Търсене в текстове за 'отдадени отдаден отдадено'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 241 резултата от 172 текста с корен от думите : 'отдадени отдаден отдадено'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Отдаденият на живота зрител не иска това от творбата, казват философите в своите теории, а само каквото на тях им е присъщо.
Отдаденият на живота зрител не иска това от творбата, казват философите в своите теории, а само каквото на тях им е присъщо. За философа отричането на живота е много благоприятно. Той не желае действителността да пресича кривите му мисловни пътеки. Мисленето вирее по-добре, когато философът се отвръща от живота. И не е чудно, че този философски основен инстинкт се превръща във враждебно на живота настроение. Ние виждаме развито такова настроение при мнозина философи.
към текста >>

В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и смирението, които са ми известни, Фихте описва отдадеността на „волята в себе си“.
Тя трябва да бъде универсален водач на човешката дейност и праизвор на нравствеността, а също да определя целите на нравствената дейност. „Аз казвам, че повелята за дейност е тази, която чрез самата себе си ми поставя цел. Това е същото в мен, което ми нарежда, че трябва да действам така, нарежда ми да вярвам, че от това действие нещо ще последва, разкрива пред очите изглед към друг свят.“53 „Докато живея в послушание, същевременно живея в съзерцание на неговата цел, живея в по-добър свят, който то ми обещава.“ („Призванието на човека“, Трета книга) Мислещият така не желае да си постави цел. Той иска да бъде поведен към целта от по-висша воля, на която да служи. Желае да се освободи от волята си и да направи от себе си инструмент на „по-висши“ цели. В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и смирението, които са ми известни, Фихте описва отдадеността на „волята в себе си“. „Възвишена и жива воля, която не може да се назове с име и не може да се обхване от понятие, към тебе бих издигнал душата си, защото ти и аз не сме разделени. Твоят глас прозвучава в мен, а моят - в теб. Всички мои мисли, щом са истинни и добри, са мислени в теб. В теб, необяснимата, се създавам аз самият, светът за мене става напълно разбираем, всички загадки на съществуването ми се разрешават и най-пълна хармония се възцарява в моя дух.“54 „Закривам лице пред теб и поставям ръка върху устата си. Както няма никога да разбера каква си в същността си, тъй също няма никога да стана теб самата.
към текста >>

2. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер.
Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух.
към текста >>

3. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум. Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света". Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>

4. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Един човек, силно отдаден на живота, който на никаква цена не иска да умре и търси чувствените удоволствия, е преследван от четири змии.
Тук Платон е в пълно съгласие с митичния и символичен начин на изразяване, с които си служат и други мъдреци. В древната индийска литература откриваме една притча, която се приписва на Буда. Един човек, силно отдаден на живота, който на никаква цена не иска да умре и търси чувствените удоволствия, е преследван от четири змии. Той чува един глас, който му заповядва да храни и да къпе от време на вре ме четирите змии. Човекът побягва от страх пред четирите змии. Той отново чува един глас. Този глас му обръща внимание, че след него идват петима убийци. Отново човекът побягва.
към текста >>

5. 2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА GA_9 Теософия

Много артистични натури и хора отдадени на науката, се намират именно там.
Шестата област, тази на душевната сила, влече след себе си пречистването от жаждата за действие, което една душа може да притежава. Лишена от егоистичен характер, я все пак търси сетивното удоволствие, което произтича от самите действия. Индивидите, които поддържат това желание за действие, оставят впечатления за идеалисти; те изглеждат въодушевени от духа на саможертвата. Но всъщност това, което ги интересува, е да увеличат чувствената радост, която изпитват в хода на действията. Много артистични натури и хора отдадени на науката, се намират именно там. Това, което свърза тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за техния живот, само защото им доставя определено удоволствие.
към текста >>

6. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли.
Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните темпераменти и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие. Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли. Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието. Освен това, всички променливи настроения, всички влечения, радости и болки, също намират своя израз в човешката аура. За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да сравняваме аурите на различните душевни изживявания. Нека най напред да се спрем на онзи от тях, които се определят от подчертани афекти и страсти. Можем да ги групираме в две различни части: при едните душата се отдава на тези афекти най-вече поради животинската си природа, а при другите душевните изживявания приемат една по-рафинирана форма и, така да се каже, стават достъпни за размисъл и спокойно наблюдение.
към текста >>

7. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия.
По време на човешкия физически живот, тези астрални форми не могат да бъдат възприемани отчетливо, защото физическия живот просто ги заглушава. Например силното желание, насочено към даден предмет поражда едно отражение, освен формите, които са самото желание предизвикани в астралния свят. Ако обаче желанието бъде задоволено чрез постигането на този предмет, или ако е налице поне възможността за такова задоволяване, отражението ще бъде твърде неясно. То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите сетива. Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия. Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал. Като последица идва това, че желанието поражда един особено активен астрален образ, който измъчва душата. Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на душите". Те изчезват, когато душата се пречисти от всички желания, характерни за физическия свят. Едва тогава душата се издига в една по-висша област, която наричаме "духовен свят".
към текста >>

8. ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Те напълно бяха отдадени на откровенията на духовните сили.
Различно устроени бяха влиянията на полу-свръхчовешките същества. Те не бяха развити до такава степен, че да могат да приемат напълно чисти откровенията на духовния свят. В техните душевни образи редом с впечатленията от духовния свят проникваха също и действията на сетивната Земя. Съществата, които бяха свръхчовешки в пълния смисъл, не изпитваха никакво удоволствие и страдание чрез външния свят. Те напълно бяха отдадени на откровенията на духовните сили. Мъдростта се вливаше в тях както светлината в сетивните същества, тяхната воля не беше насочена към нищо друго, освен да действат в смисъла на тази мъдрост. И в това действие се криеше тяхното най-висше удоволствие. Мъдрост, воля и дейност съставляваха тяхното същество. Не така беше при полу-свръхчовешките същества. Те чувстваха подтика да приемат впечатления отвън и свързваха с този подтик удоволствие, когато той можеше да бъде задоволен, неудоволствие с неговото незадоволяване.
към текста >>

9. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос.
Истинската същност на това изживяване ще можем да си изясним едва, когато практически осъществим това, което във втората част на тази книга е описано като „път" към свръхсетивното познание. Някой твърде лесно би могъл да повярва, че трябва да е точно обратното: Че най-напред трябва да е описан тъкмо този „път". Но това не е така. За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос. Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този. Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват отначало като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно. Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмосфера, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия. Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
към текста >>

10. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Тук душата е напълно отдадена на това, което за нея представлява нещо съвсем външно.
Азът се издига до една по-висока степен в своето развитие, ако насочи дейността си върху това, което е усвоил като знание от външните предмети. Точно чрез тази дейност Азът все повече се освобождава от предметите на възприятието, за да работи в своята собствена област. Тази част от душата, която е ангажирана с всичко това, ще наречем Разсъдъчна (Verstandesseele) или Чувствуваща Душа (Gemutseele). Както Сетивната така и Разсъдъчната Душа работят с впечатленията от сетивно възприеманите предмети и със следите, които запазват от тях в паметта. Тук душата е напълно отдадена на това, което за нея представлява нещо съвсем външно. Отвън тя е приела също и това, което после превръща чрез паметта в свое лично притежание. Но душата има много по-големи възможности. Тя е не само Сетивна и Разсъдъчна Душа. Свръхсетивният възглед без никакви усилия успява да изгради у нас една представа за тези възможности, като ни насочва към един обикновен факт, който трябва да бъде оценен според своето огромно значение. Този факт е, че в цяла та езикова сфера има едно единствено наименование, което по своята същност се различава от всички останали.
към текста >>

Доколко човек е напреднал в тази работа, проличава, ако сравним едно лице, което все още е напълно отдадено на низши страсти и на т.н.
Но той трябва да приложи дейността, която го е довела до възприемането на Аза и спрямо целия видим свят. И тогава той се издига до още по-висока степен на своето развитие. Към своите телесни и душевни съставки той прибавя вече нещо ново. Следващото, което той сам завладява, е потопено в по-низшите пластове на душата му. И всичко това става чрез определена работа на Аза върху човешката душа. Доколко човек е напреднал в тази работа, проличава, ако сравним едно лице, което все още е напълно отдадено на низши страсти и на т.н. сетивни удоволствия, с човек, облъхнат от благороден идеализъм. В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот. Така той чрез Аза е по действувал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа. Азът е станал господар на целия душевен живот. Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече никаква страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това.
към текста >>

11. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

С подобно несамостоятелно съзнание, човешкият предшественик живееше напълно отдаден на Слънчевия живот.
Тези два вида Същества започват един вид борба в човешката природа. Под влияние на Слънчевите Същества, в тази борба възниква едно равновесие, изразяващо се в следното: Материалната организация, позволяваща самостоятелното мирово съзнание, се превръща в нещо крехко, в нещо преходно. Периодически тази част трябва да бъде изхвърляна. По време на това изхвърляне и известно време след него, предшественикът на човека беше едно същество изцяло зависимо от влиянията на Слънцето. С подобно несамостоятелно съзнание, човешкият предшественик живееше напълно отдаден на Слънчевия живот. После самостоятелната Лунна част се възстановяваше отново. След известно време този процес се повтаря, така че на Луната предшественикът на човека живееше в две основни и сменящи се състояния на по-ясно и на по-смътно съзнание. Тази смяна беше съпровождана и от едно изменение на човешкия предшественик в чисто материален смисъл. От време на време той се освобождаваше от своето Лунно тяло и по-късно отново го възстановяваше.
към текста >>

Нещата се подреждат така, че всеки път, когато човешкото Същество е под Слънчевите влияния, то е отдадено повече на Слънчевия живот и на неговите явления, отколкото на самото себе си.
Както вече споменахме, променящите се отношения спрямо Слънцето, водят до промени в жизнените процеси на самото човешко същество. Нещата се подреждат така, че всеки път, когато човешкото Същество е под Слънчевите влияния, то е отдадено повече на Слънчевия живот и на неговите явления, отколкото на самото себе си. В такива моменти то усеща величието и блясъка на Космоса така, както те се изразяват в Слънчевото битие. То сякаш ги всмуква в себе си. Сега върху Луната действуват възвишените Същества, които имат своето обиталище на Слънцето. А Луната на свой ред също действува върху човешкото същество. Само че това действие не се простира върху целия човек, а предимно върху онези негови части, които се изтръгват от влиянието на неговото собствено образно съзнание.
към текста >>

Първото състояние е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос.
И така, по време на Лунното развитие са налице две характерни, ясно разграничени състояния на съзнанието, които непрекъснато се редуват: Едно по-смътно по време на Слънчевото действие, и друго по-ясно, свързано с епохите, през които животът е насочен предимно към самия себе си. Първото състояние е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос. Налице е също една смяна в състоянията на съзнанието, която може да се сравни със смяната между съня и будността при съвременния човек, както и със смяната между неговия живот от раждането до смъртта и този от смъртта до едно ново раждане. Пробуждането на човека върху Луната, след като Слънчевият период постепенно престава, би могло да се охарактеризира като нещо средно между пробуждането на съвременния човек всяка сутрин и състоянието му в мига на раждането. Постепенното затъмняване на съзнанието при наближаването на Слънчевия период прилича на нещо средно между заспиването и умирането. Защото на Луната не съществуваше такова съзнание за раждането и смъртта, каквото е присъщо на съвременния човек. С настъпването на Слънчевия период, човек се отдаваше на бликащата от този вид живот наслада.
към текста >>

Основното ядро на неговата същност не минаваше нито през едно истинско раждане, нито през истинска смърт; то само преминаваше от едно духовно звуково съзнание при което оставаше отдадено на външния свят към едно друго съзнание, при което беше обърнато предимно към своя вътрешен свят.
Напротив, другите части на човешкото същество, върху които формиращите сили на Слънцето сега не действуваха, изпитваха един вид втвърдяване и изсъхване. Когато после Слънчевият цикъл отново настъпваше, старите тела отпаднаха; те се отделяха от човешкото същество и така, като от гроба на старото тяло, възникваше новосъздаденият човек, макар и твърде неясен в своите форми. По този начин настъпваше едно обновление на жизнения процес. Слънчевите Същества и техните хармонии формираха новороденото тяло, то постигаше известно съвършенство и после целият този процес се повтаряше. Човекът усещаше това обновление като обличането в нова дреха. Основното ядро на неговата същност не минаваше нито през едно истинско раждане, нито през истинска смърт; то само преминаваше от едно духовно звуково съзнание при което оставаше отдадено на външния свят към едно друго съзнание, при което беше обърнато предимно към своя вътрешен свят. Човек сякаш сменяше своята кожа. Старото тяло ставаше неизползваемо; то беше изхвърляно, а после обновявано.
към текста >>

Спрямо него човек усеща приблизително следното: „В това Същество аз живях, дори и когато през Слънчевия цикъл бях отдаден на божествения Космос; само че тогава то беше невидимо за мен, а сега аз го виждам".
Но сега идва ред на друго важно изживяване. С новото проясняване на образното съзнание човешкото същество се вижда като обгърнато с един облак, като сякаш се е спуснал от Космоса като едно живо Същество. И предшественикът на човека чувствува това Същество като нещо свое, като едно допълнение към своята собствена природа. Той го чувствува като сила, която му дарява неговото собствено битие, като неговия собствен „Аз". Това Същество е един от „Синовете на Живота". Спрямо него човек усеща приблизително следното: „В това Същество аз живях, дори и когато през Слънчевия цикъл бях отдаден на божествения Космос; само че тогава то беше невидимо за мен, а сега аз го виждам". Тъкмо от този „Син на Живота" тръгва онази сила, която човек упражнява върху собственото си тяло през неслънчевия период, И после, когато Слънчевият цикъл отново наближава, човекът усеща като че ли става едно цяло със „Сина на Живота". Дори и без да го вижда, той се чувствува дълбоко свързан с него.
към текста >>

