Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
46
резултата от
37
текста с която и да е от думите за : '
мечтае мечти
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Добродетелен трябва да е човек, за да може да
мечтае
, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека? - пита Заратустра. Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“.
Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта.
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния?
към текста >>
Той живее, за да може да
мечтае
за живота в покой.
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир.
Той живее, за да може да мечтае за живота в покой.
Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън. Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой. „Неговата мъдрост означава: будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъл и ако трябваше да избера безсмислието, за мен това щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие“, казва Заратустра.
към текста >>
2.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
мечти
мислителят ще вижда.
мечти мислителят ще вижда.
към текста >>
младежките
мечти
младежките мечти
към текста >>
3.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
мечти
прекрасни на надежда?
мечти прекрасни на надежда?
към текста >>
4.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
изпълнен със надежди и
мечти
,
изпълнен със надежди и мечти,
към текста >>
5.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
отдадена единствено в
мечти
.
отдадена единствено в мечти.
към текста >>
6.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за нещо по-добро да си
мечтае
.
за нещо по-добро да си мечтае.
към текста >>
7.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
потънал в сънища и във
мечти
–
потънал в сънища и във мечти –
към текста >>
8.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Който
мечтае
за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви.
"Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително. Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта. Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви.
На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност. Той наричаше професор Фриз, чийто колега беше в Йена и чийто приемник в Хайделберг, "пълководец на всяка плиткост", защото този професор искаше да изгради един такъв идеал от "кашата на сърцето".
към текста >>
9.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите
мечти
, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си.
Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си.
За мен като човек, който непрекъснато полага усилия да търси тъкмо здрава опора за живота в познанието, това беше уникално преживяване. Всеки път, когато бях в компанията на този приятел, трябваше да излизам от собствената си същност и да се вмъквам сякаш в чужда кожа. На него му харесваше да бъде с мен. Понякога се впускаше в обширни теоретични разсъждения относно „различията в нашите натури“. Но той почти не съзнаваше колко малко си хармонизираха нашите мисли, понеже в мислите му водещи бяха приятелските му чувства към мен.
към текста >>
10.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и
мечтае
високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек.
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в дома на виенския евангелски пастор Алфред Формей. Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели. Алфред Формей сам се изявяваше като поет. Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди.
Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек.
Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята. Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение. Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом. В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса.
към текста >>
11.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да
мечтае
за здраве, за собственото си здраве.
Четейки Ницше, усещах притегателността на неговия стил, формирал се от отношението му към живота. Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот. Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява.
Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве.
Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот. Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи.
към текста >>
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да
мечтае
по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си.
Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот.
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си.
Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него. Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
Той продължава да
мечтае
, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него.
Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
Там духовното витае по великолепен начин, но то
мечтае
в чудеса за материалното съдържание на действителността.
Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят. Но това съдържание той отхвърля. Естественонаучното съдържание на света сграбчва душата му в хватката си толкова здраво, че той сякаш желае да го сътвори по духовни пътища. Лирично, с дионисиев душевен устрем се възвисява душата му в „Заратустра“.
Там духовното витае по великолепен начин, но то мечтае в чудеса за материалното съдържание на действителността.
Разгръщайки се, то разпръсва духа, тъй като той не може да намери себе си, а само да изживее като своя привидна същност бленувания отблясък на материалното.
към текста >>
12.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да
мечтае
, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността.
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен организъм.
По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността.
Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите! Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите!
към текста >>
13.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Ако някой
мечтае
и фантазира, няма да е добре за него, когато духовният свят нахлуе в неговото съзнание.
Разбира се, никой не трябва да бъде мечтател, защото това е много опасно. Абсолютно необходимо е да се запази здрав разум и сигурна основа за личната опитност.
Ако някой мечтае и фантазира, няма да е добре за него, когато духовният свят нахлуе в неговото съзнание.
Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето възприемане на реалността, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят.
към текста >>
14.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Окултистът никога няма да
мечтае
за налагане на догми.
Окултистът никога няма да мечтае за налагане на догми.
Той е човек, който казва какво е видял и проверил в астралния и духовния свят или какво му е било разкрито от надеждни и заслужаващи доверие учители. Той не желае да кара никого да си промени светогледа, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.
към текста >>
15.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Окултистът никога няма да
мечтае
за налагане на догми.
Окултистът никога няма да мечтае за налагане на догми.
