Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
359
резултата от
61
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
излизане от тялото
'.
1.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
При
излизане
то
от
детството описаното детинско преклонение пред човека се превръща в преклонение пред истината и познанието.
Такива деца израстват като юноши и девойки, които са преизпълнени с радост от това, че са срещнали достойни за уважения хора. От редиците на такива деца произлизат бъдещите окултни ученици. Ако някой застава пред вратата на дълбоко почитан човек и се изпълва с истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като "светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със зародиша на бъдещето окултно обучение. За подрастващият човек е истинско щастие да носи в себе си тези заложби. Но не трябва да се мисли, че те могат да породят раболепие и робски чувства.
При излизането от детството описаното детинско преклонение пред човека се превръща в преклонение пред истината и познанието.
Опитът учи, че истински независими са онези хора, които са се научили да изпитват преклонение там, където то е оправдано. А то е оправдано винаги, когато произтича от дълбините на сърцето. Ако не се проникнем с дълбоко усещане, че има нещо по-високо от самите нас, ние няма да намерим в себе си и силата, която може да ни отведе във висшите светове. Посветеният е овладял силата да се издига във висшето познание, само защото е изпитал преклонение в своето сърце. Висините на Духа могат да бъдат превзети само ако се мине през портата на смирението.
към текста >>
И за душата чувствата са това, което е храна за
тялото
.
В това основно чувство се съсредоточава целия душевен живот на човека. Както с лъчите си Слънцето пробужда за живот всички живи създания така и преклонението пробужда за живот всички усещания на окултния ученик. Първоначално човек трудно може да повярва, че чувствата като уважение и преклонение имат нещо общо с неговото познание. Това произтича от обстоятелството, че сме свикнали да разглеждаме познанието като една способност сама по себе си и независеща от останалите душевни процеси. Изобщо не се замисляме, че тъкмо душата е тази, която осъществява познанието.
И за душата чувствата са това, което е храна за тялото.
Ако вземем хляб, тялото поема камъни, неговата дейност угасва. Същото става и с душата. За нея смирението и преклонението са онези хранителни вещества, които я правят здрава и силна; и преди всичко: силна в нейната познавателна способност. Напротив всяко презрение, антипатия и подценяване на достойните за уважения неща, парализират и умъртвяват познавателната способност. Духовният изследовател може да провери този факт като разглежда човешката аура.
към текста >>
Ако вземем хляб,
тялото
поема камъни, неговата дейност угасва.
Както с лъчите си Слънцето пробужда за живот всички живи създания така и преклонението пробужда за живот всички усещания на окултния ученик. Първоначално човек трудно може да повярва, че чувствата като уважение и преклонение имат нещо общо с неговото познание. Това произтича от обстоятелството, че сме свикнали да разглеждаме познанието като една способност сама по себе си и независеща от останалите душевни процеси. Изобщо не се замисляме, че тъкмо душата е тази, която осъществява познанието. И за душата чувствата са това, което е храна за тялото.
Ако вземем хляб, тялото поема камъни, неговата дейност угасва.
Същото става и с душата. За нея смирението и преклонението са онези хранителни вещества, които я правят здрава и силна; и преди всичко: силна в нейната познавателна способност. Напротив всяко презрение, антипатия и подценяване на достойните за уважения неща, парализират и умъртвяват познавателната способност. Духовният изследовател може да провери този факт като разглежда човешката аура. Душата, която е склонна към смирение и преклонение, предизвиква определена промяна в своята аура.
към текста >>
2.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
И при
излизане
от
Слънцето тази планетна Луна беше взела със себе си човека и другите същества, които през време на Слънчевия цикъл се бяха развили като другари на човека.
То съставляваше част от неговите вещества, сили и същества. Едва през времето на следващия (трети) голям космически цикъл, от Слънцето се отдели като особена планета това, което в духовната наука се нарича Луна. Това не е днешната Луна, а предшественикът на нашата Земя, един вид нейно предишно въплъщение (прераждане). От Старата Луна се получи Земята, след като тя отново отдели от своята материя и изхвърли навън това, което днес наричаме Луна. Следователно в третия цикъл на мястото на предишната планета Старото Слънце съществуваха две небесни тела, а именно неподвижната звезда Слънце и отделената планета Старата Луна.
И при излизане от Слънцето тази планетна Луна беше взела със себе си човека и другите същества, които през време на Слънчевия цикъл се бяха развили като другари на човека.
Сега Слънцето отвън раздаваше на Лунните същества силите, които те по-рано извличаха от него, когато там беше тяхното местожителство. След третия (Лунния) цикъл отново настъпи един почивен период (Пралайя). В този почивен период двете отделни небесни тела (Слънцето и Старата Луна) се съединиха отново и минаха заедно през сънното семенно състояние. В четвъртия голям космически цикъл в началото Слънцето и планетната Луна се появиха от тъмнината на съня като едно тяло. И през времето на първата половина на този цикъл се отдели нашата Земя с човека и неговите другари.
към текста >>
Докато през времето на Сатурн
тялото
на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество.
Малко по-късно Земята отдели от себе си днешната Луна, така че сега като потомци на някогашната планета Старо Слънце съществуват три члена. На планетата Старото Слънце през 2-та велика космическа епоха човекът и споменатите при разглеждането на Сатурн същества изминаха една по-нататъшна степен от тяхното развитие. Заложбата на по-късното физическо тяло на човека, която се беше развила постепенно на Сатурн, се появяви в началото на Слънчевия цикъл развивайки се като едно растение от семето. Обаче тук тази заложба не остана такава, каквато беше по-рано. Тя беше проникната от едно второ, по-фино, но в себе си изпълнено със сили тяло, а именно от етерното тяло.
Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество.
Благодарение на това човекът стана един вид растение. Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения. Напротив в неговите форми той вече малко приличаше на съвременния човек. Само че заложбата за главата е обърната надолу към центъра на Старото Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения. Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено волево движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно възприятие ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце.
към текста >>
3.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато едно същество стига до телесно съществуване и настъпи физическата смърт, тогава с
тялото
изчезва и материята, веществата.
Така и за един човек, разчитащ само на физическите сетива, духовните сили зад планетарните процеси остават невидими и скрити. Когато такъв човек тръгва от физическите факти и разсъждава логически за древните състояния на Земята, той стига само до онази точка от развитието, при която духовният свят вече се е сгъстил и материята е вече налице. Споменатият начин на мислене не вижда нито предхождащия духовен свят, нито скритите в материята духовни сили. За пътищата, които позволяват на човека да развие духовните си възприемателни способности и да отправя поглед към предишните състояния на Земята, ще говорим едва в последните глави на тази книга. Тук само ще споменем, че за духовното изследване не са изчезнали дори и събитията от най-далечното минало.
Когато едно същество стига до телесно съществуване и настъпи физическата смърт, тогава с тялото изчезва и материята, веществата.
Не по същия начин „изчезват" и духовните сили, които са изградили това тяло. Техните следи, техните точни отражения остават в духовните основи на Космоса. Ако човек постигне онази степен, която му позволява зад външния, да възприема и невидимия свят, най-после той се изправя пред една величествена духовна панорама, в която са отбелязани всички минали събития на света. Тези непреходни следи от всички духовни процеси ще наричаме "Акашова хроника", като в случая „Акаша" означава трайната духовна същност на мировите събития, за разлика от преходните форми на видимите процеси и събития. Отново ще повторим, че изследвания в свръхсетивните области на съществуването могат да се правят само с помощта на духовните възприятия, в случая само с „четенето" в „Акашовата хроника".
към текста >>
Преди това събитие,
тялото
на Сатурн е представлявало една неорганизирана материя, която не би могла да отразява нищо.
Тези висши Същества, чийто живот беше отразяван от Сатурн, можем да наречем „Духове на Мъдростта" (Езотеричното християнство ги нарича „Кириотетес", т.е. „Господства"). Тяхната дейност на Сатурн не започва в описаната средна епоха от неговото развитие. В известен смисъл тя дори е вече приключена. Преди да стигнат до осмисляне на своя собствен живот, отразен от топлинните тела на Сатурн, те трябваше да подготвят тези топлинни тела и да ги направят годни за отразяването. Ето защо тяхната дейност започва веднага след началото на Сатурновото развитие.
Преди това събитие, тялото на Сатурн е представлявало една неорганизирана материя, която не би могла да отразява нищо.
Наблюдавайки духовно тази неорганизирана материя, ние се пренасяме в самото начало на Сатурновото развитие. Това, което може да се наблюдава сега, няма по-късния топлинен характер. Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля. Тук няма нищо друго освен воля. Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно състояние.
към текста >>
Тялото
на Сатурн се състоеше
от
чиста топлинна субстанция.
След привършването на почивния период, „Духовете на Мъдростта" известно време продължават да работят върху двучленното човешко същество така, както по-рано работеха и върху едночленното. Тогава влизат в действие „Духовете на Движението". Те пронизват етерното тяло на човешкото същество с потоците на своето собствено астрално тяло. По този начин етерното тяло добива способността да осъществява определи вътрешни движения във физическото тяло. Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение.
Тялото на Сатурн се състоеше от чиста топлинна субстанция.
По време на Слънчевото развитие тази топлинна субстанция се сгъстява до състояние, което може да се сравни с днешното газообразно и парообразно състояние. Това е състояние, което можем да определим като „въздух". Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия. Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения. Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие.
към текста >>
Тялото
на Сатурн беше образувано
от
„Духовете на Волята" (Престоли) или, така да се каже,
от
тяхното тяло.
Те утвърждават още повече желанието и неговата природа, а като последствие това води към едно още по-голямо сгъстяване на физическото тяло. От чисто „водно", то добива елементи на вискозност; съответно, сгъстяват се както въздухообразните, така и топлинните му формации. Подобни процеси стават и в двете по-низши царства. Отделянето на Лунното тяло от Слънчевото променя техните съотношения. Сега Луната се отнася към Слънцето, както някога Сатурн към цялата заобикаляща го мирова еволюция.
Тялото на Сатурн беше образувано от „Духовете на Волята" (Престоли) или, така да се каже, от тяхното тяло.
Сатурновата субстанция отразяваше обратно в мировото пространство всичко, което духовните Същества изживяваха в света около Сатурн. И точно този отразен свят, в хода на определени процеси, накрая се пробуди за един самостоятелен живот. Цялото развитие се основава на това, че най-напред от недиференцирания живот на „обкръжението" се отделя една самостоятелна същност; после в нея, като един вид огледален образ, се отпечатва цялото „обкръжение"; а нататък продължава напълно самостоятелното и развитие. Така и тялото на Луната се отделя от тялото на Слънцето и първоначално започва да отразява живота на Слънчевото тяло. Ако нещата бяха спрели дотук, бихме имали следното: Чисто и просто в едно Слънчево тяло биха съществували приспособените към него духовни Същества с техните изживявания, съответно в топлинния и въздушен елемент.
към текста >>
Така и
тялото
на Луната се отделя
от
тялото
на Слънцето и първоначално започва да отразява живота на Слънчевото тяло.
Сега Луната се отнася към Слънцето, както някога Сатурн към цялата заобикаляща го мирова еволюция. Тялото на Сатурн беше образувано от „Духовете на Волята" (Престоли) или, така да се каже, от тяхното тяло. Сатурновата субстанция отразяваше обратно в мировото пространство всичко, което духовните Същества изживяваха в света около Сатурн. И точно този отразен свят, в хода на определени процеси, накрая се пробуди за един самостоятелен живот. Цялото развитие се основава на това, че най-напред от недиференцирания живот на „обкръжението" се отделя една самостоятелна същност; после в нея, като един вид огледален образ, се отпечатва цялото „обкръжение"; а нататък продължава напълно самостоятелното и развитие.
Така и тялото на Луната се отделя от тялото на Слънцето и първоначално започва да отразява живота на Слънчевото тяло.
Ако нещата бяха спрели дотук, бихме имали следното: Чисто и просто в едно Слънчево тяло биха съществували приспособените към него духовни Същества с техните изживявания, съответно в топлинния и въздушен елемент. Срещу това Слънчево тяло би стояло Лунното тяло, в което други Същества биха разгръщали своята екзистенция в топлинния, въздушен и воден елемент. Напредъкът от Слънчевото към Лунното въплъщение би се състоял в това, че Слънчевите Същества биха имали пред себе си своя собствен живот като един вид огледален образ отразен от процесите на Луната, и така биха изпитвали нещо, което за тях по време на Слънчевото въплъщение би било все още невъзможно. Обаче картината е друга. Настава нещо, което е от огромно значение за цялата мирова еволюция.
към текста >>
Ето защо винаги след възобновяване на
тялото
, човешкото същество се усеща идентично с това, което е представлявало по-рано.
Нервите представляват един вид продължение на сетивата към вътрешните области на човешкото тяло. От казаното става ясно как трите вида духовни Същества „Духовете на Личността", „Духовете на Огъня" и „Синовете на Живота" действуват върху Лунния човек. Ако се спрем на главния период от Лунното развитие, а именно неговата средна епоха, ще установим как „Духовете на Личността" култивират в човешкото астрално тяло известна самостоятелност, известен личностен характер. На този факт се дължи и обстоятелството, че през неслънчевия цикъл човек може да се обърне към себе си, да формира сам себе си. „Духовете на Огъня" проявяват своята активност в етерното тяло, доколкото то приема самостоятелната форма на човешкото същество.
Ето защо винаги след възобновяване на тялото, човешкото същество се усеща идентично с това, което е представлявало по-рано.
Следователно „Духовете на Огъня" предават на етерното тяло един вид памет. „Синовете на Живота" действуват върху физическото тяло така, че то вече може да бъде израз на придобилото самостоятелност астрално тяло. Физическото тяло се превръща в един физиологичен образ на своето астрално тяло. Напротив, върху физическото и етерното тяло доколкото през Слънчевите периоди те се оформят независимо от самостоятелното астрално тяло работят по-висши духовни Същества, а имен но „Духовете на формата" и „Духовете на Движението". Те действуват по гореописания начин от Слънцето.
към текста >>
В астралното тяло работят духовните Същества, като са ангажирани в самото съществувание на човека; чрез Сетивната Душа той се чувствува свързан с
тялото
на Земята.
Само че чашката е съставена изключително от топлина или огън. Топлинната обвивка запалва живота в човешкото същество, като същевременно предизвиква и промени в астралното тяло. В него възниква първата заложба на това, което по-късно ще се развие в т.н. Сетивна Душа. Бихме могли да кажем, че на тази степен човекът се състои от Сетивна Душа, астрално тяло, етерно тяло и от изтъканото от огън физическо тяло.
В астралното тяло работят духовните Същества, като са ангажирани в самото съществувание на човека; чрез Сетивната Душа той се чувствува свързан с тялото на Земята.
Следователно през този период човекът има едно предимно образно съзнание, в което се изявяват онези духовни Същества, в чието лоно той е приютен; и само в една точка всред това съзнание се поражда усещането за собственото тяло. От духовния свят той поглежда на долу като към земна собственост и усеща: „Сега това ти принадлежи." Сгъстяването на Земята напредва и с това описаната, структура на човешкото тяло става все по-отчетлива. След определен момент от планетарната еволюция, Земята е толкова сгъстена, че огнена е само една част от нея. Друга част приема субстанциалната форма на това, което можем да наречем „газ" или „въздух".
към текста >>
Към
тялото
на Земята се прибавя водната субстанция, така че сега Земята се състои
от
три части: огнена, въздухообразна и водна.
И в тези топлинни потоци, в тези звукови вълни, той усеща „Духовете на Личността" и „Архангелите". Но той не ги възприеме пряко, а като през булото на топлината и звука. И докато тези възприятия нахлуват от Земята и проникват в душата му, в нея все още възникват и чезнат образите на по-висшите Същества, в чието лоно спи човекът. Развитието на Земята продължава напред. Този напредък се проявява в ново сгъстяване.
Към тялото на Земята се прибавя водната субстанция, така че сега Земята се състои от три части: огнена, въздухообразна и водна.
Но още преди това, се разиграва едно важно събитие. От огнено- въздушната Земя се откъсва едно самостоятелно небесно тяло, което в понататъшното си развитие прераства в съвременното Слънце. Преди този момент Земя и Слънце представляват едно тяло. След откъсването на Слънцето, Земята съдържа в себе си всичко, което се намира на съвременната Луна. А отделянето на Слънцето става, защото по-висшите Същества с оглед на своето собствено развитие и с оглед на мисията си спрямо Земята не могат повече да понасят сгъстените до „вода" планетарни субстанции.
към текста >>
След включването на водната субстанция в
тялото
на Земята, настъпва и промяна в самия човек.
След откъсването на Слънцето, Земята съдържа в себе си всичко, което се намира на съвременната Луна. А отделянето на Слънцето става, защото по-висшите Същества с оглед на своето собствено развитие и с оглед на мисията си спрямо Земята не могат повече да понасят сгъстените до „вода" планетарни субстанции. От общата Земна маса те отделят употребимите за тях вещества, изтеглят ги навън, за да си изградят на Слънцето ново обиталище. Сега те действуват върху Земята отвън, от Слънцето. Обаче за своето по-нататъшно развитие, човекът се нуждае от арена, където субстанциите са още по-сгъстени.
След включването на водната субстанция в тялото на Земята, настъпва и промяна в самия човек.
Сега той е пронизван не само от огъня, обгръщай е не само от въздуха; към новото физическо тяло се прибавя и водната субстанция. Наред с това се променя и неговата етерна част; човек започва да я възприема като едно фино светлинно тяло. По-рано той усещаше как от Земята се издигат топлинни потоци и го заливат; усещаше как въздухът прониква в него чрез звуците; сега неговото огнено-възду шно тяло се прониква и от водния елемент, и той вижда движенията на този елемент като проблясване и угасване на светлина. Настъпват промени и в душата му. Към заложбите на Сетивната и Разсъдъчната Душа се прибавят и тези на Съзнаващата Душа.
към текста >>
Обърнем ли поглед към Земята и нейната нощ, бихме оприличили
тялото
и като нещо подобно на труп.
времето, през което човекът е потънал в чисто душевно съществуване тогава, когато тази повърхност е отвърната от Слънцето. Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата. Отношенията бяха съвсем различни. Обаче има смисъл още сега да загатнем, че движенията на небесните тела възникват като последица от отношенията, в които влизат обитаващите ги духовни Същества. По силата на духовно-душевни причини, небесните тела са поставени в такива положения и движения, че духовните състояния да бъдат изживени на физическо равнище.)
Обърнем ли поглед към Земята и нейната нощ, бихме оприличили тялото и като нещо подобно на труп.
Защото по това време, в голямата си част тя се състои от разлагащи се човешки тела, чиито души се намират в други форми на съществуване. Водните и въздухообразни формации, от които бяха изградени човешките тела се разпадат и се разтварят в останалата Земна маса. А като един външен и едва забележим зародиш, остава само онази част от човешкото тяло, която беше образувана в началото на Земното развитие от взаимодействието между Огъня и човешката душа, и която впоследствие стана още по-гъста. С други думи, това, което говорим тук за деня и нощта, не трябва да се свърза с аналогичните отношения, засягащи съвременната Земя. Когато в началото на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките души проникват в областта на физическия живот.
към текста >>
Това, което остава
от
човека след като душата напусне
тялото
, представлява не само зародиш, който се пробужда за живот
от
завръщащата се душа, а една формация, която съдържа в себе си самия оживотворяващ импулс.
Наред с това човекът също започва Да привлича земния елемент и да го включва в строежа на своето тяло. След започването на този нов процес, силите, които душата сваля със себе си от безтелесния период, нямат същата мощ, както по-рано. Преди душата изграждаше своето тяло от огнения, въздушния и водния елемент според звуците, които я обгръщаха и според светлинните образи, в които беше потопена. Но спрямо втвърдената форма душата няма сили за това. Сега в оформянето на човешкото тяло се включват други сили.
Това, което остава от човека след като душата напусне тялото, представлява не само зародиш, който се пробужда за живот от завръщащата се душа, а една формация, която съдържа в себе си самия оживотворяващ импулс.
При своето отделяне, душата остава на Земята не само едно копие, един отзвук от себе си, но тя внася в него и част от своята оживотворяваща сила. При своето завръщане на Земята не е вече достатъчно тя да внесе живот в това копие; оживотворяващият импулс трябва да заработи в самото копие. Но сега духовните Същества, които действуват от Слънцето върху Земята, поддържат оживотворяващата сила в човешкото тяло, дори и когато човека е вън от Земята. Така при своето въплъщение душата усеща сега не само заливащите я звуци и светлинни образи в които тя долавя влиянието на по-висшите Същества но чрез приемането на земния елемент, тя изживява влиянието на онези още по-висши Същества, които бяха избрали за своя арена Слънцето. Преди човекът усещаше, че принадлежи към духовно-душевните Същества, с които беше слят.
към текста >>
По това време той беше свободен и независим
от
тялото
.
При своето отделяне, душата остава на Земята не само едно копие, един отзвук от себе си, но тя внася в него и част от своята оживотворяваща сила. При своето завръщане на Земята не е вече достатъчно тя да внесе живот в това копие; оживотворяващият импулс трябва да заработи в самото копие. Но сега духовните Същества, които действуват от Слънцето върху Земята, поддържат оживотворяващата сила в човешкото тяло, дори и когато човека е вън от Земята. Така при своето въплъщение душата усеща сега не само заливащите я звуци и светлинни образи в които тя долавя влиянието на по-висшите Същества но чрез приемането на земния елемент, тя изживява влиянието на онези още по-висши Същества, които бяха избрали за своя арена Слънцето. Преди човекът усещаше, че принадлежи към духовно-душевните Същества, с които беше слят.
По това време той беше свободен и независим от тялото.
Неговият „Аз" се намираше в лоното на тези Същества. Сега „Азът" застава пред него дори и по време на физическото въплъщение, също както всичко останало от обкръжаващата го среда. Сега на Земята се намират самостоятелни копия, самостоятелни отражения от душевно- духовната същност на човека. Сравнени със сегашните човешки тела, тези формации бяха съставени от много по-фина материя. Защото земните елементи бяха примесени към тях в най-фино състояние, подобно на разпръснатите във въздуха микроскопични частици от даден предмет, които днешният човек може да долови само с обонянието.
към текста >>
Сега, когато душата напуска
тялото
, то развиваше в себе си един вид продължение на живота.
Човешките тела бяха подобни на сенки. Но понеже бяха разпространени навсякъде, те попадаха под въздействията на Земята, които в различните и части имаха коренно различен характер. Докато по-рано телесните копия съответстваха на оживотворяващите ги човешки души и затова бяха общо взето почти еднакви по цялата Земя, сега между човешките форми настъпиха различия. С това се подготвя настъпилото по-късно различие между расите. След като телесният човек става самостоятелен, предишната силна връзка между Земния човек и духовно-душевния свят в известен смисъл се разхлабва.
Сега, когато душата напуска тялото, то развиваше в себе си един вид продължение на живота.
Ако развитието би продължило по същия начин, Земята би се втвърдила под влиянието на своя земен елемент. Когато свръхсетивното познание разглежда тези отношения, то установява как напуснатите от душите човешки тела все повече се втвърдяват. И след известно време, завръщащите се на Земята човешки души не биха намира ли никакъв употребим материал, за да се съединят с него. Всички употребими от човека вещества биха били използвани, за да изпълнят Земята с втвърдените остатъци от въплъщенията. Тогава настъпва едно събитие, което причинява пълен обрат в цялото развитие.
към текста >>
Това се получи поради факта, че с
излизане
то на Луната
от
Земята, силата на земния елемент рязко отслабна.
Тъкмо поради тази причина, в човешките тела настъпва една разлика, която трябва да приемем като начало на половата диференциация; като обособяването на мъжкия и женски пол. В онези човешки форми, изградени от фини субстанции, които населяваха по-рано Земята, си взаимодействуват два вида сили: Силата на зародиша и оживотворяващата сила. Сега от тези форми произлизат нови човешки форми, техните потомци. Тези потомци също започват да се променят. В едната потомствена група действува предимно зародишната сила на духовно-душевния свят, в другата група предимно оживотворяващата зародишна сила.
Това се получи поради факта, че с излизането на Луната от Земята, силата на земния елемент рязко отслабна.
Сега взаимодействието между двете сили стана много по-нежно, отколкото когато ставаше само в едно тяло. В резултат на това, по-нежен и фин ставаше и потомъкът. Той идваше на Земята в едно фино състояние и постепенно привличаше към себе си по-твърдите части. С това завръщащата се на Земята човешка душа отново намираше възможност да се съедини с тялото. Сега вече тя не го оживотворяваше отвън, защото оживотворяването ставаше на самата Земя.
към текста >>
С това завръщащата се на Земята човешка душа отново намираше възможност да се съедини с
тялото
.
В едната потомствена група действува предимно зародишната сила на духовно-душевния свят, в другата група предимно оживотворяващата зародишна сила. Това се получи поради факта, че с излизането на Луната от Земята, силата на земния елемент рязко отслабна. Сега взаимодействието между двете сили стана много по-нежно, отколкото когато ставаше само в едно тяло. В резултат на това, по-нежен и фин ставаше и потомъкът. Той идваше на Земята в едно фино състояние и постепенно привличаше към себе си по-твърдите части.
С това завръщащата се на Земята човешка душа отново намираше възможност да се съедини с тялото.
Сега вече тя не го оживотворяваше отвън, защото оживотворяването ставаше на самата Земя. Но все пак душата се съединяваше с тялото и предизвикваше неговия растеж. Впрочем пред този растеж бяха поставени известни граници. С отделянето на Луната, човешкото тяло за определено време става по-гъвкаво; но колкото повече то израстваше на Земята, толкова повече втвърдяващите сили вземаха надмощие. Накрая душата все по-малко и по-малко можеше да участвува в изграждането на тялото.
към текста >>
Но все пак душата се съединяваше с
тялото
и предизвикваше неговия растеж.
Сега взаимодействието между двете сили стана много по-нежно, отколкото когато ставаше само в едно тяло. В резултат на това, по-нежен и фин ставаше и потомъкът. Той идваше на Земята в едно фино състояние и постепенно привличаше към себе си по-твърдите части. С това завръщащата се на Земята човешка душа отново намираше възможност да се съедини с тялото. Сега вече тя не го оживотворяваше отвън, защото оживотворяването ставаше на самата Земя.
Но все пак душата се съединяваше с тялото и предизвикваше неговия растеж.
Впрочем пред този растеж бяха поставени известни граници. С отделянето на Луната, човешкото тяло за определено време става по-гъвкаво; но колкото повече то израстваше на Земята, толкова повече втвърдяващите сили вземаха надмощие. Накрая душата все по-малко и по-малко можеше да участвува в изграждането на тялото. Когато душата се издигаше в духовно-душевните форми на съществуване, тялото се разпадаше. Силите, които човек извлича по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, продължават да работят за неговия напредък и в хода на Земната епоха.
към текста >>
Накрая душата все по-малко и по-малко можеше да участвува в изграждането на
тялото
.
С това завръщащата се на Земята човешка душа отново намираше възможност да се съедини с тялото. Сега вече тя не го оживотворяваше отвън, защото оживотворяването ставаше на самата Земя. Но все пак душата се съединяваше с тялото и предизвикваше неговия растеж. Впрочем пред този растеж бяха поставени известни граници. С отделянето на Луната, човешкото тяло за определено време става по-гъвкаво; но колкото повече то израстваше на Земята, толкова повече втвърдяващите сили вземаха надмощие.
Накрая душата все по-малко и по-малко можеше да участвува в изграждането на тялото.
Когато душата се издигаше в духовно-душевните форми на съществуване, тялото се разпадаше. Силите, които човек извлича по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, продължават да работят за неговия напредък и в хода на Земната епоха. Най-напред от Земния огън се възпламенява астралното тяло, а то съдържа в себе си като разтворени както етерното, така и физическото тяло. После това астрално тяло се разделя на една по-фина астрална част, Сетивната Душа, и на една по-груба, етерна, която влиза в досег със земния елемент. Сега вече се проявява предварително изграденото етерно или жизнено тяло.
към текста >>
Когато душата се издигаше в духовно-душевните форми на съществуване,
тялото
се разпадаше.
Сега вече тя не го оживотворяваше отвън, защото оживотворяването ставаше на самата Земя. Но все пак душата се съединяваше с тялото и предизвикваше неговия растеж. Впрочем пред този растеж бяха поставени известни граници. С отделянето на Луната, човешкото тяло за определено време става по-гъвкаво; но колкото повече то израстваше на Земята, толкова повече втвърдяващите сили вземаха надмощие. Накрая душата все по-малко и по-малко можеше да участвува в изграждането на тялото.
Когато душата се издигаше в духовно-душевните форми на съществуване, тялото се разпадаше.
Силите, които човек извлича по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, продължават да работят за неговия напредък и в хода на Земната епоха. Най-напред от Земния огън се възпламенява астралното тяло, а то съдържа в себе си като разтворени както етерното, така и физическото тяло. После това астрално тяло се разделя на една по-фина астрална част, Сетивната Душа, и на една по-груба, етерна, която влиза в досег със земния елемент. Сега вече се проявява предварително изграденото етерно или жизнено тяло. И докато в астралното тяло се изграждаха Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, в етерното тяло се групираха по-грубите части, които са чувствителни спрямо звука и светлината.
към текста >>
И тъкмо „Духовете на Формата" остават свързани с това копие; когато човешката душа напуска
тялото
, те пренасят дарения
от
тях живот в потомците.
Преди втвърдяването, етерното тяло на човека като звукоприемател направляваше въздушния поток. То изпълваше своето физическо тяло с живот. Сега неговото физическо тяло получава един външен живот. Последствието от това е, че този живот става независим от душевната част на човека. Сега, при напускането на Земята той оставя не само зародиша на своята форма, но и едно живо копие на самия себе си.
И тъкмо „Духовете на Формата" остават свързани с това копие; когато човешката душа напуска тялото, те пренасят дарения от тях живот в потомците.
Образува се това, което можем да наречем наследственост. И когато човешката душа отново се появява на Земята, тя се усеща в едно тяло, чийто живот е пренесен там от неговите предшественици. Душата се чувствува силно привлечена към едно такова тяло. Така се образува един вид спомен за предшествениците, с които душата се чувствува едно цяло. Този спомен минава през веригата от поколения като единно общо съзнание.
към текста >>
Те бяха прекалено засегнати
от
земната форма на
тялото
.
Връзката между съвременните планети и техните предшественици може да бъде доловена само с помощта на свръхсетивното познание). На „Юпитер" описаните души продължиха своето развитие. Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези души, които макар и да имаха възможност да живеят известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване. Като подходящо място за тяхното по-нататъшно развитие възникна „Марс". Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие.
Те бяха прекалено засегнати от земната форма на тялото.
Ето защо още тогава те трябваше да бъдат предпазени от непосредственото влияние на Слънчевите сили. Те трябваше да действуват върху тях отвън. За по-нататъшното развитие на тези души възниква „Сатурн". Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките души не можеха да се въплъщават. Те можеха да приемат в себе си само астрални тела, какъвто беше случая на Старата Луна с физическите и етерни тела на човека.
към текста >>
С отделянето на Луната
от
Земята, за обитаващата извън
тялото
човешка душа, т.е.
Всред него той се усещаше не като отделно същество, а като подчинена частица от един величествен организъм, изграден от стоящи над него духовни Същества. Извоюваното на Земята „Азовото изживяване" се отрази също и в духовния свят. Сега вече човек не чувствува в известен смисъл като отделна единица в този свят. Но наред с това усеща, че е непрекъснато свързан с него. В своето безплътно състояние той отново намира „Духовете на Формата", но в една по-висша форма отколкото преди, на Земята, когато възприемаше техните откровения чрез искрата на своя „Аз".
С отделянето на Луната от Земята, за обитаващата извън тялото човешка душа, т.е.
в нейния духовен свят, настъпиха друг вид изживявания. Те бяха свързани с това отделяне. На Земята стана възможно изграждането на човешки форми, които са в състояние да приемат индивидуалността на душата и това бе постигнато, само защото една част от формиращите сили бяха пренесени от Земята на Луната. По този начин човешката индивидуалност по падна в областта на Лунните Същества. Дори и в чисто духовно, безплътно състояние, отзвукът върху земната индивидуалност можеше да съществува само поради това, че душата оставаше в сферата на могъщите Духове, които осъществиха отделянето на Луната.
към текста >>
През периода на Лунното отделяне, в развитието на човека се намесиха определени духовни Същества, които бяха запазили в себе си толкова много
от
своята Лунна природа, че не можеха да вземат участие при
излизане
то на Слънцето
от
Земята.
Това свободно и самостоятелно съзнание се появи отново в посочения период от Земното развитие, като наследство от Старата Луна. Но тъкмо това съзнание можеше отново да бъде поставено в съзвучие с целия Космос и да бъде превърнато в негово отражение чрез влиянието на посочените Земно- Лунни Същества. И това би се получило, ако не бяха се намесили други сили. Без тях човекът би се превърнал в същество, чието съзнание би отразявало света в образите на своя познавателен живот, като една природна необходимост, а не чрез своята свободна инициатива. Това не се получи.
През периода на Лунното отделяне, в развитието на човека се намесиха определени духовни Същества, които бяха запазили в себе си толкова много от своята Лунна природа, че не можеха да вземат участие при излизането на Слънцето от Земята.
Те бяха изключени също и от въздействията на онези Същества, които насочваха своите сили към Земята от небесната формация Земя-Луна. Тези Същества, притежаващи старата Лунна природа, бяха приковани към Земята. В известен смисъл те имаха неправилно развитие. Тяхната Лунна природа съдържаше тъкмо тези сили, които по време на старото Лунно развитие се бяха разбунтували срещу Слънчевите Духове. Тогава това дойде като благословия за човека, доколкото по този начин той беше тласнат към самостоятелно и свободно съзнание.
към текста >>
В последния случай въздействията не проникват толкова дълбоко в
тялото
, както правят това разглежданите тук духовни сили.
Поради тази причина човекът беше вплетен в земната материя повече, отколкото бе предвидено. Докато по-рано той имаше физическо тяло, което в основните си части се състоеше от огън, въздух и вода, а земната субстанция бе прибавена към него само като бегла сянка, сега земното тяло стана по-гъсто. И докато по-рано, като фино организирано същество, човек се носеше над твърдата земна почва като плуващ облак, сега той трябваше да слезе от „обкръжението на Земята" и да проникне в онези нейни части, които междувременно бяха повече или по-малко втвърдени. Фактът, че можаха да настъпят такива физически действия в резултат на описаните духовни влияния, се обяснява с особеното естество на тези духовни влияния, за което вече стана дума. Те не могат да се сравняват нито с природните явления, нито с душевните взаимодействия, разиграващи се между един и друг човек.
В последния случай въздействията не проникват толкова дълбоко в тялото, както правят това разглежданите тук духовни сили.
Понеже човекът се намираше под влиянието на външния свят според собствени и често пъти погрешни представи, понеже живееше в страсти и необуздани желания, които той не допускаше да бъдат регулирани от по-висши духовни влияния, у него се появи възможността да боледува. Друга важна подробност на луциферическото влияние беше тази, че отсега нататък той не можеше да чувствува своя отделен земен живот като продължение на чисто духовното, безплътно съществувание. Сега той започна да приема от Земята такива впечатления, които можеха да бъдат изживени чрез вложения в него астрален елемент и които се свързваха с разрушителни за физическото тяло сили. Всичко това човек усещаше като угасване на своя земен живот. Така се появи и „смъртта", като процес, предизвикан от самата човешка природа.
към текста >>
Би се получило така, че след смъртта на физическото тяло (респективно още при неговото разпадане), този земен Аз би се нанесъл в друго физическо тяло, в
тялото
на един потомък, без да осъществи връзка с висшите духовни Същества, понеже не би минал през безплътното състояние.
Те бяха онези, които при отделянето на Слънцето напуснаха Земята, за да търсят под ръководството на своя Предводител друго обиталище. Ако посочената част от етерното тяло би останала свързана с астралното тяло, човекът би използувал за свои цели онези свръхсетивни сили, над които по-рано той имаше известна власт. Той би разпрострял луциферическото влияние и върху тези сили. По този на чин постепенно би се откъснал напълно от Слънчевите Същества. Неговият Аз би се превърнал в един чисто земен Аз.
