Търсене в текстове за 'организирани организираност организира'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 495 резултата от 280 текста с корен от думите : 'организирани организираност организира'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>

Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган. На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други. Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми. Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>

2. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”. А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е. той е изработената форма, в която се събират чертите на всички видове около него в най-фина съвкупност.*/*Хердер,Философия на историята на човечеството./
към текста >>

3. 15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ние не възприемаме тези последните не поради някаква принципна причина, а само поради това, че нашите сетивни органи не са достатъчно тънко организирани.
Следователно за издателя беше ясно: Движение на етера, положение на атомите принадлежат на същото поле както и сетивните усещания. Да се считат тези последните като субективни, това е резултат само на едно неясно мислене. Щом сетивното качество се обяснява като субективно, същото нещо трябва да сторим и с движението на етера. Ние не възприемаме тези последните не поради някаква принципна причина, а само поради това, че нашите сетивни органи не са достатъчно тънко организирани. Обаче това е едно съвършено случайно обстоятелство. Би искало да се случи, че благодарение на нарастващото изтънчаване на сетивните органи някога човечеството да стигне дотам, да възприема непосредствено и движенията на етера. Ако тогава някой човек от онова далечно бъдеще би приел нашата субективистична теория на сетивните възприятия, той би трябвало да счита и тези движения на етера като субективни, както ние считаме днес цвета, звука и т.н. за субективни.
към текста >>

4. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа.
Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасната подводна скала, която възниква за нея по естествен начин чрез нейното развитие. В тази книжка е изложена една философска гледна точка с думите: "не първата форма, в която действителността застава срещу човешкия Аз, е тяхната истинска форма, а последната, която азът прави от нея. Онази първа форма е въобще без значение за обективния свят и има такова значение само като основа за процеса на познанието. Следователно не онази форма на света, която теорията и дава, е субективната, а напротив онази, която първо е дадена на Аза." Едно по-нататъшно развитие на тази гледна точка съставлява по-късният опит на автора "Философия на Свободата" /излязла в 1894 г., 44.-48. хил. Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”. Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа. Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност.
към текста >>

5. 20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Събраните уводи излязоха в 1926 година под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949 година в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
Едно специално издание на всички уводи, изготвено от самия Рудолф Щайнер, излезе първо в 1926 година в Дорнах. Рудолф Щайнер беше дал отчасти нови заглавия на главите. В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г. Събраните уводи излязоха в 1926 година под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949 година в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
към текста >>

6. 04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ GA_2 Светогледа Гьоте

Предметите в пространството и във времето застават пред нас; ние възприемаме един многостранно организиран и до най-висока степен разнообразен външен свят и изживяваме един повече или по-малко богато развит вътрешен свят.
Що е опитност? Всеки има съзнание за това, че неговото мислене се запалва в допир с действителността. Предметите в пространството и във времето застават пред нас; ние възприемаме един многостранно организиран и до най-висока степен разнообразен външен свят и изживяваме един повече или по-малко богато развит вътрешен свят. първата форма, в която всичко това застава пред нас, стои завършена пред нас. Ние нямаме никакво участие в неговото възникване. Като възникващо от някакъв отвъден непознат свят, така се представя първо действителността на нашето сетивно и духовно схващане. Първо ние можем да оставим нашия поглед само да броди над заставащата срещу нас многообразност. Тази първа наша дейност е сетивното схващане на действителността.
към текста >>

7. 04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Ако пред нас би застанало едно завършено, хармонично организирано единство, ние не бихме искали да говорим за едно безразличие на отделните членове на това единство едни спрямо други.
Но който би искал да ни опровергае с това, той съвсем не е разбрал нашето твърдение. Точно това твърдим ние, че в опитността ни се предлага едно безкрайно количество подробности, отделни неща. Естествено тези подробности, тези отделни неща трябва да се различават едни от други, иначе те не биха ни се явили като едно безкрайно, без връзка разнообразие. Съвсем не става дума за една липса на разлика на възприеманите неща, а за съвършената липса на връзка между тях, за безусловната липса на значение на отделните сетивни факти за цялостта на нашия образ на действителността. Именно защото признаваме това безкрайно качествено различие, ние сме заставени да твърдим гореизложеното. Ако пред нас би застанало едно завършено, хармонично организирано единство, ние не бихме искали да говорим за едно безразличие на отделните членове на това единство едни спрямо други.
към текста >>

8. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Според мнението му човек не може да причини по-голяма вреда на живота от това да организира съществуването си съгласно някакъв живот в отвъдното.
Особена черта на човешката слабост Ницше вижда в начина на вярване в едно отвъдно, в друг свят, в който човек може да живее. Според мнението му човек не може да причини по-голяма вреда на живота от това да организира съществуването си съгласно някакъв живот в отвъдното. Човек не може да изпадне в по-голяма заблуда от това, зад явленията на този свят да допуска съществуването на същества, които не са достъпни за човешкото познание и които се приемат като същинската причина, като определящото за всяко битие. Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките сетива са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо реалности. Само от слабост може да възникне такъв възглед. Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност. Той е зает с този свят и няма потребност от някакъв друг.
към текста >>

9. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Всяко организиране на фактите е забранено.
Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата. „Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог. Човек трябва да я открие, да й се отдаде, но не да я създава. Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на аскетичния идеал. Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече. Всяко организиране на фактите е забранено.
към текста >>

10. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Моят личен душевен живот, моите мисли, спомени и чувства, са в мене, защото аз съм едно организирано така и така природно същество, с напълно определен сетивен апарат, с напълно определена нервна система.
То не е подобно нещо, както не е подобно нещо и духът на един друг човек. Чрез вътрешното сетиво аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните сетива възприемам физическото съдържание. И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух. Този вътрешен живот е само резултат на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен резултат на нейната физическа организация. Когато пренасям тази вътрешност върху външните неща, аз фактически бълнувам и фантазирам. Моят личен душевен живот, моите мисли, спомени и чувства, са в мене, защото аз съм едно организирано така и така природно същество, с напълно определен сетивен апарат, с напълно определена нервна система. Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата. Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система. Обаче моята индивидуална душа не е най-висшата духовна същност в мене. Тази най-висша духовна същност трябва да бъде тепърва пробудена в мене чрез вътрешното чувство. И тази пробудена духовна същност в мене е същевременно едно и също нещо със духовната същност във всички неща.
към текста >>

Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система.
И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух. Този вътрешен живот е само резултат на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен резултат на нейната физическа организация. Когато пренасям тази вътрешност върху външните неща, аз фактически бълнувам и фантазирам. Моят личен душевен живот, моите мисли, спомени и чувства, са в мене, защото аз съм едно организирано така и така природно същество, с напълно определен сетивен апарат, с напълно определена нервна система. Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата. Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система. Обаче моята индивидуална душа не е най-висшата духовна същност в мене. Тази най-висша духовна същност трябва да бъде тепърва пробудена в мене чрез вътрешното чувство. И тази пробудена духовна същност в мене е същевременно едно и също нещо със духовната същност във всички неща. Пред тази духовна същност растението се явява непосредствено в неговата духовност. Не е необходимо аз да го даря с една духовност, която да бъде подобна на моята собствена духовност.
към текста >>

11. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Чисто телесно-физическите закони са организирани в органически жизнен процес.
На основата на тези възгледи Парацелзий разделя човешката природа на седем члена. Това са същите членове, които срещаме у древните египтяни, у неоплатониците и в Кабалата. Човекът е първо едно физическо-телесно същество, следователно подложено на същите закони, на които е подчинено всяко тяло. В това отношение той е едно чисто елементарно тяло. Чисто телесно-физическите закони са организирани в органически жизнен процес. Парацелзий нарича органическата закономерност "археус" или "спиритус вите" /"дух на живота"/; органическото се издига до явленията подобни на духовното, които не са още дух. Това са "астралните" явления. От "астралните" процеси възникват функциите на "животинския дух". Човекът е сетивно същество. Той свързва смислено сетивните впечатления чрез своя ум.
към текста >>

12. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

"Колкото и малко и незначителна да е една вещ, тя съдържа в себе си една част от духовната субстанция, която, когато намери подходяща основа, се стреми да стане едно растение, едно животно и се организира в едно тяло, което сме оправдани да считаме като одушевено.
Джордано Бруно, в когото беше проникнал Коперниковият начин на разглеждане природата, не може да схване по никой друг начин Духа на света, от който той беше прогонен в старата форма, освен като мирова душа. Когато се задълбочим в неговите съчинения /особено в неговата замислена с дълбочина книга: За причината, принципа и едното/, ние имаме впечатлението, че той си е представял нещата одушевени, макар и в различна степен. В действителност той не е изживял в себе си Духа, поради което си го представя подобен на човешката душа, в която форма единствено го е познал. Когато говори за дух, той го схваща именно по този начин. "Всемирният разум е най-вътрешната, най-действителната и свойствена способност и една потенциална част на мировата душа; той е нещо тъждествено, което изпълва вселената, озарява я и наставлява природата, да произвежда своите видове такива, каквито те трябва да бъдат." Вярно е,че в тези изречения духът не се описва като едно "газообразно гръбначно животно", но все пак той се описва като една същност, която е подобна на човешката душа. "Колкото и малко и незначителна да е една вещ, тя съдържа в себе си една част от духовната субстанция, която, когато намери подходяща основа, се стреми да стане едно растение, едно животно и се организира в едно тяло, което сме оправдани да считаме като одушевено. Защото духът се намира във всички неща и не съществува и най-малкото тяло, което да не съдържа една такава част в себе си и да не бъде оживено от нея."
към текста >>

13. 5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

На процеса на кристализация, в духовния свят като негов първообраз съответствува прехода от безформения духовен зародиш в една организирана форма.
В този външно-сетивен формообразуващ процес, характерен за минералното и растителното царство, се осъществява сетивно сгъстяване на един чисто духовен процес, когато духовните зародиши от трите по-висши области на "царството на духовете" прерастват в духовни образования, но вече в по-низшите области. На процеса на кристализация, в духовния свят като негов първообраз съответствува прехода от безформения духовен зародиш в една организирана форма. Ако този преход се сгъсти до такава степен, че да може да бъде възприеман от сетивата, в сетивния свят се изправяме пред минералния кристализационен процес.
към текста >>

Обаче в рамките на растителния живот, ние също откриваме един организиран духовен зародиш.
Обаче в рамките на растителния живот, ние също откриваме един организиран духовен зародиш. Само че тук, растителният вид запазва в себе си живата формообразуваща способност. При кристала, духовният зародиш постигайки съответната форма изгубва своята формообразуваща способност. В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области.
към текста >>

14. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Колкото повече напредва човек в своето душевно развитие, толкова по-правилно се организира неговото астрално тяло.
Неясната и объркана мисъл на един разсеян човек наподобява форма с неопределени контури. Мислите на хората с едностранчиви и закостенели възгледи са с остри и неподвижни контури, а подвижните и променливи очертания са характерни за лица, отворени към убежденията на другите*.(* При всички следващи описания трябва да се помни: при "виждането" на един цвят се има предвид "духовно виждане"). Когато ясновидецът казва "аз виждам червен цвят", това означава: "В душевно-духовния свят аз имам едно изживяване, което прилича на впечатлението от червения цвят в условията на физическия свят". Впрочем този израз се употребява само защото в подобни случаи е напълно естествено ясновидецът да се изрази с думите: "Аз виждам червен цвят". В противен случай лесно се стига до смесването на едно цветно видение с действителната свръхсетивна опитност на ясновидеца. Колкото повече напредва човек в своето душевно развитие, толкова по-правилно се организира неговото астрално тяло. У хора с недостатъчно развит душевен живот, астралните тела са също зле формирани и неорганизирани. Но дори и всред такива зле организирани астрални тела, ясновидецът различава една формация, която ясно се отделя от заобикалящата среда. Тези формации се простират от вътрешността на главата до средата на физическото тяло и се проявява като един вид независим организъм, притежаващ свои собствени системи и органи.
към текста >>

Но дори и всред такива зле организирани астрални тела, ясновидецът различава една формация, която ясно се отделя от заобикалящата среда.
Когато ясновидецът казва "аз виждам червен цвят", това означава: "В душевно-духовния свят аз имам едно изживяване, което прилича на впечатлението от червения цвят в условията на физическия свят". Впрочем този израз се употребява само защото в подобни случаи е напълно естествено ясновидецът да се изрази с думите: "Аз виждам червен цвят". В противен случай лесно се стига до смесването на едно цветно видение с действителната свръхсетивна опитност на ясновидеца. Колкото повече напредва човек в своето душевно развитие, толкова по-правилно се организира неговото астрално тяло. У хора с недостатъчно развит душевен живот, астралните тела са също зле формирани и неорганизирани. Но дори и всред такива зле организирани астрални тела, ясновидецът различава една формация, която ясно се отделя от заобикалящата среда. Тези формации се простират от вътрешността на главата до средата на физическото тяло и се проявява като един вид независим организъм, притежаващ свои собствени системи и органи.
към текста >>

15. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Тази нова способност за духовни възприятия е елемент от една по-високо организирана "субстанция", която се излъчва от споменатия етерен орган и всред чудесен блясък прониква в подвижните лотосови цветове и в други разклонения на вече развитото етерно тяло.
Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става дума в предишните глави. Тази нова способност за духовни възприятия е елемент от една по-високо организирана "субстанция", която се излъчва от споменатия етерен орган и всред чудесен блясък прониква в подвижните лотосови цветове и в други разклонения на вече развитото етерно тяло. Сега то започва да свети и сияе в околния духовен свят и го прави видим за висшите сетива, както и Слънчевата светлина прави видими физическите предмети. Как точно се пораждат тези духовно-възприемателни способности в сърдечната област, може да бъде разбрано само бавно и постепенно в хода на индивидуалното развитие.
към текста >>

16. НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Астралното тяло или душата на човека в по-голямата си част се намира вън от етерното тяло и го организира отвън.
Тази Земя съществува под формата на извънредно фина субстанция, която в духовната литература се нарича най-фин етер. Откъде произхожда тази етерна Земя, ще разгледаме в следващите глави. С този етер се свързват астралните човешки същества. Те отпечатват тяхното същество в този етер, така че той става копие на астралното човешко същество. В това начално състояние имаме работа с една етерна Земя, която се състои всъщност само от тези етерни човеци, която е само един конгломерат от тези етерни човеци. Астралното тяло или душата на човека в по-голямата си част се намира вън от етерното тяло и го организира отвън. За окултния изследовател тази Земя изглежда както следва: Тя е едно кълбо, което се състои от безброй етерни клъбца – етерните човеци – и е заобиколена от астрална обвивка, както днешната Земя е заобиколена от въздушна обвивка. В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и действат оттам върху техните етерни копия. Астралните човешки души създават в етерните копия органи и предизвикват в тях човешки етерен живот. В цялата Земя съществува само едно състояние на материята, а именно финия жив етер. В теософските книги това първо човечество е наричано първа (полярна) коренна раса.
към текста >>

17. ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Защото огненият облак “човек” е вътрешно оживен и организиран.
Трябва напълно да си изясним, че човекът едва по-късно постепенно прие в своето тяло гъстата материя, която днес той усеща като своя. Ако искаме да си съставим представа за неговото тяло на степента на развитие, за която говорихме сега, ние ще можем да направим това най-добре, ако си го представим подобно на водна пара или на висящ във въздуха облак. Само че тази представа естествено съвсем бегло изразява действителността. Защото огненият облак “човек” е вътрешно оживен и организиран. В сравнение с това, което е човекът по-късно, в душевно отношение трябва да си го представим като полуспящ, като имащ още едно сумрачно съзнание на тази степен. Всичко, което можем да наречем интелигентност, ум и разум му липсва. Той повече плува, отколкото върви напред, назад и настрани със своите четири, подобни на крайници органи. За душата на тези същества вече разказахме някои неща.
към текста >>

Това, което тези същества още можеха да регулират в човека, благодарение на това, че отделилите се сега заедно с Луната сили преди бяха съединени със Земята, те трябва сега да го организират чрез съвместното действие на двата пола.
От другите два органа на движението се получиха зачатъците на ръцете. А такива органи, които по-рано също бяха участвали в храненето и размножението, се преобразиха в органи на говора и мисленето. Човекът доби изправено положение. И заедно с Луната, от тялото на Земята изчезнаха всички онези сили, чрез които човекът през времето на огнената мъгла още можеше да се самоопложда и да създава себеподобни същества без външно влияние. Цялата негова долна половина – онова, което често пъти се нарича по-нисшата природа – попадна сега под разумното формиращо влияние на по-висшите същества. Това, което тези същества още можеха да регулират в човека, благодарение на това, че отделилите се сега заедно с Луната сили преди бяха съединени със Земята, те трябва сега да го организират чрез съвместното действие на двата пола. От това става понятно, защо посветените считат Луната за символ на размножителните сили. Тези сили са свързани с нея. И гореописаните по-висши същества имат родство с Луната, те са, така да се каже, Лунни богове. Преди отделянето на Луната те действаха в човека чрез нейните сили, след това нейните сили действаха върху размножението на човека отвън. Можем също да кажем, онези благородни висши духовни сили, които по-рано действаха посредством огнената мъгла върху още висшите инстинкти на човека, сега са слезли, понижили са се, за да развиват тяхната сила в областта на размножението.
към текста >>

Фактически в тази област благородни висши божествени сили действат регулиращо и организиращо.
От това става понятно, защо посветените считат Луната за символ на размножителните сили. Тези сили са свързани с нея. И гореописаните по-висши същества имат родство с Луната, те са, така да се каже, Лунни богове. Преди отделянето на Луната те действаха в човека чрез нейните сили, след това нейните сили действаха върху размножението на човека отвън. Можем също да кажем, онези благородни висши духовни сили, които по-рано действаха посредством огнената мъгла върху още висшите инстинкти на човека, сега са слезли, понижили са се, за да развиват тяхната сила в областта на размножението. Фактически в тази област благородни висши божествени сили действат регулиращо и организиращо. С това се описва един важен принцип на окултното учение, който гласи така: по-висшите, благородни божествени сили имат родство с – привидно – по-нисшите сили на човешката природа. Тук думата “привидно” трябва да бъде разбрана в нейното пълно значение. Защото би означавало пълно незачитане на окултните истини, ако в силите на размножението бихме искали да виждаме нещо низше. Само когато човек злоупотреби с тези сили, като ги постави в служба на неговите страсти и егоистични желания, в тези сили се появява нещо покваряващо, не обаче, когато той ги облагородява чрез разбирането, че в тях се крие божествена духовна сила.
към текста >>

18. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Неговото астрално тяло, което „Духовете на Движението" бяха влели в него на Луната, се организира на Земята в Сетивна, Разсъдъчна и Съзнаваща Душа.
На Земята човек се превръща в едно индивидуализирано душевно същество. Неговото астрално тяло, което „Духовете на Движението" бяха влели в него на Луната, се организира на Земята в Сетивна, Разсъдъчна и Съзнаваща Душа. И едва след като Съзнаващата Душа е напреднала дотам, че по време на земния живот е в състояние да си изгради подходящо за тази цел тяло, едва тогава „Духовете на формата" изпращат на човека искрата от своя огън. „Азът" пламва в човека. И така, винаги когато човекът напускаше своето физическо тяло, той навлизаше в духовния свят, където срещаше Съществата, които през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие му бяха дали физическото, етерното и астралното тяло и които го издигнаха до степента на Земята. Но откакто в Земния живот пламна искрата на „Аза", настъпи промяна и в чисто духовния, безплътния живот. Преди този момент от своето развитие, човекът нямаше никаква самостоятелност спрямо духовния свят.
към текста >>

И докато по-рано, като фино организирано същество, човек се носеше над твърдата земна почва като плуващ облак, сега той трябваше да слезе от „обкръжението на Земята" и да проникне в онези нейни части, които междувременно бяха повече или по-малко втвърдени.
Наситената с тези впечатления астрална част на човека беше привлечена към областта на „Аза". Този „Аз", който иначе би долавял само дарената му от „Духовете на Формата" огнена искра във всичко, което се отнасяше до външния огън, и би се подчинил пред повелите на тези Духове, сега вече действуваше върху външните топлинни явления чрез вложения в самия него елемент. Така се създаде силно привличане между него и земния огън. Поради тази причина човекът беше вплетен в земната материя повече, отколкото бе предвидено. Докато по-рано той имаше физическо тяло, което в основните си части се състоеше от огън, въздух и вода, а земната субстанция бе прибавена към него само като бегла сянка, сега земното тяло стана по-гъсто. И докато по-рано, като фино организирано същество, човек се носеше над твърдата земна почва като плуващ облак, сега той трябваше да слезе от „обкръжението на Земята" и да проникне в онези нейни части, които междувременно бяха повече или по-малко втвърдени.
към текста >>

19. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

То настъпва, когато ученикът е организирал своите вътрешни изживявания по начина, който ще бъде описан в следващите страници.
Спрямо всичко останало трябва да властва споменатата свобода на изживяванията. Едва след като ученикът постигне способността да заличава съответните образи, той навлиза в реалния духовен свят. На мястото на заличените образи идва нещо ново и в него той разпознава истинската духовна действителност. Той чувствува как от цялата неопределеност израства нещо конкретно. От това себевъзприятие следва по-нататъшната крачка, изразяваща се в наблюдение на външния душевно-духовен свят. То настъпва, когато ученикът е организирал своите вътрешни изживявания по начина, който ще бъде описан в следващите страници.
към текста >>

20. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Някои биха казали, че ние сме така организирани в нашия изправен вървеж, както например животното катерач е създадено, за да се катери.
Ако зоолозите се замисляха над този факт, те нямаше да подчертават толкова често Колко еднакви са костите и мускулите при животните и човека. А това е много по-маловажно от факта, че човек не разполага предврително със своите равновесни способности, а трябва сам да ги изгради, черпейки сили от цялото си същество. От особена важност е, че той трябва сам да работи върху себе си, за да създаде от едно същество, Което не може да върви, такова, което може да върви изправено. Човек сам постига своето вертикално положение, своето равновесно положение В пространството; сам постига и определено отношение спрямо земната гравитация. За едно схващане, което не прониква дълбоко в нещата, няма да е трудно да оспори това, и то с привидно основание. Някои биха казали, че ние сме така организирани в нашия изправен вървеж, както например животното катерач е създадено, за да се катери. Но едно по-точно наблюдение показва, че докато при животното е налице организация, определяща положението му в пространството, то при човека душата е тази, която влиза в отношения с пространството и създава съответната организация.
към текста >>

В днешния стадий от своето земно развитие човекът е така организиран, че може да приеме тези сили само три години.
Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години. В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът. И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан. Ето защо можем да обобщим, че онези висши сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години. В днешния стадий от своето земно развитие човекът е така организиран, че може да приеме тези сили само три години.
към текста >>

21. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Ето защо и цялото духовно ръководство на човека трябваше да се организира по нов начин.
Всички характерни особености на изкуствата в тази епоха, на обществения и държавния живот, са израз на факта, че самият човека трябваше да потъне в своята собствена природа. Когато поглеждаме назад към най-древните периоди от културното развитие, в техния преден фронт откриваме такива свръхсетивни Същества, които вече са приключили своята „човешка" степен в предишните планетарни състояния. Но четвъртата следатлантска епоха идва най-вече за това, да подстави човека на изпитания. Ето защо и цялото духовно ръководство на човека трябваше да се организира по нов начин. Съвременните хора живеят в петата следатлантска културна епоха. Ръководещите Същества на тази епоха принадлежат към същите Йерархии, които управляваха в хода на древната египетско-халдейска култура. Практически същите онези Същества, които бяха начело в древен Египет, отново действуват и в нашата съвременна епоха. Вече подчертахме, че през египетско- халдейската епоха определени Същества изостанаха в своето развитие; тях ние отново откриваме в материалистичните чувства и настроения на нашето време.
към текста >>

Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос!
А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос? Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух. Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос! Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката. Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето. Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо. Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост.
към текста >>

22. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

от началото на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща".
Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род. Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история. Нека се види, как философът Лайбниц /1646-1716 г./ изказва същата представа: "Така аз трябваше да мисля, че душите, които един ден ще бъдат човешки души, са съществували в зародиш, както онези на другите видове, че те са съществували в прародителите чак до Адама, т.е. от началото на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща". Но в своята излязла в 1759 година "Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат като действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми. Волф показа, че неговото развитие е една верига от нови образования. Едва този възглед прави възможно представата за едно действително развитие. Защото той обяснява, че се ражда нещо, което не съществува още, следователно нещо, което в истинския смисъл "се развива".
към текста >>

23. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

"Всичко органическо е произлязло от слуз, то не е нищо друго освен организирана слуз.
Ламарк имаше един съмишленик и в Германия. Лорени Окен /1779-1851 г./ също така застъпи едно естествено развитие на живите същества основано на "сетивни представи". "Всичко органическо е произлязло от слуз, то не е нищо друго освен организирана слуз. Тази слуз се е получила в морето вследствие на развитието на планетата от неорганическа материя".
към текста >>

24. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Аз виждам "синьо", чувствам "твърдост, защото съм организиран така и така.
И, вземайки на помощ новата естествена наука, голямо значение доби особено действено възобновения от него Кантов начин на мислене, че ние възприемаме нещата, не както те изискват това, а както изисква това нашата организация. Всъщност Ланге не е произвел никакви нови представи; но той озари дадените светове на мислите с една светлина, която по своята яркост има нещо рядко в себе си. Нашата организация, на шият мозък със сетивата произвежда света на нашите усещания. Аз виждам "синьо", чувствам "твърдост, защото съм организиран така и така. Но аз свързвам например представата за восъка. Когато разглеждам мислително моите усещания, според моите закони на ума. Когато казвам, че свойствата, които възприемам на едно тяло, предполага една материя с процеси на движения, аз също не излизам вън от мене. Чрез моята организация аз се намирам принуден да прибавя мислено към усещанията, които възприемам, материалните процеси на движение. Същият механизъм, който произвежда всички наши усещания, ражда също нашата представа за материята.
към текста >>

После това, което е било групирано, свито, се организира вътре в концентрираното цяло /диференцира се/.
В Кант-Лапласовата хипотеза за образуването на света имаме именно един такъв процес пред себе си. Разпръснатите части на една хаотична мирова мъглявина се е свила. Организмът се ражда именно по същия начин. Разпръснатите елементи са концентрирани в тъканта. Психологът може да наблюдава, как човекът групира в общи истини разпръснатите наблюдения. После това, което е било групирано, свито, се организира вътре в концентрираното цяло /диференцира се/. Първичната материя се организира, разчленява се и образува отделните небесни тела на слънчевата система; организмът се диференцира и образува различните органи.
към текста >>

