Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1493
резултата от
615
текста в
2
страници с корен от думите : '
дело дела
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
402
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
“В вълните на живота, в буря на
дела
та,
“В вълните на живота, в буря на делата,
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук ние бихме имали работа с
дело
то на един дух, при който не изпъква на преден план един отделен клон на човешкия стремеж, изтласквайки на заден план всички останали клонове, а при който целостта на човешкото битие постоянно плува на задната основа, когато той третира една отделна област.
Тук ние бихме имали работа с делото на един дух, при който не изпъква на преден план един отделен клон на човешкия стремеж, изтласквайки на заден план всички останали клонове, а при който целостта на човешкото битие постоянно плува на задната основа, когато той третира една отделна област.
Чрез това всяка една отделна дейност получава своето подходящо място във връзката с цялото. Обективното потопяване в разглежданите предмети става причина духът да изгрее напълно в тях, така че Гьотевите теории ни се явяват по такъв начин, като че те не абстрахират един дух от предметите, а като че самите предмети се изобразяват в един дух, който при разглеждането забравя самия себе си. Тази най-строга обективност би направила от Гьотевото дело едно най-съвършено дело на естествената наука; то би било един идеал, към който би трябвало да се стреми всеки естествоизпитател; за философа то би било един типичен образец на намиране законите на обективното разглеждане на света.
към текста >>
Тази най-строга обективност би направила от Гьотевото
дело
едно най-съвършено
дело
на естествената наука; то би било един идеал, към който би трябвало да се стреми всеки естествоизпитател; за философа то би било един типичен образец на намиране законите на обективното разглеждане на света.
Тук ние бихме имали работа с делото на един дух, при който не изпъква на преден план един отделен клон на човешкия стремеж, изтласквайки на заден план всички останали клонове, а при който целостта на човешкото битие постоянно плува на задната основа, когато той третира една отделна област. Чрез това всяка една отделна дейност получава своето подходящо място във връзката с цялото. Обективното потопяване в разглежданите предмети става причина духът да изгрее напълно в тях, така че Гьотевите теории ни се явяват по такъв начин, като че те не абстрахират един дух от предметите, а като че самите предмети се изобразяват в един дух, който при разглеждането забравя самия себе си.
Тази най-строга обективност би направила от Гьотевото дело едно най-съвършено дело на естествената наука; то би било един идеал, към който би трябвало да се стреми всеки естествоизпитател; за философа то би било един типичен образец на намиране законите на обективното разглеждане на света.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Високото значение на Гьотевите морфологични работи трябва да се търси в това, че в тях са установени теоретическата основа и методът на изследване на органическите натури, което представлява едно научно
дело
от първа степен.
Високото значение на Гьотевите морфологични работи трябва да се търси в това, че в тях са установени теоретическата основа и методът на изследване на органическите натури, което представлява едно научно дело от първа степен.
към текста >>
Ние ще оценим най-добре величието на Гьотевото
дело
, на
дело
то, което той извърши, когато помислим, че великият реформатор на по-новата философия, Кант, не само споделяше тази стара грешка, а даже се опита да намери едно научно основание за това, че човешкият дух никога не ще успее да обясни органическите образувания.
Възприятието, което се прилага непосредствено на сетивата, изглежда не носи в себе си своето основание, своята същност. Обектът не изглежда обясним от себе си, защото неговото понятие не е взето от самия него, а от нещо друго. Защото обектът не се явява владян от законите на сетивния свят, но въпреки това съществува за сетивата, явява се за тях, така че тук като че човек стои пред едно неразрешимо противоречие в природата, като че съществува една пропаст между неорганичните явления, които могат да бъдат обяснени от тях самите, и органичните същества, при които става една намеса в законите на природата, при които общовалидни закони са като че изведнъж нарушени. Тази пропаст се приемаше всеобщо в науката до Гьоте; едва той успя да произнесе решаващата дума на загадката. Преди него се мислеше, че обяснима чрез самата нея е само не органичната природа; при органичната природа престава човешката познавателна способност.
Ние ще оценим най-добре величието на Гьотевото дело, на делото, което той извърши, когато помислим, че великият реформатор на по-новата философия, Кант, не само споделяше тази стара грешка, а даже се опита да намери едно научно основание за това, че човешкият дух никога не ще успее да обясни органическите образувания.
Той наистина съзираше възможността за едно разбиране на един интелектус архетипус, на един интуитивен ум -, на което би било дадено да прозре връзката между понятие и действителност при органическите същества както и при неорганическите; обаче на самия човек той отричаше възможността да притежава подобен ум. Според Кант човешкият ум трябва именно да има свойството да може да си представя единството, понятието на нещото на нещо само като произлизащо от взаимодействието на частите като нещо общо аналитично добито чрез абстракция, а не така, че отделната част да се явява като произтичаща от едно конкретно (синтетично) единство, на едно понятие в интуитивна форма. Ето защо според него на този ум е невъзможно да обясни органическата природа, защото ние трябва да си я представяме като нещо цяло действуващо в частите. Кант казва върху това: "нашият ум има следователно тази особеност за разсъдъчната способност, че за него познанието не се определя от общото за особеното и следователно това особеното не може да бъде изведено от общото.* /*Кант, Критика на разсъдъчната способност, в І. Кант, Събрани съчинения, т.ІІ, Лайпциг 1915 г, стр.272 и следв./
към текста >>
Че е дадено на човека да познава по този начин, това Гьоте показва на
дело
.
Кант отричаше на човека способността да може да схване една такава същност, която се изгражда от самата себе си, изявява се от своята собствена сила. Но какво е необходимост за едно такова схващане? Една разсъдъчна способност, която да може да предаде в една мисъл не само една вещественост взета единствено чрез външните сетива, но и една друга вещественост, която може да обхване не само достъпното за сетивата, но и нещо чисто идейно за себе си, отделено от сетивния свят. Едно понятие, което не е взето чрез абстракция отвъншния свят, от сетивния свят, а което има едно съдържание произтичащо от него и само от него, може да бъде наречено интуитивно понятие и познанието на това понятие може да бъде наречено интуитивно понятие. Какво следва от това, е ясно: Един организъм може да бъде схванат само в интуитивно понятие.
Че е дадено на човека да познава по този начин, това Гьоте показва на дело.
към текста >>
Великото
дело
, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени.
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко.
към текста >>
4.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Мисля, че науката би могла да се нарече познание на общото, отвлеченото знание; изкуството напротив би било наука приложена на
дело
; науката е разум, а изкуството нейн механизъм, поради което бихме могли да го наречем също и практическата наука.
Така и Гьоте винаги е схващал изкуството. За него то беше едното откровение на първичния закон на света, а науката другото откровение. За него изкуството и науката бликаха от един извор. Докато изследователят се потопява в дълбините на действителността, за да изрази нейните движещи сили под формата на мисли, човекът на изкуството се стреми да изобрази същите движещи сили в своя материал.
Мисля, че науката би могла да се нарече познание на общото, отвлеченото знание; изкуството напротив би било наука приложена на дело; науката е разум, а изкуството нейн механизъм, поради което бихме могли да го наречем също и практическата наука.
И така в крайна сметка науката е теоремата, изкуството проблемата. "Това, което науката изразява като идея (теорема), изкуството трябва да го отпечати в материята, то трябва да стане негова проблема. В произведенията на човека както и в тези на природата заслужаващи внимание са предимно намеренията", казва Гьоте. Навсякъде той търси не само това, което е дадено на сетивата във външния свят, а тенденцията, чрез която той е станал.
към текста >>
В тази насока той казва относно изкуството на гърците: "аз предполагам,че те са постъпвали по същите закони, по които самата природа постъпва и по следите на които аз се намирам." А за Шекспир: "Шекспир се сдружава с мировия дух; той прониква света както този дух, и за двамата не е скрито нищо; но докато работата на мировия дух е, да запази тайни преди, даже и след
дело
то, схващането на поета е да издаде тайната като се разбърбори”.
Гьоте и Шилер вземат изкуството в неговата цяла дълбочина. Прекрасното е "една проява на тайствените природни закони, които без неговото появяване биха останали вечно скрити". Един поглед в "Пътуване в Италия" на поета е достатъчен, за да познаем, че това не е някаква фраза, а дълбоко вътрешно убеждение. Когато той казва: " Висшите произведения на изкуството са били създадени от човека едновременно като най-висши произведения на природата според истински и природни закони”. Всичко произволно, съобразено отпада; тук има необходимост, тук е Бог", от това следва, че за него природата и изкуството имат един и същ произход.
В тази насока той казва относно изкуството на гърците: "аз предполагам,че те са постъпвали по същите закони, по които самата природа постъпва и по следите на които аз се намирам." А за Шекспир: "Шекспир се сдружава с мировия дух; той прониква света както този дух, и за двамата не е скрито нищо; но докато работата на мировия дух е, да запази тайни преди, даже и след делото, схващането на поета е да издаде тайната като се разбърбори”.
към текста >>
5.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние трябва да приложим казаното така, че да си представим: описаното от нас отношение на идея и действителност е превърнато в
дело
в Гьотевото изследване; Гьоте пристъпва към изучаване на нещата така, както ние обяснихме това.
По отношение на всяко отделно съществуване ние имаме задачата да го обработим така, че то да се яви като изтичащо от идеята, че то да се изпари напълно като нещо отделно и да възкръсне в идеята, в чийто елемент ние се чувстваме поставени. Нашият дух има задачата да се развие така, че да бъде в състояние да проникне с погледа дадената му действителност по начина, както тя се явява като изхождаща от идеята. Ние трябва да се окажем като постоянни работници в смисъла че да преобразим всеки обект на опита, така че той да се яви като част на нашия идеен образ на света. С това ние стигнахме дотам, където започва Гьотевият начин на разглеждане на света.
Ние трябва да приложим казаното така, че да си представим: описаното от нас отношение на идея и действителност е превърнато в дело в Гьотевото изследване; Гьоте пристъпва към изучаване на нещата така, както ние обяснихме това.
Той счита сам своето действие като една жива евристика, която, признавайки едно непознато, предчувствувано правило /идеята/, се стреми да внесе такова правило във външния свят* /* Сентенции в проза, цитир. на др.м. стр. 374/.
към текста >>
6.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите
дела
по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода.
Той е проникнал в света; явява се като действащо същество, за да продължи въпросните намерения. С това философията, за която говорим тук, е истинска Философия на свободата. Тя не признава за човешки деяния нито валидността на природната необходимост, нито влиянието на един намиращ се вън от света Творец или Миров Управител. И в единия и в другия случай човекът би бил несвободен.
Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода.
Естествено не е изключено, защото да съществуват безброй човешки действия, които се числят към тази категория; но тук не става дума за тези действия. Доколкото е едно природно същество, човекът трябва да бъде разбран също според законите валидни за природното действие. Обаче неговото поведение не трябва да се разбира изхождайки само от природните закони нито по отношение на него като познаващо, нито като истински етическо /морално/ същество. Като познаващо и като морално същество той излиза вън от сферата на природните действителности. И за тази най-висша потенция на неговото съществуване, която е повече идеал отколкото действителност, важи установеното тук.
към текста >>
7.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Разпростирането на неорганичните закони на действие върху геологията е геологическо
дело
на Гьоте.
Трябва да се запомни, че Гьоте е виждал в цялата природа едно велико царство, една хармония. Той твърди, че всички природни неща са одушевени от една тенденция. Ето защо това, което е от също естество, трябваше да се яви за него обусловено от същата закономерност. Той не можеше да допусне, че в геологическите явления, които не са нищо друго освен неорганични същества, се проявяват други двигателни пружини отколкото в останалата неорганична природа.
Разпростирането на неорганичните закони на действие върху геологията е геологическо дело на Гьоте.
Този беше принципът, който го ръководеше при обяснението на планините на Бохемия и при обяснението на явленията наблюдавани при храма на Серапис в Пуцуола. Чрез това той се стараеше да внесе принцип в мъртвата земна кора, като си я представяше възникнала чрез онези закони, които ние постоянно виждаме да действат пред нашите очи при физическите явления. Геологическите теории на един Хутон*/*Джеимс Хутон, 3. 6. 172626. 5.1797 г./, на Ели дьо Бомон*/*Жан Бапт. Ели дьо Бомон, 25.
към текста >>
8.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тя е завършекът на
дело
то на творението.
Тук духът трябва да извиква в съществуване най-вътрешните двигателни пружини на действителността, които без съмнение и без него биха имали значение и без неговата субективна намеса. Ако човекът би бил само едно същество надарено със сетива, без духовно схващане, то неорганичната природа би била не по-малко зависима от природни закони, но тези закони никога не биха се явили в съществуване. Наистина би имало същества, които биха възприемали произведеното (сетивния свят), но не и произвеждащото. Това, което се изявява в човешкия дух, е действително същинската, а именно най-истинската форма на природата, докато за едно същество надарено само със сетива съществува само нейната външна форма. Тук науката има една роля от световно значение.
Тя е завършекът на делото на творението.
към текста >>
9.
08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Обаче тук неговото чувство се вълнува от онези предмети, които го одушевява този идеал за
дела
и т.н.
За типа е съществено, че като нещо общо той стои срещу своите отделни форми. Но не е така с понятието за човешкия индивид. Тук общото е непосредствено действащо в отделното същество, само че тази дейност се проявява по различен начин, според обектите, върху които тя се насочва. Типът се проявява в отделните форми и в тези отделни форми той влиза във взаимодействие с външния свят. Човешкият дух има само една форма.
Обаче тук неговото чувство се вълнува от онези предмети, които го одушевява този идеал за дела и т.н.
Това не е една особена форма на човешкия дух; това е винаги цялостният човек, с когото имаме работа. Ние трябва да отделим този цялостен човек от неговата окръжаваща среда, ако искаме да го схванем. Ако искаме да стигнем до типа, ние трябва да се издигнем от отделната форма до първичната форма; ако искаме да стигнем до духа, ние трябва да се абстрахираме от израженията, чрез които той се проявява, от специалните дела, които той извършва, и да разгледаме по себе си и за себе си. Трябва да го подслушваме, как той въобще действа, а не как е действал в този или онзи случай. При типа трябва да освободим общата форма от отделните форми чрез сравнения; в психологията трябва просто да освободим отделната форма от окръжаващата среда.
към текста >>
Ако искаме да стигнем до типа, ние трябва да се издигнем от отделната форма до първичната форма; ако искаме да стигнем до духа, ние трябва да се абстрахираме от израженията, чрез които той се проявява, от специалните
дела
, които той извършва, и да разгледаме по себе си и за себе си.
Типът се проявява в отделните форми и в тези отделни форми той влиза във взаимодействие с външния свят. Човешкият дух има само една форма. Обаче тук неговото чувство се вълнува от онези предмети, които го одушевява този идеал за дела и т.н. Това не е една особена форма на човешкия дух; това е винаги цялостният човек, с когото имаме работа. Ние трябва да отделим този цялостен човек от неговата окръжаваща среда, ако искаме да го схванем.
Ако искаме да стигнем до типа, ние трябва да се издигнем от отделната форма до първичната форма; ако искаме да стигнем до духа, ние трябва да се абстрахираме от израженията, чрез които той се проявява, от специалните дела, които той извършва, и да разгледаме по себе си и за себе си.
Трябва да го подслушваме, как той въобще действа, а не как е действал в този или онзи случай. При типа трябва да освободим общата форма от отделните форми чрез сравнения; в психологията трябва просто да освободим отделната форма от окръжаващата среда.
към текста >>
10.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Считането на истината като
дело
на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност.
Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас. С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание. Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност.
Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност.
към текста >>
11.
08. ПРАКТИЧЕСКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Когато сме познали тази закономерност, тогава и нашата деятелност става наше
дело
.
Познаването на тази закономерност за човешката деятелност е само един особен случай на познанието. изведените от нас възгледи за природата на познанието трябва по този начин да бъдат приложими и тук. И така, да познаем себе си като действителна личност, значи да обладаваме за своята дейност съответните закони, т.е. нравствени понятия и идеали, като знание.
Когато сме познали тази закономерност, тогава и нашата деятелност става наше дело.
Тогава закономерността не ни е дадена като нещо, което лежи вън от обекта, над който се извършва процесът, но като съдържание на самия обхват в живото действие обект. В дадения случай обектът е нашия собствен "Аз". Ако този последния действително е проникнал своята дейност, с познание съгласно нейната същност, тогава той същевременно се чувствува и като неин господар. Докато това не е настъпило, законите на деятелността ни се явяват като нещо чуждо; те ни владеят; това, което сме вършили, вършим го по принуждение, което се упражнява върху нас. Когато тези закони са превърнати от такава чужда същност в първоначално собствено действие на нашия "Аз", тогава това принуждение престава.
към текста >>
12.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Изходната точка на неговото грандиозно
дело
следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
към текста >>
13.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Допустимо ли е извършеното от воина на бойното поле, от изследователя в лабораторията, от държавника в сложните дипломатически
дела
да се поставя в науката на едно стъпало с вършеното от детето, когато пожелава мляко?
Спиноза и всички мислещи като него изпускат от внимание, че човекът осъзнава не само своето действие, а може да опознае и причините, от които бива воден. Никой няма да оспори, че детето е несвободно, когато желае мляко, че и с пияния е същото, когато говори неща, за които после се разкайва. Двамата не знаят нищо за причините, които действат в дълбините на техния организъм и под чиято непреодолима принуда те се намират. Но редно ли е действия от този род да се слагат на равна нога с такива, при които човекът осъзнава не само своите постъпки, а и причините, които го подтикват към тях? Нима действията на хората са еднородни?
Допустимо ли е извършеното от воина на бойното поле, от изследователя в лабораторията, от държавника в сложните дипломатически дела да се поставя в науката на едно стъпало с вършеното от детето, когато пожелава мляко?
Истина ще да е, че решаването на една задача се опитва най-добре там, където нещата са най-прости. Нерядко обаче липсата на способност за различаване е довеждала до безкрайно объркване. А огромна е несъмнено разликата, дали съм наясно защо върша нещо, или не съм. На пръв поглед това изглежда напълно разбираема истина. И въпреки това противниците на свободата никога не задават въпроса, дали все пак един мотив за моите действия, който аз схващам и прозирам, за мен означава в еднаква степен принуда, както органичният процес, каращ детето да плаче за мляко.
към текста >>
14.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Или как той при тези обстоятелства ще й въздейства, та намеренията му да се претворяват в
дела
?
В основната загадка на собственото си същество, човекът трябва неминуемо да преоткрие всички загадки, отнасящи се до Духа и материята. Монизмът насочва поглед изцяло върху единството и се старае да отрече или да заличи наличните противоположности. Никой от двата възгледа не води до удовлетворение, защото те не оценяват фактите правдиво. Дуализмът разглежда Духа (Аз) и Материята (свят) като две коренно различни същности и затова не може да проумее как двете могат да си въздействат. Откъде Духът ще знае какво става в материята, ако нейната своеобразна природа му е съвсем чужда?
Или как той при тези обстоятелства ще й въздейства, та намеренията му да се претворяват в дела?
За решаването на тези въпроси са съставяни най-дълбокомислени и най-абсурдни хипотези. До днес обаче и положението с монизма не е много по-добро. Досега той се е опитвал да си помогне по трояк начин: или отрича Духа и се превръща в материализъм, или отрича материята, за да подири спасение в спиритуализма, или пък твърди, че материя и Дух са неразривно свързани дори в най-простата даденост на света, което съвсем не би трябвало да учудва, щом тези два начина на съществуване, които никъде не съществуват по-отделно, са налице у човека.
към текста >>
15.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Познанието не е някакво всемирно
дело
, а работа, която човекът трябва да уреди със самия себе си.
От понятието познание, както бе дефинирано от нас, следва, че за граници на познанието не може да се говори.
Познанието не е някакво всемирно дело, а работа, която човекът трябва да уреди със самия себе си.
Нещата не настояват за никакво обяснение. Те съществуват и си влияят взаимно по закони, които са установими чрез мисленето. Те съществуват в неразривно единство с тези закони. Пред нещата обаче застава нашата индивидуалност (Азова същност) и от тях най-напред долавя само онова, което означихме като възприятие. Но във вътрешността на тази индивидуалност (Азова същност) се таи силата за откриване и на другата част от действителността.
към текста >>
16.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Те са аналогични на невидимовидимите сили на метафизическия реализъм, който не търси действителността посредством
дела
, с които човешкото същество чрез мисленето участва в тази действителност, а по хипотетичен начин мисловно я добавя към изживяното.
По този начин обаче ние вече сме изоставили степента на наивното съзнание и навлизаме в сфера, където нравствените закони се обособяват като норми. Те вече нямат носител и се превръщат в метафизически същности, които съществуват чрез самите себе си.
Те са аналогични на невидимовидимите сили на метафизическия реализъм, който не търси действителността посредством дела, с които човешкото същество чрез мисленето участва в тази действителност, а по хипотетичен начин мисловно я добавя към изживяното.
Извънчовешките нравствени норми също така винаги имат характер на съпътстващо явление на този метафизически реализъм. Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в сферата на реалното извън човека. Налице са различни възможности. Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия.
към текста >>
За привърженика на монизма нравствените заповеди, които просто умозаключавашият метафизик трябва да разглежда като еманации на една по-висша сила, представляват мисли на хората, за него нравствения ред в света не е копие нито на някакъв механичен ред в природата, нито на някакъв всемирен ред извън човека, а изцяло свободно човешко
дело
.
За привърженика на монизма нравствените заповеди, които просто умозаключавашият метафизик трябва да разглежда като еманации на една по-висша сила, представляват мисли на хората, за него нравствения ред в света не е копие нито на някакъв механичен ред в природата, нито на някакъв всемирен ред извън човека, а изцяло свободно човешко дело.
Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели. Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди. Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
към текста >>
17.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в
дело
.
Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите. За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания. Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това. За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие. Той взема едно направо първично решение, без да се интересува как други са постъпвали в подобен случай и каква заповед съществува за това.
Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в дело.
Неговото действие обаче ще бъде част от възприемаемата действителност. Следователно извършеното от него ще бъде тъждествено с едно съвсем определено възприятийно съдържание. Понятието ще трябва да се осъществи в един конкретен отделен процес. Самото понятие не ще може да съдържа този отделен случай. Към него то ще може да се отнася по същия начин, както едно понятие се отнася изобщо към дадено възприятие, например понятието за лъв към един отделен лъв.
към текста >>
Ето защо църквата се обявява не само срещу
дела
та, но и изрично срещу нечистите помисли, тоест срещу мотивите на моите действия.
Външните институции на властта могат да ми попречат да извърша желаното от мен. Тогава те просто ме обричат на бездействие или на несвобода. Те целят моята несвобода едва когато искат да заробят моя дух и да прогонят от ума ми моите мотиви, поставяйки на тяхно място своите.
Ето защо църквата се обявява не само срещу делата, но и изрично срещу нечистите помисли, тоест срещу мотивите на моите действия.
Тя ме прави несвободен, щом всички непосочени от нея мотиви й се струват нечисти. Една църква или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята).
към текста >>
18.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Във всеобщото
дело
по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа.
И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил Бог, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога. Чрез самоубийството на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва. Логично ще е Бог да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление. Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека.
Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа.
Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието. И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
към текста >>
19.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ (1895)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Крайната цел на
дело
то на Ницше е обрисуването на типа „свръхчовек“.
Крайната цел на делото на Ницше е обрисуването на типа „свръхчовек“.
Една от главните задачи в моята книга е да охарактеризирам този тип. Моят образ на свръхчовека е противоположност на карикатурата, представена в светкавично разпространилата се книга за Ницше от госпожа Лу Лидреае-Саломе1. Едва ли можем да открием нещо по-противоречащо на Ницшевия дух от мистичното чудовище, което госпожа Саломе е направила от свръхчовека. Моята книга показва, че никъде в идеите на Ницше няма и следа от мистицизъм. Няма да се опитвам да опровергавам мнението на госпожа Саломе, че Ницшевите мисли в „Човешко, твърде човешко“ са повлияни от изказванията на Паул Рее2, автор на „Психологически наблюдения“, „Изворът на моралните усещания“ и др.
към текста >>
20.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато се вгледаме в противниците на възгледа за „свободната воля“, ще открием, че инстинктите на тези „свободомислещи“ се отвръщат с отвращение от извършителя на едно „лошо“
дело
така, както инстинктите на другите, които са на мнение, че „свободната воля“ може да се направлява според желанието за добро или зло.
Голяма част от тези „свободомислещи“ поддържат възгледа, че човешката воля не е свободна. Те казват, че в определен случай човек трябва да постъпва по начин, обусловен от неговия характер и съобразно условията, които му влияят.
Когато се вгледаме в противниците на възгледа за „свободната воля“, ще открием, че инстинктите на тези „свободомислещи“ се отвръщат с отвращение от извършителя на едно „лошо“ дело така, както инстинктите на другите, които са на мнение, че „свободната воля“ може да се направлява според желанието за добро или зло.
към текста >>
неговите „Хора и
дела
“, стр. 212).
Обикновеното мислене не е достатъчно за решаване на дълбоките въпроси, които той е поставил пред света и живота. За тези въпроси трябва да се освободят всичките сили на човешката природа; мисловното разглеждане само не е достатъчно за тях. Ницше не се доверява на чисто мисловни доказателства за един възглед. „В мен живее недоверие към диалектиката, към доказателствата“, пише през декември 1887 г. на Георг Брандес16 (вж.
неговите „Хора и дела“, стр. 212).
За питащия за причините на неговите възгледи „Заратустра“ е подготвил отговор: „Ти питаш защо? Аз не принадлежа към онези, които човек може да пита за тяхното защо.“17 За него не е важно дали дадено мнение може да се докаже логически, а дали то въздейства върху всички сили на човешката личност така, че да има стойност за живота. Той признава една мисъл само ако допринася за развитието на живота. Желанието му е да види човека толкова здрав, колкото е възможно, толкова силен, колкото е възможно, толкова креативен, колкото е възможно. Истина, красота, всички идеи имат стойност и дават на човека нещо, доколкото те насърчават живота.
към текста >>
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани
дела
, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Въпросът за стойността на истината се явява в по-малко произведения на Ницше. Той е поставен в най-дръзка форма в книгата му „Отвъд доброто и злото“.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... И чудно ли е, че накрая ние също сме станали недоверчиви и се обръщаме нетърпеливо? Че от този сфинкс се учим също да задаваме въпроси? Кой всъщност поставя въпроси?
към текста >>
21.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко
дело
.
Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си.
Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело.
Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето.
към текста >>
„Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко
дело
и човешко безумие като всички богове!
И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един бог е създал света. Един недоволен, страдащ бог е имал предвид Заратустра. За да получи удовлетворение, за да се освободи от страданието си, бог е създал света, някога така е мислел Заратустра. Но той е осъзнал, че е било заблуда това, което сам си е създал.
„Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове!
“31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното. Сляп е бил някога и не е можел да вижда света, защото е търсил своето благо извън света. Но Заратустра се е научил да вижда и е познал, че светът има смисъл в самия себе си. „На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята!
към текста >>
Това, което нарича външен свят, се състои единствено от тези негови състояния, които представляват негово
дело
.
Човек възприема не нещо извън себе си, а само една определеност, модификация на сетивните органи. Във възприятието очите и ушите са предопределени да усещат по определен начин. Те се привеждат в определено състояние. Тези състояния на своите органи човек възприема като цветове, звуци, миризми и т.н. Във всички възприятия човек възприема само своите собствени състояния.
Това, което нарича външен свят, се състои единствено от тези негови състояния, които представляват негово дело.
Той не познава нещата, които го карат да разглежда външния свят като такъв, познава само въздействията им върху своите органи.
към текста >>
Ти действаш, самата ти воля е
дело
, но начинът ти на действие е противоположен на този, по който аз мога да мисля.
Как, не зная аз, нито имам потребност да узная. Ти знаеш и разпознаваш какво мисля и искам. Изобщо не разбирам как можеш да узнаеш чрез какво действие да постигнеш това съзнание. Да, аз знам съвсем добре, че понятието за дадено действие и за едно особено действие на съзнанието се цени само от мен, но не и от теб, безкрайния. Ти искаш, защото искаш, моето свободно послушание да има последствия във вечността; не разбирам действието на волята ти, само знам, че то не е подобно на моето.
Ти действаш, самата ти воля е дело, но начинът ти на действие е противоположен на този, по който аз мога да мисля.
Ти живееш и си, защото знаеш, желаеш и действаш, вездесъщ за ограничения разум. Но ти не си, както бих могъл да си представя, само едно същество във вечността.“56
към текста >>
Войната и смелостта са извършили много по-велики
дела
, отколкото любовта към ближния.
Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния.
Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61
към текста >>
Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано
дело
, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен.
Да видим как Ницше описва впечатлението, което му прави Кармен на Бизе: „Аз ставам по-добър човек, когато ми говори Бизе. Също и по-добър музикант, по-добър слушател. Може ли изобщо да се чуе нещо по-добро? Аз заравям уши под тази музика, чувам нейната причина. Струва ми се, че изживявам нейното възникване.
Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен.
И странно, всъщност не мисля за това, или не знам колко много мисля за това. Защото толкова други мисли минават през главата ми в същото време... Забелязали ли сте, че музиката освобождава духа, че дава криле на мисълта, че прави човека повече философ, повече музикант? Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици. Светлината е достатъчна за всеки филигран на нещата. Големите проблеми стават разбираеми.
към текста >>
И това може да доведе само до пълно отрицание на Вагнеровата музика, която придобива все по-аскетичен характер, който ние вече посочихме като характеристика на последната цел на Вагнеровото
дело
.
Чрез изучаването на Шопенхауеровата философия е изкушен от идеализма. Известно време вярва в идеализма и се заблуждава с идеални потребности. По-късно забелязва, че идеализмът се противопоставя на неговите инстинкти. Става по-искрен спрямо себе си. Казва как се е почувствал.
И това може да доведе само до пълно отрицание на Вагнеровата музика, която придобива все по-аскетичен характер, който ние вече посочихме като характеристика на последната цел на Вагнеровото дело.
Естетите, възлагащи на изкуството задачата да онагледи идеята, да въплъти божественото, внасят в тази област подобен възглед, както правят философите нихилисти в областта на познанието и морала. Те търсят в обектите на изкуството отвъдното, което обаче се превръща в нищо пред действителността. Съществува също и естетически нихилизъм.
към текста >>
22.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Всяко по-висше от мен същество, Бог или човек, отслабва чувството ми за неповторимост и избледнява пред слънцето на това съзнание: възлагам ли на себе си, единствения,
дело
то си, тогава то е възложено на преходния, на смъртния творец, който се самоунищожава, и мога да кажа: Поставих върху нищо своето
дело
!
Владетел съм на силата си и съм такъв тогава, когато се познавам като индивидуалност. В индивидуалността владетелят отново се връща в творческото си нищо, от което е роден.
Всяко по-висше от мен същество, Бог или човек, отслабва чувството ми за неповторимост и избледнява пред слънцето на това съзнание: възлагам ли на себе си, единствения, делото си, тогава то е възложено на преходния, на смъртния творец, който се самоунищожава, и мога да кажа: Поставих върху нищо своето дело!
“
към текста >>
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез
дело
.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт.
към текста >>
Докато оригиналният тон буди
дела
, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си.
Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук.
Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си.
Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите. „Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология. Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно!
към текста >>
23.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани
дела
, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Постепенно войната на Ницше срещу истината придобива все по-големи размери. В „Отвъд доброто и злото“ той пита дали истината изобщо има някаква стойност.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “
към текста >>
Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до
дело
тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност.
Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. „Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние.
Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност.
Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме? Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството! “ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“. Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения. Той иска да предложи едно унищожение на християнството под заглавие „Антихрист“, друго унищожение на досегашната философия, която нарича „нихилистично движение“, под надслов „Свободният дух“, и трето унищожение на досегашните морални понятия, наречено „Неморалистът“.
към текста >>
24.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това са
дела
на мировия дух и поради това
дела
на съдбата.
В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството. Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти! Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности. Например, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не! Не!
Това са дела на мировия дух и поради това дела на съдбата.
При това философите са по-близо до господа, отколкото онези, които се хранят с трохите на духа; те четат или пишат кабинетните заповеди почти в оригинал: Те се придържат към това, да бъдат съучастници в тяхното написване. Философите са мистите, които са участвали и присъствували при тласъка в най-вътрешното светилище." Когато е изказал това, Хекел е изживял един от гореописаните моменти. Той казал тези изречения, когато завършил разглеждането на гръцката философия. Чрез това той е показал, че веднъж в него е просиял светкавично смисълът на неоплатоническа мъдрост, за която говори на посоченото място. В момента на това проблясване, той се беше свързал вътрешно с духове като Платон, Проклус.
към текста >>
Който е проникнат от себепознание, той естествено върши и своите
дела
в светлината на себепознанието.
По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене Бог не може да живее нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух". "Без мене Бог не може да създаде даже едно червейче: Ако аз не поддържам това червейче заедно с него, то ще пукне веднага." Такова твърдение може да направи само онзи, който предполага, че в човека се изявява нещо, без което едно външно същества не може да съществува. Ако всичко, което принадлежи на червейчето, би съществувало и без човека, тогава би било невъзможно да се говори за това, че то ще "пукне", ако човекът не би го поддържал. Като духовно съдържание най-вътрешната ядка на света оживява в себепознанието. Изживяването на себе познанието означава за човека тъкане и действане сред ядката на света.
Който е проникнат от себепознание, той естествено върши и своите дела в светлината на себепознанието.
Човешките деяния се определят общо взето от мотиви. С право поетът-философ Роберт Хамернг е казал /Атомистика на волята, стр. 213 и следв./: "без съмнение човек може да върши това, което иска но той не може да иска това, което иска, защото неговата воля се определя от мотиви. Той не може да иска това, което иска. Да разгледаме по-отблизо тези думи.
към текста >>
Със свободното действие човекът разрешава едно противоречие между себе си и света Неговите собствени
дела
на всеобщото битие.
Със свободното действие човекът разрешава едно противоречие между себе си и света Неговите собствени дела на всеобщото битие.
Той се чувства в пълна хармония с това всеобщо битие. Той чувства всяка дисхармония между себе си и един друг като резултат на едно непробудено още напълно Себе. Но тази е съдбата на Себе-то, че само в неговото отделяне от всемира той може да намери съединяването с този все мир. Човекът не би бил човек, ако той не би бил един Аз отделен от всичко друго; но той не би бил също човек в най-висшия смисъл, ако като такъв отделен Аз не би се разширил отново от себе си до мировия Аз. Напълно е присъщо на човешкото съществото да победи едно противоречие първоначално вложено в него.
към текста >>
25.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Дух святи приема своята същност в същото
дело
, и го приема от мене, както от Бога. Защо?
Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк? Каква полза бих имал, ако бих имал един брат, който би бил мъдър човек, а аз бих бил един глупец?. . Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене? Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи.
Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо?
Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога. Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога. "Бог е станал човек, за да стана аз Бог."
към текста >>
26.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
В лицето на Йоханес Таулер /1300-1361 г./, Хайнрих Сузо /1295-1366 г./ и Йоханес Руисбрьок /1293-1381 г./ ние се запознаваме с личности, в живота и
дела
та на които се показват по най-убедителен начин онези вълнения на душата, които предизвиква един духовен път като този на Майстер Екхарт с дълбоко надарени натури.
В лицето на Йоханес Таулер /1300-1361 г./, Хайнрих Сузо /1295-1366 г./ и Йоханес Руисбрьок /1293-1381 г./ ние се запознаваме с личности, в живота и делата на които се показват по най-убедителен начин онези вълнения на душата, които предизвиква един духовен път като този на Майстер Екхарт с дълбоко надарени натури.
Ако Екхарт се явява като човек, който в блаженото изживяване на духовното новораждане говори за естеството и същността на познанието като за една картина, която е постигнал да нарисува: Другите ни се представят като странстващи хора, като поклонници, на които това ново раждане е показало един нов път, по който те искат да вървят, чиято цел обаче им изглежда безкрайно отдалечна. Екхарт рисува повече великолепията на своята картина, а те трудностите на новия път. Трябва да си изясним напълно, какво е положението на човека спрямо неговите висши познания, ако искаме да изпъкне пред нашата душа разликата между такива личности като Екхарт и Таулер. Човекът е вплетен в сетивния свят и в природната закономерност, която царува в сетивния свят. Той самият е резултат на този свят.
към текста >>
"Бог произвежда всички свои
дела
в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много.
Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик. Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата.
"Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много.
Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./. За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>
И в това изправяне и подобряване аз не мога и не смея и не трябва да направя нищо, освен само да страдам, следователно Бог сам да върши и действа в мене всички неща и аз да го понасям него и всичките му
дела
и неговата божествена воля.
Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива. "Ако Бог би приел в себе си всички хора, които съществуват и са съществували някога, и би станал човек в тях, а те божествени в него, и ако това не би станало и с мене, тогава моето падение и моето отклонение никога не биха се поправили, защото това би станало и в мене.
И в това изправяне и подобряване аз не мога и не смея и не трябва да направя нищо, освен само да страдам, следователно Бог сам да върши и действа в мене всички неща и аз да го понасям него и всичките му дела и неговата божествена воля.
Но тъй като аз не искам да понасям това, а проявявам своята особеност, т.е. Моето и себе си, на мене и мене и тем подобни, това пречи на Бога да прояви свободно и без препятствие своето дело в мене. Вследствие на това моето падение и моето отклонение остават неизправени."
към текста >>
Моето и себе си, на мене и мене и тем подобни, това пречи на Бога да прояви свободно и без препятствие своето
дело
в мене.
Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива. "Ако Бог би приел в себе си всички хора, които съществуват и са съществували някога, и би станал човек в тях, а те божествени в него, и ако това не би станало и с мене, тогава моето падение и моето отклонение никога не биха се поправили, защото това би станало и в мене. И в това изправяне и подобряване аз не мога и не смея и не трябва да направя нищо, освен само да страдам, следователно Бог сам да върши и действа в мене всички неща и аз да го понасям него и всичките му дела и неговата божествена воля. Но тъй като аз не искам да понасям това, а проявявам своята особеност, т.е.
Моето и себе си, на мене и мене и тем подобни, това пречи на Бога да прояви свободно и без препятствие своето дело в мене.
Вследствие на това моето падение и моето отклонение остават неизправени."
към текста >>
Подобни, сиреч би трябвало да търси и мисли себе си и своето толкова малко във всички неща, като че не би бил той; следователно би трябвало да счита себе си за толкова малко, като че не би съществувал и като че някой друг върши неговите
дела
"./15та глава/.
Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е. Без себичност, без азовост, мое, на мене, мене и др.
Подобни, сиреч би трябвало да търси и мисли себе си и своето толкова малко във всички неща, като че не би бил той; следователно би трябвало да счита себе си за толкова малко, като че не би съществувал и като че някой друг върши неговите дела"./15та глава/.
към текста >>
27.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това, което в действителност е
дело
на целия свят, то се чувствува като едно отделно, самотно, самостоятелно същество.
Парацелзий е дълбоко проникнат от едно такова чувство, както е изразено в такива изречения. От такова чувство за него се оформява загадката на човека. Нека разгледаме, как става това в смисъла на Парацелзий. Отначало пътят, по който природата е вървяла, за да произведе върха на своето развитие, е скрит за нашата способност да разбираме нещата. Тя се е изкачила на този връх; но този връх не казва: Аз се чувствам като отделен човек.
Това, което в действителност е дело на целия свят, то се чувствува като едно отделно, самотно, самостоятелно същество.
Тази е именно истинската същност на човека, че той трябва да се чувства като нещо различно от това, което е в крайна сметка. И ако това е едно противоречие, тогава човекът трябва да бъде наречен една станало живо противоречие. Човекът е светът по свой собствен начин. Той е същото нещо, което е и светът; но той е такъв като повторение, като отделно същество. Тази е противоположността, която Парацелзий чувствува като Микрокосмос /човекът/ и Макрокосмос /вселената/.
към текста >>
28.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Чрез това познанието се превръща в едно интимно
дело
на личността.
За миста на първо място е важно настроението, с което той се доближава до това, което чувствува като най-висше, като отговор на загадките на съществуванието. Днес, когато единственото признато познание е само грубо-научното, ще бъде трудно да се вярва, че за най-висшите неща е важно някакво настроение.
Чрез това познанието се превръща в едно интимно дело на личността.
За миста обаче то действително е такова. Да открием някому разрешението на световната загадка! Да му я дадем готова в ръцете!
към текста >>
29.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това ни дава право да тълкуваме и другите негови
дела
като вътрешни степени от развитието на душата.
По поръчка на цар Евристей от Микена, той трябва да доведе кучето на ада, Цербер, от долния свят и отново да го върне там. За да предприеме пътешествието в ада, Херкулес трябва да бъде посветен. Следователно, Мистериите са превеждали човека през смъртта на преходното в долния свят и по този начин, чрез посвещението, са спасявали от загиване неговата вечна същност. Като мист той може да победи смъртта. Херкулес преодолява опасностите на ада като мист.
Това ни дава право да тълкуваме и другите негови дела като вътрешни степени от развитието на душата.
Той побеждава Немейския лъв и го довежда в Микена. Това означава: той става господар на чисто физическата сила в човека, той оковава тази сила. По-нататък той убива деветоглавата Хидра от Лерна. Той я побеждава с горящи главни и потопява стрелите си в нейната жлъчка, така щото те стават безпогрешни. Това означава, че той побеждава низшата наука, знанието на сетивата чрез огъня на Духа и от това, което придобива от низшето знание, той взема силата, с помощта на която може да вижда низшето в такава светлина, каквато е свойствена на духовното око.
към текста >>
30.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Познавам твоите
дела
и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци.
Апокалипсисът се обръща към седем църкви. Какво се разбира с това? Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла. В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника.
Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци.
И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това. Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай."
към текста >>
Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните
дела
; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.
Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла. В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника. Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци. И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това. Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов.
Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.
Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай."
към текста >>
Но имаш това добро, че мразиш
дела
та на николаитите, които и Аз мразя.
В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника. Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци. И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това. Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.
Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай."
към текста >>
31.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
При есеите една цяла общност се стремеше към един живот, чрез който нейните членове можеха да достигнат такова „съединение"; чрез Христовото Събитие пред цялото човечество трябваше да се представи нещо именно „
дела
та Христови" така, че „съединението" да стане достояние на цялото човечество.
Личността на Исус можа да приеме в собствената си душа Христос, Логоса, така че в него „Словото" стана плът. От този момент „Азът" на Исус от Назарет е Христос, а външната личност е носител на Логоса. Именно това събитие, че Христос стана „Азът" на Исус, описват евангелистите в кръщението на реката Йордан. През епохата на Мистериите „съединението с Духа" е било достояние на малцина посветени.
При есеите една цяла общност се стремеше към един живот, чрез който нейните членове можеха да достигнат такова „съединение"; чрез Христовото Събитие пред цялото човечество трябваше да се представи нещо именно „делата Христови" така, че „съединението" да стане достояние на цялото човечество.
към текста >>
32.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите
дела
, празнувайки съботата.
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г.
сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата.
Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина. Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието. Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>
Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за
дело
то на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г. сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата. Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина. Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието.
Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>
33.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той описва вътрешните
дела
на душата с думите: Мъдростта в човека напредва, „подражавайки пътищата на Бога и съзерцавайки първообразите, тя образува формите".
Питагорейците търсят ядрото на съществуванието във вътрешния живот. Обаче вътрешният живот има съзнание за своята космическа дейност. Думите на Августин: „Ние виждаме всички неща, които са направени, защото те са; но те са, защото Бог ги вижда", произхождат от един начин на мислене, близък до този на Филон. А относно това, какво и чрез какво виждаме, той прибавя: „И понеже те са, ние ги виждаме външно; и понеже те са съвършени, ние ги виждаме вътрешно." У Платон намираме същата представа. Филон, точно както и Платон, вижда в съдбините на човешката душа завършека на мировата драма, пробуждането на омагьосания Бог.
Той описва вътрешните дела на душата с думите: Мъдростта в човека напредва, „подражавайки пътищата на Бога и съзерцавайки първообразите, тя образува формите".
Ето защо, когато човек създава форми и образи вътре в себе си, това не е само негова лична работа. Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот. Този възглед е в съгласие със схващането на Мистериите относно народните митове. Мистът търси в митовете дълбоката същност на мъдростта. Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за сътворението на света.
към текста >>
34.
3 ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Той знае, че изпълни достойно своето призвание като човек само тогава, когато се ръководи от правилни мисли, както в познанието, така и в
дела
та си.
Душевният живот на човека не се определя изключително и само от тялото. Ние не блуждаем безцелно и напосоки от едно усещане към друго, нито пък действуваме само под впечатлението на всяко дразнение, което идва отвън или от процесите в нашето тяло. Ние размишляваме върху нашите възприятия и действия. Чрез размишлението върху своите действия той внася една разумна цялост и логика в своя живот.
Той знае, че изпълни достойно своето призвание като човек само тогава, когато се ръководи от правилни мисли, както в познанието, така и в делата си.
Следователно, душата е поставена пред една двойна необходимост. Тя се определя от законите на тялото; това е необходимост, наложена от законите на природата; тя може да се определя и от законите, които водят към правилно мислене, защото сама признава тяхната необходимост. Човекът е подчинен на природата чрез законите на веществообмяната; на законите на мисълта той сам подчинява себе си.
към текста >>
35.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Човекът получава своите усещания отвън, чувствата ни се раждат под въздействието на външния свят; волята се отнася към външния свят, понеже тя се осъществява в
дела
та.
Човекът получава своите усещания отвън, чувствата ни се раждат под въздействието на външния свят; волята се отнася към външния свят, понеже тя се осъществява в делата.
"Азът" като истинска стойност на човека, остава изцяло невидим. Жан Пол казва с голяма точност: "това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество", понеже в своя "АЗ" човек е напълно сам. "Азът" е самия човек. Това му дава право да разглежда "Азът" като своя действителна същност. Ето защо той може да нарече тялото и душата "обвивки", в които живее; той може да ги означи като телесните условия, необходими за неговата дейност.
към текста >>
36.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Тя внася един елемент на трайност във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез
дела
та, които извършва.
Тук става дума не за това дали тези преживявания са осъзнати непосредствено чрез преходните реакции на телесната организация, а за това, че те съдържат нещо което живее действително в душата, но е независимо в своята истина от преходните процеси на възприятието. Душата се намира поставена между преходното настояще и вечността; тя поддържа връзката между тялото и духа. Но тя едновременно и посредничи между настоящето и вечността. Тя запазва настоящето под формата на спомени. По този начин тя го изтръгва от преходността и го приема във вечността на своята духовна същност.
Тя внася един елемент на трайност във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез делата, които извършва.
Чрез спомена, душата запазва вчерашното; чрез делата се подготвя за утрешното.
към текста >>
Чрез спомена, душата запазва вчерашното; чрез
дела
та се подготвя за утрешното.
Душата се намира поставена между преходното настояще и вечността; тя поддържа връзката между тялото и духа. Но тя едновременно и посредничи между настоящето и вечността. Тя запазва настоящето под формата на спомени. По този начин тя го изтръгва от преходността и го приема във вечността на своята духовна същност. Тя внася един елемент на трайност във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез делата, които извършва.
Чрез спомена, душата запазва вчерашното; чрез делата се подготвя за утрешното.
към текста >>
Тези два фактора определят неговите
дела
.
Истината е вечна; тя винаги би могла да ми се открие в нещата, макар и постоянно да бих изгубвал миналото от своя поглед, така че всяко впечатление да заставаше пред мен като нещо напълно ново. Но Духът в мен не се задоволява само с впечатленията от настоящето; душата разширява неговия кръгозор и върху миналото. И колкото повече тя може да прибавя към него подробности от миналото, толкова повече тя го обогатява. Така душата предава по-нататък на Духа онези опитности, които е получила от тялото. Следователно, във всеки един момент от своя живот, Духът носи в себе си два елемента: Първият вечните закони на доброто и истината, вторият спомена за миналите изживявания.
Тези два фактора определят неговите дела.
Ако искаме да разберем един човешки Дух, ние трябва да знаем за него две неща: До каква степен в него са се открили вечните закони и какви богатства от миналото е събрал той.
към текста >>
Аз не би трябвало просто да се събудя, а сякаш да бъда отново създаден от нищото, ако последствията от вчерашните ми
дела
не бяха предопределили моята днешна съдба.
Моето минало остава свързано с мен; то живее в настоящето и ще ме следва в бъдещето.
Аз не би трябвало просто да се събудя, а сякаш да бъда отново създаден от нищото, ако последствията от вчерашните ми дела не бяха предопределили моята днешна съдба.
Не би ли било абсурдно, при положение, че са налице всички нормални условия, да си построя къща, а да не се нанасям в нея?
към текста >>
По-горе става дума за последствията, които биха могли да имат за човешката душа извършените от нея
дела
, като за едно от "възможните" обяснения за нещата.
По-горе става дума за последствията, които биха могли да имат за човешката душа извършените от нея дела, като за едно от "възможните" обяснения за нещата.
Част от тези последствия не могат да ни засегнат в сегашния земен живот, защото той е бил предназначен за осъществяването на съответните действия. Последствията от тези действия не могат да се проявят още в настоящия живот, също както не можем да си спомним за едно събитие през времето, докато то се извършва. Тук може да става дума само за едно изживяване на последствията от действието, които срещат "Азът" тогава, когато неговите способности не са същите, каквито са били по време на живота, в който действието е било извършено. Последствията от това действие могат да се видят само в един друг земен живот.
към текста >>
наблюдението, ръководено от една правилна мисъл и разбиране на живота, ни довежда до едно схващане, изглеждащо парадоксално за обикновеното съзнание, схващане, според което съдбата на едно земно съществувание зависи от
дела
та извършени в едно минало съществувание.
Ето как интимното наблюдение на живота, т.е.
наблюдението, ръководено от една правилна мисъл и разбиране на живота, ни довежда до едно схващане, изглеждащо парадоксално за обикновеното съзнание, схващане, според което съдбата на едно земно съществувание зависи от делата извършени в едно минало съществувание.
Тази представа ще получи своята завършена цялост само чрез свръхсетивното познание: Без него тя е една сянка. Същата представа, постигната дори и само от обикновеното съзнание, също подготвя душата, за да може да съзерцава своите истини в хода на свръхсетивното наблюдение.
към текста >>
Те съответствуват на извършените
дела
.
Така е и с човешкия Дух. Душата му предава определени способности, само когато действува.
Те съответствуват на извършените дела.
Чрез едно действие, което душата извършва, в нея се създават потенциални заложби за друго действие, което ще бъде плод на първото. Душата носи тази предразположба в себе си като една необходимост, докато второто действие се осъществи докрай. Може да се каже също, че едно извършено действие влага в душата необходимостта, тя да предприеме и друго действие, което е последица от първото.
към текста >>
Какви впечатления би могла да има душата, кои нейни желания ще се удовлетворяват, какви радости и скърби ще я сполетят, с какви хора тя ще се срещне, зависи от това, какви са бил и
дела
та и в предишните превъплъщения на Духа.
Напротив, човешкият Дух трябва непрестанно да се превъплътява и законът, който царува над него, го принуждава да донася в своите следващи съществувания плодовете от предишните животи. Душата живее в настоящето. Но този живот в настоящето не е независим от предишния живот. Превъплъщаващият Дух извлича своята съдба от предишния живот. И тази съдба определя неговия нов живот.
Какви впечатления би могла да има душата, кои нейни желания ще се удовлетворяват, какви радости и скърби ще я сполетят, с какви хора тя ще се срещне, зависи от това, какви са бил и делата и в предишните превъплъщения на Духа.
към текста >>
37.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Напразно се мъчим да опишем характера на един човек; но ако, напротив, свържем всички негови
дела
и жестове, ще изникне един образ на неговия характер.
Но за да се открие на душата това трептене като пукот, необходимо е ухото. И за да се доловят известни процеси във фината материя, която се нарича етер, във вид на светлина и цветове, за тази цел също е необходимо едно око. Ние стигаме до познанието за едно същество или за един предмет, освен дотолкова, доколкото те оказват въздействие върху един от нашите възприемателни органи. Това отношение на човека към действителния свят, Гьоте е изразил чудесно в своята мисъл: "Всъщност ние напразно се опитваме да изразим естеството на един предмет. Ние възприемаме само действията и историята на тези действия би обхванала без съмнение цялата природа.
Напразно се мъчим да опишем характера на един човек; но ако, напротив, свържем всички негови дела и жестове, ще изникне един образ на неговия характер.
Цветовете са действия на светлината, действия и страдания... Наистина, цветовете и светлината, са в определено отношение, но ние трябва да си ги представим като принадлежащи на цялата природа: защото чрез тях тя иска да се открие специално на окото. Но природата се открива и на други сетива... Да, природата се обръща и към други сетива към познати, непризнати и непознати сетива; така тя говори за самата себе си, говори и на нас чрез хиляди явления. За внимателния човек, тя не е нито мъртва, нито няма".
към текста >>
38.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Тук зреят плодовете на всички
дела
, които са извършени на Земята в служба на общността с чувство на преданост към нашите братя човеци.
Тук се намират първообразите на желанията, страстите, чувствата и т.н. Но тук, в духовния свят, тези душевни състояния изгубват своя егоистичен характер. Както във втората област и в тази трета област всички страсти, всички желания, удоволствия и неудоволствия също образуват едно неделимо цяло, едно единство. Страстите, желанията и удоволствията на другите същества не се различават от моите желания и страсти. Усещанията и чувствата на всички същества образуват един единен свят, обгръщат всичко останало, както физическата атмосфера на "царството на духовете".
Тук зреят плодовете на всички дела, които са извършени на Земята в служба на общността с чувство на преданост към нашите братя човеци.
Защото, извършвайки ги, човек дава израз на своя живот в третата област от "царството на духовете". Великите благодетели на човечеството, преданите натури, онези, които истински и всеотдайно служат на общността, са развили в предишните прераждания, те непрекъснато са се стремили към родство с нея.
към текста >>
39.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Колкото повече един човек поставя своя Аз в служба на едно
дело
, толкова по-значителни стават сините нюанси.
Сините оттенъци се появяват при всеотдайните и жертвоготовни личности.
Колкото повече един човек поставя своя Аз в служба на едно дело, толкова по-значителни стават сините нюанси.
В това отношение срещаме две напълно различни групи хора. Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце". Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура.
към текста >>
40.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Те също са последиците от твоите предишни
дела
.
Сега тези сили губят част от своята власт над теб. А част от техните задължения към теб, ще трябва да поемеш самият ти. Доскоро ти често беше връхлитан от тежки удари на съдбата, без да знаеш защо. Те са последиците от твоите злодеяния, извършени в твоите минали прераждания. Или пък неочаквано си срещал радост и щастие в живота.
Те също са последиците от твоите предишни дела.
Ето, в своя характер ти откриваш и добри страни, и отвратителни белези.
към текста >>
А те, кармичните сили, обхващаха всичките ти минали
дела
, както и най-скритите ти мисли и чувства.
Ти сам си ги създал чрез твоите предишни изживявания и мисли. Само че досега ти нямаше никаква представа за всичко това; ти виждаше видимите действия, но не и кармичните сили.
А те, кармичните сили, обхващаха всичките ти минали дела, както и най-скритите ти мисли и чувства.
И тъкмо те преопределяха твоя сегашен живот. Сега обаче пред теб ще се открият всички добри и всички лоши страни от твоите минали прераждания. Досега те бяха скрити в твоята собствено същност, но ти не можеше да ги видиш, както не можеш да видиш и своя мозък. А ето, че от този момент, те се отделят от теб и напускат твоята личност. Сега те приемат самостоятелен облик и ти можеш да го виждаш, както виждаш камъните и растенията във външния свят.
