусиазирания разговор за операта на Глук. Червенината ставала все по-силна. След това започнал да мърмори.
към текста >>

Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите. Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
към текста >>

256. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

След това, което беше направил в Италия, Гарибалди стана една европейска величина и който пътува днес през Италия, знае, че когато пътува от град на град, той пътува също от паметник на паметник на Гарибалди.
След това, което беше направил в Италия, Гарибалди стана една европейска величина и който пътува днес през Италия, знае, че когато пътува от град на град, той пътува също от паметник на паметник на Гарибалди. Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
към текста >>

257. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това неизпитване на радост, това всъщност отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си преданост, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта.
Това неизпитване на радост, това всъщност отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си преданост, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта. Импулсът беше налице, обаче той не се покриваше вече с някакво понятие.
към текста >>

258. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тези лунни същества имат добра памет, тъй като вписват в космическия етер всичко, което изживяват с човека.
При това преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, което трае една трета от реалния земен живот, се изготвя първо кармата. Защото лунните същества взимат участие в тези негативни образи, които човек проектира за своите дела, също и за своите мисли. Тези лунни същества имат добра памет, тъй като вписват в космическия етер всичко, което изживяват с човека.
към текста >>

259. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога.
В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога. Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.
към текста >>

260. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Сферата на Сатурн и космическо-универсалната паметна способност на сатурновите същества.
Действие на кармата в историята на света. Сферата на Сатурн и космическо-универсалната паметна способност на сатурновите същества. Фридрих Шилер, Ернст Хекел, Виктор Юго.
към текста >>

261. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта.
Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те? Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях. И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там. Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност.
към текста >>

262. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
към текста >>

263. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне.
Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества. А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне. И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека. Човекът в нашия свят е вътре. Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди.
към текста >>

264. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност.
Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък. Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент. Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността. И вие виждате назад в перспектива всичко това, което е станало чрез вас, записано в една вечна хроника в Космоса. Защото такова е самосъзнанието на сатурновото същество. Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност. Всичко е записано в тази космически универсална способност за спомняне на сатурновите същества.
към текста >>

265. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си живот с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот. И виж ти, веднъж спомените му изчезнали. Той повече не знаел кой е бил. Особеното е - аз ви разказвам действителен случай, - че в него угасва не разумът, не представите в настоящето, а само спомените. Той не знаел вече какъв е бил като момче, като младеж, като мъж; той можел да си изгражда представи само за това, което в момента му прави впечатление. И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си живот с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
към текста >>

Но този мъж един ден имал нещастието, да изгуби паметта си и сега той се водел само от това, което му давали неговите настоящи импулси, не от това, което са му давали спомените.
Точно когато се разгледа един такъв случй, лесно се разбира, защо човек върши нещо в определен момент. Не поради това, че някой бива принуден от настоящето, а понеже първо е преживял това-онова в земното минало. Какво мислите, че бихте направили, ако не изхождате от спомените? Човекът е много по-зависим от тези спомени, отколкото предполага. Но този мъж един ден имал нещастието, да изгуби паметта си и сега той се водел само от това, което му давали неговите настоящи импулси, не от това, което са му давали спомените. Веднъж той се облякъл и напуснал семейството си, с което го свързвали спомените му, които угаснали. В него се появили импулси, които нямат нищо общо със спомените му за неговото семейство. Той притежавал своя настоящ разум и затова потърсил правилния момент да се измъкне навън, когато никой нямало в къщи - иначе не би било разбираемо да върши всичко това, ако е имало и други хора при него. Той се облякъл, отишъл на гарата, купил си билет за някаква далечна спирка. Това, за което в момента е мислил, му е било напълно ясно.
към текста >>

И един ден угасналата му памет се събудила, само споменът за първата гара, където за първи път си взел билет не се завърнал.
Сега се намирал там, могъл е да го узнае от разписанието. Това, което вече е било преминало в навика, което не било вече спомен - способността за четене, - му било останало, само спомените угаснали. Той слязъл. Взел си билет за друга гара. И така пътувал из света, без всъщност да е бил на себе си. И един ден угасналата му памет се събудила, само споменът за първата гара, където за първи път си взел билет не се завърнал. Способността му за спомняне се завърнала. Той бил стигнал до едно берлинско убежище за бездомници. Там отново намерил себе си. Но в паметта му било изтрито всичко, което се било случило във влака, както и мястото където е живял преди, - това не принадлежи на настоящето.
към текста >>

Но в паметта му било изтрито всичко, което се било случило във влака, както и мястото където е живял преди, - това не принадлежи на настоящето.
И така пътувал из света, без всъщност да е бил на себе си. И един ден угасналата му памет се събудила, само споменът за първата гара, където за първи път си взел билет не се завърнал. Способността му за спомняне се завърнала. Той бил стигнал до едно берлинско убежище за бездомници. Там отново намерил себе си. Но в паметта му било изтрито всичко, което се било случило във влака, както и мястото където е живял преди, - това не принадлежи на настоящето.
към текста >>

Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка.
Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни. Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите. От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло.
към текста >>

266. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени?
към текста >>

През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът.
към текста >>

От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
към текста >>

Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас.
Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229). Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени. Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото. Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот. Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура. Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот,
към текста >>

Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си.
а около нас са отпечатани предишните земни животи на човека. Не винаги е лесно да се разгадае този спомен, но той е там. Разгадаването е трудно и не беше лесно да се опознаят онези случаи, в които през изминалите дни аз ви разказах за такова разгадаване. Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие.
към текста >>

Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет.
а около нас са отпечатани предишните земни животи на човека. Не винаги е лесно да се разгадае този спомен, но той е там. Разгадаването е трудно и не беше лесно да се опознаят онези случаи, в които през изминалите дни аз ви разказах за такова разгадаване. Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят.
към текста >>

При тази памет винаги са нужни няколко дни.
Не винаги е лесно да се разгадае този спомен, но той е там. Разгадаването е трудно и не беше лесно да се опознаят онези случаи, в които през изминалите дни аз ви разказах за такова разгадаване. Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят. Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди.
към текста >>

267. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници.
Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници. Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател. А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена. За това не трябва да има нищо друго освен линия, математическа линия.
към текста >>

268. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество.
Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота. Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това.
към текста >>

269. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните факти не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея.
Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли. Онова, което беше толкова лесно за другите хора, за мене беше трудно. Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните факти не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея. Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти. Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране. Аз не можех да вникна лесно в този физически сетивен свят.
към текста >>

270. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Този Импулс на Михаел, който може да бъде схванат конкретно по този начин, който може да бъде проследен в множество паметници тук на Земята, на който човек очебиещо се натъква, когато гледа чудесните игри на природата около разрушение замък на Артус, Антропософското Движение има особената задача да го донесе в света защото той трябва да проникне в течение на столетията в цивилизацията, ако тази цивилизация не трябва да загине.
Обаче фактът, че Кармата беше съединила голям брой души, онези, които честно са влезли в Антропософското Движение, с такива минали преживявания, това прави от Антропософското Движение едно истинско Движение на Михаел, едно Движение, което действително ще възобнови Християнството. Това е вложено в Кармата на Антропософското Движение. Това е вложено обаче също в Кармата на много отделни хора от онези, които са дошли по честен начин в Антропософското движение. Този Импулс на Михаел, който може да бъде схванат конкретно по този начин, който може да бъде проследен в множество паметници тук на Земята, на който човек очебиещо се натъква, когато гледа чудесните игри на природата около разрушение замък на Артус, Антропософското Движение има особената задача да го донесе в света защото той трябва да проникне в течение на столетията в цивилизацията, ако тази цивилизация не трябва да загине.
към текста >>

271. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Затова е било необходимо заедно с астралното тяло да се отдели и етерното тяло, което е носител на паметта.
Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката. Новият човек бавно и постепенно се освобождава от своя посветител, от своя гуру. Първоначално посвещението е ставало в напълно трансово съзнание, но е било съоръжено със средствата да отпечатва във физическото тяло спомените за това, което се е случвало вън от физическото тяло. Затова е било необходимо заедно с астралното тяло да се отдели и етерното тяло, което е носител на паметта. И двете тела са се потопявали в морето на мъдростта, в Махадева, в светлината на Озирис. Това посвещение се е извършвало в най-дълбока тайна и в пълно усамотение. Никакъв полъх от външния свят не бивало да прониква там. За външния живот човекът бил като мъртъв и нежните зародиши били отглеждани настрана от ослепителната дневна светлина.
към текста >>

272. За дните на седмицата GA_245 Указания за езотеричното обучение

«правилната памет»,
«правилната памет»,
към текста >>

273. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание. - В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава.
към текста >>

Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание. - В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава. И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново. То не се запомня в обикновения смисъл.
към текста >>

То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят.
Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава. И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново. То не се запомня в обикновения смисъл. То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят. Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене. Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика. Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд. И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини.
към текста >>

И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини.
То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят. Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене. Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика. Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд. И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И от това вижда как нашето физическо тяло участва при осъществяването на паметта, не при мисленето, а при употребата на паметта, която постоянно се намесва в свръхсетивното.
към текста >>

И от това вижда как нашето физическо тяло участва при осъществяването на паметта, не при мисленето, а при употребата на паметта, която постоянно се намесва в свръхсетивното.
Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене. Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика. Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд. И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И от това вижда как нашето физическо тяло участва при осъществяването на паметта, не при мисленето, а при употребата на паметта, която постоянно се намесва в свръхсетивното.
към текста >>

Естествено това и в другите случаи е така, но в повишена степен е така, когато е налице тази независимост от паметта, това пренасяне в един вътрешен живот, когато е достигната вътрешната степен на паметта.
Ако мога да кажа нещо лично, то е това: когато аз самият изнасям лекции, то е нещо различно от това, когато иначе се изнасят лекции. Там често се говори на основата на спомена; често от спомена се развива това, което е било заучено или помислено. Който наистина развива свръхсетивни истини, той всъщност трябва да ги създава в момента, в който ги излага. Така че аз мога да изнеса една и съща лекция тридесет, четиридесет, петдесет пъти, но за мене тази лекция никога не е същата. Естествено това и в другите случаи е така, но в повишена степен е така, когато е налице тази независимост от паметта, това пренасяне в един вътрешен живот, когато е достигната вътрешната степен на паметта.
към текста >>

274. Бележка на редактора GA_245 Указания за езотеричното обучение

Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>

275. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят.
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
към текста >>

276. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост.
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите. Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост.
към текста >>

За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, както е желателно при толкова забележителен случай.
Преди да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има предвид "духовни" архиви бел. англ. пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съзнание. За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, както е желателно при толкова забележителен случай. Но то може би е така тясно свързано, че да предизвика размисъл и да обърне внимание дали не е било отбелязано и записано нещо близко или почти съответстващо му.
към текста >>

277. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>

278. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Сега аз мога да назовавам нещата още само с думите, които са ми останали в паметта от живота на физическия свят.
Тогава тази душа на жената се осмели да попита: "Коя си ти всъщност? Сега аз мога да назовавам нещата още само с думите, които са ми останали в паметта от живота на физическия свят. Как можеш да ме накараш да разбера твоето същество и съществото на твоята рожба, която хората са приковали във вериги? "
към текста >>

279. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена.
към текста >>

Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища.
към текста >>

Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища.
Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
към текста >>

280. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
към текста >>

281. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество. И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят. Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят. Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане.
към текста >>

Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници.
И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят. Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят. Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток.
към текста >>

Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници.
Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток. В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят. Той принадлежи на един друг свят.
към текста >>

Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички.
О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане. В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл. Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем. Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове? Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло.
към текста >>

282. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки.
Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията. Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки. Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят. С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло.
към текста >>

283. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Нека да разгледаме надгробните паметници като изходна точка на архитектурното изкуство.
Днес този чисто художествен усет в архитектурата все още не е осъзнат. Обаче вземете онзи кулминационен момент от архитектурното изкуство, когато то започва да създава един вид обвивки за така наречените мъртви. Нека да разгледаме надгробните паметници като изходна точка на архитектурното изкуство. За древното инстинктивно ясновидство нещата изглеждат така, че голата душа, напускайки оковите на физическото си тяло, не може да поеме из мъртвото пространство, без да бъде временно приютена от съответните художествени форми. Душата не може просто да бъде изоставена всред хаотичните въздушни течения. Това би я разкъсало. Напускайки тялото, душата иска да се разшири в мировото пространство, но не хаотично, а чрез съответните пространствени форми. Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници.
към текста >>

Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници.
Нека да разгледаме надгробните паметници като изходна точка на архитектурното изкуство. За древното инстинктивно ясновидство нещата изглеждат така, че голата душа, напускайки оковите на физическото си тяло, не може да поеме из мъртвото пространство, без да бъде временно приютена от съответните художествени форми. Душата не може просто да бъде изоставена всред хаотичните въздушни течения. Това би я разкъсало. Напускайки тялото, душата иска да се разшири в мировото пространство, но не хаотично, а чрез съответните пространствени форми. Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници. Тя не иска след раздялата си да се окаже в потоците на въздуха и вятъра, които се носят срещу нея, тя иска да се потопи в художествените форми, които архитектът дава на надгробния паметник. Оттам започват нейните пътища към мировите простори. И на душата, за да не усеща тя себе си като някакво животно или растение, трябва да й бъдат предоставени обвивки, чиито източници се намират в свръхсетивния свят.
към текста >>

Тя не иска след раздялата си да се окаже в потоците на въздуха и вятъра, които се носят срещу нея, тя иска да се потопи в художествените форми, които архитектът дава на надгробния паметник.
За древното инстинктивно ясновидство нещата изглеждат така, че голата душа, напускайки оковите на физическото си тяло, не може да поеме из мъртвото пространство, без да бъде временно приютена от съответните художествени форми. Душата не може просто да бъде изоставена всред хаотичните въздушни течения. Това би я разкъсало. Напускайки тялото, душата иска да се разшири в мировото пространство, но не хаотично, а чрез съответните пространствени форми. Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници. Тя не иска след раздялата си да се окаже в потоците на въздуха и вятъра, които се носят срещу нея, тя иска да се потопи в художествените форми, които архитектът дава на надгробния паметник. Оттам започват нейните пътища към мировите простори. И на душата, за да не усеща тя себе си като някакво животно или растение, трябва да й бъдат предоставени обвивки, чиито източници се намират в свръхсетивния свят.
към текста >>

284. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

„В памет на Ян Щутен“ и др.
[1] Ян Щутен, 1890-1948, композитор и сценичен оформител към Гьотеанума. Вж. „В памет на Ян Щутен“ и др. със списък на композициите, Дорнах 1949 г.
към текста >>

285. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

„В памет на Ян Щутен“ и др.
46. Ян Щутен, 1890-1948, композитор и сценичен оформител към Гьотеанума. Вж. „В памет на Ян Щутен“ и др. със списък на композициите, Дорнах 1949 г.
към текста >>

286. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Окултната основа на чувствата и паметта.
Образният характер на човешките представи. „Мисля, следователно съществувам": Най-голямата заблуда в съвременната психология. Мисленето като доказателство, че човекът е съществувал още преди своето раждане. Волята като зародиш на човешкия живот след смъртта. Същност на антипатията и симпатията. Окултната основа на чувствата и паметта. Възникване на фантазията. За окултния произход на нервите и тяхната противоположност: Кръвта. За троичното устройство на човека. Принципната разлика между волята и представите. Възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност,която то е извършвало преди своето раждане.
към текста >>

За връзката между воля и паметови способности.
Спомняне и забравяне тяхната връзка с пробуждането и заспиването. Прекаленото отдаване на външния сетивен свят. Възникване на спомените. За връзката между воля и паметови способности. Абстрактното единство на видимия свят. Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз. Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства.
към текста >>

Защо детската памет не трябва да бъде обременявана с готови умозаключения.
Логичната и познавателна дейност на човека: Умозаключение, съждение, понятие. Защо детската памет не трябва да бъде обременявана с готови умозаключения. Понятията формират не само душевния и мисловен живот, но и самото физическо тяло на човека. Херман Бар за увеличаващия се брой на еднаквите човешки физиономии. Дефинициите са смърт за обучението и възпитанието. Разликата между мъртвите и живите понятия: Живите понятия метаморфозират и се развиват в хода на индивидуалния човешки живот. Силата да благославят имат само онези хора, които в детската си възраст са изградили навика да се молят.
към текста >>

За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа.
Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко. Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа. Интелектуалистичното преподаване на четене и писане като малтретиране на детето. Мястото и значението на художествения елемент.
към текста >>

287. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

И ако антипатията е достатъчно силна, възниква споменът, възниква паметта, така че паметта не е нищо друго, освен последица от бушуващата в нас антипатия.
И когато днес като физически човеци Вие мислите и си служите с представи и понятия, вършите това не благодарение на някаква сила, намираща се вътре в телата Ви, а благодарение на една сила, която продължава да работи у Вас още от времето преди Вашето раждане. Мнозина може би смятат, че тази сила угасва в мига на зачатието; не, тя е вътре в нас и ние мислим благодарение на нея. Вътре в нас непрекъснато пулсира живият екстракт на нашите пренатални опитности, само че ние разполагаме със силата да ги отхвърляме, да ги отразяваме. Тази сила е спотаена във Вашата антипатия. Когато в момента Вие мислите, всяка Ваша мисъл, всяка Ваша представа се сблъсква с антипатията. И ако антипатията е достатъчно силна, възниква споменът, възниква паметта, така че паметта не е нищо друго, освен последица от бушуващата в нас антипатия.
към текста >>

отразяване на нещата, което става под формата на възприемателната способност, характерна за паметта.
Тук Вие се докосвате до връзката между чисто емоционалната природа на антипатията, която отблъсква, т.е. отразява нещата твърде нерешително и от друга страна категоричното отблъскване, т.е. отразяване на нещата, което става под формата на възприемателната способност, характерна за паметта. Паметта не е нищо друго, освен засилена антипатия! Вие не бих те имали никаква памет, ако изпитвахте към Вашите представи онази силна симпатия, с която сякаш ги „поглъщате"; Вие притежавате памет само защото изпитвате един вид „отвращение" към представите, само защото ги отблъсквате. Ето така стоят нещата.
към текста >>

Паметта не е нищо друго, освен засилена антипатия!
Тук Вие се докосвате до връзката между чисто емоционалната природа на антипатията, която отблъсква, т.е. отразява нещата твърде нерешително и от друга страна категоричното отблъскване, т.е. отразяване на нещата, което става под формата на възприемателната способност, характерна за паметта. Паметта не е нищо друго, освен засилена антипатия! Вие не бих те имали никаква памет, ако изпитвахте към Вашите представи онази силна симпатия, с която сякаш ги „поглъщате"; Вие притежавате памет само защото изпитвате един вид „отвращение" към представите, само защото ги отблъсквате. Ето така стоят нещата.
към текста >>

Вие не бих те имали никаква памет, ако изпитвахте към Вашите представи онази силна симпатия, с която сякаш ги „поглъщате"; Вие притежавате памет само защото изпитвате един вид „отвращение" към представите, само защото ги отблъсквате.
Тук Вие се докосвате до връзката между чисто емоционалната природа на антипатията, която отблъсква, т.е. отразява нещата твърде нерешително и от друга страна категоричното отблъскване, т.е. отразяване на нещата, което става под формата на възприемателната способност, характерна за паметта. Паметта не е нищо друго, освен засилена антипатия! Вие не бих те имали никаква памет, ако изпитвахте към Вашите представи онази силна симпатия, с която сякаш ги „поглъщате"; Вие притежавате памет само защото изпитвате един вид „отвращение" към представите, само защото ги отблъсквате. Ето така стоят нещата.
към текста >>

Едва след като сте извършили тази процедура, след като сте отблъснали образа и сте задържали образната представа в паметта, възниква понятието.*15 По този начин пред Вас застава едната страна на душевната дейност антипатията, която е свързана с нашия живот преди раждането.
Едва след като сте извършили тази процедура, след като сте отблъснали образа и сте задържали образната представа в паметта, възниква понятието.*15 По този начин пред Вас застава едната страна на душевната дейност антипатията, която е свързана с нашия живот преди раждането.
към текста >>

А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията.
Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно волята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след като вече сме минали през Портата на смъртта. Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта. Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети. Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи. В последна сметка, те произлизат от волята.
към текста >>

Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията.
Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно волята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след като вече сме минали през Портата на смъртта. Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта. Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети. Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи. В последна сметка, те произлизат от волята.
към текста >>

Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи.
Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта. Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети. Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи. В последна сметка, те произлизат от волята.
към текста >>

И обратно, ако изграждаме едно понятие, ще установим, че то има съвсем друг произход, защото понятието възниква от паметта.
Една от големите заблуди на психолозите личи например в следното тяхно твърдение: „Ето, ние наблюдаваме предметите, след което чрез абстракция получаваме представите". Обаче това изобщо не е вярно. Обстоятелството, че виждаме тебешира бял, произтича от участието на волята, която надхвърля симпатията и фантазията, и се стига до въображението. И обратно, ако изграждаме едно понятие, ще установим, че то има съвсем друг произход, защото понятието възниква от паметта.
към текста >>

