Търсене в текстове за 'въображение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 141 резултата от 71 текста с корен от думите : 'въображение'.

1. 08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Неговите творения трябва да бъдат образи на човешкото въображение, а не огледални образи навъншния свят.
Според днешното разбиране, съвсем различно трябва да бъде при творението на изкуството. Те получават закона от самотворческата сила на човешкия дух. За науката всяка намеса на човешката субективност би било изопачаване на действителността, превишаване на опитността; напротив изкуството израства на почвата на гениалната субективност. Неговите творения трябва да бъдат образи на човешкото въображение, а не огледални образи навъншния свят. Вън от нас, в обективното битие, се намира източникът на научните закони; вътре в нас, в нашата индивидуалност този на естетическите закони. Ето защо последните нямат ни най-малката познавателна стойност, те създават илюзии без и най-малкия фактор на действителността.
към текста >>

2. 10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване.
Той се залавя с научното явление. Този възглед не се ограничава вече само в голото описание на явленията, а се стреми да ги обясни чрез откриване на причините, чрез поставяне на хипотези и т.н. Това е степента, при която умът вади заключения от явленията за причините и връзките. Гьоте обяснява като едностранчивости както първия така и втория метод. Общият емпиризъм е грубата ненаучност, защото той никога не излиза вън от голото схващане на случайностите; напротив рационализмът със своите тълкувания внася в света на явленията причини и връзки, които не са в него. Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване. Гьоте укорява с най-остри думи манията да се свързва веднага изводи чрез субективния произвол; така в "Сентенции в проза" /Сентенции в проза, цитирано на др. място, стр. 375 съотв. 376 съотв. 371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”.
към текста >>

3. 00. СЪДЪРЖАНИЕ GA_4 Философия на свободата

14 .Нравственото въображение (Дарвинизъм и нравственост)
14 .Нравственото въображение (Дарвинизъм и нравственост)
към текста >>

4. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
към текста >>

Нравствено въображение - отговаря буквално преведено„Моралната фантазия".
Нравствено въображение - отговаря буквално преведено„Моралната фантазия".
към текста >>

Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.
Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература. Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите. За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания. Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това. За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие. Той взема едно направо първично решение, без да се интересува как други са постъпвали в подобен случай и каква заповед съществува за това. Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в дело.
към текста >>

Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението.
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението. Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни. Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни. Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо.
към текста >>

Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение.
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението. Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни. Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни. Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо.
към текста >>

Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни.
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението. Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни. Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни. Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо.
към текста >>

За да осъществи своите представи, нравственото въображение трябва да посегне към определена област от възприятия.
За да осъществи своите представи, нравственото въображение трябва да посегне към определена област от възприятия. Действието на човека не създава възприятия, а преоформя наличните възприятия и им придава нов облик. За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието. Освен туй трябва да се намери начинът, по който тази законосъобразност може да се превърне в нова. Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос. Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще.
към текста >>

Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка.
Действието на човека не създава възприятия, а преоформя наличните възприятия и им придава нов облик. За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието. Освен туй трябва да се намери начинът, по който тази законосъобразност може да се превърне в нова. Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос. Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще. Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия. Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността. Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора.
към текста >>

Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия.
Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос. Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще. Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия. Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността. Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора. /* Само повърхностни разсъждения биха могли да съзрат в употребата на думата способност тук и на други места в тази книга връщане към учението на старата психология за Душевните способности.
към текста >>

Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността.
Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще. Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия. Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността. Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора. /* Само повърхностни разсъждения биха могли да съзрат в употребата на думата способност тук и на други места в тази книга връщане към учението на старата психология за Душевните способности.
към текста >>

Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора.
Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия. Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността. Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора. /* Само повърхностни разсъждения биха могли да съзрат в употребата на думата способност тук и на други места в тази книга връщане към учението на старата психология за Душевните способности.
към текста >>

Нравственото въображение и моралната идейна способност могат да станат предмет на знанието едва след като са произведени от индивида.
Нравственото въображение и моралната идейна способност могат да станат предмет на знанието едва след като са произведени от индивида. Но тогава те не продължават да регулират живота, а вече са го регулирали. Те трябва да се схващат като действащи причини наред с всички останали (цели те представляват само за субекта). С тях ние се занимаваме като с едно естествознание на моралните представи.
към текста >>

Няма ли всеки човек да бъде принуден да сравнява произведеното от неговото нравствено въображение с унаследените нравствени учения?
А не е ли възможно старото да бъде мерило за новото? Няма ли всеки човек да бъде принуден да сравнява произведеното от неговото нравствено въображение с унаследените нравствени учения? По отношение на проявяващото се като нравствено продуктивно това е в същата степен безсмислено, както ако речем да сравняваме една нова природна форма със старата и кажем: Тъй като влечугите не съвпадат с праамниотите, те са една неоправдана (болнава) форма.
към текста >>