към текста >>
По-рано аз съществувах чрез твоя собствен живот; обаче сега благодарение на теб се пробуждам за мой личен живот и стоя пред теб като видим съдия на твоите бъдещи
дела
, а може би и като твой вечен обвинител.
В царството, където ти пристъпваш, ще срещнеш и свръхсетивни Същества. Блаженството ще бъде твой сигурен дял в това царство. Но първото запознанство в този свят трябваше да бъда самият аз, аз който съм твое собствено създание.
По-рано аз съществувах чрез твоя собствен живот; обаче сега благодарение на теб се пробуждам за мой личен живот и стоя пред теб като видим съдия на твоите бъдещи дела, а може би и като твой вечен обвинител.
Ти можа да ме създадеш, но същевременно пое и задължението да ме преобразиш в едно прекрасно Същество.
към текста >>
41.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Достатъчно е да споменем само труда на ботаника Райнке “Светът като
дело
”.
Естествено е при това положение на фактите разумните хора да признават, че материалистичният мисловен свят не е годен за изграждането на един светоглед. Изхождайки от него ние не можем ни най- малко да се произнесем върху душевните и духовните явления. И днес съществуват вече много природоизследователи, които се стремят да си изградят една световна постройка върху съвършено други представи.
Достатъчно е да споменем само труда на ботаника Райнке “Светът като дело”.
При това се оказа, че такива природоизследователи не безнаказано са били възпитани в чисто материалистичните представи. Това, което те изнасят от тяхната нова идеалистическа гледна точка, е бедно, то може временно да ги задоволи, но не и онези, които по-дълбоко вникват в мировите загадки. Такива природоизследователи не могат да се решат да пристъпят към онези методи, които изхождат от действителното разглеждане на духа и душата. Те изпитват най-голям страх пред “мистиката”, пред “гнозиса” или “Теософията”. Това ясно проличава от гореспоменатите книги на Ферворн.
към текста >>
42.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Който можеше да погледне назад към определени
дела
, изискваше от своите себеподобни признание за това.
Споменът се пренесе в определен смисъл върху схващането за съвместния живот.
Който можеше да погледне назад към определени дела, изискваше от своите себеподобни признание за това.
Той изискваше неговите дела да бъдат запазени в спомена. И върху този спомен за делата се основаваше фактът, че една група от свързани помежду си хора избираше един човек за свой ръководител. Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота.
към текста >>
Той изискваше неговите
дела
да бъдат запазени в спомена.
Споменът се пренесе в определен смисъл върху схващането за съвместния живот. Който можеше да погледне назад към определени дела, изискваше от своите себеподобни признание за това.
Той изискваше неговите дела да бъдат запазени в спомена.
И върху този спомен за делата се основаваше фактът, че една група от свързани помежду си хора избираше един човек за свой ръководител. Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота. И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ към прадедите.
към текста >>
И върху този спомен за
дела
та се основаваше фактът, че една група от свързани помежду си хора избираше един човек за свой ръководител.
Споменът се пренесе в определен смисъл върху схващането за съвместния живот. Който можеше да погледне назад към определени дела, изискваше от своите себеподобни признание за това. Той изискваше неговите дела да бъдат запазени в спомена.
И върху този спомен за делата се основаваше фактът, че една група от свързани помежду си хора избираше един човек за свой ръководител.
Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота. И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ към прадедите. Този култ продължи много дълго време и прие най-различни форми.
към текста >>
Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови
дела
, че още притежава старата сила.
Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота. И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ към прадедите. Този култ продължи много дълго време и прие най-различни форми. Още при рмоахалите човекът имаше дотолкова значение, доколкото в даден момент той можеше да се наложи чрез превес на силите си.
Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила.
Той трябваше, така да се каже, да припомни старите си дела чрез нови. Извършеното в миналото нямаше вече стойност. Едва втората подраса започна да оценява личния характер на един човек, вземайки под внимание неговия минал живот.
към текста >>
Той трябваше, така да се каже, да припомни старите си
дела
чрез нови.
Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота. И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ към прадедите. Този култ продължи много дълго време и прие най-различни форми. Още при рмоахалите човекът имаше дотолкова значение, доколкото в даден момент той можеше да се наложи чрез превес на силите си. Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила.
Той трябваше, така да се каже, да припомни старите си дела чрез нови.
Извършеното в миналото нямаше вече стойност. Едва втората подраса започна да оценява личния характер на един човек, вземайки под внимание неговия минал живот.
към текста >>
Друго последствие за съвместния живот на хората, свързано с паметовата способност, беше фактът, че се образуваха групи от хора, които бяха свързани чрез спомена за общи
дела
.
Друго последствие за съвместния живот на хората, свързано с паметовата способност, беше фактът, че се образуваха групи от хора, които бяха свързани чрез спомена за общи дела.
По-рано образуването на такива групи беше изцяло обусловено от природните сили, от общия произход. Чрез своя собствен дух човекът не прибавяше нищо към това, което природата беше направила от него. Сега една силна личност събираше известен брой хора, заедно да предприемат нещо и споменът за тази обща дейност образуваше обществената група.
към текста >>
Дела
та на прадедите не трябваше да бъдат забравени за целия род.
Тази форма на обществен съвместен живот се изрази истински едва в третата подраса (толтеки), като хората на тази раса основаха първо това, което може да се нарече общественост, първата форма на държава. И ръководството, управлението на тази държава преминаваше от праотците към потомците. Това, което по-рано живееше само в паметта на близките хора, се пренасяше сега от бащата на сина.
Делата на прадедите не трябваше да бъдат забравени за целия род.
В потомците още се ценеше това, което беше извършил прадедът. Трябва да бъдем наясно върху факта, че в онези времена хората действително имаха силата да предават своите дарби на потомците. Възпитанието се стремеше предварително да обрисува живота в нагледни образи. И действието на това възпитание почиваше на личната сила, която излъчваше възпитателят. Той не развиваше умствената способност, а дарби, които имаха повече инстинктивен характер.
към текста >>
Докато предхождащите раси бяха склонни да признаят за ръководител този, чиито
дела
се бяха запечатали дълбоко в паметта, или който можеше да се похвали с богат на спомени живот, сега такава роля бе призната на умния.
Те се различаваха от така наречените прасемити чрез това, че доведоха гореспоменатата способност до по-широко приложение, отколкото първите. Казано бе, че развитието на мисловната сила не позволяваше претенциите на егоистичната личност да стигнат до унищожителните действия, които бяха възможни при предишните раси, но че тези претенции не бяха унищожени чрез нея. Прасемитите уреждаха техните лични отношения така, както им повеляваше тяхната мисловна способност. На мястото на страстните желания и похот се появи разумът. Настъпиха други условия и отношения в живота.
Докато предхождащите раси бяха склонни да признаят за ръководител този, чиито дела се бяха запечатали дълбоко в паметта, или който можеше да се похвали с богат на спомени живот, сега такава роля бе призната на умния.
И ако по-рано беше меродавно това, което живееше в добрите спомени, сега като най-добро се считаше това, което най-добре се разбираше от мисълта. По-рано под влиянието на паметта хората се придържаха към дадено нещо дотогава, докато то се окажеше вече недостатъчно, незадоволително и тогава в края на краищата от само себе си се получаваше така, че с едно новаторство се налагаше онзи, който беше в състояние да помогне при даден недостатък.
към текста >>
43.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
С гореспоменатите “пратеници на боговете”, които в тяхното развитие далеч бяха изпреварили голямата народна маса и които учеха божествената мъдрост, и вършеха божествени
дела
. 2.
А сега нека да си представим, че в края на атлантската епоха имаме работа с 3 групи човекоподобни същества. 1.
С гореспоменатите “пратеници на боговете”, които в тяхното развитие далеч бяха изпреварили голямата народна маса и които учеха божествената мъдрост, и вършеха божествени дела. 2.
Самата голяма маса, при която мисловната способност беше още в едно смътно състояние, въпреки че притежаваше способности подобни на природните сили, които съвременното човечество е изгубило.
към текста >>
Своите
дела
човекът трябваше да привежда в съзвучие с промислите на боговете чрез жертвоприношения.
Всяко знание и всяка работа трябваше да се извършват в този смисъл. В движението на звездите и в отношенията на атмосферните процеси (състоянията на времето) човекът трябваше да вижда божествените решения, изливането на божествената мъдрост. Астрономията и метеорологията бяха преподавани в този смисъл. И човекът трябваше да устрои своята работа, своя морален живот така, че те да отговарят на пълните с мъдрост закони на Божественото. Животът беше уреждан според божествените заповеди; както в движението на звездите, така и в атмосферните процеси бяха изследвани божествените мисли.
Своите дела човекът трябваше да привежда в съзвучие с промислите на боговете чрез жертвоприношения.
Намерението на Ману беше всичко в човешкия живот да насочва към висшите светове. Всяко човешко действие, всички разпореждания трябваше да носят религиозен характер. Чрез това Ману искаше да внедри истинската задача на петата коренна раса. Тази раса трябваше да се научи да се ръководи сама чрез нейните собствени мисли. Обаче подобно самоопределение може да бъде за благото на човечеството само тогава, когато самият човек се постави в служба на висшите сили.
към текста >>
Защото това, което последните вършеха, се налагаше като
дела
на висшите светове.
Сега – в гореспоменатото време – те трябваше да стигнат до това. Земното мислене трябваше да се издигне до понятието за Божественото. Към свръхчовешките посветени се прибавиха и човешките. Това означава важен поврат в развитието на човешкия род. Първите атлантци нямаха още избор, дали да считат техните ръководители за божествени пратеници или не.
Защото това, което последните вършеха, се налагаше като дела на висшите светове.
То носеше печата на божествения произход. Така божествените пратеници на атлантската епоха, чрез тяхната сила бяха свещени същества, обгърнати от блясъка, който им предаваше тази сила. Човешките посветени от следващите времена, външно погледнато бяха хора между хората. Обаче те останаха свързани с висшите светове и откровенията и явленията на пратениците на боговете проникваха до тях. Само по изключение, когато се явяваше по-висша необходимост, те използуваха определени сили, които им бяха дарени оттам.
към текста >>
Тогава те вършеха
дела
, които хората не разбираха според познатите им закони и затова с право ги считаха за чудеса.
То носеше печата на божествения произход. Така божествените пратеници на атлантската епоха, чрез тяхната сила бяха свещени същества, обгърнати от блясъка, който им предаваше тази сила. Човешките посветени от следващите времена, външно погледнато бяха хора между хората. Обаче те останаха свързани с висшите светове и откровенията и явленията на пратениците на боговете проникваха до тях. Само по изключение, когато се явяваше по-висша необходимост, те използуваха определени сили, които им бяха дарени оттам.
Тогава те вършеха дела, които хората не разбираха според познатите им закони и затова с право ги считаха за чудеса.
Обаче по- висшето намерение при всичко това е да помогнат на човечеството да застане на собствените си крака, да развият напълно неговата мисловна сила. Човешките посветени днес са посредниците между народа и по- висшите същества; и само посвещението позволява и дарява способността за общение с пратениците на боговете.
към текста >>
Висшите пратеници на боговете се оттеглиха все повече от Земята и предоставиха ръководството на тези човешки посветени, до които обаче те стояха със съвети и
дела
.
Човешките посветени, свещените учители, станаха сега в началото на петата коренна раса ръководители на останалото човечество. Великите царе свещеници на миналото време, за които свидетелствува не историята, а света на легендите, принадлежат към групата на тези посветени.
Висшите пратеници на боговете се оттеглиха все повече от Земята и предоставиха ръководството на тези човешки посветени, до които обаче те стояха със съвети и дела.
Ако това не беше така, човекът никога не би стигнал до свободната употреба на своята мисловна сила. Светът стои под божествено ръководство; но човекът не бива да бъде принуден да признае това, а трябва да го види и разбере чрез свободно разсъждение. Когато той стигне така далеч, тогава посветените постепенно му разкриват техните тайни. Обаче това не може да стане из веднъж. Цялото развитие на петата коренна раса е бавният път към тази цел.
към текста >>
44.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
На тях природните процеси им се явяваха не като мъртви природни закони както на днешните учени, а като
дела
на духовни същества.
В бученето на вятъра, в шумоленето на дърветата на тях им се разкриваха законите, мъдростта на природата. А в образите на тяхната душа бяха дадени не само отраженията на външния свят, а копия на духовните сили на света. Те възприемаха не сетивни неща, а духовни същества. Средно развитият човек изпитваше например страх, и в неговата душа изникваше грозен, тъмен образ. Свръхчовешките същества получаваха чрез тези образи съобщение, откровение от духовните същества на света.
На тях природните процеси им се явяваха не като мъртви природни закони както на днешните учени, а като дела на духовни същества.
Външната действителност не съществуваше още, защото не съществуваха никакви външни сетива, но на по-висшите същества им се разкриваше духовната действителност. Духът се вливаше в тях, както в телесното око на днешния човек Слънцето изпраща своите лъчи.
към текста >>
45.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Понятно е, че чрез това не само животът на възприятията ще стане съвършено друг, но също и
дела
та, чувствата, всички отношения към заобикалящия свят напълно ще се преобразят.
Следователно човекът се приближава до едно състояние, в което той ще има подходящо за такива възприятия себесъзнателно образно съзнание.*/* Съчетанието на думите “себесъзнателно образно съзнание” може да изглежда странно, но то най-добре изразява фактите. Ако искаме, бихме могли също да кажем: образно себесъзнание./ Бъдещото Земно развитие от една страна ще доведе настоящия живот на представите и на мислите до все по-високо, по-фино и по-съвършено развитие; от друга страна обаче през това време постепенно ще се развие също и себесъзнателното образно съзнание. Обаче това себесъзнателно образно съзнание ще стигне до пълно развитие, до пълен живот едва на следващата планета, в която ще се превърне Земята и която в духовната наука се нарича “Юпитер”. Тогава човекът ще може да влезе в общение със същества, които остават напълно скрити за неговото настоящо сетивно възприятие.
Понятно е, че чрез това не само животът на възприятията ще стане съвършено друг, но също и делата, чувствата, всички отношения към заобикалящия свят напълно ще се преобразят.
Както днес човекът може да влияе съзнателно само върху сетивните същества, тогава той ще може да действа съвсем съзнателно върху съвършено други сили и същества; и самият той ще приема съвършено познаваеми за него влияния от съвършено други царства, отколкото сега. На тази степен не може вече да става дума за раждане и смърт в съвременния смисъл на тези думи. Защото смъртта настъпва чрез това, че съзнанието е насочено само към един външен свят, с който то влиза в общение чрез сетивните органи. Щом тези физически сетивни органи откажат вече да служат, тогава престава да съществува всяка връзка със заобикалящия свят. Това именно значи, че човекът е “умрял”.
към текста >>
46.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
3. Johannes Reinke, 1849-1931, неовиталист и противник на Хекел; главното му произведение: “Светът като
дело
.
3. Johannes Reinke, 1849-1931, неовиталист и противник на Хекел; главното му произведение: “Светът като дело.
Очертания на един светоглед върху природонаучни основи”, 2. издание, Берлин 1901.
към текста >>
47.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато обаче Азът се стреми към такова задоволяване, което служи не за неговото поддържане и развитие, а за неговото разрушение, подобно жела ние не може да бъде
дело
на неговите три тела, нито на неговата собствена природа, а е
дело
на Същества, които що се отнася до тяхната истинска природа остават скрити за сетивата.
Съществата на пречистващия огън съществуват не само за сетивното, но и за свръхсетивното съзнание; техните действия обаче са явни: те се изразяват в разрушаването на Аза, ако последният им доставя храна. Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви. Това което сетивата възприемат, би възбудило и Аза, само доколкото в насладата има известен смисъл. Животното изпитва влечение само към онези страни на външния свят, с които са свързани неговите три тела. Човекът има по-висши наслади, понеже към трите тела се прибавя и Азът.
Когато обаче Азът се стреми към такова задоволяване, което служи не за неговото поддържане и развитие, а за неговото разрушение, подобно жела ние не може да бъде дело на неговите три тела, нито на неговата собствена природа, а е дело на Същества, които що се отнася до тяхната истинска природа остават скрити за сетивата.
Точно затова те се домогват до по-висшата природа на Аза, за да го тласнат към желания, които нямат връзка със сетивата, обаче могат да бъдат задоволени само чрез тях.
към текста >>
48.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
През втората от тях човешкото същество е вече достатъчно приспособено към новите условия на Луната, така че „Духовете на Движението" могат да превърнат придобитата от тях способност в определено
дело
.
И на края, в последната част на Сатурновото повторение, човешкото същество вече изглежда по същия начин, както и в своето „живо състояние" на Слънцето. И все пак целият този живот се оказва само привиден. Първо настъпва един почивен период, подобен на кратките почивни периоди от Слънчевото развитие. После отново започва вливането на етерното тяло, за което сега физическото тяло е вече узряло. Както и Сатурновото повторение, това вливане на етерното тяло се извършва в три различни една от друга епохи.
През втората от тях човешкото същество е вече достатъчно приспособено към новите условия на Луната, така че „Духовете на Движението" могат да превърнат придобитата от тях способност в определено дело.
към текста >>
Тези светлинни образи носеха в себе си
дела
та на „Огнените Духове" (Архангели).
Имаше времена, когато той усещаше тези светлинни образи като нещо външно. Това ставаше, когато от чисто духовното си, безплътно състояние той се спускаше към въплъщение. Това беше и периодът на неговото израства не в условията на Земята. А когато наближава времето, през което от зародиша започваше изграждането на новия Земен човек, тогава образите избледняваха. От тях човек запазваше само нещо като свои вътрешни паметови представи.
Тези светлинни образи носеха в себе си делата на „Огнените Духове" (Архангели).
Те се явяваха на човека като служители на топлинните Същества, които бяха внесли огнената искра в неговия вътрешен свят. Когато техните външни проявления угасваха, вътре в себе си човекът ги изживяваше като представи (спомени). Той се чувствуваше свързан с техните сили. А така беше и в действителност. Защото чрез това, което получаваше от тях, той можеше да въздействува върху обкръжаващата го атмосфера.
към текста >>
Но понеже човешката индивидуалност беше
дело
на Лунните Същества, по правило тези Посветени нямаха пряк достъп до Слънчевото Същество; те стигаха само до неговото отражение с помощта на Лунните Същества.
Но понеже човешката индивидуалност беше дело на Лунните Същества, по правило тези Посветени нямаха пряк достъп до Слънчевото Същество; те стигаха само до неговото отражение с помощта на Лунните Същества.
И тогава те виждаха не самото Слънчево Същество, а само неговия отблясък.
към текста >>
И понеже растителните и размножителни сили ако се откъснат от тяхната естествена среда и се приложат самоцелно влизат в тайнствена връзка с други сили, които действуват във въздуха и водата, се стигна до там, че
дела
та на хората отприщиха могъщи и разрушителни природни сили.
В изкушенията на низшите духовни Същества попадаха не само обикновени хора, но и част от Посветените. Те употребяваха споменатите свръхсетивни сили по неправилен начин и смущаваха развитието на човечеството. За тази цел те търсеха сподвижници всред непосветените, от които също изискваха едно недопустимо прилагане на свръхсетивните тайни в природния свят. Човечеството изпадна в невиждана поквара. Злото настъпваше по всички посоки.
И понеже растителните и размножителни сили ако се откъснат от тяхната естествена среда и се приложат самоцелно влизат в тайнствена връзка с други сили, които действуват във въздуха и водата, се стигна до там, че делата на хората отприщиха могъщи и разрушителни природни сили.
към текста >>
49.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
От голямо значение е, че когато в такива периоди човек се освобождава напълно от мислите за своите лични
дела
, той може да се извиси не само до това, което го засяга лично, а и до това, което засяга всички хора.
От голямо значение е, че когато в такива периоди човек се освобождава напълно от мислите за своите лични дела, той може да се извиси не само до това, което го засяга лично, а и до това, което засяга всички хора.
И ако се окаже в състояние да изпълни душата си с посланията от висшия духовен свят, ако те ангажират неговия интерес до такава степен, сякаш са негова лична грижа, това се оказва едно особено богатство за душата. Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди. Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня. Всред тези изживявания той трябва да вижда и самия себе си, следователно да гледа на себе си отвън.
към текста >>
Стана ясно, че космогонията е
дело
на Съществата.
Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията. В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман.
Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата.
А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията. Тя е необходима дори и за да вникнем в хода на човешкия живот. Това, което след смъртта се отделя от физическото тяло на човека, минава по-нататък през различни състояния. Тези от тях, които настъпват не посредствено след смъртта, могат все пак да бъдат описани чрез имагинативното познание. Но това, което следва после, когато човек попада в областта между смъртта и едно ново раждане, би трябвало да остане напълно неразбираемо за Имагинацията, ако не се прибави Инспирацията.
към текста >>
50.
ВИСШИТЕ ОБЛАСТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните
дела
, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план.
След като свръхсетивното познание се издигне до Интуицията, то попада в един свят на духовни Същества. Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията. Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията.
Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план.
При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши. В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята. Над Интуицията е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.
към текста >>
51.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
желаещи с
дела
да ни открият
желаещи с дела да ни открият
към текста >>
в света на
дело
вите хора,
в света на деловите хора,
към текста >>
смущават
дело
то на тези същества;
смущават делото на тези същества;
към текста >>
че туй учение е наше
дело
,
че туй учение е наше дело,
към текста >>
на пълножизненото
дело
да се посветя,
на пълножизненото дело да се посветя,
към текста >>
от
дело
то ви се излива
от делото ви се излива
към текста >>
между идеи и
дела
.
между идеи и дела.
към текста >>
на всяко
дело
на човека.
на всяко дело на човека.
към текста >>
във всяко истинно житейско
дело
.
във всяко истинно житейско дело.
към текста >>
52.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
дело
то на боговете.
и делото на боговете.
към текста >>
Тъй трябваше аз
дело
то на небесата
Тъй трябваше аз делото на небесата
към текста >>
53.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
предчувствие за най-възвишени
дела
,
предчувствие за най-възвишени дела,
към текста >>
Но следствията от
дела
та ви освобождават
Но следствията от делата ви освобождават
към текста >>
за да не могат временните ви
дела
за да не могат временните ви дела
към текста >>
възкръсва във човешките
дела
възкръсва във човешките дела
към текста >>
плода на неговото
дело
.
плода на неговото дело.
към текста >>
във всяко свое
дело
.
във всяко свое дело.
към текста >>
54.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще трябва нашите
дела
да се обединят.
ще трябва нашите дела да се обединят.
към текста >>
дела
от него да поискат.
дела от него да поискат.
към текста >>
обединени с нас, в духовните
дела
.
обединени с нас, в духовните дела.
към текста >>
Помагахте на
дело
то ми вие,
Помагахте на делото ми вие,
към текста >>
успех ще има
дело
то за посвещение.
успех ще има делото за посвещение.
към текста >>
ще избуят
дела
, които от душите
ще избуят дела, които от душите
към текста >>
Дела
та ми ще са безплодни
Делата ми ще са безплодни
към текста >>
В човешките
дела
ще носиш плодове,
В човешките дела ще носиш плодове,
към текста >>
единствено в машините и външните
дела
.
единствено в машините и външните дела.
към текста >>
55.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
до края
дело
то да доведеш.
до края делото да доведеш.
към текста >>
на служещите в
дело
то ми същества.
на служещите в делото ми същества.
към текста >>
56.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И
дело
то ви нека
И делото ви нека
към текста >>
за да успее
дело
то ти, скъпа сестро.
за да успее делото ти, скъпа сестро.
към текста >>
Чрез
дело
то на Астрид
Чрез делото на Астрид
към текста >>
в
дела
та земни
в делата земни
към текста >>
За благородно
дело
За благородно дело
към текста >>
живот да вдъхне на
дела
,
живот да вдъхне на дела,
към текста >>
която трябва за добри
дела
да служи.
която трябва за добри дела да служи.
към текста >>
благословеното човешко
дело
благословеното човешко дело
към текста >>
57.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Но същите тези същества са вложили в душата на човека стремеж да продължи
дело
то на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата.
То би могло да се промени, стига само хората да поискат да си изяснят едно нещо. Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на изкуството.
Но същите тези същества са вложили в душата на човека стремеж да продължи делото на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата.
Във всичко, създадено от човека, творческите същества са оставили природата незавършена. Защо той трябва да изобразява тяхното съвършенство по несъвършен начин, щом като може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство? Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо изпитвам недоволство по отношение на много неща, които ти наричаш изкуство. Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика неприятно усещане, докато и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение.
към текста >>
58.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И тези форми,
дело
на цвета,
И тези форми, дело на цвета,
към текста >>
59.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
дела
та си да изразявам,
в делата си да изразявам,
към текста >>
60.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
С
дела
та ви съдбата ми е в тясна връзка.
С делата ви съдбата ми е в тясна връзка.
към текста >>
61.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Унищожава
дело
то на боговете, който
Унищожава делото на боговете, който
към текста >>
в
дела
, достойни за човека.
в дела, достойни за човека.
към текста >>
Подобно на
дела
, отвеждащи към висини,
Подобно на дела, отвеждащи към висини,
към текста >>
и техните унищожителни
дела
и техните унищожителни дела
към текста >>
62.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
което във
дела
та на любимия съзирах.
което във делата на любимия съзирах.
към текста >>
а също в творческите му
дела
.
а също в творческите му дела.
към текста >>
63.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да предприемеш
дело
то, което
да предприемеш делото, което
към текста >>
и да познавам
дело
то на светлината във цвета,
и да познавам делото на светлината във цвета,
към текста >>
духовните
дела
и битието на душата.
духовните дела и битието на душата.
към текста >>
и творческото
дело
да съзирам.
и творческото дело да съзирам.
към текста >>
64.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
са следствия от личните
дела
са следствия от личните дела
към текста >>
65.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за
дело
то на духове
за делото на духове
към текста >>
66.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и да ги въплътим в
дела
та земни.
и да ги въплътим в делата земни.
към текста >>
чрез своите
дела
вина не носи,
чрез своите дела вина не носи,
към текста >>
ако човек се посвети на висше
дело
ако човек се посвети на висше дело
към текста >>
и
дело
то ни на света ще поднесат.
и делото ни на света ще поднесат.
към текста >>
За край на
дело
то ни не говори,
За край на делото ни не говори,
към текста >>
от продължаващите
дело
то ми хора.
от продължаващите делото ми хора.
към текста >>
за мирно
дело
се обедини с целта,
за мирно дело се обедини с целта,
към текста >>
67.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
като
дела
на дявола и ерес.
като дела на дявола и ерес.
– – – –
към текста >>
68.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Съзирах хора с техните
дела
,
Съзирах хора с техните дела,
към текста >>
мощ даваха им от добри
дела
.
мощ даваха им от добри дела.
към текста >>
Тя хора и
дела
та им показа
Тя хора и делата им показа
към текста >>
Познай ти
дело
то на битието
Познай ти делото на битието
към текста >>
69.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
преобразяваща в
дела
живота.
преобразяваща в дела живота.
към текста >>
70.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато плодовете от
дела
та
когато плодовете от делата
към текста >>
се претворяват във
дела
, които
се претворяват във дела, които
към текста >>
те в жизнени
дела
се отразяват.
те в жизнени дела се отразяват.
към текста >>
71.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на
дело
то, възхвалено високо,
на делото, възхвалено високо,
към текста >>
Животът и
дела
та им показват,
Животът и делата им показват,
към текста >>
щом искат своите
дела
да свържат
щом искат своите дела да свържат
към текста >>
и като вършат земното си
дело
,
и като вършат земното си дело,
към текста >>
да бъде на
дела
та им във служба.
да бъде на делата им във служба.
към текста >>
да се подготви за такова
дело
да се подготви за такова дело
към текста >>
Ще стане ясно, че извършва
дело
,
Ще стане ясно, че извършва дело,
към текста >>
във земните
дела
на всички хора.
във земните дела на всички хора.
към текста >>
желае днес да засияе в
дело
,
желае днес да засияе в дело,
към текста >>
Чрез неговото грандиозно
дело
Чрез неговото грандиозно дело
към текста >>
извършеното от Томасий
дело
.
извършеното от Томасий дело.
към текста >>
чието
дело
ни събира тук.
чието дело ни събира тук.
към текста >>
да вдъхнем мощ на
дело
то на Йохан,
да вдъхнем мощ на делото на Йохан,
към текста >>
представата, че
дело
то му може
представата, че делото му може
към текста >>
Наполовина
дело
то си свършва,
Наполовина делото си свършва,
към текста >>
72.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Чрез
дело
то ти мистиката вече,
Чрез делото ти мистиката вече,
към текста >>
дела
, от вас високо оценени,
дела, от вас високо оценени,
към текста >>
дела
та мои да благословите.
делата мои да благословите.
към текста >>
За
дело
то ми честната преценка
За делото ми честната преценка
към текста >>
Последствията на
дела
та мои
Последствията на делата мои
към текста >>
Когато бях на
дело
то си аз
Когато бях на делото си аз
към текста >>
дела
та трябваше да се изпълнят.
делата трябваше да се изпълнят.
към текста >>
за
дело
то – добро, но също вредно.
за делото – добро, но също вредно.
към текста >>
за да извършиш своите
дела
.
за да извършиш своите дела.
към текста >>
73.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да направлява хорските
дела
,
да направлява хорските дела,
към текста >>
Защото думите са тук
дела
,
Защото думите са тук дела,
към текста >>
пораждащи след себе си
дела
.
пораждащи след себе си дела.
към текста >>
тя резултат е от
дела
предишни.
тя резултат е от дела предишни.
към текста >>
От нас постигнатото
дело
искаш
От нас постигнатото дело искаш
към текста >>
за
дело
то му тъй необходими?
за делото му тъй необходими?
към текста >>
освободи чрез
дело
то си Йохан.
освободи чрез делото си Йохан.
към текста >>
74.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
със земно същество във общо
дело
със земно същество във общо дело
към текста >>
Ала ме търсят в моите
дела
.
Ала ме търсят в моите дела.
към текста >>
за творчески
дела
узряла воля,
за творчески дела узряла воля,
към текста >>
75.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и да възпират мъдрите
дела
,
и да възпират мъдрите дела,
към текста >>
76.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
дела
човешки после да узреят,
в дела човешки после да узреят,
към текста >>
с
дела
та си да ми го доведете.
с делата си да ми го доведете.
към текста >>
Ще служи тя на
дело
то, което
Ще служи тя на делото, което
към текста >>
която
дело
то на Щрадер иска
която делото на Щрадер иска
към текста >>
77.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на този град чрез
дело
на любов
на този град чрез дело на любов
към текста >>
чрез
дело
то ти, както чрез
дела
та
чрез делото ти, както чрез делата
към текста >>
подготвеното
дело
във духа.
подготвеното дело във духа.
към текста >>
Познах ви и
дела
та ви ще следвам.
Познах ви и делата ви ще следвам.
към текста >>
да избере за
дело
то си с мъдрост.
да избере за делото си с мъдрост.
към текста >>
дела
та си, че те по брой и мярка
делата си, че те по брой и мярка
към текста >>
да може
дело
то ти да проблесне.
да може делото ти да проблесне.
към текста >>
дела
, които всъщност като сила
дела, които всъщност като сила
към текста >>
78.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще бъде поверено друго
дело
.
ще бъде поверено друго дело.
към текста >>
дела
та си със нашите да свържат.
делата си със нашите да свържат.
към текста >>
Със
дело
то ви своето Мария
Със делото ви своето Мария
към текста >>
79.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Че в
дело
то си нямаше успех,
Че в делото си нямаше успех,
към текста >>
един човек за бъдното си
дело
.
един човек за бъдното си дело.
към текста >>
Техните
дела
ги застрашават.
Техните дела
към текста >>
Не мога да се посветя на
дело
,
Не мога да се посветя на дело,
към текста >>
за
дело
то ни своя дух отдава.
за делото ни своя дух отдава.
към текста >>
велико
дело
дружно да извършат.
велико дело дружно да извършат.
към текста >>
да действа в туй благонадеждно
дело
,
да действа в туй благонадеждно дело,
към текста >>
за
дело
свързан е с такива хора,
за дело свързан е с такива хора,
към текста >>
80.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от вашето любимо земно
дело
.
от вашето любимо земно дело.
към текста >>
работи тя във външните
дела
.
работи тя във външните дела.
към текста >>
с такова земно
дело
занапред.
с такова земно дело занапред.
към текста >>
ще трябва
дело
то добро, което
ще трябва делото добро, което
към текста >>
Капезий аз... За
дело
то ако
Капезий аз... За делото ако
към текста >>
81.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във
дело
то, което в храма беше
във делото, което в храма беше
към текста >>
да се изпълни туй велико
дело
,
да се изпълни туй велико дело,
към текста >>
за
дело
то, защото знае той,
за делото, защото знае той,
към текста >>
от
дело
то си надалеч държите,
от делото си надалеч държите,
към текста >>
Но не понасят външните
дела
Но не понасят външните дела
към текста >>
Как хората за мирови
дела
Как хората за мирови дела
към текста >>
духовна същност, зряла за
дела
,
духовна същност, зряла за дела,
към текста >>
82.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато жизнени
дела
или
когато жизнени дела или
към текста >>
щом търси пътя в жизнени
дела
щом търси пътя в жизнени дела
към текста >>
на
дело
то отдаден, а синът
на делото отдаден, а синът
към текста >>
за
дело
и за служба на човека?
за дело и за служба на човека?
към текста >>
във
дело
то, което Готгетрой
във делото, което Готгетрой
към текста >>
и той от
дело
то ще се оттегли.
и той от делото ще се оттегли.
към текста >>
в
дела
та на човека.
в делата на човека.
Но в душите
към текста >>
83.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
словата ти за
дело
и живот.
словата ти за дело и живот.
към текста >>
Служителю,
дела
от твоя вид
Служителю, дела от твоя вид
към текста >>
за теб мъгляво, мимолетно
дело
.
за теб мъгляво, мимолетно дело.
към текста >>
84.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за
дело
то ти демони копнеят,
за делото ти демони копнеят,
към текста >>
85.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Мистичното ни
дело
има смисъл
Мистичното ни дело има смисъл
към текста >>
През слово и през
дело
не само тук.
През слово и през дело
към текста >>
могъл би в
дело
то да ми помогнеш.
могъл би в делото да ми помогнеш.
към текста >>
във жертвеното
дело
и мистично
във жертвеното дело и мистично
към текста >>
86.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
през словото и през
дела
та
през словото и през делата
към текста >>
87.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
през словото и през
дела
та
през словото и през делата
към текста >>
88.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Копнеех постоянно за
дела
...
Копнеех постоянно за дела...
към текста >>
но също тъй и в буря на
дела
.
но също тъй и в буря на дела.
към текста >>
89.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
туй
дело
, струващо се на мъжа ми
туй дело, струващо се на мъжа ми
към текста >>
тогава планът за мистично
дело
,
тогава планът за мистично дело,
към текста >>
Участието в
дело
то на други
Участието в делото на други
към текста >>
това, че в
дело
то той не участва
това, че в делото той не участва
към текста >>
сега да бъде и за външно
дело
сега да бъде и за външно дело
към текста >>
90.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
любов бе жаждата му за
дела
, –
любов бе жаждата му за дела, –
към текста >>
започнатото
дело
да завърши.
започнатото дело да завърши.
към текста >>
за творческото
дело
съпротива,
за творческото дело съпротива,
към текста >>
да вършат своето духовно
дело
да вършат своето духовно дело
към текста >>
91.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Да се замислим само в коя фаза от живота си извършваме най-важните
дела
?
Ако това наблюдение се повтаря многократно, то може да се превърне в житейска практика. Теоретически е лесно да разберем, че човек не би могъл да постигне кой знае колко много, ако действува само с осъзната рационалност или критична интелигентност.
Да се замислим само в коя фаза от живота си извършваме най-важните дела?
Кога постъпваме най-мъдро спрямо самите себе си? Обикновено това става в периода от раждането до онзи момент, до който човек може да се върне назад, спомняйки си, вече в по-зряла възраст, за изминалото време от своя живот. Когато се връщаме мислено три, четири, пет години назад, стигаме до определен момент в детството, зад който споменът не достига.
към текста >>
Но тъкмо преди този момент човешката душа е извършила за самия човек най-мъдрите неща; после, когато човек се издига до своето съзнание, той вече не може да извърши големи, величави
дела
, както тези, присъщи му в първите години от неговото детство, при напълно неосъзнати душевни подбуди.
Подробности за този най-ранен период от живота могат да ни разкажат само родителите или други лица. Обаче нашият собствен спомен се простира назад в миналото само до определена точка. Това е моментът, в който човек се е научил да усеща своя „Аз". За хората, чийто спомени са в рамките на нормалните граници, такъв момент задължително съществува.
Но тъкмо преди този момент човешката душа е извършила за самия човек най-мъдрите неща; после, когато човек се издига до своето съзнание, той вече не може да извърши големи, величави дела, както тези, присъщи му в първите години от неговото детство, при напълно неосъзнати душевни подбуди.
Защото знаем, че при своето раждане човек внася във физичесния свят плодовете на предишните си земни съществувания. Така например при раждането човешкият мозък е все още твърде несъвършен инструмент. Тепърва човешката душа трябва да изработи в него най-фините структури, които ще го превърнат в посредник за всичко онова, на което е способна самата тя. В действителност, преди да е стигнала до съзнанието, човешката душа работи над мозъка по такъв начин, че той да стане инструмент за изживяване на всички способности, заложби, качества и т.н., присъщи за нея като последица от предишните и земни съществувания.
към текста >>
Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото
дело
, слиза на Земята.
Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота. Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен! " Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност. Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност. Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл.
Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята.
Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес. От значение за него ще бъде само централният импулс на Земното развитие: Христовата идея, както тя е намерила своето проявление в самия човек.
към текста >>
92.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Но техните
дела
присъствуват в цялата култура,която се разгърна на Запад от 13 век насам.
Това ръководство беше подготвено от духовете, които тогава стояха зад външните исторически събития и още столетия по-рано извършиха подготовката за езотеричното обучение,станало възможно в условията на настъпващата 1250 година. Ако не искаме да злоупотребяваме с понятието "модерен езотеризъм", то може да ни послужи тъкмо за да определим духовната дейност на тези високо развити личности. За тях обикновената история не знае нищо.
Но техните дела присъствуват в цялата култура,която се разгърна на Запад от 13 век насам.
към текста >>
93.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и
дела
та на Христос Исус.
Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя. Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето.
Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус.
В Евангелието на Йоан четем например как Христос намира своите първи ученици. Там е казано:
към текста >>
Тя довършва
дело
то, започнато от Джордано Бруно и други като него, като напомня: Това, до което стига външната наука, е Майя, илюзия.
Тя довършва делото, започнато от Джордано Бруно и други като него, като напомня: Това, до което стига външната наука, е Майя, илюзия.
Както навремето хората стигаха до „осмата сфера" и считаха, че тя обгражда цялото пространство, така и днешното мислене ограничава човешкото съществувание в рамките между раждането и смъртта.
към текста >>
94.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Аз не изпусках този факт от вниманието си и всеки може да си представи, че следващите описания са
дело
на точно определен човек.
Изложението в "Път към себепознание" е съвсем друго. Тук става дума за изживяванията на душата, когато тя вече е поела по определен начин пътя към Духа. Ето защо книгата може да се приеме като възпроизвеждане на душевни изживявания. Не трябва обаче да се забравя, че изживяванията според начина, по който са описани тук могат да приемат строго индивидуална форма, според особеностите на всяка човешка душа.
Аз не изпусках този факт от вниманието си и всеки може да си представи, че следващите описания са дело на точно определен човек.
(Ето защо и пълното заглавие е: "Един път към себепознание","Ein Wegzur Selbsterkenntnis"). Именно по тази причина книгата може да улесни и други човешки души в стремежа им да вникнат в моите описания. Тя е също едно допълнение и разширение на всичко, което се съдържа в "Как се постигат познания за висшите светове? ".
към текста >>
95.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В сетивния свят и неговите природни закони ръката, която върши неморално деяние, се разглежда точно както и ръката, извършваща едно добро
дело
.
Тези подробности могат да бъдат забелязани и в човешкото етерно тяло.
В сетивния свят и неговите природни закони ръката, която върши неморално деяние, се разглежда точно както и ръката, извършваща едно добро дело.
Обаче отделни части от човешкото етерно тяло остават неразвити, ако не са налице съответствуващите им морални чувства. Несъвършеното изграждане на етерните органи можем да изведем от моралните качества по същия начин, както в сетивния свят обясняваме природните процеси чрез природни закони. Обаче никога не можем да изведем несъвършенствата на етерното тяло от непълното развитие на един или друг сетивен орган. Не трябва да забравяме, че за различните светове са валидни различни видове закономерност. Даден човек може да има непълно развит телесен орган; съответствуващата му част от етерното му тяло обаче може да бъде не само нормално развита, а дори толкова съвършена, колкото не съвършен е телесният орган.
към текста >>
96.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ако вземем и най-простия принцип на движение в тях, да чувстват, да се каят, накратко казано, за да намерят своя път във физическата и в моралната област... Ако това, което мисли в моя мозък, не е една част на този вътрешен орган и следователно на цялото тяло, защо тогава моята кръв се нагорещява, когато седейки спокойно в моето легло аз изработвам плана на моите
дела
или преследвам един отвлечен ход на мисълта".
Душата е само един неказващ нищо израз, на който нямаме никаква представа и който може да употребява една тесногръда глава, за да назове онази част в нас, която мисли.
Ако вземем и най-простия принцип на движение в тях, да чувстват, да се каят, накратко казано, за да намерят своя път във физическата и в моралната област... Ако това, което мисли в моя мозък, не е една част на този вътрешен орган и следователно на цялото тяло, защо тогава моята кръв се нагорещява, когато седейки спокойно в моето легло аз изработвам плана на моите дела или преследвам един отвлечен ход на мисълта".
/виж, Дьо ла Матри, "Човекът, една машина". Философска библиотека. Том 68./ В кръговете, в които тези духове действаха /към които принадлежат също и Дидро, Кабанис и др./, Волтер донесе ученията на Лок /Волтер, 1694-1778 г./. Самият Волтер никога не беше стигнал до последните изводи на споменатите философи. Но той се остави да бъде подбуден от мислите на Лок; и в неговите блестящи и замайващи съчинения може да се почувства много от тези подбуди.
към текста >>
97.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото
дело
, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум. Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж".
А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
към текста >>
Виждаме, че в
дело
то на Кант неговите съвременници са виждали едно потресаващо въздействие сред развитието на светогледите.
Виждаме, че в делото на Кант неговите съвременници са виждали едно потресаващо въздействие сред развитието на светогледите.
Но той самият считаше това въздействие за толкова важно, че поставяше неговото значение на еднакво равнище с онова, което Коперниковото откритие на движението на планетите имаше за природопознанието.
към текста >>
Кант извърши едно важно
дело
в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755 година труд "Обща история на природата и теория на небето".
Чрез изложенията на Юм Кант бе събуден от неговия сън, в който, според неговата изповед, го беше потопила идейната посока на Волф. Как Разумът може да произнесе съждения върху Бога, Свободата и Безсмъртието, когато неговите изисквания върху най-простите събития почиват във толкова несигурни закони? Душата, която Кант трябваше да предприеме сега срещу знанието на разума, се простираше много по-далеч отколкото този на Якоби. Този последният може поне да остави на знанието възможността, да разбира природата и нейните необходими връзки.
Кант извърши едно важно дело в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755 година труд "Обща история на природата и теория на небето".
Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно газообразно кълбо, което се върти около своята ос. Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер. Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област. Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката.
към текста >>
Вследствие на това, това признаване на самия мене като един "Аз" трябва да бъде мое първично присъщо
дело
.
Изречението "аз съм" изгубва всякакъв смисъл, когато съществото, което говори за своето съществуване, не го казва само. Следователно не съществува нищо, което би искало да ме назове с името "аз", освен аз самият.
Вследствие на това, това признаване на самия мене като един "Аз" трябва да бъде мое първично присъщо дело.
Никакво същество вън от мене не може да има влияние върху него.
към текста >>
Той не излага вън от себе си, но това, чрез което той върши това последното: То е живото
дело
.
В своя стремеж да даде на своето себе възможно най-високата независимост, Фихте отне навъншния свят всяка самостоятелност. Но там, където се мисли, че един такъв самостоятелен външен свят не съществува, там е понятно също, че престава да съществува интересът към /знанието/ към познанието на този външен свят. С това угасва интересът към същинското знание въобще. Защото чрез едно такова знание Азът не научава всъщност нищо, освен това, което той самият произвежда. Във всяко знание Азът на човека държи, така да се каже, само монолог със самия себе си.
Той не излага вън от себе си, но това, чрез което той върши това последното: То е живото дело.
Когато Азът действа, когато той върши нещо в света; тогава той не води вече монолог само със себе си. Тогава неговите действия се вливат навън в света. Те добиват едно самостоятелно съществуване. Аз извършвам нещо; и когато съм го извършил, тогава то продължава да действа по-нататък, даже когато не участвувам вече в неговите действия. Това, което зная, има съществуване само чрез мене; това, което върша, е съставна част на един независим от мене морален ред на света.
към текста >>
Ти се различаваш от крайното не по степен, а по
дело
.
Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум. Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/. След хиляди пъти хиляди преживени духовни светове аз ще те разбирам още все толкова малко колкото сега в тази колиба на земята. Това, което аз разбирам, то само чрез моето разбиране се превръща в нещо крайно /преходно/; и то никога не може да бъде превърнато в безкрайното чрез безкрайно възлизане и възвисяване.
Ти се различаваш от крайното не по степен, а по дело.
Чрез споменатото възлизане хората правят от тебе само един по-голям човек и все по-голям; никога обаче Бог, Безкрайното, което с нищо не може да бъде измерено".
към текста >>
Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в
дело
у други, там той се чувстваше най-доволен.
Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот.
Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен.
Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха. Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година". "Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г. "Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение. В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година".
към текста >>
Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на
дело
; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука.
Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ. Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението. Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството.
Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука.
И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля. Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми".
към текста >>
98.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно
дело
на личния Бог.
Към знанието на разума трябва да се прибави опитът. Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание. Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога. Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист разум.
Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния Бог.
Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията". И двете тези съчинения не е публикувал той самият, а е сложил тяхното съдържание като основа на лекциите, които е държал в Берлинския Университет, след като Фридрих Вилхелм ІV го беше повикал в столицата на Прусия. Те са били публикувани една след смъртта на Шелинг /1854 г. /.
към текста >>
Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими
дела
на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията".
Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание. Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога. Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист разум. Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния Бог.
Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията".
И двете тези съчинения не е публикувал той самият, а е сложил тяхното съдържание като основа на лекциите, които е държал в Берлинския Университет, след като Фридрих Вилхелм ІV го беше повикал в столицата на Прусия. Те са били публикувани една след смъртта на Шелинг /1854 г. /.
към текста >>
99.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Напразно бихме полагали усилия да опишем характера на един човек; напротив нека съпоставим неговите
дела
, неговите действия и пред нас ще застане един образ на характера.
Обаче за Гьоте една такава отделена от човека външна сфера няма никакво оправдание. Ние стигаме до същността на една вещ не чрез това, че се абстрахираме от действията, които долавяме; а ние имаме дадена тази същност в точната, схваната от духа закономерност на тези действия. Действията, които окото възприема, схваната в тяхната цялост и изложени в тяхната закономерна връзка, са същността на цветовете и на светлината -, а не един отделен от окото свят навъншните процеси, който трябва да бъде установен с изкуствени инструменти. "Защото всъщност ние напразно се заляваме да изразим същността на дадено нещо. Ние долавяме действия и една пълна история на тези действия би обхванала във всеки случай същността на това нещо.
Напразно бихме полагали усилия да опишем характера на един човек; напротив нека съпоставим неговите дела, неговите действия и пред нас ще застане един образ на характера.
Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл ние можем да очакваме осветления от същите върху светлината. Наистина цветовете и светлината стоят помежду си в най-точно отношение, но ние трябва да си представим и двете като принадлежащи на цялата природа; защото тя е изцяло тази, която чрез това иска да се изяви по особен начин на сетивната способност на окото". Тук ние намираме Гьотевия възглед за света приложен към един специален случай. В човешкия организъм, чрез неговите сетива, чрез неговата душа се изявява това, което се намира скрито в останалата природа.
към текста >>
Цветовете са
дела
на светлината,
дела
и страдания.
Ние стигаме до същността на една вещ не чрез това, че се абстрахираме от действията, които долавяме; а ние имаме дадена тази същност в точната, схваната от духа закономерност на тези действия. Действията, които окото възприема, схваната в тяхната цялост и изложени в тяхната закономерна връзка, са същността на цветовете и на светлината -, а не един отделен от окото свят навъншните процеси, който трябва да бъде установен с изкуствени инструменти. "Защото всъщност ние напразно се заляваме да изразим същността на дадено нещо. Ние долавяме действия и една пълна история на тези действия би обхванала във всеки случай същността на това нещо. Напразно бихме полагали усилия да опишем характера на един човек; напротив нека съпоставим неговите дела, неговите действия и пред нас ще застане един образ на характера.
Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл ние можем да очакваме осветления от същите върху светлината. Наистина цветовете и светлината стоят помежду си в най-точно отношение, но ние трябва да си представим и двете като принадлежащи на цялата природа; защото тя е изцяло тази, която чрез това иска да се изяви по особен начин на сетивната способност на окото". Тук ние намираме Гьотевия възглед за света приложен към един специален случай. В човешкия организъм, чрез неговите сетива, чрез неговата душа се изявява това, което се намира скрито в останалата природа. Тази последната достига своя връх в човека.
към текста >>
Състраданието трябва да бъде извор на човешките
дела
.
Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята. Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля. Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието. За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това възприятие.
Състраданието трябва да бъде извор на човешките дела.
Какво по-добро би искал да направи този, който вижда, че всички същества страдат, освен да остави всички негови деяния да се ръководят от съчувствието. Тъй като във волята лежи неразумното и лошото, човекът ще стои морално толкова по-високо, колкото повече убива в себе си необузданата воля. Изразът на волята в отделното лице е себелюбието, егоизмът. Който се отдава на съчувствието, т.е. проявява своята воля не за себе си, а за другите, той е станал господар на волята.
към текста >>
100.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Дело
то на Волф означава една реформа на идеята за развитието в полето ва науката за живите същества.
В началото на 40-те години върху Хегеловия светоглед нанася силни удари един човек, който преди това беше се вживял основно и интимно в този светоглед. Това е Лудвиг Фойербах /1804-1872 г./. обявяването на война против светогледа, от който той беше израснал, е предадено в една радикална форма в неговите писания "Предварителни тези за реформа на философията" /1842 г./. По-нататъшното изложение на неговите мисли можем да проследим в неговите други писания: "Същност на християнството /1841 г./, "Същност на религията" /1845 г./ и "Теогония" /1857 г./. В действието на Лудвиг Фойербах се повтори в областта на духовната наука един процес, който стана с един век по-рано в областта на естествената наука /1759 г./ чрез явяването на Каспар Фридрих Волф.
Делото на Волф означава една реформа на идеята за развитието в полето ва науката за живите същества.
Как развитието беше разбирано преди Волф, това може да се види най-ясно от възгледите на човека, който противопостави на изменението на тази представа най-острото противоречие: Албрехт фон Халерс. Този човек, в когото физиолозите с право почитат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени. Следователно развитието трябва да бъде едно разгръщане на нещо вече съществуващо, което първоначално поради неговите малки размери или поради други причини беше скрито на възприятието. Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед.
към текста >>
Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските
дело
ви чудеса в областта на политиката".
Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо.
Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката".
Само една личност, която смята, че носи и самата себе си хармонията на живота, от които се нуждае човекът, можеше при дълбокия раздор, в който Фойербах живееше с действителността, да говори химните на действителността, които той беше говорил. Това ние чуваме от думи като тези: "При липсата на една перспектива в отвъдния свят, аз мога да се задържам в тукашния свят, в долината на плача на германската, въобще на европейската политика, само благодарение на това, че правя от съвременността един обект на аристофански присмехулник". Обаче с една такава личност можеше да търси в самия човек силата, която други търсеха в еднавъншна сила.
към текста >>
"Критиката е от една страна последното
дело
на определена философия, която трябва да се освободи в тази критика от една положителна определеност, която ограничава нейната истинска всеобщност и затова е от друга страна предпоставка, без която тя не може да се издигне до последната всеобщност на себесъзнанието".
Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел. Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене. Той би се почувствал ограничен чрез една определена мисъл, чрез една положителна идея. Той иска да установи критическата сила на мисленето не изхождайки от една мисъл като от определена гледна точка, както Хегел е сторил това.
"Критиката е от една страна последното дело на определена философия, която трябва да се освободи в тази критика от една положителна определеност, която ограничава нейната истинска всеобщност и затова е от друга страна предпоставка, без която тя не може да се издигне до последната всеобщност на себесъзнанието".
Това е вероизповеданието на "Критика на светогледа", която Бруно Бауер изповядваше. "Критиката" да вярва в мисли, идеи, а само на мисленето. "Човекът едва сега е намерен", тържества Бауер. Защото сега човекът не е вече обвързан чрез нищо освен чрез мисленето. Човешко не е да се отдадеш на нещо извънчовешко, а да обработиш всичко в ретортата на мисленето.
към текста >>
В своята книга "Макс Щирнер, неговият живот и на неговия
дело
"/Берлин 1889 г.
"Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер.
В своята книга "Макс Щирнер, неговият живот и на неговия дело"/Берлин 1889 г.
Шустер и Льофлер/ той е разработил всичко, което дългогодишното търсене е доставило като материал за характеристиката на "най-смелия и най-последователен мислител".
към текста >>
101.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Преди
дело
то на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове.
Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората. Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология.
Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове.
Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие. Когато само предположим достатъчно дълги периоди от време, тогава можем да кажем, че силите, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие.
към текста >>
102.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер,
дело
, което беше най-близко до сърцето им.
Дарвин пристъпи към своята задача като природоизследовател. Отначало той се придържаше в границите на един такъв. Че неговите мисли могат да хвърлят ярка светлина върху основните въпроси на светогледа, върху отношението на човека към природата, това е само бегло засегнато в неговия основен труд: "В бъдеще аз виждам едно открито поле за далече по-важни изследвания. Психологията несъмнено... ще се опира на основата: Необходимостта да добие на степени всяка духовна сила и способност. Много светлина може да се хвърли също и върху произхода на човека и неговата история".
Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им.
В лекциите, които държа в 1866/1867 г. в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде приложена и върху нашия род, върху човека или върху самите нас? Трябва ли да приемем, че същите принципи или правила, които са извикали за живот други организми, са валидни също и за нашето раждане и произход? Или ние господарите на сътворението правим изключение! ".
към текста >>
103.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Фактът, че ние ги възприемаме като неща и събития, които са отделени едни от други идва от там, че при нашето разглеждане ние се запознаваме само с тяхната външна страна; ако бихме искали да виждаме в тяхната вътрешност, тогава бихме видели това, което не ги разделя, а ги свързва в едно велико мирово
дело
.
Фактът, че ние ги възприемаме като неща и събития, които са отделени едни от други идва от там, че при нашето разглеждане ние се запознаваме само с тяхната външна страна; ако бихме искали да виждаме в тяхната вътрешност, тогава бихме видели това, което не ги разделя, а ги свързва в едно велико мирово дело.
За нас съществува само едно същество, което познаваме не само отвън, а от вътре, което не само гледаме, а проникваме с нашия поглед вътре в него. Това е нашата собствена душа, цялостта на нашата духовна личност. Обаче понеже всички неща показват в тяхната вътрешност нещо общо, те трябва да притежават като общо нещо също и това, което съставлява тяхната най-вътрешна ядка. Ето защо ние трябва да си представяме вътрешността на нещата подобно на устройството на нашата собствена душа. А Първопричината на света, която царува като нещо общо във всички неща, не може да бъде мислена от нас по друг начин, освен като една обширна личност по образеца на нашата личност.
