Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
499
резултата от
338
текста с точна фраза : '
мислят
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Никога хората не са се съмнявали в тази обяснимост, откакто те въобще са започнали да
мислят
върху природата на тези неща.
С това ние развихме същността на неорганичната природа и същевременно показахме, доколко можем да обясним същата из самата нея, без да излезем вън от нея.
Никога хората не са се съмнявали в тази обяснимост, откакто те въобще са започнали да мислят върху природата на тези неща.
Вярно е, че не винаги те са минали по същия ход на мислите, от който следва възможността за едно покриване на понятие и възприятие; но все пак те никога не са се поколебали да обяснят явленията по посочения начин от природата на тяхната собствена същност.*(*Някои философи твърдят, че можем да свеждаме явленията на сетивния свят до техните първични елементи (сили), но че не можем да обясним тези елементи, както не можем да обясним и същността на живота. Срещу това можем да отбележим, че въпросните елементи са прости т.е. не могат да бъдат съставени по-нататък от по-прости елементи. Обаче да бъдат те изведени, обяснени в тяхната простота е невъзможно, не защото нашата познавателна способност е ограничена, а защото те почиват на самите себе си; те са налице в тяхната непосредственост, завършени са в себе си, не могат да бъдат изведени от нищо друго.
към текста >>
2.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Днес хората искат само да наблюдават сетивно, а не да
мислят
.
Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина. Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека. Ние сме станали безмилостни във всички области, но особено в областта на мисленето и волението. Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността. А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост.
Днес хората искат само да наблюдават сетивно, а не да мислят.
Изгубена е била всяка вяра в мисленето. То се счита за недостатъчно, за да може да се проникне в тайните на света и на живота; хората се отказват въобще от всякакво разрешение на великите въпроси-загадки на съществуването. Единствено, което се счита за възможно, е: Да се приведе в една система това, което опитът казва. При това обаче забравя се само, че с това мнение хората се приближават до едно становище, което отдавна се счита за превъзмогнато. Отхвърлянето на мисленето и осланянето само на сетивния опит не е, погледнато по-дълбоко, нищо друго освен сляпата вяра в откровението на религиите.
към текста >>
Но тези, които
мислят
така, нямат никакво ясно мнение, какво искат да постигнат и се съмняват в това, дали могат да го постигнат.
Днес се говори за граници на познанието.
Но тези, които мислят така, нямат никакво ясно мнение, какво искат да постигнат и се съмняват в това, дали могат да го постигнат.
Ако днес би дошъл някой и би ни показал с пръст разрешението на мировата загадка, ние не бихме имали нищо от това, защо не бихме знаели, какво трябва да задържим от разрешението.
към текста >>
3.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Както различни очи виждат един и същ предмет, така различни съзнания
мислят
едно и също мисловно съдържание.
Че съществуват различни съзнания и всяко едно мисли идеята, представя си я, това не изменя нищо в нещата. Идейното съдържание на света е построено на самото себе си, то е съвършено в себе си. Ние не го създаваме, а само се стараем да го схванем. Мисленето не го създава, а го възприема. То не е производител, а орган на схващането.
Както различни очи виждат един и същ предмет, така различни съзнания мислят едно и също мисловно съдържание.
Разнообразните съзнания мислят едно и също нещо; те се приближават само към едното от различни страни. Ето защото се явява за тях разнообразно изменено. Обаче това изменение не е никакво различие на обектите, а само едно схващане под други зрителни ъгли. Различието на човешките мнения е също така обяснимо както различието на един пейзаж за двама наблюдатели намиращи се на различни места. Когато само човек е в състояние да стигне до света на мислите, той може да бъде сигурен, че има накрая един свят, който е общ на всички хора.
към текста >>
Разнообразните съзнания
мислят
едно и също нещо; те се приближават само към едното от различни страни.
Идейното съдържание на света е построено на самото себе си, то е съвършено в себе си. Ние не го създаваме, а само се стараем да го схванем. Мисленето не го създава, а го възприема. То не е производител, а орган на схващането. Както различни очи виждат един и същ предмет, така различни съзнания мислят едно и също мисловно съдържание.
Разнообразните съзнания мислят едно и също нещо; те се приближават само към едното от различни страни.
Ето защото се явява за тях разнообразно изменено. Обаче това изменение не е никакво различие на обектите, а само едно схващане под други зрителни ъгли. Различието на човешките мнения е също така обяснимо както различието на един пейзаж за двама наблюдатели намиращи се на различни места. Когато само човек е в състояние да стигне до света на мислите, той може да бъде сигурен, че има накрая един свят, който е общ на всички хора. Тогава може да се касае най-много за това, че ние схващаме този свят по един твърде едностранен начин, че стоим на едно становище, където той ни се явява именно в най-неблагоприятната светлина и т.н.
към текста >>
4.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Хората свидетелстват за едно съвършено повърхностно схващане на нещата, когато постоянно говорят за отношението на Гьоте към Нютон и към модерната физика и при това съвсем не
мислят
, че имат работа с два напълно различни начина на разглеждане на света.
Хората свидетелстват за едно съвършено повърхностно схващане на нещата, когато постоянно говорят за отношението на Гьоте към Нютон и към модерната физика и при това съвсем не мислят, че имат работа с два напълно различни начина на разглеждане на света.
към текста >>
5.
17_е. ШЕСТ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И понеже не могат да
мислят
движения без нищо, което се движи, те считат съблечената от всякакви сетивни качества материя като носител на движенията.
Най-простите свойства и отношения на пространствените и времеви форми се считат за направо разбираеми, защото позволяват да бъдат лесно и на пълно обгърнати с поглед. Всяко математическо и механическо разбиране е свеждането до прости, ясни при непосредственото съзерцаване факти. Теоремата, че две величини, които са равни на една трета, трябва да бъдат също равни и помежду си, се познава чрез непосредствено съглеждане на факта, който тя изразява. В същия смисъл също и простите събития на света на звуците и цветовете и на останалите сетивни възприятия биват познати чрез непосредствено виждане /възприемане/. Само поради това, че са съблазнени от предразсъдъка, че един прост математически или механически факт е по-разбираем отколкото едно елементарно събитие на звуковото или цветно явление, модерните физици заличават специфичното на звука или на цвета и разглеждат само процесите на движение, които отговарят на сетивните възприятия.
И понеже не могат да мислят движения без нищо, което се движи, те считат съблечената от всякакви сетивни качества материя като носител на движенията.
Който не е завладян от тези предразсъдъци на физиците, трябва да разбере, че процесите на движение са състояния, които са свързани със сетивните качества. Съдържанието на вълнообразните движения, които отговарят на звуковите процеси, са звукови качества. Същото важи и за останалите сетивни качества. Чрез непосредствено съглеждане ние познаваме съдържанието на трептящите движения на света на явленията, а не чрез мислено прибавяне на една абстрактна материя към явленията.
към текста >>
6.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче съвсем не става дума всички хора да
мислят
същото нещо върху нещата, а само за това, че когато
мислят
върху нещата, те да живеят в елемента на истината.
Тези субективни изживявания могат даже да приемат един напълно индивидуален характер. Въпреки това те са израз на вътрешната същност на нещата. Ние можем да вложим в нещата само това, което сами сме изживели. Съобразно с това също и всеки човек според своите индивидуални изживявания ще вложи в определен смисъл нещо в нещата. Как аз си тълкувам определени процеси на природата, това не може да бъде напълно разбрано от някой друг, който не изживява вътрешно същото.
Обаче съвсем не става дума всички хора да мислят същото нещо върху нещата, а само за това, че когато мислят върху нещата, те да живеят в елемента на истината.
Ето защо ние не трябва да разглеждаме мислите на някой друг човек като такива и да ги приемем или да ги отхвърлим, а трябва да ги считаме като вестители на неговата индивидуалност. "онези, които си противоречат и спорят, трябва от време на време да помислят, че не всеки език е разбираем за всеки един”*/*Сентенции в проза, цит. на др. място, стр.355/. "Една философия не може никога да предаде една общовалидна истина, а тя описва вътрешните изживявания на философа, чрез които той тълкува външните явления.
към текста >>
7.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Именно в това се състои основната грешка на много научни стремежи, такива на нашето съвремие, че
мислят
да предават чистата опитност, докато не вършат нищо друго освен да извличат от нея понятията, които сами са вложили в нея.
Ние искаме да избегнем грешката да припишем предварително някакво качество на непосредственото дадено, на първата форма, в която се явяват външният и вътрешен свят, и така на основата на едно предположение да наложим значимостта на нашето изложение. Ние определяме опитността именно като онова нещо, при което нашето мислене няма никакво участие. Следователно в началото на нашето изложение не може да става дума за някаква мислителна грешка.
Именно в това се състои основната грешка на много научни стремежи, такива на нашето съвремие, че мислят да предават чистата опитност, докато не вършат нищо друго освен да извличат от нея понятията, които сами са вложили в нея.
А сега може да ни се възрази, че и ние също сме приписали редица отличителни свойства на чистата опитност. Ние я нарекохме безкрайно разнообразие, един агрегат от лишени от връзки отделни неща и т.н. Не са ли е това мислителни определения? В смисъла, в който ние ги употребяваме, положително не. Ние само си послужихме с тези понятия, за да насочим погледа на читателя или на слушателя върху не проникнатата от мисленето действителност.
към текста >>
8.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което
мислят
материалистическите мислители.
Но това е само привидно. Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони. В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота. По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители.
На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго. По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината. С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното. От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни. Като морално същество индивидът произвежда своето съдържание.
към текста >>
9.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които
мислят
за лъва, а само едно.
В самия свят на наблюдението той открива онова, което дуализмът търси едва зад него. Монизмът показва, че с нашето познание ние обхващаме действителността в истинския й вид, а не в някакъв субективен образ, който се вмъквал между хората и нея. Според монизма понятийното съдържание на света е еднакво за всички човешки индивиди (срв. стр.83 и сл.). Съгласно монистичните принципи всеки човешки индивид гледа на другия като на себеподобен, защото представлява същото мирово съдържание, каквото се изявява у него. В.
единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които мислят за лъва, а само едно.
И понятието, което А прибавя към възприятието лъв, е същото като Б, само че схващано от друг субект на възприемането (срв. стр.84 и сл.). Мисленето довежда всички субекти на възприемането до общото идейно единство на цялото многообразие. В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от индивиди. Докато човекът добива представа за себе си само чрез самовъзприемане, той се вижда като отделен човек; щом погледне проблясващия у него свят на идеите, който обгръща всичко отделно, той вижда в себе си оживяването на абсолютно реалното.
към текста >>
10.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Защото те също не
мислят
и действат според собствената си природа, а според повелите на по-висш авторитет.
Това беше свобода на духа, с която бе възвестена вярата на истината...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 24) Че тези изречения изразяват усещанията на една аристократична, властна личност, която си позволява да живее свободно, според свои собствени закони, без уважение към вечни истини и предписания на морала, това не могат да почувстват хора, склонни към покорство. Човек като Ницше не понася също и тирани, които следват абстрактните повели на обичаите. Аз определям как искам да мисля, как искам да действам, казва такава личност. Има хора, наричащи себе си „свободомислещи“, твърдящи, че тяхното право се води от начин на мислене и действия, който не е подчинен на закони, измислени от други хора, който следва единствено „вечните закони на разума“, „неоспоримите морални понятия“ или „Божията воля“. Ницше не смята такива личности за действително силни.
Защото те също не мислят и действат според собствената си природа, а според повелите на по-висш авторитет.
Дали робът се подчинява на произвола на своя господар, дали религиозният следва откровенията на един Бог или философът се вслушва в решенията на разума, това не променя обстоятелството, че всички те са подчинени. Няма значение какво се повелява, решаващото е, че изобщо се повелява, че човекът не дава насока на своите действия, а е на мнение, че има сила, която му предначертава тази посока. Силният, истински свободният човек не иска да получи истината, той иска да я създаде; той не иска нещо да му бъде „позволено“, не иска да бъде подчинен. „Същинските философи са обаче повелители и законодатели. Те казват: така трябва да бъде!
към текста >>
11.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Съвременните учени не
мислят
за това, че човешката личност може да открие смисъл в събитията на действителността и да замести непознатите фактори, действащи в промяната на случките, със собственото действие.
Съвременните учени не мислят за това, че човешката личност може да открие смисъл в събитията на действителността и да замести непознатите фактори, действащи в промяната на случките, със собственото действие.
Те не искат да интерпретират бягството от явленията чрез идеите, произхождащи от личността им. Искат просто да наблюдават явленията и да ги описват, но не и да ги обясняват. Искат да останат при фактите и не позволяват на творческата фантазия да си създаде от действителността подреден в себе си образ.
към текста >>
Изворът на знанието не се търси в отделната личност от онези, които
мислят
по скицирания начин, а отвъд тази личност във „воля в себе си“.
Изворът на знанието не се търси в отделната личност от онези, които мислят по скицирания начин, а отвъд тази личност във „воля в себе си“.
Тъкмо тази „воля в себе си“ трябва като „глас Божи“ или като „глас на съвестта“, като „категоричен императив“ и т.н. да говори на отделния човек.
към текста >>
12.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Не така
мислят
духове от рода на Герсон.
Като сетивни той ги приема такива, каквито са. И на него също му е ясно, че чрез никакво съждение на ума те не могат да се изменят. Но духом той се издига над сетивата и ума и едва тогава намира Единството. Неговата вяра е непоклатима, че той може да се развие до виждането на това единство. Ето защо той приписва на човешката природа божествената иска, която в него трябва да бъде направена да свети, да бъде превърната в собствена светлина.
Не така мислят духове от рода на Герсон.
Те не вярват в това собствено светене. За тях това, което човек може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да дойде към тях от някаква страна също и външно. Руисбрьок вярваше, че най-висшата Мъдрост трябва да осветява мистичното виждане; Герсон вярваше, че душата може да освети едно външно учение /това на църквата /. За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението. За Руисбрьок мистиката беше една вяра, че всяко съдържание на учението също се ражда в душата.
към текста >>
13.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Обаче днес мнозина
мислят
, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти".
Нашето съвремие не може да говори върху фактите на природата така, както Яков Бьоме е говорил върху тях. Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука. Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща.
Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти".
Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли. Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания. Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди. Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата.
към текста >>
14.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Те
мислят
естественонаучно, доколкото опитността на сетивата и логиката на ума изискват това, обаче те си запазват получените чрез възпитанието религиозни чувства и предпочитат да останат по отношение на тези неща в една замъгляваща ума тъмнина.
Нима човешката душа ще трябва да гори от възторг към висшата Красота, Истината и Доброто, за да бъде накрая пометена при всеки отделен случай в небитието като сапунен мехур, израстнал от материалния мозък? Това е едно чувство, което подтиска мнозина като истински кошмар. Но същевременно върху тях упражняват давление и естественонаучните представи, защото те се натрапват с голямата сила на авторитета. Такива хора остават слепи за това раздвоение на тяхната душа дотогава, докато имат възможност да го вършат. Те се утешават, като казват, че на човешката душа не е дадено да хвърли светлина в тези неща.
Те мислят естественонаучно, доколкото опитността на сетивата и логиката на ума изискват това, обаче те си запазват получените чрез възпитанието религиозни чувства и предпочитат да останат по отношение на тези неща в една замъгляваща ума тъмнина.
Те нямат смелостта да стигнат до изясняване на нещата.
към текста >>
Важното е, че голямо е числото на тези, които по отношение на световните процеси се виждат заставени чрез естественонаучния начин на мислене да се съгласят с горните твърдения, макар и да не
мислят
, че вършат това.
Дали когато един или друг човек изказва такива мисли, те намират външно малко одобрение, това е без различно.
Важното е, че голямо е числото на тези, които по отношение на световните процеси се виждат заставени чрез естественонаучния начин на мислене да се съгласят с горните твърдения, макар и да не мислят, че вършат това.
към текста >>
Който прилага такива методи, може да предизвика противоречие у някои представители на естествената наука, които смятат, че
мислят
в духа на тази наука.
Само с такива методи може истински да се проникне в Християнството или в другите религиозни представи за света.
Който прилага такива методи, може да предизвика противоречие у някои представители на естествената наука, които смятат, че мислят в духа на тази наука.
Въпреки това, той знае, че се намира в пълно съзвучие с истинския естественонаучен начин на мислене.
към текста >>
15.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От тази гледна точка и питагорейците трябваше да считат, че само „безумните" могат да
мислят
: душевният свят се изчерпва с личността.
Нещо от Питагоровия дух прозира в това, което казва църковният отец Григорий от Ница: „Казва се, че човешката природа е само нещо малко и ограничено, а Божеството безкрайно, но как може малкото да обхване Безкрайното? А кой може да претендира, че без крайността на Божеството може да се побере в границите на плътта като в един съд? Защото духовната природа не е затворена в границите на плътта, докато тялото е наистина ограничено от съседните части. Душата се разширява чрез движението на мисълта в цялото творение." Душата не е личността. Тя принадлежи на безкрайността.
От тази гледна точка и питагорейците трябваше да считат, че само „безумните" могат да мислят: душевният свят се изчерпва с личността.
И за тях важното беше да събудят „вечното" в личността. За тях познанието беше общуване с вечността. За тях човекът стоеше толкова по-високо, колкото повече е дал живот на тази вечност в себе си. Животът в тяхната общност се свеждаше до общуването с вечността. Питагорейското възпитание се състоеше в това, да доведе членовете на тази общност до едно такова общуване.
към текста >>
16.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така
мислят
днес мнозина, върху които още имат сила принудителните представи, които са действали през горепосоченото време върху представителите на материалистическия светоглед.
Животът ми не е бил напразен. Аз добре съм използувал силата, която съм притежавал. Разделям се със Земята с твърдата вяра, че всичко ще се изгради по-добро и по-красиво! ” (От вярата към знанието. Един поучителен път на развитие, описан достоверно от Куно Фрайданк).
Така мислят днес мнозина, върху които още имат сила принудителните представи, които са действали през горепосоченото време върху представителите на материалистическия светоглед.
към текста >>
17.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Сега хората
мислят
в понятия: Атлантецът мислеше в образи.
За да се справи в случай, когато трябваше да направи една такава сметка, той насочваше мисълта си към други подобни случаи. Той си спомняше, как е било в предишните случаи. Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развие една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яснота. В сравнение с атлантеца, съвременният човек притежава логически ум и способността да комбинира, с които го превъзхожда. В замяна на това паметта му е отслабнала.
Сега хората мислят в понятия: Атлантецът мислеше в образи.
И когато пред неговата душа изникваше някакъв образ, той си спомняше за много други подобни образи, които вече беше изживял. Според това той насочваше своето съждение. Ето защо в онези времена също и всяко обучение беше различно от обучението в по-късни времена. То не се стремеше да въоръжи детето с правила, да изостри неговия ум. Поскоро животът му се представяше в нагледни образи, така че по-късно то можеше да си спомни за колкото е възможно повече неща, когато трябваше да действа в дадени условия.
към текста >>
18.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те бяха придобити от хората така, че те не можеха да
мислят
за нищо друго, освен да ги поставят в служба на тяхната собствена полза, на техните лични нужди.*... /* За сега не е позволено да се съобщава открито за произхода на тези познания и изкуства.
Ние можем да разберем напълно това, което ставаше в онези времена само когато знаем, че развитието на мисловната способност, започвайки от петата атлантска подраса, имаше като последствие и нещо друго. От определена страна хората бяха стигнали дотам, да притежават знания и изкуства, които нямаха непосредствена връзка с това, което гореспоменатият Ману трябваше да счита за своя същинска задача. На тези познания и изкуства първоначално им липсваше религиозният характер.
Те бяха придобити от хората така, че те не можеха да мислят за нищо друго, освен да ги поставят в служба на тяхната собствена полза, на техните лични нужди.*... /* За сега не е позволено да се съобщава открито за произхода на тези познания и изкуства.
Ето защо тук трябва да премълчим една част от това, което е записано в Хрониката Акаша./ Към такива познания принадлежи например огънят с неговото приложение за човешки нужди. През първите атлантски времена човекът не се нуждаеше от огъня, защото той можеше да си служи с жизнената сила. Обаче колкото по-малко той беше в състояние да си служи с тази сила в течение на времето, толкова повече трябваше да се научи да си изработва оръдия, инструменти от така наречените неживи неща. За целта му служеше използването на огъня. Подобно беше и с другите сили.
към текста >>
19.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Но много богослови днес
мислят
материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”.
Те са наречени “Духове на мъдростта”. Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското учение, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества. Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение. Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство. Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време.
Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”.
Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух. И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение. Ще дойде обаче времето, когато една по-висша наука ще замести детската наивност на подобни твърдения./ През време на втория Сатурнов кръг те придвижват развитието си с една степен по-напред и същевременно обработват човешкото тяло така, че в него бива всадено едно “пълно с мъдрост устройство”, един разумен строеж. По-точно тази тяхна работа върху човека започва още скоро след средата на първия кръг и бива завършена към средата на втория кръг. Третият вид духове със себесъзнателно (свръхпсихическо) съзнание се наричат “Духове на движението”, или също “Духове на дейността”.
към текста >>
20.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче последните даже и не
мислят
да оспорват истинността или значението на тези факти.
Едно непоследователно мислене може да внесе в тази област голяма обърканост. Най-лошото настъпва, когато представителите на първото становище обявят своите опоненти за истински врагове на това, което се опира на „сигурните факти".
Обаче последните даже и не мислят да оспорват истинността или значението на тези факти.
Те например също виждат, че в едно семейство могат да се „унаследят" определени духовни заложби или дори тенденции, и че ако определени заложби се сумират и комбинират в един потомък, той може да се прояви като забележителна личност. Те ще се съгласят с твърдението, че обикновено забележителното име се намира не в апогея на кръвното родство, а в края на наследствената верига. Естествено, те не трябва да бъдат укорявани, когато от всичко това те са заставени да стигнат до съвършено други изводи, различни от тези, които се опират само на сетивните факти. На тях може да се възрази така: наистина, даден човек показва признаци те на своите предци, защото духовно-душевните качества, които се проявяват след раждането, намират съответното човешко тяло според законите на наследствеността. С това обаче не казваме нищо друго, освен че дадено същество носи белезите на средата, в която то израства.
към текста >>
21.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Във него
мислят
се неща,
Във него мислят се неща,
към текста >>
22.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в истината
мислят
;
в истината мислят;
към текста >>
23.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но някои си
мислят
, че е ценно,
Но някои си мислят, че е ценно,
към текста >>
24.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Как хората ще искат в бъдеще да
мислят
,
Как хората ще искат в бъдеще да мислят,
към текста >>
25.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които
мислят
себе си самите
които мислят себе си самите
към текста >>
26.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
принудило ги е за нас да
мислят
.
принудило ги е за нас да мислят.
към текста >>
27.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Каквото хората за него
мислят
,
Каквото хората за него мислят,
към текста >>
28.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Те трябва да го
мислят
също будни,
Те трябва да го мислят също будни,
към текста >>
29.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Така именно те слизаха от духовния свят към Земята и се намесваха в ръководството на нейните следатлантски епохи.Тези Същества имаха забележителното качество имат го и днес че нямат нужда от мислене; бихме могли да допълним, че те просто не са способни да
мислят
така, както мисли човекът.
Днес много се злоупотребява с една дума, която можем да използваме и тук, думата „свръхчовек". Ако наистина искаме да говорим за „свръхчовеци", бихме могли да назовем с това име тъкмо тези Същества, които на Старата Луна, предходната планетарна степен на Земята, са били човеци, а сега са издигнати над човека. Те можеха да се явят на ясновиждащите хора само в своите етерни тела.
Така именно те слизаха от духовния свят към Земята и се намесваха в ръководството на нейните следатлантски епохи.Тези Същества имаха забележителното качество имат го и днес че нямат нужда от мислене; бихме могли да допълним, че те просто не са способни да мислят така, както мисли човекът.
А как мисли той? Малко или много той винаги тръгва от определена изходна точка и си казва: „Да, аз проумях, разбрах това или онова"и от тази точка той се стреми да разбере и други неща. Ако не беше такъв пътят на човешкото мислене, то училището не би било толкова трудно за някои хора. Не може да се учи математика от днес за утре, защото трябва да се започне от определено място и да се напредва по-нататък.
към текста >>
В този смисъл те не могат да
мислят
грешно, както това се случва с хората.
Същества не образуват мисли във времето, а веднага като от само себе си удавят проблясването на отправената към тях мъдрост.
В този смисъл те не могат да мислят грешно, както това се случва с хората.
Протичането на техните мисли става под формата на една непосредствена инспирация. Ето защо онези личности, които можеха да влизат във връзка с тези свръхчовешки или ангелски Същества, стигаха до съзнанието, че са изправени пред една сигурна, безпогрешна мъдрост. Следователно, когато още в древен Египет човек независимо дали като Учител или цар заставал пред своя духовен водач, той знаел: заповедта, която той дава, мъдростта, която произнася, са непосредствено верни; те не могат да бъдат погрешни. Това са усещали после и онези, на които са били предавани тези мисли.
към текста >>
30.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Те често пъти
мислят
, че са отдаде ни по съвършено други въпроси.
Ражда се стремежът, да бъде изследвано отношението на човека към неговата душа. Следователно човекът се вижда като едно същество, което съществува в свой душевен живот. Ако наречем това "нещо" "Азът", можем да кажем, че в по-ново време сред душевния живот се раздвижва съзнанието за "Аза", както в живота на гръцкия светоглед се роди мисълта. Колкото и различни форми да имат стремежите към светоглед в тази епоха, все пак всички те се въртят около изследването на азовата същност. Само че този факт не се явява навсякъде ясно в съзнанието на мислителите.
Те често пъти мислят, че са отдаде ни по съвършено други въпроси.
Бихме искали да говорим за това, че "загадката на Аза" се явява в най-различните маскировки. Понякога тя живее в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази загадка изглежда като едно произволно и пресилено мнение. Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази борба.
към текста >>
31.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Докато хората още можеха да
мислят
, че в природата тече нещо от това, което бива изживявано непосредствено също и в човека, те можеха без колебание да се чувстват оправдани, да оставят мислите да говорят върху природните процеси.
Така човешката душа се поставя вън от природата, застава на самата себе си.
Докато хората още можеха да мислят, че в природата тече нещо от това, което бива изживявано непосредствено също и в човека, те можеха без колебание да се чувстват оправдани, да оставят мислите да говорят върху природните процеси.
Образът на природата, които хората си изграждат в по-ново време, принуждава човешкото себесъзнание да се чувства мисълта вън от природата и по този начин да и придаде една стойност, която тя добива чрез нейната собствена сила.
към текста >>
32.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората
мислят
по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност.
Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един свещенослужител на истината". Ние разбираме за едни човек, който живееше по този начин в истината, че той искаше не само да насочи другите към разбиране, а да ги принуди. Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия. Опит да бъдат принудени читателите към разбиране". Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте.
Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност.
Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг. Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико. Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре. Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това.
към текста >>
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите
мислят
, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте.
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си".
към текста >>
33.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Шилер, Хегел, Хинц и Кунц виждат едно цвете по същия начин; това, което Шилер измисля върху цветето, което Хегел мисли върху него, Хинц и Кунц /Иван и Драган/ не го измислят и
мислят
по същия начин.
И Ланге намира това основание във факта, че една представа има стойност за живота. Важното не е това, че една представа е вярна, а това, че тя е ценна за човека. Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една роза червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания. Моите сетива и моят ум не могат да си създадат никакви специални стойности. Обаче когато аз се издигна над това, което измислят сетивата и умът, тогава аз не съм свързан вече с организацията на целия човешки вид.
Шилер, Хегел, Хинц и Кунц виждат едно цвете по същия начин; това, което Шилер измисля върху цветето, което Хегел мисли върху него, Хинц и Кунц /Иван и Драган/ не го измислят и мислят по същия начин.
Обаче като Иван и Драган грешат, когато считат тяхната представа за цветето за нещо действително намиращо се вън от тях, така Шилер и Хегел биха грешили, ако биха считали своите идеи за нещо друго освен измислици, които отговарят на техните духовни нужди. Това, което сетивата и умът измислят, принадлежи на целия човешки род; тук никой не може да се отклони от другия. Това, което се издига над измислиците на сетивата и на ума, е работа на отделния индивид.
към текста >>
34.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Други
мислят
философията; Ницше трябваше да изживее философията.
Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие. И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа. Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване. Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
Други мислят философията; Ницше трябваше да изживее философията.
В Ницше новият светогледен живот се превръща в личност. За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга. Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа. Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила. Колко различен е тонът, който се влива чрез Ницше в новото светогледно развитие, от този на Хамерлинг, Вундт, даже и на Шопенхауер!
към текста >>
35.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един милион души
мислят
по друг начин.
Ако внимателно разгледаме областта на представния живот, ние бихме могли да установим значителни различия.
От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един милион души мислят по друг начин.
Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение. Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията. Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си.
към текста >>
Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да
мислят
в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях.
Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката.
Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си.
към текста >>
36.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
А в най-голяма степен това правят именно тези, които искат да
мислят
утопично.
По този начин хората просто не допускат до себе си социалните идеи. Предлаганата книга, която вече намери значителен прием, се съобразява именно с това обстоятелство, всички, за които тя има утопичен характер, се разминават основно с нея.
А в най-голяма степен това правят именно тези, които искат да мислят утопично.
В разсъжденията на другите те виждат не друго, а най-съществената черта на своите собствени мисловни навици.
към текста >>
37.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да
мислят
като него.
Тази формула е съставена от думите „класово съзнание". Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи. Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм. Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа.
Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него.
Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение. Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес. В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците". Разбира се, ако някои се смята за „практичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени.
към текста >>
Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те
мислят
като бюргери.
Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския мироглед. Те тръгват от своите емоции и казват: Ето още един, който иска да отклони тежестта на социалните въпроси и да ги тласне в удобни за бюргерското съсловие релси. Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство.
Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те мислят като бюргери.
Само че новото време изисква от човека да се ориентира не толкова в новите условия на живота, колкото да се ориентира в новите мисли. Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните мирогледи.
към текста >>
38.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес
мислят
, приеме обликът на едно истинско развитие.
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност. И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието.
Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие.
Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика. Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки. В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване.
към текста >>
39.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че
мислят
„държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие.
Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
40.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да
мислят
с истинска практичност.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност.
Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава. Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията. Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти. А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното. И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
41.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да
мислят
за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това?
Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област. Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да
мислят
и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>
42.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Върху такива въпроси трябва да
мислят
хората, заети с управлението на стопанската сфера.
Върху такива въпроси трябва да мислят хората, заети с управлението на стопанската сфера.
Вместо това обаче, имаме извънредно много превзето говорене, което е в съгласие със стария принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси. Това, че виждаме толкова много партии, преследващи такъв принцип, не променя факта, че все още липсва нов дух на места, където той вече е спешно необходим.
към текста >>
43.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Щом има такива противоречиви мнения в обществения живот, обикновено хората не
мислят
задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи.
Щом има такива противоречиви мнения в обществения живот, обикновено хората не мислят задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи.
Ако някой е демократ, би помислил, че е напълно в реда на нещата да се създадат институции (или да им се позволи да останат, ако вече има такива), които съответстват на интересите и желанията на мнозинството. Ако някой е напълно убеден в правотата на собствените си интереси, тогава целта му ще е авторитарна централна власт, която ще развие институции, защитаващи разни частни желания и интереси. Тогава такъв човек би пожелал да се сдобие с достатъчно влияние върху тази централизирана власт, за да е сигурен, че ще постигне онова, което иска. Това, което днес се нарича „диктатура на пролетариата“, произлиза от такова отношение. Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.
към текста >>
Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да
мислят
всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.
