Търсене в текстове за 'освободен'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 255 резултата от 192 текста с корен от думите : 'освободен'.

1. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Душата, която изживява себе си по посочения начин освободена от тялото, се чувства в едно душевно-духовно тъкане.
Душата, която изживява себе си по посочения начин освободена от тялото, се чувства в едно душевно-духовно тъкане. Тя е с духовното вън от тялото. И тя знае, че и в обикновения живот е вън от това тяло, което и позволява само като един огледален апарат да има възприятия. Чрез това за нея духовното изживяване е така повишено, че в действителност и се разкрива един нов елемент. Съзерцания върху духовния свят по начина на Дилтей или Ойкен намират като духовен свят сбора от културни преживявания на човечеството. С този свят като единствен доловим свят на духа ние не стоим на почвата на естествено научния начин на мислене.
към текста >>

Това, което човек чувствува чрез духовното изживяване на душата освободена от тялото, е едно духовно-душевно единно човешко същество, което принадлежи на един духовен свят така, както физическото тяло принадлежи на физическия свят.
Културният свят е онова, което е създадено от този човек. Обаче той не е едно индивидуално единство от по-висш род по отношение на индивидуалността на човека. духовната наука, която разбираме тук, сочи на едно изживяване, което душата може да има независимо от тялото. А това изживяване се изявява като нещо индивидуално. То се явява като един по-висш човек, който стои към физическия човек както към своя инструмент. Това, което човек чувствува чрез духовното изживяване на душата освободена от тялото, е едно духовно-душевно единно човешко същество, което принадлежи на един духовен свят така, както физическото тяло принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява това свое духовно същество /същност/, тя познава също, че то стои в определено отношение към тялото. Тялото се явява от една страна като едно отделени е от духовно-душевното същество, приблизително така, че можем да си позволим сравнението с охлювата черупка, която обгръщайки охлюва, се получава като едно негово копие. От друга страна духовно-душевното се явява като сборът от сили в растението, които след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие чрез листата и цветовете, се събират в зародиша /семето/, за да образуват заложбата за едно ново растение. Ние не можем да изживеем /да почувстваме/ духовно-душевния човек, без същевременно чрез изживяването да знаем, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек. Да се оформи в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които могат да се проявят в това настоящо физическо тяло.
към текста >>

2. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови.
В „Утринна заря“ (1881) той описва моралния процес в развитието на човечеството като природен процес. В тази книга показва, че не съществува свръх-земен нравствен световен ред, че няма вечни закони за доброто и злото и че нравствеността е възникнала от действащите природни импулси и инстинкти в хората. Сега пътят вече е свободен за оригиналния странстващ ход на Ницше. Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности. Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега. Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек? “ („Веселата наука“, § 382)
към текста >>

3. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Този начин на разглеждане на нещата въздейства върху Ницше като ново откровение.** Той се удивлява на това чисто изследване на истината, освободено от всякакъв романтизъм.
Забележително е как се държи Ницше, когато през 1876 г. среща една личност като Паул Рее, който разглежда част от проблемите, преди всичко етическите, които занимават Ницше, напълно в духа на строгата обективна научност. Този начин на разглеждане на нещата въздейства върху Ницше като ново откровение.** Той се удивлява на това чисто изследване на истината, освободено от всякакъв романтизъм. Госпожица Малвида фон Майзенбуг11, одухотворената авторка на „Мемоарите на една идеалистка“, разказва в наскоро издадената си книга „Заникът на една идеалистка“ за Ницшевото отношение към начина на разглеждане на нещата на Рее през 1876 г. Тогава тя принадлежи към кръга от хора в Соренто, в който се сближават Ницше и Рее. „Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията. Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията.
към текста >>

4. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си.
Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г. започва битката си срещу идеалите, той вече има изграден свой собствен идеал. И когато в края на писателския си път написва безподобно гневния „Антихрист“, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан. Той не трябва да води особена борба със себе си, за да се освободи от християнството. Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си. В сърцето си, в своите чувства той остава верен на християнските представи в практическия живот. Действа като страстен противник на едната страна на същността си. „Човек трябва да погледне гибелта отблизо, още по-добре да я изживее в себе си, трябва да стигне почти до същността и, за да разбере, че тук няма шега. Свободомислието на нашите господа учени и филолози за мен е шега. На тях им липсва страстта за тези неща, страданието за тях.“ Как Ницше чувства вътрешното си противоречие и колко безпомощен изглежда в опита си да обедини в съзнанието си различните сили на същността си, се изразява в заключението на едно стихотворение от лятото на 1888 г., от времето малко преди катастрофата.
към текста >>

5. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото.
Тя върши това, което тези нисши причини я принуждават. Чрез "виждането" тя е изтръгната от тези причини. Тя не действува вече като отделна душа. В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска. И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода. Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него. "Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт? Това може да бъде само действието под влияние на едно подчинено схващане; действане на една душа, която е преминала през състоянието на /на отставането, на анихилацията на личността/. Такава душа е егоистична в смисъла, че тя иска само себе си.
към текста >>

6. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава.
Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел, Яков Бьоме и други бяха подготвили. Като събрани в един духовен фокус и лъчезарящи с една по-висша светлина се явиха идеите на горепосочените мислители в неговата книга: "Херувимов странствуващ поклонник. Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>

7. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тази драма се състоеше в това, да бъде освободен омагьосаният Бог.
Ето какво научаваше кандидатът за посвещение. И сега за него започва великата световна драма, в която той е жив участник. Тази драма се състоеше в това, да бъде освободен омагьосаният Бог. Къде е Бог? Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб.
към текста >>

Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог.
Душата е майката, която е приела Бога от природата. Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено. От брака на душата с природата се ражда Бог. Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората. Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог. Разбира се, това не е великият Бог, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение. Бог-Отец остава тих в скрития свят, за човека се ражда Синът в неговата собствена душа.
към текста >>

8. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Ти ще бъдеш един безсмъртен Бог, освободен от смъртта."
Ти ще бъдеш един безсмъртен Бог, освободен от смъртта."
към текста >>

9. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
Само когато душата е сама със себе си, само тогава тя може да породи в себе си такива вечни истини. Следователно, душата е сродна с истината, с вечното, а не с временното, илюзорното. Ето защо Сократ казва: „- Когато душата съзерцава чрез себе си, тогава тя се издига до чистото и безсмъртното, винаги до подобното на себе си Битие; чувствувайки се сродна нему, тя се свързва с него винаги, когато има възможност да остане сама със себе си. Тогава тя си отпочива от своето заблуждение и има също връзка с „винаги подобното", защото го докосва и това нейно състояние се нарича именно разумност... Погледни сега, не следва ли от всичко казано, че душата има най-голямо сходство с Божественото, Безсмъртното, Разумното, Единородното, Неизчезващото? А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
към текста >>

10. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

„Когато освободен от тялото се издигнеш в света на свободния етер, ти ще бъдеш един безсмъртен бог, освободен от смъртта." В това изказване на Емпедокъл се отразява схващането на древните египтяни за Вечното в човека и неговата връзка с Божественото.
„Когато освободен от тялото се издигнеш в света на свободния етер, ти ще бъдеш един безсмъртен бог, освободен от смъртта." В това изказване на Емпедокъл се отразява схващането на древните египтяни за Вечното в човека и неговата връзка с Божественото. Доказателство за това е така наречената „Книга на мъртвите", която е била разчетена благодарение на усърдието на изследователите от деветнадесетия век. (Виж Лепсиус: Книгата на мъртвите у древните египтяни. Берлин 1842 г.) Това е „най-великото литературно творение, което е останало запазено от египтяните". В него се намират най-различни поучения и молитви, които са били давани в гроба на всеки починал египтянин, за да му служат като пътеуказатели, кога то той се освобождава от преходните обвивки. В това литературно творение се съдържат най-интимните възгледи на египтяните върху Вечното и върху създаването на света.
към текста >>

11. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Но трайната истина е едва тази, която е освободена от всякаква симпатия и антипатия, предизвикани от усещането.
В този смисъл съзнанието съществува и у животните. Под Съзнаваща Душа тук разбирам ядрото на човешкото съзнание, с други думи, душата в душата. Съзнаващата Душа се различава като един особен елемент на душата от Разсъдъчната Душа. Последната все още е вплетена в усещания, възбуди и афекти. Всеки човек знае, че истинно е най-напред това, което се преживява в усещанията. Но трайната истина е едва тази, която е освободена от всякаква симпатия и антипатия, предизвикани от усещането. Истината е вярна и действителна, дори ако се противопоставя на всички лични чувства. Онази област от душата, в която живее тази истина, аз наричам съзнаваща душа. Както в тялото, така и в душата се различават три съставни части: сетивна душа, разсъдъчна душа и съзнаваща душа. И като тялото действува отдолу нагоре ограничавайки душата, така и духът въздействува отгоре надолу като я разширява. И колкото повече душата се изпълва от истината и доброто, толкова повече расте и става по-всеобхватно вечното начало в нея.
към текста >>

12. 2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА GA_9 Теософия

Отсега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи, и Духът, освободен от всички препятствия, се издига към областите, където ще намери своята естествена среда.
Духът не е вече обладан от убеждението, че му е необходимо да посвети цялата си дейност на сетивния свят. Тяхното верую може да бъде окачествено като материалистическо. Това верую трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област. Сега тези души си дават сметка, че материалистическият светоглед е несъстоятелен. Той се стопява като лед на слънцето. Отсега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи, и Духът, освободен от всички препятствия, се издига към областите, където ще намери своята естествена среда.
към текста >>

13. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Той е свободен да се посвети напълно на изискванията на духовния живот; освободен от физическото тяло, той се развива във всички направления и събира в себе си плодовете от миналите си прераждания.
Същото е и с последователните съществувания на човека. Между преражданията, Духът живее в своята собствена област. Той е свободен да се посвети напълно на изискванията на духовния живот; освободен от физическото тяло, той се развива във всички направления и събира в себе си плодовете от миналите си прераждания. Следователно, неговото внимание е винаги обърнато към физическия свят и към целите които този свят му налага. Ето защо той работи непрестанно, следвайки еволюцията на Земята, доколкото тази последната съставлява поле на неговата дейност. Той работи за своето собствено развитие, за да може всеки път, когато се преражда, да служи в името на Земята, според изискванията за момента.
към текста >>

14. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И когато по време на дълбокия сън се появят описаните изживявания, идва забележителният момент, отбелязващ раждането на вече освободената душа, която сега е буквално едно друго Същество.
Следващото упражнение е медитацията изкуството да живеем в нашите идеи и да им се отдаваме в пълно спокойствие. Концентрацията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи. Докато той напредва в концентрацията и медитацията, душата му израства в неговото тяло, също както човешкият зародиш израства в утробата на майката. И когато по време на дълбокия сън се появят описаните изживявания, идва забележителният момент, отбелязващ раждането на вече освободената душа, която сега е буквално едно друго Същество.
към текста >>

15. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Обаче ясновидецът може да я възприеме само поради това, че съумява да насочи навън освободената сила, лежаща в основата на неговите чувства, също както сетивния човек насочва навън възприемателната способност на своите очи.
Когато един човек изпитва чувство на омраза към друг за ясновидеца това чувство е видимо и подобно на фин светлинен облак с определена оцветка. Ясновидецът може да отклони това чувство на омраза, както сетивния човек може да отклони един удар от физически предмет. В свръхсетивния свят омразата е едно нагледно и видимо явление. Обаче ясновидецът може да я възприеме само поради това, че съумява да насочи навън освободената сила, лежаща в основата на неговите чувства, също както сетивния човек насочва навън възприемателната способност на своите очи. Така е не само с омразата, но и с много по-съществени процеси, разиграващи се в свръхсетивния свят. Съзнателната връзка с тях човек може да осъществи само благодарение на освободените си душевни сили.
към текста >>

Съзнателната връзка с тях човек може да осъществи само благодарение на освободените си душевни сили.
Когато един човек изпитва чувство на омраза към друг за ясновидеца това чувство е видимо и подобно на фин светлинен облак с определена оцветка. Ясновидецът може да отклони това чувство на омраза, както сетивния човек може да отклони един удар от физически предмет. В свръхсетивния свят омразата е едно нагледно и видимо явление. Обаче ясновидецът може да я възприеме само поради това, че съумява да насочи навън освободената сила, лежаща в основата на неговите чувства, също както сетивния човек насочва навън възприемателната способност на своите очи. Така е не само с омразата, но и с много по-съществени процеси, разиграващи се в свръхсетивния свят. Съзнателната връзка с тях човек може да осъществи само благодарение на освободените си душевни сили.
към текста >>

16. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И сега, срещу тази душа, освободена от всякакви сетивни връзки, се задава втория "Пазач на прага" и се обръща към нея с приблизително следните думи: "Да, ти наистина се освободи от сетивния свят.
И сега, срещу тази душа, освободена от всякакви сетивни връзки, се задава втория "Пазач на прага" и се обръща към нея с приблизително следните думи: "Да, ти наистина се освободи от сетивния свят. Твоето поданство в свръхсетивния факт е извоювано от самия теб. Сега ти можеш да действуваш от свръхсетивния свят и не се нуждаеш повече от сегашната форма на твоето физическо тяло. Ако би пожелал да постигнеш необходимите способности, за да обитаваш свръхсетивния свят, ти можеш и да не се връщаш в сетивния свят. Но погледни ме и виж колко безкрайно по-високо стоя аз над всичко, което си направил ти от самия себе си. Ти стигна до сегашната степен на твоето съвършенство благодарение на способности, които можа да развиеш в сетивния свят.
към текста >>

Но за теб трябва да настъпи и период от време, когато твоите освободени сили ще продължат да работят над сетивния свят.
Твоето поданство в свръхсетивния факт е извоювано от самия теб. Сега ти можеш да действуваш от свръхсетивния свят и не се нуждаеш повече от сегашната форма на твоето физическо тяло. Ако би пожелал да постигнеш необходимите способности, за да обитаваш свръхсетивния свят, ти можеш и да не се връщаш в сетивния свят. Но погледни ме и виж колко безкрайно по-високо стоя аз над всичко, което си направил ти от самия себе си. Ти стигна до сегашната степен на твоето съвършенство благодарение на способности, които можа да развиеш в сетивния свят. Но за теб трябва да настъпи и период от време, когато твоите освободени сили ще продължат да работят над сетивния свят. Досега ти беше зает с това, да спасяваш само себе си; занапред като свободно същество ти ще работиш за освобождаването на всички създания в сетивния свят. До днес твоите усилия бяха индивидуални; занапред ти ще се включиш в целия свят, за да издигнеш в свръхсетивните области не само себе си, но и другите. Ще дойде време, когато ти ще можеш да се съединиш с мен, обаче аз не мога да бъда щастлив докато все още има нещастни създания! Като индивидуално освободен, ти би искал още днес да влезнеш в свръхсетивното царство. И тогава ти би трябвало да се вгледаш надолу към все още неизбавените същества от сетивния свят.
към текста >>

Като индивидуално освободен, ти би искал още днес да влезнеш в свръхсетивното царство.
Ти стигна до сегашната степен на твоето съвършенство благодарение на способности, които можа да развиеш в сетивния свят. Но за теб трябва да настъпи и период от време, когато твоите освободени сили ще продължат да работят над сетивния свят. Досега ти беше зает с това, да спасяваш само себе си; занапред като свободно същество ти ще работиш за освобождаването на всички създания в сетивния свят. До днес твоите усилия бяха индивидуални; занапред ти ще се включиш в целия свят, за да издигнеш в свръхсетивните области не само себе си, но и другите. Ще дойде време, когато ти ще можеш да се съединиш с мен, обаче аз не мога да бъда щастлив докато все още има нещастни създания! Като индивидуално освободен, ти би искал още днес да влезнеш в свръхсетивното царство. И тогава ти би трябвало да се вгледаш надолу към все още неизбавените същества от сетивния свят. Твоята съдба ще изглежда различна от тяхната. Обаче всички вие сте здраво свързани в едно цяло. Всички вие трябваше да слизате в сетивния свят, за да извличате от него сили за висшите светове. Ако сега ти би се разделил с тях, ще злоупотребиш с онези сили, които можа да развиеш само в условията на вашата общност.
към текста >>

17. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят.
Дори и по време на сън астралното тяло да не изживява никакви представи, удоволствия, болки и т.н., то не остава бездейно. Точно тогава астралното тяло на спящия човек е ангажирано с една бърза и подвижна дейност. В нея то встъпва по един ритмичен начин винаги, след като известно време е работило заедно с физическото и етерното тяло. Нека си представим часовниковото махало: След като е стигнало крайната лява точка, то се връща в средното положение, за да изразходва натрупаната сила в противоположна посока, отправяйки се към крайната дясна точка. Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят. Според общоприетия начин на мислене, по време на това безплътно състояние, в което се намират астралното тяло и Азът, настъпва безсъзнание и то представлява една противоположност спрямо съжителството между физическото и етерното тяло, осъществявано в състояние на будност: както ударът на махалото вляво е противоположен на удара вдясно. Душевно-духовната организация на човека възприема тази необходимост от навлизането в безсъзнание като умора. Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса. Тази несъзнавана градивна дейност и това, което става в човешкото същество по време на съзнателното състояние, са противоположности и те се редуват в ритмична последователност.
към текста >>

Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса.
В нея то встъпва по един ритмичен начин винаги, след като известно време е работило заедно с физическото и етерното тяло. Нека си представим часовниковото махало: След като е стигнало крайната лява точка, то се връща в средното положение, за да изразходва натрупаната сила в противоположна посока, отправяйки се към крайната дясна точка. Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят. Според общоприетия начин на мислене, по време на това безплътно състояние, в което се намират астралното тяло и Азът, настъпва безсъзнание и то представлява една противоположност спрямо съжителството между физическото и етерното тяло, осъществявано в състояние на будност: както ударът на махалото вляво е противоположен на удара вдясно. Душевно-духовната организация на човека възприема тази необходимост от навлизането в безсъзнание като умора. Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса. Тази несъзнавана градивна дейност и това, което става в човешкото същество по време на съзнателното състояние, са противоположности и те се редуват в ритмична последователност.
към текста >>

18. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

В такива моменти неговото астрално тяло беше като освободено от физическото тяло.
С настъпването на Слънчевия период, човек се отдаваше на бликащата от този вид живот наслада. За този период от време той беше откъснат от своя собствен живот. Той живееше предимно в духовен смисъл. Неговите изживявания могат да бъдат описани само приблизително и с помощта на сравнения. Той чувствуваше как реалните космически сили се вливат в него; чувствуваше се като опиянен от съпреживените хармонии на Универсума. В такива моменти неговото астрално тяло беше като освободено от физическото тяло. Една част от етерното тяло също беше извлечена навън от физическото тяло. И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние. Защото в тези хармонии действуваха Съществата на Слънцето. Така тази човешка част беше формирана чрез духовните космически звуци.
към текста >>

По същата причина, същинският индивидуален Аз беше освободен от земния Аз и по време на земния живот се чувствуваше индивидуален Аз само отчасти, сякаш неговият земен Аз беше едно продължение на земния Аз на неговите предшественици в хода на поколенията.
По този на чин постепенно би се откъснал напълно от Слънчевите Същества. Неговият Аз би се превърнал в един чисто земен Аз. Би се получило така, че след смъртта на физическото тяло (респективно още при неговото разпадане), този земен Аз би се нанесъл в друго физическо тяло, в тялото на един потомък, без да осъществи връзка с висшите духовни Същества, понеже не би минал през безплътното състояние. Така човек би достигнал единствено до съзнанието за своя „земен аз". Всичко това беше отклонено поради онзи процес в етерното тяло, който бе предизвикан от Земно-Лунните Същества. По същата причина, същинският индивидуален Аз беше освободен от земния Аз и по време на земния живот се чувствуваше индивидуален Аз само отчасти, сякаш неговият земен Аз беше едно продължение на земния Аз на неговите предшественици в хода на поколенията. В земния живот душата чувствуваше един вид „групов Аз", простиращ се до далечните прадеди, а самият човек се чувствуваше като член от групата. Само в безплътното състояние индивидуалният Аз можеше да се чувствува като самостоятелно същество. Обаче това уединяване беше нарушавано от обстоятелството, че Азът запазваше спомените от земното съзнание (земния Аз). Това помрачаваше погледа за духовния свят, който през периода между смъртта и раждането започна да се скрива под плътна завеса.
към текста >>

Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят.
С приемането на Заратустровите тайни, той можа да намери правилния път, по който да води египетския народ. В хода на земния живот, между раждането и смъртта, този народ имаше така изграден усет за физическия сетивен свят, че непосредственият му поглед в скритите зад видимия свят свръхсетивни отношения беше значително ограничен. Затова пък във физическия свят той виждаше законите на духовния. За този народ духовният свят беше нещо, което той би могъл да усвои в рамките на земния живот. Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят. Хермес учеше: Когато на Земята човек употребява своите сили, за да действува съобразно целите на духовните Същества, след смъртта той се оказва способен да се съедини с тях. Особено тези, които между раждането и смъртта са работили най-усърдно в тази насока, след смъртта ще се съединят с висшето Слънчево Същество, с Озирис. За разлика от египтяните, душевната нагласа на халдео-вавилонците беше обърната предимно към физическия сетивен свят. Те изследваха законите на този свят и от сетивните феномени погледът се отравяше към духовните първообрази. И все пак в много отношения народът остана прикован към физическия свят.
към текста >>

19. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

„освободено от сетивни впечатления мислене".
Вътрешната устойчивост на имагинативното познание се постига благодарение на това, че описаните медитация се подкрепят от т.н. „освободено от сетивни впечатления мислене". Когато изграждаме една мисъл въз основа на физическо-сетивното наблюдение, тя, естествено, е свързана със сетивните впечатления. Обаче нещата стоят така, че човек може да изгражда не само такива мисли. Дори и лишено от сетивни наблюдения, човешкото мислене не остава празно и без съдържание. За ученика най-близкия и сигурен път към такова мислене е този: Да превърне извлечените от Духовната Наука факти в съдържание на своето мислене. Тези факти не могат да бъдат наблюдавани от физическите сетива.
към текста >>

Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него.
И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо". Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие. Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати. По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене. Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него. Ако човек повече или по-малко съзнателно признава за действително само това, което застава срещу него като външен предмет, той, без съмнение, няма да стигне до усещането: Това, което е действително за себе си, може да се прояви също и за мен така, сякаш съм съединен с него в едно цяло. За да вижда човек правилно в това отношение, той трябва да стигне до следното вътрешно изживяване. Трябва да се научи да прави разлика между мисловните асоциации, които възникват чрез неговата собствена воля, и онези, които изживява в себе си, след като наложи мълчание на своята воля. В последния случай той може да заяви: Аз оставам напълно спокоен; не ръководя моите мисловни асоциации; отдавам се на това, което „мисли в мен". Сега вече напълно оправдано е той да каже: в мен действува нещо субстанциално, нещо само по себе си действително, както е оправдано, от друга страна, да чуем: Върху мен действува розата, защото виждам определен червен цвят и усещам определен аромат.
към текста >>

20. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

освободен от земната си страст.
освободен от земната си страст.
към текста >>

21. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

"Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие".
Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света". Критиката на ума постъпваща с крайно логическа строгост достигна при Кант и Фихте така далеч, че понижи значението на действителното, пълножизненото само до една илюзия, до един съновиден образ. Този възглед беше непоносим за хора с жива фантазия, които обогатяваха живота с образите на тяхната въобразителна способност. Тези хора чувстваха действителността, тя беше в тяхното възприемане, присъстваше в тяхната душа, и на тях трябваше да им се докаже чистата съновидност на тази действителност.
към текста >>

22. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката.
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух. Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката. "За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета". Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време. Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време.
към текста >>

23. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят.
За да го познаем в това отношение, нека го сравним с това, което стоеше пред погледа на Лесинг, когато той замисли идеята за неговото "Възпитание на човешкия род". Той питаше за едно значение на отделната човешка душа простиращо се над живота, който е затворен между раждането и смъртта. В проследяването на тази мисъл на Лесинг можем да говорим за това, че след физическата смърт душата прекарва една форма на съществуване в един свят, който се намира вън от онзи, в който човекът живее, възприема, мисли в тялото и че след съответното време на едно такова чисто духовно изживяване тя преминава в един нов земен живот. С това се посочва на един свят, с който човешката душа е свързана като отделно, индивидуално същество. Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят. Напротив за Хегел животът на душата протича във всеобщия мислов процес първо на историческото развитие, след това се влива в общия духовно-мисловен миров процес. В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата. Не отделната душа е действителна, а действителен е историческия процес. Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост. Философията има работа само с блясъка на идеята, която се отразява в мировата история.
към текста >>

24. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Докато при Хегел в мисълта, следователно в това, което душата прибавя към възприятието чрез нейната собствена дейност, се изявява същността на дадена вещ, Кирхман поставя един идеал за знанието, в който това знание е един освободен от всички прибавки на душата огледален образ на възприятията.
Като знание, а само като такова трябва да бъде изследвано тук, то скрива своето собствено битие и прави от себе си едно огледало на едно чуждо битие. Няма по-добър символ за това, каквото е огледалото. Както огледалото е толкова по-съвършено, колкото повече то не позволява да се оглежда само, а оглежда, отразява само чуждо битие, такова е и знанието. Неговото битие е това чисто отразяване на едно чуждо битие, без примес на собственото съществуващо състояние". Не можем да си представим една по-силна противоположност спрямо Хегеловия начин на мислене, освен този възглед за знанието. Докато при Хегел в мисълта, следователно в това, което душата прибавя към възприятието чрез нейната собствена дейност, се изявява същността на дадена вещ, Кирхман поставя един идеал за знанието, в който това знание е един освободен от всички прибавки на душата огледален образ на възприятията.
към текста >>

25. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Тези загуби са това, което представлява останалото животинско царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието".
Не, когато човекът изживява себе си като душевно същество в самото себе си, той стои в елемента на живота, който живее в съществата и който в него съзерцава самия себе си познавайки. Този елемент на живота е трябвало първо да се излее в безбройните форми, за да се подготви чрез това изливане на онова, което той е станал в човека. Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като плод на цялото предидущо творчество на живота. Така същността на човека съществува преди всички други живи същества; обаче тя може да се прояви като човек едва тогава, когато е отхвърлила от себе си другите форми на живота, които след това човекът може да наблюдава само отвън, той самият като една форма между тези форми. Бергсон иска да оживи резултатите на естествената наука от своето интуитивно познание така, че да може да каже: "Всичко става така, като че едно неопределено и волящо същество, няма значение дали ще го наречем човек или свръхчовек, се е стремило към усложнение и е постигнало това усложнение благодарение на това, че в пътя към тази цел е загубило една част от неговата същност. Тези загуби са това, което представлява останалото животинско царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието". /Бергсон, Творческо развитие, германско издание 1912 г., стр. 270/.
към текста >>

В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /. И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества. В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието. Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens. Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...."
към текста >>

26. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Подготвените специалисти ще могат да обогатяват своите икономически познания опирайки се на освободените духовни стойности.
Както политическата държава, така и стопанският живот занапред ще получават необходимите им духовни влияния не по друг начин, а от самоуправляващия се духовен организъм. Дори и практическото обучение в областта на стопанския живот ще може да разгърне своята пълна сила едва при свободното си взаимодействие с духовния организъм. Подготвените специалисти ще могат да обогатяват своите икономически познания опирайки се на освободените духовни стойности. Хора, които са добили съответните опитности в стопанския живот, ще намерят и прехода към духовния организъм, за да действуват в него продуктивно спрямо онова, което трябва да бъде оплодено от един нов вид познание.
към текста >>

27. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Само онзи може да се включи енергично и адекватно в еволюционните сили на човечеството, който не се подава на илюзията, че едно ръководство на капитала, осъществявано от освободения духовен живот би се оказало някакъв „непрактичен идеализъм".
Теориите за капитализма възникнаха в една епоха, когато той просто разболя социалния организъм. Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим, като най-напред се научим да виждаме нещата по-добре. Трябва да проумеем: причината за болестта е, че действуващите в капитала сили бяха погълнати от кръговрата на стопанския живот. Само онзи може да се включи енергично и адекватно в еволюционните сили на човечеството, който не се подава на илюзията, че едно ръководство на капитала, осъществявано от освободения духовен живот би се оказало някакъв „непрактичен идеализъм".
към текста >>

28. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека.
Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа. Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло. При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят. Инспиративното познание позволява да познаем този астрален организъм, който в обикновеното съзнание се изразява чрез мислите, чувствата и волята.
към текста >>

Сега това, което се изразява в душата чрез волята, трябва да бъде освободено от физическото, от етерното.
Ние можем да възприемаме нейното отражение в етерното тяло. Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло. Тази Космология се опитах аз да изложа в моята книга "Тайната наука". За да може религиозният живот да бъде основан върху познанието, медитативният живот, вътрешните упражнения трябва да бъдат още повече разширени и в тях да бъде включена и волята. Досега ние описахме един вид упражнения състоящи се главно от едно особено развитие на мисленето. Сега това, което се изразява в душата чрез волята, трябва да бъде освободено от физическото, от етерното.
към текста >>

Обаче в следствие на другите медитации астралната същност е вече освободена от физическото и етерно тяло; следователно едновременно и волята се намира освободена и прониква в духовния свят.
Обаче в следствие на другите медитации астралната същност е вече освободена от физическото и етерно тяло; следователно едновременно и волята се намира освободена и прониква в духовния свят. Правейки волята да премине в астралното тяло, ние увличаме също това, което съставлява Аза или Човека-дух вън от етерния и физически организъм; Азът и астралното тяло живеят тогава в духовния свят с духовните същества.
към текста >>

Именно благодарение на това човекът е придобил това, което днес е негова гордост: Една наука освободена от всякаква субективност.
Изработена във физическото тяло мисълта не може вече да съдържа нищо, което да идва от духовния свят; мисленето е вече само една дейност, която се разгръща в тялото. С други думи: Тази отвлечена мисъл не е вече одушевена от никаква действителност; тя е филтрираният, безкръвен остатък на имагинацията. Тя схваща вече само външната страна на нещата. Това, което намираме в нея, е само една привидна действителност, именно защото в този начин на мислене ние постоянно запазваме съзнанието за самите себе си, запазваме нашето себесъзнание. Но в полето на тази дейност ние може да намерим две неща: Първо, тези привидни, действителности, които тя ни предлага и които могат да претендират, че наистина изразяват нещата, могат да отразяват света на природата. Именно благодарение на това човекът е придобил това, което днес е негова гордост: Една наука освободена от всякаква субективност.
към текста >>

29. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Човек чувства, че това етерно мислене е напълно освободено от тялото, обаче това освобождаване от тялото трябва да може да бъде следвано по воля от едно състояние на съвършено присъствие вътре в тялото.
Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие. Човек чувства, че това етерно мислене е напълно освободено от тялото, обаче това освобождаване от тялото трябва да може да бъде следвано по воля от едно състояние на съвършено присъствие вътре в тялото. Когато имагинативното познание е плод на подходящи медитации, медитиращият, който се е задържал в него и е изпитал неговата действителност, трябва да може веднага след това да намери отново своето физическо тяло, да си служи със своите очи и със своите уши, за да вижда и чува както обикновено и да възприема нормално чрез осезанието. Тези сменящи се преминавания от присъствието във физическото тяло към излъчване в етерното трябва да се провеждат постоянно с пълна лекота. Тогава човек е постигнал истинското имагинативно мислене и сега ние ще видим, какви са резултатите от това.
към текста >>

Резултатите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с помощта на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи.
Който иска да стане духовен изследовател, трябва дълго време да изпълнява методично най-разнообразни упражнения. Резултатите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с помощта на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи.
към текста >>

Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди.
Този духовен Космос се представя по такъв начин, че той отново довежда човека до това, което познава от сетивния свят. В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други конкретни действителности. Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди. И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят.
към текста >>

30. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>

31. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло.
Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти. Ние имаме желанието да покажем, как антропософското изследване се посвещава на своето проучване с цялата предпазливост, която може да се изисква от мисълта. Ето защо аз не се поколебах да дам в настоящата лекция тази "подобна" форма; тя трябва да достави една здрава основа за изследването на проблемата на смъртта, което ще продължим сега.
към текста >>

32. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в силите, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос.
Така всички сили действащи в лоното на космическия етер проникват на вълни в него и всичко, което живееше в етерното тяло се разпространява в света. В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в силите, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос. Но човешката душа е една; астралното тяло и Азът проникват следователно заедно с етерното тяло във вселената. Все по-ясно светлината на съзнанието свети в душата в лоното на космическия етер. Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество живее всемирният етер. Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага.
към текста >>