към текста >>
Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото
дело
на освобождението от съществуването.
От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване.
Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването.
Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно. Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане.
към текста >>
104.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
"Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено
дело
и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания".
"Събуждащото се себесъзнание, схващано дуалистично, беше едно скъсване с природата и човекът се чувстваше отделен от нея. Това скъсване съществуваше само за него, обаче за него то беше пълно. Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие. "Природата довежда живота до определена точка. В тази точка се ражда себесъзнанието, ражда се човекът".
"Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания".
За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност.
към текста >>
Те не само не са една необходимост, а напротив ни освобождават; те ни позволяват да прибавим към съзерцанието, в което бяха затворени древните, една наука на
дело
то".
В този философски подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ. И Бутру стига до една такава представа за човешката душа, която може да изникне само от самоизявата на самата тази душа. В минали времена, така мисли Бутру, хората виждаха във взаимодействията на съществата едно откровение на "настроението и произвола" на духовните същество; новото мислене се е освободило от това чрез познаването на природните закони. Тъй като тези закони съществуват само в съвместното действие на съществата, в тях не може да се съдържа нищо, което да определя съществата. "Откритите чрез модерната наука механически природни закони са фактически връзката, която свързва външното с вътрешното.
Те не само не са една необходимост, а напротив ни освобождават; те ни позволяват да прибавим към съзерцанието, в което бяха затворени древните, една наука на делото".
/в края на цитираната книга/. Това е едно указание за често споменаваното в тази книга изискване на новия дух на светогледа. Древните хора трябваше да останат при съзерцанието /разглеждането/. За тяхното чувстване душата се намираше именно в мислителното съзерцание в елемента на нейната истинска същност. По-новото развитие изисква една "Наука на делото".
към текста >>
По-новото развитие изисква една "Наука на
дело
то".
Те не само не са една необходимост, а напротив ни освобождават; те ни позволяват да прибавим към съзерцанието, в което бяха затворени древните, една наука на делото". /в края на цитираната книга/. Това е едно указание за често споменаваното в тази книга изискване на новия дух на светогледа. Древните хора трябваше да останат при съзерцанието /разглеждането/. За тяхното чувстване душата се намираше именно в мислителното съзерцание в елемента на нейната истинска същност.
По-новото развитие изисква една "Наука на делото".
Обаче тази наука би могла да се роди само тогава, когато душата схваща себе си мислейки в себесъзнателния Аз и в духовното изживяване стига до собствени вътрешни произведения, които и помагат да вижда себе си стояща в нейната същност.
към текста >>
105.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
". Така чрез Рудолф Щайнеровото
дело
Гьотевият Апокалипсис стана действителност.
„Дошло е времето!
". Така чрез Рудолф Щайнеровото дело Гьотевият Апокалипсис стана действителност.
към текста >>
106.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Аз Ви пожелавам много щастие в това
дело
", отвърна Лилия.
„попитай само добрата стара жена, колко красиво се извисява той сега над реката. Онова, което по-рано беше само невидим за окото яспис, през който светлината едва проблясваше по неговите первази, сега се превърна в прозрачни скъпоценни камъни. Няма по-чист берил и по- красив смарагд от тези на моста.
„Аз Ви пожелавам много щастие в това дело", отвърна Лилия.
„Но Ви моля да ме извините, загдето все още не смея да повярвам, че предсказанието се е изпълнило. Върху високата дъга на вашия мост могат да преминават само пешеходци, а беше ми обещано че по моста ще се движат коне, карети и всякакви превозни средства, както в едната, така и в другата посока над реката. А не беше ли предсказано, че от самата река ще се издигат и големи стълбове?
към текста >>
Старецът погледна към звездите и започна да говори: „За щастие, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето
дело
, и едно общо щастие ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото нещастие разяжда радостта на отделния човек."
Старецът погледна към звездите и започна да говори: „За щастие, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето дело, и едно общо щастие ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото нещастие разяжда радостта на отделния човек."
към текста >>
107.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Но тук ние виждаме и действията,
дела
та не когато човекът подчинява действията си на борбата за оцеляване, а когато ги превръща в оръжие, за да овладее красотата и мъдростта.
Но тук ние виждаме и действията, делата не когато човекът подчинява действията си на борбата за оцеляване, а когато ги превръща в оръжие, за да овладее красотата и мъдростта.
Тъкмо това означават думи те на Бронзовия Цар, с които той се обръща към Момъка: „Мечът в лявата ръка, дясната свободна! " В тези думи е скрит един цял свят. Дясната ръка трябва да е свободна за да осъществи действията, чиито мотиви идват от човешкия Аз.
към текста >>
108.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„След като ми съобщавате, че занапред един символ на фигуриращата в Зелената Змия лампа ще осветява моето
дело
чрез Вашата доброта, изглежда Вие действително правите стъпка от езотеричното към екзотеричното.
„След като ми съобщавате, че занапред един символ на фигуриращата в Зелената Змия лампа ще осветява моето дело чрез Вашата доброта, изглежда Вие действително правите стъпка от езотеричното към екзотеричното.
Само че бих желал нейната озаряваща сила да включва и друг вид светлина, защото от Приказката
към текста >>
Поредицата е
дело
на художника Херман Линде (1863-1923) и съдържа 12 картини с мотиви от Приказката на Гьоте и Мистерийната драма „Портата на посвещението."
Поредицата е дело на художника Херман Линде (1863-1923) и съдържа 12 картини с мотиви от Приказката на Гьоте и Мистерийната драма „Портата на посвещението."
към текста >>
109.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Изходната точка на неговото грандиозно
дело
следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
към текста >>
Нередактираният им български превод,
дело
на Димо Р.
Нередактираният им български превод, дело на Димо Р.
Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
В своите „Студии върху биографията и жизненото
дело
на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота".
към текста >>
№235-№240), чиито български преводи
дело
на Димо Р.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
№235-№240), чиито български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото
дело
.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант.
От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело.
В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие.
към текста >>
110.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
в Страсбург), биодинамични селски стопанства, архитектура, банково
дело
, фармацевтика, индустрия...
Постепенно Антропософията навлиза в области като педагогиката (т.н. Валдорфски училища), медицината (антропософската медицина е призната за официална терапевтична доктрина от Европейския парламент през м. юли 1992 год.
в Страсбург), биодинамични селски стопанства, архитектура, банково дело, фармацевтика, индустрия...
към текста >>
111.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните
дела
чрез диктатите си.
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници.
Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си.
Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.
към текста >>
112.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но думите имат стойност само когато от тях се раждат
дела
.
Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред. Той би искал да види как тази идея се осъществява.
Но думите имат стойност само когато от тях се раждат дела.
към текста >>
113.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Вече твърде много хора допускат най-тесният възглед върху живота да оформя преценката им за обществените
дела
.
За да може троичната идея да се осъществи, се налага да пробудим колкото се може повече хора — да осъзнаят, че само едно нещо ще доведе до добро и това е радикалната промяна.
Вече твърде много хора допускат най-тесният възглед върху живота да оформя преценката им за обществените дела.
Това е особено вярно за шепата хора, които действат в големите индустриални концерни. Те се самоизтъкват като последна инстанция за обществените дела, а всъщност са компетентни само в собствената си област.
към текста >>
Те се самоизтъкват като последна инстанция за обществените
дела
, а всъщност са компетентни само в собствената си област.
За да може троичната идея да се осъществи, се налага да пробудим колкото се може повече хора — да осъзнаят, че само едно нещо ще доведе до добро и това е радикалната промяна. Вече твърде много хора допускат най-тесният възглед върху живота да оформя преценката им за обществените дела. Това е особено вярно за шепата хора, които действат в големите индустриални концерни.
Те се самоизтъкват като последна инстанция за обществените дела, а всъщност са компетентни само в собствената си област.
към текста >>
Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените
дела
.
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от разговори с членове на една или друга партия. Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия. Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина. Никой не може да направи каквото и да било за хората, които не искат троичния социален организъм, а може да се работи само с тези, които вече се изпълват с идеята.
Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените дела.
Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
към текста >>
Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените
дела
, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от разговори с членове на една или друга партия. Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия. Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина. Никой не може да направи каквото и да било за хората, които не искат троичния социален организъм, а може да се работи само с тези, които вече се изпълват с идеята. Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените дела.
Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
към текста >>
114.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Само, че това което във физическия и етерен човек е
дело
на този духовен Космос, се явява безкрайно по-действително отколкото сетивните впечатления, които се вливат в обикновеното съзнание.
Това познание разкрива същевременно природата на духовния Космос. Сетивата и мисленето свързано с тези сетива имат възприятие за физическия Космос; инспиративното съзнание възприема духовния космос.
Само, че това което във физическия и етерен човек е дело на този духовен Космос, се явява безкрайно по-действително отколкото сетивните впечатления, които се вливат в обикновеното съзнание.
Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до един живот на душата независим от тялото, може да се сравни с кислорода, който прониква материално в тялото чрез вдишването. (На латински inspiratio значи "вдишване").
към текста >>
115.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са
дело
на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм.
При Инспирацията ние не чувстваме само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние чувстваме да се приближават, като носени от един всемирен океан, истински действащи същества. Ние призоваваме вътрешно Слънцето, Луната, планетите, неподвижните звезди, а също и земите неща: минерали, растения и всичко това къпещо се във всемирния етер. Така чувстваме ние астралния Космос. Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н.
Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм.
Ние разбираме, как този организъм приема форма и живот само тогава, когато се издигаме до Инспирацията. Всичко това остава скрито за обикновеното съзнание и не би било възприемаемо за него освен ако бихме искали не само да виждаме с очите, да чуваме с ушите и да вкусваме с вкусовите органи, но освен това и ако дишането вдишване и издишване би станало едно възприятие, чрез което целият наш организъм би чувствал как въздухът прониква в него и след това го напуска.
към текста >>
Човекът от миналото възприемаше в този свят
дело
то на съществата, които действат в етерната и в астралната области и чрез това създават и поддържат Космоса.
Човекът от миналото възприемаше в този свят делото на съществата, които действат в етерната и в астралната области и чрез това създават и поддържат Космоса.
Той възприемаше действително това дело, макар и сумрачно, и това правеше от него един религиозен човек. Особеното разположение на неговата душа му позволяваше да вижда едновременно света, който го заобикаляше, и духовните същества, с които той се чувстваше свързан по природа. Връзката между тези духовни същества и самия него той чувстваше спонтанно, докато ние имаме за нея една производна, отклонена форма в нашите религиозни схващания. Благочестието за него не беше друго освен най-висшата степен на познанието.
към текста >>
Той възприемаше действително това
дело
, макар и сумрачно, и това правеше от него един религиозен човек.
Човекът от миналото възприемаше в този свят делото на съществата, които действат в етерната и в астралната области и чрез това създават и поддържат Космоса.
Той възприемаше действително това дело, макар и сумрачно, и това правеше от него един религиозен човек.
Особеното разположение на неговата душа му позволяваше да вижда едновременно света, който го заобикаляше, и духовните същества, с които той се чувстваше свързан по природа. Връзката между тези духовни същества и самия него той чувстваше спонтанно, докато ние имаме за нея една производна, отклонена форма в нашите религиозни схващания. Благочестието за него не беше друго освен най-висшата степен на познанието.
към текста >>
116.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Отстранявайки от съзнанието образите, които сме внесли в него през време на медитацията или в резултат на нея, ние успяваме също, в опразненото от всякакво съдържание съзнание, да влезем в допир с етерния Космос и проявленията на духовните същества, чието
дело
той е.
Аз ви говорих за упражненията, които водят до инспиративното познание. В перспективата на едно свръх сетивно познание те не са всъщност нещо друго освен подготвителни усилия. Те позволяват най-малко да стигнем до възприятието на течението на живота, на нашия минал живот, както изложих това и да възприемаме в етерната област действителностите, които се крият зад мисленето, чувстването и волята.
Отстранявайки от съзнанието образите, които сме внесли в него през време на медитацията или в резултат на нея, ние успяваме също, в опразненото от всякакво съдържание съзнание, да влезем в допир с етерния Космос и проявленията на духовните същества, чието дело той е.
Когато сме добили по този начин познанието на живота на душата, следователно на астралното естество първото нещо, което изпъква, е това което наследствеността е донесла на физическия организъм, това, което човешкото същество е получило от своите прадеди чрез връзката на наследствените факти. Ние откриваме, какво донася Космосът в етерния организъм, принос, който следователно избягва на наследственото течение и който е свързан с индивидуалността. Ние виждаме това, което в етерното тяло и в астралното тяло освобождава човека от наследствеността на прадедите му, на които той дължи своето физическо тяло.
към текста >>
117.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Обаче лесно се допуска, че цялата тази дейност, която остава недостъпна е
дело
на силите, които продължават тяхното действие чак в съзнателния живот.
Идеята за едно безсъзнание, откакто то се е появило в съвременната епоха е една тема, която често се разглежда в психологията. В него се включва всичко онова, което в живота на душата не може да бъде доловено, нито наблюдавано, нито обяснено чрез обикновеното съзнание.
Обаче лесно се допуска, че цялата тази дейност, която остава недостъпна е дело на силите, които продължават тяхното действие чак в съзнателния живот.
към текста >>
118.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето
дело
на Земята.
В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята. Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество. Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области.
По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята.
към текста >>
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез
дела
великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях.
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието?
към текста >>
119.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е
дело
на астралния организъм.
Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност. Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото. В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта. Чрез свръхсетивното познание ние научаваме, че смъртта постоянно действа в нас, и че само сънят и пречи да постигне своята цел. Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само един сбор, едно засилване на един постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот.
Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм.
Главата е седалище на тази борба. Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние. Това е само една част от неговата дейност. През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване. Тази дейност се развива не в главата, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н.
към текста >>
Присъдата на Космоса върху нашите
дела
е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек. В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него.
Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>
По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на
дела
та, които е извършило на Земята.
Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло. Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба. Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали. Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание. Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм.
По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята.
Съдържанието на неговото астрално тяло е за него едно морално съдържание, съвкупност от вътрешните качества, каквито те са се оформили на Земята, в добро или в зло, в мъдрост или глупост. Всичко това живее и тупти в него. Към тези вътрешни пулсации идва да се примеси в един постоянен прилив, и отвън, едно още невинно, още аморално космическо течение а не неморално за което природата ни дава на Земята един образ. Защото в него ние не различаваме нито добро, нито зло, и в тази перспектива всичко ни изглежда неутрално.
към текста >>
Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на
дела
та извършени през време на живота.
Този космически живот се съединява ритмично с ритмираните пулсации на нашето морално съждение. Човешкото същество вдишва Космоса в неговата невинност; то издишва към него всичко онова, което съставлява неговата морална стойност. И душата възприема, как в Космоса се ражда една моралност, образувана от всичко, което всяко човешко същество донася от своите земни опитности и от съжденията, които е произнесло върху самото себе си.
Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота.
В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
към текста >>
Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите
дела
.
И душата възприема, как в Космоса се ражда една моралност, образувана от всичко, което всяко човешко същество донася от своите земни опитности и от съжденията, които е произнесло върху самото себе си. Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота. В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална.
Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела.
Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа? Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка. Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>
120.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите
дела
.
В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със силите на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води един заглушен живот. Съдейки за нашите собствени способности, ние раждаме едно астрално същество, което обитава в нас и което все повече расте. Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен. Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече. Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество.
Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела.
Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж. И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас.
към текста >>
В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши
дела
.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела.
Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас. През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
към текста >>
Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово
дело
.
Обикновеното земно мислене престава след смъртта: То е свързано с физическия организъм на главата. С напускането на този организъм престава една функция, която имаше материален произход. Следователно човешкото същество не е вече пряко свързано със Земята; но то е свързано с нея косвено чрез силите на Луната, които продължават да действат в него.
Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело.
Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него. Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди. Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия. Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това. Обаче то трябва да възприема този Космос, в който живее не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива.
към текста >>
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши
дела
, което би въздействало върху неговата съдба.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба.
Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема.
към текста >>
121.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Човек преживява още веднъж своя земен живот, но така, че сега съдържанието на неговата душа е сцената на неговите
дела
и на неговото мислене от гледна точка на духовния свят Преживяването става по обратен път: първо последната нощ, след това предпоследната и т.н.
24. След полагането на етерното тяло човекът още притежава астралното тяло и Аза като членове, които му остават. Докато той още притежава астралното тяло, то позволява на съзнанието да изживее всичко, кое то през време на земния живот е съставлявало несъзнателното съдържание на почиващата в сън душа. В това съдържание се намира т съжденията, които духовните Същества от един по-висш свят отпечатват в астралното тяло по време на съня, които обаче остават скрити за земното съзнание.
Човек преживява още веднъж своя земен живот, но така, че сега съдържанието на неговата душа е сцената на неговите дела и на неговото мислене от гледна точка на духовния свят Преживяването става по обратен път: първо последната нощ, след това предпоследната и т.н.
към текста >>
28. Силите, които човешкият дух развива в духовната област, действуват по-нататък в изграждането на земния човек, както извършените
дела
в земния живот от физическия човек действуват по-нататък като съдържание на душата в живота след смъртта.
28. Силите, които човешкият дух развива в духовната област, действуват по-нататък в изграждането на земния човек, както извършените дела в земния живот от физическия човек действуват по-нататък като съдържание на душата в живота след смъртта.
към текста >>
122.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
81. Човек може да пристъпи по духовен начин към първата Йерархия /Серафими, Херувими, Престоли/, когато в съществуващите факти в природното царство и в човешкото царство вижда действия,
дела
/творения/ на нещо духовно, което действува в тях.
81. Човек може да пристъпи по духовен начин към първата Йерархия /Серафими, Херувими, Престоли/, когато в съществуващите факти в природното царство и в човешкото царство вижда действия, дела /творения/ на нещо духовно, което действува в тях.
Тогава първата Йерархия има природното царство и човешкото царство като област, като поле на нейното действие, в което тя се разгръща.
към текста >>
82. Човекът насочва своя поглед към звездните светове; това, което се предлага там на сетивата, са само външните изяви на онези духовни същества и на техните
дела
, за които в предидущите съзерцания говорихме като същества на духовните царства /йерархии/.
82. Човекът насочва своя поглед към звездните светове; това, което се предлага там на сетивата, са само външните изяви на онези духовни същества и на техните дела, за които в предидущите съзерцания говорихме като същества на духовните царства /йерархии/.
към текста >>
123.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Наистина сетивните явления на света се изявяват като
дела
на това, което човек вижда в свръхсетивния свят.
При първата степен, виждането на конкретните духовни същества, човекът съвсем не чувствува нужда да отнася виждането към света на сетивните възприятия.
Наистина сетивните явления на света се изявяват като дела на това, което човек вижда в свръхсетивния свят.
Но не се чувствува никаква нужда да се развие една особена наука за това, което е непосредствено видимо за "духовния поглед". Освен това, онова, кое то е виждано като свят от духовни същества, има такава пълнота, че вниманието е насочено преди всичко върху него.
към текста >>
Хората започват да отнасят "живота на природата" към този "живот на душите": те търсят в природните същества и процеси действуващите духовни същества и техните
дела
.
Положението се изменя при втория етап на съзнанието. Тук конкретните духовни същества се скриват; явява се техният отблясък, като одушевен живот.
Хората започват да отнасят "живота на природата" към този "живот на душите": те търсят в природните същества и процеси действуващите духовни същества и техните дела.
В това, което по-късно се яви като търсене на алхимиците, можем да виждаме исторически утайката на този етап на съзнанието.
към текста >>
124.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
За да бъде това така, това е
дело
на Михаела.
Михаел счита за свое най-дълбоко задоволство, че е успял да поддържа чрез човека света на звездите не посредствено свързан с Божествено-духовното по следния начин. Когато човекът, след като е прекарал своя живот между смъртта и едно ново раждане, отново поема пътя към едно ново земно съществуване, тогава при слизането към това съществуване Той се стреми да установи една хармония между движението на звездите и своя земен живот. Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже Божествено-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на божествено-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил. Той довежда своето божествено-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето божествено-духовно естество само като последствие от миналите времена. Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо Божествено, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена.
За да бъде това така, това е дело на Михаела.
И това дело му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
към текста >>
И това
дело
му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
Когато човекът, след като е прекарал своя живот между смъртта и едно ново раждане, отново поема пътя към едно ново земно съществуване, тогава при слизането към това съществуване Той се стреми да установи една хармония между движението на звездите и своя земен живот. Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже Божествено-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на божествено-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил. Той довежда своето божествено-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето божествено-духовно естество само като последствие от миналите времена. Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо Божествено, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена. За да бъде това така, това е дело на Михаела.
И това дело му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
към текста >>
Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните
дела
са между нас.
Днес ние трябва да можем да говорим за природата така, както изисква това етапът на развитие на Съзнателната душа. Ние трябва да можем да приемем в нас чисто естественонаучния начин на мислене. Обаче ние ще трябва да се научим да говорим върху природата също и така т. е. да се научим да чувствуваме и така както подобава на Христа. Ние трябва да научим езика на Христа, за да говорим с него не само върху освобождението от природата, не само върху душата и Бога, а върху Космоса.
Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните дела са между нас.
За щото да разберем Михаела, това значи да намерим днес пътя към Логоса, където Христос живее днес между човеците на Земята.
към текста >>
125.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите
дела
с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете.
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете.
Да погледне човек с познание в този свят, това значи да има пред себе си форми, които навсякъде говорят ясно за Божественото. Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие. И той не ще трябва да хвърли такъв поглед само в областта на познанието на света. В това познание най-ясно се изявява конфигурацията на света, който днес заобикаля човека. Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен.
към текста >>
В този свят-произведение за истински чувствуващия човек може да просияе Михаиловото Същество и настоящия свят на неговите
дела
.
В този свят-произведение за истински чувствуващия човек може да просияе Михаиловото Същество и настоящия свят на неговите дела.
Михаел не се показва като явление във физическия свят. С цялата своя дейност той се държи в една свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят на настоящата фаза на развитието. Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек. Пренасяйки се в духовната област, било чрез мисълта, било чрез волята, човек винаги ще трябва да дойде до Михаела.
към текста >>
Тогава човек ще държи пред своя поглед не само наблюдението и изживяването на настоящия свят, но и това, на което Михаел е посредник, а именно едно минало състояние на света, едно състояние на света, което именно Михаел пренася в настоящето чрез своето същество и чрез своите
дела
.
Той ще приеме познанието и живота така, както те трябва да бъдат приети от 15то столетие насам. Но той ще се държи за откровението на Михаела; ще остави това откровение да свети в мислите като една светлина, която получава от природата; той ще го носи като топлина в сърцето, ако трябва да живее в божествения свят-произведение.
Тогава човек ще държи пред своя поглед не само наблюдението и изживяването на настоящия свят, но и това, на което Михаел е посредник, а именно едно минало състояние на света, едно състояние на света, което именно Михаел пренася в настоящето чрез своето същество и чрез своите дела.
към текста >>
Ако това не би било така: ако Михаел би действувал така, че да пренесе своите
дела
в света, които днес човек трябва да познава и изживява като физически свят, тогава човекът би изпитвал днес от света това, което в действителност не се намира в него, а е било някога в него.
Ако това не би било така: ако Михаел би действувал така, че да пренесе своите дела в света, които днес човек трябва да познава и изживява като физически свят, тогава човекът би изпитвал днес от света това, което в действителност не се намира в него, а е било някога в него.
Ако подобно нещо се случи, тогава това илюзорно схващане на света би отнесло душата на човека от подходяща за нея действителност в една друга действителност, а именно в тази на Луцифер.
към текста >>
126.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри
дела
даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил.
Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
В устата на хората този човек носи името "добрият Герхард"; Кайзерът чувствува, че е получил един мощен религиозно-морален подтик чрез запознаването с начина на мислене, чувствуване и действуване на Герхард.
към текста >>
Същественото е, че душата е ориентирана към духовния свят, така щото тя вижда своите собствени
дела
включени в природните процеси.
Но това е външно схващане на нещата. То има значение само за онзи, който няма никакво чувство за устройството на човешката душа, която знае, че в нейното съществуване се намира в непосредствена връзка с духовния свят и чувствува нуждата да изрази това знание в имагинации. Ако тогава вместо собствената имагинация се използува една такава, която е исторически предадена, и в която човек се вживява, това не е същественото.
Същественото е, че душата е ориентирана към духовния свят, така щото тя вижда своите собствени дела включени в природните процеси.
към текста >>
От свръхсетивния свят той подготвя своето по-късно
дело
.
Тук вече за човечеството действува Михаел от духовния свят.
От свръхсетивния свят той подготвя своето по-късно дело.
Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер.
към текста >>
127.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Както в древността хората са виждали в положението на звездите и в техните движения
дела
та, жестовете на мировите божествени Същества, както в тези положения и движения те четяха словата на боговете, така сега "природните процеси" станаха израз на Богинята на Земята.
Както в древността хората са виждали в положението на звездите и в техните движения делата, жестовете на мировите божествени Същества, както в тези положения и движения те четяха словата на боговете, така сега "природните процеси" станаха израз на Богинята на Земята.
Защото хората си представяха божеството, което действува в природата, от женски род.
към текста >>
Познаващите говореха за
дела
та на "богинята", когато искаха да направят разбираеми процесите, които стават в "природата".
Познаващите говореха за делата на "богинята", когато искаха да направят разбираеми процесите, които стават в "природата".
Едвам с постепенното появяване на Съзнателната душа това живо, вътрешно одушевено разглеждане на природата стана неразбираемо за хората.
към текста >>
128.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Събитието на Голгота е свободното космическо
дело
на любовта сред земната История; то е разбираемо също само за любовта, която човек донася за това разбиране.
Събитието на Голгота е свободното космическо дело на любовта сред земната История; то е разбираемо също само за любовта, която човек донася за това разбиране.
към текста >>
129.
41. Принципи 140-143
GA_26 Мистерията на Михаил
143. Тайната на Голгота е едно свободно космическо
дело
, което произтича от мировата Любов и може да бъде обхванато само чрез човешката любов.
143. Тайната на Голгота е едно свободно космическо дело, което произтича от мировата Любов и може да бъде обхванато само чрез човешката любов.
към текста >>
130.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Тази Академия беше един от центровете, в който благодарение на
дела
та Александър Велики на Изток бе запазено преданието за древното знание.
За да добием светлина върху този факт, нека хвърлим поглед върху времената, когато гръцката мъдрост трябваше да отстъпи пред християнизираното римлянство. Когато последните гръцки философски школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската духовност. Те намериха прием при Академията от Гондишапур в Азия.
Тази Академия беше един от центровете, в който благодарение на делата Александър Велики на Изток бе запазено преданието за древното знание.
Това предание живееше там във формата, която Аристотел можа да даде на древното знание.
към текста >>
131.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и
дела
.
И това е общочовешкият елемент. Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан? Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот?
Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела.
към текста >>
132.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и
дело
то на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте?
От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот. Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език. Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте.
Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте?
С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер. Въпреки това не можех да направя нищо друго освен в собствената си душа да изграждам напълно независимо по отношение и на него това, към което се стремях най-съкровено. Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения. За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят. Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен.
към текста >>
133.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно
дело
, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено.
От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света.
Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено.
Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>
Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното
дело
, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света. Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено.
Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските обществени
дела
.
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските обществени дела.
Защото през 1888 г. за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“. Това списание беше основано от историка Хайнрих Фридюнг. Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер. Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси.
към текста >>
134.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Човек можеше в пълно спокойствие да се отдаде на въздействието на художественото, представено в един паметник за
дело
то на Гьоте.
Беше лято. По това време можеше да се види малко от съвременния ваймарски живот на изкуството.
Човек можеше в пълно спокойствие да се отдаде на въздействието на художественото, представено в един паметник за делото на Гьоте.
Тук не се живееше в съвремието, а всичко беше пренесено в епохата на Гьоте. Съвременна тогава във Ваймар обаче беше епохата на Лист. Но нейните представители не бяха там в момента.
към текста >>
135.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той беше свързан с обществените
дела
благодарение на положението си в пруския двор.
В тези три личности беше съсредоточено същинското ръководство в управлението на Гьотевото литературно наследство. Но все пак то премина почти изцяло в ръцете на Шерер. Льопер определено не мислеше да участва в задачата с нещо повече от това да дава съвети и да бъде външен сътрудник.
Той беше свързан с обществените дела благодарение на положението си в пруския двор.
Херман Грим мислеше за това също толкова малко. Благодарение на позицията си в духовния живот, той беше склонен единствено да дава указания и общи ръководни линии за работата. За изпълнение на детайлите не можеше да отговаря.
към текста >>
Следователно работата в Гьотевия архив трябваше да бъде систематично включена и подредена в общото литературно-историческо
дело
.
Съвсем различно стояха нещата при Вилхелм Шерер. За него Гьоте беше важна глава в историята на немската литература. В Архива на Гьоте излизаха наяве нови източници от изключително значение за попълването на тази глава.
Следователно работата в Гьотевия архив трябваше да бъде систематично включена и подредена в общото литературно-историческо дело.
Така възникна планът за издание на Гьоте, съставено коректно от филологическа гледна точка. Шерер пое духовния контрол, а ръководството на Архива бе поето от Ерих Шмит, негов ученик, който тогава заемаше професурата по история на съвременната немска литература във Виена.
към текста >>
Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на
дело
то.
Не мога да отрека, че понякога това, което правеше Зуфан, начинът, по който постъпваше при управлението на Архива, и ръководенето на Гьотевото издание ми правеше много неприятно впечатление. Никога не съм държал това в тайна. Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек. Той страдаше от живота и страдаше от себе си. Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му.
Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото.
Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан. Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен. В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар. Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>
136.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Той много силно усещаше своето „благородство“, но винаги отбелязваше, че се чувства облагороден за втори път благодарение на „
дела
та на Гьоте, извършени за Ваймар“.
Практическо обучение в това направление е, когато човек се види пренесен в едно битие, което довежда живота, чиито вълни се удрят извън неговия собствен, вътрешно толкова близко като собствените му съждения и чувства. Във Ваймар подобни неща ми се случваха често. Струва ми се, че с края на века това също ще престане. По-рано над всичко все още витаеше духът на Гьоте и Шилер. Милият възрастен велик херцог, който се разхождаше с такава аристократичност във Ваймар и неговите околности, като дете беше виждал Гьоте.
Той много силно усещаше своето „благородство“, но винаги отбелязваше, че се чувства облагороден за втори път благодарение на „делата на Гьоте, извършени за Ваймар“.
към текста >>
137.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Видя, че от партията, към която принадлежи и за която работи, няма да могат да бъдат почерпени силите, които да могат да станат основа на замисленото от него
дело
.
Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово. Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия. Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“. Той мислеше, че ще може да убеди кръговете около кайзера в това, че по негово мнение, едно такова обединение е вредоносно. Той обаче не успя ни най-малко да постигне целта си.
Видя, че от партията, към която принадлежи и за която работи, няма да могат да бъдат почерпени силите, които да могат да станат основа на замисленото от него дело.
към текста >>
138.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за
дело
то гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“.
Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин. Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“. И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува.
Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“.
Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
към текста >>
Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили
дела
, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите.
Веднъж след една моя лекция и литературно четене на О. Й. Бирбаум седях в „Свободното литературно общество“ в Лайпциг сред кръг от литератори, в който беше и Франк Ведекинд. Погледът ми беше запленен от тази истински рядка човешка натура. Тук имам предвид „натура“ в напълно физически смисъл. Тези ръце!
Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите.
Дали защото енергията е била преработена, те могат да създадат и впечатление за груба сила, но най-дълбокият интерес беше привлечен от това, което тези ръце излъчваха. А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените волеви нотки на ръцете. В погледа и мимиките на лицето му имаше нещо, което се отдава толкова произволно на света, което обаче можеше и да се оттегли от него, както жестовете на ръцете, които изразяват какво усещат дланите. От тази глава говореше един чужд на съвременността дух. Дух, който всъщност се поставя извън човешките стремежи на настоящето.
към текста >>
139.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
В този случай мога само напълно субективно да опиша как ми изглеждаше
дело
то на Дж. Х.
В този случай мога само напълно субективно да опиша как ми изглеждаше делото на Дж. Х.
Маккей тогава и все още ми изглежда днес и какво въздействие ми оказваше то по това време. Защото знам, че той сам би се изказал съвсем различно по този въпрос. Този човек дълбоко ненавиждаше всичко в социалния живот на хората, което се проявява като власт (архия). За най-голяма грешка той смяташе намесата на властта в социалното управление. В „комунистическия анархизъм“ той виждаше една социална идея, осъдителна в найвисша степен, защото искаше да доведе човечеството до подобро състояние с използване на насилствени методи.
към текста >>
140.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след войната и че членовете на Антропософското общество се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското
дело
, що се касае до смисъла, който то възприе в началото на века.
За антропософията не сме се стремили към нищо друго освен тя да поеме по пътя на развитието, възможно поради нейната вътрешна сила, дадена ѝ от духа. За нея би било възможно най-далече от истината да си представяме, че е искала да спечели нещо от тъмните бездни на душите през военното време.
Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след войната и че членовете на Антропософското общество се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското дело, що се касае до смисъла, който то възприе в началото на века.
към текста >>
Но те не се оттеглиха веднага, тъй като теософията все пак беше „тяхно“
дело
и когато в него се случваше нещо, не искаха да стоят настрана.
Цялото това движение пресъхна и понастоящем, когато се основа Немската секция на Теософското общество, в него имаше само определен брой личности, които обаче ме разглеждаха като един вид натрапник в тяхната сфера. Те чакаха „научната обосновка“ на теософията от д-р Хюбе-Шлайден. Бяха на мнение, че преди тя да е налице, в рамките на немската територия не трябва да се случва изобщо нищо в тази област. Това, което започнах да правя, им се струваше смущаване на тяхното „чакане“, т.е. нещо много вредно.
Но те не се оттеглиха веднага, тъй като теософията все пак беше „тяхно“ дело и когато в него се случваше нещо, не искаха да стоят настрана.
към текста >>
141.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
Изследвания на неговата биография и
дело
“, Щутгарт 1990).
56 Тогава се случи така, че се запознах с един обикновен човек от народа: Феликс Когуцки (Виена 1833 - 1909 Трумау). В запазения му дневник е открита записката: „Г-н Щайнер младши, студент, живеещ в Инцесдорф, ме посети в неделя, 21 август 1881 г.; за съжаление не си бях вкъщи. - Г-н Щайнер ми беше за втори път на гости в петък, 26-ти същия месец и година.“ (Емил Бок: „Рудолф Щайнер.
Изследвания на неговата биография и дело“, Щутгарт 1990).
към текста >>
142.
Съдържание
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено
дело
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
към текста >>
143.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Според това, какви
дела
е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия живот.
Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава. Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот. Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот. Определени качества, съдбата си до известна степен, човек донася със себе си.
Според това, какви дела е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия живот.
Така той донася със себе си от предишните въплъщения една дълбока същностна сърцевина и я обвива с това, което му е дадено по пътя на унаследяването.
към текста >>
144.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Дела
на идващите светове
Дела на идващите светове
към текста >>
145.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат
дела
та на Обществото.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото.
След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н. – мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове.
към текста >>
146.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
Задача на Ръководството на Гьотеанума е с това разбиране неотстъпно да продължава
дело
то на Антропософията Освен това в специфичното си естество тази задача трябва да бъде напълно разбрана от тези, които приемат да работят дейно в Обществото.
Задача на Ръководството на Гьотеанума е с това разбиране неотстъпно да продължава делото на Антропософията Освен това в специфичното си естество тази задача трябва да бъде напълно разбрана от тези, които приемат да работят дейно в Обществото.
В резултат от Коледното Учредително събрание Антропософията и Антропософското общество трябва все повече да се срастват. Това обаче няма да се случи, докато продължава да се развива семето, разпространявано чрез непрекъснатото разискване в антропософските кръгове на това кое е "ортодоксално" и кое е "еретично".
към текста >>
147.
Деня светлината
GA_40 Стихове и медитации
за
дело
готова.
за дело готова.
към текста >>
148.
Основополагащият камък
GA_40 Стихове и медитации
вълнуващите се
дела
вълнуващите се дела
към текста >>
149.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
към бъдна дейност и
дела
към бъдна дейност и дела
към текста >>
150.
Свят и човек
GA_40 Стихове и медитации
растат на волята
дела
та,
растат на волята делата,
към текста >>
151.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
се проявява
дело
то на боговете:
се проявява делото на боговете:
към текста >>
в съюз със
дело
то на боговете,
в съюз със делото на боговете,
към текста >>
в човешко
дело
от душевните импулси.
в човешко дело от душевните импулси.
към текста >>
в житейското ми външно
дело
то да влее
в житейското ми външно дело то да влее
към текста >>
за право
дело
да разпалва,
за право дело да разпалва,
към текста >>
в любов човешка и човешко
дело
.
в любов човешка и човешко дело.
към текста >>
152.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико
дело
на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда".
От тази изходна точка Гьоте навлезе във всички области на естествената наука и следователно беше добре запознат с научния начин на мислене от неговото време. Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение.
Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда".
Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година? Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката.
към текста >>
153.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно
дела
та на етерното тяло.
Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси. Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло.
Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло.
Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго.
към текста >>
154.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено
дело
, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие.
За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека.
Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие.
Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека.
към текста >>
155.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Във вълните на живота, в буря на
дела
та
Във вълните на живота, в буря на делата
към текста >>
156.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите
дела
на духовно творчество в пространството.
Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем. Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа. Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци. Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят.
И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството.
Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство. Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света. Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време. В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад.
към текста >>
Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите
дела
в цялата връзка на света.
Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци. Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят. И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството. Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство.
Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света.
Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време. В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад. Това, което по-късно стана Зодиак, е Заруана акарана: намиращата себе си в самата себе си линия на времето, която Ормузд описва, Ормузд, Духът на Светлината. Това е израз за духовната дейност на Ормузд. Пътят на Слънцето през знаците на Зодиака е израз на дейността на Ормузд и Заруана Акарана има своя символ в кръга на Зодиака.
към текста >>
157.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И второто беше това, че по отношение на звездите имаше голямо значение
дело
то на Коперник, който непосредствено преди това беше дал една нова форма на образа на света чрез външното мислене върху движенията на планетите около Слънцето.
Трябва да имаме предвид, че тогава не е имало никакви вестници. Галилей научава от пътници, че в Холандия е било открито нещо като далекоглед. Това не му даваме мир, след като беше научил тази вест, и накрая стигна до там, че самостоятелно измисли един далекоглед. Това беше далекогледът, с който Галилей направи своите велики открития, които отговаряха на това, което неотдавна беше създала Коперниковата мирова система. За да разберем правилно това време, трябва да съпоставим две неща: Едното беше, че хората не разбираха вече нищо от древната свръхсетивна наука и че Галилей беше един пътеоткривател на новата наука.
И второто беше това, че по отношение на звездите имаше голямо значение делото на Коперник, който непосредствено преди това беше дал една нова форма на образа на света чрез външното мислене върху движенията на планетите около Слънцето.
Нужно е само да се поставим в положението на тогавашните хора и в душите на онези, които като хора бяха вярвали от хилядолетия: Тук с тази Земя ние стоим здраво в пространството! А сега това мислене беше поставено с главата надолу: Земята движеща се с огромна скорост около Слънцето!
към текста >>
158.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Даже нещо повече: Това, което се изявява в човешките
дела
, даже в целия всекидневен живот, това, което се проявява в изкуството на измерване на полетата, за което бяха необходими математическите науки, геометрията които след това Питагор научи от египтяните -, това древните египтяни са приписвали на Хермес, на мъдростта на Хермес, който във всички земно-пространствени отношения е виждал един вид копия на небесните отношения и е изобразил небесните отношения в звездната писменост.
Така са чувствували древните египтяни по отношение на Хермес, чиито учители са били Силите, които са говорели от небето и са възвестявали това, което се изявява в човешките души.
Даже нещо повече: Това, което се изявява в човешките дела, даже в целия всекидневен живот, това, което се проявява в изкуството на измерване на полетата, за което бяха необходими математическите науки, геометрията които след това Питагор научи от египтяните -, това древните египтяни са приписвали на Хермес, на мъдростта на Хермес, който във всички земно-пространствени отношения е виждал един вид копия на небесните отношения и е изобразил небесните отношения в звездната писменост.
Хермес е пренесъл звездната писменост отгоре в математиката и геометрията, научил е египтяните да намират в звездите нещо, което става на Земята. Ние знаем, че целият египетски живот е свързан с наводненията на реката НИЛ, с това, което реката Нил донасяше от планинските области и го отлагаше, от онези планински области, които се намират на юг от Египет. От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето. Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на Рак, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията.
към текста >>
Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови
дела
, в развитието на човечеството!
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон.
Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството!
Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>
За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа,
дело
на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци.
За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>
159.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз самият, моята познавателна способност, цялото мое душевно устройство са ме поставили така в света, че сега аз не виждам вече това, което е било първоначално, че сега последствията от моите
дела
не се явяват така, щото всичко да бъде плодотворно или да може лесно да възникне.
пита будистът. И той отговаря: Причината е в самия свят! Коя е причината този свят да бъде една илюзия? пита християнинът. И той отговаря: Причината съм самият аз!
Аз самият, моята познавателна способност, цялото мое душевно устройство са ме поставили така в света, че сега аз не виждам вече това, което е било първоначално, че сега последствията от моите дела не се явяват така, щото всичко да бъде плодотворно или да може лесно да възникне.
Аз самият съм този, който е обвил света в булото на илюзията. Така будистът може да каже: Светът е великата илюзия, следователно аз трябва да надвия света! А християнинът може да каже: Аз съм поставен в света и трябва да намеря там моята цел.
към текста >>
Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите
дела
сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот.
Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия.
Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>
Така изповядващият Будизма чувствува: От
дело
то на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз.
От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух. Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди. Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност.
Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз.
А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено. И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " ще ми покажат все повече и повече като една жива истина, което все повече ще ме издигне до онази степен, от която съм слязъл.
към текста >>
А християнинът чувствува така: От
дело
то на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено.
Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух. Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди. Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз.
А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено.
И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " ще ми покажат все повече и повече като една жива истина, което все повече ще ме издигне до онази степен, от която съм слязъл.
към текста >>
, а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил
дело
то, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение.
Така едва чрез Християнството учението за преражданията получава своя истински смисъл. Защото сега ние си казваме: Човекът живее своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване. Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се!
, а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение.
Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
към текста >>
160.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като
дела
действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души.
За целта ние трябва да вникнем с мисълта в развитието на египетската мисия. Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа. Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време.
Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души.
Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа.
към текста >>
161.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва
дело
то на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет.
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел.
към текста >>
162.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Прометей е първообразът на Посветения на петата коренна раса, един Посветен не само в мъдрост, но и в
дела
.
Това човечество на петата коренна раса е представено от Прометей. Петата раса беше първата, която овладя човешкото умение и примитивното изкуство на правенето на огъня. Зевс пази ревниво тази раса, расата в която хората стигнаха до там да имат свои собствени Посветени, Посветени които в шестата раса ще поемат водачеството в свои ръце. Но човечеството трябва да плати цената за това. Затова неговият първичен Посветен трябва преди всичко да поеме върху себе си цялото страдание.
Прометей е първообразът на Посветения на петата коренна раса, един Посветен не само в мъдрост, но и в дела.
Той преминава през цялата гама от страдание, и е избавен от човека, който прави себе си достатъчно зрял, за да освободи малко по-малко човечеството и да го издигне над минералната сфера.
към текста >>
163.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Но по определен начин те бяха изостанали в своето развитие зад Съществата, които в средата на Лемурийското време се намесиха в
дела
та на човечеството.
И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията. И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва. Трябва да мислите за тези Същества като за много високо развити, далеч по-напреднали от човека на степента, на която беше той тогава.
Но по определен начин те бяха изостанали в своето развитие зад Съществата, които в средата на Лемурийското време се намесиха в делата на човечеството.
Това изоставане се бе случило скоро. Съществата, за които говоря сега, принадлежаха с цялото си естество към онова, което наричаме Лунна еволюция. Те преминаха своето развитие на Старата Луна, но не бяха толкова напреднали като Съществата, които бяха способни да се намесят в средата на Лемурийската епоха. Те бяха останали зад нормалното развитие на Луната. Те бяха напреднали до там да разпознаят, че способностите, които човекът сега придоби, бяха аналогични на техните, до там да разпознаят, че могат да получат контрол върху тези човешки способности.
към текста >>
164.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Но сега кама се обединява с манас, и
дело
то става съзнателно.
Но чрез това възниква нещо. Тук лежи същината на проблема, ето тук става ясно какво е заложено на карта. Какво е онова, пред което трябва да се изправим, защото решението е взето от позицията на физическия план? Съюзът на манас с кама. Дотогава човекът е имал определени отношения с кама, отделни същества са се обръщали едни срещу други, но това още не е имало значението на добро и зло.
Но сега кама се обединява с манас, и делото става съзнателно.
Знаете, че най-твърдата кама е отпаднала от Земята и я придружава като спътник, който е нашата Луна. Затова на езика на езотеризма ние бихме могли да назовем всичко онова, което ни придружава днес в Луната, “лайтмотивът” на низшата природа; това е, което ни дърпа надолу, големият знак, показващ ни в какво можем да се превърнем, ако бъдем победени от своята низша природа.
към текста >>
165.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото
дело
.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
166.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Планините, бреговете на свещения Нил са
дело
на Девите; храмовете по бреговете на Нил са
дело
на човека.
Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство.
Планините, бреговете на свещения Нил са дело на Девите; храмовете по бреговете на Нил са дело на човека.
И целта е една и съща - преобразяването на Земята.
към текста >>
Той ще дава форма на живи същества и ще поеме върху себе си
дела
та на Боговете.
В бъдещите епохи човекът ще се научи да оформя всички природни царства със същото съзнание, с което днес той може да придаде форма на минералните субстанции.
Той ще дава форма на живи същества и ще поеме върху себе си делата на Боговете.
Така той ще превърне Земята в Девакан.
към текста >>
167.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята - която в началото бе
дело
на Боговете - ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
Но въпреки че човекът познава само минералното, той поне има власт над него. Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята. В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините. Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете.
Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята - която в началото бе дело на Боговете - ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
към текста >>
И после онези, които идват след него, ще гледат на
дело
то му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща. Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро.
И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете.
Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>
168.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и
дело
водач на следатлантското човечество.
Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда. Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история. Лемурийските, атлантските и следатлантските времена. Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена.
Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество.
към текста >>
169.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те
дела
.
В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен.
И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела.
Извършването на тези дела е постижението на посвещението. Те са символичното представяне на 12-те изпитания, които трябва да се извършат от някой, който ще бъде посвещаван. В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Той бил в състояние да спаси Прометей. Някой друг обаче трябвало да пожертва себе си и кентавърът Хирон направил това за Прометей.
към текста >>
Извършването на тези
дела
е постижението на посвещението.
В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен. И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела.
Извършването на тези дела е постижението на посвещението.
Те са символичното представяне на 12-те изпитания, които трябва да се извършат от някой, който ще бъде посвещаван. В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Той бил в състояние да спаси Прометей. Някой друг обаче трябвало да пожертва себе си и кентавърът Хирон направил това за Прометей. Хирон страдал от неизличима болест.
към текста >>
Прометей е прототип на посветения от петата коренна раса, който е преминал посвещение не само в знание, а също и в
дела
.
Прометей е прототип на посветения от петата коренна раса, който е преминал посвещение не само в знание, а също и в дела.
Той е, който е преминал през цялото страдание и ще бъде освободен чрез този, който достатъчно узрява, за да освободи постепенно цялото човечество и да го издигне нагоре от минералната област.
към текста >>
170.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че
дела
та им да останат скрити.
Трудно е да се разбере това правило.
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични.
към текста >>
Защото неегоистичните
дела
са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните
дела
във външния свят.
Трудно е да се разбере това правило. Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят.
Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
към текста >>
А много малко
дела
са несебични.
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити. Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична.
А много малко дела са несебични.
Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>
Например едно добро
дело
може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични.
Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>
Добрите
дела
произтичат твърде често от себични мотиви.
Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви.
Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>
Следователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя аз и да зачита своите
дела
, а не своето его.
Следователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя аз и да зачита своите дела, а не своето его.
Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на аза чрез действие. Азът трябва да остане скрит вътре в делото. Изключване на интересите на аза от протичането на кармата – това принадлежи на първата степен. Каквато и карма да си навлече азът, чрез това се изтрива тази карма. Народност, раса, пол, положение, религия – всичките те въздействат върху човешкия егоизъм.
към текста >>
Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите
дела
и в побеждаването на аза чрез действие.
Следователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя аз и да зачита своите дела, а не своето его.
Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на аза чрез действие.
Азът трябва да остане скрит вътре в делото. Изключване на интересите на аза от протичането на кармата – това принадлежи на първата степен. Каквато и карма да си навлече азът, чрез това се изтрива тази карма. Народност, раса, пол, положение, религия – всичките те въздействат върху човешкия егоизъм. Само когато човечеството победи всички тези неща, то ще се освободи от егоизма.
към текста >>
Азът трябва да остане скрит вътре в
дело
то.
Следователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя аз и да зачита своите дела, а не своето его. Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на аза чрез действие.
Азът трябва да остане скрит вътре в делото.
Изключване на интересите на аза от протичането на кармата – това принадлежи на първата степен. Каквато и карма да си навлече азът, чрез това се изтрива тази карма. Народност, раса, пол, положение, религия – всичките те въздействат върху човешкия егоизъм. Само когато човечеството победи всички тези неща, то ще се освободи от егоизма.
към текста >>
171.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става
дело
, за да стане светът отражение на първоначалната вечна духовност.
Исках да разкажа легендата дотук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има за задача да преобрази неодушевения свят, да не се задоволи с това, което вече е създадено там.
Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става дело, за да стане светът отражение на първоначалната вечна духовност.
към текста >>
172.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху
дела
та на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус.
Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
към текста >>
173.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става участник във великите
дела
за изграждане на Земята.
След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела. Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания. Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество.
И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става участник във великите дела за изграждане на Земята.
За това е трябвало да се случи следното: Този Хела трябваше да парализира всички сили, които са възпрепятствали неговата работа върху етерното тяло. Ако имате пред себе си един човек, той има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Хела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло. Вие ще разберете защо човекът трябва да извърши това прочистване на астралното си тяло. Какво прониква в етерното тяло?
към текста >>
174.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Древните свободни-масони са си поставили за идеал следователно да продължат това
дело
.
Древните свободни-масони са си поставили за идеал следователно да продължат това дело.
Те са искали да използват мъжката мъдрост, за да работи срещу женската мъдрост, която е била поета от свещеничеството. Великите образи на Библията трябва да се смятат като интуитивна женска мъдрост, прехвърлена на свещениците; на която те желаеха да противопоставят самостоятелно придобитата от мъжа мъдрост. Тази борба срещу мъдростта на свещениците се изрази в опозицията на свободните-масони. Онези, които участваха в нея трябваше да бъдат държани независими от каквото и да било влияние на женската мъдрост. Тази битка беше във връзка с физическата еволюция и затова за свободните-масони беше необходимо да избягват какъвто и да е контакт с женския пол, що се отнасяше до тяхната работа.
към текста >>
175.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Така както е истина, че велики
дела
в миналото са почерпени от Свободното масонство, така също е истина, че великите практически
дела
на бъдещето ще бъдат извлечени от дълбините на бъдещите масонски идеи.
Така както е истина, че велики дела в миналото са почерпени от Свободното масонство, така също е истина, че великите практически дела на бъдещето ще бъдат извлечени от дълбините на бъдещите масонски идеи.
към текста >>
176.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите
дела
или Божията активност от началото докрая".
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".
към текста >>
177.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото
дело
.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
178.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Планините, бреговете на свещения Нил са
дело
на Девите; храмовете по бреговете на Нил са
дело
на човека.
Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за “чудо” или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство.
Планините, бреговете на свещения Нил са дело на Девите; храмовете по бреговете на Нил са дело на човека.
И целта е една и съща – преобразяването на Земята.
към текста >>
Той ще дава форма на живи същества и ще поеме върху себе си
дела
та на Боговете.
В бъдещите епохи човекът ще се научи да оформя всички природни царства със същото съзнание, с което днес той може да придаде форма на минералните субстанции.
Той ще дава форма на живи същества и ще поеме върху себе си делата на Боговете.
Така той ще превърне Земята в Девакан.
към текста >>
179.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята която в началото бе
дело
на Боговете ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
Но въпреки че човекът познава само минералното, той поне има власт над него. Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята. В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините. Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете.
Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята която в началото бе дело на Боговете ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
към текста >>
И после онези, които идват след него, ще гледат на
дело
то му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща. Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро.
И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете.
Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>
180.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Насрещни образи в духовните светове на нашите чувства, мисли и
дела
.
Смърт и сън. Панорамата на спомените. Изживявания на душата в камалока и в девахана. Слизане за ново въплъщение.
Насрещни образи в духовните светове на нашите чувства, мисли и дела.
Боговете на съдбата.
към текста >>
181.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
в
дела
та – развихрен потоп,
в делата – развихрен потоп,
към текста >>
182.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
в
дела
та – развихрен потоп,
в делата – развихрен потоп,
към текста >>
183.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В
дела
та им оставаш още жива.
В делата им оставаш още жива.
към текста >>
и често чувствам те като душата на
дела
та им!
и често чувствам те като душата на делата им!
към текста >>
184.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но началото трябва да бъде поставено, малко начало за голямо, много голямо
дело
.
Истинското развитие лежи в това, което научаваме чрез духовната наука. Само когато хората искат да станат свободни, ще се обърнат към духовното познание. Но ако не искат да се освободят от обществените предразсъдъци и от всичко, което изобщо не могат да прозрат с мисленето си, няма да се обърнат днес към духовната наука и ние ще разберем, че не могат да го направят. Тези, които са зависими още от Луната и т. н., няма да са склонни да вникнат във влиянията на металите около себе си.
Но началото трябва да бъде поставено, малко начало за голямо, много голямо дело.
Днес исках само да хвърлим поглед върху това, за което науката за духа иска да бъде начало.
към текста >>
185.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човек трябва да има търпение и воля за
дела
, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си.
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество. Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща.
Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си.
Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.
към текста >>
186.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на
дела
та си.
Така кармическите закони ни показват взаимната връзка между здравето и духовния живот. Че тази връзка всъщност не може да се достигне с две крачки, а трябва да се стигне до детайлите, не може да се отрича. Също така не може да се оспорва, че моралната, правдивата и съвестната душа е бъдещият строител на здравословния живот. Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци, може да се излекува изведнъж.
Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си.
Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек. Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време.
към текста >>
Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни
дела
.
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история. Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед, тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа. По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение.
Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела.
И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот.
към текста >>
Това е повторението на собствените, извършени от него
дела
.
По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела. И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му.
Това е повторението на собствените, извършени от него дела.
Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот. Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот. Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер42, имаме предвид такива дела.
към текста >>
Дела
та не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот.
И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот.
Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот.
Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер42, имаме предвид такива дела.
към текста >>
Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер42, имаме предвид такива
дела
.
Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот. Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот.
Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер42, имаме предвид такива дела.
към текста >>
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални
дела
, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия.
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия.
Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба, това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот. Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот.
към текста >>
Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба, това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри
дела
в някой предишен живот.
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия. Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот.
Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба, това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот.
Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот. Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела.
към текста >>
Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени
дела
в предишен живот.
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия. Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба, това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот.
Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот.
Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела.
към текста >>
Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни
дела
.
Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба, това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот. Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот. Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот.
Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела.
към текста >>
Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от
дела
та си.
Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата не бива да се противопоставя на учението за спасението, както то се намира в християнството. Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това.
Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си.
Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини.
към текста >>
Кармата не изисква самоуравнение, а уравнение чрез
дела
.
Така става също и в живота. Трябва само да се уравни, но не винаги човек трябва да го направи сам.
Кармата не изисква самоуравнение, а уравнение чрез дела.
Предположете, че сте богат, властен човек, който може да помогне не само на един, но и на двама. Тогава можете да се намесите в кармата на двама души. Именно понеже кармата съществува, можете да се намесите в жизнената сметка на тези двама. Има хора, които могат да помогнат на трима, четирима, дори на стотина. Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им.
към текста >>
Именно същността и важността на
дело
то на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува.
Едно могъщо в най-висш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света, може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата. Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това.
Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува.
Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си. Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот. А тези, които постоянно твърдят, че законът на кармата води до бездействие и летаргия, предизвиква човек да се отдаде на съдбата си, не води до радост в живота и др.
към текста >>
187.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всички изживявания и
дела
от изминалия земен живот се срещат повторно в този огледален живот.
В астралния свят се случва, че между две части дори изобщо няма връзка и въпреки това едната част принадлежи към другата и тази принадлежност се чувства изцяло. В астралното тяло човекът може да се намира едновременно на най-различни места. Ако някой човек, намиращ се в камалока, някога, в земния си живот, е причинил физическа или душевна болка на друг човек и при ретроспективното си изживяване достигне до този момент, тогава той се чувства вътре в другия и изживява неговата болка в своето собствено астрално тяло.
Всички изживявания и дела от изминалия земен живот се срещат повторно в този огледален живот.
Това също е част от живота в камалока.
към текста >>
Този екстракт се просмуква с извършените
дела
.
Нека да обобщим какво беше казано за изживяванията след смъртта. Първото е, че всичко изживяно в земния живот преминава покрай човека, без той да чувства болка или удоволствие. Като второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил. Две неща остават на човека. Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло, остава екстрактът от всички изживявания.
Този екстракт се просмуква с извършените дела.
Човекът взима със себе си изживяванията в камалока и ги внася горе, в девахана. Субстанцията, която човекът е отхвърлил преди навлизането си в по-висшия живот, постепенно се разтваря. Астралният план е като изпълнен с астрални трупове. Това е, което човекът не може да вземе със себе си в девахана. Астралният труп се разтваря в астралния свят.
към текста >>
Дела
та също имат своето съответствие в по-висшите светове, и то в света будхи.
Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана. Както всяка мисъл създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана.
Делата също имат своето съответствие в по-висшите светове, и то в света будхи.
Следователно мислите имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана, делата в – будхи-план.
към текста >>
Следователно мислите имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана,
дела
та в – будхи-план.
Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана. Както всяка мисъл създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана. Делата също имат своето съответствие в по-висшите светове, и то в света будхи.
Следователно мислите имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана, делата в – будхи-план.
към текста >>
дела
– будхи-план
дела – будхи-план
към текста >>
Човек непрекъснато заселва астралното поле с мисловни форми, девахана – с формите на своите склонности, будхи-план – с отпечатъци от своите
дела
.
Човек непрекъснато заселва астралното поле с мисловни форми, девахана – с формите на своите склонности, будхи-план – с отпечатъци от своите дела.
Всичко това непрекъснато ни заобикаля на висшите полета. Това е едната страна. Но има и друга. Нека да си представим, че сме сторили нещо на някой човек, извършили сме някакво действие, което му е навредило. По времето на камалока човек изживява това в самия себе си.
към текста >>
Чрез изживяванията в камалока той се свързва на полето будхи с последиците на
дела
та си.
Нека да си представим, че сме сторили нещо на някой човек, извършили сме някакво действие, което му е навредило. По времето на камалока човек изживява това в самия себе си. Каквото тогава се взима като болка, изживяна от другия, става сила, която се записва на полето будхи. Разгръщането на тази сила се подготвя чрез това, че тя се внася в полето будхи. Човека бива воден до всичко записано в полето будхи.
Чрез изживяванията в камалока той се свързва на полето будхи с последиците на делата си.
Понеже човекът сега още не може да живее на полето будхи, не може сам да направи и описаното по-горе. Той трябва да има водач. Това са липиките75, боговете на съдбата. Те въвеждат човека в неговата съдба, понеже той още не може сам да я обхване.
към текста >>
188.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хората могат да развият естетическо чувство само тогава, когато се научат да разбират това, което Слънцето украсява на Земята, да разбират духовните
дела
на Слънцето.
Хората могат да развият естетическо чувство само тогава, когато се научат да разбират това, което Слънцето украсява на Земята, да разбират духовните дела на Слънцето.
Това е много важно. Съществата на Слънцето имат духовно-божествено битие. Затова е и необходимо религиозното развитие да започне в това време. То е свързано с развитието на етерното тяло на хората. Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни.
към текста >>
189.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова излишната егоистична кръв е трябвало да бъде пожертвана чрез космическо
дело
, за да могат хората, въпреки самостоятелността, да се обединят някога във великия братски съюз.
Трябваше да се посочи, че кръвта трябва да изгуби връзката си с кръвното родство. Кръвното родство някога ще означава за хората по-малко от егоизма. Когато Христос Исус е поглеждал към бъдещата мисия на християнството, е чувствал, че тя може да се постигне само чрез жертвата му. Трябвало е да бъде така. Защото ще настъпят времена, когато хората ще стават все по-егоистични, за да стигнат до свободата.
Затова излишната егоистична кръв е трябвало да бъде пожертвана чрез космическо дело, за да могат хората, въпреки самостоятелността, да се обединят някога във великия братски съюз.
към текста >>
190.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той ще създаде един вид връзка между различните нации, също и по отношение на нашето
дело
в Европа.
Мюнхенският конгрес118, четвъртият след Амстердам, Лондон и Париж, би следвало в известно отношение да бъде етап в развитието на нашето теософско движение.
Той ще създаде един вид връзка между различните нации, също и по отношение на нашето дело в Европа.
Днес не искам да давам описание на конгреса, а само няколко сведения за тези, които не могат да вземат участие в него.
към текста >>
Той би трябвало да покаже нещо, което постоянно се подчертава от мен по отношение на теософското
дело
, а именно че теософията не е само предмет на личното мътене и потъване в себе си.
Той би трябвало да покаже нещо, което постоянно се подчертава от мен по отношение на теософското дело, а именно че теософията не е само предмет на личното мътене и потъване в себе си.
Теософското дело трябва да навлезе в практическия живот, да стане предмет на образованието, на вживяването във всички области на практическото съществуване.
към текста >>
Теософското
дело
трябва да навлезе в практическия живот, да стане предмет на образованието, на вживяването във всички области на практическото съществуване.
Той би трябвало да покаже нещо, което постоянно се подчертава от мен по отношение на теософското дело, а именно че теософията не е само предмет на личното мътене и потъване в себе си.
Теософското дело трябва да навлезе в практическия живот, да стане предмет на образованието, на вживяването във всички области на практическото съществуване.
към текста >>
Само който има дълбоко разбиране и понятие за същинските импулси на теософското
дело
, още днес знае какви възможности предлага в бъдеще теософията.
Само който има дълбоко разбиране и понятие за същинските импулси на теософското дело, още днес знае какви възможности предлага в бъдеще теософията.
Тя ще бъде връзката между това, което виждаме външно, и това, което изживяваме вътрешно. Този, който може да гледа надълбоко, съзира важна причина за разпокъсаността на днешните хора в дисхармонията между това, което съществува и което теософията иска. Не само теософите са чувствали това, но също и значими духове, както например Рихард Вагнер...
към текста >>
То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към
дела
, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата.
Погледнете първоначалните народи. Зелено имаме в природата. А какво обичат те най-много? Червено! Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата душа.
То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към дела, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата.
Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа. Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар. Някои от тези качества проявява в тъмните си, сгъстени нюанси, други – в светлите си, разредени състояния.
към текста >>
Но ако е
дело
ви човек и действа като личност във външния свят, жълтото постепенно преминава в блестящо червено.
Тогава аурата също показва много жълто.
Но ако е делови човек и действа като личност във външния свят, жълтото постепенно преминава в блестящо червено.
Червено лъчащата аура е тази на деловия човек; но тя трябва да блести.
към текста >>
Червено лъчащата аура е тази на
дело
вия човек; но тя трябва да блести.
Тогава аурата също показва много жълто. Но ако е делови човек и действа като личност във външния свят, жълтото постепенно преминава в блестящо червено.
Червено лъчащата аура е тази на деловия човек; но тя трябва да блести.
към текста >>
Този праг трябва да се преодолее, за да се достигне до обективното
дело
.
Това е амбицията и суетността. Силните личности могат да изпаднат особено лесно под нейното влияние. Ясновидецът го вижда в аурата. Без суетната амбиция жълтото непосредствено преминава в червено. Ако човекът е амбициозен, в аурата му има много оранжево.
Този праг трябва да се преодолее, за да се достигне до обективното дело.
към текста >>
Духовната наука следва и иска да възпита не домоселци и особняци, а хора на
дело
то, действащи хора, които излизат навън в света.
Духовната наука следва и иска да възпита не домоселци и особняци, а хора на делото, действащи хора, които излизат навън в света.
Но как да стигнем до свръхличното? Не чрез това, че се затвърдяваме в личното, а че обхващаме истинското, великото и всеобхватното. Затова не е излишно, когато теософията поощрява заниманията с големите взаимовръзки на битието. Чрез това надрастваме дребното и се учим да приемаме нещата не безличностно, а надличностно.
към текста >>
191.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Човечеството трябва да се подготви постепенно и тогава то ще стигне дотам, да изисква от духовните водачи, да подкрепят своите учения с
дела
, като изхождат от духовния свят.
Необходимо е съществуването на втвърдяващия и на омекотяващия принцип; необходимо е съответствие между двата принципа. Рахитът се появява, когато принципът на омекотяването е по-силен. Предположете, че преобладава втвърдяващият принцип, тогава се залагат предпоставките за туберколоза и калциране на артериите. Ако, изхождайки от свръхсетивните причини, човекът е в състояние да владее етерното и физическото тяло, той е адепт в областта на възпитанието на детето, както Парацелз4, който днес не е повече разбиран, е бил адепт, понеже във всеки момент е можел да съзира невидимите принципи. Можете да си представите каква буря ще се вдигне, ако човек се появи с такива учения в университета.
Човечеството трябва да се подготви постепенно и тогава то ще стигне дотам, да изисква от духовните водачи, да подкрепят своите учения с дела, като изхождат от духовния свят.
Че има посветени, е в зависимост от това, че духовният свят, с неговите закони, може да бъде намерен и изследван чрез ясновидството. Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си разум.
към текста >>
192.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои
дела
на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба.
Той може да ни пресрещне и по абнормен начин.
Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба.
Той почива и след много дълго време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло. Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне. Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях. Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят. Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко.
към текста >>
193.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Всички тези природни процеси са за него
дела
та на боговете, жестовете на боговете, мимиката на божествено-духовните същества.
Езотеричният християнин вижда мирозданието като човешкото тяло. Той вижда човешкото тяло, разчленено в различни части – глава, ръце, длани и така нататък. Виждайки човешкото тяло, той вижда движенията на ръцете, очите, лицевите мускули, но членовете и движенията на отделните части за него означават израз на вътреши духовни и душевни изживявания. Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в изгрева и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на божествено-духовни същества, които изпълват пространството.
Всички тези природни процеси са за него делата на боговете, жестовете на боговете, мимиката на божествено-духовните същества.
Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от силите на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно божествено-духовно действие.
към текста >>
194.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо
дело
.
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух.
Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело.
Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа. Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици. Това е великият символ за човечеството на бъдещето.
към текста >>
195.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Така виждаме в духа как чрез
дела
та на хората все повече може да се работи за довеждането надолу на висши същества.
Тя трябва да се допълни с благоговението на хората и с издигнатите, сключени за молитва ръце. Гръцкият храм е обиталище на бога. Готическата катедрала е култово място и обиталище на бога само когато хората са там. Гръцкият храм е обиталище на едно духовно същество и когато е празен. Виждаме, че когато хората действат в съзвучие с духовния свят, те действат заедно с него.
Така виждаме в духа как чрез делата на хората все повече може да се работи за довеждането надолу на висши същества.
към текста >>
196.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в
дела
.
Това обаче е физическото. Ако можехте да видите това, което тук е само един израз, бихте видели съчувствието и как то е причината за движението на ръката. Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност. Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси.
Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела.
Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи. И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи. А протичането на цялата година? Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето.
към текста >>
Дела
та им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи.
Ако можехте да видите това, което тук е само един израз, бихте видели съчувствието и как то е причината за движението на ръката. Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност. Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси. Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела.
Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи.
И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи. А протичането на цялата година? Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето.
към текста >>
197.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Така има и духовни токове и движения, които не представляват нищо друго освен
дела
та на животинските групови азове.
Мъдри същества управляват прелетните птици. Така животинският свят става за нас израз на един стоящ зад него свят с мъдри същества. Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да мислим, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас. Тези животински групови души са винаги в обкръжението на нашата Земя. Те обкръжават непрекъснато Земята подобно на пасатните ветрове или на прелетните птици, или течащите около Земята електрически и магнитни токове.
Така има и духовни токове и движения, които не представляват нищо друго освен делата на животинските групови азове.
към текста >>
198.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Дела
та на такива същества са на определени места, особено там, където има медиуми и сомнамбули, където има точно определени неща.
Тези същества имат една своеобразност, която се дължи на условията на Луната и ще ви се стори съвсем особена. Но ако всички светове бяха еднакви, нямаше да е необходимо да са толкова много. Тази своеобразност се състои в това, че те могат извънредно силно да крещят. Гласните им инструменти са извънредно развити. Те се проявяват първо на земното астрално поле, не са винаги и навсякъде там, а са привлечени от определени отношения в нашия живот.
Делата на такива същества са на определени места, особено там, където има медиуми и сомнамбули, където има точно определени неща.
Там те проникват със своите влияния и дела и се проявяват спрямо човека по много несимпатичен начин. Те се срещат и където се разгръщат нисши страсти.
към текста >>
Там те проникват със своите влияния и
дела
и се проявяват спрямо човека по много несимпатичен начин.
Но ако всички светове бяха еднакви, нямаше да е необходимо да са толкова много. Тази своеобразност се състои в това, че те могат извънредно силно да крещят. Гласните им инструменти са извънредно развити. Те се проявяват първо на земното астрално поле, не са винаги и навсякъде там, а са привлечени от определени отношения в нашия живот. Делата на такива същества са на определени места, особено там, където има медиуми и сомнамбули, където има точно определени неща.
Там те проникват със своите влияния и дела и се проявяват спрямо човека по много несимпатичен начин.
Те се срещат и където се разгръщат нисши страсти.
към текста >>
Така че човекът действително привлича определени същества с това, което прави, което се излъчва от неговите качества и така създава връзка с намиращи се далеч космически тела, предизвикана, индуцирана от проявата на
дела
та на мировите същества и човешките души.
Противно на тях, добрите същества на астралното поле се срещат там, където се изживяват извънредно човеколюбиви чувства. В някое благотворително общество, където в душите живее истинска благотворителност, се проявява това, което привлича такива същества в обкръжението на хората.
Така че човекът действително привлича определени същества с това, което прави, което се излъчва от неговите качества и така създава връзка с намиращи се далеч космически тела, предизвикана, индуцирана от проявата на делата на мировите същества и човешките души.
към текста >>
Докато се образува и разгражда лимфата, тези същества навлизат в човека и също както лимфата протича в него, така преминават и силовите линии,
дела
та на тези същества.
Не е така при лимфата. В нея не живее нашият аз, а други същества, астрални същества, чиято родина са Луната и Марс.
Докато се образува и разгражда лимфата, тези същества навлизат в човека и също както лимфата протича в него, така преминават и силовите линии, делата на тези същества.
Помислете, че азът въздейства облагородяващо върху астралното тяло. В същата степен, в която човекът става господар на астралното си тяло, той става господар и на духовете или на техните въздействия, които протичат в тялото чрез лимфата, така че чрез пречистване и облагородяване на астралното си тяло човекът все повече ограничава своеволието на тези същества. Виждате какво правите духовно, когато се грижите да се изгради интелектуалността, етичността да стане по-чиста и благородна и естетическото чувство да се пречисти. С това променяте въздействията, които произлизат от споменатите същества на астралния план. Тези същества изгубват терена си във вас.
към текста >>
199.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
То е мощно
дело
, но космически по-малоценно от потичането надолу на самата субстанция.
Да се върнем до онзи момент на нашето земно развитие, когато Слънцето се е отделило от нашата Земя, когато някога, в прадалечното минало Слънцето и Земята заедно са образували едно тяло. Слънцето се отделя с високо развитите същества и оставя нашата Земя на мястото, подходящо за нашето по-бавно развитие. То започва да огрява Земята отвън. Съществата на Слънцето са възвишени и мощни същества, но творят по различен начин от престолите, онези духове от зодиака. Това, което протича от Слънцето към Земята, е светлината.
То е мощно дело, но космически по-малоценно от потичането надолу на самата субстанция.
към текста >>
200.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Това е начинът му на възприятие и волеви
дела
.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора.
Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>
Също както нашите предци са усещали
дела
та на ангелите в растенията, така са усещали и
дела
та на архангелите в животните.
Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство. Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена.
Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните.
Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни. Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора. Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека. Нека да си припомним как животът на хората винаги е бил свързан с живота на животните, как напредъкът на Земята и сега е свързан с животните – някои промишлени отрасли са зависими от животните, – тогава ще разберете какви дълбоки основания е имало това обожествяване на животните.
към текста >>
Да потърсим
дела
та им.
Да потърсим делата им.
Отново имаме една дума, с която човекът не свързва нищо реално – духът на епохата, на времето. Всяка епоха има определена характеристика. Нека помислим например за нашата следатлантска епоха. В продължение на пет периода духът на времето се е променял. При индийците той се е проявявал– непосредствено след като е изчезнало смътното ясновидство и човекът е стъпил във физическия свят – в това, че духът на епохата не признава физическия свят, а го приема за майа.
към текста >>
Съществата, които днес управляват движенията, са ги подготвили в своя собствен живот, защото те стоят зад тези движения, които са
дела
та на духовните същества.
Защото човекът се нуждае от смяната на ден и нощ, от сън и будност в сегашното си развитие. Макрокосмосът е дълбоко свързан с микрокосмоса. Животът се регулира с разделението на времената. По времето на Старата Луна е било съвсем различно. Тогава е имало друго разделение на времето, съвсем друга смяна на деня с нощта, защото Старата Луна се е движила съвсем различно.
Съществата, които днес управляват движенията, са ги подготвили в своя собствен живот, защото те стоят зад тези движения, които са делата на духовните същества.
Човекът ще узнае някога една дълбока мъдрост в тези движения.
към текста >>
Такива духове, които стоят над човека и регулират живота му, се наричат от край време «духове на епохите», защото
дела
та им ще се проявят по-късно в орбиталните периоди на небесните тела.
Абсолютният прогрес е бил забавен в сравнение с другия вид движение. Виждате каква дълбока мъдрост се намира в Космоса. Тази мъдрост е израз на водещите духове. В лицето на ангели и архангели имаме регулаторите на нашата еволюция. Силите, които действат от инкарнация на инкарнация и подтикват човека напред, за да не бъде мумифициран, са регулаторите на бъдещите епохи на Юпитер.
Такива духове, които стоят над човека и регулират живота му, се наричат от край време «духове на епохите», защото делата им ще се проявят по-късно в орбиталните периоди на небесните тела.
От начина, по който днес се движат звездите, можете да видите резултатите на това, което висши същества са направили някога, а в днешното човечество вече можете да познаете бъдещите епохи. Когато се научим така да разглеждаме, в небесното пространство се съзира невероятен духовен живот.
към текста >>
201.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в
дела
та му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция.
Какво е това "Акашова летопис"? Най-добре ще можем да разберем това, ако си изясним, че всичко ставащо на нашата Земя и въобще в света се отпечатва като фини есенции, и тези неизличими отпечатъци стават достъпни за хората, минали през посвещение. Това не е обикновена хроника, тя може да бъде наречена жива летопис. Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово.
Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция.
Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал. Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли. но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно.
към текста >>
202.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките
дела
, мисли и чувства.
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела, мисли и чувства.
В живота толкова често се налага да слушаме: правилното не може да се вземе с мислене.
към текста >>
Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя темперамент и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези
дела
, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло.
Сега ние можем да разберем, по какъв начин човекът, спускайки се в ново въплъщение, създава отново и присъединява към себе си своето астрално тяло. Всичко, което той е мислил, чувствал, усещал, е станало непреходна част от астралния свят. От всичко това, тук са останали много следи. Ако в онова, което е мислил човекът е имало много истина, тези следи ще му съставят добро астрално тяло.
Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя темперамент и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези дела, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло.
Тук се намират тези сили, които поставят човека в определена местност. Ако човекът е направил на някого зло, то това е външен факт, който се издига до висшите сфери на Девакан. При ново влизане във физическо тяло този факт оказва влияние насилите, оставени от самия човек; това заставя човека да отиде разбира се, под ръководството на висши същества там, където той ще може да изживее във физическия свят следствието от своите постъпки.
към текста >>
Този, който се старае да върши много добри
дела
, в следващия живот благодарение на чувствата, които е изпитал при това, ще притежава истински талант да прави добро.
Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и мислите. Ако животът е бил използван добре, много е било видяно, били са получени богати познания, то като следствие се явява това, че астралното тяло в следващия живот се ражда с редки дарби в същите тези области. Изпитаното и преживяното се отпечатва, по този начин, в следващото въплъщение в астралното тяло на човека. Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на душата,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него устойчиви наклонности. Този, който е изпитал много радост, ще има темперамент склонен към радост.
Този, който се старае да върши много добри дела, в следващия живот благодарение на чувствата, които е изпитал при това, ще притежава истински талант да прави добро.
В него ще има също така и добре развита съвест и той ще бъде човек с висок морал.
към текста >>
203.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите
дела
.
Често мислят, че човекът се подчинява на ненарушим закон на кармата, с който нищо не можеш да направиш. За обяснение действието на този закон ще направим сравнение от ежедневния живот. В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи.
Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела.
Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка. Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил. Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата. И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата.
към текста >>
Състоянието на
дела
та се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода.
Често мислят, че човекът се подчинява на ненарушим закон на кармата, с който нищо не можеш да направиш. За обяснение действието на този закон ще направим сравнение от ежедневния живот. В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи. Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела.
Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода.
Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка. Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил. Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата. И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата. И, мислейки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето.
към текста >>
Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води
дела
та, веднъж вече с направена равносметка.
Често мислят, че човекът се подчинява на ненарушим закон на кармата, с който нищо не можеш да направиш. За обяснение действието на този закон ще направим сравнение от ежедневния живот. В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи. Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела. Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода.
Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка.
Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил. Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата. И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата. И, мислейки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето. Ние пазим в себе си следствията на нашите минали действия, и не сме роби на миналото, но господари на бъдещето.
към текста >>
204.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тук вие ги виждате на
дело
, как ви въздействуват отвън на вътре и ви изграждат.
Така вие можете да надникнете дълбоко във връзката между вътрешния строеж на човека с духовния свят на астралния план. В някои популярни теософски писания се говори за "строителите"(Bildnern).
Тук вие ги виждате на дело, как ви въздействуват отвън на вътре и ви изграждат.
Виждате също колко сложна постройка е човекът, какви същества се трудят за да може да бъде построен човека, това сложно същество. Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят. Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това.
към текста >>
На персийците не им хрумна да броят 28-те нервни снопове по гръбначния стълб, те видяха 28-те Изарди на
дело
.
Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това. Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят.
На персийците не им хрумна да броят 28-те нервни снопове по гръбначния стълб, те видяха 28-те Изарди на дело.
Вие можете да откриете целия човек в митологиите и легендите. Оттам идва голямата привлекателност на истинското окултно изследване на света на легендите.
към текста >>
205.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той им по казва не
дело
как се самоунищожават.
По-древната е от франкската държава. Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните. Такъв интерес е можел да принадлежи само на един човек от рода на франките. Но интересът отсъствува в този, кой то преработва легендата в поучение за християните в манастира Сент Гален. Той имаше друга цел, той искаше да каже на хората: ако се установите в старото състояние, то вие сами ще се унищожите.
Той им по казва не дело как се самоунищожават.
И в действителност, не хуните са тези, които ги унищожават. Кога то Валтер с Хилдегунд се завръща в страната си срещу тях се изправя самият Гунтер с Хаген от Тронье. В този момент самите трима представители на германските племена са тези, които се избиват в битка помежду си, така че на бойното поле остават кракът на единия, окото на другия и ръката на третия. На Валтер е отсечена ръката, на Гунтер кракът, а Хаген загубва едното си око. Явно този, който е преработвал легендата е знаел, защо произхождащият от Алфард трябва да изгуби именно ръката си.
към текста >>
206.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Със слънчевата светлина всички земни същества се стремят към
дела
та на слънчевите духове, Елохимите.
Точно както земята е населена от хора, така и слънцето е населено с мощни същества, които се различават от земните по това, че са много, много по-развити от хората. Генезисът, Старият завет, нарича тези обитатели на слънцето Елохими, светлинни същества. Както хората имат тяло от плът, така те имат тела от светлина. Те са светлинни същества. А силите им не са ограничени в тясно пространство, те могат да се излъчват чак долу на земята.
Със слънчевата светлина всички земни същества се стремят към делата на слънчевите духове, Елохимите.
Във всеки лъч светлина, във всеки слънчев лъч ние трябва да виждаме делата на обитателите на слънцето. Хората ще достигнат това стъпало едва когато земята навлезе в състоянието Вулкан. Вие знаете, че развитието на земята преминава през Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, който посочваме като последното въплъщение на земята. Когато земята се развие до състоянието на Вулкан, хората ще се намират на това стъпало, на което днес са обитателите на слънцето. Така ние разбираме къде живеят днес Амсхаспандите.
към текста >>
Във всеки лъч светлина, във всеки слънчев лъч ние трябва да виждаме
дела
та на обитателите на слънцето.
Генезисът, Старият завет, нарича тези обитатели на слънцето Елохими, светлинни същества. Както хората имат тяло от плът, така те имат тела от светлина. Те са светлинни същества. А силите им не са ограничени в тясно пространство, те могат да се излъчват чак долу на земята. Със слънчевата светлина всички земни същества се стремят към делата на слънчевите духове, Елохимите.
Във всеки лъч светлина, във всеки слънчев лъч ние трябва да виждаме делата на обитателите на слънцето.
Хората ще достигнат това стъпало едва когато земята навлезе в състоянието Вулкан. Вие знаете, че развитието на земята преминава през Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, който посочваме като последното въплъщение на земята. Когато земята се развие до състоянието на Вулкан, хората ще се намират на това стъпало, на което днес са обитателите на слънцето. Така ние разбираме къде живеят днес Амсхаспандите. Тяхната истинска родина е слънцето и оттам посредством слънчевите лъчите ни изпращат своите дела.
към текста >>
Тяхната истинска родина е слънцето и оттам посредством слънчевите лъчите ни изпращат своите
дела
.
Във всеки лъч светлина, във всеки слънчев лъч ние трябва да виждаме делата на обитателите на слънцето. Хората ще достигнат това стъпало едва когато земята навлезе в състоянието Вулкан. Вие знаете, че развитието на земята преминава през Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, който посочваме като последното въплъщение на земята. Когато земята се развие до състоянието на Вулкан, хората ще се намират на това стъпало, на което днес са обитателите на слънцето. Така ние разбираме къде живеят днес Амсхаспандите.
Тяхната истинска родина е слънцето и оттам посредством слънчевите лъчите ни изпращат своите дела.
към текста >>
Така в човека можа да възникне именно това, което ви описах като
дело
на Амсхаспандите.
Така в човека можа да възникне именно това, което ви описах като дело на Амсхаспандите.
Те изпратиха дванадесет течения в човешката глава и с това в човека можа да се развие мисленето, той можа да развие духовността си. На луната върху човека работеха само Изардите и изградиха 28те нерви на гръбначния стълб. След това към тях се прибави даряването на човека с дванадесетте нерви в главата, които произлязоха от Амсхаспандите, отрядите на Ахура Маздао. Всеки път обаче, на всяко стъпало от развитието определени същества изоставаха. Те не продължават заедно с другите.
към текста >>
По време на Лунното съществуване на земята Елохимите, слънчевите светлинни духове се изкачиха на стъпалото, което им позволява да живеят на слънцето и да изпращат
дела
та си на земята и земното човечество.
На луната върху човека работеха само Изардите и изградиха 28те нерви на гръбначния стълб. След това към тях се прибави даряването на човека с дванадесетте нерви в главата, които произлязоха от Амсхаспандите, отрядите на Ахура Маздао. Всеки път обаче, на всяко стъпало от развитието определени същества изоставаха. Те не продължават заедно с другите. Не само гимназистите не преминават в следващ клас, а и съществата изостават на определено равнище, което другите вече са преминали.
По време на Лунното съществуване на земята Елохимите, слънчевите светлинни духове се изкачиха на стъпалото, което им позволява да живеят на слънцето и да изпращат делата си на земята и земното човечество.
Други духове, които бяха заедно с Елохимите на предишното стъпало изостанаха, те не пожелаха да доведат развитието си на Старата Луна дотам, че да достигнат по-висока степен на съществуване на слънцето. Затова на тези същества първоначално на беше позволено да действуват в слънчевите лъчи, да въздействуват отвън. В по-нататъшното си развитие те трябваше много повече да търсят това, през което не бяха преминали на Луната, на едно по-ниско съществуване, свързано със самата земя, с арената на земята.
към текста >>
След като не успяха да вложат
дела
та си в слънчевите лъчи, те я насочиха към топлината, която се беше преобразувала във вътрешен живот.
В какво се състоеше новото състояние, което настъпи на земята, и което дари съществата с нови качества? То се изрази в това, че топлинната атмосфера, заобикаляща земята се вля в кръвта. Възникна топлата кръв. В това състояние изостаналите отряди духове се опитаха да компенсират в развитието си това, което преди това не са могли да осъществят.
След като не успяха да вложат делата си в слънчевите лъчи, те я насочиха към топлината, която се беше преобразувала във вътрешен живот.
към текста >>
[По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат
дела
та на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла кръв.
Нека си представим това пластично, както то може да бъде видяно в ясновидското наблюдение.
[По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат делата на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла кръв.
Човешкото тяло поема кръвта равномерно, тя се влива от всички страни отвън във вътрешността на тялото. Ако разгледаме окултната анатомия, ще видим, че всяко течение, изпращано от Ахура Мазда, от Ормузд, се придружава от още едно, което съпътствуваше нервното течение с нахлуващата отвън топлина. Нервното течение съпътствуваше движението на кръвта. С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали. Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека силите заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината.
към текста >>
207.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в
дела
та му, които са разпръснати във вселената.
Но съществува и едно по-висше развитие. Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света. Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света. Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си.
Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената.
Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло. Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин.
към текста >>
208.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е
дело
на животинските групови Азове.
Но дори и този, който не е ясновиждащ може да различи тук на физическия план резултатите, действията на това, което тези групови Азове правят. Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото. Ако човек би сравнил тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост. Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове.
Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове.
И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили. Земята е заобиколена от сили от най-разнообразен вид, които обикалят около й в най-различни линии прави, изкривени или змиеподобни. Човекът може да види само резултатите от тези сили, техните откровения. Ако обхване тези откровения, той само може да предчувства това, до което би го отвело едно ясновидство до груповите Азове на животните. Така ние можем да се научим да се вмъкваме в изпълненото с мъдрост, което се случва в царството на животните.
към текста >>
И ако проследите тези
дела
на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили.
Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото. Ако човек би сравнил тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост. Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове. Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове.
И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили.
Земята е заобиколена от сили от най-разнообразен вид, които обикалят около й в най-различни линии прави, изкривени или змиеподобни. Човекът може да види само резултатите от тези сили, техните откровения. Ако обхване тези откровения, той само може да предчувства това, до което би го отвело едно ясновидство до груповите Азове на животните. Така ние можем да се научим да се вмъкваме в изпълненото с мъдрост, което се случва в царството на животните. Това, което правят родовете, видовете, ни издава по нещо от делата на груповите Азове на животните.
към текста >>
Това, което правят родовете, видовете, ни издава по нещо от
дела
та на груповите Азове на животните.
И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили. Земята е заобиколена от сили от най-разнообразен вид, които обикалят около й в най-различни линии прави, изкривени или змиеподобни. Човекът може да види само резултатите от тези сили, техните откровения. Ако обхване тези откровения, той само може да предчувства това, до което би го отвело едно ясновидство до груповите Азове на животните. Така ние можем да се научим да се вмъкваме в изпълненото с мъдрост, което се случва в царството на животните.
Това, което правят родовете, видовете, ни издава по нещо от делата на груповите Азове на животните.
към текста >>
Дела
та на Вотан и Один са действителни събития.
Днес можем да проследим астралния план целите процеси, които са разказани в митологията.
Делата на Вотан и Один са действителни събития.
Действителности трябва да търсим зад окултните знаци, символи и печати. И колкото по-малко се подвеждаме да дадем тълкувание на тези знаци посредством спекулации, толкова е по-добре.
към текста >>
209.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
"Сакраментализъм" е израз за това, че човешките
дела
трябва да са просветлени от моралното съвършенство, от святостта.
"Сакраментализъм" е израз за това, че човешките дела трябва да са просветлени от моралното съвършенство, от святостта.
Едва когато лабораторната маса, на която човекът извършва дейността си се превърне за него в олтар и действията му не станат святи, той ще бъде зрял да му се даде това знание. Помислете само за днешните хора с целия им материализъм колко е отдалечена днешната лабораторна маса от олтара!
към текста >>
210.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нещата са такива, че в космоса най-напред се проявява принципът на повторението в
дела
та на етерното тяло, след това принципът на завършека посредством астралното тяло.
Този принцип важи и за растежа на човека. Етерното тяло разкрива действието си в образуването на гръбначния стълб, но краят на това въздействие е там, където встъпва в действие астралното тяло и черепът започне да се затваря. Така ние можем да въздействуваме на етерното тяло единствено посредством принципа на повторението. Когато разсъждавате и разбирате това въздействува единствено на астралното тяло. Когато обаче например се молите или медитирате и ежедневно повтаряте една и съща молитва или една и съща медитация, то въздействието на това достига и до етерното тяло.
Нещата са такива, че в космоса най-напред се проявява принципът на повторението в делата на етерното тяло, след това принципът на завършека посредством астралното тяло.
Там, където астралното тяло се оттегля на заден план, съвсем естествено отново настъпва принципът на повторението. Така вашите коси и нокти растат, тъй като астралното тяло се е оттеглило от тях. Също не изпитвате болка, когато отрязвате косите си, тъй като болката е израз на астралното тяло.
към текста >>
Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на
дело
то.
Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му. Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия. Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи. Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи.
Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
211.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ние ще крачим по друг начин из света, когато знаем, че при всяка крачка и стъпка преминаваме през същества, чиито
дела
виждаме.
Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас. Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет? то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове. В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз. Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните.
Ние ще крачим по друг начин из света, когато знаем, че при всяка крачка и стъпка преминаваме през същества, чиито дела виждаме.
към текста >>
Да проповядваш християнство означава да виждаш в Христос духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе
дело
то си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в
дело
то на слънцето.
Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух. Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос. Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство.
Да проповядваш християнство означава да виждаш в Христос духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе делото си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в делото на слънцето.
към текста >>
Още псалмопевецът каза: "Спомням си древните дни, размишлявам за всички Твои
дела
" (Псалм. 143:5).
Затова и човек познава най-голямата свобода, най-голямата вътрешна затвореност посредством християнството.
Още псалмопевецът каза: "Спомням си древните дни, размишлявам за всички Твои дела" (Псалм. 143:5).
В древността това беше едно постоянно усещане: погледът към прародителите. Човекът чувстваше, че кръвта на прадедите му още тече през вените му, и чувстваше Аза си свързан с Аза на прадедите. Ако това усещане трябваше да се предизвика още по-ясно в юдейския народ то се изговаряше името на Авраам, тъй като хората се чувстваха част от общия кръвен поток, който започва от Авраам. Когато трябваше да изговори най-висшето си, юдеинът казваше: Аз съм едно с Авраам. А след смъртта на тяло то му и това имаше дълбоки причини -душата му се завръщаше в лоното на Авраам.
към текста >>
А това,което някога се случи в Палестина, се случва за този, който може да изпълни на
дело
учението за чувствата и усещанията на всяка Коледа.
Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20). И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм". В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди Христос -, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди Христос! " Тъй като събитието е извън времево.
А това,което някога се случи в Палестина, се случва за този, който може да изпълни на дело учението за чувствата и усещанията на всяка Коледа.
към текста >>
212.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Защото в бъдещето земно развитие, човек само тогава постепенно ще се научи правилно да действа и да постъпва, ако знае все повече за това, какви същества се призовават с едни или други
дела
и обстоятелства.
По този начин, виждате, как в най-различните положения от живота човекът непрекъснато е обкръжен и обхванат от тези тълпи, както ние още ги наричаме елементарни същества. Той действително никога не е сам каквото и да прави, каквото и да предприема, това винаги дава повод за проявление на цял род същества. По-изтънчените или по-грубите действия на хората, най-идеалните и възвишени постъпки и най-разрушителните действия – всичко това е повод и причина за присъствието на тези създания, които се намесват в силата на хората и действат в тях, и които трябва да се знаят, ако ние искаме наистина да разберем живота. Който не вижда тези неща, преминава именно като сляп през живота. Тук става дума не за теория и не за някаква теоретична необходимост, а за това, всички тези неща да станат непосредствена практика.
Защото в бъдещето земно развитие, човек само тогава постепенно ще се научи правилно да действа и да постъпва, ако знае все повече за това, какви същества се призовават с едни или други дела и обстоятелства.
Всичко, което човек прави е като зов, обърнат към невидимите същества. Дадените същества, сред които се срещат достатъчно такива коварни безделници, осмеляващи се да доближават не само до умопобърканите и медиумите, но, например и до съвсем малки деца, ако така неразумно ги закърмят, че в тях се възбужда жажда за храна; тогава тези същества могат да се доближат до тях и да провалят тяхното развитие. От тук вие виждате, колко е необходимо да се знае за това, че човек призовава цялото свое поведение и всички свои действия около себе си в света.
към текста >>
213.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява
дело
на Откровенията или Властите.
Към тях се отнася, например, това същество, което в друга връзка ние узнахме като Яхве или Йехова, когото съпътстват Елохимите. Ние знаем, че Яхве е имал шест събратя, които отделили за себе си Слънцето. Самият Яхве отишъл заедно с Луната, която излива на Земята отразената светлина на Слънцето; но той е свързан с други Елохими. Ако вие се опитате по аналогия от предидущото да си представите съзнанието на тези откровения, то вие ще кажете: тези духове не се грижат вече за отделните хора. Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи – чак до тези, които ние нарекохме епохални духове.
Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите.
Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество. И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам; тъй като по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към Христос той трябва да дойде свободно.
към текста >>
214.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите
дела
във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности.
Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето. Това е съществено. За да подредим нещата, да разгледаме още веднъж развитието на човека. Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася плодовете от предидущата. Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба.
Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности.
По този начин, човекът се явява сътворец, както по смисъла на своята външна съдба, така и в смисъла на своята вътрешна организация. Да се попитаме сега: от какво произхожда, с какво се обяснява това, че ние се оказваме на много по-съвършена степен на развитие? -Нали в това отношение всеки съвременен човек се оказва на по-съвършена степен на развитие. Това наше усъвършенстване ние получаваме при преминаването от инкарнация в инкарнация. Ние не напразно гледаме с очи, слушаме с уши, във всяка инкарнация ние усвояваме плодовете на живота.
към текста >>
215.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на
дело
то, което Христос Исус е извършил на Земята.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения.
През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята.
В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти.
към текста >>
216.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно, при всеки човек астралното тяло съдържа Манас или Духът-Себе; той е
дело
на Аза, резултат от работата на Аза.
Следователно, при всеки човек астралното тяло съдържа Манас или Духът-Себе; той е дело на Аза, резултат от работата на Аза.
Човекът продължава да работи върху себе си. Земята ще мине през други планетарни състояния, през други нейни “въплъщения”. И човек все повече ще се доближава до способността, която днес вече е налице при Посветените: да работи и върху своето етерно тяло. Да, средно развитият, нормален човек започва да работи върху етерното си тяло; и доколкото неговото етерно тяло е превърнато в произведение на Аза, ние го означаваме с името Буди или Дух-Живот (Lebеnsgeist). А най-после човек стига до там, да преобразява чрез Аза и своето физическо тяло; и доколкото той преобразява физическото тяло чрез Аза, ние означаваме това като Атман или Човекът-Дух (Geistesmensch).
към текста >>
217.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите
дела
, но и
дела
та на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени
дела
.
Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на груповите Азове. При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост.
Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела.
Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
към текста >>
Един далечен потомък смяташе
дела
та и мислите на своите прародители за свои собствени
дела
и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела. Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години.
Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
към текста >>
Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня
дела
та и мислите на своя баща, дядо и т.н.
Следователно, човекът не се усещаше затворен между раждането и смъртта, а се изживяваше като звено от наследствената връзка, в чийто център стоеше прародителят.
Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н.
Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина, по който са били давани имената. Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н. Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години.
към текста >>
Синът си спомняше не само за своите собствени
дела
, но и за тези на бащата, дядото и т.н.
Следователно, човекът не се усещаше затворен между раждането и смъртта, а се изживяваше като звено от наследствената връзка, в чийто център стоеше прародителят. Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н. Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина, по който са били давани имената.
Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н.
Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години. Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите. Защо патриарсите живееха толкова дълго?
към текста >>
218.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото
дело
.
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии.
Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело.
Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим:
към текста >>
219.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Човекът се насочи към мислите на Боговете и започна да усеща, че трябва да изгради една зависимост между своите собствени
дела
и това, което намира в материята като писменост на Боговете.
Докато за представителя на третата културна епоха беше вече твърде важно да проникне в тези закони. За представителя на египетската култура беше твърде важно да вникне в материалните отношения на Земята и да създаде геометрията. Започна изследването на Майя, възникна официалната наука.
Човекът се насочи към мислите на Боговете и започна да усеща, че трябва да изгради една зависимост между своите собствени дела и това, което намира в материята като писменост на Боговете.
Ако проследите по-ранните особености на египетско-халдейския държавен живот, Вие ще стигнете до съвсем друго разбиране за държавния живот от това, което имат днешните хора. Защото индивидуалностите, които насочваха и управляваха държавата, бяха мъдреци, които в същото време добре познаваха законите на звездите, на небесните тела, и бяха наясно, че всички неща в Космоса са взаимно свързани. Те проучваха звездните орбити и знаеха, че трябва да има хармония между това, което става на небето, и това, което става на Земята. Според небесните събития те предвиждаха какво ще настъпи на Земята. Дори и в следващата римска епоха, четвъртата следатлантска културна епоха, хората имаха съзнанието, че това, което става на Земята, съответствува на небето.
към текста >>
220.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Плод на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за богове и
дела
на боговете са само съчинения на народната фантазия.
Плод на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за богове и дела на боговете са само съчинения на народната фантазия.
Това не са съчинения на народната фантазия; народът не съчинява така, че, когато вижда да преминават облаци, да казва: Това са овце. Че народът така съчинява, това са измислици на днешната ученост, която в тези неща е жива фантазия.
към текста >>
Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и
дела
.
Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето. Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили. Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип. Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението.
Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
към текста >>
221.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните
дела
, ако изгубва любовта си за външните
дела
.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят.
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела.
Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
към текста >>
Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните
дела
.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела.
Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
към текста >>
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш
дела
та на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят.
През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
222.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат
дела
та на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце.
Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието. Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище. Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя.
Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце.
В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества. Те именно се отделят. А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите като едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна. Това тяло се върти известно време под формата около Слънцето.
към текста >>
Колкото повече човекът се затваря вътре в себе си, толкова повече външната светлина се засилва; а тази външна светлина не е друго освен израз на
дела
та на духовните същества на Слънцето.
Когато човекът все повече се затвори в своето физическо тяло и своето физическо съзнание, вратата на вътрешното зрение се затвори. И когато сега той напуска нощем своето физическо и етерно тяло и навлиза в духовния свят, заобикаля го тъмнина.
Колкото повече човекът се затваря вътре в себе си, толкова повече външната светлина се засилва; а тази външна светлина не е друго освен израз на делата на духовните същества на Слънцето.
Светлината на духовните Същества свети външно върху Земята. Човекът първо се подготвя, за да вижда външната светлина като нещо материално. Сега в неговата затъмнена вътрешност свети Светлината; но отначало светлината не бе обхваната не бе разбрана, не бе възприемана от неговата тъмнина. Това е един световно-исторически, един космически процес.
към текста >>
223.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото
дело
през втората половина на 19-то столетие.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие.
Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана. Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност. Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна.
към текста >>
Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото
дело
личността е била постепенно разпокъсана.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие.
Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана.
Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност. Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка.
към текста >>
Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково
дело
е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие. Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана.
Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност.
Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре.
към текста >>
Тук личността се е вложила за паричното
дело
.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие. Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана. Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност.
Тук личността се е вложила за паричното дело.
Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре. Тя може да се спаси чрез това, когато например чрез укрепване на вътрешните душевни сили се научава да стои на собствените си крака, да стане независима от обективните сили на капитала.
към текста >>
Днес вие виждате, как цялото банково
дело
е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие. Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана. Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност. Тук личността се е вложила за паричното дело.
Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност.
Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре. Тя може да се спаси чрез това, когато например чрез укрепване на вътрешните душевни сили се научава да стои на собствените си крака, да стане независима от обективните сили на капитала. Но личността може също да се хвърли в тези сили, може да потъне в тях и да слезе в бездната, може да се остави уплетена от действуващите в капитала сили.
към текста >>
224.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални
дела
, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето.
Какво прави това същество, за да може да въвлече хората в такива ужасни неща, каквито бихте могли само да предчувствувате?
За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето.
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия.
към текста >>
225.
Съдържание
GA_106 Египетски митове и мистерии
Значението на Христовото
дело
за душите на мъртвите.
Същност на египетското Посвещение. Египетските жреци и тяхното космическо познание за органите.
Значението на Христовото дело за душите на мъртвите.
към текста >>
226.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато органите се превърнат в един вид говор, изразяващ космическите процеси и разкриващ
дела
та на Боговете, тогава ние изживяваме нещо велико.
Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния свят, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята. Труповете бяха мумифицирани, за да се избегне настъпващото при смъртта „разхлабване” на връзките между тялото и душата; на мъртвия се поднасяше храна като символ на неговата свързаност със Земята. Обаче ние съзнателно трябваше да поемем по другия път, да извършим обратното действие, да се демумифицираме! От това далеч не следва, че ние презираме физическия организъм. Напротив.
Когато органите се превърнат в един вид говор, изразяващ космическите процеси и разкриващ делата на Боговете, тогава ние изживяваме нещо велико.
Обаче ние искаме да изживеем в присъщото им величие също и нашите художествени произведения, нашите свещени писания, а не да ги възприемаме като алегории на едни или други органически процеси. В изображенията върху двата купола на изгорелия Гьотеанум Рудолф Щайнер ни показа как космическите процеси могат да намерят своя видим израз в изкуството. А в говорното изкуство той ни показа как потъналият в дълбок мрак човешки род може да почерпи от жизнените сили на етера една нова виталност. Но за тази цел ние трябва да оставим евритмията, това изкуство, което Рудолф Щайнер извлече за нас непосредствено от Духа, в неговия елемент, а не излишно да го въвличаме във физическите органи. Защото по този начин ние бихме го опошлили.
към текста >>
Ние сме длъжни да съхраним неговото
дело
в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>
227.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези Същества, които можем да видим, когато обгърнем с поглед
дела
та на цели народи.
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези Същества, които можем да видим, когато обгърнем с поглед делата на цели народи.
Тези дела се ръководят от Същества, които наричаме Архангели или Архангелои.
към текста >>
Тези
дела
се ръководят от Същества, които наричаме Архангели или Архангелои.
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези Същества, които можем да видим, когато обгърнем с поглед делата на цели народи.
Тези дела се ръководят от Същества, които наричаме Архангели или Архангелои.
към текста >>
228.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Изис и Озирис са духовни Същества обитаващи Луната, обаче техните
дела
ние откриваме тук на Земята.
Ние видяхме, че фазите на новолуние, когато Луната е тъмна, са израз на принципа Изис, докато фазите на пълнолуние са израз на Озирис.
Изис и Озирис са духовни Същества обитаващи Луната, обаче техните дела ние откриваме тук на Земята.
И ние ги откриваме тук на Земята, понеже чрез тези дела човешката раса се раздели на два пола. Женските предшественици на човека бяха образувани чрез действието на Озирис; предшествениците на мъжете бяха образувани чрез действията на Изис. Действията на Озирис и Изис върху човечеството се осъществяват чрез нервните влакна, като по този начин човечеството се раздели на една мъжка и на една женска част. Старата легенда разказва, че Изис търси Озирис, мъжкият и женският принцип взаимно се търсят на Земята. Ние постоянно се убеждаваме, че тази легенда загатва за много от чудните процеси на космическото развитие.
към текста >>
И ние ги откриваме тук на Земята, понеже чрез тези
дела
човешката раса се раздели на два пола.
Ние видяхме, че фазите на новолуние, когато Луната е тъмна, са израз на принципа Изис, докато фазите на пълнолуние са израз на Озирис. Изис и Озирис са духовни Същества обитаващи Луната, обаче техните дела ние откриваме тук на Земята.
И ние ги откриваме тук на Земята, понеже чрез тези дела човешката раса се раздели на два пола.
Женските предшественици на човека бяха образувани чрез действието на Озирис; предшествениците на мъжете бяха образувани чрез действията на Изис. Действията на Озирис и Изис върху човечеството се осъществяват чрез нервните влакна, като по този начин човечеството се раздели на една мъжка и на една женска част. Старата легенда разказва, че Изис търси Озирис, мъжкият и женският принцип взаимно се търсят на Земята. Ние постоянно се убеждаваме, че тази легенда загатва за много от чудните процеси на космическото развитие. Едва след като бяха преминати Везните, постепенно в горните органи на човека се обособиха онези различия, които днес наричаме „мъжки” и „женски”.
към текста >>
229.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като
дело
на Боговете във физическия свят.
За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос. Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете. Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция. В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете.
Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят.
към текста >>
230.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Че този Аз беше прибавен към астралното тяло - това е
дело
на висшите Същества.
Но за да разберем нещата както трябва, нека да си припомним, че в хода на времето към това, което човекът донесе със себе си в началото на Земното развитие като свое физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, той присъедини и четвъртата съставна част, Аза. Аз вече посочих как този Аз пронизва астралното тяло и се ангажира с него така, че започва да упражнява над него онази власт, която по-рано са упражнявали висшите духовни Същества.
Че този Аз беше прибавен към астралното тяло - това е дело на висшите Същества.
Ако еволюцията би напредвала в посоката на определени висши Същества, тогава би се стигнало до друг вид еволюция, различна от тази, до която действително се стигна. Обаче стана така, че някои Същества изостанаха в своето развитие. Те се оказаха неспособни да сътрудничат в постигането на основната задача: присъединяването на Аза към астралното тяло.
към текста >>
231.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днешните хора са готови да се усмихнат, когато чуват че в определени времена фараонът е бил един вид посветен, когато чуват какво е било отношението на египтянина към неговия фараон, отношението на египтянина към държавническите
дела
на фараона.
Но това, което току-що казахме, при древните египтяни беше не само теория, но и практика. Практически приложимо беше също и онова, което Мистериите даваха на хората. Но тук нещата са твърде странни и при едно по-внимателно проучване ние ще се опитаме да ги разберем. Мистериите на древните египтяни се стремяха към нещо твърде особено.
Днешните хора са готови да се усмихнат, когато чуват че в определени времена фараонът е бил един вид посветен, когато чуват какво е било отношението на египтянина към неговия фараон, отношението на египтянина към държавническите дела на фараона.
За европейските учени е твърде смешно, когато фараонът си приписва името „син на Хорус” или направо „Хорус”. Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде почитан като Бог; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл. Обаче днешният човек не познава фараона и неговата мисия. Всъщност той няма никаква представа за посвещението на фараона. Днес под „народ” се подразбира само определен брой хора, които населяват дадена територия.
към текста >>
Сега ще бъдат претеглени
дела
та на всеки отделен човек.
Но щом египтянинът изпитваше такива чувства, на какво той трябваше да държи най-много? Той трябваше да държи особено много на това, Душата на народа да бъде възможно най-силна, за да разполага с възможно най-добрите сили и тези сили никога да не бъдат застрашавани. На това, което хората притежаваха чрез кръвното родство, египетските посветени не можеха да разчитат. Обаче онова, което предците бяха натрупали като духовни благи, то трябваше да стане благо и за отделната душа. В Книгата за мъртвите четем, как човекът е изправен пред 42 съдии на мъртвите.
Сега ще бъдат претеглени делата на всеки отделен човек.
Кои са тези 42 съдии? Това са предците. Египтяните вярваха, че животът на човека е вплетен в живота на 42-та предци. В горния свят той трябваше да отговаря пред тях дали действително е приел в себе си това, което в духовен смисъл е наследил от тях. Египетските мистерийни учения съдържаха нещо, което имаше чисто практическо значение за живота, но което трябваше да се оползотвори също и след смъртта, да послужи на живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
232.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Христовото
дело
.
Първичната мъдрост и загадката на човека. Западните окултни школи като пазители на източната мъдрост. Възникването на новите Мистерии.
Христовото дело.
Учението на Дионисий Аеропагита за Йерархиите и за небесните тела. Задачите на антропософията.
към текста >>
233.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Защо Христос извърши Своето спасително
дело
?
Всеки, който говори от източниците на розенкройцерството, напълно споделя възгледите на Буда, както и цялата източна Мъдрост; той съвсем не ги отрича. Той казва: Да, велики Буда, всичко, което ти проповядваш като плод на своето озарение, всичко, което проповядваш за безкрайните страдания, е абсолютно вярно. Нищо, абсолютно нищо не бива да се отнема от учението на Буда. Всичко трябва да остане на мястото си. И тъкмо понеже всичко е вярно и следва да остане на мястото си а именно, че както учи Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание и т.н., именно поради тази причина Христовият Импулс е за нас едно могъщо лечебно средство: той е тук именно за да премахне страданията, които в противен случай биха продължили да заливат света.
Защо Христос извърши Своето спасително дело?
Защото Буда беше казал истината! Човечеството трябваше да напусне духовните висини, където първичната Мъдрост светеше със своята ясна, чиста светлина; човечеството трябваше да порасне, да стане самостоятелно и това беше възможно именно тук долу, в условията на физическия свят, където живот се превърна в низ от страдания и болести; и сега в хода на еволюцията, трябваше да се появи могъщото лечебно средство срещу всички тези неизбежни злини. Нормалната и здрава еволюция на човешкия род изисква както злините, така и лечебното средство срещу тях. И знаете ли, скъпи мои приятели, в света на духовните Йерархии не се казва: "Будизъм срещу християнство! ", нито "Християнство срещу будизъм!
към текста >>
Обаче всяко неразпознаване на еволюционните факти е в същото време и неразпознаване на централното събитие от планетарното развитие на нашата Земя, а именно Христовото
дело
!
Обаче всяко неразпознаване на еволюционните факти е в същото време и неразпознаване на централното събитие от планетарното развитие на нашата Земя, а именно Христовото дело!