Би се получило така, че след смъртта на физическото тяло (респективно още при неговото разпадане), този земен Аз би се нанесъл в друго физическо тяло, в тялото на един потомък, без да осъществи връзка с висшите духовни Същества, понеже не би минал през безплътното състояние.
Така човек би достигнал единствено до съзнанието за своя „земен аз". Всичко това беше отклонено поради онзи процес в етерното тяло, който бе предизвикан от Земно-Лунните Същества. По същата причина, същинският индивидуален Аз беше освободен от земния Аз и по време на земния живот се чувствуваше индивидуален Аз само отчасти, сякаш неговият земен Аз беше едно продължение на земния Аз на неговите предшественици в хода на поколенията. В земния живот душата чувствуваше един вид „групов Аз", простиращ се до далечните прадеди, а самият човек се чувствуваше като член от групата. Само в безплътното състояние индивидуалният Аз можеше да се чувствува като самостоятелно същество.
към текста >>
Сега душите, които след земната смърт напускаха
тялото
, запазваха в безплътното състояние отзвука
от
земната индивидуалност като един вид спомен.
Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души. Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз.
към текста >>
Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на
тялото
, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества.
Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло. При тях астралното тяло задържаше голяма част от етерното тяло в рамките на физическото тяло, така че съответните пропорции бяха различни от тези на слънчевите хора. Ето защо те не можеха да стигнат чрез споменатите състояния до каквито и да е Христови откровения.
Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на тялото, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества.
Имаше такива Същества, които при отделянето на Слънцето бяха напуснали Земята, но не бяха достатъчно напреднали, за да участвуват в развитието на Слънцето. След отделянето на Слънцето и Земята, те си обособиха от Слънцето едно обиталище, а именно планетата Венера. Техен водач стана Съществото, което се превърна във „висш Аз" за описаните Посветени и техните последователи. Нещо сходно стана и с ръководещия Дух на Меркурий, и съответно за една друга категория хора. Така възникнаха оракулите на Венера и Меркурий.
към текста >>
Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на
тялото
оставаше малък.
До голяма степен този облик беше израз на душевните качества. Тогавашният човек беше изграден от една по-фина и нежна материя. Ако днешните му органи са плътни и втвърдени, тогава те бяха все още меки, гъвкави и пластични. Човек с по-душевна и с по-духовна същност, притежаваше по-нежно, по подвижно и по-изразително тяло. По-слабо развитите в духовно отношение имаха груби и неподвижни телесни форми.
Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на тялото оставаше малък.
Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери. Когато човекът се намираше в период на растеж, тялото се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи. Покварата в човешките страсти и инстинкти водеше до разрастване на тялото, което стигаше до колосални размери. Съвременната конфигурация на човешкото физическо тяло е получена чрез свиването, сгъстяването и втвърдяването на атлантския човек. И докато преди Атлантската епоха човек представляваше един верен образ на своята душевна същност, тъкмо процесите на атлантското развитие носеха в себе си причините, довели до следатлантския човек, който в твърдата си физическа конфигурация беше относително слабо зависим от своите душевни качества, (формите при животинското царство се втвърдиха много по-рано отколкото при човека.) Изобщо законите, които днес обясняват формообразуването в природните царства, са неприложими спрямо по-далечното минало.
към текста >>
Когато човекът се намираше в период на растеж,
тялото
се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи.
Ако днешните му органи са плътни и втвърдени, тогава те бяха все още меки, гъвкави и пластични. Човек с по-душевна и с по-духовна същност, притежаваше по-нежно, по подвижно и по-изразително тяло. По-слабо развитите в духовно отношение имаха груби и неподвижни телесни форми. Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на тялото оставаше малък. Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери.
Когато човекът се намираше в период на растеж, тялото се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи.
Покварата в човешките страсти и инстинкти водеше до разрастване на тялото, което стигаше до колосални размери. Съвременната конфигурация на човешкото физическо тяло е получена чрез свиването, сгъстяването и втвърдяването на атлантския човек. И докато преди Атлантската епоха човек представляваше един верен образ на своята душевна същност, тъкмо процесите на атлантското развитие носеха в себе си причините, довели до следатлантския човек, който в твърдата си физическа конфигурация беше относително слабо зависим от своите душевни качества, (формите при животинското царство се втвърдиха много по-рано отколкото при човека.) Изобщо законите, които днес обясняват формообразуването в природните царства, са неприложими спрямо по-далечното минало. Към средата на Атлантската епоха всред човечеството постепенно се очерта едно голямо нещастие. Тайните на Посветените би трябвало грижливо да се пазят от хора, които не са пречистили чрез съответна подготовка своето астрално тяло от изкушения и грешки.
към текста >>
Покварата в човешките страсти и инстинкти водеше до разрастване на
тялото
, което стигаше до колосални размери.
Човек с по-душевна и с по-духовна същност, притежаваше по-нежно, по подвижно и по-изразително тяло. По-слабо развитите в духовно отношение имаха груби и неподвижни телесни форми. Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на тялото оставаше малък. Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери. Когато човекът се намираше в период на растеж, тялото се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи.
Покварата в човешките страсти и инстинкти водеше до разрастване на тялото, което стигаше до колосални размери.
Съвременната конфигурация на човешкото физическо тяло е получена чрез свиването, сгъстяването и втвърдяването на атлантския човек. И докато преди Атлантската епоха човек представляваше един верен образ на своята душевна същност, тъкмо процесите на атлантското развитие носеха в себе си причините, довели до следатлантския човек, който в твърдата си физическа конфигурация беше относително слабо зависим от своите душевни качества, (формите при животинското царство се втвърдиха много по-рано отколкото при човека.) Изобщо законите, които днес обясняват формообразуването в природните царства, са неприложими спрямо по-далечното минало. Към средата на Атлантската епоха всред човечеството постепенно се очерта едно голямо нещастие. Тайните на Посветените би трябвало грижливо да се пазят от хора, които не са пречистили чрез съответна подготовка своето астрално тяло от изкушения и грешки. Запознавайки се обаче със скритото познание и със законите, чрез които висшите Същества направляват природните сили, подобни хора ги поставиха в служба на своите изопачени желания и страсти.
към текста >>
Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен
от
тялото
, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят.
(Той беше един от преродените ученици на великия Заратустра.) Позовавайки се на едно историческо име, ще го наречем „Хермес". С приемането на Заратустровите тайни, той можа да намери правилния път, по който да води египетския народ. В хода на земния живот, между раждането и смъртта, този народ имаше така изграден усет за физическия сетивен свят, че непосредственият му поглед в скритите зад видимия свят свръхсетивни отношения беше значително ограничен. Затова пък във физическия свят той виждаше законите на духовния. За този народ духовният свят беше нещо, което той би могъл да усвои в рамките на земния живот.
Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят.
Хермес учеше: Когато на Земята човек употребява своите сили, за да действува съобразно целите на духовните Същества, след смъртта той се оказва способен да се съедини с тях. Особено тези, които между раждането и смъртта са работили най-усърдно в тази насока, след смъртта ще се съединят с висшето Слънчево Същество, с Озирис. За разлика от египтяните, душевната нагласа на халдео-вавилонците беше обърната предимно към физическия сетивен свят. Те изследваха законите на този свят и от сетивните феномени погледът се отравяше към духовните първообрази. И все пак в много отношения народът остана прикован към физическия свят.
към текста >>
4.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
В борбата за
излизане
от
старите начини на мислене тези личности стигат вътрешно, самостоятелно схващане на "душата", до различаването на тази душа
от
външната "природа".
Така той намери един свръхмислителен душевен живот. Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката. На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света. Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми мирови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а мировите същества искат и правят то да стане в нея представа. При Ферекид и Питагор се разкрива, как мислително изживяваният възглед за света има своя произход в човешката душа.
В борбата за излизане от старите начини на мислене тези личности стигат вътрешно, самостоятелно схващане на "душата", до различаването на тази душа от външната "природа".
Това, което е нагледно у тези личности, борбата за освобождаване на душата от старите образни представи, то се разиграва повече в дълбоките основи на душата при други мислители, с които обикновено се поставя началото в описанието на развитието на гръцкия светоглед. Обикновено първо се назовават Талес от Милет /640-550 г. пр. Р. Хр./, Анаксимандър /роден в 610 г. пр.Хр./, Анаксимен, /който се намираше в разцвета на своята дейност в 600 г. пр.Хр./ и Хераклит /роден в 500 г. пр.Хр.
към текста >>
Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно
от
тялото
.
Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание. Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси. Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила.
Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото.
Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата. И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена. Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена.
към текста >>
Тя завладява
тялото
и зародишния живот на човека.
Идеята, която в смисъла на Аристотел човекът намира в една вещ вън от душата, е наистина тази същност на вещта; обаче душата е довела тази същност във формата на идея, за да я има за себе си. Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/. Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност. В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека.
Тя завладява тялото и зародишния живот на човека.
Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа.
към текста >>
Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява
тялото
, обезсилва действащата вече в
тялото
идея и сама застава на нейното място.
Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност. В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло.
Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място.
В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент.
към текста >>
В
тялото
, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно.
В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място.
В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно.
Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/.
към текста >>
Защото той вижда в
тялото
на растението и в
тялото
на животното да действа нещо второстепенно душевно.
И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно.
Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно.
Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот.
към текста >>
Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в
тялото
и води чрез него земния живот.
Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/.
Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот.
Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко. На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно.
към текста >>
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено
от
мировия Дух съществуване и след своето отделяне
от
тялото
продължава да живее по-нататък като духовно същество.
Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко. На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество.
Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото. Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света.
към текста >>
Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в
тялото
.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата.
Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света. Самопонятният начин, да живее в мисълта, който му е свойствен, довежда Аристотеля също до това, да изследва законите на самия мисловен живот, логиката. Една такава наука можеше да се роди само, след като пробудената мисъл процъфтя до един зрял живот и стигна до едно такова хармонично отношение с нещата на външния свят, какъвто можем да намерим при Аристотел. Поставени до Аристотел, мислителите, които цялата древност ни показва като негови съвременници и следовници, са личности, които имат много по-малко значение. Те правят впечатлението, като че на техните способности се изплъзва нещо, което би им позволило да се издигнат до степента на разбиране, на която стоеше Аристотел.
към текста >>
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като про
излизане
на една редица
от
степени на намиращи се в слизане несъвършени същества
от
едно най-висше съвършено същество.
Плотин се представя като една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот. Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това. Ето защо Плотин напуска мисълта и търси вън от изживяването на мисълта.
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
В мисленето на Плотин продължават да действат гръцките мисли; но те не растат по-нататък като един организъм, а са приети от мистичното изживяване и се оформят не в това, което сами образуват от себе си, а в нещо, което е преобразено чрез извънмисловни сили. Последователите и продължители на този светоглед са Амониус Саккас /175-250 г. сл. Хр./, Порфирий /232-304 г./, Ямблик /който е живял през 4-тото столетие сл. Хр./, Проклус /410-485 г./ и др. По един подобен начин, както Плотин и неговите следовници гръцкото мислене бе продължено по-нататък в неговото повече платоническо оцветение под влиянието на един извънмисловен елемент, стана също то с това мислене в неговия питагорейски нюанс чрез Нигидиус Фигулус, Аполоний от Тиана, Модератус от Гадес и др.
към текста >>
5.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Възгледът на Халер отрича развитието, защото той допуска само едно продължаващо
излизане
наяве на нещо съществуващо.
от началото на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща". Но в своята излязла в 1759 година "Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат като действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми. Волф показа, че неговото развитие е една верига от нови образования. Едва този възглед прави възможно представата за едно действително развитие. Защото той обяснява, че се ражда нещо, което не съществува още, следователно нещо, което в истинския смисъл "се развива".
Възгледът на Халер отрича развитието, защото той допуска само едно продължаващо излизане наяве на нещо съществуващо.
Ето защо този природоизследовател противопостави на идеята на Волф безапелационното решение: "Не съществува никакво развитие"/Nulla ert erigenecic/. С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под внимание десетилетия наред. Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по отношение на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други. Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява. Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно.
към текста >>
И на него му е противно всяко отделяне на духовното
от
телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на
тялото
".
Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука". Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява.
И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото".
Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа! Възможно ли е ти да абстрахираш от твоето същество? Не абстрахираш ли ти като човек? Мислиш ли ти без глава? Мислите са излъчени души.
към текста >>
Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава
от
тялото
,
от
това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава
от
тялото
?
Що значи следователно: Аз абстрахирам от човешката природа? Нищо друго, освен аз абстрахирам от човека, както той е обект на моето съзнание и мислене, обаче никога от човека, който се намира зад моето съзнание, т.е. от моята природа, с която волю, неволю непрестанно е свързана моята абстракция. Така ти абстрахираш също и като психолог в мисли от твоето тяло, обаче въпреки това ти си по същество най-вътрешно свързан с него, т.е. ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли.
Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото?
Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите? Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност. Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни? Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в утробата на майката". * * *
към текста >>
6.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото
излизане
.
3. ЯВЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма. Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород.
Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане.
Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия.
към текста >>
Това, което растението получава така
от
света, човекът го взема през време на своя живот
от
себе си, защото го е получил още в
тялото
на майката за по-нататъшно развитие.
Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече. През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили. Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме.
Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие.
Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб. Ето защо ще трябва да кажем, че човекът носи в себе си етерното в една индивидуализирана форма. Както носи физическото в индивидуализираната форма на своето физическо тяло и на органите на своето тяло, така носи той и етерното. Той има своето особено етерно тяло, както има своето особено физическо тяло. През време на съня това етерно тяло остава свързано с физическото тяло и му дава живот; само при смъртта то се отделя от него.
към текста >>
7.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
До смяната на зъбите през седмата година,
тялото
на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна
от
задачите през всички други периоди
от
живота.
Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно. Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене. Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема като фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно. С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят.
До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота.
Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса. Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение.
към текста >>
Нека приемем, че трябва да обясним на един млад човек безсмъртието на душата и
излизане
то й
от
тялото
.
Необходимо е младият човек да проумее тайните на природата и законите на живота не чрез сухи понятия, а чрез символи. Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат прозрени и усетени зад сравнението, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия. „Всичко преходно е само символ" - тази трябва да бъде ръководна нишка за възпитанието през този период. Безкрайно важно е човек да усети тайните на битието чрез сравнения и образи, преди те да бъдат представени пред душата му под формата на природни закони. Ще онагледим това чрез пример.
Нека приемем, че трябва да обясним на един млад човек безсмъртието на душата и излизането й от тялото.
Трябва да го направим така, че да го сравним напр. с излитането на пеперудата от какавидата. Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на тялото. Нито един човек не ще проумее правилно този факт в строги понятия, преди да го е възприел в такава форма. Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа.
към текста >>
Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на
тялото
.
Безкрайно важно е човек да усети тайните на битието чрез сравнения и образи, преди те да бъдат представени пред душата му под формата на природни закони. Ще онагледим това чрез пример. Нека приемем, че трябва да обясним на един млад човек безсмъртието на душата и излизането й от тялото. Трябва да го направим така, че да го сравним напр. с излитането на пеперудата от какавидата.
Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на тялото.
Нито един човек не ще проумее правилно този факт в строги понятия, преди да го е възприел в такава форма. Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа. Един млад човек минал през тези опитности, се обръща към душата със съвсем други чувства, когато по-късно срещне малко или много абстрактни понятия за нея. Дори е лошо за човека, ако не подходи към загадките на битието с образи и чувства. Ето защо е наложително, възпитателят да разполага с образи и сравнения за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>
Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата
от
тялото
, по най-естествен начин, защото за него то е истина.
Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено. За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално. Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея.
Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина.
За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина.
към текста >>
За него
излизане
то на пеперудата
от
какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез
излизане
то на душата
от
тялото
.
Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено. За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално. Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея. Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина.
За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото.
И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика.
към текста >>
Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и
тялото
запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин.
В него е скрито цялото растение. Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз.
Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно.
към текста >>
8.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как
тялото
на растенията се изгражда така
от
тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа.
Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло. Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят.
В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа.
Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие.
към текста >>
Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как
тялото
на растенията е една тъкан
от
малки клетки, бяха омагьосани
от
тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие.
Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения. Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука.
към текста >>
Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за
тялото
на Земята, за земния организъм?
Но когато разглеждаме този земен организъм в светлината на Духовната наука, ние можем да отидем и по-далече. Днес аз мога да дам за това най-началните линии, защото ние имаме работа с един цикъл от сказки, където едното трябва да бъде свързано с другото. Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв? Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния. Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън.
Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм?
За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт. Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните. Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА. Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм.
към текста >>
Там той отново чувствува своя Аз, своето себесъзнание, понеже
тялото
му противопоставя съпротива.
За духовния изследовател – ние ще видим, как той знае това се показва, че вътрешното същество на човека, Астралното тяло и Азът, фактически се излъчва от физическото тяло и етерното тяло, но не само се излъчва и виси над него едно облачно образуване, това вътрешно същество на човека се разширява, разлива се над целия планетарен свят, който е около нас. Колкото и невероятно да изглежда: духовният изследовател установява, че човешката душа се разлива единно над звездния свят, над астралното. Изследователите, които са били запознати в тази област, са знаели добре, защо това, което се излъчва, носи името Астрално тяло. Защото това вътрешно същество на човека черпи от небесното пространство, с което образува едно единство, силите, от които се нуждае, за да възстанови това, което през деня умората и работата са изхабили във физическото тяло. Така през време на съня човекът преминава във великия свят, а сутрин отново се оттегля в границите на своята кожа, в малкия човешки свят, в микрокосмоса.
Там той отново чувствува своя Аз, своето себесъзнание, понеже тялото му противопоставя съпротива.
Това издишване и отново вдишване на душата е чудесната смяна в човешкия живот. От всички онези, които не са говорили направо от гледището на Окултизма, на Духовната наука, аз намерих само при един единствен човек една така сполучлива забележка върху смяната на будността със съня, че тя направо може да бъде приета в Духовната наука, защото се покрива с фактите открити от тази наука. Във всеки случай това е бил един дълбок математически мислител, но един разумен човек, който е разбирал да обгръща по един величествен начин природата със своя дух: Новалис. Той казва: "Сънят е едно смесено състояние на тялото и на Душата. В съня тялото е химически свързано с душата.
към текста >>
Той казва: "Сънят е едно смесено състояние на
тялото
и на Душата.
Така през време на съня човекът преминава във великия свят, а сутрин отново се оттегля в границите на своята кожа, в малкия човешки свят, в микрокосмоса. Там той отново чувствува своя Аз, своето себесъзнание, понеже тялото му противопоставя съпротива. Това издишване и отново вдишване на душата е чудесната смяна в човешкия живот. От всички онези, които не са говорили направо от гледището на Окултизма, на Духовната наука, аз намерих само при един единствен човек една така сполучлива забележка върху смяната на будността със съня, че тя направо може да бъде приета в Духовната наука, защото се покрива с фактите открити от тази наука. Във всеки случай това е бил един дълбок математически мислител, но един разумен човек, който е разбирал да обгръща по един величествен начин природата със своя дух: Новалис.
Той казва: "Сънят е едно смесено състояние на тялото и на Душата.
В съня тялото е химически свързано с душата. В съня душата е равномерно разпределена в тялото човекът е неутрализиран. Будността е едно разделено полярно състояние. В будността душата е пунктирана локализирана. Сънят е храносмилане на душата; тялото храносмила душата.
към текста >>
В съня
тялото
е химически свързано с душата.
Там той отново чувствува своя Аз, своето себесъзнание, понеже тялото му противопоставя съпротива. Това издишване и отново вдишване на душата е чудесната смяна в човешкия живот. От всички онези, които не са говорили направо от гледището на Окултизма, на Духовната наука, аз намерих само при един единствен човек една така сполучлива забележка върху смяната на будността със съня, че тя направо може да бъде приета в Духовната наука, защото се покрива с фактите открити от тази наука. Във всеки случай това е бил един дълбок математически мислител, но един разумен човек, който е разбирал да обгръща по един величествен начин природата със своя дух: Новалис. Той казва: "Сънят е едно смесено състояние на тялото и на Душата.
В съня тялото е химически свързано с душата.
В съня душата е равномерно разпределена в тялото човекът е неутрализиран. Будността е едно разделено полярно състояние. В будността душата е пунктирана локализирана. Сънят е храносмилане на душата; тялото храносмила душата. /оттегляне на възбудата на душата/.
към текста >>
В съня душата е равномерно разпределена в
тялото
човекът е неутрализиран.
Това издишване и отново вдишване на душата е чудесната смяна в човешкия живот. От всички онези, които не са говорили направо от гледището на Окултизма, на Духовната наука, аз намерих само при един единствен човек една така сполучлива забележка върху смяната на будността със съня, че тя направо може да бъде приета в Духовната наука, защото се покрива с фактите открити от тази наука. Във всеки случай това е бил един дълбок математически мислител, но един разумен човек, който е разбирал да обгръща по един величествен начин природата със своя дух: Новалис. Той казва: "Сънят е едно смесено състояние на тялото и на Душата. В съня тялото е химически свързано с душата.
В съня душата е равномерно разпределена в тялото човекът е неутрализиран.
Будността е едно разделено полярно състояние. В будността душата е пунктирана локализирана. Сънят е храносмилане на душата; тялото храносмила душата. /оттегляне на възбудата на душата/. Будността е състояние на въздействие на възбудата на душата тялото се наслаждава на душата.
към текста >>
Сънят е храносмилане на душата;
тялото
храносмила душата.
Той казва: "Сънят е едно смесено състояние на тялото и на Душата. В съня тялото е химически свързано с душата. В съня душата е равномерно разпределена в тялото човекът е неутрализиран. Будността е едно разделено полярно състояние. В будността душата е пунктирана локализирана.
Сънят е храносмилане на душата; тялото храносмила душата.
/оттегляне на възбудата на душата/. Будността е състояние на въздействие на възбудата на душата тялото се наслаждава на душата. В сън връзките на системата са по-хлабави в будността те са затегнати. Следователно за Новалис сънят значи храносмилане на душата чрез тялото. Новалис винаги има съзнанието, че фактически в съня душата става едно с Вселената и е храносмилана, за да може човек да си помогне по-нататък за физическия свят.
към текста >>
Будността е състояние на въздействие на възбудата на душата
тялото
се наслаждава на душата.
В съня душата е равномерно разпределена в тялото човекът е неутрализиран. Будността е едно разделено полярно състояние. В будността душата е пунктирана локализирана. Сънят е храносмилане на душата; тялото храносмила душата. /оттегляне на възбудата на душата/.
Будността е състояние на въздействие на възбудата на душата тялото се наслаждава на душата.
В сън връзките на системата са по-хлабави в будността те са затегнати. Следователно за Новалис сънят значи храносмилане на душата чрез тялото. Новалис винаги има съзнанието, че фактически в съня душата става едно с Вселената и е храносмилана, за да може човек да си помогне по-нататък за физическия свят. Така човекът сменя своите състояния по отношение на своето вътрешно същество по такъв начин, че при дневната будност той се свива в малкия свят, в границите на своята кожа, а през нощта се разширява в големия свят и отдавайки се на този свят черпи от него сили за възстановяване на своето тяло. Защото ние не разбираме човека, ако не разбираме, че той е изграден от целия Макрокосмос.
към текста >>
Следователно за Новалис сънят значи храносмилане на душата чрез
тялото
.
В будността душата е пунктирана локализирана. Сънят е храносмилане на душата; тялото храносмила душата. /оттегляне на възбудата на душата/. Будността е състояние на въздействие на възбудата на душата тялото се наслаждава на душата. В сън връзките на системата са по-хлабави в будността те са затегнати.
Следователно за Новалис сънят значи храносмилане на душата чрез тялото.
Новалис винаги има съзнанието, че фактически в съня душата става едно с Вселената и е храносмилана, за да може човек да си помогне по-нататък за физическия свят. Така човекът сменя своите състояния по отношение на своето вътрешно същество по такъв начин, че при дневната будност той се свива в малкия свят, в границите на своята кожа, а през нощта се разширява в големия свят и отдавайки се на този свят черпи от него сили за възстановяване на своето тяло. Защото ние не разбираме човека, ако не разбираме, че той е изграден от целия Макрокосмос. За онази част на Земята, където е лято, имаме нещо подобно на това, както при един човек, който се намира в състояние на сън. Земята се отдава на всичко онова, което иде от Слънцето и се оформява така, както трябва да се оформи под влиянието на слънчевото въздействие.
към текста >>
При човека
излизане
то във великия свят е състоянието на сън.
За онази част на Земята, където е лято, имаме нещо подобно на това, както при един човек, който се намира в състояние на сън. Земята се отдава на всичко онова, което иде от Слънцето и се оформява така, както трябва да се оформи под влиянието на слънчевото въздействие. За онази част на Земята, където е зима, тя се затваря за действието на Слънцето, живее в самата себе си. Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят. Но съществува един закон на духовния свят, съгласно който, когато вземаме предвид духовни същества отстоящи далече едно от друго какъвто е примерът с човека от една страна и земния организъм от друга страна техните състояния на съзнанието трябва да си ги представим в известно отношение обратно.
При човека излизането във великия свят е състоянието на сън.
При Земята лятното състояние което обикновено хората биха нарекли будно състояние е нещо, което може да се сравни само с това, което при човека е заспиването. Със заспиването човекът излиза в големия свят; с настъпване на лятото Земята влиза с всички нейни сили в областта на слънчевото действие, само че трябва да си представим Земята и Слънцето като организми изпълнени с дух. През зимата, когато Земята почива в себе си, трябва да си представим нейното състояние като отговарящо на будното състояние на човека, докато хората са свикнали да считат зимното състояние на Земята като състояние на засипване. Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни. Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух?
към текста >>
Защото физическата форма е за нас както нашето собствено физическо тяло, което можем да напипаме с ръцете, да виждаме с нашите външни очи, и което материалната наука наблюдава; така е
тялото
на Земята, което днешната Геология или Астрономия наблюдават.
Както човекът има своя Аз, така и Земята има своя себесъзнателен Аз. Ето защо всички растения се стремят към центъра на Земята. Ето защо ние съвсем не трябва да разглеждаме растенията за себе си, а трябва да ги разглеждаме в обмяна със себесъзнателния Аз на Земята. Това, което се проявява като мисли и усещания на Земята, се представя така, както в нас живеят мислите и усещанията, както това, което в нас се вълнува нагоре и надолу през време на будността, което живее в нас астрално, ако говорим на езика на Духовната наука. Така ние не можем да си представим Земята само като една физическа формация.
Защото физическата форма е за нас както нашето собствено физическо тяло, което можем да напипаме с ръцете, да виждаме с нашите външни очи, и което материалната наука наблюдава; така е тялото на Земята, което днешната Геология или Астрономия наблюдават.
След това Земята притежава нещо, което отговаря на етерното или жизнено тяло у човека. Такова етерно тяло има и Земята. И най-после тя има едно астрално тяло. То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си. Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време.
към текста >>
И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя разговор със Шилер след
излизане
от
сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното общество в Йена.
Така ние трябва да гледаме материално на нашата майка Земя като на велика кърмеща майка. Обаче ние видяхме, че в растителната покривка имаме физиономията на духа на растенията и чрез това се чувствуваме стоящи в дух и душа. Ние един вид гледаме в душата на Земята както бихме гледали в очите на един друг човек -, когато разбираме, как тя ни изявява своята душа в цветовете и листата на растителния свят. Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми. Гьоте беше очарован, че духът формира листата в растенията, окръгля ги и ги развива в спирала около стъблото.
И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя разговор със Шилер след излизане от сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното общество в Йена.
Когато Шилер, когото сказката не задоволи, изказа своето мнение: Това е едно разглеждане на растенията, което е едностранчиво! Гьоте извади един лист хартия и с няколко щриха нарисува по свой начин, как за него духът действува в растението. Тогава Шилер, който не можеше да разбере такова конкретно схващане на духа на растенията, каза: но това, което нарисувахте тук, е само една идея! На което Гьоте можа само да каже: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и да ги виждам даже с очите си! "
към текста >>
9.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в
тялото
, както при будното състояние, а е извън
тялото
.
То премахва умората от останалите тела. Премахването на умората е негова задача и ясновидецът може да види как през цялата нощ астралното тяло работи върху физическото и етерното тяло отвън, за да ги възстанови, така че сутринта човекът да почувства възстановяването на силите си като освежаване. Затова сънят е така добър лекар и човекът губи много, ако няма здрав и достатъчно продължителен сън. Много неща, които се представят като болести, всъщност са пречки във физическото и етерното тяло. Тези пречки се появяват тогава, когато астралното тяло не е в състояние да ги премахне.
То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в тялото, както при будното състояние, а е извън тялото.
Откъде астралното тяло си донася тези сили и способности, чрез които, така да се каже, поправя физическото тяло? Още в последните публични лекции7 сравних това излизане на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша. Ако в тази чаша имате хиляда водни капки и тези капки заедно образуват една маса, е нещо по-различо, отколкото ако вземете хиляда малки гъбички и изсмучете всяка отделна водна капка. Тогава сте индивидуализирали тези капки, отделили сте ги една от друга. Така е и с астралното тяло през нощта.
към текста >>
Още в последните публични лекции7 сравних това
излизане
на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша.
Затова сънят е така добър лекар и човекът губи много, ако няма здрав и достатъчно продължителен сън. Много неща, които се представят като болести, всъщност са пречки във физическото и етерното тяло. Тези пречки се появяват тогава, когато астралното тяло не е в състояние да ги премахне. То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в тялото, както при будното състояние, а е извън тялото. Откъде астралното тяло си донася тези сили и способности, чрез които, така да се каже, поправя физическото тяло?
Още в последните публични лекции7 сравних това излизане на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша.
Ако в тази чаша имате хиляда водни капки и тези капки заедно образуват една маса, е нещо по-различо, отколкото ако вземете хиляда малки гъбички и изсмучете всяка отделна водна капка. Тогава сте индивидуализирали тези капки, отделили сте ги една от друга. Така е и с астралното тяло през нощта. Ако всички заспите сега, ще бъде същото, като че ли изстисквате гъбичките и получавате една водна маса. Вашето астрално тяло би излязло навън и би се свързало с другите.
към текста >>
При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в
тялото
, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре
от
мястото между веждите.
В близост до сърцето е дванадесетлистният лотосов цвят, по-надолу десетлистният и така нататък. Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи.
При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло. Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено. Някои хора намират това изключително неподходящо за себе си. Постоянно се чуват фрази, които са безсмислие за истинския окултист: «Аз нямам нужда от никакъв учител, трябва сам да намеря учителя си вътре в мен». В такива приказки първо има възможно най-голям егоизъм и освен това те са безмислие.
към текста >>
10.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
С това
излизане
навън е свързано още нещо.
Те имат само физическо и етерно тяло. Тук, на физическото поле, те нямат самостоятелно астрално тяло и самостоятелен аз. Ако можехте да се наблюдавате по време на сън, щяхте да видите как в леглото лежат физическото и етерното тяло. Това, което лежи в леглото, е равностойно на растението, растението изглежда непрекъснато така. Това, което се намира във вас, във физическото и етерното ви тяло през деня, по време на будното ви състояние е същото, което през нощта винаги изтегляте навън.
С това излизане навън е свързано още нещо.
Да допуснем, че ако всички вие заспите – което не е непременно желателно, – всички ваши азове и астрални тела ще се намират извън вас. Вие няма да сте така отделени, както сте отделени сега, намирайки се във физическото тяло. Повече ще се смесите, ще образувате обща маса, като че ли се реете едни в други. Ще се разтворите по някакъв начин в общото астрално тяло на Земята и от това общо астрално тяло на Земята, което е смесено със Слънцето, ще си донесете сила, за да отстраните умората. Така става непрекъснато при растението.
към текста >>
Слънчевото тяло е
тялото
на Слънчевия дух, а лунното тяло е
тялото
на Лунния дух.
Така виждате, че цялата Земя се одушевява, одухотворява, прониква се с чувства. Чудесно е, че антропософията ни въвежда в живата природа. Сега лесно ще разберете, че този, който вижда като окултист нещата, трябва да приема, че Луната и Слънцето са също така одушевени и одухотворени, както природните царства. Наистина е така. Това, което виждаме от Слънцето, когато го гледаме с физическите си очи, се отнася към целостта на Слънцето също така, както това, което виждаме с физическите си очи от човека, се отнася към целостта на човека.
Слънчевото тяло е тялото на Слънчевия дух, а лунното тяло е тялото на Лунния дух.
А Слънцето, Луната и Земята принадлежат в духовно отношение заедно, но нещата са доста сложни. Със Слънцето са свързани редица духовни същества, които на Слънцето имат своето тяло, а не само духовната си същност. Когато окултистът гледа Слънцето и слънчевите лъчи, това не е само физическо явление за него, а нещо друго. Можете да си създадете представа за това, което той вижда, когато видите една жена на улицата да вдига ръка, за да даде нещо на едно дете. Там виждате движението на ръката и може би монетата в ръката на детето.
към текста >>
От
този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с
тялото
на Христос.
Какво се е случило в нашата мирова система в този момент? Поради какво се е променило астралното тяло на Земята? Поради това, че от този момент един от слънчевите духове е съединил своето астрално тяло с това на Земята. Казахме, че имаме шест слънчеви духове. Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло.
От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос.
От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент.
към текста >>
Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче
тялото
ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е
тялото
на Христос и да вземем този израз буквално.
От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент.
Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално.
Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята. И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв. А самата вечеря! Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос! Какво е изпеченият от житните зърна хляб?
към текста >>
И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче
тялото
ми с краката си», и то без гняв.
В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално. Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята.
И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв.
А самата вечеря! Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос! Какво е изпеченият от житните зърна хляб? Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло!
към текста >>
Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е
тялото
на Христос!
Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално. Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята. И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв. А самата вечеря!
Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос!
Какво е изпеченият от житните зърна хляб? Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло! » Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията?
към текста >>
Както кръвта тече в артериите на
тялото
ви, така Христовата кръв тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията.
» Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията? Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията? «Това е моята кръв! »34
Както кръвта тече в артериите на тялото ви, така Христовата кръв тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията.
И кой не би казал, че Тайната вечеря не получава безкрайно задълбочаване? Какво се изпитва, когато узнаваме как астралното тяло на Христос се е съединило със Земята и в този момент осъзнаваме смисъла на казаните от Христос думи? Какво изпитва човекът, когато се вживее напълно в това? Колко дълбока става за него Мистерията на Тайната вечеря! Така учим, особено чрез окултното наблюдение на тези процеси, да схващаме всичко живо по друг начин.
към текста >>
11.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
С
излизане
то на най-фините субстанции е свързано сгъстяването на останалата материя.
Мозъкът е бил положен като светлинна сила около огнената материя, около латерната. Нервната система, възприемаща светлината, сама е била светлина. И цялата Земя е светела навън в космическото пространство. Настъпва времето, когато Слънцето отново се отделя от Земята. Най-фините субстанции и същества образуват самостоятелно мирово тяло, така че нашата Земя обкръжава Слънцето.
С излизането на най-фините субстанции е свързано сгъстяването на останалата материя.
От една страна, навън излиза финото светещо слънчево тяло, от друга страна, материята на Земята става много по-гъста. Тя стига до воднисто състояние, но е по-гъста от нашата морска вода, защото в нея се е съдържало всичко, което днес е в твърдо състояние. С втечняването се появява един нов елемент. Когато се поражда водата, навън от Космоса и от Земята прозвучава музиката на сферите, мировите тонове. Тя не е като днешната музика, която се разпространява чрез въздуха.
към текста >>
В началото, когато
тялото
се опложда с аза, азът не е можел да вземе развитието в ръцете си.
Чрез това развитието на човека се разпалва в душевно-духовна посока. Това става в края на лемурийската епоха. Сега човекът трябва да развие на Земята този свой аз с помощта на останалите членове. Това развитие става в края на лемурийската епоха, в атлантската и в наше време. Човешкият аз обаче може да започне да се самоуправлява само бавно и постепенно.
