Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
3
резултата от
1
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
освежи освежа освеже
'.
1.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Често го е
освежа
вало това, което му е давала г-жа Балде в своите прекрасни приказни образи.
И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата! Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното! Така Капезий се терзае от съмнения и тогава, бих казал, почти инстинктивно той поема по пътя, по който често е вървял, когато му е било тежко на душата. Той тръгва към дома на семейство Балде, за да поговори там с добрите хора, които често са му оказвали благотворно душевно въздействие.
Често го е освежавало това, което му е давала г-жа Балде в своите прекрасни приказни образи.
И той се отправя натам. Тъй като г-жа Балде е заета в къщата, когато пристига, там той среща първо само Феликс Балде, татко Феликс, когото с течение на времето толкова е обикнал. Той му разказва за своите мъки и съмнения, в които е изпаднал, благодарение на запознаването си с хекелизма и атомизма. Първо му обяснява колко необходимо се струва на разсъдъка му да се прилага нещо подобно по отношение на природните явления. От друга страна, той излага пред добрия татко Феликс колко пуст и неудовлетворителен е един такъв мироглед.
към текста >>
После, след като известно време е правила това, възниква пауза и сега тя може да пробуди отново Капезий от съня с
освежи
телен разказ.
Тогава добрият професор Капезий бива завладян от странно настроение, настроение, което би могло да се охарактеризира така: той трябва да се напряга толкова много, за да удържа това сложно построение, че, макар и всичко това във висша степен да го интересува, му се налага да потиска един вид прозявка и почти изпада в своего рода съноподобно състояние. И ето че преди добрият професор Капезий да изпадне напълно в съноподобно състояние, пристига г-жа Балде, която отначало още известно време трябва да слуша разсъжденията за числата и фигурите. Тя присяда търпеливо. У нея има една странност: когато нещо не . е съвсем симпатично, симпатично в добрия смисъл на думата, и когато има нужда да даде израз на добронамерена скука, тя свива двете си ръце в юмрук и започва да прави кръгообразни движения с палците си и, винаги когато прави това, не може напълно да се въздържи да не се прозява.
После, след като известно време е правила това, възниква пауза и сега тя може да пробуди отново Капезий от съня с освежителен разказ.
И г-жа Фелиция разказва на добрия професор Капезий следното. Имало едно време в една много уединена местност един голям замък. В този замък живеeли много хора, стари и млади, от най-младите до най-старите. Но всички били малко или много роднини, така че всички били в някакви връзки един с друг. Тези хора, които представлявали затворена в себе си общност, по определен начин били отделени от останалия свят, защото далече наоколо нямало нито хора, нито хорски селища.
към текста >>
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на
освеже
ната си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо.
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността.
към текста >>
НАГОРЕ