И така, ние не бихме постигнали нищо, ако механично отхвърлим източната Мъдрост, която за дълги периоди от време беше съхранявана чрез традицията на свещените Риши. Обаче в хода на времето все повече и повече хора се оказваха неспособни да надникнат в изворите на древните Мистерии и да стигнат до разбиране на първичната Мъдрост. Да, именно разбирането се оказа най-трудното нещо!
към текста >>
234.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето
дело
; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите. Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн.
Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн.
Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн. Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие. В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното учение това са Дианическите Същества.
към текста >>
235.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е
дело
на духовните Същества от висшите Йерархии.
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии.
Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като резултат от дейността на висшите Йерархии. През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е. сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния. Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн.
към текста >>
236.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше
дело
на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун.
Ние казахме, че развитието на нашата планета започва от Стария Сатурн. И това действително е така. После става образуването на Юпитер. Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички Същества от околното космическо пространство. Но както се развиваха Съществата, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и Съществата от околното космическо пространство.
Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун.
Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между Съществата и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
към текста >>
За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото
дело
, на Христовата смърт!
Нима онзи, който имаше главна заслуга за разпространението на християнството, се опираше на Христовото "учение"? Погледнете апостол Павел! Нима той се превърна от Савел в Павел чрез самите Евангелия? Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус. И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив!
За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт!
Ето за какво става дума!
към текста >>
237.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
№235 № 240), чийто български преводи
дело
на Димо Р.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в "Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр.Съч.
№235 № 240), чийто български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
Изходната точка на неговото грандиозно
дело
следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
към текста >>
238.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "
дело
то на Христа Исуса".
Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса.
Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса".
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
към текста >>
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това
дело
, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса".
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
към текста >>
239.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Обаче когато поглеждаме в миналото с окото на ясновидеца, тогава виждаме
дела
та така, като че имаме пред себе си един духовен сянкоподобен образ или един духовен първообраз.
Да предположим, че погледът на ясновиждащия се насочва назад да речем до епохата на Цезар. Цезар е извършил това или онова и доколкото той го е извършил на физическото поле, то е било видяно от неговите съвременници. Всичко това е оставило следи в Акашовите записи.
Обаче когато поглеждаме в миналото с окото на ясновидеца, тогава виждаме делата така, като че имаме пред себе си един духовен сянкоподобен образ или един духовен първообраз.
Представете си още веднъж движението на ръката. Като ясновидец Вие не можете да видите физическия образ. Но Вие винаги ще видите намерението за придвижване на ръката, невидимите сили, които са раздвижили ръката. Така може да се види всичко, което е живяло в мислите на Цезар, било, че той е искал да направи тези или онези стъпки, било че е искал да води това или онова сражение. Всичко, което неговите съвременници са видели, е произлязло от подтиците на неговата воля, осъществено е било чрез невидимите сили, които стоят зад външните образи.
към текста >>
240.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Първо трябва добре да отбележим, че зад всяко физическо събитие се намира едно духовно явление, даже и зад физически събития, каквито са
дела
та на хората.
Първо трябва добре да отбележим, че зад всяко физическо събитие се намира едно духовно явление, даже и зад физически събития, каквито са делата на хората.
Съвременният човек трудно може да повярва това. Той трябва да се издигне до това разбиране само постепенно и само тогава ще стигне до пълното разбиране на Христа. Даже и онези, които днес допускат съществуването на духа, не вярват действително, че зад всички физически събития се намира нещо духовно, един духовен план. Даже когато те са идеалисти, тяхното под-съзнание така да се каже отказва да вярва в това. Има например един американец, който грижливо събира всички факти, способни да докажат, че в ненормални състояния човекът се издига в един духовен свят: и той се надява да обясни по този начин голям брой явления.
към текста >>
241.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Исус отговори: нито той, нито неговите родители са съгрешили; но това е станало, за да се проявят
дела
та божии в него."
"Исус отговори: нито той, нито неговите родители са съгрешили; но това е станало, за да се проявят делата божии в него."
към текста >>
В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят
дела
та божи".
И тогава той го изцели. Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави Бог? Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва.
В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят делата божи".
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог". Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той?
към текста >>
Той беше сляп, защото
дела
та на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано.
"Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот.
Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано.
Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус. Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест? Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта; тя трябва да проникне по-дълбоко до онзи Аз, който е безсмъртен и минава от едно съществувание в друго. Тук отново виждаме как Христовата сила се е повишила. До сега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето; но сега тя действува върху това, което ще надживее смъртта и ще продължава да живее от един живот в друг.
към текста >>
242.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Този човек беше се родил сляп, за да може божествената индивидуалност, която живее в човека, да се прояви в своите
дела
; зрението му е възвърнато, когато Христос го изпълва с такава сила, че тя може да заличи това, което е било причинено не от личността живееща от рождението му насам, нито от наследствеността, а от индивидуалния Аз.
При изцелението на сляпо-родения Христос прониква не само в живота протичащ между раждането и смъртта, но също и в индивидуалната душа, която преминава от едно съществуване в друго.
Този човек беше се родил сляп, за да може божествената индивидуалност, която живее в човека, да се прояви в своите дела; зрението му е възвърнато, когато Христос го изпълва с такава сила, че тя може да заличи това, което е било причинено не от личността живееща от рождението му насам, нито от наследствеността, а от индивидуалния Аз.
към текста >>
Никой не ми го отнема, но сам го давам; Аз имам власт да го положа и отново да го взема.... Ако не върша
дела
та на Отца; не ми вярвайте.
Никой не ми го отнема, но сам го давам; Аз имам власт да го положа и отново да го взема.... Ако не върша делата на Отца; не ми вярвайте.
. "
към текста >>
243.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Единствено по тази причина успява
дело
то, което трябва да се върши в природата, т.е.
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки. Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките.
Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е.
в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото
дело
.
С това дадохме един малък пример, че са необходими определени неща, когато в културния живот трябва да узрее нещо. Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление. Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното.
Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело.
Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща. Главното са слушателите и зрителите. И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония. Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение.
към текста >>
С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето
дело
не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това
дело
.
Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място.
С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело.
И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото.
към текста >>
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за
дело
то, което сме си поставили като цел.
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен.
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел.
Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
към текста >>
244.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и
дела
та, действията на Духовете на Слънцето.
Ние искаме да се абстрахираме от първото отделяне през време на старата Луна и искаме да се спрем само на онова раз деление, което е станало през време на същинското Земно развитие. Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества. Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето. След това те действуваха от Слънцето върху Земята.
Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и делата, действията на Духовете на Слънцето.
Физическите слънчеви лъчи са само външния телесен израз на делата на духовните слънчеви същества. Този беше смисълът на отделянето на Слънцето. Какъв беше смисълът на отделянето на Луната? Ако Слънцето би останало със Земята, тогава Съществата, които по-късно обитаваха на Слънцето, не би ха могли да на мерят условия за своето правилно развитие напред, а човекът никога. Човекът не би могъл да върви в крак с темпа на развитието на Слънчевите Същества, той би трябвало да се развива много по-бързо, ако слънчевите Същества не биха напуснали Земята и не биха понижили силата на своето действие отделяйки се от Земята.
към текста >>
Физическите слънчеви лъчи са само външния телесен израз на
дела
та на духовните слънчеви същества.
Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества. Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето. След това те действуваха от Слънцето върху Земята. Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и делата, действията на Духовете на Слънцето.
Физическите слънчеви лъчи са само външния телесен израз на делата на духовните слънчеви същества.
Този беше смисълът на отделянето на Слънцето. Какъв беше смисълът на отделянето на Луната? Ако Слънцето би останало със Земята, тогава Съществата, които по-късно обитаваха на Слънцето, не би ха могли да на мерят условия за своето правилно развитие напред, а човекът никога. Човекът не би могъл да върви в крак с темпа на развитието на Слънчевите Същества, той би трябвало да се развива много по-бързо, ако слънчевите Същества не биха напуснали Земята и не биха понижили силата на своето действие отделяйки се от Земята. Чрез това темпът на развитие на Земята бе забавен, благодарение именно на отделянето на Слънцето.
към текста >>
Това беше
дело
на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества.
После те видяха, че имаше други Същества, които не можаха да продължат своето развитие, ако биха останали свързани със Земята. Те видяха, как слънчевите Духове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена. След това видяха, че сега човекът би се втвърдил, би се вдървил и от него не би се получило това, което трябваше да се получи. Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване. Сега те влязоха в действие и отделиха Луната от Земята.
Това беше дело на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества.
Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена". Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове.
към текста >>
Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно
дело
, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена". Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове.
Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество. Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила. Защото по-силен е не този, който властвува над добрите и ги прави може би малко по-добри, но по-силен е онзи, който може да превърне злите в добри.
към текста >>
Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно
дело
, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество.
Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове. Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество.
Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила. Защото по-силен е не този, който властвува над добрите и ги прави може би малко по-добри, но по-силен е онзи, който може да превърне злите в добри.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно
дело
.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело.
Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята.
към текста >>
И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро
дело
, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа. Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот. Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии.
И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние.
Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин. Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта. Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове. Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос.
към текста >>
245.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тези Духове бяха зрели за това
дело
благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце.
Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята.
Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце.
Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн. Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове. А какво остава на самата Земя? На Земята остава това, което бяха същинските Духове на старата Луна.
към текста >>
Така ние можем да кажем:
дело
то на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а
дело
то на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн.
Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята. Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце. Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал.
Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн.
Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове. А какво остава на самата Земя? На Земята остава това, което бяха същинските Духове на старата Луна.
към текста >>
Слънцето е космически символ за
дело
то на слънчевите Духове, Луната е космически символ за
дело
то на сатурновите Духове.
Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята. Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце. Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн.
Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове.
А какво остава на самата Земя? На Земята остава това, което бяха същинските Духове на старата Луна.
към текста >>
246.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере
дело
то на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
247.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Че това е той, това е
дело
то на самия Христос на Земята.
Тук имате един пример, как с това, което се развива като принципи през света, става един прелом. Когато днешният човек говори, че в неговата вътрешност съществува един мистичен Христос, той не трябва да забравя, че всичко в света е минало през развитие и че мистичното съзнание съвсем не е нещо, което е еднакво във всички времена, но че и то е претърпяло развитие. Когато древните свещени Риши поглеждаха в духовните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао. Това беше Христовото Същество. Днес то може да бъде намерено и във вътрешността като мистичен Христос.
Че това е той, това е делото на самия Христос на Земята.
Такова е отношението между космическия, астрономическия Христос към мистичния Христос в неговата действителност. Така външния Бог стана постепенно един вътрешен Бог.
към текста >>
248.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Защото
дело
то от Палестина има връзка с предателството на Юда.
Един ден се скарали със своя съсед, за който не знаел нищо друго, освен, че е негов съсед. При скарването той го убил и по-късно се оженил за неговата жена. Едва после узнал, че се оженил за своята собствена майка. Легендата ни разказва, че този, когото бяха връхлетели тези нещастия, не постъпил както Оедип, но че се разкаял и отишъл при Христа, който го приел при себе си; защото той беше Юда от Кариот /Юда Искариот/. И това, което живееше тук в Юда, злото, то се въплъти като един фермент в цялото развитие на човечеството.
Защото делото от Палестина има връзка с предателството на Юда.
Юда принадлежи към цялото, той е един от дванадесетте, които не можем да си представим без него. Тук се показва, че оракулът наистина се изпълнил и че неговото съдържание се въплъти в развитието на човечеството като зло, което се превръща в добро и живее по-нататък като добро. Легендата показва по един пълен със значение начин, че съществува едно такова преобразувание в човешката природа в течение на времето, че даже и върху едно и също нещо през различните времена трябва да мислим по най-различни начини. С това тя показва, че е наистина по-мъдра от външната наука. Как се изпълнява едно такова предсказание на един оракул, това не трябва да се разказва по същия начин, когато се говори за времето на Оедип и за времето на Христа.
към текста >>
249.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките
дела
.
Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено. Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони.
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела.
Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата.
към текста >>
250.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
На четвърто място, необходимо е да осъществяваме нашите действия не според нашите симпатии и антипатии, не според това, което смътно бушува в нас като Самскара; да се стремим да превърнем в
дело
само онова, което сме признали като наше правилно мнение, като наше правилно съждение и като правилно слово.
На четвърто място, необходимо е да осъществяваме нашите действия не според нашите симпатии и антипатии, не според това, което смътно бушува в нас като Самскара; да се стремим да превърнем в дело само онова, което сме признали като наше правилно мнение, като наше правилно съждение и като правилно слово.
Това е „правилният начин на действие".
към текста >>
В този момент се появил богът Сакра, който видял саможертвеното
дело
на заека.
Това величествено събитие беше предадено по следния начин. Някога Буда живеел под образа на заек. Всички живи същества напразно търсели храна, защото всичко било вече изядено. Естествено, растителната храна не била подходяща за месоядните животни. И тогава заекът който всъщност бил Буда решил да пожертвува себе си заради един брамин.
В този момент се появил богът Сакра, който видял саможертвеното дело на заека.
Една скала в планината се отворила и погълнала заека. И сега богът взе четка и боя за да изрисува образа на заека върху Луната. От тогава образът на Буда като заек може да се види на Луната. Изобщо на Запад не се говори за „заека на Луната", а за „човека на Луната".
към текста >>
251.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Изобщо една такава индивидуалност е призвана да извърши великите си
дела
най-вече чрез своя Аз.
Изобщо една такава индивидуалност е призвана да извърши великите си дела най-вече чрез своя Аз.
Азът на Заратустра непрекъснато се инкарнираше в други личности. Защото подобна индивидуалност, напреднала до такава степен, винаги може да освети едно друго астрално тяло и да укрепи, съответно, едно друго етерно тяло, дори и когато тя се е лишила от тях. Така и Заратустра се прероди отново като Заратас или Назаратос основоположникът на халдейската окултна школа и учителят на Питагор. Това стана шестстотин години преди нашето летоброене. Вниквайки в дълбоката мъдрост на халдейците обаче не с помощта на антропологията, а с помощта на Антропософията -, ние стигаме до едно далечно предчувствие за това, което Заратас или Назаратос представляваше за тогавашното човечество.
към текста >>
Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики
дела
.
И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра.
Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики дела.
Обаче с нея трябваше да настъпи нещо коренно различно, отколкото с онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан. И ние ще видим, че по-късно тя прие в себе си индивидуалността на Христос. Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан. Следователно, майката, която остана при него, носи в себе си душата на неговата истинска майка, наречена в Библията „благословената Мария" (Лука 1, 28).
към текста >>
252.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето
дело
, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес.
Да, ето как моралният закон беше даден на древно-еврейския народ от вън, сякаш е част от откровенията на самите природни царства.
А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето дело, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес.
Така Мойсей вече можеше да възприема външния свят по същия начин, както и Заратустра, но не само неговите безлични, неутрални сили, а това, което ръководи света в чисто морален смисъл. Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
към текста >>
Обаче
дело
то на Мойсей трябваше да бъде продължено, и то така, че в подходящото време да роди подходящия плод.
Този народ трябваше ако мога така да се изразя да остане недокоснат и спасен от откровенията на Буда и да се задържи в едно незряло културно състояние. Ето защо всред древно-еврейския народ трябваше да се намерят личности, които да не са в състояние да приемат цялата същност на една индивидуалност, която би била олицетворение на „Закона". Всред древноеврейския народ не беше възможно да се появи една личност като Буда. Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез озарението отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа. Възникването на моралния закон в собственото сърце това беше немислимо за еврейския народ.
Обаче делото на Мойсей трябваше да бъде продължено, и то така, че в подходящото време да роди подходящия плод.
Ето защо всред древноеврейския народ трябваше да се появят онези личности, които познаваме като пророци и ясновидци. А един от най-забележителните ясновидци беше този, когото познаваме под името Илия.
към текста >>
Както някога през деветото столетие преди нашето летоброене Илия „извика" своите могъщи слова, които всъщност бяха Божии слова, и както с ръцете си извърши онези
дела
, които всъщност бяха Божии
дела
, така и сега при Йоан Кръстител трябваше да се случи нещо подобно, и да се прояви отново онова, което в миналото принадлежеше на Илия.
Както някога през деветото столетие преди нашето летоброене Илия „извика" своите могъщи слова, които всъщност бяха Божии слова, и както с ръцете си извърши онези дела, които всъщност бяха Божии дела, така и сега при Йоан Кръстител трябваше да се случи нещо подобно, и да се прояви отново онова, което в миналото принадлежеше на Илия.
Онова, което пулсираше в Нирманакайя на Буда, се прояви сега в Аза на Йоан Кръстител като инспирация. Да, онова което се възвести на пастирите и витаеше над Натановия Исус, разпростря своята сила до самата вътрешна същност на Йоан Кръстител. И проповедта на Йоан Кръстител е преди всичко проповед на новопробудения Буда.
към текста >>
253.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и
дело
то на Христос Исус т.е.
Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от Евангелието на Лука. Можем да разгадаем предисторията на великото Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно. Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип.
Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е.
онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа. В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е. всичко, което лежи в основата на неговите еволюционни закономерности, е било валидно винаги, и че това, което не е валидно днес, не е било валидно никога. Ето защо днешният човек толкова трудно възприема онези описания, които се отнасят до по-далечното минало, когато Христос е живял на Земята.
към текста >>
Евангелието на Лука, и по-точно неговият автор ни разказва за
дела
та на Христос Исус.
Евангелието на Лука, и по-точно неговият автор ни разказва за делата на Христос Исус.
И той ги разказва по такъв начин, че ако наистина вникнем в смисъла на неговите описания, все повече и повече ще се доближим до сама та същност на това, което се е разиграло тогава в този решителен момент от еволюцията на човечеството. Нека от ново да се спрем на нещо, което многократно сме обсъждали по време на нашите антропософски лекции: Че съвременното човечество води своето начало от атлантската катастрофа и че нашите предшественици т.е. нашите собствени души, но в други тела вече са живели на старата Атлантида, континентът, разположен между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Тогава настъпи атлантската катастрофа, която напълно промени облика на Земята. Човешките маси потеглиха от Атлантида на изток и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха.
към текста >>
254.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
*5 Нередактираните български преводи
дело
на Димо Р.
*5 Нередактираните български преводи дело на Димо Р.
Даскалов на посочените лекционни цикли (Събр. Съч. №110 и №113) са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора.
към текста >>
№235 №240), чиито български преводи
дело
на Димо Р.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
№235 №240), чиито български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
255.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но само тогава, когато голям брой хора узреят дотолкова, че да разберат това, което тогава е разбрал Буда, то би станало собствено и истинско
дело
на човечеството.
Но само тогава, когато голям брой хора узреят дотолкова, че да разберат това, което тогава е разбрал Буда, то би станало собствено и истинско дело на човечеството.
Така към нашия свят се предават мисия след мисия от висшите сфери. Преди почти три хилядолетия, хората станали достатъчно зрели, за да навлезе осемстепенният път, и след това за човечеството ще бъдат присъщи състраданието и любовта. След това ще настъпи ново събитие и нова мисия ще се спусне от духовния във физическия свят.
към текста >>
256.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тогава виждаме, как тази любов, от една страна, извършва най-великите, най-знаменателните, най-героичните
дела
в човечеството, виждаме, как най-великите жертви в човечеството са произтичали от любовта към едно или друго същество, към едно или друго
дело
.
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души.
Тогава виждаме, как тази любов, от една страна, извършва най-великите, най-знаменателните, най-героичните дела в човечеството, виждаме, как най-великите жертви в човечеството са произтичали от любовта към едно или друго същество, към едно или друго дело.
След това виждаме, как тази любов извършва най-възвишеното в човешките сърца, но в същото време е и нещо като двуостър меч: например – майката; тя искрено и дълбоко обича своето дете. Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето. И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето. И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота. Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример.
към текста >>
Любовта прави велики
дела
, ако те произтичат от мъдростта.
столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете. Трябва категорично да отбележим, че нищо не може да омаловажи тази любов, при всички обстоятелства любовта принадлежи към най-висшите човешки качества. И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството. След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в резултат момичето се превръща в ползваща се с лоша слава отровителка. Тя се превърнала в такава поради ненасочваната от мъдрост майчина любов.
Любовта прави велики дела, ако те произтичат от мъдростта.
Значението именно на тази любов, която се е изляла в света от Голгота, се е заключавало в това, че тя, всъщност, е съединена със светлината на света, с мъдростта. Затова вземайки предвид Христос Исус, разглеждайки тези две качества и осъзнавайки, че любовта е най-височайшата в света, в същото време научаваме, че любовта и мъдростта в най-дълбок смисъл са едно цяло.
към текста >>
257.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но в този смисъл може да се постигне нещо само тогава, когато не се изпуска по-дълбоката, вътрешна закономерност на нашето
дело
.
Работата ни е възможна само тогава, когато духовното движение протича така, че в своята вътрешна закономерност съдържа нещо от законите на големия миров ред. Мировият ред протича в цикли, които могат да се смятат за седморни. Изброяваме седем планетарни състояния, седем състояния на вътрешнопланетния свят и така нататък. Но и в движение като нашето, седмичността също играе определена роля, и нашият стремеж е след седем години в някаква степен да се върнем назад към началото и да включим в себе си това, което е било изработено през тези седем години. Така то се връща към началото си на по-висока степен.
Но в този смисъл може да се постигне нещо само тогава, когато не се изпуска по-дълбоката, вътрешна закономерност на нашето дело.
към текста >>
Трябва да имаме предвид, че формирането на убеждения принадлежи към най-свещените
дела
на човека.
Това по определен начин не се забелязва, особено поради това, че хората с безусловна убеденост се кълнат във виденията си и не търпят никакви възражения, така че може да се види, как хора вярват и на най-глупавото свидетелство, само защото им е съобщено от астралния план. На тях съвсем нямаше да им хрумне да приемат на вяра такива неща, ако са им казани от човек на физически план, но с робска доверчивост вярват на това, което им се казва от астралния план. Който се отучи от това, няма да се подаде на всевъзможни измами и мистификации. Но ако не се развива стремежът да се проверява, а преобладава желанието да се убеждаваме по удобен начин, ще се подадем. Не следва да се пестим в това отношение.
Трябва да имаме предвид, че формирането на убеждения принадлежи към най-свещените дела на човека.
Който вземе това предвид, няма да се уплаши от никакви усилия за истинска работа и няма да се увлече по дочути сензационни съобщения. Има достатъчно послания от духовния свят, но е необходимо да усвояваме също правилен начин на мислене и правилни представи, за да се държим подобаващо на тези неща.
към текста >>
258.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в
дело
на своя живот.
Би могло да се постави въпроса: как в продължение на християнското време са вървели разсъжденията за Евангелията? Винаги ли, разглеждайки Евангелията, хората са виждали в тях преди всичко противоречията? Трябва да си изясним как е протекло развитието на разсъжденията за Евангелията. Сравнително от неотдавна хората имат на разположение Евангелията. Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество.
До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот.
И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината. Напротив, колкото по-назад се връщаме, толкова повече намираме, че тези противоречия не са били усещани, че имайки пред себе си всичките четири Евангелия, не виждали противоречията. Цялото настроение, което хората от първите християнски столетия имали по отношение на Евангелията, било съвсем различно. Ако искаме да характеризираме това настроение, би трябвало да кажем, че хората от първите християнски столетия са били изпълнени с нечувано благоговение по отношение на изобразеното в Евангелията. Цялото това настроение е било проникнато със съзерцание на великия образ на Христос Исус.
към текста >>
И това
дело
съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината.
Винаги ли, разглеждайки Евангелията, хората са виждали в тях преди всичко противоречията? Трябва да си изясним как е протекло развитието на разсъжденията за Евангелията. Сравнително от неотдавна хората имат на разположение Евангелията. Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество. До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот.
И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината.
Напротив, колкото по-назад се връщаме, толкова повече намираме, че тези противоречия не са били усещани, че имайки пред себе си всичките четири Евангелия, не виждали противоречията. Цялото настроение, което хората от първите християнски столетия имали по отношение на Евангелията, било съвсем различно. Ако искаме да характеризираме това настроение, би трябвало да кажем, че хората от първите християнски столетия са били изпълнени с нечувано благоговение по отношение на изобразеното в Евангелията. Цялото това настроение е било проникнато със съзерцание на великия образ на Христос Исус.
към текста >>
259.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
След като днес се опитахме от дълбините на нашето познание да разберем задачата на антропософията, във вторник ще пристъпим към един духовен проблем, който, като индивидуално
дело
на човека, може да ни изведе до неговата съдба и същност.
След като днес се опитахме от дълбините на нашето познание да разберем задачата на антропософията, във вторник ще пристъпим към един духовен проблем, който, като индивидуално дело на човека, може да ни изведе до неговата съдба и същност.
към текста >>
260.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
С това малко
дело
Гьоте показал, че в усещанията и чувствата за него коледната елха е символ на духовния прогрес в малкото и голямото.
С това малко дело Гьоте показал, че в усещанията и чувствата за него коледната елха е символ на духовния прогрес в малкото и голямото.
А в поетичното предисловие, с което представил тази малка книжка, която и днес я има в библиотеката във Ваймар, Гьоте възпял коледната елха като символ със следните думи:
към текста >>
261.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това е причината, поради която Христос трябваше да слезе в плът, Исус от Назарет, та като виждат живота и
дела
та на Христос на физическата земя, човешките същества във физически тела да могат да придобият връзка с царството небесно, с духовния свят.
Точно защото в този Тъмен Век, в Кали Юга човек не е бил вече в състояние да излезе от света на сетивата и да влезе в духовния свят, божественото същество, Христос, е трябвало да слезе във физическия, сетивния свят.
Това е причината, поради която Христос трябваше да слезе в плът, Исус от Назарет, та като виждат живота и делата на Христос на физическата земя, човешките същества във физически тела да могат да придобият връзка с царството небесно, с духовния свят.
Периодът, през който Христос бе вървял по земята следователно спада в средата на Кали Юга, на Тъмния Век, когато човешките същества, които са разбирали своето време и не са живели по тъп и неосветен начин са могли да кажат на себе си: "Необходимо е, щото Бог да слезе сред човешките същества, за да може връзката с духовния свят, която е загубена, да бъде отново възстановена".
към текста >>
Всред тях се казвало: "Някъде в една мръсна странична улица живее една странна секта от ужасни хора и всред тях живее един противен дух, който се нарича Исус от Назарет и който проповядва на хората, подтиквайки ги към всевъзможни ужасни, гнусни
дела
.
Ако по онова време не е имало човешки същества, способни да разберат това, способни да установят дейна душевна връзка с Христос, всяка човешка връзка с духовния свят постепенно е щяла да бъде загубена и човешките същества нямаше да са приели в своите Азове връзката с царството небесно. Ако всички човешки същества, живели в онова критично време са настоявали да останат в тъмнина, можело е това забележително събитие да премине покрай тях незабелязано. Тогава човешките души са щели да изсъхнат, запустели и изродени. Наистина и без Христос за известно време те щяха да продължат да се въплътяват, но те нямаше да бъдат в състояние да внедрят в своите Азове, онова, което е необходимо, за да възстановят своята връзка с царството небесно, можело е да се случи щото събитието на появяването на Христос на земята да бъде пренебрегнато от всички, така както то бе преминало незабелязано, например, от жителите на Рим.
Всред тях се казвало: "Някъде в една мръсна странична улица живее една странна секта от ужасни хора и всред тях живее един противен дух, който се нарича Исус от Назарет и който проповядва на хората, подтиквайки ги към всевъзможни ужасни, гнусни дела.
Това е, което знаеха за Христос в Рим през известен период! Вие навярно също знаете, че великият римски историк Тацит Го описва по такъв някакъв начин около стотина години след събитията в Палестина.
към текста >>
262.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато знаем, че именно през този период е станало най-важното
дело
в цялата еволюция на земята
Дело
то на Христос тогава можем напълно да оценим значението на това
дело
.
с Индуската цивилизация, но отчасти също и с Персийската цивилизация. Двапара Юга се съвпада от своя страна с по-късните епохи на цивилизация, т.е. Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийски времена и до известна степен в онези дни все още е имало древно мъгляво ясновидство. Моментът във времето, в който портите към духовния свят започнали бавно и постепенно да се затварят, така че човечеството е трябвало да се ограничи до физическото поле, започва през годината 3101 преди Христос Исус да ходи по земята. Така ние виждаме един период, започващ около 3000 г, преди Христовото Събитие, един период, който постепенно ни е направил това, което сме днес.
Когато знаем, че именно през този период е станало най-важното дело в цялата еволюция на земята Делото на Христос тогава можем напълно да оценим значението на това дело.
към текста >>
И тъй имало е много кръгове в Рим по онова време, които нищо че са знаели за Християнството освен това, че това е една бунтуваща секта, която съществувала някъде в някаква далечна задна улица, водена от някой си Исус, който е подтиквал хората към всевъзможни лоши
дела
.
И тъй имало е много кръгове в Рим по онова време, които нищо че са знаели за Християнството освен това, че това е една бунтуваща секта, която съществувала някъде в някаква далечна задна улица, водена от някой си Исус, който е подтиквал хората към всевъзможни лоши дела.
Това е била едната версия, която е циркулирала в Рим, даде един век след като Християнството вече е съществувало. Това ни показва как най-значителното от всички събития, не само за онова време, а също за цялата човешка еволюция, е преминало без следа, незабелязано от огромно число човешки същества. Трябва да сме в състояние да си представим факта, че докато човешките същества незабелязват нищо, абсолютно нищо, може би става най-важното и значително събитие. Когато хората следователно казват, че живеем във време, през което нищо съществено, нищо важно не става, това никак не доказва, че те са прави. Наистина факт е, че ние днес живеем отново в един преходен век, през който стават най-важните духовни събития, неизвестни на голям брой съвременници обаче те стават.
към текста >>
263.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
в края на краищата са еманации,
дела
на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ. Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите. Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр.
в края на краищата са еманации, дела на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
към текста >>
Те ще извършат някакво
дело
.
Може да възникне друго положение, при което Духовната Наука не ще бъде погазена. Тогава човек ще разбере, че такива качества не само трябва да бъдат култивирани в тайни школи на посвещение, но че трябва да бъдат пазени, когато ще се появят към средата на нашето столетие като деликатни фиданки на човешкия духовен живот в това или онова лице. Такъв човек ще си каже като че от събудена душевна сила: "Виждам нещо като реалност, такова, каквото се описва в Антропософията, като втория човек вътре във физическия човек". Ще се появят и други способности например способност, която човешките същества ще забележат в себе си.
Те ще извършат някакво дело.
И когато погледнат нагоре от това действие нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето действие". На основата на Духовната Наука хората ще знаят "Ако последва такъв един образ от моето дело което е съществено по-различно обаче от това дело то не може да има друго значение, освен да ми покаже кърмичното въздействие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще".
към текста >>
На основата на Духовната Наука хората ще знаят "Ако последва такъв един образ от моето
дело
което е съществено по-различно обаче от това
дело
то не може да има друго значение, освен да ми покаже кърмичното въздействие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще".
Тогава човек ще разбере, че такива качества не само трябва да бъдат култивирани в тайни школи на посвещение, но че трябва да бъдат пазени, когато ще се появят към средата на нашето столетие като деликатни фиданки на човешкия духовен живот в това или онова лице. Такъв човек ще си каже като че от събудена душевна сила: "Виждам нещо като реалност, такова, каквото се описва в Антропософията, като втория човек вътре във физическия човек". Ще се появят и други способности например способност, която човешките същества ще забележат в себе си. Те ще извършат някакво дело. И когато погледнат нагоре от това действие нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето действие".
На основата на Духовната Наука хората ще знаят "Ако последва такъв един образ от моето дело което е съществено по-различно обаче от това дело то не може да има друго значение, освен да ми покаже кърмичното въздействие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще".
към текста >>
Един вечен космичен закон е, че всяка индивидуалност трябва да извърши едно дадено
дело
неколкократно.
Следователно ние сме непосредствено пред такава една еволюция. Ние проследяваме нашите стъпки, така да се каже, по пътя на еволюцията. С Авраам съзнанието за Бога беше въведено в мозъка; и като навлизаме в един нов век на Авраам, това съзнание за Бога от своя страна ще бъде изведено от мозъка и през следващите 2500 г. ние постепенно ще познаваме човешки същества, които ще притежават онова, което възвишените тайни, на посвещението дават като великите духовни учения за мистериите на вселената. Така както духът на Мойсей управляваше в периода, който привършва през нашето време, така духът на Авраам сега започва да управлява, така че след като въведе човечеството в едно съзнание за Бога в света на сетивата, той сега ще може отново да изведе човечеството от там.
Един вечен космичен закон е, че всяка индивидуалност трябва да извърши едно дадено дело неколкократно.
Преди всичко ще трябва да извърши делото два пъти един път като че ли прави противоположното на онова, което вече е извършил. Онова, което Авраам свали за човечеството във физическото съзнание, той ще го изкачи отново за човечеството в духовния свят.
към текста >>
Преди всичко ще трябва да извърши
дело
то два пъти един път като че ли прави противоположното на онова, което вече е извършил.
Ние проследяваме нашите стъпки, така да се каже, по пътя на еволюцията. С Авраам съзнанието за Бога беше въведено в мозъка; и като навлизаме в един нов век на Авраам, това съзнание за Бога от своя страна ще бъде изведено от мозъка и през следващите 2500 г. ние постепенно ще познаваме човешки същества, които ще притежават онова, което възвишените тайни, на посвещението дават като великите духовни учения за мистериите на вселената. Така както духът на Мойсей управляваше в периода, който привършва през нашето време, така духът на Авраам сега започва да управлява, така че след като въведе човечеството в едно съзнание за Бога в света на сетивата, той сега ще може отново да изведе човечеството от там. Един вечен космичен закон е, че всяка индивидуалност трябва да извърши едно дадено дело неколкократно.
Преди всичко ще трябва да извърши делото два пъти един път като че ли прави противоположното на онова, което вече е извършил.
Онова, което Авраам свали за човечеството във физическото съзнание, той ще го изкачи отново за човечеството в духовния свят.
към текста >>
Ако Павел не беше чул разказите в Палестина за
дела
та на Христос Исус, ако той не бе имал възможността лично да чуе за Евангелията, но бе живял по-късно можеше да се случи, че той просто би преживял през едно по-късно време това Христово събитие по пътя за Дамаск.
Той следователно вече е бил тука; Той вече е възкръснал от мъртвите, навярно си бе казал Павел. След като самият той видя Христос ясновидски в духовната сфера на земята, той разбра: вече Той е тук. От него момент нататък той вече бе напълно убеден относно Христос Исус. Основното събитие следователно беше, че чрез събитието по пътя за Дамаск той разкри Христос Исус ясновидски в земната сфера.
Ако Павел не беше чул разказите в Палестина за делата на Христос Исус, ако той не бе имал възможността лично да чуе за Евангелията, но бе живял по-късно можеше да се случи, че той просто би преживял през едно по-късно време това Христово събитие по пътя за Дамаск.
Тогава той би дошъл до същото убеждение, защото това събитие му разкри факта, че Христос беше там! Този, който разкрива Себе си в земната сфера е същият, за когото древната еврейска езотерична доктрина говори!
към текста >>
264.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Само чрез
дело
то на Христос то се сваля на земята като сила за любов и хармония.
Неговият Дух-Себе все още не е в него; то ще протече в него по-късно. Човекът не е все още достатъчно развит, за да получи напълно в себе си Дух-Себето. В това отношение той стои в началото на своето развитие и е като съсъд, който постепенно ще го получи. Това е показано в седмото изречение на Блаженствата. Първоначално Дух-Себето може само да се вплита в човека и да го изпълва с топлина.
Само чрез делото на Христос то се сваля на земята като сила за любов и хармония.
Следователно Христос казва: "Блажени са онези, които свалят Дух-Себето, първото духовно устройство, долу в себе си, защото те ще се нарекат деца божии". Това насочва човека нагоре към по-висши светове.
към текста >>
В тези ранни векове след Христос Соломоновите символи можеха да бъдат тълкувани лесно и вътрешно от онези, които са могли да преживеят
дело
то на Голгота най-дълбоко.
Онова, което е главното в даден век повтаря себе си по-късно по обратен ред. Повратната точка е появяването на Христос Исус в Палестина. Онова, което непосредствено го предшествуваше по онова време, първо се появява; следователно първото хилядолетие след Христос е отново Соломонова епоха; духът на Соломон работи в най-добрите човешки същества от онова време, така че Мистерията на Голгота да може да проникне.
В тези ранни векове след Христос Соломоновите символи можеха да бъдат тълкувани лесно и вътрешно от онези, които са могли да преживеят делото на Голгота най-дълбоко.
към текста >>
265.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Друга способност ще бъде да се гледа навътре и вижда, като че ли на сън, картината, прототипа на едно
дело
, което човек се готви да извърши.
пр. Хр. вече изтече и оттогава насам известни способности на душата са започнали бавно да се развиват, които още не са били осъзнати и признати от човешката наука. През този наш XX в. нови способности на човешката душа постепенно ще еволюират в част от човечеството. Преди края на века например ще стане възможно да се вижда човешкото етерно тяло.
Друга способност ще бъде да се гледа навътре и вижда, като че ли на сън, картината, прототипа на едно дело, което човек се готви да извърши.
Някои лица, надарени по особен начин ще имат и друга опитност. Онова, което Павел преживя по пътя за Дамаск, което за него беше лична опитност, ще стане обща опитност за известно число хора. Може да се схване значението на това събитие в ХХ в. от следното. Павел можеше да научи за всичко, което се бе случило в Палестина, без да бъде променен от Савел в Павел.
към текста >>
266.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако този човек току-що е извършил едно
дело
или действие, ще му се яви нещо, което ще изникне като картина в душата му.
По-малката Кали Юга, или Тъмният Век, тогава започна и трая 5000 г.; нейното време изтече в 1899 г. Сега се подготвя време, през което ще стане възможно за хората да разгънат нежните ясновидски способности, дори без специално обучение. От 1930 да 1950 г. вече ще има хора, който ще казват:"Около онзи човек аз мога да видя нещо като светла лента от светлина". Друг ще вижда нещо да изкача пред него като сънноподобна картина със странно съдържание.
Ако този човек току-що е извършил едно дело или действие, ще му се яви нещо, което ще изникне като картина в душата му.
към текста >>
Тази картина ще му покаже какво действие той трябва да предприеме рано или късно, за да компенсира това си
дело
.
Тази картина ще му покаже какво действие той трябва да предприеме рано или късно, за да компенсира това си дело.
И може да се случи, че лицето, в което се намират тези способности да ги разкаже на един приятел, който би му казал: "Да, винаги е имало човешки същества, които знаят това, което ти си видял. Те го наричат "етерното тяло на човека", а онова, което се издига пред тебе като сънноподобна картина е наричат "карма"."
към текста >>
267.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Представихме две противоположни
дела
.
Виждаме как той стои тихо, без да движи ръка, ни крак и без да откъсва очи от картината пред него и тогава ние съзнаваме, че той вътрешно си представя онова, което външно вижда. Казваме, че е вдаден в наблюдаване на външното си обкръжение. Друго е следното положение: човек върви по улицата и някой го обижда. Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило. Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар.
Представихме две противоположни дела.
При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа. Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение. Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
Същества от най-различен вид работят там като гъмжащи мисловни картини и
дела
, които хвърлят техните сенки-образи в човека, и тези процеси се отразяват в човешката глава като мислене.
В човешката глава има мисли, но вие трябва да си представите тези мисли като живи същества в Астралната област.
Същества от най-различен вид работят там като гъмжащи мисловни картини и дела, които хвърлят техните сенки-образи в човека, и тези процеси се отразяват в човешката глава като мислене.
Непрекъснати потоци се движат от вашата глава в астралното поле и това са сенките, които установяват мисловния живот във вашата глава.
към текста >>
Само тогава, когато такъв е случаят, нашето изживяване е правилно, само тогава ние действително живеем като градивни камъни в онова велико
дело
на градеж, което трябва да се извърши в човешките души и да може да обхване цялото човечество.
Онези, които се отнасят сериозно към процесите на човешката еволюция, решават да не позволят да стигне до застой развитието на душата, а да осигурят това развитие да съдействува Духовната част на земята да стане евентуално свободна, като остави по-грубата част да отпадне като труп защото хората биха могли да осуетят целия този процес. Тези, които желаят еволюцията да успее трябва да придобият разбиране за живота на духа чрез това, което днес наричаме Антропософия. Така че усвояването на Антропософията става дълг; познанието става нещо, което ние действително изживяваме, нещо, към което ние имаме отговорност. Когато вътрешно осъзнаем тази отговорност и вземем това решение, когато тайните на света пораждат в нас желанието да станем антропософи, тогава нашето изживяване е правилно. Но Антропософията не трябва да бъде само нещо, което задоволява нашето любопитство; тя по-скоро трябва да бъде нещо, без което ние не можем да живеем.
Само тогава, когато такъв е случаят, нашето изживяване е правилно, само тогава ние действително живеем като градивни камъни в онова велико дело на градеж, което трябва да се извърши в човешките души и да може да обхване цялото човечество.
Антропософията е разбулване на истинските световни явления, които хората на бъдещето ще срещнат и тези явления ще застанат пред нашите собствени души, независимо дали ще сме все още във физическо тяло или в живота между смъртта и ново раждане. Наближаващата промяна ще въздействува върху нас без значение дали още живеем във физическо тяло или то е отхвърлено настрана. Хората обаче трябва да разберат земята през живот във физическо тяло, ако искаме те да имат въздействие след смъртта. Тези, които са усвоили известно разбиране за Христос, докато са живели във физическо тяло, когато дойде моментът за виждане на Христос, за тях няма значение дали те вече са минали през портата на смъртта. И ако тези, които сега отхвърлят всяко разбиране за Христа, са преминали през портите на смъртта, когато този момент дойде, те ще трябва да чакат тяхното следващо въплъщение, защото такова разбиране не може да се придобие между смърт и ново раждане.
към текста >>
268.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в обществените
дела
.
От типа би трябвало да изкочи един фактор, сред множеството фактори, които биха могли днес да доведат до един плодоносен път към социални и политически идеи. Такива фактори трябва да се имат предвид. Това, което току-що казах за Ирландия е един фактор. И трябва да се взимат предвид такива фактори. Би трябвало да се съберат всички неща заедно, да се сътворят в една наука за формиране на човешки условия на земята.
И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в обществените дела.
Онова, което може да протече от духовния свят трябва да се втече в разпоредбите, които се срещат. По тази причина аз казах в някои публични лекции, че е важно всеки, който се занимава с обществени дела държавници и пр. да се запознаят с тези неща. Само чрез това обществените служители биха могли да овладеят действителността. Те не ще го направят, или поне не са го правили досега, това обаче е необходимост.
към текста >>
По тази причина аз казах в някои публични лекции, че е важно всеки, който се занимава с обществени
дела
държавници и пр.
Това, което току-що казах за Ирландия е един фактор. И трябва да се взимат предвид такива фактори. Би трябвало да се съберат всички неща заедно, да се сътворят в една наука за формиране на човешки условия на земята. И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в обществените дела. Онова, което може да протече от духовния свят трябва да се втече в разпоредбите, които се срещат.
По тази причина аз казах в някои публични лекции, че е важно всеки, който се занимава с обществени дела държавници и пр.
да се запознаят с тези неща. Само чрез това обществените служители биха могли да овладеят действителността. Те не ще го направят, или поне не са го правили досега, това обаче е необходимост.
към текста >>
В унисон със задачите на Петата Следатлантска епоха, днес трябва да подчертаем ясното говорене, общаването, защото преди това, което казахме да може да стане
дело
, трябва да се вземат решения, такива, каквито се определят от импулсите на физическото поле.
В унисон със задачите на Петата Следатлантска епоха, днес трябва да подчертаем ясното говорене, общаването, защото преди това, което казахме да може да стане дело, трябва да се вземат решения, такива, каквито се определят от импулсите на физическото поле.
В предишни времена това беше по-различно. Тогава можеше и да се действува по-различно. В един даден момент от времето през Третата Следатлантска епоха едно братство подреди, щото да се изпратят голямо число колонизатори от Мала Азия на о-в Ирландия. По онова време там се установиха колонизатори от същата област на Азия, откъдето по-късно произлизаше философът Талес. Трябва да прочетете в моята книга "Загадки на философията" за философа Талес.
към текста >>
269.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към
дела
, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа.
В будния дневен живот има също и влияния, работещи върху Съзнателната душа. Каква е разликата между Сетивната душа, Интелектуалната или Разсъдъчна душа и Съзнателната душа? Сетивната душа действа, когато само се взираме в нещата от външния свят. Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа.
А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа.
Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил. Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят. Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва мислено впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят.
към текста >>
А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни
дела
в будния живот.
Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта. Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни. Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим. Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня. Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули.
А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот.
Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот. Ще навлезем в тези неща по-дълбоко и днес въпросът е само в това да им обърнем внимание. Ако разсъдим, съвсем повърхностно, че Сатурн е най-отдалечената планета и съответно има най-слабо влияние върху нашата Земя, това може да се съпостави с факта, че силите на тъмния Сатурн имат едва слабо въздействие върху спящото човешко същество. И по същия начин силата, движеща Юпитер около Слънцето, може да бъде оприличена на онова, което прониква сравнително рядко в живота ни, а именно света на сънищата.
към текста >>
270.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние различаваме 7 планети, движещи се и вършещи
дела
, и зад тях в покой 12 зодиакални съзвездия.
Ние различаваме 7 планети, движещи се и вършещи дела, и зад тях в покой 12 зодиакални съзвездия.
Ние схващаме, че духовните факти курсовете на планетите се причиняват от 12 Същества. Само по този начин е възможно да се говори вярно за Света на Духа, лежащ зад Елементарния Свят. Ние трябва да си представяме не просто 12 зодиакални съзвездия, а Същества, всъщност категории от Същества, и не просто 7 планети, а духовни факти.
към текста >>
Ние ги наричаме Йерархии и срещаме техните
дела
, които се изразяват от планетите в техните курсове.
Тук ние говорим за действията на тези духовни същества. Едно описание на Света на Духа трябва да включва Елементарния Свят, защото той е последното проявление преди физическия свят; огънят, въздухът, водата, земята трябва също да бъдат взети в предвид. На Стария Сатурн всичко бе огън или топлина; по време на еволюцията на Старото Слънце бе добавен въздухът; по време на еволюцията на Старата Луна водата. В описването на Света на Духа трябва да започнем със Съществата.
Ние ги наричаме Йерархии и срещаме техните дела, които се изразяват от планетите в техните курсове.
И за да имаме картина как всичко това се проявява в Елементарния Свят, ние трябва да го опишем използвайки термините, извлечени от този свят. Само по този начин е възможно да си създадем представа за Света на Духа, лежащ зад Елементарния Свят и зад нашия физически свят на сетивата.
към текста >>
271.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Точно както ние опознаваме истински един човек само проследявайки го от една инкарнация към друга, а не вземайки под внимание само настоящата му инкарнация, така опознаваме и възвишените духовни Същества само ако сме способни да погледнем отвъд онова, което изразяват техните
дела
, към самите Същества.
Така на границата на Света на Духа, определени Същества докосват тази граница отгоре и приемат определени качества; на тях трябва да бъдат приписвани определени функции. Но когато се издигнем в още по-висш свят, тогава тези Същества ни се разкриват в процес на живо развитие. Нещо подобно е онова, което се случва на човека в хода на неговите инкарнации.
Точно както ние опознаваме истински един човек само проследявайки го от една инкарнация към друга, а не вземайки под внимание само настоящата му инкарнация, така опознаваме и възвишените духовни Същества само ако сме способни да погледнем отвъд онова, което изразяват техните дела, към самите Същества.
Да се свържем с духовните Същества и да бъдем свидетели на еволюцията им означава да живеем в Света на Разума.
към текста >>
272.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Логиката на сърцето стана възможна само поради
дела
та на една духовна област.
Нашият мозък е формиран от Света на Разума. Ние открихме, че една предишна логика на сърцето предхождаше логиката на интелекта.
Логиката на сърцето стана възможна само поради делата на една духовна област.
От това става разбираемо, че настоящото човешко сърце е било оформено на по-предишен етап. Обикновената, несъзнателна логика на сърцето е много по-тясно свързана с настоящото физическо сърце, отколкото е по-висшата логика на сърцето, която естествено е много по-духовна. Но обикновената логика на сърцето всъщност има нещо като средство за изразяване във физическото сърце, както интелектът или разумът имат в мозъка.
към текста >>
273.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Прочетете казаното в тази книга за духовните Същества, които оставят
дела
та си да струят заедно в Макрокосмоса и посредством тези събиращи се в една точка потоци възниква Старият Сатурн.
С това в предвид можем да разберем защо в моята книга "Тайната Наука" е казано, че определени същества, Духовете на Волята, оставят своята собствена същност да изтече навън. С тях работят Духовете на Личността и по-късно други духовни Същества.
Прочетете казаното в тази книга за духовните Същества, които оставят делата си да струят заедно в Макрокосмоса и посредством тези събиращи се в една точка потоци възниква Старият Сатурн.
Тук ние виждаме, че задаването на въпроси престава да има значение, когато е достигната точката на обяснение как физическото произлиза от духовното. Защото ако евентуално искаме да съзрем духовните Същества, които се изправят пред нас, ние повече не питаме "защо? " по обичайния начин. Един любител на абстракции може да продължи питането "защо? " до безкрайност.
към текста >>
274.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Дори и сто години да чака тя своите читатели: Нима самият Бог не изчака шест хилядолетия този, който успя да вникне в Неговото
дело
?
„Да, аз бях този, който похити златните съдове на египтяните, за да ги превърне в светилище на моя Бог, далеч от земите на Египет. Ако ми простите, ще се радвам; ако ме укорите, ще го понеса... Сега хвърлям жребия и започвам тази книга!
Дори и сто години да чака тя своите читатели: Нима самият Бог не изчака шест хилядолетия този, който успя да вникне в Неговото дело?
"
към текста >>
275.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние вече казахме, че по времето на Камалока, пред духовния взор на човека преминават всичките събития от последния му живот, ръководените от самия него добри и зли
дела
, качествата на неговия характер и т.н., и че чрез съзерцаването на собствения си живот, той сам пробужда копнежа да изправи всичките си несъвършенства, да изкупи всичките си грешки, да изгради и утвърди в себе си онези качества, които ще са му необходими за тази голяма цел.
Ако си припомните това, за което вчера стана дума, Вие ще разберете, че по време на събитията, разиграващи се между смъртта и новото раждане, човешката индивидуалност приема в себе си твърде особени сили.
Ние вече казахме, че по времето на Камалока, пред духовния взор на човека преминават всичките събития от последния му живот, ръководените от самия него добри и зли дела, качествата на неговия характер и т.н., и че чрез съзерцаването на собствения си живот, той сам пробужда копнежа да изправи всичките си несъвършенства, да изкупи всичките си грешки, да изгради и утвърди в себе си онези качества, които ще са му необходими за тази голяма цел.
И ако проумеем този факт, можем да сме напълно сигурни: Човекът носи този копнеж със себе си и в мига на своето раждане го сваля във физическия свят.
към текста >>
276.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Съществува само един здрав начин за проникване в духовния свят: високата нравственост, извоювана в условията на земния свят, която не ни позволява да се надценяваме и да залитаме в погрешни съждения, и ни прави независими от нашите страсти и инстинкти, като, от друга страна, апелира към усърдно участие в земните
дела
, а не към дистанцирания „полет над земните грижи".
Съществува само един здрав начин за проникване в духовния свят: високата нравственост, извоювана в условията на земния свят, която не ни позволява да се надценяваме и да залитаме в погрешни съждения, и ни прави независими от нашите страсти и инстинкти, като, от друга страна, апелира към усърдно участие в земните дела, а не към дистанцирания „полет над земните грижи".
към текста >>
277.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
" Но ако същото лице е сполетяно от неочаквано щастие, той заявява: „Всичко се обяснява с някакво добро
дело
, което си извършил в миналото!
От него не са пощадени дори някои среди и личности всред нашето Антропософско Движение. Те схващат Кармата по такъв начин, сякаш целия миров ред би трябвало да поеме онази посока на развитие, която ще е от полза на отделния човешки индивид с оглед на неговите кармически задачи, така че в съответната инкарнация винаги да се съчетават всички предварителни условия за постигане на „хармония" с негативните последици от миналия живот. Подобен възглед, разбира се, е несъстоятелен. Как би ни изглеждал например един човек, който се обръща към жертвата на някаква злополука с думите: „Такава е твоята Карма! В сила са кармическите последици от твоите грешки през миналия ти живот!
" Но ако същото лице е сполетяно от неочаквано щастие, той заявява: „Всичко се обяснява с някакво добро дело, което си извършил в миналото!
" Но за да имат тези думи някаква стойност, би трябвало онзи, който ги произнася, първо да е видял какво се е случило в предишния живот, което да се яви сега като причина за едно или друго събитие. Да, ако би могъл да се пренася в предишния живот, би трябвало да може това и по отношение на следващия живот. Обаче хората често забравят една елементарна подробност: В хода на всяка инкарнация има събития, които се случват за пръв път, така че те не са резултат от миналото, а техните кармически последици ще се проявят едва в следващия живот. Когато окултният изследовател се пренася в следващия живот на един или друг човек, той може да установи същинските причини за наблюдаваните събития. Ако обаче е свидетел на злополука или нещастие в сегашната инкарнация и не открива дори и с всички възможни средства някаква причина в миналия живот, той трябва да си каже: Кармическият отговор на това събитие ще бъде намерен в следващия живот.
към текста >>
Или в каква посока би поел духовният живот на древността без Аристотел и неговото
дело
.
Сега вече лесно ще разберем, че в своя живот човек може да срещне напълно нови и изключителни събития. Нека да си припомним, че много от великите събития в историята на човечеството настъпват само благодарение на определени личности. В подходящия момент те просто отгатват намеренията на самата епоха и вземат нещата в свои ръце. Помислете само, как би изглеждала историята на Средновековието, ако в определен момент не беше се появил Карл Велики!
Или в каква посока би поел духовният живот на древността без Аристотел и неговото дело.
Близо до ума е, че личности като Карл Велики, Аристотел, Лутер и т.н. се раждат в определени епохи не толкова заради себе си, колкото заради света. Техните лични съдби са неразделно вплетени с най-важните събития от съответната епоха. И бихме ли казали в този случай, че техните исторически заслуги произтичат от някои техни постъпки в предишните инкарнации?
към текста >>
Оказва се, че в едно от следващите прераждания, тези хора се чувствуват силно свързани в общата си съдба и готови да предприемат някакво общо
дело
.
Нека да се позовем на един окултно проверен случай, когато определен брой хора са загинали в една природна катастрофа.
Оказва се, че в едно от следващите прераждания, тези хора се чувствуват силно свързани в общата си съдба и готови да предприемат някакво общо дело.
Преживяната природна катастрофа създава причините, поради които в следващия си живот тези хора с един замах отхвърлят материализма и се обръщат към истините на духовния свят.
към текста >>
278.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Това, което откриваме във Ведите, е само едно далечно и смътно отражение от
дело
то на свещените Риши и антропософското свръхсетивно познание сочи, че първичното величие на древния индийски народ навлиза в своя упадък, едва когато започна да натрупва своите културни постижения под формата на чудни поетични творби, предназначени всъщност за следващите епохи.
Нека да се спрем на Първата следатлантска културна епоха, на Древноиндийската културна епоха и на нейното неповторимо величие.
Това, което откриваме във Ведите, е само едно далечно и смътно отражение от дело то на свещените Риши и антропософското свръхсетивно познание сочи, че първичното величие на древния индийски народ навлиза в своя упадък, едва когато започна да натрупва своите културни постижения под формата на чудни поетични творби, предназначени всъщност за следващите епохи.
Обаче първоначалните културни импулси на Древна Индия се вляха в цялото човечество. И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ. Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес.
