Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
64
резултата от
50
текста с корен от думите : '
възраждан възроди
'.
1.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко
възраждан
е.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер.
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз.
към текста >>
2.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В него трябва да гори радостта от съзиданието, от
възраждан
ето и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот.
Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите.
В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот.
С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро. За него ще става все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаването на нещо, което е добро и съвършено.
към текста >>
3.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И нека във душата ти се
възроди
,
И нека във душата ти се възроди,
към текста >>
4.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Отново
възроди
го в теб
Отново възроди го в теб
към текста >>
5.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
преди животът да се
възроди
.
преди животът да се възроди.
към текста >>
6.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от
възраждан
ето на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма.
Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската.
Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма.
За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер. Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане.
към текста >>
По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му
възраждан
е макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души. Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос. Лесно можем да проследим как в първите столетия на християнството Христовият принцип е нахлул в по-ниско стоящите душевни сили. После идва новото време, епохата в която живеят днешните хора. В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности.
По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
7.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
То се явява във
възраждан
ето на изкуството и на науката и на европейския живот, както и в реформаторските религиозни движения.
Петнадесето, 16-тото столетие поставят пред душите един нов импулс. Това се разширява бавно и бавно се проявява. В душевната организация на човека става едно преобразуване. В областта на светогледния живот това преобразяване се изразява благодарение на факта, че сега мисълта не може да бъде чувствана като възприятие, а като създаване на себесъзнанието. Това преобразуване на човешката душевна организация не може да бъде наблюдавано във всички области на развитието на човечеството.
То се явява във възраждането на изкуството и на науката и на европейския живот, както и в реформаторските религиозни движения.
Ние ще можем да го намерим, когато проучим изкуството на Данте и на Шекспир според неговите основи в човешкото душевно развитие. Тук всичко това може да бъде отбелязано; защото настоящите изложения искат да останат в рамките на движението напред на мислителното развитие на светогледите.
към текста >>
8.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Още в младежките години на своя живот той си беше поставил една далечна цел: Да
възроди
древните Мистерии, които винаги са осъществявали еволюцията на човечеството и да обедини в едно цяло изкуството, науката и религията, понеже в хода на времето те изгубиха връзките си със свръхестествения свят и поеха в съвсем различни посоки.
Дори и запознатите с антропософията на Рудолф Щайнер днес биха могли да попитат защо той се спря на тази приказка? Изборът на Рудолф Щайнер беше сериозно обмислен.
Още в младежките години на своя живот той си беше поставил една далечна цел: Да възроди древните Мистерии, които винаги са осъществявали еволюцията на човечеството и да обедини в едно цяло изкуството, науката и религията, понеже в хода на времето те изгубиха връзките си със свръхестествения свят и поеха в съвсем различни посоки.
Според Рудолф Щайнер науката отново трябваше да се превърне в познание за свръхсетивния свят, изкуството в съзерцание на свръхсетивния свят, а религията в изживяване на свръхсетивния свят. Ето защо постигането на тази далечна цел изискваше следното: държаните в дълбока тайна
към текста >>
9.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Консумирано е било нещо, което се възражда и в това
възраждан
е се извършва самият волев акт.
Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига.
Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт.
В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза. Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм. Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание. Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека.
към текста >>
Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и
възраждан
е.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението.
Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане.
Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и
възраждан
ето.
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането.
Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо.
към текста >>
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на
възраждан
е, които предизвикват явленията на възобновяване.
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване.
Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата. Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя.
към текста >>
10.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Възраждан
е, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена.
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена.
Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа. Едно разколебаване на духовния живот. Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие. Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса. Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
към текста >>
11.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
В един прекрасен ден го осени мисълта да
възроди
виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена.
В един прекрасен ден го осени мисълта да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена.
По този начин той искаше да създаде политическо течение, което да превърне тогавашния либерализъм в по-национална и духовно свободна дейност. Мислеше си, че бих могъл да направя нещо в тази насока, съвместно с него. Това беше невъзможно. Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо. Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство.
към текста >>
Дори за
възраждан
ето на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо.
В един прекрасен ден го осени мисълта да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена. По този начин той искаше да създаде политическо течение, което да превърне тогавашния либерализъм в по-национална и духовно свободна дейност. Мислеше си, че бих могъл да направя нещо в тази насока, съвместно с него. Това беше невъзможно.
Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо.
Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство.
към текста >>
12.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
ти с мощ сетивна
възроди
се!
ти с мощ сетивна възроди се!