Щом има такива противоречиви мнения в обществения живот, обикновено хората не мислят задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи. Ако някой е демократ, би помислил, че е напълно в реда на нещата да се създадат институции (или да им се позволи да останат, ако вече има такива), които съответстват на интересите и желанията на мнозинството. Ако някой е напълно убеден в правотата на собствените си интереси, тогава целта му ще е авторитарна централна власт, която ще развие институции, защитаващи разни частни желания и интереси. Тогава такъв човек би пожелал да се сдобие с достатъчно влияние върху тази централизирана власт, за да е сигурен, че ще постигне онова, което иска. Това, което днес се нарича „диктатура на пролетариата“, произлиза от такова отношение.
Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.
към текста >>
44.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тези, които
мислят
така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности. Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област.
Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система.
Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално. Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Социалистите са вкарани в заблуждението да
мислят
, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество.
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката. Най-доброто за обществото е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо. За да го постигне обаче, е необходимо тази личност да натрупа капитал и да е свободна да се сдружи с други за неговото оползотворяване.
Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество.
Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
към текста >>
45.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Подбуждането на такъв интерес би трябвало да е специфичната работа на онези, които днес заемат място в духовно-културната сфера и са съхранили възможността си да
мислят
отвъд чисто икономическите интереси към нещата, съставляващи социалното добруване.
След това хората ще се окажат между зъбните колелета на една бездушна социална машина и неизбежно ще бъдат пресушени от всичко, наподобяващо воля за живот. А това, че една такава цел подбужда ентусиазъм сред широките маси на населението е просто следствие от повяхващия интерес към плодовете на труда им, който не е бил заменен с поощряването на какъвто и да било друг интерес.
Подбуждането на такъв интерес би трябвало да е специфичната работа на онези, които днес заемат място в духовно-културната сфера и са съхранили възможността си да мислят отвъд чисто икономическите интереси към нещата, съставляващи социалното добруване.
Тези хора трябва да свикнат да виждат, че съществуват две сфери на интерес, които трябва да заемат мястото на стария интерес към работата.
към текста >>
46.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те
мислят
, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие. Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене.
Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>
47.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те
мислят
с икономически термини, но вярват, че принципите им са етични, религиозни и естетически.
Под влиянието на този вид културен прогрес ръководните кръгове развиха умствения навик да основават мненията си относно всички житейски отношения върху икономическа основа. В повечето случаи те не осъзнават, че оформят възгледите си по този начин. Те проявяват несъзнателно този начин на преценка. Вярват, че действат според какви ли не етични и доброжелателни мотиви, но несъзнателно работят заради схващания, формирани от технологично-индустриалната икономика.
Те мислят с икономически термини, но вярват, че принципите им са етични, религиозни и естетически.
към текста >>
Те са уверени, че целокупният живот се обуславя от икономиката, защото са наследили този начин на мислене от онези, от които, повече или по-малко съзнателно,
мислят
по същия икономически начин.
Този мисловен навик на управляващите класи през последните години беше превърнат в догма от социалистите.
Те са уверени, че целокупният живот се обуславя от икономиката, защото са наследили този начин на мислене от онези, от които, повече или по-малко съзнателно, мислят по същия икономически начин.
Затова тези социалистически мислители искат да променят икономическата система според това, което според тях е довело до необходимостта от спешна промяна. За тях е невъзможно да забележат, че биха усилили влиянието на това, което всъщност не искат, ако действията им се ръководят от идеи, които са довели точно до проблема, който искат да разрешат. Причината за това е, че хората се придържат много по-упорито към идеите и мисловните си навици, отколкото към външните институции.
към текста >>
48.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като
мислят
, че той им носи аура на важност.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност.
Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност.
Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
49.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си
мислят
, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната единна държава, като в нейните рамки построят една нова структура.
В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си мислят, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната единна държава, като в нейните рамки построят една нова структура.
Цялата идея за троичния социален организъм е построена върху схващането, че социалният модел в единна държава е това, което доведе света до сегашното катастрофално положение. Следователно, човек трябва да мисли за пълно преизграждане, основано на троичната идея.
към текста >>
50.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората
мислят
често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации.
Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание. Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно. Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение.
Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации.
Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието. Неговото съзнание се изгубва в това, което вижда и той не притежава способност да се връща по воля в състоянието на обикновеното съзнание и обратно. Напротив, медитиращият който мисли имагинативно не изгубва своето съзнание, за да го превърне в едно "привидение". Той прибавя към обикновеното съзнание в богатствата на Имагинацията.
към текста >>
Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина
мислят
, до някакво видение.
Защото поради това, че сам е извършил тази работа, той знае добре как се освобождава душата от тялото, как може да я направи активна. Когато наблюдава визионера, той вижда в него, когато възприема видения, душата е потънала по-дълбоко в тялото отколкото в обикновеното съзнание, когато тя възприема физическия свят. Тази е разликата между мислещият имагинативно и визионерина: Този последният се потапя по-дълбоко, отколкото обикновено в органическите функции докато първият наистина се освобождава от организма, поддържайки напълно обикновените връзки между душата и тялото. Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол наред с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно. Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна.
Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение.
Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото.
към текста >>
51.
08. 9. Принципи 69-75
GA_26 Мистерията на Михаил
За да могат тези импулси да се проявят в човешкия организъм, това зависи от дейността на такива Същества, които не само
мислят
духовно, но и му дават жива форма.
74. В астралното тяло духовният свят отпечатва в човешкото същество моралните импулси.
За да могат тези импулси да се проявят в човешкия организъм, това зависи от дейността на такива Същества, които не само мислят духовно, но и му дават жива форма.
към текста >>
52.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Мислейки хората мислеха свръхсетивните духовни Същества; и тези същества действуват в човека; те също
мислят
вътре в него.
С настъпването на деветото столетие самопонятно е, че тези данни трябва да се приемат така, че те съставляват нещо средно по отношение на времето; преходът става постепенно с настъпването на деветото столетие в човешките души проблясва лично индивидуалната интелигентност /ум/. Човекът получи чувството: аз образувам мислите. И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното умствено поведение. По-рано хората имаха за душата една имагинативна /образна/ представа. Те виждаха нейната същност не в образуването на мислите, а в нейното участие в духовното съдържа ние на света.
Мислейки хората мислеха свръхсетивните духовни Същества; и тези същества действуват в човека; те също мислят вътре в него.
Това, което живее по този начин от свръхсетивния духовен свят в човека, него чувствува той като душа.
към текста >>
53.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Днес хората
мислят
: вън се намира природата с нейните процеси и същества; във вътрешността на човека се намират идеите.
Днес хората мислят: вън се намира природата с нейните процеси и същества; във вътрешността на човека се намират идеите.
Тези идеи представляват понятия за природните същества или също за така наречените природни закони. За мислителите е важно преди всичко да покажат, как човек образува своите идеи, които трябва да имат правилно отношение към природните същества или да съдържат истински природни закони.
към текста >>
54.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си
мислят
те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля.
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
към текста >>
55.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си
мислят
, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си.
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си.
Но това изобщо не ми изглеждаше важно. За мен не беше важно, че се казва: „В смисъла на природните явления човек трябва да мисли за моралното по един индиферентен начин, а това, което мисли по този начин, са просто хипотези. За моралното всеки може да има собствени мисли.“ Казвах си, че който мисли дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното никаква съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност. Ако физиката, химията и биологията останат такива, каквито са – а на всички те се струват непоклатими, – тогава същностите, които биват смятани за действителност, ще погълнат всяка действителност и духовно-моралното не би могло да се явява нещо повече от пяна, образуваща се от тази действителност.
към текста >>
56.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Не се придвижвах напред в противоречия, както си
мислят
мнозина.
Когато поглеждам назад към тази книга, ми се струва, че тъкмо в нея симптоматично е отразен моят жизнен път.
Не се придвижвах напред в противоречия, както си мислят мнозина.
Ако случаят беше такъв, с готовност щях да го призная. Само че това не беше истината за духовното ми развитие. Напредвах по такъв начин, че към това, което живееше в душата ми, прибавях нови области. Едно особено стимулиращо откритие в духовната област направих скоро след разработването на „Възгледите за света и живота“.
към текста >>
57.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да
мислят
по друг начин.
В него е скрито цялото растение. Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз.
Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно.
към текста >>
58.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си
мислят
и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място".
Той ще открие хора, които със загадъчен вид му дават да разбере, че знаят много неща, които още не могат да бъдат каза ни на тези, които не са узрели. Но над всички приказки се носи нещо превзето и лекомислено. Езотеричното понася само житейската сериозност; неусетното самодоволство, което някой може да извлича от лениви разговори за висши истини, е несъвместимо с него. За това още дълго време сантименталността, която се бои от радостта и въодушевлението, не трябва да бъде жизнения елемент в общия живот на антропософите. Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското общество не може да понася.
Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място".
Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори. Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото. Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество.
към текста >>
59.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Човек открива, че даден член няма никаква представа какво
мислят
за работата му тези, които често общуват с него.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото. След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н. – мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията.
Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него.
Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното. Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата воля". Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?
към текста >>
60.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
Иначе оплакването "Ах, колко егоистично
мислят
антропософите!
Чрез антропософията това не бива да се получава.
Иначе оплакването "Ах, колко егоистично мислят антропософите!
", което чуваме от толкова много новодошли в Обществото, няма да бъде премълчавано.
към текста >>
61.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
Чрез него хората свикнаха да
мислят
чрез природните закони и с тяхна помощ да обясняват природните явления.
От най-голяма важност е посредством антропософията да се разбере, че идеите, които човек добива чрез вглеждане във външната природа, са неподходящи при наблюдение на самия човек. Начинът на мислене, който завзе умовете на хората през последните няколко столетия на духовното развитие не успя да схване този факт.
Чрез него хората свикнаха да мислят чрез природните закони и с тяхна помощ да обясняват природните явления.
След което насочват вниманието си към човешкия организъм и мислят, че и неговото устройство могат да разберат чрез прилагането на природните закони.
към текста >>
След което насочват вниманието си към човешкия организъм и
мислят
, че и неговото устройство могат да разберат чрез прилагането на природните закони.
От най-голяма важност е посредством антропософията да се разбере, че идеите, които човек добива чрез вглеждане във външната природа, са неподходящи при наблюдение на самия човек. Начинът на мислене, който завзе умовете на хората през последните няколко столетия на духовното развитие не успя да схване този факт. Чрез него хората свикнаха да мислят чрез природните закони и с тяхна помощ да обясняват природните явления.
След което насочват вниманието си към човешкия организъм и мислят, че и неговото устройство могат да разберат чрез прилагането на природните закони.
към текста >>
62.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
Много от тези желаещи да бъдат дейни членове си
мислят
следното: "Да, ако се приемат хора в Обществото само, за да се запознаят в него с Антропософията, те отново ще го напуснат, когато научат това, което са желали и ние никога няма да има ме компактно Общество".
Необходима е добра воля, за да бъде заличено това впечатление.
Много от тези желаещи да бъдат дейни членове си мислят следното: "Да, ако се приемат хора в Обществото само, за да се запознаят в него с Антропософията, те отново ще го напуснат, когато научат това, което са желали и ние никога няма да има ме компактно Общество".
към текста >>
63.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защо хората
мислят
това?
Аз не искам да разглеждам тук по-нататък критиката, която бе направена срещу това изказване, а искам да се спра само на този начин на мислене. За днешния теоретикопознавател това наглежда извънредно лесно за доказване: понеже без очи не бихме могли да виждаме, светлината би била нещо, което е произведено чрез нашите очи. Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там.
Защо хората мислят това?
Освалд Кюлпе се издава много ясно на определено място, където говори за усещанията на сетивата. Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите. Защо казва той това за усещанията на сетивата? Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива.
към текста >>
64.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те
мислят
напълно геологически.
Геологията може да ни каже: Погледни това, което се намира на повърхността на Земята като образувания на пластове. Така както тези пластове са наслоени, те ти показват, че са станали наслоявания, в най-младите времена, че с това животински същества са намерили своя гроб, потомците на които същества още живеят на Земята, но и такива, които са измрели и които познаваме като жители на Земята само благодарение на това, че разкопаваме техните намиращи се в Земята остатъци. По този начин Геологията ни довежда до един най-долен пласт на земната повърхност, който принадлежи все още на това, което се отнася към цялата планета както черупката на яйцето към жълтъка и който ни показва, че би могъл да дължи своето възникване на едно огнено действие.
Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те мислят напълно геологически.
И интересно е да чуем думите на Гьоте, които той казва върху този долен пласт.
към текста >>
65.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така хората
мислят
, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко.
Така хората мислят, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко.
И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел. Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг. В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата.
към текста >>
66.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Отношението на такива хора е: “Другите могат да
мислят
каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос.
Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
67.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които
мислят
, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
към текста >>
68.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да
мислят
върху тях.
В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти.
Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях.
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум".
към текста >>
69.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не
мислят
за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна.
Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>
70.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Болшинството
мислят
, че това е някакъв вид устна формалност или го тълкуват в повече или по-малко остроумен смисъл.
Ето защо бе необходимо да се използуват безвредно звучащи думи за прикритие. И по тази причина произлезе изразът "Покрита ли е ложата? ", което всъщност означава: "Тук само онези ли присъстват, които знаят значението на нещата, които трябва да бъдат внедрени в бъдещето развитие на човечеството чрез Свободното масонство? " Тъй като всеки един трябваше да си каже: "Когато сме всред другите хора, никой не бива да разбере, че сме масони." Това предохранително правило, много съществено за онова време, се е запазило до нашето съвремие. Дали много масони знаят, какво се е имало предвид чрез това, е въпрос.
Болшинството мислят, че това е някакъв вид устна формалност или го тълкуват в повече или по-малко остроумен смисъл.
Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение.
към текста >>
71.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които
мислят
, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
към текста >>
72.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които
мислят
, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
към текста >>
73.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да
мислят
върху тях.
В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти.
Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях.
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”.
към текста >>
74.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не безнаказано хората от 19-ти век започват да
мислят
така грубо материално, да отвръщат разума си от всичко духовно.
Няма нищо веществено, което да не произлиза от духовното. Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли. Изцяло важи поговорката: Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре. Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически. Смисълът на поговорката е, че греховете на бащите4 си отмъщават до четвърто коляно.
Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материално, да отвръщат разума си от всичко духовно.
Каквото хората са мислили тогава, ще се изпълни. И не сме така далеч от времето, когато сред човечеството ще се появят странни болести и епидемии! Това, което наричаме нервност, ще приеме тежки форми най-късно след половин столетие. Както някога в Средновековието е имало чума, холера и проказа, ще се появят епидемии, обхващащи душевния живот, болести на нервната система в епидемични форми. Това са истинските следствия на обстоятелството, че на хората им липсва духовният жизнен център.
към текста >>
Вярват в духовния свят, но
мислят
, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни.
Но се установява, че този вид за убеждаване в безсмъртието не само е безсмислен, но в известно отношение извънредно вреден. Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини. Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят. Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти.
Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни.
Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите. Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък. Материалистът вярва, че сънува и че всеки момент ще се събуди. В камалока човекът чувства, че сънува, спи, иска да се събуди.
към текста >>
75.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В тези въвеждащи лекции трябваше да бъде показано какви пречки се изправят пред хората, които
мислят
духовнонаучно и представят духовната наука пред света.
В тези въвеждащи лекции трябваше да бъде показано какви пречки се изправят пред хората, които мислят духовнонаучно и представят духовната наука пред света.
Всеки от тях може да дойде в положението да трябва да покаже устойчивост срещу възгледи, които го пресрещат отвън.
към текста >>
76.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Някои хора хвалят тези принципи и
мислят
, че са били нещо първоначално.
Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето. Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека.
Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално.
Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>
Те вярвали, че
мислят
оригинално, но не е така.
Такива импулси се изтъкават по-нататък, това може да трае дълго време. Нека вземем за пример едно древно посвещение, това на Хераклит38. Той е излагал откритите от него истини във външни формули, които безброй хора са доразвили.
Те вярвали, че мислят оригинално, но не е така.
Оригинално можем да мислим самo когато виждаме зад нещата и може да разбираме тяхното реално значение.
към текста >>
77.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тя ще обори само тези, които не искат да
мислят
или прилагат мисленето само върху това, за което са свикнали да
мислят
.
Така е с всички неща в науката за духа.
Тя ще обори само тези, които не искат да мислят или прилагат мисленето само върху това, за което са свикнали да мислят.
Възможно е да има също и хора, които да кажат: Не искам да пътувам с влак – но с това не може да се отрече реалността на влака. Също може да има хора, които казват: Няма висши светове. Но заради това не могат да се отрекат висшите светове, те съществуват.
към текста >>
78.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не си мислете, че днес няма хора, които да
мислят
, че е много несправедливо бащата отново да приеме сина, напуснал го преди години, и с това да ощети другия син.
Представете си, че днес някой разкаже притчата за изгубения син и не съществува тълкуването, дадено от достолепната хилядолетна традиция.
Не си мислете, че днес няма хора, които да мислят, че е много несправедливо бащата отново да приеме сина, напуснал го преди години, и с това да ощети другия син.
към текста >>
79.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Много хора
мислят
, че ще станат безчувствени по този начин, но се получава точно обратното.
Освен това човекът трябва да се владее относно радост и болка. В обикновения живот той е подчинен на чувствата. Смее се, когато му се каже нещо много смешно, плаче при тъжни поводи. Ученикът обаче трябва да се вземе в ръцете си, той не бива да се оставя да бъде завладяван, а сам да владее радостта и болката.
Много хора мислят, че ще станат безчувствени по този начин, но се получава точно обратното.
По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична болка и егоистично удоволствие. Ние трябва да намерим пътя да се вмъкнем в други същества и да чувстваме с тях. Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен. Той само ще започне все по-фино да чувства.
към текста >>
80.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Точно това изказване показва колко е необходимо да се държат в тайна подобни сведения, защото едва когато хората достигнат до такава морална и интелектуална степен, че да не могат повече да
мислят
егоистично, тогава могат да бъдат споделяни с тях подобни тайни.
Можем да си го представим подобен на прозрачен диамант, но от мека субстанция. Човекът е огромен вътрешен апарат. Чрез окултното обучение той изучава, че сам работи върху развитието на своя собствен род в една висша форма. Материалистически настроеният човек много характерно забелязва, че това би било хубава работа, от това сигурно би могъл да се създаде доходен индустриален клон. В никакъв случай!
Точно това изказване показва колко е необходимо да се държат в тайна подобни сведения, защото едва когато хората достигнат до такава морална и интелектуална степен, че да не могат повече да мислят егоистично, тогава могат да бъдат споделяни с тях подобни тайни.
към текста >>
81.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Когато хората си казват нещо, което не го
мислят
така, както го казват, е същото като печата в червения восък.
Нека хвърлим поглед върху материалната действителност. Знаем, че животът ни е изпълнен с всякакви неистини.
Когато хората си казват нещо, което не го мислят така, както го казват, е същото като печата в червения восък.
Този печат остава. Всяко лицемерие, неистина, клевета остават като отпечатък във физическото тяло. Такива отпечатъци могат да се видят, когато през нощта човекът напуска физическото и етерното си тяло. Тогава идват съществата от висшите светове и ги виждат. Това не е подходящо за висшите светове.
към текста >>
82.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само
мислят
понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме.
Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще.
Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме.
И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>
83.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не
мислят
особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия.
Те имат забележителна духовна конституция. Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин. Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля. Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на мисленето. Освен тях има и други същества, които са толкова несимпатични, колкото тези са симпатични.
Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия.
За тях те са наслада, те се въргалят в тях. Родината на тези същества е Сатурн, както за другите, които описах, са Луната, Марс и Венера. Тук имаме една перспектива към висшите същества. Можем да запитаме: «Какво ни засягат всички тези същества? » Би могло да изглежда като излишно любопитство да се занимаваме с тях.
към текста >>
84.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Медиумите
мислят
, че имат работа с покойника, продължаващ да живее като дух, а всъщност това е само неговия астрален образ от Акашовата летопис.
Ако ние се обръщаме към някой човек, той се държи като живо същество. Ако ние се обърнем към Гьоте, той отговаря не само с думи, които е говорил през живота, но може да дава отговори в Духа на Гьоте. Може дори да се случи, той да чете стихове в свой дух и стил стихове, които никога не е писал. Картината на Акаша дотолкова е изпълнена с живот, че Акашовата картина продължава да действа в духа на дадения човек. За това тя може да се сгреши със самия човек.
Медиумите мислят, че имат работа с покойника, продължаващ да живее като дух, а всъщност това е само неговия астрален образ от Акашовата летопис.
Духът на Цезар може вече отново да се е въплътил на Земята, но неговия образ от летописите на Акаша може да на сеансите. Това не е индивидуалността на Цезар, а само нетленния отпечатък, който е оставил образа на Цезар в летописите на света. На тази основа е заблуждението, по време на многобройните спиритични сеанси. Ние трябва да различаваме това, което продължава своето развитие като индивидуалност. Това са много, много важни неща.
към текста >>
85.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Когато майката и детето се учат да
мислят
съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл.
Може да възникне въпроса: съществува ли в тях някаква връзка, която няма да се прекъсне след земния живот? Да, такава връзка има. И тя е много тясна и здрава, отколкото всяка друга връзка, която може да съществува на Земята! Майчината любов има поначало животински характер, в нея има нещо от рода на природния инстинкт. С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна.
Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл.
Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока. Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени. Душевните качества, душевните мисли, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
към текста >>
86.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Често
мислят
, че човекът се подчинява на ненарушим закон на кармата, с който нищо не можеш да направиш.
Често мислят, че човекът се подчинява на ненарушим закон на кармата, с който нищо не можеш да направиш.
За обяснение действието на този закон ще направим сравнение от ежедневния живот. В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи. Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела. Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка.
към текста >>
87.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Те започнали да
мислят
, как да открият средство за да го спасят.
В нашите митове и легенди, където е заложена дълбоката мъдрост предадена на посветените, се съхранили спомените за това. аз имам в предвид мита за смъртта на Балдур. Този германски бог на Слънцето и светлината, веднъж видял сън, който му предвещавал скорошна смърт. Това много натъжило Боговете, ръководителите, които много обичали Балдур.
Те започнали да мислят, как да открият средство за да го спасят.
Майката на бог Фриг получила твърда клетва от всички същества на Земята, че никой от тях няма да убие Балдур. Всичките се заклели, и затова им се сторило, че е невъзможно Балдур някога да умре. Веднъж когато боговете играели, по време на игрите хвърляли на Балдур всевъзможни предмети, но не можели да го наранят. Те знаели, че той е неуязвим. Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур.
към текста >>
88.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Хората, както изглежда, често
мислят
, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите.
Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите.
Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат. Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове. Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие. Розенкройцерът води хората в процеса на създаване на човечеството и очаква, че чувствата след това ще възникнат от само себе си. Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато душата прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това.
към текста >>
89.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Какво иначе да
мислят
за тях?
Нашият свят отново се нуждае от такова задълбочаване. Но така вие виждате и начина, по който трябва да работим, виждате че външната агитация съвсем не може да е попътен вятър за теософското световно движение. Ако се изправяме пред хората само с догми и се опитваме да им ги обясним, то тогава вие бихте били напълно прави, ако ни кажехте, че това са само фантазии. Едва този човек, който проникне дълбоко в това, което може да предложи теософското движение, и е способен да го обгърне от всички страни, постепенно ще разбере теософските истини. Не е нужно да се удивляваме когато привържениците на материалистични течения намират нещата, които казваме за безумство.
Какво иначе да мислят за тях?
И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда? Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото. Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски. Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука.
към текста >>
90.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Можете да проследите и в практиката колко изопачено
мислят
и действуват хората.
Съвсем не е нужно да напомням, че всички проповеди за несебичност звучат тъкмо в нашето време толкова смешно, във времето на най-високо потенцирания егоизъм, в което всеки се опитва да заграби възможно повече от това, което е основано в социалния ред. Тази "несебичност" ще послужи единствено човек да се заобиколи съвсем с вихрушка от илюзии. Ако не помислите основно за това, може би няма да повярвате колко хората днес са обгърнати от илюзии, които именно посредством теории съвременниците ни се оставят да бъдат понесени от вихрушка от илюзии. Социални теории се създават и се проповядват от професори и не професори. Но тъкмо голяма част от теориите за социалните лекарства на общественото тяло не са нищо друго освен израз на "Psychopathia professoralis".
Можете да проследите и в практиката колко изопачено мислят и действуват хората.
Къде не сте виждали общество или комуна, в което хората да не разсъждават за едно или друго лекарство, например срещу безработицата. Там, където има безработица, там има и глад. Как обаче да направим така, че да тя да се премахне? И тогава се взима решението: на хората трябва да се даде работа. И се изнамира нещо, за да се даде на хората работа, занимание, за да могат да изкарат пари и да си купят каквото искат.
към текста >>
Така че това което се оповестява чрез теософията биха могли да разберат и тези, които
мислят
задълбочено върху тях.
Но за да вижда тези истини ясновидството не се нуждае от нищо. За това е достатъчен обикновения човешки разум, когато се прилага правилно в достатъчно обхватен план. Който казва, че това което се съобщава в окултните доклади може да се разбере само, от ясновидец, той просто не използва достатъчно разума си. Всичко, което може да се съобщи като резултат от духовно проучване, може да се разбере, ако човек пожелае да го осмисли основно. Човек единствено не може да открие окултни истини с разума си, за това е нужно ясновидство.
Така че това което се оповестява чрез теософията биха могли да разберат и тези, които мислят задълбочено върху тях.
към текста >>
91.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Не
мислят
за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа. Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли.
Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
към текста >>
92.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Само днес хората
мислят
, че такива думи, като "Адам изпадна в сън ", стоят там случайно.
Това е резултат на такова астрално виждане. И не напразно в самото Битие се казва, че Раят и това, което въобще се описва в началото на Библията, е било виждано. Но трябва първо да се научим да четем добре Библията и тогава ще разберем, колко знаменателно и дълбоко рисува тя това пълно с тайнственост състояние на своите описания. Така както днес хората учат за Рая за началото на Библията, така не са учили хората в миналото. Тогава се е обръщало внимание, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията.
Само днес хората мислят, че такива думи, като "Адам изпадна в сън ", стоят там случайно.
Но те не стоят там случайно. Всяка дума в Библията има дълбоко значение и само онзи може да разбере Библията, който знае да цени всяка отделна дума в нея. Това е следователно първото. Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите упражнения а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение. В какво се състоеше това древно посвещение?
към текста >>
93.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И хората си
мислят
: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система?
След това се изрязва една малка пластинка, която може да се прокара точно през екваторната линия на тази маслена сферичка, така щото тя бива разделена на две половини. Отгоре се забожда една карфица и започва да се върти. От малката сферичка се отделя първо една капка, която се върти около по-голямата като едно външно тяло. После се отделя втора, трета капка, и накрая в средата остава една по-голяма капка, около която се въртят по-малките. Ето ви една планетарна система в малък мащаб, казва се.
И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система?
Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл. Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос.
към текста >>
94.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Именно това се възразява от страна на тези, които
мислят
материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса?
Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс?
Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса?
Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него. След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце.
към текста >>
95.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
"Тези учени
мислят
, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден.
А когато разбира не само своя собствен Аз, а и Аза на другите хора, когато се научи да разбира напълно вътрешно един човек, тогава той ще принадлежи на човешкото царство. Вие ще разберете най-добре, че днес човекът може да разбира едвам минералното царство, когато размислите следното. Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни. Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални същества, защото нямат никаква представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго. Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра, кислород и водород!
"Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден.
Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство. И както от минералите прави сгради, както днес използува силите на минералното царство, така един ден, познавайки добре силите на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на помощ природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше. Обаче, ако тази възможност за създаване на живи същества в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия.
към текста >>
96.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Фактът, че днес хората
мислят
по определен начин, е последица от това, което душите са изживяли в древен Египет.
Мъдростта ръководи света.
Фактът, че днес хората мислят по определен начин, е последица от това, което душите са изживяли в древен Египет.
Нека да навлезем в дълбоките тайни, лежащи в основата на различните културни течения. Досега само отдалеч поглеждахме към тези тайни, защото примерът с Мадона като едно ново проявление на Изис, както и това, което казахме във връзка с мумифицирането, е само едно начално загатване относно истинската същност на тези дълбоки духовни връзки. Обаче ние ще навлезем още по-навътре в тези отношения, ще разгледаме не само външните проявления, но и това, което лежи в техните основи.
към текста >>
97.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Да, приблизително така
мислят
и говорят нашите съвременници.
Да, приблизително така мислят и говорят нашите съвременници.
Но дали те са прави? Едва ли някога ще има по-суеверни хора от днешните теоретици на Космоса, от днешните астрономи, и едва ли някога хора та ще са свидетели на по-голям фанатизъм от техния! Вероятно бъдещите поколения ще са малко по-толерантни и ще казват: След XV и XVI век хората изгубиха съзнанието, че има един друг, духовен свят, и че в духовния свят човекът има други гледни точки, други перспективи, и че според тях подреждането на небесните тела трябва да изглежда иначе, а не както повелява чисто физическото наблюдение. Вярно е, че за определен период от време хората трябваше да съсредоточат вниманието и усилията си главно върху физическия свят, но идват други епохи, когато те отново ще си спомнят, че съществува и един друг, духовен свят и отново ще изпитат потребност от първоначалната гледна точка, от първоначалната космическа перспектива.
към текста >>
98.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да
мислят
, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите. От този момент нататък, включително и през Атлантската епоха, се извърши съединяването на тази троична формация с Аза.
Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
към текста >>
99.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да
мислят
, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме. През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии.
Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии.
към текста >>
100.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето защо съвременните богослови
мислят
, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго.
От самото начало на това Евангелие се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*. /* Р. Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао.
Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго.
Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.
към текста >>
101.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Онези разбират днес развитието на Християнството, които
мислят
по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености!
Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия". Такива хора могат да вярват, че са християни, те могат по своему постоянно и постоянно да повтарят: "останете далече от нас с вашето духовно познание, ние имаме Христа в евангелията, ние не искаме да знаем нищо за вашата работа, която прилагате към евангелията". Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството.
Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености!
Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията.
към текста >>
102.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да
мислят
и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно.
Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз.
В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно.
Ето защо извънредно трудно е за обикновеното съзнание да се пренесе в онази чудесна първа следатлантска културна епоха и да се отъждестви с една душа живееща тогава. Вчера ние видяхме, как чувството в миналото е било съвършено различно устроено, как хората са чувствували душата на светлината да се влива през тяхната кожа от всички страни и с това са могли да съберат опитности от окръжаващия ги свят, които днес са затворени за човека. Обаче с всичко това е било свързано и нещо друго.
към текста >>
Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да
мислят
или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света.
В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес. Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той.
Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света.
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически.
към текста >>
Но в това най-високо съвършенство можаха да
мислят
само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света.
Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост.
Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света.
И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието. Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха. Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи. И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман.
към текста >>
103.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да
мислят
логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги.
Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Тези Учители също не можеха да
мислят
логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да
мислят
логично и да откриват моралното.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
104.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да, този път ще стане достояние на всички, фактът, че Буда живя на Земята, даде на хората възможността да
мислят
правилно!
Ето защо настъпи единствено по рода си събитие, когато този Бодисатва се превърна в Буда, който сега проповядваше това, което в миналото просто вливаше в човечеството; с други думи: Сега той изгради такова физическо тяло, което беше в състояние да поражда от самото себе си онези сили, които по-рано можеха да се вливат единствено от горе. Първото човешко тяло от този род беше изградено от същия този Гаутама Буда. За пръв път в света доби индивидуален облик всичко онова, което по-рано се вливаше от горе. Подобно събитие има големи и необозрими последици за цялото планетарно развитие на Земята: Когато вливаните от горе хилядолетия наред духовни въздействия, се въплътят в един човек Защото сега се поражда една сила, която може да стане достояние на всички хора. В тялото на Гаутама Буда са скри ти причините, благодарение на които бъдещето човечество ще усвои докрай осемстепенния път.
