Търсене в текстове за 'непринуде'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 28 резултата от 25 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'непринуде'.

1. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом.
Несъзнателно Ницше се стреми просто и честно да се изразява, следвайки своите основни инстинкти. Той открива край себе си само хора, които се изразяват в образователните форми на времето, които прикриват същността си чрез тези форми. В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
към текста >>

2. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер.
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов. Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер. Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, намираме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си. Заради това му дължа огромна благодарност. Но изобщо не ми изглежда важно как човек сега приема, че при даден философ е проучено точно това, което той действително е учел. Такова познание най-малкото не е предназначено за хора, които търсят една философия за своя живот, а не нови знания за своята памет. И накрая за мен остава невероятно, че така нещо действително може да се изследва.“
към текста >>

3. ЕВАНГЕЛИЯТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три.
Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля. Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството"). Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография. Това, което те са искали да покажат, винаги е съществувало предварително изобразено като типичен живот на Сина Божи в традициите на Мистериите. Евангелистите черпят не от историята, а от преданията на Мистериите. Но естествено, не на всички места, където е бил въведен култът на Мистериите, тези предания са имали пълно и буквално съвпадение.
към текста >>

4. ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Който можел да пробуди в себе си Духа до определена степен и да има опитности за него, се издигал до по-висока степен в ордена и съобразно с това се радвал на непринуден авторитет.
Който можел да пробуди в себе си Духа до определена степен и да има опитности за него, се издигал до по-висока степен в ордена и съобразно с това се радвал на непринуден авторитет.
към текста >>

5. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Най-добре е да се стреми към все повече яснота относно своите нови изживявания, търпеливо да изчаква и следващите, които ще се свържат с първите по най-естествен и непринуден начин.
Окултният ученик е длъжен да упражнява и най-строг самоконтрол. Най-добре е да се стреми към все повече яснота относно своите нови изживявания, търпеливо да изчаква и следващите, които ще се свържат с първите по най-естествен и непринуден начин. Ето как, чрез силите на духовния свят и чрез съответните упражнения, настъпва едно нарастващо разширение на съзнанието в условията на дълбокия сън. Все повече изживяванията се зараждат в океана на безсъзнанието и все по-кратки стават безсъзнателните периоди в рамките на дълбокия сън. Неусетно отделните опитности се сливат една в друга, без този процес да бъде смущаван от каквито и да е мисловни асоциации и умозаключения, опиращи се единствено на външния сетивен свят.
към текста >>

6. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

способност непринудено да виждам
способност непринудено да виждам
към текста >>

7. ЗА МЕДИТИРАНЕТО GA_17 Прагът на духовния свят

Когато медитивното настроение прониква като непосредствено впечатление през целия дневен живот, то разпростира върху него нещо, което смущава естествената непринуденост на този живот.
За медитиращия е особено полезно да познава крайните настроения в разгледания вече диапазон на душевния живот. По този начин човек най-сигурно стига до усещането, че по време на медитацията е в непосредствена връзка с духовния свят. Това усещане е естествена последица от медитацията. То трябва да разпростре своята сила върху съдържанието на целия останал живот, характерен за будното дневно съзнание. Не става дума за едно непосредствено впечатление от медитивното настроение, а за това, че човек постоянно може да си казва: Ето, чрез медитивното изживяване се влива нова сила в целия живот. Когато медитивното настроение прониква като непосредствено впечатление през целия дневен живот, то разпростира върху него нещо, което смущава естествената непринуденост на този живот. Тогава в хода на медитациите то не успява да постигне достатъчно сила, достатъчно чистота. Истинските плодове на медитацията се състоят в това, че чрез своето специфично настроение, тя се откроява от останалия живот. И върху него тя действува най-добре тогава, когато я усещаме като нещо особено, като нещо, което се откроява.
към текста >>

8. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом.
Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки. Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген. Бях представен в неговия дом. Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген. Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение. Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
към текста >>

9. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Вечерта завършваше с непринудени разговори.
Основа обществото „Идващите“, състоящо се от литератори, хора на изкуството, учени и хора, интересуващи се от изкуство. То се събираше веднъж седмично. Поети рецитираха своите стихове. Изнасяха се лекции в най-разнообразни области на знанието и живота. Вечерта завършваше с непринудени разговори. Лудвиг Якобовски беше центърът на все повече разрастващия се кръг. Всеки обичаше тази приветлива, пълна с идеи личност, внасяща в това общество тънък благороден хумор.
към текста >>

10. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите принципи биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части. Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си. Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение. Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>

11. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>

Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.
Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност.
към текста >>

12. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели.
Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-дълго с тези въпроси. Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите. С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>

А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят.
Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите. С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>

13. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес.
Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа. По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес. Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>

14. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

С такова настроение искаме да пристъпим сега към този курс, който има за задача да разгледа най-дълбокия документ на Християнството, Откровението на Йона, защото с този документ могат да бъдат свързани непринудено най-дълбоките тайни на Християнството.
Нека през време на този курс ни проникне едно такова убеждение и схващане на нещата. От едно такова убеждение трябва да извира духът, трябва да извират чувствата, които трябва да проникнат нашите сърца. С такова настроение искаме да пристъпим сега към този курс, който има за задача да разгледа най-дълбокия документ на Християнството, Откровението на Йона, защото с този документ могат да бъдат свързани непринудено най-дълбоките тайни на Християнството. Защото в този документ се съдържа една голяма част от тайните на Християнството; в него се съдържа най-дълбокото от това, което можем да на речем езотерично християнство. Следователно нищо чудно, че от всички документи на Християнството именно откровението е било най-криво разбирано. То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени. То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм.
към текста >>

15. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И тъй като не възнамеряваме да разглеждаме дилетантски "Окултната физиология", както бихме могли да я наречем, то ще бъде необходимо за някои места по непринуден начин да обърнем вниманието на неща, които на страничния човек в началото биха се сторили твърде невероятни.
И действително често "учението на живота" се нарича физиология. Тук това учение няма да бъде разгледано по начина, по който прави това официалната наука, а така, както то се разкрива пред духовния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите органи, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на органите, на формите на живот, на жизнени процеси. И тъй като не възнамеряваме да разглеждаме дилетантски "Окултната физиология", както бихме могли да я наречем, то ще бъде необходимо за някои места по непринуден начин да обърнем вниманието на неща, които на страничния човек в началото биха се сторили твърде невероятни.
към текста >>

Не мога да кажа, че този цикъл от беседи, повече от много други цикли, които съм изнасял, представлява едно цяло, и че не може да се прави заключение от отделните лекции особено от началните, тъй като много неща, които трябва да се изразят чрез цикъла от лекции, трябва да се кажат непринудено и едва след като човек чуе и заключителните лекции, би могъл да си изгради представа за същността на казаното тук.
Не мога да кажа, че този цикъл от беседи, повече от много други цикли, които съм изнасял, представлява едно цяло, и че не може да се прави заключение от отделните лекции особено от началните, тъй като много неща, които трябва да се изразят чрез цикъла от лекции, трябва да се кажат непринудено и едва след като човек чуе и заключителните лекции, би могъл да си изгради представа за същността на казаното тук. Ето за що в окултната физиология трябва да се подхожда по малко по-различен начин, отколкото в официалната наука физиология. Началните твърдения ще получат своето потвърждение едва чрез казаното накрая. И от началото до края ще опишем не някаква права линия, а ще нарисуваме кръг, така че в края да стигнем отново там, откъдето сме тръгнали.
към текста >>

16. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир.
Едно такова нещо е например ходенето по улицата. Все още никому не е предписано да се отклони от едната или от другата страна на тротоара. И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>

17. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях.
Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в общуването между живи и мъртви. Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките. Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите. Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта. Въздействия от мъртви като причина за душевни борби. Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите. Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).
към текста >>

18. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Със същата непринуденост в гласа, която съблюдавах спрямо кардинала, аз вметнах.
И въпреки това додаде той каква напаст! Едва ли двама-трима от всички тези негодници отърват въжето, а в Англия отвред се пръкват все нови. Със същата непринуденост в гласа, която съблюдавах спрямо кардинала, аз вметнах.
към текста >>

19. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
Съдилищата са неподкупни. Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго. Никой, който живее сред германци и ги е опознал, не може да има впечатление, че си има работа с войнолюбив и грабителски народ. А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г. "и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
към текста >>

20. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия. В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>

21. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
[1] В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>

22. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
[1] Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>

23. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
20. В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>

24. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних.
А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних. Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко. Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането. Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо. Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича.
към текста >>

25. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние искахме да разговаряме съвсем непринудено, да преценим нещата и едва после да видим какво ще излезе от всичко това.
Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило. Ние искахме да разговаряме съвсем непринудено, да преценим нещата и едва после да видим какво ще излезе от всичко това.
към текста >>

0.09968090057373