Търсене в текстове за 'другар'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 36 резултата от 27 текста с която и да е от думите за : 'другар'.

1. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в стремежа си към познанието?
Следователно, в това се проявява на първо място философът: Да освободи своята душа от връзката и с тялото, много повече от всички други хора." После допълва: Стремежът към мъдростта има общо със смъртта, защото и при него човек се отвръща от тялото. Но тогава, къде се обръща той? Той се обръща към духовния свят. Но може ли той да иска от духовния свят същото, което иска от сетивния? По отношение на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание? Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в стремежа си към познанието? Искам да кажа: Гарантират ли зрението и слухът някаква истина на човека? Или поетите са прави, когато казват, че ние нищо не чуваме и нищо не виждаме... Следователно, кога душата намира истината? Защото, когато се старае да разглежда нещо с помощта на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира. Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние.
към текста >>

2. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

И ще му стане волята другар,
И ще му стане волята другар,
към текста >>

3. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

другар на моята душа го прави.
другар на моята душа го прави.
към текста >>

4. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Другар ще стане волята за него,
Другар ще стане волята за него,
към текста >>

5. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар.
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина. Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща. Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени. Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни. Превърнати в душа те живееха в неговата сестра, която поради това можа да му бъде такъв добър другар.
към текста >>

Превърнати в душа те живееха в неговата сестра, която поради това можа да му бъде такъв добър другар.
Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща. Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени. Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни. Превърнати в душа те живееха в неговата сестра, която поради това можа да му бъде такъв добър другар.
към текста >>

6. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен.
Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен. Той се събужда за да открие, че причината за съня е стол, паднал върху му. Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
към текста >>

7. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен.
Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен. Той се събужда за да открие, че причината за съня е стол, паднал върху му. Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
към текста >>

8. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Най-силно той се пречиства, когато стане другар на духовния свят.
Чрез това, че се пречиства. Най-силно той се пречиства, когато стане другар на духовния свят. Тогава работи върху астралното тяло, за да го освободи от демоните. Когато работи върху етерното тяло, го освобождава от призраци и спектри. Работи ли върху физическото тяло, го освобождава от фантомите. Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост. Но е спечелил нещо.
към текста >>

9. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Растителният аз в девахана е другар на съществата от второто елементарно царство.
Те не са проникнати от астралното тяло, а само от етерното, затова не усещат така болката. Косите и ноктите са продукти, от които астралното тяло отново се е отдръпнало, можем да ги режем, без да причиняваме болка, преди астралното тяло също ги е прониквало. Много неща в човека са с растителна природа и в тази растителна природа действат съществата от второто елементарно царство. Силите на второто елементарно царство изграждат тялото на растението. В растенията действат заедно азът на растенията, който пронизва етерното и астралното тяло и тези същества на второто елементарно царство. Растителният аз в девахана е другар на съществата от второто елементарно царство. И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне. Цялото растение е проникнато от астралното тяло. То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията. Азът на растенията е в центъра на Земята за всички растения. Всички групови азове на растенията са централизирани в центъра на Земята.
към текста >>

10. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре.
И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз. Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре. От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият. Но едно не може да добие никое същества, което не слиза до физическото поле. Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя.
към текста >>

11. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива.
Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива. Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези със своето обикновено съзнание. Преди обаче той е живял в тях, както по време на сънното си съзнание през нощта, а в онова междинно състояние, за което говорих. Той е живял в духовния свят и е общувал с тези други същества. Това нормално вече не може да става. Човекът, така да се каже, е изхвърлен от своя дом, духовния свят, и с всяко ново въплъщение той все повече и повече се установява в света на земята долу.
към текста >>

Макар че следният образ има своя материална страна, все пак ние можем да го използуваме тук: някога човек е бил другар на духовните същества, неговият дух е живял в духовния свят и, поради това, че той е живял в духовния свят, той е бил син на боговете.
Обръщайки се далеч назад в човешката еволюция, виждаме, че има един момент, след който може да се каже, че човечеството слиза дори още по-надалеч от неговото другаруване с духовния свят и все повече и повече навлиза в мятериалния свят. Макар че следният образ има своя материална страна, все пак ние можем да го използуваме тук: някога човек е бил другар на духовните същества, неговият дух е живял в духовния свят и, поради това, че той е живял в духовния свят, той е бил син на боговете. Онова, което е съставлявало тази непрекъснато въплъщаваща се душа обаче все повече и повече е участвувало във външния свят. Синът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят. Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете.
към текста >>

Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят.
Обръщайки се далеч назад в човешката еволюция, виждаме, че има един момент, след който може да се каже, че човечеството слиза дори още по-надалеч от неговото другаруване с духовния свят и все повече и повече навлиза в мятериалния свят. Макар че следният образ има своя материална страна, все пак ние можем да го използуваме тук: някога човек е бил другар на духовните същества, неговият дух е живял в духовния свят и, поради това, че той е живял в духовния свят, той е бил син на боговете. Онова, което е съставлявало тази непрекъснато въплъщаваща се душа обаче все повече и повече е участвувало във външния свят. Синът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят. Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете. Синът човечески, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като син на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии. Необходимо е било за човешката еволюция щото синовете на боговете да се свържат с дъщерите човешки, душите които са били обвързани към физическия свят, за да може като син на човека човешкото същество да се научи да владее физическото поле. Необходимо е за човешкото същество на бъдещето обаче, щото, като син на човека, да може да се радва на дъщерите божии, на божествено-духовната светлина на мъдростта, с която той трябва да свърже себе си, за да може отново пак да се издигне в света на боговете.
към текста >>

12. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Човекът е бил другар на духовно-душевни същества през онези далечни векове на древното минало.
Тези духовни същества някога са били другари на човешкото същество и то е могло да каже на себе си "Аз принадлежа на един духовен свят; принадлежа на него като едно духовно-душевно същество. По същия начин, по който моето духовно-душевно същество живее в този свят, по този начин има също други такива същества, които аз виждам около себе си по време на моите ясновидски състояния". Човекът е бил другар на духовно-душевни същества през онези далечни векове на древното минало. Проникновението в света и знанието, което е гледало назад в онези условия винаги са били в състояния ясно да различат дори и днес различните степени, през които човек е преминал в течение на различните периоди от време. Първо, имало една степен, когато човекът е бил напълно в духовния свят, когато той едва е слизал със съзнание във физическия сетивен свят и е усещал себе си да принадлежи напълно на духовния свят, че е извличал всички свои енергии от този духовен свят. Духовното знание различава тази степен от онези, които я следват, през които тази сила постепенно изчезва и вместо нея възниква способността да се възприемат ясно обекти, очертани във външния свят, след това да става разработването на тези впечатления чрез логично мислене и преценка и едновременно с тях да се определя Аза, себесъзнанието.
към текста >>

13. Лекция втора GA_126 Окултна история

Благодарение на събития от свръхсетивен характер, които в мита, представен от мен вчера, се изправят пред нас в образи, на помощ му се дава другар, чиято дивост, нецивилизованост ни се показват с това, че той по своя външен облик е наполовина звяр.
Ясновиждането не съществувало вече в тази степен, че много хора да могат да се вглеждат назад към своите по-ранни инкарнации. Ако ние отидем по-назад, във втората, в първата следатлантска епоха, ние виждаме, че повечето хора на земята още са можели да се вглеждат в техните предишни инкарнации, в протичането на техния душевен живот до сегашното им раждане. Но това постепенно било загубено. При Гилгамеш работата стояла така, че от самото начало съществото, което е трябвало да се прояви чрез него и което е могло да се прояви чрез него само постепенно, водейки го към някакво посвещение, това същество винаги го е пазило. То го поставило на такова място, където той се учил да съди за своето собствено място в световната история. Благодарение на събития от свръхсетивен характер, които в мита, представен от мен вчера, се изправят пред нас в образи, на помощ му се дава другар, чиято дивост, нецивилизованост ни се показват с това, че той по своя външен облик е наполовина звяр. Говори се, че този другар е носил върху своето тяло животинска кожа. Това значи, че той, както хората в първобитно състояние, е бил покрит с косми, че неговата душа е била толкова млада, че е построила за себе си тяло, което представлявало човека още в диво състояние. По такъв начин Гилгамеш, който бил отишъл напред, имал в лицето на Енкиду редом със себе си човек, който, благодарение на младата си душа и обусловената от това телесна организация, имал все още древното ясновидство. За да може сам той да се ориентира, му бил даден този приятел. След това с помощта на този приятел му се отдало да направи някои неща като, да кажем, възвръщането на тази духовна сила, която е представена в мита в образа на богинята на Урук Ищар.
към текста >>