Да, този път ще стане достояние на всички, фактът, че Буда живя на Земята, даде на хората възможността да мислят правилно!
На Буда се дължи и всичко, свързано с тази страна на общочовешката еволюция; всичко, което рано или късно ще отведе цялото човечество в т.н. осемстепенен път. Това, което Буда имаше в себе си, той го даде като духовна храна на всички.
към текста >>
105.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да
мислят
.
Тук става дума за следното: В образа на Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, Заратустра отново можеше да разгърне своите могъщи сили и да предостави на човечеството в една обновена форма всичко онова, което той вече му беше дал през миналите епохи. За тази цел той трябваше да мобилизира всичките си сили от миналото. Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия. Така Евангелието на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра. Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни.
И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят.
Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша. Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото. На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили.
към текста >>
106.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И какво би се получило, когато такива хора не могат да бъдат излекувани от мнението, че застъпват истината, когато се отвращават от всички, които
мислят
по различен начин и когато духовният живот просто не може да покълне в тяхно присъствие?
И какво би се получило, когато такива хора не могат да бъдат излекувани от мнението, че застъпват истината, когато се отвращават от всички, които мислят по различен начин и когато духовният живот просто не може да покълне в тяхно присъствие?
Тогава все по-многобройни биха ставали онези хора, които не биха могли да слушат възвестяването на духовните факти, както това е било до сега в едно или друго духовно направление. Все по-малко биха били онези, които ще отиват там, където могат да се чуят подобни неща. И ако не би съществувал антропософският светоглед, тези хора просто не биха имали нищо, никакъв подобаващ отговор за техните духовни потребности; те биха пропадали, защото нямаше да разполагат с никаква храна. Обаче не зависи от волята на отделния човек, под каква форма ще се получава духовната храна; това зависи от развитието. Сега ние сме стигнали до момента, когато духовните стремежи на човека изискват една истинска интерпретация на Евангелията.
към текста >>
107.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Поради причината, че само в хората са можели да развият способностите, които иначе изобщо не биха могли да развият: способността да
мислят
, да си представят нещо в мислите така, че тези мисли да са свързани с различаването.
Сега бихте могли да кажете: когато стана ясновиждащ, след това вече самостоятелно ще завоювам способността за логическо мислене. Това не е вярно. Защо боговете изобщо са позволили на хората да се появят?
Поради причината, че само в хората са можели да развият способностите, които иначе изобщо не биха могли да развият: способността да мислят, да си представят нещо в мислите така, че тези мисли да са свързани с различаването.
Тази способност може да бъде изработена само на нашата Земя; преди нея изобщо я е нямало тук и можа да възникне само защото беше създаден човекът.
към текста >>
Така че това, което
мислят
хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове.
Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили. Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения.
Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове.
Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли. Това, което слиза от висшите светове, изобщо никога не би получило формата на мисли, ако човекът не би могъл да му придаде тази мисловна форма. Който не иска да мисли на Земята, отнема на боговете това, на което разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на Земята. Човек може да постигне това само в такова въплъщение, в което той възнамерява наистина да работи мисловно.
към текста >>
Опасността е много голяма, защото
мислят
, че се държат за нещо по-добро, че виждат неща, които друг не вижда.
Нищо не може толкова силно да подхранва лъжовността, като чистото визионерско ясновиждане, което не е обгърнато и контролирано от мисълта. От друга страна, такова ясновиждане подхранва и друго качество, а именно – известна самонадеяност, известно високомерие, което може да доведе до мания за величие. И колкото по не се забелязва, толкова по-опасно е то.
Опасността е много голяма, защото мислят, че се държат за нещо по-добро, че виждат неща, които друг не вижда.
И тогава обикновено съвсем не разбират, колко дълбоко е това, което граничи с манията за величие и колко дълбоко е загнездено в душата. Това по определен начин не се забелязва, особено поради това, че хората с безусловна убеденост се кълнат във виденията си и не търпят никакви възражения, така че може да се види, как хора вярват и на най-глупавото свидетелство, само защото им е съобщено от астралния план. На тях съвсем нямаше да им хрумне да приемат на вяра такива неща, ако са им казани от човек на физически план, но с робска доверчивост вярват на това, което им се казва от астралния план. Който се отучи от това, няма да се подаде на всевъзможни измами и мистификации. Но ако не се развива стремежът да се проверява, а преобладава желанието да се убеждаваме по удобен начин, ще се подадем.
към текста >>
108.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да
мислят
духовно.
Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид.
Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно.
Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме. И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм. И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл. Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък.
към текста >>
Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват,
мислят
, желаят и действат.
Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност. Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите. Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“. Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа. В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност.
Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат.
В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение.
към текста >>
109.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които
мислят
, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите.
Разбира се, ще дойдат времена, когато за Христос ще знаят само в кръговете, където се признава духовната наука, благодарение на която стават разбираеми думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! “[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци.
Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите.
Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети.
към текста >>
Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да
мислят
, че не вярват в никакви авторитети.
Разбира се, ще дойдат времена, когато за Христос ще знаят само в кръговете, където се признава духовната наука, благодарение на която стават разбираеми думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! “[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци. Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите.
Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети.
Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети. Именно от Христовото събитие трябва да можем по сериозен повод, да казваме сериозни думи, за да се научим да усещаме призванието си като антропософи.
към текста >>
110.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онова, което е важно сега следователно е да се схване духовното учение с пълно съзнание, а не да се хвърля пясък в очите на съвременниците и да се карат да
мислят
, че дяволът на материализма не съществува.
Необходимо е, както често съм подчертавал тук, да се схване този факт с много ясно съзнание, да се знае, че това е така. Човечеството ще дойде до истинско излекуване само когато човек така напълно работи в живота на духа, че му е абсолютно ясно какво петата Следатланска епоха има за цел да изтръгне напълно материализма от общата еволюция на човечеството. Всяко по-духовно същество трябва да противостои на материализма. В предишни лекции съм говорил за това какво хората от петата Следатланска епоха трябва да се научат да посрещат това ще рече да срещат напълно съзнателно и да се борят срещу злото, надигащо се в еволюцията на човечеството. Така както в Четвъртата Следатлантска културна епоха задачата бе в борбата с раждане и смърт, така ние сега сме пред огромна борба със злото.
Онова, което е важно сега следователно е да се схване духовното учение с пълно съзнание, а не да се хвърля пясък в очите на съвременниците и да се карат да мислят, че дяволът на материализма не съществува.
Материализмът ще продължава все още за известно време. Онези, които боравят с тези неща не по правилния начин знаят за събитието на новото появяването на Христос така добре, както и аз, обаче боравят с това събитие по различен начин.
към текста >>
Това братство разпространява учението на материализма; то се грижи щото хората да
мислят
чисто материалистични мисли.
Ние тук си представяме областта на такова едно безвредно човечество /по-големия кръг/. Както вече казах, на това човечество не му е съвсем ясно духовния свят; отклонени от своя път чрез материализма, хората не са сигурни как трябва да се отнасят към духовния свят. Те особено не са наясно как би трябвало да действуват по отношение на онези, които са минали през портата на смъртта. Нека да предположим сега, че областта на такова едно братство е тук /малкия кръг, зеленото/.
Това братство разпространява учението на материализма; то се грижи щото хората да мислят чисто материалистични мисли.
По този начин това братство създава души, които остават в земната сфера след смъртта си. Те ще станат една духовна клиентела за ложата /виж рисунката, оранжевото/. Това означава, че са създадени мъртви хора, които не могат да напуснат земната сфера, но ще остават на земята. Ако са направили правилните подготовления, те ще могат да бъдат задържани в ложите. По този начин следователно се създават ложи, които съдържат както живи, така и мъртви, ала мъртви, които са свързани със земни енергии.
към текста >>
111.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Дори да не го поставят в думи, хората днес
мислят
, че би трябвало да предпочитат да оставят живота точно такъв, какъвто е бил досега.
Така духът работи върху нашето вътрешно същество. Но някой може да каже: Повод за голямо безпокойство е, че вниманието започва да се насочва към такива неща. Нима човешките същества досега не съществуваха напълно щастливо между двете граници, в жизненото пространство, което се простира между Малкия и Големия Пазач на Прага? В края на краищата духовните Същества, за чието съществуване хората досега са нямали понятие, са се погрижили добре за тяхното благополучие; не може ли това да продължи така?
Дори да не го поставят в думи, хората днес мислят, че би трябвало да предпочитат да оставят живота точно такъв, какъвто е бил досега.
Те казват: Ако искаме да погледнем в себе си, ние ще станем съзнателни за това как светлината и тъмнината се смесват вътре в нас. Досега духовните Сили са се грижили всичко това да продължава така, както би трябвало; ако ние сега се опитаме да се намесим, може да навредим, така че е по-добре да оставим това на мира. Отношението на много хора днес е, че те ще продължат яденето и пиенето и ще оставят всичко друго на боговете.
към текста >>
112.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В обикновения живот Азът не е нищо друго освен съвкупността от мнения и чувства, свързани с нашата личност и повечето хора ще открият, че е извънредно трудно да
мислят
, да чувстват или да искат нещо, ако веднъж се оставят да бъдат напуснати от онова, което животът е направил от тях.
Необходими са определени тънкости в нашите опитности, ако ще се издигаме съзнателно във висшите светове. Този пример също ни показва колко оправдано беше казаното в лекцията вчера, че когато се издига в Макрокосмоса, човек винаги се изправя пред опасността да изгуби своя Аз.
В обикновения живот Азът не е нищо друго освен съвкупността от мнения и чувства, свързани с нашата личност и повечето хора ще открият, че е извънредно трудно да мислят, да чувстват или да искат нещо, ако веднъж се оставят да бъдат напуснати от онова, което животът е направил от тях.
Съответно преди да опитаме издигане във висшите светове е много важно да бъдем запознати с онова, което духовният изследовател вече е изнесъл наяве. Следователно отново и отново се под-чертава, че никой, който има опит в тази област, не ще помогне да води някой друг към висшите светове, докато последният не е схванал чрез разума си, чрез своята обикновена, здрава способност на преценка, че заявяваното в Духовната Наука не е безсмислица. Напълно възможно е да се формира здрава оценка за откритията на духовния изследовател. Въпреки, че не е възможно лично да се изследва в духовните светове без виждането на ясновидеца, може да се формира здрава преценка що се отнася до коректността или погрешността на съобщаваното от онези, които са способни да виждат. На тази основа ние можем да изучаваме живота и да наблюдаваме дали твърденията, направени от духовния изследовател, го правят по-разбираем.
към текста >>
113.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Не те са длъжни да
мислят
, чувствуват и проявяват воля, а Христос в тях е Този, който ще мисли, чувствува и т.н.; и то не за друго, а за да не бликне от тях това, което живее в техните страсти и инстинкти, а онова, което се излива в тях като сила на Христос.
Той говори за „угасяване", за „заличаване" на Азът. А точната дума, с която си служи е „Entwertung", т.е. един вид „лишаване от битие". Прочетете в неговата „Немска теология", как той описва мистичния път към вътрешния свят на човешкото тяло, как този, който иска да проникне в своята телесна природа, не се ръководи вече от своя Аз, а от Христос, с Когото се чувствува едно цяло. Да, подобни мистици просто искаха да премахнат своя Аз.
Не те са длъжни да мислят, чувствуват и проявяват воля, а Христос в тях е Този, който ще мисли, чувствува и т.н.; и то не за друго, а за да не бликне от тях това, което живее в техните страсти и инстинкти, а онова, което се излива в тях като сила на Христос.
Ето защо и апостол Павел казва: „Не аз, а Христос в мен! "
към текста >>
114.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да
мислят
, че са разбрали всичко.
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко.
Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с помощта на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят. Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния. Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили.
към текста >>
115.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
В противен случай, когато официалната наука остава само при външните факти от сетивния свят, се получава така, че всичко, което хората
мислят
и предполагат за физическите процеси, няма нищо общо с истината.
Да, всичко трябва да бъде старателно премислено, за да разберем, че за окултното изследване, раждането и смъртта при човека са нещо коренно различно, отколкото са те при бозайниците или при птиците. Тези процеси могат да бъдат проучвани, само ако хората отново насочат поне малко вниманието си към източниците и резултатите на духовното изследване.
В противен случай, когато официалната наука остава само при външните факти от сетивния свят, се получава така, че всичко, което хората мислят и предполагат за физическите процеси, няма нищо общо с истината.
Цялата днешна теоретична наука е една фантастна измислица, възникваща от механичното комбиниране на външните факти според техния видим образ. В много области от живота тъкмо външните факти изискват една вярна трактовка, едно правилно интерпретиране; но официалната наука не е в състояние да го направи.
към текста >>
116.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче Архангелите далеч не са такива Същества, които
мислят
само с помощта на математически представи; напротив, човекът е толкова несъвършен, че може да си представи дейността на Архангелите само чрез такива абстракции, каквито са математическите истини.
Обаче Архангелите далеч не са такива Същества, които мислят само с помощта на математически представи; напротив, човекът е толкова несъвършен, че може да си представи дейността на Архангелите само чрез такива абстракции, каквито са математическите истини.
Те представляват нещо, което е съвсем „нормално“ както за човека, така и за Духовете на Народите. Сега Вие следва да направите извода, че Архангелите съвсем не се интересуват от външния физически свят, до който човекът стига с помощта на своите сетива. Следователно, за Архангелите светът не съществува в онази физическа форма, чрез която той се открива на човека. И така, ако изключите от Вашия образ на света това, което съществува само като физическо усещане, ако отстраните всичко, което сте приели в себе си чрез външните възприятия, тогава Вие изключвате от Вашия образ на света именно онова, от което Архангелите въобще не се интересуват.
към текста >>
117.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Днес хората лесно смесват начина, по който те
мислят
върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници.
Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух.
И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
към текста >>
118.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това, което те
мислят
, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано.
Ние не ще разберем целия величествен и драматичен процес на сътворението в седем дни, ако не извикаме пред душата си тези подробности. Когато ги извикаме пред душата си, тогава цялото ще ни се яви като една чудесна, мощна космическа драма. Какво трябва всъщност да кажем? Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа. Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене.
Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано.
Но сега ни се показва нещо друго. За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане. В душата ви нахлува комплекси от представи. Така в душата на Елохимите възникват; ха-шамаим и ха-арец.
към текста >>
Така това, което те
мислят
, беше действително в същото положение, в което са вашите комплекси от представи, когато се събуждате от сън и ги събуждате във вашата душа.
Но сега ние знаем още вчера изтъкнахме това -,че в своето развитие тези Елохими са минали през Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване.
Така това, което те мислят, беше действително в същото положение, в което са вашите комплекси от представи, когато се събуждате от сън и ги събуждате във вашата душа.
Тогава вие можете да ги гледате един вид психически-духовно, можете да кажете, какви са те вие можете да кажете: Когато сутрин се събуждам и отново намирам това, което се е настанило в моята душа, аз мога да го опиша, как то изглежда. Така за Елохимите можеше да бъде описано това, което се получи сега, когато ако бих се изразил твърде грубо след това си казаха: сега искаме да размислим това, което се явява в нашата душа, когато си спомним за всичко онова, което е станало през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояния. Искаме да видим, как то изглежда в нашия спомен. И то изглеждаше така, че е назовано с думите "тоху-ва-боху"; то можеше да бъде изразено с един образ, както току що описах с лъчи, които изхождат от един център и отиват в пространството, след което отново се връщат към центъра, така щото елементите се вълнуват в тези силови лъчи един през други. Следователно Елохимите можеха да си кажат приблизително: така значи изглежда то, след като сме го довели до тази точка.
към текста >>
119.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Антропософията е здраво обоснована в себе си и онези, които
мислят
, че могат да я опровергаят, съвсем не я познават.
Това, което от цялата област на модерната наука би могло да се каже, то изглежда пред източниците на антропософското изследване като истински дилетантизъм. За да вземем под внимание някои неща, които възникват от тази страна, аз ще започна някога /а именно първо в моя цикъл в Прага, който ще държа през следващата пролет/ да говоря не само за това, с което може да бъде обоснована Антропософията, но /за да могат да се успокоят модерните чувства/ и за това, как може да бъде оборена Антропософията. Ето защо моят цикъл в Прага ще бъде предшествуван от две публични сказки, от които едната е назована: Как се оборва Антропософията? и втората: Как се обосновава Антропософията? Тези сказки аз ще изнеса след това и на други места и хората ще видят тогава, че ние самите можем да кажем всичко, че имаме съзнание за всичко, което може да се възрази от този или онази страна против това, което се учи на антропософска почва.
Антропософията е здраво обоснована в себе си и онези, които мислят, че могат да я опровергаят, съвсем не я познават.
Това достатъчно ще бъде показано с течение на времето. Относно онова топлинно състояние на стария Сатурн бих могъл да изтъкна още някои забележки, които направих в моята книга "Тайната наука", с които могат да се успокоят и онези,които се чувствуват принудени да направят възражения против това изхождайки от тяхното научно възпитание.
към текста >>
120.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да
мислят
.
Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година.
Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят.
Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край. Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето.
към текста >>
Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да
мислят
, но не довеждат нещата до край.
Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година. Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят.
Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край.
Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето. И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
към текста >>
121.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И за да убеди себе си какво
мислят
неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"?
И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"?
към текста >>
122.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За хората, които
мислят
антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души.
За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души.
На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край.
към текста >>
123.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Работите ще тръгнат наистина скоро, и по-скоро, отколкото си
мислят
хората, и духовно научните представи трябва да станат привични за нашите съвременници под натиска на естественонаучните факти.
Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна организация. И тук човек, опиращ се на естественонаучни данни, достига до забележителен образ. Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон. Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон". Кентавърът пак е тук.
Работите ще тръгнат наистина скоро, и по-скоро, отколкото си мислят хората, и духовно научните представи трябва да станат привични за нашите съвременници под натиска на естественонаучните факти.
към текста >>
124.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Как е трябвало да
мислят
хората, които са чувствали това?
Как е трябвало да мислят хората, които са чувствали това?
Когато те се оглеждали във великите водещи фигури от човешката история в дохристиянската епоха или, по-добре да кажем, в до-гръцката епоха, как е трябвало да гледат те на всички тези, които ние характеризирахме като инструменти на съществата от висшите йерархии? Даже гърците още е трябвало да си кажат: "При нас това е дошло чрез хора, в които са се вливали свръхчовешки божествени сили". И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества. Тогава си представяли, че синовете на боговете се съединили с човешките дъщери, за да доведат духовното до физическия план. Синовете на боговете, богочовеците, тоест такива, които са били свързани със своето същество с божественото, са виждали хората в тези древни времена.
към текста >>
125.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че
мислят
и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми.
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време. Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията.
Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми.
Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции. Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата. До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин. Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си. Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично.
към текста >>
126.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да
мислят
мисловното съдържание на Евангелията.
Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор. Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията. Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли.
В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията.
Едва сега те могат да се оставят под въздействието на цялостното духовно съдържание на Евангелията. Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век. Това е събитието, което можем да обрисуваме пред нашата душа приблизително по следния начин. Ако свържем още веднъж нещата с Мистерията на Голгота, оказва се, че тогава онзи Христос, който възкръсна от гроба на Голгота, остана свързан със Земята, остана свързан така, че можа непосредствено да обхване всяка отделна човешка душа и да пробуди във всяка отделна човешка душа Аза до една по-висока степен на съществуването. Когато говорим по този начин за Мистерията на Голгота, можем да кажем, че Христос стана Дух на Земята.
към текста >>
Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да
мислят
върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство.
Докато Йоан Кръстител казваше: Променете настроението на душите, царствата небесни са вече близо; приемете човешкия Аз, който вече няма нужда да се излъчва, за да премине в духовния свят – с това ясно и просто е казано за какво става дума, казано е, че със събитията от Палестина е дошло времето, когато свръхсетивното може да просияе в човешкия Аз, така че небесата да слязат до човешкия Аз – докато по-рано Азът трябваше да се потопи в безсъзнанието, за да стигне до тях. Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа. Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи.
Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство.
Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време. Той е мислил за едно скорошно идване на Царствата небесни на Земята. Това беше една слабост на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята.
към текста >>
127.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но когато стигнат дотам, да казват: Вижте, Христос дава само четвъртия принцип, обаче има Духове, които дават шестия и седмия принцип – тогава хората, които
мислят
така по отношение на Христос, всъщност ще се кланят на Антихриста и ще го издигнат на своя герб.
Ако хората останат при това и си кажат: Ние трябва да извлечем от луциферическите Духове само онова, към което гледаме нагоре така, както гледаме надолу към нашата по-низша природа – те ще постъпят правилно.
Но когато стигнат дотам, да казват: Вижте, Христос дава само четвъртия принцип, обаче има Духове, които дават шестия и седмия принцип – тогава хората, които мислят така по отношение на Христос, всъщност ще се кланят на Антихриста и ще го издигнат на своя герб.
към текста >>
Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си
мислят
: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е бродил от едно небесно тяло на друго небесно тяло.
Ето защо е толкова важно да се знае как стоят нещата от гледна точка на Духовната наука. По повод на Коперниковата теория, която, така да се каже, извади Земята от нейната неподвижност и я приведе в едно непрекъснато движение около Слънцето и показа, че Земята е една нищожна прашинка в Космоса, вече се задава въпросът: Добре, но как християнската идея ще застане редом с тази теория? – Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си към Кръста на Голгота и към Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята. Тогава би могло да се каже още: Земята изглеждаше на хората достойна да носи Кръста на Голгота!
Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си мислят: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е бродил от едно небесно тяло на друго небесно тяло.
Но понеже другите небесни тела са много по-големи от Земята, би било странно Богочовекът да е извършил своето спасително дело върху малката Земя! – Така смяташе един северен учен. Той мислеше: Както една велика драма, вместо да бъде представена на една столична сцена, се играе на една сцена в предградията или в един селски театър, така изглежда и драмата на Христос. Той казваше: Безсмислено е най-великата драма на света да не бъде представена на едно голямо небесно тяло. Може ли едно грандиозно представление да не се изиграе в един великолепен театър, а в някакъв мизерен селски театър!
към текста >>
128.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Не само това, което високо развити френски или руски личности излъчват, бива усещано в съответната част на Земното кълбо; на цялата Земя бива усещано това, което хората
мислят
и чувствуват, независимо къде се намират те.
По отношение на такъв род познания някой би могъл да възрази: Какво ни засягат тези неща? Но тъкмо едно такова възражение е направо нелепо, защото човекът е свързан с духовните процеси, които стават около него и някои окултисти забелязват, че начинът, по който действуват, се определя от това, че те ги виждат. Но духовните процеси действуват и в другите хора, които не виждат. Всичко, което става в духовната област, действува съвместно.
Не само това, което високо развити френски или руски личности излъчват, бива усещано в съответната част на Земното кълбо; на цялата Земя бива усещано това, което хората мислят и чувствуват, независимо къде се намират те.
Всичко, което става в духовния свят, има своето влияние върху нас и ние постигаме правилния усет за нещата едва тогава, когато знаем, че душата е поставена в духовния свят така, както белите дробове са поставени във въздуха.
към текста >>
129.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да
мислят
за перспективата на бъдещето.
Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да живеят в бъдещето. Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт.
Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето.
За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света. Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък. Хората ще станата като впрегатни животни. И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора.
към текста >>
130.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо и това биха отрекли само тези, които
мислят
абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора.
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора.
Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени. И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа. Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния? И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>
131.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Да, започва епохата, в която хората и то още в мига на своите постъпки и действия -, ще имат едно предчувствие, или може би направо един ясен образ, едно усещане за кармическото изправяне на всичко онова, което те
мислят
, чувствуват или вършат.
Всичко това ще поражда у него едно изключително впечатление. Той ще си каже: Аз не бих могъл да допусна, че съм изправен пред един спомен за нещо, което вече съм извършил; и въпреки това, нещата изглеждат така, сякаш се отнасят до мои лични изживявания. Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение към душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му живот. Ако е вникнал в антропософските истини, човекът ще разбере за какво става дума; другата възможност е да изчака срещата си с антропософията, защото едва тогава той ще стигне до едно истинско обяснение на нещата. Обаче антропософът ще знае: Това, което сега ти виждаш като една последица от твоите действия, е всъщност един образ, който ще се разгърне заедно с теб през следващите години; ти просто предварително виждаш кармическото изправяне на твоите действия!
Да, започва епохата, в която хората и то още в мига на своите постъпки и действия -, ще имат едно предчувствие, или може би направо един ясен образ, едно усещане за кармическото изправяне на всичко онова, което те мислят, чувствуват или вършат.
към текста >>
132.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да
мислят
за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“.
Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления. Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни.
И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“.
И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област.
към текста >>
И затова си
мислят
, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните.
Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня. Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето.
И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните.
към текста >>
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си
мислят
, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот.
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот.
И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
към текста >>
Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да
мислят
сериозно.
3 Мнозина днес биха желали с особено удоволствие и бързо да усвояват ученията на духовната наука. Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка. Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава.
Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно.
В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н. И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали. Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука. Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед. Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на изтока, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация.
към текста >>
И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си
мислят
, че напълно са разбрали.
3 Мнозина днес биха желали с особено удоволствие и бързо да усвояват ученията на духовната наука. Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка. Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава. Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н.
И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали.
Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука. Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед. Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на изтока, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация.
към текста >>
Също и някои антропософи често си
мислят
, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука.
Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка. Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава. Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н. И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали.
Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука.
Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед. Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на изтока, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация.
към текста >>
133.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато започнат да следват този съвет и да
мислят
за това: Защо съм пожелал този живот?
Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония. И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка. Естествено не всички хора ще пожелаят тази болка. Но хората, които днес са материалисти, в следващата си инкарнация ще започнат да разбират своето вътрешно съкрушение, пустота и болка, когато последват изискванията, съвета на тези, които тогава ще могат да знаят и ще им кажат: Представете си, че сте поискали този живот, който сега искате да отхвърлите.
Когато започнат да следват този съвет и да мислят за това: Защо съм пожелал този живот?
– тогава ще си кажат: Да, може би съм живял в една инкарнация, когато съм си казвал: Какво, друг живот ли, друго прераждане ли? Глупости! Как може да се вярва в такова нещо! Този живот е достатъчен сам за себе си. Никакви сили не се предават в някакъв друг живот.
към текста >>
134.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да
мислят
за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека.
Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така. И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки.
Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека.
Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н.
към текста >>
135.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Да
мислят
по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора.
Да мислят по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора.
Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот. Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща към вечните божествено-духовни сили, които оживяват света. Тогава във вътрешния мир със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност. С помощта на такива мисловни упражнения ще станем съзнателни за вечната духовна същност. Това е от изключително значение.
към текста >>
136.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Сравнете начина, по който можете да чувствувате, когато сте прекарали няколко години духовен живот в една работна група за Духовна Наука; сравнете начина, по който чувствувате, по който мислите, сравнете го тогава с начина, по който сте чувствували и сте мислили по-рано или по който чувствуват и
мислят
хората, които не се интересуват от Духовната Наука: Духовната Наука означава не само усвояването на едно знание; Духовната Наука означава едно възпитание в превъзходен смисъл, едно самовъзпитание на нашата душа.
В нашите срещи ние работим духовно едни с други; ние чуваме в тях не само тези или онези истини, които ни казват, че съществуват различни светове че човекът се състои от различни членове или тела, или наречете ги както щете, но като оставяме всичко това да действува върху нас, макар и да не забелязваме винаги, нашата душа постепенно се променя даже без ние да минем през едно езотерично развитие. Това, което изучаваме на почвата на Духовната Наука, преобразява нашата душа, прави я различна от това, което тя е била по-рано.
Сравнете начина, по който можете да чувствувате, когато сте прекарали няколко години духовен живот в една работна група за Духовна Наука; сравнете начина, по който чувствувате, по който мислите, сравнете го тогава с начина, по който сте чувствували и сте мислили по-рано или по който чувствуват и мислят хората, които не се интересуват от Духовната Наука: Духовната Наука означава не само усвояването на едно знание; Духовната Наука означава едно възпитание в превъзходен смисъл, едно самовъзпитание на нашата душа.
Чрез нея ние ставаме други хора; нашите интереси се изменят; вниманията, които човек развива за това или онова след няколко години, когато е проникнал в Духовната Наука, се изменят. Това, което го интересуваше по-рано, престава да го интересува вече; това, което по-рано не го интересуваше, започва да го интересува до най-висока степен. Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие. Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове.
към текста >>
137.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да
мислят
, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия. Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества.
Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси.
Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят. Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>
Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което
мислят
и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност.
Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън.
Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност.
Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество.
към текста >>
138.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И когато повечето хора видят нещата, за които
мислят
, включени в студените Хегелови мисли, те сами започват да се чувствуват студени и пусти.
При Хегел ни дразни най-вече това, че той не говори от своето сърце; при него всички неща носят единствено мисловен отпечатък.
И когато повечето хора видят нещата, за които мислят, включени в студените Хегелови мисли, те сами започват да се чувствуват студени и пусти.
И това, в което се корени личността, и чрез което човекът устоява в земния живот, себесъзнанието, Азовото съзнание, това при Хегел съществува само като мисли. Естествено Хегел посвещава на Аза немалко от своето внимание, но той прави това само защото Азовото изживяване се проявява и като мисъл, като мислене. При него всичко си остава една мисловна конструкция и Хегел изобщо не е проникнат от живата непосредственост на човешката личност, която има своите корени в себесъзнанието.
към текста >>
139.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ако бихме могли вътрешно да уловим този Аз, да го обхванем както хора като Бергсон
мислят
, че са го уловили ако дори го обхванем в още по-голяма степен, тогава бихме били в правото си да кажем, че този Аз има твърде малко общо със земната действителност.
Ето защо ние трябва да признаем, че в основата на този факт лежи нещо непознато, нещо, което не можем да намерим във външния свят, доколкото той се открива на земния човек. Да, този Аз е нещо крайно свое образно.
И ако бихме могли вътрешно да уловим този Аз, да го обхванем както хора като Бергсон мислят, че са го уловили ако дори го обхванем в още по-голяма степен, тогава бихме били в правото си да кажем, че този Аз има твърде малко общо със земната действителност.
Да, Азът не може да бъде уловен, не може да бъде постигнат.
към текста >>
140.
Съдържание
GA_138 За инициацията
В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се
мислят
.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане. Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят. Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие.
В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят.
В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло. Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота. Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания.
към текста >>
141.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и
мислят
, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек.
Години преди да започнем нашето духовно-научно движение, често имах случай да говоря по някои духовни въпроси с междувременно влезлия в по-висшите светове немски историк на изкуството Херман Грим. На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот. Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието.
Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек.
Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция.
към текста >>
142.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли
мислят
себе си.
Но има и нещо още по-важно. Когато в обикновения живот човек мисли, има някакви представи, когато оставя една мисъл да стигне до другите, предава собствената си мисъл на другите, той прибавя към нея и усещания, желания, воля и т. н. и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго. И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин. При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите.
Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си.
Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля. Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва. Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство. В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>
Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите
мислят
себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля.
и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго. И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин. При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите. Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си. Това се явява като преживяване.
Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля.
Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва. Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство. В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>
В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами
мислят
, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си. Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля. Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва. Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство.
В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>
143.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Защо
мислят
така такива хора?
Когато живеем в сетивното битие, живеем така, че чувстваме това, което наричаме житейска съдба. Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето?
Защо мислят така такива хора?
Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал.
към текста >>
144.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Днес тези, които
мислят
така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от публиката не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар.
Да, такива винаги ги е имало. Но по начина, по който те действат днес, никога не са действали по-рано. Защо? Имало е хора, които са мразили по-висшите светове и непосредственото проникване в тях, защото именно непосредственото проникване в по-висшите светове може да предложи на подобни хора наистина неприятни факти. Но тези хора често не са могли да пишат и четат. Нивото им на образование не е стигало до способността да четат и пишат.