За еволюционната теория появата на съвсем нови нравствени идеи от нравственото въображение е толкова естествена, колкото и възникването на нов животински вид от някой друг.
За еволюционната теория появата на съвсем нови нравствени идеи от нравственото въображение е толкова естествена, колкото и възникването на нов животински вид от някой друг. Като монистичен светоглед тази теория е длъжна единствено да отхвърля всяко чисто хипотетично, неподлежащо на идейно изживяване отвъдно (метафизическо) въздействие както в природния, така и в нравствения живот. При това тя следва същия движещ я принцип, с чиято помощ издирва причините за нови органични форми, без да се позовава на намесата на някакво извънземно същество, което с оглед на някоя нова съзидателна мисъл чрез свръхестествено въздействие предизвиква появата на всеки нов вид. Точно както за обясняване на живото същество монизмът не може да изхожда от някаква свръхестествена съзидателна мисъл, така и на него му е невъзможно да изведе нравствения ред в света от причини, които не се намират в рамките на изживяемия свят. Той не може да приеме за изчерпана същността на една воля като нравствена, възвеждайки я към някакво непрекъснато свръхестествено въздействие върху нравствения живот (божествено управление на света отвън) или към едно специално Откровение (възвестяване на десетте заповеди), или пък към явяването на Бога на земята (Христос). Резултатът от действието на всичко това във и при човека се превръща в нравствено, едва когато чрез човешкото изживяване стане индивидуална собственост.
към текста >>

Да бъдеш свободен означава чрез нравственото въображение спонтанно да можеш да определиш представите (подбудите), лежащи в основата на действията.
„Аз мога да върша, каквото искам. Но да се твърди, че мога да искам, каквото поискам, е безсмислена тавтология." Дали мога да извърша, тоест да осъществя в действителност онова, което искам, което следователно съм си поставил като идея на моето действие, това зависи от външни обстоятелства и от техническото ми умение (срв. стр.171 и сл.). Да бъдеш свободен означава чрез нравственото въображение спонтанно да можеш да определиш представите (подбудите), лежащи в основата на действията. Свободата е невъзможна, ако моите морални представи се определят от нещо извън мен (някакъв механичен процес или хипотетичен Бог извън света). Ще рече, че аз съм свободен само тогава, когато самият аз произвеждам тези представи, а не когато мога да изпълнявам подбудите, вложени в мен от някакво друго същество. Свободно е онова същество, което може да иска смятаното от самото него за правилно. Когато някой не върши исканото от него, а нещо друго, към това друго трябва да го подтикват мотиви, които не се намират в него. Такъв човек действа несвободно.
към текста >>

5. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека.
С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля. Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив. Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека. Тяхното осъществяване зависи от това да бъдат желани от човека достатъчно силно, за да надвият мъките и страданията. Те са неговите интуиции - движещите сили, впрягани от неговия Дух; той ги желае, защото осъществяването им е негово върховно удоволствие. На него не му е нужно етиката първо да му забранява да се стреми към удоволствие, а после да му повелява към какво трябва да се стреми. Той ще се стреми към нравствени идеали, ако нравственото му въображение е достатъчно дейно, за да му внушава интуиции, придаващи на неговата воля силата да надмогне заложените в организма му съпротивления, включително възникващото по необходимост неудоволствие.
към текста >>

Той ще се стреми към нравствени идеали, ако нравственото му въображение е достатъчно дейно, за да му внушава интуиции, придаващи на неговата воля силата да надмогне заложените в организма му съпротивления, включително възникващото по необходимост неудоволствие.
Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив. Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека. Тяхното осъществяване зависи от това да бъдат желани от човека достатъчно силно, за да надвият мъките и страданията. Те са неговите интуиции - движещите сили, впрягани от неговия Дух; той ги желае, защото осъществяването им е негово върховно удоволствие. На него не му е нужно етиката първо да му забранява да се стреми към удоволствие, а после да му повелява към какво трябва да се стреми. Той ще се стреми към нравствени идеали, ако нравственото му въображение е достатъчно дейно, за да му внушава интуиции, придаващи на неговата воля силата да надмогне заложените в организма му съпротивления, включително възникващото по необходимост неудоволствие.
към текста >>

Основаващата се на песимизма етика произтича от незачитането на нравственото въображение.
Основаващата се на песимизма етика произтича от незачитането на нравственото въображение. Само онзи, който смята, че индивидуалният човешки дух не е способен сам да определя съдържанието на своя стремеж, може да търси целокупността на волята в копнежа към удоволствие. Човекът без въображение не създава нравствени идеи. Те трябва да му бъдат давани. Физическата природа пък се грижи за това, той да се стреми към задоволяване на низшите си желания. Но към разгръщането на цялостния човек спадат и произхождащите от Духа желания.
към текста >>

Човекът без въображение не създава нравствени идеи.
Основаващата се на песимизма етика произтича от незачитането на нравственото въображение. Само онзи, който смята, че индивидуалният човешки дух не е способен сам да определя съдържанието на своя стремеж, може да търси целокупността на волята в копнежа към удоволствие. Човекът без въображение не създава нравствени идеи. Те трябва да му бъдат давани. Физическата природа пък се грижи за това, той да се стреми към задоволяване на низшите си желания. Но към разгръщането на цялостния човек спадат и произхождащите от Духа желания. Само ако се застъпва мнението, че човекът изобщо не притежава такива, може да се твърди, че той трябва да ги приема отвън. Тогава с право може да се каже също, че той е длъжен да върши нещо, което не иска.
към текста >>