В началото, когато тялото се опложда с аза, азът не е можел да вземе развитието в ръцете си.
Проследим ли цялото развитие на Земята, виждаме Земята първо в топлинно състояние. Тогава тя още не е била отделена от другите планети, които са принадлежали към нейната система. Физиката също познава този изходен момент, но само по физически начин. Тя говори за едно мъртво газово кълбо. Откъде е дошъл животът, тя не отговаря.
към текста >>
12.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но още след това, което вчера посочихме за старата Луна, вие лесно ще разберете, че с
излизане
то на Слънцето се получава едно сгъстяване в останалата част, съставена
от
Земята + Луната.
Шест от тях се свързаха тяхното съществуване с космическото Слънце. Единият от тях се отдели и остана първо свързан със Земята. Старият Завет го нарича Яхве или Явех /Йехова/. Той ръководи и насочва развитието на Земята от вътре, докато другите шест действуват отвън. Така беше за известно време.
Но още след това, което вчера посочихме за старата Луна, вие лесно ще разберете, че с излизането на Слънцето се получава едно сгъстяване в останалата част, съставена от Земята + Луната.
В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички същества изпитаха едно загрубяване. Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти. Настъпи едно загрубяване на целия живот. Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така. Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали.
към текста >>
Така щото скоро след
излизане
то на Луната
от
Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло.
Първо се появяват всички онези форми, които съществуваха и по-рано, появяват се отново като в едно повторение. И когато Земята се освободи от Слънцето и Луната, тя изглеждаше като старата Луна, даже беше още по-мека. И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека. В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно. Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие.
Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло.
Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни. Човекът беше още едно духовно същество. Той витаеше още като духовно същество около Земята. Той приема тънката материя из окръжността на Земята. Постепенно човекът се сгъстява толкова много, че може вече да слезе долу там, където Земята се беше вече втвърдила и се бяха образували отделни острови.
към текста >>
Така щото буквално верни са думите: "Този, който яде хляба ми, той ме тъпче с краката си." Когато човекът яде хляба на Земята, той яде
тялото
на Земята, а това е
тялото
на Духа на Земята, който се съедини със Земята в момента, когато стана събитието на Голгота и Христовият Дух се съедини със Земята.
И всички явления, които по-рано бяха настъпили за други степени на земното развитие, трябваше да се обединят в онова велико събитие на земното развитие, което ще хвърли светлина върху цялото бъдеще, което бъдеще сега ще открием от Откровението. А това събитие се изразява физически в изтичането на кръвта от раните на Христа Исуса, но за ясновидеца то има своята духовна страна една духовна Сила проникна аурата на Земята и я преобрази. И тази сила, която се вля в земната аура, ще работи заедно със Земята за цялото бъдеще. С това в душата на Земята, в духа на цялата Земя бе внесено нещо ново. Това, което е Христовият Принцип, се съедини тогава със Земята и Земята стана тяло на този Христов Принцип.
Така щото буквално верни са думите: "Този, който яде хляба ми, той ме тъпче с краката си." Когато човекът яде хляба на Земята, той яде тялото на Земята, а това е тялото на Духа на Земята, който се съедини със Земята в момента, когато стана събитието на Голгота и Христовият Дух се съедини със Земята.
И човекът ходи по това тяло на Земята, той тъпче това тяло с краката си. Всичко в Евангелията трябва да се разбира буквално, когато добием възможност да схващаме буквата в нейния действителен смисъл. За такъв човек като автора на Откровението всичко, което той знаеше, което можеше да обгърне с ясновидския си поглед, беше една подбуда за разбиране на най-великото събитие на Земното развитие. Това, което можеше да научи по пътя на ясновиждането, за него той си казваше: "аз трябва да употребя това, за да разбера образа на Христа, действието на Христа. Да се използува цялата Духовна Наука за обяснение на събитието станало на Голгота, този е бил стремежът на онези, който е написал Откровението.
към текста >>
13.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но преди
излизане
то на Луната
от
тялото
на Земята, те не съществуваха, дори и в зародишен вид.
Ако не би настъпила една такава констелация на Слънцето, Луната и Земята, ако Луната не би се явила в 14 форми, тогава не биха станали и всички следващи събития, защото 14-те форми предизвикаха нещо твърде особено. Всяка една от тези форми имаше могъщо въздействие върху човека в неговото развитие на Земята. Сега ще кажа нещо, което ще Ви прозвучи странно, обаче то е напълно вярно. По времето, когато всичко това още не се беше случило, когато Озирис още не беше прогонен от Земята в своята светлинна форма, човекът не притежаваше дори и наченките на нещо, което днес е от изключителна важност. Ние знаем, че гръбначният мозък е много важен за човека: от него тръгват така наречените гръбначно-мозъчни нерви.
Но преди излизането на Луната от тялото на Земята, те не съществуваха, дори и в зародишен вид.
Тъкмо тези 14 форми на Луната, в тяхната последователност, станаха причина за това, от човешкия гръбначен мозък да израстнат 14 нервни снопа. Космическите сили действуваха така, че на 14-те фази или форми на Луната да съответстват тези 14 нервни снопа. Това е последица от действието на Озирис. Но на развитието на Луната съответствува и нещо друго; тези 14 фази са само едната половина от това, което става на Луната. От новолунието до пълнолунието, Луната минава през 14 фази; от пълнолунието до новолунието също имаме 14 фази.
към текста >>
14.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В този момент
от
неговото развитие, в
тялото
му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че
от
дванадесетата година нататък, в
тялото
на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра.
През изтеклите дни ние се опитахме да си изградим представа за най-главните индивидуалности и Същества, за които се говори в Евангелието на Лука. Ние изковахме дълбоки и точни понятия за същинските източници на този религиозен документ. Обаче необходимо е и още нещо: Да проследим по-нататъшното развитие на главното Същество, заемащо централно място в еволюцията на нашата Земя, а именно самият Христос Исус. При това се налага най-напред да си припомним онова, което вече казахме: че Христос Исус, който по-късно ще застане пред нас, според Евангелието на Лука е, така да се каже, телесно израснал като Натановия Исус от Давидовия род. Това дете израства до към своята дванадесета година.
В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че от дванадесетата година нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра.
Сега ни предстои да разгледаме още по-внимателно развитието на това Същество. За тази цел трябва да си припомним някои подробности, за които често е ставало дума в моите лекции. Знаем, че при нормални условия, развитието на човека напредва така, че от първата до седмата година имаме първия важен период, следван от този, между седмата и четиринадесетата година, т.е. до половата зрялост; после идва периодът между четиринадесетата и двадесет и първата година, следван от периода до двадесет и осмата година, до тридесет и петата година и т.н. Естествено, тези възрастови периоди не бива да се разглеждат схематично и не бива да смятаме, че техният край винаги съвпада с точно определена дата; по-скоро става дума за онези важни преходи в човешкото развитие, първият от които завършва в седмата година, когато детето сменя своите зъби.
към текста >>
Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „
тялото
на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят.
След като бъде отхвърлена физическата майчина обвивка, това което се ражда в този момент е всъщност само физическото тяло, така че тази част от човешкия организъм, която се формира през първите седем години, е имен но физическото тяло. В отделните лекции върху възпитанието винаги съм изтъквал, колко важен е този факт за възпитателя. После, когато се отхвърля етерната майчина обвивка, се формира и освобождава етерното тяло; когато към четиринадесетата година се отхвърля астралната майчина обвивка, освобождава се астралното тяло. Ако държим да сме точни, ние можем да вникнем в човешкото същество, само като изходим от описанията, да дени в моята „Теософия"*9. Там са описани всички свръхсетивни части на човека.
Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят.
С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така стоят нещата при съвременния човек. И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват. Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот. Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10.
към текста >>
Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в
тялото
на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности.
А това, което нормално настъпва в двадесет и първата година, тук наблюдаваме през неговата деветнадесета година, и съответно промените, характерни за двадесет и осмата и тридесет и петата година, настъпват през двадесет и шестата и тридесет и третата година. Така изглеждат основните възрастови периоди. Сега нека да не забравяме: до дванадесетата година ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата година в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра. Какво означава всичко това? Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата година, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача.
Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в тялото на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности.
С други думи, в тялото на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Космоса и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е. можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по външен път чрез откровенията на духовния свят. И така, пред себе си имаме Натановия Исус и Азът на Заратустра вътре в него. И той продължи своето развитие там до наближаването на тридесетата година. Тогава се случи нещо ново.
към текста >>
С други думи, в
тялото
на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Космоса и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е.
Така изглеждат основните възрастови периоди. Сега нека да не забравяме: до дванадесетата година ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата година в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра. Какво означава всичко това? Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата година, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача. Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в тялото на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности.
С други думи, в тялото на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Космоса и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е.
можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по външен път чрез откровенията на духовния свят. И така, пред себе си имаме Натановия Исус и Азът на Заратустра вътре в него. И той продължи своето развитие там до наближаването на тридесетата година. Тогава се случи нещо ново. Тогава отново се повтори но в един всеобщ, универсален мащаб същото явление, което вече се беше разиграло с дванадесетгодишния Натанов Исус, когато прие в себе си един чужд Аз.
към текста >>
И тогава, един ден Заратустровият Аз напусна
тялото
на Натановия Исус.
Тогава се случи нещо ново. Тогава отново се повтори но в един всеобщ, универсален мащаб същото явление, което вече се беше разиграло с дванадесетгодишния Натанов Исус, когато прие в себе си един чужд Аз. Ние виждаме, как към тридесетата година Заратустровият Аз беше привършил задачите си в душата на Натановия Исус, развивайки до най-висока степен неговите способности. Той беше така да се каже привършил мисията си относно тази душа, пренасяйки в нея всички свои постижения от миналите си инкарнации, така че вече можеше да си каже: „Да, сега моята задача е изпълнена! "
И тогава, един ден Заратустровият Аз напусна тялото на Натановия Исус.
Следователно, до дванадесетата година Заратустровият Аз живя в тялото на Соломоновия Исус. Но в чисто земен смисъл, това дете не можеше да се развива по-нататък. Поради обстоятелството, че живеещият в него Заратустров Аз го напусна, то преустанови своето развитие. Впрочем то беше достигнало до твърде висока и рядко срещана степен на зрялост. Външното наблюдение над Соломоновия Исус би показало една преждевременна зрялост.
към текста >>
Следователно, до дванадесетата година Заратустровият Аз живя в
тялото
на Соломоновия Исус.
Тогава отново се повтори но в един всеобщ, универсален мащаб същото явление, което вече се беше разиграло с дванадесетгодишния Натанов Исус, когато прие в себе си един чужд Аз. Ние виждаме, как към тридесетата година Заратустровият Аз беше привършил задачите си в душата на Натановия Исус, развивайки до най-висока степен неговите способности. Той беше така да се каже привършил мисията си относно тази душа, пренасяйки в нея всички свои постижения от миналите си инкарнации, така че вече можеше да си каже: „Да, сега моята задача е изпълнена! " И тогава, един ден Заратустровият Аз напусна тялото на Натановия Исус.
Следователно, до дванадесетата година Заратустровият Аз живя в тялото на Соломоновия Исус.
Но в чисто земен смисъл, това дете не можеше да се развива по-нататък. Поради обстоятелството, че живеещият в него Заратустров Аз го напусна, то преустанови своето развитие. Впрочем то беше достигнало до твърде висока и рядко срещана степен на зрялост. Външното наблюдение над Соломоновия Исус би показало една преждевременна зрялост. Обаче след като Азът на Заратустра го напусна, то спря да се развива по-нататък.
към текста >>
Етерната обвивка, която напусна по това време
тялото
на Соломоновия Исус, беше с изключителна стойност.
Впрочем то беше достигнало до твърде висока и рядко срещана степен на зрялост. Външното наблюдение над Соломоновия Исус би показало една преждевременна зрялост. Обаче след като Азът на Заратустра го напусна, то спря да се развива по-нататък. В момента, когато настъпи относително ранната смърт на майката става дума за майката на Натановия Исус наред със своите свръхсетивни съставни части, тя взе със себе си и вечните, зародишни, творчески сили на Соломоновото дете Исус. Това дете също умря, приблизително по същото време, когато умря и майката на Натановия Исус.
Етерната обвивка, която напусна по това време тялото на Соломоновия Исус, беше с изключителна стойност.
Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е. между седмата година и половата зрялост. Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез силите на Заратустровия Аз. Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността.
към текста >>
И когато по-късно Заратустровият Аз напусна
тялото
на Исус
от
Назарет, тогава се проявиха и притегателните сили между Заратустровия Аз и етерното тяло на Соломоновия Исус.
Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността. Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят. Но етерното тяло е архитектът и строителят на човешкото физическо тяло. И ние лесно можем да си представим, че в действителност имаше едно дълбоко родство между етерното тяло на Соломоновия Исус което беше отнесено в духовния свят и Аза на Заратустра, понеже до дванадесетата година то беше свързано със Заратустра в неговия земен живот.
И когато по-късно Заратустровият Аз напусна тялото на Исус от Назарет, тогава се проявиха и притегателните сили между Заратустровия Аз и етерното тяло на Соломоновия Исус.
Тези два вида сили се срещнаха отново и си изградиха едно ново физическо тяло. Заратустровият Аз беше напреднал до такава степен, че не се нуждаеше от прехода в света на Девакана. След относително кратко време и с помощта на онова етерно тяло, което току-що описахме, той можа да си изгради едно ново физическо тяло. По този начин за пръв път се роди онова Същество, което после непрекъснато се явява на Земята, и то след относително кратките периоди между смъртта и новото раждане, защото въпросното Същество винаги и отново се инкарнира на Земята. Това Същество, което отново намира своето етерно тяло, отделено по описания начин, непрекъснато се намесва в историята на човечеството.
към текста >>
Този Заратустров Аз, живял в
тялото
на Натановия Исус
от
дванадесетата до тридесетата година, сега напусна това тяло.
Това Същество, което отново намира своето етерно тяло, отделено по описания начин, непрекъснато се намесва в историята на човечеството. Както лесно може да си представим, то се превръща в най-големия помагач на онези, които искат да разберат великото Събитие от Палестина. Оттогава, тази индивидуалност, под името „Учителят Исус", непрекъснато се явява в поврата на времената; и така, Заратустра или Азът на Заратустра, след като отново откри своето етерно тяло, продължи своята битка в името на общочовешката еволюция, вече като „Учителят Исус", който оттогава все отново и отново се въплъщава на нашата Земя, за да насочва и ръководи онова духовно направление, което наричаме християнство . Той е истинският вдъхновител на онези, които искат да разберат живото и развиващо се християнство; в езотеричните школи той вдъхновява онези, които имат грижата за опазване на християнските учения. Зад великите фигури на християнството стои именно той, непрекъснато припомняйки в какво се състои истинското значение на Събитието в Палестина.
Този Заратустров Аз, живял в тялото на Натановия Исус от дванадесетата до тридесетата година, сега напусна това тяло.
Сега към това тяло се устремява едно друго Същество. Моментът, когато вместо Заратустровия Аз в Натановия Исус навлиза един друг, бих казал, „върховен Аз", е отбелязан като Кръщението от Йоан в реката Йордан. Още когато говорихме върху Евангелието на Йоан*11, обърнахме внимание, че през онези древни епохи кръщението беше нещо съвсем друго, отколкото стана то по-късно, превръщайки се само в един символ. Самият Йоан Кръстител също го практикуваше по друг начин. Във водата беше потопявано цялото тяло на онези ,които биваха кръщавани.
към текста >>
И точно сега, в
тялото
на Натановия Исус можа да проникне онова висше Същество, което наричаме Христос.
Във водата беше потопявано цялото тяло на онези ,които биваха кръщавани. От досегашните антропософски лекции Вие знаете, че при подобни обстоятелства настъпва нещо особено. Дори в обикновения живот, когато даден човек е застрашен от удавяне, той получава истински шок и пред очите му като обширна панорама от образи преминава целият му досегашен живот. Това става, защото за миг настъпва същото, което иначе се случва само след смъртта: Етерното тяло се отделя и освобождава от физическото тяло. Така беше с по-голямата част от кръщелниците на Йоан и най-вече при кръщението на Натановия Исус: неговото етерно тяло се отдели напълно.
И точно сега, в тялото на Натановия Исус можа да проникне онова висше Същество, което наричаме Христос.
И така, след кръщението в Йордан, Натановият Исус е завладян от Христовото Същество. Ето какво означават думите, записани в по-старите евангелски източници: „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих", или: сега е роден Синът на Небето, Христос. Негов създател е всеединният Бог, който крепи световете, а този, който го получи в името на цялото човечество беше не друг, а Натановият Исус и по-точно: Неговият организъм, неговото тяло, което беше подготвено да поеме в себе си зародишния кълн от висшите светове. „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих", така се казва в по-старите евангелски източници, и така трябва да бъде фактически записано в Евангелията. Но кое е това Същество, което се съедини с етерното тяло на Натановия Исус?
към текста >>
Да, така казваше Заратустра: „Дори и да пребродим цялата Земя, ние няма да намерим този Дух на светлината, но ако обърнем поглед към Слънце то, там ще открием него, Аура Маздао, и цялата светлина, която ни залива
от
Слънцето, е всъщност само
тялото
на Слънчевия Дух,
тялото
на Аура Маздао, както и човешкото физическо тяло е само носител на духовния човек."
Можем да наречем Христовото Същество предводител на онези духовни Същества, които след отделянето на Слънцето от Земята бяха увлечени от него и там, на Слънцето, си намериха по-висша арена за действие, така че упражняваха своите влияния върху Земята, така да се каже, отвън. Следователно, ако мислено се пренесем назад в предхристиянската епоха обхващаща периода от отделянето на Слънцето от Земята до появата на Христос трябва да заявим: Когато човек насочвал поглед към Слънцето, при съответна зрялост на своите усещания, той се докосвал до онова, което проповядвал Заратустра: Всичко, което ни залива като Слънчева светлина и топлина, е само физическата дреха на онези висши духовни Същества, които стоят зад Слънчевата светлина; защото зад нея се крият духовните сили, с които Слънцето залива Земята. Но предводителят на всички тези Същества, чиито благотворни въздействия обгръщат Земята, е именно онова Същество, което по-късно беше наречено Христос. Следователно, в предхристиянските времена то трябваше да бъде търсено не в пределите на Земята, а в небесното тяло на Слънцето. И Заратустра постъпи правилно, когато го назова с името „Аура Маздао", твърдейки че то обитава не Земята, а Слънцето.
Да, така казваше Заратустра: „Дори и да пребродим цялата Земя, ние няма да намерим този Дух на светлината, но ако обърнем поглед към Слънце то, там ще открием него, Аура Маздао, и цялата светлина, която ни залива от Слънцето, е всъщност само тялото на Слънчевия Дух, тялото на Аура Маздао, както и човешкото физическо тяло е само носител на духовния човек."
Обаче в резултат на грандиозните космически процеси, това висше Същество все повече и повече се доближаваше до сферата на Земята. Ясновидецът все по-ясно долавяше приближаването на Христос до Земята. И когато великият предтеча на Христос Исус, Мойсей, получи своите откровения всред огнената стихия на планината Синай, тук ние също см.е изправени пред Него, пред приближаващия Христос. А какво означават откровенията на Мойсей? Те означават, че приближаващият се към Земята Христос първоначално се проявява като в един вид отражение, като в един вид огледален образ.
към текста >>
За тази цел най-напред трябваше следното: Съществото, живяло в Заратустра, трябваше да напредне в хода на своите прераждания и да влезе накрая в едно толкова чисто тяло, каквото беше
тялото
на Исус
от
Назарет, за да изгради там онези качества на Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, чрез които Христос можеше да бъде приет в едно човешко тяло.
Заратустра го нарече Аура Маздао, понеже за него Той се изявяваше в одеждите на светлината. Великите Учители на човечеството през Първата следатлантска културна епоха, свещените Риши в древна Индия понеже бяха посветени също знаеха за това Същество; но те знаеха още, че земната мъдрост ще обхване това Същество едва по-късно. Ето защо за онези времена формулата гласеше: „Това Същество живее отвъд сферата на седемте Риши и носи име то Вишва Карман." С други думи, свещените Риши говореха за Вишва Карман Съществото, което Заратустра по-рано наричаше Аура Маздао. Това са две различни имена на онова Същество, което бавно слизаше от духовните светове и все повече и повече се приближаваше до Земята. Обаче, за да може едно човешко тяло да приеме Христовото Същество, беше необходима продължителна подготовка.
За тази цел най-напред трябваше следното: Съществото, живяло в Заратустра, трябваше да напредне в хода на своите прераждания и да влезе накрая в едно толкова чисто тяло, каквото беше тялото на Исус от Назарет, за да изгради там онези качества на Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, чрез които Христос можеше да бъде приет в едно човешко тяло.
Всичко това трябваше да се подготви в хода на времето. За да бъдат подготвени Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, наложително беше най-напред един Аз да мине през опитностите и изживяванията, през които мина Заратустра, за да бъдат постигнати съответните качества от страна на Натановия Исус. В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда. То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета година.
към текста >>
Обаче при първото си
излизане
от
двореца, така разказва легендата, той беше удостоен
от
духовните висини с онази сила, която божественият художник Вишва Карман, който му се яви, изпращаше долу към Земята.
Заратустра също знаеше, че е достатъчно да отправи поглед към Слънцето, за да го види; а древноеврейският народ, благодарение на качествата, които обсъдихме вчера, можа пръв да приеме отразения образ на Христовото Същество. А в една древна легенда се разказва, как Буда, готвейки се да премине от Бодисатва в степента Буда, идва в досег с Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Легендата разказва още, че наближавайки своята двадесет и девета година, Буда напуска бащиния дворец, където е отраснал до тогава. Сега той вижда един стар човек, после един болен, после един мъртвец и така постепенно опознава болките и страданията на живота; после среща един монах, който е избягал от живота, белязан с болести, старост и смърт. И сега, продължава легендата, която изразява една дълбока истина, той решава да не напуска веднага своя дворец, а да се върне там още веднъж.
Обаче при първото си излизане от двореца, така разказва легендата, той беше удостоен от духовните висини с онази сила, която божественият художник Вишва Карман, който му се яви, изпращаше долу към Земята.
Да, Бодисатва беше удостоен със силата на самия Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Следователно, за него Христос беше все още не що външно, нещо с което той не можеше да се съедини. Тогава, наближавайки своята тридесета година, Бодисатва все още не можеше да приеме напълно Христос в едно човешко тяло. Той не беше достатъчно зрял за тази задача. Но той узря тъкмо чрез земното си съществувание като Буда.
към текста >>
И когато се яви в духовното тяло на Нирмана кайя, той трябваше да работи върху
тялото
на Натановия Исус, подготвяйки го за приемането на Вишва Карман, на Христос.
Да, Бодисатва беше удостоен със силата на самия Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Следователно, за него Христос беше все още не що външно, нещо с което той не можеше да се съедини. Тогава, наближавайки своята тридесета година, Бодисатва все още не можеше да приеме напълно Христос в едно човешко тяло. Той не беше достатъчно зрял за тази задача. Но той узря тъкмо чрез земното си съществувание като Буда.
И когато се яви в духовното тяло на Нирмана кайя, той трябваше да работи върху тялото на Натановия Исус, подготвяйки го за приемането на Вишва Карман, на Христос.
Ето как изглежда задружното действие на онези сили, които подготвяха Христовото Събитие. Сега се налага да поставим един важен въпрос: Какво е отношението на този Христос, на този Вишва Карман към такива Същества като „Бодисатвите", един от които например се издигна до степента Буда? С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна. Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
към текста >>
Ето кое Същество описват Евангелията: Вишва Карман, Аура Маздао или Христос, както беше наречен по-късно, в
тялото
на Натановия Исус.
От друга страна, от стихотворението „Тайните",където Гьоте загатва за своето розенкройцерско вдъхновение, узнаваме, как дванадесетте са наредени в кръг около тринадесетия, без самият той да се проявява като велик Учител; защото след смъртта на тринадесетия, останалите дванадесет приемат брата Мариус, в цялата му наивност и простодушие, като негов заместник. Той трябва да бъде не представител на едно учение, а представител на самата спиритуална субстанция. И така е било навсякъде, където хората са имали предчувствие или познание за този духовен факт. Следователно, с Йоановото Кръщение в реката Йордан, настъпи онзи момент от общочовешкото развитие, когато този небесен „тринадесети" се появи на Земята като самата духовна субстанция, от която всички други Бодисатви или Буди трябваше да черпят; и за да се въплъти това Същество в едно човешко тяло, бяха необходими продължителни и сложни приготовления. Ето какво представлява тайната на Йоановото Кръщение в реката Йордан.
Ето кое Същество описват Евангелията: Вишва Карман, Аура Маздао или Христос, както беше наречен по-късно, в тялото на Натановия Исус.
В продължение на три години, това Същество взело човешки. Облик трябваше да ходи по Земята като човек всред човеците и да понесе до своята тридесет годишна възраст, всичко онова, което чухме в хода на последните лекции. Този Натанов Исус беше озарен и вътрешно проникнат от онова Същество, което по-рано се криеше в сияйните и топли лъчи на Слънцето, които се носеха из Космоса; следователно, от онова Същество, което заедно с отделящото се Слънце, беше напуснало Земята. Сега обаче пред нас застава един друг въпрос: Защо това Същество се намеси толкова късно в еволюцията на Земното човечество? Защо то не слезе на Земята по-рано?
към текста >>
15.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним
тялото
на един древен индиец с
тялото
на един съвременен човек.
През тази епоха, когато етерното тяло значително надхвърляше очертанията на физическото тяло и не беше така плътно свързано с него както днес, душевните сили и качества на човека имаха една много по-голяма власт над физическото тяло. Обаче колкото повече етерното тяло проникваше във физическото, толкова по-слабо ставаше то и толкова по-малка власт имаше над физическото тяло. При древните атлантци главовата част на етерното тяло се простираше високо над физическото тяло. В известен смисъл това беше така и при древните индийци. От една страна това им позволяваше да поддържат своето ясновиждащо съзнание, а от друга да имат забележителна власт над процесите във физическото тяло.
Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек.
Днес етерното тяло е навлязло до най-голяма степен във физическия организъм и е най-плътно свързано с неговите процеси. Но днес ние се приближаваме до онази граница, когато етерното тяло отново започва да се освобождава от физическото тяло и да става все по-самостоятелно; и напредвайки към бъдещето, човешкото етерно тяло все повече и повече ще се освобождава от физическото тяло. Днес човечеството вече е преодоляло онзи повратен миг, който бележи най-дълбоката свързаност между етерното и физическото тяло; днес етерното тяло, макар и в малка степен, е вече извън физическото тяло. Сравнявайки тялото на древния индиец с тялото на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е сравнително свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло. Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло.
към текста >>
Сравнявайки
тялото
на древния индиец с
тялото
на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е сравнително свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло.
От една страна това им позволяваше да поддържат своето ясновиждащо съзнание, а от друга да имат забележителна власт над процесите във физическото тяло. Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек. Днес етерното тяло е навлязло до най-голяма степен във физическия организъм и е най-плътно свързано с неговите процеси. Но днес ние се приближаваме до онази граница, когато етерното тяло отново започва да се освобождава от физическото тяло и да става все по-самостоятелно; и напредвайки към бъдещето, човешкото етерно тяло все повече и повече ще се освобождава от физическото тяло. Днес човечеството вече е преодоляло онзи повратен миг, който бележи най-дълбоката свързаност между етерното и физическото тяло; днес етерното тяло, макар и в малка степен, е вече извън физическото тяло.
Сравнявайки тялото на древния индиец с тялото на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е сравнително свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло.
Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло. Когато например древният индиец изпитваше омраза към някого и изговаряше една пълна с омраза дума, тази дума просто убождаше другия: Тя стигаше чак до физическата структура на човешкото същество. Накратко: Душата действуваше върху етерното тяло, а етерното тяло върху физическото. Днес тази сила е отнета от етерното тяло. А когато от друга страна беше изговаряна една или друга нежна дума, изпълнена с обич, тя се отразяваше благотворно и стоплящо върху другия човек, съответно върху неговото физическо тяло.
към текста >>
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху
тялото
, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло.
Днес физическите последици от една дума можем да наблюдаваме само в редки случаи. Обаче възможно е и нещо друго: Една общност от хора да работи по такъв начин, че да приеме в себе си цялата сила на духовните истини. Занапред тези духовни истини непрекъснато ще нарастват, ще постигат власт над душата, а наред с това и силата да формират дори физическата структура на човешкото тяло съобразно тях самите. Занапред душевно-духовният свят отново ще постигне огромна власт над физическата материя и ще я формира според своята собствена природа. През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах.
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло.
Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>
С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над
тялото
, каквато имаше и
тялото
над душата.
По отношение на онези качества, които току-що описах, египтяните са много по-близо до древните индийци, отколкото персийците. През Древноперсийската култура душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия организъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание. Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската култура. За нас тя е четвъртата следатлантска културна епоха. Сега човечеството беше навлязло толкова навътре във физическия свят, че настъпи един вид равновесие между материалните и духовните сили.
С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над тялото, каквато имаше и тялото над душата.
Човечеството беше стигнало до един вид равновесие между двата принципа. Но сега човечеството отново трябва да мине през един вид космическо изпитание, за да се издигне отново в духовните светове. Нещата стоят така, че от гръцко-латинската епоха насам, човечеството всъщност се потопи още по-дълбоко във физическата материя. Всичко свързано с тялото, с физическата организация, се материализира още повече. В нашата пета следатлантска културна епоха, човекът слезе под линията на равновесието и на първо време можеше да се издига единствено в областта на своите вътрешни изживявания, изграждайки едно съзнание ла духовния свят с по-скоро теоретичен характер.
към текста >>
Всичко свързано с
тялото
, с физическата организация, се материализира още повече.
Сега човечеството беше навлязло толкова навътре във физическия свят, че настъпи един вид равновесие между материалните и духовните сили. С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над тялото, каквато имаше и тялото над душата. Човечеството беше стигнало до един вид равновесие между двата принципа. Но сега човечеството отново трябва да мине през един вид космическо изпитание, за да се издигне отново в духовните светове. Нещата стоят така, че от гръцко-латинската епоха насам, човечеството всъщност се потопи още по-дълбоко във физическата материя.
Всичко свързано с тялото, с физическата организация, се материализира още повече.
В нашата пета следатлантска културна епоха, човекът слезе под линията на равновесието и на първо време можеше да се издига единствено в областта на своите вътрешни изживявания, изграждайки едно съзнание ла духовния свят с по-скоро теоретичен характер. На първо време човекът трябваше да укрепне вътрешно. И така, през гръцко-латинската култура ние виждаме едно относително равновесие, докато днес, в нашата епоха, материалният свят е взел явно надмощие над душевно-духовния свит. Виждаме още, как в известен смисъл душевно-духовният свят е станал напълно безпомощен; днес той може да бъде възприеман само теоретично. През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без участието на будното дневно съзнание.
към текста >>
И всеки човек, който днес се интересува
от
антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство
от
антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над
тялото
.
Тогава духовният свят ще бъде толкова силен, че отново ще постигне макар и в друг смисъл -надмощие над физическото тяло. Следователно, как да обясним мисията на Антропософията от тази гледна точка? Ако в нашата епоха Антропософията успее да прерасне в нещо, което не само пробужда разума и интелекта, а съживява и истински стопля душата, тогава душата ще натрупа в себе си толкова сили, че ще добие власт над физическата материя. Разбира се, за тази цел е необходим известен преход; ето защо е необходимо нещо, което на пръв поглед ще изглежда излишно, или дори вредно. Обаче това са преходни форми, които ще отстъпят пред онова бъдеще, когато хората непосредствена ще възприемат духовния живот в своите идеи и когато цялото човечество ще се издигне до онова състояние, при което духовният свят ще ръководи материалния свят.
И всеки човек, който днес се интересува от антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.
Дори и днес ние можем да разкрием истината за онези величествени процеси, както направихме това през последните дни, за сливането между двата елемента този на Буда и на Заратустра, както и за всичко, което се случи в началото на нашето летоброене там, в Палестина. Ние можахме да проследим как мъдрото ръководство на света създаде Натановия и Соломоновия Исус, за да обедини чрез тях двата могъщи еволюционни потока, които до този момент бяха откъснати и разделени един от друг. Разбира се, относно казаното през последните дни могат да бъдат изразени различни становища. Някой би добавил: „За днешното съзнание тези неща изглеждат фантастични, но когато поставя на везните всичко, дори и външните факти, те стават напълно правдоподобни и аз започвам да разбирам Евангелията едва след като съм чул подробностите от хрониката Акаша." Друг би могъл да заяви, че историята с двете деца Исус задоволява неговите интереси и че сега започва да разбира много неща, които по-рано са оставали за него пълна загадка. Трети би могъл да каже: „Сега за мен възниква и нещо друго.
към текста >>
Понеже днес душата все още не притежава онова господство над
тялото
, което имаше по времето на Христос Исус, малко вероятно е всеки грях веднага да се превърне в едно или друго заболяване.
Този факт трябваше да бъде показан, за да е ясно: Когато занапред, в бъдещите хилядолетия, хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, тогава човешките Азове ще пораждат същите могъщи въздействия, каквито в миналото Христос упражняваше върху човечеството. Това трябваше да бъде показано във всички области на живота; но то можа да бъде показано единствено всред представителите на тогавашното човечество. Показано беше например, че има болести, които имат своя произход в астралното тяло на човека. А как те се проявяват това зависи от цялостната характеристика на съответния човек. Ако човек днес има лоши морални качества, те може би се ограничават само до едни или други лоши качества на душата му.
Понеже днес душата все още не притежава онова господство над тялото, което имаше по времето на Христос Исус, малко вероятно е всеки грях веднага да се превърне в едно или друго заболяване.
Обаче ние се доближаваме до онова състояние, когато етерното тяло отново ще излезе извън очертанията на физическото тяло. Сега за човечеството започва една епоха, когато то трябва изключително много да се съобразява със следната възможност: Душевните недостатъци в морално или интелектуално отношение вече лесно могат да се трансформират в телени заболявания. Да, тази епоха вече започва. И голяма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни т.е. днешните невротични състояния означават не друго, а началото на тази епоха.
към текста >>
Сега вече нещата се определят
от
особеностите на духовното развитие, и в частност:
От
излизане
то на етерното тяло извън очертания та на физическото тяло, или с други думи:
от
освобождаването на етерното тяло.
Сега за човечеството започва една епоха, когато то трябва изключително много да се съобразява със следната възможност: Душевните недостатъци в морално или интелектуално отношение вече лесно могат да се трансформират в телени заболявания. Да, тази епоха вече започва. И голяма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни т.е. днешните невротични състояния означават не друго, а началото на тази епоха. Понеже днешните хора възприемат изключително лесно в своите усещания и мисли дисхармонията на околния свят, тази дисхармония неусетно прераства в болестни явления, едно от които е например хистерията.
Сега вече нещата се определят от особеностите на духовното развитие, и в частност: От излизането на етерното тяло извън очертания та на физическото тяло, или с други думи: от освобождаването на етерното тяло.
През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото се проявяваха под формата на болести. Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик. При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е. относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване. И сега, Евангелието на Лука ни показва, как такива хора са били изцелявани чрез самата близост и утешителните думи от страна на онази индивидуалност, която се намираше в Христос Исус; как това, което действуваше като „зло", беше прогонвано от такива индивидуалности.
към текста >>
16.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда
тялото
си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва.
Рядко се задава въпросът дали през времето, което човекът прекарва през нощта в духовния свят, върху неговата освободена от тяло душа се упражнява въздействие от няколко сили, или от една сила, само че пронизваща духовния свят. Можем ли да разпознаем различни сили, на които той е изложен в онзи свят през съня? Да, могат да бъдат разграничени няколко напълно различни влияния. Влиянията, разбира се, не засягат главно членовете, останали лежащи в леглото, но въздействат на човека като душевно същество, когато неговите астрално тяло и Аз са излезли от физическото и етерното му тяло. Чрез разглеждане на определени близки изживявания и факти сега ще изследваме различните влияния, упражнявани върху спящото човешко същество.
Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва.
Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
към текста >>
В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява
излизане
то
от
своите телесни обвивки.
Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
Казвайки това, ние вече посочихме първото влияние, упражнявано върху човека като встъпление към съня; това е влиянието, което го изважда от физическото и етерното му тяло. Всеки, който практикува самонаблюдение, ще забележи как някаква сила сякаш надделява над него, защото в нормалния живот той не си заповядва да легне да спи, да спре говора, вкуса, слуха и т.н. В него се налага някаква сила. Това е първото от влиянията, упражнявани от духовния свят, в който преминава човек през нощта; това е влиянието, което го изкарва от физическото и етерното му тяло. Но ако това беше единственото упражнявано влияние, резултатът щеше да бъде абсолютно спокоен, непрекъсван сън.
към текста >>
От
това ние можем да разпознаем, че същата сила, които ни е изтеглила
от
самите нас, връща будната душа отново в
тялото
.
Какво е онова, което чувства удоволствие и болка? Какво е онова, което има интереси? Това е Сетивната душа. Вечер ние чувстваме нуждата от сън; усещаме, че нашето живо участие във външния свят е изчерпано; но на сутринта то е отново съживено. Ние чувстваме, че същите проявления на Сетивната душа, които нощем отслабват, се възстановяват и отново се появяват на сутринта.
От това ние можем да разпознаем, че същата сила, които ни е изтеглила от самите нас, връща будната душа отново в тялото.
Онова, което нощем изглежда умиращо, е сякаш възродено. Действа същата сила, но сега в другата, противоположната посока. Ако желаем да направим диаграмна схема на онова, което се случва, би трябвало тя да се направи по следния начин, но подчертавам, че тя е замислена само като указание. Означил съм с точка момента на заспиването, когато човек е изтеглен в подсъзнанието; а с начертаните кръгове съм означил предаване му на състоянието на съня и събуждането му от това състояние. Долният кръг посочва течението на живота през будното състояние, а горният кръг през спящото състояние.
към текста >>
17.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в
тялото
при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в
тялото
.
Съдържанието на днешната лекция ще бъде разбрано по-добре, ако започнем с разглеждане още веднъж на това, какво се случва когато човек се събужда от сън, но сега ние ще обърнем особено внимание на онова, което работи от духовния свят върху изграждането на човешкото естество и устройство. Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса. Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща.
Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото.
При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма. Но онова, което е възприемаемо за ясновидското съзнание е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на будното съзнание. За ясновидското съзнание Азът винаги присъства по определен начин в човешкото обкръжение и съвпада само частично с възприеманото като човешко физическо тяло. В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура.
към текста >>
Нека сега разгледаме по-точно как Азът се вмъква в
тялото
, и да се запитаме: Как става така, че при събуждане ние внезапно сме обкръжени
от
сетивни възприятия, такива като впечатленията на цвета и светлината?
В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура. Човекът винаги е обкръжен от духовен облак от това естество. Азът не трябва да се търси на някое точно място, той прониква цялата човешка Аз-аура. На сутринта Азът се доближава от всички страни, от всички Същества и Реалности на световете, които нарекохме Свят на Разума, Свят на Духа и Елементарен Свят.
Нека сега разгледаме по-точно как Азът се вмъква в тялото, и да се запитаме: Как става така, че при събуждане ние внезапно сме обкръжени от сетивни възприятия, такива като впечатленията на цвета и светлината?
Да предположим например, че първото сетивно впечатление, което имаме при събуждане, е синя повърхност, цвета синьо. Какво е обяснението на това впечатление? Тук обикновеното съзнание е в пълно неведение. Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят. Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят.
към текста >>
Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде
от
онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или
излизане
то
от
Света на Духа, когато заспива или се събужда.
Все пак ако изобщо му е останало някакво съзнание, той е напреднал до точката, където възпира не само Света на Разума, а също и Света на Духа. Сега той вижда Света на Духа от другата страна и духовните Реалности и Същества в този свят. Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена Интуиция. Чрез Интуицията ние хвърляме поглед върху истинските очертания на Света на Духа, които иначе виждаме само като сенчести образи, като закони на природата. Сега ставаме съзнателни за Съществата и техните дейности, които имат своя външен израз в реалностите и законите на природата.
Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда.
Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира. Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание. Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи. Но в началото той не може да вижда с тези органи.
към текста >>
18.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха
излизане
то си
от
старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура. Следователно, тогавашните хора възприемаха света чрез своето ясновидство. Но всичко това ставаше под въздействието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към Изток. При тези преселения душите преминаха през най-различни етапи на развитие.
Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание. Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души.
към текста >>
Той наистина беше там, когато Азът навлизаше в
тялото
и завладяваше всеки отделен човек.
Фактът, че определени сили от духовния свят трябваше и можеха да бъдат вложени във всеки отделен Аз, е това, което позволяваше на хората да усещат. Тор толкова сроден с отделния човешки Аз. Несъмнено, ако се съобразяваме с тази подробност, ние ще сме в състояние да разберем още по-добре персонажите от древните саги и легенди. За нас главното сега е именно това да разбираме както трябва индивидуалностите на Боговете. Защото северно-германският човек усещаше и съизживяваше решаващата роля на душата за изграждането на човешкото физическо тяло.
Той наистина беше там, когато Азът навлизаше в тялото и завладяваше всеки отделен човек.
Ние знаем, че Азът пулсира в кръвта на физическото тяло и че на вътрешния свят съответствува един външен свят; всеки Микрокосмос има своето съответствие в Макрокосмоса. Както казах, Один дава на човека силата на говора, силата на руните и постига това по страничния път на дишането: тези действия на Один имат своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете. Ритмичното проникване на въздуха през нашите дихателни органи, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете. Както можем да усетим в самите себе си как силата на Один превръща въздуха в думи, така трябва да виждаме и неговото присъствие навън, в поривите на вятъра. И това действително виждаше онзи, който все още притежаваше древните северно-германски качества, към които принадлежеше и една определена степен на ясновидство.
към текста >>
19.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Спомнете си, че говорихме например за
тялото
на Престолите.
Ние вече говорихме за това издигане до единство и казахме, че Генезисът ни описва по един чудесен начин това, като по-рано говори само за Елохимите и след това говори за Явех-Елохим. Ние охарактеризирахме същността на Елохимите са това, че казахме: Те тъчаха в топлинния елемент. Топлината беше техният елемент, един вид тяхно тяло, чрез което те се изявяваха непосредствено. Когато накрая на онзи ход на развитието, който ни е описан от Генезиса, Елохимите се развиха по-нататък така, че можем да говорим за едно единно съзнание, за един Явех-Елохим, тогава се получи една промяна със същността на тези Елохими. И тази промяна е в същата линия, в която е и промяната на останалите Същества на йерархиите.
Спомнете си, че говорихме например за тялото на Престолите.
Казахме, че в началото на нашето планетарно съществуване това тяло бе пожертвувано, за да се създаде топлинният елемент на стария Сатурн. По-нататък казахме, че трябва да търсим тялото на Престолите: през време на старото Слънце във въздушния елемент, през време на старата Луна в течния или воден елемент и през време на нашата Земна епоха в земния или твърд елемент. Този беше така да се каже напредъкът на Престолите, че те се издигнаха, като все повече и повече втвърдяваха своята същност от топлинното състояние до земното или твърдо състояние. Нека сега се запитаме: щом Елохимите минават през един такъв напредък, щом като отплата за тяхното творение те трябваше да се издигнат с една степен по-горе, какво трябваше да стане с тях в това отношение? Съобразно царуващата закономерност, те трябваше да напреднат до следващото сгъстяване.
към текста >>
По-нататък казахме, че трябва да търсим
тялото
на Престолите: през време на старото Слънце във въздушния елемент, през време на старата Луна в течния или воден елемент и през време на нашата Земна епоха в земния или твърд елемент.
Топлината беше техният елемент, един вид тяхно тяло, чрез което те се изявяваха непосредствено. Когато накрая на онзи ход на развитието, който ни е описан от Генезиса, Елохимите се развиха по-нататък така, че можем да говорим за едно единно съзнание, за един Явех-Елохим, тогава се получи една промяна със същността на тези Елохими. И тази промяна е в същата линия, в която е и промяната на останалите Същества на йерархиите. Спомнете си, че говорихме например за тялото на Престолите. Казахме, че в началото на нашето планетарно съществуване това тяло бе пожертвувано, за да се създаде топлинният елемент на стария Сатурн.
По-нататък казахме, че трябва да търсим тялото на Престолите: през време на старото Слънце във въздушния елемент, през време на старата Луна в течния или воден елемент и през време на нашата Земна епоха в земния или твърд елемент.
Този беше така да се каже напредъкът на Престолите, че те се издигнаха, като все повече и повече втвърдяваха своята същност от топлинното състояние до земното или твърдо състояние. Нека сега се запитаме: щом Елохимите минават през един такъв напредък, щом като отплата за тяхното творение те трябваше да се издигнат с една степен по-горе, какво трябваше да стане с тях в това отношение? Съобразно царуващата закономерност, те трябваше да напреднат до следващото сгъстяване. Напълно по същата закономерност, по която в прадревни времена при преминаването от стария Сатурн към старото Слънце Престолите бяха напреднали от топлинния елемент до въздухообразния елемент, трябва да очакваме, щото там, където Елохимите достигнаха своето единно съзнание, те да напреднат и по отношение на тяхното външно проявление, по отношение на тяхното тъкане в едно тяло, от топлинния елемент към въздухообразния елемент. Но не беше такъв случаят още при петия ден на сътворението, а това стане едва на края на онази линия на развитието, за която ни се говори в Генезиса.
към текста >>
Това беше
излизане
то
от
рая, което е описано образно.
Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва.
Това беше излизането от рая, което е описано образно.
Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност. Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека. Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията. Вижте само в моята книга "Тайната наука", как там всичко се държи настрана, което лесно би могло да се породи, ако би се взело за основа нещо от описанията на Генезиса.
към текста >>
20.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Наистина, той можеше да проникне в тайните на физическото тяло, обаче не и в рамките на самото него; той трябваше, така да се каже, да бъде напълно свободен
от
тялото
.
От една страна, самото Христово Същество трябваше да се потопи във физическото и етерното тяло. И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката еволюция навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло. За тази цел Христовото Същество трябваше да слезе на Земята и да извърши това, което дотогава никога не беше ставало на Земята. Защото в древните Мистерии, благодарение на помощниците, за които стана дума, настъпваше нещо съвсем различно. В древните Мистерии човекът можеше да слезе до тайните на физическото и етерното тяло, както и да се издигне до тайните на Макрокосмоса, но само за сметка на това, че в тези моменти фактически той не живееше в своето физическо тяло.
Наистина, той можеше да проникне в тайните на физическото тяло, обаче не и в рамките на самото него; той трябваше, така да се каже, да бъде напълно свободен от тялото.
И когато се завръщаше в него, той можеше да си спомня своите изживявания в духовните сфери, но не и да ги пренася във физическото тяло. Тези изживявания оставаха само спомени. Чрез Христовото Събитие всичко това трябваше да се промени коренно и то действително се промени. Или с други думи, преди Христовото Събитие просто не съществуваше такова физическо и етерно тяло, което би изживяло как Азът прониква в цялата човешка природа, включително до пределите на физическото и етерното тяло. В предишните епохи никой не можеше да проникне със своя Аз до физическото и етерното тяло.
към текста >>
И така, до своята тридесета година Заратустра израства в
тялото
на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество.
Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество.
След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва.
към текста >>
Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как
тялото
е напуснато
от
нея.
И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13). Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30). В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно. Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх.
Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея.
И всичко, което настъпва после, всъщност представлява издигането в Макрокосмоса: Разпятието, полагането в гроба, както и останалите степени от посвещението, които иначе се извършваха само в Мистериите. Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосмоса. Да, Евангелието на Матей ясно показва това, като обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста. Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството.
към текста >>
Ето другият основен стълб
от
Евангелието на Матей: Издигането,
излизане
то в Макрокосмоса.
В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно. Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх. Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея. И всичко, което настъпва после, всъщност представлява издигането в Макрокосмоса: Разпятието, полагането в гроба, както и останалите степени от посвещението, които иначе се извършваха само в Мистериите.
Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосмоса.
Да, Евангелието на Матей ясно показва това, като обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста. Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството. След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства. Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е.
към текста >>
Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска
тялото
и се разлива в Макрокосмоса.
Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството. След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства. Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е. Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64).
Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса.
Тук пред нас застават както началото, така и краят на същинския Христов живот, който започва с раждането на Христос в онова тяло, за което говорихме при Кръщението на Йоан. Там този живот започва с едната страна на посвещението, със слизането във физическото и етерното тяло, представено в историята за изкушението. И той привършва с другата страна на посвещението, с разширяването в Макрокосмоса, започва що със сцената на Тайната вечеря и продължаващо по-нататък с процесите на Бичуването, Поставянето на трънения венец, Разпятието и Възкресението. Ето как изглеждат двата основни момента, между които се разиграват събитията, описани в Евангелието на Матей. Тъкмо тях искахме да разгледаме днес, макар и под формата на една приблизителна скица.
към текста >>
21.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Те я разкъсали и съвършено лишената
от
човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части
от
тялото
й.
Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка. Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й.
Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й.
Такава е съдбата на великия философ Хипатия. С това, може да се каже, символично е показано нещо, дълбоко свързано с основаването на Александрия от Александър Велики, макар че е станало много време след това. В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от старото, като измитане от лицето на земята на старото, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната жена на границата между четвърти и пети век, Хипатия. Щутгарт, 27 декември 1910 г. БЕЛЕЖКИ
към текста >>
6. Гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили характера на епохата, завършила с
излизане
то на гърците на арената на историята към времето на Троянската война (1194-1184 пр.Р.Х.).
3. Сократ (470-399 пр.Р.Х.). 4. Талес (ок. 624-546 пр.Р.Х.). 5. Перикъл (ок. 495-429 пр.Р.Х.).
6. Гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили характера на епохата, завършила с излизането на гърците на арената на историята към времето на Троянската война (1194-1184 пр.Р.Х.).
7. Името Гилгамеш се превежда като "бог - господар на огъня". 8. Така е наречен в Библията града на Гилгамеш (Бит. 10, 10) (Урук - в клинописните текстове). Урук-Урук бил голям град, ограден при Гилгамеш (ок. 2700 пр.Р.Х.) със стена дълга 10 км; с него е съперничи град Киш, с който Гилгамеш е воювал.
към текста >>
22.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това противоречие може да възникне, ако вземем предвид, че е възможно слезката да бъде извадена
от
тялото
, така да се каже да бъде отстранена
от
тялото
, и това отстраняване да не направи човека нежизненоспособен.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага, 23 март 1911 г. Днес ще бъдат продължени вчерашните разисквания върху значението на един от онези органи, представляващи сякаш някаква вътрешна планетарна система в човека. А след това трябва да преминем към описанието на функциите на други органи и системи от органи в човека. Във връзка с това, което беше казано за слезката, вчера ми се спомена, че все пак би могло да възникне едно привидно противоречие по отношение на важната функция, която вчера, в рамките на цялото човешко същество беше принесена на слезката.
Това противоречие може да възникне, ако вземем предвид, че е възможно слезката да бъде извадена от тялото, така да се каже да бъде отстранена от тялото, и това отстраняване да не направи човека нежизненоспособен.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед. В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза.
към текста >>
В действителност това е средство за
излизане
от
положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля.
И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм". Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно. Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси. И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува.
В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля.
И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
към текста >>
23.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
– след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл
от
тялото
си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си.
Човек по-скоро има чувството: аз съм заспал. После вече не би могло да се използва коректно. Разиграли са се преживявания. При това преди и след това загубват смисъл. И ако сега употребявам думата – но не е правилно!
– след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си.
Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си. Той е сменил посоката. Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване.
към текста >>
Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при
излизане
то, но той стои срещу себе си.
После вече не би могло да се използва коректно. Разиграли са се преживявания. При това преди и след това загубват смисъл. И ако сега употребявам думата – но не е правилно! – след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си.
Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си.
Той е сменил посоката. Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване. Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие.
към текста >>
Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към
тялото
си и отново е вътре в него.
При това преди и след това загубват смисъл. И ако сега употребявам думата – но не е правилно! – след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си. Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си. Той е сменил посоката.
Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него.
Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване. Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие. Той има единствено чувството: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото. И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят.
към текста >>
Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има
тялото
си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие;
тялото
е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни.
Въпросът не може да бъде поставен по друг начин, освен: Как става така, че вечността се появява веднъж като миг, че вечното се проявява веднъж като преходно, и че дадено същество приема образа на преходното в света? Това не произлиза от нещо друго, освен оттам, че сетивното ни битие, навсякъде където се проявява, е изпълнено същевременно и с луциферически същества. И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот.
Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни.
Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото. Следователно вечност и преходност се явяват като съвместно действие на същества от различен вид.
към текста >>
Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към
тялото
си като форма.
Затова се говори за прогресивни божествени същества и за луциферически същества. Тъй като те са в по-висшите светове, отношението им едни към други се отразява в противоположността между вечност и преходност. Казах, че е добре при напредването си в света, който се има предвид тук, човек да чувства повече морални спомени, а не толкова външния си физически образ. С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик. С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз.
Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма.
Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите.
към текста >>
24.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял
от
тялото
му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в
тялото
, така че намиращият се в
тялото
Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят.
Ние често сме обсъждали този въпрос. Тук става дума не за друго, а за едно изваждане на посвещението от дълбините на Мистериите и оповестяването му пред лицето на света. Естествено, има огромна разлика между другите посвещения и Мистерията на Голгота. Разликата се състои в следното. Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси.
Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят.
Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло. Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло. Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
Излизане
то
от
тялото
и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението.
Естествено, има огромна разлика между другите посвещения и Мистерията на Голгота. Разликата се състои в следното. Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси. Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят. Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло.
Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението.
То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло. Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития. Според вътрешната си същност Мистерията на Голгота беше различна от старото посвещение, но според външната си страна тя се приближаваше до него. Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше тялото на Исус от Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус от Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, след което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и след Събитието на Голгота.
към текста >>
Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше
тялото
на Исус
от
Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус
от
Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, след което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и след Събитието на Голгота.
Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло. Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития. Според вътрешната си същност Мистерията на Голгота беше различна от старото посвещение, но според външната си страна тя се приближаваше до него.
Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше тялото на Исус от Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус от Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, след което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и след Събитието на Голгота.
Следователно, по този начин посвещението беше представено като един еднократен исторически факт пред цялото човечество, докато по-рано то се извършваше далеч от човешките очи в дълбините на Мистериите. Ето как в известен смисъл посвещението беше изнесено извън Мистериите и чрез Христос то можа да бъде показано пред целия свят. Тъкмо този факт бележи края на стария свят и началото на новото време. От описанията, дадени за Пророците, Вие видяхте, че духът на пророчеството и това, което древноюдейският народ получи чрез него, се различаваше от духа на посвещението при другите народи. Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин.
към текста >>
Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън
тялото
си и пребиваваше известно време в един по-висш свят, а не в света на сетивните възприятия.
Това е описание на посвещението. Ако Той би описал посвещението по друг начин, учениците Му щяха да го разберат. Но понеже този начин на изразяване не беше присъщ на старозаветния народ, първоначално апостолите не бяха в състояние да разберат думите на Христос. Ето защо Евангелието ясно показва колко очудени и неразбиращи са апостолите, когато Той говори за страданията, смъртта и Възкресението на Сина Човешки. Следователно, в смисъла на духовното изследване, тези неща са описани напълно според това, което се е случило.
Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън тялото си и пребиваваше известно време в един по-висш свят, а не в света на сетивните възприятия.
Намирайки се извън тялото си, той се съединяваше, бих казал, с фактите на по-висшето Битие. И когато после се завръщаше в своето тяло, какво донасяше той от духовния свят? Спомените! Той можеше да се изразява, приблизително по следния начин: За моите изживявания докато бях извън тялото, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера. Той можеше да свидетелствува за тях.
към текста >>
Намирайки се извън
тялото
си, той се съединяваше, бих казал, с фактите на по-висшето Битие.
Ако Той би описал посвещението по друг начин, учениците Му щяха да го разберат. Но понеже този начин на изразяване не беше присъщ на старозаветния народ, първоначално апостолите не бяха в състояние да разберат думите на Христос. Ето защо Евангелието ясно показва колко очудени и неразбиращи са апостолите, когато Той говори за страданията, смъртта и Възкресението на Сина Човешки. Следователно, в смисъла на духовното изследване, тези неща са описани напълно според това, което се е случило. Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън тялото си и пребиваваше известно време в един по-висш свят, а не в света на сетивните възприятия.
Намирайки се извън тялото си, той се съединяваше, бих казал, с фактите на по-висшето Битие.
И когато после се завръщаше в своето тяло, какво донасяше той от духовния свят? Спомените! Той можеше да се изразява, приблизително по следния начин: За моите изживявания докато бях извън тялото, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера. Той можеше да свидетелствува за тях. Посветените не постигаха нещо по-различно от това, че в душите си те поемаха тайните на духовните светове и ги донасяха тук като спомени, също както човешката душа носи в себе си спомените от вчерашния ден.
към текста >>
Той можеше да се изразява, приблизително по следния начин: За моите изживявания докато бях извън
тялото
, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера.
Следователно, в смисъла на духовното изследване, тези неща са описани напълно според това, което се е случило. Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън тялото си и пребиваваше известно време в един по-висш свят, а не в света на сетивните възприятия. Намирайки се извън тялото си, той се съединяваше, бих казал, с фактите на по-висшето Битие. И когато после се завръщаше в своето тяло, какво донасяше той от духовния свят? Спомените!
Той можеше да се изразява, приблизително по следния начин: За моите изживявания докато бях извън тялото, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера.
Той можеше да свидетелствува за тях. Посветените не постигаха нещо по-различно от това, че в душите си те поемаха тайните на духовните светове и ги донасяха тук като спомени, също както човешката душа носи в себе си спомените от вчерашния ден. И както душата се съединява с това, което тя съхранява като спомени, така и посветените се съединяват с тайните на духовните светове. Защо това беше така? Защото по времето преди Мистерията на Голгота, човешката душа изобщо не беше способна да приеме в Аза свръхсетивните светове, или с други думи, Царството Небесно.
към текста >>
Само когато чрез ясновидството човекът излизаше извън себе си, каквото беше положението в древните епохи, само когато чрез посвещението той излизаше извън Аза, постигайки едно съноподобно съзнание извън
тялото
, той можеше да влезе в свръхсетивните светове.
Посветените не постигаха нещо по-различно от това, че в душите си те поемаха тайните на духовните светове и ги донасяха тук като спомени, също както човешката душа носи в себе си спомените от вчерашния ден. И както душата се съединява с това, което тя съхранява като спомени, така и посветените се съединяват с тайните на духовните светове. Защо това беше така? Защото по времето преди Мистерията на Голгота, човешката душа изобщо не беше способна да приеме в Аза свръхсетивните светове, или с други думи, Царството Небесно. Те просто не можеха да достигнат до истинския Аз, не можеха да се съединят с Аза.
Само когато чрез ясновидството човекът излизаше извън себе си, каквото беше положението в древните епохи, само когато чрез посвещението той излизаше извън Аза, постигайки едно съноподобно съзнание извън тялото, той можеше да влезе в свръхсетивните светове.
Обаче вътре в Аза той нямаше никакво разбиране, никаква разсъдъчна оценка за висшите светове. Някога беше точно така. Преди Мистерията на Голгота Азовите сили на човека не му бяха достатъчни за съзнателно общуване с висшите светове. И една от тайните, която Йоановото Кръщение разкри на хората, беше именно тази: Ето, дошло е времето, когато Царството Небесно трябва да просветне чак до вътрешността на Аза, на Земния човешки Аз. През древността винаги е било загатвано, че душевните изживявания на човека не могат да го издигнат, да го пренесат горе в духовните светове.
към текста >>
Тогава, в пред-християнските времена, се случи следното: След като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над
тялото
, просто разчупи това, което е определено за Аза.
И една от тайните, която Йоановото Кръщение разкри на хората, беше именно тази: Ето, дошло е времето, когато Царството Небесно трябва да просветне чак до вътрешността на Аза, на Земния човешки Аз. През древността винаги е било загатвано, че душевните изживявания на човека не могат да го издигнат, да го пренесат горе в духовните светове. За древните епохи винаги е съществувала един вид дисхармония между изживяването на същинската човешка родина, духовния свят, и това, което древната душевност обозначаваше като Аз и което се разиграваше в дълбоката вътрешна същност на човешката природа. С други думи, човекът можеше да се съединява със себе си само в изключителни състояния на съзнанието. И когато цялата мощ на това, което по-късно трябваше да се превърне в „Аз“ и да заживее в човека, когато цялата мощ и всичките импулси на този Аз започнаха да изпълват човешките същества, примерно чрез посвещението или чрез спомени от едно или друго посвещение в предишна инкарнация, когато цялата мощ на Аза, на този все още несъответствуващ за човешкото тяло Аз трябваше да проникне в човешкото тяло и да го завладее, какво се случи тогава?
Тогава, в пред-християнските времена, се случи следното: След като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над тялото, просто разчупи това, което е определено за Аза.
Следователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния свят, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна. И това се потвърждава например от обстоятелството, че известни индивидуалности, разполагащи с тази Азова сила, можеха да задържат Аза в себе си само ако по някакъв начин тялото беше наранено или просто уязвимо, само ако то имаше някакво слабо място, което можеше да бъде действително наранено. В този случай там той е изложен на много по-голяма опасност от страна на външния свят. Нека само да си припомним колко уязвим е Ахил в петата, колко уязвими са Зигфрид и Едип, при които Азовата сила разрушава физическото тяло. Навсякъде ние стигаме до наличието на една ранимост, до факта, че само едно годно за разрушаване тяло е способно да понесе величието на Аза, свръхчовешката сила на Аза.
към текста >>
И това се потвърждава например
от
обстоятелството, че известни индивидуалности, разполагащи с тази Азова сила, можеха да задържат Аза в себе си само ако по някакъв начин
тялото
беше наранено или просто уязвимо, само ако то имаше някакво слабо място, което можеше да бъде действително наранено.
За древните епохи винаги е съществувала един вид дисхармония между изживяването на същинската човешка родина, духовния свят, и това, което древната душевност обозначаваше като Аз и което се разиграваше в дълбоката вътрешна същност на човешката природа. С други думи, човекът можеше да се съединява със себе си само в изключителни състояния на съзнанието. И когато цялата мощ на това, което по-късно трябваше да се превърне в „Аз“ и да заживее в човека, когато цялата мощ и всичките импулси на този Аз започнаха да изпълват човешките същества, примерно чрез посвещението или чрез спомени от едно или друго посвещение в предишна инкарнация, когато цялата мощ на Аза, на този все още несъответствуващ за човешкото тяло Аз трябваше да проникне в човешкото тяло и да го завладее, какво се случи тогава? Тогава, в пред-християнските времена, се случи следното: След като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над тялото, просто разчупи това, което е определено за Аза. Следователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния свят, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна.
И това се потвърждава например от обстоятелството, че известни индивидуалности, разполагащи с тази Азова сила, можеха да задържат Аза в себе си само ако по някакъв начин тялото беше наранено или просто уязвимо, само ако то имаше някакво слабо място, което можеше да бъде действително наранено.
В този случай там той е изложен на много по-голяма опасност от страна на външния свят. Нека само да си припомним колко уязвим е Ахил в петата, колко уязвими са Зигфрид и Едип, при които Азовата сила разрушава физическото тяло. Навсякъде ние стигаме до наличието на една ранимост, до факта, че само едно годно за разрушаване тяло е способно да понесе величието на Аза, свръхчовешката сила на Аза. Това което всъщност казваме, може би ще прозвучи в цялата си значимост, ако го формулираме по друг начин. Нека да предположим, че един човек от предхристиянското време без това да става съзнателно би бил завладян от всички импулси, от всички сили, които по-късно ще проникнат в Аза, би бил завладян, тъй да се каже, от свръх-Азовата сила и как с тази свръхчовешка сила той влиза в своето тяло.
към текста >>
Човекът
от
древните епохи, който използва цялата сила на Аза, за да излиза извън своето тяло, би следвало да се отнася към
тялото
по съвсем друг начин.
Нека само да си припомним колко уязвим е Ахил в петата, колко уязвими са Зигфрид и Едип, при които Азовата сила разрушава физическото тяло. Навсякъде ние стигаме до наличието на една ранимост, до факта, че само едно годно за разрушаване тяло е способно да понесе величието на Аза, свръхчовешката сила на Аза. Това което всъщност казваме, може би ще прозвучи в цялата си значимост, ако го формулираме по друг начин. Нека да предположим, че един човек от предхристиянското време без това да става съзнателно би бил завладян от всички импулси, от всички сили, които по-късно ще проникнат в Аза, би бил завладян, тъй да се каже, от свръх-Азовата сила и как с тази свръхчовешка сила той влиза в своето тяло. Тогава той би трябвало да разруши това тяло и да не го разглежда вече така, както то би изглеждало, ако в него е разположен един слаб Аз.
Човекът от древните епохи, който използва цялата сила на Аза, за да излиза извън своето тяло, би следвало да се отнася към тялото по съвсем друг начин.
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз. Това, което казвам сега, е изречено и от пророците. На съответното място (Захария 12,10) се казва приблизително следното: Ако човекът обединява в себе си всички Азови сили и отправи поглед към човешкото тяло, той го вижда прободено, наранено, осеяно с дупки. Защото в древността висшата Азова сила, която все още не можеше напълно да навлезе във вътрешната човешка същност, пронизва, разрушава и продупчва тялото. Това е един импулс, който минава през общочовешката еволюция, понеже поради луциферическото и ариманическо влияние човекът от предхристиянските епохи можеше да получи само една незначителна част от силата на своя Аз, а не пълната мощ на Аза.
към текста >>
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на
тялото
, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността
тялото
можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз.
Навсякъде ние стигаме до наличието на една ранимост, до факта, че само едно годно за разрушаване тяло е способно да понесе величието на Аза, свръхчовешката сила на Аза. Това което всъщност казваме, може би ще прозвучи в цялата си значимост, ако го формулираме по друг начин. Нека да предположим, че един човек от предхристиянското време без това да става съзнателно би бил завладян от всички импулси, от всички сили, които по-късно ще проникнат в Аза, би бил завладян, тъй да се каже, от свръх-Азовата сила и как с тази свръхчовешка сила той влиза в своето тяло. Тогава той би трябвало да разруши това тяло и да не го разглежда вече така, както то би изглеждало, ако в него е разположен един слаб Аз. Човекът от древните епохи, който използва цялата сила на Аза, за да излиза извън своето тяло, би следвало да се отнася към тялото по съвсем друг начин.
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз.
Това, което казвам сега, е изречено и от пророците. На съответното място (Захария 12,10) се казва приблизително следното: Ако човекът обединява в себе си всички Азови сили и отправи поглед към човешкото тяло, той го вижда прободено, наранено, осеяно с дупки. Защото в древността висшата Азова сила, която все още не можеше напълно да навлезе във вътрешната човешка същност, пронизва, разрушава и продупчва тялото. Това е един импулс, който минава през общочовешката еволюция, понеже поради луциферическото и ариманическо влияние човекът от предхристиянските епохи можеше да получи само една незначителна част от силата на своя Аз, а не пълната мощ на Аза. И тъй като тялото може да поеме само тази незначителна част, а не пълната мощ на Аза, то подлежи на разрушение.
към текста >>
Защото в древността висшата Азова сила, която все още не можеше напълно да навлезе във вътрешната човешка същност, пронизва, разрушава и продупчва
тялото
.
Тогава той би трябвало да разруши това тяло и да не го разглежда вече така, както то би изглеждало, ако в него е разположен един слаб Аз. Човекът от древните епохи, който използва цялата сила на Аза, за да излиза извън своето тяло, би следвало да се отнася към тялото по съвсем друг начин. Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз. Това, което казвам сега, е изречено и от пророците. На съответното място (Захария 12,10) се казва приблизително следното: Ако човекът обединява в себе си всички Азови сили и отправи поглед към човешкото тяло, той го вижда прободено, наранено, осеяно с дупки.
Защото в древността висшата Азова сила, която все още не можеше напълно да навлезе във вътрешната човешка същност, пронизва, разрушава и продупчва тялото.
Това е един импулс, който минава през общочовешката еволюция, понеже поради луциферическото и ариманическо влияние човекът от предхристиянските епохи можеше да получи само една незначителна част от силата на своя Аз, а не пълната мощ на Аза. И тъй като тялото може да поеме само тази незначителна част, а не пълната мощ на Аза, то подлежи на разрушение. Ето защо трябваше и то не защото това беше присъщо за предхристиянските епохи, а защото с Христос Исус цялостният Аз за пръв път навлезе докрай в едно човешко тяло и защото сега това навлизане беше възможно най-силно ето защо това тяло трябваше да бъде видяно не само с една рана, какъвто е случаят с много човешки индивидуалности, които носеха един свръх-Аз, а с пет рани, с пет рани, които бяха необходими поради надмощието на Христовото Същество, т.е. на цялостния, пълновластен човешки Аз, едно надмощие, което далеч надхвърляше устойчивостта на човешкото тяло. И тъкмо поради това надмощие, на физическото равнище от световната история трябваше да бъде издигнат Кръстът на Разпятието, който пое Христовото тяло така, както човешкото тяло би изглеждало, ако някога в един-единствен човек биха се съсредоточили всички човешки качества, включително и тези, които той изгуби поради намесата на Луцифер и Ариман.
към текста >>
И тъй като
тялото
може да поеме само тази незначителна част, а не пълната мощ на Аза, то подлежи на разрушение.
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз. Това, което казвам сега, е изречено и от пророците. На съответното място (Захария 12,10) се казва приблизително следното: Ако човекът обединява в себе си всички Азови сили и отправи поглед към човешкото тяло, той го вижда прободено, наранено, осеяно с дупки. Защото в древността висшата Азова сила, която все още не можеше напълно да навлезе във вътрешната човешка същност, пронизва, разрушава и продупчва тялото. Това е един импулс, който минава през общочовешката еволюция, понеже поради луциферическото и ариманическо влияние човекът от предхристиянските епохи можеше да получи само една незначителна част от силата на своя Аз, а не пълната мощ на Аза.
И тъй като тялото може да поеме само тази незначителна част, а не пълната мощ на Аза, то подлежи на разрушение.
Ето защо трябваше и то не защото това беше присъщо за предхристиянските епохи, а защото с Христос Исус цялостният Аз за пръв път навлезе докрай в едно човешко тяло и защото сега това навлизане беше възможно най-силно ето защо това тяло трябваше да бъде видяно не само с една рана, какъвто е случаят с много човешки индивидуалности, които носеха един свръх-Аз, а с пет рани, с пет рани, които бяха необходими поради надмощието на Христовото Същество, т.е. на цялостния, пълновластен човешки Аз, едно надмощие, което далеч надхвърляше устойчивостта на човешкото тяло. И тъкмо поради това надмощие, на физическото равнище от световната история трябваше да бъде издигнат Кръстът на Разпятието, който пое Христовото тяло така, както човешкото тяло би изглеждало, ако някога в един-единствен човек биха се съсредоточили всички човешки качества, включително и тези, които той изгуби поради намесата на Луцифер и Ариман. Това е една дълбока Мистерия и според Духовната наука тя намира своето обяснение именно в образа на Голгота. И който разбира истинската човешка природа и човечеството, който разбира какво представлява Земният Аз и какво е отношението на Земния Аз към човешката форма на тялото, и че при пълното проникване на Земния Аз в човешкото тяло не може да се види същото, което нормално става с обикновените хора, той излизайки извън очертанията на своето тяло и наблюдавайки го отстрани би могъл да попита: Как би трябвало да изглежда това тяло, ако то би поело в себе си всички Азови сили?
