Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
106
резултата от
86
текста с точна фраза : '
не съди
'.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
отбира и
съди
;
отбира и съди;
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
За тях може да се
съди
според установената вече идея; обаче самата тази идея стига до своята пълна изява едва при семените растения /фанерогаме/.
Обаче той има своето обективно основание. Криптограмите са именно онези растения, при които прарастението е изразено до най-висока сте пен едностранно; те представляват идеята за растението в една едностранчива сетивна форма.
За тях може да се съди според установената вече идея; обаче самата тази идея стига до своята пълна изява едва при семените растения /фанерогаме/.
към текста >>
3.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно тя съвсем
не
може да
съди
от нейното становище за тази теория.
Но и това "бяло" не трябва да бъде отъждествено със светлината в себе си. Всъщност аз не зная нищо по-нататък освен една смес от цветове. Модерната физика не познава "светлината" в Гьотевия смисъл; също така малко познава тя и "тъмнината". Следователно Гьотевата теория на цветовете се движи в една област, която съвсем не засяга определения на физиците. Физиката не познава просто нито едно от основните понятия на Гьотевата теория на цветовете.
Следователно тя съвсем не може да съди от нейното становище за тази теория.
Гьоте започва именно там, където спира физиката.
към текста >>
4.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Не
без право основната формула, според която модерният възглед за природата
съди
за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото.
Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото.
Що се отнася за другите неща, като светлината, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите, усещания, топлината, студенината и останалите, те се явяват в моя дух с такава тъмното и обърканост, че аз не зная, дали са верни или погрешни, т.е.
към текста >>
5.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Човекът може да
съди
за света само от себе си.
Човекът трябва да остави нещата да говорят от неговия дух, ако иска да познае тяхната същност. Всичко, което той има да каже върху тази същност, е взето от духовните изживявания на неговата вътрешност.
Човекът може да съди за света само от себе си.
Той трябва да мисли антропоморфически. В най-простото явление, например в удара на две тела ние внасяме един антропоморфизъм, когато се изказваме върху него. Съждението: "Едното тяло удря другото", е вече антропоморфизъм. Защото когато искаме да се издигнем над простото наблюдение на процеса, ние трябва да пренесем върху него изживяването, което нашето собствено тяло има, когато то поставя в движение едно тяло навъншния свят. Всички физикални обяснения са маскирани антропоморфизми.
към текста >>
Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се
съди
за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а
не
това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия.
Форледер няма никакво предчувствие за светогледа, в който живееше Гьоте. Да полемизираме с него би било съвсем безполезно за мене, защото ние говорим на различни езици. Колко ясно е неговото мислене, се вижда в това, че при моите изречения той никога не знае, какво се разбира с тях. Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право. Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него.
Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия.
За Кант не съществува въобще никакъв възглед върху нещата, каквито са те в себе си, а само как те се явяват по отношение на нас. Гьоте счита този възглед като съвършено второстепен начин да се поставяме в отношение с нещата."
към текста >>
6.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Как трябва да се
съди
, върху това решава самото изживяване в единия както и в другия случай.
Твърде близко е сега до ума, че някой от вярващите в съвременния начин на мислене ще окачестви този свят, който се явява тук като принадлежащ на областта на грешките на паметта, на илюзиите, на халюцинациите, на самовнушенията и тем подобни. На това можем да възразим, че един сериозен стремеж на душата, който работи в посочения път, намира във вътрешното състояние на духа, което тя си е възпитала, такива сигурни средства, за да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот при едно здраво устройство на душата човек може да различава фантастичните образи от едно възприятие. Напразно ще се търсят теоретически доказателства, че горехарактеризираният свят е действителен; но такива доказателства не съществуват също и за действителността на света на възприятията.
Как трябва да се съди, върху това решава самото изживяване в единия както и в другия случай.
към текста >>
7.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да
съди
за една личност при определени обстоятелства.
Ние само си послужихме с тези понятия, за да насочим погледа на читателя или на слушателя върху не проникнатата от мисленето действителност. Ние не ще приложим тези понятия към действителността, към тази действителност, която е още само чиста опитност; а само си служим с тях, за да насочим вниманието върху онази форма на действителността, с която не е свързано още никакво понятие. Всички научи изследвания трябва да бъдат извършени посредством езика, посредством говора, а той може да изразява само понятия. Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на слушателя към един предмет. Ако е позволено да си послужим с едно сравнение, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”.
В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да съди за една личност при определени обстоятелства.
Във втория случай на тази личност се приписва определено качество, следователно прави се едно твърдение. Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата. Ако някъде нещата се представят привидно различно поради налагащото се стерилизиране или заради търсене на възможност да се изразим, то тук ние изрично отбелязваме, че нашето изложение има само смисъла, който обяснихме по-горе и далече не претендира да е направило някакво твърдение имащо значение за самите неща. Ако сега бихме искали да имаме едно име за първата форма, в която наблюдаваме действителността, считаме, че най-подходящ за самото естество на нещата е изразът: Явление за сетивата.
към текста >>
8.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Съди
за дадено творение на изкуството според степента, в която то допринася за увеличаването на неговите сили.
Чрез познанието иска да владее нещата. Знае, че сам е творец на истината, че никой освен самия него не може да създава свое добро и свое зло. Той разглежда действията на хората като последствия от естествени импулси и ги смята за естествени събития, които не могат да се приемат за грехове и да търпят морална присъда. Търси стойността на човека в качеството на неговите инстинкти. Човека с инстинкти за здраве, дух, красота, постоянство, благородство той оценява по-високо, отколкото такъв с инстинкти за слабост, омраза, робство.
Съди за дадено творение на изкуството според степента, в която то допринася за увеличаването на неговите сили.
Под този последен човешки тип Ницше разбира своя свръхчовек. Такива свръхчовеци можеха да се появяват досега по стечението на случайни обстоятелства. Да се направи тяхното развиване съзнателна цел на човечеството, е възгледът, който има Заратустра. Досега човек е виждал целта на човешкото развитие в някакви идеали. Ницше смята за необходимо да се променят възгледите.
към текста >>
9.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Най-малко трябва да се
съди
относно истинността или заблудата на неговите идеи.
Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията. Трябва да се призове на помощ психопатологията. С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество.
Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи.
Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство.
