Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
193
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
не съди
'.
На страница
1
:
170
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
отбира и
съди
;
велики закони завършва кръговете на своето съществуване”. Обаче при него тези закони се развиват към една страна, която му дава възможност да може "невъзможното". “Той различава,
отбира и съди;
да предаде той може вечност на мига”. Към това трябва да помислим още, че, през време когато тези възгледи се оформяха все по-определено у Гьоте, той поддържаше една жива връзка с Хердер, който в 1783 година започна да пише своята книга "Идеи към философията на историята на човечеството." Това съчинение се роди приблизително от разговори на двамата и някои идеи могат направо да се припишат на Гьоте. Мислите, които са изказани тук, са често пъти изцяло Гьотевски, само че казани по начина на Хердер, така че от тях ние можем да направим едно сигурно заключение върху тогавашните мисли на Гьоте. В първата част на книгата*(* Хердер, Идеи към философията на историята на човечеството.Част I, т.5, в "Събрани съчинения на Хердер".
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
За тях може да се
съди
според установената вече идея; обаче самата тази идея стига до своята пълна изява едва при семените растения /фанерогаме/.
Такава една форма трябва да ни предложи Гьотевото първично растение (прарастение). Гьоте е бил упрекнат в това, че при установяване на своя тип той не е взел никак под внимание света на криптограмите. Ние още по-рано обърнахме вниманието върху това, че това е искало да стане по напълно съзнателен начин, тъй като той се е занимавал и с изучаването на тези растения. Обаче той има своето обективно основание. Криптограмите са именно онези растения, при които прарастението е изразено до най-висока сте пен едностранно; те представляват идеята за растението в една едностранчива сетивна форма.
За тях може да се съди според установената вече идея; обаче самата тази идея стига до своята пълна изява едва при семените растения /фанерогаме/.
Това, което може да се каже тук е, че Гьоте никога не е изпълнил своите основни мисли, че той твърде малко е навлязъл в царството на особеното. Ето защо неговите работи остават откъслечни. Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно". Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми. Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
към текста >>
3.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да
съди
м за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед.
Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената. Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре. Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно. "Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./.
Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед.
Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защото сетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мирова идея, какво значение има то за великото Цяло. Тук ние трябва да гледаме така, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа. За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също сетиво цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./. Не стои различна работа и със Спиноза. Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света.
към текста >>
4.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук преди всичко за него трябва да
съди
м според неговата собствена максима: "в произведенията на човека както и в тези на природата всъщност стойност имат предимно и заслужават внимание намеренията”*/*Сентенции в проза цитир.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ Гьоте е търсен често там, където той не може да бъде намерен. Между многото други неща това е станало с обсъждането геологическите изследвания на поета. Обаче повече отколкото където и да е другаде би било необходимо тук, всичко, което Гьоте е писал върху отделни неща, да отстъпи зад великите намерения, от които той изхождал.
Тук преди всичко за него трябва да съдим според неговата собствена максима: "в произведенията на човека както и в тези на природата всъщност стойност имат предимно и заслужават внимание намеренията”*/*Сентенции в проза цитир.
на др. място, стр.378/. И духът, от който ние действаме, е най-висшето." За нас образец е не това, което той е постигнал, а как се е стремил към него. Касае се не за една догма, а за един метод, който трябва да бъде съобщен. Първата зависи от научните средства на времето и може да бъде вече нещо остаряло; последният е произлязъл от великите духовни заложби на Гьоте и оцелява и тогава, когато научните инструменти се усъвършенстват и опитът се разширява.
към текста >>
5.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно тя съвсем
не
може да
съди
от нейното становище за тази теория.
Но и това "бяло" не трябва да бъде отъждествено със светлината в себе си. Всъщност аз не зная нищо по-нататък освен една смес от цветове. Модерната физика не познава "светлината" в Гьотевия смисъл; също така малко познава тя и "тъмнината". Следователно Гьотевата теория на цветовете се движи в една област, която съвсем не засяга определения на физиците. Физиката не познава просто нито едно от основните понятия на Гьотевата теория на цветовете.
Следователно тя съвсем не може да съди от нейното становище за тази теория.
Гьоте започва именно там, където спира физиката. Хората свидетелстват за едно съвършено повърхностно схващане на нещата, когато постоянно говорят за отношението на Гьоте към Нютон и към модерната физика и при това съвсем не мислят, че имат работа с два напълно различни начина на разглеждане на света. Ние сме убедени, че онзи, който е схванал в правилния смисъл нашите обяснения върху природата на сетивните усещания, не може да добие от Гьотевата теория на цветовете никакво друго впечатление, освен описаното от нас. Несъмнено, който не допуска нашите основни теории, той остава да стои на становището на физическата оптика и с това отхвърля и Гьотевата теория на цветовете.
към текста >>
6.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Аз казвам: "сетивният образ на света е сборът на метаморфозиращите се съдържания на възприятията без на тяхната основа да има някаква материя." Оствалд казва: "Когато обаче раз
съди
м, че всичко, което знаем за определено вещество, е познанието на неговите свойства, ние виждаме, че твърдението, че все пак наистина съществува определено вещество, но
не
притежава вече никое от неговите свойства,
не
е никак далеч от едно безсмислие”.
Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г. Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления. Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие. Това схващане може да бъде наречено научен материализъм." В този труд аз казах, че модерните основни възгледи на физиката са неудържими. Същото казва и Оствалд със следните думи: "че този механически възглед за света не изпълнява задачата, целта, за която е развит; че той влиза в противоречие с несъмнени и общоизвестни и признати истини." Съвпадането на изложенията на Оствалд и на моите отива още по-далеч.
Аз казвам: "сетивният образ на света е сборът на метаморфозиращите се съдържания на възприятията без на тяхната основа да има някаква материя." Оствалд казва: "Когато обаче разсъдим, че всичко, което знаем за определено вещество, е познанието на неговите свойства, ние виждаме, че твърдението, че все пак наистина съществува определено вещество, но не притежава вече никое от неговите свойства, не е никак далеч от едно безсмислие”.
Фактически това формално предположение ни служи само за да съединим общите факти на химическите процеси, особено стехиометричните закони на измерването, с действителното понятие на една неразбрана в себе си материя. И на страниците на настоящия труд може да се прочете: "Тези разсъждения са, които ме заставиха да отхвърля като невъзможна всяка теория върху природата, която излиза вън от областта на възприемания свят, и да търся само в сетивния свят единствения обект на естествената наука." Същото намираме изразено и в лекцията на Оствалд*/*Оствалд, цит. на др. място стр.12 и следв./: "Но каква опитност имаме ние за физическия свят? Явно само това, което нашите сетивни органи позволяват да стигне до нас от него." "Да поставя в определено отношение действителностите, доказуеми и измерими величини помежду им, така че, когато са дадени едните, да могат да бъдат изведени другите, тази е задачата на науката и тя не може да бъде решена поставяйки на основата някакъв хипотетичен образ, а само чрез доказването на взаимните отношения на зависимост на измерими величини." Когато се абстрахираме от това, че Оствалд говори в смисъла на един природоизследовател на съвременността и затова не вижда в сетивния свят нищо освен доказуеми и измерими величини, неговият възглед отговаря напълно на моя, така както аз го изразих в изречението: "Теорията трябва да се разпростира върху.....възприемаемото и да търси сред това възприемаеми връзки."
към текста >>
Не
без право основната формула, според която модерният възглед за природата
съди
за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото.
Обаче това, което аз поставих на мястото на тези основни представи, не съвпада с постановките на Оствалд. Защото както ще покажа по-нататък, той изхожда от същите повърхностни предпоставки както в неговите противници, последователите на научния материализъм. Аз показах също, че основните представи на модерните възгледи за природата са причина за нездравата оценка, която Гьотевата теория на Цветовете изпита и постоянно още изпитва. Сега бих искал да се обясня малко по-точно с модерния възглед за природата. От целта, която този възглед за природата си е поставил, аз се старая да позная, дали той е един здрав възглед или не.
Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото.
Що се отнася за другите неща, като светлината, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите, усещания, топлината, студенината и останалите, те се явяват в моя дух с такава тъмното и обърканост, че аз не зная, дали са верни или погрешни, т.е. Дали идеите, които си съставям за тези предмети, са фактически идеите за някакви действителни неща, или дали те представляват само химерични същности, които не могат да съществуват." Смисълът на това декартовото изречение е станал до такава степен навик у последователите на модерния възглед за природата, че за тях всеки друг начин на мислене едва ли заслужава внимание. Те казват: Това, което възприемаме като светлина, е произведено чрез един процес на движение, който може да бъде изразен чрез една математическа формула. Когато един цвят се явява в света на явленията, те приписват това на едно трептящо движение и изчисляват брой на трептенията в определено време. Те вярват, че целият сетивен свят би бил обяснен, ако биха успели да сведат всички възприятия към отношения, които могат да бъдат изразени в такива математически формули.
към текста >>
7.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Човекът може да
съди
за света само от себе си.
на др. място стр.351/? " Човекът трябва да остави нещата да говорят от неговия дух, ако иска да познае тяхната същност. Всичко, което той има да каже върху тази същност, е взето от духовните изживявания на неговата вътрешност.
Човекът може да съди за света само от себе си.
Той трябва да мисли антропоморфически. В най-простото явление, например в удара на две тела ние внасяме един антропоморфизъм, когато се изказваме върху него. Съждението: "Едното тяло удря другото", е вече антропоморфизъм. Защото когато искаме да се издигнем над простото наблюдение на процеса, ние трябва да пренесем върху него изживяването, което нашето собствено тяло има, когато то поставя в движение едно тяло навъншния свят. Всички физикални обяснения са маскирани антропоморфизми.
към текста >>
Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се
съди
за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а
не
това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия.
Форледер няма никакво предчувствие за светогледа, в който живееше Гьоте. Да полемизираме с него би било съвсем безполезно за мене, защото ние говорим на различни езици. Колко ясно е неговото мислене, се вижда в това, че при моите изречения той никога не знае, какво се разбира с тях. Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право. Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него.
Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия.
За Кант не съществува въобще никакъв възглед върху нещата, каквито са те в себе си, а само как те се явяват по отношение на нас. Гьоте счита този възглед като съвършено второстепен начин да се поставяме в отношение с нещата." Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и истинното. Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно". Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност.
към текста >>
Наистина действа ми комично, че, за да ме о
съди
, Тьониз цитира някои от Гьотевите "Сентенции в проза".
В 1893 година в една статия "Бъдеще" /бр.5/ аз се изказах за едно строго индивидуалистично схващане на морала. На тази статия отговори Фердинанд Тьониз в Кил в една брошура "Етична култура и нейната свита. Побъркани Ницшенци в бъдеще и настояще" /Берлин 1893 г./. Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във философски формули филистерски морал. Обаче за мене той каза, че "в пътя за Хадес /ада/ не бих намерил по-лош Хермес" от Фридрих Ницше.
Наистина действа ми комично, че, за да ме осъди, Тьониз цитира някои от Гьотевите "Сентенции в проза".
Той и не предчувства, че ако за мене е съществувал някакъв Хермес, това не е бил Ницше, а Гьоте. Аз още в настоящия труд обясних отношението на етиката на свободата като етика на Гьоте. Не бих споменал лишената от стойност брошура, ако тя не беше симптоматична за царуващото неразбиране на Гьотевия светоглед в кръговете на философите специалисти. *** Ако човекът не би имал способността да създава творения, които да са изградени напълно в смисъла, в който са изградени произведенията на природата, и да покаже нагледно само този смисъл в по-съвършена форма отколкото природата може да стори това, тогава в смисъла на Гьоте не би имало никакво изкуство.
към текста >>
8.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Как трябва да се
съди
, върху това решава самото изживяване в единия както и в другия случай.
И едва в така изживяното душата може да познае истински себе си, може да изживее себе си в своето същество съзнателно. Както споменът извиква като по вълшебен начин минали факти на физическото изживяване от глъбините на душата, така и пред една душа, която се е подготвила чрез горепосочените упражнения, изникват от глъбините на вътрешността истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а принадлежат на един свят, в който душата има своята основна същина. Твърде близко е сега до ума, че някой от вярващите в съвременния начин на мислене ще окачестви този свят, който се явява тук като принадлежащ на областта на грешките на паметта, на илюзиите, на халюцинациите, на самовнушенията и тем подобни. На това можем да възразим, че един сериозен стремеж на душата, който работи в посочения път, намира във вътрешното състояние на духа, което тя си е възпитала, такива сигурни средства, за да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот при едно здраво устройство на душата човек може да различава фантастичните образи от едно възприятие. Напразно ще се търсят теоретически доказателства, че горехарактеризираният свят е действителен; но такива доказателства не съществуват също и за действителността на света на възприятията.
Как трябва да се съди, върху това решава самото изживяване в единия както и в другия случай.
Това, което задържа мнозина да предприемат стъпката, която според това изложение е единствено за философските загадки, то е, че те се страхуват да не би чрез една такава стъпка да изпаднат в областта на една мъглива мистика. Който предварително няма в себе си влечението на душата към такава мъглива мистика, той ще си отвори по описания път достъпна до един свят на душевното изживяване, който е в себе си така кристално ясно, както математическото идейно построение. Обаче ако човек има склонност да търси духовното в "тъмното неизвестно", в това, "което не може да бъде обяснено", той не ще може да се ориентира в този път нито като негов познавач, нито като негов противник. Лесно може да се разбере също, че такива личности, които искат да считат начина на мислене, с който си служи естествената наука за познанието на сетивния свят е единствено верният научен път, ще се опълчат силно против изнесеното тук. Въпреки това, този, който се освободи от тази едностранчивост, може да познае, че именно в истинския естественонаучен подход лежи основата за едно приемане на тук описаното.
към текста >>
9.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тези, които са се занимавали с него, рядко са били ученици, които са се отдали с безпристрастно разбиране на неговите идеи, а повечето пъти критици, които са
съди
ли върху него.
Всеки един от изброените изследователи знае да изнесе безброй доказателства за съвпадението на неговото научно направление с разумните наблюдения на Гьоте. И щом всяко едно от тези становища с право би могло да се позове на Гьотевата мисъл, това би трябвало да хвърля твърде съмнителна светлина върху единността на тази мисъл. Но причината на това явление се крие именно във факта, че в действителност нито един от тези възгледи не е израснал от светогледа на Гьоте, а всеки един от тях има своите корени вън от този светоглед. Тя се крие в това, че споменатите изследователи търсят едно външно съвпадение, еднавъншна съгласуваност с подробности, които откъснати от цялостното мислене на Гьоте изгубват своя смисъл, но не искат да признаят вътрешната самородност на това цяло, неговата способност да създаде едно научно направление. Никога възгледите на Гьоте не са били изходна точка на научни изследвания, а само обект на сравнение.
Тези, които са се занимавали с него, рядко са били ученици, които са се отдали с безпристрастно разбиране на неговите идеи, а повечето пъти критици, които са съдили върху него.
Казва се именно, че Гьоте е имал твърде малко научно разбиране; той е бил толкова по-лош философ, колкото е бил добър поет. Ето защо би било невъзможно едно научно становище да се опре на него. Това е една пълно непознаване на природата на Гьоте. Без съмнение Гьоте не е бил никакъв философ в обикновения смисъл на думата; но не трябва да се забравя, че чудесната хармония на неговата личност накара Шилер да се изкаже: “Поетът е единствения истински човек". Това, което тук Шилер разбира под "истински човек", това е бил Гьоте.
към текста >>
10.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да
съди
за една личност при определени обстоятелства.
Ние само си послужихме с тези понятия, за да насочим погледа на читателя или на слушателя върху не проникнатата от мисленето действителност. Ние не ще приложим тези понятия към действителността, към тази действителност, която е още само чиста опитност; а само си служим с тях, за да насочим вниманието върху онази форма на действителността, с която не е свързано още никакво понятие. Всички научи изследвания трябва да бъдат извършени посредством езика, посредством говора, а той може да изразява само понятия. Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на слушателя към един предмет. Ако е позволено да си послужим с едно сравнение, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”.
В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да съди за една личност при определени обстоятелства.
Във втория случай на тази личност се приписва определено качество, следователно прави се едно твърдение. Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата. Ако някъде нещата се представят привидно различно поради налагащото се стерилизиране или заради търсене на възможност да се изразим, то тук ние изрично отбелязваме, че нашето изложение има само смисъла, който обяснихме по-горе и далече не претендира да е направило някакво твърдение имащо значение за самите неща. Ако сега бихме искали да имаме едно име за първата форма, в която наблюдаваме действителността, считаме, че най-подходящ за самото естество на нещата е изразът: Явление за сетивата. Тук под думата сетиво не разбираме само външните сетива, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите.
към текста >>
11.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
От един жив
не
може, защото той представлява само едната страна,
не
е
съди
я; от един мъртвец
не
може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност.
Инстинктите на живота не питат за смисъла на живота. Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. „Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направени; те имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици. Трябва да се прозре, че стойността на живота не може да бъде измерена.
От един жив не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност.
Който е развит всестранно, живее без да пита колко е стойностен животът му. Тъй като Ницше има описаните възгледи, той отдава малко значение на логическото доказване на дадено твърдение. Интересува го не дали едно твърдение може да се докаже чрез логиката, а дали то е в хармония с неговата същност. Не само разумът, а цялата човешка личност трябва да бъде удовлетворена. Най-добрите мисли са тези, които привеждат всички сили на човешката природа в подходящо движение.
към текста >>
12.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Съди
за дадено творение на изкуството според степента, в която то допринася за увеличаването на неговите сили.
Чрез познанието иска да владее нещата. Знае, че сам е творец на истината, че никой освен самия него не може да създава свое добро и свое зло. Той разглежда действията на хората като последствия от естествени импулси и ги смята за естествени събития, които не могат да се приемат за грехове и да търпят морална присъда. Търси стойността на човека в качеството на неговите инстинкти. Човека с инстинкти за здраве, дух, красота, постоянство, благородство той оценява по-високо, отколкото такъв с инстинкти за слабост, омраза, робство.
Съди за дадено творение на изкуството според степента, в която то допринася за увеличаването на неговите сили.
Под този последен човешки тип Ницше разбира своя свръхчовек. Такива свръхчовеци можеха да се появяват досега по стечението на случайни обстоятелства. Да се направи тяхното развиване съзнателна цел на човечеството, е възгледът, който има Заратустра. Досега човек е виждал целта на човешкото развитие в някакви идеали. Ницше смята за необходимо да се променят възгледите.
към текста >>
13.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични при
съди
засега държи на своето писалище.
И накрая за мен остава невероятно, че така нещо действително може да се изследва.“ Ницше изгражда идеите си за „Раждането на трагедията“ върху основата на философска постановка, която не е сигурно дали е разбрана правилно. Той не търси логическо, а само естетическо удовлетворение. Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г. По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер.
В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище.
Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн. Забележително е как се държи Ницше, когато през 1876 г. среща една личност като Паул Рее, който разглежда част от проблемите, преди всичко етическите, които занимават Ницше, напълно в духа на строгата обективна научност. Този начин на разглеждане на нещата въздейства върху Ницше като ново откровение.** Той се удивлява на това чисто изследване на истината, освободено от всякакъв романтизъм.