Днес тези, които мислят така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от публиката не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар.
Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение. Ще трябва да се научи нещо, което е трудно за научаване. Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния свят, трябва да се научи нещо повече.
към текста >>
145.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Не само сред отдадените на философията има хора, които
мислят
така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят поглед към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки.
Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук. Не може, разбира се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават. Затова могат да се дадат само отделни насоки и трябва да се позовем на отделни примери, в които вън в света пулсират въпросите за загадките на битието, чиито отговори антропософията иска да открие. Когато разглеждате света, ще откриете в частност, че търсещи души – души, вълнуващи се от загадките на битието – си казват: от какво се нуждаем, за какво трябва да питаме, как можем да разберем целите на живота? Души, усещащи така нещата, се намират между тези, които са заети с практическа дейност в живота.
Не само сред отдадените на философията има хора, които мислят така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят поглед към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки.
Трябва да се вслушаме в такива души, защото трябва да си представим, че духовната наука носи отговорност пред ръководните сили на света. Такива души обаче се числят към най-добрите търсещи души на нашето време и може да дойде епоха, когато те ще пристъпят към водачите на духовния живот, които ще трябва да дадат отговори за житейските загадки, които са се оформили под натиска на практическите интереси на живота. Нямаме нужда да се заслепяваме, трябва само да съзнаваме смисъла на това, което протича в живота и се изправя срещу нас навсякъде, където са истинските гласове на духовните търсачи.
към текста >>
146.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И най-характерен е именно фактът, че в прехода от 18 към 19 век навсякъде по цивилизованата Земя, следвайки един вътрешен порив, хората започнаха да
мислят
по друг начин, а не както преди това.
В този случай ние веднага ще установим, че е настъпило едно огромно преобразуване, една метаморфоза, ще установим как всички въпроси, свързани с най-големите мирови загадки са станали много по-свободни и как човечеството задава съвсем нови въпроси, изводими от едно напълно ново светоусещане, как това, което по-рано религията даваше на хората, сега не можеше да прониква в човешки души по същия начин. Оказа се, че те имат нужда от още по-дълбоки, от още по-скрити източници, подхранващи техния религиозен живот. И това беше валидно не само за Европа.
И най-характерен е именно фактът, че в прехода от 18 към 19 век навсякъде по цивилизованата Земя, следвайки един вътрешен порив, хората започнаха да мислят по друг начин, а не както преди това.
Ако поискаме да си създадем една по-точна представа за нещата, нека да се замислим за всеобщото сближаване на отделните народи, на техните култури и вероизповедания, тъй че през 19 век представителите на различните вероизповедания започнаха все по-добре да се разбират помежду си. Нека да посоча само един пример.
към текста >>
147.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Защото ако има известен брой хора, които са убедени, че би било по-добре тези триста динара от продаденото миро да се раздадат на сиромасите, Евангелието иска да каже, че тези, които разсъждават така,
мислят
по същия начин, по който мисли и един точно определен човек.
И ако са честни, повечето хора биха се съгласили, че те симпатизират на онези, които негодуват срещу разпиляването на мирото, смятайки че е напълно излишно то да се излива върху нечия глава. Повечето хора действително биха застанали зад становището, че ще е по-добре, ако мирото бъде продадено за триста динара и парите бъдат раздадени на сиромасите. Да, ако са честни, те може би ще намерят думите на Христос за твърде сурови, когато Той казва: По-разумно е да не пречите на жената, отколкото да раздадете на сиромасите тези триста динара от продажбата на мирото. Тук, ако не се изплаши от целия този разказ, човек трябва да си каже: Вероятно зад тези думи се крие нещо, което аз не виждам. Но Евангелието прави още една стъпка напред; на това място то съвсем не държи да бъде учтиво.
Защото ако има известен брой хора, които са убедени, че би било по-добре тези триста динара от продаденото миро да се раздадат на сиромасите, Евангелието иска да каже, че тези, които разсъждават така, мислят по същия начин, по който мисли и един точно определен човек.
Защото то продължава:
към текста >>
148.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да
мислят
също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия.
След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце.
Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия.
Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество. Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него. С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората. Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно.
към текста >>
149.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онези хора, които минават през физическото съществуване, където водят техния всекидневен живот и не
мислят
върху нищо, приличат физически на хора спящи в живота: и онези, които се интересуват от това което е вън от физическия живот и е над него, което действува във физическия живот, това са хора, които са будни и за физическият живот.
Всъщност човекът е завладян от сънищен, или спящ живот.
Онези хора, които минават през физическото съществуване, където водят техния всекидневен живот и не мислят върху нищо, приличат физически на хора спящи в живота: и онези, които се интересуват от това което е вън от физическия живот и е над него, което действува във физическия живот, това са хора, които са будни и за физическият живот.
Ние можем да свържем нашето днешно разглеждане с разглежданията на миналите наши срещи, които могат да ни покажат, как Духовната наука, когато тя е правилно разбрана, е способна да действува в цялото човешко съществуване. Ще видим, че цялото човечество, когато Духовната наука ще може да проникне в него все повече и повече, ще изживее също нещо подобно, като едно пробуждане от един вид сън от живота. До човека стигат много неща и проникват в него, които отначало изглеждат непознати и загадъчни, загадъчни много повече за чувството, отколкото за сухият ум. Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно. Когато човек се е занимавал малко по-основно с човешкият живот, той ще забележи вече, колко загадъчни неща стават в живота на човека.
към текста >>
Мнозина
мислят
, че другото няма никакво значение.
Тук имам един пример как от нашият земен свят, може да се действува върху отвъдния свят. Но възможно е също и обратното: мъртвите също могат да действуват върху физическия свят. Когато Духовната наука ще обхване все повече света, ще може взаимно да се действува от двата свята. Мъртвите също могат да действуват върху живите. Човекът знае извънредно малко за света: той знае само това, което става тук в течение на времето.
Мнозина мислят, че другото няма никакво значение.
Онова, което се случва във физическия свят, е само една много малка част от това, което заслужава да се знае и човекът всъщност остава незнаещ в живота, когато познава само това което става тук. Ние отиваме сутрин на нашата работа: може би считаме това за най-важното. Но веднъж отиваме на работа с три минути закъснение, тогава се случват, може би неочаквани събития. Ако бихме отишли на работа в обикновеното време, бихме били прегазени от някое превозно средство, но закъснявайки не сме били прегазени от това нещастие. Може би е трябвало да предприемем някакво пътуване и сме пропуснали влака.
към текста >>
150.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Аз зная, че те се намират долу на Земята, обаче техният действителен душевен живот, това което те
мислят
, чувствуват и желаят от сутрин до вечер е като угаснало.
Всичко, което преживях при тях, ми украсяваше тогава умирителният физически живот. тогава не бих могъл да си представя, че мога да живея тогава този физически живот без моята жена и моите деца. Аз мога да си спомня всичко това, което преживях с тях през време на моето земно съществуване, това аз зная също още и днес. Обаче, когато след смъртта се събудих отново в духовният свят, аз не можех да намеря моята жена и моите деца. Те не съществуваха тук за мене, само споменът за прекараното в миналото съществувание живее в мене, сега те вече не съществуват за мене.
Аз зная, че те се намират долу на Земята, обаче техният действителен душевен живот, това което те мислят, чувствуват и желаят от сутрин до вечер е като угаснало.
Аз не намирам вече тези, които ми са скъпи, колкото и много да ги търся.
към текста >>
Онези сентенции, които звучат за нас от окултните писания, са понякога много по-дълбоки отколкото хората си
мислят
.
Онзи човек, кой то в бъдеще ще вземе участие в духовния живот на човечеството, ще може да се разбира от един остров на друг с всички, които живеят свободно на островите. Онзи, който бяга от духовния живот, ще се намира на един остров и когато ще иска да се разбира с тези, с които се е запознал още по-рано, той не ще може да се разбира. Там, оттатък са онези, които аз познавам и които ми принадлежат, обаче нищо не прониква до мене. Той не ще се вслуша, но няма да чува нищо. Духовната наука не дава езика, чрез който в бъдеще ще добием възможността да стигнем до разбиране с другите същества от нашата самотност.
Онези сентенции, които звучат за нас от окултните писания, са понякога много по-дълбоки отколкото хората си мислят.
Когато става Тайната на Голгота, тогава беше първото възвестяване на онова, от което човек се нуждае, за да намери той разбиране от един от споменатите острови, до другия. Сега второто възвестяване е Антропософската Духовна Наука, която трябва да изясни все повече и повече на човешките души Христовата Тайна. Това, което Христос е говорил е обозначено с някой думи. Към найдълбоките от тези думи принадлежат също и тези: "Когато двама, или трима се съберат в мое име, аз съм сред тях". Обаче хората ще разберат, това "Име" едвам тогава, когато ще научат духовния език.
към текста >>
151.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Те го разглеждат така: че събитията които се разиграват разглеждат едното като причина, другото като следствие, но не
мислят
много по-нататък, свързват ги като на едни конец.
Всъщност хората тук на Земята знаят много малко за това, което ги заобикаля. Как разглеждат всъщност хората живота?
Те го разглеждат така: че събитията които се разиграват разглеждат едното като причина, другото като следствие, но не мислят много по-нататък, свързват ги като на едни конец.
Колкото и странно да изглежда на действителния живот, то е само външното съдържание на действителния живот. В живо та съществува и нещо друго освен това, което става по този начин: нещо което има не по-малко значение за живота.
към текста >>
152.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да
мислят
за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи.
Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
153.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората
мислят
и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления.
Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу.
И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления.
Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора. Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много.
към текста >>
154.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако проверите как хората се поставят в живота със своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или
мислят
по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо.
Едно много важно средство за засилване на господството на нашия Аз върху астралното тяло е това, което може да се научи от двете открити лекции2, които държах тук. Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден предмет.
Ако проверите как хората се поставят в живота със своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или мислят по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо.
Това е обикновеното. Но в живота няма неща, при които да има едно абсолютно „за“ или „против“, няма даже и едно единствено нещо. За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под внимание не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно. Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим. Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното.
към текста >>
155.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Че от антропософското настроение следва пълното уважение, пълното признание на истинската сърцевина на всички религии и, че тези, които
мислят
за света и неговото развитие, опирайки се на антропософските принципи, ще изпитват респект към истините, които се намират в отделните религиозни системи.
И от това следва нещо невероятно важно за практическото чувство и практическата дейност. И какво е това важно нещо?
Че от антропософското настроение следва пълното уважение, пълното признание на истинската сърцевина на всички религии и, че тези, които мислят за света и неговото развитие, опирайки се на антропософските принципи, ще изпитват респект към истините, които се намират в отделните религиозни системи.
От това произлиза най-голямо уважение и най-висш респект. Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии. Да вземем един пример.
към текста >>
156.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които
мислят
, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че един Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло.
Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет! Но тези, които като будисти станат антропософи, те разбират, че в християнството става въпрос за Събитието на Голгота и те ще отвърнат на християнина по същия начин, по който и той се е отнесъл към тях. Те ще кажат: Точно както ти сам признаваш, че има Бодисатви, които като индивидуалности се развиват, издигат се до Буда и тогава не се нуждаят от въплътяване, то и ние признаваме, че някога в развитието на човека се е случило едно такова преминаване на божественото през смъртта. Ти признаваш истината в нашата религия и ние признаваме истината в твоята религия. Така и двамата се разбират.
Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които мислят, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че един Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло.
Това би било абсурдно за този, който познава будизма в неговата същност. Невъзможно би било да се изисква от будиста да вярва, че неговият Буда отново може да се появи в плът. Будистът би казал: Ти не разбираш будизма. И напълно естествено е и не би могло да се спори, че подобно на този, който не познава будизма и твърди, че един Буда би дошъл отново в плът, този, който не разбира християнството, ще твърди, че Христос би могъл отново да слезе в плът47, той не разбира, че тук става въпрос за един единствен живот на едно божествено същество на Земята, точно за тази цел то е трябвало да премине през смъртта във физически план. Така тук става въпрос за взаимно разбирателство на хората по цялата Земя, за истинско разбиране, чрез което ще се възцари мир.
към текста >>
157.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се
мислят
(сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето.
Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли.
Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята.
към текста >>
158.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Констатира се едно предпочитание само за антропософска дейност, хората започват да предпочитат да четат и
мислят
повече нещо от Духовната Наука, не само поради това, че са ревностни антропософи, а защото за тях става по-лесно да се занимават с тези духовни представи.
Това е нещо, което много скоро може да се забележи при някои ревностни антропософи.
Констатира се едно предпочитание само за антропософска дейност, хората започват да предпочитат да четат и мислят повече нещо от Духовната Наука, не само поради това, че са ревностни антропософи, а защото за тях става по-лесно да се занимават с тези духовни представи.
Тъй като, доколкото се касае за физическото поле, това мислене ангажира средните части на мозъка, докато абстрактното мислене ангажира външните части на мозъка, от това се получава при някои ревностни антропософи едно отбягване на абстрактното мислене, на абстрактната наука. От това се получава също, че някои от антропософите забелязват с тъга, как по-рано са можели добре да мислят абстрактно и как сега абстрактното мислене при тях започва да става по-трудно.
към текста >>
От това се получава също, че някои от антропософите забелязват с тъга, как по-рано са можели добре да
мислят
абстрактно и как сега абстрактното мислене при тях започва да става по-трудно.
Това е нещо, което много скоро може да се забележи при някои ревностни антропософи. Констатира се едно предпочитание само за антропософска дейност, хората започват да предпочитат да четат и мислят повече нещо от Духовната Наука, не само поради това, че са ревностни антропософи, а защото за тях става по-лесно да се занимават с тези духовни представи. Тъй като, доколкото се касае за физическото поле, това мислене ангажира средните части на мозъка, докато абстрактното мислене ангажира външните части на мозъка, от това се получава при някои ревностни антропософи едно отбягване на абстрактното мислене, на абстрактната наука.
От това се получава също, че някои от антропософите забелязват с тъга, как по-рано са можели добре да мислят абстрактно и как сега абстрактното мислене при тях започва да става по-трудно.
към текста >>
159.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се
мислят
в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето.
Да се чувствуваме изпълнени от мисли, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме мислите, това свидетелствува за нашия напредък.
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето.
Всичко по-предишно ще има привкуса на нещо направено егоистично; всичко, което е добито чрез узряването, ще има привкуса, че то изгаря онова, което сами сме направили, че изяжда онова, което сами сме направили. И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
към текста >>
Ние вече не създаваме мислите, а те сами си
мислят
вътре в душата.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля. Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето.
Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата.
С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле. Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство. Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си
мислят
, се получава определено сливане на чувството и волята.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля. Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата.
С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята.
Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле. Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство. Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
160.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което
мислят
за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене. Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат.
Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
към текста >>
161.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Други, които
мислят
с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата.
Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа. Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа. Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното. Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането. Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си.
Други, които мислят с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата.
към текста >>
162.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това, какво хората
мислят
за или против него, и дори то се проявява само че в своя противоположен образ тъкмо в съвременния материализъм.
Да, има нещо забележително и странно в тези християнски импулси. Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво участие в разпространението на тези импулси.
Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това, какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява само че в своя противоположен образ тъкмо в съвременния материализъм.
Но какво всъщност се разпространява в този случай? Това далеч не са християнските идеи. Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството. Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството. И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско мислене, този морал далеч не може да ни импонира.
към текста >>
Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво
мислят
хората за Него.
Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия, от цялата наша наука и да посочим обективната истина: а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси, приемайки всевъзможни образи и форми. Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера. Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските народи.
Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него.
Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си. Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него. Ето същественото, ето особеното!
към текста >>
163.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче днес нещата са стигнали дотам, че дори и върху най-обикновените неща хората
мислят
точно обратното на това, което действително има смисъл.
Следователно Метерлинк, остроумният човек, се поддава на илюзията, че може да страда само физическото тяло и поради тази причина мъртвият е лишен от страдание. Той съвсем не забелязва феноменалното, просто невероятно безсмислие, състоящо се в това, да се твърди, че страда единствено физическото тяло с неговите физически сили и химически вещества. Обаче те, веществата и силите, изобщо не страдат. Ако те биха могли да страдат, трябваше да страдат и камъните. Физическото тяло не може да страда; страда душевно-духовната съставна част на човешкото същество.
Обаче днес нещата са стигнали дотам, че дори и върху най-обикновените неща хората мислят точно обратното на това, което действително има смисъл.
Ако духовният живот не би могъл да страда, тогава не би съществувало и никакво страдание в Камалока. Но страданието в Камалока се състои именно в това, че душевно-духовният човек е лишен от своето физическо тяло. Който смята, че Духът не може да страда, той не е в състояние да стигне дори до една приблизителна представа за неизмеримото страдание, което Христовият Дух изпита през трите години в Палестина*21.
към текста >>
164.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Есеите не знаеха какво да
мислят
за него, понеже те не допускаха, че е възможно подобни думи да излязат от една човешка душа.
Двамата есеи не разбраха неговите думи. Когато забелязаха, че той не ги позна, те попитаха: Исусе от Назарет, не ни ли позна? Той отговори: Вие сте като загубени овце; но аз ще бъда пастирят, от когото сте побягнали. Когато ме опознаете добре, вие отново ще избягате от мен. Толкова отдавна беше, когато вие избягахте от мен!
Есеите не знаеха какво да мислят за него, понеже те не допускаха, че е възможно подобни думи да излязат от една човешка душа.
Те го гледаха с почуда, а той продължи: Що за души сте вие, къде е вашият свят? Защо се покривате с измамни обвивки? Защо в душите ви гори един огън, който не е запален в дома на моя Отец? Вие сте белязани със знака на Изкусителя; със своя огън той е направил вашата вълна блестяща и лъскава. Космите на тази вълна бодат погледа ми.
към текста >>
165.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Когато хората проследяват обратно развитието на света, те
мислят
твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално.
Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях.
Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното.
към текста >>
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те
мислят
, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
към текста >>
166.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес
мислят
много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение.
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възможността за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла. Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление. Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус.
Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение.
Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно? Какво става в същност от тяхната мъдрост? Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от изток за разбиране явлението на Христос? Както казахме, това можем да поставим само като въпрос.
към текста >>
167.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те
мислят
, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват.
Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват.
Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите?
към текста >>
168.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Когато йерархиите на Космоса
мислят
, те
мислят
нас, хората.
И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса.
Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората.
Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни.
към текста >>
И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да
мислят
; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни.
И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
към текста >>
Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как
мислят
духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма!
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото мислене.
Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма!
– и т.н. Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Космоса. То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма!
към текста >>
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни
мислят
.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка. Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят.
Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия. И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
169.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
"Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете
мислят
в нас.
Както знаем, в древни времена това беше възможно при понижено състояние на човешкото съзнание. Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли!
"Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас.
Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли. Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене
мислят
Боговете.
Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
170.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Хора, които казват нещо подобно, се
мислят
за истински християни, но много хора, които се
мислят
за християни съвсем не забелязват, че със своето християнство те унижават, бият истинското християнство.
Страница тридесета: „Позволете ми, скъпи мои приятели, да направя една забележка, която обаче аз мога да направя между вас а може би следващите дни още веднъж ще дадат тази възможност: Упреците и враждебността срещу нашето духовно-научно учение ще стават все по-силни и все по-силни.Враждебните сили не разполагат с много истина, но те са винаги тук. Да обмислим сега едни думи, които през последните дни можахте да прочетете и които са изговорени от една друга страна, и които са повторени тук нека да обмислим отново тези думи в заключение на това разглеждане, то отново ни показа от една друга страна, как едно космическо Същество чрез Христос се превърна в едно земно Същество аз имам пред вид думите, които са изговорени тук и които искат да кажат, дали има нещо нехристиянско в това да се говори за Христос като за едно космическо Същество. Да, изговорени са думи, които е трябвало да бъдат изговорени: „Това теософско или антропософско учение, то съвсем не вижда, колко нехристиянски е да се говори за един космически принцип, за едно космическо Същество, докато хората все още не разбират това, което Евангелията в своите подробности разказват за човешката същност на Исус".
Хора, които казват нещо подобно, се мислят за истински християни, но много хора, които се мислят за християни съвсем не забелязват, че със своето християнство те унижават, бият истинското християнство.
Нехристиянско било да се говори за Христос като за едно Същество, което е космическо Същество, а това значи, че то има значение не само за Земята, а и за Космоса! Това се твърди от една страна и то иска да защитава християнството от духовното изследване. Казано било, че Христос, така както Той пристъпва срещу нас, е Този, който ще живее в човешките души, докато съществува Земята, без ние да вземаме под внимание космическото в него. Аз не вярвам, че много хора забелязват, колко неевангелски са тези думи. Хората може би някога ще отбележат: „Тук говори една враждебност срещу Духовната Наука, сега наистина човек може да разбере това.
към текста >>
171.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го
мислят
и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска!
И сега ние разбираме, защо някои теософи съвсем не разбират, че християнството стои в пълно съзвучие с идеята за Кармата.
Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска!
". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено. Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си. Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие.
към текста >>
172.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но какво
мислят
поначало хората за доказателствата?
Но какво мислят поначало хората за доказателствата?
Те предполагат, че се тръгва от определено понятие, преминава се през следващите понятия и въпросът е доказан. Обаче на такъв вид доказателства се подчинява само физическият свят. Другите светове въобще не се подчиняват на такива доказателства. Защото, ако бихме могли да докажем, и то от гледна точка на необходимостта, че Мистерията на Голгота е трябвало да се случи на всяка цена, тогава от нашите понятия би трябвало да следва: тя няма нищо общо с едно свободно действие! В този случай Христос би трябвало да слезе от Космоса на Земята защото човешките понятия изискват това от него и в известен смисъл го принуждават.
към текста >>
173.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Така обикновено
мислят
хората.
Да, ето какво може да се получи в един конкретно взет случай. Но това не прави никакво впечатление на хората, защото те обикновено казват: Не винаги може да се проследи целият живот на онези, които излизат от училищата. Това е изключено. А и съвсем не е най-важното.
Така обикновено мислят хората.
към текста >>
174.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Философите дълбоко се заблуждават, като
мислят
, че в Аза, за който те говорят, съществува нещо действително.
Виждате ли, философите често пъти казват: Азът е даден на човека като една непосредствена сигурност. Човекът непосредствено знае, че Азът съществува. Да, съществуват философи, които сънуват, мечтаят, че биха могли да научат нещо за Аза единствено от своята философия, а именно, че Азът е една проста даденост, следователно не може да бъде разтворен, не може и да изчезне, да умре. Но, скъпи мои приятели, всеки, който мисли нормално и здраво, веднага ще възрази срещу подобно философско заключение: Колкото и да не доказваш, че този Аз не може да бъде разтворен, следователно не може да се разпадне достатъчно е само да напомним, че след смъртта Азът прекарва известно време в състоянието, в което иначе той се намира от запиването до пробуждането. Тогава, естествено, не би могло да се говори за такъв Аз.
Философите дълбоко се заблуждават, като мислят, че в Аза, за който те говорят, съществува нещо действително.
Когато се говори за нещо действително съществуващо, тогава се има предвид нещо съвсем друго.
към текста >>
Все повече и повече наближава времето, когато всичко ще бъде предварително замислено, всичко ще бъде заповядано и хората ще
мислят
, че точно така е редно.
Ето как би изглеждал естественият ход на нещата, които се очертават пред нас. И онзи, който знае, че нещо, което трябва да се прояви по-късно, се подготвя от по-рано, той се досеща, естествено, че след бащата Шестата следатлантска епоха вече се подготвя в наши дни. И в крайна сметка човек не се нуждае от на пълно отворени, а само от наполовина отворени очи, за да види как една голяма част от човечеството се стреми към онези тенденции, които аз току-що описах.
Все повече и повече наближава времето, когато всичко ще бъде предварително замислено, всичко ще бъде заповядано и хората ще мислят, че точно така е редно.
Аз вече казах, скъпи мои приятели: Сега се намираме приблизително в първата третина на Петата следатлантска епоха, т.е. в епохата, която все още вярва макар и физиците да носят в себе си идеала на Шестата епоха, че цветовете са нещо действително във външния свят, че зачервеното или побледняло лице има нещо общо с човека... Нека оставим физиците или физиолозите да ни убеждават: ние сънуваме цветовете но в действителност ние съвсем не го вярваме, а вярваме ако живеем природосъобразно, че цветовете наистина украсяват външния свят.
към текста >>
Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да
мислят
и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат.
Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване? Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия.
Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат.
От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие. Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е. душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>
175.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Те вярват в това, защото са направили идеите си сухи и мъртви поради факта, че са свикнали твърде много да
мислят
само за физическия свят.
Действително тъкмо тогава, когато човекът чрез отворена душа пристъпва към света, в който се намират така наречените мъртви – може вече да се говори така, щом това всъщност е целият духовен свят, в който са мъртвите, – тъкмо когато човекът успее да приближи духовния свят, бих казал, като посетител, като придружител на мъртвите, тогава той все повече се запознава с това, което е подчертано също и тук: че наистина понятията, представите, идеите, които си изграждаме за света и които си изграждаме затова, защото сме във физически тела, че тези представи и идеи многократно трябва да се променят, да се направят гъвкави, за да могат да обхванат и това, което представляват тайните на духовното битие. Днешният човек е много, много привикнал към обикновеното материалистическо наблюдение на заобикалящата го среда и той изгражда тъкмо поради това представите си според това материалистическо наблюдение. Затова на него му е особено трудно да проникне в духовните светове дори само в представите си. Мнозина вярват, че не може да се получи разбиране за духовните светове, ако не може да се вижда в тях.
Те вярват в това, защото са направили идеите си сухи и мъртви поради факта, че са свикнали твърде много да мислят само за физическия свят.
към текста >>
Те обаче ще го постигнат, когато се решат да
мислят
за духовния свят, отхвърлен от нашето време.
Разбира се, тогава може да се възрази: „Добре, сега чувстваш духовния свят, но изобщо не го искаш! “ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим. Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това виждане в духовния свят.
Те обаче ще го постигнат, когато се решат да мислят за духовния свят, отхвърлен от нашето време.
към текста >>
Човек всъщност не вярва колко безсмислено
мислят
хората от настоящето – позволете ми да използвам такъв парадокс.
Следва обаче да се коригира твърде много от ширещото се като понятия и представи в настоящето.
Човек всъщност не вярва колко безсмислено мислят хората от настоящето – позволете ми да използвам такъв парадокс.
Хората дават дефиниции, за които са убедени твърдо, че са верни, че не могат да бъдат опровергани. Духовната наука обаче има задачата първо да провери това, в което хората са убедени твърдо, понеже за тях то е напълно логично. Например когато в нашата материалистическа епоха попитат някого: „Какво представлява истинското понятие? “, ще му отговорят приблизително следното: „Истинско понятие е, когато си изграждам вътрешен образ за даден предмет, който действително съществува в света.“ Това значи, че днес всеки ще дефинира: „Истината се състои в единството на образа, който човек си изгражда мисловно, с външното битие.“ Сега, когато се изследва дадено понятие, много лесно може да се докаже, че истинското понятие изобщо няма нищо общо с това, което обикновено се нарича така. Лесно може да се докаже, че битието се движи в съвсем друга посока от образа, който човек си е формирал като понятие.
към текста >>
После хората ще могат да направят по правилен начин плодотворен за бъдещето и духовния еквивалент на това най-значително световно събитие, както и да
мислят
и чувстват по правилен начин:
Това е, което духовната наука трябва да даде на хората във връзка с настоящите събития.
После хората ще могат да направят по правилен начин плодотворен за бъдещето и духовния еквивалент на това най-значително световно събитие, както и да мислят и чувстват по правилен начин:
към текста >>
176.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да
мислят
и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството. Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят. И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта. Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее.
Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява.
Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот. Ако четем книгата по геология
към текста >>
177.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Те трябва да си
мислят
: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение.
Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина. Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък. И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа. Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот?
Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение.
Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология!
към текста >>
И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да
мислят
.
След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят.
Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче. Защото какво трябва да правим с него ние, теолозите? Ние не можем да го изследваме.“
към текста >>
178.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който
мислят
, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
179.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора
мислят
за събитията на съвременността.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока.
Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността.
В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план. Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
180.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно, ако ще се преценява как
мислят
хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми.
Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората.
Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
181.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си
мислят
другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
към текста >>
182.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не
мислят
, така да се каже, доброто на човечеството.
Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в духовната еволюция на човечеството. И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо време. Днес пък се опитах да Ви посоча една от причините, които се открояват, когато вършеното от хората се разглежда не само в неговото физическо протичане, но и когато се анализира с оглед на окултната му подбуда.
Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
към текста >>
183.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както
мислят
много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека.
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма загадка на битието – смъртта. Смъртта, която така болезнено и винаги толкова загадъчно нахлува в земното битие – и принадлежи към това земно битие, и никога не може да бъде обяснена от самия земен живот. Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/.
Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както мислят много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека.
Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята. И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
към текста >>
184.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Мнозина
мислят
, че ако веднъж е встъпил в духовния свят, той вече се простира целия пред духовния изследовател и всичко вече му е ясно.
Вие преживявате това тогава в Аза и в астралното тяло. Всичко, което сте преживели в дневно съзнание, отново го преживявате в нощно съзнание. И това, как сте го преживели в нощното съзнание, ви подготвя за това, което ви е необходимо в света на душите. Вие преживявате в обратен ред вашите нощи. Това е извънредно важна истина на духовната наука, и чрез нея можем още един път да осмислим факта, че духовното изследване не е такова, каквото обикновено си го представят.
Мнозина мислят, че ако веднъж е встъпил в духовния свят, той вече се простира целия пред духовния изследовател и всичко вече му е ясно.
Да се мисли така е толкова наивно, както да мислиш, че като се преброди определен район от Земята, знаеш всичко за нея. Един район от Земята може да се познава много добре, но за другите да си нямаш понятие. Така и изследователят на духа, за да познава един участък от духовния свят, няма необходимост да го познава целия. Това е бавен път на познание. Затова е толкова трудно да се говори за фактите от духовния свят – постоянно се натъкваш на тази представа.
към текста >>
185.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Такъв въпрос поставят само тези, които се
мислят
за по-умни от боговете.
Да се задълбочим в изпълнените с мъдрост взаимовръзки в света и да се запитаме: как се съчетават страхът и ужасът, страданието и болката с това, което е необходимо да намерят в духовния свят тези, които преминават портата на смъртта? – виждаме, как страданието, болката, кръвта и жертвената смърт, проявяващи се тук на Земята с едната си страна, в духовния свят се проявяват от другата си страна. Има хора, мислещи се за по-умни от боговете, и затова поставящи въпроса: не биха ли могли боговете да създадат в духовния свят нещо, съответстващо на идеализма, без да вкарват Земята в трагедията на такива епохи.
Такъв въпрос поставят само тези, които се мислят за по-умни от боговете.
Хора, правилно задълбочаващи се в разбирането на епохата, се стремят да разберат света, те са убедени, че той трябва да бъде такъв, какъвто е, и че всички умувания на хората биха довели само до по-лошо.
към текста >>
186.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Възможно е, никога досега да не е имало по-голяма противоположност между средноевропейската и англосаксонска същност, макар днес и да не забелязват това тези, които не иска да
мислят
, не искат да наблюдават.
Възможно е, никога досега да не е имало по-голяма противоположност между средноевропейската и англосаксонска същност, макар днес и да не забелязват това тези, които не иска да мислят, не искат да наблюдават.
Става дума не за отделни личности, които могат да се издигнат над характерните черти на своя народ, става дума за народностите. Разбира се, когато се характеризират такива противоположности, не става дума за отделния англичанин, който може да се издигне високо над общата характеристика на своя народ. И не трябва да се мисли, че в някаква степен ще засегнем грешките на нашите противници в тази война, и че ще оплакваме английската същност защото тя е различна от нашата същност. Работата е в точната характеристика на тази противоположност. Много би било нужно, ако се опитвах напълно да обхвана всичко необходимо за разбирането на тази противоположност.