към текста >>
10.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
"Азът"
съди
за новите впечатления в зависимост от това, дали има спомен за получените по-рано впечатления или
не
.
"Азът" съди за новите впечатления в зависимост от това, дали има спомен за получените по-рано впечатления или не.
Но като "Аз" той влиза в друго отношение със света, според това дали е извършил едно действие или не. От впечатлението, което едно мое действие е направило на един друг човек ще зависи, дали нещо в отношението на света към моя "Аз" ще съществува или не. Отношението на света към мен се променя, след като съм упражнил едно въздействие върху моята обкръжаваща среда. Че това, което се има предвид тук не се забелязва така, както промените в "Азът" при получаването на един спомен, се дължи на простата причина, че споменът, веднага след своето образуване, се свързва с душевния живот, който се възприема като собствен, докато външното следствие от действията се отделя от този душевен живот в поредица от събития, които са нещо различно от онова, което споменът е запазил за тях. Въпреки това трябва да се признае, че след едно извършено действие, в света настъпва известна промяна, чийто характер носи отпечатъка на "Азът".
към текста >>
11.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но като Посветен той трябва да е способен за всяко ново събитие в живота си да
съди
единствено от самия себе си и да
не
бъде смущаван от спомените на миналото.
Всичко това е необходимо за Посветения, защото той трябва да гледа на света с пълно доверие. Той трябва да е в състояние да разкъсва завесата на спомените, която обгръща човека във всеки миг от неговия живот. Ако аз съдя за нещо, което ми се случи днес, според това, което съм изпитал вчера, се подлагам на всевъзможни заблуждения. Разбира се, това съвсем не означава, да се отхвърли натрупания в живота опит. Напротив, човек е длъжен да го съхранява по възможно най-добър начин.
Но като Посветен той трябва да е способен за всяко ново събитие в живота си да съди единствено от самия себе си и да не бъде смущаван от спомените на миналото.
Аз съм длъжен във всеки миг от моя живот да очаквам от даден предмет или Същество съвършено ново откровение. Ако съдя за новото според критериите на миналото, аз се излагам на опасността от всевъзможни грешки.
към текста >>
12.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той престава да
съди
за нещата от своя гледна точка.
Вече говорихме за 6-те добродетели, от които се състои Третото душевно качество. Те са свързани с 12-листния лотосов цвят в сърдечната област. Към него, както споменахме, трябва да се насочат жизнения поток на етерното тяло. Четвъртото качество; стремежът към освобождаване, спомага за узряването на етерния орган в близост до сърцето. Когато това качество се превърне в душевен навик, човек се освобождава от всичко, което е свързано единствено с неговите лични особености.
Той престава да съди за нещата от своя гледна точка.
Ограничаващите рамки на неговия Аз изчезват. Тайните на духовния свят започват да проникват навътре в него и това всъщност е истинското освобождаване. Защото тези ограничаващи рамки непрекъснато ни принуждават да се отнасяме към нещата и съществата единствено от личната гледна точка. Окултният ученик трябва да се освободи от нея на всяка цена. Ясно става, че произтичащите от Духовната Наука предписания оказват дълбоко въздействие върху човека.
към текста >>
13.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако
не
разбира нещо, по-добре е да
не
съди
за него, отколкото да
съди
погрешно.
Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме. Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим. А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик.
Ако не разбира нещо, по-добре е да не съди за него, отколкото да съди погрешно.
Разбирането ще дойде по-късно. Колкото по-нагоре се издига човек по стъпалата на познанието, толкова по-необходимо става за него онова спокойно, съзерцателно вслушване, за което вече става дума. В духовния свят всяко познание, всеки вид действие и всяка форма на живот са несравнимо по-нежни от техните съответствия във физическия свят. Колкото повече разширява кръга на своите действия толкова по-фини стават те.
към текста >>
14.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но как може човек да
съди
за нещо, за което сам твърди, че
не
познава?
Ще добавим и следното: ако все пак е възможно да бъде развито и друго познание, то вече може да въведе човека в свръхсетивния свят. Ако смятаме подобен вид познание за невъзможно, ние логично стигаме до извода, че всякакви разисквания върху някакъв свръхсетивен свят са чиста безсмислица. За непредубедения човек, изправен пред този извод, съществува не по-малко логичното възражение, че въпросните опоненти чисто и просто не са стигнали до другото познание.
Но как може човек да съди за нещо, за което сам твърди, че не познава?
Безпристрастното и обективно мислене веднага преценява, че даден човек може да говори само за това, което познава и че не трябва да се произнася върху това, което не познава. Подобно мислене признава само правото, че всеки може да говори за неща, които е изпитал; но не и правото на даден човек да счита за невъзможно нещо, което самият той не познава и не иска да познае. Никому не може да се оспори правото да не се интересува за свръхсетивния свят.
към текста >>
15.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Заслепяваща илюзия е да се смята, че човекът
съди
за съществуването на спомена само според душевните си наблюдения.
За свръхсетивното наблюдение това и без друго е ясно. Но всичко онова, което за свръхсетивно то наблюдение е непосредствен факт, може да бъде в неговите действия наблюдавано чрез сетивните възприятия и разбрано чрез методите на обикновеното мислене. А когато някой твърди, че човек узнава за своите спомени чрез вътрешно-душевни наблюдения, нещо, което при животните не може да се установи, той допуска една съдбоносна грешка. Своята способност да си спомня, човек не може в никакъв случай да извлече от вътрешните си душевни наблюдения; нея той може да извлече само от това, което изживява във самия себе си при отношението си спрямо нещата и процесите в околния свят. Тези опитности, които има със себе си, той разпростира по същия начин и спрямо другите хора, спрямо животните.
Заслепяваща илюзия е да се смята, че човекът съди за съществуването на спомена само според душевните си наблюдения.
Силата, която лежи в основата на спомена, може да се нарече и вътрешна, обаче съждението за нея включително и когато става дума за собствената личност може да се осъществи само чрез точния поглед върху причинните зависимости между живота и околния свят. Тези зависимости можем да установим както у себе си, така и при животното. Спрямо всички тези неща нашата официална психология сериозно страда поради своите неточни и недиференцирани представи, почиващи най-вече на погрешни наблюдения.
