Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
28
резултата от
22
текста с корен от думите : '
крепко крепък
'.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-
крепко
, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
Сега пътят вече е свободен за оригиналния странстващ ход на Ницше. Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности.
Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек? “ („Веселата наука“, § 382)
към текста >>
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-
крепко
здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек?
Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности. Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек?
“ („Веселата наука“, § 382)
към текста >>
2.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Този е прекрасният плод на духовно-научното познание че то не само задоволява жаждата за знание,а предава на живота
крепко
ст и сила.
Този е прекрасният плод на духовно-научното познание че то не само задоволява жаждата за знание,а предава на живота крепкост и сила.
Изворът,от които това познание черпи сила за работа и доверие в живота, е неизчерпаем. Нито един човек, който поне веднъж е пристъпил към този извор, не ще остане неподкрепен, когато и да се обърне към него.
към текста >>
3.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
От друга страна и вторият Аз трябва да получи
крепко
ст и вътрешна сигурност още в началото на своя път.
Истинското обучение винаги посочва на окултния ученик определени качества, които той трябва да развие с помощта на съответните упражнения. Но преди всичко: Власт на душата върху нейните мисли, чувства и воля. Начинът, според който се постига тази власт, има двойна цел. От една страна в душата трябва да се вложат до такава степен здравина, сигурност и равновесие, че тя да съхрани тези качества дори тогава, когато от нея се ражда вторият Аз.
От друга страна и вторият Аз трябва да получи крепкост и вътрешна сигурност още в началото на своя път.
към текста >>
4.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да бъде
крепко
словото, което
да бъде крепко словото, което
към текста >>
5.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват силите, създадени от напредващите Същества, предавайки им
крепко
ст, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа.
В съответствие с изложеното дотук, трябва да търсим духовното ръководство на човечеството в лицето на онези Същества, които са завършили своята „човешка" степен още по време на предишното планетарно въплъщение на Земята, а именно на Старата Луна. На това ръководство се противопоставя друго, спъващо първото, и въпреки това в известен смисъл стимулиращо развитието на човека и света. Това противоположно ръководство се упражнява от Съществата, които през Лунната епоха не завършиха своето развитие. Става дума за онези ръководещи Същества, които стоят непосредствено над човека.
Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват силите, създадени от напредващите Същества, предавайки им крепкост, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа.
В смисъла на християнския езотеризъм можем да наречем тези две категории свръхчовешки Същества с името Ангели (Ангелои). Над тях в йерархията са Архангелои, Архаи и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
към текста >>
6.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве,
крепко
стта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
Така, когато през време на съня, душата е излъчена от физическо-етерното тяло, когато възприема това тяло като нещо външно за нея, като един предмет подобен на тези, които вижда около себе си в сетивния свят, тя е едно духовно същество между другите същества в Космоса.
Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
към текста >>
7.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
4. За да има сигурност в своето чувствуване и за
крепко
то развитие на своята воля човекът се нуждае от едно познание на духовния свят.
4. За да има сигурност в своето чувствуване и за крепкото развитие на своята воля човекът се нуждае от едно познание на духовния свят.
Защото той може да чувствува величието, красотата и мъдростта на природния свят в най-голям размер: това не му дава никакъв отговор на въпроса за неговото собствено същество. Това собствено същество подържа веществата и силите на природния свят в живоподвижната човешка форма до тогава, докато човек мине през вратата на смъртта. След това природата поема в себе си тази форма. Тя не може да я подържа, а само да я разложи. Великата, красива и изпълнена с мъдрост природа дава наистина отговор на въпроса: как се разлага човешката форма, но не и на този, как тази форма бива поддържана.
към текста >>
8.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
за
крепко
настоящо битие.
за крепко настоящо битие.
към текста >>
9.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
живеещи в душевността ми
крепко
.
живеещи в душевността ми крепко.
към текста >>
10.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което искаме да резюмираме по този начин, не трябва да бъде едно теоретично разглеждане на живота, а едно разглеждане, едно съзерцание на лекуващи средства, на средства даващи сила и
крепко
ст в живота:
Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора.
Това, което искаме да резюмираме по този начин, не трябва да бъде едно теоретично разглеждане на живота, а едно разглеждане, едно съзерцание на лекуващи средства, на средства даващи сила и крепкост в живота:
към текста >>
11.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна
крепко
ст, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата.
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа.
към текста >>
12.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на
Крепко
стта, Космос на Силата (разбира се тази дума не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето).
Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта. В Евангелията се съдържа силата на Любовта, всяка сила на Любовта. А ясновиждащият не може да каже нищо друго освен: "аз виждам духом пред себе си една епоха, когато това, което се намира в Евангелията, не ще бъде вече вън в една книга, а когато то ще бъде погълнато от самия човек." Нашето Земно развитие почива върху две неща: Нашата Земя бе предхождана от това, което наричаме Космос на Мъдростта (старата Луна).
А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на Крепкостта, Космос на Силата (разбира се тази дума не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето).