към текста >>
За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава при
съди
, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане.
Не става въпрос за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите. Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г. започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“. Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал.
За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане.
Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание. Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл. Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към езика при Ницше може да ни заблуди за този факт.
към текста >>
При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше при
съди
.
в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г. започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“. Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал. За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници.
При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди.
Често пъти може да му се даде право за това съдържание. Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл. Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към езика при Ницше може да ни заблуди за този факт. Интелектуалното желание за разрушение при Ницше обаче става особено ясно, когато помислим колко малко той успява да постави на мястото на критикуваните мнения позитивни такива. Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал.
към текста >>
Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до при
съди
, представлява изкривяване в психологически смисъл.
Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал. За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание.
Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл.
Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към езика при Ницше може да ни заблуди за този факт. Интелектуалното желание за разрушение при Ницше обаче става особено ясно, когато помислим колко малко той успява да постави на мястото на критикуваните мнения позитивни такива. Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия.
към текста >>
Най-малко трябва да се
съди
относно истинността или заблудата на неговите идеи.
За нейното основание нищо не е представено. Навсякъде обаче тя се явява като учение, предназначено да предизвика огромно разтърсване на цялата човешка култура. Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията. Трябва да се призове на помощ психопатологията. С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество.
Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи.
Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство. Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му. Ницше е гений, макар и да е болен. Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му.
към текста >>
14.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да
съди
м гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност
не
е хармонична, а раздвоена.
Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре.
Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше.
към текста >>
15.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и
съди
я на неговите сетива.
Те знаят, че само могат да разкажат за своите нови опитности и че със своя разказ се намират в същото положение, в което се намира виждащият, който разказва за своите възприятия на сля породения. Те се осмеляват да разкажат за своите вътрешни опитности, като вярват, че около тях стоят други хора, чиито духовни очи са още затворени, но чието мислене може да бъде насърчено чрез силата на разказа. Защото те имат вяра в човечеството и искат да отварят духовните очи на другите. Те искат само да предложат плодовете, които техният Дух сам е събрал; дали другият ги вижда, това ще зависи само от обстоятелството, дали неговото духовно око е отворено. В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи.
Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива.
Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват. Лошо би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия. За себе си окото е право. То не изгубва своята правота пред духовното око. Това духовно око приема само, че нещата на сетивното око могат да бъдат виждани в една по-висша светлина.
към текста >>
16.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но как би могла светлината на мисълта да бъде
съди
я над това, което сетивата казват, ако в нея
не
живее нещо, което надвишава възприятията на сетивата?
Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние. Следователно, сетивата не ни дават Вечността в нейните истински форми. В същия миг, когато им се доверим, те ни излъгват. Но те престават да ни мамят, когато им противопоставим светлината на мисълта и осветляваме техните резултати с тази светлина.
Но как би могла светлината на мисълта да бъде съдия над това, което сетивата казват, ако в нея не живее нещо, което надвишава възприятията на сетивата?
Следователно, това, което е истинно или погрешно в нещата, върху него се произнася нещо, което се противопоставя на „сетивното тяло" и което, следователно, не е подчинено на неговите закони. Преди всичко, това „нещо" не трябва да бъде подчинено на законите на раждането и умирането. Защото това „нещо" съдържа истината в себе си. Но истината не може да има вчера и днес, тя не може да бъде веднъж едно, друг път друго, какъвто е случаят при сетивните неща. Следователно, самата истина трябва да бъде нещо вечно.
към текста >>
17.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
То се явява на съд пред Озирис, обкръжен от четиридесет и двама
съди
и.
Тези възгледи сочат направо за едно схващане за Боговете, подобно на това на гръцката мистика. Между различните Богове, които били почитани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-предпочитаните и най-общопризнатите. В него били съсредоточени представите и за другите Богове. Каквито и да са били схващанията на египетския народ за Озирис, „Книгата на мъртвите" ни показва, че мъдростта на жреците е виждала в Озирис едно същество, което можело да бъде намерено в самата човешка душа. Когато тялото е вече предадено на Земята и запазено между земните неща, Вечното поема пътя към Пра-Вечното.
То се явява на съд пред Озирис, обкръжен от четиридесет и двама съдии.
Съдбата на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама съдии. Когато душата е изповядала своите грехове и съдиите намират, че тя е помирена с вечната Правда, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня". Следователно, във вечния порядък на Всемира, към вечната същност на човека се обръщат като към Озирис. След името на Озирис следва името на мъртвия. Този, който се съединява с вечния порядък, нарича себе си „Озирис".
към текста >>
Съдбата на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама
съди
и.
Между различните Богове, които били почитани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-предпочитаните и най-общопризнатите. В него били съсредоточени представите и за другите Богове. Каквито и да са били схващанията на египетския народ за Озирис, „Книгата на мъртвите" ни показва, че мъдростта на жреците е виждала в Озирис едно същество, което можело да бъде намерено в самата човешка душа. Когато тялото е вече предадено на Земята и запазено между земните неща, Вечното поема пътя към Пра-Вечното. То се явява на съд пред Озирис, обкръжен от четиридесет и двама съдии.
Съдбата на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама съдии.
Когато душата е изповядала своите грехове и съдиите намират, че тя е помирена с вечната Правда, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня". Следователно, във вечния порядък на Всемира, към вечната същност на човека се обръщат като към Озирис. След името на Озирис следва името на мъртвия. Този, който се съединява с вечния порядък, нарича себе си „Озирис". „Аз съм Озирис N".
към текста >>
Когато душата е изповядала своите грехове и
съди
ите намират, че тя е помирена с вечната Правда, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня".
В него били съсредоточени представите и за другите Богове. Каквито и да са били схващанията на египетския народ за Озирис, „Книгата на мъртвите" ни показва, че мъдростта на жреците е виждала в Озирис едно същество, което можело да бъде намерено в самата човешка душа. Когато тялото е вече предадено на Земята и запазено между земните неща, Вечното поема пътя към Пра-Вечното. То се явява на съд пред Озирис, обкръжен от четиридесет и двама съдии. Съдбата на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама съдии.
Когато душата е изповядала своите грехове и съдиите намират, че тя е помирена с вечната Правда, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня".
Следователно, във вечния порядък на Всемира, към вечната същност на човека се обръщат като към Озирис. След името на Озирис следва името на мъртвия. Този, който се съединява с вечния порядък, нарича себе си „Озирис". „Аз съм Озирис N". Озирис расте между цветовете на смокинята.
към текста >>
От само себе си се разбира, че и Озирис, който се явява като
съди
я във вечния порядък,
не
е нищо друго освен един съвършен човек.
Този, който се съединява с вечния порядък, нарича себе си „Озирис". „Аз съм Озирис N". Озирис расте между цветовете на смокинята. „Следователно човекът става един Озирис. Съществото Озирис е само една висша степен от развитие на съществото човек.
От само себе си се разбира, че и Озирис, който се явява като съдия във вечния порядък, не е нищо друго освен един съвършен човек.
Между състоянието „човек" и „божественото състояние" има само една разлика относно „степента" и относно „числото". В основата на всичко лежи възгледът на Мистериите за тайната на числото." Като мирово същество, Озирис е един, затова във всяка човешка душа той съществува като неделим. Всеки човек е един Озирис; въпреки това трябва да си представим единния Озирис като едно отделно същество. Човекът е обхванат от процеса на развитието. В края на неговото развитие стои „божественото състояние".
към текста >>
18.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако
съди
м по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от
не
по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
Всичко, което можем да кажем от историческа гледна точка за „живота на Исус" се съдържа в Евангелията. Всичко, отнасящо се до неговия живот, което не произхожда от този източник, според най-големия исторически познавач на въпроса (Харнак), „може да се напише на четвърт страница". Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля.
Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография. Това, което те са искали да покажат, винаги е съществувало предварително изобразено като типичен живот на Сина Божи в традициите на Мистериите. Евангелистите черпят не от историята, а от преданията на Мистериите.
към текста >>
19.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
"Азът"
съди
за новите впечатления в зависимост от това, дали има спомен за получените по-рано впечатления или
не
.
Аз предизвиках една поредица от събития, които нямаше да се случат, ако не съществувах Това, което съм направил днес, ще бъде налице и утре. Чрез действието то придобива трайност, както моите впечатления от вчера са станали трайни чрез паметта. Обикновеното съзнание не си представя по същия начин трайността, предадена на действието, както онази трайност, която "паметта" придава на впечатлението, което се получава въз основа на възприятието. Обаче не е ли свързан "Азът" на човека с получените в света изменения на неговото действие по същия начин, както е свързан и с получения спомен от едно впечатление?
"Азът" съди за новите впечатления в зависимост от това, дали има спомен за получените по-рано впечатления или не.
Но като "Аз" той влиза в друго отношение със света, според това дали е извършил едно действие или не. От впечатлението, което едно мое действие е направило на един друг човек ще зависи, дали нещо в отношението на света към моя "Аз" ще съществува или не. Отношението на света към мен се променя, след като съм упражнил едно въздействие върху моята обкръжаваща среда. Че това, което се има предвид тук не се забелязва така, както промените в "Азът" при получаването на един спомен, се дължи на простата причина, че споменът, веднага след своето образуване, се свързва с душевния живот, който се възприема като собствен, докато външното следствие от действията се отделя от този душевен живот в поредица от събития, които са нещо различно от онова, което споменът е запазил за тях. Въпреки това трябва да се признае, че след едно извършено действие, в света настъпва известна промяна, чийто характер носи отпечатъка на "Азът".
към текста >>
20.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тук
не
става дума да
съди
м и критикуваме нашата цивилизация.
Днес е твърде важно да се обърне необходимото внимание върху тези неща. Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото към смирение, преклонение и жертвоготовност. Дори нашите деца предпочитат да критикуват и рядко изпитват уважение. Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание, докато самоотверженото преклонение развива тази сила. С това ние заставаме против нашата цивилизация.
Тук не става дума да съдим и критикуваме нашата цивилизация.
Напредъкът на съвременната култура се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата "всичко изпитвайте и приемайте най-доброто". Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум. Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплати и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание. Нека подчертаем: При висшето познание не става дума за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината. За всеки от нас трябва да е напълно ясно, че ако човек се остави да бъде завладян от външната страна на днешната цивилизация, той много трудно ще стигне до познанието за висшите светове.
към текста >>
21.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но като Посветен той трябва да е способен за всяко ново събитие в живота си да
съди
единствено от самия себе си и да
не
бъде смущаван от спомените на миналото.
Всичко това е необходимо за Посветения, защото той трябва да гледа на света с пълно доверие. Той трябва да е в състояние да разкъсва завесата на спомените, която обгръща човека във всеки миг от неговия живот. Ако аз съдя за нещо, което ми се случи днес, според това, което съм изпитал вчера, се подлагам на всевъзможни заблуждения. Разбира се, това съвсем не означава, да се отхвърли натрупания в живота опит. Напротив, човек е длъжен да го съхранява по възможно най-добър начин.
Но като Посветен той трябва да е способен за всяко ново събитие в живота си да съди единствено от самия себе си и да не бъде смущаван от спомените на миналото.
Аз съм длъжен във всеки миг от моя живот да очаквам от даден предмет или Същество съвършено ново откровение. Ако съдя за новото според критериите на миналото, аз се излагам на опасността от всевъзможни грешки. Споменът на миналите опитности се оказва полезен тъкмо защото ми позволява да виждам новото. Ако не бих разполагал с определен минал опит, вероятно нямаше да виждам нито едно от качествата на даден предмет или дадено Същество. Опитът трябва да служи тъкмо за да виждам новото, а не за да съдя за него според критериите на миналото.
към текста >>
22.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тук ще об
съди
м по-подробно само отделни практически указания, отнасящи се към душевното и духовно самовъзпитание.
Преди това култивиране душата и Духът са като неорганизирани общи маси. Ясновидецът ги възприема като взаимно проникващи се спираловидни мъглявини, оцветени и матово просветващи предимно в червени, в червено-кафяви, а често и в червено-жълти оттенъци. След култивирането те започват, разбира се в духовен смисъл, да светят в жълто-зелени и зелено-сини цветове, показвайки при това един правилен строеж. Човек постига този правилен строеж и свързаните с него висши познавателни способности, като внася в своите чувства, мисли и настроения такъв ред, до какъвто природата е стигнала в неговите телесни функции, изразяващи се в зрение, слух, дишане, храносмилане, говор и т. н. Така окултният ученик постепенно се научава да диша и вижда с душата, да чува и говори с Духа и т. н.
Тук ще обсъдим по-подробно само отделни практически указания, отнасящи се към душевното и духовно самовъзпитание.
Общо взето, това са правила за навлизане в Тайната Наука, които всеки може да следва сам, дори и без да се задълбочава в останалата част на обучението. Обучението трябва да напредва в дух на търпение. Всеки полъх на нетърпение сковава, дори умъртвява спящите в човека висши познавателни способности. Не трябва да изискваме незабавен достъп до необхватните простори на висшите светове. Защото в този случай, те по правило остават недостъпни.
към текста >>
Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да
съди
м за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек.
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т.н. Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности. Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения. Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците.
Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек.
Тъкмо този обикновен усет за нещата окултният ученик трябва да развие в себе си с изключителна прецизност. Друга пречка за окултното възпитание се оказва всичко, което човек говори, без да го е подложил на основна проверка в своите мисли. Нека с помощта на един пример вземем в съображение следното. Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания въпрос. В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание.
към текста >>
23.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той престава да
съди
за нещата от своя гледна точка.
Вече говорихме за 6-те добродетели, от които се състои Третото душевно качество. Те са свързани с 12-листния лотосов цвят в сърдечната област. Към него, както споменахме, трябва да се насочат жизнения поток на етерното тяло. Четвъртото качество; стремежът към освобождаване, спомага за узряването на етерния орган в близост до сърцето. Когато това качество се превърне в душевен навик, човек се освобождава от всичко, което е свързано единствено с неговите лични особености.
Той престава да съди за нещата от своя гледна точка.
Ограничаващите рамки на неговия Аз изчезват. Тайните на духовния свят започват да проникват навътре в него и това всъщност е истинското освобождаване. Защото тези ограничаващи рамки непрекъснато ни принуждават да се отнасяме към нещата и съществата единствено от личната гледна точка. Окултният ученик трябва да се освободи от нея на всяка цена. Ясно става, че произтичащите от Духовната Наука предписания оказват дълбоко въздействие върху човека.
към текста >>
24.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Нека
не
изпущаме предвид, че когато
съди
м за дадено нещо, ние изобщо
не
се стремим да го изучаваме.
Една дейност ще остане без успех, ако тя се предприема само заради успеха; също и всеки вид обучение, ако то протича безмолитвено смирение. Истинският напредък идва не от успеха, а от любовта към работата. И когато ученикът се стреми към здраво мислене и точни преценки, той не трябва да смущава своето молитвено смирение с проява на недоверие и съмнение. Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие. Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват.
Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме.
Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим. А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик. Ако не разбира нещо, по-добре е да не съди за него, отколкото да съди погрешно. Разбирането ще дойде по-късно.
към текста >>
Следователно, ако искаме само да
съди
м, ние
не
можем вече да се учим.
Истинският напредък идва не от успеха, а от любовта към работата. И когато ученикът се стреми към здраво мислене и точни преценки, той не трябва да смущава своето молитвено смирение с проява на недоверие и съмнение. Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие. Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме.
Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим.
А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик. Ако не разбира нещо, по-добре е да не съди за него, отколкото да съди погрешно. Разбирането ще дойде по-късно. Колкото по-нагоре се издига човек по стъпалата на познанието, толкова по-необходимо става за него онова спокойно, съзерцателно вслушване, за което вече става дума.
към текста >>
Ако
не
разбира нещо, по-добре е да
не
съди
за него, отколкото да
съди
погрешно.
Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме. Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим. А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик.
Ако не разбира нещо, по-добре е да не съди за него, отколкото да съди погрешно.
Разбирането ще дойде по-късно. Колкото по-нагоре се издига човек по стъпалата на познанието, толкова по-необходимо става за него онова спокойно, съзерцателно вслушване, за което вече става дума. В духовния свят всяко познание, всеки вид действие и всяка форма на живот са несравнимо по-нежни от техните съответствия във физическия свят. Колкото повече разширява кръга на своите действия толкова по-фини стават те. Тъкмо поради тази причина хората стигат до толкова различни "гледища" и "становища" относно висшите светове.
към текста >>
25.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
По-рано аз съществувах чрез твоя собствен живот; обаче сега благодарение на теб се пробуждам за мой личен живот и стоя пред теб като видим
съди
я на твоите бъдещи дела, а може би и като твой вечен обвинител.
Аз наистина съм Ангелът на смъртта, но в същото време аз съм вестителя на висшия, никога непресъхващ живот. Чрез мен ти умираш в живото тяло, за да се родиш отново за едно неразрушимо съществувание. В царството, където ти пристъпваш, ще срещнеш и свръхсетивни Същества. Блаженството ще бъде твой сигурен дял в това царство. Но първото запознанство в този свят трябваше да бъда самият аз, аз който съм твое собствено създание.
По-рано аз съществувах чрез твоя собствен живот; обаче сега благодарение на теб се пробуждам за мой личен живот и стоя пред теб като видим съдия на твоите бъдещи дела, а може би и като твой вечен обвинител.
Ти можа да ме създадеш, но същевременно пое и задължението да ме преобразиш в едно прекрасно Същество. Това, което тук е загатнато като разказ, е не просто сбор от символни представи, а в най-висша степен една действителна опитност за окултния ученик*. (*От гореизложеното е ясно, че описаният "Пазач на прага" е един астрален образ, който се открива пред отворения духовен взор на окултния ученик. Антропософията, или Науката за Духа, ни отвежда към тази среща. Само непозволената, низша магия може да направи от "Пазачът на прага" един видим образ.
към текста >>
26.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Който
не
се задълбочи в духовната наука и заставайки на високия
съди
йски стол на своите предразсъдъци изпраща всичко, което се сподели, в областта на фантастиката и мечтателството, той най-малко ще разбере тази взаимовръзка с бъдещето.
И въпреки това, човечеството не може да живее без тези свръхсетивни познания. Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост. Такива междинни забележки са необходими тук, понеже сега ще се издигаме до още по-висши познания, отколкото са тези, които се намират в предишните лекции за “Хрониката Акаша”. Към обзора на миналото на човека, който ще направим чрез следващите съобщения, ще прибавим след това и този на бъдещето. Защото бъдещето може да се разкрие пред едно истинско духовно познание, макар и само дотолкова, доколкото е необходимо на човека за изпълнението на неговото предопределение.
Който не се задълбочи в духовната наука и заставайки на високия съдийски стол на своите предразсъдъци изпраща всичко, което се сподели, в областта на фантастиката и мечтателството, той най-малко ще разбере тази взаимовръзка с бъдещето.