към текста >>
И който разбира истинската човешка природа и човечеството, който разбира какво представлява Земният Аз и какво е отношението на Земния Аз към човешката форма на
тялото
, и че при пълното проникване на Земния Аз в човешкото тяло не може да се види същото, което нормално става с обикновените хора, той излизайки извън очертанията на своето тяло и наблюдавайки го отстрани би могъл да попита: Как би трябвало да изглежда това тяло, ако то би поело в себе си всички Азови сили?
И тъй като тялото може да поеме само тази незначителна част, а не пълната мощ на Аза, то подлежи на разрушение. Ето защо трябваше и то не защото това беше присъщо за предхристиянските епохи, а защото с Христос Исус цялостният Аз за пръв път навлезе докрай в едно човешко тяло и защото сега това навлизане беше възможно най-силно ето защо това тяло трябваше да бъде видяно не само с една рана, какъвто е случаят с много човешки индивидуалности, които носеха един свръх-Аз, а с пет рани, с пет рани, които бяха необходими поради надмощието на Христовото Същество, т.е. на цялостния, пълновластен човешки Аз, едно надмощие, което далеч надхвърляше устойчивостта на човешкото тяло. И тъкмо поради това надмощие, на физическото равнище от световната история трябваше да бъде издигнат Кръстът на Разпятието, който пое Христовото тяло така, както човешкото тяло би изглеждало, ако някога в един-единствен човек биха се съсредоточили всички човешки качества, включително и тези, които той изгуби поради намесата на Луцифер и Ариман. Това е една дълбока Мистерия и според Духовната наука тя намира своето обяснение именно в образа на Голгота.
И който разбира истинската човешка природа и човечеството, който разбира какво представлява Земният Аз и какво е отношението на Земния Аз към човешката форма на тялото, и че при пълното проникване на Земния Аз в човешкото тяло не може да се види същото, което нормално става с обикновените хора, той излизайки извън очертанията на своето тяло и наблюдавайки го отстрани би могъл да попита: Как би трябвало да изглежда това тяло, ако то би поело в себе си всички Азови сили?
и тогава би установил, че то има пет рани. Образът на Кръста с разпънатия Христос и неговите рани идва от самата човешка природа, от самата Земна същност. Мистерията на Голгота произтича от самата човешка природа. Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста нагледни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим истинността на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си. Ето защо по-старите християнски художници, без всички от тях да са ясновидци, бяха подтиквани да изобразяват Голгота именно от познавателната сила, съдържаща се в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в
тялото
, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка
от
общочовешката еволюция.
Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста нагледни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим истинността на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си. Ето защо по-старите християнски художници, без всички от тях да са ясновидци, бяха подтиквани да изобразяват Голгота именно от познавателната сила, съдържаща се в Мистерията на Голгота. В тази повратна точка от общочовешката еволюция се осъществи преходът от ясновидството към Азовата душа на човека, за да се стигне до разбирането на Христовото Същество, или с други думи, до първообраза на човешкия Аз. Ясновидството дава възможност на човека да наблюдава Мистерията на Голгота, намирайки се извън своето тяло. Но по какъв начин?
Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция.
Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното. И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света. По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан. Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни гледни точки.
към текста >>
25.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на
тялото
, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята.
В първите времена след смъртта и нормалните случаи, това изживяване е проникнато главно от известно лишение, има също и много изключения от това лишение предизвикано чрез това, че човекът трябва да изживява нещата в своето астрално тяло, без да има на разположение физическото тяло. Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята. Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между Земята и пътят очертан от движението на Луната около Земята. Обаче истинският живот в Камалока, който е пълен със значение за човека, протича много по-близо до Земята, отколкото до пътя на Луната. Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание.
Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята.
Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи. Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани със Земята. Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си. Не е нужно да мислим постоянно върху това, че такива души остават свързани със Земята чрез съвсем неблагородни мотиви, макар и този да е най-честият случай.
към текста >>
Трябва например да имаме, че всяко едно такова охарактеризиране, като че мъртвият се намира затворен на едно такова място, като че мъртвият е бил затворен, както един човек е затворен във физическото тяло, никак не напълно правилно, защото всъщност изживяването след смъртта е както изживяването в посвещението едно
излизане
на душата
от
тялото
, свързано с едно разширение на цялото душевно същество.
Съществуват разбира се още много неща, които задържат дълго време човека в етерната сфера на Земята. Обаче след това той израства вън от тази етерна сфера и аз отчасти описах как става това израстване. Ние трябва да изменим нашите понятия, ако искаме да разберем живота между смъртта и едно ново раждане. Нас не ни смущава особено, когато говорим върху мъртвите с думи, които са приспособени към земните отношения, които така да се каже са взети от тези отношения, тъй като имаме еди собствен език за земните отношения. И макар това да отговаря образно на истината, именно това, което можем да изразим в думи за живот след смъртта, то все пак не е нещо неправилно.
Трябва например да имаме, че всяко едно такова охарактеризиране, като че мъртвият се намира затворен на едно такова място, като че мъртвият е бил затворен, както един човек е затворен във физическото тяло, никак не напълно правилно, защото всъщност изживяването след смъртта е както изживяването в посвещението едно излизане на душата от тялото, свързано с едно разширение на цялото душевно същество.
И когато проследим именно една душа, която е отишла до сферата на Луната, тогава фактически, ако бихме искали да разграничим телесното тяло е всъщност разширението на възможността на изживяването. Това тяло се разширява върху цялата една сфера, което тогава е външно разграничена от кръга, който Луната описва в нейното движение, около Земята. Човекът израства духовно фактически до великански размери той израства в сферите и сферите на заминалите за другия свят не са отделени една от друга в смисъла, в който земните хора са отделени един от други, а те се проникват една в друга. Отделянето на душите една от друга почива на това, че съзнанията са отделени едно от друго така че душите могат да бъдат една в друга, без да знаят една за друга. Следователно това, което бе казано от мене при моето последно присъствие тук относно това, че след смъртта някои души се чувствуват самотни, изолирани, други се чувствуват общуващи едни с други и със Съществата на духовния свят всичко това се отнася за съотношенията на съзнанията едни с други.
към текста >>
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на
тялото
и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности.
Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията на Духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата на Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение на които човек може да превърне силите, които е усвоил чрез Духовната наука, или Антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба. Следователно сега може да бъде така, че човекът израства и получава едно образование като материалист, като евангелист, или като католик. Той се запознава с Духовната наука, той е възприемчив за нея, не я отхвърля поради тази, или онази причина. След това той минава през вратата на смъртта, стига до сферата на Сатурн. Когато минава през тази сфера той приема в себе си такива сили, че в своя следващ земен живот е роден духовен човек, още от детство показва навсякъде склонност към духовното.
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности.
Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания.
към текста >>
По-голяма част
от
нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в
тялото
на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още
от
раждането.
Когато минава през тази сфера той приема в себе си такива сили, че в своя следващ земен живот е роден духовен човек, още от детство показва навсякъде склонност към духовното. Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането.
Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
към текста >>
26.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън
от
тялото
, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън
от
тялото
, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето.
Съвършено друга светлина се хвърля върху тези четири кръга на нашия вътрешен живот, когато се опитаме сега да осветлим езотерично това, което човек може да си изясни така екзотерично чрез размишлението. Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин. При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието. Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е.
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето.
Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия.
към текста >>
Следователно да предположим, че едно ясновиждащо съзнание е стигнало до там, действително да се излъчи със своето духовно-душевно същество
от
своето физическо-телесно същество, както човек върши иначе това в безсъзнателно състояние при съня, и че извършва това движение на
излизане
с решителния стремеж, с импулса, да се запознае с вътрешния живот на човека, да почувствува, че пред него застава човешкият вътрешен живот.
Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия. И така, от намеренията на човека зависи, какво ще види той в духовния свят. Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи индивиди. Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество. Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
Следователно да предположим, че едно ясновиждащо съзнание е стигнало до там, действително да се излъчи със своето духовно-душевно същество от своето физическо-телесно същество, както човек върши иначе това в безсъзнателно състояние при съня, и че извършва това движение на излизане с решителния стремеж, с импулса, да се запознае с вътрешния живот на човека, да почувствува, че пред него застава човешкият вътрешен живот.
Тогава ще му се разкрие това, което ще се опитам да опиша. Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света. Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща.
към текста >>
Докато сме в
тялото
, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят
от
планини, реки, облаци, звезди и т.н.
Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество. Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание. Следователно да предположим, че едно ясновиждащо съзнание е стигнало до там, действително да се излъчи със своето духовно-душевно същество от своето физическо-телесно същество, както човек върши иначе това в безсъзнателно състояние при съня, и че извършва това движение на излизане с решителния стремеж, с импулса, да се запознае с вътрешния живот на човека, да почувствува, че пред него застава човешкият вътрешен живот. Тогава ще му се разкрие това, което ще се опитам да опиша. Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света.
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
към текста >>
Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън
от
тялото
, това отношение направо се обръща.
Следователно да предположим, че едно ясновиждащо съзнание е стигнало до там, действително да се излъчи със своето духовно-душевно същество от своето физическо-телесно същество, както човек върши иначе това в безсъзнателно състояние при съня, и че извършва това движение на излизане с решителния стремеж, с импулса, да се запознае с вътрешния живот на човека, да почувствува, че пред него застава човешкият вътрешен живот. Тогава ще му се разкрие това, което ще се опитам да опиша. Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света. Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света.
Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща.
Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят. Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти.
към текста >>
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън
от
тялото
-, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно
от
обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество.
Цялата кожа лъчезари в един вид лъчи, които повече чувствуваме отколкото бихме могли да ги видим. Накратко казано, цялата човешка форма ни се явява като нещо светещо, звучащо, като нещо магнетично-електрично, изпращащо лъчения; естествено тези изрази са несръчни, защото те са взети от физическия свят. Така стои светът пред нас и това е сега нашият свят при описаното начало на ясновиждащото изживяване: блестящият в светлина човек, цялата кожа в един чувствуван блясък, и едно чувствувано блестене, очите нещо, което виждаме, ушите нещо, което чуваме! И когато имаме това впечатление, ние знаем вече: ти си видял, ти си гледал твоето тяло, твоето физическо тяло намирайки се вън от него. Ние знаем: Виждано от гледището на духа, така изглежда физическото тяло.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество.
Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение. И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън. И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите. Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
Но също и това, което отговаря на това чувство на физическото поле, може да се пробуди вътрешно там навън в
тялото
.
Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе. Виждате ли, така, намирайки се вън от своето тяло, човек добива познанието, че действително съществува физическото тяло и етерното тяло, и как изглеждат те, виждани от вън. Но засилването на вътрешния живот може да отиде и по-нататък. Ако човек би виждал само това, което току що посочих, той би изглеждал на себе си твърде особено в духовния свят; той би изглеждал на себе си като едно същество, което наистина на физическото поле може да приема впечатленията на външния свят, но вътрешно би било съвършено празно от чувства, което не би могло да чувствува нищо.
Но също и това, което отговаря на това чувство на физическото поле, може да се пробуди вътрешно там навън в тялото.
Това не е самото чувствуване, защото това чувствуване е оправдано, съществува само във физическото тяло, то е това, което в духовния свят отговаря на чувствуването. По-рано ние просто сме чувствували: ти си вътре в пространството и се носиш по вълните във времето; ти си в пространството, в което по-рано си виждал процесите, съществата, и във времето, в което си имал възприятия там се намираш ти. Но когато там навън вън от тялото се пробужда отговарящата на чувството душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето. И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез тялото и неговите органи в този външен свят, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този външен свят, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този външен свят. Това е, като че пространството, в което по-рано човек само се е чувствувал, сега е напълнено с безброй звезди, които всички се движат и към които той сам принадлежи.
към текста >>
Но когато там навън вън
от
тялото
се пробужда отговарящата на чувството душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето.
Но засилването на вътрешния живот може да отиде и по-нататък. Ако човек би виждал само това, което току що посочих, той би изглеждал на себе си твърде особено в духовния свят; той би изглеждал на себе си като едно същество, което наистина на физическото поле може да приема впечатленията на външния свят, но вътрешно би било съвършено празно от чувства, което не би могло да чувствува нищо. Но също и това, което отговаря на това чувство на физическото поле, може да се пробуди вътрешно там навън в тялото. Това не е самото чувствуване, защото това чувствуване е оправдано, съществува само във физическото тяло, то е това, което в духовния свят отговаря на чувствуването. По-рано ние просто сме чувствували: ти си вътре в пространството и се носиш по вълните във времето; ти си в пространството, в което по-рано си виждал процесите, съществата, и във времето, в което си имал възприятия там се намираш ти.
Но когато там навън вън от тялото се пробужда отговарящата на чувството душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето.
И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез тялото и неговите органи в този външен свят, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този външен свят, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този външен свят. Това е, като че пространството, в което по-рано човек само се е чувствувал, сега е напълнено с безброй звезди, които всички се движат и към които той сам принадлежи. И сега той знае: Ти живееш сега себе си в твоето астрално тяло. И човек така изживява себе си в своето астрално тяло вън от физическото тяло, че оживява съдържателно това, което той по-рано само се е чувствувал. Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
към текста >>
И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез
тялото
и неговите органи в този външен свят, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този външен свят, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този външен свят.
Ако човек би виждал само това, което току що посочих, той би изглеждал на себе си твърде особено в духовния свят; той би изглеждал на себе си като едно същество, което наистина на физическото поле може да приема впечатленията на външния свят, но вътрешно би било съвършено празно от чувства, което не би могло да чувствува нищо. Но също и това, което отговаря на това чувство на физическото поле, може да се пробуди вътрешно там навън в тялото. Това не е самото чувствуване, защото това чувствуване е оправдано, съществува само във физическото тяло, то е това, което в духовния свят отговаря на чувствуването. По-рано ние просто сме чувствували: ти си вътре в пространството и се носиш по вълните във времето; ти си в пространството, в което по-рано си виждал процесите, съществата, и във времето, в което си имал възприятия там се намираш ти. Но когато там навън вън от тялото се пробужда отговарящата на чувството душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето.
И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез тялото и неговите органи в този външен свят, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този външен свят, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този външен свят.
Това е, като че пространството, в което по-рано човек само се е чувствувал, сега е напълнено с безброй звезди, които всички се движат и към които той сам принадлежи. И сега той знае: Ти живееш сега себе си в твоето астрално тяло. И човек така изживява себе си в своето астрално тяло вън от физическото тяло, че оживява съдържателно това, което той по-рано само се е чувствувал. Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно. И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното.
към текста >>
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял
от
самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън
от
тялото
той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
Но когато там навън вън от тялото се пробужда отговарящата на чувството душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето. И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез тялото и неговите органи в този външен свят, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този външен свят, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този външен свят. Това е, като че пространството, в което по-рано човек само се е чувствувал, сега е напълнено с безброй звезди, които всички се движат и към които той сам принадлежи. И сега той знае: Ти живееш сега себе си в твоето астрално тяло. И човек така изживява себе си в своето астрално тяло вън от физическото тяло, че оживява съдържателно това, което той по-рано само се е чувствувал.
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното. Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите. Това трябва да бъде произведено някакси по воля. Но на негово място се явява един образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма. Онова от нас, което носим като човеци в нас, поради което си приготвяме тази или онази съдба, това като че е навито на руло.
към текста >>
Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън
от
тялото
тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система.
И те са така устроени в човека, така са кристализирали, че и най-тънкото химическо съединение в неговата мускулна система носи неговата кристализирана карма. Така щото духовният наблюдател много ясно вижда: Когато един човек например е движил така своите мускули, че е отишъл на определено място, където с него се е случило нещастие, това е станало поради причината, че в мускулите се е намирала духовната сила, която от само себе си го е тласкала към това място, където му се е случило нещастието. Мировият ред е кристализирал нашата съдба в нашата мускулна система. И в нашата мускулна система живее духът, кристализиран за външното физическо поле, който без нашето явно знание ни води навсякъде там, където трябва да отидем или да дойдем съобразно с нашата карма. И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс.
Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система.
Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека.
към текста >>
Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън
от
тялото
, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми.
Така щото духовният наблюдател много ясно вижда: Когато един човек например е движил така своите мускули, че е отишъл на определено място, където с него се е случило нещастие, това е станало поради причината, че в мускулите се е намирала духовната сила, която от само себе си го е тласкала към това място, където му се е случило нещастието. Мировият ред е кристализирал нашата съдба в нашата мускулна система. И в нашата мускулна система живее духът, кристализиран за външното физическо поле, който без нашето явно знание ни води навсякъде там, където трябва да отидем или да дойдем съобразно с нашата карма. И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс. Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система.
Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми.
И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят.
към текста >>
27.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на мисленето, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън
от
тялото
, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на мисленето, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност.
Днес моята задача ще бъде да Ви запозная с подобни изживявания от една друга страна, защото само когато разглеждаме живота от най-различни страни и от най-различни гледища, можем да добием едно действително познание за този живот. Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото. Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото.
към текста >>
Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън
от
тялото
поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън
от
тялото
.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на мисленето, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност. Днес моята задача ще бъде да Ви запозная с подобни изживявания от една друга страна, защото само когато разглеждаме живота от най-различни страни и от най-различни гледища, можем да добием едно действително познание за този живот.
Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото.
Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин.
към текста >>
И така съществува и една друга възможност, една друга форма за
излизане
от
тялото
.
Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на мисленето, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност. Днес моята задача ще бъде да Ви запозная с подобни изживявания от една друга страна, защото само когато разглеждаме живота от най-различни страни и от най-различни гледища, можем да добием едно действително познание за този живот. Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото. Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни.
И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото.
Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>
Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на
излизане
от
тялото
ни показа, че душата напуска
тялото
така, че
от
тялото
тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън
от
тялото
.
Днес моята задача ще бъде да Ви запозная с подобни изживявания от една друга страна, защото само когато разглеждаме живота от най-различни страни и от най-различни гледища, можем да добием едно действително познание за този живот. Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото. Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото.
Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото.
Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма. И действително, когато при ясновиждащото съзнание започва да работи имагинацията, когато от тъмнината на духовното съществуване изникват първите впечатления, в тяхното качество, в цялата тяхна същност тези впечатления са много подобни на онова душевно съдържание, което се намира в нас като съкровище на паметта.
към текста >>
Това
излизане
от
тялото
може да стане още и по следния начин.
Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото. Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път. Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото.
Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин.
За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно. И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма. И действително, когато при ясновиждащото съзнание започва да работи имагинацията, когато от тъмнината на духовното съществуване изникват първите впечатления, в тяхното качество, в цялата тяхна същност тези впечатления са много подобни на онова душевно съдържание, което се намира в нас като съкровище на паметта. Откровенията на духовния свят се явяват у нас като образи на спомена, но такива образи, които са безкрайно по-духовни, когато започваме да възприемаме с ясновидското съзнание.
към текста >>
И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с
тялото
; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно.
И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
И действително, когато при ясновиждащото съзнание започва да работи имагинацията, когато от тъмнината на духовното съществуване изникват първите впечатления, в тяхното качество, в цялата тяхна същност тези впечатления са много подобни на онова душевно съдържание, което се намира в нас като съкровище на паметта. Откровенията на духовния свят се явяват у нас като образи на спомена, но такива образи, които са безкрайно по-духовни, когато започваме да възприемаме с ясновидското съзнание. Тогава ние забелязваме някакси, че това наше съкровище на паметта е първото духовно действително нещо, първото, чрез което ние така да се каже излизаме от нашето тяло. Но след това ние трябва да вървим по-нататък, трябва да извлечем от глъбините на духа такива плуващи в духовната област образи, каквито ни представя паметта, но образи имащи много по-голяма оживеност, които не принадлежат на нашето изживяване както представите-спомени, и тогава виждаме, как над паметта се надига нещо. Това трябва добре да се запомни: надига се нещо от чужди духовни области, докато съкровището от спомени се надига от това, което сме съизживяли във физическия свят.
към текста >>
Но по този начин ние постигаме едно
излизане
от
нашето тяло, различно
от
вчера описаното.
Когато сега се опитаме да насочим духовния поглед назад върху изживяванията на нашия Аз през годините, които сме изживели от момента на нашето детство, до който момент достигат нашите спомени когато се опитаме да се абстрахираме от всичко външно и да се вживеем напълно в нас, така щото да проникнем все повече в нашите спомени, да извлечем от съкровището на нашата памет това, което обикновено не си спомняме вече, тогава се приближаваме все повече до онзи момент, до който може да се простира нашият спомен. И когато често предприемаме една такава операция, когато в това отношение усвоим известна практика,а ние можем това -, да извличаме от нашата памет отдавна забравени спомени, така че да развием една по-голяма сила на спомнянето; когато все повече и повече извличаме в нашето съзнание забравеното и с това укрепваме силата да събуждаме нашите спомени, тогава ще видим, че както в една ливада между тревистите стръкове, между тревистите зелени растения изникват цветя, така и между образите на спомените изникват образи на нещо, което по-рано не сме познавали. Това е нещо, което действително изниква така, както цветята и ливадата между зелените тревисти растения, но то идва от съвършено други духовни глъбини, за разлика от спомените, които изникват от нашата собствена душа. Тогава ние се научаваме да различаваме това, което би могло някакси да бъде свързано с нашите спомени, от това, което изниква от духовните основи, от духовните глъбини. И така ние постепенно се вживяваме във възможността да развием една сила, която ни позволява да извлечем духовното из неговите основи.
Но по този начин ние постигаме едно излизане от нашето тяло, различно от вчера описаното.
При описания вчера начин излизането от тялото става така да се каже непосредствено. При начина, който днес описваме ние пребродваме първо нашия изминал живот. Ние се потопяваме в нашия вътрешен живот, чрез укрепване на възпоминателната сила привикваме да извличаме духовното измежду нашите спомени от духовния свят и така най-после проникваме извън нашето раждане, по-нататък минаваме през нашето зачатие и навлизаме в духовния свят, в който сме живели, преди да сме се свързали с една наследствена физическа материя в нашето настоящо въплъщение. Изминавайки по този начин нашия живот, ние достигаме вън в духовния свят, достигаме обратно във времето, преди да навлезем в настоящото въплъщение. Този е другият начин за напускане на тялото, за проникване в духовната област; и този начин показва една голяма разлика в сравнение с описания вчера.
към текста >>
При описания вчера начин
излизане
то
от
тялото
става така да се каже непосредствено.
И когато често предприемаме една такава операция, когато в това отношение усвоим известна практика,а ние можем това -, да извличаме от нашата памет отдавна забравени спомени, така че да развием една по-голяма сила на спомнянето; когато все повече и повече извличаме в нашето съзнание забравеното и с това укрепваме силата да събуждаме нашите спомени, тогава ще видим, че както в една ливада между тревистите стръкове, между тревистите зелени растения изникват цветя, така и между образите на спомените изникват образи на нещо, което по-рано не сме познавали. Това е нещо, което действително изниква така, както цветята и ливадата между зелените тревисти растения, но то идва от съвършено други духовни глъбини, за разлика от спомените, които изникват от нашата собствена душа. Тогава ние се научаваме да различаваме това, което би могло някакси да бъде свързано с нашите спомени, от това, което изниква от духовните основи, от духовните глъбини. И така ние постепенно се вживяваме във възможността да развием една сила, която ни позволява да извлечем духовното из неговите основи. Но по този начин ние постигаме едно излизане от нашето тяло, различно от вчера описаното.
При описания вчера начин излизането от тялото става така да се каже непосредствено.
При начина, който днес описваме ние пребродваме първо нашия изминал живот. Ние се потопяваме в нашия вътрешен живот, чрез укрепване на възпоминателната сила привикваме да извличаме духовното измежду нашите спомени от духовния свят и така най-после проникваме извън нашето раждане, по-нататък минаваме през нашето зачатие и навлизаме в духовния свят, в който сме живели, преди да сме се свързали с една наследствена физическа материя в нашето настоящо въплъщение. Изминавайки по този начин нашия живот, ние достигаме вън в духовния свят, достигаме обратно във времето, преди да навлезем в настоящото въплъщение. Този е другият начин за напускане на тялото, за проникване в духовната област; и този начин показва една голяма разлика в сравнение с описания вчера. Обърнете добре внимание на тази разлика; защото тъкмо в този цикъл от сказки искам да Ви съобщя някои тънкости и интимности на духовния живот.
към текста >>
Този е другият начин за напускане на
тялото
, за проникване в духовната област; и този начин показва една голяма разлика в сравнение с описания вчера.
Но по този начин ние постигаме едно излизане от нашето тяло, различно от вчера описаното. При описания вчера начин излизането от тялото става така да се каже непосредствено. При начина, който днес описваме ние пребродваме първо нашия изминал живот. Ние се потопяваме в нашия вътрешен живот, чрез укрепване на възпоминателната сила привикваме да извличаме духовното измежду нашите спомени от духовния свят и така най-после проникваме извън нашето раждане, по-нататък минаваме през нашето зачатие и навлизаме в духовния свят, в който сме живели, преди да сме се свързали с една наследствена физическа материя в нашето настоящо въплъщение. Изминавайки по този начин нашия живот, ние достигаме вън в духовния свят, достигаме обратно във времето, преди да навлезем в настоящото въплъщение.
Този е другият начин за напускане на тялото, за проникване в духовната област; и този начин показва една голяма разлика в сравнение с описания вчера.
Обърнете добре внимание на тази разлика; защото тъкмо в този цикъл от сказки искам да Ви съобщя някои тънкости и интимности на духовния живот. Но трудно е да се намерят подходящи думи, които да изтъкнат добре тези тънкости и интимности. Само когато се постараем да схванем такива различия ние проникваме правилно в нещата и добиваме една сигурна мисъл върху тях. Когато човек, напусне своето тяло така, както описах сега, той излиза съвършено различно от своето тяло. Когато излиза от своето тяло по описания вчера начин, той се чувствува вън от своето тяло във външното пространство.
към текста >>
Той напуска пространството и се намира тогава във времето, така щото при едно такова напускане на
тялото
престават да имат значение думите: Аз се намирам вън
от
моето тяло защото "вън" означава едно пространствено отношение.
Когато човек, напусне своето тяло така, както описах сега, той излиза съвършено различно от своето тяло. Когато излиза от своето тяло по описания вчера начин, той се чувствува вън от своето тяло във външното пространство. Аз описах пред Вас, как човек се разпростира над външното пространство, как поглежда назад към своето физическо тяло. Той излиза от себе си и изпълва така да се каже пространството, излиза в пространството. Но когато преживява това, което сега посочих, тогава той излиза вън от самото пространство, тогава пространството престава да има за него някакво значение.
Той напуска пространството и се намира тогава във времето, така щото при едно такова напускане на тялото престават да имат значение думите: Аз се намирам вън от моето тяло защото "вън" означава едно пространствено отношение.
Тогава човек не се чувствува едновременно със своето тяло, той изживява себе си във времето, в онова време, в което се намираше преди въплъщението, той живее в едно ПРЕДИ. Тогава човек гледа своето тяло като нещо съществуващо после. Той се намира сега действително само в течащото напред време. И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това. Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот.
към текста >>
Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова
излизане
от
тялото
действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот.
Той напуска пространството и се намира тогава във времето, така щото при едно такова напускане на тялото престават да имат значение думите: Аз се намирам вън от моето тяло защото "вън" означава едно пространствено отношение. Тогава човек не се чувствува едновременно със своето тяло, той изживява себе си във времето, в онова време, в което се намираше преди въплъщението, той живее в едно ПРЕДИ. Тогава човек гледа своето тяло като нещо съществуващо после. Той се намира сега действително само в течащото напред време. И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това.
Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот.
И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно? Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане. Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството. Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството. Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път.
към текста >>
Благодарение на това напускането на
тялото
от
сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното
излизане
и за духовния изследовател описаното сега
излизане
от
тялото
има безкрайно по-голямо значение
от
посоченото вчера, което не излиза извън пространството.
И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това. Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот. И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно? Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане. Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството.
Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството.
Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път. И тук бих искал първо да Ви приведа един пример, от който ще видите, как човек трябва да се стреми да проникне зад интимностите и тънкостите на човешкия живот. Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло. Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот.
към текста >>
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с
тялото
в света?
Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи?
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
Човешката душа се стреми към един духовен живот. Да почувствува в себе си един духовен живот, да знае нещо за един такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство. Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят. Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове! Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека.
към текста >>
От
друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като
излизане
на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в един предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство?
Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят. Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове! Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека. И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят. А сега, без да искаме да останем в ограничеността, в тесните догматични граници на религиозните системи, нека наречем това, нека наречем това, което издига по този начин човека вън от границите на този физически свят, "религия".
От друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като излизане на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в един предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство?
Съществува ли там отвъд нещо, което би могло да се сравни с религиозния живот на Земята? Ние вече описахме в някои подробности и ще продължаваме да описваме процесите, които човек преживява между смъртта и едно ново раждане; но сега нека се запитаме: Съществува ли нещо подобно като една религия в този духовен живот? , нещо, за което можем да кажем: то се отнася към изживяванията, които описахме за духовното царство така, както стремежът към свръхсетивния свят се отнася към всекидневния живот на физическото поле? Онзи, който излиза от своето тяло по описания начин, идва до познанието, че съществува нещо подобно като религиозен живот и отвъд в духовното царство. И странно, докато всичко онова, което има около себе си духовни същества и духовни процеси -, той го изживява така, както тук изживява физически същества и физически процеси, там през цялото време на този живот или през една голяма част на този живот между смъртта и едно ново раждане има пред себе си една мощна духовна картина: образа на идеала за човека.
към текста >>
И това забулване се изразява именно с неговото обличане в
тялото
.
Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят.
И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото.
Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него. И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка. Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие. А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване.
към текста >>
Той бива свързан с
тялото
, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него.
И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото.
Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него.
И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка. Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие. А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система.
към текста >>
И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно
излизане
от
тялото
, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане,
от
една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло,
от
друга страна.
И така стоим ние като човеци в света с нашето съзнание в нашето физическо тяло и си казваме: благодарим ви, богове: защото сте ни оставили от възможността да знаем нещо за света само толкова, колкото е добре за нас; защото ако бихме прогледнали зад прага на онова, което е хоризонтът на нашето съзнание, ние бихме се намерили във всеки момент пред опасността да не искаме да постигнем нашия идеал на човечеството. От онова по-ясно, по-висше състояние на съзнанието, при което имаме около нас духовни светове и духовни същества, при което се намираме в духа, ние трябваше да бъдем пренесени в света на пространството, за да ни бъде закрит в света на пространството онзи свят, който не бихме могли да понесем, докато изминем времето между раждането и смъртта; благодарение на това, че през това време бяхме откъснати от духовния свят, че през това време този свят не е действувал върху нас, че са ни заобикаляли само материални неща, ние сме получили един нов подтик към далечните цели на идеала за човечеството. Защото през цялото време, през което живеем на Земята, през което не стоим с нашето съзнание в духовния свят, действуват отново в нас тласкащите ни напред божествени Духове, без да бъдат смущавани от нашето съзнание, без да бъдат смущавани чрез това, че сме изкушавани да следваме Луцифера. И те ни вдъхват отново толкова много сила, че когато минем през вратата на смъртта, ние отново можем да проникнем малко напред към идеала на човечеството. Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи.
И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна.
Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
към текста >>
Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в
тялото
между раждането и смъртта, че то ни е било дарено
от
Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо.
Защото през цялото време, през което живеем на Земята, през което не стоим с нашето съзнание в духовния свят, действуват отново в нас тласкащите ни напред божествени Духове, без да бъдат смущавани от нашето съзнание, без да бъдат смущавани чрез това, че сме изкушавани да следваме Луцифера. И те ни вдъхват отново толкова много сила, че когато минем през вратата на смъртта, ние отново можем да проникнем малко напред към идеала на човечеството. Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи. И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред.
Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо.
Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
към текста >>
28.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно
излизане
то
от
физическото тяло, за да се знаем в душата вън
от
тялото
било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта.
Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание. Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта. В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука.
Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта.
Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа. В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него. Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по един правилен начин преминаването в духа, умирането. В Христа умираме Jn Christo morimur.
към текста >>
29.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Често съм сравнявал това влизане и
излизане
на астралното тяло и Аза с вдишването и издишването при дишане.
Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция. Да разгледаме още нещо, което също се явява дишане, тъй като дишането е не нещо друго, а особен вид на всеобщия миров ритъм. Най-същественото в дишането, както вчера беше показано, това е ритъмът, ритмичното движение. Да разгледаме нещо, много близко до дишането, друго ритмично движение, известно ни от нашите духовнонаучни прегледи. Когато заспиваме, нашият Аз и нашето астрално тяло излизат от физическото и етерното ни тяло; когато се събуждаме, нашият Аз и нашето астрално тяло отново влизат във физическото и етерното ни тяло.
Често съм сравнявал това влизане и излизане на астралното тяло и Аза с вдишването и издишването при дишане.
Както ние, като физически човеци, за 1/18 от минутата вдишваме и издишваме въздуха, така в течение на денонощие при пробуждане и заспиване, в известен смисъл, вдишваме и издишваме нашия Аз и астрално тяло. В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря, излизането в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло. Това е процес на дишане, тук нещо диша! Да се абстрахираме от това, кое именно диша: това е истински ритмичен процес, сякаш забавен процес на дишане, продължаващ 24 часа. Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/.
към текста >>
В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря,
излизане
то в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло.
Най-същественото в дишането, както вчера беше показано, това е ритъмът, ритмичното движение. Да разгледаме нещо, много близко до дишането, друго ритмично движение, известно ни от нашите духовнонаучни прегледи. Когато заспиваме, нашият Аз и нашето астрално тяло излизат от физическото и етерното ни тяло; когато се събуждаме, нашият Аз и нашето астрално тяло отново влизат във физическото и етерното ни тяло. Често съм сравнявал това влизане и излизане на астралното тяло и Аза с вдишването и издишването при дишане. Както ние, като физически човеци, за 1/18 от минутата вдишваме и издишваме въздуха, така в течение на денонощие при пробуждане и заспиване, в известен смисъл, вдишваме и издишваме нашия Аз и астрално тяло.
В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря, излизането в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло.
Това е процес на дишане, тук нещо диша! Да се абстрахираме от това, кое именно диша: това е истински ритмичен процес, сякаш забавен процес на дишане, продължаващ 24 часа. Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/. Това, разбира се, е средна възраст. Някои хора умират много рано, други доживяват до 100 и над 100 години, но може да се определи нещо средно.
към текста >>
Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на
тялото
.
Но в течение на времето това чувство е трябвало да отслабва. Какво става по-нататък? Ако искаме да разберем какво става, да се обърнем към съзнанието на гърците. Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло. Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност.
Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото.
Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма. Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек. Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил. Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа.
към текста >>
Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата
тялото
душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа.
Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото. Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма. Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек. Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил.
Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа.
Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
към текста >>
Гъркът е разглеждал
тялото
, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо.
Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си. Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време. Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло. Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел. Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията.
към текста >>
Гъркът е обичал
тялото
по същия начин, както е обичал душата си.
Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си.
Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време. Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло. Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел. Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията. Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел.
към текста >>
Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на
тялото
и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек.
Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло. Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел. Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията. Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел. Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа?
Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек.
Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек. След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек.
към текста >>
Небесните Царства са се спуснали на Земята, когато Христос се въплъти в
тялото
на Исус
от
Назарет.
Теолозите и досега стоят на странната гледна точка, че Христос е подразбирал под Паруси физическото изменение на Земята. И Блаватска разбира думите на Христос Исус за Паруси като земното явяване на Царството Небесно. Тя казва: тогава е било казано, че Царството Небесно ще дойде на Земята, но класовете на житата няма да станат по-добри и гроздовете няма да станат по-едри от преди; Небесата не са дошли на Земята /бележка 87/. Всеки, който мисли така, не разбира казаното. Това, за което е говорил Христос Исус, за което е говорил Йоан, това вече е станало.
Небесните Царства са се спуснали на Земята, когато Христос се въплъти в тялото на Исус от Назарет.