И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината.
Затъмнението на духовния свят след смъртта стигна своята върхова точка при онези души, които преминаваха в духовния свят именно от тела, принадлежащи към гръко-римската култура. В земния живот те довеждаха грижата за сетивно-физическото си битие до пълен разцвет. С това те се осъждаха на едно привидно, мнимо битие след смъртта. Ето защо и гърците действително усещаха живота след смъртта като нещо подобно на сянка. И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината. Тази особеност беше още по-силно под чертана при онези азиатски народи, които в своето обожание насочваха погледа си единствено към сетивните феномени, а не към техните духовни първообрази. По време на гръко-римската епоха голяма част от човечеството се намираше тъкмо в това състояние. Виждаме как мисията на следатлантския човек, състояща се в завладяване на физическия сетивен свят, по необходимост трябваше да го доведе до отчуждаване от духовния свят. Така величието от една страна, е по необходимост свързано с упадъка от друга.
към текста >>

12. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него.
И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо". Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие. Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати. По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене. Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него. Ако човек повече или по-малко съзнателно признава за действително само това, което застава срещу него като външен предмет, той, без съмнение, няма да стигне до усещането: Това, което е действително за себе си, може да се прояви също и за мен така, сякаш съм съединен с него в едно цяло. За да вижда човек правилно в това отношение, той трябва да стигне до следното вътрешно изживяване. Трябва да се научи да прави разлика между мисловните асоциации, които възникват чрез неговата собствена воля, и онези, които изживява в себе си, след като наложи мълчание на своята воля. В последния случай той може да заяви: Аз оставам напълно спокоен; не ръководя моите мисловни асоциации; отдавам се на това, което „мисли в мен". Сега вече напълно оправдано е той да каже: в мен действува нещо субстанциално, нещо само по себе си действително, както е оправдано, от друга страна, да чуем: Върху мен действува розата, защото виждам определен червен цвят и усещам определен аромат.
към текста >>

13. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Така отдадено било
Така отдадено било
към текста >>

14. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

как вярно съм отдаден на Съюза.
как вярно съм отдаден на Съюза.
към текста >>

15. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Отдадена във вярност на духа,
Отдадена във вярност на духа,
към текста >>

16. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

отдадена единствено в мечти.
отдадена единствено в мечти.
към текста >>

отдадената ми душа, но скоро
отдадената ми душа, но скоро
към текста >>

Все още тя отдадена ти беше,
Все още тя отдадена ти беше,
към текста >>

17. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини GA_14 Четири мистерийни драми

II. НОСИТЕЛИ НА ЕЛЕМЕНТА ОТДАДЕНОСТ:
II. НОСИТЕЛИ НА ЕЛЕМЕНТА ОТДАДЕНОСТ:
към текста >>

18. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

отдаден и от него запленен,
отдаден и от него запленен,
към текста >>

19. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

отдаден на духовната си цел,
отдаден на духовната си цел,
към текста >>

20. ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини GA_14 Четири мистерийни драми

ІІ. НОСИТЕЛИ НА ЕЛЕМЕНТА ОТДАДЕНОСТ:
ІІ. НОСИТЕЛИ НА ЕЛЕМЕНТА ОТДАДЕНОСТ:
към текста >>

21. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

отдаден е на блянове, тъй вредни
отдаден е на блянове, тъй вредни
към текста >>

22. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Но вас обаче мислех за отдаден
Но вас обаче мислех за отдаден
към текста >>

души, отдадени със обич
души, отдадени със обич
към текста >>

23. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

на делото отдаден, а синът
на делото отдаден, а синът
към текста >>

24. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

на бъдещето със кураж отдаден.
на бъдещето със кураж отдаден.
към текста >>

25. Петнадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

напълно бе отдаден със любов.
напълно бе отдаден със любов.
към текста >>

26. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Когато чрез своите сетива и представи душата е отдадена на външния свят и неговите явления, тогава дори и в истински размисъл, тя не е сигурна, дали възприема съответните явления, или изживява нещата от външния свят.
Когато чрез своите сетива и представи душата е отдадена на външния свят и неговите явления, тогава дори и в истински размисъл, тя не е сигурна, дали възприема съответните явления, или изживява нещата от външния свят. Защото в действителност, докато е обърната към външния свят, тя не знае нищо за себе си. Практически слънчевата светлина, чиито разнообразни цветни проявления се наблюдават в пространството, бива изживявана в самата душа. Когато душата изпитва една или друга радост, в мига на усещането доколкото има съзнание за нещата тя самата е радост. Радостта бива изживявана в нея. Душата е едно цяло със своите изживявания; тя изживява себе си не като нещо, което изпитва радост, удивление, наслада или страх.
към текста >>

Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно участие, различно от това, което той има след смъртта.
Не винаги обръщаме внимание на това, в какво прекрасно съзвучие са естествените и нормални усещания на душата спрямо откровенията на природния свят. Това би могло да изглежда толкова самопонятно, че да не се нуждае от никакво внимание; и все пак този привидно незначителен факт осветлява много неща. В мисълта, че тялото ще се разпадне на своите елементи няма нищо непоносимо, напротив, в мисълта, че това може да се случи с душата, има нещо нелепо. Съществуват много чисто лични основания, според които последната възможност е нелепа и безсмислена; в случая обективното разглеждане изобщо не трябва да ги взема под внимание. Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно участие, различно от това, което той има след смъртта. Показателно е, че тази мисъл идва като нещо необходимо и че тя издържа пред всички възможни възражения. Ако човек прониква в нея напълно съзнателно, усеща една непосредствена сигурност. В действителност, така разсъждават както вярващите в безсмъртието, така и неговите отрицатели. Наистина, последните ще изтъкнат, че законите, които действуват в тялото след смъртта, съдържат също и условията за телесните процеси по време на живота; обаче те се заблуждават, ако вярват, че действително могат да си представят как тези закони по време на живота биха имали спрямо тялото като носител на душата някакво друго отношение, отколкото това след смъртта.
към текста >>

27. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър.
По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър. Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница. Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл. В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот. Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно. Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси.
към текста >>

28. Статия 09: Какво изисква Новият дух GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг. Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така. В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно. Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди. Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
към текста >>

29. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

През време на тази фаза човешкото същество е изцяло отдадено на тази опитности на етерния Космос, които се сменят с едно сгъстяване на съзнанието сведено само до неговото етерно тяло, до неговия етерен организъм.
При смъртта човекът съблича своя физически организъм. Той е лишен от него, от сега нататък неговото астрално тяло и неговият Аз са облечени само в етерно тяло. Аз вече споменах, че това етерно тяло не е строг отделено от всемирния, космически етер чрез твърди бариери. От етерния Космос се вливат постоянно сили в човешкия етерен организъм и след това се отливат. Ето защо в момента, когато човешкото същество прекрачва прага на смъртта, неговото съзнание се разширява до етерните предели, а същевременното се чувства снабдено с едно етерно тяло, което е негова собственост и което се е освободило от физическото тяло. През време на тази фаза човешкото същество е изцяло отдадено на тази опитности на етерния Космос, които се сменят с едно сгъстяване на съзнанието сведено само до неговото етерно тяло, до неговия етерен организъм. Отвъд прага на смъртта човекът се чувства като залят от това космическо съзнание. Той още не вижда това същество, за което вече говорих, което се образува в нас чрез моралните съждения, които произнасяме върху самите нас. Ние го отвеждаме отвъд смъртта, свързано с нашето астрално тяло, обаче в моментите, които идват веднага следват смъртта, нямаме никакво съзнание за него. Ние сме напълно изоставени на Космоса и на възприятието на течението на живота, който сме имали на Земята, защото този живот образува сега съдържанието на нашето етерно тяло. В течение на определено време ние виждаме да се разгръща пред нас нашето съществуване, то ни се явява отвътре веднага след смъртта.
към текста >>

30. 11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите.
Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората. По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност. Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите. Епохата на Михаела е настъпила. Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата. Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце. Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
към текста >>

31. 16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество GA_26 Мистерията на Михаил

За да прозрем това, необходимо е само да на редим събуждането така, че външният свят да не застава, да не се изпречва веднага пред душата, а душата, без още да поглежда навън, да се чувствува отдадена на изживяното вътре в нея.
Обаче съществува възможност да доловим от света на сънищата и пренесем в будното съзнание толкова много неща, които ни показват, как те са несъвършения отпечатък за едно духовно изживяване, което изпълва съня, но избягва до много голяма част на будното съзнание. За да прозрем това, необходимо е само да на редим събуждането така, че външният свят да не застава, да не се изпречва веднага пред душата, а душата, без още да поглежда навън, да се чувствува отдадена на изживяното вътре в нея.
към текста >>

32. 54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

По отношение на битието в образуването на представите /мисленето/ човекът е всецяло отдаден на това, което той е станал през космическото и земно минало.
По отношение на битието в образуването на представите /мисленето/ човекът е всецяло отдаден на това, което той е станал през космическото и земно минало.
към текста >>

33. 61. 2. Памет и Съвест GA_26 Мистерията на Михаил

В спящото състояние човекът е отдаден на Космоса.
В спящото състояние човекът е отдаден на Космоса. Той носи срещу Космоса това, което при слизането си от духовно-душевния свят в земния има като резултат от минали земни съществувания. Той отнема от Космоса това съдържание на своето човешко същество през време на будното състояние.
към текста >>

В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича животът между раждането и смъртта.
В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича животът между раждането и смъртта.
към текста >>

34. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Всеки от нас, който започва да чете тази книга, трябва да осъзнава собствените си въпроси и търсения и с пълна отдаденост и преклонение да ѝ се посвети.
Всеки от нас, който започва да чете тази книга, трябва да осъзнава собствените си въпроси и търсения и с пълна отдаденост и преклонение да ѝ се посвети.
към текста >>

35. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба.
В дома на родителите си не получавах стимул за връзката ми с църквата. Баща ми нямаше никакъв дял в това. Тогава той беше „свободомислещ“. Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба. У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област. Там отново стана „набожен човек“. Но тогава вече отдавна бях изгубил всякаква връзка с бащиния дом.
към текста >>

За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми живот: високият строен лекар, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва.
За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми живот: високият строен лекар, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва.
към текста >>

36. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Беше изцяло отдаден на начина на мислене на Гьоте.
След това се заех с една по-голяма задача. Разработих темата „До каква степен човекът е свободен в своите действия? “ В тази си работа силно навлязох във философията на Хербарт. Това никак не се хареса на Шрьоер. Той не споделяше ентусиазма около Хербарт, който по това време беше преобладаващ в Австрия, както и във философските и педагогическите катедри. Беше изцяло отдаден на начина на мислене на Гьоте. Така че, въпреки че признаваше мисловната дисциплина на Хербарт, всичко, свързано с него, му се струваше педантично и прозаично.
към текста >>

37. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци!
В цялото това общество невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях слушал възторжени речи, едва ли не химни за възхвала. Деле Грацие го обичаше повече от всички. Докато можех да посещавам съботните вечери, самият той така и не се появи. Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст. Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци! “
към текста >>

38. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше внимание на духовните сили, действащи в тази индивидуалност.
Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд сферата на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно. Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на Роза Майредер. Начинът, по който, изхождайки от понастоящем признатата научност, се издигам до преживяване на духовното, бе невъзможно да ѝ стане симпатичен. Тя се опитва да използва тази научност за обосновката на идеи, целящи пълното развитие на човешката личност, без да позволява познанието за един чисто духовен свят да намери достъп до тази личност. Това, което за мен се явяваше необходимост в това отношение, едва ли ѝ говореше нещо. Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше внимание на духовните сили, действащи в тази индивидуалност. Този метод ѝ позволи да достигне значително ниво в изобразяването на същността на женствеността и жизнените потребности на жената.
към текста >>

39. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта.
Виждах, че това произведение на Гьоте е резултат от духовното му общуване с Шилер. Когато Шилер пише „Писма за естетическото възпитание на човека“, духът му преминава през философската фаза на неговото развитие. „Съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си“ е една от найсилно занимаващите го душевни задачи. Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта. Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното. Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява. Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка. Но в това си отдаване тя нито е свободна, нито вътрешно духовно жива. Тя се отдава на абстрактната сянка на духа, но не се движи и не действа в живота и битието на духа.
към текста >>

Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка.
Когато Шилер пише „Писма за естетическото възпитание на човека“, духът му преминава през философската фаза на неговото развитие. „Съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си“ е една от найсилно занимаващите го душевни задачи. Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта. Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното. Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява. Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка. Но в това си отдаване тя нито е свободна, нито вътрешно духовно жива. Тя се отдава на абстрактната сянка на духа, но не се движи и не действа в живота и битието на духа. От друга страна, Шилер забелязва, че развивайки противоположна дейност, човешката душа е изцяло отдадена на телесното – на сетивните възприятия и първичните импулси. Тук в нея се изгубва въздействието на духовната сянка. Тя се отдава на природните закономерности, които не представляват нейната същност.
към текста >>