към текста >>
16.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
За окултния ученик идеалът се състои в следното: да посреща житейските събития с вътрешна увереност и душевно спокойствие, да
съди
за тях
не
според своята душевна нагласа, а според тяхното вътрешно значение, според тяхната вътрешна стойност.
За окултния ученик идеалът се състои в следното: да посреща житейските събития с вътрешна увереност и душевно спокойствие, да съди за тях не според своята душевна нагласа, а според тяхното вътрешно значение, според тяхната вътрешна стойност.
Обръщайки поглед към този идеал, той ще създаде и душевните предпоставки, за да може чрез символни и други мисли и чувства да се отдава на описаните медитации.
към текста >>
Имагинацията го довежда до там, че той
съди
за Съществата
не
според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия.
Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да съдим за него според външни впечатления. Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа. До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка.
Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия.
Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията. В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н.
към текста >>
До последното
не
се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета
не
просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който
съди
, печели или губи нещо.
Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие.
До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо.
Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили.
към текста >>
17.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да
съди
може разумът ни само.
да съди може разумът ни само.
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Това, което настъпва сега, се състои в следното: при навлизането в свръхсетивния свят, човек постига тази способност да отхвърля и най- дълбоките истини, които са били валидни за него в обикновения живот; сега той трябва да си изгради нова нагласа и да усеща и
съди
за нещата по друг начин.
Това, което настъпва сега, се състои в следното: при навлизането в свръхсетивния свят, човек постига тази способност да отхвърля и най- дълбоките истини, които са били валидни за него в обикновения живот; сега той трябва да си изгради нова нагласа и да усеща и съди за нещата по друг начин.
Само че трябва да е наясно: След като се изправи отново срещу сетивния свят, той отново трябва да си служи с логиката и сетивата, валидни за този свят. Той трябва да се научи не само да живее в два свята, но и да пребивава в тях по съвършено различен начин. Неговото здраво мислене в обикновения сетивен и разсъдъчен свят не трябва да бъде смущавано поради обстоятелството. че е принуден да си служи с друг начин на мислене спрямо един друг свят.
към текста >>
19.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Който иска да
съди
по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка.
Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело, като я е довело до пълно съзнание за самата себе си? За безпристрастния наблюдател гръцкото изживяване на мисълта има един елемент, който го прави да се яви "съвършено" в най-добрия смисъл. Това е, като че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си.
Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка.
По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител. Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката култура. И в изявяването на мисълта душата схваща себе си в нейната същност.
към текста >>
20.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние твърдим само, че за действителността трябва да се
съди
според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите.
Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте. Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност. Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг. Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико. Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре.
Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите.
Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях. Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли! " Тези думи предхождаха напечатването на лекциите, в които Фихте обясняваше на студентите от Йена "Определението на учения". Възгледи като тези на Фихте са израснали от една голяма душевна енергия, която предава сигурност на познанието на света и за живота.
към текста >>
21.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Човекът
съди
за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото?
Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог. Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството.
Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото?
Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека. Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения. Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество.
към текста >>
22.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
И понеже познава най-непосредствено себе си, той вярва в това, което познава в себе си и според него
съди
за целия останал свят.
Едва ли можем да си представим по въпроса на светогледа една по-остра противоположност от тази съществуваща между "Логиката" на Мил и излязлата 27 години по-рано Хегелова "Наука на логиката". При Хегел ние намираме най-високото доверие към мисленето, пълната сигурност върху това, че не може да ни измами това, което изживяваме в самите нас Хегел се чувствува като член на свето. Следователно това, което той изживява в себе си, трябва да принадлежи също и на света.
И понеже познава най-непосредствено себе си, той вярва в това, което познава в себе си и според него съди за целия останал свят.
Той си казва: Когато възприема еднавъншна вещ, тя може да ми покаже само нейната външна страна, а нейната същност остава забулена. Това е невъзможно при самия мене. Аз прониквам себе си с моя поглед. Но след това аз мога да сравня нещата вън с моето собствено същество. Когато те издават в тяхната външна страна нещо от моето собствено същество, тогава аз трябва да им припиша също нещо от моето същество.
към текста >>
23.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Как трябва да се
съди
тук, върху това решава самото изживяване в единия и в другия случай.
Много близко е сега до ума, че вярващият в някой от съвременните начини на мислене да счита този свят, който се явява пред новосъздаденото съзнание, за грешки на спомена, илюзии, халюцинации и т.н. на такъв човек можем да възразим само, че един сериозен стремеж на душата, която работи по горепосочения път, намира в духовното състояние, което тя е развила, също такива сигурни средства да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот пред едно здраво състояние на душата човек може да различава образите на фантазията от възприятията. Напразно ще се търсят теоретически доказателства за това, че гореописаният свят на духа е действителен; но такива теоретически доказателства не съществуват и за действителността на света на възприятията.
Как трябва да се съди тук, върху това решава самото изживяване в единия и в другия случай.
към текста >>
24.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се
съди
за неговото бъдещо развитие.
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха. Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия.
Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие.
Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители. Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот. Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи.
към текста >>
25.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако се
съди
по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг.
към текста >>
26.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Действията, които човек извършва в своето физическо тяло,
не
са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги
съди
като морални или неморални, като полезни или
не
, като мъдри или нелепи.
Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него. Този факт има едно твърде определено последствие. Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо.
Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи.
Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта.
към текста >>
Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да
съди
себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали.
Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага. С космическото съзнание, което беше добил, човекът не запазва вече освен своето астрално тяло и своя Аз. Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло. Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба.
Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали.
Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание. Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм. По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята. Съдържанието на неговото астрално тяло е за него едно морално съдържание, съвкупност от вътрешните качества, каквито те са се оформили на Земята, в добро или в зло, в мъдрост или глупост. Всичко това живее и тупти в него.
към текста >>
27.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Върху изнесеното тук ще се
съди
правилно само тогава, когато човек може да вникне в гледните точки, които служеха като ръководство, когато се родиха медицинските възгледи, за които се говори тук.
В тази книга се посочват нови възможности за лекарското знание и умение.
Върху изнесеното тук ще се съди правилно само тогава, когато човек може да вникне в гледните точки, които служеха като ръководство, когато се родиха медицинските възгледи, за които се говори тук.
към текста >>
28.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Който иска да
съди
за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на силите, които се получават в човешкия организъм, когато едно вещество, което вън от този организъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин.
