Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
78
резултата от
61
текста с която и да е от думите за : '
дъх вдъхна вдъхнал дъха дъхът
'.
1.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема
дъх
.
И той се бори най-ожесточено, когато по друго време сам заема позиция, която вижда като противниковата или когато тя има определяща роля в душевния му живот. Походът му срещу Вагнер е поход срещу самия него. По едно време, когато се намира сред противоречиви идейни кръгове, той почти неволно се свързва с Вагнер. Сприятелява се с него. В очите му Вагнер е неизмерим.
Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема дъх.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер.
към текста >>
2.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Следователно, това, което наричаме в тази книга "
Дъхът
-Себе", живее тъкмо в тази област, доколкото е успял да се развие в съответствуващата му действителност.
Следователно, това, което наричаме в тази книга "Дъхът-Себе", живее тъкмо в тази област, доколкото е успял да се развие в съответствуващата му действителност.
"Духът-Себе"израства и се подготвя да осъществи духовните намерения в хода на своето следващо въплъщение. Когато след поредица пребивавания в "царството на духовете", "Дъхът-Себе" напредва достатъчно, за да се движи напълно свободно из това "царство", тогава той все повече и повече ще намира тук своето истинско отечество. Животът в Духа става за него толкова близък и свойствен, както за земния човек е живота всред физическия свят. Занапред той ще се ръководи от гледните точки, валидни за духовния свят; малко или много, те ще са определящи за неговите бъдещи въплъщения. Сега Азът чувствува себе си като част от божествения миров ред.
към текста >>
Когато след поредица пребивавания в "царството на духовете", "
Дъхът
-Себе" напредва достатъчно, за да се движи напълно свободно из това "царство", тогава той все повече и повече ще намира тук своето истинско отечество.
Следователно, това, което наричаме в тази книга "Дъхът-Себе", живее тъкмо в тази област, доколкото е успял да се развие в съответствуващата му действителност. "Духът-Себе"израства и се подготвя да осъществи духовните намерения в хода на своето следващо въплъщение.
Когато след поредица пребивавания в "царството на духовете", "Дъхът-Себе" напредва достатъчно, за да се движи напълно свободно из това "царство", тогава той все повече и повече ще намира тук своето истинско отечество.
Животът в Духа става за него толкова близък и свойствен, както за земния човек е живота всред физическия свят. Занапред той ще се ръководи от гледните точки, валидни за духовния свят; малко или много, те ще са определящи за неговите бъдещи въплъщения. Сега Азът чувствува себе си като част от божествения миров ред. Неговата вътрешна същност вече не зависи от ограниченията и законите на земния живот. Силата, с която той осъществява своите действия, идва направо от духовния свят.
към текста >>
3.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им
вдъхна
живот в моите усещания.
И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза.
Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания.
Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа.
към текста >>
4.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Дъхът
ми сякаш спира, щом опитам
Дъхът ми сякаш спира, щом опитам
към текста >>
5.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което
дъхът
създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност?
Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема. Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане.
Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност?
Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми. Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано. Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост.
към текста >>
6.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година
вдъхна
на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва.
По този начин навсякъде хората се отдалечаваха от това, да търсят идеите, които стоят на основата на природните неща. В замяна на това бяха наблюдавани фактите, които показват, как по-висшите, по-сложните природни процеси и природни същества се изграждат от прости и нисши. Все по-редки ставаха хората, които се стремяха към едно идеалистично тълкуване на мировите явления.
Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва.
Молешот можа вече да каже: "Жизнената сила, както и животът, не е нещо друго освен резултат на сложно действащите задружно и една в друга намесващи се физически и химически сили".
към текста >>
7.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Вечно ще ви бъда задължена", каза Змията, едва поемайки си
дъх
след пищния обяд.
„Вечно ще ви бъда задължена", каза Змията, едва поемайки си дъх след пищния обяд.
„Сега може да поискате от мен всичко, което си пожелаете, стига то да е по силите ми."
към текста >>
В този момент дотърча обратно, останала съвсем без
дъх
, жената с кошницата.
„Кой ли ще може да доведе човека с лампата преди Слънцето да е залязло? ", просъска Змията тихо, но все пак доловимо; момичетата се спогледаха, а сълзите на Лилия потекоха още повече.
В този момент дотърча обратно, останала съвсем без дъх, жената с кошницата.
към текста >>
8.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Дори казваха, че е писал съчиненията си „на един
дъх
“.
Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот. Още тогава знаех как Шрьоер е бил атакуван от привържениците на станалите господстващи литературно-исторически методи заради трудовете му, а именно заради неговата „История на немската поезия през деветнадесети век“. Той не пишеше като някои членове на школата на Шерер, които разглеждаха литературните явления като естествоизпитатели. Той носеше у себе си определени усещания и идеи за литературните явления и ги изразяваше по чисто човешки начин, като в момента на писане почти не се обръщаше към „източниците“.
Дори казваха, че е писал съчиненията си „на един дъх“.
към текста >>
9.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Ентусиазмът на Шрьоер ме накара да прочета произведенията ѝ на един
дъх
.
Ентусиазмът на Шрьоер ме накара да прочета произведенията ѝ на един дъх.
Написах един фейлетон за поетесата. Това ми донесе голямата радост да мога да я посетя. При това си посещение имах възможността да проведа един разговор с поетесата, който през живота ми често изникваше в душата ми. По това време тя вече се беше посветила на една задача от най-висш стил, на нейната епическа поема „Робеспиер“. Тя говорѝ с мен за основните идеи в нея.
към текста >>
10.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той можеше на един
дъх
да се отзове със симпатия на някоя велика идея и – без никакъв преход – да изпадне в дребнави тривиалности.
Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота. С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в разговора лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания. Тази горчилка живееше преди всичко в собствената му душа. Той се бореше с нея с помощта на сух хумор. Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота.
Той можеше на един дъх да се отзове със симпатия на някоя велика идея и – без никакъв преход – да изпадне в дребнави тривиалности.
Към мен се отнасяше с неизменно благоразположение. От духовните интереси, живеещи в душата ми, не се интересуваше, като от време на време ги разглеждаше от гледната точка на суховатия си хумор. Но към насоката на работа ми в Архива на Гьоте и към личния ми живот проявяваше най-голям интерес.
към текста >>
11.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние добиваме възможност и способност да запаметяваме по-лесно, когато сме проспали нещата, като че искаме да научим нещо наизуст на един
дъх
.
Когато наблюдаваме така заспивалото, ние без съмнение можем да кажем: Със засипването човек улавя така да се каже нещо, което вече след това не може да бъде в неговото съзнание. Ако използувам сега построените по-горе две идеи, бих могъл да кажа: Човек изпитва сега един момент на сбогуване с огледалото на своето тяло, което му се явяват отразени явленията на живота. И понеже няма още никаква възможност да направи да се отрази в нещо друго това, което иначе се отразява в тялото, за него престава и възможността той да възприема това, което е самият той. Но ако човек не иска да бъде съвсем твърдоглав и своенравен по отношение на това, което е свързано с душата и с въздействието на това, което потъва в една неопределена тъмнина, той отново може да възприема в определен смисъл явленията на деня. По друг случай аз вече обърнах вниманието върху това, как човек, който е принуден да запамети това или онова, следователно да научи наизуст неща, той може да извърши това много по-лесно, когато често пъти го проспива, и как най-големият враг на ученето наизуст е лишаването от сън.
Ние добиваме възможност и способност да запаметяваме по-лесно, когато сме проспали нещата, като че искаме да научим нещо наизуст на един дъх.
Но така е и при други дейности на душата. Обаче ние бихме могли много лесно да се убедим, че би било невъзможно въобще да научим нещо, да усвоим нещо, в което душата трябва да вземе дейно участие, ако не бихме могли постоянно да включваме състоянията на сън в състоянията на нашия живот. Естественият извод, който трябва да направил от такива явления, е този, че от време на време нашата душа има нужда да се оттегли от тялото, за да почерпи сила от една област, която не се намира в тялото, защото вътре в тялото са: били вече изразходвани съответните сили. Трябва да си представим: Когато сутрин се събуждаме от сън, ние донасяме със себе си от състоянието, в което сме били, укрепване, за да развием онези способности, които не бихме могли да развием, ако бихме останали постоянно свързани с нашето тяло. Така въздействието на съня се показва в нашето обикновено същество, когато искаме да мислим праволинейно и не искаме да бъдем твърдоглави.
към текста >>
12.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче сам Дарвин е написал изречението: Аз поддържам, че всички живи същества, които са съществували на Земята, произхождат от една първична форма, на която творецът е
вдъхнал
живот.
Така говори основателят на по-новата Геология. Но сега хората могат да дойдат и да кажат: Но чрез Дарвин е било опровергано всяко действие на някакви духовни сили! Дарвин ни показа, как развитието на организмите става чрез чисто природни процеси.
Обаче сам Дарвин е написал изречението: Аз поддържам, че всички живи същества, които са съществували на Земята, произхождат от една първична форма, на която творецът е вдъхнал живот.