Незрели хора без нравствено въображение охотно виждат в инстинктите на своята половинчата натура цялостното човешко съдържание и отхвърлят всички непроизведени от тях нравствени идеи, за да могат необезпокоявано „да се изявят".
Не може да се отрече, че изложените в този вид възгледи лесно могат да бъдат изтълкувани превратно. Незрели хора без нравствено въображение охотно виждат в инстинктите на своята половинчата натура цялостното човешко съдържание и отхвърлят всички непроизведени от тях нравствени идеи, за да могат необезпокоявано „да се изявят". От само себе си се разбира, че за полуразвитата човешка натура няма валидност онова, което е правилно за пълноценния човек. От онзи, който чрез възпитание тепърва трябва да бъде доведен дотам, че нравствената му природа да пробие черупката на ниските страсти, не бива да се очаква валидното за зрелия човек. Тук обаче не се целеше да отбележим какво да бъде внушавано на неразвития човек, а какво се съдържа в същността на зрелия човек. Защото целта беше да се докаже възможността за свобода; но свободата не се проявява в действия, породени от сетивна или душевна принуда, а в такива, които се опират на духовни интуиции.
към текста >>

6. 16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД GA_4 Философия на свободата

Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки индивиди.
Но за онази част, за която човекът не може да извоюва такава свобода, той представлява един член от природния и духовния организъм. В това отношение той живее по начин, заимстван от другите или заповядан му от другите. Етична стойност в истинския смисъл има само делът от неговата дейност, който произтича от неговите интуиции. А наборът от морални инстинкти, притежавани от човека чрез онаследяване на социални инстинкти, се превръща в нещо етично вследствие на това, че той ги приема в своите интуиции. От индивидуалните етични интуиции и тяхното възприемане в човешките общности произтича цялата нравствена дейност на човечеството. Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки индивиди. До този резултат стига монизмът.
към текста >>

7. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Източниците за действията той търси също така в света на наблюдението, по-точно в достъпната за нашето самопознание човешка природа, а именно в нравственото въображение.
Единното всемирно обяснение или визираният тук монизъм се сдобива с принципите, нужни му за обясняване на света, от човешкия опит. Източниците за действията той търси също така в света на наблюдението, по-точно в достъпната за нашето самопознание човешка природа, а именно в нравственото въображение. Той отхвърля абстрактните умозаключения, чрез които първопричините за представящия се на възприемането и мисленето свят се търсят извън него. За монизма единството, което изживяемото мисловно съзерцание прибавя към разнообразното множество на възприятията, е същевременно онова единство, което нуждата за човешко познание изисква и чрез което тя търси достъп до физическите и духовните сфери на света. Ако зад издирваното по този начин единство някой търси и друго, с това той само доказва, че не схваща съвпадението на намереното чрез мислене с изискваното от инстинкта за познание. Отделният човешки индивид не е фактически отделен от света. Той е част от света и в действителност между него и всемирното цяло е налице взаимовръзка, която е прекъсната само по отношение на нашето възприятие.
към текста >>

Обектите на въображението също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание.
Човешкият Дух наистина не напуска никога рамките на действителността, в която живеем, а и не му е необходимо, тъй като на този свят се намира всичко, което му е нужно за неговото обяснение. Щом в края на краищата философите се чувстват удовлетворени да извеждат света от принципи, които вземат от опита и пренасят в някакво хипотетично отвъдно, такова удовлетворение трябва да бъде възможно и тогава, когато същото съдържание се остави тук на земята, където му е мястото, според подлежащото на изживяване мислене. Всяко излизане извън рамките на света е само привидно, а изнесените извън света принципи не го обясняват по-добре, отколкото намиращите се в него. Пък и разбиращото самото себе си мислене въобще не призовава към такова излизане, защото единствено в света, а не извън него, едно мисловно съдържание трябва да търси някое възприятийно съдържание, ведно с което образува нещо реално. Обектите на въображението също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание. Чрез него те се вграждат в действителността. Едно понятие, което би трябвало да се изпълни със съдържание, намиращо се уж извън дадения ни свят, представлява абстракция, на която не съответства никаква действителност. Ние можем да измисляме само понятия за действителността, а за разкриването на нея самата е необходимо и възприемането. Някакво Първично Същество на света, за което се измисля съдържание, е невъзможно допускане за едно разбиращо самото себе си мислене. Монизмът не отрича идейното и дори смята едно възприятийно съдържание, на което липсва идейно съответствие, за непълна действителност; но в цялата област на мисленето той не намира нищо, което би наложило да се излезе извън сферата на мисловното изживяване чрез отричане на обективно-духовната реалност на мисленето.
към текста >>

Човекът не превръща целите на някакво обективно (отвъдно) Прасъщество в свои индивидуални цели, а преследва собствените си цели, дадени му от неговото нравствено въображение.
Доколкото са от мисловен порядък, те трябва да произхождат от човешката интуиция. Човекът не превръща целите на някакво обективно (отвъдно) Прасъщество в свои индивидуални цели, а преследва собствените си цели, дадени му от неговото нравствено въображение. Човекът отделя осъществяващата се в неговото действие идея от единния свят на идеите и я поставя в основата на своята воля. Следователно в неговите действия не се изявяват повели, внушавани от отвъдното, а повелите на принадлежащите към този свят човешки интуиции. Монизмът не познава такъв мирови ръководител, който извън самите нас да поставя цел и насока на нашите действия. Човекът не намира такава отвъдна първопричина на Битието, чиито решения би могъл да изследва, за да узнае от нея целите, към които трябва да насочва своите действия. Той разчита на самия себе си и трябва сам да определя съдържанието на своите дейности.
към текста >>

