Търсене в текстове за 'йога'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 219 резултата от 58 текста с части от думите : 'йога'.

1. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването. Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха. Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм. Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>

Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, предназначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, предназначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
към текста >>

Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе. Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили. Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>

Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе. Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили. Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>

Да възстановиш в себе си душевното състояние, в което в една междинна епоха на развитието се практикуваше йогата, и да сториш това при пълно съзнание, това означава днес да бъдеш космолог.
Модерният философ възстановява в своята душа състоянието на детето; модерният космолог се потопява отново в състоянието на една междинна епоха от историята на човечеството, едното и другото при пълно съзнание. Философът се връща съзнателно към едно състояние на душата, което е това на едно изолирано същество. Космологът се връща към едно друго състояние, което в миналото е било това на цяла група хора. Да бъдеш съзнателно едно "дете", това значи да философстваш. Да възстановиш в себе си душевното състояние, в което в една междинна епоха на развитието се практикуваше йогата, и да сториш това при пълно съзнание, това означава днес да бъдеш космолог. Сега в последната част на тази лекция искам да изложа, какво трябва да бъде религиозното отношение, религиозното състояние.
към текста >>

2. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек. В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него. Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>

В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек. В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него. Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>

3. 56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество? GA_26 Мистерията на Михаил

Индийският йога иска да се пренесе изцяло в изживяването на ритъма.
Индийският йога иска да се пренесе изцяло в изживяването на ритъма. Той иска да на пусне областта на мисленето, на Аза и в едно вътрешно изживяване, което е подобно на спомнянето, да вижда в света, който се намира зад това, което обикновеното съзнание може да познае. Западният духовен живот не трябва да подтиска Аза, за да стигне до познанието. Той трябва да доведе Аза до възприемането на духовното.
към текста >>

4. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато поставим пред нашия поглед това, което се е родило в Индия като философия-Санхия или като философияйога, ние можем да го резюмираме, като кажем: Индиецът винаги е .../липсва малко текст/...отново връзката с онези светове, от които той беше излязъл, това, което го заобикаляше в света, той се стремеше да го отхвърли от себе си.
Така на почвата на Индия възникна един духовен живот, който може да бъде разбран само в това гледане назад към една съществуваща в миналото връзка с духовния свят. Когато поставим пред нашия поглед това, което се е родило в Индия като философия-Санхия или като философияйога, ние можем да го резюмираме, като кажем: Индиецът винаги е .../липсва малко текст/...отново връзката с онези светове, от които той беше излязъл, това, което го заобикаляше в света, той се стремеше да го отхвърли от себе си. Той се стремеше да се отвърне от това, което го свързваше с външния сетивен свят и го вплиташе в него и чрез отхвърлянето на сетивния свят да намери отново връзката с духовните светове, от които човекът беше слязъл. Йога е свързвано отново с духовния свят, излизане от сетивния свят, освобождение от сетивния свят. Само когато вземем предвид тази предпоставка за основното настроение на индийския духовен живот, ние можем до разберем, как няколко столетия само преди християнският импулс да се разпространи и обхване западния живот проблясва в мощния импулс на Буда една последна вечерна заря на индийския духовен живот. Ние можем да разберем образа на Буда само на почвата, която току що охарактеризирахме по отношение на съществуващото там настроение. Тогава трябва да кажем: Когато предположим едно такова основно настроение, ние можем да разберем, че на територията на Индия можа да се роди една форма на мислене и чувствуване, която виждаше света в един залез, в едно сливане от духовния свят към илюзията на сетивата, към майя, към това, което е именно "великата измама", майя.
към текста >>

Йога е свързвано отново с духовния свят, излизане от сетивния свят, освобождение от сетивния свят.
Така на почвата на Индия възникна един духовен живот, който може да бъде разбран само в това гледане назад към една съществуваща в миналото връзка с духовния свят. Когато поставим пред нашия поглед това, което се е родило в Индия като философия-Санхия или като философияйога, ние можем да го резюмираме, като кажем: Индиецът винаги е .../липсва малко текст/...отново връзката с онези светове, от които той беше излязъл, това, което го заобикаляше в света, той се стремеше да го отхвърли от себе си. Той се стремеше да се отвърне от това, което го свързваше с външния сетивен свят и го вплиташе в него и чрез отхвърлянето на сетивния свят да намери отново връзката с духовните светове, от които човекът беше слязъл. Йога е свързвано отново с духовния свят, излизане от сетивния свят, освобождение от сетивния свят. Само когато вземем предвид тази предпоставка за основното настроение на индийския духовен живот, ние можем до разберем, как няколко столетия само преди християнският импулс да се разпространи и обхване западния живот проблясва в мощния импулс на Буда една последна вечерна заря на индийския духовен живот. Ние можем да разберем образа на Буда само на почвата, която току що охарактеризирахме по отношение на съществуващото там настроение. Тогава трябва да кажем: Когато предположим едно такова основно настроение, ние можем да разберем, че на територията на Индия можа да се роди една форма на мислене и чувствуване, която виждаше света в един залез, в едно сливане от духовния свят към илюзията на сетивата, към майя, към това, което е именно "великата измама", майя. Понятно е също, че от наблюденията на външния свят, в който човекът е така много вплетен, индиецът получи представата, че това слизане става на етапи, на повтарящи се степени един вид. Така щото в светогледа на индийците нямаме работа така да се каже с едно слизане по права линия, а с едно слизане от епоха на епоха.
към текста >>

5. Съдържание GA_92 Езотерична космология

V. Йога в Изтока и Запада
V. Йога в Изтока и Запада
към текста >>

VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
към текста >>

6. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_92 Езотерична космология

При Йога това има едновременно физическо и духовно значение.
Целият свят знае, че човекът вдишва кислород и издишва въглероден диоксид. При Йога това има едновременно физическо и духовно значение. Човекът не може да вдишва въглероден диоксид за целите на изхранването на съществото си. Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи. Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане. От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема?
към текста >>

Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма. Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>

7. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Йога в Изтока и Запада
Йога в Изтока и Запада
към текста >>

8. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Йога в Изтока и Запада (заключение)
Йога в Изтока и Запада (заключение)
към текста >>

Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че Йога не е внезапно, спонтанно събитие, а процес на постепенно обучение, на вътрешно преобразяване.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че Йога не е внезапно, спонтанно събитие, а процес на постепенно обучение, на вътрешно преобразяване. Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и аскетични практики. Всичко трябва да протича в дълбините на душата.
към текста >>

Посвещение, или Йога, е да стигнеш до раждане на висшата душа, която спи във всяко човешко същество.
Често се казва, че първите стъпки на Посвещение са изпълнени с рискове и смъртни опасности. Има известна истина в това. Посвещение, или Йога, е да стигнеш до раждане на висшата душа, която спи във всяко човешко същество. Астралното тяло се изправя пред опасности, аналогични на тези, съпътстващи физическото раждане; има родилни мъки преди душата да излезе от човешката природа на желание. Разликата е, че раждането на Духа е много по-продължителен процес от този на физическото раждане.
към текста >>

Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа. Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания. Това често се получава в случая на медиумите. "Пазачът на Прага" защитава човека от тази опасност.
към текста >>

Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>

Йога е свързана с вътрешния човек.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>

Какви са висшите степени на Йога?
Какви са висшите степени на Йога?
към текста >>

9. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Ритмичното дишане, практикувано в Йога бе един от методите, чрез които човек бе способен да проникне в света на Девакана.
Ритмичното дишане, практикувано в Йога бе един от методите, чрез които човек бе способен да проникне в света на Девакана. Един определен знак, че това навлизане е било направено, е съзнателното изживяване, посочвано във ведическата философия с думите: tat twam asi (ти си този).
към текста >>

10. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи. Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога. Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух. Когато дишаме, ние общуваме със световната душа. Вдишаният въздух е телесната одежда на тази висша душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
към текста >>

11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други упражнения от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове.
Вие бихте могли да зададете въпросът: – Какво е по-дълбокото значение на такива тайни общества и какъв е техният смисъл в световната еволюция? – На този въпрос моят отговор би бил, че те имат действителна връзка с начина, по който съществата в този свят еволюират и напредват. Ако вие желаете да развиете себе си, знаете, че са необходими различни видове упражнения за тази цел и че има такива. Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други упражнения от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове.
към текста >>

12. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

И по-лесно ще бъде за някой, който в астралното упражнява йога, да дойде във връзка с по-висшите области чрез картинни понятия.
Колкото е по-лесно за етерното тяло да бъде повлияно чрез астралното тяло, толкова е по-лесно да се работи в етерното с картини без абстрактни понятия. И по-лесно ще бъде за някой, който в астралното упражнява йога, да дойде във връзка с по-висшите области чрез картинни понятия. Те действат върху етерното тяло, което все още е много пластично. Там няма нужда да се работи със строги понятия, а с много прости картинни представи може да се работи върху душата на един индиец и той ще може да достигне до много високи степени на развитие.
към текста >>

Системата Йога на индийците е нещо различно от инструкциите на розенкройцерите.
Така вие също виждате, какви големи разлики възникват в течение на времето в редуващите се окултни школи. Системата Йога на индийците е нещо различно от инструкциите на розенкройцерите.
към текста >>

Тук заставаме пред един факт, който по един прост начин може да обясни онова, което се нарича йога, или вътрешно обучение.
Тук заставаме пред един факт, който по един прост начин може да обясни онова, което се нарича йога, или вътрешно обучение. От думите, които изрекох, ще можете да разберете, че това, което някога създаде света, което твори и създаде света, по-рано беше възприето от нашето вътрешно същество. Онова, което е в мен днес, беше някога вън от мен: Това е основната мисъл в окултното обучение. Преди да е съществувало нашето физическо тяло, е съществувало нашето етерно тяло. А нашето етерно тяло е едно образувание, което е било формирано от нашето астрално тяло. И това е началната точка на йогиското обучение.
към текста >>

13. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк.
/*4/ – Тук Р. Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
към текста >>