Следователно хората, които казват, че ние сме фантазьори, когато говорим за духовни същества и за духовни сили, не могат да излязат срещу нас и с Дарвина. Но след това могат да дойдат хора и да кажат: Нима не знаете, коя е основната същност на развитието на естествената наука през 19-то столетие, която е повлияла дълбоко на цялото развитие? Нима не знаете нищо за основния закон на превръщането на природните сили?
към текста >>
13.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Книга Битие казва "Бог
вдъхна
в ноздрите му
дъха
на живота."
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба. Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Книга Битие казва "Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота."
към текста >>
Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му
дъх
.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта. Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене. Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист.
Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх.
Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>
14.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия
дъх
до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
15.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Ако влиза в дълбока медитация като задържа
дъха
си, човек достига втората степен на Девакана.
Ако влиза в дълбока медитация като задържа дъха си, човек достига втората степен на Девакана.
Формите, които представят физическата субстанция, се виждат като изпълнени с духовни потоци - потоците на всемирния живот. Това е океанът на Девакана. На тази степен Посветеният навлиза в извора на всеки живот. Този живот има вид на мрежа от огромни потоци с техните разклонения. В същото време има странно и ново изживяване на живеене вътре в металите.
към текста >>
16.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
В Битие 2:7 четем: "И Господ Бог ...
вдъхна
в ноздрите му
дъха
на живота; и човекът стана жива душа." Този пасаж описва периода, когато хрилете, притежавани от човека се превърнаха в бели дробове и той започна да диша външния въздух.
Тази голяма трансформация бе от огромна важност за човека.
В Битие 2:7 четем: "И Господ Бог ... вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана жива душа." Този пасаж описва периода, когато хрилете, притежавани от човека се превърнаха в бели дробове и той започна да диша външния въздух.
Едновременно със силата да диша, той придоби вътрешна душа и, заедно с тази душа, способността за вътрешно съзнание, за ставане съзнателен на себето, живеещо в душата.
към текста >>
17.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое
дъх
; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл.
В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
18.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур
дъх
/ става не-богове А-сурас.
/*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур дъх/ става не-богове А-сурас.
В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества. Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма.
към текста >>
19.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Книга Битие казва “Бог
вдъхна
в ноздрите му
дъха
на живота.”
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба. Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Книга Битие казва “Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота.”
към текста >>
Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му
дъх
.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта. Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене. Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист.
Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх.
Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>
20.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия
дъх
до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
21.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ако влиза в дълбока медитация като задържа
дъха
си, човек достига втората степен на Девакана.
Ако влиза в дълбока медитация като задържа дъха си, човек достига втората степен на Девакана.
Формите, които представят физическата субстанция, се виждат като изпълнени с духовни потоци потоците на всемирния живот. Това е океанът на Девакана. На тази степен Посветеният навлиза в извора на всеки живот. Този живот има вид на мрежа от огромни потоци с техните разклонения. В същото време има странно и ново изживяване на живеене вътре в металите.
към текста >>
22.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В Битие 2:7 четем: “И Господ Бог ...
вдъхна
в ноздрите му
дъха
на живота; и човекът стана жива душа.” Този пасаж описва периода, когато хрилете, притежавани от човека се превърнаха в бели дробове и той започна да диша външния въздух.
Тази голяма трансформация бе от огромна важност за човека.
В Битие 2:7 четем: “И Господ Бог ... вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана жива душа.” Този пасаж описва периода, когато хрилете, притежавани от човека се превърнаха в бели дробове и той започна да диша външния въздух.
Едновременно със силата да диша, той придоби вътрешна душа и, заедно с тази душа, способността за вътрешно съзнание, за ставане съзнателен на себето, живеещо в душата.
към текста >>
23.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое
дъх
; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл.
В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
24.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за сътворението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на слуха му: «Творецът
вдъхна
в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление.
Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за сътворението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на слуха му: «Творецът вдъхна в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление.
От това долавяте и сродството, което чрез сетивата съществува между човека и цялото му обкръжение. Разгледайте лицето му и бихте могли да си кажете: Върху лицето са работили съществата, живеещи на астралния план. Те живеят в светлинните лъчи. Светлинният лъч има физическа и астрална част. Представете си, че някъде пада светлинен лъч.
към текста >>
25.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Душата е навлязла в тялото: «Бог
вдъхна
в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
Тази легенда за рая можете да я приемете напълно буквално. Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа. Тогава въздухът е бил изцяло одухотворен. Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция. Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически.
Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
към текста >>
26.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог
вдъхна
в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия.
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество.
към текста >>
В Библията има едно изречение: «И Бог
вдъхна
в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха.
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
към текста >>
27.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Груповата душа е това, което Бог им е
вдъхнал
.
Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора. Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си.
Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал.
Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.
към текста >>
28.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Дъхът
не смее госта да прекъсне,
Дъхът не смее госта да прекъсне,
към текста >>
29.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог
вдъхна
в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа".
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа".
В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години. Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв. Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят. Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо.
към текста >>
30.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
То трябва да протече много бавно, то не може да се осъществи на един
дъх
.
Развитието на човека ще върви в посока на едно постепенно изкачване в космоса.
То трябва да протече много бавно, то не може да се осъществи на един дъх.
Ако човекът не е готов да участвува в него с търпение, то силата на окото в главата на древните няма да може да проникне в цялото му същество, във всички негови органи като флуида на любовта. Тази сила ще се изчерпи, и човекът ще е принуден да се заключи от външното и ще изсъхне от липса на любов. Но човекът е призван да прониква с обич всичко, което е на неговата планета, да вземе планетата със себе си и да я спаси. Спасението на вътрешното не може да се осъществи без спасението на това, което е извън нас. Човекът трябва да спаси планетата си заедно със се бе си.
към текста >>
31.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята,
дъхът
му ще изпепели целия свят.
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят.
Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>
32.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Колкото и прекрасни, колкото и възвишени да са Ведите, колкото и чудно да звучат песните на Заратустра, колкото и божествен да изглежда езикът на древната египетска Мъдрост, всичко онова, пред което затаяваме
дъх
, не ни разкрива нищо друго, освен помрачената светлина, съдържаща се във великата Мъдрост на Хермес, във великата Мъдрост на Заратустра или във величественото познание на древните Риши.
Тази първична Мъдрост беше дадена на великите Риши под такава форма, каквато днешното човечество едва ли може да си представи. Защото след епохата на Древна Индия, кoгато Ришите разпространяваха своето учение, съществено се промениха както мисловните, така и чисто сетивните способности на човека*5, колкото и много да се говори днес за това, което е звучало от устата на древните Риши, повечето от днешните човешки души едва ли биха могли да възприемат нещо друго, освен думи и само думи. Древните хора имаха други сетивни способности и днешното човечество не може да има истинска представа за първичната Мъдрост на своите предшественици от Първата следатлантска културна епоха. Защото всичко онова, което е достигнало до наши дни, всичко, което е запазено в най-добрите книги, е само един далечен и слаб отзвук от същинската първична Мъдрост на древните Риши. В много отношения тя е само една затъмнена, една помрачена Мъдрост.
Колкото и прекрасни, колкото и възвишени да са Ведите, колкото и чудно да звучат песните на Заратустра, колкото и божествен да изглежда езикът на древната египетска Мъдрост, всичко онова, пред което затаяваме дъх, не ни разкрива нищо друго, освен помрачената светлина, съдържаща се във великата Мъдрост на Хермес, във великата Мъдрост на Заратустра или във величественото познание на древните Риши.
И все пак тази висша Мъдрост беше запазена за човечеството; така или иначе ти винаги е била достъпна за тесни кръгове, които са съхранявали тези "свещени тайни", както са наричали тогава този вид познание. Да, първичната Мъдрост, достъпна на човека, винаги е била съхранявана в Мистериите на Индия, Персия, Египет, Халдея, в християнските Мистерии, включително и до наши дни*6. До сравнително скоро време, в тези затворени кръгове беше възможно да се приема живата Мъдрост; едва впоследствие тя започна да бъде записвана под формата на книги. Поради причини, които ще изясня именно в предстоящите лекции, ние вече се намираме в епохата, когато живата Мъдрост, съхранявана до този момент в най-тесни кръгове, ще трябва да стане достояние на все по-голяма и по-голяма част от човечеството. Всъщност първичната Мъдрост на свещените Риши никога не е изчезвала.
към текста >>
33.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това самоотричане го е имало в древните мистерии, които осъзнавали това, като разпространяващия се
дъх
на чудото.
От подобни усещания са били въодушевявани посветените, които се обединявали по дванадесет в дохристиянските времена. Те си казвали: определено, ние сме развили в себе си висши сили, но с всичките си сили и способности достигаме само това, което по-малко развити индивидуалности постигат на по-ниска степен и това е предначертано от висшите божествени същества. Те гледали тринайсетия, който, в сравнение с тях, бил спрял на една детска, наивна степен. Те казвали: в него няма човешка мъдрост, както в нас, но той още е проникнат от божествената мъдрост. Също и източните мъдреци, лечители и магове казвали: следваме тези, който още не са толкова издигнати като нас, но се намират на степента, в която още притежават божествената мъдрост.
Това самоотричане го е имало в древните мистерии, които осъзнавали това, като разпространяващия се дъх на чудото.