Първичната материя се организира, разчленява се и образува отделните небесни тела на слънчевата система; организмът се диференцира и образува различните органи.
Разпръснатите части на една хаотична мирова мъглявина се е свила. Организмът се ражда именно по същия начин. Разпръснатите елементи са концентрирани в тъканта. Психологът може да наблюдава, как човекът групира в общи истини разпръснатите наблюдения. После това, което е било групирано, свито, се организира вътре в концентрираното цяло /диференцира се/. Първичната материя се организира, разчленява се и образува отделните небесни тела на слънчевата система; организмът се диференцира и образува различните органи.
към текста >>

25. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана.
В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея. Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./. Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност.
към текста >>

26. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Следователно, навлизайки в областта на Духовната наука, човекът си дава сметка за следното: Когато разглеждам даден предмет, не бива да забравям, че в него живее някаква духовна сила и аз трябва да организирам моето мислене по такъв начин, че тази духовна сила да намери обективен израз в моите представи и понятия.
Следователно, навлизайки в областта на Духовната наука, човекът си дава сметка за следното: Когато разглеждам даден предмет, не бива да забравям, че в него живее някаква духовна сила и аз трябва да организирам моето мислене по такъв начин, че тази духовна сила да намери обективен израз в моите представи и понятия. Това, което се проявява във външния свят, става непосредствена действителност вътре в мен и така, в моите представи, чрез моето мислене аз опознавам същността на нещата. Обаче по този начин аз опознавам само част от нея. Нещата притежават и такива качества, до които аз стигам не чрез представи те, а чрез чувствата, и по-точно чрез пречистените, обективни чувства. Този, който все още не е постигнал една такава култура на чувствата, той не може да се доближи до същността на нещата. Обаче за онзи, който знае, че чувствата притежават същите познавателни възможности, каквито има и мисленето чувствата не такива, каквито са в ежедневието, а като добре обосновани методи, имащи за цел да усъвършенстват познавателния процес -, за него постепенно става напълно ясно, че има неща, които са много по-дълбоки от мисленето, неща които могат да бъдат проумяни единствено чрез чувствата.
към текста >>

27. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

Тук само загатваме, как хората сами могат да организират живота си, ако искат да се трудят в общества, съответствуващи на техните разбирания и интереси.
В случая не става дума за нещо утопично, защото няма и следа от някакво разпореждане, което ни задължава да действуваме по един или друг начин. Тук само загатваме, как хората сами могат да организират живота си, ако искат да се трудят в общества, съответствуващи на техните разбирания и интереси.
към текста >>

А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия.
Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата. От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност. Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия. А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия. Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида.
към текста >>

28. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот. Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост. Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>

29. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм.
Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>

Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот.
Вторият предразсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот. Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери. Физиократичната теория от миналото смяташе: Или хората създават ръководни правила за стопанския живот, които ограничават самостоятелното му развитие и тогава те са вредни, или пък законите действат в същото направление, в което и без друго протича стопанския живот и тогава те са излишни. Посредствената стойност на тази теория е преодоляна, но като навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави. Смята се, че когато една област от живота следва своите собствени закони, от нея трябва да произлезе всичко, което е необходимо за живота. Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот. Само че това е невъзможно. А да повярва, че е възможно, може само мислител, който е напълно чужд на действителността. В областта на икономиката не съществува нищо, чиято вътрешна природа да съдържа стимул за регулиране на междучовешките отношения. И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите средства за производство в рамките на стопанския живот. Той неизбежно ще се превърне в едно зъбчато колело, включено в икономическия механизъм.
към текста >>

30. 08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи GA_23 Същност на социалния въпрос

По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация. Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга. Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно. По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
към текста >>

31. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Това, че международните отношения няма да представляват пречка, дори само една държава да се е организирала в тричленна система, ще е тема на следващото есе.
Това, че международните отношения няма да представляват пречка, дори само една държава да се е организирала в тричленна система, ще е тема на следващото есе.
към текста >>

32. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Често се прави възражение на идеята за троичната организация на обществото — всяка държава, която се организира по този начин, непременно щяла да усложни международните си отношения с други държави.
Често се прави възражение на идеята за троичната организация на обществото — всяка държава, която се организира по този начин, непременно щяла да усложни международните си отношения с други държави. Дали това възражение има смисъл, може да се определи само чрез изследване върху действителния характер на съвременните международни отношения.
към текста >>

33. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
Това, което даден човек е длъжен да знае и да е способен да работи във всеки отделен етап от живота, трябва да се решава от самата човешка природа. Както държавният, така и икономическият живот ще трябва да се приспособят към природата на човека. Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
към текста >>

Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот.
За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията. Мястото и работата на възпитателите в обществото трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност. Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот. Във всеки случай, такива хора трябва да разделят времето си между самото преподаване (или друга форма на културна дейност) и административния контрол на образователната система. За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.
към текста >>

За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.
За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията. Мястото и работата на възпитателите в обществото трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност. Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот. Във всеки случай, такива хора трябва да разделят времето си между самото преподаване (или друга форма на културна дейност) и административния контрол на образователната система. За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.
към текста >>

Неизбежното следствие ще са непрестанните сътресения в цялата социална постройка на системата, която е опитала да организира образованието по същия начин, по който контролира производствените процеси.
Следователно, ако искаме да има реално подновяване на социалния живот, трябва да намерим силата да въведем независима и самоподдържаща се образователна система. Ако хората вече няма да „управляват“ събратята си по досегашните начини, тогава трябва да се даде възможност на духа във всяка човешка душа, заедно с всички индивидуални нейни сили и независимо от възрастта ѝ, да се прояви като ръководител на живота. Този дух няма да позволи да го потискат. Институциите, които опитват да ръководят образователния живот само от гледната точка на икономическата система, представляват опит за потискане. Тези опити ще принуждават свободния дух постоянно да се бунтува от дълбините на своята природна същност. Неизбежното следствие ще са непрестанните сътресения в цялата социална постройка на системата, която е опитала да организира образованието по същия начин, по който контролира производствените процеси.
към текста >>

34. Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако икономическата система се организира по начин, по който не може да влияе на волята ни за работа, тогава нашата воля за работа трябва да се поощрява по друг начин.
Ако икономическата система се организира по начин, по който не може да влияе на волята ни за работа, тогава нашата воля за работа трябва да се поощрява по друг начин. Троичният социален ред е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата сфера трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси. Управлението на един такъв икономически ред ще е в състояние чрез своите различни органи да определя размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки. Обаче то няма как да пробуди волята за работа, нито е в положение да развива индивидуалните умения, които са главният източник за целия икономически процес. При старата икономическа система това беше възможно, защото хората развиваха тези свои умения с надеждата, че това ще им донесе лична печалба. Ще е груба грешка, ако се вярва, че е достатъчно ръководството в дадена стопанска област да издаде една заповед, за да подтикне хората да развиват заложбите си.
към текста >>

35. Статия 07: Какво не виждат социалистите GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа.
Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото. Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа. От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа. И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.
към текста >>

36. Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ. Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>

37. 44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане GA_26 Мистерията на Михаил

Имаше такива пра-човеци, които бяха организирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на главата.
Това, което бе създадено по-рано, един вид пра-човек, на Сатурн, Слънцето и Луната, нямаше единна форма. Имаше такива пра-човеци, които бяха организирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на главата. Това бяха все пак действителни човеци; тук ние ги наричаме прачовеци, за да ги различим от по-късния стадий, когато уравновесеното сливане на всички системи се явява в човешката форма. Диференцирането на тези пра-човеци отива още по-далече. Можем да говорим за човеци на сърце то, за човеци на белите дробове и т.н.
към текста >>

38. 61. 2. Памет и Съвест GA_26 Мистерията на Михаил

Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
към текста >>

Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед.
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед. Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото. Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в сферата, в която трябва да бъде победен Ариман.
към текста >>

39. 62. Принципи 174-176 GA_26 Мистерията на Михаил

174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни.
174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни. Първо от физическо-етерния Космос. Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
към текста >>

175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания.
175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания. Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза. Това, което се вживяна като божествено-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека.
към текста >>

40. 6. Кръв и нерви GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън.
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата. Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло. Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи. Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън.
към текста >>

Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние.
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло.
към текста >>

Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото.
Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото. Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
към текста >>

Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото. Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
към текста >>

Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
към текста >>

Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло.
Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло. Тези две белтъчни вещества са обхванати обаче отчасти от дейността на средната нервна система, която стои под влиянието на астралното тяло. Чрез това те получават едно родство с продуктите на разлагане на белтъка, с мазнините, със захарта и подобните на захарта вещества. Това ги прави способни, под влиянието на средната нервна система да преминат в пътя към образуването на мускулите.
към текста >>

41. 7. Същността на лечебните действия GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е.
Процесите на кръвта са такива, в които азовият организъм в човешкия организъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия организъм. В това взаимоотношение можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението. Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване. Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси. Млякото съдържа само малко количество желязо. То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е. приетото в азовия организъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство.
към текста >>

Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество.
По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне. Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество. Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи. Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>

42. 12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи.
към текста >>

43. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло.
Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм. В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло. Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия.
към текста >>

44. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Водейки скромен и организиран начин на живот, Рудолф Щайнер никак не е възнамерявал да описва живота си, да го прави публично достояние, а всичко, което е искал и имал да каже, го е дал в своите лекции и книги.
Водейки скромен и организиран начин на живот, Рудолф Щайнер никак не е възнамерявал да описва живота си, да го прави публично достояние, а всичко, което е искал и имал да каже, го е дал в своите лекции и книги.
към текста >>

45. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера.
Намирах, че в естественонаучното разглеждане за светлината и звука се мисли по аналогия, което е недопустимо. Говореше се за „звука въобще“ и за „светлината въобще“. Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото възприятие за звук – като състояние на трептене на въздуха. По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера. Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот. Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят. „Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност. Казвах си, че светлината изобщо не се възприема сетивно. Възприемат се „цветове“ посредством светлината, която винаги се разкрива при възприемането на цветовете, но самата тя не се възприема сетивно.
към текста >>

46. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
По това време (1889 г.) се осъществи пътуването ми до Германия. Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте. Преди няколко години бе починал Валтер фон Гьоте, внукът на Гьоте. Той беше завещал на великата херцогиня ръкописите, останали след Гьотевата смърт. С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
към текста >>

47. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби.
С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар. Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра. Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби. На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях. Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане.
към текста >>

48. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското общество съставляваше само част от нашата дейност. Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
към текста >>

49. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество.
През 1903 г. Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон. На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия. Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество. Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
към текста >>

50. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г.
Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г. от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен. Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии. Те бяха организирани по модела на научните конгреси. Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество.
към текста >>

Те бяха организирани по модела на научните конгреси.
Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г. от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен. Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии. Те бяха организирани по модела на научните конгреси. Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество.
към текста >>

51. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност.
към текста >>

Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила".
Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта. Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията.
към текста >>

52. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си.
Защото за да опровергаем такъв един възглед, достатъчно е да покажем, как за извършването на някои неща човекът трябва без съмнение да е развил определена степен на интелигентност, докато в животинския свят извършването на подобни неща, като изграждането на животинското жилище, както и много други действия, стават обективно по един спонтанен начин. Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум. Бихме могли действително да кажем: В това, което животното извършва, се влива, кристализира същата интелигентност, която после намираме и у човека. Ето защо не трябва да говорим за душата на човека и за душата на животното така, че да казваме: Животното е толкова и толкова назад от човека човекът е толкова и толкова изпреварил животното. Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи. Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си. А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения организъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния организъм, т.е. тя е в състояние да се отдаде непосредствено на духа /аз моля това да не бъде криво разбрано, то се счита само относително./
към текста >>

Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз.
Тук преди всичко ние намираме ние вече обърнахме последния път вниманието върху това -, че човекът е зависим от живота в неговата околност, от външния свят по отношение усвояването на езика, на говора, по отношение усвояването начина на мислене, а също и по отношение усвояването на определено себесъзнание. Всеизвестен факт е, че ако човекът би трябвало да се развива сам, изолиран от всяко човешко общество, той не би стигнал нито до усвояване на говора, нито до определен начин на мислене, нито пък до определено себесъзнание и би трябвало да остане в онази безпомощност, в която се е родил. Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за животинското съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия. Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е. бива организирано вътре отвън. Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без органи.
към текста >>

бива организирано вътре отвън.
Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за животинското съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия. Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е. бива организирано вътре отвън. Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без органи.
към текста >>

Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие.
Човекът идва фактически безпомощен на света. Извънредно лесно е да се намери, за какво става дума, но не така лесно е да бъде подложено на разглеждане. Човекът трябва да изработи в течение на своя живот нещо, което на животното е спестено. Това човек изработва, когато се научава да върви, или, още по-добре казано, когато се научава да стои изправен. Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото. Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз. Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни. Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
към текста >>

Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията.
Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва. Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията. Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност. Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено. Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
към текста >>

Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза. Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото. Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено. Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така. Ние сме едва в началото да се запознаем с тайните на кръвообращението.
към текста >>

53. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества.
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина. Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща. Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени. Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни.
към текста >>

54. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те?
Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те? Те са това, което одухотворява великия свят, Макрокосмоса, което стои зад всички сетивно-физически действия, което са живите Същества зад това, което привидно ни изглежда само като външно сетивно. Обаче човекът, така както той стои в света, е едно копие, едно подобие на този велик свят. И затова в него трябва да се намира всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят. Както в силите стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове. Но сега аз трябва да кажа нещо, което при днешните състояния на нашите светогледи ще предизвика безкрайно раздразнение в нашето време.
към текста >>

И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите!
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен организъм. По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите! Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите! "
към текста >>

Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите!
По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите! Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите! "
към текста >>

Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите!
Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите! В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип. Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря!
към текста >>

55. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот.
Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>

56. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата.
Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага. Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества. Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>

57. Забележки на издателя. GA_93 Легендата за храма

Поради тежкото заболяване Рудолф Щайнер е успял да организира само първия клас, чието съдържание е дадено в Събр.
и се състояла от три класа. Виж Събр. съч. 264, 265, 266./След десетгодишна пауза тя е била наново основана през 1924 г. под името Свободна Висша школа за Духовна наука, виж «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Свободната висша школа за духовната наука Наново построяване на Гьотеанума» Събр. Съч. 260а. Поради тежкото заболяване Рудолф Щайнер е успял да организира само първия клас, чието съдържание е дадено в Събр. Съч. 270.
към текста >>

58. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност/неговата собствена духовност?
Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност/неговата собствена духовност? / в минералната природа. Ако разгледате една машина ../пропуск/
към текста >>

59. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот.
към текста >>

Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава граждански общества.
Така ние имаме два различни човешки рода. Единият се състои от първоначалните потомци на Елохим, синовете на Каин, които също се наричат Синовете на огъня. Те са онези, които обработват Земята, създават от неодушевената природа и я трансформират чрез изкуството на човека. Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава граждански общества. Друг от потомците на Каин беше Тубал-Каин, който обработвал металите. От този род произхождаше и архитектът Хирам-Абиф.
към текста >>

60. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

– Онова, което е организирано в астралното тяло.
За това е трябвало да се случи следното: Този Хела трябваше да парализира всички сили, които са възпрепятствали неговата работа върху етерното тяло. Ако имате пред себе си един човек, той има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Хела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло. Вие ще разберете защо човекът трябва да извърши това прочистване на астралното си тяло. Какво прониква в етерното тяло? – Онова, което е организирано в астралното тяло. Нещата, които живеят в астралното тяло се отпечатват върху етерното тяло. Колкото повече вие работите върху астралното си тяло, толкова повече можете да поправите неговите дефекти; астралната субстанция е тънка и мека, винаги можете отново да я доведете в равновесие. Обаче ако един човек е започнал да развива своето етерно тяло като Хела, то тогава тези качества се отпечатват върху етерното тяло и това е много по-дълготрайно.
към текста >>

Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани.
Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани. Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси. Който като окултист изследва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло. То не потъва така дълбоко в него и много по-лесно е можело да му се въздейства от астралното тяло. Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло. Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-висши възприятия чрез окултно обучение.
към текста >>

Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси.
Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани. Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси. Който като окултист изследва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло. То не потъва така дълбоко в него и много по-лесно е можело да му се въздейства от астралното тяло. Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло. Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-висши възприятия чрез окултно обучение.
към текста >>

Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши.
Хората тогава имаха съноподобно съзнание. И дори когато се разви общуването между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид. Всичко, което тогава се развиваше у човека, само се отразяваше в съзнанието. Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество. И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще.
към текста >>

Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще.
Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество. И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>

Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле.
Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле. Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация. Разрешете ми да изразя разликата между онова, което протича като вътрешно духовно течение и онова, което се проявява чрез индивидуалните личности, както, може би, най-добре може да бъде изразено: Когато се отнася до духовния живот, тогава Учителите говорят; когато се отнася само до организацията, тогава е възможно заблуждение, понеже тогава Учителите мълчат.
към текста >>

61. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава.
Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи. Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава. Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на волята към тези три принципа мъдрост, красота и сила.
към текста >>

Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос.
Който днес обръща своя поглед към звездните небеса, вижда една чудесна хармония. Тази хармония е породена, тя не е била винаги там. Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос. Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса. Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
към текста >>

Както камъните са сформирани в гръцкия храм, както те изобилстват в други форми, в объркващо разнообразие от форми, от които те стават една организирана структура, както изобилието от боите върху палитрата смислено е поставено в една картина, така цялата материя хаотично е била в други съотношения преди творческият дух да я формира в този Космос.
Всяка хармония винаги е резултат от дисхармонията на едно предишно време. Както камъните са сформирани в гръцкия храм, както те изобилстват в други форми, в объркващо разнообразие от форми, от които те стават една организирана структура, както изобилието от боите върху палитрата смислено е поставено в една картина, така цялата материя хаотично е била в други съотношения преди творческият дух да я формира в този Космос. Същото нещо се повтаря на ново равнище. И само онзи, който вижда цялото, може правилно и ясно да работи върху подробностите. Всичко, което е имало истинско значение за човешкия напредък в света, е създадено с грижа и преценка и чрез посвещение във великите закони на световния план. Онова, което денят създава е ефимерно. Онова, което е създадено през деня чрез познание на вечните закони обаче е вечно.
към текста >>

62. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Материята е вътрешно организирана и оформена според законите на трептенията на звуците.
Това се дължи на докосването с цигулковия лък, чрез което се получава тон с определени трептения и линии. Там където плочата не трепти, прахът остава, на други места се премества. Тук, чрез различните тонове можете да получите фигурите, както те са били изговаряни някога в материята, както в началото е станало чрез «словото». Материята е вътрешно организирана и оформена според законите на трептенията на звуците. От тези трептения постепенно са произлезли твърдите тела.
към текста >>

63. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила.
В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила. Нямало е също и логическо мислене и смятане. Едва през последните времена на атлантската епоха се появяват елементите на броенето. Най-висшата душевна сила постепенно става паметта. Човекът е живял в прекрасни взаимоотношения с природата. Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската култура, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно.
към текста >>

64. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка.
В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка. Колко несъвършени са, сравнени с него, страстите и поривите на аза! Азът жадува вино, бира и др., които действат разрушително през целия живот и въпреки това физическото тяло издържа атаките в продължение на десетилетия. Трябва да сме наясно как азът е внесен във физическото тяло и как то първо се е породило.
към текста >>

Растението е организирано чрез второто елементарно царство, иначе щеше да бъде кълбовидно.
Азът обаче може първо да проникне с познание минералния свят, останалите царства трябва да ги остави на съществата на елементарните царства. В минералното царство освен самото то, се намира и първото елементарно царство, поради това имаме едно оформено минерално царство. Растението е организирано чрез второто елементарно царство, иначе щеше да бъде кълбовидно. Животното е снабдено с инстинкти и в него работи третото елементарно царство. Нашият свят е нещо, вплетено едно в друго и само ако разчупим понятията си, постепенно ще можем да разбираме нещата.
към текста >>

65. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност.
Наричаме ги елементарни същества. Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност. Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност. Не бива да предполагате, че тези същества, които влизат и излизат през нашите тела – поне един определен сорт от тях, – нямат разум, интелигентност. Някои от тях са много хитри същества, които по отношение на ума и разума съвсем не приличат на човека. Нека първо да разгледаме онези същества, които се намират във висшите светове, но имат определено отношение към човека и влияния върху неговия живот.
към текста >>

Когато имате това предвид, ще можете да разберете, че човешката нервна система във физическото тяло е така изградена, че може да съществува само когато е проникната от астралното тяло, понеже тя е организирана от него, зависи от него, астралното тяло е неин творец и пазител.
В течение на двадесет и четири часа нормалният човек днес сменя будното дневно състояние със сън и от предишните разглеждания знаем, че през деня човекът се състои от четири съставни части – физическо, етерно, астрално тяло и аз, а през нощта, когато човекът заспи, физическото и етерното тяло остават в леглото, а астралното тяло и азът излизат навън. Чухме също, че тези четири съставни части на човека се проявяват във физическото тяло. Знаем, че азът има своя израз в кръвта. Кръвта със своето кръвообращение не е нищо друго освен материалното откровение на аза. И нервната система е материалното откровение на астралното тяло, жлезите – на етерното тяло, а физическото тяло е своето собствено откровение. Когато имате това предвид, ще можете да разберете, че човешката нервна система във физическото тяло е така изградена, че може да съществува само когато е проникната от астралното тяло, понеже тя е организирана от него, зависи от него, астралното тяло е неин творец и пазител. Тя може да съществува само под влиянието на астралното тяло.
към текста >>

Това, което излиза през нощта, астралното тяло, е така организирано, че е зависимо от нервната система.
Трябва да предположим, че нещата са също обратни. Това, което излиза през нощта, астралното тяло, е така организирано, че е зависимо от нервната система. Когато е извън нея, то не е на правилното място. Тогава то също трябва да бъде обгрижено от по-висши светове, трябва с него да се съединят висши, закрилящи го духове. Също и от тях може да се откъсне нещо чрез човешката душевна дейност, посредством своеобразни душевни процеси, като върху човешкото същество действаме по начин, който можем да означим с думите: да дадем погрешен съвет на някого, да натрапим погрешен съвет, да си изградим предразсъдъци, които не са достатъчно основателни, да придумаме човека и така да притиснем душата му против неговото съгласие, да упражним натиск и принудим към определено убеждение, което сами следваме фанатично.
към текста >>

66. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя.
Ние знаем, че човекът се облича в астралното тяло с помощта на тези свойства, които той притежава. Това, което присъства в това астрално тяло, предизвиква сили на притегляне по отношение на определени същества на Земята. Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път. Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя. Есенцията, субстанцията на астралното тяло повеждат човека към негова майка "Азът" на човека и го води към неговия баща. Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло. Този "Аз" се е развил, преминавайки през множество прераждания "Азът" на едни човек се различава от "Аза" на друг, и със своята сегашна същност образува особена сила на привличане към бащата. Етерното тяло се привлича от народа и семейството, астралното преди всичко към майката, а "Азът" към бащата. С това се съобразява цялата човешка структура, желаеща да слезе в ново въплъщение.
към текста >>

67. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Да припомня накратко, на планетата Слънце, предшественицата на нашата планета Земя, човек се е организирал на ниво, на което имал физическо и етерно тяло, издигайки се по този начин до нивото на развитие на растението.
Вчера ние говорихме за различните въплъщения на нашата планета за сатурновото и слънчево въплъщение. Да припомня накратко, на планетата Слънце, предшественицата на нашата планета Земя, човек се е организирал на ниво, на което имал физическо и етерно тяло, издигайки се по този начин до нивото на развитие на растението. Аз също ви разказах, доколко се различава това растително битие от това, което вие знаете за растителния свят, който ви обкръжава. В последствие видяхме, че растенията, които ни обкръжават тук, са възникнали едва на нашата планета Земя. Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения. Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е.
към текста >>

68. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тук се подготвя и организира в своята си същност всичкото зло.
Пред онзи, който се съсредоточи върху него с прилагане на окултно развита сила, ще се появи нещо напълно необичайно. Например, растението там ще се превърне в безкрайно множество елементали, и също и също ще се случи със всеки предмет. Силата, която се излъчва на повърхността на Земята от този слой, има вина за това, че изобщо на земята съществува вражда и дисхармония. Хората трябва да действат хармонично, за да преодоляват разделящата сили на този слой. Тази сила и беше заложена в Земята, за да могат хората самостоятелно да установяват хармонията. Тук се подготвя и организира в своята си същност всичкото зло. Инициатор на раздора така са устроени, че върху тях този слой оказва особенно въздействие. Това се знае от всеки, който е писал, основавайки се на окултното знание. В своята "Божествена комедия" Данте описва този слой в образа на Каин. От тук и кавгата между братята: Каин и Авел. Този слой внася в света самата субстанция на злото.
към текста >>

69. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Човек трябва да се стреми така да организира живота си, че везните да останат водоравни, тъй като посредством културните отношения, в които човек бива поставен, често се стига до съществени изменения.
Навсякъде в човешкия живот се сблъскваме с тези две тенденции, които са свързани с втвърдяване и омекотяване на определени органи. Важно е тези две тенденции да се уравновесяват. Човек трябва да се стреми така да организира живота си, че везните да останат водоравни, тъй като посредством културните отношения, в които човек бива поставен, често се стига до съществени изменения. Например ако разделим земеделците от земята, ако им отнемем живота природата, средата, в която живеят от поколения, и ги заселим в града при фабриките и т.н. то те ще изгубят, то с тази промяна в живота им те съвършено ще изгубят хармонията, равновесието между втвърдяващите и омекотяващите сили в техния организъм. Това са причините в духовния свят. Действията във физическия вие можете да видите сами. Предположете, че омекотяващите сили вземат надмощие тогава биха се проявили болести на културата от рода на рахит и други подобни.
към текста >>

70. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв.
Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение. Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв. Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности. След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв. С тези духовнонаучни факти напълно се съгласува това, което неотдавна беше открито в една бернска лаборатория: кръвта не може да бъде приравнена с хлорофила. И това е именно така, защото тя се е образувала по-късно. Ние трябва да си представим, че кръвта зависи от субстанционалността на химичния елемент “желязо”. Аз особено говоря за това, защото някой би могъл да каже, че не бива да се говори за сходство на хлорофила с кръвта. Съвременната наука открива, че кръвта съдържа желязо, докато в хлорофила не се съдържа.
към текста >>

71. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация.
Но така е само до известна степен. След това става нещо различно. Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе. Да вземем например маймуната. Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество. В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация. То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н. За лъвовете също е така. Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад.
към текста >>

72. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано.
И между това, както в течение на целия този период чак до наше време съединението на етерното и физическо тяло все повече укрепвало, станало вътрешно все по-тясно и по-близко, човекът и сега се движи към такъв период в бъдещето, когато етерното тяло постепенно ще се отделя и ще става самостоятелно. И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави.
към текста >>

73. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Тогава той констатира, че освен физическата конска глава, удължена до най-крайната извивка на муцуната, е налице и една етерна прибавка, така че ясновидецът си казва: Тази етерна глава далеч надхвърля по размери физическата глава на коня и е много по-мощно организирана.
За ясновидеца тази разлика между човека и животното не подлежи на съмнение. Да предположим, че пред ясновидеца застават един кон и един човек. Тогава той констатира, че освен физическата конска глава, удължена до най-крайната извивка на муцуната, е налице и една етерна прибавка, така че ясновидецът си казва: Тази етерна глава далеч надхвърля по размери физическата глава на коня и е много по-мощно организирана. При коня тези две глави не се покриват. При днешния човек ясновидецът открива, че по форма и големина, етерната глава съвпада почти напълно с физическата глава. За ясновидеца особено гротескна гледка представлява слонът, чиято етерна глава е забележително голяма; така че за ясновидеца слонът е едно гротескно животно. Обаче при днешния човек физическата и етерната глава се покриват; по форма и големина те са почти еднакви. Но това не винаги е било така.
към текста >>

74. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Защото днес при нормалното състояние астралното тяло на човека е така организирано, че то не може да възприема за самото себе си това, което се намира около него.
Съзнанието, което имаме при дневната будност, се състои в това, че ние възприемаме сетивните неща около нас и ги свързваме чрез понятия, които могат да бъдат образувани също чрез един сетивен инструмент, чрез човешкия мозък. След това, всяка вечер от най-нисшите членове на човешкото същество, от физическото и етерното тела, излизат астралното тяло и Азът и с това за съзнанието на съвременния човек сетивните предмети потъват в тъмнина, но не само това, а до новото пробуждане съществува това, което се нарича пълно безсъзнание. Около човека настъпва тъмнина. Защото днес при нормалното състояние астралното тяло на човека е така организирано, че то не може да възприема за самото себе си това, което се намира около него. То се нуждае от инструмент. А този инструмент са физическите сетива. Ето защо то трябва да се потопи сутрин във физическото тяло и да си служи със сетивните инструменти. Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят? Защо не възприема то нищо?
към текста >>

75. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Всичко на стария Сатурн е топли на, обаче организирана, диференцирана топлина.
Топлината е единственото от днешните състояния, което ние бихме намерили на стария Сатурн. Обаче това е особен вид топлина. Тази топлина не се проявява еднакво на всички места. Вие бихте открили, че на някои места, тя е по-висока, а на други места по-ниска. Отделните места са по-топли, друг и по-студени, така щото, ако бихте съединили местата с еднаква топлина чрез линии, биха се получили фигури, които биха се различавала само чрез различните топлинни състояния. Всичко на стария Сатурн е топли на, обаче организирана, диференцирана топлина. Ако бихте изходили целия Сатурн по този начин, вие бихте си казали: "Там има вече нещо, но нещо, което аз мога да възприемам само чрез различните състояния на топлина. "
към текста >>

76. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека.
И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека. В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно. Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие. Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло. Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни.
към текста >>

77. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
Хората, които днес живеят на земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде никаква трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж за винаги това, което може да достави радост от предметите на Земята. Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло. С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят. Хората ще живеят сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с помощта на Христа. Те ще са си създали една хармония между астралното тяло и етерното тяло, Христовия Принцип ще е създал именно тази хармония.
към текста >>

78. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта.
Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите. Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят. Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта. Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството. Египтяните не правеха мумиите поради хрумването на този или онзи; именно тогава човечеството беше насочвано от определени висши индивидуалности, които разпореждаха да се върши това, което е правилно. Човешките действия бяха подчинени на авторитета. В школите на посветените добре знаеха, че нашата епоха е свързана с Третата следатлантска епоха; още тогава тези тайнствени връзки между епохите бяха ясни за жреците и тъкмо те разпореждаха мумифицирането с далечната цел: Един ден душите да извличат духовните си опитности от външния физически свят.
към текста >>

79. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества.
Нашата физическа наука създава хипотези, които са чиста фантазия. Тя учи, че една огромна мъглявина е съществувала отначало и се е простирала до пределите на съвременния Сатурн; тази мъглявина, състояща се само от пари, никога не е съществувала. Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището. Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. !
към текста >>

80. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго.
към текста >>

Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>

Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
към текста >>

Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>

Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено.
към текста >>

81. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но всички сили за организирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло.
А сега нека си представим най-коренната промяна в човешката природа, която е станала от атлантската катастрофа насам, през първата велика култура на човечеството в следатлантската епоха, в древна Индия и древна Персия, през Египто-халдейската и Гръко-латинската културни епохи до нашето време. Вие знаете, че преди атлантската катастрофа съчетанието на отделните членове на човешката природа е било различно от това в следващите времена. Съвместното действие на етерното тяло и на физическото тяло не е било преди великата атлантска катастрофа такова, каквото е било по-късно Етерното тяло на главата например, е било много по-силно развито в сравнение на физическата глава и е било по-слабо свързано с нея. Развитието напред се изразява именно в това, че връзката между етерното тяло и физическото тяло става все по-здрава и двете тела стават все по-подобни едно на друго. Но всички сили за организирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло. Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън силите, които изграждаха физическото тяло. След това тези сили се прибираха в пространството на физическото тяло и днес те действуват оживява що и възбуждащо повече отвътре. Но това трябваше тепърва да се образува. Стана едно бавно вмъкване на етерното тяло във физическото. И когато искаме да разберем древната Индийска култура, трябва да ни бъде ясно, че тогава устройството на човешкото същество е било различно от това през Египто-халдейската епоха.
към текста >>

С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло.
Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим. Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата. Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло.
към текста >>

Тогава човекът е бил още така организиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо сетиво но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността.
Не е било обаче така в древната индийска епоха. Тогава човекът е бил още така организиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо сетиво но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността. Той можел да чувствува това, което другият е хранел вътре в себе си като мисли и чувства спрямо него. В душата му се явявало също така едно изживяване, каквото днес Вие имате чрез сетивото на осезанието, предизвикано от симпатията или антипатията, която живеела в другия. Той чувствувал това, което ставало физически-душевно. В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят. Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес.
към текста >>

82. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика.
Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава?
към текста >>

83. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела.
Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела. Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието. Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие. Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания. Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света. Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен.
към текста >>

84. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

За това е бил избран именно древноеврейският народ, който е можел да предложи такава телесност, организирана чак до най-фините мозъчни влакна по такъв начин, че това, което наричаме познание за света, да се осъществява без влиянието на древното ясновидство.
За да стане това възможно, цялата история на древноеврейския народ е трябвало да протече именно така, както е протекла. Акаша хрониката ни разкрива, че това, което се съдържа в Стария Завет, действително съвпада с историческите факти. В древноеврейския народ всичко е трябвало да се насочва така, че в края на краищата, да завърши в личността на Исус от Витлеем. Но за това са били необходими особени условия. Било е необходимо, от общия сбор на културите от следатлантското време да бъде взето това, което повече от всичко е било способно да развива в човечеството сили за това, човечеството да може да постави нещо на мястото на древните ясновидски способности. За това е бил избран именно древноеврейският народ, който е можел да предложи такава телесност, организирана чак до най-фините мозъчни влакна по такъв начин, че това, което наричаме познание за света, да се осъществява без влиянието на древното ясновидство. Това е трябвало да бъде мисията на този народ. Действително, в прародителя на този народ, в Авраам, била избрана такава индивидуалност, че нейната телесност е била подходящия инструмент за разсъдъчното мислене. Във всичко, което преди това е било велико и значително, още присъствало последействието на древното ясновиждане. Но сега трябвало да бъде избрана личност, чиито мозък бил във висша степен предназначен да не позволява да проникват и да се намесват ясновидски имагинации и интуиции, бил предназначен за чисто разсъдъчно разглеждане на нещата. Но за това е бил необходим особено устроен мозък и е трябвало да бъде избрана личност, която е притежавала този мозък.
към текста >>

В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло.
Благодарение на тази преданост на Авраам към Яхве, става възможно действителното продължение на това, което досега са създавали боговете. Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената. Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето. Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето. В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>

85. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

От вече казаното можете да разберете, че в Авраам е бил избран човек, който е бил така организиран, че в необходимия момент от потомците му да може да се роди Исус.
Ако разбираме нещата от вътрешната им страна, много скоро се оказва, че това не е само фанатизирано ругаене, но зад него в действителност е скрито висше значение и дълбок смисъл. Но този смисъл може да се разбере, само ако се отчете особения стремеж на древноеврейския народ. От вече казаното можете да разберете, че в Авраам е бил избран човек, който е бил така организиран, че в необходимия момент от потомците му да може да се роди Исус. Но за това е трябвало да се развият присъстващите зачатъци в Авраам. Трябва да си изясним, че за развитието на тези зачатъци е било необходимо винаги нещо да бъде отхвърлено. Видяхме вече как е бил отхвърлен Йосиф. Но и преди вече нещо е било отхвърлено, например, Исав, прародителят на идумеите, тъй като в него също оставало нещо от древното наследство. Трябвало е да се запази само това, което е било разположено в ясно определената посока.
към текста >>

86. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Числото „седем“ често се споменава, когато говорим за антропософската мъдрост и разбирането на света, в което също се изразява определена закономерност, защото развитието се осъществява в седморно организиран ход на времето.
Тъй като за проблема Христос се говори именно в течение на последните години, ще отбележа, че Немската секция завърши своя първи седемгодишен цикъл. Когато тя беше основана преди седем години, в нея имаше около десет клона. Сега броят им нарасна, те са повече от четиридесет. Числото „седем“ често се споменава, когато говорим за антропософската мъдрост и разбирането на света, в което също се изразява определена закономерност, защото развитието се осъществява в седморно организиран ход на времето. Да си спомним за това, което вече видяхме в развитието на нашата Земя; тя преминава през седем планетарни състояния. Така и в малкото, зад всеки отделен факт от мировото развитие, както и зад такова движение, каквото е духовнонаучното, живее законът на числото „седем“. Този, който се вгледа по-дълбоко в нашето движение, ще види, че разигравайки се в определено отношение напълно закономерно, в него завърши седемгодишен кръгооборот и сега се намираме в решаваща точка, където се повтаря това, което е било заложено преди седем години, но се повтаря на по-високо ниво и в същото време, като кръгооборот се завръща в самото себе си; това може да стане благодарение на това, че работихме наистина в духовен смисъл, не работихме произволно и случайно, а закономерно.
към текста >>

87. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек.
Да си поставим въпроса: защо постигането на самопознание е така трудно? Човекът е твърде сложно същество. Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно. По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек. Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса. Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения. Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>

88. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
Така както тук на земята животинската област стои като трета област над минералната и растителната, така отвъд прага ние възприемаме като трета област областта на известни йерархии, една област със същества, които никога не преживяват земни въплъщения, но с които ние влизаме в отношения между смърт и едно ново раждане. Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите. Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
към текста >>

89. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация.
Дори и днес, в своето обикновено съзнание, човек е все още изложен както на луциферическите изкушения, бликащи от страстите и афектите на неговото астрално тяло, така и на ариманическите изкушения, под формата на погрешни съждения за външния свят. Доколкото се намира в една от своите поредни инкарнации, човешкият живот има следната особеност: Човешките представи се издигат като една бариера, която пречи на Луцифер и Ариман да проникнат по-дълбоко в човешката същност; обаче това, което човек върши, се превръща в обект на морална или интелектуална оценка. Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото мислене, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот. Обаче след като мине през Портата на смъртта, човек остава без своите представи; те просто изчезват, защото до този миг са били свързани с физическия инструмент на мозъка. Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация. Сега всички грешки и заблуждения, породени от изкушенията на Ариман, се превръщат в болестотворни сили и те започват да атакуват човека чрез неговото етерно тяло; докато отклоненията в моралния живот се превръщат в болестотворни причини, които имат своята отправна точка предимно в астралното тяло.
към текста >>

90. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Сега се променя самият характер на предишните му душевни изживявания и те метаморфозират в градивни, в организиращи сили.
И друг път съм споменавал, че това „потъване" е най-силно, когато човек минава през Портата на смъртта и продължава своя път между смъртта и поредното си ново раждане. Сега се променя самият характер на предишните му душевни изживявания и те метаморфозират в градивни, в организиращи сили. Сега, в живота между смъртта и новото раждане, душевните опитности наистина метаморфозират в пластични сили, в градивни сили, и те вземат активно участие в строежа на тялото, където ще се осъществи следващата инкарнация. Да, сега в градивните сили, човек има всъщност резултата от всичко онова, което по-рано беше съдържание на неговия душевен живот, а в определени случаи и съдържание на неговия съзнателен представен живот.
към текста >>

Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>

91. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Всъщност от етерната аура зависи само онази част на външния свят, която е свързана с основния организиращ принцип на живота.
Обикновено хората го произнасят като една абстрактна истина. И когато трябва да навлязат в някои конкретни подробности, те просто го забравят и предпочитат да останат в сферата на материалистичното съзнание, фактически онова, което застава толкова тайнствено пред нас, когато, проучваме земите на този или онзи народ, е именно етерната аура на съответната географска област. Това, което физическите очи виждат в зелената растителна покривка на Земята, в особената конфигурация на терена и т.н., е общо взето само Майя, илюзия; то е по-скоро едно сгъстяване на всичко онова, което действува в етерната аура. Всъщност от етерната аура зависи само онази част на външния свят, която е свързана с основния организиращ принцип на живота.
към текста >>

Тук етерното тяло на народа не може да разпростре навътре своята организираща сила.
Архангелите се подчиняват на духовните закони и не могат да се намесват в областта на физическите закони. Следователно, влиянието на Архангелите не се простира до там, където са в сила чисто физическите закони, обуславящи примерно формата на планинските вериги, почвения състав и т.н. Да, Архангелите не са толкова напреднали в своето развитие, че да се намесват направо в чисто физическите отношения. И понеже не могат да вършат това, за определен период от време, те са принудени, бих казал, да странствуват над Земята и да се въплъщават в това, което наричаме конфигурация на терена като в един вид физическо тяло, следователно в това, което е подчинено на физическите закономерности. Тук етерното тяло на народа не може да разпростре навътре своята организираща сила. Ето защо народите търсят подходящата за тях територия и от бракосъчетанието на етерното тяло, което междувременно е повлияно от определени духовно-душевни сили, и физическата географска област възниква онзи вълшебен полъх, който витае около всеки народ и този полъх може да бъде усетен от всеки човек, дори и без да е ясновидец, а от човека, разполагащ с ясновиждащо съзнание този полъх около съответния народ, около съответната страна, може да бъде видян съвсем ясно и точно.
към текста >>

Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и организирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества.
Вчера аз посочих, че съществуват и други сили, Пра-началата, или Духовете на Личността, които в хода на Земната епоха са израз на това, което наричаме Дух на Времето. Импулсирани от техния собствен Аз, от техния собствен душевен организъм, те проникват във физическото тяло и привеждат в движение неговите специфични сили. Следователно, ние трябва да предположим, че когато в определен момент констатираме действията, присъщи за един Дух на Времето, тогава настъпва нещо, чрез което цялото човечество постига един голям напредък в своето развитие и този напредък е свързан с известно влияние върху физическите сили, постигнато в рамките на нашата Земна епоха. За да си представите всичко това, необходимо е само да размислите, че за да възникнат едни или други събития в Духа на Времето, действително са необходими физически предпоставки. Биха ли могли, примерно, Кеплер, Коперник или Перикъл да живеят в други епохи, различни от тези, в които са се родили? Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и организирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества. Тук става дума за физически отношения и ние не трябва да си ги представяме като някакви груби материал ни изделия, а като определени конфигурации във физическата цялост на нашата Земя. Понякога дадена конфигурация изпъква съвсем отчетливо; друг път, когато Духът на Времето засили своята активност, възниква друга физическа констелация. Размислете само върху това, че когато хората бяха достатъчно напреднали и разполагаха с шлифовани стъкла, случайно играещи деца в една шлифовъчна работилница ги съчетаха по такъв начин, че се получи оптическата характеристика на далекогледа, или с други думи: откривателят на далекогледа трябваше просто да превърне резултата от детинската игра в един технически инструмент.
към текста >>

92. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

И тук ние се докосваме до онези сили много моля да не се изопачава това, което ще кажа, понеже нещата се отнасят не до конкретни личности, а до физическите организиращи сили, които не са идентични с ядрото на човешката личност и представляват естествената жизнена среда за естественото развитие на човека докосваме се до онези сили, които имат много общо с умирането на човека, с онези негови качества, които принадлежат към последната третина от живота му.
Ако продължим въпросната линия в посока на Запад, ние ще се окажем в Америка, т.е. в онези области, където действуват силите, имащи отношение към качествата, които са характерни за възрастта след средната третина от човешкия живот. И тук ние се докосваме до онези сили много моля да не се изопачава това, което ще кажа, понеже нещата се отнасят не до конкретни личности, а до физическите организиращи сили, които не са идентични с ядрото на човешката личност и представляват естествената жизнена среда за естественото развитие на човека докосваме се до онези сили, които имат много общо с умирането на човека, с онези негови качества, които принадлежат към последната третина от живота му. Тази закономерно протичаща линия е една реалност, една истина; тя е една действителна крива, израз на закономерните действия, упражнявани върху човека от страна на нашата Земя. Силите, които определят човешките раси, следват точно тази линия. Индианското население измря не защото това се харесваше на европейците, а защото то трябваше да завладее онези сили, които по-късно го изличиха от лицето на Земята. От особеностите на тази линия зависи всичко онова, което става в рамките на съответната раса и което е предизвикано от силите, намиращи се извън влиянието на нормалните Духове на Формата. Там, където се проявяват расовите признаци, свръхестествените сили действуват именно по този начин.
към текста >>

93. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество.
И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието. Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност. Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване. Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи. Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество. Нека си представим този образ!
към текста >>

Призовете този образ, който се опитах да обрисувам, пред душите си, това живо тъкане на нещо духовно в нещо материално и призовете пред душата си вътрешната душевна сила, която произвежда тъкането, организирането в материята и за момент се абстрахирайте от всичко останало: Тогава ще имате пред себе си това, което живееше в душата на един древноеврейски мъдрец, когато звуците Берешит проникваха тази душа.
Призовете този образ, който се опитах да обрисувам, пред душите си, това живо тъкане на нещо духовно в нещо материално и призовете пред душата си вътрешната душевна сила, която произвежда тъкането, организирането в материята и за момент се абстрахирайте от всичко останало: Тогава ще имате пред себе си това, което живееше в душата на един древноеврейски мъдрец, когато звуците Берешит проникваха тази душа. Бет, първата буква на тази дума, извикваше тъкането на материята, материалното тъкане на черупката, на мантията; вторият съставен звук Реш, извикваше лицевото естество на духовните Същества, които тъчаха в тази мантия, и Шит, третият звук, третата буква извикваше пробождащата сила, която се възмогна отвътре, за да се изяви.
към текста >>

94. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури.
Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние. Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер. От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха. Това ни довежда близо до този по-тънък елемент, който се намира над светлината.
към текста >>

Но от къде е организирана човешката форма?
Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината".
към текста >>

Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество.
Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим.
към текста >>

Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето.
Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>

Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите.
Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>

Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината".
Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>

Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите.
Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>

Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим.
Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>

Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>

Чрез какво може да бъде тя организирана и превърната в човешка форма?
Нека се запитаме: чрез какво човекът, според Духовната наука, а не според дилетантната днешна наука, чрез какво човекът е станал такъв, какъвто той е днес? Чрез какво е получил той своята определена форма, която го различава от всички останали живи същества от околната среда; кое го прави всъщност човек? Какво тъче през тази човешка форма? Ако човек не си слага никаква превръзка пред очите, извънредно лесно е да се каже, кое прави от човека човек: Това, което той има и всички останали същества около него в земното съществуване нямат говорът, който се изразява в звуци, това го прави човек. Представете си животинската форма! Чрез какво може да бъде тя организирана и превърната в човешка форма? Какво трябва да се внесе в нея, за да стане тя човешка форма? Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание. Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори? Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас. Именно звучността създава от животинската форма човешката форма.
към текста >>

Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас.
Представете си животинската форма! Чрез какво може да бъде тя организирана и превърната в човешка форма? Какво трябва да се внесе в нея, за да стане тя човешка форма? Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание. Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори? Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас. Именно звучността създава от животинската форма човешката форма. Следователно, как можем да чувствуваме Космоса образно? Как можем да почувствуваме това, което аз описах пред вашата душа в образи, построих подробно образ по образ от елементарното състояние? Как можем да почувствуваме формата на макрокосмическия човек, да го почувствуваме вътрешно? Когато започнем да чувствуваме, как звукът преминава във форма.
към текста >>

95. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство.
Така следователно ние трябва да очакваме, да видим възникващо по един нов начин това, което през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване се е развило постепенно. Ето защо, нека първо се запитаме: Какви са били особените състояния, в които е било потопено развитието на тези три планетарни форми? Можем да кажем ..../липсва малко текст/.... ната наука" всичко е било в един вид минерално състояние. Това, което е съществувало там като първа заложба на човека, което е съставлявало въобще цялата маса на Стария Сатурн, е било в един вид минерално състояние. При това не трябва да си представяме днешната минерална форма; защото старият Сатурн не съществуваше още в течна или твърда форма, а беше съставен само от тъчаща едно в друго топлина. Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство. Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално състояние, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално състояние като днешното, с твърди форми, а едно състояние сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони. След това идва Слънчевото състояние. Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго.
към текста >>

96. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото.
Едно друго разклонение прекоси Африка и внесе там туранския елемент. А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено. Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ. Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>

Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото.
А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено. Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ. Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>

У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото.
С този народ се случи нещо особено. Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ. Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>

97. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка. Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам. Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи. И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти. А за онези времена това беше достатъчно.
към текста >>

98. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила.
Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа. До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила. Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>

99. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Да, организиращият принцип на новите общности вече под формата на онзи жизнен етер, който внася порядък в живота се влива в тялото на Земята чрез Христовото дело.
Предишните форми на братство се изграждаха според кръвното родство. Мария е майката, и детето е нейна кръвна рожба. Обаче това, което чрез любовта може да свърже една душа с друга, то ще тържествува единствено поради саможертвата на Христос Исус. На ученика, когото Той „любеше", Христос посочва не кръвната майка, а в един изцяло духовен смисъл той му посочва своята собствена майка. Ето колко обновяващо прозвучава от кръста това, което човечеството отдавна беше изгубило: „Жено, ето сина ти" и „Ето майка ти" (Йоан 19, 26-27). Да, организиращият принцип на новите общности вече под формата на онзи жизнен етер, който внася порядък в живота се влива в тялото на Земята чрез Христовото дело.
към текста >>

100. Лекция пета GA_126 Окултна история

Последният от кръстоносните походи, осмият, бил организиран през 1270 г.
6. Няколко вълни мощни военни експедиции на Запада, предприети от началото на XI век за освобождение на Светите Земи от нахлулите там селджукски турци. Последният от кръстоносните походи, осмият, бил организиран през 1270 г.
към текста >>

101. Съдържание GA_128 Окултна физиология

Организиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на органите в него.
Кожата като израз на Аза и на човешкото съзнание. Кръвната система като носител на Аза в цялостното устройство. Разлика между жизнения процес и процеса на преместване на веществата. Себе-осъзнаване на организма чрез отделянето на вещества във вътрешността на организма. Организиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на органите в него. Кръвната система като тази система сред органите която най-силно бива определяна от азовите изживявания. Костната система, най-стария вид хранителен процес в еволюцията: непроменяемостта на костната система; кръвната система като нейна противоположност: костната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси. По въпроса за Френологията.
към текста >>

102. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност.
към текста >>

Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси.
Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси. И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува. В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н.
към текста >>

103. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз.
Освен това ние обърнахме внимание на следното, а именно че това, което ние приемаме за съзнателна дейност на Аза, в основата си представлява само част от човешкото същество и че под прага на това, което по този начин се появява на хоризонта на нашето съзнание, се разиграват процеси, намиращи се под съзнанието и които като че ли биват държани настрана от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Разглеждайки нещата от различни страни , ние обърнахме внимание на това, че тези процеси, протичащи под съзнанието, също така се намират в известна взаимовръзка с нашия Аз. За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз. Така азовото устройство израства от без съзнателното насреща на съзнателното азово устройство. За нас човекът като че ли се разделя на две части: от една страна върху устройството въздействува съзнателното азово устройство, а от другата страна в човека нахлува несъзнателното азово устройство (виж рис. № 24).
към текста >>

104. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Тук обаче, след като сме застанали така във вътрешността на организма, трябва да отбележим следната своеобразност, че организмът от своя страна също трябва вътрешно да се организира и да се диференцира.
Тук обаче, след като сме застанали така във вътрешността на организма, трябва да отбележим следната своеобразност, че организмът от своя страна също трябва вътрешно да се организира и да се диференцира. За изпълнението на многообразните си функции той трябва да разполага с множество органи, за своите вътрешни задачи той има нужда от много, много неща. Това, което трябва да бъде постигнато, може да бъде постигнато единствено по следния начин: ще разберем, как може да бъде постигнато то, ако си представим, че на първо време само хранителният поток бива преобразен от седемте органа, чрез самата вътрешна планетарна система, и че за нашето съзнание тази дейност остава скрита чрез симпатиковата нервна система. В този случай би станало нещо, чрез което човекът никога вече не би могъл да разгърне себе си до същество, притежаващо съзнание, нещо, чрез което той не би могъл да има и най-притъпената форма на съзнание, каквато той има днес. Защото нали всичко, което става тук, бива задържано. Трябва да се установи връзка между тези, построени отвън навътре органни системи и това, което се намира по-нататък във вътрешността на човешкия организъм.
към текста >>

Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца.
Защото човек или го приема за чиста глупост, тогава то просто споделя съдбата, която за мнозина е съдба на цялата Антропософия: т.е. че това е нищо. В такъв случай Антропософията изобщо би трябвало да мълчи, след като не желае да говори за неща, които хората днес все още не искат да приемат и които те разглеждат като безсмислие. Но ако продължим и проследим животинската природа във въздействието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери. Нещо обаче сте разбрали: че човешкия организъм представлява сложна система от отделни органи и инструменти, намиращи се на различни стъпала на развитието, на съвсем различни стъпала на развитието, които по най-разнообразен начин са свързани с цялостния организъм. Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца. Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-старото. Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него. След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък. Това отново е една много важна гледна точка. Когато днес разглеждаме лимфната система с всичко, което принадлежи към нея, то пред себе си имаме нещо, което, ако не беше останало за творено, но ако би се разтворило към ново стъпало в процеса на развитие, би прогресирало по подобен начин, както гръбначният мозък е еволюирал до главен мозък и би се развило до храносмилателна и кръвна система.
към текста >>

105. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Те вярват, че човешката природа винаги е била организирана по един и същи начин.
Обаче това етерно тяло е така устроено, че когато го изследваме по духовно-научен път, там ние действително можем да установим как в хода на времето човекът е подложен на много повече изменения, отколкото обикновено смятаме. Всички ние знаем, че човекът преминава през различни инкарнации. Има дълбок смисъл в това, че ние отново и отново се инкарнираме. Но хората са късогледи. Те вярват, че човешката природа винаги е била организирана по един и същи начин. Човешката организация се променя от едно столетие в друго, само че не е възможно това да се установи външно.
към текста >>

106. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Обаче ние уточнихме: Това, което се разпада, съвсем не е онова, което така да се каже божествените Духове са подготвили в хода на три планетарни въплъщения, за да се появи на Земята като човешко физическо тяло; но това, което вчера нарекохме „фантом“, то принадлежи към физическото тяло така, както например първообразът привлича и организира материалните субстанции, които изграждат нашето физическо тяло.
Но какво представлява това огледало? Ние стигаме до отговор на този въпрос, само ако се задълбочим в окултните изследвания, или казано с други думи, ако с помощта на Хрониката Акаша се пренесем в самото начало на Земната епоха, установявайки, че именно в началото на Земната епоха, т.е. след епохата на Старата Луна, този огледален апарат, външното физическо тяло, е претърпяло съществена промяна поради влиянието на Луцифер, станало е съвсем различно от това, което би било, ако не съществуваше влиянието на Луцифер. Вчера ние посочихме какво представлява физическото тяло за земния човек. То е нещо, което се разпада веднага след като човекът мине през Портата на смъртта. Обаче ние уточнихме: Това, което се разпада, съвсем не е онова, което така да се каже божествените Духове са подготвили в хода на три планетарни въплъщения, за да се появи на Земята като човешко физическо тяло; но това, което вчера нарекохме „фантом“, то принадлежи към физическото тяло така, както например първообразът привлича и организира материалните субстанции, които изграждат нашето физическо тяло. Ако не би настъпило луциферическото влияние, тогава в началото на Земната епоха човекът щеше да притежава в максимална степен този „фантом“ с неговото физическо тяло. Обаче в човешката организация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, проникнаха влиянията на Луцифер и последицата от това беше разрушението на фантома на физическото тяло. Както ще видим после, тъкмо това е събитието, което Библията символично описва като „грехопадение“ и допълва, че грехопадението беше последвано от „смъртта“. Смъртта представляваше именно разрушението на фантома на физическото тяло. Да, логичната последица от това разрушение беше тази, че минавайки през Портата на смъртта, човекът трябваше да стане свидетел, как неговото физическо тяло се разпада.
към текста >>

107. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“.
За сравнението на душата с паметта можем също така да се позовем на съвременната естествена наука. През 1870 г. естествоизпитателят Евалд Херинг публикува едно изследване под заглавие: „За паметта като всеобща функция на организираната материя“. И Ернст Хекел приема възгледите на Херинг. В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми.
към текста >>

108. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

Евалд Херинг, "За паметта като обща функция на организираната материя", Виена, 1870 г.
Стр. 38. Евалд Херинг, "За паметта като обща функция на организираната материя", Виена, 1870 г.
към текста >>

109. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Докато в общи линии всеки човек е организиран в посока нагоре, то в частност неговата речева организация, започвайки от сърцето и гръкляна, включва говорните органи, които ще го отведат още по-нагоре в духовния свят.
За втора съществена особеност на човешката фигура можем да приемем факта, че човек поражда в себе си звуци и тонове, т.е. той е едно говорещо същество. Сериозно се замислете, че това наистина е много съществено за човека. Това е второто. Докато в общи линии всеки човек е организиран в посока нагоре, то в частност неговата речева организация, започвайки от сърцето и гръкляна, включва говорните органи, които ще го отведат още по-нагоре в духовния свят. Замислете се над човека и ще откриете, че всички негови пропорции и части са организирани според тонообразуването. И така, ние можем да кажем, че втората особеност на човешката фигура, това е говорното устройство.
към текста >>

Замислете се над човека и ще откриете, че всички негови пропорции и части са организирани според тонообразуването.
За втора съществена особеност на човешката фигура можем да приемем факта, че човек поражда в себе си звуци и тонове, т.е. той е едно говорещо същество. Сериозно се замислете, че това наистина е много съществено за човека. Това е второто. Докато в общи линии всеки човек е организиран в посока нагоре, то в частност неговата речева организация, започвайки от сърцето и гръкляна, включва говорните органи, които ще го отведат още по-нагоре в духовния свят. Замислете се над човека и ще откриете, че всички негови пропорции и части са организирани според тонообразуването. И така, ние можем да кажем, че втората особеност на човешката фигура, това е говорното устройство.
към текста >>

110. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

После посочихме, така да се каже, в посока нагоре, организиращата сила на тонообразуването, на говора.
А сега нека покажем тези трима човеци пред нашите учудени души. При вчерашното изброяване на 12-те съставни части, ние започнахме с това, което нарекохме "изправен стоеж". После посочихме, така да се каже, в посока нагоре, организиращата сила на тонообразуването, на говора. На трето място беше симетрията.
към текста >>

Органът на мъжкия пол е организиран от "средния човек" в допълващо съответствие с размножителните органи на женския пол.
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени към условията на външния свят. (Тук ние трябва да обсъждаме тези неща съвсем правилно и с най-голяма научна сериозност.) Спрямо външната природа, размножителните органи са така нагодени, че те свързват единия пол с другия пол. Органът на мъжкия пол е организиран от "средния човек" в допълващо съответствие с размножителните органи на женския пол. И така, на трето място ние говорим за размножителните органи като за "Скорпион" и ги обозначаваме със знака.
към текста >>

111. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В онези древни времена човекът беше така организиран, че неговият мозък се подлагаше най-вече на силните Лунни въздействия.
В онези древни времена човекът беше така организиран, че неговият мозък се подлагаше най-вече на силните Лунни въздействия. При това нещата бяха така устроени, че древното ясновиждане изцяло зависеше от фазите на Луната. В продължение на 14 дни това древно ясновиждане постепенно нарастваше, а след това през следващите 14 дни то бавно угасваше. И точно по средата на един такъв месечен цикъл, Лунното действие беше изключително силно. Всъщност това древно ясновиждане протичаше така, че в определени моменти хората знаеха: "Да, сега ние сме несъмнено Слънчеви хора, Слънчеви същества." И те стигаха до това знание благодарение на факта, че посредством вътрешните представи на мозъка, можеха да възприемат Слънцето. Но всичко това беше възможно само чрез Лунното действие.
към текста >>

112. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят. Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си. Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека. Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
към текста >>

113. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло.
И какво беше характерно за тези душевни състояния? Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание. Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята.
към текста >>

114. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите.
Ние нямаме понятие за това, което се разиграва непосредствено под прага на съзнанието, когато астралното тяло има изживявания от непосредственото настояще, а още по-малко за това как е изградено астралното тяло в своята структура, в своята формация, от какво се състои, какви са неговите елементи, неговите същности. Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите. Там долу в астралното тяло има много сили, също както и в дълбините на морето, които не могат да се видят, когато се наблюдава вълнението на повърхността. И както вълнението на повърхността се отнася към това, което е долу в морето, така се отнася съзнателният Аз към това, което се разиграва долу в астралното тяло. Там трябва да се появи гмурецът, който да се потопи в този свят на астралното тяло и този гмурец е точно само ясновидецът.
към текста >>

115. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз. В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот. Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела. Душевно ние се развиваме съвсем различно, отколкото се развиват нашите тела.
към текста >>

Ние умираме, понеже сме организирани по определен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие.
Ако внимаваме за това, което окултистът може да ни научи, достигаме до едно своеобразно познание. Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което предизвиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност представляваме една двойнственост. Ние умираме, понеже сме организирани по определен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие. Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт. На нас ни се припомня, че нашето азово развитие протича съвсем отделно от нашата организация. Откъде идва този своеобразен факт на двустранност в човешката природа?
към текста >>

116. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация. За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория. Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация. Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен. Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда. Това е най-пълното продължение.
към текста >>

Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация. За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория. Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация. Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен. Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда. Това е най-пълното продължение.
към текста >>

да приема органите на растенията така, както се предлагат външно, и от там ги организира по-нататък в самия себе си.
Ако всички неща биха стояли така, че винаги би могло да бъде направено това, което най-много отговаря на природата, ние бихме могли да кажем: най-близко до природата би било, човекът просто да продължи организационния процес от там, където го е довело растението, т. е. да приема органите на растенията така, както се предлагат външно, и от там ги организира по-нататък в самия себе си. Това би било една права линия на организацията, която не би била никъде прекъсната: от неживото вещество до растението, до определена точка на организацията, и от тази точка до човешкия организъм.
към текста >>

В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното. В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили. Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук.
към текста >>

Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното. В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили. Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук. Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>

Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез един вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото действие, когато се произвежда алкохолът.
Както казахме, Азът трябва да произведе един напълно подобен процес в кръвта. Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез един вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото действие, когато се произвежда алкохолът. Последствието от това е, че чрез алкохола ние внасяме в организма нещо, което действува от друга страна така, както Азът действува върху кръвта. А това значи, че в алкохолът ние сме приели в себе си един аз противник, един аз, който води направо борба срещу действията на нашия духовен Аз. От друга страна върху кръвта се действува чрез алкохола именно така, както Аза се действува върху кръвта.
към текста >>

117. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи.
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват един вид осъдени на бездействие. В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината.
към текста >>

Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото.
Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината. Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
към текста >>

Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган.
Нещо особено се получава с изключването на слуха. За целта трябва да стигнем до там, да постигнем едно такова отвличане, че макар и в близост да съществува нещо, което може да бъде чувано, ние да не го чуваме вече. Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на слуха. Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган. Тогава можем да открием нещо знаменателно. Тези неща принадлежат фактически на все по-високо и по-високо криещите се тайни. Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е слуховото сетиво.
към текста >>

Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>

Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>

118. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като един вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили.
Тогава тези Първични Сили или Духовете на Личността бяха човеци. Те са се развили по-нататък, добили са способността да действуват от свръхсетивната област. И как разгръщат те в нашето древно време, в нашата земна епоха, тази сила, която са добили, като тяхното развитие е напреднало до днешната Земя? Те са добили способността да работят от свръхсетивната област върху нашето собствено тяло, върху нашата обвивка така, че произвеждат в нашето етерно тяло сили, които се проявяват така, както бе описано. Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като един вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили. Също така човекът ще стигне някога в своето развитие до там, при по-нататъшните въплъщения на Земята, да влива в други същества, които ще стоят по-ниско от него, такива способности за едно съответно тяло. Това, което трябва да знаем за висшите светове, се добива постепенно чрез вътрешно изживяване, се добива чрез това, че ние се издигаме, че преминаваме от физическото изживяване в етерното изживяване.
към текста >>

119. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло. Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло. Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло. За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло. А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>

120. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Без съмнение и те стояха пред външния свят както и ние, но тяхното тяло беше още така организирано, че скритите в сетивните възприятия Имагинации действуваха не само умъртвяващо, но те проникваха в човека с определена оживеност.
Но те не се отнасяли винаги така. В древните времена от развитието на човечеството, да речем в Египетската, Древно-индийската, Древно-персийската епоха, това не е било така. Естествено и тогава възприятията са се вливали в човека по същия начин и в тях се съдържаха Имагинациите, Инспирациите и Интуициите; но през тези времена Имагинациите, Инспирациите и Интуициите не оставаха така напълно бездействени върху човека, те не доставяха такова гъсто минерално включване, не умъртвяваха така изцяло вътрешната физическа природа на човека. А това идваше от там, че през тези древни времена от другата страна, от чувството и волята избликваше нещо, когато възприятията идваха отвън при определени отношения. Ако например насочим нашия поглед назад в по-древните времена на египетската, вавилонската култура и разгледаме там хората, тези хора възприемаха света по съвършено друг начин. Без съмнение и те стояха пред външния свят както и ние, но тяхното тяло беше още така организирано, че скритите в сетивните възприятия Имагинации действуваха не само умъртвяващо, но те проникваха в човека с определена оживеност. Но чрез това, че проникваха живо в човека, те извикваха вътре в него насрещния образ на това, което сега остава напълно скрито за нас в Аза и астралното тяло. Духовните Същества на слънчевата природа и планетната система идваха насреща отвътре и отразяваха така да се каже това, което оживяваше чрез Имагинацията, така щото за принадлежащите на по-старата египетска и вавилонска култура имаше определени времена на възприеманието, когато те насочваха погледа си във физическия свят и нямаха само физическите възприятия, както ние ги възприемаме, а внасяха живот в своите възприятия. Те знаеха, че зад техните възприятия се крие нещо, което се изявява в Имагинации. Ето защо те не бяха така глупави по образеца на нашите съвременни физици, да предполагат, че зад възприятията съществуват материални трептения на атомите, а знаеха, че зад тези възприятия има живот и от вътрешността на самите хора изникваха лъчезарящи насреща образите на оживеното звездно небе, даже и Слънцето.
към текста >>

121. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И когато отново сме дошли на Земята, ние трябва да сме превърнали толкова мъдрост и жизнени сили, трябва да сме намалили толкова мъдрост, че да имаме достатъчно жизнени сили, за да проникнем с достатъчно организиращи духовни жизнени сили наследственото вещество, което получаваме от майката и бащата.
Тук на физическото поле ние трябва да станем все по-мъдри и по-мъдри; там трябва да полагаме усилия да прилагаме нашата воля, нашето чувствуване така, че все повече и повече да отнемаме от мъдростта, да я затъмняваме, защото колкото по-малко можем да отнемаме там от нея, толкова по-малко намираме силите, за да се проникнем така с тези сили, че да се приближаваме като действителни същества към идеала на човечеството. Приближаването трябва да се състои в това, че все повече и повече отнемаме от мъдростта. Това, което отнемаме така от мъдростта, ние можем да го преобразим в самите нас, така щото преобразената мъдрост съставлява силите на живота, които ни тласкат към идеала на човечеството. И тези жизнени сили трябва да добием ние в това време между смъртта и едно ново раждане. Ние можем да посрещнем по един правилен начин едно ново въплъщение само благодарение на това, че преобразяваме мъдростта, която се струи изобилно към нас, че преобразяваме тази мъдрост в жизнени сили. И когато отново сме дошли на Земята, ние трябва да сме превърнали толкова мъдрост и жизнени сили, трябва да сме намалили толкова мъдрост, че да имаме достатъчно жизнени сили, за да проникнем с достатъчно организиращи духовни жизнени сили наследственото вещество, което получаваме от майката и бащата. Следователно в духовния свят ние трябва да отнемаме все повече и повече от прииждащата изобилно към нас мъдрост.
към текста >>

122. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

След това започва времето, когато е необходимо да развием душевните сили, които през време на живота на физическото поле трябва да останат всъщност неразвити, защото всички те се използуват, за да се организира физическото тяло и това, което му принадлежи, целият физически живот.
След това започва времето, когато е необходимо да развием душевните сили, които през време на живота на физическото поле трябва да останат всъщност неразвити, защото всички те се използуват, за да се организира физическото тяло и това, което му принадлежи, целият физически живот. Това са душевни сили, които през време на физическия живот трябваше да бъдат превърнати в нещо друго. Тези сили трябва постепенно да се пробудят след смъртта. Още през дните, когато изживяваме картината от спомени, ние трябва да отбележим едно такова пробуждане на душевни способности. Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот. Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените.
към текста >>

Но тази духовна светеща сила действува изцяло под прага на съзнанието в нашето физическо тяло като сила, която организира живота и съзнанието.
Тази сила постепенно се пробужда. Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят. Това, което се излъчва там от нас, през време на нашия физически живот трябва да бъде преобразено и използувано, за да може нашето тяло действително да живее и да приютява съзнанието в нас. Но тази духовна светеща сила действува изцяло под прага на съзнанието в нашето физическо тяло като сила, която организира живота и съзнанието. Ние не трябва да я внасяме в земното съзнание, иначе бихме лишили нашето тяло от силата, която трябва да го организира. Сега, когато не трябва да поддържаме никакво тяло, тя се превръща в духовна светеща сила, прониква със своите лъчи, просветлява, прояснява и пръска искри във всичко тези думи означават реални действителности.
към текста >>

Ние не трябва да я внасяме в земното съзнание, иначе бихме лишили нашето тяло от силата, която трябва да го организира.
Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят. Това, което се излъчва там от нас, през време на нашия физически живот трябва да бъде преобразено и използувано, за да може нашето тяло действително да живее и да приютява съзнанието в нас. Но тази духовна светеща сила действува изцяло под прага на съзнанието в нашето физическо тяло като сила, която организира живота и съзнанието. Ние не трябва да я внасяме в земното съзнание, иначе бихме лишили нашето тяло от силата, която трябва да го организира. Сега, когато не трябва да поддържаме никакво тяло, тя се превръща в духовна светеща сила, прониква със своите лъчи, просветлява, прояснява и пръска искри във всичко тези думи означават реални действителности.
към текста >>

123. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Не, Духовната наука ще трябва да говори все по-вече, все по-убедително за Христовия Импулс, за да влезе и във физическото съществуване чрез раждането все повече Дух и във все повече хора и в това физическо съществуване все повече хора, които чувствуват: Аз без съмнение нося в себе си силите, които не трябва да бъде превърнато в организиращи сили; но в моята душа проблясва нещо, което не трябва да бъдат превърната в такива организиращи сили.
Но то не ще го изгуби. Пазител за това иска да бъде Духовната наука, за да не изгуби човечеството този Дух, който пристъпва към душата в мировия среднощен час, за да оживи в нея копнежа, което и позволява да се обхване в нейното минало в цялата и стойност. Не, Духовната наука ще трябва да говори все по-вече, все по-убедително за Христовия Импулс, за да влезе и във физическото съществуване чрез раждането все повече Дух и във все повече хора и в това физическо съществуване все повече хора, които чувствуват: Аз без съмнение нося в себе си силите, които не трябва да бъде превърнато в организиращи сили; но в моята душа проблясва нещо, което не трябва да бъдат превърната в такива организиращи сили. Духът, който съществува само за духовните светове, от него аз съм взел нещо в този физически свят, въпреки че живея в моето тяло. Духът ще бъде този, който ще доведе хората до там, да видят, както казва Теодора в мистерийната драма: Че хората ще видят етерния образ на Христа. Силата на Духа, която прониква така в телата, тя ще даде духовните очи, с които да можем да виждаме в духовните светове и да разбираме това, което виждаме. Първо ние трябва да разберем тези светове на духа, а след това ще започнем да ги гледаме с разбиране. Защото виждането ще се развие в нас, понеже Духът така обхваща душите, че те ще внесат този Дух в телата и този Дух ще просияе и в техните земни въплъщения: първо у малък брой ще просияе Духът, а след това у все повече.
към текста >>

124. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Вие виждате как светът в един много дълбок смисъл е организиран според числови съотношения.
Следователно човешкият живот се състои от толкова дни, от колкото се нуждае Слънцето, за да премине през целия космически кръг от един зодиакален знак до друг. Слънцето се нуждае от около 25 900 и още няколко години за целта. Приблизително толкова дни живее човекът – разбира се, това не е същото за всички – в индивидуалния си живот между раждане и смърт. Ето още една интересна взаимовръзка. За един ден човек прави приблизително толкова вдишвания и издишвания85, чийто брой се равнява на дните, които той живее, и на годините, за които Слънцето преминава през целия зодиакален кръг. Вие виждате как светът в един много дълбок смисъл е организиран според числови съотношения.
към текста >>

125. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса.
Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита.
към текста >>

Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не.
Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита.
към текста >>

По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала.
Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита.
към текста >>

Не е маловажно, че по окова време предводител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че според извършените от австрийска страна разследвания сред лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич.
След всички тези прелиминарии, през Юли 1903 било извършено убийството в Белграда*84, придобило в света известност по друг начин. Важна роля при това убийство изиграл някой си лейтенант Воя Танкосич. Не е маловажно, че по окова време предводител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че според извършените от австрийска страна разследвания сред лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич. Това е същият Воя Танкосич, който междувременно повишен в чин майор някога бил получил задачата да убие двамата братя Луневица брата на Драга Машин, а подир туй – вече като майор да изиграе прочулата се навред по света роля при убийството на Франц Фердинанд. Важно е на основата на реални обекти взаимовръзките да се виждат и да се посочват по начина, по който едно нещо продължава действието си в следващото.
към текста >>

126. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия.
Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък. Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение. Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
към текста >>

И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано.
Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен английски спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа. Първоизточникът му е Централна Европа, тоест той е нещо заимствано от другаде. И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано. Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
към текста >>

127. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност.
Животинското се проявява в човека облагородено, но все пак е животинска природа. И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен. И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз.
към текста >>

Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите.
И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен. И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите.
към текста >>

И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите.
Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен. И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем.
към текста >>

128. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако вникнете в тези мисли, ще си кажете: Това, как материалистите си представят човека, днес още не е реалност, тъй като днес човек е организиран така, че той още е открит за въздействието на духовното.
Ако вникнете в тези мисли, ще си кажете: Това, как материалистите си представят човека, днес още не е реалност, тъй като днес човек е организиран така, че той още е открит за въздействието на духовното. Но може да стане и така, както си го представят материалистите, ако развитието би тръгнало по набелязания от тях път, ако материалистите успеят да изкоренят духовната наука. Ако фантазиите на материалистите се осъществят, хората на Юпитер биха били само продукт на техните материални организми. Какво си представят материалистите? Техният мироглед днес не отговаря на действителността, но някога той би могъл да стане отговарящ на действителността. Тези материалисти са пророци, но фалшиви пророци!
към текста >>

129. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение. Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
към текста >>

И ако искат да използват третата охарактеризирана особеност на руския народ, неговото миролюбие, могат да я извратят, организирайки тази изобщо миролюбива маса и призовавайки я към кръвопролитна война.
И ако искат да използват третата охарактеризирана особеност на руския народ, неговото миролюбие, могат да я извратят, организирайки тази изобщо миролюбива маса и призовавайки я към кръвопролитна война. Тъй като противоположностите действително имат съприкосновение в света, и особено такива противоположности, като тези, за които става дума. Но това, за което действително е предназначен руският народ в хода на развитие на европейската култура, няма нищо общо с това, което сега правят неговите властимащи с този руски народ. То е свързано с неговите назовани три особености, а не с тяхното извращение.
към текста >>

130. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки.
Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка. За Келен човекът е клетка в държавния организъм. Изхождайки от това предположение, се гради много в книгата. Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки.
към текста >>

Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното.
Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща. Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги усети.
към текста >>

131. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано.
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността. В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано. Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек. Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух. Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена.
към текста >>

Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек.
В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано. Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек. Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух. Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена. Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка.
към текста >>

132. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Затова те мислят, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища.
Какво мислят, например, водещите умове на Изтока за средноевропейската същност? Те мислят това, което, собствено, са принудени да мислят, във връзка с това, което предимно виждат. Затова те мислят, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища. Ориенталците не могат особено да оценят нищо от това, което дава европейската наука, тъй като в противовес, те осъзнават, че запазват древната духовност от съвсем различни импулси, от тези, които са достъпни за нас, европейците. Именно на водещите ориенталци никога няма да им импонира, например, това, което дава европейското естествознание; никога няма да им импонират достиженията на европейската индустрия, макар чисто външно, например японците, да ги приемат; никога няма да им импонира това, което се стремят да постигнат европейските организации. Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот. Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената.
към текста >>

133. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако се наблюдава останалия организъм, на целия може да му се даде едно общо название, доколкото той целия в основни линии се организира от сърцето; между организацията на главата и организирания от сърцето останал организъм има голяма разлика.
Ако към тази двойственост на главата и торса се подходи от позицията на духовната наука – могат да се вземат и други членове, но не за това е думата днес – може безкрайно много нещо да се "прочете" още от единия само вид на човека, – ако действително се вгледаме в него. Духовнонаучно може да се види, че човешката глава от раждането и през целия физически живот преминава развитие, което се отличава от развитието на останалия организъм, как главата по своята форма се отличава от формата на останалия организъм. Много интересно е, че главата се развива 3-4 пъти по-бързо от останалия организъм на човека. Ако се наблюдава останалия организъм, на целия може да му се даде едно общо название, доколкото той целия в основни линии се организира от сърцето; между организацията на главата и организирания от сърцето останал организъм има голяма разлика. Този организиран от сърцето организъм действително се развива 3-4 пъти по-бавно, отколкото организмът на главата. Ако човек беше само глава, приблизително до 27-28 години ние бихме били вече стари хора, близо до края си, толкова бързо се развива главата. Останалият организъм се развива 3-4 пъти по-бавно и ние доживяваме до 70-80 години. Но това не променя, че ние фактически носим в себе си тези две природи, развитието на главата и организираното от сърцето развитие на торса. Развитието на главата ни, като правило, до 28 години е завършено, по-нататък главата не се развива.
към текста >>

Този организиран от сърцето организъм действително се развива 3-4 пъти по-бавно, отколкото организмът на главата.
Ако към тази двойственост на главата и торса се подходи от позицията на духовната наука – могат да се вземат и други членове, но не за това е думата днес – може безкрайно много нещо да се "прочете" още от единия само вид на човека, – ако действително се вгледаме в него. Духовнонаучно може да се види, че човешката глава от раждането и през целия физически живот преминава развитие, което се отличава от развитието на останалия организъм, как главата по своята форма се отличава от формата на останалия организъм. Много интересно е, че главата се развива 3-4 пъти по-бързо от останалия организъм на човека. Ако се наблюдава останалия организъм, на целия може да му се даде едно общо название, доколкото той целия в основни линии се организира от сърцето; между организацията на главата и организирания от сърцето останал организъм има голяма разлика. Този организиран от сърцето организъм действително се развива 3-4 пъти по-бавно, отколкото организмът на главата. Ако човек беше само глава, приблизително до 27-28 години ние бихме били вече стари хора, близо до края си, толкова бързо се развива главата. Останалият организъм се развива 3-4 пъти по-бавно и ние доживяваме до 70-80 години. Но това не променя, че ние фактически носим в себе си тези две природи, развитието на главата и организираното от сърцето развитие на торса. Развитието на главата ни, като правило, до 28 години е завършено, по-нататък главата не се развива. Останалият организъм продължава да се развива от самия себе си и изпраща в главата сили на развитие.
към текста >>

