Търсене в текстове за 'въздържа'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 89 резултата от 74 текста с части от думите : 'въздържа'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Така през ноември 1784 година той пише на Кнебел, когато му изпраща студията върху своето откритие: “Аз се въздържах да отбележа още сега резултата, на което и Хердер сочи в своите идеи, че именно разликата между човека и животното не може да се намери в отделните подробности”.
Сега у Гьоте все повече оживяваше мисълта, да разработи едно по-голямо съчинение върху природата. Така през ноември 1784 година той пише на Кнебел, когато му изпраща студията върху своето откритие: “Аз се въздържах да отбележа още сега резултата, на което и Хердер сочи в своите идеи, че именно разликата между човека и животното не може да се намери в отделните подробности”.
към текста >>

Тук важното преди всичко е това, че Гьоте казва, той се е въздържал да отбележи още сега основната мисъл; следователно той иска да стори това по-късно, в една по-голяма връзка.
Тук важното преди всичко е това, че Гьоте казва, той се е въздържал да отбележи още сега основната мисъл; следователно той иска да стори това по-късно, в една по-голяма връзка. По-нататък това място ни показва, че основните мисли, които ни интересуват преди всичко у Гьоте: Великите идеи върху животинския тип, са съществували отдавна преди въпросното откритие. Защото самият Гьоте признава тук, че те са отбелязани още в "идеите" на Хердер; обаче редовете, в които става това, са били написани преди откритието на междинната кост.
към текста >>

2. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ако искаме да го имаме в неговата чистота, ние трябва да се въздържаме да му приписваме някакво характерно сказуемо.
Това значи човек да накърнява по най-груб начин своето собствено, току-що добито разбиране. Колкото малко знаем, когато оставаме при непосредственото възприятие на сетивата, че падащият камък е причината за създадената вдлъбнатина на мястото, където той пада, толкова малко знае също и това, че той е представа. Както до причината можем да стигнем само чрез разнообразно размишление, така и до познанието, че светът е само представа, ако то би било вярно, ние бихме искали да стигнем само чрез размишление. Дали това, което сетивата ми доставят, е една реална същност, или то е само представи, върху това самите сетива не ми изясняват нищо. Светът на сетивата заставя срещу нас като изстрелян от пищов. Ако искаме да го имаме в неговата чистота, ние трябва да се въздържаме да му приписваме някакво характерно сказуемо. Само едно нещо можем да кажем: Той застава срещу нас, даден ни е. С това ние не сме открили още нищо върху самия него. Само когато подхождаме така, ние не си затваряме пътя към едно безпристрастно обсъждане на това дадено. Ако предварително му приписваме една характерна черта, това безпристрастие престава да съществува. Когато например казваме: Даденият свят е представа, цялото следващо изследване може да бъде проведено само при тази предпоставка.
към текста >>

3. 09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Обикновено се вярва, че съдържанието на науката е нещо взето отвън: Мисли се, че на науката може да се осигури обективност дотолкова по-голяма степен, колкото повече духът се въздържа от всякаква прибавка към разглеждания материал.
Нашата теория на познанието съблече познанието от чисто пасивния характер, с който то често е облечено, и го обясни като дейност на човешкия дух. Обикновено се вярва, че съдържанието на науката е нещо взето отвън: Мисли се, че на науката може да се осигури обективност дотолкова по-голяма степен, колкото повече духът се въздържа от всякаква прибавка към разглеждания материал. Нашето изложение показа, че и истинското съдържание на науката въобще не е възприеманата външна материя, а схванатата в духа идея, която ни въвежда по-дълбоко в процесите на света отколкото всяко разлагане и наблюдение на външния свят само като опитност. Идеята е съдържание на науката. По отношение на пасивно приетото възприятие науката е следователно продукт на дейността на човешкия дух. С това ние приближихме познанието до художественото творчество, което е също така едно дейно произведение на човека. Но същевременно ние изтъкахме и необходимостта да изясним тяхното взаимно отношение.
към текста >>

4. 00. ПРЕДГОВОР GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка.
В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка. До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
към текста >>

5. 04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Но за намиращия се на тази степен образ на света ние трябва да се въздържаме от всяко друго сказуемо.
Това, което тогава преминава покрай нас и ние преминаваме покрай него, това е един лишен от всякаква връзка и все пак неразделен на индивидуални части образ на света/1/, в който нищо не е отделено едно от друго, нищо не е обусловено едно от друго и нищо не се определя едно от друго, това е непосредствено даденото. /*1 Разделянето на индивидуални части от съвършено слято дадения образ на света е вече акт на мислителната дейност/. На тази степен на съществуванието ако можем да употребим този израз нито един предмет, нито едно събитие не се явява по-важно, по-значително от друго. Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на внимание, както и най-благородната и необходима част на организма. До момента на всяка познавателна дейност в образи на света нищо не се явява като субстанция, нищо като случайност, нищо като причина или действие; противоположностите на материята и духа, на тялото и душата, още не са създадени. Но за намиращия се на тази степен образ на света ние трябва да се въздържаме от всяко друго сказуемо. Този образ на света ни може да бъде разбираем нито като субективен или обективен, нито като случаен или необходим; дали той е вещ в себе си или просто представа, това не бива да решаваме на тази степен. Както вече видяхме, познанията на физиката и физиологията, съблазняващи ни да подведем даденото под една от посочените категории, не могат да бъдат поставени начело на теорията на познанието.
към текста >>

Там където по принцип се въздържам от всякакво изказване, там аз не мога да направя никаква грешка.
На това последното положение не може да претендира никаква друга теория на познанието, освен тази, която изхожда от нашите разсъждения. Там, където обектът /или субектът/ установява изходната точка от мислителното определение, там, естествено заблуждението е възможно и в началото, а именно при самото това определение. Защото оправданието на това последното зависи от законите, които се поставят в основата на акта на познанието. Но то може да се яви само в течение на теоретико-познавателното изследване. Само когато се казва: аз изключвам всички мислителни, постигнати чрез познанието определения, от моя образ на света и запазвам само всичко онова, което се явява на хоризонта на моето наблюдение без моето участие, само тогава е изключена всякаква грешка. Там където по принцип се въздържам от всякакво изказване, там аз не мога да направя никаква грешка.
към текста >>

6. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили.
Този исторически смисъл действа парализиращо на настоящото творчество. В човек, който при всеки импулс, който се надига в него, първо търси да определи до какво е довел в миналото подобен импулс, силите отслабват, преди да са се задействали. „Да вземем за пример човек, който изобщо не притежава способността да забравя, който ще бъде осъден, че вижда навсякъде само развитие. Той не вярва вече в битието си, не вярва вече в себе си, вижда всичко да тече и се загубва в потока на развитието... Забравянето е характерно за всяко действие. Както за живота на всичко органично е нужна не само светлина, но и тъмнина. Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили. Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване на личната сила. Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл. За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“.
към текста >>

7. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Когато намирам, че йезуитският Патер Мюлер разрешил една трудна химическа задача и затова невъздържано се съгласявам с него по този въпрос, това не трябва да бъде причина да бъде считан за последовател на йезуитизма.
Който не се запознава с моя идеен свят безпристрастно, открива в него противоречия над противоречия. Неотдавна аз посветих на Ернст Хекел една книга върху светогледите на 19-ия век /Берлин, 1906 г./, в която оправдавах неговият мисловен свят. В следващото изложение аз говоря изпълнен с одобрителна преданост върху мистиците, започвайки от Майстер Екхарт и стигайки до Ангелус Силезиус. Съвсем не искам да говоря за други "противоречия", които един или други “мистик", други като "материалист". Когато намирам, че йезуитският Патер Мюлер разрешил една трудна химическа задача и затова невъздържано се съгласявам с него по този въпрос, това не трябва да бъде причина да бъде считан за последовател на йезуитизма. И който би сторил това, би бил считан за глупак от разумните хора.
към текста >>

8. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

Той му налага скромност и въздържаност.
У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност. Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
към текста >>

9. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Нещата се свеждат не само до въздържане от една мотивирана преценка, а до премахване на всички позитивни и негативни чувства, произтичащи от личното мнение.
В окултното обучение този вид упражнения се извършват в строга последователност. Учениците са длъжни под формата на упражнение да изслушват възможно най-противоречивите мисли, подтискайки у се бе си всяко одобрение и несъгласие. Нещата се свеждат не само до въздържане от една мотивирана преценка, а до премахване на всички позитивни и негативни чувства, произтичащи от личното мнение.
към текста >>

10. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение.
В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание. Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него. Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение. Затова не може да става и дума. Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път. Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам". След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение.
към текста >>

11. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Оказа се, че тялото желае тази наслада и въздържанието е без никаква стойност.
Той вече не е длъжен да обуздава своите страсти, защото те сами по себе си следват пътя на доброто. Докато човек изпитва нужда да се изтезава и самобичува, той не може да се издигне над определената степен от окултното обучение. В окултизма няма стойност нито една добродетел, която се постига с външна принуда. Ако човек е измъчван от низши желания, независимо дали те са от телесно или от душевно естество, това винаги смущава неговото окултно обучение, дори и да им се противопоставя с всички сили. Ако например някой избягва една чувствена наслада, с цел да се пречисти, това лишение му помага само ако тялото не е принудено да страда. Оказа се, че тялото желае тази наслада и въздържанието е без никаква стойност. В последния случай може би е по-добре, ако човек временно се откаже от преследваната цел и изчака по-благоприятни обстоятелства, дори и това да стане в следващото му прераждане. Често пъти съзнателният отказ е много по-голямо постижение от напразните усилия да напреднем при явно неподходящи условия.
към текста >>

12. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви.
Какво възприемат я духовните сетива в случая? Нищо друго, освен една душа, която живее и действува всред горещи страсти и желания. Можем да наречем външната форма на вълка едно въплъщение на тези горещи желания. Дори да не притежаваше органи за възприемането на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически вълк. Съществата на пречистващия огън съществуват не само за сетивното, но и за свръхсетивното съзнание; техните действия обаче са явни: те се изразяват в разрушаването на Аза, ако последният им доставя храна. Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви. Това което сетивата възприемат, би възбудило и Аза, само доколкото в насладата има известен смисъл. Животното изпитва влечение само към онези страни на външния свят, с които са свързани неговите три тела. Човекът има по-висши наслади, понеже към трите тела се прибавя и Азът. Когато обаче Азът се стреми към такова задоволяване, което служи не за неговото поддържане и развитие, а за неговото разрушение, подобно жела ние не може да бъде дело на неговите три тела, нито на неговата собствена природа, а е дело на Същества, които що се отнася до тяхната истинска природа остават скрити за сетивата. Точно затова те се домогват до по-висшата природа на Аза, за да го тласнат към желания, които нямат връзка със сетивата, обаче могат да бъдат задоволени само чрез тях.
към текста >>

13. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

направих, но се въздържах да мисля
направих, но се въздържах да мисля
към текста >>

14. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека.
Че най-висшите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие. Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието. Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека. Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение.
към текста >>

Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата. Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща.
към текста >>

15. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Дю Боа Реймонд хвали "мъдрата въздържаност на учителя" /на Кирххоф/, който поставя задача на механиката, да описва движенията на телата, и ги поставя в противоположност на Ернст Хекел, който говори за "душите на атомите".
За онези личности, които изискват от едно обяснение нещо съществено различно от едно описание според определени гледни точки, признанието на Кирххоф би искало да послужи като едно потвърждение на техния възглед, че съществуват "граници на природопознанието. Дю Боа Реймонд хвали "мъдрата въздържаност на учителя" /на Кирххоф/, който поставя задача на механиката, да описва движенията на телата, и ги поставя в противоположност на Ернст Хекел, който говори за "душите на атомите".
към текста >>

16. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Когато мисленето запази съзнание за това негово разделяне с действителността, тогава, според мнението на Дюринг, то няма нужда да се въздържа в пренасянето на понятия, които са взети от човешката дейност, върху природата.
Когато мисленето запази съзнание за това негово разделяне с действителността, тогава, според мнението на Дюринг, то няма нужда да се въздържа в пренасянето на понятия, които са взети от човешката дейност, върху природата. Изхождайки от такива гледища, Дюринг не се спира пред това, да признае и на природата в нейното творчество фантазията по същия начин, както се признава това на човека в неговото творчество.
към текста >>

17. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

Страхът, да не би да се изпадне във фантастичност, накара учените да се въздържат да говорят за тази противоположност.
7. Ние намираме човека поставен с неговото извън-душевно и извън-духовно същество в този свят на земното и извънземното. Доколкото той е поставен в земното, което обхваща неживото, той носи на себе си своето физическо тяло; доколкото развива в себе си онези сили, които внасят живота от мировите далечини в земното, той има едно етерно или жизнено тяло. Съвременната насока в познанието никак не е взела под внимание тази противоположност между земното и етерното. Именно поради тази причина тя е развила върху етерното естество най-невъзможните възгледи. Страхът, да не би да се изпадне във фантастичност, накара учените да се въздържат да говорят за тази противоположност. Обаче без едно такова говорене не може да се стигне до никакво разбиране на човека и на света.
към текста >>

18. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека. И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>

19. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Тъй като поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо.
Не можех да си създам никакво отношение към тази ложа. Тъй като поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо.
към текста >>

20. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Но в свещеното си благоговение пред необятното богатство на действителността Гьоте се въздържа да пристъпи към изобразяване на духовния свят, след като е довел сетивния до духовен образ-форма в душата си.
Същевременно обаче в разбирането на Гьотевото познание за природата се заключаваше изискването да се даде представа за същността на това съдържание от идеи-образи по отношение на самата духовна действителност. Идеите-образи са оправдани единствено тогава, когато се отнасят до такава духовна действителност, която стои в основата на сетивното. Но в свещеното си благоговение пред необятното богатство на действителността Гьоте се въздържа да пристъпи към изобразяване на духовния свят, след като е довел сетивния до духовен образ-форма в душата си.
към текста >>

21. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства.
към текста >>

22. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Възможността да вижда човек в миналото може да бъде изкупена само чрез въздържане от желания, чрез хладнокръвие и спокойствие спрямо бъдещето.
Човек трябва първо да види тази ядка такава, каквато тя е, каквато тя е и работи непосредствено в настоящето. Как може човек да си спомня за нещо, към което още никога не е обърнал своя поглед? Както детето няма още в своето съзнание това, което е станало преди развитието на неговото възприятие на Аза, така също човек не може да приеме в своята памет онези изживявания на предишните раждания, които не са изградени върху едно познание на вътрешната ядка на човешкото същество, върху чувства и усещания на духовната и душевна ядка, която се намира във всеки човек. Който действително минава през едно такова развитие, който преди всичко се научава да изкупи виждането в миналото на своите предишни съществувания с това, че гледа бъдещето с хладнокръвие и спокойствие, без да проявява желания, той ще види, че миналите земни съществувания не са само едно логическо умозаключение, а са една действителност, която той може да си спомня благодарение на една новородена, действително породена памет. Но за целта е необходимо едно нещо. Възможността да вижда човек в миналото може да бъде изкупена само чрез въздържане от желания, чрез хладнокръвие и спокойствие спрямо бъдещето. Доколкото в нашите чувства и в нашите усещания сме готови да изживем бъдещето, доколкото можем да заличим нашия Аз по отношение на изживяването на бъдещето, дотолкова ще бъдем в състояние да гледаме в миналото. И колкото повече развива човек това хладнокръвие, толкова повече се приближава той до момента, когато миналите земни съществувания ще бъдат за него една действителност. Така ние можем да посочим причината, защо за обикновения човешки живот може често пъти да се казва, защо не съществува един спомен. Това възражение прилича също на положението, когато някой би взел едно четиригодишно дете и би казал: Това дете не може да смята, и после от тук да извади заключението: Следователно човекът не може да смята! На това може само да се възрази: Остави детето да стане на десет години и тогава то ще може да смята.
към текста >>

23. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме "да" когато целият свят казва "не" – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка. Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене. Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля. Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>

24. Забележки на издателя. GA_93 Легендата за храма

От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество.
Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското общество, той използва обичайната по онова време терминология. От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество. Читателят обаче трябва да има предвид, че теософията, която Рудолф Щайнер преподаваше – както е представена в неговата основна книга "Теософия въведение в свръхсетивното познание за света и за предназначението на човека" Събр. съч. 9 – е била винаги еднаква с онова, което той по-късно нарече "антропософия" или "антропософски ориентирана духовна наука".
към текста >>

25. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Всички отделни реформаторски движения – еманципатори, въздържатели, вегетарианци, защитници на животните и т.н.
Погрешно е да се смята, че теософите са отшелници, неангажирани в оформянето на света. Ако бихме могли да накараме хората да се ангажират в социална реформа от теософска основа/*9/, то много от тях биха постигнали по-бързо и по-сигурно онова, което искат да стане. Тъй като отделните реформаторски движения водени сами за себе си, – без да се казва нещо против никакво социално движение, – довеждат само до фанатизъм. Всички отделни реформаторски движения – еманципатори, въздържатели, вегетарианци, защитници на животните и т.н. – са полезни само ако работят заедно. Техният идеал може да бъде правилно реализиран само в едно велико всемирно движение, което в единство води към всемирния световен храм.
към текста >>

26. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни.
Онова, което ние човешките същества не притежавахме преди средната точка на нашата земна еволюция беше свобода на избора между добро и зло. Не можем да говорим за добро и зло, и в по-низшите природни царства. Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие. Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие.
към текста >>

27. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него. Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
към текста >>

28. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин.
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин. Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на думата, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот. Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете. Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
към текста >>

29. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме “да” когато целият свят казва “не” – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка. Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене. Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля. Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>

30. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна!
Някои поговорки на Питагор ясно показват това. Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>

Въздържайте се от бобените зърна!
А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>

31. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това е имал предвид Питагор, когато е учил учениците си: Въздържайте се от боба!
Защото при храносмилането белтъчините отговарят на това, което в мисловната дейност става при създаването на мисловните представи. Същата дейност, която в горния организъм предизвиква плодоносността на мисленето, в долния организъм се предизвиква чрез белтъчините. Ако те не се дават в уравновесено количество, тогава създават изобилие от сили, които в долната телесна дейност отговарят на образуването на представите в горния човек. Но човекът трябва винаги да бъде господар на мислите и представите си. Затова приемането на белтъчини трябва да остане в известни граници, иначе човекът ще бъде надмогнат от прекалена представна дейност, от която следва именно да е свободен. Това е имал предвид Питагор, когато е учил учениците си: Въздържайте се от боба!
към текста >>

32. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен.
Смее се, когато му се каже нещо много смешно, плаче при тъжни поводи. Ученикът обаче трябва да се вземе в ръцете си, той не бива да се оставя да бъде завладяван, а сам да владее радостта и болката. Много хора мислят, че ще станат безчувствени по този начин, но се получава точно обратното. По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична болка и егоистично удоволствие. Ние трябва да намерим пътя да се вмъкнем в други същества и да чувстваме с тях. Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен. Той само ще започне все по-фино да чувства.
към текста >>

33. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Ако дишате само кислород, ще се изчерпате в буен, невъздържан живот, така да се каже, ще остареете веднага след раждането си.
Всичко духовно има своето проявление във физическото, както и всяко физическо вещество за духовния наблюдател не е нищо друго освен същевременно въплъщението на духовното. Сега, духовно казано, видяхме взаимодействието на непрекъснато развиващата се етерна същност и астралността, която ограничава етерното, като при задържането се поражда съзнанието. Физическото проявление при хората и животните го откривате, когато наблюдавате взаимодействието на две съдържащи се във въздуха субстанции – кислород и азот. Кислородът в нашия въздух е въплъщението на етерното, на голямото жизнено тяло на Земята. Ако дишате само кислород, ще се изчерпате в буен, невъздържан живот, така да се каже, ще остареете веднага след раждането си. Съзнанието не би се развило така, както сега е при човека и животното. Затова избуяващият живот, принципът на кислорода трябва да се потисне. Той се потиска чрез намесата на азота, който регулира и ограничава въздействието на кислорода. Ако вдишвате само азот, веднага ще умрете. Взаимодействието на двата елемента създава баланса, който потиска живота, за да може да се появи съзнанието.
към текста >>

34. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

На тях може да се препоръча въздържане от захарта.
Има хора, които имат склонност чрез душевната и духовната си конституция лесно да се изгубват в определена благочестива форма на самоотрицание. Това е нещо добро, то им помага да достигнат до най-висшите блаженства на познанието. Но то трябва да има насрещен полюс, такива хора трябва да ядат повече захар. За да могат да стоят твърдо на Земята, трябва да им се дава захар. Други винаги изтъкват себе си, те са противоположното на смирената природа. На тях може да се препоръча въздържане от захарта. Така виждате, че, изхождайки от антропософията, трябва да придобием способността да станем всестранни, а не по абстрактен начин бързо да стигаме до преценки.
към текста >>

35. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия.
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия. Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители! Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология. И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло. По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша.
към текста >>

36. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

След като двата процеса са пред очите ни, ще се въздържа от по-подробно описание на следващите етапи от развитието.
Нека да продължим нататък. След като двата процеса са пред очите ни, ще се въздържа от по-подробно описание на следващите етапи от развитието. Ще изтъкна само една важна особеност и тя е следната: Какво впрочем представляваше Старият Сатурн? Той представляваше едно тяло, съставено от топлина. Вие бихте изпаднали в голяма грешка, ако допуснете, че Сатурн може да бъде сравнен с друго небесно тяло, примерно с Юпитер или с Марс. Старият Сатурн не е нищо друго, освен едно топлинно пространство. И фактът, че Вие го виждате по един или по друг начин, се дължи на това, че Вие го виждате през едно светло пространство.
към текста >>

37. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси.
След като обхващаме болестите от по-висшата гледна точка на човешката Карма, ние се приближаваме до един вид помирение, до едно дълбоко помирение със самия живот; защото вече знаем: Болестта ускорява развитието на човека дори и когато има смъртен изход но тя прави това само според великите закони на Кармата. Разбира се, недопустимо е да вадим заключението, че при определени болести, смъртта би била един желан край. Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание. Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа. От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува.
към текста >>

38. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него.
Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот. Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята. Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него. Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак. Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>

39. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия.
Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено. Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава. Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина. Обаче това изобщо не е окултно изказване. Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия. Следователно, важна е истинността на фактите, а не симпатията или антипатията.
към текста >>

40. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета.
Всред еврейството винаги е съществувало това, което се нарича „назирейство". То се състоеше в това, че от делни хора още преди възникването на общности от терапевти и есеи прилагаха върху себе си строго определени методи за душевно и телесно развитие. Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>

Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек.
Всред еврейството винаги е съществувало това, което се нарича „назирейство". То се състоеше в това, че от делни хора още преди възникването на общности от терапевти и есеи прилагаха върху себе си строго определени методи за душевно и телесно развитие. Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>

Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен.
Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>

Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>

Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от месоядство.
Да, назирейството действително е съществувало. Но есеите го продължават, и то в една много по-строга форма, особено що се отнася до предписанията, макар че те прибавиха и други неща. Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от месоядство. По този начин някои хора сравнително бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21. Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на дървото. Те не бяха вече нещо отделно от дървото на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество. Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност. Всред есейските общности такива хора бяха наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка", за разлика от „отрязаната клонка".
към текста >>

41. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон.
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно.
към текста >>

42. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Аз искам да спомена само още едно събитие: Ще има все повече хора, които ще искат например да направят нещо и тогава ще почувстват подтика да изоставят своето намерение, да се въздържат и да не го изпълнят.
Така че те също ще познаят Христос, дори и ако биха били изгорени всички Библии. Тогава ние не ще се нуждаем от никакво предание, защото ще Го виждаме конкретно. И това е събитие, имащо подобно значение също както онова, което се разигра на Голгота. В следващите столетия хората все повече и повече ще стигнат до това да виждат Христос. Следващите три хилядолетия на Земята ще бъдат посветени на едно такова развитие, че етерното тяло ще става все по-чувствително, че определени хора ще изживеят както това, така и други събития. Аз искам да спомена само още едно събитие: Ще има все повече хора, които ще искат например да направят нещо и тогава ще почувстват подтика да изоставят своето намерение, да се въздържат и да не го изпълнят. Тогава те ще имат едно видение и ще забелязват все повече и повече: Това, което ще настъпи в бъдеще, е кармическото последствие на това, което съм направил. Някои „изпреварващи” личности вече са тук и те са стигнали толкова далеч, че усещат такива неща. А децата ще имат подобни изживявания все по-често и по-често.
към текста >>

43. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове.
Едно вторично въздействие лошите Духове на Личността се ражда чрез виното. Виното става противник, враг в собственото тяло на човека. Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък. Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща. Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен свят.
към текста >>

44. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото.
И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание.
към текста >>

45. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

При един човек, който е прекалено невъздържан и страстен и дава предпочитания главно на доброто яде не и пиене, може да се наблюдава следното: Ако той например е учител или възпитател, става така, че с думите, които отправя към своите ученици, той не постига почти нищо; колкото и старателно да им говори, думите му влизат през едното ухо и излизат през другото.
При един човек, който е прекалено невъздържан и страстен и дава предпочитания главно на доброто яде не и пиене, може да се наблюдава следното: Ако той например е учител или възпитател, става така, че с думите, които отправя към своите ученици, той не постига почти нищо; колкото и старателно да им говори, думите му влизат през едното ухо и излизат през другото. И сега той стига до заключението, че вината е у учениците. Обаче това съвсем не е вярно. Защото всеки човек, чието светоусещане предполага съществуването и на един друг, свръхсетивен свят, всеки човек, който живее хармонично и се храни с мярка, кой то се вслушва в знаците на съдбата, постепенно забелязва, че думите му придобиват все по-голяма сила; да, дори погледът му става все по-силен, а често пъти не се налага дори и да поглежда; достатъчно е да има в главата си една положителна, ведра мисъл, и тогава той няма нужда да я изговаря: Тя сама ще премине в душите на учениците. Всичко това е свързано на първо място със степента на резигнацията, с обуздаването на страстите.
към текста >>

46. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Към казаното днес обаче трябва да се добави и едно сериозно предупреждение: Истинският духовен изследовател се въздържа от това да си прави изводи; той оставя нещата сами да се приближат до него.
Към казаното днес обаче трябва да се добави и едно сериозно предупреждение: Истинският духовен изследовател се въздържа от това да си прави изводи; той оставя нещата сами да се приближат до него. Когато те са там, той първо ги проверява с помощта на обикновената логика. И тогава не може да се случи нещо такова, като това, с което наскоро отново се сблъсках, и което е много характерно за начина, по който днес на някои им харесва да се противопоставят на антропософията. Та един много интелигентен господин ми каза – казвам това без ирония и с пълната увереност, че той наистина е много интелигентен мъж, та той ми каза: Когато чета написаното в книгата Ви „Въведение в тайната наука“, трябва да кажа, че тя изглежда толкова логична, до такава степен свързана с това, което съществува в света като факти, че трябва да призная, че човек би могъл да стигне до тези неща също така и чрез разсъждения. Тези неща могат и да не са резултат от свръхсетивно изследване. Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността.
към текста >>

47. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Не е нужно да сме еретици, за да се въздържаме от тези неща.
И нима това не е най-естественото развитие на „проблема Христос“ в рамките на антропософското Движение, което се разгърна в Средна Европа? И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възгледи отпреди тези три години. Напоследък често се говори, че Теософското Общество трябва да е отворено за всякакви мнения. Разбира се, че то следва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското Общество да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години. Може би това е възможно, но ние не бива да го насърчаваме. Не е нужно да сме еретици, за да се въздържаме от тези неща. Но в Средна Европа някои отиват още по-далеч и стигат дотам, че бялото наричат черно, а черното наричат бяло!
към текста >>

48. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство на хората. За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията. Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април! Така е удобно само за материалистическата епоха; на нея й липсва всякаква връзка с духовния свят. Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си със старите празници на човечеството, както те са поставени в протичането на годината. И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
към текста >>

49. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Най-добре е, когато Духовната Наука довежда човека до там, да изпитва един вид погнуса, отвращение от месната храна и няма стойност по отношение на това, което можем да на речем едно по-високо развитие, ако човек свикне да се въздържа от местната храна по друг начин.
Това не значи, че трябва да забраним на антропософите да ядат животинска храна, а здраво напредващият инстинктивен живот постепенно се защитава срещу животинската храна и не може да я понася вече; и това е също много по-добре отколкото ако човек стане вегетарианец изхождайки от някой абстрактен принцип. Най-добре е, когато Духовната Наука довежда човека до там, да изпитва един вид погнуса, отвращение от месната храна и няма стойност по отношение на това, което можем да на речем едно по-високо развитие, ако човек свикне да се въздържа от местната храна по друг начин. Така щото можем да кажем: животинската храна произвежда в човека нещо, което за физическото тяло е едно бреме и това бреме се чувствува. Този е окултен факт от една страна.
към текста >>

50. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Обаче тъкмо към „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц се появява увод, който по гротескна ерудиция – предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение – надминава всичко, което изобщо можем да си представим.
Скъпи мои приятели теософи, при някои обстоятелства се проявяват такива течения и не за да критикувам или за да приведа нещо, свързано с противници на нашата работа, бих искал да упомена това, а, както беше казано, за да направя обективно охарактеризиране. Така например в едно берлинско издателство излиза издание на „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц и други произведения на Кристиян Розенкройц. От само себе си се разбира, че мнозина от нашите приятели или въобще хора, които се интересуват от окултни течения, лесно ще се обърнат към такова ново издание на произведения, които иначе винаги е било трудно да се доставят. Обаче тъкмо към „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц се появява увод, който по гротескна ерудиция – предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение – надминава всичко, което изобщо можем да си представим. Искам само да ви прочета няколко реда от този увод на стр. II. Няма да навлизам по-далече в изложението, но ще ви прочета няколко реда. „Ако се приближим към тайните науки“ – пише там – „с критически и точни познания,“ – това са думи, които сами по себе си вече съблазняват мнозина, – „скоро ще стане видно, че именно оттук може да се влезе в съприкосновение с двата гореспоменати полюса.“ Не желая да говоря за полюсите, които привежда даденият автор, тъй като всичко това е просто... Предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение. „За целта особено добре подхожда новоформулираното понятие „аломатика“, под ръководството на което лесно можем да станем господари на всички трудности, идващи от двете страни.“ Аломатиката е нещо, което особено импонира на някои хора. „Аломатика е учението, науката и философията за другото (изведена от гръцкото allos = другото, в противоположност на autos = Аз, собствената личност).
към текста >>

„Ако се приближим към тайните науки“ – пише там – „с критически и точни познания,“ – това са думи, които сами по себе си вече съблазняват мнозина, – „скоро ще стане видно, че именно оттук може да се влезе в съприкосновение с двата гореспоменати полюса.“ Не желая да говоря за полюсите, които привежда даденият автор, тъй като всичко това е просто... Предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение.
Така например в едно берлинско издателство излиза издание на „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц и други произведения на Кристиян Розенкройц. От само себе си се разбира, че мнозина от нашите приятели или въобще хора, които се интересуват от окултни течения, лесно ще се обърнат към такова ново издание на произведения, които иначе винаги е било трудно да се доставят. Обаче тъкмо към „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц се появява увод, който по гротескна ерудиция – предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение – надминава всичко, което изобщо можем да си представим. Искам само да ви прочета няколко реда от този увод на стр. II. Няма да навлизам по-далече в изложението, но ще ви прочета няколко реда. „Ако се приближим към тайните науки“ – пише там – „с критически и точни познания,“ – това са думи, които сами по себе си вече съблазняват мнозина, – „скоро ще стане видно, че именно оттук може да се влезе в съприкосновение с двата гореспоменати полюса.“ Не желая да говоря за полюсите, които привежда даденият автор, тъй като всичко това е просто... Предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение. „За целта особено добре подхожда новоформулираното понятие „аломатика“, под ръководството на което лесно можем да станем господари на всички трудности, идващи от двете страни.“ Аломатиката е нещо, което особено импонира на някои хора. „Аломатика е учението, науката и философията за другото (изведена от гръцкото allos = другото, в противоположност на autos = Аз, собствената личност). Аломатиката учи за недействителността и несъществуването на Аза. Всичко е и произхожда от не-Аза, т.е. от вън, от горе, от долу, накратко: от другото.“ И по-нататък се продължава с ерудиция от този род.
към текста >>

51. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>

52. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Въздържано е, още по-умерено пие вино.
Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица! И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това. Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща. Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата. Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена. Казва, че англичаните нямат никакво право върху Франция и затова, както тя казва, Бог я изпратил да ги победи и изгони, но след като първо ги е предупредила.
към текста >>

53. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Позовавам се изцяло на факти; и само по понятни причини се въздържам да Ви нарисувам географски карти, което лесно бих могъл да сторя и които безспорно са фигурирали в окултните братства на Запада.
Обръщал съм Ви внимание върху това*6, че в някои окултни братства на Запада по мои данни през девет десетте години е ставало дума за сегашната световна война и че учениците в тези окултни братства са били обучавани с географски карти*7, на които било отбелязано как тази война щяла да промени Европа. Най-вече в английски окултни братства се сочела война, която трябвало да настъпи, чисто настъпване буквално било направлявано, която била подготвяна. Позовавам се изцяло на факти; и само по понятни причини се въздържам да Ви нарисувам географски карти, което лесно бих могъл да сторя и които безспорно са фигурирали в окултните братства на Запада.
към текста >>

54. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва.
Но и на един друг въпрос трябва да се отговори добросъвестно. За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва. Ако тя не се е била намесила, войната е щяла да бъде локализирана. От друга страна, роля естествено играят и някои необходимости, но това са необходимости, които нямат нищо общо с волята на хората и с въпроса за вината. Защо обаче в дискусиите между сър Едуард Грей и всички останали никога не се появява гледната точка за локализацията, никога поне в сериозен вид, а вместо това още от 23 Юли насам се застъпва становището, че Русия трябвало да бъде удовлетворена? Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия. Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия.
към текста >>

55. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Този въпрос засяга такива важни, може да се каже, от изключителна историческа важност проблеми, че беше неправомерно да се въздържа от отговор на него.
Днешното ми изказване е предизвикано от поставения на изминалия исторически семинар /бележка 109/ въпрос за виновниците за последната военна катастрофа. Този въпрос засяга такива важни, може да се каже, от изключителна историческа важност проблеми, че беше неправомерно да се въздържа от отговор на него. Затова този отговор ще бъде даден, разбира се, в рамките на това, което може да бъде дадено за краткото време на една лекция.
към текста >>

56. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята!
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>

57. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но нашата съвременна епоха се характеризира с това, че Началата повече или по-малко отстъпват, повече или по-малко се въздържат от въздействия върху човека при прехода му от духовния свят в земния свят, което оставя човека при слизането му на Земята по-слаб, отколкото това е било преди, и че човек сега трябва сам да търси спиритуалното, изхождайки от собствените си сили, тук на Земята за това, отново да намери правилните взаимоотношения с Началата.
Тези взаимоотношения с Началата са имали в старите времена атавистичен вид. Тогава Началата все още така силно са въздействали на човека в неговото доземно битие, че той донасял и на Земята силите, необходими за неговия живот. Но нашата съвременна епоха се характеризира с това, че Началата повече или по-малко отстъпват, повече или по-малко се въздържат от въздействия върху човека при прехода му от духовния свят в земния свят, което оставя човека при слизането му на Земята по-слаб, отколкото това е било преди, и че човек сега трябва сам да търси спиритуалното, изхождайки от собствените си сили, тук на Земята за това, отново да намери правилните взаимоотношения с Началата.
към текста >>

58. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан.
При това обаче той същевременно беше една личност на народа си, личност която много ясно носеше в себе си особеностите на този народ. Той имаше всички качества на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотичност, а също и цялото чувство за независимост на един шваб! Той също притежаваше цялата острота на шваба. И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада. Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада. Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан. Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба.
към текста >>

Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже!
Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже! Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е. обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/. - На него му беше напълно свойствено да говори много категорично за нещата. Така от него имаме една очарователна статия: «За грубияните по железопътните линии». Той с голямо недоволство наблюдавал, как пътниците, седнали в купето от едната страна, понякога слагат краката си на срещуположната седалка.
към текста >>

В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше.
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език. Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща. От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва. От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда.
към текста >>

Езикът му не се въздържа.
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите. Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
към текста >>

Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече.
Тази е следователно особената заложба на неговото мислене. При това преждевременно ослепял, също и лично е третиран несправедливо - бил е отстранен от Берлинския университет. Разбира се причини за това са съществували. Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече. В първото издание величията на механиката са били много кротко третирани, така че някой може да каже: - Там той е писал именно така, мислейки си, че книгата може да бъде наградена от едно учено тяло! - Но когато излиза второто издание, той не се въздържа, защото трудът му вече е бил награден. Там той допълва. Някой беше казал, че Дюринг често е повтарял: - Академията на Гьотинген е наградила ноктите, без да познава съответния лъв! - Обаче лъвът се появява именно тогава, когато излиза второто издание.
към текста >>

- Но когато излиза второто издание, той не се въздържа, защото трудът му вече е бил награден.
Тази е следователно особената заложба на неговото мислене. При това преждевременно ослепял, също и лично е третиран несправедливо - бил е отстранен от Берлинския университет. Разбира се причини за това са съществували. Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече. В първото издание величията на механиката са били много кротко третирани, така че някой може да каже: - Там той е писал именно така, мислейки си, че книгата може да бъде наградена от едно учено тяло! - Но когато излиза второто издание, той не се въздържа, защото трудът му вече е бил награден. Там той допълва. Някой беше казал, че Дюринг често е повтарял: - Академията на Гьотинген е наградила ноктите, без да познава съответния лъв! - Обаче лъвът се появява именно тогава, когато излиза второто издание.
към текста >>

59. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена.
И отново това е потресаващото, мои мили приятели. Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята. Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена.
към текста >>

60. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
към текста >>

61. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика.
През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр. Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение.
към текста >>

62. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл.
към текста >>

63. За дните на седмицата GA_245 Указания за езотеричното обучение

Да се опитва при слушане речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
Да се опитва при слушане речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
към текста >>

64. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

При вдишването и издишването ученикът се въздържа от всяко мислене.( «Es» = «То» означава: Световното мислене.
При вдишването и издишването ученикът се въздържа от всяко мислене.( «Es» = «То» означава: Световното мислене. «Sie» = «Тя» означава Световната душа. «Ег» = «Той» означава Световният дух. Тези представи обаче са само за ориентираш. По време на медитацията те не трябва да присъстват в съзнанието. Иначе само ще пречат на мантрическия характер на горепосочените формули.)
към текста >>

65. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството.
Нещо трето е още това, което можем да наречем: размишление или изказване върху изкуството. Когато искаме да се изкажем върху изкуството, ние не чувствуваме нито онова стоене настрана, което винаги чувствуваме, когато храним мисли върху природата, нито чувствуваме онази необходимост, която ни обзема по отношение на вътрешните изяви на свръхсетивното, а, когато се опитаме да се изкажем върху изкуството, имаме напротив чувството, че непрестанно се смущаваме с мисълта е всъщност винаги един смутител на спокойствието. И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството. Все пак, когато искаме да говорим поради някаква причина върху изкуството, ние не трябва да правим това от разбирането на един професор по естетика или даже на един критик на изкуството. Нали, ние не трябва да правим това от разбирането и настроението на един критик на изкуството, защото се явява като излишно, когато сме яли няколко яденета, да чете лекции, защо те са се харесали някому. Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел. Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване. Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност мисълта ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството.
към текста >>

66. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха.
Когато влизаме в една стая боядисана в син цвят, и някой бърбори много, не ни оставя да вземем думата, считайки себе си за единствено важен, ние чувствуваме отново това в противоречие със синия или с виолетовия цвят на стените на стаята. Външната прозаична действителност не е нужно да отговаря на това, но съществува една особено естетическа истина, която е такава, каквато аз току що приведох. Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удоволствие. Ако на масата е сложена синя покривка, аз имам чувството, че ядящите на масата хора не ядат, за да ядат, а искат да се разказват нещо при яденето и оставят разказването, или събирането в общество да бъде придружено от ядене. Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието. Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха. Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка. Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон. С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени. Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата. В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството.
към текста >>

67. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса.
В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души. Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай. Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса. Аз разказвам в този случай.
към текста >>

68. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

– Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му.
[5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [Предметен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“). Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326. – Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му. Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление. Коперник го посветил на папа Павел III. Така книгата преминала цензурата. Едва от третото издание от 1616/17 г. тя била забранена.
към текста >>

69. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън. Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение. При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека. Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание. Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също. Защото, който смята това за едно и също и гради върху него своите изследвания, прилича на човек, който намира бръснарско ножче и казва: „Това е нож, неговата функция трябва да бъде същата, както на другия нож, значи ще режа с бръснарското ножче кнедлите си”. Когато нещата се представят така тривиално, тогава се казва: „Човек все пак няма да направи това”. Ако той не обърне внимание на това, стават именно такива неща при по-късните изследвания.
към текста >>

70. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В случай че не могат да се направят позитивни предложения, човек трябва да се въздържа да подчертава негативния аспект, защото това предизвиква само раздразнение.
Естествено такова твърдение не трябва да се прави, ако същевременно не се посочи средство и път, как практически да се постъпва правилно. Известно е, че това, което казах досега, е подчертавано от различни страни. Важното обаче е, не само да се знае правилното, тъй като много често не се знае какво да се прави с правилното. Трябва също да се знае, какви мерки трябва да се вземат, особено когато тези правилни идеи отричат нещо, за да могат тези правилни идеи позитивно да се осъществяват. В случай че не могат да се направят позитивни предложения, човек трябва да се въздържа да подчертава негативния аспект, защото това предизвиква само раздразнение.
към текста >>

71. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Неголяма, но все пак значителна част от годишната си печалба от лозята той харчеше, да изпраща пощенски картички по целия свят, за да вербува въздържатели.
В много области Антропософията днес е нужна, за да каже само как стоят нещата, какви са те днес. А какво трябва да бъде направено в най-различните области, този въпрос днес е наистина труден за разрешаване. Познавах един добър приятел антропософ, който притежаваше голям масив, засаден с лозя. Неголяма, но все пак значителна част от годишната си печалба от лозята той харчеше, да изпраща пощенски картички по целия свят, за да вербува въздържатели. Имах и приятел строг въздържател, който, докато беше жив, винаги държеше кесията си отворена за антропософията. Но той принадлежеше към онези хора, които лепяха навсякъде по трамваите плакати, на които се четеше: „Щернбергски кабинет“! Така практическият живот започва да изглежда своеобразен. Не може всичко да бъде променено още днес. Затова казах: кравешките рога са рогата, които вземаме от кравата и ги заравяме в земята.
към текста >>

Имах и приятел строг въздържател, който, докато беше жив, винаги държеше кесията си отворена за антропософията.
В много области Антропософията днес е нужна, за да каже само как стоят нещата, какви са те днес. А какво трябва да бъде направено в най-различните области, този въпрос днес е наистина труден за разрешаване. Познавах един добър приятел антропософ, който притежаваше голям масив, засаден с лозя. Неголяма, но все пак значителна част от годишната си печалба от лозята той харчеше, да изпраща пощенски картички по целия свят, за да вербува въздържатели. Имах и приятел строг въздържател, който, докато беше жив, винаги държеше кесията си отворена за антропософията. Но той принадлежеше към онези хора, които лепяха навсякъде по трамваите плакати, на които се четеше: „Щернбергски кабинет“! Така практическият живот започва да изглежда своеобразен. Не може всичко да бъде променено още днес. Затова казах: кравешките рога са рогата, които вземаме от кравата и ги заравяме в земята. Рогата на бика обаче, ако бихме ги сложили на главите си и бихме започнали да се борим против всичко, подобно на бика, те според обстоятелствата биха могли да донесат големи вреди на Антропософията.
към текста >>

72. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Затова приятелите, които участваха само от интерес и не влизат в оформения тук земеделски кръг, нека се въздържат, нека запазят нещата за себе си и да не ги разпространяват навсякъде, както обикновено много охотно се прави с Антропософията.
Хората, включително и земеделци, биха чули това от други гледни точки. Земеделците, които чуват това от земеделци, ще си кажат: „Жалко, че този се е побъркал.“ Но те ще кажат това първия път, може би и втори път. Когато един земеделец види нещо със собствените си очи, то няма да е така лесно да го отрича. Но когато се чуе от човек, който не познава дейността за коя то говори, а само се интересува от нея, то неговите изказвания ще бъдат отхвърлени. Нещата няма да въздействат и влезнат в практиката, защото са дискредитирани. Затова приятелите, които участваха само от интерес и не влизат в оформения тук земеделски кръг, нека се въздържат, нека запазят нещата за себе си и да не ги разпространяват навсякъде, както обикновено много охотно се прави с Антропософията. Това е решението на Земеделския кръг, съобщено днес от многоуважавания граф Кайзерлинг, с което напълно съм съгласен.
към текста >>

73. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Двете - въздържане от всякакъв догматизъм, независимо от неговия вид, и сериозното усилие за постигане на едно точно мислене в посока на това, което изложението е имало предвид, това са основните предпоставки за подходящо боравене с описанията на Рудолф Щайнер.
Тук методът и съдържанието на описанието превишават това, с което сме свикнали. Където не е възможна собствена преценка, човек трябва да го предостави на бъдещето, тоест да се въздържи както от положителна, така и от отрицателна преценка. Това винаги се отнася за всяка новост. Двете - въздържане от всякакъв догматизъм, независимо от неговия вид, и сериозното усилие за постигане на едно точно мислене в посока на това, което изложението е имало предвид, това са основните предпоставки за подходящо боравене с описанията на Рудолф Щайнер. Това трябва да се отбележи, защото е по-трудно, отколкото в други случаи. Готовността да се изостави извървяната пътека на мисленето, изследването и действието обуславя човек да поеме върху себе си усилията, които се изискват за опознаването на малко пропътуваните местности, за което той недостатъчно е подготвен със своето досегашно образование. Наистина трябва да е налице или да се прояви минимално доверие, че усилията ще бъдат възнаградени. Това обаче не е по-различно при всяка друга духовна работа с ново съдържание.
към текста >>

74. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, имах приятел, приятел от младостта, и когато бяхме заедно, ние се отнасяхме към храненето много благо-разумно; когато бяхме млади, много често се хранехме заедно и се въздържахме от храна, за да се поразтоварим.
Виждате ли, имах приятел, приятел от младостта, и когато бяхме заедно, ние се отнасяхме към храненето много благо-разумно; когато бяхме млади, много често се хранехме заедно и се въздържахме от храна, за да се поразтоварим. Животът се стече така, че се разделихме и вече след години пристигнах в град, където беше и той и бях поканен на обед. И какво да видя: до неговите чинии стои везна. Попитах го: за какво ти е тази везна, какво правиш с нея? Разбира се, аз знаех, но исках да чуя какво ще каже той. Той отговори така: току-що ми поднесоха месо и аз ще си отмеря толкова, колкото ми се полага по норма, след това ще се заема със салатата.
към текста >>

НАГОРЕ

3.0915899276733