А дори едно просто логическо разсъждение би могло да направи разбираемо това, което ще разгледаме. Само че такива логически разсъждения се приемат само дотолкова, доколкото те съвпадат с предразсъдъците на хората. Предразсъдъците са силни врагове също и на всяка логика. Когато сяра, кислород и водород се съединят в определени отношения, съгласно даден закон трябва да се получи сярна киселина. И който е учил химия, предвижда, какво ще се получи, когато гореизброените три вещества влязат във взаимодействие при съответните условия.
към текста >>
27.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но как може човек да
съди
за нещо, за което сам твърди, че
не
познава?
Относно мнението, че в своето познание човек се натъква на граници, които той не би могъл да прекрачи, и че те го заставят да спре пред входа на невидимия свят, трябва да възразим: Несъмнено, за обикновеното познание, невидимият свят е недостъпен. И който счита това познание за единствено възможно, той не може да стигне до друг възглед, освен до този, че в крайна сметка на човека не е позволено да проникне в един по- висш свят. Ще добавим и следното: ако все пак е възможно да бъде развито и друго познание, то вече може да въведе човека в свръхсетивния свят. Ако смятаме подобен вид познание за невъзможно, ние логично стигаме до извода, че всякакви разисквания върху някакъв свръхсетивен свят са чиста безсмислица. За непредубедения човек, изправен пред този извод, съществува не по-малко логичното възражение, че въпросните опоненти чисто и просто не са стигнали до другото познание.
Но как може човек да съди за нещо, за което сам твърди, че не познава?
Безпристрастното и обективно мислене веднага преценява, че даден човек може да говори само за това, което познава и че не трябва да се произнася върху това, което не познава. Подобно мислене признава само правото, че всеки може да говори за неща, които е изпитал; но не и правото на даден човек да счита за невъзможно нещо, което самият той не познава и не иска да познае. Никому не може да се оспори правото да не се интересува за свръхсетивния свят. Абсурдно е обаче, когато даден човек се счита за капацитет не само за това, което той може да разбира, но и за всичко онова, което „човекът" не може да разбере. На онези, които считат, че човешкият стремеж към свръхсетивния свят е само една дързост, духовнонаучният мироглед трябва да отговори: Не, човек има право на този стремеж и той ще извърши тежко престъпление спрямо вложените в него способности, ако вместо да ги развие и си служи с тях, ги остави да замрат.
към текста >>
28.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За да
не
се промъкнат недоразумения още в самото начало, трябва да об
съди
м още две подробности, които са свързани с тези понятия.
А тези действия се проектират в облика или формата, която по време на живота съединява и консолидира минералните вещества и сили на физическото тяло. С настъпването на смъртта, тази форма постепенно изчезва и физическото тяло се превръща в част от останалия минерален свят. Обаче свръхсетивното виждане може да проследи всичко онова, което по време на живота пречи на физическите вещества и сили да проявят своето специфично и разрушително действие спрямо физическото тяло и да го наблюдава подробно като една самостоятелна част от човешкото същество. Нека да наречем тази самостоятелна част „етерно тяло" или „жизнено тяло". (Atherleib или Lebensleib)
За да не се промъкнат недоразумения още в самото начало, трябва да обсъдим още две подробности, които са свързани с тези понятия.
Думата „етер" тук няма да се употребява в онзи смисъл, който влага в нея съвременната физика. Тя например дефинира етера като носител на светлината. Но тук този термин ще бъде употребяван само в смисъла, посочен по-горе, а именно да обозначи това, което е достъпно за висшето виждане, и което за сетивното наблюдение се проявява само в своите действия; с други думи: Това, което съединява минералните вещества и сили, придавайки им специфичната форма на физическото тяло. Думата „тяло" също трябва да бъде разбрана правилно. За назоваване на по-висшите неща от Битието ние сме принудени да си служим с думите на обикновения език.
към текста >>
Заслепяваща илюзия е да се смята, че човекът
съди
за съществуването на спомена само според душевните си наблюдения.
За свръхсетивното наблюдение това и без друго е ясно. Но всичко онова, което за свръхсетивно то наблюдение е непосредствен факт, може да бъде в неговите действия наблюдавано чрез сетивните възприятия и разбрано чрез методите на обикновеното мислене. А когато някой твърди, че човек узнава за своите спомени чрез вътрешно-душевни наблюдения, нещо, което при животните не може да се установи, той допуска една съдбоносна грешка. Своята способност да си спомня, човек не може в никакъв случай да извлече от вътрешните си душевни наблюдения; нея той може да извлече само от това, което изживява във самия себе си при отношението си спрямо нещата и процесите в околния свят. Тези опитности, които има със себе си, той разпростира по същия начин и спрямо другите хора, спрямо животните.
Заслепяваща илюзия е да се смята, че човекът съди за съществуването на спомена само според душевните си наблюдения.
Силата, която лежи в основата на спомена, може да се нарече и вътрешна, обаче съждението за нея включително и когато става дума за собствената личност може да се осъществи само чрез точния поглед върху причинните зависимости между живота и околния свят. Тези зависимости можем да установим както у себе си, така и при животното. Спрямо всички тези неща нашата официална психология сериозно страда поради своите неточни и недиференцирани представи, почиващи най-вече на погрешни наблюдения. За „Аза" споменът и забравата означават приблизително същото, каквото за астралното тяло означават будността и сънят. Както сънят премахва грижите и тревогите на деня, така и забравата простира едно було над неприятните случки в живота и по този начин заличава една част от миналото.
към текста >>
29.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
За окултния ученик идеалът се състои в следното: да посреща житейските събития с вътрешна увереност и душевно спокойствие, да
съди
за тях
не
според своята душевна нагласа, а според тяхното вътрешно значение, според тяхната вътрешна стойност.
Постепенно той става все по-опитен в ретроспективното съзерцаване, така че след по-продължителна практика е в състояние за кратко време да изгражда подвижна и жива верига от образи на събития, станали през изтеклия ден. Ретроспективното съзерцаване на изживяванията има особена стойност за духовното обучение, понеже освобождава душата от обичайния мисловен навик в изграждането на представите, следващ досега единствено хода на сетивните събития. При ретроспективното мислене човек изгражда съвсем точно своите представи, без при това да се придържа към закономерностите на сетивния свят. А за да пристъпи в свръхсетивните светове, той се нуждае тъкмо от това. Препоръчва се още, освен ежедневните събития, ретроспективното проследяване на дадена драма, на определен разказ, мелодия и т. н..
За окултния ученик идеалът се състои в следното: да посреща житейските събития с вътрешна увереност и душевно спокойствие, да съди за тях не според своята душевна нагласа, а според тяхното вътрешно значение, според тяхната вътрешна стойност.
Обръщайки поглед към този идеал, той ще създаде и душевните предпоставки, за да може чрез символни и други мисли и чувства да се отдава на описаните медитации. Посочените тук условия трябва да бъдат изпълнени, защото свръхсетивната опитност се изгражда върху основата, на която човек стои в обикновения душевен живот преди да навлезе в свръхсетивния свят. Всяка свръхсетивна опитност е зависима и то по две причини от изходната душевна точка преди навлизането в свръхсетивния свят. Ако човек не се погрижи и не излее предварително фундамента на своето духовно обучение, ще развие в себе си такива свръхсетивни способности, чрез които ще възприеме духовния свят неточно и неправилно. Този фундамент се състои от здравата разсъдъчна способност на човека.
към текста >>
Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да
съди
м за него според външни впечатления.
Тази степен означаваме като интуитивно познание. (С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява. До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми. Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция". Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да съдим за него според външни впечатления.
Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа. До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества.
към текста >>
Имагинацията го довежда до там, че той
съди
за Съществата
не
според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия.
Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция". Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.) Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да съдим за него според външни впечатления. Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа. До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка.
Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия.
Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията. В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н.
към текста >>
До последното
не
се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета
не
просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който
съди
, печели или губи нещо.
Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие.
До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо.
Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили. Това особено важи за едно душевно качество, което е от изключително значение за развитието на човека, а именно чувството на преклонение. Който възпитава това чувство в себе си или го има предварително като щастлив дар от природата, той разполага с добра основа за постигане на свръхсетивно познание.
към текста >>
30.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да
съди
може разумът ни само.
и действащо върху душата, съвсем не може да покаже какво познание се крие в тях. Дали е истина или заблуда живеещото в мисълта ни,
да съди може разумът ни само.
И никой тук не може да отрича, че ясното, единствено привидно, желаещо решение да ни предложи на най-големите загадки във живота, не би могло да издържи проверка.
към текста >>
Да
съди
м нека за житейските загадки
КАПЕЗИЙ Тогава тук пред нас е просто факт, какъвто често можем да съзрем в противоречие с природните закони и само като болест да приемем.
Да съдим нека за житейските загадки
единствено чрез здрава мисъл и с помощта на сетивата будни. ЩРАДЕР Но все пак фактът е пред нас. И без съмнение е важно туй, което казва.
към текста >>
31.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
А това означава да
не
съди
м за първото, изхождайки от самото него, ако искаме да внесем в съжденията си чувствата, с които посрещаме събитията в живота.
СОФИЯ Мога да си представя колко силно е въздействало представлението тъкмо на теб, моя скъпа Естела, понеже си страдала толкова много още в младините си, когато пред очите ти се разкриваше съдбата на хора, доведени до горчива душевна неволя поради тежките житейски конфликти. ЕСТЕЛА Мила моя София, в това отношение ме разбираш неправилно. Аз много добре мога да правя разлика между творение на изкуството и самата действителност.
А това означава да не съдим за първото, изхождайки от самото него, ако искаме да внесем в съжденията си чувствата, с които посрещаме събитията в живота.
Това, което този път ме развълнува така дълбоко, е само съвършеното художествено представяне на един дълбок житейски проблем. И с пълна яснота успях да осъзная как изкуството може да се издигне до своята висота само когато се придържа към пълнокръвния живот. Когато се отдалечи от него, творенията му стават неистинни. СОФИЯ Мога да те разбера напълно, когато говориш така.
към текста >>
32.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
съди
ите да спорят могат дълго.
е собственост на църквата по право. За правилен не можем да признаем начина, по който сте го придобили. ВТОРИ НАСТАВНИК Дали наричаме го наш или пък не според закона,
съдиите да спорят могат дълго.
Ала със сигурност той собственост е наша във смисъл на едно по-висше право. Парцелът беше неизползвана земя, когато нашият Съюз го купи. На вас ви бе напълно неизвестно,
към текста >>
33.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
не
съди
те, аз виждам.
За ученика на духа е дълг да превъзмогне в себе си това, което на напредъка му пречи. ТОМАСИЙ Според световните закони вие
не съдите, аз виждам.
И каквото желаете, могъл бих да изпълня. И мога сам на себе си да кажа това, което казвате ми вие. Каквото кармата ми позволява,
към текста >>
34.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
би трябвало да
съди
те за него.
да се съвземе, даже ако сметне изгубена целта си засега. ГОСПОЖА ХИЛАРИЙ Разглеждате човека с онзи поглед, открит ви от Романий. Безпристрастно
би трябвало да съдите за него.
Той може на духовния живот така да се отдава, че изцяло откъснат от Земята да изглежда. Така духът за него настоящ е. И Теодора още е в живота.
към текста >>
35.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Това, което настъпва сега, се състои в следното: при навлизането в свръхсетивния свят, човек постига тази способност да отхвърля и най- дълбоките истини, които са били валидни за него в обикновения живот; сега той трябва да си изгради нова нагласа и да усеща и
съди
за нещата по друг начин.
Обаче то не може да бъде пренесено от човека в свръхсетивния свят. Но може да се случи и така, че човек да пренебрегне инстинктивното отдръпване пред прага на духовния свят. Тогава той се приближава съзнателно към него, обаче веднага се връща обратно, защото се изпълва със страх пред всичко, което се изправя сега срещу него. В този случай той не може да заличи въздействията, които проникват в обикновения му душевен живот чрез приближаването към прага. Тези въздействия имат като последица това, че разпростират безсилието, което сега усеща, върху цялото му душевно съществувание.
Това, което настъпва сега, се състои в следното: при навлизането в свръхсетивния свят, човек постига тази способност да отхвърля и най- дълбоките истини, които са били валидни за него в обикновения живот; сега той трябва да си изгради нова нагласа и да усеща и съди за нещата по друг начин.
Само че трябва да е наясно: След като се изправи отново срещу сетивния свят, той отново трябва да си служи с логиката и сетивата, валидни за този свят. Той трябва да се научи не само да живее в два свята, но и да пребивава в тях по съвършено различен начин. Неговото здраво мислене в обикновения сетивен и разсъдъчен свят не трябва да бъде смущавано поради обстоятелството. че е принуден да си служи с друг начин на мислене спрямо един друг свят. За човека е много трудно да се справи с тези изисквания.
към текста >>
36.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Който иска да
съди
по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка.
Защото същественото остава все пак разглеждането на отделните личности и добиването на впечатления върху това, как в тези отделни личности се изявява в особени случаи общо-човешкото. Обаче ние виждаме в редицата на гръцките мислители нещо, като раждане, като развитие и като живот на мисълта; в мислителите преди Сократа един вид пролог; в Сократа, Платона и Аристотеля върха, а в следващото време един залез на мислителния живот, един вид угасване на същия. Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело, като я е довело до пълно съзнание за самата себе си? За безпристрастния наблюдател гръцкото изживяване на мисълта има един елемент, който го прави да се яви "съвършено" в най-добрия смисъл. Това е, като че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си.
Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка.
По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител. Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката култура. И в изявяването на мисълта душата схваща себе си в нейната същност. Обаче гръцкият мислителен живот е показал на душата, че той има силата да и даде всичко онова, което е възбудил в нея. Пред този въпрос стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм.
към текста >>
37.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние твърдим само, че за действителността трябва да се
съди
според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите.
Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте. Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност. Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг. Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико. Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре.
Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите.
Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях. Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли! " Тези думи предхождаха напечатването на лекциите, в които Фихте обясняваше на студентите от Йена "Определението на учения". Възгледи като тези на Фихте са израснали от една голяма душевна енергия, която предава сигурност на познанието на света и за живота.
към текста >>
38.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално о
съди
телно.
Ето защо Хербарт трябва да търси както за етиката така и за естетиката един самостоятелен корен. Той счита, че го е намерил в човешките чувства. Когато човекът възприема неща или процеси, с това може да се свърже чувството на харесването или нехаресването. Така на нас ни харесва, когато волята на един човек взема такава посока, която съвпада с неговото убеждение. Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност.
Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално осъдително.
Едно такова чувство може да се свърже само с едно отношение между морални елементи. Едва когато действат заедно се явява етическа приятност или неприятност. Хербарт нарича едно отношение на морални елементи практическа идея. Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид. Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане.
към текста >>
Ние
не
можем да
съди
м от една правилна гледна точка за противоположността, която съществува между Нютон и Гьоте в тази област, ако
не
изходим от основаната разлика в светогледите на двете личности.
От есента на 1813 година до май 1814 година Шопенхауер можа да се радва на своето общение с поета. Гьоте лично въведе философа в учението на цветовете. Формата на възгледа на първия отговаряше напълно на представите, които Шопенхауер си беше образувал относно начина, по който постъпват нашите сетивни органи и нашият дух, когато те възприемат неща и процеси. Гьоте беше направил обширни и грижливи изследвания върху възприятията на окото, върху светлината и цветовете и техния резултат той обработи в своето съчинение "Към учението за цветовете". Той стигна до възгледи, които се отклоняват от тези на Нютон, основателят на модерното учение на цветовете.
Ние не можем да съдим от една правилна гледна точка за противоположността, която съществува между Нютон и Гьоте в тази област, ако не изходим от основаната разлика в светогледите на двете личности.
Гьоте счита сетивните органи на човека като най-добрите, най-висшите физикални апарати. Ето защо за света на цветовете най-висша инстанция за установяване на закономерните връзки за него трябва да бъде окото. Нютон и физиците изследват въпросните явления по начин, който Гьоте нарича "най-голямото нещастие за по-новата физика" и която, нещастие, както вече изнесохме в една друга връзка /стр. 58/, се състои в това, че "експериментите са били някакси отделени от човека и физиците познават природата само в това, което изкуствените инструменти показват и даже искат да докажат, това, което тя произвежда, чрез тези инструменти, като по този начин я ограничават". Окото възприема светло и тъмно или светлина и тъмнина, и в наблюдателното поле от светло-тъмното възприема цветовете.
към текста >>
39.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да об
съди
това, което във формата, която е приел действителният живот,
не
е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия.
Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време. Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот. Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам. Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят".
Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия.
Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот. Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция. Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят.
към текста >>
Човекът
съди
за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото?
Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог. Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството.
Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото?
Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека. Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения. Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество.
към текста >>
40.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
И понеже познава най-непосредствено себе си, той вярва в това, което познава в себе си и според него
съди
за целия останал свят.
В човека представите биха искали по възможност да се свържат по един различен начин, отколкото вън от света са свързани нещата. Върху това недоверие е изградена логиката на Джон Стюарт Мил, която в 1843 година излезе като негово главно съчинение под заглавието "Система на логиката"/. Едва ли можем да си представим по въпроса на светогледа една по-остра противоположност от тази съществуваща между "Логиката" на Мил и излязлата 27 години по-рано Хегелова "Наука на логиката". При Хегел ние намираме най-високото доверие към мисленето, пълната сигурност върху това, че не може да ни измами това, което изживяваме в самите нас Хегел се чувствува като член на свето. Следователно това, което той изживява в себе си, трябва да принадлежи също и на света.
И понеже познава най-непосредствено себе си, той вярва в това, което познава в себе си и според него съди за целия останал свят.
Той си казва: Когато възприема еднавъншна вещ, тя може да ми покаже само нейната външна страна, а нейната същност остава забулена. Това е невъзможно при самия мене. Аз прониквам себе си с моя поглед. Но след това аз мога да сравня нещата вън с моето собствено същество. Когато те издават в тяхната външна страна нещо от моето собствено същество, тогава аз трябва да им припиша също нещо от моето същество.
към текста >>
Ако след четвърт час наблюдаваме същият кръг и намираме, че неговите радиуси са неравни помежду си, ние
не
се решаваме да от
съди
м: При известни обстоятелства радиусите в един кръг могат да бъдат също и неравни помежду си, а си казваме: Това, което по-рано е било кръг, се е удължило и превърнало в елипса.
Защото ние вадим заключение от наблюденията, които сме направили, за неща, за които не можем да знаем нищо, докато не сме направили съответните наблюдения и по отношение на тях. Какво би казал за един такъв възглед някой, който мисли в смисъла на Хегел? Не е трудно да си създадем една представа за това. От сигурни понятия знаем, че всички радиуси на един кръг са равни. Когато в действителността срещаме един кръг, ние твърдим и за този действителен кръг, че неговите радиуси са равни едни на други.
Ако след четвърт час наблюдаваме същият кръг и намираме, че неговите радиуси са неравни помежду си, ние не се решаваме да отсъдим: При известни обстоятелства радиусите в един кръг могат да бъдат също и неравни помежду си, а си казваме: Това, което по-рано е било кръг, се е удължило и превърнало в елипса.