Който иска да съди за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на силите, които се получават в човешкия организъм, когато едно вещество, което вън от този организъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин.
към текста >>
29.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се
съди
за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин.
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин.
В тези мисли всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика. Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше. За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание. За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието. В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието.
към текста >>
30.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Той
не
можеше да
съди
за нещата другояче, освен с нотка на силна лична симпатия и антипатия.
Колко заповеден бе тонът му, дори когато разказваше! Той искаше чрез думите му и другите да бъдат завладени от чувства. Рядко срещан огън, искрящ от очите му, съпровождаше неговите твърдения. Тогава стана въпрос за мирогледа на Молтке и за начина, по който той го представя в своите мемоари. Трайчке отхвърли безличния начин, напомнящ на математическо мислене, по който Молтке разглежда световните събития.
Той не можеше да съди за нещата другояче, освен с нотка на силна лична симпатия и антипатия.
Хора, които като Трайчке се намират изцяло в своята личност, могат да направят на другите хора впечатление само когато личният елемент е значително и същевременно дълбоко свързан с нещата, които излагат. Така беше и при Трайчке. Когато говореше за исторически факти, говореше така, сякаш всичко се случва в настоящето и той лично е там с цялата си радост и цялото си огорчение. Човек го слушаше и добиваше впечатлението за личен елемент в цялата му безгранична сила, но при това не възникваше никакво отношение към съдържанието на казаното.
към текста >>
31.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Никога
не
съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се
съди
за такива постижения пред форума на компетентните учени.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени.
Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания.
към текста >>
32.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се
съди
по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Съдържанието на тези издания беше замислено като устна, непредназначена за печат информация. И това, за което се говореше, беше доловено от възникващите с течение на времето душевни потребности на членовете на Обществото.
към текста >>
33.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога
не
може да
съди
за това, което
не
може да възприема.
Това е извънредно важно. Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да живее в нас. Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват. Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере. И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема.
Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема.
Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото. Светът на възприемаемото е ограничен чрез сетивните органи. Ето защото никога не трябва да се говори за граници на познанието както се говори в смисъла на КАНТ , или за това, което човек би могъл да знае или да не знае, а само за това, което той има пред себе си съобразно своите възприемателни органи.
към текста >>
34.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Правото да се
съди
този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда.
Правото да се съди този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда.
И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
към текста >>
35.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да
съди
и критикува, толкова е по-добре за него.
Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда. Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери. И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно.
Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него.
Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва.
към текста >>
36.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той
не
съди
никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител.
Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл. Тя означава не друго, а простата истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз.
Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител.
Каквото и да си направил, аз не те съдя!
към текста >>
37.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Човек може много лесно да се измами, когато
съди
нещата само по техния външен изглед.
Човек може много лесно да се измами, когато съди нещата само по техния външен изглед.
Например някой може да каже: "аз познавам един човек, който беше много ревностен ученик на Антропософията”. А антропософите твърдят, че тяхното схващане за вселената укрепва здравето и даже животът на човека може да бъде удължен по този начин. Наистина хубаво учение! Този човек почина на 43 години! Това, което е било констатирано външно, е, че този човек починал на 43 години.
към текста >>
38.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Второто нещо, което е необходимо, е човек да стане независим от всичко, което е останало в него от миналите инкарнации, да се стреми да
съди
за нещата според своето правилно мнение,
не
поддавайки се на други влияния, а според своето правилно мнение за нещата.
Второто нещо, което е необходимо, е човек да стане независим от всичко, което е останало в него от миналите инкарнации, да се стреми да съди за нещата според своето правилно мнение, не поддавайки се на други влияния, а според своето правилно мнение за нещата.
Следователно, второто нещо, което човек трябва да развие, е „правилното съждение".
към текста >>
39.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тогава е изключена всяка възможност да се
съди
за духовния свят.
Формира се известно препятствие, вследствие на което той не може да се доближи с виденията си до духовната реалност. Той се откъсва от реалността вместо да се приближава към нея.
Тогава е изключена всяка възможност да се съди за духовния свят.
Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността. За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността. Само дарът на различаването може да позволи това. Ако го нямаш, никога не можеш да различиш простото виждане от действителността. Способността за различаване може да се изработи само с работа на физически план.
към текста >>
За това може да
съди
само този, който може да различава простото виждане от действителността.
Формира се известно препятствие, вследствие на което той не може да се доближи с виденията си до духовната реалност. Той се откъсва от реалността вместо да се приближава към нея. Тогава е изключена всяка възможност да се съди за духовния свят. Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността.
За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността.
Само дарът на различаването може да позволи това. Ако го нямаш, никога не можеш да различиш простото виждане от действителността. Способността за различаване може да се изработи само с работа на физически план. Тези, които пренебрегват трудно завоюваната мисловна работа, винаги хвърчат, лишени от здрава почва.
към текста >>
40.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се
съди
за външните мирови явления съгласно числото и мярката.
Получавайки обратно Исаак, той получава обратно своя народ. Той получава това, което, собствено, трябва да даде на света, в Исаак той приема това като дар от божествения миров ред. По такъв начин всичко, което като цяло следва за Авраам, представлява дар Божи. Последното, което още е присъствало в дара на ясновиждането (по-късно ще разберете, как, от друга страна, се изразяват отделните дарове на ясновиждането; всеки от тях може да се получи от едно от съзвездията), последният дар на ясновиждането, който доброволно се принася в жертва, е свързан със съзвездието Овен. Затова при жертвоприношението на Исаак виждаме Овен.
Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се съди за външните мирови явления съгласно числото и мярката.
Това е призванието на Авраам.
към текста >>
41.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако човешкото мислене
не
желае да
съди
днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното.
Ако човешкото мислене не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното.
Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес. Може да се смята, че това е разбираемо и за децата. Но при това би било възможно да се забележи, че сега Евангелията в някаква степен са общодостъпни, сега всеки човек може да ги вземе в ръце и да се занимава с тях. Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния живот. Другите са се запознавали със съдържанието им според своето разбиране.
към текста >>
42.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да
съди
за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод
не
е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността?
Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да съди за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод не е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността?
