Търсене в текстове за 'метод'

61. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително.
В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително.
към текста >>

Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост.
Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел. Това изречение гласи: "Всичко действително е разумно! " Нека си представим сега, какъв вътрешен присмех трябва да събуди едно такова изречение у този, който на драго сърце опровергава! Какъв велик философ може да бъде този, който изказва една такава безсмислица: "Всичко действително е разумно! " Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение! Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост. Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително. Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него? Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира?
към текста >>

62. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И точно по същия метод, по който хората са правели грешки в миналото, те ги правят днес по отношение на Духовно душевното естество на човека.
Това значи: Хората гледаха в околната среда на развиващото се живо същество и би трябвало всъщност да видят това, което е останало от едно друго живо същество и се развива в тази среда. Но така се постъпваше през всички столетия преди времето на Франческо Реди. Могат да се изнесат твърде интересни неща от книгите, които през 7-то, 8-то столетие са били считани за меродавни, както са меродавни писанията на авторитетните модерни природоизпитатели. В тези книги са точно класирани процесите на зараждането, като например от един прясно заклан труп не вол се развиват стършели, от трупа на магаре се развиват оси и т.н. Всичко това е изрядно класифицирано. И точно по същия метод, по който хората са правели грешки в миналото, те ги правят днес по отношение на Духовно душевното естество на човека.
към текста >>

Това е точно същият метод, с който си служеха хората в миналото, като гледаха тинята около зараждащия се червей, а не виждаха яйцето.
Хората гледат как един човек се ражда, навлиза в съществуването и наблюдават неговото индивидуално развитие започвайки от раждането и по-нататък в живота. Те виждат, как се развиват формата, различните способности, заложбите. Ние ще разгледаме по-точно това развитие в една следваща сказка. Но когато искаме да познаем същността на човешката форма, същността на това, за което се касае, ние се натъкваме на въпроса: Какви са наследствените отношения, каква е околната среда, от която се е родил човекът? Това е точно същият метод, с който си служеха хората в миналото, като гледаха тинята около зараждащия се червей, а не виждаха яйцето. В това, което се развива в човека като заложби, като различни способности, трябва да се прави една точна разлика между характерното, което се предава от родители, прародители и т.н., и определена ядка, която не ще избегне на онзи, който действително наблюдава. Само онзи, който постъпва по отношение на духовно-душевния елемент по същия начин, както преди Франческо Реди са постъпвали природоизследователите по външен начин, той ще може да отрече, че в човека ясно се проявява една ядка, която не може да бъде приписана на това, което се наследява от родителите, прародителите и т.н.
към текста >>

63. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване.
Несъмнено днес съществуват широки и широки кръгове, които започват така да се каже да се подиграват адски язвително, когато от страна на Духовната наука се казва следното: Трябва да си представяме човека съставен не само от едно физическо тяло, което възприемаме във външния свят чрез сетивата, което познаваме и изследваме във външната наука, а на човека трябва да припишем и едно по-висше тяло, така нареченото етерно /или жизнено тяло, при което не трябва да мислим за хипотетичния етер на физиката. Ние можем много добре да разберем едно такова отношение, можем да се пренесем в съзнанието на такива хора, можем да чувствуваме и усещаме заедно с тях, какво всъщност те искат. От тяхна гледна точка те имат пълно право. Също така, когато говорим от гледището на Духовната наука, трябва да признаем и един трети член на човешкото същество, астралното тяло, и един четвърти член на човека, неговият Аз. Когато признаем тези четири члена като нещо действително, то от гледна точка на съвременното изследване е извънредно лесно да отречем това, което Духовната наука казва. И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване. От гледището на духовния изследовател тези четири члена, на човешкото същество физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз, т.е. един видим член и три невидими, свръхсетивни членове на човешкото същество са действителности. Това е така, защото духовният изследовател е развил своята душа по отношение на дремещите в нея сили и способности по такъв начин, че той може да възприема по-висшите тела на човека също така, както обикновените очи възприемат физическото тяло. Следователно тези по-висши членове са действителности и, доколкото са невидими членове, те стоят на основата на видимия член, на физическото тяло. Но въпреки че са възприемаеми действителности само за духовния изследовател, все пак можем да кажем, че мисленето може да разбере, за какво става дума, когато се говори за тези по-висши членове на човешката природа.
към текста >>

64. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И всеки, който е усвоил определен метод или само едно усещане по отношение на подобни наблюдения, знае, че в този момент се събужда определен копнеж, който бихме могли да опишем приблизително така: Човек иска, щото всъщност този момент да се разшири в неопределеното и да няма край.
Те чувствуват твърде особено това в този момент на моралното събуждане. Същевременно това чувствуване е изцяло противоположно на чувствуването през деня. Докато чувствуването на деня се показва по такъв начин, че нещата идват към нас, заспиващият чувствува, като че душата се разлива над един свят, който сега се пробужда и който включва главно едно простиране, едно разливане на чувството над това, което душата може да изживее по отношение на своята морална вътрешност като чрез едно разширение на съвестта. Това е тогава един момент, който обаче за заспиващия изглежда много по-дълъг, един момент на вътрешно блаженство, когато се касае за едно разширение над нещата, с което душата може да бъде съгласна, но често пъти тя изпитва едно чувство на дълбоко разкъсване, когато има да си прави упреци. Накратко казано, моралният човек, който през време на деня е силно подтиснат от сетивните впечатления, се разпростира и се чувствува особено в момента на заспиването. И всеки, който е усвоил определен метод или само едно усещане по отношение на подобни наблюдения, знае, че в този момент се събужда определен копнеж, който бихме могли да опишем приблизително така: Човек иска, щото всъщност този момент да се разшири в неопределеното и да няма край. Но тогава идва нещо като един тласък, като един вид вътрешно движение. За по-голяма част от хората това е извънредно трудно да се опише. Естествено Духовната наука може да опише съвсем точно това вътрешно движение. Самата душа поставя пред себе си един вид изискване: Сега ти трябва да се разпростреш по-нататък, да се разлееш по-нататък! Но поставяйки си това изискване, душата изгубва себе си за моралния живот от околната среда.
към текста >>

65. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Лесно ще се убедите – особено, като четете Витрувиус/Vitruvius//*7/ – че начинът, по който преди е била изучавана архитектурата, е бил съвсем по-различен от нашия настоящ метод.
Нека да започнем от факта, че свободните масони са били строителите на пирамиди, на мистерийните храмове и на черквите. Лесно ще се убедите – особено, като четете Витрувиус/Vitruvius//*7/ – че начинът, по който преди е била изучавана архитектурата, е бил съвсем по-различен от нашия настоящ метод. По онова време тя не се е изучавала чрез пресмятания, вместо това определени интуиции са били съобщавани посредством символи.
към текста >>

66. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Разликата между духовнонаучния метод и всички останали е да се убедите в съществуването на духа.
Разликата между духовнонаучния метод и всички останали е да се убедите в съществуването на духа.
към текста >>

67. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Ще оставим настрана триразделността, но съвсем точно ще имаме предвид, когато говорим за посвещението, че разглеждаме един метод на посвещението.
Днес ще говорим как човекът може да опознае свръхсетивните светове чрез собствен опит. Ще оставим настрана триразделността, но съвсем точно ще имаме предвид, когато говорим за посвещението, че разглеждаме един метод на посвещението.
към текста >>

Но поради това за тези, които са искали да се издигнат в по-висшите светове, е трябвало да бъде създаден метод, чрез който те да станат достатъчно силни и здрави, и въпреки външните материалистически условия, да им е възможно да се издигнат в духовните светове.
Това е нещо различно, отколкото ако той бъде посрещнат от материалистическия лекар в една материалистически мислеща среда. Там към човека пристъпват съвсем други неща, отколкото е било по-рано в една среда, изпълнена с духовни мисли. Тук трябва да се потърси причината за материалистическата нагласа на хората. От 13-то, 14-то столетие насам, още при своето раждане, човекът навлиза в една материалистическа атмосфера. Това трябва да бъде така. Но поради това за тези, които са искали да се издигнат в по-висшите светове, е трябвало да бъде създаден метод, чрез който те да станат достатъчно силни и здрави, и въпреки външните материалистически условия, да им е възможно да се издигнат в духовните светове.
към текста >>

Този посветителски метод е розенкройцерският, който се появява в прехода от 13-то към 14-то столетие и най-напред е въведен от Християн Розенкройц13, един от най-великите водачи на човечеството.
Този посветителски метод е розенкройцерският, който се появява в прехода от 13-то към 14-то столетие и най-напред е въведен от Християн Розенкройц13, един от най-великите водачи на човечеството.
към текста >>

От този момент този метод действа столетия наред, скрит от външния свят, познат само в тесен кръг и най-строго изолиран през материалистическото 19-то столетие.
От този момент този метод действа столетия наред, скрит от външния свят, познат само в тесен кръг и най-строго изолиран през материалистическото 19-то столетие. Едва през последната му третина се появява необходимостта, това, което се е обучавало в школите на розенкройцерите, да се извести на света чрез теософията, по-късно антропософията, поне в неговите елементарни части.
към текста >>

68. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Под това се подразбира древната, но вечна нова мъдрост, изнесена по начин съответстващ на нашето време, метод, който такъв, какъвто се явява тук по начина на описване,е известен от 14 век.
Предлаганият цикъл от лекции в програмата е наречен "Теософия по метода на розенкройцерите". Под това се подразбира древната, но вечна нова мъдрост, изнесена по начин съответстващ на нашето време, метод, който такъв, какъвто се явява тук по начина на описване,е известен от 14 век. Но в тези лекции аз ще говоря не за историята на розенкройцерството.
към текста >>

69. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура. При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика. Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика. Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот.
към текста >>

При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура. При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика. Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика. Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот.
към текста >>

Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура. При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика. Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика. Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот. Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието. Мъдрост, приложена в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
към текста >>

Мъдрост, приложена в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот. Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието. Мъдрост, приложена в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
към текста >>

В това движение, което се е присъединило към розенкройцерите и популязира техния метод, този свят се нарича още стихиен, така че тези три наименования образен, астрален и стихиен свят в розенкройцерски смисъл означава едно и също.
Ако се открият определени душевни чувства тези, които са на степен по-горе от физическите чувства тогава обкръжаващият ни свят се прониква от явления от един нов, астрален свят. Розенкройцерската теософия нарича този свят образен /имагинативен/, при което, все пак, образността е нещо много по-реална, отколкото това, което обикновено се разбира под тази дума. Образите там идват и си отиват, като прилив и отлив. Цветовете, обикновено присъстващи, се намират в астралния свят в състояние на многообразно самоизменение. Предстои ни да се запознаем с това по-отблизо. В това движение, което се е присъединило към розенкройцерите и популязира техния метод, този свят се нарича още стихиен, така че тези три наименования образен, астрален и стихиен свят в розенкройцерски смисъл означава едно и също.
към текста >>

За това розенкройцерският метод различава три пъти по три девет члена, които по пътя на съединяването се свеждат до седем.
За това розенкройцерският метод различава три пъти по три девет члена, които по пътя на съединяването се свеждат до седем. Но в седемте трябва да се вижда девет, в противен случай ще останем на нивото на теоретичното разбиране.
към текста >>

70. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това е точно, както розенкройцерия метод подхожда към духовното: малко абстрактности и разглеждане на въпросите на всекидневния живот.
На това може да се каже: но нали тогава е необходимо да се познава висшата премъдрост! Такова възражение е основано на грешка: като че ли е необходимо задължително да се знаем по най-добрия начин това, което прилагат в живота. Но това не е задължително: познанието за висшите принципи често идва по-късно от тяхното прилагане. Ако човечеството беше поискало да се забави с храносмилането на храната, докато не опознае законите на храносмилането, развитието на човечеството би било невъзможно. Така че не е нужно да се знаят всички духовни закони, за да се влее Духовната наука във всекидневния живот. Това е точно, както розенкройцерия метод подхожда към духовното: малко абстрактности и разглеждане на въпросите на всекидневния живот. Работата не е в това, да се говори: Духовната наука е Духовна наука, а в това, сериозно да се занимаваме с нея в непосредствения живот. Нима детето, което се е научило да говори знае всички правила на граматиката? За това трябва да придаваме значение на това, в началото човек с помощта на духовното учение да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан. Тъй като само по този път ще разберем, какво съществува около нас и в какво ние самите можем да вземем участие. За това конкретната задача се състои в обединяване на разцепилото се човечество откъснало се от старите кръвни и родствени връзки, с помощта на единната окултна духовна мъдрост.
към текста >>

71. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Неговия метод е предписан от най-дълбоката християнска книга, която най-малко разбират представителите на християнското богословие, Евангелието на Йоан, а неговото съдържание ще открием в Апокалипсиса, или Тайното откровение.
Да охарактеризираме чисто християнския път. Неговия метод е предписан от най-дълбоката християнска книга, която най-малко разбират представителите на християнското богословие, Евангелието на Йоан, а неговото съдържание ще открием в Апокалипсиса, или Тайното откровение.
към текста >>

За това е необходим друг метод, водещ към висшите светове.
Преминаване през състоянието, изпълнено със смирена саможертва, съставя същността на християнското посвещение. Онзи, който сериозно преминава през тях, възкръсва в духовните светове. Не на всеки е дадено това в наше време. За това е необходим друг метод, водещ към висшите светове. Това е метода на розенкройцерството.
към текста >>