Това трябва да бъде разбрано духовно. Такъв иницииран, като Нерон /54-68 г.сл.Хр./, също е знаел за това; той се е облегнал на данните от Мистериите. Него го обхванала наистина безумната идея: ако светът върви към упадък, то нека и да загине! – това по същество е била психологическата основа на заповедта му да се изгори Рим – тази заповед действително е била дадена – той е искал да има зрелището на горящия Рим, и след това оттам да пламне целият свят – той не си е представял нищо друго за целия този свят. Не е искал обновяването, което е носела Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ако се знае, първо, че човешката душа чрез
тялото
и в
тялото
живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство.
Ако искаме по-дълбоко да разберем своята епоха, трябва всичко това да го държим в съзнанието и чувството си. В човека трябва да оживее животът на душата. Той постепенно, както съм ви го описвал, си е отишъл от нашето обкръжение, от зримия обкръжаващ ни свят. Но идеите трябва отново да станат конкретни, да се оживят. Братството е прекрасна идея, но, абстрактно изразена, тя е лишена от смисъл.
Ако се знае, първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство.
Да се каже за абстрактния човек, че той трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза. Трябва да имаме живото чувство, че, когато човек е във физическия свят, във физическо тяло, той се нуждае от социална организация, изградена на действителното братство, и че това братство може да бъде правилно разбрано, само ако разбираме човека като въплътен в тяло. Това е основата за правилното разбиране на идеята за братство. Идеята за братството е изградена върху разбирането за троичността на човешкото същество, и тя е приложима за телесното в човека. Свободата изисква знания за душевността на човешкото същество, тъй като телесното никога не може да бъде свободно.
към текста >>
30.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на
тялото
, са органи на главата.
Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека. Обаче днес вече човекът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като човек към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и животинско царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите? Как се отнасям аз като човек към всичко това? Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума.
Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата.
Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят? Изходете от едно просто явление на сетивната възприемчивост.
към текста >>
Когато проследите, да речем например един нерв, който отива
от
определено място на
тялото
към гръбначния мозък, за всеки един такъв нерв ще намерите също един друг, или приблизително за всеки такъв нерв ще намерите също един друг, който
от
някъде отново води обратно на някъде.
Пътят към това съзнание ще бъде, човек да чувствува в себе си ясно и недвусмислено, че е отговорен за това, което мисли, което може да се превърне в спомен. Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на човека, не обаче на целия човек. И за да Ви охарактеризирам, какъв е случаят тук, ще Ви го начертая схематично. Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса. Аз Ви посочих веднъж местата в човешкия организъм, в човешкото тяло, в които човекът се сблъсква с Космоса.
Когато проследите, да речем например един нерв, който отива от определено място на тялото към гръбначния мозък, за всеки един такъв нерв ще намерите също един друг, или приблизително за всеки такъв нерв ще намерите също един друг, който от някъде отново води обратно на някъде.
Физиолозите на сетивата наричат единия сетивен нерв, а другия двигателен нерв. /Виж рис. № 6/ Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра.
към текста >>
Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към
тялото
крайници: краката прирастват към
тялото
, ръцете също прирастват към
тялото
.
Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото.
Това е нарисувано естествено грубо и схематично. Това е онова, което, както всичко друго, което е от естеството на волята, би трябвало да нарисувам навътре, както от сетивата нарисувах всичко, което е от рода на интелигентността, и това се прибавя към другата част на човека. /Виж рис. № 7/. Това волево естество е другият полюс на човешкото същество.
към текста >>
Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на
тялото
да се сблъсква с нещо.
Обаче нищо от това, което днес ядем, не остава вече в нашето тяло след 8 години. Защото всичко това е разменено и дейността на нашето тяло се състои в изхвърлянето навън, не в приемането. Фактът, че трябва да приемете, това няма всъщност за Вашето тяло друго значение, освен това, което почвата има за вашето вървене. Ако не бихте имали никаква почва под нозете си, Вие не бихте могли да вървите, обаче като човеци нямате нищо общо с почвата, тя трябва само да Ви подържа. Така Вашето тяло трябва да има едно съпротивление, то трябва постоянно да се удря в нещо.
Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на тялото да се сблъсква с нещо.
Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло. Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества. Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества. И както не можете да причислявате почвата към Вашето стъпало на крака, също така не можете да причислявате онова, което се намира в хранителните вещества, доколкото то съществува във външния свят, към Вашето човешко същество, ако искате да мисли те истината. Човекът не е в неговата цялост нищо друго освен една реакция против онова, което е неговият заобикалящ свят.
към текста >>
Също както бихте потънали в почвата, така дейността на
тялото
би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло.
Защото всичко това е разменено и дейността на нашето тяло се състои в изхвърлянето навън, не в приемането. Фактът, че трябва да приемете, това няма всъщност за Вашето тяло друго значение, освен това, което почвата има за вашето вървене. Ако не бихте имали никаква почва под нозете си, Вие не бихте могли да вървите, обаче като човеци нямате нищо общо с почвата, тя трябва само да Ви подържа. Така Вашето тяло трябва да има едно съпротивление, то трябва постоянно да се удря в нещо. Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на тялото да се сблъсква с нещо.
Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло.
Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества. Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества. И както не можете да причислявате почвата към Вашето стъпало на крака, също така не можете да причислявате онова, което се намира в хранителните вещества, доколкото то съществува във външния свят, към Вашето човешко същество, ако искате да мисли те истината. Човекът не е в неговата цялост нищо друго освен една реакция против онова, което е неговият заобикалящ свят. Човекът е една реакция, напълно една реакция.
към текста >>
Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на
тялото
, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества.
Фактът, че трябва да приемете, това няма всъщност за Вашето тяло друго значение, освен това, което почвата има за вашето вървене. Ако не бихте имали никаква почва под нозете си, Вие не бихте могли да вървите, обаче като човеци нямате нищо общо с почвата, тя трябва само да Ви подържа. Така Вашето тяло трябва да има едно съпротивление, то трябва постоянно да се удря в нещо. Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на тялото да се сблъсква с нещо. Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло.
Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества.
Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества. И както не можете да причислявате почвата към Вашето стъпало на крака, също така не можете да причислявате онова, което се намира в хранителните вещества, доколкото то съществува във външния свят, към Вашето човешко същество, ако искате да мисли те истината. Човекът не е в неговата цялост нищо друго освен една реакция против онова, което е неговият заобикалящ свят. Човекът е една реакция, напълно една реакция. Това, което сега обясних, става по много различен начин за органите от сферата на сетивата и на интелигентността, напълно различно за органите от сферата на волята.
към текста >>
" да дадат отговор както д-р Колиско отговори на този Карл Полании във Виена, тогава можем да очакваме едно
излизане
от
хаоса, в който е навлязло днешното човечество.
Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа. На негово място и на това на модерния естественонаучен светоглед трябва да дойде един нов светоглед, а именно произлизащият от една "Философия на свободата" антропософски светоглед". Това несъмнено малко редове, прибавени от един приятел на нашето Движение, обаче за този, който вниква с поглед в движението на днешното човечество, е ясно, че, понеже нещата стоят така, иска да се яви и е необходимо да дойде антропософската Духовна Наука. И докато хората не се съгласят, че болестният процес на нашия съвременен живот може да бъде излекуван само чрез антропософски ориентираното духовно изследване, човечеството не ще може да излезе от хаоса. Ето защо можем да кажем без да проявяваме нескромност: ако се намерят само достатъчно много хора, които на въпроса: "какво трябва да дойде на мястото на досегашните стари и остарели схващания?
" да дадат отговор както д-р Колиско отговори на този Карл Полании във Виена, тогава можем да очакваме едно излизане от хаоса, в който е навлязло днешното човечество.
Докато хората вярват, че благото на нашето Движение. Само когато бъде разбрано, че ние имаме работа с един въпрос засягащ целия свят, ще бъде разбран смисълът на това Движение. Само онзи може да бъде един действителен носител на този светоглед, който не само познае по този начин неговия смисъл, а направи от него един вътрешен импулс на собствената воля. Аз не бих искал да украсявам с много думи онова, което бих искал да Ви кажа в тази сказка. Ние не след дълго време ще се срещнем отново тук, за да водим такива разговори.
към текста >>
31.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Практически с
излизане
то и връщането на астралното тяло, човек придобива разбира се в духовен смисъл предимно „летни“ или предимно „зимни“ качества.
Човекът е поставен в Земното съществувание не просто така, поставен е не да живее за себе си, той е решителен фактор за цялата съдба на нашата планета. Това, което той приема в духовния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен живот. Тук ние можем да обобщим: при физическото тяло нещата изглеждат така, че то бива облъчвано отгоре надолу; при етерното тяло не е така, там имаме излъчване и то протича отвътре навън. Наред с всичко друго, човешкият сън има и своето космическо значение. Ето защо вчера аз трябваше да напомня: Когато Азът и астралното тяло се потопят в етерното тяло, човек има усещането за есен-зима, а когато етерното тяло е свободно от тях по време на съня той има усещането за пролет-лято.
Практически с излизането и връщането на астралното тяло, човек придобива разбира се в духовен смисъл предимно „летни“ или предимно „зимни“ качества.
Сега можем да допълним: С етерното си тяло спящият човек действува формиращо и върху Земната планета именно благодарение на онези сили, които той е натрупал в себе си между смъртта и новото раждане. Тези не ща обаче са достъпни само на едно много повиеше съзнание. В спящата деятелност на етерното тяло действува съзнанието на „Духът-Живот“. И човекът ще овладее това съзнание едва през следващата метаморфоза на нашата планета, а именно Бъдещата Венера. И така: Докато човек спи, Азът и астралното тяло действуват в една област, а етерното и физическото тяло в друга област; от пробуждането до заспиването всички те действуват заедно.
към текста >>
За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в
тялото
Дух.
Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия живот. Тази истина свети там, отвъд прага на духовния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро. А как стоят нещата с Азът? Азът също напуска физическото и етерното тяло и бива изграден в съответствие със силите на духовните Същества от Космоса. Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот.
За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух.
Да, с Азът става точно това, докато духовните сили на Космоса работят върху него. Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата.
към текста >>
32.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима
от
тялото
.
Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането. Така както мускулите на ръцете укрепват, когато ги караме да работят, така е душевните сили укрепват от факта, че са направлявани безброй пъти отново и отново върху едно съдържание. Това единствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години. Защото душевните сили най-напред трябва да бъдат укрепени, интензифицирани, преди човек да стигне до истинско то свръхсетивно изследване. Ако човек продължи да прави това упражнение, идва денят, бих искал да кажа големият ден, в който той ще направи едно съвсем точно наблюдение.
Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото.
Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н. сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото. И човек забелязва това от факта, че занапред е в състояние да приведе самия себе си така че, да завибрира в главата нещо, което беше останало дотогава напълно несъзнателно. Тогава човек прави своето изненадващо откритие на това, което различава съня от пробуждането. Тази разлика се състои, всъщност, в това, че когато човек е буден, нещо вибрира в целия човешки организъм, с изключение на главата: там, това, което е в движение в целия останал организъм, е в покой.
към текста >>
сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима
от
цялата активност на
тялото
.
Това единствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години. Защото душевните сили най-напред трябва да бъдат укрепени, интензифицирани, преди човек да стигне до истинско то свръхсетивно изследване. Ако човек продължи да прави това упражнение, идва денят, бих искал да кажа големият ден, в който той ще направи едно съвсем точно наблюдение. Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото. Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н.
сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото.
И човек забелязва това от факта, че занапред е в състояние да приведе самия себе си така че, да завибрира в главата нещо, което беше останало дотогава напълно несъзнателно. Тогава човек прави своето изненадващо откритие на това, което различава съня от пробуждането. Тази разлика се състои, всъщност, в това, че когато човек е буден, нещо вибрира в целия човешки организъм, с изключение на главата: там, това, което е в движение в целия останал организъм, е в покой. Ще разберем най-добре за какво става въпрос, ако привлека вашето внимание върху факта, че ние хората, не сме, всъщност, тези силни, твърди тела, за каквито обикновено се смята, че сме. В действителност, ние сме съставени приблизително от 90% вода и твърдите части от приблизително 10% и са потопени в тази течна среда, те тук плуват.
към текста >>
Всъщност, трябва да се мисли
от
друга страна абсолютно, без да ви помага
тялото
за тази мисъл.
За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него. То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния свят. Това е много трудно.
Всъщност, трябва да се мисли от друга страна абсолютно, без да ви помага тялото за тази мисъл.
Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това един честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този свят. Слабо развитите ясновидци могат да виждат точно нещата, но забравят логиката, когато са от другата страна. Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от мисълта, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното. Ако мога да си позволя да кажа нещо лично, то би било това: когато аз самият правя конференции, нещата са различни от правенето на конференции изобщо.
към текста >>
Но трябва винаги да можем да се върнем в
тялото
си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове.
Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество. Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове.
Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си.
към текста >>
Но
излизане
то
от
самия себе си не трябва да води към самоизгубване.
Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си.
Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване.
На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri? и на английски език Occult Science An Outline. Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот.
към текста >>
Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне
тялото
при смъртта?
Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия. Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих. И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно. От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието.
Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта?
Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта. Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви. Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние. Това, което е предшествало, има стойност само за познанието.
към текста >>
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече
от
опората на
тялото
в нашата душевна и духовна активност.
Това, което е предшествало, има стойност само за познанието. Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието. В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва. Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта. И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието.
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност.
Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята. Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия. В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно.
към текста >>
Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен
от
тялото
, в другите духовни същества, които са вън
от
нас.
Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област. Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила. Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия.
Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас.
Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности. Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
към текста >>
Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с
тялото
, която може да се обърне свободно към
тялото
, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън
от
тялото
си.
Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си. Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание.
Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят. Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно.
към текста >>
Трябва да се освободи
от
тялото
в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество.
Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието. Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество. Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло.
Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество.
Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество. Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението. Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение. Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот.
към текста >>
Защото с това, което човек знае чрез
тялото
си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с
тялото
, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част
от
човешкото същество.
Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието. Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество. Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло. Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество.
Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество.
Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението. Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение. Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот. Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си!
към текста >>
Тялото
може да опознае
тялото
, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа.
И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение. Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот. Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух.
Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа.
Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>
33.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но
от
гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на
тялото
.
Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма. Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие. И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur.
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
към текста >>
Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато
тялото
се разрушава.
И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur. Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото. В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта.
Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава.
В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата. И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта. Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му. Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек. В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
към текста >>
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на
излизане
от
мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът.
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
към текста >>
Ако сме разбрали добре "
От
Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема
тялото
преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
34.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ще чувства и възприема
тялото
си като нещо обективно, намиращо се извън него.
Така и ще направя. След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят.
Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него.
Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст. Това, което се нарича прагът на духовния свят, трябва да бъде там, защото човекът първо трябва да се подготви да изпитва чувството, че е изгубил опората, която му дава физическото тяло и да изпитва страх в душата си, който идва оттам, че първоначално той застава пред нещо напълно непознато, неопределено. Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н.
към текста >>
Този втори човек, който всяка нощ излиза
от
тялото
, е резултат
от
нашия морален и неморален живот и преминава с нас през портата на смъртта.
Както когато сме будни, се състоим от кости, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия. Извършил ли съм през деня добро дело, неговото въздействие е отпечатано в моето спящо тяло вътре в духов-но-душевното, което през нощта излиза навън. Моите морални качества се намират вътре. И когато човекът преминава през портата на смъртта, той носи реализирани всички свои морални оценки. Между раждането и смъртта човекът действително създава един втори човек в земния живот.
Този втори човек, който всяка нощ излиза от тялото, е резултат от нашия морален и неморален живот и преминава с нас през портата на смъртта.
Този резултат, включен в нашата вечна същност, не е единственото, което имаме в духовно-душевното, което през нощта излиза извън нас. Но точно след смъртта, когато първо сме в етерното тяло и след това в астралното, почти не виждаме нещо друго в самите нас, освен тази морална същност на човека. Дали някой е бил добър или зъл, това се вижда, това е човекът. Както тук имаме кожа, нерви, кръв, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално. След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло.
към текста >>
Действително е така, че при
излизане
то
от
лунната сфера нашата морална или неморална човешка същност се оставя в лунната сфера и се навлиза в чистата сфера на боговете, където можем да работим върху нашето физическо тяло.
Както тук имаме кожа, нерви, кръв, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално. След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло. Но ако бихме занесли тази моралност до най-висшите светове, където изграждаме физическия организъм като духовен зародиш, тогава този физически организъм би станал истински изрод. Затова за известно време между смъртта и новото раждане човекът трябва да бъде измъкнат от неговите морални качества. Да, той остава моралните си качества в лунната сфера.
Действително е така, че при излизането от лунната сфера нашата морална или неморална човешка същност се оставя в лунната сфера и се навлиза в чистата сфера на боговете, където можем да работим върху нашето физическо тяло.
Трябва да се върна на разликата между древните времена преди Мистерията на Голгота и времената, следващи Мистерията на Голгота и до днес. Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната сфера, за да преминат в света, който нарекох духовния свят, човекът трябва да си усвои онези чувства тук, на Земята, чрез които се насочва от духовното Слънчево същество, след като е оставил в лунната сфера целия си товар от следствията на моралните си постъпки. Всичко, което ни разказва историята за трите първи християнски столетия и дори за четвъртото столетие, всъщност е фалшификация. Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука.
към текста >>
Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в
тялото
, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен.
Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната сфера, за да преминат в света, който нарекох духовния свят, човекът трябва да си усвои онези чувства тук, на Земята, чрез които се насочва от духовното Слънчево същество, след като е оставил в лунната сфера целия си товар от следствията на моралните си постъпки. Всичко, което ни разказва историята за трите първи християнски столетия и дори за четвъртото столетие, всъщност е фалшификация. Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука. От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му.
Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен.
Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото. Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят. Колкото нашето азово съзнание е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе. Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната сфера във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота. Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в духовния свят, е слязло долу, след
към текста >>
Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в
тялото
.
Всичко, което ни разказва историята за трите първи християнски столетия и дори за четвъртото столетие, всъщност е фалшификация. Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука. От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му. Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен.
Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото.
Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят. Колкото нашето азово съзнание е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе. Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната сфера във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота. Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в духовния свят, е слязло долу, след Мистерията на Голгота то живее тук, на Земята.
към текста >>
35.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при
излизане
то си
от
своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена.
Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти. И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания. Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник.
към текста >>
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето
излизане
от
тялото
си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост
от
творческото съзидание на космоса.
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти. И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания. Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник. И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити».
към текста >>
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за
излизане
от
самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник. И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити». Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване. И работата стои така, че сега е настъпило време, когато тези неща отново трябва да бъдат осъзнати от хората, защото, в противен случай, същността на човека в своята душевност би стигнала до упадък.
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...». Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете. Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото. И тези преживявания след това хората ги изгубили. Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
36.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И при това той се усещал така, сякаш не бил в
тялото
си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си.
Когато ученикът достатъчно дълго време преживявал това, стигал до забележително зрелище. Преди всичко той е знаел за какво е било съзнанието, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи. Зимните ландшафти са били пред него в духа, ландшафти, в които виждал танца на снежинките, изпълващи въздуха - всичко, както беше казано, той виждал в духа, - или ландшафти, където виждал гори с дървета с натежали от снега клони и т.н. - неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в живота, оставящи обаче винаги впечатление за действителност. По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти.
И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си.
Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя. Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън. Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал. Той чувствал Аза си дванадесетичен.
към текста >>
Ти трябва да се задържиш в това
излизане
в мировите простори.
Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси. От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение.
Ти трябва да се задържиш в това излизане в мировите простори.
И трето, ти трябва да се задържиш върху това да се усещаш сякаш излят и умножен в твоите външни сетива. Ти трябва вътрешно да си изясниш какво представлява всяко от тези състояния поотделно. Ти трябва да умееш точно да различаваш едно от друго всяко от тези три отделни чувства. Ти трябва да имаш някакво етерно вътрешно преживяване от всяко от тези три състояния. И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло.
към текста >>
37.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Вдишването на мислите
от
космическия етер,
от
сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново
излизане
на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени
от
човешката индивидуалност.
Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща! Нека помислим, какво са си представяли там.
Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.
Табела 1, горе вдясно. Какво представлява това издишване? Съвсем същото, мои мили приятели, като това, за което казваме, че през трите дни след смъртта етерното тяло на човека се разширява. Човекът гледа назад към своето бавно увеличаващо се етерно тяло, той вижда, как неговите мисли се разпростират в Космоса. Това е съвсем същото, само че бих искал да кажа, представяно от една субективна гледна точка.
към текста >>
Но докато човек живее в
тялото
, би трябвало да следи мислите си със своята личност.
Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това.
Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност.
Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре. Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах. Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата.
към текста >>
38.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тези центрове хората бяха подготвяни първо не чрез обучение, а чрез насочено към духа възпитание на
тялото
и на духа за онзи момент, когато можеха да започнат да съзират духовното, което се изявява около човека на Земята.
В онова, което е съществувало преди появата на комедията, се разгръща един чудесен период от човешкото развитие, защото в това развитие постоянно са се проявявали действията от Земята, и действията от свръхземното. Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу. Те виждаха, как това, което сами бяха изживявали на Земята потъва. И те въодушевяваха, спиритуализираха от свръхсетивния свят индивидуалности в сетивния свят, за да създадат тук и там още по някой център, където да се култивира онова, което създава връзката на хората с духовността. Нека си изясним - аз загатнах за това тук преди няколко години[2], - как до 7-то, 8-то столетие, като следствие от предхристиянското посвещение, християнството беше приемано в такива центрове, които все пак съществуваха като центрове на познанието и остатъци от мистериите.
В тези центрове хората бяха подготвяни първо не чрез обучение, а чрез насочено към духа възпитание на тялото и на духа за онзи момент, когато можеха да започнат да съзират духовното, което се изявява около човека на Земята.
Тогава техният поглед се насочваше навън към минералното и растителното царство, както и към всичко, което живее в животинското и в човешкото царство. И тогава те виждаха аурично да разцъфтяват и да бъдат оплодени от Космоса духовно-елементарните същества, които живееха във всичко природно. Преди всичко им се явяваше - като едно същество, което те можеха да заговорят като човек, едно същество от по-висше естество - «богинята Природа». Това беше онази богиня, която те виждаха пред себе си в пълния й блясък, не мога да кажа «телесно», а по-скоро «в душевна форма». Тогава не се говореше за абстрактни природни закони, а се говореше за творящата навсякъде в природата сила на богинята Природа.
към текста >>
За мен беше забележителен онзи разговор, който цитирах в моята «Автобиография»[12], разговор за същността на Христос, който водих с един свещеник
от
цистерциенския орден при
излизане
то ми
от
дома на поетесата Де ле Грацие.
Искам само да загатна това, защото то оцветява погледа към 20-то столетие, когато цветът на Шартр светеше в цистерциенския орден. В забележителната ученост на цистерциенците, която беше тъй привлекателна, живееше - без съмнение по корумпиран начин - нещо от вълшебството на Шартр. Най-важното относно множество разнообразни неща беше изследвано от цистерциенци, които добре познавах. За мен бяха от изключителна важност фактите, при които можех да кажа: - Невъзможно е такива хора, които бяха ученици на Шартр, да са се въплътили тук; но за погледа вече се разкриваше, че някои от индивидуалностите, които са били свързани с школата от Шартр – ако мога да нарека това така - са се вселили за кратко време в тези хора, които носеха одеждите на цистерциенския орден. Отделено с една тънка стена на Земята продължаваше да действа това, което беше подготвено в свръхсетивния свят по начина, който ви описах, и което след това доведе до голямата подготовка на първата половина на 19-то столетие.
За мен беше забележителен онзи разговор, който цитирах в моята «Автобиография»[12], разговор за същността на Христос, който водих с един свещеник от цистерциенския орден при излизането ми от дома на поетесата Де ле Грацие.
Този разговор бе воден фактически не от днешната догматично-богословска гледна точка, или от гледната точка на нео-схоластиката; той бе воден с пълното задълбочаване в онова, което някога е съществувало, с аристотелско контуриране на понятията, но също и с платоническо просветление. Това, което трябваше да се роди в антропософията, светеше вече, макар и по един пълен с тайнственост начин, през събитията на времето. То светеше, макар и не чрез впрегнатата в едно или друго конфесионално или социално течение човешка душа, а чрез онова, с което тя е свързана с великите духовни течения, които действат на Земята. И вече можеше да се види, как това, което действаше върху различни области при отделните хора, от настъпването на епохата на Михаил до изтичането на Кали-Юга, Духът на времето, говореше така, че това говорене беше зов за антропософските откровения. Можеше да се види как антропософията се ражда по един жив начин като едно същество, което трябваше да бъде родено, но което почиваше като в майчина утроба в онова, което от първите християнски столетия на Земята подготви школата на Шартр и което след това намери своето продължение в свръхсетивния свят във взаимна дейност с онова, което продължаваше да действа на Земята в аристотелически оцветената защита на християнството.
към текста >>
39.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка
от
интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща
от
всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в
тялото
на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част
от
общата космическа интелигентност.
Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност. Нека достатъчно ясно да видим, как хората са си представяли това. За целта бих искал да начертая една скица на това, което тези мавърски учени и техните ученици са учили в Испания в 10-и, 11-и, 12-и век, по същото време, когато на други места в Европа царуваше нещо като школата от Шартр, за която аз подробно разказах. В Испания мавърските учени и преди всичко една такава личност като Аверое учеха, че интелигентността царува навсякъде, че целият свят, Космосът е изпълнен от всецаруващата интелигентност. Хората долу на Земята имат различни качества, но те нямат собствена лична интелигентност.
Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част от общата космическа интелигентност.
Когато после човекът умира, Табела 9 когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно. Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие. Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание.
към текста >>
Другите, чиито Ангели отпадат
от
сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се
от
само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез
тялото
.
Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума.
Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото.
Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил. Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти. Те казваха: - Интелигентността, е само сбор от думи.
към текста >>
Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено
от
нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при
излизане
то
от
епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство.
Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка? С какви думи приключва «Анитихрист»? Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството! Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем.
Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство.
Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма.
към текста >>
40.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това
излизане
на аза и на астралното тяло
от
физическото и
от
етерното тяло схематично можем да покажем по следния начин (чертае се).
Какво всъщност се случва в човека? Нека да опишем съвсем правилно, от една определена гледна точка също и съвсем точно това, което става с човека, като кажем: - Когато заспиваме, в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, азът и астралното тяло излизат навън в духовния свят. Но как точно става това? За да напреднем точно в разглеждането на кармата, нека днес ясно си представим в душата как всъщност се извършва този процес, който с известно право първо описваме абстрактно. Рис. 3
Това излизане на аза и на астралното тяло от физическото и от етерното тяло схематично можем да покажем по следния начин (чертае се).
Да предположим, че това е човекът. Когато това е физическото тяло, а това е етерното тяло, то вечер при заспиване азът и астралното тяло така излизат навън, че се насочват към главата. И ние съвсем схематично начертаваме, как те стават все по-големи и по-големи, но описват един вид полукръг. И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката. Те всъщност описват един кръг и това, че се описва един кръг, трябва да се вземе по-буквално, отколкото се мисли.
към текста >>
Това, което е кармически резултат, то не живее в
тялото
, което човек е получил
от
родителите, не и в етерното тяло, което получава първо
от
тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън
от
физическото и етерното тяло.
Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен живот. По правило то ще се прояви в това, което човек мисли или върши. Но може да настъпи и още нещо. Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение. Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно.
Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло.
Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва.
към текста >>
41.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото всъщност
от
Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята
от
Слънцето, приело е едно тяло в
тялото
на Исуса
от
Назарет, свързало се е със съдбата на Земята.
Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството.
Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята.
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека.
към текста >>
Това беше така да се каже едно
излизане
на яве на онова, което се разгърна първо в мощни имагинации в началото на 19-то, даже още в края на 18-то столетие в духовния свят.
Бих могъл да кажа, че при него то се прояви в миниатюрни образи. Великите, мощни образи, които се развиха горе, тях Гьоте не познаваше. Той преработи тези миниатюрни образи в своята "Приказка за зелената змия и прекрасната лилия". Едно чудесно явление! Ние имаме целите течения, които описах, продължаващи така, че те водят до онези мощни имагинации, които се разгръщат в духовния свят под ръководството на Аланус аб Инсулис и на други; имаме мощен процес, че тук се процеждат някои неща, които въодушевяват Гьоте на поврата на 18-то към 19-то столетие и той създава своята духовна приказка за зелената змия и прекрасната лилия.
Това беше така да се каже едно излизане на яве на онова, което се разгърна първо в мощни имагинации в началото на 19-то, даже още в края на 18-то столетие в духовния свят.
Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия. Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това. Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области.
към текста >>
42.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима
от
тялото
.
Но времето ще става все по-дълго и по-дълго. В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото.
И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т. н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност. При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поставя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато. Сега именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние.
към текста >>
И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим
от
тялото
, с представната дейност
от
сетивно-нервната система, с чувстването
от
системата на кръвообращението и т.
В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили. Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото.
И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т.
н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност. При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поставя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато. Сега именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние. Разликата е именно в това, че когато човек е буден, в целия човешки организъм нещо вибрира; само не в главата; там се намира в покой същото онова, което иначе в останалия човешки организъм е в движение.
към текста >>
Обаче това
излизане
извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби.
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота. Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си.
Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби.
От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука». Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот. Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
към текста >>
То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне
тялото
?
Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността. За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега. И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното. От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието.
То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото?
Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност.
към текста >>
По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен
от
тялото
Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън
от
нас.
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля.
По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества. Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
към текста >>
Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с
тялото
, което свободно може да се завръща в
тялото
, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън
от
тялото
.
В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба. Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания. Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос. Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание.
Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото.
Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят. И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване.
към текста >>
Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне
тялото
си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания. Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос. Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта.
Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят. И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането.
към текста >>
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в
тялото
.
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос. Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят. И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието.
към текста >>
И същественото е, че той се научава да живее и без
тялото
, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда
от
тялото
, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието.
към текста >>
Човек се учи да познава себе си в
тялото
, докато се намира в
тялото
.
Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието. Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност.
Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото.
Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението. Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите.
към текста >>
Когато с духовно-душевната си същност стане свободен
от
тялото
, чак тогава се освобождава целият човек.
Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието. Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност. Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото.
Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек.
Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението. Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание.
към текста >>
Защото каквото се опознава чрез
тялото
, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с
тялото
, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част
от
човека.
Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието. Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност. Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото. Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек.
Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека.
Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението. Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят.
към текста >>
» Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието =
тялото
, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си!
» Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата.
Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа. Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>
Тялото
може да опознае
тялото
, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа.
И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух.
Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа.
Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>
43.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна
от
тялото
в духовния свят.
Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло.
Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят.
Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности. Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния смисъл на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение. Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността.
към текста >>
Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на
тялото
, а не представляват само душевни опитности.
Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят.
Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности.
Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния смисъл на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение. Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят.
към текста >>
Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън
от
тялото
в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
Спрямо музиката ясновидецът може да добие едно отношение само тогава, когато проникне още по-далече в сферата, която аз току що описах. Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление. Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен.
Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят. Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията. Тогава се показва, че особено с новоразвитото чувствуване, което бива изживяно вън от тялото, е сродно онова, което човек изживява в свръхсетивното познание с музиката. В ясновиждащото състояние музиката бива изживяна различно отколкото в обикновеното съзнание: тя бива изживяна така, че човек се чувствува съединен с всеки отделен тон, с всяка мелодия, той живее с душата във вълнуващия се, звучащ живот. Душата е напълно съединена със звученето, душата е като разлята във вълните на тоновете Мога да кажа, че едва ли може да се получи чрез нещо едно такова прецизно виждане, едно такова образно виждане за възлизащата от морската пяна Афродита, освен когато човек схване начина, по който човешката душа живее в елемента на музикалното издигайки се нагоре, когато този музикален елемент бива схванат в ясновидското състояние.
към текста >>
Тогава се показва, че особено с новоразвитото чувствуване, което бива изживяно вън
от
тялото
, е сродно онова, което човек изживява в свръхсетивното познание с музиката.
После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен. Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н. Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят. Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
Тогава се показва, че особено с новоразвитото чувствуване, което бива изживяно вън от тялото, е сродно онова, което човек изживява в свръхсетивното познание с музиката.
В ясновиждащото състояние музиката бива изживяна различно отколкото в обикновеното съзнание: тя бива изживяна така, че човек се чувствува съединен с всеки отделен тон, с всяка мелодия, той живее с душата във вълнуващия се, звучащ живот. Душата е напълно съединена със звученето, душата е като разлята във вълните на тоновете Мога да кажа, че едва ли може да се получи чрез нещо едно такова прецизно виждане, едно такова образно виждане за възлизащата от морската пяна Афродита, освен когато човек схване начина, по който човешката душа живее в елемента на музикалното издигайки се нагоре, когато този музикален елемент бива схванат в ясновидското състояние. И така, както тази възлизаща от повърхността на морето Афродита би била заобиколена от летящи около нея създания на въздуха, които се приближават към нея като проявления на това, което е живо в пространството, така за ясновидеца се присъединява към музикалното поетичното. Чувствувайки се със своята душа издигнат вън от музикалното и все пак отново чувствувайки се вътре в него, чувствувайки се тъждествен с музикалното, за ясновидеца към музикалното се прибавя поетическото. Той изживява това в една интензивна форма.
към текста >>
Тук става едно действително
излизане
на душата, едно преминаване към другия.
Това, което ни се явява при човека в човешката форма и оцветение, то е един вид възприятие, каквото е възприятието на цвета и формата при един кристал. Цветът, формата и повърхността на един кристал ни се натрапват като нещо, което са самите те. Повърхността, оцветението при човека, сами изчезват, стават, идейно казано, прозрачни. Сетивното възприятие на другия човек се заличава духовно: ние възприемаме непосредствено другата душа. Това е едно непосредствено пренасяне в другата душа, един пълен с тайнственост, чуден процес в душата, когато стоим срещу другия човек в нашето собствено човешко същество.
Тук става едно действително излизане на душата, едно преминаване към другия.
Това е едно ясновиждане, което съществува винаги и навсякъде в живота. Този вид ясновиждане е свързано вътрешно с тайната на инкарната. Това забелязва ясновидецът, когато той се издига да най-трудния проблем на ясновидството: да възприема ясновиждащо инкарната. За обикновеното виждане инкарната има нещо спокойно, за ясновидецът вижда инкарната не като нещо завършено, той го възприема като едно средно състояние между други две. Когато ясновидецът се концентрира върху оцветението на човека, той възприема тогава едно непрестанно колебание на човека между побледняване и един вид изчервяване, което е едно по-висше изчервяване в сравнение с обикновеното изчервяване и което за ясновидеца преминава в един вид излъчване на топлина.
към текста >>
Тялото
става нещо ново, не остава чупливото нещо, кое то е недостъпно за вътрешния живот на човека.
За обикновеното съзнание положението остава такова, че от една страна имаме вътрешния живот, който не прониква до действителността, от друга страна външната действителност, която не е достъпна за вътрешния живот. Между двете съществува една пропаст. Тази пропаст, която трябва да познаваме, е една пречка за човешкото познание. Тя не може да бъде преодоляна по никакъв друг начин освен чрез това, че в душата бъде развито свръхсетивното виждане, такова виждане, каквото аз днес показах чрез неговото отношение към художественото. Когато бъде развито това виждане, човек влиза в едно външно отношение към самия себе си и към материалната действителност, която съществува като тяло.
Тялото става нещо ново, не остава чупливото нещо, кое то е недостъпно за вътрешния живот на човека.
Вътрешният живот не остава нещо пърхащо над действителността, а се пропива, прониква се в собственото тяло с това, което в тялото има материално съществуване. Обаче всяко материално съществуване съдържа духовно съществуване. Нека се опитаме да доведем това пред нашия поглед във връзка с музикалното изкуство. През време когато човек развива музикални или други представи и има възприятия в обикновеното съзнание, вътре в неговото тяло стават сложни процеси, сложни състояния. Той не знае нищо за тях, но те стават.
към текста >>
Вътрешният живот не остава нещо пърхащо над действителността, а се пропива, прониква се в собственото тяло с това, което в
тялото
има материално съществуване.