Спомнете си сега стихотворението на Гьоте „Тайните“[2], в което в кръга на изтъкнати мъже се въвежда тринадесети, брат Марко. Тук имаме явление, което се корени дълбоко в човешката природа, макар и да не е присъщо на съвременния човек; то се състои в това, че посветеният от четвъртата категория, който в развитието на собствените си сили не се издига толкова високо като другите, прави така, че изглежда, че той ръководи останалите дванадесет.
към текста >>
34.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Било нужно дълготрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с
дъха
на духовното познание.
Трябва да кажем, че старият Харденберг се опитвал да се бори със суровото неразбиране по отношение на сина си. Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин. Но той не довел това дотам, да усети силата и мощта на истините, които излизали от душата на сина му.
Било нужно дълготрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с дъха на духовното познание.
към текста >>
Тази песен[5], чиито произход му бил неизвестен, му навяла
дъх
на вечност и той бил дълбоко трогнат от нея.
Веднъж старият Харденберг поразително усетил този полъх на духа, на християнския дух, когато заедно с другите бил в своята моравска общност и започнали песен.
Тази песен[5], чиито произход му бил неизвестен, му навяла дъх на вечност и той бил дълбоко трогнат от нея.
Тя започвала така:
към текста >>
35.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
"Бог
вдъхна
в ноздрите на човека
дъхът
на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса.
Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
"Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса.
Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
В източната философия най-висшият член, който човекът, като Дух-Човек, ще развие в бъдещето, е наречен "Атма" дума, извлечена от "Атмен" (
дъх
).
В това, че човек не само диша, но може също и да превърне дихателния си процес в песен и говор, породени от ларингса, той има в своето дишане качество, способно на най-висшето възможно развитие. Затова има добри основания да кажем, че човекът винаги ще се развива, че той ще се издига до все по-висши степени на духовност.
В източната философия най-висшият член, който човекът, като Дух-Човек, ще развие в бъдещето, е наречен "Атма" дума, извлечена от "Атмен" (дъх).
Но самият човек трябва да участва в развиването на този Дух-Човек от настоящите елементарни наченки. Той трябва да работи върху развитието на говора и песента в които, като преобразен дихателен процес, има безгранични възможности.
към текста >>
36.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „
вдъхна
в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз.
Ето как ние стигаме до един твърде отдалечен период от нашето развитие, когато определени духовни Същества се пожертваха заради нас, изоставайки в собственото си развитие. Днес ние знаем, че тези Същества трябва да поемат своята Карма, за да осъществим по правилен начин всички онези импулси, които те вляха у нас.
Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз.
Ето дълбокият смисъл за изоставането на тези духовни Същества през епохата на Старата Луна.
към текста >>
37.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Генезисът ни разказва това по един чудесен одухотворен начин, като казва: Човекът назряваше в едно повече духовно-етерно съществуване и потърси гъстото тяло едва тогава, когато Елохимите се бяха издигнали до степента Явех-Елохим; когато Явех-Елохим можеше да образува земното същество на човека, като
вдъхна
въздух на човека.
Следователно човекът трябваше да чака. Той не трябваше да приеме въздуха. Когато онези видови същества слязоха, той трябваше да чака, докато Елохимите станаха Явех-Елохим. Едва тогава можеше да му бъде дадена силата, силата на Явех-Елохим. Той трябваше да се въплъти в тъкането на Явех-Елохим, във въздуха, но трябваше да приеме в себе си елементарното съществуване на въздуха едва тогава, когато можеше да го приеме от Явех-Елохим.
Генезисът ни разказва това по един чудесен одухотворен начин, като казва: Човекът назряваше в едно повече духовно-етерно съществуване и потърси гъстото тяло едва тогава, когато Елохимите се бяха издигнали до степента Явех-Елохим; когато Явех-Елохим можеше да образува земното същество на човека, като вдъхна въздух на човека.
Заедно с въздуха в човека се вля самото дихание, самото излияние на Елохими, станали Явех-Елохим. Тук отново имаме едно такова изложение на Генезиса, което се съгласува по един чудесен начин с това, което днес ни показва духовното изследване. И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм. Защото Генезисът ни въвежда във вътрешното развитие, показва ни, какво трябваше да стане в свръхсетивната област, преди човекът да може да премине към сетивното съществуване. Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент.
към текста >>
Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим
вдъхна
на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход.
Човекът не беше още едно газообразно същество. Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека! И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението. Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние.
Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход.
По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили.
към текста >>
38.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим
вдъхна
на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество.
Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим. Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън. Само че това действие на Луната, т.е. на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим. Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло.
На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество.
