Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
141
резултата от
71
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
въображение
'.
1.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Неговите творения трябва да бъдат образи на човешкото
въображение
, а не огледални образи навъншния свят.
За нейните закони меродавен е обективния свят, на него трябва тя да се подчинява. Тя трябва да взема мярката на истинното и погрешното само от обектите на опитността. Според днешното разбиране, съвсем различно трябва да бъде при творението на изкуството. Те получават закона от самотворческата сила на човешкия дух. За науката всяка намеса на човешката субективност би било изопачаване на действителността, превишаване на опитността; напротив изкуството израства на почвата на гениалната субективност.
Неговите творения трябва да бъдат образи на човешкото въображение, а не огледални образи навъншния свят.
Вън от нас, в обективното битие, се намира източникът на научните закони; вътре в нас, в нашата индивидуалност този на естетическите закони. Ето защо последните нямат ни най-малката познавателна стойност, те създават илюзии без и най-малкия фактор на действителността. Който схваща нещата по този начин, той никога не ще добие яснота върху факта, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука. С това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се състои именно в това, че неговото изкуство извира непосредствено от първоизточника на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил от мировия дух в дълбините на природното действие.
към текста >>
2.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на
въображение
то и на субективното хрумване.
Той се залавя с научното явление. Този възглед не се ограничава вече само в голото описание на явленията, а се стреми да ги обясни чрез откриване на причините, чрез поставяне на хипотези и т.н. Това е степента, при която умът вади заключения от явленията за причините и връзките. Гьоте обяснява като едностранчивости както първия така и втория метод. Общият емпиризъм е грубата ненаучност, защото той никога не излиза вън от голото схващане на случайностите; напротив рационализмът със своите тълкувания внася в света на явленията причини и връзки, които не са в него.
Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване.
Гьоте укорява с най-остри думи манията да се свързва веднага изводи чрез субективния произвол; така в "Сентенции в проза" /Сентенции в проза, цитирано на др. място, стр. 375 съотв. 376 съотв. 371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”.
към текста >>
3.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_4 Философия на свободата
14 .Нравственото
въображение
(Дарвинизъм и нравственост)
Реалността на свободата 10.Факторите на живота 11.Идеята за свободата 12.Философия на свободата и монизъм 13. Всемирна цел и цел на Живота (Предназначение на човека)
14 .Нравственото въображение (Дарвинизъм и нравственост)
15. Стойността на живота (Песимизъм и оптимизъм) 16. Индивидуалност и род Заключителни въпроси. Обобщение на монизма Първо приложение (Добавка към новото издание от 1918 г.)
към текста >>
4.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
НРАВСТВЕНОТО
ВЪОБРАЖЕНИЕ
* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
/* Бележка на редактора: В оригиналния текст на заглавието на XIIглава - Нравствено въображение - отговаря буквално преведено„Моралната фантазия". Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература. Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите. За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания.
към текста >>
Нравствено
въображение
- отговаря буквално преведено„Моралната фантазия".
НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) /* Бележка на редактора: В оригиналния текст на заглавието на XIIглава -
Нравствено въображение - отговаря буквално преведено„Моралната фантазия".
Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература. Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите. За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания. Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това. За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие.
към текста >>
Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено
въображение
"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.
НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) /* Бележка на редактора: В оригиналния текст на заглавието на XIIглава - Нравствено въображение - отговаря буквално преведено„Моралната фантазия". Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература.
Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.
За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания. Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това. За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие. Той взема едно направо първично решение, без да се интересува как други са постъпвали в подобен случай и каква заповед съществува за това. Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в дело.
към текста >>
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез
въображение
то.
Не прелюбодействай! Но и тези закони въздействат на несвободния дух само чрез насочване към някоя конкретна представа, например към представата за съответните временни наказания, за терзание на съвестта или за вечно проклятие и подобни. Щом подтикът към дадено действие се появи в общопонятийната форма (например: Прави добро на ближния си; живей така, че да не вредиш на здравето си), тогава във всеки отделен случай тепърва трябва да се намери конкретна представа за действие (отнасяне на понятието към дадено възприятийно съдържание). При свободния Дух, който не се влияе нито от някакъв образец, нито от страха за някакво наказание и т. н., това превръщане на понятието в представа винаги е необходимо.
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението.
Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни. Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни. Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо.
към текста >>
Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено
въображение
.
Но и тези закони въздействат на несвободния дух само чрез насочване към някоя конкретна представа, например към представата за съответните временни наказания, за терзание на съвестта или за вечно проклятие и подобни. Щом подтикът към дадено действие се появи в общопонятийната форма (например: Прави добро на ближния си; живей така, че да не вредиш на здравето си), тогава във всеки отделен случай тепърва трябва да се намери конкретна представа за действие (отнасяне на понятието към дадено възприятийно съдържание). При свободния Дух, който не се влияе нито от някакъв образец, нито от страха за някакво наказание и т. н., това превръщане на понятието в представа винаги е необходимо. Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението.
Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение.
То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни. Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни. Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо. За да осъществи своите представи, нравственото въображение трябва да посегне към определена област от възприятия.
към текста >>
Затова и само хора с нравствено
въображение
са действително морално продуктивни.
При свободния Дух, който не се влияе нито от някакъв образец, нито от страха за някакво наказание и т. н., това превръщане на понятието в представа винаги е необходимо. Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението. Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух.
Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни.
Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни. Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо. За да осъществи своите представи, нравственото въображение трябва да посегне към определена област от възприятия. Действието на човека не създава възприятия, а преоформя наличните възприятия и им придава нов облик. За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието.
към текста >>
За да осъществи своите представи, нравственото
въображение
трябва да посегне към определена област от възприятия.
Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни. Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни. Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо.
За да осъществи своите представи, нравственото въображение трябва да посегне към определена област от възприятия.
Действието на човека не създава възприятия, а преоформя наличните възприятия и им придава нов облик. За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието. Освен туй трябва да се намери начинът, по който тази законосъобразност може да се превърне в нова. Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос. Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще.
към текста >>
Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото
въображение
моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка.
Действието на човека не създава възприятия, а преоформя наличните възприятия и им придава нов облик. За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието. Освен туй трябва да се намери начинът, по който тази законосъобразност може да се превърне в нова. Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос. Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще.
Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка.
Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия. Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността. Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора.
към текста >>
Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез
въображение
то да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия.
Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос. Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще. Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука.
Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия.
Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността. Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора. /* Само повърхностни разсъждения биха могли да съзрат в употребата на думата способност тук и на други места в тази книга връщане към учението на старата психология за Душевните способности. а./ Значението и ясно проличава във връзка с казаното на стр.
към текста >>
Ето защо напълно възможно е хората без нравствено
въображение
да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността.
Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще. Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия.
Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността.
Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора. /* Само повърхностни разсъждения биха могли да съзрат в употребата на думата способност тук и на други места в тази книга връщане към учението на старата психология за Душевните способности. а./ Значението и ясно проличава във връзка с казаното на стр. 89 н сл.
към текста >>
Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено
въображение
им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора.
Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия. Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността.
Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора.
/* Само повърхностни разсъждения биха могли да съзрат в употребата на думата способност тук и на други места в тази книга връщане към учението на старата психология за Душевните способности. а./ Значението и ясно проличава във връзка с казаното на стр. 89 н сл. - Б.
към текста >>
Нравственото
въображение
и моралната идейна способност могат да станат предмет на знанието едва след като са произведени от индивида.
89 н сл. - Б. Доколкото за моралните действия са необходими знания относно обектите от сферата на нашата дейност, действията ни се опират на тези знания. Онова, с което трябва да се съобразяваме тук, са природните закони. Ние имаме работа с естествознание, а не с етика.
Нравственото въображение и моралната идейна способност могат да станат предмет на знанието едва след като са произведени от индивида.
Но тогава те не продължават да регулират живота, а вече са го регулирали. Те трябва да се схващат като действащи причини наред с всички останали (цели те представляват само за субекта). С тях ние се занимаваме като с едно естествознание на моралните представи. Успоредно с това не може да има някаква етика като наука за нормите. Поддържането на нормативния характер на моралните закони е било желателно поне дотолкова, доколкото етиката се е разбирала в смисъла на диетиката, която от условията на живот на организма извежда общи правила, за да може след туй въз основа на тях да влияе по-специално на тялото (Паулсен, Система на етиката).
към текста >>
Няма ли всеки човек да бъде принуден да сравнява произведеното от неговото нравствено
въображение
с унаследените нравствени учения?
Объркването се предизвиква от това, че като естествоизпитатели ние имаме фактите вече пред себе си и едва подир туй ги разглеждаме и опознаваме, докато при нравствените действия първо сами създаваме фактите, които впоследствие опознаваме. При еволюционния процес на нравствения ред в света ние извършваме онова, което природата извършва на по-нисша степен: Ние променяме нещо възприемаемо. Следователно етичната норма не може да бъде опозната като някой природен закон, а трябва да бъде създадена. Едва след като е налице, тя може да стане предмет на познанието. А не е ли възможно старото да бъде мерило за новото?
Няма ли всеки човек да бъде принуден да сравнява произведеното от неговото нравствено въображение с унаследените нравствени учения?
По отношение на проявяващото се като нравствено продуктивно това е в същата степен безсмислено, както ако речем да сравняваме една нова природна форма със старата и кажем: Тъй като влечугите не съвпадат с праамниотите, те са една неоправдана (болнава) форма. Следователно етичният индивидуализъм не противоречи на една правилно разбрана еволюционна теория, а следва пряко от нея. Хекеловото родословно дърво от едноклетъчните до човека като органично същество би трябвало да позволява възходящо проследяване без прекъсване на природната законност и без нарушаване на единното развитие до индивида като нравствено същество в посочения смисъл. Никъде обаче от същността на един предходен вид не би могла да се изведе същността на един следващ вид. А както е вярно, че нравствените идеи на индивида са произлезли възприемаемо от тези на неговите предци, по същия начин е вярно, че индивидът е нравствено безплоден, ако той самият няма морални идеи.
към текста >>
За еволюционната теория появата на съвсем нови нравствени идеи от нравственото
въображение
е толкова естествена, колкото и възникването на нов животински вид от някой друг.
Хекеловото родословно дърво от едноклетъчните до човека като органично същество би трябвало да позволява възходящо проследяване без прекъсване на природната законност и без нарушаване на единното развитие до индивида като нравствено същество в посочения смисъл. Никъде обаче от същността на един предходен вид не би могла да се изведе същността на един следващ вид. А както е вярно, че нравствените идеи на индивида са произлезли възприемаемо от тези на неговите предци, по същия начин е вярно, че индивидът е нравствено безплоден, ако той самият няма морални идеи. Същият етичен индивидуализъм, който аз развих въз основа на предходните виждания, би могъл да се изведе и от еволюционната теория. Окончателното убеждение би било същото; само пътят на неговото постигане би бил друг.
За еволюционната теория появата на съвсем нови нравствени идеи от нравственото въображение е толкова естествена, колкото и възникването на нов животински вид от някой друг.
Като монистичен светоглед тази теория е длъжна единствено да отхвърля всяко чисто хипотетично, неподлежащо на идейно изживяване отвъдно (метафизическо) въздействие както в природния, така и в нравствения живот. При това тя следва същия движещ я принцип, с чиято помощ издирва причините за нови органични форми, без да се позовава на намесата на някакво извънземно същество, което с оглед на някоя нова съзидателна мисъл чрез свръхестествено въздействие предизвиква появата на всеки нов вид. Точно както за обясняване на живото същество монизмът не може да изхожда от някаква свръхестествена съзидателна мисъл, така и на него му е невъзможно да изведе нравствения ред в света от причини, които не се намират в рамките на изживяемия свят. Той не може да приеме за изчерпана същността на една воля като нравствена, възвеждайки я към някакво непрекъснато свръхестествено въздействие върху нравствения живот (божествено управление на света отвън) или към едно специално Откровение (възвестяване на десетте заповеди), или пък към явяването на Бога на земята (Христос). Резултатът от действието на всичко това във и при човека се превръща в нравствено, едва когато чрез човешкото изживяване стане индивидуална собственост.
към текста >>
Да бъдеш свободен означава чрез нравственото
въображение
спонтанно да можеш да определиш представите (подбудите), лежащи в основата на действията.
На тази разлика Хамерлинг основава именно своя възглед за свободната воля, като обявява първата теза за вярна, а втората нарича абсурдна тавтология. Той казва: „Аз мога да върша, каквото искам. Но да се твърди, че мога да искам, каквото поискам, е безсмислена тавтология." Дали мога да извърша, тоест да осъществя в действителност онова, което искам, което следователно съм си поставил като идея на моето действие, това зависи от външни обстоятелства и от техническото ми умение (срв. стр.171 и сл.).
Да бъдеш свободен означава чрез нравственото въображение спонтанно да можеш да определиш представите (подбудите), лежащи в основата на действията.
Свободата е невъзможна, ако моите морални представи се определят от нещо извън мен (някакъв механичен процес или хипотетичен Бог извън света). Ще рече, че аз съм свободен само тогава, когато самият аз произвеждам тези представи, а не когато мога да изпълнявам подбудите, вложени в мен от някакво друго същество. Свободно е онова същество, което може да иска смятаното от самото него за правилно. Когато някой не върши исканото от него, а нещо друго, към това друго трябва да го подтикват мотиви, които не се намират в него. Такъв човек действа несвободно.