към текста >>
Англосаксонското създава нещо за петата следатлантска култура – така
мислят
англосаксонските окултисти, – което ще бъде равноценно на това, което е било създадено от римокатолицизма за втората половина на четвъртата следатлантска култура, чак до ХIV, ХV и ХVI столетие.
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост, пасивно възприемащи и осъществяващи в живота, ще бъдат руснаците. Много точно знаят и едното и другото англосаксонските окултисти, тоест те така смятат, убедени са в това. Тяхната убеденост е едностранна: англосаксонското сменя романското; всичко друго, протестантство, калвинизъм и прочие, това са само придатъци.
Англосаксонското създава нещо за петата следатлантска култура – така мислят англосаксонските окултисти, – което ще бъде равноценно на това, което е било създадено от римокатолицизма за втората половина на четвъртата следатлантска култура, чак до ХIV, ХV и ХVI столетие.
към текста >>
187.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но хората се объркват в тези правилни неща, защото те са тривиални и не са способни да
мислят
дълбоко, не им е достъпно по-дълбокото разбиране на нещата.
Но аз му казах: ако се замислите по-дълбоко, какво предизвиква тази болест? Ясно е, че преди това нещо не е било наред! Болестта е преди всичко реакция на нещо, в което е нарушен редът. Значи, ако изхождайки от вашата гледна точка се продължи разглеждането, неизбежно ще стигнем до извода: болестта се е появила защото някъде е бил нарушен редът. Имало е безпорядък, който е предизвикал болест – така е правилно да се каже.
Но хората се объркват в тези правилни неща, защото те са тривиални и не са способни да мислят дълбоко, не им е достъпно по-дълбокото разбиране на нещата.
С този факт се налага сериозно да се съобразяваме в наши дни. Ако вземем факта, споменат от мен в лекцията завчера във връзка с Карл Кристиян Планк /бележка 64/, чиято духовна надареност прозира от това, че той в 1880 година точно е предсказал събитията от нашите дни, от характера на признанието и почитта, каквито той е получил, ще видите, че развилата се по това време култура е била предназначена да установи световно господство на потискащата всички истински стремежи посредственост. Трябва само точно да си изясним това. Трябва да вникнем в това.
към текста >>
Хората четат Хекел и
мислят
, че ако Хекел така се позовава на Карл Ернст фон Баер, то и великият естествоизпитател Баер, също както и Хекел, е отричал съществуването на духовния свят.
Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/. Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни! Сега не ги наричат свети и само в това е разликата.
Хората четат Хекел и мислят, че ако Хекел така се позовава на Карл Ернст фон Баер, то и великият естествоизпитател Баер, също както и Хекел, е отричал съществуването на духовния свят.
към текста >>
В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на мировото развитие на Духа, а не така, както си го
мислят
"описващите сандъчетата с букви".
Че това е именно така, трябва да осъзнае всяка душа. Това не е критика на нашата епоха, това е нейната характеристика. Само от истинските познания за действителността, обогатили предшестващите епохи, израстват силите за по-нататъшното развитие, само от тях. Това исках да вложа във вашите души в нашето тежко време, когато не винаги можем да бъдем уверени, дали отново ще се срещнем. От това може да израсне святото вътрешно чувство за дълг на човешката душа, дълг пред мировите съотношения.
В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на мировото развитие на Духа, а не така, както си го мислят "описващите сандъчетата с букви".
към текста >>
188.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Мислят
така, както са свикнали.
Разбира се, естествено е, че днес и в тази област хората търсят това, което им е привично в другите области.
Мислят така, както са свикнали.
Колко подвластни са съвременните хора на навика да не търсят опора в самите себе си, тоест да не се учат сами да намират изход в едно или друго положение, а да търсят помощ отвън без да се интересуват от принципите, които стоят зад една такава помощ. Защо да си трошим главата по въпросите на здравето? Нека всичко необходимо ни го предпишат тези, които се занимават с това, и няма защо да се мисли, какви принципи ги ръководят. Прехвърляме отговорността за съдбата си на хората с авторитет. Защо тогава и за духовния път, най-важния за човека път, да не възложим на друг своята съдба?
към текста >>
189.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Те
мислят
, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност.
Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му. В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни.
Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност.
Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота.
към текста >>
190.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не
мислят
за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността.
Само тогава човек има работа с пълната /с цялата/ действителност. Отново и отново трябва да бъде казано, че говорейки за духа "изобщо", далеч няма да стигнеш. Да се говори за духовния живот "изобщо" /в общ план/, както някои философи или хора, въобразяващи си, че материализмът може да бъде преодолян, ако се говори дух, дух, дух, – не, с това няма да постигнеш много. Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно. Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим.
Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността.
И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
към текста >>
Времето изисква, хората да се научат да
мислят
различно.
Тук е подходящия момент да се осъзнае цялото значение за европейския духовен живот на антропософски ориентираната духовна наука, на духовнонаучния мироглед. Това, как хората се отнасят към Духа и духовното съдържание, как човек стои по отношение на Духа и духовните същества, ще придобива все по-голямо значение в съвсем недалечно бъдеще. Тъй като се подготвят важни, изпълнени със значение неща в живота на земното човечество. Ако искат поне малко да се освободят от сънното състояние, в което, за съжаление, пребивава такова количество хора, наистина е невъзможно да се избегне необходимостта от по-дълбоко размисляне за определени неща, по-дълбоко, отколкото вече в течение на столетия съществува в Европа.
Времето изисква, хората да се научат да мислят различно.
Собствено, виждаме понякога, че хората си сменят начина на мислене; въпросът е в това, дали сменят своя начин на мислене по пътя на действителното му задълбочаване или, напротив, съвсем изпускат контрола над мисленето си или го променят в посоката, която сега е свойствена на толкова много хора. Виждаме, че хората променят начина на мислене – премислят, осъзнават, само че понякога много своеобразно. Могат да се приведат стотици и хиляди примери.
към текста >>
Какво
мислят
, например, водещите умове на Изтока за средноевропейската същност?
Какво мислят, например, водещите умове на Изтока за средноевропейската същност?
Те мислят това, което, собствено, са принудени да мислят, във връзка с това, което предимно виждат. Затова те мислят, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища. Ориенталците не могат особено да оценят нищо от това, което дава европейската наука, тъй като в противовес, те осъзнават, че запазват древната духовност от съвсем различни импулси, от тези, които са достъпни за нас, европейците. Именно на водещите ориенталци никога няма да им импонира, например, това, което дава европейското естествознание; никога няма да им импонират достиженията на европейската индустрия, макар чисто външно, например японците, да ги приемат; никога няма да им импонира това, което се стремят да постигнат европейските организации. Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот.
към текста >>
Те
мислят
това, което, собствено, са принудени да
мислят
, във връзка с това, което предимно виждат.
Какво мислят, например, водещите умове на Изтока за средноевропейската същност?
Те мислят това, което, собствено, са принудени да мислят, във връзка с това, което предимно виждат.
Затова те мислят, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища. Ориенталците не могат особено да оценят нищо от това, което дава европейската наука, тъй като в противовес, те осъзнават, че запазват древната духовност от съвсем различни импулси, от тези, които са достъпни за нас, европейците. Именно на водещите ориенталци никога няма да им импонира, например, това, което дава европейското естествознание; никога няма да им импонират достиженията на европейската индустрия, макар чисто външно, например японците, да ги приемат; никога няма да им импонира това, което се стремят да постигнат европейските организации. Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот. Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената.
към текста >>
Затова те
мислят
, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища.
Какво мислят, например, водещите умове на Изтока за средноевропейската същност? Те мислят това, което, собствено, са принудени да мислят, във връзка с това, което предимно виждат.
Затова те мислят, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища.
Ориенталците не могат особено да оценят нищо от това, което дава европейската наука, тъй като в противовес, те осъзнават, че запазват древната духовност от съвсем различни импулси, от тези, които са достъпни за нас, европейците. Именно на водещите ориенталци никога няма да им импонира, например, това, което дава европейското естествознание; никога няма да им импонират достиженията на европейската индустрия, макар чисто външно, например японците, да ги приемат; никога няма да им импонира това, което се стремят да постигнат европейските организации. Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот. Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената.
към текста >>
191.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И трябва да се каже, че Мошковски е много по-честен, от тези, които също
мислят
, че стоят на почвата на естественонаучния мироглед, и не смятат, че трябва да признаят Сократ за глупак; смятайки Сократ за велик човек, те правят компромис.
Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща. Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съвременния натурализъм.
И трябва да се каже, че Мошковски е много по-честен, от тези, които също мислят, че стоят на почвата на естественонаучния мироглед, и не смятат, че трябва да признаят Сократ за глупак; смятайки Сократ за велик човек, те правят компромис.
към текста >>
192.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Обаче, трябва да се замислим, а на тези, който действително се интересуват от истините на духовната наука, подобава добре да
мислят
, тъй като такива размисли могат да ги укрепят в разбирането на необходимостта от заниманията с истините на духовната наука.
Вече съм ви обръщал внимание върху това, че отново и отново се чува едно и също възражение срещу заелия се с истините на духовната наука, възражение, което съвсем явно се поражда от излишния стремеж към душевно удобство. Това е възражението на тези, които казват: аз не отричам, че човек, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в друг, духовен свят, но какъв е този духовен свят, какво става в него – с това искам да почакам! Тук на Земята трябва да изпълняваме земните си задължения, след смъртта, когато бъдем пренесени в този, другия свят, ще видим, какво има там, в този, другия свят. Не може да се отрече, че този довод е много удобен.
Обаче, трябва да се замислим, а на тези, който действително се интересуват от истините на духовната наука, подобава добре да мислят, тъй като такива размисли могат да ги укрепят в разбирането на необходимостта от заниманията с истините на духовната наука.
За да прекарам още един път пред вашите души тези проверяващи размисли, днес отново ще разгледаме от една определена гледна точка, връзките между живота на човека тук на Земята и живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Те само са били погрешно убедени, че
мислят
непредвзето.
Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата. Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също.
Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето.
По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери. Трябва да си изясним, че насоката на мислите, насоката на човешкия мироглед коренно трябва да бъде променена от духовната наука. Земният живот ще ни се представи в своето истинско значение, само когато бъде осъзнато, че той представлява продължение на живота в духовния свят. И той може да бъде разбран правилно само изхождайки от такива позиции. Когато се научат така да разглеждат този въпрос, тогава ще намерят правилното отношение към втората половина на въпроса за безсмъртието на душата, когато си изяснят, че този земен живот има значение за отвъдния живот, че човек от отвъдния свят се стреми към Земята, за да премине през земен живот, че земният живот му е нужен.
към текста >>
И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и
мислят
, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка.
Преди няколко седмици се появи нещо като продължение на тази книга, написана от същия автор "Опровержение на социалния, етичен и политически дарвинизъм". Едва ли можем да си представим по-глупава книга, от тази, която Оскар Хертвиг написа след своя първи епохален труд. Не можем да си представим нищо по-неудовлетворяващо и празно, от тази книга. Знаете, че на основата на духовната наука трябва да възпитаваме в себе си свобода от авторитарност.
И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и мислят, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка.
Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление. Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука. С какво да обясним поразителната разлика между тези две книги? Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими. Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в реалността.
към текста >>
Той казва: великият дар на модела на мислене в областта на физиката, химията и биологията са ни го дали астрономите, и работата е след това хората да се научат да
мислят
във физиката, химията и в, собствено, жизнените явления така, както са мислили астрономите за небесните явления.
Самият той го умее, но не го разбира. Това може да се умее и инстинктивно. Той казва: методите са прекрасни, трябва само да се усвоят, няма за какво да се обмислят. Изхождайки от това, Оскар Хертвиг стига до следните странни мисли. Той говори за това, как с естественонаучните методи трябва да се провежда изследване на обкръжаващата ни действителност.
Той казва: великият дар на модела на мислене в областта на физиката, химията и биологията са ни го дали астрономите, и работата е след това хората да се научат да мислят във физиката, химията и в, собствено, жизнените явления така, както са мислили астрономите за небесните явления.
Убедително звучи, ако се каже: следвайте стандарта на мислене на Кеплер, Коперник и Нютон, за да разберете явленията от обкръжаващия ни свят! – Но помислете, какво значи това? Явленията от живота, физическите явления, химическите явления, явленията в живото са около нас, те ни обкръжават, те са близо до нас, ние непосредствено контактуваме с тях. И за изучаването им трябва да се обръщаме към явления, отстоящи от нас толкова далеч, колкото изобщо е възможно да си представим; значи, докато отстоим от небесните явления толкова далеч, колкото изобщо е възможно, трябва да търсим в тях разбирането на това, което непосредствено ни обкръжава. Не може да се измисли по-абсурдна мисъл.
към текста >>
Те не
мислят
, че възбуждат тщеславие и честолюбие, а че подбират надарените.
Тя е насочена към това, от общата маса деца и юноши да се отделят даровитите. Изпитите за надареност заплашват да се развият в истинско идолопоклонничество. Как се прави това? Има учени психолози, които макар и нищо да не разбират от душевния живот, се смятат за познавачи на психологията. Психолозите са отгледани със съвременните методи и затова се считат за способни да отделят от младежката маса надарените деца, разбира се, за да попадне след това съответният човек на съответното място.
Те не мислят, че възбуждат тщеславие и честолюбие, а че подбират надарените.
Тази проверка за даровитост изявява бързината на схващане, изявява паметливостта. Пишат се нямащи връзка помежду си думи и този, който ги запомни бързо, притежава по-добра памет от този, на когото е потрябвало повече време. Правят се изпитания на интелекта, на интелигентността. Пишат се 2-3 думи нямащи връзка помежду си и се дава задание да се установи връзка между тях /асоциация/. Пишат, например, "разбойник" и "огледало".
към текста >>
193.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Възможно е даже на мнозина сред нас да им се струва странно, когато в началото се говори абстрактно за тези особености на нашето духовнонаучно движение, и те си
мислят
: че как иначе, това се разбира от самосебе си!
Основната особеност на нашите духовнонаучни разглеждания не се оценява достатъчно още в нашите кръгове.
Възможно е даже на мнозина сред нас да им се струва странно, когато в началото се говори абстрактно за тези особености на нашето духовнонаучно движение, и те си мислят: че как иначе, това се разбира от самосебе си!
– И въпреки всичко, това не е така. Тази основна особеност, която имам предвид, се състои в това, че нашата духовна наука не само изобщо твърди, че духовният свят е действителността, че вътре в духовния свят действително живеят и действат духовни същества, но и че въз основа на отделни явления, на конкретни случаи, отново и отново показва, че около нас и вътре в нас самите по време на земния ни живот, всичко е творчество на Боговете. Казвам, че може да се мисли, че когато сериозно се насочи духовен поглед към духовния свят, става от самосебе си разбиращо се да се разглежда обкръжаващото ни като творение на духовния свят. Но това е още далеч, от тези обобщаващи, съвсем абстрактни и празни, нищо не казващи мисли, да се проникне до тези духовни сфери, където в конкретния случай се разбира, как в сетивната действителност твори Духът. Ще ви покажа това днес с един своеобразен пример.
към текста >>
Те
мислят
, че трябва да се върне положението от преди 1914 година и чакат това.
Никога да не се чувстваш завършен – това в известно отношение е неудобно. Но това е необходимо за да върви човечеството напред. Да усещаш духовната наука като стимул за живия живот, действително да живееш в това, което изисква съвременният етап на развитие на човечеството – това е най-важната задача на тези, които действително са се посветили в служба на Духа; това значи да живееш с човечеството и да научиш, какво в дадения момент е неговата задача в хода на развитието, тоест, какво му е предопределено да извърши. Пробвайте непредубедено да подходите към заобикалящите ви събития. Болшинството хора, собствено, проспиват събитията, ставащи около тях.
Те мислят, че трябва да се върне положението от преди 1914 година и чакат това.
Те съвсем не разбират колко дълбоко е въздействието на това, което става, не разбират, какво, собствено, е станало като необходимост, че хората да привикнат към съвсем нови понятия, към понятия, които по-рано съвсем ги е нямало. Да се разбере живота в неговото историческо формиране е първостепенната задача на духовната наука, задача на духовнонаучно насоченото мислене.
към текста >>
194.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Мислят
си, че който не знае за всичко това, е лишен от възможността да се ориентира в хода на развитието на новото време.
Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света. Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство. Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на живота. Господства мнението, че при всякакви условия трябва да бъде направено всичко, което съответства на тази основна постановка, тоест на интересите на англосаксонската раса, че не трябва да се отхвърля нищо, ако то съответства на тези интереси. Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се намират на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци.
Мислят си, че който не знае за всичко това, е лишен от възможността да се ориентира в хода на развитието на новото време.
към текста >>
195.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото днешната ситуация е такава, че хората едва ли могат да кажат нещо друго, освен: "Ако някой се противи срещу максималното подобрение на света, той е с несъмнено лош и зъл характер" Да, хората едва ли могат да
мислят
по друг начин.
Разбира се, срещу подобни стремежи хората въстават единодушно и ги таксуват като чиста глупост.
Защото днешната ситуация е такава, че хората едва ли могат да кажат нещо друго, освен: "Ако някой се противи срещу максималното подобрение на света, той е с несъмнено лош и зъл характер" Да, хората едва ли могат да мислят по друг начин.
Обаче, скъпи мои приятели, не зла воля, а просто един истински и правилен светоглед е този, който спъва подобно еуфорично мислене и заявява: Пълна илюзия е да вярваме, че на физическия план могат да се постигнат толкова и толкова градуса съвършенство, иначе това твърдение отдавна би станало прекрасен закон във физическия свят, подобен на закона, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник е винаги 180 градуса. Да, сега вече ние трябва да погледнем този светоглед по друг начин, трябва да го погледнем сериозно и смело.
към текста >>
196.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Хората трябва да се научат да
мислят
в съответствие с реалността.
И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде.
Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността.
Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени!
към текста >>
197.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Последиците са тези, че хората престават да
мислят
самостоятелно; те
мислят
, така да се каже, в една обща мисловна атмосфера.
Вместо да работим, за да развият те своето собствено мислене, ние ги вкарваме в елементарния мисловен свят, за който вече стана дума. Да, днес това се случва на всяка крачка. Хората се стремят да издигнат един идеал, а не да развият мисленето на отделния човек, не и да извлекат мисленето от човека; по този начин те отблъскват детето и го потапят в елементарния мисловен свят, който ни обгръща отвсякъде. Днес това е всеобщо и разпространено явление. И какви са последиците?
Последиците са тези, че хората престават да мислят самостоятелно; те мислят, така да се каже, в една обща мисловна атмосфера.
И ако от нея трябва да произлезе едно или друго индивидуално решение, това не зависи толкова от божествените елементи в човешката природа, а от съвсем други фактори.
към текста >>
198.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се намира в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес
мислят
по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле!
От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се намира в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес мислят по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле!
Но какво представляват тези ариманически Същества, които от 1879 се настаниха в човешките души като в свои крепости? Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия. Ако те биха могли да изпълнят своите задачи, те нямаше да бъдат свалени тук долу през 1879. А те бяха свалени, именно защото не можеха да се справят със своите задачи горе!
към текста >>
Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво
мислят
например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците. Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората. Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот. Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание.
Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
към текста >>
199.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки живот и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и
мислят
.
Оскар Хертвиг пише в края на своята отлична книга «Развитието на организмите.
Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки живот и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и мислят.
Той казва: «Интерпретирането на учението на Дарвин, което със своите неопределености може да се тълкува по много различни начини, позволи многостранно приложение в другите области на стопанския, социалния и политическия живот. Като от делфийски оракул всеки можеше, според това, което желае, да извлече от него полза за заниманията си със социални, политически, хигиенни, медицински и други въпроси и за потвърждение на своите твърдения да се позове върху учението на дарвинистки нагласената биология с нейните неотменими природни закони. Но ако тези мними закони не са истински закони, при тяхното многостранно приложение в другите области не биха ли могли да се породят и социални опасности? Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи! Доказателството за това твърдение може лесно да се покаже в много явления на новото време.
към текста >>
200.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Те посещават събирания, където им се представят всякакви снимки или други подобни, за да
мислят
колкото се може по-малко несетивно, да могат да видят всичко или най-малкото да чуят такива неща, които иначе винаги се намират пред очите им.
Според това, което светът представлява сега в развитието на човечеството, можем да отделяме онова, което иначе бихме носили като в сън само в нас, единствено като си усвояваме духовни понятия, тези духовни понятия, толкова неудобни тук за човека, понеже той трябва малко да се напрегне, да направи малко повече усилие, отколкото при обикновените понятия. Ако ги усвоим тук, след смъртта те развиват невероятна сила, чрез която там изобщо получаваме способността да опознаем, да прозрем духовния свят. Това е много важно. Хората намират за неудобно днес да усвояват духовни понятия.
Те посещават събирания, където им се представят всякакви снимки или други подобни, за да мислят колкото се може по-малко несетивно, да могат да видят всичко или най-малкото да чуят такива неща, които иначе винаги се намират пред очите им.
Човекът днес се плаши от усилието да се издигне до понятия, които тук са трудни, понеже нямат никакъв външен обект, понеже техният обект са факти, към които се отнасят в свръхсетивния свят. Но там те са силите, които ни дават реалността на света.
към текста >>
Много умните хора навън
мислят
: «Да, тези антропософи са секта с всякакви фантасмагории и глупости в главата, с която просветената част на човечеството не трябва да има нищо общо.» О, тази «просветена част от човечеството», днес тя мисли, макар и по различен начин заради епохата, за частните събирания на антропософи и теософи, също както мислеха римляните, благородните римляни, когато се разпространяваше християнството.
Дано тези неща бъдат подкрепени с онази сила, която човечеството е обхванало още в много малка част, твърде малка част в така нареченото антропософско движение. Но антропософското движение наистина ще е във връзка с това, което в бъдеще ще трябва да води човечеството към най-важните му задачи. И ние наистина бихме могли по-често да припомняме онова сравнение, което често съм употребявал42.
Много умните хора навън мислят: «Да, тези антропософи са секта с всякакви фантасмагории и глупости в главата, с която просветената част на човечеството не трябва да има нищо общо.» О, тази «просветена част от човечеството», днес тя мисли, макар и по различен начин заради епохата, за частните събирания на антропософи и теософи, също както мислеха римляните, благородните римляни, когато се разпространяваше християнството.
Някога християните наистина е трябвало да живеят физически долу в катакомбите, а горе са се разигравали онези неща, които са се приемали за единствено правилни от благородните римляни, докато фантазьорите християни са били долу. След няколко столетия става другояче. Рим е изчезнал, а онова, което е било долу в катакомбите, се издига нагоре. Това, което е владеело културата, отпада.
към текста >>
201.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Вярвам, че този човек тогава изказа нещо, което би трябвало да бъде всеобщото мнение на разумните хора, нещо, което всички разумни хора в днешния образован свят трябва да
мислят
.
Вярвам, че този човек тогава изказа нещо, което би трябвало да бъде всеобщото мнение на разумните хора, нещо, което всички разумни хора в днешния образован свят трябва да мислят.
Към това може да се прибави, че между хората се случват някои неща в течение на това, което изобщо се нарича историческо развитие. Случват се неща, които, ако се приложат към тях преценките, изградени в самия живот, те изглеждат безсмислени, дори когато човек иска да си ги обясни с някакви заблуди.
към текста >>
Някои хора трябва да направят усилие да не
мислят
вече само както им преподават днешните професори от висшите училища.
Някои хора трябва да направят усилие да не мислят вече само както им преподават днешните професори от висшите училища.
Необходимо е да настъпи време, в което известен брой хора да се решат да приемат такъв неудобен мироглед, който черпи насоките и понятията си от духовния свят. Защото човечеството не бива да остане в сънното състояние, в което иска да остане чрез абстрактните всеобщи понятия, към които се стреми материалистическото време и дори ги нарича благородни.
към текста >>
Но хората, които като историци, социолози, националикономисти или политици извеждат своите правила и закони само от физическото поле, по отношение на реалната необходимост днес приличат на някои, които например, когато имат да вършат важна работа, лягат в шезлонга и заспиват, понеже
мислят
, че ще я свършат насън.
И когато се погледнат основанията - някои от тях днес отново поставихме пред душите ни, - въз основа на които трябва да се внесе този импулс на петата следатлантска културна епоха в света, виждаме, че те са достатъчно сериозни. А съпротивата ще бъде най-голяма тогава, когато е най-голяма и необходимостта. Хората ще трябва да направят усилие да разглеждат онези неща, които се случват на физическото поле - и в наше време те наистина имат ужасен образ, - във връзка със събития, разиграващи се зад кулисите. Едва тогава могат да се разберат такива неща.
Но хората, които като историци, социолози, националикономисти или политици извеждат своите правила и закони само от физическото поле, по отношение на реалната необходимост днес приличат на някои, които например, когато имат да вършат важна работа, лягат в шезлонга и заспиват, понеже мислят, че ще я свършат насън.
Така правят действително онези, които работят в институциите на образованието, на отделните науки. Те са хора, които сънуват действителността. Как пишат тези хора за историята, за социологията? Като някой, който няма никакво понятие за действителните сили, стоящи зад това, за което хората сънуват. Това, откъдето именно се пораждат така дълбоките, така решителните събития, както е през нашето време, изглежда за хората, които днес се грижат за науката, като стая, в която се намира някой човек, никога не виждал тази стая, който е донесен тук спящ, продължава да спи и опознава стаята само като спящ.
към текста >>
202.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Хората, родени преди 1879 г., все още са взимали някакъв остатък със себе си, който ги е опазвал да станат това, за което се
мислят
тук.
Тази истина особено изпъква, когато душевният поглед се насочи в света, където човекът пристъпва след смъртта.
Хората, родени преди 1879 г., все още са взимали някакъв остатък със себе си, който ги е опазвал да станат това, за което се мислят тук.
И още дълго време ще е възможно да бъдат опазвани да станат само това, за което се мислят - нещата се променят постепенно, - но само чрез страдание, само когато могат да страдат, когато, казано парадоксално, страданието замести познанието, като сами усетят незадоволителното в представата им за човека. Хармония със самия себе си, същевременно познание, което оставя човека да бъде човек също и след смъртта, ще има в бъдеще само ако хората осъзнаят истинската си връзка с духовния свят още тук, във физическото тяло. Тези, които се страхуват днес от конкретни духовни знания заради материалистическите си представи, още дълго време няма да искат да приемат, че с 1879 г. се извършва промяна. Въпреки това е необходимо да се възприеме такова нещо.
към текста >>
И още дълго време ще е възможно да бъдат опазвани да станат само това, за което се
мислят
- нещата се променят постепенно, - но само чрез страдание, само когато могат да страдат, когато, казано парадоксално, страданието замести познанието, като сами усетят незадоволителното в представата им за човека.
Тази истина особено изпъква, когато душевният поглед се насочи в света, където човекът пристъпва след смъртта. Хората, родени преди 1879 г., все още са взимали някакъв остатък със себе си, който ги е опазвал да станат това, за което се мислят тук.
И още дълго време ще е възможно да бъдат опазвани да станат само това, за което се мислят - нещата се променят постепенно, - но само чрез страдание, само когато могат да страдат, когато, казано парадоксално, страданието замести познанието, като сами усетят незадоволителното в представата им за човека.
Хармония със самия себе си, същевременно познание, което оставя човека да бъде човек също и след смъртта, ще има в бъдеще само ако хората осъзнаят истинската си връзка с духовния свят още тук, във физическото тяло. Тези, които се страхуват днес от конкретни духовни знания заради материалистическите си представи, още дълго време няма да искат да приемат, че с 1879 г. се извършва промяна. Въпреки това е необходимо да се възприеме такова нещо. Оттук виждате, че става важно и в бъдеще ще става все по-важно съществуващото като духовно познание да се разпространи по Земята.
към текста >>
Ако те не са неспособни да
мислят
и въпреки това са настроени материалистически, би трябвало да си представят: Този починал роднина се разлага в гроба, или от него е останало това, което е в урната и т. н.
Колко много хора има днес, които казват: «Ще видим какво идва след смъртта, ще му обърнем внимание в правилното време. Тук не искаме да се занимаваме с него, а да служим на живота. Когато идем оттатък, в онзи свят ще ни се покаже как изглежда.» Както е истина, че оттатък човек е това, за което се смята тук, така е истина и още нещо. Нека разгледаме мисълта, която днес не е рядкост. Някой умира и изоставя близките си.
Ако те не са неспособни да мислят и въпреки това са настроени материалистически, би трябвало да си представят: Този починал роднина се разлага в гроба, или от него е останало това, което е в урната и т. н.
Само доколкото хората не мислят, могат да са материалисти и да не вярват в това. Ако материализмът победи, все повече хора ще вярват, че всичко останало от мъртвия е в урната или в гроба. Тази мисъл обаче е реална сила. Тя не е истина. Ако останалият тук мисли, че мъртвият не живее повече, мъртвият не е повече тук, това е погрешна мисъл, но тази погрешна мисъл наистина е реална сила в душите, които я мислят.
към текста >>
Само доколкото хората не
мислят
, могат да са материалисти и да не вярват в това.
Тук не искаме да се занимаваме с него, а да служим на живота. Когато идем оттатък, в онзи свят ще ни се покаже как изглежда.» Както е истина, че оттатък човек е това, за което се смята тук, така е истина и още нещо. Нека разгледаме мисълта, която днес не е рядкост. Някой умира и изоставя близките си. Ако те не са неспособни да мислят и въпреки това са настроени материалистически, би трябвало да си представят: Този починал роднина се разлага в гроба, или от него е останало това, което е в урната и т. н.
Само доколкото хората не мислят, могат да са материалисти и да не вярват в това.
Ако материализмът победи, все повече хора ще вярват, че всичко останало от мъртвия е в урната или в гроба. Тази мисъл обаче е реална сила. Тя не е истина. Ако останалият тук мисли, че мъртвият не живее повече, мъртвият не е повече тук, това е погрешна мисъл, но тази погрешна мисъл наистина е реална сила в душите, които я мислят. Мъртвият възприема тази реална мисъл като много важна за него.
към текста >>
Ако останалият тук мисли, че мъртвият не живее повече, мъртвият не е повече тук, това е погрешна мисъл, но тази погрешна мисъл наистина е реална сила в душите, които я
мислят
.
Ако те не са неспособни да мислят и въпреки това са настроени материалистически, би трябвало да си представят: Този починал роднина се разлага в гроба, или от него е останало това, което е в урната и т. н. Само доколкото хората не мислят, могат да са материалисти и да не вярват в това. Ако материализмът победи, все повече хора ще вярват, че всичко останало от мъртвия е в урната или в гроба. Тази мисъл обаче е реална сила. Тя не е истина.
Ако останалият тук мисли, че мъртвият не живее повече, мъртвият не е повече тук, това е погрешна мисъл, но тази погрешна мисъл наистина е реална сила в душите, които я мислят.
Мъртвият възприема тази реална мисъл като много важна за него. И не е все едно, а от най-дълбоко значение дали останалият тук храни в душата си живи мисли за заминалия, за намиращия се в духовния свят мъртъв, или повече или по-малко мисли: Мъртвият е умрял, повече не съществува. Това не само не е безразлично, но има много съществена разлика.
към текста >>
Трябва да се каже, че психоаналитиците насочват вниманието си към всякакви духовно-душевни феномени, започват да
мислят
за духовно-душевното, понеже то лесно се изправя пред тях.
Сега човек почти не може да отиде в Цюрих59 - и другаде е така, но тук особено силно се прави, - без навсякъде духовно да се докосне до това, което тук се нарича аналитична психология, психоанализа.
Трябва да се каже, че психоаналитиците насочват вниманието си към всякакви духовно-душевни феномени, започват да мислят за духовно-душевното, понеже то лесно се изправя пред тях.