При това не трябва да изпускаме изпредвид, отново да обърнем вниманието върху сполучливостта, величието и мощността на библейските изрази. Аз можах да обърна вниманието ви върху това, че същинското земно развитие на човека се състои в това, че в своето духовно естество човекът трябваше да изчака, трябваше да остане в едно духовно състояние до тогава, докато в Земното развитие се появят подходящите условия, така че, приемайки своето тяло, той да стане едно зряло същество. Ако би трябвало да слезе по-рано от своето духовно състояние в едно физическо тяло, например през време на онези процеси, които се описват в така наречения ден пети на сътворението, той би могъл да стане само едно същество, което физически би било подобно на онези същества, които Библията ни описва като живеещи във въздуха и водата. Следователно, как ни се представя всъщност това същество на човека? Това ни се описва по един величествен начин; и изразите са така сполучливо избрани, че съвременният човек би могъл да научи много по отношение на подбирането на подходящите и сполучливи изрази.
към текста >>
39.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Божият
дъх
в човешкото сърце се ражда.
Божият дъх в човешкото сърце се ражда.
към текста >>
40.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема
дъх
.
Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция.
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх.
Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
към текста >>
41.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог
вдъхна
на човека живото дихание и той стана една жива душа.
Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове.
В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа.
Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
42.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог
вдъхна
на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството.
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата. И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
43.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е
дъхът
на противоречивия дух.
С какъв резултат? В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата църква, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания. Отговорът във всички случаи беше "не", не на всичко. Това е духът на противодействието, на противоречието, и йезуитът Цимерман го интерпретира по-особено с прилагането на това вето на Светото Римско Папство също и спрямо Антропософията. Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности.
Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух.
Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква.
към текста >>
44.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той е този, който, всъщност, продължава да отрича, че самият той е пробуден, но
дъх
не му остава да вдига шум в полза на съня.
И това състояние на будност не може да се постигне, без да се търси с прилагане и постоянство. Ако не се разпространи този интерес към състоянието на будност, което всъщност, иска Антропософията, ще организираме, може би, още други конгреси и даже ние ще продължим да създаваме достатъчно добри сомнамбули, но няма да се пробудим наистина, напротив, ще продължим да спим заедно с другите спящи от днешната цивилизация. И няма да схванем истинската стойност на тези важни симптоми, които се изявяват, също като този човек, който вдига шум в полза на състоянието на сън в човешката еволюция, този Освалд Шпенглер, защото той е един човек, който вдига шум в полза на съня.
Той е този, който, всъщност, продължава да отрича, че самият той е пробуден, но дъх не му остава да вдига шум в полза на съня.
Той спи един възбуден сън. Той се обръща и преобръща така ужасно и вдига, в своя сън една такава врява. В своя сън той не спира да говори и даже много учтиво, но да говори на сън, все пак, не е това, което е нужно. Трябва човечеството да се пробуди.
към текста >>
45.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче в момента, когато Земята отново поема
дъх
, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да изживява заедно с нея също и есента, и зимата.
Обаче в момента, когато Земята отново поема дъх, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да изживява заедно с нея също и есента, и зимата.
Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата. Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента. И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество.
към текста >>
46.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Разгледайте само един такъв истински пролетен цвят: той е в същност един
дъх
на желанието; той е въплъщението на копнежа.
Да разгледаме напротив цвета. Ние не можем в същност другояче, когато стоим срещу него с окото на духа, освен да го чувствуваме като наша собствена душа, когато тази душа храни най-нежните желания.
Разгледайте само един такъв истински пролетен цвят: той е в същност един дъх на желанието; той е въплъщението на копнежа.
И когато притежаваме достатъчно за това нежното чувство на душата, над света на цветята се разлива нещо чудесно, над този свят на цветята, който ни заобикаля.
към текста >>
47.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем
дъх
, притискани и притеснявани от всички страни.
След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни.
Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия. Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване. За да мога изобщо да ви охарактеризирам това преживяване, трябва да започна тази характеристика по следния начин.
към текста >>
48.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Някога в човека, когато е говорил, в излизащия
дъх
вместо въздух е имало летлив течен елемент - белтък, който е обкръжавал Земята в качеството на атмосфера.
Този процес, който дава пълна картина на това, което живее и струи в човешката реч, се е приемал от учениците в Ефес за изходен пункт. Тогава им ставало ясно, че ставащото в човешкото същество е антропоморфизиран космически процес и че някога, в отдалечените времена, самата Земя е действала по подобен начин. Само че тогава това е бил не въздушният, а водният елемент, течният елемент, (лява част на рисунката, синьо), - който описах вчера като летящ течен белтък, притежаващ вълнообразно движение и кипене.