В споменатия процес на скамейката на подсъдимите седеше „науката“. Това трябва да бъде признато! И науката, която произтича от материалистическите предразсъдъци на съвременността, винаги ще седи на скамейката на подсъдимите, когато на хората им е по-удобно да се облягат на авторитет, който може да бъде авторитет само в съвременността, който се различава от другите само по това, че е известен. За другите авторитети изобщо не се знае нито какви са, нито каква е тяхната мадам „наука“.
към текста >>
43.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Общо взето, човекът
съди
за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят.
Общо взето, човекът съди за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят.
Постепенно той открива, че има различни видове материя; достатъчно е да споменем, че той различава отделните метали, златото, медта, оловото и т.н., или веществата, които не принадлежат към металите. Вие знаете също, че химията свежда всички материални тела до определен брой основни „елементи". До 19 век за тях се считаше, че не могат да бъдат разложени на по-прости съставни части. Ако имаме пред себе си някаква „материя", например „вода", ние можем да я разложим на водород и кислород, но не и на по-прости съставни части: Така смяташе химията, която през 19 век различаваше около 70 такива елементи. Но Вие знаете още, че благодарение на явленията, които бяха наблюдавани при някои особени елементи, например радият, както и благодарение на някои свойства от страна на електричеството, понятието „химически елементи" беше доста разклатено и се стигаше до убеждението, че тези 70 елемента са само преходната, подвижна граница на материята и че можем да я разложим на още по-прости субстанциални частици, чиято вътрешна комбинация веднъж може да се прояви външно като злато, друг път като калий, калций и т.н.
към текста >>
44.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато помислим, как бъдещето ще
съди
съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
към текста >>
Това е една задача, която друга една личност
не
би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият
не
би могъл да
съди
за трудните условия.
Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство. Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност.
Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия.
От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука. Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен.
към текста >>
45.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Вече този, който може да
съди
за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа
не
просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него.
Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното. Някога е имало велик цар на име Гилгамеш.
Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него.
Така че ние имаме работа с това, което в реален смисъл трябва да наречем бого-човек. На нас ни се разказва, че той тормози град Урук. Град Урук се обръща към своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник. От земята израства този герой. Такива са образите от този мит; ние виждаме какви дълбини на историческите събития се намират зад този мит.
към текста >>
46.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
То го поставило на такова място, където той се учил да
съди
за своето собствено място в световната история.
В тази епоха вече настъпило затъмнение за естественото човешко ясновиждане, за това, което човек можел и на което бил способен благодарение на своите природни сили. Ясновиждането не съществувало вече в тази степен, че много хора да могат да се вглеждат назад към своите по-ранни инкарнации. Ако ние отидем по-назад, във втората, в първата следатлантска епоха, ние виждаме, че повечето хора на земята още са можели да се вглеждат в техните предишни инкарнации, в протичането на техния душевен живот до сегашното им раждане. Но това постепенно било загубено. При Гилгамеш работата стояла така, че от самото начало съществото, което е трябвало да се прояви чрез него и което е могло да се прояви чрез него само постепенно, водейки го към някакво посвещение, това същество винаги го е пазило.
То го поставило на такова място, където той се учил да съди за своето собствено място в световната история.
Благодарение на събития от свръхсетивен характер, които в мита, представен от мен вчера, се изправят пред нас в образи, на помощ му се дава другар, чиято дивост, нецивилизованост ни се показват с това, че той по своя външен облик е наполовина звяр. Говори се, че този другар е носил върху своето тяло животинска кожа. Това значи, че той, както хората в първобитно състояние, е бил покрит с косми, че неговата душа е била толкова млада, че е построила за себе си тяло, което представлявало човека още в диво състояние. По такъв начин Гилгамеш, който бил отишъл напред, имал в лицето на Енкиду редом със себе си човек, който, благодарение на младата си душа и обусловената от това телесна организация, имал все още древното ясновидство. За да може сам той да се ориентира, му бил даден този приятел.
към текста >>
47.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За йезуитизма
не
бива да се
съди
лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение.
За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка. А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
48.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но така той би се отклонил от изискването да
съди
според фактите, както те са представени в различните предания.
Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу! Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем. Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда? Би ли могъл да постъпи по друг начин? И в такъв случай, не би ли означавало това едно унижение за Исус от Назарет?
Но така той би се отклонил от изискването да съди според фактите, както те са представени в различните предания.
към текста >>
49.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато се казва, че чрез едно особено издигане на Христовата Тайна над другите религии, могат да бъдат предизвикани предразсъдъци по отношение на тези други религии това често пъти се е казвало, че например в нашето духовно-научно движение тук в средна Европа, Христовата Тайна е много често подчертавана и поради това
не
се
съди
еднакво за другите религиозни вероизповедания.
Могат да се изнесат много неща за универсалността на действително разбраната Христова Тайна. В течение на годините ние изнесохме вече много неща: обаче тази Христова Тайна трябва по-ясно и постоянно да бъде осветлявана от различни страни.
Когато се казва, че чрез едно особено издигане на Христовата Тайна над другите религии, могат да бъдат предизвикани предразсъдъци по отношение на тези други религии това често пъти се е казвало, че например в нашето духовно-научно движение тук в средна Европа, Христовата Тайна е много често подчертавана и поради това не се съди еднакво за другите религиозни вероизповедания.
Такъв един упрек е едно извънредно лошо разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване. И ако последователят на Буда би искал да каже: Ти поставяш Християнството над Будистката религия, защото изтъкваш Христа като нещо твърде особено, това не се намира в моите религиозни книги, следователно ти онеправдаваш Будизма такова едно изказване е също толкова неразбираемо, както ако будистът би желал неговите съмишленици да не приемат Коперниковата мирова система, защото и това не се намира в свещените книги на Будизма. Фактът, че неща които са били открити по-късно се признават за истини, няма нищо общо с еднаквото значение на религията. Тайната на Голгота е такава, че тя не е никаква особена привилегия, а е една истина на Духовната наука, която също както Коперниковата мирова система, може да бъде призната от всяка религиозна система и не става дума за изтъкването на едно религиозно вероизповедание, като заемащо върховно място над другите религии, а за това, че изнасянето на Тайната на Голгота е един установен факт от новата Духовна наука. Ако това е още особено неразбираемо, то още по неразбираемо е да се говори за това, че всички религиозни вероизповедания, трябва да бъдат сравнявани абстрактно и че трябва да се приеме един вид абстрактна равностойност на същността на всички религиозни вероизповедания.
