Търсене в текстове за 'възпита'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 35 резултата от 25 текста с точна фраза : 'възпита'.

1. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

За това възпита своите ученици в смисъла на тайните, които му бяха открити; съответно той действуваше и върху техните потомци.
Последователите на Христовия Посветен бяха хора с високо развит ум, но за разлика от всички други хора по това време, бяха с най-ограничени опитности от свръхсетивния свят. С тях споменатият Посветен се отправи от запад на изток, към една област във вътрешността на Азия. Той искаше да ги предпази, доколкото това е възможно, от срещи с хора, чието съзнание бе останало на по-ниско равнище. За това възпита своите ученици в смисъла на тайните, които му бяха открити; съответно той действуваше и върху техните потомци. Така той изгради около себе си група хора, които приеха в сърцата си импулсите, съответстващи на Христовото Посвещение. От тях избра най-добрите седем, чиито етерни и астрални тела съответствуваха на отпечатъците от онези етерни тела, кои то притежаваха седемте най-добри атлантски Посветени. Той възпита по един приемник на Христовия, Сатурновия, Юпитеровия Посветен и т.н. Тези седем Посветени станаха Учители и водачи на онези хора, които през след атлантската епоха населиха Южна Азия и по-точно древна Индия. Понеже тези велики Учители бяха надарени с отпечатъците от етерните тела на своите духовни предшественици, изграденото от самите тях познание в чиято основа е залегнало астралното тяло не стигаше до това, което им се откриваше в техните етерни тела.
към текста >>

Той възпита по един приемник на Христовия, Сатурновия, Юпитеровия Посветен и т.н.
С тях споменатият Посветен се отправи от запад на изток, към една област във вътрешността на Азия. Той искаше да ги предпази, доколкото това е възможно, от срещи с хора, чието съзнание бе останало на по-ниско равнище. За това възпита своите ученици в смисъла на тайните, които му бяха открити; съответно той действуваше и върху техните потомци. Така той изгради около себе си група хора, които приеха в сърцата си импулсите, съответстващи на Христовото Посвещение. От тях избра най-добрите седем, чиито етерни и астрални тела съответствуваха на отпечатъците от онези етерни тела, кои то притежаваха седемте най-добри атлантски Посветени. Той възпита по един приемник на Христовия, Сатурновия, Юпитеровия Посветен и т.н. Тези седем Посветени станаха Учители и водачи на онези хора, които през след атлантската епоха населиха Южна Азия и по-точно древна Индия. Понеже тези велики Учители бяха надарени с отпечатъците от етерните тела на своите духовни предшественици, изграденото от самите тях познание в чиято основа е залегнало астралното тяло не стигаше до това, което им се откриваше в техните етерни тела. Ако тези откровения искаха да проговорят в тях, тяхното собствено познание трябваше да замлъкне. Тогава от и чрез тях говореха висшите Същества; истините които те откриваха, се отнасяха и за техните духовни предшественици. Когато тези Същества не говореха чрез тях, те бяха обикновени хора, с разум и чувства, каквито те сами бяха развили в себе си.
към текста >>

Отсега нататък мистерийната мъдрост пое друга мисия: да възпита човека така, че той да познае Христос в неговия човешки облик, и от този център на всяка мъдрост, да вникне както в природния, така и в духовния свят.
В „Христос" доби човешки облик това, което висшият Слънчев Дух беше подготвил като величествен образец на Земния човек. С неговото появяване цялата мистерийна мъдрост трябваше в известен смисъл да приеме нова форма. По-рано тази мъдрост имаше преди всичко задачата, да пренесе човека в такова душевно състояние, че да съзерцава царството на Слънчевия Дух извън Земята. Отсега нататък мистерийната мъдрост пое друга мисия: да възпита човека така, че той да познае Христос в неговия човешки облик, и от този център на всяка мъдрост, да вникне както в природния, така и в духовния свят.
към текста >>

2. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Мисленето трябва да възпита в себе си вътрешна устойчивост и способността да се придържа строго към определен предмет.
Ето защо ученикът е длъжен така да упражнява мисленето си, че то само да определя своята посока и цел. Мисленето трябва да възпита в себе си вътрешна устойчивост и способността да се придържа строго към определен предмет. Ето защо съответните „мисловни упражнения" трябва да се предприемат не с далечни и сложни предмети, а с прости и близкостоящи. Ако човек си наложи месеци наред да насочва мислите си поне пет минути дневно към един най-обикновен предмет (например игла, молив и т.н.) и през това време да изключва всички мисли, които не са свързани с този предмет, той вече е постигнал твърде много. (Всеки ден може да се размишлява върху нов предмет, или дни наред върху един и същ.) Дори този, който се изживява като „мислител" в най-съвременния смисъл на думата, не трябва да пренебрегва подобен начин за „узряване" чрез духовното обучение. Когато човек концентрира известно време мислите си върху нещо, което му е добре познато, той може да е сигурен, че мисли обективно, предметно. Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът?
към текста >>

С това изброихме пет качества, които ученикът може да възпита в себе си при правилно духовно обучение: контрол над мислите, контрол над волевите импулси, спокойствие спрямо удоволствието и страданието, положителност в оценката за света, непредубеденост в цялостното обхващане на живота.
С това изброихме пет качества, които ученикът може да възпита в себе си при правилно духовно обучение: контрол над мислите, контрол над волевите импулси, спокойствие спрямо удоволствието и страданието, положителност в оценката за света, непредубеденост в цялостното обхващане на живота. Ако в определен период от време човек се упражнява в постигането на тези качества, у него ще възникне и стремежът да ги приведе в пълна хармония. Той трябва да ги упражнява, така да се каже, успоредно по две и две, по три и едно и т.н., за да постигне съзвучие между тях.
към текста >>

До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо.
Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие. До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо. Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили.
към текста >>

3. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества.
Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент. Не бива да питаме: Какво липсва на детето? Какво да му втълпим? - Трябва да попитаме: Какво има в едно сангвинично дете по правило? - И на него трябва да се опрем. Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества. По отношение на тези неща, които се основават в най-дълбоката същностна природа на човека, човек трябва да знае, че може единствено да ги изкриви. Така ние се опираме не на нещата, които детето не притежава, а на тези, които има. Ние се опираме тъкмо на сангвиничната природа, на подвижността на астралното тяло и не се опитваме да му втълпяваме неща, които са зависими от другите звена на човешката природа. При един подчертан сангвиник трябва да се работи тъкмо върху неговия сангвиничен темперамент.
към текста >>

4. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Възможно е човекът така да се възпита и развие, че сам да може да вижда в другите светове, както иначе вижда във физическия свят.
Както е възможно слепите очи да се преобразят във виждащи чрез операцията, също така е възможно от живеещото в човека като страсти, нагони и чувства да се изтъкат органи за възприятие, чрез които наистина да просветнат нови светове около човека. Възможно е човекът така да се възпита и развие, че сам да може да вижда в другите светове, както иначе вижда във физическия свят. В този смисъл антропософията говори за астрален свят, който също така е реален вътре във външния свят, както са реални багрите в света, който се възприема само чрез осезанието.
към текста >>

5. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото.
Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост. Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце. Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото. Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили. Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка. Познавам един много известен историк по изкуствата91, който горчиво се оплакваше: «Искаме да изнасяме пред хората лекции по история на изкуствата. Когато се опитам да ги накарам да разбират, като им показвам картини, се вижда, че си нямат никакво понятие.
към текста >>

Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили.
Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост. Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце. Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото. Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили. Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка. Познавам един много известен историк по изкуствата91, който горчиво се оплакваше: «Искаме да изнасяме пред хората лекции по история на изкуствата. Когато се опитам да ги накарам да разбират, като им показвам картини, се вижда, че си нямат никакво понятие.
към текста >>

6. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Духовната наука следва и иска да възпита не домоселци и особняци, а хора на делото, действащи хора, които излизат навън в света.
Духовната наука следва и иска да възпита не домоселци и особняци, а хора на делото, действащи хора, които излизат навън в света. Но как да стигнем до свръхличното? Не чрез това, че се затвърдяваме в личното, а че обхващаме истинското, великото и всеобхватното. Затова не е излишно, когато теософията поощрява заниманията с големите взаимовръзки на битието. Чрез това надрастваме дребното и се учим да приемаме нещата не безличностно, а надличностно.
към текста >>

7. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това възпита тези души.
От по-ранните духове на християнската мистика произлезе едно невероятно задълбочаване и вглъбяване, в лицето на Майстер Екхарт, Таулер, Сузо, Руисброк и останалите, които биваха наричани "Свещениците". През 13 и 14 век названието "Свещеник" все още не носеше днешното значение, все още то беше нещо уважително. Реката Рейн се наричаше тогава "голямата европейска улица на свещениците". А знаете ли къде се отразиха това голямо задълбочаване и вглъбяване на човешката душа, тези смирени чувства, които търсеха вътрешно съединение с божествените същностни си ли? Те бяха привлечени в готическите катедрали с техните заострени арки, подпори и колони. Това възпита тези души. Така силно се проявява вижданото. Това, което човекът вижда, което се влива в душата му от обкръжението му, в него се превръща в сила. След това той се оформя сам до следващото въплъщение.
към текста >>

8. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Той възпита много поколения, а когато подготви седем от най-напредналите посветени, той втъка в тяхното етерно тяло онези седем етерни тела, които през Атлантската епоха бяха обитавани от Архангелите, а впоследствие запазени в духовния свят.
Атлантският посветен на Слънчевия оракул беше не друг, а онзи, когото често наричаме Ману.*36 Точно той предвождаше останките от атлантското население, което надживя Атлантската катастрофа, към Азия, където трябваше да бъдат основани новите култури. Той възпита много поколения, а когато подготви седем от най-напредналите посветени, той втъка в тяхното етерно тяло онези седем етерни тела, които през Атлантската епоха бяха обитавани от Архангелите, а впоследствие запазени в духовния свят. Тези седем ученици на Ману, седемте свещени Риши, основаха Първата следатлантска култура; в себе си те носеха етерните тела на великите атлантски посветени. Така те действуват съвместно в миналото, настоящето и бъдещето. Външно погледнато тези седем свещени Риши изглеждаха като съвсем обикновени хора, защото тяхното астрално тяло и техният Аз не бяха на висотата на етерното тяло. А тъкмо етерното тяло им позволяваше да изпълняват своята велика задача; имаше часове, когато инспирациите действуваха направо в тяхното етерно тяло. И тогава те произнасяха неща, които никога не биха могли да кажат от самите себе си; от устните им звучеше това, което инспирациите постигаха в тяхното етерно тяло.
към текста >>

9. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това.
От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден.
към текста >>

10. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но някой, който иска да развие непосредственото чувство за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна болка и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост.
Добра подготовка за такова виждане е едно качество, което трябва също да бъде придобито, и което в обикновения живот присъства само до много слаба степен. Повечето хора ще извикат ако, да кажем, се убодат с игла или ако много гореща вода се излее върху ръцете им. Но в действителност колко хора чувстват нещо сродно изрично казвам сродно на болка, когато бъде направено едно глупаво или абсурдно твърдение? Безброй индивиди могат да понесат това съвсем леко. Но някой, който иска да развие непосредственото чувство за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна болка и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост.
към текста >>

11. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Всеки отделен народ, дори всяко отделно, незначително разклонение на този или онзи народ има своята специална задача в изграждането на споменатия величествен напредък и от казаното досега, Вие се досещате, че в известен смисъл, именно на преди следхристиянската европейска култура се падна задачата, мисията да формира и възпита Аза, издигайки го през различните степени на човешкото развитие.
Преди да развием темата, която ще се окаже тясно свързана със Залезът на Боговете, ще бъде добре, ако изградим необходимата за тази цел основа. Защото нещата ще опрат до това, изхождайки от получените резултати, да опишем още по-точно същността на северно-германската Душа на Народа. Ние трябва да вникнем в общия духовен живот на европейските народи и да видим как различните Духове на Народите, респективно техните действия, пораждат един напредък на цялото човечество, започващ от древността, минаващ през нашето съвремие и отправен към бъдещето. Всеки отделен народ, дори всяко отделно, незначително разклонение на този или онзи народ има своята специална задача в изграждането на споменатия величествен напредък и от казаното досега, Вие се досещате, че в известен смисъл, именно на преди следхристиянската европейска култура се падна задачата, мисията да формира и възпита Аза, издигайки го през различните степени на човешкото развитие. В известен смисъл този Аз беше взет от духовния свят и показан на човека още в дълбоката древност, както установихме това по отношение на северно-германския народ. Ние посочихме как този Аз беше предоставен на хората от едно ангелско Същество, намиращо се между човека и Душата на Народа: От Донар или Тор. Ние видяхме още как отделният човек се проявяваше като лишен от всякакъв Аз, като безличен. И той виждаше Аза като един вид дар, изпратен за него от духовния свят.
към текста >>

Келтският Народностен Дух, за когото от предишните лекции знаем, че по-късно щеше да получи съвсем други задачи, сега беше натоварен с основната мисия да възпита все още твърде младия Аз на европейското население.
Всеки отделен народ има своите специални задачи. И сега в рамките на западна и северна Европа ние се натъкваме на онзи народ, на онази народностна общност, която познаваме под името келти. Келтският Народностен Дух, за когото от предишните лекции знаем, че по-късно щеше да получи съвсем други задачи, сега беше натоварен с основната мисия да възпита все още твърде младия Аз на европейското население. За тази цел обаче трябваше да е налице и още един вид възпитание, още един вид обучение на самите келти, което беше проведено не посредствено от по-висшия свят. Ето защо напълно отговаря на истината, че чрез своите посветени, жреците друиди, келтите минаха през едно обучение, което те не биха могли да постигнат със своите собствени сили и което впоследствие те приложиха спрямо другите народи.
към текста >>

12. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази голяма част от това, в което древното ясновидство възпита северните народи, голяма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на старото ясновидство.
Онези от Вас, които занапред ще проникнат още по-дълбоко в тези неща, постепенно ще се убедят, че това, което чрез тези образи беше вложено в Душата на Народа, не е някаква фантастика, а действително произхожда от школата на посветените. Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази голяма част от това, в което древното ясновидство възпита северните народи, голяма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на старото ясновидство.
към текста >>

Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард.
Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи. Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство. Някога Тор даде на хората Аза. Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард. Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от змията Митгард. И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със змията Мидгард. Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват. Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно. А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили.
към текста >>

13. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Всичко това би приличало на следното: Да ден човек иска да възпита някого като ботаник, но съвсем не го учи да различава отделните растения, например розата от карамфила, а му посочва единствено приликите.
Несъмнено, днес съществуват възгледи, които се определят от следния принцип: През нощта всички котки са сиви! Според тях нещата навсякъде са едни и същи и те просто ликуват, когато ги намират както при Хермес, така и при Мойсей: ето тук имаме троичност и оттатък също троичност, тук имаме четворност, оттатък също четворност. Но по този начин не се стига до никъде. Всичко това би приличало на следното: Да ден човек иска да възпита някого като ботаник, но съвсем не го учи да различава отделните растения, например розата от карамфила, а му посочва единствено приликите. Отново повтарям по този начин не се стига до никъде. Ние сме длъжни да различаваме не само съществата, но и мъдростите. И така, ние трябва да знаем, че Мойсеевата мъдрост беше съвършено различна от Хермесовата. Наистина и двете произлизат от Заратустра; но както единицата може да се раздели и да се прояви по различни начини, така също и Заратустра предаде на двамата си ученици различни откровения. Когато отворим сърцата си за Хермесовата мъдрост, ние откриваме всичко, което прави света преизпълнен със светлина, посочвайки ни каква точно е първо причината на света и как светлината действува в него.
към текста >>

14. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение.
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода. Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение. Естествено не е достатъчно да възпитаме обикновеното нормално съзнание по такъв начин, както това ще бъде описано сега, а трябва да са налице също и другите упражнения, които помагат на човека да развие своя окултен поглед. Ние трябва да правим другите упражнения и не да се възпитаваме един вид с обикновеното съзнание при това, което сега ще опишем, а да се възпитаваме вече с ясновидското съзнание. Ясновидското съзнание трябва първо да се възпита при начина, по който самият човек става израза своето вътрешно същество неговата външна форма. Както казахме, това може и нормалното съзнание; но с това не ще се постигне нищо друго освен едно предчувствие, едно предположение за това, което се намира зад изражението на лицето, зад един жест, зад физиономията на човека. Когато обаче ясновидският поглед, който се е обучил до втората степен на ясновидството, когато такъв поглед оставя да действува върху него физиономията, изразът на лицето на един човек, той предизвиква в себе си възбуждания, чрез които може постепенно да се възпита, да наблюдава съществата на третата категория на втората йерархия.
към текста >>

Ясновидското съзнание трябва първо да се възпита при начина, по който самият човек става израза своето вътрешно същество неговата външна форма.
По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение. Естествено не е достатъчно да възпитаме обикновеното нормално съзнание по такъв начин, както това ще бъде описано сега, а трябва да са налице също и другите упражнения, които помагат на човека да развие своя окултен поглед. Ние трябва да правим другите упражнения и не да се възпитаваме един вид с обикновеното съзнание при това, което сега ще опишем, а да се възпитаваме вече с ясновидското съзнание. Ясновидското съзнание трябва първо да се възпита при начина, по който самият човек става израза своето вътрешно същество неговата външна форма. Както казахме, това може и нормалното съзнание; но с това не ще се постигне нищо друго освен едно предчувствие, едно предположение за това, което се намира зад изражението на лицето, зад един жест, зад физиономията на човека. Когато обаче ясновидският поглед, който се е обучил до втората степен на ясновидството, когато такъв поглед оставя да действува върху него физиономията, изразът на лицето на един човек, той предизвиква в себе си възбуждания, чрез които може постепенно да се възпита, да наблюдава съществата на третата категория на втората йерархия.
към текста >>

Когато обаче ясновидският поглед, който се е обучил до втората степен на ясновидството, когато такъв поглед оставя да действува върху него физиономията, изразът на лицето на един човек, той предизвиква в себе си възбуждания, чрез които може постепенно да се възпита, да наблюдава съществата на третата категория на втората йерархия.
Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение. Естествено не е достатъчно да възпитаме обикновеното нормално съзнание по такъв начин, както това ще бъде описано сега, а трябва да са налице също и другите упражнения, които помагат на човека да развие своя окултен поглед. Ние трябва да правим другите упражнения и не да се възпитаваме един вид с обикновеното съзнание при това, което сега ще опишем, а да се възпитаваме вече с ясновидското съзнание. Ясновидското съзнание трябва първо да се възпита при начина, по който самият човек става израза своето вътрешно същество неговата външна форма. Както казахме, това може и нормалното съзнание; но с това не ще се постигне нищо друго освен едно предчувствие, едно предположение за това, което се намира зад изражението на лицето, зад един жест, зад физиономията на човека. Когато обаче ясновидският поглед, който се е обучил до втората степен на ясновидството, когато такъв поглед оставя да действува върху него физиономията, изразът на лицето на един човек, той предизвиква в себе си възбуждания, чрез които може постепенно да се възпита, да наблюдава съществата на третата категория на втората йерархия.
към текста >>

15. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И когато човек възпита душата си да изживява неговите сърдечни сили които са много по-висши от тези на физическото сърце тогава той на-истина се отваря за "скритото, неизговорено слово", което го заобикаля отвсякъде.
Но ако той здраво свърже по-висшите тела на своето същество със сърцето, тогава ще съзре напиращата, преливаща духовна светлина, ще я съзре с освободените си от мозъка душевни сили. И тогава той започва да разбира, че по-висшите свръхсетивни човешки сили бликат не от мозъка, а от сърцето. Това, което сърцето подготвя, е израстването на тези по-висши свръхсетивни сили, и то така, че човекът да разгърне не един душевен живот като инструмент на сърцето, а душевен живот, свързан с много по-висше сърдечно устройство. Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от анатомичния сърдечен орган. Но ако човек успее да освободи от сърцето по-висшите тела на своето същество, тогава той ще се научи да усеща един душевен живот, свързан не с физическия сърдечен мускул и с кръвта, а с едно по-висше сърдечно устройство, с един по-висш сърдечен организъм. И когато човек възпита душата си да изживява неговите сърдечни сили които са много по-висши от тези на физическото сърце тогава той на-истина се отваря за "скритото, неизговорено слово", което го заобикаля отвсякъде.
към текста >>

16. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него.
Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
към текста >>

17. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но в резултат на тази доверчивост именно участниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпита по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството.
Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света. Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение. Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят. Няма нищо по лесно от това, да се припишат на такова движение, като нашето, всевъзможни шарлатанства и мошеничества. В граници, които често подчертаваме, в нашето малко съобщество на стремящите се да стигнат до разбирането на жизнените факти, е необходимо известно доверие. Но в резултат на тази доверчивост именно участниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпита по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството.
към текста >>

18. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика. И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии. По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра.
към текста >>

19. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства.
Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството. Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства. Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>

20. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот.
Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя. И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро.
към текста >>

21. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това означава да се възпита човека не за правилния поглед в живота, не за разгръщането на правилните сили в живота.
Но тогава, когато той бъде развит така, че да иска да бъде пълноценен човек, тогава, именно чрез така събудената в него моралност, той развива изцяло от самия себе си и вътрешната наклонност към духовното в човека. Тогава той вижда проникващото света добро как действа и в него, както вижда природните сили като действащи в тялото му. И той разбира оформеното като подкова желязо, когато му се каже образно, че на пътя лежи една подкова. Някой казва: «Тази подкова може да се използва като магнит, защото има вътрешни сили.» Друг казва:«Ах, желязото си е желязо, аз използвам подковата за копитата на моя кон.» Виждате ли, вторият човек е някой, който през различните епохи на развитието си не е стигнал дотам да вижда в целия човек духовността на живота. Който от двамата вижда само външното, а не това, което витае и тъче духовно в човека, той просто употребява извитото като подкова магнитно желязо само като подкова за коня си. Това означава да се възпита човека не за правилния поглед в живота, не за разгръщането на правилните сили в живота. Ако това се схване в духовен смисъл, почувства се и премине във волята, тогава ще бъде най-силният импулс и в социалния живот.
към текста >>

22. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите. И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите. Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>

23. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е.
И ние носим в нас импулса на омразата. Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер. Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората. И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е. разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
към текста >>

разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер. Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората. И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е. разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
към текста >>

24. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин.
Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното. В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят. Той става сангвиник. Ние не трябва да разглеждаме "карма" морално, а причинно. Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин. Темпераментът е свързан до голяма степен с предшествуващите събития от човешката същност.
към текста >>

25. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния живот, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н. едно съществуване явяващо се като достойно за човека. Днес в широки кръгове говорим вече също и за това, че възобновяването на обществото трябва да изходи от духа. Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така. Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване? От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата. Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава. А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
към текста >>

0.58866691589355