към текста >>
13.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на
Възраждан
ето, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли!
Когато разгледаме естественонаучните теории, това, което съществува днес като монизъм и което е противоположно на разбирането на Джордано Бруно, биещото на очи е това, че тези теории би трябвало да кажат, ако биха искали да бъдат последователни; Ние въобще не говорим върху божествените мисли! Но Джордано Бруно не казва това. Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на думата.
Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли!
Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно. Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително. Той беше духът, който предаде на своите съвременници това, което Галилей беше дал повече интелектуално за естественонаучното мислене, предаде го сега от своя преливащ ентусиазъм. Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и живее в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно. Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който живее навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно.
към текста >>
14.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
– Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се
възроди
по нов начин.
Това са хората, които са родени още когато е съществувала еднополовостта /Каин/. В тях мъдростта е смесена с кама, земния камически огън /огъня на желанията/. Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение. Обаче ти не ще го познаваш.
– Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се възроди по нов начин.
Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума. То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
към текста >>
Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за
възраждан
ето на изгубената дума.
В тях мъдростта е смесена с кама, земния камически огън /огъня на желанията/. Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение. Обаче ти не ще го познаваш. – Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се възроди по нов начин.
Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума.
То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
към текста >>
15.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до
възраждан
е на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство.
Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този дух и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас.
Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство.
към текста >>
16.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става
възраждан
е на силите в това физическо тяло.
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния свят, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася силите в неговото физическо тяло, би било напълно похабено.
Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на силите в това физическо тяло.
По този начин, човешката душевност донася от духовния свят за всеки член от човешкото същество това, че продължава да действа, когато душевното същество, излизайки през нощта навън, се явява свързано с външното оръдие на физическото тяло.
към текста >>
17.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така, до тази възраст, ние виждаме в този, който беше призван да стане носител на Христа, един велик посветен, който е минал последователно през всички опитности, позволяващи му да
възроди
добитото в своите минали прераждания.
Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване. Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е. етерното тяло и астралното тяло, Сетивната душа и Разсъдъчната душа.
Така, до тази възраст, ние виждаме в този, който беше призван да стане носител на Христа, един велик посветен, който е минал последователно през всички опитности, позволяващи му да възроди добитото в своите минали прераждания.
Тогава този посветен може да си каже: "сега ето ме, и аз жертвувам всичко, което имам. Аз не искам вече да остана един независим Аз, един Аз за самия мене. Аз ще стана носител на Христа. Той ще живее сега в мене и ще бъде всичко в мене".
към текста >>
18.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и
възроди
целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено.
Но сега стигаме до следния въпрос. Когато в обикновения живот тази астрална майчина обвивка се отделя, когато, с други думи, се ражда същинското астрално тяло на човека, тогава тази астрална майчина обвивка просто се разтваря в общия астрален свят. Обаче такава, каквато е тя в сегашната еволюционна степен на човека, тази астрална майчина обвивка би била неизползваема, или неприсъединима към висшата Нирманакайя на Буда.
Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и възроди целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено.
С други думи, в тялото на Исус трябваше да се въплъти, да се инкарнира едно твърде особено същество, за да може през първите дванадесет години от своя живот да излъчва онези сили, които после се свързаха с астралната майчина обвивка, така че да настъпи споменатото вчера подмладяване на будизма. Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му година, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
към текста >>
19.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Можах само схематично да ви разкажа за отделни черти на сливането на тези велики, могъщи духовни течения на Буда, на Заратустра и на древноеврейското течение тук, в Предна Азия, където в началото на нашето летоброене християнството
възроди
ло тези три течения.
Можах само схематично да ви разкажа за отделни черти на сливането на тези велики, могъщи духовни течения на Буда, на Заратустра и на древноеврейското течение тук, в Предна Азия, където в началото на нашето летоброене християнството възродило тези три течения.
Това са няколкото линии, които ще се опитаме да продължим другия път.
към текста >>
20.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ще си спомним това и този спомен ще се
възроди
в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност.
Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
към текста >>
21.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се
възроди
ли и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция.
Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души. И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик. От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека. Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили.
Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция.
Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи. Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство. Някога Тор даде на хората Аза.
към текста >>
22.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността
възраждан
е на древната езическа мъдрост на Орфей.
Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост. Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20.
Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
към текста >>
23.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се
възроди
тъкмо върху развалините на външния културен живот.
Накратко казано, чрез външната култура биха били разпространени само безутешност и пустота по лицето на Земята.
Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот.
Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин.
към текста >>
24.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Той забелязва една промяна от
Възраждан
ето насам, но не знае нищо за изменение посоката на Земната ос по времето, когато Духовете на Личността се оттеглиха.
Някои изследователи и гениални в своята специалност хора показват известна искра на разбиране. Например Бурдах.
Той забелязва една промяна от Възраждането насам, но не знае нищо за изменение посоката на Земната ос по времето, когато Духовете на Личността се оттеглиха.
към текста >>
25.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
На какво се дължи това, че не само през
Възраждан
ето европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми?
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи. Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство.
На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми?
Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
26.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото днес ние фактически изживяваме
възраждан
ето на египетската култура.
Пред душата на Марко оживя следната картина: Той видя как човечеството все повече потъва в своя материализъм, видя как покварата е засегнала именно човешките мирогледи. И още нещо изживя Марко макар и в съвсем различна форма, но все пак то беше същото а именно, че днес човекът отново може да стигне до някои опитности, стига да има чувствата и усещанията за тях.
Защото днес ние фактически изживяваме възраждането на египетската култура.
Аз често съм изтъквал колко загадъчни са степените и връзките в хода на общочовешката еволюция; подчертавал съм как в рамките на седемте последователни културни епохи Четвъртата културна епоха, включваща в себе си елинството и Мистерията на Голгота, се проявява като нещо напълно самостоятелно. Но Третата културна епоха, Египетско-халдейската, отново оживява по един скрит, духовен начин в днешната култура и това се наблюдава най-вече в областта на нашата наука. И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха. В известен смисъл това се отнася и за Втората епоха, която се възражда в Шестата епоха, както и за Първата, която се възражда в Седмата. Ето в какви отношения се намират отделните културни епохи.
към текста >>
27.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В цялото обкръжение на неговия духовен хоризонт не беше ли наистина това едно
възраждан
е на великите духовни течения засягащи цялото човечество?
Изпълнени с копнеж и долавящи загадките, ние се обръщаме към преродената душа на пророк Илия, живяла по-късно в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис и усещаме заедно с тази душа как нейните духовни вибрации разпалват копнеж за един нов духовен живот на човечеството, и тогава усещаме смелост, усещаме как към нас приижда нещо от силата, която ще ни позволи да се включим в този нов живот. О, защо е роден този Новалис в новите времена, пророчески известявайки необходимостта от ново духовно обхващане на Христовия импулс?
В цялото обкръжение на неговия духовен хоризонт не беше ли наистина това едно възраждане на великите духовни течения засягащи цялото човечество?
Новалис израства от сферата, в която се възпламени самият духовен живот, като едно предизвестие за теософско-антропософския мироглед на Запада. В блясъка на Слънцето-Гьоте, на Слънцето-Шилер узряваше тази, търсеща и копнееща за Христовия импулс душа.
към текста >>
28.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на
възраждан
ето, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
към текста >>
29.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели
възраждан
е на гностицизма и т.н.
Сред тези различни неща той описва също това, което нарича теософия, как се запознава с теософията. Сред множеството враждебно настроени хора ние срещаме и човек, настроен доброжелателно към теософията, с най-добра воля действително да се запознае с нея, който се запознава с нея и поради тази причина сега говорим за него. Разбира се, че не без основание описвам това. Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата духовна наука с външния живот. След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на живота и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията.36 Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи.
Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н.
Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек. Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“.
към текста >>
30.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно
възраждан
е на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука.
Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78.
Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука.
Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
31.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско
възраждан
е, преживя в същото време периода на гореописаното униние.
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние.
Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия.
към текста >>
32.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде
възраждан
о за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха.
Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот.
Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха.
Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието. Шестата културна епоха ще следва след петата. Абстрактното мислене, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея.
към текста >>
Той е бил германец и в това, че се е стараел да
възроди
целия свят в своята душа.
Искам да ви разкажа нещо нагледно. В частност, има значение да се ориентираме, как в наши дни се проявява естествената връзка между две средноевропейски държави. В Австрия във втората половина на XIX век е живял немският поет Роберт Хамерлинг /бележка 27/.
Той е бил германец и в това, че се е стараел да възроди целия свят в своята душа.
Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души. Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия". Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното.
към текста >>
Той се опитва да
възроди
културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия".