Мъдрост и Сила е това, което Земята е приела в себе си като наследство от предишните степени на развитие, от старата Луна и от старото Слънце.
към текста >>
Защото сега трябва да отбележим, че в нашето Земно развитие в лицето на Марс имаме онова, което е всадено в Земята желязо; в планетата Марс или по-добре казано в същността на планетата Марс ние виждаме носителя на
крепко
стта.
Ние ще видим, как в нашето Земно развитие горното е изразено чрез това, че обозначаваме първата полови на Земното развитие чрез представителя на Слънчевата Сила, чрез Марс.
Защото сега трябва да отбележим, че в нашето Земно развитие в лицето на Марс имаме онова, което е всадено в Земята желязо; в планетата Марс или по-добре казано в същността на планетата Марс ние виждаме носителя на крепкостта.
А в онова, което владее втората половина на Земното развитие, имаме представителя на старото Лунно развитие, а именно Меркурий, който въплътява в Земята наследството от старата Луна, Мъдростта. И така Земното развитие е съставеното Марсовото развитие и от Меркуриевото развитие. Земята е получила в наследство две мощни Сили. Това, което тя наследява от Космоса на Крепкостта, се изразява в Марс; а това, което наследява от Космоса на Мъдростта, се изразява в Меркурий. А чрез това своята мисия самата Земя трябва да прибави към тези сили Любовта.
към текста >>
Това, което тя наследява от Космоса на
Крепко
стта, се изразява в Марс; а това, което наследява от Космоса на Мъдростта, се изразява в Меркурий.
Ние ще видим, как в нашето Земно развитие горното е изразено чрез това, че обозначаваме първата полови на Земното развитие чрез представителя на Слънчевата Сила, чрез Марс. Защото сега трябва да отбележим, че в нашето Земно развитие в лицето на Марс имаме онова, което е всадено в Земята желязо; в планетата Марс или по-добре казано в същността на планетата Марс ние виждаме носителя на крепкостта. А в онова, което владее втората половина на Земното развитие, имаме представителя на старото Лунно развитие, а именно Меркурий, който въплътява в Земята наследството от старата Луна, Мъдростта. И така Земното развитие е съставеното Марсовото развитие и от Меркуриевото развитие. Земята е получила в наследство две мощни Сили.
Това, което тя наследява от Космоса на Крепкостта, се изразява в Марс; а това, което наследява от Космоса на Мъдростта, се изразява в Меркурий.
А чрез това своята мисия самата Земя трябва да прибави към тези сили Любовта. Тази Любов трябва да се изяви величествено като резултат на Земното развитие. Тази дълбока мисъл, която е свързана с цялото останало развитие на Земята.
към текста >>
13.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее
крепко
ст.
От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското.
Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост.
Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук.
към текста >>
14.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна
крепко
ст и сплотеност./.
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз.
При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./.
В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено. Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането.
към текста >>
15.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И така аз пожелавам това благословение да се разлива над нас, за да може нашата работа да бъде нещо, което дава сила и
крепко
ст на душата за да може тази работа да достави еди малък градивен камък затова, което трябва да бъде внесено като Духовна работа в цялата култура на човечеството.
Естествено това е нещо, което има две страни: но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение. И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и благоденствие на духовната работа, която се извършва тук. Позволете ми да изкажа най-сърдечно пожелание, тази работа да може да протича така, че чрез нейната вътрешна сила и здравина да има благословението на онези, които бдят като духовни ръководители на нашето движение. Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност. Обаче когато работим тук с този стремеж, заедно с един сериозен истински и честен дух, тогава можем да бъдем сигурни, че благословението на онези, които наричаме Учители на Мъдростта, на Хармонията и на Чувствата царуват над нашата работа.
И така аз пожелавам това благословение да се разлива над нас, за да може нашата работа да бъде нещо, което дава сила и крепкост на душата за да може тази работа да достави еди малък градивен камък затова, което трябва да бъде внесено като Духовна работа в цялата култура на човечеството.
към текста >>
Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде
крепко
и силно.
Тези, които работят съвместно с този дух, ще намерят мостове от една душа към друга. Това обаче ще направи Христовия Импулс по лицето на цялата Земя. Истинския Христов Импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде живият живот на нашите кръжоци. Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята. Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс.
Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно.
Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята. Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл. От както Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето. Тогава ние ще можем да се върнем на Земята и да живеем в следващото въплъщение със силите, които ще направят нашето етерно тяло крепко. Ако не приемем Христовия Импулс, тогава нашите етерни тела ще станат все повече и повече неспособни да приемат, да вземат със себе си, техните поддържащи и съграждащи сили, за да можем да действуваме правилно тук на Земята.
към текста >>
Тогава ние ще можем да се върнем на Земята и да живеем в следващото въплъщение със силите, които ще направят нашето етерно тяло
крепко
.
Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно. Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята. Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл. От както Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето.