14. Съдържание GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

V. Йога в Изтока и Запада.
V. Йога в Изтока и Запада.
към текста >>

VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
към текста >>

15. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

При Йога това има едновременно физическо и духовно значение.
Целият свят знае, че човекът вдишва кислород и издишва въглероден диоксид. При Йога това има едновременно физическо и духовно значение. Човекът не може да вдишва въглероден диоксид за целите на изхранването на съществото си. Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи. Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане. От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема?
към текста >>

Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма. Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>

16. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Йога в Изтока и Запада.
Йога в Изтока и Запада.
към текста >>

17. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Йога в Изтока и Запада (заключение).
Йога в Изтока и Запада (заключение).
към текста >>

Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че Йога не е внезапно, спонтанно събитие, а процес на постепенно обучение, на вътрешно преобразяване.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че Йога не е внезапно, спонтанно събитие, а процес на постепенно обучение, на вътрешно преобразяване. Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и аскетични практики. Всичко трябва да протича в дълбините на душата.
към текста >>

Посвещение, или Йога, е да стигнеш до раждане на висшата душа, която спи във всяко човешко същество.
Често се казва, че първите стъпки на Посвещение са изпълнени с рискове и смъртни опасности. Има известна истина в това. Посвещение, или Йога, е да стигнеш до раждане на висшата душа, която спи във всяко човешко същество. Астралното тяло се изправя пред опасности, аналогични на тези, съпътстващи физическото раждане; има родилни мъки преди душата да излезе от човешката природа на желание. Разликата е, че раждането на Духа е много по-продължителен процес от този на физическото раждане.
към текста >>

Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа. Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания. Това често се получава в случая на медиумите. “Пазачът на Прага” защитава човека от тази опасност.
към текста >>

Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>

Йога е свързана с вътрешния човек.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>

Какви са висшите степени на Йога?
Какви са висшите степени на Йога?
към текста >>

18. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ритмичното дишане, практикувано в Йога бе един от методите, чрез които човек бе способен да проникне в света на Девакана.
Ритмичното дишане, практикувано в Йога бе един от методите, чрез които човек бе способен да проникне в света на Девакана. Един определен знак, че това навлизане е било направено, е съзнателното изживяване, посочвано във ведическата философия с думите: tat twam asi (ти си този).
към текста >>

19. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи. Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога. Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух.
към текста >>

20. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Единият е ориенталският път йога, вторият християнско-гностическият път, третият е християнско-розенкройцерският път.
По време на изкачването, от всяка точка пред нас се разкрива друг изглед. Едва когато човек е горе – върхът може да се изкачи от различни страни, – той има свободния обширен изглед според собствената перспектива. Така е при трите пътя на познанието. Единият е ориенталският път йога, вторият християнско-гностическият път, третият е християнско-розенкройцерският път. Тези три пътя водят до една и съща истина.
към текста >>

Мисли се, че има само един-единствен път на познанието и че това е пътят на йога.
Има три различни пътя, понеже човешките натури на нашето земно кълбо са различни. Могат да се различат три типа човешка натура. Както не би било правилно, ако някой, за да стигне върха, не тръгне по най-кратката пътека, а по лежащата далеч от него, така не би било добре, ако някой човек иска да върви по различен от подходящия за него духовен път. Относно това също и сред теософското движение, което още трябва да се развие от своя начален стадий, царят доста неясни представи. Мисли се, че има само един-единствен път на познанието и че това е пътят на йога. Само че ориенталският йога-път не е нито единственият, нито най-подходящият за хора, които живеят в европейските културни области. Който разглежда нещата само отвън, естествено почти не може да има представа за какво се касае тук, понеже човешката природа общо взето не изглежда така различна при различните раси. Но ако голямата разлика между човешките типове се разгледа с окултни сили, се разбира, че нещо, което е добро за ориенталците, а може би и за отделни хора в нашата култура, съвсем не е правилно за всички. Има хора, но малко, сред европейските условия, които биха могли да вървят по ориенталския път йога. За най-голямата част от европейците той е непроходим, донася илюзии и душевни разрушения.
към текста >>

Само че ориенталският йога-път не е нито единственият, нито най-подходящият за хора, които живеят в европейските културни области.
Има три различни пътя, понеже човешките натури на нашето земно кълбо са различни. Могат да се различат три типа човешка натура. Както не би било правилно, ако някой, за да стигне върха, не тръгне по най-кратката пътека, а по лежащата далеч от него, така не би било добре, ако някой човек иска да върви по различен от подходящия за него духовен път. Относно това също и сред теософското движение, което още трябва да се развие от своя начален стадий, царят доста неясни представи. Мисли се, че има само един-единствен път на познанието и че това е пътят на йога. Само че ориенталският йога-път не е нито единственият, нито най-подходящият за хора, които живеят в европейските културни области. Който разглежда нещата само отвън, естествено почти не може да има представа за какво се касае тук, понеже човешката природа общо взето не изглежда така различна при различните раси. Но ако голямата разлика между човешките типове се разгледа с окултни сили, се разбира, че нещо, което е добро за ориенталците, а може би и за отделни хора в нашата култура, съвсем не е правилно за всички. Има хора, но малко, сред европейските условия, които биха могли да вървят по ориенталския път йога. За най-голямата част от европейците той е непроходим, донася илюзии и душевни разрушения. Дори външно да не изглеждат така различни, също и в очите на днешните учени, източната и западната човешка натура са напълно различни.
към текста >>

Има хора, но малко, сред европейските условия, които биха могли да вървят по ориенталския път йога.
Относно това също и сред теософското движение, което още трябва да се развие от своя начален стадий, царят доста неясни представи. Мисли се, че има само един-единствен път на познанието и че това е пътят на йога. Само че ориенталският йога-път не е нито единственият, нито най-подходящият за хора, които живеят в европейските културни области. Който разглежда нещата само отвън, естествено почти не може да има представа за какво се касае тук, понеже човешката природа общо взето не изглежда така различна при различните раси. Но ако голямата разлика между човешките типове се разгледа с окултни сили, се разбира, че нещо, което е добро за ориенталците, а може би и за отделни хора в нашата култура, съвсем не е правилно за всички. Има хора, но малко, сред европейските условия, които биха могли да вървят по ориенталския път йога. За най-голямата част от европейците той е непроходим, донася илюзии и душевни разрушения. Дори външно да не изглеждат така различни, също и в очите на днешните учени, източната и западната човешка натура са напълно различни. Ориенталският мозък, ориенталската фантазия и сърце действат напълно различно от органите на западния човек.
към текста >>

Но знае ли се какво дълбоко духовно влияние имат всички външни обстоятелства върху човешката природа, тогава се разбира, че йога е подходящ само за малко европейци и всъщност само за такива, които основно и радикално се изтръгнат от европейските условия, но той е невъзможен за хора, стоящи сред европейската култура.
Каквото може да се очаква от човек, израснал в ориенталските условия, никога не бива да се очаква от човека на Запада. Само който вярва, че климатът, религията и социалният живот не упражняват влияние върху човешкия дух, би могъл да смята, че е все едно при какви външни условия някой преминава през окултно обучение. Но знае ли се какво дълбоко духовно влияние имат всички външни обстоятелства върху човешката природа, тогава се разбира, че йога е подходящ само за малко европейци и всъщност само за такива, които основно и радикално се изтръгнат от европейските условия, но той е невъзможен за хора, стоящи сред европейската култура.
към текста >>

Своеобразното на ориенталския път на йога изисква това отношение да е възможно най-строгото.
Първата се отнася до отношението на ученика към окултния учител, който постепенно става гуру или посредничи в отношенията с гуру. Своеобразното на ориенталския път на йога изисква това отношение да е възможно най-строгото. Гуруто е непрекословеният авторитет за ученика. Ако не е така, обучението не може да има правилния успех. Ориенталското йога-обучение изобщо не е възможно без строгото подчинение на авторитета на гуруто. При християнско-гностическия и при кабалистическия път съществува по-свободно отношение към учителя на физическия план. Учителят води ученика до Христос Исус, той е посредникът.
към текста >>

Ориенталското йога-обучение изобщо не е възможно без строгото подчинение на авторитета на гуруто.
Първата се отнася до отношението на ученика към окултния учител, който постепенно става гуру или посредничи в отношенията с гуру. Своеобразното на ориенталския път на йога изисква това отношение да е възможно най-строгото. Гуруто е непрекословеният авторитет за ученика. Ако не е така, обучението не може да има правилния успех. Ориенталското йога-обучение изобщо не е възможно без строгото подчинение на авторитета на гуруто. При християнско-гностическия и при кабалистическия път съществува по-свободно отношение към учителя на физическия план. Учителят води ученика до Христос Исус, той е посредникът. А при розенкройцерския път гуруто, учителят все повече става приятел, чийто авторитет почива на вътрешно съгласие. Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие. Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат.
към текста >>

21. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

На това се основава индийският начин на йога-посвещението.
През атлантската епоха хората все още са били астрално ясновиждащи. Те са живеели заедно със своите богове и духове, също както и с външните растения, минерали, животни и хора. През следатлантското време хората не могат повече да навлизат във висшите светове. Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на божествено-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете. На това се основава индийският начин на йога-посвещението. Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът.
към текста >>

Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът.
През атлантската епоха хората все още са били астрално ясновиждащи. Те са живеели заедно със своите богове и духове, също както и с външните растения, минерали, животни и хора. През следатлантското време хората не могат повече да навлизат във висшите светове. Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на божествено-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете. На това се основава индийският начин на йога-посвещението. Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът.
към текста >>

22. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли.
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят. И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена. Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли. Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят.
към текста >>

Това не е нехристиянски път, това е път на християнски, само че приспособен към съвременните условия и намиращ се всъщност между християнския път и пътя на йогата.
Това е пътя, по който може да върви човек. Най-новия път на издигане към мъдростта това е пътя на розенкройцерите. Този път ни насочва не към миналото, а към бъдещето, към това състояние, което човек ще изживее наново. Розенкройцерството е помощта на определени методи, учи да се развива от самия себе си тази мъдрост, която е заложена в човека. Този път беше посочен от основоположника на розенкройцерското езотерично движение, наричан във външния свят Християн Розенкройц. Това не е нехристиянски път, това е път на християнски, само че приспособен към съвременните условия и намиращ се всъщност между християнския път и пътя на йогата.
към текста >>

23. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Възникване на Йога.
Непосредствено изживяване на свръхсетивния свят /Атлантида/ и религия на спомените /следатлантско време/. Саги и митове. Възникване на Йога. Култа на предците и възникналите от него религиозни системи. Философия Венданта, система на евреите, египтяните. Гръцка религиозна система, гръцка архитектура. Готика. Римски стил. Християнство. Образа на Иисус Христос.
към текста >>

24. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове.
Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи. Тези хора чувстват, че има “Дух на Епохата”. Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства. Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове. В тази връзка е и това, че хората тогава отдавали малко значение на външната действителност, на физически план. Майа, илюзия било за хората физичното ниво. Древноиндийската култура имала, така да се каже, малък интерес към физическото. Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
към текста >>

25. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове.
се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа. В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера. Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора. Затова се образувала северната митология.
към текста >>

Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога.
И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа. В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера. Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора. Затова се образувала северната митология.
към текста >>

Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците. Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия. В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
към текста >>

26. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

“Йога” е методът на древно индийското посвещение, което чрез съответни техники възстановява изкуствено това, с което човек е разполагал по естествен път.
Копнежът към този свят! Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат. Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност. О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава. И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния. “Йога” е методът на древно индийското посвещение, което чрез съответни техники възстановява изкуствено това, с което човек е разполагал по естествен път.
към текста >>

Точно до това се свеждаха древните методи на посвещение, посвещението - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, беше изтръгван от света, за да се пренесе отново в духовния свят.
Точно до това се свеждаха древните методи на посвещение, посвещението - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, беше изтръгван от света, за да се пренесе отново в духовния свят. И културните импулси, които възникнаха от това посвещение, имат своите далечни отзвуци в по-късната индийска култура. Тази култура пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния свят, в онзи духовен свят, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния свят. Сега човекът се намира сред царствата на физическия свят, заобиколен от минералното, растителното и животинското царство. Но всичко това няма нищо общо с истината; то е само една външна илюзия; защото човек отдавна е изгубил истината и сега живее в света на илюзиите, в света на Майя.
към текста >>

Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя. Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории. За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност. Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>

27. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство.
Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>

Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя. Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога. Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
към текста >>

До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха.
До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха. Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния свят като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този свят; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия свят, да стане господар над физическите явления и процеси. Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред духовната действителност. Това настроение не можеше да остане в своя първоначален вид. Следатлантската епоха не можеше да се отнася към физическата действителност като към една илюзия.
към текста >>

За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние.
Нека да припомним как през Атлантската и древноиндийската епоха хората се стремяха да заличат личността. За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят. За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума. Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят. Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията.
към текста >>

28. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие.
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят. Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът. Древните индийци - и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята. За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си. Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие.
към текста >>

29. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

1. Посвещението - Йога;
1. Посвещението - Йога;
към текста >>

Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието.
Човек може да насочи медитацията по три различни начина. Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието. Той може да предпочете усъвършенствуването на чувствата и това е специфично християнското направление. А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод. Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан. Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне.
към текста >>

Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан.
Човек може да насочи медитацията по три различни начина. Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието. Той може да предпочете усъвършенствуването на чувствата и това е специфично християнското направление. А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод. Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан. Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне. То изисква продължително уединяване. Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения. Но това, което е валидно като принцип, ние можем напълно да изясним и с християнското посвещение.
към текста >>

30. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата.
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните. Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>

За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
към текста >>

31. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога.
Но Буда можа да се превърне в това, което представляваше през последната си инкарнация, не веднага, а бавно и постепенно. Едва в условията на физическия свят той можа да изучи онези неща, до които бидейки Бодисатва имаше непосредствен достъп в духовния свят. Най-напред той се запозна с двама учители. Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи. Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива.
към текста >>

И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител.
Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи. Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива. И така, Буда трябваше да изучи и това, което се беше случило на Земята след последната му инкарнация. И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа. философията Санкия му даде един фин логически възглед върху света. Но колкото повече се вглъбяваше в нея, толкова по-малко го задоволяваше тя. Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв живот.
към текста >>

Другият светоглед беше философията Йога на Патанджали: тя се стремеше към върха на божествения свят чрез определени вътрешни душевни процеси.
Другият светоглед беше философията Йога на Патанджали: тя се стремеше към върха на божествения свят чрез определени вътрешни душевни процеси. Така той се задълбочи и във философията Йога, възприе я, направи я част от своята същност. Обаче и тя го остави незадоволен, понеже той разбираше, че тя е нещо, което се е предавало от най-древни времена, но сега хората трябваше да се стремят към други способности, те трябваше да осъществят в себе си едно морално развитие. След като Буда изпита философията Йога в собствената си душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата мисия.
към текста >>

Така той се задълбочи и във философията Йога, възприе я, направи я част от своята същност.
Другият светоглед беше философията Йога на Патанджали: тя се стремеше към върха на божествения свят чрез определени вътрешни душевни процеси. Така той се задълбочи и във философията Йога, възприе я, направи я част от своята същност. Обаче и тя го остави незадоволен, понеже той разбираше, че тя е нещо, което се е предавало от най-древни времена, но сега хората трябваше да се стремят към други способности, те трябваше да осъществят в себе си едно морално развитие. След като Буда изпита философията Йога в собствената си душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата мисия.
към текста >>

След като Буда изпита философията Йога в собствената си душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата мисия.
Другият светоглед беше философията Йога на Патанджали: тя се стремеше към върха на божествения свят чрез определени вътрешни душевни процеси. Така той се задълбочи и във философията Йога, възприе я, направи я част от своята същност. Обаче и тя го остави незадоволен, понеже той разбираше, че тя е нещо, което се е предавало от най-древни времена, но сега хората трябваше да се стремят към други способности, те трябваше да осъществят в себе си едно морално развитие. След като Буда изпита философията Йога в собствената си душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата мисия.
към текста >>

Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
към текста >>

Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога.
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога.
към текста >>

32. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ние вече показахме, как в древна Индия по времето на Буда беше разпространена философията Санкия и философията Йога.
Това, което Буда имаше да каже на хората, принадлежи към най-великите учения за всички времена. За да се появи то за пръв път в един човек, необходима беше великата душа на един Бодисатва, на един велик посветен. Само този, който беше озарен в най-висш смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно, великото учение за състраданието и любовта. Това, което Буда имаше да каже, трябваше да го изрази с думи, които бяха общоприети за тогавашното човечество, а именно за неговите съотечественици. Ние вече показахме, как в древна Индия по времето на Буда беше разпространена философията Санкия и философията Йога. Те вече бяха създали общоприетите изрази и понятия. Точно такива общоприети изрази трябваше да употреби и онзи, който искаше да каже нещо съвсем ново. В такива общоприети понятия трябваше да облече Буда онова, което живееше в неговата душа. Обаче сега, чрез него, тези представи и понятия получиха съвършено нова форма; но той все пак беше длъжен да си служи с тях, защото всяко развитие протича така, че бъдещето се изгражда върху миналото. Ето как Буда облече своята величествена мъдрост в общоприетите изрази на съществуващите тогава индийски учения.
към текста >>

33. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят. Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия. Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха. Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
към текста >>

По силата на своите наследствени качества, древно-индийският народ можеше значително лесно да премине през развитието Йога, чрез което отново се издигаше в сферите, където беше живял през Атлантската епоха.
Тази склонност за подценяване на външния свят и за третирането му като илюзия или Майя, и насърчаването на онези импулси, които са насочени към духовните сфери, беше по-слабо застъпена всред народите, намиращи се на север от Индия. Но тези народи се намираха в едно много трагично положение. По силата на своите наследствени качества, древно-индийският народ можеше значително лесно да премине през развитието Йога, чрез което отново се издигаше в сферите, където беше живял през Атлантската епоха. За него беше съвсем лесно да преодолее това, което той считаше за илюзия. Той го преодоляваше в познанието. Ето как изглеждаше за него висшето познание: Сетивният свят е илюзия, Майя; но когато развиеш своята душа, когато полагаш усилия и се стараеш, тогава ти навлизаш в сферите зад сетивния свят. Следователно, древният индиец преодоляваше това, което считаше за илюзия или Майя, с помощта на един вътрешен процес, и той се стремеше към тази победа.
към текста >>

У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н. У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин. Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието. Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н. да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено. Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя.
към текста >>

Древният индиец се издигаше в своя духовен свят чрез обучението Йога.
Така Заратустра или Зороастер постигна нещо забележително, нещо величествено. Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите Богове, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с помощта на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят. Древният индиец се издигаше в своя духовен свят чрез обучението Йога. Благодарение на Заратустра, пред хората се откри един нов път.
към текста >>

34. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога.
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите въздействия, но после хората се затвориха за тях. И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога. Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер. Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно. Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
към текста >>

35. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Бидейки философ, човек не разполага с това, което ясновидецът възприема като способността Йога.
Сега аз бих желал да насоча вниманието Ви към една друга забележителна подробност. Бидейки философ, човек не разполага с това, което ясновидецът възприема като способността Йога. Трябва да знаем, че в тази сила са примесени най-различни наследени сили от по-предишни състояния. Философът наистина има своите мисловни образи, но не знае, че зад тях стоят онези сили, които в пред-Земните епохи са били напълно будни и активни, и които сега можем да определим като сили на Яхве. Този философ изобщо не подозира какво стои зад неговия мисловен процес. Той вижда само отражения и сенки, които се пораждат в него поради това, че в своето етерно тяло той долавя и сгъстява онази струяща духовна светлина, за която вече споменахме. Именно тя поражда мислите-сенки, от които е съставена нашата философия.
към текста >>

36. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен.
То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>

И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство.
И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>

Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум.
Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>

Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
Ако надникнете в кабинета на един човек, който минава за сериозен философ, Вие ще се убедите как неговата философска система се ражда с усилията на логиката, на логическото мислене. Цялата система възниква в резултат на упорита и бавна работа. И хората, които изграждат философията по този начин, изобщо не допускат, че това, което те изтъкават като мрежа от понятия, в известен смисъл може да бъде постигнато и по ясновидски път. Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума. Философията Веданта е изградена тъкмо от такива понятия, които са уловени по ясновидски път. Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
към текста >>

Ето защо индийската философия, която току-що беше направила прехода към учението Йога, едва ли можеше да осигури прехода към Мистерията на Голгота.
Ето как изглеждаха душите, когато наближи изгревът на този Импулс. Но вътрешно те копнееха за едно съвсем ново проявление. Защото само тогава те биха могли да го разберат истински. За индийското мислене не съществува почти никакъв преход, който би могъл да бъде сравнен с това, което откриваме при самотните гръцки мислители. Ето защо индийската философия, която току-що беше направила прехода към учението Йога, едва ли можеше да осигури прехода към Мистерията на Голгота. Гръцката философия е така подготвена, че тя просто копнее за Мистерията на Голгота. Припомнете си как в своята философия целият гръцки гнозис се стреми към Мистерията на Голгота. Философията, която може да бъде извлечена от Мистерията на Голгота, възниква на гръцка почва, защото най-добрите от гръцките души наистина копнееха да приемат Импулса на Голгота.
към текста >>

37. Съдържание GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Познавателните основи на Бхагавад Гита, Ведите, Санкхия и Йога.
Познавателните основи на Бхагавад Гита, Ведите, Санкхия и Йога.
към текста >>

38. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

После ние срещаме едно второ духовно направление в лицето на философията Санкхия също едно строго определено духовно течение; а накрая пред нас застава третата разновидност на източния духовен живот философията Йога.
Нека отново да насочим поглед назад към дребна Индия. Там ние откриваме като се абстрахираме от някои незначителни подробности три, така да се каже, нюансирани духовни направления, които просветват от далечното и тъмно минало на Индия. Духовното направление, което срещаме още в първите Веди и което е претърпяло значителна промяна в по-късните ведически съчинения, представлява едно строго определено духовно течение. Ние ще го охарактеризираме веднага: То е ако мога да се изразя така едно твърде едностранчиво, обаче строго определено духовно направление. После ние срещаме едно второ духовно направление в лицето на философията Санкхия също едно строго определено духовно течение; а накрая пред нас застава третата разновидност на източния духовен живот философията Йога. Ето как ние обхващаме с нашия душевен поглед трите най-важни източни направления: направлението Веди, направлението Санкхия и направлението Йога. Това, което срещаме там като системата Санкхия на Капила, като философията Йога на Патанджали и самите Веди, са духовни направления с определен нюанс, но те са до известна степен доста едностранчиви, макар и величието им да изпъква именно поради тяхната едностранчивост. Обаче в Бхагавад Гита виждаме едно хармонично сливане на всичките три духовни направления. Всичко, което съдържа философията на Ведите, ние го откриваме също и в Бхагавад Гита; всичко, което философията може да даде на човека, ние отново го откриваме там, в Бхагавад Гита; всичко, което системата Санкхия предлага на човека, ние отново го откриваме в Бхагавад Гита. И ние го откриваме по такъв начин, че то далеч не ни изглежда като някакъв конгломерат; напротив тези три духовни направления застават пред нас като един цялостен организъм, съставен от три хармонично свързани части, които сякаш са си принадлежали от самото начало.
към текста >>

Ето как ние обхващаме с нашия душевен поглед трите най-важни източни направления: направлението Веди, направлението Санкхия и направлението Йога.
Нека отново да насочим поглед назад към дребна Индия. Там ние откриваме като се абстрахираме от някои незначителни подробности три, така да се каже, нюансирани духовни направления, които просветват от далечното и тъмно минало на Индия. Духовното направление, което срещаме още в първите Веди и което е претърпяло значителна промяна в по-късните ведически съчинения, представлява едно строго определено духовно течение. Ние ще го охарактеризираме веднага: То е ако мога да се изразя така едно твърде едностранчиво, обаче строго определено духовно направление. После ние срещаме едно второ духовно направление в лицето на философията Санкхия също едно строго определено духовно течение; а накрая пред нас застава третата разновидност на източния духовен живот философията Йога. Ето как ние обхващаме с нашия душевен поглед трите най-важни източни направления: направлението Веди, направлението Санкхия и направлението Йога. Това, което срещаме там като системата Санкхия на Капила, като философията Йога на Патанджали и самите Веди, са духовни направления с определен нюанс, но те са до известна степен доста едностранчиви, макар и величието им да изпъква именно поради тяхната едностранчивост. Обаче в Бхагавад Гита виждаме едно хармонично сливане на всичките три духовни направления. Всичко, което съдържа философията на Ведите, ние го откриваме също и в Бхагавад Гита; всичко, което философията може да даде на човека, ние отново го откриваме там, в Бхагавад Гита; всичко, което системата Санкхия предлага на човека, ние отново го откриваме в Бхагавад Гита. И ние го откриваме по такъв начин, че то далеч не ни изглежда като някакъв конгломерат; напротив тези три духовни направления застават пред нас като един цялостен организъм, съставен от три хармонично свързани части, които сякаш са си принадлежали от самото начало. Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди.
към текста >>

Това, което срещаме там като системата Санкхия на Капила, като философията Йога на Патанджали и самите Веди, са духовни направления с определен нюанс, но те са до известна степен доста едностранчиви, макар и величието им да изпъква именно поради тяхната едностранчивост.
Там ние откриваме като се абстрахираме от някои незначителни подробности три, така да се каже, нюансирани духовни направления, които просветват от далечното и тъмно минало на Индия. Духовното направление, което срещаме още в първите Веди и което е претърпяло значителна промяна в по-късните ведически съчинения, представлява едно строго определено духовно течение. Ние ще го охарактеризираме веднага: То е ако мога да се изразя така едно твърде едностранчиво, обаче строго определено духовно направление. После ние срещаме едно второ духовно направление в лицето на философията Санкхия също едно строго определено духовно течение; а накрая пред нас застава третата разновидност на източния духовен живот философията Йога. Ето как ние обхващаме с нашия душевен поглед трите най-важни източни направления: направлението Веди, направлението Санкхия и направлението Йога. Това, което срещаме там като системата Санкхия на Капила, като философията Йога на Патанджали и самите Веди, са духовни направления с определен нюанс, но те са до известна степен доста едностранчиви, макар и величието им да изпъква именно поради тяхната едностранчивост. Обаче в Бхагавад Гита виждаме едно хармонично сливане на всичките три духовни направления. Всичко, което съдържа философията на Ведите, ние го откриваме също и в Бхагавад Гита; всичко, което философията може да даде на човека, ние отново го откриваме там, в Бхагавад Гита; всичко, което системата Санкхия предлага на човека, ние отново го откриваме в Бхагавад Гита. И ние го откриваме по такъв начин, че то далеч не ни изглежда като някакъв конгломерат; напротив тези три духовни направления застават пред нас като един цялостен организъм, съставен от три хармонично свързани части, които сякаш са си принадлежали от самото начало. Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди.
към текста >>

Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди.
Ето как ние обхващаме с нашия душевен поглед трите най-важни източни направления: направлението Веди, направлението Санкхия и направлението Йога. Това, което срещаме там като системата Санкхия на Капила, като философията Йога на Патанджали и самите Веди, са духовни направления с определен нюанс, но те са до известна степен доста едностранчиви, макар и величието им да изпъква именно поради тяхната едностранчивост. Обаче в Бхагавад Гита виждаме едно хармонично сливане на всичките три духовни направления. Всичко, което съдържа философията на Ведите, ние го откриваме също и в Бхагавад Гита; всичко, което философията може да даде на човека, ние отново го откриваме там, в Бхагавад Гита; всичко, което системата Санкхия предлага на човека, ние отново го откриваме в Бхагавад Гита. И ние го откриваме по такъв начин, че то далеч не ни изглежда като някакъв конгломерат; напротив тези три духовни направления застават пред нас като един цялостен организъм, съставен от три хармонично свързани части, които сякаш са си принадлежали от самото начало. Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди.
към текста >>

И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога.
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога. Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия.
към текста >>

Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване.
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога. Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия. Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството. философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия.
към текста >>

Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание.
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога. Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия. Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството. философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия.
към текста >>

Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека.
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога. Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия. Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството. философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия.
към текста >>

Йога е именно другата страна на философията Санкхия.
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога. Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия. Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството. философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия.
към текста >>

Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството.
Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия. Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството. философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия.
към текста >>

философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия.
Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия. Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството. философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия.
към текста >>

Ето как пред нас застават три строго определени духовни направления, характерни за Древно-индийската епоха: Ведите, Санкхия и Йога.
Ето как пред нас застават три строго определени духовни направления, характерни за Древно-индийската епоха: Ведите, Санкхия и Йога. А днес ние сме призвани, така да се каже, отново да обединим тези духовни направления, като ги изнесем горе, в светлината на онова съзнание, което е характерно за нашата Пета следатлантска епоха*11
към текста >>

Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за еволюцията на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време.
Вие лесно ще откриете тези три направления в нашата Духовна наука. Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за еволюцията на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време. Нашето бреме наистина трябва да обедини по един органически начин онова, което проблясва от древната индийска култура под формата на трите строго определени духовни направления: Ведите, Санкхия и Йога. Ето защо чудесната поема Бхагавад Гита, която стои пред нас като едно хармонично и дълбоко поетично сливане на тези три направления, трябва да засегне, и то по най-дълбок поетически начин, именно нашето време. И ние трябва да търсим един вид духовно родство между нашето Антропософско Движение и дълбокото съдържание на Бхагавад Гита. Другите духовни направления от нашето съвремие също се докосват, и то не само в обши линии, но и до най-малките подробности с някои от древните духовни източници. Вие сте наясно, че в моята „Тайна наука" е направен опит, нещата изцяло да бъдат извадени от самите тях.
към текста >>