Тук искам да посоча само с няколко думи една черта на психоанализата.
към текста >>
203.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Хората, които сериозно
мислят
за такива неща, естествено, не искат да говорят така и търсят причините.
Хората, които сериозно мислят за такива неща, естествено, не искат да говорят така и търсят причините.
Фройд вярва, че ще разбере причините чрез случаи като следния. Ще намерите безброй такива случаи в литературата, в която психоаналитиците ги поместват, и може да се каже, че наистина се е събрал безкрайно много материал, за да се прозре нещо в тази област. Един случай, описан от психоаналитици, е следният77. Искам да го разкажа така, както най-лесно може да се разбере. Не ни е нужна абсолютна историческа точност.
към текста >>
Те си
мислят
, че са надмогнали материализма, понеже не го посочват, а говорят за душевното.
Наистина може да се каже, че теорията на Юнг всъщност не е нищо повече от описание на, както казах, тривиалната преценка за хората на чувствата и на разсъдъка и не е никакво особено задълбочаване във фактите. Но от всичко това трябва да видите поне, че хората на настоящето започват да обръщат внимание на всякакви душевни своеобразности, че тези душевни своеобразности застават пред духовните им очи и те се занимават с тях, като питат: Какво става в човека, в който се появяват такива неща? Все пак хората не са толкова далеч от това да си кажат: Това не са физиологични, анатомични изменения.
Те си мислят, че са надмогнали материализма, понеже не го посочват, а говорят за душевното.
Все пак това е път, по който се търси да се надмогне материализма и да се обърне внимание на душевността.
към текста >>
204.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това братство разпространява учението на материализма, то се грижи тези хора на всяка цена да
мислят
чисто материалистически.
Нека предположим, че тук е областта на такова братство (по-малък кръг, зелено).
Това братство разпространява учението на материализма, то се грижи тези хора на всяка цена да мислят чисто материалистически.
Чрез това братството си създава души, които след смъртта остават в земната сфера. Те стават спиритуална клиентела за братството, за тази ложа (виж рисунката, оранжево), което означава, че са създадени мъртви, които не напускат земната сфера, а остават при Земята. Вземат ли се правилните мерки, те се задържат вътре в ложата. По този начин са създадени ложи, които съдържат живи и умрели хора, но умрели, които са станали сродни със земните сили. Нещата се насочват така, че тези хора правят събрания, както при спиритическите сеанси122 в течение на втората половина на 19 век.
към текста >>
205.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Той пита първо фабрикантите, дали не
мислят
, че отделният работник може да натовари повече от 12,5 тона на ден.
Един мъж, който повече се вслушва в двойника вместо в това, което трябва да се извоюва за човешката душевност в смисъла на напредъка на човечеството през петия следатлантски период, един такъв човек е Тейлър133.
Той пита първо фабрикантите, дали не мислят, че отделният работник може да натовари повече от 12,5 тона на ден.
Фабрикантите мислят, че един работник би могъл да натовари най-много 18 тона.
към текста >>
Фабрикантите
мислят
, че един работник би могъл да натовари най-много 18 тона.
Един мъж, който повече се вслушва в двойника вместо в това, което трябва да се извоюва за човешката душевност в смисъла на напредъка на човечеството през петия следатлантски период, един такъв човек е Тейлър133. Той пита първо фабрикантите, дали не мислят, че отделният работник може да натовари повече от 12,5 тона на ден.
Фабрикантите мислят, че един работник би могъл да натовари най-много 18 тона.
към текста >>
206.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да
мислят
по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот.
Тя няма претенцията да достигне до сърцевината на човека, сама да бъде изведена от светове, в които се възлага определена задача на духа. Човешкото познание ще стане сериозно едва чрез духовната наука, а това плаши хората и ги кара да се отдръпват назад. Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука.
Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот.
За това става въпрос. Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия живот човекът си остава същият, той става само богат на знание. Не би следвало духовната наука да се възприема, без да преобрази човека, а тя не може и да бъде възприета, без да преобрази някого. Тя бавно и постепенно прави човека друг. Трябва само да се има търпение, но тя променя човека, понеже апелира към съвсем други задачи на човечеството и към съвсем друго в човешката природа.
към текста >>
И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които
мислят
природонаучно!
Вижте, сърцето ни заболява, когато се вгледаме в живота. Който е свикнал напълно с понятията, които днес могат да дадат естествените науки, става все по-неспособен да разбере житейските социални взаимовръзки и необходимости. Той просто е отблъснат от истинския живот.
И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно!
Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот. Така е в много отношения. Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят.
към текста >>
И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да
мислят
, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух.
Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят. Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея. В това, което предлага популярно-образователната литература днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират.
И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да мислят, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух.
Неговата непосредствена непреднамереност се изгубва. Духът става ограничен и тесногръд. Нашето интелектуално образование е пътят към духовната ограниченост. Разбира се, интелектуалното образование направи големи прогресивни крачки в естественонаучните технически области, но това е пътят към ограничеността, той стеснява мисленето и представите. Ако човек иска да разбере духовната наука, трябва да апелира към съвсем друго нещо в мисленето, в представянето.
към текста >>
Когато те само
мислят
духовната наука, е все едно дали четат духовнонаучна или готварска книга.
Да, това произхожда от нещо друго. Не се е стигнало още дотам, антропософският живот да запулсира в душите на хората така, както кръвта пулсира в тялото, а е налице навикът, всичко да се приема само чрез разума, да се приема в интелекта. Това се внася отвън. За мнозина също и духовната наука остава само теория. Тя остава само нещо, което се мисли, но това не е нейната същност.
Когато те само мислят духовната наука, е все едно дали четат духовнонаучна или готварска книга.
В такъв случай една готварска книга би била по-полезна. Духовната наука трябва да се възприеме така сериозно, че наистина да обхване целия човек в цялата му душа. Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и човекът ще стане годен за живота. Тук се касае за това, да се спечели вътрешно убеждение в същността на нещата; човек да не се задоволява с външното убеждение, а да придобие вътрешно убеждение.
към текста >>
Абстрактните глави още от времето на стоиците
мислят
по тези въпроси!
И една бъдеща епоха ще охарактеризира нашето съвремие, като опише как по наистина забележителен начин върху множество хора много импониращо въздействие оказа световният наставник Удроу Уилсън, който не свързваше мисленето си с действителността дори и с най-тънката нишка, а всички думи при него отговаряха на недействителното. Те обаче предизвикваха възхищение у тези, на които почти не им пречеше, че се намират във война с него. Но именно между хората в европейските страни и днес има мнозина, които се възхищават от Удроу Уилсън. В бъдеще особено трудно ще може да се разбере как могат да се измислят политически програми без всякаква връзка с действителността, в които да се излагат идеи за световни договори, мирни договори между народите и така нататък. Като че ли това може така лесно да се направи!
Абстрактните глави още от времето на стоиците мислят по тези въпроси!
Това, което днес изплува като Уилсънови идеи, за този, който познава нещата, е съществувало, откакто свят светува. Разбира се, здравословното мислене казва: Понеже винаги е съществувало и не е било реализирано, то е нездравословно! Днешното мислене е станало чуждо на действителността, затова се радва на такива недействителни мисли. Нещата наистина са в зависимост от дълбоките житейски принципи и житейски импулси. А това, че днес цари такова объркване, такъв хаос, произлиза от факта, че човечеството е достигнало до начин на мислене, за който вярва, че уж се справя с житейската практика, но всъщност се намира много далеч от истинската действителност.
към текста >>
207.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И нашите противници са тези, които вярват, че от една или друга гледна точка трябва да защитават истинските блага на човешкото развитие, трябва да ги защитават – както те
мислят
– от такова заблуждение на човешкия дух, каквото има в нашето движение.
Знаем, че личностите от съвремието, които се обединяват в името на нашите духовни импулси, би трябвало дълбоко да чувстват в душите, в сърцата си, че искат да търсят нещо, което в настоящето не може да им даде друго духовно движение, друг духовен стремеж. То е свързано с това, към което човекът трябва да се стреми в нашето съвремие и в най-близко бъдеще в душевната област, ако иска да осъзнае човешката си същност в истинския смисъл на думата. При това търсене, точно както то се изразява в нашето движение, срещаме много противници.
И нашите противници са тези, които вярват, че от една или друга гледна точка трябва да защитават истинските блага на човешкото развитие, трябва да ги защитават – както те мислят – от такова заблуждение на човешкия дух, каквото има в нашето движение.
Много религиозно настроени или привидно религиозно настроени хора от настоящето вярват, че нашето движение е способно да отклони някои хора от това, от което се нуждаят за истинското религиозно задълбочаване.
към текста >>
Какво всъщност правят хората, които вярват, че са дълбоко религиозни и
мислят
, че се молят на най-висшия Бог?
Щом хората не знаят откъде всъщност идва думата Бог, какво е божественото, какво правят тогава тези, които говорят за потребността от едно или друго религиозно обожаване, които говорят за божественото?
Какво всъщност правят хората, които вярват, че са дълбоко религиозни и мислят, че се молят на най-висшия Бог?
Да се постави сериозно пред душата този въпрос, съвсем не е маловажно.
към текста >>
208.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Хората започнали да
мислят
метафизично, доколкото не искали повече да вярват в демони.
След това хората пристъпили напред, когато се развили малко по-нататък, от позицията на демонологията към позицията на метафизиката. Ако в началото си представяли стоящите зад всички явления демони, елементарни същества и т. н., сега те започнали да си представят причини, постигани в абстрактни понятия.
Хората започнали да мислят метафизично, доколкото не искали повече да вярват в демони.
И така, втори етап е била метафизиката: мислили са с определени понятия и са свързвали тези понятия със собствения си живот, така че се е формирало мнение, че посредством такива понятия може да се подходи към праосновите на нещата.
към текста >>
Но това е само от малодушие; защото в действителност хората
мислят
горе-долу така, както е мислил Огюст Конт.
Който познава днешния живот, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт.
Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт.
Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква.
към текста >>
209.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Хората е трябвало да
мислят
вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Сега всичко това вече го няма. Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота.
Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало.
В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Те
мислят
, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им. „Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда.
Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон.
Но това не е така! Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
210.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Само тези, които
мислят
повърхностно, могат да
мислят
, че не води до объркване, когато се каже: хората, за които повечето хора
мислят
, – а това е така, – че те честно се стремят към истината, изцяло са пронизани от ариманически дух!
Такива истини, ако те са открити в резултат на търсене на истината, – уверявам ви в това, – такива истини преди всичко водят до объркване. Ако имате чувството, как действат в света великите истини, имате също и чувството за объркване от тези велики истини. Няма комфортно приемане на тези истини.
Само тези, които мислят повърхностно, могат да мислят, че не води до объркване, когато се каже: хората, за които повечето хора мислят, – а това е така, – че те честно се стремят към истината, изцяло са пронизани от ариманически дух!
Това може да ви разбие сърцето, скъпи мои приятели! Затова, когато човек срещне такива истини, се старае да се справи с тях. Но тези истини не са предназначени да влязат от едното ухо и да излязат през другото. Те не са предназначени и да бъдат откривани при самотни медитации и да се възприемат като сензация. Тези истини не са подходящи за това.
към текста >>
Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което
мислят
за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго.
В действителността е необходимо времето също да се възприема в перспектива. Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните. Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди. Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така. В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин.
Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго.
И това, което на човек му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда. И преди всичко винаги присъства нещо, за което мислим, когато живеем във времето като в заблуда, че то е изминало. Но то остава; времето действително става нещо подобно на пространството. И ако гледаме правилно, отдавна миналите събития трябва да се разглеждат така, както отдалечените предмети в пространството. Времето е заблуда.
към текста >>
Хората
мислят
примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали.
Времето – това е заблуда, това е много сериозна истина, доколкото времето, като заблуда, стои в основата на много други заблуди в живота. Така, например, ако приложим времето неправилно към историческия живот, много неща ще ги виждаме в лъжлива светлина.
Хората мислят примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали.
В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин. Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата. Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост. Например гледате планина в далечината.
към текста >>
В действителност те трябва да
мислят
така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин.
Времето – това е заблуда, това е много сериозна истина, доколкото времето, като заблуда, стои в основата на много други заблуди в живота. Така, например, ако приложим времето неправилно към историческия живот, много неща ще ги виждаме в лъжлива светлина. Хората мислят примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали.
В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин.
Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата. Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост. Например гледате планина в далечината. Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам.
към текста >>
211.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и
мислят
, че говорят непредубедено,
мислят
, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора.
Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес.
Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора.
Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността. Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
212.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато
мислят
, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга.
Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват.
Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>
Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да
мислят
, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората!
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика.
Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората!
Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа! Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца!
към текста >>
213.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Естествено, мнозина
мислят
, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека.
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример. Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека.
Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време.
към текста >>
В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото
мислят
, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината.
Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство. Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие.
В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината.
Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
към текста >>
214.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което
мислят
, чувстват и искат другите хора.
Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание.
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора.
Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много.
към текста >>
215.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол,
мислят
, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Тогава хората казват, че съществуват граници в познанието за природата. Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“.
Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза.
към текста >>
Те
мислят
така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ.
към текста >>
216.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днес хората толкова малко познават източниците на това, което живее в техните души, че си
мислят
, че имат естественонаучно мислене без предразсъдъци, докато изворите на това непредвзето естественонаучно мислене са в Академията Гондишапур.
Особено интересно е да се изучава в тази насока дейността на Роджър Бейкън[v], не Бейкън Вируламски[vi], а Роджър Бейкън. Макар да е бил монах, – към когото, обаче, колегите му не се отнасяли много доброжелателно, – в него се е вливала тази гностическа мъдрост на Гондишапур.
Днес хората толкова малко познават източниците на това, което живее в техните души, че си мислят, че имат естественонаучно мислене без предразсъдъци, докато изворите на това непредвзето естественонаучно мислене са в Академията Гондишапур.
към текста >>
Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които
мислят
естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави.
Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата. Какво представлява истинската наука за природата? Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак. И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак.
Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави.
Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа. Това е нужно да се осъзнава. Задачата на епохата на съзнателната душа е нещата да се виждат именно в тяхната действителност.
към текста >>
217.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
На езика на понятията това правят философите; другите хора обаче не
мислят
толкова много, но в инстинктите им, в усещанията им, в подсъзнателните им изводи това правят всички хора, които по някакъв начин са свързани с импулса на народа на ложите.
Сега може да кажете: „Това обаче, разбира се, не прави всеки представител на народа на ложите! “ – Разбира се, че не всеки представител на народа на ложите го прави.
На езика на понятията това правят философите; другите хора обаче не мислят толкова много, но в инстинктите им, в усещанията им, в подсъзнателните им изводи това правят всички хора, които по някакъв начин са свързани с импулса на народа на ложите.
Човекът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем предвид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението. Докато човек сам, поне ще се отнася до Христовия импулс, не иска да достигне духовното, а само до един абстрактен Бог на деизма, той се пита: „Нормално ли е за човек да приема това или онова? “ – Чербъри, който много е пътешествал, отначало се опитваше да опознае общото между различните религии.Той намери много общи неща. След това обаче той се опита да обобщи това, което е намерил като общо между религиите, в пет изречения. Трябва да вземем под специално внимание тези пет изречения, тъй като те са много важни.
към текста >>
Трябва ли първо всичко да рухне, за да започнат хората да
мислят
?
Трябва ли да бъде така, че хората съвсем да не са в състояние чрез регулиране на това, което е в сърцата им и в глъбините на душите им, да намерят пътя към светлината? Трябва ли това да стане по пътя на външната принуда?
Трябва ли първо всичко да рухне, за да започнат хората да мислят?
Не трябва ли този въпрос да се поставя отново и отново всеки ден? Не изисквам отделния човек да направи това или онова, защото знам колко малко може да направи човек в днешно време. Но това, което е необходимо е прозрението, не това фалшиво съждение и нищо правене, а прозрение да се погледне навътре към нещата в тяхната действителност.
към текста >>
218.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както
мислят
определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души.
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество.
Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души.
Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек. Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас.
към текста >>
219.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Днес хората много рядко
мислят
по този начин — още по-малко, когато разглеждат човека като социално същество.
Днес хората много рядко мислят по този начин — още по-малко, когато разглеждат човека като социално същество.
Всеки, щом навърши двадесет години, иска да принадлежи към някоя корпоративна организация или — ако използваме любимата фраза — да упражнява демократичното си право на избор! На никого сякаш не му хрумва, че има неща в живота, за които си струва да се почака, защото съзряването идва с годините. Съвременните хора си нямат понятие от това.
към текста >>
220.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Колко много хора има днес, които
мислят
, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — човек трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен живот.“ Ето я физическата реалност: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Колко много хора има днес, които мислят, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — човек трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен живот.“ Ето я физическата реалност: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Два чудесно разграничени живота, поддържани елегантно отделно един от друг! Това обаче не води наникъде днес.
към текста >>
221.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тогава хората на запад започнаха да
мислят
така, как то намираме после това вече развито до определена степен при Галилей или при Джордано Бруно.
Ние живеем днес в един момент, в който отново са изтекли четири и половина столетия, откакто този друг начин на мислене, естественонаучния начин на мислене е обхванал човечеството. Този последният начин на мислене започва към половината на 14-то столетие.
Тогава хората на запад започнаха да мислят така, как то намираме после това вече развито до определена степен при Галилей или при Джордано Бруно.
Той е донесен след това до нашите времена. Да, това е привидно същата логика както гръцката логика, и все пак една напълно, напълно друга логика. Това е една логика, която постепенно е прочетена от природните процеси, също както гръцката логика е прочетена от това, което учениците на мистериите, мистите виждаха в мистериите.
към текста >>
Откакто хората започнаха да
мислят
логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние.
Но развитието на човечеството в миналите столетия и хилядолетия не е било така, че хората да са си изяснили обективно, каква е действително същността на човека.
Откакто хората започнаха да мислят логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние.
Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот. Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни. Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно.
към текста >>
Те трябва да
мислят
в една посока, която им се явява така, като че външната природа изисква нещо съвършено друго от тях.
Хората ще се родят в света и ще си кажат: да, като живея заедно с други хора, аз не съм възпитан нито съзнателно, нито несъзнателно за едно определено мислене. В мене се явяват мисли. Аз съм роден и възпитан да мисля по определен начин. Обаче същевременно се виждам във външния заобикалящ свят: моето мислене не съвпада с това, което съществува в заобикалящия външен свят. Този нюанс на чувствуването съществува вече днес при отделни хора.
Те трябва да мислят в една посока, която им се явява така, като че външната природа изисква нещо съвършено друго от тях.
Там където са се явили такива хора, които са почувствували това разногласие между това, което трябва да мислят, и това, което външната природа казва, те са били присмивани. Например Хегел представлява един класически случай за това. Той има някои мисли разбира не всички хегелови мисли са лишени от практически смисъл изразил е някои мисли върху природата, съставил ги е систематично. След това дойдоха еснафите и казаха: да, това са твоите идеи върху природата. Но я разгледай този или онзи процес в природата, те не отговарят на твоите мисли.
към текста >>
Там където са се явили такива хора, които са почувствували това разногласие между това, което трябва да
мислят
, и това, което външната природа казва, те са били присмивани.
В мене се явяват мисли. Аз съм роден и възпитан да мисля по определен начин. Обаче същевременно се виждам във външния заобикалящ свят: моето мислене не съвпада с това, което съществува в заобикалящия външен свят. Този нюанс на чувствуването съществува вече днес при отделни хора. Те трябва да мислят в една посока, която им се явява така, като че външната природа изисква нещо съвършено друго от тях.
Там където са се явили такива хора, които са почувствували това разногласие между това, което трябва да мислят, и това, което външната природа казва, те са били присмивани.
Например Хегел представлява един класически случай за това. Той има някои мисли разбира не всички хегелови мисли са лишени от практически смисъл изразил е някои мисли върху природата, съставил ги е систематично. След това дойдоха еснафите и казаха: да, това са твоите идеи върху природата. Но я разгледай този или онзи процес в природата, те не отговарят на твоите мисли. Тогава Хегел казал: толкова по-зле за природата.
към текста >>
222.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те
мислят
че съществува определено всесилие на природната необходимост.
Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост.
Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост.
Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро
мислят
без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал.
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа.
Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката.
към текста >>
И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че
мислят
безпредрасъдъчно в науката.
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата.
И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката.
Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
Също както някои философи вярват, че
мислят
без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св.
Истинските днешни природоизследователи ще се опълчат естествено, когато им се каже нещо подобно.
Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св.
Августина до Калвин. Тези неща трябва да бъдат прозряни. Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си определена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция. И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен живот съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/. И от 16-то столетие насам съществуваше отново едно ново подтечение, което се подготвя едвам в нашето време да стане горно течение.
към текста >>
223.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да
мислят
въздуха одушевен, защото той беше действително такъв.
Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес. Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание.
Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв.
Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината. И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха. Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината.
към текста >>
224.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората
мислят
според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната.
Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм. В Средновековието такива неща бяха свързани с библейското съдържание.
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната.
Може би не е нужно да нарисувам всичките 72, но мога да загатна това/Виж рис. № 10/. Аз само загатвам това, но представете си, че това биха били 72 колони, 72 стълба. От тези 72 стълба биха идвали следователно лъчите, които от цялото човечество се стремят към Тайната Христова. Обкръжете, затворете цялото с някаква зидова форма тогава той не би бил готически, но аз вече казах също, защо хората не се задържа ха строго при готическото затворете всичко това с една зидария, чиято хоризонтална проекция би била един кръг, и представете си тук 72 стълба, тогава ще имате храма, който обхваща така да се каже цялото човечество.
към текста >>
225.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За онези обаче, които могат да виждат връзките в живота, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да
мислят
, и простете ми малко тривиалния, банален израз за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.
За онези обаче, които могат да виждат връзките в живота, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да мислят, и простете ми малко тривиалния, банален израз за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.
към текста >>
Ако хората не се научат да
мислят
вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп!
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора. Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят.
Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп!
към текста >>
Касае се именно за това, да се разбере, какво би означавало, ако определен брой хора, които виждат в знание то проникващо отвъд прага, трябва да познаят: объркаността, материалистичните наклонности, социалните грешки отиват все по-нататък и хората не искат да се научат да
мислят
по новому и ако тези малко на брой хора притежаващи науката на посвещението би трябвало да видят, как човечеството отива надолу подавайки се на удобството в мисленето и чувствуването!
Касае се именно за това, да се разбере, какво би означавало, ако определен брой хора, които виждат в знание то проникващо отвъд прага, трябва да познаят: объркаността, материалистичните наклонности, социалните грешки отиват все по-нататък и хората не искат да се научат да мислят по новому и ако тези малко на брой хора притежаващи науката на посвещението би трябвало да видят, как човечеството отива надолу подавайки се на удобството в мисленето и чувствуването!
Но не трябва да се подаваме на измама върху това, колко много подтици за едно такова положение на нещата царуват днес в така наречения цивилизован свят. Тук царуват много подтици, защото не е ли всъщност по-естествено да очакваме, че в своето високомерие днешното човечество отхвърля всичко, което идва от страна на науката на посвещението? Човечеството е толкова безкрайно умно във всеки отделен негов индивид! Човечеството е така склонно да се надсмива над всичко онова, което може да бъде постигнато само благодарение на това, че всеки човек работи за напредъка на собствената душа. Но човечеството вярва, че без да учи нещо, знае всичко.
към текста >>
Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да
мислят
по обратен път.
Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят. Защото в течение на последните столетия човекът е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето. Обаче първото нещо, което човек изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува. Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята.
Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път.
Да речем една драма, която започва с първото дей-ствие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие. Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по който е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувствуваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден. Чрез това ние проникваме нашето мислене да заличава времето. По отношение на всекидневния живот ние сме свикнали да си представяме нещата така, че след първото става второто, след второто третото, след третото четвъртото и т.н. и мислим винаги така, че нашето мислене е образ на външните събития.
към текста >>
226.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Те се противопоставят защото си
мислят
, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини. От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението.
Те се противопоставят защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
към текста >>
Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора
мислят
по този начин.
Тук виждаме две неща.
Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин.
Онова, което те казват, няма истинност в себе си. Не мога да кажа "Аз казвам нещо, защото не го казвам". Но това се казва от мосю Фериере, човекът написал статията, от която току-що четох. Не можем да влезем във взаимоотношения с толкова изкривени морално хора. Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II.
към текста >>
227.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и
мислят
с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето.
Докато въпроси от този род не се разглеждат с необходимата сериозност, няма да достигнем до правилното разбиране за навечерието на Космическата Нова Година. В настоящия момент е крайно необходимо да достигнем това правилно разбиране. За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството. Можете ли да изживеете, скъпи мои приятели, в това време, че самият Дух на Космоса е онзи, който от десетилетия търси вход?
Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето.
В този час, един символичен час всяка година, изискващ да го преживеем като решителен час между миналото и бъдещето в този час можете ли да обедините своите души с новия Дух; можете ли да така да изживеете в душите си допира на миналата година с идващата година, че отминаващата Космическата година да може да се свърже с изгряващата Космическа година?
към текста >>
228.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Хората искат от една страна подкрепата на нещо, което ги принуждава отвътре да
мислят
и искат онова, което е правилно, или от друга страна, подкрепата на нещо, което ги принуждава отвън да
мислят
и искат онова, което е правилно.
Това отново е нещо, което показва духовния знак на епохата. Дали днес някой може наистина да призове най-вътрешните сили на онези, които още са способни да почувстват нещо от духовните импулси в човешката еволюция, така че да могат те да се събудят, така че да могат те да видят как стоят нещата в действителност. Най-важното нещо днес е, че човекът трябва да може да намери себе си. Но да намерим собственото си Себе изисква увереност в собствените ни душевни сили. Малко е постигнато сред хората днес с призоваване към тази убеденост в собствените им душевни сили.
Хората искат от една страна подкрепата на нещо, което ги принуждава отвътре да мислят и искат онова, което е правилно, или от друга страна, подкрепата на нещо, което ги принуждава отвън да мислят и искат онова, което е правилно.
Винаги намираме по някакъв начин тези две крайности у хората; те никога не искат да си помогнат, да се стремят с дейни сили към равновесието между тези две крайности.
към текста >>
Хората не искат да
мислят
за себе си, те искат да се прояви някаква определена сила отвътре, съгласно която да могат да убеждават логично.
В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили. Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили. Ако затворим очите си за онова, което е луциферическо, ако отречем, че то съществува, тогава отстъпваме пред него. Тогава душата изпада в онова настроение, в което желае преди всичко да се предаде на някаква принуда отвътре, така че чрез всякакви видове мистични или религиозни сили да може да освободи себе си от необходимостта от призоваване на своето собствено свободно Себе, или от търсене на Божественото в света, от развитието на собствено свободно Себе.
Хората не искат да мислят за себе си, те искат да се прояви някаква определена сила отвътре, съгласно която да могат да убеждават логично.
Те не искат да изживеят истината; те искат да изживеят само онази вътрешна сила, принуждаваща ги отвътре, проявяваща се в доказателството, което не се позовава на опитност, а вместо това се обръща към една духовна сила, която взема връх над човека, която го принуждава да мисли по този или онзи начин за природата и за самото човечеството. Хората се предават на луциферическите сили, извиквайки в себе си тази вътрешна принуда, тази вътрешна сила.
към текста >>
229.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
А освен това има мнения, които трябва да отблъснем, мнения на онези, които имат само политическо образование и
мислят
, че този Трикратен Социален организъм е една Утопия.
Прочетох ви това, защото то показва жаждата за Трикратния Организъм в само една единствена професия.
А освен това има мнения, които трябва да отблъснем, мнения на онези, които имат само политическо образование и мислят, че този Трикратен Социален организъм е една Утопия.
В никакъв случай това не е утопия: той израства от най-вътрешната опитност на всяка отделна професия. Авторът на тази статия е и редактор на вестника, а редактори рядко пишат по такъв начин. Всеки отделен индивид, в която и да е професия може да почувствува, че най-практичното понятие за живота го кара най-напред да каже на себе си: „Ще бъде трудно за всеки, който навлезе в проблема, да извади тази идея от главата си, толкова недвусмислена е тя и такова сигурно разрешение дава на проблемите, с които ние дълго сме се борили така без надеждно. Неговото осъществяване трябва и ще донесе здраве на нашия народностен живот.“
към текста >>
230.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И тази древна мъдрост е запазена в много по-голяма степен, отколкото си
мислят
днешните хора.
Но все пак, и в Гърция, и в Рим включително до зазоряването на нашата съвременна епоха се запази нещо, което можем да наречем „традиция на древната мъдрост“.
И тази древна мъдрост е запазена в много по-голяма степен, отколкото си мислят днешните хора.
към текста >>
231.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да
мислят
, ако искаха да си служат със своя усет.
Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно. Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха. Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него. Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора,те не мислеха.
Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет.
Но те нямат особено желание, те не го правят, те се отвращават от една остра мисъл. Те казват доброволно: а! не! Трябва да се напрягаме, трябват усилия, това е абстрактно, това е нещо, което изисква вътрешна работа.
към текста >>
Ако хората обичаха да
мислят
, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само.
Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само.
И най-малкото, за което би се смятало още, че човек мисли, е написано на големи пана, където може да се прочете. Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно, активната мисъл. Хората почти изцяло са отвикнали да мислят. Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората мислят малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят. Те самите отиват, може би на конференция, но спят, защото активната мисъл не е това, което се радва днес на една изключителна популярност.
към текста >>
Хората почти изцяло са отвикнали да
мислят
.
Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само. И най-малкото, за което би се смятало още, че човек мисли, е написано на големи пана, където може да се прочете. Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно, активната мисъл.
Хората почти изцяло са отвикнали да мислят.
Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората мислят малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят. Те самите отиват, може би на конференция, но спят, защото активната мисъл не е това, което се радва днес на една изключителна популярност.
към текста >>
Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората
мислят
малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят.
Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само. И най-малкото, за което би се смятало още, че човек мисли, е написано на големи пана, където може да се прочете. Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно, активната мисъл. Хората почти изцяло са отвикнали да мислят.
Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората мислят малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят.
Те самите отиват, може би на конференция, но спят, защото активната мисъл не е това, което се радва днес на една изключителна популярност.
към текста >>
И в тайните общества, които не обичаха нищо друго, освен традиционното, като издигаха към повърхността само стари неща едно след друго, се откриваше, че тези елементарни същества се приближаваха и си служеха за да
мислят
, с човешките мозъци.
И защо те не се възползваха от тази добра придобивка! Хората получиха малко по малко в най-модерната цивилизация един мозък, който можеше добре да мисли, но не искаше да мисли. Така тези елементарни същества се приближаваха и си казваха: ако хората не използват самите те, своя мозък, то ние можем да го използваме.
И в тайните общества, които не обичаха нищо друго, освен традиционното, като издигаха към повърхността само стари неща едно след друго, се откриваше, че тези елементарни същества се приближаваха и си служеха за да мислят, с човешките мозъци.
Така, прекомерно много мозъчна субстанция беше използвана от елементарните същества от ХVІ век нататък.
към текста >>
Хората смятаха, че
мислят
, това го знаем, но те не мислеха.
Ако видите хора, които са искали да бъдат в тази епоха, поне малко наясно с цивилизацията, ще откриете, че това ставаше голям въпрос за тези хора: всъщност, какво е това, което действа от човек към човек?
Хората смятаха, че мислят, това го знаем, но те не мислеха.
Кое е това, което действаше от човек към човек?
към текста >>
Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да
мислят
.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век.
Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин. /* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>
232.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но тогава, човек няма да може вече да говори свободно, ако днес го отрича, напротив, тогава Ариман, ариманическите сили ще започнат да
мислят
в човечеството.
Човечеството се намира днес пред евентуалността или да разбере духовния живот, да разбере, че нещо, като тези, които казах днес в началото на това изложение, са една действителност, или да отрече всичко това.