33. 15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Тогава към оживените мисли ще се наклонят души и духове на свръхсетивните светове; освободеният човек ще може да живее с тях, както в миналото е живял с тях, когато не е бил друго, а образ и подобие на тяхното действие.
Мисията на Михаела е да донесе в етерните тела на хората силите, чрез които мислите-сенки да добият отново живот. Тогава към оживените мисли ще се наклонят души и духове на свръхсетивните светове; освободеният човек ще може да живее с тях, както в миналото е живял с тях, когато не е бил друго, а образ и подобие на тяхното действие.
към текста >>

34. 22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
Антропософията цени високо това, което естественонаучният начин на мислене е научил да казва върху света от 4-5 столетия насам. Но освен този език тя говори и един друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела. Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното Божествено-духовно тя не може да премине в ариманическото естество. Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното Божествено-духовно естество. Този начин на говорене може да премине в ариманическото естество, ако не се обърне внимание на мисията на Михаел. Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
към текста >>

35. 30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер GA_26 Мистерията на Михаил

След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал.
Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм. Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница. Синът на Герхард безкористно се отказва от годеницата на Краля и тя му е върната. И двамата остават известно време при Герхард. След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал. Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил.
към текста >>

36. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

Когато можем да чувствуваме и да живеем Коледата по този начин, тогава в душата оживява: как славата на божествено-духовните същества изявяващи своите подобия в звездните шири ни, се възвестява пред човеците и как на земята човекът бива освободен от властта на съществата, които искат да го отдалечат от неговата първопричина.
Когато можем да чувствуваме и да живеем Коледата по този начин, тогава в душата оживява: как славата на божествено-духовните същества изявяващи своите подобия в звездните шири ни, се възвестява пред човеците и как на земята човекът бива освободен от властта на съществата, които искат да го отдалечат от неговата първопричина.
към текста >>

37. 55. Принципи 162-164 GA_26 Мистерията на Михаил

Чрез това той е освободен от съизживяването в Космоса.
162. При образуването на представите/мисленето/ човекът живее със своята Съзнателна душа в битието, а в образа на битието, в небитието. Чрез това той е освободен от съизживяването в Космоса. Образите не принуждават. Само битието принуждава. Ако все пак човекът се направлява според образи, това става на пълно независимо от образите, т.е. в пълна свобода спрямо света.
към текста >>

38. 15. Метод на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение.
В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността. Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст. Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб. И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение.
към текста >>

39. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Съобщава, че през време на войната е бил лекуван 5 месеца от нефрит (възпаление на бъбреците) и бил освободен излекуван.
48-годишен мъжки пациент; бил е здраво и силно дете, психически усърдно и способно. Съобщава, че през време на войната е бил лекуван 5 месеца от нефрит (възпаление на бъбреците) и бил освободен излекуван. Оженил се на 35 години, има 5 здрави деца, 6то е умряло при раждането. На възраст 33 години след духовно пресилване се появява депресия, умореност, апатия. Тези състояния постепенно се засилват. Успоредно с това настъпва едно чувство на безпомощност, на обърканост. Пациентът се вижда изправен пред въпроси, които му показват отрицателната страна на неговата професия той е учител на което обаче той не може да противопостави нищо положително.
към текста >>

40. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Почувствах се като освободен от голямо бреме, когато тази дейност приключи поради факта, че предишният собственик на седмичника се беше оплел в спор с неговия основател във връзка с продажната му цена.
Почувствах се като освободен от голямо бреме, когато тази дейност приключи поради факта, че предишният собственик на седмичника се беше оплел в спор с неговия основател във връзка с продажната му цена.
към текста >>

41. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

Тук ще повторя тогавашните си мисли, но освободени от полемиката, в която бяха облечени по онова време.
Тогава Фриц Кьогел ми даде да прегледам колекцията му от Ницшеви афоризми за „вечното възвръщане“. Това, което тогава си мислех за произхода на неговите мисли, написах през 1900 г. в една статия в „Списание за литература“. В някои от изреченията в тази статия се съдържа преживяното от мен през 1896 г. във връзка с Ницше и естествознанието. Тук ще повторя тогавашните си мисли, но освободени от полемиката, в която бяха облечени по онова време.
към текста >>

42. XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“ GA_28 Моят жизнен път

Той ще осъзнае живота на освободените идеи.
Още по-трудни се оказват от тази гледна точка нещата във връзка с главите „Светът на душите“ и „Царството на духовете“. В тях на този, който е прочел предшестващите разяснения просто така, че да се запознае с тяхното съдържание, представените истини ще се сторят произволно нахвърляни твърдения. Другояче обаче стоят нещата при този, при когото преживяването на идеите се е усилило благодарение на прочита на това, което е свързано с наблюдението на сетивния свят. За него идеите ще започнат да живеят самостоятелен вътрешен живот, свободен от тяхната обвързаност със сетивата. И тогава в него може да се осъществи следният душевен процес. Той ще осъзнае живота на освободените идеи. Те живеят и действат в неговата душа. Той ги преживява така, както чрез сетивата си преживява цветовете, звуците, топлината. И както природният свят е даден в цветове, звуци и т.н., така в преживените идеи му се дава духовният свят. Разбира се, който чете първите глави на „Теософия“ без впечатлението за вътрешни преживявания, така че не забелязва метаморфозата на досегашното си преживяване на идеите, който, въпреки че е прочел предшестващото, подхожда към следващите разяснения така, сякаш е започнал да чете книгата от главата „Светът на душите“, може да стигне единствено до отричане на всичко това. На него истините ще му се сторят недоказани твърдения.
към текста >>

43. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Размножителните органи стават самостоятелни, защото освободеното астрално тяло вече не действува навътре, а взаимодействува непосредствено с външния свят.
След този период растежът се осигурява от собственото етерно тяло. Самото то се намира все още под влияние на обръщащото го астрално тяло. В момента, в който и астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период. Този завършек се изразява в половата зрялост. Размножителните органи стават самостоятелни, защото освободеното астрално тяло вече не действува навътре, а взаимодействува непосредствено с външния свят.
към текста >>

44. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

Като освободено от магия чувствам
Като освободено от магия чувствам
към текста >>

45. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Човекът развива нещо, което не може да се влее в родовите качества, което е освободено от родовостта.
Това е едно изяснение на човека с духа във това, което той може да изживее. Това е едно изяснение по такъв начин, че неговите резултати не са наследяеми, те не принадлежат към свойствата, които са заложени в наследствената линия, не могат да бъдат приети в тази наследствена линия. Човекът развива нещо, което не може да се влее в родовите качества, което е освободено от родовостта. Доколкото човекът е едно родово същество, той има всички качества, всички способности, които получава като родово същество, дадени му по наследство, както ги наследява и животното. Само че той не получава в наследство толкова сръчност, толкова дух, колкото животното получава в наследство. На него му се остава още нещо, което трябва да си усвои като индивидуалност. И животът на духа по отношение на наследяемите качества представлява човешкото душевно изживяване надхвърлящо възможностите на животното. Наслаждавайки се на произведенията на своята работа и на своята дейност, доколкото те могат да се добият в живота чрез ненаследяеми качества, човекът развива един душевен живот, който се издига над животинския живот.
към текста >>

46. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И когато благодарение на една вътрешна еластичност то е било достатъчно силно, проявило се е в съновидението, защото тогава човекът е освободен от пречките на будния дневен живот.
Сега с понятията, които добихме, не ще ни бъде никак трудно да си представим, какво е станало тук. За духовния изследовател то се представя така: В един напълно определен момент на своя живот този човек е претърпял в своето развитие един разрив. Той е трябвало да се откаже от нещо, което е живеело в неговата душа. Но въпреки че е трябвало да се откаже от него, то не се е заличило от неговото Етерно тяло. Само че обикновените интереси са били толкова силни, че то е било подтиснато. И когато благодарение на една вътрешна еластичност то е било достатъчно силно, проявило се е в съновидението, защото тогава човекът е освободен от пречките на будния дневен живот. Това значи, съответният човек е бил фактически много близо да се домогне до това, което се е изразило в стихотворението; обаче след това то е било заглушено.
към текста >>

47. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Той се пробужда в него, когато е освободен от земната телесна обвивка и се намира в духовния свят, където има съзнание за своето родство с Озирис.
Ето защо Озирис може да бъде постигнат само по два пътя. Единият път е този, който минава през вратата на смъртта. Другият е този, който минава през вратата на онази смърт, която не води до физическото умиране, а до посвещението, до иницияцията. Ето защо египтянинът си представяше това, което е изложено още по-нататък в моята книга "Християнството като мистичен факт": Когато човекът минава през вратата на смъртта, той стига след необходимите подготвителни стадии до Озирис. Той се пробужда в него, когато е освободен от земната телесна обвивка и се намира в духовния свят, където има съзнание за своето родство с Озирис. Самият умрял се чувствува така, че след смъртта той може да бъде назован в духовния свят като "Озирис". След смъртта всеки е назован така да се каже като Озирис.
към текста >>

48. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен грях на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него.
Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен грях на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него. Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях. Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
към текста >>

Всъщност мисли Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене.
Така стоят пред нас две светогледни течения в цялото развитие на човечеството. Едното е Шопенхауерово, което казва: О, този свят с всички негови страдания е такъв, че ние чувствуваме истинското положение на човека само тогава, когато гледаме творенията на великите художници, които изобразяват, представят един образ, който чрез своята аскетичност е постигнал едно освобождение от земното съществуване, който вече плува над земното съществуване. Всъщност мисли Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене. Аз се стремя нагоре и предвкусвам онова съществуване, с което влизам в допир, когато Земята е победена, когато съм победил това, което е свързано със земното съществуване. В това се състои великото освобождение. И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света.
към текста >>

49. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н.
Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт. Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други. И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела. От всичко това не излиза нещо особено. Защото какво особено ще добием с това, че пренасяме възникването на живота върху други небесни тела? И в този случай остават непревъзмогнати същите трудности, само че отношенията върху Земята ни пречат да приемем възникването на живота върху други небесни тела. Това са въобще неща, които могат да покажат, как привидно добре замислени начинания на съвременността, които изхождат даже от вечността на живота, се намират под влиянието на материалистични предразсъдъци.
към текста >>

50. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика.
На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват? Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят. Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>

51. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Прометей може да бъде освободен само чрез намесата на Посветен.
Сега в хода на историята ни се говори за забележително избавление. Прометей може да бъде освободен само чрез намесата на Посветен. Такъв бил Херкулес, изпълнил дванадесетте задачи. Изпълнението на тези дванадесет задачи било постижението на Посветения. Те символизират дванадесетте задачи на Посветения. Още повече, че става въпрос за Херкулес, преминал през посвещение в Елевзинските Мистерии. Въпреки всичко някой трябва да бъде пожертван, и така кентавърът Хирон бил пожертван за Прометей.
към текста >>

52. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Това интелектуално познание бе подготвяно стъпка по стъпка и се появи, обвързано с останалата човешка дейност, под влиянието на Съществата, за които споменах; то бе напълно освободено в четвъртата културна епоха на петата коренна раса.
Ако помислите за културните епохи на нашата пета коренна раса - за древната Ведическа култура, после за древната Персийска култура, след това за древната Халдео-Египетска култура, ако помислите дори за времето на културата на Друидите, вие ще откриете, че обективна, безпристрастна наука не съществува. Тя за пръв път се появява в зората на четвъртата културна епоха, която може да се постави около III в. пр.Хр. С нея изгря обективното познание, напълно откъснато от всичко останало, съдържащо се в човешкото съзнание. Халдейският жрец, който развиваше астрономията, още се опитваше да разбира целите на световното ръководство; и това може да се каже също и за египетските жреци и за друидите; те се опитваха да вникнат в целите на ръководителя на света. Чисто интелектуалното знание изгря за пръв път в Гърция. Това интелектуално познание бе подготвяно стъпка по стъпка и се появи, обвързано с останалата човешка дейност, под влиянието на Съществата, за които споменах; то бе напълно освободено в четвъртата културна епоха на петата коренна раса. Онези, Посветени в Мистериите по онова време, изправени пред външната мъдрост, гледаха към древната мъдрост, която по-рано бе на разположение на човечеството, като на нещо изгубено, нещо което хората трябва да се опитат да си възвърнат.
към текста >>

53. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Предишните водачи на света бяха освободени от кама, защото те трябваше да отклоняват себе си от всичко свързано с кама, докато тяхното предишно посвещение напреднеше до духовно посвещение.
Там ние имаме важен преход. Духовният живот слиза за пръв път в средата на четвъртата подраса. За пръв път ние имаме нещо общо с физическа борба. Посредством това се поражда нещо забележително. Предишните водачи на света бяха освободени от кама, защото те трябваше да отклоняват себе си от всичко свързано с кама, докато тяхното предишно посвещение напреднеше до духовно посвещение. Докато имаше свещеници в стария смисъл, беше невъзможно някаква следа от кама да навлезе в управлението на света. Кама причини разделяне, причини това съществата да се обърнат едни срещу други. По-рано също можеха да бъдат открити хора, противопоставящи се едни на други, но това не се дължеше на кама-манас, а се случваше, защото хората не бяха достатъчно напреднали да разпознават добро и зло. По онова време хората не можеха да оценят войната със стандартите за добро и зло. Те не биха казали “войната е добра” или “войната е лоша” повече, отколкото че лъвът е добър или лош; доброто и злото започнаха в момента, когато кама-манас слезе, така че кама работеше заедно с манас, и човекът стана свой собствен господар и се обръщаше съзнателно към или срещу своя ближен.
към текста >>

54. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_92 Езотерична космология

Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
Жизненоважен момент, точката на пресичане и на промяна на възходящия живот на човека, лежи във времето на разделяне на половете. Имаше епоха, когато двата пола бяха обединени в съществото на човека. Дори Дарвин разпознава това като вероятност. В резултат на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: елементът на любовта. Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
към текста >>

55. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

По време на сън астралното тяло е частично освободено от физическото тяло и е в състояние на бездействие, но вегетативната дейност на етерното тяло продължава.
По време на сън астралното тяло е частично освободено от физическото тяло и е в състояние на бездействие, но вегетативната дейност на етерното тяло продължава.
към текста >>

Освободено от физическото тяло, етерното тяло става много по-сетивно и чувствително, защото вече не е проникнато от физическа субстанция.
При смъртта етерното и астралното тяло са изцяло отделени от физическото тяло. В етерното тяло - което е носителят на паметта - се намира споменът за отминалия живот, и в момента в който етерното тяло се освободи, умиращите имат пред себе си жива картина на целия си живот. Освободено от физическото тяло, етерното тяло става много по-сетивно и чувствително, защото вече не е проникнато от физическа субстанция.
към текста >>

Той лежеше в транс, продължаващ три дни, и през това време йерофантът контролираше освободеното му етерно тяло, изливайки в него импулси и учейки го на мъдрост, която оставаше като мощно, трайно впечатление.
Източното Посвещение се състоеше в процеса, посредством който етерното и астралното тяло на ученика бяха изтласквани от физическо тяло. Той лежеше в транс, продължаващ три дни, и през това време йерофантът контролираше освободеното му етерно тяло, изливайки в него импулси и учейки го на мъдрост, която оставаше като мощно, трайно впечатление. Когато се събудеше от транса, новият Посветен откриваше себе си притежател на тази мъдрост поради това, че паметта се намира в етерното тяло. Мъдростта беше окултната доктрина, но тя носеше постоянния и личен печат на йерофанта, който я е внедрил там. За човек, преминал през това Посвещение, се говореше като за "роден втори път".
към текста >>

56. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Полагането в гроба – човек чувства, че е освободен от собственото си тяло и е едно с планетата.
Полагането в гроба – човек чувства, че е освободен от собственото си тяло и е едно с планетата. Той е едно със Земята и намира себе си отново в планетарния живот.
към текста >>

57. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

При ясновидството човек е освободен от физическото си тяло.
При истинското посвещение не възниква никакво физическо смущение, но преждевременното и внезапно пробляване на астралния свят може да доведе до лудост. При ясновидството човек е освободен от физическото си тяло. Оттук идват и опасностите, които могат да застрашат ума и мозъка на онзи, който опитва този вид обучение без да бъде абсолютно балансиран.
към текста >>

58. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности.
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

59. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят. Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера". Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
към текста >>

60. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа.
Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.
към текста >>

Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен.
Също и за това се говори в гръцката митология. Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей. Той получава кутията на Пандора, съдържанието, на която – страдания и болести – нападат човечеството, когато тя бъде отворена. Единственият дар, който остава вътре, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към по-висше съзнание. Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара. Дарът, който Епиметей получава, не е така ценен, както онзи, на неговия брат Прометей.
към текста >>

Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние.
Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
към текста >>

61. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен.
В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен. И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела. Извършването на тези дела е постижението на посвещението. Те са символичното представяне на 12-те изпитания, които трябва да се извършат от някой, който ще бъде посвещаван. В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Той бил в състояние да спаси Прометей.
към текста >>

Той е, който е преминал през цялото страдание и ще бъде освободен чрез този, който достатъчно узрява, за да освободи постепенно цялото човечество и да го издигне нагоре от минералната област.
Прометей е прототип на посветения от петата коренна раса, който е преминал посвещение не само в знание, а също и в дела. Той е, който е преминал през цялото страдание и ще бъде освободен чрез този, който достатъчно узрява, за да освободи постепенно цялото човечество и да го издигне нагоре от минералната област.
към текста >>

62. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
към текста >>

63. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса. Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>

64. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Освободена от божествеността, тази мъдрост трябва да гради в света.
Това е процес в самия човек/*4/. Посредством мъжкото знание творческата сила, олицетворена в Авел, беше убита. И вече във враждебна противоположност застават един срещу друг потомците на Каин и онези, които бяха поставени на мястото на Авел, потомците на Сет. Потомците на Каин са онези, които изполват своята мъжка мъдрост, за да съграждат външния свят; пасивната мъдрост се прилага за изграждане на външния свят. Божествената мъдрост не протича надолу към нея. Освободена от божествеността, тази мъдрост трябва да гради в света. Тя няма божествената интуиция. Посредством изпробване, посредством опитност произхожда свързването на чисто минералните продукти на Земята. Така Тубал-Каин се ражда от рода на Каин и по-късно Хирам-Абиф или Адон-Хирам ще бъде роден от същото потекло.
към текста >>

65. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
Жизненоважен момент, точката на пресичане и на промяна на възходящия живот на човека, лежи във времето на разделяне на половете. Имаше епоха, когато двата пола бяха обединени в съществото на човека. Дори Дарвин разпознава това като вероятност. В резултат на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: Елементът на любовта. Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
към текста >>

66. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

По време на сън астралното тяло е частично освободено от физическото тяло и е в състояние на бездействие, но вегетативната дейност на етерното тяло продължава.
По време на сън астралното тяло е частично освободено от физическото тяло и е в състояние на бездействие, но вегетативната дейност на етерното тяло продължава.
към текста >>

Освободено от физическото тяло, етерното тяло става много по-сетивно и чувствително, защото вече не е проникнато от физическа субстанция.
При смъртта етерното и астралното тяло са изцяло отделени от физическото тяло. В етерното тяло което е носителят на паметта се намира споменът за отминалия живот, и в момента в който етерното тяло се освободи, умиращите имат пред себе си жива картина на целия си живот. Освободено от физическото тяло, етерното тяло става много по-сетивно и чувствително, защото вече не е проникнато от физическа субстанция.
към текста >>

Той лежеше в транс, продължаващ три дни, и през това време йерофантът контролираше освободеното му етерно тяло, изливайки в него импулси и учейки го на мъдрост, която оставаше като мощно, трайно впечатление.
Източното Посвещение се състоеше в процеса, посредством който етерното и астралното тяло на ученика бяха изтласквани от физическо тяло. Той лежеше в транс, продължаващ три дни, и през това време йерофантът контролираше освободеното му етерно тяло, изливайки в него импулси и учейки го на мъдрост, която оставаше като мощно, трайно впечатление. Когато се събудеше от транса, новият Посветен откриваше себе си притежател на тази мъдрост поради това, че паметта се намира в етерното тяло. Мъдростта беше окултната доктрина, но тя носеше постоянния и личен печат на йерофанта, който я е внедрил там.
към текста >>

67. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Полагането в гроба – човек чувства, че е освободен от собственото си тяло и е едно с планетата.
Полагането в гроба – човек чувства, че е освободен от собственото си тяло и е едно с планетата. Той е едно със Земята и намира себе си отново в планетарния живот.
към текста >>

68. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

При ясновидството човек е освободен от физическото си тяло.
При истинското посвещение не възниква никакво физическо смущение, но преждевременното и внезапно проблясване на астралния свят може да доведе до лудост. При ясновидството човек е освободен от физическото си тяло. Оттук идват и опасностите, които могат да застрашат ума и мозъка на онзи, който опитва този вид обучение без да бъде абсолютно балансиран.
към текста >>

69. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности.
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

70. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят. Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”. Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
към текста >>

71. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие.
Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот, но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството. Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие. Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете като децата73, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил. Отново става такъв, какъвто е бил като дете. С това е узрял да се завърне в девахана.
към текста >>

72. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

След това човечеството е било освободено в миналото от груповата душа.
Първо съществува една човешка групова душа. След това човечеството е било освободено в миналото от груповата душа. Но в бъдещото развитие хората трябва да си поставят сигурна цел, към която да се стремят. Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа. Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа.
към текста >>

73. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>

Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>

74. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това той може да стори единствено когато премине през точката на "освободеното от сетивност мислене", и никога не би могло да се случи нещо, ако той премине през тази точка.
Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува. Но важно е никога да не опитва да достигне до по-висши светове без пълното запазване на постиженията на нашия физически свят, което означава никога с потискане на съзнанието. Когато наблюдаваме медиумите, ние винаги откриваме, че те са изхвърлени в едно по-ранно състояние на съзнанието. Ясното им дневно съзнание е потиснато, отслабено, и това е предизвикало едно по-ранно състояние, което човекът вече е превъзмогнал. Този, който желае да стане ясновидец в модерен смисъл, трябва да запази и вземе със себе си своето настояще светло дневно съзнание. Това той може да стори единствено когато премине през точката на "освободеното от сетивност мислене", и никога не би могло да се случи нещо, ако той премине през тази точка. Нека си изясним какво означава това.
към текста >>

Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене.
Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене.
Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността.
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността. Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене. Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно. Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята.
към текста >>

Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене.
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността. Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене. Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно. Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята. Цялата Стара Луна се състоеше от една жива субстанция, която по плътност може да се сравни с един вид каша от спанак или като варено зеле, т.е.
към текста >>

Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене.
едно тяло между минералите и растенията, едно полу-растително и полу-минерално тяло. Минерали като днешните не съществуваха тогава. Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува. Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене. Това мислене не е абстрактно, а много, много реално. Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е мислено "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте. Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност. Този, който вземе това за здрава основа никога няма да може да се препъне по пътя нагоре към висшите светове.
към текста >>

Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност.
Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува. Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене. Това мислене не е абстрактно, а много, много реално. Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е мислено "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте. Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност. Този, който вземе това за здрава основа никога няма да може да се препъне по пътя нагоре към висшите светове.
към текста >>

75. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Онези, които чувстват живо този процес на земята, знаят, че по време на лятното слънцестоене, от пролет та до есента, могат непосредствено да наблюдават във всичко, което избуява и вирее външното откровение на освободеното земно астрално тяло.
Онези, които чувстват живо този процес на земята, знаят, че по време на лятното слънцестоене, от пролет та до есента, могат непосредствено да наблюдават във всичко, което избуява и вирее външното откровение на освободеното земно астрално тяло. А когато дните станат най-къси, когато външният физически живот се подготвя най-усилено за съня, тогава избуява духовния живот. А какъв е духовният живот на земята? Кой е духът на земята?
към текста >>

76. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове. Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата. Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>

77. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Последният път, когато обсъждахме нашето изложение тук, аз завърших с това, че християнството е нещо по-дълбоко, по-всеобхващащо, отколкото това, което се съдържа в религиозния елемент, и че в бъдещите времена, когато човечеството ще израсне зад пределите на това, което в хода на времето са свикнали да наричат религия, в това далечно бъдеще, казах аз тогава, съдържанието на християнството, освободено от религиозното в древния смисъл на елемента, ще стане за човека духовен културен фактор.
Последният път, когато обсъждахме нашето изложение тук, аз завърших с това, че християнството е нещо по-дълбоко, по-всеобхващащо, отколкото това, което се съдържа в религиозния елемент, и че в бъдещите времена, когато човечеството ще израсне зад пределите на това, което в хода на времето са свикнали да наричат религия, в това далечно бъдеще, казах аз тогава, съдържанието на християнството, освободено от религиозното в древния смисъл на елемента, ще стане за човека духовен културен фактор. По този начин, християнството ще успее само да преодолее формата, която ние, изхождайки от досегашното развитие на културите, с право разглеждаме като форма на религиозен живот.
към текста >>

78. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

В бъдеще – както е вече при посветените – то ще се трансформира в такова състояние на съзнанието, при което освободеният от тялото човек ще вижда в духовния свят.
Древните тълкуватели приписвали особена стойност на тези думи. Онези от Вас, които вече са се занимавали с развитието на духовните сили и способности на човека, знаят, че съществуват различни състояния на съзнанието и това, което днес при обикновения човек наричаме “сън”, е само едно преходно състояние на съзнанието. В бъдеще – както е вече при посветените – то ще се трансформира в такова състояние на съзнанието, при което освободеният от тялото човек ще вижда в духовния свят. Ето защо древните тълкуватели казваха: Бог потопи Адам в дълбок сън и тогава той можа да възприеме това, което с физическите сетивни органи не можеше да възприеме. Тук следва да се има предвид един ясновидски сън , и целият следващ разказ има своите източници в едно по-висше състояние на съзнанието; ето защо Адам изпада “в сън”. Така гласят старите тълкувания, и те допълват, че в един религиозен документ не би се споменавало как “Господ потопява човека в дълбок сън”, ако и по-рано той вече е изпадал в подобен сън. Този сън е първият, така следва да разбираме, а по-рано човек е имал такива състояния на съзнанието, при които постоянно е можел да вижда подробности от духовните светове. Ето как се е проповядвало на хората .
към текста >>

79. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Когато човек спи, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото; астралното тяло и Азът са в известен смисъл “излъчени”, освободени от връзките си с физическото и етерното тяло, и следователно се намират - ако употребим думата не в чисто пространствен, а в духовен смисъл - извън физическото и етерното тяло.
Нека съвсем накратко да разгледаме човешкото същество, каквото е то от антропософска гледна точка, през времето от сутринта, когато човек се пробужда от сън, до вечерта, когато той отново заспива. Ние знаем, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. Обаче тези четири съставни части на човешкото същество се намират в онова съотношение, което нормално им приписваме за будното състояние, действително само докато трае това будно състояние. Налага се да изтъкнем, че нощем, по време на сън, човекът е едно съвършено различно същество; защото тогава неговите четири съставни части са свързани по коренно различен начин, отколкото денем. Когато човек спи, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото; астралното тяло и Азът са в известен смисъл “излъчени”, освободени от връзките си с физическото и етерното тяло, и следователно се намират - ако употребим думата не в чисто пространствен, а в духовен смисъл - извън физическото и етерното тяло. Така през нощта човекът е едно същество, което фактически се състои от две части: едната остава в леглото, а другата е тази, която се отделя от физическото и етерното тяло. Преди всичко, трябва да сме наясно, че ако нощем - от мига на заспиването до мига на пробуждането - онова, което остава в леглото, т.е. физическото и етерното тяло, бъдат напуснати от силите, които ги пронизват през деня, от силите, които живеят в астралното тяло и Аза, тогава те просто биха престанали да съществуват като такива. Точно тук ние трябва да се потопим още по-дълбоко в мировите тайни.
към текста >>

80. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

“Аз съм гласът на викащия в усамотение.” Тук ние отново чуваме дълбоката тайна: Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си; Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз.
Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си “викащият в усамотение”, с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз, устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз. “Аз съм гласът на викащия в усамотение.” Тук ние отново чуваме дълбоката тайна: Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си; Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз. Едва сега разбираме думите: “Аз съм гласът на викащия в усамотение.”
към текста >>

Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии.
Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът. Едва Той превърна това учение в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”. Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии. Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос. Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза. Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот. Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”. Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек.
към текста >>

81. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.
От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.
към текста >>

И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
т.е. спор за формите на кръщението. Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа. Тогава идват другите и казват на Йоан: Исус също кръщава! И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
към текста >>

82. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма.
И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма. И когато човекът, като астрално същество, сам изгражда една пластична форма, астралното тяло практически се превръща в качествено нова съставна част на човека.
към текста >>

83. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
Това противоречие е само привидно и то изчезва, ако разглеждаме фактите не едностранчиво, а в тяхната взаимна вързаност. Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв живот, какъвто имаме сега на Земята. Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло. И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно. Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
към текста >>

84. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло.
Едва сега започваме да разбираме онова, което сме получили като един импулс чрез Христовото идване на Земята. В древните посвещения нещата стояха така, че астралното тяло имаше сила да действува върху етерното тяло само тогава, когато етерното тяло се намираше извън физическото тяло. Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-голяма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло. Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло. И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което упражненията бяха развили в самото него. И когато после йерофантът пробуждаше кандидата за посвещение, последният се оказваше озарен, той вече знаеше какво става в духовния свят, понеже за три и половина дни той беше извършил едно забележително пътуване. Той беше придружаван из полетата на духовния свят, беше видял какво се случва там, от личен опит беше узнал това, което един друг човек може да изпита само чрез откровението. Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за Съществата, намиращи се в духовния свят отвъд физическия план.
към текста >>

85. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества. И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>

И така, ние виждаме как от самия човек респективно от степента на неговото развитие, от начина му да се отнася към външната природа зависи дали онези елементарни Същества, които са били омагьосани по необходимост заради еволюцията на нашата Земна планета, ще бъдат освободени, или и занапред ще останат закрепостени в материята.
И така, ние виждаме как от самия човек респективно от степента на неговото развитие, от начина му да се отнася към външната природа зависи дали онези елементарни Същества, които са били омагьосани по необходимост заради еволюцията на нашата Земна планета, ще бъдат освободени, или и занапред ще останат закрепостени в материята.
към текста >>

Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове.
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества. Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят. Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове. А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация. Така изглежда третата категория елементарни Същества, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека.
към текста >>

Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация.
Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично. Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране. И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето. Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са. Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация. Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>

86. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни. И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
към текста >>

87. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани.
Но през онези далечни времена не беше така. Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа. Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици. Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия живот, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат. Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва. Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани. Човекът може да използува тогава тези тънки материали, за да изгради своето тяло. Тогава хората преминаха от 3-та епоха в тази, която наричаме Атлантска епоха, защото през това време по-голямата част от човешкия род живееше върху онази част на земното кълбо, която днес е по тънала и която се намираше между днешна Европа, Америка и Африка, на мястото на днешния Атлантически океан. Там се случи това, за което ще Ви говоря сега и което отчасти Ви описах в миналата сказка.
към текста >>

88. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта.
Днес не е необходимо да споменавам, какъв път хващат след смъртта и изминават до следващото раждане тези три члена на човешкото същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физическо тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум. Тогава Азът, астралното тяло и етерното тяло са заедно по подходящи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята живот настъпва действително ясновидство. Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта. За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо. За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло. Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава. Вие можете да го разберете вече от това, което бе казано.
към текста >>

89. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това, което се изработва вътре във физическото тяло, то съпътствува развитието и когато в бъдещите въплъщения човекът ще живее в такива организми, в които етерното тяло ще бъде до известна степен освободено от физическото тяло, той ще живее в съзнанието един вид като спомен чрез частично освободено тяло.
То трябва да снабдява физическото тяло със сили не само тогава, когато се намира вътре в това физическо тяло, но през всяко време; то ще трябва да го снабдява и тогава, когато частично ще бъде извън физическото тяло. Ако го оставите празно, ако не му дадете нищо при неговото излизане, то не ще може да въздействува върху физическото тяло; защото тогава то не ще има силата, необходима за такова въздействие от вън. След като е минало през физическото тяло, етерното тяло трябва да добие своите сили вътре в това физическо тяло. От там трябва да му бъдат дадени тези сили, за да може, когато се намира вън, да действува върху физическото тяло. Задачата на съвременното човечество е да приеме в себе си това, което може да бъде прието само при дейността вътре във физическото тяло. Това, което се изработва вътре във физическото тяло, то съпътствува развитието и когато в бъдещите въплъщения човекът ще живее в такива организми, в които етерното тяло ще бъде до известна степен освободено от физическото тяло, той ще живее в съзнанието един вид като спомен чрез частично освободено тяло.
към текста >>