към текста >>
Тази възможност е
дело
на луциферическите Духове.
Благодарение на нормално развиващите се духовни Същества, човекът можа все повече и повече да изпълни своя Аз с квинтесенцията на човешкото развитие. Но ако в него периодически се вливаха даровете на духовния свят, тогава накрая, след като Земята би постигнала своята космическа цел, напълно естествено би било, човекът да носи в себе си всички положителни въздействия от страна на духовните светове. Обаче в този случай едно нещо би било невъзможно: човекът да развие у себе си едно първично, страстно и ревностно усърдие, една огнена всеотдайност към всичко, което човечеството създава във всяка отделна културна епоха. От същите извори, от които блика всяко желание и всяка страст, израстват и преклонението пред великите идеали, и поривът към всеобщо човешко щастие, и възторга пред чудните произведения на изкуството; от същите извори, от които се надигат покварата и злото, покълват и копнежите към най-висшите духовни ценности, които са възможни на Земята. А последното не би било осъществимо, ако от друга страна, душата беше лишена от възможността да изпитва същите страсти, само че в обратна посока, в посока на злото.
Тази възможност е дело на луциферическите Духове.
Ние не бива да пренебрегваме обстоятелството, че наред със злото, луциферическите Духове дадоха на човека и свободата, възможността той свободно да приема в себе си всичко онова, което иначе би се вливало в душата му по механичен или насилствен начин.
към текста >>
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето
дело
, и видяха, че то беше много добро!
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро!
, че то „беше съвършено! " Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"!
към текста >>
Тези думи се отнасят за Елохимите, които бяха приключили своята мисия на Старата Луна, и сега, съзерцавайки
дела
та си от своето ново „местонахождение" на Земята, можеха да кажат: „Всичко това може да остане; то е наистина добро!
Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите. А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите волеви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
Тези думи се отнасят за Елохимите, които бяха приключили своята мисия на Старата Луна, и сега, съзерцавайки делата си от своето ново „местонахождение" на Земята, можеха да кажат: „Всичко това може да остане; то е наистина добро!
" За тази цел обаче, развитието на Старата Луна трябваше да бъде приключено.
към текста >>
След като не могат да завършат своето
дело
, те ще заявят: „Те погледнаха своето
дело
и видяха, че то не беше добро, и че то трябваше да изчезне!
Но как стоят нещата с луциферическите Същества, т.е. с онези Същества, които не бяха привършили своето развитие през епохата на Старата Луна? На Земята те ще се опитат да обхванат своите минали действия, а външно това ще се прояви, примерно, в огнения ентусиазъм, който те вложиха в гръцката култура. И тогава те ще видят, как Ариман отчасти разрушава всичко, което те са постигнали до този момент!
След като не могат да завършат своето дело, те ще заявят: „Те погледнаха своето дело и видяха, че то не беше добро, и че то трябваше да изчезне!
"
към текста >>
Ето до какво се свежда огромното разочарование на луциферическите Духове: Те винаги трябва да започват своето
дело
отново, а махалото винаги отскача в противоположната страна, за да установят, че Ариман е разрушил всичко.
Ето до какво се свежда огромното разочарование на луциферическите Духове: Те винаги трябва да започват своето дело отново, а махалото винаги отскача в противоположната страна, за да установят, че Ариман е разрушил всичко.
Представете си развитието на земното човечество като един процес, който протича на приливи и отливи, и как висшите духовни Същества изпитват непрекъснати разочарования, макар че непрекъснато свалят нови сили от духовния свят. Така изглежда животът на луциферическите Духове в хода на Земното развитие.
към текста >>
Низшият Аз трябваше да бъде даден на човека чрез Луцифер, за да може човешкият напор към висшия Аз да се превърне в негово лично
дело
, в
дело
на самия човек.
Низшият Аз трябваше да бъде даден на човека чрез Луцифер, за да може човешкият напор към висшия Аз да се превърне в негово лично дело, в дело на самия човек.
Само по този начин „свободната воля" може да стане достояние на човечеството. Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба.
към текста >>
Докато досега Кармата беше за хората наистина една тъмна сила, един глух и сляп порив, и можеше да дава резултати едва през следващата инкарнация, след като в живота между смъртта и новото раждане тя биваше трансформирана в едно или друго решение, отсега нататък хората постепенно ще развият способността да възприемат и то в ясно съзнание както
дела
та на Луцифер, така и техните последици.
Така човечеството е застанало пред една епоха, когато то ще започне да разбира Кармата не само според описанията на Духовната Наука, а ще започне, бавно и постепенно, да вижда Кармата.
Докато досега Кармата беше за хората наистина една тъмна сила, един глух и сляп порив, и можеше да дава резултати едва през следващата инкарнация, след като в живота между смъртта и новото раждане тя биваше трансформирана в едно или друго решение, отсега нататък хората постепенно ще развият способността да възприемат и то в ясно съзнание както делата на Луцифер, така и техните последици.
Впрочем етерното ясновидство ще бъде достояние само на онези, които показват твърд стремеж към познанието и себепознанието. Да, все повече и повече хора ще имат пред себе си и то в на пълно нормални, а не в екстатични състояния кармическите образи на своите действия. А това ще тласне хората неимоверно много в тяхното развитие, понеже сега те безпогрешно ще знаят своите кармически задължения към света. Книгата с кармическите равносметки може да бъде отворена за всеки.
към текста >>
279.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше
дело
на семитския дух.
Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух.
Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса.
към текста >>
280.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Той усещаше ритмичните удари на пулса като
дело
на Тор.
Той ясно виждаше вътрешното сходство между огъня, светкавицата и това, което пулсира в кръвта. Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза! Това, което бушува там, аз усещам отново и отново! Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено внимание. Всичко това се разиграва в рамките на свръхсетивното изживяване.
Той усещаше ритмичните удари на пулса като дело на Тор.
Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
към текста >>
281.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите
дела
именно в условията на физическия свят.
То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора. Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие.
През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят.
Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция. Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности.
към текста >>
282.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
В своите „Студии върху биографията и жизненото
дело
на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а са мата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота“.
към текста >>
№235-№240), чиито български преводи
дело
на Димо Р.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч.
№235-№240), чиито български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
283.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните
дела
на съвременниците.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух.
И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
към текста >>
И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики
дела
на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот.
И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова
дело
.
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело.
Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното. Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването. Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати.
към текста >>
Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите
дела
, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.
Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати. Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души.
Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.
към текста >>
И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това
дело
, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите.
И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща.
към текста >>
Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува
дело
то на Антропософията.
Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията. Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария. Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля.
Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията.
И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>
284.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Чрез това се ражда едно общо
дело
.
Ако би си получило само едно повторение, всичко би могли да напредне в своето развитие само до астрално-животинското състояние. Но понеже винаги, от самото начало, в повтарящите се моменти бе влято нещо, което в крайна сметка се яви като земен елемент, накрая се получи нещо, в което Елохимите можеха да влеят всичко онова, което живееше в тях. Аз вече описах, как то живееше в тях: така, както например бихме имали седем човека в една група, всеки един от които е научил да прави нещо различно от другите, различават се по това, което могат, но всички работят върху една и съща цел. Всички искат да направят едно единствено нещо. Всеки един трябва да даде това, което може най-добре да направи.
Чрез това се ражда едно общо дело.
Всеки един по отделно няма силата сам да произведе това дело; но съединени заедно те имат тази сила. Какво бихме могли да кажем за такива седем човеци, които работят за създаването на едно общо произведение? Бихме могли да кажем: изработват това произведение така, че то е смисълът на образа, който си бяха съставили за своето произведение. Това трябва да имаме пред погледа си като нещо твърде характерно, че Елохимите работиха задружно, за да произведат накрая венеца на тяхната дейност, да влеят човешка форма в това, което можа да се роди от повторението на съществувалото по-рано, защото във всичко беше отпечатано нещо ново. Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов език.
към текста >>
Всеки един по отделно няма силата сам да произведе това
дело
; но съединени заедно те имат тази сила.
Но понеже винаги, от самото начало, в повтарящите се моменти бе влято нещо, което в крайна сметка се яви като земен елемент, накрая се получи нещо, в което Елохимите можеха да влеят всичко онова, което живееше в тях. Аз вече описах, как то живееше в тях: така, както например бихме имали седем човека в една група, всеки един от които е научил да прави нещо различно от другите, различават се по това, което могат, но всички работят върху една и съща цел. Всички искат да направят едно единствено нещо. Всеки един трябва да даде това, което може най-добре да направи. Чрез това се ражда едно общо дело.
Всеки един по отделно няма силата сам да произведе това дело; но съединени заедно те имат тази сила.
Какво бихме могли да кажем за такива седем човеци, които работят за създаването на едно общо произведение? Бихме могли да кажем: изработват това произведение така, че то е смисълът на образа, който си бяха съставили за своето произведение. Това трябва да имаме пред погледа си като нещо твърде характерно, че Елохимите работиха задружно, за да произведат накрая венеца на тяхната дейност, да влеят човешка форма в това, което можа да се роди от повторението на съществувалото по-рано, защото във всичко беше отпечатано нещо ново. Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов език. По-рано всичко беше изразено по определен начин: "Елохимите създадоха", "Елохимите рекоха" и т.н.
към текста >>
Това звучи като едно съвещание не седемте заедно, както се прави, когато хората искат да извършат едно общо
дело
.
Това трябва да имаме пред погледа си като нещо твърде характерно, че Елохимите работиха задружно, за да произведат накрая венеца на тяхната дейност, да влеят човешка форма в това, което можа да се роди от повторението на съществувалото по-рано, защото във всичко беше отпечатано нещо ново. Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов език. По-рано всичко беше изразено по определен начин: "Елохимите създадоха", "Елохимите рекоха" и т.н. Ние имаме работа с нещо, за което имаме чувството: то е предварително определено. Сега се заговорва на един нов език там, където трябва да се яви увенчанието на Земното развитие: "нека" ако го предадем в обикновен превод "нека да направим човека" /гл.1 26/.
Това звучи като едно съвещание не седемте заедно, както се прави, когато хората искат да извършат едно общо дело.
Така се вижда, че в това, което накрая се явява като едно увенчание на делото на развитието, ние трябва да виждаме едно произведение от задружното действие на Елохимите; че всичко, което всеки един по отделно може да направи, те го сливат в едно общо дело и накрая се явява човешката етерна форма като израз на това, което Елохимите бяха усвоили като способности и сили през време на Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди.
към текста >>
Така се вижда, че в това, което накрая се явява като едно увенчание на
дело
то на развитието, ние трябва да виждаме едно произведение от задружното действие на Елохимите; че всичко, което всеки един по отделно може да направи, те го сливат в едно общо
дело
и накрая се явява човешката етерна форма като израз на това, което Елохимите бяха усвоили като способности и сили през време на Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди.
Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов език. По-рано всичко беше изразено по определен начин: "Елохимите създадоха", "Елохимите рекоха" и т.н. Ние имаме работа с нещо, за което имаме чувството: то е предварително определено. Сега се заговорва на един нов език там, където трябва да се яви увенчанието на Земното развитие: "нека" ако го предадем в обикновен превод "нека да направим човека" /гл.1 26/. Това звучи като едно съвещание не седемте заедно, както се прави, когато хората искат да извършат едно общо дело.
Така се вижда, че в това, което накрая се явява като едно увенчание на делото на развитието, ние трябва да виждаме едно произведение от задружното действие на Елохимите; че всичко, което всеки един по отделно може да направи, те го сливат в едно общо дело и накрая се явява човешката етерна форма като израз на това, което Елохимите бяха усвоили като способности и сили през време на Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди.
към текста >>
285.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Нека проследим например дейността на някой член на йерархическия ред да речем дейността на Елохимите: докато те не бяха стигнали до решението да увенчаят своето
дело
със създаването на човека, до тогава беше достатъчно да съгласуват тяхната дейност с дейността на другите йерархии до Серафимите нагоре.
Следователно можем да кажем: В онзи ясновидец или в онези ясновидци, от които е произлязъл Генезисът, е имало едно съзнание, че всички изброени йерархии трябваше да действуват още при стадия на подготовка на човека. Но те трябва да се имали съзнание и за това, че за създаването на самия човек, за последното увенчание на целия този йерархически ред трябваше да дойде още една помощ от една страна, която в известно отношение стои по-високо от всички тези йерархии. Следователно ние поглеждаме един вид над Серафимите към едно първо неизвестно, само пречувствувано Божествено Същество.
Нека проследим например дейността на някой член на йерархическия ред да речем дейността на Елохимите: докато те не бяха стигнали до решението да увенчаят своето дело със създаването на човека, до тогава беше достатъчно да съгласуват тяхната дейност с дейността на другите йерархии до Серафимите нагоре.
Но тогава трябваше да им дойде помощ от една страна, към която ние повдигаме само предчувствувайки нашия духовен поглед, която се намира така да каже над Серафимите. Когато Елохимите искаха да насочат тяхната творяща дейност към тази предизвикаща замайване висина, за да могат да получат помощ от тази страна, тогава трябваше да настъпи нещо, което ние искаме да разберем в пълното му значение. Те трябваше да израснат така да се каже над себе си; трябваше да се научат да могат повече, отколкото са могли през подготвителния стадий. За да увенчаят напълно делото, за да го доведат до край, Елохимите трябваше да станат способни да развият още по-висши сили, отколкото са могли да развият само през време на тяхната подготвителна работа. Следователно групата на Елохимите трябваше един вид да израсне над себе си.
към текста >>
За да увенчаят напълно
дело
то, за да го доведат до край, Елохимите трябваше да станат способни да развият още по-висши сили, отколкото са могли да развият само през време на тяхната подготвителна работа.
Следователно ние поглеждаме един вид над Серафимите към едно първо неизвестно, само пречувствувано Божествено Същество. Нека проследим например дейността на някой член на йерархическия ред да речем дейността на Елохимите: докато те не бяха стигнали до решението да увенчаят своето дело със създаването на човека, до тогава беше достатъчно да съгласуват тяхната дейност с дейността на другите йерархии до Серафимите нагоре. Но тогава трябваше да им дойде помощ от една страна, към която ние повдигаме само предчувствувайки нашия духовен поглед, която се намира така да каже над Серафимите. Когато Елохимите искаха да насочат тяхната творяща дейност към тази предизвикаща замайване висина, за да могат да получат помощ от тази страна, тогава трябваше да настъпи нещо, което ние искаме да разберем в пълното му значение. Те трябваше да израснат така да се каже над себе си; трябваше да се научат да могат повече, отколкото са могли през подготвителния стадий.
За да увенчаят напълно делото, за да го доведат до край, Елохимите трябваше да станат способни да развият още по-висши сили, отколкото са могли да развият само през време на тяхната подготвителна работа.
Следователно групата на Елохимите трябваше един вид да израсне над себе си. Нека се опитаме да си съставим представа за това, как да стане нещо подобно. Да се опитаме да си образуваме това понятие, като отново изходим от нещо тривиално! Нека изходим от развитието на човека!
към текста >>
Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо
дело
, а след това са управлявани от един общ организъм.
Нещо действително съществуваше едва тогава, когато те създадоха общото произведение. Но в самата тази работа те се развиха по-високо, доведоха своето единство до действителност, така щото сега не бяха само седем, в седморката беше едно цяло и сега ние можем да говорим за едно "Елохимство", което се изявява по седморен начин. Това Елохимство трябваше първо за развие. То е това, до което Елохимите се издигнаха чрез своята работа. Библията познава това.
Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ организъм.
И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като органи, Библията нарича "Явех-Елохим".
към текста >>
286.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно
дело
то, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети.
Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>
287.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така при
дело
то на Елохимите имаме следователно работа с един подготвителен стадий за човека.
Така при делото на Елохимите имаме следователно работа с един подготвителен стадий за човека.
Всички процеси, които днес назоваваме с изразите "човешко размножение" или други подобни, съществуват тогава по отношение на човека в етерна, в духовна форма. Бих могъл да кажа, че ту се намират още на едно по-висока степен или ако щете на едно по-висше поле. Едва делото на Явех-Елохим направи от човека това, което той е станал днес. Всичко това трябваше да бъде предхождано от закономерното създаване на другите нисши същества. Така следователно бихме могли да кажем чрез един предишен акт на сътворението нисшите животински същества са станали живи същества.
към текста >>
Едва
дело
то на Явех-Елохим направи от човека това, което той е станал днес.
Така при делото на Елохимите имаме следователно работа с един подготвителен стадий за човека. Всички процеси, които днес назоваваме с изразите "човешко размножение" или други подобни, съществуват тогава по отношение на човека в етерна, в духовна форма. Бих могъл да кажа, че ту се намират още на едно по-висока степен или ако щете на едно по-висше поле.
Едва делото на Явех-Елохим направи от човека това, което той е станал днес.
Всичко това трябваше да бъде предхождано от закономерното създаване на другите нисши същества. Така следователно бихме могли да кажем чрез един предишен акт на сътворението нисшите животински същества са станали живи същества. Същият израз "нефиш" се употребяваше и по отношение на тези животински същества и накрая той се употребява и за човека; но как се употребява той за човека? Той се употребява така, че в момента, когато се явява Явех-Елохим и създава човека като днешен човек, там изрично се казва, че Явех-Елохим внедрява в човека нешама. А с това, че в човека се внедрява един по-висш член, чрез това този същият човек става едно живо същество.
към текста >>
Всичко, което се отнася за дните на сътворението, което е така да се каже
дело
на Елохимите преди тяхното издигане до Явех-Елохим, ние трябва да си го представяме така, че това става така да се каже в по-висши духовни области, а това, което днес наблюдаваме като физическо в човешкия свят, то се явява чрез
дело
то на Явех-Елохим.
Така ние трябва да си представим това напредващо развитие като един извънредно сложен процес.
Всичко, което се отнася за дните на сътворението, което е така да се каже дело на Елохимите преди тяхното издигане до Явех-Елохим, ние трябва да си го представяме така, че това става така да се каже в по-висши духовни области, а това, което днес наблюдаваме като физическо в човешкия свят, то се явява чрез делото на Явех-Елохим.
към текста >>
С това ние посочихме същевременно нещо, което можем да наречем напредък от
дело
то не Елохимите към
дело
то на Явех-Елохим.
Той получи един външен телесен член и един вътрешен повече етерен член: едното се разредява, другото се сгъстява. При човека се повтаря това, с което ние се запознахме като смисъл на цялото развитие. Ние видяхме, как топлината от една страна се сгъстява и се превръща във въздух, а от друга се разредява и се превръща в светлина; как по-нататък въздухът се сгъстява от една страна и се превръща във вода /течност/, а от друга страна се разредява и се превръща в звуков етер. Същият процес става на по-високи степени и за човека. Мъжко-женственото се диференцира по-нататък в мъж и жена то се диференцира по-нататък така, че по-гъстата физическа природа на тялото отива навън, а по-тънката етерна природа на тялото е невидима и се насочва навътре.
С това ние посочихме същевременно нещо, което можем да наречем напредък от делото не Елохимите към делото на Явех-Елохим.
Следователно човекът, какъвто той стои днес пред нас, е дело на Явех-Елохим. Това, което ние наричаме като ден шести на сътворението, съвпада следователно по време с нашата Лемурийска епоха, в която говори за човека мъж-жена.
към текста >>
Следователно човекът, какъвто той стои днес пред нас, е
дело
на Явех-Елохим.
При човека се повтаря това, с което ние се запознахме като смисъл на цялото развитие. Ние видяхме, как топлината от една страна се сгъстява и се превръща във въздух, а от друга се разредява и се превръща в светлина; как по-нататък въздухът се сгъстява от една страна и се превръща във вода /течност/, а от друга страна се разредява и се превръща в звуков етер. Същият процес става на по-високи степени и за човека. Мъжко-женственото се диференцира по-нататък в мъж и жена то се диференцира по-нататък така, че по-гъстата физическа природа на тялото отива навън, а по-тънката етерна природа на тялото е невидима и се насочва навътре. С това ние посочихме същевременно нещо, което можем да наречем напредък от делото не Елохимите към делото на Явех-Елохим.
Следователно човекът, какъвто той стои днес пред нас, е дело на Явех-Елохим.
Това, което ние наричаме като ден шести на сътворението, съвпада следователно по време с нашата Лемурийска епоха, в която говори за човека мъж-жена.
към текста >>
Когато искате да извършите
дела
на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот.
Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло. Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят. Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на
дело
, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят. Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
288.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си
дела
.
Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа.
То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела.
В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия. Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме. И едва когато постигнем това, другите три Евангелия застават пред нас в една ясна светлина. Тези неща се потвърждават и от подробностите.
към текста >>
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни
дела
, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
към текста >>
289.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани
дела
та на Боговете.
в кръвното родство на поколенията трябваше да има нещо, което е един вид отражение на космическата звездна писменост. Ето защо Авраам получи обещанието: „Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето! " Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи: „И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (1. Мойсей 22, 17). Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго: В потомството трябва да цари същият порядък, който говори с езика на Боговете в групирането на звездите.
Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете.
Накратко: Дълбоката връзка между планетите и дванадесетте знаци на Зодиака, трябваше да намери отражение в кръвното родство на Авраамовото потомство.
към текста >>
И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико
дело
, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък.
Следователно, какво беше постигнато чрез тези четиридесет и две поколения от Авраам до Йосиф? Беше постигнато това, че в тялото на Йосиф се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии.
И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико дело, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък.
Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос! Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса. И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма. Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие.
към текста >>
Римските съдилища, които се занимавали с
дела
та на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни.
От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П. се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните. И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П. бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни.
Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни.
И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той. Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора.
към текста >>
290.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо ние следва да търсим учението, от което човечеството се нуждаеше по времето на Гаутама Буда, син на цар Судодана, именно там, където новият Бодисатва, приемникът на Гаутама Буда, осъществяваше на
дело
своята инспирация; там, където той, така да се каже, вливаше в своите ученици, в своите възпитаници, всичко онова, което беше длъжен да даде на човечеството.
И така, след шестото столетие на предхристиянската ера до наши дни, на мястото на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда, в редицата на великите Учители встъпи неговият приемник, т.е. онзи, който по-късно ще се превърне в Майтрейя Буда.
Ето защо ние следва да търсим учението, от което човечеството се нуждаеше по времето на Гаутама Буда, син на цар Судодана, именно там, където новият Бодисатва, приемникът на Гаутама Буда, осъществяваше на дело своята инспирация; там, където той, така да се каже, вливаше в своите ученици, в своите възпитаници, всичко онова, което беше длъжен да даде на човечеството.
към текста >>
291.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Отговорът на този въпрос е свързани с един по-дълбока тайна и ако искате да вникнете в същинския смисъл на света, Вие следва да знаете, че тъкмо елементарните проявления на външния свят са
дело
на най-висшите духовни сили.
А сега, заедно с окултния ученик, нека да се отправим още по-дълбоко в тайните на човешката природа. След като преодолее това, което първоначално трябва да бъде преодоляно в неговото астрално тяло, той навлиза в областта на етерното тяло. Там човекът възприема нещо по-висше от това, което посочихме с три те древноеврейски думи. Вие бихте могли да попитате: Но защо в своето етерно тяло човекът ще има по-висши възприятия?
Отговорът на този въпрос е свързани с един по-дълбока тайна и ако искате да вникнете в същинския смисъл на света, Вие следва да знаете, че тъкмо елементарните проявления на външния свят са дело на най-висшите духовни сили.
Аз и по-рано съм подчертавал пред Вас, че тези неща са свързани с обяснението на самата човешка природа.
към текста >>
292.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сега обаче идва времето, когато чрез
дело
то на Христос човекът трябваше да получи в своя собствен Аз онази сила, с чиято помощ сам да обуздава и укротява страстите на своето астрално тяло.
А какво следва да бъде казано относно астралното тяло? Когато по-рано човекът искаше да подтисне емоциите, страстите и егоизма на своето астрално тяло, той отправяше поглед към висшите сфери, за да получи помощ от Царствата небесни; и тогава беше подлаган на определени процедури, които умъртвяваха прекалените страсти на неговото астрално тяло.
Сега обаче идва времето, когато чрез делото на Христос човекът трябваше да получи в своя собствен Аз онази сила, с чиято помощ сам да обуздава и укротява страстите на своето астрално тяло.
Ето защо новата истина относно астралното тяло трябваше да бъде оповестена по следния начин: Блажени тези, които са смирени и кротки благодарение на самите себе си, на своя Аз; защото те ще наследят Земното царство.
към текста >>
293.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Да, организиращият принцип на новите общности вече под формата на онзи жизнен етер, който внася порядък в живота се влива в тялото на Земята чрез Христовото
дело
.
Предишните форми на братство се изграждаха според кръвното родство. Мария е майката, и детето е нейна кръвна рожба. Обаче това, което чрез любовта може да свърже една душа с друга, то ще тържествува единствено поради саможертвата на Христос Исус. На ученика, когото Той „любеше", Христос посочва не кръвната майка, а в един изцяло духовен смисъл той му посочва своята собствена майка. Ето колко обновяващо прозвучава от кръста това, което човечеството отдавна беше изгубило: „Жено, ето сина ти" и „Ето майка ти" (Йоан 19, 26-27).
Да, организиращият принцип на новите общности вече под формата на онзи жизнен етер, който внася порядък в живота се влива в тялото на Земята чрез Христовото дело.
към текста >>
Да, когато вникне в
дело
то на най-великия миротворец, тя ще сближи не само духовните течения от съседните области, а ще утвърди мира из цялата Земя.
Обикновено един израз в Евангелието на Матей бива превеждан напълно погрешно и това са прекрасните думи: „Не съм слязъл на Земята, за да премахна от нея мира, а за да премахна меча". За съжаление тези най-прекрасни думи, възхваляващи мира, постепенно са превърнати в тяхната противоположност. Христос навлезе в духовното съществувание на Земята именно за да освободи човечеството от онова, което поражда омраза и дисхармонии. И Антропософията ще утвърди мира само тогава, когато успее да обедини всички религии и в един нов смисъл стане действително християнска.
Да, когато вникне в делото на най-великия миротворец, тя ще сближи не само духовните течения от съседните области, а ще утвърди мира из цялата Земя.
Несъмнено, когато религиозни фанатици отиват от единия край на света в другия, за да натрапят своето Христово учение на един по-различен народ, който не разполага с предварителните условия, за да го приеме в проповядваната от тях форма, тогава всичко това ги отдалечава от великия миротворец. Голяма грешка е, когато днес от Изтока се пренася Христовото учение в неговите затвърдени тук или там разновидности. За щото, като антропософи, ние често сме напомняли: Христос не принадлежи само на „християните"; фактически той е същото онова Същество, което имаше предвид Заратустра, когато говореше за Аура Маздао; него имаха предвид и седемте Риши, когато говореха за Вишва Карман.
към текста >>
294.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
№ 235-№ 240), чиито български преводи
дело
на Димо Р.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч.
№ 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
Нередактираният им превод,
дело
на Димо Р.Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
*25 Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови" 9 лекции в Мюнхен, 1909, (Събр.Съч. № 113).
Нередактираният им превод, дело на Димо Р.Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
295.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Те не представят забележителни разлики за
дело
то на Архаи, Арханглои и Ангелои.
За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни. Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части.
Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои.
От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
към текста >>
Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното
дело
не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н. Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии.
Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим
дело
то на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите.
В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат. Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала.
И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите.
към текста >>
296.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни
дела
на града или племето.
Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община. По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал. Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция. Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове.
Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето.
И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа. Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги. Те били тези, които чрез инспирация приемали поръчения от тази групова душа, което се казвало оракул, и ги изнасяли в света, за да се случи това или онова; защото оракулите от това време трябва да ги разбираме в този смисъл, който сега ви охарактеризирах. Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град. Пред вас е реално събитие, което отговаря на образа, че богинята на града Ищар, душа на народа на Урук, се похищава от съседния град.
към текста >>
297.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Едва тогава той би могъл да постави
дело
то на Буда в хармонично единство с
дело
то на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото
дело
.
Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности. Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”. Тази тежка борба беше за него едно задължение. Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството. Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект.
Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело.
– Въоръжен по този начин, той се изправи като представител на прадревната мъдрост, такава, каквато тя му се откри в светлината, струяща от Мистерията на Голгота.
към текста >>
Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като
дело
то на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание.
В средите на Теософското общество веднага прозвуча сигнал за тревога. То прозря дълбокото въздействие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос. Теософското общество поиска да предпази своите членове от опасността да изневерят на ориенталската идея като приемат учението на д-р Щайнер. Неговите теми за планирания в Генуа конгрес на европейските секции на Теософското общество имаха за съдържание: Будистката мъдрост на западната езотерика. На тези теми теософите противопоставиха своето учение, според което Христос Исус е инкарниран в тялото на едно индийско дете, наречено Кришнамурти.
Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като делото на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание.
По-добре беше изобщо да не се стъпва върху това тресавище и конгресът беше отменен в последния час.
към текста >>
298.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните
дела
.
– може да стигне много далеч в ясновиждането, но той не може да излезе извън етерно-астралния свят, защото в него действува само интелектуалният елемент.
Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните дела.
Тогава всъщност ние се издигаме до един свят, който стои зад нашия, но е по-висш от астралния. Тогава ние се издигаме в небесния свят. Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосмоса отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо възприятие на физическия свят. Това, което се развива в интелектуалния елемент, отговаря на астралния свят. Онова, което може да бъде развито по отношение на моралните или неморалните действия, отговаря на небесния свят, на света на Девакана.
към текста >>
299.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И това, което ни заобикаля като природни явления, е
дело
на Боговете в прадревните времена.
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека. Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива.
И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена.
Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят. И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена. Тогава ни завладява онова велико, онова силно чувство, което може да породи едно задълбочаване на чувството за природата и да ни проникне с топлота.
към текста >>
Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго
дело
в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят.
Както е в природата, така е и в моралния живот: И тук душевният живот изпитва едно преобразуване. Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие.
Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят.
Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние. По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето. Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го.
към текста >>
Първото велико
дело
, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.
Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.
към текста >>
Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се
дела
, за които говори Мистерията на Голгота.
Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда.
Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота.
Така че неговите сили продължават да действуват също в мирогледното течение на западните философи. От духовния свят той самият е подтика на живота, който проникна до разума, но след това се заблуди.
към текста >>
За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в
дело
– това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала!
За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>
300.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Докато през Шеста културна епоха хората ще изпитват дълбока радост при добрите и благородни
дела
, в Седмата културна епоха една такава дълбока радост ще бъде последвана от един морален импулс, т.е.
Тази Шеста културна епоха ще бъде последвана от Седмата, в която моралният живот ще бъде още повече задълбочен.
Докато през Шеста културна епоха хората ще изпитват дълбока радост при добрите и благородни дела, в Седмата културна епоха една такава дълбока радост ще бъде последвана от един морален импулс, т.е.
от едно желание да извършат това, което е морално. Съществува голяма разлика между това да изпитваш дълбока радост при едно морално действие и да извършиш действие, което е морално. Така че можем да кажем: Нашата културна епоха е епоха на интелигентността, на ума; тя ще бъде последвана от културната епоха, която можем да наречем епоха на естетическото задоволство по отношение на доброто и естетическото отвращение по отношение на злото, а Седмата ще бъде епоха на действения морален живот.
към текста >>
301.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За една вечер не може да бъде казано всичко за тази личност и все пак днес ние ще говорим за самия Кристиян Розенкройц, а утре вечер ще говорим за неговото
дело
.
Изпитвам особено дълбоко задоволство да бъда за пръв път в този новооснован клон, който носи възвишеното име „Кристиян Розенкройц” и благодарение на това ще имам възможност да говоря за пръв път по-подробно върху Кристиян Розенкройц. В какво се състои тайната на Кристиян Розенкройц?
За една вечер не може да бъде казано всичко за тази личност и все пак днес ние ще говорим за самия Кристиян Розенкройц, а утре вечер ще говорим за неговото дело.
към текста >>
Утре ще говорим за
дело
то на Кристиян Розенкройц.
Утре ще говорим за делото на Кристиян Розенкройц.
Днес един неопределен подтик към Духовната наука минава като течение през човечеството. И ние можем да сме сигурни, че там, където учениците на розенкройцерството се стремят сериозно и съвестно напред, ще бъдат създавани вечни стойности. Дори най-незначителната духовна работа ни води все по-нагоре. Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното дело.
към текста >>
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното
дело
.
Утре ще говорим за делото на Кристиян Розенкройц. Днес един неопределен подтик към Духовната наука минава като течение през човечеството. И ние можем да сме сигурни, че там, където учениците на розенкройцерството се стремят сериозно и съвестно напред, ще бъдат създавани вечни стойности. Дори най-незначителната духовна работа ни води все по-нагоре.
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното дело.
към текста >>
302.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Днес моята задача ще бъде да Ви разкажа нещо относно
дело
то на Кристиян Розенкройц.
Днес моята задача ще бъде да Ви разкажа нещо относно делото на Кристиян Розенкройц.
Това дело започна през тринадесетото столетие, трае до днес и ще продължи във вечността. Първото действие на това дело е естествено онова, което вчера казахме за посвещението на Кристиян Розенкройц и което чухме за процесите, разиграващи се между колегиума на дванадесетте и тринадесетия. Когато след това Кристиян Розенкройц се прероди в четиринадесетото столетие и тогавашната му инкарнация продължи повече от сто години, неговото дело се състоеше главно в поучението на учениците на дванадесетте. През това време едва ли някой друг се запозна с Кристиян Розенкройц, освен неговите дванадесет. Това не трябва да се схваща така, като че Кристиян Розенкройц не е ходил и между другите хора, а само така, че другите хора не го познаваха.
към текста >>
Това
дело
започна през тринадесетото столетие, трае до днес и ще продължи във вечността.
Днес моята задача ще бъде да Ви разкажа нещо относно делото на Кристиян Розенкройц.
Това дело започна през тринадесетото столетие, трае до днес и ще продължи във вечността.
Първото действие на това дело е естествено онова, което вчера казахме за посвещението на Кристиян Розенкройц и което чухме за процесите, разиграващи се между колегиума на дванадесетте и тринадесетия. Когато след това Кристиян Розенкройц се прероди в четиринадесетото столетие и тогавашната му инкарнация продължи повече от сто години, неговото дело се състоеше главно в поучението на учениците на дванадесетте. През това време едва ли някой друг се запозна с Кристиян Розенкройц, освен неговите дванадесет. Това не трябва да се схваща така, като че Кристиян Розенкройц не е ходил и между другите хора, а само така, че другите хора не го познаваха. Общо взето това положение се е запазило и днес.
към текста >>
Първото действие на това
дело
е естествено онова, което вчера казахме за посвещението на Кристиян Розенкройц и което чухме за процесите, разиграващи се между колегиума на дванадесетте и тринадесетия.
Днес моята задача ще бъде да Ви разкажа нещо относно делото на Кристиян Розенкройц. Това дело започна през тринадесетото столетие, трае до днес и ще продължи във вечността.
Първото действие на това дело е естествено онова, което вчера казахме за посвещението на Кристиян Розенкройц и което чухме за процесите, разиграващи се между колегиума на дванадесетте и тринадесетия.
Когато след това Кристиян Розенкройц се прероди в четиринадесетото столетие и тогавашната му инкарнация продължи повече от сто години, неговото дело се състоеше главно в поучението на учениците на дванадесетте. През това време едва ли някой друг се запозна с Кристиян Розенкройц, освен неговите дванадесет. Това не трябва да се схваща така, като че Кристиян Розенкройц не е ходил и между другите хора, а само така, че другите хора не го познаваха. Общо взето това положение се е запазило и днес. Обаче етерното тяло на Кристиян Розенкройц действуваше постоянно в кръга на учениците и неговите сили действуваха във все по-големи кръгове и фактически днес вече много хора са в състояние да бъдат обхванати от силите на това етерно тяло.
към текста >>
Когато след това Кристиян Розенкройц се прероди в четиринадесетото столетие и тогавашната му инкарнация продължи повече от сто години, неговото
дело
се състоеше главно в поучението на учениците на дванадесетте.
Днес моята задача ще бъде да Ви разкажа нещо относно делото на Кристиян Розенкройц. Това дело започна през тринадесетото столетие, трае до днес и ще продължи във вечността. Първото действие на това дело е естествено онова, което вчера казахме за посвещението на Кристиян Розенкройц и което чухме за процесите, разиграващи се между колегиума на дванадесетте и тринадесетия.
Когато след това Кристиян Розенкройц се прероди в четиринадесетото столетие и тогавашната му инкарнация продължи повече от сто години, неговото дело се състоеше главно в поучението на учениците на дванадесетте.
През това време едва ли някой друг се запозна с Кристиян Розенкройц, освен неговите дванадесет. Това не трябва да се схваща така, като че Кристиян Розенкройц не е ходил и между другите хора, а само така, че другите хора не го познаваха. Общо взето това положение се е запазило и днес. Обаче етерното тяло на Кристиян Розенкройц действуваше постоянно в кръга на учениците и неговите сили действуваха във все по-големи кръгове и фактически днес вече много хора са в състояние да бъдат обхванати от силите на това етерно тяло.
към текста >>
Колкото повече се приближаваме до великото
дело
и продължаваме работата в този дух, толкова по-бързо ще постигнем целта.
Нека духът на истинското розенкройцерство да царува и да действува инспириращо в този окултен кръг. Сега работата на този антропософски кръг може да продължи и нека онези, които са събрани тук, да подпомагат според силите си своите събратя от Нойенбург като им изпращат добри мисли, за да може духът на основания тук кръг да просъществува напред във времето.
Колкото повече се приближаваме до великото дело и продължаваме работата в този дух, толкова по-бързо ще постигнем целта.
Аз бих искал постоянно да напомням за нашата голяма и многообещаваща работа и да умолявам великия предводител на Запада за неговата помощ. Нека, следователно този кръг да бъде един от градивните камъни на храма, който бихме искали да съградим. Ние открихме този кръг в духа на Кристиян Розенкройц и нека да работим по-нататък именно в духа на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
303.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Както Христос Исус започна своето
дело
в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот.
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот.
Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот.
И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс. Сега те могат да съществуват само в моралните светове.
към текста >>
Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото
дело
.
Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще.
Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело.
Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”. Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност. И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно. И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което ние просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувствуваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.
към текста >>
Онези, които искат мировото
дело
да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”.
Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще. Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело.
Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”.
Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност. И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно. И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което ние просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувствуваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.
към текста >>
304.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в
дела
, остават нещо свръхсетивно.
Ние не можем да виждаме мислите. Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно.
Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас. Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който сътрудничи в
дело
то на Духовната наука, помага за тази подготовка.
Той и сега е Бодисатва на човечеството, докато някога, след три хиляди години, сметнато от днес нататък, ще се издигне от своя страна до степента Буда. Следователно, той ще се нуждае именно от пет хиляди години, за да стане от един Бодисатва един Буда. Той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна одежда, в етерно тяло, както някога беше предвестник на Христос като физически Христос. И мнозина от нас сами ще преживеят как ще има хора, които през тридесетте години ще могат да виждат Христос в етерна одежда, в етерно тяло, а по-късно в течение на това столетие ще има все повече и повече такива хора.
За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който сътрудничи в делото на Духовната наука, помага за тази подготовка.
към текста >>
305.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри
дела
, изпитва блажени моменти.
Третият елемент намираме в моралната област, във волевите импулси.
При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти.
Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот!
към текста >>
306.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени
дела
, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни
дела
, за всички хубави
дела
, за всички добри
дела
следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни
дела
и мисли.
Нека да си представим по-точно този факт!
Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития. Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е.
към текста >>
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви
дела
в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши
дела
, той може да го изживее в най-различните събития.
Нека да си представим по-точно този факт! Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития.
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е. занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя към Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
към текста >>
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше
дело
в бъдещия живот.
Нека да си представим по-точно този факт! Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли. От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития.
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот.
Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е. занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя към Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
към текста >>
С прехвърлянето на съдийската служба за човешките
дела
върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история.
С прехвърлянето на съдийската служба за човешките дела върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история.
Не в едно физическо тяло, но затова пък за онези хора, които все повече и повече ще постигнат способността да възприемат етерния Христос, за тях Христос ще се намеси в историята на Земното човечество. Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво дело. Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ.
към текста >>
Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво
дело
.
С прехвърлянето на съдийската служба за човешките дела върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история. Не в едно физическо тяло, но затова пък за онези хора, които все повече и повече ще постигнат способността да възприемат етерния Христос, за тях Христос ще се намеси в историята на Земното човечество.
Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво дело.
Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ. Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят.
към текста >>
И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо
дело
, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили.
Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ. Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят.
И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили.
Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще. Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности.
към текста >>
307.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но понеже другите небесни тела са много по-големи от Земята, би било странно Богочовекът да е извършил своето спасително
дело
върху малката Земя!
Ето защо е толкова важно да се знае как стоят нещата от гледна точка на Духовната наука. По повод на Коперниковата теория, която, така да се каже, извади Земята от нейната неподвижност и я приведе в едно непрекъснато движение около Слънцето и показа, че Земята е една нищожна прашинка в Космоса, вече се задава въпросът: Добре, но как християнската идея ще застане редом с тази теория? – Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си към Кръста на Голгота и към Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята. Тогава би могло да се каже още: Земята изглеждаше на хората достойна да носи Кръста на Голгота! Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си мислят: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е бродил от едно небесно тяло на друго небесно тяло.
Но понеже другите небесни тела са много по-големи от Земята, би било странно Богочовекът да е извършил своето спасително дело върху малката Земя!
– Така смяташе един северен учен. Той мислеше: Както една велика драма, вместо да бъде представена на една столична сцена, се играе на една сцена в предградията или в един селски театър, така изглежда и драмата на Христос. Той казваше: Безсмислено е най-великата драма на света да не бъде представена на едно голямо небесно тяло. Може ли едно грандиозно представление да не се изиграе в един великолепен театър, а в някакъв мизерен селски театър!
към текста >>
И това е валидно както за Христовите думи, така и за Христовите
дела
.
Начинът, по който великите мъдрости застават пред човека, е коренно различен от начина, по който се действува върху разума. Този начин държи сметка за това, че от четвъртия макрокосмически принцип на Христос Исус тези истини бликат като нещо завършено по такъв непосредствен, първичен, елементарен начин, че те непосредствено преминават върху хората. Да, полагат се грижи дори за това, че разумните доводи и цялото луциферическо остроумие на хората напразно да кръжат около тези Христови думи, за да могат едва постепенно да вникнат в тяхната простота и величие, в техния елементарен характер.
И това е валидно както за Христовите думи, така и за Христовите дела.
към текста >>
По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето
дело
, в който Съществото действува чрез това, което е то самото.
Но от това Вие виждате, че в известно отношение не е така лесно да бъде разбрано Христовото развитие сред Земята, защото донякъде е основателно възражението, че някои особени Духове, луциферическите Духове, водят по-нагоре до други, но само микрокосмически принципи.
По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето дело, в който Съществото действува чрез това, което е то самото.
Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши принципи. Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята. Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши принципи, те са именно само микрокосмически принципи, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята.
към текста >>
308.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим
дела
на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания.
Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие.
Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания.
Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред! Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и богатство, е заслужил това. Моля да имате предвид тези думи, за да бъде избегнато едно погрешно разбиране.
към текста >>
Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени
дела
в живота си!
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота. Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията.
Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си!
Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава. Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>
309.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
И Луцифер никога не е имал тенденцията и копнежа да поведе чрез своите
дела
човечеството по наклонения път.
Тогава с какво се занимава тя? С отклонението на човечеството в низходящата посока и със завръщането му във възходящия път, с луциферическото влияние върху хората! Луцифер с всичко онова, което му принадлежи, не е никакъв човек, Луцифер и неговите сподвижници, това са свръхчовешки Същества.
И Луцифер никога не е имал тенденцията и копнежа да поведе чрез своите дела човечеството по наклонения път.
Той искаше да срази своите врагове, а не да вкара човеците по наклонения път. Прогресивните, горните Богове воюваха срещу Луцифер и долните, регресивните Богове, и още от началото на Земното развитие човекът беше въвлечен в този спор между Боговете. Това беше нещо, което Боговете трябваше да разрешат помежду си горе в духовните светове, обаче чрез спора на Боговете човекът беше въвлечен в света на материята по-дълбоко, отколкото беше предвидено. Ето защо Боговете трябваше отново да създадат изправлението за това. Хората трябваше да бъдат отново изведени нагоре, влиянието на Луцифер трябваше да бъде премахнато.
към текста >>
Това
дело
на Боговете трябва да бъде охарактеризирано като такова, каквото то е в действителност.
Това беше нещо, което Боговете трябваше да разрешат помежду си горе в духовните светове, обаче чрез спора на Боговете човекът беше въвлечен в света на материята по-дълбоко, отколкото беше предвидено. Ето защо Боговете трябваше отново да създадат изправлението за това. Хората трябваше да бъдат отново изведени нагоре, влиянието на Луцифер трябваше да бъде премахнато. А това не можеше да стане чрез един човек. Това можеше да бъде осъществено само чрез едно действие на Боговете.
Това дело на Боговете трябва да бъде охарактеризирано като такова, каквото то е в действителност.
към текста >>
От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно
дело
, уравновесяващо влиянията на Луцифер.
Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството. Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози. Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта.
От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер.
И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер. Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят.
към текста >>
И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради
дело
то на Луцифер.
Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството. Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози. Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта. От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер.
И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер.
Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят.
към текста >>
Но плодовете от това
дело
на Боговете, което трябваше да се разиграе тук, на нашата Земя, се паднаха на човечеството и християнското посвещение дава на хората силата да разберат това
дело
на Боговете.
Но плодовете от това дело на Боговете, което трябваше да се разиграе тук, на нашата Земя, се паднаха на човечеството и християнското посвещение дава на хората силата да разберат това дело на Боговете.
И също както произходът на човечеството, неговото произлизане от лоното на Бога можеше да стане само веднъж, така и преодоляването на това, което проникна в човешката душа при този произход, можеше да стане само веднъж.
към текста >>
310.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче това би било едно нетеософско
дело
.
Ако някой би искал да бъде фанатичен в смисъла на един ограничен будизъм, той би могъл да проповядва, че не може да съществува никое друго същество, което да не се нуждае да дойде отново на Земята в плът като човек, освен самият Буда, следователно той трябва да бъде най-висшият. С това на будизма би било създадено едно безкрайно предимство спрямо християнството, така че то би заело второто място. Тогава едната религия би водила борба срещу другата.
Обаче това би било едно нетеософско дело.
Защото теософията или Духовната наука съществува за това, да разпространява мир по лицето на Земята, да доведе чрез разбиране и изучаване на едни и същи истини за основното значение на всяка една религия. Ето защо трябва да помним, че не бива да изговаряме нашите принципи устно, а после да ги превръщаме в тяхната противоположност.
към текста >>
311.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в
дела
та на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Гаутама Буда напусна арената на своята дейност и се отправи към Марс, а през 1604 година извърши за Марс едно
дело
, подобно на това, което Мистерията на Голгота представляваше за Земята.
На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда. И на тази конференция беше съобщено, че Съществото, което някога беше инкарнирано на Земята като Гаутама Буда, сега, като духовно Същество, каквото беше, след като беше станал „Буда”, ще пренесе арената на своята дейност на Марс. Индивидуалността на Гаутама Буда беше един вид препратена чрез Кристиян Розенкройц от Земята на Марс.
Гаутама Буда напусна арената на своята дейност и се отправи към Марс, а през 1604 година извърши за Марс едно дело, подобно на това, което Мистерията на Голгота представляваше за Земята.
към текста >>
Буда извърши едно велико жертвено
дело
, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота.
Това се потвърди при ученика на Буда, Франциск от Асизи: въпросното учение превръща своите последователи в хора, отчуждени от света. Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане. Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство. Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия. Там душите бяха преди всичко войнствено настроени.
Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота.
Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс. Там той беше един вид жертвеното агне и можем да отбележим като един вид разпятие на Буда това, че той се остави да бъде въвлечен в това войствено обкръжение. Буда извърши това дело на Марс в служба на Кристиян Розенкройц. Така действуват във Вселената ръководещите Същества, не само на Земята, а от една планета те се пренасят на друга.
към текста >>
Това беше едно космическо жертвено
дело
, да бъдеш Буда на Марс.
Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане. Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство. Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия. Там душите бяха преди всичко войнствено настроени. Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота.
Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс.
Там той беше един вид жертвеното агне и можем да отбележим като един вид разпятие на Буда това, че той се остави да бъде въвлечен в това войствено обкръжение. Буда извърши това дело на Марс в служба на Кристиян Розенкройц. Така действуват във Вселената ръководещите Същества, не само на Земята, а от една планета те се пренасят на друга.
към текста >>
Буда извърши това
дело
на Марс в служба на Кристиян Розенкройц.
Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия. Там душите бяха преди всичко войнствено настроени. Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота. Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс. Там той беше един вид жертвеното агне и можем да отбележим като един вид разпятие на Буда това, че той се остави да бъде въвлечен в това войствено обкръжение.
Буда извърши това дело на Марс в служба на Кристиян Розенкройц.
Така действуват във Вселената ръководещите Същества, не само на Земята, а от една планета те се пренасят на друга.
към текста >>
И човек донася със себе си от Марс не само съвършено други сили в новото раждане, а чрез влиянието, което духовното
дело
на Буда упражнява, в човека се вливат от Марс определени сили, когато той се отдава на медитация, за да се издига в духовните светове.
От онова време насам, след като Буда извърши Мистерията на Марс, човекът приема в себе си други сили от Марс между смъртта и едно ново раждане, различни от тези при упадъка на Марсовата култура.
И човек донася със себе си от Марс не само съвършено други сили в новото раждане, а чрез влиянието, което духовното дело на Буда упражнява, в човека се вливат от Марс определени сили, когато той се отдава на медитация, за да се издига в духовните светове.
Когато модерният духовен човек медитира в смисъла, даден от Кристиян Розенкройц, в него се вливат също и онези сили, които Буда изпраща към Земята като спасител на Марс.
към текста >>
Обаче
дело
то, което Кристиян Розенкройц извърши заради Христос Исус трябваше да бъде подкрепено от онова, което Буда – като пратеник на Кристиян Розенкройц – трябваше на свой ред да прибави към
дело
то на Христос Исус.
Така Кристиян Розенкройц ни се явява като като великият служител на Христос Исус.
Обаче делото, което Кристиян Розенкройц извърши заради Христос Исус трябваше да бъде подкрепено от онова, което Буда – като пратеник на Кристиян Розенкройц – трябваше на свой ред да прибави към делото на Христос Исус.
Така душата на Гаутама Буда не е вече тук, на физическата Земя, а тази душа е станала изцяло помощник на Христовия Импулс. Какво прозвуча като слово на мира над описаното в Евангелието на Лука момче Исус? „Слава във висините и мир на Земята! ”. Това прозвуча от съществото на Буда и то тайнствено звучи от Буда, извирайки от планетата на войната, за да се влее в човешките души на Земята.
към текста >>
Чрез спасителното
дело
на Гаутама Буда, извършено на Марс, стана възможно следното: През периода между смъртта и новото раждане ние можем да осъществим нашето развитие в условията на Марс, да бъдем последователи на Франциск от Асизи, без да се налага по този начин да отнемаме нещо от Земята.
Обаче благодарение на факта, че всичко това се случи, беше възможно да се предотврати и разделянето на хората в две класи, разделянето на хората като Франциск от Асизи и такива, които живеят в материализма. Ако Буда би останал непосредствено свързан със Земята, той не би се тревожил за „практичните” хора, а останалите би направил монаси като Франциск от Асизи.
Чрез спасителното дело на Гаутама Буда, извършено на Марс, стана възможно следното: През периода между смъртта и новото раждане ние можем да осъществим нашето развитие в условията на Марс, да бъдем последователи на Франциск от Асизи, без да се налага по този начин да отнемаме нещо от Земята.
Вероятно това ще Ви прозвучи гротескно, но то отговаря на истината: След 17. столетие всеки човек – в условията на Марс – за известно време е будист, францисканец, непосредствен последовател на Франциск от Асизи. Впоследствие Франциск от Асизи се е появил за кратко само веднъж на Земята, умрял е в детска възраст и оттогава не се е въплъщавал. Оттогава той е свързан с дейността на Буда и е един от най-изтъкнатите последователи на Буда в условията на Марс.
към текста >>
Обстоятелството, че великият Учител, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от
дела
та на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност.
В „Как се постигат познания за висшите светове” е посочен пътя за западното развитие според начина, по който може да бъде следван при всеки вид практическа дейност. Днес аз Ви посочих причината за този факт тъкмо в мисията на Гаутама Буда, която му беше възложена от Кристиян Розенкройц, както и значението, което неговото изпращане на Марс имаше за цялата ни Слънчева система. Така се прибавя камък върху камък към зданието на нашата западна теософия, което се издига последователно и логично, за да съхрани връзките между миналото и това, което предстои. Вътрешната логика е едно от качествата, което един светоглед трябва да има, ако той иска да бъде граден върху истинността. И онзи, който копнее да бъде близо до Кристиян Розенкройц, вижда с огромно удивление колко последователно самият Кристиян Розенкройц изпълни великата мисия, която му беше определена за нашето време като розенкройцерско-християнска мисия.
Обстоятелството, че великият Учител, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от делата на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност.
към текста >>
312.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Спасителното Христово
дело
и неговата обективност.
Отношението на отделните човешки души към Христовия Импулс. Възстановяване на връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
Спасителното Христово дело и неговата обективност.
Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията. Езотеричният път: Причастието в Духа и силата на медитацията.
към текста >>
313.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите
дела
на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа.
А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
314.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И така, Лесинг тръгва от историческото развитие, от това което е
дело
на цялото човечество и накрая стига до идеята за реинкарнацията.
Ето по какъв начин в ума на Лесинг възниква идеята за прераждането, която изцяло е съобразена с човешкото същество. Защото в един по-дълбок смисъл, за Лесинг тази идея означава и още нещо: Когато една душа е била инкарнирана през епохата на Стария Завет, тя е приела това, което е можела да приеме тогава; но когато се преражда в една по-късна епоха, тя пренася плодовете от предишния си живот в условията на следващия си живот, плодовете от втория си живот в последващия и т.н. Ето как последователните степени намират своето обяснение в хода на развитието. И когато една душа постига нещо, тя не го постига само за себе си, а за цялото човечество. За Лесинг човечеството се превръща в един величествен и жив организъм, а прераждането в нещо необходимо, защото без него човешкият род не би могъл да напредва в своето развитие.
И така, Лесинг тръгва от историческото развитие, от това което е дело на цялото човечество и накрая стига до идеята за реинкарнацията.
към текста >>
Тук прераждането е
дело
на отделната индивидуалност и погледът е насочен единствено към нея, а не към човечеството.
Но ако разглеждаме същата идея от гледна точка на будизма, нещата изглеждат съвсем различно. Тук човекът е предоставен на самия себе си, на своята собствена душа. Тук отделната душа си казва: Аз съм поставена в света на Майя, моите страсти са ме довели в света на Майя, но в хода на последователните инкарнации аз като индивидуална душа рано или късно ще се освободя от земните инкарнации!
Тук прераждането е дело на отделната индивидуалност и погледът е насочен единствено към нея, а не към човечеството.
към текста >>
315.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, чие
дело
е животът на Христос Исус от 30-та до 33-та
И сега настъпва едно обективно събитие: докато в предишния случай жизненият поток напредва през „а“, „б“ и т.н. , сега при „в“ той се отклонява по един страничен път; в замяна на това, чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлиза в троичната организация. Това Христово Същество живее до 33-та година, до Събитието на Голгота, считано от Кръщението на Йоан, то живее, както често сме описвали, именно като Христово Същество.
Следователно, чие дело е животът на Христос Исус от 30-та до 33-та
към текста >>
Това не е
дело
на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е
дело
на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет,
дело
на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло.