Нашето бреме наистина трябва да обедини по един органически начин онова, което проблясва от древната индийска култура под формата на трите строго определени духовни направления: Ведите, Санкхия и Йога.
Вие лесно ще откриете тези три направления в нашата Духовна наука. Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за еволюцията на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време. Нашето бреме наистина трябва да обедини по един органически начин онова, което проблясва от древната индийска култура под формата на трите строго определени духовни направления: Ведите, Санкхия и Йога. Ето защо чудесната поема Бхагавад Гита, която стои пред нас като едно хармонично и дълбоко поетично сливане на тези три направления, трябва да засегне, и то по най-дълбок поетически начин, именно нашето време. И ние трябва да търсим един вид духовно родство между нашето Антропософско Движение и дълбокото съдържание на Бхагавад Гита. Другите духовни направления от нашето съвремие също се докосват, и то не само в обши линии, но и до най-малките подробности с някои от древните духовни източници. Вие сте наясно, че в моята „Тайна наука" е направен опит, нещата изцяло да бъдат извадени от самите тях. Аз не съм се позовавал на никакви исторически документи.
към текста >>

В учението на Кришна ние откриваме както единното учение на Ведите, така и най-същественото от учението на Санкхия, а също и най-същественото от Йога.
Сега в душата на Арджуна пламва тревогата: Но какво ще се получи, ако това, което е било свързано чрез кръвните връзки, няма да съществува повече? Как душата ще участвува в духовния живот, след като той няма да протича както по-рано под влиянието на старите кръвни връзки? И на Арджуна му се струва, че всичко ще се разпадне. Обаче в действителност се случва нещо съвсем друго: ето до какво се свежда великото учение на Кришна. Сега Кришна показва на своя ученик, който трябва да премине от едната епоха в другата, как душата ако тя иска да се разбие хармонично може да приеме нещо от всичките три духовни направления. В учението на Кришна ние откриваме както единното учение на Ведите, така и най-същественото от учението на Санкхия, а също и най-същественото от Йога. Защото какво се крие зад всичко това, което чуваме в Бхагавад Гита? Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо мирово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип. Както звукът, издаван от човека, когато той говори, раздвижва и оживотворява въздуха, така и мировото Слово раздвижва и оживотворява всички неща; то създава и подрежда самото Битие. Ето как принципът на Ведите пронизва всички неща. Ето как той може да бъде възприет от човешкото познание.
към текста >>

Следователно, тук Кришна говори за учението Йога.
И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света. Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик. И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово. Следователно, тук Кришна говори за учението Йога. Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа.
към текста >>

Кришна говори за мировото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога.
Слово, закон, молитва ето трите сили, с чиято помощ душата може да се издигне в своето развитие. За напред тези три сили непрекъснато ще оказват въздействие върху душата. Ние току-що видяхме как съвременната Духовна наука се стреми да представи тези три отделни направления. Но епохите са различни и троичното устройство на света следва да бъде поднасяно на човешката душа по съвсем различни начини. Кришна говори за мировото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога. Същата троичност отново застава пред нас, само че по един много по-жив и конкретен начин, а именно в лицето на едно Същество, за което ние знаем, че то въплътява в себе си божественото Слово! Несъмнено, Ведите са поднесени на човечеството по един абстрактен начин! Но божественият Логос, за който ни говори Евангелието на Йоан, е жив и представлява самото творящо Слово!
към текста >>

Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо конкретно, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона.
А всичко онова, което намираме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон. И на края, при апостол Павел, третото направление се проявява като вяра във възкръсналия Христос. Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо конкретно, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона.
към текста >>

Ето как троичността на Веди, Санкхия и Йога е като един вид утринната зора на това, което по-късно изгря като самото Слънце.
Ето как троичността на Веди, Санкхия и Йога е като един вид утринната зора на това, което по-късно изгря като самото Слънце. Ведите отново и непосредствено се проявяват в конкретното Христово Същество, навлизайки сега мощно и живо в историческото развитие, и то без да се разливат абстрактно в просторите на времето и пространството, а като една отделна индивидуалност, като живото Слово. Във философията Санкхия Законът застава пред нас и ни напомня по какъв начин се оформя материалната основа, или елементът Пракрити и как той слиза надолу до равнището на грубата материя. Законът разкрива възникването на света и мястото на отделните хора всред него. Всичко това е загатнато в древноеврейското учение на Закона, и най-вече в думите на Мойсей. Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога.
към текста >>

Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога.
Ето как троичността на Веди, Санкхия и Йога е като един вид утринната зора на това, което по-късно изгря като самото Слънце. Ведите отново и непосредствено се проявяват в конкретното Христово Същество, навлизайки сега мощно и живо в историческото развитие, и то без да се разливат абстрактно в просторите на времето и пространството, а като една отделна индивидуалност, като живото Слово. Във философията Санкхия Законът застава пред нас и ни напомня по какъв начин се оформя материалната основа, или елементът Пракрити и как той слиза надолу до равнището на грубата материя. Законът разкрива възникването на света и мястото на отделните хора всред него. Всичко това е загатнато в древноеврейското учение на Закона, и най-вече в думите на Мойсей. Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога. Ето как отново се появява всичко онова, което намираме във Ведите, във философията на Санкхия и в Йога.
към текста >>

Ето как отново се появява всичко онова, което намираме във Ведите, във философията на Санкхия и в Йога.
Ведите отново и непосредствено се проявяват в конкретното Христово Същество, навлизайки сега мощно и живо в историческото развитие, и то без да се разливат абстрактно в просторите на времето и пространството, а като една отделна индивидуалност, като живото Слово. Във философията Санкхия Законът застава пред нас и ни напомня по какъв начин се оформя материалната основа, или елементът Пракрити и как той слиза надолу до равнището на грубата материя. Законът разкрива възникването на света и мястото на отделните хора всред него. Всичко това е загатнато в древноеврейското учение на Закона, и най-вече в думите на Мойсей. Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога. Ето как отново се появява всичко онова, което намираме във Ведите, във философията на Санкхия и в Йога.
към текста >>

А Йога се превръща в това, което апостол Павел изразява с думите: „Не аз, а Христос в мен"; или казано по друг начин: Когато Христовата Сила прониква в човешката душа, човекът се издига до висотата на Божеството.
Това, което откриваме във Ведите, отново се проявява в една нова, конкретна форма: живото Слово, чрез което е било създадено всичко и не е било създадено нищо от това, което е станало. В хода на времето живото мирово Слово се въплъщава в едно човешко тяло. Философията Санкхия се явява като историческо, закономерно представяне на това, как от света на Елохимите*16 възниква светът на явленията, светът на грубата материя. А Йога се превръща в това, което апостол Павел изразява с думите: „Не аз, а Христос в мен"; или казано по друг начин: Когато Христовата Сила прониква в човешката душа, човекът се издига до висотата на Божеството.
към текста >>

За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога.
И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство. Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род. За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога. И както Рафаел в областта на изкуството, както Тома Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност. Ние ще се доближим до прекрасния свят на източната древност, само ако обхванем споменатите духовни направления в тяхното чудно и хармонично единство, с което те, както казва Хумболт, застават пред нас в най-величествената философска поема, наречена Бхагавад Гита.
към текста >>

39. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове.
Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия. Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман. Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми. А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
към текста >>

Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми.
Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман. Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми. А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
към текста >>

А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми. А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
към текста >>

Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили.
Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>

Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен.
Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>

Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога.
Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>

Но в душата си ти би могъл да пробудиш и молитвеното смирение; тогава чрез Йога ти се издигаш от една степен до друга степен в духовния свят, лежащ в основата на всички хора.
Но в душата си ти би могъл да пробудиш и молитвеното смирение; тогава чрез Йога ти се издигаш от една степен до друга степен в духовния свят, лежащ в основата на всички хора.
към текста >>

Ето как ти можеш да се доближиш до вечността по два пътя: чрез мисловното обхващане на света от една страна, и чрез Йога от друга страна; и двата пътя ще те отведат до това, което Ведите наричат единния Атман-Брахман, живеещ както в дълбините на душата, така и във външния свят.
Ето как ти можеш да се доближиш до вечността по два пътя: чрез мисловното обхващане на света от една страна, и чрез Йога от друга страна; и двата пътя ще те отведат до това, което Ведите наричат единния Атман-Брахман, живеещ както в дълбините на душата, така и във външния свят. Ето докъде ще стигнеш ти, след като минеш по мисловния път на философията Санкхия, и по молитвения път на Йога. Ето как ние отправяме поглед назад към миналите епохи, когато съществуваха забележително силни ясновидски способности, свързани с човешката природа именно чрез кръвта, както описах това в моята лекция :"Кръвта като един особен сок". Обаче междувременно човечеството напредна в своето развитие, изминавайки прехода от онзи свързан с кръвта принцип на ясновидството, до принципа на душевно-духовното познание.
към текста >>

Ето докъде ще стигнеш ти, след като минеш по мисловния път на философията Санкхия, и по молитвения път на Йога.
Ето как ти можеш да се доближиш до вечността по два пътя: чрез мисловното обхващане на света от една страна, и чрез Йога от друга страна; и двата пътя ще те отведат до това, което Ведите наричат единния Атман-Брахман, живеещ както в дълбините на душата, така и във външния свят. Ето докъде ще стигнеш ти, след като минеш по мисловния път на философията Санкхия, и по молитвения път на Йога. Ето как ние отправяме поглед назад към миналите епохи, когато съществуваха забележително силни ясновидски способности, свързани с човешката природа именно чрез кръвта, както описах това в моята лекция :"Кръвта като един особен сок". Обаче междувременно човечеството напредна в своето развитие, изминавайки прехода от онзи свързан с кръвта принцип на ясновидството, до принципа на душевно-духовното познание.
към текста >>

Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите.
И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното. В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството.
към текста >>

40. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

В обясненията от последните дни ние се запознахме с два светогледни нюанса, освен третия нюанс, този на направлението Веди, а именно с философията Санкхия, и с Йога; два светогледни нюанса, които ако правилно ги обгърнем с нашия духовен поглед ни показват по един забележителен начин, как светогледите наистина могат да се превръщат в съдба за човешката душа.
В обясненията от последните дни ние се запознахме с два светогледни нюанса, освен третия нюанс, този на направлението Веди, а именно с философията Санкхия, и с Йога; два светогледни нюанса, които ако правилно ги обгърнем с нашия духовен поглед ни показват по един забележителен начин, как светогледите наистина могат да се превръщат в съдба за човешката душа. С понятията на философията Санкхия можем да свържем всичко, което човекът постига като знание, като познание под формата на идеи, като обзор върху всички онези световни явления, в които по един или друг начин се изразява душевният живот. И когато назоваваме това, което, така да се каже, е останало в наши дни от едно такова познание, от един такъв изразим в идеи светоглед, обвит в малко или много научна форма, когато го определяме Като един от нюансите на познанието, макар и в духовен смисъл да стои много по-ниско от философията Санкхия, ние сме в правото си да кажем: Да, в наши дни все още може да бъде доловен съдбовният характер на всичко онова, за което ни говори философията Санкхия. Разбира се, съдбовно ще долавя нещата само онзи, който приема този светогледен нюанс по едностранчив начин, само онзи, когото бихме определили като едностранчив „учен" или „последовател" на философията Санкхия. Как гледа на света един такъв човек? Какво усеща той в своята душа?
към текста >>

Нека отново да се обърнем към една душа, която едностранчиво се стреми към своето развитие чрез Йога, която е, така да се каже, пропаднала за света, която избягва света и не иска да знае нищо за него.
Нека отново да се обърнем към една душа, която едностранчиво се стреми към своето развитие чрез Йога, която е, така да се каже, пропаднала за света, която избягва света и не иска да знае нищо за него. Тя казва: Каква полза имам аз, ако узная как е възникнал светът; аз искам да извлека цялото познание от самия себе си, искам да напредна единствено чрез развитието на моите собствени сили. Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава пред нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си. Може и да е така! Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение. Когато една такава душа, усамотена в своето отшелничество, поиска да се издигне до висотите на душевния живот, навлезе в света и навсякъде се сблъска с външните световни събития, тя си казва: С какво ме засягат всички тези световни събития?
към текста >>

Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>

Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>

Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>

Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна. Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна.
към текста >>

41. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп.
Кришна е героят на залязващата Трета следатлантска епоха. Легендата недвусмислено посочва: Кришна се появява в края на Третата епоха. Когато вникнем в нещата, всяко от тях идва на мястото си. Следовател но, Кришна е онзи, който умъртвява старото познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва. И как е представен той в Бхагавад Гита? Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп. Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
към текста >>

Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
Легендата недвусмислено посочва: Кришна се появява в края на Третата епоха. Когато вникнем в нещата, всяко от тях идва на мястото си. Следовател но, Кришна е онзи, който умъртвява старото познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва. И как е представен той в Бхагавад Гита? Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп. Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
към текста >>

Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята.
Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва! И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна. Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята. Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл.
към текста >>

Ние виждаме как в Бхагавад Гита основният тон се поставя върху извисяването на душата с помощта на Йога; всичко друго е засегнато само странично. Защо?
И нима тези изживявания не трябваше да бъдат непосредствени и лични? Нима християнството не трябваше да се промъкне в най-интимните области на човешката душа и да възпламени именно личния елемент у човека? Да, онзи, който за пръв път описа Христовото Събитие, можеше да стори това само по един строго личен начин. Ние виждаме как в Бхагавад Гита основният тон се поставя върху извисяването на душата с помощта на Йога; всичко друго е засегнато само странично. Защо? Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи. Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни. Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко.
към текста >>

Изобщо Йога се спира на своята противоположност само между другото.
Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи. Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни. Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко. Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа. Изобщо Йога се спира на своята противоположност само между другото.
към текста >>

Зад всички тях стои недокосната Пуруша и тук Бхагавад Гита напомня: Когато в учението на Кришна се говори за онова, което той нарича „господар на Йога", ние не трябва да си представяме друго, освен индивидуалната душевна същност на човека.
Придържайки се изцяло към смисъла на философията Санкхия, ние бихме могли да проследим тези изменения, при което ще стигнем до следния извод: Макар и да изживява себе си в тези форми, душата не зависи от тях; Пуруша остава незасегната. Тук ние виждаме един особен род изменения, които са характерни за философията Санкхия и могат да бъдат описани тъкмо с понятията на философията Санкхия. Обаче зад тези изменения на формите стои Пуруша, индивидуалната душевна същност на всеки човек. Ето защо философията Санкхия само твърди, че индивидуалната душевна същност се намира в определено отношение спрямо трите Гуни Сатва, Раджас и Тамас именно чрез външните форми. Обаче душата фактически остава недокоснатата от външните форми. Зад всички тях стои недокосната Пуруша и тук Бхагавад Гита напомня: Когато в учението на Кришна се говори за онова, което той нарича „господар на Йога", ние не трябва да си представяме друго, освен индивидуалната душевна същност на човека. Обаче какво точно представлява дълбоката природа на човешката душа тъкмо това познание липсва в Бхагавад Гита! Подробни указания за това, как човекът трябва да усъвършенствува душата си ето висшата цел на Бхагавад Гита; безкрайни изменения на външните форми, но не и промяна на самата душа... само един бегъл отзвук. И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си. Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек.
към текста >>

И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си.
Ето защо философията Санкхия само твърди, че индивидуалната душевна същност се намира в определено отношение спрямо трите Гуни Сатва, Раджас и Тамас именно чрез външните форми. Обаче душата фактически остава недокоснатата от външните форми. Зад всички тях стои недокосната Пуруша и тук Бхагавад Гита напомня: Когато в учението на Кришна се говори за онова, което той нарича „господар на Йога", ние не трябва да си представяме друго, освен индивидуалната душевна същност на човека. Обаче какво точно представлява дълбоката природа на човешката душа тъкмо това познание липсва в Бхагавад Гита! Подробни указания за това, как човекът трябва да усъвършенствува душата си ето висшата цел на Бхагавад Гита; безкрайни изменения на външните форми, но не и промяна на самата душа... само един бегъл отзвук. И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си. Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек. Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед. Външната материя като такава е само Майя. Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти.
към текста >>

Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори.
Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед. Външната материя като такава е само Майя. Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти. И какво се появява пред него вместо материята? Виждате ли, така изглеждат нещата от гледна точка на дребното посвещение! Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори. Материята е нещо, което поражда съпротивление; Азурас, силите на мрака, се превръщат във врагове. Обаче всичко това е само един далечен отзвук от човешката душа; едва сега ние усещаме нейното присъствие. Едва сега, когато душата влиза в борба срещу Демоните, срещу Азурас, тя започва да възприема самата себе си в духовен смисъл.
към текста >>

Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман.
Когато материята се проявява в своите духовни измерения, ние бихме описали тази борба въпреки, че я наблюдаваме в съвсем ограничен кръг като едно състояние, при което Духовете стават видими. Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман. Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг. Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас. Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили. Казано в антропософски смисъл, сега когато душата не само се противопоставя на духовния принцип в материята, а когато се противопоставя на чисто духовното ние виждаме как тя, душата, се изправя срещу самия Ариман.
към текста >>

Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили.
Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман. Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг. Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас. Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили. Казано в антропософски смисъл, сега когато душата не само се противопоставя на духовния принцип в материята, а когато се противопоставя на чисто духовното ние виждаме как тя, душата, се изправя срещу самия Ариман.
към текста >>

Ако при тези условия човекът би стигнал до посвещение, тогава в смисъла на дребната Йога, той би трябвало веднага да преодолее Раджас и да навлезе в състоянието Сатва.
Според философията Санкхия, в състоянието Раджас цари равновесие между материята и Духа, макар и да има чести колебания, при които превес взема ту материята, ту Духът. Ако при тези условия човекът би стигнал до посвещение, тогава в смисъла на дребната Йога, той би трябвало веднага да преодолее Раджас и да навлезе в състоянието Сатва. Обаче за нас това не е валидно, ние навлизаме не в Сатва, а в бойното поле на една друга битка битката срещу Луцифер. Сега ние заставаме пред Пуруша, за която философия та Санкхия само загатва. Ние не само че сме предупредени; ние направо влизаме в бойното поле на битката срещу Ариман и Луцифер; един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент. Философията Санкхия описва Пуруша в една безкрайно далечна перспектива. Прониквайки в дълбините на човешката душа, преди още тя да е засегната от луциферическите и ариманически влияния, ние откриваме там само онези съотношения между душевното и материалното, които са характерни за Сатва, Раджас и Тамас.
към текста >>

И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ.
Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша. Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл. Точно тук влиза в действие Христовият Импулс. В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята. И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ. Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>

А с помощта на Йога душата се освобождава от своите обвивки и навлиза в духовната сфера.
Ето коя противоположност откриваме във величествената песен Бхагавад Гита. Там ние откриваме самата човешка душа. Тя живее в своите телесни обвивки и те могат да бъдат описани. Те представляват нещо, което се намира в процес на непрекъснато изменение. В своя сегашен вид душата е вплетена в Пракрити, тя живее в рамките на Пракрити. А с помощта на Йога душата се освобождава от своите обвивки и навлиза в духовната сфера. На всичко това ние противопоставяме онова космическо събитие, което стана възможно след Мистерията на Голгота. Сега вече съвсем не е достатъчно, ако душата успее да се освободи от своите обвивки. Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа. Тук една добронамерена божествена сила все още прикрива факта, че наред с Кришна, откриваш се по такъв забележителен начин, както описахме това вчера, от дясната му страна стои Ариман, а от лявата Луцифер. Древното ясновидство можеше да стигне до тези наблюдения, понеже хората все още не бяха потънали прекалено дълбоко в материята.
към текста >>

Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа.
Те представляват нещо, което се намира в процес на непрекъснато изменение. В своя сегашен вид душата е вплетена в Пракрити, тя живее в рамките на Пракрити. А с помощта на Йога душата се освобождава от своите обвивки и навлиза в духовната сфера. На всичко това ние противопоставяме онова космическо събитие, което стана възможно след Мистерията на Голгота. Сега вече съвсем не е достатъчно, ако душата успее да се освободи от своите обвивки. Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа. Тук една добронамерена божествена сила все още прикрива факта, че наред с Кришна, откриваш се по такъв забележителен начин, както описахме това вчера, от дясната му страна стои Ариман, а от лявата Луцифер. Древното ясновидство можеше да стигне до тези наблюдения, понеже хората все още не бяха потънали прекалено дълбоко в материята. Обаче това състояние не можеше да продължава така. Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях. Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер.
към текста >>

Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях.
Сега вече съвсем не е достатъчно, ако душата успее да се освободи от своите обвивки. Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа. Тук една добронамерена божествена сила все още прикрива факта, че наред с Кришна, откриваш се по такъв забележителен начин, както описахме това вчера, от дясната му страна стои Ариман, а от лявата Луцифер. Древното ясновидство можеше да стигне до тези наблюдения, понеже хората все още не бяха потънали прекалено дълбоко в материята. Обаче това състояние не можеше да продължава така. Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях. Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер. Този покровител е не друг, а Христос. И така, ние виждаме, че когато идва героят Кришна, една телесна част се отделя от друга телесна част, или, ако бих могъл така да се изразя телесният елемент започва да се сгъстява, да потъва в мрака. Обаче от друга страна ние виждаме нещо по-мощно: Как душата е предоставена на самата себе си и как е изложена на една страховита космическа битка нещо, което може да се види едва след Мистерията на Голгота.
към текста >>

42. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И все пак, поетично представените в Бхагавад Гита учения са от такова естество, че ако индивидът наистина иска да издигне душата си чрез тях, и да изживее накрая срещата с господаря на Йога, с Кришна, той трябва да ги приложи в своя собствен живот.
Всъщност Бхагавад Гита също остава в областта на тайното учение, въпреки че поради многократното и издаване тя е позната на голям кръг хора. Това е така, защото един читател, примерно, държи днес Бхагавад Гита в ръцете си и вижда в нея величествени откровения, отнасящи се до еволюцията на самата човешка душа, докато друг читател вижда в Бхагавад Гита само една забавна поема и всички понятия, всички чувства, които среща там, не означават за него нищо друго, освен случайни изрази и поетически сравнения. Едва ли е възможно някой действително да преработи в себе си съдържанието на Бхагавад Гита, ако то е твърде далеч от неговото разбиране. Ето как в много отношения поради своята възвишеност нещата сами си осигуряват една защита против разбулването на тайната. И все пак, поетично представените в Бхагавад Гита учения са от такова естество, че ако индивидът наистина иска да издигне душата си чрез тях, и да изживее накрая срещата с господаря на Йога, с Кришна, той трябва да ги приложи в своя собствен живот. Следователно, тук ние опираме до строго индивидуалния отговор, до нещо, което великият Кришна предлага като възможност на всеки отделен ученик.
към текста >>

Като господар на Йога, той му дава съвсем ясни наставления относно бавното и постепенно душевно усъвършенствуване, което накрая ще го издигне до самия Кришна.
Нека още веднъж, нагледно и живо, да си представим отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна. Като господар на Йога, той му дава съвсем ясни наставления относно бавното и постепенно душевно усъвършенствуване, което накрая ще го издигне до самия Кришна. И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата църква се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел. И сега, в наставленията на Павел ние се натъкваме на едно място, което несъмнено бихме могли да сравним с цялото стилистично и художествено величие на Бхагавад Гита; но в същото време тук ние долавяме един съвършено друг тон, тук ние чуваме думи, които бликат от едно съвършено друго душевно състояние. Става дума за мястото, където Павел се обръща към коринтяните, и по-точно как различните човешки дарби, които се срещат всред група хора, трябва да съществуват заедно. Кришна казва на Арджуна: Ти трябва да постъпиш така или иначе, да на правиш това или онова, и чак тогава ще се издигнеш до следващата степен от твоето душевно развитие. Апостол Павел казва на коринтяните: Един от вас притежава тази дарба, друг онази, и когато всичките те са в хармония, както отделни съставни части на човешкото тяло, тогава се постига едно цяло също и в духовен смисъл, едно цяло, което може да бъде напълно проникнато от Христос.
към текста >>

Откровенията на Кришна са насочени към отделните хора, обаче в основата си те са насочени към всеки човек, който е узрял да поеме по възходящия път на душата, какъвто го знаем от господаря на Йога.
Всичко това ни показва, че различните духовни дарби трябва да бъдат разпределени между членовете на общността и че от друга страна членовете на общността трябва да действуват като индивидуалности. И тук ние стигаме до точката, при която откровението на апостол Павел именно поради новата еволюционна степен на човечеството се различава коренно от откровенията на Кришна. Откровенията на Кришна са насочени към отделните хора, обаче в основата си те са насочени към всеки човек, който е узрял да поеме по възходящия път на душата, какъвто го знаем от господаря на Йога.
към текста >>

Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога.
Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби. Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща. И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин. И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души. Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога. В духовния свят всеки един от тях прилича на другия. Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия. Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили. Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление. А предводителят, онзи, който излива себе си в душата на всеки един, колкото и различен да е той, това е Христос; едновременно Христос е както в душата на всеки един, така и над цялата общност.
към текста >>

Следователно, тук ние имаме една диференцирана общност, и тя остава диференцирана, дори когато душите са екскарнирани, докато душите на учениците, които следват Кришна, остават едно цяло, понеже те са получили едно и също наставление от господаря на Йога.
В духовния свят всеки един от тях прилича на другия. Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия. Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили. Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление. А предводителят, онзи, който излива себе си в душата на всеки един, колкото и различен да е той, това е Христос; едновременно Христос е както в душата на всеки един, така и над цялата общност. Следователно, тук ние имаме една диференцирана общност, и тя остава диференцирана, дори когато душите са екскарнирани, докато душите на учениците, които следват Кришна, остават едно цяло, понеже те са получили едно и също наставление от господаря на Йога. Обаче смисълът на общочовешката еволюция е тъкмо този: душите да стават все повече и повече диференцирани.
към текста >>

Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога.
Съществува една огромна разлика между постиженията на източното мислене и това, на Което ние веднага се натъкваме в чудесните и ясни Послания на Павел. Още вчера ние посочихме, че при Кришна основното се свежда до това, човекът да намери пътя, тръгвайки от изменението на формите. Обаче тук Пракрити остава вън. Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>

Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна. Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година. Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло. И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
към текста >>

43. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр.
Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите. Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи. Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата! Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот. Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха. Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието.
към текста >>

44. Съдържание GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Древната култура - Йога и новата воля-Йога.
Древната култура - Йога и новата воля-Йога. Михаеловата култура на бъдещето.
към текста >>

45. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека.
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието. То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
към текста >>

Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре.
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието. То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
към текста >>

И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието. То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
към текста >>

И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това?
Следователно това съзнание за процеса на дишането е било изгубено. И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това? , ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на дишането беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно.
към текста >>

Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало.
Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало. Защото, видите ли, самият процес на дишането се е изменил. Естествено Вие не можете да докажете това в клиниката. Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при човека е станал друг. Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха човекът дишаше още душа, сега той диша въздух. Не само нашите представи са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа.
към текста >>

Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога.
Моля Ви да не виждате това, което сега казвам, нещо маловажно. Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал преди 4 хилядолетия. Не само съзнанието на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа. Въздухът беше душата. Днес той не е вече това, съответно той е такъв по друг начин. Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога. Обаче онова, което беше постижимо преди 3 хилядолетия в нормалното дишане, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин. Че то може да бъде възвърнато, това е голямата илюзия на източните хора. Това, което казвам сега, е нещо, което описвам напълно една действителност.
към текста >>

И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека.
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим. И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия. Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко.
към текста >>

46. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>

47. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме.
Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост. Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост.
към текста >>

48. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ученикът-йога прави дихателни упражнения.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ритъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества.
към текста >>

Йога-ученикът се учи да диша в ритъм.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ритъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални.
към текста >>

Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ритъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални. Колкото по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече неговите действия и постъпки придобиват индивидуален отпечатък. Обаче и при всички развити човеци най-напред дишането е еднакво; човек трябва да се научи да индивидуализира своето дишане. Така в дихателния процес той по характерен начин ще изгражда себе си и все повече ще се включва в околния свят.
към текста >>

Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично.
С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично. Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава живот на околния свят. Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното. Чрез това той се извисява до вечните, непреходните първообрази на нещата, които не възникват и не преминават. Обединява се също със своя собствен първообраз. Човекът се ражда и умира физически; за всеки човек обаче там има един първообраз; той е вечен.
към текста >>

Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното.
Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично. Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава живот на околния свят. Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното. Чрез това той се извисява до вечните, непреходните първообрази на нещата, които не възникват и не преминават. Обединява се също със своя собствен първообраз. Човекът се ражда и умира физически; за всеки човек обаче там има един първообраз; той е вечен.
към текста >>

Научи ли се да се съединява със своя първообраз, йога се е издигнал във вечния свят на Духа; той се носи над преходното.
Научи ли се да се съединява със своя първообраз, йога се е издигнал във вечния свят на Духа; той се носи над преходното. Това е състоянието, за което се казва, че йога почива на крилата на голямата птица, на лебеда, на Аум.
към текста >>

Това е състоянието, за което се казва, че йога почива на крилата на голямата птица, на лебеда, на Аум.
Научи ли се да се съединява със своя първообраз, йога се е издигнал във вечния свят на Духа; той се носи над преходното. Това е състоянието, за което се казва, че йога почива на крилата на голямата птица, на лебеда, на Аум.
към текста >>

№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
[1] 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>

49. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога».
Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога».
към текста >>

Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път.
Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път. В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес. Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н. Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък - да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек.
към текста >>

От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият в Йога - ученикът йога.
От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият в Йога - ученикът йога. Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега. По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели. Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал - упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане. Това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура.
към текста >>

Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал - упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане.
От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият в Йога - ученикът йога. Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега. По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели. Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал - упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане. Това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура.
към текста >>

По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес.
В обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно. Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно. В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването. По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество.
към текста >>

Това променено дишане йога съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес.
Това променено дишане йога съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес. По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, което трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на дихателния ритъм. Така в дихателния ритъм той изживявал също душевността на своето мислене.
към текста >>

С това на йога се удавало нещо съвсем особено.
С това на йога се удавало нещо съвсем особено. В известна степен той излъчвал в целия си организъм мисленето, което иначе едва ли се е чувствало като процес само на главата. Той не само мислел, но чувствал как мисълта като едно животинче пробягва през дихателния процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес.
към текста >>

Йога чувствал мисленето не само като нещо, което протича логично и като една сянка, а чувствал как мисленето придружава дихателния процес.
Йога чувствал мисленето не само като нещо, което протича логично и като една сянка, а чувствал как мисленето придружава дихателния процес. Когато вдишвал, той чувствал, че поема нещо от външния свят; тогава оставял дихателния процес да се влее в мисленето. Така със своите мисли схващал това, което е всмуквал с поетия въздух и го разпространявал из целия организъм. По този начин в йога възниквало повишено чувство за Аза, едно повишено себечувстване. Той разпростирал по чувство своето мислене върху целия си организъм. Така ставал съзнателен за своето мислене във въздуха и то в регулирания въздушен процес, който се извършвал вътре в него.
към текста >>

По този начин в йога възниквало повишено чувство за Аза, едно повишено себечувстване.
Йога чувствал мисленето не само като нещо, което протича логично и като една сянка, а чувствал как мисленето придружава дихателния процес. Когато вдишвал, той чувствал, че поема нещо от външния свят; тогава оставял дихателния процес да се влее в мисленето. Така със своите мисли схващал това, което е всмуквал с поетия въздух и го разпространявал из целия организъм. По този начин в йога възниквало повишено чувство за Аза, едно повишено себечувстване. Той разпростирал по чувство своето мислене върху целия си организъм. Така ставал съзнателен за своето мислене във въздуха и то в регулирания въздушен процес, който се извършвал вътре в него.
към текста >>

За йога това имало съвсем особено последствие.
За йога това имало съвсем особено последствие. Днес, когато човекът се чувства в сетивния свят, съвсем правилно е да не обръща внимание на своето мислене като такова. Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си.
към текста >>

Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене.
За йога това имало съвсем особено последствие. Днес, когато човекът се чувства в сетивния свят, съвсем правилно е да не обръща внимание на своето мислене като такова. Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек.
към текста >>

Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят.
Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>

Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, как то потъва във всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-дишането във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена.
Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, как то потъва във всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-дишането във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена.
към текста >>

Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане.
По-късно този начин се променя. Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява. Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив.
към текста >>

Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин.
По-късно този начин се променя. Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява. Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив.
към текста >>

Докато древният индийски йога преминавал от един вид дишане в друг, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят.
Докато древният индийски йога преминавал от един вид дишане в друг, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят. Следователно той остава в областта на мисълта. След това се вживява в синьото. Той преживява ритъма: червено-синьо, синьо-червено, червено-синьо, - което е мисловен ритъм, но не така, както той протича в логичното мислене, а като едно много по-живо мислене.
към текста >>

Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога. Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
към текста >>

Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога. Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
към текста >>

Йога се връща назад към своя собствен ритъм.
Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес. Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм. С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят. Йога се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек се отправя обратно към ритъма на външния свят. Прочетете първите упражнения, които съм дал в «Как се постигат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение.
към текста >>

Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха.
Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха. Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности. И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното:
към текста >>

Йога се потапял в своя собствен дихателен процес.
Йога се потапял в своя собствен дихателен процес. Той потъвал в себе си. Така е получавал Аза като спомен. Спомнял си, какво е бил по-рано, преди да слезе на Земята. Ние с нашата душа излизаме извън нашето тяло. Свързваме се с това, което там навън живее духовно в определен ритъм.
към текста >>

Искам да я означа схематично: Ако това е йога /схема 1, светло/, така той развива свое сил-но чувство за Аз /червено/.
Ето това е разликата. Искам да я означа схематично: Ако това е йога /схема 1, светло/, така той развива свое сил-но чувство за Аз /червено/. С това чувство за Аз си спомнял за онова, което е бил преди да слезе на Земята, където е бил сред духовно-душевно обкръжение /синьо/. Той се връщал по течението на спомена.
към текста >>

Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят.
Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят. Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози. Правел е например следното упражнение - оставал дълго време с прострени ръце или предприемал една съвсем определена поза, като сядал и кръстосвал краката си един върху друг, и т.н. Какво постигал с това?
към текста >>

Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози.
Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят. Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози. Правел е например следното упражнение - оставал дълго време с прострени ръце или предприемал една съвсем определена поза, като сядал и кръстосвал краката си един върху друг, и т.н. Какво постигал с това?
към текста >>

За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките.
Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес почти не се вземат под внимание. Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред. Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива. Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
към текста >>

За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения.
Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива. Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
към текста >>

С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива. Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
към текста >>

По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, както е ставало при старата Йога.
Ние отново трябва да постигнем това, но по друг начин. По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, както е ставало при старата Йога. Но като предприемаме такива упражнения на мисленето, както ги описах, които могат да се отделят от дишането и да заживеят с външния ритъм, тогава по този начин изживяваме разликата между посоките.
към текста >>

Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце.
Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на животното през целия му живот е разположен хо-ризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока. За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока. По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение. Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
към текста >>

50. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
32. 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>

51. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах.
Обаче времето на този начин да се търси духовният живот и вече минало, минало е времето да бъде търсена духовна наука по източно-индийски начин. Това можем да проучим по-късно, обаче напълно се греши, когато се вярва, че трябва да се върнем към индийските методи. Това не е вече за нашето време, то би заблудило човечеството. Нашите методи са много по-интелектуални, все пак проучвайки нещата може да се види, какво е искало древното индийство. Една голяма част на обучението за постигане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането. Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах. Индиецът го изпитваше чрез това, че се стараеше да чувствува процеса на дишането, който се вълнува нагоре и надолу.
към текста >>

52. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>

Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател. Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна.
към текста >>

53. ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Не е необходимо да са непременно от Хатха йога.»
Въпреки че времето ни вече доста напредна, искам да засегна още няколко неща, които може би могат да изяснят още повече. Искам да засегна въпроса: «Не могат ли терапевтичните евритмични упражнения да се подкрепят с рационални дихателни упражнения? Не е необходимо да са непременно от Хатха йога.»
към текста >>

54. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога.
Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира. Тя наблюдава окото и ухото; след това започва объркано да спекулира върху това, което всъщност става във вътрешността.
към текста >>

В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога.
Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира. Тя наблюдава окото и ухото; след това започва объркано да спекулира върху това, което всъщност става във вътрешността. И когато забележи, че стига до задънена улица, че стига до задънена улица, че това, което е изспекулирала в окото и ухото, проследявайки го навътре, я е довело до задънена улица, защото тя не желае да възприема като факт този фин дихателен процес, който изложих, тогава тя казва: е да, това, което протича във вътрешността, то именно е паралелно на това, което протича навън. Паралелизъм!
към текста >>

55. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане?
Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна. Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм.
към текста >>

Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>

Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека.
Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването. Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното.
към текста >>

Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека.
Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
към текста >>

И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога.
Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>

56. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Системата йога като древен път за решаването му.
Подреден и неподреден космос. Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции. Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса. Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието. Системата йога като древен път за решаването му. Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация. Необходимост от саморазвитие на човека за преодоляване противоположността между астрономията и ембриологията.
към текста >>

57. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

– Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването. Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина. Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността. Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното. Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на предмета.
към текста >>

Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат. Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>

Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас.
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас. Защото човек се намира по средата между картината на света, която особено силно ни се представя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка посредством разсъдъчните възможности на представите, и това, което се изправя пред нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род. А човек се намира по средата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
към текста >>

А човек се намира по средата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас. Защото човек се намира по средата между картината на света, която особено силно ни се представя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка посредством разсъдъчните възможности на представите, и това, което се изправя пред нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род. А човек се намира по средата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
към текста >>

58. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И в индийската система йога, за която обяснявайки я, – даже не обяснявайки, а тълкувайки я, – споменах вчера, когато човек се е вживявал в дишането, когато се е опитвал на направи дихателния процес съзнателен, в човека е изплувала тази връзка между разиграващия се в него дихателен ритъм, на това, което е вдишал, вътрешно уплътнявайки го, и големите мирови явления.
А в количествено отношение тези неща, изразяващи само ритми, не играят толкова голяма роля. Тук между числата се търсят други отношения, а не проявяващите се в ритмите. Затова днес по-малко се обръща внимание на такива неща. Но във времената, когато повече се е усещала връзката на човека с Вселената, когато изобщо повече са се чувствали като хора вътре в мировите явления, тогава това се е усещало много силно. И затова, връщайки се в развитието на човечеството преди две, три хиляди години, навсякъде откриваме силен интерес към платоновата година. И в индийската система йога, за която обяснявайки я, – даже не обяснявайки, а тълкувайки я, – споменах вчера, когато човек се е вживявал в дишането, когато се е опитвал на направи дихателния процес съзнателен, в човека е изплувала тази връзка между разиграващия се в него дихателен ритъм, на това, което е вдишал, вътрешно уплътнявайки го, и големите мирови явления. Затова той е говорил за своето вдишване и издишване и за великото, обхващащо една година вдишване и издишване на Брама, за когото 25920 години са един ден, един ден на великия Дух.
към текста >>

НАГОРЕ

4.0431220531464