Но когато това етерно тяло излезе навън и попадне там в един лъжлив елемент, когато не намери навън силите, които също могат да действуват подържащо и оживително в него, тогава етерното тяло, когато ще бъде частично освободено, то наистина ще съдържа Христовата Сила, но ще проникне в един елемент, в който не ще може да живее.
Но само това събитие не би било достатъчно. Защото помислете, че благодарение на това, че изпитвате в собствената си душа изживяването на Христа, чрез това, че все повече познавате Христа, че Той все повече се сраства със собствените изживявания на душата, Вие ще повлияете несъмнено на етерното тяло, че ще влеете силови течения в Вашето етерно тяло. Но когато това етерно тяло излезе навън и попадне там в един лъжлив елемент, когато не намери навън силите, които също могат да действуват подържащо и оживително в него, тогава етерното тяло, когато ще бъде частично освободено, то наистина ще съдържа Христовата Сила, но ще проникне в един елемент, в който не ще може да живее. То ще бъде разрушено от външните сили. Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер.
към текста >>

90. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото! Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества. Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос.
към текста >>

91. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и възроди целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено.
Но сега стигаме до следния въпрос. Когато в обикновения живот тази астрална майчина обвивка се отделя, когато, с други думи, се ражда същинското астрално тяло на човека, тогава тази астрална майчина обвивка просто се разтваря в общия астрален свят. Обаче такава, каквато е тя в сегашната еволюционна степен на човека, тази астрална майчина обвивка би била неизползваема, или неприсъединима към висшата Нирманакайя на Буда. Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и възроди целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено. С други думи, в тялото на Исус трябваше да се въплъти, да се инкарнира едно твърде особено същество, за да може през първите дванадесет години от своя живот да излъчва онези сили, които после се свързаха с астралната майчина обвивка, така че да настъпи споменатото вчера подмладяване на будизма. Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му година, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
към текста >>

Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му година, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
Но сега стигаме до следния въпрос. Когато в обикновения живот тази астрална майчина обвивка се отделя, когато, с други думи, се ражда същинското астрално тяло на човека, тогава тази астрална майчина обвивка просто се разтваря в общия астрален свят. Обаче такава, каквато е тя в сегашната еволюционна степен на човека, тази астрална майчина обвивка би била неизползваема, или неприсъединима към висшата Нирманакайя на Буда. Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и възроди целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено. С други думи, в тялото на Исус трябваше да се въплъти, да се инкарнира едно твърде особено същество, за да може през първите дванадесет години от своя живот да излъчва онези сили, които после се свързаха с астралната майчина обвивка, така че да настъпи споменатото вчера подмладяване на будизма. Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му година, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
към текста >>

92. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето мигът, когато Нирманакайя на Буда се съедини с освободената астрална майчина обвивка; мигът, когато Заратустровият Аз се съедини с Натановия Исус.
В него настъпва една огромна промяна: Напуска го неговият собствен Аз и в тялото му се вмъква един чужд Аз. Подобна смяна на Азовете се среща и в други случаи; това явление е познато на всеки окултист. Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран като Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем. Родителите му не можаха да го познаят, те не разбират и неговите думи. Защото сега от Натановия Исус говори Азът на Заратустра, който беше влязъл в него. Ето мигът, когато Нирманакайя на Буда се съедини с освободената астрална майчина обвивка; мигът, когато Заратустровият Аз се съедини с Натановия Исус. Сега вече Азът на Заратустра живееше в Натановия Исус. И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома.
към текста >>

Защото тялото, в което обитаваше зрялата душа на Заратустра, можа да приеме в себе си всичко онова, което беше произлязло благодарение на факта, че Буда и неговата Нирманакайя бяха приели в себе си освободената астрална майчина обвивка на Натановия Исус.
Така пред очите ни, и то по съвсем конкретен начин, настъпва сливането на двете основни учения: Това на Буда и това на Заратустра. Защото тялото, в което обитаваше зрялата душа на Заратустра, можа да приеме в себе си всичко онова, което беше произлязло благодарение на факта, че Буда и неговата Нирманакайя бяха приели в себе си освободената астрална майчина обвивка на Натановия Исус. И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и одухотворена от Нирманакайя на Буда. Ученията на Буда и Заратустра се сливат в едно цяло: Ето какво живее сега в душата на Исус от Назарет. И понеже Йосиф от Натановата родословна линия също умира, и то относително рано, в действителност детето Заратустра се чувствува напълно осиротяло. То не е идентично с това, което сочи неговият телесен произход. Според своя духовен произход, то е новият Заратустра.
към текста >>

93. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Когато кръстените излизали от водата, те е трябвало да променят своето съзнание, без да гледат вече към древните традиции, а да напредват към това, което трябва да притежава освободеният, даряван от Христос Исус, аз.
С това в същото време отново са посочени думите, които трябва да разберем в бъдеще. Много жалко, че по времето, когато, очевидно, интелигенцията израсна толкова високо, толкова малко се размишлява, например, над думите: „Покайте се“. Според своето значение това би следвало, например, да се изтълкува така: постигнете в себе си промяна на съзнанието. На различни места се казва, че Йоан кръщава за покаяние, тоест, за промяна на съзнанието, с вода. Когато кръстените излизали от водата, те е трябвало да променят своето съзнание, без да гледат вече към древните традиции, а да напредват към това, което трябва да притежава освободеният, даряван от Христос Исус, аз. Съзнанието е трябвало да измени своята посока: от насоченост към древните Богове, към насоченост към новите духовни същества. По такъв начин цел на Йоановото кръщение била промяната на съзнанието. Затова Йоан кръщавал с вода, за да предизвика в някои хора силата да осъзнаят, че се е приближило Царството Небесно и така да могат да разберат, кой е Христос Исус.
към текста >>

94. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Когато човек ще бъде в състояние да получи енергиите на растежа на растителното царство, той ще бъде освободен от енергиите, които сега му пречат да вижда Христос.
Това са енергиите, които правят земята това, което е тя; гравитацията е само вторична. Растенията предшествували минералите, така както въглищата някога са били растителен живот; това скоро ще бъде открито. Растенията дават формата на планетата и тогава те изхвърлят субстанцията, от която нейните минерални основи произхождат. Наченките на тази идея са дадени чрез Гьоте в неговата растителна морфология, ала той не бе разбран. Човек постепенно ще започне да вижда етерната област, защото тя е, която е характерна за растителното царство. Когато човек ще бъде в състояние да получи енергиите на растежа на растителното царство, той ще бъде освободен от енергиите, които сега му пречат да вижда Христос. Духовната Наука би трябвало да бъде едно помагало за това, но това не ще бъде възможно дотогава, докато човек вярва, че изкачването на физическото в етерното няма нищо общо с неговото вътрешно същество. Не е от значение сега в лабораторията дали човек има силен или слаб морален характер. Това не е случаят обаче, когато човек е свързан с етерните енергии. Тогава моралното устройство на човека въздействува върху резултатите. Поради тази причина не е възможно за съвременния човек да развие тази способност, ако остане такъв, какъвто е.
към текста >>

95. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Такива демонични духове, които населяват етерни тела, изоставени от човешки същества...../липсва малко текст/........в материя; Източните ложи от левия път имат демонични духове, духове, които не принадлежат на земната еволюция, но които пролазват в земната еволюция, като заемат етерни тела, освободени от човешки същества.
При нормални условия това етерно тяло се асимилира от космоса. Това абсорбиране е малко нещо сложно, както съм ви показал това по много различни начини. Преди Мистерията на Голгота обаче, а дори и след Голгота, специално в Източните области, нещо твърде различно беше възможно. Когато едно човешко същество след смърт предавала своето етерно тяло, известни същества са способни да се поселят в това етерно тяло: тогава те стават етерни същества в тези етерни тела, които са били изоставени от човешки същества. Следователно в Източните области и сега се случва, че не мъртви хора, но всевъзможни демонични духове биват насилени да се поселят в етерни тела, изоставени от човешки същества. Такива демонични духове, които населяват етерни тела, изоставени от човешки същества...../липсва малко текст/........в материя; Източните ложи от левия път имат демонични духове, духове, които не принадлежат на земната еволюция, но които пролазват в земната еволюция, като заемат етерни тела, освободени от човешки същества.
към текста >>

96. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Рядко се задава въпросът дали през времето, което човекът прекарва през нощта в духовния свят, върху неговата освободена от тяло душа се упражнява въздействие от няколко сили, или от една сила, само че пронизваща духовния свят.
Нека сега разгледаме спящото човешко същество. Напълно естествено, нормалното човешко съзнание счита съня за неопределено състояние, което не е предмет на по-нататъшно изследване. Рядко се задава въпросът дали през времето, което човекът прекарва през нощта в духовния свят, върху неговата освободена от тяло душа се упражнява въздействие от няколко сили, или от една сила, само че пронизваща духовния свят. Можем ли да разпознаем различни сили, на които той е изложен в онзи свят през съня? Да, могат да бъдат разграничени няколко напълно различни влияния. Влиянията, разбира се, не засягат главно членовете, останали лежащи в леглото, но въздействат на човека като душевно същество, когато неговите астрално тяло и Аз са излезли от физическото и етерното му тяло.
към текста >>

97. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Не бива също и да си въобразяваме, че водейки борбата срещу духовните причини, сме освободени от задължението да се справяме с материалните причини; защото това би означавало да оставим стаята непочистена и да пренесем спора върху немарливостта на домакинята.
Нещата не опират до това, да оборим другите, а да се научим на взаимно разбиране, на точна преценка за стойността на едните и другите мнения. Трябва да се съобразяваме както с непосредствените материални причинители, така и с по-далечните причини. Обективно мислещият антропософ никога няма да подкрепи становището, че при най-малкия знак на немарливостта мухите пристигат в стаята; той ще признае и други, материални фактори, но неизбежно ще напомни, че зад материалните процеси се разиграват невидими духовни събития и че тези скрити, окултни събития трябва да бъдат проучени заради благото и спасението на човечеството. Обаче за всеки, който би пожелал да се включи в подобна борба, трябва да е пределно ясно: духовните причини не винаги се разбират по същия начин, както се разбират материалните причини; борбата срещу едните често по нищо не прилича на борбата срещу другите. Не бива също и да си въобразяваме, че водейки борбата срещу духовните причини, сме освободени от задължението да се справяме с материалните причини; защото това би означавало да оставим стаята непочистена и да пренесем спора върху немарливостта на домакинята.
към текста >>

98. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>

Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>

Но ако освободените душевни сили бъдат изразходвани в активни духовни занимания, скоро ще установим, че по един твърде сложен начин постигаме това, което организмът сам би постигнал преодолявайки болестния процес и без нашата намеса.
Но ако освободените душевни сили бъдат изразходвани в активни духовни занимания, скоро ще установим, че по един твърде сложен начин постигаме това, което организмът сам би постигнал преодолявайки болестния процес и без нашата намеса. Естествено, пациентът трябва да внимава и да не прибягва до средства, които отново ще го върнат към неговата болест. Ако например той страда от слабост в очите, и за да се откъсне от тази мисъл, се отдавана усилено четене, ясно е, че така той няма да постигне своята крайна цел. Едва ли е нужно да търсим подробни „доказателства" в защита на горната теза; всеки сам може да забележи по себе си, че ако успее да забрави за известно време едно или друго свое неразположение, ще изпита трайно облекчение, особено ако забравянето е съпроводено с определени занимания. Следователно, става дума за едно позитивно, здравословно забравяне!
към текста >>

99. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства.
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други принципи. Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация. Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений. Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства. Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност. Отблъсквайки персите, те филтрираха това, което беше създадено в Азия и успяха да го предадат на други народи.
към текста >>

100. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи? Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език. Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното. Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>

101. Лекция втора GA_126 Окултна история

За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят.
Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване. На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен. За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
към текста >>

102. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

той бива освободен от обичаните изживявания на Аза.
Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система. Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза. Когато чрез вътрешната концетрация човек отдели нервната си система, т.е.
към текста >>

103. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте. Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха. А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>

104. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И когато той умря, когато неговият мозък се отдели, а етерното му тяло засия в етерния свят, тогава той беше освободен и вече несмущаван от своето мислене, така че лъчезареше по един чуден начин в етерния свят.
Август умря една личност, която все още не е достатъчно оценена: Соловьов. Той имаше едно етерно тяло, което действуваше лъчезарящо на далечни разстояния. Обаче въпреки че Соловьов е един велик философ, неговата глава, неговият интелект нямаха онези далечни въздействия, каквито бяха присъщи на неговата душа. Неговото мислене е велико и красиво, обаче неговата философия нямаше онази голяма стойност, която притежаваше душата му. Неговият интелект, неговата глава се явяваха като пречка чак до смъртта му и всичко това беше усещано като една дисхармония на окултните влияния. И когато той умря, когато неговият мозък се отдели, а етерното му тяло засия в етерния свят, тогава той беше освободен и вече несмущаван от своето мислене, така че лъчезареше по един чуден начин в етерния свят.
към текста >>

105. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И положи ги върху гроба освободен!
И положи ги върху гроба освободен! ”
към текста >>

106. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ето защо никак не е чудно, че Мария от Магдала, която познаваше само предишния фантом, пропит от елементите на Земята, не можа да разпознае в освободения от всякаква Земна тежест фантом този образ, до който сега тя стигна по ясновидски път.
То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи. Така стояха нещата и с материалните субстанции, изграждащи тялото на Исус от Назарет. Когато беше свален от Кръста, материалните субстанции бяха, така да се каже, все още събрани в едно цяло; но те изобщо не бяха свързани с фантома, защото фантомът беше напълно свободен от тях. И когато после в тялото бяха втрити определени вещества които в този случай също действуваха по съвършено различен начин, отколкото при едно друго тяло, което просто бива балсамирано стана така, че след погребението материалните субстанции бързо се „разлетяха“ и преминаха в елементите. Ето защо учениците, които се взираха в празния гроб, откриха там само плащениците, с които беше обвито тялото, обаче фантомът, с който е свързано развитието на Аза, той беше възкръснал от гроба! Ето защо никак не е чудно, че Мария от Магдала, която познаваше само предишния фантом, пропит от елементите на Земята, не можа да разпознае в освободения от всякаква Земна тежест фантом този образ, до който сега тя стигна по ясновидски път. За нея той изглеждаше по съвсем различен начин.
към текста >>

107. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота.
И наистина, за нас е напълно възможно да стигнем до имагинация за хълма, където беше издигнат кръстът, онзи кръст, на който беше прикован един Бог в неговото човешко тяло, един Бог, който избра инкарнацията и смъртта по своя воля или с други думи, от любов към хората за да могат Земята и човечеството да достигнат тяхната същинска цел. Ако някога Бог, когото наричаме Бог-Отец не би допуснал влиянието на Луцифер да се разпростре върху хората, човекът не би успял да развие зародишните сили на свободния Аз. Именно влиянието на Луцифер даде тласък за развитието на свободния Аз. Всичко това трябваше да бъде допуснато от Бог-Отец. Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота. Само благодарение на това стана възможна свободата на човека, неговото истинско достойнство. Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно дело, протъкано от Божията Любов. Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията Любов. И когато мислим по този начин, ние ясно усещаме: Да, ти можеш да станеш достоен човек, обаче само едно не бива никога да забравяш че дължиш всичко онова, което си, на Онзи, който можа да опази и чрез Мистерията на Голгота да ти възвърне твоя човешки първообраз.
към текста >>

108. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Душата трябва да остане съвсем празна и спокойно да изчака това, което може да получи от скрития, невидим свят, освободен от всичко онова, което наричаме „време", „пространство" и „факти".
Обикновено хората разсъждават така: Ние имаме наше собствено мнение. Но те би трябвало да добавят, че стигат до него единствено, поради обстоятелството, че така да се каже „опресняват" изводите на своите предшественици. Обикновено хората не си дават сметка, но всъщност повечето от техните „лични мнения не са нищо друго освен бебешки прощапулник, теглен от близки или далечни роднини. Да, повечето от „личните мнения" са белязани с робската зависимост от миналите поколения. Но искаме ли да се издигнем до висшето познание, всичко това трябва да отпадне! Душата трябва да остане съвсем празна и спокойно да изчака това, което може да получи от скрития, невидим свят, освободен от всичко онова, което наричаме „време", „пространство" и „факти". Ние никога не бихме могли да се издигнем до висшето познание, без да сме успели да породим у себе си следното настроение: Ето, сега аз съм изпълнен с просветление и откровенията на света заливат моята душа. Нека да се научим да изчакваме това, което можем да получим от света.
към текста >>

109. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот.
Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит. И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят. Един такъв сбор от опитности притежава човешкият дух след напускане на тялото. Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит. А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот. Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan). („Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта. Разбира се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух.
към текста >>

110. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло.
След започването на едно окултно развитие даже някой, който по-рано не би излъгал, започва да лъже, взема нещата по-леко, отколкото ги е вземал по-рано по отношение на въпросите на съвестта. Ние не трябва да изгубваме никаква степен на съвестта, която сме добили. Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим. Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно. Когато сме запазили тези две неща, тогава нашият Аз не може никога да за спи, когато нашето астрално тяло е пробудено. Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло. И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено. Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас. Ето защо тогава чувствуваме като че ни е отнето всичко онова, което може да живее само външно на някоя територия на нашата планета. Защото това, което живее на една територия на нашата планета, то е свързано именно с Духовете на циклите на времената. Обаче сега, когато се пробуждаме с нашия Аз, ние не само се чувствуваме разлети в целия свят на Духовете на циклите на времената, а се чувствуваме едно с целия единен Дух на самата планета, пробуждаме се в единния Дух на самата планета.
към текста >>

111. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Такива чувства по отношение на света, които ние храним само заради самите нас, такива чувства трябва да изтръгне от своето сърце този, който иска да се развива окултно; той трябва да стане освободен по определен начин от всичко, което засяга само него.
Колкото повече окултно развиващият се човек стига до там, да бъде спокоен, хладнокръвен по отношение на това, което е негово егоистично изживяване, по отношение на онова, което засяга само него, той е толкова по-близо до входната врата на висшите светове. Да вземем един близкостоящ случай. Всички ние знаем, че определени истини, определени неща в света ни харесват чисто заради самите нас, или не ни харесват, че това или онова ни засяга симпатично или антипатично заради самите нас. Такива чувства по отношение на света, които ние храним само заради самите нас, такива чувства трябва да изтръгне от своето сърце този, който иска да се развива окултно; той трябва да стане освободен по определен начин от всичко, което засяга само него. Това е една истина, която често се подчертава, която обаче трудно може да се спазва, по-трудно отколкото обикновено се мисли; защото в своето обикновено съзнание човекът има извънредно малко опорни точки, за да се освободи от самия себе си, за да преодолее онова, което засяга само него. Нека помислим само за момент, какво всъщност означава това "да се освободи човек от себе си". Освобождаването от това, което обикновено наричаме егоистични подбуди и възбуди, това може би не е толкова трудно; но трябва да помислим, че в едно въплъщение, в което живеем, ние сме родени в определено време, на определено място; че, когато насочваме поглед върху това, което ни заобикаля, нашият поглед пада върху напълно различни неща отколкото например при един човек, който живее на едно друго място на земята. Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят. Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора.
към текста >>

112. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло.
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия. Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове. Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието. Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
към текста >>

113. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят.
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят. Един съвършено нов свят. И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов свят. И в какво се състоеше необичайното, особеното? Особеното е това, което е в противоречие с досегашните изживявания на даден човек. Защо хората отблъскват това или онова в света?
към текста >>

114. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И от теософска гледна точка, веднага би могло да се каже, че един такъв човек, който е освободен от инструмента на своето физическо тяло, продължава да работи в душата си, като си служи с инструментите, заложени в неговия астрален и в неговия Азов организъм.
И от теософска гледна точка, веднага би могло да се каже, че един такъв човек, който е освободен от инструмента на своето физическо тяло, продължава да работи в душата си, като си служи с инструментите, заложени в неговия астрален и в неговия Азов организъм.
към текста >>

Но ако той здраво свърже по-висшите тела на своето същество със сърцето, тогава ще съзре напиращата, преливаща духовна светлина, ще я съзре с освободените си от мозъка душевни сили.
Ако разчита на своя мозък, окултистът трудно може да улови духовната светлина. Но ако той здраво свърже по-висшите тела на своето същество със сърцето, тогава ще съзре напиращата, преливаща духовна светлина, ще я съзре с освободените си от мозъка душевни сили. И тогава той започва да разбира, че по-висшите свръхсетивни човешки сили бликат не от мозъка, а от сърцето. Това, което сърцето подготвя, е израстването на тези по-висши свръхсетивни сили, и то така, че човекът да разгърне не един душевен живот като инструмент на сърцето, а душевен живот, свързан с много по-висше сърдечно устройство. Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от анатомичния сърдечен орган. Но ако човек успее да освободи от сърцето по-висшите тела на своето същество, тогава той ще се научи да усеща един душевен живот, свързан не с физическия сърдечен мускул и с кръвта, а с едно по-висше сърдечно устройство, с един по-висш сърдечен организъм. И когато човек възпита душата си да изживява неговите сърдечни сили които са много по-висши от тези на физическото сърце тогава той на-истина се отваря за "скритото, неизговорено слово", което го заобикаля отвсякъде.
към текста >>

115. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
към текста >>

116. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Защо древноеврейският народ върви по такъв път, че в родната Палестина той трябва да изтърпи халдейското, вавилонското и персийското робство, за да бъде после отново освободен от Александър Велики?
Още по-късно древноеврейският народ бива завладян от персите. Какво означава всичко това? Да, световноисторическите факти имат своя смисъл! Те просто следват вътрешните душевно-духовни процеси. И защо става всичко това? Защо древноеврейският народ върви по такъв път, че в родната Палестина той трябва да изтърпи халдейското, вавилонското и персийското робство, за да бъде после отново освободен от Александър Велики? Ако искаме да се изразим съвсем лаконично, следва да кажем: Така изглежда само външният преход на Заратустра от древноперсийската култура в специфичния древноеврейски елемент. Евреите сами си докараха Заратустра, или казано с други думи, те бяха доведени до него, подчинявайки се на персийския елемент, защото Заратустра искаше да се свърже с тях. Външните исторически събития са един великолепен израз на тези вътрешни процеси. М който разглежда нещата в духовно-научен смисъл, знае: Външната история е само „тяло“ за прехода на Заратустра от персийския елемент, който първоначално обхващаше древноеврейския елемент; и после, след като последният се оказа достатъчно наситен от персийското влияние, той беше изтеглен от Александър Велики навън, така че това, което остана, беше само средата, необходима за Заратустра. Ето какво премина от единия народ в другия.
към текста >>

117. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум. Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях. Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>

118. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
И тук стигаме до онзи момент, когато различните народи по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството. И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас. От гледна точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно. И то се намира в пряка връзка с подчертаната склонност да се търси повторението на едни и същи неща, на едни и същи процеси. За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка. Нека да осигурим везната с две, три, четири опорни точки!
към текста >>

Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега. Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци. Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум. Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало. Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>

119. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание.
За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен израз в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици. А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание. Това, което се разигра тогава, не може да бъде само разказано по един външен начин, понеже неговите проявления са изключително сложни. Става дума за много дълбоки и интимни отношения между душата на Христос и душите на дванадесетте ученици. Това, което се извършваше в душата на Христос, обхващаше най-важните и многозначителни процеси за онази епоха. Обаче всичко, което се извършваше в душата на Христос, веднага се отразяваше като един вид огледален образ, като един вид рефлекс в апостолските души, само че разделено на дванадесет части; така че всеки от дванадесетте изживяваше като в отражение само една част и то различна от онова, което се извършваше в душата на Христос Исус.
към текста >>

120. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния свят и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример.
За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния свят и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример. То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото. Евангелието се обръща не към това, което дава смисъл на земното битие, а към всичко онова, което може да се присъедини към Аза и, респективно, да се излъчи от Аза. Това тук е подчертано много силно. Ето защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи. За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят.
към текста >>

То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото.
За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния свят и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример. То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото. Евангелието се обръща не към това, което дава смисъл на земното битие, а към всичко онова, което може да се присъедини към Аза и, респективно, да се излъчи от Аза. Това тук е подчертано много силно. Ето защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи. За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят.
към текста >>

121. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако си представите пространството между Земята и Луната, в онова сферично пространство, което се получава, освободен от Земята, обаче в това пространство там се намира човекът през време на Камалока.
Когато описахме Камалока по съдържание, животът в това "Място на желанията" протича така, както той е описан в моята книга "Теософията". Но ние можем да охарактеризираме тази област на свръхсетивния свят и по-друг начин. Когато човек е минал през вратата на смъртта, къде се чувствува той тогава? На този въпрос можем да отговорим: Къде се намира всъщност човека в своето пребиваване в Камалока? Можем да назовем пространството, където човек се намира през време на Камалока, даже с думи, които могат да се схващат физически. Ако си представите пространството между Земята и Луната, в онова сферично пространство, което се получава, освободен от Земята, обаче в това пространство там се намира човекът през време на Камалока. Когато времето на Камалока е завършило, човекът преминава от този кръг навън в действителното небесно пространство. Както казах, това звучи странно, но е така. В тази насока ние също забелязваме, чрез едно действително съвестно изследване, че тези неща са противоположни на онези на физическото поле. Ние сме свързани със Земята отвън, заобиколени сме от земната природа и отделени от небесните сфери. След смъртта Земята е отдалечена от нас и ние сме заедно с небесните сфери.
към текста >>

122. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки.
Когато тези кръвни връзки започнаха да се разпадат, тогава настъпи именно поради това разпадане онази грандиозна битка, която описва Махабхарата, и от която Бхагавад Гита представлява само един малък епизод. Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по кръв потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази война възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение. Отсега нататък кръвните връзки престанаха да бъдат предпоставка за ясновидското познание. На преден план изпъква новата духовна конфигурация на човека. Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение. Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки. А как точно постига това ще посочим утре. Но още сега ние бихме могли да загатнем една важна подробност, която срещаме на много места в Бхагавад Гита: А именно, как Кришна включва в своето учение трите духовни направления, за които вече стана дума. Кришна ги разкрива на своя ученик в едно органическо единство. Как застава пред нас този ученик? От една страна той насочва поглед към своя баща, а от друга страна, към брата на своя баща.
към текста >>

123. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Възможност за повлияване на астралното тяло, освободено чрез окултното развитие, чрез религиозни ритуали или чрез еманципираното астрално тяло на една по-силна личност.
Осамостоятелствуването на астралното тяло. Егоизмът като свойство на астралното тяло прави необходимо разширението на интересите върху цялата Земя (Легендата за Рая), освобождаването от личните интереси /Амфортас/, вътрешната воля за разбиране на това, което човечеството получава в дар което се полага на човека (Парцивал). Възможност за повлияване на астралното тяло, освободено чрез окултното развитие, чрез религиозни ритуали или чрез еманципираното астрално тяло на една по-силна личност. Свиване на интересите на човечеството към точката на Аза в Съзнателната душа на нашата епоха. Подготовката за това стана св. Августин. Обяснението на астралността с егоизма. Трите образа на Фауст и тяхното сливан в Гьотевия Фауст.
към текста >>

124. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Исус от Назарет, в чието тяло се намираше Христовото Същество, беше освободен от всичко, което по-рано го свързваше с останалия свят.
Първоначално Христовото Същество това се потвърждава и от Акашовите записи на Петото Евангелие изпита едно пълно усамотение. Исус от Назарет, в чието тяло се намираше Христовото Същество, беше освободен от всичко, което по-рано го свързваше с останалия свят. Христовото Същество току-що беше дошло на Земята. Първоначално то беше привлечено към това, което чрез впечатленията на тялото, останали като един вид спомен, се оказа най-силно отпечатано в астралното тяло.
към текста >>

125. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Когато после узнаваме, как в този Исус освободен от самия себе си чрез разговорите с майката навлезе Христовото Същество, как това Христово Същество беше воювало с Луцифер и Ариман, и как от всички тези изпитания се стигна до следващите събития, когато се спираме на всички тези подробности, аз съм дълбоко убеден, че в общи линии те са пълно потвърждение на фактите, които духовно-научното изследване от крива в Хрониката Акаша.
Когато после узнаваме, как в този Исус освободен от самия себе си чрез разговорите с майката навлезе Христовото Същество, как това Христово Същество беше воювало с Луцифер и Ариман, и как от всички тези изпитания се стигна до следващите събития, когато се спираме на всички тези подробности, аз съм дълбоко убеден, че в общи линии те са пълно потвърждение на фактите, които духовно-научното изследване от крива в Хрониката Акаша. И колкото и да е трудно в наши дни да се говори открито за тези неща, ние сме длъжни да ги оповестим пред света, за да предложим на отделните човешки души всички онова, от което те все повече и повече се нуждаят занапред. Ето защо още веднъж моля тези неща да бъдат приети и съхранени с нужното преклонение пред духовния свят.
към текста >>

126. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло.
А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло. Преди всичко, след смъртта намирайки се в духовния свят ние не можем да погледнем към етерното тяло и да го окачествим самото него, както и това, в което то се превръща като едно природно явление. Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си. Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло. Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него.
към текста >>

127. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

За Орлеанския херцог, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но след като е предупредила англичаните, които са го взели в плен, да го освободят.
Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата. Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена. Казва, че англичаните нямат никакво право върху Франция и затова, както тя казва, Бог я изпратил да ги победи и изгони, но след като първо ги е предупредила. Проявява голяма почит към краля; казва, че Бог го обича и го е взел под своята особена закрила, поради което той ще бъде също за пазен. За Орлеанския херцог, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но след като е предупредила англичаните, които са го взели в плен, да го освободят.
към текста >>

128. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи.
Евреинът трябваше да съзерцава природата, ако искаше да види онзи, когото наричаше свой Господ Бог. Сега хората можеха да видят един човек; хората можеха да говорят за един човек така, че Бог живее в него. Езичникът трябваше да бъде просветен, той трябваше да излъчи своята душа навън от тялото, за да застане пред Съществото, което е Христос. Той не би могъл да предположи, че Христос ще слезе на Земята; той можеше само да знае, че Христос е извън Земята. Това обаче, което беше извън Земята, дойде на Земята и прие едно човешко тяло. В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това? С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите, които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".
към текста >>

129. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите.
Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
към текста >>

Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос.
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука.
към текста >>

130. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Защото ние действително бих ме могли да кажем: Загадъчен е дори самият въпрос, дали човекът е впрегнат в една необходимост, или пък освободен.
А сега, виждате ли, благодарение на обясненията, които съм излагал пред Вас години наред, Вие вече имате готовност да надникнете зад тази странна загадка, която стои пред Вас. Защото ние действително бих ме могли да кажем: Загадъчен е дори самият въпрос, дали човекът е впрегнат в една необходимост, или пък освободен. Загадъчен е самият този въпрос, но несъмнено още по-загадъчно е това, че и двете тези могат да бъдат логически доказани. Вие въобще не можете да намерите опора вън от това, което наричаме Духовна наука. Само благодарение на Духовната наука човекът може да узнае нещо за тази тайна, за тази загадка, която лежи в основата на споменатите въпроси.
към текста >>

131. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери.
Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери. Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример. Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери.
към текста >>

132. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но дори и това, което изживяваме през дните, когато имаме тази житейска картина около нас, този освободен от нас и вплетен във Вселената етерен живот – дори и това, което изживяваме тогава, представлява нещо дълбоко разтърсващо и величествено за човешката душа.
През същите тези дни ние имаме едно изключително важно изживяване. Защото това, което изживяваме след смъртта, не е просто опитност като опитностите в земния живот, а представлява субстанция за нови изживявания. Това е ново изживяване, начинът, по който стигаме до своя Аз, наблюдавайки събитието на смъртта, изживяване, каквото не можем да изживеем тук с нашите земни сетива. Но дори и това, което изживяваме през дните, когато имаме тази житейска картина около нас, този освободен от нас и вплетен във Вселената етерен живот – дори и това, което изживяваме тогава, представлява нещо дълбоко разтърсващо и величествено за човешката душа.
към текста >>

133. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя живота като вечен победител.
Разбира се, всеки отделен случай има своите особености, но също така, разглеждайки ги, можем да придобием известни отправни точки. Преди всичко се питаме: какво представлява насилствената смърт? На този въпрос може да се отговори, ако смъртта се разглежда не от страната на земния живот, а от другата страна, от гледната точка на човека, преминал през портата на смъртта. В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя живота като вечен победител. Съзерцанието на смъртта от другата страна, което е възвишено и грандиозно, което е налице постоянно, означава също, че между смъртта и ново раждане в нас е налице здраво азово съзнание. Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>

134. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в предишните си одежди, а и иначе съвсем предишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било предрешване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое виждане не беше абсолютно никаква измама.
"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в предишните си одежди, а и иначе съвсем предишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било предрешване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое виждане не беше абсолютно никаква измама. Отдавна вече не съм инфантът Дон Тадео. Ако сега обстоятелствата ме принуждават отново да го представям за известно вре ме, то тази роля ме затруднява много. За себе си аз действително бях старият несретник и ако действително съм лъгал, лъгал съм себе си, а не вас. Не съм могъл да зная, че ще ви създам неприятности. Безкрайно много съжалявам.
към текста >>

И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен.
"Той отдавна бе прекрачил границите на земната деятелност и с единия крак вече стоеше в пространството на чисто духовната дейност. Сега вече трябваше изцяло да мине отвъд, знаех го: за да се осъществи, той повече не можеше да остане. Оттам тепърва ще се изпълняват делата му. Учудва ме само дето съдбата го забави толкова дълго. И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен. Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното. Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини. Твърде величав беше за такова нещо.
към текста >>

135. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
Казвам, че лесно мога да разбера ако някой стигне до такива изводи. С други думи: лесно мога да си представя, че от всичко казано вчера, включая някои други забележки, някой, под влияние на всевъзможни емоции и чувства, ще изпадне в такава грешка. Така може да стане, особено по отношение на такива въпроси, – на това ви и обърнах внимание, – че нещо, което се говори на едно място, на друго води до неправилно разбиране. И, собствено, не защото то е оцветено в съответствие с потребностите на дадената местност или определената група хора, а защото се възприема без необходимата обективност и се завладява от всякакви национални амбиции и страсти. Тогава някой може да каже: значи, твоите думи са насочени само към това, да се поласкае в известна степен средноевропейската култура, а ние, принадлежащите към източноевропейската култура, се чувстваме дълбоко обидени. Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
към текста >>

136. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Истинският окултизъм е освободен от стремежи към власт, стреми се към Истината, стои в органична жизнена връзка с германското развитие, вкоренен е в него.
Изяснете си това точно: това е изключително важно. Аз постоянно насочвам вниманието ви към многостранната дейност на западноевропейските, а именно на англосаксонските окултни школи. Но това, което е призвано основно да развива самата съзнателна душа, не може да даде пълноценно съдържание. Истинският окултизъм е освободен от стремежи към власт, стреми се към Истината, стои в органична жизнена връзка с германското развитие, вкоренен е в него.
към текста >>

Необходимо е, духовната наука и аз, доколкото тя е представена в мое лице, да бъдем освободени от всичко странично.
За да се съхрани чисто това, което като духовна наука трябва да бъде донесено в света, за да не се присъединява към него нищо странично, често призовавах нашите приятели да не се обръщат към мен с нищо друго, освен чисти въпроси от духовната наука, с нищо странично, което толкова често присъединяват към въпросите на духовната наука. Разбира се, охотно и дружески се отзоваваме на изявените желания, но искам, веднъж завинаги да се разбере, защо, например, отново и отново напомням: ни най-малко не искам да се намесвам нито в медицината, нито в каквито и да е други области, които не са непосредствено духовнонаучни. Време е поне нашите членове да привикнат сериозно да се отнасят към моята молба и да не се обръщат към мен с медицински въпроси. Важно е това да бъде разбрано. Необходимо е, духовната наука и аз, доколкото тя е представена в мое лице, да бъдем освободени от всичко странично. В нашето движение има достатъчно представители на медицината, на които можем да се доверим. Тъй като отново и отново подчертавам това, то трябва да бъде прието сериозно. В никаква степен не искам да навлизам в медицински неща. Това ще причини вреда на това, което трябва да бъде свършено в духовната наука чрез мен. Затова това е недопустимо /бележка 51/.
към текста >>

137. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Щайнер отново казва: "Аз трябва да бъда освободен от всичко, което е свързано с медицински съвети".
В лекцията от 18 март 1916 година Р. Щайнер отново казва: "Аз трябва да бъда освободен от всичко, което е свързано с медицински съвети". виж "Средна Европа между Изтока и Запада", СС № 174 а, Дорнах, 1971 г.
към текста >>

138. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Благодарение на тях човекът отново ще бъде освободен от прегръдката на Земята, ще бъде откъснат от Земята,като една част от душевно-духовната му същност ще бъде върната в духовния свят.
Но развитието продължава нататък. Ние живеем във времето, когато човекът се намира на Земята и е свързан с нея. Луциферическо-ариманическите Духове, Духовете на Мрака, също бяха свалени на Земята. Благодарение на тях човекът отново ще бъде освободен от прегръдката на Земята, ще бъде откъснат от Земята,като една част от душевно-духовната му същност ще бъде върната в духовния свят.
към текста >>

139. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Би могло да се каже и с това се казва най-пра-вилното, че тези същества са отблъснати през 1879 г., небето е освободено, но Земята е изпълнена с тях.
Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива. Бих казал, борба, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона. Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките волеви импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко. Така че от 1879 г. някои духове на мрака се намират между хората и те трябва да насочат вниманието си към тях, ако искат да разберат земните събития. Би могло да се каже и с това се казва най-пра-вилното, че тези същества са отблъснати през 1879 г., небето е освободено, но Земята е изпълнена с тях. От онзи момент насам тяхното място не е вече на небето, а на Земята.
към текста >>

140. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Тя може да се игнорира или може да бъде освободена от омагьосването ѝ, да бъде издърпана постепенно извън плътта, да бъде изведена от хода на обикновения живот, изведена от съдбата.
Можем да срещнем съвсем сухи и бездушни хора. Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на живота си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на живота, да пропадне в съдбата. Когато се раждаме, можем да станем човеци само чрез това, че духовно-душевната ни индивидуалност слиза долу от духовно-душевните светове. И когато детето навлезе в първата си телесна организация, то представлява несъвършен още образ на духовата индивидуалност. Тя лежи в него. Тя може да се игнорира или може да бъде освободена от омагьосването ѝ, да бъде издърпана постепенно извън плътта, да бъде изведена от хода на обикновения живот, изведена от съдбата. Това е задачата на човека и все повече ще става задача на човека в бъдеще – да не остави духа да пропадне. Не можем да убием духа, но можем да го оставим да пропадне, като го заставим да върви по друг път, а не по този, по който ще върви, ако го освободим.
към текста >>

141. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

“, отново трябва да бъде освободено от онези ужасни противоречия, от несъвместимостта, която се образува от присаждането на троцкизма и ленинизма върху покълващата духовност.
„Какво казват за това умрелите? “, отново трябва да бъде освободено от онези ужасни противоречия, от несъвместимостта, която се образува от присаждането на троцкизма и ленинизма върху покълващата духовност.
към текста >>

142. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
"Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта. Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
към текста >>

143. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното знание и не са освободени от предразсъдъци.
Може би най-добре са „Немските Музикални Обединения“ които включват по-специално оркестранти и „Обединението на Музикалните търговци“, където има обща основа, поради техните икономически цели. След голям интервал следват различните академически и неакадемически учители по музика, учителки по пеене в музикалните училища, органисти, директори и критици, както и композитори и изпълнители на музика. Егоистични интереси и съперничества са отблъснали мнозина да се присъединят към тези асоциации. Общо взето, работещите в културни професии са далеч от осъзнаване нуждата от организация. И става така, че в света на музиката онези, начело на нейните обществени интереси не са експерти, които осъзнават истинските нужди. В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното знание и не са освободени от предразсъдъци. И така става, че Държавата почти никак не успява да посрещне оправданите изисквания на музиката. И това не се отнася само до музиката, то е типично за всички културни нужди. Също осъществяването икономическите проблеми на хората не могат подходящо да се разрешат от политиците, които досега са боравили с тези въпроси, напоследък се основава нов „Икономически Съвет“. От около 400 места, три бяха дадени на Изкуството такава беше преценката за важността му. И като знаем, че един от трите гласа не може да представлява интересите на Немското Обединение на Музикантите дори само по икономическите и финансови въпроси, не може да не запитаме: къде тогава ще се разглеждат културните интереси на хората?
към текста >>

144. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край.
към текста >>

145. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно.
Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно. Да, Паладиумът ще бъде изнесен на Изток, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак. В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха. Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса.
към текста >>

146. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект.
Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота. И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството. Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>

147. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка.
Това е инспирацията. Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива. Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка. Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива. Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне. Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат. После, мога да вляза в дългове.
към текста >>

Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас.
Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област. Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила. Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>

148. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове.
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове. Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст. Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове.
към текста >>

149. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но един по един те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима.
Разбира се, ние се натъкваме на неща, които неизбежно възникват от факта, че и антропософското движение, и младежкото движение са в своето начало. Ние видяхме Свободното Антропософско Общество рамо до рамо с Антропософското Общество в Германия. Това Свободно Антропософско Общество имаше – отново неизбежно – избираем ръководен комитет, който бе избран. Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но един по един те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима. Всичко това напълно разбираемо. Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране изживяванията на младежта. Разви се дискусия по тази тема. Един след друг на членовете на комитета им бе оспорена способността да имат опитност за младежта по правилен начин. Останаха трима, и разбира се те обсъждаха един с друг дали всички те имаха опитност за младежта.
към текста >>

150. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение.
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо? Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение. През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове. И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>

151. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Вгледаме ли се в есенното настроение с неговата освободена, възходяща духовност (Рис.
Вгледаме ли се в есенното настроение с неговата освободена, възходяща духовност (Рис. 9, жълто), включваща в себе си едно, бих казал, стичащо се надолу, увяхващо изображение на сетивния свят (червено), тогава ние ще имаме нагледна представа за “духовното” като такова и “сетивното” като такова.
към текста >>

152. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят.
И в последна сметка тъкмо това е, което природата дава на човека. Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят. И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път. – И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
към текста >>

столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което живее в минералния, в растителния свят и в животинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освободено от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество.
И ако искаме да посочим нещо, което през 18. столетие би съответствувало на антропософията, ние би трябвало да говорим за това, как в човека – доколкото той приема в себе си външната природа чрез храната, дишането и сетивните възприятия – се подготвяха укрепленията на Дракона. Драконът живее не другаде, а в човешката природа. И аз бих добавил: Всичко това живееше толкова непосредствено в душите на хората от 18. столетие, че те съвсем лесно биха могли да си представят следното: Ако, примерно, тези хора от 18. столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което живее в минералния, в растителния свят и в животинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освободено от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество.
към текста >>

И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост.
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост. Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост. В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека. В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил. В космическия Михаил все още живее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
към текста >>

153. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Тя си казва: Ето, сега покрай мен ще минат хора, тези хора ще ме погледнат, и когато върху мен се насочат достатъчно много човешки очи, тогава аз – тъй говори Духът на лилията – ще бъда освободена от магията и ще поема по моя път в духовния свят!
Фактически човекът е толкова интимно свързан със света, че той не може да намери достъп до природата, без тези тайнствени връзки да проявят своето огромно значение. Когато например лилията израства в полето и разцъфтява пред очите ни, ние трябва – без да персонализираме нещата – съвсем непосредствено и много силно да си представим, че тази лилия очаква нещо. И сега с помощта на чисто човешки думи аз трябва да се доближа до духовния образ на лилията. Естествено, човешките думи не могат изцяло да обхванат нещата, но все пак те изразяват част от това, което реално съществува в тях. И сега тази лилия, разлиствайки цветовете си, всъщност очаква нещо. Тя си казва: Ето, сега покрай мен ще минат хора, тези хора ще ме погледнат, и когато върху мен се насочат достатъчно много човешки очи, тогава аз – тъй говори Духът на лилията – ще бъда освободена от магията и ще поема по моя път в духовния свят! – Тук Вие бихте могли да възразите: Но в света има много лилии, които остават непогледнати от човешки очи! – При тях положението е друго. Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия, вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от човешкото око. Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно отношение на лилията към човека.
към текста >>

154. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Тя е освободената
Тя е освободената
към текста >>

освободеното от Земята чрез Космоса растение!
освободеното от Земята чрез Космоса растение!
към текста >>

Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните. Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>

155. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе. Когато човек има пред себе си и двете, той може да ги сравни. Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
към текста >>

156. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Тези Слънчеви сили, тези Христови сили, които се спускат от космическото око на Слънцето, водят до там, че по време на моя земен живот вътрешно освободен аз мога да направя нещо от себе си, което Лунните сили никога не биха ми позволили.
И когато древният човек вдигаше поглед към Слънцето, той знаеше: Ето, аз съм застанал пред окото на света, от което извира силата на Христос. Това космическо око не ме подхвърля на предишната сковава ща необходимост, която тегнеше над мен при моето Лунно раждане, и която подчиняваше развитието ми единствено на веригата от необходимости. Тези Слънчеви сили, тези Христови сили, които се спускат от космическото око на Слънцето, водят до там, че по време на моя земен живот вътрешно освободен аз мога да направя нещо от себе си, което Лунните сили никога не биха ми позволили.
към текста >>

Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло. И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат. Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят. И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт.
към текста >>

Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
Тя действува върху окултния кандидат приблизително по следния начин. Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи, месо и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен. Както и с въздуха първо той е отвън, а после вътре в мен. С други думи, човекът е в такава връзка със земните сили и субстанции, че всичко, което е вън, той може да го носи и вътре в себе си. Преди да минеш през Посвещението така се обръщаха древните към окултния кандидат ти си носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото и т.н. Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
към текста >>

157. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява.
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси. Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него. Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява. Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
към текста >>

158. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава.
От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава. От друга страна имаме Мацини[1], който също е свързан с Гарибалди, приятел е с него. Мацини известно време стои начело на провъзгласената Италианска република, която е трябвало да бъде осъществена. Този Мацини сам по себе си може да се застъпи само за основаването на една Италианска република.
към текста >>

159. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Пленена от Хайнрих III (1017-1056), след смъртта му освободена от съпругата му Агнес, регентка на Хайнрих IV, а съпругът и получава обратно отнетото му в Лотарингия.
[7] Беатрис от Тусция, 1015-1075, дъщеря на херцог Фридрих от Горна Лотарингия и братовчедка на крал Хайнрих III. В първия си брак женена с Бонифаций III от Тусция, във втория си брак женена за братовчед си Готфрид Брадатия от Лотарингия. Пленена от Хайнрих III (1017-1056), след смъртта му освободена от съпругата му Агнес, регентка на Хайнрих IV, а съпругът и получава обратно отнетото му в Лотарингия.
към текста >>

160. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/.
Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята. И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени,
към текста >>

161. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Защото в същото време, когато интелигентността на Космоса слезе на Земята, все повече и повече нарастваха аспирациите на ариманическите същества да откъснат тази космическа интелигентност от властта на Михаил, да я наложат на Земята сама, освободена от неговата власт.
Защото при другите Михаилови епохи космическата интелигентност винаги се проявяваше във общочовешкото. Сега обаче - казваше Михаил на своите ученици в свръхсетивния свят, - в епохата на Михаил, ще се касае за нещо съвършено различно. Онова, което Михаил беше управлявал по отношение на хората в течение на еони и което той инспирираше в земното съществуване, се е изплъзнало от неговата власт. Той ще го намери отново, когато в края на 19-то столетие поеме властта на Земята. Ще го намери, но в едно особено състояние, защото първо между хората ще се е възцарила лишена от духовност интелигентност; той ще го намери в най-висока степен изложено на влиянието на ариманическите сили. Защото в същото време, когато интелигентността на Космоса слезе на Земята, все повече и повече нарастваха аспирациите на ариманическите същества да откъснат тази космическа интелигентност от властта на Михаил, да я наложат на Земята сама, освободена от неговата власт.
към текста >>

162. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Това съдържание е следното: Сега, когато интелигентността навлезе между хората и изтръгнала се от полите на Михаиловите последователи слезе долу на Земята, в тази епоха на Михаил хората трябва да доловят, да почувстват, че е нужно да се спасят, защото интелигентността не бива да бъде засегната от греховност и именно тази епоха в развитието на интелигентността трябва да бъде използвана, за да се издигнат хората до духовния живот в една чиста интелигентност, освободена от илюзия.
Но това е и най-важното съдържание на неговото учение, поднесено на последователите му в онази свръхсетивна школа, за която говорих последния понеделник. Това съдържание е следното: Сега, когато интелигентността навлезе между хората и изтръгнала се от полите на Михаиловите последователи слезе долу на Земята, в тази епоха на Михаил хората трябва да доловят, да почувстват, че е нужно да се спасят, защото интелигентността не бива да бъде засегната от греховност и именно тази епоха в развитието на интелигентността трябва да бъде използвана, за да се издигнат хората до духовния живот в една чиста интелигентност, освободена от илюзия.
към текста >>

163. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах. Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>

164. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена.
Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници. Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател. А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена. За това не трябва да има нищо друго освен линия, математическа линия.
към текста >>

165. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Никога по-рано между смъртта и едно ново раждане в областта на Слънцето не се работеше така, както можеше да се работи сега под освободеното от земните работи господство на Михаел.
По-рано душите изживяваха, че през времето между смъртта и едно ново раждане човешките души в съюз с ръководещите духовни Същества изработваха Кармата за бъдещето земно съществуване. Обаче по-рано никоя Карма не беше изработвана така, както сега Кармата на онези, които благодарение на дадените неща бяха предопределени да станат антропософи. Никога по-рано между смъртта и едно ново раждане в областта на Слънцето не се работеше така, както можеше да се работи сега под освободеното от земните работи господство на Михаел.
към текста >>

166. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Днешният посветен знае именно да каже абсолютно, как чрез познанието в съзнанието бива освободено едно духовно същество от всяка звезда, как други духовни същества биват освободени от растенията.
Днешният посветен знае именно да каже абсолютно, как чрез познанието в съзнанието бива освободено едно духовно същество от всяка звезда, как други духовни същества биват освободени от растенията. Те застават пред посветения, когато той не остава при външното сетивно виждане. И всеки път, когато отива в природата, когато например вижда първо подобни на домашни духове елементарните същества да излизат от техните жилища в камъните, които елементарни същества се намират навсякъде, където природата започва да бъде малко стихийна тогава, когато човек се запознава и се сприятелява с тези същества на стихиите, той скоро вижда зад тези елементарни същества, а именно зад елементарните същества на минералния свят, по-висши същества, които накрая водят нагоре до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>

167. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес.
Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес. Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм. С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят. Йога се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек се отправя обратно към ритъма на външния свят.
към текста >>

168. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това, което е противоположно на веществото, сега нахлува в освободеното от етера човешко устройство.
Това е инспирацията. Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, както негативът се отнася към позитива. Това, което е противоположно на веществото, сега нахлува в освободеното от етера човешко устройство. Важното е да можем да осъзнаем: Духът не е само по-фино, по-етерно вещество; това не е вярно. Ако наречем веществото позитив, тогава по отношение на позитива трябва да наречем Духа негатив. Същото е както ако имам в портмонето - да кажем - голямото състояние от пет шилинга и дам един шилинг, остават ми четири шилинга, давам още един, остават три и т.н., докато не остане нито един. Тогава аз мога да направя дългове. Когато имам да дължа един шилинг, тогава имам по-малко отколкото ако нямам никакъв шилинг.
към текста >>

По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества.
към текста >>

169. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин.
Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин.
към текста >>

170. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тогава ти ще освободиш твоето сетиво на равновесието и ще се издигнеш духовно освободена над оковите на Земята!
Духовната фигура отговори: "Можеш да ми помогнеш само чрез това, като съединиш твоята душа с моята, като пренесеш тук в мене всичко, което хората изпитват и научават отвъд в живота чрез сетивото на равновесието. Тогава ти ще се враснеш в самата мене; тогава ти ще станеш толкова голяма, колкото самата мене. Тогава ти ще освободиш твоето сетиво на равновесието и ще се издигнеш духовно освободена над оковите на Земята! "
към текста >>

171. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това.
Това, което душата знае и изживява по този начин, може да бъде издигнато в съзнанието при особени отношения. То бива издигнато в съзнанието, когато човекът е една художествена натура по отношение на музиката. Чрез какво става това? В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното. Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник. Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал. Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално.
към текста >>

172. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
към текста >>

173. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Човек се чувстваше в това септимово изживяване освободен от своята обвързаност със земното.
Всяко музикално изживяване в човешкото развитие ни води назад в атлантската епоха. През атлантската епоха[5] най-същностното музикално изживяване беше изживяването на септимата. Ако се върнете в атлантската епоха, бихте открили, че там всичко е съгласувано със септимите. Тогава човек не познаваше квинтите. И септимовото изживяване се състоеше в това, че той се чувстваше напълно унесен в музикалното изживяване, основано изцяло върху септима-та. Човек се чувстваше в това септимово изживяване освободен от своята обвързаност със земното. Той се чувстваше веднага в един друг свят. И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния свят“. Това беше преобладаващото септимово изживяване. То продължи дори през следатлантската епоха и играеше голяма роля, докато започна да се усеща като несимпатично. Когато човекът пожела да направи от физическото си тяло своя собственост, септимовото изживяване започна да става болезнено, леко болезнено.
към текста >>

174. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>

Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>

175. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва.
Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите. И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва. И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора.
към текста >>

В тези извори имаме процес на хомеопатизиране, който е съвсем явен, и който именно показва, че действително в мига, когато освободим минералното съдържание от силите, които виждаме външно, в този миг се появяват съвсем различни сили, които тепърва трябва да бъдат освободени чрез процеса на хомеопатизиране.
И тук пред Вас е областта, където трябва да извършите прехода от серумната терапия, през растителната терапия към минералната терапия, без което Вие не можете да минете. Защото единствено в отношението на минералите към това, което в човека само иска да се превърне в минерал, само в това отношение можете да откриете опорна точка, за да подкрепите всичко онова, което трябва да бъде подкрепяно в борбата на човека срещу тази минерализираща тенденция, срещу общия процес на склерозиране. И няма да Ви бъде достатъчно тази глава след това ще бъде подробно раз гледана ако просто въведете минерала в неговото външно състояние в човешкия организъм. В този случай настъпва нещо, което ни насочва към хомеопатичния принцип в някаква форма; насочва ни към това, че именно от минералното царство трябва да бъдат изведени онези сили, които са противоположни на активността на външното минерално царство. Вниманието Ви беше насочено към този факт, и наистина само е нужно да хвърлим поглед върху съвсем оскъдното минерално съдържание на някой извор, който са лечебни. В тези извори имаме процес на хомеопатизиране, който е съвсем явен, и който именно показва, че действително в мига, когато освободим минералното съдържание от силите, които виждаме външно, в този миг се появяват съвсем различни сили, които тепърва трябва да бъдат освободени чрез процеса на хомеопатизиране. Ала това, както казахме ще бъде разгледано в отделна глава. Но нещо бих желал да Ви кажа още днес, а именно следното.
към текста >>

176. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
Когато откриете, че в долната част на тялото се проявява излишна духовно-душевна дейност, както именно е случая с определени заболявания, които ще характеризираме по-нататък, тогава вие ще трябва да посегнете към едно лечебно средство, което средство ще води началото си от черупките на стридите или други подобни и бих желал да кажа на субстанции, действуващи отвътре навън чрез тайнствените сили на карбонатния варовик. Или от това ще зависи нещо съществено за лечебния процес, така че трябва да сме наясно: в този процес на изтласкване по посока отвътре навън са заложени определени лечебни сили. Всичко това, което виждате, което е свързано с лечебните средства като калциевия карбонат или е свързано със сродни лечебни средства, всичко това може да бъде рационално изследвано, само ако го видим в подобна взаимовръзка. От друга страна полярно отношение спрямо всичко заложено в силите на калциевия карбонат има онова, кое то се съдържа в силите да кажем например на фосфора. Изразите, които употребявам, в тяхното действително значение, са наистина не по-малко научни от онова, което в наше време често фигурира под формата на наука. Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи. Бих желал да кажа, че всичко онова, което е солеобразно, чрез процеса на своето възникване така е изтласкало от себе си невеществения елемент, че той вече не му е вътрешно присъщ.
към текста >>

177. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло. Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо. При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>

Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е.
Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса. Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм. Ние виждаме, че това взаимодействие на долния и на горния човек, изобщо на частите на човешкия организъм разположени понякога далеч една от друга, но принадлежащи си една към друга, това взаимодействие изпъква особено силно при такива неща, като например мигрената. В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма. И по тази причина всичко, което ангажира силно останалата част на организма, като например женската менструация, повлиява по съответен начин и мигрената. Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е. резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена.
към текста >>

резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви.
Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм. Ние виждаме, че това взаимодействие на долния и на горния човек, изобщо на частите на човешкия организъм разположени понякога далеч една от друга, но принадлежащи си една към друга, това взаимодействие изпъква особено силно при такива неща, като например мигрената. В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма. И по тази причина всичко, което ангажира силно останалата част на организма, като например женската менструация, повлиява по съответен начин и мигрената. Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е. резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие.
към текста >>

178. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>

179. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити.
Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити. Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си. Освен това, то имаше неприятния навик да не приема никаква храна на масата, докато с голямо удоволствие поглъщаше картофените обелки от кофата с отпадъци. След година и половина то беше вече в състояние да посещава първи гимназиален клас. Нещата напреднаха, понеже успяхме да овладеем движенията на крайниците, в резултат на което хидроцефалията изчезна. Главата се смали и това беше признах, че сме постигнали успех.
към текста >>

180. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тези сили биват освободени от работа над тялото, така че сега човек навлиза в половата зрялост, в една епоха от живота, когато в областта на душевното той си освобождава това, с кое то е трябвало да работи над своето физическо тяло в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
Слънчевите сили са етерните сили за първите 7 години от живота, Лунните сили, за които човек става достъпен след смяната на млечните зъби, те са идентични със силите на неговото астрално тяло. Така със смяната на зъбите от Слънчевата сфера, в която продължава да пребивава, защото тя продължава да действува, човек преминава в Лунната сфера, и така, между смяната на зъбите и половата зрялост и човекът работи върху себе си с помощта на Лунните сили. Сега, чрез Лунните сили, човекът си изгражда своето второ собствено и своето земно тяло, в което вече не биват подменяни толкова много неща, както става това през първата епоха от живота, но все пак доста неща биват подменени. Но отново остават излишни сили, сега с астралната природа. Те така променят душевния елемент, както душевният елемент се променя в периода на половата зрялост. Тези сили биват освободени от работа над тялото, така че сега човек навлиза в половата зрялост, в една епоха от живота, когато в областта на душевното той си освобождава това, с кое то е трябвало да работи над своето физическо тяло в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>

В тази втора епоха от живота Лунните сили биват употребявани все още за телесното, все още не са освободени от душевното.
В тази втора епоха от живота Лунните сили биват употребявани все още за телесното, все още не са освободени от душевното. Те се освобождават с настъпването на половата зрялост, тогава те започват да участвуват в душата, и преломът, който се извършва в душата с настъпването на половата зрялост, се дължи на обстоятелството, че Лунните сили са се просмукали в душевното, така че това, което човекът извършва в действията си след половата зрялост, представлява взаимодействие между Слънчеви и Лунни сили.
към текста >>

181. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Трябва също нашата медицинска наука да бъде освободена от неясните физиологични понятия, които ще бъдат заменени от една химия и една психология основани върху действителност, без които медицината не ще може никога да напредва.
Трябва също нашата медицинска наука да бъде освободена от неясните физиологични понятия, които ще бъдат заменени от една химия и една психология основани върху действителност, без които медицината не ще може никога да напредва. Защото всяко патологическо явление е едно анормално психологическо явление и всеки процес на лечение е един анормален химически процес. Ние не ще имаме една истинска патология, една истинска терапевтика, освен тогава, когато ще сме научили да виждаме, как трябва да разбираме психологическото явление на болестта и как трябва да действуваме върху химическия процес на лечението.
към текста >>

182. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си.
Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата. Всъщност тя би трябвало да се врастне в сърцето на човека, тъй като поради своето великолепно вътрешно действие и вътрешна организация, вън в природата тя наистина е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм. На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си. Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на растението се неутрализира. Засяването на коприва в такава местност ще има голямо значение. Но това исках да спомена само мимоходом. Искам да обърна внимание, че самото наличие на коприва в дадена околност е от голямо значение за развитието на растенията.
към текста >>

183. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>

184. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност.
Щайнер поставя изненадващото, може би шокиращо сравнение, че в червата се разиграва един аналогичен отделителен процес, че мозъкът може да се разглежда като един завършен куп тор. Ясно е, че при червата не се мисли за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната. Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от живи организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло. Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне. Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание.
към текста >>

Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание.
Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне. Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание. При животното този процес е силно отслабен. Етерността остава в чревното съдържание.
към текста >>

Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално.
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва. Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден. Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално. По този начин чревното съдържание достига до това, да бъде носител на духовни сили (в същински, тесен смисъл). То притежава заложба на Аз (азово устройство).
към текста >>

185. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но веднъж вече съм ви описвал как цялата Земя е била огромно растение и ние виждаме как Земята някога отново ще бъде растение; тогава човек ще бъде освободен от своето човешко битие.
След това ще се приближим и към това време, когато човек въобще ще се освободи от всички свои земни животи, когато няма да трябва отново да слиза долу. Тогава ще отговорим също и на въпроса: кога за първи път се е появил човек? Кога му е било поставено началото? Някога му е било сложено начало, като на своего рода растение. За това не му е било нужно да бъде човек. Но веднъж вече съм ви описвал как цялата Земя е била огромно растение и ние виждаме как Земята някога отново ще бъде растение; тогава човек ще бъде освободен от своето човешко битие.
към текста >>

186. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени.
Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано. Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид. Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества. Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени. Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата. Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло. Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя. Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо.
към текста >>

187. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни.
Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни. Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>

188. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено.
Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила. Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по-голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено. Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило. Народът понякога се изразява много точно, тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното. Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни.
към текста >>

189. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини.
Тук имаме реката Нил; а тук се намира Египет, който, както знаете, днес напълно го владеят англичаните; някога това е била свободна страна. Навсякъде тук живеят народности. В Индия живеят индуси, днес те са в подем. Дълго време те са се намирали под владичеството на англичаните, така е и днес, но въпреки всичко индусите се надигат и тези, които в Англия могат да прогнозират, изпитват откровен страх, че някога индусите могат да станат независими. Днес съществува голямо индийско движение. Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия. Това се канеше да направи Германия. Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия.
към текста >>

190. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л.
[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя. По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>

191. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Нещата са такива, че ние, раждайки се, сме освободени от тези неща, доколкото нямаме с тях никаква връзка.
И при това Кант са започнали да го наричат «всесъкрушител», «всесъкруша-ващия». Аз също винаги съм виждал в него «съкрушителя» - от най-ранната си младост отново и отново изучавах Кант, - иначе нямаше да мога да си задам въпроса: кой все пак е по-велик: този, който «съкрушава» чинията със супата, или този, който я произвежда? На мен винаги ми се е струвало, че по-велик е този, който я произвежда! Кант всъщност е «съкрушил» всичко. Така че направеното по-горе възражение от името на Кант не трябва особено да ни безпокои. Нещата са такива, че ние, раждайки се, сме освободени от тези неща, доколкото нямаме с тях никаква връзка. Ние отново врастваме в нещата едва тогава, когато си съставяме понятия. Затова на поставения тук въпрос би следвало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света? В моята «Философия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца. Бидейки дете, всеки от нас притежава не съдържанието на света, а само сетивно-възприемаемата част от съдържанието на света. Обаче мисловното съдържание действително се намира в състава на мировото съдържание.
към текста >>

В моята «Философия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца.
Кант всъщност е «съкрушил» всичко. Така че направеното по-горе възражение от името на Кант не трябва особено да ни безпокои. Нещата са такива, че ние, раждайки се, сме освободени от тези неща, доколкото нямаме с тях никаква връзка. Ние отново врастваме в нещата едва тогава, когато си съставяме понятия. Затова на поставения тук въпрос би следвало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света? В моята «Философия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца. Бидейки дете, всеки от нас притежава не съдържанието на света, а само сетивно-възприемаемата част от съдържанието на света. Обаче мисловното съдържание действително се намира в състава на мировото съдържание. Така че, бидейки дете, всеки от нас притежава само половината от мировото съдържание и едва по-късно, когато дорастем до нашите мисли, ние имаме мисловното съдържание не само в нас, а знаем, че то присъства в самите неща, обуславяйки нашите мисли, при това така, че знаем, че те са присъщи на нещата, намират се в нещата. По такъв начин възстановяваме връзката с нещата.
към текста >>

192. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л.
По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>

НАГОРЕ

3.6736359596252