Ако излезе извън рамките на задоволяването на естествените си нагони, за които се е погрижила майката природа, той трябва да търси такива мотиви в собственото си нравствено въображение, стига заради удобството си да не предпочита да бъде мотивиран от нравственото въображение на други.
Следователно в неговите действия не се изявяват повели, внушавани от отвъдното, а повелите на принадлежащите към този свят човешки интуиции. Монизмът не познава такъв мирови ръководител, който извън самите нас да поставя цел и насока на нашите действия. Човекът не намира такава отвъдна първопричина на Битието, чиито решения би могъл да изследва, за да узнае от нея целите, към които трябва да насочва своите действия. Той разчита на самия себе си и трябва сам да определя съдържанието на своите дейности. Издирванията му ще са напразни, ако търси мотиви за своята воля извън света, в който живее. Ако излезе извън рамките на задоволяването на естествените си нагони, за които се е погрижила майката природа, той трябва да търси такива мотиви в собственото си нравствено въображение, стига заради удобството си да не предпочита да бъде мотивиран от нравственото въображение на други. Иначе казано, той трябва или да се откаже от всякаква дейност, или да действа по мотиви, които сам избира от света на своите идеи, или пък други му предлагат също от света на идеите. За него - извън плътския живот на неговите нагони и извън изпълняване заповедите на други хора - определящо не е нищо друго освен самият той. Той трябва да действува по собствено, неопределяно от нищо друго подбуждение. Идейно това подбуждение безспорно се определя от единния свят на идеите, но фактически само човекът може да го изведе от този свят и да го претвори в реалност. Причината за актуалното реализиране на една идея в действителност от човека, монизмът може да намери единствено в самия човек.
към текста >>

8. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината.
Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината. Те не могат да видят картините, които той скицира за живота в природата, с очи или да ги хванат с ръка. Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността. При своите наблюдения те биха желали напълно да изключат личността.
към текста >>

Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата.
Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото. Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение. Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата. „Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог. Човек трябва да я открие, да й се отдаде, но не да я създава. Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на аскетичния идеал. Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече. Всяко организиране на фактите е забранено.
към текста >>

9. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Колкото полезно може да е в някои отношения да се придържаме към изречението на Дилтай („Поетично въображение и лудост“, Лайпциг, 1886 г.): „Геният не е патологично явление, той е здравият и завършен човек“, толкова погрешно би било да отхвърляме догматично всяко такова разглеждане, каквото беше направено тук за Ницше.
Няма съмнение, че в някои случаи човек отива твърде далеч, когато свързва явления от душевния живот с патологични понятия. При личност като Ницше мирогледът намира пълно обяснение само чрез такава връзка. Колкото полезно може да е в някои отношения да се придържаме към изречението на Дилтай („Поетично въображение и лудост“, Лайпциг, 1886 г.): „Геният не е патологично явление, той е здравият и завършен човек“, толкова погрешно би било да отхвърляме догматично всяко такова разглеждане, каквото беше направено тук за Ницше.
към текста >>

10. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Напротив, той скоро установява, че когато контролира своя вътрешен свят по описания начин, богатството на неговите чувства и творческата продуктивност на неговото въображение рязко нарастват.
Подобни закони съществуват и в света на чувствата и мислите, само че те не действат върху човека отвън. Те трябва да се породят от живота на неговата душа. Това се постига, когато човек не допуска до себе си лоши чувства и мисли. Всяко произволно мечтателство и фантазиране, всички случайно възникващи и бързо преходни чувства трябва да бъдат отстранени. В същото време човек далеч не обеднява душевно. Напротив, той скоро установява, че когато контролира своя вътрешен свят по описания начин, богатството на неговите чувства и творческата продуктивност на неговото въображение рязко нарастват. Вместо дребнава сантименталност и случайни мисловни асоциации, на преден план идват дълбоко съдържателни чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли позволяват на човека да се ориентира в духовния свят. Сега той влиза в правилни отношения с нещата в духовния свят. За ученика този факт има точно определени последици. Както, като физически човек, той може да се ориентира всред физическите предмети, така и сега той намира пътя между явленията на растеж и умиране, с които е запознат по гореописания начин.
към текста >>

11. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината.
Поставете пред себе си семе от някакво растение. Сега съсредоточете всичките си мисли към семето и направете така, че от тях да възникнат определени чувства. Преди всичко, представете си ясно, какво виждате с очите. Опишете за себе си формата, цвета и всички отличителни белези на семето. После преминете към следното размишление. Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината. Ако бих имал пред себе си един изкуствен предмет, колкото и да би приличал на семето, така че да не може да бъде различен от него, никакви сили на земята и светлината неща са в състояние да извлекат едно растение". Който си представя тази мисъл пределно ясно и я изживява вътрешно, той ще почувствува и още нещо; вътре в семето, макар и в скрита форма а именно като сила вече се намира онова, което ще израсне по-късно от него. В изкуствения предмет, наподобяващ семето, тази сила липсва, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в истинското семе има нещо невидимо, което в изкуственото не съществува. Сега чувствата и мислите трябва да се насочат тъкмо към тази невидима същност*(*Ако някой възрази, че микроскопичното изследване ясно различава истинското семе от изкуственото, това само показва, че този човек не схваща основната цел на упражнението.
към текста >>

12. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Вглеждайки се в нея, те ще изпаднат в пристъп на страх и понеже не биха могли да понесат гледката ще се убеждават сами, че всичко това е само едно фантастично въображение, което не води доникъде.
Още преди да се е издигнал до ясновидството, окултният ученик е в състояние да изучава своите душевни качества чрез спокойно и съсредоточено самонаблюдение. Ето защо, в мига, когато неговия вътрешен свят го пресрещне под формата на един вътрешен образ, той лесно намира необходимите сили и смелост за своята ответна реакция. Хора, които нямат достатъчно подготовка, за да се ориентират в своя собствен душевен свят, няма да познаят самите себе си и ще се отнасят към астралните образи като към чужда враждебна действителност. Вглеждайки се в нея, те ще изпаднат в пристъп на страх и понеже не биха могли да понесат гледката ще се убеждават сами, че всичко това е само едно фантастично въображение, което не води доникъде. И в двата случая човек се натъква на съдбоносни пречки по пътя на своето израстване.
към текста >>

13. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако окултният ученик не изпълни това условие, вместо във висшите светове, той ще попадне в света на своето собствено въображение.
Тук решаващи са ясното, спокойно мислене, както и верният усет за нещата. Нищо не трябва да бъде толкова чуждо за окултния ученик, както склонността към мечтателство, лесна възбудимост, нервност, екзалтация и фанатизъм. Той е длъжен да обхваща всички ситуации в живота с верен поглед, да се ориентира точно при всички житейски обстоятелства, да позволява на външния свят да му говори с умерен и спокоен глас. Навсякъде, където е необходимо, той трябва да изгражда справедливо отношение към живота. Той трябва да избягва всяка едностранчивост и всяко напрежение в своите разсъждения и чувства. Ако окултният ученик не изпълни това условие, вместо във висшите светове, той ще попадне в света на своето собствено въображение. За него меродавно става не истината, а общоприетото мнение. За окултния ученик е по-добре да бъде "трезв", отколкото екзалтиран и фанатичен.
към текста >>

14. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Тяхната способност на въображението, намираща се във връзка с природата, стана основа за едно особено развитие на живота на представите.
От особено значение е нещо, което стана с напредването на лемурийското развитие благодарение на това, че жените живееха по описания начин. Чрез това те развиха особени човешки сили. Тяхната способност на въображението, намираща се във връзка с природата, стана основа за едно особено развитие на живота на представите. Те съзерцателно приемаха в себе си силите на природата и ги оставяха да действат в тяхната душа. С това се образуваха зародишите на паметта. И заедно с паметта в света се появи също и способността за създаване на първите най-прости морални понятия. Развитието на волята при мъжете не познаваше отначало нещо подобно. Мъжът следваше инстинктивно подбудите на природата, или влиянията на посветените.
към текста >>

15. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925 GA_13 Въведение в Тайната наука

Правилното духовно обучение изключва грешките, също както в областта на сетивния свят здравото мислене ясно различава въображението от обективното възприятие.
Имагинацията е не просто субективен образ, а образно възпроизвеждане на обективно духовно съдържание. Човек разбира това след съответни вътрешни опитности, които се постигат по духовно- душевен път. Правилното духовно обучение изключва грешките, също както в областта на сетивния свят здравото мислене ясно различава въображението от обективното възприятие.
към текста >>

16. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън".
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи.
към текста >>

17. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно въображение, чиито резултати биха могли да бъдат твърде съмнителни.
Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно въображение, чиито резултати биха могли да бъдат твърде съмнителни. Обаче спрямо онези символи, които стоят в основата на истинското духовно обучение, подобно съмнение е неоправдано. Защото символите са така подбрани, че можем напълно да се абстрахираме от тяхното отношение към външната сетивна действителност и да търсим тяхната стойност само в онази сила, с която те действуват върху душата, и то тогава, когато тя отклонява цялото си внимание от външния свят, когато подтиска всички сетивни впечатления и изключва всички мисли, зависещи от външни подбуди. Процесът на медитация та става най-нагледен, когато го сравним със съня. От една страна този процес е близък до съня, но от друга е напълно различен. Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност.
към текста >>

Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето въображение, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества.
Нещата обаче стоят така, че онзи, който е постигнал описаната степен в духовното обучение, може да различава своята собствена представа от духовната реалност, също както здравомислещият човек може да различи представата за едно нагорещено желязо от действително нагорещеното желязо, което докосва с ръката си. Разликата се установява не от нещо друго, а от нормалното изживяване. Също и в духовния свят, пробният камък идва от самия живот. Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето въображение, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества. За да не стане окултният ученик жертва на една или друга измама в това отношение, предстои ни да разгледаме правилата, които трябва да се съблюдават в хода на духовното обучение.
към текста >>

18. ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно въображение.
Когато свръхсетивното възприятие се насочва към по-висшите съставни части на човешкото същество, това възприятие никога не е напълно еднакво с това, което се осъществява чрез външните сетива. Ако човек докосва един предмет и има топлинно възприятие, необходимо е да различаваме всичко, което идва от предмета и един вид се излъчва от него, от това, което човек изпитва в душата си. Вътрешното душевно изживяване при топлинното усещане е нещо различно от топлината, която излъчва предметът. Нека да си представим това душевно изживяване като нещо съвсем отделно и независимо от външния предмет. Да си представим душевното изживяване, което съпровожда едно топлинно усещане, без да търсим причината в един или друг физически предмет. Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно въображение.
към текста >>

Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет.
Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло. Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет. По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят. Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет. И нека сега тази представа- спомен за цвета да разгледаме като чисто вътрешно изживяване.
към текста >>

