Търсене в текстове за 'интелект'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 216 резултата от 125 текста с която и да е от думите за : 'интелект'.

1. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Това мнение счита именно, че понятното единство е като такова въобще без всяко съдържание, че то се ражда само благодарение на това че се изоставят известни определения в обектите на опитността, а напротив се изтъква общото и се въплъщава в нашия интелект за едно по-удобно обгръщане на разнообразието на обективната действителност според принципа: да бъде обгърната с духа цялата опитност с възможно по-малък брой общи единици т.е.
Но с това отпада и онова мнение, което отрича на понятието или не идеята всяко самостоятелно съдържание. Това мнение счита именно, че понятното единство е като такова въобще без всяко съдържание, че то се ражда само благодарение на това че се изоставят известни определения в обектите на опитността, а напротив се изтъква общото и се въплъщава в нашия интелект за едно по-удобно обгръщане на разнообразието на обективната действителност според принципа: да бъде обгърната с духа цялата опитност с възможно по-малък брой общи единици т.е. според принципа на най-малкото количество сила. Наред с модерната натурфилософия на това становище стои и Шопенхауер. Обаче в неговите най-рязка и поради това най-едностранчива последователност то е застъпено в съчинението на Рихард Авенариус: "Философията като мислене на света съобразно принципа на най-малкото количество сила”. Предисловие към една критика на чистата опитност /Лайпциг,1876 г./. Обаче това мнение почива само на едно пълно непознаване не само на съдържанието на понятието, а също и на възприятието.
към текста >>

2. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Мога да допусна, че някакво същество със сетивни органи от съвсем друг вид и с другояче функциониращ интелект има съвсем друга представа за един кон в сравнение с моята, но не мога да допусна, че собственото ми мислене става друго поради това, че го наблюдавам.
Който стига до такива изводи, не разбира, че това не му дава възможност по този начин да се изплъзне от мисленето. Ако искам да го съзерцавам, аз изобщо не мога да изляза извън мисленето. Когато някой различава предсъзнателното мислене от по-късното съзнателно мислене, той все пак не би трябвало да забравя, че това различаване е съвсем формално, и няма нищо общо със самия обект. Аз ни най-малко не превръщам даден обект в друг поради това, че го съзерцавам мисловно. Мога да допусна, че някакво същество със сетивни органи от съвсем друг вид и с другояче функциониращ интелект има съвсем друга представа за един кон в сравнение с моята, но не мога да допусна, че собственото ми мислене става друго поради това, че го наблюдавам. Самият аз наблюдавам извършваното от самия мен. Тук въпросът не е как някакъв друг интелект, различаващ се от моя, вижда моето мислене, а как аз го виждам. При всички случаи обаче образът на моето мислене в един друг интелект не може да бъде по-истинен от моя собствен. Само ако мислещото същество не бях самият аз и мисленето ми се явяваше като дейност на някакво чуждо за мен същество, аз бих могъл да заявя, че моят образ на мисленето наистина изглежда по определен начин, но че не мога да зная какво представлява мисленето на съществото само по себе си.
към текста >>

Тук въпросът не е как някакъв друг интелект, различаващ се от моя, вижда моето мислене, а как аз го виждам.
Ако искам да го съзерцавам, аз изобщо не мога да изляза извън мисленето. Когато някой различава предсъзнателното мислене от по-късното съзнателно мислене, той все пак не би трябвало да забравя, че това различаване е съвсем формално, и няма нищо общо със самия обект. Аз ни най-малко не превръщам даден обект в друг поради това, че го съзерцавам мисловно. Мога да допусна, че някакво същество със сетивни органи от съвсем друг вид и с другояче функциониращ интелект има съвсем друга представа за един кон в сравнение с моята, но не мога да допусна, че собственото ми мислене става друго поради това, че го наблюдавам. Самият аз наблюдавам извършваното от самия мен. Тук въпросът не е как някакъв друг интелект, различаващ се от моя, вижда моето мислене, а как аз го виждам. При всички случаи обаче образът на моето мислене в един друг интелект не може да бъде по-истинен от моя собствен. Само ако мислещото същество не бях самият аз и мисленето ми се явяваше като дейност на някакво чуждо за мен същество, аз бих могъл да заявя, че моят образ на мисленето наистина изглежда по определен начин, но че не мога да зная какво представлява мисленето на съществото само по себе си.
към текста >>

При всички случаи обаче образът на моето мислене в един друг интелект не може да бъде по-истинен от моя собствен.
Когато някой различава предсъзнателното мислене от по-късното съзнателно мислене, той все пак не би трябвало да забравя, че това различаване е съвсем формално, и няма нищо общо със самия обект. Аз ни най-малко не превръщам даден обект в друг поради това, че го съзерцавам мисловно. Мога да допусна, че някакво същество със сетивни органи от съвсем друг вид и с другояче функциониращ интелект има съвсем друга представа за един кон в сравнение с моята, но не мога да допусна, че собственото ми мислене става друго поради това, че го наблюдавам. Самият аз наблюдавам извършваното от самия мен. Тук въпросът не е как някакъв друг интелект, различаващ се от моя, вижда моето мислене, а как аз го виждам. При всички случаи обаче образът на моето мислене в един друг интелект не може да бъде по-истинен от моя собствен. Само ако мислещото същество не бях самият аз и мисленето ми се явяваше като дейност на някакво чуждо за мен същество, аз бих могъл да заявя, че моят образ на мисленето наистина изглежда по определен начин, но че не мога да зная какво представлява мисленето на съществото само по себе си.
към текста >>

3. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Нека си представим, че едно същество с напълно развит човешки интелект възниква от нищото и застава пред света.
Нека си представим, че едно същество с напълно развит човешки интелект възниква от нищото и застава пред света. Онова, което би забелязало, преди да приведе мисленето в действие, е чистото съдържание на наблюдението. На това същество светът би поднесъл само безразборно струпване от обекти на усещането, цветове, звукове, налягане, топлина, вкус и мирис, както и чувства на удоволствие и неудоволствие. Това струпване представлява съдържанието на чистото, безмисловно наблюдение. На него му противостои мисленето, готово да разгърне своята дейност, стига да се намери изходна точка. Опитът показва, че тя бързо се намира.
към текста >>

4. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

Метафизическият реалист може да възрази на привърженика на монизма: Да речем, че за твоето органично устройство познанието ти е съвършено и не му липсва никое звено; но ти не знаеш как светът се отразява в един интелект, който е устроен по-иначе в сравнение с твоя.
На монизма изобщо не му се налага да търси извън възприятието и понятието други принципи за обясняване на действителността. Той знае, че в цялата сфера на действителността не се намира никакъв повод за това. В света на възприятията, както непосредствено се предоставя за възприемане, той вижда нещо полудействително; в съединяването му със света на понятията той открива пълната действителност. Метафизическият реалист може да възрази на привърженика на монизма: Да речем, че за твоето органично устройство познанието ти е съвършено и не му липсва никое звено; но ти не знаеш как светът се отразява в един интелект, който е устроен по-иначе в сравнение с твоя. Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в сравнение с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие. Чрез моето възприемане, сиреч чрез специфичното човешко възприемане, аз като субект съм противопоставен на обекта. По такъв начин взаимовръзката на нещата е прекъсната. Чрез мисленето субектът възстановява тази взаимовръзка. Така той отново се вгражда във всемирното цяло.
към текста >>

Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в сравнение с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие.
На монизма изобщо не му се налага да търси извън възприятието и понятието други принципи за обясняване на действителността. Той знае, че в цялата сфера на действителността не се намира никакъв повод за това. В света на възприятията, както непосредствено се предоставя за възприемане, той вижда нещо полудействително; в съединяването му със света на понятията той открива пълната действителност. Метафизическият реалист може да възрази на привърженика на монизма: Да речем, че за твоето органично устройство познанието ти е съвършено и не му липсва никое звено; но ти не знаеш как светът се отразява в един интелект, който е устроен по-иначе в сравнение с твоя. Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в сравнение с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие. Чрез моето възприемане, сиреч чрез специфичното човешко възприемане, аз като субект съм противопоставен на обекта. По такъв начин взаимовръзката на нещата е прекъсната. Чрез мисленето субектът възстановява тази взаимовръзка. Така той отново се вгражда във всемирното цяло. Тъй като единствено чрез нашия субект това цяло се явява разкъсано на мястото между нашето възприятие и нашето понятие, в тяхното съединяване ни е дадено и едно истинско познание.
към текста >>

5. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието. Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството. Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
към текста >>

6. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Притъпеният и слаб интелект не иска да признае, че той самият интерпретира явленията като израз на стремежа си към власт.
Притъпеният и слаб интелект не иска да признае, че той самият интерпретира явленията като израз на стремежа си към власт. Той също смята своята интерпретация за обективен факт и пита: как човек може да открие такъв обективен факт в реалността? Например пита как става така, че интелектът разпознава в две последователно протичащи явления причина и следствие. Всички теоретици на познанието от Лок, Хюм, Кант до настоящето са се занимавали с този въпрос.
към текста >>

Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт.
Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало безплодно. Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки! “ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>

Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки.
Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало безплодно. Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки! “ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>

Когато притъпеният и слаб интелект разбере, че всяка преценка за нещата произтича от самия него, образува се чрез него и се примесва с наблюденията, тогава той няма смелостта да я прилага откровено.
Когато притъпеният и слаб интелект разбере, че всяка преценка за нещата произтича от самия него, образува се чрез него и се примесва с наблюденията, тогава той няма смелостта да я прилага откровено. Той казва, че преценките, направени по този начин, не могат да ни дадат познание за „истинската същност“ на нещата. Тази „истинска същност“ остава заключена за нашето познание. По още един начин слабият интелект иска да докаже, че чрез човешкото познание не може да се постигне нищо несъмнено. Той казва, че човек вижда, чува, изпробва нещата. И това, което възприема, са впечатления върху неговите сетивни органи.
към текста >>

По още един начин слабият интелект иска да докаже, че чрез човешкото познание не може да се постигне нищо несъмнено.
Когато притъпеният и слаб интелект разбере, че всяка преценка за нещата произтича от самия него, образува се чрез него и се примесва с наблюденията, тогава той няма смелостта да я прилага откровено. Той казва, че преценките, направени по този начин, не могат да ни дадат познание за „истинската същност“ на нещата. Тази „истинска същност“ остава заключена за нашето познание. По още един начин слабият интелект иска да докаже, че чрез човешкото познание не може да се постигне нищо несъмнено. Той казва, че човек вижда, чува, изпробва нещата. И това, което възприема, са впечатления върху неговите сетивни органи. Когато възприема един цвят, един звук, той може само да каже: Очите ми, ушите ми са предопределени да възприемат цветове и звуци по определен начин. Човек възприема не нещо извън себе си, а само една определеност, модификация на сетивните органи. Във възприятието очите и ушите са предопределени да усещат по определен начин.
към текста >>

Един слаб интелект, който не иска да се осмели да придаде смисъл на света от самия себе си, търси този смисъл в света на наблюденията.
Какво означава тази последователност от мисли? Един слаб интелект, който не иска да се осмели да придаде смисъл на света от самия себе си, търси този смисъл в света на наблюденията. Естествено той не може да го открие, защото простите наблюдения са безсъ-държателни.
към текста >>

Силният и продуктивен интелект използва своя понятиен свят, за да обяснява наблюденията.
Силният и продуктивен интелект използва своя понятиен свят, за да обяснява наблюденията. Слабият и непродуктивен интелект смята самия себе си за безсилен да прави това и казва: Не мога да открия смисъл в явленията, те са прости образи, които минават покрай мен. Смисълът на битието трябва да се търси отвъд света на явленията. По този начин светът на явленията, тоест човешката действителност, се обявява за сън, за измама, за нищо, а „истинската същност“ на явленията се търси в „нещото в себе си“, за което не е достатъчно никакво наблюдение и познание. Това значи, че за него не може да се изгради представа. Тази „истинска същност“ представлява напълно празна мисъл, мисъл за едно нищо.
към текста >>

Слабият и непродуктивен интелект смята самия себе си за безсилен да прави това и казва: Не мога да открия смисъл в явленията, те са прости образи, които минават покрай мен.
Силният и продуктивен интелект използва своя понятиен свят, за да обяснява наблюденията. Слабият и непродуктивен интелект смята самия себе си за безсилен да прави това и казва: Не мога да открия смисъл в явленията, те са прости образи, които минават покрай мен. Смисълът на битието трябва да се търси отвъд света на явленията. По този начин светът на явленията, тоест човешката действителност, се обявява за сън, за измама, за нищо, а „истинската същност“ на явленията се търси в „нещото в себе си“, за което не е достатъчно никакво наблюдение и познание. Това значи, че за него не може да се изгради представа. Тази „истинска същност“ представлява напълно празна мисъл, мисъл за едно нищо. Светът на явленията е сън за онези философи, които говорят за „нещото в себе си“.
към текста >>