година?
Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло.
В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
Ето защо това, което се разиграва тук, е
дело
не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек.
година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос.
Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек.
И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
Да, това потъване в материята не беше едно човешко
дело
, а
дело
на Боговете, още преди хората да можеха да се намесват в своята собствена съдба.
Обаче в резултат на въпросното събитие те се оказаха много по-дълбоко вплетени в материята, и това е алегорично представено в грехопадението. Но тъкмо чрез грехопадението човекът е пробуден за своята сегашна индивидуалност; така че човекът, напредвайки като индивидуалност от една инкарнация в друга инкарнация, не е отговорен за грехопадението. Ние знаем, че отговорни за грехопадението са луциферическите Духове. Ето защо ние трябва да допълним: Още преди човекът да беше станал човек в земния смисъл на тази дума, се разигра едно божествено, свръхсетивно събитие, чрез което той беше вплетен в материята много по-дълбоко от първоначалния замисъл на Боговете. Наистина, благодарение на това събитие човекът можа да развие любовта и свободата, обаче по този начин му беше възложено и нещо друго, което той не би могъл да си наложи по своя воля.
Да, това потъване в материята не беше едно човешко дело, а дело на Боговете, още преди хората да можеха да се намесват в своята собствена съдба.
Това е нещо, което висшите Същества и луциферическите Същества бяха предварително уредили помежду си. Ние ще разгледаме тези събития в още по-големи подробности, а днес се спираме само върху най-същественото.
към текста >>
И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното
дело
трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята.
Това, което стана тогава, се нуждаеше от едно уравновесяване, от едно възмездие. Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете.
И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята.
Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея. Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос. И каква беше мисията на човека в този случай? Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело. Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята.
към текста >>
Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява
дело
то на грехопадението, как Той създава противоположното
дело
.
Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете. И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята. Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея. Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос. И каква беше мисията на човека в този случай?
Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело.
Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше. Следователно, благодарение на това, което се случи, едно божествено събитие стана достояние на цялото човечество, също както се случи и по-рано, през Лемурийската епоха. И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят.
към текста >>
И хората бяха съучастници в едно
дело
, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това
дело
трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят.
Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело. Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше. Следователно, благодарение на това, което се случи, едно божествено събитие стана достояние на цялото човечество, също както се случи и по-рано, през Лемурийската епоха.
И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят.
Или, казано с други думи: Христос принесе на Боговете изкуплението, и Той можеше да го стори само доколкото можа да пребивава известно време в едно човешко физическо тяло. По този начин човекът можа да стане свидетел на едно наистина божествено дело.
към текста >>
По този начин човекът можа да стане свидетел на едно наистина божествено
дело
.
Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше. Следователно, благодарение на това, което се случи, едно божествено събитие стана достояние на цялото човечество, също както се случи и по-рано, през Лемурийската епоха. И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят. Или, казано с други думи: Христос принесе на Боговете изкуплението, и Той можеше да го стори само доколкото можа да пребивава известно време в едно човешко физическо тяло.
По този начин човекът можа да стане свидетел на едно наистина божествено дело.
към текста >>
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото
дело
, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие.
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие.
Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
към текста >>
316.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите
дела
.
Когато вчера обсъждахме величието и значението на Аполоний от Тиана, ние дори го нарекохме „Адепт“. И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола.
Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите дела.
Но това е само един от многото подобни примери.
към текста >>
317.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Остава един сбор от причини, резултатът от
дела
та, остава всичко онова, което човекът е извършил като добро или зло, красиво или грозно, умно или глупаво.
С пълния кръг ние изобразяваме съществуванието на един човек между раждането и смъртта. Човекът умира. Нека да обозначим момента на неговата смърт с отвесната линия АВ. Какво впрочем остава от всичко онова, което се разгръща в настоящия живот между раждането и смъртта?
Остава един сбор от причини, резултатът от делата, остава всичко онова, което човекът е извършил като добро или зло, красиво или грозно, умно или глупаво.
Това, което остава, продължава да съществува и изгражда едно ядро от причини, С, за следващата инкарнация. Около това ядро от причини, през следващата инкарнация Д, се групират нови телесни обвивки; и с оглед на това причинно ядро от миналото, те изпитват нови усещания,изживявания и факти. После от тези изживявания отново остава едно ядро от причини е за следващата инкарнация, която обвива това, което тя заварва от предишната инкарнация и после заедно с това, което се прибавя като нещо напълно самостоятелно в хода на тази инкарнация, на свой ред отново изгражда причинното ядро за следващата инкарнация и т.н. Или с други думи: Това, което минава през отделните инкарнации, се изчерпва в причини и следствия, които без никакъв общ Аз да свързва инкарнациите действуват от една инкарнация в друга. Следователно, ако в тази инкарнация аз наричам себе си „Аз“, това не става поради обстоятелството, че същият Аз е съществувал и в предишната инкарнация; защото от предишните инкарнации остава само това, което се свежда до кармическите резултати; а това, което наричам мой „Аз“, е само една илюзия, една Майя, идваща от настоящата инкарнация.
към текста >>
Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни
дела
.
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци. Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз. И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба. Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания.
Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела.
Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно. Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри! *39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
318.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние знаем, че зародишът на този фантом е
дело
на Престолите*43 и че това става на Стария Сатурн; после, на Старото Слънце, върху фантома работят Духовете на Мъдростта, на Старата Луна върху фантома работят Духовете на Движението, а на Земята върху фантома работят Духовете на Формата.
Не! Това, което минава във властта на Земните елементи, съвсем не е онова, което се е развило в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунна епоха. Това, което Боговете са създали през тези огромни периоди от време, е именно фантомът, формата на човешкото тяло. Ето защо, следователно, разбирането на човешкото физическо тяло не е никак лесна работа. Преди всичко, разбирането на физическото тяло не бива да се търси в света на илюзията, в света на Майя.
Ние знаем, че зародишът на този фантом е дело на Престолите*43 и че това става на Стария Сатурн; после, на Старото Слънце, върху фантома работят Духовете на Мъдростта, на Старата Луна върху фантома работят Духовете на Движението, а на Земята върху фантома работят Духовете на Формата.
Ето през какъв продължителен път на развитие е минало човешкото тяло! Ето защо ние обозначаваме съответната Йерархия с името „Духове на Формата“ защото фактически те живеят в това, което наричаме „фантом на физическото тяло“. Да, искаме ли да разберем физическото тяло, ние трябва да се издигнем до неговия фантом.
към текста >>
319.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
А че това
дело
можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно
дело
на любовта, и как точно трябва да разбираме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно дело на любовта, и как точно трябва да разбираме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
320.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче неповторимите, величествените черти от
дело
то на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан.
Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание.
Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота. И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>
За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите
дела
ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от
дела
та ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството.
И сега за нас ще настъпят такива събития, чрез които нашата Карма ще бъде поставена в ред; защото всеки човек трябва да жъне това, което е посял. Кармата си остава един висш и справедлив закон. Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек. Наистина, Кармата привежда в ред, примерно, егоистичните стремежи на човека, но при всеки отделен човек това кармическо изправяне става така, че то се включва по възможно най-добрия начин в кармическите отношения, засягащи целия свят. Ние трябва да изправим нашата Карма така, че да улесним по възможно най-добрия начин напредъка на целия човешки род.
За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството.
Да бъде включена подредената лична Карма на човека в общата Карма на Земята, в общия напредък на цялото човечество ето мисията, която занапред се възлага на Христос! И това става главно през онзи интервал от време, когато ние се намираме между смъртта и новото раждане; обаче в хода на предстоящата епоха, към която всички ние се приближаваме, този процес е така подготвен, че в действителност хората все повече и повече ще достигат до едно точно определено изживяване. Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора. Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка. Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка.
към текста >>
В какво се състоеше Неговото
дело
?
Но тогава еволюцията на човечеството би протекла по такъв начин, че след като липсва импулсът в посока нагоре то би трябвало да продължи своя път надолу. Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу! Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него!
В какво се състоеше Неговото дело?
Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло. Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството. И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
Неговото
дело
беше израз на чистата и божествена Любов!
Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу! Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело?
Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов!
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло. Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството. И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
Ето как от
дело
то на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
„наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
И когато хората проумеят това
дело
на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло. Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно
дело
, протъкано от Божията Любов.
Ако някога Бог, когото наричаме Бог-Отец не би допуснал влиянието на Луцифер да се разпростре върху хората, човекът не би успял да развие зародишните сили на свободния Аз. Именно влиянието на Луцифер даде тласък за развитието на свободния Аз. Всичко това трябваше да бъде допуснато от Бог-Отец. Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота. Само благодарение на това стана възможна свободата на човека, неговото истинско достойнство.
Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно дело, протъкано от Божията Любов.
Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията Любов. И когато мислим по този начин, ние ясно усещаме: Да, ти можеш да станеш достоен човек, обаче само едно не бива никога да забравяш че дължиш всичко онова, което си, на Онзи, който можа да опази и чрез Мистерията на Голгота да ти възвърне твоя човешки първообраз.
към текста >>
Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно
дело
, протъкано от Божията Любов.
Именно влиянието на Луцифер даде тласък за развитието на свободния Аз. Всичко това трябваше да бъде допуснато от Бог-Отец. Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота. Само благодарение на това стана възможна свободата на човека, неговото истинско достойнство. Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно дело, протъкано от Божията Любов.
Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията Любов.
И когато мислим по този начин, ние ясно усещаме: Да, ти можеш да станеш достоен човек, обаче само едно не бива никога да забравяш че дължиш всичко онова, което си, на Онзи, който можа да опази и чрез Мистерията на Голгота да ти възвърне твоя човешки първообраз.
към текста >>
321.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Изходната точка на неговото грандиозно
дело
следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
към текста >>
№235-240), чиито български преводи
дело
на Димо Р.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч.
№235-240), чиито български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
Нередактираният им български превод,
дело
на Димо Р.
Нередактираният им български превод, дело на Димо Р.
Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
322.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Защото всяко саможертвено
дело
е не мечтателна, а активна всеотдайност.
Защото всяко саможертвено дело е не мечтателна, а активна всеотдайност.
Съзерцателният поглед, отправен към тази действена, активна и безкористна всеотдайност, понякога поражда едно настроение на себе-забрава, на себе-заличаване. Ако пренесем докрай това безкористно себе-заличаване навътре в душите си, то значително ще ни приближи до всичко онова, което представляват истините на висшето познание, докато ако себе-заличаването липсва, ние няма да получим дори едно далечно предчувствие за тях.
към текста >>
Съзерцавайки саможертвеното
дело
на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост.
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за Старото Слънце. Но към нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а към тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта.
Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост.
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството. Така обаче възниква нещо съвсем ново и ние бихме могли да го опишем по следния начин.
към текста >>
323.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното
дело
, което е вършил през живота си.
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя? А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>
Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си
дела
, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс.
Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32.
Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс.
И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой. Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание.
към текста >>
324.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние често пъти сме изтъквали, че най-грандиозното
дело
на Христовото Същество се свежда до Мистерията на Голгота.
И сега става напълно ясно: За нас не съществува абсолютно никаква възможност да заличим, да унищожим спомена за най-грандиозното Земно събитие, което беше извършено от онова Същество, което наричаме Христово Същество.
Ние често пъти сме изтъквали, че най-грандиозното дело на Христовото Същество се свежда до Мистерията на Голгота.
Но какво постигна Христовото Същество при Мистерията на Голгота?
към текста >>
325.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
№235-№240), чийто български преводи
дело
на Димо Р.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
№235-№240), чийто български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
326.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното
дело
в живота ни.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>
327.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
В пълния смисъл на думата е валидно следното: моите
дела
от вчера са моята съдба днес.
Сутрин се събуждам. През нощта ежедневната ми дейност е прекъсната. На сутринта аз не мога да я възобновя по произволен начин. С това, което съм правил вчера, съм подготвил предпоставките за това, което имам да правя днес. Трябва да продължа, като съблюдавам резултатите от вчерашната си дейност.
В пълния смисъл на думата е валидно следното: моите дела от вчера са моята съдба днес.
Сам съм си създал причините, с които трябва да свържа последствията. А аз откривам тези причини, след като известно време съм се бил отдръпнал от тях. Те ми принадлежат, дори когато съм бил отделен от тях за някакъв период от време.
към текста >>
Не би трябвало да се пробуждам сутрин и отново да бъда сътворяван от нищото, ако последствията от моите
дела
вчера не трябва да бъдат моята съдба днес.
По този начин преживяванията ми от вчера са причините за способностите ми днес. Миналото ми остава свързано с мен, то продължава да живее в моето настояще и ще продължава да е с мен в бъдещето. Чрез моето минало съм си изградил условията, в които се намирам понастоящем. И смисълът на живота изисква да остана свързан с тези условия. Би било безсмислено обаче да си строя къща, която не бих обитавал.
Не би трябвало да се пробуждам сутрин и отново да бъда сътворяван от нищото, ако последствията от моите дела вчера не трябва да бъдат моята съдба днес.
Така би трябвало и човешкият дух да бъде отново сътворяван от нищото, ако резултатите от предишните му животи не остават свързани с по-късните му животи. Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото. Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства. Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот. Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си.
към текста >>
Чрез своето
дело
, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот.
Би било безсмислено обаче да си строя къща, която не бих обитавал. Не би трябвало да се пробуждам сутрин и отново да бъда сътворяван от нищото, ако последствията от моите дела вчера не трябва да бъдат моята съдба днес. Така би трябвало и човешкият дух да бъде отново сътворяван от нищото, ако резултатите от предишните му животи не остават свързани с по-късните му животи. Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото. Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства.
Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот.
Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си. И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните дела. Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия свят закон на кармата. Делата, станали съдба, са карма.
към текста >>
Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в
дела
та си.
Не би трябвало да се пробуждам сутрин и отново да бъда сътворяван от нищото, ако последствията от моите дела вчера не трябва да бъдат моята съдба днес. Така би трябвало и човешкият дух да бъде отново сътворяван от нищото, ако резултатите от предишните му животи не остават свързани с по-късните му животи. Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото. Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства. Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот.
Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си.
И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните дела. Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия свят закон на кармата. Делата, станали съдба, са карма.
към текста >>
И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните
дела
.
Така би трябвало и човешкият дух да бъде отново сътворяван от нищото, ако резултатите от предишните му животи не остават свързани с по-късните му животи. Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото. Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства. Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот. Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си.
И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните дела.
Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия свят закон на кармата. Делата, станали съдба, са карма.
към текста >>
Тази връзка на една душа с резултатите от нейните
дела
е владеещият в целия свят закон на кармата.
Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото. Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства. Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот. Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си. И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните дела.
Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия свят закон на кармата.
Делата, станали съдба, са карма.
към текста >>
Дела
та, станали съдба, са карма.
Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства. Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот. Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си. И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните дела. Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия свят закон на кармата.
Делата, станали съдба, са карма.
към текста >>
Въпреки това откриваме последствията от нашите
дела
и трябва да се свържем с тях.
Поради това сънят е един хубав образ за смъртта, защото човекът по време на съня е избягал от арената, където го очаква неговата съдба. Докато спим, върху тази арена събитията продължават да се случват. Известно време ние не оказваме въздействие върху този процес.
Въпреки това откриваме последствията от нашите дела и трябва да се свържем с тях.
В действителност всяка сутрин нашата личност се въплъщава отново в света на нашите дела. Каквото е било отделено от нас през нощта, през деня сякаш е подготвено за нас.
към текста >>
В действителност всяка сутрин нашата личност се въплъщава отново в света на нашите
дела
.
Поради това сънят е един хубав образ за смъртта, защото човекът по време на съня е избягал от арената, където го очаква неговата съдба. Докато спим, върху тази арена събитията продължават да се случват. Известно време ние не оказваме въздействие върху този процес. Въпреки това откриваме последствията от нашите дела и трябва да се свържем с тях.
В действителност всяка сутрин нашата личност се въплъщава отново в света на нашите дела.
Каквото е било отделено от нас през нощта, през деня сякаш е подготвено за нас.
към текста >>
Така е и с
дела
та от нашите по-ранни превъплъщения.
Така е и с делата от нашите по-ранни превъплъщения.
Резултатите от тях са включени в света, в който сме въплътени. Но те ни принадлежат така, както животът в пещерите принадлежи на животните, които чрез него са загубили своето зрение. Както тези животни могат да живеят, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
към текста >>
Както тези животни могат да живеят, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите
дела
като подобаваща му.
Така е и с делата от нашите по-ранни превъплъщения. Резултатите от тях са включени в света, в който сме въплътени. Но те ни принадлежат така, както животът в пещерите принадлежи на животните, които чрез него са загубили своето зрение.
Както тези животни могат да живеят, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
към текста >>
Но това душевно продължава хода на разумните си
дела
оттам, откъдето го е прекъснало преди заспиването.
Човекът се пробужда и светлината на разумната дейност проблясва като искра в чисто физическото битие. Може да се каже напълно в смисъла на естествоизпитателя Дю Боа-Реймон, че спящото тяло може да се изследва отвсякъде и че душевното не може да бъде открито в него.
Но това душевно продължава хода на разумните си дела оттам, откъдето го е прекъснало преди заспиването.
Така човекът принадлежи – също за това наблюдение – на два свята. В единия той живее телесно и този телесен живот може да се разгледа според физическите закони. В другия той живее духовно-разумно и за този живот не можем да разберем нищо с помощта на физическите закони. Ако искаме да изучим единия живот, трябва да се придържаме към физическите закони на естествената наука. Но ако искаме да проумеем другия, трябва да се запознаем със законите на разумните дейности, каквито са например логиката, правото, икономиката, естетиката и т. н.
към текста >>
Личността трябва да се свърже днес със своите
дела
от вчера, ако не желаем животът да се окаже безсмислен.
Да останем още малко при образа на съня.
Личността трябва да се свърже днес със своите дела от вчера, ако не желаем животът да се окаже безсмислен.
Тя не би открила смисъл в него, ако не се чувства свързана с тези дела. Не бих могъл да възприема резултата от моята дейност от вчера, ако у мен не е останало нещо от тази дейност. Ако днес съм забравил всичко, което съм преживял вчера, щях да бъда един нов човек и не бих могъл да се свържа с нищо. Моята памет е тази, която прави възможна връзката с делата ми от вчера. Тази памет се свързва с последствията от дейността ми.
към текста >>
Тя не би открила смисъл в него, ако не се чувства свързана с тези
дела
.
Да останем още малко при образа на съня. Личността трябва да се свърже днес със своите дела от вчера, ако не желаем животът да се окаже безсмислен.
Тя не би открила смисъл в него, ако не се чувства свързана с тези дела.
Не бих могъл да възприема резултата от моята дейност от вчера, ако у мен не е останало нещо от тази дейност. Ако днес съм забравил всичко, което съм преживял вчера, щях да бъда един нов човек и не бих могъл да се свържа с нищо. Моята памет е тази, която прави възможна връзката с делата ми от вчера. Тази памет се свързва с последствията от дейността ми. Каквото в същинския смисъл спада към моя разумен живот, например логиката, днес е същото като вчера.
към текста >>
Моята памет е тази, която прави възможна връзката с
дела
та ми от вчера.
Да останем още малко при образа на съня. Личността трябва да се свърже днес със своите дела от вчера, ако не желаем животът да се окаже безсмислен. Тя не би открила смисъл в него, ако не се чувства свързана с тези дела. Не бих могъл да възприема резултата от моята дейност от вчера, ако у мен не е останало нещо от тази дейност. Ако днес съм забравил всичко, което съм преживял вчера, щях да бъда един нов човек и не бих могъл да се свържа с нищо.
Моята памет е тази, която прави възможна връзката с делата ми от вчера.
Тази памет се свързва с последствията от дейността ми. Каквото в същинския смисъл спада към моя разумен живот, например логиката, днес е същото като вчера. То е приложимо също и за това, което не се е случило непременно вчера и все още никога не е попадало в моя кръгозор. Паметта свързва логическата ми дейност от вчера с тази от днес. Ако разглеждаме просто логиката, тогава бихме могли всяка сутрин да започваме един нов живот.
към текста >>
Между тях трябва да има нещо по същия начин, както паметта стои между
дела
та ми от вчера и тези от днес.
И така имаме един образ на троичното същество на човека. Във всяко ново прераждане човек се намира в един физически организъм, който се подчинява на законите на външната природа. И във всяко прераждане е същият човешки дух. Като такъв той представлява вечното в различните прераждания. Тяло и дух са две противоположности.
Между тях трябва да има нещо по същия начин, както паметта стои между делата ми от вчера и тези от днес.
И това е душата2. Тя запазва последствията от моите дела от по-ранни животи. Тя е причината духът в едно ново прераждане да се появи като онова, което предишните животи са направили от него. Така се свързват тяло, душа и дух. Вечен е духът; раждането и смъртта владеят в телесното според законите на физическия свят; двете заедно направляват душата, докато тя гради своята съдба с делата си.
към текста >>
Тя запазва последствията от моите
дела
от по-ранни животи.
И във всяко прераждане е същият човешки дух. Като такъв той представлява вечното в различните прераждания. Тяло и дух са две противоположности. Между тях трябва да има нещо по същия начин, както паметта стои между делата ми от вчера и тези от днес. И това е душата2.
Тя запазва последствията от моите дела от по-ранни животи.
Тя е причината духът в едно ново прераждане да се появи като онова, което предишните животи са направили от него. Така се свързват тяло, душа и дух. Вечен е духът; раждането и смъртта владеят в телесното според законите на физическия свят; двете заедно направляват душата, докато тя гради своята съдба с делата си.
към текста >>
Вечен е духът; раждането и смъртта владеят в телесното според законите на физическия свят; двете заедно направляват душата, докато тя гради своята съдба с
дела
та си.
Между тях трябва да има нещо по същия начин, както паметта стои между делата ми от вчера и тези от днес. И това е душата2. Тя запазва последствията от моите дела от по-ранни животи. Тя е причината духът в едно ново прераждане да се появи като онова, което предишните животи са направили от него. Така се свързват тяло, душа и дух.
Вечен е духът; раждането и смъртта владеят в телесното според законите на физическия свят; двете заедно направляват душата, докато тя гради своята съдба с делата си.
към текста >>
Можем да попитаме: Как може духът да открие резултатите от своите
дела
, когато при своето превъплъщение се пренася в един напълно различен свят от този, в който е бил преди това?
Духът, който се превъплъщава, открива във физическия свят резултатите от действията си като своя съдба, а душата, която е свързана с него, посредничи за връзката му с тази съдба.
Можем да попитаме: Как може духът да открие резултатите от своите дела, когато при своето превъплъщение се пренася в един напълно различен свят от този, в който е бил преди това?
В основата на този въпрос се съдържа една много външна представа за съдбовните взаимовръзки. Когато се пренеса да живея от Европа в Америка, аз се озовавам в една напълно нова среда. Но въпреки това животът ми в Америка е напълно обособен от предишния ми живот в Европа. Ако в Европа съм бил механик, животът ми в Америка ще протече по-различно, отколкото ако съм бил банков служител. В първия случай ще бъда вероятно заобиколен от машини, във втория – от банкови книжа.
към текста >>
Че аз, когато се превъплъщавам, откривам една среда, която съответства на резултата от
дела
та в предишния ми живот, за това се грижи родството на моята преродена духовна душа с нещата от тази среда.
Във всеки случай предишният ми живот определя моето обкръжение, той сякаш притегля от околния свят към себе си онези неща, които са му близки. Така е и с моята духовна душа (Geistseele). Тя се обгражда с онова, с което е била свързана по-рано. Сравнението на съня със смъртта не може да бъде противоречиво за никого, който е наясно, че си има работа именно само с едно сравнение. Че на сутринта откривам онова, което съм направил предишния ден, за това се грижи непосредственият ход на събитията.
Че аз, когато се превъплъщавам, откривам една среда, която съответства на резултата от делата в предишния ми живот, за това се грижи родството на моята преродена духовна душа с нещата от тази среда.
към текста >>
Но тези качества аз притежавам поради това, че
дела
та на моя предишен живот са ги отпечатали в духовната ми душа.
Какво ме води в тази среда? Непосредствено качествата на моята духовна душа при новото въплъщаване.
Но тези качества аз притежавам поради това, че делата на моя предишен живот са ги отпечатали в духовната ми душа.
Тези дела са също така и истинската причина за това, защо съм се родил при определени условия. Каквото правя днес, ще бъде една от причините за това, защо ще се преродя при едни или други условия в един следващ живот. Така човек кове съдбата си. Тя изглежда неразбираема дотогава, докато отделният живот се разглежда сам за себе си и не се включва като част в поредицата следващи един след друг животи.
към текста >>
Тези
дела
са също така и истинската причина за това, защо съм се родил при определени условия.
Какво ме води в тази среда? Непосредствено качествата на моята духовна душа при новото въплъщаване. Но тези качества аз притежавам поради това, че делата на моя предишен живот са ги отпечатали в духовната ми душа.
Тези дела са също така и истинската причина за това, защо съм се родил при определени условия.
Каквото правя днес, ще бъде една от причините за това, защо ще се преродя при едни или други условия в един следващ живот. Така човек кове съдбата си. Тя изглежда неразбираема дотогава, докато отделният живот се разглежда сам за себе си и не се включва като част в поредицата следващи един след друг животи.
към текста >>
Средата, в която човек се ражда в новото въплъщение, му предоставя резултатите от неговите
дела
като негова съдба.
Средата, в която човек се ражда в новото въплъщение, му предоставя резултатите от неговите дела като негова съдба.
Той навлиза в тази среда със способностите, които си е изградил в свръхсетивните състояния от предишните преживявания. Затова неговите преживявания във физическия свят по правило ще стоят на толкова по-високо ниво, колкото по-често се е прераждал или колкото по-големи са били усилията му в предишните въплъщения. Затова пътуването на поклонника през превъплъщенията представлява едно развитие нагоре. Все по-голямо става богатството, което опитностите му събират в неговия дух. Така той посреща своята съдба все по-зрял.
към текста >>
Чрез извършеното от мен
дело
се образува нова карма, така както огънят гори според безусловните природни закони, след като съм го запалил.
Когато запаля една кибритена клечка, се получава огън според безусловни закони. Но първо аз съм привел тези закони в действие. Точно така аз мога да извърша едно действие в смисъла на безусловните закони на моята карма. Ала аз съм този, който привежда тези закони в действие.
Чрез извършеното от мен дело се образува нова карма, така както огънят гори според безусловните природни закони, след като съм го запалил.
към текста >>
Ако му помогна, бих спомогнал за това с
дела
та си той да придаде един благоприятен обрат на своята съдба.
С това се разсейва и едно друго съмнение, което може да обземе някого във връзка с действието на кармичния закон. Би могло да се каже: Щом кармата е един безусловен закон, тогава е безсмислено да се помага на някого. Защото онова, което го засяга, е последствие от неговата карма и представлява една абсолютна необходимост. Разбира се, аз не мога да отменя последствията на съдбата, която един човешки дух си е изградил в предишни превъплъщения. Но тук става дума за това как той се оправя с тази съдба и каква нова съдба си изгражда под въздействието на старата.
Ако му помогна, бих спомогнал за това с делата си той да придаде един благоприятен обрат на своята съдба.
Ако не му помогна, е възможно да се случи обратното. Във всеки случай се касае за това, дали моята помощ е мъдра или не.
към текста >>
328.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез
дела
в миналото.
Даден човек в предишния си живот е бил осъден да води съществуване на душевно помрачение чрез един физически недоразвит мозък. В междинния период между смъртта и новото му прераждане е могъл да преработи в себе си всички тези потискащи преживявания от един такъв живот, лишен от човешка любов, и той би се преродил като истински гений на благотворителността. Един такъв случай ясно показва как се изпада в заблуда, когато нещата се разглеждат кармично с позоваване на миналото. Не може винаги да се казва: Тази съдба се дължи на една или друга вина в миналото. Често се случва някое преживяване да няма връзка с миналото, а последицата от него да бъде кармично изравнена в бъдещето.
Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото.
Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще. Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови дела, съдбовни удари и т. н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг. Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека. Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон.
към текста >>
Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови
дела
, съдбовни удари и т.
Един такъв случай ясно показва как се изпада в заблуда, когато нещата се разглеждат кармично с позоваване на миналото. Не може винаги да се казва: Тази съдба се дължи на една или друга вина в миналото. Често се случва някое преживяване да няма връзка с миналото, а последицата от него да бъде кармично изравнена в бъдещето. Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото. Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще.
Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови дела, съдбовни удари и т.
н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг. Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека. Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон. Напротив, ако нямаше карма, тогава в света би царувал произвол. Така аз мога да зная, че всяко мое действие, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка.
към текста >>
Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно
дело
и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон.
Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото. Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще. Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови дела, съдбовни удари и т. н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг. Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека.
Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон.
Напротив, ако нямаше карма, тогава в света би царувал произвол. Така аз мога да зная, че всяко мое действие, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка. Моето действие е свободно, неговият резултат е абсолютно закономерен. Свободно е действието на търговеца, когато сключва сделка. Резултатът от това обаче се проявява закономерно в неговия баланс.
към текста >>
329.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Докато разсъжденията, които направихме през есента, трябваше да ни отведат в по-голяма степен към процесите в по-висшите йерархии, днес ще разгледаме някои неща, свързани по-непосредствено с човешките
дела
.
Към бележките, които можахме да направим за духовните факти и същества от по-висшите светове и които бяха прекъснати от нашето общо събрание, ще добавим още нещо, което може да ни разясни някои факти във връзка с настоящото развитие на човека.
Докато разсъжденията, които направихме през есента, трябваше да ни отведат в по-голяма степен към процесите в по-висшите йерархии, днес ще разгледаме някои неща, свързани по-непосредствено с човешките дела.
към текста >>
330.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си
дела
.
Нека насочим мисълта си към току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение към живота. В хода на развитието на западноевропейската култура все повече се е стигало дотам, че размишлявайки за връзките си с онези, с които е кръвен роднина, човек вече да не може да говори за нещо друго освен за случайност. Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. Щом човек смята, че животът му трае само от раждането до смъртта и е еднократен, как би могло да се вярва в нещо друго освен в случая? За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил.
А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела.
Хората ще трябва все повече да научават за тези конкретни факти. В общата идея, че в смисъла на кармата човек сам си избира родителите, все още няма нищо особено. Но човек добива една представа за този избор, която може да се затвърди с помощта на всички останали житейски опитности, когато знае: Тези, които сега си избрал напълно несъзнателно, си бил избрал в един предишен живот по времето на най-будното си съзнание, тогава, когато си бил най-зрял.
към текста >>
331.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към
дела
, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови
дела
.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание.
За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела.
Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще. Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие. Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>
332.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Преглед на неговото литературно и художествено
дело
Преглед на неговото литературно и художествено дело
към текста >>
333.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите
дела
.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват. По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже. Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят.
Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела.
Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси. За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено. Това е характерното за духовното, че човек може да го познае едвам тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, друг, различен от това, което е бил по-рано.
към текста >>
334.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават
дела
та на неговото минало.
Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>
Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите
дела
на физическия свят в настоящото въплъщение.
Нека се разберем тук съвсем правилно, обични приятели! С това е казано нещо извънредно важно. Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия свят чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл.
Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение.
Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас. Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме към нашата стойност.
към текста >>
Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни
дела
; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно.
Ако това развитие не е било направлявано и ръководено по правилен начин, тогава често можем да констатираме, че съответният човек приема леко нещата относно въпросите на съвестта, приема ги по-леко отколкото преди своето окултно развитие. По-рано са го ръководили възпитанието, социалната връзка, когато се е касаело да стори или да не стори това или онова. След започването на едно окултно развитие даже някой, който по-рано не би излъгал, започва да лъже, взема нещата по-леко, отколкото ги е вземал по-рано по отношение на въпросите на съвестта. Ние не трябва да изгубваме никаква степен на съвестта, която сме добили. Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим.
Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно.
Когато сме запазили тези две неща, тогава нашият Аз не може никога да за спи, когато нашето астрално тяло е пробудено. Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло. И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено. Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас. Ето защо тогава чувствуваме като че ни е отнето всичко онова, което може да живее само външно на някоя територия на нашата планета.
към текста >>
335.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните
дела
се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това. Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек.
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
към текста >>
Следователно можем да кажем: когато наблюдаваме онова, което заобикаля човека в духовния свят, което се намира така да се каже около човека като негов собствен ръководител, като негов индивидуален ръководител, когато наблюдаваме това, което живее там духовно, което царува невидимо и ни подбужда всъщност да вършим нашите безлични
дела
и да проявяваме нашето безлично мислене и чувствуване, тогава ние имаме първо съществата на Третата Йерархия.
Всички същества, които принадлежат на тази три класи на третата йерархия, притежават качествата, които Ви бяха охарактеризирали днес, всички те имат това, което тук бе наречено като Откровение и като вътрешно изпълване с духа. Това възприема, окултният поглед, когато може да се издигне до тези същества.
Следователно можем да кажем: когато наблюдаваме онова, което заобикаля човека в духовния свят, което се намира така да се каже около човека като негов собствен ръководител, като негов индивидуален ръководител, когато наблюдаваме това, което живее там духовно, което царува невидимо и ни подбужда всъщност да вършим нашите безлични дела и да проявяваме нашето безлично мислене и чувствуване, тогава ние имаме първо съществата на Третата Йерархия.
Окултният поглед възприема тези същества, за него те са действителности, обаче нормалното съзнание също се намира под тяхната власт, макар и това съзнание да не възприема Ангела; защото то стои под неговото ръководство, макар и несъзнателно. Така също човешките групи стоят под ръководството на техния Архангел, а времената, епохите и хората живее не в тези епохи стоят под ръководството на Духовете на времето.
към текста >>
336.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен свят, един такъв самостоятелен свят, че това мирово явление показва
дела
, факти, също и когато съществата не остават при него.
При третата йерархия имаме откровение и изпълване с дух; при втората йерархия себесъздаване и възбуждане на живот.
При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен свят, един такъв самостоятелен свят, че това мирово явление показва дела, факти, също и когато съществата не остават при него.
Сега можем да се запитаме още: а какъв е собственият живот на тази първа йерархия? Собственият живот на Съществата на първата йерархия е такъв, че той възприема самия себе си, като прави да произлизат от него отделящи се същества. В създаването, в сътворението на самостоятелни същества лежи за тези Същества на първата йерархия тяхното вътрешно състояние на съзнанието, тяхното вътрешно изживяване. Можем да кажем: те гледат това, което създават и които се превръща в един свят; и имат себе си не като насочват погледа си в самите себе си, като гледат навън света, своите сътворения, своите създания. Създаването на същества, това е техният вътрешен живот; създаването на други същества, това е техния вътрешен живот; създаването на други същества, това е вътрешното изживяване на тези същества на първата йерархия.
към текста >>
И всяка планетна система със своята неподвижна звезда, която стои така да се каже като главен водач под ръководството на Херувимите, има отново своето отношение с други те планетни системи, които принадлежат на други неподвижни звезди, споразумява се със свои съседни системи относно своето място в пространството и относно своето значение, както отделните хора се споразумяват помежду си, разговарят едни с други относно техните общи
дела
.
Но това не е така, а всяка планета се направлява според цялата система. Движението се регулира не само така, че планетата да се движи, а се внася ред в цялата планетарна система. Както се внася ред, когато, да речем, една група хора, в която един отива насам, друг нататък, започва да се стреми една обща цел, така движенията на планетата се подреждат, докато дойдат в една съгласуваност. Това съгласуване на движенията на една планета с тези на друга планета, този факт, че в движението на една планета се държи сметка за това на другите планети, това отговаря на дейността на Херувимите. Следователно регулирането на общото движение на системата отговаря на дейността на Херувимите.
И всяка планетна система със своята неподвижна звезда, която стои така да се каже като главен водач под ръководството на Херувимите, има отново своето отношение с други те планетни системи, които принадлежат на други неподвижни звезди, споразумява се със свои съседни системи относно своето място в пространството и относно своето значение, както отделните хора се споразумяват помежду си, разговарят едни с други относно техните общи дела.
Както хората основават една социална система чрез това, че имат взаимоотношения, така също съществува едно взаимоотношение на планетните системи. От една неподвижна звезда към друга неподвижна звезда царува взаимно разбирателство. Това, което така да се каже планетните системи разговарят едни с други, за да се получи Космосът, то се регулира от онези Духове, които наричаме Серафими.
към текста >>
337.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Светът на физическите небесни тела представлява остатъците на минали
дела
на съответните Същества на йерархиите, които достигат в настоящето още само чрез тяхното последействие.
То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития. Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък.
Светът на физическите небесни тела представлява остатъците на минали дела на съответните Същества на йерархиите, които достигат в настоящето още само чрез тяхното последействие.
към текста >>
338.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
С това западът извърши едно важно
дело
.
При един такъв упрек не трябва да се забравя, че това, което се изисква, е било вече сторено от западния Окултист Нима Христовият Импулс е излязъл от запада? Нима някой народ на запада е родил Христовия Импулс от своята народност, от своята раса? Не, той е приел Христовия Импулс като един Импулс, който важи за цялото човечество, въпреки че по отношение на неговото външно появяване този Христов Импулс е бил чужд на народите на запада. Чрез западната култура е показала първо, че тя има разбиране за онова самоотрицание относно неговото собствено притежание. Западът се отказа от Духа на Движението действуващ като непосредствен вдъхновител от планетата Марс и замени този вдъхновител чрез Христовия Дух, с Вдъхновителя, който отговаря на слънчевия Дух на Мъдростта.
С това западът извърши едно важно дело.
И неуместно е, когато от друга религиозна страна западът е упрекван за нетолерантност върху този въпрос. Великите ръководители на другите религии показват навсякъде, че над Духовете на Движението те признават Духа на Мъдростта. Само онези, които искат да направят от техния Дух на Движението под едно друго име един вид ръководещ Дух, те самите не искат да направят стъпката да се издигнат от техния Дух до Духа на Слънцето, само те могат да говорят за това, че се проявява нетолерантност от страна на тези, които вече са проявили тази толерантност. Нека в други области бъде проявена онази толерантност, която западът е проявил, като е заменил своя Дух на Движението с Духа на Мъдростта.
към текста >>
339.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички
дела
на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие.
Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я към нейните най-вътрешни цели. Движението на "Звездата на Изток" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност. За този важен момент в развитието на духовното движение в поврата на столетието се загатва в края на двете по-следни сказки. В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята.
Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие.
Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките.
към текста >>
Към красотата води Твойто
дело
:
Към красотата води Твойто дело:
към текста >>
Към красотата води Твойто
дело
.
Към красотата води Твойто дело.
към текста >>
340.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Поради това, че философията си служи с тези фини и рафинирани познавателни средства свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия, тя си остава
дело
на твърде ограничен кръг от хора.
Поради това, че философията си служи с тези фини и рафинирани познавателни средства свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия, тя си остава дело на твърде ограничен кръг от хора.
Твърде ограничен е броят на хората, които си служат с тези фини познавателни средства. И ние добре знаем, че философията е нещо, което не може да бъде популярно, и дори се възприема от повечето хора, като нещо трудно и досадно.
към текста >>
341.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха
дело
на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
От тук идват и всички древни религии.
Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
към текста >>
342.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Разглеждайки земните Му
дела
, ние не трябва да допускаме, че Той е бил насочван от един Демон, като Сократ; или че е медитирал под дървото Води, като Буда; или пък че е имал видения, като Мохамед.
Запомнете добре, че в аргументацията си на тези факти, аз многократно подчертавах: Живота на Христос е различен от живота на другите посветени.
Разглеждайки земните Му дела, ние не трябва да допускаме, че Той е бил насочван от един Демон, като Сократ; или че е медитирал под дървото Води, като Буда; или пък че е имал видения, като Мохамед.
Всичко това би ни отдалечило безкрайно много от едно истинско разбиране на Христос и на християнството.
към текста >>
343.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
На Марс Буда трябва да извърши такова спасително
дело
, каквото Христос извърши на Земята.
Ако искаме да вникнем в тази мисия, окултното изследване ще ни открие, че онези Същества на Марс, които биха съответствували на земните човеци, макар и да са от съвсем друго естество нека да ги наречем по един донякъде безцеремонен начин Марсови човеци че в определен момент от тяхната еволюция, те ще бъдат изправени пред една подобна необходимост, пред каквато бяха изправени и Земните човеци през четвъртата следатлантска епоха, когато при тях трябваше да дойде Христос. И както Христос стана спасител на Земното човечество, изпълнявайки своята мисия, така и по-нататъшната мисия на един Бодисатва след като е станал Буда е тази, да бъде спасител на Марсовите човеци.
На Марс Буда трябва да извърши такова спасително дело, каквото Христос извърши на Земята.
към текста >>
И ако ние можем да сравним за самите чувства на Марсовите човеци към
дело
то на Буда, стига да е възможно, ние ще говорим по-нататък Марсовото
дело
на Буда с подобното нему
дело
на Христос Исус върху Земята при Мистерията на Голгота, бихме установили една съществена разлика, но тя трябва да съществува, защото има една разлика между Земните и Марсовите човеци.
Когато разглеждаме живота на Буда, той се разделя пред нас, общо взето, на две части. През първата част Буда действуваше на Земните хора, като им даде всичко, което трябваше да получат от един Буда и всичко, което вече им беше давал като един Бодисатва. През втората част, Буда действува извън Земята; там той овладява такива висши сили, спрямо които цялата Земна история и цялото Земно битие бяха само една подготовка, едно предусловие. Да, Буда израсна до една висша спасителна сила.
И ако ние можем да сравним за самите чувства на Марсовите човеци към делото на Буда, стига да е възможно, ние ще говорим по-нататък Марсовото дело на Буда с подобното нему дело на Христос Исус върху Земята при Мистерията на Голгота, бихме установили една съществена разлика, но тя трябва да съществува, защото има една разлика между Земните и Марсовите човеци.
към текста >>
344.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото
дело
на Земята.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята.
Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята. Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
към текста >>
И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително
дело
, което Буда извърши на Марс.
Скъпи приятели, аз мога да Ви дам само наченките на това, което Буда започна да върши на Марс. Изобщо за тамошните без-Азови човеци, значението на това, което Буда извърши, е подобно на значението, което има един Спасител.
И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс.
към текста >>
345.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат
дела
, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да въздейства по определен начин.
Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре. Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие. Не много напредналият все още духовен познавач може лесно да се заблуди относно тези отношения, но това няма голямо значение. Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като гледаща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота.
Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат дела, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да въздейства по определен начин.
Така за такива индивидуалности, както ни се явяват на едно или друго място във външния им живот, за да прокарат сами своя път, много лесно могат да възникнат заблуди и човек може да си създаде напълно погрешни представи. Но с течение на напредъка те ще трябва малко по малко да бъдат коригирани. Затова си остава вярно, че положението на човека по отношение на посветените изобщо е такова, че той ги опознава все повече и повече, колкото по-нагоре се изкачва по стъпалата, които духовната светлина прави достъпни за него. Откриваме само едно особено явление в последователността на епохите на човечеството.
към текста >>
Постигналият известен напредък в окултното развитие се научава да познава посветените, доколкото те са велики личности или са извършили велики
дела
.
Постигналият известен напредък в окултното развитие се научава да познава посветените, доколкото те са велики личности или са извършили велики дела.
Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне. Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда.
към текста >>
346.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Чрез това обаче – по околния път на егоистичността – се внасят импулсите на духовния живот, които предават от епоха към епоха именно най-големите, духовните
дела
на човечеството.
В това, което е фиксирано в индивидуалната душа, постоянно действат луциферически сили. Но те действат и в още нещо, именно във всичко онова, което отделният човек може да направи за целия световен ред, за световното битие чрез това, че е егоист и може да развие вътрешно величие, бликащо от неговите дълбини. Какво друго е индивидуалното величие в отделната душа, освен зародишът на величието в цялото световно развитие на човечеството? Чрез какво са работили върху човечеството Омир, Шекспир, Данте, Гьоте? Чрез това, че са били егоистични, вътре в тях са били цели светове, произлезли от техните дълбини, от егоистичността им.
Чрез това обаче – по околния път на егоистичността – се внасят импулсите на духовния живот, които предават от епоха към епоха именно най-големите, духовните дела на човечеството.
Тук отново присъства Луцифер, носителят на светлината, импулсът и мощта на всичко величествено, което сияе в човешката еволюция от бликащата вечна сила на отделната човешка душа.
към текста >>
Как действат
дела
та на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества.
По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение.
Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества.
Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
347.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат
дела
, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история?
Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата. Ранке е написал няколко глави за историческото развитие. Но за Ранке е станало известно нещо много забележително. Пред един приятел той е казал, че е представил историческия процес така, че никъде не е разглеждал Христос и събитията, свързани непосредствено с Христос! Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос.
А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат дела, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история?
Не става дума за това, дали е вярна или не историята – защото аз я смятам във висша степен за основателна, – а понеже е налице една от най-добрите истории на един от известните историци, които са писали така, че Христос не е намесен в историята. Това е един фундаментално значим факт! Накъде води западноевропейската култура? Западноевропейското развитие води към това, че тук не винаги се взема под внимание едно същество, което да стои като център на цялата история. Науката не води към това!
към текста >>
Докато по-рано народите са се обръщали към своите расови посветени, тук те се обръщат към един, който не принадлежи на никой народ – да, който е извършил най-големите си културни
дела
именно при един народ, с който не е живял.
Той е роден в някакъв си край в света, далеч от велико царство. Там са протекли събитията. И когато може да се прояви съмнение относно това дали евангелията, както и другите писания на Новия завет са исторически документи, той може да каже: Никакъв исторически документ не потвърждава тези събития. И тези, които се смятат за негови ученици, се обръщат към него без разлика от род, раса, пол и т. н. Това е разликата!
Докато по-рано народите са се обръщали към своите расови посветени, тук те се обръщат към един, който не принадлежи на никой народ – да, който е извършил най-големите си културни дела именно при един народ, с който не е живял.
Това е големият напредък от житейската тъма към духовната светлина, който напредък не би трябвало да се разбира неправилно, ако се мисли честно за еволюцията на човечеството. Това са нещата, които енергично разглежда онази наука, която се занимава с действителното разглеждане на свръхсетивните светове.
към текста >>
348.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Преглед на неговото литературно и художествено
дело
Преглед на неговото литературно и художествено дело
към текста >>
349.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за
дело
то на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата.
И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
И всичко онова, което чрез неговите по-късни действия доведе до претопяването на римския елемент в християнския елемент представлява едно обновяване но вече в духовната област на съюза между старозаветния Юда и римляните.
към текста >>
350.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако обаче размислим върху цялото
дело
на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ!
И така, ние можем да кажем: На пръв поглед Библията разказва, че Набот е убит от Йезабел, обаче Йезабел никъде не споменава, че иска да убие Набот; тя иска да убие Илия. Впрочем ето какво показва окултното изследване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим броди из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят. Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“.
Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ!
Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък. Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати.
към текста >>
Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето
дело
.
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан. Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос.
Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия. И какво научаваме сега ние от Евангелието на Марко?
към текста >>
Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето
дело
, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия.
Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос. Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия.
И какво научаваме сега ние от Евангелието на Марко?
към текста >>
Удивително е също и това, по какъв начин самият Йоан Кръстител се включва в
дело
то на Христос Исус.
Удивително е също и това, по какъв начин самият Йоан Кръстител се включва в делото на Христос Исус.
Два пъти ставаме свидетели на това, как Христос Исус навлиза в аурата на Йоан Кръстител, навлиза там, където физическата личност все повече и повече отстъпва на заден план, за да изчезне напълно от физическия свят. После обаче простодушното Евангелие на Марко съвсем ясно подчертава как с навлизането на Христос Исус в елемента на Илия-Йоан всичко се променя и как всъщност по този начин в света навлиза един съвършено нов импулс.
към текста >>
В залеза на старата епоха изцеленията бяха нещо обичайно и ако те са
дело
на Христос, важното е друго, а именно че Той ги извършва с онези нови сили, които занапред ще са достояние на човешката индивидуалност.
С други думи, ние далеч не улучваме точния смисъл на Библията, ако смятаме, че изцеленията, описани в нея, са нещо изключително.
В залеза на старата епоха изцеленията бяха нещо обичайно и ако те са дело на Христос, важното е друго, а именно че Той ги извършва с онези нови сили, които занапред ще са достояние на човешката индивидуалност.
При това Евангелието показва съвършено ясно, че въздействията на Христос Исус протичат изцяло от един човек към друг човек. Навсякъде се подчертава, че Той действува както действува един човек върху друг човек. И това едва ли може да бъде изразено по-ясно от онова изцеление на жената, за което се говори в пета глава от Евангелието на Марко. Той я изцелява поради факта, че тя се докосва до Него и обхваща дрехата Му, така че Той долавя как „сили изтичат“ от Него. Целият разказ се свежда до следното: Жената се доближава до Христос Исус и обхваща дрехата Му.
към текста >>
351.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и
дело
то на Буда.
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и делото на Буда.
към текста >>
352.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Разбира се, има случаи, когато в резултат на всичко това могат да възникнат и добри
дела
.
При един индивид това трае по-дълго, при друг по-кратко. Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества. Това се потвърждава при хора с подчертани духовни заложби, например при хора с интереси към философията. Такъв човек смята, че светът не очаква нищо друго, освен неговото раждане и онази стройна философска система, която може да възникне единствено от неговите душевни заложби.
Разбира се, има случаи, когато в резултат на всичко това могат да възникнат и добри дела.
После идва време, когато човек разбира, че има и други неща, които могат да говорят чрез самите себе си, че светът също може и да ни дава чрез другите хора, че можем да черпим от постиженията на другите.
към текста >>
Нищо чудно, че засега монологът на Бога остава разбираем за човешкия интелект и че ще ни трябват много усилия, за да разберем този монолог на Бога, чрез който Божието
дело
се разгръща с още по-голяма сила.
На това място от Евангелието ние сме изправени пред най-величествения световноисторически монолог, който някога е прозвучавал на Земята, пред Божия монолог за разкриването на Мистериите.
Нищо чудно, че засега монологът на Бога остава разбираем за човешкия интелект и че ще ни трябват много усилия, за да разберем този монолог на Бога, чрез който Божието дело се разгръща с още по-голяма сила.
Но за това ще говорим утре.
към текста >>
353.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Тя извърши добро
дело
за Мене.
Но Исус рече: Оставете я; защо я смущавате?
Тя извърши добро дело за Мене.
към текста >>
354.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той ще извърши своето
дело
сам, душевно сам.
Те не успяват да постигнат необходимата степен на съзнание. Той прави втори опит, но учениците не успяват да останат будни. После Той опитва още веднъж, но положението остава същото. Сега за Него става ясно: Той остава напълно сам и те няма да споделят с Него онова, което Му предстои по пътя до Кръста. Чашата няма да Го отмине!
Той ще извърши своето дело сам, душевно сам.
към текста >>
355.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Действително неморалните
дела
на един такъв човек е за него едно мъчение, а за света едно разрушение.
Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно. Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят. Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят. Той създава толкова големи дупки в целия свят, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност.
Действително неморалните дела на един такъв човек е за него едно мъчение, а за света едно разрушение.
към текста >>
356.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или
дела
, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него.
Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е. Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго. И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта. Тези неща за които знаем, че не са извършени от нас правилно в живота на Земята, ние ги виждаме толкова по-дълбоко след смъртта, но трябва да ги оставим такива, каквито са, трябва да ги живеем по-нататък такива каквито са. Ние насочваме поглед назад върху това, което сме извършили, обаче трябва да изживеем по-нататък нещата такива каквито са.
към текста >>
357.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в
дело
на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен свят.
В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което Духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на Духовната Наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим. Чрез Духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството.
И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен свят.
към текста >>
От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите
дела
са повече, или по-малко егоистични.
От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични.
Така се проявяват тези три вида сили. За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение. Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
358.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Един друг факт, който ясновидецът констатира е: Такива души са впрегнати в хомота на ариманическите същества, те трябва да приготвят духовните причини на всичко онова, което тук на земята става като препяствия, като пречки на нашите
дела
.
И когато ясновидецът се постарае да проседи такива души до времето на техния предшествуващ живот, той намира причината, поради която тези души са осъдени да бъдат служители на духовете на болестите и смъртта. Тези причини се крият в безсъвестността, която тези души са проявили в земния се живот. Колкото по-безсъвестни са били те, толкова повече са осъдени на това да бъдат слуги на тези зли духове. Както е вярно, че причината и следствието са като две удрящи се една в друга билярдни топки, така също е вярно, че безсъвестните хора трябва да бъдат слуги на тези зли духове. Това е потресаващо!
Един друг факт, който ясновидецът констатира е: Такива души са впрегнати в хомота на ариманическите същества, те трябва да приготвят духовните причини на всичко онова, което тук на земята става като препяствия, като пречки на нашите дела.
Ариман има също и тази задача. Всички пречки, които се получават тук се дирижират от духовния свят. Това са служители на Ариман. Чрез какво тези души се осъждат на едно такова съществуване след смъртта? Чрез това, че в техния живот между раждането и смъртта са се отдали на удобството.
към текста >>
359.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и
дела
та, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане.
Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата.
Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане.
Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
Всички
дела
се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане.
Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане.
Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане.
Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
360.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Днес сме изправени, така да се каже, пред началната, изходна точка, отбелязваща основаването на Антропософското Общество в тесния смисъл на думата и нека по този повод отново да си припомним важността и значението на нашето
дело
.
Днес сме изправени, така да се каже, пред началната, изходна точка, отбелязваща основаването на Антропософското Общество в тесния смисъл на думата и нека по този повод отново да си припомним важността и значението на нашето дело.
Естествено, всичко онова, което Антропософското Общество се стреми да постигне за по-новата култура не бива да се различава принципно от това, което тук в нашите среди ние от доста време непрекъснато градим под формата на теософия. Но може би с прибавянето на едно ново име, следва отново да си припомним сериозността и достойнството, с които ние искаме да работим в нашето духовно Движение, и тъкмо от тази гледна точка е подбрана и темата на предстоящия лекционен цикъл. В изходната точка на нашето антропософско дело ние ще говорим върху една тема, която ще бъде изключително подходяща, тъй като отново ще насочи вниманието ни към важността и значението на нашето духовно Движение за културния живот на съвременната епоха.
към текста >>
В изходната точка на нашето антропософско
дело
ние ще говорим върху една тема, която ще бъде изключително подходяща, тъй като отново ще насочи вниманието ни към важността и значението на нашето духовно Движение за културния живот на съвременната епоха.
Днес сме изправени, така да се каже, пред началната, изходна точка, отбелязваща основаването на Антропософското Общество в тесния смисъл на думата и нека по този повод отново да си припомним важността и значението на нашето дело. Естествено, всичко онова, което Антропософското Общество се стреми да постигне за по-новата култура не бива да се различава принципно от това, което тук в нашите среди ние от доста време непрекъснато градим под формата на теософия. Но може би с прибавянето на едно ново име, следва отново да си припомним сериозността и достойнството, с които ние искаме да работим в нашето духовно Движение, и тъкмо от тази гледна точка е подбрана и темата на предстоящия лекционен цикъл.
В изходната точка на нашето антропософско дело ние ще говорим върху една тема, която ще бъде изключително подходяща, тъй като отново ще насочи вниманието ни към важността и значението на нашето духовно Движение за културния живот на съвременната епоха.
към текста >>
361.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните
дела
, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово.
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово.
Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента.
към текста >>
Когато не те засяга това, че би могъл да си обвързан с
дела
та на рода Панду, ако би бил един от потомците на Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с
дела
та на рода Куру, ако би бил един от потомците на Куру, когато стоиш над всичко това и не си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно на защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и редом със своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече не се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение.