към текста >>
5.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Нравствените идеали се пораждат от нравственото
въображение
на човека.
С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля. Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив.
Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека.
Тяхното осъществяване зависи от това да бъдат желани от човека достатъчно силно, за да надвият мъките и страданията. Те са неговите интуиции - движещите сили, впрягани от неговия Дух; той ги желае, защото осъществяването им е негово върховно удоволствие. На него не му е нужно етиката първо да му забранява да се стреми към удоволствие, а после да му повелява към какво трябва да се стреми. Той ще се стреми към нравствени идеали, ако нравственото му въображение е достатъчно дейно, за да му внушава интуиции, придаващи на неговата воля силата да надмогне заложените в организма му съпротивления, включително възникващото по необходимост неудоволствие. Който се стреми към идеали от величаво естество, той го върши, защото те са съдържание на неговото същество и тяхното постигане ще му достави наслада, в сравнение с която удоволствието, извличано от посредствеността чрез задоволяване на всекидневните нагони, е нищожно.
към текста >>
Той ще се стреми към нравствени идеали, ако нравственото му
въображение
е достатъчно дейно, за да му внушава интуиции, придаващи на неговата воля силата да надмогне заложените в организма му съпротивления, включително възникващото по необходимост неудоволствие.
Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив. Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека. Тяхното осъществяване зависи от това да бъдат желани от човека достатъчно силно, за да надвият мъките и страданията. Те са неговите интуиции - движещите сили, впрягани от неговия Дух; той ги желае, защото осъществяването им е негово върховно удоволствие. На него не му е нужно етиката първо да му забранява да се стреми към удоволствие, а после да му повелява към какво трябва да се стреми.
Той ще се стреми към нравствени идеали, ако нравственото му въображение е достатъчно дейно, за да му внушава интуиции, придаващи на неговата воля силата да надмогне заложените в организма му съпротивления, включително възникващото по необходимост неудоволствие.
Който се стреми към идеали от величаво естество, той го върши, защото те са съдържание на неговото същество и тяхното постигане ще му достави наслада, в сравнение с която удоволствието, извличано от посредствеността чрез задоволяване на всекидневните нагони, е нищожно. Идеалистите се опияняват духовно при превръщане на идеалите им в реалност. Който иска да изкорени удоволствието от задоволяването на човешкото желаене, той първо трябва да превърне човека в роб, който действа не защото иска, а само защото трябва. Защото постигането на исканото доставя удоволствие. Хубаво се нарича не онова, което човекът трябва, а което иска да върши, разгръщайки цялостно истинската си човешка природа.
към текста >>
Основаващата се на песимизма етика произтича от незачитането на нравственото
въображение
.
Хубаво се нарича не онова, което човекът трябва, а което иска да върши, разгръщайки цялостно истинската си човешка природа. Щом някой не признава това, той трябва първо да прогони от човека исканото от него и после отвън да му предпише какво съдържание да придаде на своята воля. Човекът придава стойност на изпълнението на едно желание, понеже то произтича от неговото същество. Постигнатото има своя стойност, понеже е желано. Отрече ли се стойността на целта на човешката воля като такава, тогава трябва да се вземат стойностните цели на нещо друго, което човекът не иска.
Основаващата се на песимизма етика произтича от незачитането на нравственото въображение.
Само онзи, който смята, че индивидуалният човешки дух не е способен сам да определя съдържанието на своя стремеж, може да търси целокупността на волята в копнежа към удоволствие. Човекът без въображение не създава нравствени идеи. Те трябва да му бъдат давани. Физическата природа пък се грижи за това, той да се стреми към задоволяване на низшите си желания. Но към разгръщането на цялостния човек спадат и произхождащите от Духа желания.
към текста >>
Човекът без
въображение
не създава нравствени идеи.
Човекът придава стойност на изпълнението на едно желание, понеже то произтича от неговото същество. Постигнатото има своя стойност, понеже е желано. Отрече ли се стойността на целта на човешката воля като такава, тогава трябва да се вземат стойностните цели на нещо друго, което човекът не иска. Основаващата се на песимизма етика произтича от незачитането на нравственото въображение. Само онзи, който смята, че индивидуалният човешки дух не е способен сам да определя съдържанието на своя стремеж, може да търси целокупността на волята в копнежа към удоволствие.
Човекът без въображение не създава нравствени идеи.
Те трябва да му бъдат давани. Физическата природа пък се грижи за това, той да се стреми към задоволяване на низшите си желания. Но към разгръщането на цялостния човек спадат и произхождащите от Духа желания. Само ако се застъпва мнението, че човекът изобщо не притежава такива, може да се твърди, че той трябва да ги приема отвън. Тогава с право може да се каже също, че той е длъжен да върши нещо, което не иска.
към текста >>
Незрели хора без нравствено
въображение
охотно виждат в инстинктите на своята половинчата натура цялостното човешко съдържание и отхвърлят всички непроизведени от тях нравствени идеи, за да могат необезпокоявано „да се изявят".
Всяка етика, изискваща от човека да потиска волята си, за да изпълнява задачи, които не иска, не се съобразява с цялостния човек, а с такъв, комуто липсва способността за духовни желания. За хармонично развития човек така наречените идеи за доброто се намират не извън, а вътре в кръга на неговото същество. Нравственото поведение не се състои в извличането на някаква едностранчива собствена воля, а в пълното развитие на човешката натура. Който смята нравствените идеали за постижими само ако човекът умъртви собствената си воля, нему не му е известно, че тези идеали са желани от човека точно както задоволяването на така наречените животински нагони. Не може да се отрече, че изложените в този вид възгледи лесно могат да бъдат изтълкувани превратно.
Незрели хора без нравствено въображение охотно виждат в инстинктите на своята половинчата натура цялостното човешко съдържание и отхвърлят всички непроизведени от тях нравствени идеи, за да могат необезпокоявано „да се изявят".
От само себе си се разбира, че за полуразвитата човешка натура няма валидност онова, което е правилно за пълноценния човек. От онзи, който чрез възпитание тепърва трябва да бъде доведен дотам, че нравствената му природа да пробие черупката на ниските страсти, не бива да се очаква валидното за зрелия човек. Тук обаче не се целеше да отбележим какво да бъде внушавано на неразвития човек, а какво се съдържа в същността на зрелия човек. Защото целта беше да се докаже възможността за свобода; но свободата не се проявява в действия, породени от сетивна или душевна принуда, а в такива, които се опират на духовни интуиции. Зрелият човек сам определя своята стойност.
към текста >>
6.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото
въображение
на свободните човешки индивиди.
Но за онази част, за която човекът не може да извоюва такава свобода, той представлява един член от природния и духовния организъм. В това отношение той живее по начин, заимстван от другите или заповядан му от другите. Етична стойност в истинския смисъл има само делът от неговата дейност, който произтича от неговите интуиции. А наборът от морални инстинкти, притежавани от човека чрез онаследяване на социални инстинкти, се превръща в нещо етично вследствие на това, че той ги приема в своите интуиции. От индивидуалните етични интуиции и тяхното възприемане в човешките общности произтича цялата нравствена дейност на човечеството.
Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки индивиди.
До този резултат стига монизмът.
към текста >>
7.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Източниците за действията той търси също така в света на наблюдението, по-точно в достъпната за нашето самопознание човешка природа, а именно в нравственото
въображение
.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА Единното всемирно обяснение или визираният тук монизъм се сдобива с принципите, нужни му за обясняване на света, от човешкия опит.
Източниците за действията той търси също така в света на наблюдението, по-точно в достъпната за нашето самопознание човешка природа, а именно в нравственото въображение.
Той отхвърля абстрактните умозаключения, чрез които първопричините за представящия се на възприемането и мисленето свят се търсят извън него. За монизма единството, което изживяемото мисловно съзерцание прибавя към разнообразното множество на възприятията, е същевременно онова единство, което нуждата за човешко познание изисква и чрез което тя търси достъп до физическите и духовните сфери на света. Ако зад издирваното по този начин единство някой търси и друго, с това той само доказва, че не схваща съвпадението на намереното чрез мислене с изискваното от инстинкта за познание. Отделният човешки индивид не е фактически отделен от света. Той е част от света и в действителност между него и всемирното цяло е налице взаимовръзка, която е прекъсната само по отношение на нашето възприятие.
към текста >>
Обектите на
въображение
то също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание.
Съвсем същото важи за всички останали отвъдни (метафизични) принципи, които не почиват на изживяно мислене. Човешкият Дух наистина не напуска никога рамките на действителността, в която живеем, а и не му е необходимо, тъй като на този свят се намира всичко, което му е нужно за неговото обяснение. Щом в края на краищата философите се чувстват удовлетворени да извеждат света от принципи, които вземат от опита и пренасят в някакво хипотетично отвъдно, такова удовлетворение трябва да бъде възможно и тогава, когато същото съдържание се остави тук на земята, където му е мястото, според подлежащото на изживяване мислене. Всяко излизане извън рамките на света е само привидно, а изнесените извън света принципи не го обясняват по-добре, отколкото намиращите се в него. Пък и разбиращото самото себе си мислене въобще не призовава към такова излизане, защото единствено в света, а не извън него, едно мисловно съдържание трябва да търси някое възприятийно съдържание, ведно с което образува нещо реално.
Обектите на въображението също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание.
Чрез него те се вграждат в действителността. Едно понятие, което би трябвало да се изпълни със съдържание, намиращо се уж извън дадения ни свят, представлява абстракция, на която не съответства никаква действителност. Ние можем да измисляме само понятия за действителността, а за разкриването на нея самата е необходимо и възприемането. Някакво Първично Същество на света, за което се измисля съдържание, е невъзможно допускане за едно разбиращо самото себе си мислене. Монизмът не отрича идейното и дори смята едно възприятийно съдържание, на което липсва идейно съответствие, за непълна действителност; но в цялата област на мисленето той не намира нищо, което би наложило да се излезе извън сферата на мисловното изживяване чрез отричане на обективно-духовната реалност на мисленето.
към текста >>
Човекът не превръща целите на някакво обективно (отвъдно) Прасъщество в свои индивидуални цели, а преследва собствените си цели, дадени му от неговото нравствено
въображение
.
Но също така като половинчати той разглежда и всички абстрактни понятия, които не намират своето допълнение във възприятието и никъде не се вграждат в понятийната мрежа, обгръщаща наблюдаемия свят. Затова монизмът не познава идеи, които да насочват към нещо обективно, разположено отвъд нашия опит, и които да образуват съдържанието на една чисто хипотетична метафизика. За него всички произведени от човечеството идеи от този род са абстракции, взети от опита, чието заимстване от опита просто бива игнорирано от техните създатели. Според монистичния принцип целите на нашите действия също не могат да бъдат получени от някакъв отвъден свят, намиращ се извън човека. Доколкото са от мисловен порядък, те трябва да произхождат от човешката интуиция.
Човекът не превръща целите на някакво обективно (отвъдно) Прасъщество в свои индивидуални цели, а преследва собствените си цели, дадени му от неговото нравствено въображение.
Човекът отделя осъществяващата се в неговото действие идея от единния свят на идеите и я поставя в основата на своята воля. Следователно в неговите действия не се изявяват повели, внушавани от отвъдното, а повелите на принадлежащите към този свят човешки интуиции. Монизмът не познава такъв мирови ръководител, който извън самите нас да поставя цел и насока на нашите действия. Човекът не намира такава отвъдна първопричина на Битието, чиито решения би могъл да изследва, за да узнае от нея целите, към които трябва да насочва своите действия. Той разчита на самия себе си и трябва сам да определя съдържанието на своите дейности.
към текста >>
Ако излезе извън рамките на задоволяването на естествените си нагони, за които се е погрижила майката природа, той трябва да търси такива мотиви в собственото си нравствено
въображение
, стига заради удобството си да не предпочита да бъде мотивиран от нравственото
въображение
на други.
Следователно в неговите действия не се изявяват повели, внушавани от отвъдното, а повелите на принадлежащите към този свят човешки интуиции. Монизмът не познава такъв мирови ръководител, който извън самите нас да поставя цел и насока на нашите действия. Човекът не намира такава отвъдна първопричина на Битието, чиито решения би могъл да изследва, за да узнае от нея целите, към които трябва да насочва своите действия. Той разчита на самия себе си и трябва сам да определя съдържанието на своите дейности. Издирванията му ще са напразни, ако търси мотиви за своята воля извън света, в който живее.
Ако излезе извън рамките на задоволяването на естествените си нагони, за които се е погрижила майката природа, той трябва да търси такива мотиви в собственото си нравствено въображение, стига заради удобството си да не предпочита да бъде мотивиран от нравственото въображение на други.
Иначе казано, той трябва или да се откаже от всякаква дейност, или да действа по мотиви, които сам избира от света на своите идеи, или пък други му предлагат също от света на идеите. За него - извън плътския живот на неговите нагони и извън изпълняване заповедите на други хора - определящо не е нищо друго освен самият той. Той трябва да действува по собствено, неопределяно от нищо друго подбуждение. Идейно това подбуждение безспорно се определя от единния свят на идеите, но фактически само човекът може да го изведе от този свят и да го претвори в реалност. Причината за актуалното реализиране на една идея в действителност от човека, монизмът може да намери единствено в самия човек.
към текста >>
8.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато някой изпълнен с
въображение
естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината.