Между двете съществува една пропаст. Тази пропаст, която трябва да познаваме, е една пречка за човешкото познание. Тя не може да бъде преодоляна по никакъв друг начин освен чрез това, че в душата бъде развито свръхсетивното виждане, такова виждане, каквото аз днес показах чрез неговото отношение към художественото. Когато бъде развито това виждане, човек влиза в едно външно отношение към самия себе си и към материалната действителност, която съществува като тяло. Тялото става нещо ново, не остава чупливото нещо, кое то е недостъпно за вътрешния живот на човека.
Вътрешният живот не остава нещо пърхащо над действителността, а се пропива, прониква се в собственото тяло с това, което в тялото има материално съществуване.
Обаче всяко материално съществуване съдържа духовно съществуване. Нека се опитаме да доведем това пред нашия поглед във връзка с музикалното изкуство. През време когато човек развива музикални или други представи и има възприятия в обикновеното съзнание, вътре в неговото тяло стават сложни процеси, сложни състояния. Той не знае нищо за тях, но те стават. Ясновиждащото съзнание прониква до това вътрешно, сложно, чудно изживяване на тялото.
към текста >>
Ясновиждащото съзнание прониква до това вътрешно, сложно, чудно изживяване на
тялото
.
Вътрешният живот не остава нещо пърхащо над действителността, а се пропива, прониква се в собственото тяло с това, което в тялото има материално съществуване. Обаче всяко материално съществуване съдържа духовно съществуване. Нека се опитаме да доведем това пред нашия поглед във връзка с музикалното изкуство. През време когато човек развива музикални или други представи и има възприятия в обикновеното съзнание, вътре в неговото тяло стават сложни процеси, сложни състояния. Той не знае нищо за тях, но те стават.
Ясновиждащото съзнание прониква до това вътрешно, сложно, чудно изживяване на тялото.
Мозъчната вода, в която иначе е положен мозъкът, прониква надолу, изтласква кръвта към вените на долното тяло като се влива в канала на гръбначния мозък при издишването. При вдишването всичко бива изтласкано нагоре. Получава се един чудесен ритъм, който придружава всичко, което мислим и възприемаме. Това дишане, тази пластика в нейната ритмика прониква в мозъка и отново излиза от него. Става един процес, който съдействува в човешкото изживяване.
към текста >>
И с това, какво е равновесието между душата и
тялото
, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в съзнанието и бива излято в поезията.
Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът.
И с това, какво е равновесието между душата и тялото, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в съзнанието и бива излято в поезията.
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят. Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване. Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване. Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение.
към текста >>
Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на
тялото
съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване.
Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът. И с това, какво е равновесието между душата и тялото, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в съзнанието и бива излято в поезията. Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят. Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване.
Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване.
Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното. И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено. Живописта и това, което се изразява там, бива изживяно вътрешно, където нервната вълна и кръвната вълна се срещат. Художественият процес е съзнателен, обаче импулсите са несъзнателни.
към текста >>
Ето защо
тялото
е било наречено храм на душата.
Художественият процес е съзнателен, обаче импулсите са несъзнателни. Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охарактеризирано само абстрактно, както това става днес, а така конкретно, че ние намираме отново всяка отделна фаза в конфигурацията на собственото тяло. Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото поставяне на човека във външния свят. Древната архитектура произхожда от друго чувствуване на тези размерни отношения в сравнение с готическата, но и двете произхождат от едно чувствуване на собствените отношения на равновесие с отношенията на Макрокосмоса. Тук ние познаваме, как човекът е в неговото устройство едно копие на Макрокосмоса.
Ето защо тялото е било наречено храм на душата.
В такива изрази се крие много истина. Всъщност изворите, от които художникът черпи, когато той е истински художник и има отношение към действителността, са същите извори, от които черпи ясновидецът, при когото само това, което трябва да остане импулс в своето действие, се явява сега в съзнанието, докато, когато импулсът остава в подсъзнанието, той издига в съзнанието това, което художникът създава във видимата форма. От това се вижда, че тези области са строго разделени в човешкото изживяване. Ето защо неоснователен е страхът, който се проявява от много хора на изкуството, че първичността на изкуството се изгубва чрез ясновидството. Ясновидството се развива при същите състояния, които можем да отделим от художественото творчество и изживяване, но двете не могат да си пречат, когато те са правилно изживяни. Напротив.
към текста >>
44.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън
тялото
на Земята.
В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето.
Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята.
Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа. Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство. Впрочем Вие бихте могли да се пренесете и в още по древни времена, когато художественият усет е бил нещо вътрешно, а не външно. Тук изобщо не става дума за някаква живопис. И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива!
към текста >>
Тук вече липсва онова живо усещане за цветовете, което все още откриваме при Рафаел и особено при Леонардо; при тях е съхранена един вид традиция, която не насърчава
излизане
то извън живото усещане на цветовете.
Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове. Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така. Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете. Вземете например картината „Възнесението на Мария“ от Тициан. Тук Вие сте изправени пред едно художествено произведение, което просто отхвърля стария стил на рисуване.
Тук вече липсва онова живо усещане за цветовете, което все още откриваме при Рафаел и особено при Леонардо; при тях е съхранена един вид традиция, която не насърчава излизането извън живото усещане на цветовете.
Но нека да се върнем към „Възнесението на Мария“ от Тициан. Когато я разглеждате, Вие бихте могли да си кажете: Ето тук крещи зеленото, тук крещи червеното, синьото. И едва после Вие забелязвате отделните подробности. Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове. Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три свята.
към текста >>
В наши дни то представлява едно
излизане
от
областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота.
Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата. Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока. Обаче художественото изобразяване на добродетелта фактически не е вече никакво изкуство.
В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота.
Но къде ли в наши дни не сме свидетели на едно такова пропадане, защото, бих казал, навсякъде срещаме едно грубо натуралистично пресъздаване на съотношенията в живота, без да се търси истинската връзка с духовния свят. Обаче без тази връзка с духовния свят не може да съществува никакво изкуство. Ето защо в наши дни стремежът на импресионизма и експресионизма към завръщане в духовния свят е толкова силен. Макар и опитите в тази област да са твърде несръчни, макар и да става дума за едно плахо начало, тук е налице много повече, отколкото натуралистичното и нехудожествено пресъздаване на някакъв модел. И ако Вие вникнете именно по този начин в понятието „художествено красиво“, тогава ще сте в състояние да вникнете и в „трагичното“, респективно във формите, под които то съществува в света.
към текста >>
45.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Получава се така поради това, че
от
тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с
излизане
извън себе си с цвета.
Ако не описваме цветовата скала в абстрактна праволинейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото учение за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж. рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съзнанието си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна. И тогава, ако продължим напълно в смисъла на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове. Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в смисъла на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга. Това е причината, поради която тук повече не можем да установим паралел по същия начин, както в областта, в която тоновото и цветовото съвсем очевидно съвпадат.
Получава се така поради това, че от тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си с цвета.
Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния свят. При тона обаче в същността си това е излизане навън. Когато обаче преминем тук, изживяваме цветова атака: червеният и жълтият цвят нахлуват срещу нас. В този смисъл е нарисуваното тук, зад тази завеса[2]: това е да можеш да рисуваш, изхождайки от цвета. Ние се изживяваме в цвета.
към текста >>
При тона обаче в същността си това е
излизане
навън.
И тогава, ако продължим напълно в смисъла на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове. Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в смисъла на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга. Това е причината, поради която тук повече не можем да установим паралел по същия начин, както в областта, в която тоновото и цветовото съвсем очевидно съвпадат. Получава се така поради това, че от тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си с цвета. Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния свят.
При тона обаче в същността си това е излизане навън.
Когато обаче преминем тук, изживяваме цветова атака: червеният и жълтият цвят нахлуват срещу нас. В този смисъл е нарисуваното тук, зад тази завеса[2]: това е да можеш да рисуваш, изхождайки от цвета. Ние се изживяваме в цвета. Така всъщност изхождаме от природата на тоновете. Това е причината, поради която се появява привидното несъответствие, върху което вчера ви обърнах внимание.
към текста >>
То е открито не само
от
онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да почувстваме гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в гърдите, О - в долната част на
тялото
и У - дълбоко надолу.
В този смисъл е нарисуваното тук, зад тази завеса[2]: това е да можеш да рисуваш, изхождайки от цвета. Ние се изживяваме в цвета. Така всъщност изхождаме от природата на тоновете. Това е причината, поради която се появява привидното несъответствие, върху което вчера ви обърнах внимание. По-нататък бих искал да направя някои забележки относно нещо, за което се спомена, че е било открито.
То е открито не само от онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да почувстваме гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в гърдите, О - в долната част на тялото и У - дълбоко надолу.
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм. Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т. н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно.
към текста >>
И ако и А в гърдите и О в долната част на
тялото
напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т. н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там.
И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява. И наистина можем да си представим, че една наивна душа откликва на това: трябва дори да плащам повече данъци, за да може онзи да живее с магията си в своя маймунарник, нали така? Действително днес има много, много неща, които просто целят да докарат до полуда хората, които се отдават на тях - дори съществува жажда за такива неща, даже можем да кажем, че те наистина правят хората луди. Следователно подобни неща не са напълно безопасни и е добре да се внимава с тях. Виждате ли, когато човек често трябва да пътува през половин Европа, както беше при мен преди войната - сега това вече не е възможно, - той среща из цялата половин Европа едно постоянно явление.
към текста >>
Бе направено изказването, ако съм го разбрал правилно, защото може да се окаже и че не съм го разбрал, какво трябва да се появи на мястото на красноречието на
тялото
.
Но мисля, че те се разпространяват сега в по-голяма степен от човек на човек, а не чрез пощенските връзки. С това само исках да кажа, че тази игра с дишането при гласните съвсем не е без значение и може да породи мъчителни странични ефекти. Вчера бяха поставени различни въпроси, които очевидно се позовават на предварителните изказвания под формата на забележки, които направих в първия час по рецитация[4] и които бяха във връзка с изложеното от г-н Бауман по отношение на музикалното. Разбира се, относно най-важното бих ви насочил към следващите ми часове по декламация, но още сега бих могъл да отбележа някои неща накратко. Така например бе поставен въпросът какви промени в начина на говорене в театралното изкуство биха могли да се породят с помощта на духовната наука.
Бе направено изказването, ако съм го разбрал правилно, защото може да се окаже и че не съм го разбрал, какво трябва да се появи на мястото на красноречието на тялото.
Със сигурност абсолютно не знам какво се има предвид под „красноречие на тялото“! Викове от залата: „Имаше се предвид мимиката.“ Аха, мимиката като телесно красноречие? Добре, щом това се е имало предвид, това е истинско окултно изказване. Но може би бихме могли също да направим още няколко забележки по въпроса, като предварително само ще отбележа част от онова, което трябва да бъде казано още в тази връзка в следващите часове и което тук може да се изложи само в афористична форма.
към текста >>
Със сигурност абсолютно не знам какво се има предвид под „красноречие на
тялото
“!
С това само исках да кажа, че тази игра с дишането при гласните съвсем не е без значение и може да породи мъчителни странични ефекти. Вчера бяха поставени различни въпроси, които очевидно се позовават на предварителните изказвания под формата на забележки, които направих в първия час по рецитация[4] и които бяха във връзка с изложеното от г-н Бауман по отношение на музикалното. Разбира се, относно най-важното бих ви насочил към следващите ми часове по декламация, но още сега бих могъл да отбележа някои неща накратко. Така например бе поставен въпросът какви промени в начина на говорене в театралното изкуство биха могли да се породят с помощта на духовната наука. Бе направено изказването, ако съм го разбрал правилно, защото може да се окаже и че не съм го разбрал, какво трябва да се появи на мястото на красноречието на тялото.
Със сигурност абсолютно не знам какво се има предвид под „красноречие на тялото“!
Викове от залата: „Имаше се предвид мимиката.“ Аха, мимиката като телесно красноречие? Добре, щом това се е имало предвид, това е истинско окултно изказване. Но може би бихме могли също да направим още няколко забележки по въпроса, като предварително само ще отбележа част от онова, което трябва да бъде казано още в тази връзка в следващите часове и което тук може да се изложи само в афористична форма. Бих искал да поговоря за начина на декламиране и на игра в театралното изкуство - те също в най-широк смисъл са претърпели история на развитие.
към текста >>
Не това се има предвид, а че днес във връзка с развитието на човечеството и обратно на онова, което до съвремието е преживявано
от
много хора просто като един тон, човек започва да говори за нещо като разчленяване, разцепване на тона в самия него, за по-дълбоко навлизане в тона, към
излизане
надолу под тона и отгоре над тона към друг тон.
н., които днес са напълно изчезнали при хората от Европа. Това устройство на китаеца съответства на китайската гама. И ако някой изучава историята на музиката, като се заеме с развитието на системата на гамите и ако има разбирането за взаимовръзките на човешкото устройство с външните музикални факти, той може чисто и просто, изхождайки от самите гами и от някои други неща в музикалните факти, да надзърне назад към устройството на съответната група хора или на съответната раса и т. н. Преди малко ми бе обърнато внимание върху едно раздвояване на мненията относно това, което имах предвид вчера под задълбочаване навътре в тона. Нямах предвид, че в хронологическия ред все още има тонове, които звучат някак си заедно и биват възприемани като един тон.
Не това се има предвид, а че днес във връзка с развитието на човечеството и обратно на онова, което до съвремието е преживявано от много хора просто като един тон, човек започва да говори за нещо като разчленяване, разцепване на тона в самия него, за по-дълбоко навлизане в тона, към излизане надолу под тона и отгоре над тона към друг тон.
И имах предвид, че разполагайки с така изменените същински тонове, заедно с двата полутона, които е образувал от тях, когато човек има тези три тона, той може да изрази варииращия основен тон. Тогава той е малко по-друг тон. И при нововъзникващите тонове, които образуват една малка мелодия, човек ще забележи, че трябва да отмести единия надолу, а другия - нагоре. Обаче тогава, когато ги отмести, той се натъква не на нашите обичайни тонове, а на тонове, които нашите тонови системи днес не притежават. И мисля, че по този начин ще се породи едно разширяване на нашата тонова система.
към текста >>
46.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това пригаждане на
тялото
към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си битие.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО ЛЕКЦИЯ Дорнах, 2 декември 1922 г. В дискусиите, които проведохме[1] в последно време, можах да насоча вашето внимание към факта, как дейностите на човешкото същество в най-ранното детство представляват трансформация на тези, които човек извършва по времето между смъртта и новото раждане, следователно в битието, което предшества земното. Виждаме как детето, което след раждането още не е пригодено към земното притегляне, към земното равновесие, отново и отново се опитва да се нагоди към тях, как се учи да стои и да ходи.
Това пригаждане на тялото към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си битие.
Знаем, че човешкото физическо тяло е резултат от една грандиозна работа, която човек извършва заедно със същества от по-висшите светове по времето между смъртта и новото раждане. Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за ходене в изправено положение. Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното битие. Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество. Това е равновесното положение в духовните светове.
към текста >>
Продължението на дишането в главата бива директно задействано, когато към възпроизвеждането на тона, както е при пеенето, се добавя и вокализиране, но това не е
излизане
от
дъха.
Днешният, станал прозаичен в обикновения живот човек, който придава по-голяма стойност на червените сили (виж рис.), си служи повече с нервната система, докато говори. Той „инервира“, както бихме могли да кажем, инструмента, който оформя съгласно гласните потоци. Това не е било така в по-ранни времена. Тогава човек не е живял толкова много в своята нервна система, а в дихателната система - затова праречта е била повече като пеене. Когато днес пее, човек връща онова, което се изпълнява с помощта на инервацията на нервната система, обратно в дихателния поток и съзнателно привежда в дейност този втори дихателен поток.
Продължението на дишането в главата бива директно задействано, когато към възпроизвеждането на тона, както е при пеенето, се добавя и вокализиране, но това не е излизане от дъха.
Следователно това е ново възвръщане на станалата прозаична реч към поетичното, към художественото на ритмичния дихателен процес. Поетът все още се старае да съблюдава ритъма на дишане в начина, по който си служи с речта в стиховете си. Онзи, който композира песни, отново връща всичко обратно към дишането, също и към дишането в главата. Така че можем да кажем: Това, което човек трябва да извърши тук, на земята, докато пригажда своята реч към земните отношения, именно то се привежда в известна степен в обратно движение, когато преминаваме от говор към пеене. Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие.
към текста >>
Докато вокализираме, всъщност изтласкваме към
тялото
онова, което живее в душата.
Онзи, който композира песни, отново връща всичко обратно към дишането, също и към дишането в главата. Така че можем да кажем: Това, което човек трябва да извърши тук, на земята, докато пригажда своята реч към земните отношения, именно то се привежда в известна степен в обратно движение, когато преминаваме от говор към пеене. Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие. Защото с ритмичната си система стоим много по-близо до духовния свят, отколкото с мисловната система. А мисловната система оказва влияние върху станалата прозаична реч.
Докато вокализираме, всъщност изтласкваме към тялото онова, което живее в душата.
А тялото само по себе си представлява съгласния елемент или музикалния инструмент. Изобщо бихте имали усещането, че във всяка гласна се намира непосредствено нещо душевно живо и че човек може да използва гласните сами за себе си, докато съгласните непрестанно се стремят към гласните. Пластичният телесен инструмент всъщност е нещо мъртво, ако гласният елемент, душевното не се удря о него. Ще видите това в подробности, ако разгледате някоя дума в даден средноевропейски диалект. Например думата „ми“ в израза „добре ми е“ (нем.
към текста >>
А
тялото
само по себе си представлява съгласния елемент или музикалния инструмент.
Така че можем да кажем: Това, което човек трябва да извърши тук, на земята, докато пригажда своята реч към земните отношения, именно то се привежда в известна степен в обратно движение, когато преминаваме от говор към пеене. Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие. Защото с ритмичната си система стоим много по-близо до духовния свят, отколкото с мисловната система. А мисловната система оказва влияние върху станалата прозаична реч. Докато вокализираме, всъщност изтласкваме към тялото онова, което живее в душата.
А тялото само по себе си представлява съгласния елемент или музикалния инструмент.
Изобщо бихте имали усещането, че във всяка гласна се намира непосредствено нещо душевно живо и че човек може да използва гласните сами за себе си, докато съгласните непрестанно се стремят към гласните. Пластичният телесен инструмент всъщност е нещо мъртво, ако гласният елемент, душевното не се удря о него. Ще видите това в подробности, ако разгледате някоя дума в даден средноевропейски диалект. Например думата „ми“ в израза „добре ми е“ (нем. = es geht mir gut - бел. прев.).
към текста >>
вдясно, червено) и в него прониква душата (бяло) и живее в него, така че тонът става
тялото
на душевното.
Защото е съвсем различно дали някой от йерархията на ангелите изговаря някому едно А или някой от йерархията на архангелите, или пък някое друго същество го прави. Външно винаги е налице същото откровение, но откровението е вътрешно одушевено. Така че можем да кажем: Тук, на земята, имаме нашето тяло (рис. вляво, бяло); а тук се удря вокализиращият тон (червено). Тук пък имаме вокализиращия тон (рис.
вдясно, червено) и в него прониква душата (бяло) и живее в него, така че тонът става тялото на душевното.
Сега сте вътре в мировата музика, в мировата песен. Сега сте вътре в творческия тон, в творческото слово. И ако тук, на земята, си представите тона, който се разкрива като звук, тук той живее във въздуха. Но физическата представа, че въздушното формирование е тонът, е само наивна представа. Наистина е наивна.
към текста >>
И това, което тук живее във въздуха, е, така да се каже,
тялото
на тона.
Но тонът е нещо духовно. Както човекът е нещо различно от земния под, върху който стои, така и тонът е нещо различно от въздуха, в който стои. Разбира се, той стои по малко по-сложен начин, по по-разнообразен начин. Чрез това, че на земята можем да говорим и пеем само с посредничеството на въздуха, във въздушното оформление на тоновото имаме земното отражение на духов-но-душевното. Духовно-душевното на тона всъщност принадлежи на свръхсетивния свят.
И това, което тук живее във въздуха, е, така да се каже, тялото на тона.
Така че не би трябвало човек да се учудва, че отново намира тона в духовния свят. Само дето там е отхвърлено идващото от земното: земните съгласни. Вокализирането, тонът като такъв могат да се вземат в тяхното духовно съдържание, когато човек се издига в духовния свят. Те само биват вътрешно одушевени. И вместо тонът да бъде външно оформен от съгласните, той бива вътрешно одушевен.
към текста >>
И както ви казах, това
излизане
на човека в света, след като пристъпи през портата на смъртта, в същото време е преход
от
земния в звездния свят.
Изобщо това се осъществява паралелно на вживяването в духовния свят. Сега си помислете, че човек минава през портата на смъртта, скоро изоставя съгласните зад себе си, но изживява в засилена степен гласните и именно интонирането на гласните, така че той повече не чувства пеенето да излиза от неговия ларинкс, а усеща, че пеенето е около него и че живее във всеки тон. Така е още от първите дни след преминаването през портата на смъртта. Човек живее в музикалния елемент, който в същото време е речеви елемент. В този музикален елемент се разкрива все повече и повече от духовния свят едно одушевяване.
И както ви казах, това излизане на човека в света, след като пристъпи през портата на смъртта, в същото време е преход от земния в звездния свят.
Когато представяме нещо такова, очевидно говорим образно, но образното е самата действителност. Представете си значи земята и около нея първо планетите, след това неподвижното звездно небе, което човек от древността с пълно право си представя като животински кръг. Докато стои на земята, човек вижда планетите и звездите от земята в техния отблясък, следователно да го наречем виждане отпред - за да отдаде почит на човека, Старият завет се изразява по друг начин. Докато обаче се отдалечава от земята след смъртта, на човека постепенно му се удава да види планетите, както и звездите отзад. Сега той вижда не тези светлинни точки или светлинни повърхности, които се виждат от земята, а съответните духовни същества.
към текста >>
Когато човек говори, той си служи с
тялото
: съгласните в него се превръщат в пластиката на
тялото
.
И изобщо изкуството се представя на човек така, че той, изразявайки се художествено, би могъл да каже: Човешка съдба е, а и е редно това да е негова съдба, а именно че - пристъпвайки към земното битие - той навлиза в земните отношения и трябва да се пригоди към тях. Обаче в изкуството той прави една крачка назад, оставя земното да се оттегли и чрез стъпката, която прави назад, се приближава към духовно-душевното, от което е дошъл. Не разбираме изкуството, ако не усещаме в него копнежа да преживеем духовното най-малкото в откровението му под формата на красота. Нашата фантазия, която е творецът на изкуството, всъщност не е нищо друго освен предземната ясновидска сила. Както на земята тонът живее във въздуха, така за душата по земен начин в отражението на духовното живее онова, което е духовно в предшестващото земното битие.
Когато човек говори, той си служи с тялото: съгласните в него се превръщат в пластиката на тялото.
Душата използва непреминаващия в твърдата пластика въздушен поток, за да свири на този телесен инструмент. Като говорещи хора на земята, ние проявяваме тенденция към божественото по два начина. Да вземем съгласния човешки организъм, да го освободим от трайната форма, която е придобил от земното притегляне или чрез химическите сили на хранителните вещества, да отделим онова, което изпълва човека чрез съгласните! И нека тогава говорим! Ако поставим на дисекционната маса един човешки бял дроб, ще открием химически вещества, които могат да се изследват химически.
към текста >>
47.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
При квинтовото изживяване имаме
излизане
навън към вселената, а при терцовото изживяване е налице завръщане на човека в собствения му дом.
Ако се върнем към терцовото изживяване - при голямата и при малката терца, - стигаме до едно вътрешно движение на човека. Азът е, така да се каже, вътре в границите на човешкия организъм. Човек преживява терците вътрешно. При прехода от терца към квинта - дори и когато има нещо друго помежду тях - той преживява прехода от вътрешно изживяване към външно изживяване. Така че може да се каже: Настроението в единия случай, при терцовото изживяване, е утвърждаване на вътрешното, осъзнаване на човека в самия себе си, при квинтовото изживяване имаме осъзнаване на човека в божествения световен ред.
При квинтовото изживяване имаме излизане навън към вселената, а при терцовото изживяване е налице завръщане на човека в собствения му дом.
Помежду им се намира изживяването на квартата. За онзи, който иска да проникне в тайната на музикалното, преживяването на квартата е може би едно от най-интересните неща. Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния свят и терцовото изживяване във вътрешността на човека. Квартовото изживяване се намира точно на границата на човешкия организъм. Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване.
към текста >>
Когато се стигне до терцата, се появява объркването,
от
което се получава неясното себеусещане между 3 и 4, следователно между
тялото
на усещането и душата на усещането.
Моята „Теософия“ е написана по времето, в което хората изживяват терцата, следователно във времето на вглъбяването. Духовното трябва да се търси по начин, подобен на този, по който човек слиза чрез деление от квинтовия интервал към терцовия интервал. Така, от една страна, трябваше да разделя отделните части. Вие можете да кажете: Другите книги, които говорят за сед-мочленния човек, са просто от традицията на квинтовата епоха, от традицията на квинтовия кръг. Моята „Теософия“ е от времето, в което терцата играе голямата музикална роля.
Когато се стигне до терцата, се появява объркването, от което се получава неясното себеусещане между 3 и 4, следователно между тялото на усещането и душата на усещането.
Когато казвате душа на усещането: малка терца; когато казвате тяло на усещането: голяма терца. Нещата в човешкото развитие се изразяват в музикалния развой много по-ясно, отколкото при нещо друго. Сега човек трябва да се откаже от понятията. Както вече казах: с разбиране вече не върви. И когато човек се захваща с акустиката, с тоновата физиология, тогава абсолютно нищо не става.
към текста >>
48.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Всеки растеж е едно
излизане
на живото отвътре и измиране и постепенно отделяне на външното.
При ноктите на хората е същото. А ако вземете нещо друго от човека, кожата, повърхността на ръката и други вътрешни части, при тях е също така. В какво тогава се състои растежът? Т.: Вероятно в изместването на мъртвото от живото. Р.Щ.: Да, така е.
Всеки растеж е едно излизане на живото отвътре и измиране и постепенно отделяне на външното.
Затова отвън никога нищо на може да израсте. Субстанцията трябва винаги да напира отвътре навън и да се откъсва на повърхността. Това е всевалидният закон на растежа, това е връзката на растежа с материята. Т.: Това, което става с листото, за да умре то когато изгуби слънцето е до известна степен жертва и се наблюдава и при цветовете. Те умират когато са оплодени.
към текста >>
С други думи: Когато заспите душевното излиза
от
тялото
; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в
тялото
.
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото.
С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят. Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща. Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук? Огнен! Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук?
към текста >>
С
тялото
, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят.
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението. С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото.
С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят.
Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща. Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук? Огнен! Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук? Защо те не са на слънце?
към текста >>
49.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период
от
време и по определен начин
тялото
е било изключвано
от
цялостното човешко изживяване.
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма. В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното.
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване. Макар тези методи да не са препоръчителни за наше време, опитът показва все пак, че в същата степен, в която физическият човешки организъм бива парализиран, в същата степен той позволява на човека да приеме в себе си духовно-душевната същност. Това е просто един факт – духовното става осезаемо тогава, когато физическото бива подтиснато в своята дейност.
към текста >>
И тъкмо чрез изключването на
тялото
бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма. В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване. Макар тези методи да не са препоръчителни за наше време, опитът показва все пак, че в същата степен, в която физическият човешки организъм бива парализиран, в същата степен той позволява на човека да приеме в себе си духовно-душевната същност. Това е просто един факт – духовното става осезаемо тогава, когато физическото бива подтиснато в своята дейност. Чрез едно сравнение аз искам да изясня това, което желая да кажа.
към текста >>
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин
тялото
е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена,
тялото
е било приучавано да понася физическите страдания.
Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма. В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване. Макар тези методи да не са препоръчителни за наше време, опитът показва все пак, че в същата степен, в която физическият човешки организъм бива парализиран, в същата степен той позволява на човека да приеме в себе си духовно-душевната същност. Това е просто един факт – духовното става осезаемо тогава, когато физическото бива подтиснато в своята дейност. Чрез едно сравнение аз искам да изясня това, което желая да кажа. Да разгледаме човешкото око.
към текста >>
Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни
от
тялото
, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме
тялото
да стане прозрачно за света на Духа.
Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят.
Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа.
Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет. Виждате ли, тези неща аз съм ги представил в моята книга “Как се постигат познания за висшите светове”7. Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано като един вид стар аскетизъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар аскетизъм в нова форма. Но който чете внимателно, ще открие: всичко това е нещо съвсем различно от този древен аскетизъм. Но човек не може да осъществи този нов аскетизъм, чрез който човек не напуска живота и не се оттегля в отшелничество, а остава в кипежа на живота, ако не успее с погледа си да надхвърли момента и да погледне напред.
към текста >>
Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като
излизане
на душата
от
физическото тяло.
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот. И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето. Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието. Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда.
Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло.
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието. Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие. Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката. От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието. И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието.
към текста >>
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност
от
света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че
излизане
то на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието.
И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето. Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието. Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда. Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло.
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието.
Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие. Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката. От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието. И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време.
към текста >>
50.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И така, ако в долната част на
тялото
не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на
тялото
, то тези процеси биват отблъснати назад.
Това, което тук влиза в съображение е, че поради известно съотношение между горната и долната част на човека, тъй както ги характеризирах през последните дни, може да се създаде предпоставка, да не се осъществява правилно взаимоотношение между горното и долното. Така поради твърде слабото противодействие на горния човек спрямо долния, могат да се активизират сили, които да не са в състояние да спрат този заложен вегетативен процес, който трябва да бъде препятствуван, т.е. растителния процес. Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин. Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място.
И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад.
Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология. Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части на човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода на отделяния на белия дроб и на други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението на нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част на човешкото тяло. Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото. Когато не се осъществява правилно взаимодействие между горната и долната част на човека, тогава тези процеси биват изтласквани назад. Сега към това обърнете внимание и на нещо друго.
към текста >>
Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси
от
долната в горната част на
тялото
, при което много
от
процесите, които могат да протекат в горната част на
тялото
, не са нищо друго освен процеси, изместени
от
долната част на
тялото
.
Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин. Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място. И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад. Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология. Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части на човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода на отделяния на белия дроб и на други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението на нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част на човешкото тяло.
Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото.
Когато не се осъществява правилно взаимодействие между горната и долната част на човека, тогава тези процеси биват изтласквани назад. Сега към това обърнете внимание и на нещо друго. От обикновената практика Вие навярно знаете, че съществува един факт, отново един факт, който обаче не е достатъчно оценен, и за една здрава наука въпросът се свежда тъкмо до оценката на този факт. Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват мисли за определен орган, или по-добре казано мисли, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност. Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
към текста >>
И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на
излизане
на формообразуващата сила
от
органа и навлизането и в мисълта.
И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва.
И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта.
Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си.
към текста >>
Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването на тегло
от
тялото
се отнема мазнина, която му е нужна, така на
тялото
при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина.
Иначе не бихме срещали навсякъде туберкулозния бацил, ако не съществуваше нещо ненормално по отношение развитието на тази метаморфозирала слънчева светлина. Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина. Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната метаморфоза, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина. Моля Ви добре да обърнете внимание на факта, че човекът просто поради това, че е човек, непрекъснато има в себе си складирана, метаморфозирала светлина. Това е необходимо за неговото устройство.
Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването на тегло от тялото се отнема мазнина, която му е нужна, така на тялото при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина.
И в такъв случай човекът е изправен пред дилемата, или да разболее горната част на своето тяло, или от долната част да изтегли това, което му е нужно за горната част, т.е. да разболее долната част, като и отнема метаморфозиралата светлина. От това виждате, че за своето устройство човекът се нуждае не само от идващите отвън и преобразени веществени субстанции, но че едно правилно разглеждане на човека ни насочва към факта, че в него съществуват и невеществени субстанции, етерни субстанции, но в метаморфозирал вид. Но от това се вижда, че чрез такива основи ние създаваме възможността да изградим правилно виждане именно по отношение лечебното действие на слънчевата светлина. Така например изграждаме виждане за лечебното действие на слънчевата светлина от една страна като излагаме човека директно на слънчевата светлина, за да регулираме отново нарушения процес на взаимообмен със заобикалящата ни слънчева светлина.
към текста >>
51.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки
от
фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това
излизане
трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно.
Вие знаете, че кислородът и азотът в околния въздух са свързани един с друг с една определена хлабава връзка, която всъщност изобщо не може да бъде истински дефинирани по физичен или химически път. Обаче ние, като хора, като земни хора, сме изцяло вплетени в дейността, изхождаща от кислорода и от азота, и по тези причини предварително още можем да предполагаме, че има значение, как в нашата атмосфера се отнася кислородът към азота, как се отнасят те един към друг принципно. Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно.
Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз.
към текста >>
Мисля, че е необходимо, днес вече да не се придържаме сляпо към нещата, каквито ги представя рентгеновата наука, която всъщност ни дава един чуден указател за
излизане
в сферата на извънчовешкото и за достигането не просто до грубо масивните метали, дадени ни на Земята, но за достигането до металните сили, нахлуващи
от
сферата на извънземното.
Вие си спомняте, че оловото, калая и желязото определихме като сили, свързани с горния човек. Готовността да бъде признато нещо подобно днес не е много голяма. И няма да бъде много голяма готовността, да се излезе от човека навън и да се види нещо особено в действието но оловото, което от своя страна отново да е свързано с това, че сърцето приготовлява водорода за човека, който след това представлява преносителя за изграждането на мисловния апарат Ала несъзнателното придвижване на човешкото развитие напред пречи на човечеството да прозре този факт. Защото фактът, че оловото играе някаква роля в природата извън човека, ако го разглеждаме в неговите функции, това днешният човек не може вече да отрече, тъй като между продуктите на преобразование, дадени от рентгеновата наука, по обходния път през хелия действително бе открито олово. Тъй както бе открито оловото макар че посоченото днес тъй наречено атомно тяло не е съвсем вярно, но все пак то бива определяно като олово така ще бъде открит и калая, така и в лицето на онова, което е извън човека, но което единствено от природата извън човека се намесва в човешката природа, в негово лице ще бъде открито желязото.
Мисля, че е необходимо, днес вече да не се придържаме сляпо към нещата, каквито ги представя рентгеновата наука, която всъщност ни дава един чуден указател за излизане в сферата на извънчовешкото и за достигането не просто до грубо масивните метали, дадени ни на Земята, но за достигането до металните сили, нахлуващи от сферата на извънземното.
Това е нещо, което днес вече трябва да бъде казано. Защото тъкмо при появата на днешните нови заболявания човек може да забележи, че е принуден да вземе пред вид подобни неща. И така, това, което засега трябва особено да ни интересува, е, че всичко, което навън представляват въглерода, водорода, кислорода и азота в тяхното взаимодействие, опосредено от сярата, всичко това, индивидуализирано, поемат вътрешно за човека, 4-те органни системи. И ако Вие правилно разгледате такъв един факт, то Вие вече ще усетите, колко дълбоко можем да прогледнем в същинския човек, ако го разглеждаме по такъв начин. Защото тогава на човек няма да му се струва чудно, когато това, което е неволно у човека, което на пръв поглед като че ли не е пряко подчинено на духовните му функции, когато то бъде свързано с цялата природа извън човека.
към текста >>
Необходимо е само да внимаваме, как да налагаме, как да прилагаме и това следва тъкмо
от
онова, което сега казах: защото не е без значение, разбира се, когато е на лице това или онова, дали ще поставим лапата на една или на друга част
от
тялото
.
Тук Ви е дадено и цялото родство на солевото със Земята, а ето тук имате цялото, съдържащо основния и киселинния характер, така че схематично, бихме могли да начертаем приблизително следното: ако ето тук е Земята, то солевото е насочено към Земята, а основното и киселинното имат тенденцията да кръжат около Земята. И с това от своя страна е свързан фактът, че просто поради обстоятелството, че по определен начин сме се запознали с наличните в организма посоки на функциониране, ние вече сме в състояние да се намесваме в тези посоки на функциониране. Като нещо много съществено тук се явява лечението чрез външни средства чрез втриване, чрез мехлеми, всичко онова, което действува външно. Ето тук трябва да изследваме, кое в една определена посока действува външно. При определени обстоятелства засмукващо действие на синаповата лапа, въздействието на някакъв метален мехлем разбира се съответно приготвен имат точно толкова голямо значение за организма, както и вътрешното лечение.