към текста >>
50.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човек
не
е в състояние да
съди
за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят.
Когато човек не е в състояние да съди за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят.
Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: Но защо е нужно да се чете на мъртвите? Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре? Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят. Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем.
към текста >>
Този въпрос задава обаче само онзи, който
не
е в състояние да
съди
за това, което човек може да изпита в духовния свят.
Когато човек не е в състояние да съди за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят. Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: Но защо е нужно да се чете на мъртвите? Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре?
Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят.
Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем. Фактът, че един мъртъв живее в Духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда. Онова, което се добива в Духовната наука то се добива като знание сама за Земята, а не може да се добие в духовния свят. Ето защо когато искаме да знаем за Съществата в духовния свят, ние трябва да познаваме това именно чрез онези Същества, които са го познали на самата Земя.
към текста >>
51.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Накратко казано, човек
не
ще може да постъпи по друг начин, освен да
съди
за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад.
Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност. С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек. Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да
съди
по напълно естествен начин за своята стойност като човек.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност.
С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек.
Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
52.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Как един човек е в състояние да
съди
за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност.
Нали, като човеци ние стоим в света така, че съдим по определен начин за нещата, които срещаме, че си образуваме представи върху нещата, че намираме едното за правилно, другото за неправилно.
Как един човек е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност.
Това остроумие, тази схватливост, тази разсъдъчна способност се превръща постепенно в течение на развитието в нещо, което се поставя в една друга светлина. Ние още вчера загатнахме малко за това. Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове. И така в даден момент човек стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало човек се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него.
към текста >>
53.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се
съди
единствено в рамките на религиозните представи.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи.
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа.
към текста >>
54.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се
съди
с човешки разсъдък.
Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план.
Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък.
Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това. В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
Може различно да се
съди
за произведенията му, но всичко в тях е здраво.
Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен. Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво.
Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво.
Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата. Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си. Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски. Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи.
към текста >>
Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се
съди
за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили. Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция. Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили. Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца!
Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>
55.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И човек, който разсъждава като съвременния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съвременната психиатрия и в същото време
съди
за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съвременното естествознание и правят компромиси с него.
Какво представлява тогава Христос Исус? Епилептик, патологична личност, болезнена натура. И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени измислици. Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното. Но за тези, за които естественонаучните психология и психиатрия са авторитетни, такова разбиране за Христос, ако се изхожда от техните позиции, е правилно, тъй като то е негов последователен извод.
И човек, който разсъждава като съвременния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съвременната психиатрия и в същото време съди за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съвременното естествознание и правят компромиси с него.
към текста >>
Днес е трудно да се стигне до яснота по тези въпроси, тъй като чувството за Истина го няма, за да се
съди
за всичко безкомпромисно.
Днес е трудно да се стигне до яснота по тези въпроси, тъй като чувството за Истина го няма, за да се съди за всичко безкомпромисно.
И този, който признава величието на Сократ, не трябва да приема постановките на Мошковски.
към текста >>
56.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тези неща са много по-сериозни, отколкото се
съди
за тях днес и от едната, и от другата страна.
И когато вземете всичко това предвид, тогава, моля ви, прочетете това, което написах в "Размисли по време на война", които напълно обмислено съпроводих с подзаглавието: "За германците и за тези, които не се смятат за длъжни да ги ненавиждат". Всяка подробност там е премислена. Моля ви от тази гледна точка да обмислите това, което тогава написах. Работата не е в оценката от позицията на обикновения морал, на виновност или невиновност; тези неща трябва да се разглеждат от висотата на историческите дела, изключително трагични дела, когато можем да говорим за историческа необходимост и за тях не трябва да се дрънка от тесногръди позиции.
Тези неща са много по-сериозни, отколкото се съди за тях днес и от едната, и от другата страна.
Въпреки това те са такива, че обезателно трябва да станат известни на света, за да бъде внесена най-накрая яснота в обърканите съвременни представи. Но в съвременния свят няма възможност да се говори за тези неща, без думите ти да не бъдат изкривени и оклеветени.
към текста >>
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се
съди
за този човек в този отговорен момент.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент.
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората.
към текста >>
57.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
За да се
съди
за живота, е необходимо действително да се познава живота, иначе навсякъде само ще се удивяваме, че там или тук става едно или друго.
За да се съди за живота, е необходимо действително да се познава живота, иначе навсякъде само ще се удивяваме, че там или тук става едно или друго.
Това, което става, произлиза от импулсите на човешката душа. Но ако малко ни е грижа за това, което става на основата на човешката душа, за което толкова малко се грижеха в последните десетилетия хората на Земята, не следва да се учудваме, че събитията като цяло взимат катастрофален характер. Но това, което изведох, го изведох от една особена основа. За първи път се наблюдава такова оригинално явление, че това, което е само източник на заблуди, се превръща в мярка за всички стопански ценности: времето като работно време.
към текста >>
Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той
съди
за такива хора като Удроу Уилсън,
не
на основата на симпатии или антипатии, а
съди
толкова обективно, колкото обективно може да се
съди
за някой предмет.
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен живот, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология.
Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет.
Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да гледат в лицето тези неща. Невъзможно е да гледаш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изследване на тези неща. За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
към текста >>
58.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Затова никой
не
може да го
съди
.
"Папата е божествен човек и човешки Бог.
Затова никой не може да го съди.
Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата.
към текста >>
Никой
не
може да
съди
папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой
не
изследва" (1 Кор. 2:15).
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога.
Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15).
Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап.
към текста >>
59.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области
съди
по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната.
Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма. Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека.
към текста >>
60.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да
съди
, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това
не
зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
61.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече
не
вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието
съди
своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече
не
вярваме в духове.
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство гледа съвременният човек към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове. Не е нужно да се опитваме да опровергаваме това твърдение, защото нашите предци са вярвали в духове. Това е било така.
Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече не вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието съди своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече не вярваме в духове.
Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-лоша от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина броди из света като привидение.
към текста >>
62.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Такава е истинската гледна точка, за да се
съди
правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота.
Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане.