Събитията са воалът на действителността.“ Съвременните учени не мислят за това, че човешката личност може да открие смисъл в събитията на действителността и да замести непознатите фактори, действащи в промяната на случките, със собственото действие. Те не искат да интерпретират бягството от явленията чрез идеите, произхождащи от личността им. Искат просто да наблюдават явленията и да ги описват, но не и да ги обясняват. Искат да останат при фактите и не позволяват на творческата фантазия да си създаде от действителността подреден в себе си образ.
Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината.
Те не могат да видят картините, които той скицира за живота в природата, с очи или да ги хванат с ръка. Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността. При своите наблюдения те биха желали напълно да изключат личността. Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото. Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение.
към текста >>
Не ги касае какво човек може „да вложи чрез
въображение
то си“ в нещата.
Те не могат да видят картините, които той скицира за живота в природата, с очи или да ги хванат с ръка. Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността. При своите наблюдения те биха желали напълно да изключат личността. Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото. Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение.
Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата.
„Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог. Човек трябва да я открие, да й се отдаде, но не да я създава. Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на аскетичния идеал. Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече. Всяко организиране на фактите е забранено.
към текста >>
9.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Колкото полезно може да е в някои отношения да се придържаме към изречението на Дилтай („Поетично
въображение
и лудост“, Лайпциг, 1886 г.): „Геният не е патологично явление, той е здравият и завършен човек“, толкова погрешно би било да отхвърляме догматично всяко такова разглеждане, каквото беше направено тук за Ницше.
“ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше. При него откриваме нещо сходно, когато четем всички негови произведения. Няма съмнение, че в някои случаи човек отива твърде далеч, когато свързва явления от душевния живот с патологични понятия. При личност като Ницше мирогледът намира пълно обяснение само чрез такава връзка.
Колкото полезно може да е в някои отношения да се придържаме към изречението на Дилтай („Поетично въображение и лудост“, Лайпциг, 1886 г.): „Геният не е патологично явление, той е здравият и завършен човек“, толкова погрешно би било да отхвърляме догматично всяко такова разглеждане, каквото беше направено тук за Ницше.
----------------------------- * Фридрих Ницше, „Стихотворения“, Издателско ателие Аб , 2005, преводач: Христо Маринов. - Бел. ред.
към текста >>
10.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Напротив, той скоро установява, че когато контролира своя вътрешен свят по описания начин, богатството на неговите чувства и творческата продуктивност на неговото
въображение
рязко нарастват.
Подобни закони съществуват и в света на чувствата и мислите, само че те не действат върху човека отвън. Те трябва да се породят от живота на неговата душа. Това се постига, когато човек не допуска до себе си лоши чувства и мисли. Всяко произволно мечтателство и фантазиране, всички случайно възникващи и бързо преходни чувства трябва да бъдат отстранени. В същото време човек далеч не обеднява душевно.
Напротив, той скоро установява, че когато контролира своя вътрешен свят по описания начин, богатството на неговите чувства и творческата продуктивност на неговото въображение рязко нарастват.
Вместо дребнава сантименталност и случайни мисловни асоциации, на преден план идват дълбоко съдържателни чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли позволяват на човека да се ориентира в духовния свят. Сега той влиза в правилни отношения с нещата в духовния свят. За ученика този факт има точно определени последици. Както, като физически човек, той може да се ориентира всред физическите предмети, така и сега той намира пътя между явленията на растеж и умиране, с които е запознат по гореописания начин.
към текста >>
11.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето
въображение
и се замислете: "Това, което си представям сега в моето
въображение
, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината.
Поставете пред себе си семе от някакво растение. Сега съсредоточете всичките си мисли към семето и направете така, че от тях да възникнат определени чувства. Преди всичко, представете си ясно, какво виждате с очите. Опишете за себе си формата, цвета и всички отличителни белези на семето. После преминете към следното размишление.
Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината.
Ако бих имал пред себе си един изкуствен предмет, колкото и да би приличал на семето, така че да не може да бъде различен от него, никакви сили на земята и светлината неща са в състояние да извлекат едно растение". Който си представя тази мисъл пределно ясно и я изживява вътрешно, той ще почувствува и още нещо; вътре в семето, макар и в скрита форма а именно като сила вече се намира онова, което ще израсне по-късно от него. В изкуствения предмет, наподобяващ семето, тази сила липсва, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в истинското семе има нещо невидимо, което в изкуственото не съществува. Сега чувствата и мислите трябва да се насочат тъкмо към тази невидима същност*(*Ако някой възрази, че микроскопичното изследване ясно различава истинското семе от изкуственото, това само показва, че този човек не схваща основната цел на упражнението.
към текста >>
12.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Вглеждайки се в нея, те ще изпаднат в пристъп на страх и понеже не биха могли да понесат гледката ще се убеждават сами, че всичко това е само едно фантастично
въображение
, което не води доникъде.
В действителност тези страсти са насочени навън, за да намерят там начин за своето освобождаване. Обаче в този свой напор към външния свят, те се проявяват като един вид нападение върху човека, подхранващ страстните желания. Още преди да се е издигнал до ясновидството, окултният ученик е в състояние да изучава своите душевни качества чрез спокойно и съсредоточено самонаблюдение. Ето защо, в мига, когато неговия вътрешен свят го пресрещне под формата на един вътрешен образ, той лесно намира необходимите сили и смелост за своята ответна реакция. Хора, които нямат достатъчно подготовка, за да се ориентират в своя собствен душевен свят, няма да познаят самите себе си и ще се отнасят към астралните образи като към чужда враждебна действителност.
Вглеждайки се в нея, те ще изпаднат в пристъп на страх и понеже не биха могли да понесат гледката ще се убеждават сами, че всичко това е само едно фантастично въображение, което не води доникъде.
И в двата случая човек се натъква на съдбоносни пречки по пътя на своето израстване. За окултния ученик е абсолютно необходимо да проучи с духовен поглед своята душа, преди да проникне във висшите светове. Защото тъкмо в нея той може да открие онези духовно-душевни факти, които ще е в състояние да прецени по най-добър начин. Ако в условията на физическия свят е успял да постигне задълбочено познание на своята личност и когато после в духовния свят нейния образ се изправи най-напред пред него, той ще може да ги сравни внимателно и спокойно. Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки.
към текста >>
13.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако окултният ученик не изпълни това условие, вместо във висшите светове, той ще попадне в света на своето собствено
въображение
.
Тук решаващи са ясното, спокойно мислене, както и верният усет за нещата. Нищо не трябва да бъде толкова чуждо за окултния ученик, както склонността към мечтателство, лесна възбудимост, нервност, екзалтация и фанатизъм. Той е длъжен да обхваща всички ситуации в живота с верен поглед, да се ориентира точно при всички житейски обстоятелства, да позволява на външния свят да му говори с умерен и спокоен глас. Навсякъде, където е необходимо, той трябва да изгражда справедливо отношение към живота. Той трябва да избягва всяка едностранчивост и всяко напрежение в своите разсъждения и чувства.
Ако окултният ученик не изпълни това условие, вместо във висшите светове, той ще попадне в света на своето собствено въображение.
За него меродавно става не истината, а общоприетото мнение. За окултния ученик е по-добре да бъде "трезв", отколкото екзалтиран и фанатичен. Второто Условие предполага, окултният ученик да изживява себе си като една част от цялостния живот. От изпълнението на това условие зависи изключително много. Разбира се, всеки може да го изпълнява по свой индивидуален начин.
към текста >>
14.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тяхната способност на
въображение
то, намираща се във връзка с природата, стана основа за едно особено развитие на живота на представите.
Това общение може да бъде наречено общение с боговете. И това, което по-късно се яви като “посвещение”, като “тайнство”, произлезе от тази първоначална форма на общението на хората с боговете. В следващите времена това общение трябваше да приеме други форми, защото човешката способност да си образува представи, човешкият дух приеха други форми. От особено значение е нещо, което стана с напредването на лемурийското развитие благодарение на това, че жените живееха по описания начин. Чрез това те развиха особени човешки сили.
Тяхната способност на въображението, намираща се във връзка с природата, стана основа за едно особено развитие на живота на представите.
Те съзерцателно приемаха в себе си силите на природата и ги оставяха да действат в тяхната душа. С това се образуваха зародишите на паметта. И заедно с паметта в света се появи също и способността за създаване на първите най-прости морални понятия. Развитието на волята при мъжете не познаваше отначало нещо подобно. Мъжът следваше инстинктивно подбудите на природата, или влиянията на посветените.
към текста >>
15.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Правилното духовно обучение изключва грешките, също както в областта на сетивния свят здравото мислене ясно различава
въображение
то от обективното възприятие.
Имам ясното съзнание, че моите познания за духовния свят са резултат от моето собствено „виждане". Вина ги, както в подробностите, така и при цялостния поглед върху нещата, се проверявах най-строго, дали при всяка следваща крачка в моето ясновидство запазвам пълната будност и острота на съзнанието. Както математикът напредва от една мисъл към друга без да се поддава на несъзнателни импулси и самовнушение, така и духовното виждане казвах си аз трябва да пристъпва от една обективна имагинация към друга, без в душата да се промъква нещо друго, освен духовното съдържание на едно ясно и будно съзнание. Имагинацията е не просто субективен образ, а образно възпроизвеждане на обективно духовно съдържание. Човек разбира това след съответни вътрешни опитности, които се постигат по духовно- душевен път.
Правилното духовно обучение изключва грешките, също както в областта на сетивния свят здравото мислене ясно различава въображението от обективното възприятие.
Резултатите от моето ясновидство стояха пред мен. Първоначално те бяха подобни на „образи", които живееха без никакво име. В задачата си да ги оповестя на всички, аз трябваше да намеря думи за тяхното обозначение. Едва тогава аз потърсих наименования в някои по- стари описания на духовния свят, за да изразя с думи това, което по своя та същност е безсловесно. Употребих тези наименования свободно, така че едва ли и едно от тях съвпада в моите книги с подобното име, което съм заимствувал от по-старите източници.
към текста >>
16.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото
въображение
; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън".
Тук може да попречи и обстоятелството, че противоположните представи имат твърде голяма власт над разсъдъчната способност на хората и не им позволяват да усетят истинската тежест на съответните понятия. Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност.
Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън".
Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи.
към текста >>
17.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно
въображение
, чиито резултати биха могли да бъдат твърде съмнителни.
В Духовната Наука обаче, „имагинативното" познание трябва да се разбира като такова, познание, което се проявява при точно определено свръхсетивно състояние на съзнанието. Всичко, което човек възприема в това състояние на съзнанието, са духовни факти и Същества, до които сетивата нямат никакъв достъп. Понеже то се пробужда в душата при медитира не върху определени символи или „имагинации", можем да наречем и съответстващия му свят „имагинативен", а познанието, което се отнася до него „имагинативно". Следователно, „имагинативно" означава нещо, което в един по-друг смисъл е „действително", както действителни са фактите и съществата от физическия свят. Тук не става дума за съдържанието на представите, което изпълва имагинативното изживяване; всичко се свежда до душевната способност, която се изгражда в хода на това изживяване.
Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно въображение, чиито резултати биха могли да бъдат твърде съмнителни.
Обаче спрямо онези символи, които стоят в основата на истинското духовно обучение, подобно съмнение е неоправдано. Защото символите са така подбрани, че можем напълно да се абстрахираме от тяхното отношение към външната сетивна действителност и да търсим тяхната стойност само в онази сила, с която те действуват върху душата, и то тогава, когато тя отклонява цялото си внимание от външния свят, когато подтиска всички сетивни впечатления и изключва всички мисли, зависещи от външни подбуди. Процесът на медитация та става най-нагледен, когато го сравним със съня. От една страна този процес е близък до съня, но от друга е напълно различен. Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност.
към текста >>
Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето
въображение
, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества.
Всяко твърдение, че духовното обучение не е в същото време и морално обучение, не отговаря на истината. Само ако подобни изживявания са напълно непознати за даден човек, той може да повдигне възражението: А как може човек да е сигурен, че когато вярва в своите духовни възприятия, той има работа с реални процеси, а не с внушения (видения, халюцинации и т.н.)? Нещата обаче стоят така, че онзи, който е постигнал описаната степен в духовното обучение, може да различава своята собствена представа от духовната реалност, също както здравомислещият човек може да различи представата за едно нагорещено желязо от действително нагорещеното желязо, което докосва с ръката си. Разликата се установява не от нещо друго, а от нормалното изживяване. Също и в духовния свят, пробният камък идва от самия живот.
Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето въображение, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества.
За да не стане окултният ученик жертва на една или друга измама в това отношение, предстои ни да разгледаме правилата, които трябва да се съблюдават в хода на духовното обучение. От изключително важно значение е сега, когато в окултния ученик възниква съзнанието за новородения Аз, той да постигне едно точно определено състояние на душата. Защото чрез своя Аз човек се разпорежда със своите усещания, чувства, представи, със своите инстинкти, желания и страсти. В душата възприятията и представите не могат да бъдат предоставени сами на себе си. Те трябва да бъдат насочвани от мисленето.
към текста >>
18.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно
въображение
.
Когато свръхсетивното възприятие се насочва към по-висшите съставни части на човешкото същество, това възприятие никога не е напълно еднакво с това, което се осъществява чрез външните сетива. Ако човек докосва един предмет и има топлинно възприятие, необходимо е да различаваме всичко, което идва от предмета и един вид се излъчва от него, от това, което човек изпитва в душата си. Вътрешното душевно изживяване при топлинното усещане е нещо различно от топлината, която излъчва предметът. Нека да си представим това душевно изживяване като нещо съвсем отделно и независимо от външния предмет. Да си представим душевното изживяване, което съпровожда едно топлинно усещане, без да търсим причината в един или друг физически предмет.
Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно въображение.
Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло. Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет. По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят.
към текста >>
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е
въображение
, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет.
Вътрешното душевно изживяване при топлинното усещане е нещо различно от топлината, която излъчва предметът. Нека да си представим това душевно изживяване като нещо съвсем отделно и независимо от външния предмет. Да си представим душевното изживяване, което съпровожда едно топлинно усещане, без да търсим причината в един или друг физически предмет. Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно въображение. Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло.
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет.
По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят. Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет. И нека сега тази представа- спомен за цвета да разгледаме като чисто вътрешно изживяване.
към текста >>
В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или
въображение
, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество.
Тогава несъмнено ще правим разлика между външния цвят и свързаното с него вътрешно изживяване. По своето съдържание тези вътрешни изживявания напълно се различават от външните сетивни впечатления. Те носят в много по-голяма степен отпечатъка на това, което изпитваме като болка или радост, отколкото нормалното сетивно усещане. Нека сега да си представим, че в душата се надига едно такова вътрешно изживяване, без то да е предизвикано от някакъв физически предмет, нито пък от спомена за този предмет. При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания.
В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество.
Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ. И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н. А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик. Цялостното впечатление, което ясновидецът има от човешкото етерно тяло, можем да обобщим по следния начин: той е развил такава сила на волята, че дори и пред него да стои физически един човек той може да от клони вниманието си от това, което вижда физическото око, и чрез свръхсетивното съзнание да отправи своя взор в пространството, заето от физическия човек.
към текста >>
19.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на
въображение
и самовнушение.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата. И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си. Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество.
Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение.
Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава
въображение
от действителност.
Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности.
Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност.
Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на
въображение
и действителност.
И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност.
Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност.
Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
20.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
При издигането към свръхсетивните светове тази разграничаваща способност се усвоява така добре, че и в посочената област, човек може да разграничи истинското възприятие от
въображение
то така сигурно, както в сетивния свят различава нагорещеното желязо, което изгаря ръката, от представата за едно нагорещено желязо.
Ти я смяташ за едно пред рождено изживяване, докато вероятно тя може да се обясни като нещо, което идва от подсъзнанието на душата. Общо взето, срещу подобно възражение не може да се каже нищо друго, освен че в много случаи то отговаря на истината. Свръхсетивното познание не може да се постигне по лесен и безупречен начин. Но както е вярно, че един "мним" духовен изследовател може да се заблуди и да свърже подсъзнателното изживяване с въображаемата духовна опитност от живота преди раждането, вярно е също че духовнонаучното обучение води до такова себепознание, което обхваща и подсъзнателните душевни пластове, така че би могло да се освободи от всякакви илюзии. Тук не твърдим друго, освен че истинни са само тези свръхсетивни познания, които в акта на познанието могат да различат това, което произхожда от свръхсетивните светове, от това, което е резултат на собствените представи.
При издигането към свръхсетивните светове тази разграничаваща способност се усвоява така добре, че и в посочената област, човек може да разграничи истинското възприятие от въображението така сигурно, както в сетивния свят различава нагорещеното желязо, което изгаря ръката, от представата за едно нагорещено желязо.
към текста >>
21.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето
въображение
с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил.
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
Разглеждани от настоящето Кант и Гьоте могат да бъдат считани като духове, и които развитието на светогледите на по-ново време се разбулва като в един важен момент на своя развоен процес чрез това, че в тези духове въпросите на загадката на съществуването са чувствани силно, въпроси, които по-рано се подготвяха повече в подосновите на душевния живот. За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум. Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж". А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва". Виждаме, че в делото на Кант неговите съвременници са виждали едно потресаващо въздействие сред развитието на светогледите.
към текста >>
Тук всеки произвол, всяко
въображение
отпада; тук има необходимост, тук е Бог".
И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата". В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия". В изкуството и в красивото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност. При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони.
Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог".
Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството". Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това".
към текста >>
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето
въображение
, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж. А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие. С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил.
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата. Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили?
към текста >>
За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с
въображение
то.
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците.
За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението.
От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата. Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили? Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал. И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество.
към текста >>
От едно такова
въображение
, което се чувства едно с творящите сили на природата.
Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението.
От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили? Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал. И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност?
към текста >>
Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на
въображение
то.
Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене". С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене. Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ.
Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението.
Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата".
към текста >>
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред
въображение
то и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на
въображение
то... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират".
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/.
към текста >>
Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на
въображение
то по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения.
За Фихте е валидна само истината, и вътрешността на човека само дотолкова, доколкото тя изявява истината; романтичният светоглед допуска само валидността на вътрешността и обявява всичко за истински пълноценно, ако то извира от тази вътрешност. Азът не трябва да бъде обвързан от нищо друго. Всичко, което той създава, има своето оправдание. За романтиката можем да кажем, че тя преследваше до крайните последствие Шилеровото изречение: "Човекът играе само там, където той е в пълното значение човек, и той е напълно човек там, където играе". Тя иска да направи от целия свят едно царство на художественото.
Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения.
Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си. Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично.
към текста >>
22.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Щом субективната грешка на мисленето и
въображение
то произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази сфера, защо тогава и една практическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили?
"Фантазията се простира... надолу в самата природа, тя се корени, както въобще всяко мислене, във възбуди, които предхождат готовото съзнание и даже не образуват никакви елементи на субективно усещаното". /Курс по философия стр. 50/. Защищаваната от Конт мисъл, че всеки светоглед не би могъл да бъде нищо друго, освен едно подреждане на чисто фактическото, Дюринг я владее така съвършено, че той пренася фантазията в света на фактите, защото вярва, че трябва просто да я отхвърли, ако тя би се явила само в областта на човешкия дух. Изхождайки от тези представи, той стига още и до други пренасяния на понятия, които са взети от човешката дейност, върху природата. Например, той не само мисли, че при неговата дейност човекът може да направи безрезултатни опити, от които се отказва, защото те не водят до целта, но че също и в действията на природата могат да се видят опити в изграждането на формите съвсем не е чужд на действителността и аз не виждам, защо човек поради това, че му харесва една повърхностна философия, ще счита за валидна само наполовина успоредността на природата вън от човек и на природата вътре в човека.
Щом субективната грешка на мисленето и въображението произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази сфера, защо тогава и една практическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили?
Една истинска философия, която не се плаши пред приетите предразсъдъци, ще признае накрая пълната успоредност и общото единство на устройството в посоката на двете страни". /Курс по философия стр. 51/. Следователно Дюринг не е нееластичен, когато се касае за това, да бъде пренесени върху действителността понятията, които мисленето създава в себе си. Обаче понеже, съобразно цялото негово предразположение, той има разбиране само за математическите представи, то и образът, който начертава за света, добива един математически-схематичен отпечатък. Той се отнася отрицателно спрямо начина на разглеждане нещата, който бе създаден чрез Дарвин и Хегел.
към текста >>
23.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно
въображение
, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво. През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи. През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободната Школа за Духовна наука. По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант. От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело. В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие.
към текста >>
24.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако самият образовател не е фантаст, тогава детето не е в опасност да стане фантаст, щом учителят извиква във
въображение
то сферите на растенията и животните, или на небето и звездите в душата на детето по приказен начин.
Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на анатомията и физиологията на физическото тяло. Хората ще открият колко голяма сила се спотайва в артистичния начин на обучение за развитието на волята и чувствата. Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни резултати, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота. Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа. От главно значение за култивирането на жизнен усет у детето е то да развие отношението си към света по такъв начин, по който то се развива, когато сме склонни към фантазия.
Ако самият образовател не е фантаст, тогава детето не е в опасност да стане фантаст, щом учителят извиква във въображението сферите на растенията и животните, или на небето и звездите в душата на детето по приказен начин.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение. Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>
25.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху
въображение
то на съвременното човечество извънредно важно влияние.
По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в началото на развитието. Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване.
Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние.
Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци.
към текста >>
Нищо не ни дава право да мислим, че първобитният човек, понеже беше надарен с
въображение
, е имал за външния свят само едно виждане като при сънуване.
Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв. Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически. Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм". Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си. Истината обаче е, че това сливане на човека с външния свят беше тогава едно елементарно състояние на неговото съзнание, установено също така спонтанно, както за нас е значението, което отдаваме на звуците и цветовете.
Нищо не ни дава право да мислим, че първобитният човек, понеже беше надарен с въображение, е имал за външния свят само едно виждане като при сънуване.
Той възприемаше външния свят също така явно, както ние правим това днес. Нашето сетивно възприятие е само една метаморфоза на този първобитен начин на възприемане навъншния свят. Човекът от миналото възприемаше в този свят делото на съществата, които действат в етерната и в астралната области и чрез това създават и поддържат Космоса. Той възприемаше действително това дело, макар и сумрачно, и това правеше от него един религиозен човек. Особеното разположение на неговата душа му позволяваше да вижда едновременно света, който го заобикаляше, и духовните същества, с които той се чувстваше свързан по природа.
към текста >>
26.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето
въображение
.
Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин. Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли. Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно. (Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение.
Обаче Антропософията показва същевременно, как трябва да протичат упражненията, за да отпадне това възражение. Тя показва, как през време на упражнението човек върви напред в своето съзнание по един напълно разсъдлив начин както при решението на една аритметическа или геометрическа задача. Както в математиката съзнанието не може да се отклони никъде в несъзнателното, така и през време на горепосоченото упражняване не може да му се случи нещо подобно, ако той правилно спазва указанията на Антропософията. Преследвайки това упражняване човек стига до едно укрепване на силата на мисленето, за което по-рано не е имал никакво предчувствие. Той чувствува в себе си царуващата сила на мисленето като едно ново съдържание на неговото човешко същество.
към текста >>
И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на
въображение
то; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.
Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето. Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа. В това отчуждава не те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина. Да се издигне човек до етерно-живото същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела. Тук става дума за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло.
И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.
Упражненията, които произвеждат едно по-висше възприятие, могат да бъдат продължени. Както се прилага една повишена сила, за да може човек да се концентрира върху мисли, които поставя в центъра на свое то съзнание, прилагайки също така една повишена сила, той може да подтисне имагинациите (образите на една духовно-етерна действителност). Тогава той постига състоянието на изцяло празното съзнание. Той е само буден, без първото състояние на будност да има едно съдържание. (По-точни указания по въпроса се намират в горецитираните книги.
към текста >>
27.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
И колкото и пъти да се кръстят и прекръстват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на помощ продуктивното
въображение
.
1. Практичните, търсещи ползата и изискващи хора са първите, които, така да се каже, очертават бегло полето на науката, за да открият полезното за практиката. Съзнанието, основаващо се на опита, им дава известна увереност, а потребността – известна широта. 2. Жадните за знания имат нужда от спокоен, безкористен поглед, от любопитно безпокойство и ясен разсъдък и винаги се намират във връзка с първите. В научен смисъл те също преработват само това, което откриват. 3. Съзерцаващите вече действат продуктивно и знанието, увеличаващо се самò, изисква, незабелязано за себе си, съзерцание и преминава в него.
И колкото и пъти да се кръстят и прекръстват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на помощ продуктивното въображение.
4. Всеобхващащите, които в един горд смисъл могат да се нарекат съзидатели, действат продуктивно в най-висша степен. Изхождайки от идеята, те изразяват единството на цялото, а то в известен смисъл е в съответствие с това, фактите на природата сами да се подчинят на тази идея.“ От такива забележки става ясно, че Гьоте е на мнение, че човекът с обикновената форма на съзнанието си се намира извън същността на външния свят. Той трябва да премине към друга форма на съзнанието, ако иска да се съедини познавателно с тази същност. По време на пребиваването ми във Ваймар у мен винаги решително изникваше въпросът: как трябва да се надгражда върху основите на познанието, положени от Гьоте, за да може, изхождайки мисловно от неговия съзерцателен метод, да се премине към такъв, който да може да приеме в себе си духовния опит, такъв, какъвто ми се открива той?
към текста >>
28.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото
въображение
“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси.
Духовното в него започва да действа едва когато той започне да намира импулси за своите действия в моралните интуиции на свободното си от сетивност мислене. Тогава действа самият той, а не нещо друго. Тогава той е свободно, действащо из самото себе си същество. Исках да покажа, че този, който отхвърля свободното от сетивността мислене като чисто духовно начало в човека, никога не би могъл да стигне до разбиране на свободата и че до това разбиране обаче се стига веднага, щом човек прогледне в действителността на свободното от сетивност мислене. В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции.
Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси.
Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“.
към текста >>
29.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
В тази приказка Гьоте довежда творческото
въображение
по-близо до границата, от която то преминава във вътрешен душевен процес, който представлява познавателно преживяване на истинските духовни светове.
Той желае да се приближи към тази загадка в цялото богатство на душевното преживяване. Приказните образи на Гьоте ни връщат към имагинациите, явяващи се често на търсачи на духовното преживяване на душата още много преди Гьоте. Известно подобие на тримата царе от приказката може да се открие в „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц. Други образи са повторение на образите от предишни времена на човека, поел по пътя на познанието. Само че при Гьоте те се появяват в по-красива, по-благородна, по-художествена форма на фантазията, докато преди все пак са носели по-малко художествен характер.
В тази приказка Гьоте довежда творческото въображение по-близо до границата, от която то преминава във вътрешен душевен процес, който представлява познавателно преживяване на истинските духовни светове.