Но тогава, човек няма да може вече да говори свободно, ако днес го отрича, напротив, тогава Ариман, ариманическите сили ще започнат да мислят в човечеството.
И тогава, цялата еволюция на човечеството ще тръгне по един падащ наклон.
към текста >>
233.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Те си
мислят
, че не спят, докато те спят само абнормно и вярват, че душата им не се намира извън тялото и не изживява планетното битие.
Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват.
Те си мислят, че не спят, докато те спят само абнормно и вярват, че душата им не се намира извън тялото и не изживява планетното битие.
Те се намират в едно всъщност смътно състояние, което въпреки това им позволява да изживеят това, което друг човек изживява по времето на здравословния си сън. Но, както казах, не искам сега да засягам тези изключения.
към текста >>
234.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И понеже хората не го могат - това означава, че те си
мислят
, че не го могат, понеже не искат, държат на старото и не искат да пристъпят в новото, и понеже старото вече не е подходящо, е така, че изживяваме ужасните катастрофи в съвремието.
И понеже хората не го могат - това означава, че те си мислят, че не го могат, понеже не искат, държат на старото и не искат да пристъпят в новото, и понеже старото вече не е подходящо, е така, че изживяваме ужасните катастрофи в съвремието.
И ние още ще ги изживяваме, ако хората не направят усилие да навлязат в новото.
към текста >>
В него се вижда, че младите са съгласни с това, че старите са филистери, но до днес не се е променило нищо, понеже младите до определена възраст
мислят
така, а след това по правило стават дори по-големи филистери, отколкото са били старите.
Но то, естествено, е ужасно трудно да се разбере, понеже най-многото в противоположността между старите и младите днес се появява нещо като предчувствие за новата светла епоха. По правило младежта казва: «Ах, старите са филистери.» И това има своите предтечи. Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е предчувствал, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години. Това е прочуто изречение от Фихте и когато той го е казал, Гьоте бил доста по-възрастен и то ужасно го подразнило. Във втората част на своя «Фауст» той се подиграва с тази поука.[5] Било е дразнещо за Гьоте, нали?
В него се вижда, че младите са съгласни с това, че старите са филистери, но до днес не се е променило нищо, понеже младите до определена възраст мислят така, а след това по правило стават дори по-големи филистери, отколкото са били старите.
Хубавичко си преминават във филистерството. Нещата трябва и от тази страна да се възприемат вътрешно.
към текста >>
235.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И ако попитате какво искат да правят ариманичните същества с това подчовешко население, то е, че те си
мислят
: «Сега ще измъкна от някой човек тази инстинктивна природа и от нея ще направя едно земноводно същество.
И ако попитате какво искат да правят ариманичните същества с това подчовешко население, то е, че те си мислят: «Сега ще измъкна от някой човек тази инстинктивна природа и от нея ще направя едно земноводно същество.
Тези земноводни същества действително населяват пластовете, лежащи непосредствено под земната повърхност. Те са там вътре. Онези хора, които могат да съзерцават случващото се в мините, познават много добре тези същества. Те са същества, които съществуват поради това, че са изтръгнати от човека в момента на смъртта.
към текста >>
236.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Те
мислят
, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос. Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници. Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
към текста >>
Разбира се, има хора, които
мислят
, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория.
Сигурно ще кажете, че това обяснява произхода на човешката мъдрост от надсетивните светове. Тук докосваме една област, където дори днес, ако вземем за пример обясненията относно езика, хората не са наясно за произхода на тази област.
Разбира се, има хора, които мислят, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория.
Но преди не много време е имало и още има хора, които са приписвали божествен произход на говора.
към текста >>
237.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Защото не може да се каже, че малките деца вече могат да
мислят
.
Подобно би трябвало да кажем и за очите. Следователно това, което трябва да научим докрай тук, на Земята, е нагаждането на полученото в духовния свят в предземното ни съществуване към гравитационната сила на Земята. Второто, когато учим говора и пеенето, е нагласата към обкръжението около Земята. И след това се учим и да мислим. Защото ние действително не сме ориентирани за вървене и стоене, не говорим, и сме родени и без да мислим.
Защото не може да се каже, че малките деца вече могат да мислят.
Тези три неща ги научаваме докрай на Земята. Но всичките тези неща представляват метаморфозирали други способности, които сме имали в предземното съществуване. И трите се показват като живи паметници на това, което е било заложено в предземното съществуване по духовен начин.
към текста >>
238.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Дори и когато
мислят
, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници.
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично. Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година.
Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници.
Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен.
към текста >>
239.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да
мислят
.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят.
Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия. Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>
240.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, хората, които можеха да
мислят
по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството.
През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят.
към текста >>
241.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да
мислят
, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не.
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си.
към текста >>
242.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да
мислят
за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено!
Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне.
И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено!
Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно. И запомнят това.
към текста >>
243.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и
мислят
в съответствие със съвременния духовен живот.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят.
Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот.
Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства. И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот. Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо. С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и
мислят
, постоянно ще нараства.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот.
Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства.
И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот. Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо. С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
244.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Бих посъветвал хората, които
мислят
така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества.
Човек днес недостатъчно различава тези две неща: свободата и снизходителността на благосклонните Богове към човешката инертност, към човешкото желание за удобства. Днес все още много хора искат да съществуват добри Богове, които да изпълняват желанията им, без особено участие на самите хора. Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това. Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде. Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»!
Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества.
Едното е невъзможно без другото. Така и във Вселената е невъзможно да съществуват неща, обуславящи величието и достойнството на човека, без съответстващите им корективи. Къде виждаме дейността на изостаналите Духове на Формата? Преди всичко виждаме тяхната дейност в национализма, в шовинизма. Това е дейност, която се разпространява днес по цял свят: там, където мислите на хората се развиват изхождайки не от непосредствения вътрешен човешки център, а изхождайки от кръвта, от инстинктите.
към текста >>
245.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Днес хората са уморени за да
мислят
за такива неща, те са станали твърде склонни към удобството.
Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха. Иска ми се да кажа, че първата утринна зора на петата следатлантска епоха се е усещала от хората по-живо, отколкото днес.
Днес хората са уморени за да мислят за такива неща, те са станали твърде склонни към удобството.
Но на тях ще им се наложи отново да започнат дълбоко да се замислят за такива неща, и особено пак да ги преживеят в своите усещания, тъй като иначе няма да може да се състои подема на човека. Какво става всъщност тук?
към текста >>
246.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да
мислят
в хода на тези процеси, да
мислят
заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те
мислят
заедно с покълващия и пищен растителен свят.
Хората отново ще трябва да се научат да свързват годишния кръговрат с духовния свят. Съвременният човек не бива да се ограничава само с езотерични занимания; днес отново е наложително той да осъществява езотериката.
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
към текста >>
Когато хората се научат да
мислят
заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили.
Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили. И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците. Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>
247.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората
мислят
, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот.
Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
248.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те
мислят
твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек.
От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия.
Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек.
Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния. Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата.
към текста >>
249.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тогава хората живееха само без да
мислят
върху това, което тече през цивилизацията.
Тогава не бе слушано охотно, че това бе изказано във Виена в цикъла от сказки върху явленията между смъртта и едно ново раждане. Но от тогава насам хората изпитаха нещо от това, което се съдържаше като истина в тогавашното ми изказване.
Тогава хората живееха само без да мислят върху това, което тече през цивилизацията.
Те не виждаха, че съществуваха действителни ракови образувания на цивилизацията: тези ракови образувания се проявиха външно от 1914 година насам. И днес те се показват като напълно развалени духовни субстанции на цивилизацията. Без съмнение можем да гледаме това, което живее в цивилизацията като едно единно духовно образувание. Да тогава за тази модерна цивилизация се установява имен но, за тази модерна цивилизация, в която са се влели теченията на човешката омраза и на човешкото неразбиране, на човешката студенина, които не са били използувани при образуването на човешките форми: това, което се е вляло се проявява като паразити на модерната цивилизация. Модерната цивилизация има в себе си нещо дълбоко паразитно; тя е като част на един организъм, който е проникнат от паразити, от бацили.
към текста >>
250.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
А след това, когато тези руди - металите - ги извеждат от общата белтъчна субстанция и се образува твърдата земна кора, тогава на металите не им остава да правят друго - ако човек не прави нещо с тях - освен да
мислят
за това, което е станало.
Тук става и много друго. Например по времето, когато става това, което описах тук, цялата атмосфера е била още изпълнена с много фино разпределена сяра. Тази фино разпределена сяра се съединява с другите субстанции и от тази връзка възникват, бих казал, бащите и майките на всичко това, което съществува днес в земната руда като пирит, олово, цинков сулфид и т.н. И така, всичко това се е образувало вече в древна форма - в меката, все още плътна восъчна форма от онова време. Затова и земното тяло е пронизано от подобни неща.
А след това, когато тези руди - металите - ги извеждат от общата белтъчна субстанция и се образува твърдата земна кора, тогава на металите не им остава да правят друго - ако човек не прави нещо с тях - освен да мислят за това, което е станало.
И така и става с тях. Ние ги намираме в това състояние, когато те оживяват за вътрешното виждане на всичко това, което е станало със Земята. И тогава, имайки всичко това в качеството на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното животинско образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш воля в собственото си човешко същество.
към текста >>
251.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да
мислят
така.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе.
В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така.
За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета. Това семе е посадено в Земята от планета.
към текста >>
252.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Болшинството хора не могат да
мислят
за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо.
Благодарение на тези факти, които приведох, можете да отбележите коренното различие между устройството на душата, което преобладавало сред източните народи в доисторическите времена и устройството на хората от по-късните цивилизации. В древността е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа. Те са знаели, къде е било долното, последно небе. Сравнете това с възгледите на съвременните хора. Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе!
Болшинството хора не могат да мислят за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо.
към текста >>
253.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Достатъчно е само да помислим, как хората
мислят
по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността.
Да разгледаме сега още веднъж това, което вече разглеждахме. Когато искаме да намерим причините за физическото, ние можем да останем вътре във физическото. Когато трябва да търсим причините за растителното, ние трябва да излезем навън в далечините на етерното пространство, но все още можем да останем в пространството, само че, както казахме, тук пространството става нещо хипотетично, защото трябва да прибегнем до изрази от приказките - «там където светът е закован с дъски». Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски». Естествено това е един тривиален, груб израз.
Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността.
към текста >>
Нали хората
мислят
, че когато Слънцето изпраща светлина, светлината продължава безкрайно да се движи.
Нали хората мислят, че когато Слънцето изпраща светлина, светлината продължава безкрайно да се движи.
Оливър Лодж показа обаче, че сега този начин на мислене вече не е правилен, че сега се знае, че тя стига до един край и отново се завръща обратно. Слънцето отново получава обратно своята светлина от всички страни, макар и в друга форма, в преобразена форма, но то я получава обратно. А сега да приложим този начин на мислене върху това, което току що премислихме. Ние първо стоим в пространството. Земното пространство остава вътре, ние излизаме навън във Вселената.
към текста >>
254.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Хората съвсем не
мислят
веднага за повтарящите се земни съществувания, а
мислят
за това, че бликащото от една мисъл, също така е причинено, както това, което произлиза от една машина.
Можете да кажете: - Но днес съществуват много хора, които се съмняват в свободата. Това е само доказателство, че днес теоретическият фанатизъм на хората е по-голям от това, което човекът непосредствено изживява в действителността. Човек вече не вярва на своите изживявания, защото е претъпкан с теоретически възгледи. От наблюдението на природните процеси днес той си съставя идеята: Всичко е необходимо обусловено, всяко следствие има причина, всичко, което съществува, има своята причина. Следователно, когато оформя дадена мисъл, това също има своята причина.
Хората съвсем не мислят веднага за повтарящите се земни съществувания, а мислят за това, че бликащото от една мисъл, също така е причинено, както това, което произлиза от една машина.
към текста >>
Странно е в това отношение, как хората понякога
мислят
.
Смътният подтик, който тласка повечето от хората към това или онова, отпада. И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова. - Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност.
Странно е в това отношение, как хората понякога мислят.
Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота. И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих. Преди човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно.
към текста >>
255.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си
мислят
, най-малкото с много повече антипатия.
Ще кажете: - Да, ние наистина изпитваме толкова страдание! Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот? За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много. - Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого.
Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия.
Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството. Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.
към текста >>
256.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Те
мислят
колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми».
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго. Аз съм виждал как хора запаметяват.
Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми».
Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго.
към текста >>
Така запаметяват мнозина и при това те
мислят
колкото е възможно по-малко.
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго. Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми».
Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко.
А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго. Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/.
към текста >>
257.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да
мислят
, разбират Конрад Фердинанд Майер.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно. И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден. И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма.
Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер.
Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам. Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
към текста >>
258.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не
мислят
по-нататък.
По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество. Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата. Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват.
Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък.
Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно. Хората не мислят, как в един така наречен невинен човешки живот може да се случи нещо подобно.
към текста >>
Те не
мислят
по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество. Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата. Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват. Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък.
Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
Хората не мислят, как в един така наречен невинен човешки живот може да се случи нещо подобно.
към текста >>
Хората не
мислят
, как в един така наречен невинен човешки живот може да се случи нещо подобно.
Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата. Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват. Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък. Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
Хората не мислят, как в един така наречен невинен човешки живот може да се случи нещо подобно.
към текста >>
259.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти
мислят
, че са достигнали върха на идеализма.
Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско наблюдение.
Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма.
Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че преди обяд са видели на улицата една дама. Когато ги запитаме, с каква дреха е била облечена, те не знаят! В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора.
към текста >>
260.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и
мислят
, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора?
Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора?
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание. Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания вътре в нас. - Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, той не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват. В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.
към текста >>
261.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората
мислят
, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие.
Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на Доминиканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед. Трябва да се пренесем в душевността на тези хора.
Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие.
Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето. В онова време не е било така. В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност. Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна борба.
към текста >>
Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да
мислят
интелектуално.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото. Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли.
Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално.
Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това.
към текста >>
Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да
мислят
в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения. Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл. Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус. Аз не казвам, че те са станали философи.
Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
към текста >>
262.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как
мислят
те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.
към текста >>
Тя действа така, че тези хора
мислят
умно, но без дълбоко да са ангажирани.
Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото.
Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани.
Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил. Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти. Те казваха: - Интелигентността, е само сбор от думи. – Но всичко, което се разиграваше като спорове между хората, всичко това е отражение на мощни борби, които стават между една група Ангели и другата група Ангели.
към текста >>
263.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение,
мислят
за такива неща.
Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата. Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция. Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост. Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда». Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих.
Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща.
към текста >>
264.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
е., те могат да
мислят
, нали?
Когато днес сме остроумни, ние сме такива само като хора. Днес почти всички хора са остроумни. Аз често съм казвал това: Хората са ужасно умни, т.
е., те могат да мислят, нали?
Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля. Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации. Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие.
към текста >>
Но в онова време не беше така, че хората можеха да
мислят
, а те приемаха мислите като инспирации.
Днес почти всички хора са остроумни. Аз често съм казвал това: Хората са ужасно умни, т. е., те могат да мислят, нали? Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля.
Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации.
Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие. И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене. На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно.
към текста >>
265.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Поради това те
мислят
и съвсем различно от човека.
Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества. Трябва да си представите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята. Ако си представите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците. Те притежават мъдростта като тяхно основно качество. Но тя не е придобивка, не е постижение, те просто си я имат.
Поради това те мислят и съвсем различно от човека.
Това действа разтърсващо, но човек постепенно трябва да свикне с него. Всичко на Юпитер е проникнато и изпълнено с мъдрост, както тук на Земята всичко е изпълнено с въздух. Там мъдростта е субстанциална, тя протича на Юпитер подобно на вятъра и се носи наоколо, събира се като мъгла и се издига нагоре. Това обаче отново са същества, които се издигат от една мъгла от мъдрост. Вътре предимно живеят Херувимите, които в тази взаимовръзка заедно с хората формират човешката карма.
към текста >>
266.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Също и онези, които
мислят
, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат.
Разгледайте огромната разлика, която за обикновеното съзнание съществува между самолюбие и любов към другия. Всички хора доста добре разбират самолюбието, защото то им е така приятно! За това няма и съмнение.
Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат.
Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич.
към текста >>
267.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как
мислят
, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
268.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
- Те не
мислят
върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат.
Между тях и надзирателя се породиха отношения с морално-нравствени импулси. Душата на този надзирател всъщност беше раздвоена. Той често не одобряваше суровите, жестоки мерки, които му беше възложено да прилага от неговия господар. Той го правеше, понеже беше поставен в тези условия, понеже в тогавашното време се е смятало за правилно така да се прави. Помислете си дали хората и днес са винаги такива, каквито всъщност биха искали да бъдат?
- Те не мислят върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат.
Затова се лъжат относно дисхармонията между това, което са и което искат да бъдат. Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост. Но изхождайки от социални навици, тя причиняваше доста зло на робите. Поради това тя стана също и отговорна, макар че на първа линия беше отговорен този, който притежаваше робите и беше техен господар.
към текста >>
Искаме да се чувстваме свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да
мислят
за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях.
Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед. Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас.
Искаме да се чувстваме свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да мислят за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях.
към текста >>
269.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да
мислят
и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел.
Сега се касаеше за това, Антропософското Общество да обхване тази нейна вътрешна задача, която се състои в това, човешкото мислене да не бъде оспорвано на Михаел. Тук ние не можем да бъдем фаталисти. Тук ние можем само да кажем: хората трябва да работят съвместно с Боговете.
Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да мислят и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел.
За това трябва да се води борба сред Антропософското Движение. Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр. Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация. Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък. Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин!
към текста >>
270.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото, видите ли, така, както хората
мислят
върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем.
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
към текста >>
271.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В Азия хората казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли,
мислят
го Боговете, мисли го преди всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма.
Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност. Всичко в света е проникнато от космическата Интелигентност.
В Азия хората казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го преди всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма.
Това, което е отделната човешка интелигентност, то е една капка от всемирната Интелигентност и се изявява в съществото на отделния човек, така щото отделният човек се чувствуваше, бих могъл да кажа, като стоящ със своята глава и със своето сърце във все мирната Интелигентност. Това беше настроението.
към текста >>
272.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те
мислят
; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата.
Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила. Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството.
И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата.
Интелигентността е разпространена навсякъде космически. В нещата се намира интелигентност. И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата. Светът е изпълнен с Интелигентност. Повсеместно има интелигентна същност.
към текста >>
273.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да
мислят
по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа.
Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено.
към текста >>
274.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се
мислят
само значими мисли.
Вниманието да се насочи към представите (мислите).
Да се мислят само значими мисли.
Постепенно човек да се научи да различава в своите мисли същественото от несъщественото, вечното от преходното, истината от самото мнение.
към текста >>
275.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Никога да не
мислят
, че напълно са разбрали една такава сентенция, а винаги да предпоставят, че в нея се крие много повече, отколкото вече са открили.
Нека участниците в Школата да използват някои от своите свободни минути през деня, за да свързват такива мисли с божествените мъдри слова, които са ни дадени от посветените вследствие на неизмеримо голям жизнен опит.
Никога да не мислят, че напълно са разбрали една такава сентенция, а винаги да предпоставят, че в нея се крие много повече, отколкото вече са открили.
С такава нагласа човек постига чувството, че във всяка истинска мъдрост се намира ключът към безкрайността и чрез такава нагласа той се свързва с безкрайността.
към текста >>
276.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да
мислят
обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни.
Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни.
Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих.
към текста >>
277.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тази червена нишка се съдържа в простия факт, че човешките същества
мислят
.
Сега може да се каже, че има и винаги ще има нещо, което може да бъде открито като една червена нишка дори и в най-гибелните концепции за света. И ако следваме тази червена нишка, която преминава през еволюцията на човечеството, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света.
Тази червена нишка се съдържа в простия факт, че човешките същества мислят.
Без мисленето, човекът не би могъл да достигне дори до един материалистичен възглед за света. Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а атомите не могат да мислят! Ако само тази една частица от себепознанието се приложи, има за какво да се хванем; и хващайки се за него, всеки винаги ще намери, че това не е съвместимо с материализма.
към текста >>
Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а атомите не могат да
мислят
!
Сега може да се каже, че има и винаги ще има нещо, което може да бъде открито като една червена нишка дори и в най-гибелните концепции за света. И ако следваме тази червена нишка, която преминава през еволюцията на човечеството, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света. Тази червена нишка се съдържа в простия факт, че човешките същества мислят. Без мисленето, човекът не би могъл да достигне дори до един материалистичен възглед за света.
Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а атомите не могат да мислят!
Ако само тази една частица от себепознанието се приложи, има за какво да се хванем; и хващайки се за него, всеки винаги ще намери, че това не е съвместимо с материализма.
към текста >>
Сега хората
мислят
със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло.
По същия начин прониквам във физическото тяло, леко до краищата на нервните влакна. Докато съм в процес на вмъкване, не чувствам нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз чувствам нещо. Същото е с нервите; ние чувстваме нерва само в точката, където той свършва. През целия ден сме вътре в нервната субстанция, докосвайки краищата на нервите през цялото време. Човек не усеща това съзнателно, но то така или иначе се изразява в неговото съзнание.
Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло.
Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение. Причината за съзнанието е, че в процесите на мисленето непрекъснато стигам до някоя точка, където се появява удар. Аз се сблъсквам в безкраен брой точки, но не го съзнавам. Това става съзнателно само в случай, когато някой съзнателно преживява процеса на събуждане; когато съзнателно се вмъкне в мрежата на своите нерви, той се чувства, сякаш е бил убоден навсякъде.
към текста >>
278.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си
мислят
, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана.
Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
към текста >>
279.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които
мислят
по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество.
Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели.
Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество.
Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството. А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството.
към текста >>
280.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които
мислят
че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата.
В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте. Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте.
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата.
Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството. Даже самият израз е взет от Гьоте. И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
към текста >>
281.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Днес съществуват чудаци, които
мислят
: как мога да стигна аз до там, да имам пред себе си Аза на един чужд човек?
Днес съществуват чудаци, които мислят: как мога да стигна аз до там, да имам пред себе си Аза на един чужд човек?
Те искат да останат напълно в областта на натуралистичното, затова си казват: аз имам тук пред себе си овала на лицето и други нещо в моя спомен и понеже от различни изживявания съм изпитвал, че в такава форма се крие един човек, вадя заключението, че тук зад тази форма на носа ще има един човешки Аз. Днес ние намираме такива обяснения при "умните хора". Обаче това не отговаря на опита, до който стигаме, когато наблюдаваме живота от нашето собствено участие в живота. Аз не заключавам чрез формата на лицето и т.н. за съществуването на един човешки Аз.
към текста >>
Това е нещо, което трудно може да бъде обяснено, защото повечето хора
мислят
в думи, а ясновидецът мисли без думи, безсловесно и е принуден тогава да излее това, което е безсловесно в изживяването, във вече здраво оформения език.
Същото това родство стоеше на основата на цялото творчество на Гьоте, който в определено време на неговия живот не знаеше, дали трябва да стане поет или скулптор. Обаче ясновидецът изживява това, което за него е съдържание на духовните изживявания, вън от говора.
Това е нещо, което трудно може да бъде обяснено, защото повечето хора мислят в думи, а ясновидецът мисли без думи, безсловесно и е принуден тогава да излее това, което е безсловесно в изживяването, във вече здраво оформения език.
Той трябва да се приспособи към нормалните отношения на говора. Той няма нужда да чувствува това като принуждение, защото прониква до там да разбере, в какво се състои тайната на създаването на говора, на езика. Той може да се разбере чрез това, че отстранява умствената страна на говора. Ето защо има толкова голямо значение да се разбере, че е по-важно не това, което ясновидецът казва, а как о казва. Това, което той казва е обусловено чрез представата, която всеки донася със себе си отвън.
към текста >>
282.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато се говори за ясновидеца, за ясновиждането, хората
мислят
, че с това се разбира нещо, което само няколко побъркани личности имат, което стои напълно вън от живота.
Когато се говори за ясновидеца, за ясновиждането, хората мислят, че с това се разбира нещо, което само няколко побъркани личности имат, което стои напълно вън от живота.
Но не е така. Това, което е сериозно ясновиждане, винаги съществува в живота. Но не е така. Това, което е сериозно ясновиждане, винаги съществува в живота. Ние не бихме могли да стоим в живото, ако всички не бихме били ясновидци за определени неща.
към текста >>
Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората
мислят
теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи.
Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите.
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика.
към текста >>
283.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Съвременните хора
мислят
само с помощта на думите.
Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите. Волевият характер на детските усещания. Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка. Тенденцията на нервната система да се минерализира. Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния свят.
Съвременните хора мислят само с помощта на думите.
„Запомняне" и „забравяне" от антропософска гледна точка. Изкуствените теории на социалистически те лидери.
към текста >>
284.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Днешните хора се изкушават да
мислят
, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи.
По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно. С една дума, това са обикновените жизнени навици. Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"?
Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи.
Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята.
към текста >>
285.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Днес хората
мислят
единствено с думи; те не
мислят
с оглед на действителния свят.
Ето какво е най-вече необходимо за бъдещето човечество: Хората да се пробудят за действителния свят.
Днес хората мислят единствено с думи; те не мислят с оглед на действителния свят.
Нима съвременният човек може да свърже „запомнянето" с процесите на пробуждане? Той ще потъне във всевъзможни словесни дефиниции на „запомнянето", обаче няма и да се опита да извлече познание за нещата именно от действителния свят.
към текста >>
286.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да
мислят
и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън. Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно. Кога то обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст. т.е. когато трябва да четем съсредоточено нещо, което не е типично за днешните хора ние също заспиваме. Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно.
Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
към текста >>
Засега насочете Вашето внимание към това, с което бихте могли да обновите съвременната култура а в тази област нещата се променят извънредно бавно, а именно: Научете хората да
мислят
по друг начин и тогава външните социални отношения ще приемат нови форми, различни от досегашните.
Разбира се, при днешните условия, тези неща могат да бъдат разглеждани само като един идеал и аз Ви моля да не проявявате излишно новаторство.
Засега насочете Вашето внимание към това, с което бихте могли да обновите съвременната култура а в тази област нещата се променят извънредно бавно, а именно: Научете хората да мислят по друг начин и тогава външните социални отношения ще приемат нови форми, различни от досегашните.
към текста >>
287.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така
мислят
и големите кучета, които минават оттам.
Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка.
Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам.
Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо.
към текста >>
Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си
мислят
: Куче, което лае не хапе.
Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам.
Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе.
То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>
288.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Когато днес се каже, че трябва да се наблегне повече на културната история, хората си
мислят
, че трябва само сухо да описват събитията едно след друго.
Би било необходимо историческото представяне на фактите да бъде съпроводено с такива импулси.
Когато днес се каже, че трябва да се наблегне повече на културната история, хората си мислят, че трябва само сухо да описват събитията едно след друго.
Но още в тези начални класове историята трябва така да се разказва, че да има нещо субективно, да се развият образи, картини, времето да оживее. Оживяването на бедната Европа, покрита със слаборазработени земи, в която е нямало градове, където хората са се занимавали със земеделие, което е било обаче твърде оскъдно. Но как именно от тази бедна Европа е излязъл ентусиазмът на кръстоносните походи. Как по-късно хората са забравили своята задача и са влезли в конфликт помежду си, как аморално са се сграбчили. Как не е било изпълнено точно това, което е било цел на кръстоносните походи, а напротив, мюсюлманите са си осигурили земите.
към текста >>
289.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Децата
мислят
.
Вие всички не знаете нищо за това, което сте правили когато сте били съвсем малки човечета. Да, мили деца, няма ли у вас още нещо, за което вие не знаете, че сте го правили?
Децата мислят.
Тогава някой може да отговори: "Как съм спал." Да, как като малки вие сте лежели в леглото и сте спали, тогава вие спите като съвсем малки, тогава вие спите, лежейки в леглото.
към текста >>
290.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да
мислят
и усещат само това, което може то да наподоби.
Вие знаете, това беше посочено, че между раждането и седмата година, годината, в която средно започва смяната на зъбите, човешкото същество е едно наподобяващо същество, както човешкото същество прави това, което обкръжението му прави. Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите.
Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби.
Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си. Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят.
към текста >>
Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да
мислят
е различен, когато го схванем конкретно идеално.
Но какво изплува?
Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем конкретно идеално.
Но той съдържа и своеобразното, че предизвиква еднакво душевно настроение в Ориента и в Окцидента. Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед. Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно. Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува.
към текста >>
291.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това не беше възможно откакто хората започнаха да
мислят
съзнателно народностопански.
Както вече ви съобщих, бих желал да поговоря на кратко върху три понятия. За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот. Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия.
Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански.
Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения. Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек. От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения. И така се разгърнаха всички възможни посоки и възгледи относно социалното човешко съжителство. Това започва със школата например кантилистите, след това продължава със школата на физиократите, с Адам Смит, с различните утопични течения, Прудон, Фурие и т.н., до новата социалдемокрация от една страна и към по-новата школова националикономика от друга страна.
към текста >>
С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да
мислят
само за това, което хората
мислят
от дълго време насам.
Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си.
С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам.
Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща. На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката. Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото.
към текста >>
292.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но днес те не
мислят
така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат.
Но това е такова противоречие, което е създадено от самия живот. То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук. Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина. Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин.
Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат.
Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме. Това обаче е подобно на случая, когато един човек, който не е художник и който не би могъл да бъде художник, започне да говори по отношение на една зле нарисувана картина, как тази картина би могла да бъде нарисувана добре.
към текста >>
293.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато става дума за организация, хората днес обикновено
мислят
, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано.
Когато става дума за организация, хората днес обикновено мислят, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано.
Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично. Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм. Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм. Ние трябва да го проучим.
към текста >>
294.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Те могат да
мислят
само теократически или юридически.
Тъкмо това е, което през последните векове израстна на Запад като “демократичен елемент”, но поскоро като постулат, като изискване, а не като нещо вече реализирано. Защото отношенията взеха надмощие над хората.
Те могат да мислят само теократически или юридически.
Обаче животът поставяше своите нарастващи индустриално-стопански изисквания. Но мислите все още не можеха да проникнат там. Един човек какъвто беше Маркс, можеше да мисли само юридически. И разбирането, до което той стигна за милиони и милиони човешки същества, беше само чисто юридическо.
към текста >>
295.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо тогава аз казах: Първо трябва съвсем честно да попитаме какво
мислят
нашите жени и едва тогава ще имаме основания да предлагаме някакво разрешение.
Понякога трябваше да се произнасям и по т.нар. “женски въпрос” като разновидност на социалния въпрос, и тогава – т.е. преди около 30 години – аз не казах: Ето, женският въпрос трябва да се разреши по този или онзи начин! Защото никак не е съществено какво днес мисли отделният човек: с тези мисли той може да съчини фейлетон или роман, обаче с тях той не навлиза в действителността.
Ето защо тогава аз казах: Първо трябва съвсем честно да попитаме какво мислят нашите жени и едва тогава ще имаме основания да предлагаме някакво разрешение.
към текста >>
296.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Може да се напредва само ако, тъй да се каже, хората
мислят
“в кръг”.
Що се отнася до външния практически живот, хората заявяват: Първо идва това, после идва другото. Но в света не може да се напредва по този начин.
Може да се напредва само ако, тъй да се каже, хората мислят “в кръг”.
Обаче тук повечето хора възразяват: Но в този случай в главата ще се завърти някакъв воденичен камък. Ние не можем така! И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия. И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите мисли в едната или другата посока. А точно това хората не желаят.
към текста >>
297.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Мнозина
мислят
, че въпросът най-вече трябва да се свежда до това, за целите на одухотворяването на медицината на мястото на материалните средства да бъдат сложени духовни.