Необходимо е само да внимаваме, как да налагаме, как да прилагаме и това следва тъкмо от онова, което сега казах: защото не е без значение, разбира се, когато е на лице това или онова, дали ще поставим лапата на една или на друга част от тялото.
Твърде съществено е, чрез налагането на съответната част на тялото да бъдат предизвикани противодействията срещу дадена болестворна сила. Съвсем недодялано да налагаме винаги болезненото или нараненото място, това не винаги ще бъде правилното. [1] Прочут минерален извор в Горна Италия. Съдържа 6 мг арсениева киселина на 1 литър. За терапевтичното действие е важно благоприятното съотношение между арсен, желязо и мед - бел.
към текста >>
Твърде съществено е, чрез налагането на съответната част на
тялото
да бъдат предизвикани противодействията срещу дадена болестворна сила.
И с това от своя страна е свързан фактът, че просто поради обстоятелството, че по определен начин сме се запознали с наличните в организма посоки на функциониране, ние вече сме в състояние да се намесваме в тези посоки на функциониране. Като нещо много съществено тук се явява лечението чрез външни средства чрез втриване, чрез мехлеми, всичко онова, което действува външно. Ето тук трябва да изследваме, кое в една определена посока действува външно. При определени обстоятелства засмукващо действие на синаповата лапа, въздействието на някакъв метален мехлем разбира се съответно приготвен имат точно толкова голямо значение за организма, както и вътрешното лечение. Необходимо е само да внимаваме, как да налагаме, как да прилагаме и това следва тъкмо от онова, което сега казах: защото не е без значение, разбира се, когато е на лице това или онова, дали ще поставим лапата на една или на друга част от тялото.
Твърде съществено е, чрез налагането на съответната част на тялото да бъдат предизвикани противодействията срещу дадена болестворна сила.
Съвсем недодялано да налагаме винаги болезненото или нараненото място, това не винаги ще бъде правилното. [1] Прочут минерален извор в Горна Италия. Съдържа 6 мг арсениева киселина на 1 литър. За терапевтичното действие е важно благоприятното съотношение между арсен, желязо и мед - бел. на прев.
към текста >>
52.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И всяко
излизане
на човека извън себе си, когато хората стават слабоумни или нещо подобно, почива и на това и трябва да бъде познато
от
предхождащото като чисто физически процеси в човека.
Ако не се разболявахме, нямаше да можем да мислим и чувстваме. Всичко, което се изживява в мисленето и чувстването, органично е силова система, която, ако надхвърли мярката си, разболява. И освен това същинският физически процес протича само в една част от човешката глава. Този протичащ в човешката глава процес е необходимо паралелно явление към човешкото азово изживяване. Ако този процес е нарушен, ако виталният процес в човека преобладава над чисто физическия процес, тогава азът бива потиснат по определен начин също и в своето съзнание.
И всяко излизане на човека извън себе си, когато хората стават слабоумни или нещо подобно, почива и на това и трябва да бъде познато от предхождащото като чисто физически процеси в човека.
Естествено тогава могат да съществуват и други органични причини. Това, което започва от човешката глава и оттам се излъчва в целия организъм, е чисто физически процес, който в момента, когато настъпи смъртта, се излива в целия организъм. Този момент, който се намира в човешката глава или поне изхожда централно оттам, винаги съществува. Той бива само парализиран от виталния процес, произлизащ от останалия организъм. Човекът постоянно носи в себе си силите, които го довеждат до смъртта, и той не би бил никакъв аз, ако не би носил в себе си силите на умирането.
към текста >>
Когато физическият процес хипертрофира, така че да не може вече да бъде овладян
от
страна на аза, тогава азът трябва да се отдели
от
физическото тяло, което естествено може да се случи също ако на някое място в
тялото
се появи прекалено силно физическо действие и в ранна възраст то повлече със себе си и другите, така че можем да кажем, че човешкият аз е тясно свързан със смъртта.
Защото в същата степен, в която се разглеждат детайлите в човешката организация, човек се доближава до познанието на процесите, които се проявяват като болестни процеси, които не са нищо друго освен превръщане на фините процеси в по-груби. Това, което казах, е само превръщане на тези фини процеси в по-груби. Но трябва да кажем, че срещу действащия в човека физически процес, проникващия в него физически процес, се противодейства толкова дълго, колкото е възможно от страна на аза, който обаче е обвързан с тази противоположна работа, с тези реакции. Работи се насреща дотогава, докато физическият процес вече не е така силен. Този физически процес е това, което винаги съдържа умирането в човешкия организъм, което лежи накрая в умирането.
Когато физическият процес хипертрофира, така че да не може вече да бъде овладян от страна на аза, тогава азът трябва да се отдели от физическото тяло, което естествено може да се случи също ако на някое място в тялото се появи прекалено силно физическо действие и в ранна възраст то повлече със себе си и другите, така че можем да кажем, че човешкият аз е тясно свързан със смъртта.
Аз - смърт Най-вярно изучавате аза, когато изучавате смъртта, но не по мъглявия начин, както хората си представят смъртта, където се допускат различни неща. Нали, както хората днес си представят смъртта, така могат да си представят и разрушаването на една машина, защото при смъртта те си представят само, че нещо престава да съществува. Те не си представят реалния процес. Като смърт хората си представят разрушаването на една машина.
към текста >>
Тялото
не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето.
Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
Физическо тяло - хранене Нещата действат също и обратно. Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с оздравяването. Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното тяло. Когато в непосредствения живот наблюдаваме описаното сега, ние можем да го потвърдим и от друга страна.
към текста >>
53.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха
от
живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид
излизане
на астралното тяло и на Азовата организация извън границите на съответния орган.
Всичко в тази област е белязано с всевъзможни необективни мисловни щампи. И това започва още с първия поглед, който човек отправя към тези неща; тъй като според съвременните представи това хистерично умопомрачение се свърза малко или много с половия живот. Дори повечето случаи биват свързани по-скоро с половия живот на жената, отколкото с половия живот на мъжа. Тук е важно не словесното обозначение, а какво се крие зад него. Дали става дума за хистерично умопомрачение, както обикновено се мисли, или за по-широк кръг от симптоми – ето кое е същественото.
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане на астралното тяло и на Азовата организация извън границите на съответния орган.
Само това може да се срещне при детето. Ние трябва да отхвърлим всички описания на хистеричното умопомрачение, понеже всички тези описания си служат с общи понятия, но ако мислим с общи понятия, описанието се оказва погрешно. Днес многобройните описания в областта на психиатрията са просто погрешни, нещата не бива да бъдат правени така, както е прието днес. Нека да помислим какво всъщност става тук. Както посочих вчера, детето трудно обхваща външния свят.
към текста >>
При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън
от
тялото
и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза.
Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни. Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта. Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането. При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия.
При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза.
Ето с какво си имаме работа. Ако притежаваме усет за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен орган за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота. И човек действително го подушва. И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца. Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма.
към текста >>
Тялото
изтича навън прекалено силно.
Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света. Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
Тялото изтича навън прекалено силно.
Тъкмо при тези деца по най-удивителен начин забелязваме какво всъщност върши подсъзнанието, намесвайки се в живота на усещанията. На първо място, то е ужасно умно. То отпечатва във възможно най-ясни понятия онова, което протича във вътрешната конституция и в отношенията между човека и неговото обкръжение. Всичко това се разиграва в подсъзнанието, без да намира достъп до съзнанието. Следователно, можем да обобщим: Необходимо е да търсим и да откриваме този вътрешен несъзнателен комплекс от представи.
към текста >>
54.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно
излизане
от
тялото
през собствената си самостоятелност.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност.
Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване.
към текста >>
Това разкъса накрая
тялото
на Ницше.
Да, онзи, който не познаваше вътрешния живот на Ницше, който не можеше да съди за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното. През 1872 година Дю Боа Реймонд изказа по отношение на цялата природа своето “игнорабимус”. По отношение на онези случаи, които са необикновени, психиатърът казва: парализа, атипична парализа. По отношение на онези случаи, които се явяват така, че са напълно откъснати от нашето съвременно развитие на човечеството, пред тези случаи застава психиатърът и казва в конкретния случай “игнорабимус” /не ще знаем/ или “игнорамус” /не знаем/. Това е само превод на онова, което после е облечено в думите; атипичен случай на парализа.
Това разкъса накрая тялото на Ницше.
То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура. Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм. Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност. Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията. Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед.
към текста >>
55.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в
тялото
, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира
тялото
.
И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството. С обикновеното съзнание ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в душата като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме. Също и външните възприятия, възприятията на физическия сетивен свят са тези, при които всъщност нашето съзнание се пробужда. Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на изток е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения живот по отношение третирането на възприятията, на мисленето, на чувствуването, на волението. Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора. Онова, което се явява тук, е нещо троично.
към текста >>
Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън
от
тялото
може някакси да изгуби своя Аз.
Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация. И тогава по този път се стига също до там, че вместо съответният човек да се пренесе със своя живот до Аза на другия човек, той се пренася до азовете на индивидуализирани духовни същества, които ни заобикалят също така, както ни заобикалят съществата на сетивния свят. Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация.
Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз.
И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
към текста >>
Той искаше да изолира своето тяло
от
външния свят, за да направи
от
себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в
тялото
, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша.
Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини. Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това. Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките. Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото. И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва
излизане
то на духовно-душевното естество вън
от
тялото
, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване. Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго.
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството. Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук. Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на
тялото
: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук. Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът.
към текста >>
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при
излизане
от
тялото
трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат
от
цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук. Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго.
към текста >>
Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в
тялото
и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание.
Той направи вече първите стъпки. Прочетете последната глава на неговата “Теория на цветовете”. Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете.
Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание.
Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи. Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно. Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек. Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
към текста >>
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това
тялото
да реагира в имагинации.
Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи. Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно. Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от изток и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация. Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа. Тук именно бих искал да Ви разкажа едно лично изживяване. Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата. Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
към текста >>
А когато се потопява в
тялото
с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията.
Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при определени етапи. Защото, какво се случва, когато спрем при определени етапи? Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло. Да, човек може не само да мисли материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото. Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото мислене, до които той е стигнал.
А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията.
И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове. Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва.
към текста >>
56.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат
от
своето обикновено мислене в едно свободно
от
сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен
от
условията на
тялото
, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене. Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене.
към текста >>
Както се вижда, след
излизане
то на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат
от
мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие. И така аз трябваше да напиша една глава върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране. И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото.
Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н.
към текста >>
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като
тялото
е отложено.
Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено.
Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера. Що е всъщност процесът на възприятието?
към текста >>
57.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така че в човека, ако вземете
тялото
му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност.
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме растението като противоположно насочено, че външно растението по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2). Да, но какво расте тук отгоре надолу? Разбира се, нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на растението с орбитата Слънце-Земя така, че си ги представяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си представяме, че в човека растящото в неговото етерно тяло расте в противоположно направление. И така, това, което изхожда от Слънцето, тази всмукваща сила, действа в човека, пронизвайки неговото етерно тяло отгоре надолу.
Така че в човека, ако вземете тялото му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност.
Трябва да можем в частност да докажем, че това е така, и ако можем правилно да интерпретираме нещата, ще можем и да го докажем. Защото това, което тук действа в човека отгоре надолу, може да се обясни различно. Ако имаме сила, действаща по направлението а — b, можем да я проследяваме не само в това направление. Можете също да я проследявате и мнимо[1]. Ако тя има тази интензивност, трябва само да си представим тази сила като разложена на два компонента (рис. 3).
към текста >>
В слънчевата или планетната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към
излизане
от
собствените си рамки.
И така, ако искам адекватно да обхвана небесните тела с техните орбити, нямам възможност да рисувам готови линии. Ако нарисувам окончателни линии, те няма да съвпадат и ще съм принуден да внасям корекции. Това значи, че от всяка окончателна линия без следа се изплъзва това, което реално съществува на небето. За каквото и да мисля в посока на окончателна, завършена математическа линия, реалността ми се изплъзва, тя не се схваща. Но със самото действие изразявам важната реалност: в планетната система има нещо, от една страна имащо тенденция към вцепеняване, а от друга страна, тенденция към подвижно образуване на лемнискати.
В слънчевата или планетната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към излизане от собствените си рамки.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
към текста >>
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява
тялото
на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата.
Ако нарисувам окончателни линии, те няма да съвпадат и ще съм принуден да внасям корекции. Това значи, че от всяка окончателна линия без следа се изплъзва това, което реално съществува на небето. За каквото и да мисля в посока на окончателна, завършена математическа линия, реалността ми се изплъзва, тя не се схваща. Но със самото действие изразявам важната реалност: в планетната система има нещо, от една страна имащо тенденция към вцепеняване, а от друга страна, тенденция към подвижно образуване на лемнискати. В слънчевата или планетната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към излизане от собствените си рамки.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата.
– Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
към текста >>
При
тялото
на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета.
към текста >>
Никога няма да разберете
тялото
на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите.
– Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите.
Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета. Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, напред: отзад обектът изчезва.
към текста >>
58.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Смъртта е
излизане
на етерното тяло
от
физическото тяло.
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека. Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза». Съвременният човек твърде малко се грижи за речта. В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното. Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд.
Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло.
След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта. Животът преди раждането и животът след смъртта.
към текста >>
Човек спи, когато при него отсъства симпатия към
тялото
му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към
тялото
му.
Животът преди раждането и животът след смъртта. Не може да се добие познание за живота след смъртта, ако не се добие познание за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. Животът на човека в съня и смъртта За важността на съня и за безсънието.
Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му.
След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде.
към текста >>
«Азът» управлява
тялото
в течение на земния живот. Оплождане.
Какво прави «азът», докато човек отново не се върне на Земята. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. Структурно делене на човешкото същество на физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз» Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика.
«Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане.
Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
към текста >>
При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на
тялото
поотделно.
За една Платонова година (25920 години) човек преминава примерно през дванадесет земни живота. Разтваряне на Земята и освобождаване на човека от Земята. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. Симптоматика на астралното тяло За какво е нужна глава на човека и висшите животни.
При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно.
Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло. Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло.
към текста >>
59.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Появява се и такова състояние, когато те в процеса на
излизане
още се намират наполовина вътре.
Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли. Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло. Това ви показва, че трябва да се различават физическото и етерно тяло - те лежат в леглото - от «аза» и астралното тяло, които по време на сън се намират навън. Сега си представете какво става при заспиване и пробуждане. При заспиване «азът» и астралното тяло излизат.
Появява се и такова състояние, когато те в процеса на излизане още се намират наполовина вътре.
Едва след това настъпва състоянието, когато «азът» и астралното тяло се оказват навън. И така, съществува състояние, когато те се намират наполовина вътре и наполовина навън. Тогава се появяват сънищата. Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане.
към текста >>
Тялото
ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.
В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии.
Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
към текста >>
Тези представи ние, връщайки се в
тялото
си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме.
В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии. Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин. И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи.
Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме.
На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот. Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища. По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си.
към текста >>
По същество той е фантазьор и само благодарение на
тялото
му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си.
Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот. Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си.
Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света. Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид. Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той?
към текста >>
Но бидейки извън
тялото
, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре.
Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката. И ние крачка след крачка трябва да я възстановяваме.
към текста >>
Тялото
трябва да идва при нас отвън.
При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло.
Тялото трябва да идва при нас отвън.
Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката. И ние крачка след крачка трябва да я възстановяваме. Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища.
към текста >>
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи
тялото
- бел.
Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи тялото - бел.
пр.) се забравя много лесно. Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание.
към текста >>
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако
тялото
му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие.
Това означава, че след 840 години той отново ще може да дойде на Земята. Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят. Виждате ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, той е медиум. Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък.
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие.
Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото. Обаче ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер.
към текста >>
Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в
тялото
.
Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко.
Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
Обаче ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер. Той може тогава да изкаже нещо фантастично, тъй като макар и да не вижда, възприема образи. Слухът се намира тук (в средата). А говорното сетиво се разполага тук (вляво). Той може да ви съобщава нещо недостоверно.
към текста >>
60.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При последните би могло във всеки случай да се говори за това, че благодарение на яденето на восък, медът остава колкото се може по-дълго заедно с восъка; остава заедно с восъка и тогава, когато восъкът се намира вече в
тялото
на човека: вследствие
от
това медът участва предимно в чревното храносмилане, в процеса на храносмилане, извършващ се в червата.
Трябва да ви кажа, че познавах хора, които ядяха пити, но те ги изплюваха след като медът от тях беше изтискан. Но още не ми се е удавало да наблюдавам човек, който да е поглъщал в големи количества восък заедно с меда. Можем да предположим следното: поносимостта при хората е различна, тя не е една и съща при всички. Може да има хора, които именно поради употребата на восък да добият стомашно заболяване и те трябва да се откажат от това. Но може да има също и хора, които съвсем безпроблемно да преработват восъка и остатъците да се изхвърлят с изпражненията.
При последните би могло във всеки случай да се говори за това, че благодарение на яденето на восък, медът остава колкото се може по-дълго заедно с восъка; остава заедно с восъка и тогава, когато восъкът се намира вече в тялото на човека: вследствие от това медът участва предимно в чревното храносмилане, в процеса на храносмилане, извършващ се в червата.
Докато в противен случай медът участва в процеса на храносмилане вече извън червата, в лимфните съдове и т. н. Тук може да се каже: това непосредствено зависи от състоянието на здравето на човека. Има такива хора, при които храносмилането се осъществява в по-голямата си част в червата, а при други то се осъществява предимно в лимфната система. Тук не може да се твърди, че първото е добро, а второто лошо; направлението на този процес зависи от конкретния човек. За това би могло да се говори с увереност само тогава, когато на определена група хора дават да ядат мед с питите, а на друга група - без пити, и после ги изследват, как тези неща се съотнасят едно с друго.
към текста >>
Наистина е огромна работата, която се извършва в
тялото
им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван.
Климатичните условия се отчитат, но не съвсем. Господин Мюлер казва, че той ги отчита, и то много. Неговите кошери се намират на възвишение, където почти не се обдухват от северния вятър, а само малко от източния и другите. Доктор Щайнер: Дървото за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата. Съвсем не агитирам за сламените кошове, но тези неща все пак съществуват и действат много силно, защото подхождат на пчелите, когато те изпълняват своята вътрешна работа.
Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван.
Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата.
към текста >>
Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят
тялото
си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина.
Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно. Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела, домашна, обикновена (Apis melifica). В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел. пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност.
Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина.
Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности. Вие съвсем правилно казахте, че категорични сведения за това още няма. Но това ще се открие и тогава ще се почне да се избягва или може би ще се постъпи, както се постъпи с лозята. С лозята стана така: знаете, че преди седемдесет-осемдесет години изведнъж се появи лозовата филоксера, която е унищожила лозята на обширни територии в Европа. Наложи ми се в миналото много да се занимавам с този проблем, тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник[1] и много се занимаваше с този въпрос.
към текста >>
При висшите животни и при човека яйцето още в
тялото
на майката се обкръжава със защитна обвивка.
н., превръща се в пчела, похищава растителната субстанция и я преработва в самата себе си. При осите този процес става малко изпреварващо. Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано.
При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка.
При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията. Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел. пр.), която по-късно излиза с плацентата. Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета.
към текста >>
При това
от
тялото
на майката се взема онова, което осите вземат
от
растенията.
При осите този процес става малко изпреварващо. Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка.
При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията.
Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел. пр.), която по-късно излиза с плацентата. Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета. Осите имат общ, съвместен с растенията живот.
към текста >>
Това мастилено орехче нараства
от
растението, както зародишното яйце в
тялото
на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел.
Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка. При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията.
Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел.
пр.), която по-късно излиза с плацентата. Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета. Осите имат общ, съвместен с растенията живот. Те са предразположени към това.
към текста >>
След като яйцето е отложено, стопанинът откъсва две такива смокини, при това в този момент, когато намиращата се вътре личинка на оса още не е завършила своето развитие, така че има още много време до настъпване на съзряването и
излизане
то й, макар известен етап
от
генезиса й вече да е преминат.
Представете си, че това е дива смокиня, диво фигово дърво. Тази дива смокиня е любимото дърво на определен вид оси, които снасят тук, вътре, своите яйца (вж. рис.). И така, представете си: това е дива смокиня; на клончето - смокиня, в която осата отлага яйцето си. Този, който отглежда смокини, трябва да е доста хитър човек. Той позволява на осите да снесат яйцата си в дивите смокини, които отглежда даже специално за това.
След като яйцето е отложено, стопанинът откъсва две такива смокини, при това в този момент, когато намиращата се вътре личинка на оса още не е завършила своето развитие, така че има още много време до настъпване на съзряването и излизането й, макар известен етап от генезиса й вече да е преминат.
Какво прави стопанинът по-нататък? Той взима тръстикова сламка и с нейна помощ свързва двете смокини, в които се намират личинките, които не са достигнали пълна зрелост, така че смокините се държат за тази сламка. След това той отива при смокинята, чийто плодове смята да облагороди, и окача на нея тези две свързани със сламка смокини, в които осите са снесли яйцата си. Какво собствено става? Става следното: осите усещат, че откъснатите смокини вече не са съединени с дървото и започват да съхнат; те изсъхват, тъй като до тях не стигат вече соковете на дървото.
към текста >>
Ако смокините бяха останали на дървото,
излизане
то щеше да стане в края на лятото.
«Дявол да го вземе! - мисли стоящото вътре животно. - сега трябва да бързам! Защото бързо ще дойде времето, когато смокините ще изсъхнат! » Животното страшно бърза и излиза значително по-рано, отколкото се полага.
Ако смокините бяха останали на дървото, излизането щеше да стане в края на лятото.
А така те излизат през ранното лято. Като следствие животното, тъй като е излязло през ранното лято, трябва да направи втори разплод и още през лятото да снесе яйца, които при нормални условия трябва да бъдат отложени чак в началото на годината. И сега с тези яйца осите се отправят към смокинята, която трябва да бъде облагородена. Тук те отлагат яйцата, тези късни яйца, които няма да съзреят, а само ще се развият до определена степен. Какво се получава като резултат?
към текста >>
Свойство на тези оси е това, че
тялото
им не е приспособено да извлича
от
природата цветния нектар и да го преработват в мед.
Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това. Но ако ги принудят да вървят по този заобиколен път, в процеса на своето размножение те могат да пренесат медената сладост от един плод на смокинята към друг. Така те облагородяват втората смокиня и я правят по-сладка. Вътре в нея тогава се намира своеобразна медена субстанция. Виждате, че тук имаме работа с нещо съвсем особено.
Свойство на тези оси е това, че тялото им не е приспособено да извлича от природата цветния нектар и да го преработват в мед.
Но те могат в самата природа да способстват, специфичният процес на медообразуване да се осъществява, предавайки се от една смокиня на друга. Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка.
към текста >>
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили
тялото
си, което е подобно на
тялото
на осата, че са се оказали способни да отчуждят
от
дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Така те облагородяват втората смокиня и я правят по-сладка. Вътре в нея тогава се намира своеобразна медена субстанция. Виждате, че тук имаме работа с нещо съвсем особено. Свойство на тези оси е това, че тялото им не е приспособено да извлича от природата цветния нектар и да го преработват в мед. Но те могат в самата природа да способстват, специфичният процес на медообразуване да се осъществява, предавайки се от една смокиня на друга.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>
61.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Вследствие на ежедневната употреба на 120 грама белтъчини
от
човешкия организъм в червата постоянно се образува нещо подобно на гниещо кокоше яйце, което подлага на силна интоксикация съдържанието на стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в организма, преминават в
тялото
.
белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини. И така, смяташе се, че са необходими 120 гр. Днес науката отново се върна към проблема. В настояще време й е известно, че ако човек употребява в храната толкова много белтък, това способства не здравето, а болестта, защото значителна част от белтъчините в храносмилателната система на човека загнива.
Вследствие на ежедневната употреба на 120 грама белтъчини от човешкия организъм в червата постоянно се образува нещо подобно на гниещо кокоше яйце, което подлага на силна интоксикация съдържанието на стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в организма, преминават в тялото.
При това, покрай образуването в организма на вещества, способстващи в по-късна възраст развитието на така наречената атеросклероза - калцирането на артериите - атеросклерозата се появява главно от прекомерната употреба на белтъчини, - освен това човек става извънредно лесно податлив на всевъзможни инфекции. Човек толкова по-малко е подложен на опасност от инфекциозни заболявания - разбира се, необходимото количество той все пак трябва да понесе, - колкото в по-малка степен употребяваните от него белтъчини са в повече. Който употребява твърде много белтъчини, доста повече е подложен на такива инфекциозни заболявания, като дифтерит, едра шарка и чума, от този, който употребява не толкова много белтъчини. Показателно е, че днес съвременната наука учи, че са необходими не 120 гр. белтъчини, а само от 20 до 50 гр.
към текста >>
Последните представляват този вид хранителни продукти, които безусловно трябва да се преработят в червата, в долната част на
тялото
, в корема, при това самата тази долна част на
тялото
трябва да притежава силата за преработката на белтъчините.
Ако приемате повече, ще се разболеете. И така, виждате как всъщност стои работата с научните истини. Сведения за това, какво е истинно и какво лъжливо, човек получава в зависимост от това, кое издание на енциклопедичния речник му е попаднало в ръцете. Всичко това показва, че за проблемите, в които е задействано духовното начало, ясни представи по този път не могат да се намерят. За тези, които истински се занимават с дадения проблем, това, разбира се, дава повод да изследват духовното начало, за да разберат процеса, протичащ в човека при приемането на белтъчини.
Последните представляват този вид хранителни продукти, които безусловно трябва да се преработят в червата, в долната част на тялото, в корема, при това самата тази долна част на тялото трябва да притежава силата за преработката на белтъчините.
Знаете, че белтъкът, особено ако става дума за пресен яйчен белтък, е наполовина течен. Всеки белтък е наполовина течен. Към всичко, намиращо се в полутечно състояние, има достъп човешкото етерно тяло. Човешкото етерно тяло не може да има работа с това, което е твърдо, а само с това, което е течно. Следователно човек трябва да приведе в течна форма всички тези продукти, които приема.
към текста >>
И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен
от
етерното тяло именно в долната част на
тялото
, в корема.
Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите. Нищо твърдо отвън не трябва да влиза в (състава) на човешкото тяло. Човешкото тяло трябва да образува всичко твърдо само от течностите. Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло. Но самото физическо тяло изцяло и напълно е образувано от течност и в тази течност присъства етерното тяло - фино тяло, което не може да се види, но което въпреки това пронизва целия човек.
И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема.
Разбира се, вътре в човека - както вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло. И така, течността в човека се намира на разпореждане на етерното тяло. Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на гърдите, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека. Оттук можете също да видите и това, че белтъкът не може да играе ролята на най-същественото хранително средство, това, което трябва да се разглежда на първо място. Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на тялото; в дадения случай не се налага много да се работи.
към текста >>
Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на
тялото
; в дадения случай не се налага много да се работи.
И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема. Разбира се, вътре в човека - както вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло. И така, течността в човека се намира на разпореждане на етерното тяло. Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на гърдите, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека. Оттук можете също да видите и това, че белтъкът не може да играе ролята на най-същественото хранително средство, това, което трябва да се разглежда на първо място.
Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на тялото; в дадения случай не се налага много да се работи.
Белтъкът ще бъде преработен в долната част на тялото, в корема. Даже в случай, че храната на човека съдържа изключително малко белтъчини, всичкият белтък ще бъде веднага преработен. И така, вие виждате, че човек напълно би могъл да мине с много малко количество белтъчини. В днешно време това е вече известно на науката, но преди с белтъчини направо се преяждаше, особено децата. Днес наблюдаваме тези деца, които в седемдесетте и осемдесетте години (на XIX век) преяждаха с белтъчини; днес те страдат от атеросклероза, калциране на артериите или вече са умрели от атеросклероза.
към текста >>
Белтъкът ще бъде преработен в долната част на
тялото
, в корема.
Разбира се, вътре в човека - както вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло. И така, течността в човека се намира на разпореждане на етерното тяло. Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на гърдите, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека. Оттук можете също да видите и това, че белтъкът не може да играе ролята на най-същественото хранително средство, това, което трябва да се разглежда на първо място. Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на тялото; в дадения случай не се налага много да се работи.
Белтъкът ще бъде преработен в долната част на тялото, в корема.
Даже в случай, че храната на човека съдържа изключително малко белтъчини, всичкият белтък ще бъде веднага преработен. И така, вие виждате, че човек напълно би могъл да мине с много малко количество белтъчини. В днешно време това е вече известно на науката, но преди с белтъчини направо се преяждаше, особено децата. Днес наблюдаваме тези деца, които в седемдесетте и осемдесетте години (на XIX век) преяждаха с белтъчини; днес те страдат от атеросклероза, калциране на артериите или вече са умрели от атеросклероза. Вредата, нанесена чрез някои действия, се открива по-късно, а не веднага; не, тя може да бъде открита значително по-късно.
към текста >>
От
само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част на
тялото
на човека, върху областта на гърдите.
И така, вие виждате, че човек напълно би могъл да мине с много малко количество белтъчини. В днешно време това е вече известно на науката, но преди с белтъчини направо се преяждаше, особено децата. Днес наблюдаваме тези деца, които в седемдесетте и осемдесетте години (на XIX век) преяждаха с белтъчини; днес те страдат от атеросклероза, калциране на артериите или вече са умрели от атеросклероза. Вредата, нанесена чрез някои действия, се открива по-късно, а не веднага; не, тя може да бъде открита значително по-късно. Вторият вид хранителни продукти са мазнините.
От само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част на тялото на човека, върху областта на гърдите.
Следователно за обезпечаване на средната част на тялото, на областта на гърдите, за нормалното обезпечаване на сърцето, на гърдите и т. н. човек безусловно трябва да приема мазнини. Оттук следва, че човек в гръдната си област на първо място се нуждае от мазнини, защото в тази област става дишането. Какво означава дишането? Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с кислород.
към текста >>
Следователно за обезпечаване на средната част на
тялото
, на областта на гърдите, за нормалното обезпечаване на сърцето, на гърдите и т. н.
В днешно време това е вече известно на науката, но преди с белтъчини направо се преяждаше, особено децата. Днес наблюдаваме тези деца, които в седемдесетте и осемдесетте години (на XIX век) преяждаха с белтъчини; днес те страдат от атеросклероза, калциране на артериите или вече са умрели от атеросклероза. Вредата, нанесена чрез някои действия, се открива по-късно, а не веднага; не, тя може да бъде открита значително по-късно. Вторият вид хранителни продукти са мазнините. От само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част на тялото на човека, върху областта на гърдите.
Следователно за обезпечаване на средната част на тялото, на областта на гърдите, за нормалното обезпечаване на сърцето, на гърдите и т. н.
човек безусловно трябва да приема мазнини. Оттук следва, че човек в гръдната си област на първо място се нуждае от мазнини, защото в тази област става дишането. Какво означава дишането? Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с кислород. Въглеродът се съединява с кислорода, а на човека му е необходима топлина.
към текста >>
Оставащата непреработена в
тялото
част
от
белтъка също, разбира се, започва лошо да мирише, да вони; но другата им част, подложена на преработка, не мирише лошо и бидейки очистена, преминава в
тялото
.
Действително, ако в нас се намират белтъчини, неподложени на нормална преработка, в червата ни присъства нещо подобно на развалени кокоши яйца. Вие познавате мириса на развалени яйца, нали, господа? Работата е там, че човек вътрешно отделя в своето тяло тази миризма на развалени яйца, ако приема твърде много белтъчини. Той изцяло се прониква от тази миризма. Ако кокошите яйца стоят дълго, те се вмирисват, развалят се и издават миризма на развалени яйца.
Оставащата непреработена в тялото част от белтъка също, разбира се, започва лошо да мирише, да вони; но другата им част, подложена на преработка, не мирише лошо и бидейки очистена, преминава в тялото.
В това се състои работата на етерното тяло. Етерното тяло присъства заради това, да преодолява и отстранява възникващата гнилостна миризма. В човешкия организъм етерното тяло изпълнява ролята на борец, побеждаващ загниването. Загниването, гниенето се преодолява в човека посредством етерното тяло. Когато след смъртта човек се лишава от своето етерно тяло, той започва да гние.
към текста >>
Той не се издига нагоре към главата, защото главата трябва да остава свободна
от
алкохол, иначе тя веднага ще стане неспособна да бъде в качеството си на носител на «аза» и по правилен начин да се справя с ферментацията в
тялото
.
И така, инстинктът е свързан в по-голяма степен със средния мозък и се губи поради прекомерна употреба на картофи. Това особено силно се проявява в ново време. От всичко казано дотук вие виждате: за да бъде достатъчно силен, човек трябва да има способност, първо, да преодолява загниването на белтъчините, второ - да преодолява гранясването на мазнините, и трето, да преодолява ферментацията на захарите и нишестето. Последния път вече ви казах, че човек не може да бъде напълно алкохолно абстинентен, тъй като ако той съвсем не пие алкохол, този алкохол се образува в него самия. Обаче този алкохол остава в корема.
Той не се издига нагоре към главата, защото главата трябва да остава свободна от алкохол, иначе тя веднага ще стане неспособна да бъде в качеството си на носител на «аза» и по правилен начин да се справя с ферментацията в тялото.
Виждате ли, сега вие можете да формулирате идея за това, по какъв начин човек се съотнася с обкръжаващата го природа. Ако например хвърлите поглед към навсякъде гниещите белтъчини - защото на гниене са подложени и животните, и растенията, - ще трябва да кажете: навсякъде има етер, който уравновесява това гниене. Ако погледнете мазнините, които ги има и в растенията, които са навсякъде, ще трябва да си кажете: тези мазнини малко по малко биха направили всичко живо неспособно за живот, както животните, така и човека, ако астралното тяло не се проявяваше като борец против гранясването на мазнините. Човек всъщност се бори с това, което се намира отвън, в природата. Когато човек умира, неговите етерно, астрално тяло и «аз» излизат навън.
към текста >>
И така, фактически става следното: вследствие
от
излизане
то на «аза» човешкото тяло се обхваща
от
ферментация, вследствие
от
излизане
то на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие
от
излизане
то на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене.
Трупът веднага е подложен на гниене, в същото време гранясва, в него веднага започва ферментация. Гниенето се забелязва по-лесно, особено по миризмата, така че даже със запушен нос се предпочита колкото може по-рядкото приближаване към трупа. И така, загниването може с лекота да се усети по миризмата, може да се помирише. Обаче ако трупът е положен в гроб, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае. Що се отнася до ферментацията, макар тя и да има място, я изучават още по-малко.
И така, фактически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене.
Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява. Този, който отрича, че в човека се намират етерно тяло, астрално тяло и «аз» като активни духовни членове на неговото същество, трябва да си зададе въпроса: как ще се обясни това, че човек не гние? Защо не е подложен на ферментация? Защо не гранясва? Всичко това би трябвало да става с него, ако беше едно чисто физическо тяло!
към текста >>
Той например дава сила на
тялото
, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди.
Без значение, че външно беше неприятно поради ужасната миризма, в корема ми внезапно възникна много приятно чувство. Ако човек не е болен, ако в корема му няма мирис на развалени яйца, в него възниква чувство на височайша радост от живота. Този, когото мирисът на развалени яйца не го отблъсква, може да преживее това. Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това пролетно въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца. Мирисът на развалени яйца, даже произведен изкуствено, е изключително добро лекарствено средство.
Той например дава сила на тялото, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди.
Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение. Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет. През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет. Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят.
към текста >>
Именно долната част на
тялото
, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея.
Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение. Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет. През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет. Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят.
Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея.
Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни. Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята. Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва. И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца.
към текста >>
НАГОРЕ