Търсене в текстове за 'интензив'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 611 резултата от 364 текста с части от думите : 'интензив'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Цветните листа (ц) са по-фини в сравнение с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили.
Цветните листа (ц) са по-фини в сравнение с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили. В половите органи /тичинките т и близалцето у -) се явява следващото свиване, след което в образуването на плода (к) става едно ново разширение. В произлизащото от плода семе (а) отново цялото същество на растението се явява сбито в една точка*./*Плодът се ражда чрез едно израстване на плодника /на долната част на плодника/, така наречения възел на плода; той представлява един по-късен стадий на същия, следователно може да бъде показан само отделно.
към текста >>

Гьоте бе предизвикан към едно по-интензивно занимание по отношение на естествената наука още два пъти.
Гьоте бе предизвикан към едно по-интензивно занимание по отношение на естествената наука още два пъти. И в двата случая това бяха знаменитите литературни явления в областта на тази наука, които бяха най-тясно свързани с неговите собствени стремежи. Първият път подбудата бе дадена от работите на ботаниката Марциус върху спиралната тенденция, вторият път от един спор върху естествените науки във френската Академия на науките.
към текста >>

2. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Аз изходих от механично-натуралистичното схващане на света, но разбрах, че при едно интензивно мислене не можем да останем при него.
Аз не съм стигнал до моя възглед за света само чрез изучаването на Гьоте или на хегелианизма. Аз изходих от механично-натуралистичното схващане на света, но разбрах, че при едно интензивно мислене не можем да останем при него.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче духът на Едуард фон Хартман действа твърде интензивно, твърде всеобхватно и проникващ дълбоко, за да не познае; ние трябва напротив да се задълбочим в това, което трябва да считаме като несъзнателно, трябва да преминем от това свойство върху конкретното съдържание и от това да изведем света на отделните явления.
Обаче с различаването на съзнателното и несъзнателното ние не сме сторили много. Защото това е все пак само една разлика за моето съзнание. Но ние трябва да обхванем идеята в нейната обективност, в нейната пълна съдържателност, трябва да държим сметка не само за това, че идеята е действена несъзнателно, а за това що е този действащ принцип. Ако Хартман би спрял само при това, че идеята е несъзнателна, и ако би обяснил света изхождайки от този несъзнателен принцип следователно от един едностранен признак на идеята -, той би създал наред с много системи, които извеждат света от един формален абстрактен принцип, една нова еднообразна система. И ние не можем да считаме неговото първо главно съчинение напълно свободно от това еднообразие. Обаче духът на Едуард фон Хартман действа твърде интензивно, твърде всеобхватно и проникващ дълбоко, за да не познае; ние трябва напротив да се задълбочим в това, което трябва да считаме като несъзнателно, трябва да преминем от това свойство върху конкретното съдържание и от това да изведем света на отделните явления. Така от абстрактния монист, какъвто още беше в своята "Философия на Несъзнателното", Хартман се разви до конкретния монист. И конкретната идея е тази, която Гьоте нарича под три форми: Първично явление, тип и "идея в тесен смисъл".
към текста >>

4. 16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тези изследвания станаха особено интензивни през годините 1790 и 1791, за да занимават след това поета чак до края на неговия живот.
Скоро след завръщането от Италия започнаха изследванията на Гьоте върху цветовете. Тези изследвания станаха особено интензивни през годините 1790 и 1791, за да занимават след това поета чак до края на неговия живот.
към текста >>

5. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Той също така предполага една по-интензивна дейност на нашия дух отколкото изисква първичното явление.
Тази е решаващата разлика между неорганичната и органичната наука. Тази разлика не лежи по такъв последователен начин на основата на никой подход в изследването както при това на Гьоте. Никой както Гьоте не е познал, че една наука на организмите трябва да бъде възможна без всякакъв мъглив мистицизъм, без теология, без приемането на някакви творящи мисли. Обаче също така никой както не го не е отхвърлял така категорично подхода, който иска да проучи органическия свят с методите на неорганичната естествена наука. Както видяхме, типът е едно по-пълна научна форма отколкото първичното явление. Той също така предполага една по-интензивна дейност на нашия дух отколкото изисква първичното явление. При размисъл върху нещата на неорганичната природа възприятието на сетивата ни дава на ръка съдържанието. Нашата сетивна организация е тази, която тук ни доставя това, което в света на организмите получаваме чрез духа. За да възприемаме сладко, кисело, топло, студено, светлина, цвят и т.н., ние се нуждаем само от здрави сетива. Тук в мисленето към веществото трябва да намерим само формата. Обаче в типа съдържание и форма са тясно свързани едно с друго.
към текста >>

Съобразно с това при схващането на типа нашият дух трябва да действа много по-интензивно отколкото при схващането на природния закон.
Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение. Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н. изхождайки от материала на възприятието, но човек ги има в неразделно единство със съдържанието. А този е действително случаят при типа. Ето защо той не може да даде никакво средство за доказателство, а дава на ръка само възможността да бъде развита от него всяка особена форма. Съобразно с това при схващането на типа нашият дух трябва да действа много по-интензивно отколкото при схващането на природния закон. Той трябва да поеме върху себе си една дейност, за която наричаме съзерцание (гледане, наблюдаване). Следователно на тази по-висока степен самият дух трябва да бъде съзерцаващ. Нашата разсъдъчна способност трябва да съзерцава мислено и да мисли съзерцаващо. Както Гьоте за първи път обясни, тук ние имаме работа с една съзерцаваща разсъдъчна способност. По този повод Гьоте е доказал, че в човешкия дух съществува като необходима форма на схващането това, за което Кант смяташе да е доказал, че то не е присъщо на човека въз основа на цялата негова заложба.
към текста >>

6. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Дори то беше много по-интензивно от сетивните изживявания.
Първоначално познавателният интерес на Рудолф Щайнер е насочен към взаимната връзка между „идея" и „действителност". Убеждението му, че мислите са не огледални образи на действителността, а самата действителност, непрекъснато нараства. „Мисловното изживяване, като непосредствен факт в един действителен свят, за мен не подлежеше на съмнение. Дори то беше много по-интензивно от сетивните изживявания. Да, то е факт; но човек не може да се отнася към него като към своите мисли. В него, или зад него, може да има нещо съществено, нещо непознато." (Събр. Съч. №28, стр. 62).
към текста >>

7. 08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ GA_4 Философия на свободата

С възприятията си всеки от нас свързва особени чувства, и то с най-различна интензивност.
На тази определеност противостои друга, зависеща от нашата особена организация. Нашата организация е една специална, напълно определена уникалност. С възприятията си всеки от нас свързва особени чувства, и то с най-различна интензивност. Това е индивидуалното в собствената ни личност. То е оставащото в повече, след като сме взели предвид всички определености на арената на живота.
към текста >>

8. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

То се свежда до това, че човек се научава да не отдава толкова голямо значение на впечатленията си от външния свят, а напротив той развива в себе си все по-интензивен вътрешен живот.
Още по-действено ще стане това, което сме постигнали чрез преклонението, когато към него се прибави и едно друго чувство. То се свежда до това, че човек се научава да не отдава толкова голямо значение на впечатленията си от външния свят, а напротив той развива в себе си все по-интензивен вътрешен живот. Човек, който се нахвърля от едно сетивно впечатление към друго и е склонен към непрекъснато "разпиляване", не намира пътя към Тайната Наука. Окултният ученик не трябва да остава глух за впечатленията си от неговия богат вътрешен живот. Когато човек с богати и дълбоки душевни изживявания прекосява една красива планинска местност, той има други изживявания, различни от тези на човек с бедна душевност. Само вътрешните изживявания могат да ни дадат ключа за красотата на външния свят. В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от сътворението.
към текста >>

Колкото и интензивен да е неговия живот, колкото и силно да развива своя "Аз", светът ще го отдели от себе си.
Всички те се стремят да втвърдят неговия "Аз", така че той да се затвори в себе си. Обаче той трябва да отвори Аза за външния свят. Той е длъжен да търси насладата, защото само тя го свързва със сетивния свят. Ако върши обратното ще заприлича на растение, което не може вече да извлича хранителните вещества от околната среда. Но ако се придържа към насладата, той се капсулира в себе си и има значение единствено за себе си, а не за света. Колкото и интензивен да е неговия живот, колкото и силно да развива своя "Аз", светът ще го отдели от себе си. За света той е мъртъв.
към текста >>

9. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ето защо е необходимо, ученикът интензивно и напълно съзнателно да насочи своето внимание към споменатите природни явления.
Началото започва с това, че вниманието на душата се насочва към определени явления от външния физически свят. От една страна, това са процесите на поникване, растеж и зреене, от друга процесите на прецъфтяване, увяхване, умиране. Навсякъде, където и да отправи поглед, човек среща тези явления. И съвсем естествено, те пробуждат в него определени чувства и мисли. Обаче при обикновени условия, човек не се отдава достатъчно на тези чувства и мисли, защото прекалено бързо сменя едно впечатление с друго. Ето защо е необходимо, ученикът интензивно и напълно съзнателно да насочи своето внимание към споменатите природни явления.
към текста >>

10. 06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако човек интензивно се вглъбява в тези мисли, обгръщайки с напрегнато внимание кристала и животното, в душата му се пробуждат две съвършено различни чувства.
Ако човек интензивно се вглъбява в тези мисли, обгръщайки с напрегнато внимание кристала и животното, в душата му се пробуждат две съвършено различни чувства. От кристала, в нашата душа се поражда един вид чувство, от животното друг вид.
към текста >>

Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада.
В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните упражнения, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито. В нашата епоха мнозина търсят пътя към окултните истини, и то по твърде различни начини, често опасни и осъдителни. Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в стремежа им да проникват в окултния свят. Тук ще изнесем само такива подробности, които могат да бъдат разбрани от обикновеното човешко мислене. Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията. Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада. Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота. Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна. За да се постигнат действителни резултати, необходимо е търпение. След броени минути човек трябва да прекратява упражненията и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от упражненията. Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
към текста >>

11. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

А такава способност може да се постигне единствено в резултат от интензивен вътрешен живот.
А такава способност може да се постигне единствено в резултат от интензивен вътрешен живот. Върху нас трябва да действуват само онези неща, към които насочваме нашето внимание; произволни сетивни впечатления не бива да допускаме. Ще виждаме само това, което искаме да видим; нещата извън нашето внимание, в действителност няма да ни ангажират с нищо. Колкото по-енергична е вътрешната работа на душата, толкова по-сигурно ще бъде постигната въпросната степен.
към текста >>

12. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Обаче работата над етерното тяло е много по-интензивна, отколкото тази над астралното тяло, защото това, което се крие в етерното тяло, е обвито с две обвивки, докато скритото в астралното тяло е обвито само в една.
Както човек овладява астралното тяло, прониквайки в скритите зад него сили, така в хода на развитието става и с етерното тяло. Обаче работата над етерното тяло е много по-интензивна, отколкото тази над астралното тяло, защото това, което се крие в етерното тяло, е обвито с две обвивки, докато скритото в астралното тяло е обвито само в една. Можем да си изградим понятие за разликата в работата над двете тела, като посочим известни промени, които настъпват у човека в хода на неговото развитие. Нека първо помислим какви душевни качества се развиват, когато Азът работи над душата; как се променят удоволствието и желанията, радостта и болката. Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало болка? Какво ново е научил, което може да прибави към познанията си от детството? Всичко това обаче е само израз на факта, по какъв начин Азът е добил власт над астралното тяло.
към текста >>

13. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Сега това човешко същество започва да развива един интензивен вътрешен живот, чиито прояви могат да бъдат сравнени с едно вътрешно обонятелно възприятие.
Отново настъпва почивен период и отново всичко се издига в един „миров сън", и след известно време човешкото същество е вече достатъчно напреднало, за да постави в движение свои собствени сили. Това са силите, които през последната част на Сатурновия период „Престолите" бяха внесли в човешкото същество. Сега това човешко същество започва да развива един интензивен вътрешен живот, чиито прояви могат да бъдат сравнени с едно вътрешно обонятелно възприятие. Обаче спрямо външното небесно пространство, това човешко същество се изявява като една индивидуалност, която не се ръководи от никакъв вътрешен „Аз".
към текста >>

14. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Да, днес живеем в една епоха, когато свръхсетивните познания трябва да бъдат приемани в обикновеното съзнание на хората много по-интензивно, отколкото преди.
Ако човек се потопи в по-дълбокото значение на този символ, така както е отразен в преданията и легендите, ще открие, че той онагледява по един неповторим начин това, което по-горе определихме като новото Посвещение, центрирано около Христовата тайна. Поради това съвременните Посветени могат да бъдат наречени също и „Посветените на Граал". Пътят към свръхсетивните светове, чиито първи стъпала бяха описани в тази книга, води към „Науката за Граал". А тя има тази особеност, че нейните факти могат да бъдат изследвани само тогава, когато са овладени необходимите средства, описани в настоящата книга. Но след като са вече изследвани, те могат да бъдат разбрани именно чрез развитите в хода на Петата следатлантска епоха душевни сили. Да, днес живеем в една епоха, когато свръхсетивните познания трябва да бъдат приемани в обикновеното съзнание на хората много по-интензивно, отколкото преди. И съдържанието на тази книга би искало да помогне точно от тази гледна точка. Колкото по-дълбоко приеме човечеството познанията на Граал, толкова по-силен ще се окаже импулсът, вложен в нашата планета чрез Христовото събитие. Към външната страна на християнството, все повече ще се прибавя и вътрешната. Познанията за висшите светове, които са свързани с Христовата Тайна и до които човек ще достига чрез Имагинация, Инспирация и Интуиция, ще проникват все по-мощно в мисловния, чувствен и волев живот на човека. „Скритото знание за Граал" ще стане явно и ще се намесва все по-активно в човешките действия като една вътрешна сила.
към текста >>

15. ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека GA_13 Въведение в Тайната наука

А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ. И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н. А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
към текста >>

16. ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

когато се концентрира върху определена мисъл, за да изживее във възможно най-интензивна степен.
Човек усеща как душевната активност действува формиращо върху собственото му тяло. То се превръща в едно трудно препятствие за душевния живот; човек го усеща дори като "чуждо тяло" в себе си. Но после забелязва, че то все повече се приспособява към изживяванията на душата; а накрая човек престава да усеща своето тяло, но за сметка на това има пред себе си свръхсетивния свят, също както не усеща окото, чрез което обхваща света на цветовете. Преди душата да усвои виждането на свръхсетивния свят, тялото трябва да стане невъзприемаемо. След като човек стига до там, че съзнателно прави душата си ясновиждаща, той по правило ще може да възпроизвежда онова състояние. когато се концентрира върху определена мисъл, за да изживее във възможно най-интензивна степен. В резултат на тази концентрация той поддържа своето ясновиждане.
към текста >>

И ако се концентрира достатъчно интензивно върху познатото изживяване, към него рано или късно се прибавя и това, което той възнамерява да изживее.
Но постоянствувайки в своите усилия, след време той ще може да насочва духовния поглед върху такива неща, които той възнамерява да изучи и опознае. Както всеки от нас може да извика в паметта си едно забравено изживяване чрез друго, сходно с него, така и ясновиждащият може да се довери на точно определена опитност, за която с право се смята, че има връзка с изживяването, което той търси. И ако се концентрира достатъчно интензивно върху познатото изживяване, към него рано или късно се прибавя и това, което той възнамерява да изживее.
към текста >>

17. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

При достатъчно интензивни душевни упражнения, водещи до укрепване и концентриране на душевния живот, болката не е толкова силна.
Характерът на изживяването в този свят е такъв, че то се явява като нещо външно, както и в сетивния свят растението е нещо външно. Този начин да съществуваме вън от това, с което през обикновения живот сме длъжни да бъдем свързани, е изключително болезнен, докато не се появи едно друго изживяване. При достатъчно интензивни душевни упражнения, водещи до укрепване и концентриране на душевния живот, болката не е толкова силна. Защото наред с навлизането в астралното тяло, настъпва и другото изживяване.
към текста >>

Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства.
Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци. Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства. Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени. Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба. Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя.
към текста >>

Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени.
Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци. Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства. Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени. Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба. Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя.
към текста >>

Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е "мое" или "чуждо", осигурява истинско спокойствие пред съдбата.
В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите. Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него. До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности. И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима. След като медитирането върху нашата собствена същност проникне до най-дълбоките пластове на душата, можем да открием известна егоистична радост от неща, които сме в състояние да извършваме сами. Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е "мое" или "чуждо", осигурява истинско спокойствие пред съдбата.
към текста >>

18. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Под тези различни монади имат различно интензивен вътрешен живот.
в своята защита тя би възприемала само самата себе си. Следователно и тази монада не може да дойде нищо външно. Лайбниц изразява това така, като капка: Монадата няма никакви прозорци. В смисъла на Лайбниц всички действителни същества са монади. И в действителност не съществува нищо друго освен монади. Под тези различни монади имат различно интензивен вътрешен живот. Има монади със съвършено тъп вътрешен живот, които са като спящи; такива, които са като сънуващи; след това бедните човешки монади; и така нагоре до най-завишения вътрешен живот на божествената първична Монада. Когато със своето сетивно възприятие човекът не вижда монади, това се дължи на факта, че той вижда монадите така както вижда мъглата, която не е мъгла, а рояк мушици. Това, което сетивата на човека виждат, е като един вид мъгла, която е съставена от стоящите една до друга монади.
към текста >>

19. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание".
"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
към текста >>

20. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка. Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития. Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите. Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория. А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни. А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
към текста >>

21. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл. Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>

22. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа. Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията.
към текста >>

23. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот.
Защото в момента, когато започва да говори, когато говорът приема форма в душата, то се изолира от всемирния живот. По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност. Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите. Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот. Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
към текста >>

Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе. Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили. Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>

Когато искаме да основем едно съзнание за религията върху едно истинско познание, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да възстановим в себе си това поведение на първобитното човечество, без обаче то да бъде полусъзнателно, нито сравнимо с едно съновидение; напротив то трябва да бъде добито в едно по-интензивна будност отколкото на сегашното обикновено познание, в това състояние на засилена будност, което позволява да отлъчим Аза от неговите връзки, за да го потопим в света на космическите духовни същества и да живеем там, както на земята живеем вътре в нашето физическо тяло.
Когато искаме да основем едно съзнание за религията върху едно истинско познание, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да възстановим в себе си това поведение на първобитното човечество, без обаче то да бъде полусъзнателно, нито сравнимо с едно съновидение; напротив то трябва да бъде добито в едно по-интензивна будност отколкото на сегашното обикновено познание, в това състояние на засилена будност, което позволява да отлъчим Аза от неговите връзки, за да го потопим в света на космическите духовни същества и да живеем там, както на земята живеем вътре в нашето физическо тяло.
към текста >>

24. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим. Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно. Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание. Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>

25. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

За целта трябва да обхванем подбуждащото от вън мислене вътрешно и да го изживеем интензивно като такова в душата, без неговото отношение с външния свят; после чрез укрепването на душата, което сме добили чрез такова обхващане и изживяване, да съзрем, че съществуват вътрешни органи на възприятие, които виждат нещо духовно там, където в животното и човека, физическото и етерно тяло се задържани в техните граници, за да се роди съзнанието.
9. Действителността на това астрално тяло може да бъде намерена, когато чрез медитация преминем от мисленето, което е подбуждано от сетивата, към едно вътрешно съзерцание. За целта трябва да обхванем подбуждащото от вън мислене вътрешно и да го изживеем интензивно като такова в душата, без неговото отношение с външния свят; после чрез укрепването на душата, което сме добили чрез такова обхващане и изживяване, да съзрем, че съществуват вътрешни органи на възприятие, които виждат нещо духовно там, където в животното и човека, физическото и етерно тяло се задържани в техните граници, за да се роди съзнанието.
към текста >>

26. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления.
Преследвайки това упражняване човек стига до едно укрепване на силата на мисленето, за което по-рано не е имал никакво предчувствие. Той чувствува в себе си царуващата сила на мисленето като едно ново съдържание на неговото човешко същество. И едновременно с това съдържание на собственото човешко същество се разкрива едно съдържание на света, което човек по-рано може би е предчувствувал, но не го е познавал чрез опит. Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават. Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления. За човека изгрява един нов свят, когато е разширил по посочения начин силата на своята възприемателна способност. Когато човек се научава да възприема в този свят, както по-рано можеше да възприема само в сетивния свят, на него му става ясно, че всички природни закони, които по-рано е познавал, важат само във физическия свят; и че същността на света, в който сега е навлязъл, се състои в това, че неговите закони са други, даже противоположни на тези на физическия свят. В този свят не важи законът на притегателната сила на Земята, а обратно, явява се една сила, която действува не от центъра на Земята навън, а действува обратно така, че нейната посока върви от окръжността на вселената към центъра на Земята. Съответното важи и за другите сили на физическия свят.
към текста >>

27. 2. Защо се разболява човек? GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния.
Между представата и движението при здравото състояние се явява едно чувствуване, което действува само душевно. То не се опира ясно на нещо телесно органическо. Обаче така става при болното състояние. Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм. Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>

Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние.
Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>

Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят.
Но мисленето също има своята физическа основа в организма. При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването. Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето. Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него. Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство.
към текста >>

Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия организъм с физическия организъм.
Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия организъм с физическия организъм. Обаче това свързване е само усилване на онова, което съществува в една лека форма в здравото състояние. Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните. Когато духът и душата действуват, те прекратяват обикновеното устройство на тялото; те го превръщат в нещо противоположно. Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне.
към текста >>

28. 13. За същността на боледуването и на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното.
към текста >>

После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно.
към текста >>

То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство.
към текста >>

Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно.
После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие. Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано.
към текста >>

Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра.
Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли. В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието. Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра. От това може да се види, че сярата, внесена в организма като лечебно средство, прави физическите дейности на организма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние.
към текста >>

29. 18. Лечебна евритмия GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение.
Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия. Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи. Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на органите. Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение. Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава. Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря. Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло. Лечебно евритмичното действие може да бъде изпълнено само въз основа на една фактическа и обективна диагноза. Практическите успехи на лечебната Евритмия са също от такова естество, че те могат да се считат напълно като едно благодатно звено на изложения тук от нас лечебен начин на мислене.
към текста >>

30. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот.
В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот. Пътува до Будапеща, а по-късно и до Трансилвания, където изнася лекция, изживява народностния дух на тези места. Запознава се с д-р Бройер, на когото младият Фройд е асистент, чете Ницше, от когото е едновременно „запленен и отблъснат“.
към текста >>

31. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее. Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>

Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
Там се събираше цялото семейство и чуждият служител. Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже. Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът. Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“. Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
към текста >>

32. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Контрастът в начина на мислене на Фихте и на Хербарт преминаваше пред душата ми с цялата си интензивност.
Започнах да работя все по-съзнателно върху изливането в мисли на непосредственото възприятие за духовния свят, което имах. Докато бях погълнат от тази вътрешна работа, се опитвах да се ориентирам по пътищата, по които поемаха мислителите от времето на Кант и тези от следващата епоха. Изучавах сухия трезв „трансцендентален синтетизъм“ на Траугот Круг също толкова ревностно, колкото се вживявах и в трагизма на познанието, до който достига Фихте, когато пише „Предопределението на човека“. „История на философията“ на Тило от школата на Хербарт разшири погледа ми върху развитието на философското мислене през епохата на Кант. Проправих си път и към Шелинг и Хегел. Контрастът в начина на мислене на Фихте и на Хербарт преминаваше пред душата ми с цялата си интензивност.
към текста >>

Тогава обаче то спечели силния ми интерес и ме занимаваше интензивно.
Тези лекции ми действаха силно стимулиращо. Дълбоко ме вълнуваше разликата в разбиранията на Шрьоер и Цимерман. Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище. Там за първи път прочетох „Фауст“ на Гьоте. Наистина чак до деветнадесетата си година, когато бях подтикнат от Шрьоер, не бях стигнал до това произведение. Тогава обаче то спечели силния ми интерес и ме занимаваше интензивно. Шрьоер тъкмо беше публикувал своето издание на първата част. От него се запознах с нея. Към това се добави и че само след няколко лекционни часове на Шрьоер се запознах с него по-отблизо. Той започна често да ме води у тях, говореше ми едно или друго в допълнение към лекциите си, на драго сърце отговаряше на въпросите ми и ме изпрати с една книга от библиотеката си, която ми зае за четене. В добавка ми каза много неща за втората част на „Фауст“, по издаването и коментарите към която работеше в момента.
към текста >>

33. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

По това време в духовното обкръжение, в което се намирах, най-интензивно течеше „спорът около Вагнер“.
За формата на преживяване на духа, която тогава исках да положа на сигурна основа, музиката беше от критично значение. По това време в духовното обкръжение, в което се намирах, най-интензивно течеше „спорът около Вагнер“. През детството и младежките си години използвах всяка възможност да обогатя музикалните си познания. Отношението, което имах към мисленето, изискваше това по подразбиране. За мен мисленето имаше съдържание само по себе си. То не го добиваше просто чрез възприятието, което изразява. Това обаче съвсем самопонятно водеше към преживяване на чистия музикален тон като такъв.
към текста >>

34. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Така водех вътрешен живот, който не беше свързан по никакъв начин с външния свят, с който все пак интересите ми интензивно се преплитаха.
По това време, около 1888 г., от една страна, вътрешният ми душевен живот ме подтикваше към силна духовна концентрация, а от друга – животът ме въвлече в широк кръг познанства. Работата над подробния увод към втория том на естественонаучните съчинения на Гьоте ми даде вътрешен импулс да представя възгледите си за духовния свят под формата на мисловно прегледно изложение. Това изискваше вътрешно оттегляне от всичко, с което бях свързан във външния живот. Много съм благодарен на обстоятелството, че това оттегляне ми беше възможно. Тогава можех да седя в най-оживеното кафене и все пак в душата си да съм съвсем спокоен, премисляйки и скицирайки концепциите, които после преминаха в споменатия увод. Така водех вътрешен живот, който не беше свързан по никакъв начин с външния свят, с който все пак интересите ми интензивно се преплитаха.
към текста >>

35. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд сферата на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно.
Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд сферата на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно. Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на Роза Майредер. Начинът, по който, изхождайки от понастоящем признатата научност, се издигам до преживяване на духовното, бе невъзможно да ѝ стане симпатичен. Тя се опитва да използва тази научност за обосновката на идеи, целящи пълното развитие на човешката личност, без да позволява познанието за един чисто духовен свят да намери достъп до тази личност. Това, което за мен се явяваше необходимост в това отношение, едва ли ѝ говореше нещо. Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше внимание на духовните сили, действащи в тази индивидуалност.
към текста >>

36. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Колкото и малко да имах възможност да говоря за нещата, за които загатвам тук, духовните и душевни връзки, свързващи ме с приятелите ми, бяха много интензивни.
Именно в този период външният ми живот беше наситен със социални контакти. Често се събирахме със старите ми приятели. Колкото и малко да имах възможност да говоря за нещата, за които загатвам тук, духовните и душевни връзки, свързващи ме с приятелите ми, бяха много интензивни. Често си спомнях за тези безкрайни разговори, които тогава водехме в едно популярно кафене на Михаелплац във Виена. Имах повод за това особено по времето, когато след световната война старата Австрия беше разцепена. Защото предпоставките за този разпад още тогава бяха навсякъде налице. Но никой не искаше да го признае. Всеки имаше една или друга готова рецепта в зависимост от националните или културните си наклонности.
към текста >>

Тези ми занимания станаха особено интензивни, когато излезе „Хомункулус“ на Хамерлинг.
Тогава вземах живо участие в борбите, водени от немците в Австрия за националното им съществуване. Стигнах и до това да се занимая с историческото и социално положение на еврейството. Тези ми занимания станаха особено интензивни, когато излезе „Хомункулус“ на Хамерлинг. Поради това си произведение този виден немски поет беше смятан за антисемит от голяма част от журналистите, дори и немските национални антисемити претендираха, че той е един от тях. Това малко ме засягаше, но пък написах една статия за „Хомункулус“, в която, както вярвах, се бях изказал напълно обективно по отношение на евреите. Мъжът, в чиято къща живеех и с когото се бяхме сприятелили, я прие като особен вид антисемитизъм. Приятелските му чувства към мен не пострадаха ни най-малко, но той беше дълбоко опечален. Когато прочете статията, се обърна към мен, разкъсван от най-дълбоко страдание, и ми каза: „Това, което пишете тук за евреите, изобщо не може да се тълкува в приятелски смисъл, но не това е, което ме наранява, а фактът, че при тесните си контакти с нас и нашите приятели сте могъл да имате преживяванията, свързани с нас, които са Ви накарали да пишете по този начин.“ Мъжът грешеше.
към текста >>

37. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

За другите той присъстваше по много по-интензивен начин, отколкото те за него.
Останах дълбоко впечатлен от тази личност, за която толкова много се спореше. Трайчке беше напълно глух. Хората разговаряха с него, като пишеха това, което искаха да му кажат, на малък бележник, който той им подаваше. Получаваше се така, че в компанията, в която се намираше, личността му винаги попадаше в центъра. Ако някой му беше написал нещо, той говореше по темата, без да възниква истински разговор. За другите той присъстваше по много по-интензивен начин, отколкото те за него. Това се беше отразило на цялостната му душевна нагласа. Той говореше, без да трябва да държи сметка за възраженията, които среща някой друг, който споделя мислите си сред хора. Ясно можеше да се види, че това бе пуснало корен в съзнанието му. Тъй като не можеше да чуе възражения срещу мислите си, той усещаше много силно стойността на това, което сам мисли.
към текста >>

38. XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания GA_28 Моят жизнен път

Вживявах се много интензивно в това, което други виждаха и мислеха, но не допусках вътрешната си духовна действителност в този свят на преживявания.
Усещах това особено силно в живото общуване с други хора във Ваймар по въпросите на светогледа. Аз се прониквах от техния начин на мислене и чувстване, но те изобщо не вникваха в това, което бях преживял и продължавах да изживявам вътрешно. Вживявах се много интензивно в това, което други виждаха и мислеха, но не допусках вътрешната си духовна действителност в този свят на преживявания. Винаги трябваше да оставам в собственото си същество, вътре в себе си. И това действително беше моят свят, отделен сякаш с тънка стена от целия външен свят.
към текста >>

39. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

За известно време общувах интензивно с Фриц Кьогел, издателя на съчиненията на Ницше.
За известно време общувах интензивно с Фриц Кьогел, издателя на съчиненията на Ницше. Обсъждахме някои неща, свързани с изданието на Ницше. Никога не съм имал официално положение в Архива на Ницше или свързано с Ницшевото издание. Когато г-жа Фьорстер-Ницше поиска да ми предложи такова, точно този факт доведе до конфликти с Фриц Кьогел, които оттогава направиха за мен невъзможна всякаква връзка с Архива.
към текста >>

40. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Това, което тогава, в средата на деветдесетте години, носех интензивно у себе си като свой възглед, по-късно обобщих в една статия, която написах през 1900 г.
Това, което тогава, в средата на деветдесетте години, носех интензивно у себе си като свой възглед, по-късно обобщих в една статия, която написах през 1900 г. в брой 16 на „Списание за литература“, по следния начин: „Един научен анализ на нашата познавателна способност води... до убеждението, че въпросите, които имаме да поставим пред природата, са следствие от специфичната връзка, в която се намираме със света. Ние сме ограничени индивидуалности и поради това можем да възприемаме света само частично. Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява загадка или, казано по друг начин, въпрос за нашето познание. Обаче с колкото повече подробности се запознаваме, толкова по-ясен ни става светът. Едно възприятие обяснява друго.
към текста >>