към текста >>
63.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Само който вярва в нея, който е достатъчно запознат с нея, който се е задълбочил и е усвоил методите ѝ, само той има право да я
съди
и да отбелязва границите ѝ, показвайки, как самата природна наука трябва да въвежда в духовното разбиране на света.
Нищо не може да помогне и на двете, освен ясното разбиране, че в бъдеще не може да има бездуховна наука за природата. Без да се опиваме да се борим срещу естествената наука, трябва да разберем нейните граници. С нея не е нужно да се борим. Ако я разглеждаме позитивно, тя е нещо грандиозно и величествено, и никой, който не е добре запознат с резултатите ѝ, няма право да я осъжда. Който не познава естествената наука, но се изказва критично за нея, не е прав.
Само който вярва в нея, който е достатъчно запознат с нея, който се е задълбочил и е усвоил методите ѝ, само той има право да я съди и да отбелязва границите ѝ, показвайки, как самата природна наука трябва да въвежда в духовното разбиране на света.
към текста >>
Днес
не
трябва да се
съди
за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се
съди
на основата на истинското познание.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време.
Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание.
Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели. Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
64.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се
съди
по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното.
Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н.
Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население.
към текста >>
Но човек
не
идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да
съди
наляво и надясно за всичко.
И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение.
Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н. Става въпрос за това да се прозре действителността зад думите.
към текста >>
65.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но днес съществува именно един метод, бих могъл да кажа също един антиметод, да бъде забулено инстинктивното, като се забие така да се каже като кол едно понятие и върху него бива избутано едно друго, така че
не
може правилно да се
съди
за това, което се намира там.
Но днес съществува именно един метод, бих могъл да кажа също един антиметод, да бъде забулено инстинктивното, като се забие така да се каже като кол едно понятие и върху него бива избутано едно друго, така че не може правилно да се съди за това, което се намира там.
Помислете само за призива за борба на пролетариата на новото време. Зад този призив за борба стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството. Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се!
към текста >>
66.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Не
могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се
съди
по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако
не
се допълни това кратко табло за 1922 г.
Не могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се съди по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако не се допълни това кратко табло за 1922 г.
чрез един основен аспект: от 1920 г. и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни". Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от никаква религиозна форма. "Във всички области ние сме водени точно от модерната наука за посвещението, към едно задълбочено възприемане на христологията. Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание.
към текста >>
67.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да
съди
за заобикалящите го неща.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи. И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят. Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си. Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма.
Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща.
И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>
68.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се
съди
за неговите морални качества.
Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
към текста >>
69.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Който днес разглежда съвременната цивилизация, той и днес ще
съди
погрешно за много неща в тази цивилизация, ако
не
вземе предвид, как - именно по околния път чрез походите на арабите, - всичко това, което в крайна сметка е получило своята ударна сила чрез делото на Мохамед, е действало в европейската цивилизация, без формата на религиозното чувство, с което то беше свързано, да проникне в Европа.
Който днес разглежда съвременната цивилизация, той и днес ще съди погрешно за много неща в тази цивилизация, ако не вземе предвид, как - именно по околния път чрез походите на арабите, - всичко това, което в крайна сметка е получило своята ударна сила чрез делото на Мохамед, е действало в европейската цивилизация, без формата на религиозното чувство, с което то беше свързано, да проникне в Европа.
към текста >>
70.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Следователно всеки, който може да
съди
обективно за факта,
не
ще се съмнява в това.
А обективните факти сочеха именно към самоубийство. След това се коригира предишното съобщение и самоубийството беше официално признато. И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това.
Следователно всеки, който може да съди обективно за факта, не ще се съмнява в това.
към текста >>
71.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Обаче куриозното за онзи, който може да
съди
за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика.
Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
към текста >>
72.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля,
не
съди
за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма.
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока.
към текста >>
73.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Чрез това тя стана нещо, което е по самата външна форма беше твърде далече и съвсем чуждо на човешката външна физическа форма, за която можеше да
съди
само онзи, който е проникнал със своя поглед дълбоко в душата на човека.
И душата на жената се реши да извърши това.
Чрез това тя стана нещо, което е по самата външна форма беше твърде далече и съвсем чуждо на човешката външна физическа форма, за която можеше да съди само онзи, който е проникнал със своя поглед дълбоко в душата на човека.
Защото само с нещо душевно можеше да бъде сравнено това, в което се беше превърнала сега душата на жената, която преди това все още носеше на себе си нещо етерно.
към текста >>
74.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Вярвам наистина, че всеки може да се наслаждава на изкуството, но
не
вярвам, че за изкуството може да
съди
някой, който
не
е направил онези опити, които са му показали, какви художествени форми могат да бъдат осъществени в материала, с който един художник работи.
Тук аз засягам един въпрос, който днес е фактически съвсем неизяснен. Днес ние виждаме много хора, които съдят почти професионално за изкуството. Аз вярвам, изхождайки именно от предпоставките, които стоят на основата на днешните разглеждания, че не трябва да произнеса действително едно критическо съждение, а трябва да изразя просто, какво идва все повече до съзнанието на човека: аз вярвам, че въобще някой, който някога не е изработвал форми от глината, което е съществено в скулптурата.
Вярвам наистина, че всеки може да се наслаждава на изкуството, но не вярвам, че за изкуството може да съди някой, който не е направил онези опити, които са му показали, какви художествени форми могат да бъдат осъществени в материала, с който един художник работи.
към текста >>
Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога
не
е имал една живописна четка в ръката си и
не
знае нищо от това, което може да направи,
не
би трябвало да
съди
изхождайки от абстрактни принципи.
Когато хората разбират в тази област, за какво се касае, те ще видят, че онова, което се разбира под ясновидство, може да бъде добър приятел с художественото творчество, че те взаимно се подбуждат, че могат взаимно да се оплодят.
Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни принципи.
Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството. Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така. Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма. Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това.
към текста >>
75.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако Азът би могъл да
съди
за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога
не
би имал правото да заяви: Аз съм!
В себе си човекът усещаше не един човешки Аз, а един божествен Аз. За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят. И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди. Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът. И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм!
Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм!
Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм! Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата. Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
към текста >>
76.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях
не
би трябвало предварително да се
съди
, както хората обикновено правят.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят.
Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята. Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде.
към текста >>
77.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Да, онзи, който
не
познаваше вътрешния живот на Ницше, който
не
можеше да
съди
за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното.