Човекът със слаб и лишен от смелост интелект обаче не иска да признае това.
Когато силният дух търси причината за дадена човешка дейност, той я намира винаги във волята за власт на отделната личност. Човекът със слаб и лишен от смелост интелект обаче не иска да признае това. Той не се чувства достатъчно силен да направи от себе си господар на своите действия и да ги направлява. Смята инстинктите, които го тласкат, за повели на чужда сила. Той не казва: действам, защото искам. Казва: аз действам според повеля, защото трябва. Той не иска да си заповядва, а да слуша.
към текста >>

7. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Само нашият интелект прави така, че да възприемаме множество от отделни неща.
Това означава, че човек възприема своето действие двойнствено, отвътре като представа, отвън като воля. Така Шопенхауер заключва, че волята е това, което се явява като представа във възприетото телесно действие. И той твърди, че волята се намира не само в основата на представата за собственото тяло и собственото движение, а че това е така и при всички останали представи. Следователно целият свят, според възгледа на Шопенхауер, в същността си е воля и се явява за интелекта като представа. Тази воля, смята Шопенхауер, е същественото във всички неща. Само нашият интелект прави така, че да възприемаме множество от отделни неща.
към текста >>

8. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект.
В човешката душа дремят и могат да бъдат пробудени всевъзможни състояния. Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект. Естествено, този вид себепознание е трудно, защото изкушението към самозаблуда е огромно. Само който се научи да бъде истинен спрямо себе си, може да застане пред портата на висшето познание.
към текста >>

9. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят.
Това се наложи още в момента, когато човечеството изживя една криза по отношение на висшето познание. А това е периодът на тринадесетия век. Около 1250 г. хората се чувствуваха до най-голяма степен откъснати от духовния свят. Пред ясновиждащият поглед, отправен към тази епоха, се разкрива следното. По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят. С нашите човешки методи на изследване и познание ние не можем да достигнем до духовния свят; за този свят ние знаем само това, което научаваме от съобщенията на древността." През споменатия тринадесети век съществуваше едно помрачение на непосредственото духовно виждане във висшите сватове. Фактът, че това е казано в епохата, когато процъфтяваше схоласти ката има своето сериозно основание.
към текста >>

10. 08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи GA_23 Същност на социалния въпрос

Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв усет за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи.
Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице. Към дълбоката същност на тези импулси принадлежи и обстоятелството, че тогава те можеха да добият значение само благодарение на мястото, където се произнасят. Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските народи биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи. И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския Изток бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с помощта на тези импулси. Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв усет за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи. Вместо подобни идеи, дойде Брест Литовск.
към текста >>

11. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде.
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна. Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват. Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде. Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.
към текста >>

12. 20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия GA_26 Мистерията на Михаил

И начинът, по който той развива своята дейност тук, е сродна с дейността, която по-късно се извява в човека като интелект.
Обаче духовното Същество, което от самото начало има своя поглед насочен към човечеството, е Михаел. Той подрежда дейността на Боговете така, че в един космически ъгъл да може съществува човечеството. И начинът, по който той развива своята дейност тук, е сродна с дейността, която по-късно се извява в човека като интелект. Само че при Михаела интелектът действува като сила, която се струи в ред на идеите през Космоса, предизвиквайки действителност. В тази сила действува Михаел. Неговата служба е да управлява космическата интелектуалност. Той желае да има по-нататъшен напредък в неговата област. А този напредък може да се състои само в това, щото онова, което действува като интелигентност през целия Космос, да се съсредоточи по-късно в човешката индивидуалност.
към текста >>

13. 22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
Антропософията цени високо това, което естественонаучният начин на мислене е научил да казва върху света от 4-5 столетия насам. Но освен този език тя говори и един друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела. Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното Божествено-духовно тя не може да премине в ариманическото естество. Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното Божествено-духовно естество. Този начин на говорене може да премине в ариманическото естество, ако не се обърне внимание на мисията на Михаел. Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
към текста >>

14. 32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект.
За да разберем душевното настроение, което се изразява в Декарт, нека сравним този философ с Августин, който за външното формулиране изтъква същата опора за изживяване на духовния свят както и Декарт. Само че при Августин това става от пълната имагинативна сила на Разсъдъчната или Чувствуваща душа /Живял е от 354 до 430 година/. С право намираме едно сродство между Августин и Декарт. Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект. Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа. Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса.
към текста >>

15. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Човекът гледа в природата със своя покълващ интелект.
Човекът гледа в природата със своя покълващ интелект. Той вижда един физически, един етерен свят, в кои то самият той не се намира. Чрез великите идеи на Коперник, на Галилей той добива един образ на света, който се намира вън от човека; но той изгубва своя собствен свят. Той гледа себе си и няма никаква възможност да стигне до едно разбиране върху въпроса, Що е той.
към текста >>

16. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което като човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия разум и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата, живее вътрешно в едно същество и бива изживяно.
Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства. Без съмнение това признание, което сега бе изказано, не се прави навсякъде. Но то не се прави само тогава, когато човек се е поставил в горепосоченото противоречие със себе си. Ето защо ние говорим за Дух, като сме на ясно, че Духът се изявява във всички светове, и ние се стремим да познаем, как той се влива в световете и се явява в тях. По друг начин говорим ние, когато говорим за душа. Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което като човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия разум и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата, живее вътрешно в едно същество и бива изживяно. Ние приписваме душа на едно същество, което не само приема духа в себе си, но което изживява духа в себе си и е творящо в себе си от духа. Следователно ние говорим за душа само тогава, когато духът се намира вътрешно в едно същество, което срещаме. А така вътрешно творящ ние намираме духа само у човека и животното.
към текста >>

17. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние. Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
към текста >>

Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани.
След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа. Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация. Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот. Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени. Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
към текста >>

Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени. Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
към текста >>

18. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата.
Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става дума за възникването на света, за развитието на света? Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата.
към текста >>

19. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес. То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план.
към текста >>

И тези нови Същества използваха този човешки интелект за собственото си по-нататъшно развитие.
Съществата, за които говоря сега, принадлежаха с цялото си естество към онова, което наричаме Лунна еволюция. Те преминаха своето развитие на Старата Луна, но не бяха толкова напреднали като Съществата, които бяха способни да се намесят в средата на Лемурийската епоха. Те бяха останали зад нормалното развитие на Луната. Те бяха напреднали до там да разпознаят, че способностите, които човекът сега придоби, бяха аналогични на техните, до там да разпознаят, че могат да получат контрол върху тези човешки способности. Преди това време хората не бяха същества на интелигентността, едва тогава те придобиха интелекта. И тези нови Същества използваха този човешки интелект за собственото си по-нататъшно развитие. Така се получи, че навлязохме във фаза от човешката еволюция, която наричаме фаза на студената, обективна наука. Преди това време такова нещо нямаше, и един ден отново няма да има. Цялата мъдрост, придобита дотогава в човешката еволюция, бе в основата си свързана с любовта. Студената, смятаща наука е под влиянието на тези назаднали Същества. Така влиянието на тези Същества, които още са активни, ще спре едва когато цялата интелектуална дейност, всичко което сме способни да знаем, бъде отново проникнато с любовта.
към текста >>

Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото.
Сега стигаме до точка където, след атлантския потоп, хората се запознаха с първите действия на онези Същества, за които говорих, запознаха се с въздействията на външната култура, наука и изкуство, със сили, които повлияха интелектуалния живот след потопа. Първите периоди на чисто външната физическа култура бяха представяни пред Посветените като изкушения на чисто светските изкуства, светската култура. Това са песните на сирените на младата пета коренна раса. Именно за тези песни на сирените на младата пета коренна раса е казано толкова много в окултните писания. Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото. Това намери своя израз във Ведите, и в онова което персиeцът Заратустра остави на своите последователи. Но после ние имаме чистата култура на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману. Във всички окултни писания вие намирате описани събитията, случили се тогава. Ману избра малка група и отиде с тях в пустинята на Гоби или Себамо. Имаше едва една шепа хора, които му останаха верни, докато останалите бяха нелоялни и се разпръснаха във всички посоки.
към текста >>

От едната страна е астралният водовъртеж на инстинкти, желания и страсти, в които човекът може да изпадне; от другата страна е физическият интелект, прикован към скалата.
Човекът на петата коренна раса мисли с физическия мозък. Едва в една бъдеща фаза на еволюцията Кама, астралното тяло, ще бъде толкова напреднало, че ще може да мисли. Днес Манас владее физическия мозък. Ние трябва да преминем между пречките от двете страни - Сцила-Манас и Харибда-Кама. Пътуването на Одисей е картина на това. От едната страна е астралният водовъртеж на инстинкти, желания и страсти, в които човекът може да изпадне; от другата страна е физическият интелект, прикован към скалата. Скалата я има също и в мита за Прометей, където срещаме скалата отново. Човешкият интелект е изложен на всички опасности на физическото, на скалата. Човекът пътува между физическата интелигентност и водовъртежа на астралния живот. Ако го е направил успешно, ако разпознава опасностите на пътешествието, и въпреки това е останал здраво на краката си, тогава той стига до Калипсо, до скритата мъдрост. Тогава той може да погледне в бъдещето на човечеството, тогава той може да премине времето на изпитанията, което трае седем години.
към текста >>

Човешкият интелект е изложен на всички опасности на физическото, на скалата.
Днес Манас владее физическия мозък. Ние трябва да преминем между пречките от двете страни - Сцила-Манас и Харибда-Кама. Пътуването на Одисей е картина на това. От едната страна е астралният водовъртеж на инстинкти, желания и страсти, в които човекът може да изпадне; от другата страна е физическият интелект, прикован към скалата. Скалата я има също и в мита за Прометей, където срещаме скалата отново. Човешкият интелект е изложен на всички опасности на физическото, на скалата. Човекът пътува между физическата интелигентност и водовъртежа на астралния живот. Ако го е направил успешно, ако разпознава опасностите на пътешествието, и въпреки това е останал здраво на краката си, тогава той стига до Калипсо, до скритата мъдрост. Тогава той може да погледне в бъдещето на човечеството, тогава той може да премине времето на изпитанията, което трае седем години. Ето защо Одисей остава с нимфата Калипсо седем години. Всеки човек, търсещ посвещение, преминава през седемгодишен период на проверки, и това е представено от пребиваването с Калипсо.
към текста >>

20. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди Християнската ера.
За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните Векове. Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди Християнската ера. В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
към текста >>

21. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата. В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят.
към текста >>

22. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития.
Хиляди години висшата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни Братства. Човек трябваше да принадлежи към някое от тези Братства, преди да може да научи дори основите на окултната наука. За да влезе в Братството, той трябваше да премине определени изпитания и да се закълне, че няма да злоупотреби с истините, които му бяха разкривани. Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития. В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата - които в древни времена бяха известни само на Посветените - станаха публично достояние. Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите. Посветените винаги са знаели онова, което всички хора бяха предопределени да узнаят. Ето защо Посветените са били наричани пророци.
към текста >>

23. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят. Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера". Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук.
към текста >>

24. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство. Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
към текста >>

25. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Човекът не само физически, ала и духовно е едновременно мъжки и женски: Той е получаващият, инспирираният дух и същевременно преработващият инспирациите интелект.
Човекът не само физически, ала и духовно е едновременно мъжки и женски: Той е получаващият, инспирираният дух и същевременно преработващият инспирациите интелект. Тези две функции сега се разделят – в мъжкото и в женското начало сега можем да виждаме само един символ – принципът на инспирацията бе прехвърлен на онези, които са имали гледната точка на Авел, които останаха пастири и жреци, свещеници. Инспирационният принцип не бе прехвърлен към другите. Те посветиха себе си на светските неща, на науката и изкуствата и ограничиха себе си главно към земната деятелност.
към текста >>

26. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Но също и с неговата духовна природа той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само минералното.
Има едно друго царство над онова, което човекът има непосредствено и физически около себе си. На кое царство в своята физическа природа принадлежи човекът? Според настоящата степен на еволюция със своята физическа природа той принадлежи на минералното царство. Физически, химически и минерални закони властват в човешкото физическо тяло. Но също и с неговата духовна природа той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само минералното. Животът като такъв, той едва постепенно се учи да го разбира. Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното. Науката е в процес на научаване да го разбира в най-тънки подробности. Оттам тя разбира и човешкото тяло, само доколкото то е едно мъртво минерално нещо. Науката се отнася към човешкото тяло главно като към мъртъв продукт, с който се работи, като вещество в химическа лаборатория.
към текста >>

Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство.
Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство. Това е една необходима преходна степен за човека. Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя. Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето.
към текста >>

27. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото.
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на Светия Граал. Ще дойде обаче времето – и това ще бъде точно определена точка във времето, – когато човечеството, отклонявайки се от своята настояща тенденция, ще види, че относно по-дълбоки вътрешни душевни сили не може да взима решения чрез гласуване на множеството; че не е възможно да се гласува относно обширната област на любовта, относно онова, което човек чувства или усеща. Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото. Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
към текста >>

28. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди християнската ера.
За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните векове. Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди християнската ера. В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
към текста >>

29. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата. В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят.
към текста >>

30. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития.
Хиляди години висшата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни братства. Човек трябваше да принадлежи към някое от тези братства, преди да може да научи дори основите на окултната наука. За да влезе в Братството, той трябваше да премине определени изпитания и да се закълне, че няма да злоупотреби с истините, които му бяха разкривани. Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития. В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата които в древни времена бяха известни само на Посветените станаха публично достояние. Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите. Посветените винаги са знаели онова, което всички хора бяха предопределени да узнаят. Ето защо Посветените са били наричани пророци.
към текста >>

31. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят. Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”. Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук.
към текста >>

32. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Такива същества се въплъщават особено там, където човешката душевност и човешкият интелект са свързани с чувствата на човека към животните, както например при овчаря и овцете.
При изворите, където мъхът покрива камъните и с това растителното царство докосва минералното царство, също се намират такива същества. Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с животинското царство. Не става въпрос за обикновеното докосване. Не когато например касапинът заколва телето, или човекът се храни с месото на животните, не в нормалното протичане на живота, там това не става. Съществата се въплъщават там, където в извъннормалното протичане, както при пчелите и цветето, природните царства се докосват като чрез излишък на живот. Такива същества се въплъщават особено там, където човешката душевност и човешкият интелект са свързани с чувствата на човека към животните, както например при овчаря и овцете.
към текста >>

33. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Западният интелект, разумът от тогава започнал да действа напълно различно.
Обикновено неправилно си представят, каква гигантска еволюция се извършила в тази векове. Достатъчно е да си спомним за откритието на изкуството, на книгопечатането. Помислете за тъмно-мъглявите канали, по които благодарение на това изобретение е могло да се влее във всеобщия културен живот това, което днес се създава по върховете на духовния живот. От книгите до последната забележка във вестника вие ще откриете безброй много канали, по които във всеобщия живот се вливат невероятно количество представи. Тези пътища, които се открили за човечеството само благодарение на това изобретение, те станали причина, интелектът на западната култура да придобие съвършено нови форми. Западният интелект, разумът от тогава започнал да действа напълно различно.
към текста >>

34. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това, което днес се нарича умение да се комбинира, интелект, логическо мислене тогава тава не съществуваше.
Това, което днес се нарича умение да се комбинира, интелект, логическо мислене тогава тава не съществуваше. Затова пък в човека до голяма степен беше развито друго например, паметта, баснословното развитие на която ние сега дори не можем да си представим.
към текста >>

35. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В петата атлантска епоха точката на етерната глава навлиза във физическия мозък и благодарение на това, че тези две точки съвпадали, се развива това, което е свойствено за нас сега: способността да се смята, да прави съждения, въобще да мисли с понятия, с интелект.
Ако ясновиждащ би поискал да изследва връзката, която съществувала при древният атлант между етерното и физическото тяло, той би направил интересно наблюдение. Докато в сегашния човек етерната глава приблизително съответства на физическата глава, само малко излиза извън нея, при древния атлант етерната глава силно излиза извън границите на физическата. Главно това се проявява в областта на челото. Да си представим точката във физическия мозък между веждите, само че на сантиметър по-дълбоко, и друга точка, в етерната глава, която би съответствала на първата. В атланта тези точки се намират още на значително разстояние една от друга, и развитието се състои именно в това, че те все повече се сближават. В петата атлантска епоха точката на етерната глава навлиза във физическия мозък и благодарение на това, че тези две точки съвпадали, се развива това, което е свойствено за нас сега: способността да се смята, да прави съждения, въобще да мисли с понятия, с интелект. По-рано в атланта имаше само добре развита памет, но нямаше разум, съобразяване. Тук се намира отправната точка за осъзнаване на собствения "Аз". До момента когато тези точки съвпадат, в атланта нямаше самостоятелност на неговата същност; за това пък той можеше да живее в по-голям тесен контакт с природата. Той изменял формата на камъните и ги съединявал с растящите дървета. Неговото жилище се формира от намиращата се в процес на формиране природа, то било, собствено казано, видоизменение на природата на предмета.
към текста >>

36. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера.
В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.
към текста >>

37. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството.
Говорейки образно можем да кажем: В хода на развитието човекът е можал да изчака със своето слизане в материята в плътта, той е можал да изчака до момента, когато тази материална плът може да стане такава, че да може той да развие силата на днешния дух. Животните не са могли да изчакат; те са се втвърдили на предишните степени, приели са плът по-рано отколкото това е било уместно. Ето защо те трябваше да изостанат. Така ние ще можем да си представим, как човекът е живял при други условия и в други форми на съзнанието, различни от днешните. Ако проследим тези форми на съзнанието хиляди, хиляди години назад в миналото, ние ще открием все нови и нови. Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството. В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес. С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план. Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
към текста >>

38. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие.
към текста >>

В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е.
Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум. Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.
към текста >>

39. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа.
Днес хората не обичат да четат между редовете. Те бързо преминават покрай думите и се задоволяват със светкавичния и измамен критерий на интелекта. Рудолф Щайнер трябва да бъде четен по друг начин. С помощта на интелекта неговото слово се обръща направо към Духа, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства. Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа. И макар за няколко мига душата да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов живот.
към текста >>

40. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него.
Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него. Обаче има хора, които растат не само по този начин. Винаги е имало такива хора, които са се издигали до едно по-високо развитие отколкото обикновеното. Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния свят и на своето тяло. Този втори Аз гледа на първия един вид от горе.
към текста >>

41. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум.
Много от тези неща аз вече съм изнасял пред Вас в един или друг цикъл от сказки; същественото ще разгледаме днес. Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум. Както не можем да виждаме свръхсетивните светове с физическите очи, както не можем да ги чуваме с физическите уши, също така ние не можем да познаем нещо от тях чрез ума, доколкото този ум е свързан с органа на физическия мозък. Следователно човек трябва да се освободи от онази дейност, която упражнява, когато си служи със своите физически сетива и със своя физически мозък.
към текста >>

Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>

42. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И всеки човек, който днес се интересува от антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.
Следователно, как да обясним мисията на Антропософията от тази гледна точка? Ако в нашата епоха Антропософията успее да прерасне в нещо, което не само пробужда разума и интелекта, а съживява и истински стопля душата, тогава душата ще натрупа в себе си толкова сили, че ще добие власт над физическата материя. Разбира се, за тази цел е необходим известен преход; ето защо е необходимо нещо, което на пръв поглед ще изглежда излишно, или дори вредно. Обаче това са преходни форми, които ще отстъпят пред онова бъдеще, когато хората непосредствена ще възприемат духовния живот в своите идеи и когато цялото човечество ще се издигне до онова състояние, при което духовният свят ще ръководи материалния свят. И всеки човек, който днес се интересува от антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.
към текста >>

43. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена.
Ето защо днешният човек застава пред нас в своите две части: В своята „детинска" и в своята „зряла" част. Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането. Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот, вложените у човека сили преди на месата на Луцифер, остават непроявени. Тъкмо тях трябва да пробуди Христовата Сила. Христовата Сила трябва да се свърже с най-добрите качества от детинската природа на човека. Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена. Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да оплоди другото.
към текста >>

44. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Така днес ние имаме едно човечество, което може да гледа в духовния свят само чрез едно ненорамално развитие или като следва специални методи, нормалното състояние за съвременния човек е да е способен да вижда нещата на света чрез своите външни сетива и да съчетава тези виждания, чрез своя разум или интелект, които са свързани с физическия мозък.
Така днес ние имаме едно човечество, което може да гледа в духовния свят само чрез едно ненорамално развитие или като следва специални методи, нормалното състояние за съвременния човек е да е способен да вижда нещата на света чрез своите външни сетива и да съчетава тези виждания, чрез своя разум или интелект, които са свързани с физическия мозък.
към текста >>

45. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Този Тъмен Век бе предшествуван от един период, в които човек не зависеше само от своите външни сетива и интелект, но все още имаше спомен, повече или по-малко за древното съноподобно състояние, през което той можеше да усеща една връзка с духовния свят.
Този Тъмен Век бе предшествуван от един период, в които човек не зависеше само от своите външни сетива и интелект, но все още имаше спомен, повече или по-малко за древното съноподобно състояние, през което той можеше да усеща една връзка с духовния свят. Желаем да създадем една картина именно за тези древни човешки времена. Тогава човекът не само можеше да вижда минералната, растителната и животинската област, както и самият себе си във физическата човешка област, но той можеше също, в едно състояние между будност и сън, да вижда божествения свят. Той виждаше себе си като най-нисшия член на най-нисшата област в йерархическия ред на който бяха ангелите, архангелите и пр. Той знаеше това чрез собствен опит, така че би било абсурдно за него да отрече съществуването на този духовен свят, така както би било абсурдно днес да се отрече съществуването на минералното, растителното и животинското царство. Човекът не само притежаваше знание за онова, което протичаше към него като мъдрост от духовните области, но той имаше способността напълно да бъде проникнат от енергиите на тези области.
към текста >>

46. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

С други думи, Христовото събитие може да бъде схванато с нашия интелект, с нашия физически ум.
Когато се стараем да разберем същината на Бодисатвите, откриваме, че тяхната духовна част, която работи на земята, издига себе си в по-висши светове и бива свързвана само към астралното тяло. Само при Христос ние виждаме едно божествено-духовно същество в пряк контакт с едно физическо тяло. Това означава, че Азът на Христос бе напуснал неговите физическа, етерна и астрална обвивки и че Христос Самият се въплътил като Азът вътре в тези обвивки, така че Азът на всяко човешко същество да може да има връзка с Христос. В резултат виждаме, че в ранните епохи великите водачи на човечеството могат така да бъдат възприети, че човек може да достигне до едно разбиране за тяхната връзка с духовния свят само чрез картини. Сега обаче в контраст, цялата биография на Христос се състои от факти, които могат да се изразят във физическия свят. С други думи, Христовото събитие може да бъде схванато с нашия интелект, с нашия физически ум. Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива. По тази причина идва великото пророчество на Йоан Кръстителя, че разположението на човешката душа трябва да се промени, така че да се приближи царството небесно.
към текста >>

47. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден. Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля. Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята. И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта. Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса.
към текста >>

48. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Човекът трябва да привикне до известна степен през тази епоха да схваща духовното със своя интелект.
Ние знаем, че от годината 1879 духовете на тъмнината, които са най-близко до човешките същества, духовете, принадлежащи на царството на ангелите, се скитат сред човешкото царство, защото те бяха изхвърлени от духовния свят долу в човешкото царство и сега съществуват вътре в човешките импулси, работят чрез човешките импулси. Аз съм казал, че точно поради това, същества които са близко до човека работят по невидим начин сред човешките същества и на човека му се пречи да осъзнае духовното с интелекта си чрез въздействието на силите на злото. Това отново е свързано със задачата на Петата Следатлантска епоха, защото точно чрез това се дават много възможности на Петата Следатлантска епоха да се подаде на тъмни илюзии и други подобни. Човекът трябва да привикне до известна степен през тази епоха да схваща духовното със своя интелект. Духовното вече щеше да бъде разкрито. И поради това че духовете на тъмнината бяха победени в 1879 г. все повече и повече духовна мъдрост може да се стича надолу от духовните светове. Ако духовете на тъмнината бяха останали горе в духовното царство само тогава те биха станали пречка за това протичане. Това протичане на духовна мъдрост отсега нататък те не могат да възпрепятствуват, ала те могат да предизвикват объркване и да затъмняват думите.
към текста >>

Обаче Петата Следатлантска епоха може да усвои тази Мистерия чрез човешкия интелект.
Всичко това естествено не трябва да дойде до оплаквания или подобни неща, а би трябвало да засили, да заздрави силата и енергията на човешката душа да се стреми към духовното. Ако в тази Пета Следатлантска епоха човек би могъл да достигне онова, което може да бъде постигнато чрез използуване силите на злото в добър смисъл, същевременно нещо огромно ще бъде постигнато; тогава тази Пета Следатлантска епоха ще разбере нещо за човешката еволюция, ще схване по-велики идеи отколкото, която и да е от следатлантските епохи, да, отколкото коя и да е друга епоха на земната еволюция. Христос например се явява в Четвъртата Следатлантска епоха чрез Мистерията на Голгота. Обаче Петата Следатлантска епоха може да усвои тази Мистерия чрез човешкия интелект. През Четвъртата Следатлантска епоха човешките същества можеха да схванат, че те притежаваха нещо от Христовия Импулс, което щеше да ги отведе като души отвъд смъртта. Това стана достатъчно ясно чрез Павловото Християнство.
към текста >>