Самият аз много силно изживявах интензивността на цветовете, които Ницше обрисува в главата за „най-уродливия човек“ от „Тъй рече Заратустра“.
Бях щастлив, че тъкмо чрез собственото си търсене мога да дам някои подбуди на младия си приятел. Една от тях се състоеше в следното. Самият аз много силно изживявах интензивността на цветовете, които Ницше обрисува в главата за „най-уродливия човек“ от „Тъй рече Заратустра“. Тази „Долина на смъртта“, изобразена като поетична картина, за мен съдържаше много от тайната за живота на цветовете.
към текста >>

41. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период.
Тази дейност остана безрезултатна. Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период.
към текста >>

Този живот ми се разкри и от друга страна, макар и не толкова интензивно.
Този живот ми се разкри и от друга страна, макар и не толкова интензивно. И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен. Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него.
към текста >>

Тъкмо във Ваймар стана възможно да имам много интересни контакти със спиритисти, понеже сред хората на изкуството за известно време интензивно живееше идеята духовното да се търси по този начин.
Винаги, когато е ставало дума за тези неща, съм се интересувал от такива търсения на човешките души, отнасящи се до спиритизма. Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй като вече почти не могат да усетят действителното, истинското, истинното на начина, съобразен с духовното. Точно този, който се интересува съвсем обективно от спиритизма, без сам да иска да изследва нещо чрез него, може да прозре правилните представи за стремленията и заблудите на спиритизма. Собственото ми изследване винаги е било по пътища, различни от тези на спиритизма под каквато и да било форма. Тъкмо във Ваймар стана възможно да имам много интересни контакти със спиритисти, понеже сред хората на изкуството за известно време интензивно живееше идеята духовното да се търси по този начин.
към текста >>

42. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството. Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло. На мен обаче той предоставяше възможност да пиша за много от нещата, които тогава се намираха на духовния ми хоризонт или имаха отношение към него. Въпреки че многобройните статии и рецензии на книги, които пишех, се четяха от малцина, ми беше приятна възможността да имам на разположение вестник, който да отпечатва нещата, които аз пожелаех. В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
към текста >>

43. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Но именно в това време то стана интензивно душевно преживяване, изпълващо часовете, в които познанието се стремеше да прозре медитативно в мировите първооснови.
Но именно в това време то стана интензивно душевно преживяване, изпълващо часовете, в които познанието се стремеше да прозре медитативно в мировите първооснови. Но главното беше, че душевното преживяване с тогавашната му интензивност произлизаше от обективното отдаване на чистото непомрачено сетивно наблюдение. Това наблюдение ми откри един нов свят. От всичко, което живееше, познавайки, в душата ми дотогава трябваше да търся противоположното душевно преживяване, за да съхраня равновесието с новото.
към текста >>

Но главното беше, че душевното преживяване с тогавашната му интензивност произлизаше от обективното отдаване на чистото непомрачено сетивно наблюдение.
Но именно в това време то стана интензивно душевно преживяване, изпълващо часовете, в които познанието се стремеше да прозре медитативно в мировите първооснови. Но главното беше, че душевното преживяване с тогавашната му интензивност произлизаше от обективното отдаване на чистото непомрачено сетивно наблюдение. Това наблюдение ми откри един нов свят. От всичко, което живееше, познавайки, в душата ми дотогава трябваше да търся противоположното душевно преживяване, за да съхраня равновесието с новото.
към текста >>

Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност.
Затова и вижданията ми отхвърляха този начин на мислене, който смята съдържанието на сетивните усещания (цвят, топлина, звук и т.н.) само за нещо, което посредством сетивното възприятие извиква у човека някакъв непознат външен свят, като самия този външен свят бихме могли да си представим единствено хипотетично. Моето преживяващо познание усещаше като особено вредни теоретичните идеи, лежащи в основата на физическото и физиологическото мислене в това направление. Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност. Всичко, което във физиката и физиологията се определя като „лежащо зад субективното усещане“, предизвикваше у мен, ако мога да използвам този израз, познавателен дискомфорт.
към текста >>

44. XXIII. „Етически индивидуализъм“ GA_28 Моят жизнен път

Понеже тези идеи навлязоха много интензивно в душевния ми живот, четири години по-късно ги преработих в съчинението си „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“ в главата „Светът като илюзия“.
Трябваше да отхвърля физическия и физиологическия начин на мислене само поради причината, че, съгласно него, подбуда за духовното познание в човека се явява не преживяната, а мислената материя, при което материята се мисли така, че е невъзможно да бъде проследена чак до момента, в който тя се явява дух. Такава материя, каквато този начин на мислене постулира за реална, реално никъде не съществува. Основното заблуждение на всички материалистически настроени естественици се състои в тяхната невъзможна идея за материята. С нея те си преграждат пътя към духовното битие. Материалната природа, която пробужда в душата само това, което човекът преживява в природата, превръща света в „илюзия“. Понеже тези идеи навлязоха много интензивно в душевния ми живот, четири години по-късно ги преработих в съчинението си „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“ в главата „Светът като илюзия“. (В по-късното разширено издание това съчинение получи заглавието „Загадките на философията“.)
към текста >>

Малко по-късно разговарях с един много известен в своята област физик, който също се занимаваше интензивно с Гьотевите възгледи за природата.
Малко по-късно разговарях с един много известен в своята област физик, който също се занимаваше интензивно с Гьотевите възгледи за природата. Разговорът кулминира в това, че той каза: „Гьотевата представа за цветовете е такава, че физиката просто не знае какво да прави с нея.“ След което аз замълчах.
към текста >>

45. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Една от причините призивът към социално чувство да стане толкова интензивен в гореспоменатата епоха е тази, че в интелектуализма това чувство първоначално не се преживява вътрешно.
Една от причините призивът към социално чувство да стане толкова интензивен в гореспоменатата епоха е тази, че в интелектуализма това чувство първоначално не се преживява вътрешно. И в тези неща човечеството най-често жадува за това, което няма.
към текста >>

46. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца.
Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете. Ако възпитаваме мъдро, ако обградим детето с това, от което то се нуждае, ще можем да постигнем много. За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца. Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика. За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно. Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници.
към текста >>

47. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Колкото по-интензивно работи върху жизненото тяло, толкова повече то се преобразява в това, което Антропософията нарича Духът-Живот (според източната мъдрост: „Буди")
Когато човек пристъпи т. нар. окултно обучение, тогава съзнателно и индивидуално трябва да работи чрез своя Аз, върху промяната на навиците, темперамента, характера, паметта и т.н. Колкото по-интензивно работи върху жизненото тяло, толкова повече то се преобразява в това, което Антропософията нарича Духът-Живот (според източната мъдрост: „Буди")
към текста >>

48. 7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина GA_39 Писма до членовете

Вътре в Обществото те стават още по-интензивни поради простия факт, че хората са по-сближени.
В много отношения за Антропософското общество би било гибелно, ако нетолерантността и липсата на разбиране към другите, днес така широко разпространени във външният свят, бъдат внесени в него. Вътре в Обществото те стават още по-интензивни поради простия факт, че хората са по-сближени.
към текста >>

49. 8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото GA_39 Писма до членовете

Антропософията трябва да води не от будност към сънуване, а към още по-интензивна будност.
Антропософията трябва да води не от будност към сънуване, а към още по-интензивна будност. Във всеки дневния живот ние действително разполагаме с общност, но тя се изживява в тесни граници. Ние сме привързани към фрагмента "тук съм" от битието и само най-дълбоко в сърцето си носим копнежа към пълнотата на живота. Чувстваме, че общността на човешкия живот продължава отвъд ограниченията на всеки дневния живот. И както, за да види източника на живот за всичко земно, човек извръща погледа си от земята към слънцето, така той трябва да извърне поглед от света на сетивата към реалността на духа, за да намери това, което води душата към истински удовлетворяващата човешка общност, към пълното изживяване на тази общност.
към текста >>

Защото е много лесно човек да се отвърне от живота вместо да се навлезе в него още по-интензивно.
Защото е много лесно човек да се отвърне от живота вместо да се навлезе в него още по-интензивно. Жертва на тази опасност са хората, които презират природата. Те са хвърлени в такава душевна изолация, добър пример за която е обикновеното сънуване.
към текста >>

50. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно.
И когато изследваме все по-нататък, колкото и много неща да ни са се разкрили, под покривката, която сме изследвали може би отгоре, има още повече. Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно. Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи". Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше. Нашата личност е доведена до мълчание. Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа. Това чувствува човек от определен момент нататък.
към текста >>

51. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато човекът се оттегля в този свят той чувствува, че в чудесните думи "Аз съм" този център на неговия душевен живот звучи мощно и интензивно, но с малко словесно съдържание.
Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността. Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато. Когато човекът се оттегля в този свят той чувствува, че в чудесните думи "Аз съм" този център на неговия душевен живот звучи мощно и интензивно, но с малко словесно съдържание.
към текста >>

52. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тези, които го въвеждат, са знаели много добре какво следва да се случи, а именно интензивно духовно развитие на човечеството в съзвучие с великите космически процеси.
Нека всеки да извлече това, което иска от всички тези числа. Аз мога само да подчертая, че популяризирането на окултните учения се появява поради много по-дълбоки основания, отколкото хората обикновено вярват. Тези, които го въвеждат, са знаели много добре какво следва да се случи, а именно интензивно духовно развитие на човечеството в съзвучие с великите космически процеси. Всичко, което е включено в духовнонаучното движение като всеобхватни идеи не само относно събитията в живота на човечеството, но също и относно мировите процеси, може да изглежда незначително за лаика. Изглежда, че имаме работа с едно учение, но в действителност става въпрос за нещо с невероятна дълбочина и значение за целия космос.
към текста >>

53. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това.
Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим. Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон. Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си. Една майка, един учител, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това. Който знае какво представлява човекът, той също и съвсем инстинктивно ще наблюдава различните епохи при подрастващия човек. Преди всичко чрез истинското теософско задълбочаване ще престане лицемерието, с което възрастните първо извършват всевъзможни лудории и тогава със сериозни като смъртта принципи влизат в детската стая. Това идва именно оттам, че хората не вярват в духа.
към текста >>

54. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато човек дойде в един или друг град и може да изнесе една-две лекции за стимул, не е така лесно теософското движение да се представи по достатъчно интензивен начин.
Между тези лекции имаше също и по-дълги цикли. Лайпцигският цикъл23 обхващаше четиринадесет лекции. Щутгартският цикъл24 трая повече от четиринадесет дни, като интересуващите се от теософското движение се събираха всеки ден. Именно такива цикли в другите градове може би се оказаха най-подходящи за по-задълбоченото навлизане на теософското духовно течение в нашето време. Когато човек дойде в един или друг град и може да изнесе една-две лекции за стимул, не е така лесно теософското движение да се представи по достатъчно интензивен начин. Но който в продължение на четиринадесет дни бива въвеждан в този духовен живот, получава усещане, че там му се представя един нов свят. Когато се изнасят единични лекции, ясно се вижда, че е налице интерес към духовния живот, дълбок копнеж и необходимост от него. Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея. Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия. Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят.
към текста >>

55. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Само ако той се опита да го направи сериозно и интензивно, тогава ще може да ни последва.
Щом сме се събрали в навечерието на нашето Генерално събрание, можем – също и предвид следващите дни, които се надяваме да протекат доста вълнуващо – да почетем събирането ни, като още днес изнесем лекция за външните ни гости, но също и за берлинските членове. При това една такава лекция, която ще чуем извън програмата, може да ни даде нещо, което не би се вместило добре в нормалното протичане на теософските лекции; нещо за напредналите теософи и същевременно за този, който стои още в началото. Последният обаче трябва да се опита да достигне първо нещата, за които става въпрос. Само ако той се опита да го направи сериозно и интензивно, тогава ще може да ни последва. От друга страна, би следвало да бъде предложено нещо и за тези, които искат да чуят за достъпните за нас области в по-висшите светове.
към текста >>

56. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина.
Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина. Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва думата антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата». Такива книги са написани, за да изпълнят определена цел. Тези, които въз основа на енергичното обучение на логическото мислене искат да продължат да учат, ще направят добре да упражняват духа си с «душевно-духовната» гимнастика, която изискват тези книги. Това ще им даде основата, върху която е изградено розенкройцерското обучение. Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления.
към текста >>

59) Контемплация, от латински: «съзерцание»; интензивна и засилена форма на медитацията, която съзнателно се отказва от помощни средства като изображения и др.
59) Контемплация, от латински: «съзерцание»; интензивна и засилена форма на медитацията, която съзнателно се отказва от помощни средства като изображения и др. Тя е насочена навътре и се опитва чрез преодоляване на всички сетивни впечатления и мисли да постигне по-висши състояния на съзнанието (разширение на съзнанието).
към текста >>

57. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това съзнание е много по-силно от интензивното сънуване.
Трябва да проследим със самосъзнанието на човека съдбата на астралното тяло. Скоро след като етерното тяло се е отделило от астралното, се появява един вид съзнание. Това съзнание е много по-силно от интензивното сънуване.
към текста >>

Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането.
Трябва да ни станат ясни две неща. Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането. Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям. Картините от изминалия му живот, които го обкръжават, също се увеличават. Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка.
към текста >>

Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук.
Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце. Създаването се изживява от съществата като блаженство. Колкото произведеното е по-висше, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение. Всичко инстинктивно отпада като люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества. Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност.
към текста >>

Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност.
Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение. Всичко инстинктивно отпада като люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества. Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност. Когато човекът е развил всичко, което е необходимо в девахана, вече е узрял за ново раждане.
към текста >>

58. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не е необходимо да се умъртвят страстите, а да се преобразят във фини и благородни желания, тогава могат да се изживяват със същата интензивност.
Може да се направи и нещо друго. Може да се облагороди. Не е необходимо да се умъртви в нейната сила. Може да се насочи към по-висши неща. Тогава не е нужно личността да изгуби силата си и въпреки това ще става по-благородна и по-божествена. Не е необходимо да се умъртвят страстите, а да се преобразят във фини и благородни желания, тогава могат да се изживяват със същата интензивност. Един пример. Представете си едно кръчмарско увеселение. Който не присъства на него, не означава, че е аскет. Той е преобразувал само нисшите си желания в по-висши, така че ще скучае на него.
към текста >>

59. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън.
В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в душата му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове. Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите. Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън. Сетивният орган започва да се движи кръгообразно. Казва се, че колелото се върти, че оживява. При обикновените хора не съществува такъв орган на това място или най-многото той се намира там в зачатък. Чрез обучението това проблясване се поражда, когато астралното тяло се намира извън физическото тяло. Получава се впечатление за въртящо се колело, което ясновидецът може да наблюдава отвън.
към текста >>

Когато се каже: «Трябва да вземеш една обикновена мисъл и без да допускаш друга мисъл, като отблъскваш всички други мисли, да я мислиш възможно най-интензивно» – така човекът трябва да приложи известно усилие.
Представете си, че през деня правите нещо за усилването на физическото и етерното тяло, за възстановяването, така че чрез тяхната собствена същност и ритъм да трептят в съзвучие с големия Космос. Тогава ще сте в състояние сами да се ползвате от силите на астралното тяло. И това трябва да се направи. Не е необходимо веднага да се прави, но идва моментът, когато трябва да стане. Когато учителят каже: «Трябва да концентрираш мисленето», тогава не се има предвид само обикновеното мислене. Когато се каже: «Трябва да вземеш една обикновена мисъл и без да допускаш друга мисъл, като отблъскваш всички други мисли, да я мислиш възможно най-интензивно» – така човекът трябва да приложи известно усилие. За такова усилие става въпрос. Не предметът трябва да интересува и да пленява вниманието.
към текста >>

60. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

В нощите, които днес са фиксирани чрез Коледните празници, мистерийните ученици са били подготвяни за възприемането на вътрешното духовно съзерцание, така че са могли да виждат вътрешно духовно това, което според своята физическа сила в тези времена се оттегля от Земята с най-голяма интензивност.
В нощите, които днес са фиксирани чрез Коледните празници, мистерийните ученици са били подготвяни за възприемането на вътрешното духовно съзерцание, така че са могли да виждат вътрешно духовно това, което според своята физическа сила в тези времена се оттегля от Земята с най-голяма интензивност. През дългите Коледни зимни нощи мистерийният ученик е могъл да стига до съзерцанието през среднощието. Тогава Земята не закрива повече Слънцето, което стои зад нея. Тя става прозрачна за него. През прозрачната Земя той вижда духовната светлина на Слънцето, Христовата светлина. Този факт, който е дълбоко изживяване за мистерийния ученик, се съдържа в израза: «Да се види Слънцето в средата на нощта.»
към текста >>

61. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това влияние може да бъде още по-интензивно.
Обърнете например, внимание на това, което вие сега работите над своето тяло и израза на лицето. Например, нещо ви причинява страх, ужас. Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете. Вашият физически облик се променя също при изчервяване от срам. Това преминава, но вие виждате, че нещо се случва: нещо въздейства на душата, по такъв начин, че това влияние се разпространява върху кръвта, а чрез кръвта на физическото тяло, непосредствено върху вашия физически облик. Това влияние може да бъде още по-интензивно. Вие знаете, че хората водейки духовен живот отпечатват в облика на своето лице собствената си духовна дейност. Може да се разбере много ли е мислил човека в живота, или е живял без мисли. Така човекът все пак продължава да работи над своя външен облик, и благородно чувстващият човек изразява тези чувства в благородни движения. Това са само малки реликви от работата, която извършило човечеството над себе си хиляди години.
към текста >>

62. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот.
Това са двата най-важни пътя на езотеричното ученичество на Запад. Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество. Чистото християнство е малко тежко за сегашния човек, и по тази причина, човека е принуден да живее в условията на нашето време беше въведен розенкройцерския път. Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот. по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и сфера на живот.
към текста >>

63. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра.
Безброй хора не само бяха съхранили спомена за това, а дори и способността да надникват в духовния свят при определени изключителни житейски състояния. А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра. Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила. Критикуването и настоява нето на собственото мнение, които така често се срещат днес, тогава бяха нещо, за което никой не можеше и да помисли. Но тези неща днес създават необходимостта всеки сам да бъде отведен до духовния свят. По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра. Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния.
към текста >>

64. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако човек успее да си онагледи достатъчно интензивно тази представа, то тя постепенно ще става все по-светла и по-светла, и той ще може да види светлина, която не е физическа светлина, а такава, която той самият създава, която произвежда със собствените си усилия.
За учащия, за развиващия се към по-висша наблюдателност, към ясновидство е от огромно значение да прави упражнения като следното: представя си пространството тъмно, без върху него да въздействува външна светлина дали в нощната тъмнина или посредством затваряне на очите и се опитва със собствени усилия постепенно да достигне да представата за светлина. Ако човек успее да си онагледи достатъчно интензивно тази представа, то тя постепенно ще става все по-светла и по-светла, и той ще може да види светлина, която не е физическа светлина, а такава, която той самият създава, която произвежда със собствените си усилия. Това е светлина, която ще бъде просветлена от мъдростта, в тази светлина ще му се явява творящата мъдрост. Това е, което наричаме астрално. Посредством медитацията човек стига дотам да създава със собствените си усилия светлина. Тази светлина е един предвестник на това, което човек някога ще вижда не със сетивни си очи, а с по-фини органи. То ще бъде дрехата на едно действително съществуващи духовни същества, каквито са Елохимите.
към текста >>

65. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал. Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава. Това е вложено в розата. Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
към текста >>

66. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена.
Днес ще се спрем повече на чувствената страна, на страната на усещанията в познанието на Духа. Пред душите ни по-скоро изникне мисълта как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно. В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници. Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини. Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена. Защото те бяха нещо реално за душата. Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
към текста >>

67. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб.
При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на силите на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата. Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб. Но тъй като човекът се намира на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатурническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб. В черния дроб действително се коренят тези сили на човека, над които той трябва да се издигне, но които са били необходими за да дойде до своята съвременна форма и вид. И черният дроб е този орган, който съдържа в себе си най-много от всичко тези сили, които трябва да бъдат преодолени от човека. Вие можете да проверите това с едно явление, с един външен факт. Така например, може да се убедите, че в периода преди раждане и в часа след раждането, черният дроб има най-голям размер съотнесен към останалото тяло.
към текста >>

68. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек?
Да вземем най-напред съществата, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят, живеят около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения. Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек? Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
към текста >>

69. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Египтяните балсамираха телата на мъртвите, за да могат хората на петата следатлантска култура да развият едно възможно най-интензивно съзнание за личността.
Основната причина за всичко това се съдържа в една важна особеност на третата следатлантска културна епоха: В стремежа, човешкото физическо тяло да бъде запазено и след смъртта под формата на мумия. Чрез балсамирането египтяните искаха да спрат разпадните процеси на смъртта. В този случай се стигна до такава силна привързаност към отделната личност, че днес в хода на прераж-данията тази привързаност се проявява като едно подчертано силно чувство за собствената личност. Обстоятелството, че днес то е толкова силно, идва като последица от факта, че през египетската епоха телата бяха балсамирани. Ето как всичко в еволюцията на човечеството е взаимно свързано. Египтяните балсамираха телата на мъртвите, за да могат хората на петата следатлантска култура да развият едно възможно най-интензивно съзнание за личността. Колко дълбоки Мистерии са скрити в историята на човечеството!
към текста >>

70. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако човек редовно практикува такива упражнения, те оказват толкова интензивно въздействие върху неговото астрално тяло, че напускайки етерно-физическия организъм - както това става по време на сън - астралното тяло започва да се преобразява само.
Това са упражнения, които в съответните школи се предписват с онази строга прецизност, с която в лабораториите се извършва микроскопирането и т.н. Ако човек редовно практикува такива упражнения, те оказват толкова интензивно въздействие върху неговото астрално тяло, че напускайки етерно-физическия организъм - както това става по време на сън - астралното тяло започва да се преобразява само. Както тази гъба за изтриване на дъската, докато я стискам в ръката си, заема нейната форма, но след като разтворя ръка, тя заема своята собствена форма, според заложените в нея сили, така е и с астралното тяло: Когато по време на сън напусне етерно-физическия организъм, то следва вложените в него астрални сили. Ето защо, в будно и ясно съзнание, човек трябва да предприема такива духовни усилия, чрез които нощем астралното тяло се формира и преобразява така, че да изгради в себе си висшите възприемателни органи.
към текста >>

71. 4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита. Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят. Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>

72. 2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи. Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
към текста >>

73. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Такъв беше случаят и когато това проникване се произведе с най-голяма интензивност.
Казвам "предимно" затова, защото естествено в човека всичко се прониква едно друго, аз има също и в етерното тяло и т.н. Но предимно положението е такова, каквото току що показах. Такъв беше случаят и когато това проникване се произведе с най-голяма интензивност.
към текста >>

74. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения.
Тогава Азът, астралното тяло и етерното тяло са заедно по подходящи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята живот настъпва действително ясновидство. Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта. За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо. За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло. Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава. Вие можете да го разберете вече от това, което бе казано.
към текста >>

75. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Така чрез силата, която овладя, самият Буда извиси своята душа до онази степен, която може да бъде постигната чрез най-интензивните сили на астралното тяло; и в „осемстепенния път" той показва на човечеството, както да стигне до едно познание, което е независимо от Самскара.
Да, великият Буда предостави това познание на хората. И той им го предостави в така наречения „осемстепенен път". Там той показва онези сили, които човекът трябва да развие, за да стигне в съвременния еволюционен цикъл до такова познание, което е независимо от непрекъснатите прераждания. Така чрез силата, която овладя, самият Буда извиси своята душа до онази степен, която може да бъде постигната чрез най-интензивните сили на астралното тяло; и в „осемстепенния път" той показва на човечеството, както да стигне до едно познание, което е независимо от Самскара.
към текста >>

76. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И тогава хората ще овладеят това, което е скрито в религиозните първоизточници, с такава интензивност и с такава сила, че то действително ще се разпростре върху всички съставни части на човешкия организъм.
В същото време Лука посочва и великия идеал на човечеството: Вгледайте се във вашето бъдеще; днес вашият Аз според степента на неговото развитие е твърде слаб. Обаче постепенно той ще извоюва пълно господство над астралното, етерното и физическото тяло, и ще ги преобрази напълно. Пред вас се изправя великият идеал на Христос, показващ на човечеството бъдещата власт, която Азът ще упражнява над астралното, етерното и физическото тяло. Ето какви истини са залегнали в основата на Евангелията; те можеха да бъдат описани само от онези, които не се опираха на външни документи, а черпеха от опитностите на онези, които бяха „самовидци" и „служители на Слово то". Бавно и постепенно човечеството ще се издигне до това, което лежи зад Евангелията. И тогава хората ще овладеят това, което е скрито в религиозните първоизточници, с такава интензивност и с такава сила, че то действително ще се разпростре върху всички съставни части на човешкия организъм.
към текста >>

77. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин.
Не е излишно да си изясним, каква е разликата между днешния ясновидец и, да кажем, древнохалдейския или древноегипетски ясновидец. Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят. Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене. Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене. Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира. Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин. Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията. Ако желанието е да се развива ясновиждане, в същата степен трябва да се изпълнява и работа за развиване на логиката. В наше време тези неща не могат да действат поотделно.
към текста >>

78. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз.
Така както тук на земята животинската област стои като трета област над минералната и растителната, така отвъд прага ние възприемаме като трета област областта на известни йерархии, една област със същества, които никога не преживяват земни въплъщения, но с които ние влизаме в отношения между смърт и едно ново раждане. Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите. Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
към текста >>

Един интензивен живот и това ще бъде единственият истински живот, защото в противен случай ще спиме през живота що се касае до съдбата ще обхване човечеството и ще доведа до това не само да си спомняме за мъртвите, но и до знанието, че когато правим нещо, когато работим за нещо, когато предприемаме нещо, когато успеем в нещо, тази или онази мъртва душа участвува.
Понастоящем ние напълно не забравяме нашите мъртвия. Спомняме си за тях. Един интензивен живот и това ще бъде единственият истински живот, защото в противен случай ще спиме през живота що се касае до съдбата ще обхване човечеството и ще доведа до това не само да си спомняме за мъртвите, но и до знанието, че когато правим нещо, когато работим за нещо, когато предприемаме нещо, когато успеем в нещо, тази или онази мъртва душа участвува. Нашите връзки с мъртвите никак не се разкъсват чрез смърт, те продължават. Това обогатяване на живота е добър изглед за човечеството в бъдещето на земята. През тази наша Пета Следатлантска епоха човечеството фактически се развива по посоката, която аз описвам и наистина човечеството не ще може да доживее Шестата епоха, ако хората не започнат да усещат тези неща по правилен начин, ако не възприемат реалността на съдбата в своето съзнание така напълно, както те сега са абсорбирали реалността на природните случки.
към текста >>

79. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса.
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта. Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван. Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно. Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса. Онова, което другите можеха да предадат, се изливаше в душата на кандидата за Посвещение.
към текста >>

80. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

След като дори в обикновения живот определени травмиращи изживявания лесно могат да породят меланхолии черти в настроени ето, ще се съгласим, че много по-интензивните душевни събития по времето на Камалока могат да предизвикат съдбоносни промени в изграждането на физическото тяло през новата инкарнация.
Да предположим, че един човек умира на 70 години; той изживява в обратен ред живота си и стига до своята 40 година, когато е ударил някому плесница. Сега той изпитва болката, която е причинил на другия човек. Сегашното страдание поражда един вид упрек и този упрек остава у човека като постоянен копнеж да изкупи стореното зло в следващия си живот. Вие разбирате, че след като тези астрални изживявания се разиграват в периода между смъртта и новото раждане, това, което изживяваме като „действие", прониква дълбоко в нашата вътрешна същност и активно участвува в изграждането на новото ни физическо тяло. След като дори в обикновения живот определени травмиращи изживявания лесно могат да породят меланхолии черти в настроени ето, ще се съгласим, че много по-интензивните душевни събития по времето на Камалока могат да предизвикат съдбоносни промени в изграждането на физическото тяло през новата инкарнация.
към текста >>

81. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло.
Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден орган в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него. Това е популярен израз, но в него е скрит дълбок смисъл. Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни органи? Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло. Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган. Да, много от общоизвестните изрази крият в себе си дълбоки истини, защото те са останки от онези древни форми на съзнание, които позволяваха на човека да вижда в духовния свят и да знае за него много повече от нашите мъчително постигнати разкрития.
към текста >>

82. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Обаче там действуват много по-силно и по-интензивно също и други Същества.
Откъде идва това? Ако Архангелът, ръководният Дух на Народа не би се срещал с други Същества на същата територия, и не би работил заедно с тях в човешкото етерно тяло, тогава определени народностни качества изобщо не биха могли да възникнат. Човекът е един вид арена, където Архангелите се срещат с други Същества, за да си взаимодействуват и, така да се каже, за да работят заедно. Когато изучава народите, освен описаните Архангели, ясновиждащото съзнание открива по един странен начин и други Същества, различни от тях; макар и донякъде сродни с Архангелите, те напълно се различават от тях, главно по отношение на това, че разполагат с много по-могъщи сили, отколкото самите Духове на Народите. Духът на Народа действува по един извънредно фин и интимен начин върху човешките души, върху човешките темпераменти. Обаче там действуват много по-силно и по-интензивно също и други Същества. Ние трябва да си изясним тези други Същества, като изхождаме от нашето общо познание за Йерархиите. В този случай ние лесно ще открием имената на тези други Същества, които ясновиждащото съзнание среща в хода на своето изследване. Представете си духовните Йерархии по следния начин:
към текста >>

83. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

И сега ние виждаме, как за определен период Духовете на Времето развиват една много по-интензивна дейност, отколкото обикновено.
И сега ние виждаме, как за определен период Духовете на Времето развиват една много по-интензивна дейност, отколкото обикновено. Виждаме как досегашната хармония отстъпва място на друга. Виждаме как Духът на Времето, вместо да възложи своите заповеди на Архангелите, направо се намесва в историята на народа; виждаме как другите Духове просто използват възможността, за да се въплътят. Когато един такъв народ се откъсва от общия корен, тогава за определен период Духът на Времето допуска грешка относно първоначалния ентусиазъм, който вълнува отделните хора, функциите на Архангела остават на заден план, така че откъсването изглежда по-скоро като едно неспокойствие, като една припряност всред този народ. За определен момент мисията, която изпълнява Духът на Времето, се изразява в неспокойствие, припряност, в едно вътрешно раздвижване. Обаче после възникват онези условия, които позволяват в откъснатата част от народа да се въплътят както един нормален, така и един абнормен Архангел.
към текста >>

84. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Да, колкото по-интензивно живеем с нашия духовно-научен идеал, толкова по-добри последователи ще бъдем на Духовната наука.
Благодарение на Духовната наука и в това ние се убеждаваме все повече и повече ще престане всяко разцепление на човешките общности. Ето защо точно сега е подходящото време да изучим Душите на Народите, защото Духовната наука е тук не за да ги противопоставя, а за да ги подтиква към единство и хармония. И колкото по-добре разберем всичко това, толкова по-добри последователи ще бъдем на Духовната наука. Тук нашето изложение идва към своя край. Да, колкото по-интензивно живеем с нашия духовно-научен идеал, толкова по-добри последователи ще бъдем на Духовната наука. Аз виждам, как някои от тези, които дойдоха тук на Север, ще си заминат с най-добри впечатления, така че по устните им се четат думите: „Колко добре се чувствувам аз тук на Север! “
към текста >>

85. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията.
Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията. Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария. Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>

86. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване.
към текста >>

87. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл.
Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин. Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена? Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл. Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи? И би трябвало да признаем, че каквото и да е нашето възхищение от човешките произведения на всички времена, това, което ни се представя като божествено проявление на духовните сили, все пак ги надминава по грандиозност.
към текста >>

88. Лекция пета GA_126 Окултна история

То продължило да действа в тези две течения, от които едното е материалистично и ще става все по-материалистично, другото жадува духовното и особено се изразило в това, което ние знаем като откровение на розенкройцерството, което е текло най-интензивно, именно започвайки от този изходен пункт, макар че се е подготвяло и по-рано.
След това, както знаете, той се родил отново - при това в този случай много скоро - като Николай Коперник. Същата тази същност, която е била в Николай Кузански, действала по-нататък в Николай Коперник. Но се оказва, че междувременно човешката организация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Николай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание. Тук нагледно виждаме, колко малко време е трябвало да действа мощният импулс от 1250 година, където той е имал средоточие във времето. И това, което се вляло в нашата Земя в този пункт, на свой ред продължило да действа и по-нататък. То продължило да действа в тези две течения, от които едното е материалистично и ще става все по-материалистично, другото жадува духовното и особено се изразило в това, което ние знаем като откровение на розенкройцерството, което е текло най-интензивно, именно започвайки от този изходен пункт, макар че се е подготвяло и по-рано.
към текста >>

89. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили.
Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>

90. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и когато не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга.
Обаче човекът трябва да си каже: Представите, които има и които непрекъснато са го занимавали през деня, и които той винаги има, ако не дреме напълно, не са никаква пречка за заспиването. Че това е така виждаме най-добре, когато преди заспиване се отдаваме на особено оживени представи, например задълбочавайки се в една трудна книга. Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и когато не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга. Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас. Тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим. Когато си лягаме с развълнувана душа, когато знаем, че сме обременили душата си с нещо, или когато изпитваме особена радост в душата си, радост, която още не е угаснала, тогава много често се въртим в леглото и не можем да заспим. Следователно, докато представите, които не са придружени от душевни вълнения, ни изморяват така, че лесно заспиваме, напротив чувства, онова, което вълнува нашата душа, вълнува я силно, ни пречи да заспим. Невъзможно е да направим едно разделение, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня.
към текста >>

91. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Според проучванията на Духовната наука ние, естествено, знаем, че когато човек е минал през Портата на смъртта, той продължава да живее като индивидуалност в свръхсетивния свят; знаем още че всички неща и същества в света стоят в определена връзка и по-нататък, че когато някой е починал и останалите тук на Земята насочват интензивно техните мисли и чувства към мъртвия, се създава една силна връзка с обитателите на другия свят.
А сега нека се опитаме да вникнем и да се ориентираме в това сънищно изживяване от гледна точка на Духовната наука. Според проучванията на Духовната наука ние, естествено, знаем, че когато човек е минал през Портата на смъртта, той продължава да живее като индивидуалност в свръхсетивния свят; знаем още че всички неща и същества в света стоят в определена връзка и по-нататък, че когато някой е починал и останалите тук на Земята насочват интензивно техните мисли и чувства към мъртвия, се създава една силна връзка с обитателите на другия свят. Защото не е вярно, че останалите тук на физическото поле хора нямат никаква връзка с тези, които са починали и се намират в свръхсетивния свят. Живите имат постоянно една такава връзка, стига само да насочват своите мисли и чувства към мъртвите. Истината е тази, че при съвременната организация на човечеството живеещият на физическото поле човек не може да осъзнае наличието на такъв род връзки. Обаче от това, че някой не знае нещо, не бива да се заключава, че съответното нещо не съществува. Това би било едно твърде повърхностно заключение.
към текста >>

И хората живееха духовно с мъртвите много по-интензивно, отколкото могат да го вършат днес.
Че съновидението обаче се представя по този начин, това се е получило едва в нашето настояще, то се е получило за хората, откакто са станали събитията в Палестина, откакто Азовото съзнание е приело формата, която то има оттогава насам. Порано образите, които човекът получаваше в едно трето състояние, което той имаше освен будността и спането, бяха повече подобни на това, което действително ставаше в свръхсетивните светове. И хората живееха духовно с мъртвите много по-интензивно, отколкото могат да го вършат днес. Никак не е нужно да се връщаме далеч назад в столетията, изминали преди християнското летоброене, за да открием достатъчно много хора, които можеха да си кажат: Да, мъртвите не са мъртви, те живеят в свръхсетивния свят, аз виждам това, което те чувствуват, виждам какво са те всъщност. – И както това важи за мъртвите, също важи и за останалите същества от свръхсетивния свят, които познаваме например от царствата на Йерархиите.
към текста >>

92. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тази представа може да бъде изживяна много интензивно.
Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост. Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно.
към текста >>

И когато някой се вживява достатъчно интензивно в тази представа, той забелязва, че този измислен човек има своето значение.
Когато постъпваме по този начин, тогава това постепенно оставя едно твърде особено впечатление върху нашата душа, и ние чувствуваме, като че ли нещо иска да се освободи от нас. Аз, примерно, си представям един втори, един друг човек, си казва душата, и той сега е тук. И човек не може вече да се откъсне от тази представа, а такъв един измислен човек става постепенно наш двойник. С този измислен човек ти имаш нещо общо, си казва душата. И тя се издига до представата: Този човек живее вътре в теб. И когато някой се вживява достатъчно интензивно в тази представа, той забелязва, че този измислен човек има своето значение. В нас се пробужда убеждението: Това някога е съществувало и тогава ти си проявил своите волеви сили спрямо днешните случайности. По този начин ние си създаваме едно твърдо убеждение за това, че някога вече сме съществували, преди да се потопим в тази дреха на тялото. И днес всеки човек може да си създаде това убеждение.
към текста >>

93. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа.
Тук ние сме изправени пред нашата съдбовна среща с Пазача на прага*18. Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации. Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло. Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията! И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят. Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията.
към текста >>

94. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Логоса в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма.
От подобно изказване на една личност, призната за отец на Църквата, ние най-напред виждаме, че първите християни са били добре запознати с това, което „винаги е съществувало“, както казва Августин и което чрез Мистерията на Голгота само се издига до една по-висша форма в Земното развитие. Другото е просто един отговор от първите християнски столетия на въпроса, който днес трябва да поставим самите ние. И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Логоса в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма. А точно това е важното. Бих казал, че тук сме изправени пред едно свидетелство от по-древно време, че хората действително са усещали дори и да се абстрахираме от Събитието на Голгота как между пред християнските и следхристиянските столетия има нещо, по което хората от преди идването на Христос се различават от тези, които живеят след идването на Христос. Съществуват многобройни исторически доказателства, че древните са били убедени: Сега вече човешката природа е друга; сега вече хората имат други душевни качества.
към текста >>

95. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса. Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса. Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година. За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет.
към текста >>

96. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Следователно, ученикът не започва с интензивни имагинации върху образи от Евангелието на Йоан, а се стреми, и то за продължително време, да живее с определени чувства и усещания.
Ако си припомните съответните лекционни цикли, Вие ще се убедите, че тук, в християнското посвещение, нещата не протичат така, както в онова неправилно посвещение, за което стана дума в първата лекция от този цикъл; тук на първо място се акцентира върху всеобщите човешки чувства, които след време довеждат до имагинацията, представляваща „Измиването на нозете“. Следователно, ученикът не започва с интензивни имагинации върху образи от Евангелието на Йоан, а се стреми, и то за продължително време, да живее с определени чувства и усещания. Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб. Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях.
към текста >>

Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар.
към текста >>

Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло.
към текста >>

Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло. Да, този процес на мистични усещания прониква чак до нашето физическо тяло. И когато вършим това, ние всъщност се подготвяме в очертанията на нашето физическо тяло да приемем фантома, който изгря от гроба на Голгота.
към текста >>

97. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Един друг познат на окултистите пример е за някоя индивидуалност, която в дадена инкарнация живее особено интензивно в архитектурните форми.
Един друг познат на окултистите пример е за някоя индивидуалност, която в дадена инкарнация живее особено интензивно в архитектурните форми. Каквото тя е изживяла тогава, се е изживявало като сили във вътрешния душевен живот, за да се превърне в предпоставка за един добре развит слух. Така че тази индивидуалност в следващото си прераждане става един много добър музикант. Тя не става велик архитект, защото тези форми, изживявани в архитектурата, се превръщат в сили за изграждане на органи.
към текста >>

И така както трябва да размишляваме за това, което не ни е харесвало, и трябва да си представим, че сякаш го желаем интензивно, така трябва да мислим за нещата, за които имаме най-малко способности, в които, така да се каже, сме най-неспособни.
Едно външно разглеждане на подобията, на приликите по правило дава лъжлива представа за характерните особености в следващите една след друга инкарнации. И така както трябва да размишляваме за това, което не ни е харесвало, и трябва да си представим, че сякаш го желаем интензивно, така трябва да мислим за нещата, за които имаме най-малко способности, в които, така да се каже, сме най-неспособни. И когато открием най-недоразвитата страна на нашата природа, тогава можем с по-голяма вероятност да се доближим до това, в което сме били най-изявени в предишната си инкарнация. Така виждаме възможността за изпадане в заблуда относно тези неща. Както впрочем едно правилно обмисляне може да ни разкрие, че именно най-вътрешната същност е тази, която преминава от една инкарнация в друга, така например може да се разбере, че човек не учи по-лесно езиците, които е говорил в предишни инкарнации. Защото иначе нашите гимназисти нямаше да се затрудняват в изучаването на гръцки и латински, макар мнозина от тях да са живели в предишните си инкарнации в области, в които те са били обикновени говорими езици.
към текста >>

И ако човек погледне в тези тайни, ще получи по най-интензивен начин една представа за това, което е действително вътрешното в човека, и за това, което по един безспорен начин се числи към външното.
Това са неща, които са във връзка с тайните на прераждането. И ако човек погледне в тези тайни, ще получи по най-интензивен начин една представа за това, което е действително вътрешното в човека, и за това, което по един безспорен начин се числи към външното. Например за съвременния човек езикът вече не е вътрешен. Той може да го обича заради това, което изразява, но езикът е нещо, което преминава от една инкарнация в друга под формата на сили.
към текста >>

98. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа. Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните. Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му.
към текста >>

99. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот.
Да мислят по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора. Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот. Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща към вечните божествено-духовни сили, които оживяват света. Тогава във вътрешния мир със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност. С помощта на такива мисловни упражнения ще станем съзнателни за вечната духовна същност. Това е от изключително значение.
към текста >>

100. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Това усещане, това чувство за интензивното значение на прераждането и кармата в живота ще бъде нещо, което би могло да сплоти една група хора днес, без оглед на външните условия, в които се намират.
В съзнанието на антропософа трябва да живее усещането, че съдейства за създаването на една нова култура. Това усещане, това чувство за интензивното значение на прераждането и кармата в живота ще бъде нещо, което би могло да сплоти една група хора днес, без оглед на външните условия, в които се намират. Хората, които ще се сплотят от тези убеждения, могат да се съберат само чрез антропософията.
към текста >>

101. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота.
Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
към текста >>

102. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
към текста >>

103. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза.
Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития.
към текста >>

104. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Това, че силите на сърцето бяха преодолени накрая, имаше важна последица: А именно, че навлизането в света, лежащ извън нашето съзнание, беше доловено особено ярко и интензивно.
Сега ние се доближаваме да един забележителен пример от мистицизма, до една личност, която първоначално се устреми с всички свои сили към това, да преодолее и унищожи своето лично себесъзнание. Постигайки първата си цел, тази личност видя, че в действие останаха все пак душевните сили и интелектът. И следващото, което тя преодоля, беше интелекта, а последното силите на сърцето. Това, че силите на сърцето бяха преодолени накрая, имаше важна последица: А именно, че навлизането в света, лежащ извън нашето съзнание, беше доловено особено ярко и интензивно. Да, нещата бяха преодолени тъкмо в тази последователност. Първо съзнанието, после силите на мозъка, и накрая силите на сърцето.
към текста >>

105. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо.
Една разлика съществува вече в самия начин, по който всекидневното съзнание се поддържа от средния човек в будност, и по време на сън. Разликата се изразява напр. и в това, че по време на сън броя на дихателните движения спада приблизително от 20 на 15, или пък, че количеството на въглената киселина спада с около една четвърт. Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо. Хората знаят, че след едно обилно ядене не може да се спи добре. Така, че съществената разлика между състоянията на будност и сън се състои в начина, по който средният човек продължава да въздействува на горния човек.
към текста >>

106. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В древните епохи Лунните въздействия бяха свързани с определени периоди от по 28 дни и обуславяха древното човешко ясновиждане, което в тези 28-дневни периоди закономерно променяше своята сила и интензивност.
Вие лесно можете да си представите, че това въздействие трябва да бъде съвсем различно от въздействията на Слънцето и Луната. В древните епохи Лунните въздействия бяха свързани с определени периоди от по 28 дни и обуславяха древното човешко ясновиждане, което в тези 28-дневни периоди закономерно променяше своята сила и интензивност. Всичко това беше вложено в самия човек, така че той можеше да го възприема съвсем непосредствено. Слънчевите сили също действуваха върху човека. Не са нужни много думи, за да разберем, че целият среден човек зависи от Слънцето. Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно. Обаче въздействията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество.
към текста >>

когато Слънчевият Дух излива най-интензивните си сили именно в средния човек или по-точно в силите на сърцето.
И така чрез констелациите на Слънце, Луна и Венера в космическото пространство, Вие имате взаимните вътрешни връзки на цялостния троен човек, така да се каже, самите взаимни връзки на Слънчевия Дух, Лунния Дух и Духът на Венера и Луцифер. Надявам се, сега Ви става по-ясно: Цялостната човешка фигура е така съставена, че ние можем да отнасяме нейните отделни части спрямо неподвижните звезди на животинския кръг, така че отново може да възникне другата връзка между човека и тези звезди тази на залегналите в основата им духовни сили. Една особена форма на подобна връзка може да възникне напр. когато Слънчевият Дух излива най-интензивните си сили именно в средния човек или по-точно в силите на сърцето. В този среден човек ние сме поставили знакът Лъв, така че можем да кажем: Сега, когато Слънцето действува по такъв начин, че излива своите сили предимно в онази област на човешката фигура, която ние символно изобразяваме със знака на Лъва, в човека възниква една забележителна констелация. Друга забележителна констелация в човека възниква тогава, когато силите на Яхве или Йехова разгръщат духовните си действия, да кажем в знака Овен, който определя изправения стоеж, или пък в знака Телец, където се поражда говорния импулс. Изобщо тези части на човешката фигура имат дълбоко и първично отношение към силите на Луната. И ако тези сили се разгърнат най-мощно именно там, тогава за човека се поражда една особено благоприятна констелация.
към текста >>

107. Съдържание GA_138 За инициацията

Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии.
В сетивния свят се различават природният развой и изживяващите се в него същества. В духовния свят няма такава двойственост, а само същества. След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина. Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита. Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят. Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост. По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик.
към текста >>

108. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло.
Както е оформена ръката, доколкото тя може да бъде обяснена в сетивното битие, в това, в което влагаме в обяснението на ръката, не можем да намесваме факта дали тази ръка замахва обикновено да извършва морални или неморални действия. По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло. Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове. С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре. Следователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
към текста >>

109. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие.
По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си. Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
към текста >>

То става все по-интензивно и по-интензивно и посредством това човек прониква все повече и повече в същността на тези същества.
Никой не трябва да си представя, че веднага след първите стъпки по пътя към инициацията, ще има чувството, че изживява всичко, което изживяват тези същества. Той изобщо няма нужда да знае нещо повече от това, че по отношение на тези същества е поставен по такъв начин, по какъвто в сетивното битие е по отношение на някой човек, когото вижда за пръв път. Основанието на израза „съществата се изживяват в някого“ си остава в сила и все пак при първото запознанство човек не се нуждае да знае повече от това, което знае за човек, когото среща за пръв път. По този начин се получава съпреживяване. То става все по-интензивно и по-интензивно и посредством това човек прониква все повече и повече в същността на тези същества.
към текста >>

110. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване.
В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване. И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците. За външния сетивен поглед Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много. Но споменатият период от време изглежда на ясновидеца, обучен в съвременните форми на посвещение, по съвсем друг начин. Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в следващите поколения. Всички те се събират около Него и това, което Той може да им даде, го дава на хиляди и хиляди.
към текста >>

111. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

А днес можем ясно да си представим с каква интензивност и какво точно е изживял тогава един такъв Дух, какъвто е Марко.
Но Третата културна епоха, Египетско-халдейската, отново оживява по един скрит, духовен начин в днешната култура и това се наблюдава най-вече в областта на нашата наука. И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха. В известен смисъл това се отнася и за Втората епоха, която се възражда в Шестата епоха, както и за Първата, която се възражда в Седмата. Ето в какви отношения се намират отделните културни епохи. Тези неща са били многократно обсъждани в нашите лекции. А днес можем ясно да си представим с каква интензивност и какво точно е изживял тогава един такъв Дух, какъвто е Марко.
към текста >>

112. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят.
към текста >>

113. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща.
Това не изплува с такава голяма сила в горното азово съзнание, в същинското азово съзнание. Чрез това се получава нещо неразбираемо в съзнанието на човека. Човекът едва ли има в своето съзнание всичко през време на живота си, което се намира в него, той едва ли живее напълно в себе си. Човешкият живот е нещо извънредно сложно. Може да се случи, че в своето обикновено съзнание, човекът да не може, поради предразсъдъци, поради удобство, поради тази, или онази причина да обича нещо, той може даже да го мрази, докато в своето подсъзнание той храни едно силно желание към това, което мрази в своето горно съзнание. И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща. Може на пример да се случи, двама души да живеят заедно. Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при Духовната наука, или при Антропософията, чувствува се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувствува въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в Духовната наука, хули я. Но възможно е следното нещо защото човешкият душевен живот е сложно нещо възможно е другият, който хули Духовната наука, даже ако неговият приятел, или някой друг живеещ по някакъв начин с него, заедно с него не би станал антропософ, да стане по някакъв начин антропософ. Това може да се случи: и може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето подсъзнание, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули Духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука. Тук в живота на Земята едно такова положение може да съществува напълно, а именно някой да хули в своето горно съзнание неща, към които в своето подсъзнание се чувствува все по-силно и все по-силно привлечен.
към текста >>

114. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили.
От една страна, виждаме безсъвестните души, които чрез тяхната безсъвестност се подготвят да станат служители на онези духовни Същества, които изпращат на земните хора болестите, преждевременната смърт и нещастните случаи. Ние виждаме чрез това, как се предлага възможността да бъде изживяна Кармата на безсъвестността. От това нашата душа се чувствува подтисната, смутена, защото едно такова наблюдение, принадлежи действително към онези, действително често пъти ужасни наблюдения, които ясновидецът може да направи, когато вижда дълбоките връзки на съществуванието. Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство. В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили. Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години. Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост.
към текста >>

115. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел.
Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството. Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра. Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо. Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля."
към текста >>

116. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато се внимава за такива неща, скоро ще се забележи, че когато преминаваме в спящо състояние, настроенията са по-голямо затруднение отколкото представите, особено настроения, които са във връзка с най-интензивните интереси на Аза.
Когато се внимава за такива неща, скоро ще се забележи, че когато преминаваме в спящо състояние, настроенията са по-голямо затруднение отколкото представите, особено настроения, които са във връзка с най-интензивните интереси на Аза. Когато на човек му предстои особено събитие, той често седмици наред не може добре да спи. Опитайте поне веднъж: Едно събитие, което с известна сигурност би трябвало да настъпи, например появяването на комета ако не сте астроном, който е ангажиран със своя Аз няма да Ви попречи да заспите. Но при астронома не е същото, защото той е пресмятал и изпълнен със загриженост ще чака да види, дали пресмятанията му са правилни. Още от една друга страна можем да разгледаме тези душевни вълнения. В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството.
към текста >>

117. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна.
Животът в пълното дневно съзнание е разрушаване, умъртвяване на нашето физическо и етерно тяло. Вечер те са най-дълбоко изчерпани; тогава заспиваме. И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта. Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта. Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото. Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента. Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла. Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента.
към текста >>

118. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт. Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет!
към текста >>

119. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо.
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност? В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо. В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта. Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
към текста >>

120. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Тук имаме същевременно мястото, на което Ариман най-интензивно диша във врата на хората от съвременността, където им пречи да разберат, че думите оживяват с цялата си дълбока същност едва когато бъдат видени във взаимовръзката, в която се намират.
За хората на тази външна разсъдъчна култура на настоящето най-трудно е да разберат, че едни и същи думи в различен контекст изразяват различни неща. Нашата съвременна култура е такава, че хората смятат, че щом има думи, от тези думи, доколкото са запечатани на физическия план, би трябвало винаги да следва едно и също. Тук имаме същевременно мястото, на което Ариман най-интензивно диша във врата на хората от съвременността, където им пречи да разберат, че думите оживяват с цялата си дълбока същност едва когато бъдат видени във взаимовръзката, в която се намират. Нищо, което стига отвъд физическия план, не може да бъде разбрано, ако не се обърне внимание на този окултен факт. Особено важно за нашето време е, че такъв окултен факт може да въздейства на душата, на сърцето в противовес на външната разсъдъчна култура, обхванала всички хора.
към текста >>

121. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Големите и малките библиотеки са крепостите на Ариман, тези крепости, от които той изпраща своето въздействие върху човешкото културно развитие по интензивен начин.
И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение. Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости. Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман! “ Но все пак това е истината. Големите и малките библиотеки са крепостите на Ариман, тези крепости, от които той изпраща своето въздействие върху човешкото културно развитие по интензивен начин. В тази връзка човек просто трябва смело да погледне фактите в очите.
към текста >>

122. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание.
Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят. Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят. Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание. Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея. За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
към текста >>

123. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно.
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително, истинно самопознание, безрезервно самопознание. Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието. Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно. Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си.
към текста >>

124. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Нека да се замислим все пак, че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи, за да открием как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос по един много по-интензивен начин, отколкото днес вършат това дори и най-образованите християни от западноевропейските страни.
Нека да се замислим все пак, че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи, за да открием как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос по един много по-интензивен начин, отколкото днес вършат това дори и най-образованите християни от западноевропейските страни. В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен и с много по-голям размах. Ако обгърнем с поглед съвременната литература и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха. Но както вече изтъкнах, тъкмо съвременната епоха ще работи за това, щото занапред представата за Христос да играе много по-важна роля при разглеждането на общочовешката история, отколкото досега. Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие?
към текста >>

125. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила.
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила. Тази огромна, неизмерима сила направи възможно, щото душата на телесната майка на Натановия Исус можа да слезе от духовния свят, където се намираше приблизително след дванадесетата година на Натановия Исус, и да изпълни и одухотвори душата на доведената майка или мащеха, така че отсега нататък тя продължи да живее, приютявайки в себе си душата на майката на Натановия Исус. Обаче за самия Исус се получи така, че заедно с неговите думи, го напусна и Азът на Заратустра. И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
към текста >>

126. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни.
Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота. През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка. Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати. Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят. Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия. Всички външни влияния биха упражнявали върху сетивата много по-силни дразнения, отколкото е допустимо за тях.
към текста >>

127. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях.
Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора. Такова общуване те не познаваха до този момент. Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи. Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората. Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи. Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях. Да, хората седяха заедно и имаха общото усещане за едно колективно видение, в което Исус отново заставаше пред тях. На много места той присъствуваше като жив между хората.
към текста >>

Това непрекъснато, нарастващо и все по-интензивно свързване на Бога с човека представляваше в същото време и едно все по-интензивно усилване на болката.
Тук ще припомня само няколко подробности, които също показват, че първоначално Христос беше само частично свързан с тялото на Исус и че тази връзка непрекъснато нарастваше в хода на времето. Ние вече говорихме за страданията и мъките на Исус между неговата дванадесета и тридесета година; едва сега обаче ще се доближим до неимоверното усилване на тези страдания, а именно когато през следващите три години Богът все повече и повече се свързваше с човека. Това непрекъснато, нарастващо и все по-интензивно свързване на Бога с човека представляваше в същото време и едно все по-интензивно усилване на болката. В неописуемите страдания на Бога през трите земни години са представени онези неизразими с думи събития, които трябваше да настъпят, за да може човечеството отново да се издигне до своите първоизточници в духовния свят.
към текста >>

128. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота?
За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната Духовна Наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях. Душата може да бъде насочена особено към едно противоречие, когато тя може да вземе сериозно спомените на едно такова празнично време, каквото е онова, което съществува около Коледа и начало то на Новата Година. Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено духовно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени. Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие. Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене.
към текста >>

129. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества.
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението. Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка. И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него. Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение. Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества. Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение. Това беше неговото основно, велико дело. Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха.
към текста >>

130. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици. Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури. За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма. Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”. Но нека да продължим нататък.
към текста >>

И какво щастие е да участваш все повече и повече, все по-интензивно и по-всестранно в неговия живот, в неговия устрем, в неговото развитие!
И наистина дори и да се ограничим само върху тези последни думи, ние можем да си кажем: - Да, колко затрогващо и вярно е, че не сме лишени от нито една възможност, за да бъдем безкрайно различни в нашите различни инкарнации, през които всички ние минаваме тук на Земята. И можем да сме напълно сигурни: Човекът, който разглежда света по този начин, накрая стига до мига, в който си казва: - О, колко богат, колко величествен е светът! И какво щастие е да участваш все повече и повече, все по-интензивно и по-всестранно в неговия живот, в неговия устрем, в неговото развитие!
към текста >>

131. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

С триумфа на естествената наука в човечеството проникват материалистични и агностични чувства от по-голяма интензивност, отколкото дотогава.
Чрез това, което от 16-то столетие насам става необходимо за еволюцията на Земята, а именно чрез тържествуването на естествената наука, което все повече се увеличава, в еволюцията на човечеството настъпва нещо, което има значение и за невидимите светове. С триумфа на естествената наука в човечеството проникват материалистични и агностични чувства от по-голяма интензивност, отколкото дотогава. И по-рано съществуват материалистични тенденции, но не е съществувала тази интензивност на материализма, каквато преобладава от 16-то столетие насам. Когато хората навлизат през вратата на смъртта в духовните светове, носят със себе си все повече и повече следствията от материалистичните си идеи придобити на Земята, така че от 16-то столетие нататък все повече и повече семена на земния материализъм се внасят в духовните светове. Тези семена се развиват по определен начин.
към текста >>

И по-рано съществуват материалистични тенденции, но не е съществувала тази интензивност на материализма, каквато преобладава от 16-то столетие насам.
Чрез това, което от 16-то столетие насам става необходимо за еволюцията на Земята, а именно чрез тържествуването на естествената наука, което все повече се увеличава, в еволюцията на човечеството настъпва нещо, което има значение и за невидимите светове. С триумфа на естествената наука в човечеството проникват материалистични и агностични чувства от по-голяма интензивност, отколкото дотогава. И по-рано съществуват материалистични тенденции, но не е съществувала тази интензивност на материализма, каквато преобладава от 16-то столетие насам. Когато хората навлизат през вратата на смъртта в духовните светове, носят със себе си все повече и повече следствията от материалистичните си идеи придобити на Земята, така че от 16-то столетие нататък все повече и повече семена на земния материализъм се внасят в духовните светове. Тези семена се развиват по определен начин.
към текста >>

132. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща.
към текста >>

133. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и конкретни понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука.
Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и конкретни понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука. Ако сега обаче се обърнете към един човек, който не желае да има нищо общо с идеите на Духовната наука, и ако този човек нека да приемем, че той разгръща своята дейност в областта на днешната теология бъде принуден, макар и за миг, да погледне, така да се каже, духовно-научните истини право в очите, тогава той ще изтрезнее по един твърде странен начин както изтрезняват онези, които вече не са пияни, но последиците на алкохолното опиване са все още в кръвта им. Да, този човек ще изпадне в тежък махмурлук. Днес това се забелязва на всяка крачка. Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са чували нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безсмислени думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа. Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп!
към текста >>

134. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

С този живот е свързано едно по-силно, по-интензивно съзнание, отколкото е съзнанието тук, във физическото тяло, само че то е изградено по напълно различен начин.
После, както знаете, идва времето, когато от всичко, което носим на физическия план, остават само Азът и астралното тяло. Разбира се, имаме и виждане за онова, което сме били. Тогава се изживяваме по един напълно различен начин от този тук, във физическото тяло: с издигнато себесъзнание, което смъртта изгражда в нас. Но никога не бива да се отдаваме на представата, че едва ли не животът между смъртта и новото раждане е несъзнателен за душата. С този живот е свързано едно по-силно, по-интензивно съзнание, отколкото е съзнанието тук, във физическото тяло, само че то е изградено по напълно различен начин. И, разбира се, човек се доближава до разбиране на мъртвите само когато вземе под внимание всичко, което духовната наука може да даде. Така човек може да си изгради представи, които тук, на физическия план, се съгласуват с чисто физическите предмети и събития. Ние живеем в своя Аз и в астралното си тяло. Етерното тяло сме го отхвърлили. То се свързва с обективното битие.
към текста >>

Да приемем, че някой човек изживява много интензивно синия небесен свод.
Да приемем, че някой човек изживява много интензивно синия небесен свод. Тогава той не би изживявал просто синьото – това е синьо, което е напълно субективно, защото в действителност то не е небесен свод, – а би го изживял като благотворна вътрешна полукълбовидна повърхност, която възприема неговият душевен живот навсякъде, полукълбовидна повърхност, зад която може да се открие душевното преживяване. Хора, които в най-дълбок смисъл съпреживяват света, говорят например като Якоб Бьоме2, който не казва: „Когато човек гледа синия небесен свод...“, а казва: „Когато човек се взира в дълбините.“ В това се състои цялото изживяване на синьото: когато човек се взира в дълбините.
към текста >>

Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят.
Разбира се, това не може да се докаже непосредствено. Но какво би могло да бъде по-невероятно от обвиняването на някого във фантазьорство и после измислянето на невероятни фантастични неща за него! Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността. Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят. Също така не можем да разберем защо трябва да е вярно нещо, което духовната наука ни представя като истина от духовния свят. Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
към текста >>

135. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Налице е едно много интензивно чувство: земята, върху която е стоял досега, се движи напред, но човек остава на място, той притихва.
После следва кратък период – но достатъчен – на съвместен живот с етерното тяло. Всичко, което човек е преживял в живота си, до най-малки подробности, изведнъж се изправя като огромна картина на живота. Това продължава няколко дена. Налице е едно много интензивно чувство: земята, върху която е стоял досега, се движи напред, но човек остава на място, той притихва. Той не се придвижва с пространственото движение на земята. В същото време картината на живота става все по-голяма.
към текста >>

Трябва да запомним, че би била грешна представата – трябва да призная, че бях убеден във всички случаи, в които можех интензивно да изследвам тъкмо този факт, за който говоря сега, че това е заблуда – да се вярва, че в живота между смъртта и ново раждане това, което сме втъкали като етерно тяло в духовния свят, не може да се вижда.
Трябва да запомним, че би била грешна представата – трябва да призная, че бях убеден във всички случаи, в които можех интензивно да изследвам тъкмо този факт, за който говоря сега, че това е заблуда – да се вярва, че в живота между смъртта и ново раждане това, което сме втъкали като етерно тяло в духовния свят, не може да се вижда. Ние го виждаме. Виждаме, че то принадлежи на нашия външен свят. Това, което в етерното ни тяло преди е принадлежало на нашия вътрешен свят, сега принадлежи на външния ни свят. Ние го наблюдаваме. И е важно, че можем да го наблюдаваме, защото по този начин много от външния духовен свят е налице като родство между това, което сме втъкали, и всеобщия духовен външен свят.
към текста >>

136. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но каквото е започнало, ще продължи да се разпространява, ще става все по-интензивно.
Това, което охарактеризирах сега за петата следатлантска епоха, се намира едва в своя начален стадий. Все по-трудно ще става за хората, докато тече петата следатлантска епоха, да установяват правилни връзки помежду си, защото за това се изискват вътрешно развитие, вътрешна активност. Те вече са започнали. Но каквото е започнало, ще продължи да се разпространява, ще става все по-интензивно. Колко трудно е днес за хората, събрани заедно от кармата, да се разбират непосредствено, защото вероятно поради други кармични отношения не откриват силата да си припомнят инстинктивно всички връзки, произтичащи от по-ранни инкарнации! Хората се запознават, обичат се. Това се дължи на определени действия от по-ранни инкарнации. Но други сили се противопоставят, когато се надига подобна реминисценция, и те се разделят. И не само хора, които се срещат по този начин в живота, трябва да проверят дали това, което се надига в тях, наистина е достатъчно за изграждане на дълготрайна връзка, но и все по-трудно става синовете и дъщерите да разбират бащите и майките, все по-трудно става родителите да разбират своите деца, все по-трудно се разбират роднините.
към текста >>

Тези усилия трябва да станат още по-интензивни, но преди всичко трябва да се разбере как все повече се приближаваме към вярата в авторитета, как се изграждат цели теории, които впоследствие се оказват основа за укрепване на вярата в авторитета.
Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета. Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно! Животното се ръководи от толкова много инстинкти, които дори действат в него по здравословен начин, лечебно, ако е налице заболяване, докато съвременното човечество се бори срещу трезвата преценка в това отношение и се подчинява изцяло на авторитета. Съвременното човечество има твърде малко желание да придобие действителни познания за здравословните условия на живот. Макар и да е вярно, че в това отношение са направени похвални усилия в различни сдружения и институции. Тези усилия трябва да станат още по-интензивни, но преди всичко трябва да се разбере как все повече се приближаваме към вярата в авторитета, как се изграждат цели теории, които впоследствие се оказват основа за укрепване на вярата в авторитета.
към текста >>

137. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло.
Гледната точка на преминалия в духовния свят е по-различна. Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят. Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло. Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си.
към текста >>

Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно.
Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят. Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло. Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си. Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта. Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>

Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си. Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта. Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>

Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите. Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>

Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>

Защото когато понякога със сериозни и интензивни изказвания се посочва необходимостта от духовната наука, това е, защото онези хора, които са в състояние, трябва да осъзнаят в нашето настояще как духовната наука е изискване на времето и по какъв начин духовното схващане се намира в лагера, от който идват противниковите гласове.
Вече е необходимо този, който иска сериозно да се занимава с духовна наука, да насочи поглед към това, което действително живее в нашето време. Защото когато понякога със сериозни и интензивни изказвания се посочва необходимостта от духовната наука, това е, защото онези хора, които са в състояние, трябва да осъзнаят в нашето настояще как духовната наука е изискване на времето и по какъв начин духовното схващане се намира в лагера, от който идват противниковите гласове.
към текста >>

138. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
към текста >>

139. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Защото ние сме свързани с нашите имагинации много по-интензивно, отколкото със сетивните възприятия.
Поради факта, че имагинациите не навлизат директно, непосредствено в нашето съзнание в ежедневния живот, за нас те не са нещо без значение, напротив, всъщност представляват за нашия живот нещо много по-значително, отколкото сетивните възприятия. Защото ние сме свързани с нашите имагинации много по-интензивно, отколкото със сетивните възприятия. От минералното царство ние, като физически хора, получаваме малко имагинации. Повече имагинации получаваме чрез това, което развиваме в съвместния си живот с растителния свят, както и с животинския свят. Най-голямата част от живеещото в нашето етерно тяло като имагинации идва от отношенията ни към нашите ближни и от всичко, което следва от тези отношения за нашия живот. Да, в края на краищата цялото ни отношение към нашите ближни, начинът, по който се отнасяме с тях, зависи от имагинации, които, от друга страна, винаги зависят от начина, по който подхождаме към другите хора. Както отбелязах, за обикновеното ни съзнание тези имагинации не означават нищо, но те играят огромна, изключителна роля в нашия живот като симпатии и антипатии, които развиваме в по-малка или по-голяма степен към хората, които срещаме, изразяващи се в неопределени чувства, в само загатнати наклонности или неблагоразположения, във всичко, което води до приятелство, любов, което може да нарасне така, че да повярваме, че не можем да живеем без този или онзи човек.
към текста >>

Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия.
Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител. Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия. Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия.
към текста >>

140. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

После идва времето, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин.
После идва времето, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин. В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното. Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици. Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен.
към текста >>

Но то се изживява по-вътрешно, по-интензивно.
Но то се изживява по-вътрешно, по-интензивно. Изобщо това, което човекът изживява тук, в много отношения е свързано с големия свят, с макрокосмоса, така че това, което се изживява тук, в макрокосмоса, винаги намира израз в човека, както и в числовите съотношения към макрокосмоса. Искам да посоча нещо за пример: ако изчислим броя на дните на човешкия живот, получаваме същия брой, който е нужен на Слънцето, за да премине през цялата платоническа година, през цялата космическа година. Следователно човешкият живот се състои от толкова дни, от колкото се нуждае Слънцето, за да премине през целия космически кръг от един зодиакален знак до друг. Слънцето се нуждае от около 25 900 и още няколко години за целта. Приблизително толкова дни живее човекът – разбира се, това не е същото за всички – в индивидуалния си живот между раждане и смърт.
към текста >>

Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин.
Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин. И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на духовната наука. Светът се нуждае от тази невидима общност от души, които ще съумеят да внесат в света силите на такава сплотеност, каквато описах току-що. В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно време не сме заедно физически. И наистина сред нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
към текста >>

141. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>

142. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Гностиците били последният ешелон носители на онази мъдрост, която била достатъчно обхватна и интензивна, за да може въз основа на старите атавистични земни познания да разбере нещо за Христос.
Когато Христос Исус дошъл на Земята, когато Мистерията на Голгота се извършила, тогава това велико тайнство трябвало да може да се отрази във всеки отделен човек: „Моето царство не е от този свят! " Сетне външният, физическият Соломонов храм първоначално загубил своето значение и бил сполетян от трагична орис. И фактически тук вече нямало никого, който по онова време да може с отразяването на всички символи на Соломоновия храм да приеме Христовото Същество изцяло. Но самото Христово Същество било проникнало в Земната еволюция, било налице. А този факт нещо често отбелязвано в нашите среди -, този факт е от изключителна важност. Гностиците били последният ешелон носители на онази мъдрост, която била достатъчно обхватна и интензивна, за да може въз основа на старите атавистични земни познания да разбере нещо за Христос.
към текста >>

Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение.
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение. Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни. На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята. Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>

143. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя. Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години. В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
към текста >>

144. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно, ако бъде направен опит да се обрисува как по-новата антропософия като един, така да се каже, въздигнат в съвременността гнозис отново разбира Христос, тогава би могло да се пожелае съчетаване на идеята за Христос с онова, което може да живее на едно определено място,където някога, както Ви обясних, е живяло по такъв интензивен начин като усещане за Исус.
Модерната антропософия трябва съвсем скромно да поеме тази задача. На нея й се полага да опита да извърши правилното в случая и да посъбере тези неща във мировата констелация. Следователно, ако бъде направен опит да се обрисува как по-новата антропософия като един, така да се каже, въздигнат в съвременността гнозис отново разбира Христос, тогава би могло да се пожелае съчетаване на идеята за Христос с онова, което може да живее на едно определено място,където някога, както Ви обясних, е живяло по такъв интензивен начин като усещане за Исус. Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в духовното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на разговор точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус.
към текста >>

145. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми.
Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми. Следователно, ако в цветята имате определени отровни субстанции, то в днешния си вид те се явяват остатъци от Луната. Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях. Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме. Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското. Тук отровното въздействие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество.
към текста >>

В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства.
Ето ви нещо, възникнало за самия човек едва на Земята – размножаването. В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства. Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот.
към текста >>

146. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар.
Днес още един път от определена гледна точка ще прегледаме тези състояния на бодърстване и сън. За външното наблюдение сънят се състои в това, че ние със своя Аз и астрално тяло се намираме извън физическото и етерно тяло. Животът в съня, ако не е пронизан от сънища, засега остава безсъзнателен, но не бездеен. Напротив, този живот в съня, макар и в нормалния живот да остава засега безсъзнателен, вътрешно е доста по-деен душевен живот, отколкото животът на душата в будно състояние. Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар. Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня. Нощният живот не се сблъсква с физическото и етерно тяло и затова не достига до съзнанието. Но сам по себе си дневният живот е по-слаб, той се осъзнава само защото непрекъснато барабани по физическото и етерно тела. Това барабанене се възприема, докато интензивната дейност на живота насън остава безгласна, не може да барабани по нещо и затова остава извън съзнанието.
към текста >>

Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня.
Днес още един път от определена гледна точка ще прегледаме тези състояния на бодърстване и сън. За външното наблюдение сънят се състои в това, че ние със своя Аз и астрално тяло се намираме извън физическото и етерно тяло. Животът в съня, ако не е пронизан от сънища, засега остава безсъзнателен, но не бездеен. Напротив, този живот в съня, макар и в нормалния живот да остава засега безсъзнателен, вътрешно е доста по-деен душевен живот, отколкото животът на душата в будно състояние. Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар. Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня. Нощният живот не се сблъсква с физическото и етерно тяло и затова не достига до съзнанието. Но сам по себе си дневният живот е по-слаб, той се осъзнава само защото непрекъснато барабани по физическото и етерно тела. Това барабанене се възприема, докато интензивната дейност на живота насън остава безгласна, не може да барабани по нещо и затова остава извън съзнанието.
към текста >>

Това барабанене се възприема, докато интензивната дейност на живота насън остава безгласна, не може да барабани по нещо и затова остава извън съзнанието.
Напротив, този живот в съня, макар и в нормалния живот да остава засега безсъзнателен, вътрешно е доста по-деен душевен живот, отколкото животът на душата в будно състояние. Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар. Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня. Нощният живот не се сблъсква с физическото и етерно тяло и затова не достига до съзнанието. Но сам по себе си дневният живот е по-слаб, той се осъзнава само защото непрекъснато барабани по физическото и етерно тела. Това барабанене се възприема, докато интензивната дейност на живота насън остава безгласна, не може да барабани по нещо и затова остава извън съзнанието.
към текста >>

Тя се състои в това, че вътрешно, доста по-интензивно, отколкото през деня, отново се преживяват събитията /преживяванията/ от деня, ставаме сякаш съдии на самите себе си за изживения ден.
В какво се състои тази дейност на човека от заспиването до пробуждането? Тя се състои в това, че вътрешно, доста по-интензивно, отколкото през деня, отново се преживяват събитията /преживяванията/ от деня, ставаме сякаш съдии на самите себе си за изживения ден. Изразявайки се тривиално, но дълбоко вярно, ще кажа: през деня, в нормално съзнание, ние просто живеем, ние просто даваме да протичат на събитията от деня. Но през нощта в Аза и астралното тяло – в Аза и в душата – ние отново преживяваме събитията от изминалия ден, и много сериозно и дълбоко се проникваме от тяхното значение. Преглеждаме и претегляме тяхната стойност за света. Търсим да разберем тяхното значение в хода на общия миров живот. Потресаваща вътрешна дълбочина от разглеждането се разлива над събитията от преживения ден.
към текста >>

147. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Толкова по-интензивна трябва да бъде работата във всеки клон, особено в смисъла на нейното душевно задълбочаване.
Общността на нашите клонове сега е отслабена. Това е неизбежно. Толкова по-интензивна трябва да бъде работата във всеки клон, особено в смисъла на нейното душевно задълбочаване. Това особено бих искал да вложа във вашите души и във вашите сърца. Да се опита всеки, именно в тази епоха, с цялата святост, с цялата преданост да запази нашите идеали, свято и предано да запази това, което произтича от нашия духовнонаучен начин на мислене. Духовната наука трябва да оправдава себе си не само в леките, но и в трудните времена. Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен стремеж: да се учим многостранно да възприемаме живота. В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното външен свят, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме живота многостранно.
към текста >>

148. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност.
Ние често сме обръщали внимание на това, какво място заема руският народ в развитието на петата следатлантска култура и аз не искам да се връщам към този въпрос, вече осветен и във вашия клон /виж втора и трета лекции от това издание/, и в някои цикли /бележка 43/. Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха. Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я оставили /запазили/ във вида, както тя е била възприета. И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното. Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.
към текста >>

149. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

За това са необходими по-нататъшни импулси, необходимо е интензивно фундаментално задълбочаване в Импулса на Христа.
Мистерията на Голгота даде тласък, така че огромната развратност на Рим малко отслабна, но човек още не се е издигнал до там, в душата му отново естествено да засияе духовно-душевното. За това са необходими по-нататъшни импулси, необходимо е интензивно фундаментално задълбочаване в Импулса на Христа. Христовият Импулс трябва все по-дълбоко да навлиза в живота. Обикновеният човек от петия период, потапяйки се в себе си, не преживява своята душа. Това чувство на вътрешно преживяване на своята душа, при нормалния човек от петия период е изгубено. Човек възприема себе си в преживяването на своето тяло, той възприема себе си като тяло, като природно тяло.
към текста >>

150. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това трябва да стане интензивна потребност на душата – да има по-точна представа за отвъдното.
Този свят е за нас общ и с тези душевно-духовни същества, които отнасяме към съществата от висшите Йерархии. Тези разглеждания разкриха пред нас част от действителността, която е активна в живота на хората, независимо от това, че човек не я възприема със своите сетивни органи и не я осъзнава в своето будно, насочено към сетивните възприятия, съзнание. Този свят е действителност, действаща във формирането на човешкия живот действителност. Разбираемо е, че в епохата, в която живеем, и в която човек е все по-призван от своята свободна воля – както често сме го казвали – да вземе в свои ръце съдбата на човечеството, че в тази епоха е необходимо, в човешката душа да се потопи знанието за свръхсетивните светове. Съзнавайки, че в наше време това има съвсем особено значение, вчера се обърнахме към разглеждане, което, вкарвайки ни в живота на така наречените умрели, е особено близко на всяка човешка душа. Това трябва да стане интензивна потребност на душата – да има по-точна представа за отвъдното. Към това беше насочен и вчерашният обзор. В наше време и полубудните, позаспали хора, трябва да имат съзнание, че се извършва нещо изключително важно.
към текста >>

И това именно е била причината за мощната, интензивна битка на Михаеличните духове с духовете от ариманична природа, които са разделяли човечеството по кръв.
Но след това е трябвало да настъпи друг период. Докато ръководството на човечеството е вървяло в известна степен чрез кръвта, чрез кръвните връзки, човек не е можел – както често сме казвали – да вземе съдбата си в свои ръце. За това е било необходимо, дейността на тези ариманични духове, във формата, в която е съществувала, да бъде отстранена от духовния свят. Ариманичните духове са искали да продължат от духовния свят тази своя дейност по разделянето на човечеството по кръв, но човечеството е трябвало да бъде доведено до по-голяма всеобщност, до разбирането на духовната си общност. Това, за което се говори в нашите кръгове, а именно, че човечеството на Земята трябва да осъзнае себе си като единство, това не е просто фраза, а необходимост на новото време. И това именно е била причината за мощната, интензивна битка на Михаеличните духове с духовете от ариманична природа, които са разделяли човечеството по кръв.
към текста >>

То може много по-дълбоко да прониква в сърцата и душите на хората и да събужда по-интензивен живот.
Възможно е вече да съм казвал тук това, но ще го кажа пак, защото е важно: сега в Средна Европа не е трудно да се изричат такива съждения за Уилсън, като току що казаното, но мога да посоча, че в цикъла, изнесен години преди съвременните събития, когато целият свят, включително и Средна Европа се възхищаваха на Уилсън, на него му беше дадена същата оценка, която беше дадена тук днес /бележка 100/. Антропософията черпи оценките на импулсите, действащи в наше време и въвеждащи хората в заблуди, от доста по-дълбоки източници, и в сферата на Антропософията нашите приятели имат възможност да видят, как дълго преди външната им проява, нещата могат да се видят в истинската им светлина, и как отново и отново тук се дава правилното им осветляване и разбиране. Дано в бъдеще тези неща намерят по-голямо разбиране, отколкото е било в миналото! И ето какво особено искам да вложа във вашите сърца: това, което се дава в антропософските изследвания, трябва да намира значително по-добро разбиране, отколкото е срещало досега. То може много по-дълбоко да прониква в сърцата и душите на хората и да събужда по-интензивен живот. Нека това стане! Тъй като това, което ще стане благодарение на него, ще поведе към оздравяване на бъдещото развитие на човечеството, към поправяне на многото, което беше пропуснато, и което, може би, отново ще бъде пропуснато – ако се вслушват само в това, което стои извън Антропософията. Сред нашите приятели у мнозина, така да се каже, животът им е двойно счетоводство. Едното – това са антропософските прегледи и книгите, така да се каже, за лично потребление, за обогатяване на душата и сърцето. Другото – за външния живот, в който те изцяло се облягат на авторитета на естествознанието.
към текста >>

151. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И това е, което особено интензивно се проявява насреща: все по-голямо откъсване на хората от действителността.
И от такива проверки се правят моделите за социалното устройство, организирайки човешкото общество по образеца на физическото, по образеца на машините. Въобще не се помисля за това, което стои в основата на душата, и което в никаква степен не се улавя при такива изпитания. Но аз не упреквам тези, които в наше време си създават буквално идоли от подобни проверки, тъй като за този, който не се е докоснал до духовната наука и не може да си състави други представи, за него това са най-умните достижения на съвременния човешки живот, на човешката действителност. Това води в областта на абстрактното, в това, което в човешкия живот е мъртво и принадлежи на духа на Ариман. Трябва да се вижда цялата сериозност на това: хората се откъсват от действителността. И това е, което особено интензивно се проявява насреща: все по-голямо откъсване на хората от действителността. Този, който няма понятие за духовната действителност, постепенно губи и чувството за обикновената, ежедневно обкръжаваща го, външна действителност, – ако професията му или нещо друго не го принуждава да бъде внимателен към тази действителност.
към текста >>

152. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И никога досега намесата на този свръхсетивен, метафизически свят в нашия видим физически свят не е била така интензивна, както днес.
Вие знаете, скъпи мои приятели, че нашият физически свят граничи с един друг, свръхсетивен свят. И никога досега намесата на този свръхсетивен, метафизически свят в нашия видим физически свят не е била така интензивна, както днес. Само че хората не забелязват нищо, те изобщо не забелязват колко ужасно е да се погуби една човешка душа. Да, в епохата на всеобщо образование и масова култура, много хора биха били изумени, ако можеха да разберат какво става. Но по правило, те не стигат до там, поне не си позволяват да стигнат до там.
към текста >>

153. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Нека тази разтърсваща истина се осъзнае от нас в цялата и сила и интензивност.
Онези елементарни Духове, които дадоха формиращите импулси за нашата култура от 18 век насам, са от същата категория, от която са и елементарните Духове, необходими на Боговете за процесите на раждането и смъртта. Тази е една от тайните, които днешният човек трябва да опознае. И великият световно-исторически закон, както го нарекох аз, се състои в следното: Винаги Боговете са тези, които първоначално властвуват върху елементарните духовни Същества в някоя от техните духовни области. Обаче в хода на човешката еволюция става така, че след време хората сами навлизат в тези области и започват да си служат с елементарните духовни Същества. Докато през древните епохи, в общи линии, елементарните Духове на раждането и смъртта бяха "слуги" на Боговете, от нашата епоха нататък впрочем от известно време този процес е вече в ход тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще се превърнат в "слуги" на техниката, индустрията, търговията, икономиката и т.н. Нека тази разтърсваща истина се осъзнае от нас в цялата и сила и интензивност.
към текста >>

154. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Те просто се страхуват, че от интензивния вътрешен живот на своите понятия ще получат световъртеж или нещо подобно.
Това е съществено, това трябва да разберат всички. Защото абстрактните понятия, погрешни или верни, са в нас, навън е реалният свят и той изобщо не се тревожи за нашите понятия. Ако си послужим обаче с едно правилно понятие, в него ще уловим същия подвижен и реален живот, който пулсира и навън в действителния свят. Само че за днешните хора всичко това е страшно неудобно. Те искат да имат възможно най-спокойните, удобни и безцветни понятия. Те просто се страхуват, че от интензивния вътрешен живот на своите понятия ще получат световъртеж или нещо подобно. Обаче тези абстрактни и безжизнени понятия водят до там, че ние не виждаме най-същественото от живата панорама на непосредствения действителен свят около нас. Защото тази свят, както казах преди няколко дни, е просто преливащ от понятия, от идеи; това е напълно вярно; че елементарният свят е проникнат от елементарния живот на понятията, представите и т.н. Но както се изразих, абстрактните понятия не са нищо друго, освен трупове. И ако човек е влюбен в тези трупове, ако той говори и мисли с помощта на тези трупове, действителният свят ще му се представи по съвсем друг начин.
към текста >>

155. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Напоследък човечеството е станало прекалено самодоволно, за да обхване тази идея в нейната огромна дълбочина и преди всичко в нейната огромна интензивност.
Когато отново се замислите за тези неща, Вие ще се убедите, че жизнените директиви на бъдещето ще изглеждат съвсем различно от това, което днес се счита за правилно. Колко добре би било за човечеството, ако трагичният опит на настоящето не бъде проспан от толкова много хора, и ако те си послужат с този трагичен опит, за да се проникнат от идеята: Много, много неща трябва да се променят! Напоследък човечеството е станало прекалено самодоволно, за да обхване тази идея в нейната огромна дълбочина и преди всичко в нейната огромна интензивност.
към текста >>

156. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото Духовете на Мрака щяха да задържат този интензивен духовен живот горе в духовния свят.
Ако Духовете на Мрака бяха спечелили битката, такива духовни опитности, каквито срещаме в антропософски ориентираната Духовна наука, щяха да бъдат невъзможни. Защото Духовете на Мрака щяха да задържат този интензивен духовен живот горе в духовния свят. Непосредствените духовни опитности можаха да възникнат а занапред те непрекъснато ще нарастват да, те можаха да се появят като една друга възможност, наред с материалния разум и спиритизма, само поради поражението, което претърпяха Духовете на Мрака.
към текста >>

157. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Напротив, съзнанието става много по-мощно, много по-интензивно, но е от друг вид.
Защото, когато човекът преминава през портата на смъртта, той променя своето съзнание. Би било съвсем погрешно да се вярва, че след смъртта човекът става несъзнателен. Тази странна представа е разпространена дори в някои кръгове, които се наричат «теософски». Това е безсмислие. Напротив, съзнанието става много по-мощно, много по-интензивно, но е от друг вид. Дори трябва да се каже, че съзнателните представи след смъртта са различни от обикновените представи във физическия свят.
към текста >>

Да, ние дори сме още по-интензивно свързани с оставените на Земята души, когато сме свързани с тях от по-висшите духовни области, когато не сме осъдени чрез чисто материалистическия живот, така да се каже, да вършим безредици на Земята, когато не се свързваме с обич с нещо на Земята, а всъщност ставаме само разрушителен център.
И такива представи, които все повече могат да се умножават, ако съдействаме на това, което, произлязло от духовния свят като многобройни понятия за духовния свят, вече е навлязло в антропософското духовно течение, всичко това, което достига до нас като понятия, ни прави способни да се освободим от оковите на земното, на разрушителното в земното, за да действаме от други посоки. Въпреки това ние оставаме свързани с душите, които сме оставили тук на Земята и с тези, с които сме свързани кармически, както и със Земята, но от една друга страна. Да, ние дори сме още по-интензивно свързани с оставените на Земята души, когато сме свързани с тях от по-висшите духовни области, когато не сме осъдени чрез чисто материалистическия живот, така да се каже, да вършим безредици на Земята, когато не се свързваме с обич с нещо на Земята, а всъщност ставаме само разрушителен център.
към текста >>

Това, което ни е нужно, е да се освободим от невероятно интензивното, свързано с нас, когато сме напуснали физическото тяло.
Вижте, скъпи приятели, когато от детството нататък постепенно развиваме съзнанието си, знаем как това съзнание израства и се развива. Не е необходимо да го описваме, но след смъртта се извършват съвсем други процеси, за да достигнем постепенно до съзнанието, което трябва да си изградим за живота между смъртта и ново раждане. След смъртта не е така, както когато вървим по Земята, събираме опит и имаме преживявания, там това не ни е необходимо. Това, което ни е нужно, е да се освободим от невероятно интензивното, свързано с нас, когато сме напуснали физическото тяло. Когато преминем през портата на смъртта и влезем в отношения с нея, ние сме вплетени в онзи духовен свят, който описваме чрез духовната наука. Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии. Тук светът се намира извън нас. Светът на минералите, растенията и животните е в нашата околност. Когато преминем през портата на смъртта, тези духовни същества, които изброяваме като висши йерархии, дори техните светове се намират в нас.
към текста >>

158. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

А това става така интензивно едва в сегашното столетие.
Защото ако човекът мисли неясно във времето, в което живеем и в което човечеството ще живее в бъдеще, няма да бъдат разбрани в правилна-та светлина такива зрели истини, които следва да паднат от духовния свят. Преди всичко няма да може да се вникне във великото дълбоко значение на Мистерията на Голгота, появата на Христос в човешкото развитие. За Исус Христос говорят много хора. Теологията дори се стреми да попречи да се говори за дълбокия смисъл, който цялото човешко развитие на Земята получи чрез Мистерията на Голгота. Естествено, това, което трябваше да стане чрез Мистерията на Голгота, ще бъде изживявано бавно и постепенно. А това става така интензивно едва в сегашното столетие.
към текста >>

Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока.
Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока. Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха. Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят.
към текста >>

159. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Тук имате началото на нещата, които през следващите пет столетия ще стават все по-интензивни.
Тук имате началото на нещата, които през следващите пет столетия ще стават все по-интензивни. Злите братства засега се ограничиха до това, но те ще продължат, ако не им бъдат отнети нещата, като се преодолее удобството по отношение на духовнонаучния мироглед.
към текста >>

160. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хората, които са били особено близки на преминалия през портата на смъртта, с които е бил особено тясно свързан, са тези, с които той живее особено интензивно.
Там цари и друг закон, който ни показва как всъщност се изгражда това второ царство. Най-напред това, което действа върху умрелия в това царство така, че засилва или отслабва волевите му сили, е ограничено до кръг хора, който е бил образуван преди всичко през последния земен живот или дори може би само през отделни периоди от последния земен живот. Хората, които са били особено близки на преминалия през портата на смъртта, с които е бил особено тясно свързан, са тези, с които той живее особено интензивно. Този кръг постепенно се разширява върху онези, с които е навлязъл в по-далечни кармични отношения.
към текста >>

Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване.
Както на Земята животинското царство като трето царство се поставя над минералното и над растителното царство, така и отвъд като трето царство застава царството на определени йерархии, което виждаме като свят от същества, които никога не са влизали в земно въплъщение, с които обаче влизаме във взаимоотношения през времето между смъртта и ново раждане. Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване. Чрез двете първи царства ние изживяваме всичко останало. Себе си изживяваме чрез йерархиите. И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите. Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите. Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното действие на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
към текста >>

Това е, че хората вече трябва да разберат, че Христовият импулс трябва да бъде разглеждан по възможно най-интензивен начин, различно от други духовни импулси.
Днес нямам намерение да описвам всичко съществено относно Христовия импулс. В течение на времето вече се събраха някои неща и такива още ще бъдат изнасяни. Но по отношение на Христовия импулс искам да изтъкна нещо, което много силно изпъква особено в днешно време. Това е, че хората вече трябва да разберат, че Христовият импулс трябва да бъде разглеждан по възможно най-интензивен начин, различно от други духовни импулси. Вие също разбирате това, но хората правят непрекъснато някакви компромиси. Те правят половинчати неща, нямат смелост за цялото. Това, което трябва да се прозре във връзка с Христовия импулс, е, че според методите на обикновената история изобщо е невъзможно да се каже нещо за Христовия импулс. Прочути теолози казват, че не може и дума да става, че евангелията са автентични в обикновения исторически смисъл. Известни теолози казват, че това, което се излага като историческо доказателство, че Христос е живял, може да се напише на четвърт страница.
към текста >>

Но един интензивен живот – а само това ще бъде истински живот, защото иначе животът се проспива, доколкото се отнася до съдбата, – истински интензивен живот трябва да обхване човечеството и да доведе дотам, не само да имаме спомени за мъртвите, а да знаем: Когато правиш нещо, когато предприемеш дадено действие и то ти се удаде, един или друг умрял ти съдейства.
Ние и сега не забравяме нашите умрели, спомняме си за тях. Но един интензивен живот – а само това ще бъде истински живот, защото иначе животът се проспива, доколкото се отнася до съдбата, – истински интензивен живот трябва да обхване човечеството и да доведе дотам, не само да имаме спомени за мъртвите, а да знаем: Когато правиш нещо, когато предприемеш дадено действие и то ти се удаде, един или друг умрял ти съдейства. Връзките с мъртвите няма да изчезнат, те ще останат. Това обогатяване на живота предстои на хората в земното бъдеще. И понеже сега се намираме в петата следатлантска епоха, тази пета следатлантска епоха всъщност действа за възпитанието на човечеството в указаната насока, а човечеството изобщо няма да може да преживее шестата следатлантска епоха, ако не направи усилие по правилен начин да почувства тези неща, да осъзнае реалността на съдбата, както сега приема само реалността на природата.
към текста >>

161. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека.
Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята. Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи. Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане. Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>

162. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Оттам и не е упрек, когато казваме, че през последните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа.
Разбира се, такова нещо не се създава за един ден, то се нуждае от време и това, което казвам тук, не трябва да се разбира като критика на времето, а само като характеристика. В душите на хората трябва да се разпали това, което да се превърне в импулси на делата, мисленето, чувстването и волята. Не трябва да се обвинява, а да се разясни какво следва да се случи. Оттам и не е упрек, когато казваме, че през последните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа. Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно отношение е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо отношение, и какво би следвало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука.
към текста >>

Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят. Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят. Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления. И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта. И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>

163. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област. Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство. Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят. Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки. Това не е така. Всяко нещо трябва да се разглежда поотделно, да се изследва само за себе си.
към текста >>

164. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хората напълно се заблуждават, когато вярват, че истинската духовна наука, разбрана сериозно и достойно, понякога би могла да ги отклони от практическата, интензивна работа в обикновения живот.
Хората напълно се заблуждават, когато вярват, че истинската духовна наука, разбрана сериозно и достойно, понякога би могла да ги отклони от практическата, интензивна работа в обикновения живот. Истинската духовна наука прави точно обратното – тя прави хората будни за онези неща, които днес изнасям пред вас.
към текста >>

165. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>

Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора. Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>

166. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе. На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите. Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период.
към текста >>

Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе. На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите. Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период. Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>

167. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Представете си, например, че човек мисли по-интензивно.
Представете си, например, че човек мисли по-интензивно. Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето, чувстването и волята. Когато мислим, тоест образуваме мисли, към процеса на мислене се намесва също и волята; в процеса на мислене се намесва дейността на волята. Също така, когато искаме нещо, когато осъществяваме нещо, в поисканото, в изпълненото от нас действа също и мисленето. Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ. Но всичко това, което обсъждаме, както сега го направих, е само външна характеристика на предмета.
към текста >>

168. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Необходимо е все по-интензивно и по-интензивно да се опитваме да отговорим на въпроса: как всичко това е изглеждало в човешката душа в прадревните времена?
Често съм ви говорил, как човешката душа се е преобразувала в хода на развитие на човечеството, и колко късогледо би било да се мисли, че душевното устройство може да бъде разбрано днес, ако не погледнем различните форми на преобразуване, през които е преминала човешката душа. Поглеждайки – не е необходимо да повтарям това тук – различните епохи от развитието на Земята, ние особено често разглеждаме следатлантската епоха, за да посочим, как душевното устройство на хората постоянно се е изменяло в течение на тази следатлантска епоха. Необходимо е, особено когато говорим за тези неща, да се премине от абстрактното към конкретното. Необходимо е все по-интензивно и по-интензивно да се опитваме да отговорим на въпроса: как всичко това е изглеждало в човешката душа в прадревните времена? Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието. И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието. И от епоха на епоха действително са се променяли също и представите на човешката душа. Представите, които имаме днес по такъв начин, че всички тях ги обозначаваме с думи, живеят в нас, и са живели също и в предишното устройство на нашата душа; но в предишното устройство на нашата душа те са живели по съвсем, съвсем друг начин. Много от нашите ежедневни понятия са живели по съвсем друг начин.
към текста >>

Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
Но в този образ на времето, непрекъснато в ретроспектива обхващащ отново и отново обхващаното и така нататък, до „Стария по дни“[iv], в тази имагинация са усещали отражение на единния Бог. Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога. Основата на монотеизма стои в древното преживяване на времето, а основата на троичността – в древното преживяване на пространството. По такъв начин се е изменяло душевното устройство на хората, и това, което е било живо, е станало абстрактно и разсъдъчно. Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел. Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
към текста >>

169. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие.
Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство. Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
към текста >>

170. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>

Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>

Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман.
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман. Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
към текста >>

Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман. Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
към текста >>

Използвайки двете интензивности на ариманическото и луциферическото, трябва да се установи равновесно състояние.
И така, виждате, че в хода на земното човешко развитие се проявяват своего рода вълнови линии, както за ариманическото действие, така и за луциферическото действие. Използвайки двете интензивности на ариманическото и луциферическото, трябва да се установи равновесно състояние. Но това равновесно състояние в историческото развитие никога не може да бъде съвършено. Били са времена, когато луциферическото въздействие е било особено интензивно, и времена, когато особено интензивно е било ариманическото въздействие.
към текста >>

Били са времена, когато луциферическото въздействие е било особено интензивно, и времена, когато особено интензивно е било ариманическото въздействие.
И така, виждате, че в хода на земното човешко развитие се проявяват своего рода вълнови линии, както за ариманическото действие, така и за луциферическото действие. Използвайки двете интензивности на ариманическото и луциферическото, трябва да се установи равновесно състояние. Но това равновесно състояние в историческото развитие никога не може да бъде съвършено. Били са времена, когато луциферическото въздействие е било особено интензивно, и времена, когато особено интензивно е било ариманическото въздействие.
към текста >>

В този период ариманическите сили са действали особено интензивно.
Сега си представете времето, когато старият свят се е приближавал към своя край и, от друга страна, се е приближавала Мистерията на Голгота, когато по отношение на човечеството се е наблюдавало леко преобладаване на ариманическите сили. В този период ариманическите сили са действали особено интензивно. Сега, започвайки от XVI столетие, е станало нещо подобно, някакъв своеобразен ренесанс на ариманическите сили. Но по времето, когато е станала Мистерията на Голгота, ариманическите сили също са действали особено интензивно. Вследствие на това човешкият душевен живот се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите. Пита се: какво би се случило с човечеството, ако описаният сега поток на развитие би продължил да действа в еволюцията на човечеството, ако я нямаше Мистерията на Голгота? Тогава би се случило това, че човек не би могъл да добие ни едно понятие, ни една представа, ни едно усещане относно човешката личност.
към текста >>

Но по времето, когато е станала Мистерията на Голгота, ариманическите сили също са действали особено интензивно.
Сега си представете времето, когато старият свят се е приближавал към своя край и, от друга страна, се е приближавала Мистерията на Голгота, когато по отношение на човечеството се е наблюдавало леко преобладаване на ариманическите сили. В този период ариманическите сили са действали особено интензивно. Сега, започвайки от XVI столетие, е станало нещо подобно, някакъв своеобразен ренесанс на ариманическите сили. Но по времето, когато е станала Мистерията на Голгота, ариманическите сили също са действали особено интензивно. Вследствие на това човешкият душевен живот се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите. Пита се: какво би се случило с човечеството, ако описаният сега поток на развитие би продължил да действа в еволюцията на човечеството, ако я нямаше Мистерията на Голгота? Тогава би се случило това, че човек не би могъл да добие ни едно понятие, ни една представа, ни едно усещане относно човешката личност.
към текста >>

Така, но доста по-интензивно, отколкото днес някои още чувстват луната, са чувствали древните хора, когато пробуждайки се са виждали слънцето.
Днес на хората е изключително трудно да си представят, как древните хора са стигали до познание на своята личност, доколкото те не искат да вярват, че външният мироглед на древните хора е бил съвсем различен. Невъзможно е да се разбере такава личност, като Юлиан Отстъпник[iv], в цялото му историческо значение, без да се знае, че той е бил един от последните хора, които са виждали слънцето различно, от това, как го виждаме днес. Днешният човек вижда слънцето като физическо тяло. Лунното въздействие малко по-дълго е останало за него като природно влияние. И днес влюбените обичат да се разхождат на лунна светлина, да бленуват и мечтаят, защото на лунна светлина фантазията расте и разцъфтява; поезията на лунната светлина, истина и лъжовна, и днес е широко разпространена сред хората. Така, но доста по-интензивно, отколкото днес някои още чувстват луната, са чувствали древните хора, когато пробуждайки се са виждали слънцето. Когато пробуждайки се са виждали слънцето, са говорили не само за слънчевата светлина, а са усещали: от това небесно същество, заедно с лъчите светлина, които ни сгряват и светят, в нас се излива това, което ни прави личности.
към текста >>

171. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Как са били работите особено в Рим, където с особена интензивност се е разпространило действието на Мистерията на Голгота?
Но можем да отидем още по-далеч и тогава ще се изправи важният въпрос: как би изглеждало всичко, ако именно по времето на Мистерията на Голгота разгледаме хода на развитието и се запитаме, какво е ставало в останалите области, незасегнати от събитието в Палестина? Такива са били всички земни области, с изключение на тесния кръг, в който е действал самият Христос. Как са били работите във всички тези области на Земята? Как са били работите особено в Рим, където с особена интензивност се е разпространило действието на Мистерията на Голгота?
към текста >>

172. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота. Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество.
към текста >>

173. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима.
Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>

Вие знаете, че един стар, истински възглед, който трябва само да бъде добре разгледан, говори за това, че със завършване то на буржоазната година, когато наближава времето на Коледа, идват онези дни, през които най-духовното влияние, което може да се получи за хората в сферата на Земята, е най-интензивно.
Ние говорихме, за някои вредни влияния на елементалния свят в това наше сегашно време. Вие знаете, че един стар, истински възглед, който трябва само да бъде добре разгледан, говори за това, че със завършване то на буржоазната година, когато наближава времето на Коледа, идват онези дни, през които най-духовното влияние, което може да се получи за хората в сферата на Земята, е най-интензивно. Нека се опитаме може би именно в това време, което в течение на столетия е било така важно и съществено за хората, което обаче в нашето време е само "време за поднасяне на подаръци" нека се постараем в това време, съответно на един стар душевен обичай, да потърсим прибежище при онези стари духовни Същества, които все пак могат да добият влияние върху нашата човешка съдба, когато с цялата сериозност оставим да действува върху нашата душа онова влияние, което се състои в отношение на духовния свят към човешкия свят.
към текста >>

174. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми.
Но нека продължим: изглежда някои хора донякъде имаха право да сравнят известни творби на Гьоте с гладкия и мъртъв мрамор творби като „Ифигения“, „Тасо“ и преди всичко „Извънбрачната дъщеря“. Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми. Накратко Гьоте може да блесне като един особен гений, именно защото той не успя да дойде на света по един правилен начин. Той дойде на света като художник, но не можа да стане истински художник. Тогава той отново се насочи към поетичното творчество и в това полу-художническо поетично творчество, изобрази наистина всичко, което пожела. Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери израз в неговото пластично чувство. Ние бихме могли да кажем, и то е наистина нещо, което характеризира Гьоте, ако правилно разбираме нещата: Гьоте е един човек, който не беше роден както трябва на Земята.
към текста >>

175. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В изграждането на този Бъдещ Юпитер по най-интензивен начин са включени макар и като зародишни сили онези съставни части на човешкото същество, които наричаме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; обаче за Азът, това важи само при едно важно условие.
Но сега, позволете да запитам: Чии отношения се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която човек приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Духовна Наука? Една проста схематична рисунка ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Ако тук ние имаме Земята (рис.26, червено), в нея вече са преминати епохите Луна, Слънце, Сатурн. А тук бихме имали следващата планета, в която ще се превърне Земята след своята гибел, Бъдещият Юпитер (зелено). В изграждането на този Бъдещ Юпитер по най-интензивен начин са включени макар и като зародишни сили онези съставни части на човешкото същество, които наричаме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; обаче за Азът, това важи само при едно важно условие. В случай, че Азът не приеме в себе си това, което той може да приеме чрез Земната култура, тогава Азовото съзнание се прекратява със свършека на Земята; със Земята изчезва и земния Аз. Той ще трябва да се развие в други форми.
към текста >>

176. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И в името на човешкия Аз ние сме длъжни да осъществим „излизането от себе си“ много по-интензивно, отколкото се налагаше да правим това заради Ангела.
А щом продължим спускането си надолу, какво ще открием под Ангела? Да, тогава ние стигаме до самите себе си, тогава ние стигаме до човешкия Аз. И в името на човешкия Аз ние сме длъжни да осъществим „излизането от себе си“ много по-интензивно, отколкото се налагаше да правим това заради Ангела. Ние постигаме „излизането от себе си“ когато превръщаме волевите импулси във видими действия.
към текста >>

177. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Може би онова животно, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът!
По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния свят“ на човека, или с други думи неговата кръв. И какво би могло да послужи най-добре като символ на гореща кръв? Може би онова животно, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът!
към текста >>

178. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>

179. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи.
Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>

180. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
към текста >>

181. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването.
А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства. Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването. Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята. Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието.
към текста >>

Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения. Ние стигаме до това, което под формата на абстрактни образи съществува само при човека. Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света. Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не! По същия начин ние не се разпалваме до някаква симпатия, а казваме само: Да! Всичко останало е в състояние на пълен покой.
към текста >>

182. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Спрямо двигателно-веществообменния човек докато спим Азът действува много интензивно, Азът действува вътре в него.
Поискаме ли да представим тези неща графично отново Ви моля да погледнете на описанието само като на нагледна илюстрация ние ще стигнем до известна представа за това, което се излъчва и отделя от човека като една духовно-волева Азова конфигурация. Спрямо двигателно-веществообменния човек докато спим Азът действува много интензивно, Азът действува вътре в него. Нека отново погледнем рисунката.
към текста >>

183. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте.
Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга.
към текста >>

184. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тези мисловни образи са по-силни, техният начин на отекване по-късно е също по-интензивен от този на обикновените последователни сетивни образи; но при това, в основата си, това е само една висша степен.
Тези мисловни образи са по-силни, техният начин на отекване по-късно е също по-интензивен от този на обикновените последователни сетивни образи; но при това, в основата си, това е само една висша степен. Тези последователни мисловни образи, обаче, преставаха, въпреки всичко да дават резонанс, така както и сетивните последователни образи престават да дават резонанс, ако са били породени само като мисловни образи. Но съвсем не е такъв случая. Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата. Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието. Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма.
към текста >>

Но трябва тази Христова опитност да става все по-интензивна.
Губи се малко по малко или най-малко съществува възможността да се изгуби, връзката с етерното тяло. В космичната предопределеност на човечеството, то беше предотвратено именно чрез Мистерията на Голгота. Докато човек видя някога определеността на боговете отвън, занапред той е потенциално способен да вижда своята собствена космична предопределеност на човека. Но, от факта, че се освобождава все повече и повече от самия себе си и че Мистерията на Голгота се разбира така, както горещо препоръчваше апостол Павел: "Не аз, а Христос в мен", човек влиза отново в човешка та същност чрез своята връзка с Христос. Значи, именно чрез опитността на Христос той може да понесе това прогресивно освобождаване. Но трябва тази Христова опитност да става все по-интензивна. Ето защо, когато в течение на предопределеността на световете, външният свят на боговете започва прогресивно да се затъмнява, видяхме да се пропуква прогресивно в човека възможността да има сега една предопределеност на Бог, като самата тя се разви на Земята, която значи, е изцяло свързана с човека.
към текста >>

185. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер.
От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния израз: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези: народи, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена. И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер. Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на времето, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/.
към текста >>

186. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши.
Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши. Сега, болката става едно космическо страдание с цялото настоящо страдание на основата на съществуванието.
към текста >>

187. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това става все по-интензивно.
Но те все повече и повече изчезват и вие продължавате все по-напред във виждането на човека: Аз-свят, универс-човек. Това става все по-интензивно. Просто, не трябва да си представяте, че белите дробове имат тогава същия вид, който сега. Той няма да бъде същият вид, който може да замести за вас красивият вид на Слънцето и на Луната; но това, което тогава са белите дробове, това което е сърцето, е нещо много по-грандиозно, нещо много по-величествено, от това, което са сега Слънцето и Луната за човешкото око.
към текста >>

188. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>

И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>

189. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло.
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
към текста >>

190. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня.
Тогава човекът започва да изживява и разликата между Слънцето като планета и като неподвижна звезда. Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда. По времето на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване. Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди. Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове. Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения.
към текста >>

191. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии.
Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане. Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие. Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос. И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии. Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа
към текста >>

192. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

За това е необходимо още по-интензивно обединяване на приятелите, които тук по толкова мил начин организираха трите лекции.
Имам впечатлението, че се желае антропософията да се оттегли повече в сянка и да се поощряват страничните течения. Бих желал да не се появи недоразумението, че това е мое желание. Страничните течения ще процъфтяват само ако действа мощен импулс в самата антропософия. За това е необходимо още по-интензивно обединяване на приятелите, които тук по толкова мил начин организираха трите лекции. Бих желал да кажа всичко това тук, за да не се появят някакви недоразумения.»
към текста >>

193. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Този, който приложи такива методи върху себе си, чрез което ще се научи също така интензивно да живее в мислите, както живее само във външните сетивни впечатления, той постига определена способност, чрез която може да наблюдава света не само в настоящия момент.
Този, който приложи такива методи върху себе си, чрез което ще се научи също така интензивно да живее в мислите, както живее само във външните сетивни впечатления, той постига определена способност, чрез която може да наблюдава света не само в настоящия момент. Такива упражнения, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго време именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек.
към текста >>

Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание.
Нека това изказване да не се приема твърде леконравно. Знаем, че всичко, чрез което човекът знае за своето съществуване, се дължи на преживяванията му в сетивния свят. Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание. Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е в съня.
към текста >>

Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
към текста >>

Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото.
Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото. Искам да покажа едно просто упражнение.
към текста >>

Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло.
Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло. Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие. Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането.
към текста >>

Който иска да пристъпи в надсетивния свят познавателно, с други думи, да постигне идеалната магия, трябва не само да направи мислите си толкова интензивни, че чрез това да опознае второто си собствено съществуване, както го описах, но също да освободи волята си от обвързаността и с физическото тяло.
Който иска да пристъпи в надсетивния свят познавателно, с други думи, да постигне идеалната магия, трябва не само да направи мислите си толкова интензивни, че чрез това да опознае второто си собствено съществуване, както го описах, но също да освободи волята си от обвързаността и с физическото тяло. Ние можем да задвижим своята воля в обикновения живот само като си послужим с нашето физическо тяло, с нашите крака, ръце и говорни органи. Физическото тяло е основата на волевия ни живот. Но ние можем да направим следното и това прави напълно систематично този, който като духовен изследовател иска да достигне идеалната магия и да я постигне редом с екзактното ясновиждане. Той трябва например да развие толкова силна воля, че в определен момент от живота си да си каже: «Ти трябва да промениш определен навик и душата ти да придобие друг такъв.»
към текста >>

А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот.
Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят.
към текста >>

194. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало.
Разбирането на една такава духовна магия може да се постигне от човека чрез познанията, за които вчера и завчера говорих тук. Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега. Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм. Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето.
към текста >>

Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори.
Възпитателят, който наистина наблюдава човека, знае, че някога между деветата и десетата година детето особено силно се нуждае от нещо. Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно. Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст. Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов. Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос. Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос. Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател.
към текста >>

Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>

Когато примерът в първата детска жизнена епоха е силен и действа интензивно, се изгражда морална стабилност.
Когато примерът в първата детска жизнена епоха е силен и действа интензивно, се изгражда морална стабилност. Когато от смяната на зъбите до половата зрялост симпатията към доброто и антипатията към злото са навлезли правилно в човека, тогава и по-късно, в някои случаи на депресия, които пречат да се постъпи морално, човекът ще има правилната морална преценка. Като подражателно същество той ще е изградил в своя организъм по правилния начин това, което е необходимо за душата му, но и моралното му чувство, усещанията, симпатиите и антипатиите са били правилно насочвани през втората човешка жизнена епоха. А през третата жизнена епоха в свободното човешко развитие се събужда в интелекта ориентираната в живота към духа морална преценка, както растението се събужда в цвета и плода за слънчевата светлина. Моралността се установява твърдо в духа само тогава, когато това, което е подготвено за моралността в тялото и душата, се събужда от живота свободно, както от слънчевата светлина свободно се събуждат цветът и плодът в растението.
към текста >>

195. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява.
Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години. То избледнява. Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява. Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност. И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека.
към текста >>

Тогава се изживява същото със същата интензивност.
То избледнява. Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява. Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност. И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека. Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало. Поради това то има и своето значение.
към текста >>

196. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И това е едно твърде интензивно изживяване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието.
Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло. И това е едно твърде интензивно изживяване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието. Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това изживяване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет.
към текста >>

197. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане.
След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е. Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют. Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане. Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят. Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
към текста >>

198. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
По този начин при сетивното възприемане човек е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят. Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното познание. Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание човек може да възприема и момента на пробуждането. А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
към текста >>

199. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Естествено, стремежите на тези личности не бяха единни, но във всеки случай те бяха много по-интензивни от стремежите на ортодоксалните теолози.
Младите теолози, които идваха при мен, търсеха някаква помощ и те не биха могли да я намерят другаде, освен в антропософската Духовна Наука. Да, тази необходимост беше явна: Истинското християнство не може да действува като някакъв частичен ентусиазъм от едно или друго пасторско сърце, то трябва да обедини онези сили, които работят несъзнавано в сърцата на стотици и хиляди хора. Естествено, стремежите на тези личности не бяха единни, но във всеки случай те бяха много по-интензивни от стремежите на ортодоксалните теолози. Освен това те добре разбираха, че стремежът към религиозно обновление е не нещо спорадично, а блика от сърцата на много хора.
към текста >>

200. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава.
Спрямо нашата двигателна система, главата е просто един „ленивец". Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред. Главата остава спокойна. Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера. Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата. Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие. От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>

Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност. Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес. Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори. Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>

И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество. Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата. И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло. Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето. Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>

И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка. И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече. И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>

Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите. Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат.
към текста >>

И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено!
Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно. И запомнят това.
към текста >>

202. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Възможно е това да се представи по-интензивно пред душата ви, ако го осветим и от друга страна.
Заедно с това ние идваме и към точката от развитието на човечеството, от която за човека въобще започва напълно да се затъмнява всякакъв поглед в свръхсетивния свят. Прекратява се това съзнание на душата, което и е давало възможност за свръхсетивно зрение, за възприемане на свръхсетивното; душата се отдава на светското. Възможно е това да се представи по-интензивно пред душата ви, ако го осветим и от друга страна. В какво, именно, се състои това, на което искам да наблегна? То се състои в това, че хората все повече и повече започнали да се чувстват като индивидуалности. Доколкото светът на мислите преминава от Духовете на Формата към Архаите, от Властите към Началата, човек усеща мислите ставащи по-близки до съществото си, защото Началата пребивават с една степен по-близо до човека от Властите. И когато човек започва да вижда свръхсетивното, тогава той получава следното впечатление, тогава той си казва: да, ето този свят, този сетивен свят, който аз виждам. Жълтото, това е страната, обърната към външните ми сетива, а червеното- това е вече скрита, недостъпна за външните ми сетива страна.
към текста >>

Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>

203. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
към текста >>

В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно. Представете си такъв случай: някакъв човек има мозък, недостатъчно здраво удържащ своята структура и е склонен към дремливост, защото астралното му тяло недостатъчно здраво се свързва с физическото тяло в мозъка. Дават му сок от татул. В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив. И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на устойчиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи мисли и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние. Ако в останалите части на своя организъм той е достатъчно здрав и може, мобилизирайки своите жизнени сили да понесе достатъчно продължително приемане на татул, за да станат тези сили в следствие на това по подвижни и мозъкът му да се оправи, тогава такъв човек е възможно, с помощта на приемането на отровата на татула, да се избави от склонността си към дремливост.
към текста >>

В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив.
Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно. Представете си такъв случай: някакъв човек има мозък, недостатъчно здраво удържащ своята структура и е склонен към дремливост, защото астралното му тяло недостатъчно здраво се свързва с физическото тяло в мозъка. Дават му сок от татул. В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив. И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на устойчиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи мисли и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние. Ако в останалите части на своя организъм той е достатъчно здрав и може, мобилизирайки своите жизнени сили да понесе достатъчно продължително приемане на татул, за да станат тези сили в следствие на това по подвижни и мозъкът му да се оправи, тогава такъв човек е възможно, с помощта на приемането на отровата на татула, да се избави от склонността си към дремливост.
към текста >>

Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.
Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.
към текста >>

204. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>

205. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента.
Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му живот. Ние знаем, че през древността човешкото съзнание функционираше по начин, твърде различен от днешния. Тази древна разновидност на човешкото съзнание се отличаваше с нещо съноподобно. И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология. Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек. И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента. В последната лекция аз говорех тъкмо за това.
към текста >>

Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата.
Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше стремеж към каквато и да е деятелност. През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят. Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина. Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва. Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ледените кристали, преди те отново да се разтопят.
към текста >>

206. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество.
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество. Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора. Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории. Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни. Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса. И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
към текста >>

Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим.
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган. Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим. И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика. И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия. И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика. Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>

Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна.
Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие. Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си. Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре. Ако тук някой би възразил, че вероятно става дума за някакви „реминисценции”, той изобщо не е запознат с процеса, който описвам. Защото това, което изгрява и се надига отвътре, не са никакви реминисценции, а могъщи имагинации, пронизани от интуиции, и сега това, което иначе човек вижда само външно, той започва да го вижда вътрешно.
към текста >>

207. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи животът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята. След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление. За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация. Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това.
към текста >>

Беше същата вечер, когато Луната сияеше с особено интензивна светлина.
Отново е различно от това, което се вижда, когато - и за това именно тук в района на Гьотеанума има много прекрасни възможности - сутрин или вечер обърнем поглед и видим в далечината облаци, а над тези облаци намиращата се слънчева светлина. Преди няколко дни, в късните следобедни часове вие можахте да видите как червено-златна слънчева светлина беше сякаш въплътена в облаците и произвеждаше най-различни форми по един съвсем удивителен начин. Беше същата вечер, когато Луната сияеше с особено интензивна светлина. Но и в други дни вие можете да видите облаци и лежащото над облаците сияние в чудесна сияеща игра на багрите. И разбира се, това може да се наблюдава навсякъде - аз просто посочих това, което можеше да бъде видяно тук.
към текста >>

208. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост.
Завчера ви посочих какво значение може да има повторното връщане към преживяното в младостта. В това отношение вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан. Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието. Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>

Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност.
Беше ужасно - всичко, което би могло да се преживее във връзка с този учебник с гигантско петно! И така, въпросът е да се оживи нещо от този вид. Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност. Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо. Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация. Докато през деня вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това. Да кажем, че сте извикали пред душата си сцена, която сте преживели в единадесет часа. След това сте тръгнали нанякъде, където сте седели пред хора.
към текста >>

Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо.
Беше ужасно - всичко, което би могло да се преживее във връзка с този учебник с гигантско петно! И така, въпросът е да се оживи нещо от този вид. Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност. Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо. Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация. Докато през деня вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това. Да кажем, че сте извикали пред душата си сцена, която сте преживели в единадесет часа. След това сте тръгнали нанякъде, където сте седели пред хора. Вие седите ето тук, а наоколо седят хора.
към текста >>

209. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед.
Но това не е всичко. Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса. По този начин разширяваме нашето битие в космоса, чувстваме се едно с космоса. И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса. Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед. Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
към текста >>

210. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче въпреки това ученикът бивал фиксиран първо в него интензивно да звучи впечатлението от мъжката статуя.
Едно трябва да си изясните: впечатлението, което се получава от такива величествени статуи при тези условия, които ви обрисувах, по никакъв начин не може да се сравни с впечатлението, което се получава от описанието на тези неща; това е вътрешно, извънредно силно впечатление. Затова посветителите, след всичко това, което преживявал ученикът - разказах ви вчера, - са могли да дадат на преживяното, изпитаното пред всяка отделна статуя, да продължи да звучи в учениците в течение на дълъг период от време. Ученикът просто бил фиксиран върху това, в него да звучи преживяното при мъжката и при женската статуя. Седмици - в съответствие с кармата на човека тези неща протичат различно, при едни по-дълго, при други по-кратко - ученикът се насочвал върху това, отначало да прочувства отгласа от мъжката статуя. Изпитанията, за които говорих вчера, първо се провеждали при двете статуи, защото в бъдещия душевен живот на ученика би трябвало да се слеят в едно влиянията на двете статуи. Обаче въпреки това ученикът бивал фиксиран първо в него интензивно да звучи впечатлението от мъжката статуя. И ще ви опиша това впечатление така, както то е звучало в ученика. Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат почувствани в съответствие с тяхното действително вътрешно значение.
към текста >>

Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси.
Такава двояка свързаност със света - ето какво действително вътрешно грандиозно усещане стояло пред ученика като отзвук от двете статуи. И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения. Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси. От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение. Ти трябва да се задържиш в това излизане в мировите простори.
към текста >>

211. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното.
Това не се свързва с вашата душевност. И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов. Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа. Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата. Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното. В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно. Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат! Или колко малко е склонен сегашният човек, излизайки на зимния студ, да каже: а сега във въздуха се носят само тези Силфи, които са хладни филистери в света на Силфите. Такива изрази днес няма да чуете.
към текста >>

С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките.
С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките. Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата. Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния.
към текста >>

212. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек. Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата? Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото.
към текста >>

213. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Навсякъде е имало такива хора, които не са усещали смъртта толкова интензивно, както самите гърци, но за които в дълбините на смъртта се е усещало необикновеното богатство на живота.
Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея. Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея. Те са гледали към Азия. Там, в Азия, те са виждали народ, който се е намирал в обратното положение, страдащ под прякото влияние на противоположното душевно състояние. Навсякъде е имало такива хора, които не са усещали смъртта толкова интензивно, както самите гърци, но за които в дълбините на смъртта се е усещало необикновеното богатство на живота.
към текста >>

214. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук. Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации. Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
към текста >>

215. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес!
И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност. И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики. Представете си ролята, изиграна от тази личност. Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма. Само си представете това. Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес! Ако съумеем да си изградим представа за това, ще можем правилно да оценим факта, че в деня, когато се е родил Александър, Херострат е хвърлил факела в светилището на Ефес; в същия този ден, когато се е родил Александър, храмът на Диана Ефеска е бил предателски изгорен до основи. Той изчезнал завинаги; неговият монументален документ с всичко отнасящо се до него, престанало да съществува. Той съществувал само като историческа мисия в душата на Александър и неговия учител Аристотел.
към текста >>

216. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него.
Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм. Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим? Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу. Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите. Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене.
към текста >>

217. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И сега отначало етерното, а след това физическото тяло започват интензивно да му въздействат.
Съвсем друга е работата, когато вие ядете, например, варено яйце или друго вещество със сходна (белтъчна) консистенция. Азът много малко се засяга, когато държите на езика си късче варено яйце. След това, когато то влиза в стомаха, с него се занимава астралното тяло, макар и пак в незначителна степен. После яйцето преминава по-нататък. И сега отначало етерното, а след това физическото тяло започват интензивно да му въздействат. Те разрушават вътре във вас белтъка, който сте приели в организма си с яйцето. Самото яйце сега е станало вътре във вас съвсем минерално. То е разрушено и унищожено. Всичко живо е изгонено от него. То е разрушено вътре във вас.
към текста >>

218. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
към текста >>

219. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си.
Това беше една странна съдба. В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
към текста >>

220. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
към текста >>

221. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И тук всеобщо е известно, как той интензивно и активно събира отряди за свободата при най-трудните условия и с това допринесе Италия да стане това, което тя стана - но не само допринесе, а беше истинският творец на това, което стана.
Когато към средата на 19-то столетие в Европа настъпи времето, където различните импулси за свобода обхванаха народите, Гарибалди не се задържа вече в Америка, а се връща обратно в своето отечество. И тук всеобщо е известно, как той интензивно и активно събира отряди за свободата при най-трудните условия и с това допринесе Италия да стане това, което тя стана - но не само допринесе, а беше истинският творец на това, което стана.
към текста >>

Тази сила на оттегляне в себе си при болка беше същевременно свойствена на този, който разбираше по най-интензивен начин да пробива напред, когато искаше да развие своята полемика.
От една страна, който има чувство за точност, за често пъти хаплива острота, която се явява например в такива съчинения като «Хамбурска драматургия», не ще намери лесно прехода - но той трябва да се намери, за да се разбере Лесинг, - към това, как Лесинг пише в едно писмо[4], когато му се ражда син, който веднага след раждането умрира. Той пише приблизително така: - Да, той от своя страна веднага се сбогува с този свят на мъките. С това той направи най-доброто, което един човек може да направи. - Така приблизително е написано в това писмо, сега не мога да го цитирам дословно. Това означава човек да изрази своето страдание по един извънредно смел начин, но това страдание той чувства не по-малко дълбоко от онзи, който може да оплаква. Тази сила на оттегляне в себе си при болка беше същевременно свойствена на този, който разбираше по най-интензивен начин да пробива напред, когато искаше да развие своята полемика. Ето защо е така сърцераздирателно, когато четем онова писмо, което Лесинг пише, когато умира новороденото му дете и майката лежи тежко болна.
към текста >>

222. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно. Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие. В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда. По звука на думите те все още са си изречения на Лесинг, но това, което се намира пред тях или след тях, им отнема остротата.
към текста >>

223. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис.
А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия. Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис. - червено/.
към текста >>

224. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване. Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
към текста >>

Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно. И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден. И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма. Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер. Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам. Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
към текста >>

225. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
към текста >>

226. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше.
И при другия беше същото. Той не по-малко беше склонен да насочва своя поглед към вечните идеи, за които така живо се говореше в Платоновата школа. Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият. Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т. н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора. Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите. Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
към текста >>

227. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би й се отдал.
Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормалност на главата и сърцето. И когато наистина се преживеят, да наистина, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърканост както антропософията. Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би й се отдал. Ако някой би си поставил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина един опит с неподходящи средства.
към текста >>

228. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса.
Следователно можем да кажем: - Ние разбираме определени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни съществувания. - Един човек, който внимателно е опознавал света в един минал земен живот, има бързо растяща коса. Един човек, който малко се е запознавал със света в един минал земен живот, той има съвсем бавно растяща коса. Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса. Това е една съвсем правилна връзка. Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване. Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек.
към текста >>

229. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес.
Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели. Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.
към текста >>

Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас. Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.
към текста >>

Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот.
Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: - О, това което сега изпитвам извънредно дълбоко ме впечатлява! - И никое земно впечатление не действа така мощно, както впечатленията от този насочен обратно поглед към земния живот, в етапа след смъртта, който обхваща една трета от човешкото ни земно съществуване. Така че по това време вие изживявате цялото кармическо осъществяване на това, което сам сте извършили в живота; вие изживявате всичко това от гледната точка на другия. Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот. Това е нещо очевидно, мои мили приятели. Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително.
към текста >>

Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
към текста >>

Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване.
Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване. А от какво се поражда то? Виждате ли, то идва оттам, че в момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и се е отделил вече от своето етерно тяло, в момента, когато започне това ретроспективно пътуване, веднага към човека пристъпват обитателите на Луната и те са онези, които със своята древна, магическа сила насищат картинните образи с космическа субстанция и проникват в неговото изживяване.
към текста >>

Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това.
Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина. Аз рисувам първо една картина - тя и без това е само едно морално впечатление, не причинява болка и страдание на никого. Но представете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук. Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това. Така е. Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие.
към текста >>

Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно.
В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители. Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук. И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
към текста >>

Те са много по-интензивни и заличават онова, което се намира в земния живот.
Днес аз се питам напълно сериозно: - Би ли било възможно за мен, след като по-продължително време съм гледал тези образни форми, които първообразът на Щрадер е изпитал след смъртта, би ли било възможно да създам една пета драма, подобно на това, което създадох с моите четири мистерийни драми, и да продължа обрисуването на този образ? Това не би било възможно, защото в момента, когато ще искам да представя земния образ, който предизвиква много по-слаби впечатления, пред мен ще се явят образите, получени от впечатленията, които съответният първообраз изпитва след смъртта. Те са много по-интензивни и заличават онова, което се намира в земния живот.
към текста >>

Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така. Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
към текста >>

Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни.
Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни. Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот. Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност.
към текста >>

230. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас. Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извънредно голяма сила.
към текста >>

нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас.
Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас. Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извънредно голяма сила. Следователно през време на тези изживявания ние подготвяме нашата карма. След съизживяването на тези лунни същества през времето между смъртта и едно ново раждане преминаваме към това, което заедно с човека сега изживяват съществата, които никога не са били на Земята. лунните същества, за които ви говорих миналия път, някога са участвали в земното съществуване. Това аз описах.
към текста >>

231. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери. Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

232. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира. Веднъж тя трябва да се обхване с поглед, да се остави да въздейства на душата с цялата си невероятна сила, да се остави да действа вътре в душата на човека - без да се разваля и корумпира от съзнанието. И когато премислим, чрез какво старото инстинктивно ясновидство реализира такова настроение, от всичко това, което тогава е било дадено, за да се реализира тази мисъл всред човечеството, в наше време ни е останал Коледният празник.
към текста >>

233. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензивност, върху тяхната същност.
Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензивност, върху тяхната същност. Думите в крайна сметка са думи, и хората от по-късно време приемат това, което стои зад думите, именно с онези понятия, които те имат. Обаче в онези времена думите са съдържали понякога в себе си богат душевен живот, те са сочили към един такъв душевен живот, какъвто аз току-що охарактеризирах.
към текста >>

И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
И тази борба се разгаря всъщност в основата на европейската цивилизация. Тя се разгаря и до ден днешен. И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
към текста >>

234. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Независимо дали някой е свързан с по-силни или по-слаби връзки със съдбата на това Антропософско общество, - при някого това е една основна интензивна съдба, - по един определен начин той е намерил пътя си в него.
Независимо дали някой е свързан с по-силни или по-слаби връзки със съдбата на това Антропософско общество, - при някого това е една основна интензивна съдба, - по един определен начин той е намерил пътя си в него. И в това одухотворение, което Антропософското общество трябва да намери след Коледното събрание, е залегнала задачата да ставаме все по-съзнателни и по-съзнателни за онова, което духовно-космически стои в основата на едно такова общество, каквото е Антропософското общество. Тогава именно всеки отделен член може правилно да стои в това общество.
към текста >>

Действително за отделния човек в Антропософското общество въпросът за кармата изниква много по-интензивно, отколкото в една друга област.
Виждате ли, искам първо да тръгна от крайни случаи, които могат да ни поучат, как действа кармата точно при такива неща. Действително за отделния човек в Антропософското общество въпросът за кармата изниква много по-интензивно, отколкото в една друга област. Искам да обърна внимание само на следното: Предположете, че душите, които днес са въплътени в човешки тела, в миналото и в техните тогавашни земни съществувания не са достигнали дотам да изживеят нещо от това - нека вземем един краен пример, - което в Антропософското общество води до евритмията, защото тя не е съществувала в онези времена, когато са били въплътени душите, които днес я търсят.
към текста >>

Имаме първо души, които с особено голяма интензивност са тласкани към антропософията.
Имаме първо души, които с особено голяма интензивност са тласкани към антропософията. Тази сила не е еднаква при всички, но има души, които с голяма вътрешна сила са тласкани към антропософията и изглежда, като че ли те се стремят направо, без странични пътища към антропософията, включвайки се в някоя област на антропософския живот.
към текста >>

235. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Мои мили приятели, не мога по един теоретизиращ начин да изложа това, което е един свят от факти, защото чрез всеки теоретичен начин нещата биха избледнели, биха изгубили своята интензивност.
Мои мили приятели, не мога по един теоретизиращ начин да изложа това, което е един свят от факти, защото чрез всеки теоретичен начин нещата биха избледнели, биха изгубили своята интензивност. Исках да представя пред вашата душа факти, от които да почувствате, на какво се натъква погледът, когато искаме да го насочим върху душите, които преди тяхното настоящо земно съществуване така са минали през едно духовно развитие между смъртта и едно ново раждане, че на Земята в тях се роди копнеж към антропософията.
към текста >>

236. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Но импулсите на Михаил са от такова естество, - а това е от голямо значение за кармата на всеки отделен антропософ, - че те действат дълбоко и интензивно в целия човек.
Но импулсите на Михаил са от такова естество, - а това е от голямо значение за кармата на всеки отделен антропософ, - че те действат дълбоко и интензивно в целия човек. От предишните изложения знаем, че господството на Михаил, ако искаме да го наречем така, което за земния живот е започнало в края на 70-те години на 19-то столетие, е било предшествано от господството на Гавраил и аз обясних вече, как това господство на Гавраил е свързано със силите, които минават през физическото възпроизводство, през физическото размножение, със сили, които са свързани с физическата наследственост.
към текста >>

Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили.
Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили.
към текста >>

237. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Но фактът, че човекът е така силно свързан с духовни импулси, които действат направо върху неговата душа, това го довежда дотам, при слизането от духовния във физическия свят да се потопи по-малко интензивно във външното тяло, отколкото това става при другите хора.
Но фактът, че човекът е така силно свързан с духовни импулси, които действат направо върху неговата душа, това го довежда дотам, при слизането от духовния във физическия свят да се потопи по-малко интензивно във външното тяло, отколкото това става при другите хора. Бихме искали да кажем: - На всички онези, което се вживяват по описания начин в течението на Михаил, им беше поставена целта, да влязат във физическото тяло с известна резервираност. И това лежи напълно в основата на кармата на антропософските души.
към текста >>

Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието.
Към това Ариман се стреми първоначално, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието. Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма.
към текста >>

238. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно.
Валтер фон дер Фогелвайде, който пребивава в Тирол, където има някои покровители. Между тях има един покровител, който е твърде странен човек. Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност. Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа. И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек.
към текста >>

239. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Защото онова, което се разви по-късно от Бейкън от Верулам, от Амос Комениус, по-рано продължително време беше действало от духовния свят на Земята, защото беше получило особено интензивни форми чрез този свръхсетивен събор в 869 година.
И ние виждаме, как насреща действа онова, което първо се подготвя, след това действително става, но става по-късно. Защото онова, което се разви по-късно от Бейкън от Верулам, от Амос Комениус, по-рано продължително време беше действало от духовния свят на Земята, защото беше получило особено интензивни форми чрез този свръхсетивен събор в 869 година.
към текста >>

240. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически.
А именно ние виждаме, как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически с платоническо направление духове. И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение. Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите. Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите. И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други.
към текста >>

А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята.
Епохата, която аз описах, в която се разви течението на Михаил, е последвана от една такава епоха, която тук на Земята показва съвършено материалистичен аспект, която развива всичко по материалистичен начин. А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята. И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него. Със съзнанието на днешното време ние трябва да се свържем с онова, което е станало в свръхсетивния свят през последните столетия. Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето. И такива възгледи, каквито са тези, които аз обясних в тези часове, не трябва да бъдат приети само със студения ум и с трезво сърце, те трябва да бъдат приети с целия пълноценен човек, с целия обхват на човешката душевност. Антропософията може да бъде нещо за човечеството само тогава, когато тя се приема с цялата човешка душевност.
към текста >>

241. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>

Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение.
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове. Но тук имаме нещо неясно. Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение. В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър. Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт! Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед.
към текста >>

242. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И така душата стана вътрешно по-интензивна.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера. Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида. В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата. Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак. И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>

И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят. Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят. Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>

243. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното.
към текста >>

Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното.
към текста >>

Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
към текста >>

244. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия.
Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия. Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии.
към текста >>

- Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо.
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице. След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност. Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея?
към текста >>

След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице. След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност. Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи? Тя не ще знае какво да прави с нея.
към текста >>

Чудесни видения с едновременно мистично отдаване на Христос, извънредно дълбоко проникване на душата с едно визионерно нагледно християнство, видения, в които Христос се явяваше като ръководител на кротки, неборещи се отряди, отряди, които искаха да разпространят своето християнство чрез кроткост, както в действителност в никоя епоха не е съществувало на Земята, - но това беше във виденията на тази монахиня: Едно много интензивно християнство, което никак не подхождаше, не се побираше в онова, което после се разви като християнство в по-нова форма.
Накрая в това, което се оформяше там кармически, победи мистичната заложба. Съответната личност се прероди в Средновековието като една визионерка /ясновидка/, като една визионерка, която разви чудесни виждания в духовния свят. Първоначално мислителната заложба остана на заден план, а ясновиждащата способност излезе на преден план. Чудесни видения с едновременно мистично отдаване на Христос, извънредно дълбоко проникване на душата с едно визионерно нагледно християнство, видения, в които Христос се явяваше като ръководител на кротки, неборещи се отряди, отряди, които искаха да разпространят своето християнство чрез кроткост, както в действителност в никоя епоха не е съществувало на Земята, - но това беше във виденията на тази монахиня: Едно много интензивно християнство, което никак не подхождаше, не се побираше в онова, което после се разви като християнство в по-нова форма.
към текста >>

245. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>

Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
към текста >>

Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
към текста >>

И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност. И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
към текста >>

246. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух.
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух. В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време. Действително тя заслужава да й се удивляваме. И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил. Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин. Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност.
към текста >>

247. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>

Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма.
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ.
към текста >>

Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ.
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ.
към текста >>

248. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие.
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в следващия. Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно възприятие на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят. Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо сетиво и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа. И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие.
към текста >>

И когато се обхване това вътрешно душевно устройство и ако човек притежава окултното виждане, тогава вътрешният поглед се спира в миналото - точно при Хекел - на папа Григорий VII[5], някогашния монах Хилдебранд, който беше един от най-силните, интензивни представители на католицизма.
Никой човек, който се остави да бъде заслепен от това, което най-напред се вижда при Хекел, не може да достигне до предишните инкарнации на Хекел, когато иска да развие практически карма-методи. Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разгледа начина, по който Хекел защитаваше своите възгледи. Трябва да се обясни от самата епоха, в която Хекел живееше, че той имаше точно такова материалистическо образование. Но това не е същественото. Важното е неговото душевно устройство. И когато се обхване това вътрешно душевно устройство и ако човек притежава окултното виждане, тогава вътрешният поглед се спира в миналото - точно при Хекел - на папа Григорий VII[5], някогашния монах Хилдебранд, който беше един от най-силните, интензивни представители на католицизма. Който сравни тогава двата образа и знае за връзката между двамата, той ще открие приликата. Той ще достигне дотам да разбере, какво е незначителното, когато се отнася за важните човешки проблеми и какво има голямо значение. Теоретичните идеи съвсем не са същественото. Само в нашето теоретично, материалистично и абстрактно време теоретичните идеи са най-важното. Зад кулисите на световната история най-важното е каква е душата в нейната същност.
към текста >>

Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време.
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите. Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време. Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид. И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор. Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите.
към текста >>

Но това, което така е било поето можеше да се излее по един всеобхватен, енергичен начин така в цивилизацията, че да може да се превърне в едно интензивно въздействие.
Другата личност наистина беше душата на двора на Харун ал Рашид, но беше една много задълбочена личност. Тя дълго време се намираше под влиянието на това, което идваше от старите мистерии. То обаче не можеше да се прояви, поне не до нашето време, когато изтече Кали Юга и започна епохата на архангел Михаил, когато отново е възможно безпристрастно да се говори за духовното. Но това, което така е било поето можеше да се излее по един всеобхватен, енергичен начин така в цивилизацията, че да може да се превърне в едно интензивно въздействие. Нещо подобно се случи с другата личност. След като премина през портата на смъртта тя така се разви в духовния свят, че когато отново се появи на Земята, бих искал да кажа, тя не можа да попадне на Запад, където се появи материализма, а трябваше да дойде в Средна Европа и там да прояви онова, което произлизаше от старите мистерии; но то трябваше да бъде пригодено към променените жизнени условия. Тази личност беше Амос Комениус[7]. И може да се каже, че тези две души, които живяха в двора на Харун ал Рашид, така преминаха през световната история през следните епохи, че поеха два различни пътя. Единият, обикалящ Южна Европа, за да бъде като Бейкън от Верулам организатор на новата история, философия и наука, другият пое полския път, онзи път, който беше поет също и при кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа.
към текста >>

249. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай.
Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>

Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>

Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>

250. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Днес, когато жената започва да играе голямата роля в историческото развитие, днес се подготвя времето, когато по-интензивно ще се говори за женските инкарнации.
Чак на другия ден, когато отново била представяна, се виждало, как междувременно нощта отново е възстановила всичко. Такива култови действия са въздействали за преобразяването на вътрешния живот. И така, една личност, която е живяла по онова време като мъж, получава дълбоки въздействия от тези ирландски мистерии. Вие ще разберете, мои мили приятели, че когато днес се дават примери за прераждания, човек по-лесно се натъква на мъжки инкарнации, понеже в по-предишните епохи почти изключително някаква роля играеха предимно мъжете. Женските инкарнации лежат между тях. Днес, когато жената започва да играе голямата роля в историческото развитие, днес се подготвя времето, когато по-интензивно ще се говори за женските инкарнации.
към текста >>

251. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята.
В моя земен живот аз може би съм се смял на това. Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение. Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме. Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно. Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта. Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>

Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно.
Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме. Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно. Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта. Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>

Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта.
Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме. Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно. Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта. Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>

252. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо.
Днес хората говорят, че знаят - отново една особена карма, но не особено щастлива карма за хората - също и за боговете Кветцалкоатл, Тетцкатлипока и Таотл[5]. Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>

253. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата. И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там. Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>

Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там. Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>

254. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив.
Нека вземем един случай. Ние срещаме хора в живота. Тук се забелязва ясна разлика между единия вид срещи с хората и другия вид. Възможно е в този земен живот за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек. И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва. Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът. И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той. Всичко, което ни привлича към него в известно отношение се събира като сбор от чувства, като сбор от вътрешни усещания, изпълващи нашата душевна нагласа.
към текста >>

Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек?
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
към текста >>

255. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм.
От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>

Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш? - тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи. Аз искам да зная какво от предишните степени на съществуването живее вътрешно в самия мен. Вие нищо не знаете за това. Вие нищо не ми казвате за него.
към текста >>

За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата.
Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата. За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата. Затова в тези лекции свързвам историческите разглеждания с постепенното насочване към наблюдението на собствената карма на всеки отделен човек. Това е темата на тези лекции. До последната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма. Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на фона на големите структури на световната история. Затова оставете ме също да приключа и тези разглеждания - при които първо исках да осветлим вътрешната душевност на човека, да осветлим същността на едно надеждно съвременно движение – и отново да поставя един световноисторически образ пред вас.
към текста >>

256. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание.
към текста >>

Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него!
Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена.
към текста >>

Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание.
Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>

Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена.
Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>

Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата.
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси. Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата. А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване! Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването. И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>

При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>

Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>

Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба.
към текста >>

Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
към текста >>

Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен.
към текста >>

257. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но човек преживява нещо също и там, и дори го преживява по подобен начин, както преживява денем, но по един много по-забележителен начин, по един много по-интензивен начин.
От това вече ще забележите, че е нещо друго, когато човек заспи и нещо друго, когато той се събуди. Защото когато се събужда, човек идва от духовния свят, където е бил през нощта, а когато заспи, отива от физическия в духовния свят. Тук се вижда потокът, в който, така да се каже, човекът плува между заспиването и събуждането, но и в който той също живее. Само че обикновеното съзнание не е пригодено да знае това, което се преживява там; там се живее в подсъзнателното. Но човек преживява нещо също и там, и дори го преживява по подобен начин, както преживява денем, но по един много по-забележителен начин, по един много по-интензивен начин. Там става именно следното:
към текста >>

258. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И между тези, които трябва да слязат, имаше именно такива, които с цялата си душа, с много интензивна душевна сила бяха взели участие в действието на Михаеловите импулси през времето на Александър Велики.
Тогава стана важното: стоящите съвсем далече от арабизма, но с техния платонизъм напълно потопени в християнските тайни велики учители от Шартр минаха през вратата на смъртта. И имаше едно кратко време, в началото на 13-то столетие, когато бе проведен така да се каже един велик небесен събор. Когато най-добрите учители, първо Аланус аб Инсулис, умряха, т.е. намираха се вече отвъд в духовния свят, те се събраха за едно велико космическо дело с онези, които още се намираха горе в духовния свят и трябваше скоро да слязат на Земята, където трябваше да застъпват аристотелизма по един нов начин. И между тези, които трябва да слязат, имаше именно такива, които с цялата си душа, с много интензивна душевна сила бяха взели участие в действието на Михаеловите импулси през времето на Александър Велики. И ние трябва да си представим, защо това отговаря на истината, че на този поврат от 12-то към 13-то столетие се събраха души, които бяха дошли горе в духовния свят от християнските центрове на посвещение, каквато беше Школата от Шартр, и такива души, които бяха готови да слязат долу на Земята и които си бяха запазили в духовните области сега не платонизма, а аристотелизма, вътрешното действие на интелигентността, която произхождаше още от времето на Александър Велики. Там бяха също тези, които си казваха: ние бяхме около Михаел, когато видяхме заедно с него, как интелигентността се разливаше надолу към Земята, ние бяхме обединени с него също при онова велико космополитно дело, което бе извършено още под старото господство на Михаел над интелигентността, когато интелигентността беше управлявана космически. И тогава стана именно така, че учителите от Шартр прехвърляха първо на аристотелците управлението на духовните работи на Земята. Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния живот на Земята.
към текста >>

259. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Онова, което Александър и Аристотел бяха основали на Земята, за което бяха вложили цялата си душа, единият с мисъл та, другият с обширни интензивни владетелски сили, всичко това беше действувало на Земята.
В александризма и аристотелството се бяха влели и слели най-различните импулси на древната духовност. В света възникна Християнството. Стана Тайната на Голгота. То стана в едно време, когато индивидуалностите, душите на Александър и на Аристотел не бяха на Земята, а се намираха в духовния свят и там бяха в тесен вътрешен съюз с това, което се нарича господство на Михаел, чието господство на Земята също беше завършило в онова време, защото тогава господствуващият Дух на времето беше Орифиел. И след Тайната на Голгота изминаха още няколко столетия. Онова, което Александър и Аристотел бяха основали на Земята, за което бяха вложили цялата си душа, единият с мисъл та, другият с обширни интензивни владетелски сили, всичко това беше действувало на Земята. Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха следили в течение на столетията, които последваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота. През всички онези столетия те следяха с поглед, как долу на Земята се разпространява тяхното дело, как то се разпространява също и чрез такива гении като Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник.
към текста >>

При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство.
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило. Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от гледната точка на Земята. Те не видяха, как Христос идва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс. При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство. То трябваше да започне 1879 година и да трае три до четири столетия. Ние живеем сега в епохата на това господство на Михаел и антропософите би трябвало преди всички да разберат, що значи, да живеят в тази епоха на Михаел, на господството на Михаел.
към текста >>

От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот. От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура.
към текста >>

Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието.
При такова едно прераждане не е нужно да има една външна прилика. Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност. Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания. Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд. Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието. Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството. Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ. С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен живот в друг.
към текста >>

260. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено.
към текста >>

261. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Духовният живот на хората в духовния свят, който граничи непосредствено със земния свят, беше проектиран интензивно, бих могъл да кажа, открито показан.
И всичко това възникна, стана като озарено от онова събитие на срещата на Христос със своя насрещен образ. Всичко това стоеше под това впечатление. Духовният живот на хората в духовния свят, който граничи непосредствено със земния свят, беше проектиран интензивно, бих могъл да кажа, открито показан.
към текста >>

262. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И за да стане това все по-добре, все по-интензивно, за това бе устроено Коледното Тържество.
Видите ли, да се срасне човек по този начин със света, това е също една от задачите, които Антропософията си поставя в нейната дейност. И аз се надявам, че ние, които сме събрани в такъв голям брой в тези клонове на Антропософското Общество, ще се сраснем именно чрез такива разглеждания с тази задача на Антропософията, да задълбочим не само мислите, но и усещанията, и сърцето. И за да стане това все по-добре, все по-интензивно, за това бе устроено Коледното Тържество. Това Коледно Тържество обърна вниманието върху факта, че, ако Антропософското Общество трябва да разгърне неговата дейност, неговото действие по един правилен начин по-нататък, то трябва да изостави пътищата, по които е вървяло през последните 10 години, трябва да изостави това, което е външно съобразно с обществото, и да обхване с неговата дейност вътрешно духовното. То трябва да приеме в цялост един езотеричен характер. Това, което ще съществува в бъдеще в Дорнах като Висша Школа за Духовна Наука, трябва да носи един вид езотеричен характер, и цялата конституция на Обществото трябва да носи един езотеричен характер. Чрез това Обществото ще може да получи своя духовен живот, от който се нуждае. То не трябва да се овъншни, а овъншнянането го застрашаваше през последните 10 години.
към текста >>

Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично.
Вярно е, че ние бихме искали да имаме такива цикли, такива записани сказки. Колко много трябваше да се съгласим с такива желания, въпреки че знаехме: тъкмо чрез това ние ще дадем в ръцете на противниците това, от което те имат нужда. Ние живеем в едно време, в което такива неща са невъзможни. Ето защо при Коледното Тържество трябваше да бъде взета под внимание пълната откритост за Обществото. Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично. Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично. Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност.
към текста >>

263. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина. В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси.
към текста >>

264. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява.
По-късно този начин се променя. Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява. Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив.
към текста >>

265. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана.
Вие знаете, че в по-нататъшното развитие на тези събития, Елена Блаватска написа "Тайната Доктрина" през 80-те години на XIX век, и през 1891 год. тя почина. "Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи определени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира. Често съм говорил за присъщите особености на книгата на Блаватска и не е нужно сега отново да навлизаме в тази тема. И след това, на основата на случилото се, беше основано Теософското Общество, и принципно казано, то запази своята индийска насоченост. Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана. Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
към текста >>

266. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен.
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава обикновената човешка форма. Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен. Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
към текста >>

И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин.
Художниците бяха на път да открият, да направят такива открития, но често пъти са останали да стоя на половината път. Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото. Това изглежда да бъде нещо тривиално за всеки, който може да чувствува цветовете. Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни. Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък. Стига се до там да се познае, че рисуването действително може да бъде това, което бихме могли да наречем произведение на цвета. Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да постигне това особено при синия цвят, а може да го постигне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга. Ако искаме да имаме една форма, която се движи вътрешно ту малка, ту голяма, следователно подвижна е в себе си, тогава, без да изхождаме от принципа на разума или от някоя учена естетика, която никога не е оправдана, а именно тогава, когато изхождаме от елементарното чувствуване, се намираме безусловно принудени да използуваме сини нюансирания, за да приведем тази форма в движение. Ние ще забележим, че само тогава една линия, едвам тогава рисунката, фигурното може да се роди, когато продължим това, което е започнало така, че сме направили синьо оцветеното да премине в движение.
към текста >>

Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство. Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота. Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат. Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
към текста >>

Този процес, извлечен от човешката душа, прави понякога едно гротескно впечатление, въпреки че от друга страна предизвиква чувството за интензивните безкрайности, които са омагьосани в природата.
Скулпторът създава всъщност форми, които окото вече вижда, но които то вижда толкова слабо, че това слабо виждане остава напълно в подсъзнанието. Това е едно непосредствено привеждане на осезанието в зрението, на което служи скулпторът. Ето защо скулпторът трябва, или да се старае да превърне спокойната форма, която иначе е само предмет на едностранчивото око, в жест, който винаги ни възбужда да бъде подражаван отново в един жест и този жест, който сега сме освободили от магията, да бъде отново доведен до спокойствие. Защото всъщност това, което бива възбудено в тази посока и отново бива доведено в спокойствие в другата посока, което действува в нас като душевен процес, когато творим художествено или се наслаждаваме художествено, е от едната страна винаги така, както в обикновения живот човекът вдишва и издишва. Този процес, извлечен от човешката душа, прави понякога едно гротескно впечатление, въпреки че от друга страна предизвиква чувството за интензивните безкрайности, които са омагьосани в природата. Развитието на изкуството и това показват именно определени наченки, които имаме от десетилетия насам и особено в настоящето се движи напълно в посоката, да стигне зад такива тайни и да даде форма на тези неща повече или по-малко несъзнателно. Не е нужно да говорим много върху тези неща, те ще бъдат все повече и повече оформени от изкуството.
към текста >>

В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления.
Можем да кажем, че двата извора на изкуството отговарят на най-дълбоките нужди, на несъзнателните нужди на човешката душа. Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума. И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно. Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
към текста >>

Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство.
Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство. Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент. Но така всяко изкуство става съдържание и форма в неговия първичен елемент, когато изтръгва по посочения начин от природата нейните тайни, не чрез измисляне, не чрез измъдруване, а чрез откриване на сетивно-свръхсетивното в нея. Аз вярвам, че без съмнение в самата душа има често пъти един много тайнствен процес, когато насочим дълбоко вниманието върху сетивно-свръхсетивното в природата. Самият Гьоте е употребил този израз "сетивно-свръхсетивно". И въпреки че той нарича това сетивно-свръхсетивно една явна тайна, то може да бъде намерено само тогава, когато подсъзнателните душевни сили могат да се потопят напълно в природата.
към текста >>

Без съмнение обаче именно едно такова интензивно по-дълбоко разглеждане на сетивно-свръхсетивното и неговото осъществяване чрез изкуството ще направи разбираемо Гьотевите дълбоко чувствувани, излезли от дълбоко разбиране на света думи, от които аз изходих, думите, които искат да изразят по един обхватен начин нашето отношение като човек към изкуството тогава, когато сме в състояние да схванем дълбоко изкуството в неговото отношение към истинската, също към свръхсетивната действителност.
Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок смисъл в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното съзнание. Това, в което проникваме, доставя обаче най-голямото доказателство за това, че изкуството няма нужда да копира просто сетивното или да изразява свръхсетивното, чисто духовното, чрез което би се заблудила към две страни, но че изкуството може да даде форма, може да изрази това, което е сетивно в свръхсетивното, свръхсетивно в сетивното. Ние сме може би в най-истинския смисъл на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти. И, както вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада. Но този начин човек ще може да развие по определен начин в самия себе си способността да живее художествено в изкуството. Без съмнение обаче именно едно такова интензивно по-дълбоко разглеждане на сетивно-свръхсетивното и неговото осъществяване чрез изкуството ще направи разбираемо Гьотевите дълбоко чувствувани, излезли от дълбоко разбиране на света думи, от които аз изходих, думите, които искат да изразят по един обхватен начин нашето отношение като човек към изкуството тогава, когато сме в състояние да схванем дълбоко изкуството в неговото отношение към истинската, също към свръхсетивната действителност.
към текста >>

267. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим.
Когато чувствуваме себе си по отношение на духовния живот, по отношение на свръхсетивния живот, трябва да се изкажем различно. Може би този свръхсетивен живот, когато той се представя в нас, е макар и незначителен, детски, но ние чувствуваме една вътрешна необходимост да изкажем това, което духът ни открива в душата. И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим. Следователно по отношение на сетивното и на свръхсетивното ние се чувствуваме в едно крайно противоположно положение.
към текста >>

Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта.
От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството. Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа. Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това. Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата.
към текста >>

Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя.
Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, предварително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация. Но предстои нещо друго. Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание. Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя. Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме. Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше.
към текста >>

По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше.
Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя. Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме. Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше.
към текста >>

Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите.
Тези неща ни свидетелствуват, че съществува едно отношение между външната природа и човешката вътрешност, което има в действителност характера на сетивно-свръхсетивното. Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на мисълта именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот. Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите. Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване. Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета.
към текста >>

Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен.
Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек. Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме. И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата. Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа.
към текста >>

268. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Той изживява това в една интензивна форма.
И така, както тази възлизаща от повърхността на морето Афродита би била заобиколена от летящи около нея създания на въздуха, които се приближават към нея като проявления на това, което е живо в пространството, така за ясновидеца се присъединява към музикалното поетичното. Чувствувайки се със своята душа издигнат вън от музикалното и все пак отново чувствувайки се вътре в него, чувствувайки се тъждествен с музикалното, за ясновидеца към музикалното се прибавя поетическото. Той изживява това в една интензивна форма. Това, което той изживява, зависи от степента, до която се е развил в ясновидството. С поетическото изкуство положението е особено. Поетът изразява чрез езика или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията. Например едно драматично лице, което поетът изобразява, което той оставя да каже малко думи, то се оформя от тези малко думи в завършена имагинация на неговата човешка личност. Тази е причината, поради която при всичко, което в поезията е недействително, което е само фразеологично, което не извира от творческата сила, а е скалъпена, действува така неприятно на ясновидеца: той вижда при това, което не е никаква поезия, но все пак иска да създаде нещо фразеологично, гримасната карикатура.
към текста >>