Ние получаваме представа за това, как с помощта на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни.
Всичко това не обхваща изцяло розенкройцерството, това са само указания, даващи някаква представа за това, какво може да се намери в тази система. Това е път за съвременния човек, той го прави способен да влияе на бъдещето. Това са само елементарни стъпки, характеризиращи пътя. Ние получаваме представа за това, как с помощта на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни. Духовната наука е необходима на човека за неговия по-нататъшен прогрес. Това, което трябва да се случи за преобразяване на човечеството, трябва да бъде обусловено от самите хора. Който в сегашното си въплъщение възприема истината, в следващото сам ще си създаде външна форма за по-дълбоки истини.
към текста >>

72. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

За да се възприеме то е нужен ясновидски метод.
Знаете, че за него е измислено и съчинено много, за това не може да става дума в окултизма. За да разберем какво казва оракулът за пентаграма най-напред трябва да си спомним седемте основни части на човешкото същество. Както знаете, човешкото същество е съставено от седем основни части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, следват Дух-Себе, Живот-Дух и Дух-Човек, или както в теософската литература сме свикнали да наричаме последните Манас, Будхи, Атма. Ще се абстрахираме от физическото тяло, което е нещо материално и може да се докосне с ръка. Етерното тяло вече спада към скритите за физическите сетива неща, към така нареченото "окултно", което не може да бъде видяно с обикновените очи. За да се възприеме то е нужен ясновидски метод. Но ако би могло да се види то ще се окаже, че то е нещо съвсем, съвсем различно от физическото. Етерното тяло не е както си представят повечето хора едно тънко материално тяло, един вид по-фино мъгливо образувание. Характерното за етерното тяло е, че то е съставено от различни течения, които го пресичат. То е архитектът, скулпторът на физическото тяло. Както ледът се образува от водата, така и физическото тяло се образува от етерното.
към текста >>

73. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Такова е външното материалистично описание, същият метод, който приема съвременната наука.
Тъй като теософията по никакъв начин не противоречи на това, към чието единствено познание се стреми физическата наука, а на това, което би могло да се види с очи в последователното развитие. Ако в първичната мъглявина някой би поставил стол в мировото пространство и, сядайки на него, остане в течение на дълго време да наблюдава ставащите пред него образувания на отделните сфери, то с физически очи той не би видял нищо, освен това, което констатира физическата наука. Това би било подобно на двама свидетели, наблюдавали как един човек е ударил плесница на друг. Тогава единия от тях би казал: този човек бе обхванат от голям гняв срещу другия; това го е накарало да вдигне ръка и така този е получил плесницата. Другия наблюдател би казал: ти фантазираш, аз не видях никакъв гняв или страст, аз видях само как ръката се движи и нанесе удар, от това се получи плесницата. Такова е външното материалистично описание, същият метод, който приема съвременната наука. Той не противоречи на духовното изследване на фактите. И ето този, който предполага, че това материалистично описание на фактите се явява единствено, чувства себе си в своето научно величие,така че далече превъзхожда всичко, което може да предложи духовното изследване. По този начин, така наречената модифицирана Кант-Лапласова теория изцяло може да има своето значение за описание на външните събития. Но вътре в цялото образуване на кълбата /планетите/, във цялото това изкристализиране на отделните мирови тела са действали духовни сили и духовни същества.
към текста >>

74. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния.
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения свят? Копнежът към този свят! Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат. Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност. О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава. И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния. “Йога” е методът на древно индийското посвещение, което чрез съответни техники възстановява изкуствено това, с което човек е разполагал по естествен път.
към текста >>

75. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод.
Човек може да насочи медитацията по три различни начина. Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието. Той може да предпочете усъвършенствуването на чувствата и това е специфично християнското направление. А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод. Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан. Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне. То изисква продължително уединяване. Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения.
към текста >>

Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения.
А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод. Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан. Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне. То изисква продължително уединяване. Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения. Но това, което е валидно като принцип, ние можем напълно да изясним и с християнското посвещение.
към текста >>

Този метод на посвещение апелира изключително към чувствата, работи с чувствата, и аз мога да посоча седем чувствени изживявания, седем чувствени степени, преминаването през които оказва такова въздействие върху астралното тяло, че през нощта то започва да развива своите органи.
Този метод на посвещение апелира изключително към чувствата, работи с чувствата, и аз мога да посоча седем чувствени изживявания, седем чувствени степени, преминаването през които оказва такова въздействие върху астралното тяло, че през нощта то започва да развива своите органи. Нека да посочим как трябва да живее последователят на християнството, за да мине през тези степени.
към текста >>

76. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата.
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните. Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>

77. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина.
Много често ставаше така, че една силна волева натура се изправяше пред друга, много по-слаба от нея. Ето защо в древен Египет един човек можеше да направлява и ръководи друг човек в такива размери, каквито днес е трудно да си представим. Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили. Това беше възможно също в древна Индия и в Персия. Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина. Египетският лечител и посветен само би се изсмял над това, което днес хората наричат медицина. Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент. Съзнанието на древния атлантец представляваше един вид сумрачно ясновидство. Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-голяма власт върху човека. Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание.
към текста >>

78. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод.
Обаче нещата се промениха при халдейците, и особено при египтяните. О, тогава също имаше такива учители, които довеждаха ученика дотам, че развивайки своите сили, той можеше да вижда направо в духовния свят. Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия свят. Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод. В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси.
към текста >>

79. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

Духовната наука не може да подкрепя един едностранчив метод; напротив, тя изисква именно всестранност на всяко едно изследване.
Когато египетските посветени можеха да виждат назад в миналото целия ход на мировото развитие, те знаеха много точно как отделните органи на човешкото тяло си кореспондират със субстанциите от външния свят, какви метали, какви растения трябва да се дават на болния, и някога хората ще открият какво огромно съкровище на окултна мъдрост в областта на медицината е притежавало древното човечество. Днес в областта на медицината се работи не само много нехайно, но се допускат и големи грешки, когато на даден пациент едностранчиво се предписват едни или други лечебни средства. Истинският окултист никога не би могъл да прояви такава едностранчивост. Колко често се налага да бъдат отхвърляни някои стремежи, които изискват компромиси спрямо Духовната наука. Духовната наука не може да подкрепя един едностранчив метод; напротив, тя изисква именно всестранност на всяко едно изследване. Колко едностранчиво е да се каже: Да премахнем всички отрови! Тези, които биха изрекли подобни думи, не познават истинските лечебни сили. Естествено, днес се извършват безумия, понеже специалистите не познават всички връзки между нещата. С една истинска тирания медицинската наука изключва всичко, което окултизмът може да предложи. Ако не бяха предприемани същински военни походи срещу най-древните традиции в медицината, против вливането на метали, би могло да се мисли за някаква реформа.
към текста >>

80. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път.
Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие. Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда. Две неща могат да се случат тогава. Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път. Но в този случай неговият живот ще протече сред изключителни събития. Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот. Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж.
към текста >>

81. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения.
След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния свят. От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този свят и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат. Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе. Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения. Хората все повече свикваха с едно физическо съзнание за нещата. Този е именно и смисълът на човешкото развитие, хората да свикнат с този физически свят и да го обикнат. Големият напредък на човечеството се състои в това, хората наистина да могат да развият тази любов към физическия свят.
към текста >>

82. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ. Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него.
към текста >>

83. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус.
Изглежда, че днес „науката“ се чувства призвана с помощта на своите методи да изтрие от света историческия Христос. Можем да напомним, че духовната наука именно днес е призвана със своите средства да докаже съществуването на историческия Христос Исус. Вярата на хората не зависи от вътрешните истини в която и да е област на знанието. Могат да бъдат приведени множество доказателства за най-съмнителни неща във всяка област на знанието. Хората могат да живеят без въобще да забелязват, че съществуват такива доказателства. По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус. Изглежда, че науката изтрива това, за което се надяваме да добием нов символ в блясъка на сияещата златна мъдрост.
към текста >>

А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци.
Разбира се, ще дойдат времена, когато за Христос ще знаят само в кръговете, където се признава духовната наука, благодарение на която стават разбираеми думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! “[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци. Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите. Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си.
към текста >>

Тук беше историк[9], известен в Европа историк, „добър учен“, уважаван от колегите си историци, който е издал няколко важни труда според съвременния, строго исторически метод.
Не се вижда най-важното в актуалните събития. Тук, във Виена, тези дни се разигра процес, който беше следен от цял свят. Цяла Европа в лицето на своите представители се събра на него, за да информират за този процес, тъй като са го смятали за важен. Но най-важното, което се разигра тук, навярно никъде не го видяха. И който не е подготвен антропософски, дори и да беше чул това най-важно нещо, би го възприел като фантазия. Тук беше историк[9], известен в Европа историк, „добър учен“, уважаван от колегите си историци, който е издал няколко важни труда според съвременния, строго исторически метод. Този учен получи в ръцете си редица документи, които бяха предадени от една от южните държави в Европа. Тези документи трябваше да докажат, че в югоизточна Австрия е имало факт на предателство. Кой би могъл, според мнението на съвременните хора, по-добре от историк да провери това? Историкът повече от всеки друг би трябвало да е призван да провери значението на представените документи. Та нали цялата вяра на света се основава на документи!
към текста >>

В дадения случай историческият метод доказа пълната си несъстоятелност по отношение на документите от съвременността.
Историческото изследване работи строго с документи, които се базират на факти от съвременността. В дадения случай историческият метод доказа пълната си несъстоятелност по отношение на документите от съвременността. Но, според мен – тук е важно не това, че пред съда се изправи някакъв човек или хора, а че в дадения случай беше осъден самият исторически научен метод, всъщност, той беше осъден!
към текста >>

Но, според мен – тук е важно не това, че пред съда се изправи някакъв човек или хора, а че в дадения случай беше осъден самият исторически научен метод, всъщност, той беше осъден!
Историческото изследване работи строго с документи, които се базират на факти от съвременността. В дадения случай историческият метод доказа пълната си несъстоятелност по отношение на документите от съвременността. Но, според мен – тук е важно не това, че пред съда се изправи някакъв човек или хора, а че в дадения случай беше осъден самият исторически научен метод, всъщност, той беше осъден!
към текста >>

Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да съди за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод не е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността?
Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да съди за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод не е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността? В споменатия процес на скамейката на подсъдимите седеше „науката“. Това трябва да бъде признато! И науката, която произтича от материалистическите предразсъдъци на съвременността, винаги ще седи на скамейката на подсъдимите, когато на хората им е по-удобно да се облягат на авторитет, който може да бъде авторитет само в съвременността, който се различава от другите само по това, че е известен. За другите авторитети изобщо не се знае нито какви са, нито каква е тяхната мадам „наука“.
към текста >>

84. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Достатъчно е само да не се казва това знание на други, които не са в състояние да участвуват, и човек вече има един много добър метод да управлява голяма маса хора.
Идеята също така ще се разпространи от същите тези школи, че човек става добър не като се научи на различни етични принципи, чрез които човек може да стане добър, а като поема бакър при известно съзвездие на звездите или арсеник при друго. Вие може да си представите как тези неща биха могли, да бъдат експлоатирани от егоистично настроени групи за власт. Достатъчно е само да не се казва това знание на други, които не са в състояние да участвуват, и човек вече има един много добър метод да управлява голяма маса хора. Няма нужда да се говори за всичките тези неща; достатъчно е някой да въведе например някакъв нов деликатес тогава човек търси пазар за този нов деликатес, който съдържа подходящото вещество и по този начин получава резултата, който му е необходим, когато тези неща се разбират само материалистично. Трябва на човека да му е ясно, че във всяка материя са скрити духовни въздействия. Само онзи, който действително знае, че няма нищо само материално, а само духовно, той ще проникне отвъд тайните на живота.
към текста >>

85. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира.
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго. В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин.
към текста >>

86. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира.
Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда. Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира. Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание. Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи. Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех.
към текста >>

Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем. Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>

Така ние виждаме как, освен старите методи, съществува още и подходящият съвременен метод, който води хората по посочения път във висшите светове.
Така ние виждаме как, освен старите методи, съществува още и подходящият съвременен метод, който води хората по посочения път във висшите светове. Днес беше даден само един очерк. Утре ние ще опишем как човек, ако работи върху себе си, израства стъпка по стъпка във висшите светове и как те постепенно му се разкриват. Ние описахме какво трябва да прави човек, за да приложи новите методи, а утре ще говорим за онова, в което той се превръща и за онова, което евентуално му се разкрива.
към текста >>

87. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако бихме искали да приложим подобен метод към всеобхватните проблеми, които ще обсъждаме в следващите дни, би трябвало да раз полагаме с много повече време.
Впрочем, ако искаме Кармата да изпълни своята задача, налага се да я разгледаме много по-дълбоко и, така да се каже, в нейните универсални прояви. За тази цел, обаче е необходимо да си послужа с нещо, което по начало не е в мой стил, а именно с една дефиниция. Общо взето, аз избягвам дефинициите, защото по правило с тях не се постига нищо. Нашите размишления по правило започват с излагане на фактите и когато тези факти са групирани и подредени както трябва, съответните понятия и представи възникват сякаш от само себе си. Ако бихме искали да приложим подобен метод към всеобхватните проблеми, които ще обсъждаме в следващите дни, би трябвало да раз полагаме с много повече време. Ето защо, за да бъда разбран, този път се налага да дам, ако не дефиниция, то поне един вид описание на понятието, с което ще се занимаваме през тези дни. Дефинициите имат само тази цел, да определят общия смисъл, който се влага в една или друга дума. В подобен, описателен стил, ще се спрем върху понятието „Карма", за да сме наясно, в какъв смисъл ще употребяваме израза „Карма" през следващите дни.
към текста >>

88. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията. Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер. Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>

89. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган.
Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи. Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос. В случая се сравнява само външната униформа. Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо. И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган. Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия.
към текста >>

90. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето защо, макар и да работим по определени методи, ние не трябва да считаме, че някой друг метод на работа не принадлежи към нас.
Защото мога да ви уверя в това: че там един истински за една такава работа, която изисква сто пъти повече духовна сила, отколкото беше употребена от първия момент, когато се роди зародишът за нашата розенкройцерска мистерия /драма на Р.Щайнер, бел.на превод./ до последния момент, когато тя бе представена. Онзи, който познава трудностите, ще намери, че изготвянето на един правилен текст на Генезиса е сто пъти по-трудно, отколкото е не леката в себе си работа, която се опитахме да осъществим с Розенкройцерската мистерия. Именно когато напредваме в това, което ни е дадено като велики откровения на света, тогава се натрупват трудностите и добре е да се запознаем с този факт. Защото именно благодарение на това, че виждаме и познаваме тези трудности ние стигаме все по-далече и по-далече в правилното разбиране на Антропософията. Антропософията трябва да разтваря едно широко сърце спрямо всичко, което трябва да съдействува за осъществяването на Антропософската работа. Ето защо, макар и да работим по определени методи, ние не трябва да считаме, че някой друг метод на работа не принадлежи към нас. Днес развитието на нашата епоха, духовното развитие на нашата епоха изисква да се върви по пътища, които трябва да доведат до великата цел, която стои пред нас. И въпреки че моята задача е да работя и излизам пред вас само в областта на езотеризма, вие никога не ще констатирате, че аз изключвам другите методи на работа. Това мога да спомена накрая на този цикъл, който с помощта на езотеризма ни доведе до такива висши области на антропософското изследване и именно във връзка с това бих искал да обърна вниманието ви, че е добре, когато за антропософското схващане търсете помощ от всички страни, добре е да познаете и това, което от други методи се присъединява към нашия езотеризъм. Ето защо бих искал да насоча вниманието ви към една благодатна книга, написана от нашия любим приятел, господин Лудвиг Дайнарт, в която е изложено в красива форма това, което може да ни бъде от полза от други страни на изследването, за да бъдем всестранни в тази област. И понеже в тези книга авторът се стреми и описва една хубава хармонична връзка с това, което ние застъпваме като езотеризъм, това изложение може да бъде само от полза и за нас антропософите.
към текста >>

91. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия.
Всред еврейството винаги е съществувало това, което се нарича „назирейство". То се състоеше в това, че от делни хора още преди възникването на общности от терапевти и есеи прилагаха върху себе си строго определени методи за душевно и телесно развитие. Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен.
към текста >>

92. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И тогава въпросният човек каза: С помощта на този метод, който механично свързва митични образи и звездни знаци с едно или друго велико събитие, може да се постигне извънредно много.
Когато например се появиха хора, които за пръв път заговориха за всевъзможни „Слънчеви митове" относно Буда, Христос и т.н., след кратко време тези теории започнаха да бъдат усещани като нещо прекалено. Днес тези „Слънчеви митове" са отново на мода. И тогава въпросният човек каза: С помощта на този метод, който механично свързва митични образи и звездни знаци с едно или друго велико събитие, може да се постигне извънредно много. Когато някой започне да твърди, че в основата на преданията за Христос лежи един „Слънчев мит", само и само да докаже, че Христос Исус не е съществувал, тогава с помощта на същия метод лес но може да се докаже, че не е съществувал, примерно, и Наполеон. Ето как: Наполеон носи името на Слънчевия Бог Аполон. Само че в гръцкия език звукът „Н" поставен пред името означава не отричане, а утвърждаване; и тогава Наполеон, т.е. Наполон, би означавало един вид Свръх-Аполон. Ако отидем по-нататък, ще открием и друга забележителна прилика.
към текста >>

Когато някой започне да твърди, че в основата на преданията за Христос лежи един „Слънчев мит", само и само да докаже, че Христос Исус не е съществувал, тогава с помощта на същия метод лес но може да се докаже, че не е съществувал, примерно, и Наполеон.
Когато например се появиха хора, които за пръв път заговориха за всевъзможни „Слънчеви митове" относно Буда, Христос и т.н., след кратко време тези теории започнаха да бъдат усещани като нещо прекалено. Днес тези „Слънчеви митове" са отново на мода. И тогава въпросният човек каза: С помощта на този метод, който механично свързва митични образи и звездни знаци с едно или друго велико събитие, може да се постигне извънредно много. Когато някой започне да твърди, че в основата на преданията за Христос лежи един „Слънчев мит", само и само да докаже, че Христос Исус не е съществувал, тогава с помощта на същия метод лес но може да се докаже, че не е съществувал, примерно, и Наполеон. Ето как: Наполеон носи името на Слънчевия Бог Аполон. Само че в гръцкия език звукът „Н" поставен пред името означава не отричане, а утвърждаване; и тогава Наполеон, т.е. Наполон, би означавало един вид Свръх-Аполон. Ако отидем по-нататък, ще открием и друга забележителна прилика. Припомнете си какво ли не измисля откривателя на несъществуващия Исус, немският професор по философия Дрюс, коментирайки приликата на такива имена като Исус, Йозес, Язон и т.н.
към текста >>

93. Лекция втора GA_126 Окултна история

По неговия метод това би било напълно възможно.
И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия. По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак. По неговия метод това би било напълно възможно. Това е толкова нелепо, както и това, че както това се разяснява в предисловието, тази книжица "Орфей" е написана "за широки кръгове съвременни образовани хора, а също за юношите"! "За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до прасето, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици! Обаче той обещава, че ако неговата книга придобие влияние, на което се надява, да подготви особено издание на своята книга за госпожи, което ще съдържа всичко това, което все още трябва да бъде скрито от дъщерите. Толкова далеко ние отидохме.
към текста >>

94. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система. При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е. от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма. Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия.
към текста >>

Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък?
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>

95. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение.
Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение. И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа! И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория!
към текста >>

Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм.
Днес поне набелязахме тези неща, защото те могат да ни помогнат да придобием онова страхопочитание, за което става дума първия път. Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм. И именно в този цикъл от беседи ще се опитаме да осветлим тази вътрешна същност на човешкия организъм.
към текста >>

96. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване. Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен. На него се противопоставя друг един орган на мозъка. Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло. Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>

97. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Берлин/, главният застъпник на духовно историческия метод в изследването на езиците и литературата.
Към стр...: Бурдах: Кондрад Бурдах /Кьонигсберг 1859-1936 г. Берлин/, главният застъпник на духовно историческия метод в изследването на езиците и литературата.
към текста >>

98. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили.
Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
към текста >>

99. Бележки GA_138 За инициацията

– Берлин, 1936 г., член на Пруската академия на науките в Берлин, основен застъпник на духовно-научния метод в изследването на езика и литературата.
142 Конрад Бурдах, Кьонигсберг, 1859 г. – Берлин, 1936 г., член на Пруската академия на науките в Берлин, основен застъпник на духовно-научния метод в изследването на езика и литературата. От 1887 до 1902 г. професор в Хале. Студията му „Фауст и Мойсей“ излиза в „Доклади от заседанията на Царската Пруска академия на науките“. Първа част: 2 май 1912 г.; Втора част: 11 юли 1912 г.
към текста >>

100. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
към текста >>

101. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум.
Тук виждаме типичния начин за поучение от страна на Христос Исус. Ние вече знаем как поучаваше Буда и как поучаваше Сократ. За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята. За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум. Или иначе казано, лесно е да си представим как тези две индивидуалности се отнасяха към своите ученици.
към текста >>

Обръщайки се към Сократ, без да смятаме онези разработки, които впоследствие са направени в областта на естествените науки и човекознанието, а като си припомняме само начина, по който той подхожда към обикновените неща, тогава този, който го изучава от гледна точка на естествените науки, навсякъде ще се сблъска с това, което наричаме Сократов метод.
Обръщайки се към Сократ, без да смятаме онези разработки, които впоследствие са направени в областта на естествените науки и човекознанието, а като си припомняме само начина, по който той подхожда към обикновените неща, тогава този, който го изучава от гледна точка на естествените науки, навсякъде ще се сблъска с това, което наричаме Сократов метод. Този метод трябва да бъде търсен, трябва да бъде намерен. Това е едно велико начало: то започва от Сократ, продължава в наши дни и може да бъде непрекъснато усъвършенствувано.
към текста >>

Този метод трябва да бъде търсен, трябва да бъде намерен.
Обръщайки се към Сократ, без да смятаме онези разработки, които впоследствие са направени в областта на естествените науки и човекознанието, а като си припомняме само начина, по който той подхожда към обикновените неща, тогава този, който го изучава от гледна точка на естествените науки, навсякъде ще се сблъска с това, което наричаме Сократов метод. Този метод трябва да бъде търсен, трябва да бъде намерен. Това е едно велико начало: то започва от Сократ, продължава в наши дни и може да бъде непрекъснато усъвършенствувано.
към текста >>

102. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега. Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци. Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум. Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало. Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>

103. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния.
Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло. Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния. Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния. Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили. При постигането на такива успехи можем да видим доказателство, че е правилно да се допусне съществуването на етерното тяло и характеризирането му.
към текста >>

104. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>

105. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни.
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се носеше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение. Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни. Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда. А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които един ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
към текста >>

106. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на един или друг метод е възможно да се стигне до атомите.
Разбира се, човекът може да бъде окултист във всичките 12 знака на духовния Зодиак. Той може да бъде окултист дори и в полето на материализма. Да, всички разумни природоизследователи на нашето съвремие всъщност са окултисти в полето на материализма, защото те говорят най-вече за атоми. Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на един или друг метод е възможно да се стигне до атомите. Атомите остават в областта на окултното. Въпреки че не обичат да бъдат наричани окултисти, тези учени са такива в най-точния смисъл на думата.
към текста >>

107. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Във всеки случай този, който опита да я приложи в конкретния живот, ще види, че тази „Като-че-ли философия“ е малко пригодна като метод.
Това е удобна, но също така и ужасяващо безсмислена философия. Във всеки случай този, който опита да я приложи в конкретния живот, ще види, че тази „Като-че-ли философия“ е малко пригодна като метод. И човек като Фриц Маутнер13, написал философия на езика и свеждащ всичко до езика, би трябвало да се разглежда тъкмо от гледната точка на тази „Като-че-ли философия“, че човек като него като че ли също би могъл да има дух. Ако обаче се направи такъв опит, този метод се оказва непригоден. Не може да се каже, че той може да се разглежда така, като че ли няма дух; този метод не може да се приложи. Там, където не присъства дух, методът не работи. Вие, разбира се, знаете какво имам предвид.
към текста >>

Ако обаче се направи такъв опит, този метод се оказва непригоден.
Това е удобна, но също така и ужасяващо безсмислена философия. Във всеки случай този, който опита да я приложи в конкретния живот, ще види, че тази „Като-че-ли философия“ е малко пригодна като метод. И човек като Фриц Маутнер13, написал философия на езика и свеждащ всичко до езика, би трябвало да се разглежда тъкмо от гледната точка на тази „Като-че-ли философия“, че човек като него като че ли също би могъл да има дух. Ако обаче се направи такъв опит, този метод се оказва непригоден. Не може да се каже, че той може да се разглежда така, като че ли няма дух; този метод не може да се приложи. Там, където не присъства дух, методът не работи. Вие, разбира се, знаете какво имам предвид. Но аз привеждам примера с Фриц Маутнер, защото той спада към онези, които отричат напълно смисъла в историята, за която твърдят от позицията на съвременния материализъм, че тя никога не може да бъде наука. Фриц Маутнер казва: „Ако дъждовна капка14 падне на земята, научно могат да се открият законите на дъждовната капка, понеже според тези закони падат много дъждовни капки.
към текста >>

Не може да се каже, че той може да се разглежда така, като че ли няма дух; този метод не може да се приложи.
Това е удобна, но също така и ужасяващо безсмислена философия. Във всеки случай този, който опита да я приложи в конкретния живот, ще види, че тази „Като-че-ли философия“ е малко пригодна като метод. И човек като Фриц Маутнер13, написал философия на езика и свеждащ всичко до езика, би трябвало да се разглежда тъкмо от гледната точка на тази „Като-че-ли философия“, че човек като него като че ли също би могъл да има дух. Ако обаче се направи такъв опит, този метод се оказва непригоден. Не може да се каже, че той може да се разглежда така, като че ли няма дух; този метод не може да се приложи. Там, където не присъства дух, методът не работи. Вие, разбира се, знаете какво имам предвид. Но аз привеждам примера с Фриц Маутнер, защото той спада към онези, които отричат напълно смисъла в историята, за която твърдят от позицията на съвременния материализъм, че тя никога не може да бъде наука. Фриц Маутнер казва: „Ако дъждовна капка14 падне на земята, научно могат да се открият законите на дъждовната капка, понеже според тези закони падат много дъждовни капки. Отделните случаи могат да се сравнят и да се открият законите.“ Това е, в което вярват съвременните философи: че разглеждането на много случаи, показващи едно и също, води до отделните закони.
към текста >>

108. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент. В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя. И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много.
към текста >>

109. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците.
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее. Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност. Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците. Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
към текста >>

110. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Чрез своята психоанализа той донякъде имаше големи успехи, понеже беше в състояние въз основа на особения си метод на катехизация да изкопчва от хората какво ли не.
Във Виена имаше един медик*34, има го и сега, но вече не се интересува от тези неща. Още през осемдесетте години той се занимаваше в нормални граници не в такава степен, в каквато това се върши оттогава насам чрез Фройдовата теория с аналитична психология, с психоанализа. Чрез своята психоанализа той донякъде имаше големи успехи, понеже беше в състояние въз основа на особения си метод на катехизация да изкопчва от хората какво ли не. През 1886 г. при този лекар доиграл един мъж, който създавал впечатление, че таи доста работи в себе си. Налагало се да бъде лекуван,и то като нервен човек. Следователно един лекар, когото го бива в това отношение, имал какво да измъкне от душевния му живот златна мина, така да се каже. Касаело се за един извънредно интересен случай.
към текста >>

111. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Опитате ли се с днешния семинарен метод, с метода на днешните исторически институти да разкриете истината, като отхвърлите всичко духовно и изтъкнете само извършващото се във физическия план, сиреч очевидния факт, Вие ще се натъкнете непосредствено на Майя и никога не ще съумеете да схванете историята.
Идете днес на някой от историческите семинари: Какво наричат там историческа критика? Грижливото разкриване на съвсем очевидни факти, при което непрекъснато се изпада в заблуда. Защото по принцип, щом човек се стреми да разкрива съвсем очевидни факти, той се озовава в Майя. А Майя е заблуда. Ето защо на историческата наука, която се стреми да елиминира всичко духовно, и се налага да се занимава е Майя и да повежда право към нея. Опитате ли се с днешния семинарен метод, с метода на днешните исторически институти да разкриете истината, като отхвърлите всичко духовно и изтъкнете само извършващото се във физическия план, сиреч очевидния факт, Вие ще се натъкнете непосредствено на Майя и никога не ще съумеете да схванете историята. Разгърнете някой от днешните учебници по история, за който всяка свръхсетивна взаимовръзка е безсмислица и където грижливо са положени усилия да бъдат признати само физическите взаимовръзки, и Вие ще установите стремеж да бъде представена тъкмо Майя. Но Майя е заблуда. Предстои Ви следователно да изпаднете в заблуда и Вие го правите. Веднага щом повярвате на историята, която се пише днес, Вие се натъквате на Майя и изпадате в заблуда.
към текста >>

112. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Философията позитивизъм; историята социология; критиката исторически метод, ако не и психиатрия."
"Философията позитивизъм; историята социология; критиката исторически метод, ако не и психиатрия."
към текста >>

113. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Само че не се забелязва, тъй като в много случаи се следва особен метод: не се пита толкова за моето мнение, колкото изказват своето, и после се казва: той каза това.
Това беше преди година, а сега броят на прегрешенията ми значително нарасна. Мога, обаче, да кажа: не срещам толкова много привързаност от страна на членове на Обществото, когато работата опира до доверие, което те би трябвало да ми дават насреща, и изхождайки от това доверие, да насочват постъпките си. Като правило, става обратното на това, което е моето мнение. И това година след година. Сава обратното на моето мнение. Само че не се забелязва, тъй като в много случаи се следва особен метод: не се пита толкова за моето мнение, колкото изказват своето, и после се казва: той каза това. Аз съвсем не съм казвал това, но са искали да чуят от мен именно това, и после се разказва, че аз съм го казал. И ето: във външния свят се говори, че имам слепи последователи. На практика, Обществото показва, че е налице точно противоположното, или най-малкото в случаите, когато трябва да ми бъде оказано доверие, защото с години съм изработвал мнението си, а моят събеседник не го е правил.
към текста >>

114. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това е образец на израснало от естественонаучния метод на съвременността майсторско изследване.
Едуард фон Хартман написа още много неща и показа, колко едностранно мисли дарвинизмът. Той срещна малко разбиране. Но може да се каже: след спокойните и добре проучени изследвания именно на такъв човек, като Оскар Хертвиг, той стигна до същите мисли, които изказа Едуард фон Хартман още през 1869 г. Той даже често го цитира в своята книга. Тази негова книга "Еволюция на организмите..." е майсторски изградена. Това е образец на израснало от естественонаучния метод на съвременността майсторско изследване.
към текста >>

115. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н.
Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години. Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н. Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони. Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество.
към текста >>

Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони.
Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години. Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н. Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони. Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество.
към текста >>

116. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Кант-Лапласовата теория17, приемаща, че някога е съществувала мъглявина, която се пресмята въз основа на сегашното състояние на Земята, е изградена според същия метод.
Нещата продължават много надалеч. При човека можете също така добре да пресмятате напред и назад, можете да пресмятате как според малките изменения от две години човекът е изглеждал преди двеста години, но тогава той още не е съществувал! Кант-Лапласовата теория17, приемаща, че някога е съществувала мъглявина, която се пресмята въз основа на сегашното състояние на Земята, е изградена според същия метод. Пресмятането е напълно правилно, възприятията са напълно правилни, само че пред духовния изследовател се представя, че някога, когато тази цялата прамъглявина би трябвало да е съществувала, Земята още не е била родена, цялата Слънчева система още не е съществувала.
към текста >>

117. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Това трябвало да бъде точно терапията, лечебният метод - нещата да се издигнат в съзнанието.
И психоанализата започва да издига до съзнанието такива душевни неща. Това трябвало да бъде точно терапията, лечебният метод - нещата да се издигнат в съзнанието. Следователно лекарят трябва да започне да извлича от болния не само каквото е изживял индивидуално, но и всякакви други неща, които изобщо не е изживял индивидуално, каквито не са и навън в света, а са душевно съдържание. При това психоаналитиците стигат дотам да кажат: Всъщност човекът е изживял не само това, което е преживял сам от своето физическо раждане, а всичко възможно от своето физическо раждане назад. И това сега тътне в него. Следователно човек, който се ражда днес, подсъзнателно изживява също например легендата за Едип. Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява.
към текста >>

118. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен научен метод на пресмятане.
Основава хелиоцентричната представа за света. - Няма публикации, докато е жив, с изключение на един превод. Своя труд за хелиоцентричната планетна система завършва през 1507 г. Когато е публикуван като «De revolutionibus orbium coelestium libri VI», Коперник се намира в предсмъртно състояние. Посвещава го на папа Павел III. Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен научен метод на пресмятане. Така се промъква през цензурата, докато при третото му издание през 1616/17 г. бива забранен. Едва през 1822 г. католическата църква признава неговото съдържание. Сравни «Духовното ръководство на човека и човечеството.
към текста >>

119. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините.
Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините. Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин. Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време. Мога да докажа колко безсмислено говорят тези, които измислят такива тестове. Да вземем за пример цяла поредица от личности, които описаните хора, деца на духа, който води до такъв тест за талантливост, сами признават за значителни, много значителни личности. Да посочим за пример физика Хелмхолц и други.
към текста >>

Ако всички те някога бяха тествани по този метод, много от тях щяха да бъдат оценени като неталантливи, даже и Хелмхолц.
Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин. Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време. Мога да докажа колко безсмислено говорят тези, които измислят такива тестове. Да вземем за пример цяла поредица от личности, които описаните хора, деца на духа, който води до такъв тест за талантливост, сами признават за значителни, много значителни личности. Да посочим за пример физика Хелмхолц и други. Ако всички те някога бяха тествани по този метод, много от тях щяха да бъдат оценени като неталантливи, даже и Хелмхолц. Тези неща трябва да се разглеждат много по-сериозно, понеже от тях зависи правилното бъдеще. В тази област нищо не бива да остане само думи. Днес събитията сами ни учат на невероятно много неща.
към текста >>

120. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но днес съществува именно един метод, бих могъл да кажа също един антиметод, да бъде забулено инстинктивното, като се забие така да се каже като кол едно понятие и върху него бива избутано едно друго, така че не може правилно да се съди за това, което се намира там.
Но днес съществува именно един метод, бих могъл да кажа също един антиметод, да бъде забулено инстинктивното, като се забие така да се каже като кол едно понятие и върху него бива избутано едно друго, така че не може правилно да се съди за това, което се намира там. Помислете само за призива за борба на пролетариата на новото време. Зад този призив за борба стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството. Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се!
към текста >>

121. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но от последните четири столетия насам всички наши популярни представи са произлезли от популяризирането на естественонаучния метод.
Но от последните четири столетия насам всички наши популярни представи са произлезли от популяризирането на естественонаучния метод. Днес вече самият селянин там навън в селото мисли общо взето естественонаучно, макар и да облича това в неговите собствени думи. Естественонаучното мисли общо взето също самият католицизъм с неговия догматичен материализъм. Естественонаучното мислене владее всъщност всичко. Обаче днес сме стигнали до момента, в който е станало необходимо да изградим социален ред. Една голяма част на днешния цивилизован свят се стреми днес да изгради един нов социален строй.
към текста >>

Можем даже да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на определени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма.
И така стана, че в източна Европа бе изграден един нов държавен социален ред изхождайки от чисто естественонаучното мислене. Мъжете, които д-р Хелфанд, който се нарича Парвус, докара в Русия под ръководството на Лудендорф и Хинденбург, тези мъже са въплътените естественонаучни методи. Можем даже да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на определени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма. Въплътеният естественонаучен метод домакинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
към текста >>

Въплътеният естественонаучен метод домакинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
И така стана, че в източна Европа бе изграден един нов държавен социален ред изхождайки от чисто естественонаучното мислене. Мъжете, които д-р Хелфанд, който се нарича Парвус, докара в Русия под ръководството на Лудендорф и Хинденбург, тези мъже са въплътените естественонаучни методи. Можем даже да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на определени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма. Въплътеният естественонаучен метод домакинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
към текста >>

Не трябва да изпускаме от погледа този въплътен естественонаучен метод, не трябва да го пренебрегваме!
Не трябва да изпускаме от погледа този въплътен естественонаучен метод, не трябва да го пренебрегваме! Аз обърнах вниманието Ви върху някои факти. Съществуват двама философи, това бяха крайно буржоазно ограничени философи. Единият преподаваше в Университета от Цюрих и се наричаше Авенариус. Това беше един човек, който държеше извънредно много да развива едно буржоазно ограничено мислене.
към текста >>

Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене.
Другият е Ернст Мах, който преподаваше в Прага и във Виена. Аз го слушах самия него да предава лекции във Виенската Академия на Науките. За мене той е винаги нещо като въплъщение на буржоазната ограниченост и честност, този Ернст Мах. Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене. Ето защо трябва да вземете сериозно тези неща. Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на изток. То ще се разцъфти вече и по-нататък, ако работата не бъде хваната в нейния корен в самия естественонаучен-материалистичен живот.
към текста >>

И марксизмът, който отново се оживи така гротескно в последните четири до пет години, е социалният цвят и плод на материалистичния естественонаучен метод в социалното мислене.
Касае се за това, че днес през света минава определена вълна на мисленето и чувствуването. Тази вълна е предизвикана от социално-научното материалистично мислене. Разпространявайки се, тази вълна обхваща днес необходимото социално мислене и се превръща в разрушителна сила на човечеството, в абсолютна разрушителна сила на човечеството. Ръководещите кръгове нямаха силата и властта да влеят в човешкото мислене едно действително носеща духовна вълна. Ето защо в широките маси на пролетариата възникна материалистичната вълна, в социалното мислене на широките маси на пролетариата. И марксизмът, който отново се оживи така гротескно в последните четири до пет години, е социалният цвят и плод на материалистичния естественонаучен метод в социалното мислене. Не трябва да изпускаме изпредвид, че това е конфигурацията на настоящия цивилизован свят. Ако не видим това, тогава ние проспиваме най-важните явления и симптоми на този живот. Ние не сме напълно човеци в настоящето време, ако проспим тези явления.
към текста >>

122. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно.
С горните две течения са свързани още едно трето. Когато го наблюдавате днес от вън /Виж рис. № 15, червено/ къде се показва особено характерно това трето течение външно достъпно за сетивата? Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно. Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики. В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост. От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка.
към текста >>

123. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал?
Списанието "Троичният социален организъм" наскоро публикува съобщение за проведено събрание тук в Щутгарт, където от Римо-Католическа страна, но в съгласие с Протестантсвото, е била направена съпротива на учението, дадено от Духовната Наука. И е записано, че водещият духовник е казал, че не била необходима дискусия, защото хората могат да се информират за доктрината на д-р Щайнер от писанията на неговите опоненти, а трудовете на самия д-р Щайнер не може да бъдат четени, защото папата ги е забранил. Всъщност, това е последният указ на Светото Папство и той важи особено за католиците указът, че на католиците се забранява да четат Антропософски съчинения. Римо-католиците, следователно, официално са задължени да търсят информация за онова, което преподавам, в писанията на моите опоненти, и не им е позволено да четат написаното от самия мен. Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват. Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален? Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост. Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща. Ако покажем неморалността на съвременната неистина в правилната светлина, това ще подейства оздравително.
към текста >>

124. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят.
Но има също и друга подготовка за Ариман, която се състои в погрешен възглед за Евангелията. Това също е нещо, което трябва да се оповестява в наше време. Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово познание, което се надига сред нас от Науката за Посвещение. Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията? Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят. Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие? Нищо друго, освен че схващането за Евангелията постепенно е станало напълно материалистично. Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия. След това, от признаването на тези противоречия дойде свличането надолу. И най-накрая, какъв е резултатът от това изследване на Евангелията?
към текста >>

Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие?
Но има също и друга подготовка за Ариман, която се състои в погрешен възглед за Евангелията. Това също е нещо, което трябва да се оповестява в наше време. Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово познание, което се надига сред нас от Науката за Посвещение. Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията? Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят. Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие? Нищо друго, освен че схващането за Евангелията постепенно е станало напълно материалистично. Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия. След това, от признаването на тези противоречия дойде свличането надолу. И най-накрая, какъв е резултатът от това изследване на Евангелията? Какво друго освен, бих могъл да кажа, измъкване на Евангелията от пантите им?
към текста >>

125. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер. В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
към текста >>

126. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес.
Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос. Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>

127. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И, така Освалд Шпенглер си приготвя един метод, за да може да каже: най-значимите събития, протичащи в човешката история се произвеждат от кръвта.
И, така Освалд Шпенглер си приготвя един метод, за да може да каже: най-значимите събития, протичащи в човешката история се произвеждат от кръвта. За да стане това, той трябва, наистина, да се отдаде още на няколко пируета на мисълта: "В този кръг, да бъдеш пробуден е синоним на "констатирам", като става въпрос за осезанието на един инфузий или за човешката мисъл на най-високо ниво"* /*Ибид стр. 572/.
към текста >>

128. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Човек се подготвя за виждането във висшия свят така, че подготовката, която извършва със самия себе си, предпоставя точния метод.
При антропософската наука за духа, както се има предвид тук, тези способности трябва да се изведат от душата по такъв начин, че преди човекът да се насочи към познанието, трябва да приложи методите върху своето собствено развитие, да си служи екзактно с тях именно при това собствено развитие. Човек се подготвя за виждането във висшия свят така, че подготовката, която извършва със самия себе си, предпоставя точния метод. Затова е възможно, както вече си позволих да кажа в тази зала при последните си лекции, да се стигне по този начин до едно екзактно, точно ясновидство. То се постига по екзактен начин, както се изследва природата с обикновеното познание.
към текста >>

129. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Или с други думи: По отношение на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години.
Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега? Нека да вземем следния пример: Ето, днес аз започвам да изследвам човешкото сърце, и след един месец правя нови изследвания. Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец. После аз установявам какви са промените следващия месец, още по-следващия и т.н. Или с други думи: По отношение на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години. С оглед на малките, постепенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите. Но как да интерпретирам аз моите резултати, които показват измененията в човешкото сърце? Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години.
към текста >>

Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години.
Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец. После аз установявам какви са промените следващия месец, още по-следващия и т.н. Или с други думи: По отношение на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години. С оглед на малките, постепенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите. Но как да интерпретирам аз моите резултати, които показват измененията в човешкото сърце? Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години.
към текста >>

130. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

А после следва четвъртото царство, където обитават човешките същества, царство, в което ние - в съответствие със съвременния метод на познание - наблюдаваме прости природни обекти и процеси; но в тях човекът на Древния Изток е възприемал цялата природа пронизана от елементарните духове на водата и земята.
А после следва четвъртото царство, където обитават човешките същества, царство, в което ние - в съответствие със съвременния метод на познание - наблюдаваме прости природни обекти и процеси; но в тях човекът на Древния Изток е възприемал цялата природа пронизана от елементарните духове на водата и земята. Това е била Азия (виж рис.).
към текста >>

131. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Изследвания на ясновидството и разказвателния метод.
Връзки на съдбата. Изследвания на ясновидството и разказвателния метод. Арабски течения на 7-то и 9-то столетие. Отношенията на Шуберт с барон фон Шпаун
към текста >>

132. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод.
И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено.
към текста >>

133. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той беше до такава степен само конструктор, че чрез конструктивен метод стига дотам да установи, че кръгът е геометрическото място на константните разлики.
Веднъж даже беше много шеговит. Той беше до такава степен само конструктор, че чрез конструктивен метод стига дотам да установи, че кръгът е геометрическото място на константните разлики. Това той откри по конструктивен начин и понеже преди него никой не го беше открил по конструктивен начин, считаше себе си за откривател на тази истина. А ние момчетата, естествено, доколкото не бяхме именно филистери, имахме известно чувство за хумор, ние момчетата знаехме, че това се намираше в нашите учебници по аналитична геометрия, че може да бъде съставено едно уравнение и се получава кръгът. И естествено използвахме повода да не наричаме вече кръга кръг, а да го назоваваме с името на нашия учител по геометрия: - ние казвахме линията н-н, - не искам да назова името. Наистина той имаше гениалната едностранчивост на конструктивния геометрик. Това също беше толкова важно, толкова изразително при него.
към текста >>

134. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Изхождайки от духовната наука, аз дадох определен метод, според който госпожа д-р Колиско[2] направи изследване на далака и неговата функция.
Изхождайки от духовната наука, аз дадох определен метод, според който госпожа д-р Колиско[2] направи изследване на далака и неговата функция. Вярно е, че това изследване още се оспорва, но то ще се наложи, защото е действително точно. А сега се установи нещо друго. Човек трябва да прави някои неща така, както не би ги направил по свое желание, а защото другите прилагат тези методи. Така ние се решихме да екстирпираме далака на питомни зайци. Това не е никаква вивисекция, а една проста операция и ние направихме всичко възможно, за да не бъдат измъчвани животните.
към текста >>

135. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние.
Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние. И едва сега аз от опит зная какво е Духът. Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието. Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността.
към текста >>

136. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод.
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян. В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно. Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение.
към текста >>

Последствието беше в това, че бяха положени усилия да бъде намерен метод, чрез който да се насочи вниманието към духовния свят, и то по абсолютно същия начин, както в материалния свят се взема под внимание факта, че у един престъпник тилният дял не покрива изцяло съответната част на мозъка му.
Последствието беше в това, че бяха положени усилия да бъде намерен метод, чрез който да се насочи вниманието към духовния свят, и то по абсолютно същия начин, както в материалния свят се взема под внимание факта, че у един престъпник тилният дял не покрива изцяло съответната част на мозъка му. И така се стигна до това, че медиумизмът преднамерено се появи на сцената. В известен смисъл, медиумите бяха служителите на онези, които искаха по този начин на убедят хората в съществуването на духовен свят, защото при медиумите хората можеха да видят с физически очи произлизащото от духовния свят; медиумите причиняваха явление, което можеше да бъде показано нагледно на физически план. Медиумизмът беше средство за демонстриране на човечеството, че има духовен свят. Екзотериците и езотериците бяха обединени около поддържането на медиумството, с цел да се справят с тенденцията на времето.
към текста >>

137. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество.
един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване. Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм. С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание. Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател.
към текста >>

Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век.
Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите. Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко. Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество. Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите. Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век. Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение.
към текста >>

Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение.
Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите. Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко. Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество. Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите. Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век. Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение.
към текста >>

138. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили.
От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили. Имаше съчетание на два фактора. От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма.
към текста >>

Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят.
От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили. Имаше съчетание на два фактора. От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него. Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
към текста >>

Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод.
Блаватска беше свързана с Американски спиритуалисти, които искаха да оставят учението за прераждането да изчезне. Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод. Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им. Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма. От една страна, имаше силна тенденция да се остави учението за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това учение в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век.
към текста >>

И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>

139. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето. Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед. С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>

Тогава бе възприет следният метод.
Тогава бе възприет следният метод. Бе казано: В действителност Луцифер е великият благодетел на човечеството. (За Ариман не се споменаваше; толкова малко се знаеше за него, че едно име се използваше и за двамата.) Луцифер донася на хората всичко, което те са придобили чрез главата: науката, изкуството, накратко целия прогрес. Той е истинският Дух на Светлината; той е, към когото хората трябва да се придържат. А Яхве какво е направил той всъщност? Въвел е в хората принципа на физическата наследственост!
към текста >>

Това е метод, който може да служи на Ариман, тъй като той се стреми да направи подобни дейности от полза за себе си.
Усилия като онези, за които споменах, са насочени към превръщането на Общество, в което свободата може да тържествува, в Общество на роби. Това е метод, който може да служи на Ариман, тъй като той се стреми да направи подобни дейности от полза за себе си. Това е по-езотеричната страна на въпроса, който трябва сега също да разгледаме с необходимата сериозност и от екзотеричната страна с другия диалект.
към текста >>

140. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например.
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
към текста >>

Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина.
Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света. Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя. Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението.
към текста >>

141. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика.
Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика.
към текста >>

Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът.
Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът! Само ви разказвам историята. Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът. Какво щеше да се случи? Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам.
към текста >>

142. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната еволюция.
Ако си припомните казаното в лекцията вчера ще ви бъде ясно, че принципно казано, появата на материализма не казвам материалистичната представа за света, а самият материализъм има своите много добри страни. Вредата възниква тогава, когато материализмът се прави схващане за света. Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната еволюция. От друга страна е от значение, че човекът е въплътен в този минерален свят, понеже така той развива способности, които могат да бъдат придобити само във физично-минерално тяло. Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период. В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период.
към текста >>

Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период.
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период. Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени. И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
към текста >>

Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят.
Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят. Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост. В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля. Понеже докато стои в минералния свят, стоящото в основата на този свят е забулено за него.
към текста >>

143. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод.
В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери. Тези същества могат да бъдат държани на разстояние, ако интелектът се използва по начина, по който е използван например в разгадаването на символите. Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод.
към текста >>

144. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>

145. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод.
Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод. Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват. Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори.
към текста >>

Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене.
Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене. Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания.
към текста >>

146. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Така се поражда и въпросът за особеността на този метод.
Така се поражда и въпросът за особеността на този метод. Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание. Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод?
към текста >>

Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод.
Така се поражда и въпросът за особеността на този метод. Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание. Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод?
към текста >>

Какъв е този метод?
Така се поражда и въпросът за особеността на този метод. Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание. Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод?
към текста >>

Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>

147. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение.
И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>

148. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: За флегматични деца искам да допълня за този метод следното.
Р.Щ.: За флегматични деца искам да допълня за този метод следното. Аз ще кажа: "Виж, това е кръг! Ти би искал да го ......не се чете.......Но аз ще направя още нещо: Погледни, аз просто ще махна тези неща, сега е правилно. Ти трябва да свикнеш, да не правиш всичко възможно едно през друго. Опитай да направиш същото отначало."
към текста >>

149. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: При този метод трябва да се запомни, че при сангвиничното дете много зависи от повторението, особено, ако е в различни варианти.
Р.Щ.: При този метод трябва да се запомни, че при сангвиничното дете много зависи от повторението, особено, ако е в различни варианти. Например на едно сангвинично дете трябва да се нарисува следния мотив след това още три такива неща: След това още веднъж: така че всичко се свежда до повторението.
към текста >>

Но аз вярвам, че до утре Вие ще намерете един по-рационален, действуващ метод.
Помислете, Вие имате в класа отново сравнително малки, 8-9 годишни деца и един от тези малчугани е научил нещо особено невъзпитано. Това се случва. Той го е научил навън и е успял да запали с него целия клас, така че в междучасието децата го упражняват. Един схематичен учител ще накаже целия клас. Но аз вярвам, че до утре Вие ще намерете един по-рационален, действуващ метод. Защото старият подход да се наказва, води до грешна позиция на учителя. При бой или наказание да се остане след часовете в училище винаги нещо рефлектира, а това не е хубаво.
към текста >>

150. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Добър метод е и да се отклони интересът към нещо друго.
Много добре е също, когато не се касае за нещо много лошо, да го направите от своя страна същото; например когато учениците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично. Извънредно добре за моралното възпитание е да бъдеш хомеопатичен. Добър метод е и да се отклони интересът към нещо друго. Никога обаче не трябва да се засяга честолюбието на учениците.
към текста >>

151. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах.
Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо. По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино. Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах. След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета". "Бил е нахален" извиква госпожа Щайнер.
към текста >>

Чрез този възпитателен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
Р.Щ.: Не става въпрос за нахалство. Удивително е. Той не намира достатъчно силна обида и извиква на помощ числата. Това е изключително голяма дарба. Но той стана слаб ученик и не искаше да учи прилежно. Чрез този възпитателен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
към текста >>

152. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Но външния сравнителен метод ще откаже скоро, ако се търси според сходството на растението с човек.
Обръщам вниманието Ви върху това, че Вие лесно можете да попитате: Какво е сходството между животното и човек? Вие ще откриете различни възгледи. Но външния сравнителен метод ще откаже скоро, ако се търси според сходството на растението с човек. Но може също да се попита: Не търсим ли в грешна посока, ако търсим такива сравнения?
към текста >>

153. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Можете ли да дадете метод, с който да покажете това на детето?
Р.Щ. : Трудно е да се обясни на детето какво е ъгъл. Можете ли да дадете метод, с който да покажете това на детето?
към текста >>

154. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова.
Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула. Но тази формула не бива да се приема несериозно. Тя включва невероятни ширини на човешките импулси. Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова. За подобни неща ви говорих, когато се сбогувах с вас на това място преди няколко месеца.
към текста >>

155. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
към текста >>

156. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
към текста >>

157. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>

158. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
към текста >>

159. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това е един съвсем погрешен метод.
Често се казва: Ето, меланхоличното дете е затворено в себе си, то седи мирно, движи се малко. И ние го караме да приема в себе си именно живи, подвижни представи. Стремим се да го излекуваме с противоположното. Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме. Това е един съвсем погрешен метод. По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете.
към текста >>

160. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
към текста >>

161. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено.
към текста >>

162. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

По въпроса за физикалния лечебен метод.
Солеви, фосфорен и меркуриален процес. Металите като планетарни процеси. Тяхното отношение спрямо растението. Изгаряне и опепеляване. По въпроса за потенцирането на лечебните средства. По въпроса за физикалния лечебен метод. Лечебни вещества от животински произход.
към текста >>

Медитативен метод.
Водата Рончено и Левико. Кислород и азот и отношението между азово-астрално и етерно-физическо тяло. Белтъка и органните системи. Растителен белтък. Отношението на елементите кислород, азот, въглерод и водород към бъбрека, черния дроб, белия дроб, сърцето. Медитативен метод. Желязно лъчение, противодействие на белтъка. Растителен и животински въглерод. Флуор, магнезий. Кариес на зъбите и малокръвие. Силиций. Основи и киселини.
към текста >>

163. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Особено в терапията голият емпиричен метод и почти единствен метод днес.
Ако си представим, как всъщност изглежда изучаването на медицината днес, то ще открием поне главното че терапията следва патологията, без между двете да съществува ясно разбираема връзка. Особено в терапията голият емпиричен метод и почти единствен метод днес. И особено в терапията почти не може да бъде открито нещо рационално, върху което да се гради практика с помощта на действителни принципи. Знаем, че тези недостатъци на медицинското мислене през 19 век довеждат дори до школата на медицинския нихилизъм, залагащ изцяло на диагнозата. Нихилизъм, който всъщност е напълно доволен, когато болестите бъдат разпознати и който общо се отнася доста скептично спрямо някакво рацио в лечението. А би трябвало, бих искал да кажа, ако по чисто разумен път поставяме изискванията спрямо медицината, все пак би трябвало да кажем, че заедно с диагнозата трябва да е дадено и нещо, което да ни насочи към лечението. Не бива да съществува само външната връзка между терапия и патология.
към текста >>

Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод.
Но появяващата се тук разлика има основно значение. Разгледайте например нещо, което ни е много близко, обикновената, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia). Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата. Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции. Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н. Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват.
към текста >>

Тук виждате път, по който от обикновения опитен метод в терапията може да се достигне до един вид рацио в терапията.
Ние помагаме на организма, като му даваме това, което първоначално сме му отнели, за да можем да бъдем хора. Тук вече виждате да просветлява нещо, което бихме могли да наречем лечебен процес: извикваме на помощ онези сили от външната природа, които ние, като нормални хора, нямаме, и които прилагаме, за да може нещо в нас да стане по-силно, отколкото е при нормалния човек. И така, за да говорим конкретно, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: при такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи принципи, за да използуваме тези принципи за своята духовно-душевна дейност. Ако от растителното царство вземем именно онези сили, които сме отнели от белия дроб, и ако при някакво нарушение в белодробната система ги въведем в човека, то с това ние помагаме на белодробната дейност. Виждате, тук би възникнал въпросът: кои сили в природата извън човека са подобни на силите, залегнали в основата на човешките органи, които сили са били извлечени за целта на духовно-душевната дейност? Тук виждате път, по който от обикновения опитен метод в терапията може да се достигне до един вид рацио в терапията. Тук, наред със заблужденията, възцарили се по повод на нервната система, които заблуждения се отнасят до човешката природа, съществува и едно друго значително заблуждение, което днес ще засегна, но което по-късно искам да разгледам по-отблизо, заблуждение относно природата извън човека. Виждате ли, в материалистичната епоха постепенно се стига до представата за и един вид еволюция на външните същества, от тъй нареченото най-просто до най-сложното. След като отначало наблюдението засяга нисшите организми, като по-прости, след това бива изследвано преобразяването на формите до най-сложните организми, например минералното царство. Минералното царство бива разгледано по такъв начин, че човек си казва: минералното царство е по-просто устроено, отколкото растителното царство. В крайна сметка това води до там, да се появят всички тези странни въпроси за възникването на живота от минералното царство, за някаква, някога съществуваща обусловеност на събира нето на субстанциите от техния обикновен неорганичен сбор до органичния сбор.
към текста >>

164. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но във връзка с въпроса, който сега ще разгледам, съм принуден отново да подчертая, че ще ни бъде даден метод, достатъчно добър, за да разкрие връзката между отделните лечебни средства и отделните болестни явления, но едва, когато в тези наши разглеждания предварително обсъдим определени въпроси.
Разгледаното тук вчера след обяд бе положително изключително интересно. Но във връзка с въпроса, който сега ще разгледам, съм принуден отново да подчертая, че ще ни бъде даден метод, достатъчно добър, за да разкрие връзката между отделните лечебни средства и отделните болестни явления, но едва, когато в тези наши разглеждания предварително обсъдим определени въпроси. Тези предварителни въпроси ще ни дадат възможност в цялата им широта да обхванем с поглед познанията за онази връзка между човека и извън човешкото, т.е. да обхванем с поглед и онази извън човешка сфера, от която вземаме лечебните средства. Без разглеждането на тези предварителни въпроси не е възможно да говорим за връзката на отделните лечебни средства с отделните органи, по простата причина, че тази връзка не е съвсем проста, но е малко сложна. И истинския смисъл на тази връзка може да бъде разбран едва след като са разгледани известни предварителни въпроси, така, както ще ги разгледаме днес, а може би отчасти и утре. Тогава обаче ще се появи възможността действително да разгледаме конкретната връзка между отделните лечебни средства и по-точно лечебните методи и отделните органни заболявания.
към текста >>

165. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така, че в медицината една лечебна теория може винаги да бъде изместена от друга, ако не съзнаваме, че с даден лечебен метод може да бъде лекувана само една част от човека, а другата част на човека трябва да бъде лекувана чрез друг лечебен метод.
По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно. Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен. И това е факта, че там, където става дума за лечение на човек, т.е. там, където достигаме до медицинската област, когато там се каже нещо, то противоположността на казаното също може да е вярно за определени случаи и това, виждате ли, е фаталното. Напълно е възможно някой да посочи напълно верен път за лечението на това или онова, и приложен за видимо същите явления в организма, този път не е никакъв път на лечение, но е необходимо да бъде поет противоположния път. Така, че в медицината една лечебна теория може винаги да бъде изместена от друга, ако не съзнаваме, че с даден лечебен метод може да бъде лекувана само една част от човека, а другата част на човека трябва да бъде лекувана чрез друг лечебен метод. Това е, което трябва да разберем сега тук.
към текста >>

166. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение.
Само че има органи, които в известен смисъл, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм. И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент. И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата. Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение. В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването. Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес. Към тези органи преди всичко можем да причислим черния дроб, и всичко онова, което е мехуресто, т.е. което се представя именно от пикочния мехур при което по отношение на патологията пикочният мехур е нещо изключително важно. Колкото и странно да звучи засега по отношение на патологията, пикочният мехур спада към едно от най-важните неща.
към текста >>

167. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което се опитваме да сторим тук, е заложено в същността на нещата по-скоро да открием метод, с който да бъде оплодено медицинското изследване, отколкото силно атомизирайки, да се губим в подробности, които, взети в основата си, могат да имат само относително значение.
Това, което се опитваме да сторим тук, е заложено в същността на нещата по-скоро да открием метод, с който да бъде оплодено медицинското изследване, отколкото силно атомизирайки, да се губим в подробности, които, взети в основата си, могат да имат само относително значение. Но тъкмо методичното изследване на връзката на човека с природата извън него би трябвало да бъде в състояние, да въоръжи всеки един отделен човек със способността, сам да извършва наблюдения сред природата. Нека по тази причина да започнем днес нещо, което за една определена област би могло да бъде вид път, по който да открием много неща.
към текста >>

Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса. Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н. Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции. Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука. Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина. Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
към текста >>

168. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно.
И така, когато човек добие подобни представи, тогава пред него ще изпъкне и една характерна разлика, съществуваща между активността на средството отвън и на средството отвътре. Но преди да сме в състояние да вземем това под внимание, трябва да разгледаме още понятия, които едва, по правилен начин, ще ни отведат до тази разлика. Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах. Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието. Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно. Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес. Няма да можем да вникнем в него, ако първоначално не заострим вниманието си върху необходимостта и в областта на психиатрията да се научим да разсъждаваме здраво и трезво.
към текста >>

169. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И именно при слезката по странен начин достигнахме до наблюдението на определен лечебен метод, станал интересен в по-ново време.
Вчера можех да Ви обърна внимание на факта, с какво голямо значение са функциите на слезката в човешкия организъм. Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен живот. Истинско непознаване на цялата човешка същност е да се счита, че слезката представлява един подчинен орган. Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от обикновената етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката. Но Вие ще можете да се убедите, как действието на слезката става все по-странно, когато тя бъде повдигната от сферата на подсъзнателното до сферата на съзнанието. И именно при слезката по странен начин достигнахме до наблюдението на определен лечебен метод, станал интересен в по-ново време. Странното е само, че тук ние изхождаме от действието на слезката. Вие можете да се убедите, че леки масажи в областта на слезката действуват уравновесяващо върху инстинктивната дейност на човека. Когато извършваме леки масажи в областта на слезката по определен начин човекът добива по-добри инстинкти, т.е. по-лесно открива напр. подходящите за него хранителни продукти, добива по-здраво отношение към всичко онова, което върши и което не върши работа в организма.
към текста >>

Интересно е, че този метод на разкриване на един вид прафеномени е играл важна роля, тъкмо в онези времена, когато повечето от мистериите са взимали своето начало от практикуването на медицината.
Обратно на това, ще получим слабо изразено непосредствено субстанциално въздействие при такива субстанции, които са лесно разтворими под формата на твърди субстанции, ако не става дума директно за етерични субстанции, които са силно ароматни; при тях е налице нещо друго, при тях са налице субстанциални въздействия и при високи температури. При такива твърди субстанции не може да бъде предизвикано истинско лечебно въздействие, ако ги прилагаме чрез топли компреси или чрез топли бани. Обратно, субстанции, които имат серен характер, и които имат фосфорен характер, както самата сяра, когато се появяват като елементи на топлата баня, могат тъкмо в този случай да разгърнат съответните лечебни въздействия. И така, става дума за следното, да погледнем на тези отношения именно по този фин начин, както ги представих сега. И тук бих желал да кажа, че би било много полезно за Вас, ако в известен смисъл разкрием един вид прафеномени. Интересно е, че този метод на разкриване на един вид прафеномени е играл важна роля, тъкмо в онези времена, когато повечето от мистериите са взимали своето начало от практикуването на медицината. Тогава нещата не са били теоретически изразявани, но в известен смисъл са били изразявани чрез прафеномени. Така например се е казвало: "Ако приемаш вътрешно мед или вино, то ти отвътре укрепваш силите, които, изхождайки от космоса, действуват в теб". Бихме могли също така да кажем: по този начин ти укрепваш същинските азови сили защото това би било същото. Това е нещо, което бих желал да кажа прави нещата нагледни. "Но ако си намажеш тялото с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние на същинските земни сили" т.е.
към текста >>

И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод.
Тогава те продължават да действуват като душевни впечатления, и вместо да вземат участие в цялостното развиете на човека, те изостават под формата на изолирани душевни импулси. Ако те биха взели участие в цялостното органично развитие, ако не бяха изостанали под формата на изолирани душевни импулси, то в по-късния човешки живот те не биха активирали онези органи, които са присъщи само на старостта, и които са налице не за да се ангажират с младежките впечатления. И тогава в целия човек става нещо нередно. Той е принуден да позволи на душевни изолации да въздействуват върху органи, които не са пригодени за това. И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод. Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка. Ала важното е, че по този път никога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза. Ако останем с това, да прилагаме психоанализата само като диагноза, то ние вършим нещо, което по определен начин е оправдано ако бъде тактично изпълнено. Но не да става така, нещо, което мога да потвърдя с разни писъмца, които съм получавал, че психоаналитиците да използуват дори болничния персонал в ролята на шпиони, и чрез всякакви обстоятелства, дори с помощта на болничния персонал да се домогват до всичко онова, което желаят да изтръгнат от болния по време на анализата; всичко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено едно ужасно зло. Но при всичко това нещата твърде силно зависят от моралната същност на личностите, занимаващи се с тази област.
към текста >>

170. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

След като изграждаше безброй такива, в релативирането тя стигна дотам да каже: «Няма никакъв етер, трябва да си обясняваме света без етер.» Това означава, че тя е станала честна и чрез Айнщайн[1] признава, че не може да се стигне до никакъв етер, ако се изхожда от физическото наблюдение; но не се стига и до друг метод на наблюдение.
Този етер е общо взето съществуваща същност във Всемира и като такъв не може да се види непосредствено с физическите сетива. В това отношение науката днес е станала малко по-честна от преди, понеже разбира, че теориите за етера не могат да се изградят само от физическото разглеждане. След като изграждаше безброй такива, в релативирането тя стигна дотам да каже: «Няма никакъв етер, трябва да си обясняваме света без етер.» Това означава, че тя е станала честна и чрез Айнщайн[1] признава, че не може да се стигне до никакъв етер, ако се изхожда от физическото наблюдение; но не се стига и до друг метод на наблюдение. Понеже етерът не е достъпен за разглеждането, науката просто го изключва.
към текста >>

171. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете.
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца. От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното тяло може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки. Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете. Обаче на първо място трябва да се знае същественото: Фактически цялата днешна психиатрия няма абсолютно никаква представа за възможните лечебни методи при така наречените душевни заболявания. Ако човек е наясно с нещата, той може да направи и крачката към конкретните лечебни методи. Все пак отделните подробности не са толкова важни, колкото основният принцип: в тази област ясната патология и ясната диагноза от само себе си прерастват в терапия.
към текста >>

172. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ала чрез лечебния метод ние непрекъснато посягаме на човека по начин, различен от този, по който животът посяга на него.
Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща. Дори когато определяме диета, ние излизаме една малка крачка вън от това, което човекът спазва в ежедневния си взаимообмен в околния свят. Ние оставяме лечебните средства да взаимодействуват върху човека. Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия. Ала чрез лечебния метод ние непрекъснато посягаме на човека по начин, различен от този, по който животът посяга на него. Защото как се посяга на човека в живота, или как посяга самият той? Скъпи мои приятели, по отношение на всичко, което осъществява процесите в живота на човека, или което може да ги осъществява, ние различаваме три неща: първо това, което по такъв начин действува в човека, тъй както действува в природата физикално-химическия елемент; второ това, което действува в човека не по физикално-химичен, но по витален начин. Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на Съзнанието.
към текста >>

В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>

Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>

Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието.
Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент.
към текста >>

173. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Не до тези методи трябва да достигнем ние, но до онези методи, при които с помощта на имагинативното изживяване веднага достигаме до състоянието да можем да проследим болестния процес, и при които чрез интуитивния метод да изживеем оздравителния процес, който не ни въвежда вън от човека.
Не до тези методи трябва да достигнем ние, но до онези методи, при които с помощта на имагинативното изживяване веднага достигаме до състоянието да можем да проследим болестния процес, и при които чрез интуитивния метод да изживеем оздравителния процес, който не ни въвежда вън от човека. Това, което преди е било един вид експеримент, в тази област тъкмо ще трябва да се превърне в едно настойчиво наблюдение. Виждате къде всъщност е залегнала ориентацията. Външната физична наука, която в древни времена е била изцяло съзерцателна, после е преминала към експеримента, все повече и повече замествайки чистото наблюдение чрез експеримента. В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала.
към текста >>

174. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
към текста >>

175. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
към текста >>

За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното.
към текста >>

176. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик.
Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма. Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми. Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик. От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие. Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите. Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия живот.
към текста >>

177. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод.
Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини. Прилагане към отразяването на светлината. Наред с радиалните механични сили (централните сили), трябва да се отчитат усукващите, срязващите и деформиращите периферни сили.
към текста >>

Феноменологията като метод.
Хоризонтала и вертикала: трябва да се спи в хоризонтално положение, произволни движения човек извършва във вертикално положение. Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора. Позоваване на социалните науки. Противоположност на човека и животното. Както произволното движение, така и смъртта при човека и животното са различни. Феноменологията като метод. Задачи за изследователския институт. Строеж на Слънцето. Процесите протичат в обратно направление в сравнение със Земята. Слънчевите петна. Разглеждане на аналитичната геометрия във връзка със синтетичната геометрия като много добро начало за качествена математика.
към текста >>

178. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците.
Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците. Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
към текста >>

Ще видим, че да се определи по този метод как се движи Земята, е възможно само по положението на звездите, привидното положение на звездите, и че огромно значение има приемаме или не движението, което непременно трябва да бъде прието, а именно отклонението на земната ос, постоянно компенсиращо годишното въртене.
По такъв начин, доколкото е нужно да се добави движението на Слънцето, към това, което вече го има, се добавя нещо ново и тогава се получава математическо описание, което разбира се е удобно, но без да се интересуват от неговата реалност и от неговата възможност. Ще видим, че да се определи по този метод как се движи Земята, е възможно само по положението на звездите, привидното положение на звездите, и че огромно значение има приемаме или не движението, което непременно трябва да бъде прието, а именно отклонението на земната ос, постоянно компенсиращо годишното въртене. Защото резултиращото движение се получава, натрупвайки отделните движения. Ако не се вземе предвид едно от движенията, то всичко като цяло ще бъде вече невярно. Затова цялата теория стои под въпрос: можем ли сега да говорим, че Земята се движи около Слънцето по елипса?
към текста >>

Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление.
[5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [Предметен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“). Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326. – Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му. Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление. Коперник го посветил на папа Павел III. Така книгата преминала цензурата. Едва от третото издание от 1616/17 г. тя била забранена. Останала под забрана до 1822 г.
към текста >>

179. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можете сами да откриете това с дедуктивния метод.
Да потърсим сега съответстващите телесно-физически явления. Какво трябва да се прояви в този случай? Можете сами да откриете това с дедуктивния метод. Като второ ще получим физически-телесните явления, чиято продължителност на въздействие трябва да е 28 години. Както по-горе денонощието съответства на годината, така тук трябва да имаме 28 години.
към текста >>

180. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тоест вчера установихме, че в познавателния ни процес, ако приложим този познавателен процес към небесните явления, настъпва определен момент, когато в известна степен трябва да спрем, когато трябва да се откажем от компетентността на математическия метод.
Разглеждайки небесните явления, доколкото тези небесни явления се изразяват в нашата астрономия в геометрични форми или в числа, стигнахме до несъизмеримите величини. Тоест вчера установихме, че в познавателния ни процес, ако приложим този познавателен процес към небесните явления, настъпва определен момент, когато в известна степен трябва да спрем, когато трябва да се откажем от компетентността на математическия метод. Просто, започвайки от определен момент, не можем вече да продължаваме да чертаем линии, за да проследяваме движението на небесните тела, не можем вече да прилагаме анализ, а можем само да кажем: анализът и геометрическият начин на разглеждане ни довеждат до определен момент, но от този момент е невъзможно да се продължи по-нататък. От това можем, разбира се, засега пак предварително, да направим важния извод: в случая, когато математически разглеждаме това, което виждаме, без значение дали с невъоръжено или с въоръжено око, не можем да привеждаме това към някакви геометрични фигури или математически формули. Тоест чрез алгебрата, анализа или геометрията не обхващаме всеобщността на явленията.
към текста >>

181. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение. Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще. Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период. От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>

182. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ.
Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение. Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления.
към текста >>

183. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Сега можете да кажете: но този метод на познание е по-малко надежден от другия, който е взел днес на въоръжение микроскопа и телескопа.
Само по такъв начин можем наистина да се приближим към света. Сега можете да кажете: но този метод на познание е по-малко надежден от другия, който е взел днес на въоръжение микроскопа и телескопа. Може би той ще се стори на хората по ненадежден, но когато работата стои така, че и с тези любими днес методи не можем да се докоснем до реалността, когато се появява абсолютната необходимост да се разбира действителността с други видове познание, тогава ще сме принудени да развиваме тези други видове познание. Не решава проблема, когато някой казва, че не иска да има работа с мисленето, което развиваме тук, защото му се вижда ненадеждно. Да, ако беше възможно да се достигне тази степен на надеждност! Обаче вие ще видите, ако наистина проследите този ход на мислите, че степента на надеждност е толкова голяма, както и тази, която живее във вашето разбиране на външния реален триъгълник, когато го обхващате с вътрешната конструкция на триъгълника. И в едното, и в другото, разбира се, действа същият принцип, същият начин на разбиране на външната действителност.
към текста >>

184. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Новият, прост метод за определяне на добрата видимост на Меркурий, може да се получи по пътя на „овала“.
Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс. Новият, прост метод за определяне на добрата видимост на Меркурий, може да се получи по пътя на „овала“. Това е крива, която описва точката на кулминация на еклиптиката в течение на звездния ден над хоризонта. За географската ширина на Базел 47,5º е валидна следната крива:
към текста >>

185. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но нагледна представа за това се получава само тогава, когато се продължи с така получения метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела.
И така, работата е да се намери първо преход от това, което откриваш тук по определен начин в своя собствен човешки организъм, към това, което съществува вън в мировото пространство, по отношение на което, обаче, поначало ни се струва, че то се държи само като евклидово пространство, че съществува като твърдо пространство. Но нагледна представа за това се получава само тогава, когато се продължи с така получения метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела. Тогава задължително се поставя въпросът: каква познаваема връзка съществува между движенията, които трябва да се разбират в относителен смисъл, и движенията, които могат да се разбират не съвсем в относителен смисъл? Ясно разбираме, че сред формообразуващите сили на човешкия организъм има такива, които действат радиално, и такива, които трябва да си представяме сферично (рис. 1).
към текста >>

186. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Нагледни разработки и практически метод съдържат алманасите по астрономия.
Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма. Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна. Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4". Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв. 18⅔ години и 18⅔ години. Нагледни разработки и практически метод съдържат алманасите по астрономия.
към текста >>

187. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената.
Спиноза изложи своите принципи в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия. Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената. Една система на света установена според строгата математическа мисъл, геометрическа мисъл, трябваше по необходимост да отговаря на действителността.
към текста >>

В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод.
В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод. Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод. В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на познание за душата.
към текста >>

Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод.
В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод. Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод. В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на познание за душата.
към текста >>

Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм.
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм. Ние различихме във физическото тяло три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции. Без да става нужда да настоявам повече, с това аз разбирам нещо различно от карикатурата, в която всичко това бе превърнато в университетите. Това не са изолирани системи, просто поставени една до друга; напротив те напълно се взаимнопроникват. Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото тяло; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр. Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството.
към текста >>

188. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Трябва да бъдем добре проникнати от необходимостта за явяването на тези идеи, за да разберем начина, тона, с който Джордано говори или пише, съвършено различен от тона, който обикновено се използува от един привърженик на научния метод; истината е, че Джордано Бруно говори за вселената не като математик, а като лиричен поет.
Джордано Бруно се явява като прославител, бихме могли да кажем, като защитник на модерните схващания, на идеите на Коперник. Трябва да бъдем добре проникнати от необходимостта за явяването на тези идеи, за да разберем начина, тона, с който Джордано говори или пише, съвършено различен от тона, който обикновено се използува от един привърженик на научния метод; истината е, че Джордано Бруно говори за вселената не като математик, а като лиричен поет. В думите, с които той украсява модерната наука, има нещо музикално, омагьосващо.
към текста >>

189. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Хората не са забравили този факт като факт; но те са възприели един метод на работа, който не държи никаква сметка за него, който не знае, че нашето физическо същество е съставено в по-голямата си част от течности, в които се къпят материалните органи с определени очертания, от които навсякъде намираме репродукции; репродукция, която по необходимост извиква, особено у незнаещите, идеята, че човекът е сведен до тази маса от твърди тела.
Хората не са забравили този факт като факт; но те са възприели един метод на работа, който не държи никаква сметка за него, който не знае, че нашето физическо същество е съставено в по-голямата си част от течности, в които се къпят материалните органи с определени очертания, от които навсякъде намираме репродукции; репродукция, която по необходимост извиква, особено у незнаещите, идеята, че човекът е сведен до тази маса от твърди тела. И въпреки това, анатомическите картини представят само една десета от човешкото тяло. Ако бихме искали да го представим изцяло, би трябвало да нарисуваме около тези органи, стомах, черен дроб и пр., едно непрестанно и безкрайно разнообразно течение от течности, които се примесват, комбинират се едни други.
към текста >>

190. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт.
Но какво виждаме ние в действителност във външния свят? Ние виждаме движението Общо взето ние правим да изчезне скоростта по едни елегантен начин, изразявайки я с една диференциала. Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е. промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас. За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него. Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
към текста >>

Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и мисли са също обект на една външна опитност и че един метод на мислене приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това.
Вторият опит бе направен на Конгреса на философията в Болоня. Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и мисли са също обект на една външна опитност и че един метод на мислене приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това.
към текста >>

191. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Редукционизмът, редуцирането на пълнотата на непосредствените изживявания и опитности до изучаване само на веществата, стана не само метод на една простираща се в определени граници наука, но и мироглед.
Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt/ активно се противопоставя на това. Точно тези значителни постижения, които никой, който има собствени познания по предмета не може да оспори, доведоха до убеждението, че до истината се стига едва чрез познанието за веществата. Тези познания се раждат в научните лаборатории. Спечелените в миналото непосредствени възприятия и опитности в селското стопанство, въз основа на които почива цялото досегашно развитие, бяха приети за субективни и оттам за ненаучни. Че възприятието е субективно, а същността на „нещата сами по себе си“ наистина съществува, но не може да бъде опозната, твърдеше още преди едно столетие от висока философска позиция Имануел Кант. Редукционизмът, редуцирането на пълнотата на непосредствените изживявания и опитности до изучаване само на веществата, стана не само метод на една простираща се в определени граници наука, но и мироглед. Може би за различните хора това не важи изцяло, но тези възгледи дадоха определена насока в развитието на науката в областта на селското стопанство и сложиха своя отпечатък, като повлияха на практиката в небивал до сега обхват.
към текста >>

Освен познавателен метод, химията много бързо стана метод и за производство на такива помощни средства в селското стопанство, каквито се налагат като резултат от химичния подход към нещата.
Освен познавателен метод, химията много бързо стана метод и за производство на такива помощни средства в селското стопанство, каквито се налагат като резултат от химичния подход към нещата. През 1913 на Хабер и на Бош се удаде да изолират и направят въздушния азот достъпен за употреба в голям мащаб. Азотът стана решаващ фактор за повишаване на добива при растителните култури. Заради производството на взривни материали през войната бяха построени химичните заводи. Днес селското стопанство стана потребител на едро.
към текста >>

Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание?
През 80-те и 90-те години на 19 век Рудолф Щайнер се занимава интензивно с Гьоте и става издател на неговите естественонаучни трудове. Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание? Как се достига до сигурност на познанието? Възможна ли е човешката свобода? Това произведение не е задължително да се познава, за да се разбере селскостопанския курс и да се приложат новите аспекти и предложения в практиката. И въпреки това, те принадлежат към най-плодоносното, което човек може да изучи, ако иска да достигне до изчерпателно познание и себепознание. Който обаче от научна гледна точка иска да прецени Щайнеровия „Селскостопански курс“, не може да се размине с основното изучаване както на това произведение, така и на други негови произведения.
към текста >>

192. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Досегашният метод ще се наложи като по-подходящ.
Досегашният метод ще се наложи като по-подходящ. Трябва обаче да се подходи специфично според това дали почвата е мочурлива, торфена или е песъчлива. За песъчливата почва се изисква по-малко не гасена вар, докато мочурливата почва изисква по-голямо варово съдържание поради окисляването[1] в нея.
към текста >>

193. 9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука.
Умишлено не говорих за нещата, които се прилагат днес по рационален начин. Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука. Този метод, който споменавате положително има предимства. Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят. В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин. Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира.
към текста >>

Този метод, който споменавате положително има предимства.
Умишлено не говорих за нещата, които се прилагат днес по рационален начин. Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука. Този метод, който споменавате положително има предимства. Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят. В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин. Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало.
към текста >>

Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят.
Умишлено не говорих за нещата, които се прилагат днес по рационален начин. Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука. Този метод, който споменавате положително има предимства. Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят. В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин. Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало. От особено значение тук е произвеждането на собствена топлина и тази дейност, която трябва да се извърши, за да се произведе тази собствена топлина, сигурно е извънредно благоприятна за тора, така че от тази дейност трябва да се получи нещо положително.
към текста >>

Ако той се окаже без миризма, това ще е знак, че този метод е благоприятен.
Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало. От особено значение тук е произвеждането на собствена топлина и тази дейност, която трябва да се извърши, за да се произведе тази собствена топлина, сигурно е извънредно благоприятна за тора, така че от тази дейност трябва да се получи нещо положително. Вредите, които могат да произлязат, са в това, че торът е рехав и аз не знам дали по този начин наистина загубва миризмата си. Ако той се окаже без миризма, това ще е знак, че този метод е благоприятен. Това обаче е метод, който не е изпробван много години.
към текста >>

Това обаче е метод, който не е изпробван много години.
Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало. От особено значение тук е произвеждането на собствена топлина и тази дейност, която трябва да се извърши, за да се произведе тази собствена топлина, сигурно е извънредно благоприятна за тора, така че от тази дейност трябва да се получи нещо положително. Вредите, които могат да произлязат, са в това, че торът е рехав и аз не знам дали по този начин наистина загубва миризмата си. Ако той се окаже без миризма, това ще е знак, че този метод е благоприятен. Това обаче е метод, който не е изпробван много години.
към текста >>

194. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Въпрос: Може ли посоченият за нематодата метод да се приложи за други насекоми?
Въпрос: Може ли посоченият за нематодата метод да се приложи за други насекоми? Имам предвид паразити от всякакъв вид. Позволено ли е чрез тези методи веднага и без колебание да се унищожи растителния и животинския живот на големи площи?
към текста >>

Хората ще ги изоставят и заради това, че посоченият от мен метод е по-евтин.
Тъй като всеки химически тор действа така, че след известно време всичко произведено от полята, наторени с химикали, губи от хранителната си стойност. Това е напълно общ принцип, от него няма никакви изключения. Ако се следва това, което казах, не е необходимо да се наторява по-често от три години. Може би даже през четири или шест години. Може да се мине съвсем без изкуствени торове. Хората ще ги изоставят и заради това, че посоченият от мен метод е по-евтин. Изкуствените торове няма да са нужни и те ще изчезнат. Днес хората преценяват нещата за много кратки срокове. По повод на едно разискване относно отглеждането на пчелите, един съвременен пчелар се беше заел да съветва да се произвеждат пчелните майки индустриално и след това да се продават, без да се отглеждат в самия отделен кошер. Трябваше да кажа: Да, имате право! Но след 30-40 години, в най-добрия случай след 40-50 години ще се види, че този начин е довел пчеларството до унищожение.
към текста >>

195. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тези факти вече Ви показват, че не трябва да се казва така общо: „В този случай хранете с това, в онзи случай хранете с онова“, а човек е длъжен да добие представа, колко е важен определен метод на хранене за същността на цялата животинска организация.
Животното, отглеждано на ясла, няма веднага да даде признаци, че не притежава в себе си космически сили; такива то наследява, но с течение на времето създава потомци, в които няма вродени космически сили, те нямат вече такива сили. Такова животно отслабва от главата, което значи, че то вече не може да храни тялото си, защото не може да поема космическите субстанции, които трябва да навлизат в тялото. Тези факти вече Ви показват, че не трябва да се казва така общо: „В този случай хранете с това, в онзи случай хранете с онова“, а човек е длъжен да добие представа, колко е важен определен метод на хранене за същността на цялата животинска организация.
към текста >>

Тъкмо този метод на точност, който се прилага днес, в действителност се оказва неточен, защото нещата се разбъркват и смесват, и не може да се проникне в тяхната същност, докато това, което аз представих в неговата опростеност и прост начин на взаимодействие на нещата едно с друго, може лесно да се проследи даже и в животинския организъм.
Сега всичко това не се смесва безразборно. Човек разбира как действа това, което дава. Представете си положението на такъв земеделец, който действа съзнателно, разумно. Той добива познания не за усложняване, а за опростяване начина на хранене на животните. От това, което постепенно е открито чрез различни изпробвания, има и много добри резултати, но тези резултати са несистематизирани и неточни. Тъкмо този метод на точност, който се прилага днес, в действителност се оказва неточен, защото нещата се разбъркват и смесват, и не може да се проникне в тяхната същност, докато това, което аз представих в неговата опростеност и прост начин на взаимодействие на нещата едно с друго, може лесно да се проследи даже и в животинския организъм. Да вземем нещо друго.
към текста >>

196. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Най-после, колкото и парадоксално да звучи, човек ще постигне повече, колкото по-ограничен размер земя обработва по нашия метод.
Касае се обаче тъкмо за това, да не се губи кураж, а да се знае, че се разчита не на мигновен успех, а на работа и отново на работа. Човек прави толкова, колкото е възможно. Един може повече, друг по-малко. Най-после, колкото и парадоксално да звучи, човек ще постигне повече, колкото по-ограничен размер земя обработва по нашия метод. При малка площ се разрушава не толкова много, колкото при голяма площ. И тогава подобрението вследствие на антропософските насоки проличава по-бързо, понеже не трябва да се променят толкова много неща. И полезното действие ще се прояви по-лесно, отколкото при голям имот. Обаче нещата би трябвало наистина да се съгласуват, особено в такава област като земеделието, ако това общество иска действително да има успех. Много се говори, но благовъзпитано и без ирония, за различните възгледи на граф Кайзерлинг и г-н Щегеман при първото събрание.
към текста >>

197. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция. Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия. Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него. Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>

Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача. Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури. Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията. Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>

За тези, които се интересуват от практическото осъществяване на дадените в Кобервитц указания или искат да организират своите предприятия съгласно биодинамичния стопански метод, опитът показва, че е добре да търсят връзка със стопанствата и организациите в различните страни, които представляват биодинамичната работа, издават списания, дават съвети и устройват курсове.
За тези, които се интересуват от практическото осъществяване на дадените в Кобервитц указания или искат да организират своите предприятия съгласно биодинамичния стопански метод, опитът показва, че е добре да търсят връзка със стопанствата и организациите в различните страни, които представляват биодинамичната работа, издават списания, дават съвети и устройват курсове.
към текста >>

198. Предговор GA_327 Биодинамично земеделие

Благодарим на автора, че прие тази тежка задача и се надяваме, че настоящата брошура ще допринесе за разбиране на биодинамичния метод на земеделие.
Благодарим на автора, че прие тази тежка задача и се надяваме, че настоящата брошура ще допринесе за разбиране на биодинамичния метод на земеделие.
към текста >>

199. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци.
Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци. Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка. Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма. Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност. Оттук терминът „организъм“ е за предпочитане пред „система“. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност“.
към текста >>

Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие.
Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие. Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.3 Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие. Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек.
към текста >>

Щайнер категорично обяви този метод, за разлика от някои стари аптекари-практици, за метод на бъдещето.8 Това е времето, когато възниква антропософската медицина, от която по-късно произлизат фармацевтичните фирми Веледа и Вала.
Трябва да се знае, че Рудолф Щайнер имаше много големи познания за лечебните растения. С това той често е изненадвал лекари и аптекари, с които в това ограничено време дълго и интензивно заедно е работел. Редовно са му били представяни пациенти от новооснованата клиника в съседното селище Арлесхайм, при които той е съдействал за поставяне на диагнозата и с оглед на нея е предлагал лечение. Той основно е бил запознат с въпросите за приготвяне на лекарствата, особено с потенцирането им. То беше въведено от доктор Ханеман в началото на 19 век. Щайнер категорично обяви този метод, за разлика от някои стари аптекари-практици, за метод на бъдещето.8 Това е времето, когато възниква антропософската медицина, от която по-късно произлизат фармацевтичните фирми Веледа и Вала.
към текста >>

От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои биодинамичния метод на земеделие.
С тези предварителни думи трябва да се посочи само съдържанието, което се изтъква в много изявления на Щайнер, и чието знание той предпоставя. Поне книгите „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“трябвало да прочете този, който е искал да бъде допуснат до участие в курса. От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои биодинамичния метод на земеделие. Освен това трябвало е участниците същевременно да са и земеделски стопани. Изисквало се е те да разполагат със знания в тази област и познания за земята, което е предпоставка за приложението на препоръките. Тези практически приложения желаеше Щайнер. Той беше сигурен, че това ще се осъществи, знаейки, че научната разработка е дълъг и мъчителен път, свързан с много подробности.
към текста >>

200. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Поляризиращият метод
Поляризиращият метод
към текста >>

Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система.
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система. Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности. Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте. Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>

Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте.
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система. Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности. Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте. Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>

Съответно на поляризиращия метод винаги може също да се запита, доколко противопоставящата гледна точка не се потвърждава от действителността.
Съответно на поляризиращия метод винаги може също да се запита, доколко противопоставящата гледна точка не се потвърждава от действителността. Винаги трябва да се потърсят също и границите на един метод. Във веществения свят, когато го разглеждаме за самия него, съществува например голяма противоположност между алкалите (литий, калий, натрий) и халогените, образуващите киселина елементи (флуор, хлор, бром, йод). Редът на веществата в периодичната система не е еднакъв с описания тук.
към текста >>

Винаги трябва да се потърсят също и границите на един метод.
Съответно на поляризиращия метод винаги може също да се запита, доколко противопоставящата гледна точка не се потвърждава от действителността. Винаги трябва да се потърсят също и границите на един метод. Във веществения свят, когато го разглеждаме за самия него, съществува например голяма противоположност между алкалите (литий, калий, натрий) и халогените, образуващите киселина елементи (флуор, хлор, бром, йод). Редът на веществата в периодичната система не е еднакъв с описания тук.
към текста >>

Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват. Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност. Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза. В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>

Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват. Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност. Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза. В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>

201. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>

Този метод се ограничава с веществата.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>

202. Обобщение GA_327 Биодинамично земеделие

Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността. Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества.
към текста >>

По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността. Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества. Но такива частно правни или също публично правни разпореждания не трябва да се смесват със самата работа. Тя трябва да може да се развива съответно с напредъка на познанието.
към текста >>

В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността. Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества. Но такива частно правни или също публично правни разпореждания не трябва да се смесват със самата работа. Тя трябва да може да се развива съответно с напредъка на познанието.
към текста >>

203. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обучавайки се все по-нататък на този метод, който ви описах с примера за изучаване на етерното тяло, човек може да продължи обучението в смисъла на изучаване на желанието.
Но какво всъщност иска желанието? То иска астралното тяло да се намира в определено състояние. Обучавайки се все по-нататък на този метод, който ви описах с примера за изучаване на етерното тяло, човек може да продължи обучението в смисъла на изучаване на желанието. Човек при това по-нататъшно обучение се връща все по-далеч в своя живот и достига до точката, когато той още е бил в детска възраст. Тук той е имал чисти желания. Във времето, което не може да си спомни, той е имал чисти желания. Когато е ритал и се е мятал, той е имал чисти желания. Когато навлиза в света, детето представлява чисто желание.
към текста >>

204. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
[8] Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н. във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>

205. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила.
Днес човек печата на пишеща машина. Но кое оказва най-голямо влияние върху здравето при такова «писане», освен движението и други подобни? Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило. Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден. В известен смисъл той даже е действал коригиращо. Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила. Мастилото се е произвеждало от шикалки. Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло. Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание. Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини.
към текста >>

206. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
12. Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н. във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>

НАГОРЕ

2.2502789497375