Струваше ми се, че ако се вглъби в тази творба, човек може да погледне най-дълбоко в неговата душа. За мен бе важно не обяснението на приказката, а стимулите за душевно преживяване, идващи от работата ми с нея. След това тези импулси продължиха да действат в по-нататъшния ми душевен живот чак до формата на създадените по-късно мистерийни драми. Обаче за работата ми, свързана с Гьоте, не можах да почерпя много от тази приказка. Защото ми се струваше, че в написването на тази творба, воден от вътрешната сила на един полунесъзнателен душевен живот, Гьоте е надраснал самия себе си в своя светоглед той.
към текста >>
30.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Това беше въпросът, който непрекъснато се разискваше в най-разнообразни форми по увлекателен, често пълен с
въображение
, а често и догматичен начин.
Но тези идеи винаги ми стояха на пътя там, където със средствата на познанието за природата се стига до неизбежната „граница“ и откъдето трябваше да продължа напред със средствата на духовното познание. Добро душевно здраве и нещо вътрешно дълбоко удовлетворяващо преживях във Ваймар благодарение на културния и художествения живот, неотменен елемент от който бяха художественото училище и театърът, както и музикантите, свързани с него. У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено възприятие и възпроизвеждане на природата и живота. Сред тези художници действително имаше мнозина, които в истинския смисъл бяха „търсачи“. Как това, с което художникът разполага като цвят върху своята палитра или в бурканчето с боя, трябва да се нанася върху рисувателната повърхност, за да се намира създаваното от него в правилно отношение с живеещата в творчеството и явяваща се пред човешкото око природа?
Това беше въпросът, който непрекъснато се разискваше в най-разнообразни форми по увлекателен, често пълен с въображение, а често и догматичен начин.
За неговото художествено преживяване свидетелстваха многобройните картини, излагани от ваймарските художници в постоянната художествена изложба във Ваймар. Моите художествени преживявания по това време не бяха стигнали толкова далеч като отношението ми към познавателните преживявания. Но все пак в стимулиращото общуване с ваймарските хора на изкуството търсех разбиране на художественото, което да е съобразно с духа. Доста хаотично стои пред ретроспективния ми спомен това, което чувствах в душата си, когато съвременните художници, стремящи се да уловят в непосредствено възприятие и да възпроизведат настроението на светлината и въздуха, излизаха на оръжие срещу „старите“, които „знаеха“ от традицията как се прави това или онова. В много от тях живееше одухотворен, произлизащ от най-съкровените душевни сили стремеж да бъдат „правдиви“ в долавянето на природата.
към текста >>
31.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и
въображение
то.
Всички нагледи в този период трябва да бъдат одухотворени, т.е. не бива да се задоволяваме само с това, просто да покажем растението, семето, цвета. Всичко трябва да се опира на сравнения, взети от духовния свят. Семето не е само това, което очите възприемат. В него е скрито цялото растение.
Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението.
Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни.
към текста >>
32.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
На това аз му отговорих:
Въображение
то може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език.
На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят. Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател.
към текста >>
33.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на
въображение
то играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на
въображение
то, а за образната.
Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията. Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм. Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това. Това помага твърде малко. Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага!
Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната.
Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно. Напротив днес още преди изтичането на тази възраст се счита, че човекът е узрял да пише фейлетони и статии във вестника, които се печатат и се приемат после от хората. При това положение трудно е да се държат настрана отвлечените понятия до посочената възраст и да привеждаме пред очите на човека образното, нагледното. Защото образното има силата да действува в телесно-душевния организъм. Това, което казвам сега, можете да го намерите винаги потвърдено, само че на него не се обръща винаги внимание.
към текста >>
34.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тази втора познавателна способност той нарича сила на
въображение
то, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността.
И по отношение на схващането на общата действителност Джордано Бруно си казва: Човекът стои срещу тази действителност първо със своето нормално съзнание. Това, което застава първо срещу него, са впечатленията на сетивата. Това е първата познавателна способност. Първото нещо, с което човек може да си достави познания, са сетивните впечатления; второто са образите, които си съставяме в нашите представи, когато вече нямаме пред себе си сетивните впечатленията само си спомняме за тях. Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления.
Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността.
Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре. След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея. Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта. Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления. Четвъртата степен за Джордано Бруно е разумът.
към текста >>
35.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето,
въображение
то, говора.
Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха. Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св. Йоан), на което думите на човешката реч са отражение.
към текста >>
36.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално
въображение
по време на период, известен като Юпитер.
Окултизмът вижда Слънцето като неподвижна звезда, която преди е била планета и по сходен начин разпознава Земята като планета, предопределена на стане Слънцето на бъдещата космическа система. По време на Слънчевия период човекът бе надарен само със съзнание, сродно на това на съня без сънища. Едно друго състояние предхождаше Слънчевия период; по това време Слънцето не бе дори и планета. Човешкото същество бе надарено само с дълбоко трансово съзнание или дълбок сън. То още не беше светлинно същество, каквото можа да стане на Древното Слънце; той просто вибрираше като тон в чистата хармония на този Сатурнов период, но трябва да се отбележи, че настоящият ни Сатурн няма нищо общо с това състояние.
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер.
То ще бъде последвано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня. И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-висшата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения. Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена.
към текста >>
37.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето,
въображение
то, говора.
Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха. Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св. Йоан), на което думите на човешката реч са отражение.
към текста >>
38.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално
въображение
по време на период, известен като Юпитер.
Окултизмът вижда Слънцето като неподвижна звезда, която преди е била планета и по сходен начин разпознава Земята като планета, предопределена на стане Слънцето на бъдещата космическа система. По време на Слънчевия период човекът бе надарен само със съзнание, сродно на това на съня без сънища. Едно друго състояние предхождаше Слънчевия период; по това време Слънцето не бе дори и планета. Човешкото същество бе надарено само с дълбоко трансово съзнание или дълбок сън. То още не беше светлинно същество, каквото можа да стане на Древното Слънце; той просто вибрираше като тон в чистата хармония на този Сатурнов период, но трябва да се отбележи, че настоящият ни Сатурн няма нищо общо с това състояние.
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер.
То ще бъде последвано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня. И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-висшата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения. Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена.
към текста >>
39.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно
въображение
вярвате, че виждате някакви акашови записи.
Така може да се види всичко, което е живяло в мислите на Цезар, било, че той е искал да направи тези или онези стъпки, било че е искал да води това или онова сражение. Всичко, което неговите съвременници са видели, е произлязло от подтиците на неговата воля, осъществено е било чрез невидимите сили, които стоят зад външните образи. Но това, което е стояло зад тези външни образи, се представя действително като един движещ се и действуващ Цезар, като един духовен образ на Цезар. Това се вижда, когато поглеждаме в миналото като духовидец в Акашовите записи. Някой, който не е запознат с тези неща, би могъл да каже: "когато вие ни разказвате за миналите времена, ние считаме всичко това за фантазиране”.
Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи.
"Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи.
към текста >>
40.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"от баща си съм наследил телосложението", и т.н... именно това, което се оформя чрез работата на Аза; идеите, дарбата да съчинявам,
въображение
то, това са качества на етерното и астрално тяло.
И сериозното отношение към живота, От майка си веселата природа И поетичната фантазия. . . Тези стихове на Гьоте са едно истинско тълкуване на това, което аз описах схематично.
"от баща си съм наследил телосложението", и т.н... именно това, което се оформя чрез работата на Аза; идеите, дарбата да съчинявам, въображението, това са качества на етерното и астрално тяло.
Често пъти великите хора изразяват това, което можем да разберем обикновените идеи; но да приложим сега към Христовото Събитие това, което видяхме, и нека се запитаме, дали човешкото развитие би могло да се продължи както в следатлантските времена, ако не беше станало това събитие. Любовта, която царува между хората в миналото, беше тясно свързана с кръвните връзки. Но вече през римската епоха, по времето, когато дойде Христос, браковете между близки роднини са по-редки; завоеванията на римляните допринесоха за смесването на най-различни народи и за сключването на бракове между чужди родове и племена. Трябваше да бъдат скъсани кръвните роднински връзки, защото хората бяха предназначени да притежават едно индивидуално съзнание. Ако Христос не беше дошъл да влее една нова сила в развитието, да замени старата любов свързана с кръвните връзки, чрез една духовна любов, какво би се случило?
към текста >>
41.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „
въображение
" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят.
Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества. Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят.
В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят.
Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание. В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло. Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е. с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно. Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях.
към текста >>
42.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено
въображение
, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек.
Несъмнено, съществуват определени върхове както в сетивното, така и в логическото познание. Обаче навсякъде има „степени" на познанието. Един човек минава през поредната си инкарнация по такъв начин, че долавя нищожна част от това, което е „морал", не развива състрадание към своите себеподобни: Ние го наричаме човек с ниско морално равнище. Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен.
От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек.
Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно. Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път. Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо.
към текста >>
43.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Цялата картина, която днес човек формира от собствените си вътрешни преживявания, знанието и опита, извлечени от външния свят и от вътрешното
въображение
, по това време трябваше да се придобият чрез свързването с един народ, в който изобилно присъстваше такъв опит – египетският народ.
Единственото, което още осъзнавали, било следното: това, което забелязвали навън, което се проявявало срещу всеки в Яхве като творец на мировите явления, било едно и също с човешкия аз. Но в тези народни общности не възниквали никакви имагинации и никакви собствени вътрешни преживявания за това. Твърдя, че по това време не е имало никакви собствени преживявания за това. Трябвало е да се учат на това отвън, трябвало е да се учат от народ, който още е имал тези преживявания. По такъв начин личността на Йосиф образува свързващото звено между древноеврейския народ и египтяните, тоест народа, от който е можело да се учат на това, от чието преживяване древноеврейският народ е бил вече лишен.
Цялата картина, която днес човек формира от собствените си вътрешни преживявания, знанието и опита, извлечени от външния свят и от вътрешното въображение, по това време трябваше да се придобият чрез свързването с един народ, в който изобилно присъстваше такъв опит – египетският народ.
Трябвало е да се приведат вътрешните способности в хармония с това, което е било достигнато от математическата логика. Но към египетския народ е можела да води само личност, която още е имала нещо от старите имагинации. Йосиф е бил истинско свързващо звено, тъй като още е притежавал такива способности. Имаше две причини той да може да служи на египтяните: първо, той е имал древния дар на ясновиждането от времената преди Авраам и затова е можел да тълкува това, което древният египетски народ е достигал чрез дара на ясновиждането. Но това, от което този народ е бил лишен, била математическата логика, тоест този народ не е можел да прилага във физическия живот това, което е владеел като имагинация.
към текста >>
44.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Но ако някой би казал, че това е само
въображение
, то това би било глупост.
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека. С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност.
Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост.
Понеже откровенията идват към Орлеанската Дева от духовния свят, който човек ще може да види в облик, в какъвто той трябва да го вижда в следатлантския период, макар и чак в шестата културна епоха. Но дори ако Орлеанската Дева не вижда истинския облик [на духовния свят], то все пак този истински облик се спуска към нея. Орлеанската Дева му носи насреща религиозните представи на своето време, и като че го покрива; от нея спиритуалната сила извиква нейния свят от представи. По тази причина откровението следва да се счита за обективно. Ако даже някой може да докаже, че в откровенията от духовните светове в наше време се вливат субективни елементи, ако образът, който си съставя дадения човек за духовния свят, ние не можем да счетем за обективен, ако даже това е [негово] покривало, то ние не трябва заради това да приемаме обективните откровения за такова покривало.
към текста >>
45.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
За този, който сега каже, че това може да е само
въображение
, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило.
Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот.
За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило.
Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото. Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот. Той се намира точно в същото положение. С последното показахме как предишният живот проблясва в настоящия и как с помощта на грижливо развиване на душата наистина имаме възможност сами да стигнем до убеждението – не само до теоретическото убеждение във факта на прераждането, – до практическото убеждение за намиращото се у нас и прераждащо се душевно същество, за което действително да знаем, че някога е съществувало. Но има и изживявания от съвсем друг вид, които се появяват в нашия живот и за които не можем да кажем нищо.
към текста >>
46.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на
въображение
то, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха.
Макар и към обяд човек да започва така да се каже да бъде по-малко работоспособен относно външните работни сили, отколкото сутринта: вътрешно силите на волята работят повече. И когато след това наближава вечерта, тогава идват производителните сили, това което е свързано повече с фантазията. Така се различават по отношение на техните задължения духовните Същества, които изпращат техните сили в земните отношения на жизнения етер. Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето.
Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха.
Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>
47.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Земята има една формираща сила, един вид
въображение
, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните.
Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните.
Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека.
към текста >>
Земята притежава една формираща сила, един вид
въображение
, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните.
От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните.
Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение. Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. " И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение. Така дълбоко е основано в еволюцията на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас. И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос?
към текста >>
48.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното
въображение
не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
В развитието на народите може да се установи възход и залез те се раждат, минават през кармаческа възраст, младежки период, зряла възраст, старчество и отново изчезват. Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани.
Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип. В противовес на имагинативния и войнствения народностен тип, за Брукс Адамс съществува един друг тип, при който имагинацията вече не преобладава, ами се е развила в онова, което се нарича хладна научна оценка.
към текста >>
49.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във
въображение
то чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания.