Така приблизително би се поставил един мислител в смисъла на Хегел спрямо съждението: Всички хора са смъртни. Ние не сме си съставили чрез наблюдението, а чрез вътрешно изживяване на мисълта понятието за човека, както той си е съставил понятието за кръга. Към понятието за човека принадлежи смъртността, както към понятието за кръга равенството на неговите радиуси. Когато в действителността срещнем едно същество, което има всички други признаци за човека, това същество трябва да има също и признака на смъртността, както други признаци на кръга влекат след себе си този на равенството на неговите радиуси. Ако би срещнал едно същество, което не умира, Хегел би искал да каже само: Това не е никакъв човек; но не: един човек би искал да бъде също безсмъртен.
към текста >>
41.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Ако искаме да
съди
м правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда.
Няма по-добър символ за това, каквото е огледалото. Както огледалото е толкова по-съвършено, колкото повече то не позволява да се оглежда само, а оглежда, отразява само чуждо битие, такова е и знанието. Неговото битие е това чисто отразяване на едно чуждо битие, без примес на собственото съществуващо състояние". Не можем да си представим една по-силна противоположност спрямо Хегеловия начин на мислене, освен този възглед за знанието. Докато при Хегел в мисълта, следователно в това, което душата прибавя към възприятието чрез нейната собствена дейност, се изявява същността на дадена вещ, Кирхман поставя един идеал за знанието, в който това знание е един освободен от всички прибавки на душата огледален образ на възприятията.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда.
Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади. Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука. Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа.
към текста >>
42.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като
съди
я над импулсите.
Това, което Ницше търсеше напълно съзнателно, за да се освободи от мизерията на света, беше в определен смисъл един свят на илюзията. Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство.
Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите.
Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура. Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа.
към текста >>
43.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Как трябва да се
съди
тук, върху това решава самото изживяване в единия и в другия случай.
Едва в така изживяното душата може да познае истински самата себе си, може да изживее себе си съзнателно в своята същност. Както споменът извиква на бял свят минали факти на физическото изживяване, така пред душата, която се е подготвила чрез охарактеризираните тук упражнения, извикват от вътрешните глъбини истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а на един свят, в който душата има своята основна същност. Много близко е сега до ума, че вярващият в някой от съвременните начини на мислене да счита този свят, който се явява пред новосъздаденото съзнание, за грешки на спомена, илюзии, халюцинации и т.н. на такъв човек можем да възразим само, че един сериозен стремеж на душата, която работи по горепосочения път, намира в духовното състояние, което тя е развила, също такива сигурни средства да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот пред едно здраво състояние на душата човек може да различава образите на фантазията от възприятията. Напразно ще се търсят теоретически доказателства за това, че гореописаният свят на духа е действителен; но такива теоретически доказателства не съществуват и за действителността на света на възприятията.
Как трябва да се съди тук, върху това решава самото изживяване в единия и в другия случай.
Това, което задържа мнозина да предприемат стъпката, която според гореизложеното е единствено перспективна за философските загадъчни въпроси, то е, че се страхуват, да не би чрез него да изпаднат в една област на мъгливата мистика. Който няма предварително в душата си влечение към една такава мъглива мистика, той ще си отговори по гореописания път достъпа до едни свят на душевно изживяване, което е кристално ясно в себе си като математическите идейни построения. Обаче ако някой има склонност да търси духовното в "тъмното неизвестно", в това, "което не може да се обясни", той не ще може да се ориентира по гореописания път нито като негов познавач, нито като негов противник. Лесно може да се разбере също, че такива личности, които искат да считат начина на мислене, с който естествената наука си служи за познанието на сетивния свят, за единствено истински научен път, ще се надигнат остро против тук изложеното. Обаче който се освобождава от такава едностранчивост, ще може да разбере, че основата за приемането на изложеното тук се намира в истинското естественонаучно разбиране.
към текста >>
44.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен
съди
я.
До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение.
Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия.
Нека да помислим какво решително значение би имала подобна практика в австро-унгарските области. В етнически смесените области всеки индивид от дадена националност би могъл да избере съдия от своя народ. Всеки, който е запознат с особеностите на тази част от Европа, ще се съгласи, че подобен подход би укрепил равновесието между отделните етнически групи. Но има и жизненоважни области извън сферата на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни резултати. За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм.
към текста >>
В етнически смесените области всеки индивид от дадена националност би могъл да избере
съди
я от своя народ.
Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение. Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия. Нека да помислим какво решително значение би имала подобна практика в австро-унгарските области.
В етнически смесените области всеки индивид от дадена националност би могъл да избере съдия от своя народ.
Всеки, който е запознат с особеностите на тази част от Европа, ще се съгласи, че подобен подход би укрепил равновесието между отделните етнически групи. Но има и жизненоважни области извън сферата на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни резултати. За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища.
към текста >>
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин
съди
и и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм.
Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия. Нека да помислим какво решително значение би имала подобна практика в австро-унгарските области. В етнически смесените области всеки индивид от дадена националност би могъл да избере съдия от своя народ. Всеки, който е запознат с особеностите на тази част от Европа, ще се съгласи, че подобен подход би укрепил равновесието между отделните етнически групи. Но има и жизненоважни области извън сферата на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни резултати.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм.
Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища. Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки. Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>
От същите органи ще се избират и апелативните
съди
лища.
В етнически смесените области всеки индивид от дадена националност би могъл да избере съдия от своя народ. Всеки, който е запознат с особеностите на тази част от Европа, ще се съгласи, че подобен подход би укрепил равновесието между отделните етнически групи. Но има и жизненоважни области извън сферата на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни резултати. За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами.
От същите органи ще се избират и апелативните съдилища.
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки. Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава. Чрез реализирането на изложената тук концепция, възникват нови полета за действие и в другите области на живота. Естествено в рамките на тази книга те не могат да бъдат описани в детайли.
към текста >>
Това че един
съди
я е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
Всеки, който е запознат с особеностите на тази част от Европа, ще се съгласи, че подобен подход би укрепил равновесието между отделните етнически групи. Но има и жизненоважни области извън сферата на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни резултати. За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища.
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава. Чрез реализирането на изложената тук концепция, възникват нови полета за действие и в другите области на живота. Естествено в рамките на тази книга те не могат да бъдат описани в детайли. Подробностите, които бяха посочени за отделните сфери на социалния живот, ясно показват, че тук основната идея опира не до едно модернизиране на трите големи съсловия: Тези, които го изхранват, тези, които служат на отбраната му и тези, които го образоват, както някои биха помислили и както практически се приемат лекциите ми върху тези теми.
към текста >>
45.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се
съди
за неговото бъдещо развитие.
Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната. А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха. Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия.
Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие.
Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители. Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот. Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи. Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата. Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси.
към текста >>
46.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако се
съди
по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Какво изисква Новият дух Статия 9. Превод: Иван Стаменов
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг.
към текста >>
47.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Действията, които човек извършва в своето физическо тяло,
не
са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги
съди
като морални или неморални, като полезни или
не
, като мъдри или нелепи.
Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него. Този факт има едно твърде определено последствие. Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо.
Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи.
Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта.
към текста >>
Ние
съди
м за нашите действия
не
само чрез мисълта.
Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието.
Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта.
В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание. Тя е, която одобрява или не одобрява това, което вършим. В нея се намира съдията на нашата душа и този съдия също така действителен, както е действителна в нашата глава мислещата душа. Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане.
към текста >>
В нея се намира
съди
ята на нашата душа и този
съди
я също така действителен, както е действителна в нашата глава мислещата душа.
Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта. В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание. Тя е, която одобрява или не одобрява това, което вършим.
В нея се намира съдията на нашата душа и този съдия също така действителен, както е действителна в нашата глава мислещата душа.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек. В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него. Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>
Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да
съди
себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали.
Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага. С космическото съзнание, което беше добил, човекът не запазва вече освен своето астрално тяло и своя Аз. Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло. Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба.
Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали.
Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание. Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм. По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята. Съдържанието на неговото астрално тяло е за него едно морално съдържание, съвкупност от вътрешните качества, каквито те са се оформили на Земята, в добро или в зло, в мъдрост или глупост. Всичко това живее и тупти в него.
към текста >>
48.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Всичко, което човекът върши, за него той самият е
съди
я в несъзнателните глъбини на своята душа.
Когато изучаваме отблизо това явление, ние потопяваме погледа в глъбините на душата, които са твърде отдалечени от обикновеното съзнание. Аз вече изложих, че явленията на разрушение и възстановяване, които се извършват по този начин, са съвършено несъзнателни. Извън тях съществуват и други процеси, други много действителни дейности, които обаче през време на земното съществуване не стигат никога до съзнанието. Вчера ние видяхме, как в чувстващата душа се извършва едно постоянно преценяване на това, което в съществото е морално и неморално. Движенията на моралното съзнание, спонтанните съждения за нашите собствени деяния са само отражения, и то отслабени, на една много силна и решаваща дейност.
Всичко, което човекът върши, за него той самият е съдия в несъзнателните глъбини на своята душа.
Но освен това преценките волящата душа познава и друго нещо. В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със силите на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води един заглушен живот. Съдейки за нашите собствени способности, ние раждаме едно астрално същество, което обитава в нас и което все повече расте. Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен. Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече.
към текста >>
49.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Върху изнесеното тук ще се
съди
правилно само тогава, когато човек може да вникне в гледните точки, които служеха като ръководство, когато се родиха медицинските възгледи, за които се говори тук.
1. ИСТИНСКОТО ПОЗНАНИЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО КАТО ОСНОВА НА МЕДИЦИНСКОТО ИЗКУСТВО В тази книга се посочват нови възможности за лекарското знание и умение.
Върху изнесеното тук ще се съди правилно само тогава, когато човек може да вникне в гледните точки, които служеха като ръководство, когато се родиха медицинските възгледи, за които се говори тук.
Тук не се касае за някаква опозиция против медицината, която работи с признатите научни методи на настоящето. Ние признаваме напълно тази медицина в нейните принципи. И сме на мнение, че даденото от нас може да бъде приложено в лечебното изкуство само от онзи, който може да бъде напълно лекар в смисъла на тези принципи. Обаче към това, което може да се знае върху човека с признатите днес научни методи, ние прибавяме по-нататъшни познания, които могат да бъдат намерени чрез други методи, и затова се виждаме принудени, изхождайки от това разширено познание на света и на човека, да работим също за едно разширение на медицинското изкуство. Признатата медицина не може всъщност да направи някакво възражение против това, което ние изнасяме, тъй като ние не я отричаме.
към текста >>
50.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Който иска да
съди
за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на силите, които се получават в човешкия организъм, когато едно вещество, което вън от този организъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин.
17. ПОЗНАВАНЕТО НА ВЕЩЕСТВАТА КАТО ОСНОВА НА ПОЗНАНИЕТО НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА
Който иска да съди за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на силите, които се получават в човешкия организъм, когато едно вещество, което вън от този организъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето. Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност.
към текста >>
51.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се
съди
за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин.
Имах възможност да беседвам дълго с този философ. Той беше полуизлегнат с изпънати крака на канапето. Откакто се бяха появили болките в колената му, прекарваше по-голямата част от живота си в тази поза. Пред себе си видях едно чело, явен признак за бистър и остър ум, и поглед в очите му, който разкрива най-съкровено усещаната увереност в това, което философът знае. Лицето му обгръщаше мощна брада.
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин.
В тези мисли всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика. Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше. За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание. За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието. В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието.
към текста >>
52.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Той
не
можеше да
съди
за нещата другояче, освен с нотка на силна лична симпатия и антипатия.
Колко заповеден бе тонът му, дори когато разказваше! Той искаше чрез думите му и другите да бъдат завладени от чувства. Рядко срещан огън, искрящ от очите му, съпровождаше неговите твърдения. Тогава стана въпрос за мирогледа на Молтке и за начина, по който той го представя в своите мемоари. Трайчке отхвърли безличния начин, напомнящ на математическо мислене, по който Молтке разглежда световните събития.
Той не можеше да съди за нещата другояче, освен с нотка на силна лична симпатия и антипатия.
Хора, които като Трайчке се намират изцяло в своята личност, могат да направят на другите хора впечатление само когато личният елемент е значително и същевременно дълбоко свързан с нещата, които излагат. Така беше и при Трайчке. Когато говореше за исторически факти, говореше така, сякаш всичко се случва в настоящето и той лично е там с цялата си радост и цялото си огорчение. Човек го слушаше и добиваше впечатлението за личен елемент в цялата му безгранична сила, но при това не възникваше никакво отношение към съдържанието на казаното. Влязох в много близки приятелски отношения и с един друг посетител на Ваймар.
към текста >>
53.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Никога
не
съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се
съди
за такива постижения пред форума на компетентните учени.
Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“. Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата. Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата. За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени.
Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания. Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“. Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици.
към текста >>
54.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се
съди
по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници. Тя се появи пред света като духовно творение. Мнозина от тези, които изпитваха вътрешно влечение към нея, се опитваха да работят съвместно с други такива хора. Благодарение на това Обществото се сформира от личности, някои от които търсеха преимуществено в областта на религията, други – в тази на науката, а трети – в сферата на изкуството. И това, което беше търсено, трябваше да може да се намери.
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Съдържанието на тези издания беше замислено като устна, непредназначена за печат информация. И това, за което се говореше, беше доловено от възникващите с течение на времето душевни потребности на членовете на Обществото. Изложеното в публикуваните книги отговаря на изискванията на антропософията. В работата над формирането на частните издания участваше, по гореспоменатия начин, душевната конфигурация на цялото Общество.
към текста >>
55.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Можем да
съди
м за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ.
Едва с неговото развитие, при човека може да се въздействува върху онова, което развива абстрактния свят на представите, разсъдъчната способност и свободния разум. Вече споменахме, че тези душевни способности трябва да останат незасегнати всред палитрата от останалите правилно провеждани възпитателни средства, но в същото време и да се развиват, както напр. очите и ушите се развиват в майчината утроба без да бъдат смущавани от каквито и да е външни въздействия. С половата зрелост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира научените от по-рано неща. Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност.
Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ.
Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота.
към текста >>
56.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всеки човек знае, че това е така и грубо взето и че винаги можем да
съди
м за човешката вътрешност при този или онзи човек според формата на неговото чело, според формата на неговия череп.
Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията. Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност. Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено. Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа. Когато виждаме сега при човека, как с право у него ни интересува особената форма на черепа, ние трябва да си кажем: С особената форма на черепа се изразява фактически нещо от вътрешната същност на човека.
Всеки човек знае, че това е така и грубо взето и че винаги можем да съдим за човешката вътрешност при този или онзи човек според формата на неговото чело, според формата на неговия череп.
Самопонятно е, че при това не трябва да гледаме на определени области на духовния живот, които отново се еманципират от свързаната с тялото душа. Но все пак съществува като една сигурна основа това, което можем да наречем израз на духа станал душа и което така неправилно е довело до възникването на френологията, до наблюдението на черепа и тем подобни. Защото същественото е именно това, да си изясним, че онези форми, които намират израз в човешкия череп, за човека като такъв, какъвто той стои пред нас като морално, интелектуално същество, са индивидуални, а не общи. Но там където пристъпваме към обобщаване, там ние въобще не познаваме цялата връзка на нещата. По този начин цялата френология, когато тя се практикува така, е едно материалистично безчинство.
към текста >>
Тогава начинът, по който искаме да
съди
м за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството.
Защото същественото е именно това, да си изясним, че онези форми, които намират израз в човешкия череп, за човека като такъв, какъвто той стои пред нас като морално, интелектуално същество, са индивидуални, а не общи. Но там където пристъпваме към обобщаване, там ние въобще не познаваме цялата връзка на нещата. По този начин цялата френология, когато тя се практикува така, е едно материалистично безчинство. В истинския смисъл на думата хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава. Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек.
Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството.
Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения. Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват. А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре. Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка. Така наблюдението ни показва, как фактическа в животното духът се проявява непосредствено във формите.
към текста >>
57.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога
не
може да
съди
за това, което
не
може да възприема.
Това е извънредно важно. Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да живее в нас. Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват. Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере. И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема.
Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема.
Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото. Светът на възприемаемото е ограничен чрез сетивните органи. Ето защото никога не трябва да се говори за граници на познанието както се говори в смисъла на КАНТ , или за това, което човек би могъл да знае или да не знае, а само за това, което той има пред себе си съобразно своите възприемателни органи. Когато размислим върху това, ние трябва да си кажем: Тогава зад килима от багри на сетивния свят, зад това, което сетивото на топлината възприема като топлина или като студенина и т.н., се крие една неограничена, една безгранична действителност. Нима върху нас би трябвало да влияе само това, което възприемаме, или само онази действителност, която възприемаме?
към текста >>
58.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани,
не
можеше да изясни на
съди
ите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.
Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло. С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение.
към текста >>
59.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и
съди
и; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели.
Те били напълно разбити, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите запалили за изгаряне на римските пленници, които очаквали да заловят. Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни практики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др. Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание. СКАНДИНАВСКИ МИСТЕРИИ, ДРОТИ Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один.
Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели.
Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество. Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението. РИТУАЛИ
към текста >>
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той о
съди
л на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода. Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи". "Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня.
към текста >>
Правото да се
съди
този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда.
Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията. Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен.
Правото да се съди този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда.
И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
към текста >>
60.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако погледнете в съдебна зала, виждате
съди
ята да стои на
съди
йския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия.
Колко често съм подчертавал, че човечеството не би могло да живее, ако не се развиваше благодарение на другите царства. Също така високо развитият човек не може да се развива без нисшия. Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите. Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва. Това е голямата истина.
Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия.
Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв. Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност съдията би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия. Цялото човечество наистина е един организъм. Изтръгнете една единствена душа и този организъм не може да съществува, той ще увехне. Всички нас ни свързва нещо общо.
към текста >>
Съди
ята би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв.
Също така високо развитият човек не може да се развива без нисшия. Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите. Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва. Това е голямата истина. Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия.
Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв.
Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност съдията би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия. Цялото човечество наистина е един организъм. Изтръгнете една единствена душа и този организъм не може да съществува, той ще увехне. Всички нас ни свързва нещо общо. Това ни става ясно, когато се опитаме да се издигнем във висшия свят, наистина да се издигнем и да изживеем в нас духовното ядро на същността ни.
към текста >>
Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност
съди
ята би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия.
Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите. Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва. Това е голямата истина. Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия. Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв.
Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност съдията би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия.
Цялото човечество наистина е един организъм. Изтръгнете една единствена душа и този организъм не може да съществува, той ще увехне. Всички нас ни свързва нещо общо. Това ни става ясно, когато се опитаме да се издигнем във висшия свят, наистина да се издигнем и да изживеем в нас духовното ядро на същността ни. Ако в нас живее ядрото на духовната същност, тя ще ни води към братството.
към текста >>
61.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да
съди
и критикува, толкова е по-добре за него.