От друга страна, Шилер забелязва, че развивайки противоположна дейност, човешката душа е изцяло отдадена на телесното – на сетивните възприятия и първичните импулси.
Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното. Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява. Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка. Но в това си отдаване тя нито е свободна, нито вътрешно духовно жива. Тя се отдава на абстрактната сянка на духа, но не се движи и не действа в живота и битието на духа. От друга страна, Шилер забелязва, че развивайки противоположна дейност, човешката душа е изцяло отдадена на телесното – на сетивните възприятия и първичните импулси. Тук в нея се изгубва въздействието на духовната сянка. Тя се отдава на природните закономерности, които не представляват нейната същност.
към текста >>

40. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Тя беше напълно отдадена на грижата за развитието и съдбата на четирите ѝ момчета.
В семейството на това момче дълги години бях намерил нещо като дом, от който ходех и у други семейства, за да възпитавам и преподавам. Поради близките приятелски отношения с майката на момчето стана така, че изцяло споделях радостите и неволите на това семейство. В тази жена виждах рядко красива човешка душа. Тя беше напълно отдадена на грижата за развитието и съдбата на четирите ѝ момчета. От нейния пример човек можеше да изучава великата майчина любов. Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на живота прекрасно съдържание. Тя имаше музикален талант и с въодушевление се занимаваше с музика. Отчасти сама провеждаше упражненията по музика с нейните синове, докато бяха малки. С мен разговаряше обстойно по най-разнообразни житейски проблеми, отнасяйки се към всичко с разбиране и дълбок интерес.
към текста >>

Съпреживявах всичко това: душевния живот на една жена, трогателната ѝ отдаденост на нейните синове, живота на семейството в рамките на широк кръг роднини и познати.
Съпреживявах всичко това: душевния живот на една жена, трогателната ѝ отдаденост на нейните синове, живота на семейството в рамките на широк кръг роднини и познати. Но това не минаваше без трудности. Семейството беше еврейско. Във възгледите си то бе напълно свободно от всякаква религиозна и расова ограниченост. Но главата на семейството, към когото изпитвах най-топли чувства, беше развил известна чувствителност към всички съждения, изказвани за евреите от неевреи. Тя се дължеше на искрата на антисемитизма, която се разпалваше по това време.
към текста >>

41. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

Пред моята душа стоеше такава картина: душата на Ницше като рееща се над главата му, безкрайно красива в духовната си светлина, отдадена свободно на духовните светове, за които е жадувала, но не ги е намирала преди своето помрачение, все още прикована към тялото, знаещо за нея само докато този свят все още е представлявал копнеж.
Пред моята душа стоеше такава картина: душата на Ницше като рееща се над главата му, безкрайно красива в духовната си светлина, отдадена свободно на духовните светове, за които е жадувала, но не ги е намирала преди своето помрачение, все още прикована към тялото, знаещо за нея само докато този свят все още е представлявал копнеж. Душата на Ницше все още беше тук, но тя можеше да поддържа тялото само отвън, това тяло, което ѝ пречеше да се разгърне в пълната си светлина, докато още беше вътре в него.
към текста >>

42. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство.
С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар. Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра. Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби. На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях.
към текста >>

43. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Всичко у Лудвиг Якобовски беше достойно за любов: вътрешният му трагизъм, стремежът да се избави от него към своите „сияещи дни“, отдадеността му на бурния живот.
Всичко у Лудвиг Якобовски беше достойно за любов: вътрешният му трагизъм, стремежът да се избави от него към своите „сияещи дни“, отдадеността му на бурния живот. Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето общуване.
към текста >>

44. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа.
Нека изясним отношението на астралното тяло към Аза. Между нервната и кръвоносната система действа астралното тяло. Така естеството на тази връзка може буквално да се пипне с ръце. Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи. Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа. Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е. при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система. Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са силите на Аза. Само благодарение на това, че те са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред. Ако човек не ги обуздаваше с помощта на своя Аз, те щяха да се сменят произволно, без да се забележи, че човекът упражнява някакво господство над тях.
към текста >>

при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система.
Между нервната и кръвоносната система действа астралното тяло. Така естеството на тази връзка може буквално да се пипне с ръце. Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи. Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа. Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е. при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система. Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са силите на Аза. Само благодарение на това, че те са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред. Ако човек не ги обуздаваше с помощта на своя Аз, те щяха да се сменят произволно, без да се забележи, че човекът упражнява някакво господство над тях.
към текста >>

45. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

до смяната на зъбите, детето е изцяло отдадено на своето обкръжение.
До седмата си година, т. е. до смяната на зъбите, детето е изцяло отдадено на своето обкръжение. Бихме казали дори, че то цялото е едно сетиво. Както окото възприема цветовете, така и детето възприема жизнените прояви на своето обкръжение. Всеки жест, всяко движение на бащата, на майката биват съизживяни по съответен начин от целия вътрешен организъм на детето.
към текста >>

Както до смяната на зъбите детето най-вече подражава и е непосредствено отдадено на своето обкръжение, така и по времето между смяната на зъбите и половата зрялост, то се подчинява на авторитета, на това, което възпитателя казва.
Както до смяната на зъбите детето най-вече подражава и е непосредствено отдадено на своето обкръжение, така и по времето между смяната на зъбите и половата зрялост, то се подчинява на авторитета, на това, което възпитателя казва. Никой в по-късния си живот не може да дорасне до правилното прилагане на своята нравствена свобода, ако преди това, във втория жизнен период е бил лишен от възможността да изпита преклонение пред естествения авторитет на своя възпитател. И ако това е валидно поначало за възпитанието и преподаването, то е изключително важно и за моралното развитие в частност. В лицето на уважавания възпитател, детето вижда и усеща, кое е „добро" и „зло". Той е представителят на мировия ред. Израстващото дете трябва да опознае света най-напред чрез възрастния.
към текста >>

46. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

В искрена отдаденост на Божественото в света се събужда религиозното чувство и така се задълбочава и засилва истинската религия.
С мисли, които изявяват същността и законите на духовното същество, повикът за антропософия звучи в самите дълбини на творческата душа на човека. Извикани са нейните художествени сили. Изкуството получава подбуди от всички страни. Антропософията излива в сърцата на хората топлината, която се запалва, когато очите на душата се повдигнат към духовния свят. В искрена отдаденост на Божественото в света се събужда религиозното чувство и така се задълбочава и засилва истинската религия.
към текста >>

47. 11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Тя ще се чувства на моменти абсолютно отдадена на мислите за духовния свят.
Този елемент на сила никога не трябва да се опитва да се внася чрез външни средства в разговорите за Антропософия. Трябва само да оставим той да се развие от живото чувство, което изпитваме към истините на антропософията, разбирайки, че когато ги схващаме в душата ние подхождаме към реалността на духа. Това ще придаде определено настроение на душата ни. Тя ще се чувства на моменти абсолютно отдадена на мислите за духовния свят. В това отдаване благоговението пред духовното се ражда по естествен и не принуден начин.
към текста >>

48. 12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия GA_39 Писма до членовете

Но нашата любов към антропософското познание не трябва да пречи на радостната отдаденост на необходимостите на живота.
Но нашата любов към антропософското познание не трябва да пречи на радостната отдаденост на необходимостите на живота. Ако това стане, то работата ни в антропософията никога няма да се сдобие с истинската топлина, от която се нуждае. Тя ще се изроди в студен егоизъм.
към текста >>

49. 16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи GA_39 Писма до членовете

Духът, който властва на тези срещи трябва да стане светлина, която да продължи да разпръсква лъчите си, дори когато членовете са отдадени на външните изисквания на ежедневието.
Това също е един от елементите, който трябва да въздейства за правилното настроение в работата на нашето Общество. Членовете няма да са употребили правилно времето си на груповите срещи, ако чувстват пукнатини между това, което получават от Антропософията и което изживяват във външния живот. Духът, който властва на тези срещи трябва да стане светлина, която да продължи да разпръсква лъчите си, дори когато членовете са отдадени на външните изисквания на ежедневието. Но ако той отсъства, Антропософията може да направи членовете си не повече, а по-малко прилежни в живота, който все пак си има своите права. И ако това се случи, много от укорите, които външни хора отправят към Обществото, ще бъдат оправдани. И Антропософското общество няма да помага, а ще вреди на Антропософията.
към текста >>

50. Коледа GA_40 Стихове и медитации

отдадената мъдрост на духа
отдадената мъдрост на духа
към текста >>

51. Антропософски календар на душата. Предговор към първото издание 1912/13 г. GA_40 Стихове и медитации

Своето същество, отдадено на сетивата и на техните възприятия, човек може да почувства много повече като съответстващото на пронизаната със светлина и топлина природа на лятото.
Човек се чувства свързан със света и хода на неговото време. В същността си той усеща отражението на пра-образа на света. Но това отражение не представлява педантично олицетворяващо подражание на праобраза. Това, което големият свят разкрива като откровение в хода на времето, съответства на махаловидното движение на човешкото същество, което движение обаче не протича в елемента на времето. Своето същество, отдадено на сетивата и на техните възприятия, човек може да почувства много повече като съответстващото на пронизаната със светлина и топлина природа на лятото. Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля човек усеща като зимно битие. По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена.
към текста >>

52. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

отдаден на всемирна красота,
отдаден на всемирна красота,
към текста >>

Отдаден на сетивно откровение,
Отдаден на сетивно откровение,
към текста >>

Отдаден на духовно откровение,
Отдаден на духовно откровение,
към текста >>

53. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите.
А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре. При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи. Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня. И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят. Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите. През време на съня обаче а това е същността на съня ние се оттегляме от всяка външна дейност, за да работим над самите нас. Сравнението за това е сполучливо: Когато един кораб, който е пътувал, се завърне в пристанището, той бива подложен на поправка. Който мисли, че през време на съня с нас не става нищо, той би могъл също така да мисли, че и с кораба не е нужно да стане нищо, когато от пътуване в морето той се завърне в пристанището. Но той отново ще трябва да пътува и тогава ще се види, какво става, ако не е бил подложен на поправка. Така би било и с нас, ако през време на съня самата душа не би работила над самите нас.
към текста >>

54. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

През това време духовното същество на човека както показахме това в сказката върху "Същността на съня" излиза от човешкото физическо тяло и влиза в един духовен свят, отдадено е на духовния свят.
Нека разгледаме човека вечер, когато е уморен, как неговото съзнание потъва, как всички мисли и чувства, които се вливат през деня в него чрез външните неща, всяко удоволствие и страдание, всяка радост и скръб потъват в една неопределена тъмнина. През това време духовното същество на човека както показахме това в сказката върху "Същността на съня" излиза от човешкото физическо тяло и влиза в един духовен свят, отдадено е на духовния свят. Присъщо е за човека, че в това състояние на сън той изгубва своето съзнание. За духовния изследовател – ние ще видим, как той знае това се показва, че вътрешното същество на човека, Астралното тяло и Азът, фактически се излъчва от физическото тяло и етерното тяло, но не само се излъчва и виси над него едно облачно образуване, това вътрешно същество на човека се разширява, разлива се над целия планетарен свят, който е около нас. Колкото и невероятно да изглежда: духовният изследовател установява, че човешката душа се разлива единно над звездния свят, над астралното. Изследователите, които са били запознати в тази област, са знаели добре, защо това, което се излъчва, носи името Астрално тяло. Защото това вътрешно същество на човека черпи от небесното пространство, с което образува едно единство, силите, от които се нуждае, за да възстанови това, което през деня умората и работата са изхабили във физическото тяло.
към текста >>

Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят.
За онази част на Земята, където е лято, имаме нещо подобно на това, както при един човек, който се намира в състояние на сън. Земята се отдава на всичко онова, което иде от Слънцето и се оформява така, както трябва да се оформи под влиянието на слънчевото въздействие. За онази част на Земята, където е зима, тя се затваря за действието на Слънцето, живее в самата себе си. Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят.
към текста >>

Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества.
Тези лещи са така насочени, че светлината действува само тогава, когато тя пада върху повърхността на листа в една съвсем определена посока. Когато светлината е в друга посока, листът веднага получава подтик да се обърне така, че светлината да падне в средата на лещата, защото когато пада настрана, тя действува по друг начин. Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват органи за светлината. Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето. В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението. Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества.
към текста >>

Това значи: Земята е отдадена на Слънцето и това се изразява чрез факта, че при определени растения цъфтежът е възможен само в напълно определени часове на деня.
Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително живее във великия Макрокосмос. Би трябвало така да се каже да видим нещо в растенията, което би ни показало, че всъщност в растителния свят действува така, което навън се произвежда именно от слънчевите същества. Още Лине бе обърнал вниманието на това, че при определени растения цъфтенето става към пет часа сутринта и в никое друго време. Това значи: Земята е отдадена на Слънцето и това се изразява чрез факта, че при определени растения цъфтежът е възможен само в напълно определени часове на деня. Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната роза, само към седем часа. Calendula, невенът само към девет часа. В това ние виждаме чудесно изразено отношението на Земята към Слънцето, което още Лине нарече "слънчев часовник". Даже и заспиването, затварянето на цветните листенца е ограничено само в определени часове на деня. В живота на растенията се крие една чудесна закономерност и правилност.
към текста >>