Говори се, че този другар е носил върху своето тяло животинска кожа.
Ако ние отидем по-назад, във втората, в първата следатлантска епоха, ние виждаме, че повечето хора на земята още са можели да се вглеждат в техните предишни инкарнации, в протичането на техния душевен живот до сегашното им раждане. Но това постепенно било загубено. При Гилгамеш работата стояла така, че от самото начало съществото, което е трябвало да се прояви чрез него и което е могло да се прояви чрез него само постепенно, водейки го към някакво посвещение, това същество винаги го е пазило. То го поставило на такова място, където той се учил да съди за своето собствено място в световната история. Благодарение на събития от свръхсетивен характер, които в мита, представен от мен вчера, се изправят пред нас в образи, на помощ му се дава другар, чиято дивост, нецивилизованост ни се показват с това, че той по своя външен облик е наполовина звяр. Говори се, че този другар е носил върху своето тяло животинска кожа. Това значи, че той, както хората в първобитно състояние, е бил покрит с косми, че неговата душа е била толкова млада, че е построила за себе си тяло, което представлявало човека още в диво състояние. По такъв начин Гилгамеш, който бил отишъл напред, имал в лицето на Енкиду редом със себе си човек, който, благодарение на младата си душа и обусловената от това телесна организация, имал все още древното ясновидство. За да може сам той да се ориентира, му бил даден този приятел. След това с помощта на този приятел му се отдало да направи някои неща като, да кажем, възвръщането на тази духовна сила, която е представена в мита в образа на богинята на Урук Ищар. Разказах ви, че богинята на града била похитена от съседния град и че затова двамата, Гилгамеш и Енкиду, започнали война срещу съседния град, победили царя на този съседен град и довели обратно богинята на града.
към текста >>

14. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Онзи, който става другар на миньорите с едно окултно възпитание и същевременно с определена любов към въпроса тази любов се изисква особено в тази област -, който прониква в мините и може да забрави там долу всички външни впечатления, той вижда как пред неговата имагинация възниквал така да се каже първата класа същества, които творят зад всичко земно, които творят и тъкат именно зад всичко металическо.
Онзи, който става другар на миньорите с едно окултно възпитание и същевременно с определена любов към въпроса тази любов се изисква особено в тази област -, който прониква в мините и може да забрави там долу всички външни впечатления, той вижда как пред неговата имагинация възниквал така да се каже първата класа същества, които творят зад всичко земно, които творят и тъкат именно зад всичко металическо. Днес аз още не съм говорим за това, как народните приказки, народните легенди са завладели това, което е действително по този начин; бих искал първо да ви разкажа така да се каже сухо нещата, фактите, които се предлагат на окултния поглед. Защото съгласно задачата, която, ми бе поставена, аз трябва да постъпя първо емпирично, трябва първо да разкажа, какво намира човек там в различните природни царства. Така разбрах аз, когато темата ми бе поставена.
към текста >>

15. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността.
И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
към текста >>

Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман!
към текста >>

Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня.
към текста >>

16. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар.
Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада. Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман. Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род. През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел. Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар. Защитният Импулс против Ариман-Мефисто беше даден във физическото явление на Христос. Против бъдещето влияние на Луцифер човекът е въоръжен чрез явлението на Христос в етерно тяло. Познаването на трите обуславящи еволюцията на човечеството импулси води до едно правилно разбиране на Себе-то и на астралното тяло.
към текста >>

17. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман.
Но съществува един еквивалент, една равностойност. Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман. И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек. Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън.
към текста >>

На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
В първото време това се показа само чрез факта, че хората все още имаха един спомен за старите духовни форми. Сега това бе забравено от общото човечество, обаче в бъдеще на човека ще се наложи вече познанието, че през целия негов буден живот той е придружен от Ариман – Мефистофел. На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
към текста >>

18. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Както неговият архангелски другар дари в миналото на човечеството естествената наука, така в бъдеще Михаил ще ни даде духовното познание, в първите наченки на което сега се намираме.
В последните няколко десетилетия /от 1879 година/ Михаил отново заема мястото на този вдъхновител на науката и в следващите няколко столетия Михаил ще даде на света нещо, което в духовен смисъл е също така важно - дори още по-важно, защото ще бъде още по-духовно, - което е неизмеримо по-важно от материалната наука, напредваща от степен на степен от 16-то столетие насам. Както неговият архангелски другар дари в миналото на човечеството естествената наука, така в бъдеще Михаил ще ни даде духовното познание, в първите наченки на което сега се намираме. Както Михаил бе изпратен като посланик на Йехова като отражение на Христос 500 години преди Мистерията на Голгота, за да даде своя отпечатък на онази ера, както тогава беше посланик на Йехова, така сега в нашето време Михаил е посланик на самия Христос. Точно както в древните еврейски времена, които бяха непосредствена подготовка на Мистерията на Голгота, древните еврейски посветени можеха да се обърнат към Михаил, като към външно откровение на Яхве или Йехова, така сега сме в състояние да се обърнем към Михаил, който от посланик на Йехова става посланик на Христос, - за да получим от него през следващите няколко столетия все по пълното духовното откровение, което все повече и повече ще ни разбулва Мистерията на Голгота. Това, което стана преди 2000 години, но с което светът можа да бъде запознат само чрез различните християнски секти, и дълбочините на което ще могат да бъдат разкрити едва през 20-то столетие, когато вместо науката, ще се прояви духовното познание, дарът от Михаил, е това, което би трябвало да изпълни сърцата ни с неизмеримо дълбоки чувства по отношение на духовното на нашето време. Ние ще можем да узнаем, че в последните няколко десетилетия се е отворила една врата, през която разбиране може да достигне до нас.
към текста >>

19. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат. Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония. Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства. Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами.
към текста >>

20. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Негов другар от колежа в Оксфорд, заедно с когото следвали там, е десет години по-възрастният Аскуит*130.
В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика. От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка. Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха". Сега сър Едуард Грей* 129 напредва по социалната стълбица, преди да е слязъл от сцената. Негов другар от колежа в Оксфорд, заедно с когото следвали там, е десет години по-възрастният Аскуит*130.
към текста >>

21. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните.
Другата страна е, че в онези древни времена хората притежавали дълбока вътрешна способност за възприемане на онова, което протичало около тях по земята флуидите на земята. Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане. Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел. Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания. Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните. Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята. Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
към текста >>

22. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И този факт, който може да се наблюдава по пътя на имагинацията, когато просто се види как нещата могат да се запаметят, ни води към нещо друго; води ни да научим, че главата на човека му е много по-бавен другар от останалия човек.
Това е много интересен факт. И този факт, който може да се наблюдава по пътя на имагинацията, когато просто се види как нещата могат да се запаметят, ни води към нещо друго; води ни да научим, че главата на човека му е много по-бавен другар от останалия човек. Когато говорихме за тричленността на човека и първо поставихме ритмичния организъм в средата, от една страна, имаме нервно-сетивния организъм, т.е. главовия организъм, от друга - двигателно-веществообменния организъм, можем да кажем, че главовият организъм, с цялото си развитие, битие и бъдеще, се движи в по-бавно темпо от двигателно-веществообменния организъм. И така е, че по време на това вътрешно концентриране (ляво), това формиране - не е съвсем така, но искам да го кажа като пример, ако за някакво впечатление се нуждаем, да кажем, от една секунда, то от страна на бъбречната система има вече четири импулса на разтваряне. Следователно имаме вече четири атаки на разтварянето. (Виж рис. 2,)
към текста >>

23. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Да речем, че сте много добър антропософ, въодушевен сте от антропософията и имате другар, с когото сте тясно свързани, но той мрази антропософията като свой най-лош неприятел.
Да вземем друг случай. Да речем, че сте много добър антропософ, въодушевен сте от антропософията и имате другар, с когото сте тясно свързани, но той мрази антропософията като свой най-лош неприятел. Може би много съжалявате, че сам вие сте привърженик на антропософията, а той я мрази. От гледната точка на земния живот, може би преценявате правилно. Но много често от другата страна се установява, че в кармата на въпросния човек лежи, просто да не може да стигне до антропософията поради пречки, които той си е донесъл от предишен живот, и те правят главата му враг на антропософията. Главата му не може да приеме антропософията. Той веднага става неспокоен, раздразнен, когато чуе нещо за антропософията.
към текста >>

24. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>

Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>

25. 11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан.
Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан.
към текста >>

26. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия.
В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история. И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия. Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин. По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум. И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах.
към текста >>

А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин. По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум. И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах. А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
към текста >>

27. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
Дадените в книгата указания не съдържат нищо лично. С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание. А настоящите предварителни бележки са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самообучение. Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
към текста >>

НАГОРЕ

0.64994406700134