Тъй като в наше време във връзка с материалистичната настройка на душата, хората имат малко възможности, живеейки един до друг, да се познават. Те смятат, че се познават, но само преминават един край друг, говорят си един край друг. Може да имате 30 и повече годишен брак, и много малко да се познавате един друг. За да умееш да вникнеш в съществото на другия, душата трябва да стане много чувствителна. Когато познаваш другия като самия себе си, само тогава има предпоставка, да възстановиш в душата си образа му.
Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания.
Тогава това е възможно – да намерим отговор от починалия на нашето обръщение към него, ако сме успели живо да усетим в душата си това, което реално, с пълно разбиране, сме възприели като изхождащо от съществото на починалия. Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното.
към текста >>
50.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно
въображение
, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание.
През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи. През Март 1924 в продължение на три дни Р. Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание.
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука. *3. Рудолф Щайнер "Вътрешната същност на човека и на живота между смъртта и новото раждане", 8 лекции, Виена, 1914. (Събр.Съч. № 153) *4. Точно описание на имагинативното мислене може да се намери в "Как се постигат познания за висшите светове" гл.2 (Събр. Съч № 10) и "Въведение в Тайната наука" гл.5 (Събр.Съч.
към текста >>
51.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Обрисувайте във
въображение
то си тези две картини една до друга: едната – ако тази военна катастрофа не дойде, ще настъпи това, което си представихте относно бъдещето.
Представете си, че тези идеи съществуват от 1913 година. От тези, които са живели през 1913 година, известен брой ще са още живи и през 1930 и ще заемат отговорни постове, като от тях ще зависи социалната структура и изобщо външният физически живот в различни области на Земята. Можете приблизително да си обрисувате как ще изглежда времето от 1930 до 1940 година, ако осемнадесет-двадесетгодишните, сегашните младежи, станат четиридесетгодишни. Запитайте се колко от онези, които биха направили това, което предположихте за 1930 година, паднат по бойните полета и никога повече няма да могат да вземат физическо участие в ръководството на физическите земни работи? Други ще вземат участие!
Обрисувайте във въображението си тези две картини една до друга: едната – ако тази военна катастрофа не дойде, ще настъпи това, което си представихте относно бъдещето.
И втората картина, която сега трябва да си представите. Как всички, които може би щяха да заемат най-важните обществени постове, загинат по бойните полета! Когато си представите такива картини, ще достигнете до истинско разбиране за майа, за голямата илюзия на външния физически план. Такъв ли ще е този физически план през 1939 година, ако онези, които през 1913 година са били младежи, останат живи? Ще бъде съвсем различно.
към текста >>
52.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото
въображение
той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем.
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения. В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро преди смъртта си към група студенти в Базел. Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни. „Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух! Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години.
Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем.
Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение. Да вземем например войната: можете ли да си представите човешка мисъл, която да причини такова нещо? Ако тази война не е била онова, което хората наричат реалност, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
към текста >>
53.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо
Въображение
, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“ Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот.
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
54.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо
Въображение
, подходящо за нашето време.
Той присъства, Той съществува както Коледната песен обявява всяка година отново: „На нас Спасител се роди.“. Това изразява не временната, а вечната природа на това събитие Исус не само веднъж е роден във Витлеем, но се ражда непрекъснато, с други думи, Той остава в живота на Земята. Христос и онова, което Той означава за нас не могат да бъдат загубени. Мои мили приятели, не е Озирисовата, а Изисовата легенда, която трябва да бъде изпълнена в наши дни. Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София.
Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време.
Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните. Трябва да открием истинската Изисова легенда. Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен.
към текста >>
Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на
Въображение
то, както това са правили египтяните.
Това изразява не временната, а вечната природа на това събитие Исус не само веднъж е роден във Витлеем, но се ражда непрекъснато, с други думи, Той остава в живота на Земята. Христос и онова, което Той означава за нас не могат да бъдат загубени. Мои мили приятели, не е Озирисовата, а Изисовата легенда, която трябва да бъде изпълнена в наши дни. Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София. Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време.
Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните.
Трябва да открием истинската Изисова легенда. Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен. Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман.
към текста >>
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо
Въображение
, Вдъхновение и Интуиция.
Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва. Трябва да дадем форма на легендата, защото тя установява истината за нашите времена. Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис.
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция.
Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
към текста >>
55.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо
въображение
в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
Ако си представим картината на знанието в овчарите като вътрешно, а онова, което се проявява в Мъдреците като външно, точно това външно знание в Магите бе онова, което излезе в пространството и там възприе духа. Вътрешният живот води до възприемане на земните дълбини. Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата).
Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
Онова, което нявга било външно познание, обемащо света на звездите се изтегля навътре и става сух, геометрико-математически, механичен свят, който сега ние извличаме вътре от нас. Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича.
към текста >>
Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо
въображение
на този вътрешен, математически свят.
проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата). Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата. Онова, което нявга било външно познание, обемащо света на звездите се изтегля навътре и става сух, геометрико-математически, механичен свят, който сега ние извличаме вътре от нас. Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят.
Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят.
Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически.
към текста >>
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо
Въображение
.
В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически. Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето възприятие на външния свят на сетивата; с това възприятие ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните. Онова, което днес е изчезнало в математико-механическата вселена, онова което нявга е било астрология, бе имало такава власт, че Христос бил разкрит на Мъдреците като Същество на Небесата. Това, което днес е нашето обикновено познание чрез сетивата, с които не виждаме нищо друго освен зелената повърхност на тревата, кафявите кожи на животните и друг подобни на тоз вид знание, когато то е било все още вътрешно, когато то все още не е било изтеглено навън към очите, към кожата, чрез него знание бе разкрито на овчарите на полето дълбокото влияние на земята, властта, чрез която Христос ще работи в земята и какво Христос ще бъде за земята.
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение.
Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности.
към текста >>
Ще трябва да се опитаме да сграбчим
Въображение
то, дадено ни от Просветителската наука.
Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически. Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето възприятие на външния свят на сетивата; с това възприятие ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните. Онова, което днес е изчезнало в математико-механическата вселена, онова което нявга е било астрология, бе имало такава власт, че Христос бил разкрит на Мъдреците като Същество на Небесата. Това, което днес е нашето обикновено познание чрез сетивата, с които не виждаме нищо друго освен зелената повърхност на тревата, кафявите кожи на животните и друг подобни на тоз вид знание, когато то е било все още вътрешно, когато то все още не е било изтеглено навън към очите, към кожата, чрез него знание бе разкрито на овчарите на полето дълбокото влияние на земята, властта, чрез която Христос ще работи в земята и какво Христос ще бъде за земята. Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение.
Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука.
Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности. Днешните математически способности ще станат онези способности, които разбират Въображенията.
към текста >>
Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством
Въображение
то и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос.
Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на човека и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят. Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък. Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето. Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите.
Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос.
Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини.
към текста >>
Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото
Въображение
възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него.
Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето. Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката.
Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него.
Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война.
към текста >>
56.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено
Въображение
за всеки вид животно.
така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят.
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно.
От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем. Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>
От това
Въображение
ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“.
Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно.
От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“.
Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем. Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение. Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели.
към текста >>
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно
Въображение
.
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели. Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят. Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност. Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата. Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия.
към текста >>
Способността за външно възприятие, изразена във
въображение
то, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология. Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие. Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие.
Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите. Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
към текста >>
Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо
Въображение
.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна. Често се казва, че човечеството трябва да стане способно отново да разгъне истински виждания.
Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение.
Сетивният свят, който става обект на размишления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението. И чрез това хората ще открият връзката със собствения си произход, с духовното, което е тяхното собствено същество. Не сме развили математически понятия и външни сетивни възприятия като последни остатъци на онези древни времена. И какво се е случило в еволюцията на човечеството като резултат от това? Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките.
към текста >>
57.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Достатъчно е само да извикаме с помощта на
въображение
то една жълта нива с изкласила пшеница; житните класове най-добре символизират прехода към зрелостта.
Така че ако назовем корабите „риби“, на 12-о място ние ще получим: съзвездието Риби. По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния свят“ на човека, или с други думи неговата кръв. И какво би могло да послужи най-добре като символ на гореща кръв? Може би онова животно, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът! А как да си представим следващата степен съзряването, зрелостта?
Достатъчно е само да извикаме с помощта на въображението една жълта нива с изкласила пшеница; житните класове най-добре символизират прехода към зрелостта.
И в съзвездието Дева същественото са тъкмо житните класове. А има ли по-добър начин да символизираме човека, който отново се включва във външния свят и търси равновесието от този, да посочим съзвездието Везни. И какъв по-подходящ символ за усещането му, че всичко около него малко или много е пропито с отрова, че отвсякъде го дебне отровното жило: Скорпион. Формите на човека, 1. Обхващане на изградени от Универсума
към текста >>
58.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам
въображение
пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето.
Когато в обикновения дневен живот си спомняме за изживяното през нощта по време на съня, същевременно знаем, че това ретроспективно изживяване няма собствено значение. Това, което е налице в дневното съзнание, е вече спомен при екзактното ясновидство. Но това, за което си спомняме като изживяване по време на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение. Запитайте се как преценявате спомена от едно изживяване, което сте имали преди двадесет години. Вие си казвате: «Аз живея в сенчести мисли.
Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам въображение пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето.
Не е нужно да се доказва, че споменът се отнася до нещо минало. Също така, когато е постигнато екзактното ясновидство, не е необходимо да се доказва, че това, което се съзерцава при нощните изживявания, не е въображение от настоящето. Вижда се, че то се отнася до бъдещето на човека, и то до това бъдеще на човека, когато човекът изостави след смъртта си своето физическо тяло, както сега с екзактното ясновидство той го е напуснал само образно. Чрез това се учим да познаваме какво изживява човекът след смъртта, когато са преминали трите дни, за които говорих. Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се чувства в едно мирово съзнание, в едно космическо съзнание, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот.
към текста >>
Също така, когато е постигнато екзактното ясновидство, не е необходимо да се доказва, че това, което се съзерцава при нощните изживявания, не е
въображение
от настоящето.
Но това, за което си спомняме като изживяване по време на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение. Запитайте се как преценявате спомена от едно изживяване, което сте имали преди двадесет години. Вие си казвате: «Аз живея в сенчести мисли. Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам въображение пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето. Не е нужно да се доказва, че споменът се отнася до нещо минало.
Също така, когато е постигнато екзактното ясновидство, не е необходимо да се доказва, че това, което се съзерцава при нощните изживявания, не е въображение от настоящето.
Вижда се, че то се отнася до бъдещето на човека, и то до това бъдеще на човека, когато човекът изостави след смъртта си своето физическо тяло, както сега с екзактното ясновидство той го е напуснал само образно. Чрез това се учим да познаваме какво изживява човекът след смъртта, когато са преминали трите дни, за които говорих. Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се чувства в едно мирово съзнание, в едно космическо съзнание, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот. И тогава разбираме какво ще изживеем по-нататък, как към събитието на смъртта ще се прибави един живот, който протича три пъти по-бързо от земния живот. Научаваме се да го познаваме чрез съзерцанието на нощните изживявания.
към текста >>
59.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Пред нашето
въображение
израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в сферата на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме. Това би било невъзможно. Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса. Те остават тук. С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса.
Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично. Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година. Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници. Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен. И най-същественото, най-важното за Съществата от висшите Йерархии е това, което се ражда и живее в човешката душа; Ангелите, които надничат през Коледните прозорци изобщо не се интересуват от професорските хипотези и открития, с тях Ангелите нямат нищо общо.
към текста >>
60.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тя бе разработена с ориенталско разбиране, с ориеталско
въображение
, с ориенталски възглед.
времето на царуването на Карл Велики се смята 766-814 година - времето от 786 до 809 година ние виждаме отвъд в Багдат начало на величествената цивилизация при халифа Харун Ал Рашид[3]. Ние виждаме Харун Ал Рашид, силно възвеличаван от поетите човек, който е бил в центъра на широк кръг от науки и изкуства, който сам е бил един високо образован човек, който в своята свита е имал не само първобитни хора, какъвто е бил например Айнхард[4] при Карл Велики, а е събрал около себе си блестящи величия на науките и изкуствата. Ние виждаме, как отвъд в Азия Харун Ал Рашид импулсира, да не кажем сега владее, една велика цивилизация. И ние виждаме, как в тази духовна култура, чиято душа е Харун Ал Рашид, възниква онова, което от аристотелизма насам се разпространява в един непрекъснат поток оттатък в Азия. Аристотелска философия, аристотелска естествена наука е намерила разпространение и отвъд в Азия.
Тя бе разработена с ориенталско разбиране, с ориеталско въображение, с ориенталски възглед.
Ние я намираме в цяла Предна Азия, намираме я да действа чак през границите на Индия, намираме я така разработена, че например в двореца на Харун Ал Рашид се развива една обширна и много разпространена медицинска система. Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид. Там се развива математиката, географията. За съжаление това се подчертава твърде малко сред европейската история и обикновено като се има предвид примитивността, царуваща да речем, при франкския двор на Карл Велики, се забравя това, което е било отвъд в Азия. И когато вземем под внимание това, което се беше развило там по права линия от мохамеданизма, ние имаме пред нас една чудна картина.
към текста >>
61.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В дух, душа,
въображение
, тя не излиза извън себе си; но тя не само гледа, а в същото време е и част от всичко; тя вижда себе си отнесена в онези небесни сфери, но по доста специален начин.