Искам да ви разкажа нещо нагледно. В частност, има значение да се ориентираме, как в наши дни се проявява естествената връзка между две средноевропейски държави. В Австрия във втората половина на XIX век е живял немският поет Роберт Хамерлинг /бележка 27/. Той е бил германец и в това, че се е стараел да възроди целия свят в своята душа. Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души.
Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия".
Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен.
към текста >>
Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от
възраждан
е на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност.
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното.
Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност.
Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат духовното. В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното. Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята.
към текста >>
33.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
" Тъй като трябва да ви е достатъчно ясно от лекциите, изнасяни от много години в нашите кръгове, че само чрез силата на Христос ще бъде възможно да се прониже залязващата цивилизация с онзи импулс, който може да и даде ново
възраждан
е.
Ние украсяваме своите елхи, повтаряме обичайните думи и фрази свързани с Коледния празник, но всички ние твърде често избягваме да отворим напълно своите очи, избягваме да пробудим напълно съзнание си за нуждата да си кажем: "Тук също има упадък. Къде си Ти, О Христова Сила, Ти Която можеш живо да предизвикаш нов възход?
" Тъй като трябва да ви е достатъчно ясно от лекциите, изнасяни от много години в нашите кръгове, че само чрез силата на Христос ще бъде възможно да се прониже залязващата цивилизация с онзи импулс, който може да и даде ново възраждане.
към текста >>
34.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново
възраждан
е.
Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
към текста >>
35.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще
възроди
м човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
36.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново
възраждан
е.
Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години. Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие. До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали.
Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане.
Те са усещали, че в тях нещо се оживява. В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст. Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се оживявал. Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека.
към текста >>
37.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид
възраждан
е на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството.
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството.
На различни места във вчерашната лекция аз можах да посоча, че в много от душите на 18. век тази представа все още беше жива. Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
към текста >>
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до
възраждан
ето на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството. На различни места във вчерашната лекция аз можах да посоча, че в много от душите на 18. век тази представа все още беше жива.
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
към текста >>
Естествено, далеч не е достатъчно само да чуваме фрази като: “Да, празникът на Михаил би трябвало отново да се
възроди
за човечеството; време е този Михаилов празник да се прибави към другите годишни празници” – Далеч не е достатъчно някой да заяви: “Ето, днес ние се заемаме с подготовката на Михаиловия празник”.
Ние се нуждаем от това, да бъдем проникнати от Михаиловия импулс: нуждаем се заради нашите мисли, чувства и воля.
Естествено, далеч не е достатъчно само да чуваме фрази като: “Да, празникът на Михаил би трябвало отново да се възроди за човечеството; време е този Михаилов празник да се прибави към другите годишни празници” – Далеч не е достатъчно някой да заяви: “Ето, днес ние се заемаме с подготовката на Михаиловия празник”.
към текста >>
38.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
Възраждан
е на древния мистериен принцип и развитието на свободата.
Мистериите като естествената обкръжаваща среда за човешкото същество.
Възраждане на древния мистериен принцип и развитието на свободата.
Мистериите на Ефес. Звучащото астрално тяло на космическия човек. Изграждане на светлинното етерно тяло. Начало на половата диференциация. Сатурн като начало на инкарнационния процес.
към текста >>
39.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Затова и въпросът да се
възроди
отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството.
Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря.
Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството.
То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем. Този бог ще бъде потопен в морето. Всички ще потънат в тъга, в сериозно и мрачно настроение. Защото по отношение на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение.
към текста >>
40.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
От тази гледна точка, другият велик празник, Коледа, или Рождество Христово, по необходимост трябва да се смята за такъв празник, който
възроди
Мистериите и ги направи достояние на всички хора по света.
От тази гледна точка, другият велик празник, Коледа, или Рождество Христово, по необходимост трябва да се смята за такъв празник, който възроди Мистериите и ги направи достояние на всички хора по света.
И тук веднага искам да изтъкна, че в своето по-нататъшно развитие, Антропософското Общество[2] е длъжно да бъде не друго, а самият път към обновените общочовешки Мистерии. И занапред Вашата истинска задача, скъпи мои приятели, може да бъде само тази: С едно вярно разбиране за нещата, да проявявате активна помощ в укрепването на тези самообновяващи се Мистерии. За тази цел обаче, човешкият живот трябва да бъде разгледан според неговите три етапа: Според онзи етап, когато човек поглежда в себе си; според онзи етап, когато човек влиза в себе си; и според онзи етап, когато човек стига до съзнанието, каквото иначе получава едва с настъпването на смъртта.