Днес все още има потомци в Ирландия на онова старо население, което по онова време бе прехвърлено от Мала Азия и които трябваше да се развиват по такъв начин, че никаква интелектуалност, ни най-малък интелект, ни най-малка способност за взимане решения да не бъдат развити, а вместо това специални качества да се развият в чувството на душата.
Защото те бяха запознати, с характеристиките на една област на земята такава като Ирландия. Те знаеха онова, което се разказва в езотеричната легенда, която току-що ви разказах. Те знаеха, че силите, изкачващи се от земята през почвата на Ирландския остров работеха по такъв начин върху човешките същества, че човек малко биваше повлияван към направлението на интелектуализма, малко към направлението на егоизъм, малко в направлението, обуславящо взимане на решения. Посветените, които изпратиха там колонизаторите знаеха това твърде добре. И те подбраха хора, които чрез своите специфични кармични предразположения бяха подходящи да бъдат точно под тези влияния на Ирландия. Днес все още има потомци в Ирландия на онова старо население, което по онова време бе прехвърлено от Мала Азия и които трябваше да се развиват по такъв начин, че никаква интелектуалност, ни най-малък интелект, ни най-малка способност за взимане решения да не бъдат развити, а вместо това специални качества да се развият в чувството на душата.
към текста >>

49. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер.
Съвсем друга област по този начин непрекъснато се намесва в нашия живот, областта на съдбата, област, на която все още съвременния човек не обръща внимание, защото той хвърля поглед само на онова, което става и не се интересува от онова, което непрекъснато бива предотвратявано да стане в неговия живот. Никой от вас, които стоите тук тази вечер, не може да знае какво преди три часа вие може да сте предприели, което тогава е било предотвратено да стане, нещо, което не би ви позволило да стоите тук тази вечер, дори нещо, което не би ви позволило да сте живи тази вечер. Вие виждате само онова нещо за което духовни импулси са .... начини, чрез които нещото наистина става. Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от участието на духовни импулси. Когато веднъж започнете да схващате този факт, когато осъзнаете, че има една област на съдба, така както има област на природа, вие ще откриете, че тази област на съдбата не е по-бедна по съдържание от областта на природата. В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер. В чувствата и във волевите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите. Въпреки факта, че човек, който казва такива неща днес, все още бива взиман от цялата "интелигенция" за суеверен глупак, въпреки това вярно е, че, със същата точност, с която човек изразява един природен закон днес, може също така да изкаже следното твърдение: когато някои чува такъв един глас, това е този или онзи мъртъв, който е проговорил по нареждане на една или друга йерархия; освен това от сутрин до вечер и особено от вечер до сутрин, докато спим, импулсите на мъртвите непрекъснато работят в нас заедно с импулсите на духовните йерархии които работят в нашата съдба.
към текста >>

50. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

И така, човекът има също интелект, интелигентност.
И така, човекът има също интелект, интелигентност. Във физическия живот той може да използва своята интелигентност, защото има инструмент за нея. Запомнете, че сега говорим за физическия свят, не за онова, което става с нашето мислене когато сме свободни от тялото след смъртта, а за това как ние мислим посредством инструмента на мозъка, когато сме се събудили от сън на сутринта; след събуждането, с очите си ние виждаме светлина. В светлината има нещо, което е оформило окото. Ние мислим чрез инструмента на мозъка; и така, в света трябва да има нещо, което е формирало мозъка по такъв начин, че той да може да стане инструмент на мисленето, подходящ за физическия свят. Мозъкът е бил превърнат в инструмент на мисленето за физическото тяло от силата, проявяваща се външно в нашата интелигентност.
към текста >>

Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност.
Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение. Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период. От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там. В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>

Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект.
Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там. В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>

Още по-висш свят е възможно да се опише само чрез развиване на духовна способност, издигаща се над физическия интелект.
Още по-висш свят е възможно да се опише само чрез развиване на духовна способност, издигаща се над физическия интелект. Има една по-висша форма на съзнание, а именно ясновидското съзнание. Ако попитаме: Как се развива органът, който ни позволява да имаме ясновидско съзнание? отговорът е, че трябва да има светове от които да се излъчват силите, необходими за развитието на това ясновидско съзнание. Като всичко друго, то трябва да се оформи от по-висш свят. Първият вид ясновидско съзнание, което трябва да се развие, е образно съзнание, имагинативно съзнание.
към текста >>

51. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

А онова, което човекът взема за свой вътрешен духовен живот, своя разум, е слабо отражение на външния Свят на Разума; наричаното обикновено интелект, интелигентност, е смътно, сенчесто отражение на Света на Разума.
Какво знае човек за Елементарния Свят? Колкото е отразено за него чрез сетивата: светлина, звуци и т.н. Какво знае човек за Света на Духа? Точно онова, което неговите нерви отразяват за него. Законите на Природата, както обикновено биват наричани, не са нищо друго освен един сенчест образ, неясно отражение на Света на Духа. А онова, което човекът взема за свой вътрешен духовен живот, своя разум, е слабо отражение на външния Свят на Разума; наричаното обикновено интелект, интелигентност, е смътно, сенчесто отражение на Света на Разума.
към текста >>

52. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Вторият фактор е онова, наричано интелект, интелигентност.
Така ги има тези две степени в развитието на човешката душа. По отношение на това какво приема за вярно, тя може да бъде на степента където е водена от едно първично, неразвито чувство, чувство което е вродено или е било придобито през възпитанието. Вторият фактор е онова, наричано интелект, интелигентност. Но всеки, който има малък усет за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот. Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява чувството и емоцията? Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво.
към текста >>

Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо.
Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>

Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>

53. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

За да намерим степен на еволюцията, изцяло лишена от интелект, ние би трябвало да се извървим назад много дълъг път в еволюцията на човечеството, до далечния праисторически етап.
Във вчерашната лекция беше изяснено, че логиката на сърцето може да бъде намерена на два етапа в процеса на човешката еволюция. Първо, тя може да бъде намерена на степента на развитие, където мисленето на сърцето още не е проникнато от логиката на главата и на интелекта. Беше обърнато внимание на факта, че днес още има хора, които биха предпочели да не се занимават изобщо с логиката на интелекта. За това състояние на развитието вече не може да се каже, че понастоящем съществува в истинския смисъл, защото без значение къде бихте погледнали сред хората днес, вие навсякъде ще намерите поне няколко понятия и идеи, родени от интелекта. За да намерим степен на еволюцията, изцяло лишена от интелект, ние би трябвало да се извървим назад много дълъг път в еволюцията на човечеството, до далечния праисторически етап. И така от казаното следва, че настоящият ни етап на развитие сочи назад до един по-ранен, където сърцето съдеше от подсъзнанието, от съзнание, още непроникнато от интелекта. Днес тази първична способност на сърцето е наситена с понятия, с идеи, накратко с онова, което наричаме логика на интелекта. Но имайки в предвид казаното вчера за човешките способности на развитие, ние можем да посочим напред към един бъдещ етап на еволюцията, към който днес вече се стремят малцина, които със своето настоящо съзнание вече имат копнежа, подтика, така да се каже, да изпреварят бъдещето.
към текста >>

Задаваме ги, защото нашият интелект е устроен по определен начин.
И така се връщаме назад и назад и назад, и накрая стигаме до състояние толкова различно, толкова изобщо не като днешното, че пред лицето му обикновеното задаване на въпроси престава да има значение. Ние трябва също да се научим как да оформяме въпросите си по различен начин, когато стигаме до разглеждане на други съществувания на света. Защо задаваме въпроси? Задаваме ги, защото нашият интелект е устроен по определен начин. Но нашият интелект е възникнал едва когато е бил оформен мозъкът. Интелектуалното питане следователно губи всякакъв смисъл, когато се прилага за състоянията преди да го има самият интелект. В световете, които съставят само основата на интелектуалния свят, интелектуалното задаване на въпроси вече няма значение. Там ние трябва да прибегнем към други начини на запитване, към други средства за познание. Хората, които не виждат по-далеч от носа си вярват, че е възможно да получат сведения за целия свят с обикновения вид питане.
към текста >>

Но нашият интелект е възникнал едва когато е бил оформен мозъкът.
И така се връщаме назад и назад и назад, и накрая стигаме до състояние толкова различно, толкова изобщо не като днешното, че пред лицето му обикновеното задаване на въпроси престава да има значение. Ние трябва също да се научим как да оформяме въпросите си по различен начин, когато стигаме до разглеждане на други съществувания на света. Защо задаваме въпроси? Задаваме ги, защото нашият интелект е устроен по определен начин. Но нашият интелект е възникнал едва когато е бил оформен мозъкът. Интелектуалното питане следователно губи всякакъв смисъл, когато се прилага за състоянията преди да го има самият интелект. В световете, които съставят само основата на интелектуалния свят, интелектуалното задаване на въпроси вече няма значение. Там ние трябва да прибегнем към други начини на запитване, към други средства за познание. Хората, които не виждат по-далеч от носа си вярват, че е възможно да получат сведения за целия свят с обикновения вид питане. Но всяко отделно нещо трябва да се изследва по начина, който е подходящ за него.
към текста >>

Интелектуалното питане следователно губи всякакъв смисъл, когато се прилага за състоянията преди да го има самият интелект.
И така се връщаме назад и назад и назад, и накрая стигаме до състояние толкова различно, толкова изобщо не като днешното, че пред лицето му обикновеното задаване на въпроси престава да има значение. Ние трябва също да се научим как да оформяме въпросите си по различен начин, когато стигаме до разглеждане на други съществувания на света. Защо задаваме въпроси? Задаваме ги, защото нашият интелект е устроен по определен начин. Но нашият интелект е възникнал едва когато е бил оформен мозъкът. Интелектуалното питане следователно губи всякакъв смисъл, когато се прилага за състоянията преди да го има самият интелект. В световете, които съставят само основата на интелектуалния свят, интелектуалното задаване на въпроси вече няма значение. Там ние трябва да прибегнем към други начини на запитване, към други средства за познание. Хората, които не виждат по-далеч от носа си вярват, че е възможно да получат сведения за целия свят с обикновения вид питане. Но всяко отделно нещо трябва да се изследва по начина, който е подходящ за него. По отношение на световете, предшестващи нашата Земя, ние можем да се ориентиране само посредством силите, които намират израз в мисленето на сърцето, в логиката на сърцето.
към текста >>

54. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н. У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин. Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието. Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н. да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено. Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя.
към текста >>

55. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече.
Разглеждайте това, което описах през последните дни, само като една от страните на макрокосмическото Христово Събитие и не забравяйте, че тя в никакъв случай не дава цялостна представа за него. Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота. И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече. Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят. А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей.
към текста >>

56. Въведение от Мария Щайнер, 1947 GA_130 Езотеричното християнство

Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект.
Тези обстоятелства подготвиха още в ранната му младост неговата по-късна дейност като лектор и писател. Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности. Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”. Тази тежка борба беше за него едно задължение. Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството. Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект. Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело. – Въоръжен по този начин, той се изправи като представител на прадревната мъдрост, такава, каквато тя му се откри в светлината, струяща от Мистерията на Голгота.
към текста >>

57. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Всъщност етерното тяло е носител на целия наш интелект.
Какво представлява например един ленивец? Ленивецът е такъв човек, чиито етерни сили са недостатъчни още при неговото раждане или пък те са занемарени поради неговата небрежност. И той се опитва да подобрява нещата като премахва оловната тежест на своето етерно тяло и да го олекотява по всеки възможен начин. Обаче изходната точка на едно истинско лечение се намира само в астралното тяло: чрез неговото активиране се стига до подсилване на етерното тяло. Тук трябва да си изясним и нещо друго. Всъщност етерното тяло е носител на целия наш интелект. Когато вечер заспиваме, фактически в етерното тяло остават всички наши представи и спомени. Човекът оставя своите мисли в етерното тяло и ги намира там едва сутринта. Когато отделяме от себе си етерното тяло, ние се лишаваме от цялата структура на нашите изживявания.
към текста >>

58. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>

Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>

Ето защо ние потъваме в сън: за да можем да се потопим в божествената воля, където не можем да проникнем с нашия безсилен интелект и където божествени сили превръщат в сила на волята това, което приемаме като морални принципи, където те влагат в нашата воля онова, което иначе можем да приемем само в нашите мисли.
С това, което живее в нас, ние можем да напреднем в интелектуалната област, в стъпките на моралното усъвършенствуване трябва да ни помогнат Боговете. Ето защо ние потъваме в сън: за да можем да се потопим в божествената воля, където не можем да проникнем с нашия безсилен интелект и където божествени сили превръщат в сила на волята това, което приемаме като морални принципи, където те влагат в нашата воля онова, което иначе можем да приемем само в нашите мисли.
към текста >>