Ние четем, че има душа в тялото на жена, която вече не води Земен живот, а Слънчев живот, че в хода на своя живот тя обикаля в по-широки и по-широки сфери следователно може да се допусне, че съществата са толкова по-телесни, отивайки към центъра, и толкова по-духовни, отивайки към периферията. Тук е описана душа, която живее с Космоса. (Гьоте "Вилхелм Майстер", том II бел. англ. пр.) Макариа е в нашата Слънчева система в отношение, което едва можем да посмеем да изразим.
В дух, душа, въображение, тя не излиза извън себе си; но тя не само гледа, а в същото време е и част от всичко; тя вижда себе си отнесена в онези небесни сфери, но по доста специален начин.
От своето детство тя странства около Слънцето, и дори както сега е разкрито, в спирала, отдалечавайки се все повече и повече от центъра и обикаляйки по посока на външните области. Ако приемем, че доколкото едни същества са телесни, те са устремени в посока към центъра, доколкото са духовни към периферията, то нашата приятелка принадлежи към най-духовните. Тя сякаш се е родила само за да се освободи от Земното, та да проникне в най-близките и най-отдалечените кътчета на Битието. Тази способност, във всеки случай чудесна, обаче и е била предадена от най-ранна възраст като една трудна задача. Тя си спомня от детството своето най-вътрешно Себе като пронизано от светлинни същества, като прояснено от светлина, на която дори и най-ярката слънчева светлина не може да повлияе.
към текста >>
Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен
въображение
, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост.
Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение. Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася. Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство. Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната. Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост.
Той е математик и следователно твърдоглав, ясен ум и следователно невярващ. Дълго време той се съпротивляваше, следеше какво тя споменава, именно така се стараеше да се доближи до последствието от различните години, придържаше се особено към най-новото становище, противоположното на разбиранията за небесата и техните задачи, и накрая възкликна: "Защо Бог и Природата да не бъдат живееща "Armillarsphere", разумно движение на часовников механизъм, така че точно както часовниците биха ни го представяли ежедневно и ежечасно, ако бяха в състояние от само себе си по особен начин да следват движението на звездите! " Но тук не ще рискуваме да отидем по-далеч, тъй като невероятното губи своята стойност, когато го разглеждаме по-отблизо в подробности.
към текста >>
Нататък не я следваше никакво
въображение
, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност.
За нея, ясновидката, нашето Слънце се появяваше в погледа много по-малко отколкото тя го виждаше през деня; а също и необикновеното положение на тази възвишена светлина на небето в Зодиака поражда някои изводи. От друга страна възникват съмнения и грешки, защото тя, която изглежда посочваше една или друга звезда като появяваща се по същия начин в Зодиака, но за която в небето тя не знаеше. Те може да са били още неоткрити малки планети по онова време, тъй като от друга страна може да се направи заключение, че тя, далеч отвъд орбитата на Марс, се приближаваше към орбитата на Юпитер. Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, както нарастващата луна се явява за нас. От това може да се направи извод, че тя виждаше това отстрани, и наистина бе на границата да се движи отвъд нейната орбита, в безкрайното пространство идващо в опозиция на Сатурн.
Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност.
Тук, по най-забележителен начин, ни се представя перспектива как душата, как човешкото същество, ще поеме по пътя на завръщане отвътре в света на звездите. Четох ви описанието на Макариа от "Вилхелм Майстер" на Гьоте, и той нарочно добави, че не е казал всичко. Той посочи, че това бе неземна поема, с думите: "Докато сега ние затваряме тази неземна поезия, надявайки се на прошка, нека се обърнем отново към онази Земна история, за която по-горе накратко споменахме." Преди да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има предвид "духовни" архиви бел. англ. пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съзнание.
към текста >>
62.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Той гледа това, което е истинно, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото
въображение
, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира.
С поетическото изкуство положението е особено. Поетът изразява чрез езика или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията. Например едно драматично лице, което поетът изобразява, което той оставя да каже малко думи, то се оформя от тези малко думи в завършена имагинация на неговата човешка личност. Тази е причината, поради която при всичко, което в поезията е недействително, което е само фразеологично, което не извира от творческата сила, а е скалъпена, действува така неприятно на ясновидеца: той вижда при това, което не е никаква поезия, но все пак иска да създаде нещо фразеологично, гримасната карикатура. Докато пластичното се превръща за него в духовна интелектуалност, поетичното се пренася в пластичното и предметното, което той трябва да вижда, да гледа.
Той гледа това, което е истинно, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото въображение, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира.
Такива са изживяванията по отношение на поезията и музиката. По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта. За свръхсетивното познание живописта стои като самотна. И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено. Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество.
към текста >>
63.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно
въображение
, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво. През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи. През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука. *12. В своята „Тайна Наука“(Събр.Съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Ангелите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство) 1. Серифими Духове на Любовта 2. Херувими Духове на Хармонията
към текста >>
64.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията,
въображение
то, с чиято помощ изграждаме сетивните представи.
Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта. Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети.
Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи.
В последна сметка, те произлизат от волята. Една от големите заблуди на психолозите личи например в следното тяхно твърдение: „Ето, ние наблюдаваме предметите, след което чрез абстракция получаваме представите". Обаче това изобщо не е вярно. Обстоятелството, че виждаме тебешира бял, произтича от участието на волята, която надхвърля симпатията и фантазията, и се стига до въображението. И обратно, ако изграждаме едно понятие, ще установим, че то има съвсем друг произход, защото понятието възниква от паметта.
към текста >>
Обстоятелството, че виждаме тебешира бял, произтича от участието на волята, която надхвърля симпатията и фантазията, и се стига до
въображение
то.
И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети. Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи. В последна сметка, те произлизат от волята. Една от големите заблуди на психолозите личи например в следното тяхно твърдение: „Ето, ние наблюдаваме предметите, след което чрез абстракция получаваме представите". Обаче това изобщо не е вярно.
Обстоятелството, че виждаме тебешира бял, произтича от участието на волята, която надхвърля симпатията и фантазията, и се стига до въображението.
И обратно, ако изграждаме едно понятие, ще установим, че то има съвсем друг произход, защото понятието възниква от паметта. Ето как изглежда тази част от душевния живот на човека. Душевната природа на човека не може да бъде разбрана, ако не се прави разлика между елементите на симпатия и антипатия. Тези два елемента се проявяват особено ясно както често съм изтъквал това в моите лекции там, в душевния свят след смъртта. Там симпатията и антипатията открито бушуват като необуздани сили.
към текста >>
65.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Защото в действителност всичко онова, което веднъж е подготвено с
въображение
и фантазия, и след години бъде поднесено в същия вид, остава сковано и сухо.
Учителят трябва сам да изживее учебната материя и да я проникне с фантазия. А това е възможно, само ако я изпълни със своята емоционално наситена воля. Понякога последиците от този подход са забележителни, дори и в по-късната възраст. Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между учител и ученици. Не може да бъде добър преподавател този, който не полага постоянни усилия, за да поддържа полета на своята фантазия там, където с нейна помощ учебните предмети трябва да добиват все нови и нови форми.
Защото в действителност всичко онова, което веднъж е подготвено с въображение и фантазия, и след години бъде поднесено в същия вид, остава сковано и сухо.
Фантазията трябва да бъде непрекъснато обновявана, в противен случай нейните творения губят всякаква стойност. Всичко това обаче хвърля ясна светлина върху начина, по който учителят трябва да изгражда своята личност. Нито за миг от своя живот той не бива да си позволява отпускане или досада. Има две несъвместими понятия в живота: Учителското призвание и педантизма. И ако някога те все пак се съчетаят в едно цяло, това означава много по-големи нещастия, отколкото обикновено можем да си представим.
към текста >>
66.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, измисляйте прекрасни, вълнуващи истории; в близост до това дете, превърнете се в един поет, преизпълнен с
въображение
и фантазия.
Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото. Обикновено, когато учителят преподава нещо, той обръща голямо внимание на това, да се получи едно драматично нарастване на повествованието. При това дете нарастването трябва да се редува с едно отслабване на напрежението. И този принцип следва да се разпростре върху всички форми на преподаване. Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
И така, измисляйте прекрасни, вълнуващи истории; в близост до това дете, превърнете се в един поет, преизпълнен с въображение и фантазия.
И когато доведете историята до нейната кулминация, когато се ориентирате в тази подсъзнателна астрална организация, тогава се опитайте да върнете нещата назад. На първо време се опитайте да принизите и осмеете нещо от историята, каквото и да е то, така че да развалите удоволствието. На главния герой, от когото детето се възхищава, окачете някаква дрънкулка. Или кажете: Добре, щом върши такива подвизи, героят винаги ще е принуден да се секне! Или превърнете драматичната кулминация в нещо, което буди насмешка, а после продължавайте с историята, докато всичко се превърне в един въздушен балон; обаче не и така, че да разваляте радостта на детето; даже и като въздушен балон, историята трябва да носи радост на детето.
към текста >>
67.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Формата с два клона изисква непрекъснато
въображение
при напускане на пространството.
Девета лекция, 9 януари 1921 година Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са представени в осмата лекция? Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление. Четири форми на кривата на Касини.
Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството.
Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека.
към текста >>
68.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за
въображение
то и пр..., но под една напълно отвлечена форма.
Размислете малко за непосредственото познание, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления. Те съставляваха така да се каже част от тях и не бяха просто описание на една съществуваща вън от човека природа. Това беше една живяна физика, една живяна химия. В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното. Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености.
Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма.
Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот. Психологията е станала един инвентар от отвлечености. Нека помислим например за хората от 15-то, от 16-то столетие. Когато говореха за мисълта или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-конкретно отколкото ние. Четейки техните съчинения ние имаме впечатлението, че за тях мисълта е била нещо твърде действително, една съвкупност от сили, които се взаимно сблъскват в тях.
към текста >>
69.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако не сме в състояние да използваме фантазията си,
въображение
то си, не бихме могли да учим; ако не сме малко педанти, регистриращи всичко и навсякъде, ние не бихме могли да вършим съвместна работа.
Той не иска да мисли нормално, да мисли подредено. Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да мисли подредено. Това е същото, когато при телесното се появи температура. Да станеш мистик, да станеш теософ, означава да получиш душевна треска, душевна температура. Обаче ние винаги трябва да имаме в себе си двете горепосочени условия.
Ако не сме в състояние да използваме фантазията си, въображението си, не бихме могли да учим; ако не сме малко педанти, регистриращи всичко и навсякъде, ние не бихме могли да вършим съвместна работа.
Неумерената регистрация на всичко води до педантизъм и филистерство. Ако това става в нормални граници - значи и душата в човека е нормална, правилно формирана. Всичко в човека трябва да бъде в съответствие с правилната мярка. Ако нещо се пресили, това ще доведе до телесни или душевни заболявания. По същия начин стои работата и с духовното начало, господа.
към текста >>
Но също не трябва и да пропъждаме
въображение
то.
Вместо да си закачим костюма в шкафа, ние ще започнем да го закачаме на печката или на кюнеца. Така че е добре да бъдем малко педанти и малко филистери, само да не прекаляваме. Освен това ние имаме в душата сили, способстващи фантазиите, страстните, мечтателни пориви, мистиката и теософията. Но ако тези сили се окажат прекомерни, ние ще станем фантазьори, страстни мечтатели. Не трябва да допускаме това.
Но също не трябва и да пропъждаме въображението.
Познавах човек, който ненавиждаше въображението от всякакъв вид, той например никога не ходеше на театър, на опера, като казваше: всичко това са измишльотини. Той наистина беше лишен от въображение. Но ако човек няма въображение, той става сухар, премъква се през живота като лицемер и подлизурко, той не живее като истински нормален човек. И така, и в този случай не трябва да се нарушава мярката. Ако сега разгледаме духовното, духовното ниво, силата на втвърдяване се проявява тук при пробуждане.
към текста >>
Познавах човек, който ненавиждаше
въображение
то от всякакъв вид, той например никога не ходеше на театър, на опера, като казваше: всичко това са измишльотини.
Така че е добре да бъдем малко педанти и малко филистери, само да не прекаляваме. Освен това ние имаме в душата сили, способстващи фантазиите, страстните, мечтателни пориви, мистиката и теософията. Но ако тези сили се окажат прекомерни, ние ще станем фантазьори, страстни мечтатели. Не трябва да допускаме това. Но също не трябва и да пропъждаме въображението.
Познавах човек, който ненавиждаше въображението от всякакъв вид, той например никога не ходеше на театър, на опера, като казваше: всичко това са измишльотини.
Той наистина беше лишен от въображение. Но ако човек няма въображение, той става сухар, премъква се през живота като лицемер и подлизурко, той не живее като истински нормален човек. И така, и в този случай не трябва да се нарушава мярката. Ако сега разгледаме духовното, духовното ниво, силата на втвърдяване се проявява тук при пробуждане. При пробуждане ние здраво вземаме в ръце нашето тяло, използваме нашите членове.
към текста >>
Той наистина беше лишен от
въображение
.
Освен това ние имаме в душата сили, способстващи фантазиите, страстните, мечтателни пориви, мистиката и теософията. Но ако тези сили се окажат прекомерни, ние ще станем фантазьори, страстни мечтатели. Не трябва да допускаме това. Но също не трябва и да пропъждаме въображението. Познавах човек, който ненавиждаше въображението от всякакъв вид, той например никога не ходеше на театър, на опера, като казваше: всичко това са измишльотини.
Той наистина беше лишен от въображение.