Особено неблагоприятно е за подрастващия човек, когато преди четиринадесетата година е подтикван да критикува, да изгражда собствени съждения, когато изгуби благотворителната власт на намиращите се около него авторитети. Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда. Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери. И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно.
Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него.
Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва.
към текста >>
62.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Още през тази зима ще об
съди
м някои неща, ще ни станат по-разбираеми и прозрачни, когато опознаем някои по-вътрешни кармични взаимовръзки като например разликата между красив и грозен човек.
Истинското развитие предполага това, което се изучава, да не остане само теория, а да навлезе в етерното тяло. Тогава окултистът постига то да навлезе също и във физическото тяло. Той се научава да владее сърдечния ритъм, пулса и дишането. В окултното развитие се съкращава това, което в обикновения живот се разпределя в много въплъщения. Кармата се съкращава.
Още през тази зима ще обсъдим някои неща, ще ни станат по-разбираеми и прозрачни, когато опознаем някои по-вътрешни кармични взаимовръзки като например разликата между красив и грозен човек.
Какво имаме кармически при един красив човек? Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи не винаги, но много често на изтърпени страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал.
към текста >>
Обвиняемият е бил представян пред маскиран
съди
я, който веднага е изпълнявал присъдата.
Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела. Който е доведен до определени личности, сам е създал условията за това в предишен живот. Той е имал нещо общо с тези хора и сам ги е довел до себе си. Като пример, един случай от времето на тайното съдопроизводство. То е било свързано с екзекуция.
Обвиняемият е бил представян пред маскиран съдия, който веднага е изпълнявал присъдата.
Тук имаме случай, в който един човек е бил осъден и убит. Съдбата му е проследена и изследвана окултно до предишните му въплъщения. При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека. Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с магнетична сила тези пет човека и те си отмъщават. Това е краен случай, но в него лежи обща закономерност.
към текста >>
При това е установено, че осъденият от пет
съди
и някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека.
Като пример, един случай от времето на тайното съдопроизводство. То е било свързано с екзекуция. Обвиняемият е бил представян пред маскиран съдия, който веднага е изпълнявал присъдата. Тук имаме случай, в който един човек е бил осъден и убит. Съдбата му е проследена и изследвана окултно до предишните му въплъщения.
При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека.
Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с магнетична сила тези пет човека и те си отмъщават. Това е краен случай, но в него лежи обща закономерност. Не можете да срещнете някой човек, който навлиза в живота ви, ако сам не сте го довели до себе си въз основа на предишни отношения. Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди. Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците.
към текста >>
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се об
съди
по-нататък.
Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Които ще живеят в бъдещето, са преродените хора от настоящето. Ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите народи. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм.
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се обсъди по-нататък.
С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот се пренесат в следващия живот в етерното тяло, и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот навици и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот. Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и обществения ред, които сам си е подготвил? Какви са силите, които отново донасят всичко това до човека? Как става така, че двама души, които са имали нещо общо в предишния си живот, от които единият е отново роден в Америка, а другият в Европа, въпреки всичко бъдат доведени един към друг? Това са големите въпроси, на които ще се опитаме да отговорим следващия път.
към текста >>
63.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Друг пример: Четирима тайни8
съди
и осъждат един човек на смърт и присъдата бива изпълнена.
Всичко, което изживявате там, възпрепятства вашето по-нататъшно развитие в историята на човечеството. Бихте напреднали по-лесно без този отпечатък на болката, защото тази пречка остава като сила. И когато в камалока се движите назад към раждането, вие приемате силите, които в идващия живот можете да употребите за изплащането на вината, за поправянето, за изравняването на кармата. Така там започва копнежът да уравните това, което сте съгрешили, и вие проявявате стремеж да поправите нещата, когато човекът отново живее с вас. Така се проявява кармата.
Друг пример: Четирима тайни8 съдии осъждат един човек на смърт и присъдата бива изпълнена.
Защо се е случило това? Когато се проследи животът на всички тези мъже, се вижда, че в предишен живот осъденият е бил един вид вожд и е осъдил четиримата на смърт. Тогава съдбата, която отново събира петимата, наистина се е изработила в камалока. Когато се намира в камалока, човекът винаги има възможност да приеме онези сили като пречки, които отново го водят към изплащането на дълговете си в живота. След като човекът премине през девахана и отново се приготви да слиза във физическия живот, имате противоположността на това, което се случва веднага след смъртта.
към текста >>
Когато се проследи животът на всички тези мъже, се вижда, че в предишен живот осъденият е бил един вид вожд и е о
съди
л четиримата на смърт.
И когато в камалока се движите назад към раждането, вие приемате силите, които в идващия живот можете да употребите за изплащането на вината, за поправянето, за изравняването на кармата. Така там започва копнежът да уравните това, което сте съгрешили, и вие проявявате стремеж да поправите нещата, когато човекът отново живее с вас. Така се проявява кармата. Друг пример: Четирима тайни8 съдии осъждат един човек на смърт и присъдата бива изпълнена. Защо се е случило това?
Когато се проследи животът на всички тези мъже, се вижда, че в предишен живот осъденият е бил един вид вожд и е осъдил четиримата на смърт.
Тогава съдбата, която отново събира петимата, наистина се е изработила в камалока. Когато се намира в камалока, човекът винаги има възможност да приеме онези сили като пречки, които отново го водят към изплащането на дълговете си в живота. След като човекът премине през девахана и отново се приготви да слиза във физическия живот, имате противоположността на това, което се случва веднага след смъртта. Сега имате един вид поглед напред, поглед върху живота, който ви предстои. Това, което човекът възприема там, естествено го забравя, ако не е окултно обучен.
към текста >>
64.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В един средновековен таен съд се събрали няколко
съди
и, които произнесли присъда и сами са я привели в изпълнение.
Така това, което прави астралното тяло, става съдба на физическото тяло, а това, което прави физическото тяло се възвръща назад в следващото прераждане като следствие идващи отвън като физическа реалност. Тук ние определено установяваме точката, в която външната съдба се намесва в хода на човешкия живот. Това действие на съдбата понякога дълго време не се проявява, по-рано или късно то трябва да достигне до човека. Ако проследим живота на човек в различните прераждания, то винаги ще се вижда, че неговия живот в следващото прераждане се подготвя от съществата, действащи при навлизане на душата във физическото тяло; човекът се подвежда към определено място, където неговата съдба го настига. Ето един пример от живота.
В един средновековен таен съд се събрали няколко съдии, които произнесли присъда и сами са я привели в изпълнение.
Те екзекутирали един човек. Когато ние проследихме предишните прераждания на съдиите и на екзекутирания, то установихме, че всички тези хора преди са живели едновременно, при което екзекутираният е бил вожд на племе, който някога е заповядал да убият тези тримата, като сега са станали съдии. Това събитие от минал физически живот създало връзка между неговите участници, то създало сили, които оказали влияние на Акашовата летопис. И когато човек се ражда в ново въплъщение, то тези сили така въздействат, че той да се роди по същото време и на същото място, където са и хората, с които е свързан по този начин, и създават неговата съдба. Акашовата летопис действително се явява източник на сили, в които е записано всичко с което един човек е останал "длъжен" на друг.
към текста >>
Когато ние проследихме предишните прераждания на
съди
ите и на екзекутирания, то установихме, че всички тези хора преди са живели едновременно, при което екзекутираният е бил вожд на племе, който някога е заповядал да убият тези тримата, като сега са станали
съди
и.
Това действие на съдбата понякога дълго време не се проявява, по-рано или късно то трябва да достигне до човека. Ако проследим живота на човек в различните прераждания, то винаги ще се вижда, че неговия живот в следващото прераждане се подготвя от съществата, действащи при навлизане на душата във физическото тяло; човекът се подвежда към определено място, където неговата съдба го настига. Ето един пример от живота. В един средновековен таен съд се събрали няколко съдии, които произнесли присъда и сами са я привели в изпълнение. Те екзекутирали един човек.
Когато ние проследихме предишните прераждания на съдиите и на екзекутирания, то установихме, че всички тези хора преди са живели едновременно, при което екзекутираният е бил вожд на племе, който някога е заповядал да убият тези тримата, като сега са станали съдии.
Това събитие от минал физически живот създало връзка между неговите участници, то създало сили, които оказали влияние на Акашовата летопис. И когато човек се ражда в ново въплъщение, то тези сили така въздействат, че той да се роди по същото време и на същото място, където са и хората, с които е свързан по този начин, и създават неговата съдба. Акашовата летопис действително се явява източник на сили, в които е записано всичко с което един човек е останал "длъжен" на друг. Някои хора могат да почувстват тези процеси, но много малко от тях ги осъзнават. Например, човекът има професия, която както му се струва, му позволява да бъде доволен и щастлив.
към текста >>
65.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ясно обяснение ще ви даде случая, наблюдаван от окултиста, случай, за който вече ви говорих, когато петимата
съди
и о
съди
ли човека на смърт и сами са го екзекутирали.
Благодарение на нея, вие сте способни да преживеете вътре в другите хора всичко това, което се е случило между тях и вас, и по този начин си създавате устойчива връзка с всички тези, с които сте общували в земния живот. С човека, който те ударили, вие сте свързани сега благодарение на това, че сте живели с него в Камалока. По-късно вие се отправяте нагоре в Девакан, а от там се връщате след това в Камалока. И вашето астралното тяло, възстановявайки се, открива това, което ви свързва с този човек, с който сте се съединили. А доколкото тези връзки са много, вие трябва да разберете, че всичко, с което вие имате работа, е свързано с вас с някаква нишка.
Ясно обяснение ще ви даде случая, наблюдаван от окултиста, случай, за който вече ви говорих, когато петимата съдии осъдили човека на смърт и сами са го екзекутирали.
Този, последният е бил в своя предишен живот някакъв вожд, който повелил да екзекутират тези петимата; след това той умрял и се оказал в Камалока. В това време той е бил пренесен на това място, където били неговите жертви, вътре в тях, и бил длъжен да почувства това, което са изпитали те, когато са ги убивали. Това е изходната точка на тези сили на привличане, които при новата поява на тези хора на Земята ги свързва, така че да може да се осъществи закона на кармата. Това е техниката за това, как действа закона на кармата. От тук вие виждате, че в света има различни видове битиета, някакви връзки, които започват още на астрален план.
към текста >>
66.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
„Вие
съди
те по плът.
„Тогава Исус се обърна към своите ученици и каза: Тези, които могат да кажат на себе си „Аз съм”, те са силата на Светлината в света; и който ме следва, ще вижда в ясното и светло дневно съзнание онова, което ходещите в мрака, не виждат.” Обаче онези, които се опираха на старата вяра и смятаха, че Светлината на Любовта може да завладее човека само нощем - с други думи, фарисеите - отговориха: “Ти се позоваваш на твоето “Аз-съм”, ние се позоваваме на Отец Авраам. Точно в него ние усещаме силата, която гарантира нашето себе-съзнание, точно в него усещаме сила и мощ, когато пристъпим към общия Азов принцип, простиращ се нагоре до Авраам.” „Исус каза: Когато се говори за „Азът” в смисъла, в който говоря, свидетелството е истинно; защото зная, че този „Аз” идва от Отеца, от общата първопричина на света, за да се върне там отново ” (8, 14) Също и важното изречение, глава 8., стих 15., което трябва да се преведе буквално:
„Вие съдите по плът.
Но Аз не съдя според нищожното, което е в плътта. И когато Аз съдя, моят съд е истинен. Защото тогава Азът не е сам за себе си, но Азът е съединен с Отца, от когото и произхожда. ” (8, 15 -16) Този е смисълът на посоченото място от Евангелието на Йоан.
към текста >>
А как това може да се постигне с още по-голяма сила и дълбочина, ще об
съди
м в следващата лекция.
Думите “Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм” съдържат живата квинтесенция на християнското учение. Днес ние навлязохме в думите от Евангелието на Йоан повече, отколкото бихме могли да сторим това, ако аз бих ги подложил на една повърхностна интерпретация. Ние извлякохме нашите разсъждения за Йоановото Евангелие именно от Духовната наука; в посочените места на това Евангелие е залегнала самата същност на християнството. А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново Евангелие. Приемете всичко това като нещо, което е било предавано като учение в християнските езотерични школи, като нещо, което авторът на Йоановото Евангелие е написал в смисъла на днешното обсъждане, за да го остави на следващите поколения за онези, които действително искат да проникнат в скритата същност на нещата.
А как това може да се постигне с още по-голяма сила и дълбочина, ще обсъдим в следващата лекция.
към текста >>
67.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека об
съди
м още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост.
Само че тази Земя трябва наистина да се проникне от същността на Христовия Дух или Логоса. Нека проверим дали авторът на Йоановото Евангелие разбира нещата в този смисъл. Какво ни разказва той? Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло. С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава.
А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост.
Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека. Днешните хора, колкото и да са напреднали, все още не са достатъчно силни, за да устоят пред тези тайни. Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен. Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности.
към текста >>
Тя означава
не
друго, а простата истина, че нито един човек
не
трябва да се превръща в
съди
я за интимната същност на друг човек.
Тя се съдържа в Духа на Земята. Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек. И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл.
Тя означава не друго, а простата истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек.
Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя! Да допуснем, че водят един грешник пред някого, който наистина разбира Христовото Слово.
към текста >>
Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той
не
съди
никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител.
Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл. Тя означава не друго, а простата истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз.
Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител.
Каквото и да си направил, аз не те съдя! Да допуснем, че водят един грешник пред някого, който наистина разбира Христовото Слово. Как ще постъпи той? Да предположим, че всички, които искат да бъдат християни, го обвиняват в тежък грях. Истинският християнин би казал: Каквито и да са вашите обвинения, трябва да бъде зачетен “Аз-съм” и този “Аз-съм” да бъде предоставен на Кармата, на великия Закон, който е закон на самия Христов Дух.
към текста >>
Никой ли
не
те о
съди
” (8, 1-10)
А Исус се наведе и пишеше с пръст на Земята. И като продължаваха да Го питат, изправи се и рече им: Който от Вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе и пишеше на Земята. А те като чуха това, тръгнаха си един подир друг, водени от своята съвест, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус стана сам, и жената стояща посред. Когато се изправи и не видя никого освежената, рече й: Жено, къде са твоите обвинители?
Никой ли не те осъди” (8, 1-10)
Той изговаря това, за да отклони всяко външно осъждане и за да насочи към вътрешната Карма. “И тя отговори: Никой, Господи. ” (8, 11) Тя е предоставена на нейната собствена Карма. Сега важното е не да се мисли за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенствуване:
към текста >>
68.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
"и когато отвори петия печат, видях под олтара душите на закланите заради Словото Божие и заради неговото свидетелство, което опазиха, и те викаха с висок глас и казваха: “До кога ти Святий и Истинний
не
съди
ш и
не
отмъщаваш за кръвта ни на онези, които живеят на земята?
И сега това, което те са станали, не може вече да бъде символизирано чрез коня. Трябва да се яви нов символ за онези, които са разбирали да следват зова на този, който има 7-те духове Божии и 7-те звезди. Те се явяват сега под символа на онези, които са облечени в бели дрехи, които са получили дрехата на безсмъртието, на вечния духовен живот. По-нататък ни се разказва, как се изявява всичко онова, което възлиза в доброто и това, което потъва в злото. Това е ясно изразено.
"и когато отвори петия печат, видях под олтара душите на закланите заради Словото Божие и заради неговото свидетелство, което опазиха, и те викаха с висок глас и казваха: “До кога ти Святий и Истинний не съдиш и не отмъщаваш за кръвта ни на онези, които живеят на земята?
И даде им се на всеки един от тях бяла дреха и каза им се да си починат от малко време, докато напълно дойдат и техните съслужители и братя, който има да бъдат убити както тях.” Да бъдат убити по външна форма и да оживеят отново в духовното. Как е изразено това? Нека си представим, какво ще стане външният сетивен свят според истинската Антропософия. Как описахме ние 7-те звезди? Ние се върнахме назад чак до Сатурн и показахме, как се е родило човешкото физическо тяло, как то беше съставено само от топлина.
към текста >>
69.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В Книгата за мъртвите четем, как човекът е изправен пред 42
съди
и на мъртвите.
И тя е нещо много по-висше, отколкото всичките днешни тълкувания, отнасящи се за фараоните. Но щом египтянинът изпитваше такива чувства, на какво той трябваше да държи най-много? Той трябваше да държи особено много на това, Душата на народа да бъде възможно най-силна, за да разполага с възможно най-добрите сили и тези сили никога да не бъдат застрашавани. На това, което хората притежаваха чрез кръвното родство, египетските посветени не можеха да разчитат. Обаче онова, което предците бяха натрупали като духовни благи, то трябваше да стане благо и за отделната душа.
В Книгата за мъртвите четем, как човекът е изправен пред 42 съдии на мъртвите.
Сега ще бъдат претеглени делата на всеки отделен човек. Кои са тези 42 съдии? Това са предците. Египтяните вярваха, че животът на човека е вплетен в живота на 42-та предци. В горния свят той трябваше да отговаря пред тях дали действително е приел в себе си това, което в духовен смисъл е наследил от тях.
към текста >>
Кои са тези 42
съди
и?
Той трябваше да държи особено много на това, Душата на народа да бъде възможно най-силна, за да разполага с възможно най-добрите сили и тези сили никога да не бъдат застрашавани. На това, което хората притежаваха чрез кръвното родство, египетските посветени не можеха да разчитат. Обаче онова, което предците бяха натрупали като духовни благи, то трябваше да стане благо и за отделната душа. В Книгата за мъртвите четем, как човекът е изправен пред 42 съдии на мъртвите. Сега ще бъдат претеглени делата на всеки отделен човек.
Кои са тези 42 съдии?
Това са предците. Египтяните вярваха, че животът на човека е вплетен в живота на 42-та предци. В горния свят той трябваше да отговаря пред тях дали действително е приел в себе си това, което в духовен смисъл е наследил от тях. Египетските мистерийни учения съдържаха нещо, което имаше чисто практическо значение за живота, но което трябваше да се оползотвори също и след смъртта, да послужи на живота между смъртта и новото раждане. През Египетската епоха човекът вече беше вплетен в материята.
към текста >>
70.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но именно поради това духовното изследване ще бъде истински
съди
я по отношение на това, което документите съдържат.
Такова виждане наричаме "четене в Акашовите записи". Съществува една такава жива писменост, която духовното око може да вижда. И когато духовният изследовател Ви описва събитията от Палестина или наблюденията на Заратустра, той не описва това, което се намира в Библията, в Гатите; той описва това, което може да прочете в Акашовите записи. След това той проверява, дали това, което е било разчетено в Акашовите записи, се намира и в оставените ни документи, в нашия случай в Евангелията. Следователно, становището, което духовното изследване заема, е напълно независимо от документите.
Но именно поради това духовното изследване ще бъде истински съдия по отношение на това, което документите съдържат.