В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество.
Тогава несъмнено ще правим разлика между външния цвят и свързаното с него вътрешно изживяване. По своето съдържание тези вътрешни изживявания напълно се различават от външните сетивни впечатления. Те носят в много по-голяма степен отпечатъка на това, което изпитваме като болка или радост, отколкото нормалното сетивно усещане. Нека сега да си представим, че в душата се надига едно такова вътрешно изживяване, без то да е предизвикано от някакъв физически предмет, нито пък от спомена за този предмет. При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ. И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н. А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
към текста >>

19. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата. И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си. Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>

Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност.
Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>

Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност.
И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>

20. ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

При издигането към свръхсетивните светове тази разграничаваща способност се усвоява така добре, че и в посочената област, човек може да разграничи истинското възприятие от въображението така сигурно, както в сетивния свят различава нагорещеното желязо, което изгаря ръката, от представата за едно нагорещено желязо.
Общо взето, срещу подобно възражение не може да се каже нищо друго, освен че в много случаи то отговаря на истината. Свръхсетивното познание не може да се постигне по лесен и безупречен начин. Но както е вярно, че един "мним" духовен изследовател може да се заблуди и да свърже подсъзнателното изживяване с въображаемата духовна опитност от живота преди раждането, вярно е също че духовнонаучното обучение води до такова себепознание, което обхваща и подсъзнателните душевни пластове, така че би могло да се освободи от всякакви илюзии. Тук не твърдим друго, освен че истинни са само тези свръхсетивни познания, които в акта на познанието могат да различат това, което произхожда от свръхсетивните светове, от това, което е резултат на собствените представи. При издигането към свръхсетивните светове тази разграничаваща способност се усвоява така добре, че и в посочената област, човек може да разграничи истинското възприятие от въображението така сигурно, както в сетивния свят различава нагорещеното желязо, което изгаря ръката, от представата за едно нагорещено желязо.
към текста >>

21. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>

Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог".
В изкуството и в красивото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност. При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони. Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог". Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството". Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това".
към текста >>

А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>

За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението.
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>

От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>

Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението.
Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене". С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене. Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ. Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението. Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата".
към текста >>

"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират". "Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея". Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/.
към текста >>

Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения.
За романтиката можем да кажем, че тя преследваше до крайните последствие Шилеровото изречение: "Човекът играе само там, където той е в пълното значение човек, и той е напълно човек там, където играе". Тя иска да направи от целия свят едно царство на художественото. Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения. Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си. Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично.
към текста >>

22. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Щом субективната грешка на мисленето и въображението произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази сфера, защо тогава и една практическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили?
"Фантазията се простира... надолу в самата природа, тя се корени, както въобще всяко мислене, във възбуди, които предхождат готовото съзнание и даже не образуват никакви елементи на субективно усещаното". /Курс по философия стр. 50/. Защищаваната от Конт мисъл, че всеки светоглед не би могъл да бъде нищо друго, освен едно подреждане на чисто фактическото, Дюринг я владее така съвършено, че той пренася фантазията в света на фактите, защото вярва, че трябва просто да я отхвърли, ако тя би се явила само в областта на човешкия дух. Изхождайки от тези представи, той стига още и до други пренасяния на понятия, които са взети от човешката дейност, върху природата. Например, той не само мисли, че при неговата дейност човекът може да направи безрезултатни опити, от които се отказва, защото те не водят до целта, но че също и в действията на природата могат да се видят опити в изграждането на формите съвсем не е чужд на действителността и аз не виждам, защо човек поради това, че му харесва една повърхностна философия, ще счита за валидна само наполовина успоредността на природата вън от човек и на природата вътре в човека. Щом субективната грешка на мисленето и въображението произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази сфера, защо тогава и една практическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили? Една истинска философия, която не се плаши пред приетите предразсъдъци, ще признае накрая пълната успоредност и общото единство на устройството в посоката на двете страни". /Курс по философия стр. 51/.
към текста >>

23. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободната Школа за Духовна наука.
към текста >>

24. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако самият образовател не е фантаст, тогава детето не е в опасност да стане фантаст, щом учителят извиква във въображението сферите на растенията и животните, или на небето и звездите в душата на детето по приказен начин.
От главно значение за култивирането на жизнен усет у детето е то да развие отношението си към света по такъв начин, по който то се развива, когато сме склонни към фантазия. Ако самият образовател не е фантаст, тогава детето не е в опасност да стане фантаст, щом учителят извиква във въображението сферите на растенията и животните, или на небето и звездите в душата на детето по приказен начин.
към текста >>

25. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци.
към текста >>

Нищо не ни дава право да мислим, че първобитният човек, понеже беше надарен с въображение, е имал за външния свят само едно виждане като при сънуване.
Истината обаче е, че това сливане на човека с външния свят беше тогава едно елементарно състояние на неговото съзнание, установено също така спонтанно, както за нас е значението, което отдаваме на звуците и цветовете. Нищо не ни дава право да мислим, че първобитният човек, понеже беше надарен с въображение, е имал за външния свят само едно виждане като при сънуване. Той възприемаше външния свят също така явно, както ние правим това днес. Нашето сетивно възприятие е само една метаморфоза на този първобитен начин на възприемане навъншния свят.
към текста >>

26. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение.
Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение. Обаче Антропософията показва същевременно, как трябва да протичат упражненията, за да отпадне това възражение. Тя показва, как през време на упражнението човек върви напред в своето съзнание по един напълно разсъдлив начин както при решението на една аритметическа или геометрическа задача. Както в математиката съзнанието не може да се отклони никъде в несъзнателното, така и през време на горепосоченото упражняване не може да му се случи нещо подобно, ако той правилно спазва указанията на Антропософията.
към текста >>

И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.
Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа. В това отчуждава не те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина. Да се издигне човек до етерно-живото същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела. Тук става дума за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло. И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.
към текста >>

27. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

И колкото и пъти да се кръстят и прекръстват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на помощ продуктивното въображение.
3. Съзерцаващите вече действат продуктивно и знанието, увеличаващо се самò, изисква, незабелязано за себе си, съзерцание и преминава в него. И колкото и пъти да се кръстят и прекръстват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на помощ продуктивното въображение.
към текста >>

28. X. Философия на свободата GA_28 Моят жизнен път

Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“.
към текста >>

29. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

В тази приказка Гьоте довежда творческото въображение по-близо до границата, от която то преминава във вътрешен душевен процес, който представлява познавателно преживяване на истинските духовни светове.
В тази приказка Гьоте довежда творческото въображение по-близо до границата, от която то преминава във вътрешен душевен процес, който представлява познавателно преживяване на истинските духовни светове. Струваше ми се, че ако се вглъби в тази творба, човек може да погледне най-дълбоко в неговата душа.
към текста >>

30. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Това беше въпросът, който непрекъснато се разискваше в най-разнообразни форми по увлекателен, често пълен с въображение, а често и догматичен начин.
У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено възприятие и възпроизвеждане на природата и живота. Сред тези художници действително имаше мнозина, които в истинския смисъл бяха „търсачи“. Как това, с което художникът разполага като цвят върху своята палитра или в бурканчето с боя, трябва да се нанася върху рисувателната повърхност, за да се намира създаваното от него в правилно отношение с живеещата в творчеството и явяваща се пред човешкото око природа? Това беше въпросът, който непрекъснато се разискваше в най-разнообразни форми по увлекателен, често пълен с въображение, а често и догматичен начин. За неговото художествено преживяване свидетелстваха многобройните картини, излагани от ваймарските художници в постоянната художествена изложба във Ваймар.
към текста >>

31. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението.
Всички нагледи в този период трябва да бъдат одухотворени, т.е. не бива да се задоволяваме само с това, просто да покажем растението, семето, цвета. Всичко трябва да се опира на сравнения, взети от духовния свят. Семето не е само това, което очите възприемат. В него е скрито цялото растение. Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни.
към текста >>

32. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят.
към текста >>

33. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната.
Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията. Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм. Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това. Това помага твърде малко. Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага! Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната.
към текста >>

34. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността.
И по отношение на схващането на общата действителност Джордано Бруно си казва: Човекът стои срещу тази действителност първо със своето нормално съзнание. Това, което застава първо срещу него, са впечатленията на сетивата. Това е първата познавателна способност. Първото нещо, с което човек може да си достави познания, са сетивните впечатления; второто са образите, които си съставяме в нашите представи, когато вече нямаме пред себе си сетивните впечатленията само си спомняме за тях. Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления. Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността. Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре. След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея. Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта. Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления. Четвъртата степен за Джордано Бруно е разумът.
към текста >>

35. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
към текста >>

36. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля GA_92 Езотерична космология

След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер.
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер. То ще бъде последвано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня. И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-висшата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения.
към текста >>

37. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
към текста >>

38. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер.
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер. То ще бъде последвано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня. И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-висшата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения.
към текста >>

39. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи.
Някой, който не е запознат с тези неща, би могъл да каже: "когато вие ни разказвате за миналите времена, ние считаме всичко това за фантазиране”. Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи. "Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи.
към текста >>

40. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

"от баща си съм наследил телосложението", и т.н... именно това, което се оформя чрез работата на Аза; идеите, дарбата да съчинявам, въображението, това са качества на етерното и астрално тяло.
Тези стихове на Гьоте са едно истинско тълкуване на това, което аз описах схематично. "от баща си съм наследил телосложението", и т.н... именно това, което се оформя чрез работата на Аза; идеите, дарбата да съчинявам, въображението, това са качества на етерното и астрално тяло.
към текста >>

41. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>

42. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек.
Несъмнено, съществуват определени върхове както в сетивното, така и в логическото познание. Обаче навсякъде има „степени" на познанието. Един човек минава през поредната си инкарнация по такъв начин, че долавя нищожна част от това, което е „морал", не развива състрадание към своите себеподобни: Ние го наричаме човек с ниско морално равнище. Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно. Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
към текста >>

43. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Цялата картина, която днес човек формира от собствените си вътрешни преживявания, знанието и опита, извлечени от външния свят и от вътрешното въображение, по това време трябваше да се придобият чрез свързването с един народ, в който изобилно присъстваше такъв опит – египетският народ.
По такъв начин личността на Йосиф образува свързващото звено между древноеврейския народ и египтяните, тоест народа, от който е можело да се учат на това, от чието преживяване древноеврейският народ е бил вече лишен. Цялата картина, която днес човек формира от собствените си вътрешни преживявания, знанието и опита, извлечени от външния свят и от вътрешното въображение, по това време трябваше да се придобият чрез свързването с един народ, в който изобилно присъстваше такъв опит – египетският народ. Трябвало е да се приведат вътрешните способности в хармония с това, което е било достигнато от математическата логика. Но към египетския народ е можела да води само личност, която още е имала нещо от старите имагинации. Йосиф е бил истинско свързващо звено, тъй като още е притежавал такива способности. Имаше две причини той да може да служи на египтяните: първо, той е имал древния дар на ясновиждането от времената преди Авраам и затова е можел да тълкува това, което древният египетски народ е достигал чрез дара на ясновиждането. Но това, от което този народ е бил лишен, била математическата логика, тоест този народ не е можел да прилага във физическия живот това, което е владеел като имагинация.
към текста >>