Но ако човек няма въображение, той става сухар, премъква се през живота като лицемер и подлизурко, той не живее като истински нормален човек. И така, и в този случай не трябва да се нарушава мярката. Ако сега разгледаме духовното, духовното ниво, силата на втвърдяване се проявява тук при пробуждане. При пробуждане ние здраво вземаме в ръце нашето тяло, използваме нашите членове. А силата, която в други случаи се проявява в тялото в размекването, в подмладяването, имаме в процеса на заспиване.
към текста >>
Но ако човек няма
въображение
, той става сухар, премъква се през живота като лицемер и подлизурко, той не живее като истински нормален човек.
Но ако тези сили се окажат прекомерни, ние ще станем фантазьори, страстни мечтатели. Не трябва да допускаме това. Но също не трябва и да пропъждаме въображението. Познавах човек, който ненавиждаше въображението от всякакъв вид, той например никога не ходеше на театър, на опера, като казваше: всичко това са измишльотини. Той наистина беше лишен от въображение.
Но ако човек няма въображение, той става сухар, премъква се през живота като лицемер и подлизурко, той не живее като истински нормален човек.
И така, и в този случай не трябва да се нарушава мярката. Ако сега разгледаме духовното, духовното ниво, силата на втвърдяване се проявява тук при пробуждане. При пробуждане ние здраво вземаме в ръце нашето тяло, използваме нашите членове. А силата, която в други случаи се проявява в тялото в размекването, в подмладяването, имаме в процеса на заспиване. Тук се потапяме в сънищата.
към текста >>
Силите, които ни размекват, подмладяват ни и ни дават
въображение
, са луциферични сили, тези сили, от които се нуждаем, за да не станем живи трупове.
Виждате ли, по същия начин в уплътненото, застинало (вещество) има нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Това невидимо, свръхсетивно, но реално, което човек може да наблюдава, ако има съответните дарби, се нарича ариманично. И така, ариманични са тези сили, които постоянно се стремят да превърнат човека в труп. Ако действаха само ариманични сили, ние постоянно бихме се превръщали в трупове, бихме се превръщали в педанти, в окончателно вкаменени хора. Постоянно бихме бодърствали и не бихме могли да спим.
Силите, които ни размекват, подмладяват ни и ни дават въображение, са луциферични сили, тези сили, от които се нуждаем, за да не станем живи трупове.
Но ако съществуваха само луциферични сили, през целия си живот бихме си оставали деца. И така, луциферичните сили са необходими в света, за да не се превръщаме в старчета още на три годинки. Ариманичните сили са нужни, за да не оставаме деца постоянно. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека. телесно: ариманично - луциферично
към текста >>
70.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно
въображение
, което е действало като инстинкт.
Различните възгледи за еволюцията на човека. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много по-мъдри, отколкото ние днес, но са притежавали тази мъдрост по начина, по който животните днес притежават инстинкта. Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той е свободно същество. Произход на някои суеверия от действия за спомняне на мъртвите. Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества.
Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като инстинкт.
Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който доминира над всичко. Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове.
към текста >>
Въображение
то е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък.
Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който доминира над всичко. Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове.
Въображението е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък.
Изхождайки от разсъдъка, днес трябва отново да стигнем до духа. ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ И ДЕЙСТВИЕТО НА ЗВЕЗДИТЕ ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите Как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно.
към текста >>
71.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Те са били обладани от духа и душата им е притежавала голямо
въображение
.
Осите са открили хартията много хиляди години преди хората, благодарение на разсъдъка си, да стигнат до това. Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора - фантазия. Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фантазията, доколкото разсъдък още не са имали. Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях. Те са били обладани от него, но това още не е ставало чрез тях самите.
Те са били обладани от духа и душата им е притежавала голямо въображение.
С помощта на това въображение те са изготвяли своите инструменти, с помощта на въображението са правели всичко, което въобще са можели да направят, от което са се нуждаели. Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес!
към текста >>
С помощта на това
въображение
те са изготвяли своите инструменти, с помощта на
въображение
то са правели всичко, което въобще са можели да направят, от което са се нуждаели.
Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора - фантазия. Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фантазията, доколкото разсъдък още не са имали. Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях. Те са били обладани от него, но това още не е ставало чрез тях самите. Те са били обладани от духа и душата им е притежавала голямо въображение.
С помощта на това въображение те са изготвяли своите инструменти, с помощта на въображението са правели всичко, което въобще са можели да направят, от което са се нуждаели.
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава.
към текста >>
Виждате ли, при подробно запознаване с това, което са изобретили и учредили древните хора с помощта на своето
въображение
, чувстваш към него уважение.
Виждате ли, днес ние телеграфираме, не само телеграфираме, но и телефонираме, и аз искам да ви обясня най-простия способ, способа, най-малко сложен. Има специални магнити, които се възбуждат посредством електричество; тук (изобразява го на дъската) има сърцевина с пластина. Ако връзката с тока е прекъсната, сърцевината е прибрана, ако има ток, пластината се движи и се колебае ту тук, ту там. С помощта на парче тел се осъществява връзката с пластината, намираща се в най-близката точка; то също извършва колебателни движения така, че сигналът се възпроизвежда тук с помощта на тази пластина - комутацията при това правят телефонистите, - сигналът се пренася тук точно така, както преди са го предавали трите огъня с помощта на хората. Това е малко по-сложно, но мисълта остава същата, само че сега тази мисъл се реализира с помощта на електричество.
Виждате ли, при подробно запознаване с това, което са изобретили и учредили древните хора с помощта на своето въображение, чувстваш към него уважение.
И ако с това чувство на уважение се четат древните писмени източници, ще си кажем: даже в чисто духовната област тези хора са осъществили нещо величествено, но всичко това е произлизало от тяхната фантазия. Вземете нещо, за което съвременните хора предполагат, че им е добре известно. Съвременните хора предполагат, че нещо им е известно за нашите древни германски божества, например за Вотан и Локи, които в книгите се изобразяват в човешки одежди: Вотан с вълниста брада, Локи с рижава коса и приличащ на дявол и т. н. Вярва се, че древните хора, древните германци са имали такива представи за Вотан и Локи. Но това е невярно.
към текста >>
Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето
въображение
, а не на основата на разсъдъка.
Ето например какво са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по планините, той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила, или да го отслаби, в зависимост от това, какво е заслужил. Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали. Съвременните хора ще кажат: е, да, това е само суеверие, суеверна представа. Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее. Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е оздравял.
Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка.
Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре. Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там. Той ще ти помогне, ако го посещаваш в определено време в течение на четиринадесет дни. Така онези хора на основата на въображението са интерпретирали живота.
към текста >>
Така онези хора на основата на
въображение
то са интерпретирали живота.
Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка. Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре. Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там. Той ще ти помогне, ако го посещаваш в определено време в течение на четиринадесет дни.
Така онези хора на основата на въображението са интерпретирали живота.
Те са и действали на основата на въображението. Виждате ли, господа, навярно все още ви се налага да ходите в селски местности, където вършеенето на зърно става ръчно, без помощта на машини. Заслушайте се в това, как вършеят, всичко се прави в такт, в един ритъм. Хората знаят, че ако се налага да вършеят в течение на много дни и вършеят неритмично, всеки както му харесва, те биха изпопадали от умора! Така не трябва да се вършее.
към текста >>
Те са и действали на основата на
въображение
то.
Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре. Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там. Той ще ти помогне, ако го посещаваш в определено време в течение на четиринадесет дни. Така онези хора на основата на въображението са интерпретирали живота.
Те са и действали на основата на въображението.
Виждате ли, господа, навярно все още ви се налага да ходите в селски местности, където вършеенето на зърно става ръчно, без помощта на машини. Заслушайте се в това, как вършеят, всичко се прави в такт, в един ритъм. Хората знаят, че ако се налага да вършеят в течение на много дни и вършеят неритмично, всеки както му харесва, те биха изпопадали от умора! Така не трябва да се вършее. Но ако се вършее в такт, ритмично, по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане.
към текста >>
Всички работи, които хората са изпълнявали в такт, ритмично - всички такива работи са се правели на основата на
въображение
то.
Така не трябва да се вършее. Но ако се вършее в такт, ритмично, по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане. Има значения даже дали се удря с бухалката, докато вдишвате или издишвате, или дали удряте с бухалката в промеждутъка, когато вдишването преминава в издишване. Но от какво зависи това? Това зависи не от разсъдъка и вие виждате, че сега това все повече се губи.
Всички работи, които хората са изпълнявали в такт, ритмично - всички такива работи са се правели на основата на въображението.
Така че всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Вие, както предполагам, не би трябвало да смятате, че, да кажем, цигулката възниква по някакъв случаен начин от дървото, лъка и струните, които имам! Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от дървото се създадат определени повърхности, натегнат се струни и т. н. Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите устройства хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да мислят сами. И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на въображението, са били естествено склонни да говорят за духа.
към текста >>
И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на
въображение
то, са били естествено склонни да говорят за духа.
Всички работи, които хората са изпълнявали в такт, ритмично - всички такива работи са се правели на основата на въображението. Така че всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Вие, както предполагам, не би трябвало да смятате, че, да кажем, цигулката възниква по някакъв случаен начин от дървото, лъка и струните, които имам! Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от дървото се създадат определени повърхности, натегнат се струни и т. н. Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите устройства хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да мислят сами.
И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на въображението, са били естествено склонни да говорят за духа.
Ако днес някой, изхождайки от разсъдъка, конструира машина, той не казва: духът ми помага. И правилно прави, че не го казва. Но ако човек, намиращ се на по-ранен стадии от развитието, който не е бил съзнателен, който въобще не е можел да си представи, какво значи да мисли, ако такъв, намиращ се на по-ранен стадий от развитието човек конструирал нещо, той тутакси чувствал: духът ми помогна. Поради това е вярно, че когато европейците, тези «добри» хора, за първи път попаднали в Америка, а също когато много по-късно през XIX-то столетие попаднали на местата, където все още, както в древността, са живеели индианци, открили за какво те говорят. Индианците говорели за «Великия
към текста >>
Човек, проявяващ своята активност, изхождайки от
въображение
то, се отнасял с отвращение към това, което идвало, изхождайки от разсъдъка.
Индианците са запазили тази традиция. Разсъдък индианците още не са имали. Виждате ли, индианците постепенно се запознавали с «добрите» хора, които дошли при тях, докато тези пришълци не ги изтребили. Индианците се запознали с хартията, върху която стояли малки знаци. Те са ги смятали за малки дяволчета и са се отнасяли към тях с отвращение, доколкото тези знаци са възникнали от разсъдъка.
Човек, проявяващ своята активност, изхождайки от въображението, се отнасял с отвращение към това, което идвало, изхождайки от разсъдъка.
Не е ли така, европеецът, принадлежащ към своята европейска цивилизация, знае как се е появил локомотивът. Но древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка. Защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък. Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на въображението. И доколкото всичко, което създавала природата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух.
към текста >>
Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на
въображение
то.
Те са ги смятали за малки дяволчета и са се отнасяли към тях с отвращение, доколкото тези знаци са възникнали от разсъдъка. Човек, проявяващ своята активност, изхождайки от въображението, се отнасял с отвращение към това, което идвало, изхождайки от разсъдъка. Не е ли така, европеецът, принадлежащ към своята европейска цивилизация, знае как се е появил локомотивът. Но древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка. Защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък.
Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на въображението.
И доколкото всичко, което създавала природата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух. Да, те строели всичко на основата на въображението и не са можели да си представят нищо друго освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът. Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с известно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по-голямо присъствие на духа, защото въображението в духа на човека се явява нещо по-духовно от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек. Древното състояние обаче не може да се върне. Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното.
към текста >>
Да, те строели всичко на основата на
въображение
то и не са можели да си представят нищо друго освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът.
Не е ли така, европеецът, принадлежащ към своята европейска цивилизация, знае как се е появил локомотивът. Но древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка. Защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък. Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на въображението. И доколкото всичко, което създавала природата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух.
Да, те строели всичко на основата на въображението и не са можели да си представят нищо друго освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът.
Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с известно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по-голямо присъствие на духа, защото въображението в духа на човека се явява нещо по-духовно от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек. Древното състояние обаче не може да се върне. Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното. Ние нямаме право да представяме примитивните хора така, че те са имали изключително само инстинкти. Те знаели, че действащото в тях е дух.
към текста >>
Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с известно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по-голямо присъствие на духа, защото
въображение
то в духа на човека се явява нещо по-духовно от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек.
Но древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка. Защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък. Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на въображението. И доколкото всичко, което създавала природата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух. Да, те строели всичко на основата на въображението и не са можели да си представят нищо друго освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът.
Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с известно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по-голямо присъствие на духа, защото въображението в духа на човека се явява нещо по-духовно от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек.
Древното състояние обаче не може да се върне. Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното. Ние нямаме право да представяме примитивните хора така, че те са имали изключително само инстинкти. Те знаели, че действащото в тях е дух. Ето защо те и имали вяра в този дух.
към текста >>
Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на
въображение
- е било в началото по-съвършено, отколкото днес.
Те знаели, че действащото в тях е дух. Ето защо те и имали вяра в този дух. Това е само малка част от начина, по който е ставало културното развитие на човечеството. Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникнали по-късно, когато човека вече го е имало.
Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес.
Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен. Само благодарение на интелекта той може да стане свободен. Помислете някак си ето за какво. Който действа на основата на разсъдъка си, може да каже: в определено време аз ще мисля за това.
към текста >>
НАГОРЕ