А когато в документите намираме същото, което сме в състояние да проследим в Акашовите записи, тогава разбираме, че тези документи са истински и че те са били написани от някой, който също можел да вижда в Акашовите записи. По този начин Духовната наука отново завладява много от религиозните и други документи на развитието на човечеството. Ние ще покажем нагледно това, което току що казахме, с един важен документ от развитието на човечеството, а именно с Евангелието на Йоана. Обаче не трябва да се мисли, че Акашовите записи, духовната история, която стои като отворена книга пред духовните очи на виждащия, е една писменост подобна на тази от обикновения свят. Тя е един вид жива писменост.
към текста >>
71.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Човек може много лесно да се измами, когато
съди
нещата само по техния външен изглед.
Той е част от едно цяло и неговата духовна природа трябва още да укрепне. Но когато той е оставил тази духовна природа да отслабне, даже ако сега дава храна на своя дух, той няма още достатъчно сили да възтържествува над това, което идва от физическата страна. Неговата духовна работа ще донесе плодове най-малко в следващото въплъщение, в следващото прераждане. Всичко зависи от отношението, което човек заема спрямо духа. Нека не се мисли, че някой би могъл да обгърне с един поглед всичко, което влиза тук в действие.
Човек може много лесно да се измами, когато съди нещата само по техния външен изглед.
Например някой може да каже: "аз познавам един човек, който беше много ревностен ученик на Антропософията”. А антропософите твърдят, че тяхното схващане за вселената укрепва здравето и даже животът на човека може да бъде удължен по този начин. Наистина хубаво учение! Този човек почина на 43 години! Това, което е било констатирано външно, е, че този човек починал на 43 години.
към текста >>
72.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да
не
съди
м, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука.
Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката.
Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука.
Да даваме повече отколкото вземаме! Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид. За да се опише тази страна на християнството, т.е. на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата.
към текста >>
Второто нещо, което е необходимо, е човек да стане независим от всичко, което е останало в него от миналите инкарнации, да се стреми да
съди
за нещата според своето правилно мнение,
не
поддавайки се на други влияния, а според своето правилно мнение за нещата.
И той им го предостави в така наречения „осемстепенен път". Там той показва онези сили, които човекът трябва да развие, за да стигне в съвременния еволюционен цикъл до такова познание, което е независимо от непрекъснатите прераждания. Така чрез силата, която овладя, самият Буда извиси своята душа до онази степен, която може да бъде постигната чрез най-интензивните сили на астралното тяло; и в „осемстепенния път" той показва на човечеството, както да стигне до едно познание, което е независимо от Самскара. Той го определя така: Човекът постига този вид познание за света, когато изгражда едно правилно мнение за нещата, което няма нищо общо със симпатията и антипатията, нито с неговите лични предубеждения; той постига такова познание, когато се стреми да разкрие в чист вид това, което се съдържа в нещата. Това е първото: „Правилното мнение" за нещата.
Второто нещо, което е необходимо, е човек да стане независим от всичко, което е останало в него от миналите инкарнации, да се стреми да съди за нещата според своето правилно мнение, не поддавайки се на други влияния, а според своето правилно мнение за нещата.
Следователно, второто нещо, което човек трябва да развие, е „правилното съждение". Третото е, да се стремим когато се свързваме със света да изразяваме правилно това, което искаме да кажем, след като вече сме постигнали правилното мнение и правилното съждение: Да го изразяваме не само с думите, но и с всички наши прояви. В смисъла на Буда, това е „правилното слово". На четвърто място, необходимо е да осъществяваме нашите действия не според нашите симпатии и антипатии, не според това, което смътно бушува в нас като Самскара; да се стремим да превърнем в дело само онова, което сме признали като наше правилно мнение, като наше правилно съждение и като правилно слово. Това е „правилният начин на действие".
към текста >>
73.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо Христос каза: Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате че времето се променя; така вие
съди
те за времето според външните знаци.
Ето как Законът от Синай беше влят в човечеството като един вид предварително и последно откровение преди Азът да е блеснал в цялата си сила. Ако Азът би се проявил в своя завършен вид и ако не би се случило нищо друго, човекът би останал вгледан единствено в своя Аз. Наистина, човечеството беше узряло за Аза, обаче Азът би останал празен и би бил в състояние да мисли единствено за себе си, без да изпитва каквато и да е загриженост нито за другите хора, нито за света. Христовата мисия на Земята беше следната: Да изпълни този Аз с правилното съдържание, постепенно да го тласне към такова развитие, че да излъчва от самия себе си онази сила, която наричаме сила на любовта. Без Христос, Азът би останал като един празен съд; с идването на Христос, Азът може да се превърне в един съд, преливащ от любов.
Ето защо Христос каза: Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате че времето се променя; така вие съдите за времето според външните знаци.
Обаче вие не разбирате знаците на епохата! Защото ако ги разбирахте и можехте да съдите за тях, щяхте да знаете, че в Аза трябва да влезе Бог, че Бог трябва да насити и импрегнира Аза; и тогава не бихте казали: Ние ще живеем с това, което сме наследили от нашите предшественици. Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят старото и не допускат нищо ново. Те държат в ръцете си квас, който е безполезен за бъдещата еволюция на човечеството. А който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той просто не разбира знаците на времето (Лука 12, 54-59).
към текста >>
Защото ако ги разбирахте и можехте да
съди
те за тях, щяхте да знаете, че в Аза трябва да влезе Бог, че Бог трябва да насити и импрегнира Аза; и тогава
не
бихте казали: Ние ще живеем с това, което сме наследили от нашите предшественици.
Наистина, човечеството беше узряло за Аза, обаче Азът би останал празен и би бил в състояние да мисли единствено за себе си, без да изпитва каквато и да е загриженост нито за другите хора, нито за света. Христовата мисия на Земята беше следната: Да изпълни този Аз с правилното съдържание, постепенно да го тласне към такова развитие, че да излъчва от самия себе си онази сила, която наричаме сила на любовта. Без Христос, Азът би останал като един празен съд; с идването на Христос, Азът може да се превърне в един съд, преливащ от любов. Ето защо Христос каза: Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате че времето се променя; така вие съдите за времето според външните знаци. Обаче вие не разбирате знаците на епохата!
Защото ако ги разбирахте и можехте да съдите за тях, щяхте да знаете, че в Аза трябва да влезе Бог, че Бог трябва да насити и импрегнира Аза; и тогава не бихте казали: Ние ще живеем с това, което сме наследили от нашите предшественици.
Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят старото и не допускат нищо ново. Те държат в ръцете си квас, който е безполезен за бъдещата еволюция на човечеството. А който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той просто не разбира знаците на времето (Лука 12, 54-59). Колко многозначителни са думите на Христос Исус, че изобщо не зависи от предпочитанията на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не; това е просто необходимост в еволюцията на човечеството. С проповедите си от Евангелието на Лука, Христос предупреждава: книжниците и фарисеите не разбират „знаците на времето", те бранят само старото, но то вече не е достатъчно; то е достатъчно само според онези, които не се чувствуват задължени да съдят с оглед на фактите, с оглед на необходимостта, а правят това с оглед на своите предпочитания.
към текста >>
74.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Доколкото човек е свързан със своите предци по такъв начин, древните египтяни в своята Книга на мъртвите са предопределяли на човека да се яви след смъртта пред 42-ма
съди
и на умрелите.
До кое коляно на предците стига тя? Тя достига до четиридесет и второто поколение, до поколението, пресметнато като шест пъти по седем! Така човек е свързан със своите предци. Това са го знаели в древните времена. Това днес го знаем също от духовната наука.
Доколкото човек е свързан със своите предци по такъв начин, древните египтяни в своята Книга на мъртвите са предопределяли на човека да се яви след смъртта пред 42-ма съдии на умрелите.
Ако трябва да се открие как определено качество на човека е вътрешно присъщо на народа, предците трябва да се разположат така, че всички тези отделни поколения да изразяват тези определени качества на народа. Ако Заратустра е трябвало да се въплъти, това е трябвало да стане в обвивка, която е притежавала съществените качества на неговия народ. Затова според Матей Заратустра се въплъщава в четиридесет и второто поколение след Авраам, което е притежавало всички качества на народа и благодарение на което тези влияния влезли в третото течение. [1] Есхил, 525-456 г. пр. Хр., древногръцки драматург
към текста >>
75.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на
съди
ите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило.
Така наследството от древните времена, това, което било в съкровищницата на мъдростта в египетския народ, било присадено от Мойсей към древноеврейския народ с неговите математико-логически способности. След това народът е трябвало отново да се отдели, защото е трябвало да се наследява това, което като нова способност е било по възможностите само на народа на Авраам. Този народ продължил да живее. Чрез това, че той все повече усъвършенствал предварителните условия и кръвта на този народ все повече се насочвала от тези предварителни условия, чрез това, че народът се формирал така, както се е формирал в редицата поколения, в определен момент това позволило от кръвта на този народ да произлезе телесността на детето Исус, в която е могла да навлезе личността на Заратустра, или Зороастър. За това народът е трябвало да стане силен и мощен.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило.
И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство. Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал. Това е едната страна на нещата. Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител. Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
76.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И тук стигаме до нещо, което е добре да об
съди
м и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план?
Не трябва през цялото време да се повтаря фразата: това трябва да се приеме на вяра! – Не, колкото се може по-малко осланяне на вярата и чуждото мнение – да се проверява и проверява, но не предубедено, а безпристрастно! Това трябва да се подчертае преди всичко. Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна. Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване.
И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план?
С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека? Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене? Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид. Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал. За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“.
към текста >>
Тогава е изключена всяка възможност да се
съди
за духовния свят.
Вследствие възниква несъответствие между това, което той постоянно развива в своето етерно тяло, и това, което, собствено, представлява като човек. Възниква пълно несъответствие: несъответствие на мозъка му с ясновидските му способности. Мозъкът е груб, тъй като стопанинът не се е старал да го облагородява с мислене. Формира се известно препятствие, вследствие на което той не може да се доближи с виденията си до духовната реалност. Той се откъсва от реалността вместо да се приближава към нея.
Тогава е изключена всяка възможност да се съди за духовния свят.
Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността. За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността. Само дарът на различаването може да позволи това. Ако го нямаш, никога не можеш да различиш простото виждане от действителността. Способността за различаване може да се изработи само с работа на физически план.
към текста >>
За това може да
съди
само този, който може да различава простото виждане от действителността.
Мозъкът е груб, тъй като стопанинът не се е старал да го облагородява с мислене. Формира се известно препятствие, вследствие на което той не може да се доближи с виденията си до духовната реалност. Той се откъсва от реалността вместо да се приближава към нея. Тогава е изключена всяка възможност да се съди за духовния свят. Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността.
За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността.
Само дарът на различаването може да позволи това. Ако го нямаш, никога не можеш да различиш простото виждане от действителността. Способността за различаване може да се изработи само с работа на физически план. Тези, които пренебрегват трудно завоюваната мисловна работа, винаги хвърчат, лишени от здрава почва. Това трябва да се осъзнае.
към текста >>
77.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Днес ще об
съди
м някои теми, изиграли определена роля в съвременното развитие на духовното движение в Германия.
ЕВАНГЕЛИЯТА Щутгарт, 14 ноември 1909 г.
Днес ще обсъдим някои теми, изиграли определена роля в съвременното развитие на духовното движение в Германия.
Разбира се, вие частично сте участвали в обсъжданията на различни духовнонаучни истини и познания на основата на Евангелията. На различни места беше обсъждано това, което може да се каже във връзка с Евангелието от Йоан; след това се обсъждаше това, което може да се каже във връзка с Евангелието от Лука. Наистина, не всички от вас са чули тези неща. И днес трябва да говоря не в смисъл, че нещо се предполага от това, което вече е казано тук, а от цялата тази духовнонаучна област, пред вас ще бъде споменато само това, което е важно за всички. Тук, в Щутгарт, вече се е споменавало, че християнството и всичко свързано с него, е произвело коренна промяна в общото развитие на човечеството, и че това, което става около нас, което човешката душа може да преживее днес, не може добре да се разбере, ако не се разбере цялото значение на Христовото събитие в нашата земна история.
към текста >>
Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се
съди
за външните мирови явления съгласно числото и мярката.
Получавайки обратно Исаак, той получава обратно своя народ. Той получава това, което, собствено, трябва да даде на света, в Исаак той приема това като дар от божествения миров ред. По такъв начин всичко, което като цяло следва за Авраам, представлява дар Божи. Последното, което още е присъствало в дара на ясновиждането (по-късно ще разберете, как, от друга страна, се изразяват отделните дарове на ясновиждането; всеки от тях може да се получи от едно от съзвездията), последният дар на ясновиждането, който доброволно се принася в жертва, е свързан със съзвездието Овен. Затова при жертвоприношението на Исаак виждаме Овен.
Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се съди за външните мирови явления съгласно числото и мярката.
Това е призванието на Авраам. И как продължава това призвание? Жертва се последният дар на ясновиждането, той трябва да бъде изтръгнат от тази мисия, и ако още се проявява като наследство от миналото, това не е търпимо вътре в текущата линия. При Йосиф се появява връщане към старото. Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането.
към текста >>
78.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако човешкото мислене
не
желае да
съди
днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното.
И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа. Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки живот. Външната наука все по-малко характеризира Евангелията като исторически документи за познаване на най-великата индивидуалност, повлияла на развитието на човечеството, Христос Исус. Отношението към Евангелията в течение на първите християнски векове и чак до средновековието е било съвсем различно от това, което е станало в новото време. Евангелията днес се възприемат като четири противоречащи си един на друг документа, и нищо днес не изглежда по-очевидно, от разпространеното изказване: как можем да смятаме за исторически тези четири документа, ако те толкова си противоречат един на друг, като четирите Евангелия, които искат да ни съобщят за това, което е ставало в Палестина в началото на нашето летоброене.
Ако човешкото мислене не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното.
Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес. Може да се смята, че това е разбираемо и за децата. Но при това би било възможно да се забележи, че сега Евангелията в някаква степен са общодостъпни, сега всеки човек може да ги вземе в ръце и да се занимава с тях. Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния живот. Другите са се запознавали със съдържанието им според своето разбиране.
към текста >>
Така са възприемани четирите Евангелия от техните древни
съди
и.
След това идва някой и снима букета цветя от друга страна. Изображението става съвсем различно. Той показва на хората изображението на същия букет цветя. Те си казват: това не може да бъде изображение на този букет; тези изображения си противоречат едно на друго. И ако букетът се фотографира от четири страни, четирите изображения съвсем не изглеждат като едни и същи; но въпреки това, това са четири снимки на един и същи предмет.
Така са възприемани четирите Евангелия от техните древни съдии.
Те си казвали: четирите Евангелия представляват представяне на едно събитие от четири различни гледни точки, и доколкото това събитие е съществувало, те ни дават съвършения образ именно благодарение на това, че не съвпадат една с друга; и само тогава, когато сме в състояние да си създадем обща представа от четири страни, получаваме общата идея на събитието в Палестина. Тези хора си казвали: „С още по-голямо смирение следва да се вглеждаме в събитието от Палестина, представено ни от четири страни, тъй като това събитие е толкова огромно, че е невъзможно да бъде разбрано, ако се изобразява само от една страна“. Трябва да бъдем благодарни, че имаме четири Евангелия, изобразяващи такова велико събитие от четири страни. Трябва само да разбираме, как са възникнали тези четири различни гледни точки, и след като се убедим в това, ще можем да добием представа, какво може да възприеме конкретният човек от четирите Евангелия. Това, което наричаме Христово събитие, представлява най-могъщото събитие в духовното развитие на човечеството.
към текста >>
79.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да
съди
за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод
не
е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността?
Ставаше дума за личност, която трябвало в някакъв град да проведе събрание в някаква организация; но простият разпит установил, че въпросният човек именно в посоченото време се намирал на друго място, в Берлин. Историческото изследване работи строго с документи, които се базират на факти от съвременността. В дадения случай историческият метод доказа пълната си несъстоятелност по отношение на документите от съвременността. Но, според мен – тук е важно не това, че пред съда се изправи някакъв човек или хора, а че в дадения случай беше осъден самият исторически научен метод, всъщност, той беше осъден! Това е най-важният симптом на осъществяващия се в съвременността процес.
Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да съди за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод не е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността?
В споменатия процес на скамейката на подсъдимите седеше „науката“. Това трябва да бъде признато! И науката, която произтича от материалистическите предразсъдъци на съвременността, винаги ще седи на скамейката на подсъдимите, когато на хората им е по-удобно да се облягат на авторитет, който може да бъде авторитет само в съвременността, който се различава от другите само по това, че е известен. За другите авторитети изобщо не се знае нито какви са, нито каква е тяхната мадам „наука“. Ако споделяйки сериозно духовния мироглед изследвате това, което днес се нарича наука, ще видите как се срутва, как наистина научният мироглед се оказва построен на пясъчна основа и се руши, ако се заемете сериозно с него.
към текста >>
В споменатия процес на скамейката на под
съди
мите седеше „науката“.
Историческото изследване работи строго с документи, които се базират на факти от съвременността. В дадения случай историческият метод доказа пълната си несъстоятелност по отношение на документите от съвременността. Но, според мен – тук е важно не това, че пред съда се изправи някакъв човек или хора, а че в дадения случай беше осъден самият исторически научен метод, всъщност, той беше осъден! Това е най-важният симптом на осъществяващия се в съвременността процес. Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да съди за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод не е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността?
В споменатия процес на скамейката на подсъдимите седеше „науката“.
Това трябва да бъде признато! И науката, която произтича от материалистическите предразсъдъци на съвременността, винаги ще седи на скамейката на подсъдимите, когато на хората им е по-удобно да се облягат на авторитет, който може да бъде авторитет само в съвременността, който се различава от другите само по това, че е известен. За другите авторитети изобщо не се знае нито какви са, нито каква е тяхната мадам „наука“. Ако споделяйки сериозно духовния мироглед изследвате това, което днес се нарича наука, ще видите как се срутва, как наистина научният мироглед се оказва построен на пясъчна основа и се руши, ако се заемете сериозно с него. Но хората не се чувстват удобно когато разглеждат съвременността от тази страна.
към текста >>
И науката, която произтича от материалистическите предразсъдъци на съвременността, винаги ще седи на скамейката на под
съди
мите, когато на хората им е по-удобно да се облягат на авторитет, който може да бъде авторитет само в съвременността, който се различава от другите само по това, че е известен.
Но, според мен – тук е важно не това, че пред съда се изправи някакъв човек или хора, а че в дадения случай беше осъден самият исторически научен метод, всъщност, той беше осъден! Това е най-важният симптом на осъществяващия се в съвременността процес. Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да съди за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод не е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността? В споменатия процес на скамейката на подсъдимите седеше „науката“. Това трябва да бъде признато!
И науката, която произтича от материалистическите предразсъдъци на съвременността, винаги ще седи на скамейката на подсъдимите, когато на хората им е по-удобно да се облягат на авторитет, който може да бъде авторитет само в съвременността, който се различава от другите само по това, че е известен.