Тогава ние ще можем да се върнем на Земята и да живеем в следващото въплъщение със силите, които ще направят нашето етерно тяло крепко.
Ако не приемем Христовия Импулс, тогава нашите етерни тела ще станат все повече и повече неспособни да приемат, да вземат със себе си, техните поддържащи и съграждащи сили, за да можем да действуваме правилно тук на Земята. Трябва да ни бъде ясно, че животът на Земята зависи не само от теоретичното схващане, а от едно цялостно проникване на нашите души в Събитието на Голгота. Това ни показва истинското окултно изследване.
към текста >>
16.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-
крепък
в себе си.
В елементарния свят човек се научава да познава дадено същество само ако по определен начин го направи вътрешно за своя душевен живот. Така трябва да се преминава през елементарния свят, когато човек е встъпил в него през прага, че на всяка крачка сам да се превръща и сякаш да се вмъква във всяко отделно явление, във всяко същество. Това, което спада към здравето на душата във физическия свят, а именно себеутвърждаването в своята изконна същност при преминаването през сетивния свят, е абсолютно невъзможно в елементарния свят; там това би довело или до затъмнение на хоризонта, или до оттласкване обратно в сетивния свят. Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят. Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят.
Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си.
Тогава душата може да се потапя в другите същества, без да губи себе си в това потапяне. Когато се споменава нещо подобно, същевременно виждате колко е необходимо да вземете предвид в цялата му пълнота това, което се нарича праг между сетивния свят и свръхсетивните светове. Вече беше казано, че, докато човекът е земен човек, ясновиждащото съзнание трябва непрекъснато, така да се каже, да преминава ту тук, ту там, че то е длъжно да наблюдава извън физическото тяло в духовния свят отвъд прага, а след това трябва отново да се върне във физическото тяло и по здрав начин да се ползва от тези способности, които водят до вярно наблюдение на физическия сетивен свят.
към текста >>
17.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и
крепко
ст се развива например нашето самочувствие.
Но в такъв момент с душите се случва нещо много специфично. А именно душата преживява този момент в помрачено състояние между съзнателността и безсъзнателността, тя не го допуска да стигне изцяло до съзнанието. Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят. Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва. И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества.
Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие.
Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура. На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят.
към текста >>
18.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и
крепък
вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва.
Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>
Така в нас се намира тази дадена ни от Боговете
крепко
ст и към нас пристъпва изкушението, което ни казва: Да, ти можеш сега да следваш тези Богове, ти можеш сега да влееш всичко, което си ти самият, в това, което боговете са ти дали като сили, можеш да отидеш в духовните светове.
Боговете са имали добри мисли с нас; те са ни дали всичко, което можеха първо да ни дадат; те са ни направили толкова силни, колкото е било възможно според силата, която сме добили в досегашния си живот.
Така в нас се намира тази дадена ни от Боговете крепкост и към нас пристъпва изкушението, което ни казва: Да, ти можеш сега да следваш тези Богове, ти можеш сега да влееш всичко, което си ти самият, в това, което боговете са ти дали като сили, можеш да отидеш в духовните светове.
Защото боговете са ти дали много, много сега човек може да се одухотвори, тази перспектива стои пред него. Но той може да стори това само, като отклони своя път от посоката към великия идеал на човечеството, като напусне този път. С други думи бихме могли да кажем: човек хваща пътя за духовните светове, като взема със себе си в тези духовни светове всички негови несъвършенства; там те ще се превърнат в съвършенства. И това би станало действително, човек би могъл да влезе в духовните светове със своите несъвършенства. Понеже ще бъде проникнат от божествени сили, той би бил с тези несъвършенства едно същество, но това същество би трябвало да се откаже от заложбите, които има, които носи в себе си, които не е развил в своя досегашен път и които са насочени към посоката на великия идеал на човечеството; той би трябвало да се откаже от тях.
към текста >>
19.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Чрез това в развитието на човечеството идва сила,
крепко
ст, и от тази
крепко
ст идва също възможността човекът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че човекът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си.
Чрез това в развитието на човечеството идва сила, крепкост, и от тази крепкост идва също възможността човекът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че човекът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си.
Днес бихме могли вече да кажем всъщност физически, че човекът наистина не носи в себе си, в своето същество характеристиката за минералната природа, за външната физическа природа. Външният минерал е тежък. Обаче онова, което например ни прави способни да развием душевен живот сега не казвам интелигентност то не е свързано с тежестта, а напротив с обратното на тежестта, с онова, което се нарича подемна сила на течността. Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода. Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани.
към текста >>
20.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно
крепко
здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
към текста >>
21.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Те са много
крепко
свързани.
Съвсем сигурно не.
Те са много крепко свързани.
Изобщо не трябва да се страхувате, че духовните сили ще ви избягат, стига вие предварително да не сте ги изгонили. При духовното този риск е много по-малък, отколкото при материалното.
към текста >>
22.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска
крепко
ст в своите телесни членове.
Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки.
Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове.
Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>
НАГОРЕ