Той е човек, който казва какво е видял и проверил в астралния и духовния свят или какво му е било разкрито от надеждни и заслужаващи доверие учители. Той не желае да кара никого да си промени светогледа, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.
към текста >>
16.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и
мечти
, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени.
Те обаче казват, че човек не може да бъде сигурен в тях, освен ако не е напълно побъркан. Последното се отнася за съответстващото на по-висшите области на антропософското обяснение. При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот. В известно отношение може да се очаква повече от някого, който дълго време е съпреживявал този живот. Нека тези, които са отскоро тук, да знаят, че днешната тема ще е малко далеч от всичко, което обикновено говорим.
Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и мечти, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени.
Наистина е възможно някои неща да ми изглеждат побъркани само сега, но усвоя ли си съответните чувства, те няма да ми изглеждат повече в тази светлина.»
към текста >>
17.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Във физическото тяло именно астралното тяло е тава, което се радва, страда удовлетворява своите
мечти
, влечения и желания, с помощта на физическото тяло.
За да разберем живота на астралното тяло след неговото отделяне на етерното тяло, трябва да разгледаме условията на физическия свят.
Във физическото тяло именно астралното тяло е тава, което се радва, страда удовлетворява своите мечти, влечения и желания, с помощта на физическото тяло.
След смъртта, астралното тяло се лишава от този инструмент. Любителят на вкусното ядене не може повече да удовлетворява своята страст към вкусната храна, понеже сега той няма език, отнет му е заедно с физическото тяло. Но желанията, на човека остават, понеже е свързано с астралното тяло, и в това е причината за изгарящата жажда, която изпитва човека в Камалока. "Кама" означава "желание", "лока" означава "място", но в действителност това не е място, а е състояние.
към текста >>
За това ние още тук трябва да отвикваме от тези желания и
мечти
, които могат да бъдат удовлетворени само с помощта на чувственото оръдие.
Което още през периода на физическия живот е "надраснало" своето физическо тяло, това съкращава времето на своята Камалока. Истинското надрастване става тогава, когато ние се възхищаваме на прекрасните предмет, на хармонията. Това още тук на Земята ни извежда от чувствения свят. чувствено-материалното изкуство ни води към това, че състоянието "Камалока" преминава по-трудно, а духовното изкуство, обратно, облекчава състоянието. Всяко благородно, проникнато от духа желание съкращава Камалока.
За това ние още тук трябва да отвикваме от тези желания и мечти, които могат да бъдат удовлетворени само с помощта на чувственото оръдие.
Времето на Камалока е именно времето на отвикване от чувствените желания и влечения. Това време приблизително продължава една трета от човешкия живот. Има нещо необикновено в преживяването на това време. Ако веднага след смъртта пред него се е появила картина лишена от радост и страдания, то сега той действително чувства всичките радости и страдания още веднъж, при което на обратно, т.е. всички радости и страдания, които е причинил на другите хора, трябва този път да ги изпита сам.
към текста >>
18.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за
мечти
.
И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията. И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят.
Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за мечти.
към текста >>
19.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тогава няма да се появяват неща, които иначе толкова лесно се появяват и постоянно се появяват, когато хората, развивайки визионерско ясновидство, издигат бент срещу истинския свят и след това живеят само в своите
мечти
.
Това трябва да се осъзнае.
Тогава няма да се появяват неща, които иначе толкова лесно се появяват и постоянно се появяват, когато хората, развивайки визионерско ясновидство, издигат бент срещу истинския свят и след това живеят само в своите мечти.
Това е равносилно на прекратяване на ориентацията във физическия свят, равносилно е на непълно преживяване на сетивните възприятия. Може да се постигне разумност като се работи така, както тази разумност може да се образува: чрез мислене на физически план. Пренебрегвайки усвояването на тази разумност, ние се реем в заблудите. Това е, което трябва да усвоим, иначе възникват всички тези щети, които неизбежно ще бъдат свързани с това, което се нарича антропософско движение. Който иска само сляпо да вярва, тоест да приема само на базата на авторитета на друг човек всички съобщения от висшите светове без разумно мислене, той прави нещо, което е доста удобно, но съдържа в себе си опасност.
към текста >>
20.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да
мечтае
за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване!
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат. Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка.
Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване!
И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
към текста >>
21.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
От сърцето му щяха да покълват
мечти
за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание.
Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него.
От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия.
към текста >>
22.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това щеше да бъде своего рода дрямка в
мечти
на човешкото и душевното битие в този сетивен свят.
От друга страна обаче, съществува една правомерна, напълно отговаряща на смисъла на всеобщия мирови порядък задача на Луцифер. Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото. Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка.
Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят.
Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер. И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер.
към текста >>
Така че един такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само мисли и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на реалността, а представляват илюзии, халюцинации,
мечти
.
Тогава такава душа може да вижда явсновиждащо в свръхсетивните светове, а също и да има възприятия в тях, но когато се върне обратно във физическо-сетивния свят, след като всъщност не е пребивавала по правилния начин в духовния свят, може да ѝ се случи да се е „полакомила“ в духовния свят. Има много такива лакомници за духовния свят и наистина може да се каже, че да ламтиш в свръхсетивния свят е много по-опасно, отколкото във физическо-чувствения. И така, в духовния свят човек може да се полакоми. Тогава много често се случва, че в сетивния свят се пренася това, което е преживяно там. Но тогава то се сгъстява, стяга се.
Така че един такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само мисли и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на реалността, а представляват илюзии, халюцинации, мечти.
към текста >>
23.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато
мечтае
за своя Аз, на него дори му се струва понякога, като че ли този Аз би застанал срещу него под формата на образ, т.е.
Скъпи мои приятели! От заспиването вечер до пробуждането сутрин този Аз не съществува, човекът не може да се обърне към себе си с думата „Аз“.
Когато мечтае за своя Аз, на него дори му се струва понякога, като че ли този Аз би застанал срещу него под формата на образ, т.е.
като че ли той може да гледа самия себе си. Той далеч не казва по същия начин „аз“ на своя Аз, както казва това в обикновения дневен живот. Когато се пробуждаме, тогава положението с нашия истински Аз е действително такова, сякаш се сблъскваме с ясните очертания на нашето физическо тяло. Ние знаем: процесът на пробуждането се състои в това, че с нашия Аз, а също и с нашето астрално тяло но сега ни интересува главно Азът се потопяваме в нашето физическо тяло. Ние усещаме това потопяване така, сякаш удряме един твърд предмет с ръката си и това потопяване, което изглежда като един противоудар от страна на физическото тяло, именно то по ражда съзнанието за Аза.
към текста >>
24.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните
мечти
.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви.
В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти.
Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело. И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример. Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство. Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г.
към текста >>
Но не за
мечти
в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически
мечти
, за политически преобразувания се е говорело.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти.
Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример. Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство. Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г. В него четем следното:
към текста >>
И понеже темата за панславистичните
мечти
е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти. Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример.
Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство. Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г. В него четем следното:
към текста >>
25.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Под формата на
мечти
то често е налице.
Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности. Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите. Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него.
Под формата на мечти то често е налице.
И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост. Днес искам само да скицирам това, но с тия неща може би ще се занимаем и по-по дробно.
към текста >>
26.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на
мечти
те.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава. Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>
27.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И казах, че в пролетната офанзива Лудендорф е възможно да достигне всичко, за което може само да си
мечтае
; но аз все пак смятам това настъпление за безсмислено – и приведох три довода, които имах по този повод.
И тогава там, в общи линии, също срещнах разбиране за тричленността на социалния организъм. След това пристигнах в Берлин, където трябваше да се срещна с едно авторитетно лице. Тези, които тогава се ориентираха в обстоятелствата, знаеха вече за съдбата на настъплението от 1918 година, но за това не можеше да се говори. А аз трябваше да се срещна с военен, стоящ близо до генерал Лудендорф. Разговорът взе такава посока, че аз казах: Не искам да се излагам на опасността да бъда упрекнат, че изпадам във военно-стратегически разсъждения, но искам да кажа нещо, изхождайки от такава гледна точка, когато моето възможно военно-стратегическо дилетантство няма значение.
И казах, че в пролетната офанзива Лудендорф е възможно да достигне всичко, за което може само да си мечтае; но аз все пак смятам това настъпление за безсмислено – и приведох три довода, които имах по този повод.
Човекът с когото говорих, изпадна в голяма възбуда и каза: Какво искате? Настъплението на Кюлман вече е подготвено. Затова и той отиде в Брест-Литовск. Там ще действа политиката. Политиката не е наша сфера.