За другите авторитети изобщо не се знае нито какви са, нито каква е тяхната мадам „наука“. Ако споделяйки сериозно духовния мироглед изследвате това, което днес се нарича наука, ще видите как се срутва, как наистина научният мироглед се оказва построен на пясъчна основа и се руши, ако се заемете сериозно с него. Но хората не се чувстват удобно когато разглеждат съвременността от тази страна. Хората, особено тези, които са извън антропософския живот, не са толкова добросъвестни за да вникнат, по какъв начин се изработват методите, внедряващи в душите на хората натрапчивите материалистични съждения. Затова още дълго няма да има възможност да се види в светлината на истината това, което е най-великото благо за човечеството, освен в интимния кръг на антропософската дейност.
към текста >>
80.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Би трябвало да съжаляваме такива човешки души вместо да ги
съди
м критически.
Преди това тези изключения не са имали голяма тежест. Ала не е необходимо да говориме за това сега. В нашето време, в което известно материалистично убеждение по необходимост се разпростира по земята, човешките същества много лесно могат да пропуснат възмож-......./липсва малко текст/................ Във вчерашната публична лекция аз дори отидох до там, да обърна вниманието на това, как едно лице, ако пропусне да придобие духовно-умствени картини през своя земен живот, се обвързва към този земен живот; в известен смисъл той не може да избяга от него и следователно става източник на смущения. Много от разрушителните енергии, работещи в земната сфера идват от тези мъртви индивиди, затворени в нея.
Би трябвало да съжаляваме такива човешки души вместо да ги съдим критически.
Защото не е особено лесно да трябва да останеш след смърт вътре в една област, която фактически не е подходяща за мъртвите. Областите в този случай са минералната и растителната област, фактически онази минерална област, която животните носят вътре у себе си, която самият човек носи вътре в себе си. Тези същества са проникнати от минералната област. За индивиди, които не са абсорбирали духовни умствени картини, положението е такова, че те се отдръпват от тази опитност след смъртта; възникват по всяко време чувства, които ги предупреждават, че те не могат да влезат в областите, които управляват животното и човешката духовност и че те могат да влязат само в онова, което е минерална и растителна природа. Аз едва ли бих могъл да опиша това, защото няма в езика думи за него.
към текста >>
81.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако постепенно успяваме в това да
съди
м самите себе си така, както в обикновения живот
съди
м друга личност, тогава сме на прав път.
Ако сме неспособни да разграничим себе си от нещата, докато всъщност сме в тях, ние никога не можем да разберем условията в този свят. Холеричният ни темперамент, например, се прелива с елемента на огъня. И ние вече не можем да направим разлика между онова, което струи от нас към някое същество на Елементарния Свят, и онова, което тече от него към нас, ако не сме се научили на това. Следователно първо трябва да се научим как да бъдем вътре в едно същество и все пак да различаваме собствената си идентичност от него. Има едно единствено същество, което може да ни помогне тук, а именно нашето собствено.
Ако постепенно успяваме в това да съдим самите себе си така, както в обикновения живот съдим друга личност, тогава сме на прав път.
И така, какво е онова, което различава оценката ни за нас самите от оценката ни за друг? Ние обикновено мислим, че самите ние сме прави и че другата личност, ако поддържа противоположно мнение, греши. Това е, което се случва в обикновения живот. Но няма нищо по-полезно от това да започнем да подготвяме себе си, казвайки: "Аз имам това мнение, другата личност има различно. Аз ще възприема гледната точка, че неговото мнение е точно толкова здраво и стойностно, колкото е моето собствено." Това е видът самообучение, който прави възможно за нас да пренесем в Елементарния Свят навикът, който ни позволява да различим себе си от нещата там, макар и да сме вътре в тях.
към текста >>
82.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние ще об
съди
м известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ 18 май 1910 Болестта и здравето в светлината на Кармата. Несъмнено, разискванията на които ще посветим времето си днес и през следващите дни, твърде лесно могат да прераснат в недоразумения.
Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване.
Вие добре знаете, че винаги, когато се дискутират въпроси от областта на здравето и болестта, хората са склонни към разгорещени и крайни становища. Знаете също, как от страна на лаиците, както и от страна на част от лекарското съсловие се отправят непрекъснати нападки срещу това, което наричаме „официална медицина". От друга страна, лесно може да се установи, как представителите на официалната медицина, може би засегнати от явно несправедливи обвинения, не само че изпадат в екзалтация, когато трябва да защитават научните истини (а това е тяхно пълно право), но подемат яростна борба срещу всички, които предлагат други гледни точки за разрешаването на въпросите, възникващи в тази и без друго сложна област. Антропософията или Науката за Духа ще се окаже достойна за великата си мисия, само ако се издигне до непредубедено и обективно мислене тъкмо в една раздирана и помрачена от спорове област като тази, към която пристъпваме в сегашния лекционен цикъл. За редовните слушатели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските принципи не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина".
към текста >>
Духовнонаучното изследване показва, че по формата на човешкото тяло, в което даден индивид прекарва сегашната си инкарнация, можем приблизително да
съди
м за постъпките и действията му в предишния живот.
И понеже животното изобщо не разполага с такива индивидуални опитност, напълно естествено е, че то не може да пренесе нищо отвъд Портата на смъртта. Когато чрез поредното си ново раждане човек отново „слиза" на Земята, екстрактът от предишното му етерно тяло се влива в новото етерно тяло. Ето защо по време на новата си инкарнация, човек има в етерното тяло всички последици от своя предишен живот. И тъй като етерното тяло е „архитекта" на новия физически организъм, етерните сили направо се „отпечатват" в структурата на физическото тяло. Как всъщност протича този процес?
Духовнонаучното изследване показва, че по формата на човешкото тяло, в което даден индивид прекарва сегашната си инкарнация, можем приблизително да съдим за постъпките и действията му в предишния живот.
Ясно е, че при животното не можем да говорим за прераждане на една или друга животинска индивидуалност; в случая откриваме само общото астрално тяло на съответния животински вид, което ограничава лечебните сили на етерното тяло в отделното животно. При човека обаче откриваме, как последиците от предишния живот импрегнират не само неговото астрално тяло, но и неговото етерно и физическо тяло. И понеже етерното тяло има спонтанната сила да възпроизвежда заложените в него процеси, лесно ще разберем, че в строежа на новия физически организъм то влага онова, което носи със себе си от предишните инкарнации. Сега вече напълно разбираме, как нашите постъпки от предишния живот определят здравословното ни състояние в следващия живот, и как в подробностите на нашето здраве можем да търсим кармичните следствия от един или друг предишен живот. До същия извод можем да стигнем и по друг начин.
към текста >>
83.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако например един напълно здрав до този момент човек попадне в епидемично огнище, където върлува грип или дифтерия, нашият съвременник с лека ръка ще от
съди
, че въпросният човек се е заразил, понеже е попаднал в съответната област.
През 15 век се казваше: Болестите идват от Дявола! По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите! Ето как се променят човешките представи в хода на времето. Да, в известен смисъл е оправдано да се говори за външни причини, когато обсъждаме въпроси като болестта и здравето. Тук нашият съвременник лесно може да бъде подведен и да си послужи с една дума, която в основата си е много сполучлива, но която практически може да внесе пълно безредие в нашия светоглед.
Ако например един напълно здрав до този момент човек попадне в епидемично огнище, където върлува грип или дифтерия, нашият съвременник с лека ръка ще отсъди, че въпросният човек се е заразил, понеже е попаднал в съответната област.
Изкушението на нашия съвременник да прибегне до думата „случайност" е много голямо. Изобщо днес за „случайности" се говори като за нещо съвсем естествено. Думата „случайност" е истинско изпитание за всяка философска система, за всеки човешки светоглед. И докато не се опитаме да вникнем поне отчасти в това, което хората така лекомислено назовават с думата „случайност", едва ли ще стигнем до същността на нещата. Темата на днешната лекция гласи: „Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата".
към текста >>
Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и
съди
м неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя.
И тогава Вие ще сте принудени да се съгласите с изключително гротескното несъответствие между величествената еволюция на човешкия род и случайните събития, които непрекъснато я тласкат напред. От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме. Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум. Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н.
Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя.
Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа. Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, докато в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка.
към текста >>
84.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Общо взето, човекът
съди
за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят.
" би прозвучал съвършено различно, отколкото за съществата, които живеят днес на Земята. Но светът се намира в динамично и бързо развитие, така че се променят дори и такива неща, каквито са представите, с чиято помощ търсим разрешение на едни или други въпроси. Променя се и целият вътрешен смисъл на отговора, който идва след въпроси като: Какво представлява материята? " и „Какво представлява душата? " Ето защо, нека отсега да напомня: отговорите, които ни предстои да чуем, са такива, каквито може да даде Земният човек и те са валидни само за него.
Общо взето, човекът съди за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят.
Постепенно той открива, че има различни видове материя; достатъчно е да споменем, че той различава отделните метали, златото, медта, оловото и т.н., или веществата, които не принадлежат към металите. Вие знаете също, че химията свежда всички материални тела до определен брой основни „елементи". До 19 век за тях се считаше, че не могат да бъдат разложени на по-прости съставни части. Ако имаме пред себе си някаква „материя", например „вода", ние можем да я разложим на водород и кислород, но не и на по-прости съставни части: Така смяташе химията, която през 19 век различаваше около 70 такива елементи. Но Вие знаете още, че благодарение на явленията, които бяха наблюдавани при някои особени елементи, например радият, както и благодарение на някои свойства от страна на електричеството, понятието „химически елементи" беше доста разклатено и се стигаше до убеждението, че тези 70 елемента са само преходната, подвижна граница на материята и че можем да я разложим на още по-прости субстанциални частици, чиято вътрешна комбинация веднъж може да се прояви външно като злато, друг път като калий, калций и т.н.
към текста >>
85.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Може би за съвременното материалистично мислене ще е по-лесно да приеме, че определени същества, каквито са например хората, за които
съди
м според тяхната външна, физическа страна, също могат да притежават невидими, свърхсетивни съставни части.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“. Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество. За нашето съвремие е изключително трудно да признае онези Същества, които не могат да бъдат доловени с помощта на външните, сетивни възприятия. За официалната наука тези Същества чисто и просто не съществуват. Но може би по-лесно ще бъде на съвременното човечество да допусне, че човекът, такъв какъвто застава пред нас в света, притежава някои съставни части, които са невидими, или иначе казано, свърхсетивни.
Може би за съвременното материалистично мислене ще е по-лесно да приеме, че определени същества, каквито са например хората, за които съдим според тяхната външна, физическа страна, също могат да притежават невидими, свърхсетивни съставни части.
Обаче за нашето съвремие е истинско предизвикателство, ако поискаме да му говорим за такива Същества, които според общоприетото мнение чисто и просто не съществуват. Защото какво всъщност означава това, което днешните хора наричат „Душа на Народа“ или „Дух на Народа“? Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия! А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници. Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух?
към текста >>
86.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато помислим, как бъдещето ще
съди
съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето. Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
към текста >>
Това е една задача, която друга една личност
не
би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият
не
би могъл да
съди
за трудните условия.
И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили. Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство. Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност.
Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия.
От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука. Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен.
към текста >>
87.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
бил изправен пред един
съди
я, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни.
сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени. От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П. се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните. И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П.
бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни.
Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той.
към текста >>
Римските
съди
лища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни.
Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени. От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П. се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните. И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П. бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни.
Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни.
И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той. Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора.
към текста >>
Пред
съди
ята, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а
не
на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той.
бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни. Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща.
Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той.
Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора. Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите. И сега Рави Гамалиел II. не намира друг изход, освен да подкупи съдията. Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей.
към текста >>
Тогава
съди
ята възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските
съди
лища; и след като е потърсил правото си при него, той ще от
съди
не
според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора.
Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той.
Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора.
Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите. И сега Рави Гамалиел II. не намира друг изход, освен да подкупи съдията. Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей. И какво казва съдията?
към текста >>
не
намира друг изход, освен да подкупи
съди
ята.
води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той. Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора. Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите. И сега Рави Гамалиел II.
не намира друг изход, освен да подкупи съдията.
Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей. И какво казва съдията? Христос е дошъл „не да наруши закона на Мойсей, а да го изпълни" (Матей 5, 18). Така той сметна, че успокоява своята съвест, след като не постъпи според закона, твърдейки, че отсъжда в смисъла на Христовите думи и предава наследството в ръцете на Гамалиел. И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей.
към текста >>
Обаче на следващия ден, подкупеният
съди
я се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей.
Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той. Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора. Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите. И сега Рави Гамалиел II. не намира друг изход, освен да подкупи съдията.
Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей.
И какво казва съдията? Христос е дошъл „не да наруши закона на Мойсей, а да го изпълни" (Матей 5, 18). Така той сметна, че успокоява своята съвест, след като не постъпи според закона, твърдейки, че отсъжда в смисъла на Христовите думи и предава наследството в ръцете на Гамалиел. И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей. Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид.
към текста >>
И какво казва
съди
ята?
Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора. Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите. И сега Рави Гамалиел II. не намира друг изход, освен да подкупи съдията. Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей.
И какво казва съдията?
Христос е дошъл „не да наруши закона на Мойсей, а да го изпълни" (Матей 5, 18). Така той сметна, че успокоява своята съвест, след като не постъпи според закона, твърдейки, че отсъжда в смисъла на Христовите думи и предава наследството в ръцете на Гамалиел. И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей. Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид. За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни.
към текста >>
88.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние вече об
съди
хме произхода на Исус от Назарет тъкмо от тази гледна точка и видяхме, че думите, отправени към Мойсей, всъщност означават: „Твоето потомство ще бъде като отражение на онзи порядък, който цари всред звездите на небето" (1.
", а веднага след това да се обърне към него с името „Сатана". И съвременните тълкуватели на Библията допълват: Следователно, името „Сатана", с което Христос се обръща към Петър, е вмъкнато по-късно, така че тук явно става дума за фалшификация. Това обаче не отговаря на истината. Днешните мнения относно дълбокия смисъл на тази дума се опират на чисто филологическа основа, но те нямат никаква стойност, ако са лишени от едно ясно и обективно разбиране на библейските първоизточници. Обаче между тези две думи, на които се спрях, има и нещо друго, и то може да бъде разбрано, само ако с помощта на едно древно и все пак винаги ново мистерийно учение, според което човекът, такъв, какъвто е на Земята, както и всяка човешка общност, представляват един вид копие на онова, което се разиграва в необятния Космос, в Макрокосмоса.
Ние вече обсъдихме произхода на Исус от Назарет тъкмо от тази гледна точка и видяхме, че думите, отправени към Мойсей, всъщност означават: „Твоето потомство ще бъде като отражение на онзи порядък, който цари всред звездите на небето" (1.
Мойсей 22, 17). Тъкмо порядъкът, който цари всред дванадесетте съзвездия и който определя хода на планетите през Зодиака, тъкмо той се проявява в съдбата на дванадесетте колена Израилеви, както и в онези три пъти по четиринадесет поколения, за които вече стана дума. Следователно, чрез особената наследственост, осъществявана в кръвните връзки на тези дванадесет колена, възниква едно копие, едно отражение на макрокосмическите връзки. И тъкмо това беше казано на Авраам. В мига, когато Петър застава пред Христос Исус и в по-дълбоките пластове на своята природа се досеща за естеството на Христовия Импулс т.е.
към текста >>
Ето защо е твърде странно, как дори днес мнозина тълкуватели на Евангелията застъпват тезата, че за наближаващото и то в материален смисъл – Божие царство, можем да
съди
м от думите на самия Христос.
от Евангелието на Матей. Ако правилно четем съответните пасажи, съвсем осезателно ще доловим, че Христос насочва мислите към разпространени за времето си учения относно израстването в Царството небесно. Обаче това израстване в Царството небесно е било приемано твърде материалистически и хората са вярвали, че този процес се отнася за цялата Земя, докато в действителност той се отнася само за отделни посветени. Или с други думи: у някои хора се е породил възгледът, че в най-скоро време предстои една материална трансформация на Земята и от Земя, тя ще се превърне в Небе. И Христос предупреждава, че ще дойдат хора, които ще твърдят подобни неща и той неслучайно ги нарича „лъжепророци" (Матей 24, 24).
Ето защо е твърде странно, как дори днес мнозина тълкуватели на Евангелията застъпват тезата, че за наближаващото и то в материален смисъл – Божие царство, можем да съдим от думите на самия Христос.
Ако човек действително вниква в Евангелието на Матей, той знае, че казаните от Христос Исус думи са един духовен процес, към който се при съединяват не само посветените, но след време и цялото човечество, ако в хода на Земната еволюция то следва Христос, израствайки в Царството небесно не по друг начин, а като одухотворява самата Земя. Прониквайки все по-дълбоко в цялостната композиция на Матеевото Евангелие, ние се изпълваме с истинско страхопочитание и то най-вече понеже нито едно от другите Евангелия не ни отвежда толкова неусетно до онова състояние, при което ние непосредствено чуваме как Христос Исус започва да говори на учениците си от гледна точка на Аза. Ние виждаме насядалите около него ученици и ставаме свидетели на това, как чрез едно човешко тяло космическите сили са вече част от тях. Ние виждаме как той повежда своите ученици, така да се каже, за ръка, и ги запознава с това, което може да бъде споделено с посветените. Ние просто се потопяваме в онези нови човешки отношения, които сега вече могат да възникнат около Христос Исус.
към текста >>
89.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да
съди
м за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух.
И дори когато описва Слънчевия Дух, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната организация на Соломоновия Исус. Естествено, всичко това проличава по-късно, в действията на Христос; но като даденост, тези способности бяха вече налице. Евангелистът Матей проследява с особена точност тъкмо тази част от Христовото Събитие, понеже за него тя беше по-важна от всичко друго. От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух.
Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух.
Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
към текста >>
90.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Вече този, който може да
съди
за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа
не
просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него.
Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното. Някога е имало велик цар на име Гилгамеш.
Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него.
Така че ние имаме работа с това, което в реален смисъл трябва да наречем бого-човек. На нас ни се разказва, че той тормози град Урук. Град Урук се обръща към своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник. От земята израства този герой. Такива са образите от този мит; ние виждаме какви дълбини на историческите събития се намират зад този мит.
към текста >>
Ние можем да
съди
м за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости.
Това са все същите разумни хора с необикновена сила за проникване в тайните на древните мистерии, но - всичко е станало лично, в Александрия действат личности. И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия. Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично. Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16.
Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости.
Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна. А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения.
към текста >>
91.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
То го поставило на такова място, където той се учил да
съди
за своето собствено място в световната история.
В тази епоха вече настъпило затъмнение за естественото човешко ясновиждане, за това, което човек можел и на което бил способен благодарение на своите природни сили. Ясновиждането не съществувало вече в тази степен, че много хора да могат да се вглеждат назад към своите по-ранни инкарнации. Ако ние отидем по-назад, във втората, в първата следатлантска епоха, ние виждаме, че повечето хора на земята още са можели да се вглеждат в техните предишни инкарнации, в протичането на техния душевен живот до сегашното им раждане. Но това постепенно било загубено. При Гилгамеш работата стояла така, че от самото начало съществото, което е трябвало да се прояви чрез него и което е могло да се прояви чрез него само постепенно, водейки го към някакво посвещение, това същество винаги го е пазило.