Даже с интензивната мистика човек витае над действителността, не стига до истинската действителност, изживява само вътрешни копия, изображения, изживява действия на действителността.
Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно. Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо. Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства, волеви импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука. Когато човек се научи да познава това, което е живо, той знае: всичко това е твърде тънко, макар и да се опитаме да го сгъстим вътрешно. Даже с интензивната мистика човек витае над действителността, не стига до истинската действителност, изживява само вътрешни копия, изображения, изживява действия на действителността. Той не изживява действителност също и с обикновеното наблюдение на природата, което застава срещу материалните процеси.
към текста >>

269. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания.
към текста >>

270. 11. Указания. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тя трябваше да бъде включена в този том и да влее своята вътрешна интензивна светлина в държаните повече в земна изразна форма сказки".
В средата 1909 г. се пада една сказка на Рудолф Щайнер импровизирана при празничен случай в Берлинския клон на Антропософското Общество. Можем да кажем, че тя беше направо импровизирана. Това беше един епизод в неговата останала духовнонаучна дейност и подействува като един импулс за започващия художествен живот на Обществото. Тя трябваше да бъде включена в този том и да влее своята вътрешна интензивна светлина в държаните повече в земна изразна форма сказки".
към текста >>

271. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете.
В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха. През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха. То беше, така да се каже, заглушено. Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете. Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода.
към текста >>

Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия.
Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз. Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса. Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта. А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса. И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка.
към текста >>

Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни.
фактически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили. Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват определени периоди от годишния цикъл. И тъкмо в тези периоди възникнаха първоначалните импулси за утвърждаването на основните празници. По-късно хората се придържаха към тези празници малко или много по силата на традицията. Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл. Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни.
към текста >>

272. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми.
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу! Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми. Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така.
към текста >>

273. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от човечеството, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма.
Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от човечеството, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма. Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят. После се опитах да насоча вниманието Ви върху това, как самият човек, взет в неговия цялостен облик, може да бъде разглеждан по чисто художествен път, като изтъкнах космическата предистория на човешката глава.
към текста >>

Защото ние трябва да овладеем именно цветната перспектива, а не линейната перспектива: Усетът за повърхността, за отдалечаването и приближаването не като функции на линейната перспектива, която всъщност винаги се стреми да изопачи пластичния елемент в рамките на тази или онази повърхност, усетът за такова оцветяване на повърхностите, което е по-скоро интензивно, а не екстензивно.
За тази цел обаче ние се нуждаем най-вече от художествената способност да живеем с цветовете. Аз често съм загатвал за тази подробност и вие бихте могли да си припомните съответните лекции в списанието „Гьотеанум“: ние се нуждаем от способността да усещаме повърхността като такава; когато например я оцветяваме в синьо, тя се отдалечава, а когато я оцветяваме в червено или жълто, тя се приближава до нас. Защото ние трябва да овладеем именно цветната перспектива, а не линейната перспектива: Усетът за повърхността, за отдалечаването и приближаването не като функции на линейната перспектива, която всъщност винаги се стреми да изопачи пластичния елемент в рамките на тази или онази повърхност, усетът за такова оцветяване на повърхностите, което е по-скоро интензивно, а не екстензивно. Когато искам да подскажа агресивния характер на това, което е на повърхността и което просто иска да се нахвърли върху мен, тогава аз прибягвам до жълто-червеното. Ако то е спокойно, сдържано и се оттегля назад, тогава аз прибягвам до синьо-виолетовото. Ето това е цветната перспектива! Ако проучите старите художници, Вие ще установите, че дори в ранния Ренесанс повечето художници притежаваха едно истинско усещане за тази цветна перспектива. А то беше налице също и в предренесансовото време, защото линейната перспектива измести цветната перспектива едва през Петата следатлантска култура.
към текста >>

274. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ето защо то откликва най-интензивно и най-вярно на всичко онова, с което звездният Космос дарява Земята.
Но така ние се пренасяме назад в едно време, когато другите изкуства освен поезията бяха сравнително слабо развити. Макар и да съществуваха, те бяха слабо развити, понеже древните знаеха: Благодарение на словото, което извличаха от най-съкровените дълбини на своите физически тела, те даваха непосредствен израз на нещо свръхсетивно, така че словото им позволяваше, и то по най-добър начин, да изразят всичко онова, което иначе се проявяваше в звездните констелации и движения, много по-добре отколкото това беше възможно чрез друг вид изкуство, което в крайна сметка би се нуждаело от една или друга материална субстанция. В онези древни времена хората усещаха: Да, словото извира от самата духовна същност на човека. Ето защо то откликва най-интензивно и най-вярно на всичко онова, с което звездният Космос дарява Земята. И хората узнаха за тези дарове, които се проявиха също и чрез другите изкуства, най-напред именно чрез поезията, която през онези древни времена беше рожба не само на фантазията, а и на непосредственото виждане в духовния свят. Поезията, която хората градяха благодарение на словото, беше усещана от тях като един вид душевна връзка със самия Космос.
към текста >>

275. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“.
Съвсем различно е положението при другите цветове. Нека да вземем, примерно, червеното, жълтото и синьото. При тези цветове, червеното, жълтото и синьото, ние не изпитваме желанието, следвайки нашия художествен усет, да ги задържим в някакви строго определени контури; в случая ние имаме съвсем друго желание: Сега ние искаме тази или онази повърхност да блесне в някои от посочените цветове; искаме, например, блясъкът на червеното, жълтото или синьото да ни озари от тази или онази повърхност. И така, четирите цвята: на инкарната, зеленото, черното и бялото, ние определяме като цветове-образи и цветове-сенки, а синьото, жълтото и червеното като цветове-сияния, които идват към нас от областта на сенките. Следвайки нашия художествен усет, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот. Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“. От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото. В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа. Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен израз в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си. Това се постига чрез нежното сияние на синьото. В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата.
към текста >>

276. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Теоретично - да, но вече не го изживява по този начин, за да е напълно наясно с този прелом и да може да го усети достатъчно интензивно.
Едва ли подлежи на съмнение, че с момента, който днес г-н Бауман[2] характеризира по отличен начин като идването на септимата, в музикалното изживяване на цивилизованото човечество настъпва много голям прелом. Мисля, че човек още не познава достатъчно по-раншното музикално изживяване. Теоретично - да, но вече не го изживява по този начин, за да е напълно наясно с този прелом и да може да го усети достатъчно интензивно. Но това, което се е появило, и до днес още не е завършило. Може би се намираме по средата на едно коренно преобразуване на музикалните потребности на хората, ако мога така да се изразя. Естествено такива неща не стават толкова бързо, за да могат да се уловят в ясни дефиниции, но все пак настъпват и ще могат да бъдат уловени в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>

Днес човек не трябва да теоретизира, а да усеща в много по-голяма степен как духовната наука действително го прави вътрешно по-подвижен и как посредством това той отива към едно по-интензивно, по-нюансирано музикално изживяване.
Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното. А като постигне това, означава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване. И тогава при личности, които, ако мога така да се изразя, са изтъкани, пропити, оживени от духовната наука, ще се получи онова, което може да се постигне в областта на музиката с помощта на духовната наука. Върху това не е възможно да се теоретизира. Днес човек не трябва да теоретизира, а да усеща в много по-голяма степен как духовната наука действително го прави вътрешно по-подвижен и как посредством това той отива към едно по-интензивно, по-нюансирано музикално изживяване.
към текста >>

277. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Напротив, чрез грижливо съблюдаване на метрума той е смекчил и изгладил тъкмо силата и вътрешния интензивен живот, присъстващи в съдържанието.
което Гьоте окачествява като красиво в своето театрално изкуство, като един вид монотонно и еднообразно пеене или нещо подобно. Наистина на метрума е била придавана голяма стойност. И не би трябвало да си представяме, че когато например Гьоте е играл сам своя Орест, е подивявал по начина, по който някои актьори го правят сега на модерните сцени, както неведнъж съм виждал това. Когато актьорът Крастел[5] изпълняваше ролята по такъв начин, на места хората изпитваха потребност да се снабдят с клетка, за да поставят граници на диващината. Така че изобщо не трябва да си представяме, че Гьоте е изпълнил своя Орест сам. Напротив, чрез грижливо съблюдаване на метрума той е смекчил и изгладил тъкмо силата и вътрешния интензивен живот, присъстващи в съдържанието. Така че размерът и съгласуваността в начина на декламиране са били тези, които Гьоте е използвал за представяне на Орест.
към текста >>

278. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така ще се усещат преди всичко зимата и лятото по един твърде интензивен начин.
Също това с потъналия в земята орган е нещо изключително духовито! Но това ще създаде една определена трудност, тъй като относителната неутралност на тръбите на органа спрямо външния въздух ще престане да съществува в мига, в който действително потопим органа в земята. И през зимата той ще звучи съвсем различно, отколкото през лятото. Следователно през зимата с него ще трябва да се борави и да се настройва по друг начин, отколкото през лятото. Така ще се усещат преди всичко зимата и лятото по един твърде интензивен начин. И още някои неща трябва да се вземат под внимание. Възникват голям брой много трудни проблеми, които не могат да бъдат решени от акустична, нито дори от музикална гледна точка.
към текста >>

279. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

В какво се състои това, върху което толкова интензивно искам да ви обърна внимание?
В какво се състои това, върху което толкова интензивно искам да ви обърна внимание? То се състои във факта, че хората усещат все повече и повече своята индивидуалност. Докато мисловният свят преминава от съществата на формата към Праначалата, от Властите към Архаите, човекът усеща мислите на собствената си същност повече, защото Архаите живеят една степен по-близо до човека, отколкото Властите. И когато човек започва да вижда свръхсетивно, той има следното впечатление: Сега това е светът, който наблюдавам като сетивен. Да кажем, жълтото (виж рис. на 160 стр.) е страната, обърната към моите сетива, червеното е вече скритата, отвърнала се от сетивата страна.
към текста >>

И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете.
Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противопоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете. И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете.
към текста >>

280. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Интензивният спорт като дарвинизъм в действие.
Хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса. Живият органически свят е непроницаем за Духа и обратно: мъртвият физически свят проницаем за Духа. Разликата между духовната и физическата работа: Докато работим физически, Духът н обгръща отвсякъде; докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена. Прекомерната интелектуална дейност хаотизира, нормалния човешки живот. Евритмия и спорт. Интензивният спорт като дарвинизъм в действие.
към текста >>

281. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера.
Човек изгражда своята глава чрез антипатията на Космоса. Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса. Да, сферично оформената човешка глава е копие на Космоса. Чрез своята антипатия, Космосът създава едно копие на самия себе си, но извън своите собствени предели: Това е нашата глава. Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си. Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера. Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия. В главата, нашата антипатия среща антипатията на Космоса; там те се сблъскват. И там, в яростния сблъсък между човешките антипатии и тези на Космоса, възникват нашите възприятия. Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
към текста >>

Следователно, ако обсипете детето с абстракции, ще причините следното: По особено интензивен начин то ще се отклони в посока на онзи процес, който насища кръвта с въглена киселина, т.е.
Следователно, ако обсипете детето с абстракции, ще причините следното: По особено интензивен начин то ще се отклони в посока на онзи процес, който насища кръвта с въглена киселина, т.е. в него ще се ускори процесът на втвърдяване, процесът на умиране.
към текста >>

282. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм.
Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то. Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот. Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното. Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване. Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки.
към текста >>

Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното.
Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот. Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното. Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване. Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки.
към текста >>

283. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава.
Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение. То е нещо, с което изобщо не се свързват понятия, усещания. Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава. Само помислете колко малко разсъждават хората за природните явления, кои то срещат всеки ден около себе си! За най-близко изживяното хората не разсъждават. Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености. Той не разсъждава върху това. Колкото повече се пренасяме на Запад, толкова повече свободата се изгубва в хода на историческото развитие на човечеството: и понеже то не я притежава, трябва да се стреми към нея.
към текста >>

Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства.
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството. Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства. Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално.
към текста >>

Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще.
В миналото хората можеха, тъй като животът им беше по-инстинктивен, да се оставят инстинктивно на това наподобяване. В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява. В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител.
В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява. В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма.
В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява. В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото.
Вие знаете: от седмата година до половото съзряване, до 14, 15 година в детето живее силата, която може да се нарече дела по силата на авторитета. Детето не би могло да бъде споходено от по-голямо добро от това да осъществява това, което предприема затова, защото уважавани хора от обкръжението му казват: Това е правилно, това трябва да се направи. Нищо не е по-пагубно за детето от това, да се научи на собствена преценка прекалено рано преди половото съзряване. Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото. Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето. Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората. Равноправието на хората няма да присъства по друг начин, защото хората никога няма да съзреят за равноправието, ако в детството не им в тях не е посято чувството за авторитет. В миналото може и да е била достатъчна една съвсем малка степен на чувство за авторитет, в бъдеще тя няма да е достатъчна. И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано като историческо предизвикателство, тъй като се явява като такова.
към текста >>

284. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири.
Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането. Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това. От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
към текста >>

285. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството. Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа.
към текста >>

286. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото.
Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото. Но това живо няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа. Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин. Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес. Виждате ли, вие можете, всеки отделен човек, ако имате впредвид себе си, от един известен момент през детството си да казвате на себе си "Аз".
към текста >>

Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация.
Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление. Днес всичко рикошира в човечеството. Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация. Те не действат достатъчно покъртително. А това се дължи единствено на факта, че все по-усилващия се интелигентен егоизъм на хората ограничава интересите им. Затова дори и хората днес да имат демокрации, парламенти когато се събират в парламентите, съдбите на хората не живеят в тях, защото хората, или поне тези, които биват избирани в парламентите, не се вълнуват от съдбата на човечеството. Там бушуват егоистичните интереси. Всеки има свой собствен егоистичен интерес.
към текста >>

Ако насочим духовния си взор към едно такова обгръщане и схващане на човешките съдби в земното пространство, ако се интересуваме интензивно за надхвърля щото личната участ, то ние настройваме душата да проумее нещо по-висше от обикновения Ангел: а именно Архангела.
С това обаче само искам да намекна, че може да се осъзнае нещо, което надхвърля границите на егоистичната човешка участ, което е свързано с участта на групи от хора, така че може да се диференцира конкретно извън границите на земята. Ако насочим духовния си взор към едно такова обгръщане и схващане на човешките съдби в земното пространство, ако се интересуваме интензивно за надхвърля щото личната участ, то ние настройваме душата да проумее нещо по-висше от обикновения Ангел: а именно Архангела. Мисли за това, какво означава съществото на Архангела, съвсем не идват на човек, ако той остане само в регионите, които засягат егоистичните хора. Ако се проповядва само в регионите на егоистичните хора, то колкото и проповедниците да говорят за божественото, те говорят само за Ангела. Защото това, че се нарича различно е само една лъжа, това не прави нещата такива каквито са. Едва когато хората започнат да се интересуват за участта в пространството, тогава душата ще започне да се настройва за това, да се издигне до съществото на Архангела.
към текста >>

287. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган. Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно. И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>

288. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган. Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно. И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>

289. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
към текста >>

290. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

година действуват по-интензивно върху женския организъм, отколкото върху мъжкия.
Всичко това означава много за този, който обхваща духа, душата и тялото, изхождайки от едно действително човекознание и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт на изоставане и по-точно в акта на преодоляването на притегателната сила на Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина на човешката природа. От друга страна отново имаме една основна истина в зависимостта, с която нещо от явленията в живота на човека настъпва в една или друга епоха от живота му. Това е така, защото определени космически, извънчовешки въздействия, които външният свят упражнява върху човека между 10. и 14. година действуват по-интензивно върху женския организъм, отколкото върху мъжкия. В известен смисъл между 10. и 14. година женският организъм започва да живее в свръхсетивния свят също и чрез физическата си същност.
към текста >>

291. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви.
Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”. Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот. В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи. Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>

Както казах завчера, не само че теософията стана теология, но тези процеси започнаха да навлизат все по-интензивно в живота.
И това действува толкова силно, че налага своя отпечатък върху всички области на живота. Както казах завчера, не само че теософията стана теология, но тези процеси започнаха да навлизат все по-интензивно в живота.
към текста >>

292. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек.
Те разбира се, биха могли да бъдат заместени с изрази, които са предпочитани сред неантропософите, но това ще можем да направим вероятно едва на края. Сега, за целта на по-доброто разбиране ще се придържаме към това, там където е необходимо, да използуваме такива изрази. И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек. Както казах, искам да преведа всичко; не винаги е възможно всичко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е възможно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в своето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид.
към текста >>

293. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

белият имел е един вид зимно растение, което в известен смисъл не излага себе си на външната среда; този бял имел е едно растение, което, бих желал да кажа, се държи като аристократ, предпазвайки се с помощта на шумата на дърветата от твърде интензивно действуващите слънчеви лъчи и от светлинните влияния на лятото.
За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел. Но за целта на изследването на връзката между природата извън човека с неговата собствена природа, в основата си е много по-важно, че поради обстоятелството, че расте върху други растения, върху дървета, белият имел е принуден да развива своята вегетация в един различен годишен ритъм. Белият имел е приключил с цветообразуването преди пролетта, когато дърветата, върху които расте, едва започват разлистването си, т.е. белият имел е един вид зимно растение, което в известен смисъл не излага себе си на външната среда; този бял имел е едно растение, което, бих желал да кажа, се държи като аристократ, предпазвайки се с помощта на шумата на дърветата от твърде интензивно действуващите слънчеви лъчи и от светлинните влияния на лятото. В съгласие с описаните онзи ден процеси би трябвало да разглеждаме Слънцето единствено като представител на светлинните влияния това би било предмет на едно физикално изследване и мястото му не е тук; не сме в състояние да избегнем съвсем нещо, което е нахлуло в нашия език, поради един не съвсем правилен възглед за природата. Но начинът, по който белият имел расти и вирее, благодарение на обстоятелството, че се всажда върху другите растения, ето това е особено важното. По този на чин белият имел си присвоява съвсем особени сили. Той си присвоява сили, които биха могли да бъдат описани приблизително по следния начин: в рамките на своите сили белият имел не желае именно всичко онова, което праволинейните устройствени сили, направо развива-щите се устройствени сили желаят; и белият имел желае тъкмо онова, което праволинейно развиващите се устройствени сили не желаят.
към текста >>

294. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>

295. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува обратно в смисъл на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко онова, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия организъм.
Но ако разгледате нещата по този начин, Вие също така ще видите, че в човека има и един друг процес, полярно противоположен на процеса на движение на зъбите, имащ посока обратна навътре, и в действителност този процес има много общо с изтласкването на зъбите. Това е перисталтичното движение на червата. Това са два процеса, тясно свързани помежду си. Или всичко, което принадлежи на пересталтичното движение, е тясно свързано с другото, което в другата посока осигурява формирането на зъбите. Този процес на движение на червата е тясно свързан с оползотворяването на флуора в човешкия организъм. Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува обратно в смисъл на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко онова, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия организъм. За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата.
към текста >>

За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата.
Това е перисталтичното движение на червата. Това са два процеса, тясно свързани помежду си. Или всичко, което принадлежи на пересталтичното движение, е тясно свързано с другото, което в другата посока осигурява формирането на зъбите. Този процес на движение на червата е тясно свързан с оползотворяването на флуора в човешкия организъм. Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува обратно в смисъл на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко онова, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия организъм. За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата.
към текста >>

296. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ако например констатирам, че в човека вместо нормалното противоположно действие на образуващия кварца процес съществува прекалено силна, интензивна склонност към този процес, аз мога да го регулирам отвън, като внеса въпросното вещество и предизвикам противодействието, то се появява само.
» Това е, което, ако го означа абстрактно, ще кажа, че става въпрос първо да познаем кои от процесите - но нагоре чак до аза - се намират в човешкия организъм и кои процеси са вън, извън човешкия организъм. Тези процеси са диференцирани вътре и вън. Но вътре и вън те са полярно противоположни един на друг. И в момента, когато внеса вътре нещо, което според своята природа следва да се намира извън моята кожа, или когато нещо, макар и чрез слаб натиск на тялото действа отвън навътре, макар че не бива да действа отвън навътре в организма, се получава вътрешно противодействие. В този момент аз имам задачата да създам едно такова вътрешно противодействие спрямо нещото. Ако например констатирам, че в човека вместо нормалното противоположно действие на образуващия кварца процес съществува прекалено силна, интензивна склонност към този процес, аз мога да го регулирам отвън, като внеса въпросното вещество и предизвикам противодействието, то се появява само.
към текста >>

Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека.
Това постепенно ни довежда да прозрем взаимодействието на човека с неговия външен свят. Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека. В отношението на аза на човека към двигателно-веществообменната система всъщност е заложен зародишът на човешкия егоизъм. Към тази система на човешкия егоизъм принадлежи и сексуалната система. Азът пронизва най-силно човешкото същество с егоизма точно по пътя през сексуалната система.
към текста >>

297. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Оттам организмът преработва прекалено интензивно това, което приема в храносмилателния процес.
Можем да разгледаме човек, който страда от противоположността на недохранването. Само че тези неща се проявяват чрез съвсем особени състояния и винаги трябва да можем правилно да ги наблюдаваме. Естествено вие ще попитате: «Какво е противоположното на недохранването? » Да, за духовния изследовател противоположното на недохранването например в един от случаите е това, което се нарича размекване на мозъка. Точно както недохранването се дължи на факта, че човекът се прониква с това, което следва да бъде само в главата, което навлиза в горния организъм, така при размекването на мозъка в главата той се прониква с това, което трябва да е налице само в корема, което няма работа в мозъка, трябва да се намира само в корема и само там да действа организиращо. Оттам организмът преработва прекалено интензивно това, което приема в храносмилателния процес. Той го преработва прекалено, не го задържа достатъчно дълго преди да премине портата, през която то прониква в главата. Следствието от това естествено е, че за въпросната човешка организация поради това, че прекалено много се излива в главата, също и много се яде. Тези неща могат съвършено ясно да се наблюдават в тяхното продължение. Защото точно това е важното, че за да можем изобщо да стигнем до нещо в областта, за която сега говорим, трябва да си изградим представа за продължението на такъв процес. Какво се получава, когато тези процеси, които всъщност в началната си точка са съвсем нормални процеси, каквито са яденето, храносмилането, преработването в корема, отдаването в посока на главата и т.н., бъдат продължени, когато надхвърлят нормално поставената им от организацията цел?
към текста >>

Затова при въвеждането на оздравителния процес се касае да не се действа прекалено интензивно, иначе се надхвърля целта, човек изгонва болестта, но там, където е стигнала до нулевата точка, тя прескача в обратната посока.
Трябва да се опитаме да изходим от това, което наблюдаваме при началните процеси, които са изцяло присъщи на нормалния човек. Трябва също да се каже: Ако не бихме могли да се разболяваме, не бихме могли изобщо да бъдем хора, защото болестта е само продължение на процесите, от които се нуждаем, които непременно трябва да имаме, но надхвърлящи мярката. Здравето всъщност е състояние на човека, в което разболяващите и лечебните процеси се намират в съответното равновесие. Човекът не е застрашен само когато се проявяват разболяващите процеси, а и когато лекуващите процеси надхвърлят целта си. Тогава също е застрашен. Затова при въвеждането на оздравителния процес се касае да не се действа прекалено интензивно, иначе се надхвърля целта, човек изгонва болестта, но там, където е стигнала до нулевата точка, тя прескача в обратната посока.
към текста >>

Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността.
Във фосфорното и сярното въздействие и в това на арсена имаме две противоположности. Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия организъм. Нередовността в горния човек скоро се проявява и като нередовност в долния човек. И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един израз не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе. Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността. Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие. Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите. И за това можем да помогнем с антимона. Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие. Действително е много интересно да се наблюдава противоположното въздействие на фосфора, арсена и антимона по отношение на ставащото чрез тях в човека.
към текста >>

298. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм.
Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия организъм е твърде слабо. Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм. Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине. Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява.
към текста >>

299. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Вярвам, че представите на човека могат извънредно да се обогатят, да станат по-интензивни по отношение на такива неща, когато си изясним, че за всичко, протичащо в човека, има съответни процеси във външния свят.
Вярвам, че представите на човека могат извънредно да се обогатят, да станат по-интензивни по отношение на такива неща, когато си изясним, че за всичко, протичащо в човека, има съответни процеси във външния свят. И макар за човек с днешното образование да звучи ужасно отблъскващо, не бих искал да избегна някои изрази, имащи дълбок смисъл за науката за духа, които, ако правилно се разберат, могат да въведат човека дълбоко в същността на нещата.
към текста >>

Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес.
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора. Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност. Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза. Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора. Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор. Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес. В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза. Казах ви, че всичко, което е отпечатък на аза, всъщност лежи в динамични системи, в системи от движения, които стигат до равновесие. Това е нещо, което особено на това място от нашите разглеждания трябва основно да се вземе под внимание.
към текста >>

300. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно.
нервно-сетивното изграждане, и изграждането, произлизащо от веществообменно-двигателната система. Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно. И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>

И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно. И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>

301. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад.
Извънредно интересно е това, което казах за корените на жълтата тинтява. Естествено пак трябва да се има предвид, че понеже имаме работа с корените, имаме и взаимодействие със силите на главата. Само че при корените на омайничето имаме тръпчиво-горчив вкус. Вкусът е извънредно остър. При омайничето имаме етерични масла, относно които още от началото можем да кажем, че действат върху тези области на организма, които не са разположени чак до червата и в червата, както областите, за които говорихме при корените на жълтата тинтява, а че имаме повече работа с това, което още се случва в стомаха, дори може би в хранопровода. После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад. Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства. Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло. Тук имаме засилване на азовата импулсивност.
към текста >>

Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност.
При ириса имаме работа с нещо, което още във външния си образ показва, че силно въздейства върху аза. Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят. В корените на ириса обаче имаме и нещо, което много силно импулсира физическата дейност, а именно дъбилна киселина, танин. Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно. Това са външните прояви на азовата дейност. А това, което можем да излекуваме, се получава, когато се запитаме: «На какво само е изложен човешкият организъм, когато всичко това не е в ред? » Защото имаме ли асцит, воднянка и подобни явления, в чая от корените на ириса имаме средството да се преборим с асцита и подобните състояния.
към текста >>

И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно.
Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят. В корените на ириса обаче имаме и нещо, което много силно импулсира физическата дейност, а именно дъбилна киселина, танин. Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно. Това са външните прояви на азовата дейност. А това, което можем да излекуваме, се получава, когато се запитаме: «На какво само е изложен човешкият организъм, когато всичко това не е в ред? » Защото имаме ли асцит, воднянка и подобни явления, в чая от корените на ириса имаме средството да се преборим с асцита и подобните състояния.
към текста >>

302. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче ние можем да погледнем също и една друга крайност на патологичния организъм, и да се уверим как в известен смисъл там настъпва едно интензивно разрастване на нормалната физиологична дейност и как тя също прераства в нещо абнормно.
Обаче ние можем да погледнем също и една друга крайност на патологичния организъм, и да се уверим как в известен смисъл там настъпва едно интензивно разрастване на нормалната физиологична дейност и как тя също прераства в нещо абнормно. Аз далеч не бих искал да си играя с изразите "нормален" и "абнормен", обаче в началната част на тези лекции, това просто е необходимо. Защото по-нататък ако тези проучвания бъдат продължени, ще се окаже, че "нормалното" не може току така да участвува и в т.н.
към текста >>

303. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател. И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>

304. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система.
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство.
към текста >>

Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата.
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество.
към текста >>

Аз не зная дали след тези лекции всичко това можа да се получи и при Вас по един правилен и интензивен начин; не зная дали специалистите-медици са достатъчно обезщетени.
Обаче в своя непрекъснат път на развитие, човечеството рано или късно ще съзре плодовете на това ново познание. Точно за това аз обсъдих от духовнонаучна гледна точка всички тези неща пред една аудитория от специалисти. Може би не беше съвсем редно да изнасям само лекции върху една такава важна област, каквато е медицината. Но Вие помните как се стигна до тези импровизирани лекции, така че Ви моля да се задоволите и с малкото, което те съдържат. Но това, до което би трябвало да стигнем при всички обстоятелства, независимо дали нещата се изнасят от специалисти или не, е да покажем: Дори и в тази трудна област, медицината, напредъкът е възможен само чрез импулса на Антропософията. Аз не зная дали след тези лекции всичко това можа да се получи и при Вас по един правилен и интензивен начин; не зная дали специалистите-медици са достатъчно обезщетени. Обаче аз се надявам, че все по-често ще имаме възможност да осветяваме нашата епоха, чрез духовната светлина на външните факти и събития, че все по-често ще можем да казваме: Да, дори и медицината ще бъде в състояние да напредва, само ако приеме духа, ако го приеме поне според усилията, които се полагат тук, в този Дорнах, когато на Гьотевия дух се създават условия да прониква и в медицината.
към текста >>

305. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

Интензивно провеждана лечебна евритмия, медикаментозно лечение, своеврменно обсъждане на постъпките – Терапия при едно сулфуристично дете (8.
Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез педагогически въздействия от страна на възпитателя: Доверие към възпитателя. Ранно разпознаване на детската склонност към клептомания. Интензивно провеждана лечебна евритмия, медикаментозно лечение, своеврменно обсъждане на постъпките – Терапия при едно сулфуристично дете (8. лекция); хидротерапевтични процедури; пречупване на характера и неговото значение. Необходимата връзка между възпитателя и гения на езика.
към текста >>

306. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>

307. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
Нека да помислим какво всъщност става тук. Както посочих вчера, детето трудно обхваща външния свят. То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен. И какво възниква сега?
към текста >>

Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно.
Виждате ли, нужно е само да си представите, как, примерно, одрасквате кожата на ръката си и с наранената, чувствителна повърхност, улавяте някакъв предмет. Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално тяло Вие навлизате прекалено силно във външния свят. С астралното тяло и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен. Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено. Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi. Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно.
към текста >>

Всичко това протича много интензивно.
Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi. Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота. Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот. То с ужас те отдръпва от самото себе си. Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх. Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата.
към текста >>

308. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото ако ние не сме в състояние да подсилим слабата двигателно-веществообменна система, тогава описаните прояви стават все по-интензивни, и в по-късна възраст ще възникнат онези параноидни заболявания, които са свързани с едни или други натрапливи представи.
Тогава съответното впечатление не потъва надолу, а се излъчва обратно. И сега, когато аз се занимавам с детето, то непрекъснато повтаря: Часовникът е хубав. – Едва смогвам да кажа няколко думи, и то отново повтаря: Часовникът е хубав. – То непрекъснато се връща назад. При възпитанието на детето ние сме длъжни да обръщаме нужното внимание на тези особености, които макар и едва загатнати, са изключително важни. Защото ако ние не сме в състояние да подсилим слабата двигателно-веществообменна система, тогава описаните прояви стават все по-интензивни, и в по-късна възраст ще възникнат онези параноидни заболявания, които са свързани с едни или други натрапливи представи. В последствие тези натрапливи представи стават все по-упорити, все по-консолидирани. Известно е, че те лесно се вмъкват в душевния живот, обаче е много трудно да бъдат отстранени. Защо е трудно да бъдат отхвърлени? Защото там горе е съзнателният душевен живот, обаче тук долу несъзнателният душевен живот е неовладян, той изтласква нагоре определени представи, които след време се превръщат в натрапливи представи.
към текста >>

309. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили.
Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм. Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили. Детето го приема с хумор. Веднъж г-ца д-р Б. го попита защо държи устата си отворена, а то отговорило: „За да влезе там една муха.” Всичко това се отнася към горната организация.
към текста >>

310. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

От друга страна, тук липсва също и интензивна свързаност с Космоса.
Защо точно инжекции с водорасли, Вие ще разберете, ако се съсредоточите върху вътрешната същност на момчето и ще бъде добре, ако размишлявате по-дълбоко върху тези неща, понеже занапред ще ги прилагате самостоятелно в отделните случаи. Защо тук е уместно да се приложат инжекции с определени субстанции, извлечени от водорасли? При водораслите ние имаме едно растение, което няма нито силно развити корени, нито дава цветове. При тях корените и цветовете са преплетени едно в друго. Тъй като тук преобладава листната маса, липсва и свързаност със Земята. От друга страна, тук липсва също и интензивна свързаност с Космоса. При водораслите съществуват отношения главно към онова, което протича във водния и въздушния елемент, и то непосредствено в земната повърхност. Водораслите и гъбите са такива растения, които изцяло са потопени във взаимодействията между въздуха и водния елемент. Една важна особеност при тези растения е тази, че те показват едно силно привличане към съвсем незначителни количества сяра, която днес е широко разпространена, както във водата, така и във въздушния елемент. Ето защо, ако силите на тези растения бъдат включени в ритмичния организъм, те допринасят за хармонията между астралното и етерното тяло. А точно тя липсва при едно такова момче.
към текста >>

И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм.
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм. Това се вижда още от пръв поглед. Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък. Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.
към текста >>

311. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни.
Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си тяло. Чрез това бива разстроен животът на неговите усещания. Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела. Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват. В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни. Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си. Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>

Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела. Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват. В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни. Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си. Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>

И интензивно, във всички посоки, те изискват от себе си себепознание.
Такива хора, които преминават през тези стадии, което е свързано с тяхната Карма, с техните повтарящи се земни съществувания, такива хора притежават една чудна терминология, изработена чисто вътрешно, интуитивно. Те могат, именно защото преминават през тези стадии последователно един след друг, така че първият стадий е почти нормален, те могат по един чуден начин, да говорят за това, което изживяват. Например като съвсем млади хора, когато възниква лабилният стадий на 17 или 19 години, те казват: човек трябва да опознае себе си. И интензивно, във всички посоки, те изискват от себе си себепознание. Тогава, когато Азовото устройство излиза навън, те сами достигат до активния медитативен живот. Често те го наричат "активна молитва", което представлява едно активно медитиране, и те са благодарни, когато някой образован пастор им даде съвети относно молитвата. Тогава те изцяло се разтварят в молитвата си, но в тази молитва те изживяват същевременно и онова, което сега те започват да описват в една чудна терминология. Те поглеждат назад към първия си стадий и това, което възприемат, те наричат: първото обиталище на Бога тъй като поради това, че със своя Аз те не потъват напълно в останалите части, те разглеждат себе си в известен смисъл отвътре, не само отвън. Всичко това нараства; когато го разглеждаме отвътре, то става като едно обширно пространство: първото обиталище на Бога.
към текста >>

312. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тези личности живеят крайно интензивно във всеки един отделен стадий.
Но след това състоянията се усилват до това видение, напомнящо за зрително възприемане. Те така могат да се улеснят, че такава личност може например да види Исуса като действителна личност пред себе си. По правило това е вторият стадий. Своеобразното е, че когато преминава от първия във втория стадий, такива личности нямат силното усещане, че когато преди някой друг им е разказвал за този втори стадий, те са се отнасяли с негодувание към това. Тази ясна паметова връзка между двата стадия не съществува. Тези личности живеят крайно интензивно във всеки един отделен стадий.
към текста >>

В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии. Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание. Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло. И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява. Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното тяло, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук. Изживяването е приблизително същото, както когато човек изживява собственото си тяло. Човек не прави разграничение в хода на възприятието, човек не го изживява като нещо, стоящо отвън, но човек изживява себе си единно, това е първото.
към текста >>

Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство.
Той идва чрез болката. Духовният свят идва именно от другата страна. От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното мислене е разположено захващането на физическия свят. Духовният свят бива захванат по противоположен начин. Пътят към него минава през болката. Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство. Така е. Първоначално в организма е болката, но в болката нахлува духовния свят и той прониква в болката. Появява се един Херувим или Серафим, така се проявява имагинацията, забива своя меч, изтегля го навън, което означава, че чрез това, че изтегля вътрешностите му, човек става независим от физическото тяло, такова, каквото го имаме обикновено. Човек вече изживява не във вътрешностите, но човек е преминал към изживяването на духовното. Физическата болка се превръща в блаженство.
към текста >>

При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло.
Този последен стадий бива изживян от такива личности, които са достатъчно силни в етерното си тяло за да могат да понесат целия процес. Всичко това се проявява в тези личности, тъй като е обосновано в тяхна та Карма. Вземете например такава една личност като Св. Терезия. Тя идва от едно предишно прераждане, в което душата и е станала особено силна, станала е много силна. Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло. То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора. Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло. Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане. И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло. Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват.
към текста >>

То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора.
Всичко това се проявява в тези личности, тъй като е обосновано в тяхна та Карма. Вземете например такава една личност като Св. Терезия. Тя идва от едно предишно прераждане, в което душата и е станала особено силна, станала е много силна. Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло. То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора. Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло. Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане. И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло. Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват. Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия.
към текста >>

Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия. Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е. в духовния свят. Това махаловидно движение е потъването във физическото тяло и издигането в духовния свят. Духовният свят, физическият свят, духовният свят – физическият свят, но физическият свят, изживяват по един полярно противоположен начин, така, както човек иначе го изживява, тъй както иначе го изживява само при навлизането си в нова инкарнация. Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
към текста >>

313. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми.
Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми. За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>

314. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Извинете, че така го казвам, но такива личности говорят по-интензивно, отколкото обикновените филистери на деня.
Виждате ли, ние не можем да опознаем хората в това състояние по начина, който отбелязахме като подходящ при другите. Хора, които достигат до подобни кулминационни стадии, както Св. Терезия или Мехтхилд от Магдебург, но също и хора, които са многобройни, много по-многобройни отколкото вярваме, и които носят в себе си чувството на духовното, такива личности човек може да опознае ако има нужната заложба или ако е формирал в себе си съответните способности, като е най-добре такива хора да бъдат оставени да разкажат за своите състояния. Извинете, че така го казвам, но такива личности говорят по-интензивно, отколкото обикновените филистери на деня. Техните разкази са много по-интересни и те най-вече разказват неща, които ние не можем да имаме в ежедневието. И така, тези хора наистина са интересни, дори когато се намират в първия стадий. Човек ги опознава, като ги остави да говорят за себе си.
към текста >>

Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца.
Да приемем, че човек повишава своята чувствителност по посока на сетивата, т.е. по посока на Азовото устройство; тогава човек става страшно чувствителен спрямо всичко, което нахлува през сетивата, спрямо живите багри, спрямо живите тонове. Но у хора, чийто физическо тяло е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото тяло, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята. Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа. Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство. Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>

315. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес.
Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние.
към текста >>

316. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/.
Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното. Тогава възниква патологическото. В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло. И при слизането си надолу той среща извънчовешки, подестествени /разположени под Природата/ въздействия. Защото ние живеем в сферата на естественото само когато е налице нормално съотношение между нашето духовно-душевно и нашето физически-телесно устройство. В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/. Тук ние влизаме във връзка с това, чрез което елементарните същества, съществата от по-висшите йерархии на различни стъпала от своето развитие, въздействуват върху човека. И това е просто факт: тук ние влизаме във връзка с Боговете, разгръщащи своята дейност под сферата на природните въздействия.
към текста >>

317. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>

Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа.
Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>

Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>

318. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене.
Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>

319. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си. Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние.
към текста >>

320. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
Прочетете последната глава на неговата “Теория на цветовете”. Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи. Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно. Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>

321. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля. И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие. Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>

322. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният живот въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия живот.
Никой сега няма да се усъмни, че това има отношение към слънчевия живот. Но какви са взаимовръзките със слънчевия живот? Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният живот въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия живот. Земята тук със сила се изтръгва от слънчевия живот, тя не позволява въздействията ѝ във вегетацията да се разпространят отдолу нагоре. Човек е подложен на непосредствено въздействие на слънчевия живот, – слънчевият живот не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
към текста >>

323. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека. В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса. Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление.
към текста >>

А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите.
Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите. Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата. И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>

Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса.
Да разгледаме сега това като цяло малко по-подробно. Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот. Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята. Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност.
към текста >>

И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация.
Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>

Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото.
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния живот. Това, което ви описах като първо, е, разбира се, духовно-душевното. То обаче много дълбоко се е скрило в тялото. В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази. Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото. И така, за лунният живот:
към текста >>

Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът.
Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики. За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата. Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът. Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът. Вече в самата формулировка на закона „Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и централното Слънце не се намира в центъра, а в един от фокусите на тези елипси“ – е заложено известно признание, че тук имаме работа с нещо повече живо, отколкото ако имахме работа с нещо движещо се в кръг.
към текста >>

В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите.
И по-нататък: „Радиус-векторите за равни интервали от време, описва равни сектори“. Тук имаме преход от линията към равнината. Моля да обърнете внимание на това! Докато просто ни се описва елипса, се намираме на линията, на кривата. Преминавайки на пътя, който описва радиус-векторът, преминаваме към плоскостта. В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите. Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф. На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата.
към текста >>

324. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване.
Сега добавете към това разглеждане друго. Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно органично копиране на лунните процеси, за процесите в женския организъм. В женския организъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси. Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека. Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции. Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване. Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта. Но по отношение на психофизиологическото това е абсолютно същото процесуално преживяване на външните събития. В книгата си „Въведение в тайната наука“[5] много отчетливо посочих това преживяване във външния свят.
към текста >>

325. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията.
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята. Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие? Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията. Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>

Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие? Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията. Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>

Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност.
И така, тази фаза от развитието, проявила се при нас в средата на Средновековието, е, както знаете, решаваща в европейската цивилизация. Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието. Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза. Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9].
към текста >>

326. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество.
Да започнем отново от другия край. Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления. Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите. Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
към текста >>

327. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот. Тук съществува нещо подобно. Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме. Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот. В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата.
към текста >>

С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс.
към текста >>

328. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>

Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност. По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>

329. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията.
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
към текста >>

330. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото.
Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време. При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго. Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно. Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата. И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото. В това отношение трябва да си създадем реални представи за еволюцията на човечеството. Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин. Това не искат да го признаят именно днес, в епохата, когато абсолютизираме всичко.
към текста >>

И така, ако се върнем към още по-ранните времена, в египетско-халдейската епоха в периода на нейния разцвет, там ще намерим още по-интензивна спойка на понятия и представи с външната физически-сетивна реалност.
И така, ако се върнем към още по-ранните времена, в египетско-халдейската епоха в периода на нейния разцвет, там ще намерим още по-интензивна спойка на понятия и представи с външната физически-сетивна реалност. И вижте, от тази интензивна спойка са възникнали възгледите, който накрая вече в състояние на упадък намираме при Аристарх Самоски. Обаче, по-рано те са били разпространени доста повече. Хелиоцентричната система са я усещали, когато още изцяло се е живеело с представите във външната сетивност. В четвъртия следатлантски период, започвайки от VIII век пр.Хр. до XV век сл.
към текста >>

И вижте, от тази интензивна спойка са възникнали възгледите, който накрая вече в състояние на упадък намираме при Аристарх Самоски.
И така, ако се върнем към още по-ранните времена, в египетско-халдейската епоха в периода на нейния разцвет, там ще намерим още по-интензивна спойка на понятия и представи с външната физически-сетивна реалност. И вижте, от тази интензивна спойка са възникнали възгледите, който накрая вече в състояние на упадък намираме при Аристарх Самоски. Обаче, по-рано те са били разпространени доста повече. Хелиоцентричната система са я усещали, когато още изцяло се е живеело с представите във външната сетивност. В четвъртия следатлантски период, започвайки от VIII век пр.Хр. до XV век сл. Хр., човек е трябвало да излезе от целия този свят на сетивата, трябвало е да излезе от тази спойка със сетивния свят.
към текста >>

Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето.
Това е бил реален опит и от този реален опит в целия човек, е формирана тази система. По-късно това цялостно преживяване е изгубено. Можели са да възприемат с очите, ушите и носа, но не и със сърцето, не и с черния дроб. Това, че от Слънцето може нещо да се възприема със сърцето, да се възприема нещо от Юпитер с носа – всичко това, естествено, за съвременните хора е чисто безумие. Обаче точно както може да се смята за безумие нещо, така и може да се разбере. Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето. И Птолемей е формирал преди всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от предишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество. Последователите на Птолемей са чувствали в древните времена, а по-късно вече съвсем слабо, че със Слънцето става нещо различно, отколкото, например, с Юпитер. Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето. От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
към текста >>

331. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието.
Представете си, че имате работа не само с обикновеното пространство, което, следователно, има три налични измерения, а имате работа с антипространството[1]. Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради представата да допусна неговото възникване по следния начин: представете си, че в представата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5). Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство. Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието. Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат. Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има. Впрочем, мога да си представям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен. Двете измерения са резултат първо на възникването и след това на изчезването на третото измерение.
към текста >>

332. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща. Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща. Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията. И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето. Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи. Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
към текста >>

Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя.
Това е представа, която, може би, е трудно да се формира. Но защо тези, които са свикнали с математическите представи, да не могат да си представят някакво изпълнено пространство, обозначено с величината +a, след това празно пространство като нула, а пространството, което е по-малко от празно, да се обозначи като –a? Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя.
към текста >>

Бих искал да добавя, до известна степен в скоби: съвсем безразлично е, как мислите за отношенията на действително положителното и отрицателното към мнимото, – няма да разглеждам какво се мисли за това; ще се намери някаква интерпретация за така наречените мними, имагинерни числа, доколкото те се проявяват също и като решения на уравнения и други подобни, – но ако по такъв начин се постави в основата интензивността на положителното и отрицателното, би могло да се постави в основата и имагинерното, и тогава бихме получили
Бих искал да добавя, до известна степен в скоби: съвсем безразлично е, как мислите за отношенията на действително положителното и отрицателното към мнимото, – няма да разглеждам какво се мисли за това; ще се намери някаква интерпретация за така наречените мними, имагинерни числа, доколкото те се проявяват също и като решения на уравнения и други подобни, – но ако по такъв начин се постави в основата интензивността на положителното и отрицателното, би могло да се постави в основата и имагинерното, и тогава бихме получили
към текста >>

Ако тя има тази интензивност, трябва само да си представим тази сила като разложена на два компонента (рис. 3).
Защото това, което тук действа в човека отгоре надолу, може да се обясни различно. Ако имаме сила, действаща по направлението а — b, можем да я проследяваме не само в това направление. Можете също да я проследявате и мнимо[1]. Ако тя има тази интензивност, трябва само да си представим тази сила като разложена на два компонента (рис. 3). Тоест навсякъде можем да образуваме компоненти на силите, които, собствено, се разполагат по направлението Земя-Слънце.
към текста >>

333. Бележки към настоящото издание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Този курс се е родил от интензивното взаимодействие на Рудолф Щайнер с учителския съвет на Валдорфското училище.
Този курс се е родил от интензивното взаимодействие на Рудолф Щайнер с учителския съвет на Валдорфското училище. Тази му поява трябва да отчете днешният читател. Това, което се предлага не е учебник, а свидетелство за културно събитие вътре в съвсем определен кръг лица, на които са се предавали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката. Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране. До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни.
към текста >>

Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории.
Това място може да се разбира и така, че само едната примка дава добра видимост на Меркурий. Бележка 88 се спира на това още по-подробно. Разбира се, примката с добра видимост сутрин не съвпада с примката с добра видимост вечер. Това място в лекционния курс е било призив, да се заемат с проблема на Меркурий по-детайлно. – Това, че Рудолф Щайнер в повечето случаи не се е нуждаел да го поучават други, се е знаело добре от участниците в курса от многобройните им опити в това отношение. Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории. Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр. 65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия. – От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст. Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция.
към текста >>

334. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

За мистиката от миналото всички геометрически форми се превръщаха в един интензивен, ритмиран живот, ставаха мистическа опитност.
За мистиката от миналото всички геометрически форми се превръщаха в един интензивен, ритмиран живот, ставаха мистическа опитност.
към текста >>

335. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/.
Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/. Можем да преведем неговото чувство както следва: "Аз чувствувам в едно цяло пространството и Бога. Аз се направлявам в пространството отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, според посоките начертани от Бога и които чувствувам в самия мене; където и да отида, това става винаги по негова воля". Това състояние на душата продължи да съществува и по-късно от 6то столетие, приблизително до 14-то столетие. До тогава, когато човекът упражняваше геометрия, той не се задоволяваше да начертае един триъгълник; той чувствуваше, че това, което чертае, Бог го оживяваше в него, рисуваше го с него. Неговият чертеж представляваше едно качество, което той чувствуваше вътрешно, чрез волята на Бога.
към текста >>

336. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма.
Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отпред назад. Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението. Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма. Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха. Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие. Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление.
към текста >>

337. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Тук имаме една главна задача на Антропософията, на която отговаря основаването на лаборатории, в които трябва да се работи интензивно по методите на Духовната наука.
Тук имаме една главна задача на Антропософията, на която отговаря основаването на лаборатории, в които трябва да се работи интензивно по методите на Духовната наука.
към текста >>

338. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите. Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
към текста >>

339. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

През 80-те и 90-те години на 19 век Рудолф Щайнер се занимава интензивно с Гьоте и става издател на неговите естественонаучни трудове.
През 80-те и 90-те години на 19 век Рудолф Щайнер се занимава интензивно с Гьоте и става издател на неговите естественонаучни трудове. Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание? Как се достига до сигурност на познанието? Възможна ли е човешката свобода? Това произведение не е задължително да се познава, за да се разбере селскостопанския курс и да се приложат новите аспекти и предложения в практиката. И въпреки това, те принадлежат към най-плодоносното, което човек може да изучи, ако иска да достигне до изчерпателно познание и себепознание.
към текста >>

340. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Колкото се отива по-дълбоко в земята, тя става все по-интензивна и по-силна, и през Януари и Февруари достига своето най-силно действие.
Същевременно тук искам да отбележа, че ако боравим с почва, която не издига лесно нагоре това, което през споменатото време на зимата трябва да действа точно нагоре, добре е на тази почва да се доба ви малко глина в подходяща доза, която ще съобщя по-късно. С това почвата се подготвя да пренесе над земята кристализиращата сила, която в това време се намира в нея и още не е достигнала края на своето действие. Чрез глината тя трябва да бъде пренесена над земята, за да бъде употребена от растенията. Представа за тази кристализираща сила могат да ни дадат снежните кристали. Колкото се отива по-дълбоко в земята, тя става все по-интензивна и по-силна, и през Януари и Февруари достига своето най-силно действие. Тази сила трябва да се издигне над земята, за да намери приложение в развитието на растенията.
към текста >>

341. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Когато астралното тяло е свързано по-интензивно с физическото тяло или с някой орган на физическото тяло, отколкото е необходимата нормална връзка, когато следователно етерното тяло не е достатъчен буфер между тях, а астралното тяло прониква по-силно във физическото тяло, тогава по тази причина произлиза най-голямата част от болестите.
Нормална е точно определен вид връзка. Когато астралното тяло е свързано по-интензивно с физическото тяло или с някой орган на физическото тяло, отколкото е необходимата нормална връзка, когато следователно етерното тяло не е достатъчен буфер между тях, а астралното тяло прониква по-силно във физическото тяло, тогава по тази причина произлиза най-голямата част от болестите. Растението няма свое собствено астрално тяло. Оттук следва, че при растенията нямаме този специфичен начин на заболяване, както е при животните и хората. Този факт трябва напълно да бъде осъзнат.
към текста >>

От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението. От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
към текста >>

Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу.
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано. Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу. Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването. Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво. Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми. Появяват се паразити, гъбички.
към текста >>

342. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност.
Впрочем бих желал сега, понеже сме в края на лекциите, като изключим часа за разисквания, който ще последва, да изразя своето задоволство, че пожелахте да дойдете и да участвате в това, което можа да се каже тук, както и в това, което трябва да последва и да се развива по-нататък. От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност. Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс. Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още. Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник. Само след пет минути ще имате доказателство за това. И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>

343. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
Те страдат много от студа. Що се отнася до студа, до мраза изобщо, трябва само да си изясните какво намира израз в действието на студа. Действията при замръзването са винаги съществено засилване на космическото влияние върху Земята. Това космическо влияние се поддържа посредством определена температура. При определена температура имаме влиянието, от което растението се нуждае. И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
към текста >>

344. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Доказа се преди всичко, че с регулиране на мероприятията за наторяване и за развитие на общия живот на почвата и растителния свят в стопанството, а също и в интензивното стимулиране на овощарството и зеленчукопроизводството, могат да се създадат основите на здраво растениевъдство и производство на растителна храна с най-високо за здравето качество.
И в това сътрудничество между развитието в стопанствата и изследователската работа в институтите можаха да бъдат потвърдени и утвърдени много от дадените от Рудолф Щайнер указания. Доказа се преди всичко, че с регулиране на мероприятията за наторяване и за развитие на общия живот на почвата и растителния свят в стопанството, а също и в интензивното стимулиране на овощарството и зеленчукопроизводството, могат да се създадат основите на здраво растениевъдство и производство на растителна храна с най-високо за здравето качество. Задачи, чието значение след времето на Курса нарастваше от десетилетие на десетилетие.
към текста >>

345. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

С това той често е изненадвал лекари и аптекари, с които в това ограничено време дълго и интензивно заедно е работел.
Трябва да се знае, че Рудолф Щайнер имаше много големи познания за лечебните растения. С това той често е изненадвал лекари и аптекари, с които в това ограничено време дълго и интензивно заедно е работел. Редовно са му били представяни пациенти от новооснованата клиника в съседното селище Арлесхайм, при които той е съдействал за поставяне на диагнозата и с оглед на нея е предлагал лечение. Той основно е бил запознат с въпросите за приготвяне на лекарствата, особено с потенцирането им. То беше въведено от доктор Ханеман в началото на 19 век. Щайнер категорично обяви този метод, за разлика от някои стари аптекари-практици, за метод на бъдещето.8 Това е времето, когато възниква антропософската медицина, от която по-късно произлизат фармацевтичните фирми Веледа и Вала.
към текста >>

След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
към текста >>

Необходимо е интензивно, основно проучване на текста, за да бъде той разбран.
Необходимо е интензивно, основно проучване на текста, за да бъде той разбран. Това въведение има предвид изучаване на оригинала от страна на читателя. При всяко изречение той трябва да се запитва дали го е разбрал. Затова принципно важи, че съдържанието не бива само да се приеме на доверие, а мисловно да се обхване, да се разбере.
към текста >>

Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения.
Също и в нашето съвремие биолозите се виждат принудени от фактите да признаят нещо подобно на това, което Щайнер нарича членове, съставни същности на съществото. В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“. Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“. Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения. Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян. Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле. Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
към текста >>

346. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях.
В един жив организъм обаче става обмяна на веществата. Организмът остава, но неговите вещества непрекъснато се сменят. При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях. Промяната е единствено трайното, постоянното. Всичко тече. Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване. Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при познанието.
към текста >>

347. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло.
Като лечебно средство[23] за едно земеделско стопанство трябва да се разбира средство, което подобрява себезапазването, възстановяването или издръжливостта на една биологична система, чието здраве е увредено, но също и средство, което активизира биологичните процеси, които създават добива или подобряват условията за добив, при това без да води до нарастване на зависимостта от приложеното средство. Следователно това би било средство, което подпомага самостоятелното здраве и достиженията на земеделското стопанство. Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло. Целият курс наистина показва, че това така просто формулирано отношение представлява един сложен, един комплексен случай.
към текста >>

348. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно.
Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание. Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите. Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
към текста >>

349. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин. Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>

Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването.
Изцяло в този задържащ растежа смисъл на действащото отвън астрално тяло на растението се описват светлинни въздействия, които стават действени през така наречения фитохром на растението. Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката. Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването. При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията.
към текста >>

За да се въздейства по-интензивно върху растението, това действие първо трябва да бъде привлечено в почвата или да бъде поето от нея и тогава да се прояви отдолу нагоре така, както е показано в дадената от Щайнер скица към шестата лекция.
Опитът говори напълно в полза на това изложение в шестата лекция. Локализацията на Луната, Меркурий и Венера се намира първо над земята. Това действие може да се прояви в достатъчна степен само когато там е влажно. За да се въздейства по-интензивно върху растението, това действие първо трябва да бъде привлечено в почвата или да бъде поето от нея и тогава да се прояви отдолу нагоре така, както е показано в дадената от Щайнер скица към шестата лекция.
към текста >>

От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре.
Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети. Атмосферата се изпълва с цветен прашец. Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено.
към текста >>

350. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена.
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена. Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астралност. Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
към текста >>

351. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва.
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва. Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден. Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално.
към текста >>

352. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата.
Всичко се преработва основно в гърдите. Това е обусловено от не толкова силното развитие на задния мозък при жълтия човек и от развитието на средния мозък. Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти. Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер. И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма.
към текста >>

353. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И въпреки това развитието на лобовете на главния мозък протича несравнено по-интензивно от развитието на мускулите на ръката!
Ако искате да направите мускулите по-здрави, вие можете да го направите, работейки с гири, вдигайки ги отново и отново, тоест преодолявайки тежестта. Така посредством сетивно осезаемото вие укрепвате своите мускули. Подобно на това, както тук имате мускули, бицепси, които можете да направите по-здрави, като вдигате гири, тук, в предната част на главата, вие имате (темпорален) лоб на главния мозък. Той се прикрепва тук, докато ръката - тук. Тук не можеш да закачиш гира. И въпреки това развитието на лобовете на главния мозък протича несравнено по-интензивно от развитието на мускулите на ръката! Тези лобове в самото начало на живота представляват кашообразна маса; но при достигането на седем години те се оказват прекрасно формирани. Както мускулите на ръцете стават по-здрави благодарение на вдигането на гири, тоест на нещо осезаемо, нещо сетивно възприемаемо, по същия начин главният мозък става по-здрав благодарение на това, което се съдържа в етера. Както благодарение на своето физическо тяло човек се намира във връзка с обкръжаващата среда, с обкръжаващия свят, така благодарение на своето етерно тяло той е свързан с обкръжаващия свят. От него той придобива своето мислене. Благодарение на него той строи вътрешните органи на тялото си в първите седем години от живота.
към текста >>

354. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Подходяща е брезовата дървесина, която е разположена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни.
Да допуснем, че разсъждавам правилно и човек има плеврит - как мога да му помогна? Вземам, да кажем, парче брезова дървесина. През пролетта брезовата дървесина расте силно. Подходяща е брезовата дървесина, която е разположена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни. Умъртвявам тези сили, което означава, че аз овъглявам дървесината и получавам брезови въглища[1]. Какво правя по този начин от свежата, постоянно подмладяваща се брезова дървесина? Правя от нея брезови въглища и по този начин правя от нея нещо ариманично. Сега раздробявам брезовите въглища на прах и го давам на този, който има в себе си твърде много луциферично, което се изразява в плеврита. Добавям ариманично там, където при пациента е имало твърде много луциферично.
към текста >>

355. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Човек може - и това наистина е така - от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно.
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава. Човек може - и това наистина е така - от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно. Това е наистина така. Но за да се ориентираме в това, ще поговорим по тази тема следващия път. Необходимо е да се знае всичко това.
към текста >>

356. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите.
А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството. Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи.
към текста >>

Ако се яде твърде много, ако се използва не само като подправка към храната, формообразуването ще стане прекалено интензивно, ще се появи чупливост и всевъзможни заболявания.
На нас, хората, особено в напреднала възраст - на децата така действа млякото - медът действа изключително благоприятно. Той е необходим за формирането на нашето тяло. Ето защо може настоятелно да се препоръча медът на възрастните хора. Само че не трябва да се преяжда. Ако се яде твърде много, ако се използва не само като подправка към храната, формообразуването ще стане прекалено интензивно, ще се появи чупливост и всевъзможни заболявания. Здравият човек трябва да усеща колко трябва да яде. Тогава медът ще стане изключително здравословен хранителен продукт, особено за възрастните хора, тъй като той придава на тялото ни твърдост, истински ни укрепва.
към текста >>

357. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките. Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер. Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т. е. инфрачервените.
към текста >>

358. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови.
Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави. Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход. Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови. Може да се каже така: минералните отрови принуждават физическото тяло да се внедрява в етерното тяло, да се вмъква в етерното тяло, в някои органи. И така, вие виждате: ако не ми се е удало да неутрализирам с помощта на противоотрова излишъка на олово в стомаха, ако оловото премине в тялото, тогава веднага в цялото човешко тяло физическото тяло се вбива в етерното тяло. Физическото тяло (само по себе си) е мъртво, етерното тяло живее. Но етерното тяло се умъртвява от физическото тяло, което прекалено силно се внедрява в него.
към текста >>

359. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници.
Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак. Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>

360. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх.
Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения. Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън.
към текста >>

И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние.
Ето в какво е работата: да допуснем, че човек има треска, има температура; искам да ви приведа най-нагледен пример. Какво означава, ако човек има повишена температура, има треска? Това не означава, че астралното му тяло е станало слабо, вяло и лениво, а обратно, неговата дейност е прекомерна, така че действието му се простира нагоре, влизайки в «аза». Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна активност, «азът» сякаш е ударен, разбит. Но «азът» съдейства на кръвообращението. И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние. И в човека се появява треска, предизвикана от ударите от страна на астралното тяло. Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата. Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално. На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел.
към текста >>

361. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Например селянинът, винаги работещ сред природата, на свеж въздух, на когото никога не се налага интензивно да работи във въздух, наситен с въглероден двуокис, се намира при такъв въздух само в краен случай, през зимата, когато не работи.
Например селянинът, винаги работещ сред природата, на свеж въздух, на когото никога не се налага интензивно да работи във въздух, наситен с въглероден двуокис, се намира при такъв въздух само в краен случай, през зимата, когато не работи. Селянинът на смени през зимата и лятото се намира ту в добър, ту в лош въздух. Селянинът има по-здраво етерно тяло. Обаче той не винаги се намира на свеж въздух. Има даже известна поговорка, нали така? «Защо на село въздухът е толкова хубав?
към текста >>

Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции.
Виждате ли, всички тези неща, разбира се, е необходимо да се знаят. Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща. Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции. Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н. На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло. Това основно идва от факта, че трудовата дейност вече не е свързана с природата. Не само наситеният с въглероден двуокис въздух е причина, но и това, че човек вече не е свързан с природата. Ако някой по цял ден седи в канцеларията или работилницата, трудът му съвсем не е свързан с природата.
към текста >>

362. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв.
И напротив, с чувствата в човека трябва да имат работа животинските същества. Какво? Животинските същества? Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става дума за духовност, ако човек допуска, че може да се говори и за духовното, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изследвания, които се провеждат в антропософията. Помислете за това, че ако искате да усещате, трябва да имате в себе си топлина! Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв. За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето.
към текста >>

363. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването.
към текста >>

Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването. То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти! А това е съвсем друга сила, друго движение.
към текста >>

364. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете.
Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно! Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване. А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание.
към текста >>

НАГОРЕ

7.9406290054321