обективни правила, обективни природни закони. Но става дума за това, медицината все повече да бъде разработена по посока на интуитивното и да се достигне до таланта, изхождайки от проявата на формите, да се правят изводи за същността на човешкия организъм, на индивидуалния човешки организъм, който в известно отношение може да бъде болен или здрав: това интуитивно познание в областта на наблюдението на формите да играе все по-важна роля в развитието на медицината и за в бъдеще. Тези неща както казахме трябва да ни служат само като вид въведение, като ориентировъчно въведение. Защото това, за което днес ставаше дума, това бе: да покажем, че медицината отново трябва да насочи погледа си върху онова, което не може да бъде достигнато чрез химия; нещо, което може да бъде постигнато само ако преминем към едно духовно-научно разглеждане на фактите. Във връзка с това днес хората изпадат в различни заблуждения.
Мнозина мислят, че въпросът най-вече трябва да се свежда до това, за целите на одухотворяването на медицината на мястото на материалните средства да бъдат сложени духовни.
Но колкото е оправдано това в известни области, толкова неоправдано е по отношение на цялото; защото нещата преди всичко се свеждат до това, по духовен път да разберем каква лечебна сила може да се крие в дадено материално средство т.е. (да се приложи Духовната наука дори за оценката на материалните средства). Тези именно ще бъде задачата на частта, която определих: да бъдат открити възможностите за лечение чрез опознаване отношението на човека към околния свят.
към текста >>
298.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Аз съм убеден, че след 15-на години хората ще
мислят
по-трезво върху тези неща отколкото днес, когато казват: странно е, как чрез евритмията хората отново получават правилна сърдечна дейност тъй като именно евритмизирането съществено регулира одухотвореното собствено движение, и дори го регулира закономерно.
Това пасивно отдаване на движението от страна на човека е нещото, което в известен смисъл деформира всички онези процеси, натрупващи се в сърцето. Всичко, което по този начин протича в света на човека, е свързано с начина, по който човекът се отоплява. И тук виждате родството на сърдечната дейност с топлинния импулс в света, с който импулс човекът е свързан. От това виждате, че ако човекът чрез собствената си дейност, развие достатъчно топлина, тогава това количество от достатъчна топлина в жизнения процес, породено от собствената му дейност, представлява мярка за здравето на човешкото сърце. Ето защо при сърдечно болни винаги трябва да обръщаме внимание на извършването на собствено движение, осъществявано от самия човек.
Аз съм убеден, че след 15-на години хората ще мислят по-трезво върху тези неща отколкото днес, когато казват: странно е, как чрез евритмията хората отново получават правилна сърдечна дейност тъй като именно евритмизирането съществено регулира одухотвореното собствено движение, и дори го регулира закономерно.
Ето защо може би няма да е неправилно, ако кажем, че именно от тази гледна точка трябва да посочим онези оздравителни упражнения, които можем да вземем от евритмията, когато става дума за смущения в сърдечните функции. След това стигаме до всичко онова, което се изразява чрез по-малко или повече недостатъчната дейност на пикочния мехур в човешкия организъм. Може би това, което ще кажа в това отношение, ще Ви се стори малко лаическо.
към текста >>
299.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате ли, хората си
мислят
: окото е око, органът е орган, белият дроб е бял дроб, черният дроб е черен дроб и т.н.
На публични лекции често съм подчертавал това, което днес тук бих желал да подчертая по един по-точен начин.
Виждате ли, хората си мислят: окото е око, органът е орган, белият дроб е бял дроб, черният дроб е черен дроб и т.н.
Това обаче не е вярно. Окото на човека представлява орган, който и при животното се проявява като око, само че тук то е преобразено поради факта, че в човека е включен и Азът. Същото е и при всички останали органи. И това, което става в органа, но което при болният човек играе най-важна роля, за него много по-важно е това проникване с Аза, отколкото това, което се разиграва в органа в дадено животно, който орган не е проникнат от Аз. Ето на това се обръща твърде малко внимание, и хората са така устроени, че в тази област не пропускат непрекъснато да повтарят следното: ето това тук е нож, ножът е нож и след като едното аз описвам като нож, но този начин на неговото възникване аз определям и другото като нож.
към текста >>
От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не
мислят
, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят.
От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно.
Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
300.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да
мислят
чрез математически форми.
Но виждате ли, всъщност всеки път, когато лекуваме човека с кварц, ние апелираме към тези сили в него, които разцепват кварца, апелираме към силите, които могат да преодолеят този твърд минерален елемент, но по този начин ние поставяме Аза в положение да взима дейно участие в нещо, което всъщност изобщо не протича на Земята, но протича извън земното, там където властвуват сили, стремящи се всяка земна твърд да бъде разпиляна във Вселената. Вселената има тази своеобразност, да разпилява всичко, което се е втвърдило в рамките на планетарното, което се е концентрирало в планетарното, да разбива всичко до най-малки частици. В обикновения живот това ние правим рядко, ние рядко вземаме участие в това.
И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да мислят чрез математически форми.
Защото това мислене почива на процеса на разбиване на минерални елементи. Докато хората, притежаващи известно отрицателно отношение срещу математическото, такива хора предпочитат да се ограничат в обикновения процес на обезсоляване; вътрешно те не могат да превърнат себе си в механици на този процес на разбиване. Това е разликата между математическите и нематематическите натури. Това противопоставяне на процеса на минерализация на Земята лежи в основата на много идеи за лечебните процеси.
към текста >>
301.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не
мислят
, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят.
От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно.
Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
302.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Виждате, че антропософски ориентираната наука за духа не е мистика в този смисъл, както много хора си
мислят
, защото тя не се поддава на илюзии относно нещата, които бяха характеризирани сега.
Виждате, че антропософски ориентираната наука за духа не е мистика в този смисъл, както много хора си мислят, защото тя не се поддава на илюзии относно нещата, които бяха характеризирани сега.
Напротив, тя изследва точно такива неща. Хората обаче се сърдят. Те ми се сърдят, че в откритите лекции загатнах, че например - макар нещата да не са нарисувани, а да се изживяват поетично - хубавата поезия на Матилда от Магдебург или Света Тереза са образи, т.е. инспирационни рефлекси на процеси, пораждащи се чрез сдържаната сексуалност. Естествено на хората не им е приятно, когато им се описва една Матилда от Магдебург или Света Тереза.
към текста >>
[1] Тези посоки трябва да се
мислят
не спрямо Земята и небето, а повече от етерно-духовното към физически-материалното.
[1] Тези посоки трябва да се мислят не спрямо Земята и небето, а повече от етерно-духовното към физически-материалното.
Те отчасти се припокриват, но ако си представим един вътрешен орган, в който действат и двата процеса, тогава трябва да се придържаме повече към втората интерпретация, отвън, от космическото, от етерното, а вътре, физически-минералното, центъра в органа. – Бел. пр.
към текста >>
303.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те
мислят
, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят.
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество.
Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те мислят, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят.
Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение. Изучете душевния живот на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното. Детето си казва: Аз искам да направя нещо, но всъщност не мога; все пак трябва да го направя, но то ще е по-различно, отколкото трябва да бъде.
към текста >>
304.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Същите мисли, които векове наред са били употребявани, за да се мисли с тях материалното, които и нямат друга възможност, освен да
мислят
материалното, същите те се употребяват, за да се мисли с тях нещо привидно духовно.
Защото какво се получава, какво се прави по начина на Дриш или друг някакъв на чин, за да може да бъде изложено нещо от материалните процеси?
Същите мисли, които векове наред са били употребявани, за да се мисли с тях материалното, които и нямат друга възможност, освен да мислят материалното, същите те се употребяват, за да се мисли с тях нещо привидно духовно.
Но тези мисли изобщо не могат да сторят това! Това човек може да направи, ако навлезе в действителната духовна наука. По тази причина на бял свят излизат странни неща, които днес изобщо не биват забелязани. Например един официално признат от външния свят, в действителност ужасен дилетант като Дриш говори за това, че трябва да приемем съществуванието на: "психоиди". Да, скъпи мои приятели, ако искате да припишете на нещо някакво подобие, това неща трябва да бъде някъде тук.
към текста >>
305.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да
мислят
онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там?
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там?
Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия. И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
306.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да
мислят
върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/.
към текста >>
307.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не
мислят
в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай.
Сега се пита, няма ли да намерим някъде основание да се види, че евклидовото пространство не може, собствено, да се запази в тази твърдост.
Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай.
В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите.
към текста >>
308.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира,
мислят
това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален.
Ние не ще разискваме тук върху това схващане, пуснало толкова дълбоки корени в духовете, че неотдавнашните работи, които доведоха до там, да се говори за един принцип на индетерминизъм, не са в състояние да го разклатят. Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него. Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него.
Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален.
Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало. Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа". /Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
309.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката
мислят
предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
Какво биха казали в един случай от този род древните учени, за които аз вече говорих?
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
към текста >>
Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото,
мислят
и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми.
Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми.
Но, както когато изучава клетката, човек не може да я вижда освен жива, навсякъде в техните разсъждения се промъкват идеи несъобразни с атомизма. Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яснота.
към текста >>
310.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За да могат хората да дишат, да
мислят
съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
Същото важи например за азота и за другите вещества. Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с кислорода и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха. Той не трябва да е жив, защото ако живеехме в жив въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст.
За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
към текста >>
311.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Хората са доволни да не
мислят
за тези неща.
Да предположим, че употребяваме дърва за горене от дървета, засадени без да се държи сметка за космическите периоди на Земята. Това няма ни даде такава здравословна топлина, каквато ще дадат дървата от дърветата, които са посадени с разбиране. Тъкмо в най-интимните отношения на ежедневния живот тези неща са от огромно значение, обаче хората днес животът протича почти необмислено.
Хората са доволни да не мислят за тези неща.
Смятат, че всички неща трябва да протичат като машина. Имат си необходимите съоръжения, включват машината и тя върви. И според материалистичния подход те си представят, че така стоят нещата в цялата природа. Затова в практическия живот се стига до катастрофално положение. И идват големите загадки.
към текста >>
312.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако хората
мислят
, че могат да видят кварца само в твърдите минерали, те грешат.
Има такъв благородник, който всъщност нищо повече не иска, който почива в себе си. Това е кварцът. Той е достигнал до покой в себе си.
Ако хората мислят, че могат да видят кварца само в твърдите минерали, те грешат.
В хомеопатични дози кварцово вещество има навсякъде и то почива в себе си без някакви претенции. Варовикът има претенции към всичко, кварцът не претендира за нищо. Той е като нашите сетивни органи, които не възприемат самите себе си, а възприемат външния свят. Кварцът е всеобщото външно сетиво в земния свят. Варовикът е всеобщото външно желание в земния свят.
към текста >>
313.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ето защо естествено хората не винаги
мислят
за това, но то неосъзнавано лежи в основата земеделецът е учуден, когато чрез някои мероприятия мигновено постига големи резултати, получава едри картофи, продукти с големи размери.
Както виждате, тези указания почиват на разглеждане на нещата в тяхната пълнота от един по-обширен кръгозор, а не откъм една отделна част, както би било ако искаме да изградим теоретично целия човек, като познаваме само един пръст от ръката му. По описания начин може да се постигне и нещо, което също не трябва да се подценява. Това, което днес се проучва, което, както се казва, може да е по-продуктивно за земеделеца, в последна сметка стига до изследването, как производството да бъде финансово по-доходно. Много други неща не се отчитат.
Ето защо естествено хората не винаги мислят за това, но то неосъзнавано лежи в основата земеделецът е учуден, когато чрез някои мероприятия мигновено постига големи резултати, получава едри картофи, продукти с големи размери.
Да, но проучването не излиза извън този количествен показател и не отива по-нататък, защото се смята, че останалото не е най-важното.
към текста >>
314.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги
мислят
, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията.
При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>
Със своето добродушие и обич те си
мислят
, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи.
Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>
Това си
мислят
„централните“ антропософи.
Това си мислят „централните“ антропософи.
Естествено, те грешат. И ако много от тях казват, че са мои верни привърженици да, често става така, че те наистина по чувство са мои верни привърженици те пропускат да чуят това, което трябва да важи в решителни моменти. Те не чуват, че например казвам: наивно е да се вярва, че един професор или друг учен може изведнъж да бъде спечелен за антропософията. Това не става. Човекът трябва да скъса с едно двадесет-тридесетгодишно минало, с което би изкопал пропаст зад себе си; нещата трябва да се приемат такива, както стават в живота.
към текста >>
Антропософите често
мислят
, че животът се състои в мисленето.
Антропософите често мислят, че животът се състои в мисленето.
Той се състои не само в мисленето. Тези неща трябва да бъдат казани, за да се поставят на правилна основа. Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на живота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката. Например някои от работещите при нас в медицинската област мили, наистина добри антропософи смятат, че медицинският работник трябва да прилага по неговия досегашен медицински начин това, което идва от антропософската медицина. В това отношение единствено г-жа д-р Вегман[1] прави изключение; тя видя специфичните изисквания в нашето общество.
към текста >>
За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво
мислят
, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво мислене, най-добре ще вървим напред в нашата област.
Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах. Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка. Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост. Ние, Дорнах и Земеделският кръг, искаме заедно да растем като Сиамските близнаци.
За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво мислят, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво мислене, най-добре ще вървим напред в нашата област.
към текста >>
315.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
За да могат хората да дишат, да
мислят
съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
Същото важи например за азота и за другите вещества. Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с кислорода и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха. Той не трябва да е жив, защото ако живеехме в жив въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст.
За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
към текста >>
316.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В болшинството случаи съвременните хора въобще не
мислят
: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното.
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека. Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза». Съвременният човек твърде малко се грижи за речта.
В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното.
Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция.
към текста >>
317.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Често съм ви казвал: съвременните хора
мислят
, че единствено разумно може да се смята само това знание, което притежава съвременният човек.
Моля ви да си спомните следното.
Често съм ви казвал: съвременните хора мислят, че единствено разумно може да се смята само това знание, което притежава съвременният човек.
Ако в миналото представите на хората са били други, съвременните хора оценяват това така: е, какво пък, някога такива представи са имали място. Налагало се е (да се примиряват с тях) и да чакат, докато за света би могло да се узнае поне нещо разумно.
към текста >>
Съвременните хора могат наистина страшно добре да
мислят
.
Разбира се, това е много важен въпрос, господа. Би било неправомерно да се каже, че тези древни представи са били едва ли не твърде детински; работата е в това, че тези хора са виждали нещо съвършено различно от това, което виждат съвременните хора.
Съвременните хора могат наистина страшно добре да мислят.
Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора. Мисленето всъщност едва е възниквало. Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека. Не е добре твърде много да се мисли.
към текста >>
Древните хора не са можели да
мислят
така добре, както съвременните хора.
Разбира се, това е много важен въпрос, господа. Би било неправомерно да се каже, че тези древни представи са били едва ли не твърде детински; работата е в това, че тези хора са виждали нещо съвършено различно от това, което виждат съвременните хора. Съвременните хора могат наистина страшно добре да мислят.
Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора.
Мисленето всъщност едва е възниквало. Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека. Не е добре твърде много да се мисли. Сатурн винаги се е оценявал като мрачна планета.
към текста >>
318.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Както вече сте чували, животните много
мислят
, но мисленето им не е персонално.
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер.
Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
Древните народи са можели да говорят, но да
мислят
хората са се научили значително по-късно.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли. Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно.
Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно.
Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Посредством речта те са се научили да
мислят
.
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно.
Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
А аз ще кажа така: в настоящо време хората въобще не
мислят
.
Сега да се обърнем към третото, към мисленето. Съвременните хора много се гордеят със своето мислене.
А аз ще кажа така: в настоящо време хората въобще не мислят.
Болшинството от хората днес въобще не мислят. В това можете да се убедите с примера за религията. Съществуват религии. Но те не са съществували винаги. Хората е трябвало отначало да се формират за религията.
към текста >>
Болшинството от хората днес въобще не
мислят
.
Сега да се обърнем към третото, към мисленето. Съвременните хора много се гордеят със своето мислене. А аз ще кажа така: в настоящо време хората въобще не мислят.
Болшинството от хората днес въобще не мислят.
В това можете да се убедите с примера за религията. Съществуват религии. Но те не са съществували винаги. Хората е трябвало отначало да се формират за религията. При сериозно изучаване на историята може да се види какви усилия са прилагали хората за изработка на своите религиозни убеждения.
към текста >>
319.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не
мислят
какво представляват душата и духът.
Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня.
Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът.
Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>
320.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
След това все повече губят желание да
мислят
, почват много да забравят.
За малаеца това е доста по-различно, отколкото за европееца. Малаецът, когато побледнее, действително изглежда като призрак, тъй като обикновено той е жълто-кафяв. После, след известно време, хората стават такива, сякаш около очите им е съвсем празно, сякаш имат кухини. След това се изтощават, като преди това губят способност нормално да ходят - клатушкат се и куцат.
След това все повече губят желание да мислят, почват много да забравят.
И в края на краищата ги постига апоплектичен удар.
към текста >>
пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да
мислят
, обучавали са се на мислене.
Господа, да надникнем малко в историята. Както вече ви казах последния път, всички наши души са били тук (на Земята - бел.
пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на мислене.
По-рано въобще още не се е мислело. В древността хората са живеели в духовното. Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил. По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело. Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко.
към текста >>
Сега хората се учат да
мислят
.
Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил. По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело. Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко. Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи!
Сега хората се учат да мислят.
Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
към текста >>
Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да
мислят
.
По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело. Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко. Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят.
Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят.
Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот.
към текста >>
321.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Библията се е появила по времето, когато хората не са мислели така, както
мислят
днес; по това време хората мислели образно.
Било е време, започвайки от най-древното християнство до XII, XIII, даже до XIV столетие, когато на християните се е забранявало да четат Библията. Не се е разрешавало да се чете Новият Завет. Това имали право да правят само свещениците. Простите вярващи не смеели да четат Библията. Защо? Защото духовенството знаело, че Библията трябва да се чете правилно.
Библията се е появила по времето, когато хората не са мислели така, както мислят днес; по това време хората мислели образно.
И така, Библията е трябвало да се чете правилно. Ако хора без правил-на подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия - Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан - си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това. На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия.
към текста >>
322.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Болшинството хора
мислят
: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, в организма трябва да става нещо.
Но да допуснем, че човек, при когото тези тъмни точки са се появили, би бил много глупав. В този случай той има някакво заболяване, за което свидетелстват тези тъмни точки. Обаче с човек, у когото са се появили тези тъмни точки, би могло да се случи и това, че той в младостта си да се е пренапрягал при ученето, физическите му сили при ученето са се подлагали на непосилно натоварване. Вследствие от прекомерното натоварване на някои органи в неговата младост, което е предизвикало отслабване на определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания на желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството. И така, те са могли да се появят като следствие от болест в по-късен период от живота, но са могли да се появят и поради пренапрежение в детството.
Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, в организма трябва да става нещо.
Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там. И така, това, което наблюдаваме на ириса, може да се тълкува различно. Да направиш заключение за едно на основата на друго, се отнася към най-сложните области на знанието.
към текста >>
323.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те си
мислят
: «Ах, това е великият учен, той знае всичко!
Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал.
Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко!
» В съвременната епоха хората са много по-доверчиви, отколкото в древността. И така, древните смятали, че човек е способен да се развие до степен на божествено съзнание. Този, който се намирал на четвърта степен, говорел вече не като «защитник» от трета степен, а той говорел с такъв език, че изразите му били всъщност трудно достъпни за разбиране. Трябвало е да се размишлява над тях, за да се разберат. На съвременния човек му е трудно да си състави понятие за езика, на който са говорили «сфинксовете», доколкото съвременният човек не е в състояние повече по правилен начин да разглежда такива неща.
към текста >>
324.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хората съвсем не
мислят
, че е време да се обединят трите различни страни на християнството.
Ето защо става всичко, което ние имаме днес.
Хората съвсем не мислят, че е време да се обединят трите различни страни на християнството.
Хората казват: тук вече нищо не може да се разбере! От това възникват съвременното настроение и необходимостта отново да се намери християнството.
към текста >>
325.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едва когато за всичко почнали да
мислят
като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да
мислят
като за нещо материално.
Но тук вие виждате по какъв начин възниква форменият материализъм! На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на мислене.
Едва когато за всичко почнали да мислят като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да мислят като за нещо материално.
Въобще това е много интересно. Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича. Такъв, по същество, е пътят, по който върви материализмът.
към текста >>
326.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
И ето, тези хора си
мислят
: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко.
Но какво всъщност бихме могли да кажем на тези хора? Такива хора се стремят към познание на духовния свят. Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят. Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло.
И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко.
Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин! Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си.
към текста >>
327.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
В действителност именно Кант се явява пример за това, колко малко всъщност
мислят
хората.
Това продължило в течение на цялото XIX столетие, докато не дошъл нашият век. И ето, естествено днес хората навсякъде пишат по повод двестагодишнината от раждането на Кант!
В действителност именно Кант се явява пример за това, колко малко всъщност мислят хората.
Това, което сега ви разказах, е точно изображение на учението на Кант. Обаче мнението на хората, че Кант е бил велик философ, че на Кант въобще нищо не може да се възрази и т. н., се явява пример, с очевидност показващ, че противниците на духовната наука винаги могат да се опират именно на Кант. Просто защото те могат да кажат: ние вземаме за изходен пункт не религията, а вземаме за начална точка най-просветения от философите! Но е истина, че на Кант с еднакъв успех биха могли да се позовават както във висша степен проникнатият от догматизъм религиозен учител, така и кой да е просветен човек.
към текста >>
След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си
мислят
: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора!
Важно е човек да знае за тези неща. Защото днес съществува своеобразен култ към всичко, което е напечатано. И оттогава, когато в издание на «Универсална библиотека» се появи Кант - впрочем, аз също успях да го прочета само благодарение на това, защото иначе просто нямаше да ми се удаде да си го купя тогава; макар и книгата да беше дебела, струваше евтино, - така оттогава, благодарение на Кант, дяволът се поуспокои, защото оттогава всички четат Кант. Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират.
След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора!
Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам». В действителност хората не го разбират, но не си го признават. Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен. И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант! » Тогава това импонира на хората.
към текста >>
328.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
». Именно така много хора
мислят
за света: закукурига петелът на стобора, значи времето няма да се промени или ще стане по-хубаво.
Така, разглеждайки човека в качеството му на инструмент, винаги може да се види какво става във Вселената, ако се подходи към това научно, а не на основата на суеверни предразсъдъци. Да се действа по такъв начин - това е истинската научна дейност, която развива духовната наука. Разбира се, за това много хора имат неясни, смътни представи. От това, както те си го представят, нищо няма да им се отдаде да видят. Тук работата става съгласно поговорката: «Петелът кукурига върху стобора; времето няма да се промени, но може да стане по-добро!
». Именно така много хора мислят за света: закукурига петелът на стобора, значи времето няма да се промени или ще стане по-хубаво.
към текста >>
329.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Работата стои така: в Германия
мислят
, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига. Фактът, че тя не пада, че тя е «парична единица със стабилна стойност», е само илюзия.
Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
към текста >>
330.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да
мислят
, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното.
Исках само да покажа всичко, както си е. Може, разбира се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и т. н. В днешно време нещо подобно може да стане особено важно. Наистина, ако днес човек се учи, когато стане лекар или юрист, професията не грабва сърцето му. Затова много юристи и лекари стават масони.
Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното.
Това е, което исках да ви кажа. Има ли още нещо, за което бихте искали да попитате?
към текста >>
331.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те
мислят
, че то се явява нагорещено газово кълбо.
Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето. Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества. Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек. Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят!
Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо.
Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили. То е кухо, не просто празно, но и засмуква. Бихме могли да кажем: външно то се проявява като светлина и топлина. Съществата, намиращи се вътре, са били наричани от гърците «същества на откровението».
към текста >>
332.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да
мислят
, се оказват страшно несръчни.
Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял. Повечето животни имат мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания. При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозък той формира идеи. Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен след раждането си.
Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.
към текста >>
333.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Но днес не искат да
мислят
.
Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли.
Но днес не искат да мислят.
А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т. н., първоначално е било нещо съвсем различно. Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло!
към текста >>
334.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
И тези хора са били в състояние да
мислят
с помощта на водата.
Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване. Земята се променя. Хората получават твърди кости. Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода.
И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата.
Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък. Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък. Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
към текста >>
Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да
мислят
не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък!
Земята се променя. Хората получават твърди кости. Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата.
Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък!
А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък. Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък. Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
към текста >>
Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не
мислят
с помощта на твърдия мозък.
Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък.
Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък.
Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
към текста >>
Те също
мислят
с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък. Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък.
Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
към текста >>
Хората вече не са можели да
мислят
, костите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп.
Но ето че настанало време, когато този вид вода, тази слизеста форма на водата е изчезнала.
Хората вече не са можели да мислят, костите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп.
И едва по-късно той отново е израснал - по цяла Европа и Америка - и възникнало високото чело. Така че трябва да кажем: тези атланти, тези древни атланти са имали водниста глава с много високо чело, а след това станало така, че то отстъпило назад, превръщайки се първо в ниско чело, което малко по малко отново израснало и станало високо чело. Това време било междинно; тогава хората били като неандерталския човек или като тези, които намират при разкопките в Южна Франция или в Югославия. Това е човекът на преходния период, човек, който е живял, когато в крайбрежните области почвата постепенно се е спускала. Тези хора, които разкопават днес в Южна Франция, не са били хора от ранната епоха, те са по-късни хора!
към текста >>
335.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но мислено прониквали в предмета; рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да
мислят
.
Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном! Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане великан, а другият - гном, това би било лъжа! Това не е истина! Те се замисляли за всичко и рисували това, което са измислили.
И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но мислено прониквали в предмета; рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да мислят.
В това се е състояла същността на китайската и на японската живопис.
към текста >>
Хората, които живеели в Древен Китай, можели само в присъщия им маниер да
мислят
образно; те не изработвали общи понятия, такива като стол и т.
И така, вие виждате: едва късното човечество е започнало да се учи да вижда.
Хората, които живеели в Древен Китай, можели само в присъщия им маниер да мислят образно; те не изработвали общи понятия, такива като стол и т.
н., но това, което са виждали, постигали вътрешно. Това не е удивително, господа, защото китайците са произхождали от такава култура, в която са виждали не така, както виждаме ние днес. Днес виждаме така, доколкото между нас и предмета има въздух. Но в областите, от които произхождали китайците, такъв въздух не е имало. Във времената, за които говорим, не са виждали така.
към текста >>
Те съвсем не умеели да
мислят
в понятия, а само в образи; затова пък при това те прониквали в същността на предмета.
Но китайците са го имали преди хиляди години. Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща. Следователно китайците са имали висока култура, касаеща външните неща. И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше. Обаче китайците са имали една особеност.
Те съвсем не умеели да мислят в понятия, а само в образи; затова пък при това те прониквали в същността на предмета.
Те са можели също така да правят всички предмети, които са могли да бъдат направени благодарение на външните открития, макар и да не са стигнали до парната машина или нещо подобно. Днес китайците, можем да кажем, са лишени от самобитност и собствена култура, но те станали такива едва след като в продължение на столетия са били третирани от европейците.
към текста >>
336.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Помислете само как бързо забравят за умрелите, за отишлите си, и ето, появяват се вече други хора, които искат да вкарат в употреба своего рода паметни знаци, за да
мислят
хората за умрелите и с това и самите те да станат по-добри.
Но при хората става така, че те лесно забравят подобни неща.
Помислете само как бързо забравят за умрелите, за отишлите си, и ето, появяват се вече други хора, които искат да вкарат в употреба своего рода паметни знаци, за да мислят хората за умрелите и с това и самите те да станат по-добри.
към текста >>
И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не
мислят
за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да
мислят
например за умрелите.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния.
И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите.
И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие. Така стои работата с изключително много неща, които още съществуват като суеверия; в основата им стоят съвсем разумни неща.
към текста >>
Тези древни хора не са умеели да
мислят
.
Преминавайки към тези примитивни народи, които, ако може така да се изразим, са били големи, що се отнася до духа, и звероподобни телесно, може да се открие, че те са нямали още изработен този разсъдък, този интелект, с който толкова се гордеем ние.
Тези древни хора не са умеели да мислят.
Но ако днес някой, чувстващ се особено разумен, благодарение на мисленето, се занимава с древни писмени източници, той търси в тях мисловната основа. Но да я намери той не може. Тогава си казва: всичко това е прекрасно, но то е поезия. Да, господа, не би следвало за всичко да съдим по самите себе си! Съвсем неправилно е, ако съдим за всичко само по самите себе си.
към текста >>
Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите устройства хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да
мислят
сами.
Вие, както предполагам, не би трябвало да смятате, че, да кажем, цигулката възниква по някакъв случаен начин от дървото, лъка и струните, които имам! Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от дървото се създадат определени повърхности, натегнат се струни и т. н.
Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите устройства хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да мислят сами.
И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на въображението, са били естествено склонни да говорят за духа. Ако днес някой, изхождайки от разсъдъка, конструира машина, той не казва: духът ми помага. И правилно прави, че не го казва. Но ако човек, намиращ се на по-ранен стадии от развитието, който не е бил съзнателен, който въобще не е можел да си представи, какво значи да мисли, ако такъв, намиращ се на по-ранен стадий от развитието човек конструирал нещо, той тутакси чувствал: духът ми помогна.
към текста >>
337.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
По повод на тази зодиакална светлина, господа, хората нееднократно са си напъвали главите, особено тези, които
мислят
материалистично.
В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление. Около Слънцето се разпространява лъчиста светлина. Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и вечер, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина. Около Слънцето грее светлина. Наричат я зодиакална светлина.
По повод на тази зодиакална светлина, господа, хората нееднократно са си напъвали главите, особено тези, които мислят материалистично.
Те мислят така: Слънцето може да свети в празното пространство и когато свети, ние виждаме как то осветява другите тела. Но откъде идва тази светлина, която винаги се намира около Слънцето, тази зодиакална светлина? Невероятно много теории са били създадени от хората за това, откъде идва зодиакалната светлина. Защото ако Слънцето се придвижва в празно пространство, или даже ако, според учението на Коперник, само стои на едно място, там не трябва да има никаква светлина! Откъде се взема тази светлина?
към текста >>
Те
мислят
така: Слънцето може да свети в празното пространство и когато свети, ние виждаме как то осветява другите тела.
Около Слънцето се разпространява лъчиста светлина. Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и вечер, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина. Около Слънцето грее светлина. Наричат я зодиакална светлина. По повод на тази зодиакална светлина, господа, хората нееднократно са си напъвали главите, особено тези, които мислят материалистично.
Те мислят така: Слънцето може да свети в празното пространство и когато свети, ние виждаме как то осветява другите тела.
Но откъде идва тази светлина, която винаги се намира около Слънцето, тази зодиакална светлина? Невероятно много теории са били създадени от хората за това, откъде идва зодиакалната светлина. Защото ако Слънцето се придвижва в празно пространство, или даже ако, според учението на Коперник, само стои на едно място, там не трябва да има никаква светлина! Откъде се взема тази светлина? Достатъчно е просто да се намери откъде идва тази светлина.
към текста >>
Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да
мислят
, се оказват страшно несръчни.
Помислете само: животното може всичко. Защо? Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене. При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка. И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека.
Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.
Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса. Ако трансформираното е прекалено много, той ще успее да стане добър поет, но добър механик от него няма да излезе. Той ще се окаже неприспособен към външния свят. Днес, господа, нещата са така - това е свързано с нещо, за което ви говорих неотдавна, - че поради прекомерното хранене с картофи, на много хора значителна част от мозъка се оказва трансформирана. От това човек става умен, но неумел, неловък.
към текста >>
338.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и
мислят
, че в света всичко ще продължи, «тъй както трябва да бъде».
Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот. И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света. А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това.
Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, «тъй както трябва да бъде».
Но има възможност за избор. Може да се научи нещо, занимавайки се с тази наука, а може въобще да не се занимавате с нея.
към текста >>
НАГОРЕ