Но това не променя, че ние фактически носим в себе си тези две природи, развитието на главата и организираното от сърцето развитие на торса.
Много интересно е, че главата се развива 3-4 пъти по-бързо от останалия организъм на човека. Ако се наблюдава останалия организъм, на целия може да му се даде едно общо название, доколкото той целия в основни линии се организира от сърцето; между организацията на главата и организирания от сърцето останал организъм има голяма разлика. Този организиран от сърцето организъм действително се развива 3-4 пъти по-бавно, отколкото организмът на главата. Ако човек беше само глава, приблизително до 27-28 години ние бихме били вече стари хора, близо до края си, толкова бързо се развива главата. Останалият организъм се развива 3-4 пъти по-бавно и ние доживяваме до 70-80 години. Но това не променя, че ние фактически носим в себе си тези две природи, развитието на главата и организираното от сърцето развитие на торса. Развитието на главата ни, като правило, до 28 години е завършено, по-нататък главата не се развива. Останалият организъм продължава да се развива от самия себе си и изпраща в главата сили на развитие. Който е способен съзнателно да вижда облика на човека, характерното в развитието на облика на човека, може сам, от външните черти, ако даже не намери самостоятелно всичко това, да се увери в него. Разбира се, до това трябва да се стигне чрез духовната наука.
към текста >>

Целият живот на човека трябва да се организира еднозначно.
Целият живот на човека трябва да се организира еднозначно. Духовното трябва да нахлуе в сферата на естественонаучния мироглед. И религиозният живот трябва да бъде пронизан от тази светлина, която се постига от духовната наука. С цялата възможна сила на живото възприятие вникнете в съобщеното и осмислено днес, и то ще ви поведе към духовни висоти. Духовната наука дава на човека не само възпитание на главата, но и възпитание на сърцето. Тя възпитава сърцето.
към текста >>

134. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И от такива проверки се правят моделите за социалното устройство, организирайки човешкото общество по образеца на физическото, по образеца на машините.
Ако от многото, на което днес дадохме възможност да въздейства върху нашите души, си създадохте понятие за това, какво в близко бъдеще трябва да стане в живота на човечеството, в неговото духовно развитие, вие сте на верния път. Но тогава би трябвало да сте загрижени за необходимостта да се обхване съзнанието на човешките индивидуалности, за да им се даде насреща това, което съответства на тяхната същност. И тогава няма да стигнете до проверката на ариманичните способности, тъй като тази проверка на ариманичните способности може да доведе само до това, че човечеството ще се разглежда само като сбор от машини, не повече. Проверява се само проявлението на духа във външната телесност. Такава "проверка за надареност" проверява човека само в границите на това, доколко той се явява машина. И от такива проверки се правят моделите за социалното устройство, организирайки човешкото общество по образеца на физическото, по образеца на машините. Въобще не се помисля за това, което стои в основата на душата, и което в никаква степен не се улавя при такива изпитания. Но аз не упреквам тези, които в наше време си създават буквално идоли от подобни проверки, тъй като за този, който не се е докоснал до духовната наука и не може да си състави други представи, за него това са най-умните достижения на съвременния човешки живот, на човешката действителност. Това води в областта на абстрактното, в това, което в човешкия живот е мъртво и принадлежи на духа на Ариман. Трябва да се вижда цялата сериозност на това: хората се откъсват от действителността. И това е, което особено интензивно се проявява насреща: все по-голямо откъсване на хората от действителността.
към текста >>

135. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Животното е така организирано, че гръбнакът му е предназначен да бъде разположен паралелно на повърхността на земята, предната част на тялото му се намира на същото равнище, както и задната.
Замислете се ясно, в какво тук е работата. Хората по цялата Земя са формирани еднотипно, като изключим малките расови различия, които са осезаеми, но не достигат до значителните разлики в света на животните. Защо? Съотношението на силите на равновесието при човека е различно, отколкото при животните. При животното силите на равновесието се разполагат съответно със земята. Можете да видите това при маймуните, тялото на които е насочено почти право, можете да го видите. Животното е така организирано, че гръбнакът му е предназначен да бъде разположен паралелно на повърхността на земята, предната част на тялото му се намира на същото равнище, както и задната. Най-важен факт е това, че човек от самото начало е построен така, че това, което при животното е разположено редом със задната част на тялото, при човека е разположено над нея, че то покрива задната част. При човека линията, вървяща през главата към земята, съвпада с линията на центъра на тежестта, а при животното не съвпада. С това, че човек е призван да има свое собствено равновесно положение спрямо земята, което при маймуните се превръща в карикатура, а при човека е разбиращо се от самосебе си, естествено положение, той се издига над структурата, която е свойствена на всеки вид животни. Човек е устроен различно от всички видове животни, тъй като той има изправен стоеж и главата му се издига над задната част на тялото. Това е нещо изключително важно.
към текста >>

Това, че животните са организирани толкова многообразно, че в своя физически облик те закрепят нещо, което в човека постоянно се изменя, определя, че светът на животните съвсем не представлява това, което вижда в него съвременният зоолог, а че всеки животински вид носи в себе си свой особен смисъл, и съотношението между животните /видовете/ показва определен смисъл.
Лъвът, срещащ куче, не повтаря в своето етерно тяло неговия образ, той вътрешно и външно си остава лъв. Той, собствено, сякаш познава в действителност само друг лъв. Погледнете, колко различно противостои животно на себеподобно или на животно от друг вид. Човекът е подвижен, многостранен, в своето етерно тяло той е съзвучен на своето обкръжение. Но работата е там, правилно ли е това приспособяване или е неправилно, безсъзнателно или с пълно съзнание навлиза в живота това приспособяване. Това, че животните са организирани толкова многообразно, че в своя физически облик те закрепят нещо, което в човека постоянно се изменя, определя, че светът на животните съвсем не представлява това, което вижда в него съвременният зоолог, а че всеки животински вид носи в себе си свой особен смисъл, и съотношението между животните /видовете/ показва определен смисъл. В известна степен може сякаш да се прочете смисъла на целия животински свят. С това ние строим мост между себе си и духовния свят, – с това, че на нас ни се открива смисъла на закрепеното навън в животинските форми, и което след това осмислено съпреживяваме, отпечатвайки в себе си техните образи.
към текста >>

136. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Практически по време на съня те са напуснати от силите, които ги организират и ръководят.
С други думи, нека останем при физическото тяло. Тогава ще установим, че през нощта, докато спим, онази част от физическото тяло, която е поверена на самата себе си, продължава несмущавано да живее; онази част, която е поверена на етерното тяло, също продължава да живее, понеже етерното тяло по време на съня не напуска физическо то тяло. Обаче как стоят нещата с онази част от физическото тяло,която е поверена на астралното тяло (защото по време на съня то се отделя от физическото тяло), и с онази част, която е поверена на Аза? През нощта Азът също е навън. Тези две части ние наричаме "астрално физическо" тяло и "Азово физическо" тяло. Практически по време на съня те са напуснати от силите, които ги организират и ръководят. Защото през нощта нашият Аз и нашето астрално тяло са навън в Космоса. Така че докато сме в този свят между раждането и смъртта, всяка нощ оставяме нещо в леглото, което се оказва незащитено и лишено от грижи, така да се каже "занемарено" от онази част, на която то беше първоначално поверено. Впрочем тези сили действуват по различен начин нощем и денем. През деня това "нещо" (което нощем оставяме в леглото) е пронизано от астралното тяло и Аза, но през нощта не. Всъщност съвременният човек е безразличен към тези важни подробности, защото както казахме той все още не различава елементите на своето физическо тяло, за него те все още са смесени и слети в една обща, недиференцирана маса.
към текста >>

Точно на 27 години той беше избран в парламента; там организира опозицията и се превърна в неудобно лице; издигна се бързо и се превърна, така да се каже, в "шлагера" на нашата съвременност това е Лойд Джордж*13.
Лесно е да посочим един такъв човек, израснал не в рамките на традицията, а в непосредственото силово поле на епохата, която благодарение на това стана един напорист и силен мъж, един мъж, който през първите 27 години от живота си не се спираше пред нищо. Точно на 27 години той беше избран в парламента; там организира опозицията и се превърна в неудобно лице; издигна се бързо и се превърна, така да се каже, в "шлагера" на нашата съвременност това е Лойд Джордж*13. За нашата съвременност няма по-типичен представител от Лойд Джордж! Този човек, който сам проби пътя си в живота, беше избран в парламента точно в седмицата на своя 27-ми рожден ден; неговият живот се оказа типичен пример за онзи стил на живот, на който трябва да се сложи край, иначе 27-годишната възраст ще остане заключена за импулсите от духовния свят.
към текста >>

137. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Със старото знание, чрез което хората са навлезли в нашето време, могат да се организират хиляди конгреси, световни конгреси, народни конгреси и да се образуват хиляди сдружения.
Със старото знание, чрез което хората са навлезли в нашето време, могат да се организират хиляди конгреси, световни конгреси, народни конгреси и да се образуват хиляди сдружения. Човек трябва обаче да е наясно, че тези хиляди конгреси и сдружения няма да допринесат нищо, ако духовна-та жива кръв на науката за духа не протече през тях. Това, което липсва на хората днес, е смелостта да навлязат в истинското изследване на духовния свят. Колкото и странно да звучи, но някога трябва да се каже например, че първоначално не е нужно нищо друго освен като първа крачка да се разпространи в по-широки кръгове малката брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука» и с това ще се направи нещо друго в постигането на знанието за взаимовръзката на човека с космическия ред. В тази малка брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука»136 вниманието се насочва към това знание, по-конкретно там е казано как Земята променя всяка година състоянията на съзнанието си и др. Казаното в тези лекции и в тази брошура е напълно съобразено с потребностите на нашето време.
към текста >>

Посочих142 как вече се организират конгреси, как по материалистически начин дори се основават бъдещи клонове на науката за зачеването и свързването на мъжа и жената.
Третото е да се включат човешките мисли във възпроизводството на човешкия род, в раждането и възпитанието141. Посочих142 как вече се организират конгреси, как по материалистически начин дори се основават бъдещи клонове на науката за зачеването и свързването на мъжа и жената. Всичко това ни насочва към значителни неща, предвидени в развитието. Смешно е днес да се казва: Как така онези, които по правилен начин знаят за тези неща, не ги прилагат? В бъдеще хората ще се убедят как стоят нещата с това прилагане и какви пречки съществуват понастоящем, за да се основе например духовна медицина и духовна икономика. Днес не може да се направи повече от това да се говори за тези неща, докато хората достатъчно добре ги разберат, онези хора, които са подходящи да ги възприемат по безкористен начин. Днес много хора вярват, че могат да го направят, но дори и това се възпрепятства от много жизнени фактори, които могат да бъдат преодолени по правилния начин, ако първоначално се разпространи все по-дълбокото разбиране и поне за известно време се откажем от непосредственото практическо приложение в широк мащаб.
към текста >>

138. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното действие на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване. Чрез двете първи царства ние изживяваме всичко останало. Себе си изживяваме чрез йерархиите. И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите. Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите. Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното действие на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
към текста >>

139. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Защото в този живот между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство. Но, естествено, не отделните животни, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук. Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като реакция на това, което се прави. На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят. Целият живот между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят. Защото в този живот между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
към текста >>

Как нашето тяло до най-дребните му подробности е организирано от космоса, се научава между смъртта и ново раждане.
Как нашето тяло до най-дребните му подробности е организирано от космоса, се научава между смъртта и ново раждане. Защото в известен смисъл човек подготвя това физическо тяло от сумата на всичко животинско. Човек сам го изгражда.
към текста >>

140. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по отношение на търсенето на духовното в душата.
Така, както Изтокът изпрати насам упойващото средство на древната изживяна култура, така далечният Запад изпраща друго упойващо средство на хората. Постепенно ще бъде разбрано следното: Англо-американизмът в културно отношение е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност. Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по отношение на търсенето на духовното в душата. Колкото повече ориентализмът се внася в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на духовното познаване на света; колкото повече англо-американизмът се установява в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на търсенето на истинския дух, на истинския аз в човешката вътрешна същност.
към текста >>

141. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство.
Нека да представим пред душата си един пример, въз основа на който се развива психоанализата: Имаме една жена, тя познава един мъж. Мъжът е женен. Тя го познава така, както би било приятно на съпруга, но не и на съпругата. По различни причини – към които може би се числи и тази дама – съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене. Тя трябва да замине за няколко месеца в санаториум. Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство. Вечерята преминава добре. Домакинята трябва да тръгне за гарата. Гостите постепенно се разотиват. Една група тръгва по алеята, заедно с тази дама, която е позната на домакина. Както понякога се случва навсякъде, късно вечер хората не вървят по тротоара, а по средата на улицата.
към текста >>

142. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>

С термина "индустриал" Сен-Симон определя всички, които се трудят, творят и организират.
[vi] Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон е роден на 17 октомври 1760 година в град Париж. Определят го като първия теоретик на индустриалното общество. Представител е на западноевропейския критичен утопичен социализъм. Главен обект на неговите изследвания става производителят, индустриал. С термина "индустриал" Сен-Симон определя всички, които се трудят, творят и организират. За него индустриализмът може да се определи като обществено-историческа необходимост. Трябва напълно да се разгърнат силите на науката и развитието на производството. Той запазва частната собственост, стига да бъде ограничена и отменя привилегиите по рождение. Сен-Симон защитава трудовия народ, като го определя като най-страдащата класа. Починал на 19 май 1825 г.
към текста >>

143. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран.
Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо. От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа. Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява. И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата. Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
към текста >>

144. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Затова е недостатъчно, ако просто изпитваме удовлетворение от това, че сградата можа да се появи, а е необходимо с това удовлетворение да свържем чувството, че както Северният полюс принадлежи на Южния полюс, или Южният полюс на Северния полюс, така и на съзерцанието на нашата сграда принадлежи това, че по правилен начин организираме антропософската работа.
Това, към което ни задължава Сградата, показва също отношението от външния свят към тази сграда. Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда. В наше време, покрай всичко друго, видимите символи значат много за хората. Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в последно време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения. По-малко биха ни обръщали внимание, ако сградата я нямаше. Затова е недостатъчно, ако просто изпитваме удовлетворение от това, че сградата можа да се появи, а е необходимо с това удовлетворение да свържем чувството, че както Северният полюс принадлежи на Южния полюс, или Южният полюс на Северния полюс, така и на съзерцанието на нашата сграда принадлежи това, че по правилен начин организираме антропософската работа. Бих казал, че не трябва, собствено, да изпитваме никаква радост, никакво удовлетворение, ако в същото време не приложим всичките си сили за развитието на антропософското дело. Защото сградата ще бъде стимул за разрушаване на нашето дело, ако не се намерят достатъчно сили да го защитим. Искам да кажа, че ако сградата я нямаше, бихме могли да си позволим разкоша просто да принадлежим на антропософското дело, защото нямаше да го има видимият символ, на който хора, които се нуждаят от видими символи, могат да обърнат внимание. Но ако се радваме на сградата, ако изпитваме удовлетворение от сградата, трябва също да се свържем със задължението да работим за антропософското дело.
към текста >>

145. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В растенията един лист следва след друг в ритмичен порядък; ритмично са разположени листчетата в цветчето, всичко е организирано ритмично.
Това означава, че всички изследвания на така наречената груба материя са безсмислени. Още щом се прекратят търсенията на грубо-сетивното, като стоящо в основата на природата – до това човечеството ще стигне в IV хилядолетие, – тогава в основата ще бъде положено нещо различно, тогава навсякъде в природата ще се търсят ритмите, ритмичната организация. Тази ритмична организация съществува, но днешната материалистична наука, като правило, осмива тази ритмична организация. Ние образно представихме тази ритмична организация във вид на седемте колони и в конфигурацията на нашата сграда като цяло. Но тази ритмична организация я има в цялата природа. В растенията един лист следва след друг в ритмичен порядък; ритмично са разположени листчетата в цветчето, всичко е организирано ритмично. Ритмично нараства и отстъпва треската в хода на болестта; целият живот протича ритмично. Разпознаването на природните ритми – това ще бъде истинското естествознание.
към текста >>

146. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>

И същественото е именно организираният аристократичен елемент.
Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент. Кралят, който е предводител и организира около себе си своите помощник-предводители, това израства от келтското. И в определена степен като последен такъв водач, основаващ се в своите намерения на първоначалните импулси, се явява Крал Артур с неговата кръгла маса в Уелс, с неговите дванадесет рицари, за които се разказва – което, разбира се, не трябва да се приема буквално – че поразявали чудовища и побеждавали демони.Всичко това указва към времето на древните съпреживявания с духовния свят.
към текста >>

Кралят, който е предводител и организира около себе си своите помощник-предводители, това израства от келтското.
За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент. Кралят, който е предводител и организира около себе си своите помощник-предводители, това израства от келтското. И в определена степен като последен такъв водач, основаващ се в своите намерения на първоначалните импулси, се явява Крал Артур с неговата кръгла маса в Уелс, с неговите дванадесет рицари, за които се разказва – което, разбира се, не трябва да се приема буквално – че поразявали чудовища и побеждавали демони.Всичко това указва към времето на древните съпреживявания с духовния свят.
към текста >>

Оттук имаше разбиране за повелителното, разпореждащото се, организиращото начало на кралския елемент.
Целият начин, по който е изградена сагата за Крал Артур, всичко, което по един легендарен начин се е групирало около него, показва как келтският елемент продължаваше да живее и в неговото кралство. Оттук имаше разбиране за повелителното, разпореждащото се, организиращото начало на кралския елемент.
към текста >>

Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира.
към текста >>

Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените.
към текста >>

Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените.
Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното. Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството. Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство.
към текста >>

Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка.
Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието. Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията. Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили. Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка. Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>

Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле.
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство. Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле. Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си.
към текста >>

Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората.
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство. Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле. Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си. Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
към текста >>

На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н.
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство. Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле. Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си. Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
към текста >>

Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си. Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
към текста >>

147. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Той организира семинари с читатели, хора, които четат.
Той организира семинари с читатели, хора, които четат. Осведомява се кои са любимите им книги, какво от тях им въздейства, какво от тях им е повлияло. И въпросите, които се поставят пред хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема предвид само действието на интелигентността. Това е едната страна: Той докарва читателите до такава липса на вътрешно единство, че чрез самото формулиране на въпросите, които задава, той получава такива отговори, които му позволяват да навлезе в техните души по-дълбоко, отколкото могат самите те.
към текста >>

148. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Човечеството опитва да се организира под знака на национални божества — в духа на Йехова.
Човечеството е склонно да се раздроби на обособени части по цялата земя — точно обратното на духа на Христос Исус, Който е живял и се е жертвал за цялото човечество. Човечеството опитва да се организира под знака на национални божества — в духа на Йехова. Преди Мистерията на Голгота това е било в реда на нещата. Днес е упадъчно явление. Това трябва да се разбере ясно — пътят на национализма е завръщане към Вехтия Завет.
към текста >>

149. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>

Ние казваме: „Нека хората се намерят в условията на троичен социален ред и самите те ще кажат как трябва да се организира.“ Това мислене апелира към действителни човешки същества, а не към абстрактни теории или социални доктрини.
Този начин на мислене има предвид не някакви теории или социални догми, а човешките същества. Ние казваме: „Нека хората се намерят в условията на троичен социален ред и самите те ще кажат как трябва да се организира.“ Това мислене апелира към действителни човешки същества, а не към абстрактни теории или социални доктрини.
към текста >>

Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм. Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин. И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера. Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>

Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред.
Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт. След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това? “ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера. Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред. Ето какво се влага в този начин на мислене.
към текста >>

Причината за бездуховната същност на настоящето не е само в това, че хората не вярват в духа, а също и в това, че те не могат да достигнат такава връзка с духа, която ще позволи на духа истински да организира материалния живот.
Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на човека, сега Той трябва да влезе в социалния живот“. — С такива изказвания не се постига абсолютно нищо! Защото важното днес не е просто да вярваме в духа, а дотолкова да сме изпълнени с духа, че чрез самите нас духът да се влива директно в сетивния свят. Днес е безсмислено да се казва: „Вярвай в духа.“ Необходимо е да се говори за духа, който действително може да овладее външната реалност и може действително да посочи как да бъде осъществено обособяването на социалния организъм в отделни членове. Причината за бездуховната същност на настоящето не е само в това, че хората не вярват в духа, а също и в това, че те не могат да достигнат такава връзка с духа, която ще позволи на духа истински да организира материалния живот.
към текста >>

След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“ държава Бавария.
[1] Курт Айзнер е роден на 14 май 1867 г. Баварски журналист и политик. След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“ държава Бавария. Айзнер е министър-председател до убийството му на 21 февруари 1919 г., последвано от провъзгласяването на болшевишка съветска република, а по-късно Бавария става средище и на крайно десни движения.
към текста >>

150. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала.
Сега, ако вземем предвид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие. Това, което е било нещо пълно с живот в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава. Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането. Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм. Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм. Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала. Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена. И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на живота, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно. Само благодарение на това, че органическите процеси постоянно биват обръщани назад, в нашата глава намира място мисленето и сетивното възприятие.
към текста >>

Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел.
На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните. Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица. В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което човекът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи. Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел. "и той изтласка противните нему духове долу на Земята", т.е.: чрез това сваляне долу на Земята на противните на Михаела луцефирически духове човекът бе проникнат първо от неговия разум, от това, което изниква от човешката глава.
към текста >>

151. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
към текста >>

152. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.
И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.
към текста >>

Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества.
Нека сега обърнем очите на душата си към втория поток. Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината". Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества. Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>

153. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

„Много, много проблеми биха били по-добре и по-лесно разрешени, ако музикалната професия беше организирана.
„Много, много проблеми биха били по-добре и по-лесно разрешени, ако музикалната професия беше организирана. Ала ние все още сме без никаква музикална организация, която да може да представя общите интереси, на всички професионални музиканти: дори и отделните групи по интереси все още не са наистина обединени една с друга.“
към текста >>

154. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили.
към текста >>

155. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека. Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин. И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея. Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята. Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък. Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
към текста >>

156. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята.
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята. И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята. Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята. В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека!
към текста >>

157. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане.
Обаче това е съвършена заблуда, това изобщо не е вярно. Разбира се, материята е наследена от предшествениците, обаче самият зародиш е нещо съвсем друго. Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка. Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек. И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята. Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане. Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи. Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи.
към текста >>

158. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях. В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят. Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>

159. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата.
Очевидно е, неговата умисъл тук е просто иронична. Но вижда се, че тя не е само иронична, когато по своя духовен начин, тя употребява думи, имащи едно малко архаично отекване. Това показва следният пасаж: Но тогава, заедно с национализма, идва изобретяването на парната машина, която прави революция във всичко и преобразява основно и напълно образа на икономиката. До тогава природата служеше; сега тя става роб, който човек е вкарал в робство, и подигравателно нейната работа се измерва в конски сили. От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата. С милионите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна. Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид. Човешкият живот става много скъп, по причина на машината. Трудът става голя мата дума на етичното разсъждение. През ХVІІІ век той загуби във всички езици своя презрян смисъл.
към текста >>

Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване.
Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността. Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване. Будните съществувание и съзнание, мярката и напрежението, инстинктите и възгледите, органите на циркулация и тези на осезанието рядко ще се намери човек на определено ниво, при когото едната или другата от тези страни да не съдържа абсолютна важност* /*Ибид стр575./.
към текста >>

Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/.
Ето какво е ясно казано! Но също толкова е ясно, че може да се познае кой го е казал: в крайна сметка, все пак една "писарушка и един библиотекарски плъх" го е писал, който иска да си говори само за паунски пера. И не е нужно да бъдеш "писарушка и библиотекарски плъх" за да напишеш: Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността. Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/. Сякаш никога не е имало изповедални и проповедници изповедници! Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н.
към текста >>

160. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако не се разпространи този интерес към състоянието на будност, което всъщност, иска Антропософията, ще организираме, може би, още други конгреси и даже ние ще продължим да създаваме достатъчно добри сомнамбули, но няма да се пробудим наистина, напротив, ще продължим да спим заедно с другите спящи от днешната цивилизация.
И това състояние на будност не може да се постигне, без да се търси с прилагане и постоянство. Ако не се разпространи този интерес към състоянието на будност, което всъщност, иска Антропософията, ще организираме, може би, още други конгреси и даже ние ще продължим да създаваме достатъчно добри сомнамбули, но няма да се пробудим наистина, напротив, ще продължим да спим заедно с другите спящи от днешната цивилизация. И няма да схванем истинската стойност на тези важни симптоми, които се изявяват, също като този човек, който вдига шум в полза на състоянието на сън в човешката еволюция, този Освалд Шпенглер, защото той е един човек, който вдига шум в полза на съня. Той е този, който, всъщност, продължава да отрича, че самият той е пробуден, но дъх не му остава да вдига шум в полза на съня. Той спи един възбуден сън. Той се обръща и преобръща така ужасно и вдига, в своя сън една такава врява. В своя сън той не спира да говори и даже много учтиво, но да говори на сън, все пак, не е това, което е нужно.
към текста >>

161. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина.
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта.
към текста >>

162. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят.
Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето». Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят. Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него? Едно изживяване в живота. Той е виждал, че в него има нещо независимо от смъртта. Имал е в своето тяло това, което е било независимо, и понеже го е имал в тялото си, той е можел да види как Слънчевото същество идва срещу него и е можел да приеме помощта след смъртта си.
към текста >>

163. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Винаги може да се каже, че според това как е организиран човекът, е налице определен мащаб на равновесие.
И безброй заболявания на човека се дължат на следното: За всеки организъм е определена степента на равновесие между тези четири към едно. Винаги може да се каже, че според това как е организиран човекът, е налице определен мащаб на равновесие. Нали, никога не е точно едно към четири, а има всевъзможни съотношения, според тях хората се индивидуализират. Но за всяка човешка индивидуалност е налице определено съотношение. Наруши ли се то, ако да речем при някой човек нормалното съотношение е едно към четири за определена възраст и ако се появяват обстоятелства, поради които съотношението не е едно към четири, а едно към четири и една седма, тогава разтварящата сила работи толкова силно, че човекът не може достатъчно да стане скулптура. И достатъчно е да си спомните за определени форми на болести, при които човекът много силно се разлива в себе си, тогава имате типа такива болести.
към текста >>

164. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

За това е необходимо още по-интензивно обединяване на приятелите, които тук по толкова мил начин организираха трите лекции.
Имам впечатлението, че се желае антропософията да се оттегли повече в сянка и да се поощряват страничните течения. Бих желал да не се появи недоразумението, че това е мое желание. Страничните течения ще процъфтяват само ако действа мощен импулс в самата антропософия. За това е необходимо още по-интензивно обединяване на приятелите, които тук по толкова мил начин организираха трите лекции. Бих желал да кажа всичко това тук, за да не се появят някакви недоразумения.»
към текста >>

165. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тази публична лекция, която е отправена към учителите, е организирана от «Educational Union for the Realisation of Spiritual Values», сдружение, основано след педагогическите лекции на Рудолф Щайнер в Оксфорд през август 1922 г.
[2] Виж следващата лекция от 20-ти ноември 1922 г. Тази публична лекция, която е отправена към учителите, е организирана от «Educational Union for the Realisation of Spiritual Values», сдружение, основано след педагогическите лекции на Рудолф Щайнер в Оксфорд през август 1922 г.
към текста >>

166. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния.
И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм. Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери. Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него. Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква. Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган.
към текста >>

167. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове.
към текста >>

Те обхващат цялото ни същество, да, когато усвоим тези знания, цялото ни същество бива другояче организирано.
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства. Това не е така при познанието, което черпим при вътрешните изживявания в духовния свят. Те обхващат цялото ни същество, да, когато усвоим тези знания, цялото ни същество бива другояче организирано. Духовнонаучните знания не ни оставят студени в нашата душевност, както физическите знания, но въпреки това те не са по-малко обективни знания. Ако някой би казал: «Знания, които докосват душевността, не са обективни, те са субективни» - не бива да си представяме следното. Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина. Но никой не би казал, че това е само субективно, че Рафаеловата мадона не е обективна. Защото става въпрос не за това, че не трябва да изпитваме симпатия или антипатия в душевността, ако гледаме нещо обективно, а за това да не пречим на обективното чрез нашата субективност.
към текста >>

168. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче всичко, което е вече изградено на Земята преди нашето слизане, то е организирано по съвсем друг начин и изобщо не прилича на човешката организация, каквато е тя тук на Земята между раждането и смъртта.
И както често съм споменавал, в този свръхсетивен свят човекът подготвя своя духовен зародиш. Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което човекът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм. Обаче всичко, което е вече изградено на Земята преди нашето слизане, то е организирано по съвсем друг начин и изобщо не прилича на човешката организация, каквато е тя тук на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>

Той организира своята походка, както и всяко друго движение в силовото поле на гравитацията.
По същия начин земният човек е поставен и по отношение на гравитацията. Той организира своята походка, както и всяко друго движение в силовото поле на гравитацията. Навън нещата изглеждат съвсем иначе; там те са организирани, както вече стана дума, по всички възможни посоки, там ориентиращите линии са изтеглени между отделените Същества на висшите Йерархии. И сега отново възниква същият въпрос: Какво лежи между двете области? Между небесния ритъм и човешкия ритъм се разиграват въздушните явления на метеорологията. А какво се разиграва между антигравитацията на Космоса и тежестта на Земята?
към текста >>

Навън нещата изглеждат съвсем иначе; там те са организирани, както вече стана дума, по всички възможни посоки, там ориентиращите линии са изтеглени между отделените Същества на висшите Йерархии.
По същия начин земният човек е поставен и по отношение на гравитацията. Той организира своята походка, както и всяко друго движение в силовото поле на гравитацията. Навън нещата изглеждат съвсем иначе; там те са организирани, както вече стана дума, по всички възможни посоки, там ориентиращите линии са изтеглени между отделените Същества на висшите Йерархии. И сега отново възниква същият въпрос: Какво лежи между двете области? Между небесния ритъм и човешкия ритъм се разиграват въздушните явления на метеорологията. А какво се разиграва между антигравитацията на Космоса и тежестта на Земята?
към текста >>

169. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя. Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята. И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва.
към текста >>

170. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>

171. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека. Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание. Трябва да се обърнем към духовното познание. И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
към текста >>

172. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Англичанинът организира пътешествие в пустинята и наблюдава там живота на камилата.
Вие вероятно знаете известния анекдот за това, как науката се съставя на основата на природните особености на различните националности. Думата ми е за зоологията, за това, как да се изучи камилата. Как това го правят различните нации? Англичанинът организира пътешествие в пустинята и наблюдава там живота на камилата. На него ще му е необходимо, може би, година-две за това, да може да наблюдава камилата във всякакви жизнени условия. При това той наблюдава камилата от натура и така я описва. Но в своите описания той избягва каквито и да е мисли: той всичко описва, но не създава каквито и да е собствени мисли. Французинът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия. Той не изучава, подобно на англичанина, камилата в природата, в различни условия, но описва само каква е в менажерията.
към текста >>

173. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.
Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.
към текста >>

174. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>

175. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
Лъвът е именно изцяло гръден орган. Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система. Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
към текста >>

176. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия.
И тези гласове имат върху съзнанието на човека повече въздействие отколкото се вярва. Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия. Така например особено е организирано да бъде съблазнено, примамено чрез гласа на орела всичко, което обитава запада. Именно американската култура чрез особената организация на нейните хора е изложена на съблазънта на това, което орелът говори. И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изложена на това, което лъвът говори.
към текста >>

Така например особено е организирано да бъде съблазнено, примамено чрез гласа на орела всичко, което обитава запада.
И тези гласове имат върху съзнанието на човека повече въздействие отколкото се вярва. Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия. Така например особено е организирано да бъде съблазнено, примамено чрез гласа на орела всичко, което обитава запада. Именно американската култура чрез особената организация на нейните хора е изложена на съблазънта на това, което орелът говори. И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изложена на това, което лъвът говори.
към текста >>

Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение. Какво би дало това посвещение?
към текста >>

177. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е животинско, а също собствено произведеното животинско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние.
Тази система на обмяната на веществата преработва това, което е човешка околна среда, в нещо човешко. Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е животинско, а също собствено произведеното животинско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние. Всичко това съществува като тенденция в обмяна та на веществата. И в това отношение обмяната на веществата е нещо, което е извънредно интересно.
към текста >>

178. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато виждаме, как външно природното бива преобразено в човешкия организъм, например бива преобразено така коренно както минералните вещества, които трябва да бъдат доведени до състоянието на топлинния етер, тогава ние намираме също, как онова, което живее в природните царства, в организираните хора, се свързва с духовното.
Когато виждаме, как външно природното бива преобразено в човешкия организъм, например бива преобразено така коренно както минералните вещества, които трябва да бъдат доведени до състоянието на топлинния етер, тогава ние намираме също, как онова, което живее в природните царства, в организираните хора, се свързва с духовното. Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
към текста >>

179. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Но се чувствал организиран в тази полумека маса.
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие. Каквото описах там, оживявало в съзнанието на ученика; всичко това просто било с него. Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало. А самия себе си той усещал вътре. Но се чувствал организиран в тази полумека маса. И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета.
към текста >>

180. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Защото: ако ние останем без организиращата функция на извън-Земните сили, ако лишени от тяхната космическа помощ ние престанем да поддържаме пластичния облик на нашето тяло, какво биха дали тогава Земните сили на нашето тяло?
Обаче древните светогледи бяха наясно, че когато човек слиза от духовния свят където преди земното си въплъщение той живее като духовно-душевно същество -, когато влиза в своето физическо битие, тогава той ще бъде проникнат, импрегниран от онези импулси, които идват от Луната. И ако човекът иска да насочи погледа си към всичко онова, което го формира като живо същество, което пулсира в него като сили на дишането, като сили на изхранването, изобщо като универсални сили на растежа, той трябва да се обърне не към Земните сили, а към извън-Земните сили. Обърне ли се към Земните сили, той ще установи начина, по който те се отнасят към него. Защото: ако ние останем без организиращата функция на извън-Земните сили, ако лишени от тяхната космическа помощ ние престанем да поддържаме пластичния облик на нашето тяло, какво биха дали тогава Земните сили на нашето тяло? В мига щом извън-Земните сили се отдръпнат от това тяло и то бъде оставено само на Земните сили, тогава то се разпада, разлага се, превръща се в труп. Земните сили могат да направят от човека само един труп, те не могат да изградят никакъв жив човек.
към текста >>

Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята. Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот. Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване.
към текста >>

И всеки трябва да е наясно, че за откриването на Мистериите, днес са необходими общи и организирани усилия, необходими са така да се каже институти!
Самите Мистерии обаче залязоха в онзи час, когато мястото им трябваше да се заеме от свободното развитие на човека. Но сега идва времето, когато Мистериите трябва да бъдат отново намерени. И всеки трябва да е наясно, че за откриването на Мистериите, днес са необходими общи и организирани усилия, необходими са така да се каже институти!
към текста >>

181. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло. Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
към текста >>

След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин.
След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло. Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
към текста >>

Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло. Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
към текста >>

182. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото действие.
Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали. Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете. Боговете повелявали, човек изпълнявал. И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото действие.
към текста >>

183. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация.
От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса. Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация. Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята. До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението.
към текста >>

184. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека.
към текста >>

185. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той съвсем не е нещо организирано.
Възниква въпросът: - Дали този яйчен зародиш действително е една такава сложна молекула, дали той наистина вече е станал такъв сложен организъм? Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос. Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса. Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си. И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос.
към текста >>

186. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това!
Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам. Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си. И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване. А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това! Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>

187. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис.
А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия. Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис. - червено/.
към текста >>

188. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга.
Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление. И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело. Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота. Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано. Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
към текста >>

И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост.
Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление. И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело. Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота. Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано. Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
към текста >>

189. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

При единия, а именно при първия, когото описах, стана така, че когато мина през вратата на смъртта, - понеже със своя дух той постоянно се възнасяше в свръхземното, но без целия, пълния човек, когото той обхващаше само в чувствата, - между смъртта и едно ново раждане можеше да схване всичко онова, което живееше там, да речем, в първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, а също и нещо от втората йерархия, но не най-близката до човека йерархия, чрез която разбираме, как е организирано човешкото тяло на Земята.
При единия, а именно при първия, когото описах, стана така, че когато мина през вратата на смъртта, - понеже със своя дух той постоянно се възнасяше в свръхземното, но без целия, пълния човек, когото той обхващаше само в чувствата, - между смъртта и едно ново раждане можеше да схване всичко онова, което живееше там, да речем, в първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, а също и нещо от втората йерархия, но не най-близката до човека йерархия, чрез която разбираме, как е организирано човешкото тяло на Земята.
към текста >>

190. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето.
Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето. Физиците ще открият, че там, където предполагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство. Какво означава пространство? Що е пространство, хората не знаят; най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него - философите. Понеже, ако имаме тук един стол и аз вървя към него, без да му обръщам внимание, се сблъсквам с него. Той е плътен, не ме оставя да мина през него.
към текста >>

191. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И всичко, което трябваше да се организира там, се извършваше всъщност от тази личност, която притежаваше много силна инициативност.
Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид. И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор. Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите. И всичко, което трябваше да се организира там, се извършваше всъщност от тази личност, която притежаваше много силна инициативност. Такива индивидуалности имат наистина голямо значение в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>

192. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

- За духовното съзерцание това е една детинска представа, една истински детинска представа, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го представяли.
Тогава се прониква също и в тайните на слънчевия живот. Тази слънчева същност, каква е тя за нашите днешни физици? - Едно огнено кълбо от газове, от горящи газове, които разпространяват топлина и светлина. - За духовното съзерцание това е една детинска представа, една истински детинска представа, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го представяли. Там няма никакви газове. Човек няма да е погълнат от пламъци, ако с една експедиция достигне Слънцето. Но след като дойде в слънчевата сфера, човек ще бъде разкъсан, ще бъде унищожен, като бъде разкъсан. Защото какво има там, където е Слънцето?
към текста >>

193. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни.
От нашите родители ние получаваме един модел, който е подобен на родителите и който използваме до смяната на зъбите. В него се намират наследените от нас качества и свойства. Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел. Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане. И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма. Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
към текста >>

194. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Знание, изкуство, поезия, архитектура, скулптура в някогашната форма, науките бяха организирани от този мъж в двора на Харун ал Рашид.
А някои неща във военните походи на Карл Велики не бяха нещо, което би могло да възхити едно съвременно сърце. Едновременно с Харун ал Рашид, в двора му живееше една друга личност, която тогава беше универсален мъдрец, но през една предишна инкарнация, много по-рано той беше един посветен. Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един следващ живот може да отстъпи назад. Наистина беше една грандиозна академия това, което беше основано там в Ориента. Но тази друга личност беше един вид организатор. Знание, изкуство, поезия, архитектура, скулптура в някогашната форма, науките бяха организирани от този мъж в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>

195. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Той му предаде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид.
Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек. Той му предаде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид. Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непосредствено като негов приятел.
към текста >>

196. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността.
Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа. Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа. В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността. Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума. Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите английски приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения. Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
към текста >>

197. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано.
Но това е необходимо особено тук в Германия. Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде. Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук. Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре. Защото така стана в самите факти. Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество. Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н. И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин.
към текста >>

198. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Такъв процес се е развивал, когато човешкото тяло е ставало по-твърдо и по-организирано.
През деня в астралното тяло на днешния човек нахлуват такива сили, които противодействат на неговото развитие, които даже унищожават такива органи, които то е притежавало преди пробуждането на ясното дневно съзнание. Преди това човекът е възприемал астралните впечатления непосредствено. Околният свят му е говорел чрез образи, чрез изразните средства на астралния свят. Живи, вътрешно подредени картини и цветове свободно витаели наоколо в пространството като израз на удоволствие и неудоволствие, на симпатия и антипатия. След това тези цветове сякаш се уталожили и наслагали по повърхността на нещата, предметите придобили твърди очертания. Такъв процес се е развивал, когато човешкото тяло е ставало по-твърдо и по-организирано. Когато неговите очи напълно се отварят за физическата светлина, когато пред духовния свят се спуска булото на Майя, тогава астралното тяло на човека започва да получава впечатления от околния свят чрез физическото и етерното тяло и от своя страна ги препраща на Аза, откъдето те навлизат в съзнанието на човека. С това астралното тяло бива постоянно заето, постоянно в действие. Но това, което сега работи в него, не са ваятелни, не са градивни сили съответстващи на неговата природа. Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло.
към текста >>

199. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове.
Ние трябва да сме наясно кои са в действителност основите на езотеричното обучение и каква е истинската им същност. Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са «търсещите». Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се». И тогава настъпва същинското «обучение». Нашето училище е разделено на тези три кръга. Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове.
към текста >>

200. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение.
За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока. По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение. Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
към текста >>

201. Послесловие на немския издател GA_245 Указания за езотеричното обучение

След още десет години, в началото на 1924 година, Рудолф Щайнер поиска да организира една Езо-терична школа, Висшата школа за духовна наука.
Публикуваните тук текстове[1] са от учебното богатство на Езотеричното училище на Рудолф Щайнер. Това училище просъществува десет години, от 1904 до 1914, това значи до избухването на Първата световна война, която попречи на по-нататъшното му съществуване. През това време Рудолф Щайнер работеше още в тогавашното Теософско общество и употребяваше думите «теософия» и «теософски», но винаги в смисъла на неговата още от началото антропософски ориентирана духовна наука. (сравни с «Моят жизнен път», Събр. Съч. 28, Дорнах 1962). След още десет години, в началото на 1924 година, Рудолф Щайнер поиска да организира една Езо-терична школа, Висшата школа за духовна наука. Също както Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели! Трите класа първоначално бяха вече в антропософското общество до 1914 година само че под една друга форма.»[2]
към текста >>

202. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът.
По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа. След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света. Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами. Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год. този Махатма Кат-Хами е заявил каква индивидуалност живее в него.
към текста >>

През есента на 1901 год., тази дама организира чаено парти.
През есента на 1901 год., тази дама организира чаено парти. Г-жа Щайнер винаги говори за него като за "хризантемения чай", защото имаше толкова много от тези цветя в стаята. Поканата дойде от тази позната на графиня Брокдорф и често си мислех, че тя иска нещо добре де, не знаех напълно какво беше това нещо! Денят избран за основаването на Теософското Общество бе с особена важност за тази дама. Тя може би искаше да ме спечели като сътрудник на своя страна, и затова проучваше и често бе много настойчива но нищо съществено не произлезе от това. Обаче бих искал само да разкажа един разговор, който се състоя през есента на 1901 год.
към текста >>

203. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница. Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората. Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа. Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия. Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
към текста >>

204. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>

Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен.
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава обикновената човешка форма. Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен. Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
към текста >>

205. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И пред нас може да изникне въпросът: Ако Новалис би бил организиран физически така, че да живее повече години, ако от това, което е прозвучало музикално и е било казано поетически във вътрешно действуваща психология на човешката душа и на човешкия дух, ако това не би се върнало при навършване на 29 годишна възраст отново в музикалната родина, а би живяло по-нататък благодарение на един по-здрав човешки организъм, къде би се намерила тази душа?
И пред нас може да изникне въпросът: Ако Новалис би бил организиран физически така, че да живее повече години, ако от това, което е прозвучало музикално и е било казано поетически във вътрешно действуваща психология на човешката душа и на човешкия дух, ако това не би се върнало при навършване на 29 годишна възраст отново в музикалната родина, а би живяло по-нататък благодарение на един по-здрав човешки организъм, къде би се намерила тази душа? Къде би се намерила тази душа, ако тя би останала по-дълго време в прозаичната действителност, която тя е напуснала във времето, когато още е имало възможност да се върне в музикалния безпространствен свят без докосване с външното пространство и с външното време?
към текста >>

Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията. Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо. Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>

Ето защо тази духовност е така организирана, че с това, което излиза вън от границите на човешката кожа, тя иска да се потопи в одушевеното пространство в пластиката, в одухотворената пространствена сила на архитектурата, в контурите на онези сили, които вече са се овътрешнили като сили на пространството и времето, които обаче в тази форма могат да бъдат външно уловени в живописта.
А на другия полюс душата, духът на човека живее така, както те са живели приблизително в Гьоте. Това душевно и духовно естество е толкова силно, че то не прониква телесно-физическото естество на човека само до заливите на сетивата, а прониква тези сетива и се простира още вън от сетивата. Бих могъл да кажа, че при Новалис имаме една нежна душевна духовност, че тя не прониква до пълното проорганизиране на сетивата; При Гьоте имаме една такава силна душевна духовност, че тя прониква организма на сетивата и преминава границата на човешката кожа потопявайки се в космическото; поради това тя има преди всичко копнежа за разбирането на онези области на изкуството, които внасят духовно-душевното в пространствено-времевото. Ето защо тази духовност е така организирана, че с това, което излиза вън от границите на човешката кожа, тя иска да се потопи в одушевеното пространство в пластиката, в одухотворената пространствена сила на архитектурата, в контурите на онези сили, които вече са се овътрешнили като сили на пространството и времето, които обаче в тази форма могат да бъдат външно уловени в живописта.
към текста >>

206. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Човек няма нужда да знае това, защото неговата природа е така организирана, че да следва тези въздействия; той представлява една музикална природа.
Когато човек спи, астралното тяло и душата на усещането (Empfindungsseele) се отделят от нисшата му природа. В леглото остава физическият човек, свързан със своето етерно тяло. Всички останали негови членове се отделят и живеят в астралния свят и в девакана. В тези светове и най-вече в света на девакана душата приема света на тоновете. При събуждането си всяка сутрин човек действително е проникнат от музикалното, от едно море на звуци. Човек няма нужда да знае това, защото неговата природа е така организирана, че да следва тези въздействия; той представлява една музикална природа. Музикалното удоволствие не почива върху нищо друго освен върху правилното съгласуване на хармониите, които той е донесъл със себе си оттам, със звуците и мелодиите оттук. Когато тоновете отвън съответстват на тоновете отвътре, получаваме музикалното удоволствие.
към текста >>

207. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им.
Човек може да я чуе с духовните си уши. Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии. Образуват се всевъзможни видове фигури, според височината на тона. Тонът постига едно разпределение на материала. Тези фигури се наричат, фигури на Хладни. Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им. Това, което виждате разпростряно в космическото пространство е подредено от този творчески тон на Върховния Бог. Поради това, че този тон е прозвучал през всемирното пространство, материята се е сформирала в слънчева система, в планетна система. Може, следователно, да видите, че изразът "небесна хармония" е нещо повече от наивно сравнение. Това е реалност.
към текста >>

Естествено, тези наши прадеди са били твърде по-различно съставени и организирани от човека днес.
Естествено, тези наши прадеди са били твърде по-различно съставени и организирани от човека днес. В известно отношение, те са били ясновиждащи, ехо от едно по-висше стъпало на ясновидството. Атлантидецът, не е могъл да вижда един предмет пространственно ограничен. В ранните дни на Атлантската еволюция, виждането е било нещо съвсем различно. Когато един човек се е приближавал към друг, не са били виждани контурите на неговата фигура. По-скоро е възниквал един цветен образ, който не е имал нищо общо с външния образ, но е бил отражение на вътрешното душевно състояние.
към текста >>

208. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
към текста >>

209. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Извънредно поучително е да вникнем в строежа на говоримия език и в начина, по който Духът организира езика.
Наскоро аз споменах, че в езика живее един вид гений. Геният на езика е по-умен от самите нас. Извънредно поучително е да вникнем в строежа на говоримия език и в начина, по който Духът организира езика.
към текста >>

Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца.
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите ученици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година. Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца. В края на учебната година той трябва да повтори „ревюто", за да отчете евентуалните промени. Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н. И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията? "
към текста >>

И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията?
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите ученици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година. Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца. В края на учебната година той трябва да повтори „ревюто", за да отчете евентуалните промени. Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н. И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията? "
към текста >>

210. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Още в началото искам да обърна вниманието Ви върху това, че урокът трябва да се организира възможно най-концентрирано.
Още в началото искам да обърна вниманието Ви върху това, че урокът трябва да се организира възможно най-концентрирано. Ако това не се прави, не би могло да се обърне внимание върху всички тези неща, за които говорихме. Затова не трябва да имаме това, което наричат учебен план. Ние ще работим противно на организацията, която е идеал на модерното материалистично възпитание. В Базел например се говори за четиридесет минутен урок. Това означава, че всичко което се направи за тези четиридесет минути веднага след това отново ще угасне и в душите ще настъпи опасно объркване.
към текста >>

Но обучението ще е организирано така, че вниманието на детето в продължение на седмици да е концентрирано върху едно и също нещо.
В тези часове ще редуваме историите, които ще се разказват. През първата учебна година ще се разказват преди всичко приказки. През втората година ще се опитаме да предадем в разказвателна форма живота на животните. От басните ще преминем към истинските взаимоотношения между животните. Но обучението ще е организирано така, че вниманието на детето в продължение на седмици да е концентрирано върху едно и също нещо. В края на учебната година ще има часове, в които ще се опреснява взетото в началото. Постоянно ще се грижим за всичко художествено. След обед или когато имаме време преди обед, трябва да се грижим за художественото като особено средство за формиране на волята.
към текста >>

Когато имаме повече деца в един клас, тогава може да се организира така, че от 7 до 10 часа да сме с едната група, а от 10 часа до 13 часа да сме с другата група от деца, като по този начин се решава въпроса в класните стаи.
Когато имаме повече деца в един клас, тогава може да се организира така, че от 7 до 10 часа да сме с едната група, а от 10 часа до 13 часа да сме с другата група от деца, като по този начин се решава въпроса в класните стаи.
към текста >>

Трябва да се организират всяка седмица по един час гимнастика и един час евритмия.
Така е представен идеалът, детето да не е заето повече от три и половина часа. По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение. През лятото те могат да играят в градините, но през зимата, в спортната зала ще бъде по-сложно. Трябва да се организират всяка седмица по един час гимнастика и един час евритмия. Мисля, че няма голяма разлика дали обучението ще започне веднага сутринта или по-късно, така че да могат да се формират две групи.
към текста >>

211. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

В началото на днешното обсъждане исках да Ви покажа, че при едно дарование не е без значение организираната диета на детето.
В началото на днешното обсъждане исках да Ви покажа, че при едно дарование не е без значение организираната диета на детето. Вие трябва да внимавате да не страда храносмилателната система на детето. Затова, когато има проблеми със способностите на детето, Вие по някакъв начин тактично трябва да се осведомите от родителите, дали неговата храносмилателна дейност е в ред. Опитайте да въздействувате за това, тя да бъде регулирана.
към текста >>

Р.Щ.: Когато обучението по география се организира наистина нагледно, когато страните, разделянето им на области, разпределянето на подземните богатства се показват чрез графични изображения и по този начин обучението е нагледно, трудно се наблюдава всеобщо неразбиране от страна на учениците.
Р.Щ.: Когато обучението по география се организира наистина нагледно, когато страните, разделянето им на области, разпределянето на подземните богатства се показват чрез графични изображения и по този начин обучението е нагледно, трудно се наблюдава всеобщо неразбиране от страна на учениците.
към текста >>

212. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>

213. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>

214. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>

215. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината. При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности.
към текста >>

216. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично.
Когато става дума за организация, хората днес обикновено мислят, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано. Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично. Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм. Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм. Ние трябва да го проучим. Ние трябва да опознаем неговите функции като функции на един организъм, като функции на една организация.
към текста >>

Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл.
Когато става дума за организация, хората днес обикновено мислят, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано. Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично. Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм. Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм. Ние трябва да го проучим. Ние трябва да опознаем неговите функции като функции на един организъм, като функции на една организация.
към текста >>

Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм.
Когато става дума за организация, хората днес обикновено мислят, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано. Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично. Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм. Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм. Ние трябва да го проучим. Ние трябва да опознаем неговите функции като функции на един организъм, като функции на една организация.
към текста >>

Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм.
Когато става дума за организация, хората днес обикновено мислят, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано. Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично. Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм. Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм. Ние трябва да го проучим. Ние трябва да опознаем неговите функции като функции на един организъм, като функции на една организация.
към текста >>

В този смисъл едно училище като Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н.
В този смисъл едно училище като Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н. Казах вече, аз съм предварително убеден – без никаква ирония – че ако днес се съберат 5 или 12 души, те ще могат да изработят една идеална училищна програма, в която нищо няма да има нужда от подобрение: Параграф 1, параграф 2, ... параграф 12 и т.н. – защото днес всички хора са умни, много умни. Но тогава възниква въпросът: Може ли това да се осъществи на практика? И скоро става ясно, че могат да бъдат подготвени много хубави програми, но на практика, когато училището бъде устроено, пред себе си ние всъщност вече имаме един завършен организъм.
към текста >>

217. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ако хората се подчиняват на божествения ред и приемат да са низшестоящи спрямо други, които са висшестоящи, тогава те се питат как да организират своя труд.
А онова, което днес разглеждаме като нещо самостоятелно, но което по-рано беше включено в цялата социална структура, това е човешкият труд, който поражда едно особено отношение между човек и човека. Ако хората се подчиняват на божествения ред и приемат да са низшестоящи спрямо други, които са висшестоящи, тогава те се питат как да организират своя труд. Но в мига, когато трудът става нещо еманципирано, самостоятелно, възниква въпросът: Как да се отнасям аз към другите хора, за да се включа правилно с моя труд в социалната структура? Търговия, занаяти, труд, това са трите истински фактори, подтикващи човека да извлече от себе си онова, което е правото, както и морала, заимстван от религията. По този начин човекът се чувствува подтикнат да продължи теокрацията в два потока: потокът на старата теокрация и един втори поток, успореден на първия, а именно потокът, носещ в себе си военния, юридическия елемент.
към текста >>

218. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Как да се организира производството във фабриките?
Също и по отношение на социалния въпрос като цяло не бива да се задават теоретичните въпроси: Как да се отнасят работодатели и работници помежду си? Как да се организира производството във фабриките? Необходимо е да се изградят асоциации, групи от хора, които ще са в състояние да дадат правилните отговори. Въпросите трябва да бъдат поставяни точно и да изчакат отговорите, които ще дойдат от съвместния живот на хората.
към текста >>

219. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото техните действия не са били организирани така, че гладуващото население да получи необходимите хранителни средства в точното време.
И точният въпрос гласи: Има ли днес на Земята – защото от последната третина на 19. век ние сме свидетели на едно световно стопанство, а не на националното стопанство и това е много важно при обсъждането на социалния живот – фактически има ли днес на Земята недостиг на хранителни средства за човечеството като цяло? Недостиг на хранителни средства за човечеството няма! Ако някога настъпи такава опасност, тогава геният на човечеството ще намери други хранителни средства. Тук трябва само да добавим: Ако в някой кът на Земята има безброй гладуващи хора, причината за това през последните десетилетия се намира в самите хора. Защото техните действия не са били организирани така, че гладуващото население да получи необходимите хранителни средства в точното време. Нещата се свеждат до това, как хората да разпределят необходимите хранителни средства в точното време.
към текста >>

220. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

че целият човек е в известен смисъл и дете, и зрял човек, и старец, и че е така организиран, та тези три части, изграждащи неговото същество, всъщност от своя страна се съдържат във всеки един поотделно.
Вчера Ви обърнах внимание на някои неща, които трябва да бъдат разгледани като основни по отношение приспособяването на човека към телурическите и космични условия и които носят предимно пространствен характер. Но това, което е предимно пространствено, трябва да бъде свързано с това, което е във времето, защото никога не бива да забравяме, че човекът като същество трябва да бъде разглеждан в своята цялост, т.е. че целият човек е в известен смисъл и дете, и зрял човек, и старец, и че е така организиран, та тези три части, изграждащи неговото същество, всъщност от своя страна се съдържат във всеки един поотделно. Това, което днес ще получите по този начин, после ще трябва да бъде свързано със свръхсетивното, и едва тогава ще можем да се приближим към специалните наблюдения. Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст педагогиката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е. от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта.
към текста >>

221. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията.
Тези жизнени периоди действително са свързани с интимните процеси в човешкия организъм и може да се каже: първият жизнен период, приключващ със смяната на зъбите, е действително това, което често съм характеризирал като себеограничаване, в известна степен, концентриране на цялата човешка органна дейност върху обособяването на твърдия скелет, върху изграждането на здравия скелет. Крайната точка е достигната, когато този твърд скелет изтласне навън зъбите. Ясно е като на длан, че това обособяване на твърдото в този, в голямата си част все още течен човек, това обособяване на твърдото би трябвало да има много общо с цялостното оформяне на човешката фигура по посока на периферията. Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият. Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите. Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е.
към текста >>

222. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие. По посока на главата той също така е по-слабо диференциран, отколкото другият скелет. Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия слухов процес. Съответно на бялото ето тук, бих желал да го обознача чрез виолетовото (виж. рис.25). Този скелет също притежава известна своеобразност в човешкия организъм.
към текста >>

И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
към текста >>

223. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Става дума за следното, организмът да е така организиран, че от своя страна да успява да преодолее изключително сложния процес, заложен тъкмо в приемането на флуора.
По правило е необходимо да имаме предвид само процеса, преминаващ през най-обикновеното храносмилане; чрез него биват поети онези субстанции съдържащи флуорните съединения. Необходимо е да проследим само съвсем обикновения храносмилателен процес, отвеждащ периферно флуорната субстанция до онези места, където тя трябва да бъде отложена. Важното е, че всъщност флуорът като такъв е много по-разпространен, отколкото си мислим. Голяма част от него се съдържа в най-различните растения разбира се относително голяма част, защото човекът има невероятно малко нужди; само че в растенията се съдържа флуорообразуващия процес, така че тъкмо при флуорът нещата стоят така, че когато флуорът не може да бъде доказан по химически път, то въпреки това флуорообразуващия процес е налице в растенията за това ние още сега ще поговорим подробно. Защото флуорът е винаги налице, дори във водата, във водата, която пием; така че изобщо не е нужно да извличаме флуор. Става дума за следното, организмът да е така организиран, че от своя страна да успява да преодолее изключително сложния процес, заложен тъкмо в приемането на флуора.
към текста >>

Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение.
към текста >>

Винаги навън в макрокосмоса можем да открием нещо, което вътрешно притежава някакво организиращо въздействие.
В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това. Това отново е една интересна взаимовръзка. В сока от кората на конския кестен действително се съдържа нещо от това, което изгражда нашите зъби. Винаги навън в макрокосмоса можем да открием нещо, което вътрешно притежава някакво организиращо въздействие. Това се дължи на обстоятелството, че в ескулина се съдържа нещо, което изхвърля химизма от субстанцията, в която действува ескулина. Химизма бива активиран. Странно е, че ако пропуснем спектралния конус през разтвор на ескулин, тогава химичните въз действия биват заличени от спектъра. Това заличаване на химичните въздействия е нещо, което отново можем да наблюдаваме, ако само че наистина трябва да бъде воден разтвор, ако въведем, силно разреден, водния извлек в организма; тогава виждаме, че това преодоляване на химизма, това сливане до обикновения минерализиращ процес, всъщност представлява същото, което е и процеса на формиране на зъбите в организма. Само, че това, което иначе протича чисто външно в процеса на заличаване на химизма, то бива пронизано допълнително от организиращите сили, съществуващи именно в човешкия организъм.
към текста >>

Само, че това, което иначе протича чисто външно в процеса на заличаване на химизма, то бива пронизано допълнително от организиращите сили, съществуващи именно в човешкия организъм.
Винаги навън в макрокосмоса можем да открием нещо, което вътрешно притежава някакво организиращо въздействие. Това се дължи на обстоятелството, че в ескулина се съдържа нещо, което изхвърля химизма от субстанцията, в която действува ескулина. Химизма бива активиран. Странно е, че ако пропуснем спектралния конус през разтвор на ескулин, тогава химичните въз действия биват заличени от спектъра. Това заличаване на химичните въздействия е нещо, което отново можем да наблюдаваме, ако само че наистина трябва да бъде воден разтвор, ако въведем, силно разреден, водния извлек в организма; тогава виждаме, че това преодоляване на химизма, това сливане до обикновения минерализиращ процес, всъщност представлява същото, което е и процеса на формиране на зъбите в организма. Само, че това, което иначе протича чисто външно в процеса на заличаване на химизма, то бива пронизано допълнително от организиращите сили, съществуващи именно в човешкия организъм.
към текста >>

Това е свързано с цялата организираща сила.
Високата потенция има действие, противоположно на действието на ниската потенция. Това е свързано с цялата организираща сила. И в определен смисъл е вярно също така и това, което аз вече посочих вчера от една друга гледна точка, а именно, че онова, което през първата епоха на живота действува по определен начин в организма, в по-късните епохи на живота обръща своето действие, но че това, което действува в организма, може да бъде изместено. Както казах вчера, на това от една страна се дължи откриването на изолирани душевни области, които в по-късна възраст засягат телесното устройство, там, където те не би трябвало да се докосват.
към текста >>

224. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие. По посока на главата той също така е по-слабо диференциран, отколкото другият скелет. Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия слухов процес. Съответно на бялото ето тук, бих желал да го обознача чрез виолетовото (виж. рис.27). Този скелет също притежава известна своеобразност в човешкия организъм.
към текста >>

И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън. Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
към текста >>

225. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Бихме могли да кажем: спрямо мъжа Земята непрекъснато поставя своите изисквания, организира го чрез своите сили.
Това се дължи на обстоятелството, че тъкмо фактите, свързани с унаследяването, са в силна степен облечени в илюзии, и това обстоятелство е съвсем закономерно. Но тъй както се проявява законът, не винаги е възможно да съществува едно прегледно регулиране. И така, явленията, свързани с унаследяването са закономерни, носа трудно регулируеми; тъй както хоризонталното положение на везните почива на определена закономерност, но когато прибавяме отляво и отдясно, се идва до отклонението на едната или другата страна по тази причина строгата закономерност е трудно регулируема; приблизително така стоят нещата и с явленията на унаследяването. В тях има закономерност, подобна на тази, която държи везната в хоризонтално положение. Но по отношение на своята проява тази закономерност показва силна вариабилност, поради обстоятелството, че в унаследяването взимат участие винаги мъжката и женската страна, и то мъжката и женската страна по такъв начин, че мъжката пренася в процеса на унаследяването това, което човекът дължи на земното битие, което дължи на земните сили, докато женският организъм е склонен повече да пренася онова, което идва от извънземния Космос. Бихме могли да кажем: спрямо мъжа Земята непрекъснато поставя своите изисквания, организира го чрез своите сили.
към текста >>

Ето така антимоновите сили имат известно отношение към вътрешните организиращи сили на органите.
По такъв начин стигаме до познание за отношението между антимонизиращия и албуминизиращия елемент на човешкия организъм. Бих желал да кажа, вярвам, че ако хората биха изследвали това взаимодействие между антимонизиращия и албуминизиращия елемент, то тогава човек би придобил основни познания за процесите на болестта и на лечението. Защото какво всъщност представляват албуминизиращите процеси? Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм. Антимонизиращите сили са онези, които в известен смисъл, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция. Ето така антимоновите сили имат известно отношение към вътрешните организиращи сили на органите. И така, аз Ви моля, разгледайте сега един орган, например хранопровода. Хранопроводът е вътрешно организиран. В известна степен Вие можете да проследите неговата вътрешна структура, като на първо време не вземете предвид процеса, който протича в него начина, по който храносмилателната каша преминава по хода на хранопровода. Тук хранопроводът влиза в допир с онова, което нахлува в човешкия организъм. Или подхождайки абстрактно, ние можем да отделим вътрешните процеси в органа от онова, което става в органа, когато същият взаимодействува с внесеното в човека от вън.
към текста >>

Хранопроводът е вътрешно организиран.
Защото какво всъщност представляват албуминизиращите процеси? Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм. Антимонизиращите сили са онези, които в известен смисъл, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция. Ето така антимоновите сили имат известно отношение към вътрешните организиращи сили на органите. И така, аз Ви моля, разгледайте сега един орган, например хранопровода. Хранопроводът е вътрешно организиран. В известна степен Вие можете да проследите неговата вътрешна структура, като на първо време не вземете предвид процеса, който протича в него начина, по който храносмилателната каша преминава по хода на хранопровода. Тук хранопроводът влиза в допир с онова, което нахлува в човешкия организъм. Или подхождайки абстрактно, ние можем да отделим вътрешните процеси в органа от онова, което става в органа, когато същият взаимодействува с внесеното в човека от вън. Това е едно важно разграничаване. Това са два различни процеса.
към текста >>

Човешката воля действува разрушително върху всички онези сили, които Ви описах преди това, и които характеризират своеобразното поведение на антимона, докато всичко онова, което действува в човека организиращо, под влияние на мисловните сили, и по-точно под влияние на неосъзнатите мисловни сили, а също така под влияние на мисловните сили, които в детето например действуват все още неосъзнато, всичко това бива подкрепено от антимоновите сили; с него антимоновите сили действуват заедно.
Естествено може да се наложи, при определени обстоятелства, и за външни цели да прибегнем към силата на разредения антимон. Но обикновено външното въздействие се постига като общо прилагаме ниски потенции. От това виждате, че подобно лечебно средство, е включен в нещо, което аз нарекох закономерен ход, който ход, обаче в същото време показва непрекъснато своите колебания, и по тази причина ще трябва да се придържаме към правилото, вътрешно да прилагаме антимон предимно в тези случаи, когато имаме работа със силно волеви хора, а външно да прилагаме антимон, когато имаме работа с по-слабоволеви хора. Трябва да се насочим по този начин. От това виждате, как в минералното царство, в лицето на антимона, ни е дадено нещо, притежаващо вътрешно родство с човешката воля, в смисъл, че човешката воля, колкото е по-осъзната, толкова по-силно чувствува себе си призвана да се противопоставя на действието на антимона. Човешката воля действува разрушително върху всички онези сили, които Ви описах преди това, и които характеризират своеобразното поведение на антимона, докато всичко онова, което действува в човека организиращо, под влияние на мисловните сили, и по-точно под влияние на неосъзнатите мисловни сили, а също така под влияние на мисловните сили, които в детето например действуват все още неосъзнато, всичко това бива подкрепено от антимоновите сили; с него антимоновите сили действуват заедно. И така, когато внесем антимона в човешкия организъм, по какъвто и да е начин, при което той има възможност да действува мощно чрез собствените си свойства, тогава той води до образуването на един мощен фантом в човека. При това биват стимулирани вътрешните органи и сили, и тази работа заедно с въведеното в човешкия организъм не води до нищо друго, освен до повръщане, диария което почива на обстоятелството, че това въздействие е насочено върху органите и не може да се разпростре върху съседните на органите области. Същото се проявява и при противодействието. Ако Вие сте, за целта по благоприятен начин устроени, то Вие можете да се противопоставите на вредното въздействие на антимона с едно средство, което хората, изхождайки от определен инстинкт, с удоволствие прилагат върху себе си; тези хора, които обичат да регулират всички свои циркулационни, всички свои ритмични процеси. Върху тези ритмични процеси упражнява благоприятно въздействие кафето аз описвам факта, при което естествено не искам нищо да препоръчам, защото в друго отношението (кафето) може да бъде вредно, защото отнема на Аза задължението да регулира сам тези ритмични процеси, но за това не искам да говоря, искам да говоря само за самия факт.
към текста >>

биват усилени всички онези процеси, разположени от другата страна, там, където органите не притежават своята собствена организираща сила.
Всичко това ни навежда на мисълта да обърнем погледа си върху нещо и по-точно върху албуминизиращите процеси. Същите те биват усилени, т.е. биват усилени всички онези процеси, разположени от другата страна, там, където органите не притежават своята собствена организираща сила. Там смилането става под външното въздействие на органите, или това е, което се осъществява механично в движението на червата и което изобщо се осъществява в храносмилането. То от своя страна е в тясна взаимовръзка именно с албуминизиращите сили, тези сили, които са същевременно белтък-образуващи сили, или сили, противоположни на антимонизиращите сили.
към текста >>

226. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката. Ето защо дейността на черния дроб и на слезката в съществената си част трябва да бъде причислена към водната дейност, дейността на течностите. Ала в противоположност на разтварящото действие в първата област на храносмилането, черният дроб извършва действие на обвиване, на обгръщане, на обратно превръщане но онова, което е било извършено в първата част на процеса. Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода. Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове. Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
към текста >>

227. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация.
В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1). После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото). Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите. Но концентрираните тук физически сили се простират от своя страна в цялата глава.
към текста >>

Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират.
А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1). После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото). Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите. Но концентрираните тук физически сили се простират от своя страна в цялата глава. Тук, в тази физическа част на изграждането на човешката глава, действа един истински оригинален физически процес.
към текста >>

Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1).
То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1). После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото). Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите. Но концентрираните тук физически сили се простират от своя страна в цялата глава. Тук, в тази физическа част на изграждането на човешката глава, действа един истински оригинален физически процес. Не отпечатък на нещо друго, а тук е това, което извършва своя собствен процес.
към текста >>

Там се намира най-слабото веществено действие и най-силното силово действие, така че това, което представлява образуващ кварца процес, всъщност протича организиращо в целия човек.
Схванем ли кварца като намиращо се пред нас вещество, трябва да кажем, че неговото въздействие е най-силно в главата. Разгледаме ли го като външен знак на даден процес, тогава трябва да кажем, че действа най-слабо в главата. Там, където е най-силното веществено действие, е слабото динамично действие. В средния човек вещественото и силовото действие на кварца се намират в приблизително равновесие. А в двигателно-веществообменния човек, преобладава главно силовото действие. Там се намира най-слабото веществено действие и най-силното силово действие, така че това, което представлява образуващ кварца процес, всъщност протича организиращо в целия човек. Както се запитахме как се представя взаимодействието между физическата организация на главата и външното обкръжение, с което човекът е във взаимна връзка, така можем да се запитаме и какво е взаимодействието на средния човек с обкръжението навън, доколкото в него е организацията на дихателния ритъм.
към текста >>

Ако си изработим възгледи за това, което се появява при човека, от една страна, чрез сливането, а от друга страна, чрез диференцирането в различните органи - следователно диференциращото организиране като противоположност на синтезиращото организиране - и как това може да стане нередовно в отделния човек, тогава се учим постепенно да лекуваме човека в тази насока, когато нещо не е в ред с него.
Тук заставаме пред този процес, който, ако действа от долу нагоре, смесва всичко в човека, ако действа от горе надолу, пластично разграничава всичко, в известна степен владее организацията и създава ред в отделните органи. Ако си изработим възгледи за това, което се появява при човека, от една страна, чрез сливането, а от друга страна, чрез диференцирането в различните органи - следователно диференциращото организиране като противоположност на синтезиращото организиране - и как това може да стане нередовно в отделния човек, тогава се учим постепенно да лекуваме човека в тази насока, когато нещо не е в ред с него. Това ще го видим в следващите лекции. Само че относно изследванията в тази насока трябва да бъдем извънредно предпазливи. Какво прави, да речем, външната наука, когато изследва човешкия организъм? Тази външна наука казва например, че в човешкия организъм има силиций, флуор, магнезий, калций. Външната наука казва за силиция, че е в косите, в кръвта и в урината.
към текста >>

228. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

То е също така вътрешно организирано, както са организирани твърдите органи.
Когато нещо свръхсетивно си е създало отпечатък във физическо-сетивното, тогава появилият се отпечатък става проводник за свръхсетивното. И така, етерът, всеобщият етер си създава отпечатък във водната част от човешката глава. Това, което разгледахме като водно съдържание на мозъка, не го приехме като недиференцирана вода. То е също така вътрешно организирано, както са организирани твърдите органи. Особен начин на разглеждане на човека е, ако го приемаме така, както го рисуваме. Ако го нарисуваме тук с черния дроб и стомаха, тази рисунка е само силует от това, което е здраво вплетено в течностите и въздушните части, и ние винаги рисуваме само това, което е разположено вътре като малки зрънца. То не е дори и десет процента от целия човек. В действителност човекът, ако го разглеждаме физически, е също водна, въздушна и топлинна организация. Водата - имам предвид течностите - е също така организирана в него, както и твърдото.
към текста >>

Водата - имам предвид течностите - е също така организирана в него, както и твърдото.
То е също така вътрешно организирано, както са организирани твърдите органи. Особен начин на разглеждане на човека е, ако го приемаме така, както го рисуваме. Ако го нарисуваме тук с черния дроб и стомаха, тази рисунка е само силует от това, което е здраво вплетено в течностите и въздушните части, и ние винаги рисуваме само това, което е разположено вътре като малки зрънца. То не е дори и десет процента от целия човек. В действителност човекът, ако го разглеждаме физически, е също водна, въздушна и топлинна организация. Водата - имам предвид течностите - е също така организирана в него, както и твърдото. Това никога не го рисуваме, когато правим анатомически или физиологически илюстрации. Естествено водното съдържание в човека като субстанция непрекъснато се разтваря и обновява. То се задържа в определена форма само мигновено, но въпреки това има форма. В тази водниста част на човешката глава имаме именно отпечатъка на етерното, така че, когато рисувам схематично, би трябвало да нарисувам физичното действие, което се намира особено в задната част на главата, така (виж рис.7, светло):
към текста >>

То е организирано, диференцирано така, че водното съдържание е отпечатък на това, което е с етерна природа.
Разбира се, то пронизва целия организъм. За течното ще трябва да нарисувам останалото (виж рис.7, жълто). То е организирано, диференцирано така, че водното съдържание е отпечатък на това, което е с етерна природа. Винаги, когато нещо е отпечатък, то е пропускливо. Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев смисъл, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината. Това, че окото е родено от светлината, не е само образ, а дълбока истина. Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска. Като цяло главата на човека е пропусклива за етерното чрез своята водна организация, понеже тя е отпечатък, създаден от етерното, така че можем да кажем: Тук етерното може да преминава през главата (виж рис.8, стр.
към текста >>

Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска.
За течното ще трябва да нарисувам останалото (виж рис.7, жълто). То е организирано, диференцирано така, че водното съдържание е отпечатък на това, което е с етерна природа. Винаги, когато нещо е отпечатък, то е пропускливо. Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев смисъл, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината. Това, че окото е родено от светлината, не е само образ, а дълбока истина. Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска. Като цяло главата на човека е пропусклива за етерното чрез своята водна организация, понеже тя е отпечатък, създаден от етерното, така че можем да кажем: Тук етерното може да преминава през главата (виж рис.8, стр. 35, червена стрелка), изобщо без да се задържа по някакъв начин, без някъде то да е възпрепятствано и може да прониква в останалия човешки организъм.
към текста >>

Също както главата на човека, бих казал, е страхливо организирана, като допуска само следи от жизнения и химичния етер, двигателно-веществообменният организъм всмуква от елементите на Земята жизнения и химичния етер.
Също както главата на човека, бих казал, е страхливо организирана, като допуска само следи от жизнения и химичния етер, двигателно-веществообменният организъм всмуква от елементите на Земята жизнения и химичния етер. Тези два вида етер се срещат в човека и той е така организиран, че организацията му достига до правилното разделяне на тези два вида етер, жизнен и химичен етер, от една страна, протичащи от долу нагоре, и от друга страна, топлинен и светлинен етер, течащи от горе надолу.
към текста >>

Тези два вида етер се срещат в човека и той е така организиран, че организацията му достига до правилното разделяне на тези два вида етер, жизнен и химичен етер, от една страна, протичащи от долу нагоре, и от друга страна, топлинен и светлинен етер, течащи от горе надолу.
Също както главата на човека, бих казал, е страхливо организирана, като допуска само следи от жизнения и химичния етер, двигателно-веществообменният организъм всмуква от елементите на Земята жизнения и химичния етер. Тези два вида етер се срещат в човека и той е така организиран, че организацията му достига до правилното разделяне на тези два вида етер, жизнен и химичен етер, от една страна, протичащи от долу нагоре, и от друга страна, топлинен и светлинен етер, течащи от горе надолу.
към текста >>

Точно както недохранването се дължи на факта, че човекът се прониква с това, което следва да бъде само в главата, което навлиза в горния организъм, така при размекването на мозъка в главата той се прониква с това, което трябва да е налице само в корема, което няма работа в мозъка, трябва да се намира само в корема и само там да действа организиращо.
Можем да разгледаме човек, който страда от противоположността на недохранването. Само че тези неща се проявяват чрез съвсем особени състояния и винаги трябва да можем правилно да ги наблюдаваме. Естествено вие ще попитате: «Какво е противоположното на недохранването? » Да, за духовния изследовател противоположното на недохранването например в един от случаите е това, което се нарича размекване на мозъка. Точно както недохранването се дължи на факта, че човекът се прониква с това, което следва да бъде само в главата, което навлиза в горния организъм, така при размекването на мозъка в главата той се прониква с това, което трябва да е налице само в корема, което няма работа в мозъка, трябва да се намира само в корема и само там да действа организиращо. Оттам организмът преработва прекалено интензивно това, което приема в храносмилателния процес. Той го преработва прекалено, не го задържа достатъчно дълго преди да премине портата, през която то прониква в главата. Следствието от това естествено е, че за въпросната човешка организация поради това, че прекалено много се излива в главата, също и много се яде. Тези неща могат съвършено ясно да се наблюдават в тяхното продължение. Защото точно това е важното, че за да можем изобщо да стигнем до нещо в областта, за която сега говорим, трябва да си изградим представа за продължението на такъв процес.
към текста >>

Сега се доближаваме до казаното, че човекът е детайлно организиран.
Сега се доближаваме до казаното, че човекът е детайлно организиран. Ясно е, че и по отношение на водата, въздуха и топлината той е диференциран, това означава детайлно организиран. Но той е диференциран и по отношение на етера. Само че това диференциране е флуктуиращо, колебливо, непостоянно. Това е постоянно взаимодействие, като, от една страна, от горе надолу и от периферията непрекъснато протичат светлинният и топлинният етер, а от друга страна, жизненият и химичният етер се насочват от долу нагоре, така да се каже, действат центробежно навън. Така се поражда образуването на етерния човек, което всъщност е преустройство на вихровото, спираловидното движение, което се образува от сблъсъка на тези два вида етер.
към текста >>

Ясно е, че и по отношение на водата, въздуха и топлината той е диференциран, това означава детайлно организиран.
Сега се доближаваме до казаното, че човекът е детайлно организиран. Ясно е, че и по отношение на водата, въздуха и топлината той е диференциран, това означава детайлно организиран. Но той е диференциран и по отношение на етера. Само че това диференциране е флуктуиращо, колебливо, непостоянно. Това е постоянно взаимодействие, като, от една страна, от горе надолу и от периферията непрекъснато протичат светлинният и топлинният етер, а от друга страна, жизненият и химичният етер се насочват от долу нагоре, така да се каже, действат центробежно навън. Така се поражда образуването на етерния човек, което всъщност е преустройство на вихровото, спираловидното движение, което се образува от сблъсъка на тези два вида етер. Образът, който се поражда пред вас, трябва да бъде разбран от взаимодействието на двата вида етер.
към текста >>

Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>

229. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки.
Трябва да посочим и нещо, което е особено важно да се отличи. Когато разглеждаме циркулационната система, трябва да отличаваме същинската циркулация, която е сбор от движения, от това, което е тясно свързано с циркулацията, което в известна степен се намесва, прониква в тази циркулация от страна на веществообмяната. В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система. Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки. Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система. Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото. Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост. Свързването на аза със силите на външните вещества трябва да се издигне чрез циркулацията и дишането до правилното включване в главовата система.
към текста >>

Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система.
Трябва да посочим и нещо, което е особено важно да се отличи. Когато разглеждаме циркулационната система, трябва да отличаваме същинската циркулация, която е сбор от движения, от това, което е тясно свързано с циркулацията, което в известна степен се намесва, прониква в тази циркулация от страна на веществообмяната. В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система. Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки. Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система. Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото. Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост. Свързването на аза със силите на външните вещества трябва да се издигне чрез циркулацията и дишането до правилното включване в главовата система. Това е именно този много сложен процес, с който трябва да се занимаем и трябва действително да го изследваме, за да се опитаме да обхванем неговото повлияване във външния храносмилателен тракт там, където са веществата, които са все още много подобни на външното, където веществата още слабо са обхванати от вътрешното.
към текста >>

Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост.
В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система. Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки. Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система. Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото. Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост. Свързването на аза със силите на външните вещества трябва да се издигне чрез циркулацията и дишането до правилното включване в главовата система. Това е именно този много сложен процес, с който трябва да се занимаем и трябва действително да го изследваме, за да се опитаме да обхванем неговото повлияване във външния храносмилателен тракт там, където са веществата, които са все още много подобни на външното, където веществата още слабо са обхванати от вътрешното. Защото какво е първото обхващане на веществата? Какво прави там азът, когато първо обхваща външните вещества?
към текста >>

Човешкият организъм е също организирана течност, организиран въздух, организирана топлина.
Ако там правилно изходите от гледната точка на азовото обхващане на външните вещества, тогава ще можете да прозрете симптомите. Спомнете си казаното през последните дни, което вече съм обяснявал. Човешкият организъм не е просто това, което рисуваме с щрихи, това е само твърдото. Човешкият организъм е също организирана течност, организиран въздух, организирана топлина. И азът трябва да навлезе и в тези различни части на организацията. Особено важно и деликатно е навлизането на аза в топлинните съотношения на тялото. Азът трябва да навлезе там по следния начин.
към текста >>

от търговския съветник Емил Молт за децата на работниците и служителите на цигарената фабрика Валдорф в Щутгарт, организирано и ръководено от Рудолф Щайнер.
[3] Основано през 1919 г. от търговския съветник Емил Молт за децата на работниците и служителите на цигарената фабрика Валдорф в Щутгарт, организирано и ръководено от Рудолф Щайнер.
към текста >>

230. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека.
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека. Там лежи това, което може да се нарече полярна метаморфоза, в противоположност на преобразяващата метаморфоза. Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване. Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове. И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето. Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган.
към текста >>

231. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили.
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>

В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>

232. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание.
Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация.
към текста >>

Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество.
Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация?
към текста >>

Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме.
Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме. А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти.
към текста >>

Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
към текста >>

Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>

А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>

Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм.
Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация. Така се получава това, за което Ви говорих вчера. Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е. ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст.
към текста >>

ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера.
Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация. Така се получава това, за което Ви говорих вчера. Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е. ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм.
към текста >>

Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм.
ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е.
към текста >>

Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е.
Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател.
към текста >>

задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло.
За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател. И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>

Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>

И тук ние можем да прибавим: Докато при организиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия организъм (рис.
И тук ние можем да прибавим: Докато при организиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия организъм (рис. 2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3,
към текста >>

2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3,
И тук ние можем да прибавим: Докато при организиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия организъм (рис. 2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3,
към текста >>

червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето съзнание сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4).
червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето съзнание сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4).
към текста >>

Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила.
Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната организация, как тази недостатъчна организация ако си послужим с един израз от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н. Аз добре зная, че тези процеси съвсем не са така удобни за изследване, както ужасно грубите процеси защото и хистологията е нещо извънредно грубо към които се обръща днешната наука. Психолозите може и да са нещо полезно, но това което е истински необходимо, се състои в изискването, че т.н. душевни заболявания трябва да се свържат не с друго, а с телесните състояния на човека. Впрочем по този начин те ще стават и все по-малко интересни. Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила. Много по-интересно също е, да търсим причините за хистерията в едни или други душевни изживявания, отколкото да говорим за веществообменни нарушения в половите органи. Но по този начин всичките ни усилия биха увиснали във въздуха.
към текста >>

233. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е. това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм.
към текста >>

234. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм.
Например женският организъм е така изграден от земния свят и от Космоса, че при него Земните сили са сравнително слабо застъпени. В женският организъм действува предимно извънземното, космическото. До като при мъжкия организъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния живот и земните отношения. В ежедневието тази разлика не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което наричаме "размножение". При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество. Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм. Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност. В хода на Земното развитие тази Азова дейност се издига до своята най-висша степен. За да изгради тази Азова дейност в своя собствен духовно-душевен свят, на човека е било необходимо продължително развитие в условия съвсем различни от Земния свят. В нашия Земен свят тя е свързана с онова силово устройство, което наричаме "кръв". Нека обобщим: Онова, което действува предимно в кръвта, онова което действува предимно като азова дейност, в хода на размножението то се получава от мъжа; а онези извънземни сили на човека, които тепърва ще трябва да бъдат проникнати от дейността на Аза, те идват по-скоро от страна на жената.
към текста >>

235. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме.
Тук всичко е разделено, тук, за разлика от главата, всичко е разделено. Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия организъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира. И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли дъждът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност. За да може човекът да мисли, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция. Благодарение на това, в синтетично разчленената наследствена субстанция може да се види едно огледало. Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме. Следователно, ние трябва да различаваме две мисловни функции: тази, която лежи зад възприемаемия свят, която изгражда мозъка – тя е нещо трайно – и другата мисловна функция, в която няма нищо реално, тя е само едно отражение, което при заспиване веднага угасва, а когато не размишляваме – веднага изчезва.
към текста >>

Да си представим следното: Като човек, аз съм така организиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята. Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите. Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича. Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело. Да си представим следното: Като човек, аз съм така организиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
към текста >>

236. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>

237. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

А в човешката организация нещата не стоят така, че да е възможно, примерно, следното обяснение: Ето, тук е Азовата организация, тук е астралната организация, тук е етерната организация и така нататък –, а нещата стоят по следния начин: Представете си едно същество, което е организирано така, че Азовата организация се намира отвън; после, в посока навътре са разположени астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация.
Но за да Ви насоча към това, което Вие предварително трябва да знаете, аз бих искал схематично да представя тук общата човешка организация (Рис. 12). За да бъде всичко още по-ясно, нека да изобразяваме Азовата организация в червено, астралната организация – във виолетово, етерната организация – в жълто и физическата организация – в бяло. Следователно, ако искаме да навлезем в нашата тема, нека да си представим нещата съвсем точно. А в човешката организация нещата не стоят така, че да е възможно, примерно, следното обяснение: Ето, тук е Азовата организация, тук е астралната организация, тук е етерната организация и така нататък –, а нещата стоят по следния начин: Представете си едно същество, което е организирано така, че Азовата организация се намира отвън; после, в посока навътре са разположени астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация. Следователно, в случая бихме имали едно същество, чиято Азова организация се намира найотвън, а после в посока навътре напират астралната организация, етерната организация и най-навътре е разположена физическата организация.
към текста >>

В така организираната веществообменна система, функционираща според състава на субстанциите, се проявява тенденцията не да изтласква всичко нагоре, а напротив: Чрез излишъка от сяра впечатленията се абсорбират твърде силно, те просто се загнездват тук.
Но може да се получи и обратното. Двигателно-веществообменната система може да изпитва прекалено силно привличане към сярата: тогава белтъкът се насища с прекалено големи количества сяра. Тогава в белтъка имаме въглерод, кислород, азот, водород и в сравнение с тях прекалено много сяра. В така организираната веществообменна система, функционираща според състава на субстанциите, се проявява тенденцията не да изтласква всичко нагоре, а напротив: Чрез излишъка от сяра впечатленията се абсорбират твърде силно, те просто се загнездват тук. И все пак това е нещо различно от „натрупването” или „застоя” в повърхността на органите, за които стана дума миналия път. Застоят предизвиква гърчови състояния. Обаче тук ние сме изправени не пред застой, а пред едно „всмукване” на впечатления. И последиците от това са тези, че впечатленията изчезват. Ние се опитваме да обогатим детето с впечатления, обаче не постигаме нищо: определени впечатления, поради своите особени качества, просто изчезват в наситената със сяра белтъчна субстанция.
към текста >>

238. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото.
И как да насочим възпитанието на това дете? Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото. Обикновено, когато учителят преподава нещо, той обръща голямо внимание на това, да се получи едно драматично нарастване на повествованието. При това дете нарастването трябва да се редува с едно отслабване на напрежението. И този принцип следва да се разпростре върху всички форми на преподаване. Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
към текста >>

239. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>

240. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>

При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години.
към текста >>

То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло. То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
към текста >>

241. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
към текста >>

Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>

242. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо. Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>

243. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие.
Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа. Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове. Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата. С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо. Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие. Тя трябва да бъде схваната от сдружението, трябва да живее в сдружението. Едва когато се образуват сдружения, които преработват в себе си онова, което изхожда от производителя, търгуващия, консумиращия, едва тогава ще се роди, сега вече не от отделния човек, а чрез сдружението онова социално понятие, което като понятие за стоката трябва да живее в групата хора за един здрав стопански живот.
към текста >>

244. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>

Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация.
И тогава по този път се стига също до там, че вместо съответният човек да се пренесе със своя живот до Аза на другия човек, той се пренася до азовете на индивидуализирани духовни същества, които ни заобикалят също така, както ни заобикалят съществата на сетивния свят. Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност.
към текста >>

Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството. Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>

245. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така.
към текста >>

И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>

Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>

Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
към текста >>

Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>

246. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът.
В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека. До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът. Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл. Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот. Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето. Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека.
към текста >>

Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във вътрешното духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни организира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се организира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното.
Нужно е само да си спомните, че 28 години е времето на нашето пълно вътрешно израстване. След това ние, собствено, спираме да растем. Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във вътрешното духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни организира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се организира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното. Така че можете да кажете: както по отношение на човека ежедневният слънчев живот се отнася към годишния слънчев живот, така 28-дневният лунен живот по отношение на целия човек се отнася към 28-годишния лунен живот – изобщо това по-скоро има отношение към човешката глава.
към текста >>

247. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред.
Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред. Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание. И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят. Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда. Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
към текста >>

248. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>

249. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова организация сме организирани от небесната сфера.
Ако сега проследим, от една страна, минералното царство, а от друга страна, неговото отражение, т.е. нашето познание за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно предшестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на познание е приспособена – минералното царство. Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова организация сме организирани от небесната сфера. Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде организирано някак си от небесната сфера. И ако сравните това, което имате във вашата познавателна сфера като цялата съвкупност на познанието си за минералното царство, с това, което съществува отвън в минералното царство, ще си кажете: това, което съществува във вас, се отнася към това, което се намира отвън в минералното царство, както образът към реалността.
към текста >>

Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде организирано някак си от небесната сфера.
Ако сега проследим, от една страна, минералното царство, а от друга страна, неговото отражение, т.е. нашето познание за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно предшестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на познание е приспособена – минералното царство. Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова организация сме организирани от небесната сфера. Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде организирано някак си от небесната сфера. И ако сравните това, което имате във вашата познавателна сфера като цялата съвкупност на познанието си за минералното царство, с това, което съществува отвън в минералното царство, ще си кажете: това, което съществува във вас, се отнася към това, което се намира отвън в минералното царство, както образът към реалността.
към текста >>

До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността.
И така, разглеждайки себе си в съответствие с това, което в самите нас е противоположно на организацията, която донася нашите знания, от заобикалящата сфера се насочваме към Земята. Всички радиуси вървят по направление към центъра на Земята. Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност. Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство. До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността. С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност. Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5). За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята. Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно.
към текста >>

В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност. По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>

250. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек.
Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван. Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек. Ако сега в основата на нашето собствено движение се постави това, че се държим по различен начин по отношение на радиуса и по отношение на сферата, това трябва да се забележи в появяващото ни се във външния свят.
към текста >>

251. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън. Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение. При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека. Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание. Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също. Защото, който смята това за едно и също и гради върху него своите изследвания, прилича на човек, който намира бръснарско ножче и казва: „Това е нож, неговата функция трябва да бъде същата, както на другия нож, значи ще режа с бръснарското ножче кнедлите си”. Когато нещата се представят така тривиално, тогава се казва: „Човек все пак няма да направи това”.
към текста >>

Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин.
Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>

252. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Освен това сърдечността, с която Бреслау и Кобервитц се отзоваха на тези лекции, се изрази във формата на една организираност, поставена под знака на Духа, тъй като имаше дълбоко антропософско разбиране, което беше пренесено и осъществено в материята.
Това много ясно можеше да се види при вечерните лекции, при лекциите вечер пред членовете на обществото. Освен това сърдечността, с която Бреслау и Кобервитц се отзоваха на тези лекции, се изрази във формата на една организираност, поставена под знака на Духа, тъй като имаше дълбоко антропософско разбиране, което беше пренесено и осъществено в материята. Трябва да спомена, че последната вечер, в по неделник вечерта, всичко приключи вместо с лекция, с приятелска среща. Бяха дошли наистина много членове отдалеч. От дълго време членовете от германските области не са имали такава възможност. Те бяха дошли от Южна Германия, от Източна Германия, разбира се също и от близките области, така че голямата зала беше препълнена. Макар че някои трябваше да отпътуват в неделя, на приятелската среща в понеделник присъстваха все още триста и седемдесет членове и всички те бяха нагостени с вечеря от дома Кайзерлинг.
към текста >>

253. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тези растения са организирани така, че за своето развитие използват най-вече това, което растителният свят дължи на зимата, а не това, което той дължи на лятото.
Всички пеперудоцветни имат тенденцията да образуват плод преди да са цъфнали. Причината е, че това което се проявява чрез азота, се задържа близо до земята те пренасят азотообразното (астралността, която е свързана с цъфтенето и плодообразуването, бел пр.) към земята. При тези растения азотообразното се насочва към почвата по-силно, отколкото при други растения, където то се развива на по-голямо разстояние от земята. Пеперудоцветните растения оцветяват листата си малко по-тъмно от обикновеното зелено. При тях е налице един вид атрофия на собствения плод, семената им имат кълнимост само за кратко време и скоро я загубват. Тези растения са организирани така, че за своето развитие използват най-вече това, което растителният свят дължи на зимата, а не това, което той дължи на лятото. Човек е изкушен да каже: в тези растения е заложена тенденцията да чакат зимата, те наистина искат да чакат зимата, за да се развиват. Растенето им се забавя, когато намират достатъчно това, от което се нуждаят: достатъчно азот във въздуха, който по свой начин могат да пренасят надолу.
към текста >>

254. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука. Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>

255. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И така, имаме една мощна и много организираща сила, която се излъчва от Луната в растенията, за да могат те да произведат семена и силата на растежа да прерасне в сила на размножението.
При действието на Луната те виждат всъщност само слънчевата светлина. Но това не е единственото, което пристига на Земята. С лунните лъчи на Земята идва също целият отразен Космос. Всичко, което действа върху Луната, бива отразено върху Земята. Цялото звездно небе се отразява от Луната към Земята по определен начин, макар че това не може да се докаже на днешния човек с днешните физически методи. И така, имаме една мощна и много организираща сила, която се излъчва от Луната в растенията, за да могат те да произведат семена и силата на растежа да прерасне в сила на размножението.
към текста >>

256. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Бихте могли да си представите, че това коренище не би искало да остане нещо разпокъсано, то би се организирало като едно единство и там долу соковете биха започнали взаимно да текат един към друг.
Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение. В този случай човек не трябва само да иска да види корена, но трябва да го разбере. Какво значи това да го разбере? Нека да продължим, като си послужим с един конкретен пример. Представете си, че в почвата едно до друго засаждаме тревисти растения, така че при развитието си корените им се вплитат и увиват един в друг и образуват едно смесено коренище. Бихте могли да си представите, че това коренище не би искало да остане нещо разпокъсано, то би се организирало като едно единство и там долу соковете биха започнали взаимно да текат един към друг. Там би се образувала една организирана смесица от корени, в която не може да се различи къде отделните корени започват и къде свършват. Така би се създала една обща коренова същност (Рис.18).
към текста >>

Там би се образувала една организирана смесица от корени, в която не може да се различи къде отделните корени започват и къде свършват.
В този случай човек не трябва само да иска да види корена, но трябва да го разбере. Какво значи това да го разбере? Нека да продължим, като си послужим с един конкретен пример. Представете си, че в почвата едно до друго засаждаме тревисти растения, така че при развитието си корените им се вплитат и увиват един в друг и образуват едно смесено коренище. Бихте могли да си представите, че това коренище не би искало да остане нещо разпокъсано, то би се организирало като едно единство и там долу соковете биха започнали взаимно да текат един към друг. Там би се образувала една организирана смесица от корени, в която не може да се различи къде отделните корени започват и къде свършват. Така би се създала една обща коренова същност (Рис.18).
към текста >>

257. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация.
При животното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека. При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм. Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/. При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>

Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си.
Поради това, че тези неща стават по описания начин, земеделското стопанство се явява един вид индивидуалност. Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място. Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях. И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>

И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност. Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс. Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още. Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник. Само след пет минути ще имате доказателство за това. И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>

258. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Д-р Щайнер: Важното при този въпрос, разбира се, е, че течният и твърдият оборски тор се смесват в определено съотношение и се употребяват така, че двата съвместно, съдействат за организиращата сила на почвата.
Д-р Щайнер: Важното при този въпрос, разбира се, е, че течният и твърдият оборски тор се смесват в определено съотношение и се употребяват така, че двата съвместно, съдействат за организиращата сила на почвата. Тази връзка с Аза е напълно валидна за твърдия оборски тор, но не и за течния оборски тор. Всеки Аз, също и в потенциално състояние, трябва да действа свързан с астрална субстанция и твърдият оборски тор не би имал астрална субстанция, ако не е примесен с течен оборски тор. Течният оборски тор го подкрепя, защото има силна астрална сила. Твърдият оборски тор има по-силна азова сила. Твърдият оборски тор е повече мозък, а течният оборски тор е повече мозъчен секрет, повече астрална сила; той е повече това, което е течно в мозъка, той е повече мозъчна течност.
към текста >>

259. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието.
Нарастващото число земеделци и градинари се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества. Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети. При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието. Оттам получи съществено съдействие също и създаването на организация със задачата да запознава заинтересованите консуматори и да им доставя произведените висококачествени храни. За тези произведения беше избрана запазена та марка „Деметер“. Представител на тази дейност беше „Деметер стопански съюз“. Освен този „Деметер-съюз“ в Западна Германия, в много други страни също съществуват вече такива Деметер организации.
към текста >>

За тези, които се интересуват от практическото осъществяване на дадените в Кобервитц указания или искат да организират своите предприятия съгласно биодинамичния стопански метод, опитът показва, че е добре да търсят връзка със стопанствата и организациите в различните страни, които представляват биодинамичната работа, издават списания, дават съвети и устройват курсове.
За тези, които се интересуват от практическото осъществяване на дадените в Кобервитц указания или искат да организират своите предприятия съгласно биодинамичния стопански метод, опитът показва, че е добре да търсят връзка със стопанствата и организациите в различните страни, които представляват биодинамичната работа, издават списания, дават съвети и устройват курсове.
към текста >>

260. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество.
С неорганични добавки към тора се получава най-вече оживяване само на течния състав на почвата. Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество. Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
към текста >>

261. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават.
Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно. При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас. Младите птици могат още дълго да останат там, докато не укрепнат.
към текста >>

262. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».
[3] Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер. В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».
към текста >>

263. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно.
Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много. Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша. Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия.
към текста >>

264. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

То е прекрасно построено и прекрасно организирано.
Ако си отрежете края на носа - необходимо е само миниатюрно парченце, не голямо, - това би било нездравословно, може да отрежете само толкова, че да не се повредите, и го разгледате под микроскоп, ще видите удивително тяло с прекрасно изградена конструкция. Да, господа, вие даже не си представяте колко прекрасна е миниатюрната част от края на носа ви! Тя е удивително красива! И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло. То е прекрасно построено и прекрасно организирано. Най-добрият от скулпторите не би могъл да го направи по-добре.
към текста >>

265. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

» Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно.
Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло. А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид? В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии. Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.
към текста >>

266. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това покушение е било организирано от тези, които ненавиждали Юлиан, защото той още е владеел древната мъдрост.
Юлиан в историята е бил подложен на оклеветяване и опозоряване, тъй като не е вярвал в християнството. Обаче той е вярвал в това, което са знаели хората до християнството. Когато Юлиан е трябвало да ръководи поход в Азия (Месопотамия и Персия - бел. пр.), той внезапно бил убит. Това е било своеобразно покушение. Това покушение е било организирано от тези, които ненавиждали Юлиан, защото той още е владеел древната мъдрост.
към текста >>

267. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».
9. Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер. В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».
към текста >>

268. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Така мравките организират нещо като селскостопанско предприятие и, спазвайки реда, култивират в разпространяващата се наоколо зона вида трева, който им подхожда.
След това тези мравки се разпълзяват около мравуняка и събират определен вид трева[1], която те после почват да култивират. Когато вятърът довее други семена, мравките тутакси се разправят с тях, когато семената почнат да поникват. Те ги изхвърлят от зоната, която са изравнили, така че наоколо не расте нищо друго освен този единствен вид трева. Така мравките организират нещо като селскостопанско предприятие и, спазвайки реда, култивират в разпространяващата се наоколо зона вида трева, който им подхожда. Тук те не допускат нищо друго, изриват и изгризват всичко излишно. Тревата, растяща на това място, започва да изглежда съвсем различно, отколкото тревата извън зоната. Тревата извън зоната расте например на рохкава почва и там тя изглежда съвсем иначе. Но мравките правят тази почва твърда, така че растящата тук трева, която отглеждат мравките, има по-твърди семена, семена, твърди като камъчета.
към текста >>

269. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Казах ви, че човекът следва да се разглежда като състоящ се от неговото физическо тяло, което виждаме с очите, но също и от по-високо организирани членове, от невидими тела.
Казах ви, че човекът следва да се разглежда като състоящ се от неговото физическо тяло, което виждаме с очите, но също и от по-високо организирани членове, от невидими тела. Разказвал съм ви, че първото невидимо тяло е етерното тяло. Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни органи; това тяло всъщност е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животинския свят. Следващото, още по-висше тяло - това е така нареченото астрално тяло. Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме. Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло.
към текста >>

Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество.
Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то? Виждате ли, господа, ако ние в човешкото си тяло не изработвахме олово, всички бихме страдали от рахит! Нашите крайници биха станали меки. Рахитичното дете се отличава с това, че изработва твърде малко олово. Човешкото тяло не трябва да има повече или по-малко олово. Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество. Ако той не ги произвежда, тогава се заболява. Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това? Какво става с оловото, което човек сам произвежда? Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си. Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта.
към текста >>

270. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес.
Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално отражение на преработката на желязото и сярата в организма като цяло. Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване. В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено. Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло. Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците.
към текста >>

271. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно. И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>

272. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека!
Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно. Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер.
към текста >>

273. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса. Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения. Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин. Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента. В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>

274. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>

Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава.
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и усет за реалност! Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава. Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение. Голямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък. Европа няма да успее да се измъкне от състоянието на тотална разруха на културата, в което тя е попаднала, ако хората не се решат да приемат истинската духовна култура. Днес мнозина все още не разбират този факт. Ето защо днес всички хора, идващи в Европа от Азия, реално намират, че европейците са всъщност варвари.
към текста >>

275. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Затова на много хора би било страшно скучно да участват в тези неща, когато са се организирали такива съюзи.
Затова на много хора би било страшно скучно да участват в тези неща, когато са се организирали такива съюзи. Защото всъщност всичко това се е изродило в своего рода забава. Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството. Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения. Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството.
към текста >>

Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи.
Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
към текста >>

276. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изследвания.
Да, господа, причината е, че човечеството се намира в развитие. Разбира се, сега може да подложим човека на па-тоанатомична дисекция. Ако той е умрял, вие можете да му направите дисекция. По такъв начин можете да получите сведения за това, как е устроен човекът днес. От древните времена са се запазили сравнително добре мумиите в Египет, за които неотдавна говорихме, но те са напълно балсамирани и да се подложат на правилна дисекция вече не е възможно. Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изследвания. Да се разбере е възможно само с помощта на духовни изследвания. Но по този път ние стигаме до факта, че човек в древността е бил съвсем не такъв, какъвто е днес.
към текста >>

Може би е така, че появяващото се в нашето обкръжение днешно, ново поколение хора - защото децата днес са организирани по-различно от нас в нашата младост - са хора, на които не им стига вътрешната силициева киселина, тъй като им се иска да бъдат по-нахакани, да бъдат по-бодливи.
Но тази история може да се погледне и от другата страна, нали така, господа? Може би е така, че появяващото се в нашето обкръжение днешно, ново поколение хора - защото децата днес са организирани по-различно от нас в нашата младост - са хора, на които не им стига вътрешната силициева киселина, тъй като им се иска да бъдат по-нахакани, да бъдат по-бодливи. Те искат да бъдат леко бодливи и свадливи. Затова придобиват инстинкт да си подрязват косите. Впоследствие това става мода: един подражава на друг и тук цялата история се обръща наопаки. На децата им се иска да станат бодливи и те си стрижат косите. Ако някой иска да се бори с тази мода, няма нищо лошо, стига модата да не преминава мярката.
към текста >>

277. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Затова той трябва да бъде организиран различно.
Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално. Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците.
към текста >>

278. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна представа за човека, особено там, където човек е организиран по-фино.
Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна представа за човека, особено там, където човек е организиран по-фино. Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно. Разбира се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций.
към текста >>

Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган.
И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници. Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган. Те представлявали истински сетивни органи, съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
към текста >>

279. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци.
Въздухът е мъртъв. Именно благодарение на факта, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви. Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа!
към текста >>

280. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Но при организиране на селско стопанство в големи размери, на това вече не се отделя достатъчно внимание.
Виждате ли, ако се знае какво представлява земната почва, по нея може да се види и какво може да расте на нея. Това е изключително важно за растениевъдството, при разсажда-нето например на селскостопански растения, тъй като е необходимо с помощта на торове и добавки, внасяни в торовете, така да се подготви почвата, за да расте това, което трябва да расте. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца. Напълно се забравя колко важно е това. Ръководейки се от инстинкта, простият земеделец прави нормално торене с оборски тор. Но при организиране на селско стопанство в големи размери, на това вече не се отделя достатъчно внимание. Като следствие почти всички наши хранителни продукти през последните години и десетилетия станаха много по-лоши от тези, които имаше, когато бяхме още малки деца.
към текста >>

Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау.[2] После беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце.
И така, започнахме да се занимаваме със селско стопанство на основата на антропософската духовна наука. Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау.[2] После беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце. Вече направихме в това направление едно-друго и реализирахме някои неща. Засега само положихме основите, но за тези неща ще трябва да се борим. Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот.
към текста >>

НАГОРЕ

3.7208280563354