Всичко това ни показва, как Земята подобно на човека през време на сън е отдадена на великия свят и живее с този свят.
Всичко това ни показва, как Земята подобно на човека през време на сън е отдадена на великия свят и живее с този свят. Как тя прави растенията да цъфтят и увяхват, ни показва цялата духовна същност и тъкане, което става между Земята и Слънцето. Когато разглеждаме нещата по този начин, ние трябва във всеки случай да кажем: тук ние проглеждаме в дълбоки, дълбоки тайни на окръжаващия ни свят. Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията. Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя.
към текста >>

55. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия.
Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея. Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките организми, които се развиват после нагоре до човека. Тези по-тънки организми, се намират в едно възходящо развитие. Защо? Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия. Те са изложени сега на по-духовните процеси на мировите действия и дължат на това своето възлизане от несъвършените същества до човека.
към текста >>

56. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества.
Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества. Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>

57. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>

58. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза? Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва. Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено.
към текста >>

59. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>

60. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>

61. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза? Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва. Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено.
към текста >>

62. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>

63. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове.
Колко е трудно човек да се бори срещу тези внушения, може да знае само този, който навлиза дълбоко в духовния живот. Така именно популярните научни занимания са нещо, което се проявява като извънредно вредно, понеже се представя с авторитетна непогрешимост, която едва бъдещите времена могат да я преценят в истинската светлина. Днешният човек още си няма понятие в каква степен е подвластен на влиянието, произлизащо от авторитетите. Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия. Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове. Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет. Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят. Мисълта, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ. От ясновидеца, изградил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество. Ако видите на стената сянка, ще я разберете само ако я свържете с принадлежащия към нея предмет.
към текста >>

64. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Отдаденост на пронизания от духа външен свят.
Духовната светлина на Луната (Йехова) и Слънцето (Христос). Слънцето, виждано през Земята като звездата на царете. Изравняване на религиите. Гьоте: «Тайните». Текст и тълкуване на текста. Отдаденост на пронизания от духа външен свят.
към текста >>

65. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Това човекът го учи чрез безкористната отдаденост на окултните писмени знаци.
Това е показано на първия апокалиптичен печат. Началното състояние на човечеството, когато Земята се е намирала още в състояние на огненена течност, е представено чрез това, че краката на човека стоят върху изображението на един огнен метален поток, бъдещото състояние е изобразено чрез огнения меч, който излиза от устата на човека. Когато разглеждаме по такъв начин великите сили на природата, една такава картина не въздейства само върху имагинацията, а също и върху волята на човека. Защото същата първична сила, която живее в човека, живее и в целия външен свят. Научим ли се да контролираме нашата воля, в нас заживява мировата воля, тогава нашата воля става едно с волята, която пронизва природата. Това човекът го учи чрез безкористната отдаденост на окултните писмени знаци.
към текста >>

66. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

В християнската езотерика много добре се знае, че човешката душа може да бъде отдадена на трите нисши тела.
В християнската езотерика много добре се знае, че човешката душа може да бъде отдадена на трите нисши тела. Отдадена ли е на тях, тогава в нея царува нисшият живот на тристранното тяло. Това се изразява в астралното възприятие чрез дракона. Това не е само символ, а много реален знак. В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно. В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг.
към текста >>

Отдадена ли е на тях, тогава в нея царува нисшият живот на тристранното тяло.
В християнската езотерика много добре се знае, че човешката душа може да бъде отдадена на трите нисши тела. Отдадена ли е на тях, тогава в нея царува нисшият живот на тристранното тяло. Това се изразява в астралното възприятие чрез дракона. Това не е само символ, а много реален знак. В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно. В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг. От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност.
към текста >>

Тук всеки бе отдаден на молитва,
Тук всеки бе отдаден на молитва,
към текста >>

Тогава той ще бъде насочван към подмладяващата духовна сила, показана ни в образа на тримата младенци, която азът може да спечели само в отдадеността си на външния свят, а не като се изключи егоистично от него.
И в най-важните моменти в нашите празници човекът трябва да разбере, че тогава и в духовния свят се случва нещо значително. Тогава той ще бъде насочван към подмладяващата духовна сила, показана ни в образа на тримата младенци, която азът може да спечели само в отдадеността си на външния свят, а не като се изключи егоистично от него. Няма обаче отдаденост на външния свят, ако външният свят не е проникнат от духа. Това, че този дух трябва отново да се появява като светлина в мрака всяка година за всички хора, дори за най-слабите, всяка година трябва наново да бъде записвано в сърцето и душата на човека.
към текста >>

Няма обаче отдаденост на външния свят, ако външният свят не е проникнат от духа.
И в най-важните моменти в нашите празници човекът трябва да разбере, че тогава и в духовния свят се случва нещо значително. Тогава той ще бъде насочван към подмладяващата духовна сила, показана ни в образа на тримата младенци, която азът може да спечели само в отдадеността си на външния свят, а не като се изключи егоистично от него. Няма обаче отдаденост на външния свят, ако външният свят не е проникнат от духа. Това, че този дух трябва отново да се появява като светлина в мрака всяка година за всички хора, дори за най-слабите, всяка година трябва наново да бъде записвано в сърцето и душата на човека.
към текста >>

67. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело.
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух. Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа. Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици. Това е великият символ за човечеството на бъдещето.
към текста >>

68. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

С любов и отдаденост те се довериха на това, което им съобщаваха виждащите, но те познаваха законите.
Имаше и други, които съвсем се отказаха от развитието на по-висши ясновидски дарби, тъй като искаха да бъдат посветени в законите на висшите светове. С любов и отдаденост те се довериха на това, което им съобщаваха виждащите, но те познаваха законите. За да се обясни може да се приведе един пример от обикновения свят. Представете си един човек, който вижда изключително добре, който може да види всевъзможни феномени с очите си, но който не разбира нищо от законите на светлината. И представете си един друг човек, който е много късоглед и вижда само на няколко сантиметра разстояние, но който познава добре физическите закони на светлината. Двамата биха могли прекрасно да работят заедно, единият познава законите, а другият съвсем не ги познава, но затова вижда проявленията. Същото важи и за много по-висши области.
към текста >>

69. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение.
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там. В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот. При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот. Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия.
към текста >>

70. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>

В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>

71. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето.
към текста >>

72. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>

Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете.
така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н. Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се запитаме само, какво представлява цялото човешко изкуство, цялото човешко творение, пред онова изкуство и техника, които са необходими, за да се изгради един такъв чуден инструмент какъвто е сърцето, какъвто е мозъкът и т.н. Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло. Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете. Нашето етерно тяло, нашето астрално тяло са нагодени във форми, които боговете са създали. Но когато станем свободни и самостоятелни, работата стои другояче. Тогава ние се освобождаваме едновременно от чудесният инструмент на творението на боговете. Следователно ние не изоставяме физическото тяло като нещо към което трябва да гледаме надолу като на нещо несъвършено, а изоставяме един храм, който боговете са съградили за нас, в който иначе обитаваме през време на нашия дневен буден живот. Как сме ние тогава?
към текста >>

73. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят.
Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили. Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец. Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят. Това видение на Агнеца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение. Те са били тези, които са можели да си кажат, че човек трябва да стане съвсем друго, ново същество. Малцината, преживели това при Йоановото кръщение, са могли да кажат: настъпи велико, огромно събитие и човекът стана друг; сега азът доби господство на Земята! Хората, който Йоан кръстил, били подготвени да разбират знаменията на времето, да разбират, че е настъпило толкова велико събитие.
към текста >>

74. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Последната способност, която била отдадена в замяна на това, че древноеврейският народ е бил дарен на Авраам, била тази, която е свързана със съзвездието Овен.
Толкова е дълбоко представеното в Библията. Всичко в подробности мощно съответства на вътрешния характер на по-нататъшното развитие на човечеството. Древноеврейският народ е трябвало напълно да се откаже от това, което другите култури са обхващали в себе си, той е трябвало да се откаже от древното ясновиждане. Това древно ясновиждане е било свързано със способности, които са идвали от духовния свят. Тези ясновидски способности, в зависимост от това, какви са били, са ги обозначавали използвайки образите на съзвездията. Последната способност, която била отдадена в замяна на това, че древноеврейският народ е бил дарен на Авраам, била тази, която е свързана със съзвездието Овен. Затова вместо Исаак в жертва се принася овен. Това е външен израз за това, че в жертва се принася последната ясновидска способност, за да бъде дарен на Авраам древноеврейският народ. По такъв начин, този народ бил избран за развитието именно на тези качества, които служат за наблюдение на външния свят. Но във всичко се проявяват атавистични остатъци от миналото. Затова древноеврейският народ отново и отново е принуден да изтръгва това, което не е било заложено в кръвта само за пренасяне на тези насочени навън способности, а още е напомняло за древното ясновиждане.
към текста >>

75. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Той е бил напълно отдаден на духовния свят.
Какво е това, което човекът е бил в състояние да придобие в този външен свят, което той не е бил в състояние да има също и в духовния свят? Онова, което е липсвало на този духовен свят, бе възможността да се развие себе-съзнание, възможността, човекът да каже "Аз" на себе-си. Това е липсвало на човечеството. Човешкото същество е било извън своето собствено себе през най-важните моменти на своя живот в състояние на унес и в това състояние той дори не е знаел, че е независима индивидуалност, притежаваща свой собствен вътрешен живот. Той е бил напълно отдаден на духовния свят. За да се научи да преживява себе си като едно Аз е било възможно за човек само тук, във физическия свят; само тук той е могъл да достигне истинско съзнание за себе. С това себесъзнание е неделимо свързано онова, което наричаме сила за преценка, нашето съвременно мислене съвременната ни способност за възприемане. Човешкото същество бе принудено следователно да пожертвува своето предишно отношение с духовния свят, своето предишно мъгляво ясновидство, за да може да придобие възможността да различава себе си като едно Аз от заобикалящата го среда и чрез това идване до Аза да дойде и до себесъзнание. В бъдеще човешкото същество отново ще придобие в допълнение на своето съзнание, за себе, тази способност да гледа ясновидски в света на духовете. Портата към духовния свят сега е затворена за него, за да може човек да стане себесъзнателно, вътрешно, духовно същество за да може да се издигне до съзнание за себе и чрез това да стане способен да навлезе в духовния свят отново като независимо същество.
към текста >>

76. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят.
По същия начин, през дневния живот от физическия свят се оказва влияние върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, когато тя е в телесните обвивки. Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях. Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят. Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н. просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа. В сравнение със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост. Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят. Това са влиянията на "Меркурий".
към текста >>

просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа.
По същия начин, през дневния живот от физическия свят се оказва влияние върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, когато тя е в телесните обвивки. Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях. Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят. Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н. просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа. В сравнение със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост. Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят. Това са влиянията на "Меркурий".
към текста >>

Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа.
В будния дневен живот има също и влияния, работещи върху Съзнателната душа. Каква е разликата между Сетивната душа, Интелектуалната или Разсъдъчна душа и Съзнателната душа? Сетивната душа действа, когато само се взираме в нещата от външния свят. Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа. А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа. Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил. Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят.
към текста >>

А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа.
В будния дневен живот има също и влияния, работещи върху Съзнателната душа. Каква е разликата между Сетивната душа, Интелектуалната или Разсъдъчна душа и Съзнателната душа? Сетивната душа действа, когато само се взираме в нещата от външния свят. Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа. А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа. Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил. Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят. Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва мислено впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят.
към текста >>

Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа.
В будния дневен живот има също и влияния, работещи върху Съзнателната душа. Каква е разликата между Сетивната душа, Интелектуалната или Разсъдъчна душа и Съзнателната душа? Сетивната душа действа, когато само се взираме в нещата от външния свят. Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа. А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа. Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил. Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят. Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва мислено впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят.
към текста >>

Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа.
Каква е разликата между Сетивната душа, Интелектуалната или Разсъдъчна душа и Съзнателната душа? Сетивната душа действа, когато само се взираме в нещата от външния свят. Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа. А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа. Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил. Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят. Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва мислено впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят.
към текста >>

77. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина. Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина. Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня. От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса. И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>

78. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Азът трябваше, така да се каже, да бъде отдаден на духовния водач или учител.
Ние чухме, че трудностите се дължат главно на факта, че при спускане във вътрешното си същество човек става изпълнен почти изцяло с егоистични импулси. Азът се пробужда със сила, която би поставила всичко в негова служба; всичко би било разглеждано в съгласие с окраската, придадена му от този усилен Аз. По тази причина в процеса на древното Посвещение беше съществено силата на Аз-усещането, Аз-съзнанието, да бъде смекчена. Азът трябваше, така да се каже, да бъде отдаден на духовния водач или учител. Това подчиняване на Аза бе осъществявано по такъв начин, че със сила произхождаща от духовния водач, Аз-съзнанието на кандидата за Посвещение бе намалявано, за начало, до една трета от обичайната му сила. Това е много значително намаляване, тъй като може да се каже, в общ смисъл, че с изключение на най-дълбоката фаза от всички, нашето съзнание в съня е намалено на близо една трета. Но в древните Мистерии процесът бе продължаван по-нататък; съзнанието бе намалявано до една четвърт от едната трета (т.е. до една дванадесета), така че накрая кандидатът всъщност беше в състояние, приличащо на смърт. За външното наблюдение той беше също като мъртвец.
към текста >>

79. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Нека да предположим следното: През последния си живот, един човек е живял така, че неговите действия са били ръководени от едно твърде слабо Азово чувство, което е било прекалено отдадено на външния свят и то до степен на известна несамостоятелност, на известно безличие все черти, които не са вече подходящи за сегашното еволюционно равнище на човечеството.
Нека да предположим следното: През последния си живот, един човек е живял така, че неговите действия са били ръководени от едно твърде слабо Азово чувство, което е било прекалено отдадено на външния свят и то до степен на известна несамостоятелност, на известно безличие все черти, които не са вече подходящи за сегашното еволюционно равнище на човечеството. Следователно, в съответната инкарнация на този човек, неговите действия са носели отпечатъка на едно слабо или липсващо Азово чувство. И ето, че по времето на Камалока, той отново застава пред своите действия, произтичащи, както казахме, от едно слабо или липсващо Азово чувство. Сега той поема в себе си една друга тенденция: „Ти трябва да развиеш в душата си сили, които ще укрепят твоя Аз; през една следваща инкарнация ти трябва да си осигуриш възможността да работиш срещу съпротивата на твоето тяло, срещу силите, които напират към теб от физическото, етерното и астралното тяло и подкопават себесъзнанието; всичко това е един вид изпитание. Да, ти трябва да си изградиш едно тяло, което ти напомня, че предразположбата към недостатъчното себесъзнание фактически идва от тялото! "
към текста >>

80. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Но ние не трябва да схващаме Явех-Елохим като общност на Елохимите, а напротив така, че Елохимите отдават един вид само една част от тяхното същество на лунното същество, а това, което не се намира в тази отдадена част на тяхното същество, те задържат; те така да се каже продължават своето собствено по-нататъшно развитие в този стар член на тяхното същество.
Но в Библията се говори и за един седми ден на сътворението. За този седми ден ни се казваме работата на Елохимите бе преустановена, че те си починаха. Що значи това? Как трябва да схващаме това, което се разказва по-нататък? В смисъла на Духовната наука ние го схващаме правилно само тогава, когато сме наясно, че именно сега е настъпил моментът, когато Елохимите се издигат по-високо, когато те извършват своя напредък към Явех-Елохим. Но ние не трябва да схващаме Явех-Елохим като общност на Елохимите, а напротив така, че Елохимите отдават един вид само една част от тяхното същество на лунното същество, а това, което не се намира в тази отдадена част на тяхното същество, те задържат; те така да се каже продължават своето собствено по-нататъшно развитие в този стар член на тяхното същество. А това значи: по отношение на този член тяхната работа не се влива вече в развитието на човека. Те продължават да действуват по-нататък в развитието на човека с онзи член на тяхното същество, което в тях беше станал Явех-Елохим. Останалата част на тяхното същество не действува непосредствено върху Земята; тя се посвещава на своето собствено развитие. Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението. А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно.
към текста >>

81. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им.
Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им. Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина.
към текста >>

Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята. Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки! " И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! "
към текста >>

82. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот.
Обаче изходната точка на една нова културна епоха беше възможна само чрез това, че един тринадесети се яви всред дванадесетте. Този тринадесети не беше никакъв учен в смисъла на тогавашното време. Той беше една индивидуалност, която е била инкарнирана по времето на Мистерията на Голгота. Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот. Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя живот, а и беше роден с тях. Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя Бог, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети. Този тринадесетият израстна изцяло под грижите и възпитанието на дванадесетте и получи от всеки един онази мъдрост, която всеки един от тях можеше да му даде. Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло.
към текста >>

Отдадеността към засилващото се етерно тяло на Кристиян Розенкройц ще може да донесе на хората новото ясновидство и ще събуди висши духовни сили.
Така излъчванията на етерното тяло на Кристиян Розенкройц продължиха да действуват и през деветнадесетото столетие. Едно обновление на теософския живот можа да настъпи, защото малката Кали Юга (Тъмната епоха) изтече през 1899 година. Ето защо днес достъпът на духовния свят е по-лесен и духовното развитие е възможно в много по-голям размер. Отдадеността към засилващото се етерно тяло на Кристиян Розенкройц ще може да донесе на хората новото ясновидство и ще събуди висши духовни сили. Но това ще бъде възможно само за онези хора, които правилно следват школата на Кристиян Розенкройц. Досега за целта беше необходима езотерична розенкройцерска подготовка. Обаче двадесетото столетие има мисията да направи това тяло толкова мощно, че то да действува също и екзотерично. Онези, които ще бъдат завладени от това тяло, ще могат да изживеят събитието, което апостол Павел изживя пред Дамаск. Досега това етерно тяло действуваше само в школата на розенкройцерите; през двадесетото столетие ще има все повече и повече хора, които ще могат да изживеят явяването на Христос в етерно тяло.
към текста >>

83. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него.
Но той ще изпита този обрат в своите въплъщения по съвършено друг начин. Бодисатва ще последва примера на Христос и онези, които са посветени, знаят че във всяко едно от своите въплъщения той ще покаже съвсем особени качества. А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат. Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето действие, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз. Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване. Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него. Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
към текста >>

84. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Обаче ние виждаме и още нещо; ние виждаме как Съществата, които са отдадени на копнежа, следователно, на самите себе си, на своя егоизъм, биват обречени на пълна едностранчивост, на един затворен живот в самите себе си.
И сега, ако обобщим само с две думи казаното току-що, ние ще доловим, че нещо наистина навлиза в Космоса, нещо наистина се промъква в Космоса. Съгласете се, че не бихме могли да се изразим по друг начин, освен по този: Съществата, които жертват себе си пред по-висшите Същества, пренасят жертвената субстанция „горе" и тя става съставна част на по-висшите Същества, но ако жертвата бъде отхвърлена, жертвената субстанция остава вътре в самите тях. И не усещате ли, че сега тук просветват зародишните кълнове на нещо, което обикновено наричаме „егоизъм", на нещо, от което по-късно израстват пипалата на себелюбието, егоцентризма и т.н. Да, в хода на еволюцията целият този „наследствен дар" се промъква в самата природа на свръхсетивните Същества. И ние виждаме, как в неясните очертания на копнежа просветва макар и в едва доловими форми не друго, а егоизмът, и как този егоизъм все повече и повече навлиза в мировото развитие. Обаче ние виждаме и още нещо; ние виждаме как Съществата, които са отдадени на копнежа, следователно, на самите себе си, на своя егоизъм, биват обречени на пълна едностранчивост, на един затворен живот в самите себе си.
към текста >>

85. Съдържание GA_135 Прераждане и Карма

Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума.
Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния живот и развиването на нови житейски форми. Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот. Социални отношения; работа и заплащане. Настоящото състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума. Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго. Обедняване и слабост на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.
към текста >>

86. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Затова са нужни много прераждания, докато в напълно отдадения на желанията си човек заговори рафинираният морален закон, който Кант означава като нещо, към което поглежда с такъв възторг, както към звездното небе.
В началните превъплъщения, през които човекът е преминал, моралният закон не е говорил така, както е говорил в Кант. Примитивният човек действа напълно според желанията си. Той отнася преживяванията си, през които е преминал по този начин, в свръхсетивните състояния. Тук те се превръщат в по-висши способности. И при едно друго прераждане в него не действат просто желанията, те се ръководят и от действието на предишните преживявания. Затова са нужни много прераждания, докато в напълно отдадения на желанията си човек заговори рафинираният морален закон, който Кант означава като нещо, към което поглежда с такъв възторг, както към звездното небе.
към текста >>

87. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина.
Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпроса: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията? Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими. Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина. Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи? “ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова.
към текста >>

88. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи. Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота. Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота? Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>

Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение.
Също и други човешки сили се намират в подобно взаимно допълване – например двете душевни способности, които определяме като способност да обичаш и една вътрешна сила, т. е. у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота. Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение. И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва. Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва.
към текста >>

89. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>

Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство.
Тя ще предизвика моралното чувство за всичко, което наричаме явление на материята в света. И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава. Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство. Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум. Съзвучието на желанието и разума, на мисълта и желанието, както те живеят в човешката душа, това се чувствува при един тон и неговата октава.
към текста >>

90. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

За тези, които са отдадени на това сложно проучване, аз бих желал да посоча единствения пункт, където все още може да бъде доловено нещо от развитието на Буда.
Тази предпоставка е изключително важна. Ние трябва да сме напълно убедени, че след като се издигна от Бодисатва до Буда, тази индивидуалност претърпя такова развитие и се обви в такова космическо достойнство, че нямаше повече нужда да се инкарнира в земно човешко тяло. За тези, които са отдадени на това сложно проучване, аз бих желал да посоча единствения пункт, където все още може да бъде доловено нещо от развитието на Буда. Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят. Да, ако ние искаме да говорим днес за Буда, трябва да говорим именно по този начин.
към текста >>

91. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос.
Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света. Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос. При това този необятен Космос далеч не беше това, което е днес.
към текста >>

Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни.
Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни.
към текста >>

Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>

92. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва.
И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин. При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите. Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си. Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля. Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва. Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство. В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>

93. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Не само сред отдадените на философията има хора, които мислят така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят поглед към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки.
Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук. Не може, разбира се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават. Затова могат да се дадат само отделни насоки и трябва да се позовем на отделни примери, в които вън в света пулсират въпросите за загадките на битието, чиито отговори антропософията иска да открие. Когато разглеждате света, ще откриете в частност, че търсещи души – души, вълнуващи се от загадките на битието – си казват: от какво се нуждаем, за какво трябва да питаме, как можем да разберем целите на живота? Души, усещащи така нещата, се намират между тези, които са заети с практическа дейност в живота. Не само сред отдадените на философията има хора, които мислят така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят поглед към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки. Трябва да се вслушаме в такива души, защото трябва да си представим, че духовната наука носи отговорност пред ръководните сили на света. Такива души обаче се числят към най-добрите търсещи души на нашето време и може да дойде епоха, когато те ще пристъпят към водачите на духовния живот, които ще трябва да дадат отговори за житейските загадки, които са се оформили под натиска на практическите интереси на живота. Нямаме нужда да се заслепяваме, трябва само да съзнаваме смисъла на това, което протича в живота и се изправя срещу нас навсякъде, където са истинските гласове на духовните търсачи.
към текста >>

94. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Тогава той е бил онзи, който най-всеотдайно се е борил за своя народ, който с цялата си душа е бил отдаден на своя народ, съумявайки да сключи съюз с римляните срещу сирийския цар Антиохий (1.
Бих желал да насоча Вашето внимание и към още нещо. Всред петте синове на Мататия има един, който и в Стария Завет се нарича Юда. Тогава той е бил онзи, който най-всеотдайно се е борил за своя народ, който с цялата си душа е бил отдаден на своя народ, съумявайки да сключи съюз с римляните срещу сирийския цар Антиохий (1. Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата.
към текста >>

95. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Човекът не може да напредва в познанието, нито ако е прекалено силно отдаден на сетивния свят, нито ако постъпва като отшелник и бяга от живота.
Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати? “ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята? “ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека. Човекът не може да напредва в познанието, нито ако е прекалено силно отдаден на сетивния свят, нито ако постъпва като отшелник и бяга от живота. Средното положение е най-доброто както за струните на лютнята, така и за настроенията на човешката душа.“
към текста >>

96. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта.
Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния свят, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата. Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството. Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие , докато дойде подходящият момент, докато дойде интуицията. Който иска да твори по една предварително съставена програма, той може да създаде малоценни произведения. Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта. Това е също в духовния свят. Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие. Така трябва да бъде при разпространяването на нашето движение. Всяка външна агитация, всяко желание да натрапим на хората външно Духовната Наука, не води всъщност до нищо. Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме стремеж да привлечем всекиго към Духовната Наука.
към текста >>

97. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В чувствуването, в усещането ние се чувствуваме най-правилно, когато не изпитваме принуждението на мисленето и на волението, а когато сме отдадени на това, което именно може да бъде чувствувано.
Човекът се чувствува действително в истинския смисъл на думата свободен в своето чувствуване. То е съвършено различно от мисленето и волението. В чувствуването, в усещането ние се чувствуваме най-правилно, когато не изпитваме принуждението на мисленето и на волението, а когато сме отдадени на това, което именно може да бъде чувствувано. Защо това е така? Да при мисленето ние чувствуваме, че то е свързано с нещо, че зависи от нещо. При волението също така чувствуваме, че зависи от нещо, обаче при чувствуването ние сме напълно в самите нас. Тук ние живеем изцяло в нашата душа. Това е така, защото нашето чувство е в крайна сметка един огледален образ, едно отражение на една сила намираща се твърде, твърде много отвън нашето съзнание.
към текста >>

98. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато човек е минал през вратата на смъртта, когато следователно и положил своето физическо и своето етерно тяло, тогава през първото време след смъртта той е отдаден, душата е отдадена именно на спомени те за изтеклия живот на Земята.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, когато следователно и положил своето физическо и своето етерно тяло, тогава през първото време след смъртта той е отдаден, душата е отдадена именно на спомени те за изтеклия живот на Земята. Ние знаем вече, че душата се нуждае от определено време, за да отвикне, ако можем да употребим този израз, от всичко онова, което я свързва с нейния последен земен живот на Земята.
към текста >>

Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят.
Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане.
към текста >>

99. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство. И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така.
към текста >>

100. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания.
Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата. Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух. Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман.
към текста >>

Човекът, отдаден на Ведите, усеща своя религиозен живот като напълно слят с живота на мъдростта.
Ето защо, в света ние откриваме една добре изградена система от форми, също както откриваме един сбор от факти в нашата съвременна наука, само че във философията Санкхия нещата опират до свръхсетивното виждане на фактите. Философията Санкхия е такава наука, която, въпреки че е постигната с помощта на ясновидството, все пак си остава една наука за външните форми, и тя не стига до самата същност на душевния живот; в известен смисъл душевната същност остава недокосната от процеса на изучаването. Човекът, отдаден на Ведите, усеща своя религиозен живот като напълно слят с живота на мъдростта. Философията Санкхия е наука, познание на формите, в които се изразява душата. За нейните последователи е характерна както философската, така и религиозната нагласа. И как после душевната същност се включа във формите не самата тя, а начинът, по който го прави ето какво проследява по-нататък философията Санкхия. Как душата запазва своята самостоятелност, или как се потопява предимно в материята ето каква разлика се прави във философията Санкхия. Тук ние имаме работа с една душевна същност, която наистина се потопява във формите, но все пак тя се запазва като душевна същност.
към текста >>

101. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него.
И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него. Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
към текста >>

102. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
към текста >>

И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие. Днес ще посоча само някои места, които представят как се чувства Киприян пред вълшебната мощ на предхристиянските духовни сили. Така в поезията на Евдокия чуваме: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 309 Бел пр/.
към текста >>

103. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Така по отношение на тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос.
Така по отношение на тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос. Това е една извънредно интересна и пълна със значение връзка. Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху Земята, само чрез външното възприятие.
към текста >>

Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>

Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>

И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса. Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>

104. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И тази година на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства.
И ако говоря за тази работа, както бих искал да направя и тази година, е необходимо да се спомене, че за хората, които трябваше, така да се каже, да свършат тежката и изтощителна работа за мюнхенските представления зад кулисите, тази работа не беше облекчена от отпадането на една от драмите. Вследствие на това се наложи всичко да бъде променено и по този начин работата не само че не намаля, а даже се увеличи и усложни. Следователно не следва да се мисли, че е било облекчено нещо от основния товар на подготвителните работи поради факта, че една от драмите е отпаднала. Обратното, тази работа, която вършат преди всичко г-ца Щинде и графиня Калкройт и техните помощници, значително се увеличи. И тази година на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства. Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва. Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази година. Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени. А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област.
към текста >>

105. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>

106. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Парсифал е син на един рицар, отдаден на приключения, и на майка си Херцлайде.
Парсифал е син на един рицар, отдаден на приключения, и на майка си Херцлайде. Още преди Парсифал да се роди, рицарят напусна Херцлайде. Майката живее в мъки и страдания. Тя иска да предпази своя син от всичко онова, което би го довело до контакт с рицарите и би пробудило у него рицарски добродетели, както и желание да по свети силите си в служба на рицарството. Тя го отглежда по такъв начин, че той не влиза в досег с всичко онова, което се проявява във външния свят, с всичко онова, което външният свят може да даде на човека. Парсифал трябва да израсне в пълно усамотение с природата и само с впечатленията, които идват от нея.
към текста >>

Не това, което хората вършат или казват, а само непосредствените изживявания на душата, когато тя е изцяло отдадена на свръхсетивните процеси, характерни за по-нататъшния ход на Христовия Импулс: ето кое трябваше да се роди у Парсифал.
Ето защо Парсифал не трябваше да бъде един от онези, които са научили за жертвата на Голгота от апостолите, църковните учители и различните богословски течения. Той не трябваше да узнае, как рицарите поставят своите добродетели в служба на Христос. Той трябваше да стигне до връзката с Христовия Импулс единствено там, в дълбините на своята душа. И той би разрушил тази връзка, ако би приел по външен път всичко онова, което хората знаят или говорят за Христос. Не това, което хората вършат или казват, а само непосредствените изживявания на душата, когато тя е изцяло отдадена на свръхсетивните процеси, характерни за по-нататъшния ход на Христовия Импулс: ето кое трябваше да се роди у Парсифал. Външните учения винаги са малко или много свързани със сетивния свят. Обаче Христовият Импулс нахлу в душата на Парсифал по свръхсетивен начин. Неговата душа не трябваше да бъде тласкана към нищо друго, освен към това, да за даде необходимия въпрос тогава, когато се изправи пред дълбокия смисъл на Христовия Импулс, когато се изправи пред Свещения Граал. Той беше длъжен да запита не поради преклонението, което рицарите смятаха, че изпитват към Христос, нито поради преклонението, което теолозите смятаха, че изпитват към Христос; той беше длъжен да запита единствено чрез силите на девствената душа, живееща напълно в духа на своето време, да запита какво би могъл да му открие Свещеният Граал и какво представлява всъщност Христовото Събитие. Той беше длъжен да запита!
към текста >>

107. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота.
Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
към текста >>

108. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни.
Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота. В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци. Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно. Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни. При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното. Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти. Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята. Това е великото в изобразяването на пророците от Микеланджело.
към текста >>

Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното.
Тук имаме първо персийската сибила близо до пророк Иеремия, странно контрастираща с мислителното състояние на Иеремия като че това, което е узнала, тя би искала веднага да го натрапи на човечеството, така вдига тя своята ръка; като че, по образа на лошите оратори, би искала да докаже непосредствено това, което имаше да каже, да го докаже с всичката сила; и като че, поради нейната фанатична страст, не би могла никак да постъпи по друг начин, освен да направи да се влее в доказващата ръка онова, за което би искала да убеди цялото човечество. След това да насочим нашия поглед към еритрейската сибила. Тук ние долавяме, как тя е свързана с това, което човек може да получи така да се каже от тайните на елемента Земя. Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с един факел. Как може да се изрази по-ясно това, което човек иска да изрази, мимоходно: Тук човешката страст запалва това, което тя би искала да всади с всичката сила като пророчество на човечеството от несъзнателните душевни сили. Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното. Делфийската сибила ни показва това по един напълно особен начин, когато виждаме, как даже духането на вятъра хвърля косата на една страна, как този вятър духа чак в синкавия воал, така че тя дължи на елемента Въздух това, което има да съобщи. В това подухване на вятъра, което развява косата и воала на сибилата, пред нас застава това, което Земята искаше в миналото да изяви чрез устата на тази сибила, убеждавайки със сила. След това кумейската сибила! Тя говори с полуотворена уста, като че тананика, като че говори неясно и несвързано; като едно пророчество произхождащо от несъзнателната душа, само промълвено, така се явява тя. Либийска сибила е изобразена, като че улавя нещо бързо, обръщайки се, в което прочита тайни приблизително така.
към текста >>

Всичко в тези сибили е отдадено така да се каже непосредствено на земния елемент.
Делфийската сибила ни показва това по един напълно особен начин, когато виждаме, как даже духането на вятъра хвърля косата на една страна, как този вятър духа чак в синкавия воал, така че тя дължи на елемента Въздух това, което има да съобщи. В това подухване на вятъра, което развява косата и воала на сибилата, пред нас застава това, което Земята искаше в миналото да изяви чрез устата на тази сибила, убеждавайки със сила. След това кумейската сибила! Тя говори с полуотворена уста, като че тананика, като че говори неясно и несвързано; като едно пророчество произхождащо от несъзнателната душа, само промълвено, така се явява тя. Либийска сибила е изобразена, като че улавя нещо бързо, обръщайки се, в което прочита тайни приблизително така. Всичко в тези сибили е отдадено така да се каже непосредствено на земния елемент.
към текста >>

109. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното.
И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество. Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство.
към текста >>

110. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото подсъзнание говореше писменността на звездите и като че тази писменност на звездите беше едно предизвестие на това, което свещеното рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал.
И тогава се завързват разговорите между отшелника и Парсифал, за които аз говорих вече по-горе. И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото подсъзнание говореше писменността на звездите и като че тази писменност на звездите беше едно предизвестие на това, което свещеното рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал. " Но явно Парсифал не можеше да направи нищо от това, което светеше към него от звездите, защото остана в неговото несъзнателно същество и поради това търсещият не може да го изтълкува правилно, колкото и да се старае да се задълбочи чрез духовнонаучното изследване.
към текста >>

111. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

“ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>

112. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група. Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите. И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес. И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество. И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
към текста >>

113. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля.
Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие.
към текста >>

114. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Когато спим, ние сме изцяло отдадени на вътрешните и несъзнаваните лесни процеси, без да имаме каквото и да е предчувствие за околния външен свят; по същия начин, когато сме изцяло отдадени на външния сетивен свят и на неговите закони, ние оставаме без каквото и да е предчувствие за обкръжаващия ни духовен свят.
Защото ние можем да сме будни само благодарение на правилното мислене. Да, ние имаме нужда да сме будни, да живеем в будност. И ако антропософията иска да изпълни своите задачи, преди всичко ти трябва да подтикне хората към пълна будност. Защото ако човек се стреми единствено към нещата от сетивния свят, ако се интересува единствено от законите на сетивния свят, това означава, и то в един най-висш смисъл, че този човек спи. Човечеството може да постигне пълна и съвършена будност, само ако съумее да си изгради понятия и идеи за духовния свят, който ни обгръща от всички страни, също както ни обгръщат въздухът, водата, Слънцето, звездите, Луната и т.н. Когато спим, ние сме изцяло отдадени на вътрешните и несъзнаваните лесни процеси, без да имаме каквото и да е предчувствие за околния външен свят; по същия начин, когато сме изцяло отдадени на външния сетивен свят и на неговите закони, ние оставаме без каквото и да е предчувствие за обкръжаващия ни духовен свят.
към текста >>

115. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Да, скъпи мои приятели, именно за това те са заслушани и "топло отдадени", само че докато за другите неща от живота тази душевна нагласа може и да е подходяща, в нашия случай тя е напълно ненужна!
Лесно може да се установи, че тъкмо по време на антропософските лекции, а често и по време и на псевдоантропософските лекции, хората като че ли се стремят да изпаднат в някакъв съноподобен екстаз; те не се интересуват от самото съдържание, а по-скоро от особената и опияняваща наслада, която се причинява от "излъчването" на етерното и астрално тяло. Да, скъпи мои приятели, именно за това те са заслушани и "топло отдадени", само че докато за другите неща от живота тази душевна нагласа може и да е подходяща, в нашия случай тя е напълно ненужна!
към текста >>

116. Бележки към това издание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

на духа отдадена и пращаща любов, да се съедини
на духа отдадена и пращаща любов, да се съедини
към текста >>

117. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности. И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек.
към текста >>

118. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Те бяха проникнати с Михаиловата сила, каквато беше тя в тяхното време, и затова евреите не бяха така силно проникнати със сили, отдадени на национален егоизъм, какъвто щеше да бъде случаят, ако те се обръщаха директно към Яхве.
Нека разгледаме какво щеше да се случи с евреите от Стария Завет, ако вместо да се доближават до Яхве чрез Михаил, те се бяха опитали да го приближат директно. Те щяха да станат нетолерантни хора, национално себични хора, заети с издигането на своята собствена нация, една нация мислеща само за себе си. Понеже Яхве е Богът, свързан с всички природни същества, и във външно-историческото развитие на човечеството той се разкрива чрез връзката на поколенията, както тя се изразява в най-основните способности на хората. Само защото древните евреи желаеха по онова време да се приближават към Яхве чрез Михаил, те се спасиха от това всенародно да станат толкова егоистични, че Христос Исус да не можеше да произлезе от измежду тях. Те бяха проникнати с Михаиловата сила, каквато беше тя в тяхното време, и затова евреите не бяха така силно проникнати със сили, отдадени на национален егоизъм, какъвто щеше да бъде случаят, ако те се обръщаха директно към Яхве.
към текста >>

119. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза.
Способностите за вътрешно знание, като им идваха от енергиите на земята, развити в някоя област или територия, а след това, поради разселването на народите и стоката към други територии, а тези вътрешни видения бяха пряко свързани с територията, където виденията се бяха появили, и тогава поради миграцията на народите те се предаваха по наследство. Не може винаги да се казва, следователно, че тези вътреш ни видения, са били пряко свързани с територията, там където се явяват по хората. Така както животинският свят има известна форма в специфична част на земята при животните това е изразено предимно във външния растеж и форма, в начина на живот и пр. така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н.
към текста >>

Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека.
Не може винаги да се казва, следователно, че тези вътреш ни видения, са били пряко свързани с територията, там където се явяват по хората. Така както животинският свят има известна форма в специфична част на земята при животните това е изразено предимно във външния растеж и форма, в начина на живот и пр. така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие.
към текста >>

120. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В пълната си, безрезервна отдаденост на света, тази радост лесно нарастваше и лесно можеше да се превръща в любов.
Разберете ме добре, скъпи мои приятели. Ако този мъдрец от старата ориенталска култура, със своето образование и душевна нагласа, днес отново би застанал всред западните хора, той щеше да забележи, че цивилизацията по неговото време и в неговите земи бе изградена върху съвсем друга основа. И той вероятно би казал: В цивилизацията на моята епоха, страхът не играеше никаква роля. В моята епоха ако става дума за един светоглед и за социална активност основният двигател беше радостта. В пълната си, безрезервна отдаденост на света, тази радост лесно нарастваше и лесно можеше да се превръща в любов.
към текста >>

121. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на човека, но и да погледнем целия човек и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него. Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу. Това, което се изживява горе като истинска духовност и това, което се изживява долу в природата: Всичко то се изживява като една смяна, като една ритмична смяна между будност и сън. Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание. Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
към текста >>

122. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>

123. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя.
Познаването на душевността и духовността в детската природа. Въздействие на обкръжението върху изграждането на детския организъм. Значението на подражанието и наследствените сили. След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност. Писане и четене. Отзивчивост към изискванията на детската природа. Педагогическо-дидактическата страна на евритмията. Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния живот.
към текста >>

124. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното познание за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск, но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето.
Ние сме насочени към Христос, който като духовно същество, свързано с Мистерията на Голгота, стои там и казва: «Не се отчайвай, че Слънцето е станало черно. То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното познание за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск, но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето. Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно отношение към него.
към текста >>

125. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ние изцяло сме били отдадени на живота и той ни възпитава, тренира, изгражда нашата душевност.
Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение. Навиците са се променили, макар и бавно. Някои способности са придобити, някои са изчезнали. Който честно се разгледа по отношение на някои способности в земния живот, може да си каже, че е станал друг. Но това животът е направил от нас. Ние изцяло сме били отдадени на живота и той ни възпитава, тренира, изгражда нашата душевност.
към текста >>

126. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество? То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
към текста >>

Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия.
Какво е следвало да се постигне с това? Следвало е душевността, душата на ученика да издигне чрез трикратно-то си обръщане към божественото това, което на Земята се извършва от хората като зло, като грешно, като отпаднало от божественото, да го влее в надсетивните светове, които вчера ви описах. Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като духовно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си битие, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите. Той отново се завръща в тях, когато премине през портата на смъртта, за да подготви там, както вчера описах, следващото си земно съществуване. Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия. Целта на божествените учители с техните ученици в древните мистерии е била да се породи в ученика голяма мощ, за да се насочи това, което тук, на Земята, е грешно, в тези надсетивни светове. А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни времена.
към текста >>

Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители.
А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители. Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък. Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.»
към текста >>

Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
към текста >>

127. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Докато преди е било отдадено на своето обкръжение, сега то застава като душа срещу другата душа и в сравнение с подражанието започва да се подчинява на саморазбиращия се авторитет.
След като детето е сменило зъбите, силите, които първоначално са се намирали дълбоко в неговия организъм, стават душевни сили. Докато преди е било отдадено на своето обкръжение, сега то застава като душа срещу другата душа и в сравнение с подражанието започва да се подчинява на саморазбиращия се авторитет. През първите си детски години до смяната на зъбите ние желаем изцяло да се свържем със случващото се около нас, да се отдадем изцяло на обкръжението. Това е, бих казал, физическият образ на религиозното усещане. Религиозното усещане в духа се отдава на духа, а детето се отдава с неговото тяло на своето физическо обкръжение. Това е физическият корелат, физическият образ на религиозността.
към текста >>

Този момент през деветата и десетата година е такъв, че може да се започне моралното да се представя по образен начин, защото детето изцяло е отдадено на сетивата си, без интелекта.
Това обаче е моментът, когато с моралното възпитание може да се премине към нещо друго освен към подражанието или като казваме, че нещо е добро или зло. Този момент през деветата и десетата година е такъв, че може да се започне моралното да се представя по образен начин, защото детето изцяло е отдадено на сетивата си, без интелекта. Изобщо в цялата училищна възраст между смяната на зъбите и половата зрялост детето трябва да се възпитава образно, чрез картини за всичките сетива. Защото макар то да не е вече изцяло едно общо сетиво, то живее в своите сетива, които сега се проявяват на повърхността на тялото. Как, започвайки от седмата или шестата година, общо взето можем да възпитаваме детето чрез четене и писане, ще говоря подробно утре на вечерната лекция.[2] Сега искам да засегна моралната страна на възпитанието.
към текста >>

128. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Детето е изцяло отдадено на външния свят.
Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния. Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре.
към текста >>

И както окото е отдадено на света, изцяло живее в светлината, така детето изцяло живее в своето обкръжение.
Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния. Вътрешно детето е изцяло сетивен орган. И както окото е отдадено на света, изцяло живее в светлината, така детето изцяло живее в своето обкръжение. То носи духа в себе си, за да поеме с целия си организъм това, което живее в неговото физическо обкръжение. Затова, когато викнем на детето, неговият организъм се поставя в напълно определена дейност. Чрез това, че го навикваме, вътре в детето нещо вибрира много по-силно, отколкото при възрастния, който има противопоставящи се сили, раздвижващи се вътре в него. И това, което като стрес се отразява на душевно-духовния живот на детето, се пренася непосредствено върху телесната организация. Често се случва да навикаме едно дете, да го уплашим и тогава не въздействаме само върху душата на детето, а върху цялата му физическа организация.
към текста >>

То е подражаващо същество, като душевен сетивен организъм напълно е отдадено на обкръжението и задвижи ли собственото си същество, прави същото, което е виждало да се прави около него.
Сега открадна пари! » Който наистина познава човешката същност, в такъв случай запитва: «Откъде детето е взело парите? » Отговорът беше: «От шкафа.» «Кой взима ежедневно пари от шкафа? » «Майката! » Детето всеки ден е виждало, че майката взима пари от шкафа. То е подражаващо същество, като душевен сетивен организъм напълно е отдадено на обкръжението и задвижи ли собственото си същество, прави същото, което е виждало да се прави около него. Детето изобщо не се води от предупрежденията в първата жизнена епоха, не се води от закони и забрани - те не се задържат в душата му. Детето се води от това, което вижда в своето обкръжение. Но то вижда много по-внимателно от възрастния, макар и видяното да не стига до съзнанието му. То отпечатва в своя организъм това, което вижда в обкръжението. Целият му организъм става отпечатък на това, което детето наблюдава в обкръжението.
към текста >>

Около седмата година, заедно със смяната на зъбите, за детето се появява необходимостта не само физически да бъде отдадено на обкръжението си, но също и душевно.
Около седмата година, заедно със смяната на зъбите като физически симптом за преобразяване на физическата човешка природа, при детето настъпва и пълно преобразяване на душевната му същност. До смяната на зъбите детето е преди всичко подражаващо същество и в неговата природа лежи да е зависимо при изграждането на своя физически организъм от силите на подражанието. Около седмата година, заедно със смяната на зъбите, за детето се появява необходимостта не само физически да бъде отдадено на обкръжението си, но също и душевно. Ако до смяната на зъбите всичко от обкръжението на детето навлиза в дълбините на детското същество, то през втората жизнена епоха от смяната на зъбите до половата зрялост в детето навлиза всичко изградено въз основа на саморазбиращия се авторитет на този, който възпитава или преподава.
към текста >>

От седмата до около четиринадесетата година, от смяната на зъбите до половата зрялост всичко трябва да бъде възприето чрез отдаденост, породена от обич към саморазбиращия се авторитет.
Бих могъл да добавя как до смяната на зъбите и моралността трябва да бъде поета от детето чрез подражанието. От седмата до около четиринадесетата година, от смяната на зъбите до половата зрялост всичко трябва да бъде възприето чрез отдаденост, породена от обич към саморазбиращия се авторитет. Не бива интелектуално да си служим с повели: това е добро или това е зло, а детето трябва да израсне с чувството, че приема за добро това, което му се представя като добро от саморазбиращия се авторитет. И то трябва да не харесва това зло, което не се харесва на този авторитет. Никакви други основания за харесване и нехаресване на доброто или злото не следва да има за детето извън тези, които стоящият до него авторитет му разкрива като добро или зло. Не защото нещата му изглеждат добри или лоши сами по себе си според интелекта, а защото възпитателят ги намира за такива. Това е, за което става въпрос при истинското правилно възпитание.
към текста >>

Да предположим, че между смяната на зъбите и половата зрялост успеем да постигнем при детето вътрешната отдаденост на възпитателя.
Тези неща може обаче да преценява само този - и при него те преминават в едно саморазбиращо се възпитателско изкуство, който не само в настоящето наблюдава детето и се запитва за неговите потребности и какви сили за развитието си има, а който може да хвърли поглед над целия човешки живот. Искам да ви дам един пример. Да предположим, че между смяната на зъбите и половата зрялост успеем да постигнем при детето вътрешната отдаденост на възпитателя. С един пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи. Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал. Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение.
към текста >>

129. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В първите седем години ние изцяло сме отдадени на външния свят.
В първите седем години ние изцяло сме отдадени на външния свят. В това се състои религиозното настроение. Само че ние предаваме това настроение върху нещо друго. В първите седем години имаме склонността да подражаваме на всичко, което ни обкръжава. По-късно то е същото настроение за отдаване на духовно-душевното. Ако бихме се родили на четиринадесет години, веднага полово зрели, никога не бихме станали морални хора.
към текста >>

130. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества. По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>

131. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

А когато някой е отдаден на красотата, когато някой се наслаждава на красотата, често от тези Същества няма и следа. Защо?
Трудно, много трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те се скриват още по-лесно и бързо отколкото Духовете-Глупци; те впрочем са само там, където се проявява красотата. А когато някой е отдаден на красотата, когато някой се наслаждава на красотата, често от тези Същества няма и следа. Защо?
към текста >>

132. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс. А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>

133. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Всичките душевни сили на Земята са разлети навън в космическото пространство, цялата Земна душевност е отдадена на космическото пространство.
Всичките душевни сили на Земята са разлети навън в космическото пространство, цялата Земна душевност е отдадена на космическото пространство. Душевните свойства на Земята са пропити със силата на Слънцето, със силата на звездите. Христос, който е свързан с тази Земна душевност, съединява Своята сила със Слънчевите и звездните сили, които сега се носят всред
към текста >>

134. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света. В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят. Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>

Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”. И това важи с пълна сила за пролетното настроение.
към текста >>

135. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента.
Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му живот. Ние знаем, че през древността човешкото съзнание функционираше по начин, твърде различен от днешния. Тази древна разновидност на човешкото съзнание се отличаваше с нещо съноподобно. И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология. Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек. И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента. В последната лекция аз говорех тъкмо за това.
към текста >>

136. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз!
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата. Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот. И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят! ”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз! ”
към текста >>

137. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И положението е действително такова, каквото Ви го описах вчера: че ние виждаме стадото, което се е наситило от пашата, да лежи по нейния особен, отдаден на тежестта на Земята начин в една форма, която изразява това подчинение на земната тежест, която всеки ден трябва да обмени една осма от теглото на нейното тяло, за да добие тежест.
И източната цивилизация е изложена преди всичко на това, което кравата говори. И също както двете други животни прозвучават в тяхното космическо представителство, прозвучава, бих могъл да кажа, от дълбочините на Земята като че тътнещ, крещящ зовът на това, което живее в тежестта на кравата. И положението е действително такова, каквото Ви го описах вчера: че ние виждаме стадото, което се е наситило от пашата, да лежи по нейния особен, отдаден на тежестта на Земята начин в една форма, която изразява това подчинение на земната тежест, която всеки ден трябва да обмени една осма от теглото на нейното тяло, за да добие тежест. Към това се прибавя още, че дълбочините на Земята, които под влиянието на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната произвеждат всичко това в храносмилателния организъм на кравата, че тези дълбочини на Земята проникват като с демонически тътнеща сила едно такова стадо с думите:
към текста >>

Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината.
А сега представете си, ако средата /средна Европа/ би била съблазнено чрез онова, което лъвът говори, тогава наистина не ще съществува опасността, която аз описах. Механизмите отново ще изчезнат постепенно от лицето на Земята. Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината. Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм. Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот. Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето. На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
към текста >>

138. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път. Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа. Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
към текста >>

139. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще.
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще. Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.
към текста >>

140. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук. И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката. В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото. Така се представят първо нещата.
към текста >>

141. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но когато навлязат във втората йерархия, те са отдадени повече на тази йерархия.
Но когато навлязат във втората йерархия, те са отдадени повече на тази йерархия. Тя слиза до хората; почти всички стават способни да се размножават. Тази космическа йерархия слиза долу. Тук няма, така да се каже, никаква истинска пропаст между хората и по-висшата йерархия.
към текста >>

142. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития.
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието. Ние виждаме това. Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии. И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
към текста >>

143. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него.
към текста >>

144. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят. Животът изобщо беше друг в онова време. Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят. Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него. И това става съвсем съзнателно. Хората знаеха, че с тяхното действие, с тяхната работа те са свързани с духовния свят.
към текста >>

145. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа.
Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време. В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа. Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот. Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
към текста >>

Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот.
Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време. В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа. Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот. Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
към текста >>

И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот.
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот. Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше писателка, намираща се даже в приятелски отношения с мен, която вече отдавна е починала. Тя носеше в себе си едно твърде странно душевно настроение, едно душевно настроение, за което не бих говорил по-рано, въпреки че я бях наблюдавал преди години. Обаче да се говори върху тези неща всъщност е възможно едва откакто настроениението на Коледното събрание се разля върху нашето Антропософско общество, защото то донесе особено осветляване на тези неща и защото днес е налице възможността безпристрастно да се говори върху тези неща, както вече споменах.
към текста >>

146. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната.
Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната.
към текста >>

147. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние самите се чувстваме вплетени в тези дела и отдадени на тях.
И бих искал да кажа, че както тук на Земята говорим за това, което ни заобикаля - планини, реки, гори, ливади и т. н., така там ние говорим за това, при което ни довеждат съществата на втората йерархия. Това там е нашето обкръжение. Но този заобикалящ ни духовен свят не е в същия смисъл предметен, обективен, както на Земята, а този заобикалящ ни духовен свят е съставен от същества; всичко живее и то живее по духовен начин. Между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме не само същества и неща, а се научаваме да познаваме същества и делата, които те извършват помежду си. Ние самите се чувстваме вплетени в тези дела и отдадени на тях.
към текста >>

Той не беше само един нищо не разбиращ владетел, който е привлякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, а една личност, наистина в религиозно отношение изцяло отдадена на мохамеданството, но свободна и отворена за всичко онова, което донасяше ориенталската цивилизация.
Нека да вземем един такъв факт: В прехода от осми към девети век, когато в европейската история се говори за Карл Велики, в Азия, в Багдад в чуден блясък, с величествено ориенталско образование живееше Харун ал Рашид[3]. В двора на Харун ал Рашид се намираше всичко, което съществуваше по онова време като предазиатско, изобщо като азиатско образование, наистина обагрено с мохамеданството, но там се намираше всичко, което беше дадено като образование - математика, философия, архитектура, търговия, индустрия, география, медицина, астрономия, всичко се практикуваше в двора на Харун ал Рашид от най-просветените духове на Азия. Днес хората си нямат понятие, колко величествено и мощно беше това, което се практикуваше в двора на Харун ал Рашид. Първо имаме самия Харун ал Рашид. Той не беше само един нищо не разбиращ владетел, който е привлякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, а една личност, наистина в религиозно отношение изцяло отдадена на мохамеданството, но свободна и отворена за всичко онова, което донасяше ориенталската цивилизация. Докато Карл Велики едва можеше да чете и пише, в двора на Харун ал Рашид съществуваше едно много по-голямо великолепие, да, каквото там беше постигнато от Харун ал Рашид, изобщо не можеше да се сравнява с Карл Велики.
към текста >>

148. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Естествено, това, което се казва за такива неща е не само парадокс, но дори и пълна безсмислица за хора, които изцяло са отдадени на днешната материалистична наука.
Вижте, вчера ние трябваше да говорим за великите пра учители. Някога те бяха съжители на хората на Земята. Те бяха навсякъде там, където бяха хората, понеже живееха на Земята заедно с хората като един втори вид, етерен човешки род. Но в онези древни времена за съзнанието на хората, което всъщност беше само едно тъпо, съноподобно съзнание долу при хората слизаха също и други същества, същества, които изобщо не са обитавали Земята. Естествено, това, което се казва за такива неща е не само парадокс, но дори и пълна безсмислица за хора, които изцяло са отдадени на днешната материалистична наука. Но тази «безсмислица» е истината. Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за оздравителните процеси. Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества. И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този смисъл от меркуриевите мистерии. Отделните същества, които не са били винаги едни и същи, но хората са ги възприемали като едно и също същество, са били наричани бог Меркурий.
към текста >>

149. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Той бил отдаден на настоящето и така слязал на последната спирка.
Той се облякъл, отишъл на гарата, купил си билет за някаква далечна спирка. Това, за което в момента е мислил, му е било напълно ясно. Той се качил на влака и потеглил. Но споменът за това, което вече е бил изживял, постоянно угасвал в него, угаснал и споменът, че си е купил билет. Налице винаги било настоящето, спомените болестно се изтривали. Той бил отдаден на настоящето и така слязал на последната спирка. Сега се намирал там, могъл е да го узнае от разписанието. Това, което вече е било преминало в навика, което не било вече спомен - способността за четене, - му било останало, само спомените угаснали. Той слязъл. Взел си билет за друга гара. И така пътувал из света, без всъщност да е бил на себе си.
към текста >>

Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим.
Преди това спомените не действат само душевно. Ние трябва категорично да осъзнаем това, което описах през тези дни, че всъщност през първите години на нашето земно съществуваме ние наследяваме нашето субстанциално физическо тяло от родителите си. При смяната на зъбите не само се отхвърлят млечните зъби, - това е само последниият акт в отхвърлянето, - отхвърлено бива цялото първо тяло. Второто тяло, което имаме до половата зрялост, него ние изграждаме от нашата духовно-душевна същност, както сме я донесли, когато сме слезли от духовния свят във физическото съществуване. Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни. Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите. От определен момент това остава като един вид неопределен спомен.
към текста >>

Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия.
Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот.
Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг.
към текста >>

150. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Начинът, по който аз описах това, съответства приблизително на живота, който човек има, когато е буден, когато е отдаден със своите мисли на външния живот.
Начинът, по който аз описах това, съответства приблизително на живота, който човек има, когато е буден, когато е отдаден със своите мисли на външния живот. Но има и едно друго течение. И това другото, то представлява нещо гигантско. Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма.
към текста >>

151. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Да стане човек набожен по езически начин, това значи да бъде отдаден на боговете на природата, които играят и излъчват сили, действуват и тъкат навсякъде в съществуването и тъкането на природата.
На това място съществува една увлекателна красива игра днес аз не мога да кажа, че е винаги така, но в онези моменти, когато аз гледах това, нещата се представяха така съществува една пленяваща красива игра на издигащите се от дълбочината морски вълни, чието чудесно набръчкване и без това е една от най-величествените игри на природата; отблъскваните от стените на скалите вълни и отново бушуващи обратно морски вълни правят да израстват отдолу и да се проявяват елементарните духове, отгоре пада надолу слънчевата светлина, слънчевият блясък, който се оглежда по най-разнообразен начин във въздушните вълни всичко това, бих могъл да кажа е един момент, в който може да бъде развито онова, което бих могъл да нарека: да стане човек набожен по езически начин. Тази взаимообразна игра на елементарните същества от горе, на елементарните същества от долу показва цялата слънчева сила, разпростира пред човека тази слънчева сила така, че човек може да я приеме. И онзи, който може да приеме това, което тук родените от светлината елементарни същества от горе, родените от тежестта елементарни същества отдолу вършат в тяхната взаимна игра, който може да приеме в себе си това, той приема в себе си именно силата на Слънцето, импулса на Слънцето. Това е нещо различно от положението, човек да стане набожен по християнски начин. Да стане човек набожен по езически начин, това значи да бъде отдаден на боговете на природата, които играят и излъчват сили, действуват и тъкат навсякъде в съществуването и тъкането на природата.
към текста >>

152. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение.
Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение. В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята. Това е факт, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз.
към текста >>

153. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Новалис напусна безболезнено живота, но отдаден на елемента, който проникваше със своите тонове неговата поезия през целия му живот.
И след това погледът бива насочен към края на живота на Новалис, който настъпи в 29 година на неговия живот. Новалис напусна безболезнено живота, но отдаден на елемента, който проникваше със своите тонове неговата поезия през целия му живот. Брат му трябваше да му свири на пияното през време, когато той умираше, и онзи елемент, който той беше донесъл със себе си, за да го направи да прозвучи през неговата поезия, трябваше отново да го приеме, когато чрез своето умиране той премина от прозаичната действителност в духовния свят. Новалис умря под звуците на пианото. Той търсеше онова музикално отечество, онази музикална родина, която беше напуснал в пълния смисъл на думата при своето раждане, за да почерпи от нея музикалното на поезията.
към текста >>

154. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност. И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада. Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения. Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>

155. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят.
образното познание слиза в областта на Инспирациите, за да се издигне после отново в областта на Интуициите (стрелка 2). Обаче познанието, обозначено със стрелка 1, е всъщност слизане в тялото. Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят. Сега Вие живеете в свят от образи. Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята. Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата. Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства.
към текста >>

156. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Естествено Вие не подозирате, че сте непрекъснато отдадени на този вид дейност; но ако не я осъществявате, няма да разполагате и с никакъв съзнателен живот, в чиито рамки но не и без помощта на говора Вие разбирате другите човешки същества.
Едва след направеното съждение, Вие разбирате единичното понятие „лъв". Първото, което извършвате, е умозаключението; после идва съждението; и чак накрая стигате до понятието. Естествено Вие не подозирате, че сте непрекъснато отдадени на този вид дейност; но ако не я осъществявате, няма да разполагате и с никакъв съзнателен живот, в чиито рамки но не и без помощта на говора Вие разбирате другите човешки същества. Обикновено се приема, че най-напред човек тръгва от понятието. Това не е вярно. Първото нещо в съзнателния живот са умозаключенията. Нека да обобщим: първото нещо, което извършваме в зоологическата градина е умозаключението; влизането там, както и сетивното възприемане на лъва, са само фрагменти от нашия цялостен живот. А той далеч не започва от мига, когато влизаме в зоологическата градина и насочваме погледа си към лъва.
към текста >>

157. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Представете си, скъпи мои приятели, че един човек е отдаден на тежка физическа работа и че крайниците му са в непрекъснато движение.
Тези подробности са наистина важни, когато размишляваме за човешкия труд, бил той духовен или физически, както и за умората, за необходимостта от почивка: Всички те не биха могли да бъдат разбрани без помощта на основните положения от антропософската Наука за Духа. Представете си, скъпи мои приятели, че един човек е отдаден на тежка физическа работа и че крайниците му са в непрекъснато движение. Какви са последиците от това? Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни. А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим.
към текста >>

158. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината. При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз.
към текста >>

159. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Флегматичното дете е изцяло отдадено на света.
Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно. Флегматичното дете е изцяло отдадено на света. То се разтваря в света. То твърде малко живее в себе си. Ето защо то се отнася с известно безразличие спрямо нещата, които ние се опитваме да предприемем с него. Ние не можем да се приближим до детето, защото, нали така в крайна сметка ние трябва да се приближим чрез сетивата. Главните сетива са в главата.
към текста >>

160. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>

161. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека.
Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение. Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ! – Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател. Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека. В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки.
към текста >>

162. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>

163. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Издишването не приема нищо, но нещо бива отдадено.
Но виждате ли, ако разгледаме целия процес по-интимно, тогава всъщност ние виждаме в човека един многократно раздробен процес. Тук пред себе си имаме процеса, който горе успяхме да характеризираме, и за който можем да кажем, че неговото издишване всъщност навлиза в човека. Ако сега вземем този, външно разпознаван като вдишване, процес, тогава във вдишването трябва да видим същевременно едно свързване на вдишването с това, което слиза отгоре. Тук трябва да кажем полярно противоположното. Тук издишването оставя след себе си силите на веществообмяната. Издишването не приема нищо, но нещо бива отдадено. Или имаме вътрешно издишване и освен това едно вътрешно вдишване, и след това свързването на вътрешното вдишване с това, което извършва физическото тяло, същинския веществообменно-храносмилателен процес.
към текста >>

164. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси.
В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде. Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
към текста >>

165. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
към текста >>

166. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
към текста >>

167. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Описах ви какво действа в детето от година в година, започвайки от раждането до смяната на зъбите, и как от него се изтръгва самостоятелното действие на душевното, отдадено на по-бързия ритъм на деня.
Трябва само да си представим по колко различен начин хората в полярната зона се обхващат от това, което при нас се намира на заден план. При нас, хората от умерената зона, става бърза смяна на деня и нощта. Помислете колко се удължава тази смяна, как се удължават денят и нощта, когато се приближаваме към полярната зона. Денят, така да се каже, се разтегля в година. Описах ви какво действа в детето от година в година, започвайки от раждането до смяната на зъбите, и как от него се изтръгва самостоятелното действие на душевното, отдадено на по-бързия ритъм на деня. В полярната зона, това не може да действа по същия начин. Там повече се проявява това, което засяга годината. Акцентът е повече в човешкия организъм. Човек не може да се освободи толкова от работата в организма.
към текста >>

168. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят.
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес. Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата. Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
към текста >>

169. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>

170. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тогава растенията са най-много отдадени на себе си и най-малко са изложени на минералните вещества.
Случва се следното:в края на Януари минералните вещества на Земята имат най-силен стремеж да кристализират и колкото по-надълбоко се отива, толкова този стремеж да станат чисти кристали в домакинството на природата става по-силен. Това, което става с кристалите, не се отразява на живота на растението. Тогава растенията са най-много отдадени на себе си и най-малко са изложени на минералните вещества. Обратно, известно време преди и след този период, особено преди него, когато минералите се подготвят да преминат във формиране, в кристализиране, те са от особена важност за развитието на растенията. Тогава те излъчват силите, които са от особена важност за растежа на растенията. Следователно можем да кажем: към Ноември до Декември настъпва времето, в което процесите под повърхността на Земята оказват особено въздействие върху развитието на растенията. Оттук следва изискването, действително да оползотворим това за живота на растението, тъй като един ден ще се разбере, колко особено важно е използуването на такива неща, за да може да се управлява развитието на растенията.
към текста >>

171. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>

172. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И антропософията се състои всъщност в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото.
Възможно е всичко това да ви се види странно, но въпреки това е вярно; на какво основание човек, владеещ антропософията, разказва на хората за Космоса? Той разказва това по простата причина, че ретроспективно си спомня първото време от своето детство, времето на младенчеството, когато човек знае за всичко като цяло на основата на опита, получен преди влизането в тялото. И антропософията се състои всъщност в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото.
към текста >>

НАГОРЕ

2.653146982193