към текста >>
28.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята
мечтае
.
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото. На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния. Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото. Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени.
Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае.
Така мисли човекът. Всичко това са абстракции, нереални понятия и идеи. Да не се знае, че на едно място на Земята в дадена народност се подготвя едно, на друго място - друго, да не се разбира огромната разлика между Запада и Изтока, е това, което непременно ще доведе до безкрайно объркване и хаос. Защото само когато човекът има възможност да изгради мост от душата си към обективните действителности, може благотворно да съдейства за формирането на земното битие.
към текста >>
29.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези
мечти
за световно господство изхождат от подсъзнанието.
По отношение на историческия живот луциферическите сили винаги ни налагат грандиозни световни блянове, които не се съобразяват с човешката природа. В хода на развитие на човешкото мислене, са предлагани безброй идеи за ощастливяване на света. И според твърдото убеждение на тези, които издигат идеите за всемирно щастие, светът може да бъде ощастливен само посредством тези идеи. Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то гледа на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че следвайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи. Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер.
Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието.
Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа. Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни. Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости. Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората.
към текста >>
30.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Колко прекрасно е да потънем в
мечти
, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък.
От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход. Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми. Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи.
Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък.
Само че в този случай човекът не се обръща към най-дълбоките пластове на душата си и изобщо не навлиза в конкретния духовен свят, както това прави Духовната наука. Обаче нещата опират тъкмо до това: Да се прояви сериозност в тези неща. Когато се отнасяме към тях само теоретично и не вършим нищо друго, освен да се възхищаваме от идеите на Удроу Уилсън или да затъваме в национален шовинизъм, и говорим с езика на ежедневието, тогава катастрофалното положение остава непроменено. И то ще продължи, докато хората поискат действително да възприемат духовния свят по начина, по който духовният свят трябва да бъде възприеман днес: съзнателно, без нерешителност, без страх.
към текста >>
31.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Накратко искам само да спомена, че този социален въпрос има извънредно много страни и ще бъде необходимо да се извършат много неща, за да се стигне до всички подробности на този социален въпрос, така че да се породи това, което един непредубеден човек днес може да
мечтае
за преобразуването на социалния живот.
Днес стоим под знака на социалния въпрос. Този социален въпрос има, разбира се, своето пълно оправдание и аз бих се радвал, ако бих могъл да кажа повече за него, само че времето ми за говорене изтича.
Накратко искам само да спомена, че този социален въпрос има извънредно много страни и ще бъде необходимо да се извършат много неща, за да се стигне до всички подробности на този социален въпрос, така че да се породи това, което един непредубеден човек днес може да мечтае за преобразуването на социалния живот.
Но всичко, което измисляме и можем практически да създадем като външни институции, каквото изобщо измисляме във многото схеми, които днес съществуват в социалния живот, изглежда за този, който вижда моралността в светлината на духовното така, че той казва: «Да се третира социалният въпрос без моралния въпрос, е все едно, че имаме стая без светлина, където в тъмното трябва да търсим предметите.»
към текста >>
32.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите
мечти
и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание. Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност.
Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>
33.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да
мечтае
само преди няколко десетилетия.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества. Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека.
Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия.
Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане. Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението. Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото.
към текста >>
34.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което
мечтае
, за което вижда сънища.
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си. Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света. Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид.
към текста >>
35.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да
мечтае
, да възприема хаотични образи.
Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства. Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум. Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава?
При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи.
Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват. При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден. След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.
към текста >>
36.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Да, господа, ако се вгледате в малкото дете - то през цялото време се гъне, а също и
мечтае
.
Да, господа, ако се вгледате в малкото дете - то през цялото време се гъне, а също и мечтае.
Детето няма още нито самопроизволно мислене, нито свободна воля. Степента на проявление при детето на свободната воля е показател за това колко желязо е приело вече в себе си то. Оттук виждате, че желязото е необходимо за свободната воля. Ако например човек е пресипнал, ако му се е появила пресипналост, а гласът му е отслабнал и трябва да се изясни какво стои в основата, на първо място трябва да се изследва стига ли му желязото. Защото при тези, които имат много малко желязо, това се разкрива преди всичко чрез това волеизявление, чрез тази свободна воля, която се проявява в речта.
към текста >>
37.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Той би започнал първо да
мечтае
, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул.
Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие.
Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул.
Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
към текста >>
НАГОРЕ