То го поставило на такова място, където той се учил да съди за своето собствено място в световната история.
Благодарение на събития от свръхсетивен характер, които в мита, представен от мен вчера, се изправят пред нас в образи, на помощ му се дава другар, чиято дивост, нецивилизованост ни се показват с това, че той по своя външен облик е наполовина звяр. Говори се, че този другар е носил върху своето тяло животинска кожа. Това значи, че той, както хората в първобитно състояние, е бил покрит с косми, че неговата душа е била толкова млада, че е построила за себе си тяло, което представлявало човека още в диво състояние. По такъв начин Гилгамеш, който бил отишъл напред, имал в лицето на Енкиду редом със себе си човек, който, благодарение на младата си душа и обусловената от това телесна организация, имал все още древното ясновидство. За да може сам той да се ориентира, му бил даден този приятел.
към текста >>
92.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Христос влиза в своята служба на
съди
я.
Другата фигура е тази, която се нарича „Херувимът с огнения меч”, който се произнася относно това отклонение. Става дума за едно изживяване, което човекът има след смъртта, така че в нашия духовнонаучен смисъл можем да кажем: Това, което застава тук пред човека чрез тези две фигури, чрез Мойсей със строгия закон и чрез Херувима с огнения меч, установява, така да се каже, кармическата равносметка. През нашата епоха този факт започва да се променя. И тази промяна е съществена. Ние можем да охарактеризираме въпросната промяна по следния начин: През нашата епоха Христос става господар на Кармата за всички онези хора, които след смъртта са минали именно през току-що казаното.
Христос влиза в своята служба на съдия.
Нека да си представим по-точно този факт! Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли. От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития. Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото.
към текста >>
С прехвърлянето на
съди
йската служба за човешките дела върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история.
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е. занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя към Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
С прехвърлянето на съдийската служба за човешките дела върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история.
Не в едно физическо тяло, но затова пък за онези хора, които все повече и повече ще постигнат способността да възприемат етерния Христос, за тях Христос ще се намеси в историята на Земното човечество. Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво дело. Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ.
към текста >>
Най-добрият съвет, който може да ни бъде даден в бъдеще, е този, който укрепва и засилва нашата душа, за да проумеем все по-ясно: колкото повече напредваме към бъдещето, било още в тази инкарнация – и това несъмнено важи особено за младежта – било в следващата инкарнация, толкова повече хората ще са в състояние да разпознават великия Съветник, който в същото време ще бъде и
съди
я на Кармата за бъдещото човечество: Христос в неговия етерен образ.
Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности. Обаче този вид възприемане на Кармата ще се прояви в бъдещето човечество още и чрез това, че в едно такова виждане директно ще се яви тук или там етерният образ на Христос, действителният Христос, така както той живее на астралното поле, без да е въплътен в едно физическо тяло, но както се явява на Земята, видим за новопробудилите се способности на хората като Съветник, като Покровител на хората, които имат нужда от съвет или помощ, или утеха в самотата на техния живот. Ще дойдат времена, когато, да речем, хората ще се почувствуват натъжени чрез това или онова и изпаднали в мизерия, в нещастие. Все повече и повече ще настъпват такива времена, когато това, което е помощ от един човек за друг, ще има все по-малко значение и стойност, защото силата на индивидуалността, индивидуалният живот на човека ще нараства все повече и повече, и все повече ще намалява това, което е ставало в древни времена, когато един човек можеше да действува, помагайки душевно за душата на друг човек. В замяна на това обаче тук и там ще се появява великият Съветник – Христос в етерна форма.
Най-добрият съвет, който може да ни бъде даден в бъдеще, е този, който укрепва и засилва нашата душа, за да проумеем все по-ясно: колкото повече напредваме към бъдещето, било още в тази инкарнация – и това несъмнено важи особено за младежта – било в следващата инкарнация, толкова повече хората ще са в състояние да разпознават великия Съветник, който в същото време ще бъде и съдия на Кармата за бъдещото човечество: Христос в неговия етерен образ.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта. Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука. Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие. Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
Така, независимо кога човешкото същество ще умре в сегашната инкарнация, то стои пред великото горепосочено събитие, пред преминаването на Христос към неговата служба на
съди
я, пред възможността Христос да се намеси, в етерно тяло, от астралното поле, непосредствено в развитието на човечеството, да стане видим между хората, да се явява тук и там.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта. Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука. Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие. Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
Така, независимо кога човешкото същество ще умре в сегашната инкарнация, то стои пред великото горепосочено събитие, пред преминаването на Христос към неговата служба на съдия, пред възможността Христос да се намеси, в етерно тяло, от астралното поле, непосредствено в развитието на човечеството, да стане видим между хората, да се явява тук и там.
Обаче тази е особеността в развитието на човечеството, че стари, несвързани така много с духовното развитие качества на човека, все повече и повече изгубват своето значение. Когато обгърнем с поглед развитието на човечеството от Атлантската катастрофа насам, ние можем да кажем: От големите различия, които са се подготвили през Атлантската епоха, в сегашните хора са възникнали онези разлики, които наричаме расови разлики и в известен смисъл можем да говорим за една древно-индийска раса, за една древно-персийска раса, за една египетска раса, за една гръцко-латинска раса, а в нашето време можем да говорим за една пета раса. Обаче сега вече понятието за раса престава да има истински смисъл. Положението няма да бъде такова, каквото е било например в предишни епохи; Шестата културна епоха, която ще последва нашата настояща, не ще се разпространи от някакъв пространствен център; важното е друго: Теософията ще се разпространява всред човечеството – но не както в началото, когато хората имаха само едно смътно съзнание за необходимостта от теософското движение и ще се превърне в едно учение, независещо от расата, народа и пола. Онези, които са минали през Духовната наука, ще се влеят в Шестата културна епоха от всички раси и ще основат по цялото лице на Земята една културна епоха, която не ще почива вече на едно понятие за раса, понеже то ще изгуби своето значение.
към текста >>
Ние обърнахме внимание върху това, че Христос ще се яви на Земята в неговата служба на
съди
я – за разлика от страдащия Христос на Голгота – като триумфиращ Христос, като господаря на Кармата, който беше предусетен от онези, които рисуваха Христос от Последния съд.
Но да вземем най-простото нещо, че хората въобще едва сега започнаха да размишляват върху Евангелията! И когато започнаха да размишляват върху Евангелията, те веднага намериха в тях противоречия и само Духовната наука ще покаже как могат да се обяснят тези противоречия. Така хората едва сега ще се оставят под въздействието на онова мисловно съдържание, което е дадено на човечеството под формата на един говор, идващ от свръхсетивните светове. С това ние обърнахме внимание върху най-важното и най-същественото събитие на нашата епоха; върху новото проявление на Христос в етерното тяло. И това ново проявление – с оглед на целия характер на нашата епоха – вече не може да бъде свързвано с физическото тяло.
Ние обърнахме внимание върху това, че Христос ще се яви на Земята в неговата служба на съдия – за разлика от страдащия Христос на Голгота – като триумфиращ Христос, като господаря на Кармата, който беше предусетен от онези, които рисуваха Христос от Последния съд.
Когато хората рисуват или описват това в образи, те представят нещо, което ще се случи в определен момент от времето. В действителност това е нещо, което започва от двадесетия век и ще продължи до края на Земята. Съденето започва от нашето двадесето столетие, това ни показва редът на Кармата. И ние видяхме колко безкрайно важно е за нашето време, че това откровение се дава на човечеството, така че даже неща като Вяра, Любов, Надежда могат да бъдат правилно оценени чрез него. Нека онези, които винаги могат да вярват само в материалното, да го вършат така, както днес много хора постъпват по отношение на събитията от Палестина.
към текста >>
93.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За йезуитизма
не
бива да се
съди
лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение.
За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка. А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
94.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето какво
не
бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще об
съди
м как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе
не
във физическия свят, а в етерния свят.
И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване. Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората? Причината е следната. Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят. И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене.
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос! В какво се състои това ново събитие? То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос. И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите!
към текста >>
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой
съди
я, като свой кармически
съди
я.
Обаче преди да навлезе в пречистващия период, човекът има едно твърде специфично изживяване, което до сега, както казахме, не е обсъждано, понеже нещата не бяха достатъчно узрели. Но сега тези неща могат да бъдат приети от всички, които действително споделят нашия начин на мислене. И така, в посочения момент, човекът изживява срещата с едно точно определено Същество, което държи в ръцете си неговата кармическа равносметка. И всъщност за голям брой хора, тази индивидуалност, която заставаше до човека като един вид „счетоводител“ на кармическите сили, беше индивидуалността, или по-добре казано, образът на Мойсей. Оттук и средновековната формула, която произлиза от розенкройцерството: В Часа на смъртта това не е точно така казано, но в случая няма значение Мойсей поставя пред човека списъка на греховете и в същото време му посочва „строгия закон“, за да разбере къде точно е допуснал отклонение от закона.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия.
Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос. И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят. И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия.
към текста >>
Но така той би се отклонил от изискването да
съди
според фактите, както те са представени в различните предания.
Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу! Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем. Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда? Би ли могъл да постъпи по друг начин? И в такъв случай, не би ли означавало това едно унижение за Исус от Назарет?
Но така той би се отклонил от изискването да съди според фактите, както те са представени в различните предания.
Има едно сигурно нещо, което всеки би могъл да извлече от преданията, стига да се задълбочи в тяхното безпристрастно разглеждане и да не се поддава на всевъзможните мнения, декрети и т.н., налагани по този повод от отделни личности и църковни събори: Исус от Назарет не може да бъде наречен Адепт! Защо то всеки би могъл да попита: Къде в преданията се съдържа нещо от това, което би позволило да приложим към Исус от Назарет понятието „Адепт“, каквото съществува в теософското учение? През първите християнски столетия непрекъснато беше подчертавано, че онзи, когото наричаха Исус от Назарет беше един човек като всички други, един слаб човек като всеки друг. И до мисията на Този, който слезе на Земята, се приближаваха най-вече хората които бяха убедени: Исус беше един обикновен човек! Следователно, ако правилно разглеждаме преданията, ще установим, че никъде не става дума за „Адепт“.
към текста >>
95.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче този, който занапред ще поеме функциите на
съди
я относно бъдещите инкарнации, за да внесе ред в кармическата равносметка на човека, това е Христос!
Инкарнацията на Христовото Същество можа да стане само веднъж в хода на цялото Земно развитие. И когато някой твърди, че е възможна повторна инкарнация на това Същество, подобно твърдение означава пълно неразбиране на Христовия Импулс. А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма. Или с други думи: занапред уреждането на кармическите отношения ще става с посредничеството на Христос; и бъдещите поколения все повече и повече ще усещат: Аз преминавам през Портата на смъртта и държа в ръцете си моята кармическа равносметка. От едната страна стоят моите добри, разумни и благородни действия, моите добри, разумни и благородни мисли; а от другата страна стоят всичките ми лоши, неразумни и грозни постъпки.
Обаче този, който занапред ще поеме функциите на съдия относно бъдещите инкарнации, за да внесе ред в кармическата равносметка на човека, това е Христос!
- Нека да си представим нещата по следния начин: След като сме преминали през Портата на смъртта, ние отново ще се инкарнираме в някоя от следващите епохи. И сега за нас ще настъпят такива събития, чрез които нашата Карма ще бъде поставена в ред; защото всеки човек трябва да жъне това, което е посял. Кармата си остава един висш и справедлив закон. Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек. Наистина, Кармата привежда в ред, примерно, егоистичните стремежи на човека, но при всеки отделен човек това кармическо изправяне става така, че то се включва по възможно най-добрия начин в кармическите отношения, засягащи целия свят.
към текста >>
96.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Не
трябва да разглежда законът на кармата толкова елементарно, както например прави един обикновен
съди
я или държавното правораздаване.
Така човек кове съдбата си. Тя изглежда неразбираема дотогава, докато отделният живот се разглежда сам за себе си и не се включва като част в поредицата следващи един след друг животи. Може да се каже, че човек не може да срещне в живота си нищо, за което не е подготвил необходимите условия. Чрез познаване на закона за съдбата – кармата – става разбираемо защо „добрият трябва често да страда, а лошият – да е щастлив“. Тази мнима дисхармония в един живот изчезва, когато погледът се разпростре върху множество животи.
Не трябва да разглежда законът на кармата толкова елементарно, както например прави един обикновен съдия или държавното правораздаване.
Все едно да си представяме Бог като старец с бяла брада. Мнозина правят тази грешка. Именно противниците на идеята за кармата изхождат от такива погрешни предпоставки. Те се борят против представата, която сами приписват на познавачите на кармата, а не срещу онази, която имат тези познавачи. В какво отношение към физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане?
към текста >>
97.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
По това можем да
съди
м, че това, което се появява като мисли, наистина се отнася до нещо, което сме преживели.
Увереност благодарение на факта, че се получава едно усещане, че той изпитва едно душевно чувство или впечатление-чувство, за което знае: С това ти със сигурност не си се сдобил в този си живот. Едно такова впечатление обаче се появява така, както в обикновения живот се явява споменът-представа. Може да възникне въпросът: Как можем да знаем, че впечатлението, което имаме, е спомен? Виждате ли, може само да се каже, че такова нещо не подлежи на доказване. Но е налице същото фактическо положение, което по принцип съществува в живота, когато си спомняме нещо и сме в нормално съзнание.
По това можем да съдим, че това, което се появява като мисли, наистина се отнася до нещо, което сме преживели.
Самата практика ни носи увереност. Това, което си представяме по описания начин, ни дава увереност в това, че впечатлението, което настъпва в душата, не се отнася до нещо, имащо общо с настоящия ни живот, а до нещо, имало нещо общо с нас в миналия ни живот. Така по изкуствен начин предизвикахме нещо, което ни свързва с предишния ни живот. За проба можем да предприемем и някои други видове вътрешни опитности и преживявания и с тяхна помощ можем да продължим по-нататък и да събудим у себе си нещо като усещане за предишните си животи. А също така можем да разделим преживяванията, които изпитваме в живота, можем да ги групираме по един различен начин.
към текста >>
98.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно о
съди
телно идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ.
Върху голяма част от своите съвременници, които се интересуваха от такива въпроси, той упражняваше извънредно силно влияние. Забележителното при него е, че от една страна, той стоеше като един неразбран реформатор в рамките на индуизма, но от друга страна, по отношение на реформаторските си идеи той се оказа много добре разбран от всички онези европейци, които по онова време стояха по върховете на европейската култура; пред тях той не обсъждаше такива идеи, които биха могли да бъдат разбрани само с помощта на източното мислене, а идеи, които са достъпни за универсалния човешки разум. Как постъпваше Рам Мохан Рой? Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества. И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък.
И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ.
Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой? Той смяташе, че за всички ще стане ясно: Зад многобожието и зад идолопоклонничеството се крие чистото учение за онзи първоначален Бог, който живее във всички неща и който вече не може да бъде постигнат по пътя на идолопоклонничеството, макар че той отново трябва да навлезе в душите на хората.
към текста >>
В един такъв образ ние имаме нещо типично за предхристиянската епоха, по което бихме могли да
съди
м какви са били хората преди идването на Христос.
Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание. Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир. Ако обаче размислим от гледна точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите. Всички те са реални представители на човечеството, но ние се обръщаме към тях като към човешки същества от съвсем друг вид, почти непонятен за днешните представи, и все пак тези образи са ни близки до най-малките си подробности именно поради описанията на Омир. Нека да разгледаме сега образа на Хектор, който ще бъде победен от Ахил, като един от главните водачи на троянската войска.
В един такъв образ ние имаме нещо типично за предхристиянската епоха, по което бихме могли да съдим какви са били хората преди идването на Христос.
Сега бих искал да насоча Вашия поглед към един друг образ, към един образ от петото предхристиянско столетие, към един велик философ, прекарал голяма част от живота си в Сицилия, към забележителния образ на Емпедокъл. Той не само е този, който пръв говори за четирите елемента огън, вода, въздух, земя, за това, че всички процеси в материалния свят произтичат от смесването и разделянето на тези четири елемента, което на свой ред се определя от съдържащите се в тях принципи на любовта и омразата, но преди всичко поради неговото влияние в Сицилия там възникнаха забележителни държавни институции и както и нови форми на духовен живот. Да, обръщайки се към Емпедокъл, ние откриваме една колкото авантюристична, толкова и съзерцателна личност. Другите могат и да се съмняват, но според духовно-научните факти Емпедокъл наистина е живял в Сицилия като държавник, посветен и маг, както и Хектор според описанията на Омир е живял в Троя. И за да подчертаем своеобразното отношение на Емпедокъл към света, нека да изтъкнем един факт, който не е измислен, а напълно отговаря на истината: Емпедокъл приключи своя живот за да се съедини с битието като се хвърли във вулкана Етна и изгоря в неговия огън.
към текста >>
99.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите,
Съди
ите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия.
И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет. Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията. Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия.
Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет!
към текста >>
100.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Епохата на Царете
не
се повтаря в епохата на
Съди
ите и т.н.
Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род. Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история. Имаме ли някъде някакво повторение? Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден. Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците.
Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н.
Ние навсякъде сме свидетели на едно драматично развитие, в което времето играе същата решителна роля, както и в отделния човешки живот. Времето е реален фактор в целия Стар Завет, независимо от това, което се повтаря. Именно напредъкът представлява един особено важен елемент в Стария Завет. Да, Старият Завет е първият забележителен пример за един исторически поглед върху света. Ето защо Западът беше натоварен с мисията да изработи историческия подход към света.
към текста >>
Аз вече об
съди
х едната страна на нещата, а именно, че когато Илия отива при вдовицата от Сарепта, става дума за едно умножение на хляба, и че когато после душата на Илия напуска Йоан Кръстител, също се говори за едно умножение на хляба.
Нещата са посочени съвсем ясно. Проверете внимателно съответния текст и ще се убедите: От този момент нататък Христос започва да изисква много повече от своите ученици. Сега Той изисква от тях да вникнат в по-висшите светове. И забележителното тук е, че те не вникват в това, което трябва да разберат и тъкмо тази е причината да бъдат упрекнати от Христос. Четете Евангелието дословно!
Аз вече обсъдих едната страна на нещата, а именно, че когато Илия отива при вдовицата от Сарепта, става дума за едно умножение на хляба, и че когато после душата на Илия напуска Йоан Кръстител, също се говори за едно умножение на хляба.
Обаче сега Христос изисква от своите ученици напълно да вникнат в особения смисъл на това умножение на хляба. По-рано Той не се е обръщал към тях с такива думи. Но сега, когато те трябва да проследят съдбата на Йоан Кръстител след обезглавяването му от Ирод и да разберат събитието с петте хляба и петте хиляди души, които събират останките в дванадесет коша, както и събитието със седемте хляба и четирите хиляди души, които събират останките в седем коша, Христос им казва: „Още ли не разбирате, нито проумявате? Помрачени ли са душите ви?
към текста >>
НАГОРЕ