44. Лекция трета GA_126 Окултна история

Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост.
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека. С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност. Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост. Понеже откровенията идват към Орлеанската Дева от духовния свят, който човек ще може да види в облик, в какъвто той трябва да го вижда в следатлантския период, макар и чак в шестата културна епоха. Но дори ако Орлеанската Дева не вижда истинския облик [на духовния свят], то все пак този истински облик се спуска към нея. Орлеанската Дева му носи насреща религиозните представи на своето време, и като че го покрива; от нея спиритуалната сила извиква нейния свят от представи. По тази причина откровението следва да се счита за обективно. Ако даже някой може да докаже, че в откровенията от духовните светове в наше време се вливат субективни елементи, ако образът, който си съставя дадения човек за духовния свят, ние не можем да счетем за обективен, ако даже това е [негово] покривало, то ние не трябва заради това да приемаме обективните откровения за такова покривало.
към текста >>

45. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило.
Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот. За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото. Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот. Той се намира точно в същото положение.
към текста >>

46. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха.
Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето. Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>

47. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните.
Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека.
към текста >>

Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните.
От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение. Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
към текста >>

48. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>

49. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания.
Тъй като в наше време във връзка с материалистичната настройка на душата, хората имат малко възможности, живеейки един до друг, да се познават. Те смятат, че се познават, но само преминават един край друг, говорят си един край друг. Може да имате 30 и повече годишен брак, и много малко да се познавате един друг. За да умееш да вникнеш в съществото на другия, душата трябва да стане много чувствителна. Когато познаваш другия като самия себе си, само тогава има предпоставка, да възстановиш в душата си образа му. Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания. Тогава това е възможно – да намерим отговор от починалия на нашето обръщение към него, ако сме успели живо да усетим в душата си това, което реално, с пълно разбиране, сме възприели като изхождащо от съществото на починалия.
към текста >>

50. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание.
През Март 1924 в продължение на три дни Р. Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>

51. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Обрисувайте във въображението си тези две картини една до друга: едната – ако тази военна катастрофа не дойде, ще настъпи това, което си представихте относно бъдещето.
Запитайте се колко от онези, които биха направили това, което предположихте за 1930 година, паднат по бойните полета и никога повече няма да могат да вземат физическо участие в ръководството на физическите земни работи? Други ще вземат участие! Обрисувайте във въображението си тези две картини една до друга: едната – ако тази военна катастрофа не дойде, ще настъпи това, което си представихте относно бъдещето. И втората картина, която сега трябва да си представите. Как всички, които може би щяха да заемат най-важните обществени постове, загинат по бойните полета! Когато си представите такива картини, ще достигнете до истинско разбиране за майа, за голямата илюзия на външния физически план. Такъв ли ще е този физически план през 1939 година, ако онези, които през 1913 година са били младежи, останат живи? Ще бъде съвсем различно.
към текста >>

52. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем.
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух! Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години. Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение. Да вземем например войната: можете ли да си представите човешка мисъл, която да причини такова нещо? Ако тази война не е била онова, което хората наричат реалност, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
към текста >>

53. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>

54. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време.
Мои мили приятели, не е Озирисовата, а Изисовата легенда, която трябва да бъде изпълнена в наши дни. Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София. Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време. Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните. Трябва да открием истинската Изисова легенда.
към текста >>

Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните.
Мои мили приятели, не е Озирисовата, а Изисовата легенда, която трябва да бъде изпълнена в наши дни. Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София. Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време. Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните. Трябва да открием истинската Изисова легенда.
към текста >>

Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция.
Трябва да дадем форма на легендата, защото тя установява истината за нашите времена. Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
към текста >>

55. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата). Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
към текста >>

Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически.
към текста >>

Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение.
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение. Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности.
към текста >>

Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука.
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение. Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности. Днешните математически способности ще станат онези способности, които разбират Въображенията.
към текста >>

Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос.
Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини.
към текста >>

Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него.
Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война.
към текста >>

56. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно.
така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем. Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>

От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“.
Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем. Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>

Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем. Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>

Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>

Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение.
Често се казва, че човечеството трябва да стане способно отново да разгъне истински виждания. Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение. Сетивният свят, който става обект на размишления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението. И чрез това хората ще открият връзката със собствения си произход, с духовното, което е тяхното собствено същество. Не сме развили математически понятия и външни сетивни възприятия като последни остатъци на онези древни времена. И какво се е случило в еволюцията на човечеството като резултат от това?
към текста >>

57. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Достатъчно е само да извикаме с помощта на въображението една жълта нива с изкласила пшеница; житните класове най-добре символизират прехода към зрелостта.
А как да си представим следващата степен съзряването, зрелостта? Достатъчно е само да извикаме с помощта на въображението една жълта нива с изкласила пшеница; житните класове най-добре символизират прехода към зрелостта. И в съзвездието Дева същественото са тъкмо житните класове.
към текста >>

58. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