И на Земята все повече и повече ще съществува възможността за това не само нашия интелект да бъде пробуждан и насърчаван чрез ученията, а чрез тези учения да бъдат разпространявани също и морални импулси.
Това, за което Сократ мечтаеше, че добродетелта е нещо, което може да се учи, ще настъпи действително. И на Земята все повече и повече ще съществува възможността за това не само нашия интелект да бъде пробуждан и насърчаван чрез ученията, а чрез тези учения да бъдат разпространявани също и морални импулси. Шопенхауер беше казал: Да проповядваш морал е лесно, обаче да основеш морал е много трудно. Защо е така? Защото всъщност с проповядването не се разпространява никакъв морал. Човекът може много добре да разбира моралните принципи и да не ги изпълнява. За повечето хора важат думите на апостол Павел: Духът е силен, обаче плътта е слаба.
към текста >>

59. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга.
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга. Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
към текста >>

60. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Обаче въпреки че Соловьов е един велик философ, неговата глава, неговият интелект нямаха онези далечни въздействия, каквито бяха присъщи на неговата душа.
През 1900 година, на 12. Август умря една личност, която все още не е достатъчно оценена: Соловьов. Той имаше едно етерно тяло, което действуваше лъчезарящо на далечни разстояния. Обаче въпреки че Соловьов е един велик философ, неговата глава, неговият интелект нямаха онези далечни въздействия, каквито бяха присъщи на неговата душа. Неговото мислене е велико и красиво, обаче неговата философия нямаше онази голяма стойност, която притежаваше душата му. Неговият интелект, неговата глава се явяваха като пречка чак до смъртта му и всичко това беше усещано като една дисхармония на окултните влияния. И когато той умря, когато неговият мозък се отдели, а етерното му тяло засия в етерния свят, тогава той беше освободен и вече несмущаван от своето мислене, така че лъчезареше по един чуден начин в етерния свят.
към текста >>

Неговият интелект, неговата глава се явяваха като пречка чак до смъртта му и всичко това беше усещано като една дисхармония на окултните влияния.
През 1900 година, на 12. Август умря една личност, която все още не е достатъчно оценена: Соловьов. Той имаше едно етерно тяло, което действуваше лъчезарящо на далечни разстояния. Обаче въпреки че Соловьов е един велик философ, неговата глава, неговият интелект нямаха онези далечни въздействия, каквито бяха присъщи на неговата душа. Неговото мислене е велико и красиво, обаче неговата философия нямаше онази голяма стойност, която притежаваше душата му. Неговият интелект, неговата глава се явяваха като пречка чак до смъртта му и всичко това беше усещано като една дисхармония на окултните влияния. И когато той умря, когато неговият мозък се отдели, а етерното му тяло засия в етерния свят, тогава той беше освободен и вече несмущаван от своето мислене, така че лъчезареше по един чуден начин в етерния свят.
към текста >>

61. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере.
И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло. Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент. Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>

62. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Вие виждате, че основното, към което се стремим, не може да бъде постигнато с помощта на обикновения интелект.
Вие виждате, че основното, към което се стремим, не може да бъде постигнато с помощта на обикновения интелект. Дори една превъзходна книга, като „История на философията" от Швеглер аз умишлено я нарекох „превъзходна" показва съвсем ясно, че логично мислещите философи винаги ще се препъват в опитите си да разберат една такава личност, каквато е Якоб Бьоме.
към текста >>

63. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Но тъкмо защото интелектът измества волята и така да се каже започва да ръководи човешките действия, тъкмо затова силата на този интелект остава недоразвита и не може да се сравнява с интелекта, който се обособява сам за себе си, като един вид химически екстракт от волевата активност.
Но тъкмо защото интелектът измества волята и така да се каже започва да ръководи човешките действия, тъкмо затова силата на този интелект остава недоразвита и не може да се сравнява с интелекта, който се обособява сам за себе си, като един вид химически екстракт от волевата активност. И когато човек сам отстрани себе си от такива области, в които е навлязъл чрез своя интелект, но и чрез подтискане на своята воля, тогава този човек придобива съвсем особени и фини качества. Интелектът става извънредно остър и проницателен. Разсъдъчната сила, както и способността да се разграничават и нюансират нещата, постоянно нарастват. И по този начин ние завършваме и втората степен на окултното развитие, а именно тази, която бихме могли да определим като "грижа за еманципираният от волята интелект", а още по-добре, като "грижа за еманципираният от егоистичната воля интелект".
към текста >>

И когато човек сам отстрани себе си от такива области, в които е навлязъл чрез своя интелект, но и чрез подтискане на своята воля, тогава този човек придобива съвсем особени и фини качества.
Но тъкмо защото интелектът измества волята и така да се каже започва да ръководи човешките действия, тъкмо затова силата на този интелект остава недоразвита и не може да се сравнява с интелекта, който се обособява сам за себе си, като един вид химически екстракт от волевата активност. И когато човек сам отстрани себе си от такива области, в които е навлязъл чрез своя интелект, но и чрез подтискане на своята воля, тогава този човек придобива съвсем особени и фини качества. Интелектът става извънредно остър и проницателен. Разсъдъчната сила, както и способността да се разграничават и нюансират нещата, постоянно нарастват. И по този начин ние завършваме и втората степен на окултното развитие, а именно тази, която бихме могли да определим като "грижа за еманципираният от волята интелект", а още по-добре, като "грижа за еманципираният от егоистичната воля интелект".
към текста >>

И по този начин ние завършваме и втората степен на окултното развитие, а именно тази, която бихме могли да определим като "грижа за еманципираният от волята интелект", а още по-добре, като "грижа за еманципираният от егоистичната воля интелект".
Но тъкмо защото интелектът измества волята и така да се каже започва да ръководи човешките действия, тъкмо затова силата на този интелект остава недоразвита и не може да се сравнява с интелекта, който се обособява сам за себе си, като един вид химически екстракт от волевата активност. И когато човек сам отстрани себе си от такива области, в които е навлязъл чрез своя интелект, но и чрез подтискане на своята воля, тогава този човек придобива съвсем особени и фини качества. Интелектът става извънредно остър и проницателен. Разсъдъчната сила, както и способността да се разграничават и нюансират нещата, постоянно нарастват. И по този начин ние завършваме и втората степен на окултното развитие, а именно тази, която бихме могли да определим като "грижа за еманципираният от волята интелект", а още по-добре, като "грижа за еманципираният от егоистичната воля интелект".
към текста >>

Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта.
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта. Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение. Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано. И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми. Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>

И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми.
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта. Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение. Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано. И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми. Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>

И какво трябваше да се случи сега с този интелект, който човек отклонява от себе си?
С други думи, човекът трябваше да се върне назад, да стане онзи глуповат човек, какъвто той беше преди изострянето на интелекта. И какво трябваше да се случи сега с този интелект, който човек отклонява от себе си? В продължение на доста време човек прилагаше този интелект, но за напред той не трябваше да го прилага. Като изключим непосредственото прилагане на интелекта, какво стана с резултатите, с последиците от интелекта и разсъдъчната сила? Стана това, че тогава те нахлуха в нашата памет, в нашето спомняне. А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в сферата на неговата памет. Той не трябваше да напредва повече в областта на културата, нито пък в едно усъвършенствуване на интелекта.
към текста >>

В продължение на доста време човек прилагаше този интелект, но за напред той не трябваше да го прилага.
С други думи, човекът трябваше да се върне назад, да стане онзи глуповат човек, какъвто той беше преди изострянето на интелекта. И какво трябваше да се случи сега с този интелект, който човек отклонява от себе си? В продължение на доста време човек прилагаше този интелект, но за напред той не трябваше да го прилага. Като изключим непосредственото прилагане на интелекта, какво стана с резултатите, с последиците от интелекта и разсъдъчната сила? Стана това, че тогава те нахлуха в нашата памет, в нашето спомняне. А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в сферата на неговата памет. Той не трябваше да напредва повече в областта на културата, нито пък в едно усъвършенствуване на интелекта. Съвсем не!
към текста >>

Все по-настойчиво той трябваше да търси в своите спомени това, което неговият остър и дисциплиниран интелект вече беше вложил там.
Като изключим непосредственото прилагане на интелекта, какво стана с резултатите, с последиците от интелекта и разсъдъчната сила? Стана това, че тогава те нахлуха в нашата памет, в нашето спомняне. А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в сферата на неговата памет. Той не трябваше да напредва повече в областта на културата, нито пък в едно усъвършенствуване на интелекта. Съвсем не! Все по-настойчиво той трябваше да търси в своите спомени това, което неговият остър и дисциплиниран интелект вече беше вложил там. И това, което беше извоювал за своя интелект, трябваше да му изглежда като нещо, което той си е представял преди десет или двадесет години, не като нещо, което действува сега върху сетивата и съзнанието, а като нещо, за което човек просто си спомня.
към текста >>

И това, което беше извоювал за своя интелект, трябваше да му изглежда като нещо, което той си е представял преди десет или двадесет години, не като нещо, което действува сега върху сетивата и съзнанието, а като нещо, за което човек просто си спомня.
Стана това, че тогава те нахлуха в нашата памет, в нашето спомняне. А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в сферата на неговата памет. Той не трябваше да напредва повече в областта на културата, нито пък в едно усъвършенствуване на интелекта. Съвсем не! Все по-настойчиво той трябваше да търси в своите спомени това, което неговият остър и дисциплиниран интелект вече беше вложил там. И това, което беше извоювал за своя интелект, трябваше да му изглежда като нещо, което той си е представял преди десет или двадесет години, не като нещо, което действува сега върху сетивата и съзнанието, а като нещо, за което човек просто си спомня.
към текста >>

Те не трябваше да упражняват критика, а да се превърнат в такива слушатели, които могат само да сравняват това, което чуват сега, със своите предишни опитности, добити с изострения интелект.
Те не трябваше да упражняват критика, а да се превърнат в такива слушатели, които могат само да сравняват това, което чуват сега, със своите предишни опитности, добити с изострения интелект. Всичко това принадлежеше към следващата степен от окултното развитие и тя можеше да се назове: "Изключване на интелектуалните сили и ограничаване на вътрешния душевен живот в сферата на спомнянето." Обаче необходимо беше да се добави също и това, което в образи и символи фантазията извличаше от тази сфера на спомнянето, от всички тези съждения, понятия и идеи, които лежаха вътре в нея.
към текста >>

В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов свят.
В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов свят. И съвсем наложително и необходимо беше, този нов свят наистина да навлезе в човешката душа.
към текста >>

64. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект.
Но ако окултният кандидат, който се сблъсква с това изживяване, е вътрешно слаб и не е научен да мисли правилно в живота, тогава той се изправя пред едно трудно препятствие. При това онази подготовка, за която вчера говорихме грижливото култивиране на висша разсъдъчна сила тази подготовка сега е налице. Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект. Защото в известен смисъл тогава действуват не мислите, а възпитателните сили на нашето собствено Себе, предоставени ни чрез мислите. Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни сетива, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние.
към текста >>

И сега Ви става ясно, защо ние трябва да игнорираме нашия интелект и защо сме принудени да пристъпим към постигането на яснота и изостреност на спомените.
И сега Ви става ясно, защо ние трябва да игнорираме нашия интелект и защо сме принудени да пристъпим към постигането на яснота и изостреност на спомените.
към текста >>

65. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И ако се издигнете до това разбиране, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел.
Виждате ли, тук е вложена цялата изключителност на Христовото Събитие. Опитайте се да разберете с обикновените сили на душата който и да е друг основател на религия аз казвам да го разберете, а не да му повярвате и Вие ще потвърдите, че преди всичко опираме до степента на неговото посвещение. Това се отнася и за Буда, и за всички големи религиозни водачи. Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди. И ако се издигнете до това разбиране, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел.
към текста >>

66. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Нищо чудно, че засега монологът на Бога остава разбираем за човешкия интелект и че ще ни трябват много усилия, за да разберем този монолог на Бога, чрез който Божието дело се разгръща с още по-голяма сила.
На това място от Евангелието ние сме изправени пред най-величествения световноисторически монолог, който някога е прозвучавал на Земята, пред Божия монолог за разкриването на Мистериите. Нищо чудно, че засега монологът на Бога остава разбираем за човешкия интелект и че ще ни трябват много усилия, за да разберем този монолог на Бога, чрез който Божието дело се разгръща с още по-голяма сила. Но за това ще говорим утре.
към текста >>

67. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект.
Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни. При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв. Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела. Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта! Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта. Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект. Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта. След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност.
към текста >>

68. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Блаватска, доколкото тя беше въплътена в нейното физическо тяло, с нейния интелект, също и с нейните лични качества, симпатии и антипатии, ни показва според начина, по който „Разбулената Изида“ е написана, че тя не е могла да създаде от своята личност, от своята собствена душа това, което имаше да даде на света.
При обикновения читател тази книга създава впечатление за едно хаотично произведение. Но ако го вземе в ръцете си някой, който знае, че има една прастара, опазвана в мистериите мъдрост, която е скрита от обикновените погледи и който знае, че тя е била подготвяна не във външните човешки дела, а в тайните общества, той все пак ще намери нещо хаотично в книгата, но и нещо съвсем друго. Той за първи път ще срещне едно произведение, което смело и открито поставя пред обикновения свят някои тайни на мистериите. И който разбира тези тайни, ще види колко безкрайно правилно са изтълкуваните, така както можеха да тълкуват само посветените. Хаотичното впечатление остава и човек може да си го обясни чрез следното разумно наблюдение: Външната личност на Е. П. Блаватска, доколкото тя беше въплътена в нейното физическо тяло, с нейния интелект, също и с нейните лични качества, симпатии и антипатии, ни показва според начина, по който „Разбулената Изида“ е написана, че тя не е могла да създаде от своята личност, от своята собствена душа това, което имаше да даде на света. Тя споделя неща, които сама не е могла да разбере и когато се проследи пътя на мислите, той е доказателство за това, че велики духовни индивидуалности са използвали тялото и личността на Е. П. Блаватска, за да разкрият това, което е било необходимо да се влее в човечеството. Обстоятелството, че на Е. П. Блаватска не може да се припише това, което тя даде, представлява живо доказателство за това, че онези индивидуалности, които са свързани с теософското движение, учителите на мъдростта и на съзвучието на усещанията, са намерили в нея един инструмент. Тези, които виждат ясно нещата, знаят, че те не произлизат от самата нея, че са протекли през нея от страната на духовните индивидуалности.
към текста >>

69. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Понеже познанието на човека, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че човек може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани.
Но сега трябва да ни бъде ясно, че, когато някой се заблуждава относно своите абстрактни умствени познания, всъщност с тази грешка той поставя нещо, което може лесно да се контролира, нещо, което скоро може да бъде отстранено от света, въпреки че познанието на човека има онзи ужасен произход, върху който аз обърнах вчера вниманието. Понеже познанието на човека, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че човек може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани.
към текста >>

70. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

И ако в началото би искало да ни се струва, че тук или там възниква някакво противоречие, че бихме искали да не разберем едно или друго, въпреки всичко, сега ние сме убедени, че светът е тук не за да бъде разбран от всяко равнище на човешкия интелект, и че за нас е по-добре да станем търсачи на истината, отколкото винаги да заставаме пред света така, че само да задаваме въпросите: „Какво можем да разберем?
Някои аспекти, свързани с обяснението на света, се проявяват именно тогава, когато душата се изправи пред такива описания, каквито направихме в хода на тези четири лекции. Впрочем най-доброто, което можем да постигнем, е че чрез такива описания – с усет и чувство – ние навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в духовното устройство на света. Достатъчно е, ако в хода на един такъв лекционен цикъл постигнем дори и само това, че мнозина от вас си кажат: - Да, ако искаме да поемем по верния път, ние трябва да се потопим в духовния свят, т.е. в света на истината, а не в света на заблужденията. Защото, ако искаме да поемем по този път и да стигнем до изворите на истината, ние трябва да преразгледаме много, много неща. И ако в началото би искало да ни се струва, че тук или там възниква някакво противоречие, че бихме искали да не разберем едно или друго, въпреки всичко, сега ние сме убедени, че светът е тук не за да бъде разбран от всяко равнище на човешкия интелект, и че за нас е по-добре да станем търсачи на истината, отколкото винаги да заставаме пред света така, че само да задаваме въпросите: „Какво можем да разберем? ” и „Какво не можем да разберем? ” – Един сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да обедини в себе си най-различни импулси. И тогава той напълно отвиква да застава пред света така, че да задава въпроси като тези: „Какво мога да разбера? ” и „Какво не мога да разбера? ”, а непрекъснато продължава да търси, да търси, да търси.
към текста >>

71. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Днешният човек е същество, което, що се отнася до неговия разум и неговата способност да разбира, развива преди всичко своя интелект, обича да разбира нещата от интелектуална гледна точка.
Днешният човек е същество, което, що се отнася до неговия разум и неговата способност да разбира, развива преди всичко своя интелект, обича да разбира нещата от интелектуална гледна точка.
към текста >>

72. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение.
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие. Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога!
към текста >>

73. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

От там именно се разпространило онова, чиито следи можем да дирим още в ІІІ хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ала сетне виждаме как то постепенно изчезва и отстъпва място на друго, което трябвало да дойде; в противен случай човекът нямало да може да се извиси до използването на своя интелект.
Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от духовете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез духовете на природата и стихиите. Спрямо посевите това ще представлява същото, каквото се случило, когато старото съзнание за тайнството на зачеването и ражданията се генерализирало по отношение на цялата година. Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот. От там именно се разпространило онова, чиито следи можем да дирим още в ІІІ хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ала сетне виждаме как то постепенно изчезва и отстъпва място на друго, което трябвало да дойде; в противен случай човекът нямало да може да се извиси до използването на своя интелект. Нещата стават по необходимост и тъкмо тяхната необходимост трябва да се прозира, а не да искаме да се бъркаме в работата на боговете, питайки защо те не са направили едно или друго, защо не са го направили иначе, при което винаги се има предвид по-удобно за хората.
към текста >>

И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност.
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност. Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
към текста >>

74. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир.
Статуквото е клише. Равновесието на силите е нещо, което в нормалния ход на човешката история непрестанно бива нарушавано, непрестанно трябва да бъде поставяно на нови основи. Не смятам, че ние, американците, сме войнствени, отдавна обаче сме разбрали, че времената се менят, а с тях и ние. Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови. При нужда изобщо не бихме се поколебали да ги опазим дейно чрез незабавно изпробване на силите. Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир.
към текста >>

75. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

От друга страна обаче, целият механизъм, цялата "апаратура" на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло.
Замислете се обаче колко по-млади са човешкият Аз и човешкото астрално тяло от физическото и етерното тяло! Първата заложба на нашето физическо тяло ние получихме по времето на Стария Сатурн*9, тя е минала през четири етапа: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята, т.е. днешното планетарно развитие на нашата Земя. Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло през два етапа. Азът възниква едва на Земята, той е най-младият; това впрочем е в съответствие със съвършено различната космическа ситуация през последните хилядолетия. От друга страна обаче, целият механизъм, цялата "апаратура" на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло. Само благодарение на това, че нашето физическо тяло е минало през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е превърнато в онзи съвършен инструмент, който откриваме в развитието на нервната система, мозъка, кръвоносната система и т.н. За да функционира, нашият интелект има нужда от този съвършен инструмент.
към текста >>

За да функционира, нашият интелект има нужда от този съвършен инструмент.
днешното планетарно развитие на нашата Земя. Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло през два етапа. Азът възниква едва на Земята, той е най-младият; това впрочем е в съответствие със съвършено различната космическа ситуация през последните хилядолетия. От друга страна обаче, целият механизъм, цялата "апаратура" на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло. Само благодарение на това, че нашето физическо тяло е минало през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е превърнато в онзи съвършен инструмент, който откриваме в развитието на нервната система, мозъка, кръвоносната система и т.н. За да функционира, нашият интелект има нужда от този съвършен инструмент.
към текста >>

Ето защо днес хората развиват инструмента на своя интелект като черпят сили от духовния свят, ето защо интелектът е така добре развит в нашата съвременна епоха.
По този начин в съприкосновение влизат такива сили, които по време на нощния сън са пребивавали в различни светове. Ето как в това взаимодействие е заложена възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят. Ето, тук са живакът, солта; сега в тях нахлува Азът и астралното тяло, като ги пронизват с това, което са изживели в духовния свят. По този начин инструментът на физическото тяло, което е започнало своето развитие още от Сатурновата епоха, се обогатява и усъвършенствува. Ако от една страна във физическото тяло имаме необходимия, изпитан в цели четири епохи инструмент за нашата интелектуална дейност, от друга страна благодарение на процеса, който току-що описах в нашата епоха постоянно навлизат въздействия от духовния свят. Ето защо днес хората развиват инструмента на своя интелект като черпят сили от духовния свят, ето защо интелектът е така добре развит в нашата съвременна епоха.
към текста >>

Изключително важно за нас е да разберем защо хората изостанаха в своето морално развитие, докато в същото време Боговете напълно обезпечиха техния интелект, като не само подготвиха през епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя физическото тяло и мозъка, но им предложиха ако позволите този израз дори и "премии" под формата на еженощно проникване в духовния свят.
Това обстоятелство е изключително важно. Изключително важно за нас е да разберем защо хората изостанаха в своето морално развитие, докато в същото време Боговете напълно обезпечиха техния интелект, като не само подготвиха през епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя физическото тяло и мозъка, но им предложиха ако позволите този израз дори и "премии" под формата на еженощно проникване в духовния свят. Подобни състояния, при които нощем ще се свързваме с един морален свят, ние ще познаем едва във втората половина на онази епоха, назовавана в антропософията като "Бъдеща Венера".
към текста >>

76. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

С помощта на обикновения интелект човек може да разсъждава върху всякакви природни явления,обаче с помощта на обикновения интелект, човек не може да разсъждава върху социалните явления; това той не може!
Обаче ние трябва да разберем и друга, много важна подробност. С помощта на обикновения интелект човек може да разсъждава върху всякакви природни явления,обаче с помощта на обикновения интелект, човек не може да разсъждава върху социалните явления; това той не може! Днес човекът все още вярва: Моето мислене ми позволява да разсъждавам върху видимите процеси на сетивния свят, същото се отнася и ако аз приложа мисленето върху социалните проблеми, за да открия едни или други политически импулси. Да, човек постъпва по този начин, но и импулсите му струват толкова! Вземете например част от римската история; предполагам че за Вас ти не е просто сборник от измислици и легенди. Там ще прочетете, че когато имал да решава важни държавнически въпроси, Нума Помпилиус*28 се допитвал до нимфата Егерия; да, когато трябвало да вземе важни решения Нума Помпилиус се допитвал до Боговете. Да изградиш политически структури с помощта на обикновеното мислене, с помощта на интелекта, разума и т.н.
към текста >>

77. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И по този начин те лесно пропускат нещо а то е един несъмнен факт -, че след 1879 ариманическите Същества трябваше да слязат от духовния свят в царството на човеците,че те трябваше да нахлуят в човешкия интелект, в човешките мисли, усещания и мирогледи.
Това, което трябва да се вземе под внимание, е следното: Както естествената жизнена среда на животните е въздухът, а не вакуумът, предизвикан от пневматичната помпа, така и естествената жизнена среда на идеите се получава само тогава, когато хората се потопят в действителната атмосфера на духовния живот. Обаче за тази цел духовният живот трябва да застане пред човека в своята реалност. Но днес хората все още предпочитат общите приказки. И по този начин те лесно пропускат нещо а то е един несъмнен факт -, че след 1879 ариманическите Същества трябваше да слязат от духовния свят в царството на човеците,че те трябваше да нахлуят в човешкия интелект, в човешките мисли, усещания и мирогледи. Но хората далеч не се държат адекватно с тези Същества, като издигат абстрактния лозунг: Ние трябва да се борим срещу тях!
към текста >>

Точно това е същественото, че тези ариманически Същества, които вече са обхванали човешкия интелект стават най-силни тогава, когато човек не иска да знае нищо за тях, когато не иска да научи нищо за тях.
Добре, и какво предприемат хората, за да се борят срещу тези Същества? Те не предприемат нищо друго, освен това, което прави онзи, който увещава печката да го стопли, но без да е сложил дърва в печката и без да ги е запалил. Сега, след като тези сили и Същества са вече слезли на Земята, ние следва да сме наясно: те са вече тук и хората трябва да живеят заедно с тях, хората не бива да си затварят очите пред тих, защото те стават най-силни тъкмо тогава, когато хората си затварят очите пред тих. Точно това е същественото, че тези ариманически Същества, които вече са обхванали човешкия интелект стават най-силни тогава, когато човек не иска да знае нищо за тях, когато не иска да научи нищо за тях.
към текста >>

78. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н.
От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н. Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав.
към текста >>

79. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим.
От една определена страна вече съм ви посочвал това; нека днес добавим още някои афористични разглеждания. Когато мъдрите филолози – днес и филолозите, първо, са твърде абстрактни, и второ, са станали филистери, – когато мъдрите филолози изучават езиците, открити при така наречените диви народи в Америка, когато „цивилизаторите“, казвам това в кавички, проникнали в Америка, тоест когато тези цивилизатори открили дивите американци, там тези мъдри филолози намерили, което е забележително, че тези диви хора имали логически добре формирани езици! Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия. И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали. Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика. Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум. Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал. Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум.
към текста >>

Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика.
Когато мъдрите филолози – днес и филолозите, първо, са твърде абстрактни, и второ, са станали филистери, – когато мъдрите филолози изучават езиците, открити при така наречените диви народи в Америка, когато „цивилизаторите“, казвам това в кавички, проникнали в Америка, тоест когато тези цивилизатори открили дивите американци, там тези мъдри филолози намерили, което е забележително, че тези диви хора имали логически добре формирани езици! Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия. И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали. Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика. Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум. Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал. Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум.
към текста >>

Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек.
към текста >>

В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>

Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>

Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>

Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>

Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение.
В нашето мислене – и това мислене в еволюцията е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на езиковия елемент – действа ариманическото. В нашата воля действа луциферическото. Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота. Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение.
към текста >>

Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран.
Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо. От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа. Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява. И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата. Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
към текста >>

От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа.
Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо. От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа. Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява. И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата. Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
към текста >>

И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата.
Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо. От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа. Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява. И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата. Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
към текста >>

И както в нашия интелект се намесва ариманическото, така в нашата воля, доколкото тя спи, се разиграва луциферическото.
И както в нашия интелект се намесва ариманическото, така в нашата воля, доколкото тя спи, се разиграва луциферическото. Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
към текста >>

Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
И както в нашия интелект се намесва ариманическото, така в нашата воля, доколкото тя спи, се разиграва луциферическото. Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
към текста >>

С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>

Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>

Днес за човечеството е крайно необходимо, човек да не се съблазнява от слабоумното „самопознание“, което често се определя като нещо много ценно, а човек действително да се учи да се познава, за да се научи фактически да различава интелект и воля, както се учи да различава водород и кислород; иначе само ще му се струва, че преодолява описания дуализъм.
Днес за човечеството е крайно необходимо, човек да не се съблазнява от слабоумното „самопознание“, което често се определя като нещо много ценно, а човек действително да се учи да се познава, за да се научи фактически да различава интелект и воля, както се учи да различава водород и кислород; иначе само ще му се струва, че преодолява описания дуализъм.
към текста >>

80. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект. И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен. Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>

И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект. И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен. Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>

Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята.
Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло. Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса.
към текста >>

81. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля.
към текста >>

Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно.
към текста >>

Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно. Съзнателно – несъзнателно – това е горе – долу; мъдрост – форма – това е дясно – ляво; дух – материя – това е предно – задно.
към текста >>

82. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат.
Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното. Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили. Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената. Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове. Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение. Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка. Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
към текста >>

Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение.
Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове. Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение. Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка. Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
към текста >>

Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове. Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение. Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка. Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
към текста >>

Съществата, групиращи се около Ариман, ариманическите същества, напротив, искат именно да обработват човешкия интелект и да го обработват така, че той да попада във все по-голяма зависимост от цялото земно битие; и те искат по съвсем особен начин да обработват човешката воля, собствената воля на човека: да развият именно това, което искат да потиснат луциферическите същества.
Съществата, групиращи се около Ариман, ариманическите същества, напротив, искат именно да обработват човешкия интелект и да го обработват така, че той да попада във все по-голяма зависимост от цялото земно битие; и те искат по съвсем особен начин да обработват човешката воля, собствената воля на човека: да развият именно това, което искат да потиснат луциферическите същества. Ариманическите същества или, по-добре е да се каже, духовете, служещи на Ариман, искат да развият напълно точно това – много важно е да го отчитаме. Човек вследствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество. Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит.
към текста >>

Ако силите, които действат в главата на човека, действаха в целия човек, той би приел облика на Ариман, както това може да се види там горе на груповата скулптура, и би бил изцяло пронизан, може да се каже, от силите на главата, той би имал изцяло собствен интелект, но егоистичен интелект, и би бил изцяло пронизан от собствена воля, така, че тази воля би се изразявала в самата му форма.
Вие забелязахте: тенденцията към вцепеняване, към вкаменяване изхожда от Ариман; тенденцията към разплуване, към медузообразното състояние изхожда от Луцифер. Това не се ограничава само с проявяваното в човека, а се разпространява върху всичко, което се проявява в абстракциите. Научаваме се всичко праволинейно да се вижда като ариманическо, а всичко криволинейно като луциферическо. Кръгът е символичен образ на Луцифер, а правата линия е символичен образ на Ариман. Разглеждаме човешката глава: тази човешка глава със своята тенденция – това може да се види на скелета – към вкаменяване, към вкостеняване, във втвърдената форма, която ѝ дава Земята, е ариманическо образувание. Ако силите, които действат в главата на човека, действаха в целия човек, той би приел облика на Ариман, както това може да се види там горе на груповата скулптура, и би бил изцяло пронизан, може да се каже, от силите на главата, той би имал изцяло собствен интелект, но егоистичен интелект, и би бил изцяло пронизан от собствена воля, така, че тази воля би се изразявала в самата му форма.
към текста >>

Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме.
Какво, собствено, представлява луциферическото? Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме. По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция. И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека.
към текста >>

83. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на човека, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път.
Но сега се появи книга, сама по себе си безполезна, глупава книга, която излезе през 1918 година в издателството на Макс Рашер в Цюрих: името на книгата е „Weltmutation“, неин автор е С. Х. Мерай[iii]. Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на човека, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път. Но аз ще ви цитирам отделни места от тази книга. В нея е направен опит посредством аналогия, посредством сравнение с природните факти, да се разбере хода на развитие на европейската и американската цивилизация. Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и след това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли. Какво става при това? Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията.
към текста >>

84. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Преди всичко тук имаме двойственост. Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена.
към текста >>

85. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина. От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство.
към текста >>

86. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране.
будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание. Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо. Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния човек, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV век е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура. Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране. Когато мислим, когато формираме идеи, волята разбира се играе определена роля във формирането на идеите, но само в много фино състояние. Човекът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
към текста >>

Трябва да търсим другаде истинските причини, точно както трябва да търсим в нашия интелект причината за буквите, всяка следваща другата.
В този възглед се съдържа точно същата грешка като следната: Пиша дума на дъската. Всяка буква се появява само защото съм я написал, а не защото предишната буква е породила следващата. Ще бъде пълна безсмислица да кажем: От предходната буква възниква следващата. Изцяло непредубеденото изследване на същественото в процесите на природата ни убеждава в грешката, която правим, когато се предаваме на голямата илюзия на съвременната наука: Последствията са резултати от техните причини. Това не е така. Трябва да търсим другаде истинските причини, точно както трябва да търсим в нашия интелект причината за буквите, всяка следваща другата. Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата? Това може да бъде определено само чрез духовно изследване; тези причини лежат в човечеството. Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята? Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло. Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм.
към текста >>

87. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Първо Той бе обявен на бедните, необразовани овчари на полето, които не бяха възприели някаква култура, а бяха скромни мъже, както по интелект, така и по сърце.
Има два вида хора, мои мили приятели, които все пак бяха представители на нашето едно човечество и на което бе обявен Христос по Коледния празник. Първо Той бе обявен на бедните, необразовани овчари на полето, които не бяха възприели някаква култура, а бяха скромни мъже, както по интелект, така и по сърце. А след това също бе обявен и на мъдреците от Изтока, ще рече, от земята на мъдростта. На тях бе обявен чрез най-високия връх на мъдростта им, чрез способността да разчитат звездите. Така Исус Христос бе обявен на простите овчарски сърца и чрез най-висшата мъдрост на тримата Маги от Изтока. Голямо значение има това двойно обявяване на Христос Исус. От една страна на простите, скромни овчари, а от друга страна на най-мъдрите на света.
към текста >>

Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ?
Всички сили, мои мили приятели, се развиват непрекъснато. Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ? Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика.
към текста >>

88. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Интелект Воля
Интелект Воля
към текста >>

89. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят.
Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки човек. Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него. Когато изследваме света с обикновеното съзнание, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме знание само за преходното, за миналото. И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят. Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец. Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец? Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм.
към текста >>

От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света.
От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света. Това, което анализираме и изпитваме с нашето интелектуалистично научно познание, е не друго, а мъртвия труп на света. И такива теолози като Адолф Харнак, които държат само на Бог Отец, те са нещо като трубадури на пропадащия свят; на всичко, което наред със Земята напълно ще се заличи, което наред със Земята напълно ще изчезне.
към текста >>

90. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Това, което ние схващаме с помощта на нашия интелект, е много по-нереално от това, което чрез илюзията на сетивата изпълва нашия Аз.
И въз основа на всичко казано, а то е именно така, бъдем ли запитани: Как е възможно да се свържем с мъртвите? трябва да заявим: Ние сме в състояние да изградим този свързващ мост, но не и като изпращаме абстрактни мисли и представи към мъртвия. Защото ако за мъртвия мислим с абстрактни представи какво се получава тогава? Абстрактните представи нямат почти нищо общо с илюзията на сетивата, те са тъй бледи и безцветни, в тях няма вътрешна реалност, в тях се носи само далечен полъх от човешкото същество. Това, което ние схващаме с помощта на нашия интелект, е много по-нереално от това, което чрез илюзията на сетивата изпълва нашия Аз. Това, което чрез илюзията на сетивата изпълва нашия Аз, то прави на шия Аз буден. И в този буден Аз, сега проникват вълните, които се издигат нагоре от нашата дълбока вътрешна същност.
към текста >>

91. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>

92. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
към текста >>

93. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум.
Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи! Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си. Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>

94. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект.
Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него. Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква. Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
към текста >>

Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния. Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния.
към текста >>

95. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»!
Човек днес недостатъчно различава тези две неща: свободата и снизходителността на благосклонните Богове към човешката инертност, към човешкото желание за удобства. Днес все още много хора искат да съществуват добри Богове, които да изпълняват желанията им, без особено участие на самите хора. Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това. Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде. Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»! Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества. Едното е невъзможно без другото. Така и във Вселената е невъзможно да съществуват неща, обуславящи величието и достойнството на човека, без съответстващите им корективи. Къде виждаме дейността на изостаналите Духове на Формата? Преди всичко виждаме тяхната дейност в национализма, в шовинизма.
към текста >>

96. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Засега със своя интелект човекът не е в състояние да го разбере; той може да го разбере, както ще чуем в следващите лекции, именно със своята душа.
Нека да разгледаме тези неща както трябва. Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените минерали във водата, там виждаме и по-сложно изградения свят на растенията, там виждаме различните животински видове, както и физическата форма на самия човек. Но всичко това, което живее там навън, е отражение на божествения свят и с наивната си и чудна невинност застава пред човешката душа, защото то не е нищо друго, освен едно чисто отражение на божествения свят. Само че отражението трябва да бъде правилно разбирано. Засега със своя интелект човекът не е в състояние да го разбере; той може да го разбере, както ще чуем в следващите лекции, именно със своята душа. И когато съумяваше правилно да го разбира със своята душа – а в предишните епохи, за които говоря, той можеше да го разбира със своята душа – тогава човекът се убеждаваше, че наистина е изправен пред отражението на божествения свят. Но сега той просто наблюдава какво живее навън в природата, в солите, в растенията, в животните, които после поглъща навътре в своето тяло, наблюдава невинно покълващата зеленина и невинните анималистични влечения в животинския свят.
към текста >>

97. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ако обаче постигнем тази друга ориентация, тогава след известно време забелязваме, че по този начин през един вид обучение преминава не само човешкият интелект, но и човешкото сърце.
Ако обаче постигнем тази друга ориентация, тогава след известно време забелязваме, че по този начин през един вид обучение преминава не само човешкият интелект, но и човешкото сърце. И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става студено, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще изживява – заедно със Земята – редица фини преходи от ледената зима до лятната жега. Човекът ще се научи действително да усеща годишния кръговрат, както той усеща проявленията на едно живо, одушевено същество.
към текста >>

98. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността.
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено. Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика. Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
към текста >>

99. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И хиената изобразява това, което се крие в човешкия интелект, това, което е умъртвяващото в човешката природа.
И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита. Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана. Тя изказва едно безгласно съждение и очаква на задния план. Тогава лъвът и вълкът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните. Сега идва хиената и изяжда както антилопата така също и лъва и вълка, след като са започнали да се разлагат. И хиената изобразява това, което се крие в човешкия интелект, това, което е умъртвяващото в човешката природа. Тя е обратната страна, карикатурата на орелската цивилизация.
към текста >>

100. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението. Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.
към текста >>

101. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят!
Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде. Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят! За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>

102. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Днешният човек затъмнява всичко това чрез своя интелект, който го прави умен, но не и мъдър.
Но хората от миналите културни епохи не са били така незапознати с тях. Според възгледа на съвременните хора древните са били глупави в целия си живот. Обаче тези глупави хора от миналите културни епохи са имали вече тези изживявания. Днешният човек затъмнява всичко това чрез своя интелект, който го прави умен, но не и мъдър.
към текста >>

103. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр. 193 стрела надолу/.
към текста >>

104. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството.
Другата група живееше по друг начин. Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения. Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
към текста >>

105. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
към текста >>

106. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект.
В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен живот, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето. Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект. В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше заложена тази абстрактност в представите за света. Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън.
към текста >>

107. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност.
Аз разказах това, което ви представих сега за Песталоци, също и в Дорнах и трябваше заедно с един член на дорнахското ръководство[2] да посетя в Базел един чиновник. Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал. Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата. Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията. - Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране. Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност. И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
към текста >>

108. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект.
Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение. Това беше платоническото течение. Другото течение беше предназначено за нещо друго. Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството. И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците. И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих.
към текста >>

Този интелект трябва да бъде развиван сега.
Но в развитието на света е така, че тези, които са посветени във великите тайни на съществуването, каквито бяха до определена степен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ограничен размер винаги това или онова! Един такъв човек като Аланус аб Инсулис си казваше: ние, платониците, трябва да минем през вратата на смъртта, можем да живеем отначало само в духовния свят. Ние трябва да гледаме от духовния свят и да оставим физическия свят на други, на онези, които развиват интелекта по аристотелски начин. Този интелект трябва да бъде развиван сега. В напреднала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците. А в ордена на Цистерцинците имаше много нещо от такива учения. Обаче тъкмо онзи от Цистерцинците, които имаха по-дълбоките разбирания, си казаха: от сега нататък ние можем да действуваме само от духовния свят, трябва да изоставим полето на аристотелците.
към текста >>

109. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето.
Когато действуват на Земята, слънчевите сили се състоят винаги в това, че са свързани с една импулсова вълна, която се разлива на струи в земната цивилизация и която можем да охарактеризираме като интелектуална вълна. Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето. Слънцето е извор на интелектуалното.
към текста >>

110. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект.
Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения. Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект. За да ги направи разбираеми за съвременното съзнание, Рудолф Щайнер е започнал да прави тълкуване на «Светлина по пътя» от Мейбъл Колинс и на «Гласът на мълчанието» от Елена Блаватска. Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание. Затова може да се препоръча упражненията, дадени в книгата, да се правят под осветлението на тази лекция.
към текста >>

111. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект.
Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги. Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове. Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект. Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка. За схващане законите на духовните светове ние също така имаме нужда от съответните органи. Как са се развили нашите физически органи? - Като върху тях са работили външни сили: силите на Слънцето, силите на звука. Така е произлязло окото, така е възникнало ухото - от неоформени, неутрални органи, които най-напред не са позволявали да проникне в тях сетивният свят, и по-късно само бавно са се отворили.
към текста >>

Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка.
Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове. Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект. Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка. За схващане законите на духовните светове ние също така имаме нужда от съответните органи. Как са се развили нашите физически органи? - Като върху тях са работили външни сили: силите на Слънцето, силите на звука. Така е произлязло окото, така е възникнало ухото - от неоформени, неутрални органи, които най-напред не са позволявали да проникне в тях сетивният свят, и по-късно само бавно са се отворили. Така ще се отворят и нашите духовни органи, ако върху тях работят съответните сили.
към текста >>

112. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Хората се убеждаваха, че каквото техният интелект мислеше, това беше вярно.
На различните места, където имаше събирания на тези посветени, те само усвояваха запазеното отчасти от стари времена, за което се твърдеше, че древни пророци са го разкрили или каквото можеше да бъде извлечено от хората, все още притежаващи способностите на атавистичното ясновидство. Едно убеждение дойде отчасти от историческите традиции, отчасти чрез опити. Хората се убеждаваха, че каквото техният интелект мислеше, това беше вярно. Но с течение на времето броят на хората в тези събрания, все още способни да виждат в духовния свят, постоянно намаляваше, докато броят на онези, които имаха теории за духовния свят и ги изразяваха в символи и други подобни, постоянно нарастваше.
към текста >>

113. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата. Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот. Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>

114. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега.
Както знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе. Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега. Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот. Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции. Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души.
към текста >>

Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект.
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект. Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества. Това не трябва да се случва. Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си позволява погрешни мистични изживявания. Това също трябва да се избягва.
към текста >>

Или хората правят упорити усилия да разберат, в който случай използват интелекта с който Ариманическите същества може добре да злоупотребятс цел да разберат Духовната Наука, и тогава този интелект не може да им бъде изтръгнат.
Всичко от Духовната Наука, във формата в която е представена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха. Наистина, Духовната Наука не може да бъде открита чрез тези способности, но може да бъде разбрана. Интелектуалните способности са тук и могат да бъдат използвани и онези, които отказват да признаят че това е така, са в грешка. Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непозволен път. Има само две възможности. Или хората правят упорити усилия да разберат, в който случай използват интелекта с който Ариманическите същества може добре да злоупотребятс цел да разберат Духовната Наука, и тогава този интелект не може да им бъде изтръгнат. Каквото и да реши на направи Ариман, той никога не може да повлияе на интелекта, който хората прилагат, дали в настоящата епоха или в бъдещето, за да изучават Духовната Наука. В това можете да бъдете сигурни. Ако хората не направят опит да разберат Духовната Наука, те не отправят своя интелект към нея но Духовната Наука не може да бъде обвинявана за това! За това е отговорен единствено мързелът.
към текста >>

Ако хората не направят опит да разберат Духовната Наука, те не отправят своя интелект към нея но Духовната Наука не може да бъде обвинявана за това!
Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непозволен път. Има само две възможности. Или хората правят упорити усилия да разберат, в който случай използват интелекта с който Ариманическите същества може добре да злоупотребятс цел да разберат Духовната Наука, и тогава този интелект не може да им бъде изтръгнат. Каквото и да реши на направи Ариман, той никога не може да повлияе на интелекта, който хората прилагат, дали в настоящата епоха или в бъдещето, за да изучават Духовната Наука. В това можете да бъдете сигурни. Ако хората не направят опит да разберат Духовната Наука, те не отправят своя интелект към нея но Духовната Наука не може да бъде обвинявана за това! За това е отговорен единствено мързелът.
към текста >>

Духовната Наука избягва погрешния окултизъм с това, че използва постоянно нарастващите интелектуални способности за изграждане на наука, за която се изисква повече интелект, отколкото досега.
Духовната Наука избягва погрешния окултизъм с това, че използва постоянно нарастващите интелектуални способности за изграждане на наука, за която се изисква повече интелект, отколкото досега. Естеството на Духовната Наука неминуемо изисква по-голямо интелектуално усилие от онова, което хората са свикнали да правят. В това отношение на хората им харесва да се самозаблуждават. Приложат ли истински интелектуалните възможности на тяхно разположение днес, те биха разбрали Духовната Наука. Чрез големите интелектуални усилия нужни в Духовната Наука, Сцила е избегната и преодоляна от едната страна. Антропософът добре знае защо хората изпитват неохота да се заловят с изучаване на Духовната Наука.
към текста >>

Аз казах, че с прости думи Ариман ще се стреми да разруши човешкия интелект за в бъдеще; но той съчетава това също и с нещо друго защото служещите му същества са родствени със своите висши сили на низшите сили в човека, и защото той иска да установи съюз между висшите и низшите сили.
Всеки може също и да научи много от грешки, и да им обърне внимание от тази гледна точка. Това е по-важно отколкото само да ги критикуваме, макар че критиката понякога също е необходима. Аз казах, че с прости думи Ариман ще се стреми да разруши човешкия интелект за в бъдеще; но той съчетава това също и с нещо друго защото служещите му същества са родствени със своите висши сили на низшите сили в човека, и защото той иска да установи съюз между висшите и низшите сили. В нормалното развитие Ариман има под своето ръководство онези неща в света, които пораждат болестите; знаем, че те също са неизбежни, тъй като те причиняват смъртта във физическия свят. Всяко унищожение във физическия свят се пада на него. Но връзката трябва да се знае и разбира. Ако онова, което е в низшата сфера се издигне до висшата, то се обединява с тези същества на разрушението и тогава самият човек дава много благоприятни възможности на Ариман и неговото войнство. И когато направи това, той няма да пропусне да забележи, че определени низши части на неговия организъм започват да функционират като висшите части на организма, функциониращи в противен случай.
към текста >>

Когато се върне отново в своето тяло, той е влязъл в съюз с тези разрушителни същества и не знае нищо за това, защото не е развил своя собствен интелект по правилния начин.
Ако един човек има страх от наистина точно мислене и все пак желае да навлезе в духовния свят, е добре, той може и да успее да го направи пресича Прага и живее в царството на разрушителните сили. Когато се върне отново в своето тяло, той е влязъл в съюз с тези разрушителни същества и не знае нищо за това, защото не е развил своя собствен интелект по правилния начин. Тогава той ще чувства тези същества в себе си и вместо мисленето, вместо слуха на ушите си и виждането на очите си, започват да чуват и виждат всякакви скрити сили в низшия организъм. Тялото вече не е негово в предишния смисъл. При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части. За него то е нещо ново.
към текста >>

115. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект.
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект. Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено. За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н.
към текста >>

116. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект.
Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието. Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност. Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане. Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>

117. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Когато вчера ви описах ще е пътят на човешкия интелект, на човешката интелигентност в бъдеще, то това описание се уповава на съвсем определени факти, които могат да бъдат изнесени на бял свят и някои от които днес ще посочим.
Когато вчера ви описах ще е пътят на човешкия интелект, на човешката интелигентност в бъдеще, то това описание се уповава на съвсем определени факти, които могат да бъдат изнесени на бял свят и някои от които днес ще посочим. Бих желал да кажа, че вие трябва практически да осъзнавате: когато пред вас се намира човекът, то този човек напълно е съществото, за което ние говорим в Антропософската Духовна наука. Това означава, че най-напред ние имаме пред себе си вие знаете това от моята "Теософия" -, и вие трябва да осъзнавате това, едно четирисъставно същество. Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае.
към текста >>

118. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

119. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

120. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ала моралните импулси не могат да бъдат внесени в детето, ако ние му повеляваме, ако му казваме: Това трябва да стане така, това е добро – или чрез помощта на един апел да убеждаваме неговия интелект, че нещо трябва да стане и че е добро.
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен възпитателен въпрос. Ала моралните импулси не могат да бъдат внесени в детето, ако ние му повеляваме, ако му казваме: Това трябва да стане така, това е добро – или чрез помощта на един апел да убеждаваме неговия интелект, че нещо трябва да стане и че е добро. Или ако му казваме: Това е лошо, онова е грозно, това не би трябвало да правиш, ако искаме да му докажем, че нещо е лошо. Това как човекът ще постави себе си интелектуално спрямо доброто и злото, спрямо цялото морално устройство на света, е нещо, което тепърва трябва да се пробуди. И то се пробужда с настъпването на половата зрялост – ритмичната система в значителна степен е извършила своя принос в цялостното човешко развитие, когато интелектуалното узрява за своето пълно разгръщане. Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието. Въпросът не се свежда до това да предлагаме морални преценки, но въпросът се състои в това да се погрижим за кълновете, от които в последствие ще се формират собствените морални сили.
към текста >>

И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество. Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>

121. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект.
Ние си представяме следното: Земята представлява едно затворено цяло от физически сили и тя би могла да съществува дори ако върху нея нямаше нито едно растение, ако нямаше никакви животни и никакви хора. Но всичко това е нещо абстрактно. Земята, която имат пред погледа си физикът, геологът – тази Земя представлява нещо абстрактно. В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност. Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм. Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава. По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено. Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>

122. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални.
В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>

...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални.
Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>

123. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект.
При обсъждане на естественонаучни теми винаги съм ви казвал какво влияние оказва Слънцето върху всичко ставащо на Земята. Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект. Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо. Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята. Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора.
към текста >>

124. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект.
Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър. Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра.
към текста >>

Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър.
Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър. Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра. Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност.
към текста >>

Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости.
Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър. Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра. Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
към текста >>

125. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Преминавайки към тези примитивни народи, които, ако може така да се изразим, са били големи, що се отнася до духа, и звероподобни телесно, може да се открие, че те са нямали още изработен този разсъдък, този интелект, с който толкова се гордеем ние.
Преминавайки към тези примитивни народи, които, ако може така да се изразим, са били големи, що се отнася до духа, и звероподобни телесно, може да се открие, че те са нямали още изработен този разсъдък, този интелект, с който толкова се гордеем ние. Тези древни хора не са умеели да мислят. Но ако днес някой, чувстващ се особено разумен, благодарение на мисленето, се занимава с древни писмени източници, той търси в тях мисловната основа. Но да я намери той не може. Тогава си казва: всичко това е прекрасно, но то е поезия. Да, господа, не би следвало за всичко да съдим по самите себе си!
към текста >>

НАГОРЕ

2.1429958343506