Някога в човека, когато е говорил, в излизащия дъх вместо въздух е имало летлив течен елемент - белтък, който е обкръжавал Земята в качеството на атмосфера.
И както сега въздухът преминава в елемента на топлината, така белтъкът отгоре преминавал в нещо като въздушен елемент (в ляво, светло-синьо), а отдолу в нещо като земен елемент (светло). И също както в тялото ни възникват усещания благодарение на течния елемент, така и в Земята се зараждат земни образувания, земни сили, - всичко това, което действа вътре в Земята. А горе, във въздушния елемент, възникват тъчащи космически мисли, творчески действащи в земното.
към текста >>
49.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя
дъх
/виж рис.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението.
Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис.
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/. Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
към текста >>
жълто/,
дъхът
се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна
дъхът
преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис.
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
към текста >>
50.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Издишването трябва да трае два пъти по-дълго от вдишването и задържането на
дъха
да е три пъти по-дълго от вдишването.
Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произволно, всеки го определя според своите сили.
Издишването трябва да трае два пъти по-дълго от вдишването и задържането на дъха да е три пъти по-дълго от вдишването.
Например ако за вдишването се употребят две секунди, тогава за издишването се падат четири секунди, за задържането на дишането шест секунди. Това вдишване, издишване и задържане се повтаря четири пъти.
към текста >>
51.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Чрез своя
дъх
, който човек издишва, той убива, умъртвява.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ритъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване.
Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява.
Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални. Колкото по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече неговите действия и постъпки придобиват индивидуален отпечатък. Обаче и при всички развити човеци най-напред дишането е еднакво; човек трябва да се научи да индивидуализира своето дишане.
към текста >>
52.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Атма означава
дъх
(Atem).
По-рано нашият Аз е имал другояче устроен инструмент; тялото от четвъртата, атлантската коренна раса, която още не е познавала отделянето на слънцето от дъжда, която се е движила всред стелеща се мъгла, в известен смисъл е било другояче устроено, но нашият Аз е същият. Още по-различни са били телата на Лемурийската раса, особено в началните стадии, когато те са се движели носейки се във водния и въздушния елемент. Върху тях е работил същият Аз. Нашето физическо тяло е родено от Макрокосмоса; външният свят го е изградил; от нашето физическо тяло нашият Аз трябва да роди духовното тяло. Нашето духовно тяло се нарича Атма.
Атма означава дъх (Atem).
Чрез регулираното дишане по време на медитация ние изграждаме нашето духовно тяло. Действително с всяко дишане ние вдишваме и издишваме нашия АЗ.
към текста >>
Чрез всяка мисъл, която той поверява на издишания
дъх
, която той излива навън, човек изгражда своя Дух.
Много е важно какво дава човек на своя Дух при издишването. Чрез тези мисли се изгражда неговият Дух.
Чрез всяка мисъл, която той поверява на издишания дъх, която той излива навън, човек изгражда своя Дух.
Човекът не е имал винаги такъв орган за вдишване на въздух. Ако се върнем на предходните планети, ще видим, че на Старата Луна са живели същества, които са вдишвали огън, а не въздух. Както сега човекът вдишва кислород и издишва въглена киселина, така те са вдишвали огън и са издишвали студ.
към текста >>
53.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
...Ако дълбоко поемем
дъх
и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние.
...Ако дълбоко поемем дъх и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние.
Обратно, ако задържим дишането след издишване, в това имаме откъс от Юпитеровото състояние. От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние. Към всеки трябва да се подходи индивидуално.
към текста >>
От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи
дъха
в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
...Ако дълбоко поемем дъх и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние. Обратно, ако задържим дишането след издишване, в това имаме откъс от Юпитеровото състояние.
От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
Към всеки трябва да се подходи индивидуално.
към текста >>
54.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човекът вдишва, задържа
дъха
, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно.
В обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно.
Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно.
В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане.
към текста >>
По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на
дъха
и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес.
В обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно. Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно. В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес.
По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес.
Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването. По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество.
към текста >>
Той вдишвал по-дълго време, задържал
дъха
по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения.
В обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно. Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно. В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес.
Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения.
По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването. По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество.
към текста >>
Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на
дъха
в тялото и издишването.
В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане.
Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването.
По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество.
към текста >>
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща
дъха
в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога.
Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
към текста >>
Докато мислите, вашият
дъх
постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога. Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес.
Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В този смисъл се разбират думите в Библията[2]: „Бог
вдъхна
дихание в човека и той стана жива душа.“
Ако един милион години по-рано е имало същества, които притежават физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, те биха могли да почувстват тези носещи се горе азове. Но те би трябвало да кажат, че е невъзможна връзка с тях, защото тези носещи се горе души на усещането са още толкова фини и духовни, че не могат да се свържат с грубото тяло. Сега обаче душата горе е загрубяла, а тялото на усещането долу е станало по-фино. По този начин между двете вече е налице сродяване. Както сабята се вмъква в ножницата, така душата на усещането се вмъква в тялото на усещането.
В този смисъл се разбират думите в Библията[2]: „Бог вдъхна дихание в човека и той стана жива душа.“
към текста >>
56.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Продължението на дишането в главата бива директно задействано, когато към възпроизвеждането на тона, както е при пеенето, се добавя и вокализиране, но това не е излизане от
дъха
.
Когато днес пее, човек връща онова, което се изпълнява с помощта на инервацията на нервната система, обратно в дихателния поток и съзнателно привежда в дейност този втори дихателен поток.
Продължението на дишането в главата бива директно задействано, когато към възпроизвеждането на тона, както е при пеенето, се добавя и вокализиране, но това не е излизане от дъха.
Следователно това е ново възвръщане на станалата прозаична реч към поетичното, към художественото на ритмичния дихателен процес.
към текста >>
Ако вземем
дъха
, с който си служи душата, за да свири на този инструмент при пеене, ако, от друга страна, вземем от човека гласните, възниква музикалното, песенното.
Или ако погледнем съгласните, ако имаме необходимата ясновидска фантазия да видим съгласните в тяхна-та взаимовръзка, се получава човешкото тяло в пълната му пластика. Следователно ако вземем съгласните от човека, възниква скулптурното изкуство.
Ако вземем дъха, с който си служи душата, за да свири на този инструмент при пеене, ако, от друга страна, вземем от човека гласните, възниква музикалното, песенното.
Значи, вземем ли съгласните от човека, възниква формата, която те трябва да оформят пластично. Ако вземем гласните от човека, възниква песенното, музикалното. И така човекът, такъв, какъвто той стои пред нас на земята, всъщност е резултат от две мирови изкуства: от едно пластициращо мирово изкуство и от едно песенно, музикално мирово изкуство. Едното дава инструмента, другото свири на този инструмент; едното формира инструмента, другото свири на него.
към текста >>
57.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Добре познато е и обратното:
Дъхът
на този, който е ял чесън, дълги часове след това силно се усеща наоколо.
Природонаучно също е сигурно, че хората и животните поемат непосредствено в кръвта вещества чрез дишането, тоест без смилане и промяна, а не само кислород. Например вещества от вдишания въздух могат да бъдат получени в млякото посредством кръвта.
Добре познато е и обратното: Дъхът на този, който е ял чесън, дълги часове след това силно се усеща наоколо.
към текста >>
58.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но думите са свързани с изтласкване на
дъх
, детето се учи на това с помощта на гръдните органи.
След това детето се учи да говори. С какво имаме работа тук? Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането. Детето диша още тогава, когато е съвсем малко.
Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи.
И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
към текста >>
59.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва
дъха
си с мравчена киселина.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина.
От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина.
А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
към текста >>
60.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Произнасяйки «М», вие чувствате: «М» - тук диханието излиза навън и човек чувства, че той следва
дъха
си.
«О» - иска ти се да се отклониш, да отстъпиш. «Н» и «Ch» (х) - това е дишане. Така че може да се каже: «О» - отстъпващо удивление, «Н» (х) - дишане. «И» - човек показва тиха радост. И «М» - желание сам да влезеш, да проникнеш.
Произнасяйки «М», вие чувствате: «М» - тук диханието излиза навън и човек чувства, че той следва дъха си.
«М» - излизане. Сега да съединим всички заедно: «ЕЛ» - духът, идващ във вятъра. «О» - отстъпваща изненада. «X» - дихание, по-фин дух, действащ като дихание. «И» - тиха радост.
към текста >>
61.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Както казах и преди, с първия си
дъх
човешкото същество вдишва душата си и с последния си
дъх
я издишва.
Сега да приемем тези 72 години за едно вдишване.
Както казах и преди, с първия си дъх човешкото същество вдишва душата си и с последния си дъх я издишва.
Ако приемем, че той живее средно 72 години, можем да кажем: това вдишване и издишване на душата продължава 72 години. Ако приемем този период да бъде един космически ден, ние отново ще трябва да умножим 72 X 360 за да получим една космическа година: 25 920! Ако вземем живота на едно човешко същество като един космически ден, ние получаваме космическата година: 25 920 космически дни!
към текста >>
НАГОРЕ