В условията на физическия свят, душевният живот е здраво свързан с физическия организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира израз в антипатията, паметта и понятието.
В условията на физическия свят, душевният живот е здраво свързан с физическия организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира израз в антипатията, паметта и понятието. Всички те са свързани с нервната организация, така че в нервната организация на човешкия организъм се отразяват всички пренатални опитности на човешкото същество. Животът преди раждането непрекъснато действува чрез антипатията, паметта и понятията, така че изгражда в човешкото тяло именно нервите. Тази е истината за нервната система. Всички приказки за някакво разграничаване на „сетивни" и „двигателни" нерви, е чиста безмислица, както многократно съм изтъквал.*17
към текста >>

Животът преди раждането непрекъснато действува чрез антипатията, паметта и понятията, така че изгражда в човешкото тяло именно нервите.
В условията на физическия свят, душевният живот е здраво свързан с физическия организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира израз в антипатията, паметта и понятието. Всички те са свързани с нервната организация, така че в нервната организация на човешкия организъм се отразяват всички пренатални опитности на човешкото същество. Животът преди раждането непрекъснато действува чрез антипатията, паметта и понятията, така че изгражда в човешкото тяло именно нервите. Тази е истината за нервната система. Всички приказки за някакво разграничаване на „сетивни" и „двигателни" нерви, е чиста безмислица, както многократно съм изтъквал.*17
към текста >>

То има, така да се каже, три огнища, където се срещат симпатията и антипатията.*19 Най-напред такова огнище имаме в нашата глава, където при взаимодействието между кръвта и нервите, възниква паметта.
Впрочем симпатията и антипатията имат троичен израз в нашето физическо тяло. То има, така да се каже, три огнища, където се срещат симпатията и антипатията.*19 Най-напред такова огнище имаме в нашата глава, където при взаимодействието между кръвта и нервите, възниква паметта. Навсякъде, където е налице едно прекъсване на нервната дейност, навсякъде където се явява един вид „скок", там възниква огнище, в което се срещат симпатията и антипатията.
към текста >>

От своя страна, понятията и абстракциите идват от живота преди раждането и минават през паметта и антипатията.
Като имагинации, „образите" преминават през фантазията и симпатията. От своя страна, понятията и абстракциите идват от живота преди раждането и минават през паметта и антипатията.
към текста >>

И така, ние стигнахме до две системи от понятия: мислене-антипатия-памет-понятие и воля-симпатия-фантазия-имагинация; две системи, чието целенасочено прилагане може да ни помогне много в нашата педагогическа практика.
И така, ние стигнахме до две системи от понятия: мислене-антипатия-памет-понятие и воля-симпатия-фантазия-имагинация; две системи, чието целенасочено прилагане може да ни помогне много в нашата педагогическа практика.
към текста >>

288. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи.
Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля. Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
към текста >>

289. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вчера посочих, че за да имаме ясна представа за паметта, трябва да я сравним с онези, достъпни за външното наблюдение процеси, каквито са например спането и бодърствуването.
Вчера посочих, че за да имаме ясна представа за паметта, трябва да я сравним с онези, достъпни за външното наблюдение процеси, каквито са например спането и бодърствуването. Така Вие ще се убедите, че педагогическите стремежи изискват особено във връзка с духовното формиране на нашите основни идеи едно все по-нарастващо сравняване на непознатите и познати факти.
към текста >>

Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>

С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>

Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>

290. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вие просто разрушавате детската душа, когато вкарвате готовите умозаключения в паметта на детето.
Вие просто разрушавате детската душа, когато вкарвате готовите умозаключения в паметта на детето. Нещата, които обсъждаме тук, са от фундаментално значение. Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били възпитавани по всевъзможни методи. Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия. Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало. Характерното за сегашната ситуация е, че се налага да започнем с деца от първи до осми клас едновременно.
към текста >>

С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения.
Нещата, които обсъждаме тук, са от фундаментално значение. Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били възпитавани по всевъзможни методи. Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия. Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало. Характерното за сегашната ситуация е, че се налага да започнем с деца от първи до осми клас едновременно. С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения. Ако обаче тези готови умозаключения са здраво заседнали в детските души, по-добре е да ги оставите там и да насърчите детето в стремежа му да извлича умозаключения от своя непосредствен живот.
към текста >>

291. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

И тази по-добра психология казва, че всичко, което ускорява растежните процеси у човека, е свързано по един или друг начин с паметта.
Как да си изградим представа за връзката между душата и растежните процеси? За тази цел трябва да се обърнем към една по-добра психология, а не към досегашната. И тази по-добра психология казва, че всичко, което ускорява растежните процеси у човека, е свързано по един или друг начин с паметта. Работата е там, че ако претоварим паметта, ние създаваме условия за конституционално слаби, източени на височина човешки тела. Докато прекомерното ангажиране на фантазията, забавя растежа на човешкия организъм. Паметта и фантазията се намират в една дълбока и тайнствена връзка с растежните сили на човека, която не бива да изпускаме от нашето внимание.
към текста >>

Работата е там, че ако претоварим паметта, ние създаваме условия за конституционално слаби, източени на височина човешки тела.
Как да си изградим представа за връзката между душата и растежните процеси? За тази цел трябва да се обърнем към една по-добра психология, а не към досегашната. И тази по-добра психология казва, че всичко, което ускорява растежните процеси у човека, е свързано по един или друг начин с паметта. Работата е там, че ако претоварим паметта, ние създаваме условия за конституционално слаби, източени на височина човешки тела. Докато прекомерното ангажиране на фантазията, забавя растежа на човешкия организъм. Паметта и фантазията се намират в една дълбока и тайнствена връзка с растежните сили на човека, която не бива да изпускаме от нашето внимание.
към текста >>

Паметта и фантазията се намират в една дълбока и тайнствена връзка с растежните сили на човека, която не бива да изпускаме от нашето внимание.
Как да си изградим представа за връзката между душата и растежните процеси? За тази цел трябва да се обърнем към една по-добра психология, а не към досегашната. И тази по-добра психология казва, че всичко, което ускорява растежните процеси у човека, е свързано по един или друг начин с паметта. Работата е там, че ако претоварим паметта, ние създаваме условия за конституционално слаби, източени на височина човешки тела. Докато прекомерното ангажиране на фантазията, забавя растежа на човешкия организъм. Паметта и фантазията се намират в една дълбока и тайнствена връзка с растежните сили на човека, която не бива да изпускаме от нашето внимание.
към текста >>

И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията?
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите ученици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година. Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца. В края на учебната година той трябва да повтори „ревюто", за да отчете евентуалните промени. Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н. И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията? "
към текста >>

Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко.
Виждате колко важно е учениците да бъдат в ръцете на един и същ учител и какво безумие е всяка година децата да сменят своя учител. В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите ученици. Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улеснят извънредно много. Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията). Връзките между тялото и душата не бива да се афишират само с голи фрази и празни приказки; ние трябва да се издигнем до точно и добросъвестно наблюдение на дълбоките зависимости между тялото, душата и Духа. Децата, богати на фантазия, израстват по друг начин от тези, които са със силна памет.
към текста >>

Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията).
Виждате колко важно е учениците да бъдат в ръцете на един и същ учител и какво безумие е всяка година децата да сменят своя учител. В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите ученици. Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улеснят извънредно много. Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията). Връзките между тялото и душата не бива да се афишират само с голи фрази и празни приказки; ние трябва да се издигнем до точно и добросъвестно наблюдение на дълбоките зависимости между тялото, душата и Духа. Децата, богати на фантазия, израстват по друг начин от тези, които са със силна памет.
към текста >>

Децата, богати на фантазия, израстват по друг начин от тези, които са със силна памет.
В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите ученици. Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улеснят извънредно много. Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията). Връзките между тялото и душата не бива да се афишират само с голи фрази и празни приказки; ние трябва да се издигнем до точно и добросъвестно наблюдение на дълбоките зависимости между тялото, душата и Духа. Децата, богати на фантазия, израстват по друг начин от тези, които са със силна памет.
към текста >>

За днешните психолози всичко е ясно: Ето, тук е паметта, и следва нейното описание.
За днешните психолози всичко е ясно: Ето, тук е паметта, и следва нейното описание. Ето, тук е фантазията, ще опишем и нея. Обаче в действителност нещата са взаимно свързани и ние стигаме до тяхната същност, само ако изострим нашата наблюдателна способност. С други думи, не да дефинираме нещата, а да превърнем наблюдателната способност в една подвижна сила, която е в състояние да преоткрива вече известните факти.
към текста >>

292. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Тези снимки се запечатват дълбоко в паметта и въздействуват възпламеняващо върху евритмичните способности.
Р.Щ.: Всичко това е много добре. Бих ли препоръчал още при деца, които не искат да участвуват в евритмията, да предизвикате удоволствието им от нея като не ги оставяте само да наблюдават евритмизирането на останалите отстрани, но и да се опитате да направите снимки на различните движения. Те би трябвало да се опростят, за да могат децата да получат нагледна представа от евритмичните форми и движения, които прави човек. Тези снимки се запечатват дълбоко в паметта и въздействуват възпламеняващо върху евритмичните способности. Затова бях помолил госпожица В. да направи такива снимки, които представят простите схематични форми на движението, които въздействуват върху художественото възприятие. Те бяха могли да се използуват, за да се разкрие на детето красотата на линията. Тогава ще откриете нещо, което е изключително интересно от психологическа гледна точка: детето възприема красотата на линията, която само изпълнява в евритмията, без да кокетира и да бъде суетно. Ако то обръща внимание на това, което прави лесно ще стане суетно и ще го отбягва по време на евритмия.
към текста >>

293. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет.
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя възпитател. Тогава ти си бил може би само на 8 или 9 години и нищо не си разбирал от това. Но възпитателят е бил за тебе личност, достойна за уважение. Ти си му вярвал. Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет. Ето това сега се надига. Сега то получава своето разбиране спрямо живота. Всичко това ти успяваш да проумееш.
към текста >>

294. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето.
Тогава ще видим, че това което винаги поставяме под формата на изисквания, то идва от само себе си. В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето. Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра. За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот. Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня.
към текста >>

Не е добре да се претоварва паметта на детето.
Тогава ще видим, че това което винаги поставяме под формата на изисквания, то идва от само себе си. В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето. Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра. За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот. Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня. Но паметта също така не трябва да остава и твърде слабо натоварена, тогава и по-точно още между 16-та и 24та година, много лесно възникват лабилни състояния във физическия организъм.
към текста >>

Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра.
Тогава ще видим, че това което винаги поставяме под формата на изисквания, то идва от само себе си. В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето. Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра. За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот. Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня. Но паметта също така не трябва да остава и твърде слабо натоварена, тогава и по-точно още между 16-та и 24та година, много лесно възникват лабилни състояния във физическия организъм.
към текста >>

Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня.
В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето. Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра. За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот. Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня. Но паметта също така не трябва да остава и твърде слабо натоварена, тогава и по-точно още между 16-та и 24та година, много лесно възникват лабилни състояния във физическия организъм.
към текста >>

Но паметта също така не трябва да остава и твърде слабо натоварена, тогава и по-точно още между 16-та и 24та година, много лесно възникват лабилни състояния във физическия организъм.
Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра. За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот. Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня. Но паметта също така не трябва да остава и твърде слабо натоварена, тогава и по-точно още между 16-та и 24та година, много лесно възникват лабилни състояния във физическия организъм.
към текста >>

И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта?
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта? Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе. Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането. Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа. Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе. Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>

295. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това, което тук би могло да бъде порицано е, че децата ще забравят нещо, нещо ще изчезне от паметта им, което е било преминато като един вътрешно свързан материал, но това трябва да бъде заместено от икономичността на урока и усърдието на учителите.
Това, което тук би могло да бъде порицано е, че децата ще забравят нещо, нещо ще изчезне от паметта им, което е било преминато като един вътрешно свързан материал, но това трябва да бъде заместено от икономичността на урока и усърдието на учителите. През последните седмици на учебната година материалът се преговаря, така че се прави един вид обобщение за учебната година. По този начин детето изцяло враства в дадения материал.
към текста >>

296. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>

297. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

Терапия при десетгодишно момиче със загуба на паметта, свързана с отоци в областта на носа и гърлото като отражение на прекалено силната дейност на етерното тяло в долния организъм: предизвикаване на силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното тяло – Въздействието на звездите в хороскопа на албиноса
Терапия при десетгодишно момиче със загуба на паметта, свързана с отоци в областта на носа и гърлото като отражение на прекалено силната дейност на етерното тяло в долния организъм: предизвикаване на силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното тяло – Въздействието на звездите в хороскопа на албиноса
към текста >>

298. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза.
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството на говора на друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното тяло. Обаче в организма нещата си взаимодействуват, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова организация; то започва да вибрира и в другата Азова организация, веднага щом нещо навлиза в едната астрална организация, то започва да вибрира също и в другата астрална организация. Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза. Азът трябва да се държи изправен, той не може часове наред да се ангажира с едно-единствено впечатление, иначе той би се идентифицирал с него. Обаче впечатленията остават в долния човек, и когато ние си спомняме, те отново могат да се изкачат нагоре към главата.
към текста >>

299. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Имаше едно 10-годишно момиче, страдащо от загуба на паметта.
Нека сега да обсъдим случаите, за които вчера не достигна време. Имаше едно 10-годишно момиче, страдащо от загуба на паметта. То е едва във втори клас. При него наблюдаваме разрастване в областта на носоглътката; това е свързано с усилване на етерното тяло в областта на пикочния мехур, което има своето отражение в главата. При това момиче изоставането действително има физически произход. Момичето е на 10 години, тоест в един период, за който винаги съм казвал, че отношението на възпитателя е изключително важно.
към текста >>

Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>

Аз не съм сигурен, дали вече сте опитвали да проверите неговата памет с помощта на прости народни мелодии?
Аз не съм сигурен, дали вече сте опитвали да проверите неговата памет с помощта на прости народни мелодии?
към текста >>

300. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност.
За определяне на отговорността и на свободната воля е необходимо познаване на следрожденото развитие на човека. Описание на същото с разглеждане на наследствения поток и на частите на човешкото същество. Детето възприема духовното в своето естество и човешкото обкръжение: духовните същества. Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност. Развитие на силите на интелигентността. Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло. Слънчеви сили в душевно-духовното. Планетарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка. Промяна в началото на 20-те години.
към текста >>

Особености на съзнанието, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество.
Особености на съзнанието, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество. Патологическото изграждане в три етапа. Патологична невъзможност за вместване чрез волята в света. Слабоумие, лишена от логика памет; малоумие, паранои. Следващ стадий на вродено слабоумие. Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да следва само сам себе си.
към текста >>

Слабоумие, лишена от логика памет; малоумие, паранои.
Особености на съзнанието, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество. Патологическото изграждане в три етапа. Патологична невъзможност за вместване чрез волята в света. Слабоумие, лишена от логика памет; малоумие, паранои. Следващ стадий на вродено слабоумие. Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да следва само сам себе си.
към текста >>

301. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тази ясна паметова връзка между двата стадия не съществува.
И по-точно те разказват за усещането на допир, за духовно ръкополагане или дори за докосване на челото и други подобни, без при това да е налице видение, напомня нещо за зрително възприемане. Но след това състоянията се усилват до това видение, напомнящо за зрително възприемане. Те така могат да се улеснят, че такава личност може например да види Исуса като действителна личност пред себе си. По правило това е вторият стадий. Своеобразното е, че когато преминава от първия във втория стадий, такива личности нямат силното усещане, че когато преди някой друг им е разказвал за този втори стадий, те са се отнасяли с негодувание към това. Тази ясна паметова връзка между двата стадия не съществува. Тези личности живеят крайно интензивно във всеки един отделен стадий.
към текста >>

302. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности.
Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности. Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория. Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло. Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща. Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно.
към текста >>

303. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тогава човек достига до идеята: О, ако имах и аз такава добра памет като този човек!
Селянката ми даде кафе в една чаша, на която отвън бяха нарисувани червени рози. Селянката не можа да ми даде веднага кафето, защото беше забравила захарта в кухнята и трябваше първо да я донесе. След това беше забравила млякото. Него трябваше да донесе от избата и след това сипа около осминка от литъра мляко в кафето и каза: моето кафе е много хубаво; и тогава аз казах: да, вярвам ви, стопанке. И така продължава; такъв човек разказва подробности, отнасящи се до отдавна изминали неща, при което се достига до невероятни детайли. Тогава човек достига до идеята: О, ако имах и аз такава добра памет като този човек! И човек забравя съвсем, че ако имахме такава памет като неговата, тогава ние не бихме приличали на него. Е да, аз разказвам нещата доста типично и типично съм ги подбрал: после вие трябва да се ориентирате при съответните по-леки варианти, които ще срещате в живота, и които лекарят особено, среща. Аз преднамерено разказвам крайния случай, за да видите, за какво става дума.
към текста >>

И човек забравя съвсем, че ако имахме такава памет като неговата, тогава ние не бихме приличали на него.
Селянката не можа да ми даде веднага кафето, защото беше забравила захарта в кухнята и трябваше първо да я донесе. След това беше забравила млякото. Него трябваше да донесе от избата и след това сипа около осминка от литъра мляко в кафето и каза: моето кафе е много хубаво; и тогава аз казах: да, вярвам ви, стопанке. И така продължава; такъв човек разказва подробности, отнасящи се до отдавна изминали неща, при което се достига до невероятни детайли. Тогава човек достига до идеята: О, ако имах и аз такава добра памет като този човек! И човек забравя съвсем, че ако имахме такава памет като неговата, тогава ние не бихме приличали на него. Е да, аз разказвам нещата доста типично и типично съм ги подбрал: после вие трябва да се ориентирате при съответните по-леки варианти, които ще срещате в живота, и които лекарят особено, среща. Аз преднамерено разказвам крайния случай, за да видите, за какво става дума.
към текста >>

И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго. Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща.
към текста >>

И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго. Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания. Накратко, забелязваме, че тук става дума за едно завръщане към езика, който бива задържан паметово, изключвайки мислите, не с пълното изключване на мислите, но все пак с изключване на мислите.
към текста >>

Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго. Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания. Накратко, забелязваме, че тук става дума за едно завръщане към езика, който бива задържан паметово, изключвайки мислите, не с пълното изключване на мислите, но все пак с изключване на мислите.
към текста >>

Накратко, забелязваме, че тук става дума за едно завръщане към езика, който бива задържан паметово, изключвайки мислите, не с пълното изключване на мислите, но все пак с изключване на мислите.
Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания. Накратко, забелязваме, че тук става дума за едно завръщане към езика, който бива задържан паметово, изключвайки мислите, не с пълното изключване на мислите, но все пак с изключване на мислите.
към текста >>

Паметовите му способности са грандиозно развити.
Да вземем един чревоугодник; има такива хора, които изпитват голяма радост от храната. Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост. Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил. След това този човек става неспокоен. Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре. Паметовите му способности са грандиозно развити. Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин. Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят. Сетивата му биват притъпени, неговият волеви импулс не му позволява да вмести в себе си по правилен начин в света.
към текста >>

Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно.
Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание. Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно. В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието. В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието. В тази област нещата слизат долу.
към текста >>

Особено добре можем да забележим психопатологичната малоценност, когато тя се изразява по описания преди начин: ненормалното желание за скитане, свързано с една чужда на логиката памет.
Така при светеца наблюдаваме последователно състоянията от чувството за присъствие на съществата от духовния свят до цялостното му преместване в духовния свят в третия стадий. Така виждаме патологичния обратен образ на психопатологичната малоценност, която проследихме в първия стадий. Особено добре можем да забележим психопатологичната малоценност, когато тя се изразява по описания преди начин: ненормалното желание за скитане, свързано с една чужда на логиката памет. След това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния живот. Често наблюдаваме това да преминава в третия стадий, който също така може да е налице още от самото начало.
към текста >>

304. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>

И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>

Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>

Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>

Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>

Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>

Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се! Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>

Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет.
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се! Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>

Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се! Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>

Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие.
към текста >>

Тук силата на паметта се е преобразила.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие.
към текста >>

Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието.
към текста >>

Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията.
Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето.
към текста >>

И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза.
Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието. Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>

Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие.
Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието. Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>

Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз.
И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието. Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>

Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието. Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>

305. 1. Предговор към първото френско издание GA_326 Раждането на естествените науки

По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от сказки е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед. За да си дадем напълно сметка за това, трябва да познаваме трагичните обстоятелства, при които той е бил изнесен. Това беше в Дорнах, срещу Коледа 1922 година. От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: построяването на Гьотеанума. След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер. По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
към текста >>

На 31 декември, в края на деня, когато бе държана третата сказка в Гьотеанума, огънят подпален в едно от крилата на паметника обхвана цялата сграда.
На 31 декември, в края на деня, когато бе държана третата сказка в Гьотеанума, огънят подпален в едно от крилата на паметника обхвана цялата сграда. Когато камбаните удариха, за да възвестят полунощ, куполите рухнаха с искрящи пламъци и от огромния огън, който осветяваше нощта, за още няколко часа останаха като горящи факли само колоните. На разсъмване сградата беше превърната в пепел.
към текста >>

306. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма.
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното. Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености. Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма. Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот. Психологията е станала един инвентар от отвлечености.
към текста >>

307. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Шелдраке 1993: „Паметта на природата„, издателство Пипер, Мюнхен.
[5] Р. Шелдраке 1993: „Паметта на природата„, издателство Пипер, Мюнхен.
към текста >>

308. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

При подготовката си за лекциите Щайнер често е правил бележки, които, по негови думи, не да се ръководи от тях, а със записването да запечати съдържанието в паметта си.
При подготовката си за лекциите Щайнер често е правил бележки, които, по негови думи, не да се ръководи от тях, а със записването да запечати съдържанието в паметта си. В своите бележки към Селскостопанския курс той си записва:
към текста >>

309. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Този образ е образ от спомените, образ, намиращ се в паметта.
Но искам да ви кажа какво собствено съдържа в себе си това етерно тяло. Виждате ли, ако тук се намира стол, аз мога да видя този стол. Аз имам в себе си образа на стола. Обръщайки се на другата страна, аз преставам да виждам стола. Обаче вътре в мен все още се намира този образ и по-точно, той се намира в мен винаги. Този образ е образ от спомените, образ, намиращ се в паметта.
към текста >>

Помислете за образа, намиращ се в паметта.
Помислете за образа, намиращ се в паметта. Представете си, че някога отдавна нещо сте преживели. Например намирали сте се някъде на пазарен площад и там са се виждали танцуващи хора и тем подобни. Бих могъл да изредя каквото ви хрумне друго. Този образ вие сте запазили. Тук, господа, отдавна вече няма нищо от това, с което е бил свързан този образ, това го няма сред нещата, които би могло да се претеглят, това никъде вече го няма.
към текста >>

310. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Последния път ние изучавахме паметта.
Казвал съм ви: този, който иска да разбере човешкия духовно-душевен живот, трябва доста основно да изучи човека. Последния път ние изучавахме паметта. Показах ви, че паметта, спомените се явяват в човека нещо чисто духовно. Днес искам да разгледам човека от съвсем друга страна, а също да ви демонстрирам нещо от това, което вече обсъдихме. Трябва да свържем тези неща едно с друго.
към текста >>

Показах ви, че паметта, спомените се явяват в човека нещо чисто духовно.
Казвал съм ви: този, който иска да разбере човешкия духовно-душевен живот, трябва доста основно да изучи човека. Последния път ние изучавахме паметта. Показах ви, че паметта, спомените се явяват в човека нещо чисто духовно. Днес искам да разгледам човека от съвсем друга страна, а също да ви демонстрирам нещо от това, което вече обсъдихме. Трябва да свържем тези неща едно с друго.
към текста >>

Ако по правилен начин се обърне внимание на мислите, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те - мислите, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло.
С какво етерното тяло се отличава от физическото тяло? Можете да почувствате това: когато сме предоставени на външния свят, процесът на нашето изгаряне обуславя тежестта. Но етерното тяло не е подложено на тежестта. Ако по правилен начин се обърне внимание на мислите, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те - мислите, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло. Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта. Вие можете и да работите, и да мислите в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай мисленето е основано на нещо друго. По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли. Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло.
към текста >>

Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта.
С какво етерното тяло се отличава от физическото тяло? Можете да почувствате това: когато сме предоставени на външния свят, процесът на нашето изгаряне обуславя тежестта. Но етерното тяло не е подложено на тежестта. Ако по правилен начин се обърне внимание на мислите, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те - мислите, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло. Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта. Вие можете и да работите, и да мислите в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай мисленето е основано на нещо друго. По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли. Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло. Етерното тяло не се износва от работа.
към текста >>

Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли. Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло. Етерното тяло не се износва от работа. Това е важно. Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
към текста >>

Затова за няколко дни този спомен, тази памет изчезва.
Да умрем, означава преди всичко да извлечем нашето етерно тяло от физическото тяло. Физическото тяло започва сега да гори истински, защото вътре в него вече няма етерно тяло. Но в етерното тяло веднага възниква стремеж да се разпространи по целия свят. Човек след смъртта има спомени, защото те са свързани с етерното тяло, както вече съм ви казвал. Етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Затова за няколко дни този спомен, тази памет изчезва. И така, отначало човек за няколко дни има спомен за своя последен земен живот, подобно на това, както става при давещия се. Неотдавна ви обяснявах това.
към текста >>

311. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той се радва на това, че паметта му се пробужда по най-удивителен начин.
Но също така виждате и следното: малаецът в своята употреба по навик достига до нещо грандиозно. Той се издига до «аза». Какво получава той при това? На какво се радва този малаец или турчин, систематически употребявайки опиум? На какво все пак се радва? Той се радва на това, че паметта му се пробужда по най-удивителен начин. Той бързо преглежда целия свой земен живот и още много неща. Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие тялото му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави. Той се радва на това, че в него се пробужда необятна, грандиозна памет.
към текста >>

Той се радва на това, че в него се пробужда необятна, грандиозна памет.
На какво се радва този малаец или турчин, систематически употребявайки опиум? На какво все пак се радва? Той се радва на това, че паметта му се пробужда по най-удивителен начин. Той бързо преглежда целия свой земен живот и още много неща. Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие тялото му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави. Той се радва на това, че в него се пробужда необятна, грандиозна памет.
към текста >>

И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло.
Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава. Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много мисли, това го разрушава. И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта. Това първо. След това - както вече ви описах това - човек става вял по отношение на ходенето. Той не може да си спомни как трябва да мести краката си. Това се отнася до безсъзнателната памет.
към текста >>

Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта.
Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава. Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много мисли, това го разрушава. И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта. Това първо. След това - както вече ви описах това - човек става вял по отношение на ходенето. Той не може да си спомни как трябва да мести краката си. Това се отнася до безсъзнателната памет. След това човек започва да забравя.
към текста >>

Това се отнася до безсъзнателната памет.
И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта. Това първо. След това - както вече ви описах това - човек става вял по отношение на ходенето. Той не може да си спомни как трябва да мести краката си. Това се отнася до безсъзнателната памет. След това човек започва да забравя. И така, именно това, което е достигнал, го разрушава. И все пак, когато човек прави привичка употребата на опиум, той може да види, да се убеди, да узнае, че «азът» действително съществува.
към текста >>

Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способност да ходи, забравя, и накрая получава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така.
Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние на делириум и така нататък, как при употреба на голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това тялото му веднага се разрушава. Той умира, като преди това лицето му става червено, а устните - сини. Описано е как при привикване към употреба на опиум стават гореописаните явления. Но какво описват тези хора? Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се сополивят, хриптят и имат спазми. Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способност да ходи, забравя, и накрая получава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така. Всичко това е описано, но всички явления се приписват на физическото тяло.
към текста >>

Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път?
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието. Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията.
към текста >>

312. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис.
Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.
към текста >>

313. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години.
Господин Мюлер: Един малък въпрос. Неотдавна господин докторът говори за арсена и за дебелите деца. Преди много години можах да видя на един панаир дебели деца. Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години. Специално изкуствено отгледани за целта деца понякога идваха от Унгария. След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели? Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна практика? Или гешефти от такъв вид ще продължават да се правят тайно?
към текста >>

314. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати - той беше много образован, учен човек - веднъж изгубил и съзнание, и памет.
Възможността за такива явления се предоставя на този, който с разбиране ги разглежда. Това е доказателство, че в човек могат да се крият много неща, непроявяващи се външно. Някога ви разказах за противоположния случай. Противоположният случай се състоеше в това, че информацията се пазеше не вътре в астралното тяло и етерното тяло, а беше влязла много дълбоко във физическото тяло, където човекът излишно силно се вслушваше в нея. Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати - той беше много образован, учен човек - веднъж изгубил и съзнание, и памет. Вече не съзнавал, кой е и какво е правил; изгубил цялата си ученост, не я осъзнавал. Забравил всичко. Не съзнавал, че той е той. Но въпреки това разсъдъкът му бил ясен. Разсъдъкът действал съвсем ясно.
към текста >>

Накрая той се осъзнал, паметта му се върнала.
Взел достатъчно пари със себе си, всичко, което имал. Така че можел да отиде надалеч. Като стигнал до гарата, означена на билета, си купил нов билет. Това направил многократно, без да съзнава какво върши. Разсъдъкът бил изолиран от останалия човек така, че всичко протичало напълно разумно, подобно на това, както и животните постъпват разумно - без да имат при това «аз»; последното често съм ви го демонстрирал с много хубави примери. Накрая той се осъзнал, паметта му се върнала. Осъзнал кой е. Образоваността му също се върнала в главата; тогава осъзнал, че се намира в Берлин, в приют за скитници! В края на краищата той стигнал дотук. А тръгнал от Щутгарт. След това успял да установи, че тръгнал оттам.
към текста >>

315. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения.
Озирис и неговият враг Тифон. Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот. Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание.
към текста >>

316. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Вие, господа, сега трябва да извикате в своята памет следното.
Вие, господа, сега трябва да извикате в своята памет следното. Виждате ли, може да се каже, че в Древна Гърция, 1000, 1200 години пр. Р. Хр. се развивало всичко това, за което ви разказвам. Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр.
към текста >>

317. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване.
То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново. Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване. Следователно ние трябва отново и отново да ядем нов белтък, за да можем да произведем белтък.
към текста >>

Доктор Щайнер: Значи казвате, че този човек, имащ на петдесет години атеросклероза, бил слабоподвижен, с ниска трудоспособност - не знам имал ли е проблеми с паметта, това не отбелязахте, - в това състояние е останал до седемдесет години; след това този човек отново е станал бодър и живее до ден-днешен.
Доктор Щайнер: Значи казвате, че този човек, имащ на петдесет години атеросклероза, бил слабоподвижен, с ниска трудоспособност - не знам имал ли е проблеми с паметта, това не отбелязахте, - в това състояние е останал до седемдесет години; след това този човек отново е станал бодър и живее до ден-днешен. Но сега напомня ли нещо при него за атеросклерозата? Или всичко е наред и той е бодър и подвижен?
към текста >>

318. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Помислете само как бързо забравят за умрелите, за отишлите си, и ето, появяват се вече други хора, които искат да вкарат в употреба своего рода паметни знаци, за да мислят хората за умрелите и с това и самите те да станат по-добри.
Но при хората става така, че те лесно забравят подобни неща. Помислете само как бързо забравят за умрелите, за отишлите си, и ето, появяват се вече други хора, които искат да вкарат в употреба своего рода паметни знаци, за да мислят хората за умрелите и с това и самите те да станат по-добри.
към текста >>

Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората.
Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие. Така стои работата с изключително много неща, които още съществуват като суеверия; в основата им стоят съвсем разумни неща. Нещо разумно никога не произхожда от нещо неразумно. За този, който прониква в тези неща, твърдението, че нещо разумно може да произхожда от неразумното, е равносилно, все едно да кажат: ти трябва да направиш маса. Но първо я направи колкото се може по-паянтова, че след това тя да може да се усъвършенства самостоятелно.
към текста >>

319. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

В Хейлброн днес стои паметник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображение на Юлиус Роберт Майер[7].
Виждате ли, развитието на науката понякога показва нещо забележително. В Хейлброн днес стои паметник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображение на Юлиус Роберт Майер[7]. Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени през четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор. Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит. Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген. Обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер.
към текста >>

И така, съвременниците му го затворили в лудница, а след това светът го признал за велик гений и в родния му град му поставили паметник.
С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар. Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение. Даже напротив. А той бил толкова въодушевен от откритието си, че навсякъде говорел за него. И за него самия се заговорило така: той бълнува, неговите идеи хвъркат; затова накрая го затворили на сигурно в лудницата. И така, съвременниците му го затворили в лудница, а след това светът го признал за велик гений и в родния му град му поставили паметник.
към текста >>

320. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Въпреки това в Офенбург на Дрейк даже са му поставили паметник!
Да кажем, да вземем употребата на картофи за храна. Искам да изходя от нещо най-обикновено - от употребата на картофите за храна. Виждате ли, имало е време, когато в Европа картофите не ги е имало; те били донесени в Европа от далечни страни. Въвеждането на картофите се приписва на един човек, наричан Дрейк[3]. Но това не е така, картофът е бил въведен по друг начин. Въпреки това в Офенбург на Дрейк даже са му поставили паметник! Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк. Стана ми любопитно и погледнах в енциклопедичния речник. Там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа! Виждате как се създават книгите, как се създава историята.
към текста >>

Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк.
Искам да изходя от нещо най-обикновено - от употребата на картофите за храна. Виждате ли, имало е време, когато в Европа картофите не ги е имало; те били донесени в Европа от далечни страни. Въвеждането на картофите се приписва на един човек, наричан Дрейк[3]. Но това не е така, картофът е бил въведен по друг начин. Въпреки това в Офенбург на Дрейк даже са му поставили паметник! Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк. Стана ми любопитно и погледнах в енциклопедичния речник. Там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа! Виждате как се създават книгите, как се създава историята.
към текста >>

Там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа!
Въвеждането на картофите се приписва на един човек, наричан Дрейк[3]. Но това не е така, картофът е бил въведен по друг начин. Въпреки това в Офенбург на Дрейк даже са му поставили паметник! Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк. Стана ми любопитно и погледнах в енциклопедичния речник. Там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа! Виждате как се създават книгите, как се създава историята.
към текста >>

Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен.
Виждате ли, такива способности не се появяват от само себе си, те се развиват. Но ако продължим и по-нататък да правим това, което правим днес, ако продължим и в бъдеще да тъпчем всеки до откат с всевъзможни науки във възрастта от шест до дванадесет-четиринадесет години - което, от друга страна, не е лошо, - ние, хората, ще станем малко по малко такива, каквито по-рано не сме били, ще станем нервни. Ще станем нервни хора. Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога през четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната наука не са били толкова глупави! Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато са говорили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви!
към текста >>

321. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек. В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>

Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло.
В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>

НАГОРЕ

4.4233319759369