към текста >>
41.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на
възраждан
ето или на реформацията.
Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност.
Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията.
Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път. Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата. Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван.
към текста >>
Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на
възраждан
ето и реформацията.
Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията.
Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията.
И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път. Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата. Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван.
към текста >>
И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на
възраждан
ето и реформацията, би получил несъмнено едно извънредно силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам.
Естествено на такива неща не се обръща особено силно внимание в обикновения живот. Но именно чрез тези неща непосредствено можем да погледнем от земния свят в духовния свят.
И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено едно извънредно силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам.
Той не го изпита, мина, така да се каже, над него. Но в замяна на това през въпросното време този човек получи в една преобразена форма това, което би получил като впечатление от Михаиловия елемент. Той придоби именно разбиране - макар и несъзнателно - за Михаиловия елемент.
към текста >>
42.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на
възраждан
ето в 30-та година на неговия живот.
Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието? Сега представете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора.
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот.
Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
към текста >>
Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от
възраждан
ето.
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот. Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие.
Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
към текста >>
43.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Абстрактността на мохамеданството се
възроди
в него, появи се мнението да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни безсъдържателни правила.
В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше заложена тази абстрактност в представите за света. Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън.
Абстрактността на мохамеданството се възроди в него, появи се мнението да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни безсъдържателни правила.
В действителност никоя световноисторическа илюзия не беше по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не беше изкушила почти цялото човечество така, както тази. И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън. - защото тогава той беше в началото на славата си. Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън.
към текста >>
44.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
На духовното
възраждан
е.
На духовното възраждане.
към текста >>
45.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Той приема природата в себе си, оставя я да се
възроди
в него и да излезе от него.
Да съпоставим мислите на Шопенхауер с тези на Гьоте, чийто израз откриваме в следните думи: В природата са по-важни намеренията[1]. Така виждаме, че Шопенхауер и Гьоте са в пълно съгласие един с друг. Двамата приемат, че в природата съществуват намерения, които тя не постига напълно в делата си, не може да доведе до пълно проявление, най-малкото не ги постига в подробности. Творецът се стреми да разпознае тези намерения в природата, да ги обедини и да ги представи. Така разбираме, че Гьоте иска да каже, че изкуството е откровение на тайните намерения на природата, че творецът представлява продължението на природата.
Той приема природата в себе си, оставя я да се възроди в него и да излезе от него.
Като че ли природата не би могла да придобие завършеност и в човека се открива възможността да доведе делото й докрай. Природата намира в него своя завършек, своя апогей, тя, така да се каже, възликува в него, в творчеството му.
към текста >>
46.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за
възраждан
е и се запазва.
Рудолф Щайнер съзнателно свързва с това животинския и човешкия организъм, в които се намират сравними закони и порядък. От само себе си се разбира, че между тези организми и земеделското стопанство има множество различия, които се разкриват при сравнителното разглеждане и които предизвикват изненада. С това сравнение се препраща към отношения, които за външното наблюдение не се разбират от само себе си, но търсенето на силите, които ги създават, и тяхното взаимно действие дават на изследването една допълнителна ценна насока. Обосновката и значението на тази насока на изучаване следва най-напред от общата еволюция на човека, Земята и Космоса, както те са описани в книгата „Въведение в Тайната наука“. Разбира се, че това трябва да важи и за съвременните факти.
Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се
възроди
в нов облик.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става.
Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик.
Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка. Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>
48.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В това се състои
възраждан
ето на живота.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе.
В това се състои възраждането на живота.
През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина.
към текста >>
49.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се
възроди
ла като действие на Слънцето!
Обаче тази звездна мъдрост загинала. И ето, дошъл Христос Исус. Той отново я възстановил, макар и преобразена. Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог. Той възобновил религията на Слънцето.
Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето!
В първите векове на християнството това нерядко е ставало. Отново разцъфтели древните мистерии. Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички. То трябвало да стане достояние на всички хора. Но никакви усилия не били в състояние да дадат на хората това, за което ви говорих сега.
към текста >>
50.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това, което по-рано по време на празника на Адонис се разигравало пред очите на човека, сега е трябвало да се
възроди
по пътя на спомнянето и молитвата.
Мистериите, съществували по времето на възникване на християнството, се грижели за това, хората в по-голяма степен да стигат до духовността.
Това, което по-рано по време на празника на Адонис се разигравало пред очите на човека, сега е трябвало да се възроди по пътя на спомнянето и молитвата.
към текста >>
НАГОРЕ