Да, онзи, който не познаваше вътрешния живот на Ницше, който не можеше да съди за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното.
През 1872 година Дю Боа Реймонд изказа по отношение на цялата природа своето “игнорабимус”. По отношение на онези случаи, които са необикновени, психиатърът казва: парализа, атипична парализа. По отношение на онези случаи, които се явяват така, че са напълно откъснати от нашето съвременно развитие на човечеството, пред тези случаи застава психиатърът и казва в конкретния случай “игнорабимус” /не ще знаем/ или “игнорамус” /не знаем/. Това е само превод на онова, което после е облечено в думите; атипичен случай на парализа.
към текста >>
78.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, човекът за нас е отново реагент, който позволява да се
съди
за това, какви са разпространяващите се около Земята влияния.
С други думи, до последния ледников период всичко това, което е заложено в смяната на годишните времена, е оказвало по-голямо влияние върху човека, отколкото след този ледников период.
И така, човекът за нас е отново реагент, който позволява да се съди за това, какви са разпространяващите се около Земята влияния.
Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела. Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния. На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период. Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път.
към текста >>
79.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
По такъв начин, това е съдържание за здравия човешки разсъдък, който е толкова здрав, че, както често се е изразявал Рудолф Щайнер, може да
съди
за резултатите от духовното съзерцание.
Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция. От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки. Собствено, още първото издание показа, че е невъзможно да се мине без бележките под линия. Съдържанието на курса, за разлика от повечето антропософски изяви на Рудолф Щайнер, не произтича от духовно съзерцание, а е чисто разсъдъчно.
По такъв начин, това е съдържание за здравия човешки разсъдък, който е толкова здрав, че, както често се е изразявал Рудолф Щайнер, може да съди за резултатите от духовното съзерцание.
към текста >>
80.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Но има ли той качеството да
съди
за методите на тази научна мисъл и за нейното развитие?
Рудолф Щайнер непрестанно повтаря, че той не иска да заеме спрямо модерната научна мисъл никакво становище на критикуване или укор.
Но има ли той качеството да съди за методите на тази научна мисъл и за нейното развитие?
към текста >>
81.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но, както се казва, първо трябва да се разбере това по-точно, и едва тогава може да се
съди
за него.
Погледнете тези изрезки от вестници[5], които ми дадохте преди няколко седмици. Там се описва например как някъде в Англия хората били възбудени от това, че през нощта вещи почнали да падат от местата си, чупели се стъклата на прозорците и така нататък. Тук сигурно действат духове-демони - така говорели хората. Най-същественото за мен в тази история беше това -този, който го е видял, би могъл да разкаже по-точно, - но на мен най-съществено ми се стори това, че тези хора са имали цяла армия котки! Ако вие имате цяла армия котки и част от тях почнат да беснеят, ще видите що за «полтъргайсти», що за «духовни явления» ще ви устроят!
Но, както се казва, първо трябва да се разбере това по-точно, и едва тогава може да се съди за него.
към текста >>
Казах, че искам да направя това, защото за такива неща може да се
съди
само ако ги видиш.
Виждате ли, веднъж настойчиво ме увещаваха да участвам в един спиритичен сеанс.
Казах, че искам да направя това, защото за такива неща може да се съди само ако ги видиш.
Там беше един медиум, който беше много известен, много знаменит: след като хората седнаха малко зашеметени от музиката, която беше там - всички седяха зашеметени, - медиумът, сякаш по желание на хората, демонстрира падащи от въздуха цветя! Всеки истински медиум обезателно има така наречения импресарио. На него хората дават своята лепта, своите парични вноски, получавайки удоволствие от сеанса. Организаторите на сеанса разчитат, че ще им оставят лепта. И аз казах - хората в такава ситуация проявяват страшен фанатизъм, те започват да се конфронтират с този, който иска нещо да им обясни и се проявяват по най-лош начин, - на някои разумни хора казах, че не в края, а в началото на представлението би трябвало да извършат претърсване: тогава те ще намерят цветя в гърбицата на гърба на импресариото!
към текста >>
82.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, този, който може да
съди
за душевния живот, може да
съди
и за това, което остава от физическия живот.
Трябва отначало да се врасне в духовния свят. И така, следователно първото състояние след смъртта - една трета от живота - се състои в това, че човек още е глух и сляп за духовния свят, но има страстно влечение към физическия свят. Това състояние настъпва след два-три дена, в течение на които, както ви казах, умрелият ретроспективно съзерцава. И едва когато се отучи от това (състоянието на желания), той враства в духовния свят и може да възприема по духовен начин. Тогава той няма повече страсти към физическия свят.
И така, този, който може да съди за душевния живот, може да съди и за това, което остава от физическия живот.
А остава, разбира се, не само приятното. Ако някой е имал силно влечение постоянно да бие други хора, това страстно желание да бие остава в него, и тогава той трябва да се отучи от всичко това.
към текста >>
83.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
» Цялото общество, разбира се,
не
може да
съди
за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата.
Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат. Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво!
» Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата.
Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот! Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят. Но само Антропософията днес казва истината!
към текста >>
84.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така, като особено компетентни и ползвайки
не
ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният
не
е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се
съди
за степента на здраве или болест.
Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук. Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм. Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в организма има нарушения. Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака. В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват малко по-иначе.
И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест.
При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират. При очите симптомите се откриват максимално. Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото. На мен не ми се е случвало да видя човек, желаещ да опипа особено фина материя, тъкан, или нещо подобно, да ги слага на раменете си. Ако това би било оправдано, би било целесъобразно, ние също, желаейки да опипаме нещо фино, бихме заголвали своите плещи и с тяхна помощ бихме опипвали.
към текста >>
85.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така,
не
само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се
съди
.
И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди.
Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска. По това, което тук става, може да се съди за заболяването. Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
към текста >>
По това, което тук става, може да се
съди
за заболяването.
И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди. Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска.
По това, което тук става, може да се съди за заболяването.
Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
към текста >>
И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната
съди
, следвайки химията.
И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й. Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината. Съвременната по-материалистична медицина изследва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни.
И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, следвайки химията.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Геологията
съди
за земните пластове по вкаменелостите вътре.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра.
Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре.
В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина.
към текста >>
НАГОРЕ