И сега великият Кришна казва на своя ученик Арджуна: Независимо дали си всред синовете на Панду, или всред синовете на Куру: Каквото и да вършиш, като мъдрец, ти трябва да се освободиш както от принадлежността към Панду, така и от принадлежността към Куру.
Когато не те засяга това, че би могъл да си обвързан с делата на рода Панду, ако би бил един от потомците на Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с делата на рода Куру, ако би бил един от потомците на Куру, когато стоиш над всичко това и не си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно на защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и редом със своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече не се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение.
Защото последиците от действията това е не що, което може да засегне само една бедна и ограничена душа; но когато упорстваме в нашите действия, понеже те са от значение за еволюцията на света и човечеството, тогава ние вършим всичко, независимо дали нашите действия завършват с крах или тържество, независимо дали те ни носят страдание или радост.
към текста >>
Така великият Кришна доближава своя ученик Арджуна до един от идеалите на човечеството, който се свежда до това, че човекът казва: "Аз напредвам в моите действия, в моите
дела
.
Ето до какво великият Кришна иска да доведе своя ученик Арджуна: До освобождаването, до еманципацията на ученика от неговите собствени действия, до онази вътрешна вертикалност казано от гледна точка на Бхагавад Гита -, която душата успява да съхрани, независимо от всичко, което нашата уста изговаря, независимо от всичко, което нашите ръце и нашият меч успяват да постигнат или не!
Така великият Кришна доближава своя ученик Арджуна до един от идеалите на човечеството, който се свежда до това, че човекът казва: "Аз напредвам в моите действия, в моите дела.
Обаче независимо от това, дали зад тях стоя аз или някой друг, аз ясно виждам моите действия. Всичко, което става чрез моите ръце и което прозвучава от моята уста аз го виждам също толкова обективно, както например наблюдавам една скала, която се откъсва от планинския връх и полита надолу в пропастта. Ето как аз гледам на моите собствени действия. Дори и когато съм в състояние да опозная нещо, да си изградя едно или друго понятие за света: Нещо в мен се разграничава от тези понятия; да, вътре в мен живее един страничен наблюдател, наистина той е свързан с мен и осъществява една или друга степен на познание, но аз гледам на това познание като на нещо чуждо: и по този начин аз сам се освобождавам от моето познание! Да, сега аз сам се освобождавам от моите действия, от моето познание!
към текста >>
362.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните
дела
, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна.
Дори ако се замислим само за начина, по който пред нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си представим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба. Напротив, в Посланията на апостол Павел често пъти се сблъскаме с една толкова голяма скованост на израза, че понякога тя се превръща в истинска пречка за извличане на дълбокия смисъл, вложен в неговите думи. И все пак в Посланията на апостол Павел това, което е най-съществено за развитието на християнството звучи също така меродавно, както меродавно звучи хармонията на източните светогледи в песните на Бхагавад Гита. В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща. Всичко е така представено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел.
По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните дела, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна.
към текста >>
Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за
дело
то на Кришна.
Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук? Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза.
Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна.
Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса. И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>
363.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики
дела
, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област.
И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни. Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат. Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание.
Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област.
към текста >>
Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики
дела
, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза.
Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно.
към текста >>
И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: Първо апостоли, второ пророци, трето учители, после извършители на велики
дела
, едни с изцелителни дарби, други с дарби да помагат, да ръководят, да говорят разни езици.
Но фактически те са много части, а едно тяло. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. Напротив, тези части на тялото, които ни се струват по-незначителни, всъщност се оказват по-важни...Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако една част страда, страдат всичките части; и ако една част е в добро състояние, радват се всичките части заедно с нея. Вие обаче така казва Павел на коринтяни сте тялото Христово и всички заедно образувате неговите части.
И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: Първо апостоли, второ пророци, трето учители, после извършители на велики дела, едни с изцелителни дарби, други с дарби да помагат, да ръководят, да говорят разни езици.
Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички ли вършат велики дела? Всички ли имат изцелителни дарби?
към текста >>
Всички ли вършат велики
дела
?
Вие обаче така казва Павел на коринтяни сте тялото Христово и всички заедно образувате неговите части. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: Първо апостоли, второ пророци, трето учители, после извършители на велики дела, едни с изцелителни дарби, други с дарби да помагат, да ръководят, да говорят разни езици. Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са?
Всички ли вършат велики дела?
Всички ли имат изцелителни дарби? Всички ли говорят езици? Всички ли тълкуват? Ето защо е правилно различните дарби да се допълват взаимно, и колкото повече, толкова по-добре."
към текста >>
Дела
та, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят.
Обаче тук Пракрити остава вън. Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят.
Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят.
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени
дела
в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят.
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие
дело
?
Колко различно е настроението в Посланията на апостол Павел! Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там. Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си!
Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело?
И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
към текста >>
И когато го презираш, не презираш ли Божието
дело
?
Колко различно е настроението в Посланията на апостол Павел! Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там. Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа?
И когато го презираш, не презираш ли Божието дело?
Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
към текста >>
Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени
дела
, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието
дело
?
Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух?
Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
към текста >>
И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното
дело
?
Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя! Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа?
И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело?
Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя? Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя! И сега тук се появява един отговор, който ни въвежда в самия душевен елемент, в Пуруша: Понеже някога душата се е поддала на влиянието, идващо от Луцифер, сега тя вижда всичко през булото на Майя, и като душа простира булото на Майя върху целия свят.
към текста >>
Ето как всичко онова, което в източното светоусещане представлява
дело
на Боговете, сега се измества в дълбините на човешката душа, където бушува великата битка срещу Луцифер.
Той ни се явява като Майя, само защото ние не сме в състояние да погледнем в основата на това, което се простира пред нашия поглед. Фактът, че душата е попаднала под властта на Луцифер, не е по вина на Боговете, а е по вина на нашата собствена душа. Душата е превърнала за теб обективния свят в Майя, понеже ти си по паднал под властта на Луцифер. Една пряка линия свързва този антропософски възглед с известните думи на Гьоте: „Сетивата не лъжат, лъже съждението." Въпреки огромната омраза на филистерите и религиозните фанатици към Гьоте, към Гьотевото християнство, той се осмели да каже забележителните думи, че е един от най-християнските човеци, понеже в дълбините на душата си той мислеше християнски, включително и в максимата: Сетивата не лъжат, лъже съждението! Именно душата е виновна, че вижда света не в неговата истинност, а през булото на Майя.
Ето как всичко онова, което в източното светоусещане представлява дело на Боговете, сега се измества в дълбините на човешката душа, където бушува великата битка срещу Луцифер.
към текста >>
Обаче това древно учение на Кришна се превърна в
дело
на цялото човечество, защото Христос, като такъв, беше не един човешки Аз, който принадлежи на човечеството, а един Аз, който принадлежи на висшите Йерархии.
Когато Павел беше разтърсен от своето видение пред Дамаск, той не се усъмни нито за миг: пред него се намираше не друг, а Христос. Обаче светлинният ореол, който обгръщаше Христос, светлинните одежди, с които си послужи Христос, бяха тези на Кришна. Христос си послужи с Кришна, и формира чрез него своите собствени душевни обвивки, за да продължи могъщите си действия вече в сферата на светлината -, в Христос се съдържа също и всичко онова, което някога представляваше същността на величествената Бхагавад Гита. В новозаветните откровения, макар и в твърде разпръснат, фрагментарен вид, ние откриваме много подробности от древното учение на Кришна.
Обаче това древно учение на Кришна се превърна в дело на цялото човечество, защото Христос, като такъв, беше не един човешки Аз, който принадлежи на човечеството, а един Аз, който принадлежи на висшите Йерархии.
Но наред с това Христос принадлежи също и на онези далечни времена, през които човекът все още не беше отделен от онова, което днес го обгръща като материален свят и което благодарение на неговото луциферическо изкушение се превръща в илюзия, в Майя.
към текста >>
И тъкмо за да не се случи това: ето защо Христос слезе на Земята; ето защо той поиска да ни помири със света, научавайки ни да се справяме с изкушението на Луцифер, така че да проникваме зад булото на Майя и да виждаме Божиите
дела
в техния истински облик; ето как ние откриваме Христос като помирител, който ни въвежда в истинските форми, в истинските образи на Божиите
дела
и откровения.
И тъкмо за да не се случи това: ето защо Христос слезе на Земята; ето защо той поиска да ни помири със света, научавайки ни да се справяме с изкушението на Луцифер, така че да проникваме зад булото на Майя и да виждаме Божиите дела в техния истински облик; ето как ние откриваме Христос като помирител, който ни въвежда в истинските форми, в истинските образи на Божиите дела и откровения.
Едва чрез Него ние се научаваме да разбираме прадревните думи: „Ето, всичко това се оказа нещо добро." За да се научим да приписваме именно на себе си това, което никога не бива да приписваме на света ето защо ние се нуждаем от Христос. Всички други грехове биха могли да бъдат снети от нас; обаче от този грях може да ни избави само Христос.
към текста >>
Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а
дело
на нашата собствена душа, едно
дело
, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа.
Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
към текста >>
364.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Изходната точка на неговото грандиозно
дело
следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
към текста >>
В своите „Студии върху биографията и жизненото
дело
на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота".
към текста >>
№235-№240), чийто български преводи
дело
на Димо Р.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
№235-№240), чийто български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото
дело
.
От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело.
В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие. „Историческият Гьоте може би щеше да ги отхвърли, но" както казва Рудолф Щайнер „по-вероятно е, че пребиваващата в духовния свят индивидуалност на Гьоте, би се съгласила с тях."
към текста >>
365.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро
дело
, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме. Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо. Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана волевите импулси, които са ни довели до морални действия.
Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
към текста >>
А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро
дело
, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана.
Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим. Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан. Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме. Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат.
А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана.
Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там. Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане.
към текста >>
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши
дела
.
След епохата на чувствата ще последва епоха на изключителна моралност. Тогава, както показват окултните изследвания, ще се случва нещо съвсем особено. Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни. При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв.
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела.
Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта! Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта. Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект. Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта. След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност.
към текста >>
366.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Като жива съвест пристъпват към нас
дела
та ни от изминалия ден.
Нещата тук опират до едно фино наблюдение в момента, когато крайниците започват да стават тежки. Появява се едно много особено усещане. То се състои в това, че ни говори: Това си направил, това си пропуснал.
Като жива съвест пристъпват към нас делата ни от изминалия ден.
И ако между тях има нещо, което не одобряваме, тогава се въртим в леглото и не можем да заспим. Но ако можем да сме доволни от нашите действия, при заспиването настъпва един блажен момент, в който човек си казва: О, да може винаги така да остане! И тогава идва един тласък това е, когато човек излезе от своето физическо и етерно тяло и се намери в духовния свят.
към текста >>
Така съвестта е пророческо предчувствие за това как ние ще изживеем нашите
дела
след смъртта.
Така в удивлението имаме израз на това какво сме видели по-рано, а съвестта е израз за едно по-късно виждане в духовния свят. Съвестта показва дали ще се изплашим, или ще изпитваме блаженство, когато можем да видим нашите действия в Девахана.
Така съвестта е пророческо предчувствие за това как ние ще изживеем нашите дела след смъртта.
към текста >>
Винаги да преценяваме нашите
дела
, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ.
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането преди раждането.
Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ.
Хора, които така чувстват, повече от другите са предопределени да се занимават с духовната наука.
към текста >>
При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно
дела
та си в своя живот, както и да търсят обяснения.
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за предишни животи на Земята.
При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения.
При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи. Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи. Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
към текста >>
А сега си представете как това изживяване в течение на времето все повече се засилва и ще имате представа за бъдещия човек, който ще вижда как неговите
дела
кармически се изравняват.
Ние стоим като в преддверие на времето, когато кармическото изравняване ще се появява пред хората като пророчески сънищен образ.
А сега си представете как това изживяване в течение на времето все повече се засилва и ще имате представа за бъдещия човек, който ще вижда как неговите дела кармически се изравняват.
към текста >>
367.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Докато в гръцката епоха хората най-много са ценили външния свят, на едно непознато място на Земята се извършва Мистерията на Голгота, там Боговете уреждат своите собствени
дела
на земната сцена, докато хората са извършвали техните човешки работи.
Но четвъртата следатлантска епоха, трябваше да доведе хората дотам, да почувстват духовните светове в тяхното пълно значение, понеже през онова време се извърши Мистерията на Голгота.
Докато в гръцката епоха хората най-много са ценили външния свят, на едно непознато място на Земята се извършва Мистерията на Голгота, там Боговете уреждат своите собствени дела на земната сцена, докато хората са извършвали техните човешки работи.
към текста >>
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено
дело
, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората. Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
Така на хората от нашата епоха ще става ясно, че Христос ще се разкрива все повече свръхсетивно и все повече ще управлява кармичните нишки в
дела
та на Земята.
Така хората от четвъртата следатлантска епоха са поглеждали към Исус от Назарет, като към носителя на Христос.
Така на хората от нашата епоха ще става ясно, че Христос ще се разкрива все повече свръхсетивно и все повече ще управлява кармичните нишки в делата на Земята.
Те ще вникнат в онази духовна сила като съдбата, която гърците все още не можеха да разберат; по подходящия начин тя ще доведе хората дотам, да понесат кармата си през следващите инкарнации. Като към един съдия, като към господар на кармата ще поглеждат хората към Христос през следващите си инкарнации. Така те ще приемат съдбата си и ще са приканени все повече да задълбочават душите си, докато могат да си кажат: Тази съдба не ми се налага от някаква неличностна сила, тази съдба ми се дава чрез това, с което аз се чувствам сроден в моята най-интимна същност. В самата карма аз виждам какво е сродно с моята същност. Моята карма ми е скъпа, понеже ме прави все по-добър.
към текста >>
Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно
дело
на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят.
Преди всичко ние вярваме в неговата собствена истина. Ние няма да нараним чувствата на будиста, като му кажем, че не е истина, че неговият религиозен основател, след като е живял като Бодисатва между хората няма повече да слезе във физическа инкарнация като Буда. С това ние ще внесем мир сред вероизповеданията. Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина.
Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят.
Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии. Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът. Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ.
към текста >>
368.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките
дела
и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост.
Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане. Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33. И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П.
Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост.
Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него. Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи. Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
към текста >>
В
дела
та им останала си жива.
В делата им останала си жива.
към текста >>
усещам те аз често като душа на техните
дела
!
усещам те аз често като душа на техните дела!
към текста >>
Но ако го вземе в ръцете си някой, който знае, че има една прастара, опазвана в мистериите мъдрост, която е скрита от обикновените погледи и който знае, че тя е била подготвяна не във външните човешки
дела
, а в тайните общества, той все пак ще намери нещо хаотично в книгата, но и нещо съвсем друго.
Точно Е. П. Блаватска с нейната цялост, с нейната индивидуалност показваше каква вътрешна сила, какви мощни импулси са присъщи на онова духовно движение, което наричаме теософско движение. За да подчертаем това, достатъчно е да посочим първото голямо произведение от Е. П. Блаватска „Разбулената Изида“. При обикновения читател тази книга създава впечатление за едно хаотично произведение.
Но ако го вземе в ръцете си някой, който знае, че има една прастара, опазвана в мистериите мъдрост, която е скрита от обикновените погледи и който знае, че тя е била подготвяна не във външните човешки дела, а в тайните общества, той все пак ще намери нещо хаотично в книгата, но и нещо съвсем друго.
Той за първи път ще срещне едно произведение, което смело и открито поставя пред обикновения свят някои тайни на мистериите. И който разбира тези тайни, ще види колко безкрайно правилно са изтълкуваните, така както можеха да тълкуват само посветените. Хаотичното впечатление остава и човек може да си го обясни чрез следното разумно наблюдение: Външната личност на Е. П. Блаватска, доколкото тя беше въплътена в нейното физическо тяло, с нейния интелект, също и с нейните лични качества, симпатии и антипатии, ни показва според начина, по който „Разбулената Изида“ е написана, че тя не е могла да създаде от своята личност, от своята собствена душа това, което имаше да даде на света. Тя споделя неща, които сама не е могла да разбере и когато се проследи пътя на мислите, той е доказателство за това, че велики духовни индивидуалности са използвали тялото и личността на Е. П.
към текста >>
369.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за
дело
то на Луцифер.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер.
Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта.
към текста >>
Тогава поглеждаме картината, която се намира в Камера
дела
сигнатура в Рим и е нарисувана от Рафаел, и която се нарича „Атинската школа“.
Вие всъщност имате един олтар, където пише: На непознатия Бог! Аз обаче ви казвам, онзи непознат Бог е този, който не може да бъде показан в своя истински образ чрез външни знаци, той обаче лежи в основата на всичко живо, на всичко съществуващо. Той е този, който живя на Земята и възкръсна, този, който чрез възкръсването ще поведе самите хора към Възкресението. „ И апостолската история разказва по-нататък а ние буквално виждаме апостол Павел да стои пред атиняните - как някои атиняни повярваха, а други не. Между първите е Дионисий Ареопагита.
Тогава поглеждаме картината, която се намира в Камера дела сигнатура в Рим и е нарисувана от Рафаел, и която се нарича „Атинската школа“.
Да предположим както някога беше съвсем естествено, че Рафаел прочита мястото от апостолските истории, за което стана въпрос. То оживява в него. И сега разглеждаме различните атиняни, чиито лица той е нарисувал; и дори до жестовете на ръцете виждаме как между атиняните изпъква един образ, който отново познаваме, когато обхванем с поглед апостол Павел от апостолските истории.
към текста >>
370.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Там, в кармата, се касае до едно действие и неговото изравняване, но това няма нищо общо с любовта;
дела
та на любовта са такива, че първоначално те не търсят своето изравняване в следващия живот.
И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото. Под карма разбираме това, което в един живот е причина и което има своите последици в следващия живот. В смисъла на редуване на причина и следствие, като хора не можем особено да говорим за любов, не можем да говорим в смисъла на постъпка от любов и компенсацията за това.
Там, в кармата, се касае до едно действие и неговото изравняване, но това няма нищо общо с любовта; делата на любовта са такива, че първоначално те не търсят своето изравняване в следващия живот.
към текста >>
Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните
дела
и творческите сили на миналото не можем да премахнем.
Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света.
Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем.
На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна.
към текста >>
Оттук ще разберем и
дела
та на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване.
Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат.
към текста >>
Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез
дела
, изпълнени с любов.
Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов.
Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>
Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни
дела
.
На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна.
Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела.
Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>
Ние трябва да предоставим на света нашите любовни
дела
, там обаче те са записани в духовния световен процес.
Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела.
Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес.
Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>
Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни
дела
, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни
дела
светът става по-богат.
Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес.
Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат.
Защото творческото в света е любов.
към текста >>
Христос извършва
дело
то за Боговете, за да възвърне хората на Боговете.
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека. Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята.
Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете.
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело.
към текста >>
Дело
то на Луцифер, значи, е едно
дело
в свръхсетивния свят;
дело
то на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете.
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос.
към текста >>
Дело
то на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят.
Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят.
Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си.
към текста >>
Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето
дело
на Земята, а хората стават зрители на това
дело
.
Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят.
Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело.
Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело.
към текста >>
Едно божие
дело
, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората.
За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело.
Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората.
Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
към текста >>
Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието
дело
.
Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората.
Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело.
Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
към текста >>
Единственото
дело
на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в
дело
то на Христос.
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело.
Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос.
Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
към текста >>
Божие
дело
е
дело
то на Христос,
дело
то, което Боговете са извършили за себе си.
Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос.
Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си.
Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
към текста >>
Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това
дело
.
Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си.
Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело.
Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
към текста >>
Дело
то на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят,
дело
то на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно
дело
.
Събитието на Мистерията на Голгота от една известна гледна точка принадлежи към най-висшите опитности в духовния свят.
Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело.
Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем“ същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов. Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта човекът изгради любовта към мъдростта.
към текста >>
И сега, чрез
дела
та на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието.
Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на човека. Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото.
И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието.
Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен! “53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“.
към текста >>
“53. Това божествено, изпълнено с любов
дело
, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“.
Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието. Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен!
“53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“.
към текста >>
Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира
дела
та на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен.
Човешкото бъдеще ще се състои обаче и от още нещо друго, освен от любов. Духовното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество.
Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен.
Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност. Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване. Относно това не бива да изпадаме в заблуждение. Търси ли някой да последва Христос по пътя на любовта към мъдростта, то от тази мъдрост, която той поставя в служба на света, е валидна само онази част, която е проникната от любов.
към текста >>
Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в
дела
та, изпълнени с любов, а не в
дела
та за самоусъвършенстване.
Човешкото бъдеще ще се състои обаче и от още нещо друго, освен от любов. Духовното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество. Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен. Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност.
Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване.
Относно това не бива да изпадаме в заблуждение. Търси ли някой да последва Христос по пътя на любовта към мъдростта, то от тази мъдрост, която той поставя в служба на света, е валидна само онази част, която е проникната от любов.
към текста >>
Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро
дело
, но тя свързва хората по много сложен начин.
Въпрос относно необходимата лъжа: Премълчаване от любов, една необходима лъжа винаги е много сложно нещо.
Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин.
Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите слабости. По-късно ще имаме отново нещо общо с него. По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието. Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов.
към текста >>
Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично
дело
, тя няма нищо общо с едно
дело
, породено от истинска любов.
Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин. Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите слабости. По-късно ще имаме отново нещо общо с него. По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието.
Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов.
Защото малко хитрост винаги принадлежи към лъжата по необходимост. Тя не се казва само от обич. Духовната наука осветява и най-малкия фин детайл в човешкото сърце.
към текста >>
371.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
познаващ из основи демонските
дела
.
познаващ из основи демонските дела.
към текста >>
съдбата моя искаше на
дело
то си за прослава.
съдбата моя искаше на делото си за прослава.
към текста >>
в стремежа си
дела
та вечни нагло да оспорва.
в стремежа си делата вечни нагло да оспорва.
към текста >>
372.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
41. Стенопис на Рафаел в Камера
дела
сигнатура във Ватикана сравни също изказванията на Рудолф Щайнер в лекцията от 5.
41. Стенопис на Рафаел в Камера дела сигнатура във Ватикана сравни също изказванията на Рудолф Щайнер в лекцията от 5.
май 1909 в „Картини на окултни знаци и колони. Мюнхенският конгрес 1907 и неговите въздействия“, Събр. съч. № 284 от 30. Януари 1913; в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. № 62 и от 1.
към текста >>
373.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тук ние проникваме също до
дела
та, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят.
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването.
Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят.
Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща.
към текста >>
Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова
дело
, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост. Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора.
Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва. И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око. Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
374.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и
дела
на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло.
Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес. Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството. В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието.
към текста >>
375.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни
дела
от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно внимание на това, което бе направено за изясняване на истината.
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е важно не само, че тези книги са написани, но и да бъдат прочетени. Защото все някога ще възникне необходимостта нашите приятели, които сериозно се стремят към истината, действително да се запознаят с всичко случило се, колкото и неприятно в известно отношение да е това знание. Именно от тази гледна точка в последно време нашата работа в Мюнхен срещна множество трудни препятствия.
към текста >>
376.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват
дела
та в духовния свят.
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
Защото думите са тук
дела
,
Защото думите са тук дела,
към текста >>
пораждащи след себе си
дела
.
пораждащи след себе си дела.
към текста >>
И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на
дела
мирово слово, в което, звучейки, човек сам се вживява със собствената си душевна същност, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят.
Виждате ли, с нашите разглеждания сега се намираме непосредствено в страната на духовете, съзерцаваме съществата и действията на съществата.
И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на дела мирово слово, в което, звучейки, човек сам се вживява със собствената си душевна същност, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят.
Изразът „мирово слово“, преминаващ през всички времена и народи, изразява напълно истинското фактическо положение в страната на духовете. Да разберем в наше време това, което се има предвид под мирово слово, можем само ако се приближаваме към характерните особености на духовния свят по начина, по който се опитахме да го сторим в това разглеждане. Както в окултизма на различните времена и народи с повече или по-малко разбиране се е говорело за мировото слово, така на нашето време, за да не бъде човечеството опустошено от материализма, е необходимо то да добие разбиране за такива думи, каквито се произнасят по отношение за страната на духовете:
към текста >>
Защото думите са тук
дела
,
Защото думите са тук дела,
към текста >>
пораждащи след себе си
дела
.
пораждащи след себе си дела.
към текста >>
От това до каква степен нашето време посреща с разбиране израза: „Защото думите са тук
дела
, пораждащи след себе си
дела
“, ще зависи разбирането, с което то се отнася към духовната наука, и доколко добре хората от нашето време ще бъдат подготвени да предотвратят това, културата на човечеството да не бъде все повече и повече привеждана към запустение, обедняване и упадък, благодарение на материализма, който в противен случай ще трябва да господства.
Трябва да се знае доколко това се явява точно такава характеристика на духовния свят, както използването на обикновените сетивни представи за охарактеризиране на сетивно-физическия свят.
От това до каква степен нашето време посреща с разбиране израза: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела“, ще зависи разбирането, с което то се отнася към духовната наука, и доколко добре хората от нашето време ще бъдат подготвени да предотвратят това, културата на човечеството да не бъде все повече и повече привеждана към запустение, обедняване и упадък, благодарение на материализма, който в противен случай ще трябва да господства.
към текста >>
377.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук
дела
, пораждащи след себе си
дела
.“ Докато човекът във физическия свят върши
дела
та си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени
дела
.
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато човекът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела.
Речено, сторено. За това става дума в духовния свят. В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят. Произнесеното навсякъде е дело. По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества.
към текста >>
Произнесеното навсякъде е
дело
.
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато човекът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела. Речено, сторено. За това става дума в духовния свят. В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят.
Произнесеното навсякъде е дело.
По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества. Той трябва да се държи така, т.е. да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз. Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят.
към текста >>
да позволи на думите му да бъдат
дела
, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз.
За това става дума в духовния свят. В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят. Произнесеното навсякъде е дело. По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества. Той трябва да се държи така, т.е.
да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз.
Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят. Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план. Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят. Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят.
към текста >>
При тях думите са
дела
и нещата, които вършат, ги вършат чрез това, което с една дума може да се нарече инспирация.
Как действа този друг Аз? Току-що беше казано, че той принадлежи на духовния свят в духовната област, че е живо мисловно същество сред живи мисловни същества.
При тях думите са дела и нещата, които вършат, ги вършат чрез това, което с една дума може да се нарече инспирация.
Вторият Аз действа инспириращо на природата на човека. Какво инспирира той? Той инспирира това, което наричаме наша карма, наша съдба. И тук имаме тайнствения процес: това, което преживяваме, дали тъжно, дали радостно, което се случва в нашия живот, е инспирирано от духовния свят от другия ни Аз. Дали вървите по улицата или пък преживявате нещо, което ви се струва случайно, то е инспирирано от духовния свят от вашия друг Аз.
към текста >>
Когато ясновиждащата душа влезе в тази духовна област, тя изживява като откровение в разговора на духове това, за което може да се каже: думите са
дела
.
Той инспирира това, което наричаме наша карма, наша съдба. И тук имаме тайнствения процес: това, което преживяваме, дали тъжно, дали радостно, което се случва в нашия живот, е инспирирано от духовния свят от другия ни Аз. Дали вървите по улицата или пък преживявате нещо, което ви се струва случайно, то е инспирирано от духовния свят от вашия друг Аз. И така, съществува нещо като инспирация в духовния свят и тя се разкрива на физическия план и предизвиква фактите, които са вашата съдба в малките и големите неща. Съдбата на човека се инспирира от другия Аз от духовната област.
Когато ясновиждащата душа влезе в тази духовна област, тя изживява като откровение в разговора на духове това, за което може да се каже: думите са дела.
Но всичко, което се случва в духовния свят, дава своя отпечатък във физическия свят. Дали разглеждате някой камък, растение, облак или пък съзерцавате мълния, зад всичко това стоят духовни същества и духовни явления. Също и зад физическите процеси от вашата съдба стоят духовни същества и явления. Какви духовни същества и явления? Инспирации!
към текста >>
378.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето
дело
, но също и чувство за отговорност към нашето
дело
.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно.
Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето
дело
, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето
дело
.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света
дело
.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно.
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също.
към текста >>
Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни
дела
и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа.
Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето
дело
и да му имаме доверие.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие.
Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето
дело
като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие.
Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души.
Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
379.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Все пак, Ариман остана с известно предимство що се отнася до неговото твърдение, че Христос може да приключи някои
дела
не в духовните светове, а само тук на Земята.
Все пак, Ариман остана с известно предимство що се отнася до неговото твърдение, че Христос може да приключи някои дела не в духовните светове, а само тук на Земята.
Едва след тежки изпитания Той можа да разбере какво означава да превърнеш камъните в хляб, или което е все същото да превърнеш парите в хляб; понеже Ариман си послужи тъкмо с Юда от Кариот.
към текста >>
380.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Художник велик на света, удивен аз
дела
та гледам
Художник велик на света, удивен аз делата гледам
към текста >>
381.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
№235-№240), чиито български преводи
дело
на Димо Р.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
№235-№240), чиито български преводи дело на Димо Р.
Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
И двата нередактирани превода,
дело
на Димо Р.
*50. Рудолф Щайнер „От Исус към Христос", 11 лекции в Карлсруе, 1911 (Събр. Съч. №131) и ,Бхагават Гита и посланията на апостол Павел", 5 лекции в Кьолн 1912/ 13 (Събр. Съч. №142).
И двата нередактирани превода, дело на Димо Р.
Даскалов, са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
382.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И, обични антропософски приятели, днес аз исках да изнеса пред Вас едно от
дела
та, борбата на влелия се в аурата на Земята Христос против сибилството, този факт исках да Ви представя аз днес.
И така, заставайки на почвата на Духовната Наука, ние виждаме знаменателния факт, че хората не разбират много нещо от Христовия Импулс с тяхната мъдрост: техните понятия и идеи се оказват почти безсилни. Обаче по отношение на Христовия Импулс въпросът не се касае за това, важното не е това, че той се яви първо в света със своето учение, важен е характерът на фактите, важно е това, което се вля като непосредствен Импулс от Тайната на Голгота. И този факт ние не трябва да търсим само в това, което хората учат, не трябва да го търсим в това, което хората разбират, а в това, което става, което става за човешката душа.
И, обични антропософски приятели, днес аз исках да изнеса пред Вас едно от делата, борбата на влелия се в аурата на Земята Христос против сибилството, този факт исках да Ви представя аз днес.
към текста >>
И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо
дело
Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно.
Така Христос трябва да изпълни една служба на съдия. Онези, които бяха разбрали материалистично, че Христос дойде отново скоро след своето възкресение, те бяха го разбрали погрешно. Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба. Ние трябва да повдигнем булото, което разпространението на Християнството върху физическото поле ни показва. Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна борба, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер.
И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно.
Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна. Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури.
към текста >>
383.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Чрез двете Христови
дела
в свръхсетивните светове сетивните органи на човеците бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото.
Така щото сега вече хората нямаха нужда, когато дишаха например на едно място, да поемат жадно въздуха, или пък да бъдат отблъснати чрез отвращение и погнуса от друго място, а можеха да живеят в света с умерено настроени органи. Този беше резултатът на одухотворението на това Натаново момче Исус от Христа в духовните светове, от висшия Дух на Слънцето. След това по-нататък в развитието на човечеството настъпи едно трето бедствие за човечеството. Без това развитие на човечеството имаше опасност да настъпи едно трето безредие, ако човешките души трябваше да се въплъщават постоянно само в тела, които биха били възможни на Земята. Можем да кажем: До това време ред беше установен главно в човешките физически тела.
Чрез двете Христови дела в свръхсетивните светове сетивните органи на човеците бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото.
Жизнените органи също бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Не бяха устроени обаче хармонични органите на душата. В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши
дело
то да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението.
Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи. Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено.
Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението.
В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа.
към текста >>
Това беше едно важно
дело
, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество.
В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа.
Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество.
Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост.
към текста >>
384.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И всичко, което разкрива истинската Хронология на Заратустризма, което разкрива истинската Астрология на египетските и халдейските мистерии, всичко това беше подбудено чрез троичното
дело
на Христос преди великата атлантска катастрофа.
След това идваме в Третата следатлантска културна епоха, която още вчера охарактеризирахме като онази епоха, в която душите бяха подбудени да усвояват знание чрез силови същества, които блестяха от звезди те, в която хората виждаха не само мировата тайна в царуващите в свръхсетивната област отношения на Времето, а в която хората проникнаха в сетивното битие, в сетивното съществувание и в сетивното битие, в движението на звездите и в писменността, която те записваха в мировото пространство, виждаха хармонизиращото, мелодизиращото естество на мировия процес. Този светоглед аз бих могъл да нарека "Астрология". Хронологията бе последвана от Астрологията.
И всичко, което разкрива истинската Хронология на Заратустризма, което разкрива истинската Астрология на египетските и халдейските мистерии, всичко това беше подбудено чрез троичното дело на Христос преди великата атлантска катастрофа.
А какво последва в Гръцката или в Гръцко-латинската културна епоха? Това, което сега ще кажа, важи не само за гърците и за римляните, а също и за останалите области на Европа. Вчера аз се опитах да го обясня само при един отделен случай, но то важи така да се каже за целия западен свят. Ние можем още веднъж да на сочим нашия поглед в миналото и да видим, как гъркът почиташе Аполона, този отблясък на Натановото момче Исус, но както то беше още в края на Атлантската епоха. Ние казахме: Аполон идваше при Делфийския Оракул от страната на Хипербореите, от север.
към текста >>
Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното
дело
на Христос, като един отзвук на това
дело
?
За него Аполон беше богът на Слънцето, не този, който като Хелиос караше слънчевата колесница по небето и регулираше времената на дните -, а насочвайки поглед към Аполона гъркът виждаше слънчевите действия на атмосферата. Това, което е действие на Слънцето, него считаше той за Аполон, като считаше това действие духовно. И така беше при много богове и духовни Същества, които намираме на запад. Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в бурята, и неговата дива войска.
Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело?
Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна.
към текста >>
Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово
дело
от една съвършено друга страна.
Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело? Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса.
Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна.
И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"?
към текста >>
Вчера ние се запознахме с троичното
дело
на Христос, което се пада в Лемурийската и в Атлантската епоха.
Вчера ние се запознахме с троичното дело на Христос, което се пада в Лемурийската и в Атлантската епоха.
Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове. И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток. Илия беше например един от пророците. Но как този Илия е един пророк? Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело.
към текста >>
Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово
дело
.
Вчера ние се запознахме с троичното дело на Христос, което се пада в Лемурийската и в Атлантската епоха. Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове. И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток. Илия беше например един от пророците. Но как този Илия е един пророк?
Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело.
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова.
към текста >>
Обаче в духа на после действието на троичното Христово
дело
действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова.
Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично.
към текста >>
385.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи
дела
та на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората.
Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща. И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани. Защото споменатите духове не могат да понасят да бъдат презирани, както във всеки случай те заслужават това според Божия закон и християнското учение, поради което те побягват и замлъкват. Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез змията говори с Ева, той съблазни човешкия род. От тогава на сам това беше техен навик: колкото пъти можеха да разговарят с хората в гласове и предзнаменования чрез телата и движенията на животните, те злоупотребяваха с тази сила, спечелиха си обожание и мамеха бедните хора.
Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората.
Този човек леко показва, как духовните откровения са проникнати от Христос; защото той прави това с едно настроение, което може да се нарече наистина проникнато от Христос. Така говори този човек в 1607 година за преломите, които са станали в духовния свят. Кой е този човек? Дали той е някой, който няма никакво оправдание да говори за тези неща? Дали е някой, когото хората не трябва да слушат?
към текста >>
Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите
дела
, които са от духовно естество.
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано.
Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество.
Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците. Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята. Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал? Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни
дела
на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците.
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано. Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество.
Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците.
Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята. Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал? Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
386.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Това беше неговото основно, велико
дело
.
Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка. И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него. Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение. Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества. Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение.
Това беше неговото основно, велико дело.
Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха.
към текста >>
387.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Когато такова същество извършва такова
дело
, приемайки човешка или ангелска форма, самото то напредва в своето развитие.
Когато такова същество извършва такова дело, приемайки човешка или ангелска форма, самото то напредва в своето развитие.
И с това посочихме напредъка в развитието на Христос-Йехова, че Христос стига до състоянието, в което отсега нататък Той не се изявява вече като човешко съществотво, не се изявява само чрез своето отражение, чрез своята отразена светлина, не само чрез името на Йехова, а непосредствено. И тази е голямата разлика във всички учения, в цялата мъдрост, навлязла в еволюцията на Земята от Мистерията на Голгота насам , че чрез идването на духа на Михаил на Земята, чрез неговата инспирация човечеството постепенно можа да започне да разбира всичко това, което представлява Христовият импулс, което означава Мистерията на Голгота. Но в миналото Михаил беше първо посланик на Йехова, който беше отражение на Христовата светлина; той още не беше посланик на Христос.
към текста >>
388.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в
дела
та, то образува неговата стойност за света.
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света.
Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света.
Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като един член в света. Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека. Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия, мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите
дела
прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека.
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света. Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света. Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като един член в света.
Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека.
Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия, мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите
дела
!
Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята.
Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела!
И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат. Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония. Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства. Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо.
към текста >>
И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите
дела
в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло.
И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие. Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен. Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице.
към текста >>
389.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите
дела
да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло.
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло.
Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот?
към текста >>
И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно
дело
, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното.
Така пред Боговете плува като цел, като най-висш идеал, като религия на боговете един образ на човека. И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека. И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека.
И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното.
Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите. Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е. на брега на течащото напред време приемете всички тези изрази сега така, че да разбирате нещо намиращо се извън пространството и навън във времето -, така стои там идеалът за човечеството.
към текста >>
390.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Още при този цикъл от лекции, роден от най дълбокото християнско изживяване, Рудолф Щайнер трябваше да насочи вниманието са към това, което се натрупваше като враждебност срещу безкомпромисната точност на неговото учение и неговото
дело
.
Настоящият момент изисква да бъдат дадена указания за тези неща.
Още при този цикъл от лекции, роден от най дълбокото християнско изживяване, Рудолф Щайнер трябваше да насочи вниманието са към това, което се натрупваше като враждебност срещу безкомпромисната точност на неговото учение и неговото дело.
По онова време за него възникнаха трудности във връзка с ориентализирането на английското Теософско Общество, което виждаше заплаха за своите догми от това, което Рудолф Щайнер даде като християнска езотерика. Ани Безант, председателка на Теософското Общество, несъзнателно може би, вслушана в импулси, подобно на писачите на анонимните брошури за по десет пфенига, разпространи от една страна слуха, че Рудолф Щайнер е йезуит, (така както днес се разпространява слухът, че той е евреин) и за да не изглежда в сърцата на нейните вярващи като един нововъзкръснал, а за да се приеме това като нещо разумно от християнството, внезапно тя постави новия Спасител на Света в тялото на един индийски младеж. Едва преди две години този човек с решителност отхвърли отредената му мъчителна роля.
към текста >>
Никога обаче не се получи едно твърдо опровержение на лъжливите неща, в които действува нещо, чиято цел е изкореняването на жизненото
дело
на Рудолф Щайнер.
Това, което Рудолф Щайнер говореше в своя защита, говореше със спокойствие и достойнство в пълна обективност.
Никога обаче не се получи едно твърдо опровержение на лъжливите неща, в които действува нещо, чиято цел е изкореняването на жизненото дело на Рудолф Щайнер.
Те се надяваха да експлоатират за себе си ситуацията и искаха да дискредитират неговото име или направо да го отстранят. Самият Рудолф Щайнер го знаеше и често го посочваше. Ние го изживявахме, но никога преди това не бяхме вярвали на мащабите на това, което сега действителността ни предлага. Защото такива неща човек не може да вярва, а трябва да ги изживява. Човек трябва да изживее контраста на най-доброто и най-благородното с най-лошото, най-чистото и най-автентичното с най-нечистото, на праведното със зловещите фантастични паяжини на лъжата, за да разбере, че това е възможно.
към текста >>
391.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Той би трябвало да познае онова Същество, което трябва да извърши
дело
то, без което земното човечество не може да намери отново пътя към Божественото.
Той би трябвало да познае онова Същество, което дава смисъл и значение на Земния живот.
Той би трябвало да познае онова Същество, което трябва да извърши делото, без което земното човечество не може да намери отново пътя към Божественото.
Той би трябвало да познае, че няма смисъл за Земния човек без това Същество. Хората би трябвало да заличат от Земното развитие думата „човек", ако биха искали да заличат Христовото Събитие. А сега да си представим, че тази тълпа осъжда онова Същество, вилнее срещу онова Същество, което всъщност прави от Земния човек един истински човек и което трябва да даде на Земята нейната цел и нейното значение. Какво се крие в това? Не се ли крие тук това, че в своето Земно развитие човечеството беше стигнало по онова време до една точка, при която то можеше да си каже: онези, които по онова време бяха представители на човешкото познание в Йерусалим за истинската същност на човека, в тях беше затъмнено познанието за човека, те не знаеха, какво е човекът, какво трябва да бъде човекът на Земята.
към текста >>
392.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено
дело
.
Казано бе, че когато след смъртта погледнем на зад в панорамата на изминалия живот върху онова, което сме преживели, тогава ни се струва, като че ли нашите идеали биха имали нещо чуждо. Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот. Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта. Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път.
Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело.
Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това. Христос в мен пропива моите идеали във веществена действителност". А за идеалите, които храним в себе си казваме: „Да, като хора, ние улавяме идеалите по земното кълбо, но в нас живее Христос и той поема върху себе си нашите идеали...тези идеали са действителни семена за една бъдеща дейност. Проникнатият от Христос идеализъм е пропит със зародиша на действителността.
към текста >>
393.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
" Разбойникът от дясната страна казва след това, че другият отляво не трябва да говори така, защото и двамата са заслужили съдбата да бъдат разпънати на кръст заради
дела
та им, но този, които е разпънат между тях е невинен, а трябва да изпита същата съдба.
И сега започва трудността. Антропософите тогава лесно казват:"Как може това да се свърже с приетото като християнско понятие например за прощаването на греховете чрез Христос? ". И все пак понятието за прощаването на греховете е напълно свързано с истинското християнство. Достатъчно е само да си припомним следното: Христос е разпнат на кръста между двамата разбойници. Разбойникът от лявата страна се подиграва с Христос: "Ако ти искаш да бъдеш Бог, помогни на себе си и на нас!
" Разбойникът от дясната страна казва след това, че другият отляво не трябва да говори така, защото и двамата са заслужили съдбата да бъдат разпънати на кръст заради делата им, но този, които е разпънат между тях е невинен, а трябва да изпита същата съдба.
И разбойникът отдясно прибавя: "Когато бъдеш в Твоето Царство, спомни си за мене" А Христос му отговаря: „Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мен в Рая". Без съмнение тези думи не могат просто да бъдат отхвърлени от Евангелията, също така да се спори за тях, защото те са едни важни и пълни със значение думи. Сега антропософът се намира пред трудността, която възниква от въпроса: Щом като разбойникът от дясно на Христос трябва да измие това, което е направил със своята Карма, какво трябва да означава тогава, че Христос му казва, като същевременно го извинява и му прощава: "Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая". Антропософът може да каже: "Този разбойник от дясната страна на Христос трябва да измие своето провинение със своята Карма така, както това трябва да направи разбойникът от лявата страна на Христос. Защо се прави тук чрез Христос една разлика между десния и левия разбойник?
към текста >>
Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички
дела
и помисли на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне.
Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички дела и помисли на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне.
Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата еволюция на отделните хора. Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък грях. И сега изследваме Акашовата Летопис, първо без да имаме някаква връзка с Христос. И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях. Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея.
към текста >>
Това, че цялата Земя се развива заедно с човеците, е последствие от
дела
та на Христос.
Човешките души ще трябва да са изплатили по един определен начин тяхната Карма. Но нека да си представим, че всички дългове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята. Тогава, в края на Земното развитие хората биха дошли с тяхната изправена Карма, но Земята не би била готова да се развие и да премине по-нататък в бъдещия Юпитер, тогава цялото земно човечество би останало без обиталище без възможността да се развие до Юпитер*/* Според антропософската Духовна Наука нашата планета Земя има седем еволюционни планетарни цикъла. Те са Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, сегашното въплъщение на Земята, след което ще следват три бъдещи въплъщения това на Юпитер, Венера и Вулкан. Бележка на преводача./.
Това, че цялата Земя се развива заедно с човеците, е последствие от делата на Христос.
Всичко онова, което би се натрупало за Земята като грехове на човеците, би тласнало Земята в тъмнината и ние не бихме имали никаква планета за по-нататъшно развитие. Ние можем да се грижим за самите себе си в Кармата, но не и за цялото човечество, не и за онова, което в Земното развитие е свързано с цялото развитие на човечеството.
към текста >>
394.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето
дело
наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос.
Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос.
И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас. Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
към текста >>
395.
Съдържание
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
„Доказателствата" като
дело
на Ари- ман.
Необходимост и свобода по отношение на миналото и бъдещето. Защо логиката е безпомощна пред света на безкрайността. Фатализмът като крайна степен на детерминизма.
„Доказателствата" като дело на Ари- ман.
Историята с часовника в стара Прага. За съотношенията между Луцифер и Ариман. Светът на елементарните Същества: Гноми и Сил- фи. Хекел и неговите „Мисли за вечността". Мистерията на Голгота в кон текста на необходимостта и свободата.
към текста >>
396.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Това е
дело
на Ариман.
Обаче в душата на тогавашния владетел живее не друг, а именно Луцифер. Обхванат от егоизъм, той настоява въпросният часовник да е забележителност само в неговия град и поради тази причина заповядва да ослепят часовникаря. От една страна, тук имаме присъствието на Луцифер. Обаче поради това, че тук е самият Луцифер, става така, че той се свързва със своя брат Ариман. И чрез това, че часовникарят е ослепен, другият получава възможността с едно бързо и сръчно движение да нанесе една непоправима повреда.
Това е дело на Ариман.
към текста >>
Обаче, за да „бъде сътворен светът“, това би могло да стане само под формата на едно свободно
дело
от страна на Божественото Същество!
Същото се получава, когато хората искат да докажат, че „Бог е сътворил света“. Така размишляват те и по-нататък в своите понятия.
Обаче, за да „бъде сътворен светът“, това би могло да стане само под формата на едно свободно дело от страна на Божественото Същество!
Оттук следва, че човекът не може да докаже това свободно дело чрез онази необходимост, която е присъща на човешките понятия, а той трябва чисто и просто да го види, ако иска да стигне до него.
към текста >>
Оттук следва, че човекът не може да докаже това свободно
дело
чрез онази необходимост, която е присъща на човешките понятия, а той трябва чисто и просто да го види, ако иска да стигне до него.
Същото се получава, когато хората искат да докажат, че „Бог е сътворил света“. Така размишляват те и по-нататък в своите понятия. Обаче, за да „бъде сътворен светът“, това би могло да стане само под формата на едно свободно дело от страна на Божественото Същество!
Оттук следва, че човекът не може да докаже това свободно дело чрез онази необходимост, която е присъща на човешките понятия, а той трябва чисто и просто да го види, ако иска да стигне до него.
към текста >>
397.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Сега ние бихме могли да кажем: Да, майсторът часовникар действително извърши едно голямо
дело
.
Всички тези въпроси наистина могат да бъдат поставени и тогава загадката отново застава пред нас в цялата си тайнственост. Разрешението на тази загадка съвсем не е лесно. Ако отидем още по-нататък, възникват и други въпроси. Да насочим отново поглед към онзи човек на изкуството, който построи споменатия часовник върху кметството в стара Прага. Той постави там две фигури: богатия скъперник с кесията пари, после суетния човек и срещу тях двамата смъртта.
Сега ние бихме могли да кажем: Да, майсторът часовникар действително извърши едно голямо дело.
Но когато изричаме тези думи, ние посочваме една причина за безкрайно много следствия, за безкрайно много възможни следствия. Защото, представете си живо следната картина: колко много хора са стояли изправени пред този чуден часовник, гледали са фигурата на скъперника, фигурата на суетния човек, чийто образ непрекъснато се отразява в огледалото! И колко много хора са видели и другото постижение на големия майстор: а именно, че когато трябвало да удари точният час, първо се раздвижвала смъртта, която съпровождала удара на часовника с помощта на един специален механизъм, другата фигура също се раздвижвала: и сега смъртта правела знак на скъперника, намиращ се от другата страна, и скъперникът също отвръщал с един знак. Всичко това можело да бъде видяно като на длан и правело дълбоко впечатление върху всеки, който заставал пред часовника. Гледката действително пораждала едно дълбоко впечатление.
към текста >>
И сега човек би могъл да попита: Да, и как би трябвало да замисля аз всяко едно от моите действия, за да се роди от тях една такава верига от добри
дела
?
Бихме могли да кажем и следното: Колко благоприятна е Кармата на този човек, който можа да породи благотворни душевни въздействия у толкова много хора. Колко добри въздействия е предизвикал майсторът, създавайки тези фигури! Бихме могли да размишлява ме върху Кармата на този човек на изкуството по следния начин: Колко благоприятна изглежда неговата Карма поради това, че той изобрети този часовник и постави там образа на смъртта, на Ариман и на Луцифер! И в хода на една такава интерпретация някой би могъл да добави: Ето, съществуват хора, които чрез едно свое деяние пораждат цяла верига от правилни и морално добри действия. Тази верига от добри действия трябва да бъде включена следователно изцяло в тяхната Карма.
И сега човек би могъл да попита: Да, и как би трябвало да замисля аз всяко едно от моите действия, за да се роди от тях една такава верига от добри дела?
към текста >>
Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри
дела
?
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка.
Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела?
Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща.
към текста >>
Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри
дела
извира от това, което този човек е постигнал.
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка. Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела? Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота.
Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал.
Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща. В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена. Такъв човек заставаше там и виждаше как смъртта прави знак на богатия скъперник, а той отвръща с подрънкването на парите.
към текста >>
Той не раз полагаше с нищо друго, освен с озаряващата мисъл, която му помогна да изобрети часовника, без изобщо да умува върху това, какви последици ще има неговото художествено
дело
.
Тук народната легенда отново се оказва по-умна и дори бих добавил по-научна в смисъла на антропософската Духовна наука. Наистина, ужасно тривиално е когато отново се връщам към народната легенда, обаче тя подчертава: Този, който създаде часовника, беше един обикновен, необразован човек.
Той не раз полагаше с нищо друго, освен с озаряващата мисъл, която му помогна да изобрети часовника, без изобщо да умува върху това, какви последици ще има неговото художествено дело.
към текста >>
398.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Междувременно предишният директор се издига до поста училищен инспектор заради заслугите си в образователното
дело
и остава много учуден от възгледите, които неговият приемник развива тъкмо в училището, което той така добре познава.
Междувременно предишният директор се издига до поста училищен инспектор заради заслугите си в образователното дело и остава много учуден от възгледите, които неговият приемник развива тъкмо в училището, което той така добре познава.
„Как е възможно всичко това? Третият учител никога не е казвал друго освен „първо трябва да видя как изглеждат учениците след ваканцията и едва тогава ще съставя седмичната и месечната програма“. Той не може да предвиди абсолютно нищо! Така работата не може да върви.“ Тогава новият директор възразява: „Да, но все пак бихте какво се получи. Аз също попитах моите учители как подготвят предварителните си учебни програми.
към текста >>
В известен смисъл той ще продължи да бърши добри
дела
, нали?
Първият човек, така да се каже, се хвърля направо в действието. В определен момент от своя живот той усеща неясния подтик да познае себе си. И сега той насочва поглед върху онова, което винаги е правил по добър начин. Той се наслаждава на всичко онова, което е постигал по добър и честен начин. И сега той се стреми да продължава в съшия дух.
В известен смисъл той ще продължи да бърши добри дела, нали?
към текста >>
399.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри
дела
, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
400.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Съдбините на хората като божествени
дела
.
Съставните части на човека. Връзката на вътрешното с външното при физическото тяло; обръщането по време на Лунния период. За изграждането и отхвърлянето на физическото тяло; местонахождение на собствената топлина при Земята. Запалването на следсмъртното азово съзнание при съзерцанието на смъртта и оставеното „празно място“ в света. Виждането на панорамата на живота.
Съдбините на хората като божествени дела.
Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло.
към текста >>
401.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Именно през последната година често съм казвал на нашите приятели, че истинското упование в това, което прозира в необходимостите на битието, всъщност тепърва може да се развива, ако се знае, че онези, които преминаха през портата на смъртта и тук бяха души, които работеха вярно съвместно, си остават същите, така че ние със сигурност не губим душите, приели нашето
дело
, когато са били свързани с нас тук, преди да преминат през портата на смъртта.
Именно през последната година често съм казвал на нашите приятели, че истинското упование в това, което прозира в необходимостите на битието, всъщност тепърва може да се развива, ако се знае, че онези, които преминаха през портата на смъртта и тук бяха души, които работеха вярно съвместно, си остават същите, така че ние със сигурност не губим душите, приели нашето дело, когато са били свързани с нас тук, преди да преминат през портата на смъртта.
И сред такива души има тъй верни съратници, че можем да кажем: понякога, когато тук, във физическия свят, неразбирането и враждата срещу нашето дело стават все по-големи, както можем да забележим това, тогава можем да вярваме във вживяването на нашето дело в хода на развитието на човечеството, тъй като можем да спечелим тази вяра чрез връзката с душите, напуснали своето тяло и спечелили разбиране за цялото значение, което делото ни има за този ход на развитие на човечеството.
към текста >>
И сред такива души има тъй верни съратници, че можем да кажем: понякога, когато тук, във физическия свят, неразбирането и враждата срещу нашето
дело
стават все по-големи, както можем да забележим това, тогава можем да вярваме във вживяването на нашето
дело
в хода на развитието на човечеството, тъй като можем да спечелим тази вяра чрез връзката с душите, напуснали своето тяло и спечелили разбиране за цялото значение, което
дело
то ни има за този ход на развитие на човечеството.
Именно през последната година често съм казвал на нашите приятели, че истинското упование в това, което прозира в необходимостите на битието, всъщност тепърва може да се развива, ако се знае, че онези, които преминаха през портата на смъртта и тук бяха души, които работеха вярно съвместно, си остават същите, така че ние със сигурност не губим душите, приели нашето дело, когато са били свързани с нас тук, преди да преминат през портата на смъртта.
И сред такива души има тъй верни съратници, че можем да кажем: понякога, когато тук, във физическия свят, неразбирането и враждата срещу нашето дело стават все по-големи, както можем да забележим това, тогава можем да вярваме във вживяването на нашето дело в хода на развитието на човечеството, тъй като можем да спечелим тази вяра чрез връзката с душите, напуснали своето тяло и спечелили разбиране за цялото значение, което делото ни има за този ход на развитие на човечеството.
към текста >>
402.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
А това спада към чувствата, които тежко тегнат над сърцата ни, тежко, защото, от една страна, ние трябва да наблюдаваме необикновеното, което би могло да се случи, ако наистина много хора осъзнаят какво се сее чрез смъртта,
дело
на големите настоящи събития, докато, от друга страна, е все още твърде малка групичката от хора, които могат да имат разбиране за тези неща.
А това спада към чувствата, които тежко тегнат над сърцата ни, тежко, защото, от една страна, ние трябва да наблюдаваме необикновеното, което би могло да се случи, ако наистина много хора осъзнаят какво се сее чрез смъртта, дело на големите настоящи събития, докато, от друга страна, е все още твърде малка групичката от хора, които могат да имат разбиране за тези неща.
И би могло твърде лесно да стане така, че поради неразбирането на духовната наука, благодарение на изпълващия цялото човечество материализъм, в бъдеще хората да продължат да живеят без ни най-малка представа за това, което произлиза от смъртта.
към текста >>
НАГОРЕ