Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
9
резултата от
4
текста с точна фраза : '
излизане от тялото
'.
1.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И така съществува и една друга възможност, една друга форма за
излизане
от
тялото
.
Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото. Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни.
И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото.
Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>
Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на
излизане
от
тялото
ни показа, че душата напуска
тялото
така, че
от
тялото
тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън
от
тялото
.
Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото. Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото.
Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото.
Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>
Това
излизане
от
тялото
може да стане още и по следния начин.
Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото. Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото.
Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин.
За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>
Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова
излизане
от
тялото
действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот.
Той напуска пространството и се намира тогава във времето, така щото при едно такова напускане на тялото престават да имат значение думите: Аз се намирам вън от моето тяло защото "вън" означава едно пространствено отношение. Тогава човек не се чувствува едновременно със своето тяло, той изживява себе си във времето, в онова време, в което се намираше преди въплъщението, той живее в едно ПРЕДИ. Тогава човек гледа своето тяло като нещо съществуващо после. Той се намира сега действително само в течащото напред време. И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това.
Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот.
И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно? Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане. Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството. Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството. Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път.
към текста >>
Благодарение на това напускането на
тялото
от
сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното
излизане
и за духовния изследовател описаното сега
излизане
от
тялото
има безкрайно по-голямо значение
от
посоченото вчера, което не излиза извън пространството.
И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това. Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот. И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно? Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане. Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството.
Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството.
Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път. И тук бих искал първо да Ви приведа един пример, от който ще видите, как човек трябва да се стреми да проникне зад интимностите и тънкостите на човешкия живот.
към текста >>
И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно
излизане
от
тялото
, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане,
от
една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло,
от
друга страна.
Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи.
И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна.
Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
към текста >>
2.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето
излизане
от
тялото
си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост
от
творческото съзидание на космоса.
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
3.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно
излизане
от
тялото
през собствената си самостоятелност.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност.
Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване.
към текста >>
4.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при
излизане
от
тялото
трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат
от
цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
НАГОРЕ